Официален източник: parliament.bg
| № | Тема | Час | За | Против | Възд. | Резултат |
|---|---|---|---|---|---|---|
| 1 | Номер (1) РЕГИСТРАЦИЯ проведена на 18-11-2022 09:03 | 09:03:00 | 0 | 0 | 0 | — |
| 2 | Номер (2) РЕГИСТРАЦИЯ проведена на 18-11-2022 09:53 | 09:53:00 | 0 | 0 | 0 | — |
| 3 | Номер (3) РЕГИСТРАЦИЯ проведена на 18-11-2022 11:02 | 11:02:00 | 0 | 0 | 0 | — |
| 4 | Номер (4) РЕГИСТРАЦИЯ проведена на 18-11-2022 11:03 | 11:03:00 | 0 | 0 | 0 | — |
Добро утро, колеги! Моля, заемете местата си, за да пробваме дали има кворум. Така като виждам, няма. Няколко парламентарни групи отсъстват, но ние сме задължени да опитаме. Моля, режим на регистрация. Прекратете регистрацията. Регистрирани 89 народни представители. Нямаме кворум, уважаеми колеги. Следващата регистрация е в 9,35 ч. Очевидно на някои парламентарни групи не им се работи в петък. 9,54 ч.
Колеги, да направим и втори опит за регистрация, макар че видимо нямаме мнозинство, но сме длъжни да направим такъв опит. Моля, режим на регистрация. Регистрирани 92 народни представители – нямаме мнозинство. Да кажа за протокола, че желание за работа има от парламентарните групи на ДПС, ВЪЗРАЖДАНЕ, „БСП за България“ и „Български възход“. Останалите засега нямат такова желание. Следваща регистрация след 30 минути. Благодаря Ви. Открито в 11,03 ч.
Уважаеми колеги, трети опит за регистрация.
Регистрираха ли се всички колеги? Регистрирани 155. Има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.) Уважаеми колеги, пристъпваме направо към парламентарния контрол. Има едно съобщение, само да Ви го прочета: На 17 ноември 2022 г. е постъпил общ проект, изготвен въз основа на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, приети на първо гласуване на 16 ноември 2022 г. Проектът е изготвен от Комисията по земеделието, храните и горите на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Съобщението се прави с оглед срока за писмени предложения за второ гласуване. Преминаваме към: ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ. Получени писмени отговори на въпроси и питания за периода от 11 ноември до 17 ноември 2022 г.: - писмени отговори от служебния министър Асен Меджидиев на въпрос от народния представител Ахмед Ахмедов и Ихсан Хаккъ; на въпрос от народния представител Венцислава Любенова; на въпрос от народния представител Елисавета Белобрадова; на въпрос от народния представител Костадин Ангелов; на въпрос от народния представител Младен Маринов; на въпрос от народния представител Христо Проданов; на въпрос от народния представител Васил Пандов; - писмен отговор от служебния министър Велислав Минеков на три въпроса от народния представител Венцислава Любенова; - писмени отговори от служебния министър-председател Гълъб Донев на въпрос от народния представител Божидар Божанов; на въпрос от народния представител Ивайло Мирчев; - писмен отговор от служебния министър Димитър Стоянов на въпрос от народния представител Ивайло Мирчев; - писмени отговори от служебния заместник министър-председател и министър Иван Демерджиев на въпрос от народния представител Атанас Славов; на въпрос от народния представител Александър Арангелов; на въпрос от народния представител Марин Маринов; на въпрос от народния представител Христо Терзийски; - писмени отговори от служебния министър Иван Шишков на питане от народния представител Божидар Божанов; на въпрос от народния представител Ахмед Ахмедов; на два въпроса от народния представител Богомил Петков; на три въпроса от народния представител Владислав Панев; на въпрос на народния представител Георги Гьоков; на въпрос от народния представител Деница Николова; на въпрос от народния представител Надежда Йорданов; на четири въпроса от народния представител Николай Нанков; на въпрос от народния представител Стефан Апостолов; на въпрос от народния представител Христина Георгиева; на въпрос от народния представител Николай Костадинов; на въпрос от народния представител Николай Нанков и Петя Аврамова и на въпрос от народния представител Искра Михайлова; - писмен отговор от служебния министър Илин Димитров на питане от народния представител Искрен Арабаджиев; - писмен отговор от служебния заместник министър председател и министър Лазар Лазаров на два въпроса от народните представители Деница Сачева и Илияна Жекова; - писмени отговори от служебния министър Никола Стоянов на два въпроса от народните представители Климент Шопов и Даниел Петров; на въпрос от народния представител Корнелия Нинова; - писмен отговор от служебния министър Николай Милков на въпрос от народния представител Ивайло Мирчев; - писмени отговори от служебния министър Росен Христов на въпрос от народния представител Георги Самандов; на въпрос от народния представител Десислава Трифонова; на два въпроса от народните представители Искра Михайлова и Николай Костадинов; на три въпроса от народния представител Мартин Димитров; - писмени отговори от служебния министър Росица Велкова Желева на въпрос от народните представители Александър Дунчев, Цветелина Симеонова-Заркин и Искрен Арабаджиев; на въпрос от народния представител Десислава Трифонова; на въпрос от народния представител Елисавета Белобрадова; на въпрос от народния представител Любен Иванов; на въпрос от народния представител Мартин Димитров; - писмени отговори от служебния министър Росица Карамфилова-Благова на три питания от народния представител Александър Дунчев; на въпрос от народния представител Александър Дунчев; на въпрос от народните представители Цветелина Симеонова-Заркин и Радослав Василев; - писмени отговори от служебния министър Сашо Пенов на въпрос от народните представители Георги Георгиев и Ивайло Папов; на въпрос от народния представител Ивайло Папов; на въпрос от народните представители Цветелина Симеонова-Заркин и Росен Костурков; - писмени отговори от служебния заместник министър председател и министър Христо Алексиев на въпрос от народния представител Атанас Славов; на въпрос от народния представител Петър Куленски и Ивайло Шотев; на въпрос от народните представители Сезгин Мехмед, Павлин Кръстев и Осман Мурадов; - писмени отговори от служебния министър Явор Гечев на въпрос от народния представител Албена Върбанова; на два въпроса от народния представител Александър Дунчев; на въпрос от народните представители Александър Дунчев, Цветелина Симеонова-Заркин и Искрен Арабаджиев; на въпрос от народния представител Деян Дечев; на въпрос от народните представители Севим Али и Ешереф Ешереф; на въпрос от народния представител Цветелина Симеонова-Заркин. Декларация от името на парламентарна група. Госпожа Десислава Атанасова – председател на групата ГЕРБ-СДС.
Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, които сте в залата на българския парламент и които осигурихте възможност българският парламент да работи и ефективно да контролира служебно назначеното от президента Радев правителство. Тези, които са извън залата, вероятно не желаят това правителство да бъде контролирано и това правителство да даде отговор на важните за България и обществото въпроси, които чрез всички нас задаваме към служебните министри. Сто петдесет и пет регистрирани – достатъчно, за да работи парламентът и днес. Кой е в залата? В залата са хората, които постъпват отговорно към своите избиратели, защото ние всички сме тук по волята на суверена, изразена с машинно гласуване, някои от нас първи след избори с машинно гласуване по Изборен кодекс, гласуван за една нощ на Разпети петък по техните правила, с техните машини, с тяхната ЦИК, с техните вътрешни министри – ние сме тук по волята на българските граждани. (Ръкопляскания от ГЕРБ СДС.) Кой отсъства? Тези, които са в изолация, тези, които поставят ултиматум на фона на безпрецедентни кризи в държавата. Искат ли тези, които отсъстват – ПП и ДБ, да търсим решения, държавнически решения, отговорни решения, националноотговорни за това как държавата ни ще се справи с инфлацията, инфлацията, която до голяма степен се дължи на тяхното аматьорско управление. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Как държавата ще понижава цените на горивата? Горивата, които пораснаха благодарение на великите им дела, включително и пред Европейската комисия, защитаващи чужди интереси? Как държавата ще продължи без Закон за държавния бюджет или Закон за удължаване действието на настоящия бюджет? Всички, които искат по-високи доходи, по-високи пенсии, по високи заплати, как ще продължат, когато тези отсъстват? План за възстановяване и устойчивост. План, който една година се замотаваше, за да могат да си вкарат лобистките батерии. По тази тема много имаме да говорим, много имаме да говорим и за Gemcorp, но за това утре. План липсва в отговор на тяхната грандиозна идея да изведат енергийни мощности от енергийната система на страната. Това обрича над 90 хиляди български граждани – без работа, без доходи, оставя ги на улицата! Но тези тук – отговорните от ПП и ДБ – ги няма, за да говорим по тези теми. (Реплики от ГЕРБ-СДС.) Няма ги да говорим и по темите, които пряко застрашават сигурността на нашата държава, защото само на 300 км от България се води война. Границата ни ежедневно е атакувана от мигранти. Не искам да припомням, че преди две години имаше нула миграция. Това никога няма да го постигнете, уважаеми! Вие сте несъстоятелни и в невъзможност да се справите с каквото и да е! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Няма да говорим очевидно и по темата ежедневни престъпления. Ужасна статистика, ужасна – хаос по пътищата, убийства, дрога! – Няма ги! Единственото, което ги вълнува, е вълшебната флашка! Затова поставят ултиматуми. На кого ги поставяте тези ултиматуми, уважаеми?! На кого предлагате да суспендира за пореден път Конституцията и да не изпълни ангажимента си към собствените си избиратели; да си оттегля, изтегля, предоговаря и предлага различни текстове от това, което е гарантирал като свое предизборно обещание на своите избиратели? Преди време Ви викаха „предлагачи“. Няма да ползвам същия език и обръщение. Само ще кажа, че в тази зала днес е категорично ясно кой иска да работи за държавата, кой иска да търси решения за българските граждани и кой иска бързи избори; кой иска да няма стабилност, да няма Еврозона, да продължат да растат цените на горивата, да се осъществи оня корупционен модел на шестте хиляди батерии, които са хиляди километри и които ще се чудим как да изхвърлим след няколко години! Отговорът е само един – тези, които докараха държавата ни до състояние, в което се намира сега. Докараха я до пропаст. И ако твърдят по кулоарите като временни посетители не само на държавата, но очевидно и на парламента, че това е общественият дебат и по тази тема само ще разделят обществото – вълшебната флашка, то тогава ние започваме да изпитваме още по сериозни съмнения: вълшебната флашка ли им осигурява изборни победи? Защото и с машините, и с бюлетините гласуват хората. Защото и при машините вотът е ясен, ето го. Ясно е кой е първи (посочва към ГЕРБ-СДС), кой е втори, кой е трети, кой е пети, кой е шести и седми. Ясно е кой с няколко процента и с 20 депутати ще поставя ултиматуми на партиите, които са първа политическа сила, втора, трета. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Колеги, отговорност се носи тук в тази зала – не отвън, където в момента инициаторът на онзи Изборен кодекс за една нощ на Разпети петък протестира. Или изпълнителят, който вече дори не е в парламента, промъкна по тъмна доба на Разпети петък правилата, по които Вие печелихте. Дебатът се води тук. Хайде, ако имате аргументи, ако имате смелост, ако имате отговорност, заповядайте! Ние ще бъдем тук и ще отстоим ангажимента, който имаме пред българските избиратели. ГЕРБ-СДС ще отстои правото на хората да избират как да гласуват. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Така както гласуват всички демокрации в Европа, в света или така както сте решили Вие за една нощ – с флашката и с машината на Мадуро. ГЕРБ-СДС ще отстои демокрацията! Благодаря за вниманието. (Народните представители от ГЕРБ-СДС стават и ръкопляскат.)
Благодаря Ви, колеги. Преминаваме към Парламентарния контрол. Преди да дам думата за въпроси към заместник министър-председателя Лазаров – днес поради неотложни ангажименти в заседанието няма да участват премиерът Гълъб Донев, министърът на правосъдието Крум Зарков, Николай Милков и Росен Христов. Първи въпрос от народния представител… (Реплика от народния представител Иван Ченчев.) Процедура – заповядайте, господин Ченчев.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Председател, обръщам Ви внимание – служебният министър-председател на Република България днес няма да дойде в пленарната зала, за да отговори на поставен от мен, колегата Георги Свиленски и колегата Христо Проданов изключително важен въпрос по отношение на една много съмнителна сделка, която се е случила с един имот 700 квадрата в София. И тези съмнения гласят, че държавата е ощетена с близо 2 млн. лв. Искаме отговор на този въпрос, и то бързо, защото в тези кризи, в тези предизвикателства, пред които е изправена държавата, 2 млн. лв. ощетяване за нея е една измама. И ако е така, премиерът трябва да е тук, за да отговори каква информация е получил, какво е установила проверката, която би трябвало да е назначил, след като сме пуснали въпроса. Но ние днес явно няма да получим отговор. Предлагам, уважаеми господин Председател, докато служебният министър-председател не дойде в залата и не отговори на този въпрос, да се спрат всички разпоредителни сделки – докато той не дойде, не се яви и не отговори. Защото имал, видите ли, в момента неотложни ангажименти. Уважаеми господин Министър-председател – служебен, неотложните Ваши ангажименти са тук в залата на Народното събрание. Тук са. Господин Председател на Народното събрание, моля, обърнете внимание и извикайте служебния министър-председател незабавно да дойде и да отговори. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Благодаря, господин Ченчев. Ще направим опит да уведомим премиера за това. За декларация – господин Цонев.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми български граждани! Панаирът, който се разиграва от вчера в българското Народно събрание от две от парламентарните групи – „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“, всъщност започна още в деня на откриването на Народното събрание. Да Ви информираме, за да бъдете наясно със ситуацията. Панаирът се нарича Изборен кодекс според тях. Още когато целият български народ гледаше как парламентът вкарва страната в конституционна криза, като не може да избере председател и да продължи от първото в следващите си заседания и да се конституира като Четиридесет и осмо народно събрание, тук започнаха оферти. Знаете ли за какво, уважаеми български граждани? Не за избор на председател, не как да се преодолее конституционната криза. Офертите бяха отправени от „Продължаваме Промяната“ – че ще подпомогнат избора на председател, ако ние от ДПС оттеглим подкрепата си за Законопроекта на БСП за промяна в Изборния кодекс. (Възгласи: „Ооо!“ от ДПС.)
А стига, бе! ЙОРДАН ЦОНЕВ: Тази оферта я получих лично аз в качеството ми на заместник-председател на групата от господин Кирил Петков. (Шум и реплики от ДПС.) Ако смята, че лъжа, да заповяда тук в залата и да ме опровергае. Та, уважаеми български граждани, панаирът и пазарлъците започнаха още оттогава. Защо им е толкова важно на „Продължаваме Промяната“ Изборният кодекс да не бъде пипан, се питаме всички ние тук в тази зала, след като хората са ни изпратили за това да правим закони и да променяме закони. И от вчера насам текат лъжи, които ние искаме да опровергаем. Първа лъжа – че се заменя машинното гласуване с хартия, че се въвежда хартиената бюлетина. Няма такова нещо. Машините си бяха в Изборния кодекс и сега, и хартията си беше в Изборния кодекс при определени обстоятелства. Сега се дава възможност на българските граждани да имат правото да избират. Впрочем нека да развия тук и позицията на моята партия, която е много последователна. От 2016 г. „Движение за права и свободи“ предлага 100% машинно гласуване! Това, за което плачат въпросните две партии, ние го предлагахме, когато някои бяха някъде в Канада, други другаде и така нататък. (Ръкопляскания от ДПС.) Но ние винаги сме предлагали 100% машинно гласуване – с машините и по начина, по който се гласува в най-голямата демокрация в света – американската, защото ние смятаме, че трябва да вземаме пример от най-добрите. А не от диктатурите като в някои страни – да не обидя някои посланици, няма да ги назовавам. Разбира се, както каза преди мен колежката Атанасова, на Разпети петък едни други две парламентарни групи, които ги нямаше тук – впрочем да направя едно уточнение: на този ден според християните и птичките спират да пеят, и природата млъква от тъга и от мъка; точно на този ден тук в тази зала гласуваха 100% гласуване с машините на венецуелския президент Мадуро – с тези машини го избират. И насочиха българската демокрация към венецуелската, а не към американската демокрация, в която се кълнат колегите от „Демократична България“ – тук се кълнат, от тази трибуна и в медиите. Ние предложихме да бъде със сканиращи машини, 100% машинно. Гласуваш си с хартиената бюлетина, пускаш си в сканиращото устройство. Ако си попълнил грешно бюлетината, сканиращото устройство ти я връща, попълваш си я наново правилно. Отварям скоба – така се елиминират грешните бюлетини, елиминира се невалидният вот, за който плачат те. Един от аргументите – 600 хиляди невалидни бюлетини! Няма да ги има 600 хиляди невалидни бюлетини, ако бяхте приели нашето предложение, което в този Изборен кодекс го има – в този, който ще гледаме в сряда. Този, който гледаха денонощно в Правната комисия. След това машината отчита вота, бюлетината си влиза в урната и всичко е под контрол. И няма човешки фактор, няма субективен фактор, елиминира се и съставянето на протокола, при който може да има субективен фактор. Тоест и в този Изборен кодекс, и в предишните ДПС е предлагало 100% машини срещу 100% машини. Кои обаче машини? – Машините, с които гласува половин Америка, срещу машините, с които гласува Венецуела. Това искат от „Продължаваме Промяната“ и от „Демократична България“. И искат да го скрият от българските граждани. Няма да успеят да го скрият. И от тази трибуна, и от медиите ще бъдат разобличавани всяка минута, всеки час, защото българското общество повече не може да бъде лъгано! Защото лъжата не може да бъде норма в това общество! (Ръкопляскания от ДПС.) Защото нарушаването на Конституцията и законите трябва да спре! Защото българските граждани чакат да съставим правителство и да започнем да решаваме кризите! Всички кризи, които са на гърба на българските граждани – и инфлацията, и доходите, и всичко онова, за което сме пратени тук. Защото бяхме пратени тук с тази мисия – да съставим правителство и да започнем да решаваме кризите. На всички кризи решаването им започва от майката на кризите – политическата криза! Да виждате някакъв опит за решаване на политическата криза с това напускане на пленарната зала, със защитаване на модела за гласуване Мадуро, с нефелните опити да бъде заблудено българското общество?! Затова от тази трибуна, от името на моята парламентарна група, аз се обърнах към българските граждани и към Вас, уважаеми колеги: да решим проблема с Изборния кодекс и да се захванем с това, за което са ни пратили българските граждани тук – да съставим кабинет и да решаваме проблемите на българските граждани и на страната. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
Кирчо е лъжец!
Благодаря, господин Цонев. Ако няма други процедури и декларации, пристъпваме към парламентарния контрол. Въпрос от народните представители Деница Сачева и Илиана Жекова относно преизчисляване на пенсии съгласно Закона за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Заповядайте, госпожо Жекова.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители! С приемането на актуализацията на бюджета на държавното обществено осигуряване в края на месец юни 2022 г. се предвиди преизчисляване на всички пенсии за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2021 г. на основание на § 7з от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване. Темата за повишаване на размера на пенсиите винаги предизвиква широк обществен отзвук и дълги политически дебати, защото засяга голям брой български граждани. Проведената политика на последното редовно правителство за увеличаване на размера на пенсиите от 1 юли 2022 г. чрез включване на добавката от 60 лв. към основния размер на пенсията, както и включването на тази сума към всяка пенсия, отпускана, считано от 1 юли 2022 г., доведе до изкривяване на пенсионно-осигурителния модел и до нарушаване на основния принцип на солидарната пенсионна система, а именно пенсията да се определя според осигурителния принос на всяко лице. Още по време на обсъждането на актуализацията на бюджета на държавното обществено осигуряване стана ясно, че финансовите средства, необходими за обезпечаване изплащането на увеличените от 1 юли 2022 г. и преизчислените от 1 октомври 2022 г. пенсии, няма да могат да се осигурят от бюджета на държавното обществено осигуряване, а ще бъде необходим трансфер от държавния бюджет, който за всяка следваща година се увеличава. За нас е важно българските пенсионери да имат яснота през следващите години откъде българската държава ще осигури финансови средства за изплащане на пенсиите им. Към днешна дата преизчисляването на пенсиите вече е факт и могат да бъдат направени съответните анализи за ефективността на проведената политика, за дела на хората, които са получили реално увеличение на пенсиите си, за средния процент, с който са увеличени тези пенсии, както и за средствата, които ще бъдат необходими, за да се обезпечи изплащането им през 2023 г. В тази връзка са и моите въпроси към Вас, господин Вицепремиер. Първо, какъв е относителният дял на пенсионерите, които са получили реално увеличение на пенсиите си от 1 октомври 2022 г. на основание на § 7з от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване? На второ място, колко е абсолютният брой на пенсионерите, които въпреки преизчисляването на пенсията, размерът им е останал под линията на бедност за 2022 г.? И на трето място, какъв финансов ресурс ще бъде необходим за обезпечаване изплащането на пенсиите през 2023 г.? Благодаря.
Благодаря. Господин Вицепремиер, заповядайте.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Госпожо Жекова, госпожо Сачева, пенсиите имат съществено значение за запазване на жизнения стандарт на възрастните хора, тъй като за голяма част от тях те са основният източник на доходи. В тази връзка усилията на Министерството на труда и социалната политика винаги са били насочени към намиране на финансови и социално приемливи варианти за тяхното повишаване. От 1 октомври 2022 г. всички пенсии за трудова дейност, отпуснати с начална дата до 31 декември 2021 г. включително, бяха преизчислени. На преизчисление по този ред не подлежат пенсиите за трудова дейност, които са отпуснати с начална дата след 31 декември 2021 г., както и пенсиите, несвързани с трудова дейност, които са социални пенсии за старост, социални пенсии за инвалидност, персонални пенсии и други. Общият брой на пенсионерите с пенсии за трудова дейност през месец октомври 2022 г. е един милион деветстотин седемдесет и четири хиляди деветстотин седемдесет и три. В резултат на преизчислението от 1 октомври 2022 г. увеличение на дохода от пенсии са получили осемстотин деветдесет и четири хиляди двеста четиридесет и девет лица или четиридесет и пет и три десети от общия брой на всички пенсионери с пенсия за трудова дейност. Този брой включва: пенсионери с увеличение само на основния размер на пенсията, каквито са шестстотин деветдесет и шест хиляди триста деветдесет и осем пенсионери; пенсионери с увеличение само на добавката към пенсията – в този случай добавка от пенсия на починал съпруг или такава, която е изплащана от Учителския пенсионен фонд, и такива, които са получили увеличение както на пенсията, така и на добавката. Средното увеличение на изплатената пенсия е 123 лв. и 71 ст., или 15,2 на сто. Разпределени според годините на отпускане най-голямо процентно увеличение са получили пенсионерите с пенсии, отпуснати до 2009 г., както и тези през 2008 г., като то е най-високо за тях – 23,3. Разпределени според размера на увеличението, около 70 на 100 от пенсионерите са получили увеличение над 50 лв. За 54,7 на сто от пенсионерите с пенсия за трудова дейност сумата след преизчислението е била неблагоприятна и те са запазили по-високия си размер и не са получили увеличение. Общият брой на пенсионерите, които получават пенсии от държавното обществено осигуряване, е два милиона трийсет и три хиляди деветстотин осемдесет и осем пенсионери. От тях тези, които са под линията на бедност за 2022 г., а тя в момента е 413 лв., са триста и шест хиляди четиристотин и шейсет, или 15,10 от общия брой на пенсионерите. Това са пенсионери, които получават наследствени пенсии, пенсии за осигурителен стаж и възраст, непълен стаж, пенсии за инвалидност поради общо заболяване с намалена работоспособност, пенсии със стаж в други държави, пенсии, несвързани с трудова дейност. Прогнозните разходи за пенсиите за 2023 г. са в размер на 19 млрд. 215 млн. и 700 хил. лв. За 2023 г. са предвидени повече от 3 млрд. и 700 млн., или с 23,9 на сто повече средства за пенсии спрямо Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. Разходът за пенсии през 2023 г. се очаква бъде около 11,1 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт за същата година. Благодаря.
Благодаря, господин Лазаров. Реплика има ли? Госпожо Сачева.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги народни представители! От Вашия отговор, господин Вицепремиер, стана ясно, че бюджетът за пенсии е нараснал от 10 милиарда на 19 милиарда, като същевременно преизчислението от 1 октомври всъщност е засегнало едва 45% от българските пенсионери, а за 54% от тях то е било неблагоприятно. Споменахте също, че триста и шест хиляди са тези, които към момента се намират под линията на бедност, но тъй като почти един милион са тези, които са с минимална пенсия 467 лв., можем да направим предположение, че когато линията на бедност стане 504 лв. от следващата година, броят на пенсионерите, които са под тази линия отново ще нарасне на един милион. Всичко това, което изнесохте пред нас, са доста притеснителни данни и още веднъж говорят в полза на аргумента, че за пенсиите оттук нататък трябва да говорят професионалистите и експертите, а не толкова политиците. Моят въпрос обаче е свързан по скоро с това, че се очаква пенсиите за месец декември да бъдат изплатени с Плана за възстановяване и устойчивост, с тези средства, които дойдоха – 2 млрд. и 600 млн., тъй като знаете, че държавата се намира в трудна ликвидност, можете ли да потвърдите това пред нас? И в случай че пари от Плана за възстановяване и устойчивост се използват за изплащане на пенсии, получили ли сме за това одобрение от Европейската комисия? Благодаря.
Благодаря. Заповядайте.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Сачева, в отговора на следващия въпрос ще дам отговор на въпроса след увеличаването границата на бедността на 504 лв. колко ще имат по-ниска пенсия под границата на бедността – те не са един милион, по-малко са, но ще отговоря. Чистият нетен ефект за 2023 г. от предприетите мерки през 2022 г. и целогодишното им изплащане на пенсиите е в размер на 2 млрд. 563 млн. лв. в резултат на преизчисленията и увеличението на пенсиите през 2022 г. Споделям изказаното от Вас мнение – всяко по-нататъшно преизчисление на пенсиите въз основа на един или друг показател при неглижиране на действащите принципи и правила в пенсионната формула води до изкривяване на пенсионната система и до намаляване на справедливостта и отчитане на осигурителния принос на лицата към нея. Що се касае до разходите за пенсии, пенсиите през 2022 г. са гарантирани със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г., средствата са предвидени и такива са осигурени, и ще бъдат изплатени. За 2023 г. съгласно предложението, което вече е внесено в Народното събрание със Закона за удължаване на разпоредбите на Закона за държавния бюджет за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса са предвидени механизми и правила, съгласно които ще бъде гарантирано изплащането на достигнатото равнище на пенсиите през 2022 г. На този етап средствата са предвидени, използват се средства от държавния бюджет и бюджета на държавното обществено осигуряване съгласно действащото законодателство. Благодаря.
Благодаря Ви. За декларация – госпожо Нинова, заповядайте. Само обръщам внимание, че времето на парламентарния контрол съответно ще бъде удължено с времето на направените декларации.
Уважаеми български граждани, за нас от Коалиция „БСП за България“ има три важни въпроса за решаване в момента в парламента. Това са приемане на бюджет за 2023 г., с който да Ви осигурим спокойна зима, повишени доходи, които компенсират инфлацията, спокойствие за българската икономика, за да работи и да произвежда брутен вътрешен продукт и да не освобождава хора от работа. На второ място, приемане на законите по Плана за възстановяване и устойчивост, които гарантират инвестиции и развитие на България за години напред. Трето, разумни разговори за съставяне на правителство – редовно, с програма и перспектива. И това, което Ви казвам, не са просто думи от трибуна. Най важното си остава бюджетът – доходите на хората, борбата с неравенствата и с бедността. Ето как тези думи са и свършена работа. Ние, депутатите от „БСП за България“, внесохме и забележете кога – преди месец, на 19 октомври 2022 г., преди месец, не сега, откакто се вихри този истеричен скандал за изборните правила, а преди месец следното: Кодекс за социално осигуряване, което представлява увеличаване на майчинството за втората година от 710 лв. на 850 лв. Закон за семейни помощи за деца, който представлява помощ от 300 лв. за децата от II, III и IV клас, и еднократна помощ на майки, които са се осигурявали в последните две години от работните си места при раждане на дете, което представлява 10 минимални работни заплати. Трето, Закон за предучилищното и училищното образование – безплатни учебници за деца и учебни помагала от I до XII клас. Четвърто, Кодекс на труда, увеличаване на минималната работна заплата, която да стане 50% от средната за страната – на този етап това е 850 лв. Следващо, Закон за социално осигуряване – преизчисляване на пенсиите със средноосигурителен доход от 2021 г. Наказателен кодекс – увеличаване на наказанията и на лишаване от свобода, и на глоба, конфискация на имущество на онези, които прекарват през граница или благоприятстват мигрантския поток. Закон за доходите на физическите лица – до 26 г. младите хора да бъдат освободени от данък върху доходите на физически лица, тоест данък върху заплатата, необлагаем минимум от 504 лв., който е прагът на бедността. Това е лицето на Българската социалистическа партия не само в този парламент – години наред социалното, чувствителното към бедни, млади, деца, студенти, майки, работници и работещи бедни на минимална заплата и възрастните, които са уязвими в тези трудни моменти. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Неслучайно казах, че това е внесено преди един месец. Мислите ли, че има движение по тези закони? Мислите ли, че най-важният приоритет на БСП е Изборният кодекс? Направете си сами извода. Внушенията, че с отварянето на Изборния кодекс сме отворили войни и че блокираме работата на парламента, са пълна лъжа! Има един също толкова важен въпрос от вчера – всичко това отправям към колегите от „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“. Години наред правителства от всички цветове в единомислие се борехме България да влезе в Шенген. Вчера по предложение на Българската социалистическа партия парламентът прие декларация за това, че настояваме, изпълнявайки изискванията, да бъдем равни с другите народи и да влезем и ние в Шенген. Закичилите се за проевропейски и демократични партии – „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“, не подкрепиха тази декларация. Всичко социално, което Ви изброих и което беше знамето на предизборната програма на колегите, което беше условие за преговори за правителство в 16 социални точки, е загърбено. Колегите от „Продължаваме Промяната“ в Социалната комисия предложиха да отпадне гледането на Закона за 300 лв. на дете, което тръгва на училище – това било лицемерие?! Социалният етикет, проевропейският поглед е било лицемерие?! Лъсна сега истината. Тези действия нямат никакво значение, единственото важно за тях е машината и флашката. Хвърля се върху БСП обвинение, поставят се ултиматуми, тропа се по масата, поставят се условия за разговори за кабинет. Стигна се дотам в демократична България да се казва, че трябва с решение на българския парламент да бъде принудена една парламентарна група да си оттегля законопроектите. Предлага ни се диалог с ултиматум?! Е, няма такова нещо на света! Диалог с ултиматум?! Към кого поставяте ултиматум, уважаеми колеги? Към 47% от българските граждани, които искат да гласуват на хартия, срещу 48%, които искат да гласуват на машина. Поставяте ултиматум към демокрацията, поставяте ултиматум към правото на избор – най висшето и демократично право в една държава! Поставяте ултиматум на европейския правов ред, защото никъде в Европа не се гласува на машини, а там, където се гласува, вече беше отречено поради съмнения в резултата. И сега знам какво ще чуем, чуваме го последната една седмица – „БСП се отметна“, „БСП предлагаше машините“, „БСП напускаше парламента заради машините, а сега се отмята заради статуквото ДПС и ГЕРБ.“ Да припомня на онези, които са забравили. БСП предложи през 2019 г., през 2020 г. гласуване на машини и хартия смесено. БСП никога не е внасяла законопроект за пълно машинно гласуване. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Не лъжете хората! Полагаме усилия изборният процес да бъде прозрачен и да гарантира честност, да има видеонаблюдение, да се броят бюлетини пред камерите, да няма тъмна стаичка, където да се правят измами с една основна цел – гарантиране правото на всеки по избор да гласува така, както иска – свободно, и този глас да бъде отчетен така, както е подаден. Искаме справедлив прозрачен изборен процес и резултат, отчетен само по волята на народа, а не по волята на онзи, който държи флашките и кодовете към софтуера. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Не приемаме диалог с ултиматуми! Няма да оттеглим Законопроекта. Диалогът трябва да се състои тук. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Всеки има право на своето решение, но трябва да го изрази тук и да го аргументира. Нека се срещнат аргументите, да реши мнозинството и да прецени българският народ, особено ултиматуми към половината от българското общество категорично отхвърляме. Заставаме на страната на свободния избор, заставаме на страната на хората така, както те желаят – половината искат хартия, половината искат машини. Най-демократично е да дадем възможност и на двете части да изразят свободно волята си и да изберат кого искат да ги представлява в парламента и да води България напред. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Благодаря Ви, госпожо Нинова. Следващ въпрос от народния представител Георги Георгиев и Ивайло Папов относно броя на пенсионерите и хората с увреждания, които имат пенсии под прага на бедността, определен за 2023 г. Има декларация – заповядайте.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, в дебата на първо четене, касаещ промените в Изборния кодекс както в Комисията по правни въпроси, така и в тази зала обърнахме внимание, че въпросът със смесеното гласуване е съществен не само за това каква ще е формата за провеждане на следващите избори, а че той е определящ за степента на осъзнаване на реалностите в политическата ни система, настоящата ситуация и текущите предизвикателства пред страната и народа ни. Случилото се в Комисията по правни въпроси е бягство от важните теми и дневния ред на българското общество. Позицията, която заявихме в дебата на първо четене, позицията, която заявихме във вчерашното заседание на Правна комисия, позицията, която ще заявим евентуално на второ четене, е ясна и все така категорична, но първо желаем да заявим в днешния ден, че чертането на излишни разделителни линии в парламента и обществото трябва да спре. Нека е ясно, ние сме за запазване на машинното гласуване като форма на избор, не подкрепяме връщането към смесеното гласуване чрез хартиената бюлетина, както и не подкрепяме предложенията, които ограничават възможностите и правото на избор, внесени преди второто четене в Комисията по правни въпроси, включително не подкрепяме закриването на Обществения съвет; не подкрепяме отказа от район „Чужбина“; не подкрепяме прекратяването на експерименталното електронно гласуване, защото, когато намерим работещ модел, считаме, че това е бъдещето. Затова следва да продължим да работим и да инвестираме в него. В центъра на формата, под която упражняваме своя избор, уважаеми колеги, стои свободната воля, защото именно тя е в основата на справедливата представителна демокрация. Към настоящия момент връщането към смесеното гласуване – нека се съгласим, носи риск да опорочи свободната воля, защото ще доведе до изкривяване на вота. Хартията, трябва да си признаем, че към момента не гарантира честен вот в нашата страна, както не го гарантира и връщането на смесеното гласуване. Най-малкото, към тези, които са готови да спорим по този въпрос, ще кажа, че в обществото ни няма консенсус за това. В този парламент, въпреки сложната ситуация, до момента се пораждаше някакво съгласие – че в страната ни има няколко кризи, че е нужен известен компромис, че е нужен консенсус по определени теми, че трябва да има работещо редовно правителство и работещ парламент. В същото време обаче ставаме свидетели как първият и основен приоритет на част от партиите е да внесат промени в изборното законодателство. На други партии, възползвайки се от това, приоритет е митинговата демокрация. И всичко това вероятно е единствено, за да отиде някой в по-добра форма на следващите избори. А къде е народът? Къде са неговите интереси? Какви са очакванията на мълчаливото мнозинство, защото, говорейки за избори, мнозинството от българския народ е мълчаливо. Показа го избирателната активност. В тази връзка ние не смятаме, че сега е моментът и времето за промени в изборното законодателство. Този парламент, колкото и да е фрагментиран, носи отговорност пред българското общество да състави работещо мнозинство, да излъчи правителство, да се поеме отговорност за даден период от време и считам, че такива са очакванията на мнозинството от българските граждани въпреки разделителните линии, които продължаваме да чертаем в този парламент. Необходимо е да се постигне консенсус по трайни, работещи промени в изборното законодателство, но това категорично не е във възможностите на Народното събрание, което за момента не успява да излъчи работещо мнозинство. От „Български възход“ въпреки сложността на днешния ден и разнопосочните послания в посока на политическо противопоставяне оставаме с надеждата, че същия този ден ще сложи края на чертането на поредните разделителни линии в парламента и в обществото. Но за да се случи това, е необходимо партиите, които виждат в подкрепата за смесеното гласуване или в противопоставянето срещу него чрез протести шанс за някой мандат повече на следващите избори да проявят държавническо мислене и да оставим тези въпроси да бъдат разглеждани във време, когато ще може да вземем ефективно и работещо решение, което е приемливо за българското общество. Към момента от „Български възход“ считаме, че следва да върнем енергията и вниманието на този парламент там, където е нужно поемане на отговорност, предизвикателствата във връзка с бюджета, приемането на законите по Плана. Този парламент си постави амбицията да вкара България в Еврозоната след малко повече от година, а не може да излъчи работещо мнозинство. Защитата на семейните бюджети, защитата на работните места – ето това са стратегическите приоритети на българската държава, на българското общество – следва да бъдат стратегическите приоритети и на този парламент и ние оставаме с надежда всички наши партньори, защото всички в този парламент, без значение, че виждаме истината от много страни, трябва да останем партньори и да работим в интерес на народа и българското общество. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Български възход“.)
Благодаря Ви. Продължаваме с въпроса към министър Лазаров. Въпрос от народния представител Георги Георгиев и Ивайло Папов относно броя на пенсионерите и хората с увреждания, които имат пенсии под прага на бедността, определен за 2023 г. Заповядайте да развиете въпроса.
Господин Министър, постоянно се прокламираше и говореше, че от 2023 г. няма да има хора под прага на бедността. Това беше основна цел на предходното правителство, а именно Коалицията на Промяната. Направиха се редица увеличения на пенсиите през юли и октомври тази година. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ нееднократно казвахме и предупреждавахме, че инфлацията няма да бъде такава нито в бюджет 2022, нито в нейната актуализация. Също така обяснявахме защо тези увеличения са нито социални, нито справедливи. В крайна сметка не се решиха основни проблеми на нашето общество, а именно бедността на българските пенсионери и хората с увреждания. В тази връзка Вие на блицконтрола на 4 ноември 2022 г. казахте, че линията на бедност за 2023 г. ще бъде 504 лв. В този ред на мисли нашият въпрос е: колко хора, получаващи пенсии до този момент, ще останат под линията на бедността, определена за 2023 г., а именно 504 лв.? Благодаря.
Заповядайте за отговор.
Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Папов, уважаеми господин Георгиев! При определяне размера на всяка пенсия за трудова дейност влияние оказват редица показатели, сред които осигурителният стаж и осигурителният доход на лицето, категорията труд на зачетения осигурителен стаж и други. Това е така, за да се отчете личният принос на осигуреното лице в осигурителната система, като целта е всяко лице да получи такава пенсия, която съответства на неговия осигурителен принос. Формулата, по която се определя пенсията за трудова дейност, се прилага по отношение на всички лица и при нея за разлика от социалното подпомагане не може да се търси покриване на индивидуалните потребности на всеки пенсионер. Вече отговорих – общият брой на пенсионерите към 1 ноември 2022 г. е 2 млн. 33 хил. 988 лица. Пенсионерите, които получават пенсия в размер под линията на бедност за 2023 г. от 504 лв., биха били 665 хил. 454. От тях: наследствени пенсии – 85 хил. 504; пенсии за осигурителен стаж и възраст, непълен стаж – 80 хил. 894; пенсии за осигурителен стаж и възраст с пълен стаж – 220 хил. 157; пенсии за инвалидност поради общо заболяване – 196 хил. 268; пенсии за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест – 1488; пенсии със стаж в други държави и пенсии на българския им стаж – 38 хил. 318; пенсии, несвързани с трудова дейност – 42 хил. 825. Важно е да се има предвид, че пенсионерите с най-ниски доходи получават активна подкрепа по реда на социалното подпомагане. По-голямата част от тях получават социални помощи, целеви помощи за отопление, подкрепени са по програмите за хранителни продукти „Топъл обяд“, социални услуги в домашна среда. С приетия вчера на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане базата за определяне на лицата, които имат право на такива помощи, както ще бъде увеличен и размерът на помощите. Почти всички от възрастните хора, които са хора с увреждания, получават и подкрепа по Закона за хората с увреждания, която е с 22 на сто по-голяма от 1 януари 2023 г. Очевидно е, че се оказва адекватна подкрепа за нуждаещите се и хората с увреждания и са елемент на политики, които са обезпечени със значителни по обем публични разходи, съответно установените изисквания за достъп. Благодаря.
Благодаря, господин Вицепремиер. Реплика? Заповядайте.
Благодаря, господин Председател. Благодаря Ви, господин Министър, за изчерпателния отговор, който най-после получих. Искам да стане ясно тук от тази трибуна и благодарение на този отговор най-вече става ясно, че всичките приказки от страна на правителството на Промяната, което управляваше и казваше, че няма да има пенсионери от 2023 г. под линията на бедността, за съжаление, и Вие бяхте част от това правителство. Според тези данни излиза, че повече от 665 хиляди пенсионери ще останат под тази линия на бедност. Това беше една огромна измама, която се повтаряше по всички телевизии по време на предизборната кампания, че правителството на Промяната в лицето на БСП, „Продължаваме Промяната“, „Демократична България“ и „Има такъв народ“ са направили перфектната социална политика и ще осигурят нашите възрастни хора – майки и бащи. Не, не се случи така, това вече е ясно, за което Ви благодаря, за откровената информация, която ни дадохте днес.
Благодаря. Желаете ли дуплика? Заповядайте.
Уважаеми господин Георгиев! Да, вярно е. Бил съм част от предходното правителство, както и в много предишни, но онова, което е важно и искам да отбележа, че така или иначе тази статистика, която представих днес тук, е свързана само с дохода, който получават лицата от пенсия. В същото време лицата имат поредица от различни видове доходи – от наеми, ренти, дивиденти, упражняване на различен вид професия и по този начин само онези, които кандидатстват за обследване, биха могли да разберат дали попадат, или не попадат под линията на бедност. Независимо от обществените изказвания и неслучайно изчетох видовете пенсии, които влизат в рамките на тези под границата на бедността очевидно винаги поради житейски икономически и осигурителни условия ще има лица, които ще бъдат под границата на бедността в резултат на своя осигурителен принос към пенсионната система. Онова, което е важно, и онова, което искам да отбележа, е, че държавата е предприела поредица от корекционни механизми, така че да ги изведе доста над границата на бедността и с усилието за приемането на новите регламенти в Закона за социалното подпомагане тези неравенства ще бъдат намалени. Благодаря.
Благодаря. Благодаря на вицепремиера Лазаров за участието му в парламентарния контрол. Преминаваме на въпроси към Христо Алексиев – заместник министър-председател и служебен министър на транспорта и съобщенията, който ще отговори на два въпроса. Първият е на народния представител Лилия Недева относно развитието и управлението на летище Пловдив. Няма я. Затова преминаваме на въпрос от народния представител Константина Петрова относно състоянието на приемното здание на жп гара Добрич. Заповядайте, госпожо Петрова.
Благодаря, господин Председател. Господин Министър, старата жп гара в Добрич е построена през 1910 г. и е свидетел на много исторически събития. Към днешна дата зданието е в окаяно състояние. Ако не се предприемат действия по неговото възстановяване, този паметник на културата ще рухне и добричлии ще загубят част от културното наследство на града. В тази връзка моят въпрос е: господин Министър, запознат ли сте със състоянието на сградния фонд на Министерството и в частност за посочената от мен сграда? Възнамерявате ли да предприемете спешни мерки за нейното укрепване? Кога ще бъде назначена комисия, която конструктивно да обследва сградата с цел да се намерят начини за финансиране на нейната консервация и реконструкция, имайки предвид, че сградата е паметник на културата и е един от символите на град Добрич? Ще бъде престъпно безхаберие да бъде оставена като руина. Благодаря.
Заповядайте за отговор.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Петрова, аз съжалявам, че ще трябва да Ви отговоря по този начин, но фактите са следните и аз като компетентен орган мога да Ви отговоря следното; още през 2016 г. със заповед на областния управител на област Добрич е отнето правото на управление от Национална компания „Железопътна инфраструктура“ на недвижимия имот със статут на частна държавна собственост. С протокол от месец ноември 2016 г. имотът е предаден на област Добрич, тоест той е под негово разпореждане. През същата година със заповед на генералния директор на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ имотът е отписан от счетоводния баланс на предприятието. Предвид факта, че постройката е емблематична за град Добрич, както и че е незаменима част от нашето историческо и културно наследство, бих Ви съдействал за организиране на срещи с областния управител на Добрич, както и с кмета, за да видим кое е удачното решение тази сграда наистина да бъде ремонтирана и да получи своето достойно място като цяло в община Добрич и като културно-историческо наследство. Това е, което мога да Ви отговоря. И пак казвам, че съжалявам, че по този начин се налага да Ви отговоря, но като компетентен орган не мога да бъда полезен повече.
Благодаря Ви, господин Министър. Госпожо Петрова, за реплика.
Благодаря, господин Министър. Да, наистина е така. Към момента сградата се стопанисва от Областната управа, но областният управител е второстепенен разпоредител с бюджетни средства и затова не разполага с финансов ресурс. Общинският съвет е гласувал Община Добрич да придобие собствеността на сградата, но към момента кметът не е заявил такова желание, така че в момента бъдещето на сградата, да разбирам, че остава неясно.
Благодаря Ви, госпожо Петрова. Искате ли дуплика? Заповядайте, господин Министър.
Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Петрова, това, което мога да направя от моя страна, е да съдействам за организиране на една среща с областния управител на Добрич, с кмета, ако е необходимо, и с представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, за да решим този проблем. Така че може да разчитате на тази подкрепа като министър на транспорта и съобщенията. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Министър. С това въпросите към господин Христо Алексиев – служебен заместник министър-председател по икономическите политики и служебен министър на транспорта и съобщенията, приключиха. Преминаваме към въпроси към Весела Лечева – служебен министър на младежта и спорта. Първият въпрос е на народния представител Петър Петров относно необходимост от създаване на условия за практикуване на физическа активност чрез изграждане на общодостъпни игрища за футбол на територията на град Монтана. В залата ли е господин Петров? (Реплика от народния представител Цончо Ганев: „Излезе за малко. Ще се върне.“) Да изчакаме тогава. (Реплика от народния представител Цончо Ганев: „Ако може министърът да изчака, ако не...“) Той има още въпроси. Ще премина към следващия въпрос тогава и ще се върнем на въпроса. Следващият въпрос е от Радостин Василев, не го виждам в залата. Пак от Радостин Василев. От Иво Атанасов. Отсъстват. Иво Атанасов също отсъства за следващия въпрос. И последният въпрос е от народния представител Даниела Дашева. Тук ли е, в залата ли е? Да. Заповядайте. (Реплика от народния представител Петър Петров.) След този въпрос ще се върнете, господин Петров. Заповядайте, госпожо Дашева. Въпросът е относно осигуряване на оптимален тренировъчен процес на състезателите от националните отбори. Заповядайте.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, дами и господа, колеги! 2023 г. е година изключително важна за българския спорт, тъй като тя е предолимпийска година. И в тази връзка осигуряването на оптимални условия за тренировъчен процес на българските състезатели е от съществено значение. Моят въпрос е свързан с това какви са цените за пансионат и наеми на спортни бази през 2022 г., ще бъдат ли те променяни през 2023 г. и в какви размери? Разбира се, те ще бъдат променяни. Става въпрос за цените за пансионат и наеми на базите на Министерството на младежта и спорта, тоест тези бази, на които Министерството е принципал. Благодаря.
Благодаря Ви и аз. Госпожо Министър, имате думата за отговор.
Уважаеми господин Председателстващ Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо професор Дашева, на първия Ви въпрос отговарям следното: че в управлението на „Сердика спортни имоти“ не фигурират спортни бази, които предлагат услуги по настаняване и осигуряване на храна, спане и спортни съоръжения за осъществяване на подготовката на спортисти. „Академика 2011“ също не предлага пансионат – храна, спане и наем на спортни съоръжения, на състезателите, треньорите и длъжностните лица. Високопланински комплекс „Белмекен“ и „Спорт палас“, град Варна, Национална спортна база „Спартак“, град Созопол, са под управлението на Националната спортна база. За гореизброените спортни комплекси цените за 2022 г. са както следва. Аз, госпожо Дашева, ще Ви представя в табличен вид всички цени до момента, тъй като те са най-различни... Тъй като са направени цени за младежи, за различни възрастови групи, така че ще Ви представя този табличен вид на всички цени, които са за 2022 г. В цените, разбира се, се включват нощувки, закуски, обяд, пране на спортна екипировка, минерални води и така нататък, няма да изреждам всичко това, което ще бъде предоставено в писмен вид. Тъй като таблиците са много, ще кажа следното за Вашата загриженост по отношение на олимпийската подготовка, тъй като 2023 г. се явява квалификация за всички олимпийски отбори, предолимпийска за 2024 г., така че ние съзнаваме нашата роля и нашата грижа по отношение на подготовката на нашите спортисти, състезатели и треньори и затова заявяваме, че Министерството ще направи всичко възможно да поддържа цени, които са били през 2022 г., и да не увеличава цените за 2023 г., така че да мине нормално подготовката на състезатели, спортисти и треньори.
Благодаря Ви, госпожо Министър. Госпожо Дашева, искате ли реплика? Заповядайте.
Благодаря Ви, госпожо Лечева. Аз Ви поздравявам за това, че Вие ще направите всичко възможно, тъй като моята реплика беше свързана с това дали ще се наложи да компенсирате тези цени. Наистина държавническо решение в областта на спорта за високи постижения е да запазите цените, които са през тази година. Благодаря.
И аз Ви благодаря, госпожо Дашева. Искате ли дуплика, госпожо Министър? Не. Господин Петров, да зададете Вашия въпрос. Заповядайте.
Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, съгласно Закона за физическото възпитание и спорта развитието и управлението на системата на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност се основават на принципа на равна възможност за всички граждани за достъп до занимания с физическа активност. Държавната политика в областта на физическата активност се осъществява чрез дейности като създаване на условия и подпомагане заниманията с физическа активност, а контролът върху изпълнението на тези цели и дейности се упражнява от министъра на младежта и спорта по силата на чл. 8, ал. 8 от същия закон. В тази връзка понастоящем е налице проблем с липсата на общодостъпни публични спортни съоръжения за практикуване на футбол от гражданите на община Монтана. В момента в града има само едно такова игрище за упражняване на подобна физическа активност чрез футбол от ученици, младежи и други граждани, любители на футбола, стопанисвано от Община Монтана, намиращо се в квартал „Младост 2“, точно зад зала „Младост“. То е построено през 2012 г. в рамките на Програма за трансгранично сътрудничество по Инструмента за предприсъединителна помощ България – Сърбия. Оттогава това единствено общодостъпно игрище за футбол в Монтана е значително амортизирано, в което съм се убедил лично и аз. Силно повредена е настилката, неработещо осветление, полуразрушена ограда. За мен е очевидно, че то е било построено само и единствено с цел усвояване на евросредства. Уважаема госпожо Служебен министър, необходимостта от физическа активност е не по-малко належаща и в слабо развитите райони на България като Северозапада, и в частност в град Монтана, който също е част от тази република и върху него също бива упражнявана държавната власт чрез прилагането на българското законодателство. Създаването на нормални условия за практикуване на физическа активност и масов спорт на обществеността следва да е приоритет на държавата, видно от цитираните от мен разпоредби, а министърът следва да контролира дали биват създавани такива условия и дали бива опазван общественият интерес. Затова Ви питам: възнамерява ли Министерството на младежта и спорта самостоятелно или пък в сътрудничество с Община Монтана да предприеме някакви мерки за създаване на условия чрез изграждане на общественодостъпни и безплатни игрища, които гражданите да могат да ползват, без те да бъдат опасни за тях в общината за практикуване на футбол от любители? Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Петров. Госпожо Министър, имате три минути за отговор.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петров, в отговор на поставения Ви въпрос Ви уведомявам следното: Наредба № 4 от 2019 г. за финансово подпомагане на изграждането и обновяването на спортни обекти – държавна и общинска собственост, издадена от министъра на младежта и спорта, регламентира финансовото подпомагане на изграждането и обновяването на спортни обекти – държавна и общинска собственост. С тази наредба са определени условията и редът, по които може да се кандидатства за финансиране на дейности по поддръжка, ремонт и реконструкция на спортни обекти и съоръжения. Право на финансово подпомагане по Наредбата имат спортните организации и ведомствата, на които е възложено управлението на държавната собственост, и общините и държавните спортни училища. С горецитираната наредба е създадена правната възможност за кандидатстване пред Министерството на младежта и спорта за финансово подпомагане за развитие на спортната инфраструктура. Тоест това е редът, по който държавата в лицето на Министерството на младежта и спорта може да окаже съдействие на община като тази. В този смисъл Министерството на младежта и спорта не би могло да се самосезира. За целта е необходимо заинтересованото ведомство или организация да кандидатстват по споменатата наредба чрез проект за финансово подпомагане. Министерството на младежта и спорта няма предоставени права за управление на недвижими имоти, находящи се в община Монтана, поради което на този етап не са разглеждани възможности за изграждане на спортни обекти чрез предприемане на действия единствено от страна на ведомството. Към момента в Министерството на младежта и спорта няма налични депозирани проекти от Община Монтана или спортна организация, чрез която е кандидатствано по реда на Наредба № 4. Що се отнася до въпроса Ви за осигуряване на безплатен достъп до спортни обекти. Безплатен достъп до спортни обекти е законово регламентирано в чл. 103 от Закона за физическото възпитание и спорта. В цитираната разпоредба са посочени условията за безвъзмездно ползване на спортни обекти – държавна и общинска собственост. По отношение на последните и съобразно правната регламентация на Закона за местното самоуправление и местната администрация и Закона за общинската собственост определянето на условията и реда за осигуряване на безвъзмездно ползване на тези обекти е предоставено в компетентността на съответния общински съвет, който следва да ги определи в наредба по чл. 8, ал. 2 от Закона за общинската собственост. При спортни обекти – частна собственост, осигуряването на безвъзмездно ползване на трети лица е решение, което би могло да бъде взето от собственика им и е извън обхвата на правомощията на публичните органи.
Благодаря Ви, госпожо Министър. Господин Петров, имате право на дуплика – заповядайте.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаема госпожо Министър, разбира се, аз няма как и да отправям критика към Вас с оглед на това, че сте служебен министър на спорта. Благодаря Ви за отговора по двете точки, който сте ми представили. За съжаление, за мен е неприятно да чуя, че от една страна, няма никакви предприети действия от Общината за увеличаване броя на общественодостъпните и публичните игрища за футбола в град Монтана. От друга страна, с неудоволствие чувам, че Министерството един вид не може да извършва никакви действия по координация и извършване на подобни дейности. Липсата на правомощия по Закон за мен се явява тогава съществен проблем и ние ще направим всичко възможно да внесем съответните законодателни промени, тъй като считаме, че чл. 8, т. 8 от Закона за физическото възпитание и спорта, който позволява на министъра, всъщност го оправомощава да извършва контрол, не трябва да бъде една празна разпоредба, трябва да бъде изпълнена със съдържание. И се надявам, че в рамките на Вашите правомощия ще направите всичко необходимо, така че гражданите на община Монтана, които ни гледат в момента, да могат свободно да практикуват при здравословни и безопасни условия на физическа активност не само футбол, а и други любителски спортове, които да могат да направят така, че такива градове, за съжаление, в най-бедния район на Република България, да предлагат удобства и възможности за техните граждани и да прекратим демографския срив там. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Петров. Това беше реплика. Министърът има право на дуплика. Искате ли дуплика? Заповядайте, госпожо Лечева.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петров, разбирам Вашата загриженост по отношение на състоянието на спортната инфраструктура в област Монтана. За голямо и за огромно съжаление трябва да спомена, че спортната инфраструктура в цялата страна е в незавидно състояние. Това, което ние сме предприели като служебно правителство, и в мое лице като министър на спорта, да предприемем действия по отношение на изработването на карта, в която да бъде обозначена цялата спортна инфраструктура на България, така че да намерим възможните механизми, по които да бъде модернизирана, възстановена и механизми, по които да може да се намери възможност за нейната издръжка и поддръжка. Това е един от най-съществените проблеми по отношение на развитието на спорта в България. Защото, когато говорим за спорт за всички, за спорт за здраве, и когато говорим, че липсва такава ясна политика, трябва да спомена, че спорт за всички и спорт за здраве означава едно – достъпна спортна инфраструктура и създаването на трайни навици в децата са спорт. Без наличието на достъпна спортна инфраструктура няма как да изпълним тази политика. В момента действията, които сме предприели, заедно с Министерството на земеделието, заедно с Управляващия орган, който управлява Програмата за селските региони, заедно с Министерството на регионалното развитие, заедно с вицепремиера Пеканов, да изработим механизми, по които да може да бъде възстановена и модернизирана спортната инфраструктура чрез оперативните програми. И тук Министерството да има своето ясно място при определянето на кои точно спортни обекти като приоритет да бъдат изградени, модернизирани и възстановени. В същото време изработваме тази политика така, че всеки следващ министър да има ясен документ, с който да разполага, за да може така да се направи, че следващите 10 години чрез различните механизми, чрез държавен бюджет, чрез общински бюджети, чрез възможностите на оперативните програми да бъде дадена възможност спортната инфраструктура да отговаря на желанията на всички ни. Да има спорт за всички, да има достъпна спортна база. Благодаря.
Благодаря Ви, госпожо Министър. С това въпросите към служебния министър на спорта Весела Лечева приключиха. Преминаваме към следващите въпроси, които са към служебния министър на електронното управление Георги Тодоров. Първият въпрос е от Иван Петков относно хакерски атаки към българските институции. Заповядайте.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Една от основните цели на Министерството на електронното управление е да има повече сигурност на работата на държавната администрация в дигиталното пространство, както и на всички дружества, които я обслужват. Предвид изявление от Министерството по повод хакерските атаки от 15 октомври 2022 г., засегнали множество уеб страници и български институции, възниква въпросът: колко ефективни защити притежаваме като държава? Моля да ми отговорите, на какво основание са блокирани 45 000 IP адреса през февруари. И провеждан ли е одит от страна на Министерството на електронното управление. Ефективността на предприетите мерки, особено предвид факта, че отново сме свидетели на атаки от IP адреси.
Благодаря Ви, господин Петков. Господин Министър.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Петков, уважаеми дами и господа народни представители! По повод Вашия въпрос, господин Петков, относно хакерските атаки към българските институции през месец октомври Ви информирам, че съгласно Закона за киберсигурност Министерството на електронното управление няма правомощия да филтрира или да преустановява зловреден интернет трафик от IP адреси и в тази връзка Министерството не е инициирало подобни действия. По отношение на DDoS атаките срещу интернет сайтове на български институции, които бяха на 15 и 16 октомври, сме констатирали злонамерен трафик от множество държави, включително Китай, Европейския съюз, в това число Финландия, Германия, Нидерландия, Индия, Япония, Южна Корея, Сингапур, Тайван, Турция, Великобритания, САЩ и други. Бих искал да добавя, че в рамките на Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“, която е второстепенен разпоредител към Министерството на електронното управление, работи национален екип за реакция при инциденти с компютърна сигурност – НЕРИКС, така наречен, или CERT.BG. В рамките на работен режим 24/7 екипът оперира съвместно с местни и международни партньори с цел идентифициране и анализ на системи, които са част от така наречените ботнет мрежи, заразени със зловреден софтуер и участват в кибератаки в България и в чужбина. По отношение на тези конкретни системи НЕРИКС комуникира с отговорните институции, както и с телеком доставчиците, в зависимост от обхвата на хакерската атака, които съответно вземат мерки за отстраняване на зловредния софтуер. Тези действия на НЕРИКС са в съответствие със заложените им в чл. 19 от Закона за киберсигурност и целят подобряването на общата система за киберсигурност на Република България. Благодаря за вниманието.
Благодаря Ви, господин Министър. Реплика? Заповядайте, господин Петков.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Предвид Вашия отговор става ясно, че няма голям ефект от това, което прави и националната сигурност. Предвид това, че имам следващ въпрос, касаещ киберсигурността, след малко ще поговорим за това, но предишният министър на електронното управление, когато бях му задал същия въпрос, каза, че има ефективност, а тук има 45 000 IP адреса, които са блокирани още от февруари месец. Според мен има, меко казано, цензура върху това нещо, тъй като виждаме, че няма ефект. Даже миналата седмица, когато исках да си задам въпроса, но не достигна време, в същото време беше блокиран и сайтът на Министерството на електронното управление. Тоест се вижда, че ефективността от действията е нулева.
Благодаря Ви, господин Петков. Искате ли дуплика, господин Министър? Заповядайте.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петков, категорично не съм съгласен, че ефектът е нулев. Ежедневно държавата и различни държавни и частни сайтове са подложени на атаки. Това, че сте констатирали, че за известен период от време сайтът на Министерството на електронното управление не е работил, това не показва по категоричен начин, че мерките, които се предприемат в Министерството на електронното управление и изпълнителната му агенция, са неефективни. Напротив! Именно поради тази причина и голямата защита, която е изградена от държавата, атаките на 15 и 16 октомври предприеха друг характер – спряха да атакуват публични сайтове и се насочиха към търговски такива. Така че ежедневната ни работа, както подчертах преди малко в режим 24/7, дава резултат и с положителен ефект. Благодаря.
И аз Ви благодаря, господин Министър. Следващият въпрос отново е от народния представител Иван Петков. Заповядайте, за да зададете въпроса си, господин Петков. Той е относно Съвета по киберсигурност, нали така?
Да. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, моля да ми отговорите: заседавал ли е Съветът по киберсигурност относно развитието на международната обстановка, анализирайки ситуацията и предвиждайки нови мерки срещу евентуални заплахи?
Господин Министър, имате думата за отговор.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Петков, в отговор на Вашия въпрос по отношение заседанията на Съвета по киберсигурност, на който аз в качеството си на министър на електронното управление съм председател, а в състава му влизат министри на основни министерства, които имат отношение към националната и киберсигурност, председателите на държавните агенции и служби, свързани със сигурността, както и представител на президента, бих искал да Ви информирам, че през настоящата година Съветът по киберсигурност е провел извънредно заседание на 5 май 2022 г. по искане на министъра на електронното управление. На база взетите решения от Съвета още в началото на управлението на служебното правителство стартирахме проекта за надграждане на капацитета за защитена интернет среда на държавната администрация, която предпазва свързаните към този интернет възел държавни органи и институции от кибератаки и заплахи. Чрез реализацията на посочения проект организираме и функционирането на Център за наблюдение и реакции при инциденти с компютърна сигурност, както и система за мониторинг и съхранение на документи, свързани с мрежовата информационна сигурност, разширение на функционалността на Националния екип за реагиране при инциденти в компютърната сигурност НЕРИКС. Обръщам внимание, че съгласно чл. 8, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Съвета по киберсигурност, приет с Постановление на Министерския съвет № 375 от 27 декември 2019 г. материалите и дневният ред от заседанията на Съвета са класифицирани. Бих искал да отбележа също, че именно чрез въвежданата въпросна защитена среда, интернет среда в държавната администрация бяха спрени кибератаките от 15 и 16 октомври към държавните органи и институции, което принуди атакуващите да променят тактиката си и да атакуват частни организации, като банки, медии и други, в опит да постигнат политическите си цели. Поради тази причина тези кибератаки не отговаряха на изискванията на киберинциденти по смисъла на § 3, т. 13, 14 и 21 от Допълнителните разпоредби на Закона за киберсигурност. И във връзка с чл. 6 от Правилника за организацията и дейността на Съвета по киберсигурността, тоест киберинцидент със значителен приоритет, киберинцидент с висок приоритет или мащабен киберинцидент, при които е наложително свикването на Съвета по киберсигурност и в тази връзка извънредно заседание не е провеждано. Благодаря.
И аз Ви благодаря господин Министър. Господин Петков, имате думата за реплика?
Уважаеми господин Министър, от Вашия отговор става ясно, че освен заседанието от 5 май до момента не е правено такова друго заседание, тоест някъде еднолично се взимат решения за блокиране на IP адреси на тези атаки, което предвид това означава, че този Съвет за киберсигурност няма никаква нужда от него, а напротив, трябва той да действа и да се събира извънредно. Тоест тези атаки от 15 и 16 октомври не са ли толкова страшни, че да се наложи да се направи Съветът за киберсигурност. (Народни представители от различни парламентарни групи разговарят помежду си.)
Колеги, може ли по-тихо в залата. Благодаря Ви, господин Петков. Искате ли дуплика, господин Министър? Заповядайте.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петков, Съветът за киберсигурност се е събирал тази година през май месец, повтарям, съобразно изискванията и правилата на вътрешния ред и на Закона за киберсигурност. Блокирането на IP адреси не се е осъществявало от Министерството на електронното управление. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Министър. Следващият въпрос е от господин Гален Монев относно избор на нов национален координатор за киберсигурност – заповядайте.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, след като отворихме темата за Съвета за киберсигурност, да поговорим малко и за националния координатор за киберсигурност. Буквално след тези хакерски атаки, които бяха октомври месец, беше сменен националният координатор. Така че аз Ви питам, тъй като господин Петър Кирков – новият национален координатор е избран по Ваше предложение, моля да ми отговорите по какъв начин е проведен изборът. Тъй като предходният координатор беше и директор на Държавна агенция „Електронно управление“, а за текущата позиция не е провеждан конкурс, нито вътрешно обявление, просто кажете защо беше назначен този човек? Благодаря Ви.
Господин Министър, имате право на отговор.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Монев, в отговор на Вашия въпрос, свързан с избора на нов национален координатор по киберсигурност, ще Ви представя следната информация: Законът за киберсигурност урежда статута на национален координатор по киберсигурността. Съгласно чл. 11, ал. 1 от цитирания закон министър-председателят определя национален координатор по киберсигурност, който е и секретар на Съвета по киберсигурността. В действащата и приложима нормативна уредба не се предвижда процедура на конкурс или ред за избор, тъй като определянето на лицето е изцяло в правомощията на министър-председателя. Националният координатор не е на щатна длъжност нито по трудово, нито по служебно правоотношение както по смисъла на Кодекса на труда, така и съгласно Закона за държавния служител, не заема платена длъжност на друго правно основание, поради което липсват нормативни предпоставки за прилагането на конкурсно начало или подбор при назначаването му. Във въпроса си сочите, че предходният национален координатор беше и директор на Държавна агенция „Електронно управление“. Приемаме, че сте имали предвид не директор, а председателя на Държавна агенция „Електронно управление“. В тази връзка следва да отбележа следното: че съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за киберсигурност Съветът по киберсигурността е консултативен и координиращ орган към Министерския съвет по въпросите на киберсигурността. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба председател на Съвета по киберсигурност е министърът на електронното управление. Предвид създаването на Министерството на електронното управление и ликвидацията на Държавна агенция „Електронно управление“, чийто правоприемник се явява Министерството, възпроизвеждането на посоченото от Вас по-горе решение би довело до ситуация министърът на електронното управление да е едновременно и председател на Националния съвет по киберсигурност, и национален координатор, което би нарушило управлението и организацията на системата за киберсигурност, уредена в чл. 7, ал. 2 от Закона за киберсигурност. Дирекция „Мрежова и информационна сигурност“ е структура от специализираната администрация на Министерството на електронното управление със специфични функции, определени в чл. 46, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерството. Дирекцията осигурява необходимата експертиза в областта на киберсигурността, видно е и от т. 5 на цитираната разпоредба, с която Дирекцията е определена за национален орган за сертифициране на киберсигурността по смисъла на Регламент 2019/881 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г., относно Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност – ENISA. С оглед функциите на Съвета по киберсигурност, изброени в чл. 10 от Закона за киберсигурност, които функции са взаимосвързани с функционалната компетентност на дирекция „Мрежова и информационна сигурност“, съм предложил директорът на дирекция да изпълнява функциите и на национален координатор по киберсигурността. С оглед на това, че съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за киберсигурност националният координатор на Съвета по киберсигурността е и негов секретар, дирекцията, която той ръководи, ще подпомага организационно-технически Съвета. По отношение на професионалната експертиза на господин Петър Кирков – той ръководи и дирекция „Мрежова и информационна сигурност“ от юли месец 2021 г. Назначен е от тогавашния председател на Държавната агенция и национален координатор по киберсигурност заради богатия си, близо 20-годишен, професионален опит в киберсигурността в български и международни организации. От самото си назначение участва в подготовката и провеждането на заседанията на Националния съвет по киберсигурност и по този начин си осигурява приемственост и плавно продължаване на изпълнението на поставените политики и задачи в областта на националната киберсигурност. Благодаря за вниманието.
Господин Монев, искате ли реплика?
Господин Министър, уточнявам, че не оспорвам по никакъв начин професионалните качества на господин Петър Кирков. Просто искам да повдигна темата, че националната киберсигурност е от изключително важно значение не само във връзка с хакерските атаки, но този съвет отговаря и за сигурността на изборите. Поради тази причина все пак се чудя защо е директор на дирекция, а не примерно заместник-министър или отново така, както беше и предишния път, директор на Държавната агенция. Затова продължавам да питам. Благодаря Ви все пак, ще следим дейността. Благодаря Ви.
Господин Министър, дуплика искате ли? Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Тихомир Недев Георгиев относно Доклад на международни наблюдатели от организацията за сигурност и сътрудничество в Европа относно участие на Министерството на електронното управление в удостоверяването на техническото устройство за машинно гласуване. Заповядайте, господин Георгиев.
Госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Уважаеми господин Министър, прозрачността на подготовката на изборите бе Ваша основна цел. Същевременно обаче в Доклада на международните наблюдатели от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа се наблюдава критика именно към част от процеса, на който Вие сте принципал. Цитирам: „Съгласно предвиденото в Закона обработката на резултатите от гласуването беше възложена на държавното дружество „Информационно обслужване“. Две седмици преди изборния ден в ЦИК беше проведена кратка демонстрация на функциите на системата за управление на резултатите в присъствието на няколко представители на партиите, за разлика от машинното гласуване обаче беше предоставена малко публична информация относно тази система. Не беше също и сертифицирана въпросната система, което е в противоречие на международните добри практики.“ Повтарям, добри практики. Нека цитирам и чл. 213а, ал. 3 от Изборния кодекс: „В процеса на удостоверяването по ал. 2 може да участват и представители на партиите, коалициите и инициативните комитети, регистрирани за участие в изборите на български неправителствени организации, които са регистрирали наблюдатели за съответния вид избор, и на Българската академия на науките, като на лицата се предоставя достъп до устройствата, документацията и изходния код по ред, определен от Централната избирателна комисия“, тоест изходният код на всички софтуери, които се използват, трябва да е достъпен за наблюдателите и част от удостоверяването. Във връзка с това, моля да ми отговорите: защо „Информационно обслужване“ АД и софтуерът, ползван при броенето на резултатите от изборите, без значение дали са на хартия, или с машини, не са част от извършените от Министерството на електронното управление действие за удостоверяване на изборния процес? Благодаря Ви.
Господин Министър, имате право на отговор.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Георгиев, във връзка с Вашия въпрос ще Ви информирам за следното: Разпоредбата на чл. 213а, ал. 2 от Изборния кодекс регламентира само процеса на удостоверяване на съответствието на доставения тип техническо устройство за машинно гласуване по чл. 213, ал. 3 и изискванията за техническата спецификация по методика, утвърдена от министъра на електронното управление, председателя на Българския институт по метрология и председателя на Управителния съвет на Българския институт по стандартизация. В Изборния кодекс не се съдържа аналогична разпоредба, която да се отнася за техническите устройства и/или за софтуера, който се използва за компютърната обработка на данните от гласуването. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 33 от Изборния кодекс Централната избирателна комисия определя изискванията към организацията и технологията на компютърната обработка на данните от гласуването и към издаването на бюлетин с резултатите от изборите, включително от машинното гласуване не по-късно от 55 дни преди изборния ден и възлага изпълнението на „Информационно обслужване“ АД. В тази връзка със свое решение № 1234-НС от 11 август 2022 г. ЦИК е приела изисквания към организацията и технологията на компютърна обработка на данните от гласуването и издаването на бюлетин на ЦИК за резултатите, включително от машинното гласуване от изборите за народни представители на 2 октомври 2022 г. С друго решение ЦИК от 7 септември е открила процедура за възлагане на обществена поръчка чрез процедура на договаряне без предварително обявление и във връзка с § 3 от Допълнителните разпоредби на Изборния кодекс с предмет: „Възлагане на компютърната обработка на данните в РИК и в ЦИК от гласуването и издаването на бюлетин на ЦИК с технически носител за резултатите от изборите за народни представители на 2 октомври 2022 г.“ С цел гарантиране на прозрачността на процесите, които са включени в подготовката и изпълнението на компютърната обработка на данните от гласуването, в хода на процедурата на договаряне ЦИК организира публична демонстрация и тестване на софтуера за компютърна обработка на 16 септември тази година, на която бяха поканени наблюдатели, представители на партии, коалиции и медии. На тази демонстрация в рамките на три часа се извърши пълен цикъл на обработката на данни чрез симулиране на постъпване на протоколи и флаш паметите от машините за гласуване в изчислителния пункт към районната избирателна комисия, първоначалното им въвеждане, междинни резултати, повторно въвеждане, анализ на несъответствията, създаване на актуализирана база данни, изчисления на окончателните резултати. След подписване на договора за обществена поръчка с „Информационно обслужване“ АД е предал на ЦИК на технически носител копие от програмното осигуряване, включително и изходния код по процедура, утвърдена с решение на ЦИК, каквато е практиката преди провеждането на всички национални избори и референдуми от 2003 г. до момента. Важно е да се отбележи, че в изчислителните пунктове на „Информационно обслужване“ не се извършва преброяване на гласовете, а се въвеждат данните от протоколите и техническите устройства от машините за гласуване. Преброяването на гласовете от бюлетините и попълването на протоколите се извършва от членовете на секционните избирателни комисии в присъствието на наблюдатели, застъпници на партии и коалиции, преди да пристигнат в изчислителния пункт. За да се гарантира пълната прозрачност на процеса по компютърна обработка, онлайн се публикуват всички входящи данни, въз основа на които се изчисляват изборните резултати. Публикуват се и стъпките по методика за съответния избор, както и отворени данни, чрез които може да се валидира целият процес на компютърна обработка без значение на софтуерната система, която го извършва. Министерството на електронното управление и „Информационно обслужване“ АД са изпълнили коректно задълженията си по Изборния кодекс, а в допълнение на това са взети редица мерки за осигуряване на публичност и прозрачност при компютърната обработка на данните. Благодаря Ви за вниманието.
Господин Георгиев, реплика.
Благодаря Ви, господин Министър. Компютърната обработка на флашката е част от процеса на броене и гласуване. Изходният код за броене е част от същия този процес. Защо този код никой не го вижда? Благодаря Ви.
Господин Министър – дуплика.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! От първия си ден във всичките си действия като служебно правителство сме действали съобразно законите и в интерес на държавата. За първи път на тези избори, на 2 октомври 2022 г., направихме процеса съобразно изискванията на Изборния кодекс по удостоверяване на техническите средства за машинно гласуване прозрачен, без да компрометираме по никакъв начин сигурността на вота. Така че всичко, което е зависело от Министерството на електронното управление, сме действали съобразно законите – прозрачно, без да компрометираме по никакъв начин сигурността. За действията на други органи няма как да взема отношение. Благодаря.
Преминаваме към следващите въпроси. Те са към господин Димитър Стоянов – служебен министър на отбраната. Първият въпрос е от народния представител Николай Георгиев Дренчев относно носене на бойно дежурство в авиобаза „Граф Игнатиево“. Заповядайте.
Госпожо Председател, господин Министър, дами и господа народни представители! Както знаете, липсата на авиационна техника не позволява на Военновъздушните ни сили и специално на изтребителната авиация да водят нормален тренировъчен процес и бойното дежурство да се носи от достатъчно на брой добре подготвени и натренирани пилоти. В момента бойното дежурство се носи от ограничен кръг пилоти, които от години постоянно полагат извънреден труд, който не е компенсиран по никакъв начин. В тази връзка моят въпрос, господин Министър, е: какво е виждането Ви относно възможностите за възмездяването на този положен извънреден и висококвалифициран труд? Благодаря.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Дренчев, в отговор на Вашия въпрос относно възможностите за възмездяване на положения извънреден и висококвалифициран труд от пилотите, които носят бойни дежурства в авиобаза „Граф Игнатиево“, Ви информирам за следното. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България са регламентирани възнагражденията на военнослужещите. Сред изрично посочените основни и допълнителни възнаграждения на Военновъздушните сили няма предвидено възнаграждение за извънреден труд, съответно уредба за изплащането на такова възнаграждение. Съгласно чл. 195 от цитирания закон военнослужещите могат да бъдат назначавани за носене на дежурство при условия и по ред, определен с уставите на въоръжените сили и с други нормативни и административни актове, издадени от министъра на отбраната. Максималната продължителност на дежурството не може да надвишава 24 часа, а общо за един месец – 168 часа. Времето за дежурство е служебно време. По изключение продължителността на дежурството може да надвишава 24 часа при условия и по ред, определен с акт на министъра на отбраната, а това е Наредба № 19 от 19 декември 2012 г. Изрично законодателят е предвидил, че при дежурство не се изплаща допълнително възнаграждение за изпълнение на възложени задължения извън служебното време, както и допълнително възнаграждение за изпълнение на службата през почивни дни или за дните за официални празници. На основание чл. 194, ал. 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България положеният труд от военнослужещите над нормалната продължителност на служебно време се компенсира с намалено служебно време при условия и по ред, определен в Наредба № 18 от 19 декември 2012 г. При дежурства, обхващащи част от междуседмичната почивка, на военнослужещите се осигурява през работната седмица следващото дежурство, ползването на междуседмична почивка за почивния ден, за който са носили дежурство. Посочената нормативна уредба регламентира стриктно и изчерпателно правоотношенията, свързани със служебното време на военнослужещите, при носене на дежурство, в това число и контрола върху компенсирането с намалено служебно време при носене на дежурства. Същевременно в определения брой специфични случаи, както и в конкретния такъв, спрямо летателния състав, натрупването се явява в резултат на строга и продължителна във времето специфичност на индивидуалната им подготовка за допускане на дежурство на Air policing в интегрираната система на ПВО и ПРО на НАТО и обезпечаване на необходимата за тази цел ресурси, най-вече изправна авиационна техника. Във връзка с конкретно поставения въпрос за възможностите за възмездяване на положения извънреден труд от пилотите следва да се отбележи, че съгласно установената с тълкувателно решение № 6217 от 2022 г. на Върховния касационен съд съдебна практика вземането на заплащане за обезщетение на военнослужещ, положил труд, повече от нормативно определения при даване на 24-часови дежурства, некомпенсиран с почивка, възниква от датата на прекратяване на служебното правоотношение. От този момент то става изискуемо и военнослужещият може да упражни правото си на иск. От същия момент започва да тече и 3-годишна погасителна давност по чл. 358, ал. 1, т. 3 във връзка с ал. 2, т. 2 от Кодекса на труда. В хода на съществуващото правоотношение военнослужещите винаги може да реализират правото си на почивка. Ползването на почивките и на отпуските става по предназначение в натура, поради което те не могат да се компенсират с парични обезщетения, докато трае служебното правоотношение. Възможността за получаване на парична компенсация, която по своя характер представлява обезщетение за неизползвана почивка, възниква при прекратяване на правоотношението. Законът за отбраната и въоръжените сили на Република България не съдържа изрична уредба по този въпрос, но той е принципно разрешен в още един нормативен акт по чл. 136, ал. 5 от Кодекса на труда. Начинът на изчисляването му е посочен в същия текст, компенсация се заплаща като извънреден труд. Уважаеми господин Дренчев, уважаеми госпожи и господа народни представители! Проблемът е с компенсирането на военнослужещите за изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време не засяга само пилотите, които носят бойно дежурство. За съжаление, некомплектът военнослужещи в Българската армия поражда същия проблем във формированията на всички видове въоръжени сили. Некомплектът от личен състав и многобройните задачи, които изпълняват въоръжените сили, генерират проблем с компенсирането на военнослужещите, които изпълняват тези задачи с почивка или намалено служебно време, каквито са изискванията на горепосочената уредба. Многобройните задачи, свързани с носенето на оперативно и бойно дежурство, участие в учения, оказване на помощ на населението при преодоляване на последствия от бедствия и аварии и изпълнението на задачи по охрана на държавната граница, силно ограничават възможностите за компенсиране на военнослужещите, които изпълняват тези задачи. Министерството на отбраната търси варианти за решаване на проблемите с компенсирането на военнослужещите за изпълнение на възложените задължения над общата продължителност на служебното време. В края на миналата година е сформирана работна група, която има за задача да извърши преглед на цялостната уредба на служебното време на военнослужещите и при нужда да предложи промени в нея.
Господин Дренчев – за реплика, ако желаете.
Господин Министър, радвам се, че поне на Вас няма нужда да обяснявам какво значи да се носи бойно дежурство на бетонната писта, когато слънцето пече така, че подметките ти залепват на бетона и няма никъде сянка, нито пък през зимата, когато вятърът духа и няма никъде завет, защото всичко трябва да е голо и открито. Аз знам, че Вие това го знаете не по-лошо от мен. Това, което чух от Вашия отговор – поправете ме в дупликата, ако греша, разбрах, че пилотите трябва да напуснат армията и тогава да съдят Министерството. Това не е вариант, който би трябвало ние да приемаме. Хубаво е, че преди година е сформирана работна група. Крайно време е това да доведе до някакъв резултат и наистина да имаме една такава промяна на законодателството, защото специално пилотите са един все по-ограничен кръг хора, които са запазили своята бойна авиационна подготовка в предишни години, които носят бойно дежурство – и денем, и нощем, и в събота, и в неделя, и на Коледа, и на Нова година, семействата им не знаят почивка, децата им не знаят рождени дни или празници. Всичко това те го правят в името на Родината, в името на нашата безопасност и за достойнството на нашата държава и наистина е много разумно ние да намерим някакъв начин, с който да компенсираме не само пилотите, но и всички хора, които по този начин изпълняват дълга си към Родината. Наистина трябва да намерим някакъв начин и трябва да го намерим не само за тези хора, които от години работят по този начин и полагат този труд, но също така това трябва да стане и едно послание към всички, които тепърва ще влязат в армията – към нашите младежи, към които трябва да отправим послание: „Ето, Вие ще пожертвате всичко, цялото си време, цялото си битие в името на това да служите на Родината, да изпълнявате задачите тогава и където е необходимо, а в замяна на това, нашето общество трябва да се грижи за Вашето битие и за Вашите най-насъщни нужди.“ Ние това трябва да го направим, трябва да направим това послание към нашите офицери, и бъдещите, и настоящи, и минали. Истината е, че в нито една гражданска организация профсъюзите не биха допуснали такова отношение към труда, каквото ние имаме в армията и начинът, по който третираме най-вече тясна категория специалисти, в това число и авиационните специалисти. Наистина много ни се иска Министерството на отбраната максимално бързо да излезе с някакви законодателни промени, които, надявам се, през Комисията по отбрана и в пленарна зала ще приложим бързо, така че наистина хората, които заслужават, а това е безспорно – че заслужават, наистина да получат някакво възмездие за този труд, и то не да го получат впоследствие и постфактум, когато излязат от армията и когато водят дела срещу Министерството на отбраната, а да го получат по един достоен начин с благодарности и с почести, тогава когато те наистина го заслужават още докато са на служба в редовете на Българската армия. Благодаря.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа народни представители! Господин Дренчев, 18 години съм бил на старта и знам прекалено добре как и по какъв начин се носи бойното дежурство. Има два подхода. Единият подход е със законови промени да се осигури плащането на компенсираното време, където Министерството на отбраната може да свърши своята дейност и то го върши и в момента. Другият подход е може би във Вашата компетенция. Българската армия се нуждае от модернизация. Тези компенсации са натрупани в резултат на недостатъчно изправен брой авиационна техника. Ако имаше достатъчен брой изправна техника, имахме пълно окомплектоване с личен състав на Българската армия, ако има адекватно заплащане за Българската армия, то тогава нямаше да има проблем и с компенсациите. Едно е сигурно, че финансовите средства не компенсират натрупаната умора у личния състав и най-вече у летателния състав. Така че финансовите средства не са най-доброто решение в случая. Това е един от подходите, който не е толкова целесъобразен. Целесъобразният подход е осигуряване на достатъчно изправна авиационна техника и достатъчно личен състав. Благодаря Ви.
Преминаваме към следващия въпрос, който е от народния представител Джейхан Хасанов Ибрямов относно изпълнение на третата мисия на въоръжените сили „Принос към националната сигурност в мирно време“. Заповядайте.
Благодаря. Госпожо Председател, господин Заместник-председател на Народното събрание, уважаеми господа министри, госпожи и господа народни представители! Моят въпрос е свързан с изпълнението на третата мисия на въоръжените сили, а именно „Принос към националната сигурност в мирно време“. Знаем, че въоръжените сили осигуряват националната териториална неприкосновеност и суверенитет на държавата, устойчивостта и сигурността на функциониране на обществото в променливите рискови условия на средата за съществуване. Защитата от външна агресия, поддържането и опазването на мира, както и подпомагането на населението по време на бедствия и аварии са сред функциите на Българската армия. Въоръжените сили поддържат в постоянна готовност формирования за изпълнение на задачи, произтичащи от третата им мисия „Принос към националната сигурност в мирно време“. През изминалите години, а особено през последната всички станахме свидетели на това, че Българската армия беше там, където хората имаха необходимост от нея. Видяхме активното включване на военнослужещи за преодоляване на последствията от природни бедствия в пострадали населени места. Господин Министър, във Ваше интервю казвате, че в дейностите за защита и подпомагане на населението са участвали над 420 военнослужещи и 120 единици техника. Както военнослужещи, така и техниката от Сухопътните войски и Военновъздушните сили са се включили и в гасенето на горски пожари. Българската армия активно също така участва и в овладяване на бедствената ситуация и преодоляване на последствията от наводненията, каквито видяхме наскоро в Карлово. Сухопътните войски през изминалите години и особено последните две оказваха съдействие на органите на МВР за охраната на държавната ни граница с оглед на увеличения имиграционен натиск по българо-турската граница, а за съжаление, станахме свидетели и на трагичен инцидент. Във връзка с все по-засиления натиск на база на изброените досега дейности, които са изпълнявали сухопътните ни войски, както и с увеличаващите се бедствия, аварии в страната и необходимостта от подсигуряване на необходимата техника на Българската армия, считам за необходимо, господин Министър, да информирате Народното събрание за последващи действия, които Вие предприемате. В тази връзка моят въпрос към Вас е: какво е изпълнението на третата мисия на въоръжените сили – „Принос към националната сигурност в мирно време“, за периода от 1 август 2022 г. до настоящия момент и каква е необходимостта въоръжените сили да придобият техника, както и човешки ресурси за изпълнението на тази мисия?
Благодаря Ви. Заповядайте за отговор, господин Министър.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Ибрямов, в отговор на внесения от Вас въпрос относно какво е изпълнението на третата мисия на въоръжените сили „Принос към националната сигурност в мирно време“ за периода от 1 август 2022 г. до настоящия момент и каква е необходимостта от техника и ресурси за изпълнение на тази мисия Ви информирам следното: през посочения от Вас период въоръжените сили изпълняваха задачи по оказване на помощ на населението при бедствия, подпомагане на Министерството на вътрешните работи по охрана на държавната граница и ремонтно-възстановителни дейности, възпрепятстващи инженерното съоръжение по българо-турската граница. През периода август – ноември 2022 г. формирования от страна на сухопътните войски са участвали в гасенето на горски и полски пожари, като са изпълнили общо седем мероприятия с около 393 военнослужещи и 60 единици техника. Участвали са в ликвидиране на последствията от наводнение, изпълнили са общо девет мероприятия с около 1953 военнослужещи и 175 единици бойна техника. Над 3207 военнослужещи и 280 единици техника са участвали в дейностите по разчистване на обществени сгради и улици, доставка на продукти и материали от първа необходимост и подпомагане при разчистване на засегнати частни домове в селата Богдан, Каравелово и Слатина от община Карлово. За потушаване на огнища на пожари на територията на страната с вертолети от страна на Военновъздушните сили са изпълнени 27 мероприятия, като са извършени около 350 водохвърляния. За медицинска евакуация е извършен един полет в страната, а за три спасявания са изпълнени три мероприятия. Изпълнението на тези задачи изисква разходването на авиационен ресурс, който е за сметка на заделените за подготовка на екипажите на вертолети. Възстановяването на същите изисква значителни финансови разходи и време. Специализирани екипи разузнаваха и унищожиха пет броя невзривени боеприпаси, открити в акваторията на страната, като общо през годината бяха унищожени 188 броя невзривени боеприпаси от различен тип и калибър. Участието на формированието в дейностите по оказване на помощ на населението постоянно се анализира, като се отчита евентуално възникнали проблеми не само от организационен характер, но най-вече от логистично отношение. На базата на направените изводи се предприемат стъпки в посоката на оптимизиране на дейностите чрез обновяването на някои ръководни документи, детайлизиране на други, както и в направление за придобиване на нова екипировка и оборудване. За участие в провеждането на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи се използват утвърдените материални средства, наличните и предоставените такива от органите на изпълнителната власт в зоната на бедствието. За овладяването на увеличения миграционен натиск по българо турската граница въоръжените сили участват активно в охраната, като към 10 ноември 2022 г. участват 216 военнослужещи и 49 единици пътни превозни средства. Военнослужещите провеждат съвместни патрули със служители на Главна дирекция „Гранична полиция“ в районите на отговорност на ГПУ – Елхово, ГПУ – Малко Търново, и ГПУ – Средец. По-голяма част от използваните пътни превозни средства с повишена проходимост са на базата на руски образци транспортна техника отпреди повече от 60 години. Поддръжката на този тип пътни превозни средства се извършва от ремонтните органи на съответния вид въоръжена сила, но изисква резервни части, които липсват, а в доставките им в резултат на наложените на Русия санкции са практически невъзможни. Предвид дългогодишната експлоатация на този тип пътни превозни средства същите се нуждаят от чести ремонти на основни възли и агрегати в дадените случаи и в тяхната подмяна с нови. Съгласно Решение № 657 на Министерския съвет от 14 септември 2022 г. от 3 октомври тази година продължават ремонтно-възстановителните дейности по инженерното съоръжение от възпрепятстващ тип по българо-турската граница в участъците на горепосочените ГПУ-та – Елхово, Средец, Малко Търново и Резово, като е предвидено да завършат до края на годината. Дейностите ще се извършват за възстановяване целостта на проблемните участъци по съоръжението, причинени от природни бедствия и от човешка намеса в следствие на увеличения миграционен натиск. Към момента възстановеният участък от съоръжението е 72 км, ремонтирани са 496 броя оградни пана, 70 броя опорни колони, възстановени са 4080 м спирала – режеща тел. Разходите за командировъчни ще бъдат възстановени по бюджета на Министерството на отбраната чрез осигуряване на финансови средства по бюджета на Министерството на вътрешните работи за 2022 г. Необходимите строителни и монтажни материали, стопански инвентар и оборудване се осигуряват от Главна дирекция „Гранична полиция“ в рамките на осигурените средства по бюджета на Министерството на вътрешните работи за 2022 г., определен с Постановление № 249 на Министерския съвет от тази година. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Министър. Желаете ли реплика? Заповядайте.
Благодаря. Госпожо Председател, господин Заместник-председател на Народното събрание, господа министри, госпожи и господа народни представители! Господин Министър, от Вашия отговор правя следните изводи: ние сме законодателната власт – народни представители в българското Народно събрание. Изпълнителната власт, когато следва програмата, зададена на базата на приети закони в Народното събрание, дейностите, които ще бъдат изпълнени като политики – независимо дали ще бъде от Министерството на отбраната, от съответните поделения и останалите, виждаме една координация, която довежда до реализирането на съответните политики. Тук стигаме до съществения въпрос, който в последните няколко години и особено тази година и последните няколко месеца мъчи като цяло българската държавност. Когато законодателната власт си взаимодейства с изпълнителната, когато изпълнителната власт има синхрон вътре в администрацията, така и с останалите институции, които са зададени по Конституция на Република България, виждаме, че тази сигурност и спокойствие, които трябва да се въведат в работата, гарантираща спокойствието на българското население и развитието на страната, може да се получи. Затова е много важно целеполагането и сформирането на редовен кабинет. В тази връзка наистина като член на Комисията по отбрана, предполагам, че това е всеобщо мнение на колегите винаги може да има пропуски, но когато в един диалог се взимат важни решения, касаещи бъдещето на страната, приемствеността от служебен към редовен кабинет е много важна. Нашето желание – в Министерството на отбраната и в Комисията по отбрана ще направим всичко възможно тези дейности, които Вие сте заложили както в Стратегията за развитието на въоръжените сили, така и всички дейности, свързани с опазването на мира и националната сигурност, е да продължат да се развиват в тази посока. Надяваме се искрено час по-скоро да се сформира и редовен кабинет, който да даде наистина онова спокойствие на българските граждани и на държавата ни като цяло. Благодаря.
Благодаря Ви. Господин Министър, желаете ли дуплика? Не. Благодаря. Преминаваме към следващите въпроси, които са към господин Асен Меджидиев – служебен министър на здравеопазването. Постъпили са два въпроса, които са обединени за един общ отговор. Първият въпрос е от народния представител Кристиан Иванов Вигенин относно доизграждане, оборудване и обзавеждане на новия болничен комплекс на Многопрофилна болница за активно лечение „Свети Пантелеймон“ – град Ямбол, и вторият въпрос е от народния представител Мирослав Николаев Иванов относно довършване на строителството на новия болничен комплекс на Многопрофилна болница за активно лечение „Свети Пантелеймон“ – град Ямбол. Заповядайте, господин Вигенин.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Предполагам, че колегата Мирослав Иванов няма да дойде днес на контрола, не знам, но така или иначе въпросите са почти идентични. Те са свързани с желанието ни да получим повече информация за намеренията на служебния кабинет и конкретно на господин Меджидиев към болницата в Ямбол, доизграждането и обзавеждането на новия болничен комплекс. Това е една дълга сага, няма да се спирам сега на предисторията. Така или иначе през тази година беше свършена доста сериозна работа по финализирането на Проекта по отстраняване на всички недомислици, бих ги нарекъл, всички проблеми, които спираха работата на болницата по доизграждането на новия болничен комплекс въпреки отпуснатите средства. Така или иначе сега сме на фазата, в която в болницата има необходимите средства, но работата не можеше да продължи поради инфлационните процеси, новата методика, която беше приета наскоро. Разбирам, че между времето, в което бяхме задали нашите въпроси и съответно моментът на отговора, днес са свършени някои действия. Министърът на финансите ни информира миналата седмица, ако не се лъжа, че все още не са придвижени от Министерството на здравеопазването към Министерството на финансите и исканията за допълнителното финансиране. Става въпрос за един анекс и за допълнителни средства във връзка с инфлационните процеси. Това искане междувременно разбираме, че е изпратено от болницата, но така или иначе господин Меджидиев ще ни информира по-подробно по този въпрос. Конкретните въпроси са следните: Първо, възнамерява ли служебният кабинет да предостави необходимите допълнителни средства по вече заявените необходими средства за довършването на болницата и какви са намеренията по отношение вече на обзавеждането и оборудването, за което също има направени предварителни сметки? И второ, как оценявате, ако е възможно да получим такава оценка, разбира се, макар и по-обща, работата на сегашния директор на болницата и смятате ли, че той е в състояние едновременно да работи по осигуряването на необходимите дейности за нормално функциониране на болницата и заедно с това да работи по доизграждането на новия болничен комплекс? Благодаря.
Благодаря Ви, господин Вигенин. Заповядайте за отговор, господин Министър.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Вигенин! Първо ще започна с отговора, че възнамеряваме да помогнем на Ямболската болница със сигурност. Няма да спрем процеса и не е била в нас причината, но тъй като споменахте за сагата, аз първо ще Ви запозная горе-долу с част от нея. С Решение № 266 от 09 май 2019 г., изменено с Решение № 805 от 27 декември 2019 г. на Министерския съвет, беше увеличен капиталът на МБАЛ „Свети Пантелеймон“, Ямбол АД, с 27 млн. лв. чрез парични вноски за периода 2020 – 2022 г. за изграждане на нов болничен блок на МБАЛ „Свети Пантелеймон“, Ямбол АД, както следва: През 2020 г. – вноска в размер до 13 млн. и 500 хил. лв. Средствата са заложени по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2020 г. и паричната вноска за 2020 г. е преведена на лечебното заведение на 9 ноември 2020 г. През 2021 г. – вноска в размер до 5 млн. и 400 хил. лв. Средствата не са заложени по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2021 г. и съответно паричната вноска не е преведена на лечебното заведение през 2021 г. През 2022 г. – вноска в размер до 8 млн. и 100 хил. лв. През 2021 г. е изготвен Проект на постановление на Министерския съвет за одобряването на промени по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2021 г. във връзка с увеличаване на капитала на търговско дружество в размер на 5 млн. и 400 хил. лв. Изготвеният проект на постановление е изпратен в Министерството на финансите, като е върнат с неодобрена финансова обосновка. Мотивите за това са, че финансов ресурс в такъв размер и за тази цел не е планиран по централния бюджет за 2021 г. и съответно вноската за 2021 г. не е внесена. В Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. са планирани средства в размер на 13 млн. и 500 хил. лв. за увеличение на капитала на МБАЛ „Свети Пантелеймон“, Ямбол, тоест в размер на 13 млн. и 500 хил. лв. за дължимата вноска за 2021 г. и предстоящата за внасяне вноска за 2022 г. Средствата са преведени на лечебното заведение на 22 юни 2022 г. С така направените вноски. Решение № 266 от 9 май 2019 г., изменено с Решение № 805 от 27 декември 2019 г. на Министерския съвет за увеличаване на капитала на МБАЛ „Св. Пантелеймон“ – Ямбол, с 27 млн. лв. реално е изпълнено. След проведената обществена поръчка на 22 февруари 2021 г. от болницата е сключен договор с изпълнител за доизграждане на новия болничен комплекс. Предвидени са три етапа на изпълнение, като всеки един от тях стартира след осигуряване на финансиране от страна на възложителя. Първият етап на Проекта е на стойност 13 млн. 199 хил. 976 лв. Той е стартирал на 5 март 2021 г. със срок на изпълнение 16 ноември 2021 г., като е изпълнен на 90%. Включва изпълнението на всички дейности по част „Конструктивна“ на Блок 1, 2 и 3, всички демонтажни дейности, изграждане на инсталации по част „Електрическа“, ВиК и отопление, вентилация и климатизация, медицински газове, контролно-измервателни прибори и автоматика, зидария и вътрешни мазилки. Сроковете за изпълнение на втори и трети етап са по 120 календарни дни, като стойността на втори етап е 5 млн. 279 хил. 990 лв., а стойността на трети етап е 7 млн. 888 хил. 498 лв. Общата сума за изпълнение на трите етапа на Проекта е в размер на 26 млн. 368 хил. 464 лв. По изискване на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – град Ямбол, е извършена и одобрена преработка на проектната документация, като е допълнено издаденото разрешение за строеж на обекта. Преработеният проект предвижда изграждането на две независими стълбища за евакуация, които не са включени в първоначалната обществена поръчка. Освен допълнителните дейности, възникнали с преработката на проектната документация, в хода на изпълнение на първия етап са възникнали и непредвидени дейности, без изпълнението на които обектът не може да бъде впоследствие въведен в експлоатация. Те също не са включени във възложените дейности по договора на строителството. Общата стойност на допълнителните непредвидените дейности е в размер на 1 млн. 57 хил. 752 лв., а допълнителните финансови средства за актуализация на цените на материалите във връзка с инфлационните процеси за Етап 2 и Етап 3 по предварителен разчет на лечебното заведение е в размер на 8 млн. 502 хил. 594 лв. с включен ДДС. Допълнителните дейности включват изграждане на външни аварийни стълбища за евакуация, довършване на фасадата на Блок 1 и 2, и непредвидени строително-монтажни работи по ВиК инсталации. С Постановление № 290 от 27 септември 2022 г. Министерският съвет прие Методика за изменение на цената по договор на обществена поръчка при инфлация, съгласно която на изменение подлежат цените на извършените дейности след 30 юни 2022 г. по договори за обществени поръчки за строителство. В тази връзка на лечебното заведение са дадени указания да преизчисли и представи актуални разчети за определяне на необходимите средства за доизграждане на новия болничен комплекс. И тук ще се отклоня. Няколко пъти господин директорът на тази болница беше информиран лично от мен и от служителите на Министерството на здравеопазването, че трябва да изготви документацията. Документацията пристигна буквално преди два дни. По бюджета на Министерството на здравеопазването през 2022 г. не са предвидени допълнителни средства за дофинансиране на изграждането на новия болничен комплекс в град Ямбол, както и не е налична възможност за осигуряването им по бюджета за капиталови разходи на Министерството през 2022 г., както и през 2023 г. След извършване на преизчисление и представянето на разчет за необходимия финансов ресурс Министерството на здравеопазването ще предложи на Министерския съвет да бъдат одобрени допълнителни средства за финансиране на Проекта, както и изменения на решения на Министерския съвет, касаещи увеличението на капитала на лечебното заведение. По отношение на въпроса Ви: как оценявам работата на сегашния директор на болницата и смятам ли, че е в състояние да се справи с ангажиментите по доизграждането на обекта и нормалното функциониране на лечебното заведение, Ви уведомявам: съветът на директорите, в това число и неговият изпълнителен директор, са избрани след проведен конкурс по реда на Закона за публичните предприятия и Правилника за приложение на Закона за публичните предприятия. Изпълнителният директор доктор Диманов е представлявал и управлявал лечебното заведение…
Времето, господин Министър!
…в периода 2015 – 2020 г. и е назначен отново след проведения конкурс на 10 септември 2021 г. Води се активна кореспонденция между Министерството на здравеопазването и лечебното заведение, което показва ангажираност съответно и на двете страни, за финализиране на Проекта. Предстои да организираме събрания на Дружеството, за да може да се вземе решение за увеличаване на капитала на Дружеството. Провели сме разговори – аз лично, с министъра на финансите…
Времето, господин Министър!
Завършвам, извинете. …министър Велкова, за допълнителни средства. Просто по методика се изчислява какви са точно средствата, с които може да се увеличи, за да се предоговорира и да се продължи доизграждането. Благодаря за вниманието.
Благодаря Ви. Господин Вигенин, ако желаете за реплика?
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, аз няма да задавам допълнителни въпроси или да кажа нещо, което да налага дуплика, тъй като и без това доста време отне отговорът, но искам да благодаря за подробната информация. Тя беше особено важна за гражданите на Ямбол и областта, за да знаят, че по Проекта се работи и въпреки забавянията вече сме на етап, в който бихме могли да кажем, че реализацията на Проекта е необратим, че строителството ще продължи. Ние от наша страна ще имаме ангажимент, ако се състави кабинет, да направим така, че в новия бюджет да се предвидят допълнителни средства вече не само за довършване на строителството, но и за обзавеждане и оборудване, така че много скоро Ямбол да има своята нова модерна болница. Хората в областта го заслужават. Благодаря.
Благодаря Ви. Дуплика ще искате ли, господин Министър? Не. Преминаваме към следващите два въпроса, които отново са обединени за общ отговор. Въпрос на народния представител Джевдет Ибрямов Чакъров и Станислав Димитров Анастасов относно изпълнението на Проект „Подкрепа за развитие на системата за спешна медицинска помощ“, финансиран от Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020 г.“; и следващия въпрос от народния представител Васил Христов Пандов относно изпълнение на голям инвестиционен проект „Подкрепа за развитие на системата за спешна медицинска помощ“ по процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16RFOP001-4.001-0001 „Регионална здравна инфраструктура“ в рамките на Приоритетна ос 4, „Регионална здравна инфраструктура“, финансиран по Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020 г.“. Господин Джевдет Ибрямов Чакъров или господин Станислав Димитров Анастасов – заповядайте.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Меджидиев, на 23 октомври 2018 г. беше подписан договор за безвъзмездна помощ за Проект „Подкрепа за развитие на системата за спешна медицинска помощ“, финансиран от Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020 г.“. Общият бюджет на Проекта е 164 млн. лв. и е предвидено 237 обекта на спешната медицинска помощ на територията на цялата страна да бъдат напълно обновени и модернизирани, в това число спешните отделения на 34 лечебни заведения за болнична помощ, 27 центъра за спешна медицинска помощ и разкритите към тях 170 филиала и 6 изнесени екипа. Проектът има три основни компонента: интервенции в инфраструктурата на системата за спешна медицинска помощ чрез строителство, включително на нови сгради; реконструкция; ремонт; преустройство; подобряване на достъпа за лица с увреждания до сградите; модернизиране на помещенията чрез доставка на оборудване и обзавеждане за обектите от спешната медицинска помощ; закупуване на съвременни медицински превозни средства, осигурени с оборудване и медицинска апаратура за спешната медицинска помощ. На пресконференция в началото на този месец Вие съобщихте, че вероятно ще се наложи да се връщат пари по Проекта заради огромно забавяне по него и като пример за един от проблемите посочихте, че все още не са избрани изпълнители и няма сключени договори за строително-ремонтни дейности в 138 от общо 235 центъра и филиали на спешна помощ. По думите Ви според цитираното в медиите, ще са необходими допълнително около 6 млн. лв. за изпълнението на Проекта до края на годината заради повишението на цените в строителството, а през следващата година ще е нужен финансов ресурс в размер на около 40 млн. лв. Крайният срок за заплащане на Проекта е 23 декември 2023 г., тоест остава една година и няколко дни до приключване на ремонтните дейности и строителните, а е видно, че още не са започнали на много места. Като причина за огромното забавяне Вие посочихте неглижирането на Проекта от кабинетите през последните години. Бихме искали да знаем в какъв аспект и какво не е свършено? В тази връзка моят въпрос към Вас е: докъде стигна изпълнението на Проект „Подкрепа за развитие на системата за спешна медицинска помощ“, финансиран от Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020 г.“; очаквате ли той да приключи в срок; и ако това не се случи, откъде се предвижда да се дофинансират недовършените дейности и в какъв срок биха приключили те? Благодаря.
Благодаря Ви. Да заповяда народният представител Васил Христов Пандов. Отсъства. Заповядайте, господин Министър, за отговор.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми доцент Чакъров, изключително много благодаря за този въпрос, тъй като служебното правителство и нашият състав на Министерството на здравеопазването от първия ден беше изключително загрижено точно и конкретно за този проект, защото той е – тук не говорим само за пари, тук говорим за спешната помощ на България и аз лично с моите заместници обиколихме по-голямата част от обектите в България на място, за да се запознаем горе-долу с нивото, докъде е достигнато и какво е направено. Министерството на здравеопазването изпълнява този проект, финансиран по Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020 г.“, с основна цел осигуряване на качествен, равнопоставен и навременен достъп до услугите на спешна медицинска помощ на гражданите на Република България и пребиваващи на нейната територия. Съгласно административния договор за безвъзмездна финансова помощ, сключен между Министерството на здравеопазването и Управляващия орган на Оперативната програма, срокът на изпълнение, както и Вие казахте, е 23 декември 2023 г. Проектът се състои от три основни компонента. Първи компонент – Модернизиране и подобряване на инфраструктурата на системата за 235 обекта от СМП от първи тип – извънболнична помощ, на 27 центъра за спешна медицинска помощ в областните градове с техните 170 филиала и 6 изнесени екипа в общините, както и от втори тип – спешни отделения в лечебните заведения с над 50% държавно участие в капитала, чрез строителство на 84 нови сгради, реконструкция, ремонт, преустройство на 151 съществуващи, подобряване на достъпа за лица с увреждания до самите сгради, обект на интервенция и на прилежащото им околно пространство. Компонент втори – Модернизиране на помещенията чрез доставка на оборудване и обзавеждане за обектите от първи и втори тип. Компонент трети – Закупуване на 400 съвременни медицински превозни средства, осигурени с оборудване и медицинска апаратура. Към момента Проектът се изпълнява текущо, като дейностите се реализират на територията на цялата страна и обхващат 237 обекта от системата за спешна медицинска помощ, закупени и са доставени 358 нови и оборудвани медицински превозни средства – линейки, включващи 165 броя тип В, 95 броя линейки тип С и 78 броя линейки тип В със задвижване 4х4. Закупено и доставено е предвиденото медицинско и немедицинско оборудване. За цялостното приключване на изпълнението на компонент две е в процес на оценка процедурата за избор на изпълнители за доставка на обзавеждане за обектите. За приключване на изпълнението на компонент три предстои преобявяването за пореден път на обществената поръчка за закупуване на 42 броя линейки с повишена проходимост. В изпълнение на компонент първи обществените поръчки за избор на изпълнители на строително-монтажни работи, на строителен и на авторски надзор, бяха окрупнени и групирани на териториален принцип, като всяка от тях започва няколко обособени позиции. В резултат на това към момента са сключени 43 броя договори за изпълнение на строително-ремонтните дейности за 98 обекта. Успешно са завършени строително-ремонтните дейности на 27 обекта: Филиали за спешна медицинска помощ – Габрово, Севлиево, Дряново, Трявна, Бяла, Сливо поле, Две Могили, Ветово, Стралджа, Войника, Скалица, Чирпан, Братя Даскалови, Стара Загора, Белослав, Чепеларе, Котел, Средец, Созопол, Нова Загора и Провадия, на Центъра за спешна медицинска помощ – Смолян и Хасково; и Спешните отделения в МБАЛ Добрич, УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, и „Света Анна“ – София, и Националната кардиологична болница. Следва да се има предвид, че изпълнението на дейностите на Проекта продължи и по време на разразилата се в световен мащаб пандемия от COVID-19. Екипите на спешната медицинска помощ в страната бяха на първа линия за пациентите. Лечебните заведения в спешен порядък увеличаваха броя на леглата и осигуряваха допълнителни помещения за обособяване на ковид зони, необходими за лечението на тези болни. Разразилата се инфлация създаде сериозен проблем за извършване на строително-монтажните работи по сключените договори с изпълнителите, свързани с отказ въобще от започване или довършване на работата поради повишените цени на материалите и труда в строителния сектор. Екипът на Министерството на здравеопазването анализира изпълнението на договорите, които не са приключили и не са разплатени и по които предстои да бъдат приети завършените строително-ремонтни дейности, за които е възможно да бъде приложена новата методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, приета с ПМС № 290 от 27 септември 2022 г., за осигуряване на необходимия финансов ресурс в размер на 1 млн. и 600 хил. лв. за дофинансиране на дейностите по Проекта. Министерството на здравеопазването инициира чрез доклад до Министерския съвет Проект на постановление на Министерския съвет за осигуряване на допълнителни средства по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2022 г. за сметка на преструктуриране на разходите и/или трансферите по централния бюджет за 2022 г. Министерството на здравеопазването провежда шест обществени поръчки за възлагане на строително-ремонтни дейности на 115 обекта – спешни отделения, центрове за спешна медицинска помощ, филиали за спешна медицинска помощ на територията на цялата страна. По една от процедурите Министерството на здравеопазването е в процес на сключване на договори с избраните изпълнители. По една от процедурите е издадено решение на възложителя за определяне на изпълнители по съответните обособени позиции, текат сроковете по обжалването му. По две от процедурите работата на комисиите е приключила и предстои издаване на решение от страна на възложителя, а останалите две процедури са в процес на разглеждане на предложенията на участниците от назначените на възложителя комисии, както следва: 1. За Североизточен и Югоизточен район са включени 13 обекта на интервенция в тези райони. Етап. По тази процедура Министерството на здравеопазването е в процес на сключване на договори. 2. За Северен централен район са включени 19 обекта на интервенция за този район. Издадено е решение на възложителя за определяне на изпълнители на съответните обособени позиции. Текат сроковете по обжалването му. 3. За Югозападен и Северозападен район са включени 20 обекта на интервенция в тези райони. Предстои да бъде издадено решение за определяне на изпълнители. 4. За Югозападен и Южен централен район са включени 24 обекта на интервенция за тези райони. Предстои да бъде издадено решение за определяне на изпълнители. 5. За Северозападен район са включени 18 обекта на интервенция в този район. Назначената от възложителя комисия разглежда постъпилите предложения. 6. За Югоизточен, Югозападен и Южен централен са включени 21…
Времето.
…обекта на интервенция за тези райони. Назначената от възложителя комисия разглежда постъпилите предложения. Успоредно с това Министерството на здравеопазването е в процес на преобявяване на обществени поръчки за избор на изпълнители за извършване на строително-монтажни работи в 23 обекта. С цел успешното възлагане на дейности процедурите се обявяват под условие, като е предвидена възможност за предлагане на ценови оферти от участниците, надвишаващи максимално разполагаемия финансов ресурс, осигурен от бюджета на Проекта. Разликата в средствата, които ще се получат като дефицит, ще бъде осигурена с целеви средства след актуализация на държавния бюджет. Използвам случая да Ви уведомя, че Министерството на здравеопазването, както и всички заинтересовани страни полагат огромни усилия дейностите да бъдат реализирани в качество и в срок с подобряване на достъпа. През годините много е неглижирано.
Времето.
Само още едно изречение. Единствено най-големи усилия са положени по време на служебното правителство на Илко Семерджиев, който е успял да предоговорира и да удължи срока на тази програма. Тя още тогава е забуксувала. През миналата година почти нищо не е свършено. Благодаря Ви. Благодаря за вниманието.
Благодаря Ви, господин Министър. За реплика желаете ли, господин Чакъров? Заповядайте.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители! Аз Ви благодаря за отговора, господин Министър. Видно е, че се полагат огромни усилия и от Ваша страна, и от предходния служебен министър на здравеопазването, който посочихте, но е пропуснато сериозно време в последната година, доколкото разбирам. Това е много притеснително. Аз споделям това, което казахте. Първо, важно е да не се загубят пари, но по-важно е да се подобри инфраструктурата и да се създадат необходимите условия за добро функциониране на спешната медицинска помощ в страната. Но решаването на тези проблеми не трябва да се разглежда поотделно, те трябва да бъдат в контекста на цялостна реформа в здравеопазването. В противен случай ще продължи практиката да се работи на парче в системата на здравеопазването. В последните 10 – 15 години виждаме какъв е резултатът от един такъв подход – нито работещите в системата на здравеопазването са доволни, нито пациентите. Позицията на ДПС е ясна – ние сме я изразявали, но аз ще я повторя още веднъж и ще кажа, че нито една политическа сила, нито едно мнозинство не би могло да се справи със закъснялата реформа в системата на здравеопазването. Необходим е надпартиен политически консенсус, даже бих добавил тук и национален консенсус за провеждане на реформата, която наистина е с огромна необходимост. Затова ние от ДПС обмисляме възможността да предложим създаването на временна парламентарна комисия за изработване на концепция за реформи в системата на здравеопазването. Считам, че това е много важно и належащо, и тази реформа не бива да се отлага повече във времето – всички сме единни в мнението си за това. Явно по отношение на спешната помощ трябва да се положат още сериозни усилия да не се загубят средства и най-важното да се подобри цялостно дейността. Това са възможности, които трябва да се използват – паричните средства от еврофондовете, а не отново да се прибягва до национално дофинансиране на тези обекти. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Чакъров. Господин Министър, ако желаете дуплика, имате право на такава в рамките на четири минути. Заповядайте.
Изключително благодаря на доцент Чакъров за репликата. Подкрепям напълно инициативата, която сте поели. Аз казах, че нашият кабинет и Министерството на здравеопазването полагат огромни усилия от първия ден. За София помогнахме много на Спешната помощ, успяхме да отделим едни 9 млн. лв., за да помогнем за нефинансираните заплати в Спешната помощ. Искам да обърна внимание на това. Успяхме за Спешната помощ през летните месеци, съвместно с министъра на туризма, да организираме екипи по морето там, където въобще нямахме такива. Така че усилията ни в тази област са огромни. Аз искам да се обърна към всички в тази зала, съжалявам, че не всички депутати са тук: организирайте го. Аз подкрепям тази инициатива, която казахте, но нека да погледнем на здравеопазването изключително надпартийно и да се обединим всички във взимане на стратегически решения. Нека да спрем да говорим за някакви тотални бързи реформи. Това го слушам поне от 30 години. Нека да кажем: първо, ще направим стъпка едно, стъпка две, стъпка три и да започнем съвместно – всички политически партии, цялото общество, с една обща цел – да подобряваме нещата. А наистина едно от нещата, с които трябва да започнем, това е Спешната помощ. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Министър. Преминаваме към въпрос от народния представител Петър Николаев Петров относно необходимост от вземане на спешни мерки за запазване на сградата на Царското казино в град Вършец. Заповядайте, господин Петров.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Държавата чрез своето дъщерно дружество „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс“ притежава сградата на така нареченото Царско казино в град Вършец, която от 2015 г. е недвижима културна ценност, и то я притежава по начин, по който, ето какво представлява тя (народният представител показва снимки на таблет), ако не сте я виждали. Показвам Ви в какво състояние е и как държавата понастоящем стопанисва сградите, които са недвижима културна ценност. Държа да кажа, господин Служебен министър, че аз съм прекарал детството си в град Вършец и вече 40 години наблюдавам безстопанственото отношение на държавата – конкретно чрез това дъщерно дружество, към сграда, която е изключително важна част от историята на България, неслучайно обявена от Министерството на културата за недвижима културна ценност. Разбира се, Вие сте служебен министър и няма как да отправяме критики към Вас за това, което е било досега, но тъй като преди малко споменахте, че вече 30 години всички слушаме едно и също, и споменахте, че са нужни стъпка едно, две и три, затова, господин Служебен министър на здравеопазването, бих искал да чуя от Вас, с оглед и на скорошни медийни публикации, че тази сграда, поради окаяното си състояние очевидно, най-вероятно ще бъде продадена, за да бъде изградено хотелче или пък жилищен комплекс на нейно място, както се е случило с много други сгради недвижима културна ценност. Може би там няма клошар, който да я запали – казвам го само иронично. Затова, уважаеми господин Министър, може ли да ми обясните какви мерки смята да предприеме Вашето министерство чрез притежаваното от него еднолично търговско дружество, за да се запазят и тази сграда, и другите, които са като нея в България, така че ние да имаме какво да покажем на бъдните поколения като част от нашата история и нашата култура? Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Петров. Господин Министър, заповядайте за отговор.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петров, „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД, град София, е лечебно заведение – търговско дружество с едноличен собственик на капитала – държавата, като правата ѝ в него се упражняват от министъра на здравеопазването. В момента аз се явявам такъв. В състава на Дружеството влизат 13 филиала, всеки един от които е разположен на територията на утвърден, емблематичен и с важно национално значение курорт. Отправеният от Вас въпрос касае едноетажна масивна сграда, построена през 1937 г., находяща се в град Вършец. Имотът е собственост на „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД, и е включен в капитала му. Дружеството е със 100% държавно участие в капитала, но имотите, включени в капитала му, съгласно чл. 2, ал. 4 от Закона за държавната собственост, не са държавна собственост, а частна корпоративна. Поради влошеното техническо състояние на сградата имотът не се обитава и не се използва за осъществяване на основната дейност на лечебното заведение. С оглед статута ѝ на архитектурно-строителна недвижима културна ценност и предвид текущото ѝ състояние са необходими огромни финансови средства и инвестиции за извършването на укрепителни, консервационни и реставрационни работи, необходими за опазването ѝ. В тази връзка от страна на Дружеството – собственик, е търсено съдействие от страна на Националния институт за недвижимо културно наследство. Търсени са и възможности за подпомагане по програми, финансово осигурени от държавния, общинския бюджет или от други източници за извършване на аварийни, укрепителни, консервационни и реставрационни работи, необходими за опазването ѝ като културна ценност. Разглежданият имот представлява неоперативен актив на Дружеството, който не е нужен за лечебната му дейност и реално генерира само разходи и дори да се дадат тези огромни средства, то там лечебна дейност не може да се осъществява. Предвид което ръководството на Дружеството предлага наистина имотът да бъде продаден. Към настоящия момент Дружеството е в процес по снабдяване с актуални документи за внасяне на предложение за получаване на решение по реализиране на възмездна сделка с имота. Следва да се има предвид, че се касае за имот, собственост на търговско дружество, включено в така наречения Забранителен списък по Закона за приватизация и следприватизационен контрол, предвид което продажбата му може да се извърши след приемане на решение от Министерския съвет на основание чл. 28, ал. 9 и ал. 10 от същия закон. Министерството на здравеопазването подкрепя възможностите за разпореждане с неоперативни активи или други възможни способи за ефективното им управление. В тази връзка следва да се има предвид, че през 2020 г. Министерството на здравеопазването е отправило предложение до Община Вършец за закупуване на разглеждания имот, но от Община Вършец, където Ви е любимият регион, ние не сме получили отговор. В случай че бъде дадено съгласие от Министерския съвет за продажба на имота, то всички условия и параметри на провеждане на процедурата ще бъдат публично оповестени чрез електронната платформа за продажба на имоти към Агенцията за публични предприятия и контрол и всяко заинтересовано лице ще може да се запознае. Но пак казвам, ние сме отправили като културна ценност запитване към Общината. До този момент нямаме никакъв отговор. Благодаря за вниманието.
Благодаря Ви. Господин Петров, ще желаете ли реплика? Заповядайте.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Благодаря Ви за отговора, господин Министър! За мое съжаление, не беше нужно да уточняваме с какво се занимава това търговско дружество, тъй като в практиката ми съм отменял по съдебен ред незаконосъобразни заповеди на неговото ръководство и съм събирал и разноски, които обаче се плащат от всички български граждани. Така че начинът, по който това дружество се управлява и стопанисва неговата собственост, мисля, че всички я виждаме. И понеже сте и министър, вече ще Ви дам съвет дали да не проверите как работи това дружество, което генерира доста приходи, това търговско дружество. По отношение на бъдещето на сградата, което е основната част на моя въпрос, аз разбирам, че има желание тя да бъде продадена, но никой не ми каза в тази зала днес какво ще се случи след това. Аз се опасявам, че тази сграда, когато бъде закупена, тя ще бъде съборена и на нейно място ще изникне поредният хотелски или жилищен комплекс – нещо, което ние се опитваме да предотвратим, тъй като сградата е национална културна забележителност, ценност, и тя трябва да бъде опазена. И за мое съжаление, точно това не чух – как сградата ще бъде опазена, тъй като в момента дори да се стопанисва от търговско дружество, то е собственост на държавата, както казахте правилно Вие, и би следвало държавата да се ангажира с това. Ние, разбира се, ще предприемем конкретните стъпки и запитване към Община Вършец, но смятам, че е редно да не допускаме просто държавните имоти да бъдат разпродавани с цел да бъдат след това разрушени и на тяхно място да се генерира печалба в полза на тесни икономически интереси за сметка на обществения и държавен интерес, за което няма да спрем да се борим. Благодаря Ви все пак, господин Министър, за отговора.
Благодаря Ви. Господин Министър, имате право на дуплика, ако желаете. Заповядайте.
Аз в моето изказване и в моя отговор споменах, че за да се вземе такова решение за продажба и за прехвърляне, трябва да мине през Министерския съвет. Министерският съвет може да вземе решението, че сградата не може да бъде разрушавана и като културна стойност може да бъде запазена. Само да Ви припомня, че точно преди 15 дни гласувахме постановление на Министерския съвет, с което се реши един терен за изграждане на Национална детска болница, където изрично в постановлението беше упоменат обект от национално значение. Така че има механизмите, с които да се предотврати. Разбирам Ви напълно, прав сте, че такава културна ценност трябва да се пази. Има държавните механизми, с които това може да бъде решено. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Министър. Преминаваме към следващия въпрос, който е от народния представител Борис Димитров Аладжов относно необходимостта от допълнителен екип за оказване на спешна медицинска помощ за нуждите на община Приморско. Заповядайте.
Благодаря, госпожо Председател. Господин Министър, община Приморско е съставена от шест населени места с общо население от 6433 жители. На територията на община Приморско функционират една линейка и един екип, които целогодишно обслужват нуждаещите се от спешна медицинска помощ в общината. Има обаче десетки случаи, в които екипът е на адрес и спешните случаи трябва да чакат над час пред заключената врата на Спешния център, докато единственият екип се върне от адреса, който е посетил. След инцидента на 16 август 2022 г., когато 18-годишно момиче беше ударено от гръм и след като спешна медицинска помощ му бе оказана след 25 минути от екип, изпратен от град Царево, получих информация, че в това време линейката на община Приморско е била в ремонт, поради което моля да се назначи проверка и да се констатира в какво техническо състояние е въпросното МПС. След този инцидент обаче и след като се даде медийна гласност на случая, специално за град Приморско за остатъка от летния сезон беше командирована още една линейка и един медицински екип от София. Предвид гореизложеното, моля да ми отговорите на следните въпроси: Защо, като се има предвид, че по време на летния туристически сезон, когато населението на община Приморско се увеличава десетократно, линейката продължава да е една-единствена и екипът, който обслужва Спешния център, е само един? Може ли да бъде намерено трайно решение на проблема, като се осигури още една, подчертавам, нова линейка с постоянен втори местен екип, който да покрива спешния стационар? И защо шофьорите на линейка, работещи към Спешния център в град Приморско, не са служители на Министерството на здравеопазването, а са общински служители, от което произтичат редица негативни последствия за тях, като например това, че те не са получили допълнителното месечно възнаграждение за извършен труд на първа линия в условия на извънредна епидемична обстановка? Благодаря.
Благодаря Ви. Господин Министър, заповядайте за отговор.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Аладжов, Центърът за спешна медицинска помощ в Бургас функционира като юридическо лице на бюджетна издръжка от 1995 г. Община Приморско се създава през 1997 г. След нейното създаване от щатната численост на ЦСМП – Бургас, са отделени шест щатни бройки длъжност „фелдшер“ за обособяването на стационарен медицински екип, позициониран в град Приморско, който да осигурява медицинска помощ на място. С оглед да се подпомогне стационарния екип за посещение в дома при необходимост, за нуждите на населението от медицинска помощ и по инициатива на кмета на Приморско на 31 декември 2000 г. е сключен договор между Община Приморско и ЦСМП – Бургас. Задължение на кмета на община Приморско по този договор е да осигури специализиран автомобил и необходимия брой шофьори, назначени към Общината, за транспорт на пациенти и осигуряване на транспорт за медицински специалисти с цел да бъдат извършвани и домашни посещения. Поради тази причина шофьорите, обслужващи изнесения стационарен медицински екип в Приморско, не фигурират в щата на ЦСМП – Бургас. Във връзка с първия Ви въпрос информирам следното: средномесечната натовареност на екипа в Приморско за последните три години е, както следва: извън активния летен сезон е от 0,8 до 1,6 повиквания на адрес на работна смяна от 12 часа и 49 броя амбулаторни прегледи средномесечно, което представлява 0,8 амбулаторни прегледа за една 12-часова работна смяна. През активния летен период – юли – август, повикванията се увеличават до 4,5 на работна смяна от 12 часа, а амбулаторните прегледи – до 137 броя средномесечно, което представлява 2,28 амбулаторни прегледа за една 12-часова работна смяна. Анализът на дейността на изнесения екип в Приморско показва, че основната заетост на екипа е главно през месеците на активния туристически сезон – юли и август. Поради това активно ще реализираме възможности за осигуряване на допълнителни мобилни екипи за подпомагане на съществуващия стационарен екип за максимално покриване на нуждите на населението от спешна медицинска помощ през летните месеци. Бих искал да обърна внимание на постъпилата в Министерството на здравеопазването информация, че независимо от предприетите през последните пет години мерки, трайно липсват кандидати, желаещи да постъпят на работа в ЦСМП – Бургас. В изнесения екип в град Приморско повече от четири години две щатни длъжности „фелдшер“ са трайно незаети и в момента, като към момента липсват кандидати за работа за фелдшери, лекари, лекарски асистенти и парамедици четвърта степен. Към настоящия момент от шест щатни длъжности за фелдшер, осигурени за изнесения стационарен екип в град Приморско, са заети само три, като до края на месец ноември тази година се очаква да останат единствено две заети щатни бройки, което води до голямо затруднение в изготвянето на месечните работни графици. Спешната медицинска помощ не би следвало да бъде заместител на медицинската помощ, предоставяна от семейните лекари и специалистите от извънболничната медицинска помощ. В община Приморско, на територията на която са и град Китен, село Веселие, Ново Паничарево, Писменово, Ясна поляна, има регистрирана само една лекарска практика за първична извънболнична медицинска помощ. Необходимо е съдействие от страна на Община Приморско за предприемане на по-активни действия за популяризиране на региона за разкриване на практики за първична и специализирана медицинска помощ, които да удовлетворяват потребностите от обичайните здравни грижи на населението извън спешността. Във връзка с цитираната по-горе регистрирана натовареност директорът на ЦСМП – Бургас, ще предприеме необходимите действия за създаване на оперативна и динамична организация и за осигуряване на допълнителни мобилни екипи. По втория въпрос, относно защо шофьорите на линейка, работещи към Спешния център в град Приморско, не са служители на Министерството на здравеопазването, и понастоящем шофьорите, работещи...
Времето, господин Министър.
...в центровете за спешна медицинска помощ не са служители на Министерството на здравеопазването, а са назначени на трудово правоотношение в съответния център за спешна медицинска помощ. Както вече споменах, по инициатива на кмета на Приморско е сключен договор между Община Приморско и ЦСМП – Бургас, с което от началото на 2001 г. за подпомагане на дейността на изнесения стационарен медицински екип кметът на Община Приморско осигурява специализиран автомобил и необходимия брой шофьори, назначени от Общината за транспорт на пациенти...
Времето.
...и транспорт на медицинските специалисти с цел извършване на домашни посещения при необходимост. Поради тази причина шофьорите, обслужващи изнесения стационарен медицински екип в Приморско, не фигурират в щата на ЦСМП – Бургас. Към момента в рамките на определената обща численост на персонала на спешната помощ в Бургас не са налични възможности за формиране на допълнителни щатове за шофьори. Аз лично се видях преди един месец с кмета на Община Приморско, проведохме разговори. Даже много подходящо днес ми задавате този въпрос, защото аз в понеделник ще бъда в Приморско и през летния сезон...
Времето.
...с министъра на туризма, пак казвам, организирахме осем екипа на територията на община Приморско, които да подпомогнат летния сезон. Наистина кметът на Приморско ми обясни, че населението рязко се покачва през летните месеци от туристите и там трябва много мъдро да се вземе решението дали да покрием само летния сезон, защото чисто обезпечеността от кадри в региона я нямаме. Нали можете да си представите, че не можем да командироваме целогодишно екипи от София? Благодаря за вниманието.
Благодаря Ви, господин Министър. Господин Аладжов, ако желаете реплика? Заповядайте.
Благодаря, госпожо Председател. Господин Министър, от Вашия отговор стана ясно, че на територията на община Приморско се прилага така наречената хибридна форма на спешна медицинска помощ. Това означава, че Общината участва в по-голяма част на финансирането на тази дейност и всъщност Приморско има само изнесен медицински екип, а не спешна помощ, като за тази дейност всяка година Община Приморско влага 120 хил. лв. за дейност, която всъщност по закон е задължение на държавата. Благодаря.
Благодаря Ви. Господин Министър, дуплика, ако желаете. Заповядайте. Моля да се придържаме към времето – 2 минути.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Аладжов! Град Приморско не е единственият с такъв тип помощ. Имаме разпределение на центровете за спешна медицинска помощ. Там по разпределение е Центърът за спешна медицинска помощ – Бургас. Аз Ви споменах цифрите, да ги повторя ли, колко повиквания имаме на адрес по спешност през цялата година и през летния сезон. Ако мислите, че за 0,8 повиквания на 12 часа... Как си го представяте екипа Вие? Те трябва да бъдат четири, за да може да се получи график на тези хора. То не е един екип, не слагаш един човек и той става човекът бърза помощ. Това е график. Правят се разчети. Първо, няма обезпеченост от кадри. В Бургас е трудно. (Реплики.) Затова казвам, помагаме. В момента там е по-важно да се разкрие Център за специализирана помощ, Общината да подсигури поне още един общопрактикуващ лекар, за да може да се грижи за населението. Пак казвам, с наши средства – на Министерството на здравеопазването, отпуснахме и пратихме за три месеца осем екипа в община Приморско, които да са за целия регион лятото. Покрихме го. Това лято пак ще го направим, ако трябва. Казвам Ви, отивам на среща точно по това. Аз дори обещах огромно съдействие и на областния управител на Бургас, и лично на кмета на Приморско. Благодаря за вниманието.
Благодаря, господин Министър. Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Йорданка Яникова Костадинова относно сигнали за нарушения в Държавната психиатрична болница, село Карвуна. Тук ли е Костадинова? Няма я. А, добре. Значи, с това изчерпахме въпросите към министър Меджидиев. Благодарим Ви, господин Министър. Преминаваме към следващите въпроси, които са към Иван Шишков – служебен министър на регионалното развитие и благоустройството. Колеги, народният представител Манол Генов помоли да го пуснем да си зададе въпроса пръв, тъй като му се налага да пътува. Така че преминаваме към въпроса на народния представител Манол Генов относно изоставане от страна на общините в изработването и приемането на общите устройствени планове. Заповядайте, господин Генов.
Уважаеми колеги, господин Министър, уважаема госпожо Председателстващ! Моят въпрос е относно изоставането на българските общини с изработването и влизането в сила на общите устройствени планове на общините. Тук в тази зала този въпрос го коментираме отдавна. Поради това, че много общини нямат общи устройствени планове, във времето непрекъснато правим поправки и в Закона за устройство на територията, където се регламентират някои процеси, за които ще се спра, господин Министър, в репликата. Предполагам, че ръководеното от Вас министерство внимателно следи точно този въпрос с изоставането на изработването на общи устройствени планове. Предполагам, че следите и знаете колко български общини имат влезли в сила общи устройствени планове. Предполагам също, че е правен анализ за това какви са причините да изостава това проектиране – тези проекти, и като цяло изработването им, а също така и процесите с влизането в сила на общите устройствени планове. Така че, господин Министър, да отговорите: в колко български общини имаме влезли в сила общи устройствени планове; в колко общини е започнала процедура по тяхното изработване; и в крайна сметка, предвиждате ли някакъв краен срок кога тези общи устройствени планове ще бъдат в сила във всички български общини? Това ми е въпросът. Благодаря.
Заповядайте, господин Министър, за отговор.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Генов, относно броя на общините с влезли в сила общи устройствени планове за цялата им територия: към настоящия момент по данни, постъпили в МРРБ, от 265 общини в Република България 180 общини разполагат с влезли в сила общи устройствени планове за цялата им територия. През периода 2015 – 2021 г. и настоящата 2022 г. в изпълнение на § 123, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗУТ във връзка с осигуряването на цялостната територия на страната с общи устройствени планове МРРБ провежда активна държавна политика за осигуряване на средства от държавния бюджет, около 4 млн. и 200 хил. лв. на година, за финансово подпомагане на общините за изработването на проекти на общи устройствени планове, както и осъществява методическо ръководство, координация и контрол при тяхното възлагане, изработване, съгласуване и одобряване. Относно наличието на предвиден краен срок за изработване и приемане на общи устройствени планове за всички останали общини в страната – 85 броя. Както вече отговорих на предишния въпрос, от страна на държавата е осигурен необходимият финансов ресурс за подпомагане на общините при изработването на общи устройствени планове. С оглед изпълнение на задължението по § 123, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби към ЗИД на ЗУТ за разпределяне на средства от държавния бюджет за финансово подпомагане изработването на проекти за общи устройствени планове периодично се води кореспонденция с всички общини, които своевременно са уведомявани писмено за достъпа до информацията, свързана с процедурата по финансово подпомагане, която се публикува ежегодно на интернет страницата на Министерството, за действията, които трябва да предприемат за включване в процедурата и за сключване на споразумение с МРРБ за финансово подпомагане, както и се изпращат напомнителни писма в случаите на забава от страна на някои общини или при изтичане на сроковете, определени в споразуменията. Министерството оказва съдействие и при постъпване на информация за забавяне на съгласувателните процедури в някои институции – най-често в Министерството на културата и Министерството на околната среда и водите. Изпълнението на сключените с МРРБ споразумения за финансово подпомагане изцяло зависи от активността и ангажираността на всяка общинска администрация. Процедирането на общите устройствени планове на общините съгласно разпоредбите на ЗУТ, с изключение на тези по Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, е изцяло от компетентността на общинските администрации и извън правомощията на МРРБ. Възлагането и одобряването на плановете става с решение на общинските съвети по предложение на кметовете на общините. Провеждането на процедурите по обявяване, обществено обсъждане и съгласуване със заинтересованите ведомства, контролни органи и експлоатационни дружества, както и разглеждане и приемане от общинските експертни съвети по устройство на територията се извършват от общинските администрации. От постъпваща от общините информация като основни причини за забавянето на процедурите по изработване и одобряване на общите устройствени планове се посочват: - продължителни процедури по избор на изпълнител по реда на Закона за обществените поръчки; - затруднено набавяне на необходимите за изработването на общи устройствени планове изходни данни и информация от централните и териториалните администрации и експлоатационните дружества; - настъпили промени по време на изготвянето на общи устройствени планове – влезли в сила кадастрални карти и кадастрални регистри, промяна на граници на защитени зони и други, което налага преработване на проектите; - затруднения при провеждането на обществени обсъждания поради въведените ограничителни мерки против разпространението на COVID-19; - възможността за обжалване на акта за одобряване на общите устройствени планове вследствие на Решение № 14 от 15 октомври 2020 г. на Конституционния съд. От изисканата от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и постъпваща в момента информация от общините, които не са приключили процедурите по изработване и одобряване на общи устройствени планове, отново се отчита сериозно изоставане в изпълнението на сключените споразумения поради значително забавяне на съгласувателните процедури. Във връзка с това от страна на МРРБ се предприемат действия и има готовност за сключване на анекси, с които срокът на изпълнение на действащите споразумения, сключени през периода 2015 – 2021 г., които няма да бъдат изпълнени до края на 2022 г., ще бъде продължен до изтичане на бюджетната 2023 г. В заключение – считам, че единствено усилията на МРРБ не са достатъчни за преодоляване на изоставането на общините при процедирането на общите устройствени планове. Необходимо е мобилизиране на усилията…
Времето, господин Министър.
…и на всички заинтересовани институции, които участват в съгласувателната процедура.
Благодаря Ви. Господин Генов, ако желаете реплика – заповядайте.
Господин Министър, стана ясно, че следите въпроса изкъсо – кой е усвоил парите по отношение на изготвяне на общия устройствен план, кой не, но въпросът е – господин Нанков, още като беше министър, съм го питал: глобил ли е един кмет? Защото по закон има право да го глоби, защото Вие отбелязахте и е законосъобразно това, че инициативата поради процедирането на тези общи устройствени планове е в общините. Но има и недобросъвестни общини и кметове, които съзнателно бавят този процес поради различни причини. И се оказва така, че непрекъснато в българския парламент променяме един член в ЗУТ, когато е необходимо да бъде сменен начинът на трайно ползване на някаква земя – земеделска, горска или каквато и да е тя. Без общ устройствен план не може да се смени на един имот, а трябва да се сменя на целия квартал. И както се вижда, в годините, тъй като непрекъснато отлагаме този процес по влизане в сила на общите устройствени планове, а и в момента има законопроекти, които са внесени от нашата група и от колегите от ГЕРБ – почти идентични, които регламентират пак това отлагане. Да, то е в интерес на бизнеса, в интерес на хората, но в крайна сметка това е определено със закон. И помислете, и предложете санкции срещу общините, да ме извиняват българските кметове в момента, но това е истината – това е така: инициативата доста често се губи при тях, потъва и в крайна сметка се налага парламентът да прави през година, две, три едно и също упражнение по отношение на чл. 140, мисля, че беше в ЗУТ, ако не бъркам, ал. 1. Предполагам, че и Вие…
Времето, времето.
…ще имате законодателна инициатива по отношение на Закона за устройство на територията, но предполагам, че и Министерството ще подкрепи такава промяна в този член, за да може все пак инвеститорите да бъдат спокойни и да си отдъхнат за известно време, докато изчакат кметовете да изработят и да одобрят общите устройствени планове.
Благодаря Ви. Господин Министър, желаете ли дуплика? Заповядайте.
Уважаеми господин Генов, ние, естествено, ще подкрепим удължаването на срока, но за това, което казахте, сте изключително прав. За съжаление, мисля, че срокът беше достатъчен общините да приключат с изработването на общи устройствени планове. Така че аз лично считам, че може би трябва да се направи по-задълбочен анализ – кои общини наистина не желаят, защото моето мнение е, че също може би има общини, които не желаят и да бъдат направени такива законови промени, че повече да няма възможност общините да не желаят. Следващата година ще има и местни избори, така че считам, че към този момент по-добрият вариант е да удължим срока, а в края на краищата след следващите местни избори следващият цикъл на управление на общинските администрации наистина трябва да се направи така, че този процес с общи устройствени планове да завърши, още повече че на практика те представляват закона на съответното населено място, по който следва да се строи, освен Закона за устройство на територията, разбира се.
Благодаря Ви, господин Министър. Колеги, може би ще имаме време само за един въпрос. И тъй като народния представител Настимир Ананиев го няма да си зададе въпроса относно строежа на лотове 1, 2, 3 и 4 на автомагистрала „Хемус“, преминаваме към въпрос от народния представител Богдан Емилов Боцев относно преустановена процедура за съгласуване и реализиране на Хидровъзел „Брезница“, община Гоце Делчев, област Благоевград. Заповядайте, господин Боцев.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Съвременното развитие на град Гоце Делчев и целия регион, включващ останалите три общини – Хаджидимово, Гърмен и Сатовча, изисква да се отдаде специално внимание на наличните водни ресурси и тяхното рационално и екосъобразно използване. В тази връзка през 2004 г. бе започната проучвателна и проектантска работа по изготвяне на Проект за изграждане на хидровъзел в землището на село Брезница, община Гоце Делчев, област Благоевград. През 2004-а и 2005 г. „Хидроват“ АД, съвместно с Община Гоце Делчев, извършиха технико-икономически проучвания и съгласувания с Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието за възможността да се изгради комплексният язовир „Брезница“ – за задоволяване недостига както на питейна вода, така и на вода за напояване. Основното предназначение на хидровъзела е да осигури трайно, за много години напред, питейна вода първа категория за региона, да осигури и вода за напояване на площите от „Напоителни системи“ – Гоце Делчев, и поливните площи в землищата на селата Брезница, Корница и Лъжница, както и да се извърши регулиране на пролетния отток на три реки в региона. От ВиК – Благоевград, заявяват писмено, че средногодишният недостиг на вода в нашия регион възлиза на 3,2 млн. куб. м. С изграждането на язовира се гарантира обем от 8 млн. куб. м, който ще осигури необходимите количества в бъдеще както за питейна вода, така и за вода за напояване. Освен това с реализирането на този проект ще се даде възможност за изграждане на четири броя ВЕЦ-а с обща мощност 12 мегавата. С изграждането на обекта ще се открият около 30 временни работни места при строителството за не по-малко от две години и 10 постоянни работни места. В края на 2005 г. във връзка със земите по чл. 19, които попадат в зоната на проекта, бе преустановена по-нататъшната работа по реализацията му. В настоящия момент този проблем вече не съществува. В тази връзка, господин Министър, моят въпрос е следният: какви са вижданията на Министерството за бъдеща реализация на Проекта и в какви срокове може да се осъществи? Благодаря Ви.
Благодаря Ви. Заповядайте за отговор, господин Министър.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Боцев, във връзка с поставения от Вас въпрос относно бъдеща реализация на хидровъзел „Брезница“ Ви информирам следното: За обекта по данни на Община Гоце Делчев през 2004 г. са били изготвени предварителни проучвания и идеен проект на язовирна стена на язовир „Брезница“ в землището на село Брезница, община Гоце Делчев. Предвиденият обхват на хидровъзел „Брезница“ е комплексен и включва използването му за питейно водоснабдяване, за напояване и за производство на електроенергия. Община Гоце Делчев е била посочила, че средствата за изграждане на обекта са в размер на около 30 млн. лв. Предвид изминалия период от 2004 г. досега демографските промени в района, промените в нормативната уредба, както и изискванията на Директива 2020/2184 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 г. относно качеството на водата, предназначена за консумация от човека, за реализиране на Проекта са били необходими нови проучвания, технически и икономически анализи, ново проектиране, устройствени процедури, процедури, свързани с екологичното законодателство и други. В допълнение поради повишаване на цените материалите, труда, енергията и други допълнителни разходи за Проекта стойността на обекта към днешна дата ще е значително по-висока. В рамките на бюджетната прогноза за 2023 г. в Министерството на регионалното развитие и благоустройството към момента не са предвидени средства за извършване на дейност, свързани с Проекта на хидровъзел „Брезница“.
Благодаря Ви, господин Министър. Желаете ли реплика, господин Боцев? Заповядайте.
Благодаря Ви за изчерпателния отговор, господин Министър. Искам да Ви кажа, че тъй като преди да стана народен представител, бях заместник-кмет в общината, през тези няколко години назад сме провеждали редица срещи с частни инвеститори за възможността за реализирането на Проекта, но без подкрепа на държавата той няма как да се реализира. Така че, въпреки че не е включен в инвестиционната програма за следващата година, се надявам във Ваше лице като министър на Министерството на регионалното развитие да започнем поне първите стъпки в тази посока и Ви призовавам, ако може да направим на първо време една среща с кметовете, както на община Гоце Делчев, така и на останалите общини в нашия регион. Благодаря Ви. Успех!
Благодаря, господин Бочев. Желаете ли дуплика, господин Министър? Заповядайте.
Готов съм на среща с кметовете. Готов съм да направим посещение на място. Това обаче, което, разбира се, на всички е ясно, е, че за много от обектите, които трябва да се изграждат в България – мисля, си спомняте, че и в предишното питане, когато бях преди няколко седмици, пак ставаше въпрос за язовир. За съжаление, наистина има много язовири, които са проектирани, планирани от периода, общо взето, може би около 2000 г., за които към този момент няма нито предвидени проекти. А това, което е проектирано към този момент, за съжаление, ще трябва да бъде препроектирано. Така че това, което задавате, този въпрос, мога да се обърна към Вас, народните представители, и наистина ще се направи един задълбочен анализ за всички язовири в страната, които е необходимо да бъдат изграждани. Аз като министър на регионалното развитие бих Ви помогнал при всички положения с всякаква информация. Вие, разбира се, като народни представители на съответните региони също можете да помогнете, тоест наистина можем да си бъдем от полза в какъвто и период да работим заедно, можем наистина да бъдем от полза, така че да направим една, образно казано, карта на всички необходими язовири в страната, които следва да бъдат изграждани и да се направи един анализ времево кога и кой язовир как трябва да бъде направен. Защото наистина ресурсът, водният ресурс в България не трябва да го подценяваме, а наистина трябва да направим много задълбочен анализ как да го развием и как наистина да имаме по добра питейна вода.
Благодаря Ви, господин Министър. (Шум и реплики.) Колеги, нямаме време за повече въпроси. По процедура ли сте? Заповядайте.
Госпожо Председател, тъй като времето е до 14.36 ч. и министрите много пресрочиха времето, предлагам да изслушаме и Деян Дечев, който е следващият, да зададе въпросите си към министър Шишков. Благодаря. (Шум и реплики.)
Няма време, колеги 14,35 ч. е. Има една минута. (Шум и реплики.) Добре, заповядайте.
Благодаря, госпожо Председател. Извинявайте, колеги, че ще Ви забавя още малко. Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър! В началото на 2019 г. тогавашният министър на регионалното развитие обяви подкрепа от страна на Регионалното министерство относно изграждане на четирилентов път между общините Сливен и Ямбол, както и обособяването на икономическа зона около него. По-късно през същата година беше обявено, че АПИ вече е направила предпроектно проучване за разширение на съществуващия път и има готово техническо задание. Изграждането на този четирилентов път между двете общини би довело до по-бърза комуникация между двата областни града, които са на 30 км един от друг, би подобрило достъпа до автомагистрала „Тракия“ и до бъдеща икономическа зона. Вече сме края на 2022 г. и развитие по този казус няма. И в тази връзка е моят въпрос към Вас: работи ли Министерството на регионалното развитие по Проекта за изграждане на четирилентов път между Сливен и Ямбол и ако да, в какъв срок той ще бъде завършен?
Благодаря Ви. Заповядайте, господин Министър. Ще помоля само кратичко, ако е възможно.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема господин Дечев, във връзка с поставения от Вас въпрос относно изграждането на четирилентов път между Сливен и Ямбол Ви представям информация съгласно данни от Агенция „Пътна инфраструктура“. През 2020 г. АПИ е възложила извършването на прединвестиционно проучване за 21-километров участък от км 123 до км 144 на път II-53 Сливен – Ямбол. Целта на изследването е била да се изясни и аргументира необходимостта и целесъобразността от модернизиране и разширяване на съществуващия второкласен републикански път. Въз основа на извършените анализи в прединвестиционното проучване е било прието в следващ етап на проектиране трасето на съществуващия път, който в момента е с габарит 10,5 м, да бъде разширено до габарит Г20. Това включва две платна с по две ленти за движение – с ширина 3,75 м и два банкета по 1,50 м. В отделни участъци на пътя за обслужване на прилежащите територии са предвидени и локални платна. На този етап в инвестиционната програма на АПИ не е предвидена реконструкция на второкласния път между Сливен и Ямбол. Допълнителна информация за предприетите действия от Агенцията за подобряване на експлоатационното състояние на път II-53: към момента II-53 от км 123 до км 173 на територията на Сливен и Ямбол е в добро експлоатационно състояние. За осигуряване безопасността на движението през 2019 г. е извършен ремонт на над 12 км от пътя – от град Сливен до границата с област Ямбол, след село Крушаре на територията на област Сливен. През 2020 г. са били ремонтирани и останалите 8,6 км до град Ямбол. През същата година са изпълнени дейности и в участъка Калчево – Победа – Челник. През 2021 г. е била ремонтирана отсечката Ямбол – Калчево. В инвестиционната програма на АПИ е заложено извършването на основен ремонт на 11 км от път II-53. Участъкът е от село Тамарино до кръстовището с път III-707 на територията на област Ямбол. На 21 септември 2022 г. е обявена обществена поръчка по Закона за обществените поръчки за избор на изпълнител за изготвяне на технически проект за основен ремонт. Получени са 11 оферти. Към момента тръжната комисия ги оценява. Изработването на проектната документация е първата и задължителна стъпка преди предприемането на качествени строителни дейности. Проектът ще определи конкретните ремонтно възстановителни работи, които ще трябва да бъдат извършени на посочения пътен участък. При подготовката на Програма „Развитие на регионите“ 2021 – 2027 г. Агенция „Пътна инфраструктура“ в качеството си на възможен бенефициент е идентифицирала община Ямбол като потенциален партньор за изпълнение на интегрирани проекти. Проведени са съвместни срещи и кореспонденция за изграждане на две пътни отсечки – път II-53 Ямбол – Средец, участък обходен път град Ямбол юг, етап I, участък от км 147 до км 148, за който има изготвен технически проект на община Ямбол, и път II-53 Ямбол – Средец, участък Обходен път на град Ямбол юг, Етап II: участък от км 146 до км 147, за който има изготвен идеен проект от АПИ от 2008 г. Агенцията е изпратила становище по техническия проект до Община Ямбол.
Благодаря Ви, господин Министър. Желаете ли Реплика? Заповядайте.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, за първи път в страната се планира създаването на свободна икономическа и свободна индустриална зона между три общини. Съответно общинските съвети в общините Сливен, Тунджа и Ямбол са гласували и стратегии за развитието на тази зона. В идеята и проекта за обща икономическа зона между тези общини изграждането на четирилентовия път играе ключова роля. Той ще позволи обхватът на зоната да бъде над 100 населени места и над 230 000 души. Сам разбирате колко е важно изграждането на този път, тъй като той би отключил един нов потенциал на целия регион. И в тази връзка молбата ми е – това, което Вие казахте, че в момента АПИ не планира изграждането на този път, молбата ми е да бъдат положени усилия това нещо да се случи. Благодаря.
Благодаря Ви. Господин Министър, ако желаете дуплика, заповядайте.
Разбирайки важността на развитието на региона, това, което може наистина да се направи към момента, е да се започне с проектирането. Тъй като, знаете много добре, че за съжаление, голяма част от пътищата, които има да ги изпълняваме, на практика нямат проекти. Обърнахте внимание, мисля, че и в това, което аз изказах като мнение, изобщо като факти, е, че ние в момента, тоест АПИ, в момента е възложило проект за основен ремонт. За съжаление, всичките пътища в България, които следва да се ремонтират като основен ремонт или да се разширяват, следва да бъдат, естествено, с процедура, първо, през технически проект, одобряване на технически проект и в последствие избор на изпълнител за строителство. Така че очевидно това, което казвате, е важно за региона. Може би трябва да се помисли да бъде вкарано в Програмата на АПИ, но като програма за проектиране, а не като програма за изпълнение, тъй като там, където има проекти, естествено, ще може да се почне самото изграждане на пътна инфраструктура. Там, за съжаление, където няма проекти трябва да започнат да се правят проекти. Вашето питане според мен е изключително добро и важно, за да може да се направи един анализ и времево да се направи график за проектирането на всички важни пътни обекти, които следва да се направят в България. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Министър. Колеги, нямаме повече време за въпроси. Следващото заседание ще се проведе в сряда, 23 ноември 2022 г., от 9,00 ч. Закривам заседанието. (Звъни.) (Закрито в 14,43 ч.) Председател: Вежди Рашидов Заместник-председатели: Росен Желязков Йордан Цонев Надежда Самарджиева Секретари: Павлин Кръстев Иван Белчев