Гласуване №15

1. Контекст от стенограмата

ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Аз преди малко попитах за различно становище и Вие не реагирахте, господин Митев.
Подлагам процедурата на гласуване. Разбирам какво е Вашето становище.
Процедурата е за отлагане на разглеждането и гласуването на тази точка от дневния ред до появяването на представители на Министерския съвет, които имат пряко отношение към Законопроекта.
Гласували 146 народни представители: за 55, против 83, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
Прегласуване по искане на Димитър Аврамов, колеги.
Режим на гласуване, моля.
Гласували 163 народни представители: за 46, против 110, въздържали се 7.
Предложението на господин Таслаков не е прието.
Преминаваме към следващото изказване от народния представител Димчо Димчев – имате думата.
ДИМЧО ДИМЧЕВ (ВЪЗРАЖДАНЕ): Благодаря, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители! Липсват данни колко точно българи живеят в чужбина, но със сигурност те са поне два милиона, някои казват, че дори и три. С този законопроект управляващото мнозинство иска Съвет, който да координира политиките на българите извън страната, като доскоро, бивайки такъв, мога да Ви кажа, без да навлизам, разбира се, в рамките на популизма, че такива липсват. Ама хайде да не кажем липсват, но те не се чувстват там, в чужбина. Да Ви кажа ли защо? Допреди може би няколко месеца културните институти в чужбина бяха с бюджет 1 млн. и 100 хил. лв. Сложете ги на три милиона българи, или на два милиона, хайде, това са по 50 стотинки на човек в чужбина. 50 стотинки! Обидно малко. Обидно малко!
Сега нека се замислим пред какво е изправена цялата държава – демографска катастрофа. Българите в чужбина са единственият генофонд, единствената възможност да възродим България и това може да стане само ако нашите сънародници се завърнат. И не само се завърнат, но и остан