Официален източник: parliament.bg
Уважаеми колеги, добро утро! Регистрирани са 179 народни представители. Има кворум, откривам заседанието. (Звъни.) Започваме, колеги, днешната програма със: ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ ПО ЧЛ. 105 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ. Господин Свиленски – за процедура.
Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, не за да изглеждам значим започвам заседанието с процедура, а господин Председател, знаете, в началото на всяко заседание трябва да съобщавате за колеги народни представители, които са се отказали от своя имунитет. Довчера следобед нямаше такова съобщение, съответно нямаше в Деловодството, и моля да информирате Народното събрание и българските граждани има ли народни представители, които са се отказали от имунитета си, и ако има, кои са те. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Свиленски. Вчера са депозирани заявления за отказ от имунитет от народния представител Бойко Борисов и народния представител Димитър Аврамов. Те се виждат в системата. Аз съм сигурен, че и Вие сте запознати с това нещо. Благодаря Ви. Заповядайте за декларация.
Само в рамките на два дни Вие, по-голямата част от избраните от българския народ в тази зала, показахте, че сте способни изключително бързо да унищожите България. Само в рамките на два дни внесохте предложение и с гласуването си в пленарната зала зачеркнахте възможността България да се превърне в бъдеще в енергиен лидер на Балканите. Вземането на сериозни решения за развитието на ядрена енергетика като най-сигурен и значим нисковъглероден източник на електрическа енергия са скъпи, трудни и отговорни. Нещо повече, те са стратегически и дългосрочни и не би следвало да се променят с идването на всяко следващото правителство, още по-малко под геополитически или наднационален регулаторен натиск. Днес съвсем честно можем да кажем на българския народ, че поради липсата на приета актуална стратегия за устойчиво енергийно развитие и водените политики на парче без ясна визия за развитие на енергийния отрасъл проблемите в енергийна сектор ще се задълбочат. В същото време липсват всякакви оценки колко нови ядрени мощности ще бъдат необходими, за да посрещнем нарастващото търсене на електрическа енергия в средносрочен и дългосрочен план. Въпреки това през последните години енергийните експерти все по-твърдо застават зад визията, че ядрената енергетика е единствената алтернатива поне в следващите 100 години, когато се предполага, че е възможно създаването на нови, по-ефективни и щадящи околната среда и климата технологии за производство на електрическа енергия. Като страна с традиции в използването и управлението на атомна електроцентрала, най-логичен би бил цивилизационният избор България да продължи да използва и развива този отрасъл със създадената през годините назад научно-техническа база. С натрупания опит и обучените специалисти бихме могли да мислим за реактори от ново поколение или дори за разработване и внедряване на проекти за малки модулни реактори. Разбира се, преди всичко това най-логично би било да се направят първите стъпки към изграждането на VII и VIII енергоблок на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ като заместващи мощности на V и VI енергоблок, които могат да работят до около 2050 г. Заедно с тези възможности имаше още една, която Вие с политическата си зависимост, липса на стратегическа политическа мисъл и план тотално унищожихте в рамките само на две денонощия – унищожихте възможността за завършването на АЕЦ „Белене“. За съжаление, днес няма да говоря за това какво направихме – направихте, за да имаме още ядрени мощности, няма да говоря за това как ще развиваме ядрената ни енергетика, а ще говоря за това как българският парламент само за две денонощия унищожи започнатото до момента. За да не съм голословен, ето ги и фактите. Два са възможните варианти за изграждане на ядрени мощности: използване на вече закупените и доставени руски реактори и прилежащо оборудване по технологията ВВЕР-1000, произведени от „Атомстройекспорт“, и технологията „Ей Пи 1000“ на американската компания „Уестингхаус Електрик“. В близкото минало бяха изготвени оценки на сумата, нужна за довършване на АЕЦ „Белене“, с вече закупените руски реактори – между 7 и 9 милиарда лева за всеки от двата енергоблока. От друга страна, американската компания „Уестингхаус Електрик“ е индикирала цена от около 30 млрд. лв. за ядрен реактор със същата инсталирана мощност, експлоатационен живот и идентична технология в ядрената част на реактора. Основните разлики са в системите за защита. Простата сметка показва, че за готова, работеща ядрена централа с инсталирана мощност 2000 мегавата в първия случай, използвайки руското оборудване, ще струва на българската държава допълнителни по-малко от 20 млрд. лв., а във втория случай, използвайки американското оборудване, повече от 60 млрд. лв. Ще повторя, в първия случай, използвайки руското оборудване, ще струва на българската държава допълнителни по-малко от 20 млрд. лв. срещу 60 млрд. лв., ако използваме американското оборудване на „Уестингхаус“. Разликата от 40 млрд. лв. при сходни параметри на двете технологии би направила избора лесен. Икономически най-целесъобразен е вариантът АЕЦ „Белене“ да бъде завършена с руските ядрени реактори. В същото време сумата не изглежда толкова стряскаща, при условие че печалбата на АЕЦ „Козлодуй“ за 2022 г. надхвърли 1 млрд. лв. Цените на международните енергийни борси едва ли ще се понижат трайно до нивата от времето на пандемията. Това дава увереност, че АЕЦ работят на печалба, а евтината и предвидима базова електроенергия може да помогне както за по-лесното и ефективно управление на електроенергийната система, така и за добрата конкурентоспособност на бизнеса, решил да инвестира и да се развива в страната ни. За съжаление обаче, в реалността нещата не са толкова прости. Заради наложените през последните години санкции от страна на Европейския съюз и в частност от България срещу Руската федерация, довършването на АЕЦ „Белене“ от руската компания е невъзможно. Алтернативата към момента е само една: да закупим американската технология „Ей Пи 1000“. Изводът от всичко това е, че освен милиардите нанесени щети върху българската икономика след спирането на доставките на руски природен газ и нефт правителството на Кирил Петков, поемайки и прилагайки безропотно европейските санкции срещу Русия, директно е ощетило българската държава с 40 млрд. лв. Все пак съвсем нормално е да считаме и да се надяваме, че конфликтът в Украйна скоро ще приключи, геополитическата обстановка ще се промени, а нормалните външнотърговски взаимоотношения между Русия и България и Европа ще бъдат възстановени, с което ще стане възможно инсталирането на руските реактори в АЕЦ „Белене“. Вместо да изчакат търпеливо това да се случи, коалиционните партньори ПП-ДБ, ДПС и ГЕРБ на извънредни заседания в рамките на два дни приеха решение да продадат руските реактори на Украйна за 1,2 млрд. лв. – цена на договарянето им през далечната 2006 г. и много под пазарната цена в настоящата пазарна реалност. Ще повторя отново: цена на договарянето им през далечната 2006 г. и много под пазарната в настоящата пазарна реалност днес! Представяйки тези факти и цифри, следва да се замислим чии интереси обслужва управляваща коалиция с това свое решение и как следва да се определи то: като държавническа постъпка или като национално предателство? Оценка на това ще даде всеки български гражданин на все по-ясно очертаващите се предсрочни парламентарни избори. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Благодаря Ви. Преминаваме към блицконтрола. Моля да поканите министър-председателя в залата. Същият ще бъде в първите до два часа. Всяка парламентарна група и нечленуващи в парламентарна група народни представители имат правото на два въпроса. Всеки въпрос е до две минути, отговор – три минути, реплика – две минути, съответно дуплика – две минути. Заповядайте. (Влизат министър-председателят Николай Денков и заместник министър-председателят Мария Габриел.) Добър ден! От ГЕРБ-СДС? Няма въпроси. От „Продължаваме Промяната – Демократична България“? Госпожо Белобрадова, заповядайте.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Премиер, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! На 5 юли беше публикуван четвъртият Годишен доклад за върховенството на закона на Европейския съюз. Европейската комисия предприема последни стъпки към премахване на мониторинга на България и Румъния по Механизма за сътрудничество и проверка, който беше в сила от 2007 г. Въпросът ми е: какво отношение има това към приемането на България в Шенген? Кога можем да очакваме това реално да се случи? Благодаря Ви.
Благодаря Ви. Господин Денков, заповядайте.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, госпожи и господа народни представители! Радвам се да бъда отново в тази зала и да може да обменим мнения за това как се развива държавата. Както знаете, приемането ни в Шенген е един от основните външнополитически приоритети на България за това правителство. Ако трябва да сумирам от какво зависи вероятността за приемане в Шенген, тя се състои от три елемента. Първият, това е законодателството, което трябва да бъде прието в тази зала, и законопроектите, които са в дневния ред в законодателната програма, да бъдат приети с максимално добро качество и максимално бързо. Вторият елемент, това е охраната по границите. Затова трябва да се продължат някои от инициативите, които бяха започнати от предишното служебно правителство, така наречената група за действия, която съвместно с Европол, с Frontex, да се бори с хората, които организират превоза на мигрантите през границата и след това през европейските граници в цяла Европа. Третата част е свързана с убеждаване на нашите европейски партньори, че ние сме си свършили работата, което изисква активна външнополитическа дейност. В това отношение разчитам на всички ангажирани лица – както на министъра на външните работи госпожа Габриел, така и на президента включително. Разбира се, ще направя всичко възможно през следващите месеци с визити да покажем, че България е направила всичко, което зависи от нея, за да опазва границите на Европейския съюз. Има още един елемент, за който по-малко се говори, но също трябва да имаме предвид, и това е какво се случва на границата „Капитан Андреево“. Там също трябва да бъдем сигурни, че тази граница е опазена от гледна точка на възможност за преминаване на мигранти, за преминаване на наркотици, и с министъра на вътрешните работи работим и по тази задача.
Благодаря Ви, господин Денков. Госпожо Белобрадова, желаете ли реплика? Не. Въпрос от ВЪЗРАЖДАНЕ? Няма. От „ Движение за права и свободи“? Заповядайте, госпожо Хюсменова.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър-председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! Моят въпрос е към Вас. На 27 май 2023 г. Министерството на външните работи съобщи, че България ще се присъедини към Европейския център за върхови постижения за противодействие на хибридните заплахи. Европейският център за върхови постижения за противодействие на хибридните заплахи е създаден през 2017 г. в град Хелзинки. Негови съоснователи са Финландия, Великобритания, Германия, Съединените американски щати, Франция, Полша, Швеция, Литва и Латвия – членки на Европейския съюз, и съюзниците от НАТО, в момента общо – 33 държави. Единствено България от държавите – членки на Европейския съюз, все още не е представена в организацията. Не е новина, че страната ни е последна в много класации и по множество критерии сред страните – членки на Европейския съюз. Като се има предвид, че България е редовна мишена на хибридни атаки, че не притежава капацитет, за да им противодейства ефективно, е логично да се задават въпроси по темата и дори да се потърси отговорност за забавянето ни, тъй като основа цел на Центъра е изграждане на способности в страните участнички за превенция и противодействие на хибридни заплахи чрез обмен на добри практики, изготвяне на препоръки и очертаване на нови идеи и подходи. В тази връзка и предвид променената европейска архитектура на сигурност бих искала да Ви попитам, госпожо Вицепремиер, за напредъка по процедурата по присъединяване на България към Центъра и за актуалните следващи стъпки, които предстои да предприемете. Благодаря.
Заповядайте, госпожо Габриел.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря, госпожо Хюсменова, за Вашия въпрос. Несъмнено Центърът за върхови постижения за противодействие на хибридните заплахи във Финландия е важен. Има два аспекта, които бих искала да откроя. Най-напред наистина е необходимо по възможно най-ускорен начин да се финализира процедурата за присъединяването на България към този център. Както знаете, едва в началото на 2023 г. Министерството на външните работи заедно със Секретариата по сигурността към Министерския съвет предприема първи действия за присъединяване. След това има Решение на Министерския съвет, което е месец април, и дава следващата стъпка. Много важен момент беше 26 май 2023 г., когато Управителният съвет на Центъра за върхови постижения с единодушие одобрява кандидатурата на България, а след това беше отправена покана към България да финализира процедурата и тя предстои. Официално ще имам посещение в Центъра през месец септември. Бях отправила запитване това да се случи до края на месец юли, но чисто поради логистични причини самият център помоли това да се случи през месец септември, така че това, което предстои през месец септември – моята визита, официално подаване на нотификация на България и присъединяване към Меморандума за разбирателство, който финализира процедурата. След това започва вторият аспект, втората фаза, която е най-важната, чисто практическият опит, който ние се надяваме и с наше участие, и с наши експерти да придобием и да споделяме. Центърът има няколко главни цели – не само да разбира по-добре хибридните заплахи, а и да има много повече способности за изпреварващо установяване на заплахи, свързани с киберсигурността и всичко, което в тази толкова деликатна област има нужда да се знае и в национален план. За мен лично, разглеждайки начина, по който функционира Центърът, беше много силна практическата насоченост – има много упражнения, включително по симулация и изпреварващи действия, и България ще се включи със свой експерт. Накрая искам само да уточня, че координаторът за България е Секретариатът към Съвета по сигурност на Министерския съвет. Благодаря.
Благодаря, госпожо Габриел. Реплика ще искате ли? Не. От „БСП за България“? Заповядайте, господин Гуцанов.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър-председател, госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги народни представители! Виждаме, че през последната една година ключова тема за България е енергетиката. И вчера разногласията бяха много големи. Не престават постоянно и споровете за газовите доставки. Миналата седмица от „БСП за България“ инициирахме изслушване на министъра на енергетиката господин Румен Радев по въпроса за сключен договор с турската компания „Боташ“ за доставка на газ. Господин Премиер, Вие обявихте, че се е отнесъл твърде меко и обрано по време на изслушването министърът на енергетиката за един договор, за който имаме пълно основание да считаме за сключен от служебния кабинет, че не е в интересите на страната ни. В тази връзка Ви питам: започнаха ли тези проверки, така както Вие го обявихте, ако има резултати, какви са те и какво смятате да направите по този договор, който е твърде съмнителен, повтарям, за интересите на страната ни?
Заповядайте, господин Премиер.
Уважаеми господин Председател, госпожо Вицепремиер, госпожи и господа народни представители! Господин Гуцанов, да, има смущаващи елементи в този договор. Някои от тях бяха споменати – за дългия му срок, финансови ангажименти, свързани с неустойки, ако договорът бъде прекратен, така че има елементи в този договор, за които трябва да бъдем внимателни. От друга страна, голяма част от информацията е търговска тайна, така че има определени процедури, по които би могло да се стигне до нея. Затова аз не мога да разкривам такива детайли от информацията. Ако искате, Вие бихте могли да направите временна комисия тук в парламента и да получите повече информация. Това, което мога да кажа, е, че проверките в момента продължават и това, което ще се опитаме, е да обсъдим внимателно сключения договор с турската страна, тъй като тук има и политическа, и търговска част, и където е възможно, да търсим допълнително договаряне или предоговаряне на това, което изглежда най-вече притеснително. Това ще бъде процес, който ще отнеме време, така че, ако искате да видите крайния резултат, вероятно ще трябва да почакаме няколко месеца, тъй като по-бързо няма да стане.
Реплика, господин Гуцанов?
Благодаря Ви за отговора, уважаеми господин Министър-председател! Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Спомняте си, че ние от „БСП за България“ предложихме да има такава комисия, която беше отхвърлена от залата. Уважаеми господин Премиер, ние Ви молим да окажете нужното влияние, което имате над парламентарните групи, които Ви подкрепят, за да бъдете министър-председател, а ние отново ще вкараме в залата още следващата седмица да има и такава комисия от страна на Народното събрание, така както и Вие препоръчахте преди малко, за да стане докрай ясно какъв точно договор е сключило служебното правителство, изгоден ли е, не е ли изгоден и трябвало ли е да бъде сключен и какво може да се направи по него, така че да бъдат защитени интересите на страната ни. Моля Ви, окажете това влияние!
Ще вземете ли дуплика? Не. От „Има Такъв Народ“? Заповядайте, госпожо Митова.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Денков, въпросът ми ще бъде към Вас. Искам да Ви попитам дали ще оставите министъра на финансите да нарушава Търговския закон – чл. 247а, и да коригира вече приключени финансови одити на Българския енергиен холдинг и да иззема дивиденти 100% от енергийните им дружества, които да нямат никаква възможност да финансират нови ядрени мощности или каквото и да е? Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Премиер.
Уважаеми колеги, благодаря за въпроса. Не само никой министър, а и никой гражданин на Република България не може да нарушава Закона. Тъй като Законът за бюджета вече е в Народното събрание, надявам се, че Вие ще изчистите този въпрос в дискусиите по Закона за бюджета. Със сигурност няма нарушение на Закона, това можете да го проверите, и това, което е важно, е да осигурим по най-добрия възможен начин приходите и съответно да разпределим разходите на държавния бюджет, така че да имаме справедливо използване на тези средства в полза на държавата, гражданите и бизнеса.
Благодаря Ви. Искате ли реплика?
Благодаря Ви за отговора. От една страна, ми казвате, че няма нарушения на Търговския закон, а аз Ви гарантирам, че има такива. От друга страна, ми казвате, че Законът за бюджета вече се намира в Народното събрание и ние трябва да изчистим тези проблеми. Не смятате ли, че като министър-председател Вие сте човекът, който трябва да контролира дали има нарушения на Закона от Вашите министри във Вашия кабинет? Надявам се на малко по-проактивна дейност от страна на Министерския съвет, за да може не да се търсят по всякакъв начин да се осигуряват средства, за да се пълнят дупки в бюджета, като се изземат абсолютно всички налични средства от българската енергетика, която, между другото, е двигателят на бюджета в момента, така че се надявам по някакъв начин да коригирате тези действия на министъра на финансите. Благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин Премиер.
Аз мисля, че правителството се оказа достатъчно проактивно в сравнително кратки срокове да представи пълни бюджети както на Здравната каса, на Националния осигурителен институт и на държавата, който при това е с бюджетен дефицит в рамките на това, което очаква мнозинството от това Народно събрание, така че по никакъв начин не приемам упрек, че не сме достатъчно проактивни. Второ, ако има нарушение на Закона, това нещо би трябвало и Вие да го установите, както и ние. Досега няма установено такова нарушение, така че нека да не внушаваме нещо, което всъщност не е налице. И трето, в българската енергетика има достатъчно средства, така че да могат да бъдат направени инвестициите, които предстоят. Затова отново моля, бих казал, недостатъчно внимателно, да не казвам недостатъчно компетентно да се правят внушения, които нямат нищо общо с истината.
Благодаря, господин Премиер. Господин Василев, заповядайте.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Премиер, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! Вече един месец функционира едно правителство, което беше създадено с една голяма лъжа между две политически формации, които имат коренно различни разбирания за управлението на България, или поне имаха. Явно вече имат едно и също. За този един месец на българското общество, а и на голяма част от българския парламент е ясно, че това правителство функционира с цел не да защитава интересите на българското общество, на българските граждани, а да защитава личните интереси, да търси работа на господин Лорер, да назначава своите научни ръководители за заместник-министри, своите охранители от НСО за заместник-министри и изобщо да прави действително това, което говореха на един запис, че ще се случва в България. Случва се това, че един месец българският народ вижда, че тези хора се занимават с неща, които въобще не са темата на българския народ. Видяхме господин Денков как се снима на наводненията, отиде да ги посети и видяхме, че максималното обезщетение за българските граждани е 1400 лв. В същото време, уважаеми колеги, в социалната политика няма никакво развитие. В енергетиката се каним да си продаваме реакторите, които имаме и са единственият ни капитал – ресурс в ядрената енергетика, който би ни помогнал в бъдеще да имаме някакъв шанс за развитие на централа. Бюджетът е една голяма лъжа, типична лъжа за Асен Василев – изкуствен дефицит от 3%, и сега се чудят как да го направят такъв. Да вземат ли парите от Българския енергиен холдинг, да продават ли ядрената централа, реакторите, които притежаваме, и по какъв начин да ощетят капиталовата част на бюджета, за да можем да се свием до 3%?! С този бюджет е ясно, че няма да можем да развиваме нито социална политика, нито някаква защита към бизнеса, нито така говорените стартъпи от вицепремиера. Вчера господин Денков, не знам дали го осъзна, обясни на полицаите в България,…
Въпросът Ви, че времето изтече.
…че няма да им вдигне заплатите с 10% и ги изпъна всичките на площадите да пазят един зависим човек от някакви субстанции, който дойде в България да му се наведат всички отляво до дясно на залата.
Въпросът Ви, господин Василев.
В тази връзка, господин Премиер, искам да Ви попитам. Вие казахте, че ако нещата не вървят, ще си подадете оставката. Казвам Ви, господин Денков, нещата не вървят, и Ви питам: Вие кога ще си подадете оставката? Благодаря Ви. (Шум и реплики.)
Заповядайте, господин Премиер.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Василев, струва ми се, че нишата на популизма е доста заета. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.) Всичко, което казахте, е един голям популизъм, в който има много малко съдържание. Аз не виждам никакъв смисъл да Ви отговарям на тези реплики.
Господин Денков, Вие не не искате, а не можете да ми отговорите, защото Вие наричате истината популизъм – това е истината. И нещо друго, при една среща с Вас, две седмици преди да станете премиер, Вие ми казахте: Радостине, линията на това правителство няма да е антикорупционна (смях), на мен Джовани Фалконета не ми трябват в Министерския съвет, и сега го изпълнявате. Благодаря Ви. (Шум, реплики и смях.)
Заповядайте за дуплика.
Мъпет! Мъпет! (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Господин Костадинов, моля Ви!
Господин Председател, може ли да има тишина, за да мога да кажа ясно това, което искам да кажа?
Разбира се.
Благодаря на господин Василев за това, че зададе този въпрос, защото той вече няколко пъти излъга публично и този път от трибуната излъга за това, което съм казал. Репликата, към която той реферира, беше репликата, с която обсъждахме министъра на спорта. Това, което казах, е, че за министър на спорта не ми трябва Джовани Фалконе, защото този министър на спорта трябва да се грижи за развитието на масовия и на професионалния спорт в България. Борбата с корупцията, господин Василев, трябва да се води от Министерството на вътрешните работи, от службите и… (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Защо не я водите?“) Водим я. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Водим я. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Значи, видяхте, господин Василев каза една лъжа, каза една лъжа, аз отговорих на лъжата, и излезе отвън, защото той няма, защото той няма какво да отговори на това, което казвам. Ако някой смята, че основната работа на министъра на спорта е да бори корупцията в държавата, значи е сбъркал функциите на министрите в едно правителство. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)
Въпрос от ГЕРБ-СДС? Няма. Въпрос от „Продължаваме Промяната – Демократична България“? Заповядайте, госпожо Султанова.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Премиер, уважаема госпожо Вицепремиер! Производството на етерични масла е традиционен отрасъл за България. Освен това за България етеричните масла са експортен продукт, като само за 2020 г. износът им е над 84 млн. лв., а за производството им се използват и над 400 вида билки. През 2021 г. Европейската комисия предложи включването на нов член в Регламента за класифициране, етикетиране и опаковане на химикали, който засяга пряко етеричните масла и ги приравнява към химичните субстанции. През изминалата седмица на заседанието на Европейския съвет в Брюксел по време на дебата „Икономика“ Вие, господин Премиер, намерихте съществен пропуск в проекта на Регламента за класифициране, етикетиране и опаковане на химикали, който поставя етеричните масла в графата за опасни смеси. И в тази връзка, въпросът ми към Вас е: какви са шансовете да бъде спасено производството на етерични масла в България и да се защитят производителите на етеричномаслени култури? Благодаря Ви.
Благодаря, госпожо Султанова. Заповядайте, господин Министър-председател.
Уважаеми господин Председател, госпожо Вицепремиер, госпожи и господа народни представители! Благодаря за въпроса. Изказването в раздела „Икономика“ на Европейския съвет беше доста по-общо. То беше свързано с това, че регулациите са хубаво нещо, защото те опазват здравето на хората, опазват природата, но свръхрегулациите, които понякога се получават, могат да доведат до загуба на конкурентоспособност на българската и на европейската икономика. За щастие, точно в този момент колегите ми бяха дали текста на съответния регламент и предложенията за неговата промяна. Това, което се оказва, че в този регламент се говореше за вредни вещества, без текстът изобщо да споменава думичката „концентрация“. Тук има достатъчно доктори, има фармацевти, които знаят, че когато говорим за това какво е вредно, какво е полезно, без да имаме не само представа за това каква е концентрацията, за това какъв е достъпът, натрупва ли се, не се ли натрупва веществото, разговорът става излишен. Така че единственото, което трябваше да направя в този случай, е да дам примера и да кажа, че, ето, пример за, даже използвах думичката „злоупотреба“ с науката, в която наукоподобни термини и изречения бяха използвани по грешен начин. За щастие, това беше чуто. Беше даден знак и към Съвета, който следобеда в петък трябваше да обсъжда тази тема, и благодарение на усилията и на Министерството на земеделието и храните, и на другите държави, които имаха резерви към този текст, се предлага той да бъде отложен за след четири години. Тоест имаме четири години, за да бъде прецизиран текстът. Разбира се, първо трябва да видим решението на Европейския парламент, така че борбата все още не е приключила, предстои обсъждане, след което ще има четири години, където трябва да се използват научните знания, за да се прецизира този текст по подходящия начин. Мога да кажа, че съм дълбоко убеден, че етеричните масла не са вредни, поне по начина, по който бяха обсъдени. Розовото масло би трябвало да можем да продължим да го използваме, както го използваме и досега, и трябва да използваме правилните аргументи, за да защитим неговото производство и използване.
Желаете ли дуплика? Нямате. ВЪЗРАЖДАНЕ? Господин Първанов, заповядайте.
Господин Председател, моят въпрос е към господин Денков. В качеството Ви на министър-председател Вие би трябвало да знаете много добре какви ангажименти поемат Вашите подопечни министри. В изявлението си министърът на отбраната Тагарев във връзка с посещението на Вашия дългоочакван гост от Киев заяви, че ще предостави на украинската страна бронирана техника, системи за противовъздушна отбрана и ракетни системи за брегова защита. Може ли да кажете какво точно е имал предвид: танкове, бронетранспортьори, самоходни артилерийски установки, реактивни системи за залпов огън, колко дивизиона, колко батальона, колко бригади възнамерявате да им дадем и с какво ще попълним липсите за нашите въоръжени сили? Какво ще закупим през следващите години, колко ще струва това на бюджета, откъде ще ги намерим и ще имаме ли достатъчно качествена техника, която да замени нашата, защото от това, което забелязваме, нашите европейски партньори и натовските държави вече си чистят от складовете некачествена и амортизирана техника? Това ли ще бъде замяната за българските въоръжени сили?
Заповядайте.
За съжаление, част от това изказване със сигурност не съответстваше на истината, защото министър Тагарев не е казал това, което казахте. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Това, което мога да Ви уверя, е, че всичко, което се подготвя за предоставяне като втори и като трети пакет от военна помощ за Украйна, се подготвя съвместно с въоръжените сили на България. Първо се прави преглед на това какво е необходимо за боеспособността на Българската армия, второ, каква част от амунициите са с изтичащ срок на годност, така че да няма нужда да заплащаме за утилизирането на тези боеприпаси например и тези боеприпаси да могат да бъдат изпратени, преди да изтече техният срок на годност. Няма да бъде изпратено нищо, което нарушава възможността да защитаваме нашата държава съгласно изискванията в момента от военна и военнотехническа гледна точка. Колкото до внушенията за изпращане на батальони и не знам си какви други неща, многократно вече беше казано, че не е обсъждано, не се обсъжда и не се предвижда да се обсъжда изпращане на каквато и да била жива сила, свързана с военните действия в Украйна, включително не става дума и за лекари и за медицински сестри. Става дума за обучение на украински лекари и украински медицински сестри тук в България като част от нашата помощ за Украйна. Това е.
Желаете ли реплика? Заповядайте.
Господин Денков, явно след снощното парти не можахте да ми разберете въпроса. Когато казах „батальони и бригади“ имах предвид техническия еквивалент, не за живата сила. А интервюто е дадено от министър Тагарев преди 30 минути, може би не сте го чули. Там той заявява: бронирана техника, противовъздушна система за отбрана и брегови ракетни комплекси без авиация. Набляга, че е без авиация, всичко друго. Така че никой не Ви задава въпрос за жива сила. Казах Ви за техниката и какви бракми ще ни осигурите на мястото на това, което ще предадем като бронирана техника, защото виждаме как тия хубави бракми горят по степите и няма кой да ги евакуира. Разбирам, че се опитват да компенсират качеството с количество, но нашият бюджет едва ли ще позволи да закупим такова огромно количество, с което да компенсираме липсата на качество. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Може да не съм видял какво е казал господин Тагарев преди 30 минути. Това, което знам, е какво поиска украинската страна – това беше цитирано, и това, което отговори министър Тагарев преди тези 30 минути, а то е, че няма да бъде дадено нищо, което застрашава нашата боеспособност. Може би Вие сте имали парти снощи, не знам по какъв повод, аз снощи бях на работа. Благодаря Ви. (Силен шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ. Смях.)
Има ли въпрос от ДПС? Заповядайте.
Господин Председател, уважаеми господин Премиер, уважаема госпожо Вицепремиер, госпожи и господа народни представители! Да върнем Контрола по същество. В условия на пълноправно европейско членство акцентът в парламентарната дейност пада и трябва да пада не толкова само върху законотворчеството, разбира се, и върху друга основна функция на парламента, а именно самият контрол. Затова всички знаем, че у нас, а и не само у нас, хроничен проблем е не толкова самото качество на законите, колкото тяхното прилагане. А от гледище на функция на парламента и неговата конституционна роля, начинът, по който той може да допринесе за по-доброто прилагане на законите, е като контролира по-ефикасно изпълнителната власт. Тази оперативна гъвкава връзка между парламента и Министерския съвет от гледище на интересите на гражданите е именно този блицконтрол. Господин Премиер, преди няколко дни във Ваше изявление Вие казвате, че Нидерландия чака доклада за България за върховенството на закона и ще реши дали да ни пусне в Шенген. Също така Нидерландия очаква от нас да преодолеем различията си с Австрия – другата страна, която е против приемането ни в Шенген. Цитирам: „Разбрахме се с австрийския канцлер да посетя Австрия възможно най-скоро, въпреки че имаше скорошни визити, за да представим резултатите от пилотния проект, който започна през март.“ Моят въпрос относно върховенството на закона в България и нейното приемане в шенгенската зона е свързан с това, че имаше доклади наскоро – преди няколко дни излезе доклад, които посочват някои предизвикателства, пред които е изправена България в областта на правосъдието и борбата с корупцията, моля да ни информирате за мерките, които Вашето правителство и Вие ще предприемете за укрепването на върховенството на закона и подобряването на правораздаването в страната. Благодаря.
Заповядайте, господин Премиер.
Благодаря, господин Председател. Госпожо Вицепремиер, дами и господа народни представители! Действително излезе дългоочакваният четвърти годишен доклад за върховенството на правото в Европейския съюз. В него бяха отчетени пет положителни тенденции – говоря за резюмето на Доклада, иначе има доста по-детайлен преглед, но това е най-важното. Бяха посочени две слабости, аз ще ги прочета дословно. В същото време Европейската комисия посочва, че остават притесненията, свързани със състава на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към него. Отбелязва се и, че значителен брой съдии са командировани за продължителен срок. Втората критична бележка е, критични са констатациите в сферата на превенцията и противодействието на корупцията, като се подчертава липсата на осъдителни присъди за корупция по високите етажи на властта. След което следват две препоръки. Едната е свързана с реформиране на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, втората е свързана с изменение на Конституцията. Това, което се вижда много ясно от тези препоръки, е, че те са изключително в правомощията на Народното събрание и на съдебната власт със съответните структури. Така че това, което ние поемаме като правителство, е да активизираме работата по защита на границата на България, да активизираме работата в Министерството на вътрешните работи за борба с незаконния трафик на мигранти. Но това, което най-вече очаква Комисията, е активна работа в Народното събрание и в правораздавателната система, за да може в края на краищата да знаем, че имаме правораздаване в областта на корупцията, което очевидно в момента страда от сериозни проблеми.
Благодаря Ви. Заповядайте за реплика.
Господин Председател, уважаеми господин Премиер, госпожо Вицепремиер, госпожи и господа народни представители! Господин Премиер, моят въпрос беше конкретен. Вие, разбира се, цитирахте последния доклад с петте положителни и двете отрицателни препоръки и във връзка с Механизма за сътрудничество и проверка и това са стъпки за окончателното затваряне на този механизъм, като ще остане общият хоризонтален европейски механизъм за върховенството на правото. Като цяло за мен големият проблем е в стратегията за политическото поведение на правителството въобще. Затова отново ще попитам: какви са основните критерии и стандарти, които трябва да бъдат изпълнени, за да бъде България приета в Шенген; как се подготвя страната, за да отговори на тези изисквания и да докаже, че притежава силна правна система, способна да гарантира сигурността и законността на границите? И разбира се, както и преди малко попитах: какво прави правителството за укрепване върховенството на закона и подобряване на правораздаването в България с оглед приемането ни в шенгенската зона? Благодаря.
Благодаря Ви. Заповядайте за дуплика.
Това, което мога да добавя към първия отговор, е, че заедно с Министерството на вътрешните работи ние активираме работата, свързана с координационния механизъм по трафика на хора. Това е работа, която е съвместно с Фронтекс и с Европол. Нейната цел е да удари най-вече организаторите на трафика на хора – тези, които на европейско ниво всъщност осъществяват един огромен бизнес, а в много случаи това са хората, които също осъществяват трафика на наркотици и други високодоходни контрабандни дейности. България не би могла сама да се справи и затова през последните месеци на европейско ниво и по инициатива на няколко европейски държави са направени координационни групи, които – тази е една от тях, която е локализирана в България, да подпомогнат тази борба на европейско ниво. Втората дейност, която е в правомощията на правителството, е свързана с така наречения пилотен проект, който започна през месец март тази година и който има за цел да подобри борбата с пресичането на границата, основно турско-българската граница, за която цел бяха отпуснати 45 млн. евро от Европейската комисия, които ще се използват за закупуване на камери, закупуване на високопроходими автомобили, за подпомагане на личния състав, който патрулира на границата и се бори с мигрантите. И третата част, която заедно с външния министър вече работи много активно, е да организираме необходимите срещи най-вече с Австрия. Очаквам посещение там. Също така имахме вече разговори както с канцлера на Австрия, така и с премиера на Холандия, в които да им покажем какво прави България и да обясним ясно, че ние изпълняваме, особено ако изпълним законодателната част, всичко, което е заложено като очаквания от България в това отношение. Това, което всички трябва да знаем, е, че има и политически елемент в решението. Аз смятам, че сегашното редовно правителство всъщност стои доста добре политически в сравнение с предишните правителства, които се опитваха да решат тези проблеми. Разбира се, накрая решението ще бъде вътрешно на парламентите в Холандия и в Австрия.
Благодаря Ви. От „БСП за България“ – господин Гьоков.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин министър-председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми народни представители! Господин Министър-председател, за втори път ще Ви задам въпрос, касаещ Минно-енергийния комплекс „Марица-изток“ и всичко, което се случва покрай него във връзка с така наречената зелена сделка. Вече ми отговорихте за предприетите действия на българските правителства по Решението на Народното събрание от 12 януари 2023 г., с което българският парламент за пореден път защити въглищните централи и българската енергетика и задължи Министерския съвет да договори промени в Плана за възстановяване и устойчивост в частта „Енергетика“. Стана ясно, че служебното правителство и конкретно министърът на енергетиката Росен Христов и вицепремиерът Атанас Пеканов в буквалния и в преносния смисъл не са си мръднали пръста в изпълнение на това решение. Имената на тези двама български министри ще бъдат записани с големи черни букви в историята на Минно-енергийния комплекс „Марица-изток“ като негови гробокопачи, защото с проявеното действие или бездействие са допринесли значително за неговото закриване. Отново ще обърна внимание и в контекста на вчерашното предателство на националните ни интереси – имам предвид продажбата, или по-скоро подаряването на двата ядрени реактора за централата в Белене на Украйна. Ако България има неблагоразумието да се лиши от въглищата, които се добиват в „Мини Марица-изток“ завинаги ще загуби енергийната си независимост и това ще бъде поредният убийствен удар върху енергетиката и поредната непоправима грешка. Само мисълта за закриване на комплекса преди изчерпване на всичките му ресурси е равна на поредното национално предателство. Днес въпросът ми към Вас е свързан с факта, че в Старозагорско, а предполагам и в останалите засегнати области, никой не е виждал никаква чернова, белова или каквото ще да е, какъвто и да е било проект на териториален план за справедлив преход за област Стара Загора – нито синдикатите от комплекса „Марица-изток“, нито старозагорският кмет като представител, забележете, в Консултативния съвет по зелената сделка, излъчен от Сдружението на общините, нито останалите кметове от засегнатите общини. Предполагам, че и в другите области е така. Сега въпросът към Вас, господин министър-председател: какво се случва, уважаеми господин Министър-председател, с тези териториални планове за справедлив преход и конкретно с Териториалния план за справедлив преход на област Стара Загора? Благодаря Ви.
Заповядайте за отговор.
Уважаеми господин Председател, госпожо Вицепремиер, господин Гьоков! Аз не бих искал да охарактеризирам действията на предишните министри, това не е моя работа. Това, което мога да кажа, е, че трябва да рестартираме процеса по отношение на предоговарянето с Европейската комисия за така наречения енергиен преход. Първи етап в това предоговаряне – да има ясна технологично, икономично и екологично обоснована концепция как той може да бъде направен във времевата рамка, която имаме от няколко години, до 2026 г. Това е етапът, в който се намираме в момента. Тази седмица текат технически разговори между Министерството на енергетиката и Европейската комисия на базата на няколко предложения, които ние сме подготвили. Ако тези предложения бъдат приети, има едно голямо условно наклонение тука, веднага след това тази концепция ще бъде комуникирана със засегнатите региони. Както знаете, министърът на енергетиката идва точно от Старозагорския регион, така че няма да има проблем да седне с хората, с които е бил заедно съвсем доскоро, за да може да им обясни за какво става дума, какво се очаква и на тази база да бъдат изработени и териториалните планове, които са закъснели вече с години. Имаме ясна идея, имаме план. Изключително напрегнато е от гледна точка на времето. Надявам се да успеем, ако не успеем, това ще бъде с цената на доста сериозни загуби, но в момента целият устрем, така да се каже, на съответните министри и министерства е през следващите седмици ние да договорим рамка, която в следващите месеци да се превърне в конкретни планове, договорени с Европейската комисия, които да успокоят обществото там и да позволят преходът да се осъществи. Ще бъдат запазени въглищни мощности, тъй като те са необходими като базови енергийни мощности за България, но в същото време ние трябва да направим и реалните стъпки за въвеждането на новите технологии така, както се въвеждат от други държави, защото това е бъдещето на енергетиката в България. Така че преходът трябва да стане, но по правилен начин, на етапи, без да бъде за сметка на хората, които ще бъдат засегнати от него. Това е, по което работим.
Благодаря. Реплика, господин Гьоков.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми народни представители! Господин Министър, хубав отговор. Мен няма какво да ме убеждавате в това, че действате. Въпросът е да убедим старозагорци и всички засегнати от Зелената сделка, за да могат да спят спокойни, уверени в бъдещето си, което сега не им се случва, защото най-малкото, което искам да Ви кажа, е, че те са неспокойни за това, че всеки ден се променят сигналите към тях. Един ден защитаваме централата, а като отидем в Европа, говорим съвсем други неща. Хората искат да знаят какво ще бъде тяхното и на техните деца бъдеще утре. Иначе за енергетиката и за енергийната независимост на България всички сме наясно, че без въглищните централи няма как България да има енергетика въобще и енергийна стратегия особено, аз пак ще Ви напомня, че вчера направихме едно национално предателство. Сигурно няма да се съгласите с мен, но така с лека ръка да подаряваме нещо, по което работим от 1981 г., и да го предадем с лека ръка, защото с вчерашното си действие ударихме кръст на българската ядрена енергетика. Това, ако на някой не му е ясно, да му го кажа аз. Сега, Вие не ми отговорихте за Териториалния план за справедлив преход на област Стара Загора. Сега остава много кратко време за тези планове. За мен тук е важно да въвлечете всички заинтересовани страни при обсъждането на този план – кметовете от областта, синдикатите, браншовите организации и съюзи, политически партии, работодателски организации, неправителствени организации, защото шансът да стане отново скандал, когато излезе новият териториален план за справедлив преход на Стара Загора, е много голям, също толкова голям, колкото, когато излезе предният териториален план. Всичко, което казвам, господин Министър-председател, не го считайте за заяждане ли по някакъв начин за укор към Вас, защото Вие отскоро – по-малко от месец – управлявате държавата, но поучете се от всички грешки на всички предходни правителства по въпроса със зелената сделка и отношението към Стара Загора, за да не повтаряме грешките. Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика.
Благодаря, господин Гьоков. Може би не бях достатъчно ясен. Всъщност комплектът документи, който трябва да се подготви и да се изпрати, и срокът, който сме си поставили, е в края на месец септември. Включва както промени в Плана за възстановяване и устойчивост, така и частта, която е REPowerEU – новата част, която трябва да се добави към Плана за възстановяване и устойчивост, и третата част това са териториалните планове. Така че работим по тях, но за да бъде ясно какво точно влиза в териториалните планове, трябва да е изчистена концепцията как във времето правим съответния преход. Така че те са част от целия комплект от документи, по които работим. Колкото до ядрената енергетика – аз го подминах, защото мисля, че е достатъчно ясно на обществеността. Няма как да сме сложили кръст на ядрената енергетика, при положение че подписваме договори за нови ядрени реактори на площадката в Козлодуй. От години е ясно, че България трябва да направи избор дали да бъдат реакторите в Белене, или в Козлодуй. Бих използвал даже част от Вашето изказване като антитеза. Самият факт, че работите от осемдесетте години, както казвате, по този проект и по него няма никакъв напредък, освен че платихме едни пари, имаме изкопан гьол, стоят съответните реактори там от години и няма никаква перспектива този проект да се случи особено след започването на войната на Русия срещу Украйна, е ясно, че трябва да се търси друго решение. Всъщност това, което може би започнахме вчера, е единственото възможно решение за спасяване – доколкото е възможно – на средствата, които България е изразходвала в тази посока. Така че аз всъщност искам да благодаря на Народното събрание за това, че с вчерашното решение изчисти един казус по отношение на „Белене“, за да отвори много ясно перспективата за изграждане на VII и VIII блок в Козлодуй. Нека да обърна внимание, че когато се говори за Белене, много често се казва колко е хубав този проект, като се изпускат един куп проблеми, които са присъщи на така планираната централа в Белене. Там няма инфраструктура. Там има проблеми с площадката, доколко все още важи нейното лицензиране. Там стои още проблемът какво става с отработеното ядрено гориво след влошаване на отношенията, които имаме в момента. Така че нека да не представяме само хубавата част от този проект, а да си дадем ясна сметка, че той има доста сериозни проблеми и тези проблеми в момента по-скоро показват, че ние трябва да вървим към реализиране на проекта в Козлодуй, където има инфраструктура, където има разговори с компании, които са готови да поемат – разговори, казвам, за момента – и отработеното ядрено гориво. Така че има много по-ясна перспектива как да се развие ядрената енергетика в България и през следващите години. Мога да Ви уверя, че това правителство ще работи в тази посока.
От „Има Такъв Народ“. Заповядайте, господин Йорданов.
Благодаря, господин Председател. Сега, много беше хубаво как ротационният министър-председател говори за компетентност на човек, който разбира повече от него от енергетика. Още по-забавното беше, че тъй като Вие сте академик, би трябвало да имате – как да кажа – вътрешен усет да се образовате по някои теми, защото сте и ротационен министър-председател и носите отговорност. Вярно, станахте академик, докато бяхте министър, което буди известни мисли, но това е в миналото. Та малко – как да кажа – малко образователна част, тъй като не сте си направили труда да го направите Вие. Съгласно чл. 247 от Търговския закон, господин ротационен Министър-председател, дивиденти и лихви се изплащат само ако чистата стойност на имуществото, намалена с дивидентите и лихвите, е не по-малка от сумата на капитала на дружеството, фонд „Резервен“ и другите фондове, които дружеството е длъжно да образува по закон или устав – говорим си за БЕХ, понеже сте много компетентен. Тоест – превеждам – понеже сте компетентен, ако БЕХ изпълни Решението на Министерския съвет и изплати 1 млрд. и 600 млн. лв. дивидент приблизително, ако искате, мога да Ви цитирам точната сума, от собствения си капитал към 31 декември 2022 г., тогава трябва да извадим планирания дивидент, акционерния капитал и резервите. Резултатът трябва да е плюс – нали така. Само че резултатът е минус – минус 1 млрд. лв. И тук вече компетентност. При това положение съгласно чл. 252, ал. 1, т. 5 БЕХ трябва да бъде обявен в несъстоятелност. Въпросът е – това ли е целта? Да ликвидирате БЕХ, както това ясно е разписано в програмата на ПП-тата – ликвидиране на БЕХ. Освен това „Булгартрансгаз“ и ЕСО според Плана за възстановяване и устойчивост, направен от Асен Василев, който е може би е истинският министър-председател, а не Вие – Вие затова сте и ротационен, а той е постоянен финансов министър и министър-председател – та според ПВУ-то „Булгартрансгаз“ и ЕСО трябва да се извадят от БЕХ, демек от Министерството на енергетиката, и това е скрита приватизация, защото БЕХ е защитен от приватизация. И като се извадят „Булгартрансгаз“ и ЕСО от БЕХ и бъдат под контрола на истинския министър-председател в това жалко правителство, тогава там може да бъдат контролирани през негов човек огромни ресурсни средства. Така че, господин ротационен Министър-председател, трябва ли БЕХ да бъде обявен в несъстоятелност – след като Ви изчетох Търговския закон – това, което ще правите? И това последователност ли е на Вашата програма – да ликвидирате БЕХ? Защото всичко друго, което казахте в онзи унизителен запис, който беше излязъл, Вие си го спазвате напълно последователно и нарушавате всякакви закони.
Заповядайте за отговор.
Аз наистина така се възхищавам понякога на самочувствието на някои от народните представители. Значи, след като ме обвинихте, че не съм компетентен, Вие тръгнахте да ми правите забележка по теми, по които със сигурност Вие не сте по-компетентен от мен. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.) Така че нека да избегнем лицемерието и да видим какви са фактите. Фактите са, че няма никаква опасност Българският енергиен холдинг да бъде обявен в несъстоятелност. Така че тези внушения може да ги забравим. Благодаря, че повдигнахте въпроса и за това кога съм станал академик. Нека да обърна внимание, господин Тошко Йорданов, че аз съм станал академик на Европейската академия на науките през 2019 г., когато не бях никакъв. Добре е, че в края на краищата станах и академик на Българската академия на науките. Така че благодаря Ви, че успях да изясня и тази част от въпроса. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.) Колкото до останалите внушения, не виждам никакъв смисъл да ги коментирам. Няма никаква опасност за българската енергетика от действията, които се предприемат. В сметките на БЕХ има значително повече средства от тези, които са изискани в момента, за да се подготви бюджетът за тази година. Ако имаше опасност от нещо подобно, това щеше да стане ясно много по-бързо, отколкото сме в днешния ден. Така че няма такава опасност.
За реплика?
Сега, по въпроса за енергетиката, предвид образованието и на двамата, сме еднакво некомпетентни. Разликата между мен и Вас е, че аз попитах и ми извадиха необходимата информация. Нещо, което трябва да правите Вие, защото то Ви е под шапката. Така че – да, Вие сте – как да кажа – по случая сте по-некомпетентен, за съжаление. Мога да Ви оставя, ако искате този лист, който държа пред себе си. Там е цитиран Законът, ще си го прочетете вкъщи на спокойно. Второ, Вие не отговорихте на нито един въпрос. Ако казвате, че в БЕХ има достатъчно средства, тогава знаете и че „Топлофикация София“ ще си върне заема, който тя никога не връща и винаги се покрива по този начин от БЕХ. Ще се върне ли заемът, след като изтеглите тези пари? Тогава това, което казвате, ще е вярно. Ако държавата си прибере заема от „Топлофикация София“, тогава може да се даде към „Булгаргаз“, тогава може спокойно да се вземе този дивидент, за който Вие твърдите. Досега това не се е случвало! Айде да се хванем на бас, че и сега няма да се случи.
Заповядайте за дуплика.
Има един много добър израз – колкото повече знам, толкова повече разбирам, че не знам. Аз не знам доста неща, но това, което знам, е, че енергията е част от една основна наука – тя се нарича термодинамика. Тази наука термодинамика е част от науката физикохимия, по която аз съм академик – хайде така да го кажа. Така че дайте да не си мерим, така да се каже, знанията в областта на енергетиката, защото доникъде няма да стигнем. Това, за което аз съм готов да се хвана с Вас на бас, е, че Българският енергиен холдинг няма никаква опасност да бъде фалиран. Искате ли да се хванем на бас ето тук пред трибуната? Благодаря.
Благодаря Ви, господин Денков. Радостин Василев.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Денков, уважаеми колеги! За съжаление, след „Има Такъв Народ“ отново влизаме в комичната част на тези заседания, но аз съм изумен от – как да го нарека – агресивността Ви, с която отговаряте на определени колеги, и язвителността Ви към някакви лични такива Ваши оценки за тяхната личност, но предвид това, което правите с ВЪЗРАЖДАНЕ във Вашите изказвания, не е изненадващо. Аз Ви мислех за хрисим човек, да не кажа мек, но за съжаление, Вие наричате популизъм приемането на Кодекса за социално осигуряване и изменението на обезщетението за майчинство за втората година да е равно на минималната работна заплата, което Вашата група отхвърли. За съжаление, Вие наричате популизъм увеличаването на заплатите на полицаите, но за сметка на това на некомпенсираните сектори увеличаваме заплатата. За съжаление, Вие наричате популизъм съхраняването на енергийната ни независимост и аргументиран анализ на това кога и как можем да продаваме наши реактори. За съжаление, Вие не наричате популизъм приемането на господин Зеленски вчера в София, което има изключително огромно значение за българския народ. Не наричате популизъм изпращането на оръжие или техническа помощ за Украйна! Не наричате популизъм депозирането на декларация, подписана от Ваши народни представители, за членство на Украйна в Европейския съюз и в НАТО в последния ден, преди да дойде Зеленски! Не наричате популизъм това да перете ГЕРБ и да пазите вече два месеца или месец и половина Бойко Борисов! Това не е популизъм, това е предателство, господин Денков! (Реплики от ГЕРБ-СДС.) Моят въпрос към Вас е свързан с много ясен знак: Вие на българския народ ли служите, или служите на някой, който Ви диктува действията един ден по-рано? Всъщност не сте ли като министър Тагарев, който без нито една гривна е обслужвал друга държава? Благодаря. (Възглас от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Браво!“)
Единственото, което мога да отговоря, е, че служа само на българския народ, на българската държава и на съвестта си. (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ. Ръкопляскания от ПП-ДБ.)
Така и трябва да бъде, господин Премиер, но за съжаление, от действията Ви в последния месец това не личи по никакъв начин.
Не само в последния месец.
Да.
По принцип.
Колеги, с това изчерпахме предвидените въпроси и отговори от блицконтрола и съответно точката от дневния ред.
Процедура!
От името на парламентарна група има заявена декларация.
Колеги, провокирана съм да взема думата от поведението на премиера, което и за мен е изненада, защото би трябвало да има разлика между поведението и думите на академик и пожарникар. Изключително съм изненадана от това, колеги от ПП-ДБ и господин Денков, че дотам така се поклонихте пред ГЕРБ, че дори започнахте да използвате терминологията на Борисов. Вие чухте ли какво каза академик Денков за „Белене“? Било гьол! Това да Ви е познато като изказ? Дотам ли се докарахте – умните, красивите, модерните, интелигентните, академиците, да говорите с езика на Борисов, че „Белене“ е гьол? Цитат! (Реплика от ПП-ДБ.) Не, не е гьол, господин Петков! Защото ще Ви прочета какво записахме в Програмата, когато управлявахме с Вас по този въпрос. Сега още нямате програма, месец и половина по-късно от началото на това правителство. А в нашата програма пишеше така за ядрената енергетика: „1. Поддържане и развитие на атомните мощности в АЕЦ „Козлодуй“. Това включва удължаване на срока за експлоатация в съществуващите мощности. 2. Необходимост от изграждане на нови ядрени мощности. Уточняването на типа на реакторите и площадките да се прецени след независим експертен анализ, който да е публичен и да е на базата на икономическа целесъобразност – най-ниска цена и време за изграждане.“ И отдолу пише: „постигнато съгласие“, и стои моят подпис, подписът на Кирил Петков и на другите коалиционни партньори. Тук да пише, че зачертавате Проекта „Белене“ и продавате ядрените реактори на Украйна? Какво промени тази програма само няма и година по-късно от онова правителство? Една е промяната – БСП не е в правителството и няма кой в това правителство да бъде коректив и да защитава националния интерес. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Само за една година от Стратегия за развитие на енергетиката, под която стоят нашите подписи и която предвижда освен „Козлодуй“ и друга ядрена мощност, която ще преценим с какви реактори, на коя площадка и така нататък да се прави, за по-малко от година превърнахте тази стратегия в гьол. Българските граждани ще преценят какви са причините. Видяхте ги вчера всички с очи. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
За процедура? Нямате процедура. Преминаваме към следващата точка от дневния ред: ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА НАЦИОНАЛЕН РЕФЕРЕНДУМ С ВЪПРОС „СЪГЛАСНИ ЛИ СТЕ БЪЛГАРСКИЯТ ЛЕВ ДА БЪДЕ ЕДИНСТВЕНА ОФИЦИАЛНА ВАЛУТА В БЪЛГАРИЯ ДО 2043 ГОДИНА?“ За Доклад на Комисията по правни въпроси – заповядайте, господин Стоев.
Благодаря Ви, господин Председател. „ДОКЛАД от Комисията по правни въпроси относно Предложение за произвеждане на национален референдум с въпрос „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?“, № ПГ-48-339-01-2, внесено от Инициативен комитет на граждани на 7 април 2023 г. На свое редовно заседание, проведено на 5 юли 2023 г., Комисията по правни въпроси обсъди предложение за произвеждане на национален референдум с въпрос „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?“, № ПГ-48-339-01-2, внесено от Инициативен комитет на граждани на 7 април 2023 г. На заседанието присъстваха: от Инициативния комитет на граждани – господин Деян Николов, господин Александър Александров и господин Тодор Беленски – членове; от Българската народна банка – господин Димитър Радев – управител, доц. д-р по публичноправни науки Христо Христев – преподавател по право на Европейския съюз в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, както и преподавателите по конституционно право проф. д-р Пламен Киров – ръководител на катедра „Конституционноправни науки“ в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, доц. д-р по конституционно право Борислав Цеков от Института за държавата и правото при Българската академия на науките и доц. д-р по конституционно право Наталия Киселова. Внесената подписка в подкрепа на инициативата за произвеждане на национален референдум е в съответствие с изискванията на чл. 45, ал. 1 и чл. 48, ал. 2 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. От представения протокол за резултатите от извършената проверка на подписката на националната гражданска инициатива от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството се установяват 603 356 броя проверени записи, като от тях 470 973 броя са на гражданите с коректно вписани данни, 132 383 броя са некоректните записи. При проверката е извършена съпоставка на данните за лицата от подписката – имена, ЕГН, постоянен адрес, с данните им, съдържащи се в регистъра на населението – Национална база данни „Население“. Проверено е дали лицата в подписката отговарят на законовите изисквания за участие в същата, да имат избирателни права: да са български граждани, навършили 18 години, да не са поставени под запрещение и да не изтърпяват наказание „лишаване от свобода“ по данни, предоставени от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” в Министерството на правосъдието, както и да фигурират само веднъж в подписката. От името на вносителя предложение за произвеждане на национален референдум, № ПГ-48-339-01-2, внесено от Инициативен комитет на граждани на 7 април 2023 г., беше представено от господин Деян Николов, който подробно изложи мотивите и целите на тази инициатива. Като причини бяха посочени проблемите, свързани с предстоящото въвеждане на еврото като официална валута на Република България, а именно сериозните негативни ефекти върху икономиката и жизнения стандарт на българите и пълната загуба на дългосрочен фискален, финансов и паричен суверенитет на страната ни. Господин Николов посочи, че предложението за национален референдум е направено от инициативен комитет на български граждани с избирателни права, събрал повече от необходимите 400 000 подписа на български граждани с избирателни права, което дава основание за произвеждане на референдума в съответствие с чл. 10, ал. 2 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, като е съобразен с ограниченията на чл. 9, ал. 2, 3 и 4 от същия закон и не ги нарушава. Той отбеляза, че съгласно Договора за присъединяване на България към Европейския съюз и чл. 5 от Протокола към него Република България участва с така наречена дерогация в Икономическия и паричен съюз от датата на присъединяването към Европейския съюз, като по силата на чл. 139, параграф 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз държави с дерогация са онези държави членки, за които Съветът на Европейския съюз не е решил, че отговарят на необходимите условия за приемане на еврото. Господин Николов допълни, че подписаните от България международни договори, от една страна, и правото на Европейския съюз, от друга, не определят конкретен срок, в който държавите с дерогация имат задължение да въведат еврото като официална валута. Беше уточнено, че при отсъствието на ангажимент за определен конкретен посочен срок за премахване на националната валута и въвеждане на еврото в подписаните от България международни договори и в правото на Европейския съюз, то предметът на настоящото предложение за произвеждане на национален референдум е съобразен с ограниченията на чл. 9, ал. 2, 3 и 4 от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Господин Николов добави, че процесът по въвеждане на еврото в Република България е белязан от остър дефицит на демократичност, като произвеждането на референдума би предоставило суверенна легитимност на политическата класа у нас да поема историческа отговорност и да вземе стратегическо решение с дълбоки и дългосрочни последствия за всеки български гражданин. Представителят на Инициативния комитет уточни, че анализ, изготвен по поръчка на Европейския парламент, документира общо 58 референдума между 1972 г. и 2016 г. по теми, свързани с европейската интеграция и Европейския съюз. Господин Николов посочи, че изборът на 2043 г. като евентуална най-ранна година за замяна на българския лев с еврото се потвърждава и от изследване на Световната банка от месец декември 2022 г. В заключение господин Николов отбеляза, че е необходимо да бъде запазен българският лев за следващите 20 години, тъй като недостатъчното сближаване на българската икономика с еврозоната би изложило Република България на повишен риск от възможни негативни ефекти. По предложението за произвеждане на национален референдум са постъпили становища от доц. д-р по публичноправни науки Христо Христев – преподавател по право на Европейския съюз в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, от доц. д-р по конституционно право Борислав Цеков от Института за държавата и правото при Българската академия на науките, от Министерството на финансите, от Асоциацията на банките в България, от Експертен клуб за икономика и политика и от фондация „Общностъ съ идеалъ“. По време на публичното обсъждане изразиха становища доц. д-р Христо Христев, доц. д-р Борислав Цеков, доц. д-р Наталия Киселова, проф. д-р Пламен Киров и г-н Димитър Радев. Д-р Христев изрази категорична позиция, че е налице противоречие с чл. 9, ал. 4 от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, тъй като въпросът с приемането на еврото е определен в Договора за присъединяване, а Република България е приела това задължение и следователно не могат да се провеждат национални референдуми по въпроси, уредени в сключени от Република България международни договори, които са ратифицирани и влезли в сила. Той допълни, че приемането на решението за свикване на референдум ще противоречи и на Конституцията, като изброи нарушения на принципа на правовата държава, на това, че България трябва да участва в изграждането и развитието на Европейския съюз съгласно чл. 4, ал. 3 от Конституцията и на чл. 5, ал. 4 от нея, според който ратифицираните международни договори са част от вътрешното право на страната и имат предимство пред нормите на вътрешното законодателство, които им противоречат. Д-р Христев уточни, че произвеждането на референдум би било в нарушение и на правото на Европейския съюз, тъй като Република България има безусловно задължение да се присъедини към еврозоната, а редът и критериите за това са ясно и точно уредени в Договора за функциониране на Европейския съюз. Д-р Борислав Цеков изрази становище, че въпросът за произвеждане на национален референдум не е от компетентността на Народното събрание, а е въпрос, уреден изрично в международен договор, ратифициран и влязъл в сила. Д-р Цеков уточни, че Република България е поела задължение за въвеждане на еврото, като е посочен срок, който е относително определен, тоест не е дадена конкретна дата, а бъдещо събитие, при чието настъпване задължението следва да бъде изпълнено. Той допълни, че според него с предложението за референдум за запазване на българския лев се прави опит за едностранна промяна на едно безусловно задължение, поето от Република България назад във времето. Преподавателите по конституционно право проф. д-р Пламен Киров и д-р Наталия Киселова се обединиха около становището, че въпросът за произвеждане на национален референдум е от компетентността на Народното събрание. Според проф. д-р Киров въпросът е допустим, тъй като в Договора за функциониране на Европейския съюз няма точно определен срок за въвеждане на еврото, а става дума за процес. Управителят на Българската народна банка господин Димитър Радев изрази опасения, че така формулиран, въпросът крие много рискове, защото няма термин като официална валута, а написаното в предложението „единствена официална валута“ е в противоречие с Валутния закон и би направило невъзможно плащането с други валути. Господин Радев допълни, че при установяване на българския лев като единствена официална валута остава въпросът за еврото, което е резервна валута, като елиминирането на еврото при една-единствена официална валута би означавало кардинална промяна в българския паричен режим. В заключение господин Радев предупреди, че би било прецедент в Европейския съюз държава, която е в Банковия съюз, да организира референдум срещу въвеждане на еврото и влизане в еврозоната. Господин Радев изрази резерви и относно произвеждането на евентуален референдум за еврото в момент, когато българският лев е част от механизма ERM II, като това би довело до сериозни негативни политически последици, тъй като нарушаването на подписаните от страната договори ще подкопае доверието в Република България. В обсъждането взеха участие народните представители Костадин Костадинов, Явор Божанков, Деян Николов, Цвета Рангелова, Петър Петров, Даниела Божинова, Антоанета Цонева, Мартин Димитров, Златан Златанов, Ивайло Чорбов, Стою Стоев, Мирослав Иванов, Марин Маринов, Надежда Йорданова и Гроздан Караджов. В хода на дискусията народните представители от парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ изразиха становище, че въпросът е коректно зададен и не противоречи на ограниченията в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Те уточниха, че в Договора за функциониране на Европейския съюз Република България не е поела задължение да приеме еврото в конкретни срокове, като предоставиха пример с държави в Европейския съюз, които не са приели еврото като официална валута. Господин Деян Николов отбеляза, че Република България би била заплаха за самото съществуване на еврозоната, ако влезе в нея, защото не е подготвена за нея към настоящия момент. Господин Костадин Костадинов отбеляза, че е съгласен да се направят редакции във въпроса, за да няма проблем с Валутния закон, но изрази несъгласие, че въпросът противоречи на международните договори. Според него не може да се говори за отлагане на членството в еврозоната, защото за него няма даден срок. В заключение господин Костадинов допълни, че въпросът е ясен и категоричен, отговаря изцяло на изискванията на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление и отправи препоръка, в случай че някой има претенции по чл. 9, ал. 4 от Закона, то същият този закон му предоставя възможност за сезиране на Конституционния съд. Господин Явор Божанков изрази опасения, че въпросът за произвеждане на национален референдум би могъл да се използва за недемократични цели, срещу демокрацията и за заобикаляне на Конституцията на Република България, тъй като има опит с него да се измени международен договор, ратифициран и влязъл в сила. В заключение господин Божанков отбеляза, че въпросът не е нито ясен, нито кратък, нито точен, както изисква Законът за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, а е противоконституционен, като отклонява Република България от европейския път на развитие. Господин Мартин Димитров изрази тревога, че евентуалното одобрение на такъв въпрос за произвеждане на национален референдум би довело до риск за функционирането на Валутния борд, тъй като еврото няма как да продължи да бъде резервна валута на Република България. Господин Стою Стоев обърна внимание, че Република България не може едностранно да променя международноправни обвързаности, произтичащи от Договора за Европейския съюз или така наречения Договор от Маастрихт, относно влизането в еврозоната. Господин Мирослав Иванов посочи, че след като се произнесе Народното събрание, последната инстанция е Конституционният съд и той може да прецени дали решението на Народното събрание е правилно. Госпожа Надежда Йорданова изрази становище, че предложеният въпрос е в нарушение на чл. 9, ал. 4 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, като счита, че е недопустимо Народното събрание да приема решение, съгласно което Република България да не може да изпълнява международноправни задължения. Госпожа Смиляна Кръстева посочи, че парламентарната група „БСП за България“ ще подкрепи произвеждането на национален референдум в знак на уважение към 470-те хиляди българи, подписали искането, както и с мотива, че колкото повече референдуми се провеждат, е толкова по-добре за пряката демокрация. Господин Гроздан Караджов отбеляза, че колкото по-скоро влезем в еврозоната, толкова по-добре е за Република България, но народът следва да се учи от последствията от решенията, които взима, като посочи, че е против въпроса, но е за референдума. Според него Конституционният съд следва да реши дали има нарушение на Конституцията, а не народните представители. В резултат от проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси със 7 гласа „за“, 8 „против“ и 7 „въздържал се“ предлага на Народното събрание да отхвърли въпроса: „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?“ и предлага на Народното събрание следния Проект на решение за отхвърляне на Предложението за произвеждане на национален референдум: „Проект! РЕШЕНИЕ относно Предложение за произвеждане на национален референдум, внесено от Инициативен комитет на граждани на 7 април 2023 г. Народното събрание, като взе предвид резултата от гласуването, изразените мнения и становища в Доклад на Комисията по правни въпроси и на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 9, ал. 4, чл. 10, ал. 2 във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление
Отхвърля Предложението за произвеждане на национален референдум с въпрос: „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?“.“
Благодаря Ви, господин Стоев. Становище на вносител, тъй като няма доклади на други комисии? Имате думата, господин Николов, в рамките на 10 минути.
На 10 януари аз и още шест граждани като инициативен комитет внесохме в Народното събрание уведомление, че започваме подписка, с която искаме да се проведе референдум с въпрос: „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?“. Това е един от най-трудните начини българският народ да упражнява правото си на глас и въпреки това ние и още хиляди български граждани минахме по този път и събрахме необходимия брой подписи. В рамките на три месеца, колкото е законоустановеният срок, ние събрахме малко над 604 хиляди подписа, които надлежно внесохме в Народното събрание, след което беше извършена проверка на хартиените подписи от самото Народно събрание заедно с наши екипи и установихме, че подписката е коректна, а след това агенция към Министерството на регионалното развитие и благоустройството провери валидността на подписите. ГРАО каза, че имаме над 470 хиляди валидни подписа, с което попадаме в хипотеза, според която такъв референдум трябва да се проведе задължително, ако не противоречи на чл. 9, ал. 2, 3 и 4 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, което ще наричам за кратко Закон за референдумите. По отношение на правната основа. Предвид че това е на практика спорният въпрос и това, за което се опитват да се хванат от управляващата коалиция, за да потъпчат волята на над 600 хиляди българи, ще прочета съвсем накратко какво сме записали в мотивите. За да се обяви този референдум за незаконен – тук отварям скоба – изобщо не може да говорим за противоконституционност, защото е изключително обидно ниското ниво на юридическа култура на много от хората, които се изказаха в Правната комисия. Това са уважавани хора, но в същото време говореха за противоречие с Конституцията, каквото няма. Единствено може да има дискусия по въпроса дали отговаря на Закона за референдумите. Членът, по който се опитвате да премахнете този референдум, на практика казва, че гражданите не могат да се питат по въпроси, които вече са уредени в международни договори, по които България е страна и е ратифицирала. Такова питане може да бъде извършено преди ратификацията, само че България не е ратифицирала договор, в който срокът кога България да влезе в еврозоната е описан някъде. Съответно съгласно Договора за присъединяване на България към Европейския съюз и чл. 5 от Протокола към него България участва с така наречената дерогация в икономическия и паричен съюз или еврозоната. От датата на присъединяване към Европейския съюз по силата на чл. 139, § 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз държави с дерогация са онези държави членки, за които Съветът на Европейския съюз не е решил, че отговарят на необходимите условия за приемане на еврото. Тук отварям скоба – има голяма разлика между отговаряне на условия и критерии и насрочване на дата кога България да влезе в еврозоната. Това означава, продължавам цитата, че по силата на Договора за присъединяване към Европейския съюз и Договора за функциониране на Европейския съюз България е поела ангажимент да въведе еврото като парична единица. Този ангажимент не е предмет на настоящото предложение за провеждане на референдум с горепосочения въпрос. Ние не оспорваме това, че България има ангажимент да влезе в еврозоната. Искаме да се произнесем кога това да се случи, и то задавайки минимален срок, в който смятаме, че изобщо не следва това да се случва предвид икономическите ни мотиви, с които ще Ви запозная малко по-късно. Заедно с подписаните от България международни договори, от една страна, и правото на Европейския съюз, от друга страна, те не определят конкретен срок, в който държави с дерогации имат задължение да въведат еврото като официална валута. Напротив, Договорът за функциониране на Европейския съюз акцентира върху необходимостта дерогацията за дадена държава да се отмени едва след като Съветът на Европейския съюз вземе решение, че държавата отговаря на необходимите условия и критерии, заложени в съответните договори, в това число, ако е постигната висока степен на устойчива конвергенция, тоест сближаване с еврозоната като икономика и по отношение на националното законодателство. При отсъствие на ангажимент за определен конкретно посочен срок за премахване на националната валута и въвеждането на еврото в подписаните от България международни договори и в правото на Европейския съюз, то предметът на настоящото предложение за провеждане на национален референдум е съобразен с ограниченията на чл. 9, ал. 2, 3 и 4 от Закона за референдумите – това е правната рамка и не нарушаваме нито един международен договор и нито един член. Неслучайно в Правната комисия аз попитах всички тези юристи да ми посочат кой точно член и от кой точно международен договор ние нарушаваме с това питане. Нито един юрист не ни каза. На всичко отгоре и в мотивите, и никъде не е записано. В момента, драги народни представители, това, което ще се опитате да направите, е да заметете един референдум без абсолютно никаква юридическа обосновка. Това, което Вие казвате, е, че той просто не противоречи на ограничението по чл. 9, ал. 4, което е, че по вече ратифицирани международни договори не можем да питаме народа си за тях. Само че не посочвате кой точно е този международен договор и кой е членът, който нарушаваме, защото в Договора от Маастрихт са определени критериите, само че дори след това да ги изпълним, Договорът от Маастрихт не предполага автоматично приемане на еврото. Влизането в еврозоната е процес. След като покрием критериите, има конвергентен доклад, в който Европейската централна банка ще каже: да, Вие покривате критериите, и тогава сядаме на масата да преговаряме с Европейския съвет, Европейската комисия и Европейската централна банка от коя дата да влезем. Можем да решим да влезем от 1 януари 2024 г., от 2025 г., от 2028 г., от 2031 г. Този акт все още не се е случил, не е ратифициран и никъде в никой договор не е поет такъв ангажимент. По отношение на демократичната обосновка. Изключително е обидно, че България е една от двете държави, в които никога не е провеждан референдум по отношение на европейската интеграция. Има анализ по искане на Европейския парламент и общо взето всички държави, без България и Кипър, пряко или косвено са питани по отношение на европейските въпроси. Две държави са питани директно за еврозоната и в двете държави отхвърлено. Няма да влизам в детайли – в мотивите ги има. Всички останали държави са питани дали да влязат в Европейския съюз. Тези от тях, които са питани след Договора от Маастрихт, на практика косвено са питани и дали искат да влязат и в еврозоната, защото Договорът от Маастрихт задължава държавите, които влизат в Европейския съюз, да приемат някой ден, някой ден, подчертавам, и еврото като своя собствена валута. Така че не потъпквайте най-демократичния принцип в една демокрация, особено наричайки себе си демократи. Не може да вземете едно такова решение, още повече че Законът за референдумите не ни дава правото в хипотезата, в която сме, когато има над 400 хиляди подписа, на нас като народни представители да решаваме и да гласуваме, казва: Народното събрание приема решение за провеждане на референдум, ако отговаря на ограниченията, които вече споменах. Ако смятате, че не отговаря, тогава отиваме в Конституционния съд, което също е записано в Закона за референдумите. Ние имаме възможността или да приемем такова решение, или да отидем в Конституционния съд и той да каже, че ние с този въпрос нарушаваме Закона за референдумите. Само това са процедурите. Не се опитвайте да измествате нещата и да си мислите, че имаме право тук да гласуваме за или против. Точно това е смисълът на Закона и точно затова е записано, че при над 400 хиляди събрани валидни подписа имаме императивна клауза, която казва: референдум се провежда. (Шум и реплики.)
Моля за тишина в залата!
По отношение на годината, понеже нямаме много време. Защо 2043 г.? Ами защото критериите от Маастрихт са изготвени, защото държави, за да имат единна валута, следва да са близки като икономика. Ако не са близки като икономика, и емпирично и теоретично е доказано, че това създава проблеми и на едните, и на другите, които участват в такъв съюз. От тази гледна точка са вкарани всички тези критерии, които целят да осигурят това, че икономиките на съответните държави са достатъчно близки една до друга. В момента това сближаване или икономическа конвергенция в случая на България е най-ниското. Никога досега държава не е влизала в еврозоната при толкова ниско ниво на конвергенция. На практика в момента България е 59% от средното равнище за Европейския съюз по отношение на икономическо сближаване и 56% по отношение на икономическо сближаване спрямо еврозоната – спрямо средното за еврозоната. От тази гледна точка ние следва да изчакаме да стигнем поне до 90%, което казва самата Европейска централна банка, и това е с ясна причина, защото иначе има риск както за нас, така и за еврозоната. Ние се позоваваме на Световната банка, която прави анализ през месец декември 2022 г. за икономическото развитие на България през този век и в три различни сценария казва следното: при най-базисен сценарий България в 2043 г. ще бъде на около 80% конвергенция. Тоест все още няма да е готова. Ние не сме взели този сценарий, взели сме сценарий, в който средните доходи в България стигат 90% и сближаването е 90%, ако има структурни реформи. Дори при този сценарий 2043 г. може би ще бъде първата дата, в която ще има някакъв смисъл да говорим по темата. Ако преди това приемем и влезем в еврозоната, застрашаваме както българската икономика, така и самата еврозона – нещо, което, да кажем, направиха гърците. Така че, моля Ви, не замитайте референдума, защото, ако днес гласувате против и премахнете референдума, или гласувате въздържал се, това означава, че казвате на българските граждани: повече никога не трябва и няма смисъл да има референдуми в България. Вие днес сте на прага на това да унищожите референдумите като инструмент в България. Хубаво си помислете. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Благодаря за становището, господин Николов. Заповядайте за процедура, господин Петров.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Съгласно Правилника има вероятност да влезем във времето за парламентарен контрол, бих искал да направя две процедури. Първата процедура е да подложите на гласуване удължаване на законодателната дейност на настоящото пленарно заседание до изчерпване на настоящата точка от дневния ред, а именно предложението за произвеждане на национален референдум с въпрос: „Съгласни ли сте българският лев да остане единствената официална валута в Република България до 2043 г.?“ Втората ми процедура към Вас, госпожо Председател, е да подложите на гласуване излъчване на останалата част на настоящата точка – от дебата и от гласуването, по БНТ 1 и БНР. Мотивът ми е, че въпросът, който в момента обсъждаме, касае пряката демокрация, касае допитването до народа, тоест изключително много вълнува този народ и той следва да има обезпечена техническа възможност да чуе по всеки един възможен начин как тези, които е избрал, ще гласуват за провеждането на допитване до него. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Петров. Две процедури – ще ги подложа разделно на гласуване. Първата процедура е свързана с удължаване на времето до приключване на законодателната част с тази точка. Първо ще подложа нея на гласуване. След това ще подложа на гласуване излъчването по БНТ 1 и БНР. Гласували 188 народни представители: за 166, против 3, въздържали се 19. Предложението е прието. Днешната законодателна част на заседанието се удължава до приключване на тази точка от дневния ред, след което следва парламентарен контрол, ако има време и не вземем друго решение, разбира се. Подлагам на гласуване предложението на господин Петров, свързано с включване камерите на БНТ 1 и БНР. Гласували 196 народни представители: за 119, против 11, въздържали се 66. Предложението е прието. Прегласуване по искане на господин Аталай. Гласували 190 народни представители: за 113, против 11, въздържали се 66. Предложението е прието. Моля да бъдат включени камерите на БНТ 1 и да имаме излъчване по Българското национално радио. Колеги, откривам разискванията. Има ли желаещи за изказване? Имате думата, господин Ганев.
Госпожо Председател, това не е просто обсъждане за свикване на референдум. Това, което имаме в момента в залата, е дебат дали да има демокрация, дали да има спазване на законите и дали Народното събрание ще даде пример за това как се потъпква законодателството. Дали хората, които се обявяват за демократи, ще потъпчат закони и ще кажат на над 600 000 човека: Ние няма да спазим закона, няма да ви дадем право да изразите своята воля. Доводи от това, че българите са некомпетентни да се изказват за какъвто и да е било въпрос, е, меко казано, обиден, защото, когато има държави, които провеждат референдуми поне два или три пъти в годината, когато те са компетентни, хората в тази зала искат да кажат на всеки един българин, че е некомпетентен да се изкаже по въпрос, който засяга поколение напред. Поколение напред. Влизане в еврозоната може да има, но няма излизане от еврозоната. Няма механизъм за излизане от еврозоната и няма никакво значение в какво състояние ще е държавата. Няма никакво значение дали всички ще искаме да излезем един ден от еврозоната, защото такъв механизъм няма. Точно заради това българският народ трябва да бъде питан. Това е основополагащ въпрос за следващите поколения хора, които ще са в тази държава, ако съществува, и те ще трябва да живеят с нашите решения. (Шум и реплики.) Но въпросът е още по-фундаментален. 34 години ще станат, откакто има така наречената демокрация в България. 34 години нашите родители и ние с днешната дата обясняваме и се борим за нашите свободи, обясняваме и се борим, че трябва всеки да има право да изразява своето мнение. (Шум и реплики.)
Господин Ганев, може ли за малко. Колеги, моля Ви за тишина в залата и заемете местата си. Тези, които имат желание да излязат, да го направят.
Обясняваме и се борим за всичко това, което искаме да се случва за бъдещето на нашата държава. Когато потъпчем основата на така наречената демокрация, а това е правото всеки да има своето волеизявление да отиде и да гласува, не знам с какви очи хората в тази зала, които ще гласуват против или въздържал се, след това ще отидат на избори. Обяснявайки на един човек, че е некомпетентен, че е прост и че няма право да се изразява, да изразява своето мнение по какъвто и да е било въпрос, след това ще искате неговата подкрепа – да Ви даде правото да седите в тази зала и да гласувате. Това е фундаментът на демокрацията. Ако Вие потъпчете този фундамент, каква е разликата между Северна Корея и България? Ако Вие потъпчете правото на българина да изрази своята воля дали да гласува… Вижте, ние тук не водим разговор дали е добре, или лошо в еврозоната и дали трябва, или не трябва да влизаме в еврозоната. Не е мястото и не е времето в момента да водим този разговор. За този разговор всеки един от Вас ще има три месеца да го защити, да аргументира правото си защо да влезем например в еврозоната или този до Вас да аргументира защо не трябва да влизаме в еврозоната. Ние в момента говорим за фундамента на демокрацията, правото да отидем и да гласуваме, правото да имаме глас, защото всичко друго е витиевато. Когато Ви се отнеме правото да гласувате и когато дойде камионетката да Ви натовари и Ви закара на Белене, тогава вече не е демокрация, тогава е нещо друго. Отнемайки правото на хората да гласуват и потъпквайки демокрацията, Вие казвате точно това: камионетките и към Белене – това е алтернативата. Всичко друго са витиевати въпроси. Навлизайки в тази тематика, да поговорим. Обяснявайки, че този референдум и искането за свикване на референдум противоречи на Конституцията, управляващата коалиция към днешна дата има повече от достатъчно гласове да свика и да прати сигнал до Конституционния съд. Защо не го правят? Защото знаят, че въпросът не противоречи на Конституцията. Много добре знаете, че Законът за референдумите ясно и точно казва: при 200 хиляди събрани подписа тук се решава дали да има референдум или не – тук, в тази зала. И това щеше да е дебатът дали да има, или да няма референдум, ако имаше 200 000 гласа. Законът за референдумите при наличие на доказани и констатирани над 400 хиляди гласа от ГРАО казва ясно, точно, императивно: Народното събрание придвижва напред искането за свикване на референдум. Няма законово право да спре свикването на референдум. Може да направи граматически промени във въпроса, но няма право да променя смисъла на въпроса. Ние сме стигнали до ситуация, в която Вие дори не искахте да налагате промени дори в самия въпрос. Отказахте дебати, отказвате да сезирате Конституционния съд, отказвате всичко, отказвате демокрация да има в България и в същото време в имената на своите партии, коалиции гръмко слагате думите демократи, демокрация, права, свободи. Това нещо се разминава ясно и точно с това кой и как гласува, защото е много лесно да кажеш, че българинът е прост и няма право да гласува. Много лесно е да отнемеш дадени права на една част от българското население и историята го е показала – има начин това да стане. Има начини в рамките на няколко месеца демокрацията да бъде потъпкана, да тръгнат камионетките, да събират хората, да ги карат в Софийския университет по бързата процедура – Народен съд. Защото там е бил Народният съд за голяма част от осъдените по бързата процедура. Тогава е потъпкана демокрацията. Вие това искате да направите днес. Надявам се, давате си сметка, че както съдите днес Вие, така ще бъдете съдени един ден по същия начин – реципрочно, защото тогава няма да имате основание да кажете: да, не бях съгласен с Вас, но подкрепих правото Ви да говорите и да изразявате своето мнение. Защото това е фундаментът на демокрацията, всичко друго са интереси, свързани извън България. Вие в момента защитавате интереси на държави и на общности, които ги е страх от това, че в България ще се проведе референдум, който ще разклати еврозоната, ще разклати въобще самото съществуване на Европейския съюз. Извинявайте, но ако силата на еврозоната е референдумът от България, то тази еврозона по-добре да се закрива още днес. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Благодаря ви, господин Ганев. Има ли реплики? Заповядайте, господин Георгиев.
Господин Ганев, защо Норвегия може на референдум да отхвърли въобще да бъде член на Европейския съюз, а в България не се провежда референдум нито за членство в Европейския съюз, нито за влизането в Еврозоната? Коя от двете държави е демократична и коя не е?
Има ли втора реплика? Не виждам. За дуплика – господин Ганев.
Голяма част от тук присъстващите в тази зала, всеки през различен етап от своя живот, не всички, разбира се, сме били на протести, били сме на митинги, в които ясно и точно сме защитавали правото в България да има демокрация. Ясно и точно сме защитавали и сме участвали в протести, за да може всеки един от нас, и не само ние, а и нашите деца, да живеят в свободна държава. Това, което се случва в момента, е пълен абсурд. Това е потъпкване на всякаква държавност. Трябваше да се стигне дотам, че да се чака последният ден, последният час, за да може българският парламент въобще да стигне до дебат – до дебат дали да спази закона, въобще да има дебат. Защото в момента сме в ситуация, в която управляващата коалиция в лицето на ПП-ДБ и ДПС гласуваха категорично против свикването на референдум, а ГЕРБ гласуваха въздържал се. Когато си коалиция с име „Демократична България“ и вътре са партии от типа на „Демократи за силна България“ и партия „Да, България“, и сте създадени с мисълта, че в България трябва да има демокрация, и сте провеждали преди 30 години митинг на „Орлов мост“, на който е имало по официални данни около 1 милион човека, няколко години по-късно стигате в тази зала и казвате: демокрацията ще е само за елитите – елитите, които са в тази зала, и ние трябва да решаваме, а не простият българин. Не знам с какви очи наистина отивате после на избори, заставате пред електорат или заставате пред редови хора, които дори не са Ваши избиратели, и им обяснявате, че искате да спечелите тяхното доверие. Не може да си политически субект на една година, да обясняваш и да казваш в името си, че си „Продължаваме Промяната“ и в същото време да се връщаш 34 години назад и да искаш да върнеш чл. 1 от Конституцията на Народна Република България. Това не е демокрация и недейте много да се криете зад евроценности, зад Европейски съюз или за еврозона, защото Дания е била в ситуацията, в която сме ние, имала е дори и напечатани вече банкноти, имало е отсечени монети, имало е проведени законодателни инициативи, провежда референдум и към днешна дата Дания не е в еврозоната. Това, за което говорим ние в тази зала, пак напомням, е фундаментът на всичко – да имаме демократи, българският народ да бъде питан, а Вие отказвате да дадете правото на всеки да бъде питан. Това не е демокрация! Това е тоталитаризъм и това е една крачка, преди да тръгнат камионетките. Това е една крачка преди утре, както излиза министър-председателят и обявява опозиционната основна партия за фашистка и че трябва да бъде забранена и праща икономическа полиция да започне да ни разследва прокуратура и ДАНС, следващата стъпка е човекът, който преди малко го изслушвахме, да стане и да започне да товари опозицията в камионетки. Това е следващата стъпка, с миловидното Ви съгласие, че демокрацията трябва да бъде потъпкана заради евроценности. Това искате да направите! Пак казвам, и завършвам: това, с което съдите, така ще бъдете съдени и Вие и не се учудвайте тогава какво ще се стовари върху Вашите глави. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Благодаря Ви, господин Ганев. Моля Ви, съобразявайте се с времето! За следващо изказване – господин Балачев, след което Цвета Рангелова. Имате думата, господин Балачев.
Госпожо Председател, уважаеми колеги! По време на Комисията нашата група доста дълго се вслушва във всички изказвания, които бяха направени там. А там, между другото, изслушахме доста компетентни хора, които имат познания по повод начина, по който трябва да бъде извършен един референдум както от страна на чисто правните аргументи, така и по отношение на чисто икономическите такива. Затова ние решихме, че ни трябва известно време, за да преценим за и против, налице са, от една страна, защото аз ги разделям на три подвъпроса – налице ли е, първо, юридически достатъчно аргументирано предложение за референдум, на второ място, дали икономически това нещо е изгодно за българския народ с оглед поставената дата 2043 г., и за съжаление, на трето място, това, което виждаме и в днешното пленарно заседание, е чисто политическият ефект. Аз ще започна с това, че парламентарната група на ГЕРБ-СДС винаги сме гледали към народа и винаги сме били, че народът е суверенът, който всъщност има последната дума по много въпроси. (Шум и реплики.) Моля да не ме прекъсвате! Когато обаче става дума за това по какъв начин народът трябва да изрази своята воля, няма как да пренебрегнем чисто правните и икономическите аргументи за това. Споделям например, ако говорим за чисто юридически аргументи относно това допустим ли е или възможно ли е да се проведе този референдум, мнението и на доцент Киселова, споделям мнението и на професор Киров относно неговата допустимост. Да, има събрани такива подписи, те са валидни, щом са били проверени, и затова днес този проблем се поставя за решение от Народното събрание, защото такъв е законът. Народното събрание трябва все пак да прегледа, да прецени дали всички изискуеми изисквания на Закона за референдума са изпълнени и да даде своя вот за или против. И това изрично е записано в съответния текст на чл. 13, ал. 6 от Закона за референдумите. Така че няма нищо страшно, нищо антидемократично или каквото и да било, защото просто законът го изисква. Та, когато говорим за чисто правните аргументи за допустимост, да, според мен те са налице и затова ние не гласувахме против, защото подписите са налице и бяха внесени и бяха приети. Когато обаче говорим като цяло доколко действително всички аргументи са изпълнени, трябва да имаме предвид и някои други изисквания, които Законът за референдумите и Конституцията на Република България изискват. Затова аз смятам, че така зададеният въпрос, който е формулиран и който всъщност предстои ние да гласуваме, не е конституционосъобразен, защото той действително противоречи на определени закони в България. Едно от малкото хубави неща, които сме направили като политика през последните 25 години, това е Валутният борд. Валутният борд е нещото, което всъщност спаси България 1996 – 1997 г. от пълна разруха, независимо какво последва от лошата приватизация след това на правителството на Иван Костов, но даде известна сигурност и ние 25 години живеем вързани за валутата на ЕС, преди това беше за марката, след това стана за еврото, и това дава сигурност както по отношение на нашите граждани, така и по отношение на бизнеса. Затова ние няма как да приемем с оглед наличието на тези закони, че виждате ли, единствената валута за разплащане в България може да бъде само и единствено българският лев. Ето къде е според мен противоречието и защо примерно аз ще гласувам чисто от юридически подбуди да не приемем референдума в този му вид с този въпрос. Не защото не искам българските граждани да бъдат питани, а защото тези, които зададоха въпроса, не се съобразиха с тези изисквания на Закона. И нека да не злословим за това, че аз не съм демократ или който и да е било от моите колеги от нашата парламентарна група. Отделно от това, поставя се още един въпрос, тъй като и на Комисията беше поставен, че виждате ли Вие, този въпрос би могъл да бъде изменен. Да, по принцип е допустимо, казва Законът, но трябва да стане с единодушен вот, с положителен вот – не единодушен, а положителен вот на Народното събрание. И това ще трябва, ако има такова предложение, ние ще трябва да го видим. Дали Народното събрание ще уважи една такава промяна, каквато, доколкото разбрах – не го виждам Костадинов тук, той заяви още на самата Комисия. Но пак казвам, необходима е санкция на Народното събрание. Ето защо в чисто юридически план, макар формално всичко да е наред, аз намирам противоречие с този закон. Да, вторият план, който предстои да бъде разгледан, защото в края на краищата ние гласуваме не само за това дали трябва да има отсрочване на приемането на еврото, вторият момент е свързан чисто икономически и затова на втори план аз поставям икономическия критерий. Вие предлагате, уважаеми колеги, от групата, която е свикала този референдум или която го представя на нашето внимание, че това трябва да стане след 20 години. Аз обаче не намирам сериозни икономически аргументи за това ние да изчакаме още 20 години, за да приемем еврото, след като ние сме приели с влизането в ЕС още през 2005 г., за разлика от други държави, които не са го приели. И примерът с Дания, Великобритания и така нататък е удачен дотолкова, доколкото те са направили нещо, което ние не сме направили, или нашите предци, ако мога да кажа, не са свикали тогава референдум трябва ли да влизаме в ЕС, трябва ли да приемаме еврото, трябва ли да влезем в НАТО и тъй нататък. Това са факти, които ние не можем да променим към настоящия момент. Или ако се тръгне на такава тотална промяна, това според мен ще има доста сериозни сътресения в обществено-политическия живот на България. Затова в чисто икономически план аргументите, които, уважаеми вносители на този референдум, изтъквате, аз не ги споделям. Не ги споделям, защото, ако към днешния ден все още не сме изпълнили тези критерии, които изисква ЕС, откъде Вие сте сигурни, че след 20 години това ще се случи? Ами ако това се случи след 1 година? Ето, виждате бюджета. Аз също имам забележки по отношение на него, но той е такъв, тоест със съответните рестрикции правим бюджет, който да влезе в границите на допустимия бюджетен дефицит, за да можем да влезем, да изпълним този критерий. И защо ние трябва да лишаваме българските граждани, защото приемането на този референдум, неговият положителен вот, да приемем, че има такъв, въпреки че и това е много спорно, че може всички български граждани да кажат: да, ние искаме еврото, можем ли да кажем, че ние ще ги лишим за 20 години от възможността те да се разплащат в евро и България да е с единна валута с още 25 страни от ЕС. Според мен нямаме такова нещо. Не са ясни Вашите критерии, уважаеми колеги! Аз се отнасям напълно с уважение към желанието Ви да тествате българския народ по повод на българския лев и докога той трябва да бъде разплащателно средство в България. Но все пак, когато имате аргументи, трябва да бъдат наистина изпипани както от юридическа, така и от икономическа страна. И последно – с това ще завърша, за да не Ви отнемам повече време – считам, че този референдум, моето лично мнение е, че Вие отдавате повече на това и правите политика от него, като смятате, че използвайки страховете на българите, като кажете, че ще се вдигнат максимално цените, че виждате ли, ние ще плащаме задълженията на Италия, Испания и не знам си кои други страни, които са задлъжнели, Гърция например и така нататък, затова казвате: няма да приемем еврото, защото иначе ние ще им поемем техните задължения и още други подобни. Аз считам, че не Ви прави чест, за да спечелите 3, 4, 5 хиляди гласа допълнително, да правите и да използвате страховете на българските граждани по този начин. (Шум и реплики.) Не уважавам Вашата политическа нагласа за искането на този референдум, защото, ако действително смятате, че българският лев трябва да бъде запазен, трябва да ми обясните защо той е вързан. И сега е вързан с еврото, защото и сега българският лев е непоклатим, както ще бъде и ако бъде прието в евро. Нямате основание за това. Така че разбирам популизма, но аз няма да го споделя.
Благодаря Ви, господин Балачев. Заповядайте, господин Николов, може да си разпределите репликите. И господин Дренчев имаше желание, ако няма реплика от друга парламентарна група. Имате думата.
Господин Балачев, първо, нещо не сте разбрали – ние тук не сме, за да решим икономическите мотиви дали са правилни, или не са правилни. Има над 400 хиляди събрани подписа и това решение ще бъде взето от българския народ. По отношение на това защо сме избрали 2043 г. – беше добре да слушате мотивите. Има изследване на Световната банка, която казва, че икономическото ни сближаване ще бъде такова най-рано тогава. След една година няма да сме готови за еврозоната и това е мнението на Световната банка, а не моето. По отношение на допустимост на референдума и въпросния чл. 13, ал. 6, който цитирахте – в него е записано, че Народното събрание може да редактира, без да променя смисъла на съдържащия се в предложението въпрос или въпроси, както и тяхната поредност. И няма нищо общо с това Народното събрание да гласува или да не гласува. Моля да прочетете Закона за референдумите. По отношение на мотивирано отхвърляне чрез гласуване – такова е възможно в Народното събрание само и единствено в хипотезата, в която са събрани между 200 и 400 хиляди подписа. В хипотезата, в която сме ние – над 400 хиляди подписа, е записано, че Народното събрание приема решение за провеждане на референдума. Още повече в същия въпросен член 13, ал. 3 е записано, че Народното събрание обсъжда – това, което правим в момента – подписката, ако тя отговаря на изискванията по чл. 10, 11 или 12. Тоест самият акт, че ние в момента обсъждаме тук референдума, означава, че ние сме съгласни с чл. 10. Член 10 е членът, по който ние вкарваме подписката. Там е записано: над 400 хиляди подписа, и не противоречи на чл. 9, ограниченията по чл. 9, алинеи 2, 3 и 4, което на практика значи, че с това обсъждане в момента Народното събрание се съгласява, че ние не нарушаваме ограниченията на чл. 9, алинеи 2, 3 и 4. Така че, драги от цялото Народно събрание юристи, с акта, който извършваме в момента, Народното събрание вече се съгласява, че ние не сме нарушили тези ограничения. Оттук нататък единственото нещо, което можем да направим, е да излезем с решение за провеждане на референдум, както е записано. И ако някой има претенции, ги отправя към Конституционния съд, както е записано в другия член, който решава дали референдумът е законен или не и дали противоречи на Закона. Не ние тук да тълкуваме – никъде в Закона за референдумите не е казано, че Народното събрание тълкува дали е законосъобразен или не (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), обаче е записано, че това нещо се прави от Конституционния съд. Вкарайте го в Конституционния съд. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Втора реплика? Господин Дренчев, имате думата. Отказвате се от репликата. Има ли други реплики? Господин Балачев, имате възможност за дуплика.
Госпожо Председател, уважаеми колеги! Разбирам емоцията на председателя на Инициативния комитет, той я прояви и по време на Комисията, но силното говорене невинаги е аргумент. Първо, Народното събрание винаги се произнася с решение. И ако Вие решите да правите изменение на текста на въпроса, който сте задали, трябва да стане само с решение на Народното събрание. Той не може от само себе си, който и да бил – нито Председателският съвет, нито председателят да тръгне да променя въпроса, защото, ако съм един от тези 400 хиляди, които Вие твърдите, че са Ви подкрепили и са проверени от ЕСГРАОН-а… (Смях и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Ще Ви изчакам, колеги, аз съм търпелив. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Аз съм търпелив, ще Ви изчакам. Ако съм един от тези 400 хиляди души и съм се подписал за това, че българският лев ще трябва да бъде единствена национална валута, а се оказва, че не е, въпросът ще бъде променен, че няма да е единствена, аз мога и да се откажа от своя подпис. Тогава какво правим? Какво правим тогава? Тоест Вие сте подвели българските граждани с един въпрос, а пък сега искате да го промените в друг, ако искате той да отговаря на изискванията на Закона. Защото аз твърдя, че действително няма как да бъде единствена платежна единица, защото 25 години ние вече имаме разделно плащане. И второ, по отношение на икономическите критерии. Това, което казах, е записано в мотивите на Вашия референдум – как ние действително не можем, не отговаряме на изискванията, как трябва да платим външен дълг на трети лица и така нататък. Да, ако обществото в нас има някаква грешка, е, че ние не даваме ясна позиция, не разясняваме всички плюсове и минуси – какво ще стане, ако приемем еврото. Това вече е въпрос на друга дискусия, а не на този референдум. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Благодаря, господин Балачев. Следващо изказване – Цвета Рангелова. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Моля, недейте да спорите в залата – микрофонът е Ваш. Имате думата, госпожо Рангелова.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! Няма да бъда многословна, защото голяма част от Вас бяха в Правната комисия, където по принцип вярвам, че е мястото за същинския юридически дебат. Ще Ви говоря, на първо място, като един от стотиците българи, които през трите месеца, в които се включи многобройна част от българското население като доброволци, в студ, мраз, сняг, дъжд – абсолютна истина, без да преувеличавам, денонощно събираха подписи – денонощно. Включиха се над 670 хиляди човека в подписката…
604!
…които изразиха желание да има референдум. Огромна част от тези хора, тъй като ние не събирахме автоматично подписи – винаги водихме разговори, бяха защитници на това, че трябва да се въведе еврото, но искат да бъдат питани. Друга част, разбира се, бяха защитници на лева. Огромна част от българските граждани имаха желание да се подпишат в тази подписка, но Вие не спряхте да саботирате нейното бъдеще от самото ѝ създаване. В началото, разбира се, разчитахте, че ние няма да успеем да съберем тези подписи и започнахте да пускате доноси до Комисията за защита на личните данни и да плашите, включително през Вашите медии, българските граждани как ние ще изтеглим кредити, вземайки личните им данни. Така че, уважаеми народни представители, на първо място, трябва да знаете, че българите, които искат да бъдат питани, са много повече от тези, които се подписаха. Това е първата част на моето изказване. Всички българи, уверявам Ви, искат да бъдат питани. Вашата лицемерна реакция – излизате тук от тази трибуна и заявявате, че да, това е най-демократичният начин да бъдат питани българите, че това било политическа игра от страна на ВЪЗРАЖДАНЕ. Колеги, съветвам Ви и Вие да ползвате тези политически игри. Питайте Вашите избиратели, питайте всички, защото, бидейки тук, ние не представляваме само нашите избиратели – представляваме цялата общност от български граждани, където и да се намират те. Питайте ги: искат ли те да бъдат питани, или искат Вие, които сте се самоопределили като цвета, елита на нацията, единствено, само Вие, с оглед на Вашите лични интереси, да вземате решения? Защото ще бъдете изключително изненадани до степен на шамаросване, когато чуете, че те не са съгласни с над 90% от взетите от Вас решения, особено през последните седмици. Затова Ви призовавам първо като гражданин и като човек, който три месеца е водил разговори с всякакви хора – привърженици на всякакви политически партии, от всякакъв етнос, с различен социален и икономически статус, и те искат да участват в активния обществен и политически живот на страната. По отношение на юридическата част от въпроса. Хайде да не се правим, че не разбираме за какво става дума. В Закона ясно е казано и това беше подробно обяснено от колегата ни Деян Николов, каква е процедурата по вземане на решение за произвеждане на референдум и ние сме в тази хипотеза. И не се правете, че не знаете, че решението, което предлагате на Народното събрание с Доклада на Правната комисия, е мотивирано. Напротив, то не е мотивирано, защото нито в Правната комисия се изложиха мотиви, нито до днес в тази зала се чуха такива. И когато Вие обяснявате разпалено, че въпросът ни е противоконституционен, че противоречи на Закона, ами кажете на кое конкретно противоречи. В това число и Вие, колега Балачев, за да можем ние евентуално да направим предложение за редакция на този въпрос, така че той във Вашите очи вече да не бъде противоречащ на Конституцията. В тази връзка Законът дава възможност Конституционният съд да се произнесе. И колеги, Вие се произнасяте от позицията на конституционни съдии, каквито със сигурност знам, че не сте. Така че, много Ви моля да подходите сериозно по въпроса, да не казвате на над 600 хиляди човека: Вие сте прости, ние го знаем, и затова няма да Ви дадем да решавате – ние ще вземаме решенията вместо Вас. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Благодаря Ви, госпожо Рангелова. Има ли реплики? Господин Петров, имате думата.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Рангелова, като говорите, че сме дискутирали с хора по регионите, когато сме събирали подписи, защо не споменахте колко много симпатизанти на така наречените демократически партии дойдоха да се подпишат на цели групи? И казаха: „Ние може да не харесваме политиката на ВЪЗРАЖДАНЕ, може да сме от ПП, от ДБ, но ние искаме да бъдем питани.“ И ние им казахме, че техните избраници ще гласуват против, и те не ни вярваха – кажете го това нещо, когато събирахме подписи. На следващо място, говорите, че решението, което ще бъде гласувано, е немотивирано. Защо не кажете, че това е незаконосъобразно? Как може едно изречение да представлява мотиви от проект на решение на водещата комисия? Защо не обяснихте, че в този доклад, който е изготвен и подписан от председателя на Комисията, на двамата преподаватели по конституционно право, единият от които е конституционен съдия и е ръководител на катедра „Конституционноправни науки“ в Софийския университет, им е дадено по едно изречение? Само и единствено защото и двамата са за референдума, им е дадено по едно изречение в този доклад! Това доклад ли е, господин Председател? Не Ви ли е срам да го подпишете? Не Ви ли е срам да предложите едно изречение мотиви към проекторешение на Народното събрание? (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) И Вие сте ми председател на Правната комисия! Добре, че ще има ротация! С гордост ще се радвам да има друг председател на Правната комисия! Не Ви е срам този парцал да ни го (народният представител тропа по трибуната) предлагате тук да гласуваме!
Господин Петров!
И да излизате тук (народният представител тропа по трибуната) да говорите какво е било законосъобразно!
Господин Петров! Господин Петров!
Госпожо Рангелова, защо не кажете, че всички говорят, че въпросът е незаконосъобразен и нито една от тези демократически партии няма да сезира Конституционния съд – нито тези от ГЕРБ, нито тези от ПП-ДБ?! Ще го сезираме ние от… (Народният представител тропа по трибуната. Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ. Председателят изключва микрофоните. Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.)
Господин Петров, моля Ви, просто успокойте емоцията. Не е необходимо да си викаме. Ние се чуваме и е хубаво да излагаме спокойно аргументите си. (Оживление, реплики.) Имате възможност за дуплика. Нека успокоим залата, ако обичате, и всички да заемат местата си. Госпожо Рангелова, имате думата за дуплика.
Благодаря, госпожо Председател. Колега Петров, аз разбирам вълнението Ви – не разбирам невъзможността и на залата да разбере вълнението Ви, защото те не са били в моята и във Вашата позиция, те не са разговаряли с хората, те не разговарят и с избирателите си. Техните избиратели ходят на организирани срещи, предварително подбрани, със сценарий – как да се задават въпроси и кога да има ръкопляскания. Така че аз разбирам вълнението Ви. Да, господин Петров, прав сте – така беше. Имаше хора, които бяха, както казах, от всички парламентарно представени партии. Имаше хора, които живеят в чужбина, изпитали са неудобствата от приемането на еврото и дойдоха специално цели семейства да се подпишат! Ако си направите труда да можете да получите информация какъв огромен брой от тези подписи пристигаха с пощенски пратки от чужбина! Българите в чужбина събираха също във всичките пунктове, където могат, по улиците събираха адреси, живеейки в държави, изпитали на гърба си приемането на еврото и неудобството от това то да бъде прието в момент, когато икономиката на съответната държава не е подготвена за това. По отношение на Доклада сте напълно прав, господин Петров. Но знаете ли защо е в този вид този доклад? Няма как да бъде по-мотивиран – Вие също сте член на Правната комисия: чухте ли в тази Правна комисия какъвто и да бил аргумент? Единственият аргумент, който чухме, е, че противоречи на Закона, че противоречи на международен договор, който ние сме ратифицирали. Въпреки че часове траеха дебатите и ние подканяхме всички противници на решението ни да се произведе референдум да посочат конкретни разпоредби на Закона, да посочат конкретни разпоредби на този международен договор – къде са противоречията му, знаете много добре, има стенограма, не бяха посочени такива! Извинявайте, ще Ви кажа, колеги, които не сте част от тази комисия – посочени бяха мотиви: вътрешното ми убеждение ме кара да смятам, че този въпрос е незаконосъобразен! Аз Ви казвам, че огромна част от Вас се изживяват като конституционни съдии. Колеги, някои от Вас най-вероятно ще станат, вероятно това е част от пътя към тази висока длъжност, но моля Ви, недейте да погазвате най-демократичното право на всяко общество, а именно политиците да питат народа и да се съобразяват с решенията му. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Благодаря Ви, госпожо Рангелова. Продължаваме със следващото изказване – господин Гроздан Караджов, след това е записан Георг Георгиев и Александър Иванов. Това са записаните до момента. Заповядайте, господин Караджов. Имате думата.
Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Първо, ще започна с една много категорична декларация, затова да няма после спорове и интерпретации какво съм искал да кажа. Лично аз, а и колегите ми от „Има Такъв Народ“ сме убедени, че колкото по-скоро влезем в еврозоната, толкова по-добре е за България, ерго за въвеждането на еврото като официална парична единица в България. Също така съм убеден, че повечето българи са на същото мнение и не се страхуват да изразят това свое мнение на референдум. И като убеден демократ смятам, че ограничаването на правото на българите от участие в референдуми по един или друг начин е много лоша практика, която сме създали у нас. Няма да се спирам на юридическата част на въпроса. Много беше казано тук, беше казано и в Правната комисия, въпросът е дали е допустимо по Закон и по Конституция да има референдум по точно този въпрос. Отказвам да се занимавам с тази тема, защото според мен последен ще се произнесе Конституционният съд, но и защото в самата правна комисия пред нас бяха представени становища на много видни доайени по конституционализъм в България, които застъпиха двете полярни тези. Да, колеги, имаше тези, които обосновават, че е недопустимо тази тема да се допусне до референдум именно на основание чл. 9, ал. 2, 3 и 4 от Конституцията, и на същото основание други доайени на правото доказваха точно обратното. Затова самата тема на референдума, който обсъждаме днес, е второстепенният въпрос за мен. По-важният е кога ще престанем да се страхуваме от гласа на народа? Докога ще смятаме, че мнението на гражданите не е важно? И докога изобщо няма да се допитваме до тях особено по важни за страната ни въпроси? Докога думата демокрация ще се асоциира с някакъв вид аристокрация, която е тук, в парламента, същата тази аристокрация, която с неумението си да се разбере помежду си по ключови за страната теми ни докара и до поредната политическа криза, от която се мъчим да излезем. Същата аристокрация, която не желае да даде думата на гражданите, защото те можели да сгрешат. Значи, гражданите не грешат, когато нас ни избират, когато ни дават власт, но грешат, когато има опасност те да подкрепят някакво решение, което не се харесва на мнозинството от тази власт. Може да Ви прозвучи скандално, но няма нищо страшно в това народът да греши. Така или иначе той винаги плаща за последиците и няма нужда Вие да го предпазвате от грешки, защото само при диктатурите има безгрешни управляващи, дето няма нужда да се допитват до народа. Ще прекъсна тук, защото времето на нашата група е много малко и се надявам, ако има реплики, да продължа. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Имате реплика, господин Йорданов.
Господин Караджов, репликата ми към Вас е: проблемът в Закона ли е в България, как е в другите държави, или проблемът е в психологията на тези, които, като влязат в Народното събрание, решават, че са по-важни от всичко останало на света?
Има ли други реплики към изказването на господин Караджов? Не виждам. Имате думата за дуплика, господин Караджов.
Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги, ще продължа изказването си. Най-парадоксалното у нас е, че все говорим как някой ден ще станем Швейцария на Балканите, а упорито избягваме най-голямото предимство на тази демокрация, а именно референдумите. Но и швейцарската демокрация не се е случила от един ден, отведнъж. Там референдуми се провеждат вече 175 години – от 1848 г. И швейцарците са се научили да взимат информирани и отговорни решения след поредица от грешки и не само са оцелели, но както виждате, и просперират. У нас обаче имаме един закон, който, вместо да улеснява, на практика забранява референдумите. Поставя всякакви препятствия, за да няма референдум, а дори когато се проведе референдум, напук на всичко, както стана и в някои общини по Черноморието, ако сте обърнали внимание, властта демонстративно отказва да се съобразява с резултатите на местния референдум. Нещо повече, Народното ни събрание се е превърнало в гробница, или по-скоро в гробища на всеки един проведен досега референдум, който е стигнал тук, до неговите двери. И какъв е резултатът? Хората не само не се отчайват и не се отказват, а продължават още по-упорито да настояват за това свое право. Всякакви референдуми събират множество подписи по най-разнообразни въпроси. Най-драстичният пример е с нас. Ако си спомняте, в инициирания от Слави Трифонов референдум бяха събрани два и половина милиона подписа за промени в избирателната система и тогава с един юридически трик, закривайки Народното събрание, беше отхвърлен и този референдум. Сега имаме подобен случай. Едно огромно мнозинство тук ще откаже, доколкото виждам, е спретнато мнозинството, което ще откаже този референдум и няма да го подкрепи. По този начин обаче то ще анулира и тези 470 хиляди души, които са се подписали в него. По този начин ще отхвърли тяхната дума и ще им каже, че не желае да ги чуе. Утре, в следващата подписка, гражданите сигурно ще са четири милиона, защото колкото повече ги ограничаваме, толкова по-упорито те ще се съпротивляват, докато накрая напрежението избухне точно когато най-малко го очаквате, и точно по тема, по която най-малко ще очаквате. Затова се обръщам съвсем добронамерено към Вас: преодолейте този страх от гласа на хората, преглътнете тази арогантност, че всичко знаете и можете, приложете принципите на демокрацията наистина, реално, и уважете волята на тези около половин милион българи! Те просто искат да се допитате до народа и да се съобразите с неговото мнение. Знам, че не е лесно, но си струва усилието, повярвайте ми! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Благодаря Ви, господин Караджов. За следващото изказване – господин Георгиев, заповядайте, имате думата.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Аз напълно бих споделил вашия гняв, ако единството, което коментираме тук, е дали референдумът е легално свикан. Никой от нас няма да чуете да противоречи на това дали тези подписи са истински, дали те носят легитимност и дали на база на тях имате право да свикате този референдум. Поне моята позиция няма да бъде такава и в нито един момент не бих си позволил да огранича ничие право да се изкаже по тема, която го вълнува. Разбира се, с изключение на упоменатите от закона теми, които не биха могли да бъдат поставени на референдум. Аз бих предложил една такава хипотеза, в която зададеният въпрос противоречи в известна степен на написаното в Закона за прякото допитване. Със сигурност сте чували и досега някой да Ви цитира въпросния чл. 9, ал. 4, в който се казва, че референдум може да се проведе във връзка с поети по международни договори ангажименти преди поемането на ангажиментите с международните договори. Това се е случило 2007 г., когато България става член на Европейския съюз с Договора за присъединяване, към който се уточнява, че ние трябва да приемем еврото като наша валута. Свикването на референдум преди това би било много по-разумно и адекватно, отколкото да се случи сега. Да, може би към онзи момент, ако някой е мислил по тази тема, е щял да предприеме и такава стъпка. Аз обаче искам да Ви предложа още една мисъл, върху която да разсъждавате. Вие казвате, че в момента се отнема демократичното право на хората да се произнесат. Уважаеми колеги, партиите, които защитават еврото, са провели вече референдуми и тези референдуми са изборите, на които българските граждани са се явили. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Не, не!
Политическата сила, която представлявам, е вече повече от 12 години в Народното събрание. ГЕРБ абсолютно винаги до момента е била на позицията, че еврото трябва да бъде възприето от България тогава, когато тя е готова. И въпреки това българските граждани са гласували за ГЕРБ във всички тези години. „Продължаваме Промяната – Демократична България“ винаги, смятам, са били на позицията, че еврото трябва да бъде прието. И въпреки това българските граждани са гласували и за тях. „Движение за права и свободи“ винаги са били на позицията, че еврото трябва да бъде прието и българските граждани са гласували и за тях. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) В този случай защо тогава Вие обезсилвате този глас, подаден за партиите, които поддържат и винаги са поддържали еврото, и казвате, че същевременно някои не уважават пък гласа на тези 600 хиляди, което сравнително като число е по-малко от онези, дали гласа си за партиите проевро. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Нека да излязат да гласуват за еврото!“) И в този смисъл, колеги, разсъждавали ли сте по темата, че в крайна сметка – да, референдумът е легална, легитимна, законна форма на това да попитаме хората какво мислят по тема, но тема, която, нека да го кажем и така, ако в случая беше възникнала адхок или извънредно в хода на управлението, тогава да кажете: това не е било част от предизборните обещания, не е било част от предварителните ангажименти на партиите, които формират даден кабинет, нека да попитаме, този въпрос възникна впоследствие, но в момента партиите, които формират това управление, не само сега, но и назад във времето, са се явявали на избори и са печелили доверие, базирано на точката, върху която Вие в момента задавате въпрос. И аз затова питам защо единият глас е по-силен от другия, този, който възниква извънредно в хода на някакъв процес, отколкото другият, даден легално по време на избори, по време на кампания, по време на политическо говорене, което далеч по години и давност предхожда в момента дебата?
Тогава знаете, че ще спечелите референдума!
И още един въпрос бих задал. Знаете ли кога са проведени най-много референдуми, така да кажем, в по-близката история? След Първата световна война. Аз съм сигурен, че господин Костадинов знае това. Чрез серия от референдуми или плебисцити, които тогава са били залегнали, между другото, и във Версайския договор, се определят границите на тогавашна Германия. Вие знаете какви са последиците от това. Не го казвам като укор към тази форма на допитване, но го казвам като исторически факт, който също присъства в историята. Присъства в практиката на референдумите. Така че, колеги, смятам, че в случая народното представителство по нито един начин няма за цел нито да обори, нито да опровергае, нито да отнеме правото на който и да е български гражданин да даде своя глас. Смятам обаче, че поставяйки темата по такъв начин, ние трябва да уважаваме всяка форма на представителна демокрация, каквато най-изявена са в крайна сметка и изборите. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Така че, моля Ви, нека везната, когато се опитвате да я балансирате, вероятно може мястото за този баланс да не е Народното събрание, може да е Конституционният съд, но нека да не взимаме само едното, извадено от контекста, и да го поставяме в друг, който е нам угоден. Няма да спекулирам. Само с това ще завърша, но буди в мен въпрос защо предлагате този референдум и избрахте подписите за него сега, когато знаете, че влизаме в хипотезата, че той трябва да се проведе задължително с местните избори? ВЪЗРАЖДАНЕ не е политическа сила от вчера. Можехте да проведете референдума и в друго време, когато по различен начин можеше да се ситуира самото провеждане на допитването. Но това, за да не влизам в сферата на, пак ще кажа, спекулациите, няма да кажа, че сте го направили нарочно само и единствено за да добиете някакъв допълнителен ефект за референдума, чиято цел Вие гоните. Но моля Ви, нека да се придържаме наистина към абсолютно всички принципи на демокрацията, така както и Вие самите пледирате. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Георгиев. Реплики? Заповядайте, господин Костадинов, имате думата. Удължаваме времето за групата.
Господин Георгиев, да Ви кажа следното нещо – миналата година бяха изборите на 14 ноември, на 16 ноември ние отправихме официално запитване към Вашата парламентарна група и политическа сила дали бихте ни подкрепили за свикване на референдум през парламента, за да не минаваме през процедурата. Вие отказахте. Ако хипотетично тогава се бяхте съгласили, референдумът отдавна щеше да се е състоял. Не спекулирайте с това, че видите ли, сме го започнали, за да го направим заедно с местните избори. Много по-рано можеше да свърши цялата проверка. Вие самите в момента бавите. Между другото, ако това гласуване се беше състояло преди един месец, когато беше внесено решението и провереното вече становище на ГРАО тук в парламента, този референдум можеше да се състои преди местните избори. Така че не говорете лъжи. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Благодаря Ви, господин Костадинов. Втора реплика – господин Балабанов, имате думата.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Господин Георгиев, въобще не съм съгласен с Вашата теза, защото, без да влизам в конкретика, е свързано с въпроса на ВЪЗРАЖДАНЕ за референдум, смисълът на пряката демокрация е мнозинството да има тежест над малцинството, а не обратното. Защото си спомнете 2016 г. на нашия референдум тогава Политическа партия ГЕРБ беше в парламента и два милиона и половина българи гласуваха за въпросите, тоест огромното мнозинство искаше този референдум да стане задължителен, а Вие като политическа класа тогава отново го спряхте през парламентарни врътки в тогавашния парламент. Така че много по-важно е мнозинството да има тежест над тежестта на 130 – 140 политици, които, каквото и да ги питаш, се опитват да парцелират обществото на политически формации. Благодаря Ви.
Има ли други реплики? Господин Маринов, за реплика имате думата.
Уважаеми господин Георгиев, Вие подчертахте ясната позиция на ГЕРБ в годините в подкрепа на еврото. Считам, че трябва да подчертаем и нещо друго. Ние работихме активно България да стане част от еврозоната и в началото на 2021 г. България беше на крачка от това да се случи. Считате ли, че ако тази политика беше продължена с темпото, с което работеше последното правителство на господин Борисов, към днешна дата този дебат би бил безпредметен? Може би България вече щеше да е в еврозоната. Благодаря Ви.
За дуплика имате думата, господин Георгиев.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми репликиращи! Господин Маринов, Вие сте напълно прав в забележката си. Просто, за съжаление, така се стекоха политическите събития, че не можа процесът да бъде извървян докрай, но фактът, че към днешна дата, ако бяхме запазили темповете от 2021 г. и водената отпреди това политика, вече щяхме да бъдем в еврозоната. По отношение на това, което казват господин Костадинов и господин Балабанов. Господин Балабанов, ако си спомняте, тогава ние нямахме нищо против референдумът да се проведе и той се проведе, и то съвместно и с други избори, което трябваше да гарантира и по-висока активност на този референдум, въпреки което обаче той не срещна изпълнение на критерия за това да стане задължителен. Така че тогава просто хората не гласуваха за Вашия референдум, а не че някой се опита да го саботира. Даже ако си спомните още по-добре, по темата с финансирането на политическите партии и субсидията ние бяхме партията и политическата сила в Народното събрание, която предложи нула лева финансиране – нула, не един, както Вие, а нула. Останалите въпроси, които бяхте…
Другите партии какво са искали?
Ама не ме питайте други партии какво са искали. Аз отговарям за моята. Останалите въпроси бяха против това, което Законът предполага да бъде питано на референдум. Бяхте ги задали по начин, който е противозаконен. Съжалявам, това не зависи от мен, а от Закона, какъвто е. Променете го и ще се проведе, ако прецените, сигурно и втори референдум. Господин Костадинов, това, което Вие пък казвате, аз разбирам, че Вие атакувате само едно от нещата, които аз изрекох от тази трибуна, и е съвсем обяснимо, защото другото няма как да бъде от демократичен човек, какъвто Вие сте, оспорено, че изборите са казали чрез хората – искаме да изберем да управляват партии, които подкрепят еврото. Вие нямате обяснение на това.
Напротив, много повече мога да Ви кажа.
Но ВЪЗРАЖДАНЕ е политическа сила, ако не се лъжа, от 2014 г. Вие сте имали достатъчно много време от 2014 г. досега да проведете и други референдуми – и референдум за НАТО, и за Европейския съюз, и за евро, и за всичко, което Вие залагате във Вашата програма като анти-.
За НАТО и Европейския съюз не може.
Така че да направите нещо, което искате да изпълните като политическо обещание. По отношение на еврото можехте да го направите във време, което някак не се опитва да спекулира с правилата. Пак казвам, не твърдя, че това правите, но вероятно искате някак да улесните процеса. Но отново ще Ви призова, моля Ви, нека, когато говорим за демокрация, да уважаваме всички нейни инструменти, а не само тези, които ни вършат работа. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Георгиев. Следващо изказване – господин Иванов, имате думата.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, скъпи български граждани, защото се излъчва пряко от Българската национална телевизия. (Шум и реплики.)
Колеги, моля Ви за тишина в залата.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Колеги, днешната тема, която ще бъде предмет на гласуване в Народното събрание, е интересна и засяга наистина всички български граждани. Но зад скрития въпрос на референдума – по-скоро аз мога да приветствам, първо, иницииралите го, а те подкрепят, разбирайки въпроса, по който е поставен като въпрос да бъде повдигнат на референдум, че партия ВЪЗРАЖДАНЕ подкрепя България да бъде пълноправен член на еврозоната, просто има различия във виждането в това кога това да се случи. Докато колегите цитираха доклад на Световната банка, че българската икономика ще бъде готова 2043 г. да премине към единната европейска валута, аз по-скоро съм оптимист за това, че може да се случи по-рано. Ще Ви кажа защо, колеги. Защото, имайки доверие в българската икономика, в българската политическа класа и българските граждани, аз смятам, че този потенциал може да го развием по-бързо. Именно приемайки дата за ранно приемане на еврото като официална разплащателна валута в България би стимулирало тези процеси. Повярвайте ми, това ще е стимул за икономиката, за българските предприятия, за българските граждани и участващи в социално-икономическия процес да станем по-богати, защото, съгласете се, в страните от еврозоната, към което ние се стремим, смятам, че моята политическа сила многократно чрез провежданите дългогодишни политики в тази насока го е доказала – повишаване на доходите на българските граждани през увеличаване капацитета на българската икономика и нейната конкурентоспособност, така и по отношение на консерватизма в управлението на публичните финанси и поемане на дълг, и инфлационните процеси да бъдат овладени, да бъдат близки до нулата. Знаете, че всяка инфлация е полезна, когато е близка до нулата, но дори и при дефлационни процеси, когато е под нулата, пък не е добра за икономиката. Това е друга тема. Акцентирайки тук върху дата 2043 г., колеги, аз да подчертая, че още веднъж разбирам, че Вашата политическа сила, Вашите гласоподаватели, може би голямата част от тях, с уважението към всички български граждани, които имаме, и гласоподаватели сте съгласни с това, че правилният ход на България е влизането в Единния валутен съюз. Аз мога да акцентирам още веднъж на резултатите, които са постигнати от управлението на последния кабинет, когато реално бяхме приети в чакалнята на еврозоната и в Банковия съюз, което смятам и продължавам да твърдя, и със сигурност бъдещите поколения ще видят положителния ефект, който ще имат върху българската икономика и доходите на българските граждани тези стъпки. Аз се надявам и съм оптимист, че преди 2043 г., надявам се в рамките на следващите две години, защото трябва да бъдем и реалисти, че трябва да отговаряме най-малкото на едни критерии, които не казвам, че са на Световната банка, ами са разписани от страните членки в Маастрихт, и затова са Маастрихтски критерии. Докато покрай целия дебат и събирането на подписите, колеги, които сте инициирали, вървеше един паралелен дебат – не казвам, че той е иницииран от Вас, по-скоро за насаждане на едни страхове, не казвам, че е било целенасочено, по-скоро неадресирането на страховете в българските граждани, които казват, приемайки еврото, ние ще обеднеем, които не са рационални и са леснооборими. Аз затова даже ще използвам възможността от националния ефир, който имаме днес, да подчертая, аз съм го правил много пъти и в различни форми, икономически, а и от тази трибуна и в комисии, да казвам, че няма от какво да се притесняваме. Българските граждани и икономика единствено ще получат ползи от приемането на еврото в България. Ще засегна една тема, ако искате, може да я развием в реплики и дуплики, че България е приела еврото, и то много преди да има Политическа партия ВЪЗРАЖДАНЕ, Политическа партия ГЕРБ, колегите от тази част на залата, ние сме го приели.
Значи няма нужда да влизаме.
Само че не ползваме пълния капацитет от ползите, господин Костадинов, от приемането на еврото. Ние сме членове на еврозоната, знаете, от началото на настоящия век. Ние имаме фиксиран курс, обаче какво се получава, колеги. Българската банка и държавата имат валутни резерви, които може би са в капацитет мисля, че настоящият гуверньор на Българската народна банка господин Радев го е споменавал нееднократно, че имаме два пъти повече валутни резерви, които да покрият парите в обращение, левовите с валутни такива резерви, и то в основната си част евро. Аз не виждам логика – чисто икономическа, като икономист го казвам, ние да имаме загуби за българската икономика и гражданите, когато трансграничните плащания, които правим, включително и в Европа ние плащаме такси. Това не може да го отчетем, че не е така. Едни изследвания на Европейската централна банка показват, че страните, които приемат единната европейска валута, спестяват 1% от брутния си вътрешен продукт само от такива разлики, които са по трансфери или банкови такси. Значи, представете си, колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ и скъпи български граждани, при сегашните нива на брутния вътрешен продукт това са почти два милиарда лева, които остават в българската икономика и в българските граждани. Аз предпочитам като български гражданин, като такъв, тези средства да останат в България, а не да заминават по конвертиране на съответната валута. Другият основен акцент, който се спомена в публичното пространство и в социалните мрежи, че последните страни, приели еврото, са под огромен инфлационен натиск, което пак, скъпи граждани, колеги, не отговаря на истината. Дори и Хърватска, която прие еврото преди нас, въпреки че до 2020 г. се движехме относително заедно в този процес, даже България лидираше процеса на разширяването на еврозоната, с Хърватска и България имахме една дата за присъединяване към еврото, по една или друга причина, може би и политически такива решения ние нарушихме сериозно критериите на Маастрихт по показател инфлация и това ни попречи в краткосрочен план и дефицит на държавния бюджет да влезем в еврозоната в този обозрим период, който беше поставен тогава. Трябва да маркираме, колеги, следното, че и в Хърватска, и в Прибалтийските държави, които приеха еврото, и в други такива не се наблюдават усилени инфлационни процеси и загуба на покупателна способност на населението. Напротив, дори обратното. Тези страни, държа да подчертая, не са били във Валутен борд. На българските граждани трябва да им е ясно, че има и решение на Четиридесет и четвъртото народно събрание, което прие решение, че който и да е гуверньор на Българската народна банка и който и да е финансов министър няма да приеме влизането на България в еврозоната с друг фиксиран курс лев спрямо евро от официалния, който е 1,95583.
Не е по темата.
Така че и тази теза по отношение на обедняване на гражданите или инфлационни процеси е несъстоятелна. Така че аз смятам, че ние трябва да направим дружни усилия да влезе България в еврозоната час по-скоро, защото това ще донесе само позитиви на българските граждани и на българската икономика. Благодаря Ви за вниманието.
Благодаря Ви, господин Иванов. Има ли реплики към изказването на господин Иванов? Имате думата – заповядайте.
Благодаря Ви, госпожо Председател. За първи път влязох в този парламент и говорих от тази трибуна точно по темата референдум, по който ние бяхме събрали подписи, когато бях нормален гражданин, и казах на залата тогава: Вие тук не сте богове да решавате вместо хората. Сега, за съжаление, съм вътре в някаква степен и ще се перифразирам: ние тука не сме богове да решаваме какво искат хората и да нарушаваме закона. Обръщам се към ГЕРБ, ДПС и БСП, защото ПП – тези нямат нищо общо с демокрацията, тия са наистина наследници на комунистическата партия. (Шум и реплики.) Не са БСП, те са! Та към тези три парламентарни групи: тогава имахте същия проблем – не харесвахте това, което предлагахме, преживяхте го мъжки и атакувахте въпросите в Конституционния съд. Има два изхода от тази зала. Или парламентът нарушава закона, това отива в Конституционния съд, там отменят решението, те правят референдум, Вие гледате тъжно, сипвате им гориво и на следващи избори ще гледате още по-тъжно – всички ще гледаме, щото аз не съм убеден, че те трябва да продължават да растат като електорална подкрепа, но това ще направите, ако го направите, ГЕРБ и ДПС. Или спазваме закона и атакувате въпроса в Конституционния съд, защото според мен има основание. Тук отварям една скоба, с което трябваше да започна, този референдум кога ще се случи? Аз поне ще гласувам с не на техния въпрос, но референдумът е въпрос на демокрация и Законът е такъв, че при над 400 хиляди подписа този дебат е абсолютно излишен – ние просто трябва да го пуснем. Атакувайте го в Конституционния съд, защото това ще последва, и проявете някакъв разум!
Благодаря Ви, господин Йорданов. Реплика – господин Балабанов, имате думата. Има ли други реплики?
Благодаря, госпожо Председател. Господин Йорданов, тъй като не мога да репликирам дуплика на колега, пък колегата от ГЕРБ, който преди малко се изказа – господин Георгиев, изброи редица неистини, свързани с референдума, който произведохме през 2016 г. Моля, припомнете му с факти, първо, колко хора гласуваха на този референдум, кои политически партии направиха всичко възможно да го унищожат, как успяха да скатаят така нужните им 12 хиляди гласа, за да може референдумът да не бъде валиден и да не бъде задължителен. Припомнете му и по отношение на субсидията. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ и ГЕРБ-СДС.) Да, господин Борисов говореше за нула лева, но с кои партии неговата партия гласува всъщност субсидията и до днес да бъде 8 лв.? Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Балабанов. Втора реплика – заповядайте, господин Станев.
Уважаема госпожо Председател, колеги! Господин Йорданов, Вие сте един наивник на зряла възраст. Познавам Ви от 25 години и мислех, че Вашият ум е аналитичен. Той май не е такъв. Вие говорите за боговете в тази зала, за техните решения над тези нещастни, подчинени на тях български граждани. Господин Йорданов, аз няма да говоря за богове, а за наука, за един учен, който е живял много преди Вас, господин Йорданов – Алберт Айнщайн. Той казва, че живеем в много тъжни времена, в които е много по-лесно да разбием атома, отколкото да разбием човешките предразсъдъци. Ние тук в тази зала и българските граждани сме свидетели на предразсъдъците на българската политическа класа по отношение на това българският народ да бъде питан пряко за неща, които касаят неговото бъдеще и неговия живот въобще. И колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ са наивни – те вярват, че тези предразсъдъци могат да бъдат разбити. Обаче тези предразсъдъци могат да бъдат разбити само по един-единствен начин, господин Йорданов, този начин е българският народ да продължава да се волеизявява на референдуми. Не знам дали ме разбрахте, господин Йорданов.
Благодаря за репликата, господин Станев. Има ли трета реплика? Не виждам. За дуплика – господин Йорданов, заповядайте.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Господин Балабанов, тъкмо се изнизва в момента този, за когото трябва да говорим. (Народният представител Георг Георгиев дава знак, че се връща в залата.) Върна се. На референдума, който ние организирахме, имаше към 600 хиляди подписа. (Шум и реплики.) Те бяха много повече, те са прави, щото с това вкарване електронно всъщност много хора, които са подписали, може да ги въведем електронно, за да може чиновниците в ГРАО да си пият кафе спокойно по цял ден. После гласуваха по всеки един от трите въпроса, които все пак пробиха Конституционния съд, над два милиона и половина българи. Тук няма политическа партия, събрала два милиона и половина за каквото и да е било, за да ми говорите, че на избори това е било представителство. Грънци! На избори са гласували за някаква партия, не за национален въпрос. Над два милиона и половина! След това онова Народно събрание се саморазпусна, не дай боже, това да влезе за обсъждане, а на всичкото отгоре така беше направен законът, че се брояха пликове, не бюлетини, пликове! Не ме гледайте така, проверете го! Брояха пликовете и нямало 12 000 плика, а не 12 000 бюлетини. Ходихме на съд и отворихме няколко секции и си намерихме липсващите 12 000, отворихме около 10 ли, 20 ли, колко секции?! Това са 12 000 секции по един плик, който беше скатан на хартия. Когато ще говорите за демокрация, научете си домашното, защото тогава направихте врътки през закона. В момента ще нарушавате директно закона, ако се въздържите, както е заповедта във Вашата група, и ще вкарате ВЪЗРАЖДАНЕ на бял кон в следващия парламент и в местните избори. Нарушавайки Вие закона, защото Конституционният съд ще го върне. (Шум и реплики.) Много по-разумно е обратното – да атакувате въпроса, имате достатъчно хора в Конституционния съд, защото в известна степен той променя клаузи на вече сключен договор и това може и да падне. Но другото, което ще направите, гласувайки въздържал се, като БСП на ветото, си е не. (Смях и реплики.) Господин Станев, за това, което казахте, аз няма какво да Ви кажа. Да, аз съм един тъпак на средна възраст, защото всеки, който влезе в тоя парламент – за момента без 11 човека, се побърква, решава, че е всичко, че хората са прости, а те са аристокрация, която ще решава вместо тях. Уважаеми българи, Вие сте едни тъпаци за тези, които влизат тук, в залата. Те, оправдавайки се с Вашето добро, правят каквото си искат, а всъщност Ви смятат за тор, която дори не става за торене, а само им цапа обувките.
Господин Йорданов, да подхождаме с уважение към българските граждани. Следващото изказване е на Надежда Йорданова. Имате думата, госпожо Йорданова. (Реплики.) Записан сте, господин Чолаков, ще редувам групите.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми граждани! Тук ще се опитам да върна дебата там, където му е мястото, а именно какво решение следва да вземе днес Народното събрание по поставената точка от дневния ред. Съгласно чл. 10, ал. 2 от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление Народното събрание приема решение за произвеждане на национален референдум, когато това е поискано с инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 400 хиляди български граждани с избирателни права и не противоречи на ограниченията по чл. 9, ал. 2, 3 и 4 от същия този закон. Следователно нормата, която трябва да приложим в това днешно заседание, включва в себе си две кумулативни предпоставки, тоест две условия, които трябва да бъдат едновременно налице, за да може да вземе Народното събрание решение за насрочване на искания референдум. Първата предпоставка, първото условие, както заявих в Правната комисия, безспорно е налице, а именно имаме представена подписка от инициативен комитет със събрани повече от 400 хиляди подписа от български граждани с избирателни права. Наличието на тази предпоставка го установихме. Въпросът е, че трябва да обсъдим дали е налице втората предпоставка, която изисква чл. 10, ал. 2 от Закона за прякото участие, а именно дали не са налице ограниченията в чл. 9, ал. 2, 3 и 4 от същия закон. Поставеният въпрос е следният: Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 г.? Затова ние трябва да си отговорим дали този въпрос – приемането на еврото от страна на България и моментът, в който това да стане, е уреден в международен договор, който е ратифициран по надлежния ред. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Колеги, мисля, че за всички е известно, че България е държава – членка на Европейския съюз. Съгласно чл. 5 от Протокола относно условията и договореностите за приемането на Република България и Румъния в Европейския съюз, ратифициран със закон, обнародван в „Държавен вестник“ през 2005 г., България участва в Икономическия и паричен съюз от датата на присъединяване като държава членка с дерогация. Какво означава това? Не че ние сме възприели клауза за дерогация, тоест да преценяваме дали да се присъединяваме, или не към еврото, а че сме се задължили да се присъединим към еврото при спазване на онази процедура, която е предвидена за държавите членки с дерогация. Какво означава това по смисъла на приетите от нас международни договори? Съгласно чл. 139, ал. 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз държави членки с дерогация са онези държави членки, за които Съветът не е решил, че отговарят на необходимите условия за приемане на еврото. Редът, по който се установява наличието на тези условия, и съответно компетентните органи, които да вземат тези решения, сроковете, в които се вземат тези решения, са регламентирани в чл. 140 от Договора за функциониране на Европейския съюз. Там се уреждат четирите условия за конвергенция, също така компетентните органи и процедурата, по която се взема това решение, а именно това са Европейският съвет, Европейската Централна банка, държавите – членки на еврозоната. В този механизъм няма предвиден нито един елемент, в който държавата членка едностранно да каже в коя година ще приеме еврото. Напротив, предвидена е една поредица от действия, които имат задължителен характер за всички държави членки с дерогация, които са се обвързали с този ангажимент. Нямам навика да отговарям на реплики от място, но чувам, че има аргументи, че всъщност този механизъм не изключва правото на държавата, ако прецени, когато прецени. Ще оспоря този аргумент с думите на правото. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Член 3, § 4 от Договора за функциониране на Европейския съюз казва: „Съюзът установява Икономически и паричен съюз, чиято парична единица е еврото.“ Задължението за въвеждане на парична единица евро е доразвита и в чл. 119, § 2. Също така България се е задължила отново по силата на Договора за функциониране на Европейския съюз да предприеме всички необходими действия за добросъвестно прилагане на своите задължения от Договора. Нима искате да накараме българския народ да наруши това? Не, не мисля. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Правя това изказване от позицията на активен привърженик на провеждането на референдумите, защото българският народ трябва да бъде питан. Като член на парламентарната група, в която има членове на инициативен комитет за референдум, който е проведен – „Гласувай без граници“. Също така като член на парламентарната група заедно „Демократична България“ и „Продължаваме Промяната“, които оспориха пред Конституционния съд решение на законодателна инициатива на българския Четиридесет и осми парламент, с което с лека ръка зачеркнаха достиженията на референдума, така че гласът на народа трябва да бъде чут. Също така по-силен е гласът на закона и това означава демокрация, това означава правова държава – всички български граждани да се подчиняваме на закона. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)
Благодаря Ви, госпожо Йорданова. Има ли реплики към изказването? Заповядайте, госпожо Рангелова.
Благодаря, госпожо Председател. Госпожо Йорданова, дадохте пример с Швеция, която от 30 години отговаря на критериите по Маастрихтския договор, но все още отказва да приеме еврото. Моля, дайте повече разяснения в тази връзка.
Има ли други реплики към госпожа Йорданова? Заповядайте.
Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Йорданова! Видях, че има въпроси от Вашите репликиращи и виждам, че във Вашето изказване не сте покрили част, която бихме могли да допълним с допълнителни аргументи. Цитира се държавата Швеция, която според колегата е покрила всички критерии за влизане в еврозоната. Нека да разкрия за колегите данните от Доклада на Европейската комисия, който е публикуван на 1 юни 2022 г., а именно за държавите, които предстои да влязат в еврозоната, и според който доклад в Швеция законите за шведската Централна банка не са хармонизирани с правната уредба за ЕЦБ и страната не е издържала успешно теста за валутния курс на кроната към еврото. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Швеция обаче отговаря, колеги, на трите останали изисквания – за инфлацията, публичните финанси и за дългосрочните лихви. Колеги, има шест държави, които не са се присъединили към еврото – България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция.
Колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ, моля за тишина!
Колеги, понякога държави членки могат да се договорят да не прилагат част от законодателството или някои договори на Европейския съюз, както и да постигнат споразумение да не участват в определени области на политиката. А що се отнася до единната валута, такъв е случаят с Дания, който беше споменат, и тя запази предишната си валута, след като стана част на ЕС. Госпожо Йорданова, може да допълните това към своето изказване, за да адресирате коментара на колегата, която се изказа преди мен. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)
Благодаря Ви, госпожо Симеонова. Има ли трета реплика към госпожа Йорданова? Госпожо Йорданова, ще вземете ли дуплика? Заповядайте.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Мисля, че дебата, който водим в тази зала, вие така започнахте дебата – не за или против еврото, а дали искането за провеждането на референдум отговаря на изискванията на Закона и дали българските граждани трябва да бъдат питани. Така че аз ще се съсредоточа върху отговора си именно в този обхват. Дали Швеция нарушава ангажиментите по Договора за функциониране на Европейския съюз, не е в компетенциите на българското Народно събрание да се произнесе. Компетентна за това е Европейската комисия. Освен това именно по прилагането на Механизма, който посочих, в чл. 140 от Договора за функциониране на Европейския съюз се уточнява дали са налице критериите, или не са налице критериите. Благодаря, че беше изяснено от фактическа гледна точка какво се случва с Швеция. Искам в заключение да припомня друг параграф по Договора за функциониране на Европейския съюз, а това е в чл. 4, § 3: „Държавите членки вземат всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от договорите или от актовете на институциите на Съюза.“ Колеги, знам, че за съжаление, все още българският парламент нарушава в някои случаи законите, Конституцията, международните договори, по които България е страна. Нека да не го правим в този случай. Благодаря.
Благодаря Ви, госпожо Йорданова. Имате думата за лично обяснение, госпожо Рангелова. Не зная какво Ви обиди, но заповядайте.
Госпожо Председател, не ме обиди, а просто се боя, че госпожа Йорданова не ме разбра правилно и се опита да ме замеси в един международен скандал, като ми приписа твърдения, които аз не съм изрекла от тази трибуна. Никога не съм твърдяла, че шведите нарушават клаузи по който и да било договор, още по-малко по Маастрихтския, затова се почувствах длъжна да дам обяснение, тъй като не желая да ми се приписват подобни твърдения. Лидерът на нашата партия е квалифициран като фашист, а сега остава и мен да ме забъркате в международен скандал, какъвто не желая да имам.
Приемам, че това беше лично обяснение, госпожо Рангелова. Продължаваме със следващото изказване. Заповядайте, господин Чолаков, имате думата.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, може би ще продължа изказването на госпожа Йорданова или ще развия сходни мисли може би с малко по-други аргументи, което в крайна сметка показва, че когато професионално сме на едно мнение, просто сме на едно мнение. Колеги, имам чувството, че така или иначе този дебат, както и да завърши гласуването днес, въпросът ще бъде отнесен от една или друга страна до Конституционния съд. Така че в крайна сметка Конституционният съд ще се произнесе. Нещо, което всички ние искаме да се случи, за да може да получим автентично окончателно тълкуване е ли референдумът конституционосъобразен, или не е конституционосъобразен. Много ми импонира изказването на господин Гроздан Караджов, и онзиден в Правната комисия, а и днес той общо взето повтори същите разсъждения. Той каза, че ние трябва да имаме куража да призоваваме хората на референдуми и не трябва да се страхуваме, ако народът сгреши, защото, както той каза, ученето става чрез грешките, ако ще трябва да се плаща някаква цена, народът ще я плати, което ще му помогне да се научи. Това изказване по принцип е правилно, но въпросът обаче е дали с референдумите не се провокира народът да греши и на какво се учи народът, когато се организира референдум с един или друг формулиран въпрос. Тук се връщам на централната теза, ако правилно разбрах госпожа Йорданова, колеги, може ли ние да нарушаваме договорите? С каква лекота ние сме склонни да нарушаваме сключените договори? Ако сте забелязали, ние в България много бързо сключваме договори, говоря за всякакви – граждански, търговски, след което, хората, които се занимават… (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Не, не, аз говоря за граждански, търговски договори, за гражданския оборот бе, колеги, нали Ви е направило впечатление, че като сключат двама търговци договор, как след три дни сядат и пишат анекс, защото нещо не са се доразбрали. Нали сте виждали във Вашата практика договори с по двадесет анекса, в които все нещо се доизяснява, защото все нещо не са се разбрали. Забелязали ли сте на Запад хората как сключват договори? Те ги предоговарят по една година – елементарни договори ги договарят по една година, и като ги сключат – край. Този договор е закон. В България да нарушиш договор – ами ще направим един анекс и ще се оправим. Всички знаете, че не се прави така, защото ние не договаряме както трябва. В моята практика съм стигнал до този извод. Ние не договаряме както трябва, бързаме, много сме умни или все нямаме време, давай да сключваме сделката, давай да сключваме договора, а след това се сещаме и викаме: май нещо объркахме, давай да правим анекс. Да, де, но в международните договори няма анекс, защото те смятат, че преговарят с разумни хора, които знаят какво преговарят. Госпожа Йорданова спомена, че Договорът между държавите – членки на Европейския съюз, Кралство Белгия, Чешката република, Федерална република Германия и така нататък, от една страна, и Република България и Румъния, от друга страна, е публикуван на 21 юни 2005 г. в „Държавен вестник“ и Вестника на Европейския съюз. Колеги, не знам дали сте го виждали на хартия, може и в електронен вид да го отворите, и Ви обръщам внимание, че в частта Румъния Договорът има две части – първата част е България, а втората част, е Румъния. Частта Румъния е два пъти по-дебела от частта България – физически е два пъти по-дебела. Не, румънците са преговаряли два пъти повече, договаряли са изключения, договаряли се дерогации и в областта на екологията, защото аз съм го чел, и в областта на индустрията, и във всякакви други области, а ние сме бързали да подписваме в 2005 г., каквото ни дават – давай, подписвай там и ще се оправяме после, да де, но после няма. Връщам се на въпроса, колеги, държава, която нарушава международните си договори, нали си даваме сметка, че е държава парий, тя е парий. Към такава държава се отнасят с презрение. Освен това както в обикновения граждански оборот за нарушаване на договора има санкции, така и за нарушаване на международните договори има санкции. Понякога тези санкции са много по-тежки и по много по-разнопосочни плоскости идват, отколкото можем да си представим. И както каза господин Костадинов, може и да няма санкции, и тук приключвам моето изказване, като обърна внимание, колеги, че в крайна сметка поне моето усещане е, че тук не става дума за едностранно желание на България, че ще влезе в еврозоната на 1 януари еди-коя си година – може и да не влезе, ако Европейската централна банка каже: няма да влезете, е няма да влезете. Ако Европейската комисия каже, не сте готови, и ние защо предпоставяме, че всичко зависи от нас – договорите ние ги правим, договорите ние ги сключваме, договорите ние ги анексираме, ако поискаме, ако искаме да предоговаряме, те ще предоговарят, защото са длъжни да предоговарят, извинявайте, да отворя ли една скоба и да кажа, че взехме решение в предишния мандат, с което задължихме служебното правителство да предоговори Плана за възстановяване. Нали разбирате какво направихме тогава. Ние задължаваме правителството да предоговори, ами, ако другата страна не иска? Ние защо дискредитираме българското правителство? Ние защо дискредитираме себе си, като си поставяме условия, които са неизпълними? В заключение, мисълта ми е, че целият този дебат, той със сигурност е полезен, всички сме за това да има референдуми, всички сме за това да бъде питан народът, но въпросът със сигурност ще бъде отнесен до Конституционния съд, който ще се произнесе окончателно, а влизането на България в еврозоната в крайна сметка зависи от готовността ни, от това дали сме изпълнили Договора, който сме сключили, а това дали сме го изпълнили, ще кажат партньорите, които са го сключили от другата страна. Много е просто. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Чолаков. За реплика – заповядайте, господин Дончев.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Чолаков, слушах Ви много внимателно, както и всички останали колеги, които говориха. Посланието, че договорите трябва да се спазват, формално е абсолютно правилно, а политически – невинаги. Ще обясня какво имам предвид. Много често съм виждал неща, които са абсолютно законосъобразни и дори безспорно целесъобразни, да не се случват по една причина – няма обществена подкрепа, няма обществено доверие в тях, неведнъж. Стигаме до основната тема. Първо си мислех, че времето на тази дискусия, на този дебат, който тече тук в момента, е 1995 – 1996 г., преди приемането на Валутния борд. Слушайки обаче дискусията, аргументите, мисля, че времето на този дебат е сега, защото в политиката очевидностите са опасни. Понякога очевидностите могат да означават колективно заблуждение. И не ме разбирайте криво. Ако се стигне до референдум, аз ще обикалям градове, села, паланки и ще опитвам да убедя хората, че влизането ни в еврозоната е правилното решение. Говоря за друго. Говоря, че в годините назад очевидно ние, тук включвам и себе си, може би и част от хората в тази зала, не сме си свършили работата. Щом 2023 г. има енергия, има аргументи за подобен дебат, означава, че не сме си свършили работата. Не знам дали дискусията ще доведе до промяна на мнението на някого. Впрочем в годините назад почти не съм виждал някой да си промени мнението. Не знам това дали означава политическо и партийно твърдоглавие, или означава слаби аргументи, но от такъв дебат има нужда и нека той да продължи колкото е необходимо – още един час, още един ден, защото, пак да повторя, дано да съм ясен, очевидностите в политиката са едно от най-опасните неща.
Благодаря Ви, господин Дончев. За втора реплика – заповядайте, господин Николов, имате думата.
Господин Чолаков, Румъния отложи приемането на еврото до 2029 г., Чехия, Полша – има доста държави, които не смятат да влизат в еврозоната. По никакъв начин не нарушават международните договори, по които са страна. Не сте чели всички в тази зала Маастрихтския договор. Идеята на Маастрихтския договор е да има някакви минимални критерии, оттам нататък в самия договор е записано, че всяка страна определя стратегията, която е най-добра за нея самата, и как да влезе в еврозоната. Затова няма срокове, можем да отлагаме и сто години, без да нарушим нищо.
Благодаря Ви, господин Николов. Има ли трета реплика? Не виждам. За дуплика – господин Чолаков, имате думата, след което ще дам думата на господин Караджов за лично обяснение.
Господин Караджов искаше да направи лично обяснение. Надявам се да не съм го обидил. Господин Караджов, исках да Ви похваля. Господин Дончев, съвършено сте прав, какво да кажа? Съвършено сте прав. Понякога очевидностите в политиката не са най-доброто политическо решение, но за съжаление, подведени от еуфория, понякога се плъзгаме по повърхността и вземаме прибързани решения, за които, пак да цитирам господин Гроздан Караджов, който каза: след това плащаме. Плаща, разбира се, цялото общество, за съжаление, така че трябва да внимаваме какви решения вземаме и какви решения му препоръчваме. Колега, патосът на моето изказване, ако мога да използвам това определение, беше за спазването на договорите по принцип, разбирате ли? (Реплика.) Не, не, вижте, болно ми е. Наистина ми е чисто професионално болно за небрежността, с която ние българите по принцип се отнасяме към договорите, и понякога не си даваме сметка, преговаряйки особено с международни партньори, че те не гледат като нас на договорите, и е добре да започнем да гледаме на договорите както те гледат, защото няма да има анекси. Това исках да кажа. И още веднъж само за да завърша, пак ми се струва, колеги, че не зависи само от нас датата на влизането на България в еврозоната, така че каквато и дата ние да определим, партньорите, с които сме подписали договора, могат да определят друга дата. Но нека в крайна сметка Конституционният съд да се произнесе окончателно по този въпрос.
Благодаря Ви, господин Чолаков. За лично обяснение, господин Караджов, имате думата. Бяхте споменат, надявам се да не сте се почувствали обиден.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Чолаков, не съм засегнат от Вас. Исках да направя едно съвсем кратко уточнение. Това, че народите се учат само… (Народните представители Костадин Костадинов и Радомир Чолаков разговарят.) Те си говорят с Костадинов, но аз пак ще го кажа: това, че народите се учат само от грешките си, го е казал Адам Смит, основоположникът на политическата икономия. Тоест не съм аз, който казва това, че народите само от грешките си се учат. С това изречение той започва една от книгите си. Той и това има предвид – че периодически поколенията, сменяйки се едно след друго, забравят някои неща, които са научили предишните поколения. Непрекъснатото пазене на народа като някакво малко детенце, което не трябва да се опари, а ние като някакъв аристократичен бащински кръг да го пазим от тези неща, по никакъв начин не ни помага като общество. Казвам го съвсем убедено. Аз съм убеден застъпник на провеждането на референдумите. И господин Дончев, който също си говори, да, определено сме се провалили. И аз, и Вие, господин Дончев. 470 хиляди подписа са директно не шамар, а кроше в лицето ни. И аз съм се занимавал с обществена работа и с политика. 470 хиляди подписа за този конкретен референдум означава, че не сме там сред хората, и точно провеждането на такъв референдум ще ни върне там, където ни е мястото, да изтрием няколко чифта подметки и колкото време трябва с хората, но да спечелим тази битка. Иначе излиза, че се страхуваме и в страха си смятаме, че това е някакъв голям звяр, който ще изяде народа. Ако сега отменим референдума, както беше отменен референдумът на Слави Трифонов, ще стане така, че ще спечели ВЪЗРАЖДАНЕ, ще спечелят други организации като тях и утре ще трябва да се справяме, както казах в Правната комисия, с дракон, с който няма да можем да се справим, или, както те казаха, със змей горянин. Малко на шега го избивам накрая, но разберете, в момента наливаме – това мнозинство, което събрахте, ДПС, „Продължаваме Промяната“ и ГЕРБ, и което ще анулира този референдум, ще налее огромна протестна вълна и тази протестна вълна след това няма да можете да я овладеете. Затова се обръщам и човешки, и като убеден демократ – пуснете този референдум, за да се явим на битка с тези, които не искат да има евро в България, и заедно да ходим да убеждаваме. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Караджов. Моля Ви да спазвате времето. Господин Караджов, Вие предефинирахте управляващото мнозинство.
Ако съм разкрил някаква тайна, извинявайте!
Следващото изказване е на господин Васил Пандов от „Продължаваме Промяната – Демократична България“. Имате думата, господин Пандов.
Уважаема госпожо Председател, благодаря. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми съграждани! Днес се представиха различни тези. Това, което се случва и което не трябва да оставя съмнение в никого, ще взема повод от последното изказване под формата на обяснение, е, че тук в момента ние не обсъждаме темата „Не на еврото!“, защото това беше казано. (Шум.) Днес обсъждаме дали референдумът по начина, по който е формулиран, е допустим и дали отговоря на изискванията на българското право, както и в частност на правото на Европейския съюз, защото е свързано с него. Тук имаме три измерения и ще върна и аз дебата на правната му страна. Имаме три измерения – едното е национално от гледна точка на източниците, едното е международно и третото е наднационално, или от гледна точка на правото на Европейския съюз. (Шум.) Това, което се опитва този референдум да постигне, е с позволени правни средства да постигне един резултат, който не може да бъде постигнат, или не е позволен според действащата в момента уредба и ангажиментите на България по силата на нейните международни договори и правото на Европейския съюз. (Шум.)
Колеги, моля за тишина!
Откъде идва проблемът? Проблемът идва оттам, че както и в Правна комисия стана дума нееднократно, колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ посочват, че те не са срещу еврото, въпреки че в хода на кампанията техните лозунги бяха „Не на еврото!“, „Евро? Не, благодаря! Избираме лева!“, „Подпишете се тук за референдума на ВЪЗРАЖДАНЕ за запазване на българския лев и против въвеждане на еврото в България.“ Темата е точно тази – че начинът, по който е формулиран въпросът, всъщност и по начина, по който се проведе кампанията, въведе в заблуждение тези 470 хиляди български граждани, които сега ни гледат. Защо? Защото, връщаме се на уредбата, не може въпросът да бъде зададен: „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута до 2043 г.?“ Многократно колегите посочиха, че на първо място, по силата на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление въпрос, който противоречи на ратифициран международен договор, не е допустим. По силата на чл. 5 от Протокола за присъединяване на България към Европейския съюз е много недвусмислено посочено, че България и Румъния участват в Икономическия и паричен съюз. В правото на Съюза, чл. 140 и Протокол 13 към него, са изброени изчерпателно условията, на които трябва да отговаря България, и тук няма някои от условията, които се водят в дебата. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) И срокът тук е основният аргумент. Аргументът на колегите е, че няма фиксиран срок, но не може да бъде фиксиран и обратен срок – до 2043 г. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Това е процес. Може ли да не ме репликирате от място?
Моля Ви, не от място! (Реплика от народния представител Костадин Костадинов.) Господин Костадинов, не от място. Господин Николов, ще имате възможност.
Чета го много внимателно. Това е процес, който изисква изпълнението на кумулативни изисквания. Естествено е, че Европейският съюз не поставя на нито една държава членка ясен и фиксиран срок, защото трябва да е ясно кога тези процеси ще бъдат изпълнени. Но обратното също е невъзможно – не може и държавата да каже: аз до еди-коя си година няма да се присъединя, защото няма да изпълня условията. Това означава ние да кажем: няма да изпълним условията. Ако трябва да съответстваме на уредбата на Конституцията, уредбата на Закона за прякото участие, Договора за функциониране на Европейския съюз и правото на международните договори, коректен въпрос би бил: съгласни ли сте България да приеме еврото за официална парична единица след изпълнение на условията в Договора за функциониране на Европейския съюз? Ето, това би бил един законосъобразно поставен въпрос, само че въпросът не е поставен така: когато се изпълнят изискванията. И тук основният аргумент се оборва – както не може да се фиксира срокът от страна на европейския законодател кога една държава членка ще изпълни изискванията, така не може държавата членка да влезе в нарушение на нейните задължения и да посочи, че до определена дата няма да изпълни условията. И тук влизаме в противоречие както с чл. 5, ал. 4 от Конституцията, ясно е, че сме в противоречие с чл. 10 с…
Ами, като е ясно, сезирай Конституционния съд.
Моля да не ме прекъсвате!
Господин Костадинов!
Конституционният съд ще бъде сезиран след вземане на решението. Народното събрание има задължение да извърши тази проверка дали референдумът отговаря и вече когато то извърши тази преценка, то не може предварително да делегира на Конституционния съд това правомощие. Когато то извърши тази преценка, тогава вече има право всеки да сезира, който е оправомощен, Конституционния съд. И тук искам да кажа, че както принципът на правовата държава по Конституция ни задължава да спазваме Закона за прякото участие, и това е трайната практика на Конституционния съд, така и ангажиментите по чл. 4, ал. 3 от нашата Конституция, които ни задължават да участваме в развитието на Европейския съюз и неговото изграждане, и задължението ни за лоялно сътрудничество по чл. 4, § 3 от Договора за Европейския съюз, безспорно налагат във връзка с практиката на Съда на Европейския съюз, че всяка една държава членка трябва да изпълни ангажиментите си в разумен срок, и този срок не може да зависи от поставянето на някакъв друг срок освен изпълнението на изискванията. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Пандов. Има ли реплики към изказването на господин Пандов? Не виждам. За следващо изказване е записана госпожа Деница Симеонова. Заповядайте, госпожо Симеонова, имате думата.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Искането за референдум за членство в еврозоната е идея за преразглеждане на Договора за членство в Европейския съюз, колкото и инициаторите на референдума да се опитват да твърдят обратното. Провеждането на такъв референдум и дори абстрактно възможното решение да не бъде одобрено членство на България в еврозоната не означава нито че ще бъде запазен суверенитетът на действителната парична политика на Българската народна банка, нито че този суверенитет би бил нещо добро. Историческият опит на България свидетелства, че БНБ много рядко е имала чиста международна независимост на емисионната си политика. За страни като България и още към 190 страни в света това е на практика непостижимо. Гуверньорът на БНБ в Комисията по правни въпроси категорично опроверга тезите на ВЪЗРАЖДАНЕ и ясно заяви истинските детайли, а именно той посочи, че формулировката на въпроса на референдума, а именно българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 г., е в противоречие с Валутния закон, в допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местно самоуправление, чл. 9, ал. 4, както беше посочено от колеги, в противоречие и на Конституцията. При установяването на лева като единствена валута остава открит въпросът за еврото, което е нашата официална резервна валута. При поискване БНБ е длъжна да продава и да купува евро срещу левове на основата на официалния курс. Елиминирането на еврото би означавало кардинална промяна на нашия паричен режим. България вече е постигнала много сериозен напредък и е в уникална позиция. Тя е в Банковия съюз, без да е член на еврозоната. България е единствената страна, освен Дания, която има изрична клауза в своя договор, която е част от ERM II, което е най-важното, но не единствено условие за членство в еврозоната. Блокирането на процеса на този последен етап ще има сериозни и неблагоприятни последици, а нарушаването на международни договори, освен че ще е прецедент, ще подкопае доверието в нас на останалите 20 държави – членки на еврозоната. Може да се подкопае вече съществуващият консенсус на останалите държави членки за приемане на България в еврозоната, както се случи и с отлагането на приемането ни в Шенген. Всички сме свидетели колко трудно е сега постигането обратно на доверие за Шенген. Гуверньорът на БНБ посочи в Правната комисия, че вече е сключен меморандум с останалите държави – членки на еврозоната, за отсичане на български монети евро. Това подписване на меморандума е и знак, че България е технически готова за присъединяване към общността. Освен становището на БНБ, колеги, това на Министерството на финансите също е категорично. То гласи, че на този етап отношенията във връзка с приемането на еврото в Република България не биха могли да бъдат променяни едностранно от Република България, още по-малко това би могло да стане чрез референдум. В акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените в учредителните договори – чл. 5, е предвиден изричният ангажимент на България да участва в Икономическия и паричен съюз от датата на присъединяване като държава членка с дерогация по смисъла на чл. 122 от Договора, тоест да въведе еврото, когато покрие установените критерии, като понастоящем отношенията са уредени в чл. 139 и чл. 140 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Това беше изложено подробно и от колегите, които се изказаха преди мен. В заключение, с предложението се прави опит за едностранна промяна на срока и да, референдум може да има, колеги, но преди ратификацията, както се посочи и в изказванията преди мен на колегата Пандов, на колегата Йорданова. Решението за провеждане на подобен референдум, освен че е противозаконно и противоконституционно, би подкопало доверието на Европа в България и би ни отдалечило още повече от достижения не само като еврозоната, но и като Шенген, и би променило кардинално нашия паричен режим. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, госпожо Симеонова. (Реплика от народния представител Деян Николов.) Само изчакайте да приключим с тази процедура, господин Николов. Има ли реплики към изказването на Деница Симеонова? Не виждам. Лично обяснение – господин Николов, заповядайте. От какво се почувствахте засегнат?
Госпожо Председател, моето обяснение е по отношение на обвинението, че сме използвали някакви лозунги и едва ли не тука сме подвеждали и българския народ. Бяха изречени редица манипулативни и откровено неверни твърдения по отношение на не един и два факта. Колеги, аз разбирам, че се опитвате да заметете референдума под килима, само че не е това начинът. Не сте чели Договора от Маастрихт, излизате с някакви аргументи, които нямат нищо общо с реалността. Госпожата излиза и казва, че на практика ние сме били провеждали референдум срещу еврото, срещу еврозоната, което няма нищо общо. Това е записано и в мотивите, които също явно не сте чели. Лошото е, че не бяхте и в зала, когато аз представях тук мотивите, където всичко обяснихме защо и как. Много е обидно нивото на дебата. От друга страна, говорим за икономически мотиви, при положение че днес единственото, което трябва да се направи, е едно формално решение на Народното събрание за провеждане на такъв референдум. Аз не знам защо всички в тази зала си мислят, че ние тук сме се събрали да гласуваме за или против. Няма такова нещо, няма такава точка, член в Закона за референдумите, която казва, че при над 400 хиляди подписа Народното събрание ще гласува и ще реши дали да има референдум, или да няма референдум. Точно затова са направени тези няколко категории. Ако сме в хипотезата между 200 и 400 хиляди събрани подписа, тогава ние тук обсъждаме и решаваме, ако сме над 400 хиляди подписа, просто трябва да решим. И единственото, което Ви остава, е този въпрос за допустимост, който е по чл. 9, ал. 4. Само че в чл. 13, ал. 3 се казва, че обсъждане в Народното събрание се прави само и единствено ако отговаря на чл. 10 – чл. 10 прави препратка към ограниченията на чл. 9, ал. 4. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Защо се правите, че това нещо не го чухте всичките юристи тука? С акта на обсъждане днес Народното събрание казва, че не противоречи на ограничението, което е по чл. 9, ал. 4. Оттам нататък няма какво изобщо да говорим. Излизаме днеска с решение за провеждане на референдум, след това сезирайте Конституционния съд. Той се изказва по отношение на това дали въпросът е законен или не. Ние тук нямаме тълкувателна функция. Нямаме тълкувателна функция! Никъде в Закона за референдумите не е казано, че Народното събрание ще решава дали въпросът е законен или не. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Господин Николов, излязохте от рамките на личното обяснение и влязохте в същността на дебата. Заповядайте и Вие, госпожо Симеонова. Няма как да Ви откажа лично обяснение.
Благодаря, госпожо Председател. Лично обяснение дуплика на личното обяснение реплика ще направя. Уважаемият колега и уважаемите колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ казват, че не са против еврото. Тогава, ако догодина покрием критериите, уважаеми колеги, какво се очаква да направим – да седим и да чакаме 20 години, предполагам? И се чудя как точно са изчислили ВЪЗРАЖДАНЕ този срок. Да споделят тази вълшебна формула, за да я изпратим на Европейската комисия да я използват, защото явно ВЪЗРАЖДАНЕ се считат по-компетентни. Също мнението на Световната банка, което те твърдят, че е в същата посока. Прочетох и мотивите, прочетох и този доклад на Световната банка и той, уважаеми колеги, уважаеми народни представители, предупреждава, че България може да забави влизането си в еврозоната, което според Световната банка, забележете, ще окаже влияние върху перспективите ѝ за растеж и ще попречи на сближаването на средните нива на доходите с тези от Европейския съюз, а не обратното, тоест Световната банка, колеги, казва, че за да доближим доходите на българите с европейските, трябва да сме част от еврозоната. Четете, колеги, както казах в изказването, не подвеждайте българите. Относно законите, които нарушавате с този референдум. В Закона за международните договори на Република България, обнародван с „Държавен вестник“, бр. 97 от 13 ноември 2001 г., чл. 19, ал. 1 се посочва, че резерви и декларации по разпоредби на многостранен международен договор се формулират при подписване, ратифициране, утвърждаване, приемане или при присъединяване. Така че давам още аргументи на колегите, които се опитаха да репликират чрез лично обяснение. Благодаря.
Благодаря Ви, госпожо Симеонова. Разбрахме и Вашето лично обяснение. Преди да дам думата на следващия народен представител, ще обявя тези, които са записани до момента за изказване – господин Станислав Балабанов от „Има Такъв Народ“, господин Георги Ганев, господин Мартин Димитров, господин Вигенин, господин Божанков и господин Тома Биков. Това е до момента. (Силен шум.) Колеги, ще Ви помоля да запазите търпение и тишина в залата, в противен случай ще Ви дам почивка, за да охладите страстите. Имате думата, господин Балабанов.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, по принцип е много хубаво да има дебат и в Народното събрание по отношение за и против еврото и в този дебат да участват експерти, финансисти, икономисти – да излизат, да спорят, за да може българските граждани да си дадат ясен отговор на въпросите, които ги вълнуват. Само че до момента този дебат, свързан със за и против еврото, не отговаря на казуса днес, а именно казусът е, че българските граждани искат да бъдат питани на референдум. Те са извървели по законов ред нещата до момента, събрали са 400 хил. подписа, над 600 хиляди български граждани са се подписали доброволно и те искат да бъдат питани. А тук шепа народни представители за пореден път не искат да се съобразят с волята на тези български граждани и им казват: „Не бе, Вие няма да бъдете питани“, което показва, уважаеми колеги в тази пленарна зала, че за Вас за пореден път тази воля не съществува и просто не Ви пука за българските граждани. Не Ви пукаше 2016 г., когато над 700 хиляди граждани искаха референдум, два милиона и половина гласуваха и Вие го унищожихте. Не Ви пука и днес! Аз имам чувството, че живея в някакво извратено дежавю в момента, защото има ясен закон за прякото участие на гражданите и Вие не го спазвате. Вие налагате конкретна политическа воля, с която да унищожите волята на българския избирател, или Вие слушате българския избирател само по време на избори и му обещавате колко хубав живот ще живее, как ще се съобразявате с неговата воля. Така че оттук нататък има Конституционен съд. Ако не Ви е ясен въпросът, отнесете го до Конституционния съд. Конституционният съд ще се произнесе по казуса и ще реши дали ще има референдум или не, а не тук да превръщаме парламента в съдебна зала, в която хора със спорна юридическа компетенция започнаха – кой член, коя алинея, кои критерии, къде в Европа какво пишело по книгите. Хората искат да бъдат питани, бе. Дайте да им дадем възможност и да ги питаме. Аз лично съм против референдума на ВЪЗРАЖДАНЕ и ще изляза, и ще гласувам с не, но трябва свободно да дадем възможност на българското общество да гласува, защото най-сериозният инструмент в ръцете на българското общество това е инструментът, наречен референдум. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Балабанов. Реплика – господин Йорданов, имате думата.
Господин Балабанов, как си обяснявате факта, че законодателният орган на държавата се подготвя демонстративно по телевизията и пред лицето на целия български народ да наруши Закона, който сам е приел?
Има ли втора реплика към изказването на господин Балабанов? Не виждам. Господин Балабанов, имате думата.
Благодаря Ви, господин Йорданов. Според мен тук проблемът, на първо място, е свързан с морала. След като огромна част от тук присъстващите, в тази зала, отдавна показаха, че им липсва морал, какво да говорим за спазването на закона. То затова доверието в може би – би трябвало, най-представителната институция в тази държава е толкова ниско, защото тези хора отдавна не спазват закона. Напротив, повечето от народните представители тук в последните години направиха Закона за прякото участие нарочно такъв, за да не може хората да бъдат питани. Ще искаш ти 400 хил. подписа за три месеца, после тези подписи от хартия се пренасят на електронен носител, за да усложниш работата на инициативните комитети и да няма референдуми. Защото, няма какво да се лъжем, и ние сме били инициативен комитет, и колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, знаем много добре колко ни е коствало въобще нещо такова да се произведе. И Законът е такъв, защото тези, които са привилегировани да бъдат в тази зала, излъгали хората в една предизборна кампания, правят всичко възможно по-късно да не зачитат тяхната воля. Затова ние от „Има Такъв Народ“ в момента работим чисто професионално – по начина, по който ни позволява Законът, за да намерим възможност да облекчим тези правила, за да можем да дадем на българското общество възможност то да бъде питано по най-различни въпроси. Само по този начин българското общество ще бъде част от пряката демокрация, прякото управление и участие във властта, иначе в противен случай даваме възможност на едно предварително договорено мнозинство да се гаври с хората. Аз съм сигурен, че след малко вече гласовете са подсигурени и ГЕРБ и „Продължаваме Промяната“ с лека ръка ще кажат не на над 600 хиляди българи. После един ден ще идем на избори и тези 600 хиляди българи какво трябва да правят? Ако следваме пътя на логиката, трябва да им вземат главата. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Балабанов. Следващото изказване е на господин Георги Ганев. Имате думата, господин Ганев.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, знаете, че аз имам икономически профил и би трябвало да се изказвам всъщност по съществото на поставения въпрос да или не, но в днешния ден не това обсъждаме тук. И не обсъждаме дали правилният за българското общество отговор на този въпрос е да или правилният за българското общество отговор за този въпрос е не, а обсъждаме по силата на чл. 10 на Закона за прякото участие на гражданите, както господин Николов съвсем правилно отбеляза, Народното събрание приема решение за произвеждане на национален референдум, когато това е поискано от инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 400 хиляди български граждани с избирателни права и не противоречи на ограниченията по чл. 9, ал. 2, 3 и 4. Тоест Законът ни казва, че ние решаваме, когато са изпълнени и две от две хипотези. Първо е да има 400 хиляди подписа, нещо, което не мисля, че някой поставя под каквото и да е съмнение тук, не това обсъждаме днес, но и другото трябва да е налице, за да вземем това решение. Само 400 хиляди подписа не са достатъчни, за да вземем това решение. Трябва да не противоречи на ограниченията на чл. 9, ал. 2, 3 и 4. Ами сега ние това преценяваме. Значи вън от съмнение е, че ние трябва да преценим противоречи ли или не. Всеки сам преценява, разбира се. Според клетвата си, защото ние сме се клели да спазваме Конституцията и законите на страната и ако нашата съвест като народни представители ни казва, че в случая става въпрос за нарушение на Закона на страната, а именно, че има противоречие на този въпрос с чл. 9, ал. 2, 3 или 4, очевидно тези от нас, които смятат, че няма такова противоречие, ще гласуват за, разбира се, да има референдум. Тези от нас, които смятат, че има такова противоречие, са задължени по клетвата си да гласуват против. По клетвата си са задължени! Включително и морално са задължени. Включително са задължени на българските граждани, които абсолютно имат право да бъдат питани и трябва да бъдат питани, само дето тук този закон казва, че за едни работи не трябва да бъдат питани, да речем по въпроса за бюджета, да речем по въпроси за данъците. Ако ще го откарваме до логичния край разсъждението, че за всичко трябва да питаме народа, и тези трябва да се отворят за питане. Но оставяме този спор настрана. Тези от нас, които смятат, че има противоречие, са длъжни по клетвата си да гласуват против. Тези от нас, които смятат, че няма противоречие, са длъжни, разбира се, да гласуват за. А кой ще реши дали има противоречие или не – не ние с Вас. Нали така? Точно така. Значи всеки гласува според това, което му казва съвестта, и съдията решава. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Точно така, именно. Кой ще трябва да сезира Конституционния съд, зависи от това кои гласове...
Господин Ганев, не водете разговор с хората от място. Изложете Вашата теза от трибуната.
Така. Само ще кажа и една съвсем дребна икономическа подробност. Беше казано тук – извън Дания, разбира се, която е вън от всякаква дискусия, защото е с най-специалния статут от всички, останалите шест страни, сред които и България, които не са членки – всичките или почти всичките били изпълнявали критериите за членство в еврозоната. Това не е вярно, защото нито една от тях – нито една, не е прекарала две години в обменно-курсовия механизъм ERM II, което е абсолютно задължително изискване, критерий, 100% ясен за членство в еврозоната. Тоест нито една страна извън България не изпълнява критериите за членство в еврозоната. България не изпълнява друг критерий – в момента това е инфлационният. Няма друга страна от тези пет, която да е в обменно-курсовия механизъм ERM II, поради което няма как тя да изпълнява условията за членство в еврозоната. И второ, беше казано, че по силата на някакви доклади на Световната банка трябвало било да се стигне до 90% от стандарта на живот. Не, не трябва! Това дори авторът на теоремата за оптималните валутни зони няма да приеме подобно твърдение, но няма граница 90%. Между другото, най-бързо настигащите стандарта на живот в Европейския съюз страни от момента, в който са влезли в еврозоната, са тези, които са били под 70% от стандарта на живот на човек по покупателна способност в еврозоната, особено Латвия, която влиза на 62%. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Ганев. Реплика към изказването на господин Ганев има ли? Няма реплики. Следващото изказване е на господин Мартин Димитров. Имате думата, господин Димитров.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа, ще бъда много кратък. С най-важния въпрос. Ако такъв референдум с питането, което са формулирали колегите, бъде зададен, това означава веднага прекратяване на Валутния борд. Защото единствена официална валута означава, че няма разчетни валути, че няма резервна валута, тоест това изключва еврото. Веднага се прекратява Валутният брод, забележете, следва проблем с инфлацията и също така означава, че в следващите 20 години не можеш да въведеш Валутен борд. Защото, ако мине този въпрос и ти не може да въвеждаш каквито и да било други резервни валути, не само че отменяш Валутния борд веднага, не само че това води до инфлация, ами ти следващите 20 години не може да въведеш нов валутен борд, дами и господа. Затова става въпрос! На термина „единствена официална валута“ се питам кога в България е имало единствена официална валута. Преди 1989 г. тогава е имало само една официална валута, защото спестяванията, разплащанията, разчетите, всичко е било в левове, дори тогава обаче е имало рубли – преводни рубли и рубли по определени въпроси. Тоест, ако такъв въпрос бъде гласуван, се поставя и темата дали могат спестяванията на гражданите, на фирмите, на държавата да бъдат в други валути. И този въпрос се слага също на масата. Така че цялата работа е крайно непремислена, крайно неподготвена и води към тежки икономически проблеми. В този смисъл чисто икономически, колеги, аз не виждам разумен човек, който да подкрепи такъв въпрос. Благодаря.
Господин Ганев, не от място. Господин Симидчиев, имате думата за реплика.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, като човек, който няма икономическо образование, ще помоля господин Мартин Димитров да ми обясни какви бяха тези термини „разчетна“, „разменна“, „спестовна“, защото не ми стана ясно, а разбрах, че има някакво отношение извън чисто финансовата функция. Моля Ви да ми обясните.
Има ли друга реплика? Не виждам. Господин Димитров, имате думата за обяснение и дуплика, естествено.
Госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Валутният борд, уважаеми колега Симидчиев, означава, че българският лев е привързан към резервна валута. В началото е било германската марка, в момента е еврото. А резервната валута, както казах, е еврото, което предполага, че всеки лев може да бъде свободно конвертиран от българските граждани и бизнеса срещу фиксиран валутен курс. Когато зададе някой въпроса единствената официална валута, това означава, че други, включително разчетни единици, отпадат, което не знам дали е било целта на ВЪЗРАЖДАНЕ, не знам дали е лоша подготовка, или е лоша цел, но и двете не ни вършат работа. Дали не са подготвили въпроса както трябва, или наистина искат да отменят сега Валутния борд и за следващите 20 години, защото за това става дума, за мен не е важно. И в двата случая това е тема, която ние не можем да подкрепим. Защото може ли да съществува Валутен борд и в условията на една официална валута и никакви разчетни валути, доктор Симидчиев? Отговорът е не! В такива условия не може, не може да има валутен борд, не може да съществува. Но колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ още повече усложняват нещата, защото са казали, че това положение на единствена официална валута то не е за ден, за два, то е за 20 години. Тоест, ако такъв въпрос бъде зададен и бъде подкрепен, както Ви обясних вече, не само че отпада Валутният борд сега и днес той отпада за следващите 20 години и не може да бъде въведен, защото основният му принцип е нарушен. И на Вашия въпрос има ли някоя държава, която да е правила такъв експеримент – не, няма малка, отворена икономика, която по такъв начин да се е отказала от Валутния борд, защото това, както вече обясних, има един сигурен ефект. Сигурният ефект е нарастването на инфлацията, което не може да бъде овладяно. Тоест, ако допуснем такова развитие – отмяна на Валутния борд, без перспектива да бъде върнат, това води до постоянно нарастваща инфлация, обезценяване на парите на българските граждани и тежки икономически проблеми. Така че, колеги, нито за момент не съм имал колебание как се гласува по един такъв референдум и как се гласува тук в зала. Гласува се против, защото не може да бъде допуснат подобен икономически тежък казус. Не може да бъде допуснат и това е наша обща отговорност. Не можем да си играем с българската икономика по този начин. И пак казвам – не знам дали това е резултат от лоша редакция или това е целта. Не знам кое от двете се случва. Но колеги, да поемем своята отговорност и убедено, заедно да гласуваме против. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Димитров. Процедура по начина на водене. Имате думата.
Когато от тази трибуна хора, които години наред обясняват, че са добри икономисти или са поне икономисти, изричат такива нагли лъжи, вариантите са два. Или си вярват и щом си вярват, трябва да си скъсат моментално дипломата, или просто откровено лъжат и спекулират. Защото, когато от тази трибуна кажеш, че този референдум, който ясно и точно формулира въпрос, който ще запази сегашния закон за БНБ, ще го запази в този му вариант, и ти казваш, че ще падне Бордът, си или нагъл лъжец, или просто трябва да си скъсаш дипломата. Когато това нещо кажеш, че ще наруши и влоговете, вече си за подвеждане под национална отговорност, защото всяваш паника в обществото. Господин Димитров, или сте нагъл лъжец, или сте за прокурор. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Благодаря Ви, господин Ганев. Лично обяснение, господин Димитров.
Колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ, големи глупости чух днес, но знаете ли, ако бяхте по-сериозни, ако този референдум се правеше сериозно, имам един много простичък въпрос за Вас – откъде взехте термина „официална валута“? Имате тук няколко прилични юристи – откъде го взехте този термин? Откъде го взехте този термин? Така че, вижте, неграмотността е много опасна за икономиката. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Искам да Ви кажа следното нещо. Понеже съм видял Жан Виденов и знам резултатите от тази работа, нямаме право да правим подобни експерименти. Нямаме право да допуснем хора като Вас да повторят грешки, които вече сме виждали. Така че сега е моментът да Ви спрем и ще Ви спрем, хора, защото Вие ставате опасни за българската икономика. (Ръкопляскания от ПП-ДБ и ДПС.)
Лично обяснение от господин Николов. Първо искам залата да се успокои. Господин Николов, ще Ви дам думата за лично обяснение, но не злоупотребявайте с процедурата.
Няма да злоупотребявам, благодаря. За лично обяснение, понеже беше изречена лъжа и понеже аз съм участвал във формулирането на въпроса. Господин Димитров, в Закона за референдумите, и това да го обясня на цялата зала, е записано, че въпросът трябва да бъде ясен и разбираем за гражданите. Не пише, че трябва вътре да се използва ясната терминология. Тя е предмет на последващо законодателство, което ние тук, ако се налага след референдума, ще уточним като детайли. Въпросът е този въпрос да бъде ясен за гражданите, а както е зададен, той е ясен. Така че цялата Ви теза е абсолютно несъстоятелна. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Господин Вигенин, имате думата за изказване, след което да се готви господин Божанков. (Реплики.) Така са записани. Имате думата, господин Вигенин.
Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Няколко думи от името на БСП. Първо, нека да уточним, че все пак дискусията днес не е по същество за или против въвеждането на еврото, а за или против провеждането на референдум въз основа на подписката, която беше организирана, внесена и придвижена по съответния ред. Затова ще бъда съвсем кратък. Първо, БСП ще подкрепи с гласуването си решението за провеждане на референдум по отношение на въвеждането на еврото по няколко причини. Първо, смятаме, че трябва да бъде уважен Законът, такъв какъвто е. И в Правна комисия, и днес в немалко от изказванията бяха направени редица опити да се хванем за буквата на Закона, за отделни елементи в този закон, да ги преиначим, да ги тълкуваме, за да нарушим духа на този закон за допитването. Смятаме, че харесва ли ни или не така, докъдето е докарана до момента тази процедура, тя трябва да намери своя естествен завършек с решение за провеждане на такъв референдум. Не бяха достатъчно убедителни юридическите аргументи, включително и тези, които ни убеждаваха, че Договорът за присъединяване на България към Европейския съюз прави невъзможно провеждането на такъв референдум или че такъв референдум с такъв въпрос противоречи на Договора. Нашето мнение е, че това не е така. Второ и не по-малко важно. Трябва да бъдат уважени хората, които си поставиха подписите под този въпрос. Това, официално потвърдено, са над 400 хиляди български граждани. Мисля, че те заслужават, така както изисква Законът, да получат правото тяхното усилие да намери развитие в провеждането на такъв референдум. Смятам, че тук има и морален въпрос. Все пак ние сме представители на българските граждани, на всеки от тях, така както е по Конституция, и не мисля, че в индивидуално качество и като Народно събрание имаме морално право да откажем провеждането на такъв референдум, на база, пак да кажа, извървените до момента стъпки от Инициативния комитет. Има и един позитивен елемент във всичко това, че провеждането на такъв референдум може най-после да даде възможност всичко, свързано с еврото, с неговото въвеждане, ползите и евентуално рисковете, да бъде разяснено достатъчно аргументирано на българските граждани, защото до момента това някак не се случва и обикновено дебатът се плъзга по повърхността, така доста политически, геополитически. А смятаме, поне от наша страна, че има реални, сериозни аргументи, които трябва да получат гласност и въз основа на тях да бъде взето това решение, а не въпрос въз основа на създаването на излишни страхове. Да, разбира се, има риск. Има риск кампанията в един такъв референдум да се проведе не по същество, а да се превърне в кампания от лъжи, манипулации, да се намесят външни фактори, но в края на краищата това в голяма степен зависи от нас, от нашата отговорност как бихме подходили към такава кампания. БСП има много ясна политика по отношение на европейската интеграция и Европейския съюз. Ние неведнъж сме заявявали и в наши решения – и конгресни, и на националните съвети, в предизборните платформи, основната теза, върху която градим нашата европейска политика, е България да е в центъра, а не в периферията на Европейския съюз и при зачитане на националния интерес, разбира се. Това в случая означава, че ние подкрепяме въвеждането на еврото, влизането на България в еврозоната, но при внимателна преценка на условията и сроковете, в които това да стане. Затова Ви призоваваме за дебат по същество. Със сигурност фиксирането отсега на срокове след 20 години не се вписва в политиката, която изложих, но пак да кажа, това не означава, че референдум не трябва да бъде проведен. Ако позволите, и няколко думи в личен план. Аз искам да заявя и тук, че аз не се подписах в подписката за провеждането на този референдум, защото според мен въпросът не е коректен. Както стана ясно обаче, той може да бъде коригиран, за да бъде коректен, за да бъде по-прецизен, но това се опасявам, че няма как да стане в момента и днес това трябваше да го направи Правната комисия. Но тя проведе своето заседание не с идеята да направи референдума коректен, въпроса коректен и да направи референдума адекватен на изискванията и на целите, които се опитваме да си поставим, а тя направи заседание с идеята, че ще отхвърли референдума. Да Ви кажа, това не е особено умна политика. Сега трябва да кажем също – някои колеги го споменаха, че въпросът и кампанията за събиране на подписи някак се разминаваха, защото въпросът питаше едно, а кампанията се проведе така, сякаш се питаше нещо друго. Така или иначе, нямаше тогава такива възражения и ние няма как да тълкуваме днес кой как би се подписал, ако кампанията би била по-конкретна или въпросът е бил по-коректен. Мисля, че тези аргументи са по-скоро в посока, как да кажа, да си изсмучем от пръстите аргументи да няма референдум, а не да направим така, че той да бъде коректен. И да кажа, че за мен лично няма никакво съмнение, че въвеждането на еврото е от полза за България. Ако се проведе такъв референдум, аз самият няма да пожаля усилия в този референдум да разяснявам защо това е така и смятам, че това ще допринесе за информираните решения на гражданите. Така че пак да кажа: и аз персонално, но и БСП като парламентарна група, като партия, сме за провеждането на този референдум и ще направим усилие, ако се стигне до това, той да бъде направен така, че да е полезен за държавата и за гражданите. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Благодаря Ви, господин Вигенин. Реплики? Не виждам реплики. Следващото изказване е на господин Божанков. Имате думата.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, безспорно референдумът е достижение на демокрацията, инструмент за допитване до народа по важни въпроси, но като всяко право, с него може да бъде злоупотребено от хора със съвсем не чисти намерения и демократични виждания. Такъв пример има дори в стари демокрации – Великобритания, които бяха излъгани. Всички знаем какъв е резултатът. Такъв пример има и в България. В момента се провежда референдум, който почива на хомофобия. Това девалвира самия демократичен инструмент. Това обезценява референдума и в България. Такъв е случаят и с референдума на ВЪЗРАЖДАНЕ. Всички експерти конституционалисти в Правната комисия казаха, че Народното събрание не е длъжно да вземе решение, когато то противоречи на закона. Нещо повече, Народното събрание упражнява предварителен контрол дали този референдум е законосъобразен. Той не е такъв, не го казвам аз, това го казва гуверньорът на БНБ. Въпросът е не просто лошо написан, той е опасен. Той поставя под въпрос финансовата стабилност на България. Друг е въпросът кой иска да дестабилизира финансовата стабилност на България – някой, който е обявил България за неприятелска страна, може би някой, който е срещу България, някой режим в Кремъл, но не вярвам, че това може да е българската политическа партия. Нещо друго каза, също не аз, а лично най-високото ниво в Българската народна банка. Всички аргументи на ВЪЗРАЖДАНЕ са базирани на доклад, но гуверньорът на БНБ каза за доклад, който е работен вариант, а оттам са вадени селективно отделни изречения и пасажи, а целият смисъл на този доклад е еднозначен. Ползите от еврото не са под съмнение, те са огромни. Това ВЪЗРАЖДАНЕ някак си го пропуснаха. Пропуснаха и становищата на експертите и преподавателите от Софийския университет. Той каза и нещо друго: този въпрос не може да бъде зададен така, а ВЪЗРАЖДАНЕ казаха: ами хайде да го променяме въпроса. Тоест ние сега трябва да им пренаписваме техния въпрос и тук лъсват техните истински намерения. Те нямат желание да провеждат референдум. Дори когато организират инициативния комитет и знаят, че Конституцията поставя ограничение и те мислят как да я заобиколят, поставяйки въпрос за дата, защото знаят, че това е противно на Конституцията, те противопоставят и българските граждани, казват: 430 хиляди валидно събрани подписа. А Конституция, приета от 7 милиона българи, 90% избирателна активност! Кое е по-легитимно? А колко политически сили, избрани тук – говоря за Коалицията „Продължаваме Промяната – Демократична България“, ГЕРБ-СДС, ДПС, с колко гласа са избрани тези политически партии и никога от ВЪЗРАЖДАНЕ не се питат защо тези ограничения са поставени, тъй като въпросът е и противоконституционен, и противозаконен. Ние сме длъжни не защото не искаме пряко допитване, а защото трябва да защитаваме Конституцията и законите на страната. Ние сме длъжни да отхвърлим този референдум. И нека го обясня така. Той нарушава международни договори не само за присъединяването ни. Къде беше ВЪЗРАЖДАНЕ, когато България стана част от Единния банков съюз? Това е многостранен международен договор, сключен с 19 страни. И както казва законът в България, референдум се провежда предварително. През 2020 г. ВЪЗРАЖДАНЕ референдум не направиха. След дъжд качулка е тяхната работа в момента. И няма прецедент, няма случай в Европа на проведен референдум след присъединяване към Единния банков съюз. Няма такъв. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Това го каза отново Българската народна банка. Уважаеми колеги, нека да завърша с този пример и защо Конституцията поставя това ограничение? Нека си представим, че група граждани в България се събират и решават, че не искат да плащат данъци – 300 хиляди, може би 400 хиляди души ще се съберат, може би 500 хиляди ще се намерят, които да кажат: „Ние данъци няма да плащаме.“ Конституцията казва: „Не!“, а над Конституцията няма нито парламентарна група, нито български гражданин. Тя е над всички нас. Обаче представете си, тези граждани се събират и казват: „Щом Конституцията ни забранява такъв референдум, ние ще поставим така въпроса – не дали искаме да плащаме данъци, ние нямаме нищо против данъците, ще поставим въпроса: а съгласни ли сте да си платим данъците през 2050 г.?“ Това е нашата ситуация в момента. Това опитват да направят ВЪЗРАЖДАНЕ – да заобиколят Конституцията и законите на Република България. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Просто, кратко и ясно. А нашата позиция е категорична – за европейска България, за законността и за конституционния ред. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)
Има ли реплики? Не виждам. Следващото изказване е на господин Биков. Заповядайте, господин Биков – имате думата.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Доколко е работа на парламента да тълкува кое е съобразено с Конституцията и кое не е, наистина е сложен въпрос, но след като въпросът вече е поставен, аз намерих за добре все пак да дам своето мнение и дори да кажа, че то е лично. Защото тук се говореше и в този дебат, че референдумът по принцип е нещо сакрално – нещо, което е абсолютно добро, и всеки, който бива скептичен или критичен към определен референдум, е на границата на абсолютното зло, на отнемане на… Включително се каза, че едва ли не следващата стъпка е да отворим концлагери. Първо, аз ще кажа, че референдумите са ядреното оръжие на една демокрация. Те могат да се ползват само изключително обмислено, а не просто като част от политическата конюнктура, както се случва. Извинявам се към колегите на „Има Такъв Народ“, но и тяхното предложение беше част от една политическа конюнктура и неслучайно то после породи нова политическа реалност с тяхното влизане в политиката и участие на избори. Аз съм против провеждането на този референдум. В тази зала ще се гласува със за, против и въздържал се. Аз ще гласувам против и го казвам ясно от тази трибуна. Ще гласувам „против“, защото датата, която обвързва този референдум – 2043 г., обвързва включително хора, които в момента не са родени. Тук ще Ви цитирам Бердяев, който казва: „Едно общество е съюз между живите, мъртвите и неродените.“ Така се вземат решения – от гледната точка на тези три неща. Демокрацията има дефицит по принцип, включително и представителната демокрация, че взема решенията си само тук и сега, а много често и никога от гледната точка на живите, мъртвите и неродените. Как така ние ще обвържем хора, които след 10 години ще имат право на глас, с решение, което е взето в рамките на настоящата конюнктура? Защото да кажем ние сме… (Реплики от народния представител Костадин Костадинов: „Както ги обвързахме с членството в Европейския съюз.“) Да, ще кажа и за членството в Европейския съюз. (Реплики.) Точно така. Членството в Европейския съюз е едно от проявленията на този съюз между живите, мъртвите и неродените. Членството в Европейския съюз и европейският път на България започва в края на 18-и и началото на 19 век. Този път продължава и е напът да бъде завършен. Впрочем това е последната стъпка на този път. Това решение през 2007 г. беше взето с конституционно мнозинство от партиите в тогавашния парламент. Включително беше направена една невъзможна коалиция между НДСВ, БСП и ДПС, подкрепена и от голяма част от опозицията, и това решение е абсолютно легитимно. В този смисъл аз пак ще повторя: против съм такъв тип референдуми. Да, смятам, че трябва да има референдуми и те трябва да бъдат отделени от представителната демокрация и да се провеждат извън друг вид избори и това трябва да го направим в Закона за референдумите. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
Благодаря Ви, господин Биков. Заповядайте за реплика, господин Николов. Господин Чолаков, Вашата реплика е втора. Господин Божанков, записвам Ви за трета реплика.
Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Биков, Вие цитирахте Бердяев, макар тази мисъл за пръв път да е казана от Едмънд Бърк, че общественият договор е договор между вече починалите, живеещите сега и нашите деца. Аз искам да попитам, защото един аспект ми бяга в това, което казахте: не мислите ли, че този референдум всъщност обслужва нещо много просто – Европа да бъде на две скорости? Защото в нашите западноевропейски партньори, в по-богатите страни от Европа от години битува тезата, че Европа трябва да бъде на две скорости, че трябва да има една първа скорост, където трябва да бъдат богатите западни страни, и един заден двор, където страните да не са в Шенген, които да не са в еврозоната и които частично да се ползват от европейското членство. Не е ли това всъщност скрито предложение нашите деца да продължат да живеят в задния двор на Европа? Това е моят въпрос. Благодаря.
Времето на групата? Господин Чолаков, за втора реплика нямаме време. За втора реплика – господин Божанков. Имате думата за втора реплика.
Уважаеми господин Биков, с всичко съм съгласен, само не и за починалите, защото 1382 лица от отвъдното все пак са се подписали в този референдум.
Имате думата за дуплика, господин Биков.
Лично обяснение.
Ще Ви дам думата за лично обяснение.
Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Николов, аз, отговаряйки на Вашата реплика, бих продължил това, което започнах в изказването си, Левски е казал да бъдем равни с другите европейски народи и това е една от основополагащите цели на българско националноосвободително движение. Ние в момента не сме равни с другите европейски народи, въпреки че имаме сходни задължения с тях, след като имаме Валутен борд. Този дебат наистина трябва да се води. Аз се радвам, че той се води, и се радвам, че влезе в парламента, въпреки че не знам доколко мястото му е тук точно в този контекст. Но ние със сигурност трябва да кажем ясно на българските граждани, че България в момента не е равна с останалите европейски народи в Европейския съюз, защото няма право на глас по отношение на еврото, което създава редица други неща. Иначе дебатът къде да бъде България също се води от края на 18-и и началото на 19 век – в коя цивилизационна зона, в коя геополитическа зона. Тя се е премествала на няколко пъти и въпреки това пак се е връщала по собствено желание. Членството ни в Европейския съюз – все пак тук повечето сме хора, които помнят и 90-те години, помнят и нашето влизане в Европейския съюз, то беше желано от огромна част от тогавашното българско общество и ако ние сега се подведем по конюнктурата, в която да надцакаме опонентите си, да направим нещо по-оригинално в кампанията си, предадем усилията на нашите родители, защото те вкараха България в Европейския съюз – тяхното поколение вкара България в Европейския съюз, ние ще предадем рода си. Това ще направим, освен че ще предадем цялата тази европейска мечта, в която са участвали, и хората, жертвали живота си в името на нея. Тази мечта не е жертвала животи – членството ни в Европейския съюз е доброволно, никой не ни е вкарал там. Впрочем в еврозоната не искат да ни приемат в момента. Аз не знам за какво ще поставяме референдум, при положение че ние нямаме предложение да влизаме в еврозоната?! Напротив, за съжаление, има изказвания от европейски институции, че все още не сме готови да влезем. (Реплики.) Те ни го казват. (Реплики.) Какво ще решаваме ние? Да се подготвим и натам да насочим енергията си, а не в това да се опитаме да провалим това и накрая на Дунава да се удавим, както се е случвало не веднъж и дваж. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Биков. Господин Георгиев, от коя реплика се почувствахте засегнат?
Тук имаше изключително гнусни и лицемерни реплики, касаещи починалите хора, които са се подписали. Моята баба, бог да я прости, е една от тях и това, което изрекохте, е отвратително. (Реплики от народния представител Костадин Костадинов: „Кажи кога почина баба ти.“) Баба ми почина на 5 април, като преди това се беше подписала. И да, тя е една от хората, за които казахте точната бройка, понеже не мога да я цитирам в момента по памет. Има още много такива подобни случаи. Лично аз знам за случаи в Хасково, във Велинград, където почива съпруг или съпруга, а Вие сега се гаврите с паметта на тези хора. По същия начин се гаврите и с българските граждани, като им отказвате правото на пряка демокрация, като им отказвате правото на референдум. Вие не сте нищо повече от едни обикновени лицемери, облечени в костюми, които разхождате в тази зала, които обаче нямат нито съвест, нито морал, нито способност да взимат самостоятелни решения, които са натискачи на копчета и слушат директно какво им се диктува от американското посолство…
Господин Георгиев, моля Ви!
…какво им се казва от Брюксел и от Вашингтон.
Господин Георгиев, разбрахме личното Ви обяснение.
Такава недостойна дискусия не съм виждал досега в Народното събрание.
Разбрахме личното Ви обяснение, господин Георгиев. За следващо изказване е записан господин Ивайло Вълчев, след което Йордан Цонев, Стою Стоев. Това е до момента. Имате думата, господин Вълчев.
Благодаря, госпожо Председател. Не мога да разбера кой се страхува в тази зала, защото аз усещам страх от страна на тези, които няма да подкрепят провеждането на този референдум. Моят въпрос е: от какво Ви е страх? Страх Ви е от въпроса, страх Ви е от отговора, който ще получите, или Ви е страх от това, че няма да намерите аргументи да представите Вашата гледна точка, когато се стигне до това да се гласува с да или не. И аз като моите колеги съм от тези, които ще отидат и ще гласуват на този референдум с не, но аз съм също така от тези, които ще направят каквото може да направи един народен представител, за да бъдат питани хората и да има такъв референдум. Защо никой не го е страх, когато ходи на избори, където също трябва да зададе въпрос? Знам, че доста хора в тази зала имат дипломи и образование, което ги е научило на това да различават контролираните елементи на маркетинговата среда от неконтролираните, и след като чухме за методите с ала-бала, знаем, че може би едната среда им се струва контролирана, а другата неконтролирана. Но вярвайте ми, няма нищо страшно в това да се отзовете в една неконтролирана среда и там да проверите колко струват Вашите аргументи. В крайна сметка диалогът с хората, които са Ви изпратили тук, трябва да се води и една страна не може да бъде управлявана в монологичен режим – хората трябва да бъдат питани и трябва да бъдат слушани. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ и „Има Такъв Народ“.)
Благодаря, господин Вълчев. Реплики към изказването на господин Вълчев има ли? Заповядайте, госпожо Божинова.
Благодаря, госпожо Председател. Вземам повод от думата страх, която спомена господин Вълчев. За мен е много полезна днешната дискусия, защото тя запълва един дефицит в нашето общество и това са аргументите за еврото и за влизането в еврозоната. Благодаря на дискусията и на дискутиращите тук. Достойнство е на инициативата за референдум, че предизвика по такъв, как да кажа, малко принудителен начин да предложим тези аргументи на гражданите, за да имаме тяхната убеденост. Това, което не чух като хипотеза, и тук се намесва страхът…
Господин Вълчев, слушайте си репликата.
…и хипотезата, в която, да речем, има референдум по този въпрос и гражданите с мнозинство решават да приемат еврото. Интересно ми е, че няма политици, които да допуснат такава хипотеза. Това е симптоматично – че нямаме доверие на гражданите. Самият закон е нещо, което ги поставя под запрещение, а ние сме техните опекуни, а не народни представители. Моето изказване е принципно относно законосъобразност, конституционосъобразност. Смятам, че е въпрос на арбитраж, но със сигурност ние дължим освен по-чести допитвания… Наистина, господин Биков, не трябва да са сакрални, а трябва да са част от процедурата за вземане на решение. Когато казвате: защо не питахте преди международния договор, първо, не сме имали Закона за допитване до народа и възможност да инициираме допитване. Защо трябва да го инициираме? Защо трябва да търчат инициативни комитети с подписки, за да го предизвикват? Дайте да го направим задължителна процедура, както е в Швейцария, преди подписването на международни договори. (Реплики от народния представител Костадин Костадинов: „Точно така! Браво!“) Нека да имаме референдум преди подписването на международни договори. Това е изцяло в нашите възможности като законодатели. Другото, което дължим на българските граждани, е по-добър закон за референдумите. Благодаря. (Възгласи и ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Благодаря Ви, госпожо Божинова. Моля залата да се успокои. Има ли втора реплика? Няма. Господин Вълчев, ще се възползвате ли от възможността за дуплика? Имате думата.
Искрено съм благодарен за това, че в тази зала има някой, който не е влязъл с предварително програмирано мнение, слуша дебатите и разбира за какво става дума. (Ръкопляскания от „Има Такъв Народ“ и ВЪЗРАЖДАНЕ.) Благодаря за това, че има някой, който наистина да слуша и да застава на гласа на разума. Много искам да се включа и аз, за да прозвуча умно, с тази реплика за съюза между мъртвите, живите и неродените. Дайте, докато сме от страната на живите, да свършим нещо, с което да бъдем полезни и за неродените, ако може! Благодаря. (Ръкопляскания от „Има Такъв Народ“.)
Следващото изказване е на господин Йордан Цонев. Заповядайте, господин Цонев, имате думата. Вие ще върнете дебата там, където трябва да бъде.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Точно това мислех да направя, даже и в отсъствието на господин Костадин Костадинов ще го направя. Представяте ли си? Уважаеми колеги, дебатът има нужда да се върне там, където е, защото пак е в лоното на популизма и в лоното на политиканстването. Аз не обичам да употребявам такива термини, защото все пак тази трибуна е за всичко – кой както прецени. Някой обича да говори експертно, да е в темата, друг обича да говори популистки, като смята, че така ще се хареса на някого, но това е въпрос на избор. Въпрос на избор е и тази тема, по която ние днес дискутираме – да има референдум, да няма референдум за българския лев, но не ми харесаха аргументите и затова ще се спра малко по-професионално на аргументите. Да питаме българските граждани за избор, който сме направили, не съм против да питаме. Аз съм един от хората, които смятат, че този референдум ще бъде спечелен от привържениците на въвеждането на еврото, но демокрацията съществува през правила все пак, нали? Колкото и напоследък да не го показваме. Правилата са такива, каквито сме ги приели – и Конституцията, и Законът за референдумите, и всички останали закони. Доколкото с Договора за Европейския съюз сме поели ангажимент – международен договор, да въведем тази валута, а ВЪЗРАЖДАНЕ са избягали. Разбира се, там има много качествени юристи, с 43-та година, като са сложили срок, защото иначе щеше да бъде директно недопустимо. Хубаво – 43-та година, много пъти мислих, като гледах въпроса, защо не беше 83-та, 3003 г., но така сте решили – 43-та. Аргументите, че въвеждането на еврото е лишаване от национален суверенитет, че оставането на лева е гордост и суверенитет, не търпят просто никаква мотивация. Защо? Защото още когато въведохме 1997 г. принципа на Валутния борд, на Паричния съвет, практически ние се отказахме от този суверенитет. Искам да Ви кажа като един от участниците в този дебат нещо повече. Аз прочетох Закона от тази трибуна, с който въведохме Паричния съвет и ликвидирахме хиперинфлацията, стабилизирахме икономиката, стабилизирахме лева, стабилизирахме цялата финансова система. Искам да Ви кажа, може би някои от Вас не са били родени, други пък не помнят – били са много малки, а трети изобщо не им е било до това тогава. Дебатът беше същият, колеги, със същите аргументи: ама как Паричен съвет, ама ще си загубим суверенитета, ама защо, ама това, абсолютно същите аргументи. Да Ви кажа обаче, включително и бизнесът – имаше хора, които, много голяма част от бизнеса, които не го искаха. Да Ви кажа ли какво казва бизнесът сега на срещи, които ние правим, аз правя? Че най-доброто нещо, което сме направили, е въвеждането на Валутния борд. Това е стабилизирало лева, цялата икономика, кредитната, финансовата, банковата система, фиска – абсолютно всичко, и е направило възможен и прогнозируем бизнеса. Винаги, когато се чуят оттук-оттам гласове за излизане от Валутния борд, първите, които въстават срещу това, са бизнесите. Е, питам Ви, сега ако бяхме направили референдум да въведем ли Валутния борд, според Вас какъв щеше да бъде резултатът? Резултатът щеше да бъде да не го въведем. Ролята на политиците е да продуцират политически реалности – нови политически реалности, да ги продуцират, да обясняват на хората, да казват кое е полезно. Не всеки е длъжен да знае какви са ползите от едно или друго технократско решение – не им е това работата на хората, това е наша работа. И тук трябва с много голяма доза критичност да кажем, че ние не си свършихме работата, ние не обяснихме на хората каква би била ползата в една широкомащабна разяснителна кампания от това – от влизането в еврозоната, от въвеждането на еврото. Тъй като оставихме вакуум, в това пространство вакуумът се запълни от страх и преди малко имаше въпрос за страха: от какво се страхувате? Страхуваме се от страха, господин Вълчев, ние се страхуваме от страха, който насадиха у хората, от въвеждането на еврото. Защото, при положение че сме във Валутен борд, ние действаме в същите условия от 30 години, от 30 и няколко години може би, в които си действаме и по време на еврото. Тогава ние сме завързали националната си валута за германската марка. Впрочем да Ви кажа защо завързахме тогава валутата за германската марка. Имахме си разговор в СДС и надделя, повечето експерти смятаха да бъде завързан за долара, тъй като беше по-актуално и по-изгодно, но вече беше взето решение за въвеждане на еврото като единна европейска валута, мисля че от 1999 г., дано не бъркам. Затова завързахме лева за марката, за да можем след това да бъдем директно вързани за еврото, тъй като перспективата на България беше Европейският съюз. Не е случайно това. Още тогава мислехме, че това трябва да бъде така, както и днес смятаме, че трябва да бъде. България не може да изконсумира никакви негативи от влизането в еврозоната и от въвеждането на еврото. Ние негативите ги изконсумирахме 1997 г., когато въведохме Валутния борд. България няма самостоятелна парична политика от 1997 г., защото Паричният съвет не позволява самостоятелна парична политика. Емитирането на парите е съобразно количеството на резервната валута, когато то се движи, движи се и количество на парите, които са в обращение.
А регулацията на банките?
Колега, не ми отговаряйте от място. Като се чувствате компетентен, заповядайте тук и ме оборете, защото аз съм един от тези, които…
Нямаме време.
Това, че нямате време и сте го изгубили в приказки за суверенитет и така нататък, си е Ваша работа. Умолявам Ви да не ме репликирате от място. Бил съм толерантен към Вашите изказвания. Може ли? (Реплики: „Да.“) Благодаря. Въвеждането на еврото ще донесе само ползи, защото негативите, за които говорите, са изконсумирани. Ще доведе ползи и по отношение на това, че ще имаме по-лесен достъп до държавно финансиране, ще имаме по-лесен достъп до фирмено финансиране, ще имаме по-ниски лихви и най-важното, което тук никой не го каза, освен мисля, че господин Божанков, ние станахме членове на Банковия съюз, преди да станем членове на еврозоната. И когато това стана, ние бяхме единствената държава, и аз лично бях против и го казах от тази трибуна, защото, като станеш член на Банковия съюз, всички други държави станаха едновременно, защото, като станеш член на Банковия съюз, започваш да отговаряш на едни изключително тежки регулации, без да ползваш защитата на Европейската централна банка – само регулации, но така или иначе въведохме го. Банките си влязоха в регулациите, всичко в банковата система е окей. Сега Вие ни предлагате да не влизаме в еврозоната, да продължаваме да сме в Банковия съюз, да отговаряме на едни регулации, да не ползваме екстрите, както се казва, на този банков съюз, а това е защита, това е достъп до евтини ресурси и така нататък. Какви цени да се вдигнат, като ние и сега сме в евро?! Като си купувате апартамент, да не би да Ви го продават в левове – да ми отговорите на този въпрос или нещо друго. (Реплики: „В левове е.“) Ами не е в левове, ами не е в левове, ами не е! 1600 евро на квадратен метър е. Погледнете в интернет – всички цени са в евро на квадратен метър, евро на квадратен метър и не е само това примерът, много други примери можем да дадем. Да не казвам и за превалутирането, което нашите хора, които работят навън и така нататък, всеки превод е с такси, колеги.
Променяме Закона и решаваме проблема.
Вие бързо ги решавате, господин Костадинов. Като не е участвал човек в управлението, много лесно му се вижда всичко. Така че, колеги, влизането в еврозоната би трябвало да е наше много съкровено желание. Въвеждането на еврото ще донесе само ползи на българската държава, на българския бизнес и на гражданите на България. Има един-единствен негатив и аз искам да го кажа много ясно. Влизането в еврозоната и въвеждането на еврото затваря окончателно вратата на онези, които не искат да се европеизираме. Това е хлопането и заключването на вратата за партиите, които искат да извадят България извън нейния европейски път. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)
Благодаря Ви, господин Цонев.
Искам думата за лично обяснение.
Лично обяснение?! Господин Вълчев, с какво бяхте засегнат? (Реплики.) Имате думата за лично обяснение.
Господин Цонев, споменахте това, което казах за страха, и че има страх от страха. За да няма страх от страха, тези, които смятат, че техните аргументи са силни, трябва да го покажат пред останалите, да покажат на хората, че не ги е страх, за да им повярват и те. Вижте колко е странна ситуацията. Аз споделям 90% от аргументите, които Вие изложихте професионално, но за да стигнем до тях и да ги изложим пред хората, за мен е важна тази стъпка. Ние трябва да минем през това да не ни е страх. Първо да попитаме хората по принцип какво мислят, а след това ще дойде времето да изложим тези аргументи. Ние в работата, която вършехме и вършим, преди да влезем в този парламент, доста често сме правили това да работим с емоциите на хората. Тогава казахме така: не е страшно да питаш някого, да кажеш на някого, че го обичаш – за това не се иска голяма смелост. Страшно е да питаш: ти обичаш ли ме? Защото тогава не знаеш какво ще ти отговорят насреща. Толкова за страха. Видях, господин Лорер, с цялото ми уважение, не беше хубав знак човек като Вас да прави бележка по този начин на госпожа Божинова. (Шум и реплики.)
Господин Вълчев, разбрах Ви личното обяснение, но то нямаше никакъв смисъл по отношение на изказването. Имате думата за процедура, господин Цонев. (Реплики.)
Така е, госпожо Председател, като се направи един компромис с процедурата, сега ще се направи и втори, доколкото това не беше лично обяснение, а реплика. Аз пък под формата на процедура ще направя дуплика. Господин Вълчев, аз много ясно казах: аз съм дълбоко и искрено убеден, че ние ще спечелим – ние, които сме фенове на еврозоната и на еврото, да се изразя на този език, ние ще спечелим този референдум дори да го има. Въпросът беше друг. Обясних, че страхът от страха е, защото не си проведохме разяснителната кампания – ние, които трябваше да я проведем. Това беше самокритика към нас и всички колеги, които трябваше да го направим. Затова сега е страх от страха, а не защото се страхуваме да питаме хората. Аз съм убеден, че този референдум ще го спечелим. Искате ли даже да Ви кажа и технологично как? Искате ли да Ви кажа? (Реплики: „Кажете, кажете.“). Няма да Ви го кажа. (Смях, оживление.) Много лесно ще го спечелим – като обясним на нашите симпатизанти да гласуват за еврото и тогава няма да имате бройката, която Ви е нужна, защото по закон Ви трябва тази бройка да бъде над гласувалите.
Благодаря ви, господин Цонев. Продължаваме със следващото изказване. Господин Стоев, имате думата за изказване.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! За съжаление, в дебата до момента никой не зададе следния въпрос: в крайна сметка чл. 9, ал. 1 казва, че тема на въпрос може да бъде единствено когато е от компетентността на Народното събрание. Никой не зададе въпроса: какво ще стане, ако проведем такъв референдум и той стане задължителен за Народното събрание? Как Народното събрание ще реши темата на въпроса? (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Това ли е изказване?“)
Благодаря Ви, господин Стоев. Изказване във формата на въпрос. Госпожо Йорданова, може би е насочен към Вас. Имате думата във вид на реплика.
Благодаря, госпожо Председател. Колега Стоев, аз разбрах, че въпросът, който зададохте, беше риторичен по своя характер, но явно залата не разбра. Бихте ли развили малко по-подробно тезата си? Благодаря.
Разбрах Ви, госпожо Йорданова. Има ли друга реплика? Не виждам. Господин Стоев, имате възможност за дуплика.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Йорданова, в крайна сметка темата, която подхванах, е изключително важна. Как, ако проведем референдум и отговорът на въпроса бъде задължителен след това за Народното събрание, ще бъде решен от Народното събрание? Защото в крайна сметка в чл. 140 от Договора за функционирането на Европейския съюз ясно е посочена процедурата, при която една държава в дерогация – само да подчертаем, то стана ясно, в чл. 139 е ясно описано какво означава „държава с дерогация“ – такава, която не изпълнява условията за приемане в еврозоната; ясно е записана процедурата, при която съответната държава има задължение да покрива едни изисквания, на всеки две години има доклад за напредъка на държавата по тези изисквания. След това по § 3 има процедура, с която след това всички държави членки, които са членове на еврозоната, се съгласяват тази държава да стане част от еврозоната, Европейската централна банка също. И най-накрая трябва да кажем, че двустранните отношения – те не са двустранни, но отношенията между Европейския съюз и държавите, които са членки на еврозоната, Европейската централна банка и от наша страна няма да се води от Народното събрание. Органът, който ще води преговорите по финализиране на процеса по приемане в еврозоната, е Министерският съвет. Точно заради това дори да сметнем, че въпросът реално може да се зададе по два начина, истинската тема на въпроса е следната: дали ние до 2043 г. няма да изпълняваме условията, за да не може да влезем в тази фаза, или след това? Искате ли тогава да задължим Министерския съвет да преговаря с Европейската комисия и с всичките държави членки, че няма да приемем еврото до 2043 г.? Но ясно трябва да си кажем – Народното събрание по никакъв начин не е компетентният орган, който ще преговаря с Европейската комисия. Точно поради тази причина за мен тук, за съжаление, не се подхвана темата, че може би въпросът, който е така зададен, изобщо не е от компетентността на Народното събрание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1. И по този начин този въпрос според мен е изцяло недопустим. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Стоев. Последното изказване е на господин Костадинов. Има ли други желаещи за изказвания? Господин Лорер? Господин Лорер ще бъде след Вас, господин Костадинов – поиска да се изкаже последен.
Този дебат, който се състоя тук, всъщност наистина беше за провеждането на самия референдум, а не за това дали трябва да има референдум. Защото не чухме нито един аргумент, който да обясни защо не трябва да има референдум. Разбира се, имаше много общи приказки, голословни обвинения, твърдения, неподкрепени от факти. Ние зададохме и на Правната комисия въпроса, който сега ще зададем, и тук няколко пъти го задаваме, и аз ще го задам за пореден път: с какво точно въпросът на референдума нарушава някой международен договор и кой точно член от този международен договор? Защото говорим за Договора за членство в Европейския съюз – дотук добре, получихме половината отговор. Кой точно член обаче от Договора за членство на България в Европейския съюз? Кой точно член от Договора за създаването на Европейския съюз в Маастрихт? Защото, ако отворите Договора за членство на България в Европейския съюз, там вътре никъде не е записана и дума за еврото! Там има препратка под линия, която препраща към Договора от Маастрихт! А в Договора от Маастрихт много ясно е записано какви точно са условията, при които се влиза и как точно се влиза! Тук беше обяснено всичко това. Между другото, дори и преждеговорившият го обясни много коректно, за което благодаря на господин Стоев, защото той каза какъв е механизмът. Но разбира се, чете като дявола Евангелието и забравя една много важна подробност, която тук всички противници на това да бъде уважен вотът на 604 хиляди български граждани пропускат. И тази подробност е, че никъде няма дата. Точно поради тази причина няма и отлагане, няма отлагане, защото не може да отложиш нещо, което не е предвидено като дата. Как може да отложиш срок, който не съществува във времето? Това го казахме още миналата година, когато започнахме първите парламентарни консултации. Тук е моментът да кажа, че ние тогава, защото преди малко в една от репликите казах, че миналата година изборите бяха на 14 ноември – всъщност бяха на 2 октомври, октомври, ноември, до началото на декември ние правихме консултации с всяка една от парламентарните групи. С някои разговаряхме и те ни отговориха – не. С други не разговаряхме, което само по себе си пак е отказ. Просто отказаха разговор. Но всички бяха категорични, че няма да подкрепят идеята да има референдум. Затова тръгнахме по тази дълга и сложна процедура. В крайна сметка стигнахме до ситуацията, която беше още тогава – в самото начало. Те ни казаха: нямате право да питате българския народ, ние казваме: напротив, обясняваме защо имаме правото. Настъпва мълчание, след това има едно врътване. Аз ще Ви кажа каква е истината тук. Има български политически организации – три в този парламент: ВЪЗРАЖДАНЕ, БСП и „Има Такъв Народ“, които ще подкрепят волята на българския избирател, на 604 хиляди души. Но има и такива, като ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС, които няма да го направят. Което означава, че в залата има хора, които ще се съобразят с чужда воля – не с волята на българския народ, не с волята на българския избирател. Ето защо в този момент тук този дебат, макар и не на място, е много полезен и много важен, защото се видя за пореден път кой защитава българските национални интереси. Или по-скоро даже тук не говорим за българския национален интерес вече, защото беше ясно казано и от тези формации, които подкрепят провеждането на референдума, че те ще гласуват с „не“ и това е тяхно право. Никой не може да каже нищо за това! Защото аз наистина не мога да разбера какъв е проблемът в крайна сметка да бъде свикан такъв референдум, след като тук има убеждението, че той ще бъде спечелен. Свикайте го и го спечелете. И ние не можем да кажем нищо тогава! Нищо не можем да кажем, колкото и да не ни харесва, защото в крайна сметка глас народен – глас божи. И да не забравяме следното нещо. Има и възможност да се пита Конституционният съд. Беше казано не знам колко точно – десетки, да не кажа няколкостотин пъти от тази трибуна. Защо никой не иска да пита Конституционния съд? Защо вместо това се изземва функцията на Конституционния съд? Тук излизат народни представители и казват: „аз имам вътрешното убеждение“. Хубаво, а на какви точно правни аргументи и факти се позовава това вътрешно убеждение? Защото някой от тях може да има вътрешното убеждение, че може да лети, ама не съм не го видял да скача от осмия етаж. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Костадинов. Реплика? Имате думата за реплика, господин Николов.
Господин Костадинов, Вие добре казахте, че никой на практика не ни казва кой е членът, който нарушаваме. И се опитват да ни вменят, че България оттук нататък няма какви решения да взема. Затова ще си направя труда да Ви прочета всъщност кой е членът. В чл. 140 от Договора за функционирането на Европейския съюз, в параграф 3 пише следното: „Ако се реши съгласно процедурата, предвидена в § 2, тоест вече да не сме държава с дерогация, да се прекрати дерогацията, Съветът с единодушие на държавите членки, чиято парична единица е еврото, и заинтересованата страна членка, по предложение на Комисията и след консултации с Европейската централна банка, неотменимо курса…“ и така нататък, вземат решение. Ние трябва да сме в единодушие с останалите страни членки и с европейските институции, тоест ние ще бъдем страна. Оттам насетне това означава, че България ще трябва да вземе решение. И едно такова споразумение трябва да мине през Народното събрание за ратификация! Това е моментът, в който тук ще трябва да вземем решение, тоест ние още не сме ратифицирали това последно решение на България дали да стане част от еврозоната.
Има ли друга реплика към изказването на господин Костадинов? Не виждам. Имате думата за дуплика.
Господин Николов, разбира се, че това е така. Разбира се, че процесът не е приключил. Тук няколко пъти имаше хора, които обясняваха от тази трибуна как всъщност ние трябвало да направим не знам си кога референдума и така нататък. Даже в Правната комисия някои от тях си позволиха да ни дават съвети защо не сме направили преди влизането на България в Европейския съюз – ами то тогава нямаше Закон за референдумите, ама кой да чете. Повечето от тези, които критикуват, са като червените хунвейбини, господин Николов. Те цитират, без да четат. По-важното е друго. Примери за това, че нямаме задължение кога да влезем в еврозоната, са налице – много. Ние дадохме примера с Швеция и това е факт. Дадохме примера и с другите държави, които са част от Вишеградската четворка. Това също е факт. Но даваме примера и с Румъния, която взе решение абсолютно едностранно, даже без да пита собствения си народ – правителството взе решение, че ще отложи влизането на държавата си в еврозоната до 2029 г.! Това беше казано няколко пъти тук. Как така Румъния не нарушава Договора, а ние нарушаваме?! Разбира се, някой може да каже и беше намекнато, че тук има по-голям договор и по-различен. Всъщност той е просто по-голям, не е по-различен. Има, разбира се, изключения, които са договорени по отношение на земеделски квоти, продукции и разни други неща, включително и риболовната квота в Черно море, но няма никаква разлика между Договора, който е подписан между България и Европейския съюз, и Румъния и Европейския съюз в частта за еврозоната. Защото и техният, и нашият препращат с бележка под линия точно към Договора от Маастрихт, което означава, че след като Румъния може да отложи, можем и ние. Макар че, повтарям, терминът „отлагане“ не е коректен, защото ние не отлагаме нещо, което няма как да бъде отложено. По-скоро Румъния решава кога да влезе в еврозоната. И ние сега същото нещо правим. Тук беше казано няколко пъти за това, че има страх. И този страх наистина е много сериозен. Страх обаче от българския народ. Аз не мога да разбера как така хем тук някои хора са сигурни, че ще спечелят референдума, хем не искат да има референдум! Залата смърди на страх – страх от българския народ! И който казва пък, че примерно референдумът бил незаконосъобразен, ами да пита Конституционния съд! Точно поради тази причина законодателят е взел това решение и дава тази възможност, защото е предвидил, че ще се появи някой, който ще го е страх от неговия собствен народ. Нека да пита Конституционния съд тогава. Само че никой не иска да пита Конституционния съд от тези, които твърдят, че е незаконен. Когато сме имали такива съмнения, от тази трибуна сме заявявали – ще сезираме Съда. И сме го сезирали. И сме получавали отговорите. Независимо дали са положителни, или отрицателни, ние ги приемаме, защото Конституционният съд няма как да бъде коментиран. Но това, което мен повече ме притеснява и с което ще завърша, е, че в крайна сметка тук говорим не просто за отмяна на един референдум – тук говорим за гавра с 600 хиляди българи! Тук говорим за забрана на демокрацията! Тук говорим за нещо, което беше за първи път маркирано преди близо 20 години от тогавашния председател на Народното събрание, точно преди 20 години – мисля, че беше 2003-а, когато тогавашният председател на Народното събрание Огнян Герджиков каза: „Ние няма да свикаме референдум, защото знаем какъв ще бъде резултатът.“ Сега българските управляващи в момента, защото това е коалицията, която няма да пусне референдума, незаконно – ще наруши Закона днес и ще се изгаври с 600 хиляди души. Ще наруши Закона – ще го кажа още веднъж, изпитва страх от българския народ! Това е истината! Това, което мен най-много ме притеснява, и с това ще свърша, е, че утре тези хора, изпитвайки страх от резултатите от едни следващи избори, могат да забранят и изборите! Защото те ще кажат: народът е прост, той не разбира, на нас не ни харесват тези резултати, които виждаме от социологическите агенции. И най-вероятно ще кажат, че трябва да се забранят изборите, така че в момента виждаме нещо, което можем да окачествим само и единствено като пълзящ фашизъм и налагане на тоталитарна диктатура! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Не виждам повече желаещи за изказвания. Господин Лорер, Вие сте последният. Имате думата.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, искам да започна с израз на уважение към 470 хиляди българи, които са подписали този референдум. 470 хиляди българи, подведени от организаторите на тази инициатива, както разбрахме от днешния дебат. Подведени за това, че това е референдум за българския лев. За голямо мое съжаление, както господин Цонев обясни детайлно, българският лев не съществува реално като свободна и независима монетарна единица, защото ние сме във Валутен борд и нашата фискална политика вече не е независима. Този борд гарантира стабилността на страната, но да лъжем хората, че референдумът е за българския лев, е подигравка с тяхната интелигентност и спомени от историята. Второ, Вие подвеждате тези 470 хиляди души, че това е референдум срещу еврото. Това не е референдум само срещу еврото. Еврото е неделима част от договорите за присъединяване на България и Вие знаете, че ние не можем да ги подлагаме на съмнение. Това, което всъщност Вие не казвате на тези 470 хиляди души и ги манипулирате, е, че това е референдум срещу бъдещето на България в Европа. Това е същността на този референдум. Това е референдум срещу европейския път на България и Вие трябва да го кажете ясно от тази трибуна на всички онези, които подведохте. Така че извинете се 470 хиляди пъти. (Ръкопляскания от ПП-ДБ, шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Не те ли е срам?
Не виждам реплики. Не виждам и други изказвания. Закривам дискусията. (Председателят на Народното събрание Росен Желязков влиза.) Ще изчакаме господин Желязков също да се присъедини. Да поясня за всички – гласуваме предложението на ВЪЗРАЖДАНЕ, на организаторите на референдума, което е неподкрепено от Комисията, тоест, който гласува „за“, ще гласува за провеждане на референдума, който гласува „против“, ще бъде против превеждане на референдум. Режим на гласуване, моля. Гласували 213 народни представители: за 68, против 99, въздържали се 46. Предложението не е прието. (Реплики от ИТН: „Прегласуване“.) Прегласуване. Гласували 212 народни представители – за 68, против 98, въздържали се 46. Предложението не е прието. (Реплики: „Различен вот!“) Различен вот могат да изразят обаче само народните представители, които не са се изказвали. Господин Петров, първи е Вашият вот. Заповядайте. (Шум, реплики: „Имаше изказване.“) Господин Петров имаше реплика, нямаше изказване.
Благодаря, госпожо Председател. Бих искал да се обърна към българските граждани. Днес гласувах за пряката демокрация. Днес гласувах за възможността за допитване до народа от името на всички тези български граждани, които три месеца събирахме подписка за идеята за провеждането на този референдум. Днес гласувах за своите убеждения, че аз съм изпратен тук от българските граждани и от българския народ, за да защитавам правото му да се произнесе по най-важните въпроси от държавното управление. Днес гласувах за спазването на буквата на закона и разпоредбите на Конституцията на Република България. Днес гласувах за борбата срещу заглушаването гласа на народа от така наречените демократични и евро-атлантически елити. И тъй като съм се клел от тази трибуна, пред тази конституция, във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа, то отново на тази трибуна, под българския герб и под българския флаг, държейки отново тази конституция, (народният представител Петър Петров държи Конституцията) искам да заявя на българските граждани своята непримиримост да се боря за това и да му осигуря възможност те да гласуват за запазването на българския лев. Да живее България! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Втори различен вот. Господин Чорбанов, имате думата.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Правителствената коалиция е ясна. Ясно е също така, че тя изключително силно се страхува от провеждането на каквито да е референдуми, в които да се чува мнението на гражданите, които са ги изпратили тук. Ясно е, че има въпроси, които не се харесват на много от хората, намиращи се в тази зала. За нас е от принципно значение да бъдат допуснати референдумите, които пряко ще могат да означават директен въпрос към гражданите по изключително важни за нацията въпроси. Именно затова ние ще продължим както да инициираме референдуми, така и да поддържаме желанието за тяхното гласуване. Благодаря.
Трети различен вот. Господин Василев, имате думата.
Благодаря, госпожо Председателстващ. Уважаеми колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ, обръщам се към Вас, тъй като Вие сте в основата на това, което се случва днес. Аз съм привърженик на Европейския съюз и НАТО и не съм за напускане на тези две организации. Напротив, аз съм за гордо членуване и отстояване на българските национални интереси в тях. Аз съм за приемане на еврото, когато България е готова за това, и считам, че плюсовете за България от включването в еврозоната са много повече от минусите, но аз не приемам начина, по който „Продължаваме Промяната – Демократична България“, ГЕРБ няма да ги споменавам, по тоталитарен начин отхвърлят възможността на Народното събрание, което в тези условия действа в така наречената обвързана компетентност и няма направо да преценява нищо, защото въпросът, който сте задали, според мен напълно отговаря на законите и Конституцията и трябваше да бъде разгледан. Считам, че българският народ не може да бъде пренебрегван, да бъде обиждан, че не разбира от такива експертни теми, свързани с членуването ни в Европейския съюз, свързани с еврото. Считам, че той трябва да бъде питан, защото той носи отговорност за всички тук. Не съм съгласен и с това, което каза колегата Георг Георгиев, че след като са гласували за „Продължаваме Промяната – Демократична България“ и ГЕРБ, те автоматично са се съгласили с това, че еврото трябва да бъде задължително прието, защото голяма част от хората, които се подписаха под Вашия референдум, са техни избиратели. Те никога повече няма да гласуват за тях, защото не им дават възможност да участват в прекия избор на държавата. Искам да Ви кажа, че през последните 10 години „Демократична България“, освен че приватизира дясното, както господин Цонев обича да казва, освен че не направиха никаква съдебна реформа или съдебната им реформа в момента се състои в това да изпират ГЕРБ, освен че сега сме превърнали Народното събрание в Конституционен съд по преценка дали този въпрос е противоконституционен, преди 20 дни превърнаха Народното събрание в трибунал, особена юрисдикция, която ще преценява дали са налице достатъчно данни и законът е повод за образуване на досъдебни производства, сега те изпаднаха в невиждан срам от страх какво ще каже българският народ. Във Вашия въпрос аз съм сигурен, че българският народ все пак ще избере да влезе еврото в България, но техният страх е водеща сила, защото нямат електорална подкрепа, колеги, и считам, че днес маските паднаха. Всеки български народен представител трябва да защитава това, в което вярва, но по начин, който е легитимен и отговаря на закона, а не превратно да упражняват властта си. В момента цялата „Демократична България“ напуснаха залата, защото дори не искат да чуят мотивите на такива като мен, които са за еврото, но са против тоталитарния начин, по който се опитват да заглушат българския народ, и той ще ги накаже. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Василев. (Председателите се сменят.) Имате думата, господин Желязков.
Уважаеми колеги, предлагам 15 минути прекъсване и Председателски съвет при мен. Благодаря Ви. (След почивката.)
Уважаеми колеги, продължаваме работата с предложение, което правя на основание чл. 48, ал. 5 от Правилника да се включи като предстояща точка – точка трета от Програмата за днес. Допълнителната точка: Проект на решение за изменение на Решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане кандидати за председател на Сметната палата, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание и за уреждане последиците от Решение № 5 на Конституционния съд по конституционно дело № 5 от 2023 г. Има ли различно предложение? Моля, режим на гласуване. Гласували 172 народни представители: за 165, против 3 и въздържали се 4. Госпожо Атанасова, като вносител представете Проекта на решение.
Благодаря, господин Председател. „Проект РЕШЕНИЕ за изменение на Решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател на Сметната палата, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедура за избор от Народното събрание и за уреждане на последиците от Решение № 5 на Конституционния съд от 2023 г. по конституционно дело № 5 от 2023 г. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 19, ал. 2 от Закона за Сметната палата, чл. 90, ал. 9 и чл. 91, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, като взе предвид Решение № 5 на Конституционния съд от 2023 г. по конституционно дело № 5 от 2023 г. и процедурата за избор на председател на Сметната палата, открита с решение на Народното събрание,
1. Изменя Решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател на Сметната палата, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание, като в раздел I, т. 1 думите „14-дневен срок“ се заменят с „19-дневен срок.“ 2. Заместник-председателят на Сметната палата Горица Николова Грънчарова-Кожарева изпълнява правомощията на председател на Сметната палата до избора на нов председател.“
Благодаря, госпожо Атанасова. Откривам разискванията по Проекта на решение. Има ли изказвания? Не виждам. Закривам разискванията. Моля, режим на гласуване. Гласували 168 народни представители: за 161, против 5 и въздържали се 2. Предложението е прието. Други процедурни предложения? Не виждам. Продължаваме с парламентарния контрол. Колеги, едно съобщение. С оглед гледането на бюджета през следващата седмица ще свикам извънредно заседание във вторник от 13,00 ч. Комисиите ще бъдат преди това и ще се разглеждат бюджетите на Държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса.
За процедура.
Заповядайте, господин Ганев, за процедура.
Господин Председател, правя следната процедура – с оглед на седмицата, която имахме, тежка седмица, и взетите решения, и дебатите в залата, с оглед на това, че предстои следващата седмица да имаме извънредно заседание и да се обсъжда освен това националният бюджет, на Здравната каса допълнително и на Държавното осигуряване, правим предложение да отложим днешния парламентарен контрол с оглед на това да се свика извънредно заседание с цял ден само и единствено за парламентарен контрол, за да може да се компенсират въпросите, които биха отпаднали днес, ако парламентът реши да отмени парламентарния контрол.
Има ли различно предложение? Не виждам. Подлагам на гласуване предложението за отлагане на парламентарния контрол. Гласували 150 народни представители: за 71, против 47 и въздържали се 32. Това предложение не е прието. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Прегласуване.“) Поискано е прегласуване. Моля, режим на гласуване. Гласували 165 народни представители: за 68, против 61 и въздържали се 36. Предложението не е прието. Колеги, тъй като трябва да изчакаме министрите да дойдат, обявявам 20 минути почивка. (След почивката.)
Колеги, продължаваме със: ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ. Мога да Ви уведомя за получените писмени отговори на въпроси и питания за периода 30 юни – 6 юли 2023 г. Писмени отговори от министър Андрей Цеков: – на питане от народния представител Кристина Петкова; – на питане от народния представител Хатидже Георгиева; – на въпрос от народния представител Божидар Божанов; – на въпрос от народния представител Валентина Димова; – на въпрос от народния представител Валери Митов; – на три въпроса от народния представител Ивайло Мирчев; – на три въпроса от народните представители Илина Мутафчиева и Владислав Панев; – на два въпроса от народния представител Ирена Анастасова; – на въпрос от народния представител Мартин Димитров; – на въпрос от народния представител Свилен Трифонов; – на въпрос от народния представител Стела Николова; – на въпрос от народния представител Явор Божанков. Писмени отговори от министър Асен Василев: – на въпрос от народния представител Румен Христов; – на въпрос от народния представител Стоян Таслаков; – на въпрос от народния представител Стела Николова. Писмен отговор от министър Атанас Славов на въпрос от народния представител Димо Дренчев. Писмен отговор от министър Богдан Богданов на въпрос от народния представител Александър Иванов. Писмени отговори от министър Георги Гвоздейков: – на въпрос от народния представител Мартин Димитров; – на въпрос от народния представител Стела Николова. Писмени отговори от министър Зарица Динкова: – на въпрос от народния представител Димитър Найденов; – на въпрос от народния представител Павел Христов. Писмен отговор от министър Иванка Шалапатова на въпрос от народния представител Ивайло Мирчев. Писмени отговори от министър Калин Стоянов: – на три въпроса от народния представител Ирена Димова; – на въпрос от народния представител Любен Иванов; – на въпрос от народния представител Младен Маринов; – на въпрос от народните представители Христо Терзийски и Николай Алгафари. Писмени отговори от министър Кирил Вътев: – на питане от народния представител Кристина Петкова; – на въпрос от народния представител Ванина Вецина; – на въпрос от народните представители Владислав Панев и Илина Мутафчиева; – на въпрос от народния представител Даниела Божинова; – на въпрос от народните представители Деян Дечев и Иван Иванов; – на въпрос от народните представители Илина Мутафчиева и Владислав Панев; – на два въпроса от народния представител Любен Иванов; – на въпрос от народния представител Стела Николова; – на четири въпроса от народните представители Христо Даскалов, Свилен Трифонов, Радослав Василев, Веселин Недев, Константин Бачийски, Любен Иванов и Стоян Георгиев; – на въпрос от народния представител Любен Иванов. Писмени отговори от министър Кръстю Кръстев: – на въпрос от народните представители Ангел Георгиев и Емил Янков; – на въпрос от народните представители Ангел Георгиев и Климент Шопов; – на въпрос от народния представител Даниел Проданов; – на два въпроса от народния представител Иван Белчев; – на въпрос от народния представител Мартин Димитров. Писмени отговори от министър Милена Стойчева: – на въпрос от народния представител Николай Алгафари; – на въпрос от народния представител Стела Николова. Писмени отговори от министър Румен Радев: – на въпрос от народния представител Александър Симидчиев; – на четири въпроса от народните представители Стоян Таслаков, Искра Михайлова, Димитър Гюрев и Йордан Тодоров. Писмен отговор от министър Тодор Тагарев на въпрос от народния представител Иван Петков. Писмени отговори от министър Христо Хинков: – на въпрос от народния представител Ивайло Мирчев; – на въпрос от народния представител Свилен Трифонов. Писмени отговори от министър Юлиян Попов: – на въпрос от народния представител Даниела Божинова; – на два въпроса от народния представител Петър Николаев Петров; – на въпрос от народния представител Божидар Божанов; – на въпрос от народния представител Станислав Балабанов. Продължаваме с парламентарния контрол. Ще започнем с госпожа Иванка Шалапатова – министър на труда и социалната политика. Тя ще отговори на въпрос на Хатидже Мехмедова Георгиева относно приемане на Национална стратегия за детето 2019 – 2030 г. Имате думата, госпожо Георгиева.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, към настоящия момент има сериозно забавяне в приемането на Национална стратегия за детето 2019 – 2030 г., въпреки че имаше множество дискусии, обществени обсъждания, фокус групи с експерти и други. Тази стратегия следва да се разработи на основание чл. 1, ал. 3 от Закона за закрила на детето от работна група с мандат, зададен от Националния съвет за закрила на детето. Националната стратегия за детето е рамков политически документ, който отразява цялостната визия на българската държава и на гражданското общество за развитието на следващите поколения граждани на Република България. В този смисъл има съществено значение за развитие на националните приоритети, свързани с подкрепата на децата и семействата в нашата страна. В тази връзка бих желала да получа информация до какъв етап е приемането на този стратегически документ и какви ключови реформи предвиждате в системата на закрилата на детето. Какво е залегнало по отношение на интегрирания подход в Стратегията между отделните сектори, свързани с детското благосъстояние?
Благодаря Ви, госпожо Георгиева. Госпожо Министър, имате думата за отговор.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Георгиева, като страна, ратифицирала Конвенцията на ООН за правата на детето през 1991 г., България повече от 30 години развива и усъвършенства законодателството си в контекста на основните принципи на Конвенцията за подобряване на детското благосъстояние и гарантиране на правата на децата. Хоризонталният и многосекторен характер на политиките за децата наистина налага интегриран подход на мерките и взаимодействие между органите за закрила на детето и всички заинтересовани страни. Именно поради това Законът за закрила на детето предвижда, както и Вие отбелязахте, държавната политика за закрила на детето да се осъществява въз основа на приета от Народното събрание по предложение на Министерския съвет Национална стратегия за детето. За съжаление, вече близо пет години този ангажимент не е изпълнен. Независимо че в различните сектори законодателството се подобрява, липсва общата национална стратегическа визия, утвърдена на най-високо ниво, която да постави детето в центъра на политиките и да обедини усилията на всички не само за гарантиране на детските права, но и за подобряване на цялостната подкрепа за семействата с деца в Република България. Както знаете, председателят на Държавната агенция за закрила на детето е специализираният орган на национално ниво за ръководство, координиране и контрол в областта на закрилата на детето. Именно под нейно ръководство през 2018 г. е разработен Проект на Национална стратегия за детето за периода 2019 – 2030 г. от междуведомствена работна група към Националния съвет за закрила на детето. В групата са включени представители на всички заинтересовани страни, включително и на Министерството на труда и социалната политика. В началото на 2019 г. проектът е публикуван за обществено консултиране. През същата година работата по Стратегията обаче е прекратена поради сериозно обществено напрежение и дори паника, вследствие на която се разпространяват целенасочени манипулативни и неверни твърдения, свързани със семейните политики и функционирането на системата за закрила на детето като цяло. През месец май 2022 г. е сформирана нова работна група към Националния съвет за закрила на детето за актуализиране на визията на бъдещата стратегия, както и за предложение за план и нов проект на стратегия. Към настоящия момент нов проект на стратегия, който да може да бъде обсъден, няма. Както вече посочих, приемането на Национална стратегия за детето е наш общ ангажимент съгласно Закона за закрила на детето и вярвам, че стратегия следва да бъде приета. В тази връзка бих желала да Ви уверя, че екипът на Министерството ще се включи активно при бъдещото разработване на Стратегията. Нашата визия е, че Стратегията трябва да е насочена към гарантиране правата на децата, но в контекста на силна подкрепа към техните семейства. Поради това е важно да насочим усилията си към превенция на рисковете за израстване на децата в неблагоприятна за тяхното развитие среда, и то още от периода на ранното детство, чрез прилагане на комплексни здравни, образователни (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) и социални мерки и интегриран подход, развитие на нови механизми за междусекторно сътрудничество, координация и други. В заключение искам да заявя своята категорична позиция, че семейството е най-добрата среда за отглеждането и развитието на всяко дете и това следва да бъде един от основните принципи в бъдещата стратегия. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, госпожо Министър. Госпожо Георгиева, имате ли реплика? Не. Преминаваме към следващия въпрос. Благодарим на министъра на труда и социалната политика за това, че се включи в днешния парламентарен контрол. Следващият въпрос е към министъра на отбраната господин Тодор Тагарев, който ще отговори на народния представител Ивелин Първанов относно предоставеното оръжие на Република Украйна. Имате думата, господин Първанов, да зададете въпроса си.
Госпожо Председател! Господин Тагарев, в началото на месец юни въоръжените сили на Украйна проведоха поредица от атаки на територията на Белгородска област, която се намира в международно признатите граници на Руската федерация. След отбиването на атаките на руска територия останаха повредени образци военна техника – въоръжение, снаряжение, боеприпаси, средства за свръзка, екипировка и оборудване. Част от тях бяха от предоставената военна помощ от държавите – членки на НАТО. В тази връзка министър-председателят на Белгия Александер де Кро постави за задача на белгийските служби да проверят дали по време на нападенията на руската територия не са били използвани средства и въоръжения, предоставени от Кралство Белгия на Украйна. Изданието „Нюзуик“ също излезе с публикация, че администрацията на президента Байдън изрично е предоставила оръжие и оборудване на Украйна само за защита и отбрана на своя територия, но не и за инвазия зад граница. Такива са условията на предоставената помощ и от останалите натовски държави. Във връзка с гореизложеното въпросът ми е: използвани ли са оръжия и военнотехнически средства от предоставената от страна на Република България военна помощ на Украйна при атаките от страна на украинските въоръжени сили срещу Белгородска област на Руската федерация? И какъв контрол упражнява правителството на България по предоставената военна помощ на Украйна и употребата ѝ от украинска страна?
Имате думата, господин Министър, да отговорите на зададения въпрос в рамките на три минути.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Първанов, намирам въпроса за актуален и важен, макар да не приемам тезите в началото на Вашето изложение. Той ми дава възможност да подчертая още веднъж от тази трибуна, че Република България е солидарна с Украйна и подкрепя легитимните ѝ усилия и действия да се противопостави на руската агресия и да възстанови своята териториална цялост. България участва и допринася пропорционално споделените съюзни усилия, както и по линия на контактната група в НАТО и ЕС, както и по линия на контактната група за предоставяне на помощ за Украйна. Предприетите от Министерството на отбраната действия са в съответствие с Конституцията и законите на страната и в стриктно изпълнение на решенията на Народното събрание. В изпълнение на Решението за оказване на военна и военнотехническа помощ от 9 декември 2022 г. е сключено Споразумение между Министерството на отбраната на Република България и Украйна относно безвъзмездно предоставяне на въоръжение, техника и боеприпаси и то е ратифицирано със Закон, приет на 16 декември 2022 г. В изпълнение на Споразумението са предоставени въоръжение, техника и боеприпаси в обем и вид съгласно едно от поверителните приложения. Конкретният Ви въпрос е свързан с изпълнението на това споразумение и се състои от две части. Първо, използвани ли са оръжия и военнотехнически средства от предоставената от нас военна помощ на Украйна при атаките от страна на въоръжените сили на Украйна срещу Белгородска област? Второ, какъв контрол упражнява правителството на България по предоставянето на военна помощ и употребата ѝ от украинска страна. По първата част ще подчертая, че за участие на украинските въоръжени сили в атаки срещу Белгородска област има твърдения единствено от руска страна, тоест от страна на агресора. Тези твърдения би трябвало да се поставят под основателно съмнение, особено като се отчита масираното използване на дезинформация и фалшиви новини от руски медии и официални източници. Официални източници от украинска страна потвърждават, че, цитирам: „Украински военни не са участвали в нападение край Белгород“ като се отбелязва – отново цитирам: „Руските доброволци, които се противопоставят на агресията на Кремъл, действат самостоятелно, а украинската страна само наблюдава процеса.“ Поради това няма как въоръжените сили на Украйна да са използвали оръжие и военнотехнически средства от предоставената от България военна помощ. По втората част от въпроса. В Споразумението е записано, че украинската страна се задължава да го използва при стриктно спазване на Устава на ООН, международното право в областта на правата на човека и международното хуманитарно право само за целите, описани в Решението за създаване на Европейския механизъм за подкрепа на мира и другите относими актове на Европейския съюз. Българската страна не носи отговорност за последиците от използването на предоставеното имущество. Именно в Споразумението за създаване на Европейския механизъм за подкрепа на мира и в следващите решения на Съвета на Европейския съюз за оказване на помощ на Украйна е залегнало, че върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност отговаря за мониторинга на спазването от украинска страна на поетите ангажименти. Този мониторинг осигурява информация за нарушение на международното право в областта на правата на човека и международното хуманитарно право от частите на украинските въоръжени сили, подкрепяни чрез мярката за помощ. Контролът след предоставяне на оборудването се организира съгласно интегрираната методологична рамка за оценяване и определяне на необходимите действия и контрол по отношение на мерките за помощ по линия на Европейския механизъм за подкрепа на мира. По линия на този механизъм няма постъпили съобщения за нарушение от украинска страна. В този контекст и отчитайки проявения засилен интерес от Ваша страна към тази изключително актуална и важна тематика, бих искал да подчертая, че българските народни представители могат да вземат предвид нарушенията на международното право от страна на агресора, а именно Руската федерация. Руската военна инвазия в Украйна е в нарушение на Устава на ООН, като действията на руските сили в Украйна нарушават и Женевската конвенция от 1949 г. Въоръжените сили на Руската федерация извършват системни военни престъпления и в тази връзка Международният наказателен съд вече издаде заповед за арест на президента Владимир Путин и на Мария Лвова-Белова – омбудсман по правата на децата в Руската федерация. Руският президент е обвинен във военни престъпления в Украйна, като му се търси отговорност, в това число за незаконната депортация на украински граждани, сред които и деца. Всички тези факти следва да се имат предвид, когато се разглежда темата за войната на Русия против Украйна. Благодаря за вниманието.
Благодаря Ви, господин Тагарев. Тъй като е важна темата, Ви дадох възможност малко извън времето и ще имате възможност да отговорите и в дупликата. Заповядайте, господин Първанов.
Господин Тагарев, пропагандните клишета в случая нас не ни интересуват. Става дума за нападенията срещу Новая Волжанка, Грайворон и Кузинка. Казвате, че са ги извършили някакви руски доброволци, но тези руски доброволци са под командването на украинските въоръжени сили, въоръжени са от тях и са на украинска територия. Тоест те са формирования към украинските въоръжени сили, но моят въпрос беше да контролираме нашата помощ – как я контролираме, за да не бъде въвлечена България в международен конфликт като атака срещу територията на ядрена държава. Досега имахме прецедента, при който ядрени държави нападаха неядрени, в случаите в Ирак, Либия, Афганистан и Сирия и този срещу Украйна. Ще бъде истински прецедент, ако се окаже, че България е замесена в атака срещу ядрена държава – говоря за нашата национална сигурност, не за пропагандните клишета. Всеки инцидент може да бъде разследван от международна комисия, каквато все още не е свикана, и всяка от двете воюващи страни си използва своите пропагандни клишета. Нашият интерес е да не се наклоняваме нито в една от двете посоки, а да отстояваме българския суверенитет и българската сигурност, заради това акцентирам точно върху това – как българската страна контролира дадената военна помощ на Украйна, следвайки примера и на Белгия, и на Съединените щати.
Благодаря Ви, господин Първанов. Господин Тагарев, имате време за дуплика и възможност да си доразвиете тезата.
Благодаря. Аз вече го казах и се надявах, че е достатъчно ясно, че България предоставя тази помощ в рамките на съюзите, в които ние членуваме, и Споразумението, с което оказваме тази помощ, са описани в Решението за създаване на Европейския механизъм за подкрепа на мира и другите относими актове на Европейския съюз и именно в това споразумение е залегнало, че върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката за сигурност отговаря за мониторинга на спазването от украинска страна на поетите ангажименти. Тоест ние не действаме самостоятелно, ние действаме в рамките на Съюза и с механизмите за контрол за използване на предоставената помощ за Украйна. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Тагарев. Колеги, тъй като в залата вече е и министър-председателят на Република България, ще преминем към въпросите, които бяха адресирани до него. Министър-председателят Николай Денков ще отговори първо на въпрос от народния представител Даниела Стоянова Божинова относно създаване на нова община с административен център град Обзор, област Бургас. Имате възможност да развиете своя въпрос, госпожо Божинова.
Благодаря, госпожо Председател. Господин Премиер, колеги! Досега разговаряхме за референдум и в този въпрос също става въпрос за референдум – референдум на град Обзор и селата Баня, Приселци, Раковсково, Емона, Паницово и Козница, който е проведен на 28 февруари 2021 г. при изискванията на Закона за прякото участие, Изборния кодекс и Закона за административно-териториалното устройство. Целта му е да покаже дали гражданите желаят да се отделят от Община Несебър и да образуват нова Община Обзор. Той даде доста легитимен резултат – в условия на пандемия избирателната активност е 76%, а желанието на избирателите е потвърдено от над 73% от гласувалите. Министерският съвет месец по-късно взема решение, като съобразява, разбира се, че референдумът не е единственото условие за образуване на нова община, а съобразява изискванията и най-вече хипотезата на чл. 9 от Закона за административно-териториалното устройство и взема решение да се обособи такава нова община. В тази процедура по обособяване на нова община следва указ от президента, но този указ се бави, първо, заради преброяването, второ, по неизвестни причини. Указът не е издаден две години. След това Обзор и селата са в едно висящо положение на дезинвестиция от страна на общинския център, тъй като не е изяснено тяхното положение. Пишат се петиции, водят се дела, които доказват още веднъж решението на референдума. В края на дейността си служебното правителство през месец април тази година оттегля решението, което иначе е изпратено на президента за издаване на указ, оттегля това решение на редовното правителство и взема ново решение, което е в обратния смисъл, няма да има Община Обзор. Въпросът ми към Вас е: след като законоустановеният ред през тези две и повече години не е променен за обособяване на нова община, след като обстоятелствата, заради които е приложена хипотезата на чл. 9 от Закона за административно-териториалното устройство, свързани с териториалната обособеност на тези селища, лошата им транспортна свързаност, нивото на публични услуги, административното обслужване, лошата образователна свързаност, всичко това е налице и дори новите обстоятелства от преброяването показват ръст на населението, което всъщност е единственият проблем, че общината е под шест хиляди, а бъдещата община би била с по-малък размер от стандартното население, което се изисква. Ще преразгледате ли това решение на служебното правителство и ще възстановите ли Решението на Министерския съвет, взето след съобразяване на всички тези условия и резултата от референдума? Благодаря.
Благодаря за въпроса, госпожо Божинова. Господин Денков, имате думата.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Божинова, със свое Решение № 253 от 24 март 2021 г. Министерският съвет е отделил от община Несебър населените места град Обзор, село Баня, село Емона, село Козница, село Паницово, село Приселци и село Раковсково и е създал нова община с административен център град Обзор. Със същото свое решение Министерският съвет предлага на Президента на Република България да издаде указ, с който да утвърди границите и административния център на новосъздадената община. Това правомощие на президента произтича от чл. 98, т. 5 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 9, ал. 1, т. 7 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България. Както се вижда, Решението на Министерския съвет с отправеното предложение до президента е само първата част от процедурата по създаване на новата община. Крайният акт, с който действително се създава новата община, е указът на президента. С оглед възможното приключване на процедурата по създаване на новата община през март 2023 г. от администрацията на Президента на Република България е поискана информация за преценка дали е налице възможност за финансиране на разходите на новосъздаващата се община с приходи по смисъла на чл. 45, ал. 1, т. 1 от Закона за публичните финанси. Изискването е те да са в размер не по-малко от половината от средното им равнище за страната по данни от последния годишен отчет за изпълнението на бюджетите на общините съгласно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България. Министерството на финансите е предоставило информация относно наличните данни за приходи и разходи, в това число и разходи за местни дейности от последния годишен отчет за касово изпълнение на бюджетите на общините към 31 декември 2022 г., както и информация за отчета на бюджета на кметство Обзор. Изготвени са три варианта на изчисления във връзка с условието по чл. 8, ал. 1, т. 5 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България. Направените изчисления по всички предложени от Министерството на финансите варианти обосновават предположението, че новосъздаващата се община би имала затруднения по отношение на финансовото обезпечаване на важни местни дейности, като комунално стопанство, жилищно строителство и благоустройство, социални услуги. Също така образуването на нова община ще изисква създаване и финансиране на нови структури на общинска администрация и общински съвет, както и на други звена, които да обезпечават функционирането на необходимите дейности и услуги, които досега са били изпълнявани от Община Несебър. Министерството на регионалното развитие и благоустройството е направило допълнителен анализ на изпълнението на условията за създаване на нова община по чл. 8, ал. 1 на Закона за административно-териториалното устройство на Република България. Установено е, че новосъздаващата се община продължава да не отговаря на изискването на закона за минимален брой на населението от шест хиляди души и се наблюдава устойчива тенденция за по-нататъшно относително слабо намаляване на населението. По данни на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ броят на населението с постоянен адрес в населените места, образуващи новата община, към 15 март 2023 г. е 2331 човека, тоест почти три пъти по-малко. Освен това в административния център на новосъздаващата се община – град Обзор, няма изградена социална и техническа инфраструктура, която да гарантира напълно автономно, в достатъчен обем и с необходимото качество предоставяне на услуги за населението и бизнеса при създаването на новата община. Въз основа на тези финансови, демографски и инфраструктурни показатели и аргументи е направен изводът, че създаването на нова община с административен център град Обзор ще доведе до фискален риск по отношение на бюджета ѝ. Капацитетът за събиране на приходи за финансиране на разходите за съответните дейности е недостатъчен и вследствие на това би възникнал значителен дефицит и това би наложило евентуално увеличаване на размерите на местните данъци и такси. Не е изключен също негативен ефект за самото население поради риск от недостатъчна инфраструктурна изграденост и капацитет за предоставяне на необходимите публични услуги. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Свършвам, госпожо Председател. Поради тази причина с Решение № 329 от 2023 г. Министерският съвет е оттеглил предложението си до президента за издаване на указ за утвърждаване на границите и административния център на създадената нова община Обзор. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 6 от Закона Министерският съвет приема решение след писмено становище на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Към настоящия момент в Министерския съвет не е постъпвало друго становище, така че по скоро въпросът в момента трябва да се насочи към министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Благодаря за изключително изчерпателния отговор, господин Министър председател. Ще давам малко повече време, когато не се злоупотребява с него. Госпожо Божинова, имате възможност за реплика. Въпросът е важен и касае много хора.
Благодаря, госпожо Председател. Господин Премиер, тези аргументи не бяха изтъкнати в Решението на Министерския съвет. Те не бяха публично достояние, освен може би от някои медийни изяви на министъра на регионалното развитие. Аз не съм сигурна в тяхната обективност. На тях бих противопоставила друго изследване на авторитетния наш икономист Красен Станчев, от което става ясно, че 60 млн. лв. е само потенциалът на туризма в Обзор и че инвестициите на глава от населението тук са два до пет пъти повече, отколкото другите черноморски населени места, като изключим Бургас и Варна. Там заключението е съвсем друго – че тази морска курортна община напълно е в състояние да организира приходите си за своята издръжка. Също така, това е моя справка, резултатите от преброяването показват, че община Несебър, в това число и Обзор в нейните граници, е една от малкото общини, които имат прираст на населението, така че също не бих се съгласила с данните за демографски отрицателен ръст в тази община. Благодаря Ви за отговора. Това все пак внася някаква яснота и хората, които желаят да се обособи такава община, може би ще предприемат някакво друго действие, което се предвижда от Закона. Благодаря.
Благодаря Ви, госпожо Божинова. Заповядайте, господин Денков. Бихте могли и писмено да предоставите, беше много подробен отговорът. (Реплика от министър-председателя Николай Денков.) Имате възможност за дуплика, разбира се.
Уважаема госпожо Божинова, уверявам Ви, че аз нямам никакво лично отношение към това как трябва да бъде решен въпросът. Това, което е важно, ако се създаде такава нова община, тя да бъде устойчива и да може да си изпълнява функциите. Предполагам, че министърът на регионалното развитие и благоустройството ще влезе в експертна дискусия дали това е възможно и тогава ще търсим възможно най доброто решение. Благодаря.
Благодаря Ви. Преминаваме към въпрос от народния представител Гюнай Хюсмен относно предприемане на необходимите действия за завършване на дейностите по консервация, реставрация и адаптация на джамията „Ибрахим паша“ в град Разград. Имате думата и възможност да развиете въпроса си, господин Хюсмен.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми колеги! На 28 януари 2019 г. е сключен договор с предмет: „Инженеринг, проектиране, изпълнение на строително-монтажни работи и упражняване на авторски надзор при консервация, реставрация и адаптация на „Ибрахим паша“ джамия в град Разград“, между Областна администрация – Разград, и „Стройкомерс-ТТ“, град Търговище. С проекта се предвижда да се осигури широка общественодостъпна функция на джамията „Ибрахим паша“ в Разград, свързана с развитието на културния живот и културния туризъм в областния град. В процеса на работа изпълнителят изпраща писма с мотивирани искания до Областна администрация – Разград, тъй като е изправен пред два съществени проблема, свързани с промяна от страна на възложителя на инвестиционните намерения и съответно промяна в разходните норми по новия детайл, както и подписване на допълнително споразумение с възложителя с цел индексиране на цената по договора при прилагането на Методиката за изпълнение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлацията, приета с ПМС № 290 от 27 септември 2022 г. Вследствие на възникналите затруднения възложителят е препратил мотивираните искания до Министерския съвет, но поради липса на указания и решение от страна на Министерския съвет на този етап не може да предприеме стъпки за решаване на проблема. Липсата на отговор и конкретни указания изправят изпълнителя пред невъзможността да изпълни договорните си задължения по отношение на дейностите и сроковете, което води до негативни последствия както за двете страни по договора, така и за жителите на област Разград и региона. Във връзка с това отправям към Вас следния въпрос: в какъв срок Министерският съвет ще предприеме необходимите действия по консервация, реставрация и адаптация на джамията „Ибрахим паша“ в град Разград – недвижима архитектурно строителна и художествена културна ценност с категория „национално значение“? Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Хюсмен. Господин Премиер, имате думата да отговорите на поставения въпрос.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Тук ще бъда по-кратък. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Хюсмен, необходимостта от консервация, реставрация и адаптация на тази архитектурно-строителна и художествена културна ценност от национално значение не се подлага на съмнение. Започналите ремонтни дейности са необходими и трябва да бъдат завършени. Следва да се има предвид обаче, че в условията на неприет бюджет за 2023 г. държавното финансиране се осъществява по реда на чл. 87 от Закона за публичните финанси, тоест министерствата и ведомствата следва да извършват разходи в размер не по-голям от размера им за същия период на предходната година, като се отчитат влезлите в сила актове на Народното събрание и Министерския съвет, както и при спазване на така наречения Удължителен бюджетен закон. Този режим на финансиране ще се прилага, докато не бъде приет Законът за държавния бюджет на Република България за 2023 г., надявам се в следващите седмици. Същевременно, както вече министърът на финансите имаше възможността многократно да посочи, при изготвените разчети на проекта на бюджет за 2023 г. на база действащото законодателство в областта на приходите и разходите и въз основа на пролетната макроикономическа прогноза не е налице възможност за удовлетворяване на исканията за допълнителни средства, без това да е придружено със съответни компенсиращи мерки в приходната или разходната част на бюджета. Едва след приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. и съобразно текущото изпълнение на основните бюджетни параметри би могло да се обсъждат възможности за осигуряване на допълнително необходимите за ремонта средства по бюджета на Министерския съвет по реда на чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси, при условие че не се нарушава заложеното бюджетно салдо. В заключение искам да добавя обаче, че през 2022 г. Агенцията за държавна финансова инспекция е направила проверка на възлагането и изпълнението на ремонтните дейности. В доклада си от август 2022 г. АДФИ констатира 13 нарушения при изразходването на 2 млн. лв., отпуснати от държавата за ремонта на джамията. Докладът заедно със събраните доказателства от проверката е изпратен на прокуратурата. Въз основа на него през март 2023 г. Окръжната прокуратура в Разград е образувала досъдебно производство за ремонта на джамията. В този смисъл всяко едно финансиране от държавния бюджет трябва да е съпроводено с ясни и категорични гаранции, че средствата се разходват целесъобразно и законосъобразно предвид обществената чувствителност при разходване на публичните средства. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Денков. Господин Хюсмен, имате ли реплика? Заповядайте.
Уважаеми господин Премиер, Вашият първи отговор, доколкото разбрах, е би могло, ще видим. Вторият отговор е: имало АДФИ. Всички институции имат право да проверяват, нещата си вървят, ако има виновни, ще бъдат сигурно наказани. Тук става въпрос за една културна ценност, която е много важна за региона и за България. Още повече за Ваше сведение през 2011 г. е подписана една Спогодба между Република България и Република Турция, където турската държава се ангажира и реставрира Желязната църква в Истанбул, както знаете, тя в момента блести с пълния си блясък, а българската държава беше поела ангажимент да реставрира няколко джамии, една от които е „Ибрахим паша“ в Разград, така че българската държава към този момент не си е изпълнила ангажимента. Аз затова Ви моля в бюджет 2023 г. след стриктно прецизиране на всички законови основания да бъдат осигурени необходимите суми. Не знам колко е сумата и каква е нужна, за мен е важно, и за нас, и за регион Разград е важно тази джамия, пък и за България, да бъде реставрирана такава, каквато е нашата история. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Хюсмен. Господин Денков, нямате дуплика. Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол. Продължаваме с въпрос към министъра на правосъдието господин Атанас Славов от народния представител Стоян Таслаков относно Заповед № СД-05-2 от 10 януари 2023 г. за провеждане на конкурс за нотариуси. Само да Ви уведомя, прощавайте, господин Таслаков, отпада въпросът към министъра на образованието и науката Галин Цоков, така че продължаваме с министъра на здравеопазването Христо Хинков, след което с министъра на културата. Първо министърът на културата? Вие сте се сменили, така ли да го разбирам? Значи продължаваме с въпросите към господин Кръстю Кръстев – министър на културата, след което ще преминем към въпросите към министъра на здравеопазването. Имате думата, господин Таслаков.
Благодаря, госпожо Председател. Господин Министър, Вашият предшественик, служебният министър на правосъдието Крум Зарков, издаде Заповед № СД-05-2 от 10 януари 2023 г. за провеждане конкурс за нотариуси. Със своите действия той използва превратно нормата по чл. 10, ал. 4 от ЗННД, като необосновано разкри допълнителни бройки за нотариуси в шест съдебни района, без да се съобрази със законовата квота от 10 000 жители за един нотариус. Срещу заповедта са подадени множество жалби и производства, все още са в ход. Не считате ли за редно да отмените посочената заповед, поне в частта, касаеща разкриването на допълнителни бройки, за да има ред в правния мир? Още повече че Вие сте радетел на правовата реформа, а Законът за нотариусите и нотариалната дейност е неизменна част от нея. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Таслаков. Имате възможност за отговор, господин Министър, заповядайте.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Таслаков, уважаеми народни представители! Отговорът ми е в следната посока. Да, действително срещу тази процедура има подадени жалби във Върховния административен съд, преди това в Административен съд – София- област. Част от тези жалби вече са разгледани, но спрямо актовете на Административен съд – София-област, има подадени жалби пред Върховния административен съд, тоест производството не е приключило. От тази гледна точка аз преценявам, че е важно да изчакам да приключи съдебното производство, да не отменям акт, който все още дори не е влязъл в сила. Имам извършена проверка на движението по тези жалби. Очаквам, че през септември месец ще има произнасяне на Върховния административен съд и след като анализираме решенията на съда, ще преценим дали този конкурс ще продължи, или ще бъде окончателно прекратено производството. Запознат съм и със заповедите на моя предшественик министър Зарков и по отношение на бройките за нотариуси в шест съдебни района. Там е използван аргументът за гарантиране на равен достъп на гражданите до нотариални услуги, обезпечаване предоставянето на нотариални услуги на територията на съответния съдебен район. Не считам, че тази констатация в заповедта не отговаря на действителността, но все пак цялостната оценка на процедурата, позволете ми да я направя, след като приключат съдебните производства, за да не изглежда като някаква интервенция във висящ съдебен процес. Наясно съм с аргументите по отношение и на целесъобразността на тази процедура. Ще ги имам предвид при оценката на окончателно приключилото производство. Това бих могъл на този етап да Ви представя като информация. Ако желаете, по-подробно мога да подготвя и писмен отговор, който също да Ви бъде представен, ако прецените, с позоваване, тъй като разполагам с конкретните номера на делата, позоваване на решенията на съда. Ако прецените, имаме готовност в нашия екип да Ви дадем такъв отговор. Благодаря Ви.
Благодаря Ви за отговора, господин Министър. Заповядайте за реплика, господин Таслаков.
Благодаря. Действително в чл. 10, ал. 4 от Закона за нотариалната дейност е предвидено, че министърът на правосъдието по свой почин при необходимост може да разкрива допълнителни бройки. За съжаление, тук обаче той не е обосновал такава необходимост. Сега ще Ви обърна внимание в региони – давам за пример Велинград, регистърните номера на нотариусите са между 3 хиляди и 4 хиляди на година, докато в големи градове, като Пловдив, София, са 15 – 20 хиляди на година, което поставя нотариусите в една ситуация да се конкурират като търговци, което едва ли е в полза на хората. Така че обикновено когато се разкриват такива допълнителни места, особено в такива малки райони, където няма нужда от това, най-вероятно става въпрос за някаква корупционна дейност и най-вероятно имената на тези нотариуси, които ще вземат позициите, вече се знаят предварително. Аз точно и затова зададох своя въпрос, за да се опитам да Ви насоча все пак, ако ще правите правна реформа, къде се корени евентуална корупция. Това, което бихте могли да направите, е просто да изискате една справка от Нотариалната камара за регистърните номера в съответните райони и да прецените дали наистина има такава необходимост от разкриването на нови места. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Таслаков. Желаете ли дуплика, господин Министър? Заповядайте.
Благодаря Ви, господин Таслаков, за направеното предложение. Позволете ми на база на отговорите, които министър Зарков е изготвил по задавани въпроси, все пак да аргументирам именно издаването на тази заповед. В един от тези отговори министър Зарков казва следното, че при определяне на квотите за нотариуси се е ръководил от изискванията на чл. 10, ал. 1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, като са взети предвид актуалните данни за броя регистрирани лица по настоящ адрес, като са ползвани данните на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ при Министерството на регионалното развитие и благоустройството. По отношение на всеки съдебен район е извършена конкретна преценка съобразно неговите специфики, постъпилите предложения, възражения от заинтересовани граждани и техни организации, преди да е упражнено правомощието по чл. 10, ал. 4 да се открият допълнителни места. Това е институционална позиция. Аз не съм получил данни, които да говорят за някаква форма на корупционно поведение. Разбира се, ако такива данни постъпят, ще използвам цялата сила на закона за установяване на подобни данни или действия и тяхното предаване на органите, които имат разследващи функции. Затова казвам и Ви моля съвсем колегиално, ако разполагате с подобна информация, предоставете ми я, за да мога да задействам съответните контролни механизми. Когато се правят подобни конкурси, не бива да има никакво съмнение по отношение на легитимността и валидността на подобни процедури, в най-малка степен по отношение на някакво влияние, някакъв конфликт на интереси или пък корупционни въздействия. Именно затова поемам ангажимента, когато приключат съдебните производства, когато съдът излезе със своите решения, да направя цялостно оценка на процедурата и при необходимост да я прекратя. Все още нищо не е решено, искам това да Ви уверя. Благодаря Ви много за въпроса.
Благодаря Ви, господин министър. Благодаря за участието Ви в днешния парламентарен контрол. Преминаваме към въпроси, отправени към министъра на културата. Въпрос от народния представител Петър Николаев Петров относно необходимост от предприемане на мерки за опазване на шлеп – бивш музей, в Дунавския парк в град Лом. Заповядайте, господин Петров, да развиете въпроса си.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, в понеделник бях в центъра на град Лом, където в Дунавския парк, досами реката, се намира поставен на специален постамент шлеп, който е бивш музей на Септемврийското въстание от 1923 г. Той е бил използван като музей от 1969 г. до около преди двадесет години. Привличал е множество посетители, тъй като е разполагал с интересни атрибути, пособия и оръжия от онези исторически събития и защото се намира на място е лесен достъп и е разположен почти до крайбрежната алея на реката, в което се уверих и сам. Имало е метална стълба, по която посетителите са разглеждали отвътре този плавателен съд. Около него все още са разположени каменни възпоменателни плочи и колони на бележити български военни, като полковник Борис Дрангов и полковник Стефан Илиев, и те са в едно добро състояние. За съжаление обаче, след недобро стопанисване плавателният съд престава да бъде музей. Той не се стопанисва и е оставен безпризорен на произвола на съдбата да се саморазрушава, а в основата му вече са поникнали и храсти. Корпусът на плавателния съд е силно ръждясал, като последното му освежаване е от далечната 2012 г., по данните, които аз намерих. Макар и с изграден около него постамент, същият никога не е бил поддържан, оставен е да се руши и част от плочките са изпочупени, а други даже липсват. Имало е идея да бъде оформен като малко езеро около шлепа, но тя така и не е била реализирана. Има монтирано осветление, но то никога не е работило. Няма я вече и стълбата за достъп до шлепа, страните му са издраскани и изрисувани. Останала непокътната на поривите на времето и на хулигански набези е единствено възпоменателната плоча на шлепа, която гордо сочи неактуалната информация, че той е шлеп музей. Уважаеми господни Министър, именно затова Ви задавам следния въпрос: какви мерки може да предприеме представляваното от Вас ведомство за опазването и възстановяването на изоставения шлеп – бивш музей, разположен в Дунавския парк в град Лом, така че той отново да може да привлича посетители? Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Петров. Имате думата за отговор, господин Министър. Заповядайте.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Петров, в отговор на въпроса Ви информирам следното. Съгласно информация на Националния документален архив на Националния институт за недвижимо културно наследство Шлепът музей на Септемврийското въстание 1923 г. е обявен с „Държавен вестник“, бр. 5 от 1976 г., за недвижима културна ценност със статут „с национално значение“. През 2008 г. по предложение на Историческия музей в Лом е стартирала процедура за отнемане статута на шлепа, която остава незавършена, тъй като не са предприети последващите действия. По информация на Историческия музей – Лом, в периода 1965 – 1967 г. седемстотинтонният шлеп е бракуван и дарен на музея от Параходство „Българско речно плаване“ АД – Русе. В него се е помещавала експозицията „Септемврийско въстание 1923 г. в Ломско“, която е съществувала в периода 1969 – 1991 г. Акт за създаване на шлеп музей на Септемврийското въстание никога не е съставян. След закриване на експозицията всички движими културни ценности в добро състояние са преминали на съхранение във фондохранилището на отдел „Нова история на България“ на Историческия музей в Лом. Музеят е общински и културен институт, изцяло финансиран като местна дейност от бюджета на Община Лом. В момента се извършва основен ремонт на музея по Проект „Развитие на културната инфраструктура на община Лом“ по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. Изготвят се нови тематико-експозиционни планове, в които не са предвидени дейности, свързани с шлепа музей. Съгласно чл. 11 от Закона за културното наследство Националната система по опазване на културното наследство включва държавните и общинските органи за управление и контрол на дейностите по опазване на културното наследство, музеите, културните организации по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата, както и Светия синод на Българската православна църква и централните ръководства на другите регистрирани вероизповедания. В тази връзка съм разпоредил извършването на проверка на място и по документи, въз основа на която да бъдат изготвени препоръки за опазване и социализация на културната ценност. За резултатите на проверката ще бъдете информирани своевременно.
Благодаря Ви, господин Министър. Имате думата за реплика, господин Петров.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, зарадва ме това, че сте назначили проверка, тъй като много Ваши предшественици съм сезирал за занемарени обекти, които представляват част от културно-историческото наследство на България, и смело мога да заявя, че след такава проверка, макар и малко, се предприемат определени действия за тяхното съхранение и опазване. Така че ще съм наистина благодарен, ако ме уведомите за резултата от тази проверка. Знаете ли, думата социализация на тази културна ценност може би е най-подходящата в нашата дискусия, тъй като, ако отидете там на място, ще видите нещо, което е поставено, за да привлича хората, за да привлича посетители. Така е било замислено, така е и действало с тази експозиция, дори никога да не е имало акт на Музей на Септемврийското въстание. Безспорно е, че в продължение на десетилетия този шлеп, който е поставен там и са вложени усилия и средства той да представлява една атракция за посетителите на този хубав крайдунавски град Лом, наистина е изпълнявал своето предназначение. Ще съм благодарен, ако може държавната власт в случая да се намеси и това да продължи, тъй като наистина местоположението е добро, изградено е като езерце, като постамент, който може да се използва, има и осветление, което би могло да бъде ремонтирано. И да се надяваме, че чрез подобни инициативи, ако успеем да ги запазим, а не просто да чакаме те да се саморазрушат и да бъдат нарязани на скрап като този шлеп – бивш музей, да се надяваме, че чрез подобни културни ценности – Вие самият казахте, че процедурата за отнемането на статута не е завършила, така че дори тя би трябвало и към момента да се води национална културна ценност. На нас е писано, господин Министър, като представители на държавната власт да се опитаме да ги запазим и да ги предадем на идните поколения, за което ще разчитам и на Вашата подкрепа, за което Ви благодаря предварително.
Благодаря Ви, господин Петров. Желаете ли дуплика, господин Министър? Не. Преминаваме към въпрос от народния представител Костадин Томов Стойков относно подобряване на административното обслужване и въвеждане на оптимални срокове за предоставяне на административни услуги от структурите на Министерството на културата. Заповядайте, господин Стойков.
Госпожо Председател, колеги, господин Министър! Непрекъснато се говори как държавните институции трябва да направят реформи за въвеждане на нов модел административно обслужване, което ще улесни и бизнеса, и гражданите. Забавянията, които се случват по отношение на съгласуване на планове и инвестиционни проекти на местната власт, влияят косвено на всички граждани – бенефициенти на тези проекти. Въпросът ми е свързан с процедурата по съгласуване на Общия устройствен план на община Петрич. С писмо на Националния институт по недвижимо културно наследство от месец декември 2020 г. Община Петрич е информирана за необходимостта от корекции по Общия устройствен план. В тази връзка Общината е предприела съответните процедури. На изпълнителя по договора за изготвяне на Общия устройствен план е указано да отрази коректно актуалния статут на обект „Античен град Хераклея Синтика с прилежащи некрополи“ в съответствие със заповедта на Ваш предшественик, заместник-министър, като заповедта е от 2020 г. Във връзка с констатацията за несъответствието на броя на регистрираните археологични обекти, отразени в плана, е подадено заявление до Националния археологически институт с музей при БАН за предоставяне на актуална информация. Същата е получена и отразена. В констатациите, касаещи графичната част на плана, в чертеж „Защитени територии в обхвата на културно-историческо наследство“ е описано и несъответствие в броя на обектите по списъците на Националния институт за недвижимо културно наследство. Съответно поискани са и са получени актуални данни за обектите по списъците от Института и са предприети последващи действия с цел тяхното отстраняване. С писмо от април месец в Националния институт за недвижимо културно наследство е внесен за становище за окончателно съгласуване на Общия устройствен план на община Петрич с направените корекции, съобразени с дадените от Института указания. Като се има предвид, че срокът за получаване на първоначалното становище по Общия устройствен план е бил в рамките на 4 до 6 месеца, питането ми е – при условие че се разглеждат само направените констатации, които са предписани от Вас, възможно ли е този срок да бъде съкратен с цел да не бавят реализирането на инвестиционните проекти от гражданите на община Петрич? Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Стойков. Имате думата за отговор, господин Министър.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми инженер Стойков! Общите устройствени планове са най-важният документ за пространственото развитие на общините. Те са многообхватни, съдържат значителен обем информация и на тях трябва да бъдат отразени всички защитени територии за опазване на недвижимото културно наследство, формирани по единични и групови недвижими културни ценности с техните граници и охранителни зони. На 7 април 2023 г. в Министерството на културата е внесен за становище Окончателен проект на общ устройствен план на община Петрич. Внесената допълнителна документация е разпределена на експерти в Националния институт за недвижимо културно наследство за изготвяне на становище след подробен преглед на целия обем информация, отразен в Общия устройствен план на община Петрич. След постъпване на становището от страна на директора на Националния институт за недвижимо културно наследство в Министерството на културата то ще бъде разпределено за изготвяне на експертите и в Министерството във възможно най-кратък срок. Това е моят отговор.
Благодаря Ви. Имате възможност за реплика, господин Стойков.
Благодаря Ви, господин Министър, за отговора. Надявам се, че експертите ще работят бързо и качествено, но в продължение на въпроса – единственото, което ме притеснява, е да не се окажем в абсурдната ситуация, докато получим становището, да бъдат регистрирани нови обекти, които отново ще трябва да ги съгласуваме. Още веднъж казвам, че съм благодарен и се надявам в най-кратък срок Общият устройствен план на община Петрич да бъде съгласуван, тъй като, както казахте, това е стратегически документ, въз основа на който се реализират всички инвестиционни намерения. А хубаво е да знаете, че докато Общият устройствен план не бъде приет, а е започнат и е открит такъв с процедура, нито едно инвестиционно намерение, което не попада в Общия устройствен план, не може да бъде реализирано и в момента се бавят десетки такива. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Стойков. Желаете ли дуплика, господин Министър? Не. Преминаваме към въпрос от народните представители Веселин Миленов Вешев и Ангел Жеков Георгиев относно необходимостта от подмяна на металната конструкция пред скалния барелеф „Мадарски конник“. Заповядайте да развиете въпроса.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър! „Мадарският конник“ е уникален средновековен барелеф, който е повод за гордост във всеки българин. Това е един от символите на българската държава и на българската държавност. И днес той е изобразен върху обратната страна на монетите, които са в обращение. „Мадарският конник“ е обявен от ЮНЕСКО за паметник на световното културно наследство. Обектът е символ на възхода на Първата българска държава на юг от Дунав. Освен това „Мадарският конник“ привлича редица туристи и напомня за величието и мощта на Първата българска държава от 7-и до началото на 11-и век. Достъпът и наблюдението на величествения монумент се осъществяват посредством грозна и ръждясала метална конструкция. Изгледът на цялата композиция е грубо нарушен от въпросното съоръжение, което от своя страна е символ на упадъка на съвременната българска държава. Недопустимо е да търпим дори и ден повече „Мадарския конник“ да бъде загрозяван от подобно зле изглеждащо съоръжение, което прави много лошо впечатление на туристите и на посетителите на обекта. В тази връзка въпросът ни е: Ще се ангажирате ли и ще ангажирате ли повереното Ви министерство рампата да бъде демонтирана и премахната или поне да бъде сменена с друга, добре изглеждаща такава, като например дървена или такава, която да е максимално близо до духа на самия барелеф и до неговия изглед. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Вешев. Заповядайте, господин Министър, за отговор.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Вешев, уважаеми господин Георгиев! В отговор на постъпил от Вас въпрос Ви информирам следното. Скалният релеф „Мадарски конник“ се намира на територията на Археологически резерват „Мадара“, обявен в „Държавен вестник“ от 1970 г. като археологическа недвижима културна ценност – категория „от национално значение“, което изисква всяка една намеса в неговата територия да се извършва с оглед на Закона за културното наследство. Съгласно акт за държавна собственост от 1997 г., коригиран през 2010 г., резерватът представлява изключителна държавна собственост с предоставени права на управление на Министерството на културата. С решение на Министерския съвет през 2012 г. правото на управление върху имота е отнето от Министерството на културата и резерватът е предоставен безвъзмездно за управление на Община Шумен в срок от пет години до приключване на дейностите по изпълнение на проекта по Оперативна програма „Оттук започва България“. В края на 2015 г. са приети и извършени строително-монтажни работи на обект „Културно-информационен и посетителски център към археологически резерват „Мадара“. Община Шумен е заявила желание археологическият резерват отново да ѝ бъде предоставен за управление за срок от 10 години по реда на Закона за културното наследство и съответно да продължи управлението и стопанисването на обекта. Работното функционално скеле на „Мадарски конник“ е изградено през 1995 г. с цел осигуряване на периодични дейности, свързани с проучване, документиране, мониторинг и изпълнение на укрепителни и консервационни реставрационни дейности по релефа и скалния масив. То се състои от две части – долна стационарна част и горна монтажно-демонтажна част, която се монтира и демонтира при необходимост. Скелето се използва ежегодно. Министерството на културата всяка година финансира инструменталния мониторинг на скалния релеф „Мадарски конник“, извършен с Геологическия институт „Страшимир Димитров“ към Българската академия на науките, поради което трайното премахване на скелето е невъзможно. През годините е обсъждан вариант за демонтаж и замяна на работното скеле с мобилна подемна платформа, която да обслужва дейностите по проучване и опазване и да позволява достъп на посетителите. Идеята налага разработване на технически проект, който осигурява допустима и реалистична замяна на скелето с модерна мобилна инсталация. Техническият проект трябва да бъде съобразен със специфичните условия на продължаващите изследвания, режимите за опазване и туристическия достъп. Към момента възможностите за възлагане и изготвянето на подобен проект са в процес на проучване.
Благодаря Ви, господин Министър. Господин Георгиев, Вие ли ще отправите реплика? Заповядайте.
Госпожо Председател, господин Министър! Моля да споделите някаква конкретика кога се очаква да се предприемат реални действия и взето ли е някакво решение? Защото едно от нещата, от които са най-потърпевши българските граждани и от които най-често чуваме недоволство, е именно че институциите си прехвърлят топката една на друга. В случая Министерството на културата прехвърля топката на Община Шумен. Не бихме се учудили Община Шумен като един добър партньор да я върне, да върне топката, да я подаде на Министерството на културата, и така до безкрай. Ако Ви е нужно съдействие относно контакт с Община Шумен от наша страна, само кажете. Но това, което искаме да разберем реално, освен че знаете, че проблемът съществува, е какви действия планирате да предприемете, съответно каква координация имате, какви средства ще се заделят, по какъв начин ще се реши проблемът и кога най-вече ще се реши проблемът. Защото иначе ставаме свидетели на поредното тупкане на топката, от което никой не печели, защото е наистина недопустимо, както Веселин Вешев каза, да търпим и ден повече това изключително грозно скеле на „Мадарския конник“. Най-малкото, което може да бъде направено, е то да бъде боядисано – нещо, което е елементарно, изключително малко средства са необходими. Въпросът е да има визия за решението на проблема, а до момента от отговора Ви не стана ясно да има такава визия, така че моля споделете каква е тя. Благодаря.
Благодаря, господин Георгиев. Желаете ли дуплика, господин Министър? Заповядайте.
Уважаеми господин Вешев и господин Георгиев, този проблем, както казвате, съществува от дълго време. Аз съм министър от един месец, но това не ме оправдава. Казвам пред Вас онова, което ще направя веднага, а то е да видя какво може да направи Министерството на културата, въпреки че не стопанисва този паметник. Прав сте, не може да продължава повече така. Поемам ангажимент лично към Вас това нещо да свърши в най-скоро време. Благодаря Ви.
Благодаря, господин Министър. Въпрос от народния представител Климент Пламенов Шопов относно критериите за промяна на възрастовото ограничение за зрителите на филма „Близо“ от 18+ на 12+. Господин Шопов, заповядайте да развиете въпроса.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, на 10 юни 2023 г. в кино „Одеон“ бе направен опит за излъчване на филма „Близо“. От представянето на филма научаваме, че „тринайсетгодишните Лео и Реми са най-добри приятели. През лятото те са неразделни, но началото на учебната година идва с нови социални проблеми, които поставят на изпитание тяхната интимна и привидно неразрушима връзка.“ Най-вероятно във връзка с непристойното съдържание на филма на 10 юни 2023 г. същият е забранен за зрители под 18-годишна възраст. Необяснимо защо при следващите излъчвания възрастовото ограничение е вдигнато и същият вече е разрешен и за деца над 12-годишна възраст. В тази връзка задавам следните въпроси: He е ли педофилия интимна връзка между 13-годишни деца и кой допуска такова съдържание да бъде излъчвано в българските кина? Кой и по какви критерии свали възрастовото ограничение от 18+ на 12+? Защо се допуска и да бъдат налагани чужди стереотипи в българското общество и пo-специално в съзнанието на децата ни? Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Благодаря Ви, господин Шопов. Заповядайте за отговор, господин Министър.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Шопов! Съобразно Правилата на Закона за филмовата индустрия и Правилника за неговото прилагане, за да се осъществява търговски показ на филми на територията на Република България, е задължително филмите да получат виза. За фестивално представяне, което не е търговско разпространение по смисъла на Закона за филмите, не се изисква даването и получаването на виза и същите могат да бъдат показани в рамките на съответната културна проява. Виза за търговско разпространение на филм се издава от Националната комисия по категоризация на филми след разглеждане на подаденото заявление. Комисията е констативно-експертният орган към изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Национален филмов център“ и съгласно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Закона за филмовата индустрия в състава ѝ влизат по един представител на Министерството на културата, Министерството на образованието и науката, кинокритик, представител на Изпълнителна агенция „Национален филмов център“ и психолог. След спазване на процедурите, провеждани заседания и преглед на филма Комисията взима решение и определя категорията на съответния филм. Информация за издадена виза се предоставя на заявителя. В случай че не е съгласен с дадената категория, съгласно чл. 37, ал. 6 от Закона за филмовата индустрия заявителят има право да направи възражение до изпълнителния директор. В случай на възражение филмът се разглежда от друг състав на Комисията и след неговото решение изпълнителният директор издава или отказва да издаде виза на филма. Веднъж дадена, категорията на филма не може да бъде променена. На 12 юни 2023 г. „Арт Фест“ ЕООД – разпространител на филма, подава заявление за получаване на виза чрез електронната система „СтаСи“ със заявена начална дата на търговско разпространение на филма „Близо“ на 23 юни 2023 г. В изпълнение на законовите изисквания на 16 юни 2023 г. е свикано и проведено заседание на Националната комисия по категоризация на филма, втори състав, който единодушно определя филма „Близо“ в категория „C“ – не се препоръчва за деца под 12-годишна възраст. Взетото решение е съобразено с разпоредбата на чл. 37, ал. 2, т. 2 от Закона за филмовата индустрия, съгласно която филм получава категория „С“ или „С+“, когато съдържа отделни кадри с еротично съдържание, кадри с употреба на алкохол, стимуланти, наркотици или отделни кадри с насилие в тях. Въпреки че във филма няма сцени на голота, сексуален подтекст, насилие или наркотици, Комисията счита, че тематично не е подходящ за лица в ранна възраст поради наличието на темата за самоубийството на подрастващ. Решението на Комисията е съобразено и с факта, че същият филм е световно разпространен и преимуществено получил аналогичната категория, видно от информацията, публикувана от световната база данни IBMD.
Благодаря, господин Министър. Господин Шопов, заповядайте за реплика.
Благодаря, госпожо Председател. Радвам се, че засегнахме темата за самоубийство и поради тази причина филмът така не беше допуснат за деца под 18-годишна възраст. Радвам се, защото научни проучвания – ще цитирам сега журнала „New Atlantis“, той е научен журнал, издаде статия през 2016 г. на база проучвания по биологични, психологични и социални науки, които показват, че хора с хомосексуални наклонности е два пъти и половина по-вероятно да се самоубият. Това е така. Същият журнал показва, че един път и половина по-вероятно е тези хора да имат зависимости и вреди към физическото и психическото здраве. Точно затова, господин Министър, ние зададохме този въпрос. Защото по чл. 17а, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията доставчиците на медийните услуги са длъжни да не създават и предоставят за разпространение предавания, които могат да увредят физическото, психическото, нравственото или социалното развитие на децата. 80% от децата, които изпитват такова привличане към лица от същия пол, когато станат възрастни, не го изпитват повече. Такива филми допълнително объркват децата и Вие сами чухте какви вреди може да се нанесат към тяхното физическо и психическо здраве, ако решат да поемат по този път. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Шопов. Желаете ли дуплика, господин Министър? Това беше последният въпрос към министъра на културата. Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол, господин Министър. Преминаваме към въпроси към министъра на здравеопазването. Въпрос от народните представители Маргарита Атанасова Генчева, Маргарита Иванова Махаева и Георги Николаев Георгиев относно Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 28 от 2008 г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти, обн., ДВ, бр. 64 от 2022 г. Заповядайте.
Благодаря, госпожо Председателстващ. Доктор Хинков, известни са проблемите, които имаме в системата на здравеопазването, свързани с осигуряване на достъп на пациентите до лекарства в отдалечени и труднодостъпни места, както и на много други места в страната. В стремежа си да предложим решение на тези проблеми ние от ВЪЗРАЖДАНЕ имаме внесен законопроект по тази тема. В писменото изложение на нашия въпрос днес подробно сме посочили за констатирано от наша страна несъответствие между Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и Наредба № 28 от 2008 г. за устройството, реда и организацията на работа в аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти в последната редакция от 2022 г., бр. 64 на „Държавен вестник“. Установихме, че не по надлежния ред е извършена промяна – допълнение в чл. 1, ал. 2 от Наредбата, с което продажбата на лекарствени продукти чрез автомат е ограничена да бъде извършвана само в аптечното помещение. Тоест автоматът, който би следвало да направи възможна покупката на даден лекарствен продукт в извънработно време например, с това изменение е позициониран в помещението на аптеката и на практика е неизползваем в същото това извънработно време. Има два проблема в този текст. Първо, включен е в последния момент в текста на Наредбата и не е минал на обществено обсъждане. Второ, позиционирането на автомата вътре в помещението на аптеката на практика обезсмисля до голяма степен наличието му. Напомням, че целта на този текст беше да се осигури възможност за покупка на някои лекарствени продукти в извънработно време и на места, където липсват денонощни аптеки. В Четиридесет и осмото народно събрание в Комисията по здравеопазване сме обсъждали нееднократно тези проблеми, но и към момента те нямат решение, а наличието на несъответствие като посоченото предпоставя нееднозначно тълкуване и препятства прилагането му. В тази връзка въпросът ни към Вас е: На какво законово основание е направено допълнението на чл. 1, ал. 2 от Наредба № 28? По чие предложение е направено това допълнение и в какви срокове ще бъде приведен този текст от Наредба № 28 в съответствие с действащата разпоредба на чл. 234, ал. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина? Благодаря.
Благодаря, госпожо Генчева. Министър Хинков, заповядайте за отговор.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Генчева, с разпоредбата на чл. 234, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина се забранява продажбата на лекарствени продукти чрез автомати, освен на лекарствените продукти, посочени в списък, определен в Наредба № 28 от 2008 г. за устройството, реда и организацията на работата в аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти. В ал. 2 на чл. 234 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина е предвидено, че автоматите могат да бъдат собствени само на лица, получили разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека или удостоверение за регистрация на дрогерия. Действително разпоредбите на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, регламентиращи продажбата на лекарствени продукти чрез автомати, не въвеждат изрично изисквания по отношение на тяхното местоположение. Тази продажба обаче представлява търговия на дребно с лекарствени продукти, което съгласно чл. 218 от същия закон се извършва само в аптеки и дрогерии. По този начин законът ясно дефинира мястото, където единствено може да се извърши продажба на лекарствени продукти, като се допуска само едно изключение, а именно когато в населеното място няма аптека, лекарите и лекарите по дентална медицина могат да съхраняват и да продават лекарствени продукти само ако са получили разрешение за това по ред, определен в наредба на министъра на здравеопазването. Наредба № 28 от 2008 г., издадена от министъра на здравеопазването, е в изпълнение на делегираното му с чл. 219, ал. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина правомощие да се уреди устройството, редът и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти. С разпоредба на чл. 1, ал. 2 от Наредбата е въведено изискване за местоположение на автоматите за продажба на лекарствените продукти в аптеките като част от тяхната дейност. Тази норма съответства на изискванията на чл. 218 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, както и на посочените в Закона цели за пускане на пазара на лекарствени продукти, които отговарят на изискванията за качество, безопасност и ефикасност. Съгласно Закона именно в аптеките се извършва съхраняване, приготвяне, опаковане, контролиране, даване на консултации, отпускане по лекарско и без лекарско предписание на разрешени за употреба в Република България лекарствени продукти. От друга страна, още с издаването на Наредба № 28 през 2008 г. е определено, че в аптеката могат да се продават чрез автомат лекарствени продукти, посочени в списъка по приложение № 2. С допълнението на разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Наредбата е направено уточнението, че автоматите могат да бъдат разположени в приемното помещение на аптеката. Автоматът, чрез който ще се получават лекарствени продукти в помещението на аптеката, може да бъде с външен достъп с цел населението да има достъп до лекарствени продукти, отпускани без лекарско предписание, когато аптеката не работи. Същевременно по този начин се осигурява и спазване на правилата за съхраняване на лекарствените продукти, осигуряване на рационалната им употреба и гарантиране безопасността на хората, отговорност за което носи ръководителят на аптеката. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Независимо от гореизложеното Министерството на здравеопазването ще продължава да търси и предлага работещи механизми за осигуряване на равнопоставен достъп до лекарствени продукти за всички български граждани, като успоредно с това се гарантира и тяхното качество, безопасност и ефикасност. Несъмнено дигитализацията и автоматизацията на процесите в здравеопазването се развиват постоянно, но всяка промяна на нормативната уредба по отношение на лекарствената регулация изисква провеждане на широки дискусии с всички заинтересовани страни, съсловни организации и организации за защита правата на пациентите с цел постигане на консенсус и гарантиране живота и здравето на хората. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Министър. Имате думата за реплика, госпожо Генчева.
Доктор Хинков, всичко, което посочихте току-що, на мен ми е известно. Въпросът, който Ви отправихме, има отношение към промяна в Наредбата, която е публикувана и която е направена не по надлежния ред. Направена е така, че да обслужи определени интереси. Това ограничение, което допълнително е въведено, за местоположението на аптечните автомати, очевидно е в интересите на някои и това е нещото, срещу което ние се противопоставяме. Настояваме да вземете мерки за изправянето на несъответствието в тази наредба.
Благодаря Ви, госпожо Генчева. Желаете ли дуплика, господин Министър? Преминаваме към въпрос от народния представител Валери Христофоров Митов относно държавния здравен контрол при спазване на законовите забрани за продажба и употреба на диазотен оксид – райски газ. Заповядайте да развиете въпроса, господин Митов.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Преди един месец зададох въпрос към служебния министър на здравеопазването доктор Асен Меджидиев относно проверките за спазване на забраната за продажба и употреба на диазотен оксид – райски газ, на територията на област Габрово. Отговорът, който ми беше даден, гласи следното: за периода от 5 август 2022 г. до настоящия момент на територията на област Габрово са извършени 215 проверки. При проверките не са установени продажба и употреба на диазотен оксид – райски газ. Тоест няма нарушения. Въпросът ми към Вас, господин Министър, е свързан със здравния контрол по спазване на забраната за продажба и употреба на райски газ на обществени места. Моля за Вашия отговор – при проверка на обществени места и нощни заведения по какъв начин се установява дали при намирането на балон в него има райски газ или други вид газ. Регионалните здравни инспекции по места разполагат ли с нужната техника за установяване на вида газ?
Благодаря, господин Митов. Заповядайте, господин Министър, за отговор.
Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Митов! Предвид съществените рискове за здравето на непълнолетните лица от употребата на диазотен оксид – райския газ, в дискотеки, нощни и други заведения за развлечения с изменение и допълнение на Закона за здравето от 5 август 2022 г. е въведена забрана за: продажба на диазотен оксид – райски газ, и пълнители за него, включително и онлайн, на лица под 18 години на територията на детски градини, училища, общежития за ученици и лечебни заведения; на спортни прояви, организирани за деца и ученици; в закрити обществени места, с изключение на продажбата за медицински цели и за хранително-вкусовата промишленост; употреба на диазотен оксид – райски газ, на открити обществени места – прилежащи терени и тротоари на детските ясли, детските градини, училищата, ученическите общежития и местата, където се предоставят социални услуги за деца; площадките за игра и на организирани мероприятия за деца и ученици; употребата на диазотен оксид – райски газ, в закрити обществени места, с изключение употребата за медицински цели и за хранително-вкусовата промишленост. Контролът по въведените забрани е възложен на регионалните здравни инспекции, които чрез систематични и насочени проверки на посочените територии и обекти установяват спазването на забраните и ограниченията, свързани с продажбата и употребата на диазотен оксид – райски газ. Основните трудности за ефективното прилагане на разпоредбите на Закона са свързани с изключенията за продажбата и употребата на диазотен оксид – райски газ, за целите на хранително-вкусовата промишленост. Съгласно законодателството в областта на храните диазотен оксид – райски газ, е допустимо да се използва единствено като добавка в храните при производството им, което не може да бъде еднозначно установено от държавните здравни инспектори на РЗИ. Това позволява свободната му продажба в търговски обекти и употребата му в закрити обществени места – практика, прилагана в множество нощни и развлекателни заведения. В тази връзка се извършват и съвместни проверки с Българската агенция за безопасност на храните и МВР. Целта е при проверките да се установи дали в съответните места – търговски обекти и други, се употребява диазотен оксид – райски газ, в съответствие с допустимите изключения по чл. 54а, т. 5 от Закона за здравето, а именно за хранително-вкусова промишленост. Трудност, свързана с осигуряване на ефективен контрол, е и липсата на законова регулация по отношение притежанието на диазотен оксид – райски газ. В случаите, когато райски газ се съдържа в различни контейнери и опаковки, в това число и балони, които не са етикетирани съгласно нормативните изисквания, не e възможно идентифицирането на съдържанието в тях. Органите на държавния здравен контрол не могат да установят съдържанието, с което са пълни необозначени контейнери, включително балони, което предполага употребата на диазотен оксид – райски газ, по различен начин от този, за който е пуснат на пазара. Наложилата се практика на употреба на диазотен оксид – райски газ, чрез неидентифицирани опаковки, не позволява предприемането на мерки от органите на държавния здравен контрол, с които същият да бъде ограничаван. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Министър. Господин Митов, имате думата за реплика.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Вашият отговор казва това, което всъщност се опитах да разбера – по какъв начин се установява дали в балоните има реално райски газ, или друг вид газ. Това е много сериозен проблем за РЗИ по места и трябва да се помисли по какъв начин може да се реши, защото знаете, че в нощните заведения и клубове се продава свободно това нещо, без въобще да е възпрепятствано.
Благодаря, господин Митов. Желаете ли дуплика, господин Министър?
Благодаря Ви. Само една допълнителна информация – от въвеждането на забраната от 5 август 2022 г. до 9 юни 2023 г. от 28 РЗИ-та са извършени 13 010 проверки, съставени са и са връчени 9 акта за установените нарушения, издадени са 99 броя предписания. Прилагането в лечебни заведения на райски газ се осъществява само от квалифициран персонал чрез използване на специално такова оборудване, а в другите случаи засега трудно можем да решим този въпрос поради изтъкнатите причини. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Министър. Следващите два въпроса са идентични и ще получат общ отговор от министъра. Въпрос от народния представител Хатидже Мехмедова Георгиева относно преустановяване дейността на „Специализирана болница за рехабилитация – град Котел“ ЕООД. Заповядайте да развиете въпроса, госпожо Георгиева.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, обръщам се към Вас във връзка с официално съобщение от 1 юни 2023 г. на „Специализирана болница за рехабилитация – град Котел“ ЕООД за временно преустановяване приема на пациенти поради невъзможност за предоставяне на медицинските услуги във връзка с напускане на работници и служители. В същото време много деца от цялата страна имат нужда от лечение в болницата, а родители от цялата страна – Сливен, Омуртаг, Сунгурларе, Бургас и други, изразяват тревога от перспективата да не могат да доведат децата си, защото няма как да бъдат обслужени техните специфични здравни потребности. Лечебното заведение приема пациенти с детска церебрална парализа и аутизъм и има над 70-годишна традиция, като през годините е много търсено заради добрите резултати, които постигат болните след престоя и рехабилитацията в него. Родители разказват за случаи, в които детското отделение стои празно, но от болницата отказват прием на пациенти. Така за две години болницата трупа финансови загуби и е изправена пред фалит. По данни, изнесени в публичното пространство от управителя на болницата доктор Цветан Влахов, в Министерството на здравеопазването са запознати с проблема, а лечебното заведение е пред фалит, защото няма пациенти и достатъчно приходи. Същевременно от персонала също алармират за проблеми с изплащането на техните възнаграждения и че са получили непълен размер на своите възнаграждения, което ги принуждава да напуснат работа. В същото време родители твърдят, че се отказва децата да бъдат настанени в болницата и се отговаря, че няма такава възможност. Очевидно съществува противоречие между потребностите на пациентите и ръководството на болницата, което образува сериозен социален проблем. Общинските съветници в град Котел категорично се противопоставят да се стигне до обявяване на несъстоятелност или откриване на процедура за ликвидация на дружеството и имат изрична декларация за това. През месец юни служебният министър на здравеопазването доктор Асен Меджидиев посети „Специализирана болница за рехабилитация – град Котел“ и заяви, че ще бъде назначен нов управител, който персоналът ще излъчи, както и че ще се открие дейност за продължително лечение и ще има допълнително субсидиране към болниците в отдалечени райони. В тази връзка, въпросът ни към Вас е: съществуват ли планове на Министерството на здравеопазването за подпомагане на здравното заведение; предприети ли са действия за оказване на подкрепа в тази посока? Планира ли Министерството на здравеопазването обявяване в несъстоятелност или откриване на процедура за ликвидация на дружеството и в какви срокове? Благодаря Ви.
Благодаря, госпожо Георгиева. Въпрос от народния представител Климент Пламенов Шопов относно сигнал от граждани за злоупотреби от страна на ръководството на „Специализирана болница за рехабилитация – град Котел“ ЕООД. Заповядайте, господин Шопов.
Благодаря, госпожо Председател. Господин Министър, преди да прочета въпроса, искам да благодаря на служебния министър Асен Меджидиев, който се отзова доста бързо след сигнали за този проблем. Аз внесох въпроса на 30 май – точно по този повод, и министърът тогава пое инициатива, а също така и Общинският съвет в град Котел, който гласува да не си възвръща това, което е дължимо от болницата. „Специализираната болница за рехабилитация – Котел“ ЕООД е лечебно заведение, което обслужва пациенти от цялата страна с неврологични, ставни заболявания, болести на опорно-двигателния апарат, на централната и периферната нервна система. Това са предимно лица с трайни увреждания – вродени и придобити, както и такива с последици от травми, заболявания вследствие на диабет, артрит и други. Има немалко случаи, в които деца с трайни увреждания прохождат и правят първите си движения благодарение на грижите, положени от специалистите в болницата. През последните години много средства са вложени в сградата и материалната база на лечебното заведение да бъдат обновени, болницата е едно от малкото лечебни заведения в страната, която предлага лечение с помощта на апарат за локомоторна терапия, закупен с помощта на благотворителната инициатива „Българската коледа“. „Специализираната болница за рехабилитация – Котел“ ЕООД е една от малкото болници в страната за рехабилитация на споменатите заболявания, а за да съществува, са изразходени милиони левове и много усилия. От сигнал, подаден от загрижени граждани, разбрах, че има съмнения за злоупотреби през последните две години от страна на ръководството на лечебното заведение. Граждани споделиха, че финансовото състояние на болницата е влошено умишлено и сега заведението се намира пред фалит. Причината за лошото финансово състояние, споделена от ръководството, е липса на пациенти. Но пациенти и родители на пациенти разкриха пред мен и обществото, че са отхвърляни под предлог, че места в заведението няма, а всъщност е имало. Заплатите на здравните работници не са се изплащали редовно, вследствие на което по-голямата част от тях са напуснали. Някои от тях дори са завели дела срещу бившия работодател – срещу държавата. Хората се опасяват, че лечебното заведение ще бъде закрито. Като народен представител се питам дали е нужна пълна ревизия, за да се установят причините лечебното заведение да е докарано до това състояние. Във връзка с гореизложените факти моят въпрос към Вас е: какви действия е предприело Министерството на здравеопазването за запазването на болницата, така че да не бъдат лишени от здравни услуги нуждаещите се граждани от цялата страна и Източна България?
Благодаря, господин Шопов. Заповядайте, господин Министър, за отговор.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Георгиева, уважаеми господин Шопов! „Специализирана болница за рехабилитация – Котел“ ЕООД, град Котел, е еднолично дружество с ограничена отговорност с предмет на дейност – физикално лечение и рехабилитация на всички заболявания, показани за лечение с факторите на физикалната и рехабилитационната медицина. Държавните лечебни заведения са търговски дружества по смисъла на Търговския закон и § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за лечебните заведения и като такива се управляват и представляват от ръководните си органи. Дружествата са самостоятелни юридически лица и тяхното управление е поверено на избраните ръководни органи, които в съответствие с чл. 6, ал. 2 от Закона за публичните предприятия са длъжни да действат информирано, добросъвестно, с дължимата грижа и внимание и в най-добрия интерес на предприятието и собствениците на капитала. Видно от представения заверен от независим регистриран одитор годишен финансов отчет за 2022 г., към 31 декември 2022 г. „Специализирана болница за рехабилитация – Котел“ ЕООД регистрира отрицателен текущ финансов резултат загуба от 126 хил. лв. и просрочени задължения в размер на 159 хил. лв. По данни от дружеството към 31 март 2023 г. лечебното заведение регистрира текущ финансов резултат загуба в размер на 101 хил. лв. и просрочени задължения в размер на 249 хил. лв., от които към персонала 145 хил. лв., данъчни задължения 67 хил. лв., доставчици 19 хил. лв. и лихви 18 хил. лв. В Министерството на здравеопазването бе сигнализирано за влошеното финансово състояние на „Специализирана болница за рехабилитация – Котел“ ЕООД на 16 май 2023 г. от управителя на дружеството с кратък доклад, в който схематично, с няколко изречения, са изложени проблемите на дружеството, без да са посочени причини за това състояние, а именно: трайно намаляване на броя на преминалите пациенти в продължение на пет месеца, нарастване на комунално-битовите разходи, невъзможност за изплащане на възнаграждения на персонала, рязко намаляване на приходи от наеми, по-малък обем платени услуги, напускане на персонал. В края на месец май 2023 г. доктор Влахов – бивш управител на дружеството, е уведомил Министерството на здравеопазването, че предвид липсата на необходимия брой медицински специалисти лечебното заведение не може да осигури 24-часово изпълнение на лечебната дейност и преустановява приема на пациенти считано от 1 юни 2023 г. Следва да се отбележи, че още в края на месец февруари същата година в Министерството на здравеопазването постъпва молба от доктор Цветан Влахов за предсрочно прекратяване на договора за възлагане на управлението на „Специализирана болница за рехабилитация – Котел“ ЕООД, като в нея не се посочват мотиви за искането. В резултат на молбата Министерството на здравеопазването обяви конкурс за избор на нов управител по реда на Закона за публичните предприятия, като в рамките на обявената процедура въпреки удължаването ѝ не постъпиха заявления за участие. По тази причина и при условията, определени в Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия, с протокол на едноличния собственик на капитала № РД-16-284 от 5 юни 2023 г. бе освободен управителят доктор Цветан Влахов и назначен господин Евгени Любенов, с назначаването на който трябваше да започне и процесът от мерки, свързани със стабилизиране на дружеството. Това не се получи. Последва и подаване на молба до министъра на здравеопазването от господин Любенов за неговото предсрочно освобождаване. С протокол на едноличния собственик на капитала № РД-16-339 от 29 юни 2023 г. същият бе освободен и назначен доктор Григор Костов Малев. Дължа да Ви информирам, уважаеми госпожи и господа народни представители, че по случая Министерството на здравеопазването сезира Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ към Министерството на здравеопазването за извършване на проверка и изясняване на причините, довели до влошеното състояние на лечебното заведение. Резултатите от проверката на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ показват, че през 2023 г. са напуснали общо 20 служители на лечебното заведение, от които 12 поради неизплатени трудови възнаграждения. През месец януари 2023 г. на персонала са изплатени трудовите възнаграждения в размер на 95%, а за месец февруари 2023 г. – в размер на 70%. За месеците март и април на текущата година не са изплащани възнаграждения. През 2022 г. и 2023 г. управителят не е провеждал конкурси за попълване на свободните щатни длъжности. При извършена проверка от дирекция „Инспекция по труда“ – Сливен, са дадени задължителни предписания за изплащане в пълен размер на трудовите възнаграждения за извършена работа и парични обезщетения на 24 лица с обща стойност на задълженията по предписанието 61 253 лв. и срок за изпълнение до 30 юни 2023 г. Комисията от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ констатира, че сравнителният анализ на преминали болни и проведени леглодни през първото тримесечие на 2022 г. и 2023 г. не кореспондира с твърденията на управителя за „огромния спад на преминали пациенти“, изложени в докладната записка до министъра на здравеопазването. Въпреки влошеното финансово състояние на лечебното заведение управителят не е извършил задълбочен анализ и не са набелязани мерки за стабилизирането му. Липсва изготвен и утвърден от управителя план за погасяване на задълженията, в това число просрочените по контрагенти, който да урежда реда и условията за погасяване на тези задължения. При проверката са констатирани нарушения на Наредба № 5 от 17 юни 2019 г. за утвърждаване на стандарти за финансова дейност, прилагани от държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и комплексни онкологични центрове, за което ще бъде образувано административнонаказателно производство. Уверявам Ви, уважаеми госпожи и господа народни представители, че екипът на Министерството на здравеопазването търси законосъобразни възможности за стабилизиране на дружеството и съхраняване на основната медицинска дейност. На свое заседание от 28 юни тази година ръководството на Министерството на здравеопазването взе решение за преобразуване на „Специализирана болница за рехабилитация – Котел“ ЕООД чрез вливане в „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Министър. Желаете ли реплика, госпожо Георгиева? Заповядайте.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Разбирам, че вече са предприети мерки от страна на принципала – Министерството на здравеопазването, и е назначен нов управител на Специализираната болница за рехабилитация в град Котел. Въпреки това на официалния сайт на болницата все още стои съобщение за преустановен прием на пациенти. Бихме искали да Ви уверим, че ние ще продължим да следим положението по възстановяване работата на това лечебно заведение, включително и по отношение назначаването на медицински специалисти и възможността за връщане на бивши такива служители, които бяха принудени да търсят друга работа поради забавяне на техните трудови възнаграждения. Не са много подобните специализирани болници за рехабилитация в страната, освен това бих искала да обърна и внимание, че в бъдещите планове за развитие на лечебното заведение е необходимо да се помисли и за разширяване на функционалните възможности, за да се осигури по-добра, устойчива перспектива за развитие на болницата.
Благодаря Ви, госпожо Георгиева. Желаете ли дуплика, господин Министър? Заповядайте.
Само едно допълнение. Госпожо Георгиева, освен мерките, които казах в изложението, имаме намерение с участие на Червения кръст да стабилизираме финансово болницата. В момента обаче тя е не само декапитализирана, тя е и буквално изтърбушена от оборудване и инвентар, което е престъпление по общия ред, така че ще вземем мерки в тази посока. Благодаря.
Благодаря, господин Министър. Господин Шопов, заповядайте за реплика.
Благодаря, госпожо Председател. Благодаря за отговора, господин Министър, че са предприети нужните действия, за да се спаси болницата, защото в последно време наблюдаваме в модерната история на България, че много такива лечебни заведения са били закрити и техните материални бази са били ограбени. Като пример мога да посоча болницата в Радунци, мога да посоча и белодробната болница в Сливен, така че това нещо не е ново и благодаря, че успяхте да предприемете нужните действия. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ смятаме, че евентуално има данни за престъпления по Наказателния кодекс – визирам чл. 202, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 141, ал. 3 във връзка с ал. 1 от същия член и вероятно ще пуснем сигнал към прокуратурата за такова престъпление. Благодаря.
Благодаря, господин Шопов. Желаете ли дуплика, господин Министър? Не. Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Златан Стоянов Златанов относно починала родилка в Акушеро-гинекологичния комплекс към Университетска болница „Канев“ в град Русе. Заповядайте да развиете въпроса.
Уважаеми господин Министър, родилка на 29 години е починала рано сутринта на 24 май 2023 г. в Акушеро-гинекологичния комплекс към Университетска болница „Канев“ в град Русе, след като е родила чрез цезарово сечение – секцио, 14 часа по-рано. Час преди смъртта си – в ранните часове, тя е писала есемес до съпруга си, че има силни болки, а няма кой да ѝ обърне внимание, защото акушерката в съседната стая спи. Причинена е смърт поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност. Във всяка болница, след всяка хирургична намеса, каквато е и цезаровото сечение, носещо оперативни рискове, в първите 24 часа е задължително според европейските стандарти да има медицинско наблюдение от дежурен лекар. Моля да ми отговорите достатъчен ли е персоналът в Акушеро-гинекологичния комплекс към Университетска болница „Канев“ в град Русе, в това число лекари и акушерки, и дали са изпълнени минималните изисквания за такова лечебно заведение? Кога Министерството на здравеопазването ще въведе нормативни правила, които да изчерпят в дълбочина тези грижи и които да осъществяват нужния ефективен контрол и в частност да се изработи ефективен стандарт за акушерски грижи?
Благодаря, господин Златанов. Заповядайте, господин Министър, за отговор.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Златанов, уважаеми госпожи и господа народни представители! На основание контролните правомощия на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, регламентирани в Закона за лечебните заведения и Наредба № 1 от 26 март 2019 г. за условията и реда за извършване на проверки, със Заповед № РД-13-538 от 26 май 2023 г. на изпълнителния директор на Агенцията е определена комисия, която да извърши извънредна проверка на Университетската многопрофилна болница за активно лечение „Канев“ – град Русе, по самосезиране във връзка с изнесен в медиите случай за починала родилка в АГ комплекса на болницата след извършено секцио. Периодът за извършване на проверката е от 29 май 2023 г. до 9 юни 2023 г. включително. По разпореждане на Окръжна прокуратура – Русе, е назначена и съдебномедицинска експертиза. За извършената от Агенцията проверка е съставен констативен протокол № 527 от 19 юни 2023 г., съдържащ подробна информация относно констатирани фактически обстоятелства, проверена медицинска документация и писмени становища на медицинските специалисти, ангажирани с медицинското обслужване на пациентката. При извършената проверка от Агенцията не са установени нарушения в диагностично-лечебния процес на пациентката Ивелина Маринова. В заключението на аутопсионен протокол № 10/2023 г. е отразено съвпадение между клиничната и патологоанатомичната диагноза – белодробна тромбоемболия, довела до леталния изход при пациентката. От Окръжна прокуратура – Русе, е предоставен препис на съдебномедицинската експертиза, в която е записано: „Описаната в историята на заболяването клинична картина на настъпването на смъртта на Ивелина Маринова напълно кореспондира с установената аутопсионна и хистологична находка.“ По първия поставен от Вас, господин Златанов, въпрос. В УМБАЛ „Канев“ АД е разкрито отделение по акушерство и гинекология от III ниво на компетентност в съответствие с изискванията на Наредба № 9 за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“. Определените бройки по щат в отделението са заети. Съгласно утвърденото щатно разписание акушеро-гинекологичното отделение разполага с 13 лекари – специалисти по „Акушерство и гинекология“, 52 акушерки и 26 санитари. Медицинската специалност „Акушерство и гинекология“ е комплексна медицинска специалност с преобладаваща оперативна насоченост. Немалка част от медицинските дейности, особено медицинската помощ при раждане, се практикува в условия на спешност. По втория Ви въпрос. С Наредба № 9 от 27 април 2021 г., издадена от министъра на здравеопазването, е утвърден медицински стандарт „Акушерство и гинекология“, в който ясно са дефинирани средствата и начините за постигане на навременна медицинска грижа и високо качество на медицинската помощ по специалността, съобразени със съществуващите национални и международни препоръки, консенсуси и добри практики. Тъй като отделението по акушерство и гинекология към УМБАЛ „Канев“ АД е от най-високо ниво на компетентност съгласно стандарта, следва да изпълнява целият обем от медицински дейности в обхвата на специалността. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Министър. Господин Златанов, имате думата за реплика.
Господин Министър, ясно е, че проблемите в здравеопазването не са от вчера – те са тежко наследство и за Вас самия. Ноторен факт е, че много от здравните работници работят на повече от едно място – в две здравни заведения, най-вече поради недостатъчно заплащане в сферата, в която практикуват. Това, от своя страна, поражда и преумора, и в много от случаите неадекватно изпълнение на вменените им служебни задължения. Известни са, ще изброя само два случая от предходните години, в които акушерки, буквално казано, прегряха психически според съдебнопсихиатричните експертизи, като едната дори преби едно малко кърмаче, заради което беше осъдена на 18 години затвор. Редно е, спешно е необходимо, неотложно е Министерството да вземе присърце мерки по отношение на родилните отделения, защото децата са бъдещето на нашата нация.
Благодаря за репликата, господин Златанов. Господин Министър, ще направите ли дуплика? Няма. Благодаря. Следващият въпрос е от народния представител Веселин Вешев относно критерии за провеждане на конкурс за избор на управител на „Комплексен онкологичен център – Шумен“ ЕООД. Имате думата, господин Вешев.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър! Мястото, което днес „Комплексният онкологичен център“ в Шумен заема на пазара на медицински услуги, и доброто име, което си е извоювал, са плод на дългогодишните усилия на поколения лекари и медицински специалисти. Познаването и следването на традицията е задължително условие за доброто развитие. За съжаление, историята на диспансера носи и своите горчиви поуки, а негативите от неудачни управленски решения в миналото се преодоляват и до днес. През месец март КОЦ – Шумен, получи положителна акредитационна оценка „Отличен“ за следващите пет години. Тя позволява на почти всички отделения в лечебното заведение да бъдат база за специализация. Досега кадри можеха да обучават само в Клиниката по лъчелечение и отделение „Медицинска онкология“. За последните три години в КОЦ – Шумен, са привлечени 11 нови лекари. Двама от тях идват след над 9 години стаж в чужбина. Работи се и по предлагането на все по-добри трудови възнаграждения. С привличането на нови лекари броят на пациентите и обемът на извършената дейност са се увеличили с над 30%. Доскоро критериите за избор на управител на медицинското заведение бяха утвърдени с Решение № 58 по Протокол № 4 от 30 януари 2020 г. на заседание на Общинския съвет – Шумен, а именно: „Да притежават образователно-квалификационна степен „магистър“ по медицина, квалификация по здравен мениджмънт и с призната специалност по онкология или медицинска онкология“. На 18 май изтече срокът на договора на управителя на „КОЦ – Шумен“ ЕООД. Случайно или не, критериите за избор на управител на онкоболницата са променени с докладна записка от кмета на Шумен от 23 април и стават следните: „Да притежава образователно-квалификационна степен „магистър“ по медицина, съответно дентална медицина“. Същевременно съгласно Закона за лечебните заведения – чл. 26б, лечебната дейност в комплексния онкологичен център се ръководи от лекар с призната специалност по онкология или медицинска онкология и с квалификация по здравен мениджмънт. Тоест законовото изискване за специалност „Онкология“ или „Медицинска онкология“ услужливо е пропуснато в акта на общинската администрация. В дневния ред за май и юни месец на Общинския съвет в град Шумен беше предложена докладна записка от кмета на град Шумен, където отново се пренебрегваше чл. 26б от Закона за лечебните заведения. Затова в тази връзка въпросът ми към Вас е: запознат ли сте с изискванията към кандидатите за управител на КОЦ – Шумен, и как Министерството на здравеопазването може да упражни контрол те да не са в противоречие с изискванията на Закона за лечебните заведения?
Благодаря Ви, господин Вешев. Имате думата, господин Министър, за отговор.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вешев, уважаеми госпожи и господа народни представители! Комплексният онкологичен център е лечебно заведение по Закона за лечебните заведения, което осъществява дейност след издадено разрешение от министъра на здравеопазването. Със Закона са определени дейностите, които Комплексният онкологичен център може да извършва, структурата на Центъра и изискванията, на които трябва да отговаря ръководителят на лечебната дейност. Съгласно чл. 26б, ал. 2 от Закона за лечебните заведения лечебната дейност в „Комплексния онкологичен център“ се ръководи от лекар с призната специалност по онкология или медицинска онкология и с квалификация по здравен мениджмънт. Същото лице утвърждава и правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение. Законът не предвижда изисквания за управител на комплексен онкологичен център, а за лицето, което ръководи лечебната дейност. Изискванията към управителните органи на лечебните заведения, определени в чл. 63, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, не се отнасят за комплексния онкологичен център и това е посочено в чл. 63, ал. 5 от Закона за лечебните заведения. „Комплексен онкологичен център – Шумен“ ЕООД е публично предприятие със 100% общинско участие в капитала, в което правата на собственост се упражняват от Общинския съвет – Шумен. В съответствие с чл. 68 и чл. 69, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия общинският съвет е органът, който определя условията и реда за номиниране на кандидати за членове на органите за управление и контрол на общинските публични предприятия и определя публично оповестени правила за провеждане на конкурсите. Министърът на здравеопазването не е законово овластен да се намесва при упражняване на това правомощие на общинските съвети. Съгласно Закона за лечебните заведения промяната на управител на лечебно заведение се отразява в регистъра на лечебните заведения, получили разрешение за лечебна дейност, воден в Министерството на здравеопазването. При тази административна процедура Министерството на здравеопазването извършва проверка за изпълнение на изискванията на Закона за лечебните заведения. Предвид това, че Законът не поставя изисквания за управител на комплексен онкологичен център, Министерството на здравеопазването проверява определено ли е лице, което да ръководи лечебната дейност, и отговаря ли то на изискванията, определени в Закона, в този момент. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Министър. Имате ли реплика, господин Вешев? Заповядайте.
Професор Хинков, министърът на здравеопазването не преглежда, не пише рецепти и не оперира. Следва ли от това, че той не трябва да бъде лекар, а да бъде администратор? С оглед факта, че КОЦ – Шумен, не е просто публично предприятие, а осъществява търговска дейност като лечебно заведение по смисъла на лечебните заведения, трябва да се съобрази със Закона за лечебните заведения и в случая трябва да се приложи принципът „специалният закон дерогира общия“, тоест Законът за лечебните заведения отменя общия закон, тоест Закона за публичните предприятия – публичните общински предприятия. По тази причина управителят на общинското здравно заведение би трябвало да отговаря на изискванията на Закона за лечебните заведения. Ако това решение не бъде изпълнено от Общинския съвет – Шумен, ние ще го обжалваме. Все пак, предполагам, сте разбрали, че Общинският съвет – Шумен, тъпо и упорито ежемесечно се опитва да погази Закона. За радост, му остава още една сесия. Следващият Общински съвет в Шумен ще бъде със съвсем друга конфигурация, която няма да допуска нарушения на Закона. Благодаря Ви.
Дуплика искате ли, господин Министър? Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Маргарита Генчева относно проблеми с аптеките на територията на област Силистра. Имате думата, госпожо Генчева.
Госпожо Председател, доктор Хинков! Продължаваме темата с лекарствата, аптеките и автоматите, за да направим връзката – защо толкова настоявахме за промяна в Наредбата, за която преди малко стана дума в предишния ми въпрос. Причината е, че искаме да бъде осигурен по-адекватен достъп на пациентите до лекарствени продукти. Сега ще си говорим за Силистра, за пациентите в Силистра. Известно е, че в тази област въпросът с аптеките е изключително проблемен. Аптеките са концентрирани в областния град и в градовете Тутракан, Дулово и Главиница. Има няколко аптеки и в по-големите села, а в областта има общо 118 населени места. В цялата област няма нито една денонощна аптека. На хората, които имаме отношение към тази област, ни е известно състоянието на обществения транспорт в региона. Той е изключително проблемен, като не навсякъде има регулярни линии. Има села, в които не всеки ден има транспорт до съответното по-голямо населено място или до Силистра, изобщо не говорим за редовно разписание. Тези обстоятелства препятстват в огромна степен достъпа на пациентите до аптека, респективно до лекарства и лечение, независимо дали имат нужда от назначени, или предписани от лекар, или такива без лекарско предписание. В тази връзка въпросът ми към Вас е: какви конкретни мерки за област Силистра предвиждате, така че да бъде осигурен достъп на хората от областта до аптека, какви мерки предвиждате за решаване на проблема с липсата на денонощни аптеки в област Силистра, в какви срокове възнамерявате да ги проведете и кога да очакваме резултати? Благодаря.
Благодаря Ви, госпожо Генчева. Имате думата, господин Министър.
Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Генчева, дами и господа народни представители! Действащият към настоящия момент режим за издаване на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти е уреден в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Според него право да извършва търговия на дребно има всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец по българското законодателство или по законодателството на държава членка, което отговаря на останалите изисквания в Закона. Така приетото законодателство в страната не урежда критерии по отношение на разпределението и гъстотата на аптеките по територия, обемно осъществяваните от тях дейности или режима на работа на аптеката – дневен, полудневен или денонощен. По този начин преценката за мястото на откриване на аптеката, за нейния режим на работа, обем на предоставени услуги и продукти е единствено по инициативата на притежателя на разрешението за търговия на дребно с лекарствени продукти, който е самостоятелен стопански субект. Задължително условие, което Законът поставя обаче, е търговията с лекарствени продукти да се извършва единствено в регистрирани по реда на Закона за лечебните заведения аптеки и дрогерии. С цел идентифициране на проблема с достъпа до фармацевтични услуги с разпоредбата на чл. 27а от Закона за лекарствените продукти в хуманата медицина беше въведено създаването на Национална аптечна карта, чиято цел е да определи областите, общините и населените места с недостиг на открити аптеки, както и техните дейности, в това число и режимът им на работа. Със заповед от месец март тази година е утвърден съставът на Националната комисия, която има за задача да изработи изготвените областни аптечни карти и Национална аптечна карта, чието финализиране предстои. Съгласно изготвената и утвърдената от областната комисия областна аптечна карта на област Силистра се вижда, че в областта, която е с население 95 хил. 614 души по данни на НСИ, към момента функционират 31 аптеки, която стойност като брой аптеки е над средноевропейските стандарти от 3,23 аптеки за обслужване на 10 хиляди души население. От тези 31 аптеки половината са в областния център, а останалите са разположени в осем населени места, намиращи се в шест общини в област Силистра. Както се вижда от тези данни, в областта не се наблюдава липса на аптеки за обслужване на гражданите. Съществува обаче сериозна диспропорция в тяхното разпределение на територията на областта, а в областта няма аптека с денонощен режим на работа. Изложеният проблем се наблюдава за значителна част от другите области в страната и в тази връзка Министерството на здравеопазването има намерение след финализирането и изготвянето на Националната аптечна карта и извършване на анализ на предоставените от нея данни по отношение на фармацевтичното обслужване в конкретните общини и области да предложи мерки за намаляване на тези наблюдавани диспропорции, които да не се отразят на пазарните принципи на свободната конкуренция. Безспорен факт е, че преобладаващата част от слабонаселените и непривлекателни от стопанска гледна точка райони и общини не разполагат с аптеки или където те са налични, не изпълняват целия комплекс от фармацевтични услуги – работа с НЗОК, отпускане на лекарства, съдържащи наркотични вещества, денонощен режим на работа и други. Една от мерките, които биха могли да се предприемат в тази насока, е целево подпомагане от държавата или общините на дейности по разкриване на аптеки в непривлекателни райони. Въвеждането на публичното частно партньорство за предоставяне на фармацевтични услуги в населени места със затруднен достъп до лекарства е един от начините за справяне с проблеми със затруднения достъп до фармацевтична услуга. Реализирането на такива проекти по разкриване на аптеки или разширяване на дейността на вече съществуващи аптеки също би могло да се осъществява чрез договаряне на процедури за съвместна дейност между общините и съществуващи местни търговски дружества, притежаващи разрешително за аптечна дейност. В този смисъл там, където липсват аптеки, осигуряващи денонощен режим на работа, общината също би могла да субсидира извършването на тази дейност. За региони, в които аптеките нямат рентабилност да поддържат дейности по отпускане на лекарства, заплащани от НЗОК, също биха могли да се осигурят целеви субсидии за поддържане на тази номенклатура. Такъв пример, заимстван от другите европейски страни, е реализиран вече и при нас, където местната власт в община Благоевград в сътрудничество с регионалната фармацевтична колегия осигуриха на гражданите денонощна аптека. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Министър. Имате ли реплика? Заповядайте, госпожо Генчева.
Господин Министър, в изслушването Ви на Здравната комисия Вие демонстрирахте добро познаване на проблемите на системата, поехте доста амбициозни ангажименти, обърнахте специално внимание на пациентите и заявихте намерения да работите в техен интерес. Това, което ми направи впечатление в отговора Ви, има твърде много условни наклонения. Господин Министър, Вие сега управлявате Министерството на здравеопазването. Вие управлявате здравната система. Бих искала да се ангажирате със срокове и с конкретни мерки, които да вземете. Бих искала да знам кога да очакваме резултати специално за тези региони, както отбелязахте, това не е само Силистра. Благодаря.
Благодаря, госпожо Генчева. Дуплика ще вземете ли, господин Министър? Имате думата.
Да се ангажирам с конкретни срокове е малко трудно. Благодаря Ви за предложението, обаче все пак е свързано с много, много работа по нормативната уредба, но ние сме готови с Националната аптечна карта, която ще даде тласък към решаването на този проблем по разпределението на аптеките. Така че работим по въпроса. Уверявам Ви, че ще бъдем максимално експедитивни. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Министър. Преминаваме към следващия въпрос – има два аналогични въпроса, единият се отлага поради отсъствие на народния представител, ще Ви задам другия. Народните представители Костадин Ангелов, Росица Кирова, Ирена Методиева Димова, Красен Кръстев, Мартин Харизанов, Георги Кръстев, Валери Лачовски, Димитър Николов и Ивелин Иванов имат въпрос относно мерките в борбата с популацията на комарите в крайдунавските общини и допълнителните средства за третиране срещу комари. Имате думата, господин Лачовски, заповядайте.
Благодаря, госпожо Председател. Господин Министър! През последните седмици крайдунавските общини трудно се справят със собствени със сили и средства с увеличаващата се популация на комарите заради обилните валежи и високите нива на водите. Ситуацията става все по-напрегната. Общественото недоволство расте и хората масово входират жалби за спешна обработка и дезинфекция на бреговете. Опасенията на гражданите се засилват от страхове и предпоставки да пламнат зарази. Общинските ръководства по места полагат усилия да косят зелените площи, пръскат против комари, но заради високите води на Дунава и прилежащите притоци, блата и водоеми, както и постоянната влага проблемът с насекомите не може да бъде овладян. Едва ли ще е пресилено, ако кажем, че в момента крайдунавските общини реално бедстват и хората страдат. Въпросът ми към Вас, уважаеми господин Министър, е какви са възможностите за целево финансиране, финансово подпомагане на всички крайдунавски общини в борбата с популацията на комарите чрез съответните РЗИ-та? Благодаря Ви.
Благодаря, господин Лачовски. Господин Министър, имате думата.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми доцент Чакъров, уважаеми професор Ангелов, уважаеми госпожи и господа народни представители! Във връзка се отправения от Вас въпрос относно възможност за отпускане от държавата на допълнителни и целеви средства за третиране срещу комари в крайдунавските общини, които са заявили необходимост от такива средства поради увеличение на популациите от комари вследствие на големите количества валежи и пълноводието на река Дунав, и дали Министерството на здравеопазването ще се ангажира за това, Ви информирам за следното: ежегодно редица общини информират Министерството на здравеопазването за недостиг на финансови средства за предприемане на своевременни и адекватни мерки за обработка срещу комари. Министерството на здравеопазването не е ангажирано финансово с извършването на тези дезинсекционни дейности, не планира средства за извършването им и не разполага със специализирани структури за целта. Въпреки това в периода 2020 – 2023 г. кандидатства за финансиране от резерва за непредвидени и/или неотложни разходи в частта за предотвратяване, овладяване и преодоляване последиците от бедствия от Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година. Тази мярка е предприета с цел именно осигуряване на интегриран подход за провеждане на дезинсекционни мероприятия за контрол на комарните популации и включва извършването на обработки на биотопи, които не са обхванати от общините. С Решение № 293 от 12 април 2023 г. Министерският съвет е одобрил финансиране за Министерството на здравеопазването в размер на 2 млн. и 500 хил. лв. за организиране и прилагане на дезинсекционни мероприятия за контрол на комарните популации през 2023 г. Със Заповед № РД-01-234 от 21 април 2023 г. е възложено на директорите на регионалните здравни инспекции да организират на територията на съответната област прилагане на дезинсекционни мероприятия за контрол на комарните популации през 2023 г. с оглед превенция на риска от бедствие и ограничаване на рисковете за общественото здраве. Средствата в размер на 2 млн. и 500 хил. лв. са предназначени за извършване на дезинсекционни мероприятия за контрол на комарните популации върху приблизително 631 хил. 527 декара площ, или 1977 биотопа. В определените площи не са включени площи, които са обработени или предстои да бъдат обработени през 2023 г. от други институции, стопанисващи общински площи. През месец януари 2023 г. Министерството на здравеопазването с писмо до Министерството на финансите е предложило да се осигури целево отпускане на финансови средства от държавния бюджет на общините за предприемане на действия по навременното организиране и прилагане на координирани дезинсекционни мероприятия за контрол на комарните популации в биотопите в цялата страна независимо от тяхната собственост с оглед превенция на риска от бедствие и ограничаване на рисковете за общественото здраве. Уверявам Ви, че Министерството на здравеопазването в рамките на своите нормативно определени правомощия ще продължи да съдейства за постигането на интегриран подход и координиране на действията между заинтересованите страни за опазване на общественото здраве. Благодаря Ви засега. Имам и допълнителна информация, ако имате нужда.
Благодаря, господин Министър. Господин Кръстев, имате възможност за реплика. Имате думата.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, виден е вече резултатът от общите усилия от колегите от седем изборни района и от кметовете на 22 крайдунавски общини. Наистина вече сме информирани, че Министерският съвет отпусна 2,5 млн. лв. и това е възможността за увеличаването. Ще Ви попитам каква е възможността за увеличаването на средствата, както и по-ранното им предоставяне? Защото обилните валежи продължават и явно ще трябва да бъдат извършвани още няколко третирания. Настоявам да се ангажирате лично, и то най-вече с конкретен срок, защото хората на практика са пред бедствие, а това са сериозна група хора и не трябва да се създава напрежение. Благодаря Ви за вниманието и се надявам за конкретен отговор и срок.
Благодаря Ви, господин Кръстев. Господин Министър, имате думата за дуплика.
По отношение на сроковете мога да Ви дам допълнителна информация. В изпълнение на Решение № 293 от 12 април 2023 г. на Министерския съвет, с което е одобрено финансирането, за което стана дума, от 2 млн. и 500 хиляди, са предприети действия от страна на РЗИ за стартиране на обществени поръчки по реда на Закона за обществените поръчки за седемте области по поречието на река Дунав – Видин, Враца, Велико Търново, Плевен, Монтана, Русе и Силистра, са стартирани процедурите през месец май. РЗИ Силистра има сключен договор от 1 юни 2023 г. РЗИ Русе и Плевен са сключили договори от 1 юли 2023 г. В тези области са стартирани дезинфекционните дейности за ларвицидна и имагоцитна обработка. За РЗИ Враца и Монтана предстои да бъдат сключени договори след изтичане на срока за обжалване на решенията за избор на изпълнител. За обществените поръчки, обявени от РЗИ Видин и Велико Търново, има подадени жалби срещу решението за избор на изпълнител и договори ще бъдат сключени след приключване на производството по обжалване. Аз мога да кажа, че с тези средства ще можем да свършим това, което е направено съобразно сроковете по обществените поръчки. Дали ще има възможност за нови средства, е въпрос, който трябва тепърва да обсъдим на ниво Министерски съвет, така че благодаря засега.
Благодаря за отговора, господин Хинков. Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Димитър Иванов относно изграждане на Спешен център в новата сграда на Многопрофилна болница за активно лечение „Св. Пантелеймон“ в Ямбол. Господин Иванов, имате думата.
Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Министър, моят въпрос е свързан с изграждане на спешен център в новата сграда на Многопрофилна болница за активно лечение „Св. Пантелеймон“ в град Ямбол. Уважаеми господин Министър, във връзка с изграждането на новия болничен комплекс моля да ми отговорите на въпроса, свързан с изграждането на Център за спешна медицинска помощ по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 към болничния комплекс. В тази връзка, на какъв етап е процедурата по избор на изпълнител или, ако има сключен такъв договор, на какъв етап е изграждането? Благодаря Ви.
Благодаря Ви господин Иванов. Имате думата, господин Министър.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Иванов, уважаеми госпожи и господа народни представители! Министерството на здравеопазването е бенефициент по проекта „Подкрепа за развитие на системата за спешна медицинска помощ“, финансиран по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020. Подготовката на проектното предложение на проекта от страна на Министерството на здравеопазването бе извършена през периода 2016 – 2018 г. Изработени бяха инвестиционни проекти на включените в обхвата на проекта 235 структури на Спешната медицинска помощ и проектът беше подаден за одобрение от Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ и от Европейската комисия. Административният договор от 2018 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проект „Регионална здравна инфраструктура“ между Министерството на здравеопазването и Министерството на регионалното развитие и благоустройството беше сключен през месец октомври 2018 г. Поради този факт стартирането на обществени поръчки за избор на изпълнители за строително-монтажни работи, строителен и авторски надзор по съответните райони в страната се забави с две години. Във връзка с изпълнение на проекта Министерството на здравеопазването проведе обществена поръчка, в резултат от която сключи договор за строителство № РД-11-353/8 юли 2021 г. с „ИРЕЛ Строй енд Проджект“ ЕООД за обект „Извършване на строително-монтажни работи за нуждите на ЦСМП град Ямбол“. Също така в изпълнение на гореописания проект към настоящият момент се провежда обществена поръчка за избор на изпълнител и за обект „Спешно отделение – град Ямбол“. И двата обекта се намират на територията на новостроящата се болница МБАЛ „Св. Пантелеймон“ в град Ямбол, поради което изпълнението на дейностите по договора за извършване на строително-монтажни работи за нуждите на ЦСМП – град Ямбол, са взаимносвързани с изпълнението на част от дейностите по изпълнение на етапите на новостроящата се болница. По тази причина изпълнението на строително-монтажните работи по ЦСМП – Ямбол, бяха спрени с акт образец 10. След завършване на етапите по изграждане на всички сградни инсталации, комуникации и оформянето на вертикалната планировка на новостроящата се болница ще се възстановят строително-монтажните работи на ЦСМП – град Ямбол.
Благодаря за отговора, господин Министър. Имате думата, господин Иванов, за реплика.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, от изключителна важност е изграждането на новия болничен комплекс в Ямбол, който започнахме през 2021 г. след осигурените средства с постановление на Министерския съвет през 2020 г. да бъде завършено, тъй като сроковете бяха месец февруари 2022 г., но по едни други политически причини ремонтът и процесът бяха спрени. Ямбол и областта имат изключителна нужда този болничен комплекс да бъде завършен. Ясно е, че времето е забавено с над година и половина. Разчитаме изключително много на Вас и процесът по изграждането на Центъра за спешна медицинска помощ да бъде завършен, и то в срок, за да не загубим средства по Оперативната програма, както и процесът, който върви по изграждането на новата сграда на Многопрофилна болница „Св. Пантелеймон“, също да бъде завършен до края на тази година, за да може за следващата 2024 г. град Ямбол и областта това, което започнахме през 2021 г., да бъде завършено и да имаме едно нормално болнично заведение, което да отговаря на нуждите на ХХI век и на нуждите на пациентите, които посещават нашата болница. Разчитаме на Вашия екип – на Министерството на здравеопазването, тези срокове, които бяха забавени, и комплексът трябваше да бъде завършен, пак ще се повторя, месец февруари 2022 г., наистина през тази година да няма повече стопиране на целия процес и през следващата година болничният комплекс да се премести в новата сграда, така както беше планувано със започването на строително-монтажните дейности 2021 г., а не да чакаме още година, две или три и от всичко това да страдат пациентите от Ямбол и от областта. Благодаря Ви.
Благодаря, господин Иванов. Да, разбира се, имате възможност, господин Министър, заповядайте.
Искам да дам само допълнителна информация към това. Действително приоритет в нашето ръководство е завършването на новата болница в Ямбол. Там има един проблем, който трябва да бъде решен максимално бързо, и той е свързан с оборудването, и по-точно с техника за образна диагностика, което изисква определени параметри на помещението, където ще бъде поставена тя. Ние сме поставени в ситуация да се съобразяваме със сроковете на обществената поръчка за тази образна диагностика, за този апарат, който се очаква, и респективно оттам вече строителят да направи съответно разпределение на помещение, където да бъде поставен. Освен това там се строи и хеликоптерна площадка. Болницата ще бъде част от въздушната спешна помощ и тази хеликоптерна площадка също ще бъде част от строително-монтажните работи, свързани с новата болница.
Благодаря Ви за отговора, господин Министър. Следващият въпрос е от народния представител Явор Божанков относно проблеми с лекарствени продукти. Господин Божанков, имате думата да развиете своя въпрос.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, през месец март тази година разследващата журналистка Валя Ахчиева публикува свой материал в сайта „Бивол“. Според него една и съща опаковка от скъпоструващото лекарство за лечение на раково болни Keytruda е верифицирано няколко пъти в системата. Платено е два пъти от Касата и две болници са отчели, че е поставено на пациент. Това означава, че някой от пациентите не го е получил. Възможно е и двама пациенти да не са го получили. Този скандал свършва в Нидерландия, където отчитат същото лекарство, пристигнало от България, което отново е верифицирано в нашата система, тоест тази държава физически е притежавала опаковки от лекарство, което нашата Здравна каса е платила повече от веднъж. Въпросът е останал ли е български пациент без адекватно лечение? Тук говорим за нещо по-сериозно, ако това е така и това се докаже, говорим за престъпление, и то за тежко престъпление. (Смях и шум от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Уважаеми господин Министър, във връзка с тези материали аз поставих писмен въпрос към Вас и на база отговора, който получих, Ви поставям два устни въпроса. (Смях и шум от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Очевидно на колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ им е смешна темата с лекарствата на онкоболните, но бих ги помолил за малко уважение…(Смях и шум от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Моля за тишина в залата.
…към една тема, която е твърде сериозна за раково болните в България. Какъв е бил предметът на проверките за Keytruda в четирите болнични аптеки на четирите болници? Какви задачи са поставени на инспекторите и какъв е резултатът от проверките? Защо Изпълнителната агенция по лекарствата не е установила за четирите болници това, което се разкрива в журналистическото разследване? Защо, след като изпълнителният директор на Българската асоциация за верификация на лекарствата госпожа Паунова твърди пред вестник „Капитал“, че и двата конкретни случая със серийните номера от разследването „Търговия със смърт“ са били подадени като сигнали още тогава, през 2021 г., 2022 г., защо Изпълнителната агенция по лекарствата още тогава не е разкрила двойното доставяне, заплащане на една и съща опаковка Keytruda.
Благодаря Ви за въпроса, господин Божанков. Господин Министър, имате думата за отговор.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Божанков, дами и господа народни представители! (Шум и реплики.)
Моля за тишина в залата.
През 2022 г. Изпълнителната агенция по лекарствата е уведомена от Нидерландската агенция по лекарствата, че търговец на едро в Нидерландия е установил, че закупените от български търговец на едро 3 опаковки от лекарствения продукт Keytruda са със несъответстващи партидни номера между първична и вторична опаковка. При извършените проверки от ИАЛ не са открити конкретни документи, които да сочат, че опаковките от лекарствения продукт са били използвани в България, но същите са били верифицирани в системата за верификация от български субекти, като проверката показа, че няма генерирани сигнали за съмнения за фалшификация в системата от тези опаковки. От представените при проверката документи е установено, че българският търговец на едро е закупил опаковките от гръцко търговско дружество, което съгласно предоставената от Гръцката агенция по лекарствата информация няма издадено разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти. В Република Гърция системата за верификация не е въведена, като съгласно предвидената дерогация в Делегиран регламент (ЕС) 2016/161 това трябва да се случи през 2025 г., което възпрепятства проследяване на цялата верига на доставка чрез системата. Сдружението „Българска организация за верификация на лекарствата“ е субектът, който администрира системата по верификация и е предоставило на ИАЛ достъп до системата съгласно Регламента и чл. 272б, ал. 3, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, а именно единствено за целите на упражняване на надзор върху функционирането на регистрите и разследване при съмнение за случаи на фалшифициране, както и за целите на фармакологичната бдителност и фармакоепидемиологията. Допълнително, извън задълженията по Регламента, Изпълнителната агенция по лекарствата е изискала от Сдружение БОВЛ да предоставя информация за сигнали от системата, които съдържат информация от оперативно значение за нарушения на веригата на лекарствоснабдяване. Сигналите, които ИАЛ е получила в периода от края на 2021 г. и през 2022 г., касаещи отписване на опаковки в аптеки в лечебни заведения, не са свързани пряко със случая, съобщен от Нидерландската агенция по лекарствата на ИАЛ, но данните, събрани от извършените по-рано по този случай проверки на търговци на едро, са в причинно-следствена връзка за проследяване на вериги на доставка при анализа на резултатите от проверките по получените от БОВЛ сигнали от системата за опити за повторни отписвания на лекарствени продукти. Именно след подадената информация от БОВЛ Изпълнителната агенция по лекарствата след анализ на цялата събрана информация и документи и въз основа на установените факти извърши проверки на установените търговци на едро и лечебни заведения, включително и на извършените от тях активности в системата по верификация. Вследствие на извършените от ИАЛ действия и анализи стана възможно, включително и чрез системата по верификация, да се проследи движението на конкретните опаковки от лекарствения продукт Keytruda до посочените в предаването на Валя Ахчиева лечебни заведения. В хода на проверките по веригата на доставка са установени нарушения и несъответствия на добрата дистрибуторска практика, извършени от търговците на едро „Синдра Фарм“ ЕООД и „Финтроп Фарм“ ЕООД, във връзка с което спрямо тях са предприети съответните административни мерки по реда на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и техните разрешения за търговия на едро с лекарствени продукти са прекратени. Образувано е и административнонаказателно производство с налагане на имуществена санкция в размер на 150 хил. лв. В периода 2022 – 2023 г. последователно и съобразно анализираната на всеки етап информация ИАЛ извърши проверки, както следва: болничната аптека на УМБАЛ „Софиямед“ ООД е проверена на 6 януари 2022 г.; болничната аптека на МБАЛ „Св. София“ ЕООД е проверена на 6 юли 2022 г. и на 2 февруари 2023 г.; болничната аптека на МБАЛ „Сердика“ ЕООД е проверена на 24 януари 2023 г. и болничната аптека на МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД е проверена на 28 февруари 2023 г., тоест проверките в четири болници са извършени преди излъчването на първата част от журналистическото разследване „Търговия със смърт“. Проверките на получените сигнали от системата са извършени от ИАЛ в аптеките на посочените лечебни заведения в рамките на правомощията ѝ съгласно Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Инспектирани са и са иззети документи за извършените доставки на конкретните опаковки, предмет на сигналите; справки за разходвани количества от лекарствения продукт Keytruda по пациенти; налични количества, условия за съхранение, трудови договори на работещите в аптеката, графици на работа; проверени са извършваните в аптеката дейности за съответствието им със задълженията съгласно Делегиран регламент (ЕС) 2016/161. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Обусловено от компетентността по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, извън обхвата на извършените от ИАЛ инспекции е проверка на медицинската дейност от страна на медицинските специалисти в отделенията на лечебните заведения за болнична помощ, както и дейностите по отчитане и заплащане на лекарствените продукти от НЗОК. ИАЛ не притежава правомощия и по отношение на установяване на автентичността на издадените фактури като първичен счетоводен документ. Резултатите от проверките, както и събраната и анализирана документация са изпратени своевременно по компетентност на Държавна агенция „Национална сигурност“. На базата на събраните от проверките данни към настоящия момент има образувано досъдебно производство в Националната следствена служба. Предвид наличието на образувано досъдебно производство и съгласно чл. 198, ал. 1 от НПК не бихме могли да коментираме по-подробно резултатите от проверките. Благодаря Ви.
Благодаря Ви за изключително изчерпателния отговор, господин Министър. Имате ли реплика, господин Божанков? Благодаря. Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Росица Пандова-Йовкова относно предприети мерки за полагане на необходимите грижи за деца с хронични заболявания. Имате думата, госпожо Йовкова.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Децата с хронични заболявания продължават да са нежелани в яслите и детските градини, защото няма нормативно установен ред, който да задължава медицинските сестри в учебните заведения да полагат необходимите грижи за тях. Тази отговорност изцяло е прехвърлена върху родителите на децата, които не могат да работят, защото трябва да се грижат за децата си. Например в почти всички детски градини и ясли в страната, за да може дете с диабет да посещава детското заведение, се налага да бъде придружавано от родител или друг близък, който да поставя инсулин. След приетите промени в чл. 120 в Закона за здравето грижата за децата с хронични заболявания е регламентирана, но относимите наредби също трябва да бъдат реформирани. Организацията и дейността на здравните кабинети в детските ясли, детските градини и училищата е уредена с Наредба № 3 от 27 април 2000 г. и с Наредба № 26 от 18 ноември 2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и кухни, на здравните изисквания към тях, издадени от министъра на здравеопазването. Те трябва да бъдат актуализирани и да задължат медицинския персонал да се грижи за децата, които имат нужда от такава грижа. Липсва последващо обучение на медицинските служители за посрещане на нуждите на децата, както и обучение на педагогическия персонал и директорите на детските градини или училищата. От специална медицинска грижа имат нужда децата с диабет, епилепсия, хемофилия, адренална недостатъчност, различни алергии и други заболявания. Това са условно здрави деца, без ментални изменения, равнопоставени на връстниците си, които могат да водят пълноценен начин на живот и няма пречка да посещават учебните заведения, стига заболяванията им да бъдат грамотно, грамотно контролирани. За тази цел имат нужда от тази подпомагаща медицинска грижа в условията на престоя в детската градина, ясла и началните курсове на училищата, извънкласните занимания и дейности. Във връзка с гореизложеното моля да отговорите на следния въпрос: какви мерки са предприети от Министерството на здравеопазването във връзка с актуализиране на настоящата правна уредба относно полагане на необходимите грижи за деца с хронични заболявания в детските градини и училища? Има ли организирани обучения и реобучения за медицинския персонал и осъществява ли се контрол по прилагането на чл. 120 от Закона за здравето? Благодаря Ви.
Благодаря Ви, госпожо Пандова. Господин Министър, имате думата.
Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Пандова, уважаеми госпожи и господа народни представители! Съгласно чл. 120, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето след последното изменение от 2019 г. на разпоредбата здравните кабинети в детските градини и училищата осъществяват дейности по подпомагане процеса на наблюдение и лечение на деца с хронични заболявания, назначено от лекар от лечебно заведение, което осъществява диспансерно наблюдение на съответното хронично заболяване. Посочената дейност е въведена императивно с цитираната законова разпоредба и здравните кабинети в детските градини и училищата, съответно медицинските специалисти, които работят в тях, са задължени да я осъществяват на посоченото законово основание. В тази връзка не би следвало да има риск за здравето на децата с хронични заболявания по време на престоя им в детското заведение и училището, на територията на които функционира здравен кабинет. Професионалните дейности, които медицинските сестри могат да извършват по назначение или самостоятелно, са нормативно определени с наредба, издадена от министъра на здравеопазването след съгласуване с Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. Така например една от дейностите, която се извършва самостоятелно от медицинските сестри, но по назначение от лекар, е осъществяване на различни манипулации. По отношение обучения за повишаване на професионалната квалификация на медицинските специалисти в здравните кабинети следва да се отчитат разпоредбите на чл. 182 от Закона за здравето, съгласно които медицинските специалисти повишават професионалната си квалификация чрез продължаващото медицинско обучение, организирано и координирано от съсловните им организации. Законово регламентираният ред за повишаване на професионалната квалификация чрез продължаващо медицинско обучение се прилага и по отношение на медицинските специалисти, обслужващи здравните кабинети в детски градини и училища. При упражняване на професията си медицинската сестра осъществява промотивни, профилактични, клинични и рехабилитационни здравни грижи в съответствие с професионалните ѝ компетенции. Министерството на здравеопазването отчита факта, че към настоящия момент няма издадена наредба по чл. 26, ал. 2 и 4 от Закона за здравето, която следва да уреди в детайли изискванията към устройството и дейността на здравните кабинети, документацията, която водят, минималният брой деца или ученици, необходим за откриване на здравните кабинети, изискванията за оборудването и консумативите в тях, както и правата, задълженията и отговорностите на лекарите и медицинските специалисти, които работят в здравните кабинети в училищата и детските градини. В тази връзка, доколкото не противоречи на този закон, все още се прилага издадената на основание отменения Закон за народното здраве Наредба № 3 от 2000 г. за здравните кабинети в детските заведения и училищата, която урежда обаче частично посочените по-горе отношения. В тази връзка ще бъдат предприети необходимите действия за нейното актуализиране, като на подзаконово ниво предстои да бъдат включени и уточняващи текстове във връзка с ангажиментите на медицинските специалисти в здравните кабинети по отношение на децата с хронични заболявания. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Министър. Ще има ли реплика? Имате думата, госпожо Пандова.
Уважаеми господин Министър, удовлетворена съм от Вашето обещание и поетия ангажимент да променим заедно Наредба № 3, която урежда дейността в медицинските кабинети. Ще си позволя да цитирам една стара мъдрост: ако искаш, значи можеш, ако можеш, значи трябва. Щом трябва, ние сме длъжни в името на децата. В детска възраст, знаете, се формира собственото чувство за себеоценка. Тези деца трябва да растат в една спокойна и здрава среда и ние сме тези, които трябва да я осъществим. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, госпожо Пандова. Преминаваме към последния въпрос към министъра на здравеопазването от народния представител Маргарита Махаева относно препоръка на Съвета от 6 юни 2023 г. за присъединяване към глобалната рамка за сертифициране в областта на електронното здравеопазване, създадена от Световната здравна организация, и за временните договорености за улесняване на международните пътувания с оглед изтичането на периода на действие на Регламент на Европейския съюз 2021/953 на Европейския парламент и на Съвета. Имате думата да развиете своя въпрос, госпожо Махаева.
Благодаря, госпожо Председател. Първо, за тези от Вас, които не са съвсем запознати, искам да кажа с две думички за какво става въпрос, макар че казусът е много интересен и определено си заслужава вниманието и широкото обсъждане. Съвсем скоро назад във времето, може би преди около месец, Европейската комисия и Световната здравна организация обявиха стартирането на глобалната мрежа за сертифициране на електронното здравеопазване, създадена от СЗО. Оттогава, уважаеми сънародници, на европейско ниво започнаха едни интензивни разговори за регламентирането на реда, по който страните – членки на Европейския съюз, и такива извън него, ще започнат да се присъединяват към тази глобална мрежа. На 5 юни тази година на сайта на Европейската комисия беше публикувана Препоръката на Съвета за присъединяване към въпросната глобална мрежа. Тази препоръка изисква от държавите в Европейския съюз да продължат действията на зелените сертификати и след 30 юни 2023 г., когато изтече срокът на Регламент (ЕС) 2021/953 на Европейския парламент и на Съвета, като целта е да се улесни безпроблемният преход от системата за цифров ковид сертификат на Европейския съюз към глобалната мрежа на СЗО за тотално сертифициране. Официално декларираната цел на тази мрежа е уж да помогне за бързото откриване на заплахите от инфекциозни болести като COVID-19, както и на други такива, които чукат на вратата, да се споделя информация на гражданите с цел предотвратяването на нови и стари инфекциозни болести. На 15 юни тази година се проведе международна среща в Брюксел на представители на различни държави, включително и на България, на която се обсъдиха методите и сроковете, в които тази препоръка да бъде транспонирана в националните законодателства. Предложен е срок до 30 септември, като представителят на България е поискал този срок да бъде удължен до 30 ноември. С кои от българските институции е обсъждано това нещо и кога, не е много ясно, нито се даде медийна или каквато и да е друга гласност на тази среща. За да не влизаме отново в пандемии и поради опита с цифровия сертификат, новото предложение е да се присъединим към глобалната мрежа за сертифициране на електронно здравеопазване, като там ще се съхраняват нашите здравни данни – дали сме ваксинирани срещу ковид или срещу други заболявания и какви; имаме ли някакви заболявания и какви и всякаква друга чувствителна информация, която е лични данни по смисъла на GDPR. Няма да се спирам на повече подробности около тази препоръка, който иска, може да я намери в сайта на Европейския парламент и да си я прочете. Въпросът ми към Вас, господин Министър, е: каква е официалната позиция на България относно тази глобална мрежа на СЗО и кой беше нашият представител на тази работна среща, за която споменах преди малко? Благодаря Ви.
Благодаря за въпроса, госпожо Махаева. Имате думата, господин Министър.
Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Махаева, безпрецедентен бе създаденият единен подход от държавите – членки на Европейския съюз, за издаване на унифицирани документи, които гражданите на ЕС да използват при пътуване по време на пандемията от COVID-19. Издаването на цифрови ковид сертификати на ЕС бе възможно само докато е в сила Регламент (ЕС) 2021/953. Поради изтичащия на 30 юни 2023 г. срок на Регламента, на 5 юни, 25 дни преди изтичането на действието на горепосочения европейски законодателен акт, на държавите членки бе представен Проект на препоръка. Бих искал да подчертая, че препоръките на ЕС не са обвързващи държавите членки актове. Чрез препоръките институциите на ЕС предлагат насоки за действие, без това да води до правни задължения за самите държави членки. В тази връзка приетата на 27 юни тази година Препоръка на Съвета, отново подчертавам, насърчава държавите членки да приведат в действие същата считано от 1 юли 2023 г., тоест в деня след изтичането на срока на действие на Регламент (ЕС) 2021/953. Целта е да се избегне евентуално прекъсване, особено във връзка с международните пътувания до трети държави, от които все още се изискват сертификати за COVID. Това е възможност, уважаеми народни представители, а не задължение – възможност всички граждани на ЕС и пребиваващи в него лица, пътуващи извън ЕС, да продължат да разполагат със средства, с които да доказват статуса си във връзка с COVID-19, когато те изрично са им поискани за пътуване извън Съюза. В тази връзка и с цел улесняване на международните пътувания до трети държави, изискващи такива сертификати, по-специално в случай на извънредна ситуация в областта на общественото здраве с международно значение, е необходимо създаването на системи за смекчаване на въздействието на глобалните здравни кризи върху пътуванията на гражданите. Предвид горното, в обобщение бих искал да кажа, че приемането на Препоръката на ниво ЕС не следва да се тълкува като автоматично присъединяване или ангажимент за присъединяване. В компетенциите на държавите е вземането на национално решение дали да участват в мрежата на Световната здравна организация. В случай че бъде взето решение за присъединяване към мрежата, то ще цели улесняване на пътуванията на българските граждани до държавите, изискващи предоставяне на съответния документ. Докато държавите членки не са свързани към глобалната мрежа на СЗО и в периода до 31 декември 2023 г., те се насърчават да останат свързани към портала на ЕС, доколкото този портал се поддържа от Комисията и при условие че в тяхното национално право е предвидено подходящо правно основание. След изтичането на преходния период, в случай че България не се присъедини, това няма да възпрепятства българската страна да издава сертификати, но те няма да бъдат поддържани от системата на Европейската комисия, защото изтича действието на Регламент (ЕС) 2021/953 и няма да бъдат оперативно съвместими с мрежата на Световната здравна организация. Последното може да препятства свободното движение на българските граждани и да увеличи бюджетния натиск върху страната поради необходимостта от намирането на други подходи за гарантиране на съответствие. Именно затова е важно да отчетем наличието на този акт с препоръчителен характер за държавите членки и на базата на анализ да бъде взето последващо решение, което преди всичко да гарантира запазване на свободата на свободното движение на гражданите ни. Благодаря за вниманието.
Благодаря Ви, господин Министър. Госпожо Махаева, имате думата за реплика. С отговора на този въпрос се изчерпа и времето, предвидено за парламентарен контрол.
Благодаря, госпожо Председател. Благодаря Ви за отговора, господин Министър. В крайна сметка Вие не отговорихте това, което Ви попитах – официалната позиция на България и кой беше нашият представител на тази работна среща? Предполагам, че ще има дебати, когато трябва да се вземе това решение дали да се присъединяваме към тази глобална мрежа или не. Надявам се, вземайки решението си, да вземете предвид факта, че все пак над 80% от българските граждани не се ваксинираха срещу COVID-19 и въпреки широката пропаганда, въпреки парите, които се предлагаха, въпреки подаръците, които се предлагаха, тогава здравият разум все пак надделя. Вие сам разбирате, че с приемането на тази препоръка силно ще бъде ограничено правото на свободно придвижване на тези хора. И още нещо – силно се надявам, че изборът на заместник-министър в лицето на доцент доктор Михаил Околийски, който е председател на Надзорния съвет на Здравната каса, не се дължи на факта, че същият е и председател на българския офис на Световната здравна организация. Предварително искам да Ви благодаря за здравия разум, с който ще подходите към това отговорно решение. Благодаря.
Дуплика ще направите ли господин Министър? Имате думата.
Едно уточнение, госпожо Махаева. Този заместник-министър, доцент Михаил Околийски, никога не е бил ръководител на офиса на Световната здравна организация, а само изпълняващ тази роля. Той имаше свой началник и за известен период го заместваше, но той официално не е бил такъв ръководител.
Благодаря за пояснението и за дупликата, господин Хинков. Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол. Колеги, първо ще Ви прочета едно разпореждане на председателя на Народното събрание, преди да закрия заседанието: „РАЗПОРЕЖДАНЕ на председателя на Народното събрание, № 49-350-02-201 от 7 юли 2023 г. На основание чл. 78, т. 1 от Конституцията на Република България
Свиквам извънредно пленарно заседание на Четиридесет и деветото народно събрание на 11 юли 2023 г., вторник, от 13,00 ч. при следния
1. Второ гласуване на Законопроект за ратифициране на международен договор (Писмо за предлагане и приемане на офертата (Letter of Offer and Acceptance - LOA) BU-P-LAY „Придобиване на Мултифункционална система за обмен на информация Multifunctional Information Distribution System/MIDS Joint Tactical Radio System (JTRS), MIDS Low Volume Terminal (LVT) Block Upgrade 2/BU2) и необходимата поддръжка“. Вносител е Министерският съвет на 1 юни 2023 г. Приет на първо гласуване на 28 юни 2023 г. 2. Избор на управител на Националната здравноосигурителна каса. Процедурата по избор е съгласно правила, приети с Решение на Народното събрание от 23 юни 2023 г. 3. Първо гласуване на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г. Вносител е Министерският съвет на 5 юли 2023 г. 4. Първо гласуване на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 г. Вносител е Министерският съвет на 5 юли 2023 г.“ С това разпореждане Ви уведомявам за следващото заседание на Народното събрание, което ще бъде във вторник от 13,00 ч. Закривам заседанието. (Звъни.) (Закрито в 18,30 ч.) Председател: Росен Желязков Заместник-председатели: Росица Кирова Филиз Хюсменова Секретари: Небие Кабак Станислав Богдански