Двадесет и първо заседание

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ОСМО НАРОДНО СЪБРАНИЕ, ДВАДЕСЕТ И ПЪРВО ЗАСЕДАНИЕ, София, четвъртък, 8 декември 2022 г. Открито в 9,04 ч.
Дата08.12.2022
Събития221
Разпознати говорители219
Точки с гласуване34

Официален източник: parliament.bg

1. Гласувания

Тема Час За Против Възд. Резултат
1 Номер (1) РЕГИСТРАЦИЯ проведена на 08-12-2022 09:04 09:04:00 0 0 0
2 ЗИД на Кодекса на труда - първо гласуване - процедура за допускане в зала 09:08:00 175 0 7
3 ЗИД на Кодекса на труда - първо гласуване 10:49:00 175 0 4
4 ЗИД на Кодекса на труда - първо гласуване - прегласуване 10:50:00 175 0 3
5 ЗИД на Кодекса на труда - първо гласуване - процедура от Лидия Недева за удължаване на срока за предложения на 14 дни 10:53:00 68 84 38
6 Процедура от Коста Стоянов за нааляване на срока за предложения на ЗУТ 11:49:00 123 10 28
7 ЗИД на Закона за местните данъци и такси - първо гласуване 11:50:00 132 3 35
8 ЗИД на Закона за местните данъци и такси - първо гласуване - прегласуване 11:51:00 164 0 12
9 ЗИД на Закона за местните данъци и такси - първо гласуване - предложение от П.Чобанов за удължаване на срока за предложения 12:15:00 135 0 0
10 ЗИД на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - второ гласуване - процедура за допускане в зала 12:17:00 136 0 2
11 ЗИД на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - второ гласуване - наименование, параграф 1 до параграф 10 12:20:00 160 0 0
12 ЗИД на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - второ гласуване - параграф 11 до параграф 20 12:27:00 157 0 0
13 ЗИД на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - второ гласуване - параграф 22 - отпада 12:36:00 160 0 0
14 ЗИД на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - второ гласуване - параграф 21, параграф 22 - нов 12:38:00 165 0 0
15 ЗИД на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - второ гласуване - Преходни и заключителни разпоредби, параграф 23 до параграф 30 12:40:00 151 0 0
16 ЗИД на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - второ гласуване - параграф 31 - предложение от Румен Гечев - процедура от Цончо Ганев за разделно гласуване 13:12:00 105 61 24
17 ЗИД на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - второ гласуване - параграф 31 - предложение от Румен Гечев - процедура от Цончо Ганев за разделно гласуване - прегласуване 13:13:00 105 68 22
18 ЗИД на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - второ гласуване - параграф 31 - предложение от Румен Гечев - точка 1 - предложение за редакция от Румен Гечев 13:15:00 182 9 7
19 ЗИД на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - второ гласуване - параграф 31 - предложение от Румен Гечев - точка 2 - отменено 13:16:00 66 112 12
20 ЗИД на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - второ гласуване - параграф 31 - предложение от Румен Гечев - точка 1 13:18:00 68 121 11
21 ЗИД на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - второ гласуване - параграф 31 - предложение от Румен Гечев - точка 2 13:19:00 96 97 7
22 ЗИД на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - второ гласуване - параграф 31 - предложение от Румен Гечев - точка 2 - прегласуване 13:20:00 98 99 4
23 ЗИД на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - второ гласуване - параграф 31 и параграф 32 13:21:00 150 2 48
24 Процедура от Георги Свиленски за разместване на точки 5 и 6 13:27:00 64 26 59
25 Процедура от Георги Свиленски за разместване на точки 5 и 6 - прегласуване 13:28:00 68 25 60
26 ЗИД на Закона за кадастъра и имотния регистър - първо гласуване 13:43:00 154 1 0
27 ЗИД на Закона за кадастъра и имотния регистър - първо гласуване - прегласуване 13:44:00 153 0 0
28 ЗИД на Закона за кадастъра и имотния регистър - първо гласуване - процедура от Коста Стоянов за намаляване на срока за предложения на 3 дни 13:52:00 115 44 1
29 ЗИД на Закона за кадастъра и имотния регистър - първо гласуване - процедура от Коста Стоянов за намаляване на срока за предложения на 3 дни - прегласуване 13:53:00 114 48 1
30 ЗИД на Закона за предучилищното и училищното образование - първо гласуване - предложение от Борислав Гуцанов за удължване на заседанието 14:01:00 69 81 4
31 ЗИД на Закона за предучилищното и училищното образование - първо гласуване - предложение от Борислав Гуцанов за удължване на заседанието - прегласуване 14:02:00 75 86 5
32 ЗИД на Закона за предучилищното и училищното образование - първо гласуване - предложение от Г. Свиленски за отлагане на разискванията 14:03:00 86 57 22
33 Номер (33) РЕГИСТРАЦИЯ проведена на 08-12-2022 14:04 14:04:00 0 0 0
34 ЗИД на Закона за предучилищното и училищното образование - първо гласуване - предложение от Г. Свиленски за отлагане на разискванията - прегласуване 14:05:00 96 79 4

2. Стенограма и изказвания

Фокус по говорител: ahmed-redzhebov-ahmedov · намерени изказвания: 1
#1 · speech

Председател Вежди Рашидов

Добро утро, колеги! Има кворум. (Звъни.) Откривам пленарното заседание. Колеги, днес е 8 декември. Нека да честитим празника на нашите деца, млади хора, на всички български студенти и да им пожелаем да са живи и здрави, и ученолюбиви! Да са живи и здрави, да празнуват, да им е хубав днес денят! (Ръкопляскания.) Колеги, следва да Ви прочета съобщения, постъпили са две: На основание чл. 82 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание народните представители Делян Добрев, Жечо Станков, Теменужка Петкова оттеглят внесения от тях Законопроект за енергията от възобновяеми източници в морските пространства, № 48-254-01-21, внесен на 20 октомври 2022 г. Колеги, в Народното събрание са постъпили документи, класифицирана информация, приложени към Програмата за приоритетни инвестиционни разходи на Министерството на отбраната, внесени на 19 октомври 2022 г. от Министерския съвет, разпределени на Комисията по образование и Комисията по бюджет и финанси. Материалите са достъпни за народните представители в Регистратурата на националната класифицирана информация при отдел „Сигурност на информация“, пл. „Княз Александър I“ № 1, ет. 2. Преминаваме към първа точка от днес: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА. Вносители – Корнелия Нинова и група народни представители на 21октомври 2022 г., № 48-254-01-27. Постъпил е Доклад на Комисията по труда, социалната и демографската политика, която е водеща. Ще представите ли Доклада? Заповядайте, господин Гьоков.

#2 · speech

Докладчик Георги Гьоков

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Разрешете първо една процедура за допуск в залата. На основание на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да допуснем в залата професор Емил Мингов – заместник-министър на труда и социалната политика, и Ненко Салчев – началник-отдел „Трудово право и условия на труд“.

#3 · speech

Председател Вежди Рашидов

Добре, господин Гьоков. Режим на гласуване. Гласували 182 народни представители: за 175, против няма, въздържали се 7. Предложението е прието. Заповядайте за Доклада.

#4 · speech

Докладчик Георги Гьоков

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители,! Представям на Вашето внимание: „ДОКЛАД на Комисията по труда, социалната и демографската политика относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 48-254-01-27, от 21 октомври 2022 г., внесен от Корнелия Нинова и група народни представители На редовно заседание, проведено на 30 ноември 2022 г., Комисията по труда, социалната и демографската политика разгледа и обсъди посочения законопроект. На заседанието присъстваха: от Министерството на труда и социалната политика – заместник-министър професор Емил Мингов, госпожа К. Петкова – директор, и експерти; госпожа С. Димитрова от Националния център за обществено здраве и анализи, госпожа Т. Дичева от администрацията на Омбудсмана на Република България. Съгласно мотивите на Законопроекта се цели своевременно обвързване на размера на минималната работна заплата с референтните стойности по Директивата на Европейския парламент и на Съвета относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз в условията на висока инфлация, ниски доходи и непрекъснато растящи разходи на живот. Предложението е минималната работна заплата за следващата календарна година да се определя до 31 октомври на настоящата година и в размер не по-малък от 50 на сто от брутната средна заплата за страната за периода от дванадесетте месеца, предхождащи определянето. От името на вносителите Законопроектът бе представен от председателя на Комисията по труда, социалната и демографската политика народният представител Георги Гьоков. Той припомни, че от доста години се работи за изработване на механизъм, който да осигури автоматизъм при определянето на минималната работна заплата с отчитане на променящите се условия и без субективни решения, но това засега не е постигнато. В тази връзка е внесен Законопроектът, който да регламентира размерът ù да стане 50% от средната брутна заплата за страната, което ще гарантира постоянство и предвидимост както за гражданите, така и за бизнеса и ще отстрани опасността от замразяване за определени периоди на нейния размер. В момента след удръжките реалният размер, който се получава, е 549 лв., тоест 45 лв. над новата линия на бедност. При липса на повишение в момента по-късно ще се наложи много по-голямо такова и бизнесът ще бъде затруднен да изплаща такава заплата. В последвалата дискусия взеха участие народните представители Корнелия Нинова от парламентарната група на „БСП за България“, Георги Георгиев от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, Искрен Арабаджиев от парламентарната група на „Продължаваме Промяната“, Деница Сачева от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, Адлен Шевкед и Севим Али от парламентарната група на ДПС. Всички обявиха, че ще подкрепят Законопроекта, като между първо и второ четене е възможно да бъдат направени предложения. От парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ народният представител Георги Георгиев припомни, че размерът на минималната заплата се определя в Закона за държавния бюджет за съответната година. Народният представител Искрен Арабаджиев подчерта, че 50% от средната заплата е постижимо, но е нужно в диалог със социалните партньори да се определи механизъм, около който да се обединят. Народният представител Деница Сачева се изказа за необходимост от оценка на въздействието на този механизъм при различен пазар на труда и с оглед на сивата икономика. Народният представител Корнелия Нинова и народният представител Георги Гьоков аргументираха предложението с необходимостта от бърза реакция в условията на повишаваща се инфлация и бедност. От парламентарната група на ДПС народният представител Адлен Шевкед и народният представител Севим Али взеха участие в дискусията, Севим Али посочи, че минималната заплата засяга около 600 000 души, които са на практика от най-уязвимите групи. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по труда, социалната и демографската политика с 18 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ единодушно предлага на Народното събрание Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 48-254-01-27, от 21 октомври 2022 г., внесен от Корнелия Нинова и група народни представители, да бъде приет на първо гласуване.“ Благодаря.

#6 · speech

Георги Гьоков

БСП за България

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! От името на вносителя ще Ви представя Законопроекта. Законопроектът е за допълнение и изменение на Кодекса на труда, № 48-254-01-27, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители. Мотивите са ясни и са описани в Законопроекта, няма да ги повтарям. Ще внеса още мотиви в подкрепа на въпросния законопроект. Разговорите за нов минимален размер на минималната работна заплата за следващата 2023 г. трябваше да са отдавна приключили и на всички да е ясно какъв ще е нейният размер от 1 януари 2023 г. Ще припомня някои неща като хронология. От началото на 2022 г. Министерство на труда и социалната политика работи по няколко варианта за създаване на прозрачен законоустановен автоматичен механизъм за определяне на минималната работна заплата в страната, който да бъде базиран на Проекта на Европейската директива. На 27 юли 2022 г. на среща в Министерството на труда и социалната политика между социалните партньори по покана на министъра на труда и социалната политика в рамките на редовния кабинет бяха представени и обсъдени варианти за автоматичен механизъм за определяне на минимална работна заплата. На 10 август 2022 г. вече служебният министър на труда и социалната политика на пресконференция за представяне на приоритетите на Министерството в мандата на служебното правителство заяви: „Министерството на труда и социалната политика в рамките на служебното правителство на Гълъб Донев ще предложи минималната работна заплата за следващата година да бъде 770 лв.“ и продължи: „Следвайки принципа за осигуряването на адекватност, ще предложим на социалните партньори за минималната работна заплата за следващата година автоматично и без въздействие от други фактори да се приложи принципът 50 на сто от средната работна заплата за предходната година.“ На следващо място, по време на изборната кампания всички партии заявиха разбиранията и вижданията си относно минималната работна заплата. Голяма част от тях обаче са с неразбиране що е това „механизъм и адекватно управление“ и по-скоро са популистки с цел да привличат избиратели. Българската социалистическа партия както винаги е била разумна, стабилна и мъдра сила в обществено-политическия живот на страната и заяви ясно позициите си относно минималната работна заплата – 850 лв. минимална работна заплата, определена по приет автоматичен механизъм за определяне на минималната работна заплата, съобразно издръжката на живота 50% от средната заплата през предходните 12 месеца. На следващо място, по-късно настъпи някакъв непонятен за мен обрат в поведението на служебното правителство и нежелание за определяне на адекватна минимална работна заплата за 2023 г. За финал, когато говорим за това нежелание, ще спомена изявленията на министъра на труда и социалната политика в началото на този месец на мой въпрос в Народното събрание и по медиите, че минималната работна заплата ще остане без промяна през следващите месеци, ако бъде приет Законопроектът за удължаване на бюджета за 2022 г., и тъй като няма внесено в Народното събрание нищо друго освен удължаване, е ясно, че служебното правителство предвижда замразяване на тази заплата. Ще спомена и протестите на синдикатите за увеличаване на доходите и нов бюджет, в това число и настояването им за нова минимална работна заплата от 850 лв. Има и много други причини и мотиви за нашето предложение. Както споменах, ние сме ги описали в мотивите по Законопроекта и няма да ги повтарям. Затова внесохме Законопроекта за допълнение на Кодекса на труда. С него се предлага да се въведе автоматизъм при определянето на минималната работна заплата за страната от Министерския съвет, отговарящ на референтните стойности по Директивата на Европейския парламент и на Съвета относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз. Тоест тя да не може да бъде по-ниска от 50% от брутната средна работна заплата за страната за предходните 12 месеца. Така ще има предвидимост. И още няколко неща трябва да спомена. При 710 лв. минимална работна заплата реално за работника или служителя, работещ на минимална работна заплата, се получават 549 лв. след удръжката върху доходите. Все още нямаме необлагаем минимум, а линията на бедност ще е 504 лв. за следващата година, тоест хората, които ще работят на минимална работна заплата, ще са с 45 лв. над новата линия на бедност. Неоспорим факт също е, че много хора не получават достойно възнаграждение за положения труд. Кой ще обясни на тези хора, които работят на минимална работна заплата, как да си платят сметките и да си купят стоките от първа необходимост? Кой ще им обясни, че работят, но ще са работещи бедни, защото минималната работна заплата няма да им осигурява достоен живот? И много въпроси, на които, ако си отговорим всички заедно, ще имаме много, много мотиви за подкрепа на предложението на „БСП за България“. Част от тези въпроси ще ги поставя от тази трибуна. Справедлива ли е сегашната минимална работна заплата спрямо разпределението на заплатите в страната и осигурява ли тя достоен стандарт на живота? Адекватна ли е сегашната законоустановена минимална работна заплата с оглед социално-икономическите условия в страната, включително в контекста на инфлацията, на нарасналата заетост, на конкурентоспособността и на регионалните и секторните промени? Как изглежда оценката за адекватност на сегашната минимална работна заплата и замразяването ѝ за следващата година от гледна точка на покупателната ѝ способност, промените в производителността и връзката им с равнищата на брутното възнаграждение, разпределението и растежа? Отговаря ли тя на показателите, които обикновено се използват на международно равнище, например 60% от брутната медианна работна заплата и 50% от брутната средна работна заплата? И още как носи отговорност служебното правителство за неадекватната си политика по отношение адекватността на минималната работна заплата? Как ще носи това служебно правителство отговорността за все повечето обедняващи българи и увеличаването на неравенствата? Ще могат ли българите да си купят за Коледа това, което си купуваха миналата година? Е ли държавата в момента добър работодател? Ако сега не вдигнем минималната работна заплата със 140 лв., догодина, когато, повярвайте ми, ще се наложи да я вдигаме с 300 лв., бизнесът как ще реагира?! Никак, ама никак няма да е доволен. Ще кажа, че аз и колегите ми вносители са запознахме подробно с всички становища, но и без да се четат становищата, ние знаем позициите и аргументите на социалните партньори и на служебното правителство. Знаем, че всяка от страните не желае да прави отстъпки, особено от социалните партньори, по въпроса с минималната работна заплата. Като че ли въпреки публичните дебати и многократните тристранни срещи няма сближаване на позициите. Трябва да спомена още няколко неща. Предложеният от „БСП за България“ законопроект беше подкрепен с известни уговорки единодушно от всички парламентарни групи на първото гласуване при разглеждането му във водещата Комисия по труда, социалната и демографската политика. На второ място, след заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, мисля, че беше на 22 ноември, на което беше представен Законопроектът, нямаше сближаване на позициите на отдавна заявените позиции между социалните партньори, и то за пореден път. Работодателите държат на това да няма въобще минимална работна заплата и правят предложение например за определяне на минималната работна заплата по региони, по икономически дейности и по какво ли още не, тоест все предложения, които не са в духа на Конвенция № 131 за определяне на минималната работна заплата от 1970 г., която е в сила от 1972 г. На трето място, който ратифицира тази конвенция, се задължава да създаде система за определяне на минималната работна заплата, която обхваща всички групи наети лица, чиито условия на трудова заетост са такива, че обхващането им би било целесъобразно, а елементите, които трябва да бъдат взети предвид при определянето на нивото на минималната работна заплата, са: на първо място, потребностите на работниците и техните семейства, като се вземат предвид общото равнище на заплатите в страната, разходите за живот, обезщетенията за социално осигуряване, относителният жизнен стандарт на други социални групи. На второ място, са икономическите фактори, включително изискванията за икономическо развитие, нивата на производителност на труда, желанието за постигане и поддържане на високо равнище на заетост. Синдикатите, разбира се, също държат на позициите и искат повишаване на минималната работна заплата. Не знам кога ще има консенсус, но знам, че е крайно време българското общество да остане с усещането, че минималната работна заплата се определя адекватно и справедливо, а не след пазарлъци, на които им викаме договаряне, и че българската държава, българските политици и социалните партньори са социално отговорни и няма да се поколебаят да подкрепят народа си в труден момент като настоящия. Очаквам същата подкрепа за внесения от парламентарната група на „БСП за България“ Законопроект от всички парламентарни групи както в Комисията по труда, социалната и демографската политика. Нека всички, които имаме виждания по въпроса с минималната работна заплата, направим своите предложения между първо и второ гласуване и да подкрепим един механизъм за определяне на минималната работна заплата. Завърших с представянето. Благодаря Ви.

#8 · speech

Корнелия Нинова

БСП за България

Господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми български граждани! В резултат на започналата война в Украйна през февруари месец последва енергийна, икономическа, социална криза, последва инфлация, увеличаване на бедността и на неравенствата. В редовното правителство взехме мерки – увеличихме минималната заплата от 650 на 710 лв., даже обвързахме майчинството с тази сума и то също нарасна на 710 лв. Разбира се, взехме мерки и за стабилизация на икономиката, защото без работещи фирми, без ръст в икономиката няма как да се осигурят и по-високи работни заплати. Тогава помогнахме на бизнеса с подкрепа за цената на тока над 250 лв., стабилизирахме икономиката и дори бяхме месец юли на първо място по промишлен растеж в Европа. Тази комплексна политика за подкрепа на фирмите, но заедно с това и за увеличение на минималната работна заплата даде резултат. Ние от „БСП за България“, които тогава бяхме основните носители на социалния пакт в правителството, и днес настояваме тази политика да продължи, защото увеличението, което осигурихме тогава, вече е изядено от инфлацията (шум и реплики от ГЕРБ-СДС), защото цените отново растат, защото доходите на хората се стопиха, бедността нарасна…

#9 · speech

Председател Вежди Рашидов

Колеги, малко по-тихо! Много Ви моля, по-тихичко и малко на работа! Към ГЕРБ се обръщам – господин Ананиев, много шумно говорите. Моля Ви, групата на младите комсомолци, по-лекичко я карайте. Заповядайте, госпожо Нинова.

#10 · speech

Корнелия Нинова

…и то точно когато започнахме да обсъждаме най-после важните въпроси – доходите, парите и бюджета. Благодаря, господин Председател, за намесата. Увеличи се бедността и неравенствата и затова ние държим да продължи тази политика, която започнахме в редовното правителство. Отново държим това да бъде комплексен подход и вече направихме първите крачки. Преди няколко дни по предложение на „БСП за България“ подкрепихме българския бизнес, но този път с подкрепа за над 200 лв. за ток, тоест осигурихме на фирмите спокойствие. Нека сега те да бъдат така добри да помогнат за увеличаване на заплатите на работниците, защото гарантиране на благосъстоянието на работниците и на работещите бедни трябва да бъде общо усилие на обществото ни – държавата, политици, работодатели и синдикати. Към всички тези аргументи искам да прибавя още един – европейска директива, която препоръчва минималната заплата в държавите на Европейския съюз да бъде 50% от средната. И сега, уважаеми колеги, проблемът, който имаме, се казва служебно правителство. През август министърът на труда и социалната политика обеща в публично изявление, че минималната заплата ще нарасне от 710 на 770 лв., а след това обаче служебният кабинет се отказа от това увеличение. По време на консултациите при президента Радев ние получихме уверение, че той ще извика министър-председателя и министъра на финансите и ще разпореди с постановление на Министерския съвет да се увеличи минималната работна заплата. Нищо подобно не се случи! Днес сме изправени пред следната ситуация – имаме внесен Закон за удължаване на Закона за бюджета за 2022 г., в който няма и една стотинка за увеличение на минималните работни заплати, а върху нас тук пада отговорността да коригираме поведението на служебния кабинет, което замрази доходите на българските граждани в най-тежките месеци и в най големите кризи. Нека да се знае кой е отговорен за това състояние, защото на нас ни омръзна постоянно депутатите да са виновни, партиите да са виновни, Народното събрание да е виновно. Нека всеки да си понесе отговорността! Ето, днес е моментът да видим ние ще постигнем ли единомислие да повишим заплатите на близо 600 хиляди работници на минимална работна заплата от 710 лв., на която, след като си платят данъците, получават 500 лв., или близо до прага на бедност, който от 1 януари ще бъде 504 лв. Ще помогнем ли на работещите бедни? Ще постигнем ли единодушие – каквото сме заявявали почти всички в предизборните си кампании, че наша грижа ще бъде увеличаването на доходите на българските граждани? И най-накрая, ще опровергаем ли твърдението, че българските партии, народните представители и парламентът се занимават с незначителни за обществото въпроси и се карат помежду си за всяко нещо, или ще се обединим зад предложението на „БСП за България“, за да помогнем, отново казвам, на близо над половин милион български граждани?! Накрая, бих искала да благодаря на всички партии, защото в Комисията по труда и социална политика бяхме подкрепени единодушно за това решение. Обръщам Ви внимание, че имаме работа между първо и второ четене, ако ни подкрепите днес на първо, тъй като в Законопроекта има записани дати, които изтекоха. Законът е внесен отдавна и той предвиждаше до 31 октомври решение на Министерския съвет, а Министерският съвет така или иначе не го изпълни. Ние сме готови тази дата да се промени между първо и второ четене и обективно се налага вече да се промени, защото отдавна мина 31 октомври, но важна е волята ни. Призовавам Ви всички, както в Комисията, да подкрепим минимална работна заплата от 850 лв. за 2023 г., принципно решение за автоматизъм при увеличение на минималната работна заплата – 50% от средната. Обръщам се към българския бизнес и работодатели, които са против – ние Ви помогнахме да оцелеете в кризата, сега Ви помагаме да работите, да осигурявате брутен вътрешен продукт, но не можете да го направите без работници, така че нека заедно да се погрижим за тях! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

#12 · speech

Кирил Петков

Продължаваме Промяната

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Наистина ние вярваме, че най-накрая стигнахме до важните теми за българското общество. В този момент е задължително да увеличим минималната работна заплата, защото с инфлацията, която заля цяла Европа, много хора наистина са близо до ръба на бедността. Ето защо ние от „Продължаваме Промяната“ ясно казахме от самото начало: независимо кой предлага смислените предложения за България, ние няма да се опитваме тези предложения да ги присвоим, а напротив, тези предложения ще ги подкрепим независимо кой ги предлага. В нашите разговори с профсъюзите ние също казахме, че това е наложителна мярка и тази мярка трябва да се случи максимално бързо. Подкрепяйки предложението на БСП, ние също отваряме възможността между първо и второ четене да направим допълнителна поправка и тази допълнителна поправка да каже, че минималната работна заплата трябва да стане 50% от средната работна заплата в частния сектор за последните шест месеца. Периодът е важен, защото в период на инфлация, колкото е по-близо до крайния срок, когато се взима това решение, толкова е по актуализирана тази заплата. В момента нашите сметки предпоставят, че това ще бъде около 860 лв. Аз вярвам, че между първо и второ четене ние заедно можем да работим да достигнем най-справедливата минимална работна заплата за България. В нашите разговори с работодателите много от работодателите казаха: „Дори тази заплата е ниска, ние не можем да намерим качествена работна ръка не на тази сума, а много над тази сума.“ Така че ние знаем, че конкурентоспособния бизнес няма проблем с тези нива на минималната работна заплата. Когато ние от самото начало казваме, че ще подкрепим всяка една от тези 16 политики независимо кой я предлага, ще го покажем не с политическа риторика, а с действия. От „Продължаваме Промяната“ подкрепяме това предложение с условието, че ще работим допълнително между първо и второ четене, за да направим формула, така че минималната работна заплата да не е дебат на дискусия във всеки един период, а да може автоматично да се актуализира на база на средната работна заплата в България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

#13 · speech

Председател Вежди Рашидов

Благодаря, господин Петков. Друга реплика? Втора реплика иска ли някой? Дуплика – отговор, желаете ли?

#14 · speech

Корнелия Нинова

БСП за България

Господин Председател, уважаеми народни представители! Разбира се, че сме отворени за промени между първо и второ четене, самата аз отбелязах, че са наложителни някои поради изтичане на срокове. Само да поясня в какво е разликата между предложението на господин Петков и нашето. Ние предлагаме да се вземе като критерий средната за предходните 12 месеца, тоест съобразили сме се горе-долу с началото на войната, когато започнаха процесите на криза, на инфлация и на оскъпяване, но разбира се, ако 6-месечният срок е по-добър за работниците и повишава тази заплата – вместо 850 на 860, ние ще се съгласим. Важното е днес да дадем политическия знак, че всички сме готови да работим за увеличаване на минималната работна заплата на близо 600 хиляди работещи, които са и работещи бедни, оттам нататък между първо и второ четене вече можем да правим промени. Ние също ще подкрепим тези, които са в полза на работниците. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

#15 · speech

Председател Вежди Рашидов

Благодаря Ви, госпожо Нинова. От групата на ВЪЗРАЖДАНЕ желаеше. Изказване ли, колега? (Реплика от народния представител Георги Георгиев.) Госпожо Сачева, заповядайте.

#16 · speech

Деница Сачева

ГЕРБ-СДС

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Минималната работна заплата, която гарантира достъпа до стандарт на живот, достоен стандарт на живот, е основен елемент от адекватните условия на труд. С този законопроект, който са внесли колегите от Българската социалистическа партия, искам да обърна внимание, че ние не вдигаме минималната работна заплата, а определяме траен механизъм за това как да се определя минималната работна заплата оттук нататък. Именно нашето правителство беше това, което подкрепи в европейската Директива да бъдат заложени два принципа на определяне на минималната работна заплата. Единият съответно 50% от средната работна заплата, а другият – 60% от медианната. Тази директива не е задължителна и обвързваща именно с нито една от тези две величини, а дава възможност за това всяка държава членка да избере начина, по който да се определя този механизъм за определяне на минималната работна заплата, в съответствие и със социалния диалог, разговорите между синдикати и работодатели. Това е важно да бъде казано, защото тук се получават различни обърквания и спекулации по отношение на това какво точно се прави. По време на пандемията България беше държавата, която успя да запази 300 хиляди работни места, и беше единствената държава, която не само запази тези работни места, но запази и равнището на доходите на работниците и на служителите. Важно е да отбележим, че България е и отличник по ръст на заплати в Европейския съюз, и това се показва от данните на Евростат. От януари до края на октомври тази година средното възнаграждение в България се е вдигнало с 15,4%, а за сравнение средният ръст в целия Европейски съюз е в размер на 4,6%. Разбира се, трябва да обърнем внимание обаче не само на това, но и на покупателната способност, която същевременно е намаляла, и на производителността на труда, която все още е доста далеч от средното европейско равнище. Това, което трябва да имаме предвид днес, когато ще гласуваме този законопроект, е, че ние трябва да се съобразим и с оценката на въздействието, която в настоящия предложен законопроект е твърде скромна. Ние ще настояваме за това в следващия период от време, в който ще се гласува между първо и второ четене, първо, този период да бъде 14 дни, за да има възможност да бъде направена съответната оценка на въздействие, защото всички ние в тази зала искаме да вдигаме заплатите. Всички без изключение! Няма такава политическа сила, която днес вероятно ще гласува против този законопроект, включително и ние днес ще го подкрепим, именно за да дадем този политически знак, но същевременно трябва ясно да си даваме сметка какви са финансовите възможности на държавата, защото на минимална работна заплата работят все повече и повече хора, които са в държавния сектор. Бяха изнесени данни за това, че увеличаването на минималната работна заплата с 10 лв. струва 50 млн. лв. на държавния бюджет, така че трябва да имаме предвид и дали увеличаването на минималната работна заплата с такава голяма стъпка, с която предлагат колегите от Българската социалистическа партия, няма да доведе и до увеличаване на сивата икономика, защото аз не искам да бъда човекът, който прави негативни прогнози, но смятам, че ако внезапно се увеличи със 150 лв. минималната работна заплата, без това да е било договорено между социалните партньори, между синдикати и работодатели, това ще доведе и до увеличаване на броя на хората, които ще започнат да работят на четиричасов трудов договор, защото това ще бъде отговорът на работодателите. Дали по този начин ние ще защитим правата на работниците и служителите? Нека да помислим за това. Нека да говорим в този парламент и за сивата икономика, и за това как все повече и повече млади хора у нас искат да работят без договор и без осигуровки, защото не вярват на системата или защото имат други тежки социални проблеми. Беше време, уважаеми народни представители, в което ние можехме да говорим, че работодателите са тези, които принуждават работниците да работят в неизгодни условия за тях. Днес обаче нещата не стоят точно така. Има данни и анализи, включително и наскоро излезе последният доклад на Българската академия на науките, който ясно показва, че броят на младите хора, които работят без трудов договор, се увеличава и е достигнал повече от 30%. Със сигурност трябва да отбележим и факта, че немалка група от нашите сънародници, за съжаление, станаха жертви на бързи кредити, на различни други финансови измами и в момента те самите оказват натиск върху работодателите да не работят на трудов договор, защото по този начин запорираните им сметки прибират заплатите. Всички тези теми за сивата икономика са изключително важни и именно те изискват нашия общ отговор, нашата смелост и нашата решителност да дадем конкретни решения за решаване на тези проблеми. Механичното определяне на минималната работна заплата като 50% от средната ще доведе също и до други проблеми, защото на практика ще се получи един кръг – колкото по-висока е минималната работна заплата, толкова по-висока ще става съответно и средната. Това също ще доведе и до увеличаване на цените в България, което без съмнение ще бъде следващият отговор, който ще се получи. Парламентарната група на ГЕРБ-СДС ще подкрепи този законопроект, предложен от колегите от левицата, с ясното съзнание, че ние трябва да дадем нашия политически знак за това, че сме за увеличаване на доходите на българските граждани. Ние подкрепихме дори и в бюджета за следващата година да се намерят механизми за това, да се намери стъпката, с която минималната работна заплата да бъде увеличена, но не да се превръща това в едно предизборно наддаване за различни числа. Апелирам към това да бъдат направени необходимите анализи и оценка на въздействие между първо и второ четене и съответно срокът за даване на предложения да бъде 14 дни, като ние също ще имаме нашите предложения, с които да подобрим Законопроекта, предложен от левицата. Благодаря за вниманието.

#18 · speech

Драгомир Стойнев

БСП за България

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Сачева, страхувам се, че не разбрах точно логиката Ви. Вие ще подкрепите законопроект, в който, ако се приеме този принцип на увеличаване на минималната работна заплата, която пък същевременно нямало да се увеличи, ще се увеличи пък сивата икономика. Нека да започнем едно по едно. Ние до момента нямаме никакъв принцип, по който се увеличава минималната работна заплата, нали така? Всички гледат тавана и казват какво ще е числото за следващата година. Сега когато и от Европа ни казват, че е необходимо да има такъв принцип, имаме две опции, Вие не сте съгласни, защото ще се увеличи сивата икономика. Защо да се увеличи сивата икономика? Това, че младите хора примерно се финансират чрез бързи кредити, е проблем на обществото, а не на трудещите се хора, на тези, които достойно си изкарват хляба. Нещо повече, ние от БСП сме тези, които предложихме със законопроект всички млади хора до 26 години примерно да не плащат данък общ доход. Ето това примерно е една опция, за да могат те да бъдат, как да кажа, инициативни да влязат на пазара на труда, но в същото време Вие казвате: не, това ще увеличи сивата икономика. Тогава репликата ми, в такава процедура сме: какво е Вашето предложение, щом като това на БСП не Ви удовлетворява, че ще увеличи сивата икономика? Искам да чуя предложението на Политическа партия ГЕРБ, така че хем да има принципи да определяме минималната работна заплата, хем да не се увеличавала сивата икономика, защото, ако слушаме работодателите – разбира се, че трябва да ги слушаме, но няма да забравя и един сблъсък на Асен Василев с тях, където министър Василев беше изключително прав, за хората на труда как в една Гърция работят при едни условия, тук в България, виждате ли, изведнъж тези хора са ненужни, пък там са страшно много оценени, тоест въпросът, репликата ми към Вас, е: кажете кой е Вашият принцип? Благодаря.

#20 · speech

Георги Гьоков

БСП за България

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Госпожо Сачева, първо искам да Ви благодаря за това, че ще подкрепите Законопроекта, който сме внесли. Аз също недоумявам от това, което казвате, защото няма как да го подкрепите със статистически данни от Националния статистически институт, които са официалните данни, това, че ще се увеличи сивият сектор, ще се загубят работни места, че ще минават на четири часа. Имаме периоди, когато се е вдигала заплатата, и то с 220% – около 2008 г. Тогава няма такива данни за загуба на работни места за икономиката, че са преминали повече в сивия сектор. Няма и такива данни пък, че се е увеличила нещо или е намаляла сивата икономика при следващо задържане за три-четири години на минималната работна заплата при управлението на ГЕРБ в първия мандат, така че това са някакви такива неоснователни твърдения, които не знам защо Ви притесняват. Друго – ние нямаме амбицията, че претворяваме в нашето законодателство или транспонираме, както се казва, европейска директива. Просто се придържаме към референтните стойности на тази директива. И последното, което искам да кажа, по Вашето изказване, 14-дневен срок при тази несигурна политическа обстановка, удължаване на срока означава, че може би няма да може да се включим в мандата на този парламент, а пък дори и да се включим, то минава Нова година. Хубаво е до Нова година да е ясно каква ще бъде минималната работна заплата за страната, защото служебното правителство, извинявайте за израза, се ослушва вече два месеца и не казва каква ще бъде минималната работна заплата. Да му кажем ние каква трябва да бъде тя. Това ми е репликата към Вас. Благодаря Ви.

#22 · speech

Деница Сачева

ГЕРБ-СДС

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, по отношение на Директивата нека ясно да кажем, че в много европейски държави минимална работна заплата няма и всъщност тази директива се създаде за това да насърчи всички европейски държави да имат такава минимална работна заплата. Тази директива не отменя социалния диалог и в никакъв случай не е императивна, и по никакъв начин не казва, че това трябва да бъде начинът, по който да се определя минималната работна заплата. Там се казва много ясно, че има два подхода. Единият подход е 60% от брутната медианна работна заплата, или 50% от средната работна заплата. В този смисъл България има две години, в които да транспонира текстове от Директивата, ако има законодателство, което по някакъв начин не е в унисон с нея. Затова в момента не трябва да спекулираме с Директивата, като казваме, че взимаме европейско законодателство, за да направим нещо такова в България. Не съм съгласна, че досега не е имало механизъм за определяне на минималната работна заплата. Имаше множество дискусии. Знаете, че във времето имаше Конвенция № 131 на Международната организация на труда, която беше приета, работодателите и синдикатите, разбира се, които използваха нея като възможност, около която да се консолидират. Това, което Политическа партия ГЕРБ винаги е защитавала, е било минимална работна заплата по икономически сектори. Включително има подписан такъв меморандум със синдикати и с работодатели за определяне на минимални работни заплати по икономически сектори, защото в икономическите сектори има различия – има регионални различия и така нататък. В момента по отношение на загуба на работни места и по отношение на четиричасови трудови договори, нека да видим какъв би бил отговорът след шест месеца. Аз съм сигурна в статистиката, защото знам какво ще се случи. Нека да Ви припомня – тук използвам възможността, че и господин Василев стои срещу мен – Вие, господин Василев, внесохте тригодишна бюджетна прогноза, ако си спомняте, в която не предвиждахте увеличение на минималната работна заплата, такава беше прогнозата. Прогнозите са такива – сменят се, съществуват други обстоятелства. Но ние казахме на работодателите и на синдикатите, че ще има задържане на минималната работна заплата. Вероятно на 6 декември половината компании вече са си направили финансовите планове, направили са си разчетите, направили са си бюджетите. С Кодекса на труда, дори и той да бъде приет преди новата година, ние не увеличаваме минималната работна заплата по никакъв начин. Това не се случва с този текст, в този кодекс. Това е един принцип, който ще бъде спазван, и всичко зависи от това какво ще приеме тази зала. Така че нека да не спекулираме, че ако не се приеме Кодексът на труда преди новата година, българите ще останат без увеличени доходи, което също няма да бъде основателно и да бъде вярно. По отношение на сивата икономика. Аз наистина обръщам внимание на това, защото всички народни представители говорят по различни теми – говорят непрекъснато за смелост, за инициатива и така нататък. Има изключително трудни теми в социалната политика, които наистина изискват политически консенсус, изискват креативност, изискват въображение, изискват да излезем извън клишетата, които непрекъснато говорим, защото социалната политика не е единствено и само раздаване на пари, а в крайна сметка е конкретни, ефективни действия, с които да се получи това – намаляване на неравенствата и най-вече на несправедливостта, и по голяма солидарност между нас. Благодаря.

#23 · speech

Председател Вежди Рашидов

Благодаря, госпожо Сачева. Изказвания? (Реплики.) Преди Вас колегата от ВЪЗРАЖДАНЕ вдигна ръка и след това. (Реплики.) Добре.

#24 · speech

Георги Георгиев

ВЪЗРАЖДАНЕ

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ многократно сме изказвали нашето мнение – тук от тази трибуна в мое лице и в Комисията по труда и социалната политика, в посока на минималната работна заплата и нейното увеличение. Многократно сме казвали, че трябва да има механизъм, че трябва да се определи такъв механизъм и да се действа в тази посока, за да има предвидимост както за бизнеса, така и за работещите хора в тази страна. Както вече стана дума – тук се споменаха едни цифри, че около 600 хиляди работници в България работят на минимална работна заплата, това е изключително лош показател. Ние вече над 15 години сме в Европейския съюз, а все още изоставаме по този показател. Минималната работна заплата във всички европейски страни е в пъти по-висока или почасовото плащане, както е в някои държави. Така че определено ние поддържаме подобен род или подобни действия в тази посока за увеличение на минималната работна заплата и категорично заставаме зад Законопроекта на Политическа партия БСП, като припознаваме тяхното предложение. Този консенсус или това обединение беше постигнато и в Комисията по труда и социалната политика. Но както винаги сме казвали от тази трибуна, че както накланяме везните между работодатели и работници в една посока, така трябва да слагаме мерки и от другата страна. Една такава мярка в момента ние предлагаме към предложението за удължаване на бюджета, а именно предложение за намаляване на данък печалба за микро- и малкия бизнес. Увеличението на минималната работна заплата ще окаже огромно въздействие върху микро- и малкия бизнес. За тях това е огромна тежест – увеличението на минималната работна заплата, докато средният и едрият могат да понесат. Многократно съм казвал това тук от тази трибуна. Едно такова увеличение могат да си го позволят, така да го кажем, тъй като има достатъчно други икономически мерки, които се възприеха към бизнеса като цяло. Могат да си позволят един такъв разход и да подпомогнат работещите хора, но това не може да се каже за микро- и малкия бизнес. Затова се надяваме, че политическите формации в този парламент ще се обединят около предложението, което ние правим към бюджета, за намаляване на данък печалба към микро- и малкия бизнес. Благодаря.

#25 · speech

Председател Вежди Рашидов

Благодаря. Реплики? Не виждам, колеги. За изказване? Господин Василев, заповядайте. След това е колегата, а след това да се готви господин Гечев. (Реплики.) Господин Гечев, да се готвите за изказване.

#26 · speech

Асен Василев

Продължаваме Промяната

Благодаря, господин Рашидов. Както и господин Петков каза, ние ще подкрепим предложението с една корекция, която предлагаме. Тук, колеги, аз искам да адресирам няколко аргумента, които редовно циркулират в част от работодателските организации и в част от публичното пространство. Първият аргумент е, че увеличаването на минималната работна заплата ще увеличи сивия сектор. Това, колеги, би било вярно, ако България беше водач по ниво на минималната работна заплата в Европейския съюз. Истината е, че ние сме с най-ниската минимална работна заплата в Европейския съюз и не само това. Една Сърбия, където брутният вътрешен продукт на глава от населението е с 25% по-нисък от нашия, е с минимална работна заплата, която е с 15% по-висока от нашата. Това, което ние виждаме, е, че България губи работници към чужбина, което означава какво? Един работник се качва на самолета и за тези два часа, докато лети, изведнъж получава магически умения и може да защити драматично по-висока заплата в държавата, където е кацнал, или се качва на автомобила, минава границата със Сърбия и може да защити поне 15% по-висока работна заплата, защото, докато е карал между България и Сърбия, той изведнъж магически е получил нови умения? Това е, в което работодателските организации искат да вярваме. Ако приемем, че в Сърбия, в Гърция или в Румъния нашите работници могат да защитят по-висока работна заплата, защото имат по-висока производителност на труда, това може да се дължи на един от два фактора. Със сигурност не се дължи на това, че нашите работници магически са научили някакви умения, минавайки границата. Единият фактор е, че те работят с повече машини и съответно имат по-голяма производителност. Другият фактор е, че има по-добра организация на работния процес и те могат да произведат повече. Един от тези два фактора най вероятно е в основата на по високата производителност, ако тя наистина съществува там. И двата фактора, колеги, са изцяло във властта на работодателите. Колко машини ще има на разположение работникът, зависи от работодателя и каква ще е организацията на работния процес също зависи от работодателя. Това, че ще се увеличи сивата икономика, защото иначе работодателите нямало да могат да плащат тази по-висока заплата, е несъстоятелен аргумент. Това, което работодателите могат и трябва да направят, е да направят по-добра организация на работния процес и по-добра механизация – въвеждане на машинен парк. Вторият аргумент, който много често се чува в общественото пространство, е, че това щяло да доведе до по-голяма безработица. Истината е, че във всеки един разговор с всеки един работодател, това, което чуваме е: „Няма кадри.“ Само че това изречение е непълно. Няма кадри на нивата на заплащане, което ние предлагаме. Това е пълното изречение. Ако предлагаме по-високо заплащане, кадри ще има. Никой от българските граждани не иска да работи извън България. Всички искат да работят в България, но въпросът е да имат достойно заплащане на техния труд, а това зависи основно от нивото на механизация – тоест с какви машини се работи, и от организацията на работния процес – тоест зависи основно от работодателите. Ролята на държавата в този процес е да подтикне работодателите да направят съответните инвестиции. Ако държим цената на труда евтина, тогава няма смисъл да се правят инвестиции в машини и в по-добра организация. Ако цената на труда започне да става адекватна, поне колкото е в една съседна Сърбия, тогава този процес на постепенно преминаване към по-висока производителност, постепенно преминаваме към по-добра организация на работния процес и повече машини, с които работниците да работят, ще доведе до това, че нашите работници ще вдигнат своята производителност. Това не отменя факта, че ние трябва да инвестираме в образованието, но това е дългосрочният процес. В момента ние виждаме, че има дисбаланс между нивото на заплащане на труда в България и в Европа по простата причина, че ние губим всяка година няколко десетки хиляди работници към Европа. Това означава, че те, без да са се образовали допълнително, само благодарение на по-добрата организация на работния процес и по-добрата механизация на работния процес, могат да защитят по високи заплати. Никой няма да отиде да работи в чужбина при по-високи цени на всичко и при по-висок стандарт на живот, който трябва да се покрива, ако получава по-ниска заплата. Това означава, че толкова сме изостанали от съседните държави и от държавите в Европейския съюз, че балансът е нарушен. Закачайки минималната работна заплата за средната работна заплата в частния сектор, където тя не се определя административно, а се определя от пазара, това всъщност позволява този баланс да бъде поддържан във времето на едни нива, които са разумни. Този баланс ще се определя изцяло от пазара, изцяло от това какво се случва в частния сектор, само че няма да се определя от лобито на най непроизводителните фирми, а ще се определя от средното ниво на пазара в България, където и най-производителните фирми също ще могат да внесат своя принос и по този начин ще се получи нещо, от което българската индустрия има голяма нужда – преминаване от фирми с ниска производителност към фирми и бизнес модели с по-висока производителност. Няма как да искаме да станем богати, ако държим заплатите ниски. Самият процес на икономическо развитие и догонване на Европа носи в себе си логиката на това, че трябва да има по-добро заплащане на труда. Това в крайна сметка е крайната цел – хората да имат повече доходи. Затова искаме да има икономически растеж, което означава, че не може конкурентното предимство на някои фирми или на някои индустрии да е базирано на това, че те плащат ниски заплати. Така че ние ще подкрепим Законопроекта. И, госпожо Сачева, за да може това да стане факт от 1 януари, сме предложили подобен текст и в Закона за удължаване на бюджета, защото Законът за удължаване на бюджета не предвижда увеличение на минималната работна заплата, а ние сме предвидили от 1 януари такова увеличение да има, използвайки този текст и този принцип. И друго нещо – Вие споменахте тригодишната бюджетна рамка. Единствената причина там да се запази нивото, което беше за 2022 г., е, че вървяха още разговори – точно какъв да бъде периодът на закачане на тези 50%. Това беше ясно анонсирано от правителството, изговорено и с работодателите, и със синдикатите, така че на 6 януари никой няма да бъде изненадан, че се предлага такова увеличение, нито ще бъде изненадан какъв е размерът на това увеличение. Също така и в предизборните си кампании голяма част от партиите в тази зала го заложиха, така че работодателите не би следвало да са изненадани, че има мнозинство това да се случи от 1 януари в тези размери. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

#28 · speech

Николай Дренчев

ВЪЗРАЖДАНЕ

Господин Василев, почти съм съгласен с Вас по отношение на това, че до голяма степен заплатата зависи от организацията на производствения процес и производителността на труда. Вие казахте две неща, които са верни, но пропуснахте третото според мен. Вярно е, че зависи от това до каква степен фирмите имат възможност да имат достъп до ресурси, така че да осигурят необходимите машини и необходимите организационни процеси. Има един много тежък елемент, който също тежи на врата на работодателите и определя възможностите им те да плащат заплати, и това е административната тежест, която тежи на гърба на всеки работодател и на всеки български гражданин. Това е данъкът, както го нарече министър Дянков навремето, Doing Business – необходимостта да осъществяваш всякакви административни процедури и в много случаи своеволия на всички служби в целия диапазон на организация на един производствен и търговски процес. Това е нещо, което не зависи от работодателите, това зависи до голяма степен тук от нас и от Министерския съвет. Има и още един данък, който е нерегламентиран и който пълни чекмеджета с кюлчета и с банкноти. Това също тежи на врата на всеки работодател и определя до каква степен един работодател може да плаща заплати на своите работници. Много често тук се говори от позицията, че ето, виждаш ли, работодателите са лоши и плащат малко на работниците, не казвам, че Вие конкретно, но по принцип има такава нагласа. Аз лично считам, че и работодателите, и работниците са гребци в една лодка и всеки работодател е заинтересован от това да има добре мотивирани работници, които имат желание да развиват бизнеса. (Председателят дава сигнал, че времето изтича.) И в този момент малко странна въобще ми се вижда идеята, че ние се намесваме тук в едно договаряне между пълноправни и дееспособни субекти, в смисъл ние не сме нито в обувките на работодателите, нито в обувките на работниците. И кой срещу какви пари работи, и защо работи за такива пари, е един изключително важен въпрос. Аз се страхувам, че вдигайки безконтролно заплатата, ще се получи така, че много хора, които са най-неквалифицирани, ще отпаднат от пазара на труда…

#30 · speech

Николай Дренчев

…защото е много по-лесно да се работи с багер, отколкото да се копае с лопата, но човекът, който копае с лопата, той не може да си купи багер и няма да копае с багер.

#34 · speech

Деница Сачева

ГЕРБ-СДС

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Василев, първо, още веднъж искам да подчертая, че предложеният законопроект за изменение на Кодекса на труда не вдига минималната работна заплата, а определя принципа, по който минималната работна заплата оттук нататък ще бъде определяна. Аз мога да вляза много надолу в темата защо сме избрали този подход, а не другия с медианата работна заплата, но бих Ви попитала какъв е проблемът според Вас минималната работна заплата на същия този принцип – 50% от средната, да се определя по сектори, а не да бъде по този начин – една единна за цялата страна? И това, което конкретно исках да Ви попитам, защото аз го чух в изказването на господин Петков, но Вие във Вашето като че ли го задълбочихте в мен – ще предложите единствено и само за частния сектор ли така да се определя минималната работна заплата, защото това не ми стана ясно? Вие акцентирахте върху частния сектор, а знаете, че на минимална работна заплата работят почти всички държавни служители, тоест най-много хора на минимална работна заплата работят за държавата. Благодаря.

#36 · speech

Елисавета Белобрадова

ДБ

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Василев, напълно сме наясно защо Вашата парламентарна група подкрепя, ние също сме напълно наясно, че трябва да се вдигат доходите на българските граждани и много хубаво всъщност направихте едно сравнение с Република Сръбска, само че едно нещо ми направи впечатление във Вашето изказване, че Вие посочвате две причини за това защо имаме проблем всъщност с миграцията, и това са механизацията и организацията, доколкото разбрах – повече машини, по-добра организация, ако имаме, съответно ще можем да осигурим по-добър трудов процес и съответно по-високи доходи. Аз бих Ви репликирала тук, че това не могат да бъдат изчерпателните причини, все пак трябва да кажем, че има огромна разлика между стандартите в държавите, и не мисля, че Република Сръбска е много добър пример за добре работеща не само икономика, но и политически ориентирана страна. Това обаче, което исках да Ви направя като бележка, е всъщност, че Вие пропускате един много важен елемент и това е сегрегацията в България. Всъщност не знам дали има държава в Европа, която да е по-сегрегирана от българската. Много голяма част от миграционния поток, който излиза от България, излиза поради простата причина, че дори и да иска да работи на сегашната минимална работна заплата, която е в България – да кажем, на гише в пощата или, да кажем, на гише в банката – в частна банка, или да кажем, дори на рецепция в хотел, това е абсолютно невъзможно да се случи не защото има забрана от закон – нямаме, разбира се, забрани от закон, но имаме една сегрегация, за която абсолютно никой не говори. И ние всъщност губим огромно количество хора в момента единствено и само по тази причина – поради причината, че ние не можем да припознаем много голяма част от българските граждани като достойни да работят на пазара на труда. И когато започнем да работим в тази посока и осъзнаем, че българските граждани от ромски произход навсякъде другаде в Европа никой не ги счита за по-различни от другите граждани, само ние тук единствено смятаме, че можем да се разделим с тази огромна част от работната сила, дотогава ще имаме огромен проблем и колкото да вдигаме минималната работна заплата, и каквито и такива, да речем, малко чисто финансови инструменти да прилагаме, всъщност ние никога няма да решим този проблем. Благодаря Ви.

#38 · speech

Асен Василев

Продължаваме Промяната

Благодаря, господин Рашидов. Поред на репликите. Господин Дренчев, аз отчасти съм съгласен с Вас, що се отнася до данък административна тежест и данък корупция, това са два много тежки данъка върху българския бизнес и трябва да работим за тяхното премахване. Докато бяхме в правителството, започнахме тази работа, сега като опозиция ще направим всичко възможно да я продължим, защото това наистина изсмуква ресурсите на българските фирми – и като време на управлението на фирмите, и като финансов ресурс, и съответно не им позволява да се фокусират върху важните задачи. Това, с което обаче няма да се съглася във Вашата реплика, е, Вие казахте, че ние, вдигайки минималната работна заплата, се намесваме в свободното договаряне между равноправни субекти. Аз не мисля, че в голяма част от тези договаряния субектите са равноправни, и оттам всъщност идва част от проблема. Когато имаш един или двама големи работодатели в малко населено място, хората нямат избор, освен да приемат условията, които тези работодатели налагат. Това не означава, че трябва да сблъскваме работниците с работодателите, защото те, ако не работят заедно, няма да се изработи продукт и няма да има пари за заплати. Да променим условията, при които това договаряне се случва, най-грубо казано, канавата, на която това договаряне се случва, и тук вече всъщност част от тези условия да бъдат изправени. Давам Ви пример. Текущата минимална работна заплата е 710 лв. бруто – 550 лв. нето. Няма възможност в България да се живее и издържа семейство с по-малко от тези пари. Поне не мисля, че някой в тази зала ще твърди обратното. Съответно няма как да е по-ниска от това. Това, което би се получило, ако се закачи за средната работна заплата, е 850 – 860 лв. бруто, което означава от 550 лв. нето, да стигнем до малко над 600 лв. нето. Не е някакво драматично намесване на пазара. Но дотолкова, доколкото това би представлявало, как да кажа, огромна тежест за някой бизнес, този бизнес ще трябва да намери някакъв начин да си организира по добре процесите или да инвестира в по-добри машини и да купи багер, а не да стои на лопати. Госпожо Сачева, първо, за частния сектор. Ние казваме, че базата, която се взема, за която да се определят 50-те процента, трябва да бъдат заплатите в частния сектор, но минималната работна заплата да важи за всички – и за държавния, и за частния, но да не се ползва държавният сектор като основа за тези 50% и причината е точно да имаме чист пазарен механизъм, а не микс между пазарен механизъм и административно определени заплати от държавните служби. Що се отнася до Вашия въпрос дали да се определя по сектори. Краткият отговор според мен е не и аз лично бих защитавал да не се определя по сектори по три основни причини. Първата е, че сравнително лесно може да се злоупотребява с това, но това е най-малката. Втората основна причина е, че за съжаление, независимо в кой сектор работят хората, като влязат в магазина, цените са едни и същи. И третата причина е, че всъщност част от идеята да се определя минимална работна заплата, която е свързана със средната, е ние да излизаме от сектори като българска икономика, които са нископродуктивни, и да влизаме в сектори, които са високопродуктивни, а не да държим нископродуктивните сектори с по ниски минимални работни заплати конкурентно. Това е част от трансформацията на българската икономика в икономиката на една богата държава, а не на една бедна държава, която да разчита на евтина цена на труда.

#40 · speech

Асен Василев

Да, само за госпожа Белобрадова да кажа. Госпожо Белобрадова, съгласен съм с Вас, че механизацията и организацията на труда не са единствени, но според мен те са голяма част от проблемите, защото голямата част от емиграцията от България е икономическа. Хората емигрират по икономически причини. Що се отнася до сегрегацията, аз съм съгласен с Вас, това също е проблем, който трябва да бъде адресиран, но той трябва да се адресира не в Кодекса на труда, а в едно друго законодателство. Също както и проблемът, който госпожа Сачева загатна, който е свързан със секвестирането на заплатите от ЧСИ-та. Това също е проблем, който трябва да бъде адресиран, драматично ще намали сивата икономика, ако бъде адресиран по правилния начин, но той трябва да бъде адресиран в едно друго законодателство, което е свързано с това, секвестируемостта да не е 100% над минималната работна заплата, а да има някаква скала на градация и съответно хората да могат спокойно да си получават доходите, без да ги укриват.

#41 · speech

Председател Вежди Рашидов

Благодаря, господин Василев. Колеги, много Ви моля, за реплика две минути имате и за дуплика три. Разбира се, темата е сериозна и затова по малко пускам повече, за да се изкажете, не го приемайте… Но хубаво е да спазваме времето, защото денят е къс, а въпросите са много. Колегата от ДПС и след това господин Гечев е наред.

#42 · speech

Севим Али

ДПС

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми дами и господа народни представители! От парламентарната група на ДПС също ще подкрепим предложения законопроект, с който се създава автоматичен механизъм за определяне на минималната работна заплата, а именно тя да се обвърже с 50% от средната брутна работна заплата за предходната година. Това са референтни стойности, които са посочени в европейската Директива и от Съвета за минимални работни заплати в Европейския съюз. Една директива, уважаеми колеги, която беше предложена още преди около две години. Доколкото знам, през юни тази година бяха приети окончателните текстове и текстове, които бяха одобрени от министрите от Съвета на Европейския съюз, като крайната цел е да има една по-справедлива и по-социална Европа. Но справедливостта и солидарността изискват от нас да се погрижим с приоритет за най-пострадалите от икономическата ситуация и високата инфлация, която през последните месеци изяжда доходите на българските граждани. От години в социално-икономическия живот на страната ни има една немалка социална група, която е около 578 хиляди души, които са на границата на бедността. Става въпрос за хора, които работят на минимална работна заплата, а 40 хиляди от тях са заети в публичния сектор. Това, уважаеми колеги, забележете, е 22% от всички работещи български граждани. Имайки предвид всичко това, имайки предвид и галопиращата инфлация през последните месеци, ние от „Движение за права и свободи“, както казах, ще подкрепим предложения законопроект от колегите за обвързване на минималната работна заплата с 50% от средната брутна заплата за предходната година не затова, че има такова предложение и Директива, която няма императивен характер от страна на Европейската комисия, а затова, че в парламентарната група на ДПС също сме обсъдили този въпрос и не трябва и не бива в България да има работещи бедни хора. Трябва да имаме предвид това, че има една, доколкото знам, работна междуведомствена група – от Министерството на труда и социалната политика и Министерството на финансите, както и социалните партньори. Според нас би трябвало и те да бъдат включени между първо и второ четене с техни предложения – начинът, по който да се формира минималната работна заплата. Разбира се, ще имаме и наши такива предложения, тъй като ние не сме съгласни с един текст в това предложение – до 31 октомври всяка година да се определя размерът на минималната работна заплата според средната брутна за страната, тъй като този текст не ни дава онази гъвкавост минималната работна заплата например да се актуализира два пъти годишно. Знаете, и пенсиите по така нареченото златно швейцарско правило се актуализират от 1 юли, но е имало случаи, когато са се актуализирали не веднъж – два или три пъти през годината, според икономическата ситуация, в която се намираме. Така че от „Движение за права и свободи“ ще подкрепим на първо четене този законопроект, като си запазваме правото между първо и второ четене да внесем наши предложения. Благодаря.

#44 · speech

Кирил Петков

Продължаваме Промяната

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Радвам се, че започваме да формираме доста широк консенсус по важните теми на деня. Искам да допълня с още един важен аргумент, той беше недоизказан до този момент – че пазарното равновесие на пазара на труда всъщност е доста над минималната работна заплата в момента. Имаме няколко пазарни фактора, които го показват ясно. От една страна, имаме голямо напускане на работна ръка към други страни, и то към близки на нас страни, включително и Гърция. Едновременно с това имаме голямо желание на българския бизнес да вкарва работна ръка отвън дори за нископродуктивни дейности. Което означава, че те са готови не само да платят минималната работна заплата – те са готови да платят и тяхната издръжка за живот в България. И когато видим, че безработицата е 4,3% официално за миналия месец по статистика на Централната банка, означава, че всъщност пазарното равновесие е надминало много над официалните цифри, които в момента се предлагат, дори с това предложение. Тогава въпросът е: какво реално се случва? Реалното нещо, което се случва, е, че има още доста сив сектор. И този сив сектор плаща минималната работна заплата официално и доплаща в брой. С тази мярка не само даваме допълнителен стимул за увеличаване на добавената стойност и конкурентоспособността на българския бизнес, но реално осветляваме бизнес, който в момента плаща пазарната цена за труда, но го прави неофициално. И всъщност тук увеличаваме възможността на българския бизнес да намали проблема с излизащите работници от българския пазар. Намалява нуждата от вкарване на работници за нископродуктивни дейности. Осигурява, че тези хора, които не могат да договарят равносилно със своите работодатели, не остават жертва на този дисбаланс в преговорите. Дава възможност да изсветлим българската икономика допълнително. Мисля, че неслучайно в този момент имаме и отляво, и в център, и вдясно консенсус по тази тема. И много се радвам, че след близо два месеца най-накрая започнахме да работим по важните за деня въпроси. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

#46 · speech

Христо Даскалов

Продължаваме Промяната

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Действително днешният дебат е удовлетворителен от тази гледна точка, че всички политически партии явно се солидаризираме около тази тема, че трябва да има повишаване или всъщност определяне на минималната работна заплата по един друг механизъм. Но понеже винаги обичам препратките в миналото, искам да се върна пак в 2001 г., когато беше наложена една политика, която беше много интересна тогава за мен, следейки политическия процес в онова време, когато се върна нашият така наречен цар и каза, че с ниски заплати ние ще привлечем много инвестиции в България. И от тези ниски заплати, понеже щяло да има много инвестиции, българският народ щял да забогатее много. Ние видяхме, че тази политика продължава вече – колко, 20 години. За тези 20 години всъщност какво регистрирахме? Понеже аз обичам и още един индекс, който се нарича на Джини, тогава имахме индекс на Джини 31. Миналата година имахме индекс на Джини 41. Нашите действия в последните осем месеца какво направиха? Те смъкнаха с малко този индекс на Джини, който в момента, както господин Василев няколко пъти е повтарял, е 39,7. Всъщност в повечето европейски държави – говоря за тези, с които даваме винаги добрия пример, индексът на Джини е някъде 31, 32, 33. Тоест нашата цел с новия начин за определяне на минималната работна заплата всъщност ще помогне в какво – тези 600 хиляди човека, които са на тази минимална заплата, ще се върнат отново на пазара. Ние трябва да си дадем ясна сметка, че давайки по-високи минимални заплати, всъщност какво правим – развиваме този бизнес, за който винаги говорим с хубави думи, когато отидем във Франция, в Италия, в Испания, че там имало малки магазинчета, които предлагали стоки, които са произведени от малки фирми с двама, трима, четирима служители. Много обичаме да си говорим за малкия и средния бизнес, но никога не искаме да кажем, че може да има малък и среден бизнес, когато има по-платежоспособно население. Разбира се, давам си сметка, че ако ние направим така, че тези…

#48 · speech

Христо Даскалов

…600 хиляди човека се върнат отново на пазара, е, малко по-трудно ще става купуването на гласове от хората, които обичат да правят това.

#50 · speech

Севим Али

ДПС

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа, колеги народни представители! По отношение на репликите на господин Петков и на господин Даскалов – това по същество не бяха реплики, а си бяха изказвания. Аз само да им напомня, че става въпрос за размера на минималната работна заплата, става въпрос за механизма, по който трябва да се определя минималната работна заплата. А от господин Даскалов чухме урок по история. Понеже ние очаквахме да се върне още по-назад, преди 1989 г., слава богу, се върнахте до 2003 г. Та днес трябва Народното събрание да подкрепи или да отхвърли предложението на колегите, което по своето същество е автоматичен механизъм, с който се определя размерът на минималната работна заплата. Директивата на Европейската комисия – Директива, която няма императивен характер, ни предлага няколко варианта. Единият – да бъде 50% от средната брутна работна заплата за страната за предходната година. Другият вариант е да бъде 60% от медианната работна заплата за страната. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от ДПС.)

#52 · speech

Румен Гечев

БСП за България

Уважаеми господин Председател, първо ще помоля за удължаване на времето. Уважаеми колеги, с огромно задоволство слушам дискусията в Народното събрание, която се отдалечава от вътрешнополитическите противоречия и най-после се насочва в посока интерес на българското общество – не само на българските работници, но и на българските работодатели. Няма съмнение, че Директивата на Европейския парламент и на Съвета относно адекватните работни заплати в Европейския съюз, приета на 4 декември, е в пълен унисон или обратното с това, което предлагаме. Няма значение, че се предлага от Българската социалистическа партия. Ние предлагаме промени в Закона и методика на формиране на работната заплата, която отговаря на европейската практика. Уважаеми колеги, в Европейския съюз има само пет страни, които досега не са въвели такива нива на минимална работна заплата – Австрия, Дания, Финландия, Италия и Швеция. Но обърнете внимание, причината за страни като Швеция, Дания и Финландия да нямат ниски нива на минимална работна заплата е, защото техните заплати са толкова високи, възнаграждението на труда е на такива равнища, че там въобще не става дума за минимални работни заплати. Няма такива заплати в тези страни, даже под 1000 евро месечно. Така че 193 страни, направих си труда в момента, членки на Организацията на обединените нации, имат минимални работни заплати. Ние трябва да променим методиката на работната заплата и трябва да догонваме равнищата на Европейския съюз при едно икономическо условие – че повишението на минималната работна заплата в България, разбира се, трябва да е обвързано с промените на брутния вътрешен продукт на човек от населението. Тоест растежът на минималната работна заплата да съответства на икономическия растеж и по този начин ще бъдат балансирани обществените интереси. Уважаеми колеги, дали работната заплата ще се формира на равнище 50% от средната брутна заплата, или медианна, не е толкова важно, защото нашето състояние в момента е толкова трагично, че този спор е абсолютно безсмислен. В какъв смисъл? В България в момента минималната работна заплата е 363 евро. Уважаеми колеги, в Хърватска тя е 700 евро, в Чехия е 664 евро, или 45% повече, пак припомням – при нас е 363, в Унгария – 640 евро, 43% повече! Най-страшното е, че Черна гора и Сърбия, които не са членове на Европейския съюз, Сърбия няма излаз на море, Сърбия е под определен натиск на Европейския съюз по геополитически и други проблеми, обаче Сърбия има 463 евро минимална работна заплата, или 22% фактически повече от българската. Ние не можем да си позволим като страна – членка на Европейския съюз, да потискаме минималната работна заплата, защото – тук колеги много точно обясниха – това води до други икономически диспропорции и до потискане, а не до стимулиране на икономическия растеж. Абсолютно неприемливи са аргументите на някои представители на бизнеса, които твърдят, че така ще се засегне конкурентоспособността на икономиката. Уважаеми колеги, какви са фактите? Ние обичаме фактите, европейските, и световната практика. Не е ли вярно, че страните с най-висока конкурентоспособност са страните с най-високи доходи и най-справедливо разпределение на доходите? Швеция, Дания, Германия, Франция, Съедините щати са страни с изключително високи доходи на човек от населението и високи минимални възнаграждения. Така че не е вярно, че ниската минимална работна заплата води до някакви конкурентни предимства. Обратното, и това вече беше засегнато от няколко колеги. Освен това, няма да споменавам партии, но няма как в България да бъде минималната работна заплата по сектори или по икономически дейности поради една причина, европейска – никъде в Европа няма такова деление. В интерес на истината, има такова деление. В Индия има 1200 минимални работни заплати. Ние трябва да направим избор дали ще гоним Индия, или европейските практики, но Индия е огромна държава, с население 1 милиард и 300 милиона, те имат такова екзотично решение. Такова решение имат и Съединените щати, но те също са федерална държава, там минималните възнаграждения в отделните щати са различни, но ние също не сме такъв случай. Така че, колеги, дайте да следваме европейската практика, да видим какво правят нашите партньори в Европейския съюз, да установим баланс на интереси между българските трудови хора и бизнеса. Този баланс е изключително важен, тъй като ние тук, в Народното събрание, уважаеми колеги, сме дошли точно да балансираме тези интереси. Всяко нарушение на тези баланси е минус за българската икономика и българското общество, а плюс само за отделни групи хора. Така че нашето предложение, в заключение, отговаря категорично на европейската практика. То прилага в реални условия Директивата на Европейския съюз и на нашите партньори. То ще доведе до подобряване на разпределението на брутния вътрешен продукт и намаляване на изключително задълбочаващите се социални неравенства в България, най-големите неравенства в Европейския съюз, така че това, че партиите в Народното събрание на Република България подкрепят този законопроект, е чудесно, тъй като той е в интерес не на отделни групи, а на цялото българско общество. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

#54 · speech

Лилия Недева

Български възход

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, явно всички се консолидираме около идеята за вдигане на минималната работна заплата, защото и ние от парламентарната група на „Български възход“ ще подкрепим Законопроекта за това, но между първо и второ четене и ние ще внесем нашето предложение. Срокът за 14 дни между двете четения е разумен, за да може да протече едно нормално съгласуване с всички заинтересовани страни.

#56 · speech

Лилия Недева

Защото иначе може да постигнем обратния ефект и много хора да останат без работа, както и да се увеличи сивият сектор. Казано накратко, по-високата минимална работна заплата означава повече държавни разходи, повече безработни, повече скрити доходи и ръст при някои плащания. Подобно решение ще бъде добра новина за ограничен кръг от хора, част от най-ниско продуктивните работници, и лоша за всички останали, особено за тези, които ще загубят работата си или просто няма да бъдат наети. Лоша новина ще бъде и за бизнеса. Следва да бъдат осмислени и предложени промени, които да дават възможности за ангажиране и професионално развитие на висококвалифицираните работници, младите хора, висшистите и увеличението на минималната работна заплата да бъде приемано не като подкрепа на ниско- квалифицираните кадри, а да доведе до засилване на конкуренцията и продуктивността на пазара на труда. Ние също ще подкрепим този законопроект и между двете четения ще внесем нашите предложения. Благодаря за вниманието.

#57 · speech

Председател Росен Желязков

Благодаря Ви. Реплика има ли? Не виждам. Уважаеми колеги, едно съобщение. В кулоарите се провежда благотворителен базар с 11 благотворителни каузи. Насърчаваме и приканваме народните представители да го посетят и да подкрепят каузите за Коледа. Благодаря. Господин Пандов, заповядайте за изказване.

#58 · speech

Васил Пандов

Продължаваме Промяната

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Както вече стана ясно, ние сме заложили мярката за увеличение на минималната работна заплата като съотношение, както е посочено в Директивата – референтност 50% от брутната средна работна заплата, като една от тези мерки, които ние ще подкрепим. Това, мисля, е ясно и за цялото българско общество. Тук бих искал да акцентирам на някои елементи, които не бяха споменати. Директивата поставя няколко стълба на определяне на минималната работна заплата. Единият стълб на определяне на минималната работна заплата е, когато тя е законоустановена, тоест, когато имаме правила, с които тя се установява, така, както го наричат колегите – административно. Именно това ние в момента регулираме в Кодекса на труда – установяване на правила, чрез които да се формира минималната работна заплата. Да, Директивата дава различни критерии, като покупателна способност, дългосрочен ръст на възнагражденията и други, но тя дава и този референт. Ние в момента стъпваме на референта, докато разработим по-подробни правила в бъдеще, което, разбира се, е възможно. Но докато изработим тези по-подробни правила, които Директивата дава като критерии, ние трябва да предоставим решение и то трябва да е бързо. Тук трябва да посочим, че не е вярно, че ние в момента само приемаме Закон, с който даваме методика за повишаване на минималната работна заплата. Колегите вносители са посочили в Преходните и заключителните разпоредби срок, в който Министерският съвет трябва да повиши минималната работна заплата. Тук искам да се върна и на друго. Самата методика, по която се предлага по вносител да се вземат предвид последните 12 месеца към 31 октомври, според нас чисто практически трудно ще се приложи. Мислим, че нашето предложение – предходните шест месеца, е по-добро, извън, че е по-актуален размерът на работната заплата към предходните шест месеца. Второ, така винаги ще имаме данни. Защото според предложението на вносителя към 31 октомври невинаги има данни за самия октомври, тоест не може да се определи минималната работна заплата. Така че считаме, че нашето предложение така, както сме го предложили към удължителния закон, практически може да бъде реализирано и да работи много по добре. Тук искам да се върна и на друго. Директивата, както казах, има един втори стълб на определяне на минималните работни заплати, това донякъде кореспондира и с предложението на колегите от ГЕРБ, а именно по сектори или по различни браншове. Там няма пречка да има договаряне в колективни трудови договори на минимални работни заплати, които да са различни. Това Директивата изрично го посочва, защото знаем, че различните държави имат различни модели на определяне на минималните работни заплати. Но нещо много важно, което посочва Директивата като хоризонтално действие. Когато се заплаща с публични средства, обществени поръчки, концесии и други публични възложители на дейности, заплащането следва да е обвързано с минималните работни заплати. Това изрично го посочва Директивата. И тук трябва да посоча, че ние тази година това се опитахме да направим в здравеопазването – обвързахме плащането от Националната здравноосигурителна каса, както в момента го посочва Директивата, с гарантиране на минималната работна заплата. В момента това изрично е посочено в действащата вече Директива. Да, тя има срок за транспониране, но тя е действаща. И в тази връзка ние сме го предложили като мярка и с удължителния закон, а именно, както е по Директивата, когато имаме публичен възложител, както в случая НЗОК, това да е обвързано с минималните работни заплати, както са договорени в съответния сектор. Оттук нататък, разбира се, Директивата ще наложи изменение на Закона за обществените поръчки и на други закони именно за да се приведе това изискване в действие. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

#60 · speech

Искрен Митев

Продължаваме Промяната

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Пандов, ние напоително обсъдихме в залата най-различните необходимости и причините за подкрепянето на тази методика за повишаване на минималната работна заплата. Ще Ви поканя, ако може в дупликата си, или ако смятате, че е редно, да обсъдим един друг въпрос, който всъщност е важен днес, и той би бил, че ние можем да приемем каквато и да е методика в залата, да изложим каквито и да е аргументи защо трябва да се вдигне минималната работна заплата, как това ще повлияе позитивно на икономиката, как ще се намали неравенството, кои групи ще засегне, но истината е, че докато няма редовно правителство, единствените хора в държавата, които могат да направят това предложение реално, са служебното правителство. Смятам че е редно, когато обсъждаме този толкова важен за страната законопроект, да знаем кой носи отговорност за това дали това ще се случи. Човекът, който носи отговорност, е човекът, който е назначил служебното правителство. Благодаря.

#61 · speech

Председател Росен Желязков

Благодаря, господин Митев. Друга реплика има ли? Не виждам. Дуплика искате ли, господин Пандов? Заповядайте.

#62 · speech

Васил Пандов

Продължаваме Промяната

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Митев, разбира се, че при липсата – и тук това се обсъди много подробно миналата седмица, че при липсата на предложен Закон за бюджета за 2023 г., както държавен, така и на общественото осигуряване, и здравното осигуряване, всъщност служебното правителство, както и този, който го е назначил, не поема отговорност за реализацията на всички социални мерки, които ние предлагаме. В момента ние прилагаме различни юридически еквилибристики, прилагайки ги към удължителния закон, за което ние предупредихме изрично, че дотам ще се стигне, тъй като не се предлага закон за бюджет, както и декларацията, която ние внесохме. Благодаря.

#64 · speech

Николай Денков

Продължаваме Промяната

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Първо, бих искал да използвам случая да отбележа, че днес е 8 декември, Денят на българските студенти – бъдещите експерти, бъдещите лидери, бъдещите бизнесмени, иноватори, така че искам да ги поздравя и се надявам и Вие да се присъдените към мен в това отношение. (Ръкопляскания.) Второ, искам да засегна, макар и накратко, един съвсем различен аспект от тези, които бяха отбелязани до момента. Да, ние дискутирахме икономическите аспекти, беше споменат и демографският аспект, но това, което не беше казано досега, е, че всъщност един от стимулите за образование на децата и младежите е тяхното усещане, че те могат да се реализират в България по подходящия начин. Години наред, повече от 10 години, във всички европейски класации България е една от водещите държави по неучещи и неработещи младежи в страната. Причината беше неколкократно изтъкната от различни изследвания от Министерството на труда и социалната политика, от различни международни организации и тя е свързана с това, че нашите младежи не виждат достатъчно перспектива за реализиране в България, включително, и най-вече, чрез степента на заплащане. Ние не трябва да бъркаме причината и следствието. Казваме, че имаме проблем на бизнеса да намери кадри, защото не им заплаща добре, но всъщност и бизнесът има проблем да намери кадри, защото тези кадри не виждат стимула да се подготвят заради ниското заплащане, което много често ги чака. Както се казваше навремето, трябва да преодолеем порочния кръг аз ги лъжа, че им работя, а те ме лъжат, че ми плащат. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

#65 · speech

Председател Росен Желязков

Благодаря, господин Денков. Има ли реплика? Не виждам. Други изказвания? Не виждам. Закривам разискванията. Преминаваме към гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 48-254-01-27, от 21 октомври 2022 г., внесен от Корнелия Нинова и група народни представители – първо гласуване. Гласували 179 народни представители: за 175, против няма, въздържали се 4. Предложението е прието.

#67 · speech

Председател Росен Желязков

Поискано е прегласуване. Моля, режим на прегласуване. Гласували 178 народни представители: за 175, против няма, въздържали се 3. Предложението е прието.

#70 · speech

Лилия Недева

Български възход

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! От парламентарната група на „Български възход“ все пак искаме срокът да е 14-дневен между двете четения. Нека да имаме време да обсъдим предложението, защото е важно. Благодаря.

#74 · speech

Георги Свиленски

БСП за България

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, Законопроектът е внесен на 22 октомври и той дълго време е на обществено обсъждане, така ако мога да кажа, получи и подкрепата на 175 народни представители, а с оглед и времето, откогато трябва да влезе в сила, именно 1 януари 2023 г., остават още няколко седмици до Коледа, предлагам да спазим, тоест да оставим нормалния срок от седем дни и да не подкрепим предложението за 14-дневен срок. Тоест правя обратно предложение на това за 14 дни. Благодаря Ви.

#75 · speech

Председател Росен Желязков

Благодаря, господин Свиленски. Подлагам на гласуване направеното предложение за удължаване на срока до 14 дни. Гласували 190 народни представители: за 68, против 84, въздържали се 38. Предложението не е прието. Преминаваме към: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ. Внесен от Костадин Костадинов и група народни представители на 3 ноември 2022 г. Заповядайте за Доклад. (Уточнения между председателя и докладчика Петър Чобанов.) Процедура за допуск ли? Добре, започнете с Доклада.

#76 · speech

Докладчик Петър Чобанов

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа, и аз ще използвам възможността да поздравя всички празнуващи с днешния празник – студенти, преподаватели, бивши, настоящи и бъдещи, и дано наистина знанието да се превърне в силата, от която имаме нужда, за да върви нашата държава напред! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 48-254-01-50, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители на 3 ноември 2022 г. На заседания, проведени на 17 и 24 ноември 2022 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха представителите на Министерството на финансите: Людмила Петкова – служебен заместник-министър, Валентин Точев – директор на дирекция „Данъчна политика“, и Жени Начева – директор на дирекция „Финанси на общините“, както и представители на Националното сдружение на общините в Република България. Законопроектът беше представен от господин Цончо Ганев. С него се предлага освобождаване на данъчно задължените лица от последващо подаване на декларация за имота в случаите на изтекъл срок на учреденото право на ползване или при отказ от правото на ползване, тъй като необходимата информация за определяне на годишния данък е налична в общината по местонахождение на имота. След служебна справка в регистрите на населението и/или в Агенцията по вписванията останалата необходима информация лесно би могла да се набави. На основата на данъчната оценка служителите в общинската администрация ще определят дължимия годишен данък. Другите промени са свързани с това, че когато превозното средство е собственост на повече от едно лице и собствениците са с постоянни адреси в различни общини, данъкът следва да се внася в приход на общината, в която е регистрирано превозното средство. По този начин ще се премахнат затрудненията пред данъчно задължените лица, ще се облекчи административната тежест, свързана със снабдяването на изискуеми документи, ще се подобри контролът от страна на пунктовете за годишни технически прегледи, ще се отстранят затруднения в работата на нотариусите и ще се подпомогне общинската администрация. В писменото си становище представителите на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) подкрепят предложенията, като обосновават прецизиране на текстове и допълване на други. Предлагат и други изменения в ЗМДТ. От МРРБ нямат бележки и предложения по Законопроекта. Министерството на финансите не подкрепят Законопроекта. Отбелязват, че не е предвидено службите по вписванията да предоставят информация на общините само за срока на учредените вещни права за ползване, включително по отношение на заварените случаи, както и че практически не става ясно как биха могли те да следят тези срокове. Смятат, че не би било осъществимо да се предостави информация от службите по вписванията за сроковете на всички досега учредени вещни права на ползване върху всички недвижими имоти, още повече че данните в имотния регистър все още не са дигитализирани и се очаква това да стане не по-рано от средата на 2026 г. В хода на дискусията народният представител Йордан Цонев акцентира, че следва да се обърне особено внимание на второто законодателно предложение, за да не се получи така, че малките общини да останат без приходи от данъка върху превозните средства. Госпожа Силвия Георгиева от Националното сдружение на общините в Република България акцентира, че внесените две предложения от народните представители касаят облекчаване на гражданите и бизнеса относно различни режими на деклариране и уреждане на заплащането на данък върху превозните средства, когато съсобствениците са регистрирани в различни общини, и че трябва да се предприемат всякакви мерки за намаляване на административната тежест. Същевременно от Националното сдружение на общините в Република България правят и някои допълнителни уточнения, за да бъдат работещи тези предложения, тъй като и двете касаят автоматизиран обмен на информация между различни регистри. Госпожа Жени Начева обобщи, че Министерството на финансите съзира рискове за заварените случаи – как ще се процедира в случаите на липса на достатъчно своевременен обмен на информация за сроковете на тези учредени права занапред те да отразяват промени в тези обстоятелства. Също така според тях са налице и рискове във фактите относно идентифициране на актуалния собственик и възможността имотът да е продаден на друго лице, лицето да е починало, когато собственикът и ползвателят са с постоянен адрес в различни общини. Министерството на финансите споделят тревогите и резервите, изказани от Националното сдружение на общините в Република България и по отношение на останалите им предложения. Народният представител Асен Василев предложи да бъде даден отлагателен срок от няколко месеца, за да е възможно предложените текстове да работят. Господин Цончо Ганев акцентира, че Законопроектът не гони политически дивиденти, а е създаден в улеснение на гражданите и фирмите и е за намаляване на административната тежест. Председателят на Комисията по бюджет и финанси Петър Чобанов апелира към представителите на Министерството на финансите да предложат подход при разглеждане на Законопроекта, така че Народното събрание да е от полза за общините и да могат да се решат техните проблеми. Посочи, че между първо и второ гласуване би могло да се даде по-дълъг срок за писмени предложения. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: 19 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 48-254-01-50, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители на 3 ноември 2022 г.“ Благодаря.

#77 · speech

Председател Росен Желязков

Благодаря, господин Чобанов. Господин Стоянов, за Доклад на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.

#78 · speech

Докладчик Коста Стоянов

Благодаря, господни Председател. Дами и господа народни представители! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 48-254-01-50, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители на 3 ноември 2022 г. На редовно заседание, проведено на 16 ноември 2022 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 48-254-01-50, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители на 3 ноември 2022 г. От името на вносителите Законопроектът бе представен от народния представител госпожа Константина Петрова. Тя обърна внимание, че със Законопроекта се предлага да се облекчи режимът при прекратяване на правото на ползване, като данъчно задължените физически и юридически лица бъдат освободени да подават данъчна декларация, а данъкът да се установява служебно от длъжностните лица в общинската администрация, така, както това е регламентирано в Закона за други случаи. В Закона е вменено задължение на службите по вписванията в 7-дневен срок да уведомяват съответната община за прехвърлените, учредените, изменените или прекратените вещни права върху недвижимите имоти. На следващо място, в Законопроекта се предлага при съсобственост върху превозно средство в случаите, когато съсобствениците са с различен постоянен адрес, съответно с различно седалище, данъкът да се внася в приход на общината по регистрацията на превозното средство. При действащите сега разпоредби на Закона в тези случаи всеки от съсобствениците внася съответната част от данъка по постоянния си адрес, съответно по седалището си. Това води до неравнопоставеност на отделните съсобственици, тъй като всяка община определя самостоятелно конкретния размер на данъка и дължимите данъци са с различен размер за отделните съсобственици. С предлаганото изменение ще се създаде равнопоставеност между отделните съсобственици. В Комисията са постъпили становища от Министерството на финансите и от Националното сдружение на общините в Република България. Министерството на финансите не подкрепя предложените промени. Националното сдружение на общините в Република България подкрепя Законопроекта, като са направени предложения за прецизиране на разпоредбата относно правото на ползване и отразяването й на съответното систематично място. Председателят на Комисията господин Коста Стоянов призова народните представители да подкрепят Законопроекта, тъй като с предложените промени се намалява административната тежест за гражданите и бизнеса, като между двете гласувания ще бъдат направени необходимите корекции за прецизиране на разпоредбите в съответствие с предложението на общините. Народният представител Настимир Ананиев заяви подкрепа за Законопроекта, като обърна внимание на необходимостта от прецизиране на предложените промени в първата част на Законопроекта, като се отчетат становищата на Министерството на финансите и на Националното сдружение на общините в Република България, с оглед да се преодолеят евентуални проблеми в практиката. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 16 гласа „за“, без „против“ и 2 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 48-254-01-50, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители, да бъде приет на първо гласуване.“ Благодаря.

#80 · speech

Константина Петрова

ВЪЗРАЖДАНЕ

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители! През последните години бяха направени редица изменения и допълнения на Закона за местните данъци и такси с цел намаляване на административната тежест върху притежателите на имоти. Така например отпадна задължението на данъчно задължените лица да подават декларации по чл. 14 от ЗМДТ при удостоверени от общините случаи на търпимост на строежи, въвеждане на сгради в експлоатация по реда на ЗУТ при възмездно или безвъзмездно придобиване на имоти и ограничени вещни права, както и при придобиване на имот по наследство. Не е предвиден обаче същият подход и за имоти, върху които има учредено право на ползване и срокът на ползване е изтекъл или има направен отказ от ползване. Тъй като основно това са партиди с учредено пожизнено право на ползване, като един или няколко от ползвателите са починали, когато не е подадена декларация за промяна в обстоятелствата от данъчно задължените лица, се налага да се спазва процедурата по чл. 103 от ДОПК, което води до забавяне на процеса по определяне на данъчните задължения. В много от случаите се продължава плащането на задълженията на вече починали лица заедно с полагащите им се намаления на данъка върху недвижимите имоти. Освен до забавяне на определянето на данъчните задължения това води и до събиране на задълженията в по-малък размер. Като пример от практиката мога да дам следното – притежаван имот от един собственик с учредено пожизнено вещно право на ползване, данъчно задължен съгласно чл. 11, ал. 3 от ЗМДТ е ползвателят. При смърт на ползвателя данъчно задължен става собственикът от първо число на месеца, следващ промяната на обстоятелството. Съгласно сега действащия чл. 14, ал. 5 от ЗМДТ собственикът е задължен в двумесечен срок да подаде декларация за промененото обстоятелство, именно починал ползвател. В много от случаите лицата са близки роднини и така определеният срок е прекалено кратък предвид трагичното събитие в семейството. При придобиване на имот по наследство точно поради тази причина е предвиден по-дълъг срок – от шест месеца. С предложението за допълнение на чл. 14, ал. 5 се цели освобождаване на данъчно задължените лица от последващо подаване на декларация за имота в описаните случаи, тъй като необходимата информация за определяне на годишния данък е налична в общината по местонахождение на имота. След служебна справка в регистрите на населението или в Агенцията по вписванията останалата необходима информация лесно би могла да се набави. На основата на данъчната оценка служителите в общинската администрация ще определят дължимия годишен данък и съответното данъчно задължено лице. Относно другата промяна. До 31 декември 2018 г. действащата разпоредба на чл. 61 от ЗМДТ е: „Данъкът се внася в приход на бюджета на общината по постоянния адрес, съответно седалището на собственика, подал декларацията, а когато не е подадена такава и в случаите по чл. 54, ал. 5, в приход на общината, в която е регистрирано превозното средство.“ Много от собствениците на превозни средства след промяна на постоянния си адрес или седалище продължават да заплащат данъка в приход на общината, в която е регистрирано по една или друга причина. С изменението, в сила от 1 януари 2019 г., чл. 61 придоби следната редакция: „Данъкът се внася в приход на бюджета на общината по постоянния адрес, съответно седалището на собственика, а в случаите по чл. 54, ал. 5, в приход на общината по регистрация на превозното средство.“ Отпадна възможността данъкът да се заплаща в приход на общината, в която се е облагало към момента, макар и с постоянен адрес или седалище на собственика в друга община. Това създава редица затруднения пред данъчно задължените лица и общинските администрации. В редица случаи се оказва, че едно и също превозно средство се облага в няколко общини. Тъй като няма създадена информационна връзка между общините в България, се налага вписването на уточняващи писма, което води до загуба на време и ресурс. Данъкоплатците се налага да се снабдяват с редица документи. Освен административното натоварване съществува и риск от злоупотреби с неистински или недействителни документи. Практиката показва, че при всички случаи на работа с хартиени документи последващата проверка е изключително сложна, скъпа и неефективна. Друга пречка особено при съсобственост на превозното средства е това, че данъкът трябва да се раздели за облагане в различни общини съобразно частта собственост. При придобиване на превозното средство например по наследство или семейна имуществена общност се оказва, че частта на някои от наследниците се облага в една община, а на други – в общините по постоянен адрес на съсобствениците. По този начин всяка част от превозното средство е с различен размер на данъка, тъй като всяка община има приети различни ставки за облагане. Давам следния пример към момента. Починал собственик на МПС, регистрирано за облагане в Столична община, оставя двама наследници, като всеки от тях има наследствен дял по една втора идеална част, постоянни адреси – единият в община Плевен, другият в община Русе. При установяване на смъртта на данъчно задълженото лице общинските служители от Столична община следва да закрият партидата на починалото лице и уведомяват служебно Община Плевен и Община Русе с цел облагане на наследниците съобразно дела им. Така една втора част от МПС-то ще се облага в Община Плевен, другата – в Община Русе, всеки дял ще е с различен размер на данъка върху превозното средство, тъй като ставките са различни за всяка община. Това допълнително затруднява и пунктовете за технически прегледи, тъй като данъкът за една част от превозното средство може да е платена, а за друга не, но това да не може да се установи. Същото е положението и при прехвърляне на собствеността върху превозното средство, съсобственост на лица с постоянни адреси в различни общини. Нотариусите няма как да установят дали изискуемите задължения за цялото превозно средство към момента са изплатени. Затруднения има и при установяване на задълженията по реда на ДОПК. Това налага в чл. 61 да се добави предложеният текст. И какво ще се случи след промяната в този текст? Починал собственик на МПС, регистрирано за облагане в Столична община, оставя двама наследници, като всеки от тях има наследствен дял по една втора идеална част, с постоянни адреси – единият в община Плевен, другият в община Русе. При установяване на смъртта на данъчно задълженото лице общинските служители от Столична община ще следва да открият служебна партида на наследниците отново в Столична община, като размерът на данъка върху превозното средство ще е еднакъв. Благодаря.

#81 · speech

Председател Росен Желязков

Благодаря Ви. (Народният представител Александър Николов иска думата.) Заповядайте за процедура, господин Николов.

#82 · speech

Александър Николов

Български възход

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Взимам думата по процедура. Тъй като днес е денят, в който се провеждат разискванията и гласуването, касаещи членството на България в Шенген. Желая да Ви уведомя, че на паметника на „Цар Освободител“ са се събрали хора, които искат да изразят своята подкрепа за тази позиция, и в тази връзка апелирам към Вас, нека като народни представители, които наскоро гласуваха решение в подкрепа на нашата кандидатура за Шенген, да покажем единство пред българското общество, пред медиите, пред европейските ни партньори и Ви каня да излезем отвън, да се срещнем с хората, да заявим своята позиция, своето ясно желание, че сме готови да бъдем част от това пространство. В тази връзка, господин Председател, моля за 30-минутна почивка от името на парламентарна група, за да дадем възможност на народните представители да излязат отвън. Благодаря.

#84 · speech

Председател Росен Желязков

Уважаеми колеги, предлагам да продължим с разискванията по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси. Чухме докладите на комисиите, както и становището на вносителя. Преди това искам да Ви прочета едно съобщение: „Днес, 8 декември 2022 г., е постъпил общ проект, изготвен въз основа на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, приети на първо гласуване на 6 декември 2022 г. Проектът е изготвен от Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника. Съобщението се прави с оглед на срока за писмени предложения за второ гласуване.“ Има ли изказвания по точката по дневния ред? Заповядайте, господин Ганев.

#85 · speech

Цончо Ганев

ВЪЗРАЖДАНЕ

Господин Председател, днес е един от дните и един от законопроектите, които ще разглеждаме в момента и който евентуално ще се дебатира, в който няма цифри, няма бюджети, няма сблъсък на това откъде и какви пари да се вземат и да се прехвърлят или чии икономически интереси биха били засегнати. Този законопроект е изключително важен, от една страна, за всички граждани, от друга страна, за общинските администрации. Става дума за това да започнем или в някои аспекти да продължим възможността, както и многократно се заявява и от бизнеса, от политици, от всякакви други граждани, че административната тежест е бреме, което трябва да се редуцира, и точно заради това в това предложение за промени в Закона за местните данъци и такси става дума именно за възможността административната тежест да бъде облекчена както за гражданите, така и за администрацията. Реално тук имаме възможност да помогнем на общинските администрации да си вършат много по-бързо и много по-лесно работата, тъй като няма да е нужно постоянно да изпращат уведомителни писма, да издирват граждани, за които да бъдат информирани, които пък от своя страна граждани, когато бъдат намерени, да бъдат карани да отиват в администрацията да подават заявления, които в огромна част от случаите има възможност администрацията да събере нужната информация и служебно да изготви нужните партиди. Разбира се, от Министерството на финансите имат определени възражения, аз ги разбирам, от една страна, този законопроект ще им вмени задачи, които те трябва по най-бърз начин или в определени срокове да изпълнят, това ще ги натовари за определен период от време да извършват неща, които в момента те се опитват да не ги правят поради натовареността си, но от друга страна, в дългосрочен план това ще даде възможност, както казах, да облекчим работата както на общинските администрации, така и на гражданите, които са засегнати в определени моменти. Ние поемаме изричен ангажимент, че ще се съобразим изцяло с препоръките на Министерството на финансите да изгладим тяхното негативно становище по така предложения законопроект. Ще вземем предвид и предписанията и препоръките, които имат от общините, които са дадени, разбира се, за някои от тях не сме съгласни, но за повечето от тях имаме конкретни неща, които бихме подкрепили и бихме предложили между първо и второ четене да бъдат въведени. Като цяло този законопроект наистина би трябвало да бъде извън политическите сблъсъци, извън това някой да се опитва да спечели определено политическо влияние или да покаже какво би постигнал с определени политически действия. Това е чисто прагматичен законопроект, в който наистина даваме възможност при определени обстоятелства някои от гражданите на Републиката в определен момент да не е нужно да ходят до администрацията, от своя страна, пак казвам, администрацията пък, от своя страна, ще бъде облекчена. Това нещо, в интерес на истината, при други изменения на законодателството преди две години е направено за определени случаи, но не е помислено точно за цитираните две алинеи, които в момента ние предлагаме да бъдат коригирани. Няма да губя времето, за да се впускам и аз в обяснения на това, което беше изложено преди това като мотиви на вносителите. Ако някой от тук присъстващите народни представители има притеснения за това какво и как ще се случи, разбира се, можем да влезем в дебат с конкретика какво и как точно предлагаме да се промени и защо, най-важното, предлагаме да се промени. Благодаря.

#88 · speech

Ахмед Ахмедов

ДПС

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Когато управляваха „Продължаваме Промяната“, не мислеха за заплатите, не мислеха за минималните заплати и не мислеха за служителите, респективно и за техните семейства – какво се случва с тях. Днес ние от „Движение за права и свободи“ подкрепихме Кодекса на труда, тоест минималната заплата да е 50% от средната работна заплата за страната, или, образно казано, 850 лв., а това според нас ще намали диспропорцията в заплащането в обществения сектор и по този начин няма да се влошават допълнително услугите, които предоставят те. Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси целият пакет с данъчни закони ще бъде разгледан тази година и той ще се окаже, уважаеми колеги, може би най-важният за хората, тъй като касае предложенията на общините. Призовавам колегите от Бюджетната комисия съвместно с Националното сдружение на общините в Република България, съвместно с Министерството на финансите през следващите 10 дни да обсъдят и приемат необходимите промени между първо и второ четене, така че основните цели и задачи, които се целят в изменението в Закона, да бъдат достигнати и по този начин местната власт да си върши по-добре работата в полза на хората. Ние от „Движение за права и свободи“ ще подкрепим Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси. Благодаря Ви, уважаеми колеги.

#90 · speech

Милен Матеев

Продължаваме Промяната

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Аз няма да ползвам трибуната за политически изказвания и да коментирам минималната работна заплата и какво е направила „Продължаваме Промяната“ в предишния си мандат, защото това е известно на всички. Съвсем чисто юридически искам да погледнем този законопроект, който ни предлагат от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ. Просто имам въпроси, които следва да бъдат уточнени, преди да формирам мнението си как да гласувам за него. Ще ми простите, ако сметнете, че това са въпроси за второ гласуване, но аз си мисля, че що се отнася до § 1, не става по никакъв начин ясно каква е Вашата идея. Ще се опитам да кажа какво разбрах до момента и ще очаквам отговор от вносителите дали правилно съм разбрал. Вие всъщност искате да премахнете декларацията, в която са задължени лицата, на които е изтекъл срокът на учредено право на ползване, тоест от ползвателите, когато е изтекъл срокът на правото на ползване, когато са направили отказ от правото си на ползване и вече не са данъчно задължени поради тази причина като ползватели, да подадат декларация. Това ли се опитвате да направите? Защото така разписан, текстът говори за декларацията по ал. 1 на чл. 14, която декларация е всъщност от собствениците на сгради, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по Закона за устройство на територията. Оттам идва объркването ми и наистина не разбирам какъв е смисълът на този § 1, който Вие предлагате да приемем. Иначе аз с две ръце ще гласувам за облекчаване на административната тежест и с две ръце ще подкрепя всичко, което служебно могат общините и данъчните служби да извършат, да не го прехвърляме върху хората да подават декларации на хартия. Просто наистина искам да изясня какво се цели с тази промяна в Закона за местните данъци и такси, като ще отправя още два въпроса пак по същия § 1, иначе за § 2 вече разбрах какво искате да се случи, където казвате, че служителят по чл. 4 отразява промяната в обстоятелствата на база на налични данни в общината и регистъра на населението. Първо, по какъв начин този служител ще се самосезира, за да търси тези данни, защото той няма да има информацията, че е прекратено учредено право на ползване или някой се е отказал от правото си на ползване? Какви данни ще намери в общината например за отказ от право на ползване, също не разбирам? Благодаря Ви.

#92 · speech

Цончо Ганев

ВЪЗРАЖДАНЕ

Господин Председател! Господин Матеев, благодаря за така зададените въпроси. Истината е, че е много специфичен целият Законопроект, който в момента обсъждаме. На мен самия ми трябваше доста време преди нашите специалисти, които се занимават с местни данъци и такси, които направиха конкретната разработка, да вникна в цялата постановка на самия Законопроект, тъй като наистина касае доста специфика. В залата не са много хората, които също биха го разбрали в детайли, затова е важно Вашето питане. За да съм по-конкретен, ще Ви дам пример, с който да онагледя Вашия въпрос. Примерът е следният – притежаван имот от един собственик с учредено пожизнено вещно право за ползване на едно лице, данъчно задължен е ползвателят съгласно чл. 11, ал. 3 от Закона за местните данъци и такси. При смърт на ползвателя данъчно задължен става собственикът от първо число на месеца, следващ промяната на обстоятелството. Вторият Ви въпрос. Общините получават веднага уведомление, когато има издаден смъртен акт. Те са информирани защо има промяна в обстоятелствата. Продължавам. Съгласно сега действащия чл. 14, ал. 5 от Закона за местните данъци и такси собственикът е задължен в двумесечен срок да подаде декларация за променено обстоятелство – починал ползвател. Точно заради това го правим, защото семейна трагедия, починал и надали на всички наследници в момента им е да отидат до общината да се занимават с декларации, при положение че общината е информирана. Искаме да променим това обстоятелство, да не трябва всеки да ходи в общината. Продължавам. В много от случаите лицата са близки роднини и така определеният срок е прекалено кратък предвид трагичното събитие в семейството. При придобиване на имот по наследство точно поради тази причина е предвиден по-дълъг срок – шест месеца. При установяване промяната на обстоятелства след изтичане на срока по чл. 14, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси общинските служители пристъпват към процедурата на чл. 103 от ДОПК, а именно изпраща се съобщение за констатирано несъответствие – починал ползвател, като срокът за отстраняване е 14-дневен. В много от случаите изпратеното съобщение не се получава, при което се пристъпва към процедура по връчване по чл. 32 от ДОПК – връчване чрез прилагане към досието. Това са все факти, които продължават да утежняват цялата ситуация от страна на администрацията – писма, уведомления, връчвания. След изчерпване на реда по чл. 103 от ДОПК може да се приложи разпоредбата на чл. 107, ал. 3, изречение трето от ДОПК. Тук следва да се има предвид, че на установяване подлежат само задължения с изтекъл срок за доброволното плащане. Определяне на задължения за бъдещ период на собственика не е възможно, поради което задълженията продължават да се начисляват на починалото лице. Пак казвам, не знам колко от присъстващите в залата го разбраха. Вие сте юрист и най-вероятно вече сте го разтълкували това, което ние имаме като замисъл. Специфична е материята, но в крайна сметка искаме да избегнем, от този пример видяхте, действията, които трябва да предприеме администрацията – веднъж да изпраща писма, втори път да изпраща писма, да се връчва, после служебно се добавят към досието на този, който е данъчно задължен, открива се нова партида. Цялото това нещо, за да се избегне, предлагаме администрацията да има възможност да открива служебна партида и вече новите наследници да могат да бъдат с начислени данъци. Благодаря.

#94 · speech

Милен Матеев

Продължаваме Промяната

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Ганев, напълно подкрепям, благородните Ви намерения с това, което искате да направите. Вие ми давате пример за починал ползвател. Ако си прочетете текста, за който говорим, всъщност става въпрос за изтекъл срок на право на ползване, което е различна хипотеза, и за отказ от право на ползване, което е също различна хипотеза. Там общината не получава никаква информация за това. Не виждам тогава как ще станат служебно тези неща. Първо, никой не следи кога изтича срокът на правото на ползване. Тогава единственото заинтересовано лице е ползвателят, който подава декларация и дава доказателства, че срокът на правото на ползване е изтекъл и той вече не е данъчно задължен, а що се отнася до отказа – отказът пак го извършва ползвателят. Тоест той не е починал, за да извърши отказ от правото на ползване, така че не виждам в тези случаи как избягваме декларацията. Откъде „Местни данъци и такси“ в една община биха получили тази информация? Надявам се Вие да разбирате какво коментираме в момента. Така че, ако искате да постигнете това, което, пак казвам, подкрепям напълно и може би ще трябва да се приложи съвсем друг текст на съвсем друго място. Просто мястото му не е чл. 14, защото чл. 14 касае съвсем други случаи. Благодаря.

#95 · speech

Председател Росен Желязков

Благодаря, господин Матеев. Други изказвания? Не виждам. С това закривам разискванията. Ще преминем към първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 48-254-01-50, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители на 3 ноември 2022 г. Господин Стоянов, за процедура. Заповядайте.

#96 · speech

Коста Стоянов

ВЪЗРАЖДАНЕ

Благодаря, господин Председател! Дами и господа народни представители, относно преди малко съобщения от Вас Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията – Общ законопроект, предлагам на основание чл. 80, ал. 1 срокът за даване на предложения между първо и второ четене да бъде намален на три дни. Благодаря.

#97 · speech

Председател Росен Желязков

Ще вземете тази процедура, когато гласуваме на първо. Ако бъде приет, тогава ще я направите. (Ораторът прави уточнение.) Грешката е моя. Предложението е за направеното от мен съобщение за изготвен Общ законопроект за изменение на Закона за устройство на територията. Поискано е намаляване на срока на три дни, затова ще го подложа на гласуване, за да се даде възможност на колегите да влязат в залата. Процедурното предложение е за намаляване на срока за предложения между първо и второ четене към Общия законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Моля, режим на гласуване. Гласували 161 народни представители: за 123, против 10, въздържали се 28. Предложението е прието. Преминаваме към първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители. Моля, режим на гласуване. Гласували 170 народни представители: за 132, против 3, въздържали се 35. Предложението е прието. Поискано е прегласуване. Моля, режим на гласуване. Гласували 176 народни представители: за 164, против няма, въздържали се 12. Предложението е прието. Преминаваме към: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС. Заповядайте за процедура, господин Ченчев.

#98 · speech

Иван Ченчев

БСП за България

Благодаря, уважаеми господин Председател! Дами и господа народни представители, уважаеми гости! Процедурата ми, господин Председател, е следната: обърнете внимание, господин Председател, това граничи с някакво безпрецедентно нахалство от страна на служебния премиер на Република България. Този премиер, който е назначен, даже аз няма да го наричам служебен, а ще го наричам назначения премиер, забележете, как разсъждава той по отношение на функционирането на държавата и как възприема в момента нейната характеристика. „Изслушването ми в Народното събрание е пиар ход, сламка за удавници.“ Уважаеми господа народни представители, тук има ли удавници? Това не е ли обида към парламента? Хайде, господин Председател, заедно да призовем служебния министър-председател, назначения министър-председател, да слага плувките и плавниците и да идва бързо в парламента при удавниците. (Реплика от народния представител Цончо Ганев: „Така ли казва?“) Защото така е написано, господин Ганев, ето вижте (показва), и това може би показва начина на разсъждение от страна не само на служебния кабинет, но това не е проблем на служебния кабинет, това е наш проблем и се превръща в проблем на гражданите не само заради невнесения бюджет и нарушаването на Конституцията. Искам да Ви обърна внимание, господин Председател, да направите забележка на служебния премиер, назначения, защото ние трябва да контролираме служебното правителство. Това, което имам да кажа, е важно. Тези хора и неговите министри, които са назначени от назначения, си позволяват не само да не идват в комисии, те си позволяват да не вдигат телефона на комисии, когато народни представители искат представители на различните министерства за становища по различни теми в комисиите. Те не вдигат дори и телефоните си в министерствата, което означава, че и министърът не им е наредил, и служебният, назначеният премиер не ги контролира. Изобщо май отиваме до това, че един човек контролира всички в държавата, но всички от назначените. Уважаеми дами и господа народни представители, Вие не сте назначени. Вие сте избрани от българския народ. Хайде да сложим край на всичко това. Да се вземем в ръце и да махнем назначените, защото вижте докъде ни водят. Вижте как разсъждават за това, което е държавата в момента. Пак Ви питам: удавници ли сме всички тук?! Ако така ни възприемат, давайте да хлопваме кепенците и да си тръгваме или да хлопнем техните кепенци. Мисля, че е време. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

#101 · speech

Председател Росен Желязков

Процедура – господин Цонев. Вие искате ли процедура после, господин Божанков? Още една процедура, след това ще има декларация от името на парламентарна група. Заповядайте.

#102 · speech

Йордан Цонев

ДПС

Благодаря, господин Председател. Тогава ще бъда съвсем кратък в тази процедура по начина на водене. Просто молбата ми към Вас е да припомните на господин Ченчев, не го направихте, вероятно от етични съображения, че всеки ще ни нарича както си иска, защото ние не упражняваме конституционните си правомощия като народни представители. Ако от четири парламента три не могат да излъчат редовен кабинет, ние за какво призоваваме от тази трибуна?! Конституцията е дала точен и ясен начин служебните кабинети да преустановят съществуването си, като се избере редовен. И вместо да слушаме телевизионните влъхви на кръга „Капитал“, е по-добре да се вземем в ръце и да съставим редовен кабинет – нещо, което българските граждани очакват от нас, и тогава няма да има вопли към служебните министри и министър председатели, и така нататък. Тогава ще спазваме всичко онова, което очакват от нас, и ще вървим по обичайния ред. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

#103 · speech

Председател Росен Желязков

Благодаря, господин Цонев. Господин Свиленски, Вие по начина на водене, провокиран от господин Цонев, или от това, което ще каже господин Божанков? (Реплика от народния представител Георги Свиленски.) Да, благодаря. Господин Божанков, провокирайте господин Свиленски.

#104 · speech

Явор Божанков

БСП за България

Благодаря, господин Председател. Само преди ден се обърнах към Вас със следния проблем, че на въпроси към министри на парламентарен контрол самите министри отказват да предоставят договори, а това е начинът да контролираме изразходването на публични средства. Благодаря на администрацията на Народното събрание и на председателя, реагираха в рамките на деня, изпратиха съответното писмо, споделихме и в национален ефир за този проблем и реакцията не закъсня. Днес получихме съответните договори от министър Димитър Стоянов, служебния министър на отбраната. Естествено, аз доволен, отварям договорите, за да видя как се разходват публичните средства и с изненада установявам, че договори има, но на мястото на имената на фирмите има празно място. Те са заличени. Макар че народните представители имат достъп включително до класифицирана информация и няма законова пречка имената на фирмите да са там, имената все пак липсват. Преживявам тази неприятност и тази обида към Народното събрание и продължавам да чета договорите, поне да видя при какви условия са сключвани и на какви цени и с изненада установявам, че и цени няма. (Смях.) Цените са заличени, като бял лист хартия просто е положен върху мястото на цената, сканирано, копирано и изпратено. Тоест получил съм до момента информация, че договори има много, за много неща, но не е ясно с кого са сключени и на какви цени, и не мога да кажа на моите избиратели как служебният министър разходва техните средства. Имам обаче едно съмнение и предположение, че условията не са много изгодни, след като министърът очевидно крие нещо. И тук проблемите са два: как се разходват публичните средства, как се харчат парите – изгодно ли е това? Аз предполагам, че не е. И следващият по-голям проблем е, че служебен министър или редовен министър, няма значение, изпълнител на власт е, не отчита, той просто не дава отговор на Народното събрание, съответно директно на българското общество и българския народ. И пак казвам, не съм вярвал никога, че ще го кажа от тази трибуна – това не се е случвало дори по времето на ГЕРБ, защото такива въпроси съм пускал и по-рано към министри на ГЕРБ. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Може би помнят колегите на един блицконтрол, с абсолютно същия договор отивам на блицконтрол. Казвам на министъра: „Господин Министър, 400% от пазарната цена сте, неизгодни условия.“ Скандали, трибунки, пресконференции, но в крайна сметка и резултат имаше, защото се даде публичност и защото фактите излязоха наяве. Служебният кабинет надмина Борисов от най мракобесните му години. (Възгласи: „Еее!“ от ГЕРБ-СДС.)

#105 · speech

Председаел Росен Желязков

Времето, господин Божанков.

#106 · speech

Явор Божанков

Никога не съм вярвал, че ще го кажа. (Продължителни ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

#108 · speech

Георги Свиленски

БСП за България

Прав сте, господин Председател, че съм провокиран от това, което каза и господин Божанков, и господин Ченчев. Но уважаеми колеги, тук става въпрос за авторитета на Народното събрание, за авторитета на всички нас като народни представители. Днес, уважаеми господин Председател, в Транспортната комисия преди пет минути е отказал да дойде вицепремиерът на редовния блицконтрол. Вие сам поехте ангажимент към него, свързахте се, да предостави необходимите договори за разплащане на средства, европейски средства за заплати в едно от търговските дружества на Министерството на транспорта. Явно страхът да бъдат представени тези договори пред Комисията по транспорт днес го е уплашил и той няма да дойде. Двадесет и един народни представители ще го чакат в 14,30 ч. в Комисията по транспорт. Но уважаеми колеги, става въпрос за подигравка с държавността. Служебният кабинет руши авторитета на Народното събрание, авторитета на България като държава. Не може служебни министри да не се явяват в заседание, на блицконтрол на парламентарни комисии и тук в парламента, разбира се. В Правилника ясно е записано: „при болест или командировка“. Нито е болен, нито е командирован. Просто не иска да дойде. Уважаеми господин Председател, моля Ви, в рамките на следващите два часа и половина да положите необходимите усилия министърът на транспорта и вицепремиер в правителството на Гълъб Донев да се яви, както е по закон, в парламентарната Комисия по транспорт, за да му бъдат зададени въпросите. Защото, господин Божанков, ако при Вас се укриват данни, цени и фирми, в Комисията по транспорт се крият министрите, което е абсолютно недопустимо.

#110 · speech

Асен Василев

Продължаваме Промяната

Благодаря, господин Желязков. Моята процедура е по начина на водене. И ще Ви помоля, когато има изказвания от тази трибуна, които правят разлика между служебни министри, назначени и редовни министри, да напомняте на народните представители, че всички те са министри и всички те подлежат на едни и същи правила на парламентарен контрол. И това дали Народното събрание е избрало редовен кабинет, или не е избрало редовен кабинет, няма никакво отношение към това, че всички министри, както и премиерът, трябва да се отчитат в това Народно събрание. Аз лично съм бил и служебен министър два пъти, и редовен министър, и никога не съм си позволявал да не идвам в Народното събрание, когато съм призован тук (шум и реплики от ГЕРБ-СДС), защото това е в основата на факта, че България е парламентарна република. България не е президентска република. България не е премиерска република. България е парламентарна република. И ако министрите и министър-председателят не искат да се отчитат в това Народно събрание, може би е крайно време да призовем човека, който ги назначава, да ги инструктира да се отчитат в това Народно събрание или самият той да дойде да обясни защо неговите министри и министър-председател не искат да се отчитат в това Народно събрание. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Господин Радев, защо Вашите министри и Вашият министър председател се крият от Народното събрание на Република България? Това е въпросът към Вас днес. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

#111 · speech

Председател Росен Желязков

Процедура – господин Биков. След това госпожа Кръстева – процедура, след това и господин Ченчев – процедура.

#112 · speech

Тома Биков

ГЕРБ-СДС

Уважаеми господин Председател, понеже се заформи някакво оплакване от това, че служебните министри се крият, аз като член на Комисията по културата и медиите по-скоро бих призовал и министърът на културата, ако може, да се скрие, защото прекалено много се показва и с това нанася единствено щети на целия сектор. Между другото, да Ви съобщя, че е назначил Татяна Дончева, наш колега отпреди няколко народни събрания, за член на Борда на Фонд „1300 години България“, което е абсолютно необяснимо (шум и реплики), а себе си е назначил за председател на Управителния съвет. (Смях и шум.) Така че моят призив е: някои министри евентуално да се покажат, но други, ако може, да не се показват чак толкова много. (Смях, възгласи: „Браво!“ и ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

#114 · speech

Смиляна Нитова-Кръстева

БСП за България

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам да споделя с Вас, че и служебният министър на икономиката и индустрията също се крие. (Смях и оживление. Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Вече два месеца чакам отговор на въпросите, които съм задала. И така у мен остава подозрението, че той или се опасява, страхува се от отговорите, които трябва да даде, или пък нещо крие. Господин Председател, моля, предприемете действия най после да дойде този министър, че да отговори на въпросите.

#116 · speech

Иван Ченчев

БСП за България

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Слушайки предхождащите процедури, реших да предложа да привършим с тази мъка и да не излезе така, че ние сме безпомощните, а служебният кабинет някак си услужливо за себе си може би, но противоконституционно и най-вече срещу интересите на народа, за което ние се кълнем тук, не идва. И за да свършат тези мъки, Ви предлагам следното. Господин Председател, тук има един празен стол. Тези, назначените, си имат началник. Викнете началника им, цялото Народно събрание да призовем началника на назначените, да седне на този стол, да изслуша Народното събрание и да обясним всичките действия, бездействия, съмнения, които имаме ние към служебния кабинет, защото много взе да става. Много взе да става! И това не е само от една парламентарна група, което се чува като недоволство. Доколкото разбирам, всички тук, в тази зала, имат забележки. Има Конституция. Ние сме парламентарна република. Имаме президент, той е назначил служебен кабинет, който определено не се справя във всеки един сектор, който на всичкото отгоре има нахалството да не ни дава отговори, и не само това, но и да започне да се крие – той вече е започнал, неговият състав. Дори и административните длъжности надолу по веригата в служебния кабинет имат безобразието и проявяват безобразието дори да не отговарят вече на обаждания от страна на съответните парламентарни ресорни комисии. Мисля, че тук границата е мината, затова нека да запълним този празен стол, да го изпълним със съдържание и да чуем какво ще каже това съдържание по отношение на провала на служебния кабинет. (Смях. Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Благодаря Ви.

#118 · speech

Искра Михайлова

ВЪЗРАЖДАНЕ

Благодаря, господин Председател. Очевидно президентът Радев има някакъв проблем с подбора на министри – настоящи и бивши, тъй като тук няколко оплаквания, включително от един от бившите министри на Радев – чухме преди малко от Вас, господин Василев. Във вторник имаше Комисия Gemcorp, на която Вие и господин Петков не се явихте (ръкопляскания), за да дадете отговори Вие, като министър и министър-председател, как се опитахте да разпродадете българската енергетика, да обясните за някои липсващи документи, финансови проверки и други много спорни неща, които вероятно ще видим в Доклада. Но когато трябва да сме коректни към истината, нека да бъдем; когато коментираме едни министри, нека коментираме и други такива. (Шум и реплики.)

#120 · speech

Асен Василев

Продължаваме Промяната

Госпожо Михайлова, както казах, никога не съм си позволявал да не се явявам в Народното събрание. Когато насрочите Комисията в момент, в който не върви пленарно заседание, с удоволствие ще се явя на тази комисия. (Шум, реплики и ръкопляскания.)

#122 · speech

Искра Михайлова

ВЪЗРАЖДАНЕ

Господин Председател, процедурата ми е по начина на водене към Вас. По време на Комисията Gemcorp, тъй като имаше потвърждение, че ще присъствате, но после Ваш колега, от Вашата парламентарна група, каза, че заради парламентарния контрол Вие не сте там. Ние си позволихме да пуснем пленарното заседание в Комисията и Вие и двамата не бяхте тук. Господин Председател, когато се лъже от тази трибуна нагло, било то и от бивши министри, моля да им правите забележка. Благодаря Ви.

#124 · speech

Даниел Митов

ГЕРБ-СДС

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Не ми се искаше да прекъсвам тази серия от процедури, но така или иначе има и други важни неща от политическия дневен ред, на които мисля, че трябва да обърнем внимание. През последните дни на посещение в България е Волоколамският митрополит Антоний, председател на външния отдел на Московската патриаршия. Макар тази визита да беше обявена като църковнопразнична, посветена на честването на храмовия празник на черквата „Св. Николай“ към Руското подворие, на официалната страница на Външния отдел на Московската патриаршия се твърди, че посещението е било работно, което потвърждава опасенията, че наместо протоколно празнични, то е преследвало политически цели, които не се декларират открито. Присъствието на 6 декември на службата в Руското подворие на руския и беларуския посланик и на български публични личности, ангажирани със сдружение „Русофили“, затвърдиха това подозрение и опасението, че съществува опасност църквата да бъде използвана като политически инструмент. В този контекст ние от парламентарната група на ГЕРБ-СДС искаме да заявим следното: Първо, осъждаме последователната линия на Руската федерация да превръща Московската патриаршия в инструмент на своята външна политика. Защото дълг на всяка поместна църква е да не допуска да бъде употребявана от политическата власт, отдавайки Божието кесарю, а не Богу. Второ, осъждаме агресивната руска политика, включително с военни средства, насочвана от десетилетия изключително срещу православни страни, като Молдова, Грузия и Украйна. Една вярна на евангелския дух църква не може и не бива да се превръща в апологет на тази политика, защото нашият Спасител е казал, че ще се нарекат синове Божии миротворците, а не войнолюбците. Трето, заявяваме категоричната си подкрепа за автокефалията на Православната църква на Украйна, провъзгласена съгласно каноните с томос на Вселенската патриаршия в качеството ѝ на единствена църква майка на Киевската митрополия. Четвърто, обръщаме се със синовна молба към Българската православна църква да не се поддава на чужди провокации, още по-малко от страна на ангажирала се в тежък братоубийствен конфликт страна. А също и да помисли дали не е дошло време за влизането ни във евхаристийно общение с Православната църква на Украйна. Нещо, което вече беше направено от православните църкви на Константинопол, Александрия, Кипър и Елада и което предстои да бъде направено от Румънската православна църква. Българската църква има историческата памет да оцени колко труден и трънлив може да бъде пътят на един православен народ за създаване на своя поместна църква. В навечерието на Рождественските празници като православни християни ние се молим за бърз край на войната, за мир на Земята и благоволение между човеците. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

#126 · speech

Докладчик Петър Чобанов

Благодаря Ви, господин Председател. Преди това – две процедури. Първата ми процедура е по отношение на току-що гласувания Закон за местните данъци и такси – предлагам срокът да бъде удължен на 10 дни, както говорихме в Комисията, за да може с Министерството на финансите, със Сдружението на общините, съвместно и с вносителите от парламентарната група на Политическа партия ВЪЗРАЖДАНЕ да оформим необходимите текстове и да видим може ли да помогнем на общините в тази ситуация. Така че срокът да бъде десет дни.

#127 · speech

Председател Росен Желязков

Има ли различно предложение, различно становище? Няма, не виждам. Подлагам на гласуване предложението за удължаване на срока по внесения Законопроект за местните данъци и такси. Гласували 135 народни представители: за 135, против и въздържали се няма. Предложението е прието.

#128 · speech

Докладчик Петър Чобанов

Благодаря Ви. Втората ми процедура – моля на основание чл. 44, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да гласувате в залата да бъдат допуснати следните лица: госпожа Людмила Петкова – служебен заместник-министър на финансите; госпожа Ирена Христова – съвместяваща длъжността директор на дирекция „Данъчна политика“ в Министерството на финансите; госпожа Татяна Накова – държавен експерт в Министерството на финансите, и госпожа Анна Бъчварова – главен експерт в Министерството на финансите.

#129 · speech

Председател Росен Желязков

Подлагам на гласуване допуска на изчетените лица. Гласували 138 народни представители: за 136, против няма, въздържали се 2. Предложението е прието. Поканете лицата. Заповядайте, господин Чобанов.

#130 · speech

Докладчик Петър Чобанов

Благодаря, господин Председател. Ще си позволя да прочета анблок няколко параграфа, тъй като по повечето от параграфите по този законопроект няма спор, няма и предложения и затова за улеснение на залата ще ги прочета анблок. „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 48-202-01-33, внесен от Министерския съвет на 11 ноември 2022 г., приет на първо гласуване на 23 ноември 2022 г.“ „Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, като в т. 1 думите „данък върху добавената стойност и други косвени данъци“ се заменят с „ал. 1 и ал. 2, т. 1.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. Член 142ф се изменя така: „Защита на личните данни Чл. 142ф. За защита на личните данни се прилага чл. 143п'.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, като в ал. 3, т. 2 думите „се счита“ се заменят със „смята“, а в т. 4 думите „трета страна, която активно е допринесла“ се заменят с „трето лице, което активно е допринесло“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8: „§ 8. В чл. 143ж се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, изречение второ думите „6 месеца“ се заменят с „три месеца“. 2. В ал. 4 се създава изречение второ: „В този случай срокът за предоставяне на исканата информация не може да бъде по-дълъг от 6 месеца от датата на получаване на искането.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, като в ал. 1, в текста преди т. 1 думите „тази друга“ се заменят със „запитаната“.

#131 · speech

Председател Росен Желязков

Уважаеми колеги, откривам разискванията. Изказвания по изчетените от председателя на Комисията параграфи? Не виждам. Прекратявам разискванията и преминаваме към гласуване, като ще предложа на Вашето внимание да гласуваме анблок заглавието и от § 1 до § 9 ли беше?

#133 · speech

Председател Росен Желязков

До десети включително, както бяха представени от председателя на Комисията, и са подкрепени от Комисията. Гласували 160 народни представители: за 160, против и въздържали се няма. Предложението е прието.

#134 · speech

Докладчик Петър Чобанов

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, като: „1. В ал. 1, изречение второ думите „отговаря в 60-дневен срок от получаване на искането, като при отказ той трябва да е мотивиран“ се заменят с „потвърждава съгласието си или прави мотивиран отказ в 60-дневен срок от получаване на искането“. 2. В ал. 2 думите „със законите и процесуалните“ се заменят със „с националното законодателство и процедурните“. 3. В ал. 4 думата „със законите“ се заменя с „националното законодателство“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, като: „1. В т. 1 думите „данък върху добавената стойност и други косвени данъци“ се заменят с „ал. 1 и ал. 2, т. 1“. 2. В т. 2: а) в ал. 3 думите „ал. 2, т. 4“ се заменят с „ал. 2, т. 1 – 3“; б) в ал. 4 думите „в ал. 2“ се заменят с „в ал. 2, т. 1 – 3“. 3. В т. 4, в създаденото изречение трето думите „Доклади и документи“ се заменят с „Докладите и документите“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, като: „1. В ал. 7 думата „проучва“ се заменя с „извършва анализ на“. 2. В ал. 8, изречение второ думите „извършването на съвместна проверка за“ се заменят със „съвместно да бъдат проверени“. 3. В ал. 9 изречение второ се изменя така: „Спирането има незабавно действие.“ 4. В ал. 10 думите „извършването на съвместна проверка с други държави членки за“ се заменят със „съвместно с други държави членки да бъдат проверени“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15: „§ 15. В чл. 143с се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 думите „за която може да се предвиди, че е от значение“ се заменят с „която е от предполагаема значимост“, а накрая се добавя „като се използва стандартен формуляр“. 2. В ал. 3, в текста преди т. 1 след думите „третата държава“ се поставя запетая и се добавя „като се използва стандартен формуляр“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16: „§16. В раздел V се създава чл. 143c1: „Статистически данни Чл. 143c1. Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите ежегодно предоставя на Европейската комисия статистически данни за обема на автоматичния обмен на информация по глава шестнадесета, раздел IIIа, чл. 143з, ал. 1, раздел VI и VIII, информация за административните и други разходи и ползи, свързани с извършения обмен, както и информация за потенциалните промени за приходната администрация и за други лица.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, като: 1. В чл. 143я5 се създава ал. 6: „(6) Списъкът на партньорските юрисдикции, на които Република България изпраща информация, се публикува на интернет страницата на Националната агенция за приходите.“ 2. В чл. 143я6, в ал. 3 думите „Информацията по чл. 143я8 се предоставя и от оператор на платформа“ се заменят с „Предоставящ информация оператор на платформа е и оператор“ и се създава изречение второ: „Операторът на платформа предоставя информацията по чл. 143я8 на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, когато е избрал да се регистрира в Република България съгласно чл. 143я7, ал. 2.“ 3. В чл. 143я7, ал. 2, т. 5 думите (OB, L 347/1 от 11 декември 2006 г.) се заличават. 4. В чл. 143я10: а) в ал. 8 думите „ал. 2 – 3“ се заменят с „ал. 2, 3“; б) в ал. 12, т. 2 думите „ал. 2 – 4 и ал. 7“ се заменят с „ал. 2 – 4 и 7“; в) в ал. 13 думите „ал. 2 – 3“ се заменят с „ал. 2, 3“. 5. В чл. 143я12: а) в ал. 2 в текста преди т. 1 след думата „оправомощени“ се добавя „от него“; б) в ал. 3, изречение първо преди думата „напомняния“ се добавя „писмени“. 6. В чл. 143я13: а) в ал. 1 изречение първо преди думата „напомняния“ се добавя „писмени“; б) алинея 2 се изменя така: „(2) Операторите на платформи водят регистри за предприетите действия за комплексна проверка и предоставяне на информация по чл. 143я6 и чл. 143я7, както и съхраняват документите и използваната информация за установяване статута на продавача. Регистрите, документите и използваната информация се съхраняват за срок не по-кратък от 5 години и не по-дълъг от 10 години след края на календарната година, за която се предоставя информацията.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, като думите „Създава се чл. 278д“ се заменят с: „В Глава двадесет и осма се създава чл. 278д“ .

#135 · speech

Председател Росен Желязков

Благодаря, господин Чобанов. Откривам разискванията по параграфи от 11 до 20 включително. Не виждам. Закривам разискванията и подлагам на гласуване параграфи от 11 до 20 включително по номерация на Комисията, подкрепени от Комисията и в редакция на Комисията. Гласували 157 народни представители: за 157, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Заповядайте, господин Чобанов.

#136 · speech

Докладчик Петър Чобанов

Благодаря, господин Председател. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21: „§ 21. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 1: а) точка 24 се изменя така: „24. „Налична информация“ по смисъла на чл. 143з е информацията от регистрите и базите данни на Националната агенция за приходите, която е достъпна в съответствие с процедурите за нейното събиране и обработване.“; б) създават се т. 56 – 71: „56. „Нарушение на сигурността на данните“ за целите на глава шестнадесета, раздели IIIа, IV, V, VI, VII и VIII е нарушение на сигурността, водещо до унищожаване, загуба, промяна или всеки друг инцидент, свързан с неподходящ или неразрешен достъп, разкриване или използване на информация, включително, но не само, на лични данни, които се предават, съхраняват или обработват по друг начин, в резултат на умишлени противоправни действия, небрежност или случайни събития. Нарушаването на сигурността на данните може да се отнася до поверителността, наличността и целостта на данните. 57. „Платформа“ за целите на глава шестнадесета, раздел VIII е програмен продукт, включително интернет страница или част от нея или приложение/мобилно приложение, който е достъпен за потребителите и позволява свързване на продавачи с други потребители с цел пряко или непряко извършване на относима дейност за тези потребители. Платформа е и всяка договореност за събирането и плащането на възнаграждение във връзка с относима дейност. „Платформа“ не включва програмен продукт, при който, без да се извършват допълнителни действия във връзка с относима дейност, могат да бъдат изпълнявани само следните действия: а) обработване на плащания във връзка с относима дейност; б) обявяване или рекламиране на относима дейност от страна на потребители; в) пренасочване или прехвърляне на потребители към платформа. 58. „Партньорска юрисдикция“ за целите на глава шестнадесета, раздел VIII е юрисдикция извън Европейския съюз, с която Република България има действащо споразумение, предвиждащо автоматичен обмен на информация, предоставяна от оператори на платформи по отношение на продавачи, които извършват относима дейност. 59. „Квалифицирана юрисдикция“ за целите на глава шестнадесета, раздел VIII е юрисдикция извън Европейския съюз, която има действащо специално споразумение с компетентните органи на всички държави членки и те са определени като юрисдикции, за които се предоставя информация, в списък, публикуван от тази юрисдикция. 60. „Специално споразумение“ за целите на глава шестнадесета, раздел VIII е действащо споразумение между компетентните органи на държава членка и юрисдикция извън Европейския съюз, по силата на което се изисква автоматичен обмен на информация, еквивалентна на посочената в чл. 143я8. Еквивалентността на информацията се потвърждава с акт за изпълнение на Европейската комисия по мотивирано искане на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, на компетентен орган на друга държава членка или по инициатива на Европейската комисия. 61. „Квалифицирани относими дейности“ за целите на глава шестнадесета, раздел VIII са всички относими дейности, предмет на автоматичен обмен съгласно специално споразумение по т. 60. 62. „Възнаграждение“ за целите на глава шестнадесета, раздел VIII е всякакъв вид заплащане, без таксите, комисионите или данъците, удържани или начислени от предоставящия информация оператор на платформа, което се плаща или начислява в полза на продавач във връзка с относимата дейност и размерът на което се знае или с разумни усилия може да бъде узнат от оператора на платформа. 63. „Лична услуга“ за целите на глава шестнадесета, раздел VIII е услуга, която включва работа за определено време или за изпълнение на определена задача от едно или повече физически лица, действащи самостоятелно или от името на образувание, и която се извършва дистанционно/по електронен път или на място/физически по искане на потребител, направено чрез платформа. 64. „Образувание“ за целите на глава шестнадесета, раздел VIII е юридическо лице или правна договореност, включително търговско дружество, съдружие, тръст или фондация. Едно образувание е „свързано образувание“ с друго образувание, когато едното образувание контролира другото или двете образувания са под общ контрол. За тази цел контролът включва пряка или непряка собственост на повече от 50 на сто от правата на глас и от капитала на/участието в образуванието. При непряко участие изпълнението на изискването за собственост върху над 50 на сто от правото на собственост върху капитала на/участието в другото образувание се определя, като се умножат процентите на участие в образуванията от йерархичната верига. Счита се, че лице, което държи над 50 на сто от правата на глас, има 100 на сто от правата на глас. 65. „Държавно образувание“ за целите на глава шестнадесета, раздел VIII означава правителството на Република България, държава – членка на Европейския съюз, или друга юрисдикция, всякакви административни единици и/или политически подразделения на Република България, държава членка или друга юрисдикция (щат, област, окръг или община) или всяка държавна агенция или институция на Република България, държава членка или друга юрисдикция. 66. „Данъчен идентификационен номер“ за целите на глава шестнадесета, раздел VIII е данъчен идентификационен номер, издаден от държава членка или от друга юрисдикция, или негов функционален еквивалент при липсата на данъчен номер. 67. „Идентификационен номер по ДДС“ за целите на глава шестнадесета, раздел VIII е уникален номер за идентифициране на данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирани за целите на данъка върху добавената стойност. 68. „Основен адрес“ за целите на глава шестнадесета, раздел VIII е адресът, на който е основното местоживеене на продавач – физическо лице, както и адресът, който е седалището и адресът на управление на продавач – образувание. 69. „Обявен недвижим имот“ за целите на глава шестнадесета, раздел VIII са всички недвижими имоти, намиращи се на един адрес, притежавани от един и същ собственик и предлагани за отдаване под наем в платформа от един и същ продавач. 70. „Идентификатор на финансова сметка“ за целите на глава шестнадесета, раздел VIII е уникален идентификационен или референтен номер на банкова или друга платежна сметка, по която се заплаща или начислява възнаграждението, с което разполага операторът на платформата. 71. „Стоки“ за целите на глава шестнадесета, раздел VIII е всяко материално имущество.“ 2. В § 2б след думите „(ОВ, L 139/1 от 5 юни 2018 г.)“ съюзът „и“ се заменя със запетая, а накрая се добавя „и на Директива (ЕС) 2021/514 на Съвета от 22 март 2021 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане (OB, L 104/1 от 25 март 2021 г.)“.“ Параграф 22. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 22 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 21. Предложение на народния представител Младен Шишков и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 22: „§ 22. В преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДВ, бр. …) се правят следните изменения: 1. В § 59, ал. 1 думите „За 2021 г. и за 2022 г.“ се заменят със „За 2021 г., 2022 г. и 2023 г.“. 2. В § 60: а) в ал. 1 думите „за 2021 г. и за 2022 г.“ се заменят със „за 2021 г., 2022 г. и 2023 г.“; б) в ал. 2 изречение първо думите „за 2021 г. и за 2022 г.“ се заменят със „за 2021 г., 2022 г. и 2023 г.“, в изречение второ думите „2021 г.“ се заменят с „2022 г.“, а думите „2022 г.“ се заменят с „2023 г.“; в) в ал. 3 думите „за 2021 г. и за 2022 г.“ се заменят със „за 2021 г., 2022 г. и 2023 г.“

#137 · speech

Председател Росен Желязков

Благодаря, господин Чобанов. Има ли изказвания? Не виждам. Закривам разискванията. Ще преминем към гласуване, като първо ще подложа на гласуване предложението на Комисията за отхвърляне на § 22 по вносител, тъй като е отразен на систематично място в предходния § 21. Гласували 160 народни представители: за 160, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Подлагам на гласуване § 21 и нов § 22, подкрепени от Комисията, по редакция на Комисията. Гласували 165 народни представители: за 165, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Преминаваме към Преходни и заключителни разпоредби.

#138 · speech

Докладчик Петър Чобанов

Преходни и заключителни разпоредби. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста вносителя за § 23. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, като ал. 1 се изменя така: „(1) До 1 януари 2024 г. изпълнителният директор на Националната агенция за приходите уведомява Европейската комисия за най-малко 4 категории доходи по чл. 143з, ал. 1, за които ще предоставя чрез автоматичен обмен на компетентните органи на държавите членки информация относно местни лица на тези държави. Информация за категориите доходи по изречение първо се изпраща за данъчни периоди, започващи на или след 1 януари 2025 г.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, като думите „ал. 2 – 3“ се заменят с „ал. 2, 3“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30.

#139 · speech

Председател Росен Желязков

Благодаря, господин Чобанов. Откривам разискванията по наименованието и параграфи от 23 до 30 включително. Не виждам желаещи. Закривам разискванията. Подлагам на гласуване наименованието „Преходни и заключителни разпоредби“ и параграфи от 23 до 30 включително. Гласували 151 народни представители: за 151, против и въздържали се няма. Предложението е прието.

#140 · speech

Докладчик Петър Чобанов

По § 31 има предложение на народния представител Румен Гечев: „В Преходни и заключителни разпоредби, § 31 се правят следните изменения: 1. В т. 4, в новото съдържание на чл. 38 в ал. 2 се правят следните изменения: а) в т. 1 числото „282“ се заменя с „263“, а думите „1 март“ се заменят с „1 януари“; б) в т. 2 числото „331“ се заменя с „298“; в) в т. 3 числото „380“ се заменя с „347“. 2. В т. 5 новото съдържание на чл. 39 се изменя така: „Чл. 39. (1) Акцизната ставка за цигарите е, както следва: 1. на специфичния акциз: а) 119 лв. за 1000 къса от 1 март 2023 г.; б) 124 лв. за 1000 къса от 1 януари 2024 г.; в) 130 лв. за 1000 къса от 1 януари 2025 г.; г) 136 лв. за 1000 къса от 1 януари 2026 г.; 2. на пропорционалния акциз: а) 25,25 на сто от продажната цена от 1 март 2023 г.; б) 25,50 на сто от продажната цена от 1 януари 2024 г.; в) 25,75 на сто от продажната цена от 1 януари 2025 г.; г) 26 на сто от продажната цена от 1 януари 2026 г. (2) Размерът на акциза по ал. 1 не трябва да е по-малък от: 1. 187лв. на 1000 къса от 1 март 2023 г.; 2. 196 лв. на 1000 къса от 1 януари 2024 г.; 3. 205 лв. на 1000 къса от 1 януари 2025 г.; 4. 215 лв. на 1000 къса от 1 януари 2026 г.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Петър Чобанов, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Петър Чобанов, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31: „§ 31. В Закона за акцизите и данъчните складове се правят следните изменения и допълнения: 1. В глава втора, раздел II се създава чл. 12б: „Чл. 12б. (1) Течността за електронна цигара, съдържаща никотин, се смята за тютюнево изделие. (2) „Течност за електронна цигара, съдържаща никотин“ е течност, която се употребява чрез вдишване на пари, получени в резултат на нагряване, без горене, и е предназначена за употреба с електронни цигари или се съдържа в контейнерите за многократно пълнене по смисъла на § 1, т. 39 и 40 от допълнителните разпоредби на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия.“ 2. В чл. 29 ал. 3 се изменя така: „(3) Данъчната основа за облагане с акциз за: 1. нагреваемо тютюнево изделие е количеството тютюн, съдържащ се в продукта, измерено в килограми; 2. течността за електронна цигара, съдържаща никотин, е количеството течност, съдържащо се в електронна цигара за еднократна употреба, патрона, резервоара или контейнера за многократно пълнене, измерено в милилитри.“ 3. Член 37 се изменя така: „Чл. 37. Акцизната ставка за пури и пурети е, както следва: 1. 297 лв. за 1000 къса от 1 март 2023 г.; 2. 327 лв. за 1000 къса от 1 януари 2024 г.; 3. 360 лв. за 1000 къса от 1 януари 2025 г.; 4. 396 лв. за 1000 къса от 1 януари 2026 г.“ 4. Член 38 се изменя така: „Чл. 38. (1) Акцизната ставка за тютюн за пушене (за лула и цигари) е, както следва: 1. 167 лв. за килограм от 1 март 2023 г.; 2. 184 лв. за килограм от 1 януари 2024 г.; 3. 202 лв. за килограм от 1 януари 2025 г.; 4. 222 лв. за килограм от 1 януари 2026 г. (2) Акцизната ставка за нагреваеми тютюневи изделия е, както следва: 1. 282 лв. за килограм от 1 март 2023 г.; 2. 331 лв. за килограм от 1 януари 2024 г.; 3. 380 лв. за килограм от 1 януари 2025 г.; 4. 400 лв. за килограм от 1 януари 2026 г. (3) Акцизната ставка за течност за електронна цигара, съдържаща никотин, е, както следва: 1. 0,18 лв. за милилитър от 1 март 2023 г.; 2. 0,25 лв. за милилитър от 1 януари 2024 г.; 3. 0,35 лв. за милилитър от 1 януари 2025 г.; 4. 0,35 лв. за милилитър от 1 януари 2026 г.“ 5. Член 39 се изменя така: „Чл. 39. (1) Акцизната ставка за цигарите е, както следва: 1. на специфичния акциз: а) 117,5 лв. за 1000 къса от 1 март 2023 г.; б) 126 лв. за 1000 къса от 1 януари 2024 г.; в) 134,5 лв. за 1000 къса от 1 януари 2025 г.; г) 143 лв. за 1000 къса от 1 януари 2026 г.; 2. на пропорционалния акциз: а) 23,5 на сто от продажната цена от 1 март 2023 г.; б) 22 на сто от продажната цена от 1 януари 2024 г.; в) 20,5 на сто от продажната цена от 1 януари 2025 г.; г) 19 на сто от продажната цена от 1 януари 2026 г. (2) Размерът на акциза по ал. 1 не трябва да е по-малък от: 1.185,50 лв. на 1000 къса от 1 март 2023 г.; 2.194 лв. на 1000 къса от 1 януари 2024 г.; 3. 202,50 лв. на 1000 къса от 1 януари 2025 г.; 4. 211 лв. на 1000 къса от 1 януари 2026 г.“ 6. В преходните и заключителните разпоредби се създава § 6в: „§ 6в. (1) Лицата, които произвеждат течности за електронни цигари, съдържащи никотин, в случай че в срок до 31 март 2023 г. подадат по реда на този закон заявление за издаване на лиценз за управление на данъчен склад, могат да продължат дейността си до произнасяне на директора на Агенция „Митници“, но не по-късно от 30 септември 2023 г., при спазване на разпоредбите относно задълженията на лицензираните складодържатели. (2) Лицата, които продават, съхраняват и предлагат течности за електронни цигари, съдържащи никотин, в случай че в срок до 31 март 2023 г. подадат по реда на този закон искане за издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия, могат да продължат дейността си на местата по чл. 90б до влизането в сила на съответния акт на директора на териториалната дирекция, но не по късно от 31 май 2023 г. (3) Лицата по ал. 2 могат да реализират в търговската мрежа наличните към 30 септември 2023 г. течности за електронни цигари, съдържащи никотин, без поставен бандерол до 31 декември 2023 г. След 31 декември 2023 г. течностите за електронни цигари, съдържащи никотин, следва да са с поставен бандерол.“ Да спрем, последния после.

#142 · speech

Докладчик Петър Чобанов

„§ 32. Законът влиза в сила от 1 януари 2023 г. с изключение на: 1. Параграф 31, който влиза в сила от 1 март 2023 г. 2. Параграфи 4 и 12, които влизат в сила от 1 януари 2024 г.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32.

#143 · speech

Председател Росен Желязков

Благодаря, господин Чобанов. Откривам разисквания по параграф 31 и параграф 32. Заповядайте за процедура.

#144 · speech

Цончо Ганев

ВЪЗРАЖДАНЕ

Господин Председател, предлагам предложението на Румен Гечев, което се състои от две точки, да бъде разделено на две различни гласувания, тъй като за едното от гласуванията ние ще го подкрепим, но за другото сме против. Това ми е процедурата.

#145 · speech

Председател Росен Желязков

Благодаря, господин Ганев. Когато стигнем до гласуването, ще подложа на гласуване това процедурно предложение. Господин Симидчиев за първо изказване, след това господин Румен Гечев.

#146 · speech

Александър Симидчиев

ДБ

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Необичайно е да взема изказване по финансов закон, но всъщност с това гласуване ще правим здравна политика. Няма толкова ефективен механизъм за подобряване на общественото здраве, колкото са тези параграфи, които в момента ще гласуваме, тъй като тютюнопушенето е вторият по големина рисков фактор за общественото здраве. В България, освен че имаме най-евтините цигари в Европейския съюз и най-ниския акциз, имаме и най-високо ниво на тютюнопушене именно поради високата достъпност. Акцизът и начинът, по който той се формира, определя и как ще бъдат употребявани тези средства за разрушаване на общественото здраве. Двата подхода са така нареченият адвалорен, или пропорционален акциз, при който по-евтините цигари остават по-евтини, с по-малка надценка, а по-скъпите имат по-голяма надценка; другото е така нареченият специфичен акциз, който качва ставката на всички равномерно на базата на брой цигари. Това, което прави процентният акциз, е, че преразпределя пазара към по-евтините цигари, не намалява тютюнопушенето, просто преразпределя тютюнопушенето към по-евтините брандове. Това, което прави специфичният акциз, е, че когато той е достатъчно висок, да намали тютюнопушенето и съответно да подобри общественото здраве. Това е много видно за последните 15 години в Европа – двете държави с най-висок акциз и съответно най-висока цена на цигарите на порядъци двукратно са свалили смъртността си, свързана с тютюнопушенето, докато България продължава да е с най-висока смъртност в Европейския съюз заради високата достъпност до тютюневи изделия. В тази връзка, когато се правят такива предложения, Ви моля, когато гласувате, да се замислите дали просто пълним фиска, дали подобряваме общественото здраве – кои от двете предложения да изберем, включително и факта дали средства, за които се твърди, че са по-малко вредни, са по-малко вредни, защото основната причина да пушим цигари с всичките допълнителни вредности е съдържанието на никотин. Никотинът е това, което води до зависимост и до осъществяване на вреда. И ако ние диференцираме в зависимост от едни или други проучвания вредата от тези устройства, ние пропускаме факта, че целта на всички тези нови устройства е единствено и само да продължи зависимостта, с всички рискове от това да имаме все повече и повече зависимо население. Затова, уважаеми колеги, разбирам, че материята е малко сложна за обхващане, но медицинските ѝ аспекти категорично говорят в полза на това да имаме по-високи специфични акцизи и да облагаме всички продукти, които съдържат никотин, с по-висока ставка именно за да предпазваме общественото здраве. Благодаря Ви.

#148 · speech

Румен Гечев

БСП за България

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, едно хубаво съвпадение – специално искам да благодаря на доцент Симидчиев, който е специалист в тази област и съвсем основателно каза, че когато правим баланс между ефекти върху бюджета и върху здравето, приоритет трябва да има здравето, тъй като решенията, които взимаме – и се взимат и в Европейския съюз, и от България, трябва да водят в такава посока. Аз бих прибавил и един трети елемент – това е остатъчното българско цигарено производство. Знаете, че по същество то беше разсипано в България, машините разпродадени, но все са останали две-три фирми, основно в Пловдив една, така че и това трябва да имаме предвид в уравнението, когато взимаме решение. Накратко – има специфичен акциз, има пропорционален акциз. В Проектозакона правителството предлага да се увеличи повече специфичният акциз за сметка на пропорционалния акциз. Ние считаме, че трябва да се изменят и двата акциза – и специфичният акциз, и пропорционалният акциз, тъй като реализираме и двата ефекта – и увеличение на приходи в бюджета, и намаление на тютюнопушенето от гледна точка на този фактор, и трето, в най-голяма степен защитаваме остатъчното българско производство. Впрочем промените в бюджета са следните: 20 милиона повече бихме гарантирали с нашето предложение за 2023 г.; 31 милиона повече 2024 г. в бюджета; 38 милиона за 2025 г.; 61 милиона повече 2026 г., или общо подобрението или оптимизацията на предложението на Министерски съвет в нашето предложение на БСП – осигуряваме 150 млн. лв. допълнителни приходи в хазната. Освен това, колега Симидчиев, да използвам случая, че в други обсъждания сигурно сте забелязали, че примерно пушачите в Съединените щати са изключително малко, нищожен процент. Гледам ги в университета – има само една маса от 5 кафенета, на която пушат студенти от Европа. Защо? Защото тези, които пушат, плащат много по-високи здравни осигуровки. Така че икономическите стимули са изключително важни. Ние предлагаме също така да се промени и да се обърне пирамидата при увеличението на акцизите на така наречените е-цигари с нагряване. Първо, защото не само според нас, а според световни институции всеки вид пушене е вредно, но все пак от гледна точка на канцерогенните фактори тези фактори са по-слабо изразени при цигарите с нагряване. Има линкове, които са на разположение на всички колеги, от Германския федерален институт, където се казва: „В сравнение с дима, значително намаление от 80 до 96% при емисиите от нагреваеми тютюневи изделия, в сравнение с дима от конвенционални цигари“; от Националния институт за обществено здраве и околна среда на Нидерландия:„Макар и да не са без риск, употребата на нагреваеми продукти води до 10 – 25 пъти по ниски нива на излагане на канцерогенни вещества“; същото е заключението на Агенцията за обществено здраве на Англия, същото е заключението на Агенцията по храни и лекарства на Съединените американски щати, тоест това е мнение на научната общност, която работи в тази сфера. (Шум е реплики.)

#150 · speech

Румен Гечев

В заключение, ние предлагаме решение, което оптимизира приходите в бюджета на Република България, увеличавайки ги; второ, запазвайки принципи на конкурентоспособност на българския пазар с известна хармонизация между специфичен и пропорционален акциз на цигарите, със защита на остатъчното българско цигарено производство; и трето, създава пропорционалност и при формирането на акциза на така наречените нагреваеми цигари. Благодаря Ви.

#152 · speech

Александър Симидчиев

ДБ

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми професор Гечев, когато говорим за двата вида акциз, трябва да имаме предвид точно какво поведение ще се получи, защото посредством финансовите стимули имаме различно поведение на населението. Повишаването в по-малка степен на по-евтините цигари води до това, че потреблението се премества в посока към по-евтини цигари, без да намалява, тоест здравен ефект не реализираме. Просто преразпределяме потреблението, без да реализираме здравния ефект. За нагреваемите и за вейповете вече казах, че и те трябва да бъдат облагани, защото основната вреда е във връзка със зависимостта. Доколко това е свързано със съхранение на национални индустрии? Разбира се, националната индустрия трябва да има важно значение, когато тя произвежда нещо, което при правилна употреба няма да доведе до смърт, а цялото производство на тютюневата индустрия, независимо дали употребата е правилна или не, води до увеличение на смъртността и на заболеваемостта. Разходите за здравеопазване се качват четирикратно повече, отколкото акциза, който събираме. Въпреки че събираме по 80% от всяка кутия продадени цигари и в момента четири от петте лева средна цена на една кутия цигари се събират под формата на акциз, разходите в здравеопазване са не по-малко от 16 до 20 лв. на годишна база повече, тоест четирикратно повече, отколкото акциза, който събираме, така че ако гледаме от макрорамката на икономиката, трябва да правим всичко възможно да ограничаваме тютюнопушенето с всички възможни средства, включително и факта, че трябва да пречим на това да се преразпределя или движи пазарът, а просто да намалим тютюнопушенето като цяло, включително и с акцизни ставки, които са достатъчно високи, защото в момента сме изправени пред това да избираме между една лоша и една малко по-лоша като предложение, що се отнася до поведението. Лошото е, че ставките са толкова ниски, че те малко ще повлияят върху потреблението и в едното, и в другото предложение. По-лошото е, че при едното от двете предложения, в случая Вашето, то ще доведе до изместване на потреблението към по-евтини брандове, без да намали общото потребление, с което здравен ефект няма да бъде получен. Финансов ефект може да има някакъв минимален, пак казвам, но здравните разходи, свързани с това потребление, са четирикратно до петкратно по-големи, поради което това, което ще се случи, е, че ние няма да намалим потреблението по никакъв начин и поради това няма да има и здравен ефект. Благодаря Ви.

#154 · speech

Румен Гечев

БСП за България

Благодаря Ви. Отново да благодаря на колегата доцент Симидчиев. Аз никога не бих си позволил да споря с него по здравни въпроси, но по отношение на пазарните ефекти и тяхното влияние на здравето е въпрос на дискусия. Първо, хората, които пушат по-скъпи цигари, не съм сигурен, че ще минат на по-евтини, така както, ако погледнете динамиката на цените на други луксозни стоки – леки коли и други, няма такава тенденция. Второ, чисто икономически ние, ако накажем повече българите, да ги накажем, правилно, след като са пушачи, но ако ние в по-голяма степен увеличаваме акциза на широко ползваните по-евтини цигари в България, на хората с по-ниски доходи, ала сме много по-внимателни към акциза на българите с високи доходи, които пушат само луксозни цигари, това пък не е много справедливо от социална гледна точка. Тук могат да се водят спорове как ще се разпредели пазарът или дали ще пушат повече, или по-малко, но съм доволен от това, че се води дискусия, защото отново нямаме различия. Целта трябва да бъде да се намали процентът и броят на пушачите в България, защото българското общество харчи огромни средства, за да преодолява последствията. Аз като народен представител не съм пушач и Ви обещавам, колега Симидчиев, че няма да пропуша. Благодаря Ви.

#156 · speech

Асен Василев

Продължаваме Промяната

Благодаря, господин Желязков. Съвсем накратко, колеги. Както знаете, акцизният календар беше предложен и в актуализацията на бюджета. Той беше по-близо до варианта, който господин Гечев предлага – даже мисля, май че беше същият вариант, но там имаше и допълнение, което забраняваше рекламата на цигари, и всъщност основното нещо, което според мен този парламент трябва да се стреми да направи, е да ограничи тютюнопушенето. Това става не само с вдигане на цената, но и със забрана за реклама. Тази дискусия я имахме в Бюджетната комисия. За съжаление, новото предложение на Министерския съвет не дава ограниченията за реклама. В предложението на господин Гечев също ги няма ограниченията за реклама, които бяха предложени в актуализацията, и имахме дискусия с данъка за акцизите, който ще се гледа на Бюджетната комисия този четвъртък, тези ограничения за реклама всъщност да бъдат приети. Ние сме направили предложение на второ четене в тази посока, така че независимо от акцизния календар всъщност най-важната задача пред нас в момента е според мен как да ограничим рекламата на цигари, за да не се продължава този порочен цикъл България да е страната с най-голям процент на жени, които пушат, което е изключително вредно, както знаем, и за децата, и това ще бъде основният фокус всъщност, живот и здраве, следващата седмица, когато влезе Законът за акцизите, да ограничим рекламата на цигари. А иначе, що се отнася до двата календара, всъщност там голямата разлика идва от това дали се вдига поравно цената на всички цигари, или на по-скъпите цигари цената им се вдига повече като абсолютна стойност, но процентно по същия начин. Това според мен е въпрос на преценка на хората в залата. Иначе, доколкото разбрахме, в Министерството на финансите няма особена разлика в приходната част. Мисля, че на общо 12 милиарда приходи разликата е 80 милиона и тъй като не знаем какви ще бъдат цените на цигарите в следващите няколко години, това съвсем спокойно може да бъде в която и да е посока. Моят апел към залата всъщност е да се фокусираме върху важното решение, което ще бъде следващата седмица, което е ограничаването на рекламата на цигари.

#160 · speech

Румен Гечев

БСП за България

Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, пропуснах да предложа срокът за промяната в стъпките на електронните цигари – крайната цел е абсолютно същата, просто започваме от по-ниски нива и стигаме до крайната цел, каквато е европейската практика, но срокът да бъде също от 1 март, както предложиха колегите в Комисията, за да няма разминаване в сроковете на отделните акцизи. От 1 март следващата година. Благодаря Ви.

#161 · speech

Председател Росен Желязков

Това в кой текст е? (Уточнения между председателя и докладчика.) Добре. Други изказвания? Заповядайте, господин Дилов, за реплика. Ние изчерпахме процедурата, но ако искате да продължи разговорът, заповядайте.

#162 · speech

Любен Дилов

ГЕРБ-СДС

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Моето изказване ще е съвсем кратко. То е един призив да не смесваме акцизната политика с някаква мнима борба срещу тютюнопушенето. Просто ако със същия патос, с който тук в момента се говори, че тези мерки едва ли не ще направят някаква революция в борбата с тютюнопушенето, ами защо не ги прилагаме към захарните изделия? Ще стане ли тук някой доктор да ми обясни каква е щетата от злоупотребата със захарни изделия спрямо щетата от злоупотребата с тютюнопушене и колко струва това на общественото здравеопазване? Защо не обложим една вафла – една четвърт от цената ѝ да е себестойност, три четвърти да е акциз? Нали сме много загрижени за общественото здраве? В крайна сметка, аз, ако искам да си съкратя живота, без да преча на останалите, не ми пречете, още повече при перспективата да го прекарам с някого от Вас. (Смях.) Имам право да го съкратя. Молбата ми е да се въздържаме от това лицемерно загрижване за общественото здраве чрез повишаване на акциза. Ами да увеличим акциза на алкохола, стократно да го увеличим, нали е много вреден?! И най-вече на захарта. Благодаря.

#163 · speech

Председател Росен Желязков

Благодаря, господин Дилов. От желание да направите реплика на господин Василев, стигнахме дотам да Ви направи реплика доктор Симидчиев – заповядайте.

#166 · speech

Александър Симидчиев

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Дилов, хубаво е, когато говорите, да може да дадете данни. Аз мога да Ви дам такива данни, в компютъра ми са, мога веднага да Ви ги предоставя, за това акцизът как влияе върху потреблението и съответно върху вредата. Графиките са пред мен, всеки оттук желаещите може да дойде и да ги види. Защо не се облагат захарите и алкохолът и така нататък? Те се облагат по различен механизъм. Вредата няма нищо общо. Вредата от тютюнопушенето е втората след хипертонията по отношение на смъртността. Втората! Нищо друго не се доближава до нивото на вреда от тютюнопушенето. Това е единственият продукт, който при правилна употреба води до смърт. Няма друг такъв продукт. Захарта може при правилна употреба да доведе до ползи, но не и до смърт. Тютюнът единствено и само води при правилна употреба до смърт, така че това, което казахте, не е мнима загриженост за общественото здраве, а абсолютен факт. Компютърът ми е там (показва), каня Ви да дойдете и да ги погледнете заедно с Ваши колеги, ако желаят. (Ръкопляскания от ДБ.)

#167 · speech

Председател Росен Желязков

Благодаря Ви. (Реплики.) Вие искате реплика и господин Митев иска реплика. Заповядайте, господин Дренчев, за втора реплика.

#168 · speech

Димо Дренчев

ВЪЗРАЖДАНЕ

Моята реплика е към господин Дилов. Относно сблъсъка на интереси между здравеопазването и фиска – искам да Ви кажа, че бяхме уверени от Министерството на финансите, че акцизният календар, който те предлагат, няма да повлияе на потреблението на цигари. Да знаете кое взема превес. Това е първото. Относно предложението на господин Василев – ако искаме да създадем предвидима среда, малко е глупаво да правим промени от вторник на извънредно заседание, които да се гласуват в четвъртък. Според мен законодателство не трябва да се прави по този начин. Иначе сме окей. Наистина рекламата на цигари трябва да бъде ограничена по всякакъв възможен начин – просто не така урбулешката, от главата за краката. Благодаря Ви.

#170 · speech

Искрен Митев

Продължаваме Промяната

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Дилов, съгласен съм с Вас – за да бъдат обложени и други вредни продукти, трябва да се вкара разширение на акцизните стоки в България. Доколкото съм запознат – като тема, която ме интересува, това е било предложение, което се е гледало и се е опитвало да се изготви такъв законопроект. Така че в тази посока, смятам – да, прав сте, че трябва да се направи цял нов списък с вредни продукти, примерно като чипсове, захарни изделия с високо съдържание на захар и така нататък, но това е много сложно законодателство. Каня Ви като най-голямата парламентарна група да вземете това във Ваши ръце и да го предложите. Относно цигарите и как повишаването на цените на цигарите чрез акциза влияе на потреблението, господин Дилов, не съм съгласен с Вас. Влияе на потреблението и това беше изложено много изчерпателно – мисля, че беше от организацията „Борба с тютюневия дим“, която казва, че е доста еластично търсенето спрямо цената. Така че дори малки изменения в цените на цигарите повлияват позитивно или намаляват всъщност потреблението на цигари. Ще използвам тази реплика към преждеговорящия, за да му кажа, че всъщност това предложение не е предложение на крак, а беше част от предходното предложение и сега беше извадено. Затова за мен големият въпрос е: защо изведнъж се изважда? В чия полза е да се извади рекламата за цигари от тази регулация? Благодаря.

#171 · speech

Председател Росен Желязков

Искате ли дуплика, господин Дилов? Не. Други изказвания? Не виждам. Закривам разискванията. На първо място ще подложа на гласуване процедурното предложение за разделно гласуване, направено от народния представител Цончо Ганев, на предложението на народния представител Румен Гечев, а именно да се гласуват разделно т. 1 и т. 2. Точка първа е за ново съдържание в чл. 38, а т. 2 е за ново съдържание на чл. 39. Правилно ли съм Ви разбрал, господин Ганев?

#173 · speech

Председател Росен Желязков

Подлагам на гласуване процедурата за разделно гласуване на т. 1 и т. 2, предложени от Румен Гечев. Гласували 190 народни представители: за 105, против 61, въздържали се 24. Предложението е прието.

#175 · speech

Председател Росен Желязков

Режим на прегласуване. Гласували 195 народни представители: за 105, против 68, въздържали се 22. Предложението е прието. Ще гласуваме т. 1, после т. 2 от предложението на Румен Гечев, като първо ще подложа на гласуване направената редакционна поправка в т. 1, а именно: след числото „263“ думите „1 март“ се заменят с „1 януари“ – да отпадне това изречение.

#177 · speech

Председател Росен Желязков

Това е редакция, която беше направена от трибуната от господин Гечев. Пак ще Ви я повторя. Това е т. 1 от неговото предложение: в буква „а“… След редакцията, направена от Румен Гечев, текстът придобива съдържанието: „а в т. 1 числото „282“ се заменя с „263“.“ Подлагам това редакционно предложение на гласуване. Гласували 198 народни представители: за 182, против 9, въздържали се 7. Предложението е прието. Точка 2 подлагам на гласуване. (Реплики.)

#178 · speech

Докладчик Петър Чобанов

Редакционната я приехме – нагреваемите да влязат заедно с останалите, сега е самото предложение за нагреваемите, което също не е подкрепено от Комисията.

#179 · speech

Председател Росен Желязков

Гласували 190 народни представители: за 66, против 112, въздържали се 12. От предложението на народния представител Румен Гечев се прие т. 1… (Уточнения между докладчика Петър Чобанов и председателя Росен Желязков.)

#180 · speech

Асен Василев

Продължаваме Промяната, от място

Прегласуване на първа точка! (Реплики.)

#182 · speech

Председател Росен Желязков

Господин Чобанов, грешката е моя, защото не подложих на гласуване цялата т. 1, а подложих на гласуване т. 2. Отменете това гласуване. Ще подложа на гласуване цялата т. 1 с редакцията, направена от Румен Гечев, която беше приета.

#184 · speech

Председател Росен Желязков

Пак ще повторя за стенограмата. (Реплики.) Първо имаше направено редакционно предложение, което гласувахме. (Реплики от народния представител Йордан Цонев.) Сега подлагам на гласуване цялата т. 1 с направеното редакционно предложение.

#185 · speech

Докладчик Петър Чобанов

Точка 1 се подлага – за нагреваемите вече с новия срок. Тоест подлага се цялата т. 1, като срокът е като на останалите – по Румен Гечев, неподкрепено от Комисията.

#186 · speech

Председател Росен Желязков

Режим на гласуване. Гласували 200 народни представители: за 68, против 121, въздържали се 11. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване т. 2 от предложението на Румен Гечев: в т. 5 новото съдържание на чл. 39 е текстът.

#188 · speech

Председател Росен Желязков

Моля, режим на гласуване. Гласували 200 народни представители: за 96, против 97, въздържали се 7. Предложението не е прието. (Реплики: „Прегласуване!“) Поискано е прегласуване. Моля, режим на прегласуване. Гласували 201 народни представители: за 98, против 99, въздържали се 4. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване § 31 и § 32 по Комисия. Гласували 200 народни представители: за 150, против 2, въздържали се 48. Предложението е прието, с това и Законопроектът…

#189 · speech

Цончо Ганев

ВЪЗРАЖДАНЕ, от място

Обяснение на вот!

#191 · speech

Цончо Ганев

ВЪЗРАЖДАНЕ

За пореден път наблюдаваме нещо изключително грозно, но нормално за „Демократична България“. Видяхме как господин Симидчиев тук надълго и нашироко обясняваше как трябва да се вдигат още акцизите, как това е много важно за здравеопазването, как всички други негови и на цялата им група – щях да кажа лъжи, но нека да са манипулации… В крайна сметка не гласуваха и заради тях не вдигнахме акцизите на определен тип цигари. Дано така хубаво да защитавате пред пациентите си как сте гласували въздържал се или против вдигането на акцизите. Поздравявам Ви. Типично за Вашата парламентарната група.

#192 · speech

Председател Росен Желязков

Благодаря, господин Ганев. (Народният представител Александър Симидчиев иска думата.) Искате и Вие? Заповядайте.

#193 · speech

Александър Симидчиев

ДБ

Уважаеми господин Ганев, гласувах за увеличаване на акцизите, а не против с пълното съзнание, че от двете злини се избра по-малката. Трябваше акцизите да бъдат много по-големи. Това го декларирах още когато отговарях на професор Гечев. Онова, което правите в момента, е опит за манипулация на общественото мнение. Няма да вляза в него, но е важно да се знае поне в парламентарните анали, че манипулирате.

#194 · speech

Председател Росен Желязков

Благодаря Ви, господин Симидчиев. Следва продължение от вчерашното разискване – Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование. Предстои да чуем втория доклад… (Народният представител Никола Минчев иска думата.) Заповядайте за процедура, господин Минчев. (Уточнения между народния представител Никола Минчев и председателя Росен Желязков.) Добре, господин Минчев, съгласих се с Вас.

#195 · speech

Председател Росен Желязков

Колеги, тогава ще преминем към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър. Господин Свиленски за процедура.

#196 · speech

Георги Свиленски

БСП за България

Благодаря, уважаеми господин Председател! Правя процедурно предложение да разменим местата на т. 6 с т. 5, тоест да продължим с разглеждането на Закона за училищното и предучилищното образование, който започнахме вчера, който е важен, който касае безплатните учебници за учениците, и вече трети ден да го прехвърляме, ще стане много. Така че предложението ми е за размяна на точките. Благодаря.

#197 · speech

Председател Росен Желязков

Има ли различно предложение? Подлагам на гласуване направеното предложение за разместване на точките – т. 5 с т. 6. Нека залата да се произнесе. (Реплики от „Продължаваме Промяната“.) Отменете гласуването. Господин Стоев, заповядайте, но да не е диалог между нас двамата по този въпрос.

#198 · speech

Стою Стоев

Продължаваме Промяната

Господин Председател! Процедурата ми е към Вас и Ви моля да спазвате наложените принципи. Когато гледахме Изборния кодекс, имаше предложение за размяна на точки, но Вие казахте, че залата се е произнесла и това предложение е недопустимо, а сега го подлагате на гласуване. Хайде поне ни кажете каква е Вашата практика, за да знаем оттук нататък какво ще приемаме, защото, когато на Вас Ви е угодно, не го допускате до гласуване, а когато е угодно, го допускате. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

#199 · speech

Председател Росен Желязков

Благодаря Ви. Това беше по начина на водене или не? Ако е по начина на водене, уверявам Ви, господин Стоев, че на мен не ми е угодно. Започнах със Законопроекта за предучилищното и училищното образование, но се съобразих с аргумента на господин Минчев, след това беше направена формална процедура. И за да няма разлом и крамола в залата дали да се гледа първо т. 5, или т. 6 в оставащите 30 минути, затова предложих залата да реши. Категорично възразявам срещу твърдението, че на мен така или иначе ми е угодно, затова подлагам на гласуване предложението да продължим с разглеждането от вчера на Закона за предучилищното и училищното образование. Моля, режим на гласуване. Гласували 149 народни представители: за 64, против 26, въздържали се 59. Предложението не е прието. Поискано е прегласуване. Режим на прегласуване. Гласували 153 народни представители: за 68, против 25, въздържали се 60. Предложението не е прието. Продължаваме със: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР. Доклад за първо гласуване – заповядайте да представите Доклада.

#200 · speech

Докладчик Николай Костадинов

Благодаря, господин Председател! Уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 48-202-01-22, внесен от Министерския съвет На редовно заседание, проведено на 23 ноември 2022 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление проведе публично обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 48-202-01-22, внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2022 г. В заседанието на комисията взеха участие: - госпожа Юлия Ковачева – заместник-министър на правосъдието, господин Атанас Георгиев – главен директор на Главна дирекция „Регистри“ в Агенцията по вписванията, и госпожа Елена Цонева – главен експерт в агенцията; - госпожа Поля Занева – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, господин Пенчо Димитров – директор на дирекция „Устройство на територията и административно-териториално устройство“, и госпожа Стоянка Илова – главен юрисконсулт в дирекция „Правна“ на Министерството на регионалното развитие и благоустройството; - от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране – господин Марин Гергов – председател на Управителния съвет, господин Огнян Атанасов – заместник-председател на Управителния съвет, и господин Антони Чипев – главен секретар; - от Камарата на архитектите в България – господин Васил Василев – член на Управителния съвет, господин Чавдар Тенев –член на Управителния съвет, и госпожа Емилия Ушакова – юрисконсулт; - от Камарата на геодезистите в България – господин Николай Найденов и господин Цветен Боев; - от Българската асоциация по информационни технологии – господин Милчо Боров, председател на КС. От името на вносителите Законопроектът бе представен от госпожа Юлия Ковачева. Тя обърна внимание, че с предложените изменения и допълнения се цели създаване на електронни партиди на недвижимите имоти и електронни партидни дела с вписаните актове и приложените към тях документи като основна предпоставка за създаване на имотен регистър. С приемането на Закона през 2000 г. е предвидена законодателна реформа в системата на вписванията в българското вещно право чрез преминаване от персонална към реална система на вписване и създаване на имотен регистър. Реформата предвижда имотният регистър да се води не само на хартия, но едновременно с това и в електронен вид. Повече от 20 години след приемането на Закона тази законодателна реформа не е осъществена на практика. Към настоящия момент вписванията продължават да се осъществяват по персоналната система само на хартия. Създаването на имотен регистър по ЗКИР, който се води не само на хартия, но и в електронна форма, изисква пълна дигитализация на всички актове, съхранявани от службите по вписванията. Дигитализирането на вписаните актове е задължителна предпоставка за създаване на електронни партидни дела за всички недвижими имоти в съответните съдебни райони като част от процеса по създаване на имотен регистър. В службите по вписванията съществува огромен архив от вписани актове на хартиен носител за периода от 1900 г. до 2009 г., който е необходимо да бъде дигитализиран. След дигитализацията на целия хартиен архив ще бъдат създадени налични, качествени и пълни данни в структуриран вид в машинночетим формат като част от обща електронна база данни на имотен регистър. Ще бъде създадена възможност за сигурно съхранение на данните за недвижимите имоти, пълен електронен обмен на информационни документи и лесен достъп до услуги. Ще се улесни взаимното свързване на бази данни и регистри и ще се насърчи използването на сигурни електронни канали за предаване между компетентните органи. Очакваните резултати от прилагането на законопроекта са: - дигитализация на всички актове на хартиен носител, съхранявани от Агенцията по вписванията, и създаване на електронни партидни дела на всички вписани актове; - нормативно обезпечаване на дейността на Агенцията по вписванията по водене на имотния регистър не само на хартия, но и в електронна форма чрез въвеждане на информацията в електронни партиди на недвижими имоти и електронни партидни дела на вписаните актове с приложените към тях документи; - нормативно обезпечаване на процеса по създаване на имотен регистър в електронна форма като обща електронна база данни, съдържаща електронните партиди на недвижимите имоти и електронните партидни дела на вписаните актове с приложените към тях документи. За прилагането на новата правна уредба в настоящия законопроект необходимите финансови средства за дигитализация на наличния хартиен архив в Агенцията по вписванията ще бъдат осигурени чрез Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България. Законопроектът отговаря на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В дискусията взеха участие народните представители Манол Генов, Цветан Енчев, Виолета Комитова и Богомил Петков. В изказванията си те подкрепиха законопроекта, като обърнаха внимание на забавянето на процеса на дигитализация от страна на Агенцията по вписванията и необходимостта от дигитализиране на общите и подробните устройствени планове на общините, за да могат да бъдат обвързани с актовете за собственост и партидите на отделните имоти. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 13 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 48 202 01-22, внесен от Министерски съвет, да бъде приет на първо гласуване.“ Благодаря.

#202 · speech

Докладчик Радомир Чолаков

„ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 48-202-01-22, внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2022 г. На свое редовно заседание, проведено на 9 ноември 2022 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 48 202 01-22, внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2022 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието – господин Крум Зарков – министър, и г-жа Галина Димитрова – държавен експерт към дирекция „Съвет по законодателство“; от Агенцията по вписванията – госпожа Даниела Митева – изпълнителен директор, и госпожа Нина Иванова –директор на дирекция „Правна“. Разглежданият законопроект представлява законодателна инициатива, която е включена в Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България. От името на вносителя Законопроектът беше представен от госпожа Даниела Митева, която посочи, че с предложения законопроект се изпълнява регистърната реформа, заложена в Плана за възстановяване и устойчивост, която може да бъде обособена в три направления, като първото направление е по отношение на установяването на съдържанието на електронните имотни партиди, което следва да бъде идентично със съдържанието на имотните партиди на хартиен носител. Госпожа Митева подчерта значението на второто направление, което е свързано с процеса по създаване на имотните партиди, при който се използва информацията от персоналните партиди и актовете на хартиен носител, както и създаването на така наречените помощни партиди, които след проверка от съдиите по вписванията се одобряват и стават имотни партиди по смисъла на Закона за кадастъра и имотния регистър. Изпълнителният директор на Агенцията по вписванията посочи, че третото направление в предложените промени е свързано с разграничението на отговорностите между Агенцията по вписванията и съдиите по вписванията, както и с дефинирането на задълженията на служителите на агенцията и на съдиите по вписванията. Госпожа Митева отбеляза, че ангажимент на Агенцията е да въведе данните от актовете и да изготви електронните партиди, докато съдиите по вписванията са задължени да проверят и да подпишат тези електронни партиди. Основната цел на Законопроекта е създаване на електронни партиди на недвижимите имоти и електронни партидни дела с вписаните актове и приложените към тях документи като основна предпоставка за създаване на имотен регистър, като след дигитализацията на целия хартиен архив ще бъдат създадени налични, качествени и пълни данни в структуриран вид в машинно-четим формат, които ще бъдат част от общата електронна база данни на имотния регистър. С предлагания проект се прецизират основни понятия, необходими в процеса на изграждане на имотния регистър. Регламентира се уеднаквяването на съдържанието на партидата на хартия и партидата в електронна форма, съответно съдържанието на партидното дело на хартия и в електронна форма. Разширяват се правомощията на службите по вписванията, като се създава задължение за въвеждане на информацията в електронните партиди на недвижимите имоти и електронните партидни дела на вписаните актове с приложените към тях документи. Финансовите средства, необходими за дигитализацията на наличния хартиен архив в Агенцията по вписванията, ще бъдат осигурени чрез Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България. С предложения законопроект не се транспонират актове на Европейския съюз, поради което не се налага изготвяне на справка за съответствие с европейското право. В обсъждането на Законопроекта взеха участие народните представители Бранимир Балачев, Цвета Рангелова, Милен Матеев и Надежда Йорданова. Народният представител Бранимир Балачев заяви, че ще подкрепи Законопроекта, като отбеляза, че предложеното изменение е наложително с оглед обстоятелството, че всички документи, вписани до 2009 г., създават затруднение с издирването им и възможността за работа с тях. Той припомни, че скиците и проверките в имотния регистър са едни от важните неща при изповядване на сделка с недвижим имот и определи дигитализацията като полезна в тази насока. На поставения от народния представител Цвета Рангелова въпрос относно необходимостта от увеличаване на заетостта на служителите в съответните служби предвид недостатъчния щат и опасността от блокиране на работата по вписване от Агенцията отговориха, че разчитат на ресурсна обезпеченост по Плана за възстановяване и устойчивост, като служителите няма да бъдат ангажирани с дигитализацията на масивите от 1900 г. до 2009 г., а само ще подпомагат тази дейност. Народният представител Милен Матеев заяви, че ще подкрепи внесения Законопроект, като приема, че това е стъпка в правилната посока. Той посочи, че Законопроектът ще подпомогне дигитализацията, но не и въвеждането на регистъра. Господин Матеев отбеляза, че с предложения Законопроект се въвежда още едно понятие, като акцентира върху различните термини, които съществуват в Закона и в правилника по вписванията, поради което същите ще трябва да бъдат прецизирани. Той посочи, че има конкретни съображения, свързани с предложените промени, и добави, че в срока между първо и второ гласуване ще направи предложения за прецизиране на текстовете в Законопроекта. Народният представител изрази съгласие, че Законопроектът трябва да бъде приет, за да бъдат осигурени финансовите средства по Плана за възстановяване и осъществяване на дигитализацията на архивите. Народният представител Надежда Йорданова заяви, че парламентарната група на „Демократична България“ ще подкрепи Законопроекта, тъй като същият решава важни проблеми, наболели през годините, и посочи, че по този начин регистърната реформа ще се придвижи напред. Госпожа Йорданова отбеляза, че е очаквала по амбициозен Законопроект от Министерството на правосъдието, тъй като България има сили и осигурен ресурс да мине още по амбициозно напред, но изрази съгласие, че това е възможният напредък предвид чувствителността на имуществените отношения и консерватизма на системата. В заключение тя посочи, че независимо от това, че не е съгласна с темпото, с което се осъществява реформата, тя ще подкрепи Законопроекта, като между първо и второ четене ще бъдат поставени на обсъждане и редица въпроси. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 18 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 48-202-01-22, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2022 г.“

#203 · speech

Председател Росен Желязков

Благодаря Ви, господин Чолаков. Откривам разискванията по Законопроекта. Има ли изказвания? Не виждам. Закривам разискванията. Ще преминем към гласуване, колеги, на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 48-202-01-22, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2022 г. Гласували 155 народни представители: за 154, против 1, въздържали се няма.

#205 · speech

Председател Росен Желязков

Прегласуване. Гласували 153 народни представители: за 153, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Преминаваме към продължение на: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ. Господин Вълчев да представи Доклада на Комисията по образованието и науката. Уважаеми колеги, работата ще продължи до 14,15 ч. във връзка с дадената почивка по искане на „Български възход“.

#206 · speech

Докладчик Красимир Вълчев

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, представям на Вашето внимание: „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, № 48-254-01-14, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 19 октомври 2022 г. На свое заседание, проведено на 16 ноември 2022 г., Комисията по образованието и науката разгледа Законопроекта. На заседанието присъстваха: професор Сашо Пенов – служебен министър на образованието и науката, Мария Гайдарова – заместник-министър на образованието и науката, професор Диана Ковачева – омбудсман на Република България, Асен Александров – председател на Сдружението на директорите в средното образование в Република България, и Никола Кицевски – директор на Издателство „Просвета“. От името на вносителите Законопроектът беше представен от народния представител Ирена Анастасова. Предлага се безплатното ползване на учебници и учебни комплекти да е принцип за всички етапи на училищното образование и да обхване всички ученици от 1-ви до 12-и клас с цел осигуряване на равен достъп до образование. Постъпили са становища от министъра на образованието и науката, омбудсмана на Република България, Националното сдружение на общините в Република България, Независимия учителски синдикат, Сдружението на директорите в средното образование и Българската асоциация на частните училища, които подкрепят по принцип предложения законопроект. Издателство „Просвета“ и Асоциация „Българска книга“ подкрепят внесения Законопроект, но считат, че не е необходима промяна в Закона за предучилищното и училищното образование, а това може да се постигне с решение на Министерския съвет. Синдикатът на българските учители и Съюзът на работодателите в системата на народната просвета подкрепят Законопроекта с условието, че ще бъде осигурено допълнително финансиране, за да не бъде за сметка на останалите дейности в системата на предучилищното и училищното образование, и настояват за гарантиране на финансовата стабилност на училищата. Законопроектът не се подкрепя от Министерството на финансите. Законопроектът съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В изпълнение на разпоредбата на чл. 74, ал. 10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по време на обсъждането на Законопроекта за първо гласуване се проведе и публичното му обсъждане, в което участваха омбудсманът професор Диана Ковачева, Никола Кицевски – от името на Асоциацията на книгоиздателите, както и председателят на Сдружението на директорите в средното образование. Основните положения на предлаганите промени бяха подкрепени от всички участници в обсъждането, като бяха поставени въпроси относно възможността за изпълнението на предложената разпоредба, както и относно влизането в сила на същата. Представителят на издателите предупреди за необходимостта промените да бъдат съобразени с технологичните срокове за отпечатване на нови учебници. Министърът на образованието и науката подкрепи предложения Законопроект, като подчерта, че условията за освобождаване от заплащане на учебниците не следва да се предоставят на изпълнителната власт, а да се съдържат в Закона. Внесе уточнението, че в системата се ползват печатни издания на учебници и такива в електронен вариант. По-нататък в хода на обсъжданията следва да се установи обхватът, тоест всички ли форми на учебници и учебни помагала се освобождават, както и обхватът относно учебниците за различните видове подготовка – общообразователна, профилирана, професионална и така нататък. Важно е да се уточни откога влиза в сила това изменение – от началото на учебната година или от началото на календарната година. В дискусията се включиха народните представители Красимир Вълчев, Николай Денков, Ирена Анастасова, Мукаддес Налбант, Иван Белчев, Гален Монев и Ивайло Папов. Всички подкрепиха концептуално предложението за осигуряване за безвъзмездно ползване на учебници за всички деца и ученици от 1-ви до 12-и клас, за осигуряване на равен достъп до образование и подобряване на качеството му. Поставени бяха въпроси относно необходимостта да се определи обхватът на безплатните учебници – дали само за общообразователна подготовка, или и за профилирана и професионална подготовка. Използването на печатна или електронна форма поставя практически проблеми по изпълнението на предложената норма. Специфични изисквания са свързани с учебния предмет майчин език. Предложението следва да бъде прецизирано от гледна точка на възможностите за финансово обезпечаване, необходимостта от точни разчети и планирането им в следващ бюджет, както и срока за влизането му в сила. Вносителите заявиха, че ще предложат оптимален срок за влизането в сила на предложената разпоредба, съобразен с възможностите на бюджета, и от началото на учебната година. След проведено гласуване с 19 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, № 48-254-01-14, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 19 октомври 2022 г.“ Благодаря.

#207 · speech

Председател Росен Желязков

Благодаря, господин Вълчев. С това докладите по двата законопроекта, които разглеждаме съвместно, приключиха. От името на вносителите Корнелия Нинова и Христо Симеонов иска ли някой да вземе думата? (Реплика: „Процедура.“) За процедура – заповядайте.

#208 · speech

Коста Стоянов

ВЪЗРАЖДАНЕ

Господин Председател, дами и господа народни представители! Предлагам на основание чл. 80 от Правилника на така приетия преди малко Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър да скъсим срока на три дни между първо и второ четене.

#210 · speech

Милен Матеев

Продължаваме Промяната

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моето обратно становище е да запазим срока такъв, какъвто е по Правилника – седем дни, тъй като в дискусиите в Правната комисия се изразиха много становища, че трябва да бъдат прецизирани текстовете на Закона, така че да имаме достатъчно време да го направим и да направим предложения между първо и второ гласуване. Благодаря Ви.

#211 · speech

Председател Росен Желязков

Благодаря, господин Матеев. Направено е процедурно предложение за скъсяване на срока на три дни между първо и второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър. Моля, режим на гласуване. Гласували 160 народни представители: за 115, против 44, въздържал се 1. Предложението е прието.

#212 · speech

Милен Матеев

Продължаваме Промяната, от място

Прегласуване.

#213 · speech

Председател Росен Желязков

Режим на прегласуване. Гласували 163 народни представители: за 114, против 48, въздържал се 1. Предложението е прието. Продължаваме с разисквания. Господин Симеонов – от името на вносител, заповядайте.

#214 · speech

Христо Симеонов

Продължаваме Промяната

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, искам да Ви запозная с мотивите към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование. Настоящият законопроект се предлага със следните цели. Първо, отстраняването на съществуващи пречки, ограничаващи конкурентоспособността и препятстващи кандидатстването във висши училища в страната и други държави на зрелостниците и другите граждани на Република България. Второ, допълнение и прецизиране на разпоредбите от Закона, уреждащи възможностите за валидиране на компетентности по предмет, който не е включен в дипломата за средно образование по начин, който да отговори на поставените от родителите и Омбудсмана на Република България проблеми във връзка с кандидатстването на зрелостниците в страната и в чужбина. Трето, създаване на възможност за осъществяване на обществен контрол върху работата на областните и общинските институции по изпълнение на стратегиите за подкрепа за личностно развитие на децата и учениците и на годишните планове за изпълнение по дейности на тези стратегии. Четвърто, намаляване на административната тежест за органите на управление в системата на средното образование и взаимосвързаност на училищните политики с общинските, областните и регионалните политики. Първата група проблеми са свързани с прилагането на чл. 134 от Закона от констатирани празноти в законодателната уредба, за което са сигнализирани както народните представители като имащи право на законодателна инициатива, така и Омбудсманът на Република България. Като вносители на този законопроект, също така и Омбудсманът на Република България, получил множество сигнали от родители за тези празноти в Закона за предучилищното и училищното образование, смятаме, че е необходимо да се създадат условия, с които учениците да бъдат поощрявани да кандидатстват и да продължат своето образование и професионално развитие в желаната от тях област. Затова с настоящия законопроект предлагаме допълнение и прецизиране на разпоредбите от Закона, уреждащи възможностите за валидиране на компетентности по предмет, който не е включен в дипломата за средно образование, по начин, който да отговори на поставените от родителите и зрелостниците проблеми, изложени по-горе. Втората група разпоредби в предлагания законопроект са свързани със създаване на задължения за областните, съответно за общинските администрации, да публикуват на своите интернет страници съответните стратегии за подкрепа за личностно развитие на децата и учениците заедно с годишните планове за изпълнение и финансиране на тези стратегии. Това предложение е с цел постигане на повече прозрачност и възможност за осъществяване на обществен контрол върху работата на институциите. Третата група предложения са свързвани с намаляване на административната тежест за органите на управление в системата на средното образование чрез включване на част от документите, които приема педагогическият съвет на училището в стратегията за развитие на съответната институция и за създаване на изискване за отчетност по години, което ще създаде възможност за по-ефективно управление на качеството на обучение в институцията, като се запазват правомощията на педагогическия съвет да определя най-важните политики, но вече в единен документ, с конкретни и измерими за постигане и отчитане цели. От друга страна, чрез обединяване на отделни съществуващи към момента документи в единна стратегия се създават гаранции за взаимосвързаност на училищните политики с общинските, областните и регионалните политики. Благодаря Ви.

#216 · speech

Георги Свиленски

БСП за България

Благодаря, уважаеми господин Председател. Предлагам процедура да преустановим по тази точка, тъй като е 14,00 ч. вече, а разделихме дебата в три заседания. В крайна сметка разбрах от колегите, че имат подготвени изказвания. Няма смисъл сега да направим едно-две изказвания, другият път още едно, гласуване, законите са сериозни. Така че предложението ми е, то това Вие можете да го направите, да прекратите заседанието и да продължим в следващия ден с тази точка.

#218 · speech

Николай Денков

Продължаваме Промяната

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, правя обратно предложение. Трябва да продължим и по възможност бързо да приемем тези два законопроекта (шум и реплики), тъй като те са спешни, няма възможност да бъдат отлагани. Ако искаме безплатните учебници да влязат в действие за следващата учебна година, трябва да бъдат приети колкото може по-скоро. Всяко отлагане издига риска да изпуснем тази възможност. Същото се отнася и за другия законопроект, от който ще зависи дали деца, младежи ще могат да кандидатстват по определения ред, така че това да може да се случи още за следващата академична година. Благодаря Ви.

#219 · speech

Председател Росен Желязков

Благодаря, господин Денков. Направена е процедура… (Реплики от „БСП за България“.) Един момент. (Реплика от народния представител Борислав Гуцанов.) Заповядайте.

#220 · speech

Борислав Гуцанов

БСП за България

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, нашето предложение е до изчерпване на точката тогава, а не до 14,15 ч. Действително, както академик Денков каза, точката е от изключителна важност, затова нека да продължи заседанието, докато бъде приет този законопроект, тази точка. Благодаря Ви.

#221 · speech

Председател Росен Желязков

Благодаря Ви. Подлагам на гласуване направеното предложение за удължаване на времето до приемането на тази точка. Гласували 154 народни представители: за 69, против 81, въздържали се 4. Предложението не е прието. Прегласуване. Гласували 166 народни представители: за 75, против 86, въздържали се 5. Предложението не е прието. И подлагам на гласуване направеното предложение за отлагане на разискванията и гласуването за следващо заседание. Гласували 165 народни представители: за 86, против 57, въздържали се 22. Предложението не е прието. През следващите десет минути продължаваме с разискванията. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Искате прегласуване? (Шум и реплики от „БСП за България“.) По искане на парламентарна група подлагам на проверка кворума. Моля, режим на гласуване. (Шум и реплики.) Проверка на кворума по искане на парламентарната група на „БСП за България“. Има кворум, колеги. (Реплика от народния представител Кристиан Вигенин.) Искахте процедура ли, господин Вигенин? А, режим на прегласуване за отлагане на разискванията и гласуването. Гласували 179 народни представители: за 96, против 79, въздържали се 4. Предложението е прието. И в оставащите минути ще изчета съобщение за парламентарния контрол за утре, 9 декември 2022 г., петък: 1. Служебният министър-председател на Република България Гълъб Донев ще отговори на два въпроса от народните представители Екатерина Захариева, Георг Георгиев, Христо Гаджев и Даниел Митов; и Иван Христанов. 2. Служебният министър на културата Велислав Минеков ще отговори на девет въпроса от народните представители Стефан Шилев; Димитър Николов; Иван Петков и Кристиан Вигенин – два въпроса; Петър Петров; Ангел Георгиев и Димитър Пашев; Даниел Петров – два въпроса; и Виолета Комитова и на едно питане от народния представител Любен Иванов. 3. Служебният министър на иновациите и растежа Александър Пулев ще отговори на два въпроса от народните представители Искрен Митев; и Драгомир Стойнев. 4. Служебният министър на околната среда и водите Росица Карамфилова-Благова ще отговори на шест въпроса от народните представители Росица Кирова; Димитър Найденов; Цветелина Симеонова-Заркин; Джевдет Чакъров; Илина Мутафчиева; и Николай Костадинов и Искра Михайлова. 5. Служебният министър на енергетиката Росен Христов ще отговори на въпроси от народните представители Ангел Георгиев и Искра Михайлова; Ангел Георгиев и Стоян Таслаков – два въпроса; Ивайло Мирчев; Илина Мутафчиева; Росен Костурков; и Николай Костадинов, Искра Михайлова и Стоян Таслаков. 6. Служебният министър на младежта и спорта Весела Лечева ще отговори на четири въпроса от народните представители Иво Атанасов – два въпроса; и Радостин Василев – два въпроса, и на едно питане от народния представител Мартин Харизанов. 7. Служебният министър на електронното управление Георги Тодоров ще отговори на два въпроса от народните представители Борис Аладжов; и Тихомир Георгиев. 8. Служебният министър на финансите Росица Велкова-Желева ще отговори на един въпрос от народните представители Иван Иванов и Бойко Клечков. 9. Служебният министър на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков ще отговори на 28 въпроса от народните представители Росица Кирова – два въпроса; Николай Нанков – два въпроса; Даниел Петров; Климент Шопов и Никола Димитров; Петър Петров – два въпроса; Мая Димитрова – два въпроса; Иван Иванов; Славена Точева; Бранимир Балачев; Лилия Недева; Николай Денков; Димитър Николов; Стоян Михалев; Димо Дренчев; Румен Христов; Златан Златанов; Илина Мутафчиева; Кирил Ананиев; Иван Белчев; Петър Куленски и Ивайло Шотев; Андрей Рунчев; Димитър Недялков и Настимир Ананиев; Албена Върбанова; и Христо Проданов и на девет питания от народните представители Николай Нанков – две питания; Любен Иванов – две питания; Стоян Таслаков; Стоян Таслаков и Десислава Георгиева; Николай Нанков и Петя Аврамова – две питания; и Коста Стоянов, Костадин Костадинов и Николай Костадинов. На основание чл. 93, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поради командировка извън страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участват: - служебният заместник министър-председател по обществения ред и сигурност и служебен министър на вътрешните работи Иван Демерджиев; - служебният министър на външните работи Николай Милков; - служебният министър на отбраната Димитър Стоянов; - служебният министър на здравеопазването Асен Меджидиев; - служебният министър на правосъдието Крум Зарков. На основание чл. 93, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поради неотложни ангажименти в заседанието за парламентарен контрол няма да участват: - служебният заместник министър-председател по икономическите политики и служебен министър на транспорта и съобщенията Христо Алексиев; - служебният министър на образованието и науката Сашо Пенов; - служебният министър на икономиката и индустрията Никола Стоянов; - служебният министър на земеделието Явор Гечев. С това закривам днешното заседание. (Звъни.) (Закрито в 14,09 ч.) Председател: Вежди Рашидов Заместник-председател: Росен Желязков Секретари: Васил Стефанов Искра Михайлова