2. Стенограма и изказвания
Фокус по говорител: veselin-milenov-veshev
· намерени изказвания: 2
#1 · speech
Добро утро! Моля за регистрация. Регистрирани 155, има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.) Уважаеми колеги, ще предложа на Вашето внимание програма за работата на Народното събрание за 27 – 29 март 2024 г.: „1. Изслушване на председателя на Националния статистически институт Атанас Атанасов на основание чл. 111 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка със статистическите показатели, имащи отношение към предприетите действия на правителството на Република България за приемане на еврото и влизане на Република България в еврозоната. 2. Национална стратегия за развитие на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност (2023 – 2034) с Проект на решение. 3. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносители – Цончо Ганев и група народни представители; Министерският съвет. 4. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи. 5. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията. 6. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. 7. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) относно подновяване определянето на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа (РЦОНКН) като център от категория 2 под егидата на ЮНЕСКО в София, Република България, подписано на 11 ноември 2023 г. 8. Изслушване на председателя на Съвета за електронни медии Соня Момчилова на основание чл. 111 от Правилника относно рекламни съобщения, свързани с хазартни игри, в радиото и телевизията като точка първа за петък. 9. Парламентарен контрол по чл. 92 – 104 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.“ Моля, режим на гласуване. Гласували 200 народни представители: за 176, против няма, въздържали се 24. Програмата е приета. Ще Ви запозная с две съобщения: С вх. № 49-439-02-6 на 26 март 2024 г. в Народното събрание постъпи писмо от омбудсмана Диана Ковачева, с което тя уведомява Народното събрание заместник-омбудсманът Елена Чернева да бъде освободена поради подадена от нея оставка в това ѝ качество. Писмото на омбудсмана Диана Ковачева е следното: „Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 6 от Закона за омбудсмана моля да бъде освободен заместник-омбудсманът госпожа Елена Чернева поради подадена оставка за напускане на заеманата от нея длъжност. Моля да удовлетворите нейното искане и съответно тя да бъде освободена от длъжността на заместник-омбудсман.“ Приложено е искането на Елена Чернева – заместник-омбудсман, както следва: „Моля да бъда освободена от заеманата от мен длъжност на заместник-омбудсман поради лични мотиви. На основание чл. 15, ал. 1, т. 6 от Закона за омбудсмана подавам оставка като заместник-омбудсман на Република България.“ Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от Закона за омбудсмана правомощията на заместник-омбудсмана се прекратяват предсрочно от Народното събрание при подаване на оставка, като в този случай не се приема решение, а оставката се обявява от председателя на Народното събрание пред Народното събрание. Поради това и на основание чл. 15, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 6 от Закона за омбудсмана обявявам оставката на Елена Николова Чернева-Маркова като заместник-омбудсман. Правомощията на госпожа Чернева като заместник-омбудсман са прекратени считано от днес, 27 март 2024 г. Министърът на отбраната в изпълнение на Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили и Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е уведомил Народното събрание за издадени от него заповеди, с които е разрешил преминаването през въздушното пространство и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и чужди въоръжени сили и средства, както и изпращането и използването извън територията на Република България на военнослужещи и средства от въоръжени сили за участие в учения и по други причини и съвместна подготовка на съюзнически въоръжени сили на територията на страната, като уведомленията са с входящ от № 49-403-03-18 до -21 и са предоставени на Комисията по отбрана. От името на групи или процедури? Господин Свиленски – за процедура.
#2 · speech
БСП за България
Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Господин Председател, Вие изчетохте оставката на заместник-омбудсмана, но не разбрахме мотивите за тази оставка. Вероятно не трябва да бъдат изчетени в пленарната зала, но тъй като, уважаеми колеги, заместник-омбудсманът е един от потенциалните бъдещи служебни премиери в държавата, аз искам да задам въпрос, господин Председател, към Вас – има ли връзка оставката на заместник-омбудсмана с бъдещия служебен министър-председател? Имате ли Вие някаква информация, или съответно в мотивите да е написано това нещо? (Реплика от народния представител Петър Петров.)
#3 · speech
Господин Свиленски, в процедурата „Въпроси и отговори“ аз Ви запознах с уведомлението от госпожа Чернева, като Ви изчетох дословно подадената от нея оставка. Ако няма други процедури или декларации, преминаваме към: ИЗСЛУШВАНЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ СТАТИСТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ АТАНАС АТАНАСОВ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 111 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СТАТИСТИЧЕСКИТЕ ПОКАЗАТЕЛИ, ИМАЩИ ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРЕДПРИЕТИТЕ ДЕЙСТВИЯ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ЕВРОТО И ВЛИЗАНЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ЕВРОЗОНАТА. Вносители – народните представители Петър Петров и Маргарита Генчева. Кой ще представи? (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Щом сме приели точката, достъпат го има. Кажете, господин Дренчев! (Реплика на народния представител Димо Дренчев.) Нека да свърша диалога с господин Петров. Заповядайте, господин Атанасов. Господин Дренчев, Вие ли ще представите мотивите? Заповядайте.
#4 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Макар и малко закъсняло, трябваше миналата седмица да се проведе това изслушване, а не тази. Защото преди две седмици на посещение в България беше господин Паскал Донахю – председател на Еврогрупата и Групата на финансовите министри и на държавите от еврозоната, която играе ключова роля в процеса и решенията, когато дадена държава – членка на Европейския съюз, заменя националната си валута с еврото. Еврогрупата е форумът, където напоследък българските управляващи се опитват да убедят колегите си от еврозоната да проявят гъвкавост и да заобиколят правилата, за да стане възможно по-скорошното унищожение на 144-годишната българска валута, една от най-старите парични единици в съвременна Европа. Посещението на господин Паскал Донахю беше обявено публично в последния момент, без подробности за програмата, а всички срещи и контакти на председателя на Еврогрупата, в това число и тези с медиите, бяха предварително дирижирани и останаха силно контролирани по време на целия му престой в България. След това публичната информация за посещението също беше много внимателно селектирана и представена в удобна за правителството светлина. Въпреки това ние от партия ВЪЗРАЖДАНЕ успяхме на два пъти да се срещнем и да поставим директно пред господин Паскал Донахю конкретни теми, свързани с евентуалното въвеждане на еврото в България. В този контекст нашите притеснения и въпроси, които поставихме пред председателя на Еврогрупата, в много голяма степен зависят от ръководената от Вас институция. Всъщност това е и поводът за днешното ни изслушване. То е и пореден наш опит за преодоляване на наложените в страната информационни и медийни ограничения и постоянното блокиране на критичния публичен дискурс по темата за еврозоната – тема, която е от кардинално значение за всеки български гражданин и за българската икономика, и за бъдещето на България като суверенна държава. Двата големи проблема, които ние от ВЪЗРАЖДАНЕ поставихме пред Паскал Донахю, бяха следните: първо, относно опитите за пригаждане на макроикономическата статистика с цел имитация на изпълнение на Маастрихтските критерии за присъединяване на България към еврозоната. И второ, относно погазването на волята на стотици хиляди български граждани за провеждане на референдум по въпроса за замяна на българския лев с евро. И това – на фона на силно негативна нагласа сред българското общество по темата! По отношение на опитите за манипулиране на официалните макроикономически данни информирахме господин Паскал Донахю, че са засегнати две области, свързани съответно с два от Маастрихтските критерии: инфлацията и бюджетното салдо. Относно инфлацията до нас достигна информация за опити за въздействие върху статистиката, събирана и обработвана от ръководения от Вас Национален статистически институт. Това въздействие се осъществява както на входа, така и непосредствено преди изхода на официално публикуваната информация от НСИ. Провеждат се срещи с браншови асоциации и големи фирми от банковия сектор, търговските вериги, фармацевтичната индустрия и други, на които правителствени представители настояват за намаление или задържане на цените на определени продукти и услуги. Пример за опит за промяна в отчитаната инфлация е също така гласуваният от правителството Проект за премахване на таксите за държавните университети. Имаме сигнали за натиск също вътре в процеса на обработване и публикуване на индексите за инфлацията, които се изчисляват от НСИ въз основа на събираните уж пазарни данни. Разглеждаме като много висок риск от политическо вмешателство и уязвимост на професионалния екип на Статистическия институт поради неблагоприятните условия на работа и заплащане там. Припомняме, че преди няколко месеца служителите на НСИ в цялата страна излязоха на стачка – протест по повод ниските им заплати. Относно бюджетното салдо обърнахме внимание върху следното: от една страна, правителството провежда политика на временно задържане на определени фискални разходи, най-вече на капиталовите разходи, с цел вместване в рамките на 3% бюджетен дефицит. Освен тази политика за временни и противоречащи на икономическите потребности мерки за изпълнение на един от критериите за еврозоната се появяват също съмнения как НСИ остойностява и изпраща към Евростат бюджетните параметри, които ще бъдат гледани при преценката на фискалните критерии по Маастрихт. В тази връзка напомняме, че неотдавна бяха публикувани данни за БВП за страната, поставящи под съмнение постигането на 3-процентния бюджетен дефицит на касова основа. Данните на правителството и за БВП, и за растежа през 2023 г. бяха коригирани надолу, като разминаването в БВП беше близо 6 млрд. лв., равносилно на бюджета на столицата за около три години. За съжаление, само няколко медии коментираха тези притеснителни разминавания. Освен това преди седмица Народното събрание прие Решение, с което възложи на министъра на финансите да предприеме необходимите действия за покриване на оперативния дефицит от 1 млрд. лв. във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ в срок до края на този месец. Тази сума представлява около 0,5% от номиналния брутен вътрешен продукт на България през 2024 г., такъв, какъвто той е прогнозиран в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза. Ако допуснем, и не без основание, че Министерството на финансите е прогнозирало твърде оптимистично салдото за настоящата година, тогава сумата от 1 млрд. лв. може да влоши общия бюджетен дефицит много по-категорично. Този разход директно ще увеличи планирания дефицит над тавана от 3% от БВП, освен ако не стане някакво чудо и внезапно Министерството на финансите увеличи бюджетните приходи със същата сума. Обръщаме внимание, че Решението на Народното събрание задължително дефинира този разход от 1 млрд. лв. като разход на начислена основа, тоест това автоматично ще влоши бюджетното салдо по методиката, която се прилага при оценката на критериите от Маастрихт за въвеждане на еврото. По този начин виждаме тенденция за широко и продължително дебалансиране на бюджета, която е несъвместима с илюзията, че икономиката ни е подготвена и покриваме критериите за еврозоната по устойчив и дълготраен начин, както се иска съгласно критериите, което, уви, поражда големи стимули за българските управляващи да търсят всякакви статистически и бюджетно-счетоводни хватки, за да претендират пред Евростат, че България няма да наруши и тавана от 3% за бюджетния дефицит, което би било вече втори нарушен критерий за еврото освен този за инфлацията. В хода на нашите срещи господин Паскал Донахю ни увери, че Еврогрупата и той като неин председател ще проверят особено стриктно данните от България и няма да направят никакви компромиси, ако страната ни не е готова. От една страна, Еврогрупата има лош исторически опит с държави, въвели еврото на базата на манипулирана и нагласена официална статистика. Последствията от това преди десетилетие поставиха под риск самото оцеляване на единната валута. Затова европейските ни партньори трябва да проявят бдителност и да не допускат разхлабване или заобикаляне на правилата за изпълнение и изискванията за въвеждане на еврото. Негативният пример е в Гърция, където статистическите данни за макроикономическите показатели бяха манипулирани много сериозно преди приемането в еврозоната и това доведе до криза, която сериозно разклати Европейския съюз, но още по-лошо се отрази на гръцката икономика и на гръцките хора.
#5 · speech
Времето, господин Дренчев.
#6 · speech
Но от друга страна, ние всички чухме онзи запис и готовността на Урсула фон дер Лайен да съдейства на българското правителство за измама при заобикалянето на правилата. Искам да Ви напомня за Вашата ключова роля в това да не допуснем гръцки сценарий в България и ръководената от Вас институция да не се поддаде на политически и конюнктурен натиск и да служи честно в полза на българския народ. Ние поискахме това изслушване, за да разсеете нашите съмнения и да ни убедите по един категоричен начин, че българските власти не провеждат целенасочени мерки за изкуствено и временно постигане на статистически данни, които да покажат изпълнение на Маастрихтските критерии за инфлацията и за бюджетното салдо, и че няма да се поддадете на натиск за откровено манипулиране на макроикономическата статистика, на каквито опити ние имаме сигнали, че сте подложен. Благодаря Ви.
#7 · speech
Благодаря Ви, господин Дренчев. Господин Атанасов, имате думата. Имате възможност да направите изложение в рамките на 10 минути – заповядайте.
#8 · speech
Уважаема госпожо Председателстваща, уважаеми госпожи и господа народни представители! На първо място, бих искал да благодаря за предоставената възможност да отговоря на поставените въпроси, като се надявам да внеса яснота относно тези важни и чувствителни теми, свързани с приемането на България в еврозоната. Те са важни, защото може би наистина инфлацията е последният критерий, който България все още не успява да покрие, от критериите за членство в еврозоната. Няма да цитирам числа, но ще Ви дам няколко факта, с които мога да Ви гарантирам независимостта на Националния статистически институт, и те са следните: Националният статистически институт работи стриктно, изпълнявайки Кодекса на Европейската статистическа практика, където са посочени 16 принципа и 84 показателя. 84 показателя, чрез които се изследва качеството на статистическата информация. По всеки един от тези 84 показателя България отчита и се наблюдава какво е качеството на изпълнението. Първото качество на една статистическа информация е независимост на организацията. Повярвайте, ако се наложи или някой се опита да окаже натиск върху Националния статистически институт, да манипулира или промени каквито и да било данни, аз ще съм първият човек, който ще си подаде оставката. Какви са гаранциите за независимостта на Националния статистически институт и на произвежданата от него информация? Гаранциите са в две групи. Първата гаранция е, че Националният статистически институт стриктно следва статистическата теория и практика, която е не само утвърдена в България, не само утвърдена в Европейския съюз, но е и световна такава. Ще дам няколко примера. Ние сме подложени на ежемесечни проверки. Всяка проверка на инфлацията, включително хармонизираният индекс на потребителските цени, се проверява детайлно от Евростат. Данните не се публикуват на сайта на Евростат, преди да бъдат детайлно проверени от самата институция. Това е първо. Второ. Ще има специална мисия на Евростат есента в България, която ще бъде посветена изцяло и единствено само на инфлацията – как се измерва инфлацията, колко е точна информацията, която се публикува, и дали има някакви проблеми. Нещо повече. От вчера тече нова мисия на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, която е в НСИ, която има за цел отново проверка на статистическата информация и готовността на България за присъединяване към ОИСР, тоест искам да обобщя, че Националният статистически институт е обект на проверка не само на Евростат, но и на множество организации, като Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, ООН и редица други международни организации. Националният статистически институт няма да си позволи да публикува каквито и да било данни, без да е сигурен в качеството на тези данни, а още повече за чувствителни данни, каквито са данните за инфлацията в България. Абсолютно категорично отричам да е оказван върху мен натиск да променям или манипулирам по какъвто и да било начин статистическите данни на Националния статистически институт в каквато и да било област, още по-малко в областта на инфлацията. Нещо повече. Всеки може да провери детайлно не просто колко е инфлацията, а на Националния статистически институт може да проверите всяка една от осемстотин и петдесетте стоки, които ние наблюдаваме, тоест Вие може да видите цените на всяка една стока. И тъй като методологията е публикувана, всеки може да преизчисли инфлацията и да види дали инфлацията е точно същата. Гаранцията за прозрачност е именно това, че Националният статистически институт е публикувал методологията и стриктно следва Регламента, определящ методологията за изчисляване на хармонизирания индекс на потребителските цени, който индекс се използва за измерване на инфлацията в България. По отношение на дефицита. Данните, които ще бъдат публикувани, следващите данни ще бъдат на 22 април и тогава ще бъдат известни и данни за 2023 г. какво е отношението на дълга към дефицита. По предварителни данни, които не са на Националния статистически институт, а са на Министерството на финансите, е около 2,2% при необходими 3%. А какви ще бъдат данните, не мога да кажа предварително. Трябва да изчакаме 22 април. Тогава всички държави в Европейския съюз едновременно ще публикуват данни за техния дефицит и съотношението дефицит към брутен вътрешен продукт. Окончателните данни – отново по Регламент, на България и всички държави от Европейския съюз ще бъдат публикувани на 22 октомври за 2023 г., така че тогава ще бъдат известни и окончателните данни за 2023 г. По отношение на събираната информация специално за цените. Искам да кажа, че в момента от няколко месеца Националният статистически институт прави двойна проверка на цените. Защо двойна проверка? От една страна, самите вериги подават информация какви са цените, а вторият подход, чрез който засичаме информацията, е наши анкетьори на място чрез посещение във веригите записват какви са точните цени, на които се продават съответните стоки и продукти, за да бъде изчислена самата инфлация. Самата методология абсолютно ясно е разписана. Това е методологията, която касае Регламента за хармонизирания индекс на потребителските цени. Тази методология се спазва стриктно. Тя е на сайта на Националния статистически институт, на сайта на Евростат и на всички останали държави – членки на Европейския съюз, така че по тази методология не може да има изместване дори и минимално. Националният статистически институт ще продължи да спазва стриктно методологиите и регламентите, които са приети на национално и европейско ниво. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)
#9 · speech
Благодаря Ви, господин Атанасов. Преминаваме към процедурата, свързана с въпроси и отговори от парламентарните групи. Първи въпрос от името на парламентарната група на ГЕРБ-СДС? Заповядайте, господин Иванов.
#10 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Атанасов, миналата седмица, и предишната, от Международния валутен фонд дойдоха във връзка, естествено, с отчитане на критериите по Маастрихт. Министерството на финансите във връзка със срещите с Международния валутен фонд имаха три приоритета, които бяха подчертали, за намаляване ефекта от инфлацията, на инфлационния натиск върху българското население. Знаем, че 2022 г. имаше индикации в България според много икономисти, бяхме във фаза на галопираща инфлация. Радвам се, че този темп се забави, но не е изчезнал и все още България не покрива критериите на Маастрихт по отношение на инфлацията. Във връзка с това от Министерството на финансите бяха изпратили до всички членове на Бюджетната комисия мерки, с които да бъде намален инфлационният натиск, и естествено, статистически да може да отчетем покриване на показателите за инфлация по Маастрихтските критерии. Аз ще попитам според Вас какъв би бил ефектът чисто статистически, а после и житейски дали има някаква логика, като Министерството на финансите беше предложило отпадане на таксите за обучение в държавните висши училища за всички без критерии, и втори сценарий беше предложен от Министерството на финансите – намаляване с 20% на цената на дървата за огрев от държавните горски стопанства. Не мога да оставя настрана, че евентуално Вие, ако отговорите положително, това би покрило под някаква форма инфлационните критерии. Аз съм си задавал многократно въпроса на цената на какво би било това. Дали би бил дългосрочен този ефект, защото е ясно, че държавните горски стопанства най-малкото ще претърпят десетки милиони левове загуба чисто под натиска може би на Министерството на финансите. Със сигурност знам, че през 2022 г. имаше много други механизми, които можеше политически да бъдат взети като мерки, за да намалим инфлационния натиск, който беше двуцифрен, върху българските граждани, така че да прибягваме до такива статистически, да не кажа трикове, ами управленски ходове от министъра на финансите да се намали административно цената с 20% на дървата за огрев, което, естествено, да бъде реализирано като загуба за държавните горски стопанства. Та искам да отговорите: какъв би бил ефектът върху статистическите показатели на инфлацията, ако това бъде приложено? Благодаря Ви.
#11 · speech
Благодаря Ви, господин Иванов. Имате думата за отговор, господин Атанасов, заповядайте.
#12 · speech
Уважаеми господин Иванов, благодаря за въпроса. Ние сме коментирали и друг път двете мерки, които са предприети. Едната е за намаляване на таксите във висшите училища и другата – за намаляване цената с 20% на дървата за огрев. И сме коментирали дори и как евентуално това може в бъдеще да се отрази върху инфлацията. За момента, тъй като все още не е в сила отмяната на таксите в държавните училища – платените в държавната форма на обучение, няма влияние върху инфлацията, тоест за момента влиянието е нищожно. Нула е. Ако бъде прието, това определено ще има влияние върху инфлацията в посока нейното понижаване. Не мога да кажа за момента конкретно число. Естествено, то не може да бъде някакво драстично число. Всичко зависи от това дали ще бъдат премахнати, първо, второ, каква част от студентите ще обхване това, тъй като не всички студенти ще обхване. Тези, които са с платена форма на обучение, доколкото знам, се предвижда те да запазят техните такси, така че понижение със сигурност ще има, и то ще бъде дългосрочно. Друг е въпросът за големината на това понижение. По отношение на дървата за огрев. Доколкото ми е известно, това, което се планира, е намаляване цената на дървата за огрев, обаче само за добив. Това, което се изследва в инфлацията, е всъщност цената на крайния потребител. А цената за добив е различна от цената за крайния потребител и тя обикновено се различава многократно, тъй като, за да стигнат до крайния потребител тези дърва, освен да бъдат добити, тоест да имате разрешително за добиване, трябва някой да ги добие, да ги нареже, нацепи и да стигнат във вид, в който… Тоест директно въздействие няма да има, но косвено въздействие е възможно да има, ако по веригата след намаляване цената на дървата за огрев се стигне и до намаляване на крайната цена, която потребителите плащат за дървата за огрев. Тоест, чак когато крайната цена се намали, това ще има ефект в индекса на потребителските цени, съответно в инфлацията. Благодаря.
#13 · speech
Благодаря Ви, господин Атанасов. Първи въпрос от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“. Кой ще зададе въпроса, колеги? Заповядайте, господин Ганев.
#14 · speech
ПП-ДБ
Благодаря Ви, госпожо Председател. Нашият въпрос ще стъпи и на изложението на народните представители от ВЪЗРАЖДАНЕ, които са внесли искането за това изслушване, и на първия въпрос, зададен от господин Иванов. То е следното: бяха изброени определени политики, които България следва, по отношение на инфлационните процеси. Със сигурност не може да се отрича, че България провежда някакви политики по отношение на инфлацията с оглед изпълнение на критериите от Маахстрихт. Моят въпрос към Вас е от гледна точка на легитимността на прилаганата от Националния статистически институт и разбира се, от Евростат методология за изчисляване на хармонизирания индекс на потребителските цени. Тези политики легитимни ли са, или са неприемливи от гледна точка на методологията? Тоест възможно ли е Еврокомисията или Евростат да кажат не, не – Вие тука нелегитимно натискате цените надолу, това е недопустимо и трябва да отчетете нещо различно. Или те са напълно легитимни антиинфлационни политики, които, ако се отразят на хармонизирания индекс по определен начин, това не може да бъде смятано за какъвто и да било опит за заобикаляне на правилата? Благодаря Ви.
#15 · speech
Благодаря за въпроса, господин Ганев. Заповядайте за отговор, господин Атанасов.
#16 · speech
Благодаря за въпроса на господин Ганев. Всъщност Националният статистически институт и Евростат не оценяват политиките, тоест Националният статистически институт и Евростат измерват какви са цените. Това правят. Измерват какви са крайните цени за потребителите по формулата на Ласпер и я прилагат и се получава каква е инфлацията. Това е цялата процедура. Оттук нататък нито Националният статистически институт, нито Евростат може да кажат – не, това е нелегитимна политика. Щом крайната цена е намалена или не се повишава, значи няма инфлация. Това е. Благодаря.
#17 · speech
Благодаря за отговора. Преминаваме към въпрос от парламентарната група на Движението за права и свободи. Колеги, ще зададете ли въпрос? Не. Следващият въпрос е от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ. Заповядайте.
#18 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Атанасов, ясно е, че НСИ отчита инфлацията. Въпросът понякога е как точно го прави? Знаете, че манипулирането на статистически данни не е нещо ново и далеч не ние тук в България сме го измислили. В годините назад имаше доста случаи и тези от тях, които бяха разкрити, бяха и широко медийно отразени – именно такива манипулации от страна на НСИ. Според специалисти в областта най-общо могат да бъдат обобщени четири начина за манипулации, които могат да се класифицират в четири основни раздела. Първият е чрез плаваща кошница от стоки, по която се изчислява ценовият индекс. В нея влизат не продукти, а група от продукти. Така, ако към края на даден период един продукт от групата е поскъпнал по-малко спрямо друг, то в изчисленията влиза продуктът, който е на по-ниска цена. Вторият е чрез структурата на потребителската кошница, както различните методики, които предполагат различни кошници, които от своя страна се използват за различни цели. Третият касае отделните стоки вътре в кошницата. Много често определени продукти се заменят със заместващи такива с по-ниско качество, но и на по-ниска цена. Не са редки случаите, и това беше отново доста широко отразено в медиите, да се включват дори вредни за здравето продукти, които отново са обаче на по-ниска цена. Четвъртият обхваща процеса на осредняване цените на различните стоки вътре в кошницата, вземайки предвид статистическото число на всяка група. Така се изчисляват среднопретеглени, но не аритметични, а геометрични стойности. Иначе казано, ако се увеличи теглото на стоките с по-малко увеличение на цената за сметка на теглото на стоките с по-голямо увеличение на цената, то крайният резултат ще бъде в посока намаляване на общия размер на инфлацията. От казаното дотук лесно можем да стигнем до извода, че не е много трудно статистически данни да бъдат нагодени, напаснати така, че да обслужват определени политически цели, особено ако председателят на НСИ е бил назначен от финансовия министър в оставка Асен Василев. В тази връзка, господин Атанасов, бих искал да попитам: през последните години какви промени са били направени в списъка със стоки, съставляващи потребителската кошница? Съответно какви промени са били направени в статистическото тегло на отделните групи?
#19 · speech
Благодаря за въпроса, господин Тодоров. Имате думата за отговор, господин Атанасов.
#20 · speech
Благодаря за поставените въпроси. Всъщност това са най-хубавите въпроси, защото чрез тях ще Ви докажа качеството на статистическите данни и как не може да бъдат манипулирани. Отговарям в реда, в който бяха поставени. Първо, едно уточнение – никога в историята на Националния статистически институт, поне аз колкото я познавам, няма доказан случай, някой отстрани може да се съмнява, но няма случай с доказана манипулация на данни. На 25 юни Националният статистически институт прави 144 години. За 144 години няма случай, в който Националният статистически институт да е направил такова нещо. По отношение на четирите въпроса – четирите подхода, които поставихте, с които казвате, че имате съмнение или може да бъде манипулирана инфлацията. Ще Ви оборя, че нито един от тях не работи. Първо, казвате, че това може да бъде чрез плаваща кошница. За съжаление, няма как да стане, защото в България кошницата е фиксирана. Ние нямаме плаваща кошница.
#21 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Вътре има групи.
#22 · speech
Вътре има групи, но ние нямаме плаваща кошница. Кошницата е фиксирана в рамките на всяка една година – от началото до края кошницата не се променя. Така че няма как да има плаваща кошница и по този начин не може да се променя структурата. Структура на потребителската кошница. Структурата на потребителската кошница се определя веднъж годишно и тя се предоставя на Евростат. Как се определя структурата на потребителската кошница? Ще Ви кажа много ясно – чрез едно от най-старите изследвания, които се провеждат не само в България, а и в света. Това е наблюдение на домакинските бюджети. Изследване, което се прави през последните 100 години – от 20-те години, мисля 1926 г. е първата година, тоест почти 100 години се провежда изследване за наблюдение на домакинските бюджети, в които е много ясно и самите домакинства записват какви стоки потребяват. Всяко домакинство потребява различни видове стоки. Има домакинства, които потребяват и нискокачествени стоки, така е. Има домакинства, които потребяват и по-висококачествени стоки. Това е абсолютно нормално, но замяна на стоки е невъзможна, тъй като това е ясно регламентирано вътре в самата методология. Нещо повече. В регламента, определящ хармонизирания индекс на потребителските цени, е ясно записано, че ако една стока не си променя цената, но си влошава качеството, значи имаме инфлация. Замяна на стоки с по-ниско качество е абсолютно невъзможна, както и обратното – с по-високо качество. Осредняване на цените и теглата. Абсолютно няма как да се променя, защото теглата са абсолютно ясно определени и това са теглата, които домакинствата потребяват. Домакинствата определят какви са теглата – колко харчат за храна, за транспорт, за цигари и алкохол и така нататък. Нещо повече, и конкретно за какво, а не просто дали за храна – дали е леща, боб и така нататък. Промяната в потребителската кошница е възможно да се прави само веднъж – в началото на всяка година. Ще Ви дам пример за последната една година, тоест за 2023 г. потребителската кошница включваше 853 стоки и услуги, сега са променени три от стоките и услугите, като са заменени с неща, които вече не се потребяват от домакинствата. Ще Ви дам пример за последните години – никой вече не си купува компактдиск за компютър. Тоест това вече е отпаднала необходимост, най-малкото защото съвременните компютри дори нямат четящо устройство CD-ROM. Последният въпрос, който поставихте, за назначението ми от Асен Василев. Бъркате, не съм назначен от Асен Василев. Аз съм първият в историята на Националния статистически институт – за 144 години, първият председател, който беше избран чрез публичен конкурс, който публичен конкурс траеше три месеца и половина. На този конкурс бяха ясно определени критерии. Имаше 13 кандидати, които минаха през три етапа. Националният статистически институт е първата национална статистика, която може да се похвали с такова нещо. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)
#23 · speech
Благодаря за отговора, господин Атанасов. Преминаваме към следващия кръг от въпроси от парламентарната група на „БСП за България“. Заповядайте.
#24 · speech
БСП за България
Благодаря Ви. Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател, аз, разбира се, с моите колеги се отнасяме с уважение към Националния статистически институт, още повече аз, тъй като там работят мои колеги, наши студенти, висококвалифицирани кадри при ниско заплащане, което винаги е било проблем за задържане на кадрите. В тази връзка, две неща. Първо, господин Петров е прав, че за някакво манипулиране на данни аз не знам, но за неотчитане на данни имаше такъв случай, както казаха колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ. Само че те не казаха, че разликата от 6 млрд. лв. беше открита от нас – имаше пресконференции на БСП и вината не беше толкова на НСИ, колкото на тогавашното Министерство на финансите, което през Националната агенция за приходите и Митниците, господин Петров, не Ви беше подало 6 млрд. лв. тежест на вноса в Република България, което значително променяше брутния вътрешен продукт. След което панически бяха намерени още 6 млрд. лв. да се отчетат като приходи, за да може да се балансира тази според мен преднамерена лъжа от Министерството на финансите, така че фактически грешката можеше да излезе не 6 милиарда, а 12 млрд. лв. Тук вината на Националния статистически институт – екипа по макроикономически анализи, е как те не се забелязали, че Министерството на финансите им подава внос на енергийни вносители с разлика 6 млрд. лв. спрямо предходния период на миналата година. Това няма как да стане, освен при някаква Трета световна война. Така че вината тогава беше на Министерството на финансите, но на Отдела по анализи, който навреме трябваше да сигнализира тази разлика. Но аз използвам случая да Ви питам за следното: каква е прогнозата на Националния статистически институт, тъй като, колеги, НСИ не носи отговорност, той не прави инфлация, той не гарантира икономически растеж. Националният статистически институт – това, което прави – той отчита икономическите показатели в икономиката, прави анализи на тези показатели и подпомага управлението, в това число и с прогнози. И аз сега искам да попитам за прогнозата за 2024 г. Тук колеги питаха за различни група стоки, аз ще питам за енергийните носители, тъй като те ще бъдат основният двигател на ценовите равнища в България, и то при утежнени условия. Каква е Вашата прогноза за динамиката на инфлацията през лятото и есента на 2024 г. – такива анализи Вие имате, от гледна точка на промените в цените на енергоносителите, тъй като тези цени по анализи на Ваши колеги, на наши колеги в Европа и извън нея ще растат? А за хората, които не са икономисти, ще кажа, че това, за което говорим тук – за Маастрихт, бюджетен дефицит, бюджетен дълг, инфлация, зависи от брутния вътрешен продукт, а в него един от ключовите компоненти за формирането е нетният износ. От това зависи каква ще е конкурентоспособността на българската икономика през веригата на цените на енергоносителите и производствените разходи и респективно евентуално приходите от износа на енергоносители. Но, уважаеми колеги, уважаеми господин Петров, каква ще е прогнозата, след като се очаква цените на природния газ и на петрола да растат, а те вече започнаха да растат, в това число и по геополитически причини? Катар отказа да доставя втечнен газ за определен период, поне засега, на Европа по геополитически причини.
#25 · speech
Времето, господин Гечев.
#26 · speech
Приключвам! Президентът на САЩ Байдън забрани износа на втечнен газ за Европа, тоест тук цените няма как да не растат. А от 1 януари ние от бивш износител на електричество, колеги, станахме нетен вносител всеки ден с над хиляда мегаватчаса внос, което ще утежни вноса в България. И след като ще имаме проблеми и в износа, и във вноса, свързани с енергоносителите, каква е прогнозата на НСИ за равнището на инфлацията до края на годината? Благодаря Ви.
#27 · speech
Имате думата за отговор, господин Атанасов.
#28 · speech
Благодаря на професор Румен Гечев. Те всъщност бяха засегнати два въпроса. Първият въпрос беше за промяната на БВП. Има ясно разписани процедури по какъв начин данните за брутния вътрешен продукт – не само на България, това важи за всички страни от Европейския съюз – данните се актуализират. Това се нарича ревизия на данни. Ревизия на данни настъпва общо взето в два момента: единият, когато са налични нови актуални данни, вторият – ако има някаква промяна в методологията и съответно има ясно разписан алгоритъм какво следва при една ревизия на данни. Това е по отношение на първата част. По отношение на втората част – каква е прогнозата на Националния статистически институт за инфлацията и за енергийните продукти. Отговорът е много кратък – Националният статистически институт не прави прогнози с изключение на демографски такива! Единствените прогнози, които прави Националният статистически институт, са само демографски прогнози. Националният статистически институт нито прогнозира каква ще бъде инфлацията, нито прогнозира какъв ще бъде брутният вътрешен продукт! И ще Ви кажа защо не го прави и защо не бива да го прави. Защото, ако Националният статистически институт започне да прави прогнози колко ще е инфлацията, утре ще бъде обвинен, че той е получил тази инфлация, която е прогнозирал, така че не е добре, Националният статистически институт не трябва да прави такива прогнози. Прогнози за инфлацията, знаете, правят Министерството на финансите, БНБ, Европейската комисия и редица анализатори, които работят в тази област, така че това не е работа на Националния статистически институт да прави прогнози по отношение на инфлацията или други макропоказатели, отново повтарям, с изключение на демографските прогнози, които няма как. Благодаря.
#29 · speech
Благодаря Ви, господин Атанасов. Следващият въпрос е от парламентарната група на „Има Такъв Народ“. Кой ще зададе въпроса? Заповядайте, господин Караджов.
#30 · speech
ИТН
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Атанасов, нашият въпрос към Вас е свързан с наскоро изнесените данни, мисля, че около 10 март бяха публикувани данни на Националния статистически институт за брутния вътрешен продукт за миналата година. Ако са точни данните, които бяха обнародвани, се оказва, че брутният вътрешен продукт за миналата година е 183,7 млрд. лв., което също така е около 8 милиарда по-малко от това, което беше планирал българският бюджет. Тук за колегите от „Продължаваме Промяната“ специално искам да напомня, че този бюджет беше планиран от финансовия гений, който сега е наш финансов министър, който за пет-шест месеца напред трябваше през месец юни да сметне какъв ще е брутният вътрешен продукт и който по стара негова традиция го преразчете, а именно: преразчете го не с колко да е, а с 8 милиарда. И оттам тръгват лошите новини – да кажем, че финансовият министър е много зле със сметките, но той си позволи да направи това, като предварително отчете един дефицит, за който всички медии бяха надлежно информирани, и българското общество трябваше със задоволство да въздъхне, че бюджетният дефицит на България за миналата година е 2,2%. Вашите предварителни данни обаче показват, че този бюджетен дефицит надхвърля с 5,6 милиарда допустимия праг от 3% спрямо брутния вътрешен продукт. И макар да е минимално това превишение, ще се окаже, че за миналата година… (Шум и реплики.) Понеже Вие направихте едни предварителни данни, един предварителен отчет, бихте ли ми казали към днешна дата има ли актуализация на тези цифри, продължава ли това превишение на дефицита да бъде толкова голямо и въобще да ни дадете малко повече информация? Благодаря Ви.
#31 · speech
Благодаря и аз, господин Караджов. Имате думата, господин Атанасов, за отговор.
#32 · speech
Благодаря на господин Караджов за поставения въпрос. Колко точно е брутният вътрешен продукт на България за 2023 г., ще знаем в първите дни на октомври тази година. И ще Ви кажа защо. Защото знаете, че всички фирми подават годишните си отчети до 30 юни с възможност за корекция на техните отчети до 30 септември. Затова първите дни на октомври ние ще знаем окончателните данни за брутния вътрешен продукт. Тъй като срокът е достатъчно голям, за да могат да се вземат все пак някакви управленски решения, междувременно излизат различни оценки на брутния вътрешен продукт. Мога да Ви кажа, че първата оценка, която се прави, е още 30 дни след приключване на годината, тоест още в края на януари има първа оценка. Дали ще останат тези 183 милиарда, аз няма как да кажа, защото фирмите още не са си подали годишните отчети. Има, разбира се, още много друга информация, но основната информация идва оттам. По отношение на дефицита – какъв ще бъде. Окончателните данни за дефицита за 2023 г. ще бъдат публикувани на 22 октомври, защото, първо, трябва да знаем колко е БВП и после да разберем какъв е дефицитът. Предварителни данни ще има на 22 април в 11,00 ч. Знаете, ние имаме политика – не само, разбира се, Националният статистически институт, всички статистики в Европейския съюз имат политика за едновременно оповестяване на данните за всички потребители. Така че на 22 април ние ще имаме предварителни данни, на 22 октомври ще имаме окончателни данни за дефицита и съответно отношението му към брутния вътрешен продукт. Благодаря.
#33 · speech
Благодаря Ви, господин Атанасов. Преминаваме към втория кръг от въпроси. Първи въпрос от парламентарната група на ГЕРБ-СДС – няма такъв. Парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ – заповядайте, имате думата, господин Димитров.
#34 · speech
ПП-ДБ
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Какво научихме до момента в дебата? Няма никаква манипулация на данни, дори не е имало такъв опит, стана ясно от председателя на Националния статически институт. Но по-важният въпрос за мен е следният: за да не продължат да се разпространяват фалшиви новини, защото това са очевидно фалшиви новини и те са разпространявани целенасочено, това е опит за удар срещу членството на България в еврозоната, нищо повече, нищо по-малко – за това става въпрос. Има ли, господин Атанасов, до момента някакви забележки от Евростат по отношение на методологията, която България прилага за изчисляването на дефицита на начислена основа? Има ли някакво писмо, забележки, да са поискали някаква промяна, да са казали: методологията на България не отговоря на някакви европейски изисквания? Защото, ако няма, целият този дебат е фалшив, целият този дебат е изкуствен, защото за целия Европейски съюз има една и съща методология, един и същи начин за начисляване на инфлацията, една и съща дата на обявяване на данните и никой, никоя страна не може да се отклони нито на йота от тази методология! Знаете ли защо? За да бъдат сравними данните! За да има сравнимост на данните! Така че аз се надявам днешният дебат, макар и излишен за провеждане в пленарната зала, да бъде полезен в тази насока. Първо, че никога не е имало опит за манипулация на данни по отношение на инфлацията, второ – по-важното, че ако се окаже, че няма забележки от страна на Евростат и че те са приели цялата методология, която прилага България, това означава, че от статистическа гледна точка България няма проблеми. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Но имаме други проблеми – имаме проблеми, че нямаме правителство. Не ни е проблемът статистиката, проблемът е другаде! Имайте предвид, че накрая ще се окаже, че този, който е разрушил правителството, той ще носи отговорност за влизането в еврозоната, уважаеми колеги. Така че, господин Атанасов, отговорете ни ясно на въпроса дали има писмо, дали има забележки, дали има някакво искане за промяна на методологията от страна на България от страна Евростат? Това е моят въпрос. Надявам се шумът от залата да не Ви е попречил да чуете въпроса, господин Атанасов. Благодаря Ви.
#35 · speech
Благодаря, господин Димитров. (Реплика от народния представител Цончо Ганев.) Ще имате възможност в отношението, господин Ганев, да покажете отношението си. А сега имате думата за отговор, господин Атанасов – заповядайте.
#36 · speech
Благодаря, господин Димитров, за поставения въпрос. Не само че няма писмо, не само че няма забележки по използваната в България методология, ами това е методологията на Евростат. Нещо повече даже, не просто Евростат сяда и си я измисля, а това е международна, световна методология. Една методология, първо, за да бъде приета от Евростат и наложена за всички страни, тя е и широко обсъждана във всички статистически среди, така че нито има забележка, нито има писмо. Нещо повече, на място идват да проверяват и няма забележки по отношение на тази част. Още нещо искам да допълня – за мен този дебат е изключително важен, защото едно от качествата на статистическата информация е прозрачност и публичност. Така че този дебат постига и това качество на статистическата информация – да е абсолютно ясно какво произвежда Националният статистически институт, как се изчислява, как се публикува и как се възприема от потребителите, защото и това е част от цялата статистическа система. Благодаря Ви.
#37 · speech
Благодаря за отговора, господин Атанасов. Преминаваме към Движението за права и свободи. Не виждам желаещи за въпрос. Следващият въпрос е на парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ. Господин Ганев, Вие ли ще зададете въпроса? Господин Дренчев, заповядайте.
#38 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Уважаеми доцент Атанасов, данните на Вашите колеги от Евростат показват, че през третото тримесечие на 2023 г. Европейският съюз като цяло и еврозоната в частност страдат от свиване на брутния вътрешен продукт на тримесечна база. През четвъртото тримесечие растежът е нула процента и за Европейския съюз, и за еврозоната. Германия е с нулев растеж в две тримесечия и спад в четвъртото на тримесечна база. Международната търговия се свива. Вътрешнофирмената задлъжнялост расте, включително и в България. В същото време, през цялото това време, в България всичките тримесечия има растеж и още по-голям е растежът и на годишна база. Вярно е, че тези икономически процеси имат един лаг във времето, но големите стойности на растежа на годишна база в най-потиснатите тримесечия на миналата година – третото и четвъртото, и кризата при основните търговски партньори така поставят едно съмнение за политически натиск картината да се оцвети в розово и да се представи по-хубаво от реалността. Всъщност целта на това изслушване, и Вие ще го чуете в нашето становище, е да Ви предупредим, да Ви предпазим, да Ви алармираме за Вашата роля – данните, които подавате, да са абсолютно коректни и да не се поддавате на натиск. Не трябва да забравяме, че брутният вътрешен продукт за 2023 г., дори и след тези оптимистични данни, е около 6 милиарда по-малък от прогнозата на Министерството на финансите и дефицитът на касова основа го поставя в противоречие със Закона за публичните финанси, ограничаващ дефицита до само 3% спрямо БВП. В момента след излизането на актуалните данни реалният дефицит за миналата година – за 2023 г., надминава ли 3% по методиката на Евростат, защото така твърди в свое интервю Людмила Елкова, която е член на Управителния съвет на БНБ и бивш заместник-министър на финансите? Конкретният ми въпрос към Вас е – на 22 април какво ще чуем от Евростат ние като брутен вътрешен продукт за 2023 г.? Дали ще бъде над 3%? Благодаря Ви.
#39 · speech
Благодаря Ви, господин Дренчев. Имате думата за отговор, господин Атанасов.
#40 · speech
Благодаря за поставените въпроси, господин Дренчев. Факт е наистина, че през последните няколко тримесечия някои от държавите – членки на Европейския съюз, намаляват своя БВП, тоест навлизат в рецесия. Не е само Германия. Има и други държави. Но е факт, че и голяма част от двадесет и седемте държави – членки на Европейския съюз, пък имат растеж, което е абсолютно нормално, тоест в момента няма някаква европейска криза. Част от страните намаляват брутния си вътрешен продукт. Друга част, даже мога да кажа по-голяма част като брой, увеличават брутния си вътрешен продукт. България, за щастие, е от тези, които увеличават брутния си вътрешен продукт. Не е с много. Първите оценки за около 1,8, което не е много, може би не е и малко, някъде смятам, мога да кажа прилична стойност. По отношение на изчисляването на брутния вътрешен продукт искам да дам едно пояснение. Понеже брутният вътрешен продукт е може би най-важният макроикономически показател, Националният статистически институт и всички държави – членки на Европейския съюз, го изчисляват по три различни метода. Това са метод на доходите, метод на разходите и метод на крайното използване. И трите метода дават едни и същи резултати. Това е гаранция, че не може да има грешка, че не може да има някъде изпуснато нещо – по три различни начина, даващи едни и същи резултати. А какви ще бъдат резултатите, ще разберем на 22 април. Благодаря Ви.
#41 · speech
Благодаря за отговора, господин Атанасов. Въпрос от „БСП за България“. Колеги, имате думата да зададете въпроса си. Няма въпрос от „БСП за България“. Последният въпрос от групата на „Има Такъв Народ“. Няма въпрос също. Преминаваме към процедурата с отношение. Първото отношение е на групата на ГЕРБ-СДС. Имате думата, господин Иванов.
#42 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Атанасов, предметът на днешното изслушване е наистина изключително важен от гледна точка на това да не се подбива доверието в институциите, особено в една такава стара институция, като Националния статистически институт на България. В тази връзка трябва да направим една ретроспекция обаче. Аз не смятам, че някой ще си позволи и се надявам да не се допусне под никаква форма манипулиране на данни с цел приемането на България в еврозоната. Надявам се България да изпълни добросъвестно критериите за членство в еврозоната и да станем максимално бързо пълноправни членове. Дългогодишната приоритетна цел на Политическа партия ГЕРБ и финансовата политика от финансовите министри, които управляваха по наше време, спазваше тези критерии. Помните, колеги, че 2020 г. България беше приета в чакалнята на еврозоната, в Банковия съюз и тогава икономиката, доходите на българските граждани, инфлацията, ръстът на икономиката, дефицитът в държавния бюджет отговаряха на тези критерии. Отговарянето на тези критерии не е само важно за членство на България в еврозоната, а е важно за качеството на живота на хората, предвидимостта на държавните разходи и естествено, задлъжнялостта на бъдещите поколения. Възникнаха спорове в залата какъв дефицит се коментира, начислен ли е на касова основа. Има съществени разлики. Съществена разлика има и при този дефицит, който се отчита по Маастрихтските критерии, естествено, този на начислена основа. Не е това важното. Важно е да подчертаем за българските граждани, които гледат тази сутрин дебата в Народното събрание, че всеки дефицит е лош – дефицит, който се появи през последните три години. Избързване на разходите, което се направи на социалните, пред възможностите, казвам избързване на разходите, които се правят от страна на държавата, пред възможностите на икономиката и на данъчната система да събира, да се подсигурява генерира този дефицит. Дефицит знаем как се финансира – най-често чрез заеми. Аз лично изповядвам идеологията, че няма устойчивост, ако се финансират предимно социални разходи и такива, които не водят до инфраструктурни подобрения или не влагат в капацитета на индустрията или на икономиката нещо допълнително, което да я вдигне или направи по-конкурентоспособна. Последните три години, колеги, и всички български граждани, както казах, отчитат инфлация по джоба си, по доходите, по средствата, с които разполагат, за да задоволяват ежедневните и месечните си нужди. Инфлация, която е отчитана от статистиката, а и по други критерии българските граждани знаят, че поне една трета от доходите им бяха зачеркнати последните три години под формата на инфлационен натиск. Има външни фактори, които влияят на инфлацията в България, но имаме и вътрешни такива и те са за мен чисто политически – основно поради лоши управленски решения. От днешния дебат господин Атанасов каза в отговор на моя въпрос, че тези предложения, които са направени от Министерството на финансите, води някаква политика явно, за мен доста нескопосана, по отношение на борба с инфлацията. Едното, както казахме, се изразява в намаляване цената на добива на дърва за огрев от горските стопанства, което по думите на господин Атанасов ще доведе само до загуба за горските стопанства и минимален реален ефект върху потребителската кошница, тоест нескопосан метод за овладяване на инфлацията, която се забавя, но не е изчезнала. Другият такъв предложен механизъм е изчезване на таксите за всички студенти. Аз смятам, че е прибързано решение. Надявам се да не се стигне до крайната му реализация, преди да бъде обмислено какъв резултат и цел, и ефект се гони с това. Защото статистиката не трябва да се превръща в стъкмистика. Министерството на финансите жонглира със средства, както стана и публично известно, от миналата година бяха направени разходи, които да се отчетат в тази, с цел стъкмистика – стъкмистика, за да отговорим на критериите. Аз се надявам да го направим и да бъде отчетено реално, за да може наистина България да завърши дълъг път, който през последните три години се отклоняваме от него, именно членството на България в еврозоната. Защото 2020 г. – до средата на 2021 г. ги покривахме успешно всички критерии, докато последните две години се борим с дефицита, може би по-успешно с него, но с инфлацията нещо последните три години ни куца и управлението на финансовия министър не се справя. Затова се надявам да си вземем тези поуки. Аз имам доверие в българските институции и се надявам скоро да се поздравим реално със завършване на този път към пълна евроинтеграция, именно приемането на България в еврозоната, защото съм убеден, че това ще е добре за доходите на хората и добре за бизнеса и за цялата държава. Благодаря за вниманието.
#43 · speech
Благодаря, господин Иванов. Следващото отношение е на парламентарната група „Продължаваме Промяната – Демократична България“. Имате думата, господин Ганев.
#44 · speech
ПП-ДБ
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги и дами и господа народни представители – за тези, които не са колеги, нали! Този дебат според мен е всъщност – не е лошо да се случва в нашата зала, защото има понякога доста технически неща, които е добре и ние тук да знаем. Примерно господин Атанасов спомена изрично, че се използва формулата на Ласпер, когато се изчислява индексът на потребителските цени, било то национални, било то хармонизирани. Също така спомена, че теглата са фиксирани. Те не се променят по време на календарната година, за която се изчислява съответният индекс, а те са фиксирани въз основа на данните за предходната година от изследването на домакинските бюджети, които с двойна национална представителна извадка, многохилядни домакинства участват в него и е едно от нещата, които се смятат за най-добре установените методологии изобщо в историята на статистиката. Той спомена, че всъщност вече почти век гони това изследване в България. Тези тегла не се променят по време на годината, тоест индексът е Ласпер. Ако беше с така наречената плаваща кошница или с променливи тегла по време на годината, индексът щеше да е Paasche, само че той не e. Хубаво е да ги разбираме тези неща. По отношение на брутния вътрешен продукт, това, което излезе 183,75 млрд. лв. за 2023 г., е първата оценка. Тя ще бъде подложена на сериозна ревизия, която ще бъде съобщена през месец октомври. Обикновено тази ревизия е доста нагоре, защото просто постъпват повече документи от отчетите на фирмите в Националния статистически институт. През последните години е имало случаи с няколко милиарда да бъде ревизиран нагоре, така че съотношенията, когато знаменателят се увеличи, дробта пада. С тези данни касовият дефицит по предварителните данни и за самия дефицит от Министерството на финансите, и за брутния вътрешен продукт от националната статистика е 3,06% – 3,06, касовият, само дето касовият няма нищо общо с никакви критерии за никаква еврозона. Той е просто за информация – много полезна, много важна за правене на политики и така нататък, но няма нищо общо с никаква еврозона и критериите за нея. Критерият за еврозоната е дефицитът, или бюджетният баланс, да сме точни, защото може и да е на излишък бюджетният баланс на начислена основа. Предварителните данни за бюджетния баланс на начислена основа на 2,2 – 2,3% дефицит за 2023 г. дори ако въобразеният от господин Дренчев 1 милиард се включи, пак не е три. Пак не стават три! Така че няма абсолютно никаква заплаха по изпълнението на критерия от Маастрихт за 2023 г. Изчислението на критерия става на база данните за последната календарна година с налични данни. Тоест, ако през 2024 г. се взема решение от страна на партньорите ни в Европейския съюз за членството на България в еврозоната, ще се вземат данните за 2023 г. и няма да се гледат текущите, предварителни, недоуточнени и неревизирани данни за самата 2024 г. И накрая да кажа, че тук стана дума и това беше напълно легитимна забележка, че хората изпитват инфлацията абсолютно индивидуално – всеки за себе си. Точно така е! Общият индекс е наистина общ индекс, всяко отделно българско домакинство преживява своя собствена инфлация. Само дето колегите от Националния статистически институт дават възможност на всяко домакинство в България да изчисли собствената си инфлация. Има там един инструмент на интернет страницата на Националния статистически институт, който дава възможност на всеки, който се интересува, да влезе и да попълни собствените си тегла на собствения си домакински разход и да получи каква инфлация има точно този човек или това домакинство, тази стопанска единица – така да го кажа. Аз наистина бих призовал българските граждани да се поинтересуват, да влязат и да видят каква е собствената им инфлация. Това наистина за тях ще бъде една ценна информация, на която могат да основават решенията на собствените си лични бюджети – така че още една полза от този дебат. Иначе, по отношение на това, че методологията се спазва абсолютно, както е разписана от Евростат, че изчислението на бюджетния баланс е абсолютно синхронизирано с партньорите от Европейския съюз и там няма забележки за неправилни изчисления и че няма никакъв опит за заобикаляне на критериите, но има опит чрез политики те да бъдат изпълнени – няма никакво съмнение. Благодаря Ви.
#45 · speech
Благодаря Ви, господин Ганев. Преминаваме към следващото отношение – на парламентарната група на ДПС. Няма. Парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ – имате думата, господин Костадинов.
#46 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви, госпожо Председател. В целия, слава богу, сравнително експертен дебат, който се получи, потъна основната идея на изслушването, заради която всъщност ние поискахме, макар и осъществено със закъснение, изслушването, а именно да стане ясно отговаря или не в момента България на критериите за членство в еврозоната. Естествено, ние имаме своите подозрения за натиск, който се оказва върху Националния статистически институт. Господин Атанасов ги отрече, надявам се да е така действително. В крайна сметка всичко скоро ще се разбере, защото се предвижда да излезе прословутият конвергентен доклад през юни месец и ще се види отговаряме или не. С оглед на това, че от страна на официалната институция – Министерството на финансите, през Асен Василев заявиха, че дори да не отговаряме сега, юни месец, октомври месец ще поискаме друг, извънреден конвергентен доклад. Очевидно е, че към настоящия доклад по-скоро не отговаряме. Разбира се, тъй като в статистиката работят изключително добри специалисти, и това не го казвам с ирония, защото е факт – националната статистика е едно място, в което работят много добри специалисти, лошото е, че са изключително зле заплатени, но това е друга тема. Тези обаче изключително добри експерти и специалисти и техните умения се използват с много нечистоплътни намерения от сегашното управление с една простичка идея – с еквилибристиките на статистическата наука, която наистина е изключително точна наука и много точно може да предположи понякога какъв резултат ще се получи, стига да бъде зададен предварително, да се направи необходимото така, щото да излезе, че отговаряме на условията за членство на България в еврозоната. Както е ясно и както добре се знае, има три основни критерия. Единствено по един от тях ние отговаряме категорично, и то поне от 20 години насам – отношение дълг към брутен вътрешен продукт. По отношение на другите критерии, що се отнася до дефицита и особено до инфлацията… За дефицита можем да влезем в дълги препирни за прословутия милиард, за който спомена преждеговорившият, дали този милиард щял да влезе, или няма да влезе, откъде ще влезе, как ще влезе, дали ще е един, а може и да са два милиарда – това е друга тема. Въпросът обаче, що се отнася до инфлацията, всеки един от гражданите може, без да е експерт и без да е запознат, да се консултира със собствения си портфейл и собствения си джоб. Защото, когато се влезе в магазина, там данните на статистиката нямат никакво значение. Хората много добре виждат, знаят и усещат по джоба си колко е реалният ръст на техните разходи. А ръстът е много голям! Още повече че се очаква не ръст, не скок, а взрив на разходите след 1 юли, когато с частичната либерализация на пазара на електроенергията, както беше споменато неколкократно от представители на почти всички политически сили, особено тези от опозицията и на първо място от ВЪЗРАЖДАНЕ, цената, която се очаква да скочи, е от порядъка между 20 и 30% – това са сметките за ток. А оттам започва всичко. Дано не се случи това нещо, разбира се, защото има обратната теза, но при всички положения говорим за скок, и то далеч не незначителен. Двуцифрен скок в цената на тока за битовите потребители не е имало поне от 15 години. Двуцифрен скок! Това нещо в средата на годината може да не се усети, но с първите сметки наесен ще се усети. Точно поради тази причина Асен Василев полага неистови, кански усилия, за да може да изнасили статистиката и да направи така, че да получи така желаните от него данни и числа. Ние знаем, че той е изключително чувствителен към данните и числата особено по отношение на инфлацията, защото добре известен факт е, че инфлацията не е такава, каквато се показва в статистиката. Затова публична тайна стана фактът, че когато преди няколко месеца мобилните оператори решиха да увеличат своите такси точно заради скока на инфлацията, оправдавайки се със скока на инфлацията, Асен Василев им е вдигнал доста сериозен скандал по темата, защото му провалят плановете. Сега пак трябваше да зададем въпроса: ние на кого да вярваме – на статистиката, която ни казва, че няма инфлация, или на мобилните оператори, които уведомиха абсолютно всички, че трябва да ни увеличат договорите заради същата тази инфлация, която според Асен Василев не съществува? Да не говорим, че имаше многократни споменавания и позовавания от страна на господин Атанасов на Евростат. Нашите уважения от ВЪЗРАЖДАНЕ, Евростат е последната институция, на която можем да вярваме с оглед на няколко много яростни прецедента. Първият беше с влизането на Гърция в еврозоната през 2001 г., за която, както излязоха документи и материали, защото това беше преди 23 години, Евростат са били наясно, че гърците фалшифицират статистиката си и въпреки това нищо не са направили, защото решението беше политическо. Решението за влизането в еврозоната винаги е политическо апропо. Въобще няма отношение към инфлация, статистика, към финанси и така нататък. Там, ако решат, ще ни анексират и ще унищожат нашата финансова независимост, ако преценят, че им трябва още едно парче от Източна Европа, което да асимилират. Ако решат, че точно в момента не сме им нужни, защото по-скоро ще им разклатим финансовата система, ако ще и да отговаряме не на три, а на 33 критерия, пак няма да ни вземат. В случая с Гърция през 2001 г. за тях беше важно, защото европейският проект тогава беше само на две години – говорим за проекта за еврозоната, и беше много важно да се докаже колко е вървежен. Затова Гърция беше взета, въпреки че не отговаряше на условията. Вторият случай не е отпреди 23 години, отпреди една година и три месеца е – Хърватия. Всички знаеха, че хърватите замразиха цените си буквално. Отново, пак на разговори между техните управляващи, основните икономически и стопански субекти на страната, шест месеца след като влязоха в еврозоната, при условие че не отговаряха технически на един от критериите за инфлация, и те не го криеха тогава, но пак с политическо решение, изключение, Урсула фон дер Лайен затвори едното око, примижа с другото и Хърватия влезе. След шест месеца освободиха цените и инфлацията тръгна нагоре, защото тя просто се върна в нормалните си граници. Само че това нещо не беше коментирано от пропагандните канали на властта, които в момента харчат милиони, за да ни убеждават колко е хубаво да станем по-бедни, влизайки в еврозоната. (Реплики.) Третият случай е отпреди по-малко от година. Миналата година с прословутия списък, не списък, прословутия запис, който излезе, самата Урсула фон дер Лайен, цитирана, между другото, от Кирил Петков, с уточнението, че не бива да я цитира, разбира се, но той като Гарабед шпионина веднага всичко си каза, тя самата му казва: ние ще направим така, че да може да влезете в еврозоната дори да не отговаряте на условията, но не ме цитирайте. Разбира се, Кирил Петков я цитира. Ето Ви примери, които са достатъчно ясни и показателни за това, че ние не просто не отговаряме, но и при всички положения за нас това е изключително вредно. На последно място, това, което ще кажа, е по отношение на бюджетния дефицит. Пет цяло и два милиарда от енергетиката бяха източени благодарение на политиката на последните три правителства от 2022 г. насам, Кирил Петков и досега. Пет цяло и два милиарда лева, източени именно за да се субсидира дефицитът, образно казано. Само че това не може да продължава вечно. Има два избора оттук насетне. Или енергетиката ще рухне напълно и просто в един момент ще започнат серия от аварии в нея, защото само като точиш, а не инвестираш, няма как да очакваш друго, или ще трябва да теглим заеми. Заеми, които обаче пак ще доведат до увеличение на дефицита. Тоест и в двата случая няма полезен ход. В момента българската държава освен всичко друго се държи като рекетьор към българските фирми. Това е последното, което трябва да кажа, макар че с него трябваше да започнем. Рекетьорът Асен Василев си позволява...
#47 · speech
Времето, господин Костадинов!
#48 · speech
Завършвам, госпожо Председател. Рекетьорът Асен Василев си позволява да не плаща на държавни и особено на частни фирми с идеята, че по този начин той ще може да задържи неговата фиксидея за дефицита, а и за инфлацията включително, което обаче пък поражда много сериозни каскадни проблеми оттук насетне. Защото тази задлъжнялост на държавата към фирмите се превръща в чудовищна междуфирмена задлъжнялост, защото държавата е в началото на веригата. Накрая винаги стоят хиляди малки, дребни икономически субекти. Всичко това, целият този огромен терор върху българската икономика и българските предприемачи се прави с една-единствена фиксидея – да се влезе в еврозоната, да се ограбят близо 50 милиарда в буфера на българския валутен борд, които да бъдат откраднати. Защото това е целта – една част от тях ще отидат в Европейската централна банка като наша вноска, а другата ще влезе тук и ще бъде открадната от хората, които крадат и ограбват българския бюджет вече десетилетия наред. Това ще бъде най-големият грабеж за последните 14 века история на България. В никакъв случай не трябва да допуснем това нещо и мисля, че думите на господин Атанасов в изслушването доказаха, че нашата теза е абсолютно правилна – България не отговаря на условията за влизане в еврозоната сега. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#49 · speech
Следващото отношение е на „БСП за България“. Професор Гечев, заповядайте. (Реплики.) Имате желание за почивка ли, господин Петров? Не сме уморени още.
#50 · speech
БСП за България
Уважаема госпожо Председател, колеги! Уважаеми господин Председател, моят въпрос към Вас е следният: какви гаранции ще дадете пред Народното събрание по отношение проверката на информация, която получавате от Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“, обобщена от Министерството на финансите? Тъй като в предишното изказване подчертах, че е имало случаи на много сериозни разминавания поради това, че информацията, която е подадена, е непълна, по една или друга причина според нас преднамерено тогава не беше пълна. Ако може, да кажете...
#51 · speech
Господин Гечев, ние сме в процедура на отношение, а не на въпроси.
#52 · speech
Моля?
#53 · speech
Прощавайте, в момента сме в процедура на отношение, а не на въпроси. Вашата парламентарна група зададе въпросите си.
#54 · speech
Да, използвам, то касае първия въпрос, когато споменах за шестте милиарда. В тази връзка това беше моето отношение – че трябваше господин Петров да засегне малко повече как Националният статистически институт контролира, проверява, осигурява надеждността на информацията, която подава Министерството на финансите, тъй като по-голямата част, която идва от правителството, трябва да бъде проверявана, тъй като Националният статистически институт на нито една страна не приема тази информация на доверие. Самият Национален статистически институт, правилно беше подчертано, има собствени източници на информация, собствени анализи, където те пряко и по отношение, прав е колегата Петров, и аз не знам случай, в който Националният статистически институт на България при собствените си анализи на данните да е подходил непрофесионално или да е подвел българските икономисти и политици. В заключение, да, информацията, която беше дадена, е надеждна. Да, правилно по тактически съображения колегата Петров не каза какви са прогнозите, макар че те вътрешни прогнози си правят, имат си отдели за такива макроикономически анализи. Всички национални статистически институти и Евростат в това число се занимава с такива разработки, но оттук нататък ние искаме да бъдем сигурни от това, което чухме, и се надяваме, че ще бъде реализирано от господин Петров и Националния статистически институт за това, че данните, които се подават, и не толкова, колеги, заради еврозоната, за която стана дума, защото нашите партньори в Европейския съюз и от еврозоната подхождат абсолютно асиметрично към България, в някои случаи – цинично към България, тъй като в момент, в който са затънали, уважаеми колеги, в дългове – средно 90% от брутния вътрешен продукт на еврозоната, да използвам този случай и да кажа: при ограничение от 60%, след като са затънали в бюджетни дефицити и от десетина - дванадесет години поддържат 5, 6, 8, 12 процента бюджетен дефицит в брутния вътрешен продукт, да държат сметка на България, че разликата е 0,8 или 1% над ограниченията на Маастрихт, това наистина е цинично, но това е сюжет за друг разказ. Така че данните на НСИ са важни не толкова затова дали ще влизаме в еврозоната 2025 г., тъй като ние няма как да влезем, и слава богу, през 2025 г., тъй като не сме готови, а заради решенията, които взимат българските правителства, които и да са те, в това число и за решенията, които взима българският парламент. Благодаря Ви, господин Петров. Желая Ви успех. (Реплики от ПП-ДБ.)
#55 · speech
Господин Атанасов, отношението беше към Вас. Вие няма да отговаряте, просто правя корекция заради грешката в името. Последното отношение е на парламентарната група на „Има Такъв Народ“. Имате думата, господин Караджов.
#56 · speech
ИТН
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще взема отношение по изнесените от господин Атанасов данни и информация и ще се опитам да внеса малко разяснения за колеги, които се опитваха да правят еквилибристика, да жонглират с така наречената касова основа и начислена основа. Уважаеми колеги, касова основа или начислена основа е когато българският гражданин отиде в магазина. Той не се моли на продавача да му даде цената по начислена основа, която финансовият министър е разписал, а той се съобразява с цените на инфлацията. (Реплика от народния представител Георги Ганев.) Не се дръжте за главата, господин Гого, защото инфлацията, която българският гражданин плаща в магазина, когато отиде, се генерира от много фактори, но най-важният от тях е бюджетът, който му е сервиран от прекрасния финансов министър. Присъдата на този бюджет, защото Вие може да си играете тук с 3,06%, да, точно толкова е касовата основа, и 2,2% е засега прогнозата за начислената основа, но присъдата на този бюджет, защото освен дефицит имате и критерии инфлация за влизане в еврозоната, който по никакъв начин няма да постигнете, го даде Международният валутен фонд, господин Ганев. (Реплика от народния представител Георги Ганев.) Сега ще Ви прочета, за да не подвиквате от място, какво казва Международният валутен фонд в цитати. Първо. „Проинфлационен бюджет“ – няма да чета нататък, защото нямаме време. Второ. „Експанзионистичен бюджет“. Трето. „Ако бъде изпълнен в този си вид, той би увеличил и увеличава вече инфлационния натиск.“ Препоръката, която се прави, е да се намали с 1%, което, ако правилно смятам, е с около 1 милиард. Сега да се върнем пак към така наречения бюджет на министъра на финансите. Бюджет, който налива инфлация, е бюджет, който обеднява българските граждани. Тук от тази трибуна аз не съм твърдял, че начисленият на касова основа дефицит ще ни спре за еврозоната. Аз се интересувам как този бюджет и данните, които публикува НСИ в тази връзка, ще обедни българския гражданин. И понеже Вие сте любител на икономическите данни, отворете Евростат. Преди няколко дни публикуваха къде се намираме ние по така наречения покупателен паритет. На последно място. На последно място! Тоест доходите на българския гражданин са само 64% от средното за Европейския съюз. (Реплика от народния представител Георги Ганев.) Така е. Бяха 29 някога. И заслугата на последното правителство е само в намаляване, а не в увеличаване. Така че трябва да се отчете изключително вредната роля на завишения дефицит, който финансовият министър допусна в тазгодишния бюджет. За съжаление, тук на всички депутати от вече бившата сглобка трябва да кажа, че Вие подкрепихте, а ние бяхме против. И ако българските граждани се интересуват кой допринесе в най-голяма степен, освен международното положение, което Вие винаги обвинявате като стандартен виновник за икономическите беди на българските граждани, то това сте самите Вие, които допуснахте толкова висок бюджетен дефицит да се заложи в бюджета ни и толкова много при разчитане на приходите, които няма да се изпълнят. Благодаря.
#57 · speech
Благодаря Ви, господин Караджов. Колеги, с последното отношение изчерпахме първа точка от дневния ред. Да благодарим на господин Атанас Атанасов за днешното участие, и за информацията, която ни предостави. Преминаваме към следващата точка от дневния ред: НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ФИЗИЧЕСКАТА АКТИВНОСТ, ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ, СПОРТА И СПОРТНО-ТУРИСТИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ (2023 – 2034), С ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ. Вносител е Министерският съвет. Има доклади от ресорните комисии. Преди това ще Ви прочета едно съобщение. Постъпило е заявление от господин Димитър Илиев – министър на младежта и спорта, във връзка с програмата за работа на Народното събрание за 27 – 29 март 2024 г. „Уважаеми господин Председател, във връзка с точка втора от програмата за работа на Народното събрание за 27 – 29 март 2024 г. Ви уведомявам, че имам неотложен служебен ангажимент извън София и съм възпрепятстван да взема участие в заседанието. Благодаря Ви за разбирането.“ В залата ще присъства госпожа Даниела Дашева – заместник-министър на младежта и спорта. Колеги, има няколко доклада – на Комисията по въпросите на децата, семейството, младежта и спорта; Комисията по образованието и науката; Комисията по труда, социалната и демографската политика; Комисията по туризъм. Липсва Доклад на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по регионална политика. Да започнем с докладите. Кой ще ни представи първия от тях? Заповядайте за процедура.
#58 · speech
ПП-ДБ
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Моля да допуснем професор Дашева – заместник-министър на младежта и спорта, в залата при разглеждането на тази точка.
#59 · speech
Благодаря, госпожо Мутафчиева. Не виждам обратно предложение. Колеги, ще подложа на гласуване направената процедура за допуск. Гласували 129 народни представители: за 92, против 35, въздържали се 2. Предложението е прието. Продължаваме с Доклада на Комисията по въпросите на децата, семейството, младежта и спорта. Заповядайте, госпожо Кабак, да ни запознаете с Доклада.
#60 · speech
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! „ДОКЛАД относно Национална стратегия за развитие на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност (2023 – 2034), с Проект за решение, № 49-402-00-14, внесена от Министерския съвет на 6 февруари 2024 г. На редовно заседание, проведено на 6 март 2024 г., Комисията по въпросите на децата, семейството, младежта и спорта разгледа Национална стратегия за развитие на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност – 2023 – 2034, с Проект за решение, № 49-402-00-14, внесена от Министерския съвет на 6 февруари 2024 г. На заседанието присъстваха госпожа Даниела Дашева – заместник-министър на младежта и спорта, и господин Георги Драганов – съветник. От името на вносителите Стратегията беше представена от заместник-министър Дашева, която в своето изложение поясни, че съгласно чл. 5, ал. 2 от Закона за физическото възпитание и спорта Народното събрание приема Национална стратегия за развитие на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност за срок 12 години. В дискусията взеха участие народните представители Красен Кралев, Иван Ченчев, Цветан Предов и Илина Мутафчиева. Господин Кралев подчерта, че Стратегията е изключително важен документ, защото в следващите 12 години всички бъдещи правителства ще трябва да градят политиките си върху него. Той обърна внимание, че неговите забележки не са насочени към самия стратегически документ, а очертават неразрешените проблеми в системата, посочени в анализа, които според него трябва да бъдат отразени в Стратегията Народният представител Иван Ченчев се съгласи, че такава дискусия трябва да бъде проведена в по-широк кръг, за да обхване заинтересованите среди, тъй като в един такъв документ трябва да бъдат обхванати и чути всички сектори, отколкото секторите да слушат министрите. Господин Ченчев допълни, че принципът на приемственост предполага досегашната Стратегия 2012 – 2022 г. да бъде възприета като основа за надграждане и изграждане на новата стратегия. Госпожа Илина Мутафчиева изрази положителното си отношение към представената стратегия, като подчерта, че най-надграждащо в този документ е, че се търсят начини да бъдат мотивирани различни групи хора в спортове според техния профил. Важно е да се проследи как ще бъде изпълнено, какви са инструментите за финансиране и за отчитането като количество и качество. В своето изказване народният представител Цветан Предов изрази мнение, че Стратегията не трябва да бъде критикувана на този етап, а трябва да се обърне внимание на това какво липсва в обществото. Според господин Предов на ниво Министерски съвет и министерствата липсва координация и подчерта, че в Стратегията липсва участието на Министерството на труда и социалната политика и Министерството на образованието. В резултат на дискусията и въз основа на проведеното гласуване със: „за“ – 2 гласа, „против“ – 8, и „въздържал се“ – 4 гласа, Комисията по въпросите на децата, семейството, младежта и спорта предлага на Народното събрание да не приеме Националната стратегия за развитие на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност (2023 – 2034), с Проект за решение, № 49-402-00-14, внесена от Министерския съвет на 6 февруари 2024 г.“ Благодаря.
#61 · speech
Благодаря, госпожо Кабак. Следващият доклад е на Комисията по образованието и науката. Заповядайте, господин Вълчев.
#62 · speech
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми гости, представям на Вашето внимание: „ДОКЛАД относно Национална стратегия за развитие на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно туристическата дейност (2023 – 2034), внесена от Министерския съвет на 6 февруари 2024 г. На свое редовно заседание, проведено на 6 март 2024 г., Комисията по образованието и науката разгледа Национална стратегия за развитие на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност (2023 – 2034), внесена от Министерския съвет. На заседанието присъстваха от Министерството на образованието и науката: професор Галин Цоков – министър на образованието и науката, Наталия Михалевска – началник на политическия кабинет на министъра на образованието и науката, професор Генка Петрова – заместник-министър на образованието и науката. От Министерството на младежта и спорта присъстваше професор Даниела Дашева – заместник-министър. Професор Дашева представи Стратегията и отбеляза, че тя е изготвена съгласно чл. 5 от Закона за физическото възпитание и спорта и обхваща предметните области на две основни стратегии. Стратегията включва седем стратегически цели. Тези, които касаят системата на образованието, са свързани със създаването на условия за насърчаване към физическа активност, практикуване на спорт и спортно-туристически дейности на хората от всички социални и възрастови групи от населението, подобряването на физическата активност, здравословното състояние, развитието на спортния талант на деца, ученици и студенти чрез осигуряване на възможности за равнопоставен достъп до качествена спортна база, квалифицирани специалисти, спортуване и изяви, както и оптимални условия за достъп до качествени спортни обекти и съоръжения чрез тяхното изграждане, модернизация, поддържане и управление в съответствие със световните стандарти. В обсъждането на Стратегията взеха участие народните представители Красимир Вълчев, Ирена Анастасова, Валентина Димова, Христо Даскалов, Андрей Чорбанов. Всички смятат, че в Стратегията липсва взаимовръзка с други институции, като например с Министерството на здравеопазването. Стратегията е рамка без координация и е текст, подготвен само за отчитане на дейност. Според участниците в дискусията Стратегията в частта, касаеща образованието, е пожелателна, без конкретни цели и методи. След проведено гласуване с 3 гласа „за“, без „против“ и 9 гласа „въздържал се“ Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да не приеме Националната стратегия за развитие на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност – 2023 – 2034), внесена от Министерския съвет на 6 февруари 2024 г.“ Благодаря.
#63 · speech
Благодаря Ви, господин Вълчев. Доклад на Комисията по труда, социалната и демографската политика. Заповядайте, господин Али.
#64 · speech
Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! „ДОКЛАД относно Национална стратегия за развитие на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност (2023 – 2034), с Проект на решение, № 49 402 00-14, внесена от Министерския съвет на 6 декември 2023 г. На свое редовно заседание, проведено на 21 февруари 2024 г., Комисията по труда, социалната и демографската политика разгледа и обсъди Националната стратегия за развитие на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно туристическата дейност (2023 – 2034). На заседанието присъстваха от Министерството на младежта и спорта: заместник-министър професор Даниела Дашева, доцент Георги Драганов – съветник, и Теодора Йовчева – държавен експерт; от Министерството на труда и социалната политика: заместник министър Николай Найденов. От името на вносителя Националната стратегия за развитие на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно туристическата дейност (2023 – 2034) бе представена от заместник-министър професор Даниела Дашева. Тя посочи, че Стратегията е разработена на основание чл. 5 от Закона за физическото възпитание и спорта, има концептуален характер и се конкретизира в съответните двегодишни национални програми. Основава се на задълбочен анализ на Стратегията за периода 2012 – 2022 г., съдържа подробен териториален и възрастов анализ на демографската ситуация с очертаване на основното предизвикателство – застаряването на населението, както и целевите групи от населението, които ще се занимават със спорт. Професор Дашева изтъкна, че Стратегията си поставя за цел да повиши процента на хората, които редовно се занимават с физическа активност и спорт, от цялото население. С оглед компетентностите на Комисията по труда, социалната и демографската политика тя очерта първа и втора цел на Стратегията като социални цели и конкретните мерки, чието изпълнение ще осигури постигането им, а именно повишаване на активното занимаване със спорт и физическа активност за подобряване на здравето особено на младите хора и трудоспособното население. За тяхното изпълнение има важно значение развитието на спортната инфраструктура и осигуряването на необходимото финансиране. Народният представител Цветан Предов взе отношение по Стратегията и постави въпрос относно участието на Министерството на труда и социалната политика в разработването ѝ, изрази задоволство от засегнатите въпроси относно ефективното изразходване на средствата за спорт на местно ниво. Доцент Георги Драганов от Министерството на младежта и спорта даде отговор на поставения въпрос и допълнителна информация за създадената постоянна междуведомствена работна група по Стратегията и новите програми, чрез които ще се реализират целите ѝ. След приключване на дискусията и проведеното гласуване със следните резултати: 8 гласа „за“, без „против“ и 3 гласа „въздържал се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика предлага на Народното събрание да приеме със свое решение Националната стратегия за развитие на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно туристическата дейност (2023 – 2034), внесена от Министерския съвет на 6 декември 2023 г.“ Благодаря.
#65 · speech
Благодаря Ви, господин Али. Следващият доклад е на Комисията по туризъм. Кой ще ни запознае с него? Колеги, член на Комисията по туризъм? Госпожа Хатидже Георгиева я няма, така че някой трябва да ни запознае с Доклада. Заповядайте, господин Ганев.
#66 · speech
Доклад на Комисията по туризъм: „На свое редовно заседание, проведено на 15 февруари 2024 г., Комисията по туризъм разгледа Национална стратегия за развитие на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност (2023 – 2034) с Проект за решение, завършващ на 14, внесена от Министерския съвет на 6 февруари 2024 г. На заседанието присъстваха: Даниела Дашева – заместник-министър на младежта и спорта, която изтъкна, че Стратегията е изготвена съгласно чл. 5 от Закона за физическото възпитание и спорта. В Комисията се представя, защото в нея има ключовата дума „спортно-туристическа дейност“ или ключовите думи „спортно туристическа дейност“. По отношение на стратегическите цели Стратегията включва седем стратегически цели, но целта, която е свързана със спортно туристическата дейност, е цел № 1, където се казва: „създаване на условия за насърчаване към физическа активност, практикуване на спорт и на спортно-туристически дейности на хората от всички социални и възрастови групи, за подобряване на здравословното състояние, качеството на живот, социализация и личностно развитие“. Цел № 2 е „подобряване на физическата активност, здравословното състояние, развитието на спортния талант на деца, ученици и студенти чрез осигуряване на възможности за равен достъп до качествена спортна база, квалифицирани специалисти, спортуване и изява“. Останалите цели № 3, 4, 5, 6 и 7 включително са насочени към елитния спорт, спорта за високи постижения, към създаването на условия за качествени спортни съоръжения, тяхната модернизация, поддържане, управление и изграждане, финансирането на българските спортни федерации и клубове, оптимизиране на подхода на държавната, местната власт и публично финансираните спортни организации по отношение на международни спортни събития и събития от държавния спортен календар, създаване на оптимални условия за превенция на допинг. Когато бъде приета тази стратегия, предстои да бъдат разработени национални програми. Законът казва, че тези национални програми трябва да бъдат за период от две години, тоест на всеки две години предстои приемането на Национална програма за реализацията на целите, мерките, изпълнението на критериите, индикаторите за това каква е ефективността на Стратегията. Ще бъдат конкретно разписани в така наречените национални програми, които предстоят да бъдат разработени, след като тази стратегия бъде приета. В дискусията се включиха народните представители Красен Кралев и Ванина Вецина. След проведените разисквания Комисията по туризъм проведе гласуване и със 7 гласа „за“, без „против“ и 11 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не приеме Националната стратегия за развитие на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност, внесена от Министерския съвет.“
#67 · speech
Благодаря, господин Ганев. Откривам разискванията по Стратегията. Господин Кралев, заповядайте за изказване.
#68 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Стана ясно от така изнесените доклади, че три от комисиите са отхвърлили Стратегията за развитие на физическата активност, физическото възпитание и спорта. Но аз благодаря на председателя на Народното събрание, че я внесе за разглеждане, защото това е повод, за да проведем един задълбочен дебат за развитието на българския спорт, за развитието на физическото възпитание и физическата активност. Такъв дебат не е провеждан от близо пет години, когато приехме нов Закон за физическото възпитание и спорта. Оттогава ми се струва, че в Народното събрание не е провеждан сериозен анализ и дебат за състоянието на българския спорт и пътя, по който той трябва да се развива. Затова това е едно добро решение днес съвсем открито и откровено да си поговорим така, както поговорихме в комисиите. Разбира се, всичките ни коментари са абсолютно добронамерени, защото смятаме, че има няколко важни проблема, които трябва да намерят своето политическо решение, за да развържат ръцете на министрите да действат в следващите десет-дванадесет години. Това е периодът, който обхваща Стратегията. Разбира се, всички политически сили тук имаме различно виждане и концепция за развитието на спорта. Ясно е, че Стратегията се изготвя от Министерството на младежта и спорта, минава за одобрение от Министерския съвет и се внася в Народното събрание, където крайната дума след дебатите е на парламента. Именно затова ние смятаме, че в тази стратегия трябва да бъде отразено мнението на абсолютно всички политически сили – нещо, което вносителите пропуснаха да направят. За да искаш да ти се одобри Стратегията в парламента, трябва поне да получиш одобрението на мнозинството, което стои зад правителството, а такава среща въобще не беше потърсена, нито бяха проведени дебати или обществено обсъждане на тази стратегия. Смятаме, че ако това беше направено, резултатът щеше да бъде доста различен. Основният проблем е, че тя не беше съгласувана с нито една политическа сила, различна от ПП-ДБ. Вторият сериозен проблем е, че Стратегията сама по себе си не дава решение на основните проблеми и противоречия в организацията на българския спорт. Аз съм набелязал десетина фундаментални проблема, които трябва да бъдат обект на политическо решение и консенсус. Тоест такива, на които един министър и неговият екип не могат да намерят сами разрешение. Това са проблеми, които висят с повече от 35 годишна давност, и затова именно парламентът е мястото, което може да се произнесе по това на кои сектори в спорта да се наблегне и как да се продължи с развитието и финансирането на спортните организации и структури. Един от основните проблеми е, че ние не сме наясно здравето на нацията ли е по-важно, или медалите от Олимпийските игри. Ние нямаме Министерство на олимпиадите, а имаме Министерство на спорта. Има основно противоречие във финансирането на спортните организации, като олимпийските спортове получават 90% от цялото финансиране за сметка на неолимпийските, въпреки че имаме неолимпийски спортове, примерно като бойните, които имат над 20 000 общо всичките – над 20 000 лица, ангажирани да тренират организирано тези спортове. Тоест трябва да се подложи на сериозен дебат дали един спорт трябва да получава по-голямо финансиране от друг само защото е олимпийски, а не би трябвало да се вземат предвид съвсем други критерии, като брой клубове, брой състезатели, участие в масов спорт и така нататък. За справка – 43 милиона получават годишно в бюджета за тази година олимпийските спортове, 4,7 милиона само са неолимпийските. Примерно всичките десет федерации от неолимпийските бойни спортове, които са получили финансиране, то е на обща стойност два милиона и половина, с 20 000 души, както казах, активно трениращи там. За справка – боксът, разбира се, който е един от най успешните ни спортове, само той получава два милиона и половина при далеч по-малко трениращи там. Давам ги като примери само за да разберете какво е несъответствието, а не че искам да засегна един или друг спорт или да поставя един спорт над друг по значимост. Вторият сериозен проблем, който съществува от много години, това е съотношението на финансирането между колективни и индивидуални спортове. Финансирането на колективните спортове е силно редуцирано за сметка на индивидуалните. Тази грешка стои още от средата на седемдесетте години, когато тогава се взима решение чисто стратегически средствата да се насочат към олимпийски спортове, които имат шанс с по-малка конкуренция в световен мащаб да ни донесат по-големи медали на Олимпийските игри. Както знаете, преди това сме имали медали по волейбол, баскетбол от олимпиадите, после това нещо, разбира се, остава само мираж. Нашето мнение е, че колективните спортове са изключително важни за развитието и на масовия спорт. Важни са и са фундаментални за изграждане на двигателната култура на нацията и работата с подрастващите. Масово най-много се практикува футбол, баскетбол, волейбол, хандбал. Те могат да участват в организирането на масовия спорт, а не примерно щанги, гребане или модерен петобой. Ние смятаме, че здравето на нацията тук в случая е много по важно и би трябвало да се отдели място в Стратегията за приоритизиране за развитие на колективните спортове, нещо, което в Унгария направиха преди 15 години, и виждате резултатите в израстването и развитието на спорта в световен мащаб при тях – от една посредствена държава в момента са в топ десет в почти всички спортове. Ако в аналитичната част на Стратегията беше направен сериозен анализ на представянето на българските спортисти на игрите в Рио и в Токио, щеше да се види една основна разлика, че единствената причина за големия скок и качественото подобряване на представянето ни в Токио бяха специализираните програми, които направихме за развитието на женската борба, женския бокс, женския кану-каяк и каратето. По този начин ние доказахме, че ако искаме да печелим медали, може да се направи една стратегия да се концентрират повече средства в определени спортове, които могат да носят успехи, а не е нужно 90% от финансирането да отива във всичките олимпийски спортове, които получават това само заради своя статут. Може да се насочат средствата с правилно таргетиране точно там, където имаме шанс за успех, и голяма част от тези спестени средства да се насочат към развитие на колективните спортове. Давам за пример модерния петобой, който се практикува от не повече от двеста души в страната, има 20 клуба и получават 450 000 бюджет; хандбалът, който е един от основните спортове за развитието на подрастващите и в училищата, който издържа осем национални гарнитури, ама 360 000 лв – виждате какво е несъответствието. Това един министър сам не може да го вземе като решение, защото веднага ще започне публичен натиск за това, че се пренебрегват индивидуални спортове, олимпийски – просто трябва да бъде предмет на сериозни анализи и заложено в Стратегията за развитието на спорта през следващите десет години. Следващият важен проблем, също тотално объркан – съотношението на финансирането между федерации и клубове. Нашето мнение е, че клубовете трябва да получават по-голяма част от инвестираните от държавата средства. Те са мястото, където се градят спортистите. Там работят и треньорите. Ако щете, там се прави и масовият спорт. Как да се повиши квалификацията на треньорите, като ние нямаме достатъчно средства, които отделяме за спортните клубове? В момента федерациите получават около 47 – 48 милиона лева, а клубовете получават 13 милиона лева. Един клуб не може да си позволи да наеме дори един треньор със субсидиите, които получава от държавата. Вписани са 3800 клуба в Министерството, финансират се 1000. Какво правят останалите 2800, откъде получават пари – или не извършват дейност, или не могат да си осигурят средства дори за заплатите на един треньор. Останалите клубове в голямата си част получават между три и десет хиляди лева. С десет хиляди лева годишно ти също не можеш да платиш една нормална заплата за един треньор, камо ли да говорим за треньори, за различни гарнитури, за различни възрастови групи и така нататък. Това е много сериозен проблем. Ние смятаме, че точно тук трябва да бъде заложено, че спортните клубове са приоритетни в цялата спортна пирамида и държавата трябва да отделя специално внимание за тях. Следващият голям проблем, разбира се, както и каквото и да говорим – става въпрос за пари. Разходите за спорт през последните години варират от 0,069% от брутния вътрешен продукт до 0,085% – това е за последните може би 14 години, като най-висок е бил през 2014 – 2015 г., за да стигнем до сегашния бюджет, който е 0,067% от брутния вътрешен продукт, което по този показател го прави може би най-ниския за последните 15 години. В Стратегията правилно са цитирани данни от Евростат за 2018 г., където се вижда, че публичните разходи за спорт за страните от Европейския съюз са 113 евро на човек, а в България са 11 евро, тоест десет пъти по-малко. В България смятаме, че абсолютният минимум за финансиране на спорта трябва да е 0,01% от брутния вътрешен продукт, ако не и повече, но това също трябва да бъде заложено в тази стратегия като цел и задача, която трябва да се изпълнява, защото ставаме свидетели – всеки път идва различен финансов министър, който има различна концепция за развитието на спорта, съответно отпуска и различни средства. Това не дава нито стабилност, нито прогнозируемост в по-дългосрочен мащаб за правене на каквито и да е реформи. Пак казвам, без достатъчно средства ние не можем да си подсигурим дори квалифицирани треньори, камо ли да говорим за подобрения на материалната база. Следващият немалък проблем, който също Народното събрание би трябвало да помогне да се реши, това е координацията между държава, общини и частен сектор. Общините категорично отказват да се включват в обща национална стратегия за развитие на спорта и това по някакъв начин трябва да бъде преодоляно. Опитахме се преди години в новия Закон за физическото възпитание и спорта това нещо да го заложим, но Асоциацията на общините тогава категорично отказа да има някаква намеса в планирането на техния бюджет. Трябва да знаем, че само за миналата година са дадени от общинските бюджети 144 милиона за спортни дейности, което е еквивалентно на бюджета, с който разполага Министерството на младежта и спорта, тоест има двойно повече средства, които се отпускат по самостоятелно решение на общините, без да се съобразяват с абсолютно никаква стратегия за развитие на спорта, приоритизиране на спорта, приоритизиране на сектори, в които трябва да се подобри материалната база, и така нататък. Типичен пример е една столична община, която според нас дава най-малък процент на глава от населението за спорт в сравнение с останалите общини. Масовият спорт – всички коментираме масовия спорт, че е много важен, но никой не си дава сметка, че в 21 век нещата са коренно променени. Това не са физзарядките и масовите мероприятия, организирани от общините. Масовият спорт в момента се извършва в залите за фитнес, йога, каланетика, пилатес. Този целият сектор е извън патримониума на Министерството на младежта и спорта, извън нашето законодателство. Ние нямаме, там проблемът е качеството на услугите, които се дават. Да, в големите вериги има качествени треньори. Никаква гаранция няма какви треньори работят в по-малките клубове, които разполагат с треньори със съмнителна квалификация. Трябва да се регулира според нас този сектор, за да може да се контролира и да сме сигурни, че тези хора, които работят в тези клубове, не вредят на гражданите. Според Закона за физическото възпитание и спорта треньорски услуги се предоставят само на лица, вписани в регистъра на треньорските кадри по чл. 9 от Закона. Там не фигурират треньорите, които работят във фитнесите, защото самите фитнеси са обикновени търговски дружества, не са спортни клубове. Смятаме, че това трябва да залегне – отношението към този тип спортни занимания трябва да бъде регулирано и в Закона, но трябва първо да залегне в Националната стратегия, за да покажем, че ние наистина разбираме как светът се е променил, какви са потребностите на гражданите, а не да вървим 20 години след тях и да се правим, че тези спортни обекти не съществуват. Другият важен проблем – домакинствата на спортни състезания. До момента през последните години сме имали около 264 домакинства, в които сме инвестирали 90 милиона лева. Ако не се приоритизира в Стратегията, не се даде точен анализ кои спортове трябва да имат приоритет при финансирането, няма как да извлечем максималната полза от тази инвестиция. Давам пример – имали сме пет милиона лева бюджет за организиране на домакинства на спортни състезания преди десет години, 2024 г. е същото – пет милиона. Каква полза имаме от организирането на една световна купа по модерен петобой? Нито зрители ще има, нито успехи ще имаме там, нито ще я дават по телевизията, нито ще имаме някакъв принос за развитието на българския туризъм – никаква. Когато за първи път поех поста на министър, тогава заварих организиране на световно първенство по улов на хищна риба от място. Това са безумия, които, за да не се дава възможност за спекулации или за различна интерпретация, трябва да смятаме, че в Националната стратегия е мястото, където трябва да бъде казано кои спортове ние ще подкрепяме със средства за организиране на домакинства, какъв ще е приносът им, какво е значението за тези домакинства, за да може всички министри да спазват тази стратегия и тези основни правила. Друг важен проблем – реформа в спортните училища. Те не функционират през последните 30 години по правилния начин – не са това, което са били, и не изпълняват функцията си такава, каквато е предвидена от Закона. Имаме деветнадесет общински и шест държавни училища, а ние можем да коментираме в по-големи подробности това, което се случва в държавните спортни училища. Там е много сериозен проблем за това, че трябва да се следва правилото за делегираните бюджети, правото, че парите следват ученика. Приемат се много деца, които нямат данните и физическите показатели, които отговарят за развитието, и да се предполага, че те могат да станат големи спортисти само и само да се запълни тази бройка. Държавата дава едни пари за нещо, което е със съмнителен, и категорично е ясно, че няма да има добър резултат. Там също трябва да се направи много сериозна реформа, за да може да се подобри качеството на приема и работата в самите училища. Това също един министър няма как да вземе сам като решение. Говорим за контрол на средствата, който безспорно е много важен. Министерството на младежта и спорта няма кадрово обезпечаване, пада се по един експерт на две-три области. Също тук трябва да е мястото, където да се напише, че няма как – трябва да има по-голямо обезпечение на кадри, за да може да се извърши контрол. Не може един контрол да контролира Ямбол, Сливен и Бургас едновременно. Нали сами се сещате, че няма как да стане. Последната точка, на която исках да обърна внимание, е свързана с инвестициите в спорта. В Стратегията правилно е отбелязано, че след 2012 г. има ускорено инвестиране. Тук е въпросът да се реши как ще продължаваме с тези инвестиции. Преди давахме средства там, където има нужда. Примерно смятаме, че трябва да се развие вдигането на тежести, защото имат нужди от зали, защото е спорт с потенциал, с традиции и така нататък. Даваме пари, осигуряваме за седем-осем зали да се направят, да се стимулират тези центрове. Сега политиката е съвсем друга – дават се пари там, където общините или клубовете могат да имат самоучастие. Тоест не даваме пари там, където има нужда, а там, където може да има партньорство да се получи съфинансиране. Аз не казвам, че не е правилно, но бягаме от основната цел – да се финансира там, където има традиции, където има шансове да се постигнат големи резултати. Така че също би трябвало, за да няма свободни интерпретации и да не се правят разни програми от поредния министър на финансите, както му е удобно да разполага с тези средства, смятаме, че трябва да има приоритизиране кои спортове са важни за печелене на медали, за здравето на нацията, те да имат приоритет при осигуряването на средства за развитието на спортната инфраструктура. И като част от този проблем е изключително важно да се вземе едно голямо решение, което, пак казвам, министър на спорта не може да го вземе. Какво се прави с търговските дружества, които са в патримониума и чийто принципал е Министерството на младежта и спорта? Ако има нещо, в което всички министри, които познавам, през последните 15 години са единодушни в становището си, това е, че тези дружества са в ущърб и в пречка на българския спорт. Защото те, от една страна, имат социална функция да поддържат националните спортни бази в добро състояние, но бидейки търговски дружества, нямат право да получават субсидии от държавата, защото се води държавна помощ. И чисто морално нямат право да се борят за печалба, тъй като средствата пак се отпускат от държавата в клубове и федерации, които им плащат наем, тоест те сами не могат да излязат на свободния пазар, да се самоиздържат и да печелят толкова пари, че да им позволят да инвестират в подобряване на собствената си структура. Така че това е един фундаментален проблем, който трябва да бъде решен, защото нищо добро не ни чака в следващите години, ако не решим този проблем с търговските дружества към Министерството на младежта и спорта. Също, последно, е проблемът с научно-медицинското осигуряване. Защо федерациите не ползват този център, който има, създаден от Министерството на младежта и спорта? Говорим за психологическа подготовка, в целия свят това нещо се прави. Никой не го прави, защото не е записано в Стратегията. Всяка федерация сама си решава как да процедира с медицинското обезпечаване, с ползването на квалифицирани медицински кадри. Така че това са основните неща. Аз предполагам, че колегите ще се включат в дискусията. Разбира се, знам, че много от Вас не са чели тази стратегия, но се радвам, че имаме възможност да обсъдим наистина тези сериозни проблеми, защото, без те по някакъв начин да бъдат решени и да залегнат в този документ, вероятно тази стратегия тук няма да бъде приета, съдейки от резултатите в комисиите, но е основата за водене на изработването на един сериозен документ на един следващ етап, което наистина трябва да даде и коренно да промени отношението към тази стратегия, защото това е много сериозен документ. Тази стратегия е с тежестта на закон, който да може да даде рамките, в които следващите екипи, които работят в Министерството на младежта и спорта, ще се движат. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#69 · speech
Благодаря Ви, господин Кралев. Реплики? Заповядайте, госпожо Цонева.
#70 · speech
ПП-ДБ
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Кралев, много внимателно изслушах Вашето изложение. Да, наистина трябва да се проведе задълбочен дебат за начина, по който се полагат стратегически цели пред развитието на спорта, както професионалния, така и масовия спорт. Разбира се, Вие обърнахте внимание и на това, че е много важно как се контролира публичният ресурс, който без друго е недостатъчен. Както чухме, 113 евро на глава от населението средно за Европа, докато в България е 11 евро, влагани в такъв тип дейности. Та как и този към момента ограничен и недостатъчен ресурс, за да може да се разгърне потенциалът, се контролира, е важен въпрос. В този смисъл аз искам да обърна внимание на две теми, които съм повдигала и преди, затова, че се правят много сериозни заявки и политически ангажименти се поемат, като например за онези прословути 100 физкултурни салона, които щеше да има в българските училища. Впоследствие обаче какво се оказва – и от трибуната на Народното събрание съм задавала този въпрос, имаше едни преведени едно към гьотере пари в края на една календарна година за 20 физкултурни салона и показвах празните снимки от моя избирателен район тогава – Пазарджик, в които физкултурни салони на практика нямаше. До ден днешен продължават да събират и да се правят опити на ръководствата на Министерството на младежта и спорта за връщане на тези средства. В момента има 18 дела. Но най-големият въпрос, който привлече общественото внимание, беше съдбата на „Арена Бургас“. Така наречената перла и онзиден протече. В момента продължава да се шлайфа нейният под, защото не може да се сложи пътеката за лека атлетика. Тази зала е негодна за баскетбол, за волейбол, за лека атлетика. Може единствено и само да приеме евентуално, ако има, оборудване за спортна гимнастика. И през последните дни срещи за първенството за Купата на България по баскетбол се провеждаха с кошове, които бяха заемани от други зали. Над 65 милиона са вложени в тази зала. Така не се управлява публичният ресурс по отношение на спорта. Трябва да бъдат затегнати кранчетата по изтичането на тези средства. Една зала, която започна с един бюджет – Вие много добре знаете какъв, в момента не може да завърши и на 65 милиона, продължава и в настоящата секунда този под да се шлайфа, както си говорихме в Комисията при изслушването на ръководството на залата през ноември месец. Та исках да поставя и аз акцент – всеки един български лев, вложен в спорта, трябва да бъде освободен от корупция. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)
#71 · speech
Господин Предов – втора реплика, Цончо Ганев – трета.
#72 · speech
ИТН
Благодаря Ви, господин Председател. Господин Кралев, Вие казахте няколко много съществени неща. Общо взето всичко това, което Вие изговорихте, е така. Ние го дискутирахме с Вас и в Комисията за младежта и спорта. Ще Ви обърна, първо, внимание, че първата комисия, която разгледа Националната стратегия, беше Социалната. Затова се получи предложението да се разгледа в Народното събрание. Аз лично от мое име ще Ви кажа защо гласувах тогава по този начин – за да има време Министерството на младежта и спорта да вземе предвид това, на което се обърна внимание като проблем и дефицит, това, което Вие го казахте. И ако Социалната комисия беше последна, както повечето комисии, които дадоха отрицателно становище, Социалната комисия също щеше да даде отрицателно становище. Но въпросът ми към Вас е: защо смятате, че така наречените национални стратегии бягат от политическо обсъждане? Защото е изключително важно Националната стратегия да е надпартиен и надполитически документ. Това ще го свържа и с Националната стратегия за децата. Та въпросът ми към Вас е: защо не се проведе това политическо обсъждане с национално представените партии в Народното събрание? Другият ми въпрос е: ако беше продължила Вашата коалиция, Вие дали по същия начин щяхте да коментирате Националната стратегия? Благодаря Ви.
#73 · speech
Цончо Ганев – трета реплика. (Реплика от народния представител Цончо Ганев.) Има още една реплика. Заповядайте за реплика.
#74 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви, господин Председател. Господин Кралев, въпросът ми е към Вас. Искам да Ви върна също така и на дебата в Комисията. Вие в Комисията казахте, че се радвате, че има такава стратегия, въпреки че няма да я подкрепите. Аз мога да кажа, че ако тази стратегия е едно отбиване на номера, не се радвам, че я има. И съм на мнение, че трябва да се изготви от екип, който има възможности да го направи това нещо. Мисля, че в Комисията се обединихме всички около това, че трябва да има дебат между всички политически партии, защото всяка една партия има различна представа как трябва да се развива спортът в България. Силно се съмнявам министърът на младежта и спорта да бъде от „Продължаваме Промяната“ в следващите десет години, тоест, ако тази партия изготви една програма, която е за десет години, и тя не е съгласувана с останалите политически партии, после ще дойде министър от друга политическа партия – Вие това го казахте, кой трябва да я изпълнява? Въпросът ми към Вас е: след като се обединихме около това в Комисията, в следващите две-три седмици някой от изготвилите Стратегията потърси ли Ви за дебат, потърси ли Ви, за да направим отворена среща със заинтересованите страни? Защото, ако не Вие е потърсил, то това за мен е ясен сигнал, че това е поредното отбиване на номер от страна на управляващите. И горе-долу резултатът ще е като четирите моста, които липсват тия дни, други заводи или нещо подобно. Благодаря Ви.
#75 · speech
За дуплика – господин Кралев.
#76 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаема госпожо Цонева, уважаеми колеги! Говорим за Стратегията и в един момент се връщаме на едни теми, по които аз се радвам, че повдигнахте въпроса, защото едни лъжи, една манипулация, която многократно е изричана от наши колеги и някои журналисти, с удоволствие ще Ви дам обяснение и по двете теми. Първо на темата за физкултурните салони. Поръчките са проведени по всички законови правила. Причината да ги няма тези салони е само и единствено в дейността на служебния министър Андрей Кузманов. Нашето време не ни стигна, за да проведем поръчка за строителен надзор. Без провеждането на поръчка за строителен надзор не може да стартира процедурата по строеж на салоните. Такава поръчка той забави умишлено да обяви с 3 – 4 месеца, въпреки че многократно му е напомняно, следейки по вътрешната кореспонденция, която има в Министерството. След провеждането на тази поръчка има определен изпълнител, който я печели, има подписан договор, но отказва да превежда пари по този договор, за да започне да се изпълнява. В резултат на цялото това нещо изтича срокът, в който салоните трябва да бъдат направени, и той отказва да удължи срока, в който да бъдат построени. Нали се сещате защо – трябва да създадем един проблем, за да има с какво да се критикува предният министър, защото тогава такава беше задачата. Ако този човек си беше свършил ангажиментите по закон и да преведе средствата за строителния надзор, сега щяхме да имаме салони, които струват по 1 млн. лв., а в момента такъв салон може да се направи за 2 млн. лв., не по-малко. Така че това е отговорът и истината за физкултурните салони. По съдебен път се водят дела заради действията на Андрей Кузманов – ясно и точно казвам къде е причината. Част от тези средства са възстановени, другите, нали, вече там са дебати по спора. Аз не мога да вляза в съдебна зала и не мога да присъствам, за да Ви дам решение, но причината да нямаме салони за по един милион е в Андрей Кузманов, в неговите действия. Много е удобно да създадеш проблем и след това да можеш да го поднасяш на обществото и да го критикуваш. За „Арена Бургас“. Миналата седмица имаше проведена Национална купа по баскетбол. (Реплики.) Оставете това, сега не коментираме – давам Ви справка за цената. „Арена Армеец“ струва 90 млн. лв., която е строена десет години по-рано. „Арена Бургас“ струва 65 млн. лв. Квадратурата на „Арена Бургас“ е два пъти по-голяма като разгъната застроена площ от тази на „Арена Армеец“. Кой казва, че е скъпо строителството?! Аз разбирам, че някои хора искаха да си изпишат допълнително. Там също се казва, че залата не е готова. Защо? Защото трябваше да изпишем едни 15 милиона допълнително, които да се усвояват. Нали, ти няма как да изпишеш допълнително средства, като казваш, че залата е готова. Ако не беше готова, нямаше как да се проведат състезанията по баскетбол. Така че дайте да говорим нещата такива, каквито са. Естествено, че сме имали забележки към строителите. Ние сме ги отразявали, многократно сме възразявали, но това не е предмет на днешния разговор. Да, трябва да се контролират публичните средства. Да, за да се контролират, трябва да има по-голям капацитет вътре в самото министерство. И това го казах, но това в момента да превръщаме този дебат и да обясняваме кой министър как се е справил със задачата, то се вижда. Вижда се по резултатите, ще ги видите и след 2 – 3 месеца, ще видите и какво е построено за последните три години. Благодаря за вниманието. На колегите, за господин Тодоров. След разговорите, които имахме в Комисията, никой не ме е търсил, за да проведем някакъв разговор, нито пък, предполагам, и Вас някой е търсил, да седнат всички политически сили да ни чуят мнението поне, за да видим как да се отрази в тази стратегия, за да вървим напред. И само за Вашия въпрос. Това становище ние сме го казали още преди да стане ясно, че няма как да продължим да работим с тези политически партньори. Отношението ни към работата и към дейността, която се извършва в спорта, винаги е била ясна. Знаете, че дебатите бяха проведени преди около месец може би и тогава ситуацията беше коренно различна. Аз повторих днес същите думи, които споделих с Вас по време на Комисията, така че няма никакво лично отношение или никакъв политически привкус в тези дебати – това са чисто експертни тези и становища, които предлагам на Вашето внимание. Благодаря Ви.
#77 · speech
Господин Ченчев за изказване.
#78 · speech
БСП за България
Благодаря, уважаеми господин Председател. Дами и господа народни представители, винаги, когато има дебат за спорта, за стратегии, свързани със спорта, с младежта, с тези проблеми – защото това са проблеми в българското общество в последните тридесет и три, тридесет и четири години – когато тези проблеми са поставени в пленарната зала, аз съм щастлив. По отношение на това, че преди малко чух за „Арена Бургас“ и „Арена Армеец“. Нека да припомним на уважаемата аудитория, тъй като тази стратегия тук заимства съвсем леко и Стратегията за периода 2012 – 2022 г., че „Арена Армеец“ беше планирана и проектира като мултифункционална спортна зала, което предполага в една такава зала да имаме и лекоатлетическа писта. Когато беше подхванат проектът и започна да се строи, след това дойде Борисов на власт – това е истина, нали така. И Борисов от един проект, в който имаше многофункционална спортна зала с лекоатлетическа писта – там да се провеждат състезания от Диамантената лига по лека атлетика, плюс подземни паркинги – поради тази причина бяха взети и терените от Детско-юношеската школа на ЦСКА – това трябва да се припомни тук, намали парите, които бяха към 120 милиона за този проект в цялостния му вид до завършване, за да стане тази зала накрая 90 милиона, без лекоатлетическа писта и без подземни паркинги и тези терени от Детско-юношеската школа отстрани бяха взети и сега са буренясали и служат само за паркинг, когато има концерт там – и това го знаем всички. А, и още нещо! Никой не е търсил и нас! Когато водихме този хубав дебат в Комисията, след това никой не се обърна, предполагам, към всички представители на парламентарните групи – членове на Комисията, тъй като, както стана ясно и от дебата в Комисията, че ние въпроса за Стратегията за спорта трябва да го решаваме всички пленарни групи, за да може, когато има хубави решения и те не са предложения само на една парламентарна група, за да няма някаква ревност, бих казал, тогава е хубаво всички по този проблем, който касае здравето на нацията, да сме обединени и да излезем, ако щете, и с приоритети в този сектор. И затова е хубаво, когато се прави такова нещо, да бъде правено от всички, а мисля, че въпросът даже вече не търпи отлагане. По отношение на новата стратегия и по същество. Тя има разписани седем стратегически цели. Политиката в нея има хоризонтален характер, но в този материал не можем открием обвързаност с другите разработени национални стратегии в различните ресори – няма да Ви губя времето да Ви давам примери, има достатъчно. Стратегическите цели 1, 2 и 4 представляват малка част от отговорностите и компетенциите на Министерството на младежта и спорта. Там тези отговорности са отнасят повече и за други институции, общини, МОН, МВР, МО, за които има разработени други ресорни национални стратегии. В цел 4 предложената постепенна и безусловна дигитализация на интегрирана информация за места и доставчици на услуги и възможности за спортуване в отделните населени места посредством развитие на онлайн навигаторите в уеб страниците на Министерството на младежта, общини и спортни организации, изисква сериозен финансов ресурс, за който няма информация в цялата стратегия. Цел 7 не е нова цел, тъй като това е просто прехвърляне на съществуваща стратегия за борба с допинга в тази стратегия. Формулираната стратегическа цел 3 е изцяло зависима от сериозен финансов ресурс, за който няма абсолютно никаква прогноза. В целите 5 и 6 няма заложена стратегическа мисъл, ако щете. Дейностите по двете цели и сега са в ежедневието ни. Относно необходимия финансов ресурс. Аз на уважаемата зала предлагам на вниманието в сбит вариант това, което имам като анализ и за което съм се подготвил. Относно необходим финансов ресурс няма стратегическо присъствие, защото каква стратегическа мисъл има в следния текст от Стратегията: „Средствата за финансиране на съответните политики и мерки, оперативните документи за реализиране на Стратегията следва да са обвързани със средносрочната фискална рамка и националния бюджет, отчитайки инфлационните процеси и икономическите реалности.“ Мисля, че е излишно да го коментираме това. По отношение на спортната база – говорихме и за салоните тук. Строят се, както и в миналото, спортни зали, което е добре. В същото време в 511 училища в страната няма никакъв физкултурен салон. От съществуващите 2346 училища само в 1121 има салони според изискванията за нормален по стандартите учебен процес. Ето защо трябва в новата физкултурна стратегия 2023 – 2034 г. да бъде заложено да се построят до края на периода задължително във всички училища салони. Мисля, че е напълно постижимо – става дума все пак за здравето на нашите деца. Тук можем да засегнем и проблема в детските градини – има такъв. Обективно може да се направи изводът, че продължава дисбалансът между заявени приоритети, физическа активност и здраве, от една страна, и международен спортен престиж, от друга. Той е най-ясно изразен и в разпределението на финансовите средства и останалите видове ресурсно осигуряване. По отношение на учебния процес, и тук проблемът е много важен. Мисля, че касае всички родители и не само в тази зала, а изобщо в страната, тъй като по отношение на учебния процес по физическо възпитание и спорт в анализа се отбелязва, че за началната училищна степен от първи до четвърти клас часовете се водят от начални учители, което е против нормите на Закона и действително се получава така, че в българските училища, всички знаете, в тази възраст от първи до четвърти клас много от часовете по спорт се водят от хора, които не са специалисти, а са наистина начални учители, което не бива да бъде допускано. Благодаря и съм готов да продължим с дискусията.
#79 · speech
Благодаря, господин Ченчев. Има ли реплики? Не виждам. Илина Мутафчиева.
#80 · speech
ПП-ДБ
Господин Председател, уважаеми колеги! Аз бях подготвила много неща, които исках да Ви кажа днес от тази трибуна, но по-скоро бих искала да върна лентата малко назад и тя е, че винаги в Спортната комисия сме казвали, че спортът трябва да обединява и да няма цвят, партийна принадлежност и да мислим истински за здравето на нашата нация, за преодоляване на зависимостите, за преодоляване на затлъстяване при децата. Факт е, колеги, че не е имало такава дискусия от страна на Министерството на младежта и спорта по отношение на развитието на спорта за следващите дванайсет години. Факт е обаче, че също така и ние като членове на Комисията не проведохме и не инициирахме такава дискусия. И аз като заместник-председател на Комисията, и господин Кралев като заместник-председател на Комисията, и госпожа Кабак като председател не направихме такава кръгла маса, която да обедини и да чуем различните версии за това накъде трябва да върви спортът. Факт е обаче също така, колеги, че анализът, който предоставя Стратегията, е една добра отправна точка, от която ние да решим каква искаме да е визията ни оттук нататък за спорта в България. И да, много неща бяха казани по отношение на разходите и по отношение на това, че трябваше да го фиксираме като процент от БВП. Личното ми мнение е, че не би следвало да фиксираме бюджета за спорта като процент от БВП и много пъти съм обяснявала аргументите ми за това, но истината е, че този бюджет го приехме през месец декември и тогава никой не предложи увеличение от страна на мнозинството, което гласувахме държавния бюджет. Има и още един последен факт, на който бих искала да Ви обърна внимание, и той е, че ако днес не приемем тази стратегия в контекста на предстоящата предизборна кампания, в контекста на служебните кабинети, в контекста на забавянето на процеса, ще постигнем само едно-единствено нещо и то е, че няма да бъдат изготвени и приети националните програми за развитие на спорта. Наш избор като пленарна зала е дали искаме да оставим още една година безвремие за спорта, или бихме подкрепили тази стратегия с оглед на това, че програмите ще решат голяма част от адресираните проблеми, защото бих искала да обърна внимание, че нито бюджетът, нито критериите как да бъде финансиран един или друг спорт, нито която и да е от тези критики, които чухме досега, не се регулират в стратегически документи. Стратегическите документи отправят стратегията, визията и това къде искаме да стигнем. Затова смятам, че много по-важната дискусия, която предстои и която се надявам ние като членове на Комисията за децата, младежта и спорта да инициираме, е как да изглеждат плановете и как да бъдат разпределени не само средствата, но и цялостните усилия на държавата ни. Благодаря.
#81 · speech
Благодаря. Има ли реплика? Заповядайте, господин Ченчев.
#82 · speech
БСП за България
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Тъй като беше казано, че не се е чуло тук от залата кое не е застъпено в Стратегията, нека да обърна внимание – аз и с това завърших. Страница четиринайсет на Стратегията: „Кадровото планиране все още не стъпва на детайлно проучване и анализ на реалните потребности от специалисти с необходимата квалификация предвид промените в социално-икономически условия.“ – ние застъпихме този въпрос. И обърнете внимание на страница петнайсет: „Сред откритите въпроси, които не са намерили решение в изминалия период и които следва да се вземат под внимание, са оптимизирането на…“, но това все още не е решено. Това е само посочено, но не е решено. И разбира се, механизмът за планиране, заявяване, прием, обучение на треньори по вид спорт в съответните акредитирани за целта висши училища – да не ги изброявам всичките, но тази стратегия трябва да казва и как.
#83 · speech
Друга реплика? Заповядайте.
#84 · speech
Георги Георгиев
ВЪЗРАЖДАНЕ
Госпожо Мутафчиева, Вие тук говорите за общата визия, която трябва да се изложи в тази стратегия, само че се вижда, че нямате никаква обща визия. Управлявахте девет месеца с ГЕРБ и ДПС, а накрая предложихте някаква стратегия, която от ГЕРБ господин Кралев двайсет минути тук Ви скъсва от критики. Двайсет минути говори господин Кралев, който Ви е коалиционен партньор. Каква обща стратегия сте писали? Девет месеца не можете да седнете на една маса и да напишете обща стратегия в Комисията. Щели сте да тръгвате да се обединявате, да правите голям дебат тепърва. Тепърва Ви предстоят избори и трябва да обясните на хората защо нямате девет месеца адекватна стратегия за развитието на младежта и спорта в държавата. Това трябва да обясните. И друго нещо. Говорите за развитие на младежта и спорта, а не сте заложили в бюджета повече средства в тази посока. Ами как очаквате хората да Ви повярват, че Вие мислите за спорта и за развитието, и за младежта и за не знам какво още! Ама, това са… Ако Вие не заложите повече средства в бюджета, няма как да докажете на хората, че мислите в тази посока. И едни общи приказки тук. Всичко ще си стане ясно на изборите, които предстоят сега, в момента. Това трябва да го обясните на българските граждани. Девет месеца с ГЕРБ и с ДПС не можахте една стратегия за спорта да направите, камо ли за някаква друга политика в каквато и да е сфера. Благодаря.
#85 · speech
За дуплика – заповядайте.
#86 · speech
ПП-ДБ
Господин Тодоров, мисля, че не сте слушали целия дебат. И господин Кралев, и господин Ченчев, и господин Предов казаха, че това беше искане още по време на разглеждането в Комисията, и то е истина, че не се е случило. Така че от нас като комисия зависи дали ще се случи независимо от този документ. Второто нещо, на което бих искала да Ви обърна внимание, е също така, че изпълнителната власт пише стратегиите. Няма как да обвините който и да е депутат тук, че не е седнал и не е писал. Господин Ченчев, искам да кажа само едно нещо към Вас. Това, което прочетохте, е част от анализа и да, той изброява тези възможни проблеми. Надявам се, и от Министерството на младежта и спорта след малко да се включат, но това, което бих искала да отправя към Вас, е, че това как ще бъде изпълнено по принцип стратегическото планиране, се залага в програмите. Благодаря Ви.
#87 · speech
Благодаря Ви. Светослав Тодоров – за изказване.
#88 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, господин Председател. Обсъждаме Националната стратегия за развитие на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност. Спортно-туристическата дейност няма как да коментирам, защото тя фигурира само единствено в заглавието на така наречената стратегия. Друго бих искал да коментирам. Според Стратегията, на стр. 92 – 94, Министерството на младежта и спорта трябва да окаже водеща роля при изготвяне и управление на междусекторни целеви програми в съответствие с Националната стратегия – националните програми, но как това би се осъществило, това взаимодействие, при условие че например на много места в страната липсват елементарни условия за спорт на открито, на закрито, които от своя страна би следвало да са страна в междусекторните политики. Какво имам предвид? Над 500 училища от 2400 училища в България изобщо нямат физкултурни салони и никакви адекватни условия за спорт. Други 200 училища на територията на страната имат физкултурни салони, но те са пригодени класни стаи, килери и складове, които имат много минимални базови условия за спорт. За мен огромна част от усилията на държавата трябва да бъде насочена в тази насока. Ние изтърваме питомното и тръгваме да гоним дивото, не можем да осигурим на деца в над 700 училища в България изобщо равни условия на спорт в страната – на нашите деца. Това са една четвърт от училищата в страната. Ние не можем да осигурим равен старт на нашите деца да спортуват и поставяме родителите в една ситуация, в която след учебните часове трябва да гонят време да водят децата на частни спортни клубове, в което няма нищо лошо, разбира се, но това отнема и финансови средства. Тоест в 700 училища в държавата спортуват само деца, родителите на които имат време и могат да си го позволят, което е безумно! И това нещо аз не го виждам като заложен приоритет в Стратегията, за жалост, го казвам. За мен това е основно. Държавата трябва да си личи тук, оттук трябва да започнем и това е една от основните причини, тези 100 страници добри пожелания ние категорично няма да подкрепим. Благодаря Ви.
#89 · speech
Има ли реплика? Няма. Ще Ви прочета записаните за изказване: Даниел Александров, Веселин Вешев, Красимир Вълчев, Цветан Предов. Господин Александров, заповядайте. (Уточнения на председателската банка с народния представител Даниел Александров.) Господин Вешев, заповядайте за изказване.
#90 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, господин Председател. Ясно се вижда, че този фундаментален документ от над 60 страници е писан по поръчка на наследниците на ЦК на БКП, които седят в тази зала долу вляво. Близо 40 страници от него, от Стратегията за развитие на спорта и на туризма за 2023 – 2034 г., са отделени на това какви високи резултати са постигнати през последните две петилетки. Вътре обаче се прокрадва едно изследване, според което едва 29% от жителите на столицата отделят време за спорт. Можем да си представим, ако отделящите време за спорт в столицата са 29%, колко са те в другите градове, извън столицата – колко са те в Шумен, колко са те в Търговище и колко са в Смядово например. Всекидневно ние виждаме резултатите от прилагането на тази стратегия досега. Увеличава се процентът на децата със затлъстяване, и то драстично се увеличава този процент. Пандемията от детския диабет чука на вратата ни. Стадионите, които бяха построени по европрограми, се използват предимно като електропастири, тъй като ги построиха в села, където населението е по-малко от един футболен отбор. Който ходи да гледа състезания, вижда, че с малки изключения общинските и националните спортни бази са в окаяно състояние. Най-високият спортен форум е олимпиадата. На Олимпийските игри в Токио България заема 30-о място по медали. Казано на спортен език, накратко, през периода 2012 – 2023 г. ние направихме един много хубав, но неуспешен опит. Според предлаганата ни стратегия за развитие на спорта през следващите години ние трябва да надградим и да направим този неуспешен опит още по-хубав. Благодаря.
#91 · speech
Има ли реплика? Господин Ченчев!
#92 · speech
БСП за България
Господин Председател, дами и господа! Господин Вешев, ние споделяме с Вас това, което и Вие казахте – и сега от трибуната, и в Комисията, но тъй като проблемите са много, нямаше как във Вашето изказване да засегнете всичките, пропуснахте доста. Основният такъв е, че да, има известно увеличение като бюджет за спорта в последните 2 – 3 години, но се съгласете, че с тази сума, която е в момента – около 140 млн. лв., това може би е бюджетът на един баскетболен западен отбор на година, а ние тук трябва да правим спорт с тези пари за цялата страна. Огромен проблем е финансовото осигуряване на треньорите и неслучайно се говори в Стратегията, и с право, затова и господин Кралев каза, че трябва да се стъпи на това предложение за Стратегия, на този проект за стратегия, за да се коментира с парламентарните групи, с експертите, със специалисти, за да може накрая да се излезе с един документ, който действително да дава някаква посока. Вие говорихте и за проблема с децата и затлъстяването. Да, ние сме, за съжаление, шампиони в Европа в това отношение. Мисля, че статистиката показваше, че всяко трето българско дете е склонно или болно от затлъстяване. След като има и програми, които, знаете, че някои от тях са прилагани доста добре, но все пак и в стратегията липсва това – да видим програмите и тяхната ефективност, каква е тяхната ефективност по разбивки, за да може да се прецени точно къде да се насочат усилията. И като цяло това е наистина заедно с културата, която тази година малко живна по отношение на бюджета, но заедно с културата в нашата страна хронично в продължение на над 30 години вече спортът, сектор „Спорт“ е недофинансиран. Средствата са, даже бих казал, обидно малки. Затова ще четем статистика и за 30-ото място в Токио, а знаете къде сме били в Сеул. Благодаря.
#93 · speech
Друга реплика? Заповядайте, Професоре! (Оживление.)
#94 · speech
ПП-ДБ
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Всъщност, излизайки тук, искам не да опонирам на господин Вешев, а да продължа това, което той разви, защото слушам тази дискусия, свързана със Стратегията, и се учудвам, че в тази стратегия, в която има четири основни части, всъщност се говори само за третата и се прескача физическата активност. Сега, ясно е, че някои колеги от нас се концентрират върху ремонтите на всички наши съоръжения. Там се въртят едни пари, вземат се част от тези пари и така нататък. Но когато говорим за физическа активност, всъщност тя е сърцевината на една стратегия. Защото физическата активност е физическа активност на цялата популация. Тоест ние говорим тук за 6 – 6,5 милиона човека, каква е тяхната физическа активност и от нея какво ще бъде като следствие за тяхното здравословно състояние. Защото аз снощи стоях до късно и гледах Григор Димитров, но тук само едно нещо ще кажа – че българската държава няма никакво, ама никакво участие за това Григор Димитров да бъде в 10-те най-добри тенисисти. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС: „Не е вярно! Не е вярно!“) Верно-неверно, аз чета това, което той пише! Но да продължа мисълта си. Лично мен много ме интересува какво е състоянието, здравословното състояние на българския народ като цяло, а то е свързано с физическата активност. Тоест ние може да нямаме стадиони, които да сме ремонтирали и да сме хвърлили сума ти пари, или това нещо ще го чакаме, но ние сега, в момента, трябва да дадем рецептата как хората в България да се движат повече, какви са тези възможности. Защото, ако ти искаш да бъдеш физически активен, не е необходимо да отидеш на стадиона. Ти можеш да отидеш и в парка, да си направиш, както се казва, едно леко пробягване, след това физически упражнения и това нещо да го правиш всеки път, нали, както аз го правех допреди една-две години. Ние не трябва да бягаме от това какво трябва да бъде физическото развитие на децата ни, защото нали ще се съгласите с мен, че до 5 – 6-годишна възраст не е необходимо да ходиш на стадиона, а трябва да отидеш пред блока, да имаш люлки, да имаш площадка, на която всъщност ти да извършваш движение. И понеже говорихме за затлъстяването – да, около 50 до 60% от българските деца имат наднормено тегло, но там, където те трябваше да скачат и да се движат, вече има построени блокчета. Нали това не е тайна за никого тук, в залата, и знаем как се получаваше цялата тази история. Действително, когато обсъждаме нещата, нека да не пропускаме в тази стратегия всъщност тези първи две главни части – физическото възпитание и физическото развитие, а след това да говорим за спорта. Защото лично на мен ми пука за общото здравословно състояние на българското население. А дали ще имаме велики спортисти, ами, ако имаме – добре. Приятно е да ги гледаш и да се въодушевяваш от телевизора, но не това решава в крайна сметка здравето на хората в България.
#95 · speech
Професоре, благодаря. Репликата е до две минути и е възражение срещу изказаното, но с радост Ви изслушахме всички. Желаете ли дуплика, господин Вешев? Заповядайте.
#96 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря и аз. С въодушевление изслушах репликите. Видно е, че уж всички сме на едно мнение, но нещата по някакъв начин не се получават. Тези 39%, за които говоря в изказването си, става въпрос точно за хора, които имат някаква въобще физическа активност. Не за активно спортуващи, а за хора, които имат въобще някаква физическа активност, което е много малък процент от хората. Определено трябва да се работи върху това да се увеличи броят на занимаващите се с любителски спорт. Естествено, професионалните спортисти могат да служат само за вдъхновение на тези любители. Това, което каза господин Ченчев, също нямаме противоречия, но не трябва да си затваряме очите за случилото се през предишните 10 години, да казваме, че всичко е било наред. Трябва да видим какви са били грешките тогава, за да може да направим нещо по-голямо от това, което сме постигнали, и да стигнем до нивото на българския спорт, което е било преди много повече от тези две по пет години, които ни се представят като предишна програма, за да може в края на този период, който ще го разглеждаме, да се гордеем с постиженията на родните ни спортисти. Благодаря.
#97 · speech
Благодаря Ви, господин Вешев. За следващо изказване има думата господин Красимир Вълчев – заповядайте.
#98 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! В моето изказване ще се опитам да обобщя част от дебатите, които се състояха в Комисията по образование и наука, надявам се. Ако погледнем наименованието на Националната стратегия, тя обхваща четири области – физическа активност, физическо възпитание, спорт и спортно-туристическа дейност. Както каза и един преждеговорящ колега, акцентът е преди всичко върху спорта, а останалите три области на политика са много скромно засегнати. Какво издава това? Това издава, първо, липса на ангажираност на Министерството на младежта и спорта с тези области на политика. Дори и бих казал, че издава непознаване, тъй като основни елементи, основни политики в тези области на политика липсват дори на аналитично ниво, липсват като засегнати, издава обаче и липса на координация в процеса на разработване на Стратегията. Очевидно тази стратегия не е работена в достатъчно взаимодействие и координация с другите ангажирани министерства, най-вече Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката и на Министерството на туризма, които би трябвало да са пряко отговорни за тези области на политика, също заедно с Министерството на младежта и спорта. Издава и липса на капацитет – тук вече говоря и за спорта, като цяло на капацитет по отношение на политическата функция на Министерството, или функцията по формулиране, анализ и оценка на политиките. Липсва достатъчно добър анализ на досегашните политики. По отношение на бъдещите политики. Да, имаме стратегически оперативни цели, но това, което виждаме, е, че нямаме връзка между инструментите и целите. Нямаме финансиране, нямаме целеви стойности. Имаме индикатори, но няма целева стойност. Като цяло това, което можем да кажем, е, че липсва и амбиция. Липсва амбиция и в целите, липсва амбиция и във финансирането, но всъщност, ако погледнем, липсва и министърът днес. Не знам каква по-важна функция има, каква по-важна задача в страната има, когато се гледа най-важният, основополагащият документ в сектора, за който, както много точно казаха преждеговорившите колеги, трябва да се търси съгласие, а такова съгласие очевидно не е потърсено. Очевидно министърът няма мисията, желанието този документ да бъде приет и да има една политика, която да бъде в консенсус. За политиките в сектори, като образование, като спорт, като култура, трябва да се търси относително съгласие. Такова има примерно в сектора на образованието. Ще Ви дам пример с Министерството на образованието, което в последните девет месеца редовно канеше народните представители на срещи за обсъждането на различни теми. Такова нещо очевидно не е правено от Министерството на спорта и най-ясно може да се каже, че министърът на спорта няма мисията и желанието тази стратегия да бъде приета. Впрочем попитах колегите от останалите комисии: той присъствал ли е на комисия? Всички казаха не. Министърът не само не присъства днес, но той не е присъствал на нито една комисия за най-важния документ в сектора. Връщам се обаче на Стратегията. Ако погледнем тези три области, които казах, че са слабо засегнати – физическа активност, физическо възпитание и спортно-туристическа дейност, в тях няма нови програми. Няма нови програми, няма никаква амбиция да се постигне нещо допълнително. Единствено на аналитично ниво са изложени някои от проблемите, като това примерно, че много малка част от българите – 29% спортуват, но една голяма част от тях спорадично… (Смях от народни представители на ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#99 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Не, не. На друго се смеем.
#100 · speech
Липсва предложение за нови програми. Общо взето се предлага да се продължат програмите, които са стартирали преди 12 години. Това издава освен всичко и липса на въображение. Казах, че липсват всякакви финансови цели. Ако направите съпоставим анализ на бюджетните политики и на структурата на разходите на европейските страни, хайде да не го правим в световен мащаб, това, което ще видите, е, че в България с най-нисък дял от брутния вътрешен продукт са секторите, свързани със социалното развитие и развитието на човешкия капитал. Едно такова намаление, направено още 90-те години, когато трябваше шоково да се консолидира бюджетът, да се намалят бюджетните разходи, и секторите „Образование“, „Спорт“, „Култура“ са с най-нисък процент от брутния вътрешен продукт спрямо останалите европейски страни. Казано с други думи, ние сме направили бюджетния избор да пестим от тези сектори. И още по-лошата новина е, че от последните три години, откакто Асен Василев е финансов министър, защото той изготвя последните три проектобюджета, ние имаме намаление за всички тези сектори. Ще Ви дам пример. В сектор „Образование“ намаля от 4,5 на 4,1% от брутния вътрешен продукт, в сектор „Наука“ – от 0,45 на 0,41, в сектор „Култура“ – от 0,55 на 0,45 от брутния вътрешен продукт, в сектор „Спорт“ – от 0,69 на 0,66 от брутния вътрешен продукт, но да кажем, че тук има едно относително запазване. Връщам се на всички тези програми. Една част от тях са прекратени – като тези за футбол, баскетбол, волейбол, други продължават с номинално същия размер, но реално ще бъде намален, тоест ние няма да имаме нови програми. Липсва като цяло акцент освен на аналитично ниво, и по отношение на здравословния начин на живот, което потвърждава, че не е работено с Министерството на здравеопазването. Вече имаме достатъчно научни изследвания, които показват, че най-мощният, най-силният фактор за удължаване на продължителността на живота, в това число на качествения живот, е физическата активност, в същото време Стратегията, въпреки че е за физическата активност, не предлага нито една мярка в тази посока. Анализите показват между 5 и 15 години удължаване на продължителността на качествения живот, а метаанализите показват средно 10 години удължаване на продължителността на живота. Казано с други думи, това е една от най-важните политики, една от най-важните мерки и физическата активност е може би най-добрият лекар, но липсват реални политики в тази стратегия. Отивам на системата на образованието. Липсва всякакъв акцент върху създаването на нагласи за физическа активност, нагласите, които се придобиват чрез учебните програми, чрез дейностите по интереси, чрез заниманията по интереси. Въобще не са споменати заниманията по интереси, целодневната организация, в която също има дейности по интереси като поле, периметър, който може да се използва за създаването на допълнителни нагласи за трайна физическа активност в децата, както и за спорт през това време. Тук няколко колеги засегнаха темата с физкултурните салони. Аз само да Ви припомня. Миналата година с бюджета за 2023 г. по наше предложение, но подкрепено от всички колеги, за което Ви благодарим, беше гласувана Програма на стойност 240 милиона за строеж и ремонт на физкултурни салони и спортни площадки. Министерството на образованието обяви резултатите. В 101 училища е одобрено изграждането на нови физкултурни салони на стойност 155 млн. лв., за 33 милиона ще бъдат ремонтирани 66 физкултурни салона, които в момента не се обитават, тоест ще бъде разширен достъпът в 167 училища, или една трета от проблема с липсата на физкултурни салони ще бъде решен с тази програма. И ако искаме ние да решим трайно и изцяло проблема, както беше казано, мисля, че от господин Ченчев, до 2034 г., колкото е срокът на Стратегията, не трябва да чакаме един министър, който очевидно не го интересува тази стратегия, а я е вкарал само за да отчете дейност, трябва да направим предложение да се увеличи бюджетът на Програмата, тъй като имаше училища, които не бяха класирани. Ако се увеличи бюджетът на Програмата, не една трета, а две трети ще решим. Ако направим нова програма, имаме шанса 100%, така че това е инструментът и той зависи от нас. За съжаление, знаете, че бюджетът е силна конкуренция между различните сектори и ние трябва да искаме тези програми да бъдат приоритетни. В системата на образованието това е един от двата най-големи проблема, които не могат да бъдат решени за една, две, четири години. Трябват трайни усилия. Всичко това, разбира се, липсва в Стратегията. Имаме едни общи формулировки, пожелания, както казах, липсва всякаква връзка между цели и инструменти на политиката. Двата основни инструмента на политиката са регулаторният, тоест нормативните актове. Никъде не е записано кой нормативен акт ще бъде променен и как. Вторият основен инструмент е финансовият. Никъде не е записано какви нови програми, с колко средства ще бъдат стартирани. Липсва цел по отношение на средствата от брутния вътрешен продукт, които ще се отделят за тези области на политика, така че като цяло може да кажем, че тази стратегия е един абсолютно безсмислен документ и спортът и тези четири области могат да си съществуват със и без тази стратегия в този ѝ вид. Това бяха и причините на заседанието на Комисията по образованието и науката Проектът на стратегия да не получи подкрепа, защото оценката беше, че той е безсмислен и се отчита дейност от Министерството. Изпълняват задължението да внесат стратегия, но никаква ангажираност и никаква визия в нея. Благодаря.
#101 · speech
Благодаря Ви, господин Вълчев. Има ли желаещи за реплики към изказването на господин Вълчев? Не виждам. Колеги, ще Ви прочета едно съобщение. Уважаеми колеги, от 12,30 ч, в Мраморното фоайе ще бъде открита изложба живопис „Пролетно тайнство“. Изложбата представлява и представя творби на художничката Велина Христова, посветени на усещането за настъпващата пролет. Инициативата е с благотворителна кауза за подпомагане на творческа работилница на деца в неравностойно положение и детски конкурс на тема: „Твори добро, бъди промяната“. Културното събитие се провежда с подкрепата на народния представител Ивайло Мирчев от парламентарната група „Продължаваме Промяната – Демократична България“. Давам половин час почивка, след което ще продължим със следващите изказвания и ще дадем думата на госпожа Дашева. (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Обявявам половин час почивка – до 13,45 ч. (След почивката.)
#102 · speech
Колеги, продължаваме заседанието. За следващо изказване е записан господин Цветан Предов. Господин Предов? Няма го в залата в момента. Преминаваме към следващото изказване – Кристина Петкова, имате думата.
#103 · speech
ПП-ДБ
Благодаря, госпожо Председател. Колеги, виждам че предизборната кампания очевидно е започнала. Аз искам само да напомня на колегите от досегашното ни мнозинство, че в крайна сметка ние бюджета го приехме заедно. Впрочем бюджетът на Министерството на младежта и спорта е увеличен – 4 милиона допълнително за младежки политики, още 2 милиона за спорт за учащи. Надявам се заместник-министър Дашева да даде повече светлина по същество. По отношение на дебата за спорта можем да говорим много. Действително можем да се върнем в 2020 г. и да говорим по отношение на тези 22 млн. лв., които бяха платени авансово, за 25-те училищни физкултурни салона, от които, ако не ме лъже паметта, само един е изграден. Да търсим у кого е била вината, дали в служебния министър, или в предишния мандат… Можем да говорим също така за процедурата по придобиване на българско гражданство от чуждестранни спортисти – каква е ролята на Министерството на младежта и спорта в този процес, защото в момента те нямат никаква роля, освен да бъдат една пощенска кутия. Нямат никакъв нормативно разписан ангажимент те да следят този процес, освен да администрират преписки, подадени по инициатива на федерациите. Можем да говорим много за парите от хазарта, които влизат в Министерството на младежта и спорта, които влизаха досега, които влизат и занапред. Как се разходват те? Къде е прозрачността в тези пари и така нататък. Можем да влезем и по същество в проблемите във футбола, в баскетбола, ако щете, в канадската борба. Един безкрайно малък неолимпийски спорт, проблемите в който спорт обаче станаха достояние на няколко журналистически разследвания. Мисля, че и в момента тече проверка по отношение дейността на Федерацията по канадска борба. Чакаме повече информация от Министерството на младежта и спорта. Да се върнем по същество на темата. Тази стратегия, която гледаме днес, е първа стъпка, както казаха и колегите, едно добро начало след приемането на този документ ние да започнем да изработваме четиригодишните планове за развитие на съответните различни видове спорт. Затова аз днес апелирам към Вас да подкрепите този стратегически документ и след това, като мине кампанията, да започнем наистина фундаменталния разговор за реформите и в Министерството на младежта и спорта, и в развитието на българския спорт като цяло. Благодаря Ви.
#104 · speech
Благодаря Ви, госпожо Петкова. Колеги, има ли реплики към изказването на госпожа Петкова? Заповядайте, господин Александров.
#105 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Госпожо Петкова, първо, лично мен ме обижда това, че го няма тук в залата човека, който трябва да защити този законопроект – много обидно. Явно госпожа Дашева изпълнява тези функции. Създаване и условия за насърчаване на физическата активност. Как да се осигури разширяване на мрежата от физически пространства, като няма и дума за регулаторите, дейностите на фитнесите, йогата и така нататък? В днешно време всеки може да бъде треньор – влиза в интернет, гледа клипове, поема курсове за месец-два и става фитнес инструктор или йога. Но дали са достатъчно квалифицирани тези треньори? Защото един фитнес инструктор може да доведе до много големи здравословни проблеми на един нормален човек при неправилно изпълняване на упражненията. Да не говорим и за допинга, който върви във фитнесите. Къде е контролът там? Там се продават или се дават толкова забранени вещества, с които по един или друг начин тровим нашето население. Друго. Кой контролира антидопинговия център? Няма го това в Стратегията и на мен ми е много интересно. Всички знаят, че на футболните мачове отиват и им се взема допинг от урина, а всеки знае че се използва ЕПО. За обяснение на залата, който не знае какво е ЕПО, това е забранена субстанция, която увеличава червените кръвни телца в организма. Знаете, че червените кръвни телца са превозното средство на кислород в мускулите – увеличават издръжливостта. Ако не ме лъже паметта, дори мисля, че има 2 – 3 смъртни случая на футболисти. Там няма никакъв контрол. Развитие на потенциала на българските спортисти, рязко увеличаване средствата на спортните клубове. Как ще го осигурим това нещо? Квалифицираните треньори, да ги наречем, защото има и такива, които са самоуки, как ще ги накарате да работят с деца, без да имат достойно възнаграждение? Кой го прави това нещо? Кой задължава федерациите да организират квалифицирани курсове за треньорите си? Мисля, че тук трябва да се направи една специална програма, по която федерациите да кандидатстват и да изпращат своите треньори на обучение. Винаги съм твърдял, че спортът е като медицината – всеки ден се развива, както медицината, така и спортът – ново и ново, и ново. Така че нашите треньори, ако не са достатъчно компетентни и не се ъпдейтват, ако може така да го наречем, всеки ден, тук въпросът е, че няма да печелим медали на олимпиади и на световно, и на европейско първенство. Мен изключително много ме боли и винаги съм казвал, че тук в спорта, образованието и здравеопазването не трябва да има никаква политика. Това трябва да бъде национално. Така че много се извинявам, но пак ще кажа, че е обидно господин Илиев да не е в залата, за да защити това нещо. Благодаря Ви.
#106 · speech
Благодаря Ви, господин Александров. Втора реплика? Заповядайте, господин Иванов.
#107 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря Ви, госпожо Председател. Госпожо Петкова, не приехме Стратегията в Комисията, нямаше го министъра, няма го и тук в залата. Мисля, че е редно, когато колегите и отляво, и отдясно, и в средата казват, че трябва да присъства, трябва да се направи широко обсъждане, то да бъде проведено и тогава да проведем този съществен дебат за развитието на спорта и да приемем Стратегията за спорта. Защото само с анализ, само с констатации, само с добри пожелания спорт в България няма да развиваме, а това, което искате – олимпиади, медали, няма как да се случи само с един анализ.
#108 · speech
Благодаря Ви за репликата. Трета реплика, колега, заповядайте.
#109 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви, госпожо Председател. Госпожо Петкова, извинявайте, но това, което казахте накрая, на мен ми е малко обидно. Не може да искате от нас да подкрепим тази стратегия с обосновката, че след изборите ще седнем да го обсъдим. Ами ако след изборите българските граждани решат Вие да не присъствате в парламента, с кого ще обсъдим тази стратегия, която Вие сте правили? С кого ще я обсъдим? С кого ще работим? Кой ще я изпълнява и така нататък? Това е едно на ръка. Просто трябваше наистина, както мнозинството от залата зае като позиция, да седнем предварително, да си представим визиите за спорта – всяка една от парламентарните групи, да поканим заинтересованите страни. Просто комуникацията я нямаше и няма как ние да подкрепим, както аз вече казах, защото наистина огромните ни притеснения са, че Вие няма да присъствате в следващия парламент и няма да има с кого да обсъдим тази стратегия. Благодаря Ви.
#110 · speech
Госпожо Петкова, имате думата за дуплика, заповядайте.
#111 · speech
ПП-ДБ
Благодаря, госпожо Председател. Колеги, отвъд закачливия и твърде спекулативен сценарий за това кой ще бъде представен в следващия парламент… По същество. Истината е, че аз съм съгласна и с трите реплики. Трябваше да проведем този дебат много по-рано. На първо място, трябваше да го проведем в Комисията, на която всички сме членове. Това е пропуск, който отчитам категорично. Не зная на какво се дължи. Може би ние като членове на Комисията сме били твърде пасивни. Действително трябваше да се съберем, да говорим по същество, защото факт – спортът е надпартиен. Той няма партийна окраска и затова ние трябваше да седнем абсолютно откровено да изложим аргументите в една и друга посока и да имаме обща визия за това какво искаме да представлява българският спорт, как да се развива, как развиваме детско-юношеските школи и така нататък. Тук спор нямаме. Защо не сме го направили? Аз нямам, пак казвам, за съжаление, отговор. Ние всички сме членове на тази комисия. От нас зависеше да си инициираме такъв разговор, такъв дебат – не сме го сторили. Оттук насетне затова на мен ми остава само да кажа – след изборите да го инициираме, защото няма как да върнем времето назад. Иначе от мен имате абсолютно пълна подкрепа да седнем и да говорим наистина за спорта, за развитието на българския спорт, как да мотивираме децата да спортуват, да бъдат активни, да бъдат здрави в първия възможен миг. Благодаря Ви.
#112 · speech
Благодаря Ви, госпожо Петкова. Господин Ченчев, Вие процедура ли искате? Заповядайте за процедура по начина на водене. С какво Ви обидих този път?
#113 · speech
БСП за България
Не, не, сега ще чуете, уважаема госпожо Председател. Дами и господа народни представители, благодаря, госпожо Председател, че ми давате възможност да направя тази процедура, а тя е именно да кажете на народния представител, който говори преди мен на тази трибуна. В репликата си каза, че може би в Комисията народните представители не са били достатъчно активни. Първо, обяснете на народния представител, че Комисията работи по дневен ред. В дневния ред, когато влезе тази точка, ние я гледахме, дебатирахме, и то доста дълго и доста задълбочено. Със същия пример, за който говоря аз, и това, че как и кога се случват нещата, мога да Ви кажа, че искахме изслушване – аз поисках изслушване, на Българския олимпийски комитет, но поради това, което се случва в Комисията – динамиката на събитията, виждате, че все още вече повече от един месец това не може да се случи поради различни причини. Така че не е причината в Комисията или в това дали народните представители са работили, или не са работили. Аз твърдя, че тази комисия работи, че всички там, включително и Вие, уважаема, правите доста и полагате доста усилия – всички ние, за да може българският спорт да е надпартиен. Това го е казал всеки един председател на тази комисия с течение на мандатите на различните народни събрания. Госпожо Председател, това е и във Вашата градина, тъй като не може от трибуната да се говори, че народни представители не са били достатъчно активни в която и да е парламентарна комисия, постоянно. Благодаря.
#114 · speech
Разбрах Ви, господин Ченчев. Ще си взема бележка. Продължаваме със следващото изказване. Господин Предов, имате думата.
#115 · speech
ИТН
Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа! Изискването да присъства министър е добре. Всеки един от Вас да се обърне и да погледне назад празната зала! Така че, когато имаме изисквания към министър да присъства на дадена национална стратегия, е добре самите Ваши колеги да са в залата и да слушат това, което се говори! А колкото конкретно до Вашите изказвания, хора от „Демократична България“ и „Продължаваме Промяната“, Вие в коя реалност живеете?! Вие смятате, че от Вас идват стъпките, че от Вас започват тепърва целите, развитието на национални програми, стратегии или каквото и да е. Единственото нещо, което на българското общество му стана ясно, е Вашият колосален провал във всяка една политика и в участието Ви в политическия живот. А колкото до Националната стратегия за развитие на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност, искам да Ви обърна внимание на няколко конкретни неща. Националната стратегия е стратегия от комплексни мерки. Тук се чуха тясно свързани дейности със спорт, с национално представителни спортни организации, а в самата стратегия е записано за ролята, мястото, социалните функции на физическата активност и спортно-туристическата дейност в България. Дами и господа народни представители, аз не чух някой да вземе отношение конкретно по точно тези теми, още повече че в самата стратегия липсва отношението към социалните функции на физическата активност, защото те отново са за сметка на колективните спортове, които са силно подцени за сметка на индивидуалните. И в становището по Националната стратегия на Българския туристически съюз е вписано, че липсва каквато и да е концепция относно спортно-туристическата дейност, още повече притеснението на Туристическия съюз е, че от училищата е отпаднал модулът „Туризъм“, което е изключително притеснително, и то по искане на Министерството на здравеопазването. И как ние, дами и господа, очакваме, когато се налага и национализмът, и достойното отношение, да популяризираме примерно „Опознай България – 100 национални туристически обекта“, когато в самата национална концепция за развитие на физическата активност това нещо не е споменато?! В заключение искам да Ви кажа, че Вие имате възможност с така наречения Законопроект за социалните предприятия – това, за което казвате: ние ще го направим, ще има обсъждания след изборите. Ама, хора, осъзнайте се! Вие досега не го направихте, а сега тепърва ще го правите след изборите?!
#116 · speech
Благодаря Ви, господин Предов. Желаещи за реплика? Заповядайте.
#117 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви, госпожо Председател. Господин Предов, Вие направихте много коректно отношение по така изложените мотиви и по изказването на госпожа Петкова, обаче забравихте някои много важни неща. Първо, тя каза, че е сърдита на народните представители и на групите, с които са били в мнозинство. Забравихте да кажете, че те не просто бяха в мнозинство, те бяха в тясна коалиция и в прегръдка с ГЕРБ и ДПС. Те са бивши коалиционни партньори, също така и бъдещи. Това е едното, което пропуснахте да кажете. Второто е по отношение на това, което каза госпожа Петкова – че държавата не прави нищо за чуждите спортисти, които биха искали да придобият българско гражданство. Нищо лошо от моя страна към спортистите, но госпожо Петкова, ако те не могат да се реализират в спорта, след промените в Конституцията можете да ги поканите като народни представители от Вашата група. Няма никакъв проблем, че са чуждестранни граждани, нищо, че не разбират от политика – такива във Вашата група с лопата да ги ринеш, може да им дадете поле за изява. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#118 · speech
Има ли желаещи за втора реплика?
#119 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Предов, аз много се радвам, че повдигнахте темата със спорта и учениците. Искам да Ви попитам Вие знаете ли колко бази има за спорт и отдих, които са за учениците? Те са над 140, аз съм задавал въпрос към министъра на образованието. Знаете ли обаче колко се използват? Около 36 по мой спомен, грубо. А знаете ли в какво състояние пък са тези, които се използват? Тоест ние имаме бази, които могат да бъдат ползвани, но те са в окаяно състояние и няма къде да спортуват учениците. Ние, ако не започнем от ранна детска възраст, то оттам нататък вече няма какво да направим.
#120 · speech
Има ли желаещ за трета реплика? Не виждам. Господин Предов – имате думата за дуплика.
#121 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа! В края на това правителство е добре да се отбележи това, което Вие не свършихте. Смятам, че е категорично важно посланията към българското общество да са ясни, за да могат правилно да преценят след това за кого биха гласували, да излезете и достойно да кажете какво точно Вие свършихте и в Министерството на спорта, и в Министерството на труда и социалната политика. Защото аз съм член на тези две комисии и мога да Ви кажа, че Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, която толкова държахте да се казва по въпросите на децата, семейството, младежта и спорта, никаква политика и почти нищо не прие, касаещо децата и семействата. Добре е това българското общество да го знае, защото то е процес, който зависеше изцяло от Вас. А колкото до Вашите въпроси, господин Петров и господин Димитров, тяхно е желанието за съвместна дейност. Тяхно е желанието… говорим от трибуната, че било надполитическо. Кое, дами и господа, е надполитическо?! Националната стратегия за детето ли е надполитическа или Националната стратегия за развитие на физическия спорт?! Съжалявам, но това, което Вие правите, е крайно непрофесионално и политически недостойно!
#122 · speech
За следващо изказване – госпожо Кърпачева, имате думата. Заповядайте.
#123 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Госпожо Председател! Аз ще бъде съвсем кратка в своето изказване, тъй като преждеговорившите описаха и споменаха повечето от проблемите, свързани с тази стратегия. Всички проблеми по един или друг начин – поне на мен това ми прави впечатление – ги обвързваме и достигаме в крайна сметка до финансирането, което винаги се оказва или недостатъчно, или неправилно разпределено, или липсата на контрол за това как се разходват средствата води до цялостното ограбване на самата поставена цел. Много се говори до момента за училищата, за физкултурните салони, споменаваха се и новоизградените зали, макар и все още незавършени след толкова години ремонт, с което отново опираме и достигаме до финансиране и въпросния контрол. Ще спомена като пример само залата в Бургас, за която стана ясно още на Комисията, че беше финансирано закупуване на спортно оборудване, което е много преди завършването на самата зала – на акт 15 или на акт 14, което впоследствие се оказа абсолютно ненужно и невъзможно да се използва за различните видове спорт. Но аз ще се върна към училищата, не към физкултурните салони. За училищата неколкократно съм поставяла проблема – съсредоточавам се върху спортните училища най-вече, шест от които, всички знаем, са към Министерството на младежта и спорта. Неведнъж към казвала за този проблем, за който знаем и всички ние, че там децата не разполагат с нужните зали, за да практикуват спорта или по-точно да се развиват в спорта, за който са приети с приемни изпити в нашите държавни училища. Защо казвам и наблягам на думата държавни? Защото децата ни три пъти в годината се явяват на такива изпити в различните класове, биват приемани държавна поръчка, но за част от спортовете, дисциплините, за които те са положили изпити и са приети, се оказва, че в тези спортни училища нямат зала къде да тренират, те няма къде да се развиват. Нашите бъдещи шампиони остават на произвола на съдбата или по-точно на своите родители. Като казвам родители – обосновавам се със следното: поради липсата на зала повечето от училищата, да не казвам всички, принуждават по един или друг начин да бъде наета такава зала, чийто наем се поема чрез такси от самите родители на тези деца, които са приети държавна поръчка. И си задавам въпроса точно колко държавна е тази поръчка и какво е обучението на децата, или по-точно развитието им в спорта? Неслучайно те кандидатстват в спортно училище, а не в математическа гимназия. В този ред на мисли – и без да споменавам допълнителни примери, просто ще кажа, че тази стратегия не става. И като кажем, че ако приемем тази стратегия, впоследствие ще имаме изграждане на планове, които ще бъдат консолидирани от всичките политически партии, всеки ще си каже мнението, това е доста лицемерно, защото ние няма как да оправим един проблем, без да сме минали през неговата основа! Един проблем се решава и една стратегия се изгражда, когато си оправим проблемите изначално – от ниското ниво, и след това мислим занапред какво бихме могли да направим. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#124 · speech
Благодаря Ви, госпожо Кърпачева. Има ли реплики, колеги? Не виждам желаещи за реплики. Господин Костадинов, реплика ли желаете?
#125 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Не!
#126 · speech
Няма други желаещи за изказвания. Сега ще дам думата на госпожа Даниела Дашева – заместник-министър на младежта и спорта. Имате думата, госпожо Дашева.
#127 · speech
Заместник-Министър Даниела Дашева
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Позволете ми накратко да изкажа аргументите ни в защита на тази стратегия. Разбира се, решението е Ваше. Това дали Стратегията ще бъде приета, или няма да бъде приета, Вие ще решите, но неприемането на Стратегията ще остави спорта още известно време без възможност за разработване на редица други документи, които следват след Стратегията, така наречените национални програми – четиригодишни, така наречените едногодишни програми, редица наредби. И никакви планове, тук няма планове, има документи, които са фиксирани в Закона за физическото възпитание и спорта. Какви са аргументите? Първо, Стратегията е правителствен документ, в който са изложени принципните подходи, основните насоки и политики в развитието на Националната система за физическо възпитание и спорт в Република България. Тя очертава приоритетната роля, отговорностите и координационните функции за нейното осъществяване на водещата специализирана държавна институция, която в момента е Министерството на младежта и спорта. Второ, същата е разработена структурно и методологично като закономерно продължение на действащата до момента Национална стратегия за развитие на физическото възпитание и спорта в Република България 2012 – 2022 г. Едно лирично отклонение. Досега в България е имало една концепция за развитие на Националната система за физическо възпитание и спорт и само две стратегии, като втората стратегия, която цитирам, е Стратегията, свързана с употребата на забранени вещества, или допинг. Тоест България до момента е имала една-единствена Стратегия за развитие за физическото възпитание, двигателната активност и спорта. Защо го казвам? Тъй като разработването на един стратегически документ изисква познаването на това, което се е случило с предходния, тоест изключително задълбочен анализ дали предходният стратегически документ в рамките на 10 години е изпълнил задачите, които той си е поставил. За много голямо съжаление, такъв анализ до момента на започването на Стратегията не съществуваше, а когато няма задълбочен анализ, е много трудно да се очертае визията за развитието на един сектор – социален, както го наричате, в бъдещите или в следващите 12 години. И тук пак ще кажа, че тази стратегия не е разработена от един човек, от едно министерство, една друга институция. В рамките на написването или разписването на Стратегията е формирана експертна група с участието на представители от всички заинтересовани министерства. Първият дебат по отношение на Стратегията започва през 2022 г. септември месец в друго правителство с друг министър на младежта и спорта, който формира този екип, респективно екипът, който се състои от 17 представители на различни институции, започва разработването на Стратегията. Впоследствие разработената Стратегия е подложена на така нареченото обществено обсъждане. Това, което ние направихме, е да има приемственост. Тъй като заварихме готов документ, решихме, че този готов документ може да бъде доразвит, да бъдат премахнати елементи, които може би не отговарят на политиката на това правителство, и разбира се, да включим нови моменти, които са свързани с нови политики в рамките на това, което предстоеше да се случи. И така, по съвет на „Стратегическо планиране“ този документ впоследствие отново не беше представен на обсъждане, тъй като преди това той беше обсъждан в рамките на четири месеца, така както задължително всеки един документ се обсъжда. Така че Стратегията е преминала обществено обсъждане. Следващият аргумент. Тя е насочена към максимално широк обхват от български граждани, Стратегията е съгласувана с водещите световни и европейски харти и стратегии. Това не е документ, който изключително и само отразява нашата действителност, отразява и европейската действителност в областта на спорта. Следващият аргумент е, че реалните институции, които се явяват изпълнители на целите на Стратегията, са органите на държавната и общинската власт, активно подпомагани от обществените спортни организации и други частни формирования, свързани с физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност. Разбира се, твърде много се говори за финанси, финансиране. Стратегията е съпътствана от финансова обосновка, в която финансова обосновка по отношение на отделните стратегически цели са показани или са посочени необходимите финансови ресурси, за да могат тези стратегически цели да бъдат реализирани, тъй като това е задължително условие. Разбира се, няма да си позволим да разпишем стратегия, без да знаем тази стратегия с какви финансови ресурси ще бъде запълнена. По отношение на стратегическите документи. Вижте, разработването на един стратегически документ не е линеен процес, той е изключително дълъг процес, още повече че този стратегически документ обхваща 12 години. Днес от тази трибуна след още 12 години, ако ние фиксираме един документ, който не е широкомащабен, какъвто е настоящата стратегия, какво можем да направим след това, ако в този документ ние впишем конкретики, които или няма да изпълним, или те вече няма да са актуални, какво ще направим? Затова Стратегията е широкомащабна по отношение на икономически, социални и обществени цели, а другите инструменти – като програми, национални и други програми, те разписват конкретните стъпки, така че стратегическият документ е широкият документ. Пак ще кажа: сигурно няма да приемете тази стратегия. Всички говорим за това, че не трябва да политизираме явлението, наречено спорт, за това че нашите треньори страдат, защото нямат добро заплащане. Чух много думи, много приказки, които се говореха тук. И какво? Ще оставим същите тези, без да направим документ, и отново след четири години или след две години пак да говорим как те нямат добро финансово възнаграждение, как колективните спортове са били подценявани, как във фитнес центровете работят неспециалисти, макар че има регистър на фитнес треньорите, и така нататък. Аз съм специалист от областта на спорта и смятам, че отговорно наше право е да имаме тази стратегия, защото тя ни трябва, или на Вас Ви трябва, за да могат да се разработят останалите документи, които са необходими, за да може спортът да върви напред. Иначе тук казахме, че в Токио имаме само 37 участници, или 42 спортисти, 37 квоти, какво да говорим сега за Париж? Така ли да продължаваме? Нали затова са нашите усилия, за да имаме престижен спорт, който да развива масовия спорт. Защото нито само единият спорт има значение, нито само другият. Това са области, които са взаимносвързани. Благодаря за вниманието. (Частични ръкопляскания.)
#128 · speech
Благодаря, госпожо Дашева. Господин Биков, реплика или изказване? Заповядайте, нека е изказване.
#129 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз не съм специалист по спорт, не разбирам толкова много от спортна политика, но разбирам от политика. И се изказвам, защото бях провокиран от заместник-министър Дашева. Първо, спортът не е политическа дейност – тук сте права, но спортната стратегия е политически документ. Той затова се и гласува в Народното събрание, което е най-политическата институция от всички. Аз слушах внимателно изказванията на колегите от Спортната комисия от всички политически сили, които казаха, че може би тази стратегия има някакви основания, но тя трябва да бъде подобрена. Но най-важното – тя не е била съгласувана с никой от тях, а това означава, че Вие сте се провалили политически. Ръководството на Вашето министерство се е провалило политически и днес, когато този политически провал трябва да бъде инкасиран, министърът отсъства от тази зала, а е пратил заместник-министъра, за да обясни какво той е имал предвид. Една стратегия, която е до 2034 г., доколкото разбрах, би трябвало да бъде консенсусен документ. Това означава да се говори с всички, които в перспектива ще управляват държавата, така че тази стратегия да бъде изпълнявана, а не да бъде ревизирана след някой и друг месец. Ако целта Ви е била да отчетете просто в някаква екселска таблица, че сте отметнали този проблем, то това не е стратегия, това е изпълняване на някакъв петилетен или деветмесечен план. Това са различни неща. И заради това най-вероятно тази стратегия няма да бъде приета. Вие споменахте, че тя е започнала да се готви от предишни правителства. Това означава, че ръководството на Вашето министерство е хвърлило в кофата за боклук труда на правителства или ръководства, които са били преди него, защото не сте си изпълнили политическата задача да убедите, и както видях, тук имаше добронамереност – аз не мисля, че е имало някаква радикална критика, има добронамереност във всички политически сили, особено по тези, като спорт, култура, образование, е възможно да се постигне консенсус, и Вие не сте го направили. Това е истината. И съжалявам, че тази стратегия няма да бъде приета, защото съм сигурен, че има нужда от нея, но не по този начин. И затова мисля, че оттук нататък би трябвало да си вземем поука, когато предлагаме стратегически документи – и не само, може би и закони, когато предлагат министерствата, първо, да знаят, че ние сме парламентарна република и ще трябва, колкото и да им е досадно, да убеждават народните представители в своите виждания и идеи. Защото министрите не са началници на парламента. Ако някой е останал с подобно впечатление в Министерския съвет, би могъл в следващите месеци, в които няма да заема министерския пост, да преосмисли поведението си. Трябва да свикнете с това! То вече е късно да свикнете, но по принцип трябва да имаме това мислене и това виждане. Никой тук не иска да се заяжда и да се прави на началник, но когато сте пропуснали най-важното нещо, най-важната политическа задача, за да може да бъде приета тази стратегия, ще инкасирате този провал. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#130 · speech
Благодаря Ви, господин Биков. За първа реплика – господин Митев, имате думата.
#131 · speech
ПП-ДБ
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Биков, записах си един цитат от това, което казахте, и то е: „Вие се провалихте и днес, когато трябва да инкасирате този провал и да го признаете, Вашият министър го няма.“ И в същия дух, в който Вие казахте да не се заяждаме, че никой не се заяжда, и аз не искам да се заяждам, но искам да Ви припомня, че в политиката е много важно да даваме добър пример. (Възгласи от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Еее!“) И когато Вие искате и търсите от нас отговорност, че го няма министъра, който, между другото, Вие също подкрепихте, да е в залата, когато се инкасира този провал, моят въпрос е защо вчера, когато гласувахме оставката на госпожа – всъщност невъзможността и провала на ГЕРБ да състави кабинет, когато този провал трябваше да бъде инкасиран тук, в залата, Мария Габриел я нямаше? Благодаря. Ако може, да ми отговорите в дупликата. (Шум и реплики.)
#132 · speech
Има ли желаещи за втора реплика, колеги? Не виждам. Имате думата за дуплика, господин Биков. Други желаещи за изказвания има ли? Господин Кралев, процедура ли ще направите? Добре.
#133 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Митев, когато казах „инкасирахте този провал“, имах предвид това, че след малко ще се окаже, че тази стратегия не е приета. По принцип, когато едно министерство предлага нещо и то бива бламирано от Народното събрание, означава, че това е политически провал. Това е все едно да се бламира цялото правителство на вот на недоверие, ако бъде поискан. И тук трябва да се направи някаква равносметка – всеки сам за себе си, защо се е стигнало дотук. Не може непрестанно всички други, с изключение на нас самите, да са виновни за това, че някъде сме си счупили главата. Обръщам се и към Вас – няма да помогне да кажете: ама вчера стана онова, онзиден другото. Ние нашата равносметка си я правим много често, включително и ние бъркаме доста, но за разлика от други политически сили ние заставаме пред себе си и казваме, че сме сбъркали някъде, че не сме били пък баш безгрешни през цялото време, в целия си живот и целия си политически път. И може би затова сме и доста време в политиката. Затова съветът ми е, ако трябва да разширим – защото Вие го разширихте въпроса, да търсим първо вината в себе си, когато не сме получили доверие в Народното събрание, и да анализираме защо така се е случило, къде сме сбъркали ние, а не да хвърлим цялата си енергия, за да се оправдаваме за едно или друго. Факт е, че това е може би ако не единственият документ, който е предложило Министерството през последните девет месеца, то със сигурност е най-важният, и той ще бъде отхвърлен, което означава, че оценката на Народното събрание за министъра на спорта е негативна. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#134 · speech
Благодаря Ви, господин Биков. За процедура – господин Кралев, имате думата. Колеги, има ли други желаещи за изказвания? Не виждам.
#135 · speech
ПП-ДБ, от място
Има! Има!
#136 · speech
Господин Ганев, ще Ви дам думата, разбира се.
#137 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаеми колеги, понеже нямам право на следващо изказване, според мен дебатът е изчерпан и ще предложа процедура по прекратяването, разбира се, господин Ганев може да вземе отношение, но какви са му аргументите, щом дебатът е изчерпан? Ние се опитваме съвсем добронамерено от всички политически сили да представим нашите аргументи защо в тази стратегия няма визионерство, няма никаква визия за това на какви основи трябва да бъде поставено развитието на спортно-двигателната активност. Виждам, че не го разбирате и се опитвате да политизирате проблема. Търсим отклоняване на темата към инвестиционни проекти, физкултурни салони, „Арена Бургас“, което – аз се радвам, че ги зададохте тези въпроси, за да стане ясно, че всички критики в тази посока…
#138 · speech
Времето, господин Кралев!
#139 · speech
…не са основателни, но основната причина – с кого е съгласувана тази стратегия, че не е с Народното събрание, което трябва да я подкрепи, с БОК ли е съгласувана?! Ами БОК се е превърнал в една туристическа агенция. С кого е съгласувана?!
#140 · speech
Времето, господин Кралев.
#141 · speech
Тук са хората. Затова предлагам прекратяване на дебата, защото очевидно повтаряме едни и същи неща, а няма проява на разбиране за това какво искат народните представители, какви са им аргументите за това да не приемат Стратегията. Същото стана и с Младежката стратегия, която приехме само затова, защото трябвало да има стратегия. По-хубаво е да не се приеме документ, отколкото да се приеме лош документ. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#142 · speech
Благодаря, господин Кралев. Разбрах процедурата Ви. Има ли обратно становище?
#143 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
За изказване.
#144 · speech
Вие сте записан за изказване и ако вземем решение за прекратяване на дискусията, ще бъде след Вашето изказване.
#145 · speech
БСП за България, от място
Няма такава процедура.
#146 · speech
Има процедура. Няма как в такъв случай да прекратим. Продължаваме. Господин Ганев, ще Ви дам думата. Заповядайте, господин Иванов.
#147 · speech
ПП-ДБ
Благодаря Ви, госпожо Председател. Колеги! Чух Ви напът към трибуната, госпожо Председател, че се поправихте. Действително няма такава процедура в рамките на обсъждане и гласуване на бързи решения, така че тя е неприложима. Не може да бъде подложена на гласуване. Аз искам да Ви обърна внимание на още нещо. Господин Кралев така целенасочено заобиколи правилата, взимайки процедура за прекратяване на дебатите, която предполагам, че знае, че е недопустима, за да може да направи изказване по същество. Той направи такъв анонс. Искам на друго да Ви обърна внимание – групата на ГЕРБ имаше двадесет и пет секунди. Вие дадохте минута отгоре на господин Кралев да завърши тази процедура. (Реплики: „Еее!“ от ГЕРБ-СДС.) Нямам против, колеги, изчакайте да довърша. Нямам против. Разбирам – проявил е председателят толеранс към господин Кралев да довърши изказването си, разбирам го. Но, госпожо Председател, връщам Ви към дискусия от миналата седмица, когато ние имахме седем секунди, господин Венко Сабрутев поиска двадесет секунди отгоре. Вие го прекъснахте точно на секундата и му отнехте думата. Призовавам Ви да мерим с един аршин, когато се дава възможност на колеги от Вашата парламентарна група да правят изказване извън рамките на времето на групата, това да се допуска и към останалите групи – не само към нашата, разбира се, към всички в тази зала. Благодаря за вниманието.
#148 · speech
И аз благодаря за процедурата Ви, господин Иванов. Не прекъснах господин Сабрутев точно на седмата секунда, но това са подробности. Опитвала съм се винаги да бъда толерантна към всички изказващи се и да не ги прекъсвам, доколкото е възможно. Направих забележка няколко пъти на господин Кралев. Правила съм го и към много други народни представители. В много крайни ситуации отнемам думата. Имате думата, господин Цончо Ганев, за изказване – заповядайте.
#149 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Когато имаме мнозинство от над 160 депутати, които направиха, макар и опорочен, но все пак факт промени в Конституцията, с което направиха всичко възможно и малкото останало в България, стигаме до момента вътрешните им борби, един на друг да се обясняват как и какво не били направили за спорта. Става заместник-министър и обяснява, че опозицията, защото ще гласува „против“, ще съсипе спорта в България, защото нямало да може да се реализират толкова много проекти и програми. Госпожо Дашева, Вие сте заместник-министър на мнозинство от 160 депутати – ПП, ДБ, ДСБ, там всичките ВОЛТ, всичките, които са в тяхната коалиция, ГЕРБ и ДПС, и всичко това нещо можете с това мнозинство да приемете всичко, което искате, а не в момента да прехвърляте и да обяснявате, че опозицията ще е виновна. Да, ние няма да го подкрепим. Да, непрофесионално написан документ. Да, по никакъв критерий не отговаря на нещо, което трябва да се направи. Ако искахте да имате обосновка да го защитите и да кажете, че трябва да мине – нека да мине, и да си дадат становищата всички, които са засегнати от цялото това нещо, което предлагате. Няма такова нещо! Стават тук депутати от ПП-ДБ да защитават програмата. Защо не я защитавахте преди няколко месеца или преди да започнете да се молите на Борисов, или преди да клечите пред Борисов, за да Ви даде мандат, или пък Вие да му дадете мандат, а сега? Вината за това, което ще се случи или няма да се случи, е изцяло в мнозинството. Не мога да приема заместник-министър да става и да обвинява опозицията, защото това, че ГЕРБ ще гласуват „против“, не значи, че са опозиция. Напротив, те са коалиционните партньори на ПП-ДБ, и това се знае. Напротив – не само че се знае, умоляват се ГЕРБ да дадат мандат на ПП-ДБ. Атанасов вчера тук само където не приклекна за да го моли и в 3 ч. се очаква Борисов да отиде да вземе мандата като бъдещ министър-председател евентуално – нямам представа. Така че вината затова е на ПП-ДБ, че по-рано, седейки в скута на Пеевски, не са се разбрали за това решение.
#150 · speech
Има ли реплики към изказването на господин Цончо Ганев? Не виждам желаещи. Други желаещи за изказване има ли? Заповядайте, господин Иванов, имате думата за изказване. Има време.
#151 · speech
ПП-ДБ
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаема госпожо Заместник-министър! Интересен дебат се получи днес тук в тази зала. Той със сигурност не е безполезен. Напротив – поставиха се много важни теми за обсъждане, и най-важното, вече Министерството на спорта не може да бъде обвинено, че тази стратегия не е съгласувана с народните представители. Тя е поставена тук на най-високата трибуна и като такава тя е обсъдена. Народните представители са направили своите забележки. Очевидно вървим към посока тя да не бъде приета, но това е труд, който ще бъде оценен, убеден съм, в следващия състав на Министерството на спорта, какъвто и да бъде той. Тук се говореше за това, че приемането или неприемането на тази стратегия е оценка за работата на министър Димитър Илиев. Аз категорично не мога да се съглася с това. Считам, че това в някаква степен може да е политическата оценка на някоя от парламентарните групи, но министърът на спорта и оценката за неговата работа за мен я дават федерациите, хората, които живеят със спорта, хората, които разбират от спорт, хората, които са посветили живота си на спорта. В тази връзка аз искам да обърна внимание, че присъствах на връчването на годишните награди на изявените български спортисти за 2023 г. и, уважаеми колеги, много малка част от Вас присъстваха на това събитие. Затова може би не сте видели оценката, която федерациите дадоха. Почти всички федерации благодариха на министър Илиев и на неговия екип, че спортът се е върнал при спортистите, при хората. (Частични ръкопляскания от ПП-ДБ.) Така че оценката за работата на министър Илиев и на неговия екип е дадена от тези, които трябва да я дадат, а именно от хората, които се занимават и живеят със спорта ежедневно. Самият акт тази стратегия да бъде изготвена и внесена в Народното събрание всъщност съставлява поет и изпълнен ангажимент към хората, които са в сферата на спорта, положени усилия, защото многократно сме били свидетели на провали, на различни политики, в предишни легислатури. Не искам да влизам в тази дискусия. Всички, които милеят за родния спорт, виждат в какво състояние е той. Надявам се все пак тази дискусия да остави здрав спомен в съзнанието на всички народни представители и в една следваща легислатура тя да бъде подобрена и със съдействието на колеги, които изразиха критика, тя да бъде приета, защото българският спорт има нужда от това. Благодаря Ви за вниманието. (Частични ръкопляскания от ПП-ДБ.)
#152 · speech
Благодаря Ви, господин Иванов. Първа реплика – господин Цветан Предов. Втора реплика – Искрен Митев. За трета няма записани засега. Заповядайте, господин Предов.
#153 · speech
ИТН
Благодаря Ви, госпожо Председател. Господин Иванов, благодаря Ви за това, което казахте. Аз ще си позволя обаче да изразя несъгласие. Аз съм може би единственият, който при разглеждането в Социалната комисия като първа комисия, разглеждаща Националната стратегия, я подкрепих. Това беше с идеята, защото национална стратегия, отново ще Ви обърна внимание, че тя е цялостен механизъм за взаимодействие. Не е конкретна за даден спорт на федерации. Питал съм на всичките комисии, на които съм участвал, какво е отношението с Министерството на труда и социалната политика, с Министерството на здравеопазването, с Министерството на образованието. Точно това имаме предвид, защото Националната стратегия е разписана и приета от Министерския съвет със съгласието на всички министри. Няма забележка от министъра на труда и социалната политика, въпреки че липсва социално развитие в самата концепция на Националната стратегия. Няма забележка от министъра на туризма във връзка със спортно-туристическата дейност. Затова си позволявам да Ви кажа, че в качеството ми на член на Социалната комисията и на Комисията за младежта и спорта не съм съгласен с това, което казахте, че е оценка на министъра на спорта. Това е оценка на цялото правителство относно отношението към масовия и националния спорт в България.
#154 · speech
Благодаря Ви, господин Предов. Втора реплика – господин Митев. Имате думата.
#155 · speech
ПП-ДБ
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Иванов, това, което Вие казахте и в изказването си преди това към председателя, трябва да му бъде обърнато внимание. Откакто съществува Четиридесет и деветото народно събрание, това е първата точка в дневния ред, в която групата на ГЕРБ-СДС си използва цялото време – цялото, до последната, прехвърляйки минутата, което много ясно говори за нещо. Днешният дебат няма нищо общо с Националната стратегия. Това е просто един опит да се бие по министъра, да се каже, че той не се е справил добре и да се хвърля кал по хората, които ГЕРБ са подкрепили също. Така че мисля, че това стана ясно за всички. Явно е, че тази политика на вкарване на точки, удобни за опозицията, от която явно е част и ГЕРБ, ще бъде практика до края на това Народно събрание, така че благодаря Ви, че го направихте ясно и за аудиторията. Благодаря.
#156 · speech
Заповядайте за трета реплика. Имате думата, господин Тодоров.
#157 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви, госпожо Председател. (Шум и реплики.)
#158 · speech
Моля Ви, запазете тишина в залата!
#159 · speech
Господин Иванов, честно да Ви кажа, не съм съгласен с Вас и с другия изказващ се, който взе изказване под формата на реплика. Към Вас – тази стратегия се коментира от три седмици, или близо месец, включително и в Комисията. Няма как да приема такъв тип внушение, че тази точка е вкарана единствено и само за да облагодетелства една част от залата или опозицията. Аз съм сигурен, че господин Митев не е чел Стратегията и излиза и се изказва по нея. Тя е все пак 100 страници. Аз съм далеч от мисълта, че той може да ги прочете наведнъж. Най-вероятно е зает да пише…
#160 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
И поотделно не може.
#161 · speech
Моля …и поотделно не може. Най-вероятно е зает да пише постове във Фейсбук – „Никога повече с мафията!“ Благодаря Ви. (Ръкопляскания, шум, смях и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#162 · speech
Имате думата за дуплика, господин Иванов – заповядайте.
#163 · speech
ПП-ДБ
Госпожо Председател, колеги! Господин Предов, първо към Вас. Аз съм съгласен с Вас, че Националната стратегия следва да бъде обсъдена широко, защото тя има дълбок социален ефект от решения върху нашето общество. Убеден съм, че това е сторено и са заложени необходимите механизми. Съжалявам, че от Ваша страна в репликата не чух потвърждение на реакцията от всички федерации – това, за което аз разказах, защото Вие също бяхте на това събитие. В лично качество съм убеден, че чухте как федерациите дадоха своята оценка на министър Илиев и на неговия екип. По отношение на репликата на господин Митев. Действително многократно бяха отправяни критики към министър Илиев от господин Бойко Борисов без никакви аргументи. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Просто министърът не се справя. С какво не се справя? Може би, защото „Бистришките тигри“ не се справят добре в Трета окръжна лига. Това в рамките на шегата, разбира се, но никога не е имало някакви аргументи от чисто административен и спортно-административен, и технически характер. Господин Борисов може би е искал нещо, за което господин Илиев не е бил съгласен. Може би – предполагам. Имаше една постоянна тенденция да се оплюва господин Илиев. Към последната реплика. Тя нямаше нищо общо с моето изказване, нищо с темата. Ще завърша с това – още веднъж ще повторя, оценката за работата на Министерството на спорта я дадоха спортните федерации и те благодариха на министър Илиев, на неговия екип за това, че са върнали спорта при спортистите, при българските граждани.
#164 · speech
Благодаря Ви, господин Иванов. (Реплики.) Господин Предов, за процедура ли сте? Господин Предов, имате думата за процедура.
#165 · speech
ИТН
Благодаря Ви, госпожо Председател. Националната стратегия за развитие на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-техническата дейност с Проект на решение с вносител Министерският съвет – дами и господа, не говорим за министъра на спорта, говорим за Националната стратегия и Ви моля, госпожо Председател, когато се обсъжда национална стратегия, да се обърне внимание на това, а не да защитаваме длъжността на министъра на спорта или на който и да е друг министър.
#166 · speech
Разбрах Ви, господин Предов. Има ли други желаещи за изказвания, колеги? (Реплики.) Не виждам други желаещи за изказвания. Прекратявам разискванията. Ще Ви прочета Проекта на решение, тъй като не беше прочетен, когато се докладва Стратегията в различните доклади. „Проект! РЕШЕНИЕ за приемане на Национална стратегия за развитие на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност за периода 2023 – 2034 г. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 5, ал. 2 от Закона за физическото възпитание и спорта
#167 · speech
Реши
Приема Националната стратегия за развитие на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност за 2023 – 2034 г. Решението е прието от четиридесет и деветото народно събрание на 27 март 2024 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.“ Колеги, подлагам на гласуване Проекта на решение за приемане на Национална стратегия за развитие на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност. Ще изчакам да заемете местата си, за да може всички да гласуват. Режим на гласуване, моля. Гласували 186 народни представители: за 53, против 120, въздържали се 13. Предложението не е прието. Искане за прегласуване от господин Искрен Митев. Колеги, режим на прегласуване. Гласували 184 народни представители: за 49, против 122, въздържали се 13. Предложението не е прието. С изчерпването на тази точка, колеги, закривам днешното заседание поради приключване на времето. Следващото заседание ще бъде утре от 9,00 ч. сутринта. Желая Ви приятен следобед и успешни комисии. (Звъни.) (Закрито в 13,55 ч.) Председател: Росен Желязков Заместник-председател: Росица Кирова Секретари: Иван Белчев Стоян Таслаков