Гласуване №14

1. Контекст от стенограмата

Държа да отбележа на всички народни представители в залата, които не се занимават практически като юристи в съдебна зала, включително и по дела по чл. 9 и следващите от Закона за защита от домашното насилие, че има някои елементи, които трябва да бъдат доказани на практика, за да може да се реализират механизмите и институтите за защита по този закон.
Къде е идеята този законопроект да бъде внесен? Ако идеята беше да се направи практическото приложение на защитата срещу домашно насилие по-добро, то тогава щеше да се наблегне най-малко на проблемите, свързани с тези съдебни дела, и с доказването по тях. Защото доказването на домашно насилие е изключително голям проблем. То беше, ако не ме лъже паметта, преди малко засегнато от колегата Балачев, който каза по въпроса за споразуменията – за доста от случаите, да не говорим за оттеглените молби за защита от домашно насилие и прекратените производства на това основание, тъй като има и доста такива случаи. Те не съществуват само и единствено защото страните изведнъж са се сдобрили и са решили да забравят това, което се е случило като акт на евентуално домашно насилие, а са приключили със споразумение, защото в доста от случаите е преценено, че няма да може да бъде доказана пълната степен на така извършеното действие, за което се твърди в молбата за защита, и поради тази причина страните са предпочели да приключат, особено молителите, производството по един по-благоприятен за тях начин, отколкото да им бъде отхвърлена изцяло молбата.
Така че важно е становището на Върховния касационен съд, но поне за мен е по-важно това, което съм изпитал в съдебна зала и което се опитвам да Ви дам като пример тук, за да вземете наистина решение по съвест дали това, което ще приемете, в конкретния случай § 4, т. 2, дали наистина ще бъде работещо, защото Ви казвам, че то няма да бъде работещо. Безсмислено е да увеличавате кръга от лицата, които могат да бъдат посочени като домашни насилници, ако не промените критериите, така че много по-лесно да бъде доказано това фактическо съпружеско съжителство, което в настоящата практика бива доказано с големи трудности, тъй като повечето интимни връзки не изпълняват критериите за фактическо съпружеско съжителство. Оттам нататък и евентуалните актове на насилие, които биват извършени от единия партньор към другия, за съжаление, не биват и квалифицирани от съда като актове на домашно насилие. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Благодаря Ви, господин Петров.
Има ли други изказвания по параграфите от първи до четвърти включително? Не виждам.
Прекратявам дискусията и преминаваме към гласуване.
Първо ще гласуваме неподкрепените от Комисията текстове.
Параграф 1 – неподкрепеното от Комисията предложение на народните представители Кристиан Вигенин, Мая Димитрова и Смиляна Нитова.
Гласували 177 народни представители: за 19, против 77, въздържали се 81.
Предложението не е прието.
Има ли предложение за прегласуване? Не виждам.
Преминаваме към § 2 – предложението на народните представители Кристиан Вигенин, Мая Димитрова и Смиляна Нитова, също неподкрепено от Комисията.
Гласували 186 народни представители: за 19, против 81, въздържали се 86.
Предложението не е прието.
Ще се върнем отново на § 1, където ще подложа на гласуване Вариант II, който е отхвърлен от Комисията.
Гласували 174 народни представители: за 32, против 94, въздържали се 48.
Предложението не е прието. (Шум и реплики.)
Гласуваме Вариант II, който не е подкрепен от Комисията. (Шум и реплики.)
Гласуваме отхвърления от Комисията Вариант II на § 1. Върнахме се на § 1, за да гласуваме Вариант II – отхвърлен от Комисията. (Шум и реплики.)
Гласувахме предложението на Кристиан Вигенин, Мая Димитрова и Смиляна Нитова, което е за отпадане на § 1. Сега гласуваме Вариант II, който не е подкрепен от Комисията.