#1 · speech
Председател Росен Желязков
Добър ден, колеги! Регистрирани 194. Има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Шестнадесето извънредно заседание
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ, ШЕСТНАДЕСЕТО ИЗВЪНРЕДНО ЗАСЕДАНИЕ, София, вторник, 19 декември 2023 г. Открито в 10,05ч.
Дата19.12.2023
Събития199
Разпознати говорители198
Точки с гласуване65
Официален източник: parliament.bg
1. Гласувания
2. Стенограма и изказвания
Фокус по говорител: dokladchik-ekaterina-zaharieva
· намерени изказвания: 2
#2 · speech
Тошко Йорданов
ИТН, от място
Процедура!
#3 · speech
Председател Росен Желязков
За процедура.
#4 · speech
Тошко Йорданов
ИТН
Процедура по начина на водене, защото вчера присъствахме на най-унизителното водене на… Унизително беше да има безредици в залата. Вие, господин Председател, стоите като някаква муха отзад и се правите, че не се случва. (Шум и реплики.) А тук е пълно в момента с конституционалисти. Най-жалкото мнозинство в историята на българския парламент днес ще прави промени, ще погази Върховния закон в държавата, ще наруши грубо обществения договор и образно казано, ще направи това, което направи с един паметник. Ще хванете флекса и с глупав ентусиазъм, с леко разконцентриран поглед ще режете Конституцията грубо и ще я демонтирате. Вчера в тази блокада, между другото, имаше и хубав момент, когато Вие се правихте, господин Председател, на разсеян, защото там се сбиха мъжете от ДПС с мъжете от ВЪЗРАЖДАНЕ, а момиченцата от ПП-ДБ снимаха с телефончета като кифлички. (Смях.) Ние, колеги, не сме дърпали вчера кабели, за да ги защитаваме, но Вие, момиченца от ПП-ДБ, гледахте как големият батко Делян Пеевски и по-малкото му братче Делян Цонев удържат фронта, а Вие като едни мъже с вагини снимахте с телефона. (Смях.) Чуха се и гласове от един човек, дето обикаля телевизиите и твърди, че бил премиер… (Реплика от ПП-ДБ: „Това декларация ли е в момента?“) Не. Това е по начина на водене.
#5 · speech
Председател Росен Желязков
Десет секунди имате.
#6 · speech
Тошко Йорданов
…който твърдеше, че „Има Такъв Народ“ е изпълнявал политическа поръчка по отношение на Конституцията. Това е точно така. Ние от „Има Такъв Народ“ изпълняваме политическата поръчка на българските граждани, политическата поръчка на Венецианската комисия…
#7 · speech
Председател Росен Желязков
Времето, господин Йорданов.
#8 · speech
Тошко Йорданов
…политическата поръчка на всички, които са гласували за нас, и на всички, които са потресени от това, което ще правите с Конституцията. Всъщност Вие променяте Конституцията, за да може сглобката да овладее държавата. Проблемът Ви е президентът, нищо друго, и страхът от това. Конституцията за и над всички българи, а не частно-мафиотско… (Председателят изключва микрофоните на оратора.)
#9 · speech
Председател Росен Желязков
Времето, господин Йорданов. Това е процедура. Ако искате, преминете в декларация, за да имате достатъчно време. (Ораторът говори на изключени микрофони.) Добре. Преустановете тогава процедурата, господин Йорданов. (Ораторът говори на изключени микрофони.) Не, господин Йорданов, понеже беше процедура по начина на водене. Преди да пристъпите към декларацията, Ви поздравявам за насладата, която изпитахте, от всичко това, което казахте в процедурата. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ.) Сега вече може да преминете към декларация от името на парламентарна група – заповядайте.
#10 · speech
Тошко Йорданов
По начина на водене, защото Вие си позволявате да ме коментирате какво съм казал. (Шум и реплики.)
#11 · speech
Председател Росен Желязков
Ще коментирам, защото е по начина на водене. Такъв е Правилникът. (Ораторът говори на изключени микрофони.) Ще преминете ли към декларация?
#12 · speech
Тошко Йорданов
Да, преминавам. Защото всъщност това Народно събрание връща комунизма в България с бързи крачки. Факт! В комунистическата Конституция главният прокурор се избира и отчита пред Народното събрание. Вие правите същото с тези промени. И това не е чудно, като се има предвид, че тези, които го предлагат, са деца на бившия политически и комунистически елит. (Реплика: „Кои?“) Тези с телефончетата. В крайна сметка Бойко Борисов влезе в кабинета на бай Тошо в тази сграда на Партийния дом, защо пък да не върнете и комунистическата Конституция?! Вие днес с това Събрание, което правите, ще се изплюете върху клетвата си, която полагахте тук в това Народно събрание, и върху Конституцията. И ако днес нарушавате обществения договор, не се учудвайте, когато българските граждани постъпят с Вас по същия начин и решат да Ви изметат оттук като боклуци, каквито всъщност в момента сте, без да чакат избори.
#13 · speech
Председател Росен Желязков
Правя Ви забележка, господин Йорданов.
#14 · speech
Тошко Йорданов
Този партиен дом беше запалван веднъж и ако продължавате така, ще бъде изгорен до основи абсолютно основателно. Ние няма да Ви участваме в днешните наистина тъпотии, които ще направите (смях), и Ви призовавам всички нормални хора в тази зала да излязат от нея, защото това не е Партиен дом. Това е сборище на морални, деградирали нещастници. (Смях и ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#15 · speech
Председател Росен Желязков
И порицание към забележката, господин Йорданов. Господин Костадинов.
#16 · speech
Костадин Костадинов
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Председател. Уважаеми сънародници! Декларацията на ВЪЗРАЖДАНЕ е насочена към Вас, не е насочена към хората в тази пленарна зала, защото всъщност тази пленарна зала не заслужава отношението, което би следвало да изразим ние, тъй като тя вчера беше поругана. (Смях.) Тя беше поругана от един развилнял се башибозук. Башибозук, който си мисли, че притежава държавата, башибозук, който превърна една част от пленарните присъстващи тук депутати в техни ибрикчии. В техни подлоги, ако искате, може да използваме българския израз. Това, което се случи вчера, всъщност не се случва за първи път, но наглостта на башибозука беше наистина много голяма. Ние видяхме такива подобни сцени и преди 10 години, когато башибозукът на ДПС постави в ситуацията, в която сега в момента е поставил ПП-ДБ и ГЕРБ, тогава беше поставил БСП. Имаше едно правителство на Орешарски, което всички ние знаем как безславно завърши. Всъщност винаги така безславно са завършвали и политическите кариери на тези, които са заставали пред или зад башибозука на ДПС. Българските граждани това не го прощават. Още повече вчера те видяха как башибозукът на ДПС се отнася към народни представители, със заплахи за убийство, с посягане. И всеки един български гражданин си задава въпроса: ако този башибозук действа така в Народното събрание към народни представители, как ли този башибозук се отнася към обикновените български граждани в районите, в които башибозукът управлява вече 34 години, в районите, в които башибозукът коли и беси може би далеч не виртуално и далеч не реално, а истински? За тези въпроси отговорите ще ги дадат българските избиратели, когато идват следващите избори, но по-важното е друго. Същият този башибозук в момента се е самопровъзгласил за конституционно мнозинство, защото в башибозука влизат и ПП-ДБ и ГЕРБ по същия начин – по-неравнопоставено, разбира се, но така или иначе по същия начин. Конституционно мнозинство, което размахва юмруци в залата, конституционно мнозинство, което заплашва с убийство в залата, конституционно мнозинство, което казва: ние сме законът и законите за нас точно поради тази причина може и да не важат, но за Вас важат. Това не е конституционно мнозинство. Това е антиконституционен башибозук. Нашите виждания, нашите предложения и всичко останало, което ние сме казвали, очевидно няма абсолютно никакво значение в тази зала, пропита от дух на беззаконие, корупция и антибългаризъм. Ето защо това, което ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще направим, е да се концентрираме върху единствената все още може би незавладяна от башибозука институция в държавата – Конституционния съд, към която ще обърнем поредната си жалба за готвеното беззаконие, което ще бъде облечено в законова форма днес с волята на антиконституционния башибозук. Точно поради тази причина ние няма да участваме в беззаконието, което се готви тук, и ще напуснем тази зала днес, като ще обърна следното внимание, разбира се, накрая на българските граждани. Уважаеми сънародници, драги съотечественици! България е преживяла много неща в своята история. Преживяла е византийско робство, преживяла е османско, турско робство, преживяла е комунизъм, фашизъм, ще преживее и тази коалиция между башибозук и фашисти, ще преживеем и това, ще Ви изпратим в историята, някои от Вас и в затвора, където Ви е мястото, а България ще продължи да пребъде. Да живее България! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ, някои стават и прави. Народните представители от парламентарните групи на ВЪЗРАЖДАНЕ и ИТН напускат залата.) Преминаваме към: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Колеги, ще четем параграф по параграф. Заповядайте, госпожо Йорданова.
#17 · speech
Докладчик Надежда Йорданова
Благодаря, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! „Доклад за второ четене относно Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, № 49-354-01-83, внесен от Христо Любомиров Иванов, Бойко Методиев Борисов, Делян Славчев Пеевски, Атанас Петров Атанасов, Кирил Петков Петков, Мустафа Сали Карадайъ, Десислава Вълчева Атанасова и група народни представители на 28 юли 2023 г., приет на първо гласуване на 8 декември 2023 г. „Закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Предложение от народния представител Костадин Костадинов и група народни представители за създаване на нов параграф. (Реплика от народния представител Георги Свиленски.) Ще чета до § 1 включително. „В §… чл. 3 се изменя така: „Чл. 3. (1) Официалният език в републиката е българският.“ (2) Национална валута на Република България е българският лев, като един лев е равен на сто стотинки. (3) В Република България могат да се извършват плащания и с други валути съгласно изискванията, предвидени в законите, които регулират тази дейност.“ Комисията не разгледа предложението на основание чл. 4, ал. 1, изречение трето от Правилата за процедурата по обсъждане и приемане на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, тъй като то е извън предметния обхват на приетия на първо гласуване законопроект. Предложение от народния представител Даниела Божинова: „В чл. 21 на Конституцията на Република България се създават нови ал. 3 и 4 със следното съдържание: „(3) Горите, реките, пасищата и влажните зони имат особен принос за благоденствието на обществото и се съхраняват в полза на настоящите и бъдещите поколения. (4) Природният ландшафт се защитава по ред, определен със закон.“ Комисията не разгледа предложението на основание чл. 4, ал. 1, изречение трето от Правилата за процедурата по обсъждане и приемане на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, тъй като то е извън предметния обхват на приетия на първо гласуване законопроект. По § 1 има предложение от народните представители Ивайло Вълчев, Павела Митова, Тошко Йорданов и Гроздан Караджов: „§ 1 да отпадне.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Костадин Костадинов и група народни представители: „§ 1 се отменя.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Гроздан Караджов: „§ 1 да отпадне.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Христо Иванов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Надежда Йорданова, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 1: § 1. В чл. 23 се създава ново изречение първо: „Науката, образованието и културата са национални ценности“, досегашното изречение първо става изречение второ и в него думите „за свободно развитие на науката, образованието и изкуствата“ се заменят със „за свободното им развитие“, а досегашното изречение второ става изречение трето.
#18 · speech
Председател Росен Желязков
Благодаря, госпожо Йорданова. Откривам разискванията по наименованието, § 1, както и неподкрепените предложения. Заповядайте, госпожо Нинова.
#19 · speech
Корнелия Нинова
БСП за България
Уважаеми български граждани, коалиция „БСП за България“ ще участва в дебата по Конституцията и ще изрази категорично – с гласуване и с изказванията си мнението против – по всички предложения. С това присъствие тук и с активното ни участие мисля, че още веднъж доказваме, че сме единствената опозиция и алтернатива на сглобката и нейните действия, защото, разбира се, всяка парламентарна група може да определя самостоятелно поведението си, но това, което правят ВЪЗРАЖДАНЕ и „Има Такъв Народ“, е най-малкото любопитно. Ако бойкотират този процес, въпросът е защо между първо и второ четене са внесли десетки предложения за промяна? Ако някой бойкотира нещо, не прави така. Ние от „БСП за България“ не внесохме нито едно предложение, защото сме принципно и последователно против тези грешни, юридически нескопосани, политически недомислени промени в Конституцията – държим се последователно и ясно като опозиция и алтернатива. Тези, които бойкотират, днес няма да бъдат тук, за да защитят собствените си предложения, като например това да се запише, че българският лев е националната валута, българският език и така нататък. Къде сте? Защо ги правите тези предложения, ако напускате залата? Но дотук за другите. Сега за нашата позиция. Уважаеми български граждани, Конституцията е висша форма на обществен договор и като такава би трябвало да изисква огромно обществено съгласие. В случая нямаме и наченки на обществено съгласие. Имаме над 50 отрицателни становища от всички професионални гилдии, от неправителствени организации, международни организации, от Венецианската комисия и нито едно позитивно. Тази Конституция не представлява обществен договор. Тя ще взриви съществуващия обществен договор в досегашната Конституция. Оценките за тези предложения са – от противоконституционни до предателство на националния суверенитет – цитирам учени, конституционалисти и професионалисти. Второ, голямата цел на тези промени години наред беше реформата в съдебната система, включително всички, които познават съдебната система, работят в нея и биха били засегнати от тези промени, казват, че те са недомислени, че са противоконституционни и че ще създадат повече проблеми в съдебната система, отколкото да решат. А по същество промените представляват политическо овладяване на прокуратурата, подчиняване на прокуратурата на политическата воля на мнозинството – в случая Вашето, но по принцип, защото Конституцията не е за един парламент и за едно мнозинство, по принцип прокуратура, подчинена на управляващо мнозинство, което и да е то. Разсипване на прокуратурата – цитати, казани от прокурори, включително и от изпълняващия длъжността господин Сарафов. Чрез тази уж децентрализация това не е съдебна реформа за по-добро, ще довършите окончателно мечтата за справедливост, която има всеки български гражданин по отношение на правораздаването. Трето, двойното гражданството, което допускате за народни представители, а оттам и за други висши длъжности в държавата, представлява отказ от национален суверенитет. Питам Ви, ако Вие сте народни представители с двойно гражданство, кой народ ще защитавате тук в залата? Обещали сте на българския и на египетския например или на индийския, или на германския? Кой от двата народа ще представлявате като народни представители? Това е предателство към националния суверенитет. Четвърто, между първо и второ четене самите вносители променихте всички текстове, хайде, не всички, но 95% от първоначалните текстове и не защото се съобразихте със забележките на професионалните гилдии или на Венецианската комисия – нищо подобно. Почти нито една от забележките не е отбелязана в текстовете между първо и второ четене. А защото задълбочихте неразбориите, противоречията между текстовете, противоконституционност на някои текстове. Тоест между първо и второ четене влошихте качеството на това, което първоначално бяхте променили. Между първо и второ четене колегите от „Има Такъв Народ“ и от ВЪЗРАЖДАНЕ са направили купища предложения, които нямат нищо общо с предмета, който е заложен на първо четене. Ето още един допълнителен хаос, който се внася и в дебата, и в гласуването, което ще се състои.
#20 · speech
Председател Росен Желязков
Времето, госпожо Нинова.
#21 · speech
Корнелия Нинова
Добре, приключвам. Този парламент няма нито юридическия, нито политическия капацитет, нито морален заради доверието, което има, да прави промени в Основния закон и да променя обществения договор в България. Подигравате се с Основния закон на България – юридически неграмотно и политически несъстоятелно. Това представлява аматьорство в най-висша степен, за съжаление, върху най-висшия закон в държавата. БСП не прави предложения, гласува по всичко против и изразява ясната си позиция с присъствие в залата, гласове и изказвания. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
#22 · speech
Председател Росен Желязков
Има ли реплики? Заповядайте, господин Иванов.
#23 · speech
Христо Иванов
ПП-ДБ
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Нинова! Първо, поздравления за позицията да останете в залата и да участвате в дебата, защото това е системната позиция, която обогатява дебата. Второ, разбирам, че в ситуацията, в която сте поставени – да доказвате в конкуренция с несистемни партии като ВЪЗРАЖДАНЕ и „Има Такъв Народ“, Вие ще използвате възможно най-силните епитети, които можете да намерите. Ще подбирате от един много дълъг процес на дебатиране, на еволюция, на аргументите на всички страни, които участват, само това, което подкрепя Вашето рязко опозиционно позициониране, което търсите. В този смисъл това не променя поздравлението ми, че ще останете, но мисля, че трябва да разбираме и тази Ваша политическа позиция. Съжалявам, че не можете да си позволите очевидно една по-нюансирана позиция, защото си спомням моменти, в които БСП забелязваше, че ако говорим за взрив, той настъпи при това положение в прокуратурата, в правосъдието – настъпи многократно. За съжаление, конституционното статукво в съдебната власт е източник през тези 30 години на постоянни обществени сътресения. Искам да припомня един много интерес факт. Първата стратегия за съдебна реформа, госпожо Нинова, е писана от министъра на правосъдието от БСП – Червеняков, през далечната 1996 г. Тази стратегия диагностицира проблема с прокуратурата и поставя на обсъждане темата дори за нейното изваждане от съдебната власт. Това е официален документ. Ние не поставяме тази тема изобщо, но е било ясно много назад във времето, включително за Ваши водещи фигури, бих казал умове, че има структурен проблем. Това, че Вие сте тук в тази зала, е хубаво. Това, че не можете да влезете в реален разговор и ще ни замеряте със спекулативни прилагателни, е жалко. Но въпреки това се надявам, че след като се изкажат всички прилагателни, да достигнем и до аргументирания дебат, в който да видим дали ще можем да тръгнем напред, защото трябва да вървим напред. Този аргумент, с който се злоупотребява, с това ще завърша, този парламент не можел да променя Конституцията. Кога ще чакаме и кои са конституционните характеристики да разпознаем на кой парламент можем да му разрешим? Кого да питаме? Радев да питаме? Вас да питаме? На кой парламент му е разрешено да бъде легитимен? Ако продължаваме да делегитимираме парламента, смятаме ли, че ще има следващ парламент, който да е по-легитимен? Това е много опасен аргумент и Вие от гледна точка на Вашата действена заявка за това да имате системно политическо поведение, би трябвало да го разбирате това нещо. Призивът ми е да не злоупотребявате с това. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)
#24 · speech
Председател Росен Желязков
Друга реплика има ли? Госпожо Нинова, за дуплика.
#25 · speech
Корнелия Нинова
БСП за България
Господин Иванов, епитетите, които използвах, са цитати от дискусиите в Конституционната комисия и са произнесени от много по-авторитетни хора, и сигурно много по-добри юристи от мен. Те не са мои лични, не са партията и затова уважавам тези цитати и ги използвам, защото са от конституционалисти, преподаватели в Софийския университет, от практикуващи съдии и така нататък и няма да се откажа от тези цитати. Защото очевидно те са оценка на далеч по-подготвени хора и професионално тежки от много от нас тук в залата. Второ, да, стратегията на господин Червеняков отдавна е написана и още не е изпълнена. Това, казано от Вас, звучи като признание за приноса на БСП в подготовката, съставянето и приемането на сегашната Конституция и на стратегия за развитие на съдебната система години наред. Ние сме системна партия, подготвени сме по този въпрос, знаете, че дори и сегашен конституционен съдия, един от авторите на сегашната Конституция, говоря за Янаки Стоилов, Младен Червеняков и много други мога да изредя. Това е само доказателство, че БСП винаги в годините назад се е отнасяла изключително сериозно към темата Конституция и промени в Конституцията. Кое Народно събрание да чакаме? Доста години е чакана тази реформа, но изглежда, че Народно събрание, което има 8% подкрепа, не е изразител на онзи голям обществен договор и обществена подкрепа, която е необходима, и съгласие за една Конституция, или поне не е Народно събрание, в което се биете като хулигани, съвсем прясно – от вчера. Сега по същество. Казвате, че взрив е станал отдавна в съдебната система. Според мен най-висшата форма на този взрив и несъгласие със статуквото беше 2020 г., бяха протестите, беше желанието за промяна и то тръгна оттам – от Гешев, от нахлуването в президентството и от волята на хората да се спре с това, да се промени нещо в България. Не говорете за това, защото Вие сте виновни, че нямаше очакваните от хората последици. Защото, вместо да продължим по пътя на разграждане на модела ГЕРБ и Борисов, Вие се прегърнахте с тях и сега да ми казвате: ама то има взрив в системата. Този взрив Вие го ръководехте, Вие бяхте по площадите – най-вече, и ние. Вие бяхте с лодките. Къде отиде тази енергия и този взрив? Поради каква причина този взрив не доведе до реформа? А доведе до подмяна на волята на хората? И тази подмяна намира най-висш израз в промените на Конституцията, които днес предлагате. Това също представлява подмяна, защото вместо свободна и независима съдебна система, правите подчинена прокуратура. Вместо защита на националния суверенитет предавате националния суверенитет. Е, дотук доведе онзи справедлив взрив на хората, който Вие провалихте.
#26 · speech
Председател Росен Желязков
Благодаря, госпожо Нинова. Преди да дам думата на следващите за изказване, колеги, ще подложа на гласуване неразгледаните предложения от Комисията, тъй като същите излизат извън предметния обхват на приетия на първо гласуване законопроект. (Шум и реплики.) Затова ще ги подложа на гласуване, за да може да се изказвате по тях, ако залата ги допусне за разглеждане и гласуване. Ако залата не ги допусне за разглеждане и гласуване, по тези текстове няма да има изказвания, включително и по Вашето предложение. Първо ще подложа на гласуване предложението на Костадин Костадинов и група народни представители за създаване на нов параграф за изменение на чл. 3, което Комисията не е допуснала за разглеждане, тъй като е извън предметния обхват на приетия на първо гласуване законопроект. Режим на гласуване за допускане за разглеждане. Гласували 182 народни представители: за 1, против 179, въздържали се 2. Това предложение не е допуснато за разглеждане. Подлагам на гласуване предложението на народния представител Даниела Божинова, което Комисията не е разгледала, тъй като е извън предметния обхват на приетия на първо гласуване законопроект. Подлагам на гласуване допускането му за разглеждане и гласуване в залата. Гласували 179 народни представители: за 5, против 122, въздържали се 52. Не е прието за разглеждане и гласуване това предложение. Продължаваме с дискусията по наименованието и § 1. Радостин Василев е записан.
#27 · speech
Радостин Василев
Нечленуващ в ПГ
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Използвам възможността на § 1 по същество да се включва и повече няма да се включвам в днешния дебат. Призовавам управляващото мнозинство за последен път да преосмисли промените върху Конституцията. Ясно е, че Вие имате политическата легитимност, защото имате необходимия брой народни представители да го правите, но нямате политическото доверие на хората извън тази сграда. И ако за ГЕРБ и ДПС електоралната щета не е толкова голяма, колегите от ДБ и ПП, които са основните блюстители на промените в Конституцията и особено свързани с тези за съдебната реформа, след всичко, което направиха, нямат право да пипат Конституцията на България, защото при нови избори те нямат да имат политическата подкрепа. Най-вероятно заради това се бърза толкова много. Всичко, което се случва през последните 8 месеца в това Народно събрание, показва, че когато несъвместими политически проекти се съберат в името на някаква цел, висша цел според тях, основна цел, цялата държава страда. Използвам възможността от думите на господин Христо Иванов относно системните и несистемните партии, системните и несистемните политици да му кажа, че това, което правите Вие в момента, е атака срещу системата на държавността на България. След всичко, което чухте през последните две обсъждания на Конституцията, през глава с брадвата Вие решавате да го правите, както сте си го взели политическото решение, да правите тази промяна, но това атакува системата. Системата ще се съпротивлява. В един момент ще се окаже, господин Иванов, че нещо сте приели, което няма да сработи вероятно толкова добре, и следващото мнозинство в това Народно събрание трябва да променя това, което сте правили, ако не го промените самите Вие, защото сме свидетели през последните 8 месеца, че Вие приемате закони и после ги изменяте сами. Аз не искам да коментирам поведението на други парламентарни групи, които са в залата, напускат залата, боевете в Народното събрание, но бих Ви казал само едно: за да променяш Конституцията, трябва да ходиш с високо вдигната глава пред българското общество затова, че ти си този, който има отговорността, смелостта, възможността, знанията, уменията, авторитета, уважението да го прави. Вие, господин Иванов, Вие, господин Кирил Петков, загубихте това уважение на хората, защото в момента стоите на първия ред с господин Пеевски, господин Борисов, както винаги, го няма, когато аз говоря, които са основни Ваши политически врагове. Защо? Заради Шенген и еврозоната? Глупости! Всички знаем каква е истината! Конституцията не е най-важният проблем на българското общество. Тя е най-важният проблем за Вас, които имате много малко време в момента да парцелирате съдебната система и да овладеете политически прокуратурата. И най-вероятно сте си избрали някои хора с двойно гражданство, които искате много спешно да заемат определени постове в държавата. Аз си позволявам за завършек да Ви прочета едно творение на господин Кирил Петков. Господин Петков, може ли да не си тръгвате? Обикновено показвате мъжество, когато аз говоря, стоите и ме слушате. Вие казвате: „Ще заявя много ясно и твърдо – твърдо сме решени да изправим Бойко Борисов пред съда. Борисов управляваше България 12 години Това са 12 години на безконтролност, корупция, схеми с пачки и кюлчета, затова след 2 октомври искаме да реформираме Антикорупционната комисия, така че да преследва корумпираните и да тръгне по пътя на парите на Борисов. Това е единственият възможен път пред България, ако искаме да спрем да бъдем най-бедната, най-корумпираната страна в ЕС. Дали Борисов в крайна сметка ще влезе в затвора? Сигурен съм в едно – това няма да се случи, ако нашите политически опоненти спечелят изборите.“ Вашите политически опоненти спечелиха изборите и Вие сте причината не просто никога да не влезе в затвора Борисов, докато сте на политическата сцена, но Вие станахте част от това задкулисие и нямате право да променяте Конституцията. Благодаря Ви.
#28 · speech
Председател Росен Желязков
Има ли реплика? Не виждам. (Народният представител Даниела Божинова иска думата.) За изказване ли? Заповядайте за изказване.
#29 · speech
Даниела Божинова
ПП-ДБ
Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Все пак постфактум, след като отхвърлихте климатичните промени, които искахме да направим в Конституцията, да засегна един важен въпрос, свързан с процеса на правене на Конституция. Първо, чувствам се длъжна да Ви кажа, че глобално се развива Движение за климатичен конституционализъм и все повече държави внасят промени в Конституцията си, които защитават по-добре основните права на гражданите, свързани с климатичните промени. Между другото, т. 5 от мотивите на оригиналния, на първоначалния законопроект, бяха точно така озаглавени – „По-добра защита“, „Засилване на защитата на основните права на гражданите“. Тези предложения, които направихме, бяха гражданска инициатива, на която станах изразител като народен представител от „Зелено движение“, съответно ПП-ДБ. Те бяха подписани от 1500 ученици, граждански активисти и над 50 организации и бяха отделно внесени в Народното събрание. За съжаление, дори представителят на тази група граждани, който беше подписал предложенията, не беше допуснат до разглеждането на Проекта в Конституционната комисия в събота и беше държан на вратата на Народното събрание, което повдига въпроса за това каква е ролята на гражданите в този конституционен процес, в правеното на Конституцията и промени в Конституцията. По принцип, въпреки демократичните промени в България след 1989 г., гражданите остават пълна нула по отношение на конституционните правоотношения. В единствените случаи, когато избират Велико народно събрание, това се случва сигурно един път на десет поколения, защото ВНС до такава степен е трудно за свикване, че е като Халеевата комета, във всички останали случаи гражданите на България нямат конституционна инициатива, както в някои държави, не във всички, разбира се, в най-демократичните, не се съгласяват чрез референдум с промените в Конституцията, тоест липсва конституционен референдум и нямат достъп до конституционно правосъдие. Дори аз се надявам да приемем това, което е записано като опит за индивидуална конституционна жалба, макар че тя е съдебна конституционна жалба, доста осакатена в сравнение с първата идея, няма да им дадем добър достъп до конституционно правораздаване. И тук само искам да спомена, че не такива са тенденциите в света, на който искаме да приличаме, на демократичния свят. Не знам дали е стигнало до Вашето внимание, но много държави проведоха граждански конституционни събрания по един интересен метод със сортишънс, със случайна извадка от изборните списъци, структурирано, председателствани от професионалисти. Те стигнаха до решение, предложение към конституциите. Така беше променена преди няколко години Конституцията на Ирландия с две граждански конституционни събрания, беше направено климатично събрание след Жълтите жилетки във Франция, Гражданско-конституционно събрание за демокрация в Германия, където трябваше да възстановят референдума на национално ниво и ред други подобни занимания в конституционния процес. Разбира се, ние сме много далеч от това. Да напомня, че и ЕС го направи – направи конференция на бъдещето, в която държавите с излъчени пак на случаен принцип граждани разсъждаваха за нуждата от промени на европейките политики и в европейските договори. Тези 49 предложения на европейските граждани влязоха в Европейския парламент по този делиберативен начин, с участие на гражданите, влязоха в парламента и той взе под внимание веднага редица от тях. Общо взето взе решение – това беше през май миналата година, да свика конвент съгласно чл. 48 от Лисабонския договор въз основа на тези граждански предложения. Тук в заключение мога да кажа, че бих желала да има подобен механизъм за конституционни промени в българските конституции. Такъв механизъм отсъстваше и за тези промени. Това, че някои предложения са извън обхвата, поставя въпроса: а кой определя обхвата. Обхватът на Конституционния проект се определя от управляващите партии не само в това Събрание, но и във всички предходни Събрания.
#30 · speech
Председател Росен Желязков
Времето, госпожо Божинова!
#31 · speech
Даниела Божинова
Все пак и в този конституционен проект е написано, че Конституцията е обществен договор и като страна в него – дори не страна, а възложител, са гражданите. Те трябва да имат начин да участват в конституционния процес. Благодаря.
#32 · speech
Председател Росен Желязков
Благодаря Ви. Колеги, моля да се придържаме към обсъжданите текстове, а да не използваме трибуната за общи съждения! Има ли други желаещи за изказване? Господин Биков, господин Иванов след това.
#33 · speech
Тома Биков
ГЕРБ-СДС
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз ще взема отношение по текста, в който сме записали, че науката, образованието и културата са национални ценности. Макар може би част от обществото, пък и част от нас, да възприемем този текст по-скоро като шаблонен – в по-лошия смисъл, иначе декларативен в по-позитивен контекст, според мен ние не бива да го възприемаме по този начин. Допреди около седмица даже мислех да гласувам против този текст, защото национална ценност означава това да бъде последователна политика – политика, която се извежда като приоритетна в дългосрочен план и всяка година. Нещо, което в България в определени моменти изобщо не е било на дневен ред. След това с образованието това започна да се случва преди три-четири години и тази политика трябва да бъде продължена. А културата, част от която впрочем са образованието и науката, защото културата е много по-широко понятие от онова, което ние имаме предвид, като Министерство на културата, като изкуство – изкуствата също са част от културата. Но културата така или иначе беше доста неглижирана. Аз ще подкрепя този текст, защото в бюджета за тази година културата действително беше изведена, ако не като приоритет, то поне като някакъв акцент, с едно доста сериозно увеличаване на държавните разходи за тази дейност. Това обаче не е достатъчно, за да изпълни вписването на културата в Конституцията. Достатъчно ще бъде, ако всяко правителство, независимо от неговата идеологическа насоченост, разглежда културата, науката и образованието като ценност и отделя достатъчно пари за това като за ценност. Другото, което трябва да си кажем, е, че онова, което сме подценявали в продължение на години, всъщност е смисълът на съществуването на българската държава, изобщо на националната държава. Ние бихме имали пътища – и Министерството на финансите, и Икономиката, и без да имаме национална държава. Имали сме ги и преди да се учреди българската национална държава през 1879 г. Това, което не бихме имали, е собствено образование, собствена култура и затова вписването на тези приоритети, на тази ценност би трябвало да ни покаже кое е целта и кое е средството. Икономическият растеж, модернизацията, развитието на инфраструктурата са средства за едно общество, а целта е културата с всичките ѝ компоненти, в които влизат и науката, и образованието, и изкуствата, ако щете, и външната политика, която също е част от културното излъчване на една нация. Ние като общество, но преди всичко в Народното събрание и в институциите, трябва да осъзнаем този факт. Една държава съществува, за да има културно излъчване навън, а за да има културно излъчване навън, означава да има културно излъчване навътре, да има какво да покаже, да има лице, да има добър вид сред другите държави. Някои го наричат мека сила. Това е смисълът на държавата. Всичко останало ще се случи и без да има държава. Затова е добре да подредим не само в Конституцията, но и в цялостната си работа приоритетите и ценностите за едно общество, най-вече за нашето общество, разбира се, да ги посочим и да ги следваме, да не бъркаме средствата с целите. Няма да спра, въпреки дебата, който имаме и който ще продължаваме да имаме, да твърдя, че ние трябва да постигнем консенсус по този въпрос не само между политическите сили, но и между институциите. Хората, които подреждат ценностите в едно общество, колеги, са хората на духа. Когато те са сложени в ъгъла, приоритетите, ценностите и йерархиите в обществото се сбъркват и тогава хората живеят лошо. Няма икономически растеж, който да компенсира безкултурния живот и доминацията на примитивни култури и на примитивно мислене! Няма такъв икономически растеж. Затова аз се радвам, че този текст ще влезе в Конституцията на Република България, но няма да бъда удовлетворен, ако той остане само на декларативно ниво. И затова се надявам след рязкото увеличение на бюджета за култура през тази година догодина тази политика да бъде продължена като устойчива и в крайна сметка бюджетът за култура да достигне поне 1% от брутния вътрешен продукт. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#34 · speech
Председател Росен Желязков
Благодаря, господин Биков. Реплика дали ще има? Не виждам. Господин Иванов, заповядайте.
#35 · speech
Христо Иванов
ПП-ДБ
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Понеже сме на второ четене – текст по текст, и е важно в протокола за ползване в бъдещата работа с тези текстове да имаме допълнителни мотиви, господин Биков направи много хубаво изказване, което до голяма степен съдържаше това, което и аз бих искал да кажа, но нека да допълня. Предложението за промяна в чл. 23 се опитва да компенсира известна празнина досега. Фокусът на текста, който се отнасяше до културата и образованието, беше условие за свободното им развитие. Тоест държавата като че ли нямаше ангажимент да инвестира в тях и да гледа на тях като на първостепенен елемент от своя фундамент, от своята стратегия за развитие и за усилия на обществото за интеграция около нещо, което да го води. Господин Биков добре артикулира това през образа на целите и средствата. Ние искаме да кажем – българската държава има ангажимент към себе си и към собствената си фундаментална представа за себе си, защото много добре го е казал академик Лихачов – България наистина е държава на духа. Тя е възникнала и исторически се е възраждала именно около културни и образователни усилия. Между другото, Вие казахте, че други процеси в българската държава биха могли да съществуват и без държава, особено това личи през Възраждането – всъщност доста държави възникват като културно и образователно усилие, преди да има институциите на държавността. Ние не бива да го забравяме, защото в момент, в който се случват огромни цивилизационни промени, това може да се окаже онази точка на опора за нашето общество и намиране на теми, които да ни събират във всичките разделения. И е много важно да създадем конституционен ангажимент на българската държава да инвестира в културата, науката и образованието. Това, че ние съумяхме в рамките на този бюджет да дадем знак в това отношение, то е само знак, той не е достатъчен и със сигурност е въпрос на продължаващ устойчив ангажимент – все пак добър символ. Така че допълваме позитивния ангажимент на българската държава да инвестира в това като фундаментален елемент от собствената концепция за себе си. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)
#36 · speech
Председател Росен Желязков
Дали има реплика? За реплика ли? Заповядайте, господин Пандов.
#37 · speech
Васил Пандов
ПП-ДБ
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Биков, моята реплика е по-скоро продължение на Вашето изказване, както и на господин Иванов.
#38 · speech
Председател Росен Желязков
Репликата трябва да е към господин Иванов. (Реплики: „Не, не, не!“) Прощавайте, прощавайте, обърках се. Прощавайте, господин Пандов. Нека времето тече отначало.
#39 · speech
Васил Пандов
Благодаря, господин Председател. Аз мисля, че това, което в момента ни предстои да приемем евентуално – изменението в чл. 23, задава на конституционно ниво и конституционен порядък ценности на българската държава, които трябва да ни самоопределят. Както знаем, Европейската конвенция за защита правата на човека, универсалната Декларация за правата на човека, чл. 2 от Договора за Европейския съюз, всички те боравят с един набор от ценности – общите ценности за европейското цивилизационно общество, формулирани, както казах, и в чл. 2 от Договора за Европейския съюз. Но това, на което ние в момента се позиционираме – нашата национална идентичност – с този текст, е, че във фокуса на нашето самоопределение, духа, както стана дума, са именно науката, образованието и културата. Науката и културата не са формулирани на ниво ценности в Договора за Европейския съюз, нито в Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Разбира се, право на образование има, има други основни права, в които се включват науката и културата сами по себе си. Но формулирайки ги пряко по този начин в нашата Конституция, ние безспорно се самоопределяме. Това е едно продължение, както казахте и Вие, както каза и господин Иванов, на нашата традиция още от Възраждането, когато България не е имала своя институционален апарат и своята държавност като органи, но духът е в основата. Знаем, че свободният човек е образованият човек. Знаем, че бъдещето на всяка една нация се определя от нейното технологично, включително културно развитие. В този смисъл мисля, въпреки че в Конституцията в момента имаме два текста, единият – в преамбюла, другият – в чл. 53, ако не се лъжа, или 54, в които се посочват ценности, че по този начин изведени науката, културата и образованието, позиционират България и в бъдеще, и я определят като държава, както стана дума, на духа. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)
#40 · speech
Председател Росен Желязков
Благодаря. Господин Вигенин е заявил трета реплика. (Народният представител Любен Дилов иска думата.) Направете изказване, господин Дилов.
#41 · speech
Кристиан Вигенин
БСП за България
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Моето наистина ще бъде реплика, тъй като предишните две реплики бяха допълнение към изказването. Разбира се, няма никаква причина да не споделя изцяло това, което беше казано – образованието, науката, културата трябва да бъдат истински ценности и те да намират своето изражение в политиката, която се води на всички равнища – и национално, и местно, това да има своята видимост и в бюджета, и така нататък. Много са хубави тези слова, но позволете ми да допусна, че основната причина да искате да запишем този текст и идеята той да се включи по този начин беше свързана с необходимостта да мотивирате защо трябва да премахнете Трети март като национален празник и да поставите 24 май. Може би от грешна причина стигате до верен извод и до верен изход, но все пак предлагам да сме малко по-скромни в това отношение, тъй като това, че и в този бюджет са дадени малко повече пари за култура, не променя цялостната представа и цялостното до момента развитие на ситуацията, в която виждаме наука, която не е финансирана и не постига резултати, образование, което върви надолу, а за културата ще видим как ще се отрази това леко увеличение. Така че, уважаеми колеги, нека да сме по-скромни. Тук няма нужда от тези леяни слова – да подкрепите, това го разбирам, но нека то да намери резултат във Вашата политика. Благодаря.
#42 · speech
Председател Росен Желязков
Искате ли дуплика, господин Биков? Заповядайте.
#43 · speech
Тома Биков
ГЕРБ-СДС
Уважаеми господин Председател! Към първите двама репликиращи, естествено, нямам какво да кажа, защото не бяха и реплики по същество, а по-скоро подкрепа. Но към господин Вигенин – аз също съм недоверчив, не вярвам, че с едно изречение в Конституцията ние ще сме решили нещо в културата, образованието и науката. Но това изречение ще ни дава възможност – както на Вас, така и на мен, така и на всеки, за когото тази ценност наистина е ценност, да повдига този въпрос на всеки бюджет. И то не задължително с ярост, а с припомняне и най-вече от силата на консенсуса, който е деклариран днес тук. Ако някой наруши този консенсус, на него ще трябва да му бъде припомняно, включително и на институционално ниво, когато се водят битките за по-голям бюджет за различните сектори. Тези сектори ще имат възможността да отиват при министъра на финансите като национална ценност. Мисля, че със сигурност това е положително. Разбира се, съгласен съм, че не бива да подхождаме с прекалено голяма патетика по този въпрос, докато не направим истински крачки. Мисля, че това, което се случва в този бюджет, може да бъде отчетено като първа стъпка. Резултатите от една целенасочена, разумна, културна политика ще бъдат видими след десетина, петнадесет години така, както днес са видими резултатите от неглижирането на културата и тези резултати се виждат всеки ден по улиците, виждат се в градската среда, която е нашарена с драсканици по паметниците на културата. А иначе, колкото до 24 май – ние оттеглихме това… Практически това предложение няма да бъде прието – 24 май да бъде национален празник на България, но 24 май ще бъде най-българският празник, независимо кой е националният празник. Най-хубавият български празник. От този празник идва българската нация на два пъти – в Средновековието и във Възраждането. Благодарение на този празник, който, между другото, се празнува по този начин като празник на културата и образованието, започва за пръв път в България да се празнува. Не някъде другаде. Така че него няма нито кой да го отмени, нито кой да го противопостави на който и да е друг празник. Имаме още много хубави празници, сред които, разбира се, и 3 март. Но 24 май е България. Това искахме да покажем. След като няма консенсус, разбира се, не бива да се прави по този начин. Не бива да сблъскваме два празника, които наистина са основополагащи за България, и да противопоставяме обществото на тази база, но пак повтарям, 24 май е България и винаги ще бъде България, защото той е извън времето, извън пространството, понеже той е и религиозен празник освен всичко останало! (Ръкопляскания.)
#44 · speech
Председател Росен Желязков
Благодаря, господин Биков. Господин Дилов, заповядайте.
#45 · speech
Любен Дилов
ГЕРБ-СДС
Благодаря Ви, господин Председател. Почитаеми колеги, докато сме още на чл. 23, бих искал да върна отново разговора за отпадналото определение „първостепенни“. Разбирам, че сигурно конституционалистите имат много доводи, разбирам, че да степенуваш, особено в Основния закон на държавата, малко прилича на въпроса, който се задава на малките деца: ти кого обичаш повече – майка си или баща си. Тук обаче, за да има плът, законодателна, на всичко, което казаха преждеговорившите, мисля, че трябва все пак да се опитаме да намерим един синоним, който подчертава изключителността на тази ценност. Може да бъде „водещи“, може да бъде „основна“ – аз не съм и против да остане „първостепенна“. В крайна сметка ролята на политиката е именно да определи кое е първостепенно за нацията в момента и кое не е. В никакъв случай не мога да се съглася с идеята, че тук се е търсило някакво основание за 24 май и 3 март, самият подход беше грешен, защото той, 3 март, не присъстваше в Конституцията преди, за да го вадим, да слагаме друг. Само ще припомня на залата, че 3 март беше определен като национален празник от последните Живкови депутати. И изобщо в цялата си история този празник е бил залог на отношението на властта към Русия. Понякога се е празнувал, понякога се е неглижирал – още откакто имаме Трета българска държава. Така че моята молба е отново да помислим за възможност да не отпада от това изречение „първостепенни“ в новото изречение в чл. 23 – или да остане „първостепенни“, или да бъде заменена с „основни“, „водещи национални ценности“. Благодаря Ви.
#46 · speech
Председател Росен Желязков
Това процедурно предложение ли е, редакционно предложение ли е?
#47 · speech
Любен Дилов
ГЕРБ-СДС, от място
Редакционно предложение.
#48 · speech
Председател Росен Желязков
Редакционно предложение. Ама много алтернативи дадохте. Кой да избере дали да е „първостепенни“ или „водещи“?
#49 · speech
Любен Дилов
ГЕРБ-СДС
Понеже приемам, че има сериозни доводи да не е „първостепенни“, предлагам да остане и да бъде „водещи“.
#50 · speech
Председател Росен Желязков
Вашето предложение е „образованието и културата са водещи национални ценности“. Други изказвания? Няма. Закривам разискванията. (Реплики от „БСП за България“.) Има ли?
#51 · speech
Корнелия Нинова
БСП за България, от място
На следващия текст.
#52 · speech
Председател Росен Желязков
Добре. Няма други изказвания. Моля да поканите колегите от кулоарите в залата. Ще преминем към няколко гласувания. Първо ще подложа на гласувания неподкрепените предложения, след това редакционното предложение на господин Дилов и после наименованието и § 1. Има три неподкрепени предложения: на Ивайло Вълчев, Павела Митова, Тошко Йорданов и Гроздан Караджов § 1 да отпадне; предложение на Костадин Костадинов и група народни представители § 1 да се отмени; предложение на Гроздан Караджов § 1 да отпадне. Тъй като са идентични, ще ги подложа на едно гласуване. За това гласуване, за да бъдат приети, е необходимо 160, но Комисията не подкрепя предложенията, така че ще подложа на гласуване неподкрепените от Комисията предложения. Гласували 186 народни представители: за 1, против 182, въздържали се 3. Предложенията не са приети. Ще подложа на гласуване направеното редакционно предложение в § 1, в чл. 23 след думите „образованието и културата са“ да се добави „водещи“ на народния представител Любен Дилов, направено в залата. Гласували 183 народни представители: за 18, против 24, въздържали се 141. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване наименованието на Законопроекта, подкрепено от Комисията, както и § 1 в редакция на Комисията. Гласували 186 народни представители: за 165, против 21, въздържали се няма. Предложенията не са приети. (Реплика: „Прегласуване!“) Поискано е прегласуване. Режим на прегласуване. Гласували 187 народни представители: за 166, против 21, въздържали се няма. Предложението е прието. Госпожо Йорданова – за Доклада, § 2.
#53 · speech
Докладчик Надежда Йорданова
Благодаря, господин Председател. Предложение от народния представител Костадин Костадинов и група народни представители: „§ 3 Добавя се нов чл. 36а със следния текст: Чл. 36. (1) Всеки има право свободно да извършва плащания в брой или по друг начин, предвиден в закон. (2) Държавата съдейства на Българската народна банка и другите регулаторни органи при поддържането на стабилна финансова и парична система, която е гаранция за повишаване на икономическото благоденствие на нацията.“ Комисията не разгледа предложението на основание чл. 4, ал. 1, изречение трето от Правилата за процедурата по обсъждане и приемане на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, тъй като то е извън предметния обхват на приетия на първо гласуване законопроект. Предложение от народния представител Костадин Костадинов и група народни представители. „§ 4 В чл. 46 се въвежда нова алинея 3 със следния текст: „Отглеждането на децата се извършва съгласно изискванията на морала и закона от баща, което е лице от мъжки пол, и/или майка, което е лице от женски пол.“ Комисията не разгледа предложението на основание чл. 4, ал. 1, изречение трето от Правилата за процедурата по обсъждане и приемане на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, тъй като то е извън предметния обхват на приетия на първо гласуване законопроект. Параграф 2 по вносител. Предложение от народния представител Ивайло Вълчев, Павела Митова, Тошко Йорданов и Гроздан Караджов: „§ 2 да отпадне.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Костадин Костадинов и група народни представители: „§ 2 се отменя.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Христо Иванов и група народни представители: „В § 2, т. 3 думите „конституирането на новоизбраното“ се заменят с „произвеждането на изборите за“.“ Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Надежда Йорданова, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 2: „§ 2. В чл. 64 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 думите „или след изтичане“ се заличават. 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) Избори за ново Народно събрание се произвеждат не по-късно от един месец преди изтичане на срока на пълномощията на действащото Народно събрание.“ 3. Създава се ал. 4: „(4) С полагането на клетвата на новоизбраните народни представители се прекратяват пълномощията на предишното Народно събрание.“
#54 · speech
Председател Росен Желязков
Благодаря Ви, госпожо Йорданова. Ще подложа на гласуване допустимостта на двете предложения на Костадин Костадинов, които бяха представени от докладчика. Подлагам на гласуване допускането за разглеждане и гласуване на първото предложение на Костадин Костадинов за добавяне на нов чл. 36а с текст, който беше изчетен. Гласували 174 народни представители: за 1, против 170, въздържали се 3. Не е допуснато за разглеждане. (Реплики.) Иска се прегласуване – моля, режим на прегласуване. Гласували 179 народни представители: за няма, против 177, въздържали се 2. Предложението не е прието за разглеждане и гласуване. Второто предложение от Костадин Костадинов и група народни представители е за допускане за разглеждане и гласуване относно нова ал. 3 в чл. 46. Гласували 180 народни представители: за няма, против 180, въздържали се няма. Предложението не е прието. Преминаваме към разисквания за § 2. Има ли желаещи за изказвания? Не виждам. Закривам разискванията. Преминаваме към гласуване. Първо ще подложа на гласуване неподкрепените от Комисията предложения на Ивайло Вълчев и група народни представители, Костадин Костадинов и група народни представители за отпадане на § 2. Гласували 179 народни представители: за няма, против 179, въздържали се няма. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване § 2 в редакция на Комисията. Гласували 182 народни представители: за 165, против 17, въздържали се няма. Параграф 2 е приет. Преминаваме към § 3 – заповядайте, госпожо Йорданова.
#55 · speech
Докладчик Надежда Йорданова
Благодаря Ви, господин Председател. По § 3 има предложение от народните представители Ивайло Вълчев, Павела Митова, Тошко Йорданов и Гроздан Караджов: „§ 3 да отпадне.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Костадин Костадинов и група народни представители: „§ 3 се отменя.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Христо Иванов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 3: „§ 3. В чл. 65, ал. 1 се създава изречение второ: „За народен представител може да бъде избран български гражданин, който има и друго гражданство, когато е живял последните осемнадесет месеца в страната.“ Предложение от народния представител Костадин Костадинов и група народни представители: „Член 69 се изменя така: „Народните представители не носят наказателна отговорност за изказаните от тях мнения в Народното събрание. Народните представители носят наказателна отговорност за гласуванията си по чл. 84, т. 9 – 12 от Конституцията на Република България.“ Комисията не разгледа предложението на основание чл. 4, ал. 1, изречение трето от Правилата за процедурата по обсъждане и приемане на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, тъй като то е извън предметния обхват на приетия на първо гласуване законопроект.
#56 · speech
Председател Росен Желязков
Благодаря Ви, госпожо Йорданова. Подлагам на гласуване допускане разглеждане и гласуване на току-що прочетения текст – предложение на Костадин Костадинов и група народни представители. Гласували 184 народни представители: за няма, против 184, въздържали се няма. Това предложение не е допуснато за разглеждане. Откривам дебатите по § 3. Заповядайте, госпожо Димитрова.
#57 · speech
Мая Димитрова
БСП за България
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Вземам отношение по § 3, а именно предложение за промяна на чл. 65, ал. 1 от Конституцията. В направеното от вносителите предложение се дава възможност на всеки български гражданин, който има и друго гражданство, да може да бъде избиран за народен представител, като съответно между първо и второ четене беше въведено изискване за уседналост 18 месеца в страната. Ще започна от това как всъщност можем да докажем тази уседналост от 18 месеца в страната, още повече че говорим за влизане на страната ни в Шенген. Всички Вие сте наясно, че е абсолютно невъзможно да се докаже тази уседналост. Тоест всеки български гражданин, който има и друго гражданство, би следвало да бъде и може да бъде избиран за народен представител. Освен това вероятно си даваме сметка, че ние като държава не сме наясно колко са българите, които имат повече от едно гражданство, тоест не само българско гражданство, колко от тях живеят в чужбина, къде живеят в чужбина. Знаете, че на всички проведени публични обсъждания и на тези, които станаха в Комисията по конституционни въпроси, Общественият съвет, който беше избран към тази комисия, по отношение на тази промяна в Конституцията е с отрицателни и критични становища и многократно ни беше обърнато внимание на това, че не би следвало да се избързва с такава промяна в Конституцията. Колеги, ще Ви обърна внимание и на срещата, която инициирахме ние от парламентарната група на „БСП за България“, която беше миналата седмица в Народното събрание. На тази среща бяха поканени и присъстваха народни представители, които са писали Конституцията през 1991 г. Ще Ви цитирам част от изказването на народния представител Стефан Стоянов, който насочи вниманието на всички, които присъстваха на тази среща, по отношение на декларацията за вярност, която полагат българи, не само българите, а всички, които искат да придобият американско гражданство. Всъщност в тази декларация клетвата за вярност е, че: „абсолютно изцяло се отказвам и отхвърлям всяка вярност и вярност към всеки чужденец, княз, държава или суверенитет, на когото или на който досега съм бил субект или гражданин, че ще подкрепям и защитавам Конституцията и законите на Съединените американски щати срещу всички врагове – чужди и местни“. Колеги, аз съм убедена, че всеки един от нас си спомня клетвата, която ние положихме като народни представители. Призовавам Ви още веднъж, преди да натиснете бутона съответно с „да“, за да приемете този член от Конституцията, да помислите дали с този вот няма да поставим в опасност националния интерес и националната сигурност на страната. Благодаря Ви.
#58 · speech
Председател Росица Кирова
Благодаря Ви, госпожо Димитрова. Има ли реплики? Не виждам. Господин Ченчев, имате думата за изказване.
#59 · speech
Иван Ченчев
БСП за България
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! „Заклевам се във вярност към Нейно величество кралица Елизабет втора – кралица на Канада, нейните наследници и приемници, че ще спазвам стриктно законите на Конституцията на Канада.“ Съвсем правилно господин Петков се отказа от гражданство в, да кажем, тази велика държава Канада. Така започва клетвата там. (Реплики: „Започваше!“) По същество в 64 държави позволяват двойно гражданство. Четири от тях позволяват такова при определени условия; 28 държави го забраняват. Много са такива в Европейския съюз: Австрия, Словакия, Нидерландия, забележете, колеги, Украйна, от друга страна, Китай, Япония, Полша, пропуснах. Народни представители от управляващото мнозинство в първите дебати, въпреки че са подписали Проекта за решение, се обявяват против. Те твърдят, че така прониквали хора във властта, които няма да служат на нашата държава и още много други доводи в тази посока. Това са цитати, не искам да споменавам имена. Ще Ви прочета и още нещо: Конституцията на Република България като повечето европейски конституции и като американската изрично въвежда абсолютна забрана лица с двойно гражданство да бъдат избирани за народни представители, министри, президент и вицепрезидент – чл. 65, 93 и 110 от Конституцията. Това е така, защото тези длъжности са в сърцевината на висшата държавна власт и държавния суверенитет. Аз като български гражданин считам, че това, което се предлага, е недопустимо в името на държавния ни суверенитет. И поради тази причина с вътрешна убеденост аз съм против. Затова излизам на тази трибуна, за да си кажа мнението и това как ще гласувам, а така също и моите колеги, в което съм убеден. Не смятам, че това допринася за запазване на българската идентичност. Когато даваме възможност на хора, макар и българи, които са завършили в чужбина, или живеят в чужбина, зад граница, да дойдат и да заемат висши държавни длъжности, тъй като считам, за да се случва това, те се развиват и надграждат живота си в други държави, което предопределя тяхното бъдеще, което очевидно не е свързано с това да управляват родната си държава, тъй като не са живели в нея. Тук никакви 18 месеца уседналост не могат да променят моето мнение. Съгласете се всички, че това е така, замислете се, имате близки и ще Ви стане ясно. Благодаря.
#60 · speech
Председател Росица Кирова
Благодаря Ви, господин Ченчев. Има ли реплики? Не виждам. Следващото изказване е на господин Василев. Имате думата.
#61 · speech
Радостин Василев
Нечленуващ в ПГ
Благодаря, госпожо Председателстващ. Силно се надявам поне по този параграф в колегите от ГЕРБ да има някакъв морал и да гласуват против приемането на този параграф, защото, освен отказ от национален суверенитет, подобно решение според мен е легализиране на възможностите за национално предателство. Българското общество има опит с един двоен гражданин от близкото минало, за съжаление, горчив. Не трябва да позволяваме в момента да се отваря вратата за това предварително определени хора, вероятно и агенти, да бъдат имплантирани на българската политическа сцена, и то на най-високо ниво. За съжаление, българите и особено тези в чужбина, които живеят извън пределите на Република България, основното им желание е да се приберат в България и политиците заедно с тях да изградят една правова, демократична и действаща богата държава. 99% от тях не желаят под никаква форма да участват в политиката. Това не е тяхното желание. Тяхното желание е България да бъде толкова добре построена, изградена или преоснована, ако трябва, за да бъдат те част от нея. Вие в момента, оправдавайки се за този безумен текст, който сте измислили с тази уседналост, се опитвате да внушите на обществото, че те трябва да станат незабавно част от българския политически процес. Това съвсем не е така, колеги, и Ви моля, не го подкрепяйте този параграф. Ако останалите неща не са с такъв траен ефект върху обществото, то този е с изключително вреден. Благодаря Ви.
#62 · speech
Председател Росен Желязков
Има ли реплики? Заповядайте, господин Зафиров.
#63 · speech
Атанас Зафиров
БСП за България
Уважаеми господин Председател, колеги! Господин Василев, обръщам се към Вас като юрист да ми обясните каква е логиката на тези 18 месеца! Да ми обясните като юрист? Чудих се, мислих, разсъждавах защо не са 19, или 24, или 9 месеца. Каква е логиката да бъдат точно 18 месеца? С нещо конкретно ли е свързано, или просто това е поредното число, което се хвърля в пространството, и каквото стане. Благодаря.
#64 · speech
Председател Росен Желязков
Има ли друга реплика? Заповядайте за дуплика.
#65 · speech
Радостин Василев
Нечленуващ в ПГ
Благодаря Ви. Изненадахте ме с тази реплика – нямам никаква представа, честно, какви са тези 18 месеца. Така, като се замисля по-дълбоко, може би две бременности е времето, или две ротации, две сглобки да минат, да се завъртят. Предполагам, че за 18 месеца никой не може да формира огромна любов и отношение към българската държава и преданост, не може и за 18 години, ако в себе си я нямаш вродена. Така че, съжалявам, не мога да Ви отговоря, трябва да питате вносителите по-скоро, темата със сигурност не е юридическа и може би Асен Василев трябва да Ви отговори, защото той нямаше уседналост да гласува дори последния път.
#66 · speech
Председател Росен Желязков
Госпожа Антоанета Цонева – за изказване.
#67 · speech
Антоанета Цонева
ПП-ДБ
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз ще подкрепя този член с пълното съзнание, затова че е дошъл моментът това да бъде направено. Ако направим един преглед за това как и какви са историческите подходи за създаване на дълбока институционална връзка между държавата майка и диаспората, ще видим, че има няколко степени, които надграждат една друга себе си в зависимост от начина, по който са приемани във времето, в което се приемани, разбира се. И за всяка една страна, в която е приемано такова законодателство, се изхожда от историческите и националните особености. Какво имаме ние в България като инструменти за овластяване на българските граждани, които живеят извън нашата страна? Първо, дадохме възможност на българите извън страната да гласуват. Това не мина без перипетии, но така или иначе това е норма, която е уредена, и българските граждани могат да упражнят своето право на глас. Така е в много други страни и изключенията за противното са изключително малко. Друга степен на създаване на институционална връзка имаме например в страни като Франция, Италия, Испания, а ние нямаме такъв подход, и това са така наречените събрания, асамблеи, в които пряко избрани представители взимат решения за бъдещето и политиките, свързани с общностите, които са извън страната. Още по-силна степен на изграждане на институционална връзка и овластяване представлява създаването на отделни райони, където хората и общностите, които са извън съответните страни, могат да посочват своите политически представители. България е направила половинчата стъпка в тази посока, но все пак в Изборния кодекс ние имаме такава норма и остава да бъде приета методологията, по която да се определи магнитутът на район „Чужбина“. (Шум и реплики.) Така се нарича. Не, не го наричам аз и не искам да влизам в пререкания по тази тема. Това означава колко броя ще бъдат мандатите в този район. Формата, за която днес говорим, а именно пасивното избирателно право човек с двойно гражданство, български гражданин, да може да се кандидатира за народен представител. Тук искам да внеса някои уточнения и с оглед на статистиката, която представители от БСП дадоха. От всички страни – членки на Съвета на Европа, от които в 28 страни двойното гражданство е разрешено, в които, разбира се, сме и ние, няма нито една друга страна извън България, която не позволява гражданин да се кандидатира. От всички страни – членки на Европейския съюз, в който 16 страни, сред които и ние, имаме право на двойно гражданство. В другите 11 при определени условия това също може да се случва, но има по-сложна процедура, но в тези 16 само ние сме страна, в която все още не сме предоставили това право. Мисля, че е дошъл моментът да овластим гражданите с двойно гражданство, които са български граждани, да могат да се кандидатират за народни представители. Мисля, че нашата политическа система ще получи още един шанс в нея да влязат хора, които имат опит, набрали са впечатления от културата на други страни, и това ще обогати нашето политическо представителство във всякакъв смисъл. Призовавам Ви да подкрепите тази промяна и действително това ще е фундаментална стъпка към създаването на още една връзка между България и българските общности зад граница. (Единични ръкопляскания от ПП-ДБ.)
#68 · speech
Председател Росен Желязков
Има ли реплики? Заповядайте.
#69 · speech
Иван Иванов
БСП за България
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Цонева, слушах Ви внимателно и в мен останаха повече въпроси, отколкото отговори. Като цяло текстът буди недоумение не само в нас, но и в целокупното българско гражданство. Спор няма, че имаме сериозна българска диаспора във всички краища на света, но начинът, по който поднасяте това тук пред нас, пред народните представители, защото това категорично се разминава с волята на законодателя, който е приел Конституцията на Велико народно събрание, и поставяте под въпрос възможностите и качествата на българските граждани, които живеят тук в България. Какво означава това да пренесем чужда култура тук? Ние нямаме ли наша култура? Нямаме ли изградени ценности и тази държава не е ли на 1300 години, не е ли тя допринесла за културното развитие на цяла Европа? Задавам този въпрос – какво е необходимо, защо е необходимо да се прави тази промяна? Това управление, което Вие в момента упражнявате, да направи необходимите условия тези български граждани да се върнат тук в България, да се откажат оттам, където са заминали, защото те са заминали поради някакви лоши условия, създадени през годините, да им се създадат тези условия и да се върнат тук и да упражняват политическите си права? Да, те упражняват някакви политически права в други държави и защитават своите интереси. Не е ли по-добре държавата да защитава техните интереси там, сред тези други държави, вместо да пренасяме тук нещо неясно какво е, подценявайки българските граждани. Вие давате оценка на всеки един, който е в тази зала, избран на последните избори, че е негоден, по този начин. Благодаря.
#70 · speech
Председател Росен Желязков
Благодаря Ви. Друга реплика? Господин Вигенин – за реплика.
#71 · speech
Кристиан Вигенин
БСП за България
Благодаря, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Благодаря на госпожа Цонева за това, че това беше може би единственият, макар и неуспешен, опит да се обясни смисълът на въвеждането на възможността граждани не само с българско, но и с чуждо гражданство, да могат да бъдат народни представители, а малко по-късно ще стане ясно, че това важи съответно и за министри. Обаче тъй като правите всичко, без внимателно да се обмисля, набързо, и си разсъждавате по хипотезата, че това евентуално важи за българи, които живеят някъде другаде и ще дойдат тук, за да ни управляват по-добре, да Ви кажа – не се случи с последния опит, но както и да е, може би това е изключение. Въпросът е, че тук Вие изобщо пропускате възможността, която е предвидена, когато става въпрос за избора на президент, че има български граждани по рождение и български граждани, които придобиват това си качество впоследствие. На практика Вие по този начин отваряте възможността един чужденец, който, за да получи гражданство по основната теза, разбира се, трябва да е живял три години в България преди това, в момента, в който получи българското гражданство, веднага да може да се кандидатира за народен представител и да стане министър. Аз не казвам, че непременно е лошо, но според мен Вие въобще не разсъждавате по тази теза. Поне да бяхте записали, че евентуално двойно гражданство може да важи за хора, които са български граждани по рождение и след това са придобили друго гражданство. Аз не го одобрявам, но поне това да бяхте направили, а Вие въобще не разсъждавате върху другата хипотеза, и Ви предлагам въобще да се откажете от промените в този член. Все си мисля, че от тези 166 човека, които гласуват тук, има поне 7, които ще проявят малко отговорност в тази ситуация и няма да подкрепят това безумие, което предлагате в момента. Благодаря.
#72 · speech
Председател Росен Желязков
Госпожо Цонева, искате ли дуплика? Преминаване към следващото изказване – Георги Свиленски.
#73 · speech
Георги Свиленски
БСП за България
Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Ясно, че това е една от най-важните точки или промени в Конституцията, и аз се радвам, че започна дебат. Очаквах госпожа Цонева да отговори на репликите, тъй като в част от въпросите, които ще задам и аз, може би щеше да ме облекчи. Но сега ще ги задам директно, тъй като за първи път може би, или е много рядко в залата да са всички вносители на този проект – господин Иванов, господин Петков, господин Атанасов, господин Пеевски и господин Борисов. Гледах вчера господин Атанасов по една от телевизиите. На въпроса: кой внесе това предложение, господин Атанасов не можа да си спомни, което ме навежда на мисълта, че не е той. Тъй като, ако беше той, щеше да каже: аз съм. Въпросът ми е към господин Борисов, господин Пеевски, господин Петков и господин Иванов: кой е вносителят? Дали ще бъде прието или не, ще реши залата, но отговорността, която след това трябва да се поеме пред обществото, трябва да е ясна – партия или човек, не знам. Не знам кой го е внесъл, но поне като партия може да се каже: ние от еди-коя си партия внесохме това предложение и то намира широка парламентарна подкрепа. Мисля, че това е един от най-важните закони, за които авторството трябва да става ясно в България, и наистина очаквам отговор. Господин Иванов, Вие като инициатор на промените в Конституцията, от Вас най-много очаквам да дадете отговор на този въпрос. Благодаря Ви.
#74 · speech
Председател Росен Желязков
Не знам дали трябва да приканя за реплики, или за отговори. Няма. Други изказвания? Господин Атанасов, за реплика.
#75 · speech
Атанас Атанасов
ПП-ДБ
Благодаря, господин Председателю. Уважаеми дами и господа, ще подкрепя съвсем убедено този текст, и сега ще се мотивирам защо. Едно от големите достижения на българската демокрация след 1989 г. е това, че паднаха границите, и това, че българските граждани като свободни хора могат да пътуват навсякъде по света и някои от тях да остават да живеят в други държави, да работят там, да създават семейства и така нататък. Не знам точния брой, но спекулира се между милион и половина-два милиона българи след 1989 г. са мигрирали по света. Имаме голяма колония в Съединените щати, имаме в Западна Европа. Тези хора са българи по произход, някои от тях може да искат да се върнат. Наскоро имах една много сантиментална среща. Един мой много близък приятел, който 90-а година със семейството си емигрира в Съединените щати, лекар. Заедно със съпругата си имаха много успешна кариера там. Сега се е пенсионирал, върнал се е и си построи голяма къща във Виница, и каза: „Искам да умра в България.“ Тези хора имат ли право да участват в обществено политическия живот, питам аз? Не искам да влизам хептен, но аз имам две деца, които са по произход български граждани, но сега живеят в Щатите и са американски граждани. Ако някое от децата ми иска да се върне, аз много ще се радвам. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Искам обаче тук да отправя една реплика към хората от БСП. Не Ви прави чест да се държите по този начин и ще Ви кажа защо. Ще започна отзад напред. Господин Вигенин, Вие бяхте външен министър в правителството на Сергей Станишев, който стана български гражданин 96-а г. 96-а г. стана български гражданин. Той по рождение е съветски гражданин, нали така, и Вие гласувахте за него и бяхте в неговото правителство. Андрей Луканов е съветски гражданин. Сега, когато покрай паметника търсех литература, факти, които ме интересуваха, установих, че Георги Димитров, Васил Коларов и Вълко Червенков са били съветски граждани. И в тази връзка да Ви кажа, да свържа темата. Васил Коларов като министър-председател на България – между другото, много странно той бил генерал от съветските специални служби, защо е бил генерал – не знам, явно е имал някакви заслуги – но Васил Коларов е човекът като министър-председател, който иска подкрепата на съветското ръководство, за да се изгради въпросният паметник, който сега демонтираме. Да е ясно кой е поискал и от кого. Ами много ясно – като е бил съветски гражданин, ще иска разрешение от Сталин, за да му направи паметник. Така че много Ви моля, бъдете по-смирени, защото всички тези, които са били с двойно гражданство, а именно българско и съветско, и са били министър-председатели, са от Вашата партия. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС.)
#76 · speech
Председател Росен Желязков
Реплика? Господин Вигенин.
#77 · speech
Кристиан Вигенин
БСП за България
Благодаря, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз благодаря на господин Атанасов, защото той с изказването си потвърди изцяло нашата теза и въпроса, че двойното гражданство не е подходящо нито за народни представители, нито за министри, защото има вероятност някога може би със Съветския съюз, сега с някой друг съюз да съгласуват решенията. Естествено, когато си гражданин на две държави, ти си слуга на две държави, защото нали сме слуга на народа. Ние сме не само на нашия народ, а и на някой друг народ, когато сме двойни граждани – когато сте. Така че благодаря Ви, господин Атанасов. И само да припомня, това са спекулации за Станишев. В нито един момент Станишев не е бил двоен гражданин, така че това също потвърждава нашата теза, а аз самият не съм бил министър в негово правителство. Благодаря.
#78 · speech
Председател Росен Желязков
Господин Свиленски – реплика. (Шум и реплики.) Господин Свиленски, като свършите разговора, искате ли реплика? (Шум и реплики.) Последно, господин Гуцанов ли ще бъде или господин Свиленски? (Шум и реплики.)
#79 · speech
Георги Свиленски
БСП за България
Благодаря, господин Председател. Господин Атанасов, тъй като не получих отговор, това, което казахте, гледах Ви вчера, същото нещо го казахте и по телевизията. Ама, хайде да отговорите. Хубаво, добре, Вие харесвате това предложение, ще го подкрепите. Синовете сега ще ги оправим. Аз мисля, че по един от семейство стига в политиката, но хубаво, може и по повече, не е проблем. Но кой измисли това нещо, кой го предложи? Нека един да излезе. Защо Ви е срам? Вас Ви е срам от това най-ценно за Вас предложение. Госпожа Цонева излезе, изкара история от 20 години назад, Вие изкарахте от 42 назад, но хайде, кажете кой? Не виждам защо се срамувате от нещо, което сте предложили, подкрепили в Комисията, подкрепили на първо и второ гласуване, и днес стоите. Казвате: „Много е хубаво, ама не знаем кой е.“ Нека един да излезе от тези радетели, които са за двойното гражданство. Аз няма да го подкрепя, но искам да знам кой ни подвежда по тази пътека. Благодаря.
#80 · speech
Председател Росен Желязков
Трета реплика? Заповядайте, господин Гуцанов.
#81 · speech
Борислав Гуцанов
БСП за България
Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Атанасов, има едни думи, които са казани така: „Премахни на един народ историята и след едно поколение той се превръща в тълпа, а след още едно поколение тях можеш да ги управляваш като стадо.“ Вие в момента правите точно това. Потърсете да видите на кого са тези думи и тогава, когато говорим за пълзящ фашизъм, дали казваме случайно това нещо. На следващо място, колко от Вас, които сте в тази зала, сте свързани с Комунистическата партия на много по-високо ниво, отколкото са БСП? На колко от Вас бащите и майките им са били членове на ЦК? Доста сте, нали така? И на следващо място, има ли някои в залата от Вас, които правите това предложение, въпреки че Вие не си спомняте кой го е направил, което е много странно, може би Ви е срам да си спомните – как Ви се струва, на коя държава ще изпълняваш вижданията, националната сигурност, приоритетите, след като си се заклел в две държави да служиш на тях вярно? Вие сте генерал, би трябвало да знаете пред кого се кълнете. Как стават тези неща? Аз мисля, че на всеки един от Вас е пределно ясно, че това, което правите, е наистина безумие, и затова Ви помолиха и колегите от нашата група – оттеглете това. Оттеглете го, наистина е срамно това, което правите. (Реплики от ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС.)
#82 · speech
Председател Росен Желязков
За дуплика – господин Атанасов.
#83 · speech
Атанас Атанасов
ПП-ДБ
Благодаря Ви за репликите. Искам да се извиня на господин Вигенин. Наистина сбърках, той беше външен министър в правителството на Орешарски. Но имах един спомен, че заедно със Станишев някъде се бяхте снимали из Виетнам на някаква много екзотична дестинация и затова съм останал с това впечатление. (Реплики и смях от ПП-ДБ и ГЕРБ СДС.) Вижте, колеги, тази тема разбирам, че е важна и че вълнува хората, но искам да Ви обърна внимание на следния факт: това, че едно лице е с двойно гражданство, е публичен факт, известен на всички, които биха се поинтересували от това. Ние трябва да се притесняваме от тези, които са само с българско гражданство, но не знаем техните зависимости, които са прикрити. (Възгласи: „Ооо!“) Това е рискът в една такава ситуация, а не да се притесняваме от тези, за които публично е известно, че имат двойно гражданство. И е много важно… (Реплики от „БСП за България“.) Вижте, дайте да не се връщаме отново на това. Пак Ви казах, Вашата партия е тази, която е известна, че половината от Вашите министър-председатели, мисля, че ако не греша, Гриша Филипов също е бил съветски гражданин. От всичко, което е излязло, май то ще излезе накрая, че единственият, който не е бил с двойно гражданство, е бил Тодор Живков. Аз с такова впечатление оставам в крайна сметка и затова казвам, че не Ви прави чест на Вас да поставяте този въпрос, и то в контекста днес на демократична България, която е член на НАТО и на Европейския съюз и има такава огромна диаспора по света. Благодаря Ви. (Реплики и ръкопляскания от ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС.)
#84 · speech
Председател Росен Желязков
Заповядайте, господин Вигенин, за лично обяснение.
#85 · speech
Кристиан Вигенин
БСП за България
Благодаря, господин Председател. По принцип не ми се искаше да падаме толкова ниско – в пряк и в преносен смисъл, но все пак за тази снимка, която спомена господин Атанасов, да му кажа и на него, използвам сега и на колегите – като я видите, да знаете, че снимката е фалшифицирана, от нея са изтрити другите хора, които са на нея. Които са виждали оригинала, ще знаят, че това е на делегация на Българската социалистическа партия във Виетнам. Доколкото знам, председателят на Народното събрание скоро ще отиде в тази хубава страна, нека внимава с кого и как се снима. Благодаря.
#86 · speech
Атанас Атанасов
ПП-ДБ, от място
Значи все пак сте се снимали, нали така?
#87 · speech
Иван Ченчев
БСП за България, от място
По начина на водене!
#88 · speech
Председател Росен Желязков
Заповядайте за процедура по начина на водене.
#89 · speech
Иван Ченчев
БСП за България
Господин Председател, аз няма да си позволя да наруша тази процедура и тя е изцяло към Вас. Тъй като в предходното изказване и ако трябва да бъдем точни, в дупликата на господин Атанасов, Вие позволихте той да каже неща от рода на… Аз няма да коментирам кое точно е казал, но смисълът беше в това, че не правело чест на цяла една парламентарна група да казва това или онова. Работата на парламентарната група тук в залата е точно това да прави, особено, когато са открити дебати по конституционни въпроси. Ние като български граждани, освен като народни представители, господин Председател, сме притеснени за това предложение и си казваме нашите доводи. Така че по-скоро трябва да направите забележка на господин Атанасов, защото едно от огромните притеснения, които имаме, господин Председател, и то е изцяло към Вас, че тук цялата зала говори какво става с българските граждани, които били в чужбина и се връщали. А какво става с други граждани, които вземат български паспорт, отказват се от другия или не се отказват, и хора, на които дори коренът им не е в България, утре може да станат президент или министър?! Тази хипотеза мислите ли я, господин Председател? Не е ли притеснителна за Вас като българин – за мен е?!
#90 · speech
Председател Росен Желязков
Записани за изказване са Христо Иванов и Манол Пейков. Има ли желаещи от друга парламентарна група преди това? Не виждам. Господин Иванов, заповядайте.
#91 · speech
Христо Иванов
ПП-ДБ
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще се опитам да върна разговора към общите принципни въпроси и с надежда да можем да минем нататък, защото малко затънахме в най-различни хипотези, спомени, недоразумения и така… България в момента представлява едно политическо и национално тяло, което е концентрирано в пределите на нашата родина, но същевременно съществува и ще продължи да съществува под формата на диаспора. Това е положение, на което често пъти се гледа единствено като на някакво недоразумение, грешка, трагедия. Ние единствено очакваме да функционира временно и призоваваме нашите сънародници, които живеят в чужбина, включително тези, които са в историческите общности или заминали през различните периоди, през които е имало емиграция от България, да се върнат. Това е единственото нещо, което имаме като политика към тях. Върнете се, установете се тук и това е единствената национална цел. Всеки, който е пътувал и общувал с нашите сънародници в чужбина, знае, че това няма да се случи по този начин. Нормалното състояние на нещата ще бъде – някои от тях ще се връщат, други ще заминават временно, трайно и ние трябва да намерим политически отговор на това състояние. Ние трябва тази общност по този начин да съумеем да я регулираме и да съществува. Трябва и аз да кажа от личен опит, че едни от най-ценните уроци по патриотизъм, които съм получавал лично за себе си, това не ангажира никого другиго, е от българи, които живеят в чужбина, от хора, наши сънародници, съотечественици – някои от тях, изгонени от България, които обаче са запазили най-трогателно отношение към нашата страна. Дайте да не ги отрязваме и да не ги стигматизираме. Дайте също така да не смятаме, че когато имаш два паспорта, това е агентурната връзка, и ако нямаш втори паспорт, никое разузнаване не може да те рекрутира по някакъв начин. Това е несъстоятелно. Тук въпросът е да имаме воля да изграждаме връзката с тази общност и да решаваме другите въпроси, свързани с това например как даваме гражданство, има ли клетва при даването на гражданство, защото това е хубава тема. Да ги решаваме допълнително, а не да ги използваме като повод за това да не подадем ръка на тези два милиона души, които живеят извън България, ще продължат да живеят, но те са българи и ние трябва да се свързваме с тях. Това са мотивите за това предложение. Надявам се всеки да си вземе решение по съвест. Благодаря Ви.
#92 · speech
Председател Росен Желязков
Господин Свиленски и господин Пандов – има ли трета реплика? Засега са две.
#93 · speech
Георги Свиленски
БСП за България
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Иванов, аргументът, че много хора живеят в чужбина и е хубаво да ги върнем в България, е добър. Всичките ли трябва да минат през пленарната зала на българския парламент, за да ги върнем? Колко трябва? Колко… Сега начесто правихме изборите, можеше да извъртим хиляда човека. Така ли смятате да са изборите – през три месеца, за да вземат гражданство? Това е супер несериозен аргумент, защото трябва да се върнат, да им дадем възможност да се кандидатират. Ами да се върнат, никой не ги е спрял, познаваме много хора, които са се върнали. Пак се връщам на моя въпрос, господин Иванов – зададох го в изказването и ще го задавам на всеки, който се изказва от тази трибуна: кой е авторът на това предложение? Надявам се поне от Вас да получа отговор. Хубаво е предложението според Вас, според нас не е. Кой го измисли? Кой предложи тази идея така да връщаме хората в България? Благодаря Ви.
#94 · speech
Председател Росен Желязков
Господин Пандов.
#95 · speech
Васил Пандов
ПП-ДБ
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Иванов! Както предполагам, е известно – темата за двойното гражданство има и международноправен аспект, а именно, известни са препоръките на Съвета на Европа, документите за гражданството, чл. 3 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, които изрично посочват. Има и препоръки освен на Съвета на Европа, но и на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие към България, че безмотивното или безаргументираното, неаргументираното лишаване на лицата с двойно гражданство от пасивно избирателно право противоречи на свободното право на избор. Безспорно е, че концепцията за национална държава от края на XIX век може би и днес тук има горещи защитници, но в съвременния свят на едно глобално и отворено общество, считате ли, че този националистически протекционализъм от края на XIX век, а трябва да имаме предвид и че нашата история, развитието на съвременна България, се дължи на много българи, които именно са почерпили опит от чужбина и са допринесли тук за нейното развитие. Считате ли, че това е начинът ние да изградим връзка, първо, с нашите общности в чужбина, и второ, да съхраним нашите традиции? Моето лично мнение е, че първо, имаме достатъчно механизми за всеки един, независимо какъв пост заема той – дали е в законодателната, или в изпълнителната власт, ако той наруши законодателството и ако става дума за някакви потенциални случаи на държавна измяна, мисля, че ние имаме достатъчно механизми да се защитим от това, а обратното – ограничавайки се, и пак казвам, поддържайки нивото на разбиране на нашия национален интерес от нивото на развитие – сравнително европейско и правно, на другите държави от Европа от края на XIX век, дали ще допринесе за съхранение на нашия национален идентитет. България.
#96 · speech
Председател Росен Желязков
Ако няма трета реплика, заповядайте, господин Иванов.
#97 · speech
Христо Иванов
ПП-ДБ
Уважаеми господин Свиленски, не казах да ги връщаме. Казах да поддържаме връзка с тях като едно политическо тяло, не физически да ги репатрираме тук и само тогава те да могат да бъдат пълноценни членове на това политическо цяло, а да изградим механизмите – това състояние на нещата, което, пак Ви казвам, няма да се промени радикално. Това е илюзия според мен, това състояние на нещата да го регулираме така, че то да действа като национален капитал, защото аз смятам, че това е национален капитал. Предложението е подписано от 160 народни представители. Сигурен съм, че всеки има своите мотиви за това. Аз излизам и моите колеги излизат и даваме нашите мотиви. За мен е подмяна на законодателния процес и на неговата логика търсенето на кой е автор и кой не е автор и така нататък, поради което нито по този текст, нито по другите текстове смятам, че трябва да се влиза в този режим. Ако това Ви интересува, има публични документи, които могат лесно да бъдат получени и да се направят съответните изводи. За мен – моят подпис стои, аз излизам с моите аргументи и ги излагам. Благодаря Ви.
#98 · speech
Председател Росен Желязков
Благодаря Ви. Господин Манол Пейков. Оттегляте. Други изказвания? Закривам разискванията. Ще подложа на гласуване неподкрепените от Комисията предложения на Ивайло Вълчев, Павела Митова, Тошко Йорданов, Гроздан Караджов, Костадин Костадинов и група народни представители – § 3 да отпадне. Гласували 184 народни представители: за няма, против 182, въздържали се 2. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване § 3 в редакция на Комисията. Гласували 182 народни представители: за 162, против 20, въздържали се няма. Предложението е прието.
#99 · speech
Георги Свиленски
БСП за България, от място
Прегласуване.
#100 · speech
Председател Росен Желязков
Поискано е прегласуване от господин Свиленски. Режим на прегласуване. Гласували 183 народни представители: за 163, против 20, въздържали се няма. Параграф 3 е приет. Заповядайте, госпожо Йорданова.
#101 · speech
Докладчик Надежда Йорданова
Благодаря, господин Председател. Параграф 4 по вносител. Предложение от народните представители Ивайло Вълчев, Павела Митова, Тошко Йорданов и Гроздан Караджов – § 4 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Костадин Костадинов и група народни представители – § 4 се отменя. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Христо Иванов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 4: „§ 4. В чл. 84, т. 16 след думите „Висшия съдебен съвет“ се поставя запетая и се добавя „съответно от Висшия прокурорски съвет“.“
#102 · speech
Председател Росен Желязков
Благодаря Ви. Откривам разискванията по § 4. Няма. Закривам разискванията. Моля да поканите колегите, които току-що излязоха от залата, пристъпваме към гласуване. Първо ще подложа на гласуване неподкрепените от Комисията предложения на Ивайло Вълчев, Павела Митова, Тошко Йорданов и Гроздан Караджов; Костадин Костадинов и група народни представители, с което се предлага § 4 да отпадне. Режим на гласуване. Гласували 179 народни представители: за няма, против 178, въздържал се 1. Това предложение не е прието. (Реплика от народния представител Георги Свиленски.) Вие нямате позиция по това гласуване, за да е различно от формираното мнозинство. „Въздържал се“ не е различно, господин Свиленски. Преминаваме към гласуване на § 4 в редакция на Комисията. Режим на гласуване. Гласували 180 народни представители: за 165, против 15, въздържали се няма. Параграф 4 е приет. Продължете с Доклада.
#103 · speech
Докладчик Надежда Йорданова
Благодаря, господин Председател. Параграф 5 по вносител. Предложение от народните представители Ивайло Вълчев, Павела Митова, Тошко Йорданов и Гроздан Караджов – § 5 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Костадин Костадинов и група народни представители – § 5 се отменя. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Гроздан Караджов – § 5 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Христо Иванов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Надежда Йорданова, направено по реда на чл. 80, ал. 7. т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 5: „§ 5. В глава трета се създава чл. 91б: „Чл. 91б. (1) Народното събрание спазва принципите на откритост, прозрачност, публичност и обоснованост при избора на членове на органи, които изцяло или частично се избират от него, за да гарантира тяхната независимост. (2) Решенията за избор се приемат с мнозинство две трети от всички народни представители, когато това е предвидено със закон.“
#104 · speech
Председател Росен Желязков
Благодаря, госпожо Йорданова. Откривам разискванията по § 5. Госпожо Нинова, заповядайте.
#105 · speech
Корнелия Нинова
БСП за България
През Конституцията легитимирате политическото разпределение на властови позиции в регулаторните органи и в самия текст, който предлагате, има пълно противоречие – окончателния, но първо ще коментирам първоначално внесения. „Народното събрание избира независими – независими, регулаторни и контролни органи при спазване на най-малко следните изисквания“ – независими органи, които публично обявихте, че си разпределяте на три и че в тях не трябва да има експерти, а трябва да бъдат политически лица, да носят политическата отговорност. Значи веднага думата „независими“ може да изчезне оттук. Зависими, политически подчинени и изпълняващи поръчка на трите части на сглобката, така че в следващите пет или колкото им е мандатът години да могат да обслужват тази сглобка. За никаква независимост не става дума. След това в текста има следното: изискванията: „разумен срок за внасяне на предложения“. Някой ще даде ли определение на „разумен“? Че и сега има срокове за внасяне – 14 дни, три седмици. Колко е разумният срок според сглобката за внасяне на предложения? Следващо – „възможност за представители на обществеността да дават становища и да наблюдават процеса“. Те и сега могат – и дават становища, и наблюдават процеса. Какво променяте? Нищо. „Както и ограничаване на броя на последователните мандати“ – то и сега го има, примерно в КЗП са ограничени мандатите, и в КЗК и така нататък. Какво ново предлагате?! Нищо, освен политическо овладяване на регулаторните органи, които, каквото и да стане с това правителство, и когато и да падне, тези регулаторни органи да продължават да изпълняват поръчките на сегашната сглобка – политическа, олигархична и икономическа. Окончателният текст обаче е претърпял промени: „Народното събрание спазва принципите на откритост, прозрачност, публичност и обоснованост при избора на членове на органи – хубаво, общи приказки, които изцяло или частично се избират от него, за да се гарантира тяхната независимост.“ Пак думата „независимост“, но тук издигната вече в цел. Значи всичко, което ще се прави, ще се прави с цел независимост. И се връщам на началното ми изказване. Е, колко да са независими, като ще ги избира мнозинството, като вече обявихте публично, че ще си ги делите на три и че в тях трябва да има политически лица? Мисля, че и на децата вече е ясно защо го правите. Корупцията от години наред остава ненаказана, защото я вкарвате в законите. Това го започна Бойко Борисов. Сега вече вкарвате овладяване на държавата, дългосрочно на властта и изпълняване на поръчки през Конституцията. Не Ви стигнаха законите, а посегнахте на най-висшия – на Конституцията, за да се увековечите във властта. „Против“, разбира се, ще гласувам. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
#106 · speech
Председател Росен Желязков
Реплика? Няма. Друго изказване? Господин Иванов.
#107 · speech
Христо Иванов
ПП-ДБ
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На второ четене сме и е добре по тези текстове да има мотиви. Така че, моля, понеже чувам възгласи от залата, че няма, все пак с оглед важността на това, което правим, да имаме малко търпение, при разбиране, че трябва да сме кратки. Така се случи, че текстовете, които в момента се използват в Правилника на Народното събрание за модел на всички процедури, бяха разработени и вкарани през 2012 г. И аз имах някакво участие в този процес. Оттогава този стандарт, който е заложен – от правилник в правилник, съм го наблюдавал колко пъти се заобикаля по всякакви начини и как няма санкция за това, защото, бидейки в Правилника на Народното събрание, е много лесно да бъде прескочен. Инкорпорирайки тези принципи на конституционно ниво, ние създаваме много по-голяма стабилност на тази добра парламентарна практика. Всъщност, госпожо Нинова, ще се обърна към Вас, макар че не Ви взех реплика. Точно това е аргументът, изхождайки от опасенията, които артикулирахте, да подкрепите тези текстове, за да можете после да атакувате, ако ние наистина подходим по начина, по който Вие описахте. А всъщност, понеже целта ни не е да направим това, именно затова съществува този текст. Противоречието, което Вие описахте, риторически се получи добре, но всъщност не работи така, защото ние в Конституцията си връзваме ръцете да направим това, в което Вие ни подозирате. И това е именно смисълът на този текст. Ако има едно нещо, което се замисляте да подкрепите, може би с оглед на това, което казахте, е именно този текст. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)
#108 · speech
Председател Росен Желязков
Има ли реплика? Други изказвания? Реплика – госпожо Нинова.
#109 · speech
Корнелия Нинова
БСП за България
Господин Иванов, правилниците за работа на парламента ги пише и приема парламентът. В случая на Четиридесет и деветото народно събрание Вашето мнозинство направи Правилника и си го прие, тоест аргументът Ви, че правилата, които от 2012 г. досега важат, не са сработили, не е силен. Ами Вие имате мнозинство, променете Правилника на парламента и затегнете режима, по който се избират регулаторните органи. Фактът, че приемате правилник, който сами не спазвате в този парламент, защото сте мнозинство, говори, или поне така навежда на мисълта, че абсолютно нищо не Ви пречи да приемете и промяна в Конституцията, която после да не спазвате, защото в самия текст е заложено, че няма да го спазите. Прозрачност, независимост и така нататък, а в същото време Вие, лидерите Ви, обявихте – ще ги делим на три, ще направим специален механизъм, по който да има някакъв съвет там да ги избира – Ваш си, сглобаджийски съвет, и там ще има политически лица. Е, какво като в Конституцията сте записали, че са независими органи, след като ще си направите един съвет, на който ще кажете – тука има, тука няма, на теб това, на мен това, и в крайна сметка никаква независимост няма да има. Ние не оставаме само на равнището на говоренето от българската трибуна. Както вече знаете, информирахме европейските посланици, европейски институции и така нататък за посегателство върху независимите регулаторни органи, защото това е посегателство върху базисната основа на правовата държава и на демократичната държава.
#110 · speech
Председател Росен Желязков
Има още една реплика – господин Вигенин.
#111 · speech
Кристиан Вигенин
БСП за България
Благодаря, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Иванов, взимам реплика, за да Ви задам един въпрос, но преди това да кажа, че все пак бяхте единственият, който горе-долу се опита да обясни какъв е смисълът на тези текстове. Нашето мнение е, че те нямат място в Конституцията, ако така сте решили, ще си ги включите там. Втора алинея – не виждам особен смисъл от нея, честно казано, може би може да поясните защо е нужно тя да се записва в Конституцията. Но може ли да предположим, господин Иванов, тъй като Вие сте очевидно инициаторът на записването на този текст, че това е един последен, отчаян опит да спасите регулаторните органи от собствените си коалиционни партньори, които нямат желание да виждат професионалисти по тези места? Те искат да видят партийни квоти, при това, както заяви един от лидерите: „Нямам вяра на експерти, там трябва да бъдат политически лица.“ Той ще се познае кой е. Благодаря.
#112 · speech
Председател Росен Желязков
Заповядайте за дуплика.
#113 · speech
Христо Иванов
ПП-ДБ
Уважаеми колеги! Госпожо Нинова, точно за да не разчитате на европейските посланици, Ви даваме инструмент на Вас, които сте в опозиция в момента, и го правим осъзнато от името на целия този оркестър без име, който доста приказва, и може да се вадят всякакви цитати, извадени от всякакви контексти и така нататък. Даваме Ви инструмент, за да може без европейските посланици пред нашия Конституционен съд, когато българският парламент не спазва тези принципи, това нещо да стане предмет на санкция – ще го кажа съвсем грубо, защото само върху Правилника невинаги сработва и сме го виждали това през годините. И съвсем не е последен опитът, господин Вигенин, съвсем не е последен опитът и трябва да Ви кажа, че това не е някаква моя лична кауза – 160 подписа стоят под това намерение, защото Вие изобличавате нашето мнозинство как то не спазвало Правилника. Аз използвам и други мнозинства, с които сме били заедно с Вас, и съдбата на Правилника – как да кажа – също беше шарена. Тук в тази зала има един неписан закон, който е твърде силен, и той казва така – залата решава, нали така, и всички сме го казвали това. Нека да не лицемерим и да не се правим, че, така да се каже, не познаваме парламентарната традиция, и нека да се съгласим, че тези принципи е добре да ги изнесем на конституционно ниво, за да може, който и да се окаже в опозиция, да има инструмент да възпира мнозинството, ако то твърде се увлече, защото това на всеки един от нас се е случвало и може да се случва за в бъдеще, и ще се случва, ако не се самоограничаваме. Фундаменталното осмисляне на тези компромиси, които правим, и това мисля, че всеки един от нас го разбира, би било, ако наистина съумеем да приложим последователна политика на самоограничаване. Не успяваме да го направим достатъчно добре, но опитът не е последен, както казах. По отношение на следващата алинея. Господин Вигенин, възможността да се въвеждат по-високи мнозинства просто означава едно нещо – да се излиза извън минимално необходимото управленско мнозинство. През повечето, като погледнете политическата практика в България, в повечето случаи управленските мнозинства не са стигали до две трети – на практика няма такива примери. Тоест това означава възможност да се предвижда за определени регулатори, които са важни, участие и на политически сили, които могат да бъдат извън едно или друго управленско мнозинство. Това означава възможност опозицията да бъде включвана. Мисля, че това е хубаво. Това означава възможност именно да се избягва възможността мнозинството, с което се попълват регулаторите – ще се върнем към тази тема, когато обсъждаме органите на съдебната власт – мнозинството, което попълва тези органи, да не съвпада с минимално необходимото управленско правителствено мнозинство, а да включва необходимост да се търсят по-широки консенсуси, включително да се обясняват пред обществото, а аз мисля, че това е много важно като възможност и си струва да бъде подкрепено. Благодаря Ви.
#114 · speech
Председател Росен Желязков
Благодаря Ви. Други изказвания? Заповядайте, господин Пандов.
#115 · speech
Васил Пандов
ПП-ДБ
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тъй като този параграф е един от изключително важните текстове в промените в Конституцията, аз ще изразя своето несъгласие с част от изказаните мнения, че той е една декларация. Всъщност, както за всички стана ясно, и за българските граждани, в момента на конституционно равнище се задават критерии, които са много важни критерии с оглед контрола, който осъществява впоследствие Конституционният съд, върху конституционосъобразността на взетите решения за назначаване на органи, които се избират от Народното събрание. Последователно в практиката на Конституционния съд е заявявано, когато е бил подлаган на контрол именно такъв тип актове на Народното събрание – решение за избор или освобождаване на органи, които са предвидени на конституционно равнище, че Народното събрание, взимайки своите решения, трябва да действа при спазването на определени критерии и именно Конституционният съд заявява, че в съвременните демократични системи гарантирането на демократичната легитимност и предотвратяването на концентрацията на власт в управлението на държавата трябва да се осъществява по начин, който едновременно зачита демократичните правила и ценности, утвърждава върховенството на правото. В момента това, което се случва с приемането евентуално на този текст в Конституцията, всяко едно решение, всяка една процедура за избор на такива органи ще трябва да отговаря на критериите на върховенство на правото в частност на правовата държава както на формалния критерий, така и на материалния – именно справедливостта. В случая безспорно тук говорим за органи, които трябва да бъдат независими, няма да изброявам такива органи – знаем Сметната палата, Българската народна банка, органите на управление и други. Всъщност, залагайки тези принципи – всеки от тях е различен, те носят смисъл, който ще бъде предмет, убеден съм, в годините на тълкуване от Конституционния съд – откритост; възможността да се участва в процедурата от различни субекти, включително тя да не е затворена за народните представители; публичност – това тя да бъде проведена при условия, които гарантират правото на информация на всеки български гражданин за това как се провежда процедурата не само като процедура, но и като кандидати; обоснованост – тоест не само формалното покриване на критериите за съответната длъжност, а действително обосновано защо се покриват; прозрачност – възможността да бъдат именно включени в самия процес по оценка на кандидатите всички външни организации. Тоест това са отделни критерии на принципи, по които трябва да отговаря процедурата. И всъщност аз, ако съм от гледна точка на някого, който има съмнения, защото тук се изказаха конюнктурни причини – кой ще изберем утре за конкретни регулатори, тук ние в момента правим нещо по-голямо от конюнктурата, ние задаваме един стандарт за независимост на тези регулатори за в бъдеще и именно ако не се приемат тези текстове, ние няма да гарантираме спазването на върховенството на правото и демокрацията при избора на тези регулатори, което е пряко свързано и с демократичното управление на държавата. Благодаря.
#116 · speech
Председател Росен Желязков
Благодаря, господин Пандов. Реплика? Не виждам. Други изказвания? Не виждам. Закривам разискванията, преминаваме към гласуване. Първо подлагам на гласуване неподкрепените от Комисията предложения за отпадане на § 5 от Ивайло Вълчев, Павела Митова, Тошко Йорданов, Гроздан Караджов, Костадин Костадинов и група народни представители. Режим на гласуване. Гласували 180 народни представители: за 1, против 179, въздържали се няма. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване § 5 в редакция на Комисията. Режим на гласуване. Гласували 185 народни представители: за 164, против 21, въздържали се няма. Параграф 5 е приет. Госпожо Йорданова, заповядайте.
#117 · speech
Докладчик Надежда Йорданова
Благодаря, господин Председател. Предложение от народния представител Христо Иванов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 6: § 6. В чл. 93 ал. 2 се изменя така: „(2) За президент може да бъде избиран български гражданин по рождение, навършил 40 години, който няма друго гражданство, не е поставен под запрещение, не изтърпява наказание лишаване от свобода и е живял последните пет години в страната.“ По § 6 по вносител има предложение от народните представители Ивайло Вълчев, Павела Митова, Тошко Йорданов и Гроздан Караджов: „§ 6 да отпадне.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Костадин Костадинов и група народни представители: „§ 6 се отменя.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Христо Иванов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Гроздан Караджов: „В § 6, т. 2 се изменя така: „2. Алинея 7 се изменя така: (7) Ограниченията в организацията и дейността на служебното правителство се уреждат със закона по чл. 116а.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 7: § 7. В чл. 99 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 5, в изречение първо след думата „президентът“ се добавя „след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател“, а думите „разпуска Народното събрание“ се заличават и накрая думите „в срока по чл. 64, ал. 3“ се заменят с „в двумесечен срок“, досегашното изречение второ се изменя така: „За служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, председателя на Върховния касационен съд, управителя или подуправителя на Българската народна банка, председателя или заместник-председателя на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник.“ 2. Алинея 7 се изменя така: „(7) Основна задача на служебното правителство е да организира честни и свободни избори. Ограничения в правомощията на служебното правителство могат да бъдат предвидени и в закон.“ Господин Председател, докато съм на трибуната, правя редакционно предложение в § 1, т. 1 изразът „председателя на Върховния касационен съд“ да бъде заличен.
#118 · speech
Председател Росен Желязков
Благодаря Ви. Откривам разискванията по представените нов § 6 и § 6, който става § 7, както и по направеното редакционно предложение. Заповядайте за изказване, господин Иванов.
#119 · speech
Христо Иванов
ПП-ДБ
Уважаеми колеги, пак в интерес на мотивировката. Цялата тази материя, свързана със служебния кабинет, предложенията, които са на Вашето внимание, са подчинени на извода, който можахме да направим от дългата политическа криза – една от най-сериозните политически кризи, която се разви в последните две години. Това, което видяхме, е, че конституционният законодател, без да е имал намерение да създаде възможност за президентско управление, тоест управление, което прилага волята на президента, е създал такава възможност. Това, което видяхме, е, че кризата значително се влоши, защото президентът имаше интерес да упражнява тази възможност за президентски управления, и примерът, който ще дам, беше как се провеждаха консултациите. В тези консултации президентът не се държеше като посредник, който има за цел да използва времето и да използва различните форми на посредничество, за да посредничи между политическите формации да преодоляват техните разделения. Той последователно се държеше и по отношение на времевите параметри, които налагаше, и на поведението на някои от консултациите като заинтересовано лице, което просто бърза да стигне до момента, в който изпълнителната власт ще дойде при него и той ще я упражнява, както намери за добре. Тук критиката ми дори не е толкова към президента Радев. Проблемът беше, че Конституцията му позволяваше това положение без – аз твърдя – това да е бил замисълът на конституционния законодател. Не е имал предвид конституционен законодател да създава президентски режим на управление, когато не действа парламентарната република. Идеята, от която ние изхождаме, е, че конституционната философия е да има неутрални ограничени управления, кабинети, които изпълняват изпълнителната власт, само доколкото трябва да се проведат изборите и да се преведе държавата през междувластието. И нищо повече. С оглед на тази цел ние предлагаме три кръга от мерки. Единият кръг от мерки – това е този текст, в който всъщност се въвежда един кръг от лица, едно меню от лица, даже бих могъл да кажа, от които президентът след консултации с политическите сили да посочва премиер. Тук идеята е, че става дума за лица, които вече са получили под една или друга форма доверието на парламента. Именно от тази гледна точка за председателя на Върховния касационен съд приемаме аргументите на Върховния касационен съд, че не е логично да принадлежи. Но всички останали са висши държавни длъжности, които са получили доверието на парламента, включително някои от тях може би, ако се приложи възможността, която току-що създадохме в предишния текст, могат да бъдат излъчени с две трети. Това са хора, на които парламентът, тоест законодателната власт им е гласувала доверие да бъдат на различно управленско ниво. Това са хора, които няма да бъдат, образно казано, хванати от улицата от някой президент, който да им каже: „Аз те правя премиер, ти ще слушаш моята воля.“ Опростявам, но искам съвсем плакатно да стане ясно това, което искаме да избегнем. Това е достатъчно широк кръг от лица, дава достатъчно възможности, всички възможни житейски хипотези, които биха могли да се случат, да бъдат внимателно преодолени, пак искам да кажа: в консултации с политическите сили. И нещо много важно, което искам да бъде вписано в протокола. Ние изхождаме от това, че тук не става дума за интересно предложение, което президентът да направи на един или друг висш държавен служител и той или тя да прецени дали иска. Тук става дума за форма на конституционно задължение. Тоест хипотезата, че те могат просто така да се откажат от това, всъщност не би трябвало да бъде приложима. Защото, когато оттук нататък се съгласяваш да заемеш някоя от тези длъжности, ти вече знаеш, че потенциално това може да ескалира и до изпълнението на такъв обществен дълг. Тези лица и тази променена динамика в техните отношения между тях, парламента и президента трябва да създаде по-голяма независимост и по-голямо основание на доверие от всички политически сили по време на провеждането на дейността на този ограничен формат на кабинет. Втората линия, в която действаме, е нещо, което и Българската социалистическа партия е предлагала – да се въведе възможност със закон да се уредят конкретните правомощия и да се ограничат конкретните правомощия на такъв кабинет, именно да не се опитваме на конституционно ниво да уреждаме някакви хипотези, а на законодателно ниво това да може да се случи. Тук ми е интересно как ще подходи Българската социалистическа партия към този текст. И третото – тоест, едното е по кръга, а другото е по предмет – грубо казано, ограничение, и третата линия е удължаване работата на парламента, така че да се стигне по практическа непрекъсваемост на работата на законодателната власт, така че и това да бъде контрапункт на евентуална злоупотреба от страна на изпълнителната власт, олицетворена от служебен кабинет. Това е, благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)
#120 · speech
Председател Росен Желязков
Благодаря. Има ли реплика? Няма. Други изказвания? Закривам разискванията. Реплика иска господин Вигенин. Аз за господин Вигенин откривам разискванията отново. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
#121 · speech
Кристиан Вигенин
БСП за България
Благодаря, господин Желязков – дето се казва, дължахте ми нещо подобно, благодаря за което. Искам да кажа, господин Иванов – няма нужда да се чудите какво ще направи БСП. Ние, разбира се, ще отхвърлим тези предложения, защото за нас щеше да е достатъчно тези въпроси да бъдат уредени в закон. Според нас системата, която предлагате, е доста сложна и е много вероятно да не сработи по начина, по който очаквате, и по начина, който е формулиран тук, и Вие правилно отбелязахте – това са хора, избрани от Народното събрание. Всъщност стигаме почти до ситуацията, в която теоретично действащото правителство може да се трансформира в служебно, а то като служебно, което е ограничено от закон, ще има правото само да си изпълни ролята да организира изборите. Вместо направо да си го кажете това нещо, тук изброяваме някакви хора. Сега председателят на Народното събрание нали е избран от същото мнозинство, което евентуално е избрало и правителството, което съществува или е съществувало дотогава? Просто искам да кажа, че по един много сложен и заобиколен начин правите нещата. Можеше да бъде много по-просто – вместо сега да си правим разсъждения, да правим редакционни поправки впрочем, госпожо Йорданова, които изобщо не са редакционни, според мен. Защото да имате опцията председателят на Върховния касационен съд да е потенциален служебен премиер и така в движение да го задраскаме, не е съвсем редакционно. Но това е разбираемо заради начина, по който въобще правите промените в тази Конституция. Благодаря.
#122 · speech
Председател Росен Желязков
Господин Иванов? Не. Добре. Колеги, закривам разискванията. Първо ще подложа на гласуване неподкрепените предложения за отпадане на § 6 – предложения на Ивайло Вълчев, Павела Митова, Тошко Йорданов и Гроздан Караджов; Костадин Костадинов и група народни представители, неподкрепени от Комисията. Режим на гласуване. Гласували 181 народни представители: за няма, против 181, въздържали се няма. Предложението не е прието. Ще подложа на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на Гроздан Караджов за промяна в § 6, т. 2. Режим на гласуване. Гласували 180 народни представители: за 1, против 179, въздържали се няма. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване нов § 6. Гласували 182 народни представители: за 165, против 17, въздържали се няма. Параграф 6 нов е приет. Подлагам на гласуване направеното редакционно предложение за заличаване на думите „председателя на Върховния касационен съд“. Режим на гласуване. Гласували 181 народни представители: за 166, против 15, въздържали се няма. Предложението е прието. Подлагам на гласуване § 7 – вече § 7, след преномерацията, в редакция на Комисията с приетото редакционно изменение. Режим на гласуване. Гласували 181 народни представители: за 165, против 16, въздържали се няма. Параграф 7 след новата номерация е приет. Преминаваме към нов § 8 и § 9, след което ще дам почивка, след гласуването на тези параграфи. Госпожо Йорданова, заповядайте.
#123 · speech
Докладчик Надежда Йорданова
Благодаря, господин Председател. Предложение от народния представител Христо Иванов и група народни представители – създава се нов параграф. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 8: „§ 8. В чл. 102, ал. 3 т. 3 се отменя.“ По § 7 по вносител има предложение от народния представител Ивайло Вълчев, Павела Митова, Тошко Йорданов и Гроздан Караджов: „§ 7 да отпадне.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Костадин Костадинов и група народни представители: „§ 7 се отменя.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Христо Иванов и група народни представители. Параграф 7 се изменя така: Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 9: „§ 9. В чл. 110 думата „само“ се заличава, а накрая се добавя „като условието по чл. 65, ал. 1, изречение второ не се прилага“.“ Предложение от народния представител Гроздан Караджов: „Създава се § 7а: „§ 7а. В глава пета „Министерски съвет“ се създава чл. 116а: „Чл. 116а. Организацията и дейността на Министерския съвет се уреждат със закон.“ Комисията не подкрепя предложението.
#124 · speech
Председател Росен Желязков
Откривам разискванията. Има ли желаещи за изказване? Не виждам. Закривам разискванията, преминаваме към гласуване. Първо ще подложа на гласуване нов § 8 по предложение на Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 178 народни представители: за 166, против 12, въздържали се няма. Нов § 8 е приет. Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на Ивайло Вълчев, Павела Митова, Тошко Йорданов, Гроздан Караджов; предложение на Костадин Костадинов и група народни представители за отпадане на § 7, неподкрепени от Комисията. Гласували 175 народни представители: за 1, против 173, въздържал се 1. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на Ивайло Вълчев, Павела Митова, Тошко Йорданов, Гроздан Караджов и предложението на Костадин Костадинов и група народни представители за отпадането на § 7, неподкрепен от Комисията. Режим на гласуване. Гласували 175 народни представители: за 1, против 173, въздържал се 1. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на Гроздан Караджов за създаването на нов § 7а. Режим на гласуване. Гласували 175 народни представители: за 1, против 174, въздържали се няма. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване § 7, който става § 9, в редакция на Комисията. Режим на гласуване. Гласували 178 народни представители: за 163, против 15, въздържали се няма. Предложението е прието. Заповядайте за различен вот.
#125 · speech
Атанас Зафиров
БСП за България
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Под формата на различен вот искам само да се обърна към следящите дебата български граждани, които може би не са наясно какво точно гласува току-що мнозинството с отпадането само на тази думичка – „само“. С отпадането на това „само“ Вие току-що разрешихте и позволихте български министри да бъдат български граждани с двойно гражданство. С отпадането на тази думичка „само“ отворихте, пробихте една огромна дупка в системата на националната сигурност, защото на практика, включително и в силовите министерства, вече свободно, спокойно и конституционно могат да бъдат избирани хора с двойно гражданство. Както преди малко стана ясно в дебата, включително тук могат да бъдат избирани и чужди граждани, които са придобили българско такова по стечение на определени обстоятелства. Честито! Ще си носите последствията!
#126 · speech
Председател Росен Желязков
Господин Вигенин – втори различен вот.
#127 · speech
Кристиан Вигенин
БСП за България
Благодаря, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз не съм убеден, че всички разбрахте какво гласувахте в момента. Ще Ви кажа защо. Може ли някой от Вас да ми обясни – защо народен представител трябва да живее 18 месеца в България, преди да бъде избран за народен представител, когато има двойно гражданство, а един министър може да дойде и на следващия ден да стане министър? С какво смятате, че да си министър по някакъв начин е различно от това да бъдеш народен представител – по-малко опасен си, в по-голяма степен ще спазваш интересите на страната?! Аз не мога да разбера защо си правите тези експерименти с българската държава. Сега разбирам, че тук една от политическите групи трябваше да си отмъсти на Конституцията заради проблемите с едно гражданство, обаче това, което направихте, е наистина вече предателство към интересите на страната и един ден ще си спомняте за това и ще си плащате! Благодаря.
#128 · speech
Председател Росен Желязков
Почивка 30 минути. (След почивката.)
#129 · speech
Председател Росен Желязков
Колеги, продължаваме работа. Госпожа Йорданова.
#130 · speech
Жечо Станков
ГЕРБ-СДС, от място
За процедура!
#131 · speech
Председател Росен Желязков
Заповядайте, господин Станков, за процедура.
#132 · speech
Жечо Станков
ГЕРБ-СДС
Благодаря, господин Председател. Процедурното ми предложение е свързано с Временната комисия, която председателствам. Моля да бъде удължен срокът с още три месеца именно на Комисията по повод Споразумението между „Булгаргаз“ ЕАД и турската енергийна компания „Боташ“, подписано на 3 януари 2023 г. На 6 декември се взе Решението за създаването на Комисията и изтича на 6 януари. Процедурното ми предложение е още три месеца да бъде удължена Комисията. Благодаря Ви.
#133 · speech
Председател Росен Желязков
За различно предложение ли, господин Вигенин? Заповядайте.
#134 · speech
Кристиан Вигенин
БСП за България
Благодаря, господин Председател. Аз все пак си мисля, че когато такива комисии се създават, има определен срок, в който те трябва да заседават. Промяна на срока би следвало да стане с внасяне на писмено предложение и все пак е с някаква обосновка. Какво правихте досега? Защо на шести изтича срокът и не сте готови? Защо Ви трябват още три месеца все пак? Така, бланкетно искам още три месеца да съм председател на временната комисия и дайте сега, в движение, когато имаме толкова по-сериозна работа, в момента да се занимаваме с това, че не сте успели за това време да си свършите работа. Предлагам да внесете Проект на решение, господин Председател. Така е редно.
#135 · speech
Председател Росен Желязков
Приемам аргумента Ви, господин Вигенин. Господин Станков, моля Ви, внесете Проект на решение за промяна в срока. Госпожо Йорданова, заповядайте.
#136 · speech
Докладчик Надежда Йорданова
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, ще докладвам следващите параграфи до чл. 128 включително, тоест до § 13 включително по Доклада на Комисията, защото тези параграфи са взаимно свързани. За да е пълноценен дебатът, е добре да се докладват заедно, но Вие ще имате възможност да се изказвате по всеки един от тях. Предложение от народния представител Христо Иванов и група народни представители за създаване на нов параграф. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 10: „§ 10. В чл. 117, ал. 2, в изречение първо накрая се добавя „и неин основен носител е съдът“, създава се ново изречение второ: „Прокуратурата и следствените органи са в системата на съдебната власт.“, а досегашното изречение второ става изречение трето.“ Предложение от народния представител Христо Иванов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народните представители Ивайло Вълчев, Павела Митова, Тошко Йорданов и Гроздан Караджов: „В § 8 се правят следните изменения: „1. Предложението за изменение на чл. 126, ал. 1 да отпадне. 2. Чл. 126 ал. 2 се изменя така: „(2) Главният прокурор се избира пряко от избирателите за срок от 7 години без право на повторно избиране и по ред, определен със закон.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 11: „§ 11. В чл. 126 се правят следните изменения и допълнения: „1. В ал. 1 накрая се добавя „които разглеждат наказателни дела“. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Главният прокурор представлява прокуратурата и ръководи Върховната прокуратура.“ 3. Създава се ал. 3: „(3) Главният прокурор по предложение на Върховната прокуратура утвърждава общи методически правила за дейността в досъдебното производство на прокурорите, следователите и другите разследващи органи, които подлежат на обжалване пред Върховния административен съд по ред, определен в закон.“ По § 9 по вносител има предложение от народните представители Ивайло Вълчев, Павела Митова, Тошко Йорданов и Гроздан Караджов: „§ 9 да отпадне.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Костадин Костадинов и група народни представители: „§ 9 се отменя.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Христо Иванов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Екатерина Захариева, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 12: „§ 12. В чл. 127 т. 5 и 6 се изменят така: „5. предприема действия за оспорване на незаконосъобразни актове пред съда в случаите, предвидени в закон; 6. освен по наказателните дела от общ характер, в предвидените със закон случаи участва и в други дела в защита на значим обществен интерес или в интерес на лица, които се нуждаят от специална закрила.“ Предложение от народния представител Христо Иванов и група народни представители за създаване на нов параграф. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 13: „§ 13. Член 128 се изменя така: „Чл. 128. Следствените органи осъществяват разследване по наказателни дела в случаите, предвидени в закон.“
#137 · speech
Председател Росен Желязков
Благодаря, госпожо Йорданова. Заповядайте за изказвания до § 13. Има ли желаещи за изказване? Господин Вигенин.
#138 · speech
Кристиан Вигенин
БСП за България
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, аз по-скоро имам въпрос към вносителите. Ако могат, да отговорят. Все пак става въпрос за § 12, където все пак донякъде се е върнал разумът, не се орязват правомощията на главния прокурор по начина, по който това беше планирано с първите предложения, но обръщам внимание на точка 5 и 6 и особено на точка 6. Тук се говори, че тези правомощия, които се вписват в Конституцията, ще се упражняват в случаите, предвидени в закон. Сега, в същото време дори в Преходните и заключителните разпоредби не е предвиден нито срок, нищо, в смисъл че оставяме една бланкетна разпоредба, за която няма срок кога това ще бъде решено. Кога главният прокурор ще има необходимите промени в закона, за да може да упражнява правомощията, които са предвидени тук? Според мен има риск, въпреки че са записани, просто да си останат в Конституцията, а законът да бъде отложен във времето дотогава, докогато си прецените всъщност. Така че ако може някакво разяснение по този въпрос. Благодаря.
#139 · speech
Председател Росен Желязков
Благодаря. Господин Пандов, за реплика ли? Заповядайте. Госпожа Захариева е след това.
#140 · speech
Васил Пандов
ПП-ДБ
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вигенин! Действително разпоредбата отпраща към ранг на актове и закони, които да уредят тези случаи, но и в момента съществува такава уредба в действащото законодателство. Има редица примери – Закона за здравето, За принудителното лечение, Закона за закрила на детето, в случаите, когато има процедури, например по отвличане на дете, международно отвличане на дете и прокуратурата участва в тези производства, и редица други случаи, в които действащото законодателство и в момента урежда по смисъла на чл. 127, т. 6 тези правомощия. И едно уточнение. Тук не става дума за правомощията на главния прокурор, които трябва да му бъдат уредени. Член 127, т. 6 урежда като цяло правомощията на прокуратурата. Всъщност тази разпоредба следва препоръките и на Съвета на Европа, както и анализа, който е правен в годините многократно. Основните функции на прокуратура да бъдат сведени до наказателното преследване, разбира се, запазиха се, както Вие казахте – надзорът за законност в административните актове и административното производство. А за т. 6, както казах, има и в момента такава уредба, но по-скоро трябва да се направи обратният анализ, ако бъде приета тази разпоредба, за кои закони в момента прокуратурата вече няма да има правомощия. Благодаря.
#141 · speech
Председател Росен Желязков
Благодаря. Госпожо Захариева, заповядайте.
#142 · speech
Екатерина Захариева
ГЕРБ-СДС
Благодаря, господин Председател. Господин Вигенин, взимам реплика, за да Ви отговоря. В допълнение на това, което каза и господин Пандов, в § 22 сме предвидили шестмесечен срок за приемане на законите, на всички закони, а не само на Закона за съдебната власт. Това е § 22 от Доклада на Комисията, в който Народното събрание да приеме законите, които се отнасят до прилагането на тези изменения и допълнения, така че има срок в самия проект.
#143 · speech
Председател Росен Желязков
Трета реплика иска ли някой? Не виждам. Дуплика, господин Вигенин.
#144 · speech
Кристиан Вигенин
БСП за България
Благодаря, господин Председател. Благодаря Ви, колеги, за уточнението. Госпожо Захариева, аз не го разбрах така § 22. От дискусията, която сте водили, не ми стана ясно. Благодаря за това уточнение. Да имаме предвид, че се отнася за всички закони, а не конкретните, които предхождат тази разпоредба. Благодаря.
#145 · speech
Председател Росен Желязков
Благодаря, господин Вигенин. Други изказвания? Заповядайте, господин Министър.
#146 · speech
Министър Атанас Славов
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Накратко бих искал да мотивирам редакциите, които се извършиха между двете четения, и то от гледна точка на постигане на първоначалната цел на Законопроекта да гарантира независим съд и отчетна прокуратура. Член 117 от Конституцията има принципен характер. Той, наред с гарантирането на независимостта на съдебната власт, изброява и кои са органите на тази съдебна власт. И именно за да се завърши тази архитектура, която предлагаме в Конституционния проект с пълното разделяне на Висшия съдебен съвет на два отделни съвета, беше необходима и промяната в чл. 117, където по ясен и категоричен начин да се каже, че именно съдът е основен носител на съдебната власт. Има Решение № 8 от 2005 г., в което буквално това е формулировката на Конституционния съд. Това е формулировка обаче в мотивите на Решението, не е в диспозитива на Решението, но представителите на съда през всичките тези години са настоявали за такова ясно категорично формулиране на конституционно ниво именно на този основен принцип. Също така, за да прекратим веднъж завинаги дебата от последните години къде е мястото на прокуратурата и следствието и за да не се спекулира по тези въпроси в публичното пространство, се предлага и запис, който е пределно ясен: „Прокуратурата и следствените органи са в системата на съдебната власт.“ Това мисля, че до голяма степен ще успокои притесненията на колегите в прокуратурата и следствието по отношение на тези конституционни промени. На следващо място текстовете, посветени на главния прокурор. Една от ясно заявените цели на вносителите беше да фокусират работата на прокуратурата върху наказателния процес. Това, което беше и препоръка, многократно давана на България и от Венецианската комисия на Съвета на Европа, и от Европейската комисия, имаше такова очакване и всъщност предложеният конституционен текст именно това прави – насочва прокуратурата, фокусира я да се занимава не изключително, но все пак преимуществено с наказателни дела, и то по такъв начин, че самата структура на прокуратурата ще бъде изградена на този принцип. По отношение на предложената редакция главният прокурор да представлява прокуратурата и да ръководи Върховната прокуратура. Тук е може би най-важната стъпка в реформата по отношение на главния прокурор. Ако досегашният конституционен текст е: „Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори“, който текст е използван многократно за аргументирането на една изцяло пирамидална структура на прокуратурата, то предложената редакция в ал. 2 на чл. 126 дава един по-различен прочит. Обръщам внимание на разликата между функцията да представляваш една институция, каквато е прокуратурата, и пряко да ръководиш Върховната прокуратура, тоест важно е все пак да направим това разграничение между представителната функция – главният прокурор ще е лицето на цялата прокуратура пред останалите власти, пред обществото, пред гражданите, докато прякото ръководство ще е фокусирано само върху Върховната прокуратура. Този нов модел на изграждане на прокуратурата води със себе си и един нов предложен текст по отношение на общите методически правила за дейността на разследващите органи в досъдебното производство. Тук обръщам внимание на различния термин, който използват вносителите. Ако в действащия текст се говори за методическо ръководство върху дейността на всички прокурори, тук записът е по-различен – общи методически правила, които се предполага да се публикуват. И нещо повече, ще подлежат на съдебен контрол, което е изключително важно, за да не се допуска произвол в прокуратурата при прилагането на тези методически правила, тоест тук става дума за налагане на стандарти за разследване – не за указания по конкретни дела, не за пряка намеса в професионализма и вътрешното убеждение на отделните прокурори. По отношение на текстовете, редакциите, предложени в чл. 127, т. 5 и 6. Предложените редакции също са фокусирани върху променената роля на прокуратурата именно отново насочена преди всичко в наказателното производство, но в определени случаи, когато има различен, важен, значим обществен интерес, когато трябва да се защитят лица, които се нуждаят от специална закрила, когато има производства, независимо че най-вероятно биха били административни производства, но когато също трябва да бъде защитен този обществен интерес, тогава прокуратурата ще може да участва в такива дела, ще може да иска и да оспорва незаконосъобразни актове, но това няма да е принципът. Това ще е изключението. По сега действащия ни ред прокуратурата участва – в над 80 различни закона е предвидено участието на прокуратурата в административния процес или в различни специални производства. В Министерството на правосъдието ще бъде направен детайлен преглед на тези 80 закона, за да се прецени в кои от тях ще остане участието на прокурора съобразно стандартите, които, надявам се, да бъдат приети на конституционно ниво. Именно този подход на от една страна, гарантиране независимостта на прокуратурата, от друга страна обаче, гарантиране на нейната отчетност – и на главния прокурор включително, е важната стъпка, за която говорим от доста време и която вярвам, че българският парламент днес ще направи, поемайки тази отговорност и защитавайки по този начин обществения интерес. Благодаря Ви.
#147 · speech
Председател Росен Желязков
Благодаря, господин Министър. Господин Минчев, заповядайте.
#148 · speech
Никола Минчев
ПП-ДБ
Благодаря Ви, господин Председател. Аз бих искал да се изкажа по чл. 117, изменението в чл. 117, което предлагаме със Законопроекта и свързаното с него, разбира се, изменение в чл. 128. Част от нещата бяха казани от министъра, но отново бих искал да кажа, от една страна, с изричното посочване в чл. 117, че прокуратурата и следствието са част от съдебната власт, бихме искали да отговорим на онази част от критиките, които се появиха в предхождащите месеци, а именно, че с измененията, които правим, ние правим стъпка към изваждането на прокуратурата от съдебната власт. Това не е така. Аз смятам, че и при актуалните редакции на Конституцията това също е видно не само от систематичното място на прокуратурата в Глава шеста на Конституцията, а именно и от актуалната редакция на чл. 117, но с изричното позоваване в чл. 117 мисля, че не оставяме никакви съмнения, че на този етап мястото на прокуратурата и следствието е в съдебната власт и ние нямаме и намерение да го променяме, а най-малкото това е промяна, която със сигурност изисква Велико народно събрание. Другото по отношение на чл. 117 е, че изрично въвеждаме един запис, който е цитат от мотивна част на Решение на Конституционния съд, а именно, че основният носител на съдебната власт е съдът. Това и досега беше така, но изрично записано единствено в мотивна част на Решение на Конституционния съд. Оттук нататък то вече става част, дай боже, ще стане част от корпуса на Основния ни закон. Защо това се налага? Защото през годините сме ставали свидетели на едно механично поставяне на знак за равенство между съд и прокуратура, което не е правилно, именно с оглед мястото на съда. През годините винаги се е говорило за тримата големи. Да, това са трите върхови позиции в съдебната власт – председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор, но поставянето на знак за равенство между тримата не е правилно, едно, поради факта, че съдът е основният носител, и второ, поради различието във функциите на тримата. Смятам, че с поставянето на този текст вече става ясно и не би трябвало да има никакви основания за погрешно тълкуване каква е позицията на съда в системата на съдебната власт, а именно – това е водещото. Освен това поставянето на този текст вече и като конституционно закрепено положение обосновава и различния подход при структурирането на кадровите органи на съд, от една страна, и на прокуратура и следствие, от друга, защото, както ще видим и по-нататък в Доклада, разбира се, ще стане дума и в разискванията, по различен начин сме подходили, но това е именно защото съдът е основният носител, там винаги търсим независимостта и само независимостта на съда. И затова по-нататък с измененията гарантираме и съдийското самоуправление, докато, що се касае за прокуратурата и следствието, това, което целим да постигнем с измененията, е автономност и отчетност, но именно поради различната позиция на прокуратурата спрямо съда. През годините е имало погрешни схващания, че едва ли не съдът е естествено продължение на работата на прокуратурата, но това не е така. Напротив, съдът е независимият арбитър, който преценява дали прокуратурата си е свършила качествено работата от до. Затова се налага и изричното закрепване в корпуса на Основния закон на тази постановка, която така или иначе е ясна благодарение на практиката на Конституционния съд. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)
#149 · speech
Председател Росен Желязков
Благодаря Ви, господин Минчев. Други изказвания? Няма. Закривам разискванията. Преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване предложения от Комисията нов § 10. Гласували 181 народни представители: за 164, против 17, въздържали се няма. Нов § 10 е приет. Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на Ивайло Вълчев, Тошко Йорданов и Гроздан Караджов. Гласували 175 народни представители: за 1, против 174, въздържали се няма. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване текста на вносителя § 8, който става § 11, в редакция на Комисията. Гласували 180 народни представители: за 164, против 16, въздържали се няма. Параграф с № 11 след преномерацията е приет. Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на Ивайло Вълчев, Павела Митова, Тошко Йорданов, Гроздан Караджов, Костадин Костадинов и група народна представители за отпадане на § 9. Гласували 181 народни представители: за 3, против 178, въздържали се няма. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване § 9 по вносител, който става § 12 след преномерацията, в редакция на Комисията. Гласували 180 народни представители: за 164, против 16, въздържали се няма. Параграф 12 е приет. Подлагам на гласуване нов § 13. Гласували 180 народни представители: за 164, против 16, въздържали се няма. Параграф 13 е приет. Заповядайте за Доклада, госпожо Захариева.
#150 · speech
Докладчик Екатерина Захариева
Предложение на народния представител Христо Иванов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Бойко Рашков: В § 10, чл. 130в, ал. 2 думите „двама членове“ се заменя с „четирима членове“, а думите „шестима членове“ се заменят с „четирима членове“. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Гроздан Караджов: В § 10 чл. 130в, ал. 2 се изменя така: „(2) Прокурорският съвет се състои от 10 членове и включва по право главния прокурор, трима членове, избрани пряко от прокурорите, един, избран пряко от следователите, и петима членове, избрани от Народното събрание с мнозинство две трети от народните представители.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Надежда Йорданова, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 10, като на основание чл. 50, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове предлага да се създадат нови § 14, 15, 16, 17 и § 18: § 14. Член 129 се изменя така: „Чл. 129. (1) Съдиите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от Висш съдебен съвет. (2) Председателят на Върховния касационен съд и председателят на Върховния административен съд се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на Висшия съдебен съвет за срок от седем години без право на повторно избиране. Указът на президента се издава в седемдневен срок. В случай на неиздаване на указа в срок, предложеното лице се счита за назначено и решението на Висшия съдебен съвет се обнародва. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение. Указът на президента се издава в седемдневен срок. В случай на неиздаване на указа в срок, предложеното лице се счита за назначено и решението на Висшия съдебен съвет се обнародва. (3) Административните ръководители на съдилищата, с изключение на тези по ал. 2, се назначават на ръководната длъжност за срок от пет години с право на повторно назначаване само за още един мандат. (4) С навършване на петгодишен стаж като съдия и след атестиране, с решение на Висшия съдебен съвет съдиите стават несменяеми. Те, включително лицата по ал. 2, се освобождават от длъжност само при: 1. навършване на 65-годишна възраст; 2. подаване на оставка; 3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание „лишаване от свобода за умишлено престъпление“; 4. трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година; 5. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт. (5) Придобитата несменяемост се възстановява при следващо заемане на длъжността съдия в случаите на освобождаване по ал. 4, т. 2 и 4.“ § 15. Член 130 се изменя така: „Чл. 130. (1) Прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от Висш прокурорски съвет. (2) Главният прокурор се назначава и освобождава от президента на републиката по предложение на Висшия прокурорски съвет за срок от пет години без право на повторно избиране. Кандидатури за главен прокурор могат да издигат трима от членовете на Висшия прокурорски съвет, както и министърът на правосъдието. Указът на президента се издава в седемдневен срок. В случай на неиздаване на указа в срок, предложеното лице се счита за назначено и решението на Висшия прокурорски съвет се обнародва. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение. Указът на президента се издава в седемдневен срок. В случай на неиздаване на указа в срок, предложеното лице се счита за назначено и решението на Висшия прокурорски съвет се обнародва. (3) За извършено престъпление от общ характер главният прокурор или негов заместник се разследва и обвинението се поддържа пред съда от прокурор, който е заемал длъжността съдия във Върховния касационен съд от наказателната колегия или с ранг на съдия във Върховния касационен съд от наказателните отделения на апелативните или окръжни съдилища до момента на назначаването. Процедурата за избор и назначаване се определя в закон. (4) Административните ръководители в системата на прокуратурата, с изключение на главния прокурор, се назначават на ръководната длъжност за срок от пет години с право на повторно назначаване само за още един мандат. (5) Прокурорите и следователите стават несменяеми и се освобождават от длъжност с решение на Висшия прокурорски съвет при условията на чл. 129, ал. 4. Придобитата несменяемост се възстановява при следващо заемане на длъжността прокурор или следовател в случаите на освобождаване по чл. 129, ал. 4, т. 2 и 4.“ § 16. Член 130а се изменя така: „Чл. 130а. (1) Висшият съдебен съвет се състои от 15 членове и включва председателя на Върховния касационен съд и председателя на Върховния административен съд, които са негови членове по право, осем членове, избирани пряко от съдиите от всички съдилища, и петима членове, избирани от Народното събрание. (2) Висшият прокурорски съвет се състои от 10 членове и включва главния прокурор, който е негов член по право, двама членове, избирани пряко от прокурорите, един член, избран пряко от следователите, и шестима членове, избрани от Народното събрание. (3) За членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет, които не са техни членове по право, се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко петнадесетгодишен юридически стаж и са независими и партийно неутрални. Народното събрание не може да избира за членове на двата съвета лица, които заемат длъжността на прокурор или следовател към момента на избора. Представители на обществеността и на професионалните организации могат да дават становища за кандидатите и да наблюдават процеса. (4) Народното събрание избира членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет с мнозинство две трети от народните представители. (5) Мандатът на изборните членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет е четири години. Те не могат да бъдат преизбирани веднага след изтичане на този срок. Изборните членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет запазват своя статут на съдии, прокурори или следователи. (6) Мандатът на изборен член на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет се прекратява при: 1. подаване на оставка; 2. влязъл в сила съдебен акт за извършено престъпление; 3. трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година; 4. дисциплинарно освобождаване от длъжност или лишаване от право да упражнява юридическа професия или дейност. (7) При прекратяване на мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет на негово място се избира друг от съответната квота, който довършва мандата.“ § 17. Член 130б се изменя така: „Чл. 130б. (1) Висшият съдебен съвет и Висшият прокурорски съвет осъществяват правомощията си самостоятелно и чрез Общо събрание. (2) Висшият съдебен съвет: 1. назначава, повишава, премества и освобождава от длъжност съдиите; 2. прави предложение до президента на републиката за назначаване и освобождаване на председателя на Върховния касационен съд и председателя на Върховния административен съд; 3. прави периодични атестации на съдиите и административните ръководители на съдилищата и решава въпроси за придобиване и възстановяване на несменяемост; 4. налага дисциплинарните наказания понижаване и освобождаване от длъжност на съдиите и административните ръководители на съдилищата; 5. назначава и освобождава административните ръководители на съдилищата; 6. решава въпроси за организацията на дейността на съдилищата; 7. приема проекта на бюджет на системата на съдилищата; 8. организира и ръководи изпълнението на бюджет на съдилищата; 9. приема решения за прекратяване на мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет при условията на чл. 130а, ал. 6; 10. участва в управлението на съдебното обучение; 11. изслушва и приема съответните годишни доклади по чл. 84, т. 16; 12. управлява недвижимите имоти на съдебната власт; 13. осъществява и други правомощия, определени със закон. (3) Висшият прокурорски съвет: 1. назначава, повишава, премества и освобождава от длъжност прокурорите и следователите; 2. прави предложение до президента на републиката за назначаване и освобождаване на главния прокурор; 3. прави периодични атестации на прокурорите, следователите и административните ръководители в системата на прокуратурата и решава въпроси за придобиване и възстановяване на несменяемост; 4. налага дисциплинарните наказания понижаване и освобождаване от длъжност на прокурорите, следователите и административните ръководители в системата на прокуратурата; 5. назначава и освобождава административните ръководители в системата на прокуратурата; 6. решава въпроси за организацията на дейността на прокуратурата; 7. приема проекта на бюджет на прокуратурата; 8. организира и ръководи изпълнението на бюджет на прокуратурата; 9. приема решения за прекратяване на мандата на изборен член на Висшия прокурорски съвет при условията на чл. 130а, ал. 6; 10. участва в управлението на съдебното обучение; 11. изслушва и приема годишния доклад по чл. 84, т. 16; 12. участва в управлението на недвижимите имоти на съдебната власт, съгласувано с Висшия съдебен съвет; 13. осъществява и други правомощия, определени със закон. (4) Общото събрание на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет се състои от всички членове на двата съвета. Общото събрание: 1. одобрява проекта на бюджета на съдебната власт по предложение на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет; 2. приема становища по общи за съдебната власт организационни въпроси; 3. приема становища по въпроси, свързани с управлението на недвижимите имоти на съдебната власт; 4. обсъжда и други общи за съдебната власт въпроси, свързани с независимостта на съдебната власт, определени със закон. (5) Заседанията на Висшия съдебен съвет и на Общото събрание на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет се председателстват от председателя на Върховния касационен съд, а в негово отсъствие от председателя на Върховния административен съд. (6) Министърът на правосъдието и главният инспектор може да присъстват на заседанията на Общото събрание на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет, както и на заседанията на двата съвета, като не участват в гласуването.“ § 18. В чл. 130в се правят следните изменения: 1. Точка 1 се изменя така: „1. предлага проект на бюджет на съдебната власт и го внася за разглеждане във Висшия съдебен съвет и във Висшия прокурорски съвет;“. 2. Точка 4 се изменя така: „4. участва в управлението на съдебното обучение;“.“
#151 · speech
Председател Росица Кирова
Благодаря Ви, госпожо Захариева. Ако обичате, върнете се на страница 18, там има три неподкрепени предложения, които пропуснахте да изчетете.
#152 · speech
Докладчик Екатерина Захариева
Мислех, че са прочетени, извинявайте. Предложение от народния представител Костадин Костадинов и група народни представители: „§ 10 се отменя.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Ивайло Вълчев, Павела Митова, Тошко Йорданов и Гроздан Караджов: „§ 10 се изменя така: „1. Предложението за чл. 129 да отпадне, а в действащият чл. 129, ал. 2 след думите „касационен съд“ запетайката се заменя със съюза „и“, а думите „и главния прокурор“ се заличават. 2. Предложенията за чл. 130 – 130в да отпаднат. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Ивайло Вълчев, Павела Митова, Тошко Йорданов и Гроздан Караджов: „Да се създаде § 10а: „§10а. В чл. 130а, ал. 2, т. 7 след думите „касационен съд“ запетайката се заменя със съюза „и“, а думите „и главния прокурор“ се заличават.“ Комисията не подкрепя предложението.
#153 · speech
Председател Росица Кирова
Благодаря Ви, госпожо Захариева. Колеги, откривам разискванията по § 10. Имате думата за изказвания. Имате думата, господин Чолаков. Господин Чолаков отстъпва реда си. Заповядайте, Вие първо имате думата и след господин Чолаков – господин Иванов.
#154 · speech
Мая Димитрова
БСП за България
Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Въпросът ми към вносителите е свързан с мандата на тримата големи, а именно: председателя на ВКС, председателя на ВАС и главния прокурор. Всъщност вносителите са направили едно предложение, между първо и второ четене предложението е променено. Съгласно чл. 117, ал. 1 съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата; ал. 2 – съдебната власт е независима при осъществяване на своите функции. Съдии, съдебни заседателите, прокурори и следователи се подчиняват само на закона. Колеги, току-що приехме промени в чл. 117, ал. 2, като създадохме изречение второ – че прокуратурата и следствените органи са в системата на съдебната власт. Преди малко чухме изказване на колегата Минчев, който сподели, че това е направено във връзка с многобройни критики. Той обоснова и различията във функциите на тримата големи, но не приемам казаното от него, че с добавянето на изречението в чл. 117, ал. 2 на съдебната власт основен носител е съдът и съдът трябва да бъде независим. Не смятате ли, че прокуратурата също трябва да бъде независима? Не мисля, че прокуратурата трябва да бъде политически зависима и овладяна. Знаем, че Прокуратурата на Република България е структура на държавното обвинение в системата на съдебната власт на България, тя е независима част от съдебната власт. И в тази връзка молбата ми към вносителите е да обяснят каква е причината – във връзка с мандатите, председателят на ВКС и ВАС да имат мандат 7 години, а главният прокурор да бъде с мандат 5 години. Благодаря Ви.
#155 · speech
Председател Росица Кирова
Благодаря Ви, госпожо Димитрова. Реплики, колеги? Реплика ли, господин Чолаков? Не виждам реплики. Следващото изказване е на господин Радомир Чолаков – имате думата.
#156 · speech
Радомир Чолаков
ГЕРБ-СДС
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Имам изказване с процедура или процедура с изказване, както приемете. Имам една молба – да разрешите § 15, чл. 130, ал. 3 да бъде гласуван разделно. И ще се аргументирам защо: ал. 3 на чл. 130 визира така нареченото разследване на главния прокурор за извършено престъпление от общ характер – главният прокурор или негов заместник се разследва и обвинението се поддържа еди-как си. В хода на обществените обсъждания от няколко члена на Обществения съвет беше изказано притеснение, което беше формулирано така: моля Ви, не го правете, че тази наша Конституция може би ще бъде първата в света, в която ще пише, че главният прокурор на държавата може да извършва престъпления – това от една страна. От друга страна, както и господин министърът одеве каза, представяйки същността на измененията в Глава „Съдебна власт“, досегашната фигура на главния прокурор такава, каквато я познаваме, на практика ще смени рязко функцията си. Той няма да има повече надзор за законност върху дейността на всички прокурори. Методическите указания, които ще приема, ще са по инициатива на Прокурорския съвет. Възможно е той да председателства, но е възможно и да не председателства Висшия прокурорски съвет. Така че цялата тази, как да кажа, теза за всевластието на главния прокурор на практика вече спря да съществува или ще спре да съществува след гласуването, което ще извършим сега. Единственият аргумент, който може да бъде издигнат и който беше чут в хода на обсъжданията в Конституционната комисия, беше, че наши партньори биха искали да видят този текст в Конституцията. Аз мисля, че нашите партньори не биха искали българската държава да унижава себе си, като, пак казвам, записва в Конституцията си, че главният прокурор ще извършва престъпления и те биха разбрали, ако не го направим. Още повече че, пак казвам, въпросът за всевластието на главния прокурор е решен или ще бъде решен в следващите минути, и оттук нататък не е ясно той какви престъпления изобщо би могъл да извършва. Именно заради тази промяна на функциите му оттук нататък той може да бъде разследван без страх за кариерното му развитие от всеки следовател и да му бъде повдигнато обвинение от всеки прокурор, или, разбира се, да бъде оставено това законодателно решение, което вече беше прието в изменението на НПК. Та молбата ми е да го гласуваме разделно – ал. 3. Аз лично ще гласувам против. Благодаря Ви.
#157 · speech
Председател Росица Кирова
Благодаря Ви, господин Чолаков. Има ли реплики, колеги? Заповядайте, господин Минчев – имате думата.
#158 · speech
Никола Минчев
ПП-ДБ
Благодаря Ви, госпожо Председател. Господин Чолаков, текстът, който искате да се гласува отделно, е предвиден в Конституцията по една причина – не е защото нашите външни партньори или някой друг би се радвал да го види там, а за да има конституционна опора на механизма за разследване на главния прокурор. Това е причината, тъй като на този механизъм, който в момента сме предвидили единствено на законово ниво и по който има висящо дело пред КС, с настоящите изменения желаем да му дадем и конституционна опора, която да даде правната сигурност, че този механизъм ще продължи да съществува, защото имаме нужда от такъв механизъм за независимо разследване на главния прокурор. Това е единствената причина, няма нищо общо с външни искания, препоръки или нещо друго. Благодаря Ви.
#159 · speech
Председател Росица Кирова
Благодаря Ви, господин Минчев. Има ли втора реплика? Не виждам. Имате думата, господин Чолаков, за дуплика.
#160 · speech
Радомир Чолаков
ГЕРБ-СДС
Господин Минчев, с цялото ми уважение към Вас, но нали чухте какво казахте в момента: понеже ние приехме в НПК един механизъм за разследване на главния прокурор, в чиято конституционосъобразност се съмняваме, затова нека сега да го закрепим на конституционно ниво, за да санираме евентуалната грешка, за да не бъде отменен. Колеги, той дори и да бъде отменен – не знам дали ще бъде отменен, но дори и да бъде отменен, пак казвам, оттук нататък са открити всички възможности за разследване на главния прокурор, защото тази фигура вече не е онова, което беше. Вие, разбира се, ако искате, го подкрепете. За мен тук има два аспекта: единият е, пак казвам, безсмислието вече на тази разпоредба, уважението към българската държавност, да не пише в Конституцията ни, че главният прокурор може да е престъпник. Ако приемем, че фигурата на главния прокурор, не на човека, е вече паднала, нека да не го ритаме. Благодаря Ви.
#161 · speech
Председател Росица Кирова
Благодаря Ви, господин Чолаков. Следващото изказване – господин Иван Иванов. Имате думата. Има ли други желаещи за изказвания? Ще Ви запиша, господин Рашков.
#162 · speech
Иван Иванов
БСП за България
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Може би за голяма част от залата да не представляват особен интерес разглежданите параграфи, но мога да Ви кажа, че това, което се изменя в момента, до голяма степен ще промени начина на работа на съдебната система. Вносителите не знам дали си дават сметката, но всичко онова, което беше изчетено тук и предстои да се гласува, изключително тежко нарушава принципа на разделение на властите, заложен в Конституцията, уважаеми колеги. И създаването на Висш прокурорски съвет, и начинът на избиране на членовете на Висшия прокурорски съвет, и политическите квоти във Висшия съдебен съвет говорят в една посока, че това Народно събрание ще отвори широко вратата за сериозно политическо овладяване на съдебната система. Само да припомня на колегите, че през 2015 г. бяха направени промени. Тогава колегите от „Демократична България“ се наричаха „Реформаторски блок“, с големи овации бяха направени тези изменения в Конституцията и съответно доведоха до избирането на господин Гешев за главен прокурор. Сега в момента санираме – поне Вие се опитвате да санирате нещо, което няма да санира създадената тогава ситуация – напротив, ще я довлоши. Огромна квота – политическа, във Висшия съдебен съвет, във Висшия прокурорски съвет. Непонятно защо е записано примерно, че Народното събрание не може да избира прокурори или следователи от своята квота – шест души, доста внушителна бройка, която тук ще бъде избрана, по правила, които очевидно тук ще се изберат, въпреки че някои колеги изразиха съмнение относно процедурите, Правилника на Народното събрание, начина, по който се избира всичко това, но стремглаво се хвърлят към политическия избор на членове в съдебната власт. Колеги, днес правите една огромна крачка, която със сигурност ще се стовари на главата на някого. Не разбирам как стигнахте до тези изводи, как стигнахте до тези резултати, които предстои след малко да се гласуват, без да си давате ясна сметка, че това нещо е вредно. Колкото повече се меси този парламент и партиите в работата на съдебната власт, толкова по-зле. И историята го показва. Кого ще изберат после? Да, виждам, осакатявате тук функциите на главния прокурор, но той пак си остава главен прокурор. Изборите на председатели на Върховния касационен съд и Върховния административен съд до голяма степен ще зависят от присъстващите в тази зала в един момент. Но може да не сте Вие, може да е някой друг. Този парламент я съществува до март месец, може да не съществува след март, може да не Ви се случи ротацията. И какво става, после пак ли ще отваряте Конституцията? Разберете, че днес се прави огромна грешка – казвам Ви го съвсем добронамерено. Аз лично съм бил свидетел – в този парламент съм гласувал измененията и допълненията на Конституцията от 2015 г. Тогава всички – дайте да променим тази Конституция, за да проработи съдебната власт. Да, ама тя не проработи и станаха още по-лоши неща! А сега правите още по-кардинална грешка, колеги, разберете го това нещо. И колкото по-скоро се отхвърлят тези текстове – аз наистина Ви призовавам това да не се гласува! Вникнете във всичко това, което се случва. Основният принцип на разделение на властите – съдебната власт вече няма да бъде независима, все повече и повече ще започва да тежи политическата част в нея. Шестима във Висшия прокурорски съвет, петима във Висшия съдебен съвет – политическа квота, какво означава това? Парекселанс Народното събрание отново ще диктува, а навремето се бягаше от това нещо. Сега се връщаме към една стара формула, която е изключително объркана. Включително и предложението на господин Рашков, което е направено – да се намали тази квота, е що-годе прилично, защото пак намалява политическото представителство. Но не трябва да се пипат тези текстове, колеги, разберете го. Разбирам, че някои от Вас може би си правят тънки сметки. Но пак Ви казвам, предстои Ви някаква ротация след няколко месеца, а тази ротация, ако не се осъществи, ако се хвърлим пак в парламентарни избори, какво ще се случи? Следващият парламент може да е с друго мнозинство. Оставяте назад във времето някъде избора на Висш съдебен съвет, на Висш прокурорски съвет – може да го изберат други и да не сте доволни! Разсъждавайте от тази гледна точка, защото промените, които се правят сега, са с оглед да задоволят някакви политически интереси, но те не са в полза на българските граждани! Всички сме ползватели на работата, която се извършва в съдебната система. В един момент ще се окажем може би от грешната страна, най-вече Вие. Благодаря.
#163 · speech
Председател Росен Желязков
Има ли реплика? Господин Атанасов, заповядайте.
#164 · speech
Атанас Атанасов
ПП-ДБ
Благодаря Ви, господин Председател. Господин Иванов, аз предлагам да не се плашим тук от високата трибуна на парламента. Ще си позволя, макар това да е малко абстрактно, да обясня за какво става въпрос. Основният принцип на разделение на властите е прогласен още от Монтескьо преди няколко века и той се състои в това, че властите не могат да бъдат абсолютно самостоятелни – напротив, те трябва да бъдат относително самостоятелни и взаимно да се контролират! Нали разбирате за какво става дума? Веднага мога да Ви дам пример от другата страна. Главният прокурор винаги може да поиска имунитета на някой от народните представители и да започне срещу него разследване. Ако имаше такова разделение. Дефектът в българската Конституция от началото на 90-те се състои в това, че беше запазена съветската система на организация на прокуратурата! 30 години се занимаваме с това! Не искам тук тежко да политизирам, че именно БСП, току-що преименувана тогава, направи всичко необходимо във Великото народно събрание, за да запази съветския модел на прокуратурата! 39-те тогава напуснаха Великото народно събрание, протестираха, палатков лагер бяха направили именно заради тази глава! Сега, разбира се, това – не му е мястото тук да го коментираме, защото е проблем за Великото народно събрание, но в Царство България до 1947 г. длъжност „главен прокурор“ не е имало! Прокуратурата е била децентрализирана към съдилищата и е работила! Спекулира се тук с това как Народното събрание сега ще обсеби прокурорската власт, ще назначава който си иска – няма такова нещо. Просто трябва да има някакъв баланс в тези съвети. Благодаря.
#165 · speech
Председател Росен Желязков
Благодаря. Друга реплика? Не виждам. Заповядайте за дуплика, господин Иванов.
#166 · speech
Иван Иванов
БСП за България
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Атанасов, на тази тема с Вас сме дебатирали, включително и в частни разговори, но за съжаление, това, което ще се гласува днес, категорично не променя модела на функциониране на прокуратурата, бил той, както Вие го нарекохте, от съветски тип или както искате може да наречете сега действащия конституционен ред. Нищо не променя! Просто слагате хора тук от парламента, които ще бъдат гласувани по единен начин от едно мнозинство, които да ръководят тази прокуратура. Моделът на работа грам не се променя – от съветски тип ли е, от нов демократичен тип ли е, заложен тук сега в Конституцията, както искате го наречете – нищо не се променя! Разберете го. Просто усложнявате все повече работата и все повече се политизира. Да бяхте измислили друг начин, друг модел – германски ли, френски ли, цитирахте тук някакви други. Защо не го направихте? Да се започне дебатът. В момента кашората става още по-голяма. Разбирате ли? Коментирали сме го с Вас. Не променяте, разберете, съвсем добронамерено Ви го казвам, съвсем добронамерено. Няма да минат и три-четири месеца, и ще се върнете пак на тази тема. Повярвайте ми, няма да се поправят нещата – напротив, ще станат по-лоши. Не се вслушахте в конституционалистите, казвате – били от БСП. Ама това са хората, които създадоха Конституцията. Имаше контрол, имаше палатки – прие се Конституцията. Добра или лоша, тя работи вече 30 години! 30 години! Имаме изключително лош опит – всяка една промяна да води до следваща, защото тази е била лоша. Оставете Конституцията да работи така, както е приета тогава, защото очевидно тя е полезна и функционална към днешна дата. Колкото повече се намесват политиците в този процес, става по-лошо! Благодаря.
#167 · speech
Председател Росен Желязков
Благодаря Ви. Процедура по начина на водене.
#168 · speech
Георги Свиленски
БСП за България
Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! Господин Председател, процедурата ми е по начина на водене към Вас. Цял ден господин Атанасов се отклонява от темата, прави реплики на наши изказвания, които нямат нищо общо с темата, връща ни за Георги Димитров, Димитър Благоев, Коларов, Сергей Станишев. Сега говори за някаква комунистическа прокуратура, която била много срамно нещо. Господин Атанасов, Вие бяхте прокурор в тази прокуратура. Защо не я напуснахте тогава?! Вземахте заплати тогава, а сега казвате колко лоша била! Поне си върнете заплатите от тази лоша комунистическа прокуратура, която Ви е платила през годините, когато сте работили. Хайде да спрем, господин Председател – да вкарвате… (Реплика от ПП-ДБ.) Кой се обади там от залата? Нека да спазваме Правилника, да се изказваме по текстовете и да говорим от 2023 г. напред, а не от 1923-а напред. Благодаря Ви.
#169 · speech
Председател Росен Желязков
Заповядайте, господин Рашков.
#170 · speech
Бойко Рашков
ПП-ДБ
Благодаря Ви, господин Председател. Като гледам колко весело някои хора си прекарват в залата, не мога да повярвам, че става дума за разглеждане на промени в Основния закон у нас. Тези дни станахме свидетели на други действия тук в тази пленарна зала, така че може би това е най-невинното. Искам да кажа, че промените, които в момента са внесени, далеч надхвърлят всякакви представи на Седмото Велико народно събрание за промени в Основния закон. Тогава се имаше предвид един Висш съдебен съвет от 25 членове и нищо повече. Сега – два висши съвета. Имаме, ако вървим по същия път, още една опция. Сега създаваме Висш прокурорски съвет, утре ще създадем вероятно Висш следователски съвет и така идеята на Великото народно събрание ще се забрави съвсем. Не знам каква е била ролята на БСП в създаването на Конституцията от 1991 г., която променяме за пореден път, но знам това, че по отношение на внесения проект, който сега се разглежда, БСП няма никакви предложения в тази връзка. Даже, доколкото разбрах, те са против разделянето на Висшия съдебен съвет на две, както аз също съм против, и в това няма нищо необичайно. Всеки, който е тук, в залата, е длъжен да вземе отношение тогава, когато става дума за промяна в Основния закон на държавата. Аз няма да взема отношение по един изключително важен въпрос, който е разглеждан и от Обществения съвет, който е обсъждан от нашата конституционна комисия, за това дали разделянето на Висшия съдебен съвет на две е противоконституционно или не. Има юристи колеги, които са изразили в хода на обсъждането точно такава позиция и това е бившият председател на Върховния административен съд, член на Конституционния съд и сега председател на Съюза на юристите господин Славов, това е председателят на Правния съвет при президента професор Емилия Друмева, това се представителите на прокуратурата и на Следствието, участвали също в обсъждането на тази въпроси, които смятат, че тези промени, които се правят във връзка с прокуратурата, ще бъдат вредни за съществуването на модела, който имаме в действащата Конституция, и са против тези промени, които се предлагат. Само че аз тук от тази трибуна – цял ден дебатираме, изказваме се, не чух никой от тази конституционна комисия, нито нейният председател да каже защо се отхвърлят тези идеи, тези предложения? Нямат ли стойност за нас като народни представители мненията на известни юристи в нашата страна, или може би някой тук, в тази зала, има самочувствието, че е много по-подготвен в областта от един конституционен съдия, от един професор по Конституционно право?! И тъй като въпросът вероятно ще се отнесе всъщност до Конституционния съд, аз ще се въздържа от становище – са или не са противоконституционни онези изменения, които ние правим сега тук относно разделянето на Висшия съдебен съвет на две. По-скоро ще се концентрирам само в частта, касаеща така наречения прокурорски съвет, и то не случайно, и във връзка с това, което тук преди малко чух за комунистическа Конституция, за не знам си какви неща отпреди 34 години. Но тези, които са внесли сега този проект, трябва да станат и да кажат използвали ли са комунистическия закон за прокуратурата, когато са създали тези норми относно Прокурорския съвет, тъй като Законът за прокуратурата е приет през 1980 г. и е действал до приемането на Висшия съдебен съвет, с който е отменен през 1994 г. И там, нека припомня на тези, които или не знаят, или не искат да го кажат, в този закон се предвижда, че Главният прокурор на Републиката се избира от Народното събрание за петгодишен мандат, и нещо много важно – и може да бъде отзован, и оттам нататък главният прокурор назначава отгоре до долу всички прокурори в нашата страна, а при определена процедура участва и в назначаването на следователите от тогавашното главно следствено управление. Така че нека си зададем въпроса: ползван ли е този закон, който несъмнено е действал до края на тоталитарния режим, до края на 1989 г. и известно време след приемането на новата Конституция, тъй като тя предвиди срок, в който всички промени, които тя предвижда, трябва да се приемат като закони, разбира се, в срок от три години или не? Защото в момента не се предвижда нещо по-различно. Има една формулировка, която казва така: в прокурорския съвет ние тук, мъдрите народни представители, ще изберем шест от десет членове на Висшия съдебен съвет. Шест! В прокурорския съвет шест ще изберем. Например колегата Караджов е направил предложение да има паритет, както е досега. Това би била по-търпимо – пет души от прокурорската квота, пет души от Народното събрание, както и досега е било. Аз съм предложил да се измени това съотношение по подобие и пропорционално на съотношението, което сега се приема в Проекта по отношение на Висшия съдебен съвет и съдиите. Там представителите на политическата власт е 30% горе-долу от общия 15-членен състав на Висшия съдебен съвет. И възникна въпросът: защо се приема различен подход при определянето на политическата квота? Отваряме една скоба – това не е обществена квота, с каквито думи някой тук се опитва да спекулира и да заблуждава не само народното представителство, което не обръща внимание на тази терминология, а и цялата общественост. Това е политическа квота. Тя е била винаги политическа, и в момента няма да бъде по-различна, тоест ние с много по-големи възможности като парламент ще разполагаме с политическо въздействие, с влияние върху работата на прокуратурата. А на всички – и практикуващи, и що-годе знаещи нещо за работата на прокуратурата, е повече от ясно, че каквото подготвя прокуратурата, с това се занимава и съдът. Съдът не може да се самосезира. Съдът трябва да бъде сезиран. От кого? По наказателните дела от прокуратурата. Тоест каквото подготвят в папката разследващият и прокурорът, това ще влезе в съда. И съдът ще се занимае само с това. Много е удобно така – увеличаваме политическото влияние върху едно от звената на съдебната власт, прокуратурата, и решаваме проблемите включително с исканията за имунитет. Идеален вариант. Тогава няма да има нужда, уважаеми колеги, от таен бутон enter. Няма да има нужда. Всичко ще бъде явно и ще се подхожда политически. Ние искаме да нямаме независима прокуратура в нашата страна. Ние желаем да имаме зависима политически прокуратура у нас. Това няма да ни доведе до добър край. Уверявам Ви. Това мощно политическо средство оттук нататък може да се обърне срещу всеки един, включително и тези, които са тук в пленарната зала. Затова съм направил това предложение. Не защото харесвам българската прокуратура. Мисля, че това би било по-правилното решение, защото вносителите на този проект искат да прикрият желанието си да изведат прокуратурата от съдебната и да я инсталират в политическата власт. И сега постъпват по един начин, който е по-удобен, тъй като това по Конституция не може да стане, би било противоконституционно. (Шум и реплики.) Да, имам да кажа, господин Председател, още доста неща, но виждам, че интересът е малък, защото ние се занимаваме само с една Конституция! Благодаря.
#171 · speech
Председател Росен Желязков
Благодаря, господин Рашков. Говорихте два пъти повече, отколкото е полагаемото време. Параграфът е само един. Други изказвания? Реплика? Заповядайте, господин Минчев. (Шум, реплики, възгласи от ГЕРБ-СДС: „Еее!“)
#172 · speech
Никола Минчев
ПП-ДБ
Колеги, какви възгласи! Предполагам е, защото ще се даде възможност за дуплика, но да не се притесняваме от това. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Рашков, по критиките, които изказахте, бих искал да кажа само няколко неща. На първо място, Вие споменахте за идеята, която са имали бащите основатели, когато са писали действащата Конституция в Седмото Велико народно събрание през 1991 г. Действително, може да са били такива идеите, такива са били, но е хубаво да си кажем, че нормативната уредба регулира обществени отношения, а обществените отношения търпят еволюция. Съответно и нормативната уредба, която трябва да ги регулира винаги по актуален за ситуацията начин, по актуален за очакванията на обществото и неговите нужди, също трябва да търпи еволюция. Една уредба, замръзнала във времето, не може да обслужва обществения интерес в продължение на толкова много години – вече 33 години почти са минали от приемането на Конституцията, в този смисъл, каквато и да е била идеята в Седмото Велико народно събрание, нищо не пречи тя да бъде осъвременявана. Разбира се, въпросът е да е качествено. Понеже казахте – дали сме използвали Закона за прокуратурата от 1980 г., уверявам Ви, че не сме. И се надявам, че говоря от името на всички, които са дали своя дан в работата по настоящите изменения. Понеже обаче направихте един паралел с факта, че тогава Народното събрание е избирало директно главния прокурор, а сега може би косвено ще може да влияе върху този избор, на първо място, Международното събрание в периода от 1980 г. до 1989 г. и Народното събрание сега, при всичките критики, които основателно могат да бъдат изказани към институцията, в която работим, е претърпяло развитие. При всичките критики, които обществото има към Народното събрание, то е на по-високо ниво, отколкото Народното събрание като независима институция през 80-те години. Освен това дори и самият факт, че по тогавашната уредба Народното събрание назначава, но и отзовава главния прокурор, е доста съществена разлика, защото самият факт на възможността за отзоваване на някого винаги е инструмент за поставянето му под въздействие, за осигуряване на тази предпоставка той да се вслушва в желанието на тези, които могат да го отзоват в крайна сметка. И не, не прикрива желанието ни да извадим прокуратурата от съдебната власт и да я прикрепваме или по друг начин поставяме под ръководството на изпълнителната власт. Напротив, затова и в дискусията по чл. 117 специално изказах становището, че с измененията там изрично отговаряме на тази критика. И защо според мен не трябва и квотите да са такива, каквито Вие предлагате във Вашето предложение? Защото така, както сте ги предложили, те отново дават едно мнозинство на главния прокурор и на подчинените му в една единна и централизирана структура прокурори. Самият начин, прегледът на начина, по който гласуват прокурорите винаги, сега в прокурорската колегия би ни показал, че ако се запази същият модел на поведение и в един бъдещ прокурорски съвет при мнозинство, конструирано около главния прокурор, няма да се постигне никаква реална промяна от това, че в момента главният прокурор има кадровата палка в кадровия орган на прокуратурата. Именно това се опитваме да направим – да вземем тази кадрова палка. И не, тя няма да дойде в Народното събрание. Тук и на законово ниво е важно да предвидим тези механизми, които не позволяват квотата да стане изцяло политическа, и е важно, разбира се, народното представителство да подхожда с отговорност към попълването на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет. Също така даже е имало идеи евентуално за двойни мнозинства, това е нещо, което не сме коментирали до момента, но е нещо, което със сигурност може да бъде коментирано, когато се стигне до работа по Закона за съдебната власт. Преди го имаше като идея за двойно мнозинство при избора на председател на ВКС и ВАС. Това е идея, която може да сте обсъждали, която е за законово ниво, но при всички положения на конституционно ниво смятаме, че това е начинът, по който трябва да остане конструиран съветът. Благодаря. Извинявам се за просроченото време. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)
#173 · speech
Председател Росен Желязков
Друга реплика има ли? Заповядайте за втора реплика, госпожо Божинова.
#174 · speech
Даниела Божинова
ПП-ДБ
Уважаеми господин Минчев, искам да Ви помоля – затова вземем реплика, да не... (Реплики.) Окей. Искам да кажа, че не съм съгласна и с названието „бащите на настоящата Конституция“ не само защото не е политически коректно, а не отговаря на историческата истина.
#175 · speech
Председател Росен Желязков
Към господин Рашков моля да бъде репликата.
#176 · speech
Даниела Божинова
Господин Минчев, настоящата Конституция има и майки. (Възгласи от ГЕРБ-СДС: „Еее!“)
#177 · speech
Председател Росен Желязков
Благодаря, госпожо Божинова. Процедурата е реплика към Бойко Рашков. Реплика ли, госпожо Нинова? Заповядайте.
#178 · speech
Корнелия Нинова
БСП за България
Уважаеми колеги от ПП-ДБ, като основни вносители, Вие не си ли говорите помежду си в парламентарната Ви група? Защо се налага тук през микрофоните да си правите реплики и дуплики? Репликата ми е към господин Рашков. Имах вече повод при първото четене на Конституцията да го поздравя за позицията и да кажа, че понеже го познавам отдавна и съм работила с него в Следствието, отдавна очаквах това избухване. То е взрив, както някой от Вас каза. Защото у него проговори професионализмът. И професионализмът победи политкоректността. Та, репликата ми е към него. Господин Рашков, когато обсъждахте тези промени и ги внасяхте в парламента, във Вашата група не Ви ли питаха за мнение, като може би един от малкото, които в тази група разбира от тази работа – не само е писал, но е и работил? Практически е прилагал и Конституция, и закони, и всичко останало, свързано с ВСС, Следствие и така нататък. Не Ви ли питаха тези млади юнаци, когато пишеха тази Конституция, и някак си не се ли вслушаха в това, което им говорите? (Реплики.)
#179 · speech
Председател Росен Желязков
Ако желаете дуплика, господин Рашков? (Реплики.) Благодаря Ви. Други изказвания? (Шум и реплики.) Процедура – господин Минчев.
#180 · speech
Никола Минчев
ПП-ДБ
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Използвам процедурата само за да се извиня на всеки, който може да се е почувствал засегнат от това, че използвах „бащите основатели“ за всички, които са работили по Конституцията, приета от Седмото Велико народно събрание. Не съм имал, честно казано, се изненадах на репликата, но не съм имал абсолютно никакво намерение да обидя когото и да било. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)
#181 · speech
Председател Росен Желязков
Господин Министър.
#182 · speech
Министър Атанас Славов
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Съвсем накратко ще се опитам да обоснова защо именно тези редакции на конституционните промени по отношение на двата съвета – Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет, и предвиденото Общо събрание, са в правилната посока. Уважаеми колеги, тези редакции не увеличават политическото влияние в Съвета на съдебната власт и в Прокурорския съвет. Няма увеличено политическо влияние. Защо няма? Защото общата бройка на избраните от парламента членове остава 11 – толкова, колкото са от 1991 г. Толкова! Тогава нашите учредители – бащи и майки на Конституцията, са предвидили Народното събрание да избира 11 членове във Висшия съдебен съвет и 11 членове от органите на съдебната власт. Големият въпрос е как разпределяме тези членове. Защото ние не нарушаваме сакралната бройка 25, за да не нарушим баланса между парламент и съдебна власт, гледано общо в Главата „Съдебна власт“. Ние гарантираме, че във Висшия съдебен съвет има по-малко политическо влияние, отколкото в момента. Гарантираме това с поставянето, първо, на условие избраните членове от парламента да са политически независими и неутрални. В Закона за съдебната власт конкретно ще бъдат записани изискванията за това какво означава да си независим и неутрален политически. На следващо място, и това се отнася до правомощията на министъра на правосъдието, министърът на правосъдието повече не председателства Висшия съдебен съвет, няма да председателства пленум – такъв няма да има, но ще има Общо събрание, то ще се председателства от Върховния касационен съд, от председателя на Върховния касационен съд, а в негово отсъствие – от председателя на Върховния административен съд. Не мога да се съглася, че парламентарната квота трябва да се мисли като политическо влияние. Дори да имаме доста опит в тази посока, целта на тази промяна е именно да редуцира политическото влияние, като акцентира върху професионалните качества на кандидатите, които ще бъдат избрани. Включително в рамките на дебата по конституционните промени беше поставен въпросът дали не трябва да се предвидят вече на законово ниво институции, органи, организации, които да могат да номинират част от тези членове, избирани от парламента. Например Висшият адвокатски съвет като конституционно предвидена институция е такъв орган. Висшите училища, в които се преподават правни науки с юридически факултети, са други подобни институции. Между другото, тази идея на законово ниво да се предвидят институции и органи, които могат да номинират членовете от парламентарната квота, парламентът да преценява техните качества и да ги избира, се споделя и от представителите на Обществения съвет и тук ще си послужа с авторитета на професор Пенчо Пенев, който дори е написал книга по въпроса. Тоест предстои цялата реформа да я видим на законово ниво как изглежда и тогава да правим заключение, че се увеличавала политическата квота или пък политическото влияние. Аз твърдя и това, което е мой институционален ангажимент, че на законово ниво ще предложим такива редакции, които със сигурност да редуцират политическата квота, политическото влияние. По отношение на предложението за отпадане, тоест не за отпадане, а за разделно гласуване на чл. 130, ал. 3, или това е механизмът за ефективно независимо разследване на главния прокурор. Надявам се да не отпадне. И се надявам да не отпадне не защото ние отчитаме напредък, въвеждайки този механизъм, решаваме един голям проблем за страната ни, констатиран още в Решение „Колеви срещу България“ от 2009 г. не защото нашите партньори и съюзници приеха много позитивно редакцията, която беше направена на законово ниво, и беше въведен този механизъм, а се надявам да не отпадне, защото именно това е гаранцията, че главният прокурор ще бъде разследван, независимо че няма политическите органи под някаква форма или членовете на Прокурорския съвет, избрани от парламентарната квота, те да доминират единствено решението за това дали главният прокурор е извършил дисциплинарно нарушение и трябва ли да бъде освободен или не. Именно това е гаранцията за независим и справедлив процес, за независимо разследване по отношение на главния прокурор. Това укрепва тази независимост. Затова се надявам при предстоящото гласуване на този текст тази редакция да не отпадне. Благодаря Ви.
#183 · speech
Председател Росен Желязков
Благодаря. Други изказвания, колеги, има ли? Господин Минчев, заповядайте.
#184 · speech
Никола Минчев
ПП-ДБ
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, на първо място бих искал да предложа една редакционна поправка, която съм дал предварително на всяка една от парламентарните групи, на Вас – също. Тя е в § 14, с който се изменя чл. 129, ал. 2, която урежда процедурата по избор и освобождаване на председателя на Върховния касационен съд и председателя на Върховния административен съд. Предложението ми е следното: ал. 2 да се раздели на две отделни алинеи – втора и трета, съответно 3, 4 и 5 са преномерират на 4, 5 и 6. Алинеи 2 и 3 да бъдат със следното съдържание: „Председателят на Върховния касационен съд и председателят на Върховния административен съд се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на Висшия съдебен съвет за срок от седем години без право на повторно избиране. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение“. Това е текстът на алинея втора. Текстът на алинея трета е: „Указът на президента както при първоначалното, така и при повторното предложение, се издава в седемдневен срок. В случай на неиздаване на указа в срок, предложеното от Висшия съдебен съвет лице се счита за назначено, съответно освободено, като решението на Висшия съдебен съвет се обнародва.“ Съответно последната алинея от параграфа, препратката към ал. 4, т. 2 и 4 се изменя на ал. 5, т. 2 и 4. Аналогично в § 15, в който е уредена процедурата по назначаване и освобождаване на главния прокурор, ал. 2 на чл. 130 да се раздели на две отделни алинеи със следното съдържание: „(2) Главният прокурор се назначава и освобождава от президента на републиката по предложение на Висшия прокурорски съвет за срок от 5 години без право на повторно избиране. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение. (3) Указът на президента както при първоначалното, така и при повторното предложение, се издава в седемдневен срок. В случай неиздаване на указа в срок, предложеното от Висшия прокурорски съвет лице се счита за назначено, съответно освободено, като решението на Висшия прокурорски съвет се обнародва.“ Следващите алинеи – 3, 4 и 5, се преномерират на 4, 5 и 6 съответно. В последната алинея – вече шеста, препратката към чл. 129, ал. 4 се изменя на чл. 129, ал. 5 и препратката към чл. 129, ал. 4, т. 2 и 4 се изменя на чл. 129, ал. 5, точки 2 и 4. Редакцията е единствено, за да бъде подобрена формулировката. Иначе концептуално всичко остава същото, но текстът е значително по-олекотен от двата текста, които бяха приети в Комисията. Както се вижда, основната идея е спрямо първоначалния законопроект, който сме внесли – връща се указът на президента при назначаването и освобождаването, но се въвежда конкретен срок, в който да се произнесе президентът с президентския указ. Ако липсва произнасяне в срока, предвиден в Конституцията, да се счита лицето за одобрено или пък назначено, съответно за освободено. Това беше редакционната ми поправка, господин Председател. Благодаря Ви.
#185 · speech
Председател Росен Желязков
Благодаря Ви, господин Минчев. Господин Пандов, за реплика ли? (Реплики.) За изказване? Заповядайте.
#186 · speech
Васил Пандов
ПП-ДБ
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тъй като в момента обсъждаме може би сърцевината на реформата, която се извършва в областта на съдебната власт, мисля, че изказванията са основателни. Ще бъда кратък, въпреки това. Последното, което си поставяме за цел с изменението на Конституцията, е засягане на независимостта на съдебната власт даже и в едно от нейните измерения, в случая с прокуратурата. Това, което каза обаче министър Славов, е: ние имаме конституционно зададени рамки като правомощия на обикновеното Народно събрание относно структурата на органите на съдебната власт. Имаме определени от Великото народно събрание съотношения на представителите, избирани от Народното събрание спрямо тези, избирани от съдебната власт, които ние на този етап не смятаме, че можем да прекрачим. Трябва да имаме предвид нещо важно. Когато говорим за прокуратура, прокурорски кадрови орган, както и за съдебен, трябва да имаме предвид прокараното на ниво международноправна уредба. Тук имам предвид чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, чл. 19, § 2 от Договора за Европейския съюз, които гарантират именно независим и безпристрастен съд като предпоставка за наличие на право на справедлив съдебен процес. Съдебна власт, която не гарантира правото на справедлив съдебен процес, мисля, че е ясно за всички присъстващи – безпредметно е да обсъждаме като реформа. Това, което ние правим, и мисля, че за всички стана пределно ясно, тъй като България по силата на Конституцията участва в изграждането на Европейския съюз, безспорно има своите ангажименти към гарантиране правото на справедлив съдебен процес по силата на членството в Съвета на Европа. Това, което се извършва в момента, каквато е и настоящата съвременна практика на Конституционния съд, е, че нашата Конституция не само че не противоречи, тя в съответствие с тези принципи. Движейки се, от една страна, в рамките на свободата, която имаме като правомощия на обикновено Народно събрание, от друга страна, водейки се от изискванията на наднационалните и международни актове, ние всъщност гарантираме най-накрая мнозинството в съдебния съдийския орган на съдиите, избирани от съдии. Това няма как да бъде реализирано без промяна на съотношенията, което стана ясно, в прокурорския орган. Международните стандарти, и тук това е важно да се подчертае, не задават стандарт за прокуратурата, те задават стандарт единствено относно съдебната власт предвид правораздавателното правомощие, което тя упражнява. Относно това, че съдът единствено действа по материалите, които са му внесени от прокуратурата, това е безспорно, за да осъществява своята наказателна функция, и поради това нашето становище, с което беше направена крачка напред тази година, е, че след изменението в Конституцията, ако сега се приемат тези текстове, ние трябва наистина да детайлизираме достъпа до съд при откази на прокуратурата да образува досъдебни производства. Именно това е гаранцията, както съдебният контрол върху постановленията, които съответно в момента съдът има, така или иначе, при предаване на съд. Така е и при отказите да имаме един разширен съдебен контрол, за да може именно да се избегне евентуално злоупотреба от страна на прокуратурата с нейните правомощия. В този смисъл мисля, че абсолютно ясно е защо правим това разграничение, и не защото прокуратурата не е независима, а защото те имат различни места и различни роли в рамките на съдебната система и това са международните стандарти, които нашата Конституция също отразява. Благодаря.
#187 · speech
Председател Росен Желязков
Благодаря, господин Пандов. Има ли реплики? Други изказвания? Няма. За процедура – господин Минчев.
#188 · speech
Докладчик Никола Минчев
Благодаря. Процедурата ми е само да кажа, че в редакционното предложение, което направих, по отношение на § 15, ал. 2. Текстът на ал. 2 след първото изречение „Главният прокурор се назначава и освобождава от президента на републиката по предложение на Висшия прокурорски съвет за срок от пет години без право на повторно избиране“ – тук между първото и второто изречение не прочетох следното изречение „Кандидатури за главен прокурор могат да издигат трима от членовете на Висшия прокурорски съвет, както и министърът на правосъдието.“ Това е второто изречение на цялата алинея от три изречения.
#189 · speech
Председател Росен Желязков
Преминаваме към гласуване. Първо ще гласуваме неподкрепените предложения. Първо ще гласуваме неподкрепеното от Комисията предложение на Костадин Костадинов за отмяна на § 10. Гласували 179 народни представители: за няма, против 178, въздържал се 1. Предложението не е подкрепено. Второ е неподкрепеното от Комисията предложение на Ивайло Вълчев, Павела Митова, Тошко Йорданов и Гроздан Караджов за промяна в § 10. Режим на гласуване. Гласували 179 народни представители: за няма, против 179, въздържали се няма. Предложението не е прието. Следващото неподкрепено от Комисията предложение е от Ивайло Вълчев, Павела Митова, Тошко Йорданов и Гроздан Караджов за създаване на нов § 10а. Режим на гласуване. Гласували 180 народни представители: за няма, против 180, въздържали се няма. Предложението не е прието. Следващото неподкрепено от Комисията предложение е на Бойко Рашков. Режим на гласуване. Гласували 176 народни представители: за 1, против 151, въздържали се 24. Предложението не е прието. Следващото неподкрепено от Комисията предложение е на Гроздан Караджов. Режим на гласуване. Гласували 180 народни представители: за няма, против 180, въздържали се няма. Предложението не е прието. Преминаваме към гласуване на § 10 по вносител, който на основание чл. 50, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове съответно се разделя и се създават нови параграфи 14, 15, 16, 17 и 18, които ще бъдат гласувани всеки един поотделно. Първо в § 14 ще подложа на гласуване направеното редакционно предложение от Никола Минчев за разделяне на ал. 2 съответно на ал. 2 и ал. 3, както съответно преномерацията и промяна в препратката на ал. 5, която става ал. 6. Гласуваме редакционното предложение. Гласували 178 народни представители: за 163, против 15, въздържали се няма. Предложението е прието. Подлагам на гласуване § 14 с приетата редакция. Гласували 180 народни представители: за 164, против 16, въздържали се няма. Предложението е прието. Преминаваме към § 15. Ще подложа на гласуване направеното редакционно предложение за разделяне на ал. 2 на ал. 2 и ал. 3, заедно с направеното предложение след първото изречение да се допълни изречението за кандидатурите за главен прокурор, че могат да ги издигат трима от членовете на Висшия прокурорски съвет, както и министърът на правосъдието, и съответно преномериране на алинеи 3, 4 и 5 и промяна в препратката в ал. 5, която се преномерира на ал. 6. Режим на гласуване. Гласували 181 народни представители: за 163, против 18, въздържали се няма. Предложението е прието. Ще подложа на гласуване ал. 3 на чл. 130, § 1, както беше предложено от Радомир Чолаков. Гласували 179 народни представители: за 162, против 17, въздържали се няма. Предложението е прието. Подлагам на гласуване чл. 130 в останалата част, заедно с приетите редакционни предложения, направени от Никола Минчев. Режим на гласуване за § 15. Гласували 181 народни представители: за 163, против 18, въздържали се няма. Предложението е прието. Преминаваме към гласуване на § 16. Гласували 180 народни представители: за 163, против 17, въздържали се няма. Предложението е прието. Преминаваме към гласуване на § 17. Гласували 180 народни представители: за 164, против 16, въздържали се няма. Предложението е прието. Подлагам на гласуване § 18. Гласували 181 народни представители: за 164, против 17, въздържали се няма. Предложението е прието. Продължаваме с Доклада.
#190 · speech
Докладчик Никола Минчев
Благодаря, господин Председател. По § 11 има предложение от народния представител Христо Иванов и група народни представители: „§ 11 да отпадне.“ Комисията подкрепя предложението. Предложение от народните представители Ивайло Вълчев, Павела Митова, Тошко Йорданов и Гроздан Караджов. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Костадин Костадинов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 11 и предлага да бъде отхвърлен. По § 12 има предложение от народните представители Ивайло Вълчев, Павела Митова, Тошко Йорданов и Гроздан Караджов: „§ 12 да отпадне.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Костадин Костадинов и група народни представители: „§ 12 се отменя.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Христо Иванов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 19: „§ 19. В чл. 132а ал. 4 се изменя така: „(4) Главният инспектор и инспекторите могат да бъдат преизбирани на същата длъжност само за още един мандат. След приключване на мандата те не могат да заемат длъжностите съдия, прокурор и следовател в продължение на две години и могат да се пенсионират по ред, определен със закон.“ Предложение от народния представител Христо Иванов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 20: „§ 20. В чл. 133 след думите „Висшия съдебен съвет“ се добавя „Висшия прокурорски съвет“ и се поставя запетая.“ По § 13 има предложение от народния представител Христо Иванов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народните представители Ивайло Вълчев, Павела Митова, Тошко Йорданов и Гроздан Караджов. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Костадин Костадинов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 13 и предлага да бъде отхвърлен. По § 14 има предложение от народния представител Костадин Костадинов и група народни представители: „§ 14 се отменя.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Ивайло Вълчев, Павела Митова, Тошко Йорданов и Гроздан Караджов: „В § 14: 1. Точка 1 да отпадне. 2. В т. 2 да отпадне предложението за ал. 5.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Христо Иванов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Гроздан Караджов: „Чл. 150, ал. 4 се изменя така: „(4) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2015 г.) Висшият адвокатски съвет може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на закон или друг акт на Народното събрание, с който се нарушават права, свободи или законни интереси на гражданите, или права и законни интереси на юридическите лица, както и с искания за тълкуване на разпоредби от Конституцията във връзка със защитата на правата или свободите на гражданите или на правата и законните интереси на юридическите лица.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Екатерина Захариева, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 21: „§ 21. В чл. 150 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Всеки съд по искане на страна по делото или по своя инициатива може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретното дело и Конституцията. Производството по делото продължава, като съдът, чието решение е окончателно, постановява съдебния акт след приключване на производството пред Конституционния съд.“ 2. Създава се нова ал. 3: „(3) Главният прокурор може да сезира Конституционния съд с искане по чл. 149, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7.“ 3. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.“ По § 15 има предложение от народния представител Христо Иванов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народните представители Ивайло Вълчев, Павела Митова, Тошко Йорданов и Гроздан Караджов. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Костадин Костадинов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Гроздан Караджов. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 15 и предлага да бъде отхвърлен. По § 16 има предложение от народния представител Христо Иванов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народните представители Ивайло Вълчев, Павела Митова, Тошко Йорданов и Гроздан Караджов. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Костадин Костадинов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Гроздан Караджов. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 16 и предлага да бъде отхвърлен.
#191 · speech
Председател Росен Желязков
Благодаря, господин Минчев. Откривам разискванията по изчетените параграфи и неподкрепените текстове. Има ли изказвания? Няма. Закривам разискванията. Преминаваме към гласуване. Уважаеми колеги, ще подложа на гласуване текста на вносителя за § 11, който Комисията предлага да отпадне. Трябва да събере повече от 160 гласа, за да бъде приет. Подлагам на гласуване текста на вносителя, който Комисията предлага да отпадне. Гласували 174 народни представители: за няма, против 174, въздържали се няма. Предложението на вносителя не е прието. Подлагам на гласуване неподкрепените от Комисията предложения на Ивайло Вълчев, Павела Митова, Тошко Йорданов и Гроздан Караджов, както и на Костадин Костадинов и група народни представители за отпадане на § 12. Гласували 174 народни представители: за 1, против 173, въздържали се няма. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване § 12, който съответно става § 19, в редакция на Комисията. Гласували 174 народни представители: за 160, против 14, въздържали се няма. Предложението е прието. Подлагам на гласуване нов § 20 по предложение на Комисията. Гласували 177 народни представители: за 164, против 13, въздържали се няма. Параграф 20 е приет. Преминаваме към гласуване на § 13, неподкрепен текст на вносителя от Комисията и предложен от Комисията за отхвърляне. Гласували 176 народни представители: за 1, против 175, въздържали се няма. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване предложението на Костадин Костадинов и група народни представители за отмяна на § 14, неподкрепено от Комисията. Гласували 175 народни представители: за 1, против 174, въздържали се няма. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване предложението на Ивайло Вълчев, Павела Митова, Тошко Йорданов и Гроздан Караджов за отпадане на т. 1 и ал. 5 в т. 2 на § 14, неподкрепено от Комисията. Гласували 176 народни представители: за няма, против 176, въздържали се няма. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване предложението на Гроздан Караджов за изменение в чл. 150, ал. 4, неподкрепено от Комисията. Гласували 179 народни представители: за няма, против 178, въздържал се 1. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване § 14, който става § 21, в редакция на Комисията. Гласували 180 народни представители: за 164, против 16, въздържали се няма. Предложението е прието. Ще подложа на гласуване предложението на вносителя за § 15, за който Комисията предлага да бъде отхвърлен. Гласували 178 народни представители: за няма, против 174, въздържали се 4. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване § 16 по вносител. Комисията не подкрепя текста и предлага да бъде отхвърлен. Подлагам на гласуване неподкрепения текст. Гласували 175 народни представители: за 6, против 124, въздържали се 45. Предложението не е прието. Продължаваме с Доклада.
#192 · speech
Докладчик Никола Минчев
„Преходна разпоредба“. Предложение от народния представител Христо Иванов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на подразделението да се измени така: „Преходни и заключителни разпоредби“. По § 17 има предложение от народните представители Ивайло Вълчев, Павела Митова, Тошко Йорданов и Гроздан Караджов. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Костадин Костадинов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 17 и предлага да бъде отхвърлен. Предложение от народния представител Христо Иванов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 22: „§ 22. (1) Народното събрание в срок от шест месеца от влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България…“ Господин Председател, тук правя редакционно предложение – предлагам да не е „от влизане в сила на Закона“, а да е: „…от влизане в сила на този Закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, приема законите, които се отнасят до прилагането на тези изменения и допълнения. (2) Трудовите правоотношения на служителите от администрацията на Висшия съдебен съвет се запазват и се уреждат при условията и по реда на действащото законодателство при преминаване към друг работодател.“ Предложение от народния представител Христо Иванов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 23: „§ 23. (1) Изборните членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет се избират в срок от три месеца след влизане в сила на законите, които се отнасят до прилагането на чл. 129 – чл. 130б. (2) До избирането на Висш съдебен съвет и на Висш прокурорски съвет, Съдийската колегия и Прокурорската колегия на досегашния Висш съдебен съвет изпълняват функциите на Висш съдебен съвет, съответно на Висш прокурорски съвет по тази Конституция, с изключение на правомощията по чл. 130б, ал. 2, т. 2 и ал. 3, т. 2.“
#193 · speech
Председател Росен Желязков
Благодаря, господин Минчев. Откривам разискванията по представените текстове. Няма желаещи. Закривам разискванията. Преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“ в редакция на Комисията. Гласували 173 народни представители: за 158, против 15, въздържали се няма.
#194 · speech
Реплики
Прегласуване! Прегласуване!
#195 · speech
Председател Росен Желязков
Заповядайте, господин Минчев.
#196 · speech
Докладчик Никола Минчев
Уважаеми господин Председател, моля за прегласуване, тъй като виждам, че не всички народни представители бяха в залата. Благодаря.
#197 · speech
Председател Росен Желязков
Колеги, припомням, че гласуваме наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“. Гласували 180 народни представители: за 164, против 16, въздържали се няма. Предложението е прието. Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 17, който не е подкрепен от Комисията, която предлага да бъде отхвърлен. Гласували 178 народни представители: за няма, против 178, въздържали се няма. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване редакционното предложение на Никола Минчев в новия § 22 думите „Закона“ да бъдат заменени с „този закон“. Гласували 178 народни представители: За 163, против 15, въздържали се няма. Предложението е прието. Подлагам на гласуване § 22 с приетата редакция. Гласували 178 народни представители: за 163, против 15, въздържали се няма. Предложението е прието. Подлагам на гласуване § 23, предложен от Комисията. Гласували 179 народни представители: за 164, против 15, въздържали се няма. Предложението е прието, а с това е приет Законопроектът за изменение и допълнение на Конституцията на Република България на второ гласуване. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС.) За процедура – господин Иванов.
#198 · speech
Христо Иванов
ПП-ДБ
Уважаеми господин Председател, благодаря, че ще ме изтърпите да злоупотребя с процедурата. Традиционно искам да благодаря на всички колеги, които изнесоха този дебат и този процес – на първо място, разбира се, от мнозинството, което днес с търпение премина през това гласуване. Главно искам да подчертая ролята на колегите, които бяха в Конституционната комисия, целият екип, защото без Вашето търпение, внимание и много сериозна работа нямаше да можем да стигнем до този резултат. Искам да благодаря, разбира се, и на колегите от БСП за това, че беше възможен един разумен дебат днес. В крайна сметка чакаме третото гласуване, но това, което искам да кажа, е, че днес направихме много важна крачка към това да направим съдебна реформа. Тя ще продължи с третото гласуване, със Закона за съдебната власт, процесуални закони, така че пътят е дълъг, но това, което днес показахме, наистина дава надежда и наистина сърдечно Ви благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС.)
#199 · speech
Председател Росен Желязков
Колеги, с това приключихме с днешния дневен ред. Закривам заседанието. (Звъни.) (Закрито в 16,17 ч.) Председател: Росен Желязков Заместник-председател: Росица Кирова Секретари: Васил Стефанов Стоян Таслаков