Официален източник: parliament.bg
Има кворум, откривам заседанието. (Звъни.) Колеги, само да Ви предам. България има благословията на Негово Светейшество папа Франциск. Беше много приятно да чуя да пожелае много здраве, много успехи на държавата – имаме неговата благословия. Беше Ден на благословията към християнството. Това е, което имам да Ви съобщя.
Процедура.
За какво искате думата, колега? Процедура. Господин Чобанов обаче преди това вдигна ръка. Поиска думата, много Ви моля.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа! Поради разместването на точките във вчерашния ден една от точките, а именно „Даване на съгласие за увеличаване на акционерното участие на Република България в капитала на Черноморската банка за търговия и развитие“, не можа да бъде разгледана. Проблемът там е, че трябва доста бързо да я приемем, ако решим, разбира се, ако има воля, тъй като следващите няколко дни трябва да уведомим за нашето решение останалите акционери. Ако не го направим, ще загубим правото си да участваме в това увеличение на капитала, съответно ще ни паднат гласовете и от среден акционер ще намалее нашето влияние в банката, така че се налага, ако прецени залата, в днешния ден да разгледаме това решение. Моето предложение е да го разгледаме като т. 1 в дневния ред – останалите точки да се преномерират. Това е консенсусно решение. Решение минава само на едно гласуване и мисля, че бързо ще се справим с него и ще го приемем, така че да защитим националния интерес и да останем акционер, както ни се полага. Правя процедурно предложение т. 6 от вчерашния дневен ред, а именно „Даване на съгласие за увеличаване на акционерното участие на Република България в капитала на Черноморската банка за търговия и развитие“, да стане първа точка в днешния дневен ред. Благодаря.
Благодаря. Обратно становище има ли? Няма. Колеги, трябва да подложа на гласуване предложението. Гласували 207 народни представители: за 207, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Петър Петров поиска процедура. Заповядайте.
Благодаря Ви, господин Председател. Аз също бих желал да направя едно процедурно предложение. Ще взаимствам малко от мотивите на преждеговорившия. Наистина вчера заради пренареждането на точките в дневния ред, за съжаление, не можахме да стигнем до разглеждане и обсъждане на първо гласуване на двата законопроекта за промени в Закона за съдебната власт, това, от една страна. От друга страна, виждаме, че вече имаме нова т. 1 съобразно така проведеното сега гласуване с единодушие. На първо място, считам, че промените, които се визират в двата законопроекта за промени в Закона за съдебната власт, са изключително важни и би следвало да бъдат разгледани в неразривна връзка с промените в наказателно-процесуалните кодекси. И вчера бе посочено в пленарното заседание, че касаят промени и в Закона за съдебната власт. Затова първото ми процедурно предложение, господин Председател, е двата законопроекта за промени в Закона за съдебната власт от вчера да станат т. 2 от дневния ред, след вече приетата т. 1. И на следващо място, бих искал да подложите на гласуване още едно процедурно предложение. Изслушването на министъра на външните работи, което също е важно, то е актуално за външнополитическата ситуация на страната, да бъде проведено след второто гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за горите, който поне към момента се явява т. 3, така че предложението ми е изслушването да стане т. 4 от дневния ред за днешното пленарно заседание. Благодаря Ви.
Благодаря, господин Петров. Обратно предложение? Не виждам. Подлагам на гласуване, колеги – гласуваме т. 5 да стане т. 2. Гласували 211 народни представители: за 145, против 45, въздържали се 21. Предложението е прието. Има още една процедура за гласуване. Колеги, трябва да гласуваме предложението за изслушване на министъра на външните работи.
Прегласуване.
За обратно становище питах. Заповядайте.
Процедурата ми е за прегласуване. Уважаеми господин Председател, процедурата ми е за прегласуване на последното гласуване, тъй като разбирам, че ВЪЗРАЖДАНЕ искат да избутат Механизма за контрол на главния прокурор назад и да остане. Това е точката, която трябваше да бъде първа, но виждаме синхрона между ДПС, ВЪЗРАЖДАНЕ, ГЕРБ, който се получава. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Първо вкарваме Черноморската банка като първа точка, след това променяме другите точки (шум и реплики), за да избутаме назад Механизма за контрол на главния прокурор – той трябва да бъде отговорен пред съдия. Така че искам процедура за прегласуване. Благодаря. (Частични ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
Какво предлагате?
Прегласуване.
Прегласуване, добре. Прегласуваме. Гласували 213 народни представители: за 150, против 50, въздържали се 13. Предложението е прието.
Процедура.
Деляне, господин Петров направи две процедури – едната не е гласувана. Да я гласуваме. (Силен шум и реплики.) По-тихо малко, моля Ви! За Милков предложението прегласуваме или не? (Шум и реплики.) Не сме го гласували, а сега искате процедура.
Първо гласувайте и тогава.
Добре, това питам. Колеги, подлагам на гласуване изслушването на министър Милков след Закона за горите. Гласували 216 народни представители: за 124, против 58, въздържали се 34. Предложението е прието. Господин Добрев искаше да направи едно предложение. Заповядайте.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Тъй като чух, че има колеги, които се притесняват, че вкарването на допълнителни точки по-напред в дневния ред ще забави определени други точки, затова пък аз предлагам да отпадне една от първите точки. Тоест т. 3 за днешния ден, която не съм сигурен дали все още е т. 3, затова ще я прочета: „Проект на решение за приемане на програма за компенсиране на битовите клиенти на природен газ“. (Шум и реплики от „Продължаваме Промяната“.) Предлагам тази точка да отпадне, така ще ускорим работата на Народното събрание по другите точки. Тя и без това е точка, която е чист популизъм и нищо друго освен популизъм, тъй като, първо, няма посочен източник на финансиране, второ, пари за компенсация на битовите потребители на газ има в удължения Закон за бюджета с 50 милиона, които могат да се харчат включително и за компенсации на газ, ако прецени кабинетът. Благодаря.
Колеги, има предложение т. 3 за днес да отпадне. (Шум и реплики.)
Има обратно предложение.
Обратно, заповядайте. (Реплики от народния представител Цончо Ганев.) Заповядайте за обратно предложение.
Благодаря, господин Председател. Правя обратно предложение – т. 3 да си остане, може би стана т. 4. Хората очакват този компенсаторен механизъм, миналата година го имаше. В момента виждаме, че и цените на електрическата енергия вървят надолу, така че пари ще има за такъв механизъм. Фондът за сигурност на електроенергийната система ще има достатъчно средства. И все пак са битовите крайни потребители. Това са физически лица, които в момента изпитват трудности да си платят декемврийските сметки, а какво остава за януарските, които ще видят, след като това Народно събрание вече го няма, в историята е, и ще трябва да поемат още един по-голям разход както от повишената цена, така и от увеличените количества, които потребяват в по-студените месеци. Благодаря. (Частични ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
Благодаря и аз. Колеги, предлагам да гласуваме предложението на господин Делян Добрев за отпадане на точката. Моля, режим на гласуване. Гласували 216 народни представители: за 122, против 79, въздържали се 15. Предложението е прието. Прегласуване има.
Уважаеми господин Председател! Уважаеми колеги, прегласуваме – даваме Ви възможност да не махате от дневния ред точката, която ще компенсира битовите потребители на газ. Помислете си много добре колко са високи цените на газа (шум и реплики от ГЕРБ-СДС), как ще се справят хората и защо искате да махнете тази точка и да ги оставите без компенсация? Господин Добрев, може ли поне като предлагате да отпадне точката, да обясните мотива Ви защо не искате да компенсирате битовите потребители на газ? Благодаря. (Силен шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)
Спокойно, колеги. Прегласуване. Гласували 215 народни представители: за 120, против 83, въздържали се 12. Предложението е прието. (Реплика от народния представител Делян Добрев.) Заповядайте.
Господин Председател, вземам процедура по лично обяснение, тъй като явно господин Митев или не слуша, или не чува, защото аз от тази трибуна мотивирах своето предложение, и то е в две части. Първо, пари – източник на финансиране за тези компенсации, няма в предложението на колегите. Второ, такива компенсации миналата година като компенсаторен механизъм е нямало, колеги, да знаете. Нямало е! Имаше компенсации в едномесечните сметки заради това, че в договора на „Булгаргаз“ с „Газпром“ беше постигната промяна във формулата и руснаците върнаха около 300 милиона, които пропорционално се разпределиха към всички клиенти на „Булгаргаз“, включително битовите абонати, но програма за компенсации никога е нямало, тоест Вие като пишете предложенията и мотивите, може поне да проверявате фактите. Трето, ако някой иска да компенсира битовите абонати на газ, има възможност през удължения държавен бюджет – и това Ви обясних, защото там има заложени 50 милиона, които могат да се използват както за отопление на дърва, така и на въглища, така и на битовите абонати на газ, ако правителството реши така. Така че има достатъчно механизми, по които това, което искате да се случи – просто предложението Ви е несериозно. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
Благодаря, господин Добрев. Господин Петров – по начина на водене.
Благодаря Ви, господин Председател. Аз от тази най-висока трибуна никога не бих си позволил да отправям някаква критика към Вас, най-малкото заради достолепната Ви възраст. Затова една смирена молба отправям към Вас, господин Председател, да обяснявате на народните представители, когато излизат тук неподготвени и незапознати със законодателната дейност – особено на тези, които излязоха и говореха срещу ВЪЗРАЖДАНЕ, че били срещу разглеждането на механизма за разследване на главния прокурор, държа да им обясните да се запознаят със Законопроекта, който влиза за разглеждане в пленарната зала. Защото Законът за съдебната власт, който току-що прие мнозинството да бъде точка втора, съдържа, както механизъм за разследване на главния прокурор – и той трябва да бъде обсъден като точка втора, съдържа и механизъм за неговото отстраняване като ръководител на прокуратурата. И слава богу, заради това, че мнозинството очевидно е запознато, за разлика от някои представители от „Продължаваме Промяната“, със законопроектите, които влизат тук, дори и групата на „Демократична България“, които също подкрепиха това предложение и явно са добре запознати със законопроектите, които влизат, ние ще можем да разгледаме механизма за разследване на главния прокурор и възможността за неговото временно отстраняване като точка втора от дневния ред. Господин Председател, моля Ви, отправяйте искане към народните представители да не се изказват неподготвени и незапознати, за да не обвиняват в колаборации ДБ с ДПС. Благодаря Ви.
Благодаря, господин Петров. Колеги, от другия парламент – след изборите, всички подготвени. (Смях, оживление.) Господин Аталай, искахте по начина на водене.
Благодаря Ви, господин Председател. Процедурата ми ще бъде в нарушение, господин Председател, затова Ви се извинявам. Колеги, това, което отменихме и отпадна като точка, беше поредното решение на парламента, което щяхме да приемаме като в bTV, което се води за „Гласът на България“. Почнахме тук да гласуваме с четири пъти „да“, защото идват избори, а забравихме за хората, които се греят на кравешки изпражнения, на дърва, на пелети и на всички онези енергийни продукти, а се хванахме за газа. Благодаря Ви, че гласувахте „за“.
Благодаря, господин Аталай. Господин Вигенин.
Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Обръщам се към Вас, господин Председател, защото смятам, че предложението на господин Добрев беше недопустимо и не биваше да бъде подлагано на гласуване, тъй като Народното събрание вчера се произнесе по дневния ред. Тази точка беше гласувана, тя влезе в дневния ред и това, което можеше да направи Народното събрание сега, е да я размести, но не и да предложи да отпадне. Така че не знам дали това решение вече е обратимо, но просто обръщам внимание, тъй като изглежда тази и следващата седмица много често ще се пренарежда дневният ред по една или друга причина. Моля такъв тип предложения да не бъдат подлагани на гласуване по този начин. Второто, за което искам да се обърна към Вас, е: нека новият дневен ред, след всички размествания, бъде раздаден на народните представители, защото и в момента част от тях буквално не знаеха какво гласуват, тъй като имат първоначалния дневен ред, приет на Председателския съвет. Той беше разместен, а сега вече имаме трети, четвърти вариант на дневния ред. Нека да имат пред себе си какво предстои. Апелирам да започнем работа и да спрем да разместваме точки. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Вигенин. Само да Ви кажа, че това можехте да го направите като обратно предложение след изказването на самия господин Добрев, а не след гласуването. Така че всеки има правото да предлага и разбира се, ние го подлагаме на гласуване. Преминаваме към точка първа: ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ ЗА УВЕЛИЧАВАНЕ НА АКЦИОНЕРНОТО УЧАСТИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В КАПИТАЛА НА ЧЕРНОМОРСКАТА БАНКА ЗА ТЪРГОВИЯ И РАЗВИТИЕ. Вносител е Министерският съвет на 12 януари 2023 г., № 48-302-03-2. Кой ще представи Доклада, колеги? Заповядайте, господин Чобанов.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа, първо една процедура. Моля на основание чл. 44, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в залата представителите на Министерството на финансите: госпожа Людмила Петкова – служебен заместник-министър на финансите, и госпожа Йоана Захариева – началник-отдел в дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество“ в Министерството на финансите.
Благодаря, господин Чобанов. Колеги, предлагам да гласуваме допуск. Заповядайте, режим на гласуване. Гласували 172 народни представители: за 162, против 4, въздържали се 6. Предложението е прието, колеги. Заповядайте, господин Чобанов.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа! „ДОКЛАД относно Проект на решение за даване на съгласие за увеличаване на акционерното участие на Република България в капитала на Черноморска банка за търговия и развитие, № 48-302-03-2, внесен от Министерския съвет на 12 януари 2023 г. На редовно заседание, проведено на 19 януари 2023 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения проект на решение. На заседанието присъстваха Людмила Петкова – служебен заместник-министър на финансите, Гергана Беремска – директор на дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество“, и Йоана Захариева – началник на отдел в същата дирекция. Проектът на решение и мотивите към него бяха представени от госпожа Петкова. Черноморската банка за търговия и развитие е международна финансова институция на страните – участнички в Черноморското икономическо сътрудничество. Основана е от Албания, Армения, Азербайджан, България, Грузия, Гърция, Молдова, Румъния, Русия, Турция и Украйна с цел да подпомага икономическото развитие на страните от региона. Дейността на банката е насочена към финансиране и насърчаване на регионални проекти от публичния и частния сектор, както и поощряване на търговската активност между страните акционери. От началото на своите операции през 1999 г. до момента тя е финансирала 39 проекта в България в сектори, като енергетика, инфраструктура, хранително-вкусова промишленост, селско стопанство. Общият размер на отпуснатото от банката финансиране за проекти в България възлиза на около 913 млн. евро. Към 31 октомври 2022 г. нейният активен портфейл в България е на стойност около 237 млн. евро, или около 10,5% от общия обем на активните операции на банката. По време на заседание, проведено на 1 октомври 2021 г., Съветът на управителите на Черноморската банка за търговия и развитие прие с мнозинство решение за одобряване на Стратегия за капитализация на банката за периода 2023 – 2030 г. Стратегията предвижда увеличаване на внесения капитал на банката с общо 244 961 040 евро, които да бъдат изплатени от държавите членки на равни годишни вноски до 2030 г. За да запази настоящия си дял в акционерната структура на банката в размер на 13,5%, Република България следва да запише 96 336 нови акции, като предвижданата обща вноска във внесения капитал на банката възлиза на 33 235 920 евро за периода 2023 – 2030 г. Подкрепата на акционерите, изразяваща се в участието им в увеличението на капитала, има ключово значение за запазване на инвестиционния клас кредитен рейтинг на Черноморската банка за търговия и развитие. Това от своя страна е пряко обвързано с възможността на банката да финансира операциите си и да поддържа своята конкурентоспособност с цел стабилизиране и възобновяване на дейността си в държавите членки. В допълнение, съгласно действащите учредителни документи на банката, дяловото участие на страните членки във внесения капитал на банката е пряко обвързано с правото им на глас в управителните органи на международната финансова институция – Съвета на директорите и Съвета на управителите, както и с възможността за излъчване на представители в оперативното ръководство на банката. С Проекта на решение се предлага Народното събрание да даде съгласие за увеличаване на акционерното участие на Република България в капитала на Черноморската банка за търговия и развитие. След проведеното обсъждане на Проекта за решение се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: 14 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Проект на решение за даване на съгласие за увеличаване на акционерното участие на Република България в капитала на Черноморската банка за търговия и развитие, № 48-302-03-2, внесен от Министерския съвет на 12 януари 2023 г.“ Ако искате да изчета и Проекта на решение?
Да, господин Чобанов, заповядайте.
Благодаря Ви, господин Председател. Колеги, ще Ви запозная и с Проекта на решение: „Проект! РЕШЕНИЕ за даване на съгласие за увеличаване на акционерното участие на Република България в капитала на Черноморската банка за търговия и развитие Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 85, ал. 1, т. 2 и 4 от Конституцията на Република България
Дава съгласие за увеличаване на акционерното участие на Република България в капитала на Черноморската банка за търговия и развитие чрез записване на 96 336 акции с номинал 1150 евро при условията, определени в Стратегията за участие в капитала на Черноморската банка за търговия и развитие за периода 2023 – 2030 г. и технически параметри на записването му.“. Благодаря.
Благодаря и аз, господин Чобанов. Колеги, има ли изказвания? Заповядайте.
Уважаеми господин Председател, Черноморската банка за търговия и развитие е основана преди почти 30 години и за този период е финансирала 33 проекта в България. Основните акционери в нея са Русия, Турция и Гърция, като на практика Турция и Гърция са страните, които се възползват от участието си в банката. Въпреки че България притежава 13,5% от капитала, в България са вложени само около 10% от инвестициите на банката. В момента тя се е превърнала нещо като „тих пристан“ за чиновници, които трябва по някакъв начин да бъдат наградени след приключване на службата си тук в БНБ. Целите, които са прокламирани в Програмата на тази банка, като финансиране на малък бизнес, със сигурност не се изпълняват, доколкото минималните кредити, минималните договори, които се сключват с клиенти, при нея са от порядъка на около 10 млн. евро, което за България със сигурност изключва малкия бизнес. Показателно е и че тази банка до момента е финансирала само две частни предприятия, едното от които е строеж на луксозен хотел в центъра на София, което не знам доколко се покрива с... – да, даже и той е замразен, доколко се покрива с идеите за възстановяване и международно сътрудничество. Въпреки това ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще се съгласим и ще подкрепим увеличението на капитала, но това ще бъде по-скоро кредит на доверие, който ще дадем в аванс, и със сигурност ще проследим оттук нататък какво се случва. Много повече трябва да се направи, много повече проекти трябва да бъдат финансирани, много повече пари трябва да се влеят в нашата икономика. И нещо, на което искам да Ви обърна внимание. Преди два дни гласувахме излизане от две международни банки, в които Русия има участие. В тази банка Русия също е основен акционер, но тук това нещо не се споменава, напротив искаме да увеличим дела си. Има някакъв двоен стандарт. Според мен и предишното решение, което преди два дни гласувахме, също беше погрешно, а това нещо сега е правилно. Ще помоля и представителите на Министерството на финансите да следят по-внимателно, защото обещавам, че догодина ще Ви питам и ще Ви викам в парламента, за да видим дали има някакво увеличение на дела на парите, които се отпускат в България. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, колега. Господин Гечев, желаехте да се изкажете.
Уважаеми господин Председател, колеги! Българската социалистическа партия, а вярвам и всички колеги в залата, категорично ще подкрепи увеличението на капитала на Черноморската банка. Мисля за всички е ясно, че като погледнете целите и механизмите на работата на банката, тя улеснява и стимулира търговията в Черноморския регион, в това число и в балканските страни, които влизат в него, тя стимулира кооперирането и специализацията в Черноморския регион, която за съжаление се намира все още на много ниско равнище. Между другото Черноморската банка може да финансира и финансира не само отделни фирми или група от фирми и конгломерати, но тя може да финансира национални проекти. Черноморската банка може да финансира и общински проекти между другото, за каквито тя е поканила и български общини да участват за ползването на такива възможности. Така че с 2,5 милиарда уставен капитал банката разполага с много добри възможности, от които, разбира се, – тук е втората част, за съжаление, и вярно е, че до момента България не се възползва достатъчно добре. Колегите, които са от няколко години в парламента, си спомнят, че същата критика направих преди, не съм сигурен – пет или шест години, когато обсъждахме работата на банката. Тогава имаше само два български проекта, които бяха една малка част от процентното участие в уставния капитал на България. Така че категорично трябва да подкрепим увеличението на капитала, но към Министерството на финансите на Република България и бъдещия парламент трябва до тримесечие да се иска доклад от представителя на България в Черноморската банка какви български проекти са постъпили, какви проекти са финансирали, за да може България наистина да използва участието си в уставния капитал на Банката за български проекти, а не да финансираме основно проекти в други страни. И накрая, тъй като колегата спомена, че вчера абсолютно безпринципно и в противоречие на интересите на България затворихме, така да се каже, българското участие в две международни банки заради участието на Русия в тази банка – Черноморска, където остава Русия, ние стимулираме развитието на банката, как да го кажа, благодарение на това, че в страните – членки на Черноморската банка, като акционери има две страни – Гърция и Турция, които не съм забелязал да слугуват на други страни и народи, а защитават собствения си интерес и благодарение на тях и ние сега ще увеличим капитала, без да оказваме натиск за промени в акционерите на банката. Още веднъж ¬– нека да подкрепим този проект, той е в интерес на България. От България зависи в каква степен ще се възползва от възможностите на Черноморската банка. Благодаря Ви.
Благодаря, господин Гечев. Други изказвания, колеги? Реплика или по начина на водене? Реплика. Заповядайте, господин Дренчев.
Господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гечев, обръщам се към Вас, обръщам се и към господин Чобанов, обръщам се и към представителите на Министерството на финансите, както и към господин Дренчев, който преди малко също каза, че ще подкрепим това решение. За мен лично е странно и може би аз не разбирам, но имам нужда от допълнително разяснение защо миналата седмица денонсирахме две споразумения с две банки, които са инвестирали много в нашата икономика – повече отколкото е нашият капитал, и които изплащат дивиденти и всъщност ние миналата седмица мога образно да кажа – заколихме две златни кокошки, а тази седмица се готвим да увеличим капитала на една банка, която не оперира в България, на която ние сме нетни донори, и с инвестицията, с увеличаването на нашия портфейл там всъщност ще захраним чужди икономики. Защо го правим това нещо? Това на мен не ми е ясно. Вярно, че не съм член на Комисията по финанси, но разлика между по-малко и по-голямо все още се опитвам да направя тук и не виждам защо това решение го взимаме по този начин така консенсусно. Може би, защото се опитваме да компенсираме глупавото решение, което взехме миналата седмица. И, господин Гечев, към Вас се обръщам. Вие казахте, че преди години сте имали същите забележки към тази банка, сега имате същите забележки към тази банка. Честно да Ви кажа, не виждам как, като правим постоянно едно и също нещо, ще получим различен резултат. Моля да ми отговорите и Вие, и преждеговорившите, и най-после, ако след толкова гласувания на допуски на членове на Министерския съвет, влизайки в тази зала, някой се престраши да вземе думата и да даде обяснение, ще съм благодарен.
Друга реплика, колеги? Дуплика, заповядайте, господин Гечев.
Благодаря Ви. Уважаеми колега, точно заради това ние от БСП бяхме против оттеглянето на България от двете банки със същите аргументи, тъй като ние пропиляхме възможности България да печели от дивиденти и от международни проекти. Защо беше взето това решение аз Ви отговорих съвсем ясно и тук нямаме различие. Решението е взето под натиска на външни сили. В случая външните сили пасуват, така да се каже, просто защото там има още две страни – Турция и Гърция, които няма да позволят да бъдат накърнени техните интереси, и ние трябва да се учим от някои от нашите партньори в Европейския съюз и извън него, когато се защитават интересите. Освен това, не е вината в Черноморската банка. Причината е – тук някой от колегите спомена за „тих пристан“ в Солун – погледнете и вижте кои са били българските представители в банката. Така че, когато се избират български представители в банката, трябва да внимаваме и да искаме от тях, както казах, който и да е там, 3-месечни отчети на нашия представител в управлението на банката, той лично и българският екип, който е там, какво са направили. Не е виновна банката, че българската страна е отишла на почивка в Солун, а не да работи за България. Благодаря Ви.
Благодаря, господин Гечев. Заповядайте, господин Чобанов.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа, понеже бях адресиран и попитан от господин Дренчев от трибуната това, което мога да кажа по отношение на това дали сме нетен донор, разбира се, в зависимост от понятието и какво определение му се дава, но в крайна сметка, дори и след внасянето на тези 33 милиона евро допълнителен капитал, който ще стане в следващите няколко години, внесеният капитал на България ще е в размер на 126 милиона евро. В момента активният портфейл е 232 милиона евро, тоест в момента активният портфейл е повече, почти два пъти повече малко по-малко от внесения капитал. Разбира се, наистина се присъединявам и към казаното до момента, че трябва по-активно да се търсят кредити и възможности за финансиране от Черноморската банка, като участваме и запазим влиянието си в нея. Трябва да видим и кои са тези условия, ако има такива, които пречат на български компании да се възползват в по-голяма степен от финансирането на тази банка, и кои опции са неизползвани пък съответно от български компании, тоест да активираме в малко по-голяма степен възможностите, които се дават пред българския бизнес да използва възможностите на банката. Така че в момента не сме нетен донор, не сме и били нетен донор. Както казах, до момента над 900 милиона евро са кредитите, които са използвани от тази банка при активен портфейл 230 милиона евро, но разбира се, има какво да се желае и наистина трябва да положим усилия, включително и ние по линия на парламентарния контрол, както посочи и професор Гечев, да видим пречи ли нещо на българските компании да се възползват от това финансиране в правилата на банката и пък съответно дали българските компании са достатъчно информирани за финансовите инструменти на банката, така че да могат да се възползват в по-голяма степен от тях. Благодаря.
Благодаря, господин Чобанов. Колеги, преминаваме към гласуване на Проект за решение за даване на съгласие за увеличаване на акционерното участие на Република България в капитала на Черноморската банка за търговия и развитие, № 48-302-03-2. Вносител – Министерският съвет от 12 януари 2023 г. Гласували: 143 народни представители: за 141, против няма, въздържали се 2. Предложението е прието. Колеги, преминаваме към: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ. Вносители – Костадин Костадинов и група народни представители, 19 октомври 2022 г., и Министерският съвет, 24 октомври 2022 г. (Шум.) Колеги, моля Ви за малко тишина и спокойствие. Постъпили са доклади на Комисията по правни въпроси – водеща по Законопроекта, и Комисията по превенция и противодействие на корупцията. Кой ще представи Доклада на Комисията по правни въпроси? Вие ли, колежке – моля Ви, заповядайте.
Благодаря, господин Председател. ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 48-202-01-11, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2022 г. На свое редовно заседание, проведено на 23 ноември 2022 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 48-202-01-11, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2022 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието – господин Крум Зарков, министър; госпожа Юлия Ковачева – заместник-министър, от дирекция „Съвет по законодателство“ – госпожа Даниела Белчина, директор, госпожа Мария Георгиева – държавен експерт, и госпожа Диана Боева – главен експерт; от Националния институт на правосъдието – госпожа Миглена Тачева, директор; от Инспектората към Висшия съдебен съвет – госпожа Теодора Точкова, главен съдебен инспектор, и господин Игнат Георгиев – инспектор. Разглежданият законопроект представлява законодателна инициатива, която е включена в Националния план за възстановяване и устойчивост. Законопроектът беше представен от госпожа Ковачева, която посочи, че с него се урежда правомощието на съответната колегия на Висшия съдебен съвет за приемане на Кодекс за етично поведение на българските съдии, съответно Кодекс за етично поведение на българските прокурори и следователи, като се отчитат спецификите на съдийската и прокурорската колегия и различията в професионалния статус и служебните задължения на магистратите. Тя уточни, че в едномесечен срок от влизането в сила на Закона съответната колегия приема Кодекс за етично поведение и внася етичните правила за одобряване от пленума на Висшия съдебен съвет. Заместник-министърът на правосъдието отбеляза, че в изпълнение на приетата с Националния план за възстановяване и устойчивост реформа за „Противодействие на корупцията“ се укрепва ролята на Инспектората към Висшия съдебен съвет за превенция и противодействие на корупцията в съдебната власт. Предлага се разширяване на компетентностите на Инспектората чрез предоставянето на възможност за отправяне на предложения пред съответната колегия за прецизиране на етичните правила в съответствие с добрите практики, европейските и международни стандарти, както и се дават правомощия за организиране и провеждане на антикорупционни обучения, обучения за укрепване на почтеността и независимостта на магистратите и за конфликт на интереси. В допълнение към дейността на Инспектората за анализиране и обобщаване на данните от приключените производства се въвежда процедура за редовно отчитане и публикуване на аналитичните резултати, като се въвежда и образец за отчитане на приключването на делата в установените срокове. Госпожа Ковачева добави, че предложената обучителна дейност е един инструмент за противодействие на корупцията и средство за повишаване доверието в съдебната система, като уточни, че дейността се провежда независимо от обученията, осъществявани от Националния институт на правосъдието. Законопроектът съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. По Законопроекта са постъпили писмени становища от Националния институт по правосъдието и от Инспектората към Висшия съдебен съвет. В становището си Националният институт на правосъдието възразява срещу предвиденото ново правомощие на Инспектората да организира и провежда антикорупционни обучения, както и обучения за укрепване на почтеността и независимостта на магистратите. Посочва се, че предложената обучителна дейност на Инспектората не е съобразена с конституционно установените му правомощия и предвидената функция е регламентирана на законово ниво и се осъществява от Националния институт на правосъдието. В писменото си становище Инспекторатът към Висшия съдебен съвет приема, че предложените нови правомощия не съответстват на регламентираните с чл. 132а от Конституцията на Република България функции на Инспектората. От Инспектората подкрепят предложеното с § 2, т. 2, буква „б“ допълнение, а по отношение на останалата част от текстовете правят конкретни бележки и редакционни предложения. На основание чл. 74, ал. 10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по правни въпроси проведе публично обсъждане на Законопроекта. В хода на обсъждането госпожа Тачева добави, че обучителната дейност на съдебната власт е възложена на Националния институт на правосъдието на основание чл. 249 от Закона за съдебната власт и предложените нови правомощия на Инспектората противоречат на Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията в Република България, приета с Решение на Министерския съвет № 235 от 19 март 2021 г. и с която надграждането на професионалната квалификация на магистратите и обучението на работещите с корупционни престъпления се извършва от Националния институт на правосъдието. Тя насочи вниманието към изразеното вече становище на Европейската комисия за демокрация чрез право към Съвета на Европа и обобщи, че Националният институт на правосъдието и Инспекторатът към Висшия съдебен съвет не са съгласни с предложените текстове. От Инспектората към Висшия съдебен съвет посочиха, че предвидените нови правомощия надхвърлят конституционно определените функции на Инспектората и определиха част от тях като неясни. Госпожа Точкова уточни, че Инспекторатът има контролно-установителни функции и не следва да прави оценки и инстанционен контрол на работата на магистратите. Госпожа Ковачева уточни, че разделянето на етичните правила в два Кодекса не противоречи на Конституцията на Република България и предложенията доразвиват правомощията на Инспектората. В дискусията взеха участие народните представители Радомир Чолаков, Рая Назарян, Надежда Йорданова, Милен Матеев и Петър Петров. Госпожа Йорданова посочи, че Законопроектът е част от Националния план за възстановяване и устойчивост и ще го подкрепи. Тя добави, че приемането на два отделни Кодекса за етично поведение отговаря на различните функции, които имат колегиите, като заяви възможността за внасяне на предложения за прецизиране на текстовете между първо и второ гласуване. Господин Матеев уточни, че законодателните промени целят да подпомогнат антикорупционното законодателство и от парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ ще го подкрепят, като се съобразят с представените становища на Инспектората към Висшия съдебен съвет и Националния институт на правосъдието. Госпожа Рая Назарян добави, че етичните и морални норми представляват общоприети норми на поведение и разграничаването им в два отделни кодекса не е обосновано. Тя посочи, че от парламентарната група на „ГЕРБ-СДС“ няма да подкрепят Законопроекта. В отговор на поставените от господин Чолаков и господин Петров въпроси относно възможността за прецизиране на текстовете между първо и второ гласуване госпожа Точкова и госпожа Тачева заявиха, че предвидените нови функции не отговарят на правомощията на Инспектората, предвидени в Конституцията на Република България. Госпожа Тачева категорично възрази срещу предложените обучителни правомощия на Инспектората и добави, че воденето на обучения е в законоустановените компетенции на Националния институт на правосъдието. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси: с 10 гласа „за“, 1 глас „против“ и 6 гласа „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 48-202-01-11, внесен от Министерския съвет нa 24 октомври 2022 г.“ Благодаря.
Благодаря Ви, колежке. Заповядайте.
Благодаря, господин Председател. Представям на Вашето внимание: „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 48-202-01-11, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2022 г. На свое редовно заседание, проведено на 17 ноември 2022 г., Комисията по превенция и противодействие на корупцията разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 48-202-01-11, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2022 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието: госпожа Юлия Ковачева – заместник-министър, госпожа Даниела Белчина – директор на дирекция „Съвет по законодателство“, госпожа Диана Боева – държавен експерт към дирекция „Съвет по законодателство“; госпожа Мария Георгиева – държавен експерт към дирекция „Съвет по законодателство“. Разглежданият законопроект представлява законодателна инициатива в изпълнение на мярка „Укрепване ролята на Инспектората към Висшия съдебен съвет за превенция и противодействие на корупцията в съдебната власт и Реформа 2: „Противодействие на корупцията“ в Националния план за възстановяване и устойчивост“. Заместник-министър Ковачева представи накратко мотивите към Законопроекта, като посочи, че със Законопроекта се цели укрепване на ролята на Инспектората към Висшия съдебен съвет. Предвижда се въвеждането на изрично правомощие на съответните колегии на ВСС в чл. 30, ал. 5 от Закона за съдебната власт да приемат Кодекс за етично поведение на българските съдии, съответно Кодекс за етично поведение на българските прокурори и следователи. Предлага се и допълнение в чл. 54 от Закона за съдебната власт, съгласно което Инспекторатът към Висшия съдебен съвет съвместно с Комисиите по професионална етика към съответните колегии на ВСС да обобщава ежегодно добрите и лошите практики по отношение на спазването на етичните правила в съответствие с относимите европейски и международни стандарти. По Законопроекта взеха отношение народните представители Смиляна Нитова, Петър Петров, Рая Назарян, Ихсан Хаккъ, Стефан Янев и Николай Табаков, които изразиха принципна подкрепа за Законопроекта. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по превенция и противодействие на корупцията с 13 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, №48-202-01-11, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2022 г.“
Благодаря, колежке. Господин Чолаков, ще продължите ли – заповядайте, ако обичате.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, в Правната комисия Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 48-354-01-15, внесен от Костадин Тодоров Костадинов и група народни представители на 19 октомври 2022 г., беше обсъден на първо гласуване на заседанията, които проведохме на 11 и 19 януари 2023 г., в пакета законопроекти за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, така че ще Ви прочета извадково от протокола на тези заседания частите, отнасящи се до Законопроект № 48-254-01-15. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт с цитирания номер беше представен от народния представител Златан Златанов, който посочи, че с него се въвеждат механизми за завишен контрол на дейността на Главния прокурор на Република България и на административните ръководители на органите на съдебната власт. С Проекта се прецизират изискванията за юридически стаж и професионална квалификация на изборните членове на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота, като се установяват изисквания за научна степен в областта на публичноправните науки за част от кандидатите, минимален юридически стаж в съдебната власт или в публичноправната сфера. Със Законопроекта се въвежда способ за провеждане на ефективно разследване срещу Главния прокурор на Република България и се регламентира процедура за реализиране на наказателната му отговорност. Предлага се при наличие на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер директорът на Националната следствена служба да образува досъдебно производство и да уведоми Висшия съдебен съвет за временно отстраняване от длъжност на главния прокурор. Разширяват се правомощията на директора на Националната следствена служба и с образуване на производството той придобива качеството на изпълняващ длъжността „прокурор по разследването“. Със Законопроекта се утвърждава независимостта на Националната следствена служба чрез отделянето ѝ като самостоятелен и независим от прокуратурата орган и се предлагат структурни и организационни промени в следствените служби. Предвижда се временно отстраняване от длъжност на член на Висшия съдебен съвет, на председателите на върховните съдилища, на главния прокурор, на прокурора по разследването срещу главния прокурор или заместниците му до приключване на водено срещу тях наказателно производство, когато са привлечени като обвиняеми за умишлено престъпление от общ характер. Подобряват се разпоредбите на дисциплинарното производство и се разширява обхватът на дисциплинарната отговорност както по отношение на главния прокурор, така и по отношение на председателите на върховните съдилища в качеството им на административни ръководители. Въвежда се възможността за налагане на наказание „забележка“ и дисциплинарно освобождаване от длъжност на председателите на върховните съдилища и главния прокурор, като с цел обезпечаване провеждането на дисциплинарното производство пленумът на Висшия съдебен съвет отстранява от длъжност председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор за срок до три месеца, когато е възбудено дисциплинарно производство за освобождаване от длъжност. Законопроектът съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В изпълнение на разпоредбата на чл. 74, ал. 10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по време на обсъждането на Законопроекта на първо гласуване в рамките на заседанието, проведено на 11 януари 2023 г. и на 19 януари 2023 г., се проведе и публичното им обсъждане. В хода на дискусията господин Чолаков заяви, че би подкрепил Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт на вносителите Костадин Костадинов и група народни представители, заради опита му да постави въпроса за възстановяване на конституционния статут на следствието. При проведеното гласуване с 8 гласа „за“, 1 глас „против“ и 11 гласа „въздържал се“ Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 48-254-01-15, внесен от Костадин Тодоров Костадинов и група народни представители на 19 октомври 2022 г.“
Благодаря, господин Чолаков. Процедура ли? Заповядайте.
Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители! За пръв път в последните четири народни събрания, визирам и настоящето, се внася и се разглежда в пленарната зала Законопроект, който предвижда разследване на фигурата на главния прокурор, както и възможност за неговото временно отстраняване при дисциплинарни или наказателни производства, а и не само това. Освен тази точка втора от дневния ред, която е по законопроект на ВЪЗРАЖДАНЕ, точка трета от днешния дневен ред визира няколко законопроекта за промени в Наказателно-процесуалния кодекс, които съдържат съществени изменения на процесуалната уредба, касаеща защита правата на гражданите, а също и други алтернативни способи за водене на разследване срещу главния прокурор и председателите на върховните съдилища, както и срещу членовете на Висшия съдебен съвет. Във връзка с това считам, уважаеми народни представители, че тези две точки от дневния ред са изключително важни за българската общественост, изключително важни за българските граждани, които отдавна искат да видят каква точно е тази съдебна реформа, която се предлага от различните парламентарни групи и които желаят да чуят както обсъжданията, така да видят и гласуванията, с други думи, как гласува всяка една политическа партия, всяка една парламентарна група по отношение на тези внесени законопроекти. Затова предлагам включване на камерите на БНТ 1 и БНР за настоящата точка втора от дневния ред и за следващата точка трета, която е разглеждане на пакет от законопроекти за промени в Наказателно-процесуалния кодекс. Моля Ви, господин Председател, да предложите това мое процедурно предложение на гласуване.
Благодаря, господин Петров. Обратно мнение има ли, колеги? Различно мнение от това? Не виждам. Подлагам на гласуване предложението. Гласували 138 народни представители: за 67, против 11, въздържали се 60. Предложението не е прието. Заповядайте.
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Бих желал да предложа прегласуване, като с тази си мотивировка давам възможност на всички народни представители, които все още не са в залата, да влязат и да гласуват за прозрачността, за разглеждане на законопроектите, които визират възможности за разследване и временно отстраняване на главния прокурор, които визират защита правата на гражданите и които дават по-голяма свобода на разследващите органи в наказателните производства в конституционните предели. Затова Ви моля, уважаеми народни представители, да преразгледате своето гласуване и да покажем на българските граждани ние желаем ли адекватна и реална съдебна реформа, или не желаем такава. Моля за прегласуване!
Прегласуване, колеги. Гласували 142 народни представители: за 56, против 6, въздържали се 80. Предложението не е прието. Колеги, продължаваме. Моля някой да представи Доклада на Комисията по превенция и противодействие на корупцията. От вносителите иска ли някой думата? Господин Петров, заповядайте.
Благодаря Ви, господин Председател. Ще изразя становище на вносител по Законопроекта, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители, като отново държа да подчертая, че за първи път от четири последни парламента, днес в пленарната зала бива разглеждан законопроект и това е Законопроектът на ВЪЗРАЖДАНЕ за възможности за разследване и отстраняване на главния прокурор. Настоящото предложение обсъжда конкретни текстове от Закона за съдебната власт, регулиращи процедурите за предсрочно прекратяване на мандат на административни ръководители на органите на съдебната власт и членовете на ВСС, както и въпросите относно формиране на състава на ВСС по такъв начин, че да бъдат гарантирани правата на магистратите и българските граждани, както и доверието в съдебната система от гледна точка на компетентност, прозрачност и законност. Предлага се извеждане на Националната следствена служба от системата на прокуратурата и обособяването ѝ като самостоятелен орган на съдебната власт съобразно Конституцията на Република България и неразривно с това предложение се предлага в определени случаи директорът на Националната следствена служба да придобива временно качеството на „изпълняващ длъжността прокурор по разследването срещу главния прокурор и неговите заместници. На първо място, по отношение отстраняването от длъжност на главния прокурор и ръководителите на органи на съдебната власт. Въвежда се възможност за временно отстраняване от длъжност на главния прокурор, на председателите на върховните съдилища и на изборните членове на ВСС при образувани срещу тях наказателни и дисциплинарни производства. Досега тази възможност касаеше само редовите магистрати по чл. 232 от Закона за съдебната власт. Въвежда се изискването това отстраняване да е задължително, предвид възможността за евентуално въздействие, влияние и други, предвид високия обществен интерес при такива производства срещу тях. Срокът за подобно отстраняване се предлага да е до три месеца, какъвто е в момента и за останалите магистрати, и в тази насока се създава равнопоставеност. Председателят на Върховния касационен съд, Върховният административен съд и главният прокурор притежават качеството „административен ръководител“ по смисъла на чл. 167, ал. 1 от Закона за съдебната власт. Спрямо тях обаче Законът въвежда специални изисквания или ограничения. Основанията за освобождаване от длъжност на магистратите са разписани в Конституцията и Закона за съдебната власт. Едно от предвидените в Конституцията основания е дисциплинарното освобождаване от длъжност, разписано в чл. 129, ал. 3, т. 5, за магистрати и председателите на върховните съдилища и главния прокурор, членове по право на ВСС, и в чл. 130, ал. 8, т. 4 за изборните членове на ВСС. На практика основанието е едно и също – извършването на тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и при техни действия, които накърняват престижа на съдебната власт, според чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията и чл. 308, ал. 3, т. 1 и т. 2 от Закона за съдебната власт. Процедурата за предсрочно прекратяване на мандата на изборен член на ВСС е разписана в чл. 27 от Закона за съдебната власт. Процедурата за предсрочно освобождаване на административен ръководител е разписана в чл. 175 от Закона за съдебната власт. Там е посочено основанието за предсрочно освобождаване – в чл. 129, ал. 3 от Конституцията на Република България, както и сроковете за изготвяне на предложението, които не се прилагат по отношение на председателите на върховните съдилища и по отношение на главния прокурор. Относно председателите на върховните съдилища, главния прокурор и прокурора по разследването срещу главния прокурор или негов заместник разпоредбата на чл. 175 от Закона за съдебната власт посочва само основанието за предсрочно освобождаване, органа, компетентен да установи това основание – Пленума на ВСС, и формата на акта – Решение. Глава 16 от Закона за съдебната власт регламентира реда и начина за реализиране на дисциплинарна отговорност за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 307 от Закона за съдебната власт. Дисциплинарното освобождаване от длъжност може да бъде наложено на всеки магистрат, административен ръководител, член на ВСС и прокурора по разследването срещу главния прокурор или негов заместник при системно неизпълнение или друго тежко нарушение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт по чл. 308, ал. 3 от Закона за съдебната власт. По отношение на административните ръководители обаче е предвидено и друго наказание – „освобождаване от длъжност като административен ръководител или заместник на административен ръководител“. Относно органа, който е компетентен да изготви това предложение, разпоредбата на чл. 312 от Закона за съдебната власт прилага диференциран подход срещу съдия, прокурор и следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител, като се изготвя предложение за образуване на дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание от съответния административен ръководител от по-горестоящ административен ръководител, от Инспектората към ВСС или от министъра на правосъдието. По отношение на производството срещу член на ВСС и прокурор по разследването срещу главния прокурор или негов заместник обаче компетентни са петима от членовете на Пленума на ВСС или трима от членовете на съответната колегия. Тъй като председателите на върховните съдилища и главният прокурор са членове по право на ВСС, то следва, че за дисциплинарни нарушения по чл. 308, ал. 3 във връзка с ал. 2 от Закона за съдебната власт дисциплинарната отговорност се реализира по предложение на петима от членовете на Пленума на Висшия съдебен съвет или трима от членовете на съответната колегия. В коментираните текстове обаче липсва уредба относно председателите на върховните съдилища и главния прокурор в качеството им на административни ръководители. Такава уредба нарочно не е заложена в досегашната редакция на Закона за съдебната власт, за да се подсигури недосегаемостта на главния прокурор и респективно възможността му безконтролно и без да носи отговорност да влияе по свое или по чуждо усмотрение пряко или косвено върху дейността на прокуратурата. Доколкото дисциплинарната отговорност е лична и всяко дисциплинарно нарушение има своите конкретни характеристики, тези лица носят отговорност както за действията си като административни ръководители, така и като членове на ВСС. Задълженията са различни, респективно нарушаването им се осъществява от различни фактически състави. Законът за съдебната власт обаче не е диференцирал производството срещу председателите на върховните съдилища и главния прокурор за извършени нарушения във всяко едно от двете им качества. За сравнение може да се посочи, че Законът разграничава дисциплинарното производство, респективно освобождаването на лице, което едновременно има качеството на редови магистрат и на административен ръководител. Така съгласно чл. 175, ал. 2 от Закона за съдебната власт административен ръководител се освобождава от длъжност предсрочно и в случаите, когато е освободен от длъжност като съдия, прокурор или следовател на основание чл. 129, ал. 3, от т. 2 до 5 от Конституцията. Този подход следва да бъде въведен и да се приложи по отношение както на главния прокурор, така и по отношение на председателите на върховните съдилища, като се разграничи отговорността, респективно процедурите за предсрочно прекратяване на мандата им като административен ръководител, от една страна, и като членове на ВСС, от друга. Това се налага и по следните съображения: компетентен да разгледа предложението на органите по чл. 312, ал. 1 от Закона за съдебната власт е съответната колегия на ВСС. В същото време чл. 175 от Закона за съдебната власт посочва, че производствата срещу председателите на върховните съдилища и главния прокурор се образуват и провеждат от Пленума на ВСС. Следователно органите по чл. 312, ал. 1 могат да изготвят предложение срещу всеки друг административен ръководител, но не и срещу председателите на върховните съдилища или срещу главния прокурор, тъй като това предложение се внася и разглежда от орган от съответната колегия, различен от компетентния по смисъла на чл. 175 от Закона за съдебната власт орган – Пленума на ВСС. Наред с това отново е пропусната, и то без основание, регламентация относно предвиденото в чл. 130, ал. 8, т. 4, предложение второ от Конституцията на Република България, забележете, дисциплинарно наказание „лишаване от право да упражнява юридическа професия или дейност“ относно изборните членове на ВСС. Относно процедурата за налагане на дисциплинарно наказание и дисциплинарно освобождаване от длъжност в чл. 316 от Закона за съдебната власт умишлено не е регламентиран редът за провеждане на процедурата относно председателите на върховните съдилища и главния прокурор, както и прокурора по разследването срещу главния прокурор и неговите заместници, а само срещу член на ВСС. В същото време чл. 27 от Закона за съдебната власт разписва процедурата за предсрочно освобождаване само на изборен член на ВСС. Това е целенасочена законодателна празнина, сторена именно с цел да подсигури несменяемия статут и липсата на контрол върху действията на главния прокурор. Затова е необходимо да бъде конкретизирана процедурата за предсрочно освобождаване на председателите на върховните съдилища и на главния прокурор в качеството им на административни ръководители, както и на прокурора по разследването срещу главния прокурор и неговите заместници. Относно състава на ВСС. ВСС в качеството си на кадрови орган на съдебната власт основно извършва административна дейност, включително взима решение с такъв характер. Противоречивата практика на ВСС по отношение на административните производства доведе до отмяна на много от постановените решения, включително и до необходимост от тълкувателна дейност на ВАС. Публичният характер на заседанията на ВСС дава възможност в реално време да се наблюдава липсата на специални знания по административно право и процес, което доведе до срив в доверието към Висшия съдебен съвет и/или конкретни негови членове. Не е без значение обстоятелството, че при едни и същи условия Съветът се произнася с крайно противоположни становища. Съгласно чл. 16, ал. 3 от ЗСВ Народното събрание избира 11 членове на Висшия съдебен съвет, от които шестима за съдийската колегия и петима за прокурорската колегия. Изборът по колегии се извършва между съдии, прокурори, следователи, хабилитирани учени по правни науки, адвокати и други юристи с високи професионални и нравствени качества съобразно тяхната професионална квалификация и насоченост, което изискване има по-скоро пожелателен характер и не осигурява в необходимата степен гаранции за компетентност в областта на публичноправните науки, административното право и процес с оглед основната дейност на ВСС. Затова настоящото законодателно предложение ще обезпечи посочената по-горе необходимост от практически умения и познания на съответните кандидати, впоследствие избрани за членове в областта на публичноправните науки. И последно относно статута на следствените органи. Съгласно чл. 127 от Конституцията следствените органи са системата на съдебната власт. Те осъществяват разследване по наказателни дела в случаите, предвидени в закон. Конституционно определеното място на следствените органи е в системата на съдебната власт като отделен и самостоятелен орган. На практика уредбата в Глава осма от ЗСВ превръща следствените органи в подчинен на прокуратурата орган, част от нейната структура, което противоречи на идеята и смисъла на Конституцията. Специализираните отдели в Националната следствена служба се ръководят от завеждащи отдели, които се назначават от главния прокурор, имат ранг на прокурор, завеждащ отдел във Върховната касационна прокуратура и получават възнаграждение, равно на възнаграждението на прокурор, завеждащ отдел във ВКП. Окръжните следствени и окръжните прокуратури се ръководят от завеждащи органи, които се назначават от административните ръководители на окръжните прокуратури, и имат ранг на прокурор, завеждащ отдел в Окръжната прокуратура и получават възнаграждение, равно на възнаграждението на заместник на административния ръководител в Окръжната прокуратура. Завеждащите специализирани отдели в Националната следствена служба, завеждащите окръжни следствени отдели в окръжните прокуратури, завеждащият следствен отдел в прокуратурите – всички, назначавани от ръководители на съответните прокуратури, осъществяват цялостното ръководство на съответните структури. Директорът на Националната следствена служба осъществява само методическо ръководство на следователите от съответните отдели. Към окръжните прокуратури няма никакви организационни и административни функции. Следствените отдели са изцяло подчинени на ръководителите на съответните прокуратури. Така посочената по-горе уредба в ЗСВ сериозно застрашава независимостта на следствените органи, които според Конституцията, са самостоятелен орган на съдебната власт, извършват определени действия в наказателния процес в частта досъдебно производство. Следствените органи са част от разследващите органи, но за разлика от останалите са поставени от ЗСВ в организационна и служебна зависимост от прокуратурата, която според Конституцията, ЗСВ и НПК би следвало да осъществява само надзор и ръководство само в пряката дейност по определени дела. Благодаря Ви.
Благодаря, господин Петров. Има ли изказвания? Заповядайте, госпожо Атанасова.
Уважаеми господин Председател, моята процедура не е свързана с начина на водене, а с конкретно предложение, отправено към Министерството на правосъдието, което е вносител на един от законопроектите, които сега обсъждаме и на два от законопроектите, които ще обсъждаме като следваща точка от дневния ред. В последните дни Министерството на правосъдието и министърът на правосъдието направи публично известно своето посещение извън страната и затова аз не държа той да присъства, но според мен е абсолютно недопустимо Министерството на правосъдието да няма представител. Има заместник-министри, които да представят толкова важни законопроекти, свързани с очакваната правосъдна реформа. Затова, уважаеми господин Председател, моля Ви да се свържете с Министерството на правосъдието, да ги уведомите, че тези законопроекти в момента се разглеждат в пленарната зала и в този смисъл се надявам, че по най-бързия начин заместник-министър, ако в случай, че министър Зарков вече е в България, да дойде. Първо, имаме конкретни въпроси по техните законопроекти, второ, е редно да бъдат представени в пленарната зала от вносител. Благодаря.
Благодаря Ви, госпожо Атанасова. Добре. Ще се опитаме да се свържем с Министерството. Други изказвания? (Реплика от народния представител Радомир Чолаков.) Има искане да помолим наистина да дойде представител на Министерството. Петнадесет минути почивка. (След почивката.)
Колеги, имаше предложение да поканим министъра или заместник-министрите. Поради отсъствие от страната на министъра тук ще присъстват заместник-министрите. Моля, господин Чолаков, да направите Вашето предложение за допуск.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Моля на основание чл. 44, ал. 2 от Правилника да допуснем в залата заместник-министрите на правосъдието госпожа Юлия Ковачева и господин Емил Дечев, които да вземат отношение от името на вносителя и по Закона за съдебната власт, след това и по НПК. Благодаря Ви.
Колеги, подлагам на гласуване за допуск на заместник-министрите. Моля, режим на гласуване. Гласували 115 народни представители: за 93, против 20, въздържали се 2. Предложението е прието. Моля в залата да заповядат заместник-министрите. Поканете заместник-министрите, ако обичате. Заповядайте, господин Иванов.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Моята процедура по начина на водене е към Вас, господин Председател. Апелирам към Вас да използваме разумно и рационално малкото оставащо време на това Народно събрание, защото в рамките на тази почивка от 15 минути, която Вие дадохте, която стана 40 минути, спокойно можеше да обсъдим и евентуално да приемем или отхвърлим закони, по които като цяло има съгласие и не са проблемни, като например Закона за защита от домашно насилие. (Възгласи: „Ааа!“ и ръкопляскания.) Един закон, който е дълго чакан, един закон който касае важна за нашето общество тема с много назрели проблеми и апелирам към Вас действително да ценим времето на това Народно събрание. Благодаря Ви за вниманието.
Благодаря за забележката, но пътят на заместник-министъра да дойде тук, не е къс. И Вие искате да ме упрекнете? Заповядайте да ме упрекнете по начина на водене.
Почитаеми господин Председател, дами и господа народни представители! От ВЪЗРАЖДАНЕ считаме, че патетичните опити за изменение на дневния ред са несъстоятелни, защото така предложените промени в Закона за защита от домашно насилие, знаем, че са плод на задкулисните усилия на няколко NGО-та, които са пряко свързани с соросоидната клика, която се опитва да раздели българското общество, което е изключително патриархално, патриотично, по хоризонтала и вертикала с цел неговата дезинтеграция, отслабване на нашия национален имунитет и ликвидирането ни като нация. Ето защо аз правя обратно предложение. (Смях. Реплики от „Продължаваме Промяната“: „На кое? Няма такова!“) Правя обратно предложение на предложеното от господин Мирослав Иванов. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“)
Колега, господин Иванов не е предложил нищо. Само ме упрекна. Виждате, че от уважение аз не му казвам, че процедурно сме губили повече време, но… Какво желаем? Съобщение? Има. Ще Ви прочета. Желаете ли да говорите, колеги? Добре. Заповядайте, колежке, и след това ще направя едно съобщение.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя предложение за удължаване на работното време на Народното събрание до гласуване на всички точки в дневния ред. Благодаря. (Смях. Шум и реплики.)
Колеги, за удължаване на времето. Моля, режим на гласуване. (Реплика от народния представител Кремена Кунева.) Уточнение? Добре.
Всички точки, които са в дневния ред за днес, тоест до 16-а включително. Благодаря.
След уточнението, колеги, режим на гласуване. Пита се комисии дали ще има? Гласували 159 народни представители: за 97, против 59, въздържали се 3. Предложението е прието. Моля, прегласуване, колеги! Гласували 157 народни представители: за 125, против 31, въздържал се 1. Предложението е прието. (Шум и реплики.) Колеги, много Ви моля за мъничко тишина. Много Ви моля за мъничко тишина да Ви прочета едно съобщение. На 26 януари, от 11,30 ч. … (Шум и реплики.) Колеги, малко по-тихичко! Уважаеми колеги, от 11,30 ч. в Клуба на народния представител ще бъде открита изложба „Род“. Експозицията представя картини с мотиви на български шевици, представящи административните и фолклорните области на България. В експонираните творби българската шевица е представена като своеобразен древен код, символ на хармонията и красотата на човешките взаимоотношения. Изложбата се реализира по инициатива на председателя на парламентарната група на „Български възход“. Всички народни представители са поканени на това приятно събитие. Благодаря. Моля вносителите от Министерския съвет да представят Законопроекта. Заповядайте, госпожо Ковачева.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям на Вашето внимание Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт в изпълнение на предвидената мярка в Плана за възстановяване и устойчивост. С Проекта на закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт се цели укрепване на ролята на Инспектората към Висшия съдебен съвет за превенция и противодействие на корупцията в съдебната власт, което е в изпълнение на заложената мярка „Укрепване ролята на Инспектората към Висшия съдебен съвет за превенция и противодействие на корупцията в съдебната власт и противодействие на корупцията в Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България.“ Със Законопроекта за изменение и допълнение се предвижда изрично правомощие на съответните колегии към Висшия съдебен съвет да приемат Кодекс за етично поведение на българските съдии и съответно Кодекс за етично поведение на българските прокурори и следователи, като тези кодекси ще бъдат одобрявани от Пленума на Висшия съдебен съвет. Необходимостта от приемането на два самостоятелни етични кодекса се обосновава от различния професионален статус на съдиите, прокурорите и следователите, както и от различните им служебни задължения. Законопроектът оставя свобода тези отлики да бъдат съобразени и да намерят отражение в отделните кодекси. Доколкото има общи изисквания, валидни към магистратурата изцяло, със Законопроекта се предвижда Пленумът на Висшия съдебен съвет, по предложение на съответната колегия, да одобрява кодексите. На следващо място, със Законопроекта се предлага допълнение в чл. 54 от Закона за съдебната власт, съгласно което Инспекторатът към Висшия съдебен съвет ще обобщава ежегодно добрите и лошите практики по отношение спазването на етичните правила в съответствие с относимите европейски и международни стандарти, като Инспекторатът към Висшия съдебен съвет ще предоставя тази информация на колегиите на Висшия съдебен съвет. Въз основа на този преглед е предвидено правомощие на Инспектората към Висшия съдебен съвет да прави предложения пред съответните колегии на Висшия съдебен съвет за изменение и допълнение на Кодекса за етично поведение на българските съдии и съответно Кодекса за етично поведение на българските прокурори и следователи. Във връзка с правомощието на Инспектората към Висшия съдебен съвет по чл. 54, ал. 1, т. 3 от Закона за съдебната власт да анализира и обобщава делата, които са приключени с влязъл в сила съдебен акт, както и приключените преписки и дела на прокурорите и следователите, предлагаме да се приеме процедура Инспекторатът да приема процедура за редовно отчитане и публикуване на резултатите от анализа и обобщението на приключените дела, както и да приеме образец за докладване на приключилите дела в законоустановените срокове, при осъществяване на дейността си по чл. 54, ал. 1, т. 2 от Закона за съдебната власт. Като отделно правомощие на Инспектората към Висшия съдебен съвет е предвидено организирането и провеждането на антикорупционни обучения, както и на обучения за укрепване на почтеността и независимостта на съдиите, прокурорите и следователите и конфликт на интереси. С оглед постигане на яснота и избягването на противоречия е предвидено създаването на ал. 4, с която изрично се предвижда, че тази обучителна дейност се провежда независимо от обученията, осъществявани от Националния институт на правосъдието. Със Законопроекта също така е предвидено – в едномесечен срок от влизането в сила на Закона, софийската колегия да приеме Кодекс за етично поведение на българските съдии, а прокурорската колегия да приеме Кодекс за етично поведение на българските прокурори и следователи, които да бъдат внесени за одобрение от Пленума на Висшия съдебен съвет. Резултатите, които се очаква да се постигнат с въвеждането на предвидените нормативни промени, са укрепване на ролята и капацитета на Инспектората към Висшия съдебен съвет за превенция и противодействие на корупцията в съдебната власт. Благодаря Ви за вниманието.
Благодаря, госпожо Ковачева. Колеги, искате ли думата? Заповядайте, госпожо Рангелова.
Благодаря Ви, господин Председател. Колеги, радвам се, че макар и в доста редуциран състав от народното представителство – очевидно поради липса на голям интерес от повечето колеги, ще стартираме дебатите по един изключително важен законопроект, касаещ изключително важни изменения, какъвто е Законът за съдебната власт. За разлика от току-що изказалата се преди мен заместник-министър на правосъдието, аз ще Ви кажа, че внесеният от нас Законопроект не е провокиран и не е мотивиран от Плана за възстановяване и устойчивост. Постарали сме се да дадем чрез най-добрата според нас законодателна техника, така че да не се налага свикване на Велико народно събрание, изменение на Конституцията, да се опитаме да зададем пътя, по който ще дадем отговор на обществото, което очаква да се намери механизъм, по който да бъде контролиран главният прокурор и останалите висши магистрати, каквито са председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Всички Вие, които сте прочели нашия законопроект, сте видели, че предлаганите от нас промени са залегнали в Закона за съдебната власт, за да може реално – чрез минимална законодателна техника, да достигнем законовия контрол върху дейността на тримата големи. Акцентирали сме и около възможността и сме посочили ясен механизъм как може да бъде търсена тяхната дисциплинарна отговорност, което считаме за житейски по-възможно да се случи. Разбира се, предложили сме и механизъм за възбуждане на наказателно преследване, респективно провеждане на законосъобразно такова разследване срещу главния прокурор в случаите, в които последният извърши престъпления от общ характер. Предлагаме фигурата на разследващ главния прокурор да бъде директорът на Националната следствена служба, който временно да придобива качеството „изпълняващ длъжността прокурор по разследване“ срещу главния прокурор и неговите заместници. Следователите са магистрати, за разлика от разследващите полицаи, и като такива и по Конституция са независими и могат да упражнят ефективно разследване по отношение на тримата големи в страната. Над всеки трябва да стои единствено законът. Трябва да върнем усещането в обществото, че недосегаеми няма. Това, колеги, от една страна, е задачата ни. От друга страна, трябва да направим и изработим такъв механизъм, че да не даваме възможност за политически произвол. Считам, че предложения от нас законопроект дава именно този баланс на удовлетворяване на обществения интерес и очакванията за недопускане на политическа саморазправа с висшите магистрати. Призовавам Ви, колеги, към конструктивен диалог. В нашия законопроект сме се съобразили с препоръките на Венецианската комисия за това, че предложените механизми не следва да касаят само наказателните закони, а и Закона за съдебната власт чрез предложения за промяна в състава на Висшия съдебен съвет, предвиждане на мерки за дисциплинарна отговорност на висши магистрати, временното им отстраняване от длъжности, разследването от независими магистрати, каквито са следователите. Призовавам Ви да подкрепите на първо четене предложения от нас законопроект. Благодаря.
Благодаря, колежке. Някой друг да иска думата? Заповядайте, господин Иванов.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Рангелова, аз оставам с впечатление, че Вие не предлагате нищо иновативно от настоящото положение, за което българската държава е толкова критикувана, и ще Ви кажа защо: може би не сте видели чл. 129, ал. 1 от Конституцията, който казва, че следователите се назначават от прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет; може би не сте видели чл. 30, ал. 5, т. 17, който посочва, че прокурорската колегия избира и освобождава директора на Националната следствена служба?! Колеги, директорът на Националната следствена служба е може би дясната ръка на главния прокурор и Вие предлагате този човек да разследва главния прокурор?! Осъзнавате ли колко безумно е Вашето предложение? Всъщност хора – следователи, които се избират и назначават от прокурорската колегия във Висшия съдебен съвет – прокурорска колегия, която очевидно е под контрола на главния прокурор – и Вие предлагате именно представители на следствието, които са очевидно в йерархична зависимост и под властта на главния прокурор, да разследват главния прокурор?! Вие не предлагате нищо ново и нищо смислено, колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ, поне по отношение на темата „разследващ механизъм на главния прокурор“. Няма да коментирам останалата част от Вашето законодателно предложение, защото това е най-същественото, което днес трябва да обсъдим – дали ще има или не, механизъм за разследване на главния прокурор, дали той ще е обективен, дали този механизъм ще даде очаквани и добри – ефективни резултати, такива, за каквито българската държава, както вече казах, многократно е критикувана от нашите европейски партньори. Затова най-вероятно ние няма да подкрепим това Ваше предложение или поне аз в частност. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
Други реплики? Заповядайте за втора реплика, колега.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам в репликата си да използвам възможността да задам същия въпрос: Вие сериозно ли предлагате човекът, назначен от главния прокурор – неговата дясна ръка и негов заместник, да е човекът, който да го разследва?! Моля Ви в дупликата си да обясните. Поздравявам Ви за този опит, между другото. Наистина това все пак е някакъв опит да се намери решение на този проблем – това, което каза и колегата. Вие наистина ли смятате, че това ще бъде работещият механизъм? Смятате ли, че човекът, който е назначен от главния прокурор, негов заместник и негова дясна ръка, е човекът, който може да го разследва?! Ще се радвам да ни разкажете, да ни опишете една такава възможност как това би се случило, как възнамерявате, че Вашето намерение практически ще бъде изпълнено в ситуацията, възможността, която Вие си представяте, как може да бъде изпълнена. Ще се радвам да разбера. Разберете, най-искрено се надяваме този механизъм, който предлагате, да работи. Просто това, което си мислим, е, че няма да се случи. Надявам се да можете да ни убедите в противното. Благодаря.
Друга реплика? Не виждам. Дуплика? Заповядайте, госпожо Рангелова.
Благодаря. Колеги, ще се възползвам от правото си на дуплика с риск да отегча тази част от залата, която все пак си е направила труда да прочете нашия законопроект. Изключително изненадана съм, за да не използвам друга дума, че колегата Иванов не го е направил, а е член на Правната комисия. Ние сме го разгледали този законопроект в Правната комисия и Вие сте гласували. Чудя се как сте гласували, след като не сте го чели. Защото, ако го бяхте прочели, колега Иванов, щяхте да разберете, че сме прочели, че директорът на Националната следствена служба понастоящем е подчинен на главния прокурор. Но ние предлагаме следствието да бъде изведено, да не бъде подчинено на прокуратурата, да бъде самостоятелен съдебен орган така, както Вие, поради младата си възраст и липсата на дългогодишен юридически стаж не помните, но някои от нас помнят това. А защо понастоящем следствието е подчинено на главния прокурор, можете да попитате господин Христо Иванов. Той се намира в залата. Това се случи по негова законодателна инициатива. На този въпрос аз не мога да дам отговор. Отделно от това, забележката Ви, че това, което предлагаме, не е иновативно, то не изхожда от „Демократична България“ затова не Ви се струва иновативно (смях от ВЪЗРАЖДАНЕ), но ние смятаме, че е максимално оперативно и без излишни законодателни безсмислени движения, защото това, което целим, е да има наистина верен път, а не просто популистки по време на предизборна кампания – да размахваме иновативни, но не работещи механизми. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Благодаря и аз. Каква е процедурата? Лично обяснение? Имате лично обяснение, заповядайте.
Благодаря, господин Председател. Госпожо Рангелова, аз съм прочел Вашия законопроект, но моите съображения всъщност са свързани с това, че Вие как си представяте, с магическа пръчка хора, които са работили в зависимост и в колаборация с главния прокурор години наред, те изведнъж няма да бъдат зависими от него. Изведнъж ще разчупят тази зависимост.
Това е изказване.
Вие всъщност, ако достатъчно сте следили това изказване… А какво представлява личното обяснение, господин Ганев? Записано ли е в Правилника? (Шум и реплики.) Госпожо Рангелова, как очаквате хора, които са били в зависимост от главния прокурор години наред, изведнъж с магическа пръчка да започнат да бъдат обективни и да не бъдат в някакъв вид пряка зависимост на главния прокурор. Иначе добре, предложението Ви следствената служба да се отдели от прокуратурата може би е добро, но това няма да стане отведнъж. Ще трябва време, за да може тази структура наистина да се отдели от своята пряка фактическа зависимост от прокуратурата и Вие отлично знаете това. Благодаря Ви за вниманието.
Много Ви благодаря. Господин Костадинов, заповядайте.
Господин Председател, искам да Ви направя забележка – добронамерена. Вие сте изключително толерантен човек. Не допускайте да се смесват отделните процедури. Господин Иванов има възможност да направи изказване и той по същество направи изказване. Дали ще го наречем реплика, или изказване, в случая няма никакво значение, но просто не биваше да допускате неговото обръщане през цялото време към госпожа Рангелова. Да, той можеше да го направи това нещо под формата на реплика. Той го направи, отговориха му и след това направи какво – реплика на репликата, за което той няма право. Не допускайте това нещо, не е правилно, прави се много пъти. Не че каза нещо лошо. Той има право да говори каквото си иска, но не и по този ред.
Благодаря, господин Костадинов. Господин Чолаков поискахте думата. Заповядайте за изказване. (Реплики.) Не виждам вълнение. Да не вземете да предложите въобще да няма прокуратура в България, че вече сме цъфнали?
Не. Съвсем без прокуратура не може. Но има много иновативни подходи между другото. Господин Председател, уважаеми колеги, може би ще говоря малко по-дълго, но ще се опитам да Ви го направя интересно. По двата законопроекта, които разглеждаме – Закона за съдебната власт на Министерството на правосъдието и на колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ. Първо, да кажа две думи за Закона на Министерския съвет. Вчера видяхте при обсъждането на ГПК бяхме свидетели на малко нелицеприятни сцени. Аз самият повиших тон, за което съжалявам. Но сме свидетели, наблюдаваме един и същи подход на Министерството на правосъдието, последните две години и той е силово вкарване на закони, които не са съгласувани с основните институции, които ще ги изпълняват. Министерството на правосъдието непрекъснато генерира конфликти. Не знам дали е иновативно или не, но то е източник на конфликти и на напрежение. По време на обсъждането на Закона за съдебната власт, за който става дума днес… Той е много прост между другото, в него има две положения. Едното е, че Инспекторатът и ВСС трябва да си приемат етични правила, нека да си приемат етични правила, няма лошо. Второто обаче е, че Инспекторатът трябва да започне да прави обучения на магистрати, които до момента са възложени на Института по правосъдието. На заседанието на Правната комисия и Институтът по правосъдието, и самият Инспекторат обясниха на Министерството на правосъдието, че това е противоконституционно. Разбирате ли, Министерството на правосъдието предлага разместване на функции между два органа, единият от които конституционен. Конституционният орган казва, че не желае, защото е противоконституционно. Министерството на правосъдието казва: „Не, Вие пък ще го приемете, защото ние така сме решили. Освен това сме го вкарали в Плана за възстановяване. Вече сме го обещали и ако трябва да нарушим Конституцията, ще я нарушим, ама на нас ни е по-важен Планът.“ Обръщам Ви само внимание, че този проблем от вчера, който го наблюдавахте тук, се повтаря днес и ще се повтаря още. За едно и също поведение става дума – упражняване на насилие върху законодателството, никаква форма на обсъждания, нормални, никаква степен на разбирателство. Налага се на Народното събрание да приема закони, защото Министерството на правосъдието така ги е внесло. Така, това по този закон. Искам само да Ви обърна внимание. Ние го подкрепихме на първо гласуване, защото, как да Ви кажа, и да стане беля, тя няма да е голяма, а че ще стане беля, ще стане. Но мир да има. Само че този мир, рано или късно, ние трябва да започнем нещата да си говорим в прав текста. По Законопроекта на ВЪЗРАЖДАНЕ, колеги. Аз на обсъждането в Правната комисия казах, че по принцип подкрепям идеята и тя ми е много симпатична, защото ВЪЗРАЖДАНЕ наистина предлагат нещо иновативно. И иновативното, което предлага ВЪЗРАЖДАНЕ, и за което ние сме разсъждавали също, е въпросът какво е станало със следствието? Ние, колеги, ако забелязвате, от години говорим само за разследвания и се чудим на кой орган какви разследващи функции да вменяваме. КПКОНПИ – разследващ орган, Митниците – разследващ орган. Има две законови предложения в момента, с които на разследващите полицаи в МВР трябва да им се придадат още допълнителни компетенции да разследват. ДАНС разследва. Всички разследват. И ние не сме доволни от нито един разследващ орган и правим още нови разследващи органи.
Съдия във ВКС.
Съдия във ВКС, разбира се. И най-накрая ще се окаже, че ние всички ще бъдем разследвани от 200 органа и между другото главният прокурор пак ще бъде в луксозно положение, защото ще бъде разследван само от един, което аз пък го намирам за несправедливо. По време на Правната комисия го казах, но искам да го кажа и в пленарната зала, да направя изказването си сега, защото то ще Ви послужи може би за следващата точка. Член 194, ал. 1, т. 2 от действащия Наказателно-процесуален кодекс гласи: „Разследването се провежда от следователи по дела за престъпления, извършени от съдии, прокурори и следователи, от други лица с имунитет, от членове на Министерския съвет или от държавни служители по чл. 142 от Закона за Министерството на вътрешните работи, от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, както и от служители на Агенция „Митници“, в качеството им на разследващи органи и от органите на чл. 16…“ Така. Разследването се провежда от следователи за престъпления, извършени от прокурори. Това пише в НПК. Главният прокурор прокурор ли е? Прокурор е. Щом е прокурор, НПК казва, че той трябва да бъде разследван от следовател. Лицата, между другото, заемащи публични длъжности – висши публични длъжности, каквито сме ние, също според този член трябва да бъдат разследвани от следователи, а не от КПКОНПИ. Обръщам внимание. Защо продължаваме да водим този разговор, се питам аз през цялото време. Значи, казвам лично мнение в момента, лично мнение като юрист. Защо продължаваме да агонизираме пред европейските институции, които, като ни попитат: „Кой в България разследва главния прокурор?“ Ние казваме: „Ами, не знаем.“ Защо казваме, че не знаем, като знаем. Защото през годините сме се оплели сами – е затова. Защото, за да решаваме субективни проблеми в съдебната власт, ние сме правили структурни реформи, които са разбили цялата конституционна рамка. И се опитваме една грешка, която е допусната, да я поправим със следваща грешка. И ако забелязвате, грешките стават все по-дълбоки и по-опасни. До 1991 г., колеги, дейността по разследване на престъпления се осъществява от Главно следствено управление на МВР. При приемането на новата Конституция, ако има нещо, по което всички са били съгласни, всички народни представители във Великото народно събрание, то е, че следствието не може да остане в структурата на изпълнителната власат, защото в структурата на изпълнителната власт то е орган за политическа репресия. А в състояние на демократичен плурализъм не може изпълнителната власт да упражнява политическа репресия. Това е аксиоматично положение за бащите на българската Конституция. В първоначалния проект на Конституция, който е внесен във Великото народно събрание, в главата „Съдебна власт“, тя там е седма, са били изброени три органа – съдии, съдии-следователи, забележете с тире и прокурори. На заседанието на Конституционната комисия на 24 юни 1991 г., това е най-важното заседание за съдебната власт на Конституционната комисия, народният представител Любен Грозданов предлага текст, гласящ: „Съдилищата, прокуратурата и следствието са самостоятелни структури в системата на съдебната власт.“ Росен Хубенов предлага редакция: „При осъществяване на дейността си съдиите, прокурорите и съдии-следователите са независими едни от други.“ Това изказване се повтаря многократно от други велики народни представители, което недвусмислено показва волята на Великото народно събрание, трите органа – съд, следствие и прокуратура, да са независими един от друг вътре в структурата на съдебната власт. Главният прокурор Мартин Гунев по онова време: „Обръщам внимание на колегите, които искат да правят промени в Конституцията, че главният прокурор на Тодор Живков Мартин Гунев е избран от Народното събрание. По Конституцията на Народна република България главният прокурор се избира от Народното събрание с мнозинство половината от всички и се маха между другото с мнозинство две трети от всички – обърнете внимание – комунистическата Конституция. Ако искате, може същото сега да направим. Та, главният прокурор на Тодор Живков Мартин Гунев казва: „Следствието може да бъде към съда със съдии-следователи, но най малко следователите могат да бъдат към прокуратурата, защото тогава прокуратурата ще стане четвърта власт.“ Това го казват комунистите. Леонид Кацамунски – началник на Главно следствено управление на МВР, е попитан за мнение. И заявява: „Нашето становище е, че следствието трябва да бъде в съдебната система като институция, която се различава от прокуратурата и съда.“ Заместник-началникът на Главно следствено управление Коста Богацевски казва: „Мнението на следователите е, че следствието трябва да бъде относително самостоятелна структура в съдебната власт. Това е единно становище“, казва Коста Богацевски. И до края на заседанието на Конституционната комисия между другото следствието се казва „съдии-следователи“. Сега ще Ви кажа нещо много интересно, което го пише пак в протоколите. Сто шейсет и трето пленарно заседание на Великото народно събрание, същият ден – на 24 юни 1991 г., са докладвани тези предложения на Конституционната комисия и става бай Йосиф Петров, по-възрастните от Вас може би си го спомнят, той беше поет и откри Великото народно събрание, между другото. И бай Йосиф Петров казва следното, Бог да го прости: „Уважаеми дами и господа народни представители, аз не съм юрист и няма да говоря по същността на нещата. Само езиково искам да направя една бележка. Говори се за съдии и за съдии-следователи. Съдията е съдия, защото съди и отсъжда, а следователят не съди и не отсъжда, а само събира доказателства, които представя на съдията. Затова не бива да има съдия-следовател, а само следовател.“ И Великото народно събрание гласува предложението на бай Йосиф Петров и от съдия-следовател остава само следовател. Но така или иначе волята дали ще е съдия-следовател, което е френският модел, между другото, на следствие – това е цялостна концепция. Значи Йосиф Петров с едно изказване и Великото народно събрание с едно гласуване унищожава 200-годишна концепция за изграждане на органите на съдебната власт, но така или иначе волята е съд, прокуратура и следствие да са независими органи в структурата на съдебната власт. През 1994 г. се приема първият Закон за съдебната власт с Глава осма „Съдебни служби“. Директорът на Националната следствена служба се назначава от Президента на Република България по предложение на Висшия съдебен съвет по същия ред, по който се избират председателите на ВКС и ВАС и главният прокурор. Между 1994-а и 2006 г. обаче нещо се случва и народното представителство започва да губи доверие в следствието и започват едни промени, забележете, започва деградиране на следствието. В Конституцията оригиналният текст, между другото, гласи: „Следствените органи са в системата на съдебната власт. Те осъществяват предварително производство по наказателни дела“, по всички. Това е чл. 128 от оригиналния текст на Конституцията. През 2006 г. Конституцията се променя и чл. 128 става: „Следствените органи са в системата на съдебната власт. Те осъществяват разследване по наказателни дела в случаите, предвидени в закона.“ Тоест дава се възможност в закон вече функциите по разследване да бъдат прехвърлени отново в МВР. Нещо, с което, пак казвам, великите депутати абсолютно не са били съгласни да става по наказателни дела. В Закона за съдебната власт от 2007 г. – тук вече председателите на ВКС, ВАС и главния прокурор се избират от Висшия съдебен съвет и се назначават от Президента на Републиката, но директорът на Националната следствена служба вече се избира само от Висшия съдебен съвет. Изискването е да стане с половината гласове на ВКС, така че горе-долу пак има някакъв паритет, но функцията започва да се деградира. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт от 2009 г. настъпва радикална промяна вече в статута на следствието и шефът на Националната следствена служба е деградиран до заместник на главния прокурор – тогава става, 2009 г. Това е, между другото, два месеца преди ГЕРБ да поеме отговорността за държавата, да го кажа така. Два месеца преди изборите Народното събрание на Тройната коалиция прави изменение, с което подчинява следствието на прокуратурата, а шефът на следствието го прави заместник на главния прокурор. От стенографските дневници на Четиридесетото народно събрание се вижда, че практически това е станало без дебат. Без дебат! Илияна Масева – народният представител, само казва, че от водените дискусии се е стигнало до извода, цитат: „Доверието в следствието не е на нужната висота.“ И понеже доверието в следствието не е било на нужната висота, вместо да се търсят някакви други решения, то е било подчинено на прокуратурата, нещо, за което главният прокурор на Тодор Живков е казал: „Не го правете в никакъв случай!“ С измененията и допълненията на Конституцията от 2015 г. вече е реорганизиран Висшият съдебен съвет, разделен е на две колегии – съдийска и прокурорска, и обвързването на следствието с прокурорската колегия вече е закрепено в новия чл. 130а. Това е станало 2015 г. с измененията на Конституцията, които е трябвало да направят онази реформа, която да направи главният прокурор подотчетен. Вие разбирате ли какво е станало? Те, вместо да направят главния прокурор подотчетен, са му дали следствието и са го направили четвърта власт. И сега, дай да махаме цялата прокуратура, както казват. Защо не закрием прокуратурата, както сме тръгнали да закриваме следствието?! И последно питам: след като в чл. 117, ал. 2, съдиите, прокурорите и следователите са поставени на един ред, след като недвусмислено волята на конституционния законодател – изобилно казах каква е, защо продължаваме да го водим този дебат. Следствието е независим орган! Знаете ли кой е проблемът? Проблемът е, че някой трябва да каже, че промяната на Конституцията от 2015 г. е грешка и това е най-тежкото, колеги. Най-тежко е да се признае, че е грешка с разделянето на две колегии. Оттам можем да отидем на въпроса: искате ли още едно изменение на Конституцията, в което окончателно да разцепим ВСС на два висши съдебни съвета, защото това е друга дискусия. (Реплика от народния представител Хамид Хамид.) Знам! Знам, казвам си мнението, господин Хамид. Така че, колеги, предложението на ВЪЗРАЖДАНЕ всъщност може да има нужда от редакции и със сигурност има нужда от редакции, но то възстановява оригиналния текст, оригиналния дух на това, което са казали Бащите на българската Конституция тук на тази трибуна. И може да не Ви се струва иновативно във Вашия смисъл, но то е страшно иновативно, защото то се опитва да каже на народните представители: „Поправете си грешката!“, а това ние много трудно можем да го признаем. Ако се замислим и ако тръгнем да поправяме грешката, да видите как нещата ще започнат да се подреждат и да се успокояват. Просто трябва да си спомним каква е буквата и духът на Конституцията, която нашите предшественици са приемали ей тук на тази трибуна. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
Благодаря Ви, господин Чолаков. Заслужени аплодисменти. (Народният представител Искрен Митев иска думата.) Искате реплика ли, господин Митев? (Шум и реплики.) Заповядайте.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Чолаков, благодаря Ви, че ни разказахте така напоително за историята, как са се случили нещата, но нас ни интересува какво се случва днес. Истината, господин Чолаков, е, че в момента прокуратурата не е независима поне спрямо оценката на българските граждани и знаете, че това е една от институциите, която има най-ниската оценка от българските граждани. И това, което ме притеснява, господин Чолаков, е, че е едно да кажем…. Нека да започнем по този начин. Политическа партия ВЪЗРАЖДАНЕ е Ваш опонент. Те многократно са заявявали от тази трибуна, че Вие сте използвали всички политически механизми и механизми на държавата в началото да спрете тяхното развитие и лично, в лично качество да атакувате членове на групата, което означава, че са Ваши опоненти и те многократно са се изказвали против главния прокурор и против Вас. И така, бъдейки Ваши опоненти, на мен ми е много интересно защо Вие днес защитавате техния законопроект (реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ), който всъщност трябва да разреши един от най-големите проблеми в държавата, а той е независимата прокуратура, господин Чолаков?! И сега нека да Ви кажа, ако Вие сте позволили в дневния ред на Народното събрание това предложение да влезе, ние да го разглеждаме и Вие да го защитавате днес, това означава, че независимата прокуратура Вас не Ви притеснява, което всички знаем, че не е така. Затова остават два варианта, господин Чолаков, моля да ни обясните кой от тях. Или Вас не Ви притеснява независимата прокуратура, което означава, че Вие трябва изцяло да смените Вашата риторика, изцяло да промените Вашите действия и вместо на 18-часови заседания да приемате Изборния кодекс, да приемете законите, които ще направят независима прокуратурата, или Законът, който защитавате днес, няма да направи независима прокуратура? Моля да ни обясните, господин Чолаков, кое от двете? Благодаря.
Благодаря Ви, господин Митев. Преди да дам втората реплика, да помоля народните представители да не говорят какво мисли народът, защото това право… (Реплики от „Продължаваме Промяната“.) Да, да, можете да ми направите забележка по начина на водене, заповядайте, след като приключи процедурата реплики-дуплики. След като приключи процедурата реплики-дуплики! Втора реплика – господин Иванов. Трета реплика – господин Хамид.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Чолаков, задълбочено изказване, без съмнение, и аз в една реплика няма да мога да реагирам подобаващо на Вашето усилие, на този целия исторически екскурс, който Вие направихте, да влезем в пълноценен дебат. Не съм сигурен, че днес ще можем да го направим това. Това, което ще се опитам да скицирам като отговор на това, което Вие казахте, е следното: Изглежда виждаме във Вашето усилие един опит за конструиране на оригиналистка теория в българската… (Шум и реплики.) Оригиналистика се нарича това в американската теория, тоест волята на Бащите основатели и Бащите на Конституцията да се постулира като нещо, което е с голям авторитет и много силно обвързващо. Това е със сигурност начин на мислене за източниците на правото, което има своята тежест и своята дълбочина. Аз по никакъв начин не бих го отхвърлил. Само искам да Ви привлека вниманието, че в целия екскурс, който Вие направихте, отсъстваше един друг важен източник и този важен източник се наричаше европейски стандарти. И ако си направите труда… (Шум и реплики.) Извинявайте, аз изслушах всичко, което се изговори, спокойно, нека да чуем и това. България дългосрочно, още от Възраждането, е пожелала да бъде европейска страна. Не отричам правото на никого да е против това нещо, но лично аз представлявам избиратели, които това искат. За нас европейските стандарти, стандартите, които следват от практиката на Европейския съд по правата на човека, защото големите проблеми на цялото изложение, което Вие направихте, идват оттам – съд, ценност. И ако Вие погледнете и да редоположите тази ценност, както казва впрочем и Конституцията, с останалите източници на правото, които цитирахте, ще видите друга картина. Картина, която казва, че независимостта на съда е структурно различна по ниво ценност от всички други органи, които бихме могли да изброяваме. Във Вашето изказване Вие постулирахте, че съдиите, следователите и прокурорите трябва да имат равна степен на независимост и че ние трябва да реконструираме устройството на българската съдебна власт от гледна точка на необходимостта да възстановим някакъв статут на следователи. Аз пък Ви казвам, че си струва цялото усилие да започне от необходимостта да гарантираме независимостта на съда, господин Чолаков, и всички останали структурни решения, които вземаме, да бъдат подчинени именно на тази висша ценност. И не може да се редоположат от гледна точка на цялото развитие на европейската правна мисъл някакви местни традиции за това, че трябва да има следователи на ценността, на независимостта на съда.
Господин Иванов, времето!
Толкова ми стига времето да кажа. (Ръкопляскания от „Демократична България“.)
Благодаря Ви. Господин Хамид – за трета реплика.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми народни представители! Уважаеми господин Чолаков, точно от Конституцията трябва да се започне, оттам трябва да се започне реформата. Глава шеста от Конституцията трябва да бъде прекроена, трябва да бъде доработена. Аз не съм съгласен с Вас, че реформата през 2015 г. беше толкова лоша. Тя беше реформа в добра посока, текстовете обаче не бяха прецизирани и не бяха доразвити. Аз не мисля, че точно Вие трябва да се оплаквате от тази реформа. Ваш министър на правосъдието от 2015 г. предложи тези текстове. Не си спомням точно кой Ви беше правосъден министър, но такъв сте си го харесали, такъв сте си го избрали. Ние тогава възразихме, че този човек не е в състояние да направи реформа, така че…. Доколкото до заседанията на Правната комисия, аз мисля, че в този парламент имахме и Комисия по конституционни и правни въпроси, но гледахме в дневния ред на тази комисия да разглежда Закона за устройство на територията, а може би и Закона за пчеларството трябваше да разгледа. Месец февруари, предния парламент още, раздадохме на всички Ви Проект за изменение на Конституцията. Така че тази комисия трябваше да разглежда тези проекти, а не Закона за устройство на територията. Тук упрекът ми не е към председателя на Комисията, защото той не си разпределя сам тези законопроекти, някой им ги разпределя. Така че, колеги, трябва да започнем от чл. 126, втората алинея и чл. 130, първата алинея. За да има независима прокуратура, за да има независими прокурори, първо, трябва да бъде премахнат надзорът за законност от чл. 126, ал. 2 и главният прокурор да има само възможност да прави методически указания за общо прилагане на Закона, но не и да прави преглед за законност – надзорът за законност. И другият текст, който трябва да бъде приет, е главният прокурор да бъде изваден от Висшия съдебен съвет. Той няма място там според нас. Както той, така и председателите на върховните съдилища нямат място в кадровия орган, защото с присъствието си там и с гласуването те осъществяват вид кадруване във Висшия съдебен съвет. Ако бъдат променени тези два текста и бъдат приети тези предложения, прокуратурата ще бъде доста по-независима, отколкото ако се уреди какъвто и да е начин за разследването на главния прокурор. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Хамид. За дуплика – господин Чолаков.
Благодаря много на господин Хамид и на господин Иванов за репликите, които бяха много задълбочени и откриват дискусия, която много бих искал да водим в следващите месеци. На господин Митев ми позволете да не отговарям – реакцията на залата на неговата реплика към мен беше достатъчно красноречива и нямам намерение да си губя времето.
Процедура по начина на водене!
Господин Иванов, в дебата, особено по следващата точка, много пъти ще се казва – Венецианската комисия. Всъщност малко хора са се срещали с Венецианската комисия и тя е станала някакъв мит, да, да, все едно е някаква кула от слонова кост, в която едни мъдреци стоят. Няколко души от залата сме се срещали с Венецианската комисия – те са нормални хора, почтени, от западни страни, консултанти. Поне тези, с които съм се срещал, нямаха, за съжаление, може би така се е случило, опита и квалификацията на нашите съдии от ВКС примерно, да не говорим за съдиите ни от Конституционния съд. Хората дават препоръки, казват в каква посока би трябвало да вървим – те никога не дават предписания, никога не казват какво трябва да се направи, защото, първо, знаят, че нямат право; второ, защото в крайна сметка става дума за българското конституционно устройство. Това го казвам във връзка с европейските ценности. Европейските ценности са, че правната система на една държава се урежда в държавата. Европа дава насоки, казва къде какво може би трябва да се направи, но тя не дава изрични предписания никога! От Европа са дошли, между другото, препоръки да започнем да закриваме следствието – 2006 г. Това е било изискване на Европа с оглед на предприсъединителния процес – да започнем да деградираме следствието, защото се твърди, че по онова време следствието е било толкова корумпирано, че всички са се чудили какво да правят с него. И са казали: закривайте го, направо – махайте го. И понеже не може да се махне, защото го пише в Конституцията, дай да почнем да го подчиняваме на прокуратурата. С което, господин Иванов, пак Ви обръщам внимание, е започнала другата грешка, за която Мартин Гунев е казал: не я правете. Има два модела на следствие, разбирате ли? Единият е: съдии и следователи – това е френският демократичен модел, другият е следствие към прокуратурата или към МВР, което е комунистическият тоталитарен модел! Разберете, че това е ценностен избор! (Реплики от народния представител Цончо Ганев.) Ако кажете, че разследването трябва да се извършва от МВР, Вие казвате, че искаме комунизъм! Това е ценностно! (Реплики от народния представител Цончо Ганев.) Не, не, моля Ви се, така е, съжалявам! (Оживление във ВЪЗРАЖДАНЕ.) Така че нека да го водим този дебат. Аз мисля, че както без изменение на Конституцията е започнало приплъзването на следствието под прокуратурата... (Оживление, реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Моля Ви, колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ, недейте се обажда от място!
…в момента пак без спешни изменения в Конституцията може да започне връщане на следствието и на независимостта на следствието. Ако се налага конституционна промяна – тук съм съгласен с господин Хамид… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Между другото, двете предложения, които направихте, господин Хамид, са абсолютно резонни може би и заслужават обсъждане, защото те променят същността, а не структурите. Това, за което апелирам през цялото време, колеги, е да мислим за същността, а не за структурите. Проблемът няма да се реши с разбъркване на структурите – той ще се разреши смислово, системно. Това е подходът, който господин Хамид предлага.
Господин Чолаков, времето.
Това е.
Благодаря Ви. Първа процедура по начина на водене – господин Сабрутев, втора – господин Атанасов, и след това лично обяснение – Христо Иванов. Заповядайте, господин Сабрутев.
Благодаря, господин Председател. Моята процедура е към Вас – по начина на водене. Бих искал да адресирам казаното от Вас, а именно, че народните представители не можели да говорят от името на народа. Бих искал да квалифицирам Вашето изказване като нелепо, буквално нелепо. Идеята на народния представител е, че той представя народа, дори в името „народен представител“ се съдържа каква е неговата функция и роля. Ние като народни представители трябва тук в пленарната зала да говорим от името на народа и да работим за интересите на хората. Но ако има нещо, в което сте прав във Вашето изказване, е това, че текущото Народно събрание се доказа като неработещо в името на хората. Сутринта изхвърлихме от дневния ред – няма да ползвам думата „изхвърлихме“, а изхвърлиха от дневния ред точката за компенсиране на битовите потребители на природен газ. Ние наистина показахме, че текущото Народно събрание не работи в полза в хората. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
Благодаря Ви, господин Сабрутев. Ако така третирате бележката, която направих, сте абсолютно прав. Но в изказването – аз друго казах – се съдържаше твърдение: народът знае, българските граждани знаят. И да Ви кажа – българските граждани знаят това, което казах, една част от тях, но аз познавам други български граждани, които знаят друго. От тази гледна точка това ми беше бележката – да не говорим от името на всички български граждани какво те знаят, защото едни знаят едно, други знаят друго, твърдят или разбират. Смятам, че така изяснихме ситуацията. Господин Атанасов, имате думата за втора процедура по начина на водене.
Благодаря Ви, господин Председателю. Не съм сигурен, но мисля, че Вие сте един от най дългогодишните или може би най-дългогодишният народен представител и имате памет за това, което се е случило в Народното събрание. Добре би било да прекъсвате народните представители, когато говорят неща, които са публично известни. Само една вметка ще направя. Големият дефект на Конституцията, приета от Великото народно събрание – 1991 г., е това, че се запази съветският модел на прокуратурата. Защото в Царство България до 1947 г. длъжност „главен прокурор“ не е имало, но да не обсъждаме това исторически. Исках да кажа нещо друго. Важно е да го чуе господин Чолаков, защото той два пъти каза, че Мартин Гунев бил главен прокурор на Тодор Живков. Господин Чолаков, Мартин Гунев е избран за главен прокурор от Великото народно събрание на 1 ноември 1990 г.! А неговият предшественик Евтим Стоименов образува дело и арестува Тодор Живков! Така че тези неща са изключително важни и не бива да се слагат етикети. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Атанасов. Няма да ползвам правото си да отговоря, тъй като нямам никакви бележки към тази процедура. Господин Иванов, заповядайте за лично обяснение.
Благодаря Ви. Лично обяснение, тъй като беше казано, че ако се каже, че разследването трябва да се прави от МВР, това е комунизъм. А комунизмът, както знаем, със закон е обявен за забранена идеология в България. Затова смятам, че мога да взема думата за лично обяснение. Господин Чолаков, ако такова приравняване направим, ще установим, че много развити европейски юрисдикции са в комунизма. Затова бих Ви призовал първо да проверите на колко места в Европа разследването се прави от МВР и тогава да твърдим дали е комунизъм или не. Второ, казахте: Европа само дава препоръки. Това не е вярно. Фундаментална характеристика на Европейския съюз, на европейската интеграция и на Съвета на Европа е, че това е пространство на единни стандарти на върховенството на закона. Тези стандарти може да се обсъждат любезно, но те не са опция. Те са фундаментални. Става дума за Копенхагенските критерии. Тоест, ако България не съответства на тези критерии, тя изобщо не би могла да започне преговори за членство в Европейския съюз. От тази гледна точка тук става дума за ценностни стандарти, които са задължителни и са от най-висок порядък за това пространство, в което, вярвам, поне ние с Вас искаме да принадлежим. Сред тях ценност е независимостта на съда и цялата структура на съдебната власт трябва да изхожда от гарантирането на тази ценност. Няма ценност независимост на следствието. Ние можем да смятаме, че това е българска традиция, която си заслужава да бъде уважена, интегрирана по един или друг начин. Не споря за това. Но не може да я редоположим с независимостта на съда, защото Европа давала някакви препоръки. Нито можем да разгледаме сложната тема за конструкцията на съдебната власт и нейната администрация от гледна точка на необходимостта да гарантираме някакъв статут на следствието. Това просто би било извращаване. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло. Реплики.) Говорим за следствието. Така че независимостта на съда – оттам започва всичко, и тя не е опция. (Ръкопляскания от „Демократична България“.)
Колеги, имам молба да не злоупотребяваме с процедурите, защото това не беше процедура, а лично обяснение. Господин Карадайъ поиска…
Вие направихте моята процедура – беше тази.
Благодаря. Господин Митев и след това господин Рашков. (Народният представител Бойко Рашков иска думата.) Господин Митев поиска преди Вас, господин Рашков. Ще ползвате ли, господин Митев, процедурата, или да дам думата на господин Рашков? Заповядайте, господин Рашков – господин Митев се отказва от процедурата. Изказване или процедура?
Изказване.
Заповядайте.
Благодаря за възможността. На дневен ред е Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, с който да се въведат процедури, с които да се направят промени и в структурите на органите на съдебната власт. С лека ръка, може би поради непознаването на материята, някои зачертават Проекта. Ще Ви кажа с кое съм съгласен в него, кое заслужава внимание на народното представителство от гледна точка не само на Закона – от гледна точка на моя професионален опит. Нека да не зачертаваме така труда на някои народни представители, вероятно са ползвали и специалисти. Впечатлих се от идеята, която не е нова – нищо иновативно няма тук, а тя е много стара. Доволен съм, че господин Чолаков си е направил труда и цитира наши колеги отпреди 30 години, един от които директор на следствието – Кацамунски, другият – негов заместник, Богацевски. Това са колеги, които познавам много добре – те бяха много добри професионалисти – и които застъпваха мнението, че следствието не трябва да бъде вливано и подчинявано на когото и да било. Това беше основната идея. Сега във времето – както се видя от изказването на господин Чолаков, проследил е промените в законите и в Конституцията включително, се правят и някои верни – аз съм съгласен с някои от изводите, които той направи. След 1990 г., увлечени в демократични промени, ние наистина допуснахме някои доста съществени грешки, едва ли не смятайки, че обществените отношения, които имаше до 1989-а, до 1990 г., ще се запазят дълго време и затова трябва да разрушим абсолютно всички структури, така че да съдействаме по-бързо да станат и тези промени в нашата страна. В този стремеж, в тази бързина се допуснаха действително непростими грешки в областта на устройването на органите на съдебната власт, и в частност разследването. Кое е – да бъда по-обран, иначе може много да се говори, аз лично съм участвал в обсъждането на множество проекти във връзка със съдебната власт в качеството ми на директор на Националната следствена служба, в качеството ми на член на Висшия съдебен съвет и така нататък, и така нататък. Така че материята за мен е достатъчно добре позната. Кое е ценното в този проект, на което трябва да обърнем внимание все пак, независимо от острото политическо противопоставяне? Поставя се един изключително важен въпрос и аз ще говоря от името на съответната гилдия, господин Председател. Защото те подкрепят тази идея да се възстанови следствието в един предходен период от време, така че да се осигури на тези разследващи органи оптимална независимост, така че да бъдат истински независими, както изисква Конституцията! Не Бойко Рашков, не някой друг, а както изисква и както предвижда в чл. 117, ал. 1 Конституцията на Република България, в която ние се клехме! Това трябва да се възстанови. Моделът в момента на сливането на следствените органи в нашата страна, имам предвид Националната следствена служба и окръжните следствени служби в прокуратурата, унищожава тази относителна самостоятелност! Тя подчинява недопустимо разследването на един прокурор, който ние нарекохме – едва ли не открихме нещо кой знае какво – наблюдаващ прокурор. В същината на това подчинение се крият такива дълбоки негативи, които никой не вижда, тъй като те не са на повърхността. Унищожи се инициативата на разследващите органи с това подчиняване на прокурорите. Те изчакват пасивно само указания и лично не предприемат активни действия по разследване, каквито предприемахме ние преди, защото бяхме относително самостоятелни макар и под надзора на прокуратурата. Сега това липсва, няма го. И всичко това стана с решения, които взимаха тук, в тази зала, господин Председател, тъй като Вие сте тук от 30 и повече години, и такива като Вас. Всички тези грешки, които са допуснати, не са взети с участието на народните представители тук от средната част на залата, а от такива като Вас. И Вие трябва да кажете нещо и в този смисъл. Това напред-назад, това неправилно политическо танго, което се игра повече от 25 години, доведе точно до това положение сега. И в този смисъл аз приветствам този проект, независимо дали ние ще го приемем или не, но идеята си заслужава – да се възстанови независимостта на Националната следствена служба, тоест на следователите, да се изведат окръжните следствени служби от окръжните прокуратури, нямат място там, да могат да разследват обективно онова, което е тяхната работа. Да има две мнения по въпроса – едното да бъде на прокурора, което, разбира се, ще бъде ръководно мнение, но да има мнение и разследващият орган, на който сега в момента, не знам дали знаете, му е отнето правото, отнета му е възможността да възрази по отношение на неправилни указания, които му дава прокурора. А същевременно действащият НПК е запазил правото на по-нискостоящия прокурор, когато не е съгласен с указанията на по-горестоящия прокурор да възрази на тези указания. И се пита в задачата: каква е разликата между едните, които по Закона за съдебната власт трябва да бъдат юристи и работят в следствието, и тези, които са завършили също право и работят в прокуратурата? Може би едните са по-ценни юристи, отколкото другите, които са в следствието? Така ли да разбираме Закона?! Така че това рационално зрънце, което аз виждам в Проекта на ВЪЗРАЖДАНЕ, ние трябва да обсъдим, и то с голяма сериозност, защото това касае промяна в структурата на следствените органи. Оттам господстващото положение на прокуратурата по отношение на органите за разследване, защото принципът dominus litis е доведен до вредна за държавата крайност, която, ще повторя, неслучайно унищожи инициативата на разследващите органи в нашата страна. Вместо да разсъждават всички разследващи органи по един казус, чакат да разсъждава един човек, който с единия крак е в разследването, с другия крак е в съдебната зала, тъй като това е неговата работа. В този контекст нашият проект, който ние сме внесли, надявам се да стигнем и до него днес, предвижда именно в този смисъл и разтоварване на прокуратурата от несвойствена дейност, но затова, разбира се, малко по-късно. Защо обърнах внимание на независимостта на Националната следствена служба и нейното възстановяване? Защото другото рационално зърно в Проекта на ВЪЗРАЖДАНЕ се изразява в предвиждането на възможност именно директорът на Националното следствие да осъществи разследване по отношение на главния прокурор. Само от относително независим ръководител на Следствената служба може да се очаква да проведе обективно разследване по отношение на главния прокурор. Разбира се, за да се реализира тази идея, трябва да се направят промени в редица други закони, може би и в самата Конституция, но нека да не отхвърляме рационалността на идеята, нека да ѝ дадем възможност тя да се развива, да можем да я обсъдим и в едни по-спокойни времена и обстановка. Още нещо бих искал да кажа. Тук в този проект става дума не за директор на Националната следствена служба, той и заместник на главния прокурор, който е и в момента, а тук става дума само за директор на Националната следствена служба, какъвто съм имал честта да бъда дълги години и не съм чувствал опеката на главния прокурор. Аз съм работил с двама главни прокурори именно като независим директор на Националната следствена служба. По отношение на казва се тук „множество разследващи органи в нашата страна“. Да, това е обективно необходимо да има такива множество разследващи органи с различна насоченост, с правомощия да разследват по различен признак. Между другото, това е практика в цивилизованите демократични страни. Ако някой пожелае, моля да се обърне към Съединените американски щати и да види колко органа разследват там. Още нещичко. В момента е вярно, че който и да е, включително следовател от Националната следствена служба, при тази структура на прокуратурата и на следствието те са на практика едно, едно цяло са. Това е невъзможно обективно. И тогава, ако ние тръгнем по линия на това предложение, как ще реализираме тази идея, ако продължава структурно това да съществува? Това е илюзия просто да стане. Един следовател, който е назначен от прокурорската квота във Висшия съдебен съвет по предложение на главния прокурор, ще работи против главния прокурор?! Ами това не е възможно въпреки решението на Конституционния съд по този въпрос. Едва ли не всеки – малко ми се стори това решение на Конституционния съд несериозно, бих казал, че всеки прокурор можело да разследва главния прокурор?! И затова в един от проектите, между другото, се предвижда възможност разследването на магистрати да не се извършва от магистрати. Европейски стандарт е, уважаем колеги, когато определени длъжностни лица се намират под една ръководна шапка, да нямат възможност да се разследват взаимно, защото се предполага, че това разследване няма да бъде обективно. Разследването в МВР било комунизъм. Колеги, мерете си малко приказките! В кое време живеем? Ако Вие кажете в парламента в Бавария, че разследването от полицията е комунизъм, не знам какво ще се случи с Вас. Как може да измислите такава глупост?! Как е възможно това?! Разследването в Германия все едно, което се осъществява от полицейските органи, както се осъществява и у нас в момента от дълги години, било комунизъм. Ами спрете с тези щампи! Няма такова нещо. Живеем в друго време. Вие там ли живеете още в онова време?
Някои да. Някои още са там.
Сигурно. Разследването в болшинството случаи в момента, може би аз съм го казвал веднъж, може би 95 до 98 случая от престъпленията се осъществяват от органите на изпълнителната власт. И в това няма нищо странно, нищо иновативно, понеже няколко пъти днес чувам тази дума, не знам защо я вмъкваме в този дебат въобще, а е нещо съвършено нормално. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Дори имаше идеи прокуратурата да излезе, и продължава да витае тази идея, от съдебната и да мине в изпълнителната власт. И знаете ли какво? Аз вътрешно, като юрист, не съм съгласен предвид нравите в България, които доведоха дотам изпълнителната власт в определено време да яхне прокуратурата и нейната глава. А какво ще стане, ако прокуратурата бъде изведена от съдебната власт, не искам дори да си представям. Така че аз, като юрист, предвид и оценявайки условията в нашата страна, въпреки практиката в много демократични страни, че прокуратурата е в изпълнителната власт, не поддържам тази теза. Не поддържам тази теза! А трябва да си останат в съдебната власт. Но не виждам пречка да има в съдебната власт разследващи органи, които да осъществяват разследване по определени в Закона случаи. И още нещичко, което ще кажа, общо. Това, че няма нищо странно, че органи извън съдебната власт трябва да се предвиди да могат да разследват органи в съдебната власт именно по тази причина. И тук не става дума за никаква репресия – някой използва изразът и думата „репресия“ – щяло да се осъществява. Не, осъществява се разследване. За някои това е репресия, но това е изпълнение на законовите разпоредби, ако някой е извършил престъпление, да си понесе отговорността, но това може да стане само по този начин – чрез разследване, внасяне в съд и произнасяне на съд. И точка. Иначе аналогии с предишни системи аз бих приел, ако са с възможност да се адаптират към съвременните условия относно – имам предвид главно съдия-следователят, каквато фигура все още има в Европейския съюз, в европейски държави. Някои от съвременните юристи – известни, европейски, смятат, че това е стара форма, но във Франция, доколкото помня и в Белгия, и в някои други страни все още продължава този институт да съществува. Така че, моите уважения. Аз помня поетът Йосиф Петров, тук, от тази зала, той беше изключително интересен оратор, но там се съчетават ролите на един и друг орган и това не е за подценяване, защото ние до 9 септември 1944 г. в нашата история също сме имали такъв субект, който се е наричал съдия-следовател, и той се е занимавал само с особени случаи, за разлика от полициите, които са се занимавали с други такива, тоест и там е имало подобно разделение на компетентността и на правомощията, каквото нашите закони в момента също предвиждат и няма нищо ново под слънцето. И само изваждането на Националната следствена служба от структурата на прокуратурата, изборът на независим директор на тази служба е предпоставката, и би могло да доведе до това, ние да обсъдим и друг механизъм, не само този, който предлага Министерството на правосъдието, тогава би било възможно с независимия директор на Националната следствена служба, да очакваме от него да проведе независимо, обективно разследване. Не пренебрегвайте идеите на депутатите! Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“ и ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Благодаря Ви, господин Рашков. Има заявени три реплики. Преди това да кажа, тъй като към мен беше отправена покана да се изкажа, ще се възползвам от тази покана, но както е предвидено в Правилника, по-късно. Първа реплика беше заявена от господин Цончо Ганев, втора реплика от господин Радомир Чолаков и трета от Искрен Митев.
Господин Председател, един от малкото случаи, в които имахме, не само в този парламент, и в предишния парламент, аргументирано, без значение дали се припокрива с вижданията по нашия законопроект, изказване. И прави чест на господин Рашков, че е прочел нашия законопроект, анализирал го е и си каза неговото мнение. В крайна сметка тук, в залата, трябва да има точно това – сблъсък на идеи, без значение дали одобряваш, не, или отхвърляш. Това, за съжаление го казвам, е един от малкото случаи, в които от групата на „Продължаваме Промяната“ някой става и говори аргументирано, обосновано, професионално, без значение дали за правосъдна реформа или за каквото и да било друго. Много рядко – изключение е някой от тях да стане и да говори. Сега на мен ми направи изключително лошо впечатление, когато господин Иванов стана преди половин час и каза някои неща, които потвърдиха мнение, че той не е чел Законопроекта. Аз имам мнение, по-скоро, се надявам той да е добър юрист, какъвто е по професия. Щеше да е изключително хубаво, ако беше станал и аргументирано изложил всичко това нещо, което е прочел, видял, анализирал, и да каже така, така, това, което направи господин Рашков и Вие, господин Иванов, да бяхте станали и да бяхте аргументирано контрирали нашия законопроект.
Към господин Рашков.
За съжаление, това не го видяхме. Видяхме прочитане най-вероятно на първата страница и дотам. След това какво е писал вестник „Капитал“ и какво е казал вестник „Дневник“ или сайтове, вече не ги знам какво са точно тези българоезични американски медии. Иначе очаквах от Вас точно това, честно казано. Нищо по-различно обаче не очаквах от другия Ваш колега, който се изказа, поне му прави чест, че за две седмици най-после разбра къде и какво точно обсъждаме, защото той две седмици от тази трибуна призоваваше ВЪЗРАЖДАНЕ, не знам какво точно, да гласува в Комисията по правни въпроси, най-после най-вероятно е осъзнал къде се намира и какво точно обсъждаме, но за него това е очаквано. За господин Иванов не съм очаквал това нещо, най-малкото беше хубаво да стане аргументирано да разгроми Законопроекта, въобще нямаше да е нищо лошо, щеше да е хубаво да има сблъсък на идеи. Ако не друго, честно казано, се надявам дългото и просторно изказване на господин Рашков, поне господин Иванов, другият Ваш колега, по никакъв начин той, каквото и да му се обяснява и да му се говори, няма как да разбере, но поне Вие, господин Иванов, да сте чули господин Рашков. Не друго, него да сте чули, може пък да разберете най-после, защото явно няма да го прочете Законопроекта какво точно казваме ние за следствието и какво точно предлагаме, а не да се става тук и да се говори как точно ще направим разследването на Гешев в случая, защото всички тук това говорят, нали имаме политическа коалиция, която цялото си съществуване гради на отстраняването на Гешев и въпреки това нищо не прави реално. Поне Вие го прочетете, ако не, Ваше право е да не го четете, да чуете господин Рашков какво казва.
Благодаря Ви, господин Ганев. И Вие прескочихте разрешеното време с една минута. Пак апелирам да се придържате към времето, да не се налага аз да правя бележки. Господин Чолаков, имате думата за реплика.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Рашков, знаете, че нашата парламентарна група има определено отношение не към Вас като личност – към някои Ваши действия, защото и аз заедно с мои колеги миналата година в един студен ден, една нощ и един ден мръзнахме на един плац, но това не означава, че когато говори професионализмът и когато човек каже нещо правилно, той не трябва да бъде насърчен. Всъщност това не е реплика към Вас, а по-скоро едно поощрение. Господин Рашков, Вие направихте нещо много хубаво и това е, че казахте: да, ние сгрешихме. Според мен на Вашите млади колеги – от Вашата парламентарна група това, което всички дължим – тези, които сме по-възрастни, е не да насърчаваме техния революционен устрем манипулативно, и да ги насърчаваме да разрушават структури, а наистина всеки един от нас в сферата, в която е работил, да признае, че бяха допускани грешки. Сега – времето е било такова наистина. Има политическа конюнктура. Има политическа целесъобразност. За съжаление, когато говорим за право, политическата целесъобразност вече трябва да започне да отстъпва, защото тук говорим само за право и за Конституция. В този смисъл и репликата Ви към председателстващия заседанието – ми Вие бяхте тук, всички сте били тук. Аз не съм бил, така че, ако е имало грешки, всички са ги направили тези грешки, така че наистина поканата ми е, участвали сте, вижте аз съм участвал в правенето на други грешки и съм си ги признавал в сферите, в които аз съм работил, така че насърчавам Ви просто нека да продължаваме в тази посока и ако анализираме, както започнахме днес внимателно къде са допускани грешките при измененията на Конституцията, при измененията на Закона за съдебната власт, и си кажем, че няма да ги правим повече, а ще започнем да възстановяваме конституционния ред, мисля, че сме на много добър път да направим съдебна реформа, да успокоим обществото и да ни олекне на всички.
Благодаря Ви, господин Чолаков. Трета реплика – господин Митев.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Рашков, репликата ми е към Вас и тя е – ще Ви помоля в дупликата си да коментирате следната хипотеза, която поставих, и залата не ми отговори, и на господин Чолаков му давам възможност, призовавам го лично, за да ми отговори и той. Той отказа да ми отговори. Тя е следната – в България има един звяр. Този звяр ние всички го наричаме – партиите, които се борим срещу него, го оприличаваме с ГЕРБ, и когато част от партията, една от тези партии – ВЪЗРАЖДАНЕ, която твърди, че се бори с този звяр, предлага мрежа, с която да залови звяра и звярът каже – тази мрежа е много хубава, тя е много здрава, много добре работи, и като ме хванете в нея, няма да се измъкна. Къде се е чуло и видяло вълкът да хвали ловеца? И това ми е въпросът към господин Чолаков. (Смях, шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Смятам, че с този елементарен пример дори и мухата, която живее под зализаните перчеми на наши колеги, ще разбере какво имам предвид и ще ми отговори. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
Уважаеми колеги от парламентарната група на „Продължаваме Промяната“, как да постъпя сега, когато един изказващ се народен представител нарича една цяла партия звяр, при това партия, за която са гласували 650 хиляди български граждани? Как точно да постъпя, за да не Ви разсърдя примерно? Да го похваля ли? (Реплики от ГЕРБ-СДС.) Нали това е несериозно? Хайде да се държим като народни представители, а не като хванати от улицата и незнаещи къде се намират. (Народният представител Искрен Митев иска думата за обяснение.) Не, нищо няма да Ви дам да обяснявате, седнете си на мястото. Достатъчно толерантен бях към грубостта Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) За дуплика има думата, ако иска, разбира се, господин Бойко Рашков.
Не.
Не желаете. Добре, господин Рашков.
За процедура.
Госпожо Атанасова, искахте процедура. Следващото изказване е на Костадин Костадинов. Преди Вас беше заявена тази процедура и ще дам думата за лично обяснение.
Благодаря Ви, господин Председател. Господин Председател, аз все пак Ви благодаря, че направихте коментар, макар и на реплика на колегата. Но ако и за в бъдеще при обсъждане на Закона за съдебната власт или Наказателно-процесуалния кодекс в днешното пленарно заседание има колеги от различни парламентарни групи, които не знаят коя точка от дневния ред обсъждаме, моля да им правите бележка, да прекъсвате техните изказвания и да им обясните, че Законопроектът по точка 11 – Второ гласуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за горите, не е обсъжданата точка в момента. Уважаеми господин Председател, думите, като звяр, вълк и разни такива, може би са относими към точка 11 – Закона за горите. В този случай, давайте думата на колегата, може би, ще допринесе към дебата. Но в случая, когато обсъждаме толкова важни теми, като Закона за съдебната власт и Наказателно-процесуалния кодекс в следваща точка е недопустимо, господин Председател, да губите парламентарно време, давайки възможност на такива колеги да не говорят по същество. Благодаря Ви. Надявам се, че ще си вземете бележка. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
Благодаря Ви, госпожо Атанасова. Доколкото това е процедура по начина на водене, ще Ви отговоря. Мога да правя бележки, мога и да спирам изказвания, но това няма да замени някои базови дефицити. (Смях и реплики.)
За лично обяснение.
Заповядайте за лично обяснение, без да сте споменат. Политическа партия, да, но господин Иванов не е споменат. Моля? Кой Ви спомена?
Господин Ганев.
А, на господин Ганев на репликата лично – заповядайте.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, вземам лично обяснение, защото господин Ганев се опита да направи внушение, че не съм чел техния законопроект, който в момента обсъждаме, както и че моето изказване не е аргументирано. Уважаеми господин Ганев, моето изказване беше насочено конкретно само върху тези текстове от Вашия законопроект, които касаят механизма за разследване на главния прокурор. Аз недвусмислено казах, че няма да коментирам останалата част от Законопроекта, защото за мен тази тема е фундаментална. Тя в момента е основната такава, която е в полезрението на българското общество, и тя трябва да получи отговор – такъв, какъвто многократно се каза на заседанията на Правната комисия, че се търси вече от почти 15 години. Аз в своето изказване, което беше под формата на реплика, посочих няколко разпоредби, на които да обърна внимание на Вас и на Вашата парламентарна група и да изразя моето лично мнение, че механизмът за разследване на главния прокурор, който Вие сте предвидили, за мен няма да бъде ефективен и изложих аргументи. Господин Рашков, при цялото ми уважение към него, сподели своето виждане по отношение на Вашия законопроект в останалата му част. Аз в немалка степен споделям това, което той каза. Като юрист имам право на мнение. Имам право на мнение и то да бъде различно в някаква степен от това на господин Рашков и от това на Вашата парламентарна група. Обръщам внимание, че Вие самият не сте юрист и може би това е причината да не споделяте или поне да не разбирате това, което аз се опитах да обясня в тази зала. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
Благодаря Ви, господин Иванов.
За лично обяснение.
Господин Чолаков, Вие каква процедура? Лично обяснение ли искате? Бяхте споменат. Заповядайте.
Мисля, господин Председател, че господин Искрен Митев неколкократно пожела аз да разговарям с него. Той много настоява да му обърна внимание. Аз няма да му обърна внимание, но искам да обърна внимание на Вас, колеги, помогнете на господин Митев. Този човек е обладан от гняв и омраза, които го разрушават. Той се разрушава пред очите ни. В миналото Народно събрание (реплики) ама, аз съм абсолютно сериозен, имаше добри податки, добри изказвания. Нещо се е случило и аз наистина Ви моля да му помогнете, защото той е стойностен човек, качествен човек и не му позволявайте да се саморазрушава. (Смях и реплики.) А сега, господин Председател, дайте думата на господин Рашков за дуплика, защото влязохме в една много интересна професионална дискусия, която на мен ми се иска да я продължим.
Господин Чолаков, господин Рашков имаше тази възможност. Даде ми знак, че не желае да ползва дупликата. Към Вас ще се обърна, тъй като това не беше лично обяснение, и ще Ви кажа, че Ви познавам като добър християнин и ако искате на някого да се помогне, знаете как правят християните – молят се за него. (Смях и реплики.) Така че бъдете добър християнин – не нападайте никого. За изказване има думата господин Костадин Костадинов.
Господин Председател, аз, за съжаление, няма да мога да кажа голяма част от нещата, които бях предвидил тук да кажа, от тази трибуна, защото господин Рашков в своето изказване, в своята лекция, даже бих казал, от тази трибуна каза наистина почти всичко, което и аз, което и който и да било от народните представители от ВЪЗРАЖДАНЕ би казал в този дебат, защото всъщност тук ние за първи път, откакто съществува това Народно събрание, може би сме свидетели на толкова висококачествен разговор по изключително важен законопроект. Защото след историко-юридическата справка на господин Чолаков, която беше изключително обстойна и изчерпателна, чухме и мнението – аргументирано, подплатено и съдържателно на може би най-добрия специалист по въпроса за следствието и неговото място в съдебната система, а именно господин Бойко Рашков. В заключение на това, което по принцип щях да кажа, но вече беше казано, за да не повтарям, идеята, от която сме се водили ние от ВЪЗРАЖДАНЕ в написването на този законопроект, е една и тя е много проста – да възстановим държавността и законността. Държавността и законността в една държава с традиции, особено, каквато претендира да е нашата, се уповава на институциите. Институциите имат своите корени в законите и те не се променят в зависимост от това кой в момента стои временно начело на тази или онази институция. Инфантилно е да се подхожда към закон или към институция от гледна точка на това кой стои начело на тази институция в момента, защото хората са временни, а институциите не са. Нещо подобно наблюдаваме в момента и в желанието на „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“ – да направят поправки, с които да отнемат възможността на президента, да кажем, да има глас в определянето на ръководителите на специалните служби в България. Защо? Защото те в момента са в лоши отношения с него и искат по този начин да отнемат негови правомощия. Хубаво обаче, какво правим, ако в едни следващи избори „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“ имат вече президент, който е техен и симпатизира на тяхната кауза? Тогава връщаме обратно старото положение ли? Тогава започваме да помпаме президента с власт, защото вече той е наш. Това е инфантилно и безотговорно поведение, което руши държавността, и показва, че тук законите нямат никакво значение, защото ние можем да ги въртим на пръста си и да правим така, че в зависимост от това дали това ни харесва, или не ни харесва, ще приемаме закони специално за него. А такива закони със специално действие, както знаем, са характерни не за демократичните, а за тоталитарните държави. От тази гледна точка ние сме разсъждавали институционално. Коя е институцията, която би могла да разследва главния прокурор? Коя е институцията, която би могла да застане като равна с равна в този конкретен случай? Няма да се аргументирам повече, но мисля, че господин Рашков беше достатъчно изчерпателен. Станахме свидетели наистина на лекция, за която искам да му благодаря, защото такъв трябва да бъде тона на дискусията тук. Жалко, че го виждаме чак в края на това Народно събрание, но от друга страна, по-добре късно, отколкото никога. Затова смятам, че ще бъдем свидетели на едно безпрецедентно обединение около една добра идея, защото добрата идея в крайна сметка няма политическа принадлежност. Тя единствено и само може да спомогне в Народното събрание и в очите на българските граждани да се укрепи съзнанието за стабилната и силна държавност, а всички ние тук трябва точно това да правим, да укрепване, а не да рушим държавността. С този наш законопроект ние правим първата крачка. Далеч не е изчерпателна, разбира се, беше казано, че трябва да се предприемат следващи действия и ние смятаме точно така, но това е първата крачка във възстановяването на държавността, на равновесието между институциите и взаимния контрол, така както предвижда нашата Конституция, и както се оказа, още веднъж казвам, и няма да повтарям, че всъщност е изпразнена от съдържание. Ние правим правилната крачка в тази посока и смятам, че в рамките на следващите няколко минути, когато приключи дебата, решението ще бъде такова, каквото очаква голямото болшинство от българските граждани.
Благодаря Ви, господин Костадинов. Има заявени три реплики. Първа е на господин Митев, втората е на господин Атанасов и третата на господин Балачев. Господин Митев, заповядайте.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Костадинов! Господин Костадинов, разбирам желанието Ви да се направи нещо в тази посока. Надявам се, това да се случи, но не разбирам нещо друго обаче. Никой ли не си задава въпроса как един законопроект, който е предложен от ВЪЗРАЖДАНЕ, които се заявявате за борци срещу ГЕРБ чрез правосъдна система, която е работеща, един законопроект, който прави работеща правосъдната система, би трябвало да е заплаха за ГЕРБ. Изведнъж ГЕРБ вкарва този законопроект в дневния ред и го защитава от трибуната – моля Ви, дайте ни обяснение. Според Вас какъв е мотивът ГЕРБ по какъвто и да е начин да подкрепя този законопроект. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Как е възможно този законопроект да прави независима съдебна система? И ГЕРБ, които Вие обвинявате, че е в тяхна полза да има зависима съдебна система, го подкрепят? Моля Ви, дайте едно обяснение. Благодаря. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Благодаря, уважаеми господин Митев. Втора реплика – господин Атанасов. Заповядайте.
Благодаря Ви, господин Председателю. Искам да направя реплика на господин Костадинов по два пункта. Първо, по отношение на относителната независимост или самостоятелност на следователите аз съм за, но съм силно скептичен за това, че директорът на Националната следствена служба може да разследва главния прокурор. Следователите и прокурорите работят съвместно в наказателния процес и следователите са процесуално подчинени на прокуратурата, затова съм скептичен, но това е първата тема. Второто, което е важно, и е малко встрани от този законопроект, но аз вземам реплика, защото Вие казахте това за назначаването на директорите, тоест те сега се наричат председатели на специалните служби и законопроектите, които бяха внесени от колегите от „Продължаваме Промяната“, аз съм ги подписал, защото съгласно чл. 105, ал. 2 от Конституцията на Републиката Министерският съвет отговаря за сигурността и обществения ред в страната, а не президентът. Отделно от това президентът е получил тези правомощия за назначаване на председателите на специалните служби на базата на един текст от Конституцията, че той назначава и други длъжностни лица, посочени в Конституцията. В крайна сметка специалните служби трябва да осъществяват политиката на правителството и изпълнителната власт, а не да работят срещу правителството. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, уважаеми господин Атанасов. Трета реплика – господин Балачев. Господин Балачев, ще се възползвате ли? Господин Балачев се отказва. Някой друг иска ли трета реплика? Не. Заповядайте, господин Костадинов, за дуплика. След това ще съобщя времето на групите.
Започвам отзад напред. Господин Атанасов, подозирам, че може би не сте чели наистина или поне не сте се задълбочили в нашия законопроект. Ако бяхте го чели, щяхте да знаете, че ние предлагаме независим ръководител на следствието. Той в момента не е. Това предлагаме да стане и това обяснявахме. Впрочем това обяснява почти половин час господин Рашков надълго и нашироко го обясни и може би сте пропуснали тази част от неговото изложение и няма смисъл да го повтарям. Ние бяхме свидетели наистина на една висококачествена лекция, която смятам, че би следвало да ограмоти и хората, които не са юристи тук, защото не всеки е длъжен да е юрист в Народното събрание. Няма такова изискване. Смятам, че отговорът беше даден още преди да бъде зададен въпросът. А що се отнася до първата реплика, даже се чудя дали да отговарям, но все пак. Имало е много случаи, в които ние сме подкрепяли „Продължаваме Промяната“, благодарение на нашите гласове са минавали такива законопроекти и никога не е бил поставян въпросът защо. От друга страна, беше казано това, че ГЕРБ вкарвал нашия законопроект, ами не беше ГЕРБ, ние си го вкарахме сами. Имаме това право. Законопроектът отлежаваше повече от два месеца, без да бъде прокаран, както си му е редът и Правилникът. Съответно ние се възползвахме от това си право вчера, и на Председателския съвет го внесохме и беше гласувано, включително и от гласовете на „Продължаваме Промяната“. Това беше невярно, а що се отнася до другото, защо ГЕРБ били подкрепяли наше предложение, и когато имаме добри предложения понякога и дори антагонистични партии ги подкрепят едни други. Между другото, което ние правим в момента, е, че даваме възможност и от едната и от другата част на пленарната зала да подкрепят нашата добра идея, защото в един и същ момент ние тук успяхме да бъдем обединени от изказвания, които бяха от ГЕРБ, историко-юридическата справка е много подробна на Радомир Чолаков и от Бойко Рашков с неговата перфектна юридическа лекция. И в това не виждам да има някакъв особен проблем, защото ние трябва да разберем едно много просто нещо – крайно време е да оставим личностите на заден план и да гледаме напред единствено само политиките и българския национален интерес в по-тесен смисъл интереса на българските граждани. Българските граждани имат интерес от това да има законност в държавата, да има сигурност в институциите и вяра в институциите – нещо, което в момента не е така, и не е така, разбира се, поради много причини и заради действията на сегашния главен прокурор, който ние не сме спирали да критикуваме. Даже аз точно няма смисъл да го обяснявам, защото съм от многото потърпевши от действията на главния прокурор. Все още съм обвиняем и криминално регистриран заради измислени обвинения, дори и делото не може да мине, защото просто прокуратурата няма какво да каже и затова тупа топката, но какво от това. Аз съм един от многото в конкретния случай. Нашите усилия тук все пак смятам, че ще бъдат увенчани с успех днес, защото това, което се случва в момента, не мога да кажа, че е безпрецедентно, но при всички положения е доста рядко срещано. Не е хубаво, когато има такъв момент на единодействие и хора като Искрен Митев, които със самото си появяване на трибуната предизвикват единствено и само интересни реакции в залата, да разрушават тези общи усилия, които пак казвам, не са безпрецедентни, но са доста, за съжаление, редки и рядко срещащи се тук в пленарната зала. Благодаря.
Благодаря, господин Костадинов. Преди да дам думата на господин Цонев за изказване, само да съобщя времето на групите: ГЕРБ-СДС – 18 минути; ПП – 7 минути; ДПС – 22 минути, ВЪЗРАЖДАНЕ – 5 минути; БСП – 20 минути; ДБ – 10,5 минути; „Български възход“ – 13 минути.
Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Както обещах на господин Рашков, ще се възползвам от поканата му и от правото да се изкажа, защото наистина съм един от тези, които дълги години присъстват в законодателния орган на България. Макар че това е колективен орган и няма наказателна отговорност за грешки или някакви други действия, има политическа и морална отговорност. И аз като политик и народен представител, трябва да кажа наистина това, което мисля, и което очаквате от мен по тази тема, която има дълга история. Впрочем само едно изречение. Аз също смятам, също намирам, че това, което каза господин Рашков, в голямата си част съм съгласен с него, относно реформата, относно този законопроект. Впрочем, аз ще подкрепя този законопроект лично, защото точно така стоят нещата, както бяха казани от повечето народни представители, но в частност говорим сега за изказването на господин Рашков. Искам да Ви кажа, тъй като това се очаква от мен, Вие казахте, като един от тия дето… Искам да Ви разкажа и ще бъда много честен и това, което ще кажа, понеже знам, че ще го приемете пак по особен политически начин, аз ще Ви го разкажа така, както е било и така, както съм го виждал, дори с риска да си навлека някои политически неприятности. Прави ли Ви впечатление, уважаеми колеги, че Конституцията е променяна пет пъти, четири от тях в частта за съдебната власт. Три от тях при влизането ни в Европейския съюз и след това във връзка с така наречения Механизъм за наблюдение и сътрудничество или както и да се казваше. Уверявам Ви, давам Ви честната си дума, че всичкото това ставаше по един и същи начин, и самият механизъм беше наложен по този начин от един кръг, който получи своята легитимност и сила от това, че приватизира евро-атлантическите идеи в България, евро-атлантическия геостратегически избор на България и получи своята сила и легитимност от нашите европейски партньори. Не без наше съдействие, защото ние мълчахме и гледахме как един кръг от хора, които нямат никакво отношение към избора, геополитическия избор на България. Аз съм гласувал в тази зала всички решения, както и други мои колеги. Никой от тях не е гласувал нито едно решение, свързано нито с НАТО, нито с Европейския съюз. Ние сме подготвили десетки, стотици законопроекти, не сме спали по цели нощи, аз и моите колеги, за да влезем навреме в Европейския съюз, и за да направим приемлива политически кандидатурата на България за Алианса. И хора, които нямаха никакво отношение, стояха отстрани и гледаха, получиха легитимност и получиха много голяма сила и права. До такава степен, че след въвеждането на Механизма за сътрудничество и наблюдение по-голямата част от докладите буквално те ги пишеха. И в тези доклади, върнете се и ги прочетете, винаги има едно и също – реформи в съдебната власт. Аз не казвам, че съдебната власт е перфектна, нищо не е перфектно в този живот. Не казвам, че има система, която да не се нуждае от реформи, самият живот непрекъснато изменя условията и реформите са нагаждане на системите към изменените условия. Така че дотук всичко е окей. Но там винаги целите са били едни и същи – прочетете докладите, направете си труд и ще видите. И това, което ни се е предлагало, винаги е било едно и също – да се получат механизми за овладяване на независимата съдебна система. Господин Рашков няколко пъти каза за независимостта на прокуратурата, на следствието и така нататък. И този напън в момента е същият. Забележете, никой не говори за механизми за разследване на главния прокурор. Има само един механизъм за тях, за този кръг и за политическите им проксита – това е съдия да го прави, не следовател, уважаеми колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ, не следовател, а съдия трябва да бъде. Всичко, което са написали и говорили по тази тема, поне от 2009 г. насам, е как всичко да бъде доминирано от съдия. И пак ще кажа защо, защото чрез една организация, наречена Съюз на съдиите, те успяха да овладеят тази част от съдебната система, която представлява съдийската част, и затова искат съдия. Нищо друго не искат. Запомнете ми думите, не защото се има някакъв пророк. Какъвто и механизъм друг да приемем за разследване на главния прокурор, ще получим същото и от Брюксел, и от партньорите ни от Вашингтон. Не, това не е, сменете го, ако не е съдия. А може да бъде прокурор, който да е независим от главния прокурор, изобщо както предложихме ние в нашия проект за Конституция – прокурор, който става независим и който след това бива избиран за висш съдия, за да не зависи от главния прокурор. И там още редица неща, за които господин Хамид говори. Може да бъде следовател. И това също е великолепна идея, при положение, че следствието излезе от прокуратурата и му се върне статутът, който трябва да му се върне. Не! Съдия! По същия начин беше и реформата в КПКОНПИ – по същия начин. Няма ли съдия – не е реформа, защото те смятат, че тази част от системата е тяхна и през тази част ще могат да налагат своята воля. Затова аз апелирам към Вас, скромничко, с риск да бъда политически неразбран, дори от партньорите ни, за които цялата ми кариера, лично в мой план, разбира се, и партията, която представлявам, е минала за този геополитически избор. Ако не угодим по този начин на този сектор и на този кръг, който доминира този сектор, и в случая партията, която стои тук в центъра, прави същото – угажда на целия този кръг и точно това подкрепя. Господин Настимир Ананиев днес в изказване каза: ние трябва да направим така, че съдия да разследва главния прокурор. Защо съдия?! Може и да е друг, важното е да има кой да разследва. Важното е да е независим. Важното е всичко това, за което говорим, да стане факт. Да се направи истинска реформа, такава, каквато очакват от нас и партньорите ни, и българският народ, и всички ние сме длъжни да го направим. Това исках да Ви разкажа, защото се почувствах задължен, господин Рашков, от това, което казахте. Какви реформи сме правили, участвали ли сме в тях? Да, участвахме и всеки път бяхме притискани от Механизма, от заплахата за спиране на евросредствата, от Плана за възстановяване сега, по едни и същи механизми – от този кръг. Соча към Вас, не защото Вие сте кръгът, но защото Вие сте едно от прокситата на този кръг. Има и други, ето тук, срещу мен. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
Благодаря, уважаеми господин Цонев. Първа реплика – господин Славов, имате думата.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Цонев, в началото на моята реплика държа да кажа следното: не е коректно, а според мен, е дори недопустимо от парламентарната трибуна народен представител, и то уважаван заместник-председател на Народното събрание, да се произнася относно независимостта на една немалка част от съдиите, членуващи в организацията Съюз на съдиите, хвърляйки едно абсолютно необосновано съмнение върху тяхната работа. Мисля, че това е просто некоректно. Сега ще продължа с репликата си. Уважаеми господин Цонев, надявам се сте запознат с последното становище на Венецианската комисия от октомври месец 2022 г., а именно по предложенията за промени в Наказателно-процесуалния кодекс, включващи изменения в Закона за съдебната власт. Макар точката да е различна, темата е една и съща. И там се казва следното: „В рамките на българския конституционен модел, имайки предвид, че следствието не само защото законово в момента е подчинено на прокуратурата, а защото в рамките на конституционния модел, при който главният прокурор е председател на прокурорската колегия, прокурорите вътре имат мнозинство, главният прокурор е свръховластен и има пълна доминация върху решенията на прокурорската колегия, и това е напълно проследимо на база всички решения на прокурорската колегия, просто следователите не могат да осъществяват тази функция.“ И това е специално разгледана хипотеза в становището на Венецианската комисия. Същата тази Венецианска комисия, която е орган на Съвета на Европа, и Вие сам казахте, че уважавате европейските ценности и сте се борили за това, не го отричам, предлага следното: в рамките на нашия конституционен модел е допустимо и възможно именно съдия, който да бъде назначен за прокурор, тоест, когато разследва и повдига обвинения, той ще е прокурор, да осъществява тази функция по разследване обвинение на главния прокурор, защото всичко останало просто не работи в рамките на този конституционен модел. Аз съм съгласен, преди това господин Хамид взе думата, че трябва да си променим Конституцията. Да, трябва да си променим Конституцията. Да, „Демократична България“ в Четиридесет и петото народно събрание представи един проект за промени. Да, ДПС представи в миналото събрание проект за промени. Да, ГЕРБ представиха проект за промени преди две години. Трябва да я свършим тази работа. Но няма как да си заравяме главата в пясъка и да търсим някакви палиативи – пък следовател, пък някакъв специален прокурор, който обаче е от средите на прокуратурата. Това просто не може да сработи. И моля Ви, четете ги становищата на Венецианската комисия – важни са. Такива има десетки за България, и те са едни и същи. Постоянно повтарят едни и същи тези и те нямат нищо общо с това дали някакъв кръг има, или няма влияние в съдебната власт. Такова, убеден съм, няма. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Демократична България“.)
Благодаря, уважаеми господин Славов. Втора реплика – господин Дренчев. Има ли трета реплика? Трета реплика – господин Иванов.
Господин Председател, уважаеми дами и господа! Господин Цонев, Вие споменахте евро-атлантически ценности. Знаете, че те не са много добре дефинирани, ако ги приемем в най-положителния смисъл като свобода и като законност, нещо, което бих дефинирал като общочовешки ценности, но да приемем, че са евро-атлантически. Правилно ли Ви разбрах, че в такъв случай самоназначилите се, самообявилите се за евроатлантици в тази зала са най-голямото препятствие пред прилагането на тези ценности и въобще достигането до тези ценности от нашето общество, че се оказва, че са приватизирани отношенията с външните институции именно с цел да се ползват някакви лични облаги и в крайна сметка именно препятствието пред просперитета на страната и пред достигането на ред, на законност, на справедливост, са именно хора, които под маската на борба за ред, законност и справедливост всъщност се опитват да приватизират цялата институция, всички институции в страната? Благодаря.
Благодаря, уважаеми господин Дренчев. Трета реплика – господин Иванов, заповядайте.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Цонев, понеже говорехте за проксита и ни сочехте, взимам тази реплика. Виждам, че сте посветили тази отсечка от своята дълга кариера на въпроса да обясните как така Вие, ДПС, сте изместени от полагащата му се по право роля на основен геополитически представител на евро-атлантическите ценности и трябва да се намери обяснение на това нещо. В това има известен трагизъм, защото наистина става дума за важен, сложен исторически въпрос. Този трагизъм обаче не е достатъчен, за да облекчи силния дъх на профанация, който лъха от конструкцията, която Вие правите. Има един кръг, който е завладял целия свят. Целият свят слуша този кръг, не слуша Вас. И докладите от Европейската комисия се пишат от този кръг, и Венецианската комисия и тя е от този кръг, и Съюзът на съдиите, и ние сме проксита. Изобщо става дума за един… (Шум и реплики.) Защото ни посочи господин Цонев. (Реплика от ДПС: „Вие сте там!“) Там сме, там сме, така е. Може ли да отговоря? Най-простото нещо би било, както е правено от нашата страна, на това уравнение да отговорим: ама то Вие, Вашият кръг държи съдебната власт, ние искаме да я освободим от Вашия кръг, и така нататък. Само че и двамата знаем, че тази плоскост на разговора не води ни-къ-де. Никъде не води! България затъва все по-дълбоко от тези театри на сенките, които ние разиграваме тук, които абсолютно отказват да видят такива дребни детайли. Прочетете докладите, казвате Вие, на Европейската комисия и ще видите, че там става дума за правосъдието. Значи, това е, защото кръгът през своите съдии пише тези доклади. Не, господин Цонев! Докладите възникнаха, защото България беше приета, не знам дали си спомняте, именно с уговорката, че ни беше наложено в областта на правосъдието. Това беше фундаменталната причина да съществуват тези механизми, господин Цонев. Не е никаква случайност и ничия завера и велика конспирация, че тези доклади са посветени на правосъдието, изначално те бяха посветени на тази работа. Понеже България в предприсъединителния период, Вие не сте спали, писали закони, ама не е достатъчно. Румъния например свърши работа, която се оказа по-убедителна от гледна точка на Европейската комисия. Докато ние тази работа си я спестихме и затова се оказахме в това положение, та до ден днешен. Ние сме под три мониторинга в момента и това, ако не си отговорим на въпроса защо е така… Ама не, има един кръг, то има едни проксита. Тези проксита влияят в Европа. Европа, милата, тя е тъпа и просто само нейният проблем е, че не слуша ДПС, а слуша едни други кръгове. Няма да стане да излезем от това блато с тези наративи, както Вие казвате. Те може да извършат някаква работа, но няма да помогнат на България да реши тези проблеми. И понеже си говорихме за Селинджър наскоро с Вас, един друг разказ ще Ви цитирам: „По-високо билото, майстори!“ (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“.)
Благодаря, уважаеми господин Иванов. Заповядайте за дуплика, господин Цонев.
Благодаря Ви, господин Председател. Отзад напред, има такава традиция при дупликите. Господин Иванов, тема за семинар е това, което се опитвате да ме запитате, но аз много ясно и категорично Ви казах, и това е мнение и мое, и на моята партия, че този кръг има реално влияние. Четете какво пише и в медиите, вижте кои хора са назначени. Сега ще ме карате да правя списък на хора, които произлизат от този кръг и са назначени в европейски регулатори, назначени са в европейски комисии на различни нива. Спомняте ли си онова лице, което писа доклада тук и беше представител на Европейската комисия? Да не цитирам имена. И наративът, че ДПС е в някакъв трагичен сценарий или някакъв трагичен образ, не е верен. ДПС каквото е направило, го защитава от първия ден до днес най-последователно – и за демокрацията, и за Конституцията, и за независимостта на всички органи в България. И понеже искате да си служим със заглавия на разкази, ще Ви кажа. Това, което искате, и това, което говорите, е по заглавието на един друг разказ – „Нещо като цвете, нещо като нож, нещо като нищо друго на света“. Това е Вашата политика и Вашето изказване. Господин Дренчев, правилно сте разбрали. Потвърждавам това, което казахте. Тези хора „приватизираха“ е точната дума общочовешките ценности, които всъщност са и евро-атлантическите ценности. Господин Дренчев, приватизираха ги за лична изгода, само и единствено за лична изгода. Казвам го тук от тази трибуна. И за да не бъда голословен, имам предвид Иво Прокопиев, имам предвид кръга „Капитал“, имам предвид част от NGO-тата, които са там, и така нататък. Много пъти сме го очертавали. Ясно и точно го казвам от тази трибуна: тези хора приватизираха евро-атлантическата идея, без да имат никаква заслуга за нея, за лична изгода. Тези хора нямат нищо общо с държавния интерес. Те дори не се интересуват от това какво е състоянието на народа. И към господин Славов. Моите уважения също, тъй като Вие изказахте уважение, да Ви върна комплимента. Аз казах за Съюза на съдиите, че тези хора си мислят, че може би са го овладели целия, така че не искам да засегна никой от честните съдии, нито от честните прокурори, защото сега би трябвало да Ви върна. А Вие, като говорите за прокуратурата, дали имате предвид честните прокурори, които работят там? Нямате, разбира се, така че да не се хващаме за думите. Прекрасно всички знаем, че когато се говори за някаква вина или за неизпълнени задължения, става въпрос за персонално посочване, а не за целия орган. А за Венецианската комисия колегата Хамид ми даде цитат. Няма да го чета, за да не губим време, тъй като и без това просрочвам времето. Само ще Ви кажа: и Венецианската комисия я ползвате като врата в полето. Знаете ли защо? Защото има препоръки на Венецианската комисия, за които си пипате ушите, да използвам този народен израз. Венецианската комисия няколко пъти Ви е казала, че трябва да се разреши агитацията и на майчин език. Няколко пъти, не веднъж! Нито веднъж не подкрепихте такова предложение. Нито веднъж.
Не е вярно.
Абсолютно вярно е. Абсолютно вярно е! Тук сме били сами ДПС по тази тема – сами с Венецианската комисия. (Ръкопляскания от ДПС.)
Благодаря, уважаеми господин Цонев. Има ли други изказвания? Лично обяснение – заповядайте, господин Славов.
Уважаеми господин Цонев, държа да отбележа съвсем отговорно – Четиридесет и петото народно събрание, когато по нощите приемахме промените в Изборния кодекс, „Демократична България“ подкрепи тези текстове, предложени от Вас, с много ясен аргумент, който с колегите направихме от трибуната, че това е европейски стандарт, че когато става въпрос за права на човека, компромиси не могат да се правят с принципите, независимо от цялата популистка и националистическа истерия, която се разгаря. Има протоколи и те могат да бъдат отворени. Когато става дума за принципи, компромиси не се правят, независимо от краткосрочните политически изгоди. Просто може да се провери това гласуване. (Реплика от народния представител Йордан Цонев. Ръкопляскания от „Демократична България“.)
Благодаря, уважаеми господин Славов. За изказване – господин Петров, имате думата.
Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители! На първо място, оценявам положителните изказвания и подкрепата, която изразиха от трибуната господин Чолаков, господин Рашков, господин Цонев. Мисля, че почти всичко бе изказано за нашия законопроект за промени в Закона за съдебната власт, най-вече в положителна насока. Така че бих желал да изкажа мнение и да засегна и Закона за съдебната власт, за Законопроекта, който е представен от Министерския съвет. Аз виждам три групи промени в този законопроект. На първо място, създаване на Етичен кодекс със съответната магистратска колегия, на второ място, противодействие и борба с корупцията чрез обучение, и третата група в него – отчети на завършилите дела. На първо място, задължението към съответната колегия за приемане в срок на Етичен кодекс – не желая да го коментирам от уважение към прокурорите и съдиите, както не бих искал да се коментира по-подобен начин Етичният кодекс на адвокатурата. По отношение на промените, касаещи, или поне целящи противодействие и борба с корупцията, държа да кажа, че поне според мен единствена адекватна форма на противодействие и борба с корупцията в съдебната система, която корупция в най-общия случай се наблюдава при решаване на едно дело в несправедлива посока поради незаконосъобразни подбуди, които най-често са финансови, местни или локални зависимости, държа да кажа, че такъв ефективен механизъм е само и единствено бърза проверка по текущи дела за незаконосъобразни действия или актове на съда. Сега такава се провежда, уважаеми и дами и господа, от типа – трима съдии от ВКС правят за три дни проверка по делото Иванчева и Петрова и познайте, установяват нарушение на съда. Сега гражданите, които ни гледат, се питат защо по едно дело с обществен интерес това е възможно – такава инцидентна проверка, а по моето дело, където аз си търся парите от някой, или е образувано наказателно производство срещу мен незаконосъобразно, не може такава инцидентна проверка да бъде извършена за три дни? Къде е разликата и защо се прилага различен аршин? Именно такива проверки показват, че не се нарушава независимостта на съда, нито пък на прокурора, и те помагат за ефективен контрол на актовете и действията на съда, преди да се извъртят две или три години инстанционен контрол, за съжаление. На следващо място, отчетите на завършилите дела в т. 18 на ал. 3, на чл. 54 от Закона за съдебната власт трябва да включват много важни статистики, които обаче не са залегнали поради една или друга причина в този законопроект като, на първо място, порочните съдебни практики, а не само инцидентни, тематични проверки на противоречиви съдебни практики. Гражданите искат правосъдие, което да е справедливо, съответно те настояват за мерки и за санкции, когато то не е справедливо и те не се интересуват какви инцидентни, тоест от дъжд на вятър, тематични проверки за противоречива съдебна практика може понякога да извърши Висшият съдебен съвет. Порочните съдебни практики включат, на първо място, порочните съдебни решения, които изцяло биват впоследствие отменяни и на горните инстанции, решенията по тъй наречено забавено правосъдие, които представляват неприключване на делата в законовите срокове и незаконосъобразните съдебни актове, които впоследствие водят до осъдителни за България решения в Европейския съд по правата на човека. Нищо от това не виждаме ние в този законопроект, така че ние ще се въздържим от подкрепа. Благодаря Ви.
Благодаря, уважаеми господин Петров. Има ли реплики към това изказване? Не виждам. Други изказвания има ли? Заповядайте, госпожо Йорданова.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Част от моето изказване по разбираеми причини ще обхване дебата и в следващата точка, но струва ми се за важно да отбележим сега, когато обсъждаме Законопроекта на колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, да посочим защо предложеното от тях решение за създаване на механизъм за разследване и на търсене на наказателна отговорност от главния прокурор не е ефективно в рамките на настоящата Конституция. Колеги, ние макар да говорим за разследване на главния прокурор и неговите заместници, всъщност трябва да решим цялостната проблематика за реализиране на наказателна отговорност в случаите, когато има съмнение за това, че главният прокурор или неговите заместници са извършили престъпление. Разследването е само малка част от това. Това е началото на процеса и част от събирането на доказателства, извършването на процесуални следствени дейности. Същината на проблема, колеги, е привличането като обвиняем, тоест привличането, повдигането и поддържането на наказателно обвинение по дела от общ характер. Това правомощие през цялото време от създаването на Конституцията на Република България принадлежи единствено и само на българската прокуратура. Затова кой точно ще извършва процесуално-следствените действия, кой точно ще извършва събирането на доказателства е важно и този въпрос трябва да бъде решен, но той не е достатъчен, за да гарантира ефективен, практически реализуем механизъм за търсене на наказателна отговорност от главния прокурор и неговите заместници в случай на престъпление. Защо ръководителят на Националната следствена служба, независимо от това как се казва тази длъжност, как се назначава, не решава този проблем? Защото по Конституция ръководителят на следствието зависи от прокурорската колегия, ерго зависи от главния прокурор. И не, колеги, проблемът не е в изменението през 2015 г., защото тогава щеше да зависи от целия Висш съдебен съвет – пак имаме същия проблем, а изменението през 2015 г. беше необходимо и за съжаление, не се случи по начин, по който да отговори на международните стандарти, защото съдиите трябваше да имат своята независимост да решават своите кадрови проблеми, защото това е стандартът, който гарантира независимост от съда. Това е грешка, която се надявам рано или късно народното представителство да има смелостта да поправи и да постигне европейските стандарти. Да, колега Цонев, много доклади казват това, че ние не постигаме европейския стандарт за независимост на съда, не защото определен кръг ги пише тези доклади, а защото този стандарт от присъединяването на Република България към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи преди 30 години – този стандарт от момента на присъединяване на Република България към Европейския съюз, е непроменен, един и същ, и ние, за съжаление, още не сме го постигнали. Благодаря. (Ръкопляскания „Демократична България“.)
Благодаря, уважаема госпожо Йорданова. Реплики има ли? Няма. Има двама записани за изказване – госпожа Нинова и господин Матеев. Заповядайте, госпожо Нинова.
Господин Председател, дами и господа народни представители! Ние ще гласуваме „за“ за Закона за съдебната власт, но може би трябва да го разглеждаме в общия контекст на следващите четири законопроекта по Наказателно-процесуалния кодекс, защото петте закона имат една обща цел – промени в съдебната система, които да доведат до бърз и справедлив процес. Различни са обаче пътищата, по които това да стане. В частност, разбира се, може би най-обсъжданата и важна тема е контролът върху главния прокурор, който трябва да бъде решен в крайна сметка. Толкова време, години и политически спорове са водени по този въпрос – да, трябва да има контрол върху действията на главния прокурор, който и да е той. Преплитат се в дебата политически тези, даже, да не кажа, и политически фиксации, с юридическа експертиза. В този смисъл бих се обърнала към колегите от „Продължаваме Промяната“, защото някой от тях каза: нас историята не ни интересува, искаме сега да решим проблема и не ни интересува как се е развивала съдебната система исторически. Не, уважаеми колеги, историята трябва да ни учи кога е било грешно, за да не го повтаряме, и кога е било добро, за да го доразвиваме. По отношение на мястото и ролята на следствието в годините са приемани решения – кое за добро, кое за зло, ролята и мястото на следствието са местени ту в изпълнителната, ту в съдебната власт. Предложението на колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ в този закон ние определяме като добро. Това Ви го казвам не само като депутат в момента, а като бивш следовател, който е водил реални разследвания. Работили сме с господин Рашков в следствието по едно и също време и напълно подкрепям това, което той каза. Трябва да уважим тази юридическа експертиза. Обръщам се към депутатите от „Продължаваме Промяната“, които продължават да оспорват Закона, въпреки че техният депутат и може би най-добре подготвен по тази тема – господин Рашков, им каза, че предложението е добро. Отделянето на Следствената служба като независим орган ще гарантира по-добрата работа, по-обективната, без зависимости и с реален резултат. Ето защо ние този закон ще го подкрепим. Искам да кажа, че и в другите предложения на следващите законопроекти – Наказателно-процесуалния кодекс и на „Демократична България“, и на Министерския съвет – „Продължаваме Промяната“ подкрепят този на Демократична, има рационални тестове. Има и такива, които са на границата на Конституцията, но има и рационални неща, които също трябва, ето в един такъв спокоен и по-скоро професионален, отколкото политически сблъсък, тон да обсъдим. Затова отсега заявявам, че ние ще подкрепим и тези законопроекти. Призоваваме всички между първо и второ четене – от всичките предложния, да намерим онова най-добро, най-работещо, което да доведе до справедливост за хората, до взаимен контрол, рационална работа на съдебната система и реални резултати от тази работа. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Благодаря, уважаема госпожо Нинова. Има ли реплики? За реплика ли, господин Матеев? (Реплика от народния представител Милен Матеев.) Заповядайте, господин Иванов. Първо господин Иванов за реплика и след това ще Ви дам на Вас думата.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Нинова, хубаво политическо изказване, но то се опита да извади малко нашето поведение в залата от контекста. От нашата парламентарна група основно аз изразих несъгласие по отношение на Законопроекта на ВЪЗРАЖДАНЕ и много ясно посочих защо. Моите аргументи са свързани с механизма за разследване на главния прокурор. Вие не казахте нищо от трибуната дали подкрепяте, или не механизма за разследване на главния прокурор такъв, какъвто е представен от Министерския съвет, независимо че не разглеждаме тази тема. Все пак има в Законопроекта на ВЪЗРАЖДАНЕ такива текстове и аз насочих вниманието на Народното събрание в тази посока, като казах, че механизмът, който се предлага от ВЪЗРАЖДАНЕ, не е добър. Ако не подкрепим този законопроект, то това е причината, защото за нас това е фундаментът на този законопроект, това е основната тема пред Народното събрание в момента. Обръщам внимание и на тези, които ни слушат в момента, че и колегите от БСП в Правната комисия бяха част от тези, които гласуваха забавянето на процеса по приемане или евентуално отхвърляне на представения от Министерския съвет законопроект, свързан с разследване на главния прокурор, и че всъщност евентуалното приемане или неприемане в момента на Законопроекта на ВЪЗРАЖДАНЕ е просто прах в очите на българските граждани – нищо друго. И аз апелирам, който има достойнство и почтеност в тази зала, да излезе и да го каже, защото нито този законопроект ще се приеме, нито този на Министерския съвет. „Продължаваме Промяната“ – категорично го заявявам – подкрепяме предложението както на „Демократична България“, така и на внесения от Министерския съвет механизъм за разследване на главния прокурор. Заявявали сме го многократно, заявявам го още веднъж и надявам се да остане трайно в съзнанието на всеки един колега и когато се изказва от тази трибуна, да не прави погрешни внушения. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
Благодаря, уважаеми господин Иванов. Има ли други реплики? Не виждам. Желаете ли дуплика? Заповядайте, госпожо Нинова.
Колеги, изглежда не сте чули последните думи, които казах. В законопроектите на Министерския съвет и на „Демократична България“ има рационални, работещи и добри текстове, затова на първо четене ще го подкрепим, въпреки критиката ни, че има и текстове, които са гранични по отношение на Конституцията. Тоест въпросът е дали не нарушаваме Конституцията, но такъв е законодателният процес в парламента. Ще ги подкрепим и тях на първо четене и призовахме между първо и второ да се намери разумен, колегиален и експертен, а не толкова политически разговор, защото видяхме, че тук вече започнаха да прехвърчат искри между единия, другия, кой на чий кръг е и така нататък. Ние сме свободни от такива зависимости. Никой, слава богу, досега поне не ни обвини, че сме от едните или от другите, така че гледаме обективно, но искаме да е професионално и да е отговорно към целта, която си поставихме – бърз и справедлив процес с реални резултати и в хората да се върне чувството за справедливост. Във всички законопроекти има добро – нека да ги подкрепим, на второ четене да ги обединим, да ги гласуваме текст по текст и да направим най-добрия избор на финала.
Благодаря, уважаема госпожо Нинова. Господин Матеев има думата, след него господин Карадайъ.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Колкото и да е трудно, ако успеем да изчистим шлаката на личните и политическите обиди, които се сипеха в тази зала, всъщност трябва да кажем, че в момента в тази зала се провежда един изключително важен и изключително закъснял дебат – дебатът за съдебната реформа. Аз всъщност съм много радостен, че този дебат не се провежда на някакво друго основание, а защото има внесени няколко законопроекта, които са стигнали най-после до пленарна зала, които предвиждат наистина осъществяването на съдебната реформа във вида, в който тя може да бъде извършена без, разбира се, това, което е предвидено за конституционни промени и това, което излиза извън рамките на Конституцията. Предложеният от ВЪЗРАЖДАНЕ законопроект, може би очакват колегите да го критикувам, но аз ще кажа – благодарим за това, че те предлагат този законопроект и са обмислили вариантите как да бъде реформирана съдебната система. Ако разделим този законопроект на две части, двете основни теми, които се коментират в него, са ¬– едната е предложението за изваждане на следствието от шапката на прокуратурата като независима институция в състава на съдебната власт и другото е механизмът за разследване на главния прокурор. Може много да се дебатира по това дали следствието трябва да функционира по този начин. И господин Чолаков, и господин Рашков ни запознаха с това как през годините всъщност на практика е функционирало следствието. Аз също намирам, че има огромен резон, вървейки изобщо към създаване на условия за независимост на всички магистрати в съдебната власт, да вървим и към независимост на следствието. Но веднага правя връзката с втората тема, която е в Законопроекта, предложен от колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ. Те, извеждайки следствието от шапката на прокуратурата и от подчинение на прокуратурата, ни казват, че то всъщност по този начин става толкова независимо, че може да разследва главния прокурор. Тук аз обаче не съм съгласен с това и имам своите притеснения относно това доколко ще бъде все пак независимо това следствие, тъй като процесуално в досъдебното производство то ще бъде зависимо от прокуратурата и от контрола на прокуратурата. Точно заради това другият механизъм, който се предлага – със съдия, който не участва в това досъдебно производство, никога не е участвал, не е бил следовател, който в момента примерно е заместник главен прокурор, да извършва това разследване на главния прокурор съответно на неговите заместници – за мен е по-добрият механизъм. И още един аргумент в тази насока. Този механизъм, предлаган в следващата точка, която ще разгледаме – с промените в НПК и най-вече всъщност в предложения от Министерския съвет, е минал през всички проверки на нашите европейски партньори. Минал е през проверките на Венецианската комисия – няма как да избегнем това да споменаваме Венецианската комисия, защото това е органът всъщност, който следи за спазване на правото във всички държави членки, минал е през проверката на Комитета на министрите към Съвета на Европа и отвсякъде всъщност този механизъм е получил своето одобрение. За жалост, проектът на ВЪЗРАЖДАНЕ и тяхното предложение не е извървяло този път. Та, като казвам колко съм доволен, че в момента в тази зала се провежда този дебат, всъщност трябва да кажа, че съм доволен и от това, че абсолютно всички политически партии най-накрая, въпреки многогодишната съпротива, всъщност признаваме, че съдебна реформа трябва да има и търсим начините, по които тя да се осъществи. И щях да бъда изключително радостен, ако тази съдебна реформа с тези законопроекти, които бяха предложени, можеше и ѝ беше даден шанс да се случи в това Народно събрание. Такъв шанс обаче не ѝ беше даден и аз не съм оптимист, че тя ще се случи и в следващото Народно събрание, защото всички, които се съпротивляваха през годините на тази съдебна реформа, всъщност лицемерно направиха така тя да не се случи в това Народно събрание. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
Благодаря, уважаеми господин Матеев. За реплика – господин Чолаков. Други реплики има ли? Не виждам. Имате думата.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господни Матеев, никой никога не е оспорвал, че трябва съдебна реформа и никой никога не е оспорвал, че трябва да се реши проблемът, произтичащ от делото „Колеви срещу България“. Аз не знам защо изобщо продължаваме да го внушаваме това, че има някой, който да смята, че няма да се реши. Естествено, че ще се реши. Въпросът винаги е бил как и досега общо взето, както виждате от историята, принципът е на пробите и грешките. Вие сега изглежда, Министерският съвет всъщност предлага да опитаме още една грешка, ние просто искаме да проведем разговора. Това обаче, което е въпросът ми към Вас. Вие казахте: много е закъснял този дебат. Законопроектът на Министерския съвет за първи път е внесен – в малко по-друг вариант – на 5 декември 2021 г. в началото на мандата на правителството Петков. Какво Ви попречи да го приемете? Защо не го приехте? (Реплики.) Не, не, не това е по следващата точка, тъй като казвате, че дебатът е закъснял. Нямаше да се случи този дебат, ако Вашето правителство и Вашето мнозинство в предишния парламент беше приело въпросния законопроект. Значи Вие изгубихте една година и един месец точно и непрекъснато обвинявате мен за това, че съм го забавил с една седмица. Извинявайте, но това е цинизъм! И аз Ви питам защо загубихте една година? Защо не направихте съдебната реформа – хайде да Ви попитам така – по Вашия модел? Защо?
Благодаря, уважаеми господин Чолаков. Заповядайте за дуплика, господин Матеев.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Чолаков! Явно не сте разбрали какво съм имал предвид с изказването си. Първо, не мисля че към Вас по някакъв начин съм отправил някакъв упрек. Второ, това което казах, че този диалог, изобщо този дебат е изключително закъснял, нямах предвид само последната една година, нямах предвид това Народно събрание. Имах предвид дебата през последните 10 години, защото предписанието на Европейския съд по правата на човека, препоръките, които ни дава за създаване на механизъм, което ни показва, че имаме дефицит в нашето законодателство относно разследването на главния прокурор и неговите заместници и изобщо висшестоящите магистрати е още от 2009 г. До ден днешен такъв механизъм не е приет и ние не сме отговорили всъщност на това изискване и на този дефицит в законодателството си. Това имах предвид като забавен дебат и той е забавен, защото през всичките тези години е имало съпротива да се случи тази съдебна реформа. А що се отнася до Законопроекта, за който говорите в следващата точка, той изобщо не е внасян по време на правителството на Кирил Петков. Той е изготвен от Министерството на правосъдието по време на кабинета Петков и не беше внесен в Народното събрание, защото беше изпратен за съгласуване на Венецианската комисия и след като се върна оттам, всъщност Министерският съвет приложи последните препоръки на Венецианската комисия и тогава беше внесен той. А всъщност, като говорим кой, кога, какво е внесъл и защо се е забавило, тогава ще попитам колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, след като в началото на октомври внесохте Вашия законопроект, още през декември можеше да поискате той да бъде разгледан в залата. Вие не направихте това. Това показва колко сте държали да се случи това, а в Правната комисия заедно с всички гласувахте да се отложи с още една седмица, за да не се случи в крайна сметка в рамките на този парламент. Благодаря Ви.
Благодаря, уважаеми господин Матеев. Думата има господин Карадайъ. Заповядайте, господин Карадайъ, за изказване.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, ние от „Движение за права и свободи“ ще подкрепим този законопроект. Персонално аз ще го подкрепя и ще кажа защо. Защото, воден от дупликата на господин Матеев, че всички направиха така, че реформа последните години да не се случва в България, аз само искам да Ви припомня, че миналата година – точно преди една година, ние от „Движение за права и свободи“ дадохме своя принос в опита да се случи така нужната реформа, като този законопроект за промяна в Конституцията го представихме на всяка една от парламентарните групи. Това беше точно преди една година. И защо го направихме? Защото основният дебат, който се водеше и тогава, а и сега, говори се за съдебна реформа, разбира се, персонални промени и кадруване в съдебната система. В нашия Проект за промени в Конституцията ние бяхме предвидили и бяхме разписали разследване на главния прокурор, разглеждахме ограничаване на правомощията на главния прокурор във връзка с надзора му за законност, предвиждахме разделение на Висшия съдебен съвет на две – съдийска и прокурорска част, като главният прокурор не участва в Съвета на прокурорите, което в крайна сметка според нас дава независимост на отделните прокурори. Сега в момента с предложения законопроект за промени в съдебната власт става въпрос за промени и в структурата на прокуратурата, както и господин Рашков отбеляза, извеждането на следствието като независим орган – следствието да излезе от прокуратурата, следствието да не е част от други структури, а да е самостоятелно и независимо като орган на съдебната власт. Тази идея заслужава сериозно внимание и ако е необходимо, да се доразвие и да се подобри с другите теми. Излизането на следствието от структурите на прокуратурата, тоест възстановяването на един ред, който е бил и преди това, но не от съдебната власт, може донякъде да даде възможност да се намери решение за разследване и на главния прокурор, решение различно от нашето предложение, което ние сме направили в Конституцията. Тук има други предложения във връзка с разследването на главния прокурор и може би всеки държи до някаква степен на своето предложение, обаче колегите се опитват да се позовават на препоръки на Венецианската комисия, на наши партньори – европейски и евро-атлантически. Само искам да отбележа, че нито Венецианската комисия, нито нашите партньори, евро-атлантическите ни партньори искат от нас да нарушаваме нашата Конституция, а в едно от становищата на Венецианската комисия се казва, че за да намерим легален начин за разследване на главния прокурор, ще бъде трудно без промяна на Конституцията. Тоест необходима е промяна на Конституцията. Ние преди една година представихме нашите идеи за промени в Конституцията. В тази връзка навсякъде говорехме за наши идеи и очаквахме в разговори и в диалог с всички парламентарни групи да направим така, че да внесем в Народното събрание Проект за промени в Конституцията, за да може легално и легитимно, без нарушаване на Конституцията, да решим този въпрос. Доколкото днес в дебата някои хора се опитаха по един или друг начин да правят определени внушения по адрес на „Движение за права и свободи“, и то по отношение на прокуратурата и главния прокурор, ние и преди сме критикували и прокуратурата, и главния прокурор персонално, а и продължаваме да ги критикуваме. Има някои конкретни теми, по които сме ги критикували. Например чадърите относно Иво Прокопиев и необжалването на техните дела пред по-горни инстанции неведнъж сме ги сочили като примери. До ден днешен ние не сме получили обяснение, защото сме го искали, дали е обичайна практика в прокуратурата, а и до днес нямаме такъв отговор. Ние имаме и сигнали до прокуратурата във връзка с изборите от миналата година и милиционерщината, на която бяхме свидетели, нахлуването на милицията по домовете на хората в неравностойно положение. Сигнализирахме прокуратурата и главния прокурор, и от тях получихме една статистика, а не разследване дали действията на милицията са законни, защото чухме и от Омбудсмана на Република България, че тези действия са незаконни. Повече от шест месеца, вече седем-осем месеца станаха от приемането на Закона за така наречените златни паспорти, където записахме всеки един конкретен случай да бъде разследван и ако има виновни лица, то на виновните лица да бъдат повдигнати обвинения. До ден днешен, тоест до вчера едва ли не от прокуратурата не видяхме нито действия, нито получихме резултат. Нещо повече, господин Кирил Петков беше министър в нарушение на Конституцията според Конституционния съд на Република България, но прокуратурата не направи нищо за разследване на декларираните неверни данни от господин Кирил Петков и едва ли не нищо не е станало, което пък е сигнал и знак за българските граждани – за едни декларирането на неверни данни е нищо, но за други представлява голям проблем. И ред други примери имаме, така че няма да ги изреждам всичките примери. Но за финал ще кажа – никой от нас не очаква да нарушаваме Конституцията на Република България. От нас се очаква да направим легитимни, легални действия, да си променим Конституцията, да си променим законите, но да направим така, че да има реално разследване на главния прокурор, независимо кой е той. И когато говорим за съдебни реформи, аз призовавам тук от тази трибуна да правим съдебна реформа, а не да разбираме персонални промени, а когато говорим за персонални промени, да назоваваме нещата с истинските им имена, защото от „Движение за права и свободи“ сме готови да говорим и по тази тема, и сме го заявявали неведнъж. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
Благодаря, уважаеми господин Карадайъ. Има ли реплики? Не виждам. Има ли други изказвания по законопроектите? Също не виждам. Закривам дебата. Подавам сигнал и след малко ще гласуваме двата законопроекта. Смятам да ги поставя на гласуване по реда на тяхното постъпване в Народното събрание, като първи е Законопроектът на Костадин Костадинов и група народни представители. Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 48-254-01-15, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители на 19 октомври 2022 г. Гласували 185 народни представители: за 117, против 20, въздържали се 48. Предложението е прието. Сега подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 48-202-01-11, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2022 г. Гласували 194 народни представители: за 166, против няма, въздържали се 28. Предложението е прието. За процедура, господин Петров, заповядайте.
Благодаря Ви, господин Председател. Тъй като Законопроектът за промени в Закона за съдебната власт на ВЪЗРАЖДАНЕ няма общ доклад с другия Законопроект за съдебната власт на Министерския съвет, а има свой отделен доклад, то бих желал да го подложите на гласуване и да направя процедура – срокът за предложения между първо и второ гласуване да бъде намален от 7 на 3 дни касателно за Законопроекта на ВЪЗРАЖДАНЕ за промени в Закона за съдебната власт. Пак казвам, същият има отделен доклад и няма общ доклад със Законопроекта за съдебната власт на Министерския съвет, и не е разглеждан заедно, държа да го отбележа, и това е основанието да искам да подложите на гласуване такава процедура. Благодаря Ви.
Аз се опасявам, господин Петров, че тези аргументи не са достатъчни, защото все пак двата законопроекта се гледаха заедно сега в Народното събрание и ми се струва, че би следвало да се изготви общ доклад и едва тогава да коментираме срока, но все пак, ако някой друг би се произнесъл по този въпрос. Заповядайте, господин Минчев, мисля, че не сме били в такава ситуация досега.
Благодаря, господин Председател. Моето произнасяне е изцяло във Ваша подкрепа и смятам, че сте прав. Действително има два приети законопроекта на първо гласуване и съгласно Правилника те трябва да се обединят в общ, след което, когато готовият общ законопроект бъде съобщен от председателя, тогава вече може да гласуваме и различен срок, а и от тогава тръгва срокът за предложения между първо и второ четене. Тогава може да бъде гласуван и различен от установения в Правилника – седмодневен, а иначе според мен процедурата на господин Петров е недопустима. Благодаря.
Благодаря, господин Минчев. Няма да подложа на гласуване така направената процедура, тъй като смятам, че би било прецедент. Разбира се, Правната комисия може да ускори работата и още утре да се опита да представи общ доклад. (Шум и реплики.) Просто казвам, че теоретично е възможно, така че още утре да гласуваме за това. С това изчерпваме тази точка. Преминаваме към точка трета от Програмата ни за днес, а именно: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС. Ще ги изброя кои са все пак. Вносители – Надежда Йорданова и група народни представители, внесен на 19 октомври 2022 г., Костадин Костадинов и група народни представители, внесен на 20 октомври 2022 г., Министерският съвет, внесен на 24 октомври 2022 г., Бойко Рашков и група народни представители, внесен на 30 ноември 2022 г., и Министерският съвет, внесен на 30 декември 2022 г. Започваме с Доклада на Комисията по правни въпроси.
Процедура по начина на водене!
Моля? Не Ви чувам просто. Заповядайте.
Уважаеми господин Председател, имам процедура по начина на водене. Сега беше обявена от председателя на Комисията по икономическа политика и иновации работна група в 14,30 ч. Тъй като работата на комисиите е производна на тази в пленарната зала, следва работата на комисиите да бъде синхронизирана с тази на пленарната зала. Законопроектът, който ще се обсъжда на работната група, е скандален, потенциално може да засегне всеки джоб на всеки един българин, и следва да бъде проведена тази работна група, когато няма пленарно заседание, така че, моля Ви, вземете отношение да не се проведе тази работна група сега. Благодаря.
Благодаря, господин Шопов. Аз предлагам… Заповядайте. То не е точно по начина на водене, но да чуем и Вас.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Правилникът на парламента позволява да има работни групи по време на пленарните заседания. Вижте в каква ситуация се намираме. Остават броени дни до края на работата на това Народно събрание и няма кога, така чу работна група ще има от 14,30 ч., уважаеми колеги – кой когато може да се включи в нея, да участва. Имаме 16 човека гости, които са дошли специално за тази работна група от всякакви асоциации. Така че ние сега не можем да им кажем, че парламентът в днешната си програма има 10 точки и ще работи до 12,00 ч. вечерта. Така че ограничения за провеждане на работни групи, уважаеми дами и господа, няма. Благодаря за вниманието.
Благодаря, господин Димитров. Аз, разбира се, като водещ заседанието не мога да наредя на някой дали да свика, или да не свика работна група. Така или иначе работните групи и техните решения трябва да минат след това през заседание на комисия, за да станат валиден документ за Народното събрание. Мисля, че би било логично, след като представим докладите на комисиите, да направим все пак почивка и по време на тази почивка да се проведе работната група. Това е моята препоръка. С това предлагам да преминем вече на Доклада на Комисията по правни въпроси. Заповядайте да представите Доклада. Аз не знам – целия доклад ли ще представите, Вие сте и водеща комисия, започвайте.
Благодаря Ви, господин Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 48-202-01-46, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2022 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 48-254-01-1, внесен от Надежда Георгиева Йорданова и група народни представители на 19 октомври 2022 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 48-254-01-17, внесен от Костадин Тодоров Костадинов и група народни представители на 20 октомври 2022 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 48-202-01-2, внесен от Министерски съвет на 24 октомври 2022 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 48-254-01-80, внесен от Бойко Илиев Рашков и група народни представители на 30 ноември 2022 г.; и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 48-254-01-15, внесен от Костадин Тодоров Костадинов и група народни представители на 19 октомври 2022 г. На свои заседания, проведени на 11 и 19 януари 2023 г., Комисията по правни въпроси обсъди и гласува Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 48-202-01-46, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2022 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 48-254-01-1, внесен от Надежда Георгиева Йорданова и група народни представители на 19 октомври 2022 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 48-254-01-17, внесен от Костадин Тодоров Костадинов и група народни представители на 20 октомври 2022 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 48-202-01-2, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2022 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 48-254-01-80, внесен от Бойко Илиев Рашков и група народни представители на 30 ноември 2022 г.; и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 48-254-01-15, внесен от Костадин Тодоров Костадинов и група народни представители на 19 октомври 2022 г. На заседанието, проведено на 11 януари 2023 г., присъстваха: от Висшия съдебен съвет – господин Боян Магдалинчев – представляващ, и членовете – госпожа Вероника Имова, госпожа Цветанка Пашкунова и господин Огнян Дамянов; от Прокуратурата на Република България – заместниците на главния прокурор – госпожа Даниела Машева, госпожа Красимира Филипова, госпожа Десислава Пиронева и господин Борислав Сарафов – заместник на главния прокурор и директор на Националната следствена служба; от Министерството на правосъдието – господин Крум Зарков – министър, господин Емил Дечев – заместник-министър, госпожа Мирослава Манолова – началник на политическия кабинет на министъра, госпожа Милена Коцева – директор на дирекция „Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека“, и госпожа Миряна Илчева –правителствен агент към дирекция „Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека“; от Министерството на вътрешните работи – господин Александър Стефанов – изпълняващ длъжността директор на дирекция „Правно-нормативна дейност“, и господин Петър Тошков – началник-отдел „Правно-нормативна дейност“; от Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – професор доктор Пламен Панайотов – от катедра „Наказателноправни науки“; от Висшия адвокатски съвет – господин Димитър Вълчев – член; от Камарата на следователите в България – господин Ясен Тодоров – член на Управителния съвет; от Асоциацията на прокурорите в България – господин Владимир Николов – председател, и госпожа Даниела Ангелова – заместник-председател; от Асоциация „Форум“ – госпожа Мария Карагьозова – председател и председател на Гражданския съвет към Висшия съдебен съвет; от Сдружение на администрацията в органите на съдебната власт – господин Александър Николов – председател; от Съюз на съдиите в България – господин Красимир Мазгалов – изпълнителен секретар и съдия в Софийския градски съд; от Българска съдийска асоциация – госпожа Росица Велкова – председател и съдия в Софийския районен съд; от Фондация за развитие на правосъдието – доцент Ива Пушкарова – председател; от Център за приложно-правни изследвания и практики – господин Божидар Янушев; от Сдружение за независима съдебната власт – господин Петър Бончовски; от Български институт по правни инициативи – госпожа Биляна Гяурова – директор, и господин Цветомир Тодоров – юрисконсулт; адвокат Елица Буенова; от Фондация „Български адвокати за правата на човека – господин Стоян Мадин – изпълнителен директор; от Инициатива „Правосъдие за всеки“ – господин Велислав Величков – председател; от Посолството на Република Австрия – господин Волфганг Тил – заместник-посланик; от Посолството на Кралство Испания – господин Мигел Ейне – консул; от Посолството на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия – господин Кристофър Кимбър – съветник, госпожа Виолета Ангелова – съветник, госпожа Калина Гайдарова и госпожа Ивон Цветкова – сътрудници по наказателноправни въпроси; от Посолството на Съединените американски щати – госпожа Марина Грейсън – политически секретар, господин Брайко Ташенов – политически специалист, и господин Александър Ганчев – съветник по правни въпроси към Департамента по правосъдие; от Посолството на Федерална Република Германия – господин Димитър Станишев – съветник, и от представителството на Европейската комисия в България – господин Мартин Панов – икономически съветник. Част от разглежданите законопроекти, предлагащи промени в Наказателно-процесуалния кодекс, представляват законодателни инициативи, включени в Националния план за възстановяване и устойчивост. В началото на заседанието господин Вежди Рашидов отправи приветствие към присъстващите на заседанието, като пожела ползотворна работа по пакета от законопроекти, касаещи съдебната власт, и призова народните представители към отговорно отношение към тези толкова важни за обществото и за цялата съдебна система промени. Председателят на Комисията по правни въпроси господин Радомир Чолаков също приветства народните представители и гостите, като акцентира върху сложността на политическата ситуация, при което, от една страна, се апелира горепосочените законопроекти да се гласуват максимално бързо, при което могат да се допуснат сериозни грешки. От друга страна, ако проектите бъдат подложени на едно по-задълбочено и по-дълго професионално обсъждане, както е редно и целесъобразно, има опасност на Народното събрание да бъде вменено, че умишлено бави изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост. Господин Чолаков отбеляза, че целият пакет законопроекти влиза за обсъждане сега, защото водещият Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 48-202-01-46, на Министерския съвет беше внесен в Народното събрание едва на 30 декември 2022 г. Законопроектът е разпределен на Комисията по правни въпроси на 3 януари 2023 г., а днешното заседание доказва, че Народното събрание и Комисията по правни въпроси без никакво отлагане го поставят в дневния ред и не могат да бъдат обвинявани, че бавят разглеждането му. След встъпленията думата беше дадена на вносителите за представяне на съответните законопроекти. Внесеният от Министерския съвет законопроект, № 48-202-01-46, беше представен от министъра на правосъдието господин Крум Зарков, който посочи, че основната цел на предлагания законопроект е повишаване ефективността на наказателното производство, защита в по-голяма степен правата на пострадалите от престъпления и регламентиране на ефективен механизъм за търсене на наказателна отговорност на главния прокурор и неговите заместници, както и подобряване на международната репутация на българската държава посредством съобразяване с препоръките на европейските партньори и мерките, заложени в Националния план за възстановяване и устойчивост, и тяхното успешно интегриране в националния правен ред, съобразено с националното правосъзнание и правна традиция. Господин Зарков отбеляза, че в Законопроекта са възприети препоръките на различни европейски партньори, включително препоръките на Венецианската комисия от 24 октомври 2022 г., предишни становища на Венецианската комисия, както и редица резолюции и решения на Комитета на министрите на Съвета на Европа, както и препоръките по Механизма за сътрудничество и проверка на Европейската комисия за необходимостта от въвеждане на ефективен и съобразен с действащата конституционна уредба модел за независимо разследване срещу главния прокурор и неговите заместници. Също така бе допълнено, че Службата за подкрепа на структурните реформи на Европейската комисия е изготвила през 2017 г. независим технически анализ на структурния и функционалния модел на прокуратурата и на нейната независимост и е направила конкретни препоръки във връзка с реформата на прокуратурата, сочещи необходимост от въвеждане в законодателството на „прозрачна процедура, в случай че в бъдеще главен прокурор бъде обвинен по време на мандата си в извършването на тежко престъпно деяние“. Министърът акцентира върху множеството препоръки и междинни резолюции на Комитета на министрите към Съвета на Европа, направени в рамките на продължаващия над 10 години процес по наблюдение на изпълнението на осъдителното решение по делото „Колеви срещу България“, както и на изразени становища на Европейската комисия за демокрация чрез право за необходимостта от въвеждане на съдебен контрол върху отказите за образуване на досъдебно производство и предприемане на мерки за намаляване на влиянието на главния прокурор в новия Висш съдебен съвет. Господин Зарков посочи, че първата основна част от предложенията в Законопроекта са свързани с въвеждане на допълнителни гаранции за защита на правата на пострадалите, като се усъвършенства и обособява уредбата на защитата на ощетеното юридическо лице. С цел борба с корупционни практики и осигуряване на благоприятна икономическа среда, се въвежда фигурата на лицето, направило съобщение за извършено престъпление, като субект в досъдебното производство макар и в ограничени хипотези – при липса на пострадал или негови наследници, или ощетено юридическо лице. С Проекта на закон се въвежда засилен съдебен контрол в началната фаза на процеса, с цел постигането на важна гаранция за ефективната защита на пострадалите от престъпления. Предвижда се на съдебен контрол да подлежат отказите за образуване на досъдебно производство за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, както и други, конкретно изброени престъпления, с извършването на които могат да се засегнат основни права по Конвенцията. Ограничението на хипотезите, при които се допуска такова обжалване, е направено с оглед избягване на риска да се претоварят първоинстанционните съдилища с дела на този етап. За съдебния контрол на постановлението за отказ са предвидени кратки срокове, както и възможност при новооткрити от прокурора или прокурор от по-горестоящата прокуратура обстоятелства отново да се образува досъдебно производство. Министърът на правосъдието добави, че Законопроектът предлага усъвършенстване на разпоредбите за отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство от прокурора и въвеждане на ясни правила за отмяна от главния прокурор в изрично изброените случаи в новосъздадения чл. 243а от НПК. Отбеляза се, че необходимостта от въвеждане на възможност за разделяне на делото в съдебна фаза произтича от осъдителни решения на Европейския съд. Господин Зарков отбеляза, че предложенията за промени в чл. 250 от НПК представляват връщане към отдавна утвърдено, но изоставено в българското наказателно производство решение съдът да прекратява наказателното производство, когато деянието, описано в обвинителния акт или в тъжбата, не съставлява престъпление. Със Законопроекта се въвеждат ясни гаранции, че материалите при досъдебното производство ще бъдат разгласявани при пълно съобразяване на презумпцията за невиновност, както и възможност за оповестяване на тази информация, когато е налице надделяващ обществен интерес и съдебен контрол с цел гарантиране на законосъобразно прилагане на тази процедура. Предлага се и съответно изменение в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, с което се регламентира възможността на засегнатото лице да търси обезщетение, когато е установено нарушение на презумпцията за невиновност по посочения ред. Предлагат се и промени в правната уредба на наказателните производства за престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия, като още една гаранция за охраняване на техните права при преследване и наказване на този немалък кръг деяния. Промените в разпоредбите на чл. 416 и 417 НПК предвиждат въвеждане на нови форми на съдебен контрол при изпълнение на наказанията, по-конкретно с цел избягване на нарушения на правото на свобода. Предложенията за допълнение на Наказателния кодекс са свързани с необходимостта да бъде криминализирано деянието „изтезание“ в съответствие с изискванията на Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Предвиждат се и по-тежко наказуеми състави на престъпленията убийство и телесни повреди, когато те са извършени по подбуди, свързани със сексуалната ориентация на пострадалия. Сексуалната ориентация се допълва като признак и в съставите на престъпленията против равенството на гражданите по чл. 162 и 163 от Наказателния кодекс. За осигуряване провеждането на независимо разследване срещу главния прокурор или негов заместник със Законопроекта се предлага в случаите, когато е налице законен повод по чл. 208 от НПК или в случаите на чл. 212, ал. 2 от НПК за започване на разследване срещу главния прокурор или негов заместник, материалите да се изпращат на ръководителя на наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС). Господин Зарков посочи, че след постъпването на материалите във ВКС образуваната преписка ще се разпределя незабавно на съдия, определен на случаен принцип между съдиите от Наказателната колегия на Върховния касационен съд и съдиите от наказателните отделения на апелативните и окръжните съдилища, с ранг съдия във Върховния касационен съд от списък, който се одобрява предварително от Общото събрание на наказателната колегия на Върховния касационен съд. Беше отбелязано, че съдиите ще се включват в този списък след изразено от тях писмено съгласие, като, за да се гарантира достатъчно опит в наказателната сфера, е предвидено в списъка да се включват съдии, които последните седем години преди включването им в списъка са работили като съдии по наказателни дела. Предлага се той да бъде назначен временно на длъжност прокурор във Върховната касационна прокуратура, за да се отговори на конституционното изискване наказателното преследване да се провежда от прокурор. В случай че в шестмесечен срок от законния повод по ал. 1 възникнат и други законни поводи за образуване на досъдебно производство срещу главния прокурор или случаи по чл. 212, ал. 2 от НПК е предвидено те да се разглеждат от прокурора по ал. 4, като, ако в този срок е отказано образуване на досъдебно производство, не са налице други законни поводи или е прекратено образуваното наказателно производство, след изтичането му се предвижда прокурорът по разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, да се възстановява на заеманата преди това длъжност като съдия. Със Законопроекта се предлага прокурорът по разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, да ръководи досъдебното производство и да участва в съдебното производство, като е предвидено срокът за изпълнение на функциите му на прокурор в случай на образувано досъдебно производство да не може да бъде повече от две години, а след изтичането на този срок той се възстановява на заеманата преди това длъжност като съдия. Създава се възможност в случаите, когато производството срещу главния прокурор или негов заместник продължи повече от две години наказателната колегия на Върховния касационен съд да определя, а прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет да следва да назначи друг прокурор по същия ред, като при наличие на данни за обстоятелства по чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията на Република България, които не съставляват престъпления, прокурорът по разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, ще изпраща събраните материали на министъра на правосъдието. Законопроектът предвижда постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство да може да се обжалва от заинтересованите лица в седемдневен срок пред Софийския градски съд, като съдът ще разглежда делото еднолично в закрито заседание не по-късно от един месец от постъпването на материалите и ще се произнася с определение по обосноваността и законосъобразността на постановлението за отказ да се образува досъдебно производство. Въвежда се изискване определението на Софийския градски съд, с което се потвърждава постановлението, да подлежи на обжалване в седемдневен срок от получаване на преписа пред Апелативен съд – София, като съдът ще се произнася в закрито заседание в седемдневен срок в състав от трима съдии с определение, което е окончателно. Що се отнася до контрола върху действията на прокурора по разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, с цел съобразяване с рамките на правомощията на прокуратурата, поставени от Конституцията, и осигуряване на вътрешноинстанционен контрол се въвежда още една фигура – на прокурора, осъществяващ контрол върху действията на прокурора по разследване. Тя се създава след привличане на главния прокурор като обвиняем и се конституира по начин, подобен на този на прокурора по разследване. Предвижда се за контролиращия прокурор да има поставени по-високи изисквания чрез съответни промени в Закона за съдебната власт, като съответно той се поставя и в по-висок йерархичен ранг – да може да се избере само измежду съдиите от наказателната колегия на Върховния касационен съд и се назначава за заместник на главния прокурор, осъществяващ само и единствено контрол върху действията на прокурора по разследване. Въвежда се срокът за изпълнение на функциите му да е две години, като след изтичането му той се възстановява на съдийската си длъжност. Решението на прокурорската колегия за назначаване на контролиращ прокурор е предвидено да се взима с не по-малко от шест гласа, каквото е мнозинството за назначаване на всички прокурори, отново с цел избягване на извънредност. Господин Зарков уточни, че предлаганите промени в Закона за съдебната власт са неразривно свързани и затова са в един общ законопроект. Той посочи, че промените в Закона за съдебната власт са свързани с институционално уреждане на избора и работата на този нов адхок прокурор. С промените на ЗСВ се въвежда изричното изискване Народното събрание да не избира като членове на Висшия съдебен съвет действащи магистрати с цел избягване на порочни междуинституционални връзки в изпълнение на дългогодишни препоръки на Комитета на министрите на Съвета на Европа и на Венецианската комисия с чл. 16 от Закона за съдебната власт. Беше отбелязано, че с тази промяна се цели предотвратяване на известно капсулиране или фактическа доминация на определени фигури във Висшия съдебен съвет. Предвидено е въвеждането на дългогодишната препоръка на Венецианската комисия, според която изборът и освобождаването на председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд да се осъществява с двойно мнозинство: не по-малко от 13 от членовете на Пленума на ВСС, обикновено мнозинство от 25-те членове и след това с мнозинство от членовете, избрани пряко от съдиите. Предлага се Решението на Пленума на Висшия съдебен съвет, с което се прави предложение до Президента на Републиката за назначаване и освобождаване на главния прокурор да се приема с мнозинство не по-малко от 13 гласа, тоест намаляване на изискуемото в момента мнозинство от 17 гласа. В заключение, министърът на правосъдието отбеляза важността от приемането на Законопроекта, като посочи, че при приемането му от Република България в международен план ще бъде свалено „петно“, а за българските граждани ще стане ясно, че никой не е над закона. От името на вносителя госпожа Надежда Йорданова представи Законопроект № 48-254-01-1, като посочи, че той засяга същите въпроси като предходния законопроект, с вносител Министерски съвет, и отбеляза, че осъдителните решения на Европейския съд по правата на човека срещу България – по-нататък ЕСПЧ и Съда, които констатират неефективно разследване, към 2022 г. вече са над 70. Беше уточнено, че проблемите, които те разкриват, са обобщени в две големи групи: „Великова срещу България“ и „Колеви срещу България“. Госпожа Йорданова подчерта, че съдът е установил, че извършителите на престъплението или изобщо не са били подведени под наказателна отговорност, или, макар и подведени под отговорност, са получили минимално наказание, или са останали ненаказани, като темата по привеждането в изпълнение на решението „Колеви“ чрез законодателството е обект на дългогодишен дебат. Госпожа Йорданова добави, че Република България е обект на три мониторингови механизъма – на механизма за сътрудничество и взаимопомощ на Европейската комисия, на хоризонталния механизъм за върховенството на правото и на мониторинг от Съвета на Европа, като това е белег, по който нашите партньори ни преценяват за следващите етапи на европейската интеграция, особено по темата Шенген. Народният представител допълни, че решаването на дългогодишните проблеми относно създаването на механизъм за независимо разследване на главния прокурор и на неговите заместници, намаляването на фактическото влияние на главния прокурор върху съдебната власт и усъвършенстване на досъдебното производство са изключително важни, за да се отбележи напредък по тези механизми. Беше отбелязано, че предвид възможността в производството да не се установи наличието на данни за извършено престъпление и наказателното производство и досъдебното производство в тази фаза да приключи, е същевременно възможно обаче в хода на същото това производство да бъдат събрани доказателства, че са извършени други нарушения, които да ангажират друга отговорност – било на главния прокурор, било на неговите заместници, и затова в настоящия законопроект е предвиден механизъм, по който така нареченият разследващ адхок прокурор да сезира компетентните органи, които могат да инициират друга юридическа процедура, съответно Висшия съдебен съвет, съответно министъра на правосъдието. Предлага се изменение в чл. 145 от Закона за съдебната власт да синхронизира кръга от правомощията на прокуратурата, така както е предвиден в конституционния им обхват, както и съответно в чл. 147 от него да се създадат допълнителни гаранции в случаите при командироване. Госпожа Йорданова отбеляза, че има поредица от доклади и от наблюдения, в които се посочва, че институтът на командироването, така както е уреден в Закона за съдебната власт, има нужда от подобрение, за да не се използва като инструмент за влияние върху независимостта на преценката на съответния магистрат. В заключение, тя заяви, че според нея това са важни гаранции, за да имат гражданите спокойствие, че правосъдието се развива при всички гаранции за независимост на магистратите, които вземат решенията на съответния етап от развитието на процеса. Законопроект № 48-254-01-17 беше представен от госпожа Цвета Рангелова, която посочи, че с него се цели постигане на един по-обективен, бърз наказателен процес в неговата досъдебна фаза на производството. Тя допълни, че се разширява в максимален обем правото на обвиняемия да обжалва повечето прокурорски актове в досъдебната фаза – например постановлението, с което се отказва събиране на доказателства в досъдебната фаза на процеса, като това гарантира в пълен обем правото на защита на обвиняемите. Народният представител добави, че се търси бързина в разследването, като се разширяват правомощията на разследващите полицаи в посока те да имат по-голяма оперативна самостоятелност по отношение преценката, внасяне на искания за претърсвания и изземвания, както и за прилагане на специални разузнавателни средства, без да се отнема съществуващата възможност и на наблюдаващия прокурор. Създава се възможност при условията на чл. 212 от Наказателно-процесуалния кодекс разследващите полицаи да могат да започват, да преценяват започването и образуването на досъдебно производство, като се запазва и задължението им те незабавно да сигнализират за това наблюдаващия прокурор. Законопроект № 48-202-01-2 с вносител Министерският съвет беше представен от министър Зарков, който посочи, че с транспонирането на Директива (ЕС) 2016/800 се въвеждат общи минимални правила относно защитата на процесуалните права на децата, заподозрени или обвиняеми в наказателното производство. Беше отбелязано, че за неизпълнение на задължението за въвеждане на Директивата е образувана процедура за нарушение срещу Република България. Целта на Законопроекта е създаването на правила и специални мерки за децата и уязвимите лица, за да се гарантира, че те могат да участват ефективно в наказателното производство и могат да се ползват от правото си на справедлив съдебен процес в същата степен, както другите обвиняеми. В обхвата на Директива (ЕС) 2016/800 попадат лицата, които преди да навършат 18 години са станали заподозрени или обвиняеми в извършването на престъпление, независимо от възрастта им до окончателното приключване на наказателното производство. С предложените промени се създават изрични правила за определяне на възрастта на непълнолетните заподозрени или обвиняеми и се предлага презумпция при съмнение за възрастта, че свидетелят е на възможно най-ниска възраст, като се допуска и извършването на медицинска експертиза за установяване на възрастта. Предвижда след предявяване на постановлението за привличане органът на досъдебното производство да изисква от инспектор при детска педагогическа стая изготвянето на характеристика за установяване на емоционална и социална зрялост, икономическо положение, социална и семейна среда, уязвимост, предходни противоправни прояви и рискови фактори. В допълнение към правата на непълнолетния обвиняем се урежда възможността родител, попечител или лице, което по закон полага грижи за него, да получи пълна информация за правата на непълнолетния в наказателния процес, както и правото непълнолетният да бъде придружаван в съдебните заседания от родител, попечител или от лице, което по закон полага грижи за него. Предвижда се задължението за установяване на личностните особености на детето, както и правото на ограничаване разпространяването на информация за качеството му на обвиняем. Законопроектът въвежда задължението за извършване на медицински преглед за оценка на общото физическо и психическо състояние на непълнолетния обвиняем веднага след задържането му и с оглед неговата защита се предлага при провеждането на разпит да се изготвя звукозапис и видеозапис, когато е налице обвинение за престъпление, за което се предвижда наказание, не по-малко от десет години лишаване от свобода, или друго по-тежко наказание. Предвижда се също задържането на дете да се използва като крайна мярка, като при налагането на мярка за неотклонение задържане под стража задържането не може да продължи повече от пет месеца при обвинение за тежко умишлено престъпление и повече от една година, когато се предвижда наказание, не по-малко от петнадесет години лишаване от свобода, или друго по-тежко наказание. Във всички останали случаи се предлага продължителността на задържането под стража в досъдебното производство да не може да продължи повече от два месеца. Законопроектът предвижда делата, по които обвиняемият е непълнолетен, да се разследват, разглеждат и решават с предимство и въвежда принципното положение непълнолетните обвиняеми да бъдат съдени при закрити врата. Предлага се при разглеждането на дело срещу дете задължително да се призовава негов родител или попечител, или друго лице, което по закон полага грижи за него, като се урежда и изискването за специална подготовка на съдиите и прокурорите в областта на правата на детето. С въвеждането на Директива 2012/29/ЕС се установяват минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления. Господин Зарков отбеляза, че за неизпълнение на задължението за пълно въвеждане на Директивата е образувана процедура за нарушение срещу Република България. Целта на предложените изменения е осигуряването на подходящи мерки за защита на пострадалите, които да доведат до намаляване на риска от вторично и повторно виктимизиране, сплашване и отмъщение от страна на извършителя, както и обезпечаването на адекватна подкрепа, съобразена с нуждите на пострадалия и неговите близки. Към процесуалните права на пострадалите се добавя правото да бъдат придружавани от лице по техен избор и се предлага ограничаване на провеждането на повторен или допълнителен разпит на пострадалия като свидетел, с което се цели намаляване на стреса на пострадалия. Предвижда се също задължението за получаване на писмен превод на постановлението за отказ от образуване на наказателно производство, когато пострадалият не владее български език. За целите на осигуряването на максимално равнище на защита на пострадалите разпитът може да се проведе в съобразено със специфичните нужди на пострадалия помещение, в присъствието на педагог или психолог и от един и същ разследващ орган при повторен разпит. Предвижда се в случаите на домашно насилие или на престъпление против половата неприкосновеност разпитът да се извърши от лице от същия пол. За да се гарантира навременното прилагане на специални мерки за закрила на пострадалите от престъпления, се въвежда извършването на индивидуална оценка, която да определи физическото и психическото състояние на пострадалия в резултат на претърпяното престъпление и да установи наличието на специфични нужди от защита. Предлага се процедурата за извършване на индивидуална оценка на пострадалите и установяването наличието на специфични нужди за защита да се извърши от органите на Министерството на вътрешните работи на основата на обективни критерии, уредени в конкретна процедура в Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления. В съответствие с Директивата се осигурява възможност членовете на семейството на пострадалия, претърпели имуществени и неимуществени вреди от престъпления от общ характер, също да получат подпомагане. Във връзка с въвеждането на изцяло нови нормативни режими и необходимостта от подготовка и обучение на магистратите в областта на правата на детето се предлага отлагане на влизането в сила на Законопроекта с три месеца след обнародването му в „Държавен вестник“. От името на вносителя Законопроект № 48-254-01-80 беше представен от госпожа Рена Стефанова, която посочи, че с него се цели намаляване на формализма в наказателния процес и по-конкретно формализмът в досъдебното производство що се отнася до опосредяващата роля на прокуратурата тогава, когато тя не е необходима за неговата законосъобразност и бързина за протичане. С предлаганите изменения в чл. 158, ал. 3 и 4, чл. 161, ал. 1 и 2 и чл. 165, ал. 2 и 3 от Наказателно-процесуалния кодекс се предоставя възможност на разследващите органи да могат да внасят искане за освидетелстване, за разрешение за претърсване и изземване пред първоинстанционния съд, както и да представят за одобрение от съда на протокола за извършеното действие в условията на неотложност, като според вносителите по този начин би се постигнала процесуална бързина и икономия, както и би се намалил формализмът в наказателния процес. Със Законопроекта е предложено изменение и на разпоредбата на чл. 173, ал. 5 от Наказателно-процесуалния кодекс, с което да се разшири възможността за използване на специални разузнавателни средства спрямо свидетел, дал съгласието си за това, за всички тежки умишлени престъпления, посочени в чл. 172, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс. Посредством направените предложения за изменения би се постигнала по-голяма ефективност и своевременност в противодействието на тежките умишлени престъпления, като би се осигурила възможност за използване и на този способ за доказване при разследването им, тоест прилагане на всички регламентирани в Наказателно-процесуалния кодекс способи за събиране на доказателства по отношение на всички тежки умишлени престъпления, посочени в чл. 172, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс. Промените в чл. 194, ал. 1, т. 2 предвиждат възможност разследващите полицаи да провеждат досъдебни производства срещу магистрати. Предлага се и отпадане на измененията от 2018 г., въведени с чл. 194, ал. 1, т. 2а от Наказателно-процесуалния кодекс поради липсата на ефективни резултати.“
Госпожо Анисова, понеже доста дълго четете, искате ли някой друг от Комисията да Ви смени вече? Извинете, че Ви прекъснах на средата на изречението.
Да, благодаря.
Дълъг доклад сте направили.
Благодаря, господин Председател. „Госпожа Стефанова допълни, че с промените в чл. 212 от Наказателно-процесуалния кодекс се цели постигане на процесуална икономия и ефективност. Когато разследващият орган установи, че са налице законен повод и достатъчно данни за образуване на досъдебно производство, когато може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление, би следвало същият да може да започне досъдебно производство, а не това да е поставено в зависимост от наличието на неотложност. Предвижда се незабавно уведомяване на прокурора и изпращане на акта за образуване на досъдебно производство с цел същия да упражнява своите функции от първоначалния момент на образуване. С предложените изменения в чл. 219, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс ще се създаде възможност разследващият орган да привлече дадено лице като обвиняем, когато се съберат достатъчно доказателства за виновността му в извършване на престъпление от общ характер и не са налице някои от основанията за прекратяване на наказателното производство, със съставяне на съответно постановление. В Заключителните разпоредби на Законопроекта са предложени изменения в Закона за специалните разузнавателни средства. С тях аналогично на предложеното изменение в чл. 173, ал. 5 от Наказателно-процесуалния кодекс се разширява възможността за използване на специални разузнавателни средства спрямо свидетел, дал съгласието си за това за всички тежки умишлени престъпления, посочени в чл. 3, ал. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства. С направените предложения за изменения би се постигнала по-голяма ефективност и своевременност в противодействието на тежките умишлени престъпления. По разглежданите законопроекти са постъпили и подробни писмени становища от Прокуратурата на Република България, Пленума на Висшия съдебен съвет, Върховния касационен съд, Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи, Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, Омбудсмана на Република България, Националната мрежа за децата, Български център за нестопанско право, УНИЦЕФ, адвокат Елица Буенова и фондация „Български адвокати за правата на човека“. След представянето на вносителите думата беше дадена на гостите на заседанието. Професор Пламен Панайотов изрази становище, че професионалният подход за промени в наказателното законодателство предполага не да се търси обикновено мнозинство, а поне квалифицирано, относно промените, които се предлагат. Той очерта два варианта за предоставяне на експертна помощ от страна на академичната общност, в зависимост от наличието на съответната политическа воля. Според него първият е, когато има политическо съзнание, че съществува проблем в наказателното законодателство и се възлага на експертна група да предложи решаването му. При втория подход се предполага наличието на колективна политическа воля на мнозинство в Народното събрание както за проблемите, така и за начина за тяхното решаване. Професор Панайотов подчерта, че при липса на яснота за кой от проектите би се сформирало необходимото мнозинство, ролята на една експертна група би била в три насоки: да се провери дали предложеното решение противоречи на Конституцията; дали противоречи на правото на Европейския съюз и на международното право; и тъй като се предлагат промени в кодифицирано законодателство – експертизата да стигне до извод дали предлаганите промени са съвместими и кохерентни с действащите разпоредби на наказателното законодателство. Професор Панайотов декларира принципната си готовност да помогне с експертиза – своята и на своите колеги от катедрата по наказателноправни науки на Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ – при работата върху законопроектите, ако такава помощ бъде потърсена от страна на Народното събрание. Представляващият Висшия съдебен съвет – господин Боян Магдалинчев, акцентира върху изразени становища на Комисията по правни въпроси към Висшия съдебен съвет и на Пленума на Висшия съдебен съвет за наличието на дискриминационни разпоредби в Законопроект № 48-202-01-46 с вносител Министерския съвет и Законопроект № 48-254-01-1 с вносители Надежда Йорданова и група народни представители относно предложението за промени в чл. 16, ал. 3 от Закона за съдебната власт, където се предвижда членовете от парламентарната квота на Висшия съдебен съвет да не се избират сред действащи прокурори и следователи. В хода на обществения дебат господин Магдалинчев цитира и Решение на Конституционния съд № 3 от 3 април 1992 г. по конституционно дело № 30/1991 г. по искане за обявяване на противоконституционност на Закона за изменение и допълнение на Закона за Висшия съдебен съвет или отделни негови разпоредби относно отмяната на разпоредбата по § 1 от Закона за изменение и допълнение на Закона за Висшия съдебен съвет, на чл. 2, ал. 4 от тогава действащия Закон за Висшия съдебен съвет, където изрично е било заложено изискването в състава на Висшия съдебен съвет да не се включват действащи адвокати за членове на Висшия съдебен съвет, съответно Конституционният съд. Много категорично се е произнесъл по този въпрос, като изрично е постановил, че тази разпоредба е в нарушение на Конституцията. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Конституцията на Република България за членове на Висшия съдебен съвет се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко 15-годишен юридически стаж. Тоест конституционният текст установява само тези две изисквания относно избираемост във Висшия съдебен съвет. Понятието „юристи“, употребено в посочения текст, обхваща всички юристи, включително и действащите адвокати. Конституцията не предвижда други ограничения относно избираемостта. Не може със закон да се въвеждат ограничения по тесен профилиран белег на юридическата професия. За членове на Висшия съдебен съвет могат да бъдат избирани съдии, прокурори, следователи, юрисконсулти, адвокати, научни дейци и други юристи, включително и пенсионираните. Господин Магдалинчев отбеляза, че за разлика от това, в така предлаганите текстове в двата настоящи законопроекта се въвежда ограничение по отношение на магистратите – в първия законопроект, по отношение на действащите следователи и прокурори, а във втория – в това число за всички действащи магистрати. По време на публичното обсъждане господин Магдалинчев открои проблем и в разпоредбата на чл. 413в от Наказателно-процесуалния кодекс в Законопроект № 48-202-01-46, като проблемът е липсата на разписани правила при определянето на разследващите органи по дела за престъпления, извършени от главния прокурор, от министъра на вътрешните работи и от министъра на финансите, което в крайна сметка води до непредвидимост. Госпожа Цветинка Пашкунова посочи основните резерви на Висшия съдебен съвет по три основни пункта, свързани със съдебния контрол върху отказите, механизма за разследване на главния прокурор и състава на Висшия съдебен съвет по отношение на ограниченията, които се въвеждат за парламентарната квота, като подчерта изключителната важност на тези законопроекти във връзка със съдебната реформа, очакванията на обществото за изпълнение по делата „Великова срещу България“ и „Колеви срещу България“, предизвикателствата относно отправените препоръки по механизма за сътрудничество и подкрепа, залегнали в Националния план за възстановяване и устойчивост. Въпреки всичко горепосочено, тя допълни, че съдебната реформа и предлаганите промени следва да бъдат реализирани при спазване на Основния закон и практиката на Конституционния съд при съобразяване с българските национални традиции по отношение на законотворчество, по отношение прилагане на правото и по отношение на правораздаване, както и на основните принципи, върху които се гради наказателния процес. Госпожа Пашкунова изрази удовлетвореност от съвпадението на посочените правни и фактически резерви в становищата на Върховния касационен съд и на Пленума на Висшия съдебен съвет, като изтъкна проблемите, до които ще доведе въвеждането на съдебен контрол над образуването на досъдебното производство. Беше отбелязано, че според членовете на Висшия съдебен съвет е недопустимо той да се разпростира над една извънпроцесуална дейност, като се постави въпросът дали контрол от съда ще е конституционосъобразен. Изразени бяха опасения, че от една страна, не се предвижда да е за всички престъпления, а от друга страна, възможността съдът да дава задължителни указания на прокурора, който е отказал да образува досъдебно производство, се постави въпрос дали не представлява намеса в преценката му и дали не влиза в колизия с чл. 127 от Конституцията, който урежда правомощията на прокурора, който е господар в досъдебната фаза на производството. Тя подчерта, че ще се стигне до прекомерно натоварване на съдиите, тъй като годишно има 120 000 отказа за образуване на досъдебно производство. Госпожа Пашкунова наблегна, че произнасянето на съда по отказа, може да е основание за отвод и може да се стигне до невъзможност за формиране на състави, които да разглеждат делата по същество. Госпожа Вероника Имова посочи, че със Законопроекта с вносител Министерския съвет, № 48-202-01-46, се нарушават основни принципи на правовата държава. Тя изтъкна, че разследването на главния прокурор ще се извършва от разследващи полицаи, а не от следователи, въпреки че последните са магистрати и има гаранция за тяхната независимост. Госпожа Имова се позова и на задължителната тълкувателна дейност на Конституционния съд, който в едно тълкувателно решение и в друго решение, в което той прогласи за противоконституционни фигури, които бяха въведени в законодателството за разследване на главния прокурор, а именно Решение № 11 по дело № 15 от 2019 г. и Решение № 7 по дело № 4 от 2020 г., в които недвусмислено беше посочено, че такива подобни фигури, които следва да извършват процедура по разследване на главния прокурор и негови заместници, би трябвало да бъдат тяхната функция, тяхното място в йерархията на прокурорската институция и следва да бъде съобразено с конституционните разпоредби. Тя изрази опасения, че предлаганите фигури в Законопроекта с вносител Министерския съвет като че ли придават извънреден характер на това разследване, защото, ако се види механизмът, по който те се избират, то този механизъм е различен от механизма, съгласно който се избират и назначават магистратите по общите правила. Госпожа Имова приветства промените, които касаят правата на пострадалите, разширяване кръга възможността юридическите лица да бъдат конституирани още в досъдебната фаза като пострадали от престъпления с целия кръг права, които имат и физическите лица като пострадали, както и създаване на рамки на преценката на прокуратурата в кои случаи би могла легитимно да разгласява доказателства от досъдебното производство. Господин Огнян Дамянов възрази срещу вмененото задължение пленумът на Висшия съдебен съвет да отстрани председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор до приключване на воденото срещу тях наказателно производство. Той посочи, че приключването на наказателното производство не е обвързано със срок и образуването на наказателно производство може да доведе до невъзможност на висшите магистрати да изпълнят мандата, за които са избрани. Господин Дамянов изрази сериозни резерви относно предложенията за връщане на правилата за командироване, за въвеждането на двойни мнозинства и за освобождаването на председателите на върховните съдилища. Беше коментирана и съществуващата зависимост на разследващите полицаи, както и предложението за членове на ВСС от парламентарната квота да не се избират магистрати. В тази връзка господин Дамянов призова Народното събрание да избере членове на ВСС, като припомни, че има висяща процедура за избор – вече са избрани членовете от професионалната квота и ако правилата се променят, преди да бъдат избрани членовете от парламентарната квота, ще се стигне до недопустима промяна в хода на висяща процедура за избор, която би я поставило под сериозно съмнение. Беше споменато, че не бива да се изключва наличието на пасивна съпротива у част от съдебната власт срещу така предлаганите изменения, ако те бъдат приети. Господин Дамянов постави въпроса защо главният прокурор да не може да бъде разследван от прокурор от Върховната касационна прокуратура, след като този прокурор няма къде да израсне кадрово повече? Той привлече вниманието върху факта, че кадровото развитие на един прокурор от ВКП не зависи от главния прокурор, като единственото, което главният прокурор може, е да го командирова или да го предложи за дисциплинарно наказание. Господин Дамянов направи предложение чисто и просто да се регламентира, че прокурорът от ВКП, разследващ главния прокурор, не може да бъде командирован и да бъде предлаган за дисциплинарно наказание, с което въпросът за разследването на главния прокурор би намерил един просто и напълно конституционосъобразен нормативен отговор. Господин Борислав Сарафов посочи, че ако промените бъдат приети в този вид, Прокуратурата на Република България ще сезира Конституционния съд, тъй като смята, че голяма част от разпоредбите са крайно противоконституционни. Господин Сарафов допълни, че според Законопроекта срещу главния прокурор може да се започне разследване само по сигнал, който представлява законен повод, но няма изискване сигналът да съдържа достатъчно данни за извършено престъпление. Той изрази опасения относно предложението разследващи полицаи да разследват главния прокурор, като тяхното определяне не се предвижда да става на случаен принцип, а да бъдат посочвани от министъра на вътрешните работи. Господин Сарафов допълни, че МВР е политически орган и се управлява от конкретен министър, който винаги е политическа фигура. Като главният прокурор да се разследва от разследващ полицай, посочен от министъра, е пряк път към политическа репресия. Господин Сарафов уточни, че делото „Колеви срещу България“ е от 2009 г., като условията в прокуратурата и в държавата от тогава досега коренно са се променили и главният прокурор далеч не е безотчетен и безотговорен. Припомни се и Решението на Конституционния съд от 2021 г., според което всеки обвинител може да разследва главния прокурор. Господин Сарафов посочи, че рамката, в която трябва да се търси механизма за разследване на главния прокурор, е зададена именно в Решението на Конституционния съд по дело № 4/2021 г. Беше добавено, че главният прокурор не правораздава, а за да бъдат дадени гаранции за справедлив съд и процес, акцентът трябва да бъде потърсен и поставен другаде. По-нататък той отбеляза наличието на формализъм в наказателния процес и за пореден път постави въпроса за съществуването на фигурата на поемното лице. Господин Сарафов заключи, че предложените законодателни промени излизат извън конституционната рамка, определена от решенията на Конституционния съд на Република България и не ги подкрепя. В хода на публичното обсъждане заместникът на главния прокурор госпожа Красимира Филипова представи възраженията на прокуратурата по отношение на предложените изменения в устройството и дейността на следствените органи в Република България, разследването на главния прокурор, реализирането на дисциплинарната отговорност на членовете по право на Висшия съдебен съвет, както и относно автоматичното отстраняване от длъжност при образувано дисциплинарно или наказателно производство. Госпожа Филипова посочи, че предложението за превръщането на директора на Национална следствена служба в прокурор по разследването на главния прокурор е конституционно недопустимо, тъй като функциите на прокурор може да се осъществяват само от лице, което заема длъжността „прокурор“, и отбеляза, че настоящата уредба на следствените органи е съобразена с изискванията на Конституцията на Република България. Госпожа Филипова възрази и срещу предложенията за промени в изискванията към изборните членове на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота, като отбеляза, че изискванията са ограничаващи и дискриминационни. Тя допълни, че от Прокуратурата на Република България категорично смятат, че така създадените механизми за разследване на главния прокурор няма да отговорят на решенията на Европейския съд по правата на човека и на становищата на Венецианската комисия. От името на Висшия адвокатски съвет Димитър Вълчев изрази принципна подкрепа за процедурата за разследване на главния прокурор, но възрази срещу това магистрати да бъдат разследвани от разследващи полицаи, като отново беше спомената тяхната зависимост от изпълнителната власт. Той подкрепи предложението в Законопроект № 48-254-01-80 разследващите полицаи да извършват не само в случаите на неотложност действия по разследването без предварителното одобрение или възлагане на прокурора, но изрази несъгласие разследващите полицаи сами да искат разрешение за използване на специални разузнавателни средства (СРС) от съда. Господин Вълчев припомни, че прилагането на СРС предполага навлизане в защитената от Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека сфера на личен живот и намесата в нея следва да се извършва в изключителни случаи и от ограничен брой органи, поради която причина не може и не следва да се изразява подкрепа за такова предложение. От Висшия адвокатски съвет не подкрепят предлаганите изменения на чл. 194 от НПК относно органите, които могат да разследват магистрати. Господин Вълчев изрази резерви към предложението за отстраняване на главния прокурор и на председателите на върховните съдилища до приключване на воденото срещу тях наказателно производство, като уточни, че това ще доведе до злоупотреба с право, което Висшият адвокатски съвет не може да подкрепи. Относно съдебния контрол над отказите за образуване на досъдебни производства адвокат Вълчев посочи, че той се подкрепя от Висшия адвокатски съвет, но следва да се намери баланс, за да не се стигне до задръстване и блокаж от дела, като отбеляза, че Законопроектът, предложен от госпожа Йорданова и група народни представители, е намерил по-обран подход с оглед предложените критерии по определен вид престъпления, поради което подкрепят него, а не проекта на Министерския съвет в тази му част. Господин Вълчев отправи препоръка относно § 23, чл. 411г от НПК на Законопроекта на Министерския съвет за избора на прокурор, който да контролира прокурора, който разследва главния прокурор. Предвидено е този контролиращ прокурор да се избира по ЗСВ, като се оказва, че прокурорът, избран по НПК, за да разследва главния прокурор, ще се контролира от прокурор, избран по реда на ЗСВ. Господин Вълчев заключи, че е недопустимо конституирането на органите в наказателното производство и тяхната компетентност да се определя от норми извън процесуалния закон. Господин Вълчев допълни, че от Висшия адвокатски съвет изразяват възражения срещу разпоредбата на новата ал. 6 на чл. 198 от НПК, § 7 от Законопроекта на Министерския съвет и § 7 от Законопроекта на госпожа Йорданова и група народни представители. Той добави, че се касае за разпространяване на информация, при което, ако разрешение за това се иска от съдия, то това би означавало едноличен съдия да постанови окончателен акт, който по естеството си нарушава презумпцията за невиновност. Счита се, че по този начин ще се преклудира действието на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и съдията, ако откаже да констатира такова нарушение, от това следва, че лицето, пострадало от този акт, няма право на пряк иск по ЗОДОВ, което е неприемливо за адвокатите. Добави се, че от Висшия адвокатски съвет подкрепят предложението за сключване на споразумение по чл. 78а от НК, като не подкрепят предлаганите изменения на ЗСВ в Законопроекта на господин Костадинов и група народни представители, а подкрепят предложенията за изменение в ЗСВ в Проекта, внесен от госпожа Йорданова и група народни представители. От името на Камарата на следователите Ясен Тодоров заяви, че се присъединява към опасенията, изразени от ВСС и прокуратурата. Той изтъкна, че от Законопроект с вносител Министерския съвет, № 48-202-01-46, не става ясно как и кой образува досъдебното производство срещу главния прокурор. Господин Тодоров посочи, че дисциплинарната отговорност на магистратите е добре уредена в действащия Закон за съдебната власт и възрази срещу завишаването на изискванията към изборните членове на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота и срещу предложените промени в устройството и дейността на следствените органи. Той допълни, че в предложения законопроект е налице смесване на функциите на следовател и прокурор, без да е разписано по какъв начин и при какви условия ще се реализира процедурата. Господин Тодоров категорично възрази срещу възможността разследващи органи да бъдат разследващите полицаи от Министерството на вътрешните работи или разследващи митнически инспектори, като отбеляза, че на практика се получава, че изпълнителната власт ще провежда разследване срещу съдебната власт, което е сериозен белег за противоконституционност. Господин Тодоров припомни, че от Камарата на следователите в България вече са изразили отрицателно становище още в Четиридесет и седмото народно събрание по отношение на Законопроекта на парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, касаещ Националната следствена служба. По Законопроект № 48-254-01-80, внесен от господин Бойко Рашков и група народни представители, от Камарата на следователите в България считат, че връщането на модел отпреди 2006 г. е неудачно и противоконституционно. Той напомни за изразените бележки от госпожа Красимира Филипова, че с измененията от 2006 г. в наказателния процес централна и основна роля има съдебната фаза, като досъдебната фаза има само подготвителен характер и господар на тази фаза е изцяло прокурор, като той носи отговорност от самото образуване до внасянето на обвинителния акт в съда и затова не може да се определя посредническа роля и съответно отстраняването на посредническата роля на прокурора, както твърдят вносителите. От името на Съюза на съдиите в България господин Красимир Мазгалов посочи, че подкрепят Законопроекта с вносител Министерския съвет, № 48-202-01-46, както и предложението Народното събрание да не избира магистрати във ВСС, за да се сформира гражданска квота, която да попречи на капсулирането на системата. Господин Мазгалов отбеляза, че от Съюза намират предлаганите промени по останалите законопроекти за доста слаби в тази насока откъм осигуряване на независимост – институционална, йерархична, кариерна на съответния прокурор или следовател, който евентуално би разследвал главния прокурор поради така посочените зависимости. От името на Асоциацията на прокурорите в България господин Владимир Николов изрази подкрепа към Законопроект с вносител Министерския съвет, № 48-202-01-46, относно разширяване правата на пострадалия, регламентацията на ощетеното юридическо лице, както и отправи адмирации за усилията да бъдат транспонирани директивите за защита правата на пострадалите, жертви на престъпления, деца, в уязвимо положение. Той отбеляза за положително и даването на възможност за съкращаване на процеса, за спестяване на сериозни човешки и финансови усилия при прилагане института по чл. 78а от Наказателния кодекс, освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Господин Николов отбеляза, обаче че по същия законопроект с вносител Министерския съвет има основен проблем, който съдържа елементи на извънредност, на неравнопоставеност спрямо въпросното лице, което и да е то, който и да е главен прокурор, спрямо всички останали български граждани. Той добави, че следва да се намери балансът и че според него са изключително разумни аргументите, че дори в рамките на сегашния конституционен модел може да се намери механизъм това да се случва в рамките на прокуратурата – Върховна касационна прокуратура и Националната следствена служба, като в действителност интегритетът и моралът на човека не е институционален, а е конкретен. Господин Николов допълни относно избора за членове на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота, освен че и според него така направеното предложение е дискриминационно и противоконституционно, а и самото Народно събрание би ограничило възможността за избор измежду една категория професионалисти. Той изрази опасения, че в един Висш съдебен съвет, където се извършва една много сериозна професионална дейност, която дори в известен смисъл ще даде приоритет на професионалната квота, която да движи целия механизъм по ежедневна работа там, именно представителите на адвокатурата и на научната общност, които са тотално откъснати и нямат съответния опит, има опасност да не могат да извършват адекватно тази работа, тъй като голяма част от тях въобще не познават механизмите. В заключение, господин Николов отбеляза, че Законопроект № 48-254-01-80, внесен от господин Бойко Рашков и група народни представители, цели да бъде заобикаляна прокуратурата при образуване на досъдебно производство и при повдигането на обвинение, което в крайна сметка би довело до сериозно накърняване правата и интересите на гражданите, до забавяне на наказателния процес и не би избегнало формализма. От Инициатива „Правосъдие за всеки“ господин Велислав Величков посочи, че е за премахване на фигурата на главния прокурор чрез конституционни промени. Той постави акцент върху липсата на контрол и отчетност на главния прокурор и посочи като положително предложението за двойното мнозинство за избор или за освобождаване на председателите на ВКС и на ВАС. Господин Величков отбеляза като много добро предложението от госпожа Надежда Йорданова и група народни представители относно промените в ЗСВ за промяната в института на командироване на магистратите. Господин Величков в заключение допълни, че най-важното достижение е съдебният контрол върху отказите на прокуратурата да образува досъдебни производства, което според него би върнало усещането за справедливост и удовлетвореност в българските граждани. В хода на публичното обсъждане, господин Емил Дечев – заместник-министър на правосъдието, отбеляза, че за разследването на главния прокурор са се опитали максимално да доближат процедурата към общия ред по НПК и има отклонение от него само където би се стигнало до противоречие с решението „Колеви срещу България“. Господин Дечев посочи, че решението не следователи, а разследващи полицаи да бъдат разследващи органи в досъдебното производство срещу главния прокурор е направено заради няколко резолюции на Комитета на министрите на Съвета на Европа, функционалния анализ на прокуратурата, решението „Колеви“, във всички от които се казва, че разследването не може да се извършва от следовател, защото следователите са в кадрова йерархична зависимост от главния прокурор. Той добави, че категорично не е съгласен, че съдията ще осъществява прокурорски функции. Според него става въпрос за съдия, който ще бъде на длъжност прокурор от ВКП и ще осъществява дейност само като прокурор и като никакъв друг, като припомни случаите на двама главни прокурори, които преди това са били съдии, двама заместници на главния прокурор, които преди това са били съдии. Относно съдебния контрол върху отказите да се образува досъдебно производство господин Дечев се позова на решение на Съвета на министрите, което настоява да бъде въведен, като отбеляза, че вече има такъв съдебен контрол върху прекратяването на досъдебното производство в Закона за СРС и подчерта, че от около 120 000 отказа за образуване годишно на вътрешно йерархичен контрол са били подложени едва 7000. В заключение, господин Дечев отбеляза, че твърденията за ограниченията за избор на магистрати от парламентарната квота на ВСС не е дискриминационно, тъй като за магистратите има запазена професионална квота, в която адвокати и научни работници не могат да се кандидатират, като според него идеята е чрез парламентарната квота да се осъществи граждански контрол от квалифицирани юристи. Госпожа Мария Карагьозова, председател на Асоциация „Форум“ и на Гражданския съвет към Висшия съдебен съвет, отправи предложение към народните представители да се обърнат към Конституционния съд и да поискат предварително тълкувателно решение по всички спорни разпоредби, преди да продължат да гледат тези законопроекти, което ще спести неудобството те да бъдат обявявани за противоконституционни постфактум. Госпожа Карагьозова отбеляза по повод Националния план за възстановяване и устойчивост, че не може да е налице валидно правно основание за получаване на европейски средства, ако тези средства се получават в резултат на поемани обещания за законодателни промени, изначално противоречащи на българската Конституция. Адвокат Стоян Мадин, от името на Български адвокати за правата на човека, Български Хелзинкски комитет, от Антикорупционен фонд и Института за пазарна икономика, приветства вносителите на Законопроект ,№ 48-202-01-46, като посочи, че с него до голяма степен се изпълват указанията, които са дадени по делата „Великова срещу България“ и „Колеви срещу България“. След прекъсване обсъждането на законопроектите продължи в заседанието на Комисията по правни въпроси на 19 януари 2023 г. Тук в обсъждането взеха участие народните представители Надежда Йорданова, Марин Маринов, Милен Матеев, Петър Петров, Александър Николов, Бранимир Балачев, Хамид Хамид, Рая Назарян, Рена Стефанова и Радомир Чолаков. Госпожа Надежда Йорданова припомни, че проблемът с въвеждането на ефективен механизъм за разследване и търсене на наказателна отговорност на Главния прокурор на Република България е установен с влязло в сила Решение на Европейския съд по правата на човека през 2009 г. по делото „Колеви“, като отбеляза, че според нея Европейската комисия приветства българската държава с това, че в Плана за възстановяване и устойчивост е предприела ангажимент за амбициозни реформи, които да отговарят на критериите на Съвета на Европа, на Европейския съд по правата на човека и на Венецианската комисия за решаването на този дългогодишен проблем. Тя посочи, че главният прокурор ще бъде разследван от прокурор, който се намира в структурата на действащата Прокуратура на Република България, като механизмът за това предполага той да бъде преди това действащ съдия, временно преназначаван за прокурор, а другите допълнителни гаранции целят да гарантират независимост и ефективност на досъдебното производство, разследването срещу главния прокурор и неговите заместници, и съответно да гарантират един ефективен механизъм за разследване и търсене на наказателна отговорност. Госпожа Йорданова отбеляза, че предложението процесуално-следствените действия да бъдат извършвани от органите на МВР е, защото прокурорът по разследването срещу главния прокурор или негов заместник не разполага със самостоятелен следствен апарат, който да осигури независимостта на разследването, като според нея в никакъв случай не може да се говори нито за извънредно правораздаване, нито за извънредно законодателство. Народният представител Марин Маринов изрази надежда темата със съдебната реформа да може да бъде приключена скоро, тъй като тя затормозява голяма част от обществения дебат. Той изрази подкрепа за Законопроект № 48-202-01-2, внесен от Министерския съвет, относно непълнолетните извършители, като според него същият следва да бъде подкрепен, тъй като внася стандарти, които следва да се покрият. По отношение на Законопроект № 48-254-01-80, с вносител Бойко Рашков и група народни представители, господин Маринов призова за неговото отхвърляне, тъй като същият предлага връщането на един модел от преди доста години, който е работил в едни други социално-икономически условия и към момента би бил неработещ, спорен и би застрашил правната сигурност, особено що се касае до образуването на досъдебно производство от разследващ орган. Той не смята, че е правомощие на изпълнителната власт да образува досъдебно производство, тъй като от тази хипотеза могат да се възползват доста недобросъвестни лица. Господин Маринов изрази големи резерви по Законопроект № 48-202-01-46 относно предоставянето на лицата, направили съобщения за извършени престъпления, на качеството на страна в процеса и давайки на същите права, с които страните разполагат. Той изрази опасения, че по този начин се отваря вратата на едни недобросъвестни лица, които, без да имат правен интерес, ще се конституират като участници в процеса и дори като страна в същия, с което да имат право да обжалват и саботират действията на разследващите органи, на прокуратурата и така нататък. Народният представител Маринов подчерта, че обжалването на постановленията за отказ за образуване на досъдебно производство предвижда прекалено разширяване кръга от деянията, за които такъв отказ следва да бъде допустимо да се атакува пред съда. Според него най-притеснителното в случая с разследването на главния прокурор е образуването на производството, тъй като превръща ръководителя на наказателната колегия на Върховния касационен съд в един своеобразен филтър на това дали да бъде започнато производство или не. Господин Маринов изрази сериозни опасения, че това би било противоконституционно, а от практическа гледна точка счита, че не може да се постави едно лице като филтър на това дали срещу главния прокурор или неговите заместници да бъде образувано производство. Изложени бяха и доста съображения и резерви към Законопроекта както към фигурата на прокурора, осъществяващ разследването срещу главния прокурор, така и на прокурора, който контролира неговите действия. В заключение, господин Маринов изтъкна, че реформи в последния момент не винаги гарантират желания резултат, а дори създават предпоставки за увеличаване на престъпността. Той отново призова всички народни представители да работят за приключване на темата съдебна реформа, но в съответствие с Конституцията на Република България, като никой не трябва да бъде над нея и над законите, в това число, разбира се, и главният прокурор. Народният представител Милен Матеев отбеляза, че законодателните предложения за пръв път предлагат текстове, които са минали през множество проверки и всеобхватно отговорят на всички получавани препоръки, включително и от Европейския съд по правата на човека и от европейски институции, както и на базата на повече от 70 осъдителни решения и затова той и неговите колеги от ПГ на „Продължаваме Промяната“ припознават предлаганите законопроекти и тази съдебна реформа и затова ще я подкрепят. Господин Петър Петров изрази подкрепа за предлаганите от ПГ на ВЪЗРАЖДАНЕ законопроекти, тъй като тяхното приемане ще направи ефективна съдебната реформа, касаеща контрола върху действията на главния прокурор, както по отношение на създадената възможност за неговото временно отстраняване, когато се води дисциплинарно и евентуално наказателно производство с отстраняването му като ръководител на прокуратурата. Той отбеляза като положителни предложенията, които се отнасят до повишаване на професионалните изисквания за избираемите членове на Висшия съдебен съвет, когато се избират от Народното събрание. Господин Петров посочи като положителни моменти премахването на опосредяващата роля на прокурора при отправяне на искане за използване на специални разузнавателни средства, предложението за незабавно обжалване на постановление за образуване на досъдебно производство от разследващ орган, въвеждането на съдебен контрол и върху други прокурорски актове, като например отказа за образуване на досъдебно производство за деяния, за които се предвижда наказание лишаване от свобода над 5 години и други. В заключение, господин Петров отбеляза, че съдебната реформа би се считала за приключена, едва когато в българското общество се създаде чувство за справедливост, като според него и през 2023 г., за съжаление, все още сме далеч от това. Господин Александър Николов изрази сериозни опасения, че няма как да се проведе истинска съдебна и правна реформа от едно Народно събрание, което няма сили да излъчи мнозинство и кабинет. Той отправи адмирации към вносителите на законопроектите за отразените бележки и препоръки от нашите партньори, но изрази сериозни резерви към това едно служебно правителство да внася подобни изключително фундаментални промени, които касаят съдебната реформа. Според господин Николов Народно събрание, което не е в състояние да избере членове в регулаторни изборни органи от своята квота, няма как да проведе истинска съдебна реформа и подчерта, че бягството от отговорност по един толкова елементарен въпрос не може да бъде компенсирано с поемане на отговорност по един толкова по-мащабен и сериозен въпрос като дълбока съдебна реформа. Господин Балачев направи пространно изказване, като отбеляза, че неговото лично основание при вземането на решение дали да гласува законопроектите ще бъде само и единствено Конституцията на Република България, където в главата „Съдебна власт“ ясно и точно са формулирани отговорностите на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор, Закона за съдебната власт и Решенията на Конституционния съд. Той изтъкна, че ако бъдат направени специални правила за разследване на главния прокурор, то трябва да се направят съответно такива и по отношение на председателя на Върховния касационен съд и председателя на Върховния административен съд, като изрази неодобрение към решението съдия да бъде избран за прокурор, което е неуместно, също както и прокурор да бъде избран за съдия. Народният представител Балачев посочи, че има сравнителен анализ на Института на „Отворено общество“, където са показани статута на прокуратурите в различните страни, като едните са в изпълнителната власт, други са със смесена система, а трети са в съдебната система като в Република България. Той допълни, че в нашата система има независимост на прокуратурата, като никой горестоящ прокурор не може да нареди на долустоящ да повдигне обвинение, защото всеки магистрат има право на вътрешно убеждение съгласно чл. 14, ал. 1 от НПК. Господин Балачев добави, че в случай на извършено престъпление от общ характер от страна на главния прокурор, то следва да бъде разследвано по общия ред на НПК, както всички обикновени граждани, и затова не е необходимо да се прави специализиран орган за разследване на един или на трима лица. В заключение, господин Балачев изрази резерви относно въвеждането на двойното мнозинство за избор или за освобождаване на председателите на ВКС и на ВАС. Господин Хамид Хамид изрази позицията на ПГ „Движение за права и свободи“, като отбеляза необходимостта от провеждане на съдебна реформа чрез Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България. Според него Глава шеста „Съдебна власт“ има нужда от нови текстове, допълнения и преработка. Той посочи, че именно там следва да намерят своето място правомощията на главния прокурор и механизмът за разследване на тримата големи. Той смята, че следва да се изработят текстове, които да гарантират по-голяма независимост на всеки редови прокурор, за да е по-малко зависим. Господин Хамид подчерта важността на премахване на надзора за законност, като в правомощията на главния прокурор по чл. 126 от Конституцията следва да останат само методическите указания, които са по аналогия на тълкувателните решения на ВКС, тоест за еднакво правоприлагане, но не и конкретни указания по конкретно дело. По този начин главният прокурор няма как да се намесва в актовете на прокурорите, а от друга страна трябва да се ограничат възможностите му да взема участие при кадруването. Той отбеляза, че предложенията на ДПС за конституционни промени целят главният прокурор да не участва и да не е член в заседанията на ВСС, респективно председателите на двата върховни съда да не са членове по право на ВСС. Подчерта се, че тримата големи нямат място в кадровия орган на съдебната система, а имат съвсем различни правомощия и задачи. Според парламентарната група на „Движение за права и свободи“ за евентуални извършени престъпления от председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор трябва да има специален независим прокурор и той да е от структурата на ВКП. Господин Хамид добави, че възможни решения за гарантиране на неговата независимост са например изисквания да няма през последните пет години наказания, по време на разследването да не подлежи на атестация и да не му бъдат разпределени други дела, като веднага след извършване на съответното разследване той следва да бъде назначен като съдия във ВКС, което би било препятствие срещу евентуална последваща саморазправа, ако някой не е доволен от неговите действия. В заключение, господин Хамид допълни, че отново от парламентарната група на „Движение за права и свободи“ се обръщат към всички парламентарни групи с апел за конституционни промени, от които да започне истинската реформа на съдебната власт, и не смятат, че съдебната реформа трябва да започне с предлаганите законопроекти в състоянието, в което те са представени. Той заяви, че от всички тях ДПС ще подкрепи единствено Законопроект № 48-202-01-2 за прецизиране на правата на непълнолетните и децата със специфични нужди, а по отношение на останалите ще се въздържат. Госпожа Рая Назарян привлече вниманието върху депозираното писмено становище на Върховния касационен съд, като го определи като най-важното, защото именно върховните съдии са тези, които се очаква да имат основна роля при прилагането и постигането на целите в предлаганите законопроекти. Тя отбеляза, че становището на ВКС е крайно отрицателно по отношение на механизма за разследване на главния прокурор, което според нея е индикация от тяхна страна за несъгласие, за нежелание за участие в реформата. Госпожа Назарян отбеляза, че основният проблем, който тревожи всички, е, че съдиите правораздават, а прокурорите имат друга функция, макар да са магистрати по Конституция, като смесването на тези функции всъщност е основният проблем за реализирането и постигането на целта на предлагания от вносителите механизъм. Госпожа Рена Стефанова посочи, че групата на „Продължаваме Промяната“ ще подкрепи законопроектите, които касаят изменението и допълнението на Наказателно-процесуалния кодекс, свързани с механизма за търсене на отговорност на главния прокурор, Законопроект № 48-254-01-80, с вносител Бойко Рашков и група народни представители, защото не счита, че има нещо противоконституционно, като всъщност се премахва прокуратурата като посредник между разследващия и съда, което би довело до една по-голяма ефективност на наказателното правораздаване. В началото на изказването си председателят на Комисията по правни въпроси господин Радомир Чолаков отбеляза, че според него не бива приемането на закони да се поставя в зависимост от получаване или неполучаване на средства, защото това не е присъщо на една суверенна държава и никоя уважаваща себе си държава не следва да позволява това със себе си. Той посочи, че е абсолютно необходимо да се намери решение на проблема, произтекъл от делото „Колеви срещу България“ и отбеляза, че в хода на публичното обсъждане са се появили и алтернативни идеи, различни от предлаганите от вносителите. Като такава конструктивна идея той определи предложението главният прокурор да бъде разследван от прокурор от ВКП с всички възможни допълнителни гаранции и процедури. Според господин Чолаков е очевидно, че един прокурор от ВКП, предвид най-високия си ранг, не е в кариерна зависимост, няма нужда от атестации и прочее и възприемането на едно такова решение би било най-лесно и конституционосъобразно. Господин Чолаков отбеляза като положителен момент в Законопроекта на ПП ВЪЗРАЖДАНЕ за изменение на ЗСВ обстоятелството, че те поставят въпроса за възстановяване на конституционния статут на следствието, като цитира чл. 117, ал. 2 от Конституцията на Република България, според която норма следствието е равнопоставено със съда и прокуратурата. Господин Чолаков припомни, че до 1991 г. следствието е Главно следствено управление на МВР, като в протоколите на Конституционната комисия на Великото народно събрание и при започването на дебата за приемането на Конституцията общото становище на Бащите на Конституцията е било, че следствието е следвало да бъде извадено от периметъра на изпълнителната власт (реплика от народния представител Цончо Ганев), защото там то може да бъде превърнато в орган за политическа репресия и трябва да намери институционалното си място в съдебната система като орган, различен и независим от прокуратурата и от съда.“ Накрая сме, колеги. „Господин Чолаков подчерта, че ще подкрепи Законопроект № 48-202-01-46, с вносител Министерския съвет само и единствено като политически жест заради всичките изложени съображения и с убеждението, че има по-добри конституционосъобразни решения. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси: – „Сиела“ 12 гласа „за“, 1 глас „против“ и 8 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 48-202-01-46, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2022 г.; – със 7 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 13 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 48-254-01-1, внесен от Надежда Георгиева Йорданова и група народни представители на 19 октомври 2022 г.; – с 12 гласа „за“, без „против“ и 8 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 48-254-01-17, внесен от Костадин Тодоров Костадинов и група народни представители на 20 октомври 2022 г.; – с 22 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 48-202-01-2, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2022 г.; – с 10 гласа „за“, 9 гласа „против“ и 3 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 48-254-01-80, внесен от Бойко Илиев Рашков и група народни представители на 30 ноември 2022 г., и – с 8 гласа „за“, 1 глас „против“ и 11 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 48-254-01-15, внесен от Костадин Тодоров Костадинов и група народни представители нa 19 октомври 2022 г.“ (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Благодаря Ви, господин Петров. Комисията по конституционни въпроси. Заповядайте, господин Славов.
Може ли в краткия вариант?
Уважаеми колеги, следващите доклади моля да ги представяте в резюме, защото са немалко. Мисля, че господин Петров спечели единоборството между читател и слушатели, така че не е необходимо да се оспорва тази ранглиста.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! „ДОКЛАД на Комисията по конституционни въпроси относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 48-202-01-46, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2022 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 48-254-01-1, внесен от Надежда Георгиева Йорданова и група народни представители на 19 октомври 2022 г. На свое заседание, проведено на 19 януари 2023 г., Комисията по конституционни въпроси разгледа и обсъди законопроекти за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Мотивите към законопроектите бяха представени от председателя на Комисията Атанас Славов. Предвид своята функционална компетентност Комисията по конституционни въпроси разгледа законопроектите в частта относно създаването на процедурен механизъм за ефективно разследване на главния прокурор, промени в мнозинствата за вземане на решения във Висшия съдебен съвет, както и нови изисквания по отношение избора на членове от парламентарната квота на Висшия съдебен съвет. Всички тези въпроси развиват на законово ниво по същество конституционна материя. Законопроектите целят чрез въвеждането на ефективен и съобразен с действащата конституционна уредба модел, гарантиращ независимо разследване срещу главния прокурор и неговите заместници, да се осъществят препоръките на Венецианската комисия на Съвета на Европа, на Доклада за върховенството на правото и на Механизма за сътрудничество и проверка на Европейската комисия. Досегашната липса на такава възможност е въпрос, повдиган последователно в посочените доклади и становища. В обсъждането на законопроектите взеха участие народните представители Екатерина Захариева, Христо Иванов, Златан Златанов, Никола Минчев, Росен Желязков, Румен Йончев, Васил Пандов. Госпожа Захариева изрази съмнение дали предложенията, свързани с обжалването на отказите от образуване на досъдебно производство, не противоречат на Конституцията, както счита Върховният касационен съд в своето становище. Госпожа Захариева сподели и опасения, че така предложените промени имат потенциала да направят съдебния процес още по-бавен и още по-несправедлив. По нейни думи законопроектите имат немалко слабости, които трябва да бъдат изчистени между първо и второ гласуване. Тя подчерта, че от парламентарната група на ГЕРБ-СДС са против промените в изискванията за избор на членове от квотата на Народното събрание във Висшия съдебен съвет. Господин Златанов изказа мнението, че двата законопроекта обслужват чужди визии, чужди концепции и не допълват тези, които са в интерес на българската нация, поради което няма да бъдат подкрепени. Господин Никола Минчев подкрепи предложенията за въвеждане на изискване за двойно мнозинство, което засилва тежестта на съдийската квота във ВСС при избора на председателите на ВКС и ВАС, тъй като според него по този начин се гарантира независимостта на съда и се предотвратява намесването на прокуратурата при избора на председатели на върховните съдилища. Той подчерта, че механизмът за разследване на главния прокурор е необичаен, но това не може да бъде избегнато поради особената и силно централизирана структура на прокуратурата. Господин Желязков сподели опасенията си, че предлаганите решения са неустойчиви. Според него механизмът за търсене на отговорност на главния прокурор трябва да бъде конституционно уреден. Господин Желязков също така посочи, че в повечето изпратени становища има доводи за потенциална противоконституционност, които трябва да бъдат прегледани и между първо и второ четене да намерят израз в промени – в законопроектите. Господин Йончев отбеляза, че работата на народните представители не е да дават оценка за конституционност, а да изкажат становище. Той изрази подкрепата си за предложенията, като посочи, че правосъдната система трябва да бъде подобрена. Според господин Йончев бъдещи промени в тази насока биха били най-удачни чрез изменения в Конституцията на Република България. Господин Пандов изказа подкрепа за законопроектите. По негови думи постъпилите към Народното събрание становища би следвало да се вземат предвид, но не и да се възприемат изцяло, тъй като народните представители също имат право на собствено становище. Господин Пандов заключи, че сблъсъкът на становища не може да измести функцията на Конституционния съд и подчерта, че в неговата практика има различни нюанси и еволюира във времето. Господин Христо Иванов, като заяви, че подкрепя законопроектите, обърна внимание на значението на политическия контекст и необходимостта да се постигне мнозинство за конституционни промени. Господин Атанас Славов обърна внимание на практиката на Конституционния съд и че тя еволюира във времето, като се съобразява с докладите и становищата на европейски и международни институции. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по конституционни въпроси с 9 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 48-202-01-46, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2022 г. С 4 гласа „за“, без „против“ и 5 гласа „въздържал се“ Комисията по конституционни въпроси не прие Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 48-254-01-1, внесен от Надежда Георгиева Йорданова и група народни представители на 19 октомври 2022 г.“
Благодаря Ви, господин Славов. Комисия по въпросите на Европейския съюз? Ще отложим Доклада за по-късно. Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта. Заповядайте.
„ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 48-202-01-2, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2022 г. На редовно заседание, проведено на 23 ноември 2022 г., Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 48-202-01-2, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2022 г. На заседанието присъствах: господин Емил Дечев – заместник-министър на правосъдието, и господин Богдан Млъчков – главен експерт в дирекция „Международноправно сътрудничество и европейски въпроси“. От името на вносителите Законопроектът беше представен от заместник-министър Емил Дечев, който в своето изложение поясни, че предложените промени целят транспонирането на две директиви в националното ни законодателство – Директива (ЕС) 2016/800 на Европейския парламент относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство и Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления. За неизпълнение на задължението за въвеждане в националното законодателство на посочените по-горе директиви срещу България е образувана процедура за нарушение. В последвалото обсъждане участие взеха народните представители Иван Ченчев, Коста Стоянов и Венеция Нецова-Ангова. Господин Ченчев припомни на народните представители, че този законопроект бе приет с мнозинство на първо гласуване в Четиридесет и седмото народно събрание, но поради предсрочното му прекратяване не приключи с второ гласуване. Госпожа Ангова зададе уточняващи въпроси по отношение на мерките за минимизиране на предполагаемите последици от стреса, на който са подложени участниците в тези процеси, на които въпроси вносителят отговори детайлно. Господин Стоянов информира, че ще се въздържи от гласуване на Законопроекта с оглед забележки, които има по някои от текстовете. В резултат на дискусията и въз основа на проведеното гласуване със „за“ – 11 гласа, без „против“ и „въздържал се“ – 2 гласа, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 48-202-01-2, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2022 г.“
Благодаря Ви. Госпожо Симеонова, имате ли готовност да представите Доклада.
Благодаря Ви, господин Председател. „ДОКЛАД относно представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 48-202-01-2, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2022 г. На свое редовно заседание на 24 ноември 2022 г. Комисията по въпросите на Европейския съюз разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 48-202-01-2, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2022 г. На заседанието присъстваха заместник-министърът на правосъдието господин Емил Дечев и господин Богдан Млъчков, главен експерт към дирекция „Международноправно сътрудничество и европейски въпроси“. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от заместник-министъра на правосъдието господин Емил Дечев. С предложения проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (ЗИД на НПК) се цели: – въвеждане в националното законодателство на разпоредбите на Директива (ЕС) 2016/800 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство; – пълното въвеждане в националното законодателство на изискванията на Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета. Със Законопроекта се предвижда и провеждане на медицински преглед при задържане, както и защита на правото на личен и семеен живот чрез ограничаване на разпространението на информация по съответното дело. Вносителят подчертава, че с предложения законопроект се регламентира и задължението да се прави звукозапис и видеозапис при разпит на непълнолетен, в случай че става въпрос за престъпление, за което се предвижда не по-малко от 10 години лишаване от свобода или по-тежко наказание. Законопроектът предвижда промени и по отношение на пострадалите, като се разширява списъкът на процесуалните им права. Ограничава се възможността за повторен или допълнителен разпит на свидетел и пострадал, за да се намали стреса на непълнолетния, освен когато има наличие на нови факти. Председателят на Комисията госпожа Деница Симеонова припомни, че този законопроект вече е бил внесен и обсъждан в Четиридесет и седмото народно събрание. В Комисията по въпросите на Европейския съюз той е приет на първо четене на редовно заседание на Комисията, проведено на 21 юли 2022 г. Нямаше изказвания от народните представители в обявената от председателя дискусия по Законопроекта. Въз основа на проведеното представяне и гласуване с 10 гласа „за“, без „против“ и 2 гласа „въздържал се“ Комисията по въпросите на Европейския съюз предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 48-202-01-2, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2022 г.“
Благодаря Ви, госпожо Симеонова. За Комисията по труда, социалната и демографска политика има ли кой да представи Проекта? Отлагам за по-късно. За Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред? Заповядайте, господин Хамид.
„ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 48-202-01-2, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2022 г. На свое редовно заседание, проведено на 10 ноември 2022 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 48-202-01-2, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2022 г. На заседанието присъстваха: господин Емил Дечев, заместник министър на правосъдието; госпожа Мирена Ценова, държавен експерт към дирекция „Международноправно сътрудничество и европейски въпроси“ в Министерството на правосъдието; господин Богдан Млъчков, главен експерт в дирекция „Международноправно сътрудничество и европейски въпроси“; господин Александър Стефанов, директор на дирекция „Правно-нормативна дейност“ в МВР, и господин Петър Тошков, началник-отдел в дирекция „Правно-нормативна дейност“ в МВР. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от заместник-министър Дечев. Господин Дечев посочи, че със Законопроекта се цели транспонирането на две директиви в националното ни законодателство, а именно на Директива (ЕС) 2016/800 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство и на Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления. Република България е закъсняла с въвеждането и на двете директиви, поради което е започнала наказателна процедура срещу страната ни. С предложения законопроект се разширяват правата на непълнолетните лица като обвиняеми, от една страна, и от друга, като пострадали, в това число и на малолетните лица като пострадали. Делата срещу непълнолетни лица ще се разглеждат с предимство и при закрити врата от съдии, които имат необходимата подготовка в областта на правата на детето. Прокурорите и разследващите полицаи при работа с непълнолетни обвиняеми също следва да са наясно със специфичните потребности на тази категория лица, затова от тях ще се изисква специална квалификация в съответната област. Съществуващата към момента уредба в НПК относно събирането на данни за личността на непълнолетния се разширява и надгражда значително. Характеристиката ще се основава на данни за личността, достигнатата степен на емоционална и социална зрялост на непълнолетния, за неговото икономическо положение, социалната и семейната му среда, предпоставки за уязвимост, предходни противоправни прояви и мерките, взети по тях, както и всички рискови фактори, свързани с обстоятелствата по делото. Тя ще се изготвя с участието на непълнолетния, а когато е подходящо, в изготвянето ѝ ще участват родител, попечител или друго лице, което по закон полага грижи за обвиняемия, както и други лица, които разполагат с информация за личността му, включително посочени от него. Нов момент, който се въвежда със Законопроекта, е редуцирането на сроковете при задържане на непълнолетен обвиняем. Явяването на непълнолетния обвиняем пред съда се осигурява незабавно от прокурора, който при необходимост може да постанови задържане на обвиняемия до 48 часа за довеждането му пред съда, а мярката за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство не може да продължи повече от пет месеца, ако лицето е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление, и повече от една година, ако лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, за което се предвижда наказание не по-малко от петнадесет години лишаване от свобода или друго по тежко наказание. Във всички останали случаи задържането под стража в досъдебното производство не може да продължи повече от два месеца. От Министерството на вътрешните работи бе изразена подкрепа за Законопроекта. В последвалата дискусия участие взеха народните представители Цвета Рангелова, Рена Стефанова и Бойко Рашков. Накратко бяха обсъдени правата на непълнолетните като обвиняеми, квалификацията и подготовката на органите, които ще работят с тези лица, както и сроковете при задържане, които се редуцират. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ – 13, без „против“, „въздържал се“ – 2, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 48-202-01-2, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2022 г.“ Благодаря Ви.
Благодаря, господин Хамид. Господин Гьоков, заповядайте.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители: „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 48-202-01-2, от 24 октомври 2022 г., внесен от Министерския съвет На редовно заседание, проведено на 7 декември 2022 г., Комисията по труда, социалната и демографската политика разгледа посочения законопроект с участието и на заместник-министър Емил Дечев от Министерството на правосъдието. Съгласно мотивите на Законопроекта с предложения Проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (ЗИД на НПК) се въвежда в националното законодателство Директива (ЕС) 2016/800 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство и се осъществява пълното въвеждане на Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета. Целта е да се осигури справедливост на производството и правото на справедлив съдебен процес за децата и уязвимите лица, тъй като поради възрастта им, липсата на зрялост или увреждания може да е застрашено ефективното упражняване на правата им и защитата на неприкосновеността на личния живот чрез ограничаване разпространяването на информация. По-конкретно, за обвиняемите деца поради ранната възраст, физическата и психическата незрялост рискът от тежки последици при лошо отношение и проявени в хода на процеса здравословни проблеми е много по-голям в сравнение с риска при другите обвиняеми. Активното участие на пострадалите от престъпления в наказателния процес представлява важна гаранция за спазването на основните им права. Процесът на установяване и наказване на извършителя често води до причиняването на последващи страдания за пострадалия да преживее отново последиците от престъпното деяние. Целта на предложените изменения е осигуряването на подходящи мерки за защита на пострадалите, които да доведат до намаляване на риска от вторично и повторно виктимизиране, сплашване и отмъщение от страна на извършителя и до адекватна подкрепа, съобразена с нуждите на пострадалия и неговите близки. От името на вносителите Законопроектът бе представен от заместник-министър Емил Дечев. Той подчерта, че се транспонират две директиви и се дават допълнителни права на непълнолетните обвиняеми, в това число предоставяне на информация на родителите или лицата, които по закон се грижат за тях; право на медицински преглед при задържане; изготвяне на характеристика на непълнолетното лице с негово участие и други действия. Намаляват се срокове. Явяването на непълнолетния обвиняем пред съда се осигурява незабавно от прокурора, който при необходимост може да постанови задържане на обвиняемия до 48 часа за довеждането му пред съда. Мярката за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство не може да продължи повече от пет месеца, ако лицето е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление, и повече от една година, ако лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, за което се предвижда наказание не по-малко от петнадесет години лишаване от свобода или друго по тежко наказание. Ограничават се повторните и допълнителните разпити на свидетели, които са лица с лабилна психика и други. На въпрос от народния представител Снежана Апостолова от парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ дали е предвидена допълнителна защита при съхранение на звукозаписите от разпитите на непълнолетни, заместник-министър Дечев отговори, че в НПК няма специален режим за това, но има общ надежден ред в устройствените правилници на администрацията на съдилищата. В резултат на проведеното гласуване Комисията по труда, социалната и демографската политика с 13 гласа „за“, без „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 48-202-01-2, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2022 г., да бъде приет на първо гласуване.“
Благодаря, господин Гьоков. Има два доклада на Комисията за контрол над службите. Господин Рашков, заповядайте.
Благодаря, господин Председател. Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения обсъди два законопроекта. Ще говоря за двата, за да можем по-бързо да се справим с Доклада. Първият Законопроект е № 48-254-01-17, внесен от народния представител Костадин Костадинов и група народни представители на 20 октомври, по който докладчикът господин Николай Дренчев посочи, че с предлаганите промени в Законопроекта се целят икономия, професионална бързина в началната фаза на процеса на досъдебното производство. По действащата нормативна уредба се сочи, че искането за прилагане на специални разузнавателни средства се прави от наблюдаващ прокурор, като на практика разследващ полицай подготвя проекта на искането – въпрос, който заслужава внимание в изказване, тъй като именно разследващите органи са ангажирани пряко с дейността по разследването е целесъобразно и необходимо с допълнение в чл. 173, ал. 1 на НПК да се въведе възможност и за тях да внасят искане до съда за разрешение за използване на специални разузнавателни средства. Предлага се да могат да се използват специални разузнавателни средства и по отношение на свидетел, който е дал съгласието си за това. Това също е много важен нов момент, който заслужава внимание в изказванията по повод проектите на първо четене, разглеждането на първо четене. При обсъждането на Проекта се запознахме със становище на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, което принципно, общо казано, е против тези промени. Аргументите не са същностни, но така или иначе заключенията, изводите, които са направили от Бюрото са такива както по отношение на измененията относно кой има право на искане до съда, така и по отношение на предложението за използване на специални разузнавателни средства по отношение на свидетел. Въпреки това негативно становище Комисията с 6 гласа „за“, 2 „против“ и 3 „въздържал се“ прие на първо гласуване Законопроекта от народния представител Костадин Костадинов и група народни представители. Ще се възползвам от това, че съм взел думата, да Ви запозная и със Законопроекта, който сме внесли ние, аз и група народни представители, на 30 ноември, и който проект е разгледан на 19 декември, би трябвало да не е декември – тук някаква грешка е допусната, това беше този месец – 19 януари 2023 г. Законопроектът е с № 48-254-01-80 и аз съм представил пред Комисията Проекта. Предвижда се, разбира се, има предвидени няколко основни момента относно поставянето началото на наказателния процес, като се предлага това да може да направи и разследващият орган. Второ, да се даде възможност на разследващите органи – всички, които действат на територията на нашата страна, да имат право на искане до компетентния съд за разрешение да се извършат някои от действията, които са принудителни по своя характер и които водят до ограничаване на основни права, правомощие, което до настоящия момент има единствено и само наблюдаващият прокурор. Идеята е да се съкрати пътят на тази процедура… (Шум и реплики.)
Колеги, моля за тишина в залата!
…и по такъв начин да се ускори наказателният процес, като се предвижда, че трябва да се уведоми незабавно и съответният прокурор, който да влезе в ролята си на орган, упражняващ надзор за законност. Така че в общи линии това са. Има, разбира се, и идея, и в предложението съществува идея да се даде възможност и на разследващите органи да образуват производството, което не е ново. Напротив, като правна уредба е действала от 30 години от 1975 г. с приемането на предходния НПК до 2005 г., в сила от 2006 г. на сега действащия Наказателно процесуален кодекс и което правомощие, бих заключил с това, не е създавало абсолютно никакви проблеми в следствено прокурорската практика, предвид обстоятелството, че незабавно след образуването на производството, екземпляр от съответния акт постановление се изпраща на прокурора, за да може той, както и в другите хипотези, които се предлагат в Проекта, да встъпи в своите правомощия да упражнява надзор за законност. И накрая след дискусията, която се проведе, със 7 гласа „за“, 2 „против“, 2 „въздържал се“ Комисията прие Проекта за изменение и допълнение на НПК и предлага на пленарната зала да разгледа същия. Благодаря за вниманието.
Благодаря, господин Рашков. С това приключи четенето на докладите на постоянните комисии. От името на вносителите дали има желаещи за изказване? Заповядайте, господин Петров. Вие ще се изкажете по Законопроект № 48-254-01-17.
Благодаря Ви, господин Председател. От името на вносителите бих желал да представя и да дам становище по отношение на внесения от нас Законопроект за промени в Наказателно-процесуалния кодекс. Нашият законопроект дава една по-голяма защита на правата на пострадалите от престъпления. Освен това той засилва и съдебния контрол в началната фаза на наказателния процес с цел създаване на важна гаранция на защита правата на гражданите, подаващи жалби за извършени престъпления от общ характер и на пострадалите, като изпълнява и становищата на Венецианската комисия за необходимостта от съдебен контрол върху прокурорските откази за образуване на досъдебни производства, какъвто съдебен контрол ние създаваме за отказите, свързани с деяния, за които се предвиждат пет или повече години лишаване от свобода или тъй наречените тежки престъпления по дефиницията в чл. 93, ал. 7 от НК, със създадената от нас възможност в чл. 213, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Гаранция за защита правата на привлечените като обвиняеми в началната фаза на процеса е и създадената от нас за пръв път в наказателния процес възможност за незабавно, подчертавам, незабавно съдебно обжалване на постановлението за привличане като обвиняем, когато за деянието, за което гражданинът е привлечен като обвиняем, се предвиждат повече от пет години лишаване от свобода. Това ще осуети една ситуация, при която гражданинът си носи едно незаконосъобразно повдигнато обвинение три, четири, пет или повече години и респективно ще намали обезщетенията, които изплаща държавата за подобни дълги срокове на повдигнати незаконосъобразни обвинения. Макар и да създаваме възможност за образуване на наказателно производство с акт на разследващ орган в нашия законопроект, то обжалването на постановлението за привличане като обвиняем, което за пръв път създаваме в наказателния процес, е една гаранция срещу евентуален произвол от страна на разследващите. И в двата случая, избраният от нас критерий цели компромис между необходимостта от защита правата на гражданите, от една страна, и предотвратяването на претрупването на съдилища с дела. И в двата случая съдът може да даде задължителни указания на прокурора, което не е противоконституционно и не противоречи дори на Наказателно-процесуалния кодекс, тъй като държа да отбележа, аналогична норма имаме и в момента в чл. 251 от НПК, където съдът, когато върне един порочен обвинителен акт на прокурора, заради допуснати от него процесуални нарушения, му дава и задължителни указания в тази насока. Ние въвеждаме още един новаторски инструмент в наказателния процес – възможността за обжалване, и то по съдебен ред на прокурорското постановление по произнасяне по молбата с доказателствени искания, бележки и възражения, направена при предявяването на материалите по разследването. По същество това прокурорско постановление, с което се отказва извършените на поискани от страната допълнителни процесуално-следствени действия и събиране на допълнителни доказателства, прегражда пътя на процеса, защото, от една страна, тези действия не могат да бъдат извършени от друг освен от прокурора, а от друга страна, неизвършеното и в случаите, когато то е законосъобразно, е те да бъдат извършени, опорочава процеса. По отношение на инициирането на наказателното производство ние създаваме възможност в чл. 212 от НПК то да започва с акт на разследващите органи, с други думи, да не се чака нарочно постановление на наблюдаващия прокурор поради определени, така да го кажа, субективни причини, като, разбира се, тази негова възможност в никой случай не му се отнема. И тук само ще отбележа, че не само поставяме в досегашната разпоредба на НПК разследващият орган да изчака и да е пасивен, и да чака указания от страна на прокурора, ние го караме да чака въобще наказателното производство да започне със съответното постановление за образуване от страна на прокурора, което считам, че в някои случаи пречи за бързото разкриване на обективната истина. Това наше предложение в Комисията е подкрепено и от Висшия адвокатски съвет. В допълнение – създаваме задължение за разследващия орган незабавно да уведоми прокурора, с цел избягване и препятстване на същите такива субективни причини. Създаваме за пръв път и възможност в чл. 173, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс възможност за разследващите органи директно да поискат от съда използването на специални разузнавателни средства без посредническата роля на наблюдаващия прокурор, с цел бързина при използването на такива специални разузнавателни средства, които според нас са особено необходими в началната фаза на наказателното производство при някои видове престъпления, като държа да отбележа, че разбира се, както досега съдът е този, който се произнася по искането. Тоест не правим нищо друго, освен да премахнем посредническата роля на прокурора и да спестим известно време, което е важно в първите няколко дни на разследването и все още, и само единствено съдът, както и по досегашния ред по Закона за специалните разузнавателни средства – само той ще се произнася по това искане, независимо кой го е направил. Важен нов момент, който отново ние създаваме в наказателния процес е новата възможност в чл. 64, ал. 2 от НПК за незабавно обжалване на постановление за задържане на обвиняемия до 72 часа. Същата нова възможност, която не съществува в българското законодателство, в българския наказателен процес, където България е една от малкото държави, в която не може да бъде обжалвано постановлението на прокурора за задържане до 72 часа по съдебен ред, говоря за незабавното му обжалване, ако бъде създадена същата възможност, ще осуети евентуалния произвол от страна на прокуратурата, тъй като, ако прокуратурата желае да навреди на даден гражданин, тя ще го задържи до 72 часа, независимо от това дали е законосъобразно или не – до момента това не подлежи на съдебен контрол. Именно в първите тези три дни, в първите тези 72 часа, тъй като почти никога лицето, което е задържано не бива завеждано до съда за промяна на мярката в началните часове, а винаги бива завеждано по възможност в края на този срок, та дори има случаи в практиката, когато съдебното заседание започва дори и след изтичането на 72 часа и се налага лицето да бъде и освобождавано до започване на съдебното заседание, та именно с тези методи, понякога са изниквали сериозни и основателни съмнения в обществеността, че е било налице един произвол от страна на прокуратурата, която е желала да навреди на определен гражданин в полза на тесни политически или икономически интереси. Именно затова считаме, че това нововъведение е важно за защита правата на гражданите. Създаваме и възможност в чл. 213, ал. 1 за съдебно обжалване на отказите за образуване на досъдебно производство във всички случаи, когато за конкретното деяние се предвижда лишаване от свобода пет или повече години. Считаме, че това предложение ще даде една по-сигурна гаранция за защита правата на гражданите, които подават сигнали. В момента по Наказателно-процесуалния кодекс тези откази подлежат само и единствено на вътрешноинстанционен контрол в рамките на прокуратурата. Разбира се, Вие може да обжалвате едно постановление за отказ за образуване на досъдебно производство, издадено от районния прокурор, пред Градска прокуратура, пред Апелативна прокуратура, пред Върховна касационна прокуратура, тоест да изминете целия този процесуален ред, но за съжаление, шансовете за успех са малки поради обективни причини. На първо място, Вие не разполагате с материалите по самата преписка. Нямате идея какви процесуално-следствени действия са извършени до момента и сте принудени да се водите, и да следвате само и единствено мотивната на съответното прокурорско постановление, която в доста случаи е доста лаконична. Тук държа да отбележа все пак на залата, че единствените магистратски актове в практиката, които не са публични, до които нямате достъп – това са прокурорските постановления, включително и тези за отказ от образуване на досъдебно производство. Изисква се сериозна юридическа техника да успеете да напишете една мотивира жалба срещу постановление за отказ от образуване на досъдебно производство, и какъвто е досегашният ред тя да се подава до горестоящия прокурор по старата българска максима гарван гарвану око не вади, така и пътят на тази жалба в доста случаи е обречена. Считаме, че когато създаване възможност за обжалване по съдебен ред в кратки срокове с достъп до материалите по преписката и създаване на задължителни указания на съда, каквито отново повтарям, че има и по чл. 251 от НПК и по настоящем, правата на гражданите, подаващи жалби за извършени престъпления, ще бъдат много по-добре защитени. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Петров. Господин Дечев, заповядайте, от името на Министерския съвет.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! От името на Министерския съвет Ви представям два законопроекта за изменение и допълнение на НПК. Ще започна с този, който общо взето не предизвиква големи дискусии. Става дума за Законопроекта за изменение и допълнение на НПК, отнасящ се до непълнолетните обвиняеми и подсъдими, и също така от пострадалите, които са уязвими лица. Делата за престъпление, извършено от непълнолетни, се предвижда в този законопроект да бъдат разглеждани с предимство в съдилищата и при закрити врати от съдии, притежаващи специална подготовка в областта на правата на детето, или които имат достъп до специализирано обучение. Специална подготовка е предвидена също така и за прокурорите и разследващите органи, които трябва да извършват съответните действия в досъдебната на наказателния процес. Освен това, предвиждаме задължително да се изготви характеристика на непълнолетния обвиняем, за да се установят неговите специфични потребности по отношение на организацията на защитата, продължаване на образованието, обучението, ефективно реинтегриране в обществото. На следващо място, ние предоставяме допълнителни права с този законопроект. А именно пълна информация за правата на непълнолетния обвиняем. Той ще може да получава както той лично, така и неговите родители, попечител или лицето, което по закон полага грижи за него, и същите лица ще могат да го придружават в съдебни заседания и при извършване на действията по разследване. Също така е предвиден медицински преглед при задържане, установяване на личностни особености. Предвижда се да се правят звукозаписи, видеозапис при разпит на непълнолетен, задържан, или обвинен за престъпление, за което се предвижда не по-малко от 10 години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание. На следващо място, държа да Ви обърна внимание на едни промени, свързани със задържането на непълнолетните обвиняеми и подсъдими. В досъдебната фаза за обвиняемите непълнолетни ние предвиждаме вместо досегашното 72-часово задържане, за да се осигури явяването пред съд, който да гледа мярката по реда на чл. 64 от НПК, ние сега предвиждаме за непълнолетните обвиняеми това задържане да не бъде повече от 48 часа, съобразявайки се със специфичното психическо и физическо развитие на тази особена група обвиняеми лица. На следващо място, за тежки престъпления, където до този момент за обвиняемите се предвижда задържане под стража в досъдебната фаза до осем месеца, ние предвиждаме за непълнолетните обвиняеми това да бъде до пет месеца. А за престъпленията, за които се предвижда наказание не по-малко от 15 години лишаване от свобода, ние предвиждаме за непълнолетните, задържането в досъдебна фаза, задържането под стража да не бъде повече от една година, а към настоящия момент това е една година и шест месеца. По отношение на пострадалите уязвими лица ние разширяваме списъка с процесуалните им права, като се добавя правото им да бъдат придружавани в наказателния процес от лице по техен избор. Това право може да бъде ограничено, когато присъствието на избраното лице противоречи на интересите на пострадалия или може да затрудни наказателното производство. Ограничава се възможността за провеждане на повторен или допълнителен разпит като свидетел, което цели да намали ненужния стрес за пострадалия. Изключение се предвижда единствено при наличие на нови факти, които не са били изяснени при първоначалния разпит на пострадалия. Създава се нова уредба за свидетел със специфични нужди от защита. Тя предвижда разпитът на такъв свидетел да се провежда при вземане на мерки за избягване на контакт с обвиняемия, включително чрез видеоконференция или телефонна конференция. Разпитът ще може да се извършва и в подходящо помещение в присъствието на педагог или психолог, и от един и същ разследващ орган, ако е необходим повторен разпит. В случаите на домашно насилие или престъпление против половата неприкосновеност по искане на пострадалия сме дали възможност, ако той желае, разпитът му да се извърши от лице от същия пол. С настоящия законопроект ние се опитваме да транспонираме разпоредбите на Директива 2016/800 на Европейския парламент и Съвета на ЕС относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство, и се осигурява пълното въвеждане на изискванията на Директива 2012/29 на Европейския парламент и на Съвета на ЕС за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпление. Това е относно този първи законопроект. Законопроектът за изменение и допълнение на НПК в частта относно въвеждане на ефективно разследване спрямо главния прокурор от независим магистрат, както и въобще с опит ние да подобрим ефективното разследване за всички видове престъпления, спрямо всички видове подсъдими и пострадали, а също така и с идея да въведем и специфичен престъпен състав изтезания – изприказваха се много думи от най-различни институции, народни представители. Не бих искал да повтарям 22 страници мотиви към Законопроекта, а само ще кажа, че ние сме се опитали с този законопроект да решим проблем, който съществува вече над 15 – 20 години, тъй като с този законопроект ние се опитваме да изпълним около 70 решения на Европейския съд по правата на човека, които са задължителни за България. Не е само делото „Колеви срещу България“ и Решението по него е произнесено ноември 2009 г, но има още около 70 решения, които ние се опитваме да изпълним, а някои са и по-стари от 2009 г. Идеята на Законопроекта на първо място е, след като той един ден влезе в сила, българските граждани да се чувстват по-спокойни, по-сигурни и да получат едно наказателно разследване и наказателен съдебен процес по-бързо и в разумен срок, да бъдат уверени, че те ще получат справедлива присъда. А по отношение в частност на главня прокурор, че той ще бъде като всички останали граждани не над закона, не в някакво изключително особено положение. Казвайки това, веднага ще се мотивирам, защото той в момента се намира в едно по-особено положение, което му е осигурено от самия закон. Давам Ви веднага пример с чл. 230 от Закона за съдебната власт, който предвижда специален ред за временно отстраняване на съдии, прокурори и следователи, ако те са били привлечени като обвиняеми за умишлено престъпление от общ характер. Този текст се отнася за 2300 съдии, около 1500 прокурори, около 450 следователи и има само един човек без значение какво е името му, има само една длъжност, която е изключена от тази процедура и това е именно главният прокурор. Защо това е така? Много е просто – прочетете чл. 230 и ще се уверите сами. Там е предвидено, че наблюдаващият прокурор, след като с постановление привлече като обвиняем следовател, съдия или прокурор, той прави мотивирано предложение пред главния прокурор и главният прокурор внася пред съответната колегия на Висшия съдебен съвет искане за временно отстраняване от длъжност на този съдия, прокурор или следовател. В случая с главния прокурор това означава наблюдаващият прокурор да предложи на самия главен прокурор той сам на себе си да внесе предложение да бъде временно отстранен от длъжност. С нашия законопроект ние сме се опитали да приключим с тази юридическа аномалия, която дава един по-специален статут на едно лице, на една длъжност в нашата държава, като предвиждаме в нов чл. 230а възможност адхок прокурорът, който е бивш съдия и ще работи като прокурор до приключване на разследването да внесе такова искане в Пленума на ВСС, който с 13 гласа мнозинство да може да вземе решение евентуално, ако наистина има достатъчно доказателства, за временно отстраняване на главния прокурор. Днес, а и в предходните седмици, много пъти се спомена защо съдия, защо не следовател. Много е просто. Още с Решението по делото „Колеви срещу България“, което е от месец ноември 2009 г., самият Съд по правата на човека е казал, че няма как следовател или прокурор да осъществи ефективно наказателно разследване с достатъчно гаранции за независимост срещу главния прокурор. Искам да обърна внимание, че в самото съдебно решение се прави анализ на българското законодателство и най-вече на Конституцията на Република България, на НПК и на Закона за съдебната власт както преди голямата реформа на Конституцията от 2006 г., така и промените в НПК, които ограничават автономността на следствието от 2009 г. Тоест Европейският съд по правата на човека е съобразил законодателството както преди влизането ни в Европейския съюз, защото убийството на Николай Колев – прокурор от Върховната касационна прокуратура е от 28 декември 2002 г. Към онзи момент законодателството на България е било едно, а впоследствие, след приемането ни в Европейския съюз с промени в частта относно следствието, то се променя, но тези промени стават преди произнасянето на Решението на Европейския съд по правата на човека по делото „Колеви срещу България“ и обърнете внимание на § 128 до § 137 и на § 138 до § 152, където се прави сравнително правен анализ на подобни казуси в други европейски държави и вижте също така защо Европейският съд преценява, че без значение дали говорим за законодателство преди лишаването на следствието от свободата, която е имало до 2008 г. и 2009 г. или след това, ние нямаме ефективно разследване от независим магистрат по настоящето законодателство и това е обяснено в § 191 до § 215 на Решението по делото „Колеви срещу България“. На следващо място, в многократни междинни резолюции и решения на Комитета на министрите е обяснено, че не може прокурор или следовател при настоящото законодателство да извърши независимо ефективно разследване срещу главния прокурор. На следващо място, имаме така наречен независим анализ на структурния и функционалния модел на Прокуратурата на Република България, който беше издаден на 20 декември 2016 г. от петима европейски прокурори, които бяха на посещение в България, които не са се срещали само с някакви определени, избрани неправителствени организации, които имаха среща с представителите на прокуратурата, включително на главния прокурор, с представителите на Националното следствие, с представителите на Висшия съдебен съвет, на различни неправителствени организации. На 20 декември 2016 г. тези петима прокурори от Великобритания, от Германия, от Холандия, от Франция изрично казаха: не може прокурор или следовател да осъществи независимо ефективно разследване срещу главния прокурор. На последно място, такова е и становището на Венецианската комисия в няколко нейни доклада от 2017-а, 2019-а и накрая от 24 октомври 2022 г. (Шум.) Имаме ли проблем с това, че съдия ще бъде назначен за прокурор и като такъв, само като прокурор той ще изпълнява функции, типични за прокурор в едно такова разследване? Не, нямаме никакъв конституционен нито някакъв друг законов проблем поради една много проста причина – след като този съдия бъде назначен от прокурорската колегия на ВСС за прокурор на длъжност „прокурор във ВКП“, той ще работи само и единствено като прокурор до приключване на наказателното разследване. Ако то в рамките на две години не е приключило, той ще се върне обратно в съда, в същия съд, от който е дошъл, и на негово място ще бъде назначен друг съдия, който да довърши наказателното разследване. Уважаеми колеги народни представители, искам да Ви напомня, че в близката история на Република България, и в частност на българската прокуратура, имаме двама заместник главни прокурори, които, преди да бъдат назначени за заместник главни прокурори, бяха съдии. След като приключиха работата си като заместник главни прокурори, отново станаха съдии. Никой не е поставял под съмнение техния конституционен статус и работа, докато бяха прокурори, заместници на главния прокурор. (Шум.) На следващо място, относно честите критики, че част от разпоредбите са дискриминационни, защото те създават извънредно законодателство само за един човек и от кумова срама за още четирима негови заместници. Колеги, за да имаме дискриминация, която безспорно по българската Конституция е недопустима, не само съгласно чл. 14 от Европейската конвенция, първото условие, за да имаме дискриминация, е неравно отношение, неравно третиране спрямо определена група лица. (Шум.) Обаче в изобилната практика на Европейския съд по правата на човека има и други критерии, това е само първият. И ако Вие спрете до този първи критерий, до този първи елемент, няма да сте установили дали има дискриминация или не. (Шум и реплики.) Има изобилна, огромна практика на Съда в Страсбург, започваща от Белгийското езиково дело от 1968 г. и минаваща през много други дела. Например делото „Вълков срещу България“, делото „Еротокрито срещу Кипър“. Делото, между другото, е свързано със заместник главен прокурор на Република Кипър, който твърди, че е бил дискриминиран, защото е бил уволнен по една особена процедура, която се е различавала от процедурите, отнасящи се до останалите обикновени прокурори, където съдът в тези дела обяснява, че неравно отношение, неравно третиране спрямо определени групи лица може да бъде допустимо и да не е дискриминационно, ако то преследва легитимна цел, спазен е принципът за пропорционалност и...
Господин Дечев, само една секунда. Уважаеми колеги, понеже няколко пъти ми подвиквате от залата, господин Дечев представя два законопроекта. Две по 10 минути са 20 минути, гледайте часовника. Продължете, господин Дечев.
Благодаря Ви. Спазен е принципът за пропорционалност и е дадена свобода на преценка на съответната държава какво да направи и как да постъпи, преследвайки легитимната цел. Ето защо уверено мога да кажа, че ще бъде много трудно на всеки, който реши сериозно да обоснове, че има дискриминационни разпоредби в този закон. Имаме изобилни примери в Наказателно процесуалния кодекс, където имате особени правила. Особени правила, които не са противоконституционни, не са дискриминационни, не представляват извънредно законодателство. Ще дам само няколко примера. Имаме особени правила за разследване на непълнолетни. Колеги, тук става дума за здрав разум. Има случаи, в които е нормално да има по-различно отношение към едни непълнолетни обвиняеми, отколкото да ги третираме по еднакъв начин като всички останали. Имаме особени правила за подсъдими, които са признали, че са извършили престъпления, съдействали са, възстановили са имуществените вреди, поради което им се дава възможност да сключат споразумение или делото да се разгледа по реда на съкратено съдебно следствие. Имаме особени правила срещу военни в Главата за военни престъпления.
Тридесет секунди имате.
И куп, куп други примери мога да Ви дам, но ще се огранича дотук. Въвели сме съдебен контрол върху отказите на прокуратурата да образува досъдебни производства. Не за всички видове престъпления, а само за някои и искам да Ви кажа, че в това няма нищо противоконституционно, категорично. Между другото, противниците на Законопроекта дори по този въпрос не са единни. Цветинка Пашкунова, уважаван член на Висшия съдебен съвет, съдия от Върховния касационен съд, в становището, което е написала като председател на Правната комисия на Висшия съдебен съвет, твърди, че нейните възражения са по целесъобразност и дори предлага за особени видове подсъдими, като главен прокурор, заместници, депутати, членове на Министерския съвет да се въведе съдебен контрол върху отказите на прокуратурата да образува досъдебни производства. Това е и препоръка на Комитета на министрите на Съвета на Европа.
Благодаря Ви, господин Дечев.
Благодаря Ви за вниманието. Който има нужда, мога да му говоря още три часа. Приятна вечер!
Мисля, че показахте на залата, че можете. Уважаеми колеги, това беше становище на вносител по законопроекти № 202-01-46 и № 202-01-2. Две по 10 минути, мисля, че вече дадох това разяснение. От името на вносител – заповядайте, госпожо Йорданова.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! На 19 септември 1999 г. млада жена на път от София към Благоевград попада в мрежата на търговци с проституция. Задържана е насилствено, след няколко дни успява да избяга. Делото включва заподозрени няколко полицейски служители, идентифицирани от младата жена. Наказателното производство по този казус приключва на 11 февруари 2014 г. Не всички от заподозрените стигат до съда, а спрямо един от тях производството е прекратено поради изтекла абсолютна давност. Това е делото „С.З.“ (Шум.) На 18 декември 2002 г. Колев – бивш прокурор от Върховна касационна прокуратура, бивш заместник главен прокурор, бивш прокурор от Върховна административна прокуратура, е застрелян близо до дома си с осем куршума. Няколко месеца по-късно е застрелян един от високопоставените следователи. И към настоящия момент виновник не е открит. Досъдебното производство спира многократно, спряно е и към настоящия момент. Това е делото „Колеви“. (Шум.) На 25 септември 1994 г. господин Славчо Цончев…
Колеги, моля Ви за тишина!
…е под полицейски арест за кражба на едър рогат добитък. След 12 часа в полицейския арест той е освободен. Почива. Когато роднините му прибират тялото, виждат охлузвания, синини и други следи от насилие. Погребват го. Започва досъдебно производство за полицейско насилие. Излишно е да казвам, че стига доникъде. Това е делото „Великова“. Колеги, тези три дела поставят поредица от следващи осъдителни дела срещу България за това, че ние тук в България не създаваме достатъчни гаранции за правото на живот и за справедлив процес, защото, колеги, нашето досъдебно производство, нашият наказателен процес са недостатъчно ефективни. На практика е изключително трудно, почти невъзможно да се разследват ефективно престъпления, когато са свързани с полицейско насилие или включват магистрати, а също така поради редица правни и фактически отношения. В България фактически е невъзможно главният прокурор, когато има съмнение, че той е извършил престъпление, да бъде разследван, да му бъде повдигнато обвинение и съответно да бъде изправен пред съд. Колеги, това е национален въпрос. Това е проблем, поради който нашите съграждани в България десетилетия наред имат усещането за липса на справедливост. Когато дъщеря ти е станала жертва на изнасилване, когато синът ти е пребит от полицаи и не можеш даже да изправиш виновните пред съд, та камо ли да стигнеш до осъдителна присъда, това не е правосъдие. Това не са стандарти, които отговарят на подписаната от България Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Това са въпроси, които трябва да решим. Нашето предложение е на Вашите банки. Какво включва то? На първо място, повече права на пострадалите, за да въздейства така, че досъдебното производство да бъде по-ефективно, по-бързо, когато е необходимо, включително и на юридическите лица, когато те са пострадали; повече права на сигналоподателя за началото на досъдебното производство тогава, когато няма пострадало физическо или юридическо лице; право на съдебен контрол върху отказите за досъдебно производство. Тази допълнителна гаранция за повече справедливост, за по-добър достъп до правосъдие е многогодишна препоръка именно на нашите партньори, отдела, който отговоря за изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека, Венецианската комисия. Тези партньори, които ни помагат да прилагаме стандартите, които ние сме приели, ако щете, и общохуманно, общочовешки стандарти. Също така предлагаме и механизъм, който прави възможно в случаите, когато главният прокурор или неговите заместници извършат престъпление, да им бъде търсена наказателна отговорност. Колеги, много часове отделихме за това да обсъждаме как да се извършва разследването. Както казах и в предишно свое изказване, общият проблем е търсене на наказателна отговорност. Тоест разкриване на престъплението, образуване на досъдебното производство, процесуално-следствените действия, събиране на доказателства, повдигане и поддържане на обвинение. Именно тази част – повдигане и поддържане на обвинение, трайно от приемането си в българската Конституция е единствено и само правомощие на прокуратурата, когато говорим за престъпления от общ характер. Именно този момент създава необходимостта от това ние да създадем правила от отклонение в общия ред, с който да дадем максимална независимост, максимална отговорност, че прокурорът, който ще ръководи досъдебното производство, който ще повдига и поддържа обвинение срещу главния прокурор или неговите заместници, е независим, независим професионално. Как се гарантира тази професионална независимост, ако щете, автономия? Това е във връзка с начина на назначаване и по-важно – с гаранциите му за бъдещото му кариерно развитие. Вярвам, че гаранции за това сме представили в Законопроекта. В последните няколко минути от моето изказване на вносител аз ще аргументирам защо считам, че предложеният законопроект както от „Демократична България“, така и от Министерския съвет не са противоконституционни. Действително през 2019 г. Четиридесет и четвъртото народно събрание по предложение на колегите от ГЕРБ приема механизъм за търсене на наказателна отговорност от главния прокурор и този механизъм е обявен за противоконституционен с Решение по конституционно дело № 15 от 2019 г. Всеки един порок, констатиран в това конституционно решение, е избегнат с тези законопроекти. (Реплика от народния представител Радомир Чолаков.) Големият дефект на обявения за противоконституционен закон се състои в това, че Четиридесет и четвъртото народно събрание създаде отделна структура, паралелно от прокуратурата, нещо като минипрокуратура. Назначаване на прокурор за определен мандат, тоест създава се орган с определен мандат и съответно контролиращият му прокурор е същият. Също така се казва в това решение на Конституционния съд, че дотолкова, доколкото разследването е оставено в следствието, целта за постигане на независим ефективен механизъм за търсене на отговорност на главния прокурор няма да бъде разследвано, защото следователите са подчинени на съответния си административен ръководител, на по-горестоящите органи, а с това и на главния прокурор. Точно тази критика се избягва с предложението разследването да се извършва от органите на МВР. И, колеги, чух аргументи, че от 2002 г., когато е Решението „Колеви“, има изменения в нормативната уредба, включително и на конституционно ниво. Да, така е. Но тъжното е, че не се решава кардиналният проблем. Конституционният съд в едно решение – № 11/2020 г., отново ни припомня след всичките тези изменения, че главният прокурор по волята на конституционния законодател съсредоточава и персонализира в себе си крайната отговорност за законосъобразното упражняване на правомощията по чл. 127, т. 1 – 5 на всички прокурори в страната. Разбира се, че тази власт изисква съответни специфични мерки, които все пак да направят възможно, в случай на съмнение за престъпление, главният прокурор и неговите заместници – от тях да бъде търсена наказателна отговорност. Колега Чолаков, аз не съм си позволявала в нито едно от Вашите изказвания подвикване от място. Мисля, че водим, макар и остър дебат, все пак в рамките на приличието. Благодаря. (Ръкопляскания от „Демократична България“.)
Благодаря Ви, госпожо Йорданова. От името на вносител има ли друг желаещ? Заповядайте, господин Рашков.
Благодаря, господин Председател. Чухме няколко проекта. Всеки от тях заслужава внимание, ако не изцяло, то поне в някои техни части. Аз съм впечатлен от дълбочината, с която са изследвали материята и която е въплътена в Проекта на Министерския съвет относно необходимите изменения в Наказателно-процесуалния кодекс. Също така поздравления и за госпожа Йорданова, поздравления и за всички други, които положиха усилия и са предложили своето виждане за изменение и допълнение в Наказателно-процесуалния кодекс, респективно в Закона за съдебната власт. Чуха се идеи за необходимост от промяна и в Конституцията. Аз много внимателно днес слушах и изказванията, и проектите, които бяха представени тук, и с повечето положения съм абсолютно напълно съгласен. Мисля, че парламентът ще трябва с необходимата отговорност да се отнесе към тези проекти и да вземе решение. Що се касае до Проекта, който ние сме внесли. Аз искам да изразя най-напред своето впечатление от представителите на прокуратурата и на Върховния касационен съд, участвали в заседанието на Правната комисия преди две седмици, което отношение, поведение показа, че действително в тази структура на съдебната власт трябва да настъпят изключително сериозни, да не кажа радикални промени. Тяхната подчиненост на главния прокурор личи, тя се чувстваше от всяко едно тяхно изречение. Оттук всеки от нас може да си направи извод, че това не могат и не са независими магистрати, не са независими прокурори и независими съдии, които да са на нивото на Конституцията, която, ще повторя днес, в „Глава шеста – Съдебна власт“, в чл. 117 изрично прогласява независимостта на съдии, на прокурори и на следователи. Те не са на това ниво. Следователно там трябва да настъпят радикални промени точно поради това. И точно поради становището, което беше изразено преди една година, година и половина от сегашния главен прокурор, че той не признава разделението на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна, точно поради това, че той иска фактически да влее прокуратурата, която е независим държавен орган, в изпълнителната, ерго в политическата власт. И затова трябва да настъпят, колеги, радикални промени. Аз съм за проектите, които са внесени сега. В хода на разглеждане на проекти, в които част от тях е процедура за търсене наказателна отговорност на главния прокурор, нека да Ви припомня неговото изказване – изказването му в Правната комисия, на която аз отидох и изслушах главния прокурор, който възприема промените, които ние всички предлагаме, възприема становището на Венецианската комисия, на Европейския съд по правата на човека като обидно, лично за него, тоест не като необходимост в радикална промяна в Наказателно-процесуалния кодекс в тази посока, той е лично обиден, че ние разглеждаме такава тематика в Народното събрание. Представяте ли си какво е нивото на този главен прокурор? И затова на изслушването, тоест на разглеждането на първо четене на Законопроекта на Министерския съвет в Правната комисия той не се яви лично, а изпрати своите заместници, които изразиха едно-единствено становище, че Проектът на Министерския съвет, да не говорим за другите проекти, не струват пукната пара, че те всичките са в противоречие с Конституцията и трябва да бъдат отхвърлени с всевъзможни, забележете, неслучайно казвам, аргументи, включително, бих казал, дори и грубиянски. Един от заместниците на главния прокурор – и нека да му кажем името, това е Борислав Сарафов, заяви, че проектите са правени на коляно, тоест за него обсъждането в Република България на Проекта за търсене на наказателна отговорност от главния прокурор от повече от 10 години – 10 или 15 години, за този заместник на главния прокурор това е писане на Проекта на коляно. За мен в крайна сметка е необяснимо, уважаеми колеги, как е възможно 30 години след началото на демократичните промени в нашата страна, и повече, има юристи, прокурори и съдии от най-високо ниво в съдебната власт, които днес поддържат тезата – в ХХI век, че главният прокурор трябва да е недосегаем. Така излиза от тяхното поведение, от техните становища и че от Наказателния закон е недосегаем. В контекста, искам да Ви припомня, на една много известна реплика от края на 90-те години, ще си я спомните: „Над мен е Господ“ – спомняте ли си това, произнесена от един главен прокурор. Въпросът, свързан с проектите за създаване на механизъм за разследване на главния прокурор, предвид запазения и до настоящия момент съветски модел на Прокуратурата на Република България – това не е тайна за никого, трябва да даде отговор ще продължава ли само Господ да е над главния прокурор? Това е въпросът на въпросите във всички тези проекти. Да ме прости Всевишният, че го споменавам във връзка с такива пороци на земния ни път. Това е основната част на проектите, уважаеми колеги! И ще е правилно да си припомним и едно друго положение в Конституцията, че дори тя като основен закон предвижда наказателна отговорност или отговорност въобще и за държавния глава, включително механизъм за това. Кой е главният прокурор, той да не би да е над държавния глава в нашата страна? Вярно е, че в НПК, в чл. 194 се предвижда, че следовател разследва следовател, прокурор, съдия и така нататък. Оттук се прави един извод, който на пръв поглед изглежда логичен, че следователят може да разследва и главния прокурор. Ако не се отчитат обаче другите части от процедурата на едно разследване и разглеждане на едно дело, това изглежда примамливо, тоест дори може да си останем и със сегашната процедура, която не е работеща обаче. Тя просто не е работеща! Още повече не е работеща, защото, искам да подчертая още веднъж, европейските стандарти в тази област не търпят зависими да разследват тези, от които са зависими. Пита се в задачата: в нашия НПК, когато се предвижда, че един следовател може да разследва главния прокурор, той независим ли е от него, или е зависим? Той е зависим в две направления, нека да напомним това. Първо, главният прокурор ще внесе, и той ръководи прокурорската колегия във Висшия съдебен съвет, и ще назначи един следовател, както ще се назначи и един прокурор. Пита се: той кадрово, следователят, зависим ли е по някакъв начин от прокурорската колегия, която се ръководи от главния прокурор? Няма никакво съмнение в това. В процесуално отношение – да, пак ще се върна, много добре изглежда чл. 194, ал. 2, където ще разследва прокурор, включително от главен прокурор. Ами процесуалната зависимост? Процесуалната зависимост на следователя е доведена, както казах, до крайност. Принципът dominus litis е доведен до такова положение, до такава крайна точка, че той започва да пречи на разследването в нашата страна, защото разследващите органи нямат въздух за дишане в хода на разследването. Разбирате ли? Това е много професионален разговор. Ще спра дотук. Освен това имаме си и едно наше основание – не непрекъснато да се обръщаме към европейските стандарти, и то се съдържа в основанията за отвод. Забележете сега, че в основанията за отвод, хайде, ще кажа за юристите – чл. 29, ал. 2, към който препращат разпоредбите за отвеждане на прокурорите и на разследващите органи, се предвижда една твърде широка хипотеза, при която при наличието на други обстоятелства, които биха могли да говорят за някаква пристрастност и предубеденост, трябва съответният орган да се отведе. И на базата на това, което казахме преди малко, че кадрово и процесуално разследващият орган – следователят, е зависим от главния прокурор, ние имаме, действащо в нашия НПК, правно основание за неговото отвеждане. Той не може да води такова разследване, тъй като е предубеден по силата на Закона.
Времето, господин Рашков.
Извинявам се. Съжалявам, че не мога да довърша…
Можете да се изкажете после.
...но ще направя изказване. Благодаря, да не злоупотребявам с времето. Благодаря Ви.
Благодаря, колеги. Бяха представени становищата на вносителите. Откривам разискванията. Има ли желаещи за изказване? Господин Балачев.
Господин Председател, уважаеми колеги! Толкова много положителни становища се изказаха как законопроектите са толкова добри и най-вече за Законопроекта, внесен от Министерския съвет, така че все някой трябва да каже нещо, което е различно. Аз бях този в Комисията, който гласува против. Гласувах против, защото винаги, когато става дума за законодателство, още повече, когато това законодателство обхваща основните принципи, първо, на независимостта на съдебната власт, от една страна, и от друга страна, начинът, по който се уреждат процесуалните закони, подхождам не като депутат от една или от друга политическа сила, а като човек, който много, много дълги години съм се занимавал и живота ми е минал само в тази съдебна система. Затова и винаги съм се старал да се изказвам, когато става дума за такива казуси, да се изказвам чисто професионално и да оставя на заден план политическите подбуди и съображения, които са довели до внасянето в комисия, респективно в пленарната зала на определен закон. Този път обаче ще започна с нещо различно и чисто политическо. Трябва да Ви кажа, уважаеми колеги, че тези, които твърдят, че в нашето законодателство има празнота по повод на регулиране дейността на съдебната власт говорят неистини, защото и в Конституцията, и в Закона за съдебната власт, и в Наказателно-процесуалния кодекс, и в Гражданскопроцесуалния кодекс има точно и ясно формирани правила, по които се избира както Висшият съдебен съвет, така и ръководителите на съдебната система, в лицето на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор. Нашата Конституция е залегнала на принципа, че прокуратурата и съда са магистрати, заедно със Следствието и като такива се ръководят от особени закони. Не само се ръководят, те се и избират от особени закони и от 1991 г. до момента или по-точно от 1994 г., когато всъщност е гласуван първият закон за съдебната власт, има ясно изразени правила за това. Така че моето дълбоко убеждение и не само моето, и се радвам, че това, което казах на Комисията и ще се постарая вкратце да кажа и пред Вас, е, че то се споделя от много, и то неслучайни в правото и в съдебната система хора, а от хора, които като мен целият им живот е минал там. Това са представители и становища на Върховен касационен съд, представители и становища на Върховен административен съд. Това са съдии с над 20 години практика и са наясно с всеки детайл, с всяка запетайка, което се случва в съдебната система, от представители на Висшия съдебен съвет, които изразиха своето ясно и категорично становище, от представителите на Върховната касационна прокуратура, и то не защото са подчинени на Гешев, а защото цял живот са били обвинители и са наясно по какъв начин, кой на кого и би ли могъл всъщност да повлияе. И всички са единодушни, че тук не става дума за празнота в Закона, която трябва ние, народните представители, да запълним, а става дума до политическа поръчка, както каза господин Цонев, който не виждам, за съжаление, тук, на една политическа партия, на няколко присъединили се към нея от жълтите павета, изгрели като фонтан и след това ги няма, и подкрепени в момента от още една политическа сила, която най-вероятно след някой и друг месец няма също да я има. Това всъщност правим ние. И аз в такава политическа игра за разбъркване на подредената съдебна система няма да участвам и ще гласувам против, защото това, което ни предлага основният законопроект, противоречи на Конституцията. В Конституцията, уважаеми колеги, ясно е изразено, първо, по какъв начин се избират тримата големи, защото аз не виждам защо трябва да тричаме главния прокурор, а пък да не говорим за председателя на Върховния касационен, тя е жена в момента, или за господин Чолаков, който е председател на Върховния административен съд. Нима има някакво съмнение у Вас, ако имате такива съмнения по отношение на главния прокурор, че подчинените им заместник-председатели, респективно съдии от Върховния касационен съд или Върховния административен съд не биха се съобразили с тяхното мнение? Защо е това деление? Или това, което аз изповядвам, е, че първата стъпка е – дай да видим дали ще пробием при прокурора, защото е сравнително по лесно, той е по-уязвим, защото е обвинител, защото има едни дела срещу България, въпреки че това, което казва уважаемата колега Йорданова, Вие от самите дела, които са водени срещу България, стана ясно, че става дума за полицейски служители, които са извършили определени нарушения и именно поради тази симбиоза между изпълнителна власт, в лицето на полицията, и прокуратурата се е стигнало до тези негативни резултати. Така че ясно и категорично са формулирани по какъв начин и тези трима души нямат никакъв имунитет. Те не са като нас да се иска някакво разрешение и по отношение на тях да започне някаква специална процедура. Това, което говори министъра или заместник-министъра, не го виждам къде е, да сравнява специалните правила в НПК за непълнолетни с това да направим специални правила за тримата големи, респективно в настоящия момент за главния прокурор, е, меко казано, безумие. И ако аз съм министър и той дойде при мен и ми каже това нещо, това ще е последният му работен ден, защото това са правни небивалици. Така че – няма празнота в Закона. Напротив. И понеже основният довод, поне така се мултиплицира и в медии, и се облъчват хората е, че, виждате ли Вие главният прокурор може да влияе на други прокурори, които да не повдигнат обвинение. Затова госпожа Йорданов, за което ѝ благодаря, ме цитира за това решение на Конституционния съд, което аз ѝ казах, когато бяхме на Комисия. Това е Решение № 11 от 23 юли от 2020 г. Там изрично е казано и това нека, уважаеми колеги, които ще взимате решение, да го имате предвид, че нито главният прокурор може да влияе на това как подчинените там или прокурорите от съответната районна, окръжна, апелативна и така нататък или върховна прокуратура, не би могъл да влияе на вътрешните им убеждения и това е скрепено и с правната норма в самия Наказателно-процесуален кодекс. По същия начин казва Върховният касационен съд, стои въпросът и със съдиите. Тоест той не прави разлика между прокуратура и съд. Той говори за едно, че тези ръководители не могат и нямат право, и не го правят това нещо, тоест да се наместват в дейността. При положение, че главния прокурор не може да се меси на варненския окръжен прокурор, питам аз защо ми е специална прокуратура? Защо ми е специална процедура? Когато, ако главният прокурор извърши престъпление, той ще бъде освободен, както и ако го направи председателят на някой от двата върховни съда. И то изрично е казано в чл. 129, ал. 3. Изрично е казано, че когато извърши умишлено престъпление от общ характер, той трябва да напусне поста и съдебната система. Понеже тук има една уловка, която всъщност е желанието, защото аз от шест главни прокурори не съм видял нито един, който да е извършил престъпление, нито да е извършил убийство, кражба или каквото и да е било от специалната част на Наказателния кодекс. И ако някой има такива данни, понеже там един колега се смее, нека да ми го каже. Само че аз съм история от 1988 г. досега и знам, че такова нещо няма. Такова нещо няма! Затова Законът обаче е отворил една вратичка и тя е ясно формулирана пак в тази Синя книга, а именно, че когато има някакви нарушения или системно неизпълнение на служебните задължения, има специална процедура, която минава през нас включително. И тя минава с квалифицирано мнозинство – и във Висшия съдебен съвет, и при нас, защото не може току така да се сменят ръководителите на съдебната система. Ето защо аз казвам, че процедурата, допълнена с този текст, който аз не съм бил тук народен представител, но Вие сте приели през 2021 г., това е чл. 173, в който изрично е описано, тогава сте решили, тези, които са били тук, че трябва да се създаде фигура, която евентуално да разследва главния прокурор, въпреки че това, което каза и господин Чолаков в едно от встъпителните си слова, беше, че магистрати, включително и ние, се разследваме от следователи. Толкоз! Всичко е толкова простичко и ясно. Направи престъпление, образува се дело, следовател го разследва, както всеки един друг обикновен гражданин. Защо ми е специално процедура. Аз ще съм първият, който ще подам сигнал, ако разбера, че някой от тримата големи е направил такова престъпление. И има ли някой смелост да скрие този факт, че да се притесняваме и да правим някакви специални процедури. Няма! Тоест системата е точно определена и тя има своето действие и е действала в продължение на близо вече 30 години. Затова Ви казвам, че този законопроект, за да не отнемам времето на другите, които ще говорят след мен, е всъщност не заради това, че той би могъл или, че трябва да намерим някакъв чатал да му сложим на главния прокурор или, на който и да било от другите председатели, а просто искаме да го сменим. Мисля, че това, че определени хора искат да сменят главния прокурор, е повече от очевидно, което аз не мога да приема, защото така законодателство за един човек не се прави, а се прави по принципни въпроси. Девет пункта има в това предложение на Министерството. После под формата на реплика ще взема по отношение на останалите. Само един има, който би могъл да има смисъл. Всичките останали са незаконосъобразни. Благодаря Ви.
Благодаря, господин Балачев. Има ли реплики към изказването? Господин Рашков, заповядайте.
Благодаря. Репликата ми е следната: господин Балачев говори като заместниците на главния прокурор при изказването им в Правната комисия преди две седмици. Няма никаква разлика. Слушахме ги тях веднъж, сега го слушаме него – едно и също, едно и също. Но искам, уважаеми господин Председател, да изразя своето категорично несъгласие – и друг път съм го казвал, сега ще го повторя – народни представители да използват обидни изрази по отношение както на народни представители в залата, така и по отношение на наши гости. Ние, колеги, сме поканили заместник-министъра на правосъдието да представи Проекта на Министерския съвет и тук се намира един народен представител, който си позволява – и не знам какво е това възпитание, да каже на господин Дечев, че това, което той предлага като проект, е безумие. Аз познавам господин Дечев много отдавна, сигурно господин Балачев не го познава, но не смятам, че колегата Дечев е предложил нещо безумно. Второ, това изглежда характерова особеност на народния представител Балачев, защото на изслушването на главния прокурор, когато се даде пример с делото „Колев“ и по-конкретно с неговото убийство, дни преди Нова година 2002 г., господин Балачев направи следното изказване, което Вие, господин Председател, като богослов и ние като християни и като граждани, нашите зрители и като граждани, не знам как ще оценят. Той каза, че убитият си е заслужавал да бъде убит. (Викове от „Продължаваме Промяната“: „Еее!“) Представяте ли си какво изказване е това?
Укоримо.
Какво изказване е това от народен представител? Още повече от адвокат, който по презумпция, по закон защитава правата и интересите на пострадали граждани. Няма кой друг да ги защитава! От него например изобщо не мога да очаквам да отиде при близките на Николай Колев, когото познавам лично, разбира се – работил съм с него, и да им предложи защита. Защото Колев си е заслужил смъртта?! Дотам сме стигнали в този парламент. Въпросът как ще се разследва, той каза, че било много простичко, обаче просто не познава материята. Именно от сложността на процедурата и зависимостите в съдебната власт се изисква да се направи нещо специално, така че да се гарантира изобщо възможността главният прокурор, ако извърши престъпление, да може безпрепятствено, обективно и непредубедено да бъде разследван. В момента подобна възможност липсва именно поради обвързаността на следствието – казах, ще бъда кратък, с прокуратурата и всеки следовател от Националната следствена служба е назначен с решение на прокурорската колегия, ръководена от главния прокурор. Това ми се струва, че вече стана ясно и на не-юристите. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
Благодаря Ви, господин Рашков. Втора реплика? Господин Атанас Славов.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Балачев, уважаеми колеги! Господин Балачев, Вие казахте, че нито допускате, нито предполагате, нито сте чували някой главен прокурор да е извършил престъпление, да е бил съпричастен към престъпление. Моята реплика е следната. Чел ли сте решението „Колеви срещу България“.
Прочел го е.
Ако сте го прочели, там ще видите на много места, в които много ясно се казва: „Главен прокурор с инициали Н.Ф. е вероятно съпричастен към извършване на тежко престъпление. Най-очевидната следствена версия за това престъпление не е била разследвана от разследващите поради тяхната йерархична подчиненост на лицето Н.Ф.“, което понастоящем все още е член на Експертния съвет към главния прокурор. Ако сте чели това решение, просто не можете така да говорите от парламентарната трибуна. Не можем да подменяме фактите. Няма алтернативни факти. Има факти, има и неистина. Аз приемам, че Вашето мнение е „особено мнение“ в рамките на парламентарната група на ГЕРБ, тъй като парламентарната група на ГЕРБ и в Комисията по правни въпроси, и в Комисията по конституционни въпроси – да, с уговорката, че има потенциална противоконституционност на текстовете, че трябва да се огледа, да се внесат между двете четения текстове, все пак подкрепиха законопроектите, или поне единия – на Министерския съвет. И последно. Само преди по-малко от година Висшият съдебен съвет се занимаваше с две искания за освобождаване на настоящия главен прокурор. Едното – внесено от професор Янаки Стоилов като министър на правосъдието, другото – внесено от госпожа Надежда Йорданова като министър на правосъдието. Част от основанията по двете искания най-малкото имаше конкретни факти и данни, които изискваха, ако всичко това, което казвате за колегите прокурори, е вярно, и те са абсолютно независими, най-малкото изискаха прокурор да се самосезира да извърши проверка. Не казвам да образува досъдебно производство, а да извърши проверка и да извърши съответните действия да установи има ли достатъчно данни и факти за започване на досъдебно производство. Колко проверки започнаха уважаемите колеги прокурори? Нула! И ако продължим да сме в тази система, при която имаме йерархична, централизирана изградена прокурора, и в бъдеще ще има нула проверки към главен прокурор, дори и да извърши тежко нарушение, престъпление. Така че моля да адресирате тези конкретни въпроси. Благодаря Ви.
И аз Ви благодаря, господин Славов. Обръщам се пак към народните представители да спазват регламента. Заповядайте за трета реплика.
Уважаеми господин Балачев, Вие казахте доста истини, но ми позволете да не се съглася с Вас по основната тема, а именно нуждата от промени. Ясно е, че обществото очаква съдебна реформа, очаква тази тема да бъде затворена, за да можем да поемем по следващите приоритети, които стоят пред държавата ни. В този смисъл аз съм сигурен, че Политическа партия ГЕРБ има политическата воля да предприемем нужните действия, така че съдебната реформа в България да бъде приключена с приемането на изменения в нужните закони, в това число НПК и Закона за съдебната власт.
Благодаря, господин Маринов. Господин Балачев, имате възможност за дуплика.
Господин Председател, уважаеми колеги! Ще започна отговора отзад-напред, защото колегата Маринов действително ме провокира. Да, ние юристите от парламентарната група на ГЕРБ-СДС работим много интензивно. Това може би не се вижда от останалите колеги, но ние се събираме често.
Тайно.
Обсъждаме всички закони и няма спор, колега Маринов, че правосъдната система и в частта наказателно право и наказателен процес има нужда от много сериозни реформи. Това, което аз казах обаче, е, че тези реформи ние ще ги направим, защото те са необходими, но това не е реформата за главния прокурор. Реформата обхвата въпроса с това например как да направим така, че да откъснем разследването от полицейския надзор съобразно Закона за МВР, как да направим единно следствие, как да направим така, че да махнем служебното начало в съдопроизводството и да дадем старт най-сетне на състезателния процес и много, много други проблеми, които Вие и моите колеги от нашата парламентарна група знаем. Знаете, че ние работим в тази насока и в скоро време действително ще предложим наистина промени, които ще бъдат в интерес на българските граждани, а не на определена малка група от хора, заинтересовани от смяната на едно или друго лице. И по отношение въпросите на господин Рашков. Не обичам, когато ми се изопачават думите, господин Рашков. Да, казах за заместник-министъра и бях ясен и конкретен. Ако аз съм министър и той дойде при мен и ми каже: „Дай, както има отделен раздел за непълнолетните, да направим такъв и за главния прокурор и за двамата председатели на съдилищата“, наистина ще бъде последният му работен ден. Защото това е правна безумица. По отношение на делото „Колев“, отново сте неточен. Аз казах нещо друго на Комисията. И ще си позволя: „Не четете вестник „Капитал“, за който говорихме и говори тук и господин Цонев, и останалите, защо те имат интерес за това.“ (Реплики.) Има записи за това нещо. (Реплики от „Продължаваме Промяната“: „Да, има. Има.“) Казах, че познавам Колев, както познавам и главния прокурор, защото те са от нашия регион. Познавам работата на Колев и казах, че по отношение на неговото дело, защото той имаше дело, преди да бъде застрелян – по отношение на неговото дело подходиха по този начин, по който той като военен прокурор и по-късно прокурор в горните прокуратури, подхождаше към другите дела. Това казах аз и мога да Ви цитирам: делото за убития човек в Районно управление – Провадия, и делото за Стамо Стамов, който разкри пирамидите във Варна и беше задържан и малтретиран, именно от Колев и така нататък. Аз нарочно не искам да цитирам тези дела, но съм против – за умрелия или хубаво, или нищо. А как, кой и защо, по какъв начин е стигнал до неговата насилствена смърт, не съм коментирал никога, защото, първо, нямам информация, и второ, не е моя тема. Познавам и жена му Нанка Колева, и е идвала при мен, когато ставаше дума за това по какъв начин всъщност тя трябва да заведе делата и аз съм ѝ помогнал. Можете да я питате, защото, мисля, че е още жива.
Да се ориентирате към приключване.
Приключвам, господин Председател. Да, чел съм делото „Колеви“, внимателно съм го чел. Само че на Вас ли да обяснявам като мой колега и хабилитиран юрист това, че имало някакви съмнения, не значи, че е имало дело. Защо Вие или който и да било не сте подали сигнал – давността все още не е изтекла, подайте. Това е тежко криминално престъпление, ако главният прокурор Филчев има нещо съпричастно. И сега да подадете молба, тя ще бъде разгледана по окончателната дейност.
Господин Балачев!
А не да чакате някой прокурор да стане. Това го прави заинтересованото…
Господин Балачев, много прескочихте времето.
А това, че има някакви съмнения. РЕПЛИКА отляво: Липсват достатъчно данни.
Ще му обясните на място.
Ще му обясня на място.
Благодаря Ви.
30 минути почивка.
Преди да Ви дам думата за предложението, искам да отговоря, тъй като към мен беше отправена реплика и от господин Рашков, и от господин Балачев. Господин Балачев, не съм казвал да спрат да четат „Капитал“, тъй като това казахте. Най-малкото като богослов не мога да накарам, да лиша вярващите от светата им книга. (Шум и реплики.) А иначе, господин Рашков – благодаря Ви за вниманието, днес в изказванията си няколко пъти се обръщате към мен. Казвам го без ирония. Има искане от парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ за 30 минути почивка. Колеги, 30 минути почивка. (След почивката.)
Уважаеми колеги, времето за почивка отдавна изтече. Моля квесторите да предупредят или не чуват колегите сигнала, че са призовани да заемат местата си в залата. Нека квесторите да уведомят парламентарните групи, че след малко ще има проверка на кворума, ама не след много – след малко. Доколкото няма предстоящо гласуване, няма да правим проверка на кворума, освен ако някой не поиска от залата, но при първата възможност ще направим. Продължаваме заседанието с дискусия по законопроектите за Наказателно-процесуалния кодекс, първо гласуване. Следващото изказване, което е записано при мен, е на господин Милен Матеев. Не го виждам в залата. Да попитам: от другите парламентарни групи има ли желаещи за изказване? Вдигайте ръце, защото ще закрия дискусията. Господин Славов и господин Маринов след това, нали така? От ВЪЗРАЖДАНЕ има ли?
Да, изказване!
Добре, Петър Петров. (Смях.) Това беше много изненадващо. Господин Славов, имате думата.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! В моето изказване ще се опитам да адресирам основните критики, които чухме и на комисии, пък и днес в залата, за двата законопроекта на Министерския съвет – ЗИД на НПК, и на госпожа Йорданова и група народни представители, а именно критиките относно противоконституционност на двата законопроекта или на част от тях. Нека да видим кое точно се критикува като противоконституционно. Това, че съдия с ранг на върховен съдия, с ранг на съдия от Върховния касационен съд може при определени условия да бъде назначен за прокурор от прокурорската колегия и като такъв прокурор да разследва, да ръководи разследването, да внася обвинение за извършени престъпления от главния прокурор и се казва, че това е някаква извънредна процедура. Аз твърдя съвсем отговорно, че това не е извънредна процедура, а това е специална процедура, която съответства на особеното място на главния прокурор и по Конституция, и по закон. Главният прокурор не е един от 1500-те прокурори в Република България, а главният прокурор е ръководител на една свръховластена централизирана институция, някой би възразил, че главният прокурор е само главен прокурор на административните ръководители на прокуратурата, но има достатъчно текстове в Закона за съдебната власт, пък и на конституционно ниво, които ясно показват, че главният прокурор е главата, върхът на пирамидата на прокуратурата в Републиката. Тоест трябва да се създаде механизъм, който е адекватен, пропорционален на модела на прокуратура, който имаме в България. Този механизъм очевидно не може да включва, както е прието в предходни законопроекти, създаването на една специална фигура, която да е с особен петгодишен мандат, пък и още една фигура трябва, от една страна, прокурорът, който ще разследва главният прокурор, да е в системата на прокуратурата и в същото време да е достатъчно независим. Предложението на двата законопроекта е това да е съдия, който да бъде назначен за прокурор, за да е гарантирана неговата независимост. В момента съдии могат да избират да сменят за известно време или за постоянно своята длъжност като магистрати – явявайки се на конкурс, получавайки атестация и получавайки съответното решение на прокурорската колегия. Единствената разлика тук с общата процедура за преминаване на съдии от съдебната система към прокуратурата е, че поводът е извършено закононарушение, и то съмнение за престъпление, извършено от главния прокурор, и това дава началото на самата процедура. Тук не виждам никакъв извънреден характер, тук виждам опит за гарантиране на законово ниво на необходимото за тази институция, необходимия статус, независимост и реална възможност да се разследват престъпления, които евентуално главният прокурор е извършил. Не виждам къде е тук противоконституционността. Да, това не е част от общата система на преминаване на съдии към прокурори и обратно, но твърдя, че е пропорционална система на необходимостта да се установи режим, механизъм за независимо разследване на главния прокурор. Трябва да подчертая, че това не е някакво творчество вдъхновение на Министерството на правосъдието или на госпожа Йорданова и колегите, които сме работили по Законопроекта. Този именно модел е посочен в становището на Венецианската комисия от есента на миналата година. Тук част от колегите, които сега виждам на първия ред от ВЪЗРАЖДАНЕ, бяха на това заседание, участваха в обсъждането на срещата на представителите на Венецианската комисия в София през септември месец миналата година, от другите политически сили имаше представители, и именно това становище беше казано (народният представител Петър Петров показва снимка) – една снимка не доказва нищо, и знам, че сте били там и че сме говорили, и имахте много обосновано и разумно изложение. От тази гледна точка, колеги, не виждам защо трябва да се противопоставяме на възможни решения в рамките на нашия конституционен модел, които са били прегледани от гледна точка на съответствие с европейските стандарти, за които многократно стана дума днес. Те безспорно съответстват на тези стандарти и защо ние отказваме да ги въведем в нашата система. Да, ние от „Демократична България“ искаме много повече. Да, ние искаме конституционна реформа. Да, предлагали сме и отново се надявам да можем да предложим такава конституционна реформа на прокуратурата и на съдебната власт, която да получи широка подкрепа, но това е възможното в рамките на този парламент и при тази Конституция. С оглед с това се надявам да подкрепите Законопроекта и на „Демократична България“, а и на Министерския съвет на първо четене. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Славов. Господин Петров, искам да Ви помоля тази снимка да не я показвате там от място или, ако ще я показвате, я покажете от трибуната, защото колегите не могат да я видят, а господин Славов е прав – една снимка не доказва нищо, ако снимката не е на шкафчето. Има ли реплики? Няма. Заповядайте за процедура по начина на водене.
Благодаря, господин Председател. Процедурата ми е към Вас и тя е относно незнаенето на Правилника от председателите на някой от комисиите. Защото не знам доколко сте запознат, но в момента продължава да се води Комисия по електронно управление, въпреки че председателят закри Комисията. Затова се обръщам към Вас, господин Председател, а Вие няма как да отидете и да разпуснете Комисията…
Даже и не знам, че има Комисия.
Затова Ви казвам, господин Председател, но на следващия Председателски съвет се обърнете към председателите на парламентарните групи, които пък от своя страна да припомнят поне на председателите на комисиите, че правилата са, за да се спазват, а не за да се нарушават, защото за „Продължаваме Промяната“ това вече започва да става практика. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Димитров. Комисия по време на пленарно заседание е нелегитимна по нашия правилник, така че ако продължава по съответния ред, решенията ѝ ще бъдат анулирани, ако това е вярно или ако не е вярно – ще направим проверка. Благодаря. Господин Добрев, заповядайте за процедура.
Уважаеми господин Председател, моята процедура е по начина на водене. Вчера на Енергийната комисия имахме същия казус. Тогава господин Рибарски и колегите от Промяната дойдоха и казаха, че заседанието започна и че нямаме право да водим Комисията. Ние прекратихме веднага, разбира се, Комисията и влязохме в залата да гласуваме. Редно би било това да се случи и сега. Не може една комисия да…
Тя се излъчва на живо!
Тя се излъчва на живо, доколкото разбирам от колегите. Не знам какво може да направите по Правилник, но Вие позволявате да се нарушава този правилник.
Сега ще видите какво мога да направя по Правилник.
Няма как по време на пленарно заседание да заседават колеги, а вчера точно колегите от Промяната повдигнаха този въпрос и бяха прави. Благодаря.
Благодаря Ви. По Правилник сега ще обявя проверка на кворума. Ако на някои колеги комисиите им са по-важни от този закон, има лесно, и утре ще продължим със Закона. Проверка на кворума, уважаеми колеги, с компютъризираната система. Няма кворум. Следващото заседание е утре в 9,00 ч. Закривам днешното заседание. (Звъни.) (Закрито в 18,10 ч.) Председател: Вежди Рашидов Заместник-председатели: Росен Желязков Йордан Цонев Кристиан Вигенин Секретари: Небие Кабак Иван Ганчев