Официален източник: parliament.bg
Добър ден, колеги! Моля за регистрация. Регистрирани 187. Има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.) Първо ще прочета Разпореждането, след това има заявени декларации от ВЪЗРАЖДАНЕ, „Има Такъв Народ“ и третата е на ГЕРБ – такава е поредността на заявяването. „Със свое разпореждане на основание чл. 78, т. 1 от Конституцията на Република България
Свиквам извънредно пленарно заседание на 18 юли, вторник, от 13,00 часа при следния дневен ред: 1. Избор на управител на БНБ. Процедурата по избор е съгласно правила, приети с Решение на Народното събрание от 23 юни. 2. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти. Вносител е Министерският съвет, приет на първо гласуване на 9 юни, продължение от предходно заседание. 3. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи. Вносител е Министерският съвет от 13 април, приет на първо гласуване на 31 май 2023 г. 4. Избор на постоянни делегации на Народното събрание в международни организации. 5. Парламентарен контрол по чл. 92 – 104 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.“ Като обръщам внимание, тъй като е извънредно заседание, продължителността на парламентарния контрол може да не е до три часа. Уважаеми колеги, преди да започнем работа, нека да отбележим 186-ата годишнина от рождението на великия син на България Васил Левски. Днес ние с вълнение, гордост и преклонение си припомняме неговото свято дело, от което поколения българи черпят сили и самочувствие. Левски ни сплотява, обединява, вдъхновява и ни мотивира. Длъжни сме да го тачим, но което е по-важно – да бъдем верни на заветите му. Нужно ни е по-често да напомняме, че дела трябват, а не думи и че всичко, към което се стремим, може да бъде постигнато единствено и само с нашите задружни сили. Поклон пред паметта на Апостола! (Ръкопляскания.) Заповядайте, господин Костадинов.
Господин Председател, миналата седмица стана ясно, че пореден българин е включен в един много зловещ списък и този списък не е за корумпирани политици, а е списък на хора, които имат различно мнение. Списък на хора за премахване. Списък в един сайт, който носи циничното име „Миротворец“. Една страница, която формално претендира да е украинска, но е регистрирана в Съединените щати, в един от американските щати – Вирджиния. Една страница, в която периодично се обновяват имената вътре в нея, като се добавят нови и се премахват стари. Премахват се, защото чисто и просто физически са премахнати, иначе казано – убиват се хора в този списък – списъкът на украинския сайт „Миротворец“. Миналата седмица в него беше включен поредният българин. В конкретния случай става дума за българка, за българска журналистка, за една от малкото останали представители на независимата българска журналистика – Диляна Гайтанджиева. Но тя далеч не е първият наш сънародник, който е включен в този престъпен сайт. В престъпния сайт „Миротворец“, да припомня още веднъж – регистриран в Съединените щати, макар и украински, присъстват много други българи, като Велиана Христова – член на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти; Велислава Дърева; Елена Йончева; доцент Валентин Вацев; професор Иво Христов и още много други. Но наред с тях присъстват и имена, които са на личности от световно значение, като примерно председателката на Амнести Интернешънъл – една от най-големите правозащитни организации в света – Агнес Каламарт, която между другото от миналата година не само тя, но и самата организация Амнести Интернешънъл е персона нон грата и не ѝ е разрешен достъп в Украйна поради една много проста причина – Амнести Интернешънъл изразиха съмнение в официалната украинска версия за така нареченето клане в Буча. Нещо, което миналата или по-миналата седмица, вече не помня кога точно, изрази и председателката на българския Съвет за електронни медии. И това предизвика много бурна реакция от страна на американските медии в България – как е възможно някой да го отрича така нареченото клане в Буча. Амнести Интернешънъл не го отрича, просто изразява съмнение. Соня Момчилова също не го отрича, просто изразява съмнение. Но явно в съвременна все по-фашизираща се България изразяването на съмнение към правата линия на партията, към правата линия на евро-атлантическата партия, която е една в България, само че с няколко различни имена, вече е буквално престъпление. В този ред на мисли, тъй като между другото в сайта „Миротворец“ присъстват и американци, включително и Хенри Кисинджър, който е, може да се каже съвсем спокойно, патриархът на съвременната геополитика и един от архитектите на междувоенният световен ред, следва да си зададем няколко въпроса. Защо няма никаква официална реакция от страна на българската държава все още? Защо вместо да поискаме сметка било от украинското правителство, било от американското, защото, ако трябва да гледаме логиката на американските медии в България, щом като сайтът е регистриран в Съединените щати, значи Съединените щати носят отговорност. Миналата седмица една формация, представена в парламента, си позволи да обвинява ВЪЗРАЖДАНЕ за коментар под публикация в група, нямаща нищо общо с ВЪЗРАЖДАНЕ. По същата логика и с много по-голямо основание бихме могли да хвърлим много сериозно обвинение сега срещу правителството на Съединените щати, защото в крайна сметка този сайт е регистриран в Съединените щати. Но да оставим настрана това, естествено, че няма да стане. Никой в България, особено пък от страна на сегашния американски куклен кабинет, няма да го направи. Остава все пак въпросът защо ние тук в нашата страна не реагираме? Защо никой не зададе въпрос на президента на Украйна, когато беше тук – Зеленски? Ние щяхме да му зададем този въпрос. Не го доведоха в Народното събрание, иначе щяхме да го питаме. Защо никой от нашите управници не постави въпроса в Европейския съюз – нали имаме партньори, нали имаме там съюзници? Защо никой не постави въпроса пред Европейската комисия? Защото в момента виждаме голям ентусиазъм за това да се пита Европейската комисия за коментар под публикация, коментар под публикация. Но няма абсолютно никакво желание да се пита Европейската комисия за отправени смъртни заплахи към български журналисти. Не журналист, не журналисти, български обществени фигури, политици и каквито още се сетите, без значение от тяхната партийна принадлежност – тук говорим преди всичко за сънародници. Някои от хората вътре в този списък аз лично не ги харесвам – това няма никакво значение. Те са мои сънародници и никой няма право да отправя заплахи към тях, особено пък заради това, че имат различно мнение от мнението на някаква странична държава, каквато в случая се явява Украйна. Ето защо ВЪЗРАЖДАНЕ настоява официално от страна на българския куклен кабинет да има реакция. Да се постави въпросът на международно ниво. Да бъде извикан украинският посланик или посланичката, която е в момента. Да се постави въпросът пред Европейската комисия и хората, които са създали този сайт, и тези хора, които го попълват, да понесат своята отговорност – да се поиска дори ако щете и наказателна отговорност от тях. Нашето законодателство позволява да бъдат повдигани такива обвинения. Говорим за смъртни заплахи, и то, пак повтарям за пореден път, говорим за журналисти. Има две основни свободи, които гарантират това дали една държава е демокрация или не. Едното е правото на глас, другото е свободата на словото. Правото на глас в България все по-силно се ограничава. Видяхме го с незаконното, престъпно деяние, извършено тук от страна на управляващата коалиция ПП-ДБ, ДПС и ГЕРБ по отношение на референдума за запазването на българския лев. Виждаме, че няма абсолютно никакъв проблем от страна на управляващото куклено правителство да се отправят и смъртни заплахи към български журналисти. Да, все още не се отправят от страна на български управници, а от страна на други такива – може би това е по-добре, защото някой друг върши мръсната работа. Но трябва ли да стигнем дотам един ден български политици да отправят смъртни заплахи към български журналисти? Това, което в момента се случва, е настъпление на един агресивен, дивашки фашизъм. Фашизъм, който трябва да бъде спрян. И той ще бъде спрян. Както беше спрян през 1945 г., така ще бъде спрян и сега. Силно се надявам, разбира се, да не стане с толкова много жертви. Но в крайна сметка всички ние трябва да направим необходимото, за да защитим българския национален интерес, а той изисква в момента да бъдат защитени правата на нашите сънародници, които очевидно са изоставени на произвола на съдбата. Защото аз не искам да задавам въпроса какво би станало, ако, не дай си боже, се случи нещо с някой от хората в този списък. Кой ще поеме отговорността? И ще има ли някой тогава смелостта да излезе и да обвини престъпниците, които стоят зад този сайт? Ще има ли някой смелостта да излезе и да каже, че трябва да се понесе отговорност? Защото вместо това виждаме нещо съвсем различно – България дава оръжие на тези, които искат да убиват българи. България дава оръжие на тези, които вече убиват българи, защото в Украйна има много такива. България помага на хората, които работят против България. Ето тук е моментът, в който всеки от нас трябва да си зададе въпроса: а България българска държава ли е? Въобще държава ли е и какво точно представлява? За нас от ВЪЗРАЖДАНЕ отговорът е ясен. България не е държава. Тя е колония с назначено правителство и с мимикриращи форми на държавност. Разбира се, това ще се промени, но най-важното нещо, което трябва да се случи, е ние никога да не спираме да говорим за тези престъпни форми на пропаганда, които заплашват основите на самата българска държава. Защото най-важното нещо, което фашистите искат да направят с нас, е да ни уплашат, да ни накарат да спрем да говорим, да ни отнемат думата. Затова те правят две неща. Първото нещо, което правят винаги, е унищожават свободата на словото, забраняват медиите. В нашия случай ги купуват и уволняват журналистите, все още не ги убиват, слава богу. А второто нещо, което правят, е да забраняват партии, за да забранят инакомислието. Е, няма да стане! Не е станало преди, няма да стане и сега и никога няма да стане, защото свободата винаги надделява и защото няма правителство, което да е спечелило войната срещу собствения си народ. И това правителство няма да спечели тази война, още повече, че то не е правителство, а е куклен кабинет. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми български граждани! Ние от „Има Такъв Народ“ обещахме да бъдем Вашите очи и уши в това Народно събрание и да разкриваме истината, да разкриваме това, което се опитват да скрият. Миналата седмица, благодарение на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ и ДПС, Бойко Борисов, който сега излезе от залата, отново стана важен човек – от арестант на Кирил Петков, през обвиняем на Гешев, до председател на Комисията по външна политика. „Бонжуар“, дето се вика! За 12 години оправи вътрешната политика с 200, а сега го чакаме да оправи и външната – с 300. И като важен човек веднага получи денонощна охрана пред дома си в Банкя, назначена от оня, дето го арестува. Той и той го няма в залата – Кирил Петков. Защото сегашният кабинет е на Кирил Петков, министърът на вътрешните работи е назначен от „Продължаваме Промяната“ и с неговата благословия Жандармерията, седейки в един SAAB, син SAAB, пази този толкова важен човек – Бойко Борисов. Сега въпросът е: защо го пази? Единият вариант е Кирил Петков да го пази от Кирил Петков, демек от самия себе си. Защото ще се събуди някоя вечер, ще хапне от ония модерните пици и пак ще му дойде глупавата идея да го арестува без повод. Ето, затова са там от Жандармерията, да пазят Бойко Борисов от последствията от пицата, то така излиза. Вторият вариант е, че Бойко Борисов е толкова самовлюбен, че за да се чувства важен, сам си е поискал охрана. Кирил Петков като един канадски пудел е изджавкал щастливо и коалиционно и е дал съгласие веднага. Има и трети вариант – да има наистина реална заплаха. Представете си, че в къщата на Бойко Борисов в Банкя се промъкне някоя Мата Хари по парапета и му напълни чекмеджето с евро и с кюлчета злато, щракне една-две снимки и отиде коалицията, на която те удобно ѝ викат „сглобка“. Всъщност, уважаеми български граждани, който и от трите варианта да си изберете, най-вероятно ще сте прави, тъй като реална заплаха за Борисов няма. Проблемът е, че този му кеф да го варди Жандармерията го плащаме всички ние. Ама аз не искам да плащам за охраната на Бойко Борисов. Навремето вицепремиерът Нейчо Неев в кабинета на Любен Беров беше казал: „Егати държавата, щом аз съм й вицепремиер!“ Сега спокойно можем да кажем: „Егати държавата, щом я управлява тройната коалиция ГЕРБ, „Продължаваме Промяната – Демократична България“ и ДПС“. На базата на всичко това, което казах, има две неща. Като колеги мои, журналисти, които сте в тази зала, се обръщам към Вас, обръщам се към Българската национална телевизия, към bTV, към Нова телевизия, към всички новинарски сайтове, вместо всеки ден да коментираме колко е топло през юли месец, защото това не е за първи път, вземете идете и питайте Бойко Борисов що го охранява Жандармерията и що всички ние като български граждани трябва да плащаме охраната на човек, който може да си позволи частна охрана. Щях да го питам и него, ама се уплаши и излезе от залата, да се върне от стаята на ГЕРБ и да каже защо го охраняват и от какво се пази – ако има някакъв проблем, ще помагаме. Благодаря. (Реплики от ГЕРБ-СДС.)
Господин Кръстев, заповядайте.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Днес България чества 186 години от рождението на Васил Левски. Няма по-светъл и силен символ на обединението на българския народ от Апостола на Свободата. Той е не само революционер, а и гениален стратег и ръководител на националноосвободителното движение. България има много национални герои, но уникалността на Левски се крие в неговото разбиране за любов към Отечеството, което се основава именно на обединението на българския народ и им дава равни права: „Братство всекиго, без да гледаме вяра и народност.“ Точно с тази мъдрост, надраснала времето, дякон Левски остава жив в сърцето на всеки българин. Колкото и пъти да разгърнем страниците на неговия живот и дело, толкова пъти ще отриваме непреходната мъдрост и уроци, които не трябва да се забравят, особено от хората, заклели се да служат в служба на народа и Родината си. Идеалът на Левски за свободна, обединена и силна България му дава мъдростта да разбира и вдъхновява и бедните, и богатите, и неуките, и необразованите. Защото неговите слова и ясни идеи достигат до всяко сърце. Той посвети живота си на вярата в каузата „чиста и свята Република“ и точно затова ние сме длъжни да пазим завета му и да не забравяме, че съдбата на Родината ни е едновременно и лична, и националноотговорна кауза и отговорност. Непреходният отпечатък на Левски е не само в непоколебимата вяра в идеалите му, но и вплетената в словото му духовна мъдрост, защото будният му ум и голямо сърце много точно са прозрели, че службата на Бог, всъщност е служба на човеците, на потиснатите и на страдащите. В същия момент обаче той доста добре е разбирал, че израстването, просперитетът и достойнството на един народ могат да бъдат изградени чрез обединените усилия на образованите и богатите хора – тези, които имат размах на действията и идеите си, които имат ресурс да повдигнат цялото благосъстояние на нацията чрез един нов справедлив обществен ред. Именно служенето, а не амбициите за власт са движещата сила на Апостола на Свободата и това е идеал, който трябва да следваме всички ние тук, в тази зала. Личността на Апостола на Свободата е истинско вдъхновение за младите българи. Ние разбираме колко важно е да се гради една силна България, основана на обединението, а не на разделението и омразата. Младите хора много по-бързо подават ръка. Отворени сме за нещата, които свързват съмишленици в името на общата кауза. Поради тази причина тук, от най-висшата трибуна в България, аз призовавам всички ние, пазейки паметта на Апостола на свободата Васил Левски, да носим своята отговорност към оставената от него мъдрост и държавническо мислене. Защото „Времето е в нас и ние сме във времето“! Да живее България! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ и ДПС.)
Благодаря, господин Кръстев. Ако няма други изказвания, декларации или процедури, преминаваме към точка първа от днешния дневен ред: ИЗБОР НА УПРАВИТЕЛ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА Имаме двама кандидати: Димитър Радев и Любомир Христов. От „БСП за България“ е оттеглена кандидатурата на Николай Кавърджиклиев. Накратко ще Ви припомня правилата, по които ще се движим по тази точка. Ще изслушаме доклада на Комисията по бюджет и финанси в резюме, след това в рамките на до 2 минути ще бъдат представени кандидатите от вносителите, след това ще пристъпим към разисквания. Гласуването ще се извършва чрез системата за гласуване, като ще имаме два проекта на решения, които ще бъдат гласувани. По азбучен ред ще се гласуват кандидатите. Избран се смята кандидатът, който е получил повече от половината от гласовете. Ако и двамата кандидати получат повече от половината от гласовете, тогава ще се смята за избран кандидатът, който има повече гласове „за“. Ако никой от кандидатите не получи повече от половината от гласовете, ще се проведе втори кръг на гласуване, а ако и тогава няма избран кандидат, ще се приеме решение за нова процедура за избор. Заповядайте, господин Цонев, за доклад на Комисия по бюджет и финанси.
Благодаря, господин Председател. Ако разрешите една процедура за допуск преди това – да бъдат допуснати в залата кандидатите за управител на Българската народна банка господин Димитър Радев и господин Любомир Христов.
Уважаеми колеги, моля за режим на гласуване. Гласували 168 народни представители: за 167, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. Поканете кандидатите. Заповядайте, господин Цонев.
Благодаря Ви, господин Председател. Пред мен е пълният доклад на Комисията, но аз ще Ви представя резюме от него, съобразно Правилата, които Вие оповестихте, а докладът ще бъде приложен към стенограмата. „ДОКЛАД относно Изслушване на предложените кандидати Димитър Борисов Радев и Любомир Христов Христов за управител на Българската народна банка На открито извънредно заседание, проведено на 14 юли 2023 г. и излъчено в реално време в интернет страницата на Народното събрание, Комисията по бюджет и финанси проведе изслушване на предложените кандидати за управител на Българската народна банка по реда на Раздел ІV от приетите процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Българската народна банка, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание, „Държавен вестник“, бр. 55 от 27 юни 2023 г., наричани по-нататък „процедурни правила”. С писмо вх. № 49-352-00-7 от 14 юли 2023 г. e оттеглена кандидатурата господин Николай Генчев Каварджиклиев за управител на Българската народна банка от името на парламентарната група на „БСП за България“. На основание Раздел IV, т. 11 от процедурните правила процедурата по отношение на останалите двама кандидата следва да продължи. След проверка на представените от кандидатите документи Комисията по бюджет и финанси взе решение със 17 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“, да допусне до изслушване двамата кандидати, тъй като отговарят на изискванията за заемане на длъжността „управител на Българската народна банка“. С писмо № КИ-КА-2310578 от 6 юли 2023 г. Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия информира Комисията по бюджет и финанси, че при извършената от нейна страна проверка не са открити към настоящия момент документи, удостоверяващи принадлежността на Димитър Борисов Радев и Любомир Христов Христов към органите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българска народна армия, съгласно разпоредбите на чл. 25 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Основните моменти от техните биографии са приложени в стенограмата в резюме. Няма да Ви чета биографичните данни. Ще продължим нататък с представянето на концепциите на двамата кандидати. В рамките на правилата, в рамките на 20 минути пред Комисията по Бюджет и финанси двамата кандидати представиха своите концепции. Общият контекст на концепцията на господин Димитър Радев е стриктното придържане към законово определения мандат на Централната банка и постигнатите до момента резултати, включително: 1. качествена промяна в модела на управление и взимане на решения в централната банка и оздравяване на нейната репутация, силно разклатена в резултат на кризата с КТБ; 2. консолидиране на банковия сектор, чиито показатели за капиталова адекватност, ликвидност и рентабилност са над средните за ЕС; и 3. качествен напредък в интеграцията на БНБ и банковия сектор в европейската финансова инфраструктура в резултат на приемането на страната в Европейския банков съюз и на лева в Европейския валутен механизъм. Според него, гледайки напред, има неща, които трябва да останат неизменни при всички възможни развития. Това са мандата на БНБ и изискванията за независимост на централната банка. Това е линията на приемственост, която всеки един управител на БНБ трябва да следва. Господин Радев подчерта, че по отношение на институционалното и функционалното развитие на БНБ, новият управител трябва да осигури през следващия шестгодишен период: 1. утвърждаване на ролята на БНБ като силен и активен член Европейския банков съюз и неговите ключови механизми: Единния надзорен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране; 2. осъществяване на успешен преход от сегашния рестриктивен режим на паричен съвет към пълноценен паричен режим в рамките на споделяния паричен суверенитет на еврозоната; и 3. изпълнението на всички организационни, нормативни и технически изисквания в компетенциите на БНБ за успешното въвеждане на еврото в България. Законодателният пакет за осигуряване на бърз и сигурен преход към еврозоната ще бъде внесен в бързи срокове, като ще включва нови закони за БНБ, платежна инфраструктура и кредитни институции. По този начин ще се финализира преходът от периферията към ядрото при вземане на решения в еврозоната. При представянето на своята концепция господин Любомир Христов подчерта, че действията му като бъдещ управител на БНБ, в случай че бъде избран за такъв, ще бъдат продиктувани от уредените в чл. 18 от Закона за БНБ правомощия. Той очерта седем приоритета, които ще бъдат водещи в неговата дейност: 1. Изработване и представяне пред Народното събрание и широката общественост на официален, приет от Управителния съвет на БНБ, анализ на средносрочните ефекти от присъединяване на Република България към Еврозоната. Според господин Христов все още не е късно за професионален дебат по въпроса за удачния момент на присъединяване на страната към Еврозоната. Неговият анализ показва, че евентуалното присъединяване от 1 януари 2025 г. дори и да е възможно, би било преждевременно, предвид все още ниската степен на реална конвергенция на страната ни към средноевропейските нива на доходи, производителност и цени. Недостатъчната степен на подготвеност на българската икономика да стане част от еврозоната крие риск от финансова криза, рецесия, безработица и емиграция в средносрочна перспектива. Само две поредни години умерена рецесия и спад с по 3% от БВП би се равнявала на загуби от 11– 12 млрд. лв., което би надминало очакваните ползи от приемането на еврото за 10-годишен период. Той счита, че БНБ дължи на народните представители и професионалната общност експертното си становище по въпроса за необходимите условия, при които присъединяването на страната ни към еврозоната няма да завърши с провал. 2. По-активно използване на инструментите на макропруденциалната политика с цел потискане на инфлацията и контролиране на риска в балансите на търговските банки чрез успокояване растежа на кредита за домакинствата. Този приоритет се реализира в близко сътрудничество с подуправителя, ръководещ управление „Банков надзор“. Инфлацията и кредитът за домакинствата през последните години растат с високи темпове – инфлацията с 14-15% средногодишно, а кредитът за домакинствата – с 13-14 % годишно. Това не е съвпадение. Макар към момента БНБ да използва равнището на минималните задължителни резерви и капиталовите буфери, желателно е да се обсъди необходимостта и от използване на макропруденциални мерки, насочени към кредитополучателите. В случай на необходимост от законодателни допълнения на правомощията на БНБ в това отношение господин Христов отбеляза, че ще работи с Министерството на финансите за иницииране на такива промени. 3. Активизиране на научноизследователската и прогнозна дейност на БНБ и по-доброто ѝ фокусиране към теми от практически интерес за БНБ и държавното управление, като например уроци от функционирането на еврозоната. Този приоритет се реализира в близко сътрудничество с подуправителя, ръководещ управление „Емисионно“. От 1994 г. насам БНБ изпълнява широкообхватна и на високо професионално ниво изследователска и прогнозна дейност. Според господин Христов резултатите от тази дейност трябва да се разпространяват по-широко. Състоялият се до момента дебат по въпроса за присъединяването на България към еврозоната показва недостатъчното познаване на характера, начина и резултатите от нейното функциониране, особено в светлината на европейската дългова криза от 2010 – 2012 г. С оглед на бъдещото присъединяване на страната ни към еврозоната, тези въпроси трябва да получат специално внимание в изследователската работа на БНБ. 4. Изработване и приемане на становище по пакета за единната валута – цифрово евро, представен от Европейската комисия за обсъждане през месец юни 2023 г. Този пакет би могъл да има последици за депозитната база и оттам за стабилността и капацитета на банките да предоставят кредити в евро. В този смисъл е полезно БНБ да представи на Министерския съвет становища по проектите за регламенти преди обсъждането им в Съвета на Европейския съюз. 5. Максимални усилия при ръководство на заседанията на Управителния съвет за вземане на решенията с консенсус. 6. Ежедневното ръководство на дейността на БНБ ще се осъществява при стриктно спазване на разпоредбите на Закона за БНБ и по-специално за реализиране на целите на институцията, заложени в чл. 2 от същия закон. Според господин Христов това означава БНБ да взема под внимание не просто основната си цел – запазването на ценовата стабилност чрез поддържане на фиксиран курс на лева към еврото и други инструменти, които Законът за БНБ ѝ дава на разположение, но и да обръща внимание на залегналата в чл. 2, ал. 3 от същия закон цел, а именно: подкрепата на неинфлационен и устойчив растеж, стига това да не противоречи на основната й цел. 7. Ежедневното ръководство на дейността на БНБ да се осъществява с оглед спазване на ангажиментите на БНБ по статута за „тясно сътрудничество“ с Европейската централна банка съгласно Решение (ЕС) 2020/1015 на ЕЦБ от 24 юни 2020 г. за установяване на тясно сътрудничество между Европейската централна банка и Българската народна банка. По време на обсъждането двамата кандидати за управител на Българската народна банка отговориха компетентно и изчерпателно на всички поставени въпроси от лицата по чл. 90, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и от народните представители. Комисията по бюджет и финанси прие, че двамата кандидати отговарят на законовите изисквания за заемане на длъжността управител на Българската народна банка. Натрупаният експертен, административен и управленски опит от предложените кандидати, както и придобитите от тях квалификации са положителни предпоставки за осъществяването на дейността на Българската народна банка. Въз основа на проведеното изслушване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да разгледа и гласува предложените кандидатури на Димитър Борисов Радев и Любомир Христов Христов за управител на Българската народна банка по реда на Раздел V от процедурните правила, за което прилага към настоящия доклад Проект на решение за всеки един кандидат.“ Тук са и двете проекторешения.
Господин Цонев, прочетете Проекта на решение като бланкетно такова.
„РЕШЕНИЕ за избиране на управител на Българска народна банка Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 12, ал. 1 от Закона за Българската народна банка
1. Избира Димитър Борисов Радев за управител на Българска народна банка с мандат 6 години. 2. Решението влиза в сила от приемането му.“ Вторият Проект на Решение е със същият текст, само че в т. 1 – избира Любомир Христов Христов за управител на Българска народна банка.
Благодаря, господин Цонев. От страна на вносителите имате думата за представяне на кандидатурите.
Искам думата!
Госпожо Атанасова, заповядайте, а господин Николов е след това.
Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми кандидати за гуверньори на Българската народна банка! На основание Раздел I, т. 1 от Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Българската народна банка, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание, предлагаме от името на парламентарната група на ГЕРБ-СДС за управител на Българската народна банка Димитър Борисов Радев. Господин Радев е управител на Българската народна банка от месец юли 2015 г., като е избран от Четиридесет и третото народно събрание за 6-годишен мандат, считано от 15 юли 2015 г. Той е член на Генералния съвет на Европейската централна банка и на Генералния съвет на Европейския съвет за системен риск, както и Управител за България в МВФ. Биографията на господин Радев е добре известна на всички. В рамките на мандата на господин Радев са изпълнени всички основни цели, заложени в концепцията на управителя, за развитието на БНБ при неговото избиране през 2015 г. Това се потвърждава както с показателите за финансовата стабилност на банковия сектор, които са съпоставими или над средните за Европейския съюз, така и с присъединяването на страната към Европейския банков съюз и на лева към Европейския валутен механизъм, което се случи преди повече от три години и беше безспорен успех за правителството на Борисов 3 и на самия господин Димитър Радев и на ръководената от него тогава Българска народна банка. Още в началото на мандата на Димитър Радев като управител на БНБ през 2015 г. е приет План за реформиране и развитие на банковия надзор, който е успешно реализиран. Реформирането и развитието на банковия надзор имат за цел да приведат надзорните практики в България във възможно най-пълно съответствие с актуалния международен стандарт. В мандата на господин Радев се осъществява и най-мащабния преглед на качеството на активите на банките в България. Българската народна банка публикува Доклада с индивидуални банкови данни за резултатите от прегледа на качеството на активите и стрестеста на българската банкова система, предоставени от независимите консултанти и обобщени от международната консултантска компания „Делойт“. На 29 юни 2018 г. Димитър Радев като управител на БНБ заедно с финансовия министър към този момент изпращат съвместно писмо за намеренията на българските власти за присъединяване към ERM II и Банковия съюз. Както преди малко отбелязах, на 12 юли 2018 г. Еврогрупата обсъжда писмото и единодушно подкрепя изразените намерения на България в областта на банковия надзор, финансовия сектор и качеството на институциите и управлението. На 10 юли 2020 г. по искане на българските власти финансовите министри на държавите – членки от еврозоната, президентът на Европейската централна банка и финансовите министри и управителите на централните банки на Дания и България решават единодушно, че ще включат българския лев във Валутен механизъм II. От 1 октомври 2020 г. БНБ установява тясно сътрудничество с Европейската централна банка и България става част от Банковия съюз и неговите два сегмента – Единния надзорен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране. На 6 декември 2022 г. управителят на БНБ Димитър Радев заедно с министъра на финансите подписаха със заместник председателя на Европейската комисия Валдис Домбровскис, еврокомисаря по икономиката Паоло Джентилони и председателя на Еврогрупата Паскал Донахю Меморандум за разбирателство с Република България, очертаващ практическите стъпки, които ще позволят на България да започне да произвежда монети евро, когато получи одобрение за присъединяване към еврозоната. Подписването на Меморандума е поредна важна стъпка по пътя на присъединяването на Република България към еврозоната, като окончателното решение за което трябва да бъде взето от Съвета съгласно чл. 140, § 2 от Договора за функциониране на Европейския съюз. Естествено България трябва да гарантира стабилна банкова система, предвидимост и цел, която да бъде отстояна политически. В пет поредни години, включително и през 2022 г., господин Радев е обявяван сред най-добрите централни банкери в света в престижната годишна класация на централни банкери от целия свят на списанието Global Finance. През 2020 г. е обявен за Банкер на годината. В периода преди избирането му за управител на Българската народна банка господин Радев работи в Международния валутен фонд. В продължение на 14-годишния си опит в международната институция съдейства за подобряване системите за управление на публичните финанси в над 20 страни от Европа, Близкия изток, Централна Азия и Африка. От 2001 г. до 2006 г. е помощник на изпълнителния директор и съветник по оказване на експертна помощ в сферата на публичните финанси. От 1995-а до 2002 г. Димитър Радев е член на Административния съвет на Банката за развитие на Съвета на Европа, а от 1998 г. е негов заместник-председател. Участвал е във важни реформи на Банката за развитие на Съвета на Европа, включително във връзка с нейния капитал и структура на управление, в резултат на което Банката получава най-висок кредитен рейтинг. Господин Радев е в екипа за провеждане и успешно приключване на преговорите по членството на Република България в Европейския съюз във финансовата и банковата сфера. Участва във въвеждането на Паричния съвет в България. Водеща е и ролята му в изграждане функцията на БНБ като фискален агент на правителството и създаване системата на така наречената „Единна сметка“, чрез която БНБ осъществява касовото изпълнение на бюджета. От 1997 г. до 2001 г. е алтернативен гуверньор за България към МВФ и съпредседател на Икономическия подкомитет България – Европейски съюз. През периода от 1998 г. до 2001 г. е съпредседател на Координационния съвет на Министерството на финансите и БНБ. От 1996 г. до 2001 г. е член на Надзорния съвет на НОИ, а от 1996 г. до 1999 г. е член на Надзорния съвет на Експресбанк. От 1992 г. до 2001 г. е заместник-министър на финансите в шест поредни правителства. В същия период е главен редактор на информационно издание „Бюджетът“ на Министерство на финансите, а от 1980 г. до 1992 г. заема различни експертни длъжности и началник на управление в Министерство на финансите, Министерския съвет и Министерство на икономиката и планирането. С оглед на всичко изложено, уважаеми дами и господа, ние от парламентарната група на ГЕРБ-СДС считаме, че господин Радев притежава необходимото образование, професионален опит и публична репутация, за заемане длъжността управител на Българската народна банка. Благодаря. Извинявам се, че просрочих времето, но биографията е дълга. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
Благодаря, госпожо Атанасова. Не просто просрочихте времето, а четири пъти го просрочихте. Така че с оглед симетрията, господин Николов може да се възползва от същата акселерация.
Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители, господа кандидати! От името на парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, за нас е огромна чест, че доктор Любомир Христов прие да бъде нашата кандидатура за управител на Българската народна банка. Ние наистина смятаме, че Българската народна банка има нуждата от независим и обективен експерт, който може да брани българските национални интереси и вярваме, че доктор Любомир Христов е точно такъв експерт. Той е изключително уважаван в българските финансови среди. На практика почти няма нужда от представяне за всеки, който по един или друг начин е имал допир с финансовия и банков сектор, но за останалата част от народните представители в залата ще направя едно кратко резюме на неговия опит. Доктор Любомир Христов Христов има над 30 години опит в сферата на икономиката, финансите и банковото дело. Доктор Христов отговаря на изискванията, които са по закон по отношение на квалификационна степен „магистър“ и наличие на професионален опит в областта на икономиката, финансите и банковото дело Като образование е завършил Университета за национално и световно стопанство – София, със степен „магистър“ и има придобита специалност „Планиране и прогнозиране на икономически системи“. През 1990 г. доктор Христов придобива и докторска степен по „Макроикономика“, а през 2005 г. професионална квалификация по финансово планиране, застраховане, инвестиции, пенсионни системи, данъчно и наследствено планиране, пари и капиталови пазари в американския колеж Вryn Mawr, Пенсилвания. Притежава допълнителни специализации по макроикономическо финансово програмиране и политика от Института на Международния валутен фонд и квалификационен курс към Японската импорт-експорт банка. Професионалният му опит започва през 1980 г. като главен асистент в Университета за национално и световно стопанство, от 1991 г. до 1994 г. работи като главен икономист и член на Управителния съвет на БНБ. От 1995 г. е съветник на изпълнителния директор на Световната банка, а от 2007 г. до 2008 г. е изпълнителен директор на Централен депозитар АД, София. През 2008 г. става член на експертна група по финансово образование към Европейската комисия, като през 2011 г. става член на банковата консултативна група към Европейския банков орган. От 2014 г. до днес е член на консултативна група по ценни книжа и пазари към Европейския орган по ценни книжа и пазари. Както виждате въз основа на гореизложеното, със сигурност доктор Любомир Христов има повече от необходимата професионална квалификация, за да управлява БНБ. Нещо повече. Това, което на нас ни направи силно впечатление, най-вече покрай дебатите около еврозоната, е, че той беше изключително обективен по отношение на ползите и рисковете за България и изрази един много адекватен, експертен анализ по отношение на съображенията, които България следва да има в дългосрочната си парична политика. Нещо, което в политическия ни елит до голяма степен липсва и ние наистина вярваме, че доктор Христов реално ще може да се отърси от политическия натиск в България и да изпълнява ролята на гуверньор на БНБ така, както следва да бъде, като независим управител на Банката, който не се поддава на политически натиск, а е воден изцяло от интересите на българската финансова система. По отношение на законодателството силно впечатление прави, че той на практика е готов да спазва българското законодателство такова, каквото е и да се ръководи от интересите на България, а не да опитва да прави някакви политики под масата, нещо на което ставаме свидетели през последните години в Българската народна банка. Предвид на всичко казано, ние вярваме че това е най-добрата кандидатура за гуверньор на БНБ. Ако имаме наистина желанието да изберем обективен експерт на световно ниво, смятаме че трябва да подкрепим неговата кандидатура. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Благодаря Ви, господин Николов. Уважаеми колеги, откривам разискванията. Желаещи за изказване? Господин Гечев, заповядайте.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Разбира се, че от мен ще чуете само добри неща за двамата кандидати от гледна точка на професионална квалификация и опит, тъй като с колегата Любо Христов сме преподаватели в Университета за национално и световно стопанство, с Митко Радев сме били състуденти, в един правителствен екип, работили сме по проекти и едва ли някой поставя под съмнение качествата и на двамата кандидати. Но ние няма да подкрепим избора – от БСП, по следните две причини: първо, защото очевидно за всички беше, че наистина странно, но управляващото мнозинство наруши елементарните принципи по механизма на подготовката и избора на ръководител на Българската народна банка. Предварително беше обявен победителят, много странно и кому беше необходимо ръководителите на парламентарни групи, управляващото мнозинство да обявяват предварително в медиите – аудио, видео, колко гласове са събрали и кой ще бъде избран. Тогава какъв беше смисълът от провеждането на парламентарни процедури? Това не може да бъде лицемерие с българските демократични институции, това първо. Второ, по отношение на БНБ. Ние имаме претенции по отношение поведението на ръководството на БНБ и, разбира се, на управителя свързано с решението, което беше взето за ускорено влизане еврозоната. Знаете, че ние имаме политически различия, имаме и различия по отношения очакваните последици от предварителното ускорено влизане в еврозоната, което е напълно нормално. Няма нищо необикновено да има такива различия, тъй като по този въпрос има дискусии, аргументи и контрааргументи на нобелови лауреати по икономика, на бивши ръководители на централни банки в Европа и извън нея. Но въпросът е следният, ние с госпожа Нинова подадохме писмено искане към БНБ и управителя – колегата Радев, с искане най-важната институция по този въпрос БНБ да предостави на парламента конкретни разчети за ефектите от бързото влизане на България в еврозоната, ефекти по отношение на отделните отрасли на българската икономика, по отношение на вноса, по отношение на износа, по отношение на спестяванията. Но такъв материал с изходящ номер, подпис и печат от БНБ не беше представен. Вие си спомняте, че тук в пленарната зала ние обсъждахме едни материали без подпис, без печат, които бяха противоречиви. В отделни откъси на тези материали имаше категорична позиция, че поставяме на изключителен риск конкурентоспособността на българската икономика и нямаше отговор на този въпрос. Тоест БНБ и към момента не е представила официален документ с икономически анализи защо България трябва по ускорената пътека да влиза в еврозоната? При положение че две високоразвити страни – Швеция и Дания, проведоха референдуми по този въпрос преди повече от 20 години, техните народи на най-развитите страни в Европа казаха „не“ на еврото, техните икономически показатели, всички макроикономически показатели, са по-добри, от страни като Германия, Франция, да не говорим за Италия, Португалия и другите по-малки страни. Ние искаме да знаем от БНБ и от българското правителство защо други по-развити страни от България – Полша, Унгария и Чехия, категорично не обсъждат въпроса за влизане в еврозоната в този момент. Същата е позицията и на Румъния, от която ние изоставаме все повече. Тоест позицията на БСП е, че към момента по всичко изглежда БНБ приема в значителна степен политическо решение в синхрон с управляващото мнозинство сега и преди няколко години и нашето притеснение е, че взимането на такова политическо решение и според нас прибързано влизане в еврозоната поставя в значителни рискове българските износители и българските граждани. Имайки предвид тези два фактора – от тази гледна точка, ние няма да подкрепим избора на двамата кандидати за управител на БНБ. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Гечев. Реплики? Не виждам. Други изказвания? Заповядайте, господин Дренчев.
Уважаеми господин Председател, колеги! Миналия месец в Народното събрание гостува мисия на Международния валутен фонд, които по темата за еврозоната казаха следното: ако не искате да се превърнете в лош пример, каквито вече имаме в еврозоната, трябва първо да си свършите работата. На първо място, трябва да подобрите конкурентоспособността на Вашите предприятия и, на второ място, трябва да намалите неравенството, тъй като Коефициентът на Джини в България, знаем, че е много по-висок от средноевропейския. България, за да бъде готова за еврозоната, трябва да достигне, и то според Доклад на Европейската централна банка, поне 90% от средноевропейските нива на икономическо развитие, което, дори според по-положително настроените към еврозоната сценарии, ще стане чак след 2040 г. Практически бързането към еврозоната означава следното нещо: ние ще се откажем да правим реформи и ще станем зависими от един така сравнително достъпен и много евтин кредит, който ще получаваме извън реалните пазари, но това ще доведе до много бързо струпване на дълг и впоследствие ще имаме дълъг период на застой. Любопитен съм и относно реалната възможност на България да влияе на решенията, които се взимат в еврозоната, тъй като това беше един от аргументите, които ни бяха изложени, че ние вече ще можем да влияем на взимането на решения. Не мога да си представя, че ние ще можем да наложим своята воля над волята на Германия и на Франция, тъй като начинът на гласуване е твърде сложен и ние ще имаме практически по-малко от един глас там. Като цяло бързането към еврозоната и слагането на край на валутния борд е едно изцяло политическо решение, то е в разрез с икономическата съобразност. Може би и заради това, както каза и господин професор Гечев, финален вариант на Доклада изобщо не беше представен към обществото и до този момент. От тази гледна точка искам да кажа, че кандидатурата на господин Радев по-скоро е свързана с някакви чисто политически аргументи, а не толкова икономически, и ние ще се въздържим да я подкрепим. Благодаря.
Благодаря, господин Дренчев. Реплика дали има? Не виждам. Други изказвания, колеги? Заповядайте, господин Василев.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Аз няма да подкрепя номинацията на господин Димитър Радев не заради някаква критика към професионалните му качества, а просто защото е номинация на ГЕРБ, а при мен и бъдещата ни партия това е лустрационна твърда политика по отношение на кадри, които някога са били в ГЕРБ и се надявам в бъдеще такава да е политиката и на държавата. Аз си спомням нещо много интересно. Преди една година фигурата на управителя на БНБ скара тогава „Продължаваме Промяната“ с „Има такъв народ“. Тогава колегите от „Продължаваме Промяната“ имаха номинация – господин Гюров. Сега те нямат номинация. Тоест тяхната наведена позиция по отношение на ГЕРБ в тази сглобка, която все повече омеква по отношение на „Продължаваме Промяната“, е доста сериозна и се заявява и днес. Те вероятно ще подкрепят номинацията на ГЕРБ за управител на БНБ. Тогава всъщност беше началото на края на едно правителство, а сега забелязваме края на една цяла партия. „Продължаваме Промяната“ за пореден път нямат номинация за висш държавен пост и за пореден път ще предадат своите избиратели, а пък преди една година се биеха за този пост с друг кандидат на коалиционен партньор, което в крайна сметка им коства и управлението, защото Слави Трифонов беше много обиден, че няма да е господин Каримански шеф на БНБ. Преди три седмици, колеги, много странно изказване на Асен Василев. Той каза: категорично няма да подкрепим номинация на ГЕРБ и господин Радев за гуверньор на Българската народна банка. Ще предложим, цитирам, фигура с висок статут в индустрията. Не знам коя индустрия има предвид господин Василев. Аз очаквах да предложи някой от семейство Лорер, защото те са с най-високия статут в индустрията, особено по предположения за намиране на работа, но днес разбирам, че това ще е господин Радев. В същото интервю господин Асен Василев каза, че нямат квота ГЕРБ в заместник-министрите в това правителство, но господин Бойко Борисов една седмица по-късно го опроверга и каза, че ГЕРБ имат във всички министерства свои заместник-министри с изключение на Спортното, защото там Митко Илиев си е назначил своята доцентка, която му е дала дипломната работа и нямало квота вече за ГЕРБ. (Реплика от народния представител Десислава Трифонова.) Така че господин Асен Василев отново ни излъга, което не е нещо странно за него предвид ситуацията. Вчера господин Димитър Радев попари една друга идея на господин Асен Василев – да има двойно разплащане, кумулативно, на двете единици в България, и каза, че това ще предизвика повече негативи, отколкото позитиви. Аз прогнозирам, че техните отношения ще навлязат в един драматичен развой, тоест те няма да могат да се разберат, защото истинският шеф на това правителство, истинският премиер се казва Асен Василев. Но едно друго нещо мога да прогнозирам – че господин Димитър Радев, който днес ще бъде избран с гласовете на „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“, твърде вероятно да е така, ще надживее Асен Василев в управлението на държавна институция. Благодаря Ви.
Има ли реплика? Заповядайте.
Господин Василев, само една реплика искам да Ви направя. Много внимавайте, като говорите по адрес на лицето Лорер и семейство Лорер като цяло, защото подозирам, че веднага ще бъдете обвинени в антисемитизъм. Всеки един, който си позволи да каже по адрес на някой от тези лица, веднага сигнал, ГДБОП, ДАНС, прокуратура, армия нямаме, значи без армията, няма какво да се притесняваме, но наистина бъдете много внимателен. Защото това наистина е свещената крава на българската демокрация, или поне на „Демократична България“ и „Продължаваме Промяната“. Бъдете внимателен! Ще станете и Вие антисемит само защото споменавате това име, както беше казал тук един от техните лидери, негативна конотация, каквото и да означава това на български.
Благодаря Ви. Заповядайте.
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Василев, Вие пропуснахме да кажете нещо, според мен Ви отиваше да го направите. Но тъй като през годините, господин Василев, ние нееднократно сме получавали упреци, намеци по отношение на Жанвиденовото правителство, и то най-вече от ГЕРБ, сега ГЕРБ предлага чрез техния лидер, който каза, цитирам, че господин Радев е най-подготвеният човек. Всъщност как така за ГЕРБ, които толкова бранеха идеята, че за всичко в тази страна са виновни едни други хора и най-вече правителството на Жан Виденов, сега се оказва, че предлагат човек, господин Василев, който е бил заместник-министър на финансите по време на Жанвиденовото правителство. Значи това е признание за Жанвиденовото правителство от страна на ГЕРБ-СДС и всички останали, които ще го подкрепят, тъй като този човек е бил заместник-министър на финансите! Това е като констатация. Моля да го вземете под внимание!
Има ли трета реплика? (Народният представител Даниел Лорер иска думата.) След като изчерпаме дупликата, ще Ви дам процедура. Господин Василев – заповядайте.
Благодаря, господин Председател. Поред на репликите. Господин Костадинов, взимам си бележка. Това беше в кръга на шегата с господин Лорер, предполагам, той дойде, защото е обиден, но нали знаете, тези шеги в крайна сметка понякога са истина. Нещо по-интересно. Ще Ви кажа, че заради моята дългогодишна политика в търсене на справедливост за престъпното управление на ГЕРБ през последните 15 години, аз вече съм подсъдим. (Реплика от народния представител Костадин Костадинов.) Аз съм подсъдим! Вие сте все още обвиняем! Нали още не сте, или сте подсъдим? Да, така че мен трудно вече ще ме уплашат със сигнали някъде. Изживяваме това да сме в истинска опозиция вече две години и половина за разлика от „Има такъв народ“, които обслужват тези, които стоят до тях, за да бъда аз подсъдим. По отношение на Жан Виденов. След като „Продължаваме Промяната – Демократична България“ направиха това правителство, тази сглобка, аз мисля, че по-голямо предателство едва ли е възможно да се направи. А по отношение на качествата на заместника, който там ще бъде номиниран, аз не знам, не съм запознат и не мога да взема отношение. Благодаря Ви.
За процедура – господин Лорер.
Благодаря, господин Председател. Искам да Ви обърна внимание, че трибуната на Народното събрание не е мястото, където депутати да си отправят един на друг комплименти, особено когато говорим за език на омразата. Език на омразата, който, за съжаление, партия ВЪЗРАЖДАНЕ разпространява в нашата страна много активно, не само срещу мен, не само срещу депутати, срещу редица представители на българския политически и обществен живот. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Езикът на омразата, господа, е недопустим! Можем да имаме различни мнения, но те трябва да се изразяват достойно, без аргументи, които граничат с фашистка пропаганда. Защото езикът на омразата води до престъпления на омразата. Благодаря Ви. (Шум и реплики. Частични ръкопляскания от „Продължаваме Промяната – Демократична България“.)
Благодаря Ви, господин Лорер. Деян Николов за изказване.
Благодаря, господин Председател. Аз ще се опитам да върна дебата там, където му е мястото по отношение на избора на гуверньор на БНБ и да оставим политиката по-настрани. Сигурен съм, че господин Лорер и цялата фамилия Лорер в някакъв момент от времето ще намерят своето поприще и ще могат да си намерят работа. По отношение на темата, за която сме се събрали днес тук, има едно сериозно мое притеснение и наше, което неведнъж и два пъти сме изразили по водените политики от господин Радев и предвид, че той в момента е напът може би да бъде преизбран. За мен е важно да уточним едно негово изказване в Правната комисия, където той каза, че по една от най-важните и ключови теми за България, а именно влизането в еврозоната, са били изкарани спекулативно изрязани части от работния вариант на анализа, който самите експерти на БНБ на са изкарали. От тази гледна точка аз искам да използвам трибуната предвид, пак казвам, че днес коментираме бъдещето на българската парична система, искам да прочета няколко цитата, които не са просто кратки и малки изрезки от въпросния анализ, и много бих се радвал, ако господин Радев, ако има възможност, ни сподели дали подкрепя това, което експертите на БНБ казват, или не, за да можем ние съответно да си направим изводите като народни представители дали да подкрепим неговата кандидатура. Въпросният документ по отношение на анализа на евентуалното членство на България в еврозоната, на страница 50 в документа четем, цитирам: изследването на степента на реална конвергенция на България показва, че към текущия момент страната като цяло не е готова за членство в еврозоната. Ниското равнище на доходи в България спрямо еврозоната, което се дължи главно на по ниска производителност на труда, създава рискове от възникване на специфични за страната икономически шокове. Участието в еврозоната е вероятно да затрудни адаптацията на икономиката ни към тях поради наличието на обща парична политика и ограничена възможност за провеждане на дискреционна фискална политика. Освен това ниската степен на реална конвергенция на България спрямо еврозоната предполага запазването на съществен инфлационен диференциал спрямо държавите в еврозоната, което ще затрудни допълнително изпълнението на Маастрихтския критерий за ценова стабилност. На страница 53 в документа пък четем, че текущите нива на БВП на глава от населението и на ценовото равнище на България са значително по-ниски спрямо тези на всички държави към момента на присъединяването към еврозоната. Това е причина участието в еврозоната за България да е съпроводено с по-големи рискове спрямо другите страни членки. От една страна, ниското ниво на конвергенция е предпоставка за възникване на различни по размер и степен на симетрия шокове в България и еврозоната, което в определени ситуации би направила общата парична политика неподходяща за българската икономика. Също така, в случай че по-ниската производителност на труда се определя от неефективно използване на фактора капитал в българската икономика, то потенциално понижение на номиналните реални лихвени проценти в страната след влизане в еврозоната допълнително би влошило тази неефективност, тъй като в такава среда по-ниските лихвени проценти стимулират насочването на капитали към ниско продуктивни инвестиции. И на база тези съображения някои автори, с цитат кои са те, препоръчват достигането до високо ниво на реална конвергенция около 90% преди въвеждането на единната валута. На страница 57 продължаваме да четем: „Данните за 2021 г. показват, че на най-детайлното ниво на продуктовите групи GL индексът за България възлиза на 0.41, което е най-ниската стойност в сравнение с останалите държави членки в разглежданата група. Това дава индикации, че все още в значителна степен търговията на България с еврозоната е междусекторна, което създава рискове от възникване на асиметрични шокове между двете икономики. В резултат на база този показател въвеждането на единната валута, в настоящия момент изглежда неподходяща, тъй като по конструкция в еврозоната липсва централизирана фискална политика за приспособяване на държавите членки към асиметрични шокове.“ Дотук, както виждате, има сериозни опасения от страна на експертите на БНБ по отношение на евентуалното ни членство в еврозоната. Цитирам всички тези неща, за да се види, че не говорим просто за отделни изрезки и манипулации. Говорим за цели абзаци, в които ясно и аргументирано експертите са изразили своите съмнения, които господин Радев е много важно да каже дали на практика споделя или не. На страница 69 продължаваме да четем: „Изследването на Европейската комисия показва също, че професионалната мобилност в България е под средното за Европейския съюз ниво, като спрямо еврозоната мобилността в България е съизмерима единствено с тази в Италия, Гърция и Словакия. Ниската степен на мобилност на труда в България ограничава възможността за бързо адаптиране на икономиката към негативни шокове, което представлява риск при евентуално членство на страната в еврозоната.“ На страница 79 продължаваме да четем – имайте предвид, че това са само няколко цитата, а Докладът е пълен с такива: „Принципът на функциониране на евросистемата се свежда до централизирано вземане на решение по отношение на паричната политика от Европейската централна банка и децентрализирано прилагане на тази политика от националните централни банки. По този начин паричната политика е фокусирана върху еврозоната като цяло. С влизането на България в еврозоната управителят на БНБ ще участва в Управителния съвет на Европейската централна банка с право на глас на ротационен принцип и ще гласува решения като част от паричната политика на Европейската централна банка. Решенията се взимат при отчитане на икономическите условия в еврозоната като цяло, а не на основата на данни или съображения, свързани само с България. И тъй като България е относително малка държава, тя би имала много малко тегло в общите данни за еврозоната, в следствие на което провеждането на обща парична политика, фокусирана върху еврозоната като цяло, е възможно да не е оптимално за нея.“ И на страница 80 довършват анализа: „Недостатъчно високата степен на реална и номинална конвергенция спрямо средните нива за еврозоната, както и по-пряката и по-бърза трансмисия“, отварям една скоба – господин Радев с това се хвалеше в Бюджетната комисия, затварям скобата, „на паричната политика на ЕЦБ към България създават предпоставки общата парична политика в паричния съюз в повечето случаи да бъде неподходяща за България“. Така че еврозоната изобщо не е толкова сладка, колкото ни я представяте, нито е панацея, нито ще повлияе на икономическото развитие на България. Напротив, рисковете са сериозни. България е толкова изостанала като икономика, че не е ясно през какви икономически шокове и пред какви икономически предизвикателства ще бъдем изправени, ако прибързано влезем в еврозоната. И днес тук ние като народни представители единственото правилно решение, което можем да вземем, е да се отърсим от политиката и от политическото взимане на едно решение кой да бъде гуверньор на БНБ, да помислим за финансовата система и стабилност в България и да вземем едно решение, което да ни постави в достатъчно добра позиция не само за един мандат, ами в дългосрочен план. Защото това, което сте на път да направите, е на практика да унищожите възможността България самостоятелно да взима решения. И това унищожаване на тази фискална независимост, за съжаление, минава през избора на господин Радев за управител на БНБ.
Благодаря, господин Николов. Има ли реплика към изказването? Няма. За процедура – господин Костадинов.
Процедурата ми е към Вас, господин Председател. Стана модно от тази трибуна да се отправят обвинения и внушения към ВЪЗРАЖДАНЕ. Искам да припомня, по-скоро на Вас, и Вие, когато следващия път стане някой пак самозван борец за права и свободи, да припомните, защото конкретно това лице, което преди малко се изяви от трибуната, пак леко несвързано говорещо – Лорер, лично това лице нарече българите „племе“. Тук, само на два метра от Вашата трибуна, когато имаше един доста неприятен момент на физическо стълкновение между депутати от управляващото мнозинство и опозицията. Ние българите, господин Председател, не сме племе! Когато някой народен представител тук нарича българския народ, който е носител на държавността в държавата България, племе, той трябва да бъде порицаван. Това е реч на омраза! Това е антибългаризъм, който е абсолютно равносилен на антисемитизма. И едното, и другото трябва да бъдат осъждани. Само че аз не мога да разбера защо в нашата държава антисемитизмът е престъпление, а антибългаризмът не е. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ слагаме знак на равенство между двете неща и всеки един, който проповядва говор или реч на омразата, независимо дали към евреи, българи, азербайджанци или каквито още други щете, трябва да бъде осъждан, само че – ще кажа за пореден път, господин Председател – в нашия парламент дори, тук, си позволяват разни лица да излизат и да обвиняват нас, българите, българска политическа партия, проповядвайки, сеейки омраза и фашизъм от тази трибуна, в дела, които са присъщи на тях самите. Антисемитизмът, антибългаризмът и каквито още други антиидеологии са сетите, са отречени от историята и трябва да бъдат преследвани от закона с цялата им сила и строгост. Само че, когато един народен представител от управляващата формация ПП-ДБ нарече българите племе, това остава абсолютно несанкционирано, а за някаква публикация от провокатор, който не бих се учудил дори да е някой от тях самите, случайна, при това, харесана от пет човека, раздухана от тях самите, изведнъж се оказва, че е много сериозен проблем. Така че, господин Председател, много Ви моля, следващия път когато някой излезе оттук, използвайки трибуната, за да сее разделение между българите, защото в България всички сме българи всички сме равни пред закона, много Ви моля да го санкционирате веднага! Вашият пост Ви задължава. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Господин Йорданов за изказване.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Днес Народното събрание прави един от онези дни, заради които хората отвън с право наричат съдържанието на Народното събрание, както се изрази бившият главен прокурор, политически боклуци. Защото днес Вие сте напълно наясно, всички сме наясно, присъстваме на един театър с предизвестен край. Гуверньорът на БНБ е избран предварително, той се казва Димитър Радев, избран е с позорната задкулисна договорка между ГЕРБ, ДПС и ПП-ДБ. И сделката е ясна – Гюров и Чобанов да станат подуправители. И сега тук искам да кажа нещо на ПП-ДБ, защото Вие сте булката в тая коалиция, тъй като другите две партии са свикнали да използват подобни като Вас. В момента Ви надиграват по изключително забавен начин, тъй като кандидатът за гуверньор по, така, вселенска информация, е по-скоро човек на ДПС. Ще имате управител на ДПС начело на БНБ, плюс подуправител от ДПС на БНБ, плюс шефа на Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание от ДПС. На всички парични потоци стои ДПС. И Асен Василев ще гледа тъжно, когато Гюров стане подуправител и се окаже, че може би в БНБ ще настъпят преструктурирания и неговия отдел, за който ще отговаря, малко ще му резнат функциите. Използват Ви по най-брутален начин и Вие като едни аджамии, както казва господин Трифонов, им играете по свирката, заради какво – заради алчността на Асен Василев?! Щото това е той, зад това решение. И българските граждани трябва да знаят какво се случва. Това в момента е губене на време, губене на пари, защото този ден е безсмислен, тъй като решението вече е взето. Уважаеми съграждани, ще присъствате на същия цирк, когато ще избираме подуправители на БНБ. Знаете ги кои са. И ако господин Чобанов е финансист наистина, то другият е голф управител. И това е истината! И много ми е интересно, уважаеми колеги от ПП и ДБ, какво ще кажете на Вашите избиратели за мръсните сделчици, които въртите с ГЕРБ и ДПС? За това ли ги пратихте, уважаеми избиратели на ПП и ДБ – да се прегръщат с ГЕРБ и ДПС, да им уреждат охрана, да им избират управител на БНБ, да им изберат шефовете на комисиите, да управляват държавата? Вие за това ли ги изпратихте тия, Вашите депутатчета? Благодаря.
Господин Балабанов, първа реплика.
Благодаря Ви господин Председател. Господин Йорданов, сега, че ни управлява тройна коалиция, е повече от ясно, тъй като няма вече хора, които да не знаят, че всяка една институция в държавата, всеки един регулатор в държавата е предварително договорен между три политически формации – ГЕРБ, ДПС и „Продължаваме Промяната“, които играят ролята на легитиматор, тоест това правителство е създадено с една-единствена цел, да изпере Бойко Борисов и Делян Пеевски, докато в замяна, там, по регулаторите, се разбират ние на Вас, Вие на нас, и по този начин българските граждани ще гледат по телевизора и ще се изумяват докога ще продължава това лицемерие?! Но припомнете ми всъщност не беше ли Кирил Петков човекът, който говореше, че когато трябва да се коментират номинациите за такива важни за държавата постове, трябваше да има, какъв беше, борд на партийни там началници и лидери, които да коментират кандидатурите на наистина заслужили личности, най-добрата кандидатура да победи, а като гледам предварителната договорка спрямо позициите в Българската народна банка, виждаме, че старият управител ще бъде нов, а подуправителите са с невероятна биография – единият беше част от хората, които се качиха в белия автобус по време на протестите срещу Орешарски, визирам господин Чобанов, другият е просто един бивш управител на СПА център. Не знам дали заслужаваме като общество такова ръководство и до какво ще доведе то?! Благодаря Ви.
Благодаря. Има ли друга реплика? Господин Ганев.
Господин Йорданов, аз не мога да се съглася с Вас, с това, което казахте по отношение на коалицията ПП-ДБ, защото се оказва, че те ще имат кандидат, който най-вероятно, ще изберат с подкрепата, разбира се, на ДПС, като шеф на Националната здравноосигурителна каса. Но – тук едно голямо но, със сигурност от тяхната група има поне един-двама, които ще ги е срам от миналото на този кандидат, който ще спечели, но вече нищо ново, отново ще бъде свързан с ДС. Просто с ДС! Просто ще зачета за човека, за който отново е предначертано, че ще оглави Здравната каса. Той е магистър по икономика, завършва ВМИ „Карл Маркс“ през 1987 г., кариерата му внезапно набира скорост в Токуда Банк от управлението на Румен Сербезов. Последният е известен с това, че е бил сътрудник на Първо главно управление на ДС и секретар на ЦК на БКП. Освен българския консорциум „Токуда“ е ръководил и „Мултигруп“ през 90-те. Бил е част от кръга Монтерей, който основно е свързан с имената на Виктор Вълков и Любен Гоцев. След отстраняването на Румен Сербезов от Токуда Банк въпросното лице влиза в борда на банката на Петя Савова Инвестбанк, но за кратко. След това около 10 години е собственик и управител на малка фирма, докато случайно бившият министър на здравеопазването – Асена Сербезова, го назначава в една от болниците в София. Де факто отново имаме кадър, свързан с ДС, отново ще имаме, и както е вече ярко промотирано, обяснява се, че няма нищо лошо, че кандидатът за кмет на София е, меко казано, свързан с ДС, въобще имаме ярка реанимация на ДС. Категорично ярко! Аз само едно не мога да разбера – защо тук присъстващите от ПП-ДБ категорично са против нашия законопроект, който слага край на Комисията за досиетата, тъй като те са повсеместно свързани с ДС – от – до.
За дуплика, господин Йорданов.
Благодаря, господин Председател. Господин Балабанов, Кирил Петков ги приказва такива неща, но той е, как да кажа, човек, на който думата му струва около секунда и половина. Даже това е много дълго време. (Реплика: „Обича пица.“) Да, обича пици. Има определено някакви ментални, как да кажа, не знам неща, които му пречат да помни какво е казал и да си държи на думата. Още повече там силният човек в двойката Кирил Петков – Асен Василев е Асен Василев. Каквото каже Асен Василев, това казва Кирил Петков. Проблемът е, когато Лена Бориславова каже нещо, тогава Кирил Петков е между чука и наковалнята и се чуди от коя страна да се обърне. Дали заслужаваме подобни кандидатури като народ? Не, не ги заслужаваме, от една страна, от друга страна, си ги заслужаваме, защото хората изпратиха това съдържание на парламента в парламента. Аз затова се обърнах към избирателите на ПП-ДБ, затова ли си пратихте депутатите тук, защото върви едно прекрасно видео, в което Кирил и Асен малко преди изборите се кълнат как никога няма да управляват с ГЕРБ и ще си спазват думата на депутати. Тоест трябва най-накрая някой политически лидер да си спазва думата. Тези двамата хубавци – всичко са гледали, затова питах техните избиратели как се чувстват, биха ли гласували за подобни лъжци и корумпета, защото това, което правят с ин хауса, си е корупция – класическа, биха ли гласували отново за тях. Те си решават. Що се отнася до бъдещия шеф на Здравната каса, който ще е от ДС и ще е предложение на ПП, няма нищо учудващо според мен. Лицата на тази формация, господин Ганев, са деца на бивши висши партийни функционери. Родителите им са бивши висши партийни функционери на ЦК на БКП или там по високите етажи на БКП. В класическата гимназия, когато учех като момче от провинцията, имаше там деца на членове на ЦК на БКП.
Завършили в Москва.
Ходил съм им на гости. Знам какъв беше стандартът на обикновените хора като нас и какво видях, хайде не казвам в апартамента на един мой съученик как изглеждаше, как ги пазеха, как имаха охрана, как им носеха храна и как им чистеха къщата. Тези тук, дето минават и се пишат, че са демократи, всъщност са расли в саксия по времето на комунизма. Стартирали са със засилка от своите родители – бивши комунисти. Същото е с кандидата им за кмет на София. Момчето е издънка на Държавна сигурност. Купило си апартамента на 20 години в София на „Оборище“ като студент. С парите на кой? Определено не ги е изкарал сам и тази прочута фирма „Телерик“ стартира като клон на оръжейна фирма, направена там от неговите хора от Държавна сигурност – родата му. Същото е за Здравната каса. Вие какво очаквате? Те са израсли от тези семейства. Те са формирани в тези семейства. Те защитават тези семейства. Странното е, че в БСП вероятно има по-малко хора, които са издънки на ЦК на БКП, отколкото в „Продължаваме Промяната“ и ДБ. Всъщност ако има наследници на комунистическата партия, то са ей-тук до Вас – в този централния сектор. БКП е преродено в ето този сектор тук и това е истината. А те какви ги плямпат, какви ги говорят, в крайна сметка нещата почват да лъсват едно по едно – ин хаус процедурите, които даже индексираха с 30% повече, сега ще изнасят в чували трите партии 30% повече.
Времето, господин Йорданов.
Ще ни пробутат навсякъде служители на Държавна сигурност и затова не искат Комисия по досиетата, дето казват, затова са против Вашите предложения, защото ще им изгърмят роднинските връзчици.
Колеги, по предмета на обсъжданата точка има ли изказвания? Заповядайте, господин Ганев.
Да избираш председател и управител на БНБ в този момент е изключителен момент, тъй като този, който ще оглави БНБ, трябва да има две основни неща, за които да отговаря, освен за банковата стабилност в страната. Двете важни неща са отношението и нужния анализ, който трябва да се направи – обективен и реален – за ползите и минусите за влизането на България в еврозоната, за да няма две мнения кое е добро, кое е лошо и да няма интерпретации. Второто важно отношение, което трябва да вземе управителят на БНБ, то е ясно и свързано със златните резерви на нашата държава. Това, което имаме като позиция от страна на двамата кандидати, са ясни и диаметрално противоположни. Докато единият отстоява и казва, че категорично трябва да се направи по най-бързия начин анализ, който да бъде публикуван и с който да застанат с подписите си всички членове в БНБ, които имат ръководни функции, заедно начело с управителя на БНБ, и другият, който казва, че това ще направи някога, някъде, евентуално след като влезем в еврозоната. Дотук с неговата обективност. Вторият критерий – по отношение на златото имаме кандидат, издигнат от ВЪЗРАЖДАНЕ, който ясно и точно казва, че мястото на златните резерви в този момент от развитието не само на България, не само на Европа, но и на света, е в нашата държава, защото не се знае какво, как и кога ще се случи. Живеем в изключително турболентно време и златните резерви са именно това, което трябва да гарантират стабилността на държавата, ако се наложи. Нашият кандидат на ВЪЗРАЖДАНЕ е на категорично мнение, че мястото на златните резерви е в България. Докато другият кандидат господин Радев многократно и съвсем открито, което му прави чест, е заявявал, и то пред цялата парламентарна група на ВЪЗРАЖДАНЕ на срещите, които сме имали при него, че той е категорично против златните резерви да бъдат прибирани. Негово право, негово мнение – няма нищо лошо да има това мнение. Чест му прави, че го отстоява публично и ясно. Спазва това, което има най-вероятно изискване към него, че не трябва да бъде прибрано златото на България в държавата ни. Когато ние от ВЪЗРАЖДАНЕ говорим за темата, че България трябва задължително в тези турболентни времена – времена, в които на няколкостотин километра от България се води война и нашата държава в лицето на това назначено правителство прави всичко възможно ние да бъдем въвлечени, ние казваме, че златото трябва да бъде прибрано. Това обаче се тълкува и се казва, че ще нарушим приоритетите, ще нарушим стабилността, ще дадем лоши сигнали на инвеститори, ще спрем инвеститорите да дойдат в нашата държава. Цитирам господин Радев. Сега обаче в тази връзка ще цитирам също едно друго проучване, направено от небезизвестния сайт „Инвеско“, цитиран от Ройтерс, просто цитат: „Все по-голям брой страни репатрират златни резерви като защитна мярка срещу наложените от Запада санкции срещу Русия.“ Това се посочва в проучване на „Инвеско“ за централните банки и суверенните фондове, публикувано в сайта на Ройтерс. 57 централни банки са участвали в това проучване. „Съхраняваме златото в Лондон, но него го трансформирахме обратно в страната по произход, за да го държим в качеството му на актив – убежище, и да е в безопасност“ – обяви една от въпросните централни банки, които са участвали в това допитване. Според Род Рингроу – шеф на официалните институции в „Инвеско“, който е контролирал изготвянето на доклада, това е широко разпространена гледна точка. Де факто се оказва, че от това проучване сред 57 национални банки голямата част, да не кажа огромната част, от тях смятат да си приберат, ако все не са го направили златните резерви, но ние, защото сме пряко зависими от това какво становище, какво мнение ще имат в Брюксел, какво мнение ще има Централната европейска банка, какво мнение ще ни наложат от презокеанските ни партньори в кавички, ние не смятаме според сегашния управител на БНБ, разбира се, и който след малко ще бъде избран, с този предизвестен резултат не смятам, че трябва да си приберем златните резерви. За огромно съжаление има държави, които пострадаха категорично от това, че си позволиха да имат самостоятелна политика, и първото, което беше направено спрямо тях, им бяха конфискувани и по-скоро им беше отказан достъп до златните резерви. И Русия е само последната държава. Примерите са много преди това.
Времето.
Има много държави в последните години, които пострадаха и както показва проучването сред 57 държави и техните централни банки, голямата част от тях смятат, че те ще си приберат и почват процедура по прибиране на златните резерви. Но ние – не, точно заради това ние от ВЪЗРАЖДАНЕ издигаме кандидат, който да има ясна и точна алтернатива за всички тези глобални и важни решения, които зависят от Централната ни банка, защото, когато трябва да вкараш България в еврозоната, нещо, което е много достижимо на този етап, тъй като в Брюксел, както стана ясно от един изтекъл запис, просто Урсула ще ни вкара през задния вход, но няма процедура по излизане от еврозоната и точно тук е ролята на Централната банка. Тук е ролята на Централната банка с нейния капацитет, най-вече от експерти, капацитет, който да подпише и да каже – плюсовете са това, но минусите са това и ние препоръчваме това и това. Нещо, което на този етап не се прави. Управителят, който е към момента действащ, който ще бъде избран и днес с нов мандат отказва това нещо да го направи. Отказва да застане с подписа без значение плюсове и минуси. Позволява си да интерпретира спрямо неговата гледна точка това, което има като анализ, изпратен от всички парламентарни партии, но не с неговия подпис като краен документ. Това е нещото, което трябва да бъде направено и зависи изцяло от управителя на БНБ. Затова ние имаме алтернативно решение.
Има ли реплика? Заповядайте, господин Костадинов.
Господин Ганев, не чух във Вашето изказване, тъй като Вие говорехте за златния резерв, позицията, която зае сегашният все още управител на БНБ господин Радев по отношение на връщането на златния резерв. Той спомена тогава в своя разговор, на който мисля, че Вие присъствахте с нас – беше разговорът тогава в сградата на БНБ, че връщането на българския златен резерв в България – 27 тона българско злато, е лош знак, който ние ще дадем към международната общност и ще ни свалят кредитния рейтинг. Как го тълкувате това? Като рекет или просто управителят на БНБ защитава чужди интереси – финансови, а не българските национални интереси, и не защитава всъщност интереса на българските граждани, на българския народ.
Има ли друга реплика? За дуплика, господин Ганев.
Какъв е този Европейски съюз и каква е тази еврозона, щом изпитва страх от провеждането на референдум в най-бедната държава от Европейския съюз за това дали да влезем в еврозоната. Оказва се, че след толкова години съществуване на Европейския съюз, толкова години съществуване на еврозона, цялото това нещо зависи от референдума в България. Неистовият натиск върху всички институции – натиск, който доведе до там парламентът, законодателството в нашата държава, тук, където се коват законите, да бъде накарано да потъпче законите и да не спазва законите само за да не се проведе референдум. Докъде ще стигнем и какво ще получим с влизане в еврозоната, е въпрос на анализи, които всеки от нас може да направи тук. Точно заради това БНБ имаше и все още има огромното задължение да публикува реален доклад, направен от специалистите в БНБ. Това е моралното задължение и на управителя на БНБ, и той трябваше да го направи. Не го направи. С цялото съзнание и защитавайки неговата визия, че България трябва да е част от еврозоната и няма нищо лошо – негово право е да има тази визия, и това виждане за нещата. Но неговото задължение е да публикува плюсовете и минусите с всички тези десетки специалисти в БНБ, които са анализирали сектори по сектори какво и как влияе. Той не го прави. За мен това е морално престъпление. Що се отнася до златните резерви, пак ще го кажа, не живеем в свободни времена, не живеем в безгрижие, не живеем в години, в които има световен мир и няма катаклизми. Живеем във времена на масова икономическа криза – световна. Живеем в перспективи, които са още по-черни. Живеем в опасност за разрастване на военен конфликт, който може да доведе и до избухване на Трета световна война. Живеем във военен конфликт, който може да стигне дотам, че да има използване на тактическо ядрено оръжие и на целия този фон ние не можем да разполагаме със златните резерви – нещо, което може да се наложи да ни спаси. Управителят на БНБ отказва това нещо да го направи, от него зависи. Това избираме днес. Това всеки един днес ще избере. Да, ясно ми е, ПП-ДБ заедно с ДПС и ГЕРБ ще изберат управител, който отговаря на брюкселските и евро-атлантическите критерии, няма две мнения по този въпрос. Въпросът е, че трябва да има алтернатива в тази държава. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ даваме конкретна алтернатива на специалист, доказал се с годините със своята автобиография, специалист, далече от нашата политическа сила, човек, който е далече въобще генерално от политическите партии в страната. Ние издигаме специалист – ясно и точно. На тази институция трябват такива хора, които обаче да имат и смелост, защото се изисква смелост да кажеш „не“ на натиска от страна на ЕЦБ или на който и да било от Брюксел и да кажеш: ние имаме ясно и точно становище какво ще доведе за нашата държава плюсове и минуси, и да кажеш: в тези времена ние ще си доведем златото в България, за да е гарант за нашата сигурност и нашето бъдеще. За това трябва наистина кураж. Трябва кураж, а не да мислиш за поста си, за заплатата си, не да мислиш за това какво ще постигнеш повече. Къде повече, с такава бляскава кариера? Малко са хората в България с такава кариера. За къде повече?! Трябваше обаче кураж в момента, кураж, който не го виждаме. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ издигнахме и се гордеем с кандидат, който щеше да има този кураж да направи точно тези две важни неща, защото в тези времена, в тези турбулентни времена те са от изключителна важност.
Благодаря Ви, господин Ганев. Господин Балабанов.
Благодаря Ви, господин Председател. Гуверньор на Българската народна банка е изключително важна и престижна позиция, уважаеми колеги, уважаеми български граждани, защото тя освен че носи необходимия престиж, касае и националната сигурност на държавата. Днешните дебати ме карат да си припомня с отвращение едни неща, които ни се случиха като политическа формация, докато бяхме част от четворната коалиция между „Има такъв народ“, „Демократична България“, „Продължаваме Промяната“ и БСП. Тогава още в началото на тази коалиция като че ли и ние от чиста наивност, повярвахме на лъжите на Кирил Петков, че едва ли не тази коалиция се е създала с една единствена цел – да се прекрати моделът на управление на ГЕРБ, който над 10 години срина държавата и държавните институции. Тогава мандатът на господин Радев беше изтекъл и логична беше процедурата в Народното събрание, която трябваше да излъчи новия гуверньор на Българската народна банка. И тогава ние, как да кажа, от колегиално отношение като част от управляващата коалиция дадохме възможност на „Продължаваме Промяната“ седмици наред да видим имат ли кандидат, който могат да предложат, с добра квалификация, добра биография, защото тогава очаквахме на масата в Министерския съвет да бъдат предлагани наистина качествени кандидатури и да се избира най-добрата кандидатура. Ако имаше такава, тя щеше да оглави Българската народна банка. Тогава ние предварително имахме подготвен кандидат, много добре си спомняте, господин Любомир Каримански и неговата работа в Народното събрание направи така, че България в тежка политическа криза имаше реализирани и актуализации на държавни бюджети, тъй като имаше човек в тази зала, който оправяше глупостите и грешките на Асен Василев. Така че господин Каримански беше една много добре подготвена кандидатура от наша страна, но въпреки всичко в името на спортсменството и колегиалността дадохме възможност на „Продължаваме Промяната“ да видим кой е техният кандидат. Такъв кандидат нямаше. Даже по едно време се появиха твърдения, че в пленарната зала и на Председателски съвет се подготвя поредната уйдурма, която да промени правилата за избор на гуверньор на БНБ, тъй като имаше слух, че техен кандидат дори няма бакалавърска степен по висше образование и такъв искаха да издигат за гуверньор. Защо Ви казвам това? Защото гуверньорът на Българската народна банка има възможността на неговото бюро да следи всичките финансови потоци в държавата и Асен Василев изведнъж реши, че може би нещата, които предстои да направи, не е добре да се виждат от очите на други хора, издигнати от други политически формации. Спомняте си тогава битката, която се разрази в парламента. На пожар издигнаха господин Гюров. Той като един Матросов на амбразурата нямаше друга възможност, излезе и влезе в тази битка, и тази битка я наблюдаваха българските граждани. Тя не доведе до нищо. Тя накрая направи услуга на човека с изтекъл мандат господин Радев, който продължи да бъде гуверньор на БНБ, направи услуга и на ГЕРБ. И сега аз година по-късно се питам: да не би случайно още тогава „Продължаваме Промяната“ да търсеха начин, по който да съхранят кадъра на ГЕРБ, защото, няма какво да се лъжем, ние още тогава ги разкрихме. По-голямата част от „Продължаваме Промяната“ всъщност е Б-отборът на ГЕРБ. Аргументът тогава в публичното пространство, когато ние издигнахме наш кандидат, от присъединените медии около кръга „Демократична България“ и „Продължаваме Промяната“ – ще ги наричам с имена, защото заслужават да го чуят – и „Капитал“, и „Дневник“, и „Свободна Европа“, още на първите си страници първия ден, в който обявихме кандидатурата на господин Каримански, излязоха и казаха, че той имал съмнително професионално минало, че бил свързан с някакви измами, докато е бил служител в Инвестбанк. Даже ще Ви цитирам нещо конкретно. На 10 април 2022 г., цитирам: „Продължаваме Промяната“ няма да подкрепи Любомир Каримански за управител на БНБ заради притеснения, свързани с неговата биография.“ И тогава Кирил Петков излиза и казва: аз се притеснявам да подкрепя човек, който е работил в Инвестбанк. „Дълбоката държава“ днес показа истинското си лице, тъй като се оказа, че държавните позиции в тези институции са разпределяни от тази „дълбока държава“ партийно и политически, тъй като днес, година по-късно, наблюдаваме още по-уродлив сценарий: Сметната палата и БНБ за ГЕРБ, НЗОК за „Продължаваме Промяната“. Само че, като гледам биографията на кандидата на „Продължаваме Промяната“ за управител на Здравната каса, още първото нещо, на което попадам, е, че той е бил служител в Инвестбанк. (Шум и реплики.) Сега какво да кажем година по късно? Аз лично имам притеснение по отношение биографията на кандидата на „Продължаваме Промяната“ за шеф на Здравната каса, защото има съмнително минало. Само че не чета в момента в „Капитал“, „Дневник“, „Свободна Европа“ и всичките жълтопаветни клакьорски медии, че има някакъв проблем. Проблемът, уважаеми, е в самите Вас, защото хората Ви повярваха, че наистина може да извършите някаква промяна – да спрете порочния модел на управление на това статукво, което беше изградило този октопод, свързан и преплетен с мафията толкова години, и да дадете възможност на това общество да види реалните промени. Само че Вие още повече се окопавате в тази „дълбока държава“. Днес ще бъде избран, понеже е договорено мнозинството, господин Радев за нов редовен мандат и всъщност Бойко Борисов за втори път ще се успокои. Първо се успокои, че няма да влезе в затвора, защото сготвихте Гешев, сега ще се успокои, че някой ще се грижи спокойно за пачките и кюлчетата да минават легално през неговото бюро. Благодаря Ви.
Благодаря Ви. Има ли реплика? Господин Йорданов. Само да припомня, господин Йорданов, че обсъждаме управител на БНБ.
Да, за БНБ ще ми е репликата. Господин Балабанов, според Вас дали Асен Василев разбира, че когато ГЕРБ и ДПС вземат шефа на БНБ, вземат БНБ, го хващат за гушата, защото там могат да се проследят всички парични трансакции, които е правил през всичките евентуални офшорни компании, с каквито е работил, през всякакви сделки, ако „Индустриална зона“ около София, в която и той, и Кирил Петков, че май и Денков имат някакви, по слухове… Дали осъзнават, че всъщност ги хващат за гушата и той ще трябва да изпълнява всяка заповед и когато Бойко каже „а“, Асен Василев трябва да е накрая на азбуката?
Друга реплика дали има? Заповядайте за втора реплика.
Господин Балабанов, ще Ви помоля да ме погледнете. При цялото уважение, което изпитвам към Вас, ако Вие бяхте жена, ако бяхте от женски пол, с тази Ваша наивност Вие постоянно щяхте да бъдете бременен, господин Балабанов. Господин Балабанов, Вие разчитате, че в тази процедура по избор на гуверньор на БНБ ще се търсят професионални критерии, ще се търси фигура, която да може да изпълнява тази отговорна задача и функция. Господин Балабанов, Вие не осъзнавате ли, че в момента присъствате на куклен театър, в който има кукловоди и кукли на конци, а Вие сте публика?! Наричате се опозиция. Господин Балабанов, не бъдете толкова наивен, и конкретно към Вас, искам да Ви кажа: Вие като се чувствате толкова отговорен опозиционер, какво ще отговорите на тези 168 депутати, това мнозинство, управляващо тази тройна коалиция, които казват и на Вас, и на българските гражданите в очите: ще стане нашата, няма да стане Вашата? Благодаря Ви.
Има ли трета реплика? Заповядайте, господин Митев.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Алабалабанов, ако смятате, че господин Каримански е най-добрият кандидат за тази позиция, господин Алабалабанов, защо не го издигнахте? Можеше да стои ей там в момента и да дискутираме неговата кандидатура. И второ, господин Алабалабанов, когато твърдите, че аргументът Ви за това е, че всичко е предварително решено, а излизате на трибуната и казвате, че това е нередно, а Вие свалихте правителството, в което и Вие участвахте, защото ние не позволихме това да бъде предварително уредено, както Вие искахте. Вие влязохте в четворната коалиция и едно от първоначалните Ви условия беше изборът на кандидат за БНБ да е предварително определено и то да отиде при Вашия кандидат без никакъв диалог, без никаква дискусия. Така че как се чувствате с това двуличие ли да го нарека, или лицемерие, или двоен стандарт, когато нещо е предварително уговорено във Ваша полза, е окей, когато легитимно избраното мнозинство тук подкрепи един кандидат и той бъде избран, не е окей? И пак казвам, ако господин Каримански според Вас е най-подходящият кандидат, защо не го виждаме там, седнал с другите кандидати?
За дуплика – господин Балабанов.
Благодаря Ви, господин Председател. Господин Митев, по отношение на снизходителното Ви изложение, какво да Ви кажа, откъде да започна. Първо, господин Каримански е заслуга на Вас, че се опитахте да го очерните пред цяла България и цялата тази кафява жълтина, която изляхте срещу него, излизаше от Вашите медии, които Ви обслужват. Нямаше логика в момента да го издигаме, тъй като той е на достатъчно високо професионално ниво, да продължи собствения си професионален път, тъй като всички видяхме какво се случваше в тази зала по време на обсъжданията. А да ми говорите за това, че нашите кандидатури са били договорени предварително, е абсолютна лъжа и глупост, защото, питайте този, на когото се кланяте на първия ред, с пиците в Министерския съвет, колко прозрачни и ясни отговори получихме от Вас самите и колко време Ви дадохме толеранс, за да можете Вие да не успеете да издигнете подходящ кандидат седмици наред, та издигахте някакви бивши касиерки от ДСК със спорно образование. Така че много Ви моля, като говорите с факти, нека говорим истината такава, каквато беше. Защо Ви свалихме? Това е най-доброто, което направихме за българското общество в най-правилния момент. Ако още малко Ви бяхме оставили на власт, това, което искаха да направят Кирил Петков и Асен Василев, щеше да бъде страшно за държавата и сега се опитват да го направят през това, докато четкат имиджа на Бойко Борисов, още един шанс да им се даде, да опитат сега да го направят. Какъв ще бъде нашият отговор? Имате достатъчно сериозно мнозинство в парламента. Един вот на недоверие в момента няма да мине, но едни камъни могат да минат, хвърлени от нашите ръце в съвсем скоро време, ако продължавате в този дух, тъй като и ние сме свободни български граждани. Господин Станев, какво да Ви кажа? Вие сте абсолютно прав. Всички бяхме наивници на площада през 2020 г. Явно така излиза, защото всички излязохме на площада с надеждата наистина този модел да приключи, и двойният гражданин от Канада, докато стоеше с плаката, че ги мрази безплатно, днес ги обслужва добре платено. Говоря за Кирил Петков. По отношение на репликата на господин Йорданов. Господин Йорданов, Асен Василев толкова яростно се е устремил към властта, че най-вероятно не му прави впечатление тънката и правилна игра на колегите от ГЕРБ и ДПС. Когато говорим за ДПС, Асен Василев трябва да бъде внимателен, защото сглобката добре се смазва с вазелин, особено в стаята на господин Пеевски. Тъй като и ние, вече и българските граждани, разбраха, че тия хора са аджамии, надали сега ще се усетят какво им готвят. Благодаря Ви.
По начина на водене.
Давайте по начина на водене. Единадесет секунди, господин Станев.
Господин Председател, по начина на водене. Моля Ви, не допускайте хора като господин Митев да изричат откровени лъжи от тази трибуна. В момента господин Любомир Каримански води съдебно дело срещу Асен Василев, а Асен Василев иска извънсъдебно споразумение, като по този начин признава вината си. Тоест всичко това, което се говори тук за господин Каримански от „Продължаваме Промяната“, е лъжа. Моля Ви да съблюдавате да не се изричат лъжи от тази трибуна. Благодаря Ви. (Народният представител Искрен Митев тръгва към трибуната.)
По начина на водене ли?
Лично обяснение.
Заповядайте.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Едно пояснение – всъщност истината за това защо господин Каримански не е тук днес е, защото той и господин Алабалабанов, както и всички Ваши бивши избиратели ги е срам от Вас. Срам ги е, че са гласували за Вас, че са били част от тази останка на политическа партия, която представлявате в момента. (Шум. Народният представител Станислав Балабанов иска думата за лично обяснение.)
Заповядайте за лично обяснение.
Благодаря Ви, господин Председател. Господин Митев, както виждате, аз винаги се държа с уважение от тази трибуна към Вас. Казвам се Станислав Балабанов, докато Вие ала-балата я правите през президента. Като купувате изборите, ала-балата е там през Информационно обслужване… Иначе знаем какви са Ви реалните проценти, коя клика остана да Ви подкрепя. След това, което правите в момента, според мен няма да има нормален български гражданин, който въобще да Ви подкрепи. Господин Митев, хубаво запомнете името ми, защото съвсем скоро време може да Ви се наложи да Ви го припомня на друго място. Благодаря Ви. (Възгласи от ДПС: „Еее!“)
Колеги, има ли други изказвания по предмета на точка първа от днешното извънредно заседание? Има ли? Няма. Закривам разискванията. (Народният представител Георги Ганев иска думата.) Уважаеми колеги, от въпроса до отговора обикновено са необходими милисекунди. Аз Ви давам възможност за 10 секунди. Като закрия разискванията, започвате да се сърдите, че не съм Ви дал думата. Има ли някой за изказване? Господин Ганев, заповядайте за изказване.
Много благодаря, господин Председател. Извинявам се, че малко бавно вдигнах ръка на Вашия въпрос. Аз искам да взема отношение по темата на тази точка, а именно избора за управител на БНБ. Искам да кажа две неща. Първо, от моя гледна точка, като макроикономист, на който тясното му поле е парична теория и парична политика. Това, което се случи онзи ден в Бюджетна комисия, беше изключително позитивно. Аз излязох от това заседание с много позитивни чувства, защото видяхме двама кандидати, които бяха според мен на високо ниво, които казаха смислени неща, очертаха доста смислена визия за това какво биха правили, ако станат управители на БНБ, с добре защитени аргументи и много добре отговориха на поставените им въпроси. Аз мисля, че това, което се случи в петък на заседанието на Комисията, е един добър пример за добре проведена процедура с качествени кандидати. Искам изрично да благодаря на колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, че представиха такъв кандидат, защото той истински допринесе за дълбочината на дискусията. Това е първото, което искам да кажа. Второто, което искам да кажа, е, че спорът по въпроса дали влизане възможно най-бързо на България в еврозоната със сегашното ниво на реална и номинална конвергенция, което имаме, е за предпочитане, или не е за предпочитане, не е абсолютен въпрос, а е относителен в сравнение с какво членство в еврозоната би представлявало рискове от сорта на асиметрични шокове и така нататък. В сравнение с валутен борд, отговорът е не, защото при валутен борд рисковете от асиметрични шокове са абсолютно същите – няма разлика. Ако бяхме като Полша и имаме независима парична политика без валутен борд, тогава можем да влезем в този спор, но с валутен борд, този спор не съществува, защото е едно и също – няма разлика по отношение на симетричните шокове, по отношение на вероятността от евентуална рецесия. Да, при валутен борд има възможност БНБ да управлява и минималните задължителни резерви до известна степен, не твърде много, но знаем добре, че при членство в еврозоната, инструментите на макропруденциалната политики, които могат да бъдат доразвити, си остават национален приоритет и не се променят. Тоест може да се води антициклична политика за българския цикъл и политика, която номинално да омекотява асиметричните шокове и при членство в еврозоната. Разбира се, както и при валутен борд и в членство в еврозоната, те ще са много ограничени, но разликата е важна, а разликата хич не е голяма. Тоест рецесията, за която господин Христов говори по време на заседанието… (Реплика от ДПС: „Времето!“) Аз мисля, че имам доста време. Рецесията, за която господин Христов говори като възможна опасност по време на заседанието, при валутен борд, той каза: може да имаме, да изтрие 11 – 12 млрд. лв., което е повече от всичко. Да, това е рецесия при членство в еврозоната. Рецесия при валутен борд – ще изтрият 9 – 10 млрд. лв., тоест разликата е един милиард. Това е политиковата разлика. Ние избираме между един реално съществуващ режим и друг режим, в който да влезем, не просто някаква Нирвана. Това между другото се нарича грешката Нирвана, която се прави. Ще презюмираме, че ако не е Еврозоната, ще е някакво идеално нещо. Не, няма да е и затова трябва да сравняваме двете несъвършености, а не да се преструваме, че едното би било съвършено. Там намирам аз проблема и с Доклада на БНБ. Иначе добър Доклад, чел съм го подробно, подробни записки съм си водил. Там никъде не се прави сравнение със… А при режима на валутен борд не би било така, защото… Не се прави това сравнение, съответно няма как този доклад да ми послужи да взема политическото решение. Смятам, че този дебат трябва да продължи, той е изключително ценен. Искам отново да завърша с това, че и двамата кандидати бяха на високо ниво и аз бях много доволен от процедурата в петък. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от ПП-ДБ.)
Благодаря Ви. Има ли реплика? Не виждам. Други изказвания? Няма. Закривам разискванията. Преминаваме към гласуване. (Народният представител Борислав Гуцанов тръгва към трибуната. Шум и реплики.)
Заповядайте.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! От името на парламентарната група преди гласуването искаме 20 минути почивка. (Шум и реплики.)
Петнадесет минути почивка. (След почивката.)
Колеги, продължаваме работа. Да поканя колегите за гласуване. Както вече беше уточнено, първо ще подложа на гласуване по азбучен ред Проекта на решение за избирането на Димитър Радев за управител на Българската народна банка, след което ще подложа на гласуване и Проекта на решение за избиране на Любомир Христов за управител на Българската народна банка. Подлагам на гласуване Проекта на решение за избиране на Димитър Борисов Радев за управител на Българската народна банка с мандат от шест години. Моля, режим на гласуване. Гласували 222 народни представители: за 155, против 67, въздържали се няма. Това предложение е прието. Подлагам на гласуване Проекта на решение за избиране на Любомир Христов Христов за управител на Българската народна банка с мандат от шест години. Моля, режим на гласуване. Гласували 221 народни представители: за 39, против 135, въздържали се 47. Това предложение не е прието, с което за избран за управител на Българска народна банка Народното събрание реши да е господин Димитър Борисов Радев. Честито, господин Радев! (Ръкопляскания.) Заповядайте, господин Радев, за полагане на клетва. Клетвата се полага съгласно чл. 13 от Закона за БНБ. (Всички стават.) Повтаряйте след мен.
„Заклевам се в името на Република България да спазвам законите на страната, да съдействам за осъществяване на поверените на Българската народна банка функции, както и да пазя служебната, банковата, професионалната, търговската или друга правнозащитена тайна, включително и след прекратяване на правомощията ми. Заклех се!“ (Ръкопляскания.)
С това тази точка е приета. Преминаваме към точка втора от дневния ред за днес: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПАЗАРИТЕ НА ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ. В предходно заседание бяха приети на второ гласуване заглавието и параграфи от първи до тринадесети, респективно петнадесети по вносител, като са докладвани „Преходни и заключителни разпоредби“ и от § 14 до края на Законопроекта. Започнало е обсъждане на Законопроекта, като в предходното заседание за изказване е заявил… (Шум и реплики.) Добре, има отказване – няма заявление за изказвания. Процедура, господин Сабрутев – заповядайте.
Благодаря, господин Председател. Бих искал да направя редакционна поправка в § 14, чисто и просто преномерация в Закона за пазарите на финансовите инструменти, с оглед на вече приетите изменения в Закона за мерките срещу изпирането на пари. Поправката е техническа, със следния текст: „Параграф 14. 1. Точка 3 в чл. 13, ал. 1 се създава т. 43, вместо т. 42. 2. Точка 4, буква „а“ се изменя така: а) в т. 1 числата 36 – 40 се заменят с 36 – 41 и 43.“ Благодаря.
Благодаря Ви. Уважаеми колеги, с колегите обсъдихме, че с оглед това, че се внася коректност съгласно приет друг законопроект и само се преномерират текстовете, съответно буквата от Законопроекта, това няма да го подлагам на гласуване, а във „Финални текстове“ ще го оформят. Изказвания? Няма. Закривам разискванията. Колеги, подлагам на гласуване наименованието „Преходни и заключителни разпоредби“ по вносител, § 14 в редакция на Комисията, който става § 16; § 15 – респективно § 17 по Комисия; § 16 – § 18 по Комисия; § 17, който става § 19 по вносител; § 18, който става § 20 в редакция на Комисията; § 19, който става § 21 по вносител; § 20, който става § 22 по предложението на вносителя. Преномерацията ще направят „Финални текстове“. Гласуваме така, както са представени по Доклада на Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 159 народни представители: за 119, против 39, въздържал се 1. Законът е приет. Преминаваме към следващата точка: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ. Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред – за Доклада, заповядайте.
„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 49-302-01-17, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г., приет на първо гласуване на 31 май 2023 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 3 се създава ал. 5: „(5) Административните органи, организациите, предоставящи обществени услуги, лицата, осъществяващи публични функции, и органите на съдебната власт могат да изискват представянето на документ за самоличност единствено за удостоверяване обстоятелствата по ал. 1 – 4, като нямат право да изискват и да събират копия от българските лични документи по чл. 1, ал. 5, освен ако снемането на копия е изрично предвидено в специален закон като тяхно задължение за идентификация на определени категории физически лица.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2, изречение второ думите „от едно населено място в друго населено място“ се заменят с „от населено място в една област в населено място в друга област“. 2. В ал. 4 след думата „издал“ се поставя запетая и се добавя „а когато лицето се намира в чужбина – на съответното задгранично представителство на Република България, което го предава на органа, който го е издал“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
Дотук, госпожо Атанасова. Откривам дискусия до § 5 включително. Имате думата, господин Петров.
Благодаря Ви, госпожо Председател.
По наименованието до § 5.
По отношение на така изчетените параграфи, изказването ми касае на първо място § 1 и въведените там ограничения и забрани по отношение на изискванията за копие от документите за самоличност. На първо място, аз считам, че така създадената нова ал. 5, не ѝ е мястото там в чл. 3, защото чл. 3 в досегашната му редакция на Закона сочи само ролята на документите за самоличност, а новата ал. 5 обаче визира нещо съвсем различно – тя съдържа ограничения и забрани по отношение на държавните органи, пред които се удостоверява самоличността на лицето, и за мен систематичното място на тази нова ал. 5 не е там в чл. 3, но има нещо по притеснително. Целият текст на тази ал. 3 казва, че определени държавни органи нямат право да изискват и да правят копия на документи за самоличност. Само че по-големият проблем за българските граждани, това въобще не е взето предвид от вносителя на Законопроекта, е, че частни фирми правят това. Тоест – снемат копия от документите за самоличност, карат гражданите да пишат „Вярно с оригинала“, например банките, пък и всякакви други лица, които предоставят услуги срещу заплащане. И аз не мога да разбера защо се създава едно ограничение за административните органи, организациите, предоставящи обществени услуги, лицата, осъществяващи публични функции и органите на съдебната власт, а няма подобно изискване например за банките и за лицата, предоставящи услуги срещу заплащане, тъй като аз досега не съм чул държавна агенция например да изгърми и да фалира. Да, обаче съм чувал банка да фалира. И тогава възниква въпросът какво става с всичките тези събрани лични данни и копия от документи за самоличност на българските граждани. За да предотвратим подобни евентуални злоупотреби, защото в практиката около 90% от злоупотребите с лични данни се извършват от частни лица и фирми, а не от държавни органи, и това държа да бъде ясно, то за мен е непонятно да стесняваме това ограничение само до горепосочените административни органи и органите на съдебната власт. Именно затова, уважаема госпожо Председател, бих искал да предложа една редакционна добавка в текста на новата ал. 5, а именно: след началото на изречението след думата „функции“, където има запетая, да добавим „банките, и други лица, предоставящи услуги срещу заплащане“, като изречението продължава вече със сегашния текст „и органите на съдебната власт“. Считам, че такава една редакционна добавка ще включи в кръга на лицата, които нямат право да искат копия на документи по силата на, и сигурно ще се сетите – „ама нашите Вътрешни правила са такива, ама ние имаме инструкции от началството и така нататък“. Това са все частни фирми и дружества, които самоинициативно са си решили да събират лични данни на хората и да изискват от тях копия на техните документи за самоличност. Като, забележете, дори и да направим тази редакционна добавка, ние оставяме останалата част на изречението, където пише: „освен ако снемането на копия не е изрично предвидено в специален закон или нормативен акт от по-висока степен като тяхно задължение за идентификация“. Тоест, дори и да направим тази добавка, в която да включим банките и други частни лица, които събират копия на документи за самоличност, ние оставаме, разбира се, силата, императивната сила на Закона, както и досега, и ако това нещо като тяхно правомощие е уредено в някой закон, то си остава в сила и с нищо няма да нарушим тази тяхна възможност. Но считаме, че е редно да защитим гражданите от частните субекти малко повече, вместо да сме тръгнали сега по идея на Министерския съвет да го защитаваме само и единствено от административните органи и от органите на съдебната власт. Пак Ви казвам, не съм виждал съд да фалира и да изгърми, виждал съм банка да изгърми и да фалира. Благодаря Ви.
Да разбирам ли, господин Петров, че Вие правите редакционна добавка, редакционно предложение след думата „функции“ – „банките и други лица, предоставящи услуги срещу заплащане“, след което текстът продължава „и органите на съдебната власт“?
Да.
Благодаря. Има ли реплики? Заповядайте, господин Божанов – имате думата.
Господин Петров, аз по същество съм съгласен с Вашето предложение, обаче няма нужда да го правим, защото вижте т. 12 от Допълнителните разпоредби на Закона за електронното управление, където е дефинирано „обществени услуги“ и там са включени телекомуникационни, пощенски, банкови, финансови, удостоверителни и така нататък. Тоест – доставчици на обществени услуги, лица, осъществяващи публични функции, са доста по-широк кръг лица и затова мисля, че няма нужда от тази редакция.
Благодаря за репликата, господин Божанов. Господин Петров, оттегляте ли си предложението си.
Не.
Имате думата за реплика.
Уважаеми господин Петров, това, което Вие искате да направите като промяна, според мен вече съществува и е залегнало в чл. 25г от Закона за защита на личните данни, а именно тези лица, които Вие визирате, те са по GDPR Регламент (ЕС) 2016/679 и се водят обработващите администратори. И специално чл. 25г от Закона за защита на личните данни гласи: „Администратор или обработващ лични данни може да копира документ за самоличност, свидетелство за управление на моторно превозно средство или документ за пребиваване само ако това е предвидено със закон.“ Така че такава закрила вече е предвидена по реда на закрила на личните данни. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Кьосев. Има ли трета реплика? Не виждам. Господин Петров за дуплика.
Благодаря, госпожо Председател. По ред на репликиращите. Уважаеми господин Божанов, финансовите институции например не попадат под тази разпоредба. Бързите кредити не са включени там, така че е редно в Закона да запишем, че тези частни лица, които предоставят услуги срещу заплащане, нямат право да изискват копия от документи, защото и аз, и Вие го знаем, че те в момента го правят. На следващо място. Господин Кьосев, да – Вие цитирахте именно разпоредба, която е предвидена в края на изречението и която остава. Там е написано от вносителя, че „освен ако снемането на копие не е изрично предвидено в специален закон или нормативен акт от по-висока степен.“ Така че, ако ние уредим изрично лицата, които предоставят услуги срещу заплащане, да не могат да снимат и да прибират копия от тези документи за самоличност, то ние по никакъв начин няма да попречим нито на чл. 25г, нито на съответния европейски регламент за защита на личните данни. Затова е редно в конкретния специален закон, в новата алинея, която ние уреждаме, тъй като, пак казвам – вижте, изключително и само урежда и ограничава държавните органи, независимо от това, което е сложено като определение на това кои са тези лица, предоставящи обществени услуги. Редно е там да сме категорични, защото ако погледнете практиката на Комисията за защита на личните данни, жалбите от граждани в болшинството си тези жалби от граждани са именно срещу частни търговски дружества от всякакъв вид и калибър, а не толкова срещу държавни органи. Защо? Защото тези частни дружества, и Вие много добре го знаете, законът е един, но те си измислят всякакви вътрешни правилници, вътрешни правила, инструкции и така нататък в рамките на самата частна организация, които, за съжаление, използват като основание да събират лична информация и лични данни и да копират документи за самоличност. И затова според мен няма никакъв проблем ние да го включим това и тук в Закона, най-малкото ще дадем по-голяма защита на гражданите и ще намалим и тежестта на работата на Комисията за защита на личните данни, защото жалбите ще намалеят по този начин, тъй като все повече и повече граждани ще могат да се уповават именно на тази конкретна ал. 5, за да не си дават копието на документа за самоличност. Това е моето съображение. Считам, че е редно да го направим. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Петров. Има ли други изказвания? Не виждам. Прекратявам дискусиите. Първо ще подложа на гласуване наименованието на Законопроекта, подкрепенo от Комисията. Гласували 122 народни представители за 87, против 4, въздържали се 31. Има ли предложение за прегласуване? Ще направя проверка на кворума във връзка с предстоящото гласуване, защото не виждам всички колеги в залата. Моля, проверка на кворума. Има кворум. Продължаваме. Прегласуване поискаха от групата на ГЕРБ-СДС. Моля да прегласуваме наименованието на Законопроекта, подкрепен от Комисията. Режим на гласуване. Гласували 154 народни представители: за 113, против 36, въздържали се 5. Предложението е прието. Подлагам на гласуване § 3, 4 и 5, подкрепени от Комисията, след което ще подложа на гласуване § 1 и редакционното предложение, което направи господин Петров. Гласувайте, моля. Гласували 148 народни представители: за 80, против 62, въздържали се 6. Прегласуване. Гласували 153 народни представители: за 111, против 33, въздържали се 9. Предложението е прието. Подлагам на гласуване редакционната поправка на господин Петров по § 1, където в текста след „публични функции“ по ал. 5 да се добави „банките и други лица, предоставящи услуги срещу заплащане“, след което текстът продължава: „и органите на съдебната власт…“ и така докрая. Гласувайте, моля, редакционната поправка на господин Петров. Гласували 146 народни представители: за 43, против 82, въздържали се 21. Предложението не е прието.
Прегласуване!
Господин Петров иска прегласуване. Прегласуване, моля. Гласували 144 народни представители: за 48, против 80, въздържали се 16. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване § 1 в редакция на Комисията и § 2 в редакцията на Комисията. Гласували 150 народни представители: за 106, против 36, въздържали се 8. Предложението е прието. Продължаваме с Доклада от § 6. Господин Божанов, ако искате сега или по-късно да направите оттеглянето? Имате думата.
Благодаря, госпожо Председател. Аз изпратих до Комисията писмо за оттегляне, тъй като не можех да присъствам, но то не е стигнало навреме, така че го правя сега. Оттеглям моите предложения по § 6, 8, 9а, 10, 11, 13а, 16, 25а, както и последния – за влизане в сила на § 9а.
Благодаря Ви, господин Божанов. Господин Манев, можете да продължите с Доклада.
По § 6 предложението на господин Божанов е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7. По § 8 предложението на господин Божидар Божанов е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9. Предложението на народния представител Божидар Божанов е оттеглено.
За § 9а е оттеглено.
По § 10 предложението на народния представител Божидар Божанов е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10. По § 11 е оттеглено предложението на господин Божидар Божанов. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11: „§ 11. В чл. 29, ал. 2 думите „получаване на удостоверение за това“ се заменят с „вписване на данните за получено или възстановено гражданство в Националната база данни „Население“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12: „§ 12. В чл. 31а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 4 т. 2 се отменя. 2. Създава се нова ал. 5: „(5) Когато заявителят не притежава документ по чл. 13, ал. 1 – 3, с който да удостовери самоличността си, както и когато заявителят е лице от 14- до 18-годишна възраст с родител, за когото липсват данни в Националния автоматизиран информационен фонд за българските лични документи – „Национален регистър на българските лични документи“, се представя удостоверителен документ за раждане.“ 3. Досегашните ал. ал. 5, 6 и 7 стават съответно ал. 6, 7 и 8.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13. Предложението на народния представител Божидар Божанов е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, като в него думите „в Национален“ се заменят с „в Националния“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15. По § 16 предложението на колегата Божидар Божанов е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16: „§ 16. В чл. 51 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 7 думите „до 90 дни“ се заменят с „до 75 дни“. 2. Алинея 8 се изменя така: „(8) Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава при ускорена услуга – до три работни дни от приемането на заявлението. Услугата се осъществява след извършване на проверка в мрежата за автоматизиран обмен на данни, като при невъзможност да бъде изпълнена, същата се трансформира в бърза или обикновена. Заявлението се подава само в звена „Пътна полиция“ при Столичната дирекция на вътрешните работи или областна дирекция на Министерството на вътрешните работи при подмяна на свидетелство за управление на моторно превозно средство поради: 1. придобиване на правоспособност за управление на МПС от нова категория, или 2. възстановяване на правоспособност на водач, на когото са отнети всички контролни точки, или 3. възстановяване на правоспособност на водач, който се е отказал от притежавани от него категории, или 4. изтичане на срока на валидност и при вече изтекъл срок на валидност, или 5. подмяна на стар образец свидетелство за управление с нов, или 6. промяна в данните на водача, отнасящи се до смяна на фамилия и транслитерация, както и при издаване на дубликат.“ 3. Създава се ал. 10: „(10) Свидетелството за управление на МПС се получава лично, а по изключение, когато заявлението е било подадено лично – от упълномощено лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно или от лице, чиито данни са посочени от заявителя пред длъжностното лице в заявлението при подаването му.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17: „§ 17. В чл. 53, ал. 1 т. 3 се отменя.“ Комисията предлага да се създаде нов § 18: „§ 18. В чл. 54 думите „ал. 1, т. 3, 7 и 8“ се заменят с „ал. 1, т. 7 и 8“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 19. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 20: „§ 20. В чл. 63б ал. 2 се изменя така: „(2) Картата на бежанец, картата на чужденец, получил убежище и картата на чужденец с хуманитарен статут се получава от: 1. родител или попечител – за непълнолетните лица; 2. представител по чл. 25 от Закона за убежището и бежанците – за непридружените непълнолетни лица; 3. настойник или попечител – за поставените под запрещение лица.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 21, като в него думите „от този закон“ се заличават. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 22. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 22, като предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в нов § 24 и § 25 в редакция на Комисията. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23. Предложение на народния представител Божидар Божанов: „7. Създава се нов параграф 23а със следния текст: „§ 23а. Навсякъде в закона думите „по постоянния адрес на лицето” се заличават.“ Комисията не подкрепя предложението. „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията предлага да се създаде нов § 24: „§ 24. (1) До създаването на технически и организационни условия за издаване на български лични документи съгласно изискванията на Регламент (ЕС) 2019/1157 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно повишаване на сигурността на личните карти на гражданите на Съюза и на документите за пребиваване, издавани на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства, които упражняват правото си на свободно движение (ОВ, L 188/67 от 12 юли 2019 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2019/1157“, се прилага действащото до влизането в сила на този закон законодателство. (2) Личните карти, които не отговарят на изискванията на Регламент (ЕС) 2019/1157, включително издадените след 2 август 2021 г., са със срок на валидност до 2 август 2031 г., ако срокът им на валидност не е изтекъл преди това. (3) Картите за пребиваване на членове на семейството на граждани на Съюза, които не са граждани на държава членка, които упражняват правото си на свободно движение, които не отговарят на изискванията на чл. 7 от Регламент (ЕС) 2019/1157, включително издадените след 2 август 2021 г., са със срок на валидност до 3 август 2026 г., ако срокът им на валидност не е изтекъл преди това.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 24, който става § 25: „§ 25. (1) До създаването на технически и организационни условия за издаване на паспорти със срок на валидност 10 години съгласно чл. 36, ал. 1, се издават паспорти със срок на валидност 5 години. (2) Българските лични документи с възможност за включване на удостоверение за електронна идентичност се издават след създаването на технически и организационни условия за това. (3) Временната карта за самоличност по чл. 13, ал. 2 се издава след създаването на технически и организационни условия за това.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 26. Предложението на народния представител Божидар Божанов е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26, който става § 27: „§ 27. Параграф 2, т. 1, § 17 и 18 влизат в сила от 1 септември 2023 г.“ Предложението на колегата Божанов е оттеглено.
Благодаря Ви, господин Манев. Колеги, откривам дискусията по § 6, § 7, § 8, § 9, § 10, § 13, подкрепени от Комисията, § 11, § 12, § 14, § 16, § 17, § 18, § 19, § 20, § 21 в редакция на Комисията, § 21, който става § 22, § 24 в редакция на Комисията, който става § 25, § 25, който става § 26, и § 26 в редакция на Комисията, който става § 27. Имате думата за изказвания. Господин Петров, имате думата.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Само ако позволите една лека забележка. Ако се чудите защо с толкова малко водя в изказванията във второ поредно Народно събрание, то е, защото в едно изказване ми се налага да коментирам 20 параграфа на второ гласуване. Така че, ако може, малко да ги разбием оттук нататък, ще съм много благодарен. Започвам веднага по отношение на § 15. В него вносителят е записал, че в чл. 49, ал. 1 се създава т. 9, която гласи, че се обявяват за невалидни паспорти, заместващи документите на лица, по отношение на които основанието за издаване и ползване на дипломатически и служебен паспорт е отпаднало. Обаче тук възниква една хипотеза, че ще се налага да се преиздават и държавата да заплаща наново издаването на такива документи, ако това право възникне наново поради някаква причина в рамките на един двумесечен или тримесечен срок. Всички Вие знаете защо – защото чл. 49 не казва „отнемат се“, а казва „обявяват се за невалидни“, при което трябва да се издават наново. Мисля, че за да спестим разходи на държавата за издаването на нови документи, ако това право възниква наново, би било редно да добавим един текст накрая на изречението, а именно: „при условие че същото право не е възникнало отново, да кажем, в тримесечен срок.“ Тогава няма да има нужда да се прави нов дипломатически или служебен паспорт и държавата да дава нови разходи. Всички Вие тук, които сте народни представители, знаете какво имам предвид. За мен е редно да направим една такава редакционна поправка накрая на изречението, да сложим вместо точка запетая и да запишем: „при условие че същото право не е възникнало отново в тримесечен срок“. Поне да спестим малко пари на хазната. На следващо място, за да не губя времето на народното представителство. По отношение на § 17 записали сте, всъщност вносителят предлага да не се вписва в свидетелството за управление на МПС населеното място по т. 3 и мястото на издаване на свидетелството, което впоследствие не е подкрепено от Комисията и е останало да се махне само „населеното място“, в което живее лицето, което притежава този документ за самоличност. Но все пак държа да Ви напомня, че по същия този закон свидетелството за управление на МПС играе ролята на документ за самоличност, той е като лична карта, най-образно казано. Ако сте прочели становището на МВР, в него изрично е записано и Ви цитирам: „В Закона за българските лични документи имплицитно се съдържа правилото личната карта винаги да съдържа актуални данни за лицето, за което е издадена, в това число актуален постоянен адрес.“ По същия Закон свидетелството за управление е документ за самоличност и тъй като вносителят всъщност иска да използва този документ за самоличност – свидетелството за управление на МПС, и данните от него да се записват по разни заявления и така нататък, то тогава е редно същите данни, които записваме като населено място най-малкото и място на издаване на документа, да си останат. Така че ще Ви помоля да не подкрепяме въобще предложението на вносителя по § 17, ако искаме да запазим ролята на свидетелството за управление на МПС на документ за самоличност, каквато има и личната карта. На следващо място, по отношение на § 20. Написано е в чл. 82, ал. 1, че за административни нарушения по този закон, установени в момента на извършването на мястото на нарушението, може да бъде наложена с фиш глоба. Сегашната разпоредба на Закона казва, че може да се приложи разпоредбата на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания. Аз Ви предлагам просто за яснота, за да знаят административнонаказващите органи какво да прилагат, защото, когато им напишете думата „може“, те винаги я тълкуват по един и същи начин и затова просто Ви предлагам тази част от настоящата разпоредба, този текст да го приложим, да го пренесем и така разпоредбата да изглежда в следния вид. Първо, ще Ви предложа редакционната добавка – след думите „на мястото на нарушението може“ да отворим, образно казано, едни скоби и да продължим с „да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания или“ и изречението си продължава с „да бъде наложена с фиш глоба“. Така ще посочим ясно на административнонаказващия орган какви са двете му опции и го правим с една-единствена цел – ясно да дадем възможност на българските граждани да не бъдат глобявани с по 20 лв. или 50 лв. от разни незнаещи административнонаказващи органи, да не използвам по-тежка дума, а напротив, те да се отърват, образно казано, само с едно предупреждение, което на всичкото отгоре лаконично е споменато и в следващия параграф, а именно в чл. 84. Ще Ви предложа това нещо като редакционна добавка – след „може“ да добавим текста „да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания“, за който пак посочвам – и в сегашния текст на Закона го има, но някой го е махнал – „запетая или“ и си продължава следващата разпоредба. Ако позволите за последно, извинявам се, че превишавам времето. В § 21 за мен има една езикова неточност. Посочено е, че установяването на нарушенията и издаването на съответните предупреждения, актове и наказателни постановления и обжалването им се извършват по реда, определен в ЗАН, но всъщност обжалването се извършва по реда, определен в Административнопроцесуалния кодекс, защото той затова е процесуален – той урежда процедурите и реда за обжалване, а и затова присъстваше в настоящата разпоредба. Така че за мен би било редно, с оглед да се изразяваме ясно като законодатели, да се посочи, че установяването на нарушенията и издаването на предупрежденията по чл. 28 от ЗАН – резолюциите, наказателните постановления, да се извършват по реда в ЗАН, а обжалванията да се извършват по реда на АПК. Да е ясно записано, защото все пак там е уреден редът на обжалванията и за мен е редно там да бъде описано. Благодаря Ви за вниманието.
Благодаря Ви, господин Петров. Правите ли го като редакционна поправка и да бъде заменено с „обжалването им се извършва по реда на АПК“?
Да – „а обжалването е по реда на АПК“. Така е и в сегашната редакция, не знам защо са го махнали, обжалването е по реда на процесуалния закон.
Благодаря Ви, господин Петров. Има ли реплики към изказването на господин Петров? Не виждам. Има ли други изказвания? Не виждам. Колеги, прекратяваме разискванията и ще преминем към гласуване. Първо, ще гласуваме § 6, § 7, § 8, § 9, § 10, §13, както и § 21, който става § 22. Дотук. Първо ще гласуваме това, което е подкрепено от Комисията и е безспорно. Режим на гласуване. Гласували 156 народни представители: за 148, против 1 въздържали се 7. Предложението е прието. Сега ще подложа на гласуване редакционната поправка на господин Петров, касаеща § 15, която гласи: „за които основанието за издаване или ползване на дипломатически или служебен паспорт е отпаднало, при условие че същото право не е възникнало отново в рамките на три месеца.“ Нали така, господин Петров?
Аз казах: „В тримесечен срок“.
Приемаме го – „при условие че същото право не е възникнало в тримесечен срок отново“. Моля да гласуваме редакционното предложение на господин Петров за § 15. Гласували 160 народни представители: за 132, против 22, въздържали се 6. Предложението е прието. Преминаваме към гласуване на: § 11 в редакция на Комисията; § 12 в редакция на Комисията, § 14 в редакция на Комисията; § 15 с приетото вече редакционно изменение; § 16 в редакция на Комисията; § 17 в редакцията на Комисията; § 18, който става § 19; § 19 в редакция на Комисията, който става § 20; § 20 в редакция на Комисията, който става § 21; нов § 24, който става § 25; § 25, който става § 26; § 26 в редакция на Комисията, който става § 27; заедно с наименованието „Преходни и заключителни разпоредби“. Моля, режим на гласуване. Гласували 163 народни представители: за 156, против няма, въздържали се 7. Забелязах, че пропуснахме редакцията, която господин Петров предложи за § 20, и предлагам да я подложим на гласуване и ще прегласуваме § 20. В § 20, ал. 3 края на изречението – „..а обжалването се извършва по реда, определен по реда на АПК.“ Моля, режим на гласуване. Гласували 154 народни представители: за 51, против 55, въздържали се 48. Тази редакционна поправка не е приета. Ще подложа отново на прегласуване § 20 без поправката, както беше предложен от Комисия, нека да го прегласуваме. Моля, режим на гласуване за Вашия параграф с поправката, която е отхвърлена вече и остава редакцията на Комисията.
Нали го прегласуваме?
Да, прегласуваме само текста на Комисията. Гласували 161 народни представители: за 117, против 36, въздържали се 8. Предложението е прието. С това приключихме тази точка от дневния ред. Колега, имате думата за процедура.
Благодаря, госпожо Председател. Процедурата ми е свързана с това точка 4 от дневния ред днес да отпадне. Тази точка е свързана с парламентарните делегации и намираме, че е необходимо да се даде допълнително време, за да бъдат координирани членовете и ръководствата на тези делегации с всички парламентарни групи. Това е моето предложение. Благодаря.
Благодаря, господин Стефанов. Режим на гласуване. Гласували 164 народни представители: за 98, против 62, въздържали се 4. Предложението е прието. С това точка 4 – Избор на постоянни делегации на Народното събрание в международни организации, отпада от дневния ред. Преминаваме към: ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ ПО ЧЛ. 92 – 104 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ. Ще Ви прочета получените писмени отговори. Получени писмени отговори на въпроси и питания за периода 14 юли 2023 до 17 юли 2023 г. от: – Андрей Цеков – министър на регионалното развитие и благоустройството, на въпрос от народния представител Ахмед Ахмедов; на въпрос от народния представител Димитър Найденов, на въпрос от народния представител Иван Белчев; на въпрос от народния представител Татяна Султанова; – Богдан Богданов – министър на икономиката и индустрията, на въпрос от народния представител Антоанета Цонева; – Галин Цоков – министър на образованието и науката, на въпрос от народния представител Елисавета Белобрадова; – Димитър Илиев – министър на младежта и спорта, на въпрос от народния представител Александър Вълчев, на въпрос от народния представител Антоанета Цонева; – Зарица Динкова – министър на туризма, на въпрос от народния представител Иван Белчев, на въпрос от народния представител Красен Кралев; – Калин Стоянов – министър на вътрешните работи, на въпрос от народния представител Иван Белчев; – Кирил Вътев – министър на земеделието и храните, на въпрос от народния представител Иван Иванов и Деян Дечев, на въпрос от народния представител Константин Бачийски, на два въпроса от народните представители Красимир Събев и Десислава Танева, на въпрос от народния представител Любен Иванов; – Мария Габриел – заместник министър-председател, на въпрос от народния представител Румен Христов; – Николай Денков – министър-председател, на въпрос от народния представител Александър Симидчиев; – Румен Радев – министър на енергетиката, на въпрос от народния представител Ивайло Мирчев и Мартин Димитров; – Тодор Тагарев – министър на отбраната, на въпрос от народния представител Ивайло Мирчев; – Христо Хинков – министър на здравеопазването, на въпрос от народния представител Константин Бачийски, на три въпроса от народния представител Стела Николова. – Юлиян Попов – министър на околната среда и водите, на въпрос от народния представител Димитър Найденов, на въпрос от народния представител Иван Белчев, на въпрос от народния представител Красен Кралев и на въпрос от народния представител Славчо Крумов. Ще Ви направя следното съобщение: започваме парламентарния контрол с министъра на вътрешните работи господин Калин Стоянов, тъй като има разместване. Поради неотложни причини господин Радев ще закъснее, но ще дойде за днешния парламентарен контрол. Въпрос от народния представител Златан Златанов относно осигуряване на по-добра проходимост на Граничен контролно-пропускателен пункт „Дунав мост“. Господин Златанов, имате думата да изложите своя въпрос.
Госпожо Председател, господин Министър, народни представители! По данни на Гранична полиция за една година през ГКПП „Дунав мост“ са преминали над 860 000 тежкотоварни автомобила. Това прави средно по 2400 тира на денонощие от цялата страна, Европа и Азия. Опашките от камиони в района на граничния пункт пречат не само на нормалното придвижване на гражданите, но и спъват работата на бизнеса. Липсата на организация и мерки от страна на държавата създава хаос и затруднения за всички движещи се в посока и от „Дунав мост“. Хората не могат да се придвижат до работа или дома си с часове. Товарите на самите тирове се движат със закъснение и това води до неустойки и нарушени графици, а водачите чакат да минат границата без осигурени елементарни условия за престой, особено сега в горещите юлски дни. Почитаеми господин Министър, моля да ми отговорите на въпроса какви мерки ще предприеме Министерството на вътрешните работи за осигуряване на по-добра проходимост на ГКПП „Дунав мост“?
Благодаря, господин Златанов. Заповядайте, господин Министър, за отговор.
Уважаема госпожо Заместник-председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Златанов! Във връзка с постъпил Ваш въпрос Ви информирам, че граничните проверки на ГКПП Русе, на лица, превозни средства и вещи на владение на лицата се извършват съвместно от българските и румънски гранични служители на принципа на „едно спиране“. Министерството на вътрешните работи е предприело мерки както по отношение на преодоляване на негативните последствия от увеличения трафик от товарни автомобили върху придвижването на гражданите от град Русе и други населени места от региона, така и по отношение осигуряване на нормална пропускателни способност на ГКПП Русе. В състава на дежурните смени са осигурени служители за работа на всички обособени работни места за извършване на гранични проверки, като в случаите на необходимост от осигуряване на допълнително служители поради увеличение на пътникопотока, се ангажират такива в почивка или от друго направление на дейност. Вследствие на образуването на колони от изчакващи автомобили извън зоната на пункта незабавно се взаимодейства с областна дирекция на МВР – Русе, и координационния център за безопасност на движение по пътищата за предприемане на действия за облекчаване на трафика чрез реорганизация на движението в района, поставяне на пътни знаци и насочване на товарните автомобили за изчакване във вътрешността на страната. При настъпване на непредвидими обстоятелства като нарушение във функционалността на информационните системи, което се случва, в резултат на което пропускателната способност на граничния пункт е затруднена, е създадена организация за осъществяване на незабавен информационен обмен между службите за граничен контрол от българска страна и граничните служби на Румъния за предприемане на спешни мерки за отстраняване на причините за забавянето или спиране на трафика. Главна дирекция „Гранична полиция“ при Министерството на вътрешните работи има готовност да извършва гранични проверки в режим 24/7 на ГКПП Русе – Ферибот, чиято дейност предстои да бъде възобновена. Въвеждането в експлоатация на ГКПП Русе – Ферибот ще е възможно след приключване на процедура по вземане на решение на Министерския съвет на Румъния. Очакваният ефект от възстановяването дейността на Фериботния пункт е намаляване с около 20% на броя на товарни превозни средства, преминаващи през мостовото съоръжение. В заключение бих искал да допълня, че обективно причините за образуване на колони от изчакващи товарни автомобили през зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове не са в резултат от забавени действия на служителите от МВР. Причините за образуване на колоните са следствие както на постоянно увеличаващия се трафик през всички пунктове по българо-румънската граница, големият брой въведени контролни процедури от български и румънски данъчни и митнически администрации и служби на разрешителните за превоз на товари, като някои от тези дейности се дублират. Но и поради факта, че пунктът попада в очертанията на населени места и от двете страни на границата, поради което съществуващата инфраструктура не разполага с достатъчно места за изчакване или за почивка, което води до подреждане на изчакващи товарни автомобили на пътните платна. Благодаря.
Благодаря, господин Министър. Заповядайте за реплика, господин Златанов.
Господин Министър, безспорно е, че Министерството на вътрешните работи се опитва да се справи с този проблем, но аз ще Ви заостря вниманието и в контекста на усложнената международна обстановка, а именно че по „Дунав мост“ в момента минават и тирове, натоварени с муниции, имаме данни за това, и с горивно-смазочни материали в посока украинския фронт. Съответно това ще помолим да се вземат предохранителни мерки срещу евентуални терористични актове или инциденти, които биха могли да причинят огромни щети и да костват живота и здравето на русенци.
Благодаря Ви. Желаете ли дуплика, господин Министър? Не. Следващият въпрос е от народния представител Петър Николаев Петров относно действия на Междуведомствената комисия по възстановяване и подпомагане към Министерски съвет след наводненията на населени места в област Монтана. Заповядайте, господин Петров.
Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители, министър Стоянов, ако си спомняте, имахме наскоро изслушване по тази тема, но изрично не засегнах област Монтана, тъй като вече бях задал писмен въпрос и тогава решихме да не задаваме подобен въпрос в изслушването, за да не го разводняваме и да остане въпросът, тъй като той е актуален и важен. Общо три бяха големите наводнения в район Монтана на 1.06. в квартал „Раковица“, в Берковица; на 12.06. в горната част на града и на 16.06., когато бяха наводнени части от села в община Монтана, разположени по поречието на река Шугла, а именно селата Сумер, Трифоново, Крапчене, Никелово и Долно Белотинци. Вие сте председател на Междуведомствената комисия. Вече говорихме с Вас, че ако тя успее да даде средства на общините, макар че тогава посочихте, че има няколкостотин заявки за няколкостотин милиона лева, които се искат, но ако тази комисия даде пари на общините, то безспорно е, че те ще могат да отделят от своите общински бюджети, за да помогнат на местното население. Аз гледах някои справки от Социалното министерство, които касаят засегнати в област Монтана, ами едва няколко десетки души, за съжаление, бяха подпомогнати с увеличението от 1 юни на 1512 лв. на домакинство за еднократна финансова помощ. Така че за тези общини за възстановяването на инфраструктура като улици в градовете, като пропаднали мостове, които има, нещо за което съм сигурен, че сте запознат, е важно да разберат и да чуят дали могат да разчитат в най-скоро време да бъдат подпомогнати. Макар че, отварям скоба, всички ние много добре знаем, че парите, които се отпускат на общините за възстановяване на инфраструктура за бедствия и аварии, са доста апетитни за тях особено в момент преди избори и все си мисля, че дори да има нужда от един по-строг и сериозен контрол върху разходването на тези средства, конкретно и в тези общини има и досъдебни производства – и в Берковица за корекция на реката, и в други населени места. За това как се разходват тези пари все пак си мисля, че председателстваната от Вас комисия би следвало да работи с едни по-бързи темпове, но затова ще очаквам да чуя все пак какво ще бъде Вашето мнение по въпроса. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Петров. Имате думата за отговор, господин Министър.
Уважаема госпожо Председателстващ, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Петров, по време на предходното изслушване Ви информирах за тежката обстановка в Западна България през юни тази година, което доведе до обявяване на бедствено положение в област Монтана и конкретно в общините Берковица, Георги Дамяново, Видин, Димово, Ружинци, Мездра, Криводол, Ботевград, Етрополе, Елин Пелин, Правец и Своге. От пострадалите общини на територията на област Монтана в Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане са получени искания за предоставяне на финансова помощ от общините Берковица, Георги Дамяново и Монтана. Те се отнасят до: възстановяване и укрепване на мостови съоръжения, дерета, речни корита, подпорни стени и земни откоси; отводнителни канали, аварийни ремонти на улици, възстановяване на асфалтови настилки, неотложни аварийно-възстановителни работи. Разплащане на непредвидени разходи съответно за: овладяване на частично бедствено положение, спасителни и неотложни аварийни работи на включените сили и средства на Единната спасителна система, изготвяне и управление на проект, осъществяване на авторски и строителен надзор. Обръщам внимание, че съгласно чл. 21, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Комисията исканията за финансиране могат да постъпват в тримесечен срок, който все още не е приключил. Както отбелязах и преди, в ход е процедура за сформиране на Комисията. От вчера имаме подписа на премиера, с който вече са утвърдени членовете, които взимат участие във въпросната комисия, така че тя вече е сформирана, предстои да бъде свикана на първо заседание, откакто аз съм министър на Вътрешните работи. По отношение на някои допълнително възникнали по време на изслушването на 22 юни въпроси бих искал да отбележа следното: Глава 6 от Закона за защита при бедствия и в Правилника за организацията и дейността на Комисията са разписани както редът и условията за предоставяне на неотложна и възстановителна помощ на пострадали лица и извършване на неотложни възстановителни работи след бедствия, така и редът за заявяване на финансовите средства и критериите за оценка на постъпилите искания за финансиране. На следващо място, областните управители и кметове на общини в тримесечен срок внасят в Комисията искане за финансиране. Постъпилите искания се оценяват и се взема решение за отпускане на финансови средства в размери, съобразно определени критерии и специфични изисквания за всеки отделен случай с цел осигуряване на трайно възстановяване от бедствието. Решенията на Комисията, с които се предоставят средства от резерва за непредвидени и/или неотложни разходи в частта за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия, се одобряват с акт на Министерския съвет. В тази връзка в Решение на Министерския съвет от 12 април и 2 юни тази година са описани както дейностите, които ще бъдат финансирани за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствие, така и техните финансови стойности. На следващо място, в чл. 58 от Закона за защита при бедствия е разписано, че контрол по изпълнението на решенията на Комисията на територията на съответната област упражняват областните управители. Следователно актуална информация за това как се разходват отпуснатите средства може да бъде получена от съответните териториални органи на изпълнителната власт. Тъй като става въпрос за средства от държавния бюджет, защитата на публичните финансови средства се осъществява от органите на Агенцията за държавна финансова инспекция чрез извършване на финансови инспекции по реда на Закона за държавната финансова инспекция. Финансови инспекции и насрещни проверки за разходването на публични средства се възлагат от директора на Агенцията по ред, определен в чл. 5 от Закона за държавната финансова инспекция. Министърът на вътрешните работи няма делегирано право да възлага проверки за разходването на публични средства извън този ред. При извършване на финансовите инспекции и проверки органите на Прокуратурата на Република България, на Министерството на вътрешните работи и на Агенцията си оказват съдействие на основание чл. 8, ал. 3 от Закона за държавната финансова инспекция. Съгласно този член от Правилника за организацията и дейността на Комисията – чл. 8, ал. 3, ежегодно, до края на месец май, областните управители подават информация за осъществения през предходната година контрол, като същата се включва и в Годишния доклад за състоянието на защитата при бедствия, който се предоставя на Съвета за намаляване на риска от бедствие. Тук искам да Ви уверя, че ежедневно постъпват преписки за заявяване на средства от бедствията, които настъпиха месец юни, но приоритетно това, което сме го говорили и с тези кметове, които посетиха и направихме среща, те са приоритетни, но все пак Комисията ще вземе решение за крайното разходване на средства. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Министър. Заповядайте, господин Петров, за реплика.
Благодаря, госпожо Председател. Министър Стоянов, благодаря за подробния отговор. Чухме, че трите общини – Берковица, Георги Дамяново и Монтана, са подали искания за финансиране. Казвате, че постъпват всеки ден. Това, което тези общини очакват да чуят, е кога ще получат парите, с други думи това само, което не чухме от Вас, е кога ще бъде свикана тази комисия и кога се очаква да бъдат разгледани тези предложения. Да, имах срещи и с областния управител, да, потвърди, че всяко нещо, което се подава, подлежи на съгласуване и се проверяла дали е така, но най-важното нещо е, след като министър-председателят Денков е утвърдил състава на Комисията, аз даже, като гледам, че днес е 18 юли, мисля, че е малко закъснял, но това си е лично мое мнение, кога ще свикате тази комисия и кога тя ще разгледа тези преписки. Защото все пак възстановяването на инфраструктурата е хубаво да започне преди есенно-зимния сезон именно защото, ако бъдат предоставени исканите от тях средства, дори не в пълен размер, аз съм сигурен, че общинските бюджети ще могат да пренасочат разходи за безвъзмездно финансово подпомагане на засегнатите жители по населените места, а там има изключително много населени места, които са малки населени места, хората са с ниски доходи. Когато е унищожено оборудването и обзавеждането в техните къщи, те няма откъде да могат да си го възстановят, а и съм сигурен, че ще се съгласите с мен, че дори и еднократната финансова помощ на домакинство, която им се дава от Социалното министерство в размер до 1500 лв., понякога не стига за възстановяване на щетите, които в някои случаи са на 100% до цял първи етаж и двор. Така че много е важно всички засегнати да чуят кога могат да очакват – това е важното за тях, кога ще има заседание на Комисията и кога ще се вземе евентуално решение за одобрение на исканията за финансиране. Благодаря Ви.
Благодаря, господин Петров. Желаете ли дуплика? Заповядайте.
Уважаема госпожо Председателстващ, дами и господа народни представители! Господин Петров, както казах, повтарям го, от вчера вече имаме утвърден състав на Комисията. Според мен забавянето не е от страна на министър-председателя. Ние още в първите дни, когато встъпихме в длъжност и това изисква промяна на състава на Комисията, незабавно изпратихме писма до съответните министерства, които следваше да изпратят и изпратиха заместник министри.
Не е към вас!
Да. Така че максимално бързо според мен се случи сформирането на Комисията. Моето виждане е, че първите дни на месец август следва да свикаме за първи път Комисията. Благодаря Ви.
Благодаря, господин Министър. Въпрос от народния представител Никола Ангелов Димитров относно назначенията в ГД „Гранична полиция“. (Народният представител Борислав Гуцанов иска думата.)
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Преди малко по един много невинен начин се обяви от трибуната на Народното събрание, че министърът на енергетиката ще закъснение. Дали ще дойде, дали няма да дойде, не се каза. Той знае за този парламентарен контрол от петък, когато е насрочено извънредното заседание. Няма някой народен представител, респективно министър, който да не е наясно, че когато е повикан в Народно събрание, и то три дена да е информиран за това и да не дойде, не знаем каква е тази неотложна работа. Трета седмица ние не можем да зададем своите въпроси към министъра на енергетиката. Затова, уважаема госпожо Председател, молим Ви да знаем: ще дойде ли, няма ли да дойде и каква е причината за пореден път този човек да не идва в пленарната зала и да не можем да зададем въпросите. Един от най-важните в момента проблем в държавата е енергетиката и той да не идва тук… започваме да се притесняваме и да се съмняваме, че други са причините, а не че има неотложна работа. Затова, молим Ви да се свържете с неговия кабинет или с него и да знаем в рамките на минута, пет, десет какво ще се прави по тази тема. Благодаря Ви.
Благодаря, господин Гуцанов. Министърът на енергетиката ще участва в днешния парламентарен контрол, така че продължаваме. (Реплика от народния представител Борислав Гуцанов.) Очакваме всеки момент да бъде в пленарната зала. Имаме информация, че ще присъства. Заповядайте, господин Димитров.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, през месец ноември 2022 г. на изслушване в Народното събрание тогавашният министър Демерджиев съобщи, че в Дирекция „Гранична полиция“ е нужно да се разкрият 1200 щатни бройки. Преди два месеца аз зададох въпрос на господин Демерджиев докъде е стигнал с реформата и колко граничари има назначени. В отговор от него бе казано, че е нужен нов държавен бюджет, за да бъде осъществена тази реформа. Желая да получа отговор от Вас: Вие подкрепяте ли тази реформа за назначаването на 1200 допълнителни щатни бройки граничари и заложено ли е това в държавния бюджет. Като жител на община Болярово аз бих желал да получа информация и каква ще е съдбата, в кавички, на ГПУ – Болярово, то е група вече. Напомням, че то бе закрито преди една година от министър Бойко Рашков и след това на негово място се разкри група от министър Демерджиев. Ние се надяваме то да бъде възстановено в пълен капацитет като Граничен полицейски участък. Искам да Ви напомня, че мигрантският трафик с настъпването на лятото се засилва и тези щатни бройки са важни за опазването на границата и националната сигурност на България. Благодаря.
Благодаря, господин Димитров. Заповядайте, господин Министър, за отговор.
Уважаема госпожо Председателстващ, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, по повод внесения от Вас въпрос Ви информирам, че в пълна степен подкрепям решението на предходното ръководство на МВР за увеличаване на щатните бройки за служители на ГД „Гранична полиция“. В потвърждение на намерението ми Ви уведомявам, че необходимите допълнителни финансови средства за обезпечаване на възнагражденията на 1264 гранични полицаи са заявени в Министерството на финансите във връзка с отпускането им по бюджета на МВР за 2023 г. Допълнителното включване на 1264 щатни бройки към щатовете на регионалните дирекции „Гранична полиция“ са необходими за кадровото обезпечаване и нормалното функциониране, без да се налага командироване на допълнителни сили и средства от други структури на МВР и от Министерството на отбраната. Извършеният анализ на изпълнението на функциите по ефективен контрол на държавната граница достигна до извода за потребността от увеличаване на общата щатна численост на Министерството, регламентирана в чл. 104 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи. Още през януари 2023 г. от МВР са предприети действия в тази посока. На заместник министър-председателя на Република България по управление на европейските средства и председател на Съвета за административната реформа е предложено увеличаване на състава на ГД „Гранична полиция“. Наред с това от МВР е отправено и предложение за изменение на § 16 на Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за администрацията, като се създаде нова ал. 9 с разпоредба ал. 1 и ал. 2 да не се прилагат за МВР. Съгласно § 16 числеността на администрацията на изпълнителната власт, установена в съответните устройствени актове, не може да бъде увеличавана. Поставеният въпрос е включен за разглеждане в програмата на Съвета за административна реформа през месец юни 2023 г. Очакваният резултат е осигуряване на МВР с необходимите човешки ресурси за осъществяване на нормативно възложените допълнителни функции при увеличен обем от задачи за граничен контрол, предвид засиления миграционен натиск и за обезпечаване на оперативно-издирвателните дейности. Посочено е, че за да бъдат удовлетворени очакванията на обществото в посока охрана на държавната граница, следва допълнително да се отпуснат щатни бройки и бюджет за МВР, насочени целево за кадровото обезпечаване на „Гранична полиция“. Към настоящия момент щатните бройки не са предадени и съответно няма назначени служители. При осигуряване на необходимите допълнителни щатни бройки и съответно бюджет за МВР, ще бъдат обезпечени основните функции, включващи охрана на държавната граница, летищна сигурност, звената със „Специални тактически действия“, работа на ГКПП, гранично наблюдение и експертна дейност. По отношение на Гранично полицейско управление – Болярово, със заповед от 29 ноември 2022 г. е създадена пета група охрана на държавната граница към ГПУ Елхово, с месторабота ГПУ Болярово. В състава на групата са включени 35 щатни бройки. Следва да се отбележи, че със сформирането на групата са предприети всички необходими мерки за успешното противодействие на мигрантския натиск и предоставяне на надежден граничен контрол в района на град Болярово. Благодаря.
Благодаря, господин Министър. Заповядайте, господин Димитров за реплика.
Благодаря, госпожо Председател. Благодаря Ви, господин Министър. Голяма част от това, което Вие казахте, го получих като отговор от Господин Демерджиев, което означава, че има все пак доста добра приемственост между Вас и него. Хубаво е, че са заложени средства в бюджета да бъдат увеличени щатните бройки на Гранична полиция. Вие казахте обаче, че ако бъдат назначени толкова граничарите, то тогава Министерството на отбраната няма да е нужно на границата. Но проблем става и с техниката, която използват в момента граничарите, тъй като – аз съм родом оттам, познавам се с голяма част от тях и ако ги няма старите и счупени коли, които са на Министерството на отбраната, те трябва да носят мигрантите на гръб. За съжаление, паркингите на Гранична полиция са изпълнени с коли, които не са в експлоатация. Разбира се, за това не сте виновен Вие. Това е най-дългосрочна политика, която е била да не се поддържат тези автомобили. Ако сте разговаряли с граничните полицаи, те ще Ви обяснят причината – когато отидат на работа, дават им се няколко автомобила, те трябва да бъдат обслужени в един момент, но им казват: нямаме какво да Ви дадем, и те ги карат, докато се счупят и отидат на паркинга. Затова трябва да си помисли доста сериозно и за техниката, която се използва за опазване на границата. Също така и за камерите. Има големи участъци, които нямат видеонаблюдение и оттам, разбира се, най-вероятно минава огромен трафик от мигранти. Относно ГПУ Болярово. Групата е от 35 човека. Община Болярово има граница 36 км, мисля, което ще рече, че ако на всеки километър сложим по един полицай и го накараме да работи седем дена 24 часа в денонощието, той ще може да пази един километър граница. Те ще го направят, защото са едни достойни мъже и всяка една заповед, която им бъде дадена, ще я изпълнят, но не е редно. Трябва да бъде увеличена тази бройка. Ненапразно задавам – и на господин Демерджиев задавах тези въпроси, наистина важно е, теренът в Болярово е пресечен, да, не е един от най-лошите терени… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) … приключвам, но все пак нужно е да бъде вдигната тази бройка. Благодаря.
Благодаря, господин Димитров. Желаете ли дуплика? Заповядайте, господин Министър.
Благодаря, госпожо Председателстващ. Господин Димитров, бройката от 1264 души, която е предвидена, е на база на анализ и разчет, който е направен в Министерството на вътрешните работи, в резултат на което се е достигнало до мнението, че ако този брой служители гранични полицаи бъдат назначени, ще отпадне необходимостта на командироване на служители от вътрешността на страната от Министерството на вътрешните работи, респективно и от Министерството на отбраната. Тук посочихте един от основните въпроси и проблеми, които имаме – автомобилния парк, с който разполагаме. Проблемът е сериозен. Разчитаме също на техниката, която, макар и морално остаряла, все още е в движение и Министерството на отбраната ни оказват необходимото съдействие. Предприели сме това, което зависи от нас, а именно в много добър контакт съм с Министерството на отбраната. Определени са хора от тяхна страна, които имат възможност да извършат част от ремонтите на място, отделно от което са предприети действия от Министерството на вътрешните работи незабавно и в спешен порядък да започне ремонт на голяма част от техниката, която наистина в момента седи по въпросните ГПУ-та, реално прахолясва. Това сме го взели предвид. Наистина проблемът е сериозен там. Тук обаче идва и другият момент, че дори и да осигурим перфектна техника, ако пътищата са в състоянието, в което са в момента, тя няма да издържи. Така че работим и в тази посока. Успоредно с регионалните дирекции на горските стопанства водим разговори да ни оказват съдействие да отремонтираме както подходите към границата, така и пътя покрай самата бразда. Благодаря.
Благодаря, господин Министър. Следващият въпрос е от народния представител Даниел Петров Петров относно нарушение на Закона за защита при бедствия в община Трявна. Заповядайте да развиете въпроса, господин Петров.
Благодаря Ви, госпожо Председателстващ. Уважаеми господин Министър! На 12 юни 2023 г. се навърши една година от наводнението в община Трявна. Още през април 2022 г. на заседание на Общински съвет – Трявна, на кмета на община Трявна се поставят въпроси от общински съветници във връзка с неспазване на Закона за защита при бедствията. Кметът на община Трявна поема ангажимент всички пропуски и нарушения да бъдат отстранени. На 12 юни 2022 г. обаче се случва наводнение в град Трявна с много щети върху имоти и жители на града. Една година по-късно нарушенията и неспазването на Закона за защита при бедствията в община Трявна продължават. Съгласно чл. 65б, т. 3 от Закона за защита при бедствията Общинският съвет за намаляване на риска от бедствия прави преглед и изготвя годишен доклад до Областния съвет по чл. 64а, ал. 1 за състоянието на защита при бедствия на територията на общината. Съгласно общинска програма за намаляване на риска от бедствията Общинският съвет за намаляване на риска от бедствията прави преглед и изготвя Годишен доклад до Областният съвет по чл. 64б, ал. 1 от Закона за защита при бедствията за състоянието на защитата при бедствия на територията в общината. В официален отговор областният управител на област Габрово отговаря, че Годишен доклад за състоянието на защита при бедствията на Община Трявна за 2022 г. е входиран в Областна администрация – Габрово, с вх. № ОМП 0198/17.03.2023 г. Въз основа на официално предоставена информация от кмета на община Трявна става ясно, че Общинският съвет за намаляване на риска от бедствията не е провел заседание, на което да е изготвен приет годишен доклад до Съвета по чл. 64а, ал. 1 за състоянието на защита при бедствията на територията на община Трявна за 2022 г., което представлява грубо нарушаване на Закона за защита при бедствията и Общинската програма за намаляване на риска от бедствия. Съгласно чл. 6д, ал. 8 от Закона за защита при бедствията кметът на общината, който е председател на Съвета по чл. 65а, ежегодно до месец април внася в Областния съвет по чл. 64а доклад за приоритетните дейности за намаляване на риска от бедствията, за които е необходимо финансиране през следващата календарна година. На питане на общински съветник до кмета на община Трявна и поискан доклад за приоритетните дейности за намаляване на риска от бедствията, за които е необходимо финансиране за 2024 г., с официален отговор кметът на община Трявна отговаря, че доклад за 2024 г. ще бъде разработен в края на 2023 г. Член 6д, ал. 8 от Закона за защита от бедствията ясно е записано, че ежегодно до месец април се внася доклад за приоритетните дейности за намаляване на риска от бедствията, за които е необходимо финансиране през следващата календарна година, тоест до април 2023 г., тоест до април 2023 г. се внася доклад за приоритетните дейности за намаляване на риска от бедствията, за което е необходимо финансиране през 2024 г., и е логично да бъде така. Тъй като става въпрос за финансиране, средствата трябва да бъдат предварително планирани за новия бюджет. Този доклад също не е приет на заседание на Общинския съвет за бедствията, тъй като такова заседание не е провеждано, което се потвърждава и в официален отговор на кмета на община Трявна. Отново има неспазване на Закона за защита при бедствията и Общинската програма за намаляване на риска от бедствия. В община Трявна не се спазват правилата за работа в Общинския съвет, (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) относно публичността на работата му. Към днешна дата няма нищо публикувано на интернет страницата на Община Трявна, въпреки че задължението е да се публикуват всички документи и материали за дейността на Общинския съвет за бедствията. Контролът по неспазване на Закона за защита при бедствията се осъществя от министъра на вътрешните работи и от оправомощените от него длъжностни лица.
Времето, господин Петров.
Във връзка с гореизложеното отправям следния въпрос: какви мерки предвижда МВР относно контрол на общините по превенция на риска от бедствия, следи ли МВР работата на общинските съвети за намаляване на риска от бедствия и какви санкции ще предприемете за неспазването на Закона за защита при бедствията в община Трявна относно неизбежността и неглижирането на работата на Общинския съвет за намаляване на риска от бедствията? Благодаря.
Благодаря Ви, господин Петров. Колеги, моля да спазваме времето. Заповядайте, господин Министър, за отговор.
Уважаема госпожо Председателстващ, дами и господа народни представители, уважаеми господин Петров! В изпълнение на чл. 65, ал. 1 от Закона за защита при бедствия кметът организира, ръководи защитата при бедствия на територията на общината. За подпомагане изпълнението на разписаните му задължения съгласно чл. 65а, ал. 1 от Закона за защита при бедствия се създава Общински съвет за намаляване на риска от бедствие, който се председателства и представлява от кмета на общината. Едно от задълженията на Общинския съвет за намаляване на риска от бедствия е изготвяне на годишен доклад за състоянието на защитата при бедствия на територията на общината и неговото представяне пред съответния областен съвет за намаляване на риска от бедствия. От отправения въпрос е видно, че такъв е изготвен и входиран в Областна администрация – Габрово, през месец март тази година, но се твърди, че не е проведено заседание от Общинския съвет за намаляване на риска от бедствия при Община Трявна за неговото приемане. На следващо място е посочено, че е налице неизпълнение на задължението, разписано в чл. 6, ал. 8 от Закона за защита при бедствия, съгласно което председателят на Общинския съвет за намаляване на риска от бедствие ежегодно до месеца април следва да внесе в Областния съвет за намаляване на риска от бедствия доклад за приоритетните дейности за намаляване риска от бедствия, за които е необходимо финансиране през следващата календарна година. След извършена в Министерството на вътрешните работи проверка е установено, че в съответствие с чл. 6, ал. 8 от Закона за защита при бедствия и в изпълнение на т. 7 от насоки за изготвяне на областни и общински доклади за състоянието на защитата при бедствия и доклади за приоритетните дейности за намаляване на риска от бедствия, за които е необходимо финансиране, докладите са изготвени като един общ документ със съответно две части, което включва едновременно и годишен доклад за състоянието на защитата при бедствия, и доклад за приоритетните дейности за намаляване на риска от бедствия, за който е необходимо финансиране на територията на община Трявна. Документът е входиран на 17 март 2023 г. в Областна администрация – Габрово. На следващо място във въпроса се твърди, че Докладът за приоритетните дейности за намаляване риска от бедствия, за които е необходимо финансиране, не е бил приет на заседание на Общинския съвет за намаляване на риска от действия, тъй като такова не е било проведено. Провеждането на заседание и взимането на решение от общинските съвети за намаляване на риска от бедствия не е предмет на Закона за защита при бедствия и неговата подзаконова нормативна уредба. Редът за изготвяне и приемане на документи от общинските съвети е определен с правила, приети от самите общински съвети в изпълнение на чл. 65а, ал. 4 от Закона. Прилагането и изпълнението на правилата не подлежи на контрол от министъра на вътрешните работи или оправомощени от него лица. По отношение на въпросите какви мерки предвижда МВР относно контрола на общините по превенция на риска. Съгласно чл. 65, ал. 1, т. 3 от Закона за защита при бедствия кметът на съответната община, подпомаган от Общинския съвет за намаляване на риска от бедствия организира, координира и провежда превантивни мерки за недопускане или намаляване на последиците от бедствията. Министърът на вътрешните работи или оправомощени от него лица осъществяват контрол по спазване на изискванията на Закона, но предвид (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) функционалната им компетентност същите нямат делегирани правомощия за контрол по планирането и изпълнението на конкретни превантивни мерки. Другият въпрос – следи ли МВР работата на общинските съвети за намаляване на риска от бедствия. С цел подкрепа на органите на централната власт на областните и общинските съвети за намаляване на риска от бедствия и съставните части на единната спасителна система от Съвета за намаляване на риска от бедствия към Министерския съвет, който се представлява от министъра на вътрешните работи, са дадени указания за разработване и готовност за изпълнение на планове за защита при бедствия, указания за разработване и изпълнение на областни и общински програми за намаляване на риска от бедствия, насоки за планиране, провеждане и оценяване на тренировки и учение, насоки за изготвяне на областни и общински доклади както за състоянието на защитата при бедствия, така и за приоритетните дейности за намаляване на риска от бедствия, за които е необходимо финансиране. В изпълнение на чл. 62, ал. 1, т. 4 от Правилника за устройството на дейността на Министерството на вътрешните работи органите на пожарната безопасност и защита на населението подпомагат съветите за намаляване на риска от бедствия, включително и като участват в състава на общинските и областните съвети за намаляване на риска от бедствия. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Председателят на Управителния съвет на Националното сдружение на общините на Република България е член в състава на Съвета за намаляване на риска от бедствия към Министерския съвет, което представлява допълнителна гаранция за провеждането на държавната политика за намаляване на риска от бедствия и на местно ниво. И на последно място въпросът какви санкции ще предприеме МВР за неспазване на Закона за защита бедствията…
Времето, господин Министър.
Завършвам. Следва да се има предвид, че кметът организира и ръководи защитата при бедствията, а Общинският съвет – за намаляване на риска от бедствията и изпълнението на осъществяваните от него дейности. Министърът на вътрешните работи съгласно чл. 87, ал. 1 от Закона за защита при бедствията осъществява контрол по спазването му, по изпълнението на превантивните дейности в рамките на своята компетентност и в съответствие с делегираните му правомощия контрол упражняват още министрите, ръководителите на държавните агенции и комисии, на изпълнителните агенции и на всички държавни институции, които имат функции, във връзка с осъществяването на изпълнителната власт. В хода на посочения контрол при констатирани нарушения се предприемат действия в съответствие с изискванията на Глава десета – Контрол, и Глава единадесет – Мерки за административна принуда от Закона за защита при бедствия. Благодаря.
Благодаря, господин Министър. Заповядайте, господин Петров, за реплика.
Благодаря Ви, госпожо Председателстваща. Съвсем накратко, господин Министър, благодаря Ви за изчерпателния отговор. Това, което разбрах аз, е, че това, което е в компетенциите на МВР, е абсолютно нормално, допустимо. Няма нарушения по линия на Министерството. Разбрах от отговора Ви, че нарушението е изцяло в кмета на общината. Той не е осъществил контрол върху този общински съвет. Написан е един доклад на коляно. Входиран е в областната администрация на област Габрово и оттам насетне няма никакви нарушения. Моят апел към Вас е да осъществявате по-строг контрол, доколкото това е във Вашите компетенции, относно тези общински съвети за бедствията, защото последните години като че ли имаме много по-често такива бедствия, особено в планинските райони, които водят включително и до отнемане на човешки животи. Така че удовлетворява ме отговорът и Ви благодаря много, и ще търсим отговорност в кмета на общината. Благодаря.
Благодаря, господин Петров. Желаете ли дуплика, господин Министър? Следващият въпрос е от народния представител Йорданка Стефанова Георгиева относно реализация на мерки за предотвратяване на наводнения от река Поповска в рамките на регулация на град Попово, област Търговище. Заповядайте, госпожо Георгиева.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, моят въпрос към Вас също е в качеството Ви на председател на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет. Проливните дъждове през месец юни тази година предизвикаха наводнения в редица население места в страната и нанесоха много щети. Сега за преодоляване на последиците от бедствието са необходими много средства за възстановяване на инфраструктурата и помощите за пострадалите домакинства. Освен преодоляване на последствия в предмета на дейност на председателстваната от Вас Комисията е и предоставянето на средства за предотвратяване на бедствия. В град Попово назад в годините неколкократно са се случвали наводнения след преливането на река Поповска и са причинявали много щети. В резултат на това, както и с цел бъдеща превенция Община Попово е разработила проект „Реализация на мерки за предотвратяване на наводнения от река Поповска“ в рамките на регулацията на града в съответния участък. Този проект – вносителят внася за разглеждане в Комисията за първи път през 2019 г. Проектът е актуализиран няколко пъти, а последното подновено искане от вносителя от месец март тази година. В нощта на 25 срещу 26 юни тази година вследствие на проливни валежи река Поповска едва успява да остане в коритото си и бедствието е избегнато в критична ситуация. Моят въпрос към Вас, господин Министър, е предвиждате ли в следващи регулярни, чухме в отговора към колегата Петров, в началото на месец август заседания или в следващи ръководената от Вас Комисия да разглежда преписки именно за предотвратяване на бедствия и конкретно преписката по Проект „Реализация на мерки за предотвратяване на наводнения от река Поповска“ в рамките на регулацията на град Попово да бъде разгледан и проектът, който цели превенция да бъде финансиран? Благодаря.
Благодаря, госпожо Георгиева. Заповядайте, господин Министър, за отговор.
Уважаема госпожо Председателстваща, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Георгиева, в отговор на постъпилия в Министерството на вътрешните работи въпрос относно реализация на мерки за предотвратяване на мерки от река Поповска в рамките на регулацията на град Попово Ви предоставям следната информация. Реката преминава през град Попово по протежение на цялата дължина на града, където по-голямата част от коритото от централна част на изток е коригирано, а именно бетонен канал с мостове и съоръжения. Некоригираната част от реката обхваща началото на града от запад по посока централната част. По течението ѝ преди град Попово има изградени четири микроязовира. През месец юни 2019 г. поради хидрометеорологични условия са констатирани високи повърхностни и скатни води, образували висока вълна в некоригирания участък, водела до заливане на прилежащи имоти и образуване на наноси в коригираните участъци, което допринася за обрастване на коритото с храстовидна и дървовидна растителност и намаляване проводимостта на реката. Предвид изпратено преди това писмо с информация за бедствия или опасно състояние, съгласно Приложение 1 към чл. 20, ал. 1 и чл. 27, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет през месец август 2019 г., е отправено искане от кмета на община Попово до Председателя на Междуведомствената комисия към Министерския съвет за финансиране на реализация на мерки за предотвратяване на наводнения от река Поповска в рамките на регулацията на град Попово. Аналогични искания с актуализирани количествено- стойностни сметки са отправени от кмета на община Попово до Председателя на Комисията през 2021 г. и през 2023 г., като последното е във връзка с необходимостта от актуализация на исканията за финансиране, останали без разглеждане към 31 декември 2020 г., за което секретарят на Комисията е напомнил на областните управители и Националното сдружение на общините в Република България с писмо от месец януари 2023 г. Следва да се има предвид, че искането, предмет на въпроса, Ви е едно от 358-те искания за финансиране на дейности, свързани с поддържане на проводимостта на речни легла и защитата от вредното въздействие на водите. Общият размер на поисканите средства надхвърля 280 хил. лв., от които 58 хиляди са по преписки от областни управители и Министерството на земеделието и храните. Разглеждане на искане с такава цел от Комисията ще бъде възможно след приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. Определяне на лимит за финансиране на превантивна дейност винаги има конкретна цифра, която е за превантивна дейност в постановлението за изпълнението на държавния бюджет, осигуряване на съфинансиране от бюджета на съответната бюджетната организация или осигурените средства от други източници и включване на дейността в годишния план за изпълнение на Националната програма. Съгласно чл. 140, ал. 3 от Закона за водите дейностите по чл. 138, ал. 4, т. 5, чието осъществяване се осигурява от областните управители и кметове съгласно алинеи 4, 5 и 6 се финансират и от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) При условие че са включени в годишния план за изпълнение на Националната програма за намаляване на риска от бедствия и включват премахване на израсналите във водното течение дървета, дънери, храсти и всички паднали или с опасност да паднат дървета. Опазване на бреговете на реките от ерозия. Укрепване на бреговете и защита на крайбрежната растителност. Почистване на речните легла от наноси от съображения за осигуряване на нормалната им проходимост. За изминалата годината съгласно чл. 27, ал. 2 от Постановление на Министерския съвет 31 от 17 март 2022 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2022 г. за финансиране на превантивни дейности от резерва за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последици от бедствия е определен лимит в размер на 30 на сто от средствата, или конкретно 24 млн. лв., което в съвременната икономическа обстановка е крайно недостатъчно. Благодаря.
Благодаря, господин Министър. Госпожо Георгиева, заповядайте за реплика.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, благодаря за отговора. Да, така е, бюджетът е недостатъчен. Винаги необходимостите са повече от разполагаемите ресурси. Благодаря, че коректно и точно представихте хронологията на преписката за четири години от папка в папка. Това обаче не решава въпроса. При Вашето изслушване тук, преди няколко седмици, по същия повод чухме, че бюджетът, разбира се, е недостатъчен, но искам да Ви спомена една статистика, която колегата Манол Генов мисля, че го направи при Вашето изслушване, че всеки един лев, разходван за превенция, спестява девет лева за преодоляване на бедствия. В същото време Комисията, така погледнах аз, може и да греша, разходва не повече от 15 – 20% досега от бюджета си за преодоляване на бедствия, тоест колкото и да е голям един бюджет, ние го оставяме да се самоизяжда точно защото не го планираме стратегически да бъде разходван. Понякога трябва да се опитваме да бягаме преди вятъра, господи Министър, така че искрено се надявам Проектът за корекция на река Поповска да бъде финансиран и жителите на град Попово да бъдат спокойни. Благодаря.
Благодаря Ви, госпожо Георгиева. Желаете ли дуплика? Следващият въпрос е от народния представител Валентина Иванова Димова относно дейността по превенция на битовата престъпност в населените места на територията на закритите районни полицейски управления – Полски Тръмбеш и Стражица. Заповядайте, госпожо Димова.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Със заповед на министъра на вътрешните работи от 1 юли 2022 г. бяха закрити 11 районни полицейски управления към областни дирекции на Министерството на вътрешните работи, като същите бяха преобразувани в участъци към други районни управления в рамките на същите дирекции. Едни от закритите управления на територията на област Велико Търново са управленията в община Полски Тръмбеш и община Стражица. Закрити са също така участъците в село Ресен, село Камен и град Лясковец. Полицейският участък в Полски Тръмбеш обслужва територия от 463 кв. км и население от 14 500 души. Има 15 населени места, два главни пътя и няколко третостепенни. През миналата година от 149 престъпления в общината са разкрити 71. Катастрофите са били 53, с един убит и 15 ранени. Край Полски Тръмбеш е един от най-травматичните участъци за пътни произшествия. Мотивите, целта и подбудите за закриване на районните управления в Полски Тръмбеш и Стражица не бяха сведени до знанието на изпълнителната власт и органите на местното самоуправление в двете общини, нито до тяхното население. Вследствие на преобразуването на районите управления в участъци се наблюдават следните негативни тенденции, както следва: присъствието на полицейски служители на територията на община Полски Тръмбеш и община Стражица е драстично занижено, липсата на оперативна дежурна част, която поема и обработва сигнали и взема адекватни решения, тъй като са запознати с оперативната обстановка в общините, значително увеличаване на битовата престъпност поради липсата на полицейско присъствие в тъмната част на денонощието. В тази връзка моля за Вашия компетентен отговор на въпросите – как се осъществява превенция на битова престъпност при недостиг на полицейски кадри и предвижда ли се увеличение на броя на униформените служители за територията на общините Полски Тръмбеш и Стражица? Благодаря Ви.
Благодаря, госпожо Димова. Имате думата за отговор, господин Министър.
Уважаема госпожо Председателстващ, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Димова, по повод поставения от Вас въпрос Ви информирам, че реформите по преструктурирането на някои от районните управления в участъци са предприети поради констатирано намаляване на работата в конкретните общини. Отчетено е непропорционално покритие на територията на страната с човешки ресурс при осигуряване на полицейската дейност и неравномерна натовареност на служителите. Оптимизацията на структурите е по предложение на директорите на областни дирекции и в пълна степен съответства със състоянието на престъпността по места. Към настоящия момент в по-голямата част от общините на Република България са създадени районни управления или участъци. Българското законодателство не предвижда във всяка община да се създава районно управление. Конкретно, след преобразуването от 30 юни 2022 г. на районните управления Полски Тръмбеш и Стражица в участъци не е редуциран полицейският състав, обслужващ територията на посочените общини. Трансформирани са щатни бройки, които са пренасочени към други районни управления или към Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – Велико Търново. Промяната е довела до оптимално разпределение на човешките ресурси за противодействие на битовата престъпност, опазване на обществения ред и осигуряване на безопасността на движението по пътищата. Потвърждение в тази посока са данните за състоянието на престъпността в двете населени места. След преструктурирането на Районно управление – Стражица, в участък към Районно управление – Горна Оряховица, на територията на община Стражица през първото 6-месечие на 2022 г. са регистрирани 142 престъпления, докато за същия период на 2023 г. са 77. Отчетеното близо 46% намаление на престъпленията е показател за добрата превантивна работа и съвместната дейност на Участък Стражица с другите структури на Районно управление – Горна Оряховица. След структурните реформи капацитетът на оперативната работа по противодействие на битовата престъпност в Участък Стражица е нараснал благодарение на ефективното взаимодействие със сектор „Криминална полиция“ при Районно управление – Горна Оряховица, който включва допълнително десет оперативни работници. Доказателство е повишението на разкриваемостта с 61% за първото 6-месечие на 2023 г. Подобрена е и дейността по линиите на Охранителна полиция, разследване на престъпления и административно обслужване на гражданите. След включването на участък Полски Тръмбеш към Районно управление – Велико Търново, извършените престъпления на територията на община Полски Тръмбеш през първото 6-месечие за 2022 г. са 54, през същия период за 2023 г. са 96. След анализ на видовете престъпления е установено, че отчетеното близо 44% увеличение не се отнася към класическите примери на битова престъпност, каквито са кражбите и измамите. Със закриването на Районно управление – Полски Тръмбеш, е съкратено звено „Оперативна дежурна част“ с шест държавни служители, тоест редуцирана е администрацията и е увеличен щатът на униформените полицаи. По този начин е осигурен ресурс за осъществяване на патрулно-постова дейност. Тя е организирана от двусменен режим, като автопатрул има и през светлата част на денонощието. Преди трансформирането липсва 24-часовото обезпечаване на обслужваната от участъка територия. При възникнала необходимост от служители те се осигуряват незабавно от началника на Районно управление – Велико Търново, без да е нужна изрична заповед за придаване на сили от директора на Областната дирекция на Вътрешните работи. Като добра практика може да се посочи провеждането на мащабни специализирани полицейски операции особено в малките населени места, обслужвани от въпросния участък. Чрез увеличеното полицейско присъствие са подобрени резултатите по линия „Криминална полиция“, „Охрана на обществения ред“, „Разследване и документиране на престъпления“. В обобщение Ви уведомявам, че анализът на средата за сигурност на територията и на двете общини показва подобрен обществен ред и превенция на битовата престъпност. Въпреки това професионалното ръководство на Министерството на вътрешните работи следи оперативната обстановка в страната и при възникнала необходимост могат да бъдат предприети действия в посока увеличаване на щатната численост на служителите в двата полицейски участъка. Благодаря.
Благодаря, господин Министър. Госпожо Димова, имате думата за реплика.
Благодаря, госпожо Председател. Благодаря и на Вас, господин Министър, но не мога да се съглася напълно с Вас, тъй като срещите с хората в района говорят съвсем друго. Те се страхуват за домовете си, за имуществото си, та дори и за собствения си живот. Служителите, които работят на терен, не са достатъчни. Не е възможно в едно 12-часово дежурство да се обиколи градът и 14 прилежащи села към него с цел превенция, а да не говорим за натовареността на същите тези служители, които се налага да полагат огромен брой часове извънреден труд и невъзможността да ползват платения си годишен отпуск именно поради липса на служители, които да покриват районите. Моля да преразгледате въпроса ми и да обмислите по задълбочено необходимостта от назначаване на още по един екип към участъците Полски Тръмбеш и Стражица с цел по-ефективна работа на структурата. Благодаря Ви.
Благодаря, госпожо Димова. Желаете ли дуплика, господин Министър? Благодаря Ви. Благодаря Ви за участието днес в парламентарния контрол. Приключиха въпросите към министъра на вътрешните работи, продължаваме с въпроси към министъра на енергетиката. Въпрос от народния представител Борислав Гуцанов Гуцанов относно източник за формиране на информацията, докладвана към Европейската комисия от Министерството на енергетика, за цените на газьол за отопление в Република България. Заповядайте, господин Гуцанов, да развиете въпроса.
Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Министър, на 28 май 2023 г. в ефира на бТВ бе излъчено разследване относно възможно ощетяване на бюджета на Република България с около 2 млн. лв. Основно бе изнесена информация за обществена поръчка, обявена на 30 септември 2022 г. за нуждите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за снабдяване затворите в България с газьол за отопление – процедура, проведена по време на служебния кабинет със служебен министър господин Крум Зарков. В това разследване се посочва, че откакто сме членове на Европейския съюз, до месец май на настоящата година към Европейската комисия България винаги подава информация за цените на газьол за отопление франко рафинерия „Лукойл България“ АД. Такава е и методологията в около 70% от останалите държави – членки на Европейския съюз, да дават информация за цените на националните им рафинерии. На 11 май е подписан договор за доставка с фирма „М Форма“, а на 19 май 2023 г., забележете, една седмица по-късно министърът на енергетиката сменя източника на информация за базовата цена след подписване на договора, от която се дава отстъпка от 3%. Само за информация, разликата е 20% и именно оттук идват тези 2 милиона разлика, които се търсят. Въпросът ми към Вас е: вярно ли е, че през месец май ръководеното от Вас Министерство, независимо че Вие тогава не сте били министър, е подало към Европейската комисия информация, получена от Софийска стокова борса, а не от рафинерията „Лукойл България“ АД; какво е наложило Министерството на енергетиката да промени източника на информация за цената на газьола за отопление в докладите към Европейската комисия и така променената от Вас методология довела ли е до загуби за националния бюджет и в какви размери?
Благодаря, господин Гуцанов. Господин Министър, имате думата за отговор.
Уважаема госпожо Хюсменова, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гуцанов, до средата на месец май 2023 г. Министерството на енергетиката докладва за целите на публичния седмичен бюлетин на петролните продукти като цена за газьол за отопление цената на газьола за промишлени и комунални цели на „Лукойл България“ ЕООД. Това е практика от 2007 г. насам. При подаването на информацията за цени не е правена диференциация по продукти, като е докладвана цена на склад, но не по реално сключени сделки за крайни потребителски цени, каквато е целта на бюлетина. На 19 май 2023 г. министърът на енергетиката издава заповед и утвърждава методология за докладване на данни към Европейската комисия. В тази методика е предложено източникът за информация за целите на докладването на цени на газьол за отопление да бъде обявената базова борсова цена за газьола за ПКЦ на Софийска стокова борса, тоест промишлени и комунални цели. Промяната в източника на данни е мотивирана съгласно доклада на служителите на Министерството основно с променена пазарна среда, както и гарантиране използването на публичен източник на информация, представителен източник за информация за целите на докладването към седмичния бюлетин, публикуван от Европейската комисия. В рамките на компетентност Министерството на енергетиката няма информация за въздействие на промяната върху националния бюджет. Използвам този случай, за да Ви информирам, че по темата беше разпоредена и приключи проверка на Инспектората на Министерството на енергетиката. В доклада подробно са представени събития, факти и обстоятелства, свързани с промяната в подхода при докладването към Европейската комисия. Докладът ще бъде входиран в Деловодството на Народното събрание и ще бъде на Ваше разположение за запознаване. Не на последно място, иницииран е и технически обмен със службите на Европейската комисия във връзка с променения подход. До приключване на технически обмен, целящ вземане на общо решение за вида и обема на докладваните данни, докладването към Европейската комисия по отношение на цени на газьола за отопление е преустановено. Благодаря за вниманието
Благодаря Ви, господин Министър. Господин Гуцанов, имате думата за реплика.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Господин Министър, към този момент цените са към „Лукойл България“ или към Софийска стокова борса, има ли някаква промяна и какво се случва? Още повече, Вие разбирате, че договорът е подписан на едни изисквания, една седмица по късно те се сменят, което автоматично виждате за какви загуби става въпрос и представете си колко, най-вероятно и други договори има, които също са тръгнали по една процедура, а са приключили по друга процедура, което е абсурдно, което се е случило като ситуация. И тук, ако се направи една справка, могат да не се окажат само евентуално тези 2 милиона ощетяване, а много повече. И още повече, как така Министерството сменя тези неща по средата на годината, когато текат конкурси? Това излиза извън здравата логика, нормалност и, естествено, че води до ощетяване, защото Вие много добре знаете и виждате каква малка разлика до какви огромни последствия ощетявания иде реч. Надяваме се, че в този доклад, който ще публикувате, нещата са описани и дано в него да е видно за какво ощетяване става въпрос или пък да се каже: не, няма никакво ощетяване, въпреки че е видно, че нещата не са по начина, по който е трябвало да се случат. Но не е нормално това, което става, и аз съм убеден, че и Вие осъзнавате това нещо. И как така се сетиха по средата на годината – нещо, което толкова дълги години е вървяло по един начин, да стане по Софийска стокова борса? Някакви експерти заседавали ли са, обсъдили ли са това нещо, казали ли са някакви причини? Наистина няма логика. А ощетяването на бюджета, навярно компетентните органи ще се произнесат по това, е в огромни размери. За една сделка говорим за 2 милиона, ами за другите? Че 2 милиона са много пари. Ето, преди малко колегите задаваха въпрос за бедствия и аварии. Колко неща можеха да бъдат предотвратени, ако това нещо не се случва.
Благодаря, господин Гуцанов. Желаете ли дуплика, господин Министър? Заповядайте.
Благодаря, госпожо Председател. Специално в случая правя дуплика и предвид факта, че и следващият въпрос е също по темата. Да, темата е важна. Нека да доведа до знанието Ви още малко допълнителна информация. Първо по отношение на публикуваните данни за газьол за отопление след 22 май. Всъщност служителите на Европейската комисия попълват служебно цените на газьол за отопление за България, като използват наличните данни в globalpetrolprices.com от 19 юни, тоест след нашето влизане в управление на Министерството на енергетиката, в графата с цената на газьол за отопление за България, тя е като hitting gasoil, посочена там, предназначен за ползване от бита, не се попълват данни, в това число и от службите на Европейската комисия, това бяха и разговорите с тях, да изясним точно какво, как се артикулира там. Там се посочват данни NA – неприложимо. Всяка страна членка има доста различен подход за събиране на докладваните данни. В някои страни дори е прието специално законодателство, в други пък се осъществява на базата на доброволно предоставяне на информация. Това са все неща, които тук трябва да бъдат изрично изчиствани. Специално за обществената поръчка. Моля Ви наистина да бъдем коректни за това, че реално Министерството на енергетиката няма отношение към тази проведена процедура от Министерството на правосъдието за възлагане на поръчката за доставка на газьол за нуждите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Не е информирано надлежно и Министерството на енергетиката, не е консултирано при обявяване на изпълнение на поръчката, нито при сключване на договора. В допълнение, регулярно събираната и докладвана информация към Европейската комисия за потребителските – внимание, цени, петролни продукти, не е относима към тази процедура. Още веднъж обаче обръщам внимание на това, че точно по мое настояване ние входираме в Народното събрание и целия доклад на Инспектората. Да, в него има цялата хронология, която съм убеден, че ще Ви заинтересува.
Благодаря, господин Министър. Въпрос от народните представители Корнелия Нинова, Георги Свиленски, Иван Ченчев, Диян Дечев, Христо Проданов, Ирена Анастасова относно цените в седмичния бюлетин на петролните продукти, подаван от Министерството на енергетиката към Европейската комисия. Заповядайте, госпожо Нинова.
Господин Министър, задавали сме този въпрос и на министъра на правосъдието, и на предишните министри от служебния кабинет, а виждам, че и доста колеги от „Демократична България“ и ПП също са го задавали, включително към Вас. Защо? Защото става въпрос за независимо и обективно журналистическо разследване. Защото служебният министър на енергетиката Христов си позволи публично и в ефир да заплашва журналисти. Единият от въпросите ми е: знаете ли, имате ли информация за оказване на натиск върху служители от Министерството на енергетиката да променят подадената цена? Първо това. Второ, Вие казвате следното – и днес, и в писмените отговори, които сте давали на наши колеги – от май 2023 г. подаваната цена е от „Лукойл“. От 2007 г. до 2023 г. – една и съща методика, един и същи подход. Май 2023 г. – договорът с въпросната фирма „М-Форма“, която в журналистическото разследване се твърдеше и ние смятаме, че се е облагодетелствала незаконосъобразно с 2 млн. лв., е сключен на 11 май. Току-що казахте, че новата методика към Европейската комисия е подадена на 19 май. Тоест – сключен договор при едни условия на 11 май и осем дни по-късно подадена нова методика, нови цени, взети от борсата за пръв път от 2007 г. насам. Е, много е специална тая фирма „М-Форма“. На въпросите, на които сте отговаряли досега, имате противоречия. Първо, на 16 юни 2023 г. казвате на народен представител – Министерството на енергетиката няма отношения нито към обявената от Министерството на правосъдието процедура, нито към сключените договори за доставка на горива за нуждите на Главна дирекция към Министерството на правосъдието. Тоест прехвърляте – Крум Зарков е виновен. Добре. В следващо писмо три дни по-късно – 19 юни, пишете, че сте изпратили писмо до Министерството на правосъдието за преценка на ефекта върху изпълнението на договора, както и за условията, заложени в обществената поръчка с предмет еди-си какво, в резултат на променената цена. (Показва документи.) Значи един път нямате отношение към тая работа, втория път изпращате на Министерството на правосъдието писмо – преценете си ефекта как Ви се е отразила смяната на цените и колко пари някой е спечелил от това. (Показва документи.) Трети път казвате – хем нямате отношение към тази работа, хем назначавате проверка на Инспектората, който приключва с доклад. В крайна сметка какво правите? Имате ли нещо общо с тая работа? Веднъж енергетиката няма – виновен е само Крум Зарков в правосъдието. Втори път давате указания на правосъдието, трети път правите проверка на Инспектората. Първият ми въпрос беше: знаете ли за оказан натиск върху Ваши служители да сменят цените? Вторият ми въпрос е: опитвате ли се да прикриете корупционна сделка, извършена по време на служебния кабинет между две служебни министерства – на Правосъдието и на Енергетиката, чрез тези неща, които ни отговаряте сега?
Благодаря, госпожо Нинова. Имате думата за отговор, господин Министър.
Уважаема госпожо Хюсменова, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Нинова, по отношение на първия въпрос – както вече имах възможността да информирам в отговора по предходния въпрос, по темата беше разпоредена и приключи проверка на Инспектората на Министерството на енергетиката. В Доклада подробно са представени събитията, фактите и обстоятелствата, свързани с промяната в подхода при докладването на Европейската комисия. Именно в тази връзка е предизвиканата всъщност проверка на Инспектората.
Нали не е секретен този доклад?
Нали затова сме го входирали и го входираме. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Моля Ви без реплики от място.
Това и казваме, няма безспорни констатации за оказан натиск върху служители на Министерството да манипулират и да променят цените на горивата в седмичния бюлетин. Към момента до приключване на техническия обмен със службите на Европейската комисия, целящ вземането на общо решение за вида и обема на докладваните данни, това докладване всъщност за отопление на газьол е преустановено. По отношение на втория въпрос – там отговорът за мен е най-лесният – не, нямам никакво намерение нито пък полагам усилия да прикривам, както Вие казахте, корупционна сделка.
Благодаря, господин Министър. Реплика желаете ли? Заповядайте, господин Проданов.
Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, в отговора на двата въпроса казвате, че има някакъв загадъчен доклад. В крайна сметка този доклад – загадъчен, така го наричам, защото в крайна сметка той не е секретен и би трябвало констатациите, които са в него да бъдат достояние на българските граждани, защото става въпрос за пари на българския данъкоплатец, които са харчени от Министерството на правосъдието. Другото, което казахте в отговора на втория въпрос, е, че няма безспорни доказателства за подлагане на натиск от служители на Министерството. Тоест има спорни доказателства, така ли? Молбата ми е накратко да кажете какво констатира този доклад и наистина това да стане достояние на българските граждани – ясно и накратко.
Желаете ли дуплика, господин Министър?
Докладът на Инспектората не констатира такива нарушения, но Докладът на Инспектората действително е много прецизен в хронологията и описването на всички дейности. Точно заради това начинът, по който отговарям, е наистина да се запознаете с този доклад. Не го внесохме до момента – признавам, защото имаше някаква вероятност за отлагане на парламентарния контрол. Не успях в рамките на деня, но този доклад още утре ще бъде входиран в Деловодството и ще имате възможността да се запознаете с него. Естествено, че не е нито секретен, нито с някакви специални неща в него. Да, доколкото все пак имам информация, може би стартира нещо като търговска тайна, но за мен важното е този доклад в пълния си обем да бъде Ваше достояние.
Благодаря Ви. Следващият въпрос е от народния представител Даниел Петров относно „Топлофикация – Габрово“ ЕАД – търговско дружество със 100% частен капитал. Заповядайте, господин Петров.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Не мога да повярвам, че моят въпрос стигна до залата. Уважаеми господин Министър, „Топлофикация – Габрово ЕАД“ е търговско дружество със 100% частен капитал и с предмет на дейност „Производство на електрическа и топлинна енергия“, съгласно лицензия за производство на електрическа и топлинна енергия № Л-008-03/17.10.2000 г. на Държавната комисия за енергийно регулиране – София, за срок от 20 години. В последните две и повече години дружеството влоши в пъти качеството на услугата топлоподаване към битовите абонати на град Габрово. Топлопреносната мрежа, която „Топлофикация – Габрово“ наследи и с която доставя топлата вода към своите абонати, е проектирана, изградена и години наред използвана за доставка на пара, а в последствие на топла вода към няколко пъти повече абонати и при доста по-високо налягане, както битови, така и десетки фабрики, училища и детски градини, които в днешно време се отопляват на газ. Това означава, че въпреки че мрежата е остаряла и амортизирана, тя съвсем не е толкова натоварена, както е била в пика, когато населението на Габрово беше два пъти повече. Безуспешно години наред институции като Община Габрово, областен управител, РИОСВ, няколко министерства издаваха препоръки, становища, налагаха санкции на същото дружество с цел то да започне да изпълнява качествено услугата си топлоподаване към абонатите на града. Към настоящия момент РИОСВ е наложила принудителна административна мярка – спиране производствената дейност на котлоагрегат EПГ ст. № 2 с мощност 23 MW, работещ на гориво – въглища, на „Топлофикация – Габрово“ ЕАД. В доклад на „Топлофикация“ от 2015 г. и от стенограми от заседания на КЕВР е ясно, че в изпълнение на инвестиционна програма в дружеството е инсталиран котел с модел SZL 2,5/400М, с вид на използваното гориво биомаса. Това означава, че ако в момента на единия от котлите е наложена принудителна мярка, то на котела, с който може да се произвежда освен топлоенергия, а и електроенергия чрез когенерация, е свободен и би могъл да работи, въпреки че през 2017 г. произвеждащият електроенергия котел беше включен към лицензията от КЕВР. Съгласно Глава осма „Контрол в енергетиката“ „министърът на енергетиката провежда предварителен, текущ и последващ контрол за техническото състояние и експлоатацията на енергийните обекти“. В тази връзка бих искал да отправя към Вас следния въпрос: от едно и също юридическо лице ли оперира дружеството по отношение на ангажиментите си по топлоподаване към жителите на град Габрово и производството на електроенергия и ако не, има ли КЕВР инструменти, с които да наложи на дружеството „Топлофикация – Габрово“ задължително осигуряване на необходимите мощности, с които да бъде в състояние да обезпечи адекватно абонатите, които използват услугата по договор, а съответно (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), в качеството си на министър на енергетиката бихте ли предприел адекватни мерки, с които да упражните необходимия контрол върху състоянието на този енергиен обект, а именно „Топлофикация -Габрово“? Благодаря.
Благодаря, господин Петров. Имате думата за отговор, господин Министър.
Уважаема госпожо Хюсменова, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петров, „Топлофикация – Габрово“ ЕАД е оператор на топлоелектрическа централа за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, служеща за топлоснабдяване на битови и небитови потребители на град Габрово. Съответно това дружество притежава лицензия за производство на електрическа и топлинна енергия – това е едната лицензия, и втората лицензия – за пренос на топлинна енергия на територията на град Габрово. И двете лицензии са издадени през 2000 г. от Комисията за енергийно и водно регулиране. Последното изменение, което ни е известно, е от 2019 г. Съгласно чл. 76 от Закона за енергетиката, именно Комисията – КЕВР, контролира съответствието на извършваните лицензионни дейности с условията на издадените лицензи, извършва превантивен, текущ и последващ контрол, а също така и текущо контролира съответствието на изпълнението на лицензионната дейност с условията на лицензията. В тази връзка поставеният от Вас въпрос, впрочем и Вие съвсем правилно посочвате, да, е от компетенцията на Комисията, на КЕВР. По отношение обаче на състоянието на „Топлофикация – Габрово“ като енергиен обект Ви информирам, че на основание чл. 75, чл. 77 и следващ чл. 78 от Закона за енергетиката през месец февруари тази година от контролни органи на Министерството на енергетиката е извършена проверка в следния обхват: 1. Техническо състояние и експлоатация на енергийния обект; 2. Прилагане на реда и техническите условия за топлоснабдяване и прекратяване на топлоподаването; 3. Изпълнение на задължението за набиране и съхраняване на резерви от горива, необходими за сигурно и непрекъснато снабдяване с енергия; 4. Спазване на разпоредбите на подзаконови нормативни актове по прилагането на Закона за енергетиката. От страна на контролните органи от Министерството на енергетиката са изискани копия на документи, оперативни сведения, всички те свързани с работата на съоръженията в централата за периода от 1 декември 2022 г. до 20 февруари 2023 г. Представената информация е анализирана. Установено е, че за част от периода подаващата температура на мрежова вода в топлопреносната мрежа на град Габрово се отклонява от граничните стойности, посочени в показатели за качество на топлоснабдяването, същите приети с решение на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране от 30 юни 2004 г. В тази връзка и на основание чл. 80, ал. 4, т. 1 от Закона за енергетиката са издадени задължителни предписания на „Топлофикация – Габрово“, а на основание чл. 77, ал. 1, т. 2 от същия закон, изготвеният констативен протокол, ведно с приложенията, е изпратен и до Комисията за енергийно и водно регулиране по компетентност. В тримесечен срок от получаване на задължителните предписания „Топлофикация – Габрово“ следва да уведоми контролните органи на Министерството на енергетиката за изпълнението им и да представи доказателства за това изпълнение. Срокът е 25 юли, тоест от следващия понеделник би трябвало вече да разполагаме с тези доказателства и с този отговор. До момента нямаме все още такъв отговор.
Благодаря Ви, господин Министър. Заповядайте, господин Петров – за реплика.
Благодаря Ви, госпожо Председателстващ. Уважаеми господин Министър, междувременно, докато въпросът ми стигне до зала, аз зададох два писмени въпроса – един път към КЕВР и един път към Министерството на земеделието. Това, което знаем, е, че „Топлофикация – Габрово“ оперира с два котела, единият от които – на въглищата, е спрян принудително, изваден от експлоатация от РИОСВ. Остава ѝ един, който е на биомаса. Съгласно един член от Закона за горите той трябва да бъде регистриран, съгласно този член по Закона за горите, а отговорът от Министерството на земеделието е, че преди четири години дружеството се е дерегистрирало по този закон – този закон, по който има проследимост на доставянето на суровини за гориво, с две думи, тъй като Законът за горите гласи, че трябва да има издаване на пътни листове, трябва да има проследимост на табелите на ремаркето, трябва да има вид суровина и така нататък, и така нататък, описано в превозни билети, както дървесината за огрев. Но „Топлофикация – Габрово“ се е дерегистрирала през 2019 г., ако не се лъжа, по този закон и оттам насетне, както се сещате, може да гори каквото си иска в този котел на биомаса. В същото време КЕВР ми отговарят, че няма нарушение на лицензията, тоест имаме един котел, изваден от експлоатация, един котел, който работи в разрез със закона, но в същото време КЕВР казват, че няма нарушение на лицензията. Моят въпрос към Вас основно е: ще има ли топло през новия отоплителен сезон за абонатите на град Габрово? Защото на Вас и на нас ни е ясно, че едно ново съоръжение да бъде изработено, пуснато в експлоатация, да минат всички проби, отнема няколко месеца, а до началото на отоплителния сезон има само три, ако не се лъжа, или четири. Въпросът ми е: има ли шанс абонатите на „Топлофикация – Габрово“ да останат без топло в новия сезон? Благодаря.
Желаете ли дуплика, господин Министър? Заповядайте.
Въпросът Ви е съвсем конкретен: дали имат шанс да останат без топло, или няма такъв шанс? Истината е, че трябва да се запозная действително с материалите, които ще изпратят от Топлофикацията, както и какви доказателства те прилагат. В компетентност, отговорът, който сме подготвили и който прочетох към Вас, беше в рамките на зададения преди това въпрос. Междувременно, уверявам Ви, че какъвто и въпрос да формулирате, а и междувременно, запознавайки се и с материалите, които ще ни бъдат предоставени, по надлежния ред ще Ви предоставя точен отговор. Тук смущаващо е, а и според това, което Вие казвате, далеч не е само рискът от топлоподаването и предоставянето на тази услуга, но и горивната база, която се използва. Това, което казвате, естествено, че е смущаващо.
Благодаря Ви. Въпрос от народния представител Борислав Гуцанов относно споразумението между „Булгаргаз“ ЕАД и турската държавна енергийна компания „Боташ“ от 3 януари тази година. Заповядайте, господин Гуцанов, да развиете въпроса си.
Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Газовото споразумение между „Булгаргаз“ и турската компания „Боташ“ е било одобрено от служебната власт, без никой от министрите да го е виждал. Това заявихте Вие по време на изслушването тук, в тази зала. Малко по-късно и премиерът Николай Денков го потвърди, като заедно с това нещо той каза, че самият факт, че е внесено като точка от Министерския съвет да се обсъжда споразумение, което тепърва ще се подписва, след това министрите излизат от заседанието – одобрили са споразумението, без да са го виждали – цитат на премиера. Вие ще го прикривате ли това нещо, или ще влезете в сериозен дебат по неговото разследване? Вие казахте, че е поръчана такава проверка. Докъде е стигнала тази проверка? Тъй като става въпрос за 1 млрд. 850 млн. кубика газ, която дали я взимаме, или не я взимаме, ние плащаме, което прави от 1 януари следващата година по 178 млн. долара на месец. Ако договорът се развали, поне това е като предварителни данни, неустойките са около 2 милиарда. Това дали е така, или не е така? Още повече нашият капацитет, който в момента ползваме, е около 2 млрд. 500 милиона приблизително. Ние имаме само по този договор 1 милиард 850, имаме възможност от Гърция, където е сто процента руски газ – 1 милиард, и Азърбайджан, където имаме 1 милиард, където също по-голямата част е руска газ. От едната страна се говори за диверсификация, от другата страна взимаме отново руска газ, но на пъти по-скъпа цена. Какво ще се прави с този договор в крайна сметка? Господин Министър, какво точно предвижда това споразумение; какви са неговите последици за енергийната ни система; ще плаща ли България по-висока цена на газа, от това което сме плащали през последните години, и този договор помага ли ни, или не ни помага? Какво става с енергийната ни система – допускаме да влезе турската компания вътре, или ние имаме също възможност да използваме и тяхната енергийна система? Защото, както е подписан договорът, ние ставаме заложници на този договор. За жалост, Народното събрание не прие да се направи комисия. Ние се обърнахме като парламентарна група към министър-председателя на изслушване и го помолихме той да окаже своето влияние на тези, които са гласували за него, които са гласували и за Вас, за да бъдете министър, а той министър-председател, за да има такава комисия и наистина да се стигне до заключение какво точно е този договор за страната ни? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Не може по този безнаказан начин всеки да подписва договор и след това да се прави на велик енергетик – говоря за предходния министър на служебния кабинет господин Росен Христов. Надяваме се, че Вие няма да прикривате и ще дадете точни резултати на това за какво точно става въпрос по този договор.
Благодаря, господин Гуцанов. Господин Министър, имате думата за отговор.
Уважаема госпожо Хюсменова, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гуцанов, да, знаете, че в рамките на проведеното на 23 юни изслушване тук, в тази зала, имах възможността да Ви запозная с основни аспекти от процеса по сключване на споразумението между „Булгаргаз“ и турската енергийна компания „Боташ“. Това споразумение, или все още с наименованието term sheet, е подписано на 30 декември 2022 г. между „Булгаргаз“ и „Боташ“, с което се осигурява достъп на „Булгаргаз“ до газопреносната инфраструктура на турската енергийна компания за периода 1 януари 2023 г. – 31 декември 2035 г. В подписаното споразумение като предварително условие е предвидено същото да породи правно действие след решение на Министерския съвет, с което се одобрява и акта на неговото сключване, както и всички съответни одобрения за двете страни. Споразумението е одобрено с Решение № 26 от 12 януари 2023 г. на Министерския съвет, като в рамките на съгласувателната процедура по чл. 32, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, отново повтарям същото, не е представено, за което има направени бележки от Министерството на финансите и Министерството на външните работи. Нещо повече, споразумението не е посочено и в приложенията към комплекта с документи, внесени за разглеждане от Министерския съвет. Да, и предния път отбелязах, вероятно свързано с факта, че споразумението е с гриф „Търговска тайна“. Това е неведнъж ползван действително похват. Да, споразумението на практика са основни договорености, които следва да се доразвият в стандартен договор за покупко-продажба на природен газ, който и в момента не е финализиран, тоест той е все още в процес на договаряне между „Боташ“ и „Булгаргаз“. В рамките на тези преговори има възможност за предоговаряне. Както и аз бях отбелязал предния път изрично в отговора до Вас, в това число и оптимизиране на част от договореностите, но на част от договореностите. Именно заради това, а не въпреки това споразумението е правнообвързващо и вече е произвело ефект във връзка с доставките през месец април от настоящата година. И при отговора предния път Ви обърнах внимание, че тези договорености на практика са отчетени и от КЕВР при формирането на ценообразуващите елементи на утвърдената с Решението от 1 април 2023 г. – това е Решение № Ц-7, цена на природен газ. Отлично знаете, че „Булгаргаз“ е еднолично акционерно дружество със собственик на капитал еднолично Български енергиен холдинг. Да, съгласно чл. 18 от Закона за публичните предприятия органът, упражняващ правата на държавата, не се намесва в управлението или в текущата оперативна дейност на публичното предприятие и спазва правата му. Нормата е императивна. Доколкото като министър на енергетиката упражнявам права на собственост на държавата в БЕХ, то следваме и всички действия, предприемани по отношение на дъщерните дружества на холдинга, съобразявайки и тази разпоредба. Но въпреки това и в изпълнение на правомощията си за осигуряване на доставките на природен газ и гарантиране на енергийната сигурност на страната, категорично Министерството на енергетиката ще окаже необходимата институционална подкрепа при използване на възможността за преразглеждане и предоговаряне на клаузи от споразумението. Искам още нещо обаче да Ви кажа извън тази част, която ми е подготвена от колегите като текст. Използвам случая да информирам допълнително, че на основание чл. 21 от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация с мое писмо от 21 юни на вниманието на Министерския съвет, представих доклад относно сключеното на 30 декември споразумение между „Булгаргаз“ и „Боташ“. Той беше разглеждан в рамките на оперативно съвещание на Министерския съвет на 21 юни и съответно бих призовал всеки да се запознае и със съдържанието на споразумението. Доколкото то е все пак е с гриф за търговска тайна това може да стане към момента в офиса на „Булгаргаз“. Знаете адреса. Мога да го прочета все пак – улица „Петър Парчевич“ № 47 в София, при съответно строго спазване на правилата за поверителност и защита на търговската тайна, за което, разбира се, ще бъде и съставен надлежно подписан протокол. Нямам никакво намерение, заявявам го както и при въпроса, който беше свързан с газьола, да прикривам каквито и да е действия. Вярно е – това беше широко прокламирано, широко обяснявано като успех и като важно за България споразумение. Да, съгласен съм, че възможността за диверсификация е нещо важно. Продължава да е смущаващо и трябва да е смущаващо – на това обърнах внимание и при предното изслушване – изключително дългият срок от 13 години. Направиха се изрични интерпретации защо, как? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Благодаря Ви, господин Министър. Заповядайте, за реплика, господин Гуцанов.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Господин Министър, Вие наистина сте много добронамерен в изказа си, обаче въпросът ми е много прост и ясен. Ще потърсите ли отговорност от хората, които са подписали този договор? Ще подадете ли сигнал до компетентните органи? Защото Вие и предния път ги казахте тези неща. Нямаме разминаване по констатациите, но ние така, ако констатираме, то всеки път се взема повече и повече от тази държава и тя се ограбва повече и повече. Ще има ли такъв сигнал от Вас? Разбирам, че ще се пробват да се направят определени подобрения на споразумението. Само че по този начин подходихме и към Плана за възстановяване и устойчивост и няма нищо подобрено по него. Може и да не можете, защото това са вече две страни. Много ясно и просто. Ще има ли сигнал, няма ли да има? сигнал. Ще има ли най-накрая някаква отговорност от някой? Ще има ли някаква справедливост в тази държава? Още нещо, тъй като говорим за „Булгаргаз“. За кораба, който пристигна на цена 112 долара на мегават часа – Вие го знаете – на „Шениер“. По това време спотовият пазар е 44 долара. Е, някой ще понесе ли тази отговорност? Тук става въпрос за десетки милиони отново ощетяване на държавата. Шефът на „Булгаргаз“ ли ще ги понесе? Кой ще го направи? В микса ли е този кораб, или не е в микса? Пак нещо, което е свързано с „Булгаргаз“. Отварям темата, защото Вие ни пратихте да отидем в „Булгаргаз“. Най-вероятно и това ще го поставим другата седмица. Ето тук пак казвам: говорим за около 60 милиона ощетяване от един кораб, че след това има поръчан и втори отгоре на всичко. Тези хора, които ги подписаха, на работа ли са? Не са ли на работа? Потърсена ли им е отговорност? То не може такова нещо.
Благодаря Ви. Желаете ли дуплика, господин Министър? Не. Заповядайте.
Благодаря, уважаема госпожо Председател. Може би Народното събрание наистина трябва да влезе в контакт с Министерския съвет. Какво ми направи впечатление, уважаеми господин Министър. Вярно, че може би това Ви е първият парламентарен контрол. Нямате опит. Две са основните задачи на Народното събрание. Едната е законодателство, другата е парламентарният контрол. Тоест, българското общество да разбере как е управлявано, как са харчени неговите пари. Парите, които то събира от ежемесечното плащане на данъци. Какво се случва във Вашите отговори на този въпрос за газьола и на този въпрос за „Боташ“, който колегата Гуцанов зададе. Вие ни отговаряте следното: вкарал съм доклади, запознайте се с тях. По първия въпрос, вкарал сте доклад в Деловодството на Народното събрание. По втория въпрос ни отговаряте, че сте вкарал доклад в Министерския съвет, който сте разгледали на оперативно заседание. Дори не заради самите нас, народните представители, а от уважение към българския народ Вие трябва да кажете какво се констатира в този доклад, защото иначе парламентарният контрол губи своята функция. Основната функция на парламентарния контрол е българите да разберат как ги управлява правителството. Независимо кое правителство. Ние сме длъжни и ние се опитваме да направим това, но в същото време Вие твърдите – няма да прикривам никакви злоупотреби, но в същото време точно това правите. Така че молбата ми е, господин Министър, да го знаете и занапред – ние искаме ясни и кратки отговори с ясни и кратки констатации. Ние не искаме тук да ни четете какво Ви е написала Вашата администрация. Това сме го слушали и от Ваши предшественици. Повярвайте ми, администрацията пише едно и също и от това, което пише администрацията не става ясен отговорът на поставения въпрос. Така че моля Ви си вземете някаква бележка и Вие, госпожо Председател, към всички министри, защото иначе парламентарният контрол губи своята функция. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Проданов. Заповядайте, господин Стойнев, да развиете Вашия въпрос относно доставките на ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй“.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Въпросът бе продиктуван от информацията, която излезе, че „Росатом“ прекратява доставките на свежо ядрено гориво за България. За радост, разбира се, „Росатом“ опровергаха тази информация, като заявиха, че те ще изпълнят своя договор, който изтича на 31 декември 2025 г. Съгласно този договор ще е необходимо и зареждане на ново ядрено гориво, тоест V блок ще работи с това гориво до пролетта на 2024 г. Разбира се, за колегите да кажа, че за всяко едно годишно зареждане, особено за V блок, са необходими 48 свежи касети – така поне си спомням, и опасността бе ние наистина да изпаднем в една патова ситуация. Както казвам, когато „Росатом“ са изпълнили ангажимента и те смятат да продължават да изпълняват своя ангажимент не само към България, а и към всички свои партньори в Европа, надвисва една опасност – тук леко ще променя въпроса, господин Министър – в крайна сметка Вие като министър трябва да сте готов за всякакви ситуации, защото от пролетта на 2024 г. ние трябва да имаме друг тип гориво, което да зареждаме на Блок V. Разбира се, това решение не бе на база анализи, не бе на база технически спецификации, а бе решение на парламента. Ние от БСП тогава категорично възразихме, защото счетохме и ще продължаваме да считаме, че това не е работа на българските политици, на българския парламент да се казва, а именно с какво гориво ще работи ядрената централа. Само че, господин Министър, доколкото знам Агенцията за ядрено регулиране не се е произнесла и как Вие виждате ситуацията, ако нямаме отговор на Агенция за ядрено регулиране до пролетта на 2024 г.? Какво ще се случи тогава, при положение че не сме удължили договора с „Росатом“, а от друга страна пък, нямаме и необходимия лиценз? Благодаря.
Благодаря, господин Стойнев. Заповядайте за отговор, господин Министър.
Уважаема госпожо Хюсменова, уважаеми господин Стойнев, дами и господа народни представители, ако малко просроча времето, се извинявам, но темата е важна. За целите на настоящия отговор беше изискана информацията от АЕЦ „Козлодуй“ и въз основа на това Ви информирам за следното. Към момента АЕЦ „Козлодуй“ има съгласуван с агенция по доставки към „Евратом“ действащ – да, до 31 декември 2025 г. – договор за доставка на свежо ядрено гориво с акционерно дружество ТВЕЛ. Съгласно този договор блок V е осигурен с ядрено гориво до пролетта на 2024 г., блок VI, защото е важно също да се каже, до есента на 2034 г. В настоящия договор – да, има клауза, която дава възможност да се осигурят две опционни доставки на ядрено гориво. Те, разбира се, касаят само горивото тип ТВСА за блок V в периода 2024 – 2025 г., при условие че същите бъдат одобрени от агенцията по доставки към „Евратом“. В изпълнение на решението на Народното събрание на Република България от 9 ноември 2022 г., естествено, аз не мога да коментирам дали е правилно, или неправилно, за възлагане на Министерския съвет да осигури условия за лицензиране на неруско ядрено гориво и в съответствие с европейските директиви на 22 декември 2022 г. е подписан договорът между АЕЦ „Козлодуй“ и „Уестингхаус Електрик Швеция“ за производство и доставка на ядрено горивни касети тип RWFA за блок V на АЕЦ „Козлодуй“. Предвиденият период е 2024 – 2033 г. Доставката на първата партида касети е планирана за месец април 2024 г. Да припомня, че първото зареждане е планирано за месец май 2024 г., но при условие че към този момент има издадено разрешение от Агенцията за ядрено регулиране. Впрочем, на 29 декември 2022 г., за да е пълен и отговорът, Министерски съвет одобрява с Решение № 1074 и доклад на министъра на енергетиката за сключване на споразумение между АЕЦ „Козлодуй“ и „Фраматом“ за сключване на договор за доставка на свежо ядрено гориво и за блок VI на АЕЦ „Козлодуй“. Договорът с френската компания е подписан на 24 март тази година и включва доставки за периода 2025 – 2034 г. С изпълнението на тези две събития България е направила своята стъпка в постигане на целите от процеса на диверсификация на доставките на свежо ядрено гориво в национален план. Да, с новите договорености се осигуряват два независими конкуренти канала за снабдяване на атомната електроцентрала с гориво. Това са и действия в унисон с политиката на Европейския съюз в частност на агенцията по доставките на „Евратом“ за търсене на алтернативи на руското ядрено гориво. Всъщност, именно и в съответствие с политиката на „Евратом“ и с цел намаляване на зависимост от единствени доставчици за гарантиране сигурността и надеждността при производство на електрическа енергия в АЕЦ „Козлодуй“ е и разработена програма за диверсификация на доставките на свежо ядрено гориво. Всъщност в изпълнение на тази програма пък е сключен договора между дружеството и компанията „Уестингхаус Електрик Швеция“ за разработване на анализи на безопасността с цел лицензиране и внедряване на алтернативен тип ядрено гориво на блок V. Анализите са необходими именно за доказване на безопасна експлоатация на новото гориво на реактора на V блок и съгласно националната нормативна уредба осигуряването на тези анализи е задължение на АЕЦ „Козлодуй“. Към 3 юли – ние тогава подготвяхме и участието за този парламентарен контрол, но това е и до момента очевидно актуално – от „Уестингхаус Електрик Швеция“ са предадени всички 48 технически отчета по проекта, подлежащи на приемане от експертен технически съвет към АЕЦ „Козлодуй“, от които до момента са приети 35 – това е актуализирана стойност. Допълнително са предадени 29 от общо 31 референтни отчета. Те обаче не подлежат на приема от експертния технически съвет. Последната информация, която имам от АЕЦ „Козлодуй“, е, че дружеството изготви и предстои да представи в петък – 21 юли, в Агенцията за ядрено регулиране крайно техническо решение – това е и заявление, включващо необходимите анализи на безопасността за въвеждане в експлоатация на новото гориво. На практика ето това стартира процеса на лицензиране на алтернативен тип ядрено гориво на V блок от АЕЦ „Козлодуй“. Благодаря за вниманието.
Благодаря Ви, господин Министър. Заповядайте за реплика, господин Стойнев.
Благодаря Ви, господин Министър. Само че има един проблем. Проблемът е, и може би тук всички народни представители и българските граждани трябва да разберат, че ако няма разрешение от Агенцията за ядрено регулиране, ние наистина изпадаме в една патова ситуация. Да, слава богу, че има клауза в договора с „Росатом“, така че да можем да имаме допълнителни касетки, но ако това разрешение не бъде издадено, наистина се получава една смешна ситуация. Смешна, защото, при положение че имаме ядрена централа, да останем без ядрено гориво. Оставям настрана проблема с отработеното ядрено гориво – мисля, че около 900 тона е отработеното ядрено гориво на площадката на АЕЦ „Козлодуй“. Какво ще го правим след това? Все още тепърва имаме да разсъждаваме по този въпрос. Но, господин Министър, проблемът е следният. Проблемът е, че Вие като министър трябва може би по-отчетливо да казвате Вашето мнение. Да, Вие не бяхте министър, когато Народното събрание взе подобно решение. Имам чувството, че Народното събрание започва да управлява енергетиката, а не Министерството. Вие сте този, който трябва да кажете: тези два реактора, примерно за „Белене“, трябват ли ни, или не ни трябват, а не Народното събрание да Ви налага политика – отивайте, преговаряйте с украинците и продавайте двата реактора. От отговора, който чух в Енергийна комисия, стана ясно, че де факто Вие въобще не сте разговаряли с Вашия колега от Украйна по повод нуждата от продажбата на ядрените реактори. Второто, което е. Може би трябваше да оставим Агенцията за ядрено регулиране, първо, да издаде нужното разрешение за новия тип гориво и тогава вече да се прибегне към подписването на договори. Сега всички чакаме и се надяваме напролет наистина вече да имаме такова разрешение. Това прибързване, този натиск, който се оказва, дори политически върху Агенцията за ядрено регулиране, не дай си боже, да има ефект върху сигурността на системата. Не е Ваша… Аз затова казвам, когато парламентът започва да взима решенията на база министерство, може да има проблем. Вие тогава не бяхте министър, но се надявам оттук нататък наистина да бъдете активен в тази Ваша роля, така че Вие сте този, който да определя каква трябва да бъде политиката, а не българският парламент. Благодаря Ви.
Благодаря, господин Стойнев. Желаете ли дуплика, господин Министър? Преминаваме към следващия въпрос от Александър Николов Вълчев относно визията за развитие на нови производства на територията на комплекс „Марица изток“. Заповядайте.
Благодаря, госпожо Председателстващ. Господин Министър, отчитайки значението на комплекса „Марица изток“ за региона, както и за страната, смятам, че държавата във Ваше лице дължи на хората отговори по няколко казуса с висока обществена значимост. Аз съм ги разделил на няколко въпроса. Ето първия от тях: каква е визията за развитие на нови производства на територията на комплекс „Марица изток“ и как те ще се отразят на енергийния баланс на страната, на икономиката и развитието на региона? В тази връзка има ли план-график за развитието на територията в комплекса? Това е първият ми въпрос, по-нататък ще задам и следващия.
Благодаря, господин Вълчев. Господин Министър, заповядайте за отговор.
Уважаема госпожо Хюсменова, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вълчев, съвсем в началото на отговора бих искал да благодаря за така поставения въпрос. Да, Маришкия енергиен комплекс е с водеща роля за енергийната сигурност на страната. В тази връзка плановете за развитие и плавна трансформация следва да надграждат както стратегическото значение на комплекса за енергийната сигурност на страната, така и неговата роля за устойчивото развитие на региона. В този смисъл и при отчитане на целите на Европейския съюз в областта на климата и Зелената сделка статутът на комплекс „Марица изток“ следва да еволюира на принципа трансформация на активите, управление на тези активи, отчитайки кои сред тях: локация, свързаност, но преди всичко високата професионална техническа квалификация на заетите. Предвиждаме този процес да се развива чрез изработване на цялостно интегрирано решение за ефективно управление и инвестиции, не на парче, осигуряваща трансформация на активите в комплекса, и това трябва ясно и еднозначно всеки път да се казва – казвам от първия ден на встъпването ми на тази позиция. Това цялостно решение включва не само активно навлизане на възобновяеми енергийни източници, но дори преди всичко развитие на водещи позиции по отношение на нови енергийни технологии, в това число инвестиции в производства, технологичен парк, проекти в областта на ниско емисионен водород, термопомпи, компоненти за ВЕИ технологии, въглеродно неутрални технологични паркове, въглеродно неутрални централизирани и децентрализирани системи за комбинирано производство на електроенергия, топлина и студ. Всички тези нови производствата следва да бъдат подчинени на виждането за високо технологично ниво и осигуряване на заетост на квалифицирания работен персонал – заетост при съответно адекватно заплащане и условия на труд. Реализацията на инвестиционните инициативи в процеса на подобна трансформация на комплекса изисква активно включване и участие на всички заинтересовани страни на принципа на партньорство, в това число и държавата чрез своите енергийни дружества, но освен това и инвеститори, водещи технологични компании, неправителствени организации, местни заинтересовани страни, социални партньори и прочие. Аз съм абсолютно убеден и вярвам, че в този процес с Вас, народните представители, можем и трябва да бъдем партньори, да имаме добър потенциал за полезно взаимодействие. Тази допълнителна синергия трябва да се търси и по линия на подпомагане на процеса с целенасочено програмиране на средствата на фондове и инструменти от Европейския съюз. Ето това е именно визията, заложена от Министерството на енергетиката при разработване в момента на пакета реформи и инвестиции по Националния план за възстановяване и устойчивост, проектите за териториалните планове за справедлив преход. Впрочем не само за регион Стара Загора, същото важи и за регионите в Перник и Кюстендил. Благодаря за вниманието.
Благодаря, господин Министър. Господин Вълчев, заповядайте за реплика.
Репликата ще я развия след отговора на останалите въпроси, защото те са свързани общо взето с първия въпрос. Ето и другите въпроси: какви са резултатите от водените преговори по предоговаряне по ПВУ, предвид изготвяне на план за постигане на целите от него, намаляване до края на 2025 г. с 40% на въглеродния диоксид спрямо 2019 г. и разработен ли е план за постигане на тази цел? Как той се отразява на комплекса „Марица изток“ и предвижда ли се спиране на енергогенериращите мощности на територията на комплекса? Съобразени ли са етапите за спиране на мощностите с енергийния баланс на страната, както и с факта, че извеждането от експлоатация на отделни структурни елементи и мощности от комплекса изискват време между 5 и 15 години, и знаем, че това ще струва може би милиарди на бюджета, които ще бъдат платени от нас, гражданите? Изготвен ли е някакъв план, как ще се поемат тези средства от държавния бюджет? Имате ли някаква визия по тях? Благодаря.
Заповядайте, господин Министър.
Уважаеми господин Председателстващ, дами и господа народни представители, уважаеми господин Вълчев! В изпълнение на решението на Народното събрание от 12 януари 2023 г. за задължаване на Министерския съвет да промени Плана за възстановяване и устойчивост в част „Енергетика“ на 26 януари 2023 г. от българска страна е изпратено писмо от представителите на Европейската комисия, с което Комисията е информирана за решението на българския парламент. Посочено е, че правителството е започнало подготовка по представяне на обосновано искане за изменение на Плана за възстановяване и устойчивост въз основа на чл. 21 от Регламента за създаване на механизъм за възстановяване и устойчивост. На свой ред Европейската комисия отбелязва, че очаква предложенията за промени да предоставят алтернативи с равностоен ефект, пакет от реформи и мерки, които да постигат същите или подобрени резултати от реформите, които страната иска да замести. Тази препоръка е обоснована с аргумент, че реформите и инвестициите в плана са от основно значение за справяне със специфичните препоръки за България в контекста на Европейския семестър и най-вече тази за декарбонизация на икономиката, включително във въгледобивните региони. Това становище на Комисията е препотвърдено и през месец март 2023 г. Отново е подчертано тогава, че реформите относно декарбонизацията не подлежат на отпадане чрез отхвърлянето на ангажимент от Народното събрание без предоставяне на алтернативни решения. От страна на Европейската комисия се изискват ясни ангажименти по Плана за възстановяване и устойчивост и конкретна измерима информация. Категоричната позиция на Комисията е, че реформата за декарбонизация на енергийния сектор е една от най-важните реформи и нейното предоговаряне е възможно само при условие че бъдат предложени алтернативни мерки с еквивалентен ефект, с които да бъде постигнато значително намаляване на емисиите на въглероден диоксид от енергийния сектор до 2026 г. В тази връзка и към момента действително, буквално в момента и докато съм тук, се работи изключително активно. Тук е мястото да отбележа, че по отношение на мощностния електроенергиен баланс, сценариите за развитие, е възобновена работата и на Комисията по енергиен преход към Консултативния съвет за Европейската зелена сделка към Министерския съвет. Този процес изключително се фокусира върху моделиране, което моделиране ще бъде приложено както при предстоящата актуализация на Интегрирания план за енергетика и климат, така и при финализиране на териториалните планове за справедлив преход и изработване на интегрирано цялостно решение за ефективното управление и инвестиции, осигуряващи тази трансформация на активите, както отговорих в предния въпрос, на комплекс „Марица изток“ в процеса на енергиен преход. Благодаря за вниманието. Аз ще ползвам и правото на дуплика.
Благодаря Ви, господин Министър. Господин Вълчев, заповядайте за реплика.
Благодаря Ви, госпожо Председателстващ. Господин Министър, всичко, което казахте, звучи като един доклад от Брюксел, като че ли – някакви сухи, как да кажа, изречения, бюрократични, на които според мен не стана много ясно на хората какво всъщност ги чака. Много добре знаете, че там има поне 12 хиляди човека, които искат да разберат ще има ли работа за тях? Да, ще има някаква трансформация, ще има алтернативни източници. Може би ще има пароцентрали, ще има газови централи – нещо, което явно Вие работите, Проектът „Захир“ също, Вие сте много активен в този проект. Но все пак хората искат да знаят какво ги очаква там. Искам да Ви прочета малко цитати на хора, които в момента са от управляващата коалиция. При посещение в Раднево Кирил Петков и Асен Василев казаха, че според заложените от тях параметри в Плана за възстановяване и развитие никаква част от мините, както и работни места, не трябва да бъдат закривани, тъй като Планът ясно посочва, че това може да се случи най-рано след 2038 г. Те казват: „Ние сме заложили в Плана за възстановяване и развитие до 2038 г. нищо в комплекса да не се затваря, така че до 2026 г. няма да се затварят мините. Остават да си работят и всички ТЕЦ-ове.“ Това казва Асен Василев. Кирил Петков: „Планът за възстановяване и развитие предвижда затваряне на част от капацитета тук и построяване на парогазови централи. Представете си как бихме изглеждали сега, ако имахме една газова зависимост и затворени мини! Не само че защитаваме работните места тук и мислим, че не трябва да се затваря нищо преди 2038 г., но е важно да поддържаме българските миньори и българските ресурси, за да не допускаме външна енергийна зависимост.“ Това, от едната страна на коалицията. От другата страна на коалицията ходиха с едни тениски, на които пишеше: „Марица изток“ е България“. Те казваха: „2026 г. е абсолютно нереалистичен срок. Ние не вярваме в искреността на нашите опоненти от така наречената батерийна коалиция – хората, които спазариха „Марица изток“ срещу проекта за батериите“. Казваха също: „Ако се случи нещо с „Марица изток“, всички ще го усетим по джоба си. За да запазим комплекса, трябват две неща. Първо, да осъзнаем, че това е проблем за България и той трябва да бъде защитаван. И, второ, че предоговарянето на завещаните ни планове и анекси от Кирил и Асен може да стане само от правителство, което има силата да го направи.“ Сега има правителство, сега ще видим и накъде ще отиде силата, силата ще бъде ли с тях и какво ще направят за хората в региона! Още нещо искам да кажа за проекта „Захир“, който Вие поддържате. Имаме чувството, може би обосновано, че проектантите и инвеститорите така са направили, че в крайна сметка жителите на Стара Загора ще платят за тази трансформация. Може би след време ще имаме възможност да се срещнем с Вас и да говорим по-детайлно, но всичко, което се залага по тази трансформация, в крайна сметка ще се плати с обществен ресурс. Имаме усещане, че жителите най-вече на Стара Загора, както и всички данъкоплатци, в крайна сметка ще трябва прескъпо да платят за тази трансформация, за това нещо. Дано да ни опровергаете. Благодаря Ви.
Благодаря, господин Вълчев. Заповядайте за дуплика, господин Министър.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вълчев, уважаеми дами и господа народни представители! Не знам какво имате предвид в случая конкретно с Проект „Захир“ и защо той трябва да бъде относим като плащане от българския данъкоплатец или пък от страна на обществеността в град Стара Загора. Той няма ангажиране на такива средства под никаква форма. Това е Проект за малка водородна долина съвсем в друга концепция. Философията на трансформация, за която реално говорим и която всъщност е огромното предизвикателство, това е и в личен план огромното предизвикателство при поемане на този пост. Със сигурност едва ли е имало в историята назад колега министър, който да иска много бързо да разреши тежък проблем, в това число с големи социални измерения и освен това със значим ефект върху енергийната система в страната. Водя се от ясната убеденост, че без значение дали някой казва произволни години – 38-а, 28-а, 58-а година, представете си, че никой не очаква как до 31 декември на съответната и седма година целият комплекс работи и на първи януари от съответната 20-а, 30-а или 58-а година изведнъж осъмваме с територия, на която имаме фармацевтични компании, високотехнологични производства, халета, съответно средства за стартъпи и прочие, и прочие. Не, няма как това да стане! Знаете отлично, че аз работя от много години в региона на Стара Загора и виждам различни заинтересовани групи. За мен тази, която е най-водещата, е групата от работещите там – тези, чийто хляб най-много зависи от работата на този комплекс, от функционирането между отделните участници в този комплекс, тъй като те далеч не са изолирани, знаете, най-малкото по линия на добавена стойност и ценообразуване, от въглища до крайна цена на електроенергия, и всъщност на тях се дължи именно най-много. Има и други заинтересовани, които са свързани със свои бизнес интереси в тоя регион, обслужващи различни структури и прочие. Тях какво да ги мислим? Те най-лесно ще посрещнат съответната дата първи януари. Датата първи януари не могат да я посрещнат всъщност работещите там и най-много на тях не им се казваше във всичките години – добре, какви алтернативи имаме и какво можем да направим. Периодично изникваха инициативи на парче. Тук ще отделим един парцел, ще направим 100 мегавата или 200 мегавата солари, и най-често е с оправданието зад красиви думи, например водород. Аз толкова съм се наслушал на оправдание под формата на водород! Това го видяхме и в онази свенлива визия, която трябваше да бъде стратегически документ въобще за енергетика в България, забележете, в която оправдавахме съществуването на ядрена енергетика с цел производство на водород, а логиката е точно обратната, така че съвсем сериозно подхождаме по тая тема. Действително за нея аз съм обичайно много обран в изказа си точно защото е много чувствителна тази тема, но действително много наблягаме на качествено моделиране. В момента един от параметрите – гледах одеве и телефона си, по който работим, е адекватното калкулиране на търсенето особено за индустриалните нужди на електроенергия за целия период, и то чувствително над този хоризонт. Говорим за периода след 1950 г. За нещастие, по отношение на търсене на електроенергия от домакинствата като тренд числата са в посока надолу. Ама защо?! Защото това е другата фундаментална тема за България и изключително зловещата демографска картина – нямаме друг не на Балканите, не в Европа такъв изчезващ народ. В предни варианти на интегрирания план са правени едни, бих ги нарекъл, фалшиви разчети, при които разчитаме на едни по-големи бройки от хората, само и само да направим любимите аджъстманти – на български език, на някакво търсене на битово потребление. Е, да, ама не! Какви аджъстманти – говорим за към 1930 г. и 5400 души?! Ние дори увеличаваме дела на електропотребление, което много пъти сме видели в бизнеса – по-енергоефективен, по-голямо електропотребление. Защо? Защото ставаш по-конкурентоспособен и произвеждаш повече. Напредват технологиите, купуваме си все повече устройства с уж по-висок енергиен клас и накрая нето консумираме повече, но уви демографската картина е тази, която отразява накрая един спадащ тренд и на това потребление. Този баланс е изключително важен в момента като разчети за адекватното прогнозиране на електропотреблението, защото ние ще сбъркаме във всеки от крайните варианти…
Времето Ви изтече.
Знам, че просрочвам, ако позволите буквално само още минута с това. Ще сме в голяма грешка, както, ако подценим нуждата от електрогенерация и останем в дефицити, така и ако чувствително я надценим и тогава пък ще останем с едни паметници, енергогенериращи мощности. Ето това са опитите да развиваме крайния прогнозен мощностен, електроенергиен баланс и мястото в него на енергийния комплекс „Марица изток“. Едва при това можем и това е логичната картина. С ясните цели, които имаме в дългосрочен план, в интегрирания план, да сведем надолу териториалните планове като средносрочни и Плана за възстановяване и устойчивост като краткосрочна инициатива. Това е инициативата до 2026 г., дори и да допуснем, че ще се разгледа малко по-късно. Благодаря.
Благодаря, господин Министър, за участието Ви в днешния парламентарен контрол. Преминаваме към следващите въпроси към министъра на транспорта и съобщенията. Въпрос от народния представител Ивайло Василев Папов относно състоянието на железопътен прелез при село Лютиброд, община Мездра, област Враца и възможност за неговото обезопасяване. Заповядайте да развиете въпроса.
Благодаря, госпожо Председателстващ. Господин Министър, въпросът зададох още от предното правителство, служебното, тъй като въпросът дойде и въобще в нашата област дойдоха поредица от въпроси, след като се затвори трасето между Мездра и Ботевград. Село Лютиброд, община Мездра, се намира на 8 км от общинския център и в него в момента се пресичат два вида транспорт – железопътен и шосеен. Този второкласен републикански път води и до село Ребърково, прави връзка и с първокласния път, който в момента е в ремонт, а третокласен общински път свързва село Лютиброд с Челопек, в момента, в който минават автобусите и колите, а освен това в Лютиброд има, минава железопътна линия София – Горна Оряховица – Варна. Откакто се затвори шосето, прелезът, където се пресичат двата вида транспорт в самото село Лютиброд, става изключително натоварен. Пътят е затворен вече от един месец и половина и така се ползва. Минавам доста често оттам, има достатъчно видимост, когато минава влакът, но аз си мисля, че съобразно характера на хората, които живеят в моя край, а те са по-буйни, а и не само, един прелез, един жп прелез би направил по-безопасно преминаването на този прелез през село Лютиброд и затова обезопасяването за мен е много належащо. Във връзка с гореизложеното, моля да ми отговорите на въпроса: какво е състоянието на този железопътен прелез в село Лютиброд и какви мерки могат да се вземат за обезопасяването му? Благодаря.
Благодаря Ви, господин Папов. Заповядайте, господин Министър, имате думата за отговор.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Папов! Във връзка с Ваш сигнал относно състоянието на жп прелеза през село Лютиброд, община Мездра, област Враца, Ви уведомяват следното. Съгласно техническия паспорт на цитирания железопътен прелез, същият се намира на км 78 плюс 169 по втора главна железопътна линия в междугарието Зверино – Мездра юг. Прелезът се пресича от общински шосеен път, четвърти клас, броят на жп коловозите през прелеза са два – ъгълът на пресичане е 90 градуса, а прелезът е оборудван с еластична настилка с ширина 7,20 м. Към настоящия момент прелезът е оборудван с апаратура за автоматична прелезна сигнализация, като същият е съоръжен с необходимото техническо оборудване в съответствие с категорията си съгласно всички изисквания на националните нормативни документи. С получено сигнално писмо, регистрационен № 369000-17823, от 4 октомври 2022 г. Областна дирекция на МВР – Враца, информира Държавно предприятие НКЖИ за възникнала необходимост от пресъоръжаване на железопътния прелез на км 78 плюс 169 в междугарието Зверино – Мездра юг по втора главна железопътна линия във връзка с предстоящото въвеждане на временна организация на движението и затваряне на път I-1 в района на град Ботевград до град Мездра и пренасочване на автомобилното движение по обходен път село Челопек – село Лютиброд през цитирания прелез. В отговор на сигналното писмо до Областна дирекция МВР – Враца, с № ЖИ 42843/1410, от 14 октомври 2022 г. ги информираме, че всички разходи, свързани с пресъоръжаването на цитирания прелез от автоматичната прелезна сигнализация в автоматична прелезна бариера следва да бъдат за сметка на възложителя на обект по изграждането, на път I-1 в участъка от град Ботевград до град Мездра. Със Заповед, № 1912, от 11 ноември 2022 г. на генералния директор на Държавно предприятие НКЖИ е назначена комисия за определяне на възможностите и условията за пресъоръжаване на прелеза – от прелез без бариери в прелез с бариери. Констатацията на Комисията, приетите решения и начинът на финансиране на съответното преустройство на прелеза са подробно описани в приложението към настоящия отговор. Към настоящия момент Държавно предприятие НКЖИ със собствени средства е монтирало видеонаблюдение на опасната зона на прелеза съгласно приетите решение. С писмо № ЖИ 5085, от 1 февруари 2023 г. генералният директор на ДП НКЖИ уведомява председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ в т. 2 от цитираното писмо за необходимостта да се предприемат дейности за пресъоръжаването на прелеза поради пренасочване на пътния трафик при осигурено финансиране от възложителя на обекта по изграждане на път I-1 в участъка от град Ботевград до град Мездра. Към настоящия момент не е получен отговор и от Агенция „Пътна инфраструктура“. Благодаря за вниманието.
Благодаря Ви, господин Министър. Заповядайте за реплика, господин Папов.
Благодаря Ви, господин Министър. Вие отговорихте достатъчно добре, но прехвърлянето на топката между две министерства за път, който традиционно се използва много малко, а сега заради затварянето е жизненоважен, може да доведе до страшни неща. Доколкото аз знам, миналата година имаше катастрофа с автобус или с бус, или с един от новите локомотиви и това струваше на България 1 млн. 700 хил. лв., а другото е човешкият живот. Надявам се, тогава аз ще попитам и този въпрос ще го задам и към регионалния министър, но това трябва да се направи, защото не искам постфактум да идваме и да казваме: казах ли Ви, защото това не е моята работа. Благодаря.
Благодаря Ви. Желаете ли дуплика? Преминаваме към следващото питане от народните представители Емил Янков Янков и Ангел Жеков Георгиев относно бъдещото развитие на летище Пловдив. Заповядайте, имате думата.
Госпожо Председателстващ, дами и господа народни представители, господин Министър! Летище Пловдив е регионално летище, което обслужва Южен централен район на България и население над два милиона души на разстояние час и половина по шосе. Летището се намира на 12 км източно от град Пловдив, вторият по големина град и културна столица на страната. Разположен е в самия център на Балканския полуостров и градът е подходяща отправна точка за пътуване из целия район. През 1928 г. е поставено началото на гражданското въздухоплаване в град Пловдив с първия пробен полет София – Пловдив – Ямбол – Бургас. През 1932 г. официално е открито летището в Пловдив и е разположено върху 80 хектара в близост до шосето за Асеновград. Фактологията, която съм приложил, е доста дълга, няма да я чета цялата, само искам да спомена още няколко факта, които смятам, че са важни. По време на мострения панаир от аерогара Пловдив се обслужват по над 25 полета само за ден. През 70-те години се развиват товарни полети на авиокомпания „Аерофлот“, която превозва оранжерийна продукция със самолети Ил-18, AН-12 и Ту-154, като само през 1972 г. са превозени повече от 5000 тона. През 2007 г. летище Пловдив достига капацитет 104 130 превозени пътници, което е рекорд към тогавашния момент на летището. През този период има повишаване на чартърите от Малта, Лондон, Манчестър, Бирмингам, Кардиф, Единбург и Мидлендс, Глазгоу, Хъмбърсайд, Нюкасъл, Белфаст и Дъблин. На 23 февруари 2009 г. е направена първа копка за нов пътнически терминал, чрез който могат да се обслужват над 500 хил. пътници годишно. Цената на строителството е 45 млн. лв. В него са включени изграждане на четири нови стоянки за самолети – така броят им достига 12, нова пътека за рулиране, паркинг и пречиствателна станция. На 1 юли 2009 г. е открит новият пътнически терминал. В края на 2009 г. започва да се обслужва редовна линия Пловдив – летище Домодедово – Москва. 2010 г. започва да се изпълняват редовни полети между Пловдив и лондонското летище Станстед, а през 2011 г. между Пловдив и летище Бергамо, което се намира на 45 км от Милано, както и летище Хан, намиращо се на около 120 км от Франкфурт на Майн и Люксембург. През зимния сезон на 2011 – 2012 г. се изпълняват чартърни линии между Пловдив, Дъблин, Ростов на Дон и Белфаст. През 2020 г. през летище Пловдив са минали над 221 721 пътници. Въпросът ми е как виждате бъдещето на летище Пловдив? Доколкото разбрах от Вашето представяне пред Комисията по транспорт и съобщения, проявявате интерес към него. Смятате ли държавата да инвестира и да управлява съвестно летище Пловдив, или имате намерение да го отдадете на концесия? Също така, предвид географското му положение, смятате ли за удачно развитието на карго полетите? Благодаря.
Благодаря Ви, господин Янков. Заповядайте, господин Министър, имате думата за отговор.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Янков и уважаеми господин Георгиев! Аз няма да чета протоколно, както ми е написан отговорът, ще го разясня устно, тъй като мога да споделя съвсем спокойно с Вас отговора на моя въпрос и се надявам да получа разбирателство, разбира се, от Вас. Първо, летище Пловдив има един огромен проблем, който не му позволява да се развива по начина, по който трябва да се развива това летище, и това е проблемът със собствеността, тъй като част от терена, част от перона, където в момента е сега съществуващият терминал, е на друг собственик. Към момента съм инициирал среща, имаше проведена първа среща със собственика и така се опитваме да влезем в диалог, за да можем да стигнем до крайното решение с разрешаването на този спор, тъй като са предприети редица съдебни дела, искове, присъдени са наеми във времето. Така че, първо, трябва да решим много спешно този въпрос и да осигурим цялата собственост на летище Пловдив – да бъде изцяло в полза на държавата. Мисля, че разговорите съвсем на първоначално ниво тръгнаха добре и така ще намерим решение за решаване на този казус и по този начин ще бъдат отпушени различните възможности за развитие на летище Пловдив. Напълно сте прав, историята на летище Пловдив е доста богата, още от стартирането му като такова. Доста назад в годините летището е било фактор в авиационната индустрия. Пловдив е град със силно развита икономика и показва ясен сигнал, че икономическите процеси в град Пловдив и областта ще осигуряват също възможности за развитие на авиационния бизнес и не само като част от икономическия спектър. Също така Пловдив и регионът имат огромен потенциал за туризъм и свързаността с летището е от огромно значение. На въпроса дали има възможност и дали трябва да бъдат развивани карго полети? Да! Има също така голям интерес към летище Пловдив откъм страна на изграждане на карго хъб, който карго хъб да бъде връзката между Азия и Европа и обратно. Така че да, това също е една сериозна потенциална възможност за развитие в тази посока. Що се касае до друго развитие, има към момента също интерес за изграждане на бази за техническо обслужване от две от известните обслужващи авиационни компании летище Пловдив, което допълнително ще осигури на Пловдив и региона работни места и повишаването на стандарта на живот. Ако ме питате каква е формулата за бъдещо управление, според мен държавата няма възможността и капацитета да управлява такива големи инфраструктурни проекти и затова най-доброто решение е това летище да бъде отдадено на концесия, но разбира се, не на всяка цена. В смисъл ние трябва да изготвим много прецизен бизнес план и проект и да позиционираме държавата на такова ниво, че да получава една добра концесионна вноска и един стабилен договор за дълъг период от време. Така че според мен и специалистите, летището е включено дори в концесионния план на Министерството на транспорта, така че трябва да изчистим съществуващите проблеми със собствеността на летище Пловдив и след това да предприемем действия към бъдещото развитие на това летище. Иначе да, има огромен потенциал и той трябва да бъде развиван на високо ниво. Благодаря за вниманието.
Благодаря, господин Министър. Имате възможност за уточняващи въпроси, господин Янков, заповядайте.
Господин Министър, доколкото разбрах, държавата няма капацитет да се заеме с такъв голям инфраструктурен проект. Това лично мен ме разочарова много, защото очаквах съвсем различен отговор. Не искам да бъда груб, но ако смятате, че нямате капацитета да управлявате подобни проекти – подайте си оставката. Също и правителството, ако смятате, че не можете да управлявате тази държави, ами дайте я в ръцете на някой по-способен, на някой, който има капацитет, който има желание, който ще го покаже. Пак казвам, не искам да бъда груб, казвам го с най-добри чувства, но от намеренията, които изразихте в Комисията, да излезете, да покажете един хубав план, по който летище Пловдив ще се развива, така че да бъде фактор на Балканския полуостров Между другото в общественото мнение в Пловдив от години витае мнението, че поради близостта си със София летище Пловдив не му се дава възможност да се развива. Не знам дали е така, но смятам, че дължим този отговор на пловдивчани. Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Министър, имате думата.
Аз ще започна отзад напред, уважаема госпожо Председател, извинявайте уважаеми колеги народни представители! Не е вярно, че не се дава възможност на летище Пловдив да се развива и че София е с приоритет. Това не е истина. В крайна сметка управлението на концесия не означава, че държавата е управлявана лошо и че летището ще бъде развивано по най-лошия начин и това няма да допринесе съответно ползи на държавата и на региона. Така че не виждам проблем, при положение че в българското законодателство съществува тази възможност, тя да бъде използвана, разбира се, съгласно всички правила и закони и това да бъде една успешна концесия и България да получава една добра концесионна вноска.
Лошите примери за концесия са много повече от добрите такива.
Така е, но пак казвам, от концесия до концесия има голяма разлика и въпросът е каква е крайната цел, което не означава, че с даването на концесия на летище Пловдив няма да бъде развиван като цяло авиационният бизнес там и цялата икономика в региона. Няма нищо лошо в това. Не знам защо намирате такъв голям проблем в това. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Министър. Колеги, моля за тишина в залата. Имате възможност да изразите отношение към отговора, ако желаете, господин Янков.
Господин Министър, от първия отговор, който ми дадохте, това, което аз разбрах, е, че държавата няма капацитет и освен това липсва желание да развива летище Пловдив. Простете ми, ако съм сгрешил в това, което съм разбрал. Възможно е да не съм чул добре, но смятам, че колегите, които седят до мен, също чуха добре. Как може други държави да си управляват националните компании, летищата, да си управляват имуществото, а България винаги да няма капацитет и да се стреми да даде всичко в чужди ръце!? Смятам, че е крайно време да променим тази порочна практика. Летище Пловдив би било едно чудесно начало, така че призовавам Ви, ако имате възможност и най вече желание, направете го.
Благодаря Ви, господин Янков. Следващият въпрос е от народния представител Петър Николаев Петров относно възможност за възстановяване на две закрити пощенски станции на „Български пощи“ в град Монтана. Заповядайте, господин Петров, да развиете въпроса си.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа народни представители, министър Гвоздейков, „Български пощи“ са една стопанисвана от държавата система, която макар и с бавни темпове, е успяла досега да устои на предизвикателствата на времето, както н на различните експерименти с нея от страна на ръководители в изпълнителната власт, включително и в предходното редовно правителство. Тази система отдавна е надскочила функциите си на работа с пощенски пратки, вече е развила социална насоченост и нейните пощенски станции в страната са станали неизменно нужни и необходими за гражданите, особено в малките населени места. Там те имат важно значение, включително и в районите на обслужване, където населението е предимно застаряващо. Точно такива пунктове с подчертано социално и обществено значение са били две пощенски станции в град Монтана, разположени в кварталите „Кошарника“ и „Младост 1“, с наименование съответно „Монтана 2“ и „Монтана 4. От 01 юли 2023 г. тези две пощенски станции са закрити, а съгласно съобщение от „Български пощи“ това е само временно. Закриването им се обяснява с трайна работа на нарастващи загуби, както и намалено търсене на предлаганите услуги. След затварянето на тази пощенска станция негативните ефекти за населението са следните: жителите на кварталите се налага да пътуват до централния пощенски клон в центъра на града; вече не се предоставят на удобно и наложило се обичайно място в тези райони множество от гореизброените услуги, които са били удобни за местните жители; в централния клон на „Български пощи“ в Монтана веднага са се образували огромни опашки от стотици чакащи още в първия ден на изплащането на пенсиите, нещо в което и аз се убедих лично. В този град, в който огромна част от населението, за съжаление, е застаряващо, по информация на „Български пощи“ в този първи ден са били изплатени до 14,30 ч. общо 829 броя пенсии, от които 460 на пенсионери от района на обслужване на централна пощенска станция и 355 пенсии от районите на други пощенски станции от областта. Уважаеми господин министър, оптимизирането на загубите на „Български пощи“ ЕАД не трябва да се случва чрез механично закриване на пощенски станции, особено такива в областен град, какъвто е Монтана. Затова Ви питам следното: какви действия може да предприемете, така че двете закрити пощенски станции на 1 юли 2023 г. в град Монтана, а именно в квартал „Кошарник“ и в квартал „Младост 1“, да могат да заработят отново и кога евентуално може да очакваме това да се случи?
Благодаря Ви, господин Петров. Заповядайте, господин Министър, имате думата за отговор.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петров, във връзка с поставения от Вас въпрос Ви предоставям следната информация: 1. Пощенска станция 3402 Монтана 2. Пощенската станция е обслужвала територия с около 1100 жители на квартал „Кошарника“, като е предоставяла целия диапазон на услугите, включително пощенски услуги, както и изплащания на пенсии и инкасиране на сметки за комунални услуги. За 2020 г., 2021 г. и 2022 г. финансовият резултат на Пощенска станция 3402 Монтана 2 е отрицателен, като за трите години е в размер на 33 387 лв. През 2022 г. пощенската станция няма приети пощенски пратки, търсенето на пощенски и други видове услуги, предлагани от „Български пощи“ АД, е средномесечно, както следва: изплатени пенсии – 62 броя, изплатени социални помощи – 1 брой, изплатени парични преводи – 2 броя, инкасирания за комунални услуги – 75 броя, инкасиране на кабелни мобилни оператори – 21 броя. 2. Пощенска станция 3404 Монтана 4. Пощенската станция е обслужвала територия с около 9000 жители на ж.к. „Младост 1“, като е предоставяла целия диапазон на услугите, включително и пощенски услуги, както и изплащане на пенсии и инкасиране на сметки за комунални услуги. За 2020 г., 2021 г. и 2022 г. финансовият резултат на Пощенска станция 3404 Монтана 4, е отрицателен, като за трите години е в размер на 96 269 лв. През 2022 г. средномесечните предоставени услуги от пощенската станция са следните: пощенски услуги – 9 броя, изплатени пенсии – 205 броя, изплатени социални помощи – 7 броя, изплатени парични преводи – 9 броя, инкасирания за комунални услуги – 642 броя, инкасирания на кабелни мобилни оператори – 124 броя. „Български пощи“ АД като търговски дружество, опериращо на пазара на пощенските услуги в условията на настоящата икономическа ситуация, предприема мерки за оптимизиране на разходите за предоставяне на пощенски услуги в рамките на действащите нормативи. В тази връзка, предвид слабото търсене на пощенски услуги в района и лошия финансов резултат на пощенските станции на основание на Решение на Съвета на директорите по т. 5 на Протокол № 20 от заседание, проведено на 9 май 2023 г., и Заповед № RD 08-200/23 май 2023 г. на главния изпълнителен директор на „Български пощи“ АД, считано от 1 юли 2023 г., пощенските станции 3402 Монтана 2 и 3404 Монтана 4 са временно закрити. Същото не е в противоречие на нормативи за определяне на гъстотата на точките за достъп до пощенската мрежа на пощенския оператор със задължения за извършване на универсална пощенска услуга, така че да съответстват по брой и гъстота на нуждите на потребителите. Съгласно чл. 3 на същите пощенски служби се откриват в населени места с население над 800 жители. По данни на ГД ГРАО към 15 юни 2023 г. населението по настоящ адрес на град Монтана е 38 945 жители. След закриването на пощенските станции 3402 Монтана 2, и 3404 Монтана 4 обслужването на района на град Монтана се извършва от останалите три пощенски станции – 3400 Монтана център, 3401 Монтана 1, и 3405 Монтана 5, като средният брой на обслужваните жители от една пощенска станция е 12 982. Създадена е организация за спазването на нормативите за качество на универсалната пощенска услуга. Обслужването на районите на временно закритите пощенски станции ще се извършва от други такива с не по-лошо качество, както следва: доставката на пощенски пратки на живущите на адреси с пощенски кодове 3402 и 3404 се извършва от пощенски раздавачи на Пощенска станция 3400 Монтана център. Всички други услуги, предоставени от „Български пощи“ АД, в това число изплащане на пенсии и инкасиране на сметки за комунални услуги, жителите на квартал „Кошарник“ и жителите на квартал „Младост 1“ може да използват в удобна за тях пощенска станция на територията на град Монтана. Пощенска станция 3400 Монтана център е с удължено работно време в делнични дни, а в съботни дни е с работно време до 13,00 часа. За пенсионерите над 68-годишна възраст, както и за хората, които са с трайни увреждания и трудно подвижни, изплащането на пенсии и социални помощи продължава да се извършва на домашните им адреси. На служителите от закритите пощенски станции е предложено преназначаване на вакантни длъжности в други пощенски станции в град Монтана. В Пощенска станция 3400 Монтана център всеки месец в първия ден на изплащане на пенсии се изплащат между 800 и 900 броя пенсии както на пенсионери от района на обслужване на Монтана център, така и на пенсионери от районите на други пощенски станции в област Монтана. За сравнение, на 7 юли 2023 г. са изплатени 829 броя пенсии, а на 7 април 2023 г., също в този ден, петък, са изплатени 880 броя пенсии. Струпването на пенсионери на 7 юли 2023 г. не е било в следствие от временно закриване на пощенски станции 3402 Монтана 2 и 3404 Монтана 4, а най-вече е в резултат на увеличаването на всички пенсии с 12% от този месец и това, че пощенските станции в селата не работят в ден събота.
Времето, господин Министър!
Приключвам, госпожо Председател. На 7 юли 2023 г. в Пощенска станция Монтана център са работили седем броя гишета за изплащане на пенсии. При необходимост през следващите месеци броят на гишетата може да бъде увеличен. На този етап „Български пощи“ АД не възнамерява да открива нови пощенски служби в град Монтана, но ще продължи да търси начини за подобряване на дейността и за предоставяне на все по-качествени услуги чрез съществуващата мрежа от пощенски станции, в това число и в районите с пощенски кодове 3402 и 3404. Благодаря за вниманието.
Благодаря, господин Министър. Заповядайте, господин Петров, за реплика.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Министър Гвоздейков, на първо място, държа да Ви кажа, че този, който Ви е предоставил тези данни, Ви е подвел. Пощенският клон Монтана 2 в „Кошарника“ не обслужва население от 1100 души, а обслужва общо два квартала с общо население около четири хиляди души, същото е положението и с пощенската станция, закрита в „Младост 1“, която обслужва също около 4500 хиляди души. Ако погледнете данните, които Вие самият ми дадохте, пет клона се обслужвали 39 хиляди души население на град Монтана, а сега остават три клона, които да обслужват по 12 хил. души. Ако оставим пет клона общо, това означава по осем хиляди души население и не виждам каква е логиката да натоварим останалите пощенски станции, защото няма, поне по отношение на броя на населението, никаква причина тези два клона да бъдат затворени. На следващо място, подвели са Ви и с данните за загубите, тъй като тези загуби, които цитирахте – 33 хил. 380 лв. за закрития клон в „Кошарника“, и 96 хил. лв. за клона в „Младост 1“ включват и съответните суми за наем, а е обявено и от областния управител, и от кмета, че оттук нататък тези клонове, които са били закрити, могат да се ползват без наем, тоест той да бъде безплатен. Този, който Ви е дал данните, това не го е посочил. Ако се извади наемът, щяхте да видите, че най-вероятно тази финансова загуба нямаше да съществува, но това не са Ви го казали. Държа да Ви кажа, че аз направих една нарочна среща с областния управител на Монтана и той Ви е изпратил едно писмо от 16 юни 2023 г. по отношение на предложените за закриване пощенски станции. За съжаление, той не е получил отговор от Вас до ден днешен и държа сега да Ви кажа, че данните, които са Ви предоставили избирателно, са Ви дали и месец април. Защо? Защото на 7 април са раздавани пенсиите и хората са бързали да ги вземат преди Великденските празници, които бяха по-следващата седмица. Но не трябва да караме служителите в Централния пощенски клон на Монтана да поставят световни рекорди по бързо раздаване на пенсии, защото, замислете се, тези няколко гишета са раздали 829 пенсии до 14,30 часа, самият Вие преценете дали са били натоварени или не. Именно затова се надявам Вие, като човек, който, на първо място, ни беше и колега народен представител в по-предходното Народно събрание, да премислите трезво върху това, което Ви даваме като данни, и да направите една хубава обстойна проверка дали има възможност, като се отчете възможността за ползването на тези два клона без наем, да се оптимизират така загубите, че да не става въпрос два клона в Монтана да покриват загубите на „Български пощи“ в цялата държава. И силно се надявам, преди да Ви поискаме оставката, разбира се, да направите така, че тези два клона отново да заработят. Много ще се надявам да вземете предвид това, което Ви казвам. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Петров. Желаете ли дуплика? Заповядайте, господин Министър.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петров, моята оставка е най-малкият проблем за мен, никакъв проблем, когато бъде поискана. Първо, в „Български пощи“ има страхотен проблем и общо взето доста голям екип работи върху това да анализираме проблемите и да направим оптимизация, така че ние също приемаме с болка затварянето на пощенски клонове, не го правим нарочно. Надявам се в най-близко време да намерим решение на проблемите в „Български пощи“ и там дейността да се развива по най-нормалния начин и всички хора да получават качествена пощенска услуга. За мен „Български пощи“ имат огромен потенциал, не бива да подхождаме тук с лека ръка и трябва да вложим всичко от себе си, за да осигурим нормалното развитие на „Български пощи“ оттук нататък. Що се касае до данните, Вие сте адвокат, аз в момента не мога да се защитя дали данните са верни или не, трябва да го проверя, аз ще го направя, гарантирам Ви. Ще обърна сериозно внимание на това, което казахте, и се надявам заедно да решим проблема в град Монтана. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Министър. Да благодарим на министър Гвоздейков и за участието му в днешния парламентарен контрол. Има въпрос към министъра на електронното управление Александър Йоловски от народния представител Иван Богомилов Петков относно управлението на бюджета на „Информационно обслужване“ АД. Заповядайте.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! „Информационно обслужване“ по своя вид не е нито държавно предприятие, нито частна компания, тъй като държавата има 99,5% от дружеството, но същевременно няма никакъв контрол върху начина на формиране на цените на услугите му, които се изчисляват в човекочасове съгласно изявление на дългогодишния му управител господин Ивайло Филипов. Нека припомним, че съгласно Решение № 727 на Министерския съвет, голяма част от администрацията е длъжна да възлага директно всичките си поръчки за IT, софтуер, хардуер, на „Информационно обслужване“, които пишат сами техническите задания, а понякога търгуват проектите от името на сметката на администрациите. По този начин има затворен кръг на безотговорно и безконтролно харчене на средствата от бюджета и по същество ин хаус възлагане, както и нарушаване на принципа на конкуренция при изпълнение на обществените поръчки и/или ограничаване на свободата на пазара, или най-малкото даване на конкурентното предимство на „Информационно обслужване“ АД. Вашият кабинет заяви, че се борите за минимален бюджетен дефицит чрез управление на разходите. В тази връзка моля да ми отговорите предвиждате ли допълнителни мерки за контрол на дружество „Информационно обслужване“ АД, което е прецедент като правна форма в държавата, но влияе неблагоприятно върху бюджета на държавата чрез непрозрачно формиране на цените за услугите си. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Петков. Заповядайте, господин Министър, за отговор.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Петков, „Информационно обслужване“ АД е публично предприятие по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за публичните предприятия. Дейността на дружеството подлежи на контрол по действащото законодателство на множество различни основания, като търговско дружество от всички държавни и контролни органи – НАП, НОИ, Главна инспекция по труда и други, като публично предприятие – от Министерството на електронното управление, както и по Закона за публичните предприятия, по Закона за вътрешния одит в публичния сектор, по Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, по Закона за държавната финансова инспекция, по Закона за Сметната палата и по Закона за независимия финансов одит. В качеството си на системен интегратор и публичен възложител по Закона за обществените поръчки подлежи на контрол от Агенцията за обществени поръчки, а като структура с достъп до класифицирана информация и от Държавна агенция „Национална сигурност“. От 2020 г. до момента от издадените над 900 решения по обществени поръчки на Дружеството са обжалвани две, като и в двата случая производството пред Комисията за защита на конкуренцията е прекратено. Няма постъпили сигнали до правораздавателните органи относно обявените обществени поръчки и приетите във връзка с тях решения. Дейността на „Информационно обслужване“ като системен интегратор е била предмет на два одита от звеното за вътрешен одит на Министерството на електронното управление, като не са констатирани отклонения или нарушения от изискванията. „Информационно обслужване“ изпълнява функциите на системен интегратор, възложени със Закона за електронното управление и свързаните с тази функция решения на Министерския съвет. Основен приоритет на Дружеството е да защитава публичния интерес и да осигури най-високото необходимо качество при най-добри ценови условия. 99% от обявените от Дружеството до момента обществени поръчки са с критерии за възлагане на най-ниска цена. В резултат на този подход при обявяването на обществени поръчки за доставка на компютърно оборудване през 2021 г. „Информационно обслужване“ е постигнало осигуряване на оптимални компютърни конфигурации в администрацията на най-добри еднакви за всички цени. Реализираната икономия за административните органи спрямо планираните разходи от бюджета за същата техника е в размер на 8,7 млн. лв., и това е само един пример. И тъй като министър на електронното управление изповядвам принципите за максимална прозрачност и отчетност в работата на администрацията, включително и в повереното ми дружество, ще въведа допълнителен механизъм за прозрачност и отчетност в допълнение на това, което е налично към момента както към дейността на системния интегратор, така и по отношение на Министерството на електронното управление и Изпълнителната агенция „Инфраструктура на електронното управление“.
Благодаря, господин Министър. Имате думата за реплика, господин Петков.
Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Министър, благодаря Ви за отговора. Доколкото съм информиран, има тежки проблеми с качеството на работата на „Информационно обслужване“, примерно това е в Агенцията по вписванията, за което липсва какъвто и да е контрол. Същото важи за Агенцията по обществени поръчки и за системата в правосъдието. Тук не е необходимо да се жалят процедурите, а е проблем качеството на изпълнението и ефектът от направените промени чрез бизнес процесите в съответните сектори. Сега, тук е важен моментът дали говорите като министър, или като човек от „Информационно обслужване“ и по-скоро въпросът ми е следният: Вие в конфликт на интереси ли сте, предвид факта че сте били в „Информационно обслужване“, както и сегашният Ви заместник-министър Валентин Мундров, по какъв начин контролирате „Информационно обслужване“, след като сте били доскоро служител?
Благодаря, господин Петков. Желаете ли дуплика, господин Министър? Заповядайте.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петков, най-напред с въпроса за конфликт на интереси. Категорично не съм в конфликт на интереси, тъй като не съм заемал ръководна позиция в „Информационно обслужване“, и е много показателен фактът, че една от първите заповеди, които издадох в качеството ми на министър, е да се направи цялостен одит на дружеството, като надявам се, в рамките на утрешния ден одитът да пристигне в парламентарната Комисия по електронно управление и информационни технологии. Това е одитът, който обещах. (Реплики: „Кога ще пристигне?“) Утре. Одитът, който обещах да бъде извършен. Лицата, които са извършвали одита, не са назначавани нито по мое време, докато съм бил заместник-министър, назначавани са – ръководителят на одита е назначен по време на служебното правителство, така че аз не съм имал абсолютно никакъв досег с това звено. По отношение качеството на изпълнение, разбира се, административните органи имат пълен контрол в приемането на работата, тоест системният интегратор няма задължения, няма и правомощия сам да решава какво е най-доброто, всички тези неща се решават съвместно с административния орган. И това е в изпълнение на Решение № 481 на Министерския съвет от 2020 г., с което решение са приети така наречените насоки за уеднаквяване на практиката по определяне и прилагане на дейностите по системна интеграция по чл. 7 от Закона за електронното управление. Там именно са дадени всички въпроси, които са свързани с регламентирането на предметния обхват, организацията и изпълнението на тези дейности по системна интеграция. Този документ всъщност е документът, който води цялата дейност по системна интеграция, приет с решение на Министерския съвет. И тъй като въпросът Ви беше насочен, първоначално зададеният, към прогнозната стойност – как се определя, това може да бъде интересно. В този документ в насоките е предвидено, че прогнозната стойност за възлагане се определя съвместно от административни органи и системния интегратор на база на предходни или действащи договори за идентични или сходни услуги и дейности, като се вземат предвид възможни промени в пазарните условия. Определянето на прогнозната стойност се извършва винаги на база на конкретни изисквания тип технически параметри, включително функционални и нефункционални изисквания. Особеното при този вид определяне на прогнозната стойност за доставките е, че те се извършват, определянето се извършва на база проучване сред водещи производители на съответните ресурси, така че винаги държавата да получи най-добрата бюджетна цена, която да бъде основата за обявяването на обществена поръчка. Интересен факт за Вас може да бъде информацията относно усреднения приход от предоставянето на услуги и дейности по системна интеграция. Данните са както следва: 96% от всички приходи на „Информационно обслужване“ са от държавната администрация. 26% от дейностите за системни интеграции, от друга страна, се изпълняват с вътрешния ресурс на системния интегратор, тоест 74% от дейностите по системна интеграция се възлагат на външни изпълнители по Закона за обществените поръчки. Средният приход на системния интегратор от доставки и услуги е 5%. Обръщам внимание – това е приход, а не печалба, тоест в рамките на тези 5% се покриват административните разходи и другите свързани разходи на дружеството, като, когато се касае за възлагане на доставки, например закупуване на компютърна техника или други подобни, средният приход, отново приход, а не печалба, е 3%. Това е значително по-ниско от пазарните нива, на които работят повечето компании в България, като по този начин се осигуряват възможно по-ниски цени за държавната администрация, тъй като основната задача на „Информационно обслужване“ като системен интегратор е именно осигуряването на по-добри бюджетни цени предвид дългите години, в които ние имаме информация за това какви са били ценовите нива. Има няколко примера, които са дадени, ако имам, разбира се, още време…
Не, няма, изтече времето.
Съжалявам. Благодаря.
И аз благодаря, господин Министър. Благодарим Ви и за участието в днешния парламентарен контрол. С това изчерпахме дневния ред за днес, колеги. Следващо пленарно заседание утре сутрин в 9,00 часа. Спокойна вечер на всички. Закривам заседанието. (Закрито в 19,42 ч.) Председател: Росен Желязков Заместник-председатели: Росица Кирова Филиз Хюсменова Секретари: Тома Биков Иван Петков