Шестдесет и трето заседание

Станислав Стоянов

Благодаря, госпожо Председател. В периферията на Европа се развиват два конфликта, които крият рискове за Европа и България, изискват сериозно внимание и са показателни за двойния стандарт в международната политика. На първо място е конфликтът в Ивицата Газа, който е напът да се превърне в една хуманитарна криза. Има около 100 резолюции на ООН, които са за това да се създадат две държави – Израелска и Палестинска. Към настоящия момент държавата Израел е факт, но не това е положението с Палестина. Реално и до ден днешен Палестина не е независима държава, а е автономия, която е в една особена ситуация. От една страна, тя е автономия, от друга страна, има свои посолства по света, в допълнение разполага и с две правителства – едно в Ивицата Газа и едно в Западния бряг. Липсата на трайно и справедливо решение на палестинския проблем е причината за настоящия конфликт и е предпоставка за постоянното високо напрежение в Близкия изток и загуба на човешки животи – без такова решение устойчив мир не е възможен. От ВЪЗРАЖДАНЕ призоваваме за прекратяване на бойните действия и за намиране на справедливо и трайно решение на проблема. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ заклеймяваме всяка агресия срещу мирно население и категорично осъждаме насилието над невинни цивилни жертви, жени и деца. Призоваваме Израел да се придържа към принципа на пропорционалност в международното право и да се сложи край на избиването на цивилно население. За да се добие по-добра представа за конфликта, ще спомена, че в Газа за един месец има 10 328 убити цивилни граждани – повече отколкото в Украйна за 20 месеца, като половината от тези 10 328 убити палестинци са деца. Има дни, в които убитите цивилни в Газа надвишават 200 – 300 на ден – цифри, които остават някак си встрани на фона на свръхконцентрацията на медийно внимание по отношение на Украйна. Поради вече изложеното осъждаме двойния стандарт в политиката и следва да зададем логичния въпрос – защо така нареченият цивилизован свят не осъжда и израелската агресия, когато видимо принципите на пропорционалност и съразмерност не се спазват. Недалеч от Европа има още един развиващ се конфликт, който заслужава внимание – този в Западна Сахара. Това е още един конфликт в периферията на Европейския съюз и също потенциален катализатор на бежанска вълна. Тоест давност от около 50 години с различен интензитет във времето, като от края на 2020 г. съществуващото до този момент примирие е преустановено. В десетилетията след края на Втората световна война се разгърна процесът по деколонизация и множество народи от Африка и Азия получиха своята независимост. Не е такъв обаче случаят със Западна Сахара – бивша испанска колония. След оттеглянето на Испания вместо да получи своята независимост Западна Сахара става обект на нова анексия, този път от страна на Мароко и Мавритания през 1975 г. Впоследствие Мавритания е отблъсната, но конфликтът с Мароко е актуален и до днес, като към днешна дата около 80% от територията на Западна Сахара се контролира от Мароко, а 20% от фронта „Полисарио“ – представител на населението на Западна Сахара. Ангажиментите на международната общност и ООН, ще цитирам резолюция 690 от 29 април 1991 г. за намиране на трайно решение на конфликта чрез референдум, не са изпълнени до ден днешен. Въпреки че Съветът за сигурност съставя под свое ръководство мисия на ООН за организиране на референдум в Западна Сахара, народът на Западна Сахара все така няма правото на национално самоопределение. Тревожното е, че конфликтът е съчетан и с целенасочена етническа подмяна на населението. За съжаление, към настоящия момент Европейският съюз и международните институции пренебрегват този проблем, въпреки че знаем добре, че Европейският съюз има политика и инструменти, насочени към Африка. Целта на партньорството между Африка и Европа е създаването на пространство на солидарност, сигурност, мир и устойчив просперитет. Наблюдава се отново двоен стандарт в международните отношения. Тук добър пример е различният подход при решаване на въпроса с Косово спрямо този със Западна Сахара. Двойният стандарт не е добър принцип за водене на дипломация и е предпоставка за продължителни и повтарящи се конфликти. В заключение, ВЪЗРАЖДАНЕ настояваме за незабавно изтегляне на израелските войски от Газа и връщане към мирните преговори, които започнаха през 1991 г., и на база резолюцията на ООН от 1948 г. ВЪЗРАЖДАНЕ настоява за провеждане на референдума в Западна Сахара и изпълнение на резолюция 690 на ООН за установяване на траен мир в този регион на Африка. Крайно време е да започнем да решаваме проблемите още в зародиш. Не бива да чакаме бездейно и безотговорно войните по периферията на Европейския съюз да ни заливат периодично с бежански вълни, а впоследствие да търсим спешни решения, след като проблемът вече е достигнал до нашите граници. Настояваме да се спазват принципите на международното право и правото на самоопределяне на народите. Казваме „не“ на двойните стандарти в международните отношения. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)