2. Стенограма и изказвания
Фокус по говорител: andrey-atanasov-gyurov
· намерени изказвания: 2
#1 · speech
Уважаеми колеги, добро утро. Има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.) Уважаеми колеги, преди да Ви запозная с Програмата, искам в това Народно събрание да възобновя една традиция от 90-те години. Днес почитаемият председател на Народното събрание –господин Вежди Рашидов, има рожден ден. Позволете ми от Ваше име да го поздравим – да е жив и здрав! (Ръкопляскания.) Желаем Ви здраве, успехи и да водите Събранието към едни по-добри и по-спокойни дни! Уважаеми колеги, предлагам на Вашето внимание Програма за работата на Народното събрание за седмицата от 14 до 16 декември 2022 г.: „1. Избиране на министър-председател на Република България. 2. Приемане на структура на Министерски съвет. 3. Избиране на Министерски съвет на Република България. 4. Проект на решение за даване на съгласие за участие на Република България в Общото и в Селективното увеличение на капитала на Международната банка за възстановяване и развитие от 2018 г. и в Общото и в Селективното увеличение на капитала на Международната финансова корпорация от 2018 г. Вносител е Министерският съвет на 24 ноември 2022 г. 5. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Вносител е Министерският съвет на 4 ноември 2022 г. 6. Първо гласуване на законопроекти за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. Вносители са: Надежда Йорданова и група народни представители на 19 октомври 2022 г.; Министерският съвет, 24 октомври 2022 г. 7. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование. Вносители са: Корнелия Нинова и група народни представители на 19 октомври 2022 г.; Христо Симеонов и група народни представители на 2 ноември 2022 г. – продължение. 8. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. Вносители са Томислав Дончев и група народни представители на 2 ноември 2022 г. Приет е на първо гласуване на 17 ноември 2022 г. 9. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство за стратегическо партньорство между правителството на Република България и правителството на Обединените арабски емирства. Вносител е Министерският съвет, 7 ноември 2022 г. 10. Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение между правителството на Република България и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария относно изпълнението на Втория швейцарски принос към избрани държави – членки на Европейския съюз, за намаляване на икономическите и социалните различия в Европейския съюз. Вносител е Министерския съвет, 11 ноември 2022 г. 11. Проект на решение във връзка с коледната ваканция на Народното събрание за 2022 г. Вносител е Десислава Атанасова на 13 декември 2022 г. – точка първа за четвъртък, 15 декември 2022 г. 12. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове. Вносител е Министерският съвет на 31 октомври 2022 г. Приет е на първо гласуване на 10 ноември 2022 г. – точка втора за четвъртък, 15 декември 2022 г. 13. Второ гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Вносител е Министерският съвет на 31 октомври 2022 г. Приет е на първо гласуване на 16 ноември 2022 г. – точка трета за четвъртък, 15 декември 2022 г. 14. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Вносител е Министерският съвет на 31 октомври 2022 г. Приет е на първо гласуване на 10 ноември 2022 г. – точка четвърта за четвъртък, 15 декември 2022 г. 15. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане. Вносител е Министерският съвет на 24 октомври 2022 г. Приет е на първо гласуване на 17 ноември 2022 г. – точка пета за четвъртък, 15 декември 2022 г. 16. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца. Вносител е Министерският съвет на 24 октомври 2022 г. Приет е на първо гласуване на 17 ноември 2022 г. – точка шеста за четвъртък, 15 декември 2022 г. 17. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Вносител е Министерският съвет на 4 ноември 2022 г. Приет е на първо гласуване на 23 ноември 2022 г. – точка седма за четвъртък, 15 декември 2022 г. 18. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за правната помощ. Вносител е Министерският съвет на 28 октомври 2022 г. Приет е на първо гласуване на 9 ноември 2022 г. – точка първа за петък, 16 декември 2022 г. 19. Второ гласуване на Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Министерството на отбраната на Република България и Министерството на отбраната на Украйна относно безвъзмездно предоставяне на въоръжение, техника и боеприпаси. Вносител е Министерският съвет, 7 декември 2022 г. Приет е на първо гласуване на 9 декември 2022 г. – точка втора за петък, 16 декември 2022 г. 20. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители – Общ проект, изготвен от Комисията по земеделието, храните и горите въз основа на приетите на първо гласуване на 16 ноември 2022 г. законопроекти с вносители: Десислава Танева и група народни представители на 28 октомври 2022 г.; Росен Костурков и група народни представители на 10 ноември 2022 г. – точка трета за петък, 16 декември 2022 г.“ Това, уважаеми колеги, е Проектът за дневен ред. Моля, режим на гласуване за Проекта на дневен ред за седмицата. Гласували 232 народни представители: за 205, против няма, въздържали се 27. Предложението е прието. Дневният ред за седмицата е приет. Има ли процедурни предложения относно точки от дневния ред? Не виждам. Преди да преминем към точка първа, втора и трета, да Ви кажа, че на Председателския съвет постигнахме консенсус дебатът по тези точки да бъде общ, а гласуването разделно, както сме го правили досега в предишни парламенти. Правя процедурно предложение за пряко излъчване по БНТ и БНР на дебатите по първа, втора и трета точка. Има ли обратно становище? Не виждам. Моля, режим на гласуване за процедурното предложение. Гласували 231 народни представители: за 231, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Моля да бъдат включени камерите и микрофоните съответно на БНТ и БНР. (Реплики.) Процедура? Заповядайте, госпожо Атанасова за процедура.
#2 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, предвид разглеждането на първа, втора и трета точка от днешния пленарен ден, предлагам в залата да бъдат допуснати следните лица: Николай Стефанов Габровски, Малина Валентинова Крумова, Миглена Янакиева Тачева, Миглена Иванова Плугчиева, Маринела Пиронова Петрова, Благородна Найденова, Атанас Запрянов, Драгомир Заков, Мартин Дановски, Добромир Симидчиев, Прошко Прошков, Събина Събева, Благомир Здравков, Славчо Томов, Ириней Константинов, Васил Грудев, Милена Стойчева, Красимир Симонски, Николай Павлов, Мартин Захариев, Борил Кръстев – кандидати за министри, вицепремиери и министър-председател.
#3 · speech
Благодаря Ви, госпожо Атанасова. Има ли обратно становище, колеги? Не виждам. Моля, режим на гласуване за допуск в залата на изброените лица. Гласували 234 народни представители: за 230, против няма, въздържали се 4. Предложението е прието. Моля, квесторите, поканете в залата кандидата за министър-председател и кандидатите за министри на Република България. Уважаеми членове на Конституционния съд, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги народни представители, уважаеми представители на съдебната власт, уважаеми господин председател на Висшия адвокатски съвет, Ваши Превъзходителства, уважаеми представители на религиозните общности в Република България, дами и господа! Постъпил е Указ на Президента на Република България под № 281, с който ще Ви запозная: „УКАЗ № 281 „На основание чл. 99, ал. 4 от Конституцията на Република България
#4 · speech
Постановявам
Предлагам на Четиридесет и осмото народно събрание да избере Николай Стефанов Габровски за министър-председател на Република България. Издаден в София на 12 декември 2022 г.“ В тази връзка преминаваме към процедурата, предвидена в Конституцията, по избор на министър-председател. Ще прочета още веднъж трите точки, по които дебатът ще бъде общ, но гласуването разделно: 1. Избиране на министър-председател на Република България. 2. Приемане структура на Министерски съвет. 3. Избиране на Министерски съвет на Република България. (В пленарната зала влизат служебният министър-председател Гълъб Донев и служебни министри.) Добре дошли на служебния министър-председател и на служебния кабинет! Давам думата на госпожа Десислава Атанасова от името на мандатоносителя да представи кандидатурата за министър-председател на Република България. Госпожо Атанасова, заповядайте.
#5 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаеми господин Председател на Народното събрание, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми членове на Конституционния съд, уважаеми дами и господа министри, уважаеми народни представители, уважаеми представители на съдебната власт, уважаеми господин Председател на Висшия адвокатски съвет, Ваши превъзходителства, уважаеми представители на религиозните общности в Република България, дами и господа! От името на парламентарната група на ГЕРБ-СДС имам честта и отговорността да представя пред Вас нашето предложение за излъчване на правителство на Република България с министър-председател професор Николай Габровски. Представям Ви кратка биографична справка на професор Габровски: Професор Габровски завършва медицина в Медицинска академия – град София, през 1996 г. Първоначално работи като лекар в неврореанимацията на УМБАЛ „Царица Йоанна“. В Клиниката по неврохирургия на болница „Пирогов“ започва работа от 1997 г. През 2005 г. доктор Габровски защитава дисертация на тема „Значение на съединителната артерия за неврохирургичната практика“. От 2006 г. е завеждащ на отделението по невроонкология. От 2008 г. е доцент по неврохирургия. През 2010 г. е избран за заместник-председател на Българското дружество по неврохирургия. През 2011 г. е избран за началник на Клиниката по неврохирургия на Университетска болница „Пирогов“. От началото на 2011 г. е избран за национален консултант по неврохирургия към Министерството на здравеопазването. През януари 2012 г. професор Габровски е поканен за наблюдател в Борда на Европейския мозъчен съвет – координираща неправителствена организация, посветена на борбата със заболяванията на нервната система. Европейският мозъчен съвет работи в тясно сътрудничество с комисиите на Европейския съюз, Европейския парламент, Европейската и Световната здравна организация по заболяванията на мозъка. През 2014 г. е избран за професор по неврохирургия към Клиниката по неврохирургия на Университетска болница „Пирогов“. Професор Николай Габровски е избран за член на Управителния съвет на Българския лекарски съюз през 2015 г., а от месец юни 2018 г. до месец септември 2021 г. е заместник-председател на съсловната организация. От месец март 2017 г. до месец юли 2021 г. е заместник-директор по лечебната дейност на Университетска болница „Пирогов“. През 2018 г. професор Габровски е избран за председател на Българското дружество по неврохирургия, а през 2022 г. е преизбран за втори мандат на тази позиция. През 2018 г. професор Габровски е избран за председател на Българското дружество по неврохирургия, а през 2022 г. е преизбран за втори мандат на тази позиция. През ноември 2021 г. професор Габровски е избран за член кореспондент на Българската академия на науките. През октомври 2022 г. Европейската асоциация на неврохирургичните дружества създава работна група за нововъзникващи технологии и иновации в неврохирургията и пръв неин председател е професор Николай Габровски. Представям на Вашето внимание една изключително достойна кандидатура на уважаван български лекар, общественик, член на Българската академия на науките, която считаме, че е най-достойна да бъде избран за министър-председател на Република България. Надявам се на разум във всички и с ясна сметка за последствията, ако това не стане. По-късно ще взема думата за изказване. Благодаря, господин Председател. (Продължителни ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#6 · speech
Благодаря Ви, госпожо Атанасова. Уважаеми колеги, във връзка с т. 2 и т. 3 от нашия дневен ред, а именно „Приемане структура на Министерския съвет“ и „Избиране на Министерския съвет на Република България“, давам думата на кандидата за министър-председател да представи структурата на Министерския съвет и Проекта за състав на Министерския съвет. Заповядайте, професор Габровски.
#7 · speech
Николай Габровски
Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми членове на Конституционния съд, уважаеми дами и господа министри, уважаеми народни представители, уважаеми представители на съдебната власт, уважаеми господин Председател на Висшия адвокатски съвет, Ваши Превъзходителства, уважаеми представители на религиозните общности в Република България, дами и господа! Поех отговорността за съставяне на редовно правителство с пълната убеденост, че е необходимо бързо преодоляване на общественото разделение, възстановяване на диалога между партиите, прекратяване на политическата криза и избягване на каскадата от предсрочни избори, възстановяването на доверието в институциите, постигането на обществен консенсус за провеждане на правосъдна реформа и ефективно противодействие на корупцията. Заявяваме ясна европейска евро-атлантическа насоченост на външната политика и на политиката за сигурност и отбрана, ефективно противодействие на всички форми на хибридна пропаганда и дезинформация. Поставяме нуждите на всеки български гражданин като приоритет за всички институции, готови сме да реализираме целенасочено публични инвестиции в ключови сектори за цялото общество, каквито са образование, здравеопазване, социална защита. Наред с това ще предложим бързи и ефективни антикризисни мерки, които да преодолеят предизвикателствата на икономическата криза, инфлацията и спада на икономически растеж, постигане на фискална устойчивост. Готови сме да създадем условия за разгръщане на икономическия, иновационния и научния потенциал на нацията и да продължим развитието на електронното управление и услуги. Правителството ще следва следните приоритети: 1. Разработване на Закон за държавния бюджет за 2023 г., съдържащ пакет от антикризисни мерки за ограничаване на инфлацията, за стимулиране на икономически растеж и за стабилизиране на публичните финанси. 2. Постигане на политически и обществен консенсус за конституционни и законодателни промени в областта на правосъдието, противодействие на корупцията и повишаване сигурността на гражданите. 3. Провеждане на ключови реформи, включително чрез Плана за възстановяване и устойчивост. 4. Полагане на активни политически и дипломатически усилия за приемане на България в Шенгенското пространство. 5. Мобилизиране и ангажиране на целия национален потенциал – подготовка на бизнеса, банковия сектор и гражданите за присъединяване на България към еврозоната през 2024 г., своевременно присъединяване на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. 6. Постигане на енергийна независимост, включително чрез продължаване на усилията за осигуряване на реална диверсификация на източника за доставка. 7. Увеличаване на националните отбранителни способности в рамките на колективната отбрана на НАТО, ускорена модернизация на въоръжените сили и повишаване на средата на живот на военнослужещите. България трябва да излезе час по-скоро от безвремието и спиралата на избори. Вниманието, енергията, времето и усилията на българските граждани трябва да бъдат насочени към постигане на общи национални цели, които гарантират сигурност, демокрация и просперитет. Предлагам следната структура на Министерския съвет: - министър-председател; - заместник министър-председател по управление на средствата от Европейския съюз; - заместник министър-председател по обществен ред и сигурност и министър на правосъдието; - заместник министър-председател по климатичните политики и министър на околната среда и водите; - министър на финансите; - министър на вътрешните работи; - министър на отбраната; - министър на външните работи; - министър на икономиката и индустрията; - министър на регионалното развитие и благоустройството; - министър на транспорта и съобщенията; - министър на труда и социалната политика; - министър на здравеопазването; - министър на образованието и науката; - министър на културата; - министър на земеделието, храните и горите; - министър на иновациите и растежа; - министър на електронното управление; - министър на енергетиката; - министър на туризма; - министър на младежта и спорта. Предлагам следния състав на Министерския съвет. - Малина Крумова – заместник министър-председател по управление на средствата от Европейския съюз; - Миглена Тачева – заместник министър-председател по обществен ред и сигурност и министър на правосъдието; - Меглена Плугчиева – заместник министър-председател по климатичните политики и министър на околната среда и водите; - Маринела Петрова – министър на финансите; - Благородна Макева – министър на вътрешните работи; - Атанас Запрянов – министър на отбраната; - Драгомир Заков – министър на външните работи; - Мартин Дановски – министър на икономиката и индустрията; - Добромир Симидчиев – министър на регионалното развитие и благоустройството; - Прошко Прошков – министър на транспорта и съобщенията; - Събина Събева – министър на труда и социалната политика; - Благомир Здравков – министър на здравеопазването; - Славчо Томов – министър на образованието и науката; - Ириней Константинов – министър на културата; - Васил Грудев – министър на земеделието, храните и горите; - Милена Стойчева – министър на иновациите и растежа; - Красимир Симонски – министър на електронното управление; - Николай Павлов – министър на енергетиката; - Мартин Захариев – министър на туризма; - Боил Кръстев – министър на младежта и спорта. Уважаеми дами и господа, България днес е не просто на кръстопът, а пред пропаст и по кой път ще поеме днес, зависи от нас тук и сега, от Вас в тази зала. Дали ще поемем по пътя на отговорността, разума и волята за преодоляване на надвисналата катастрофа чрез общи усилия, или ще останем затворени в лоното на популизма, конфронтацията и тяснопартийния интерес. Тук беше и моята роля, моето желание – без да се откъснем от тяснопартийното, конфронтацията, да се премине към експертното, прагматичното, професионалното. Такъв е и кабинетът, който Ви представих – от хора, които са професионалисти, без ярка партийна оцветка, с опит във всички нива на администрацията, готови да заработят ефективно и пълноценно още от първия ден. България има нужда от такова работещо правителство. България има нужда от работещ парламент. Това е най-сигурната антикризисна мярка, това е най-сигурната антиинфлационна стъпка, това е единственият начин да продължим по пътя към Шенген и еврозоната, това е единственият начин България да остане пълноценен и достоен член на европейското семейство. Твърденията за голям шанс за съставяне на правителство със следващ мандат са подвеждащи и спекулативни. Най-голям шанс имаме днес тук и сега и ако го пропуснем, ще останем в ръцете на случайността и задкулисните уговорки, оставаме в ръцете на посветената на предизборна риторика 2023 г. – избори, след избори, след избори. Накратко, вместо през 2023 г. да се борим с дълговата икономическа криза, с икономическата рецесия, с кризата в сигурността, както национална, така и международна, с кризата на ценностите и дори с кризата на геополитическата ориентация, с кризата на болезнената конфронтация и противоборство в обществото, ние ще се хвърлим в пропастта на поредица от извънредни парламентарни избори. Това ли искаме за България? Това ли искаме за децата си? И в завършек, съзнавайки колко сложна е политическата ситуация, колко натрупано разделение през последните години има, ще се опитам със следващата притча да отворя една врата към помирение и път към разума. Две жени твърдели, че са майки на едно дете… (Възгласи от ГЕРБ-СДС: „Еее!“), …и двете твърдели, не можело да се намери доказателство коя от двете е майка на това дете. Отишли при цар Соломон, който, когато ги изслушал, също не успял да намери доказателства коя е истинската майка. Тогава той казал: „Нека да го разсечем на две – така всяка ще получи по една половина.“ Тогава истинската майка казала: „Не, дайте го на другата жена!“ Обръщам се към всеки един от Вас поотделно: нека любовта към България днес надделее, нека запазим родината си, нека заедно преодолеем бедата, в която сме изпаднали, и нека тази любов, която всеки от нас би трябвало да таи вътре в себе си, надделее над чисто егоистичното. Благодаря Ви за вниманието. Да живее България! (Продължителни ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#8 · speech
Благодаря Ви, професор Габровски. Уважаеми колеги, откривам дебатите по избор на министър-председател, на структура и състав на Министерския съвет. Имате думата, ще улесните много дебата, председателите на парламентарни групи, ако ни представите и списъка с изказващите се, за да можем да редуваме парламентарните групи. Имате думата. Госпожо Атанасова, заповядайте.
#9 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми колеги! Уважаеми професор Габровски, уважаеми кандидати за министри в правителство на Република България! Уважаеми колеги, в последните дни, а и днес както ние всички в тази зала, така и всички български граждани имаха възможност да се запознаят с впечатляващата биография на професор Габровски. Дори и тези от Вас, които няма да подкрепят това предложение, окачествиха тази биография като безспорна. Използвам възможността да благодаря на всички парламентарно представени сили в този парламент, затова, че не си позволиха да очернят образа на един от безспорните авторитети на българската медицина, на българската наука и на българското общество. И преди, и след нашата номинация професор Габровски ще продължи да бъде уважаван лекар и общественик, учен и от тези хора, които не само трябва да се слушат, но е нужно и да се разбират. Персоналният състав на проектокабинета, представен от професор Габровски, също се състои от хора с богати биографии. Всички те са добре познати и уважавани в своите професионални общности и сфери. Изборът на фигури с такъв профил е целенасочен и надхвърля партийните, политическите и идеологическите пристрастия. Ние сме наясно, че в настоящата ситуация българският политически елит не е в състояние да излъчи стандартно коалиционно или еднопартийно правителство. Единствената възможност за стабилизиране обаче на българската държавност, представителна демокрация и политически живот е излъчването на правителство с програма, ясни приоритети и максимално широка подкрепа от няколко политически сили. Нашето мнение е, че професор Габровски и неговият кабинет притежават необходимите качества, за да предложат и осъществят антикризисна стабилизационна програма, която да гарантира на българските граждани максимално ниво на сигурност и предвидимост в динамичните и сложни времена, в които живеем. Този проектокабинет е възможност за всички политически сили и тази възможност не бива днес да бъде отхвърлена с лека ръка. Нещо повече, проектокабинетът Габровски може да се окаже единствената реална възможност за излъчване на правителство в Четиридесет и осмото народно събрание. Да, днес имаме шанс да започнем да решаваме политическата криза и кризата на доверието в политическата система с усилията на всички нас – представителите на българските граждани. Тези две кризи са предизвикателство към всеки един от нас и към всяка политическа партия в тази зала. Не бива да забравяме обаче, че цената за тях вече се плаща от цялото българско общество. През последните години политическото противопоставяне, радикализирането на твърдите партийни ядра и институционалният блокаж разяждат представителната демокрация и тъканта на нацията и държавата. Със съзнанието, че една политическа сила съществува преди всичко за да бъде полезна на обществото и държавата, ние ще подкрепим това предложение за правителство. И сме твърдо убедени, че неговата формула е предпоставка за постигане на приемлив компромис между различните политически субекти. Ще припомня, че през последните седмици в тази зала служебното правителство беше призовавано многократно от различни политически сили да внесе бюджет за 2023 г. Ако днес правителството на господин Габровски бъде избрано, то в максимално бърз порядък ще внесе такъв бюджет и той ще бъде приет от парламента, и това беше заявено като приоритет на това правителство. Ако този проектокабинет бъде отхвърлен, то ще означава, че всички призиви за внасяне на бюджет за 2023 г. към служебното правителство, всички призиви за загриженост към българската държава и българските граждани са били плод на лицемерие и дребни сметки за започване на предизборна кампания за поредните предсрочни избори. По същия начин ще стои въпросът и за всички онези, които твърдят, че максимално бързо трябва да бъдат приети законите, които да гарантират ефективното прилагане на Плана за възстановяване и устойчивост – отново ще бъде демонстрация на политическо лицемерие. Уважаеми дами и господа, съзнаваме, че предложеният проектокабинет е контрапункт на всичко онова, което се случи от 2020 г. досега. Освен подадена ръка, освен възможност проектокабинетът на професор Габровски е и послание за необходимост от компетентно управление, в което участват уважавани хора. То не обещава фанатизъм, а прагматизъм. Няма свръхочаквания за светло бъдеще, а реални възможности с реални резултати за изход от кризите. Не отваря нови рани в обществената тъкан, а ще опита да лекува старите. В това отношение настоящото правителство, което предлагаме като мандатоносител, се различава радикално от последното редовно правителство и това със сигурност е неговото достойнство още преди да бъде избрано. Днес нашата парламентарна група – на партия ГЕРБ и на нашите коалиционни партньори от СДС, ще подкрепим решение, а не намерение. Ще подкрепим не лозунг, а политическо действие. Затова независимо какъв ще бъде резултатът от гласуването, ще си тръгнем оттук със съзнанието за изпълнен дълг към българското общество. Днес ние ще подкрепим истински, а не въображаем А отбор на България, и то с пълното съзнание, че България има нужда от редовно правителство, от работещ парламент, от антикризисна програма и ясна геополитическа ориентация. Тези от Вас, които ще гласуват срещу предложението за кабинет, ще гласуват и срещу тези четири предпоставки за по-бързо преодоляване на кризите и предизвикателствата. Ние сме убедени, че съвсем скоро те ще понесат своята политическа отговорност за това безотговорно решение. Благодаря Ви за вниманието. Още веднъж призовавам за разум и мисъл за България. Бог да пази България! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#10 · speech
Благодаря Ви, госпожо Атанасова. Има ли реплики към изказването на госпожа Атанасова? Не виждам. Следващото изказване – господин Андрей Гюров, председател на парламентарната група на „Продължаваме Промяната“. Заповядайте, господин Гюров.
#11 · speech
Продължаваме Промяната
Уважаеми господин Председател на Народното събрание, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми членове на Конституционния съд, уважаеми дами и господа министри, уважаеми народни представители, уважаеми представители на съдебната власт, уважаеми господин Председател на Висшия адвокатски съвет, Ваши Превъзходителства, уважаеми представители на религиозните общества в Република България, дами и господа! Преди точно една година правителството на „Промяната“ се закле в тази зала. Това беше правителство, което се сформира, за да създава мечти и надежди, а не да ги отнема. Работихме месеци наред във време на кризи, поемахме отговорности и ги решавахме въпреки липсата на градивна опозиция. (Оживление в ГЕРБ-СДС.)
#12 · speech
Моля за тишина в залата.
#13 · speech
Вие, дами и господа от ГЕРБ и ДПС, свалихте това правителство. Във време на война и световна икономическа криза Вие хвърлихте страната в политическа несигурност и предизвикахте предсрочни избори. На 2 октомври 2022 г. половин милион български граждани гласуваха доверие на „Продължаваме Промяната“, защото знаеха, че ние няма да се коалираме с ГЕРБ. Знаеха, че няма да предадем тяхното доверие. Ние обещахме да разградим модела ГЕРБ – ДПС не защото мразим някого, а защото обичаме България и защото българските граждани заслужават повече! Затова от парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ ние днес няма да подкрепим предложения кабинет от ГЕРБ. Изминаха два месеца от изборите – време, в което българските граждани очакваха парламентът и служебното правителство да поемат отговорност. Очакваха нов бюджет с актуализирани данни, със социални плащания, подкрепа за бизнеса, законодателство, свързано с Плана за възстановяване и устойчивост, решителни действия в посока истинска и дълбока съдебна реформа, както и истински усилия за влизане в Шенген. Вместо това в многочасови заседания парламентът се занимаваше активно с връщането на хартиената бюлетина – добре познатата порочна практика за манипулиране на вота на българските граждани. Днес Вие ни предлагате правителство, което не изпълнява първото най-важно условие – да може да носи политическа отговорност. Виждаме как за пореден път, когато очаква тежък мач, господин Бойко Борисов отказва да излезе на терена. Предлага ни се експертен кабинет, но простете, тук няма как да нямаме своите съмнения. На практика експертен кабинет не съществува. Всеки кабинет е политически, защото той трябва да бъде издигнат и подкрепен от политически фигури. Българският опит с експертни кабинети, дами и господа, е горчив. Те са се появявали във времена на нестабилност и са доказвали своята невъзможност да бъдат независими. През 1992 г. правителството на Любен Беров с мандат на „Движение за права и свободи“ управлява две години. Години, които хората помнят с навлизането на групировките в бизнеса, с финансовите пирамиди, с безразборното раздаване на банкови лицензии, които накрая доведоха до срива на банковата система през 1996 г. Друг експертен кабинет с премиер Пламен Орешарски управлява около година през 2013 г. Този кабинет остана в историята с един от най-големите грабежи на българското общество – с фалита на Корпоративна търговска банка, и с избирането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Зад експертните кабинети на практика винаги стои нечия чужда политическа воля, а не тази на експертите. За съжаление, тази воля, явна или прикрита, доведе България до челните места на всички негативни класации в Европа. А когато експертите се разотидат, остава разочарованието. Днес Вие ни предлагате правителство, което не изпълнява и второто важно условие – правителството да може да взема независими решения! Обявеният състав на проектокабинета само доказва, че експертното правителство е параван, зад който се крият коалиции по интереси. Голяма част от посочените имена на експерти са от банките с кадри и чекмеджета на Тройната коалиция, на ГЕРБ и на президента Радев. От „Продължаваме Промяната“ отдавна обявихме, че ние няма да подкрепим правителство с мандат на ГЕРБ. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Причините сме изброявали многократно. Готови сме да подкрепяме отделни политики, които смятаме важни за страната и за българските граждани. Вероятно това е и причината седемте приоритета на проектокабинета да са като прекопирани от нашата програма, но това няма как да ни заблуди. (Смях от ГЕРБ-СДС.) Съдейки по предложените имeна с лъх на нафталин от Тройната коалиция или резервната скамейка на ГЕРБ, нито един от тези приоритети няма да е приоритетен. По-скоро голямата задача на този проектокабинет са местните избори, за да може статуквото да запази своите феодални владения. Само преди година „Продължаваме Промяната“ се появи като нова надежда и въпреки че скоро след това станахме свидетели на „задкулисието отвръща на удара“ (възгласи: „Еее!“ от ГЕРБ-СДС), ние и тези, които ни подкрепят, сме убедени – завръщането на „Промяната“ тепърва предстои. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
#14 · speech
Благодаря Ви, господин Гюров. Има ли реплики? Господин Биков – първа реплика. Заповядайте.
#15 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа, уважаеми господин Министър-председател, господа министри! Уважаеми господин Гюров, ще приема последното Ви изречение – завръщането на „Промяната“ предстои – като заплаха към цялото българско общество и към всички хора, които са с акъла си. (Ръкопляскания и смях от ГЕРБ-СДС.) На мен ми е изключително странно Вашето самочувствие изобщо да коментирате персоналния състав на това правителство, защото не е минало много време, откакто Вие предложихте Вашия персонален състав. Да, в това правителство няма търговци на дребно, няма хора, които продават самолетни билети и няма шарлатани. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Има хора, чиито биографии могат да бъдат проверени (ръкопляскания от ГЕРБ-СДС), могат да бъдат критикувани, могат да бъдат обсъждани. В по-голямата си част министрите на „Промяната“ – това бяха хора самодейци, които изобщо бяха лишени от възможността да управляват априори, просто защото не знаеха за какво става въпрос. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Осем месеца се излагахме като държава благодарение на Вашето правителство. Ще го кажа пак: България започна да прилича на господин Кирил Петков, което е тежка травма за цялото българско общество (ръкопляскания от ГЕРБ-СДС), която трябва да бъде лекувана, а не да става повод за някакъв лозунг и за някаква манифестация на хора, които наистина не знаят къде се намират. Затова ние предлагаме като алтернатива – не просто като решение, като алтернатива на Вашето правителство, това програмно правителство с ясното съзнание, че то е коренно различно от Вашето. С ясното съзнание, че то няма как да бъде подкрепено от Вас, защото Вие сте хора, които сте излъчвали диаметрално противоположно послание към българското общество. В този контекст – ще завърша с това, Вие сте нашият основен политически опонент, защото ние нямаме нищо общо с Вас, не искаме да имаме нищо общо с Вас и няма да имаме нищо общо с Вас. (Бурни ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#16 · speech
Благодаря, господин Биков. Втора реплика има ли? Да изчакаме да заглъхнат аплодисментите. Има ли втора реплика? Няма. Искате ли дуплика, господин Гюров? (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Колеги, дебатът е достатъчно сериозен и сложен. Нека да запазим уважение едни към други, моля Ви. Господин Карадайъ, имате думата за изказване.
#17 · speech
ДПС
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми членове на Конституционния съд, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми господин Габровски, уважаеми госпожи и господа кандидати за министри, уважаеми председатели на съдебната власт, уважаеми господин Председател на Висшия адвокатски съвет, Ваши Превъзходителства, уважаеми ръководители на религиозните общности в Република България, уважаеми госпожи и господа народни представители, дами и господа! Днес е исторически ден за България. Господа от ПП, ние си даваме сметка, че историята не започна нито от нас, нито от днес, нито от Вас. Днес е исторически ден за България. Често сме чували и често сме казвали, че предстоят исторически решения, и те са били такива. Днешното историческо решение ще бъде съдбоносно за всички нас, за страната ни, за държавата ни и нейното бъдеще. Основната характеристика на днешното историческо време е криза. Войната на няколкостотин километра от нас, тежката политическа криза, икономическата криза, липсата на План за възстановяване и оперативни програми са предпоставка за търсене на решение чрез съставяне на редовен кабинет. Това изисква отговорно държавническо мислене и поведение, включително и партийни компромиси. Днес можем да изберем редовно правителство. Всички да се обединим с общи приоритети, които да помогнат на хората, на всички нас да преживеем по-лесно зимата и да решаваме кризите. Отговорността пред държавата ни задължава да осигурим решение на кризите и решение на основните проблеми на хората. Това обаче се оказва нелека задача за партиите като цяло. Първият мандат принадлежи на най-голямата политическа сила. ГЕРБ спечели най много мандати, но недостатъчно, че да може да сформира самостоятелно правителство. Затова от първия ден всички говорим за диалог и отговорно поведение пред бъдещето на държавата. Затова от първия ден на това Народно събрание говорим за трасиране на нов път за установяване на нормалност в политиката. Единственият плюс на ГЕРБ е, че не предлага партийно-политически кабинет, а дава възможност и свобода на една част от елита на страната да предлага структура и състав на кабинет. Но ГЕРБ не положи достатъчно адекватни усилия, за да има широка подкрепа за това правилно действие. Знакът, който даде ГЕРБ с излъчването на кандидата за министър-председател, създаде надеждата, че това е възможно. Надеждата, че в името на държавността ще бъдат загърбени тесните партийни интереси и ще се положат усилия за диалог и на база диалог – очертаване на приоритети и програма за управление. На базата на диалог да се създаде такова партньорство, което да гарантира стабилност на управлението, на правителството, загърбвайки отречения модел на управление на ГЕРБ – поемане към установяване на нормалност в политиката. ГЕРБ показа, че не може да надскочи себе си. Показа, че няма ресурс за търсене и намиране на широка подкрепа на политики в името на хората, за бъдещето на страната. Най-лесно е ДПС да каже не на правителството на Габровски при тази липса на диалог и че е с мандата на ГЕРБ. Това означава предсрочни избори. Тези предсрочни избори биха възпроизвели сегашния модел и сегашната структура в Народното събрание, независимо кои конкретно са субектите на първо и второ място. Така ние завъртаме рулетката с избори, подлагайки на риск стабилността и сигурността на държавата ни, подлагайки на риск бъдещето на държавата ни. Докога? Ние от ДПС смятаме, че нямаме право на това. Партията ни от създаването си досега винаги е била отговорна пред бъдещето на народ, нация и държава. Съдбата на държавата ни изисква и своите компромиси. И ние правим огромен компромис. Искаме да дадем шанс кризите да бъдат решени. Най належащите проблеми на хората да бъдат решени! Нямаме право на друго поведение, когато на стотина километра от границите ни се води война, когато сме изправени пред тежки кризи – тъмна и студена зима, растяща бедност. Трябва да дадем шанс на правителството на Габровски да предложи и реализира стратегия за преодоляване на кризите в името на спасяването на държавата и държавността. Днешното решение е съдбоносно. Намираме се в критична точка от историята на страната ни на фона на война в съседство, тежки кризи, растяща бедност. Трябва да си зададем въпроса: дали няма да изпуснем шанса да спасим държавата си? С цената на някои компромиси да направим възможни решенията на проблемите! Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа! Държавата и възпроизводството на държавността изискват спешно търсене на съгласие за съставяне на редовен кабинет. Това е единствено основание да погледнем към предложения кабинет като шанс за излизане от политическата криза, което е предпоставка за преодоляване на всички останали кризи. Обръщаме се към всички националноотговорни партии, към системните партии, да погледнат отговорно към бъдещето на народа и държавата, да се обединим около най-важните национални приоритети и да изведем страната от настоящите кризи, да се научим да водим диалог, да се научим да водим дебати, да се научим да работим заедно. Нормалността в политиката зависи единствено и само от нас. Нужно е да се очертаят полетата на сътрудничество и да се намалят полетата на отрицание. Нужно е да бъдем смирени в името на по-висши цели, като бъдещето на нацията и държавата. Няма нищо по-важно от хората и решаването на техните проблеми. Съдбата на България е в ръцете на всички нас. Пътят е дълъг, изпитанията са тежки, но цената е бъдещето на България. Да бъдем отговорни! Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
#18 · speech
Благодаря Ви, господин Карадайъ. Има ли реплики към изказването на господин Карадайъ? Не виждам. Следващото изказване – няма записани при мен.
#19 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Има, как да няма?!
#20 · speech
Да, господин Костадин Костадинов, извинявайте. Още веднъж извинявайте, господин Костадинов, имате думата.
#21 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, господин Председател. Днес е ден, в който определено ще има много сериозни политически изказвания, защото независимо от това, че се говори за съставянето на експертен кабинет, на неполитически кабинет, на кабинет, съставен от професионалисти, всъщност говорим за възможно най-политическия акт във всяка една парламентарна демокрация, именно в момента, в който съответният парламент, в нашия случай Народното събрание, излъчва върховния орган на изпълнителната власт – управляващото правителство. Заради това на мен ми се иска да акцентирам върху нещо, което не беше споменато от преждеговорившите, което очаквах да чуя, но не чух. Защото истината е, че българският парламент много често се занимава само и единствено със своите собствени проблеми, вторачен единствено и само върху ежедневни, дори понякога елементарни парламентарни битовизми. Огромната част от българското общество обаче някак си не забелязва това, че сега ще се гласува кабинет. Огромната част от българското общество пропуска даже и нещо по-важно преди съставянето на кабинета – пропуска и парламентарните избори, които избират Народното събрание, което пък на свой ред трябва да избере кабинет. Неслучайно на последните избори активността на гражданите за парламентарните избори беше изключително ниска, рекордно ниска – 39%. Като резултат от това, вместо да си направим правилните изводи, ние започнахме да плашим хората с нови избори. Вместо да осъзнаем, че имаме един много сериозен проблем с функционирането на българската държавност, която е поставена под заплаха, ние започнахме да говорим, че задължително, на всяка цена трябва да съставим правителство, не осъзнавайки, че точно всички тези компромиси – задължително, на всяка цена да направим това или онова, доведоха до плачевната ситуация, в която се намира в момента българската държава и българският народ, а именно народът да няма доверие на държавата си и да счита държавата си за най-сериозен свой враг. Да живее с мисълта как да излъже държавата и как да направи така, че да не даде това, което е нужно, за да може дървата да върви добре. Не чух точно в този ред на мисли това, което нас от ВЪЗРАЖДАНЕ винаги най-много ни е интересувало. Не чух думата независимост, не чух думата свобода, не чух думата демокрация. Между другото, когато започна да се развива нашата така наречена демокрация след 1989 г., това бяха основните думи, които тогава се говореха. И в името на тези думи свобода, независимост, демокрация вървеше целият преход, обяснявайки как ние всъщност това, което правим сега в момента, е да се откъснем от стария тоталитарен съветски комунистически модел. Така беше години наред, десетилетия наред. Само че леко и неусетно ние се върнахме в същия този модел. Стигаме дотам, че 33 години след първите свободни избори в България – 32 всъщност, ние вече приемаме изборите като заплаха. Един от преждеговорившите използва думата риск, изборите са риск. Изборите са риск само и единствено в тоталитарните общества, защото тогава народът може да свали тоталитарния режим. Точно поради тази причина и диктатурите не провеждат избори. Обаче в нашето общество в момента и партиите в парламента, като изключим ВЪЗРАЖДАНЕ, и медиите основно представят изборите като заплаха, едва ли не първата заплаха за националната сигурност. Като заплаха се представят и допитванията до българските граждани. Не беше споменато нито веднъж предложението за референдум, което ние от ВЪЗРАЖДАНЕ имаме по отношение на най-важния в момента, ключов въпрос за бъдещето на българската държава следващите 12 месеца – запазването на българската финансова независимост и оцеляването на българския лев. Вместо това слушаме как трябва да унищожим собствената си валута. Слушахме го от кандидата за министър-председател, и то неведнъж, чухме го и сега. Разбира са, това е негово право и всеки тук в тази зала има право на своите убеждения. Но никой няма правото да представя своите убеждения като убеждения на българския народ. Точно заради това има избори, точно заради това има референдуми. И това е един от ключовите моменти, поради който ние от ВЪЗРАЖДАНЕ няма да подкрепим този кабинет. Без да коментираме какъвто и да било елемент от него. Без да коментираме каквато и да било личност в него, защото личностите в работещите демокрации, в успешните държави нямат чак толкова голямо значение, те са на второ място след политиките, след програмите, след платформите. Те служат само и единствено като инструменти за прилагането на тези политики. За съжаление, политиките, които ни предлага този кабинет и които чухме от господин Габровски в неговата реч от тази трибуна, не са тези, които ние от ВЪЗРАЖДАНЕ бихме подкрепили, защото това Народно събрание само в рамките на около две седмици гласува четири решения, които бяха в пълно противоречие с българските национални интереси и които обслужват чужди национални интереси, конкретно на една държава – Съединените американски щати. Ние считаме, че в този случай няма как да дадем подкрепа за такъв кабинет, защото имаме сериозни и непреодолими вътрешно- и външнополитически разминавания, в което, още веднъж повтарям, няма нищо лошо. Това е хубавото на демокрацията, че можем да имаме разминавания и въпреки това да си говорим. Лошото е, че в нашия случай диалогът се е изродил в разговор между глухи, които не се разбират – говорят си, но всеки чува само себе си. Аз искам да припомня тук един случай от нашата не чак толкова далечна история, отпреди около 60 години, ако трябва да съм съвсем точен, преди 59 години, и преди 49 години. През 1963 г. и 1973 г. на два пъти на разширен пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия се взима решение България да стане 16-а република на Съветския съюз. Знаете ли с какви мотиви? Първият мотив – това е висша проява на патриотизъм и защита на националните интереси. Така ще защитим националните интереси, ще станем част от силния Съветски съюз. Втори мотив – така ще укрепим българската независимост, гласът ни ще се чува там, където се взимат решенията – в Москва. Да Ви звучи познато? Сменете Москва с Брюксел и Съветския съюз с Европейския съюз. Чел съм протоколите от тези пленуми, те са публикувани, между другото. Знаете ли, има поне 50 изказвания там на, разбира се, такива верноподанически настроени делегати, които казват – дори няма нужда от референдум, другари, защото ние знаем какво мисли българският народ! Да Ви звучи познато това, другари? Защото на нас ни звучи адски познато, слушаме го всеки ден. Ето защо ние от ВЪЗРАЖДАНЕ няма да подкрепим този кабинет, защото в него липсва свободата и независимостта на България. И между другото, ето защо няма да подкрепим и друг кабинет, предложен от друга политическа сила в този състав на Народното събрание, защото, реално погледнато, говорим за почти едни и същи политики. Тук преди малко господин Гюров каза, че тяхната програма била преписана от ГЕРБ, ние, разбира се, много се засмяхме на това нещо, защото беше смешно, честно казано, от гледна точка на това, което искаха да кажат представителите на „Продължаваме Промяната“. Но в същността си господин Гюров е прав. Политиката, която се следва по основните външнополитически и вътрешнополитически линии на развитие на българската държава е една и съща. Защото въпреки противоречията тук между „Продължаваме Промяната“, които сега декларират, че няма да подкрепят кабинета на ГЕРБ, и ГЕРБ, които предлагат този кабинет, и ДПС, които заявиха, че ще го подкрепят, и „Български възход“, които не знаем дали ще го подкрепят, но те до момента са единствените, които не са казали – всички те гласуваха по един и същи начин, когато ставаше въпрос за унищожаването на българския лев, за предоставянето на българско оръжие за Украйна като подарък, за подаряването на още няколко милиарда лева за американски чертежи и за решението за вкарване на опасно атомно гориво в АЕЦ „Козлодуй“ от американски производител. Няма разлика – еднакви са решенията. Очевидно е, че разминаванията са личностни в този случай. Ние обаче от ВЪЗРАЖДАНЕ винаги сме били противници и ще продължаваме да бъдем противници на личностните отношения в българската политика, защото ние тук не представляваме себе си. Ние представляваме български граждани – хиляди и милиони български граждани, отишли на изборите, и трябва да представляваме техните намерения, техните нагласи. Длъжни сме да говорим помежду си и сме длъжни да търсим общото сечение на българския национален интерес, заради което общо сечение, ако успеем да го постигнем, българският народ ще отиде да гласува на следващите избори в много по-голяма степен, отколкото на предишните. И ако успеем да го постигнем няма да ни притеснява това дали изборите са през зимата или през лятото. Защото, извинявайте, обаче е крайно, крайно инфантилно за нашата държава на XIV века, почти най-старата национална държава в Европа, да се страхуваме от провеждане на избори през зимата, защото щяло да е студено, или пък не правим избори през лятото, защото хората почивали. Това е обидно за нас като представители на собствения си народ, за народа няма да говоря, защото не мога да говоря от името на целия народ. Мога да говоря от името на нашите избиратели – четвърт милион, и знам какво мислят те. В този случай обаче очевидно е, че това сечение няма как да бъде постигнато и затова най-доброто решение е да отидем на нови избори, в което няма нищо лошо. Напротив, новите избори са решението и изходът от политическата криза, а предизвикването на един насилен състав на кабинет в това Народно събрание, което, очевидно е, че не може да роди стабилно правителство, само и единствено ще задълбочи политическата криза. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#22 · speech
Благодаря Ви, господин Костадинов. Има ли реплики към изказването на господин Костадинов? Не виждам. Следващото изказване е на господин Явор Божанков – нечленуващ в парламентарна група. Съобразно чл. 53, ал. 1 от Правилника нечленуващите в парламентарни групи народни представители имат общо 10 минути, а всеки един поотделно – общо до пет минути. Господин Божанков, Вашето време е три минути до пет. Заповядайте.
#23 · speech
Нечленуващ в ПГ
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми гости! С уважение трябва да се отнесем към персоналния състав на Министерския съвет, защото е нужна смелост в такъв момент, съзнавайки личната цена, която всеки от тези хора ще плати, да направиш това за страната си и трябва да ги поздравим за това. Несъмнено България има нужда от редовно правителство. Несъмнено парламентарният модел в страната ни е под риск. Но несъмнено и се премълчава един голям проблем. В стаята има слон, вносителят на този кабинет не желае да говори за него. Самият факт, че те трябва да се скрият зад някого, че трябва да предложат кабинет, от който да се дистанцират, че трябва да кажат, че той сам е селектирал себе си, една романтична история, на която едва ли някой вярва. Зад този факт се крие истинският проблем. Първата политическа сила в България не може да състави редовно правителство, защото няма парламентарна подкрепа, няма и обществена подкрепа – има огромна обществена неподкрепа. А причината за това сложно положение е основно в ГЕРБ, в техните минали управления и във факта, че зад техните минали управления отговорност не е поета, грешки дори не са признати. Не водейки този разговор няма как да тръгнем напред. Няма как и този кабинет да свърши основните приоритети, за които говори, които, между другото, са и правилни. Но е факт, че никой, давам пример с Шенген, не е казал – не Ви приемаме в Шенген, защото нямате редовно правителство. Имаме проблем с корупцията и съдебната система. Но и за това няма нищо конкретно, тоест да не подкрепим този кабинет има и чисто принципни съображения. Да, в тази посока наистина няма нищо конкретно. Колеги, живеем в много странно политическо време, когато НДСВ възкръсва, новото ляво е като старото, само че е ново. Очевидно всички са наясно, че проблем има. Едни обаче опитват да го решат с Велико народно събрание, други искат да го решат с промени в Изборния кодекс, но в крайна сметка всички знаем къде е истината – за делегитимацията, за ниското доверие, за очевидния факт, че едно цяло поколение в българската политика е застанало на пътя и не желае да се отмести, а едно ново поколение да поеме отговорност за своята страна и да направи така необходимата промяна. Затова, колеги, аз смятам, че този кабинет не може да бъде подкрепен въпреки добрите усилия, които са положени, и въпреки добрите качества на някои от предложените министри. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“.)
#24 · speech
Благодаря Ви, господин Божанков. Има ли реплика към изказването на народния представител Явор Божанков? Не виждам. Няма. Следващо изказване – госпожа Корнелия Нинова – председател на парламентарната група „БСП за България“. (Шум и реплики.) Моля за тишина!
#25 · speech
БСП за България
Уважаеми български граждани, уважаеми господин Председател на Народното събрание, уважаеми господин Министър-председател и министри, уважаеми членове на Конституционния съд, уважаеми народни представители, уважаеми представители на съдебната власт, уважаеми господин Председател на Висшия адвокатски съвет, Ваши Превъзходителства, уважаеми представители на религиозните общности в Република България! Ние депутатите от Коалиция „БСП за България“ няма да подкрепим правителство, предложено от ГЕРБ, с кандидат за министър-председател професор Габровски. Това решение взе нашият колективен орган – Националният съвет на БСП, на 8 октомври. То не е конюнктурно, то не е intuito personae, то е принципно, последователно и отстоявано години наред. Поне от шест години ние водим борба за промяна на модела на управление на ГЕРБ, за промяна на начина, по който ГЕРБ упражняваха властта. Още през 2017 г. нарекохме този модел паралелна държава. Продължаваме и днес да се борим с паралелната държава. Тя представлява неуважение към институциите, неуважение към разделението на властите и взаимния им контрол, задкулисно взимане на решения в интерес на малцина и обогатяването им за сметка на мнозина, ръст на бедността и на неравенствата, кражби и корупция и липса на справедливост чрез ефективни съдебни присъди за онези, които са прекрачили прага на закона. Това е паралелната държава и тя няма цвят, уважаеми народни представители. Тя може да е присъща за всяка партия и за всяко правителство. Вчера с изненада чухме председателят на Стратегическия съвет на президента да казва, че има поносимост между президентската институция и ГЕРБ. Дали тази дума не е слаба? Дали просто този модел на управление не се приспособява към всяка нова власт, към всеки силен на деня и дали това не е голямото предизвикателство пред всички нас като общество и като политици? Защото освен пред множество кризи сме изправени пред една сериозна – загуба на парламентарната демокрация. За нас авторитетът на партиите, връщането на авторитета на партиите в очите на българските граждани преминава през изчистването на партиите от собственото им задкулисие и зависимости – всяка една, която и да е тя, и това е най-голямото предизвикателство пред политическата класа днес според нас. Освен пред това предизвикателство сме изправени пред множеството кризи и в резултат на войната – икономическа, енергийна, социална, демографска. Ние от „БСП за България“ си даваме сметка за това. Даваме си сметка колко е голяма отговорността в момента да се състави редовен кабинет и парламентът да продължи да работи в името на това да бъдем равноправни и равностойни европейски членове; в името на това да преведем България през кризата зимата; в името на това да започнем дългосрочните промени във всички системи в България – и здравна, и образователна, и социална. Да, ние сме отговорни хора и си даваме сметка за това. Според нас имаме две задачи, имаме и две възможности. Първата, да продължим борбата с модела на управление, наречен от нас отдавна паралелна държава, борба, изстрадана от „БСП за България“, борба, доказана в годините с действията ни, че на този вид държава ние не се продаваме и предаваме. Втората задача, да преведем България през кризите, да я преведем отговорно и преди всичко с мисъл за хората. За това нещо има две възможности – ние ги виждаме във втория или третия мандат. Думите, че само първият мандат представлява възможност за просперитет и бъдеще на България, ние не приемаме. И Конституцията, и демокрацията са дали възможност и за втори, и за трети опит. Категорично няма да подкрепим предложението на ГЕРБ за министър-председател, с уважение към персоната на професор Габровски, както му заявихме на срещата, за състав на кабинета и за персонален състав. Очакваме втория и третия мандат, за които сме отворени за разговори, за търсене на възможност за надпартиен, за национален интерес, но в името на тези две цели, които Ви казах – продължаване на борбата с паралелната държава, върховенство на закона, справедливост, борба с бедността и неравенствата и превеждане на България през предстоящите тежки зимни месеци, с перспектива за сериозни промени в системите ни на здравеопазване, образование и социална политика. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
#26 · speech
Благодаря Ви, госпожо Нинова. За реплика ли? Заповядайте за първа реплика, господин Митов.
#27 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър председател, уважаеми гости! Госпожо Нинова, честно казано, някои неща в изказването Ви будят изумление. Когато атакувате президента Радев, аз нямам нищо против това, разбира се, но веднага си спомням 2016 г., когато аз като външен министър, Вие като председател на БСП, тогава водехме люта битка именно по отношение на тази кандидатура. Президентът Радев още тогава обясняваше, че Крим е руски, Вие се срещахте някъде там с господин Решетников. Вие го издигнахте – БСП, след което го преизбрахте с помощта на другите…
#28 · speech
Господин Митов, темата не е президентът, а избор на кабинет.
#29 · speech
…Ваши партньори, с другите Ваши партньори от „Продължаваме Промяната“, за които това беше техният президент и те бяха с него, след което господата и дамите от „Демократична България“ направиха всичко възможно, за да изберат въпросния президент – всичко възможно направихте за това. (Шум и реплики.) Състезавахте се по време на протестите…
#30 · speech
Господин Митов, обръщам Ви внимание, че темата не е избор на президент. Моля Ви!
#31 · speech
Състезавахте се по време на протестите кой има по-голяма легитимност, заедно с човека, който вдигна юмрук. Всичко това са факти. Сега, в момента, изведнъж се сетихте, че той управлява еднолично – през служебни кабинети непрекъснато, и вместо да седнем да говорим сериозно за избор на редовно правителство, отново си говорим нещо за това кой ще подкрепи правителство с първия мандат и защо първият мандат не бил подходящ. Говорите за втори мандат, но вторият мандат отива при „Продължаваме Промяната“, които преди няколко дена Ви нарекоха статукво. (Реплики.) Статукво ли сте, госпожо Нинова? Аз не знам, трябва да им кажете на тях, защото вече всичко стана шизофренно. Аз не мога да разбера кой на какви принципи се опира тук?! Затова се чудя има ли разум изобщо в тази зала?! Има ли нещо, на което да се опрем, нещо здраво, на което да се опрем? Затова Ви призовавам, а по-късно и в изказването си ще Ви призова отново да стъпим на здрави принципи, на които е опряна парламентарната демокрация, а не да се занимаваме с инфантилни упражнения. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#32 · speech
Благодаря Ви, господин Митов. Позволих си да Ви направя забележка да се придържате към темата, защото иначе дебатът ще тръгне в други релси, които не са желателни днес. Констатации от рода на „президентът управлява еднолично“ не са коректни, защото става въпрос за изпълнение на конституционни правомощия, които днес имате възможност да ги прекъснете, ако искате. Има ли втора реплика? Заповядайте за втора реплика, господин Митев.
#33 · speech
Продължаваме Промяната
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Уважаема госпожо Нинова, изслушахме напоително хората, които изложиха аргументите си за подкрепа, и тези, които ще гласуват против правителството, но говорещите до този момент не казаха всъщност истинската причина да сме днес тук и това е циркът или шаблонът, зад който се крие ГЕРБ в невъзможността си да състави правителство, да намери мнозинство и да управлява България. Всъщност Вие не адресирахте в изказването си големия страх в тази зала – страха, не дай си боже, някой да излезе, да го няма и това правителство да мине, страха, че хората, които са приели да заемат тези шаблонни позиции като бъдещо правителство, притеснението им, че всъщност това правителство може да се случи и те ще трябва да управляват под ръководството на ГЕРБ, страха, че всъщност те ще трябва да управляват България, а не могат. Моля да го адресирате в дупликата си. Благодаря.
#34 · speech
Благодаря Ви. Има ли трета реплика? Да, господин Биков, заповядайте за трета реплика, ако няма от другите парламентарни групи. Не виждам, заповядайте.
#35 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Нинова! Моята реплика е съвсем конкретна, защото тезата, че съставът на предлагания кабинет е сравнително добър, че да кажем България има нужда от редовно правителство, разбира се, е подкрепена от нас. Но това, че мандатът е на ГЕРБ-СДС, е единственият Ви аргумент да не подкрепите това правителство е притеснително, защото според мен, и тук искам конкретен отговор, според мен това означава, че Вие априори отхвърляте каквато и да било подкрепа на ГЕРБ-СДС при евентуален втори, трети мандат. Това означава Вашият аргумент и ние няма да дадем подкрепа на никого, ако тя не бъде поискана публично със серия от аргументи, и то много тежки и сложни аргументи оттук нататък. И затова искам да Ви кажа още днес: ако сте решили, че това правителство, което Ви предлагаме, е лошо само защото е предложено от нас, поискайте подкрепата, но много тежко я поискайте, защото иначе няма да получите нищо. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#36 · speech
Благодаря Ви. Госпожо Нинова, ще използвате ли правото си на дуплика? Да. Заповядайте.
#37 · speech
БСП за България
Странно, че толкова принципно изказване предизвика толкова личностни реакции. Господин Митов, сигурно не сте ме разбрали, особено латинския термин, който използвах, затова ще го преведа за Вас. Intuitu personae означава с оглед на личността на латински. Неслучайно започнах с това, че нашите решения са принципни, а не са продиктувани intuitu personae, тоест според личността. Така Ви отговарям за президента Радев – това, което ме попитахте. Това, което казах, е, че задкулисният модел на управление се мести според това кой е на власт, приспособява се и се залепя за него и е принципен въпрос. Днес може да е президентът Радев, утре да е президентът Петров, вдругиден да е премиерът Иванов. Това е големият въпрос пред България – без оглед на личността в конкретния случай. Що се отнася до принципи за здраво, на което да стъпим, ние Ви ги предложихме: освобождаваме се от зависимостите – икономически, лобистки, бизнес зависимости, външни, вътрешни, всякакви. Хайде, започваме на чисто – с чиста политика, с чисти хора. Ето Ви един принцип. Можем ли да стъпим на друг принцип – върховенство на закона и правова държава?! Кога ще видим осъдени или пък оправдани? Онези, срещу които подадохме сигнали преди шест години, стоят на нечие прокурорско бюро. Не можем ли да стъпим на принципа на правовата държава и справедливостта в името на хората?! Хайде да видим това! Можем ли да стъпим на принципа „преди всичко трябва да си спасим нацията да съществува“ и да кажем, че демографската катастрофа е задача номер едно и да спрете да блокирате малки конкретни решения, с които да започнем да решаваме този проблем, като например майчинството втората година да бъде увеличено колкото е минималната работна заплата. Давам най-малкия пример и може би най-незначителния в тази политика. Можем ли да стъпим на принципа, че всеки български гражданин има право на достъп до здравеопазване? И най-накрая да кажем: хайде стига с този лобизъм и тези зависимости – болниците няма да бъдат търговски дружества и няма да се търгува със здравето на хората! Ето Ви нещо здраво. Хайде да видим образованието. Можем ли да стъпим на здравото, че българските учебници трябва да са достъпни, че в тях трябва да пише истината за българската история, че там трябва да са българските класици, че децата трябва да се учат от един учебник, а не 10 лобистки фирми да печатат 12 учебника и да тормозят българските родители и може ли тези учебници да са безплатни в името на децата? Ето нещо здраво – децата! Мога да продължавам така още дълго. Да стъпим на това здраво, нали искате принципи! Ето Ви принципи. Можем ли да стъпим на здраво, че сме най-бедната държава и в крайна сметка да направим всичко възможно да има работеща икономика, която да увеличава доходите на работниците, и ефективна социална система, която да плаща ефективни пенсии? Да стъпваме на това здраво. Хайде, ние за този разговор сме готови. Господин Биков, кой каквито ще етикети да лепи на БСП, Вие казахте, че „Продължаваме Промяната“ ни нарекли статукво, други ни нарекоха хартиена коалиция, трети не знам си какво – Ваше право е, живеем в демокрация и всеки има право да оценява другия. Най-важно е как ще ни оценяват хората, това е най-важно! И днес те очакват съществени решения за тях и според това какви решения ще вземем, ще ни оценяват всеки поотделно и всяка партия поотделно. Затова още веднъж призоваваме към разум, националноотговорно поведение, борба с пороците на системата, трупани години наред, и единомислие по ключовите въпроси за българския народ, част от които изтъкнах пред Вас. Благодаря Ви.
#38 · speech
Благодаря Ви, госпожо Нинова. Думата има господин Христо Иванов – председател на парламентарната група на „Демократична България“.
#39 · speech
ДБ
Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател на Народното събрание, уважаеми господин Служебен министър-председател, уважаеми членове на Конституционния съд, дами и господа служебни министри, уважаеми народни представители, уважаеми представители на съдебната власт, уважаеми господин Председател на Висшия адвокатски съвет, Ваши Превъзходителства, уважаеми представители на религиозните общности в Република България, уважаеми господин Габровски, уважаеми господа и дами кандидати за министри, уважаеми колеги! Вземам думата, за да изразя позицията на представляваната от мен коалиция. След много дискусии по настоящата политическа ситуация и обсъждане в рамките на групата нашето решение потвърждава дългосрочната ни позиция, че ние не можем да подкрепим това правителство – така предложената като формат и като политическа платформа идея за управление на страната. Сега, този дебат може да се плъзне и частично се плъзга по повърхността на, от една страна, се твърди, че на страната ѝ трябва правителство – самата истина, редовно, и че това е някакъв приличен, приемлив вариант, и ако не гласуваме за него – край. Или това, или нищо. Общо взето, така звучат аргументите на ГЕРБ. Ние, от своя страна, бихме могли да възпроизведем много неща, които са казвани и от нас включително по отношение на ГЕРБ като мандатоносител, и с това да се ограничим в дебата. На мен ми се струва, че днешният ден изисква по-скоро въпрос какво да се прави и оттам трябва да изхождаме в оценката си на това дали да подкрепим този кабинет или не. България, и ние изхождаме от това като аксиома, има нужда от дълбока промяна. Тази дълбока промяна е необходима не защото един или друг го е казал, а защото без това ние не можем да решим политическата криза. Тази политическа криза не се дължи на междуличностни отношения и на казани думи. Тук се правят такива подмятания, интриги – Вие казахте, те Ви казаха как ще реагирате на това и така нататък. Не е това плоскостта, на която ние можем да разберем проблема, пред който сме изправени. Ние трябва да разбираме, че ако не решим дълбоките основания на политическата криза, и да изберем кабинет, и да не изберем кабинет, тя ще се върне. Политическата нестабилност ще се върне. В някакъв смисъл дори ако изберем кабинет, който не може да отговори на тези въпроси, той може да задълбочи тази политическа криза, и този риск съвсем не е за подценяване. Тази необходимост от промяна, от смела реформа, от трансформация на страната според нас е отправната точка за всеки политически разговор как да решим безизходицата, в която сме се оказали. Има два подхода. Единият подход е конфронтационният подход, подходът на играта с нулев резултат. Ще дойдат добрите, новите, чистите, ще изметат всички останали, ще вземат властта и ще оправят всичко. Видяхме и знаем, че това не работи. Видяхме, че то няма как да произведе резултат. Другият подход е също толкова деструктивен – идеята, че ще игнорираме необходимостта от промяна. Ще се правим, че не разбираме защо тя е необходима. Ще се опитваме да отговаряме на нея с всички възможни средства, но не и със сериозен разговор за дълбоките причини. Това, между другото, може да бъде също толкова деструктивно и конфронтационно, и се вижда, че е, колкото и другото. Това, което „Демократична България“ се опитва да предлага, да работи за него, е подходът на съгласието. Подходът, който се основава на разбирането, че ние нямаме две Българии. Че България, такава каквато я имаме, няма ресурс за още повече разделения, за още повече войни с нулев резултат, тоест или Вие, или ние, които и да сме ние, които и да сте Вие, или да са Вие. Но трябва да е ясно, че съгласието не може да бъде замитано под килима на проблемите. Че всяко съгласие, за да бъде отговорно и продуктивно, трябва да почива на честен и откровен разговор за дълбоките причини на проблемите, пред които сме изправени. Съгласието не може да бъде просто церемониален жест, който да каже – било каквото било, давайте да продължаваме напред. ГЕРБ и ДПС, и всички политически формации, които бяха опозиция в предишния парламент, ни търсят сметка – тези, които подкрепяхме управлението, яростно и с хъс, и така трябва. Но не им се иска да разговарят по същия начин не само за тези седем месеца, но за 12-те години преди това. Този разговор не може да бъде заобиколен, колеги, ако искаме реално да продължим напред. Този разговор не е разговор за това един или друг да бъде посочен и от политическата трибуна да бъде осъден. Този разговор е за дълбоките системни основания на това, че България е затънала в системна корупция и това се отразява на нашата икономика, това се отразява на политическия живот, това се отразява на доверието на международните партньори, с които ние искаме да работим и на които разчитаме. Много е лесно да кажем: несправедливо е, че ни отказват допускане в Шенген. Холандия такава, Австрия инаква, ние сме, както се казва, много убави. Но не работи и няма да произведе желан политически резултат. По същия начин без сериозния разговор за дълбоките системни основания на корупционния модел ние няма да можем да решим нито един голям проблем на страната. Това за нас в „Демократична България“ е крайъгълен камък на всеки анализ, който трябва да се направи на едно или друго предложение за управление. Ние смятаме, че без такъв сериозен разговор, а той се избягва, на този етап, в тези условия не можем да подкрепим управление, което да бъде на база на мандат на ГЕРБ и в такава степен да зависи от ДПС. Считаме, че това рискува, вместо да реши политическата криза, да създаде нови основания за дестабилизация. Мисля, с цялото ми уважение към професор Габровски, че дължим отговор на него какво мислим за неговото усилие. Господин Габровски, Вие сте лекар и влязохте на политическия терен в един момент, в който българската политическа система е болна, и това породи много надежди. Може би на подсъзнателно, как да кажа, на пожелателно ниво, но за съжаление, Вашата кандидатура не върви с ясна диагноза какво е заболяването в дълбочина. Не върви и с лечение и затова ние не можем да видим в нея нещо, което заслужава да бъде подкрепено. Вие много искрено и много правилно казахте, че си поставяте за цел нормализация и това също буди симпатии. Проблемът е, че трябва да кажем коя е нарушената норма, какво е изкривяването. И трябва след това да имаме наистина откровен разговор за това как всъщност да върнем нещата към някаква норма и каква е тя. Вие сте ново лице и това също буди симпатия и надежда, но нямате ясна програма за обновяване. Впрочем, за съжаление, и това не е Ваша вина, бяхте поставен в една малко странна ситуация да трябва половината от времето да се обяснявате как са се появили хората около Вас, които Вие предлагате. Това не е, пак казвам, укор към Вас, но е израз на проблем. Вие нямате и това, което се предлага днес, няма отговор на един много прост въпрос: какви са гаранциите, че то няма да се превърне в следващ кабинет „Беров“? Въпросът е лесно да се формулира. Аз абсолютно сериозно отчитам, че на него лесни отговори няма. Няма лесни отговори на този въпрос при тази ситуация. Само че аз не виждам дори опит нито от Вас, а моята претенция е към мандатоносителя, който застава зад Вас, да се отговори на този въпрос. Ние смятаме, че един такъв кабинет, който изглежда като още един служебен кабинет, само че селектиран на друго място, по общо взето толкова прозрачен начин, колкото и служебните кабинети се селектират, и по толкова непублично отчетен начин, не е достатъчно лечение, не е достатъчен отговор на проблемите, които България има, трябва повече. Аз няма да влизам в персонални оценки, но това, което ще кажа, е, че не виждаме в състава, който предлагате, ресурс за онези дълбоки промени, от които България има нужда. Не виждаме ресурс за амбициозни реформи. Ще каже някой: „Ама какви дълбоки промени, какви амбициозни реформи, ние просто трябва да имаме някакъв кабинет.“ Не, нашата теза е, че точно защото е трудно, точно защото има политическа криза, ние трябва да си полагаме и да си поставяме високи цели. Ние чухме Вашата програма, и тя е, за съжаление, немного далече от лозунгите. Чухме, и аз приветствам лично във Ваше лице заявката за съдебна реформа, но Вие не може да не си давате сметка, че когато говорите за конституционна реформа, Министерският съвет не може да играе водеща роля. Това е въпрос, който трябва да се решава тук. И не може да не си давате сметка, че когато Вие го казвате, а партията, която Ви издига, мълчи по този въпрос – това се случи на нашата среща с Вас.
#40 · speech
Господин Иванов, давайте си сметка за времето.
#41 · speech
Да, благодаря Ви. Вие казахте това и казахте, че се надявате, че партията, която Ви издига, ще Ви подкрепи. Колегите си замълчаха тактично. Ние сериозен, ангажиращ отговор от ГЕРБ по въпроса за конституционната реформа на модела на съдебната власт, на Висшия съдебен съвет и на прокуратурата нямаме и до ден днешен. Всичко това не ни дава основание да гласуваме за този кабинет. Трябва ни дълъг разговор, и той трябва да е сериозен. Просто призивите за диалогичност, след които следват очевидни кампанийни лозунги, не вършат работа и ние го виждаме. Или ще започнем сериозен разговор за дълбоките основания на кризата и тогава ще можем с втория или с третия мандат да търсим някакво решение, без заклинание, че ще дойде апокалипсис, ако не бъде избран първият мандат, или това, за съжаление, ще остане едно отбиване на номера. Това не е укор нито към кандидат-премиера, нито към хората, които са се съгласили да се кандидатират с него, но от гледна точка на това, което чувам от ГЕРБ, много прилича на отбиване на номера. Заплахи – даваме Ви това, или го подкрепете, или за нищо друго няма да говорим. Съжалявам, но това…
#42 · speech
Увеличете времето.
#43 · speech
…не е подход, който наистина може да бъде отговорен. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Демократична България“.)
#44 · speech
Благодаря Ви, господин Иванов. Реплики? Господин Лъчезар Иванов, втора реплика – господин Александър Ненков, трета реплика – господин Радослав Чолаков или господин Биков. Заповядайте, господин Иванов, първо на Вас дадох думата.
#45 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми министри, Ваши Превъзходителства! Моята реплика е към един опитен политик, какъвто е Христо Иванов, представляващ в момента една коалиция от три партии. Моят конкретен въпрос е следният: Вие, господин Христо Иванов, Вие повторихте може би около осем пъти думите диалог и разговор – разговор за България. Аз Ви задавам конкретния въпрос, на който искам да ми отговорите. Когато ние подаваме ръка за диалог, Вие на два пъти отказахте да седнете на масата за диалог, когато говорим за бъдещето на България, когато сме начертали шестте основни принципа за развитието на нашата държава. Втори въпрос, на който искам да ми отговорите: кой от тези шест приоритета, които ние сме издигнали, Вие не одобрявате? Третият въпрос, който е към Вас. Искам тук пред всички да кажете кое беше обединяващото, за да влезете в коалиция с БСП – Вашия идеологически в партията Ви опонент? Вие сте членове на Европейската народна партия и в същото време без никакви аргументи влязохте в една коалиция. Вие влязохте в една политическа формация, не партия, една „облачна партия“, цитирам, и бяхте съгласен да бъдете с „облачната партия“ само и само за да бъдете забелязани на политическия небосклон. Нещо повече, човекът, който обедини тук всички Вас в момента, беше човекът с юмрука и Вие застанехте зад него в името на какво? Отново да бъдете забелязани като една политическа система и форма – политическа партия, защото Вие сте три загубващи се, само и само да може да бъдете тук в тази зала. Последният ми въпрос: Вие по какъв начин, защото Вие казахте какво не може – искам на последния въпрос да ми отговорите: какво Вие може да направите с Вашата политическа, в случая ДБ – тройна коалиция, за да може да дадем път на тази държава, на този народ да дадем някакъв шанс? Вие казахте само какво не може. Искам да кажете Вие какво може да допринесете? Защото Вие искате да се прикрепите към един проект – пак казвам, който дори не е политическа партия, само и само молехте се да бъдете заедно на изборите. Сега се молите да бъдете на предстоящите избори за местна власт. Къде сте Вие? Къде е Вашият облик? Вие загубихте лицето си, Вие загубихте политическата си идеология и затова мога да Ви кажа и да Ви предрека тук от високата трибуна, че при следващите избори тук тези, към които искате да се прикрепите, няма да Ви приемат отново. Вие загубихте Вашето политическо лице. Повярвайте ми. Искам да ми отговорите на тези точни и конкретни въпроси. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#46 · speech
Втора реплика – господин Ненков.
#47 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми министри, уважаеми кандидат-министри! Господин Иванов, наистина Ви уважавам и внимателно изслушах Вашето изложение защо няма да подкрепите проектокабинета. Вие казахте обаче нещо много съществено – Вие казахте: отбиване на номера. Извинявайте, но във Вашето изказване същото го видях – отбиване на номера. Ще Ви кажа защо. Да, Вие не искате да подкрепите кабинета. Да, Вие имате своите аргументи. Да, донякъде Ви разбирам, че се страхувате, че ще загубите част от електоралната си подкрепа, ако подкрепите кабинет на ГЕРБ, но вижте, ние живеем в представителна демокрация. Хората се представляват от партиите. Партиите се представляват от лидерите. При положение че имаме толкова разделено и фрагментирано общество, лидерите са тези, които трябва да поемат отговорността. Ние не може да чакаме на всеки следващ… през няколко месеца да пращаме хората на поправителен изпит, защото ние сме неспособни да родим нищо смислено. (Реплика от „Продължаваме Промяната“.) Лидерите са тези, които трябва да направят тази крачка за компромис. Господин Иванов, компромисът не е само от едната страна. Компромисът е всяка страна да направи крачка назад. Вие дъвкате, дъвкате на съдебната реформа толкова дълго време. Мога да Ви кажа Вие за осем месеца какво направихте, коя съдебна реформа, преместихте напред? Ние предлагахме решения. Имаме готовност и за конституционни промени, и за промяна в съдебната власт, но Вие не идвате на срещи. Знаете ли защо? Защото знаете, че няма да Ви откажем и това Ви плаши, защото тогава няма да имате никакъв аргумент защо не подкрепяте. Последно, и завършвам с това. Господин Иванов, щом намерихте 12 минути да обяснявате защо не може да подкрепите този кабинет, очаквам в дупликата си да излезете и да кажете какво е Вашето решение? Какво е Вашето решение оттук нататък, но не за дългия разговор. Дългия разговор – хората нямат време да чакат този дълъг разговор. Времето много тиктака. Вече година и половина България е в това разкрачено положение и изглежда отвратително. Очаквам Вие като лидер да излезете и да заявите например, че сте готови да вземете третия проучвателен мандат и да направите така, че България да има редовно правителство. Стига сте се крили. Извинявайте. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#48 · speech
Трета реплика?
#49 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господа министри, госпожи, уважаеми колеги, уважаеми гости! Уважаеми господин Иванов, може би ще продължа донякъде репликата на моя колега, но все пак искам да Ви помоля в дупликата си да ни кажете как излизаме от следното противоречие, в което се въртите. Искате разговор, за който ни трябва време, но ние не си даваме време. Ние вече четвърти пореден парламент няма да си дадем време за разговор. Искаме съдебна реформа, но не даваме време за съдебна реформа. Знаете много добре, че ако няма редовно правителство, няма да има редовен парламент, няма да има закони, свързани със съдебната реформа. Искам да Ви припомня, че гласувахме вече на първо гласуване антикорупционните закони. Ще влязат отново на обсъждане, ще редактираме каквото трябва да се редактира и ще ги приемем, но Вие няма да дадете време. Искате разговор за дълбоката реформа. Ние също искаме разговор за дълбоката реформа, но нямаме време. Нямаме време да го водим, защото този разговор можем да го водим тук. Дълбоката реформа, разговорът за дълбоката реформа означава дълбок анализ и Вие го знаете много добре. Тук ще реферирам може би и към изказването на преждеговорившия. Историята не започва с управлението на ГЕРБ. Историята започва преди 33 години. Ние, като говорим за дълбока реформа, трябва да направим дълбок анализ на всичките тези 33 години и Вие го знаете. Трябва да говорим за приватизацията. Трябва да говорим за „Лукойл“, за приватизацията на „Лукойл“. Не за последствията, защото ГЕРБ се бореше с последствията тези 12 години. Не съм съгласен, господин Иванов, и Вие ще се съгласите той да плати цената като курбан, а другите да се изперат. Ще водим разговор много дълбок и много дълбок анализ ще направим на целия преход. Кога започна реформа? Кога започна образователната реформа? Кога започна административната реформа? Къде са корените на всички проблеми, които имаме сега? Защото, ако не водим този разговор…
#50 · speech
Господин Чолаков, времето.
#51 · speech
…ако някой не се покае, ние няма да можем да излезем от тази ситуация, за което ни трябва време. Обяснете наистина как ще имаме време, ако няма да има правителство? Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#52 · speech
Благодаря Ви. Дуплика, господин Иванов – заповядайте.
#53 · speech
ДБ
Благодаря за репликите. Първо, една фактологична неточност все пак да поправим, която два пъти беше повтаряна. Ние бяхме поканени на разговор от Политическа партия ГЕРБ и вярвам, че ще си спомните, че се отзовахме. Нали така, госпожо Атанасова? Ние се срещнахме с Вас, поставихме въпроса за съдебната реформа и за Вашите нагласи три пъти и не получихме отговор. Времето, господин Чолаков, в политиката се произвежда с навременни действия. С навременни действия, които чуват какво се говори и ясно приоритизират това, което наистина искаме да свършим. Ние можем да размиваме разговора за съдебната реформа колкото си искаме. Ако търсите наша подкрепа, ние сме наясно, че имаме само 20 депутати. От тази гледна точка нашата подкрепа не е решаваща. С цялата скромност на нашия размер казваме какво мислим ние. Това не задължава никого извън нас. Ако е въпросът какво мислим ние – ние поставяме един въпрос, мисля, с доста впечатляваща упоритост. Този въпрос не е за някаква реформа. Този въпрос е за конституционната реформа на модела на управление и носене на отговорност по върховете на съдебната власт, модела на Висшия съдебен съвет и на прокуратурата. Това е тема, която е сериозна, но тя не е от вчера. Има множество препоръки на авторитетни международни органи по нея. Ние доста бързо бихме могли, ако имаме желание, да се разберем дали всъщност искаме да правим такава реформа, дали сме готови и след това да си осигурим необходимото време. Идеята, че първо ще дадем време – бланкетно, на абак, както се казва, а след това ще видим, сме го виждали как работи. За съжаление, не работи добре. Затова ще се върна и към въпроса на господин Иванов, какво не ни харесва? Всичко ни харесва от обявеното като приоритети. Имаме проблем с гаранциите, че тези приоритети ще бъдат реализирани. Ние не виждаме механизми и гаранции за това. Това е сериозен въпрос, защото в българската политика не за първи път се казват едни думи, а после се правят други неща. Например затова цитирам правителството на Беров. Не знам дали ще си спомните, Вие също сте отдавна в българската политика, то дойде с програмата на СДС, нали помните? (Реплика от ГЕРБ-СДС.) Дали това реализира накрая? Така че това е моят проблем. Понеже говорихте за нашето лице, самият факт, че предизвикваме такива бурни емоции при Вас с целите си 20 депутати, мисля, че говори, че не сме чак толкова заплашени от загуба на физиономия. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Демократична България“ и „Продължаваме Промяната“.)
#54 · speech
Благодаря Ви, господин Иванов. Има ли желаещи за следващо изказване? Господин Янев, заповядайте.
#55 · speech
Български възход
Уважаеми господин Председател на Народното събрание, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми членове на Конституционния съд, уважаеми дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на съдебната власт, уважаеми господин Председател на Висшия адвокатски съвет, ваши Превъзходителства, уважаеми представители на религиозните общности в Република България, дами и господа! В началото на Четиридесет и осмото народно събрание повечето от представителите на политическите сили изразиха надежда, изразиха своята отговорност пред избирателите, че сме тук, за да решаваме проблеми, че сме тук да предлагаме решения, които са в интерес на българските граждани. В основата на тези решения почти бяхме единодушни, че диалогът, диалог, който започна трудно – по-скоро имахме един тон на конфронтация, който постепенно се снижи и се получиха условия за диалог, днес в този ден, когато трябва да гласуваме структурата и състава на Министерския съвет, всъщност на практика виждаме резултатите от този диалог. Доколко той е успял, доколко този диалог ни води към решения или към поредната заявка на политическите позиции, които, макар и ясни, в дадения случай не дават отговор на основния въпрос: как излизаме от политическата криза? Как предлагаме на българските граждани наистина да търсим решения, които да дават предвидимост в тяхното ежедневие, а не да се занимаваме с чисто политическите си дневен ред и приоритети? В тази връзка, гласуването за предложения кабинет от ГЕРБ-СДС е и нашата връзка с гражданите и демонстрация на нашата отговорност дали има връзка между думите и делата ни. Поздравявам ГЕРБ-СДС за номинацията на професор Габровски като знак на отвореност към гражданското общество, това, което в много отношения е липсвало в миналото. Време е и ние, представителите на партиите тук от парламента, да направим още такива жестове и да бъдем отворени наистина към гражданското общество, към даването на възможност на надпартийни кандидатури да се опитат да поемат отговорности, включително напускайки своята комфортна зона. В същото време действията и подкрепата на кабинета трябва да бъдат основани на ясни принципи и правила – ясни принципи кой носи политическата отговорност, дали чрез коалиционно споразумение, или механизъм, който е достатъчно ясен и прозрачен, това няма значение, но има въпроси, свързани с хоризонта на управление, с Пътната карта за изпълнение на така прогласените приоритети, кадровото участие в този кабинет. В крайна сметка има или няма политическо споразумение? Във връзка с това, че повечето от тези елементи не ги видяхме, макар че ги поставихме в срещата, която имахме между парламентарната група на „Български възход“ и кандидата за премиер професор Габровски, ние в изпълнение на това, което сме заявявали до момента, че сме тук, за да работим за съставяне на правителство, подкрепено от парламента, за да работим за решаване на проблемите, решаване на кризите и да търсим решения, които са в интерес на българските граждани, ще подкрепим персонално професор Габровски като кандидат за премиер. (Ръкопляскания.) В същото време парламентарната група на „Български възход“ няма да подкрепи предложената структура и състав на кабинета поради липсата на тези елементи, за които стана въпрос, а именно: липса на политическо споразумение; липса на яснота кой носи политическата отговорност за подкрепата на този кабинет и неговите бъдещи решения. Смятаме, че ясните правила, които са подкрепени от политическите субекти, са в основата и на политическата отговорност, и на политическата отчетност, която в крайна сметка се решава по време на избори. В тази връзка отиването на избори не бива нито да ни плаши, нито да ни притеснява, но нека да си дадат сметка всички политически партии, че това е изразът и на тяхната политическа отчетност пред българските граждани. Благодаря Ви.
#56 · speech
Благодаря Ви, господин Янев. Има ли реплика към изказването на народния представител Стефан Янев? Няма. Други изказвания има ли, колеги? Господин Кирил Петков, заповядайте.
#57 · speech
Продължаваме Промяната
Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Конституционния съд, уважаеми дами и господа министри, уважаеми народни представители! Много думи бяха изречени в днешния дебат. Искам да добавя три обективни причини защо ние няма да подкрепим правителството на господин Габровски. С уважение към господин Габровски като професор в медицината, за съжаление обаче, не мога да кажа същото и за част от неговите министри. Има министри в това правителство, като господин Николай Павлов, за когото аз вярвам, че реално е ощетил държавата с над един милион лева на ден, като подписва анекса с азерската компания и се отказва от евтиния газ. Според мен това е сериозно ощетяване на държавата. Но което ме притеснява повече обаче, е прокуратурата покрай този случай. Тук въпросът е кой е препоръчал господин Николай Павлов да бъде министър в това правителство? Има ли и други министри, които са препоръчани от същите хора? Понеже господин Борисов има своето минало, своите тайни, своите зависимости – част от документите, които главният прокурор има за господин Борисов, го прави зависим от колебаещото се вътрешно убеждение на господин Гешев. Докато господин Борисов оглавява партия ГЕРБ, няма как нито партията, нито правителството, излъчено от партията, да остане независимо от същите тези хора, които заедно с господин Борисов са източвали държавата в последните 12 години. Корупционните тайни и реални зависимости правят това правителство заложник на старите грехове. Това е втората причина защо няма как ние да подкрепим това правителство. Третата причина. Време е да въведем нова практика в България, в българската политика – политиците да си спазват обещанията. Това е основен принцип на „Продължаваме Промяната“. Преди изборите обещахме, че няма да подкрепим правителство на ГЕРБ и сега изпълняваме обещанието си. Уверявам Ви, че и следващите пъти този принцип ще бъде спазен. Само така можем да променим България! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
#58 · speech
Благодаря Ви, господин Петков. Има ли реплики към изказването на господин Петков? Заповядайте, господин Карадайъ, – първа реплика.
#59 · speech
ДПС
Кратък ще бъда.
#60 · speech
Ваше право е – две минути.
#61 · speech
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми господин Габровски, уважаеми кандидати за министри, уважаеми гости! Господин Петков казва, че вярва, че някой е нарушил правилата и моралства от тази трибуна. Но господин Председател, понякога трябва да обръщаме и внимание кой моралства и на каква тема, защото Конституционният съд на Република България каза, че господин Петков е нарушител на Конституцията. (Бурни ръкопляскания от ДПС и ГЕРБ-СДС.) И че е излъгал с декларацията си, за да стане министър, а българската прокуратура отказа да разследва неговите неправомерни деяния като министър. Благодаря Ви.
#62 · speech
Благодаря Ви, господин Карадайъ. Има ли втора реплика? Заповядайте, господин Добрев.
#63 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Петков! Вие току-що направихте самопризнание, само че не разбрах от Ваше лично име или от името и на господин Асен Василев. Защото, ако Николай Павлов е виновен за някакъв един милион на ден, Вие сте виновни за същото. Защото след 30 юни почнахте да взимате двете трети на високата цена и единия милион пак си го имаше. Тоест Вие от тази трибуна направихте самопризнание. Моят съвет обаче е да запазите самопризнанията за някое друго място. И да Ви информирам, че аз вчера получих от Министерството на вътрешните работи, за което им благодаря, писмо, в което казват: „По подадения от Вас сигнал от Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ е извършена проверка, след приключването на която материалите са предоставени по компетентност на Софийска градска прокуратура.“ Господин Петков и господин Василев, господин Асен Василев...
#64 · speech
Отклонявате се от темата, господин Добрев.
#65 · speech
Не, не – пак е по темата, защото касае същото, за което говореше и господин Петков.
#66 · speech
Не, не е.
#67 · speech
За Вашите твърдения ние сме пуснали писмо в ГДБОП и в ДАНС. И от двете места са изпратени преписките по прокуратура. В МВР се забавиха, защото господин Рашков ги беше прибрал в едно чекмедже и два-три месеца седяха там. Обаче, като дойде новият министър, преписките се задвижиха. Тоест...
#68 · speech
Пак Ви моля да се концентрирате върху темата.
#69 · speech
...препоръчвам Ви да не атакувате Николай Павлов, защото той всъщност е свидетел по това дело срещу Вас и това е причината за Вашата атака към него. И да Ви кажа последно, защото май нашата група няма много време, а ми се иска всичко да Ви кажа и искам да Ви кажа, че ако Николай Павлов стане, Вие ще лежите. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#70 · speech
Господин Добрев, направих Ви два пъти забележка, защото един от големите дефекти на тази зала, на народните представители и въобще на политиците, е да се правим на следователи и прокурори. Много обичаме да ги заместваме в техните дела. Не мисля, че е правилно, затова Ви направих забележка. Има ли трета реплика? Не виждам. Има? След това ще Ви дам думата, като изчерпим процедурата. Видях, записах Ви, господин Павлов. Господин Петков, искате ли дуплика? Заповядайте за дуплика.
#71 · speech
Продължаваме Промяната
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Това, което, за съжаление, виждам днес и на базата на Вашите изказвания току-що, че два месеца оставихте България в пълно безвремие. Не можахте да направите каквото и да е обединение в този парламент и когато сваляте следващото редовно правителство, поне имайте малък план как можете да поведете. Днес показахте отново пълната си импотентност. Благодаря Ви.
#72 · speech
Благодаря Ви, господин Петков. Думата поиска господин Николай Павлов – единият от кандидатите за министри. Има думата. Заповядайте. До пет минути е лимитът, в който можете да говорите.
#73 · speech
Николай Павлов
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Премиер, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Преди една година господин Кирил Петков и кръг, които се провъзгласиха за експерти, създадоха една гигантска лъжа как ръководството на „Булгаргаз“ и аз, господин Василев, сме спрели, сме ограничили азерския газ. Това беше направено и беше тиражирано в българското общество, а и извън пределите на държавата, именно за да бъда отстранен от длъжността, която заемах, и за да могат да влязат посредниците. (Бурни ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) И не беше достатъчно само аз да бъда освободен, освободен беше и уважаваният доцент Иван Иванов от КЕВР. (Реплики от „Продължаваме Промяната“: „Каква е тази процедура?“)
#74 · speech
Моля, без подвиквания от залата. Има право да говори.
#75 · speech
Николай Павлов
Вкарването на посредниците беше невъзможно, без да бъдем отстранени от ръководството на „Булгаргаз“ и на КЕВР. За няколко месеца, както се видя – както се видя! – за няколко месеца посредниците заграбиха стотици милиони левове на гърба на българския потребител. (Бурни ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Сега и те, и техните политически покровители треперят, защото ще бъдат разобличени, защото ще им бъде потърсена сметка и ги е страх. Те обаче трябва да знаят, че истината винаги излиза наяве. След нашето отстраняване само за броени месеци „Булгаргаз“ натрупа огромни загуби. Към настоящия момент са около 1 млрд. и 200. Милиард и двеста има дългове и десетки милиони загуби. Пазарът на природен газ беше разбит. Това подрони авторитета на българската държава пред нашите съюзници и нашите партньори. Уважаеми дами и господа, никой не иска слаб съюзник. Никой не иска безпомощен съюзник. „Булгаргаз“ беше гръбнакът на българската икономика. „Булгаргаз“ осигуряваше конкурентност на българския пазар и също така „Булгаргаз“ осигуряваше минимум един милиард, който влизаше в икономиката на държавата. Но тъй като стана въпрос за азерския газ, сега ще Ви кажа и нещо, ще Ви припомня една среща, господин Петков. Искам да Ви кажа следното и всички народни представители трябва да го разберат, както и бившите партньори в правителството – господин Иванов, госпожа Корнелия Нинова. Какво се случи? Истината за азерския газ е следната: ние предотвратихме плащането на неустойки, спасихме договора. Договорът беше спасен от ръководството на „Булгаргаз“, от ръководството на Българския енергиен холдинг, също от един от министрите, който е тук в залата, с помощта на английските адвокати на Българския енергиен холдинг и на Кралския адвокат на Великобритания. Защото газовата връзка беше още непостроена. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Какво се случи обаче? Господин Кирил Петков, Вие – от тази трибуна, от това място, на което в момента съм аз, на 4 май дадохте дума, че газопроводът ще бъде построен и България ще получава азерския газ в пълните си количества на договорната цена. Какво се случи обаче? Нито беше построен газопроводът на 1 юли, нито България получаваше количествата на договорната цена. (Реплика на народния представител Кирил Петков.) Напротив! Напротив, с този анекс, който се подписа, Вие не договорихте нито един киловатчас повече от това, което ние договорихме на договорната, ниската цена. (Бурни ръкопляскания и възгласи от ГЕРБ-СДС: „Браво! Браво!“)
#76 · speech
Времето изтече, господин Павлов – 5 минути изтекоха.
#77 · speech
Николай Павлов
Наистина е важно, българският народ трябва да го знае.
#78 · speech
Да, добре, но придържайте се към времето! Аз съм длъжен да Ви предупредя.
#79 · speech
Николай Павлов
Още няколко минути! (Силен шум от „Продължаваме Промяната“.) Не, народът трябва да знае! (Реплики от „Продължаваме Промяната“.) Народът трябва да знае! Двете трети, които ги получиха от азерите, ги получиха на четири пъти по-висока цена. (Силен шум и ръкопляскания и възгласи от ГЕРБ-СДС: „Бравооо!“ и „Ууу!“ Реплики от „Продължаваме Промяната“.) Надплатени бяха 178 млн. долара! 178 млн. долара.
#80 · speech
Продължаваме Промяната, от място
Вземете му думата!
#81 · speech
Секунда, господин Павлов.
#82 · speech
Николай Павлов
На дневна база…
#83 · speech
Господин Ананиев, на всички дадох минута – минута и половина, две в повече, включително и на Вашата… (Шум и реплики.) Ще Ви обясня, като свърши. (Реплики на народния представител Настимир Ананиев.) Ще Ви дам обяснение за процедурата. Продължете, господин Павлов.
#84 · speech
Николай Павлов
1 млн. 730 хил. долара. Ето това се нарича надплащане! Нещо повече. Освен това, както знаете, договорът е вързан и с банкова гаранция – покачвайки цената, Вие покачихте и банковата гаранция. Това значи нови 100 млн. долара. (Викове от ГЕРБ-СДС: „Ууу!“) Сто милиона долара плюс допълнителни разходи за „Булгаргаз“. (Реплики от „Продължаваме Промяната“.) Уважаеми дами и господа, ние спасихме договора, но на господин Кирил Петков сега ще му припомня на 18 декември 2021 г. какво говореше в неговия кабинет: „Вие от „Булгаргаз“ трябва да заведете съдебен иск срещу азербайджанската компания, ако не Ви дадат газа в Гърция. Ако не Ви дадат газа в Гърция! И също така да заведете и съдебен иск за пропуснати ползи срещу IGB“. Знаете ли какво означаваше това? Край на диверсификацията, край на IGB, край на договора с азерската компания. (Бурни и продължителни ръкопляскания от ГЕРБ-СДС и ДПС.)
#85 · speech
Благодаря Ви, господин Павлов. Благодаря Ви за изказването. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#86 · speech
Николай Павлов
Последно изречение.
#87 · speech
Благодаря Ви, господин Павлов.
#88 · speech
Николай Павлов
Последно изречение!
#89 · speech
Смятам, че стана ясно в изказването Ви.
#90 · speech
Николай Павлов
Моята визитка се вижда на страницата на „Булгаргаз“ – за седем години 230 милиона, спечелени за държавата, 100 милиона дивиденти за държавата и пазарът беше спокоен. 95% пазарът го държеше „Булгаргаз“. (Ръкопляскания и възгласи от ГЕРБ-СДС: „Браво! Браво!“)
#91 · speech
Благодаря Ви, господин Павлов. (Продължителни ръкопляскания и възгласи от ГЕРБ-СДС: „Браво! Браво!“) Уважаеми колеги, може ли да продължим заседанието? (Ръкопляскания и възгласи от ГЕРБ-СДС: „Браво! Браво!“) Това, което чухме, не е за аплодисменти, но щом сте решили. (Оживление.) Уважаеми колеги, да обясня на колегите от „Продължаваме Промяната“, които ме запитаха каква е процедурата. Процедурата е дебат по избор на персонален състав на правителството и в този избор на персонален състав право да вземат думата имат кандидатите за министри. Това е процедурата, винаги се е спазвала тази процедура. Единственото нарушение на процедурата – в тази процедура те могат да мотивират всичко, каквото смятат, че е в политиката, която ще водят. (Реплика от „Продължаваме Промяната“: „Къде го пише?“) Смятам, че това беше мотивация на политиката в областта, за която той ще бъде избиран. (Реплики от „Продължаваме Промяната“. Възгласи от ГЕРБ-СДС: „Браво!“) Единственото нарушение на процедурата беше определеното време, за което си посипвам главата с пепел, но го давам на всички. Продължаваме нататък с дебатите. Има ли други изказвания? Искате лично обяснение – заповядайте, господин Петков. (Викове от ГЕРБ-СДС: „Еее!“) Разбира се, моля Ви, колеги! Беше споменат и има право. Заповядайте.
#92 · speech
Продължаваме Промяната
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми народни представители, току-що точно на първото изказване на първия министър от Вашето правителство се видя, че миражът на независими министри, независимо правителство беше счупен! (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Ние знаехме през цялото време, че това правителство е поредният избор на кукли на конци на господин Борисов и току-що видяхме как това се осъществява. (Реплики от ГЕРБ-СДС.)
#93 · speech
Може ли да запазите тишина! Господин Петков има право на отговор.
#94 · speech
Но нека да отговоря на конкретните детайли в тази реплика на господин Павлов. (Реплики.) С анекса, който той беше подписал, се отказа от две трети от количеството на евтиния азерски газ в полза на „Газпром“. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“, викове от ГЕРБ-СДС: „Ууу!“) Не само това! С аргумента, че този газ не можел да тече по никоя друга тръба, освен по новата гръцка връзка, която още не е изградена. За съжаление обаче, на 1 юли този довод беше сгромолясан, когато азерската компания прекара цялото количество през съществуващата тръба на Неа Месемврия. Какво означава това? Означава, че когато той е подписал този договор, е знаел, че това количество може да мине по съществуващата тръба, но е избрал да подпише договор с „Газпром“ за тези количества вместо с азерите на тройна цена. Ето, затова ние няма да гласуваме за това правителство. Благодаря Ви. (Бурни ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
#95 · speech
Благодаря, господин Петков. Имам молба към колегите – господин Петков имаше право, тъй като беше обвинен в злоупотреба със служебно положение и корупционни практики, затова той имаше право да отговори. Затова Ви помолих да запазим тишина. Иначе спорът мисля, че ще го продължите където трябва, не тук, в тази зала. Госпожо Атанасова, Вие? Заповядайте за процедура.
#96 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря Ви, господин Председател. Господин Председател, тъй като взетото право за обяснение от кандидата за министър на енергетиката господин Николай Павлов накара бившия министър-председател в лично обяснение да повтори няколко пъти една и съща лъжа, моля, господин Председател, да дадете възможност и при желание от енергийния министър да вземе думата и да потвърди или отрече думите на изказалите се. Давам си сметка, че процедурата е извън дебата за структура и състав на Министерския съвет, както и за избор на министър-председател, но ако някой твърди, че е Промяната и ако твърди, че тази Промяна, която изрича лъжи от парламентарната трибуна, ще се завърне отново, то е време да чуем истината. Нека да я чуем днес, тук и сега (силен шум, ръкопляскания и възгласи и ГЕРБ-СДС: „Браво! Браво!“), за да може всички в тази зала, които ще носят отговорност за приемането и подкрепата на кабинета или за сформирането на някакъв друг имагинерен такъв, да вземат своето обосновано решение. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#97 · speech
Госпожо Атанасова, не разбрах каква е процедурата Ви?
#98 · speech
ГЕРБ-СДС, встрани от микрофоните
Каня министъра.
#99 · speech
А, Вие каните министъра, аз обаче ще се придържам към Правилника и непоискана дума няма да давам. Имат право министрите – когато поискат, да заповядат. Има процедура от господин Делян Добрев. Господин Василев, изказване ли искате?
#100 · speech
„Продължаваме Промяната“, от място
Да.
#101 · speech
Добре. Господин Добрев, ще Ви помоля да е процедура.
#102 · speech
ГЕРБ-СДС
Да. Господин Председател, аз правя обратно процедурно предложение – ние министъра на енергетиката го изслушвахме и той каза, че има посредници и те са натоварвали цената с 30%, стотици милиони са загубени от българското общество заради сделките на Промяната. Затова правя обратно процедурно предложение и предлагам премиера в лицето на господин Гълъб Донев, защото и той е тук – носи отговорност за цялото управление на държавата в последните три месеца, да вземе той думата и от тази трибуна да каже – вярно ли е това за стотиците милиони, които са ограбени от българския народ, или не е вярно. Благодаря.
#103 · speech
Господин Добрев, и на Вас правя същата бележка – процедурите трябва да бъдат или по начина на водене, или съответно по Правилника. Не виждам къде се вместват Вашите процедури – министрите и министър-председателят имат право да вземат думата по всяко време. Моля Ви да не превръщате дебата за избор на кабинет и персонален състав и структура в съд тук, защото в тази зала това не е мястото да се случва. Има други зали, в които, господин Христо Иванов може да Ви обясни къде се случват тези неща. Следващо изказване – господин Румен Христов от парламентарната група на ГЕРБ-СДС.
#104 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Вземам думата, за да кажа няколко думи защо ГЕРБ-СДС и разбира се, депутатите от СДС ще подкрепим това правителство, а не да убеждавам или да умолявам тези, които са решили, че няма да го подкрепят, да го подкрепят. Това си е Ваша воля, Вие си имате Вашите избиратели, решавате каквото си искате. България има нужда от парламент, който работи. В Конституцията изпълнителната власт няма вакуум. След смяната на правителството и освобождаването на стария кабинет – било то чрез избор в Народното събрание, или издаване на указ от страна на президента, веднага встъпва в длъжност новото правителство и това е правилно. По отношение на парламента нещата не стоят така и знаете, че между два парламента се губят обикновено около два-три месеца и когато имаме редовни предсрочни избори, каквито се задават и сега, парламентът не работи. Вие знаете какво трябва да се приеме по отношение на Плана за възстановяване и устойчивост, по отношение на бюджета, който предстои. В този смисъл аз смятам, че ние в момента по-скоро работим за един редовен кабинет от гледна точка на необходимостта парламентът да работи. Няма да обсъждам качествата на премиера, той е достатъчно достоен човек, но понеже чух различни реплики в хода на изказването, без да съм с мисъл да давам съвети на хората, които са отскоро в политиката, аз винаги съм се водил от убеждението, че ние влизаме в политиката и участваме в политиката да съграждаме, а не да разграждаме. А когато основното ти мото и основният ти мотив е да изчегъртваш, едва ли това е най-доброто. Ако Вие бяхте толкова добри в управлението, защото казахте, че месеци наред се опитвате да помогнете на тая държава, правя само една скоба – има хора, които десетилетия наред се опитват да помогнат на тая държава, нямаше да имате 14 депутати по-малко на последните избори, а щяхте да имате примерно 14 депутати в повече на тези избори. В този смисъл аз смятам, че ако пропуснем шанса с избор на правителство с първия мандат, много трудно ще направим правителство с втория и с третия. Впрочем с втория никога не е ставало, с третия има едно правителство – на господин Беров, а правителството на господин Станишев отива технически в третия мандатоносител, така че аз съм по-скоро скептик за създаване на правителство, ако то не се случи днес. Помислете, решете, не Ви убеждавам! България има нужда от редовен кабинет. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#105 · speech
Благодаря, господин Христов. Една забележка за третия мандат на правителството на Станишев – отиде си по Конституция, а не технически. Има ли реплики? Няма. Следващото изказване е на господин Асен Василев.
#106 · speech
Продължаваме Промяната
Благодаря, господин Цонев. Уважаеми колеги, уважаеми господин Габровски, уважаеми кандидат-министри! Моето изказване ще бъде малко по-широко от избора на кабинет днес. Аз съм напълно съгласен с колегите от ГЕРБ, че България има нужда от кабинет. Напълно съм съгласен, че редовен кабинет е една от основните предпоставки, за да може страната да продължи да се движи напред. Проблемът обаче е, че преди да има кабинет, страната има нужда от това да се махне запушването в политическия живот и това запушване идва по една основна линия, че хора, които не са в тази зала, определят кой ще управлява държавата и какви ще бъдат политиките. Това нещо дали ще му кажем задкулисие, дали ще му кажем кукловоди, дали ще му кажем сценаристи, няма никакво значение. До момента, до който решенията за България не започнат да се вземат пред очите на всички български граждани в тази зала, а не по тайни кьошета някъде извън парламента, няма как да има легитимно правителство и легитимно управление. Всичко, колеги, може да кажете за нашето правителство, но две неща са сигурни. Първо, то имаше програма, изработена пред очите на всички български граждани (шум и реплики) от ясни политически субекти… (Шум и реплики.)
#107 · speech
Моля Ви!
#108 · speech
…и детайлно коалиционно споразумение. И второ, хората, които вземаха решения, бяха в тази зала. Докато това не се преодолее, докато е срамно за лидера на най-голямата политическа партия да признае, че се среща с президента и обратното,…
#109 · speech
ГЕРБ-СДС, от място
Разкажете за тази среща!
#110 · speech
…Вие разбирате ли в какво политическо небитие сме?! Лидерът на най-голямата политическа партия и президентът не могат да признаят, че са се срещали. За каква нормалност говорим, за какво възстановяване на диалога, за какво движение напред на страната говорим? (Шум и реплики.)
#111 · speech
Реплика От Дпс
Какво лошо има?
#112 · speech
Точно това е, това е моят въпрос. Какво лошо има да са се срещали, че така упорито отричат? И не е ли нормално да се срещнат, за да обсъдят как да продължи страната напред? (Реплика: „Моля?“) Не е ли нормално да се срещнат, за да обсъдят как да продължи страната напред? (Шум и реплики.) Ние, ако си спомняте, въпреки че ясно заявихме, че няма да подкрепим кабинет на ГЕРБ, поканихме господин Борисов да дойде в тази зала и пред очите на всички български граждани да каже каква е неговата визия за развитие на държавата, как той вижда развитието на България напред. Вие казвате, че сте търсили подкрепа с контактни групи, които не присъстват в този парламент. Колеги, докато не се изчисти това задкулисие, докато не се премахне този блокаж, няма как страната да има нормално управление, няма как да има нормален диалог в тази зала и няма как да се прави политика от партии, които разчитат на заложници, на хора, които по един или друг начин биват насилвани, за да продадат гласа си, биват насилвани и заплашвани, че ако не гласуват по определен начин, ще им пострада бизнесът, няма да имат дърва за зимата. Всичко това го чухме по площадите на страната. (Шум и реплики: „Ти си болен бе!“) Колеги, трябва първо да освободим държавата от терористите, които са я взели в плен, и чак тогава може да продължим напред. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
#113 · speech
Благодаря Ви. Има ли реплики към изказването на господин Василев? Господин Хамид, заповядайте.
#114 · speech
ДПС
Благодаря, господин Председател. Уважаеми народни представители! Уважаеми господин Василев, хубаво обяснявате тук надълго и нашироко как дойде на власт Вашето правителство, но забравихте да кажете нещо. Вашето правителство дойде на власт с една огромна лъжа и нарушаване на Конституцията. Ето ги членовете на Конституционния съд, това не го казва Хамид Хамид, а това го каза Конституционният съд, но като че ли май господин Божанков е прав, май ще трябва реформа в прокуратурата, защото се чудя къде е тази прокуратура, защо не е изследвала всички нищожни решения на правителството на Кирил Петков, защото точно това следва от Решението на Конституционния съд. Всичките Ви решения бяха нищожни, цялото Ви управление беше една голяма лъжа. (Ръкопляскания от ДПС.)
#115 · speech
Благодаря Ви, господин Хамид. Втора реплика – господин Георг Георгиев, трета реплика – господин Биков. (Реплика от народния представител Георг Георгиев: „Аз ще съм трети.“) Добре.
#116 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа! Господин Василев, това параноидно мислене, което Вие имате, е в основата на една немалка част от проблемите, които в България съществуват и в момента. Какво задкулисие първо може да бъде президентът на България? То няма по-явна политическа фигура от президента, който и да е той. Какво задкулисие може да бъде лидерът на първата политическа сила? Председател! Това, че не е в тази зала, и извън тази зала има места, в които няма задкулисие. В централата на ГЕРБ, ако искате, може да дойдете и да проверите. Всеки ден сме там и Ви чакаме. (Смях.) Това е параноидно мислене и Вие сте го пренесли на цяла група от хора, които през цялото време стоят, ослушват се, оглеждат се, че все някой отнякъде ще дойде и нещо ще им направи, и ще ги насилва, както казвате Вие. Никой няма да Ви насилва, но отговорност за това, което сте правили, ще бъде потърсена не само на Вас. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#117 · speech
Благодаря, господин Биков. Има ли трета реплика? Реплика ли? Господин Ананиев. Редуваме групите, няма как. (Реплики: „Ела, ела! Ела!“) Не се дръжте предизвикателно, колеги, моля Ви! Да запазим добрия тон.
#118 · speech
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Господин Василев, призовахте да има разум и също така, че няма лошо да има и прозрачност, когато се прави политика. Няма лошо, ако е имало среща между господин Борисов и господин Радев, да бъде запознато обществото. Казваме, че трябва да има редовен кабинет. Въпросът е: не мога да разбера защо ГЕРБ и ДПС са нервни, защо някак си са напрегнати, защо всъщност се дразнят? (Шум и реплики.) Може би се дразнят на „Български възход“, които всъщност провалиха избора на кабинета с тяхната заявка, и е очевидно, че заявката на „Български възход“ предреши и гласуването, което ще се случи. Това изнерви тотално ГЕРБ и ДПС. Това е разбираемо. Те искат да управляват – в това също няма нищо лошо, да излязат на светло, да покажат… Разбира се, лошото е, след като управляват, защото до момента гледахме едно управление от 10 – 12 години, което беше едно управление на тъмно между ГЕРБ и ДПС, сега искат да излязат на светло. Дали ще излязат на светло? Най-вероятно, както изглежда, ще зависи от третия мандат, ако „Български възход“ спазят тяхната заявка, но това, което се случи тук, в тази зала, всъщност беше един театър и с включването на кандидат-министър, който излезе с папка да ни обяснява всъщност нещо, което беше подготвено очевидно за всички. Но най-важното всъщност е, че за всичко това, което се случва, никой не мисли за българските граждани, за това, което трябва да правим тук в тази зала, да правим политики и най-малкото да гласуваме бюджет, на който и удължаването беше изтеглено. Нямаме и входиран бюджет, с който да наложим това, което очакват и българските граждани, и българският бизнес. Благодаря Ви.
#119 · speech
Не беше много реплика, господин Ананиев. От тази реплика разбрах, че трябва да се обърна към ръководството на Народното събрание да увеличи светлината в залата, тъй като се оказва, че ГЕРБ и ДПС тук са на тъмно. (Смях.) Дуплика – господин Василев.
#120 · speech
Продължаваме Промяната
Благодаря, господин Цонев. Господин Хамид, Конституционният съд се произнесе преди изборите, които ние спечелихме, в добре избран момент – около две седмици преди тях, и ние бяхме избрани, след като българският народ беше наясно с Решението на Конституционния съд, така че никой никого не е лъгал. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Но аз съм съгласен с Вас за прокуратурата. Добре е да няма пак преписки и папки, които застояват, независимо дали са за нас, или за колегите от ГЕРБ, или за някои други колеги. Нека всички да влязат в съд и нека съдът се произнесе. Проблемът, който ние обсъждаме с прокуратурата, е, че шест-десет години такива преписки не влизат в съд. Това е големият проблем. Относно репликата на господин Биков, за какво беше, за параноидното мислене. Господин Биков, аз разбирам, че този куклен театър, който се разиграва, може на Вас и да Ви харесва, но той е пагубен за България. Много малко хора има в тази зала, които реално казват каквото мислят. В това отношение, между другото, с колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, колкото и да сме на различни гледни точки, казват това, което мислят, за което искам да ги поздравя. Аз съм силно несъгласен с тяхната гледна точка, но те поне са честни, те не се крият, те не се прикриват зад паравани. Те казват: ние смятаме, че това е добре за България по такива и такива причини. Ние казваме пък: смятаме, че нещо друго е добре за България по такива и такива причини. Отиваме на избори, българският народ решава. Не се опитваме да организираме привидна, фасадна, компромисна, идеологична постановка, в която на актьорите предварително са им зададени репликите от хората зад кулисите и зад сцената. Това го гледахме достатъчно дълго в последните 30 години, и това е, което доведе България до последно място по всичко в момента в Европейския съюз. Докато хората, които носят политическата отговорност, не я поемат, няма как страната да тръгне напред. И разговорът, за който господин Иванов каза, че трябва да се състои: какво се е случвало в страната, дали е имало фирми, които са отнемани, дали е имало хора, които са заплашвани, дали е имало животи, които са разбити, защото са отказали да работят за партията, новата партия, не старата, това трябва да се чуе. Защото, колеги, ефектът на това всичко да се замита под килима, идеологично да си говорим в една красива постановка, е, че един милион българи напуснаха страната и сигурно имаме поне един милион във вътрешна емиграция, които са се изолирали от държавата и нейната работа и се опитват някак си да си построят живота без досег с нея. Това, както господин Христо Иванов каза, е дефиницията на болно общество и лечението започва с това – да пуснем прожекторите, да погледнем в огледалото и да сложим правилната диагноза на това, което се случва като политически процес. Когато всичко това е ясно, когато е ясно кой взема решенията (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), тогава може би и кабинет като този на господин Габровски ще може да бъде подкрепен. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
#121 · speech
Благодаря Ви, господин Василев. Има ли други изказвания? Господин Митов, заповядайте за изказване.
#122 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Преди да започна изказването си, за сведение на господин Василев, Господин Борисов и президентът Радев не са се срещали. Не знам кой Ви е заблудил или умишлено разпространява дезинформация. Бойко Борисов и Румен Радев са политически опоненти почти веднага след избирането на президента Радев 2016 г. и това не се е променило до ден днешен. За Ваша информация. А иначе днес като всяка една отговорна коалиция ГЕРБ-СДС има задължението да предложи на Народното събрание в съответствие с процедурите, заложени в Конституцията, кандидатура за министър-председател, структура и състав на правителство, правителство, оглавявано от безспорен обществен авторитет като професор Габровски, и съставено от хора със сериозна експертиза и доказан професионализъм, хора, необвързани с политически партии, и с опит, който им позволява да вземат адекватни управленски решения от първия момент. Това е отговорност, която имаме не само пред нашите избиратели, а и пред гражданите, които не са гласували за нас. Именно отчитайки тези обстоятелства, правим сериозен компромис, като не се възползваме от правото си да предложим кабинет с ясен политически профил, каквато е традиционната логика за партията, спечелила изборите. Даваме си сметка пред какви предизвикателства е изправена страната, знаем също така какви могат да бъдат последствията от продължаващото управление през служебни кабинети, назначавани и ръководени от президента. На България ѝ е необходимо редовно правителство с легитимност от парламента, което да реализира неотложните приоритети пред страната с помощта и под контрола на Народното събрание. Тук е мястото обаче да обърнем внимание на два принципа, които сякаш бяха забравени в последните близо две години. Първо, всяка партия, попаднала след избори в Народното събрание, представлява не само хората, гласували за нея, а и всички останали граждани. Всеки един от нас е отговорен и дължи отчетност и на хората, негласували за него, а понякога дори най-вече на тях. В последните няколко кратки издания на парламента се нагледахме на престъпна инфантилност, пренебрегваща този принцип. Някои се самообявиха за добри, правилни и почтени и започнаха да сочат всички останали за лоши, корумпирани и опаковани в калъпа на така нареченото статукво – понятие, което също очевидно остана не до края разбрано от новите революционери. Групи от обществото бяха фанатизирани до степен такава, че са готови по-скоро да видят институциите съсипани, отколкото да разговарят с онези, които мислят различно. Постепенно лидерите на революцията се превърнаха в следовници, ходещи след прищевките на почти необратимо радикализирания си електорат. А когато започнеш да следваш, а не да лидираш, започваш да отразяваш и лошите черти на тези, след които ходиш. Станахме свидетели на пълзяща вулгарност и арогантност, често преливащи в откровена глупост. Българското общество бе тежко разделено и ще минат години, докато се излекува. Хубаво е поне, че опитите за тирания на мнозинството в предишния парламент не успя да се развие докрай – все пак станахме свидетели на незаконни арести, тормоз на опозицията и своеволия от страна на МВР, но нормализацията трябва все пак да тръгне отнякъде и е добре това да стане колкото се може по-скоро – за предпочитане още днес. Втората основна идея на парламентарната демокрация, която сякаш беше забравена през последните две години, е това, че всички в тази зала представляваме гражданите, а не сме техни делегати. Делегатът е обвързан само и единствено с възложеното му и няма право да се отклонява от делегираната му от други воля, а представителите имаме собствена отговорност да представляваме гражданите, като разчитаме на собствената си преценка и съвест за това какво е обществено добро. Дължим отчет за действията си пред избирателите, но преценката за правилността им е само и единствено наша. Затова, когато днес взимаме решение при гласуването на кабинет, е хубаво да припомним този принцип, защото предизвикателствата са прекалено много, за да можем да си позволим безотговорност или авантюризъм. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#123 · speech
Благодаря Ви, господин Митов. Има ли реплики към изказването на Даниел Митов? Не виждам. Следващо изказване? Господин Дончев, заповядайте. Имате две минути и половина.
#124 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаеми господин Председател, господин Премиер, министри, гости, дами и господа народни представители! Днес нямаме рутинна парламентарна процедура, а от основните функции на Народното събрание е, макар да ги упражнява рядко, да бъде трансмисия между хората, тяхната воля, техните желания и способността да изучи и да избере управляващо мнозинство. Дали това ще се случи, не мога да отговоря, но със сигурност няма да се случи по обичайния начин, защото днес ясно оформено мнозинство няма и за това си има причина. Някой беше споменал преди малко за големия слон в залата –аз слон не виждам, огледах се няколко пъти. В залата има нещо друго – тук трайно са се настанили и материята, и духът на противопоставянето и за съжаление, то е толкова голямо, че като че ли не остава място за нещо друго. Разберете ме добре – общественото мнение винаги предполага полифония. Политиката е и критика, и дебат, защото за разлика от формалната логика, където истината и лъжата са явни, тук истината винаги е някъде там. Но когато сведеш политиката само и единствено до противопоставяне, само и единствено до омраза те водят след себе си само и единствено противопоставяне и само и единствено омраза. Ако правим аналогия с електротехниката, това е електрическа система, която не може да завърти никакъв двигател, а само ѝ горят бушоните. Ако направим аналогия с локомотив, неговата пара отива само в свирката и той не може да се придвижи напред. Днес няма да Ви агитирам, говорейки патетично, за някаква коалиция на разума – наистина звучи патетично, може би излишно. Искам само да маркирам алтернативата – ще имаме още десет заседания на парламента, категорично няма да можем да свършим това, което трябва да свършим; ще отидем на избори през март и прав е колегата – никой не може да твърди, че да се отиде на избори е нещо лошо и вредно за демокрацията, лошото е друго, че след едни нови избори тук ще е същото и дори някой да има малка конюнктурна полза – няколко калории в повече обществена подкрепа, дори и ние, това няма да доведе до нищо различно, докато единствено духът на противопоставянето не напусне тази зала. Споменах преди малко за коалицията на разума. Не знам дали ще има коалиция на разума, но ако предозираме демокрацията за пети път, много се боя всички да не се окажем в коалицията на ненужните и непотребните – всички, което ще бъде най-голямата коалиция. И някой спомена преди малко за стари грехове. Стари грехове имат всички. Хайде да не трупаме нови. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#125 · speech
Благодаря Ви, господин Дончев. Има ли реплики към изказването на господин Дончев? Господин Василев, заповядайте за реплика.
#126 · speech
Продължаваме Промяната
Господин Дончев, Вие говорите за коалиция на разума и как всички заедно да започнем да работим. Само два въпроса имам към Вас: къде беше този разум, когато вкарахте за гледане Изборния кодекс, когато, вместо да работим по Националния план за възстановяване и устойчивост, вместо да работим по бюджет, се занимавахме с промяна на изборните правила? Вторият ми въпрос е и коментар, господин Дончев. През 2020 г. започнаха протестите срещу третия кабинет на господин Борисов. Тогава нито ние бяхме в политиката, нито „Продължаваме Промяната“ съществуваше като партия. Проблемът, който има, не е, че партиите в този парламент не си говорят. Проблемът, който има, е, че управлението на третия кабинет на господин Борисов доведе нещата дотам, че големи групи в българското общество спряха да си говорят и въстанаха една срещу друга и че Вие от тогава до сега упорито се преструвате, че това не се е случило и че няма никакъв проблем. Докато този фундаментален проблем не бъде разрешен, всички ще се срамуват да кажат, че са се срещали с господин Борисов. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
#127 · speech
Има ли втора реплика? Няма. Заповядайте, господин Дончев, за дуплика.
#128 · speech
ГЕРБ-СДС
Не знам дали със срам, или без срам, но много хора се срещат с него постоянно. Подозирам, че не изпитват много срам. И както обичайно, сте ме разбрали грешно. Не казах всички да плеснем с ръце и да се прегърнем. От това по-подозрително няма. Знаете старата максима, че когато всички са в управлението, народът е в опозиция. Та в опозиция исках да кажа, че освен модуса на противопоставянето, трябва да намерим алгоритъма понякога да сме съгласни за нещо, особено когато то е правилно. Дали това ще е кабинетът на Габровски или ще е нещо друго, но хайде да опитаме понякога да сме съгласни за нещо. И знаете ли, господин Василев, понякога народните представители тук се опияняват от някакви много силни думи, които са казали, но когато се срещнете с хората – на улицата, в метрото, в някое селско читалище, нито една казана дума тук няма значение. Единственото, което има значение, е какво сме направили и какво не сме направили. И когато през март или по-късно, надявам се, се наложи да се видите с хората, които и да са те, където и да ги срещнете, единственият въпрос, който ще Ви задават, е какво сте направили и какво не сте направили. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#129 · speech
Благодаря, господин Дончев. Има ли други изказвания? Не виждам. Закривам дебата. Ще пристъпим към гласуване на първото решение. Ще изчакам всички народни представители да влязат в залата. Преди това, извинете ме, беше поискал думата и дори си бях записал, но пропуснах – кандидатът за министър-председател в края на дебата искаше думата. Заповядайте, професор Габровски, с извинение, че забравих да Ви дам думата.
#130 · speech
Николай Габровски
Уважаеми господин Председател на Народното събрание, уважаеми господа министри, уважаеми господа и дами народни представители! Силно съм обезпокоен от това, което виждам. Имам чувството, че сме в предизборна кампания – тук започнаха да валят лозунги, започнаха да излизат едни фрази, които вече няколко пъти сме ги слушали през последната година и половина и които най-вероятно ще трябва да продължим да ги слушаме. По същество всъщност не бяха казани много неща. Аз не разбрах какво точно против имате тези седем точки и защо няма да ги подкрепите, защото тези седем точки всъщност са в интерес на всички български граждани? Твърдението, че няма конкретика в тези седем точки, също смятам, че не е основателно. Какво неконкретно има в това, че трябва да се гласува бюджет за 2023 г.? Какво неконкретно има в това, че само преди седмица получихме един шамар за Шенген и едно петно, което ние трябва по най-бързия начин – заради самите себе си, да се опитаме да махнем? Какво неконкретно има в това, че на 1 януари 2024 г. бихме могли при определени обстоятелства да сме част от еврозоната, а при други обстоятелства не? Какво неконкретно има в това, че нашият европейски и евро-атлантически път и ориентация са поставени на изпитание? Поради тази причина аз не мога да приема аргумента, че няма конкретика в тези седем точки. Не видях нито едно твърдение, от която и да е, може би само от една парламентарна група, че това не е добре за България. Напротив, всички тези неща са добри за България. Стори ми се също така, че всички се съгласиха, че няма как да се върви по този разумен и правилен път, ако нямаме работещ парламент, ако нямаме работещо правителство. И какво се оказва? Всички са съгласни, че това е добро, всички са съгласни, че то е добро за всички, всички са съгласни да го подкрепят, но няма да подкрепят правителство, след което следва една предизборна риторика, която, честно да Ви кажа, на мен като един активен гражданин все пак, започва да ми омръзва, а не знам до каква степен е омръзнало на хората, които са малко по-малко заинтересовани от политика. Бих си позволил да кажа и нещо друго: отправени бяха реплики за свободата на избора, който съм имал при подбора на министри и така нататък. Подобни реплики със сигурност имат своето място и биха били оправдани до момента, в който представих състава на това правителство. Мисля, че тук ясно се виждат както свободната ми воля, така и опитът ми да се обърна към абсолютно всички – и сегашни, и предишни политически сили, като обединя хората, които съм представил, с един общ знаменател и той е професионализъм. Аз не чух нито една дума срещу професионализма, изключвам тук конкретната риторика от преди малко, срещу професионализма на когото и да е от тях. Какво се оказва? Имаме добра програма, която е в интерес на всички. Имаме хората, с които да я направим. Притиснати сме от времето в този свой избор и въпреки това сме против това правителство – против този състав на Министерския съвет. За мен това е необяснимо освен през призмата на чисто политическото говорене и тук беше моята роля, и тук започвам да се притеснявам, че съм се провалил, защото исках да създам това доверие между различните политически сили, да се намали тази конфронтация, да се намали този тип говорене и да стане обединението около тези безспорни точки с хора, които са безспорни професионалисти. Все още имам надежда, че не съм се провалил и се обръщам към Вас с молба за последен път да надскочите този тяснопартиен егоистичен интерес. Това, което ни предстои в следващата година, е различно. Ние сме притиснати от срокове, които ще нанесат непоправими щети както върху имиджа на България, така и върху чисто финансовите състояния. Ако ние нямаме правителство, това означава, че ще губим пари по Плана за възстановяване и устойчивост. Ние ще продължаваме да губим пари по европейските програми. Ние най-вероятно няма да влезем в еврозоната и няма да станем окончателно част от европейското семейство и ние ще подложим на изпитание най-вероятно основното, за което сме се борили 30 години – нашата геополитическа ориентация. За мен това е неприемливо като гражданин. Затова отново Ви моля, умолявам Ви, обърнете се към разума си, обърнете се към спокойствието и подкрепете този кабинет. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#131 · speech
Благодаря Ви, професор Габровски. Сега предстои да видим как ще откликнат на този Ваш призив народните представители. Уважаеми колеги, пристъпваме към гласуване на първия проект за решение, а именно: „Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на министър-председател на Република България Народното събрание на основание чл. 84, т. 6 и чл. 108 от Конституцията на Република България и във връзка с Указ № 281 на Президента на Република България от 12 декември 2022 г.
#132 · speech
Реши
Избира Николай Стефанов Габровски за министър- председател на Република България.“ Преди да пристъпим към гласуване, да Ви припомня, че ако не бъде избран кандидатът за министър-председател, другите две решения няма да се гласуват. Така че гласуваме този проект на решение. Гласували 238 народни представители: за 113, против 125, въздържали се няма. Предложението не е прието. (Реплика от ДПС: „Прегласуване!“) Има искане за прегласуване. Прегласуваме Проекта на решение за избор на министър-председател. Гласували 238 народни представители: за 113, против 125, въздържали се няма. Предложението не е прието. Уважаеми колеги, с това е изчерпана конституционната процедура във връзка с Указа на Президента за избор на министър-председател. Преди да дам 30 минути почивка, искам да Ви прочета едно съобщение. Във фоайето на Европейски кът ще бъде открита изложба на икони, изписани от деца при неделното училище в храм „Св. Николай“ във Велико Търново. Експозицията е посветена на коледните празници по инициатива на парламентарната група на „Демократична България“. Благодаря много на господин Габровски, на кандидатите за министри, на служебния кабинет и на всички. Почивка 30 минути. (След почивката.)
#133 · speech
Колеги, предлагам да продължим работа с представянето на Доклада по точка четвърта: ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ ЗА УЧАСТИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ОБЩОТО И В СЕЛЕКТИВНОТО УВЕЛИЧЕНИЕ НА КАПИТАЛА НА МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ ОТ 2018 Г. И В ОБЩОТО И В СЕЛЕКТИВНОТО УВЕЛИЧЕНИЕ НА КАПИТАЛА НА МЕЖДУНАРОДНАТА ФИНАНСОВА КОРПОРАЦИЯ ОТ 2018 Г. Вносител е Министерският съвет. Доклад на Комисията по бюджет и финанси.
#134 · speech
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! „ДОКЛАД относно Проект на решение за даване на съгласие за участие на Република България в Общото и в Селективното увеличение на капитала на Международната банка за възстановяване и развитие от 2018 г. и в Общото и в Селективното увеличение на капитала на Международната финансова корпорация от 2018 г., № 48-202-03-3, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2022 г. На редовно заседание, проведено на 1 декември 2022 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения Проект на решение. На заседанието присъстваха Людмила Петкова – служебен заместник-министър на финансите, и Светлана Панова – началник на отдел в Министерството на финансите. Законопроектът беше представен от госпожа Людмила Петкова. Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР) е основната организация от Групата на Световната банка, в която България членува от 1990 г., а Международната финансова корпорация (МФК) е организацията от Групата на Световната банка, фокусирана върху развитието на частния сектор, като членството на страната в нея е в сила от 1991 г. С решения на управителните съвети на МБВР и на МФК, приети съответно през 2018 г. и през 2020 г. и подкрепени от българска страна на основание на РМС № 506 от 2018 г., са одобрени Общи и Селективни увеличения на капитала на Международната банка за възстановяване и развитие и на Международната финансова корпорация, като на България е дадено право да запише допълнителни акции в международните финансови институции, както следва: - 632 акции от Общото и 369 акции от Селективното увеличение на капитала на МБВР по номинал от 120 635 щатски долара за акция, при подлежаща на внасяне част в размер на 17,92 млн. щатски долара; и - 12 523 акции от Общото и 6523 акции от Селективното увеличение на капитала на Международната финансова корпорация по номинал от 1000 щатски долара за акция на обща стойност 19,05 млн. щатски долара срещу заплащане в пълен размер. Горните решения на управителните съвети са приети в контекста на пакет от мерки за увеличаване на финансовия капацитет на двете международни финансови институции и преразпределяне на акционерното участие и правата на глас на членуващите в тях държави. Необходимите средства за покриване на подлежащата на внасяне част от заделените за България акции в рамките на предлаганите увеличения на капитала на Международната банка за възстановяване и развитие са предвидени в разчетите по Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. Необходимите средства за участие на България в предлаганите увеличения на капитала на Международната финансова корпорация са предвидени в разчетите за 2023 г. по средносрочната бюджетна прогноза за периода 2023 – 2025 г., одобрена с Решение на Министерския съвет № 268 от 27 април 2022 г. Заложените в решенията преразпределени ефекти по отношение на правата на глас на България в МБВР и в МФК са в посока незначително намаление на относителния дял на правата на глас на страната ни в МБВР от 0,30% на 0,29% от общите права на глас и увеличаване на относителния дял на правата на глас на страната в МФК от 0,21% на 0,24% от общите права на глас, в случай на записване от всички акционери на всички разпределени за тях акции. Заложеното относително намаление на правата на глас на страната в МБВР се дължи на факта, че тя е надценена откъм представителство в институцията по критерий икономическа тежест и към момента на решенията не е била член и не е имала принос към Международната асоциация за развитие. Записването от България на заделените за нея акции представлява изпълнение на ангажимент, свързан с участието на страната като акционер в международните финансови институции от Групата на Световната банка. Предвид характера на МБВР и МФК записването на акциите представлява и принос на страната към международното сътрудничество за развитие, като плащането на акциите се отчита като официална помощ за развитие. Министерският съвет предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 85, ал. 1, т. 2 и 4 от Конституцията на Република България да даде съгласие за участие на Република България в Общите и в Селективните увеличения на капитала на МБВР и на МФК от 2018 г. чрез записване на пълния брой на заделените за страната акции. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: 14 гласа „за“, без гласове „против“ и 3 гласа „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното,Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Проект на решение за даване на съгласие за участие на Република България в Общото и в Селективното увеличение на капитала на Международната банка за възстановяване и развитие от 2018 г. и в Общото и в Селективното увеличение на капитала на Международната финансова корпорация от 2018 г., № 48-202-03-3, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2022 г.“ Благодаря.
#135 · speech
Благодаря Ви. Бихте ли изчели и Проекта на решение.
#136 · speech
„Проект! РЕШЕНИЕ № 933 от 24 ноември 2022 г. за предложение до Народното събрание за даване на съгласие за участие на Република България в Общото и в Селективното увеличение на капитала на Международната банка за възстановяване и развитие от 2018 г. и в Общото и в Селективното увеличение на капитала на Международната финансова корпорация от 2018 г. На основание чл. 6, ал. 1, чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 3 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация във връзка с чл. II, раздел 2 и раздел 3 на Учредителния договор на Международната банка за възстановяване и развитие и с чл. II, раздел 2 и раздел 3 на Учредителния договор на Международната финансова корпорация Министерският съвет
#137 · speech
Реши
1. Одобрява участието на Република България в Общото увеличение на капитала на Международната банка за възстановяване и развитие от 2018 г. чрез записване на разпределените за страната 632 акции по номинал на обща стойност 76 241 320 щатски долара, в това число подлежаща на внасяне част в размер на 15 248 264 щатски долара и платима при поискване част в размер на 60 993 056 щатски долара, съгласно Решение № 663 на Управителния съвет на Международната банка за възстановяване и развитие, прието на 1 октомври 2018 г. 2. Одобрява участието на Република България в Селективното увеличение на капитала на Международната банка за възстановяване и развитие от 2018 г. чрез записване на разпределените за страната 369 акции по номинал на обща стойност 44 514 315 щатски долара, в това число подлежаща на внасяне част в размер на 2 670 858,90 щатски долара и платима при поискване част в размер на 41 843 456,10 щатски долара, съгласно Решение № 664 на Управителния съвет на Международната банка за възстановяване и развитие, прието на 1 октомври 2018 г. 3. Одобрява участието на Република България в Общото увеличение на капитала на Международната финансова корпорация от 2018 г. чрез записване на разпределените за страната 12 523 акции по номинал на стойност 12 523 000 щатски долара съгласно Решение № 272 на Управителния съвет на Международната финансова корпорация, прието на 16 април 2020 г. 4. Одобрява участието на Република България в Селективното увеличение на капитала на Международната финансова корпорация от 2018 г. чрез записване на разпределените за страната 6523 акции по номинал на стойност 6 523 000 щатски долара съгласно Решение № 271 на Управителния съвет на Международната финансова корпорация, прието на 16 април 2020 г. 5. Предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 85, ал. 1, т. 2 и 4 от Конституцията на Република България да даде съгласие за участието на Република България в Общото увеличение на капитала на Международната банка за възстановяване и развитие от 2018 г. и в Селективното увеличение на капитала на Международната банка за възстановяване и развитие от 2018 г. чрез записване на акциите по т. 1 и по т. 2 и за участието на Република България в Общото увеличение на капитала на Международната финансова корпорация от 2018 г. и в Селективното увеличение на капитала на Международната финансова корпорация от 2018 г. чрез записване на акциите по т. 3 и по т. 4. 6. Упълномощава министъра на финансите след получаване на съгласието по т. 5 да подпише документ за участие на Република България в Общото и в Селективното увеличение на капитала на Международната банка за възстановяване и развитие от 2018 г. 7. Упълномощава министъра на правосъдието след получаване на съгласието по т. 5 да подпише правно становище към документа за участие по т. 6. 8. Упълномощава министъра на финансите след получаване на съгласието по т. 5 да подпише документ за участие на Република България в Общото и в Селективното увеличение на капитала на Международната финансова корпорация от 2018 г. при условията по т. 10. 9. Плащането на подлежащата на внасяне част от записаните акции по т. 1 и по т. 2 на обща стойност 17 919 122,90 щатски долара да се извърши за сметка на предвидените средства по централния бюджет за 2022 г. 10. Плащането на записаните акции по т. 3 и 4 на стойност 19 046 000 щатски долара да се извърши в пълен размер за сметка на централния бюджет за 2023 г.“ Благодаря.
#138 · speech
Благодаря. Сега и Решението на Народното събрание, ако може да прочетете за стенограмата.
#139 · speech
„Проект! РЕШЕНИЕ за даване на съгласие за участие на Република България в Общото и в Селективното увеличение на капитала на Международната банка за възстановяване и развитие от 2018 г. и в Общото и в Селективното увеличение на капитала на Международната финансова корпорация от 2018 г. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 85, ал. 1, т. 2 и 4 от Конституцията на Република България
#140 · speech
Реши
1. Дава съгласие за участие на Република България в Общото увеличение на капитала на Международната банка за възстановяване и развитие от 2018 г. чрез записване на разпределените за страната 632 акции по номинал на обща стойност 76 241 320 щатски долара, в това число подлежаща на внасяне част в размер на 15 248 264 щатски долара и платима при поискване част в размер на 60 993 056 щатски долара, съгласно Решение № 663 на Управителния съвет на Международната банка за възстановяване и развитие, прието на 1 октомври 2018 г. 2. Дава съгласие за участие на Република България в Селективното увеличение на капитала на Международната банка за възстановяване и развитие от 2018 г. чрез записване на разпределените за страната 369 акции по номинал на обща стойност 44 514 315 щатски долара, в това число подлежаща на внасяне част в размер на 2 670 858,90 щатски долара и платима при поискване част в размер на 41 843 456,10 щатски долара, съгласно Решение № 664 на Управителния съвет на Международната банка за възстановяване и развитие, прието на 1 октомври 2018 г. 3. Дава съгласие за участие на Република България в Общото увеличение на капитала на Международната финансова корпорация от 2018 г. чрез записване на разпределените за страната 12 523 акции по номинал на стойност 12 523 000 щатски долара съгласно Решение № 272 на Управителния съвет на Международната финансова корпорация, прието на 16 април 2020 г. 4. Дава съгласие за участие на Република България в Селективното увеличение на капитала на Международната финансова корпорация от 2018 г. чрез записване на разпределените за страната 6523 акции по номинал на стойност 6 523 000 щатски долара съгласно Решение № 271 на Управителния съвет на Международната финансова корпорация, прието на 16 април 2020 г.“ Благодаря.
#141 · speech
Благодаря за изчитането, господин Чобанов. Уважаеми колеги, откривам разискванията. Заповядайте за изказване, господин Дренчев.
#142 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Уважаеми господин Председател, колеги! Не знам колко от Вас си спомнят, но в края на миналия месец през залата мина и се прие едно споразумение със Световната банка, то даже е влязло в сила вече – от 2 декември, за консултантски услуги в сферата на водите, управление на риска от наводнения. Тъй като в материалите, които ни бяха представени тук, нямаше никакви цифри и предполагам, че единици в залата знаят за какво става въпрос, но всъщност ние им дадохме 34 млн. лв. за консултантски услуги. Сега отново ни се предлага от Министерството на финансите да дадем нови почти 37 млн. щатски долара за увеличение на капитала в Световната банка. Отделно от това, имаме още почти 103 млн. долара, които са платими при поискване. Общо става въпрос за 140 млн. долара, или почти 260 млн. лв., които ние ще дадем на тази международна институция. В Комисията ние се въздържахме да подкрепим това нещо, тъй като аз не бях убеден каква е нашата полза от това – получаваме ли някакви дивиденти, получаваме ли заеми на преференциални лихви. Ако някой може да обясни каква е изгодата на България да плати тези 260 милиона, с радост бих си променил мнението – ако не, ще се въздържим. Благодаря Ви.
#143 · speech
Благодаря Ви, господин Дренчев. Реплика? Не виждам. Други изказвания? Господин Димитров? Не беше за изказване. Колеги, други изказвания има ли? Не виждам. С това закривам разискванията и ще пристъпим към гласуване на Проекта за решение. Ще изчакам, колеги, и ще направя проверка на кворума. (Народни представители влизат в залата.) Още една минута, защото ще направя проверка на кворума. Моля колегите, които са в кулоарите, да влязат в залата за проверка на кворума. Колеги, моля за регистрация. Има кворум. Подлагам на гласуване Проект на решение за даване на съгласие за участие на Република България в Общото и в Селективното увеличение на капитала на Международната банка за възстановяване и развитие от 2018 г. и в Общото и в Селективното увеличение на капитала на Международната финансова корпорация от 2018 г.
#144 · speech
Подкрепен от Комисията – за. (Весело оживление.)
#145 · speech
Господин Чобанов, не мисля, че има народни представители, нуждаещи се от попечителско съдействие, така че нека да упражнят свободната си воля. Благодаря Ви.
#146 · speech
Съгласен съм. Извинявайте, господин Председател.
#147 · speech
Гласували 138 народни представители: за 112, против 21, въздържали се 5. Предложението е прието. (Реплика: „Прегласуване!“) Прегласуване е поискано. Моля, режим на прегласуване. (Реплика от народния представител Цончо Ганев. Оживление във ВЪЗРАЖДАНЕ.) Гласували 142 народни представители: за 115, против 27, въздържали се няма. Предложението е прието. Колеги, любопитен факт – от режими на прегласуване до този момент имаме изконсумирани два парламентарни дни – само от процедурите по прегласуване. Това – за парламентарната статистика. Преминаваме към: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ. Доклад за първо гласуване. Има ли някой от Комисията по правни въпроси, който да представи Доклада? Господин Матеев, дали ще се нагърбите, или нямате желание? Разбрах Ви от конклудентните Ви действия. Господин Стоев, вече сте герой в моите очи. (Смях.) Благодаря Ви.
#148 · speech
Благодаря, господин Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 48-202-01-31, внесен от Министерския съвет на 4 ноември 2022 г. На свое редовно заседание, проведено на 23 ноември 2022 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 48-202-01-31, внесен от Министерския съвет на 4 ноември 2022 г. На заседанието присъстваха – от Министерството на финансите: господин Александър Свраков – заместник-министър, и господин Огнян Тодоров – директор на дирекция „Методология на контрола и вътрешния одит“; от Агенцията по обществени поръчки: господин Георги Николов – изпълнителен директор, госпожа Галя Манасиева – директор на дирекция „Законодателство и методология“, госпожа Илияна Георгиева – държавен експерт в дирекция „Законодателство и методология“, госпожа Анастасия Венкова – държавен експерт в дирекция „Законодателство и методология“, и госпожа Ана Миткова – държавен експерт в дирекция „Електронно възлагане и мониторинг“. От името на вносителя Законопроектът беше представен от господин Александър Свраков, който посочи, че с него се предлагат промени, които са свързани с привеждане на Закона в съответствие с изискванията на европейското законодателство, изпълнение на ангажименти по Националния план за възстановяване и устойчивост и прецизиране на действащата нормативна уредба с цел преодоляване на констатираните проблеми в практиката на възложителите. Основната част от промените в първата група се отнася до транспониране на изискванията на Директива (ЕС) 2019/1161 за изменение на Директива 2009/33/ЕО за насърчаването на чисти и енергийноефективни пътни превозни средства в частта относно обществените поръчки, като крайният срок за това беше 2 август 2021 г. По повод несвоевременното транспониране на Директивата Европейската комисия е стартирала срещу България процедура за нарушение № 2021/0378. Във връзка със стартиралата наказателна процедура се предлагат промени в Закона за обществените поръчки, които въвеждат задължение за възложителите при доставката на определени категории превозни средства, както и при възлагане на превози по автобусни линии да поставят изисквания, съответстващи на критериите за чисти превозни средства. Във връзка с наказателна процедура № 2018/2268 на Европейската комисия срещу България се предлага отмяна на изключенията по чл. 13, ал. 1, т. 18 и 20 и чл. 17, ал. 2, които се отнасят до договори за услуги, доставки или строителство, свързани с изграждане и поддръжка на инженерни съоръжения от възпрепятстващ тип с цел опазване на държавната граница, закупуване от лечебни заведения на лекарствени продукти, включени в списъка по чл. 266а, ал. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, както и с възлагането на дейности в горски територии за създаване на гори, добив на дървесина и недървесни горски продукти. Заместник-министърът отбеляза, че втората група промени произтичат от Плана за възстановяване и устойчивост и включват няколко направления, а именно: мониторинг на пазара по определени показатели чрез изпращане на обобщена информация до контролни органи; получаване на обратна връзка за резултатите от проверките, включително с предложения за конкретни мерки, и повишаване на санкциите при нарушение на правилата за използване на неконкурентни процедури на договаряне. Господин Свраков посочи, че се предлага разширяване обхвата на предварителния външен контрол, осъществяван от Агенцията по обществени поръчки, като се предвижда контролът да обхване всички обществени поръчки на стойност над 5 млн. лв., докато контролът на обществените поръчки, които са на стойност между 1 млн. лв. и 5 млн. лв., ще се осъществява на случаен принцип, определени чрез жребий. Той добави, че основната цел е да бъдат обхванати всички значими обществени поръчки, по които е налице голям обществен ресурс, голям обществен интерес и намаляване степента на риска от допускане на нарушения при откриването и провеждането на поръчките. Последната група промени, свързани с прецизиране на действащата нормативна уредба и преодоляване на констатираните проблеми в практиката на възложителите, предвижда увеличаване на стойностните прагове по чл. 20 от Закона за обществените поръчки в съответствие с делегираните регламенти на Европейската комисия, които са в сила от 1 януари 2022 г.; забрана за изпълнителя по договори, сключени в условията на ин хаус възлагане, да превъзлага предмета на договора или части от същия договор на други лица; публикуване в Регистъра на обществените поръчки на договорите, сключени при прилагане на някои от изключенията, както и анексите към тях, и ограничаване на възможността за избор на застраховка като вид гаранция до случаите, при които стойността на получения аванс, както и на определената гаранция за изпълнение, не надвишава 500 хил. лв. Със Законопроекта се прецизира кръгът на лицата, спрямо които ще се изследва наличието на основания за отстраняване от процедурите, като основанията следва да са еднакво приложими и към българските юридически лица от момента, в който е възможно налагането на наказателна отговорност за тях. Създава се задължение за възложителя да определя допълнителен срок за подаване на оферти, когато в първоначално определения срок няма постъпили заявления или оферти или е получено само едно заявление или оферта. Предлага се и лечебните заведения, чийто капитал е частна собственост, да прилагат Закона за обществените поръчки, ако повече от 50 на 100 от приходите им са от държавния или общинския бюджет, или от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. С Проекта на Закон се предвижда възможност за създаване на централен орган за покупки за нуждите на общините, който ще може да се създава и с акт на Министерския съвет. Предлага се застраховките, които се предоставят като гаранция за изпълнение на договорите за обществени поръчки, да пораждат безусловно и неотменимо задължение за плащане. Предвижда се гаранцията за изпълнение да се внася след потвърждение от възложителя за осигурено финансиране, както и автоматично прекратяване на договора, ако в 10-месечен срок от неговото сключване не бъде осигурено финансиране. Създава се и възможност министърът на финансите да определя лица, които да участват като наблюдатели в работата на комисията, при провеждане на процедури за възлагане на обществени поръчки с особена сложност, засилен обществен интерес или поръчки, свързани с критични инфраструктури, и чиято прогнозна стойност е над посочените в чл. 20. Законопроектът съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. По Законопроекта са постъпили становища от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, Националното сдружение на общините в Република България, Асоциацията на университетските болници в Република България, адвокатско съдружие „Стоева, Чомпалов и Знеполски“ и адвокатско съдружие „Си Ем Ес София“. В становището на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД се посочва, че предложената в § 6 промяна неоснователно лимитира възможността на секторните възложители да се ползват от специалните познания и капацитета на свързаните с тях предприятия по отношение на спецификата на техния основен предмет на дейност. Възразява се срещу задължението за публикуване на данните от договорите, които не са сключени по реда на Закона за обществените поръчки, като се посочва, че възложителите на обществени поръчки са обект на контрол от страна на Сметната палата и Агенцията за държавна финансова инспекция, които въз основа на законовите си правомощия имат цялостен достъп до тази информация. Възразява се и срещу предложението за налагане на наказание и на представляващия юридическото лице изпълнител, когато бъде нарушена забраната за превъзлагане на предмета на договора или части от него на други лица. От Националното сдружение на общините в Република България акцентират върху необходимостта от прецизиране на някои от предложените разпоредби и обръщат внимание върху колизията между правомощията на контролните органи по Закона за обществените поръчки, като настояват за създаване на механизъм на съобразяване, при който всяко едно решение или доклад от осъществен контрол да бъде окончателен и задължителен за последващ орган на проверка. От Асоциацията на университетските болници в Република България изразяват отрицателно становище по отношение на разглеждания Законопроект, като считат, че предложените промени, отнасящи се до сключваните договори от лечебните заведения, не отговарят на изискванията и целите нито на първичното, нито на вторичното законодателство на Европейския съюз, както и на националните интереси. От адвокатско съдружие „Стоева, Чомпалов и Знеполски“ изразяват отрицателно становище по отношение на предложените изменения, с които се създават ограничения за ползването на подизпълнители, както и задължението за публикуване на договорите, сключени при ин хаус процедура, включително допълнителните споразумения и приложенията към тях, като посочват, че договорите съдържат конфиденциална търговска информация, която е от значение за развитието на бизнеса на страните по договора и за постигане на по-добри резултати от конкурентите. От адвокатското съдружие отбелязват, че създаването на подобно задължение за публикуване на договори представлява непропорционална от гледна точка на правото на Европейския съюз законодателна намеса в частните търговски отношения, осъществявани извън приложното поле на Закона за обществените поръчки. От адвокатско съдружие „Си Ем Ес София“ изразяват становище, че част от предлаганите промени внасят правна несигурност в сферата на обществените поръчки и представляват основание за възникване на съдебни спорове пред компетентните български и европейски съдилища. От съдружието възразяват срещу направените с параграфи 5, 6, 11, 12 и 58 предложения, като представят и конкретни доводи за тяхното отхвърляне. Посочват, че създаваната забрана за превъзлагане на предмета на договор или част от него на трето лице, както и задължението за деклариране на възможността за изпълнение на поръчката със собствен ресурс са в противоречие с принципите на Директивата и Секторната директива, които са транспонирани чрез Закона за обществените поръчки. В резултат на проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 18 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 48 202-01-31, внесен от Министерския съвет на 4 ноември 2022 г.“
#149 · speech
Благодаря Ви, господин Стоев. Заповядайте за процедура, господин Сабрутев.
#150 · speech
Продължаваме Промяната
Благодаря, господин Председател. Бих искал само да отбележа, че разглеждаме Законопроект с вносител Министерският съвет, а нямаме представители на Министерския съвет. Видях, че те са отвън. Просто човекът, който отговаря за тази работа, да предложи достъп в залата. Благодаря.
#151 · speech
Ще помоля квесторите да уведомят човека, който е отвън, който и да е той. Заповядайте, господин Чолаков.
#152 · speech
ГЕРБ-СДС
Във връзка с процедурата на господин Сабрутев, моля, господин Председател, и залата да разреши да влязат в залата Александър Свраков – заместник-министър на финансите, Огнян Тодоров – директор на дирекция „Методология на контрола и вътрешния одит“ в Министерството на финансите; Георги Николов – изпълнителен директор на Агенцията по обществени поръчки, Галя Манасиева – директор на дирекция „Законодателство и методология“ в Агенцията по обществени поръчки, Боряна Евлогиева – началник-отдел в дирекция „Законодателство и методология“ в Агенцията по обществени поръчки, за да могат да отговарят на въпроси.
#153 · speech
Моля, гласувайте. Гласували 135 народни представители: за 130, против 1, въздържали се 4. Предложението е прието. Поканете представителите на вносителя. Господин Свиленски, заповядайте за Доклад на Комисията по транспорт и съобщения. Може да го представите в резюме.
#154 · speech
Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, предоставям на Вашето внимание „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 48-202-01-31, внесен от Министерския съвет на 4 ноември 2022 г. На заседание на Комисията по транспорт и съобщения, проведено на 24 ноември 2022 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 48 202-01-31, внесен от Министерския съвет на 4 ноември 2022 г. На заседанието присъстваха господин Александър Свраков – заместник-министър на финансите; господин Георги Николов –изпълнителен директор на Агенция по обществени поръчки, и господин Станимир Арабаджиев – заместник-изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Законопроектът беше представен от господин Александър Свраков – заместник-министър на финансите, който подчерта, че основните промени в Закона за обществените поръчки се свеждат до транспониране на изискванията на Директива (ЕС) 2019/1161 за изменение на Директива 2009/33/ЕО за насърчаването на чисти и енергийноефективни пътни превозни средства в частта относно обществените поръчки. Друга част от разпоредбите на Законопроекта са свързани с изпълнение на ангажименти по Националния план за възстановяване и устойчивост и прецизиране на действащата нормативна уредба с оглед на преодоляване на констатираните проблеми в практиката на възложителите. В хода на дебатите по Законопроекта се изказаха народните представители: Георги Свиленски, Димитър Недялков, Божидар Божанов, Настимир Ананиев, Петя Аврамова, Борислав Гуцанов, Стоян Георгиев и Ивайло Чорбов. Към представителите на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ бяха зададени въпроси за готовността на ведомството за определяне на изискванията към чистите превозни средства, определяни с наредба на министъра на транспорта и съобщенията, както и какви ще бъдат критериите при определяне на възложителите, които са длъжни да възлагат обществени поръчки при спазване на изискванията за чисти превозни сродства и делът на чистите превозни средства спрямо общия брой на превозните средства, които са предмет на доставка, или се използват за извършване на услугите за превози по автобусни линии съгласно Регламент (ЕО) № 1370/2007 за отделните възложители. В отговор на поставените въпроси от страна на господин Арабаджиев бе отговорено, че предстои изготвяне на наредбата по чл. 47, ал. 8, а определянето на критериите, отнасящи се до разпоредбата на ал. 9 от същия член, ще бъдат разписани след допълнителен анализ. След проведените разисквания и изказаните мнения Комисията по транспорт и съобщения с 14 гласа „за“ и 5 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 48-202-01-31, внесен от Министерския съвет на 4 ноември 2022 г.“ Благодаря Ви.
#155 · speech
Благодаря, господин Свиленски. Госпожо Симеонова, моля да представите Доклада на Комисията по въпросите на Европейския съюз. Също може да го представите в резюме, ако желаете.
#156 · speech
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закон за обществените поръчки, № 48-202-01-31, внесен от Министерския съвет на 4 ноември 2022 г. На свое редовно заседание, проведено на 17 ноември 2022 г., Комисията по въпросите на Европейския съюз разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 48-202-01-31, внесен от Министерския съвет на 4 ноември 2022 г. Законопроектът беше представен от господин Георги Николов – изпълнителен директор на Агенцията по обществени поръчки. На заседанието присъстваха и госпожа Галя Манасиева – директор на дирекция „Законодателство и методология“ от Агенцията по обществени поръчки, госпожа Боряна Евлогиева – началник-отдел „Правна уредба и методология“, дирекция „Законодателство и методология“ в Агенцията по обществени поръчки, и госпожа Анастасия Венкова – държавен експерт в отдел „Правна уредба и методология“, дирекция „Законодателство и методология“ в Агенцията по обществени поръчки. Господин Николов представи мотивите за внасяне на Законопроекта. Промените, предложени с него, могат да се обособят в три основни групи. На първо място, Законопроектът цели въвеждане в националното законодателство на изискванията на Директива (ЕС) 2019/1161 за изменение на Директива 2009/33/ЕО за насърчаването на чисти и енергийно ефективни пътни превозни средства в частта относно обществените поръчки. Крайният срок за нейното въвеждане от държавите членки е 2 август 2021 г. В тази връзка от страна на Европейската комисия е стартирана процедура за нарушение № 2021/0378 за нетранспониране в срок на Директивата, за което е уведомено водещото ведомство – Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, понастоящем Министерството на транспорта и съобщенията. Понеже Директивата има отношение към политиките в различни сектори – транспорт, околна среда, обществени поръчки, а в определени случаи – и при концесии за услуги, въвеждането на изискванията на новия европейски акт в цялост предполага интердисциплинарен подход. Втората група промени са насочени към постигане на целите, заложени в Националния план за възстановяване и устойчивост. Цели се намаляване на конкурентното възлагане при договаряне без обявление, както и на поръчките, възложени при само една оферта. В тази връзка се предлагат няколко мерки: мониторинг на пазара и разширяване на обхвата на предварителния контрол от Агенцията по обществените поръчки, като той става задължителен за всички процедури на стойност над 5 млн. лв. Последната група промени имат за цел прецизиране на действащата нормативна уредба с оглед на преодоляване на констатираните проблеми в практиката на възложителите. Една от предложените мерки е увеличаване на стойностните прагове в съответствие със законодателството на ЕС. Други са изрична забрана за изпълнителя по договори, сключени в условията на ин хаус, да превъзлага предмета на договора или части от него на други лица; публикуване в Регистъра на обществените поръчки при прилагане на някои от изключенията, ограничаване на възможността на застраховката като избор на гаранцията до случаите, при които стойността на получения аванс и на определената гаранция не надвишава 5 хил. лв.; нова форма на текущ контрол чрез наблюдатели и консултация за обществените поръчки, равна или по голяма от 10 на 100 от бюджета на възложителя, или равна или по-голяма от 5 млн. лв. След представянето на Законопроекта последва дискусия и запитвания от народните представители. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: 7 гласа „за“, без „против“ и 2 гласа „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по въпросите на Европейския съюз предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закон за обществените поръчки, № 48 202-01-31, внесен от Министерския съвет на 4 ноември 2022 г.“ Благодаря.
#157 · speech
Благодаря, госпожо Симеонова. Откривам разискванията. Има ли за изказване? Заповядайте.
#158 · speech
Продължаваме Промяната
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Със Закона за обществените поръчки и § 64 се прави промяна на Закона за горите и заради това аз взимам отношение. Тъй като промяната, която се прави, е всъщност по наказателна процедура на Европейската комисия за транспонирането на Директива 2014/24 ЕС в ЗОП и Закона за горите. Какво се променя и защо това е важно за Вас да го имате като бележка? Като цяло ние подкрепяме Закона, както разбрахте, но тук трябва да имаме предвид една уловка в този закон, изготвена от Министерския съвет, и тя е по отношение на следното – със Закона за изменение на ЗОП се изважда процедурата по възлагане на добив в горите, това са предимно държавните и общинските гори, и се премества в ЗОП – Закона за обществените поръчки, като се променят няколко члена и се премахва цяла наредба от Закона за горите, където беше тази процедура. Това на пръв поглед е добре, защото със Закона поради ред причини се допускаха много бюрократични условия, които даваха възможност на определени фирми – наши фирми, да печелят поръчките за сметка на държавните и общинските стопанства и за сметка на конкуренцията, защото, когато всичко отиде в една фирма, тя има силата да оказва некоректна конкуренция спрямо останалите, които нямат протекции. Дотук добре. Въпросът е, че в държавата през последните години, въпреки че не е редно, 50% от дърводобива се извършва не като самостоятелна процедура – на една фирма се възлага добивът на дървесина, а после горското взима дървесината и на друг търг я продава на друго стопанство. Това е само 50% от случаите. В 50% от случаите се направи практика през последните 10 години, при която държавата, държавните горски стопанства възлагат 50% от дърводобива в държавните гори чрез една процедура на корен. Това означава, че на фирмите се възлага дърводобивът и им се продава директно дървесината още преди те да са я добили, което ограничава конкуренцията, ние пролетта дадохме такъв доклад на Народното събрание, където доказахме, че по този начин се ограничава конкуренцията, създава се страхотна спекула и се източват милиони от държавните горски стопанства. С този законопроект тази хипотеза на Закона за горите не се засяга и ние трябва да го коригираме между първо и второ четене, защото в противен случай какво ще се случи? Държавата под натиска на „нашите“ фирми ще прекара целия дърводобив да е през процедурата на корен, защото нея няма да я лови Законът за обществените поръчки и Директива 2014/24. Всичко ще се продава на корен, няма да има директно възлагане на добив, което е страшен проблем поради следните причини – когато няма процедури на добив, не се стимулират инвестициите в дърводобивна техника, а се стимулират само инвестициите във фирми, които взимат, крадат и бягат. 50% от дърводобива ни е на корен и докато бях директор на Агенцията по горите, възложих анализ на броя нарушения, които се извършват при дърводобива на корен, и когато се извършват като дърводобив и като продажба на добитата дървесина. При на корен има два пъти повече нарушения, последният случай е от Своге, е точно процедура, и на Самоков, и на Ихтиман са процедури на корен, където фирмата притежава дървесината и тя казва на горския какво ще отсече, даже си маркира. В Своге хванахме как фирмата сама си маркира дървесината, което е абсолютно незаконно, и тази процедура трябва да бъде прекратена. И затова, за да я лови Законът за обществените поръчки, за да не се допуска тази огромна спекула, която позволява тази скрита процедура, тя е вид скрита концесия, Ви умолявам между първо и второ четене да насочите Вашето внимание върху това да поработим как в Закона за горите изобщо да не се допускат процедури на корен, те са изключително спекулативни, злоупотребява се с тях, така че целият добив да си мине по ЗОП, а отделно по Закона за горите горските стопанства да продават държавната дървесина. И давам един много позитивен пример. Откакто повдигнахме този проблем пролетта с колегата Иван Иванов, с когото не се обичаме и се съдим, той обаче прие тези мерки и в момента Явор Гечев – служебният министър, прилага тези мерки и какво се случва? В държавните гори все повече дървесина се продава отделно, като след дърводобива без на корен и изведнъж, сега правим анализ и ще го публикуваме скоро, почват да потичат десетки милиони към горските стопанства. Тоест тази схема, която Иван Иванов и Явор Гечев вече ограничиха до голяма степен, води до огромни ползи за държавата, а ние просто сега трябва да направим така, че да не се заобикаля Директивата, да защитим конкуренцията и приходите на държавата. Благодаря Ви.
#159 · speech
Господин Свиленски – първа реплика.
#160 · speech
БСП за България
Благодаря, господин Председател. Господин Дунчев, нека да стане ясно на колегите народни представители – не се съдите с господин Иван Иванов, а той Ви съди за глупостите и лъжите, които говорихте по време на управлението. (Смях от ГЕРБ-СДС.) Той Ви съди Вас – Вие не се съдите! Вие сте подсъдим в момента! (Смях от ГЕРБ-СДС.)Благодаря Ви.
#161 · speech
Господин Свиленски, господин Дунчев каза, че не се обичат, а няма нищо лошо в това да се обичат. Заповядайте, господин Петров.
#162 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, господин Председател. Господин Дунчев, аз съм напълно съгласен с Вас, че продажбата на дървесина „на корен“ е порочна практика, но едно нещо не ми е ясно за тези месеци, в които бяхте на власт и имахте абсолютно пълно мнозинство, защо не променихте Закона за обществените поръчки? Ние щяхме да Ви подкрепим – тогава също течаха милиони към държавните горски предприятия.
#163 · speech
Друга реплика? Не виждам. За дуплика – заповядайте.
#164 · speech
Продължаваме Промяната
Съдим се с Иванов заради това, че ние разкрихме как 500 кадри, списък на БСП, се назначават в Горите и Земеделието. (Реплики: „Еее!“) И излезе ли по медиите? Излезе! Потвърди ли се всичко това? Потвърди се! По втория въпрос на колегата, да, трябваше да го внесем ЗОП, може би този проект, който сега се внася, е бил подготвен точно по това правителство. Нямам представа. Аз лично моята отговорност я поех, като внесох и Закон за горите в миналото Народно събрание, и внесохме и Доклад с предложение, което беше отхвърлено в Комисията – да се приемат точно тези мерки, които сега са залегнали в ЗОП. Благодаря Ви.
#165 · speech
Благодаря Ви.
#166 · speech
ГЕРБ-СДС, от място
За процедура.
#167 · speech
Заповядайте, госпожо Атанасова, за процедура.
#168 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, правя процедурно предложение за удължаване на времето на днешното пленарно заседание до обсъждане и гласуване на точка 10 от предложения дневен ред. (Реплики: „Еее!“) Бих искала да Ви уведомя, особено тези, които със силни възгласи се противопоставят на това предложение, че на Председателския съвет сме постигнали такава договорка, защото остават само няколко заседания до края на тази година, съответно и малко пленарни заседания. Има огромен обем от работа, която Народното събрание трябва да свърши. Благодаря.
#169 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
За различно мнение.
#170 · speech
За различно мнение? Да, за различно мнение – господин Петров, или господин Таслаков, господин Стоянов? Кой от Вас тримата? Господин Стоянов, заповядайте.
#171 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители, за пореден път правя обратно предложение, тъй като днес имаме комисии, на които предстоят да се разгледат много важни законопроекти, единият от които е Законът за устройство на територията. В тази връзка правя обратното предложение и считам, че това е много по-важно от предложените промени за гласуване до точка 10. Благодаря.
#172 · speech
Благодаря, господин Стоянов. Подлагам на гласуване удължаване на работното време до изчерпване на точка 10 включително. Гласували 168 народни представители: за 134, против 30, въздържали се 4. Предложението е прието.
#173 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Прегласуване.
#174 · speech
Поискано е прегласуване. Гласували 162 народни представители: за 127, против 31, въздържали се 4. Предложението е прието. За изказване – Коста Стоянов, заповядайте.
#175 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Председател, дами и господа народни представители! Ние от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепим Законопроекта за изменение допълнение на Закона за обществените поръчки, въпреки че не сме съгласни с някои от предложените текстове, и сега ще Ви запозная точно с кой, а именно предложението за изменение по чл. 13 за отпадане на т. 20 от ЗОП считаме за неудачно, защото задължава болничните заведения да провеждат процедури по закупуване на лекарства въпреки предложеното увеличаване на праговете на Закона за обществените поръчки. Дейността на болниците е специфична търговска по смисъла на Закона за лечебните заведения, защото обезпечава осигуряването с медикаменти на пациентите. В настоящия случай става дума за неотложност и затова неподходящо се явява задължението да провеждат дълги във времето и тромави обществени поръчки. Знаем социалните функции на лечебните заведения, функции, от които всички ние и нашите близки се възползваме. Именно спешността и неотложността при изпълнението на задълженията им обуславя нашето несъгласие с така предложените текстове. Въпреки това ние ще подкрепим Законопроекта, като между първо и второ четене ще направим съответните предложения за промяна в така предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Благодаря.
#176 · speech
Благодаря, господин Стоянов. Реплика? Не виждам. Господин Петров – за изказване.
#177 · speech
Петър Петров
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители, по принцип добре е, че е внесен такъв законопроект от страна на Министерския съвет за промяна на Закона за обществените поръчки, защото ясно е и в тази зала, и на обществеността, че най-големите кражби на пари от държавния бюджет се осъществяват чрез обществените поръчки, конкретно чрез процедурите по Закона за обществените поръчки. Кражби на държавни средства се осъществяват и от най малките обществени поръчки, като доставки на хранителни продукти за нуждите на общински предприятия например, където бих желал даже да Ви дам и пример, като Ви зачета част от едно прокурорско постановление за отказ от образуване, а именно: „Във връзка с отразеното в жалба съмнение за манипулация на обществената поръчка поради заложена нереално ниска цена в ценовото предложение на съответната фирма по позиция прясно краве мляко 2%, бутилка 1 литър, проверовъчните действия установяват, че наистина офертата на дружеството съдържа единична цена по това ценово предложение – 16 стотинки за бутилка мляко 2%. Същевременно по данни на Системата за агропазарна информация средната пазарна цена за този продукт е 1,62 лв. за брой. Залагането на такава ниска цена може да се разглежда като действие на оферента, насочено към постигане на ниска цена на офертата. Същевременно залагането на такава цена не представлява незаконно действие, тъй като не противоречи на нормативен акт.“ Според съответния прокурор от Специализираната прокуратура. Да Ви напомня защо закрихме Специализираната прокуратура. Това е постановление за отказ от образуване на досъдебно производство. Приели са, че обществена поръчка за 0,16 лв. за бутилка от един литър прясно краве мляко 2% не е закононарушение на обществената поръчка. Кражби стават и с най-големите обществени поръчки, като например строежа на лот 5 на автомагистрала „Хемус“, където бяха изтеглени 53 млн. лв. от една банка в брой, и тези пари, за съжаление, никога няма да бъдат намерени и върнати обратно в бюджета, а аз не вярвам и че ще има наказани, тъй като всички дружно ще чакат съответната давност за наказателно преследване да изтече. Случвало се е и в други случаи, така че аз съм песимист. Но какво можем да направим? Да променим Закона за обществените поръчки, както ни указва и съответният прокурор от вече несъществуващата Специализирана прокуратура – нямало престъпление, защото не противоречала тази тактика и стратегия на нормативната уредба, така че ние можем да променим нормативната уредба. В това положение предложеният § 6 от Законопроекта смятаме, че е добър и той прекратява възможността за превъзлагане на действия по вече сключени договори за обществени поръчки. Как се осъществяват кражбите на пари по обществени поръчки? Осъществяват се по една много проста схема. Възложителят сключва договор с фирма изпълнител и се прави на приятно разсеян, че тази фирма изпълнител всъщност не разполага с кадри, средства и финансови ресурси да изпълни поръчката. Тоест тя е една куха фирма, фирма, която не може да изпълни тази поръчка. И какво прави тази фирма? Превъзлага част или всички действия по сключената обществена поръчка на подизпълнител. В доста случаи дори и той възлага на подподизпълнител. Даже сме виждали примери, при които този подподизпълнител отива при възложителя и му се оплаква, че не може да си получи парите, защото самият изпълнител вече е изчезнал с парите по обществената поръчка и не си е разплатил дейността. Но тънкият момент е, че това превъзлагане от изпълнителя на подизпълнителя става на цена, която е между пет и десет пъти по ниска от тази, на която е сключен договорът за възлагане на обществената поръчка, именно защото тази цена, пет или десет пъти по-ниска, е реалната пазарна цена. Тогава възниква въпросът: защо възложителят си затваря очите, че сключва договор за обществена поръчка на цена, която е пет или десет пъти по висока от реалната, на която я извършва подизпълнителят? Отговорът мисля, че всеки от Вас може да си го даде. За нас е необяснимо защо в доста случаи прокуратурата спи за това и не се самосезира, а се самосезира например за проведени събрания на ръководните органи на БСП, колега Свиленски, което мисля, че не ѝ е работа на прокуратурата да се самосезира…
#178 · speech
Моля по темата, господин Петров.
#179 · speech
Петър Петров
И тъй като този § 6 е добър, смятам, че философията на Законопроекта като цяло е добра и ние следва да я подкрепим, за да прекратим възможността за превъзлагане в една част от договорите за обществени поръчки на подизпълнители, където се превъзлагат дейностите на цени, от пет до десет пъти по ниски, и тази разлика отива незнайно къде. Но на следващо място, считаме, че и този законопроект има нужда от подобрения и ще внесем предложения между първо и второ четене. Какво имам предвид? Предложена е промяна в чл. 47 от Закона за обществените поръчки и нова ал. 6, в която се казва, че поръчваните моторни превозни средства с обществена поръчка трябва да съдържат удостоверение и декларации, че са чисти. Дами и господа народни представители, в доста случаи се крадат пари от обществени поръчки, като в критериите за сключване на обществена поръчка „Доставка на моторни превозни средства – коли или джипове“, се залагат такива критерии, на които да може да отговаря само една конкретна фирма изпълнител, която да спечели обществената поръчка именно поради заложени порочни критерии. Така че специално в чл. 47 тази нова ал. 6 трябва да има друг текст. Народът, който го интересува как се харчат държавните пари, не се влияе дали ще има декларация, че съответните моторни превозни средства, които се доставят, са чисти, тъй като те са чисто нови и не са просто чисти, а по презумпция са чисти. Българските граждани се интересуват обществената поръчка да не е направена с цел източване на средства и даване на комисиона под масата на конкретна фирма изпълнител, която е спечелила обществената поръчка само и единствено защото нейните критерии са заложени в тази обществена поръчка. Тоест поръчката е направена така, че само една-единствена фирма – вносител на МПС-та, да може да я спечели срещу съответната комисиона под масата. Ние ще предложим съответните законодателни промени, които да помогнат този законопроект да бъде по-съвършен, и да се надяваме чрез приемането му на второ четене ведно с внесените от нас процедурни предложения между първо и второ четене да успеем да защитим по-добре харченето и разходването на държавни средства, за да не четем новини утре, вдругиден и след два месеца за изтеглени нови 53 млн. лв., този път за доставки на бутилки прясно мляко от 2% при единична цена от 0,16 лв. на литър. Благодаря Ви.
#180 · speech
Има ли реплика? Господин Ананиев, заповядайте за реплика.
#181 · speech
Продължаваме Промяната
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Петров, питахте незнайно къде са парите. Парите са в чували, в сакове се изнасят от български банки и отиват в черните каси на политически партии. Мисля, че това е ясно на абсолютно всички. Вие загатнахте процеса всъщност как се е легализирала корупцията в България, но не го доразвихте както трябва. Да, има така наречените пощенски кутии – фирми, които печелят поръчките, в които остава по-голямата част от печалбата, надолу до баш изпълнителите, които обикновено тук стачкуват около Народното събрание, защото на тях не им е платено – хем са свършили работата, хем не им е платено, защото някой друг е откраднал парите и от тях, от хората, които всъщност са извършили ремонта, независимо колко е качествен, некачествен, на каква цена са го извършили, но са го извършили. Но даже парите не достигат и до тях, защото по този начин порциите са разделени, стигат до който трябва, и даже всичко е законно. Това е целият проблем и много от тези неща се случваха по време на Четиридесет и четвъртото народно събрание, когато ГЕРБ и Патриотите се вихреха и узакониха в много закони тези модели да станат законни. Това е най-страшното – когато всичко се случва пред очите и те казват: ами даже е законно това, което правим. Всъщност обществен ресурс – това са данъците на всички данъкоплатци, на всички хора, които работят. Те се прибират от няколко избрани фирми, които няма да ги видите да дойдат и да протестират тук, защото те първо са си взели парите. Трябва да бъде спряна тази практика, но трябва и да се самосезира прокуратурата, когато види такива модели, които са се случвали даже и с държавните предприятия. „Автомагистрали“ е държавно дружество.
#182 · speech
Благодаря, господин Ананиев.
#183 · speech
Довършвам, господин Председател. „Автомагистрали“ участва в много процеси и в различни дейности. Като се провери с какво разполагат като техника, като човешки ресурс, се вижда, че те нямат този капацитет. Просто държавата се използва за фронт, за да могат парите да стигат докъдето трябва. Благодаря.
#184 · speech
Благодаря, господин Ананиев. Надявам се господин Петров е разбрал с какво сте възразили срещу неговото изказване. Заповядайте, господин Добрев.
#185 · speech
ГЕРБ-СДС
Господин Петров, говорите за 5 – 10% при някакви автомобили и подвъзлагането от една фирма на друга, но пропускате да кажете, че при газа се сключиха сделки за милиарди с 30% горница, без да се спазват никакви правила. Там няма Закон за обществените поръчки, няма Закон за енергетиката, няма нищо. Тоест искам да обърнете внимание и на останалите колеги, защото тук някои излизат, пак започват: с чували, с едно, второ, трето. Няма по-голяма кражба в България за последните 30 години от това, което се сключи с газа. Пет – шестстотин милиона е разликата от 30-те процента само за месеците, в които ги вземаха, и ако дойде един иск за още 1 млрд. евро, стават 2,5 млрд. евро. Никое правителство досега от последните 24 правителства не е нанесло такава щета на българската държава от правителството на Промяната, тоест, като се говори за 5 – 10%, кажете им и за 30-те процента на газа.
#186 · speech
Благодаря, господин Добрев. Трета реплика няма. Заповядайте за дуплика. Господин Добрев, и Вашето възражение беше толкова по предмета на обсъждания въпрос, колкото и това на господин Ананиев. Надявам се господин Петров ще има какво да дупликира.
#187 · speech
Петър Петров
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви, господин Председател. Господин Ананиев, съжалявам, че ще Ви разочаровам. Не, не знам къде са отишли тези 53 млн. лв., изтеглени от една банка, предвидени за строежа на лот 5 от автомагистрала „Хемус“. Ако знаех къде, съм сигурен, че прокуратурата в лицето на главния прокурор щеше да ме привика да дам показания като свидетел. Така че внимавайте, ако Ви привикат, да знаете защо. Казвате, че Вие знаете къде са отишли тези 53 млн. лв. Но безспорно е, че трябва да направим Закона така и този законопроект да го развием така, че да не позволяваме въобще такива случаи да се случват в бъдеще, независимо дали става въпрос за малка обществена поръчка за 54 хил. лв., каквато Ви цитирах преди малко, или за 53 млн. лв., което даже е било частично плащане. Тя била за няколкостотин милиона лева. Към колегата Добрев, не знам защо не е проведена обществена поръчка по Закона за обществените поръчки касателно доставките на газ. Мога само да предполагам, че това е било, защото при обществена поръчка трябва да имаш и изпълнител, а доколкото разбрах, от „Продължаваме Промяната“ са имали само посредници, не и изпълнители, и няма как фигурата на посредника да бъде – и тя не е уредена в Закона за обществените поръчки. Ако имате противно предложение, моля Ви, ако приемем сега Закона на първо четене, между първо и второ четене да внесете предложение от Ваша страна да уредим и фигурата на посредника – колко пари ще може да взима, така че да се подсигурим, че следващия път, ако има управление на „Продължаваме Промяната“, те ще го сключат легално и при спазване вече на този нов Закон за обществените поръчки, а няма да го прескачат. Благодаря Ви.
#188 · speech
Благодаря, господин Петров. Предлагам да се върнем към Законопроекта. Заповядайте, господин Цеков, за изказване.
#189 · speech
Продължаваме Промяната
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ ще подкрепи Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки по няколко основни причини. И основната от тях не е това, че работата по този законопроект започна от правителството на „Продължаваме Промяната“, беше довършена по време на служебния кабинет. Мисля, че това показва, че когато се работи в една правилна посока, единомислие може да има и от хора с различни политически убеждения или дори с пристрастия. Не е и основната причина да приемем това, че има наказателни процедури срещу България, както и че трябва да транспонираме Директивата за енергийно чистите превозни средства. Основаната причина, която налага приемането на този закон, е да се адресират два съществени дефицита в системата на обществените поръчки – дефицитът на конкуренция в тези поръчки и дефицитът в работата на възложителите от гледна точка на системите за управление и контрол. А когато в обществените поръчки липса конкуренция и когато системите за управление и контрол не функционират, то тогава управлението на публичните средства лесно се превръща в безстопанственост или директно в организиран грабеж. Това са основните проблеми, които този законопроект следва да адресира, а те са особено важни, когато говорим за обществени поръчки, тъй като в България годишно се сключват около 20 до 25 хиляди договора за обществени поръчки на стойност между 12 и 14 млрд. лв., което е ориентировъчно около 12% от брутния вътрешен продукт. И това са парите на българските данъкоплатци, които държавата използва, за да се договаря с частния сектор за предоставянето на определени обществени блага, тоест с които трябва да подобрява живота на всеки един български гражданин. Именно заради това е изключително важно законодателството в рамките на обществените поръчки да стимулира свободната конкуренция, тъй като свободната конкуренция е единственият измерител за ефективност на този пазар. Единствено в условията на честна и свободна конкуренция е възможно на българския данъкоплатец да му бъде предоставена една стока, една услуга или един строеж на цената, на която реално струва, при необходимите гаранции за качество. Когато конкуренцията умира, тогава се ражда корупцията. Ние сме изправени пред няколко системни дефицита, които настоящият Законопроект се опитва да адресира. Една група от тези дефицити са свързани с откровено лобистки решения, които са въведени в нашия Закон за обществените поръчки още при неговото зачатие 2014 г. и доразвити през 2018 г., за които лобистки решения в момента има и наказателни процедури срещу Република България. Конкретни са темите – дейностите в горски територии, за които говори колегата Дунчев; изграждането на погранични огради, не знам дали сте забелязали, но през 2018 г. е възприет текст в Закона за обществените поръчки, който позволява граничните огради да се извършват без обществена поръчка, в резултат на което през 2019 г. строителството на 236 км телена мрежа е възложено за 230 милиона. Всички сме свидетели на резултатите от едно подобно решение; на следващо място, имаме проблем с дейността на частните болници, които се финансират основно със средства на Националната здравноосигурителна каса, и доколкото ползват основно публични средства, те би следвало да ги разходват по начин, който да гарантира, че те се разходват ефективно и законосъобразно, тоест чрез обществени поръчки. На второ място, Законопроектът се опитва да преодолее дефицитите, породени от злоупотребите с института на ин хаус възлаганията. Логиката на ин хаус възлаганията е, че ако държавата може сама да си свърши една работа, няма нужда да я възлага на някой друг. Именно това е ключът – трябва да може да си свърши сама работата. Точно обратното явление наблюдаваме в периода, особено между 2018 г . и 2020 г. – ин хаус възлаганията се превръщат в една черна разпределителна кутия, в която се наливат парите на българските данъкоплатци, от нея да произлизат незаконни строежи и да излизат средства в чували към определени трезори или чекмеджета. Не знам къде точно. Примерите са ясни: 2,7 милиарда за магистрала „Тракия“, от тях 1,8 милиарда – превъзложени; 902 милиона за пътя Видин – Ботевград, от тях 856 милиона – превъзложени; 474 милиона за укрепване на свлачища към „Автомагистрали“ ЕАД – кухото дружество, 411 милиона – превъзложени; 511 милиона към „Монтажи“ ЕАД за ремонт на язовири – изцяло превъзложени; 400 милиона към Държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване“ за удълбочаването на варненското пристанище – изцяло превъзложени. Тези явления трябва да бъдат преустановени именно чрез предвидената в Законопроекта забрана на превъзлагането, когато става въпрос за ин хаус поръчки. На следващо място, имаме две други много тревожни явления – огромния брой възлагания, които се правят на базата само на една подадена оферта. Тридесет и шест процента от всички обществени поръчки в България се възлагат на базата само на една подадена оферта. Това е статистика от Агенцията за обществените поръчки и говори за няколко неща – самите тръжни документации са написани по начин, по който отблъскват участниците. Тоест подават им едно съобщение, че е безсмислено участието, тъй като или съдържат прекалено тежки изисквания относно формата и съдържанието на офертите, или съдържат изключително ограничителни критерии за подбор на участниците, или пък съдържат толкова субективни методики, че всякакво нормално участие е безсмислено. Именно този проблем следва да бъде адресиран от този законопроект и аз мисля, че той го адресира по адекватен начин. Но това не е и цялата истина, защото не се поддържа реална статистика за това колко договора се сключват в крайна сметка на базата на една оферта. Тогава, когато са участвали голям брой фирми, но накрая в хода на процедурата са отстранени всички освен един. По време на управлението на кабинета Петков ние направихме анализ за период от една година на 28-те най големи общини в България и анализът показа, че 59% от всички поръчки – от стойността на всички пари, които са похарчени – това са около 800 милиона, тези 59% са възложени на базата на една-единствена оферта. И тук статистиката е изключително обезпокоителна. Ако погледнем какви са стойностите, тъй като има общини примерно като един Разград, в който 97% от поръчките се възлагат на база на една оферта, за Пловдив са 83%, за Велико Търново – 82%. Мога да продължа до безкрай по темата, но тази тенденция съществува – има я, и тя не е само що се касае до общинските поръчки, тя се наблюдава примерно и при ВиК операторите. Направихме анализ на всички договори, финансирани по Оперативна програма „Околна среда“, сключени от ВиК дружествата през последните две години. Тук става въпрос, че 85% от тези поръчки са възлагани на базата на една оферта. И за да не съм голословен, ще дам няколко примера: водният цикъл на град Пловдив, ВиК Пловдив, поръчката е 81 милиона с пет участника – четирима отстранени; ВиК мрежата на град Перник с четири участника – трима отстранени, поръчка 44 милиона; ВиК Радомир – 9 милиона поръчка, трима участника – двама отстранени; ВиК – Смолян – 30 милиона поръчка, трима участника – двама отстранени; ВиК Сливен, квартал „Речица“ – 19 милиона поръчка, трима участника, двама отстранени. Същото е и в Нова Загора, четири участника – трима отстранени, 13 милиона поръчка; ВиК Смолян – 31 милиона, шест участника – пет отстранени; Пречиствателна станция – Смолян, осем участника – седем отстранени, 22 милиона и 700 хиляди. И така мога да продължа горе-долу до около 50 различни обекта. Това, което Законопроектът за изменение на Закона за обществени поръчки предвижда в тази сфера, тъй като в крайна сметка законодателят не е вълшебник, е да институционализира допълнителни системи за контрол, които да не позволяват подобни явления или да се опитат да ги преустановят още в техния зародиш. Към момента единствената форма на предварителен контрол, която се прави, е на случаен принцип – тото, провеждано от Агенцията за обществените поръчки. Годишно се проверяват от 450 до 480 поръчки на случаен принцип. Чисто стойностно в последните пет години изтеглените поръчки са на стойност общо годишно около 4% от всичките 12 до 14 милиарда, които се възлагат годишно, което е нищожно. Затова направихме един анализ кои са значимите поръчки – значимите в държавата, и установихме, че на годишна база средно в държавата се възлагат около 450 – 480 поръчки на стойност над 5 млн. лв., които стойностно отговарят на 67% от всичките пари. Затова предложението е към настоящия момент: всички тези значими поръчки да подлежат на предварителен контрол. Тоест процедурите да бъдат проверявани, преди да бъдат обявени, тръжните документации да бъдат проверявани от Агенцията за обществени поръчки. И като последен етап, последващ етап на тази реформа, е необходимо да бъдат предвидени механизми за ефективен текущ контрол върху работата на самите тръжни комисии, тъй като там се случват големите отстранявания. Поради това за същия тип поръчки, над 5 милиона, или ако те са значими за конкретния възложител, тоест, ако стойността на поръчката е над 10% от неговия годишен бюджет, то тогава, ако при този възложител има изградено звено за вътрешен одит, а такова съгласно Закона за одита в публичния сектор има във всички големи възложители, които имат бюджет над 10 милиона, то това звено за вътрешен одит да направи един одитен ангажимент, тоест да прегледа как е проведена поръчката и да се произнесе с констатация относно законосъобразността и този одитен доклад да бъде съответно публикуван в досието на обществената поръчка и в Централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“. Това е една малка част от реформите, но смятам, че е най важната дотолкова, доколкото ние говорим за факти – факти от живия живот, които са леснопроверими – всеки един български гражданин може да ги провери, ако разгледа с подробност сайта на Агенцията за обществени поръчки. Тези факти пораждат тревожни изводи, а тези тревожни изводи налагат сериозни мерки. Затова апелирам към Народното събрание: да адресира тези мерки, така че да осигури законосъобразното, ефективно, икономично разходване на парите на българския данъкоплатец. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
#190 · speech
Петър Петров – първа реплика.
#191 · speech
Петър Петров
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, господин Председател. Господин Цеков, аз ще се хвана за началото на Вашето изказване. Не мога да се съглася, че корупцията е налице там, където липсва конкурентност. Аз считам, че може да се наблюдава корупция и там, където имаме конкурентност, но тя е фиктивна, тя е нереална. Отново ще Ви посоча, че обществена поръчка, възложена от Община Берковица през 2021 г., където договорът е сключен на 23 август, тоест след ГЕРБ, цената на фирмата, която е спечелила обществената поръчка, е под 2 ст. за бутилка от 1 л краве мляко с масленост 2% – 0,16 лв. за брой. Под 2 ст. е офертата на фирмата, с която е сключен договорът за обществена поръчка на 23 август 2021 г. с Община Берковица като възложител. Имаме конкурентност – пазарната цена е била 1,62 лв. Доста по-висока от първоначалната цена е била и конкурентната оферта на втората фирма, която обаче поради по-високата си оферт, не е спечелила обществената поръчка. Разбира се, според специализираната прокуратура няма данни за извършено престъпление – всичко е законосъобразно, казва, че не са налице нарушения на нормативната уредба. Ето, сега е моментът, с тази законодателна промяна и с предложения, които ние от ВЪЗРАЖДАНЕ специално ще направим между първо и второ четене, да променим това нещо. Но да знаете: там, където е ефективна конкуренцията, там има проблем. И за да пресечем корупцията, тези звена за одит, за които казвате, че са вътрешни звена за одит във възложителя, те трябва да следят за това каква е пазарната – реалната пазарна стойност, на сключената обществена поръчка. Дадох Ви и два противоположни примера: единият, при който е много по-ниска – 2 ст. за бутилка с един литър прясно мляко, а в другия случай Ви дадох пример как с включена завишена цена, след това подизпълнителят я поема за 10 пъти по-ниска цена, а не както каза господин Добрев 10%. 10 пъти по-ниска цена, която е реалната, но я върши подизпълнител. Тези 90%, този марж отива под масата вече незнайно къде. Благодаря Ви.
#192 · speech
Благодаря Ви. Друга реплика? Не виждам. За дуплика желаете ли, господин Цеков? Заповядайте.
#193 · speech
Продължаваме Промяната
Господин Петров, съгласен съм с това, което казахте, с една уговорка. Първо, бих искал да кажа, че държавата сама по себе си е призвана да създаде такива условия, че да не позволява на отделните възложители, а те са огромен брой – хиляди, да злоупотребяват с управлението на публичните средства. Една голяма част от отделните възложители са органи на местното самоуправление. Тоест не съм съгласен с частта, в която казахте, че това е след ГЕРБ, тъй като кметът на община Берковица все още е от ГЕРБ. (Реплики от народния представител Петър Петров.) Що се касае до липсата на реална конкуренция дори там, където има много участници, с това съм напълно съгласен. Напълно съм съгласен с това, че в голяма част от секторите пазарът е картелизиран – дали на национално, дали на местно ниво. Това е проблем отново на бездействието на други контролни органи. Съгласен съм, че упрекът може да се отнесе и към Агенцията за държавна финансова инспекция. И аз също така имам наблюдения за недостатъчна подготвеност на колегите от Агенцията за държавна финансова инспекция при осъществяването на контрола върху законосъобразността, особено що се касае до незаконосъобразни отстранявания. Но тук най-вече упрекът според мен е към Комисията за защита на конкуренцията, която е един от органите, които определено не си вършат работата в борбата с картелите и монополите в тази държава. Благодаря.
#194 · speech
Благодаря Ви. Академик Денков, за изказване.
#195 · speech
Продължаваме Промяната
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, за съжаление, има още една област, в която не работи добре Законът за обществените поръчки, и това е областта на научните изследвания и иновациите, но причината там да има проблеми, е съвсем различна. Тя е свързана с това, че върховите научни изследвания – тези, които са на фронта на науката, много често се правят с уникални научни апаратури, с уникални устройства, за които няма много производители, и част от изискванията на Закона се оказват напълно неадекватни. Този проблем е поставен пред съответните органи от години, но все още няма своето решение. Разбира се, и аз, и моите колеги осъзнаваме риска, който може да създадат едни такива по-специални изисквания, но аз си запазвам правото между първо и второ четене да предложа в Комисията обсъждания как да бъде отчетена тази специфична особеност на научните изследвания и иновациите. Има още един проблем и той е свързан с изискванията предварително да се знае, когато ще се правят научни изследвания, какво точно ще се закупува като реактиви, химикали и така нататък. Отново това е абсурдно изискване. Научните изследвания се характеризират с това, че те не са предварително планируеми, защото в тях има творчески елемент, който няма как да бъде планиран. Така че молбата ми е да бъде регистрирано, че между първо и второ четене, ще се опитаме да внесем текстове, които да подобрят Закона в тази посока. Благодаря Ви.
#196 · speech
Благодаря Ви. Реплика има ли? Не виждам. Теменужка Петкова за изказване.
#197 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! Аз взимам повод от думите на колегата, който се изказа преди това и засегна дейността на контролните органи и въвеждането на нов раздел „Текущ контрол и одиторско мнение“. Според мен при въвеждането на този нов раздел съществуват определени проблеми, които са свързани, на първо място, с независимостта на вътрешните одитори. Законодателят в този проект предвижда, когато има обществени поръчки над 5 милиона, всички те да попадат под така наречения предварителен контрол на звената за вътрешен одит, там, където има изградени такива. Това са обществени поръчки, които се характеризират с особена сложност, които са спешни по своя характер и поради тази причина министърът на финансите може да назначи наблюдател и съответно вътрешни одитори или вътрешен одитор от съответното звено за вътрешен одит, което трябва да направи така наречения предварителен контрол. На първо място, основният проблем, който аз виждам, е свързан с независимостта на вътрешните одитори. Те сами планират своята дейност. Това е един от основните принципи при работата на вътрешния одит в публичния сектор – да имат независимост при планирането на своята работа. Те планират своята дейност на база оценка на риска, като целта им е да дадат увереност на съответния разпоредител с бюджетен кредит, че действията са законосъобразни, но това не означава, че със закон ние може да ги задължим те да включват в своите одитни ангажименти такъв тип дейности. На второ място, Законът за вътрешния одит в публичния сектор – чл. 31, ал. 1, изрично предвижда ограничение за вътрешните одитори да извършват одит с цел даване на увереност тогава, когато те са извършили одит за консултиране. Ограничението, което законът налага, е в рамките на една година. Това също е намеса в работата на вътрешните одитори в публичния сектор, която няма как да бъде преодоляна на практика с тази промяна в Закона, която се предлага. На следващо място, законът не е определил какъв трябва да бъде срокът, в който да бъде изготвен такъв един доклад и да бъде изразено одиторско мнение, а имайки предвид, че се предвижда да става дума за такива обществени поръчки, които са с особена сложност и спешност, това означава, че ние във времето даваме едно широко поле на така наречените наблюдатели, вътрешни одитори, които да изразяват своето мнение. Друг порок, който аз виждам във въвеждането на такъв един раздел, е свързан с голямата концентрация на информация и на способи за взимане на решения от страна на министъра на финансите. Агенцията за обществени поръчки е на пряко подчинение на министъра на финансите, тя е към него, отделно от това той ще има възможност да праща наблюдатели във всяко едно министерство или всеки един разпоредител с бюджетен кредит. Вътрешните одитори ще дават съответното одиторско мнение и министърът на финансите ще събира при себе си цялата информация. Такова едно изискване не е предвидено в нито един европейски регламент, нито директива, така че аз смятам, че с тази промяна в Закона за обществените поръчки ние грубо се намесваме в независимостта на вътрешните одитори и на практика ги правим част от процеса, свързан с провеждането на обществената поръчка. Интересно е как те след това ще направят одит на тази обществена поръчка, при положение че вече са изразили одиторско мнение и това одиторско мнение може да се различава след това от извършването на фактическите проверки при последващия контрол, който те имат ангажимента да осъществяват. Така че аз виждам няколко много сериозни порока по отношение въвеждането на този раздел „Текущ контрол и одиторско мнение“ и ние ще направим предложения между първо и второ четене за прецизиране на текстовете и елиминирането на тези нарушения, свързани с дейността на вътрешните одитори в публичния сектор. Благодаря.
#198 · speech
Благодаря Ви, госпожо Петкова. Реплика има ли? Не виждам. Други изказвания има ли? Господин Балачев, заповядайте.
#199 · speech
ГЕРБ-СДС
Господин Председател, уважаеми колеги! Моят анализ ще бъде правен и той ще обхваща само една част от така предложения Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, а именно § 5 и § 6. Въпроса с това доколко и в какъв обем би могло да се използват изключенията, защото това са изключения и са точно фиксирани в Закона с основание, с предмет, с обем и така нататък, за възможността да не се спазва този закон при определени условия, вече го дискутирахме в предходното Събрание. С оглед на това, че в европейското право ин хаус процедурите съществуват, очевидно и вносителите на този Законопроект за изменение и допълнение са стигнали до този извод, че не могат да бъдат зачеркнати – това беше предложението в предходното искане за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, затова сега на нашето внимание се предлагат едни изменения, които всъщност реално правят разпоредбите на чл. 14 и 15 неизползваеми, защото няма – и всички, които малко или много разбират от обществени поръчки, няма такава фирма или такова предприятие, което да е под някакъв държавен контрол, който да има тези възможности, за да може да изпълни изцяло една обществена поръчка. Затова аз няма да подкрепя нито предложението в § 5, в който се създава нова алинея и казва, че „юридическо лице изпълнител няма право да превъзлага предмета на договора или части от него на други лица и представя декларация, че може да изпълни поръчката сам“, нито пък предложението на ал. 2 на чл. 15, където всъщност горе-долу се пресъздава същият текст, защото няма как ние като законодатели да създаваме текстове, които всъщност да не могат да бъдат изпълнени. Така че тук би могло да се търсят други предпоставки, ако искаме да има допълнителен контрол в ин хаус процедурите, но не и по този начин да ги обезличаваме, което според мен би ни довело до наказателна процедура от Европейския съюз. Благодаря.
#200 · speech
Благодаря, господин Балачев. Има ли реплика? Не виждам. Други изказвания, колеги, има ли? Не виждам. Прекратяваме разискванията. Ще преминем към гласуване. Ще подложа на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 48-202-01-31, внесен от Министерския съвет на 4 ноември 2022 г., подкрепен от Комисията. Гласували 186 народни представители: за 184, против няма, въздържали се 2. Предложението е прието.
#201 · speech
Продължаваме Промяната
Прегласуване!
#202 · speech
Сериозно ли, господин Ананиев, искате прегласуване? Искате ли прегласуване, не Ви разбрах? Искате прегласуване. Господин Ананиев иска прегласуване. (Смях.) Колеги, да направим жеста към господин Ананиев и да прегласуваме. Моля, режим на гласуване. Гласували 189 народни представители: за 188, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. Господин Чолаков, за процедура – заповядайте.
#203 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Във връзка с постъпилите много вербални предложения в залата, моля срокът за предложения между първо и второ четене да бъде 14 дни. Ще Ви бъда признателен.
#204 · speech
Благодаря Ви. Различно мнение.
#205 · speech
Петър Петров
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви. Господин Председател, на мен понякога ми е трудно да хвана кои законопроекти на Министерския съвет са по Плана за възстановяване и устойчивост, кои не са, но все си мисля, че по този законопроект е работено именно в тази връзка и приемането му касае като цяло Плана за възстановяване и устойчивост. В тази връзка считам, че е редно да оставим седемдневния срок за предложения между първо и второ четене. Защо? За да може този законопроект да бъде приет и на второ четене, преди евентуално да бъде разпуснато настоящото Народно събрание. Ако дадем 14-дневен срок, това означава, че той ще изтече на 28-и или 29-и, когато ще сме във ваканция, с други думи, на 5 януари и реално след това той би могъл да влезе в Комисия, след това и в пленарната зала. Затова моето различно мнение е да не приемаме това предложение, а да оставим стандартния 7-дневен срок, за да може по време на празниците всеки да обмисли и вече направените предложения между първо и второ четене. Аз не вярвам, че те ще са чак толкова много, и да може да направим всичко възможно да го приемем и на второ гласуване. Благодаря Ви.
#206 · speech
Благодаря Ви. Моля, режим на гласуване за предложения 14-дневен срок между първо и второ четене. Гласували 188 народни представители: за 93, против 89, въздържали се 6. Предложението не е прието. Поискано е прегласуване. Моля, режим на прегласуване! Гласували 195 народни представители: за 107, против 88, въздържали се няма. Предложението е прието. Преминаваме към следващата точка: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЦАТА, ПОДАВАЩИ СИГНАЛИ ИЛИ ПУБЛИЧНО ОПОВЕСТЯВАЩИ ИНФОРМАЦИЯ ЗА НАРУШЕНИЯ. Вносители са: Надежда Йорданова и група народни представители от 19 октомври 2022 г., и Министерският съвет от 24 октомври 2022 г. – съвместно разглеждане на двата законопроекта. Моля за Доклад на Комисията по правни въпроси. Господин Чолаков, заповядайте за Доклад.
#207 · speech
„ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, № 48-202-01-4, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2022 г., и Законопроект за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, № 48-254-01-5, внесен от Надежда Георгиева Йорданова и група народни представители на 19 октомври 2022 г. На свое редовно заседание, проведено на 9 ноември 2022 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, № 48-202-01-4, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2022 г., и Законопроект за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, № 48-254-01-5, внесен от Надежда Георгиева Йорданова и група народни представители на 19 октомври 2022 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието – господин Крум Зарков – министър, от дирекция „Съвет по законодателство“ – госпожа Михаела Мечкунова – държавен експерт, и госпожа Диана Иванова – младши експерт, от дирекция „Международно правно сътрудничество по европейски въпроси“ – господин Флориан Флоров – главен експерт, и госпожа Ирена Борисова – държавен експерт; от Асоциация „Прозрачност без граници“ – господин Калин Славов; професор дн Райна Николова – хабилитиран преподавател по административно право в Нов Български университет. Разглежданите законопроекти представляват законодателна инициатива, която е включена в Националния план за възстановяване и устойчивост. Законопроектът, внесен от Министерския съвет, беше представен от министъра на правосъдието, който посочи, че с него се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 г. относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза. Господин Зарков отбеляза, че подаването на сигнали за нарушения е средство за противодействие на корупцията във възможно най-ранен етап и инструмент, който ще допринесе за ефективното разкриване, разследване и предотвратяване на нарушения. Приложното поле на проекта, внесен от Министерския съвет, включва сигнали за нарушения в широк кръг области, като обществени поръчки, финансови услуги, продукти и пазари, обществено здраве, безопасност на транспорта, сигурност на мрежите и информационните системи, правилата за заплащане на публични държавни и общински вземания, нарушения на трудовото законодателство, изпълнение на държавна служба и други сектори. С него се предвижда изграждането на канал за вътрешно подаване на сигнали и създаването на централен орган за външно подаване на сигнали. Задължени лица за изграждане на вътрешен канал за подаване на сигнали са работодателите в публичния и частния сектор, като в публичния сектор се предлага общините с по-малко от 10 000 жители или с по-малко от 50 работници или служители да могат да споделят ресурси за получаване и обработка на сигнали за нарушения. В частния сектор задължението обхваща работодатели с 50 и повече работници и служители. Законопроектът предлага създаването на единен централен орган за външно подаване на сигнали, като за изпълнението на тези функции е определена Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). Предвижда се тя ежегодно да изпраща на Европейската комисия данни за броя на постъпилите сигнали, извършените проверки и резултатите от тях, както и да публикува на интернет страница си тази информация. Министърът на правосъдието акцентира върху предложената от Министерския съвет възможност за съдебен контрол на решенията на КПКОНПИ за прекратяване на проверката. Съществен елемент на законодателната инициатива е предоставянето на защита на лицата, подаващи сигнали. Защитата обхваща забрана за ответни действия с цел отмъщение или заплахи, които могат да бъдат под формата на уволнение, понижаване в длъжност, налагане на дисциплинарни мерки, предсрочно прекратяване или разваляне на договор. От закрилата ще може да се ползва всяко сигнализиращо лице, неговите помощници, колеги и роднини, както и лицата, които правят информацията обществено достояние и я оповестяват. Законопроектът предвижда също забрана за образуване на производство по анонимни сигнали или по сигнали, отнасящи се до нарушения, извършени преди повече от две години, като се предоставя възможност сигналът да бъде подаден писмено или устно. С цел избягване на злоупотреби се въвежда изискването за сигнализиращите лица при подаване на сигнала да имат основателна причина да считат, че информацията, за която сигнализират, е вярна и необходима за разкриване на нарушение, като в този случай те ще имат достъп до мерки за подкрепа и правото да поискат прекратяване на образувано наказателно, гражданско или административно производство във връзка с подаден сигнал или публично оповестена информация. Проектът на закон урежда правила за обработка на сигналите по начин, по който да се защитят личните данни и да се запази самоличността на посочените лица в сигнала, като са предвидени и административнонаказателни разпоредби за обезпечаване прилагането на разпоредбите. Законопроектът, внесен от Надежда Георгиева Йорданова и група народни представители, беше представен от госпожа Йорданова. Народният представител отбеляза, че внесеният проект на закон е до голяма степен идентичен с предложения от Министерския съвет проект и е резултат от задълбочената работа на експертите на Министерството на правосъдието и представителите на неправителствения сектор. Тя обобщи, че със законодателната инициатива се осигурява защита на лицата, подаващи сигнали, в поредица от подробно изброени сектори. Госпожа Йорданова допълни, че се предвижда изграждането на канал за вътрешно и външно подаване на сигнали, като задължени лица за изграждането на вътрешен канал са всички работодатели в публичния сектор и работодателите в частния сектор с 50 и повече работници и служители. Подобно на внесения от Министерския съвет законопроект се предлага КПКОНПИ да осъществява дейността на централен орган за подаване и обработка на сигнали. Народният представител уточни, че внесеният от парламентарната група на „Демократична България“ законопроект предвижда при изграждането на външния канал за подаване на сигнали и създаването на такава организация и въвеждането на такива технически средства за тяхната обработка, които да гарантират защита на самоличността на лицата чрез анонимизиране на личните данни с криптографски методи и средства. Законопроектът предвижда предоставянето на защита на лицата, подаващи сигнали, която обхваща забрана за ответни действия и заплахи с цел отмъщение, като от закрилата ще може да се ползват възможно най-широк кръг категории лица. С цел избягване на злоупотреби се въвежда изискването за сигнализиращите лица при подаването на сигнала да имат основателна причина да считат, че информацията, за която сигнализират, е вярна и необходима за разкриване на нарушение. В допълнение Законопроектът предвижда правила за обработката на сигнали и за защита на личните данни на лицата, посочени в сигнала, както и административнонаказателни разпоредби. Предлага се законопроектите да влязат в сила един месец след обнародването им в „Държавен вестник“, а изискванията за работодателите в частния сектор с между 50 и 249 служители за изграждане на канал за вътрешно подаване на сигнал ще се прилагат от 17 декември 2023 г. Проектите на закон съответстват на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. По законопроектите са постъпили писмени становища от Българската стопанска камара и професор Райна Николова. Само да кажа, че междувременно постъпиха и още становища, с които може да се запознаете. В своето становище Българската стопанска камара подкрепя Законопроекта, внесен от Надежда Георгиева Йорданова и група народни представители, относно разширяването на обхвата на задължените субекти чрез включването на общините с население под 10 000 души и предложените процедури за защита на самоличността на лицата, описани в сигнала. Посочена е необходимостта от прецизиране на текстовете относно вътрешното подаване на сигнали и се отчитат слабости в избрания подход за добавяне на допълнителни правомощия на КПКОНПИ. В становището се дискутира лисата на достатъчно гаранции срещу злоупотреба с права от страна на сигнализиращото лице и търговски партньори, целящи да получат конкурентно предимство. В писмено становище професор Райна Николова отбелязва, че законопроектите не отчитат действащата правна уредба, като приема, че систематичното място на предложените разпоредби е в особеното административно производство на глава осма от Административнопроцесуалния кодекс. Тя дискутира използваната терминология и акцентира върху предложената дефиниция за административно нарушение, като посочва, че терминът не съответства на действащото легално определение в Закона за административните нарушения и наказания. Професор Николова коментира като неуместна употребата на думата отмъщение в законопроектите и обобщава, че предложените административнонаказателни производства следва да се развиват по Закона за административните нарушения и наказания. В хода на общественото обсъждане на законопроектите от асоциация „Прозрачност без граници“ приветстваха вносителите на законодателната инициатива. Господин Славов дискутира предложения ред за публично оповестяване на информацията и добави, че той може да бъде доразвит, като уточни, че акцент в Директивата е защитата на обществения интерес. Той обсъди и необходимостта от прецизиране на мерките за подкрепа и посочи нуждата от конкретизиране на компетентностите на КПКОНПИ да дава предписания и указания. Професор Николова изрази необходимостта от подобряване на нормативната уредба относно възможността за подаване на сигнал. Тя отбеляза, че систематичното място на значителна част от разпоредбите е в глава осма „Предложения и сигнали“ на Административнопроцесуалния кодекс и отбеляза нуждата от прецизиране на предложените текстове. Професор Николова определи като неудачно законодателно решение предвиденото в § 5 от Преходните и заключителните разпоредби правомощие на КПКОНПИ да дава указания по прилагането на Закона. В дискусията взеха участие народните представители Петър Куленски, Милен Матеев, Златан Златанов, Бранимир Балачев, Надежда Йорданова и Александър Николов. От парламентарната група „Продължаваме Промяната“ заявиха, че ще подкрепят двата законопроекта. Господин Куленски добави, че въвеждането на изискванията на Директивата ще допринесе за разкриване на корупционни практики, като между първо и второ гласуване ще бъдат направени предложения за подобряване на разпоредбите. Господин Балачев изрази необходимостта от сериозна преработка на предложените текстове. Той уточни, че правото на сигнал е уредено в българското законодателство и предложеният специален закон не урежда в достатъчна степен защитата на подаващия сигнал. Народният представител дискутира риска от злоупотреба с право и коментира изискванията, според които защитата се предоставя на лице, което има основателна причина да счита, че информацията, за която сигнализира, е вярна и необходима за разкриване на нарушение. Той отбеляза, че в предложения от Министерския съвет Законопроект за противодействие на корупцията и внесения от Кирил Петков Петков и група народни представители Закон за противодействие на корупцията има специална глава и са предвидени специални разпоредби, уреждащи подаването на сигнали. Господин Матеев изрази необходимостта от прецизиране на текстовете, в случай че промените в антикорупционното законодателство бъдат прието преди приемането на разглежданите законопроекти. Госпожа Йорданова уточни, че акцент в предложените проекти е създаването на правила за бизнеса и допълни, че от приложното поле на законопроектите са изключени сигнали за нарушения, които са станали законен повод за образуване на наказателно производство. Народният представител отбеляза, че и двата проекта уреждат прекратяване на проверката при очевидно маловажен случай или повтарящ се сигнал. Госпожа Йорданова призова всички парламентарни групи да подкрепят законопроектите и посочи, че между първо и второ гласуване ще бъдат обсъдени предложения за подобряване на текстовете. Господин Николов заяви, че от парламентарната група на „Български възход“ подкрепят по принцип законопроектите и изрази необходимостта от създаването на ефективен механизъм за насърчаване на лицата да подават сигнал. Той изрази нуждата от задълбочен анализ и оценка на въздействието от приемане на предложените разпоредби, като добави, че част от текстовете следва да се преработят. Господин Златанов отбеляза, че от парламентарна група „Възраждане“ няма да подкрепят законопроектите и допълни, че действащото законодателство съдържа достатъчно разпоредби, които да гарантират правата на лицата, подаващи сигнали, като обобщи, че предложените законопроекти са ненужни, а текстовете се нуждаят от доработка. Министърът на правосъдието благодари за изразените становища и посочи, че въвеждането на изискванията на Директивата среща трудности и на европейско ниво, тъй като с тези правила се създава нов подход, при който се отчита ролята на частните субекти и се възприема тяхната отговорност за опазване на общия ред. Господин Зарков допълни, че предложените законопроекти дават необходимата правна рамка и принципи, като добави, че предложените текстове могат да бъдат обсъдени и усъвършенствани между първо и второ гласуване. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси: - с 14 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, № 48-202-01-4, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2022 г; - с 14 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, № 48-254-01-5, внесен от Надежда Георгиева Йорданова и група народни представители на 19 октомври 2022 г.“
#208 · speech
Благодаря Ви, господин Чолаков. Преминаваме към Доклада на Комисията по превенция и противодействие на корупцията. Заповядайте, госпожо Назарян.
#209 · speech
Благодаря, господин Председател. Уважаеми народни представители, представям на Вашето внимание: „ДОКЛАД за първо гласуване – общ проект относно Законопроект за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, № 48-202-01-4, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2022 г., и Законопроект за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, № 48-254-01-5, внесен от Надежда Йорданова и група народни представители на 19 октомври 2022 г. На свое редовно заседание, проведено на 10 ноември 2022 г., Комисията по превенция и противодействие на корупцията разгледа Законопроект за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, № 48-202-01-4, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2022 г., и Законопроект за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, № 48-254-01-5, внесен от Надежда Йорданова и група народни представители на 19 октомври 2022 г. На заседанието присъства от Министерството на правосъдието министър Крум Зарков. Двата разглеждани законопроекта представляват законодателна инициатива, която е включена в Националния план за възстановяване и устойчивост, и транспонират Директива (ЕС)2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 г., които са под наблюдение от Брюксел. Министър Зарков представи накратко мотивите към Законопроекта, като посочи, че двата законопроекта са идентични. Той отбеляза, че основната им цел е осигуряване на защита на лицата в публичния и в частния сектор, които подават сигнали или оповестяват публично информация за нарушения на българското законодателство или на актове на Европейския съюз, станала им известна при или по повод извършване на тяхната работа или изпълнение на служебните им задължения или в друг работен контекст. Целта е да се гарантира ефективна защита на тези лица, като се обхващат следните категории: обществени поръчки, финансови услуги, продукти и пазари, предотвратяването на изпирането на пари, опазване на околната среда, обществено здраве, защита на потребителите, безопасност на транспорта и други. В приложното поле на Проекта на закон, внесен от Министерския съвет, са включени и нарушения на трудовото законодателство и на законодателството, свързано с изпълнението на държавна служба. Предлага се КПКОНПИ да действа като централен орган за външно подаване на сигнали, като се изгради канал чрез определяне на служители, които да извършват проверка по тях и да предлагат предприемане на конкретни мерки с цел преустановяване на нарушението. Цели се справяне със съществуващата разпокъсаност на настоящата правна уредба по отношение на подаването на сигнали и повишаването на правната сигурност, за да се работи ефективно по недостатъчното подаване на сигнали и да се подобри прилагането на правото на Съюза и на българското законодателство във всички определени области, в които нарушенията могат да навредят на обществения интерес. От името на госпожа Надежда Йорданова и вносителите на втория законопроект народният представител госпожа Людмила Илиева заяви, че поддържат така представените мотиви. В резултат на гореизложеното Комисията по превенция и противодействие на корупцията: - с 8 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 3 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, № 48-202-01-4, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2022 г.; - с 8 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 3 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, № 48-254-01-5, внесен от Надежда Йорданова и група народни представители на 19 октомври 2022 г.“
#210 · speech
Благодаря Ви, госпожо Назарян. Преминаваме към Доклада на Комисията по въпросите на Европейския съюз – заповядайте, госпожо Симеонова.
#211 · speech
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, представям на Вашето внимание „ДОКЛАД относно Законопроект за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, № 48-202-01-4, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2022 г., и Законопроект за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, № 48-254-01-5, внесен от Надежда Георгиева Йорданова и група народни представители на 19 октомври 2022 г. На свое редовно заседание, проведено на 24 ноември 2022 г., Комисията по въпросите на Европейския съюз обсъди Законопроекта за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, внесен от Министерския съвет, и на Законопроекта за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, внесен от Надежда Георгиева Йорданова и група народни представители. На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието: господин Емил Дечев – заместник-министър; от дирекция „Съвет по законодателство“ – госпожа Михаела Мечкунова – държавен експерт, и госпожа Диана Иванова – младши експерт; от дирекция „Международно правно сътрудничество по европейски въпроси“ – господин Флориан Флоров – главен експерт, и госпожа Ирена Борисова – държавен експерт; от народните представители, вносители на един от законопроектите: Надежда Йорданова и господин Иван Белчев – народни представители от парламентарната група на „Демократична България“. От Националното сдружение на общините в Република България присъстваха: Яна Дочева – началник-отдел „Международно сътрудничество“, и господин Пламен Петров, юрисконсулт. Разглежданите законопроекти представляват законодателна инициатива, която е включена в Националния план за възстановяване и устойчивост. Законопроектът, внесен от Министерския съвет, беше представен от заместник-министъра на правосъдието, който посочи, че с него се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 година относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза. Уреждат се условията, редът и мерките за защита на лицата в публичния и частния сектор, които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения на българското законодателство или на актове на Европейския съюз. Господин Дечев отбеляза, че лицата, които работят за дадена публична или частна организация или са в контакт с такава организация, често са първите, които научават за заплахи или вреди на обществения интерес, възникващи в този контекст. Чрез подаването на сигнали за нарушения тези лица играят ключова роля за разкриването и предотвратяването им. Въпреки това често пъти те се въздържат да подадат сигнал поради страх от ответни действия. Задължени субекти по този закон са всички работодатели в публичния сектор с изключение на общините с по-малко от 10 хиляди жители или работодатели с по-малко от 50 работници или служители. По отношение на частния сектор се предвижда задължени субекти да са работодателите с 50 или повече работници или служители, както и тези с по-малко от 50 работници или служители, ако осъществяваната от тях дейност попада в обхвата на актовете на ЕС. Законопроектът предлага създаването на единен централен орган за външно подаване на сигнали, като за изпълнението на тези функции е определена Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Предвижда се КПКОНПИ да изгради външен канал за подаване на сигнали чрез определяне на служители, които да извършват проверка по тях и да предлагат предприемане на конкретни мерки с цел преустановяване на нарушението в случаите, когато е констатирано такова, или сезиране на друг орган при необходимост от предприемане на действия от негова компетентност. От Националното сдружение на общините в Република България господин Пламен Петров след проучване сред общините изрази подкрепа на Законопроекта от страна на сдружението. След представянето на Законопроекта последва дискусия и запитвания от народните представители. В дискусията взеха участие народните представители Деница Симеонова, Деница Николова и Николай Денков. Законопроектът, внесен от Надежда Георгиева Йорданова и група народни представители, беше представен от госпожа Йорданова, която посочи, че с него се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2019/1937, като се създава ефективна защита за лицата, които подават сигнали или оповестяват публично информация за нарушения на българското законодателство или актове на Европейския съюз. Народният представител отбеляза, че внесеният Проект на закон е до голяма степен идентичен с предложения от Министерския съвет проект и е резултат от задълбочената работа на експертите на Министерството на правосъдието и представителите на неправителствения сектор. Народният представител уточни, че внесеният от парламентарната група на „Демократична България“ Законопроект предвижда при изграждането на външния канал за подаване на сигнали и създаването на такава организация и въвеждането на такива технически средства за тяхната обработка, които да гарантират защита на самоличността на лицата чрез анонимизиране на личните данни с криптографски методи и средства. След представянето на Законопроекта последва дискусия и запитвания от народните представители. В дискусията взеха участие народните представители Асен Василев, Десислава Трифонова, Николай Денков, Томислав Дончев. След приключване на дискусиите се проведоха гласувания, при които се получиха следните резултати: в резултат на проведеното обсъждане Комисията по въпросите на Европейския съюз: - с 14 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, № 48-202-01-4, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2022 г.; - с 10 гласа „за“, без „против“ и 2 гласа „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, № 48-254-01-5, внесен от Надежда Георгиева Йорданова и група народни представители на 19 октомври 2022 г. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по въпросите на Европейския съюз предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, № 48-202-01-4, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2022 г., и Законопроект за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, № 48-254-01-5, внесен от Надежда Георгиева Йорданова и група народни представители на 19 октомври 2022 г.“ Благодаря.
#212 · speech
Благодаря Ви, госпожо Симеонова. Преминаваме към Доклада на Комисията по икономическа политика и иновации – заповядайте, господин Димитров. Моля Ви Докладът да бъде в резюме.
#213 · speech
Добре, господин Председател. Уважаеми дами и господа, „ДОКЛАД относно Законопроект за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, № 48-254-01-5, внесен от Надежда Георгиева Йорданова и група народни представители на 19 октомври 2022 г., и Законопроект за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, № 48-202-01-4, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2022 г На свое редовно заседание, проведено на 16 ноември 2022 г., Комисията по икономическа политика и иновации разгледа законопроектите за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, внесени от Надежда Йорданова и група народни представители и от Министерския съвет. От името на вносителите народният представител Йордан Иванов заяви, че със Законопроекта, внесен от Надежда Йорданова и група народни представители, се акцентира върху защитата на подателите чрез криптиране на техните данни. Той добави, че се създава административна тежест за бизнеса, като се обяви за това между двете гласувания на Законопроекта да се намери оптимално решение. Писмени становища, изразяващи принципна подкрепа по законопроектите, са постъпили от Министерството на икономиката и индустрията, Министерството на иновациите и растежа и Конфедерацията на индустриалците и работодателите в България. В хода на дискусията професор Румен Гечев попита каква е необходимостта от приемането на този закон, при условие че и към настоящия момент в нашето законодателство е предвиден ред за подаване на сигнали. Народният представител Иво Атанасов зададе въпрос относно причините за избор на КПКОНПИ като орган за подаване на сигнали. Председателят на Комисията Мартин Димитров попита дали се разширява обхватът на дейността на КПКОНПИ. Заместник-председателят на Комисията Александър Иванов се обяви за приемането на текстове, които да гарантират, че подаващите сигнали разполагат с доказателства за това, за да се избегнат злонамерени действия. В отговор заместник-министърът на правосъдието Емил Дечев отбеляза, че е избрана КПКОНПИ, за да не се създава нова структура, а само да се разширят правомощията на съществуващата. След представяне и обсъждане на законопроектите се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: - по Законопроект за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, № 48-254-01-5, внесен от Надежда Георгиева Йорданова и група народни представители на 19 октомври 2022 г.: „за“ – 14 гласа, без „против“ и „въздържал се“ – 4 народни представители; - по Законопроекта за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, № 48-202-01-4, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2022 г.: „за“ – 14, без „против“ и „въздържал се“ – 2 народни представители. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и иновации предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, № 48-254-01-5, внесен от Надежда Георгиева Йорданова и група народни представители на 19 октомври 2022 г., и Законопроект за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, № 48-202-01-4, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2022 г.“
#214 · speech
Много Ви благодаря, господин Димитров. Остана Докладът на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред – заповядайте, господин Манев.
#215 · speech
Благодаря. „ДОКЛАД относно Законопроект за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, № 48-254-01-5, внесен от Надежда Йорданова и група народни представители на 19 октомври 2022 г. На свое редовно заседание, проведено на 17 ноември 2022 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, № 48-254-01-5, внесен от Надежда Йорданова и група народни представители на 19 октомври 2022 г. На заседанието присъства госпожа Надежда Йорданова. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от народния представител Надежда Йорданова. Госпожа Йорданова посочи, че внесеният от нея и група народни представители Законопроект е сходен с този, представен от Министерския съвет, и мотивите към двата законопроекта са почти еднакви. Тя постави акцент върху няколко отлики между двата законопроекта. Със Законопроекта се въвежда задължение за административния орган, който ще поддържа външния канал за подаване на сигнали да създаде такава система, чрез която подадените сигнали да се криптират, като подателят на сигнала да може да бъде разпознаваем при необходимост. В случая е важно идентификацията на подателя на сигнала да бъде защитена и да може да се разкрива в определени случаи с акт на съда. По този начин се гарантира анонимността на подателя на сигнал, но същевременно ще е възможно и неговото разкриване при констатиране на злоупотреба с право. Съгласно Директивата, която се въвежда със Законопроекта, следва бизнесът да бъде задължен да създаде такива канали за подаване на сигнали, като режимът е разделен за компании със служители между 50 и 250 човека и такива с над 250 служители. В заключение госпожа Йорданова посочи, че предложената уредба следва да се преразгледа между първо и второ гласуване, но е важно да се приеме Законопроектът. В последвалата дискусия отношение по Законопроекта взе народният представител Маноил Манев. Той сподели, че според парламентарната група на ГЕРБ-СДС този законопроект ще предизвика проблеми при функционирането на административните и съдебните производства, които ще се развият след подаването на сигнал. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ – 3, „против“ – 6, „въздържал се“ – 5, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, № 48-254-01-5, внесен от Надежда Йорданова и група народни представители на 19 октомври 2022 г.“
#216 · speech
Благодаря, господин Манев. При Вас са два докладите, за двата законопроекта. Заповядайте и за другия.
#217 · speech
Благодаря. „ДОКЛАД относно Законопроект за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, № 48-202-01-4, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2022 г. На свое редовно заседание, проведено на 17 ноември 2022 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, № 48-202-01-4, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2022 г. На заседанието присъства господин Крум Зарков, министър на правосъдието. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от министър Зарков. Законопроектът транспонира Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 г. относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза. Уреждат се условията, редът и мерките за защита на лицата в публичния и частния сектор, които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения на българското законодателство или на актове на Европейския съюз. Министър Зарков посочи, че предложеният законопроект е част от Националния план за възстановяване и устойчивост със срок за изпълнение – третото тримесечие на 2022 г. Предвиждат се задължения за юридическите лица да създадат канали за вътрешно подаване на сигнали за нарушения, както и канали за външно подаване и публично оповестяване на информация за нарушения. Цели се насърчаване на лицата да пристъпят на първо място към вътрешните канали за подаване на сигнали. По този начин се ограничават както негативните последици за организацията от гледна точка на репутацията ѝ, така и се заздравява връзката служител – работодател на основата на доверие и вътрешно убеждение, че съответният проблем може да бъде ефективно и ефикасно разрешен с максимална степен на конфиденциалност. Самата защита се изразява в забрана за ответни действия с цел отмъщение, които могат да бъдат под формата на уволнение, понижаване в длъжност, налагане на дисциплинарни мерки, предсрочно прекратяване или разваляне на договор. С цел ограничаване на злонамереното подаване на сигнали се предвиждат няколко допълнителни изисквания по отношение на информацията, която сигнализиращият подава. По-конкретно се изисква сигнализиращите лица да имат основателна причина да считат, че информацията, за която са сигнализирали, е вярна към момента на подаването на сигнала. В тази връзка в Законопроекта е предвидено дефинирането на понятието „основателна причина“. В последвалата дискусия се изрази безпокойство, че с разглеждания законопроект се вменяват допълнителни задължения на КПКОНПИ, които излизат извън предмета ѝ на дейност. Също така бе разискван въпросът относно механизма за защита при подаване на сигнали от недобросъвестни лица, които могат да злоупотребят с предоставената законова възможност в сферата на трудовоправните отношения. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ – 4, без „против“, „въздържал се“ – 10, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, № 48-202-01-4, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2022 г.“ Благодаря Ви.
#218 · speech
Благодаря, господин Манев. Становище на вносител ще има ли, или в дискусията само? Добре. Министърът на правосъдието – аз го видях. Добре, откривам дискусия по двата законопроекта. Желаещи за изказване? Заповядайте, господин Златанов.
#219 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Председател, народни представители! Преди да пристъпим към гласуване на въпросния закон, злополучния законопроект, е редно да си зададем въпроса какво всъщност гласуваме, защото ние имаме внесени два идентични законопроекта с различни автори. Единият законопроект е с автор госпожа Надежда Йорданова и група народни представители, другият законопроект с автор Министерския съвет – и двата идентични по своето съдържание, което силно ме навежда на мисълта, че тук може да се обърнем към Закона за авторските и сродните права (смях от ВЪЗРАЖДАНЕ) или за евентуално плагиатство по смисъла на чл. 173 от НК. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#220 · speech
Аз се чудех дали да Ви поправя, господин Златанов, но те са вносители, не автори.
#221 · speech
А кой е авторът всъщност?
#222 · speech
Това не е основният проблем, когато разглеждаме законопроекти.
#223 · speech
Е, как да не е основният…
#224 · speech
Заповядайте.
#225 · speech
Значи, когато разглеждаме един законопроект по философията, по неговата същност, е хубаво да се анализира в дълбочина авторът на законопроекта и необходимостта от неговата обществена нужда. По отношение на философията на Закона нашето мнение от ВЪЗРАЖДАНЕ е, че този законопроект е ненужен. Защо е ненужен? Защото в българското законодателство, примерно в Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, има норми, които защитават гражданите, които подават сигнал. Примерно чл. 49 казва: „Лицата, на които е възложено разглеждане на сигнала, са длъжни да не разкриват самоличността на лицето, подало сигнала, да не разгласяват фактите и данните...“ и така нататък. В Кодекса на труда, чл. 403, аналогично: „Да пазят в тайна източника, от който са получили сигнал за нарушението на трудовото законодателство или за законодателството, свързано с държавната служба.“ В Закона за съдебната власт – чл. 175, буква „р“, чл. 175, буква „с“, също се имплементират подобни норми, които съдържат защита на подаващи сигнали, където се казва, че главният инспектор утвърждава правила, които осигуряват мерките за опазване на самоличността на подалия сигнала. В този смисъл ние считаме, че предложеният законопроект, първо, е една компилация от съществуващи норми в нашето законодателство. Примерно чл. 15 от Законопроекта е препис на чл. 48 от Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, като има отделни козметични промени с разместване на отделни пасажи. Може би единствената съществена разлика е вкарването на административнонаказателни разпоредби, с които обаче се дава тежест в полза на – цитирам – „подаващия сигнала“. Но защитава ли някой тези, срещу които се подава сигнал? С този пореден непрофесионален, грантаджийски законопроект, защото той е в услуга на брюкселските бюрократи (смях от ВЪЗРАЖДАНЕ), копиран от нашите йесмени, с този законопроект… (Реплика от народния представител Костадин Костадинов. Смях.) Йесмени, господин Костадинов, синоним на папагали. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ. Смях.) С този законопроект всъщност се администрира доносничеството. А ние знаем, че чл. 6, ал. 3 от Конституцията на Република България казва, че всички граждани са равни пред закона. Значи ние с този законопроект един вид даваме рамо на тези, които са сигнализиращи, или, с други думи да го кажем, доносници направо. Ние администрираме доносниченето за сметка на тези хора, които примерно могат да бъдат обект на завист, на злоупотреба. Има и друг момент. Да, има нужда от сигнали, защото въз основа на сигнали се образуват досъдебни производства и други проверки, но не бива да се отваря широко вратата на кверулантността, а с този законопроект точно това правим. Този законопроект ни връща в мрачните времена и е в духа на съвременната соросоидна линия, прокарвана от някои народни представители. Така че в този смисъл ние от ВЪЗРАЖДАНЕ няма как да подкрепим този законопроект.
#226 · speech
Благодаря Ви за изказването, господин Златанов. Реплики към господин Златанов? Заповядайте. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) По необходимостта от неговата обществена нужда ли ще се изкажете?
#227 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Както искате го тълкувайте.
#228 · speech
Давайте.
#229 · speech
Господин Златанов, с оглед на това, че се обсъжда все пак духът на един закон, не Ви ли се струва, че това води към една политика, забравена от близкото минало, на анонимните доноси и на политическите репресии?
#230 · speech
Благодаря, господин Чорбов. Друго възражение по същество на изказването? Няма. Заповядайте за дуплика, господин Златанов.
#231 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Чорбов, Вие сте абсолютно прав. За съжаление, в духа на политическата мимикрия в България лявото стана дясно, дясното стана ляво. Така че, както виждате, тези, които са вдясно в залата, са леви, а левите отдясно – десни, и така нататък. В този смисъл идейни наследници точно на това минало се явяват и вносителите на Законопроекта, които следват една неомарксистка линия, която се засили...
#232 · speech
Господин Златанов, мерете си приказките от трибуната!
#233 · speech
Вие ме заплашвате ли, господин Председател? (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Това цензура ли е? Това цензура ли е?!
#234 · speech
Не.
#235 · speech
Това цензура в духа на неомарксизма и болшевизма ли е?
#236 · speech
Обърнете се сега! Без подобни реплики! Заповядайте, слушам Ви внимателно.
#237 · speech
Всички граждани се раждат равни пред закона. В този смисъл не може да се създават изкуствени линии на разделение в обществото. Този законопроект е трегер точно в тази посока, господин Чорбов. Ето защо ние от ВЪЗРАЖДАНЕ няма да го подкрепим. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#238 · speech
Благодаря Ви, господин Златанов. Маноил Манев за изказване.
#239 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще говоря, както би трябвало да се говори на първо четене на двата законопроекта, по духа на двата законопроекта. Ние сме заявили, че всички законопроекти, свързани с ПВУ, ще ги подкрепяме и от това няма да дадем назад. Само че и в Комисия, и днес пред залата ще се опитам да формулирам четири основни проблема и в двата законопроекта. Ще помоля всички колеги в Правна и във всички комисии, които ще работят активно между първо и второ четене, да решат тези четири проблема, защото те водят след себе си вълна от много сериозни проблеми за хората, които трябва да прилагат този закон. На първо място, да започнем с КПКОНПИ. Колеги, аз искрено се учудвам, че съществуват два законопроекта за КПКОНПИ. Ако приемем, че приемлив е този –Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, който натоварва КПКОНПИ да приема и да разглежда всички сигнали по Законопроекта, то в законопроектите за КПКОНПИ, колеги, нямаме предвидена никаква структура, която ще работи по това! Кой ще работи? Разследващите в КПКОНПИ; тези, които обработват декларациите; тези, които работят по останалата част? Как ще подсигурим работата на КПКОНПИ? Представете си само в най-добрия според мен случай – 2000 сигнала на година, само толкова, нищо повече, да няма повече, да няма преиграване с право, да няма недобросъвестни сигнали и така нататък, как затрупват КПКОНПИ и какво прави КПКОНПИ оттам нататък! Това е единият от основните проблеми, който трябва да бъде решен. Ако трябва, да създадем друга точка за приемане на сигналите, за обработване на сигналите, ако трябва, в КПКОНПИ да бъде предвидена структура по тази тема, но това не се ли реши, този закон е мъртвороден. На второ място, и в двата законопроекта, съжалявам, че трябва да го кажа, но се излиза доста извън рамките на Директивата. Прилагаме творчество, сигурно е добре, сигурно законодателят, тоест инициаторът на законопроектите, е имал добри намерения, но какво ще прави в трудовото законодателство този законопроект? В трудовото законодателство ще защитаваме подалия сигнала. И до каква степен ще го защитаваме? Защото, ако приемем степента на защита от единия законопроект и го приложим – засекретим подаващия сигнала, искам някой да ми обясни административното производство по сигнала, което ще трябва да осъществи Инспекцията по труда. Има работодател, един негов работник подава сигнал срещу него, засекретяваме го, така че само съд може да отвори данните на човека; Инспекцията по труда не може да поиска от съда, защото няма тези правомощия въобще да си говори със съда. И този човек стои засекретен, и никой не може да завърши проверката, и работодателят, срещу когото е подаден сигналът, стои, извинявам се за израза, в разкрачено положение до момента, в който някак си не стигнем до съд и съдът не свали, не даде данните на Инспекцията по труда! Това е нонсенс. Това е, няма да казвам тежки думи – днес говорим само по същество. Третият голям проблем. Колеги, 50 човека голямо предприятие ли е според Вас, богато, мощна фирма? Предлагаме криптиращи мероприятия и тези криптиращи мероприятия в едно предприятие с 50 човека се изразяват в три прости неща, като махнем сложните думички: техника, програми и работник или човек, който да работи с тях. Да Ви казвам ли колко е заплатата на един човек, който може да работи с криптиращи програми? Две, три, пет – колко хиляди лева? Колко струва една програма, да вземеш такава, че да криптира данните на лицата, които подават сигнали, която може в едно предприятие с 50 човека никога да не се ползва? Колко струва поддръжката ѝ на година, защото няма да Ви я продадат? И така нататък, и така нататък. Вижте, хубаво е да ги въведем законите, хубаво е да разберем причините защо не работят в половин Европа. В половината Европейски съюз този закон специално и тази директива не е въведена или където е въведена, не работи. Но ако между първо и второ четене не изчистим поне тези три основни проблема, ние ги обричаме – само да имаме текстове и ако някой някъде се сети да създава проблеми на ниво Европейски съюз, Европейска комисия – нищо повече. Има доста други технологични въпроси в законопроектите, но мястото им не е на първо четене, защото каналите за подаване на сигнали – външни и вътрешни, е много лесно написано, когато са на хартия. Когато трябва да ги обезпечим да работят, опираме до технологични решения. (Реплики между народния представител Радомир Чолаков и служебния министър Крум Зарков.) Господин Председател, моля да направите забележка на моята парламентарна група.
#240 · speech
Моля Ви, парламентарната група на господин Манев, бъдете малко по-тихи.
#241 · speech
Технологични решения има, които трябва да вземем под внимание. Аз не мога да си представя на практика как лицето Хикс, работещо в моята фирма, ще подаде сигнал на служител, на когото аз плащам 10 хил. лв. заплата, за да работи на криптиращи програми и на криптираща техника, и той да го пази от мен?! Как да стане това? Как ще го защитаваме до съдебен процес? По Законопроекта на Министерския съвет лицето, подало сигнал срещу мен, ако още предположим, че има процедура, по която ще завърши проверката с Инспекцията по труда, и Инспекцията по труда се произнесе, че аз, работодателят, нямам никаква вина по този трудов спор, не мога да предприема към него мерки за уволнение, за разделяне, не можем да се разделим с него! Докато стигнем до съд след четири или пет години, в които аз ще му плащам заплатата, и той няма да работи там, защото му е трудно, защото е подал сигнал срещу мен и в тази фирма той не може да работи. Това е безумие! Затова ние тези неща трябва да ги изчистим, за да имаме на второ четене законопроект, който да можем да приемем. Благодаря Ви много. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#242 · speech
Благодаря Ви, господин Манев. За реплика – заповядайте, госпожо Йорданова. Други реплики към Маноил Манев? Не виждам. Заповядайте.
#243 · speech
ДБ
Благодаря, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Явно беше грешка това, че не се възползвах от времето, отделено за представяне като вносител на Законопроекта, за да посоча някои принципни въпроси. Ще ги изкажа след това по същество. Очаквах, че след толкова много дебат в комисиите законопроектите са прочетени в детайли. Вземам реплика, за да изясня едно фактическо обстоятелство, колега Манев. Изискването за защита на личните данни и на самоличността на сигналоподателя по криптографски начин е за външния канал за подаване и обработване на сигнали. Именно това сме съобразили, че една държавна администрация, която така или иначе има вече условия, инфраструктура за работа с класифицирана информация, има експертите, създаването и поддръжката на един допълнителен канал за криптографиране, за защита на самоличността на сигналоподателя няма да я затрудни толкова много и е абсолютно изпълнимо от гледна точка на обективностите. За другите съображения ще се изкажа по същество. Благодаря.
#244 · speech
Благодаря, госпожо Йорданова. Други реплики? Няма. Дуплика, господин Манев? Заповядайте.
#245 · speech
ГЕРБ-СДС
Госпожо Йорданова, аз съм съгласен с Вас, но научих от един човек, от когото, между другото, уча много, нищо че е нов в парламентарния живот – колегата Чолаков, той излезе, той има една любима теза: когато по един закон или по един законопроект още в залата на Народното събрание се раждат тълкувания, представете си какво ще стане, когато той излезе извън залата на Народното събрание. В Законопроекта, който смея да твърдя, че съм прочел наистина подробно, няма ясно отбелязан факт, че това не се отнася до онези задължени лица, които попадат в категорията частни предприятия с лица до 50 човека. Не става ясно. Ако това бъде направено така, че да стане ясно, че ние този сектор го освобождаваме от това задължение, вече тогава можем да говорим. Затова казах, че духът на първо четене в момента ме притеснява и ако между първо и второ четене това го изчистим, аз съм съгласен с Вас. Това е, което мога да Ви отговоря.
#246 · speech
Благодаря, господин Манев. Преди да дам думата на следващия народен представител за изказване, ще Ви изчета едно съобщение, което се падна на мен: На основание чл. 83, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание съобщавам на народните представители, че на 14 декември 2022 г. е постъпил Указ № 287 на Президента на Република България по чл. 101 от Конституцията, с който приетият от Народното събрание на 2 декември 2022 г. Закон за изменение и допълнение на Изборния кодекс се връща за ново обсъждане. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Възложено е на водещата Комисия по правни въпроси да докладва пред народните представители Указа на Президента и мотивите към него. Госпожо Йорданова, заповядайте.
#247 · speech
ДБ
Благодаря, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Днес на първо четене обсъждаме един важен законопроект, който е нов за нашата правна система. Това е законопроект, който в себе си вплита, създава като част от правната ни система една много важна антикорупционна мярка. За да бъдат разкривани нарушения, някой трябва да сигнализира за тях, а за да може някой да сигнализира за тях или пък журналистите да разследват съответни съмнителни практики, тези хора трябва да имат защита, защото, нека да си кажем, както в другите държави – членки на Европейския съюз, така и в България хората се страхуват, когато подават сигнали. Страхуват се за работата си, страхуват се за бизнеса си, страхуват се за всякакви други опасности от административен произвол, които могат да им се случат. Именно затова е много важно тези хора да имат, първо, ясен механизъм за подаване, обработка и проследяване на сигналите, които подават за нарушения, и съответно много ясни мерки за защита. Именно с оглед постигането на тези цели е приета в рамките на Европейския съюз Директива 1937/2019. Колеги, тази директива е приета с гласа на България. По тази директива са работили български експерти. Нашият глас е бил един от гласовете, които са приели тази директива. И всъщност да благодаря на колегите от ГЕРБ, защото именно в рамките на техния мандат със съответните колеги министри от ГЕРБ – на правосъдието, тази директива е станала факт. Именно затова в момента аз с тъга констатирам, че България не успя да я въведе в националното си законодателство в срок и в момента България е отново на таблото с наказателна процедура – една, за съжаление, от многото наказателни процедури за несвоевременно транспониране на тази директива. И въвеждането на нейните разпоредби в националното законодателство не е, за да отговори на началниците от Европейския съюз – не, тя е, за да защити нашия правов ред, за да защити нашите граждани тук в България. Ето защо считам за важно ние час по-скоро да приемем предложеното законодателство и да въведем изискванията на Директивата в българското законодателство. Искам да се спра върху няколко принципни въпроса. Първо, обхватът на Законопроекта. Действително и в двата законопроекта има разлики. Действително Директивата има два подхода. Първо, има един минимален обхват, тоест минимално поле на обществени отношения, които трябва да бъдат защитени от въведеното законодателство на национално ниво, и възможност по преценка държавите членки да въведат още сфери на защита. Именно това е нещо, което ние трябва да дебатираме в тази зала: колко да разширим защитата на нашите съграждани, когато подават сигнали, докъде точно, кой е балансът? Защото действително защитата върви с административни тежести. Но така или иначе кои да са точно сферите – ред по ред, това е дебат, който трябва да се случи между първо и второ четене. Другият принципен въпрос: кой да бъде единната точка за подаване на сигнали, единната входна точка, кой да е административният орган? По време на работата както ние като експерти, така и в рамките на Министерството на правосъдието, така и аз като предходен министър бяхме изправени пред две алтернативи. Едната алтернатива беше тази входна точка да бъде Омбудсманът на Републиката, а другата… (Реплики между народни представители от ВЪЗРАЖДАНЕ, ГЕРБ-СДС и служебния министър Крум Зарков.) Господин Председател…
#248 · speech
Колеги, дискусията за неомарксизма, ако може, навън. (Весело оживление. Продължаващи реплики.) Заповядайте, госпожо Йорданова.
#249 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря, господин Председател. А другата алтернатива беше Антикорупционната комисия като орган, така или иначе специализиран в получаване и обработване на сигнали, просто да се разшири неговата компетентност. След множеството дебати се прие, че най-целесъобразното решение е да бъде именно Антикорупционната комисия. И да, разбира се, напълно са основателни забележките, че трябва да се синхронизират различните закони, така че да има работещ ефект. Следващият принципен проблем, който трябваше да намери решение, беше следният. Директивата, пък и практиката на много не само държави членки, но и на много организации, които настояват за добри антикорупционни практики, обсъждаха въпроса доколко да бъдат допустими анонимните сигнали. Защото, колеги, Директивата допуска приемането, обработването и разглеждането на анонимни сигнали. Не е задължителна в тази си част, но тя допуска тази възможност именно с оглед добрите антикорупционни практики на международно ниво. Това предложение да се отвори широко вратата и в България да могат да се разглеждат всички анонимни сигнали, посрещна съвсем разбираемо силен обществен отпор, тоест с оглед познатите ни практики за злоупотреба с правото на сигнал и още повече безразборното омаскаряване на различни хора и институции, и след това, ако те нямат възможност да си защитят правата по съдебен ред, да търсят обезщетение или някаква друга мярка за защита. Ние разбрахме, поне в „Демократична България“, че трябва да бъде търсен баланс. Не можем, ей така, широко да отворим вратите за анонимни сигнали, но от друга страна, трябва да въведем допълнителни средства за защита на подателите на сигнали. Защото, колеги, аз в Русенския многоизбирателен район по време на кампанията, за съжаление, неведнъж и два пъти получих именно такива сигнали от хора, които установили някакви нарушения, подали сигнал – и, да, има задължение да се опазва самоличността на сигналополучателя, обаче съответно се разбира, работодателят уволнява лицето. Тази практика трябва да се спре. Именно затова ние предложихме да бъде създадена възможност за анонимизиране на данните на сигналополучателя и тази възможност обаче да се създава и поддържа от външния канал за подателя на сигнали. Ако има неясноти в тези разпоредби, ние ще ги изясним. Следващият голям проблем, и аз на нито едно от обсъжданията не съм го премълчавала, следната трудност, то даже не е и проблем, е какъв баланс да направим, така че да не създадем прекомерна тежест на бизнеса и на малките общини. Защото за работодателите в предприятие между 50 и 250 работници и служители трябва да има такова задължение, трябва да има механизми, които да гарантират защитата на подателите на сигнали, но те трябва да бъдат направени така, че да няма прекомерна административна тежест. Затова ние предлагаме споделянето на тези процеси. Да, може да не е особено прецизно, да, може би трябва да бъдат коригирани тези разпоредби, но пак това е работа между първо и второ четене. Затова, колеги, призовавам Ви да подкрепите на първо четене и двата внесени законопроекта. Благодаря Ви.
#250 · speech
Благодаря Ви, госпожо Йорданова. За реплика Маноил Манев, след това Златан Златанов и Александър Иванов, трета реплика.
#251 · speech
ГЕРБ-СДС
Аз Ви благодаря, госпожо Йорданова, за това, което честно и почтено признахте за проблемите, които съществуват, и ще се спра само на единия от тях, който не можах в изказването си да дебатираме – анонимността. Не като принцип, не дали трябва да го има, или не трябва да го има. Твърдо съм убеден, че не може да се работи по анонимни сигнали, но това е друга тема. Темата е друга, тя опира и в темата за защита на неанонимните. Как технологично ще подадем сигнал? Ако технологията на подаване на такъв сигнал позволява да се използват чужди лични данни, тогава какво правим?! Тогава, ако вземем личната карта на някого, или имаме достъп до данните на някого и подадем от негово име злонамерен сигнал, обратните реакции след това?! Просто този законопроект, Вие, привърженици на разширяването му на действие, довежда до такива неразбории, че той ще бъде огромен проблем и в съдебната власт, защото ще има и дела, които ще се връщат срещу лица, подали сигнали злонамерено или недоказани и така нататък, и ще има там реакция. Ще има реакции при затрупването. Ако някой желае злонамерено да блокира работата на КПКОНПИ, ще събере 2000 сигнала и ще ги прати за три дни, с чужди данни. И точно в това са моите притеснения, които изказвам пред Вас, и в Комисията, и днес, и пред колегите. Нямаме ли технология? Защото по този законопроект няма кой да изготви нито наредба, нито правилник за прилагане – няма кой да го направи това.
#252 · speech
Как няма?
#253 · speech
Ами защото, кой? Вие, Министерството ще го направи?! Ама не сме Ви го възложили в Закона, то това е проблемът. Това е проблемът, че нито един от законопроектите не предвижда да се изготвят такива, които да създадат структурата, да създадат начина този закон да стане работещ. И това не се отнася само до анонимните, до защитата на лицата, това се отнася до технологията на подаване на сигналите – ще има ли възможност по електронен път само да се подават, как ще уточняваме тогава личността, която ги е подала, и така нататък? Благодаря Ви.
#254 · speech
Благодаря, господин Манев. Заповядайте, господин Златанов, за втората реплика.
#255 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Другарко Йорданова, лапсус, госпожо Йорданова, моля Ви се пояснете кой е авторът на Законопроекта, който сте внесли Вие, който е идентичен със Законопроекта на Министерския съвет. Ние искаме да знаем кой е физическият автор, кой го е написал, ред по ред. Това нещо не стана ясно в залата.
#256 · speech
ГЕРБ-СДС, от място
Не е.
#257 · speech
После, Вие давате някакъв пример от Русе с някакви граждани, които се жалвали. Аз ще Ви дам пример с граждани, срещу които има жалби – аз съм адвокат по професия – типичен пример с човек, представител на средния бизнес, който създава продукт, който произвежда. Той е обект на жалби от конкуренция от страна на негов конкурент, който плаща на група бивши затворници, лица, които са декласирани, нонстоп да пускат жалби в Инспекцията по труда и в Данъчното примерно срещу него. Вие разбирате ли, че с този законопроект, ако той стане действителност, се отваря врата за кверулантност. Това нещо ще затормози цялата държавна администрация с някакви безумни преписки, ще се даде възможност за всякаква спекулация. По какъв начин ние защитаваме евентуалните жертви на сигнали, каквито жертви ще бъдат хора, които са реално носителите на целия прогрес в нашето общество, хората, които са средната класа? Ние по този начин нанасяме удар върху гръбнака на средната класа. И моля Ви се, спрете да ни плашите с някакви наказателни процедури от Европейския съюз, който, първо, нито е европейски, нито е съюз, а е една отмираща структура. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#258 · speech
Заповядайте, господин Иванов.
#259 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър! Уважаема госпожо Йорданова, без да влизам в дебат за авторството на двата законопроекта, ще вляза малко в детайл. Първо, ще отчета това, че Вие благодарихте на министрите на ГЕРБ, които също са дали своя дан по отношение на европейското законодателство, регламентиращо тази сложна материя. Но ще кажа друго по отношение на двата законопроекта, включително и на Вашия. Може би съм, без да се изтъквам, един от малкото народни представители, които са боравили с тази материя в частния сектор. В частния сектор – както винаги, решил и изпреварил дали държавата, дали администрацията в такъв вид взаимоотношения, с прилагането на едни вътрешни правила за подаване на сигнали. Коментирахме го с Вас и на Комисията по икономическите политики, когато представяхте Вашия законопроект. Единственото притеснение, което имат и колегите, и голямата част от залата, и това, което и колегата Манев засегна в неговото изказване, е прекомерното, така да се каже, налагане на административна тежест особено в частния бизнес. Защото, пак да подчертая, че идвайки от частния бизнес, по един или друг начин е решено как да се подават сигнали, как да бъдат защитени сигналоподателите спрямо последващо преследване, ако е бил основателен сигналът спрямо измама или спрямо закононарушения. Трябва обаче да направим ясно отчетливо разграничение между това да не създадем професия „доносник“. Казвам го с абсолютно добронамерен тон и към двата законопроекта, такъв е упрекът. Прекомерната защита на едната или на другата страна не е в интерес на подобряване на процеса за контрол. Ще го кажа, получавайки такива сигнали, големи международни компании създават вътрешна структура, вътрешен одит, в които има така наречените начини на подаване на сигнали, най-често срещу корупция или срещу злоупотреби със средства на компаниите. И там е много добре регламентирано кой може да борави с тези сигнали и по какъв начин да бъде защитен и сигналоподателят. Но влизайки в детайла, защото дяволът е в детайлите, както казаха и колеги от моята парламентарна група, трябва да се стремим да не създаваме прекомерна регулация и да не натоварваме, включително и частния бизнес, със средства, с бумащина, ако искате, и със задълбочаване на проблема, ако някой евентуално е заплашен от освобождаване от работа да бъде защитен прекомерно, само подавайки един сигнал. Благодаря Ви.
#260 · speech
Благодаря, господин Иванов. Заповядайте, госпожо Йорданова за дуплика.
#261 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз мога да обобщя направените възражения в трите реплики с три основни проблема. Първо, какви са гаранциите за това да не се злоупотребява с правото за подаване на сигнал. Второ, как да не се създаде прекалено голяма тежест спрямо бизнеса и съответно за авторството на Законопроекта. Относно това опасенията за създаване на условия за злоупотреба с правото на сигнал. И в двата законопроекта, позволете да обърна внимание, че има много, поредица от такива, как да кажа, гаранции, защити, за да не се злоупотребява с правото на сигнал, ограничения във времето кога може да се подава, това, че сигналоподателят не подлежи на защита тогава, когато има основание, е съществено сериозно основание да счита, че информацията, която подава, е вярна, и поредица от други такива гаранции. Простете, но за това дали определени сигнали могат да се използват като бухалка срещу бизнеса, не зависи от сигналоподателя, колеги. Зависи от съответните контролни органи и от произвола на администрацията, която евентуално го прилага спрямо определени субекти. Това е въпрос, който ние трябва да решим. И да, съгласна съм, че трябва да сме много внимателни за задълженията спрямо бизнеса, които възлагаме, защото коментирахме, че действително мултинационалните, големите компании са по-пригодни, по-готови да прилагат тези правила. Но не означава, че ние трябва да се отказваме и да настояваме, разбира се, в разумни граници, бизнесът да го прилага. Що се отнася до авторството. Колеги, в Конституцията и в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание има понятието „вносител на законопроект“. Защо се използва това понятие? Защото вносителят на Законопроекта показва политическата воля, желанието да се уредят определени обществени отношения по определен начин. Авторство. Законът за авторските и сродните му права не се прилага за проектите на нормативни актове. Това е ясна постановка. Да, част от разпоредбите са разработвани от широк кръг експерти не само на Министерството на правосъдието, но на неправителствения сектор и различни заинтересовани страни. Да, аз го внасям, защото по време на предизборната кампания аз съм поела предизборно обещание спрямо хората, които представлявам, че такава антикорупционна мярка, такъв законопроект ще бъде внесен и затова „Демократична България“ го направи в първия работен ден. Така че нека да не изместване въпроса там, където не му е мястото. Благодаря.
#262 · speech
Благодаря Ви, госпожо Йорданова. Вие, господин Златанов? Вие направихте изказване, не може вече второ. (Шум и реплики.) Не Ви чух? (Шум и реплики.) А, не каза кой е авторът. Уви! Друго изказване? Господин Чолаков. И госпожа Александрова също вдига ръка за изказване. Заповядайте, господин Чолаков.
#263 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! Господин Председател, ще започна малко по-отдалече изказването си. Ще Ви моля да не се стряскате.
#264 · speech
Добре.
#265 · speech
Не знам защо тук стана дума, че неомарксизмът е лошо нещо?! Неомарксизмът е метод на отразяване на реалността и съответно метод на политическо поведение, който е легитимен и ние виждаме как действа. Това, че го анализираме и го обсъждаме, означава просто, че обсъждаме методологията, по която се случват някои неща в нашата съвременност и се опитваме да ги съподчиним към явления от историята, които познаваме от учебниците. Напоследък чета, да Ви кажа, една книга на Льобон –„Психология на революцията“. Оказа се, че е издадена и препоръчвам Ви да я вземете да я погледнете. Много интересни моменти, в които по време на Френската революция в Конвента, а и в Учредителното събрание са нахлували въоръжени групи граждани от Якобинските клубове и са принуждавали под дулата народните представители да приемат закони, които те са се срамували, че са ги приемали, след което, след като групата си заминела, те вечерта ги отменяли, защото ги е било срам от това, което са правили. Имам някакво чувство, че тук, в няколко поредни народни събрания, сме изложени по друг начин, разбира се, и с други способи де, но да приемем революционно законодателство, което после ще се чудим как да оправяме, но вероятно тези, които дойдат в следващите народни събрания, ще имат и тази задача. Искам да кажа, колеги, че като член на Правната комисия, подчертавам, като член на Правната комисия, а не като председател, защото това няма никакво значение, се натъквам на един проблем, който го споделяме вече почти на всяко заседание и той е проблем със законодателната техника и законодателството изобщо, което приемаме. От предприсъединителния период на България към Европейския съюз започна едно стихийно транспониране на хиляди директиви, хиляди нормативни актове на Европейския съюз трябваше да бъдат транспонирани във вътрешното законодателство. И според мен още в този период, тоест преди ГЕРБ, обръщам внимание, че преди ГЕРБ е започнал този процес, започва едно разклащане на законодателната рамка на Република България, при което това трескаво превеждане и приемане във вътрешното законодателство на нормативни актове на Европейския съюз започва да влиза в конфликт със – оставете традиционните правни институти, но то започва, пак да кажа, да разклаща цялата правна система на България. И този проблем рано или късно трябва да, как се казва – to faсe it, да го съзрем, да се изправим срещу него. (Шум, реплики, оживление.) На езика, на който младите говорят, господин Костадинов, за да ме разберат, и да започнем да го решаваме с общи усилия. Казахме няколко пъти, че искаме в законодателството, което сега приемаме, да можем да чуваме широк кръг мнения, включително и на научната общност. В Доклада Ви прочетох, че в Правната комисия имаше представител на научната общност – професор по административно право, който любезно обърна внимание, че има глава VIII в Административнопроцесуалния кодекс, която урежда сигналите, и всъщност това, което се прави с тези два законопроекта, а той е един законопроект, е могло спокойно да бъде направено с няколко алинеи в АПК, във въпросния раздел. Това, едно. Второ, всички Вие знаете, че ние непрекъснато трупаме контролен орган върху контролен орган. Заради затруднения в изпълнителната власт може би законодателната е призовавана непрекъснато да създава нови контролни структури и знаете много добре, че колкото повече контролни структури създаваме, пò не се решават въпросите, ако щете, заради поговорката: „Девет баби, хилаво дете!“ Първо, този закон или, да кажем, разумът на тези два законопроекта е могъл да бъде вложен в съществуващото законодателство, да го подобри, да го развие и да не се налага да се приемат нови нормативни актове. Можело е да се види как да се подобри работата на съществуващите контролни органи, а не сега да се въвежда КПКОНПИ като още един контролен орган. Тук опираме до следващия проблем. Не знам кой е централният юридически мозък на държавата, винаги съм си мислел, че това трябва да е Министерството на правосъдието, централният мозък, който да сканира цялото законодателство и да синхронизира работата върху всички законопроекти в даден момент на всички министерства. Очевидно това в момента не се случва. Защото нямаше да сме изправени в ситуация, в която ние вече сме приели на първо четене два законопроекта за КПКОНПИ, то е нова КПКОНПИ, в които, ако правилно разбирам, не са предвидени тези правомощия, които сега ще приемем със Закона за защита на свидетелите срещу сигнали. След това ще отваряме пак Закона за КПКОНПИ ли, какво ще правим?! Моята логика, пак казвам, като член на Правната комисия, в момента вносителите на антикорупционните два закона и на сигналите – два закона, да ги изтеглят, да ги синхронизират, да ги синхронизират с другото законодателство и тогава да ги внесат като един съвършен професионален законодателен продукт. Иначе това трябва да го прави в момента Правната комисия, не че тя няма да го направи, ние ще го направим с удоволствие, струва ми се. Но къде е тогава централният юридически мозък на държавата? Така че това са проблемите, които аз виждам, те са проблеми на законодателния процес и на законодателната техника. Не искам да влизам сега изобщо по същество. Моите колеги отбелязаха някои свои притеснения и притеснения на обществото по същността на законопроектите. Искам само да кажа, че тази революционна трескавост и тази революционна прибързаност, за трети път го казвам, колеги, разклаща правната рамка и на мен това не ми харесва. Ние сме държава, трябва да се държим като държава, държавата презентира себе си в законодателството си и в законодателната си техника. И Ви моля да имаме предвид това така и в следващата ни работа. Благодаря Ви.
#266 · speech
Благодаря Ви, господин Чолаков. Заповядайте, господин Петров, за реплика.
#267 · speech
Петър Петров
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чолаков, с едно нещо не мога да се съглася във Вашето изказване и то е, че единственият проблем, с който сме се сблъскали в Правната комисия, е прекалено бързото транспониране на европейски директиви. (Шум и реплики.) И аз само като член на Правната комисия се изказвам. Аз се сблъсквам с още един проблем касателно законодателната техника, уважаеми господин Чолаков, и той е, че има едно поне десетина закона, които разгледахме в Правната комисия, са внесени както от Министерския съвет, така и от Надежда Йорданова и група народни представители. Лично моето подозрение е, че законопроектите, които са внесени от Надежда Йорданова и група народни представители, може би по-рано са били изготвени в Министерския съвет. Ще се опитам да цитирам, господин Чолаков, едно Ваше изказване от едно от последните заседания на Правната комисия. Мисля, че дословно ще успея да Ви цитирам, Вие казахте: „Аз, ако бях министър, нямаше да си тръгна от Министерството направо с папките“ или нещо от сорта, но, уважаеми господин Чолаков, казвам го и пред служебния министър на правосъдието, съм подготвил един въпрос до него, който ще внеса и ще го попитам дали са разходвани държавни средства, кадрови ресурси и заплащане на външни консултанти за изготвяне на конкретните 10 законопроекта, по които аз забелязвам почти идентично съвпадение в текста между законопроекти, внесени от Надежда Йорданова и група народни представители, от една страна, и от Министерския съвет, от друга. Разбира се, ако тези законопроекти, които са внесени от Надежда Йорданова и група народни представители, са били предходно изнесени на сайта на Министерството на правосъдието за публично осъждане, съвсем нормално е някой да използва текста оттам. Но лично мен ме вълнува дали е разходван държавен ресурс за изготвянето на тези законопроекти, не за друго, а просто за да ми отговори министърът на правосъдието, ако има някаква възможност, да се ползваме и ние като народни представители от такава безплатна база в Министерството на правосъдието, да подадем и ние искане от ВЪЗРАЖДАНЕ, докато го има този парламент, да можем и ние да внесем и да бъдат изготвени с този кадрови и финансов ресурс някои законопроекти, които и ние да внесем. Надявам се, че разбрахте иронията ми. Благодаря Ви.
#268 · speech
Благодаря Ви, господин Петров. Заповядайте, господин Ганев за втора реплика.
#269 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Чолаков, от целия дебат, който върви в момента, става ясно, че както всички други, почти всички други, нека да сме точни, не са всички, но почти всички други законопроекти, внесени от групата на „Демократична България“, свързани с правна тематика, са, щях да кажа откраднати, но нека да са копирани с това, каквото е било подготвено в Министерството на правосъдието само преди няколко месеца. В тази връзка, господин Чолаков, освен това плагиатство, което имаме и към днешна дата, и това, което дебатираме, бих искал да отбележа и друго, което Вие не споменахте, но стана факт, че Законът за КПКОНПИ беше по същия начин плагиатстван и откраднат, само че от групата на ГЕРБ, и беше внесен Вашият законопроект, 78% доказано копиран от групата на „Продължаваме Промяната“. Много е странно, когато някой идва със заявка за нов морал в политиката, как ще промени абсолютно всичко, а в същото време е един плагиат – било то в законодателството по отношение на КПКОНПИ и крадеш интелектуален труд, внесен, доказан, на една политическа партия, или правиш същото, но от административния капацитет на едно министерство, което си ръководил, тръгвайки си оттам, си взимаш една флашка с едни законопроекти и в следващия момент, за да докажеш колко си велик законодател най-вече пред собствените си избиратели, защото никой друг няма как да се върже на това нещо, внасяш поредица от законопроекти, които са 99% същите, които вкарва в момента Министерството на правосъдието. Така че е изключително грозна тенденция. Надявам се да свърши, с този парламент да си отиде и това плагиатство от страна предимно на „Демократична България“, но и от „Продължаваме Промяната“ за КПКОНПИ.
#270 · speech
Благодаря Ви, господин Ганев. Господин Златанов – за трета реплика, по философията на Законопроекта.
#271 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Председател, народни представители! Ще доразвия мисълта на господин Чолаков, който каза, че ние сме държава и трябва да се държим като държава, и изказването на уважаемия колега Петър Петров, който засегна темата за финансиране на труда във връзка със законопроектите, като ще допълня, че в смисъла, който е заложен в Конституцията по отношение на законодателна инициатива, която имат народните представители и Министерският съвет, забелязваме едно тревожно явление на законодателна инициатива на частни НПО-та, на грантови организации, които я реализират чрез някои народни представители – нещо, върху което тепърва ще се работи много задълбочено, особено от нас, от ВЪЗРАЖДАНЕ, когато вземем властта, тъй като цялата порочна действителност в България в момента е продукт на външни НПО-та, на издръжка на чужди разузнавателни структури, които прокарват лобистки законопроекти, които трябва да разглеждаме тук,...
#272 · speech
По Законопроекта!
#273 · speech
...в тази зала, в която се е ковала историята на нашата държава.
#274 · speech
Благодаря Ви. Господин Чолаков – за дуплика.
#275 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря Ви, господин Златанов, господин Петров, господин Ганев, за репликите, които ми дават възможност да развия още няколко мисли. Вижте, колеги, пак в предприсъединителния период в законодателната област като във всяка друга област беше ясно, че няма капацитет – администрацията няма капацитет, и започна аутсорсване на законодателната дейност, на подготовката на законите към външни структури, които трябваше да помагат на държавата, защото тя няма капацитет. Изобщо много обичам, когато се говори, че държавата няма капацитет за нещо, а държавата има капацитет за всичко всъщност или би трябвало да има. Това, че законите продължават май да се пишат по този начин, е инерцията от онова време. Добре е Министерството на правосъдието пак да кажат, да се погрижи за това държавата, ако все още има недостатъчен капацитет за писане на собствените си закони, да вземе много бързо да го изгради. Ще го изграждаме ние после, разбира се.
#276 · speech
Заедно с ВЪЗРАЖДАНЕ ли ще го изграждате? Те ли първи ще взимат властта, или Вие, защото и те се заканиха?
#277 · speech
Вие на какво основание в момента правите тази забележка? Вие на какво точно основание направихте тази забележка?
#278 · speech
На основание, че има Народно събрание в момента, което разглежда законопроектите. Вие какво точно ще правите, ще извадите резултатите ли?
#279 · speech
Вие политическо изказване ли правите в момента от мястото, което заемате, или случайно, временно?
#280 · speech
Слушаме по законопроектите.
#281 · speech
Един от проблемите, които тези законопроекти ще породят със сигурност, защото не са добре обмислени, колко бъдещи дела ще бъдат създавани, ако те бъдат приети. На мен ми се струва, че между първо и второ четене с вносителите много сериозно трябва да помислим по въпроса, ако те не бъдат приложени както трябва, дали няма да има последващи наказателни процедури срещу България за неправилно транспониране на Директивата и за неизпълнение на Директивата, откъдето пък да се генерират нови съдебни дела срещу България и евентуално нови наказателни процедури. Наистина ми се струва този въпрос много важен, който трябва да обсъждаме между първо и второ четене. Последното нещо върху, което искам да обърна внимание, пак в контекста на общата законодателна практика, какви обещания даваме на когото и да е за това какви законопроекти ще приемем и тук пак ролята на Министерството на правосъдието, според мен е ключова. Значи, когато държавата дава обещания, примерно в случая в Плана за възстановяване и устойчивост, че ще приемем еди-какви закони, Министерството на правосъдието е трябвало да каже, че евентуално транспонирането на дадени директиви би могло да бъде осъществено по еди-какъв си начин, съгласно българското законодателство, а не задължително да се приемат нови законодателни актове, които евентуално да бъдат възлагани навън, защото държавата няма капацитет, които после да генерират проблеми, с които ние да получаваме наказателни процедури и евентуално осъдителни решения в някои от европейските съдилища. Обръщам внимание просто.
#282 · speech
Благодаря, господин Чолаков. Госпожо Александрова, заповядайте. Други желаещи колеги за изказване има ли? Госпожа Димитрова. Заповядайте, госпожо Александрова.
#283 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря Ви уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Нашата парламентарна група в Комисията по правни въпроси подкрепи и двата законопроекта и гласува за тях. В същото време обаче имаме редица забележки по отношение на двата законопроекта. Няма да повтарям това, което казаха колегите и колегата Чолаков, който се изказа преди мен по отношение на систематичното място на Законопроекта в Административнопроцесуалния кодекс, но на първо място, считаме, че по отношение на двата законопроекта е избран грешен подход за въвеждане на Директивата в българското законодателство, а именно самата директива е относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушение на правото на Съюза. Това според мен е основополагащо и изключително важно. На следващо място, ще отразя, че по отношение на разпоредбите, които засягат сферата на дейност на работодателите от частния сектор, същите разпоредби би трябвало да намерят своето систематично място в Кодекса на труда, но личното ми мнение е, че дори и там нямат място по отношение на частния сектор. Не бихме могли, как да кажа, в такъв дълбок смисъл да влизаме толкова навътре в частния сектор, именно да го регламентираме в трудовото законодателство по този начин. Също така ние възразяваме и срещу понятията, които се въвеждат с тези законопроекти. Като законотворци смятам, че трябва да се придържаме към възприетите и утвърдени в българското законодателство понятия и да не създаваме противоречиви норми. Не сме съгласни и с използваната терминология в законопроектите, която е в разрез с разпоредбите на чл. 9, ал. 1 от Закона за нормативните актове, а именно разпоредбите на нормативните актове да се формулират на общоупотребимия българския език, както и да бъдат кратки, точни и ясни. Думата „като отмъщение“ смятам, че не следва да намира приложение в тези законопроекти. Последно, ще кажа, разглежданите законопроекти поставят и друга група въпроси, свързани с анонимните сигнали, защитата на администраторите на сигнали, както и защитата на засегнатото лице. На първо място, не е ясно какво се случва, когато бъде подаден сигнал от лице, което не е посочило трите си имена, адреса и телефона си. Ще се разглежда ли такъв сигнал, или ще бъде оставен без разглеждане? На следващо място, липсва яснота относно защитата на администратора на сигнали, когато той е в трудово правоотношение със задължено лице, което би могло да се окаже засегнато от дадения сигнал. Остава отворен и въпросът за злоупотребата с правата на сигнализиращото лице, когато то не изпълнява трудовите си задължения или ги изпълнява некачествено. По какъв начин може да се защити засегнатото лице, когато е в качеството на работодател? Колегите и от останалите парламентарни групи посочиха този проблем. Смятам, че е важно да обърнем внимание. И не на последно място, остава неясен начинът, по който на практика ще се преценява наличието на основателната причина, въз основа на която сигнализиращото лице е счело, че информацията за нарушението е била вярна към момента на подаването ѝ. Всичките тези въпроси, ако бъдат подкрепени законопроектите на първо четене, и в залата нашата парламентарна група си запазва правото да направи предложения за изменения между първо и второ четене. Благодаря Ви.
#284 · speech
Благодаря Ви, госпожо Александрова. Реплики към Анна Александрова има ли? Не виждам. Заповядайте, госпожо Димитрова.
#285 · speech
БСП за България
Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Ние от парламентарната група на „БСП за България“ като член на Правната комисия не подкрепихме в Комисията тези два законопроекта и заявяваме и че като парламентарна група на днешното пленарно заседание също няма да ги подкрепим. Считаме, че когато се предлагат законопроекти и впоследствие тези законопроекти станат закони, те трябва да бъдат работещи. Не бива на сляпо и набързо да приемаме Закон само защото страната ни е длъжна да транспонира Директива на Европейския парламент. Няколко думи искам да кажа по въпросите, с които не сме съгласни. В Законопроекта, който е предложен от Министерския съвет, в приложеното поле се включва и трудовото законодателство, както и законодателството, свързано с изпълнение на държавната служба. Именно в тези две направления смятаме, че абсолютно са неприложими тези два законопроекта. Особено в частния сектор, тъй като виждаме, че задължени субекти са работодатели в публичния, в частния сектор, също така работодатели в частния сектор с работещи 50 и повече работници. Освен това от законопроектите виждаме, че задължените лица са длъжни да създадат и нова администрация. Администрация, която е свързана с канала за вътрешно подаване на сигналите. Нека, колеги, да поразсъждаваме как този администратор, който трябва да приема сигналите и който съответно е подчинен на работодателя, ще продължи да изпълнява своята длъжност като такъв. Освен това, ако сигналът е подаден срещу работодателя, той е длъжен в тридневен срок да изпрати този сигнал до Комисията за противодействие на корупцията и дали това е работещо? Също така аргументите ни за неподкрепа на тези законопроекти са свързани и с начина на подаване на сигналите. Виждаме, че сигналите могат да бъдат както писмени сигнали, така и устни сигнали, така и по-електронна поща. Не е уточнено сигналите, които са подадени устно и по електронна поща, дали се разглеждат и как се разглеждат, тъй като е ясно, че при устно подаване на сигнали не е ясно кой всъщност е този, който подава сигнала. Освен това по отношение на защитата – на защитата, както и на лицата, срещу които е подаден сигнал, да, написани са няколко изречения или са отделени два параграфа относно тази защита, но всъщност сами си даваме сметка, че ако трябва лицето, срещу което е сигналът, да търси правата си по съдебен ред, колко време отнема това? Не на последно място, административнонаказателните разпоредби и административните наказания по отношение на лицата, които не изпълняват разпоредбите на тези два законопроекта. Колеги, ние от парламентарната група „БСП за България“ няма да подкрепим двата законопроекта с аргументите, които изложих. Ако тези законопроекти бъдат подкрепени на първо гласуване, ще изложим и още аргументи. Съответно ще направим и предложения между първо и второ гласуване. Благодаря Ви.
#286 · speech
Благодаря Ви, госпожо Димитрова. Реплики към Мая Димитрова има ли? Няма. За изказване – заповядайте, госпожо Кръстева.
#287 · speech
БСП за България
Уважаеми господин Председател, господин Министър и колеги! Моето изказване ще бъде в същия дух като изказването на госпожа Димитрова. Заявявам, че ние няма да подкрепим така представените законопроекти. Първо, те са почти идентични, припокриват се. Съгласна съм с голяма част от аргументите, които изложиха преждеговорившите колеги преди мен. Да, трябва да транспонираме европейското законодателство, но трябва да го правим така, че да бъде и в синхрон с нашето законодателство, и да решава проблемите, а не да създава нови проблеми. Много от предложените норми са именно в тази насока. Първо, прав сте, господин Манов, че – не го виждам, дали е в залата, тук не е ясен механизмът и начинът, по който тези законопроекти ще бъдат работещ закон. Второ, някои от правните норми, считам, че вместо да се борим с нарушения, вместо да се борим с корупцията, ще отворят пък вратите и на разчистване на лични сметки, а да не говорим това, че ще има и административна тежест. Изобщо как ще работи този закон например в частните фирми, с администратори и така нататък? Ще дам пример само с един според мен даже куриозен текст, когато сигналът се подава по телефон, как приемащият администратор на сигнала ще идентифицира лицето, което подава сигнала? Ами това отваря вратата на много злоупотреби. Има и други такива текстове, така че в този вид смятаме, че Законът, вместо да решава проблемите, би създал повече проблеми. Затова ние няма да подкрепим законопроектите в този вид. Само с едно изречение накрая. То и сега има възможност, както каза господин Чолаков, в други закони да се подават сигнали. Нужно е само да се допълнят някои от тези закони, за да може да стане работеща формулата.
#288 · speech
Благодаря Ви, госпожо Кръстева. Реплики към Смиляна Кръстева има ли? Не виждам. Други желаещи за изказване? Също не виждам. Господин Министър, заповядайте.
#289 · speech
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, позволете ми да Ви благодаря, че включихте тази точка в дневния ред на натоварената седмична програма. Ще се опитам да обясня защо тя е важна. Този дебат, макар че повечето изказвания да бяха критични, доказа все пак, че има нужда от някои уточнения по отношение на това не само какво е този закон и защо се прави, а и как се прави по принцип. Затова, ако позволите, накратко. Уважаеми дами и господа народни представители, не трябва да търсите конспирация нито в писането на Закона, нито в неговото внасяне. Този закон е работен, първо, като част от Директива и преговори по нея, после, като изготвяне на текстове в Министерството на правосъдието. Работели са го едни и същи хора – сменяли са се министрите. За първи път от много време може би даже има някаква последователност в политическата линия, която се води по отношение на този закон. И няма защо да се чудим „Демократична България“ откъде са го взели, тъй като процедурата за изготвяне на закони е публична и когато един проект се изготви, той се качва на публична страница – strategy.bg, обсъжда се. Този закон е минавал и предишният Министерски съвет, и там е публикуван. Някои от законите са внасяни в Народното събрание – можете да ги намерите в Деловодството. Така че това със съавторството и тези външни консултанти и кой го е писал, е материя, която можем да оставим настрани. По отношение на това какво се пише и как се пише и когато става дума от директива. Сега аз разбирам патриотичния прилив не само на колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, но и на господин Чолаков, които се борят с Европейския съюз и това как той ни налага някакви норми, забравяйки, че ние сме рецепирали с нашата Конституция, по нашата българска воля определени задължения и че ние участваме във всяка една стъпка, стига да сме добре организирани и да искаме, във всеки един нормативен акт. Така че този юрисдикционен патриотизъм е, меко казано, смешен, още повече, когато става дума за защита на българи, не на някой друг. Същия юрисдикционен патриотизъм забелязвам по отношение на Европейския съд за правата на човека, където се казва: видите ли този съди България. Ама този, който съди България, също е българин. Така че една идея може би трябва да намалим тези фрази и да минем по същество. А по същество се чуха важни неща, за които аз искам да кажа няколко думи. Да, има Директива и не става дума за трескавото ѝ бързо транспониране – тя е трябвало да бъде факт през 2019 г. Сега в момента сме в наказателна процедура с последствията, които знаете. Не е единствената, но се опитваме да ги решаваме, но не мисля, че това е най-важното, заради което трябва да се приеме Законът. Да, този закон е част от Плана за възстановяване и устойчивост, и то от онази част, която трябва да бъде факт до края на годината, за да получим втория транш. Факт! Този закон е част от тях. Заложили са го няколко правителства, за да бъде част от този план. И да, от него зависят много пари! Но не мисля, че и това е най-важната причина да бъде приет Законът. Всъщност в този план и прословутите десетина закона, за които говорим и са в компетентността на Министерството на правосъдието, има два, които се определят като антикорупционни. Единият е този за КПКОНПИ, за който вече говорихме, другият е този. И ако онзи за КПКОНПИ цели високите етажи на властта и корупцията там, то този цели повсеместната корупция – корупция в по-широк смисъл на думата, не само като подкуп, а и като нарушаване на правилата с цел изгода. Тук много хора споменаха с право, между другото, дебатът си заслужава да продължи по отношение на административната тежест, която се задава, на определени предприятия. Да, такава тежест се създава не само за българските предприятия, а за всички европейски такива, защото, както стана дума – това е хармонизирано законодателство. И тази тежест трябва да се съпостави с евентуалните ефекти на работа в правова среда. Колко губи едно предприятие, когато неговият конкурент не спазва правилата и никой не го сигнализира? Колко губи всеки един от нас, когато някой пробие с някаква корупционна практика и никой не го сигнализира? Колко?! И не трябва ли да видим дали тази административна тежест не съответства на тази цел и така да сложим везните?! Сега. Преди да вляза съвсем в детайли на Законопроекта, искам да кажа още две неща по отношение на това как е създаден той. Да, това е Законопроектът, създаден от предишния екип на Министерството на правосъдието, и върху който ние започнахме да работим. Това не е тайна! И, да, има известни разлики. Тези разлики са в резултат на непрекъснатата дискусия, която ние водим, включително с Европейската комисия, по двете линии, които споменах – едната е по линия на правилното транспониране на Директивата, другата е по линия за удовлетворяване на условията, които, пак повтарям, сами сме поставили за следващите етапи на Плана за възстановяване. Тази комуникация с Европейската комисия се извършва практически на ежедневна база и тя е нещо нормално, затова не трябва да има никакви кой знае какви притеснения за това. Сега. Вътре Закона, неговата философия е следната – създават се два вида канали за сигнализиране на нарушения. Два. Единият е вътрешен, тоест вътре в самата структура, другият е външен. По отношение на вътрешния вече се казаха немалко неща, но се учудвам, че има брожение срещу това трудовото законодателство да бъде там. Че то е най-трудно доказуемото и най-трудно сигнализираните нарушения са там поради простата причина, че работникът е в йерархична зависимост от своя работодател и затова се притеснява да сигнализира. И не виждам с какво това ще наруши или каква трагедия е това. Напротив, аз лично като министър държах защитата на работниците и на трудовите права да са залегнали в този закон. По отношение на КПКОНПИ. Този дебат е важен. Първо, синхронизирани са законите, които излизат от Министерството на правосъдието, уважаеми дами и господа. В КПКОНПИ закона, който сме внесли, който всъщност се казва Закон за противодействие на корупцията сред висшите длъжности лица, има раздел „Сигнали“. А в този закон се реферира на КПКОНПИ, в интерес на истината, действително КПКОНПИ се натоварва с нови задължения, но както си спомняте в концепцията на Министерството на правосъдието, то се разтоварва с други. Това обаче не значи, че този въпрос е предрешен и кой да е най-качественият административен орган, където да се събират всички сигнали на едно място и да бъдат преразпределени, или дали въобще трябва да има такъв, или външният канал да бъде директно насочен към компетентните институции, е съдържателен дебат, който според мен може да бъде воден между първо и второ четене. Защо не се прави, защо не го направите с няколко алинеи в АПК? Поради две причини. Първо, защото този закон дава защита на сигнализиращите лица – това му е смисълът, а пък в АПК такава няма и второ, защото засяга частни субекти и АПК не е приложим. Не знам как може да бъде по-ясно. И сега аз, разбира се, няма да влизам в спорове за политическата мисъл, което тук някои се упражняваха, но напомням, че в основата на марксизма и марксистката теория е борбата между класите. Тук такава няма, освен ако не намирате класов подход в това, че става дума за класа на нарушители и на класа, които искат да сигнализират и да предотвратят тези нарушения, и трябва да знаете на коя страна заставате. Винаги има риск от злоупотреба. Нито един закон, за съжаление, не може да бъде спасен от тези, които го изпълняват, ако те са недобросъвестни. Но това е взето предвид, има определени гаранции, които, разбира се, заедно можем да усилим, ако намираме това за необходимо, включително чл. 39, който урежда вреди, когато те са нанесени от този, който подава сигнал. Законът е много сложен. Този дебат не се води само в България. Правилно беше подчертано, че той се води във всички страни – членки на Европейския съюз. В повечето от тях такова законодателство вече, между другото, е въведено. По отношение на опорната точка, че това, видите ли, узаконява доносничеството. Доносничеството, уважаеми дами и господа, няма нужда от закон. То винаги се развива извън закона. То винаги се развива по други правила. То винаги е злоупотреба. Напротив, начина, когато вкараме тези неща в рамка, то тогава ще може да се отличава по-лесно доносникът от добросъвестния сигналоподател. Затова, пак Ви казвам, не само заради Директивата, макар че е важно, не само заради Плана, макар че е приоритетно, но и заради необходимостта Ви моля да подкрепите този закон.
#290 · speech
Благодаря Ви, господин Министър. Господин Чолаков, заповядайте за процедура.
#291 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря Ви, господин Председател. Лично обяснение.
#292 · speech
Добре, лично обяснение.
#293 · speech
Понеже бях споменат от господин Министъра в контекста на антиевропейско говорене ли казахте, господин Зарков, сега искам да Ви кажа нещо, което не съм искал да го казвам никога, но ще го кажа от тази трибуна, защото ме провокирате. Аз имам специализации от Хамбург, Лайпциг и Виена във време, в което Вие още сте ходили на училище. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Аз съм запознат с европейското право и европейското законодателство още преди Вие да знаете, че има тази дума. В Хамбург научен ръководител на моята работа беше професор, който после стана председател на Германския конституционен съд. Не знам дали разбирате какво означава това. (Реплики: „Стига се хвали.“) Не съм искал, не съм искал. На Правна комисия дадох един пример, Вие, за съжаление, не бяхте тогава, когато при транспониране на една директива ние приехме цял закон и германските ми колеги тогава ми обърнаха внимание и попитаха: „Ама какво правите Вие? Тази директива се транспонира с две алинеи в един съвсем друг закон.“ Така че недейте, за да не започваме да вадим примери. Европейското законодателство го защитават хора и целите, ценностите на Европейския съюз ги защитават хора, които разбират какви са тези ценности и знаят как да ги преведат на езика на законодателството, което Вие очевидно не знаете. Така че, господин Зарков, нека да не се подценяваме! Това ми е молбата. Не ни подценявайте. Ние не Ви подценяваме. Всички мислим в една и съща посока. Искаме да сме достойни хора, искаме държавата ни да изглежда достойно, включително и нашето законодателство да бъде синхронизирано с европейското както трябва. Това ще стане в диалог и във взаимно уважение, и като, пак казвам, не се подценяваме, защото, ако ни подценявате, винаги ще грешите. Благодаря Ви.
#294 · speech
Благодаря, господин Чолаков. Прекратявам дискусията. Преминаваме към гласуване. Уважаеми колеги, поставям двата Законопроекта на гласуване по реда на тяхното внасяне. На първо място поставям на гласуване Законопроект за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация на нарушения, внесен от Надежда Йорданова и група народни представители на 19 октомври 2022 г. – първо гласуване на Законопроекта. Гласували 197 народни представители: за 65, против 120, въздържали се 12. Предложението не е прието. Заповядайте, госпожо Йорданова. Процедура за прегласуване ли? (Уточнения извън микрофоните.) Няма искане за прегласуване, колеги. Няма и искания за вот, различен от мнозинството. Поставям на гласуване Законопроект за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2022 г. – първо гласуване на Законопроекта. Гласували 189 народни представители: за 74, против 89, въздържали се 26. Предложението не е прието.
#295 · speech
ГЕРБ-СДС, от място
Прегласуване.
#296 · speech
Прегласуване. Гласували 175 народни представители: за 72, против 71, въздържали се 32. Предложението не е прието. Заповядайте за обяснение на вот, господин Славов. Също и господин Ананиев.
#297 · speech
ДБ
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Какво се оказа, уважаеми колеги? Всички сме за борба с корупцията, всички искаме България да е правова държава, европейска, модерна и демократична. Когато обаче ни се представи конкретно предложение – предложение, което е за транспониране на директива, предложение, което е работено, забележете, от три различни екипа – може би повече дори, от Министерството на правосъдието, един от редките примери за приемственост между администрациите, мнозинството е против. Мнозинството е против, защо? Защото има лично отношение към господин Зарков и госпожа Йорданова – господин Зарков е министър, а госпожа Йорданова е бивш министър на правосъдието, или защото по същество не приема тази уредба? Очевидно, и аз вярвам, за съжаление, че е второто. Защо мнозинството не приема тази уредба? Може би защото мисли през призмата на лице, срещу което ще се подават сигнали. Това е единственото обяснение! Ако мислим през призмата на нарушителя – да, вероятно няма да искаме ефективни средства за борба с корупцията, за злоупотребата с власт, но дотам ли се докарахме, колеги, да правим законодателство през призмата и през престъпния ум на нарушителите. Жалко за този парламент!
#298 · speech
Благодаря Ви, господин Славов. Настимир Ананиев – за второ обяснение на вот.
#299 · speech
Продължаваме Промяната
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! От „Продължаваме Промяната“ гласувахме за и двата законопроекта. Все се надявах, че може би има лично отношение към госпожа Йорданова и затова не беше подкрепен първият законопроект, но вторият, който идва от Министерския съвет, че ще бъде подкрепен. Всъщност това законодателство е много важно, защото то е свързано с начина, по който се борим със страха, който го има навсякъде в България – има го и в столицата, има го и в областните градове, има го и в малките градове, има го и в селата. Всъщност, когато защитим хората, които подават сигнали, независимо за какъв вид злоупотреба става въпрос – дали е корупцията, дали е злоупотреба с влияние, с положение или каквото и да е, много е важно всъщност да има такова законодателство. Например във Великобритания има много добре работещо такова законодателство, но нас ни е страх, и по-точно не нас, а ги е страх тези хора, които не го подкрепиха, защото най-вероятно си представиха, че много сигнали ще бъдат подадени за тях или може би не за тях, но за техни приятели, които са кметове, които са общински съветници, които са хора, които могат да боравят с публичен ресурс, да злоупотребяват с него и всъщност много ясна заявка дадохме, че всичките критики, които идват и от Холандия, и от Австрия към нас, че няма желание за борба с корупцията, няма желание за ясни правни механизми, които да защитават и правата на хората и да дават възможност всъщност да се подават сигнали, без след това да се страхуваш, че някой ще заплаши теб, семейството ти, близките ти, работата ти, бизнеса ти и така нататък. Може да се случи. Да, може би съм се надявал да мине вторият законопроект, но като се замислим всъщност каква коалиция имаме в момента, не съм изненадан от изхода и се надявам партиите, които критикуваха самия законопроект, да внесат тяхна версия на такъв закон и да кажат: „Ето, ние виждаме по този начин решаването на този проблем“, защото е много лесно да гласуваш против. Дайте решение, ако не харесвате това, което беше предложено от госпожа Йорданова и група народни представители и Крум Зарков в лицето на Министерския съвет. Благодаря.
#300 · speech
Благодаря, господин Ананиев. И третото обяснение е от госпожа Атанасова. Процедура има от господин Чолаков и от господин Манев. Заповядайте.
#301 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, аз подкрепих този закон въпреки всички аргументи, които чухме в пленарната зала. Подкрепих и предходния с вносител Надежда Йорданова. Защо обаче тези законопроекти не получиха подкрепа в пленарната зала? Ако неподкрепата е твърде ясно очертана, то вероятно е поради две причини. Първата причина е, че пленарната зала няма доверие на госпожа Надежда Йорданова – вносител на Законопроекта. Чуха се много аргументи защо. Вторият закон обаче не получи подкрепа според мен поради една-единствена причина: „неясна политическа физиономия“, цитирам, и „липса на някой, който да носи отговорност за това“, пак цитирам. Аз го подкрепих, защото сме абсолютно сигурни, че петното, дамгата, която България носи, е просто политическа заигравка за това, че тя е корумпирана и именно заради това не е допусната в Шенген и все още се бави влизането и в еврозоната. Не съм съгласна това петно да стои върху България, но наш основен приоритет, на всички, трябва да е да покажем готовност с качествено законодателство. Не някой да отнесе интелектуален труд на цяло едно министерство и да го представи като свой, за да получи одобрението в пленарна зала или отнякъде другаде; не някой, който в качеството си на служебен министър, без да носи ясна политическа отговорност, да предлага законопроект, чиято съдба не се знае как ще продължи. Ако бяха приети и подкрепени и двата законопроекта, нямаше да се знае дали изобщо ще бъдат гласувани на второ четене в пленарната зала, защото преди часове Вие, колеги, не дадохте достатъчно време на Четиридесет и осмото Народно събрание. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#302 · speech
Благодаря, госпожо Атанасова. Господин Манев и господин Чолаков – подредбата оставям на Вас. Заповядайте, господин Манев.
#303 · speech
ГЕРБ-СДС
По начина на водене, господин Председател – изцяло към Вас. Моля Ви, ограничавайте опитите да вменяват вина на всеки един депутат в това Народно събрание, че е гласувал против един лош закон – лошо написан, лошо направен, лошо представен и без идея как ще се прилага. Вината – Вас Ви е страх, която направи колегата преди госпожа Атанасова и предният колега, няма вина, няма страх, колеги! Защото с този законопроект всеки един от Вас и всеки гражданин на България може да стане обект на такова нещо, така както е написан законът. А това стана само заради едно нещо – прекалената амбициозност на министъра и прекалената амбициозност на един депутат…
#304 · speech
Благодаря Ви, господин Манев.
#305 · speech
…които разшириха Закона, извадиха го извън Директивата. Това е цялата работа!
#306 · speech
Благодаря Ви, господин Манев. Господин Чолаков, заповядайте.
#307 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, аз също гласувах впрочем за, но това няма никакво значение в случая, защото процедурата ми е друга. Съгласно чл. 21, ал. 1 на Правилника, чета: „Постоянните комисии могат да образуват от своя състав работни групи.“ То не е казано, че само по приети закони могат да се създават работни групи, а всякакви работни групи. Така че на следващото заседание на Правната комисия аз ще помоля колегите да създадем работна група с включване на професори по административно и наказателно право, които да разработят нов законопроект на базата на отхвърления току-що на Министерския съвет и да докажат, че Правната комисия може да го направи по-добре, отколкото Министерството на правосъдието.
#308 · speech
Благодаря Ви, господин Чолаков. Господин Митев, Вие? По начина на водене? Заповядайте, господин Митев.
#309 · speech
Продължаваме Промяната
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Председател, процедурата ми е по начина на водене към Вас. Ще Ви помоля да обърнем внимание на залата, че в момента, неприемайки един закон за борба с корупцията, по Плана за възстановяване и устойчивост лишаваме България от парите за целия План за възстановяване и устойчивост. (Реплики от ГЕРБ-СДС.) Така че да обърнете внимание на господин Чолаков – както успяхте Изборния кодекс да го прекарате за две седмици, дано и този закон да може да бъде редактиран по Ваш вкус, така че все пак да стане част от Програмата на Народното събрание.
#310 · speech
Благодаря, господин Митев. С това мисля, че приключихме тази точка от Програмата за работата на Народното събрание и преминаваме към следващата точка и аз отстъпвам мястото на господин Желязков.
#311 · speech
Преминаваме към следващата точка: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ – продължение. На минало пленарно заседание чухме докладите, както и презентацията от страна на вносителите. Затова откривам разискванията по законопроектите. Господин Монев, ще изчакате с изказването, защото от страна на вносителите искат да оповестят мотивите.
#312 · speech
БСП за България
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Законопроектът се отнася до учебниците и учебните комплекти в училищното образование, в частност тяхното обезпечаване и ползване от учениците от VIII до XII клас. Предлагаме безплатното ползване на учебници и учебни комплекти да е принцип за всички етапи на училищното образование и да обхване всички ученици от I до XII клас включително. Фактът, че цените на учебниците затрудняват и са в тежест за голямата част от българските семейства, е неоспорим. Неговото игнориране през годините доведе единствено до последователни констатации, че все повече и повече български семейства не могат да осигурят учебниците на своите деца. Осигуряването на безплатни учебници и за учениците от VIII до XII клас е задължителната подкрепа, която държавата следва да осигури на българските семейства, особено в контекста на кризисните икономически условия през последните години. То е и един от начините за засилване на обхвата на децата и учениците и преодоляване на отпадането им от училищното образование. В крайна сметка това е действие в посока подобряване на качеството на образованието, от което обществото ни има такава нужда. Благодаря.
#313 · speech
Благодаря Ви. За изказване – заповядайте.
#314 · speech
Български възход
Благодаря Ви, господин Председател. От парламентарната група на „Български възход“ ще подкрепим и двата законопроекта. Поздравяваме колегите за желанието за безплатни учебници. Както на Комисия, така и в залата искам да кажа, че между първо и второ четене ще настояваме да бъдат включени и електронните учебници. Благодаря Ви.
#315 · speech
Благодаря Ви. Реплика има ли? Не виждам. Други изказвания? Заповядайте, академик Денков.
#316 · speech
Продължаваме Промяната
Благодаря, господин Председател. Тъй като времето напредна, ще бъда съвсем кратък. От името на нашата парламентарна група заявявам, че ще подкрепим и двата законопроекта. Те са полезни. По единия от тях – първия, свързан с безплатните учебници, сме работили заедно с колегите от БСП, а другият решава проблеми, които са натрупани през годините, така че има подкрепа от нашата парламентарна група. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
#317 · speech
Благодаря Ви. Не мисля, че би трябвало да има реплики по това заявление. Госпожо Налбант, заповядайте.
#318 · speech
ДПС
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Парламентарната група „Движение за права и свободи“ също подкрепя предложението, внесено от госпожа Корнелия Нинова и група народни представители. Искам още веднъж тук да подчертая, че основната причина за това учебниците и учебните помагала за всички класове да бъдат безплатни, не е само социална. Тя е по-скоро образователна, защото има ученици, да, които поради недостиг на средства в семейството, не могат да си закупуват учебници, но има и такива, които разчитат на електронни варианти, на интернет, на едно по-безотговорно отношение към учебния процес. Контактът с книгата, с учебника винаги възпитава и винаги образова по-добре. Между първо и второ четене по този внесен законопроект смятаме да внесем някои текстове, които да прецизират предложението най-вече по отношение на сроковете, защото по изчисления, направени от вносителите, сумата, която ще бъде необходима, е някъде около 80 млн. лв. В сегашния бюджет, който е с една дванадесета през януари, февруари до приемането на нов бюджет, такива средства не са предвидени. Може би това трябва да се уточни в текста откога да влезе в сила по отношение на осигуряването на средствата. И другата причина за това да уточним сроковете е, че не всички учебници могат да бъдат подготвени по едно и също време. Ако ние ще подготвяме учебници за професионална подготовка, те изискват малко повече време и може би в тази посока трябва да регламентираме някакви срокове за въвеждане. Колкото до втория Законопроект, внесен от господин Христо Симеонов и група народни представители, там има три предложения. Ще започна отзад напред. За стратегиите, които господин Симеонов предлага да бъдат публикувани на интернет страниците на общинската администрация и на областната администрация, мисля, че тези текстове са излишни, защото в Закона за достъп до обществена информация точно тези текстове съществуват. Другото им предложение относно валидирането. Да, това е една много добра европейска образователна практика и аз много се радвам, че и в България все повече получава признание. Напълно подкрепяме текстовете, свързани с валидирането на знания и на компетентности, но дотолкова, доколкото става въпрос до получаването на диплома за завършена степен на образование. Има и няколко текста, свързани с правомощия на педагогическите съвети. Там мисля, че тези текстове малко излишно ще натоварят Закона, защото по същество тези текстове ги има и в самия закон. Между първо и второ четене, както казах, ще направим нашите предложения и по принцип на първо гласуване подкрепяме. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
#319 · speech
Благодаря Ви. Реплики има ли? Не виждам. За изказване – заповядайте.
#320 · speech
ДБ
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! По отношение на двата законопроекта ние от „Демократична България“ ще ги подкрепим. Първо, по отношение на Законопроекта на Корнелия Нинова и група народни представители ще подкрепим мярката за безплатни учебници с уговорката, че това не е път към налагането на един учебник. И тъй като винаги госпожа Нинова в своите изказвания го слага като комплект мерки, просто искаме да подчертаем, че това не е път към това и че в края на краищата безплатните учебници са само една от многото мерки, които трябва да приемем, за да може да имаме равен достъп до образование. Имаме много социални мерки, които трябва да предприемем, както свързани с чисто физическия достъп на децата, работа с родители, но да, безплатните учебници са една от тях. По другия Законопроект също подкрепяме колегите, особено в частта по валидирането, и вероятно ще имаме предложения между двете четения. Благодаря Ви.
#321 · speech
Благодаря. Реплики има ли? Не виждам. Други изказвания? Господин Вълчев, заповядайте.
#322 · speech
ГЕРБ-СДС
Господин Председател, уважаеми колеги! Ако погледнем ретроспективно 20 години назад, ще видим, че системата на предучилищното и училищното образование постоянно надгражда със средства, програми и инструменти за осигуряване на равен достъп до качествено образование. 1997 г. след кризата следваше едно голямо рязане на бюджетни разходи. Бяха отрязани редица бюджетни разходи. Останаха само безплатните учебници за I клас. Сигурно много от Вас си спомнят това нещо. Оттогава се случиха доста неща. Разшири се правото на безплатен транспорт; регламентираха се допълнителни стипендии за деца с изявени дарби; допълнителни стипендии в зависимост от образователните резултати; разшириха се безплатните учебници до завършване на основно образование; разшири се задължителната предучилищна подготовка, респективно познавателните книжки за децата в предучилищна възраст; възстанови се финансирането на целодневната организация – поевтиняването на обедното хранене; стартира програма през 2005 г. за безплатни закуски, която се разшири към предучилищна възраст. Тоест всяка година се добавяше нещо, доколкото позволяваше бюджетът. Всички от тук присъстващите, особено ангажираните в системата на образованието, имаме десетки добри намерения. Знаем, че трябва да се направят редица неща, но един бюджет стига за няколко от тях, за няколко добри намерения да реализираме, а важното е, че посоката беше градивна. Няма съмнение, че е положителна стъпка осигуряването на безплатни учебници на учениците от VIII до XII клас. Проблемът е, че логиката, по която го правим, е малко обърната. Проблем е, че нямаме осигурени бюджетни средства и колегите от БСП, които са вносители, признаха, че сегашната разпоредба на чл. 164 от Закона за предучилищното и училищното образование не забранява предоставянето на безплатни учебници в гимназиален етап, но ние искаме да задължим изпълнителната власт, а в същото време не сме осигурили средства. Такива средства можеше да бъдат осигурени с тазгодишния бюджет или с актуализацията на бюджета. Аз ще Ви покажа една статия точно отпреди година – 14 декември 2021 г., след като са приключили коалиционните преговори и е подписано Коалиционното споразумение, въз основа на което беше създадено предишното правителство: „Безплатни учебници за всички класове от юли месец 2022 г.“ Защо ги няма тези учебници? Поради една проста причина – нямаше осигурени средства, не бяха осигурени средства нито с годишния бюджет, който беше предложен през януари месец, нито с актуализацията, която беше предложена през юли месец. Разбира се, че може да го направим по обратната логика, но институционалната култура предполага първо да осигурим средства и тогава да предлагаме безплатни учебници. Явно колегите казват друго: като не можахме да осигурим средства, дайте да задължим Министерството на образованието да намери такива средства. Това е едното. Другото е опасението, че учебниците, особено за профилираните и професионалните дисциплини, са твърде различни. За една част от дисциплините такива учебници няма разработени. Затова преди няколко години стартира една национална програма да бъдат разработвани такива учебници. Опасяваме се, че ще бъде хвърлена една сума на училищата и те ще бъдат задължени да купуват учебници по норматив, но това не е както в основен етап, където са много по-еднакви цените, където много по-висока е степента на обезпеченост с учебници по всички дисциплини и съответно училищата могат да избират. Тук най-вероятно училищата няма да могат да изпълнят това задължение. Ние ще отчетем, че сме направили нещо, вероятно на следващите избори колегите ще кажат: ние се погрижихме за децата, за учениците, подобрихме равния достъп, но не мислим от гледна точка на тези, които ще го изпълняват. Аз се надявам и колегите от БСП, които са вносители, днес, ако приемем този законопроект, а индикацииите са, че ще го приемем – преди това всички го подкрепихме в Комисията по образование и наука, нашата парламентарна група също ще подкрепи този законопроект, но аз се надявам да проведем с Вас разговори и да намерим едно по-разумно решение както по отношение на отлагателен срок – да не е 2023 г., а евентуално да помислим за 2024 г., защото знам процедурата и съм 95% сигурен, че Министерството на образованието няма да може да се справи за учебната 2023 – 2024 г. Дано да ме опровергаят. Ако искате да направим още един разговор с Министерството на образованието, но моят опит това подсказва. И второто е, дали да не се направи на две крачки. Много по-реалистично е да бъдат осигурени тези учебници за общообразователните дисциплини, а за професионалните и профилираните дисциплини, които са и много различни, където липсват предмети, да се увеличат средствата за националната програма и евентуално да се даде още малко време на изпълнителната власт да реализира този ангажимент и да имаме все пак предвид проблема с осигуряването на бюджетни средства. Това, което чух от господин Денков на Комисия, е, че това добро намерение не е било реализирано от предходното правителство заради по-късното гласуване на държавния бюджет. Не знам, дано да съм коректен. Следващата година ще бъдем в същата хипотеза, което още веднъж трябва да ни напомни, че е рисково да залагаме ангажимент, задължение за следващата учебна година – 2023 – 2024 г. Благодаря.
#323 · speech
Има ли реплики? Заповядайте, господин Денков, госпожа Нинова – втора реплика.
#324 · speech
Продължаваме Промяната
Благодаря, господин Председател. Господин Вълчев, уважаеми колеги! Аз реших да спестя време, но се оказа, че с това предизвиквам реплики. Всъщност в изказването на господин Вълчев имаше очевидно логическо противоречие. Причината да не подготвим учебниците за юли 2022 г. беше точно тази, че на проведената среща през месец февруари в Министерството на образованието и науката издателите казаха, че няма да могат да подготвят тези учебници за настоящата учебна година. Това е единствената и основна причина, поради която решихме, че тези средства, които бяха отделени, може би е по добре да бъдат пренасочени към безплатните детски градини. Така че щом ще представяме политически нещата, да, ние използвахме, за да осигурим средства за безплатните детски градини – за първи път от 2022 г., с ясното съзнание, че през следващата година, тоест през 2023 г., ще има цялото технологично време, с което да бъдат реализирани и безплатните учебници. И на Комисията по образование и наука имаше представител на издателствата, който каза, че да, ако се вземе това решение днес, те могат да осигурят безплатните учебници за началото на учебната 2023 – 2024 г. Също така, за да спестя време, не обясних това, което казах в Комисията, че твърдо ние в момента трябва да обсъждаме варианта за учебници само по общообразователните предмети от I до XII клас – с включени електронни варианти на учебниците и електронни пособия, тъй като те вървят в комплект и тъй като няма никаква готовност в момента, нито финансова, нито методична, за подготовка на учебници по профилираните и професионалните предмети. Така че това, което ние подкрепяме – да бъда ясен, става дума за общообразователните предмети от I до XII клас, ако се гласува сега, те ще могат да бъдат осигурени за 2023 – 2024 учебна година. И също така наличието на безплатни учебници не е въпрос само на финанси, както го представя господин Вълчев често в неговите дискусии, а това е право на достъп до учебници, който ние искаме да осигурим за всички деца и младежи в България. Той има огромна образователна стойност, има и социален ефект, защото този жест всъщност е насочен точно към тези, които имат трудности в достъпа им до учебници. Благодаря Ви.
#325 · speech
Благодаря. Госпожо Нинова.
#326 · speech
БСП за България
Уважаеми колеги, наистина този въпрос освен финансов и образователен смисъл има и много дълбок социален. С това решение бихме помогнали на близо 300 хил. деца и на техните семейства, но най-накрая стигаме до най-съществения въпрос, за който ние говорим от два месеца – въпроса за бюджета и за това какво правим между първо и второ четене на удължителния закон за бюджета, внесен от служебния кабинет на президента Радев. Информираме Ви, че ние сме внесли по този закон предложението за безплатни учебници, а също и е въпрос на воля на залата, ако днес одобрите принципно нашето предложение на първо четене, когато гледаме Закона за бюджета – удължителния Закон за бюджета, за 2023 г. да включим там и тези финансови разходи за учебници, като Ви обръщаме внимание, че тези близо 80 милиона се разполагат в тригодишен период. Тоест за 2023 г. разходите биха били една трета от тези 80 милиона. В Закона за бюджета ние сме обосновали откъде могат да дойдат тези приходи, които не са толкова много – 23 – 24 милиона, но отново казвам, в социален смисъл, освен в образователен и финансов, те биха помогнали на близо 300 хиляди деца и облекчили техните семейства откъм разходи за учебната година – за 2023 г. Благодаря.
#327 · speech
Друга реплика има ли? Заповядайте за дуплика.
#328 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря, господин Председател. Благодаря и на репликиращите. Да, аз видях Вашето предложение към удължителния Закон за бюджета. Действително това е логиката да бъдат осигурени средства, и то навреме, за 2023 г., за да бъде реализирана тази мярка, но ще Ви обърна внимание, че в оценката на въздействието към Законопроекта – този, който разглеждаме днес, е записана сумата 80 милиона за учебници за всички дисциплини, а в същото време стана ясно и от представената информация – от това, което каза господин Денков, че 80 милиона е сумата, необходима само за общообразователни дисциплини. Аз тук благодаря, че той също се съгласява с това, че е разумно да започнем само с общообразователните дисциплини. Не е съвсем точно това обаче, че ни трябват 23 – 24 милиона, това би било точно, ако кажем, че осигуряваме само за VIII или за VIII и IX клас. Ако искаме да осигурим още първата година за всички класове от VIII до XII, тези 80 милиона ще ни бъдат необходими за 2023 г. Да, след това – през 2024 и 2025 г., ще спестим от ползването за три години. Впрочем още един аргумент, че не могат да се ползват толкова лесно – не могат да се осигурят толкова лесно учебници за извън общообразователните дисциплини, е, че те не могат да се ползват и три години. Госпожа Анастасова ще Ви каже – много често се сменят профилиращи предмети на една голяма част от учениците. В този смисъл е разумно наистина да започнем с общообразователните дисциплини. С господин Денков ще се съглася с голяма част от нещата, които каза. Той коментира, че има очевидно противоречие в изказването ми, аз не разбрах кое е това очевидно противоречие, но това, което не чух, признавам си, а Вие сте го чули на Комисията от представителя на издателствата, е, че те са казали, че могат да осигурят безплатни учебници за учебната 2023 – 2024 г. Аз не останах с такова впечатление, но дано да е така. Факт е, че и Министерството не зае категорична позиция, не каза не. Може би е въпрос на още един разговор, но във всички случаи е разумно, пак повтарям, да започнем с общообразователните дисциплини при наличието на бюджетна обезпеченост. Благодаря.
#329 · speech
Благодаря. Други изказвания? Заповядайте.
#330 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, господин Председател. Днес ние разглеждаме два законопроекта и аз ще кажа мнението на Политическа партия ВЪЗРАЖДАНЕ за тях. Относно Законопроекта на господин Христо Симеонов смятаме, че валидирането на компетентности си заслужава промяната в Закона, ще уреди и ще прецизира. Относно другите неща в Законопроекта, на мен ми прави впечатление и го гледахме внимателно, където се залага гражданското, здравното и интракултурното образование, ние винаги сме държали преди всички тези неща да има патриотизъм и родолюбие и искаме във всяка една законодателна инициатива, свързана с образованието, то да се изтика напред. Няма нищо лошо да си интернационалист, но преди да си интернационалист, трябва да си националист. Относно другия законопроект. Виждали сте нашите деца как гледат учебниците, когато им ги дадете – аз ги наричам деца, защото те са наши деца – те взимат и ги разглеждат. Не смятам, че бихме могли да заменим досега книгата на тези деца с някакви електронни устройства Относно цените на учебниците мога да Ви дам един пример: в профилирана природоматематическа гимназия се изучават три нива на английски език в VIII клас – А1, А2 и В1. Около 130 – 140 лв. са учебниците. Не всички родители могат да си го позволят и за съжаление, София не е България. За съжаление, повтарям го отново, но трябва да се види. Правете разлика. Когато се обсъждаше този законопроект, се каза: дайте да дадем на децата, които имат нужда, а да не даваме на тези, които нямат нужда. Ние политика ли правим, или правим разлика? Или даваме на всички, или не даваме на никого. Затова Политическа партия ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепи Законопроекта на госпожа Корнелия Нинова за безплатните учебници, а относно Законопроекта на господин Христо Симеонов, ние ще предложим между първо и второ четене да се заложи за това, че първо трябва да са патриотизмът и родолюбието и затова сега ще се въздържим от подкрепа. Благодаря Ви.
#331 · speech
Благодаря. Има ли реплика? Не виждам. Друго изказване? Заповядайте, госпожо Анастасова.
#332 · speech
БСП за България
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Промените в Закона за предучилищното и училищното образование, които касаят осигуряване на безплатни учебници и за учениците от VIII до XII клас, не са нови като предложения на БСП. Тук искам да кажа на господин Вълчев, че и в рамките на Четиридесет и четвъртото народно събрание с всеки месец – октомври, ноември, с приемането и обсъждането на бюджета за следващата година, ние сме правили това предложение. Така че това предложение на БСП не е предизборно и няма да се бием гърдите и да обясняваме колко сме велики и защо сме направили това предложение. Това предложение от политическа гледна точка е много логично, че го правим ние, защото приоритет при нас е образованието, но приоритет е и социалната сфера. Няма как да обясните на един родител, който има двама гимназисти и работи за 800 лв. заплата – минималната заплата, както правилно каза и колегата Папов преди мен, че трябва да даде 800 лв. за тези две деца на 15 септември, за да им купи учебници. Ето това е, което ни е водило във всичките години, когато сме правили тези предложения. Убедена съм, и ние от парламентарната група на „БСП за България“, че осигуряването на безплатни учебници за всички деца и ученици е неотменимо условие за равен достъп до образование. Тук, когато казвам учебници, говоря – разбирайте ме, и за електронния вариант на учебниците, и за хартиения. В този смисъл не съм съгласна с някои становища на колеги, които бяха изразени в Комисията по образование при обсъждането на това наше предложение. Тяхната теза беше, че в България има и родители с достатъчно финансови възможности и ние от тях можем да си спестим – за държавата говоря, защото те имат достатъчно средства, а и не биха искали децата им да учат по използвани учебници. Ще кажа така: на тези родители никой не им пречи и сега да си купуват втори комплект учебници – неизползвани, но в България, колеги, ножицата между бедни и богати толкова вече се разтваря и неравенствата са толкова големи, че няма как и в българското училище ние да си позволяваме да делим децата на бедни и богати. Учебник трябва да има осигурен от държавата за всяко дете в предучилищните групи и за всеки ученик от I до XII клас и това е задължение на държавата. Задължение на учителя е… Между другото, казах го и в Комисията, понеже имаше и мнения против, че някои от гимназистите дори не отварят тези учебници или пък изобщо не си купуват. Една непредставителна анкета – затова няма да обяснявам по какъв повод е, защото е непредставителна, но дава достатъчно богата информация, показа в няколко десетки столични училища, че 43% от учениците в гимназията изобщо нямат учебници. И тук репликата на някои колеги беше: „Ами те и да имат, някои от тях не ги отварят.“ Аз ще кажа така: грижа на държавата е всяко дете и всеки ученик да имат учебник, а грижа на учителя е той да ги накара да ползват тези учебници и това не може да бъде оправдание. Накрая ще кажа така: ясно ми е, че всичко е пари, включително и в системата на образованието, само че 30 и повече години ние си позволявахме да финансираме системата на образованието на остатъчен принцип, каквото остане – да кажем, в по-голямата част от този 30-годишен преход или не знам и аз вече какво е, и резултатите ги виждаме. Да, образованието е скъпо занятие, но инвестицията в образование се възвръща стократно след години. Много голяма част от тези 30 години не разбрахме това, казвам ние като държава. Затова в момента трябват десетократно по-големи усилия, за да изправим системата на образованието да стъпи на крака и да може да говорим вече за качествено образование. Благодаря на всички неправителствени организации и всички други – и държавни структури, които подкрепиха този законопроект. Смятам, че тези средства, колкото и да е трудно, колкото в момента да нямаме бюджет, трябва да намерим начин да ги дадем за децата и учениците. Накрая, към тези от Вас, които разсъждават много за тези средства, които ще са около 80 милиона, на три години говоря, тоест първата е 80, но след това – значително по-малко, ще кажа така: много от Вас с лекота и без да се замислят подкрепиха всички законопроекти в тази зала, които касаят милиарди левове за модернизиране на българската армия. В това няма нищо лошо. Само че, ако ние не дадем средства, за да намалим армията от неграмотни, това, което ще се случи на държавата, ще е много по-страшно от това, че няма да имаме достатъчно добре въоръжена армия. Не просто защото съм от системата на образованието, всеки един от Вас, ако се замисли, и работодатели, и всякакви други, всички виждате в момента необходимостта от кадри във всички сфери. Е, това е в резултат на 30-годишното ни бездействие в сферата на образованието. Така че се надявам да подкрепите този законопроект не популистки, не с политическо говорене, а с мисъл за България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
#333 · speech
Благодаря Ви. Реплики? Не виждам. Заповядайте, господин Белчев.
#334 · speech
ДБ
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, в момента учениците в общообразователните училища от VIII до ХII клас са близо 130 хиляди, а в професионалните гимназии – малко над 150 хиляди. Те са разпределени в около 1100 училища. Някои от тях в момента учат изцяло или частично на електронни учебници. Такива училища са технически обезпечени с лаптопи или таблети за всеки ученик. (Шум и реплики.) В бъдеще този формат ще навлиза все повече в образователната ни система. Предимствата на дигиталните учебници са възможностите за интерактивност, видео- и аудиосъдържание, бързо получаване на допълнителна информация, триизмерни анимации, образователни игри, повече тестове и упражнения, актуализация на съдържанието без допълнително оскъпяване. В тях по-бързо може да се намери конкретна страница, урок или дума. Възможността за работа е както в клас, вкъщи, така и по време на интерактивни уроци при извънкласни занимания. Голяма част от печатните издания са черно-бели – изхабяват се, обемни са и тежат. Разбира се, има го приятното усещане за прелистване на страниците, но то е повече актуално за нашето поколение, а не за настоящите тийнейджъри, а още по-малко ще бъде актуално за бъдещите ученици. Обновяването на хартиените учебници е скъп и бавен процес, а за вече закупените – невъзможен. Освен това кратко представяне на двата типа учебници трябва да се сравнят и техните цени. Дигиталните учебници биха стрували на бюджета пет пъти по-малко, отколкото печатните издания. Разликата би могла да се инвестира в технически средства за работа с електронните издания – лаптопи и таблети за всеки ученик в България. (Шум и реплики.) Това ще насърчи създаването на още по-богато дигитално съдържание и конкуренция в издателствата. Училищата трябва да имат възможност за избор какъв тип учебник биха искали да използват – дали той да е електронен, или хартиен. (Шум и реплики.)
#335 · speech
Колеги, моля Ви за тишина в залата!
#336 · speech
Този въпрос да бъде задаван всяка година, защото процентът на преминаващите към дигиталните платформи ще нараства и това ще подобри задържането на вниманието върху учебния материал. Учителите ще могат да надграждат процеса на обучение и да го правят по-интересен и атрактивен за децата. Благодаря Ви.
#337 · speech
Благодаря, господин Белчев. Реплика? Не виждам. Искате ли реплика? Заповядайте.
#338 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, господин Председател. Господин Белчев, вярно, че беше малко трудно да Ви чуем, но все пак аз дочух нещо и то беше свързано, че хартиените учебници са демоде. Може би и книгите са такива, може би учителите не трябва да стимулират учениците да четат от книги?! Това ли беше смисълът на Вашето изказване? Тоест дигитализация, иновации, а четене на книги в училище няма да се практикува и не трябва да обучаваме учениците на това нещо?! Така ли да разбирам Вашето изказване? Разбирам желанието за модернизация, но все пак образованието е свързано с развитието на интелектуалните възможности на учениците и на тяхното въображение. А когато един ученик и дете четат от хартия, от учебник, има такива научни изследвания, тук знам, че господин Денков е привърженик на тях, той всъщност много повече развива своите умствени качества. Така че от тази гледна точка Вие на Комисия се изказахте, че трябва да се обърне внимание на това дали всички ученици трябва да получат учебници на хартия. Моля да конкретизирате какво точно имахте предвид и трябва ли да останат в миналото книгите и учебниците на хартия? Благодаря.
#339 · speech
Друга реплика? Не виждам. Желаете ли да отговорите?
#340 · speech
ДБ
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Пашев, отговорът е не. Както казах, нека учителите, училищата, учениците да имат избор дали да бъдат изцяло на дигитален формат, дали да бъдат на смесен формат, или на хартиен. Те имат избор. А доколкото Вашето изказване, че дигиталните, електронните учебници не помагат за въображението или те са нещо, което ние трябва да избягваме може би?! Не! Дигиталните учебници дават повече възможности. Те дават възможност за анимации, дават възможност за търсене в тях, интерактивност, нещата, които учениците между VIII и XII клас биха търсили. Благодаря Ви.
#341 · speech
Благодаря Ви. За изказване ли, господин Симеонов. Вие като вносител се изказахте, сега в друго качество. Заповядайте, щом имате желание.
#342 · speech
Продължаваме Промяната
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, ще бъда кратък. На първо място, искам да благодаря за положителните оценки, които бяха изразени от тази трибуна по отношение на Законопроекта, който е внесен от мен и група народни представители. На второ място, искам да ви уверя, че този законопроект е резултат на колективната екипна работа на огромен екип от експерти и разбира се, в тясна връзка с юристи и експерти от Министерството на образованието и науката. На трето място, искам да направя малко уточнения и едно от тях е по отношение на госпожа Налбант. В член 15 на Закона за достъп до обществената информация се казва: „С цел осигуряване на прозрачност в дейността на администрацията и за максимално улесняване на достъпа до обществена информация всеки ръководител на административна структура в системата на изпълнителната власт периодично публикува актуална информация, съдържаща…“ и така нататък. Тук става въпрос за общ закон, който по никакъв начин не задължава тази администрация да публикува тази информация на своята интернет страница. (Шум и реплики.) В Закона за предучилищното и училищното образование всяка една институция е длъжна да публикува огромен брой документи, които се приемат в тази институция, на интернет страницата. Това улеснява достъпа до тази информация и дава възможност за по бързо обработване и ориентиране в ситуацията.
#343 · speech
Тишина колеги!
#344 · speech
По отношение на родолюбието и патриотичното възпитание обещавам, че между първо и второ четене към Стратегията, която ще се базира на определени принципи на изработване, ще се постараем да добавим и този важен компонент. Благодаря. Надявам се да подкрепите Законопроекта.
#345 · speech
Благодаря, господин Симеонов. Колеги, не вярвам да има реплики към благодарности и обещания. Ако няма други изказвания, закривам разискванията и преминаваме към гласуване. Ще подложа на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование № 48-254-01-14, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 19 октомври 2022 г. – първо гласуване, подкрепен от Комисията. Гласували 178 народни представители: за 178, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование № 48-254-01-42, внесен от Христо Симеонов и група народни представители на 2 ноември 2022 г. Гласували 183 народни представители: за 156, против 1, въздържали се 26. Предложението е прието. Благодаря, колеги. Преминаваме към: ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ. Доклад за второ гласуване – господин Вълчев, заповядайте.
#346 · speech
Благодаря Ви, господин Председател.
#347 · speech
Изчетете целия § 1 до § 2.
#348 · speech
„Доклад относно Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 48-254-01-47, внесен от Томислав Дончев и група народни представители на 2 ноември 2022 г.“ „Закон за изменение и допълнение на Закона за висшето образование“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Законопроекта. Предложение на народния представител Николай Денков, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията на основание чл. 80, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание прие решение за допустимост за разглеждане и гласуване на предложението. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 1: „§ 1. В чл. 21, ал. 8 думите „в редовна форма на обучение“ се заличават“.“ Предложение на народния представител Костадин Костадинов и група народни представители: „Параграф 1 да отпадне.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Мукаддес Налбант. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народните представители Николай Денков и Красимир Вълчев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Красимир Вълчев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 2: „§ 2. В чл. 26б се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 4: „(4) Институтите по ал. 1 може да бъдат обособявани и като самостоятелни юридически лица в структурата на висшето училище с акт на Министерския съвет по предложение на академичния съвет на висшето училище.“ 2. Досегашната ал. 4 става ал. 5. 3. Създава се ал. 6: „(6) В случаите по ал. 4 с акта на Министерския съвет се определя наименованието и структурата на института, както и статута на разпоредител с бюджет на ръководителя му, а взаимоотношенията на висшето училище с института, конституирането и функциите на неговите органи за управление се определят от академичния съвет на висшето училище в приетия от него правилник на института.“
#349 · speech
Благодаря, господин Вълчев. Колеги, откривам разискванията по наименованието, новия § 1 и § 2 в редакция на Комисията по направените и изчетени предложения. Има ли изказвания? Заповядайте.
#350 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Както и на предното заседание, така и в Комисията заявихме нашата позиция и направихме предложението § 1 да отпадне, защото изцяло не сме съгласни с философията на направеното предложение. Въпреки това в Комисията между първо и второ четене постъпиха доста предложения, които успяха донякъде да коригират нашите притеснения. Това е по отношение, че в началото в първия вариант беше заложено, че единствено по инициатива на министъра на образованието може да бъде променяна формата на самостоятелното юридическо лице, тоест на института. Това нещо се случи и поздравявам за направените предложения господин Вълчев, госпожа Налбант. Въпреки това финансирането и разпореждането с финансите остава в ръцете на тези, които ще управляват института. Това е и нашето основно притеснение. Ние смятаме, че не трябва да се обособяват самостоятелни образователни клетки в състава на университетите. Иначе би могло да се подходи по този начин също и към колежите, и към факултетите. Тук става въпрос само за институтите. Затова и ние поддържаме направеното от нас предложение и Ви приканваме да го подкрепите. Благодаря.
#351 · speech
Благодаря. Реплика? Не виждам. Други изказвания? Не виждам. Закривам разискванията. Подлагам на гласуване наименованието на Закона и нов § 1 по Комисия. Гласували 150 народни представители: за 150, против и въздържали се няма. Предложенията са приети. Подлагам на гласуване предложението на народния представител Костадин Костадинов и група народни представители за отпадане на § 1, неподкрепено от Комисията. Гласували 150 народни представители: за 27, против 70, въздържали се 53. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване предложението на Комисията за § 2. Гласували 153 народни представители: за 125, против 2, въздържали се 26. Предложението е прието.
#352 · speech
По § 2 по вносител има предложение на народния представител Красимир Вълчев. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Даниела Дашева и Гален Монев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 3: „§ 3. В чл. 68 ал. 5 се изменя така: „(5) Кандидат-студентите, притежаващи диплома за средно образование, които в годините на обучението си във втори гимназиален етап са станали лауреати на национални или международни олимпиади или състезания или носители на медали от олимпийски, световни и европейски първенства, се приемат без конкурсен изпит и извън утвърдения по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, букви „а“ и „б“ ежегоден брой на приеманите за обучение студенти, когато конкурсният изпит за желаната от тях специалност съответства на предмета на олимпиадата, състезанието или дисциплината на първенството.“ Предложение на народните представители Николай Денков и Красимир Вълчев. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 4: „§ 4. Създава се чл. 91 г: „Чл. 91 г. В случаите по чл. 26б, ал. 4 институтите може да получават институционално финансиране и целеви средства за научни изследвания, както и финансиране за изпълнение на стратегически научноизследователски програми и/или други национални програми.“ Предложение на народния представител Красимир Вълчев. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 5: „§ 5. В § 4д от допълнителните разпоредби се правят следните допълнения: 1. Създава се т. 11: „11. „Лауреат на национална олимпиада или национално състезание“ е класираният на първо, второ или трето място и/или получил оценка отличен 6,00 на националния кръг на съответната олимпиада или състезание.“ 2. Създава се т. 12: „12. „Лауреат на международна олимпиада или състезание“ е лице, получило златен, сребърен или бронзов медал като участник в национален отбор.“ Предложение на народните представители Николай Денков и Красимир Вълчев. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде подразделение с наименование „Заключителна разпоредба“ с § 6: „§ 6. В Закона за развитие на академичния състав в Република България (обн., ДВ, бр. …) в чл. 8 ал. 2 се изменя така: „(2) Редовната форма на обучение е с продължителност до 3 години, задочната и дистанционната – до 4 години, а обучението на докторантите на самостоятелна подготовка и на тези по чл. 21, ал. 7 от Закона за висшето образование е с продължителност до 5 години.“
#353 · speech
Благодаря, господин Вълчев. Откривам разискванията по изчетените параграфи – § 3 по Комисия, нов § 4, нов § 5 и нов § 6. Заповядайте.
#354 · speech
Български възход
Уважаеми господин Председател, колеги! Искам от името на парламентарната група на „Български възход“ да подкрепя предложението на Комисията, тъй като това, което ние бяхме направили, беше много като че ли стесняващо, докато Комисията е направила една много добра връзка между спорта и образованието. Даже е разширила възможностите за действието на този параграф или този член, който трябва и смятам, че ние всички ще подкрепим. Благодаря.
#355 · speech
Благодаря Ви. Не виждам други желаещи за изказване. Закривам разискванията. Подлагам на гласуване § 2 по вносител, § 3 по Комисия, нов § 4 по Комисия, нов § 5 по Комисия, Допълнителни разпоредби, нов § 6 по Комисия и подразделението с наименование „Заключителна разпоредба“. Гласували 155 народни представители: за 155, против и въздържали се няма. Законопроектът е приет. С това изчерпахме тази точка. Преминаваме към следващата точка: ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО ЗА СТРАТЕГИЧЕСКО ПАРТНЬОРСТВО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ОБЕДИНЕНИТЕ АРАБСКИ ЕМИРСТВА. Кой ще представи Доклада? Господин Георгиев, заповядайте.
#356 · speech
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство за стратегическо партньорство между правителството на Република България и Обединените арабски емирства, № 48-202-02-3, внесен от Министерския съвет на 7 ноември 2022 г. На редовно заседание, проведено на 23 ноември 2022 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство за стратегическо партньорство между правителството на Република България и Обединените арабски емирства, подписан в Абу Даби на 1 септември 2022 г. Мотивите към Законопроекта бяха представени от заместник министъра на външните работи Костадин Коджабашев. Между Република България и Обединените арабски емирства е налице взаимно желание за задълбочаване на връзките в конкретни области, съобразени с техните държавни интереси и потенциал. Обединените арабски емирства са сред държавите от региона, с които през последните години развиваме динамично сътрудничество. С Меморандума се цели създаването на подходяща нормативна рамка и стратегически контекст за интензивно развитие на двустранните отношения в широк спектър от области. С Меморандума са договорени основните принципи, на базата на които двете страни ще работят за развитие на двустранните отношения и издигането им на стратегическо равнище, а именно: уважение, доверие, равенство, насърчаване на сигурността, стабилността и просперитета за всички, отчитайки ангажиментите на Република България като държава – член на Европейския съюз. Регламентират се приоритетните области на сътрудничество между двете страни – икономика, търговия, хранителната промишленост, земеделие, отбрана, инвестиции, туризъм, образование и наука, дигитални технологии и изкуствен интелект, информация и комуникации, културата, младежта и спорта. Предвижда се насърчаване на размяна на посещения на представители на държавния, публичния и частния сектор, както и разширяване на договорно-правната база между двете страни. Определени са процедурите за влизане в сила, изменение и прекратяване на Меморандума, както и неговият срок на действие. Меморандумът влиза в сила след получаване на второто писмено уведомление за приключване на вътрешните правни процедури за влизане в сила за двете държави. Той е в сила за първоначален период от пет години и ще бъде автоматично подновяван за последователни петгодишни периоди. Евентуално прекратяване няма да засегне дейностите, които са в процес на изпълнение към момента на прекратяването, освен ако страните писмено не са се споразумели за друго. Меморандумът подлежи на ратифициране със закон от Народното събрание на основание на чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България и в съответствие с чл. 6, ал. 4 от него. Въз основа на представените мотиви и последвалото гласуване Комисията по външна политика с 10 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство за стратегическо партньорство между правителството на Република България и Обединените арабски емирства, № 48 202 02-3, внесен от Министерския съвет на 7 ноември 2022 г.“ Благодаря Ви.
#357 · speech
Благодаря, уважаеми господин Георгиев. Следващият доклад е на Комисията по отбрана. Заповядайте, господин Гаджев.
#358 · speech
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! „ДОКЛАД на Комисията по отбрана относно Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство за стратегическо партньорство между правителството на Република България и правителството на Обединените арабски емирства, № 48-202-02-3, внесен от Министерския съвет на 7 ноември 2022 г. На заседание, проведено на 30 ноември 2022 г., Комисията по отбрана разгледа посочения законопроект. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от Любомир Попов, директор на Дирекция „Близък Изток и Африка“ в Министерството на външните работи, който поясни, че между Република България и Обединените арабски емирства е налице взаимно желание за задълбочаване на връзките в конкретни области, съобразени с техните държавни интереси и потенциал. С ратифициране и влизане в сила на настоящия меморандум се цели създаването на подходяща нормативна рамка и стратегически контекст за бъдещо развитие на двустранните отношения. Меморандумът създава основа за насърчаване развитието на двустранното сътрудничество в широк спектър от области на икономиката, търговията, хранителната промишленост, земеделието, отбраната, инвестициите, туризма, образованието и науката, дигиталните технологии и изкуствения интелект, информацията и комуникациите, културата, младежта и спорта. Меморандумът потвърждава стремежа на правителствата на двете страни към активизиране на инвестиционното сътрудничество. Документът предвижда да бъде насърчаван обменът на посещения на икономически, търговски и технически представители, делегации и мисии от правителствения, обществения и частния сектор и също така поощрява участието в търговски изложения, организирани в двете страни, както и размяната на посещения и обмен на информация в областта на образованието, науката, културата, младежта и спорта и медиите. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което с 11 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“ Комисията по отбрана предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство за стратегическо партньорство между правителството на Република България и правителството на Обединените арабски емирства, № 48-202-02-3, внесен от Министерския съвет на 7 ноември 2022 г.“
#359 · speech
Благодаря, уважаеми господин Гаджев. Следва Доклад на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Господин Манев, заповядайте.
#360 · speech
Господин Председател, уважаеми колеги. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство за стратегическо партньорство между правителството на Република България и правителството на Обединените арабски емирства, № 48-202-02-3, внесен от Министерския съвет на 7 ноември 2022 г. На свое редовно заседание, проведено на 17 ноември 2022 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство за стратегическо партньорство между правителството на Република България и правителството на Обединените арабски емирства, № 48-202-02-3, внесен от Министерския съвет на 7 ноември 2022 г. На заседанието присъстваха: господин Любомир Попов, директор на дирекция „Близък Изток и Африка“, и господин Иван Йорданов, началник-отдел в дирекция „Близък Изток и Африка“ в Министерството на външните работи. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от господин Попов. Меморандумът за разбирателство за стратегическо партньорство между правителството на Република България и правителството на Обединените арабски емирства е подписан на 1 септември 2022 г. в Абу Даби. В контекста на усложнената геополитическа обстановка и произтичащите от нея последици задълбочаването на връзките със страните от Близкия изток има ключово значение за енергийната, продоволствената и икономическата сигурност на Република България. Обединените арабски емирства са сред държавите от региона, с които през последните години страната ни развива все по-интензивни връзки и динамично сътрудничество. Между Република България и Обединените арабски емирства е налице взаимно желание за задълбочаване на отношенията в конкретни области, съобразени с техните държавни интереси и потенциал. С ратифициране и влизане в сила на настоящия меморандум се цели създаването на подходяща нормативна рамка и стратегически контекст за бъдещо развитие на двустранните отношения, а именно обмяна на опит и информация по въпросите на борбата с тероризма и засилване на сътрудничеството в областта на борбата с трафика на наркотици, прането на пари, незаконната миграция и друга транснационална организирана престъпност. Меморандумът създава основа за насърчаване развитието на двустранното сътрудничество в широк спектър от области – на икономиката, търговията, хранителната промишленост, земеделието, отбраната, инвестициите, туризма, образованието и науката, дигиталните технологии и изкуствения интелект, информацията и комуникациите, културата, младежта и спорта. Основанието за извършване на ратификацията е чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България и чл. 6, ал. 4 от Меморандума за разбирателство и стратегическо партньорство между правителството на Република България и правителството на Обединените арабски емирства. Въз основа на извършеното гласуване при следните резултати: „за“ – 14, без „против“ и „въздържал се“ , Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство за стратегическо партньорство между правителството на Република България и правителството на Обединените арабски емирства, № 48-202-02-3, внесен от Министерския съвет на 7 ноември 2022 г.“
#361 · speech
Благодаря, уважаеми господин Манев. Следва Доклад на Комисията по здравеопазването. Заповядайте, господин Тонев, да го представите.
#362 · speech
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! „ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по здравеопазване относно Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство за стратегическо партньорство между правителството на Република България и правителството на Обединените арабски емирства, № 48-202-02-3, внесен от Министерския съвет на 7 ноември 2022 г. На свое редовно заседание, проведено на 17 ноември 2022 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство за стратегическо партньорство между правителството на Република България и правителството на Обединените арабски емирства, № 48-202-02-3, внесен от Министерския съвет на 7 ноември 2022 г. На заседанието присъстваха заместник-министърът на здравеопазването доктор Лидия Чорбанова, заместник-министърът на образованието и науката професор Албена Чавдарова, господин Любомир Попов, директор на дирекция „Близък Изток и Африка“ в Министерството на външните работи, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентските организации. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от господин Любомир Попов, който информира народните представители, че Меморандумът за разбирателство за стратегическо партньорство между правителството на Република България и правителството на Обединените арабски емирства е подписан на 1 септември 2022 г. в Абу Даби. Съгласно чл. 6, ал. 4 от Меморандума и на основание на чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България той подлежи на ратификация. Меморандумът създава основа за насърчаване развитието на двустранното сътрудничество в широк спектър от области на икономиката, търговията, хранителната промишленост, земеделието, отбраната, инвестициите, туризма, образованието и науката, дигиталните технологии и изкуствения интелект, информацията и комуникациите, културата, младежта и спорта. Заместник-министърът на здравеопазването представи по-подробно възможностите за сътрудничество в областта на здравеопазването. Доктор Чорбанова поясни, че съгласно чл. 2, т. 8 от Меморандума се предвижда развитие на сътрудничеството в областта на здравеопазването и медицинските науки между двете страни, обмен на добри практики за укрепване на здравните системи на двете страни с цел подобряване на здравния статус на населението им и насърчаване на прякото сътрудничество между медицинските университети, националните обществени здравни центрове и лечебни заведения. Тя подчерта, че след като министърът на външните работи уведоми правителството на Обединените арабски емирства за ратифицирането на Меморандума, ще бъде възможно започването на комуникация чрез Министерството на външните работи за неговото изпълнение. Професор Албена Чавдарова информира членовете на Комисията по здравеопазването, че Министерството на образованието и науката е съгласувало Меморандума и предвидените в него области за двустранно сътрудничество между Република България и Обединените арабски емирства. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ – 12, без „против“ и „въздържал се“, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство за стратегическо партньорство между правителството на Република България и правителството на Обединените арабски емирства, № 48-202-02-3, внесен от Министерския съвет на 7 ноември 2022 г.“ Благодаря Ви.
#363 · speech
Благодаря, уважаеми господин Тонев. Следва Докладът на Комисията по икономическа политика и иновации. Заповядайте.
#364 · speech
Благодаря, господин Председател. Ще Ви представя Доклада на Комисията по икономическа политика и иновации. „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство за стратегическо партньорство между правителството на Република България и правителството на Обединените арабски емирства, № 48-202-02-3, внесен от Министерския съвет на 7 ноември 2022 г. На свое редовно заседание, проведено на 16 ноември 2022 г., Комисията по икономическа политика и иновации разгледа Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство за стратегическо партньорство между правителството на Република България и правителството на Обединените арабски емирства. С ратифициране и влизане в сила на Меморандума се цели създаването на нормативна рамка за бъдещо развитие на двустранните отношения между Република България и Обединените арабски емирства. Чрез него се насърчава развитието на двустранното сътрудничество в областта на икономиката, търговията, инвестициите, туризма, образованието, дигиталните технологии и изкуствения интелект, културата, младежта и спорта. Стимулира се обменът между представители на правителствения, академичния и частния сектор. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 16, без „против“ и „въздържал се“ народни представители. Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България Комисията по икономическа политика и иновации предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство за сътрудническо партньорство между правителството на Република България и правителството на Обединените арабски емирства, № 48-202-02-3, внесен от Министерския съвет на 7 ноември 2022 г.“ Благодаря Ви.
#365 · speech
Благодаря, господин Недялков. Следва Доклада на Комисията по труда, социалната и демографската политика. (Шум и реплики.) Този доклад има 14 гласа „за“, 1 глас „против“. Доклад на Комисията по енергетика. (Реплика от народния представител Делян Добрев.) Общо-взето едно и също пише във всички доклади, ако обърнахте внимание. (Шум.) По тази комисия има 12 гласа „за“, гласове „против“ и „въздържал се“ – няма. Преминаваме към дискусията. Откривам дискусията по Законопроекта. Не виждам желаещи за изказване, то всичко се каза по този въпрос. Подлагам на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство за стратегическо партньорство между правителството правителството на Република България и правителството на Обединените арабски емирства. Ще изчакам пълната минута, макар че не вярвам да е много оспорван резултатът. Гласували 144 народни представители: за 144, против и въздържали се няма. Законопроектът е приет на първо четене. (Народният представител Екатерина Захариева иска думата.) Заповядайте, госпожо Захариева.
#366 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаеми господин Председател, процедура. Уважаеми колеги, тъй като няма предложения между първо и второ четене, предлагам на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника Законопроектът да бъде гласуван на второ четене на днешното заседание.
#367 · speech
Благодаря, госпожо Захариева. Подлагам на гласуване предложението на госпожа Захариева да гласуваме Законопроекта за ратификация и на второ четене в днешното заседание. Гласували 159 народни представители: за 159, против и въздържали се няма. Всички са съгласни да преминем към второто четене. Заповядайте, госпожо Захариева, да представите Законопроекта за ратификация.
#368 · speech
Благодаря, господин Председател. „Проект! ЗАКОН за ратифициране на Меморандума за разбирателство за стратегическо партньорство между правителството на Република България и правителството на Обединените арабски емирства Член единствен. Ратифицира Меморандума за разбирателство за стратегическо партньорство между правителството на Република България и правителството на Обединените арабски емирства, подписан в Абу Даби на 1 септември 2022 г.“ (Реплики.)
#369 · speech
Това беше, да. Откривам дискусия по Законопроекта на второ четене. Има ли желаещи? Няма. Закривам дискусията. Преминаваме към гласуване на Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство за стратегическо партньорство между правителството на Република България и правителството на Обединените арабски емирства – на второ четене. Гласували 162 народни представители: за 162, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Законът е ратифициран и на второ четене. Сега преминаваме към последната точка от днешния дневен ред: ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА РАМКОВОТО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ФЕДЕРАЛНИЯ СЪВЕТ НА КОНФЕДЕРАЦИЯ ШВЕЙЦАРИЯ ОТНОСНО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ВТОРИЯ ШВЕЙЦАРСКИ ПРИНОС КЪМ ИЗБРАНИ ДЪРЖАВИ – ЧЛЕНКИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ И СОЦИАЛНИТЕ РАЗЛИЧИЯ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ. Започнете. (Реплика от народния представител Петър Чобанов.) Аз тук не виждам в момента коя е водещата комисия, но най-вероятно, така че заповядайте.
#370 · speech
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение между правителството на Република България и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария относно изпълнението на Втория швейцарски принос към избрани държави – членки на Европейския съюз, за намаляване на икономическите и социалните различия в Европейския съюз, № 48-202-02-5, внесен от Министерския съвет на 11 ноември 2022 г. На редовно заседание, проведено на 24 ноември 2022 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. На заседанието присъства Добринка Кръстева – експерт в дирекция „Централно координационно звено“ в Министерския съвет. Законопроектът беше представен от госпожа Кръстева. Със Законопроекта се цели да се ратифицира подписанато на 20 септември 2022 г. от заместник министър-председателя по управление на европейските средства Атанас Пеканов и посланика на Конфедерация Швейцария в България Негово Превъзходителство Раймунд Фурер Рамково споразумение между правителството на Република България и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария относно изпълнението на Втория швейцарски принос към избрани държави – членки на Европейския съюз, за намаляване на икономическите и социалните различия в Европейския съюз. Споразумението дава възможност за реализация на следващата програма за сътрудничество, чрез която България ще получи финансова помощ от 92,5 милиона швейцарски франка в следните области: - насърчаване на икономическия растеж и социалния диалог, намаляване на младежката безработица; - управление на миграцията и подпомагане на интеграцията. Повишаване на обществената безопасност; - опазване на околната среда и климата; - укрепване на социалните системи; - насърчаване на гражданска ангажираност и прозрачност. Конфедерация Швейцария предоставя тази кохезионна помощ на България за периода до 3 декември 2029 г. Рамковото споразумение и приложението към него съдържат финансови задължения за българската страна, като конкретните суми за национално съфинансиране на управляваните от програмните оператори мерки за подкрепа ще бъдат определени в съответните споразумения за мерки за подкрепа. Швейцария не поема и няма да носи отговорност към България, към който и да е публичен или частен субект, участващ в мярка за подкрепа, или към трети страни. След проведеното обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 17 народни представители, без „против“ и „въздържал се“ – 2. Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение между правителството на Република България и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария относно изпълнението на Втория швейцарски принос към избрани държави – членки на Европейския съюз, за намаляване на икономическите и социалните различия в Европейския съюз, № 48-202-02-5, внесен от Министерския съвет на 11 ноември 2022 г.“ Благодаря.
#371 · speech
Благодаря, уважаеми господин Чобанов. Справката показа обаче, че водеща е Комисията по европейските въпроси. Така че, заповядайте да представите Доклада. (Реплика от народния представител Петър Чобанов.) Но нищо, така или иначе Бюджетната е важна по този въпрос също.
#372 · speech
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, представям на Вашето внимание: „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение между правителството на Република България и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария относно изпълнението на Втория швейцарски принос към избрани държави – членки на Европейския съюз, за намаляване на икономическите и социалните различия в Европейския съюз, № 48-202-02-5, внесен от Министерския съвет на 11 ноември 2022 г. На свое редовно заседание, проведено на 8 декември 2022 г., Комисията по въпросите на Европейския съюз разгледа Законопроекта за ратифициране на Рамковото споразумение между правителството на Република България и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария относно изпълнението на Втория швейцарски принос към избрани държави – членки на Европейския съюз, за намаляване на икономическите и социалните различия в Европейския съюз. На заседанието присъстваха: от Министерски съвет – госпожа Добринка Кръстева, началник на отдел „Наблюдение и анализ“, дирекция „Централно координационно звено“; господин Ангел Сираков – началник сектор „Политики и програми за устойчив растеж“. Законопроектът беше представен от госпожа Кръстева. Разглежданият законопроект се отнася до Рамковото споразумение между правителството на Република България и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария. То е въз основа на Решение на швейцарския парламент от 3 декември 2019 г., с което се одобрява Втори кохезионен принос на Конфедерация Швейцария за определени държави – членки на Европейския съюз. Споразумението дава възможност за реализация на следващата програма за сътрудничество, чрез която България ще получи финансова помощ от 92,5 милиона швейцарски франка за 9 мерки за подкрепа, за всяка от които ще бъде подписано отделно програмно споразумение. Сред тях са насърчаване на икономическия растеж и социалния диалог, намаляване на младежката безработица, укрепване на международните изследователски мрежи и други. Допълнително се предвиждат и средства за Програма „Техническа помощ“, които възлизат на обща стойност 1,8 милиона швейцарски франка. Кохезионна помощ на България от Конфедерация Швейцария се предоставя за периода до 3 декември 2029 г. Рамковото споразумение и приложението към него съдържат финансови задължения за българската страна, като конкретните суми за национално съфинансиране на управляваните от програмните оператори мерки за подкрепа ще бъдат определени в съответните споразумения за мерки за подкрепа. По Законопроекта взеха отношение и зададоха уточняващи въпроси следните народни представители: Николай Денков и Стоян Таслаков. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: 10 гласа „за“, без „против“ и 2 гласа „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по въпросите на Европейския съюз предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение между правителството на Република България и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария относно изпълнението на Втория швейцарски принос към избрани държави – членки на Европейския съюз, за намаляване на икономическите и социалните различия в Европейския съюз, № 48-202-02-5, внесен от Министерския съвет на 11 ноември 2022 г.“ Благодаря Ви.
#373 · speech
Благодаря, госпожо Симеонова. Има още три доклада. Първият е на Комисията по образованието и науката. (Шум и реплики.) Могат кратко да ги представят, без всички детайли. Например кога се е провело, кой е участвал и резултати от гласуването, но имат право да кажат и всичко, което искат да кажат.
#374 · speech
Благодаря, господин Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение между правителството на Република България и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария относно изпълнението на Втория швейцарски принос към избрани държави – членки на Европейския съюз, за намаляване на икономическите и социалните различия в Европейския съюз, № 48-202-02-5, внесен от Министерския съвет на 11 ноември 2022 г. На свое редовно заседание, проведено на 23 ноември 2022 г., Комисията по образованието и науката разгледа Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение между правителството на Република България и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария относно изпълнението на Втория швейцарски принос към избрани държави – членки на Европейския съюз, за намаляване на икономическите и социалните различия в Европейския съюз, № 48-202-02-5, внесен от Министерския съвет на 11 ноември 2022 г.“ (Силен шум.)
#375 · speech
Изчакайте за секунда, господин Вълчев. Колеги, много е шумно в залата. Особено откъм сектора на ГЕРБ – има изправени хора, които обсъждат нещо прави. Дори не ме чуват, че говоря. Колеги, все пак да се концентрираме. Малко остана, да се изслушваме. Продължете, господин Вълчев.
#376 · speech
„След проведеното гласуване с 18 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Рамковото споразумение между правителството на Република България и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария относно изпълнението на Втория швейцарски принос към избрани държави – членки на Европейския съюз, за намаляване на икономическите и социалните различия в Европейския съюз, № 48-202-02-5, внесен от Министерския съвет на 11 ноември 2022 г.“ Благодаря.
#377 · speech
Благодаря, уважаеми господин Вълчев. Сега има Доклад на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Кой ще го представи? Заповядайте.
#378 · speech
Докладчик Пламен Тачев
Уважаеми господин Председател, колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратификация на Рамковото споразумение между правителството на Република България и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария относно изпълнението на Втория швейцарски принос към избрани държави – членки на Европейския съюз, за намаляване на икономическите и социалните различия в Европейския съюз, № 48-202-02-5, внесен от Министерския съвет на 11 ноември 2022 г. Въз основа на извършеното гласуване при следните резултати: „за“ – 15, без „против“, „въздържал се“ – 2, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратификация на Рамковото споразумение между правителството на Република България и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария относно изпълнението на Втория швейцарски принос към избрани държави – членки на Европейския съюз, за намаляване на икономическите и социалните различия в Европейския съюз, № 48-202-02-5, внесен от Министерския съвет на 11 ноември 2022 г.“ Благодаря.
#379 · speech
Благодаря, господин Петров. И Доклад на Комисията по здравеопазването. Заповядайте, господин Тонев.
#380 · speech
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! „ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по здравеопазването относно Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение между правителството на Република България и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария относно изпълнението на Втория швейцарски принос към избрани държави – членки на Европейския съюз, за намаляване на икономическите и социалните различия в Европейския съюз, № 48-202-02-5, внесен от Министерския съвет на 11 ноември 2022 г. На свое редовно заседание, проведено на 17 ноември 2022 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение между правителството на Република България и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария относно изпълнението на Втория швейцарски принос към избрани държави – членки на Европейския съюз, за намаляване на икономическите и социалните различия в Европейския съюз, № 48 202-02-5, внесен от Министерския съвет на 11 ноември 2022 г. На заседанието присъстваха заместник-министърът на здравеопазването доктор Лидия Чорбанова, заместник-министърът на образованието и науката професор Албена Чавдарова, госпожа Добринка Кръстева – държавен експерт в дирекция „Централно координационно звено“ в Министерския съвет, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентските организации. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ – 13, без „против“, „въздържал се“ – 1, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение между правителството на Република България и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария относно изпълнението на Втория швейцарски принос към избрани държави – членки на Европейския съюз, за намаляване на икономическите и социалните различия в Европейския съюз, № 48 202-02-5, внесен от Министерския съвет на 11 ноември 2022 г.“ Благодаря.
#381 · speech
Благодаря, уважаеми господин Тонев. Има Доклад и на Комисията по превенция и противодействие на корупцията. Заповядайте. Някои комисии не са направили доклади или поне не знаем за тях. Имате думата, госпожо Назарян
#382 · speech
Благодаря, господин Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по превенция и противодействие на корупцията относно Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение между правителството на Република България и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария относно изпълнението на Втория швейцарски принос към избрани държави – членки на Европейския съюз, за намаляване на икономическите и социалните различия в Европейския съюз, № 48-202-02-5, внесен от Министерския съвет на 11 ноември 2022 г. На свое редовно заседание, проведено на 17 ноември 2022 г., Комисията по превенция и противодействие на корупцията разгледа цитирания законопроект. В резултат на проведената дискусия Комисията по превенция и противодействие на корупцията с 14 гласа „за“, без „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение между правителството на Република България и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария относно изпълнението на Втория швейцарски принос към избрани държави – членки на Европейския съюз, за намаляване на икономическите и социалните различия в Европейския съюз, № 48-202-02-5, внесен от Министерския съвет на 11 ноември 2022 г.“
#383 · speech
Благодаря, уважаема госпожо Назарян. Това бяха докладите на комисиите. Откривам дискусията по Законопроекта. Явно е спорен. Имаме осем записали се народни представители за тази дискусия. Първият е Делян Добрев. Заповядайте, господин Добрев. Ако има и други, нека си кажат, да редуваме групите.
#384 · speech
ГЕРБ-СДС
Господин Председател, от името на целия списък си запазваме правото да го направим някой друг път. Благодаря.
#385 · speech
Благодаря, уважаеми господин Добрев. Има шанс евентуално и за второто четене, но ако няма други изказвания. Има ли? Няма реплики. Закривам дискусията. Преминаваме към гласуване. Този път ще изчакам 15-ина секунди. Моля? Закрих дискусията, ще се опитате на второ да вземете думата. Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение между правителството на Република България и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария относно изпълнението на Втория швейцарски принос към избрани държави – членки на Европейския съюз, за намаляване на икономическите и социалните различия в Европейския съюз. Гласували 149 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 25. Предложението е прието. Заповядайте, госпожо Симеонова, имате думата.
#386 · speech
Продължаваме Промяната
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам така приетия на първо гласуване Законопроект да бъде приет и на второ гласуване в днешното пленарно заседание. Благодаря Ви.
#387 · speech
Благодаря, госпожо Симеонова. Подлагам на гласуване така направеното предложение за преминаване към второ гласуване по този законопроект за ратификация. Гласували 144 народни представители: за 118, против 26, въздържали се няма. Предложението е прието. Преминаваме тогава към разглеждането и на второ гласуване на този законопроект. Заповядайте, госпожо Симеонова да го представите.
#388 · speech
Благодаря Ви, господин Председател. „Проект! ЗАКОН за ратифициране на Рамковото споразумение между правителството на Република България и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария относно изпълнението на Втория швейцарски принос към избрани държави – членки на Европейския съюз, за намаляване на икономическите и социалните различия в Европейския съюз от 11 ноември 2022 г. Член единствен. Ратифицира Рамковото споразумение между правителството на Република България и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария относно изпълнението на Втория швейцарски принос към избрани държави – членки на Европейския съюз, за намаляване на икономическите и социалните различия в Европейския съюз, подписано на 20 септември 2022 г. в град София. Заключителна разпоредба Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“ Благодаря, господин Председател.
#389 · speech
Благодаря, госпожо Симеонова. Откривам дискусия по Законопроекта на второ четене. Заповядайте за изказване. Колеги, моля да си заемете местата и ако може, да намалите децибелите, защото наистина е много шумно в залата, а остана малко, нека да приключим спокойно днешното заседание. Имате думата, господин Дренчев.
#390 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Председател, колеги! Няма да губя много време на залата. Искам само да обясня нашия вот, който е „въздържал се“, със следното нещо: в тази спогодба има една последна, девета точка, която обаче е лъжичката катран в кацата мед, поне според нас. Предвиждат се от тези 93 млн. швейцарски франка, които ще бъдат отпуснати за шест години, 10 милиона ще бъдат дадени на НПО, избрано от швейцарското правителство, на граждани, които да бъдат активно ангажирани и да участват в по-прозрачен обществен дебат. Това ние го разчитаме като едно социално инженерство на чуждо правителство, които ще създават обществени нагласи, ще формират общественото мнение в България, естествено, в интерес на швейцарското правителство. Няма как да подкрепим такова нещо. Благодаря Ви.
#391 · speech
Благодаря, господин Дренчев. Има ли реплики? Не виждам. Други изказвания има ли по Законопроекта? Също не виждам. Закривам дискусията. Преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване наименованието, член единствен, заключителната разпоредба и параграф единствен на тази разпоредба. Гласували 144 народни представители: за 117, против 25, въздържали се 2. Предложението е прието и на второ гласуване. С това изчерпваме дневния ред за днес. Няма съобщения. Следващо заседание утре в 9,00 ч. Закривам заседанието. (Звъни.) (Закрито в 18,20 ч.) Заместник-председатели: Росен Желязков Никола Минчев Йордан Цонев Кристиан Вигенин Секретари: Стоян Таслаков Иван Белчев