Гласуване №6

1. Контекст от стенограмата

Това искам да кажа и за приоритетите. Служебният кабинет прави точно това, което обяви в началото – подготви всички законопроекти по два белега: първо, тези, които са по Плана за възстановяване и устойчивост, второ, тези, с които над държавата ни виси наказателна процедура – два от тях са при Вас, другите също са внесени и се очаква тяхното разглеждане, господин Председател.
По отношение на – две думи само за длъжностните лица, обидата и клеветата, уважаеми господин Петров. Само на най важните неща ще се спра, които според мен Вие неправилно казахте. Няма ненаказуемост. Такова нещо няма! Всеки ще бъде наказан. Това, което променяме, е, че длъжностните лица нямат по голяма защита от нормалните лица, тоест защо за Вас като народен представител да не може да се приложи чл. 78а, но за всеки гражданин, който пресича пред Народното събрание, да може? Това е точно обратното на това, което правят останалите държави.
Вие – и тук може би трябва да се обърна към Вашия колега, ставайки политик, ставайки длъжностно лице, приемайки цялата тази отговорност, приемате и факта, че ще бъдете, образно казано, в устите на хората. И тъй като именно защото Наказателният кодекс има възпитателно-превантивна дейност, както Вие отбелязахте, се наблюдават случаи, които именно с цел превантивна дейност – политици или други властимащи атакуват журналисти с тези способи не за да възстановят справедливостта, а за да ги накарат да замълчат. И това е обект на изследване от много дълги години.
Апропо, спирам дотук. Само да кажа, че този дебат ще продължи и на второ четене, надявам се. Той не се води от вчера. Само преди 20 години обидата се е наказвала в България със затвор. Има конституционно дело и Ви препоръчвам да погледнете, където Александър Арабаджиев – сегашният ни представител в Съда на Европейския съюз в Люксембург, тогава конституционен съдия, пише особено мнение именно по тези въпроси, обяснявайки защо длъжностното лице или престижът на институцията не може да бъде ползван като квалифициращ принцип. Този дебат е дълъг, важен и той ще продължи. А тази стъпка, която сега правим, не е нищо повече от нормалното развитие на нашата държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Колеги, дискусията по тази точка приключи.
Преминаваме към гласуване.
Имаме два законопроекта – ще ги подложа на гласуване според времето на тяхното постъпване.
Първият е Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 48-202-01-3, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2022 г.
Гласували 211 народни представители: за 163, против 45, въздържали се 3.
Законопроектът е приет.
Следващият е Законопроект за изменение и допълнение Наказателния кодекс, № 48-202-01-15, внесен от Министерския съвет на 25 октомври 2022 г.
Гласували 212 народни представители: за 186, против 26, въздържали се няма.
И този законопроект е приет. Благодаря Ви.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред, а именно:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ, № 48-202-01-19.
Внeсен от Министерския съвет на 28 октомври 2022 г.
Моля председателя на Комисията по правни въпроси за Доклад.
ДОКЛАДЧИК РАДОМИР ЧОЛАКОВ: Благодаря, господин Председателстващ.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър!
„ДОКЛАД
за първо гласуване
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона...
Стана малко шумно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС АТАНАСОВ: Ако обичате да запазите тишина, за да се чува ораторът!
ДОКЛАДЧИК РАДОМИР ЧОЛАКОВ:
...за изменение и допълнение на Закона за правната помощ,
№ 48-202-01-19, внесен от Министерския съвет
на 28 октомври 2022 г.
На свое редовно заседание, проведено на 2 ноември 2022 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за правната помощ, № 48-202-01-19, внесен от Министерския съвет на 28 октомври 2022 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието – госпожа Юлия Ковачева – заместник-министър, и госпожа Силвия Соколова – държавен експерт към дирекция „Съвет по