2. Стенограма и изказвания
Фокус по говорител: boyko-lyubomirov-klechkov
· намерени изказвания: 2
#1 · speech
Откривам заседанието. (Звъни.) Има постъпили съобщения и преди да започнем с дневния ред, ще Ви ги прочета: „– Днес в „Държавен вестник“, брой 90 от 11 ноември 2022 г. е обнародван Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание. Съгласно чл. 15 от Преходните и заключителни разпоредби Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. – На основание чл. 81 от Правилника за дейността и организацията на Народното събрание оттегляме внесения от нас на 2 ноември 2022 г. Законопроект за допълнение на Закона за висшето образование, № 48-254-01-45. Вносители: Даниела Дашева, Гален Монев и Виолета Комитова. – С писмо с вх. № 48-254-00-9 от 10 ноември 2022 г. народният представител Димитър Иванов Аврамов информира председателя на Народното събрание, че дава съгласие за продължаване на наказателното производство по постъпилото искане от Главния прокурор на Република България. С писмо председателят на Народното събрание е уведомил Главния прокурор на Република България за даденото от народния представител писмено съгласие, като е приложен заверен препис от писменото съгласие.“ Това са съобщенията, колеги. Госпожо Белобрадова, заповядайте за декларация.
#2 · speech
ДБ
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На 16 септември 2022 г. в XXI век една млада жена само на 22 години умира в ареста от побой, нанесен от моралната полиция в Иран, защото хиджабът ѝ не е поставен според изискванията на иранския режим. За броени дни името Махса Амини се превръща в знаме на съпротивата на хиляди иранци срещу същия този режим. Иранските жени излизат смело срещу полицията, горейки своите хиджаби и скандирайки: „Смърт на тирана!“ От Коалиция „Демократична България“ искаме да изразим публично от най-високата трибуна в нашата демократична, свободна страна своята подкрепа за тези изключително смели жени и за мъжете, които са рамо до рамо с тях в битката за свобода на техните тела. Но битката за свобода не е нова за иранските жени, а още през 1906 г. те взимат дейно участие в конституционната революция на страната. Десетилетия наред Иран е светска държава, а жените са свободни и достойни граждани до идването на ислямския режим през 1979 г., когато стотици хиляди от тях излизат по улиците да защитят правото си да избират как да разполагат със собствените си ръце, тела и коси. Уви, тази съпротива забавя само с няколко години налагането на терора над личността на жената и до ден днешен в Иран жената е обект на тормоз, а жестоките ограничения, наложени от религиозните норми в страната, превръщат темата за женското тяло в централна за властта. През десетилетията жените са били бити, измъчвани, убивани, но тяхната съпротива не стихва, за да достигне своята кулминация след смъртта на Махса Амини. В последните седмици над 100 човека, някой от които са непълнолетни, изчезват или са убити по време на протестите, но протестите не спират. С годините думата феминизъм е белязана от хиляди грешни интерпретации, но ако трябва да ѝ дадем определение, нека да го направим днес в тази зала, а именно – простата човешка възможност на една жена да избира своята съдба, да се облича, както тя прецени, да обича свободно, да завърши висше образование, да работи, да бъде дори народен представител и да носи косата си публично – къса или дълга. В тези месеци на изпитание за целия цивилизован свят в Иран жените ни преподават урок по смелост. Някои от тях са още деца и са съвсем млади, но като ги погледнем, виждаме огромната сила, която дава стремлението към свободата, защото свободата е най-висшето благо и борбата за нея е всеки ден, дори тук в нашата свободна правова държава. Виждаме битката за правото на избор на човешкото същество в най-чистата ѝ форма. Ние от „Демократична България“ се присъединяваме към всички държави, организации и личности, които подкрепиха иранските жени. Позволете и на мен в лично качеството да изразя не само своята подкрепа, но и огромното си страхопочитание към смелостта им. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Демократична България“.)
#3 · speech
Уважаеми колеги, има постъпило предложение парламентарният контрол да бъде удължен до 15,00 часа. Моля, гласувайте. Гласували 156 народни представители: за 148, против 5, въздържали се 3. Предложението е прието, колеги. Преминаваме към точка първа от седмичната програма: ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ. Преди да започнем с въпросите и питанията, ще Ви прочета получените писмени отговори на въпроси и питания за периода от 28 октомври 2022 г. до 10 ноември 2022 г.: Писмени отговори от: – служебния министър Асен Меджидиев на седем въпроса от народния представител Васил Пандов; на въпрос от народния представител Елисавета Белобрадова; на четири въпроса от народния представител Ивайло Мирчев и на въпрос от народния представител Мартин Димитров; – служебния заместник министър-председател Атанас Пеканов на въпрос от народния представител Александър Дунчев; – служебния министър Велислав Минеков на два въпроса от народния представител Велислава Любенова; на въпрос от народния представител Иван Христанов, Иван Манев; на три въпроса от народния представител Йордан Терзийски; на два въпроса от народния представител Мартин Димитров и на въпрос от народния представител Росен Костурков; – служебния министър Весела Лечева на въпрос от народния представител Даниела Дашева; на въпрос от народния представител Ивайло Мирчев; на въпрос от народния представител Мартин Димитров и на въпрос от народния представител Константин Бачийски; – служебния министър Георги Тодоров на въпрос от народния представител Росен Костурков; – служебния министър-председател Гълъб Донев на въпрос от народния представител Александър Дунчев; на въпрос от народния представител Васил Пандов; на въпрос от народния представител Десислава Трифонова; на пет въпроса от народния представител Ивайло Мирчев; на два въпроса от народния представител Корнелия Нинова; – служебния министър Димитър Стоянов на въпрос от народния представител Атанас Славов; на въпрос от народния представител Ивайло Мирчев; на въпрос от народния представител Мартин Димитров; – служебния заместник министър-председател и министър Иван Демерджиев на питане от народния представител Божидар Божанов; на въпрос от народния представител Ивайло Мирчев; на въпрос от народния представител Иво Русчев; на въпрос от народния представител Маноил Манев; на два въпроса от народния представител Мартин Димитров; на въпрос от народния представител Настимир Ананиев; на четири въпроса от народния представител Христо Терзийски; на въпрос от народния представител Христо Терзийски и Младен Маринов; на въпрос от народния представител Ивайло Мирчев и на въпрос от народния представител Росица Кирова; – служебния министър Крум Зарков на въпрос от народния представител Мартин Димитров; – служебен заместник министър-председател и министър Лазар Лазаров на два въпроса от народния представител Георги Гьоков; на въпрос от народните представители Деница Сачева и Илиана Жекова; на въпрос от народния представител Деница Николова; на въпрос от народния представител Димитър Николов и на въпрос от народния представител Мартин Димитров; – служебния министър Никола Стоянов на въпрос от народния представител Александър Дунчев; на въпрос от народните представители Климент Шопов и Никола Димитров; на седем въпроса от народния представител Корнелия Нинова; на въпрос от народния представител Мартин Димитров; на въпрос от народния представител Христо Гаджев и на въпрос от народния представител Цончо Ганев; – служебния министър Николай Милков на въпрос от народния представител Ивайло Мирчев; на въпрос от народния представител Мартин Димитров; на въпрос от народния представител Христо Гаджев; – служебния министър Росен Христов на въпрос от народния представител Георги Гьоков; на въпрос от народните представители Жечо Станков, Любен Дилов, Андрей Стоянов Рунчев и Галя Желязкова; на два въпроса от народния представител Ивайло Мирчев; на четири въпроса от народния представител Мартин Димитров; – служебния министър Росица Велкова-Желева на три въпроса от народния представител Ивайло Мирчев и на два въпроса от народния представител Цончо Ганев; – служебния министър Росица Карамфилова-Благова на шест въпроса от народния представител Александър Дунчев; на въпрос от народните представители Александър Дунчев, Радослав Василев и Радослав Рибарски; на въпрос от народния представител Георги Гьоков; на въпрос от народния представител Елисавета Белобрадова; на въпрос от народните представители Иван Христов и Иван Манев; на въпрос от народния представител Мартин Димитров; на въпрос от народния представител Николай Табаков; на въпрос от народните представители Рибарски и Радослав Василев; на въпрос от народния представител Цветелина Симеонова-Заркин; – служебния министър Сашо Пенов на въпрос от народния представител Веска Ненчева; на въпрос от народния представител Димитър Пашев; на въпрос от народните представители Жечо Станков, Галя Желязкова, Любен Дилов и Андрей Рунчев; на два въпроса от народния представител. Ивайло Мирчев; на въпрос от народния представител Мартин Димитров; на въпрос от народния представител Иван Ганчев Ненов; – служебния заместник министър-председател и министър Христо Алексиев на въпрос от народния представител Илина Мутафчиева; на въпрос от народния представител Мартин Димитров; – служебния министър Явор Гечев на въпрос от народните представители Албена Върбанова и Александър Дунчев; на два въпроса от народния представител Александър Дунчев, на въпрос от народните представители Александър Дунчев и Божидар Божанов; на въпрос от народните представители Александър Дунчев, Стоян Георгиев, Михал Камбаров, Искрен Митев, Любослав Василев, Цветелина Симеонова-Заркин; на шест въпрос от народните представители Десислава Танева и Мария Белова; на въпрос от народния представител Елисавета Белобрадова; на три въпроса от народния представител Иван Иванов; на въпрос от народния представител Мартин Димитров; на въпрос от народния представител Стефан Шилев. Уважаеми колеги, сега преминаваме към въпросите и отговорите. Първи в реда е служебният министър-председател на Република България Гълъб Донев, който ще отговори на два въпроса и на едно питане, както следва: първо в списъка е питането на народния представител Корнелия Нинова относно политиката по доходите, осъществявана от служебното правителство. Госпожо Нинова, заповядайте да развиете своето питане в рамките на три минути.
#4 · speech
БСП за България
Уважаеми господин Председател, господин Министър-председател, колеги! Всички знаем, че един от най-важните въпроси за по-голяма част от българското обществото са цените, инфлацията и доходите. За нас като социална партия това е изключително важна тема и искам да припомня само, че благодарение на участието ни в предишното правителство се реализира много сериозна, системна и последователна политика за увеличаване на доходите. Увеличихме минималната заплата от 650 на 710 лв., ваучерите за храна на работниците от 80 на 200-а, майчинството последва ръста на минималната заплата, увеличихме пенсиите и редица други социални плащания. Убедено смятаме, че с това помогнахме на милиони български граждани да минат по-лесно през тежките зимни месеци. Наред с това оставихме накрая на правителството 9 млрд. лв. в хазната, тоест тази политика нито за момент не застраши финансовата сигурност на България. Дори и през септември служебният кабинет отчете, че все още има 1 милиард излишък. Сега сме изправени отново пред увеличаване на цените, на предложение от служебния кабинет за замразяване на доходите, предложение за замразяване на минималната заплата на 710 лв. Това са близо 500 хиляди души, половин милион българи, работници, работещи бедни, следователно с това няма да се повишат и майчинството и грижата за младите хора и децата. Моето питане към господин министър-председателя е какво предвижда служебният кабинет по този въпрос? Само искам да уточня няколко неща, важни за нас като партия, но важни и за българските граждани. Отдавна настояваме да приемем понятие „енергийна бедност“ и работихме в кабинета по този въпрос, но не стигна времето, тъй като правителството беше свалено. Вчера научаваме от служебния министър на труда и социалната политика в Комисията по труда, че те възнамеряват това понятие „енергийна бедност“ да влезе в сила от 1 януари 2024 г. – цялата 2023 г. да нямаме понятие „енергийна бедност“, следователно да няма подкрепа към тези енергийно бедни семейства. Още по-изненадващо разбрахме от служебния министър на труда и социалната политика, че прагът на бедност, който се вдига на 504 лв., а от него зависят и редица други социални плащания, ще влезе в сила по предложение на служебния кабинет от 1 юли 2023 г., тоест отново през най-тежките зимни месеци няма да бъде повишен този праг на бедност, следователно няма да бъдат повишени и социалните плащания. Всичко това буди тревога у нас. И затова питаме служебния министър-председател: какви са намеренията и политиките, които правителството провежда по този въпрос?
#5 · speech
Благодаря, госпожо Нинова. Господин Министър-председател, моля за отговор на питането в рамките на пет минути.
#6 · speech
Уважаеми господин Председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Нинова, във връзка с Вашето питане и по-конкретно какво предлага служебният кабинет за увеличаване доходите в настоящия момент, искам да заявя следното. По принцип служебното правителство няма и не може да има собствена политика по доходите, включително и за тяхното увеличение, а е длъжно да следва заварената политика, респективно да се съобразява с утвърдения бюджет и действащото законодателство. Към момента, всички знаете, няма съставен редовен кабинет. Това, което служебният Министерски съвет предложи, е Законопроект, с който да бъде удължено действието на действащия Закон за държавния бюджет на Република България за 2022 г., също така удължаване действието на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и удължаване действието на Закона за бюджета на Националната осигурителна каса за 2022 г. до момента, в който бъде съставено редовно правителство и бъде приет закон за държавния бюджет на Република България. Правилно отбелязахте политиките, които са свързани с доходите: минималният размер на основната заплата за най-ниската длъжност, това е 710 лв.; базата за определяне на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на лицата в сектор „Сигурност и отбрана“ е 380 лв.; размерът на данъчните облекчения за деца по чл. 22в и 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, размерът на минималната работна заплата за 2022 г. е 710 лв. Чрез запазване на увеличения размер на облекченията се цели да се продължи възможността за увеличаване на реалния разполагаем доход, с който разполагат лицата, отглеждащи непълнолетни деца, както и тези, отглеждащи дете с увреждания. Запазва се и възможността за използване на ваучерите за храна по чл. 209, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане. С тези ваучери може да се заплаща също така и ползваните за битови нужди електрическа и топлинна енергия, природен газ и вода. Със същия законопроект, който е внесен в Народното събрание, са предложени и две мерки под формата на данъчни облекчения, които да продължат да се прилагат и през 2023 г., а именно данъчно облекчение под формата на ваучери за храна, предоставени по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, данъчни облекчения и за деца с увреждания. Това, което направи служебното правителство по отношение на доходите и да може да подпомогне българските граждани да посрещнат есенно-зимния сезон и да могат да си платят разходите за отопление на дома, е да отпусне допълнителни 20 млн. лв. към лица и семейства, извън обсега на лицата и семействата, които са подпомогнати, за отоплението през зимата. Допълнително са включени 40 хиляди лица и семейства за отопление през зимните месеци. Що се касае до политиката по доходите, ние сме на мнението, разбирането, а и такова е законодателството, че една дългосрочна политика, каквато трябва да бъде политиката по доходите, трябва да се разработва, да се формира и да се изпълнява от редовно правителство. Затова към настоящия момент служебното правителство не формира политика, няма право да формира политика по доходите, а изпълнява заложената политика по доходите такава, каквато е заварена от предходното редовно правителство, с параметрите, които са гласувани от Народното събрание в Закона за държавния бюджет на Република България. Благодаря Ви.
#7 · speech
Благодаря, господин Премиер. За два уточняващи въпроси, ако обичате.
#8 · speech
БСП за България
Господин Премиер, или си противоречите, или не си говорите в Министерския съвет, или не знаете какво правите. Цитат от 10 август на министъра на труда и социалната политика на служебния кабинет: „Служебният кабинет ще предложи на парламента и обсъжда със социалните си партньори минималната заплата от 1 януари да стане 770 лв.“, тоест по техни изчисления тогава 50% от средната заплата. Господин Премиер, с това Ви опровергавам тезата, че служебният кабинет не можел, нямал право и не предвиждал увеличение на заплатите. Вие ги предвиждахте през август. Сега сме 11 ноември, какво се е случило оттогава досега, че концептуално преосмислихте Конституцията и законите на страната, че служебният кабинет не може да вдига заплати? Първо това. Второ, твърдите, че служебният кабинет не може да прави дългосрочни политики и трябва да се съобразява със завареното положение и с бюджета, който е заварил. Второ противоречие. Или не знаете какво се случва при Вас, или умишлено го правите? Дългосрочна политика ли е да поръчате още осем нови F-16 за 2030 г.? Дългосрочна политика ли е без редовно правителство и работа ли е на служебния кабинет да искате оферти за още 10 „Грипен“-а? Знаете ли, че тази дългосрочна политика струва шест милиарда, а социалната програма, която предлагаме от БСП, струва два?! Уважаеми български граждани, според служебния кабинет не може да се прави дългосрочна политика за увеличаване на доходите през 2023-а, но може да се прави дългосрочна политика до 2030-а за закупуване на още осем самолета F-16 и 10 „Грипен“-а. С това спирам и задавам вече конкретните си въпроси. Господин Премиер, искам да Ви информирам за нещо, въпреки че разбрах, че вече го знаете от писмен отговор, който получих от Вас, за това какво се случва в министерства, агенции, второстепенни разпоредители с парите и с доходите на хората, но аз ще Ви запозная с някои конкретни казуси и ще Ви моля да се ангажирате с решение. Знаете ли, че в Министерството на икономиката и индустрията се увеличават бордовете на държавните предприятия, съветите на директорите – в Държавната консолидационна компания от четири на седем, в „Ел Би Булгарикум“ – от три на пет, „Монтажи“ – от три на пет, и да не продължавам нататък? От Вашия писмен отговор, с който исках информация какво се случва в министерствата, видях, че и на други места се случва – увеличават се бордовете на държавните предприятия и второстепенните разпоредители – първи извод. Искам конкретно да поставя на вниманието на парламента, премиера и българския народ един казус. Има едно държавно предприятие „Ел Би Булгарикум“…
#9 · speech
Времето, госпожо Нинова, не забравяйте!
#10 · speech
…В него, в производствената база в София, работят 20 души, в администрацията към момента работят 19. В момента назначавате нови 16 в администрацията. Тридесет и пет администратори управляват 20 работници в производствената база. Увеличавате бордовете, увеличавате администрацията (ръкопляскания от „БСП за България“.) и, забележете, четирима души от този борд в „Ел Би Булгарикум“ за ноември месец…
#11 · speech
Времето, госпожо Нинова!
#12 · speech
…са взели 15 704 лв. заплати. Четирима души!? (Ръкопляскания от „БСП за България“.) В момента цялото дружество се преустройва, защото за новата администрация няма бюра. За 36 администратори на 20 работници ми казвате, че няма пари, че не може да се увеличават доходите, че служебният кабинет не може да прави политика по доходите… Моля да се ангажирате, че ще спрете поне това в „Ел Би Булгарикум“. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
#13 · speech
Благодаря Ви. Моля за отговор в рамките на три минути, господин Премиер. Моля Ви, спазвайте времето, което е дадено.
#14 · speech
Уважаеми господин Председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Нинова, в Министерския съвет си говорим и има чуваемост. Много добре направихте уточнението, че още от август месец в Министерството на труда и социалната политика е започнала работата по разработване на различните варианти за размери на минимална работна заплата. Да, това е похвално, защото администрацията в Министерството на труда и социалната политика работи и подготвя варианти, които да предложи за решение на редовен кабинет, който да определи политиката по доходите на държавата в областта на минималната работна заплата. Знаете, че с минималната работна заплата са обвързани и я получават немалък брой български граждани. Това са българските граждани, които също така работят и в администрациите – както общински, областни и централни, така и редица нископлатени длъжности без квалификация и изискващо се образование в редица сектори на икономиката. Министерството на труда и социалната политика работи по това да бъдат разработени редица варианти, и то не само един, за това какъв размер на минимална работна заплата да бъде предложен, който да бъде приет от редовно правителство и предложен на Народното събрание за гласуване и включване в разчетите на Закона за държавния бюджет на Република България. Знаете, че с размера на минималната работна заплата са свързани и редица плащания по делегираните бюджети от страна на държавата към общините, към социалните услуги. С размера на минималната работна заплата са свързани и плащания за хората с увреждания, за родителите на деца с увреждания, така че много правилно Министерството на труда и социалната политика работи по това да предложи варианти за размер на минималната работна заплата. Тя, разбира се, е съобразена и с новата директива на Европейския съюз, която трябва да отчете директивата за адекватни минимални работни заплати, която трябва да отчете 50% от средната работна заплата за страната – изчислява се не само размерът на минимална работна заплата, а се изчислява и нетният разполагаем доход, с който ще разполагат българските работещи, които получават размера на минималната работна заплата. По отношение на бордовете в държавни предприятия. Аз бих препоръчал този въпрос да бъде зададен към ресорния министър, който подробно да Ви отговори за това какви са мотивите, каква е целесъобразността от увеличаване на бордовете в държавни предприятия. (Реплики от народния представител Георги Свиленски.) Обикновено министър-председателят отговаря по въпроси от общата политика на Министерския съвет. В такива подробности за броя на членовете на бордове министър председателят, който и да е той, не отговаря и не може да изпада в такива подробности предприятие по предприятие. (Реплики от „БСП за България“.) Бих могъл да проверя какво, защо и какви са мотивите, но аз дълбоко се съмнявам в точността и верността на данните, които са изнесени, така че ще направя проверка и съответно ще бъдете уведомени. Благодаря.
#15 · speech
Благодаря, господин Премиер. Имате право, госпожо Нинова, на отношение по отговора на премиера. В рамките на две минути, госпожо Нинова.
#16 · speech
БСП за България
Да. Не ми стигна времето преди малко, затова искам само да допълня, че оставихме Решение в Министерството на икономиката за „Ел Би Булгарикум“ да се увеличат заплатите на работниците с 20%. Сега това решение е отменено и тези пари са пренасочени към Борда и към новата администрация, която се назначава. Господин Донев, казвате, че служебният кабинет разработвал различни варианти на минимална работна заплата, за да ги предложи на редовен такъв. Ако има редовен такъв, служебният кабинет вече няма никакво право да предлага каквото и да е на редовния, защото редовният ще вземе решение за заплатата. Първо е това. Просто да знаете какви са парламентарните процедури и устройството на държавата. Второ, да допуснем, уважаеми колеги и български граждани, че не съставим правителство. И какво? Заради това, че служебният кабинет не предлага увеличение на заплатите и на доходите, може до месец юни да оставим българския народ на студ и глад?! Предлагам: народните представители между първо и второ четене на Закона за удължаване на бюджета, внесен от служебния кабинет, да направим човешки, разумни, социални предложения и да намерим мнозинство, което да ги приеме. Ние настояваме за увеличаване на минималната заплата, за увеличаване на майчинството, за помощ на пенсионерите, на младите хора, като освободим младежите до 26 години от данък върху доходите на физическите лица, цял социален пакет. Уважаеми колеги, да не подминаваме безхаберието на служебния кабинет в този момент по отношение на българския народ и българската икономика – или се страхуват, или не искат, или не могат – тяхна си работа, но наша отговорност е да не оставяме държавата и народа си през зимата, през следващите месеци пред това изпитание. Призовавам Ви всички да участваме в тези разговори, които водим по бюджета между първо и второ четене, така както сме го направили миналия път.
#17 · speech
Времето, госпожо Нинова.
#18 · speech
Никой да не обяснява, че не можело. Ето, били сме в тази ситуация и между първо и второ четене на бюджет, внесен от служебния кабинет, сме направили предложение и сме го подобрили...
#19 · speech
Отново времето, госпожо Нинова.
#20 · speech
Последно. По отношение на министър-председателя. Господин Премиер, не се измъквайте, че не знаете какво става във Вашите министерства и че трябва да питаме отделните министри. Казвате, че отговаряте за общата политика? Обща политика на този кабинет са масовите уволнения, масовата разправа – във всички министерства имате такива, (ръкопляскания от „БСП за България“), масово увеличаване на администрации и на бордове, увеличаване на заплатите на калинките в тези бордове...
#21 · speech
Времето изтече, госпожо Нинова, моля Ви.
#22 · speech
...като отнемате от парите, определени от нашето правителство за работниците. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
#23 · speech
Благодаря. Следва въпрос от народния представител Мартин Димитров относно готвената отмяна на забраната на износ на горива, произведени от руски петрол. Давам думата на народния представител да развие въпроса си. Заповядайте, господин Димитров. До две минути, господин Димитров.
#24 · speech
ДБ
Уважаеми господин Председател, господин Премиер, уважаеми дами и господа! Цените на горивата са критичен въпрос за България. Освен че всеки потребител плаща за бензин или дизел, това влияе и на растежа на българската икономика. Господин Премиер, Вие започвате да изпадате в противоречие – по едни въпроси казвате: ние сме само служебно правителство, не ни питайте за тях, обаче по други въпроси – без обществено обсъждане, без дебат в парламента, много бързо вземате решения. Тоест започва да прави натрапчиво впечатление, че Вие си избирате едни важни, други важни въпроси, но по едните вземате решения веднага, а по други казвате: ние сме само служебно правителство. Така например удължихте концесията на пристанище „Росенец“, която ще има значение за пазара на горива в следващите десетки години, без никакъв дебат, без да попитате парламента и да дойдете – вече имаше парламент, да попитате какво да се прави и каква е правилната политика? Забраната за износ на горива, които са от преработен руски петрол, е следващият такъв въпрос. Да, Вие сте стартирали обществено обсъждане, обаче дебат в този парламент не е имало. И се стигна дотам Европейската комисия да Ви каже, че подходът, който Вие сте възприели, не е правилен. Но най-важното е следното – аз не знам как си представяте, но питайте господин Пеканов до Вас, как ще разрешите в един момент износа на горива от руски петрол и това ще бъде благоприятно за цените? Как така цените ще паднат? Ще стане обратното. (Реплики.) Ще стане обратното. Има опасност цените да се повишат, защото, като виждате в момента какво става с цената на дизела – в Европа тя расте, като се разреши износът на горива от руски петрол износът на дизел просто веднага ще се увеличи и цената в България ще скочи. Това е икономическата логика. Аз не знам Вие как си представяте някакви други работи, но е хубаво да ни обясните. Тоест, важно е сега да разберем две ключови неща. Първото е: ще поискате ли мнението на парламента по този въпрос, или смятате, че служебният кабинет ще си вземе някакво решение, каквото реши – независимо какво смята парламентът, независимо какво смята Европейската комисия? И второ, не смятате ли, че едно такова Ваше решение има опасност да вдигне цените на горивата, което да се отрази не само на инфлацията...
#25 · speech
Времето, господин Димитров.
#26 · speech
...но и на растежа? Благодаря.
#27 · speech
Колеги, моля спазвайте времето! Заповядайте, господин Премиер. Господин Премиер, в рамките на три минути имате възможност за отговор.
#28 · speech
Благодаря Ви, господин Председател на Народното събрание. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, идентичен въпрос ми беше зададен и от Вашия колега от парламентарната група на „Демократична България“ господин Ивайло Мирчев, отговорът до когото е изпратен още на 2 ноември. Ще използвам възможността от тази висока трибуна да направя някои важни уточнения. Решения за премахване на забраната за износ на горива, произведени от руски петрол, не е приемана от Министерския съвет. С Регламент 879 от 3 юни 2022 г. се въвеждат допълнителни мерки за санкциониране на Руската федерация предвид войната в Украйна. С разпоредбата на чл. 3м, параграфи 1 и 2, се налагат забрани за закупуване, внос или трансфер в държавите членки пряко или непряко на суров нефт и на някои нефтопродукти с произход Русия, или изнасяни от Русия, както и за застраховане и презастраховане на морския транспорт на такива стоки до трети държави, включително се въвежда забрана за пряко или непряко предоставяне на техническа помощ, брокерски услуги, финансиране и финансова помощ или всякакви други услуги. По силата на чл. 3м, § 5 от същия регламент е предвидена възможност, считано от 5 декември 2022 г. и чрез дерогация от параграфи 1 и 2, компетентните органи на България да разрешават изпълнението до 31 декември 2024 г. на договори, сключени преди 4 юни 2022 г., или на допълнителни договори, необходими за изпълнението на такива договори за закупуването, вноса или трансфера на суров нефт, превозван по море, или на нефтопродукти, изброени в Приложение № 25, с произход от Русия или изнасяни от Русия. Ограничението за износ касае само и единствено суровия нефт и нефтопродуктите с произход от Русия или изнасяни от Русия, а не нефтопродукти, които са произведени от тях, каквато всъщност е забраната, въведена с Решение № 569 на Министерския съвет от 29 юли 2022 г. В тази връзка Министерството на енергетиката, Министерството на финансите и Министерството на икономиката и индустрията публикуваха за обществено обсъждане Проект на решение на Министерския съвет за предоставяне дерогация по чл. 3м, параграфи 1 и 2 от Регламента относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, и за отмяна на Решене № 569 на Министерския съвет от 2022 г. Това е към момента реалната ситуация. За момента Министерският съвет не е приемал решения за премахване забраната за износ на горива, произведени от руски петрол. Също така, от това, което ще произтече след обществените консултации, защото това е публикувано публично на съответните сайтове за обществени консултации, ще направим преценка дали тази забрана ще доведе до намаление цените на горивата или точно обратното. От преработката на суров петрол не се произвеждат само бензин и дизел, а се произвеждат и много други субстанции по технологичния процес, за които трябва да има място и обеми – резервоари, където да бъдат складирани. Отговорете си тогава на въпроса дали, когато рафинерията се задръсти от суровини, които няма възможност къде да пласира, по какъв начин цената на горивата ще се отрази на вътрешния пазар?! Има и допълнителни въпроси, които са свързани с технологията на преработка на суровия петрол и продуктите, които се получават от тази преработка, но това са допълнителни технически подробности.
#29 · speech
Благодаря, господин Премиер. Заповядайте за реплика, господин Димитров.
#30 · speech
ДБ
Уважаеми господин Председател, господин Премиер, господин Вицепремиер, дами и господа! Разбрахте какво ни каза току-що служебният премиер: няма да питам парламента, каза той, по тази тема съм си избрал и няма да се консултирам с Народното събрание, ние си правим наше обществено обсъждане и в крайна сметка ще си вземем решение на ниво правителство. Това каза господин Донев. Друг е въпросът, господин Донев, защо нямате анализ как евентуалната отмяна на забраната за износ на горива ще се отрази на цените. Защо няма такъв анализ? Значи, ако някой тръгне да отменя една забрана и твърди, че това е добро за цените, ще напише един такъв сериозен анализ, ще го разпространи до всички и него ще подложи на публично обсъждане, но такова нещо няма. Така че вижте сега какво се получава. Обръщам Ви внимание какво става с цените на тока. Когато цените на българския ток са обект на отворен пазар, те се изравняват в Европа. Като премахнете забраната „износ на горива“, това ще означава потенциал за растеж на цените и тяхното изравняване. Това е пазарна икономика. Как си представяте Вие нещо друго, не мога да Ви кажа. Защо нямате анализ, също не мога да Ви кажа. Как без анализ смятате, че ако отмените тази забрана, това ще бъде добро за цените на горивата в България, е изумително вече наистина. Но, пак Ви казвам, това е изключително отговорно решение и се надявам най-малкото, което трябва да направите оттук нататък, минималното е поне да изготвите такъв анализ в рамките на общественото обсъждане, за да можем после да проверим дали това, което твърдите, защото този анализ трябва да има конкретни цени, да можем после да проверим дали е вярно. Защото, ако ние сме прави и отмяната на тази забрана повиши цените на горивата в България, това ще се отрази веднага на инфлацията, на кандидатстването в еврозоната, на икономическия растеж. Има пряка връзка между растежа на икономиката и цените на петрола и на горивата. Ще се отрази и на доходите, уважаеми господин Премиер. И ние от „Демократична България“ се изумяваме как такива критични ключови решения служебният кабинет без всякакво безпокойство ги взима, без всякакви консултации в парламента, а по много други теми казва: „Ние сме само служебно правителство, моля, не ни безпокойте и търсете, нямаме компетентност.“
#31 · speech
Времето, господин Димитров.
#32 · speech
Но тук, вижте, без всякакво безпокойство и въпреки становището на Европейската комисия Вие очевидно вървите да вземете решение към отмяна на забраната на износ на горива. Благодаря.
#33 · speech
Благодаря и аз. Господин Премиер, имате правото на дуплика.
#34 · speech
Благодаря Ви, уважаеми господин Председател на Народното събрание. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Това, което казвате, не знам откъде имате тази информация, че не се прави анализ. Точно обратното, всяко едно решение, което взима служебното правителство, е подложено и предварително е изготвен анализ. Аз Ви казвам, че такова решение все още няма взето от служебното правителство. Говорим за нещо в бъдеще, нещо, което не е ясно ще се случи ли, или няма да се случи. И нещо друго. В Конституцията на Република България много ясно е разписано, че имаме разделение на властите. Има законодателна власт, има изпълнителна власт, има съдебна власт. Това разпределение на властите много ясно и точно Конституцията повелява и казва какви правомощия има Министерският съвет, какви правомощия има Народното събрание, съответно другите власти в Република България. Действително, че важните решения, които се взимат от служебното правителство, когато има необходимост от такава консултация, тя ще бъде извършена. Така че решение в тази посока няма. Анализи се правят и оценки на въздействието се правят за всяко едно от решенията, които се взимат от Министерския съвет. Благодаря.
#35 · speech
Благодаря, господин Премиер. Продължаваме с трети въпрос към премиера Гълъб Донев, зададен от народния представител Георги Самандов относно прилагането на Регламент на Европейския съюз от 2022 г., 1854, на Съвета от 6 октомври 2022 г. относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията. Имате думата. Заповядайте.
#36 · speech
Български възход
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Премиер, уважаеми господин Вицепремиер, скъпи деца! Моят въпрос, както господин председателят анонсира, е свързан с Регламент 1854, защото в момента слушаме колегите и отляво, и отдясно, едните говорят за повече финанси и увеличаване на минималната заплата, другите говорят за анализи и изчисления. Моят въпрос, свързан с това, и се радвам, че господин Донев е тук, защото той има афинитет към социалната сфера, тъй като в момента ние имаме прекрасния инструмент, както това, колегите отдясно което казват, свързано с анализите, и това, колегите отляво, което казват, за социалната сфера, да го изпълним. Така че моите въпроси са формулирани в два вида и в две подточки. Как правителството, представлявано от Вас, господин Премиер, ще приложи Регламента в цялост, който е с пряко приложение за всички страни – членки на Европейския съюз, и изготвени ли са методиките за целево преразпределяне на финансовите средства, прилагането на тавана на свръхприходите на производителите на електрическа енергия в изпълнение на въведеното с Регламента единно задължение за прехвърляне на свръхприходите пряко към домакинствата и малките и средните предприятия? И ако правителството се подготвя по първия въпрос, искам да попитам дали имате функционална готовност да разпоредите на държавните институции да започнат изпълнение на дейностите по прехвърляне на акумулираните средства от свръхприходите на електропроизводителите пряко към домакинствата и малките и средните предприятия, които са предвидени в Регламента? Искам да напомня, че Регламентът стартира от 1 декември и на всеки три месеца ще има мониторинг и отчет на постигнатите резултати от прилагането на мерките. Благодаря Ви.
#37 · speech
Заповядайте за отговор, господин Премиер.
#38 · speech
Уважаеми господин Председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Самандов, по отношение на прилагания с Регламента таван на свръхприходите, генерирани от производителите на електрическа енергия под определени разходи, в момента се работи по проект на нормативен акт за прилагане на Регламент 2022/1854. Таванът на приходите ще се прилага по отношение на всички пазарни приходи от производителите, получени от производството на електроенергия с по-ниски пределни разходи от определения таван на пазарните приходи, като такива производители регламентът изрично посочва технологии за вятърна, слънчева, ядрена енергия или енергия от лигнитни въглища. По целесъобразност ще са включени и други пазарни участници в съответствие с разпоредбите на Регламента. В изпълнение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Регламента събраните в резултат от прилагането на тавана на пазарните приходи свръхприходи ще се използват за продължаване на програмите за финансиране на мерки в подкрепа на крайните клиенти на електроенергия с цел смекчаване на въздействието на високите цени на електроенергия върху тях. Във връзка с това производителите с разходи под пределните ще правят вноски във Фонд „Енергийна сигурност на електроенергийната система“ и съществуващите програми за подкрепа на крайните клиенти на електрическа енергия ще бъдат продължени в унисон и с приетите решения на Четиридесет и осмото народно събрание. По отношение на битовите крайни клиенти бих искал да отбележа, че същите са защитени от високите цени чрез регулирани цени на електроенергията, които са чувствително по-ниски от борсовите и са на нива, много по-близки до определените в предходния регулаторен период преди драстичния скок на борсовите цени на електроенергията. Благодаря Ви.
#39 · speech
Моля, колегите от ГЕРБ, по-тихичко, да няма наказания. Благодаря Ви, господин Премиер. Заповядайте, колега, на два въпроса от две минути. Реплики до две минути.
#40 · speech
Български възход
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Премиер, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги! Господин Премиер, в Регламента в чл. 1 ясно се описва кой е обхватът, а обхватът е именно намаляване на енергийната консумация, събиране на свръхприходите и целево преразпределяне към домакинства и малък и среден бизнес. Също така в Регламента се казва, че настоящите мерки не са в противовес на бъдещи такива. Така че това, че в момента свалихме цената и дадохме едни 200 лв. към бизнеса, не решава проблема на бита и малкия и среден бизнес. Тук говорим за инфлация – инфлация, която… отчетената е 20, реалната е над 40. Говорим за разработване на механизми, също в Регламента е посочено, за компенсиране на тази инфлация. Защото това, което изтъквате като доводи, да, българският гражданин е защитен от регулирания пазар, на който АЕЦ „Козлодуй“ – дойната крава на българската енергетика, му гарантира евтин ток, но неговият проблем не е евтиният ток. Проблемът е това, че потребителската кошница му се е покачила и цената на живота се е покачила с десетки проценти. Ние трябва да разработим допълнителни механизми, както казва Регламентът, за да смекчим тази ценова кошница. И другото, което искам да отбележа, е, че свръхприходите, генерирани от производителите, трябва да бъдат на равна цена. Там е написано – 180 евро. Защото подозирам, че в момента ще се разработи механизъм, който пак да точи перлата в българската енергетика – АЕЦ „Козлодуй“, а отделни привилегировани производители няма да усетят така, както ще усети ядрената централа. Така че, моля Ви, недейте да се криете зад регулирания пазар, а направете такъв механизъм, в който едни милиарди, които се очаква – около 14 или 15 милиарда, да, те ще отидат за бизнеса, на бизнеса трябва да му се помогне, но какъв е резултатът от тази помощ до момента, господин Премиер? Галопираща инфлация и спираловидно повдигане на цените. Моля Ви, разработете механизми, защото имате перфектния Регламент да прекарате българските граждани през зимата, която ни очаква. Благодаря.
#41 · speech
Благодаря, колега. За дуплика, господин Премиер, заповядайте.
#42 · speech
Благодаря Ви, уважаеми господин Председател на Народното събрание. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Самандов, правилно подчертавате, че с Регламента се цели облекчаване на положението от високите цени на електроенергията на битовите потребители и на малките и средните предприятия. Основно помощта, която трябва да бъде акумулирана чрез изземване на свръхпечалбите от електроенергийните дружества и да бъде целенасочена към тази група от населението и от малките и средните предприятия. Това, което служебното правителство прави за прилагането на Регламент 2022/1854, е да предложи на Народното събрание законопроект, с който да се въведе в действие Регламентът в Република България. В този законопроект ще бъде разписан и механизмът, по който всяко едно в зависимост от вида на електроенергийното предприятие – дали е производител, използвайки ядрена енергия, дали е производител, който използва лигнитни въглища, дали е производител, който използва вятърна, слънчева и така нататък друг вид възобновяема енергия, ще има определени тавани на цените, до които могат да осигурят на тези производители, че те ще имат ресурс както за заплати, така за ново оборудване, така за поддръжка на системите и инсталациите, които генерират електроенергия. Но всичко онова, което е над свръхпечалбата и нормалната пазарна печалба, ще бъде изземвано чрез механизмите на този законопроект, който се надявам Народното събрание да приеме. Така че излишъкът, средствата, които ще бъдат събрани във Фонда за електроенергийна сигурност на системата, да бъдат насочени именно към потребителите, които са най-уязвими от високите цени на електроенергията. Пак казвам, битовите потребители към момента са защитени от регулирания пазар и този регулиран пазар все още няма да бъде премахван. Всички останали небитови потребители ще се ползват от механизмите, които ще има възможност да бъдат прилагани чрез Закона за приложението на Регламент 2022/1854. Благодаря Ви.
#43 · speech
Благодаря, господин Премиер. Колеги, поради изчерпване на въпросите и питането към служебния министър-председател приключи неговото участие в парламентарния контрол, за което му благодарим. (Председателите се сменят.)
#44 · speech
Уважаеми колеги, продължаваме с въпроси към заместник министър-председателя по управление на европейските средства. Първи въпрос задава народният представител Джевдет Ибрям Чакъров относно оперативните програми за периода 2014 – 2020 г. Заповядайте, господин Чакъров.
#45 · speech
ДПС
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Пеканов, програмният период 2014 – 2020 г. приключи преди почти две години. Съгласно европейските регламенти разходите по всички програми са допустими за финансиране, ако те са направени от бенефициентите и платени до 31 декември 2023 г. На практика остава само една година до крайната дата на допустимост на разходите за посочения програмен период. За съжаление обаче, реално изплатените суми по оперативните програми, финансирани от структурните и Кохезионния фонд на Европейския съюз, са далеч от 100%. Към днешна дата, по данни на ИСУН, по трите най-големи програми ситуацията е следната: по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ са изплатени 64%, по Оперативна програма „Околна среда“ – 58%, а по Оперативна програма „Региони в растеж“ – 72%. Или средно за оперативните програми са изплатени малко над 61%, а вече хоризонта го посочихме – докога може да бъдат извършвани плащания. Междувременно две години след началото на новия програмен период 2021 – 2027 г., в сегашния програмен период, следва да действат 10 програми. Към датата на внасяне на моя въпрос беше публично известно, че Европейската комисия е одобрила само три програми: „Развитие на човешките ресурси“, Програма „Образование“ и Програма за храни и основно материално подпомагане. След това Вие съобщихте, че са одобрени още четири програми: „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“, „Транспортна свързаност“, „Околна среда“ и „Техническа помощ“. Едва в началото на този месец бяха изпратени за одобрение в Европейската комисия още две програми: „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ и Програмата за морски дела, рибарство и аквакултури. Във връзка с това моят въпрос към Вас е: очаквате ли България да загуби средства по програмите за периода 2014 – 2020 г. – да се надяваме, че няма да е така? Какви мерки се предприемат, за да не се случи това? Кога очаквате да бъдат одобрени и да започнат да се реализират програмите за новия програмен период 2021 – 2027? И какви действия предприемате това да стане в ускорени срокове, при положение че вече две години след началото на периода голяма част от програмите не са одобрени и не действат, за съжаление? Благодаря.
#46 · speech
Благодаря, господин Чакъров. Господин Вицепремиер, заповядайте за отговор в рамките на три минути.
#47 · speech
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чакъров, благодаря Ви много за въпроса. Позволете ми в началото да уточня, че в изложението към Вашите писмени въпроси е посочено, че до крайната дата за допустимост на разходите по оперативните програми 2014 – 2020 остават два месеца, докато този период всъщност изтича в края на 2023 г. Както правилно посочихте, имаме година и два месеца за изпълнение на програмите, които очаквам да бъдат достатъчни за приключване на проектите в изпълнение и за пълното усвояване на средствата за България за този програмен период. Намираме се на ключов етап от изпълнението на програмите, финансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове. От една страна, се работи интензивно за успешното реализиране на инвестициите и приключване на програмите за миналия програмен период, както и стартира изпълнението на програмите за новия програмен период. По отношение на настоящия програмен период е налице сериозен физически и финансов напредък в изпълнение на програмите. Договорените средства по програмите, съфинансирани от ЕСИФ – Европейски структурни и инвестиционни фондове, възлизат на над 18 млрд. лв., като ресурсът по почти всички програми вече е напълно договорен. Реално извършените плащания към бенефициентите са в размер на 13,2 млрд. лв., или 74% от бюджета на програмите. Усилията в настоящия момент са насочени към ускоряване изпълнението на проектите и успешното приключване на програмите в края на следващата година. Със завишени темпове се работи по двете програми, по които в момента идентифицираме риск от загуба на средства, а именно Оперативна програма „Околна среда“ и Оперативна програма „Транспорт“. По Оперативна програма „Околна среда“ 2014 – 2020 се идентифицира риск от загуба в размер на 117 млн. евро за 2022 г., като предприетите необходими мерки за минимизиране на този риск са: индексация на инфраструктурни проекти – 69 млн. евро, поради повишената инфлация и високите цени на материалите, както и насочване на средства – 15,6 млн. евро, към краткосрочни мерки за подкрепа на бежанците от Украйна в България. Управляващият орган планира искане за изключение от правилото N+3 поради наличието на обжалване на процедури, което съществено забавя изпълнението на част от проектите. Считам, че с предприетите мерки няма да се стигне до загуба на средства по тази програма. По Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ към момента се идентифицира риск от загуба на средства в размер на около 70 млн. евро. За да се избегне загубата на тези средства, ще бъде представена апликационна форма по Проекта за изграждане на автомагистрала „Европа“, като по този начин до края на годината могат да бъдат верифицирани и сертифицирани разходи в размер на приблизително 73 млн. евро, с което загубата на тези средства ще бъде избегната. По отношение на новия програмен период – преговорите са в заключителната си фаза. Както и Вие казахте правилно, в периода от август до октомври месец – до края на октомври месец, Европейската комисия одобри седем от общо девет програми за програмния период 2021 – 2027 г., като общият размер на европейското финансиране, което е одобрено по тези програми, е близо 14 млрд. лв. Програмата за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация също беше официално изпратена за одобрение на Европейската комисия на 26 октомври, като имаме уверение на колегите, че тя в много скорошен период ще бъде одобрена. Програма „Развитие на регионите“ понастоящем е в процедура на одобрение на национално ниво, тоест от Съвета за координация по управление на средствата от Европейския съюз, и ще бъде официално изпратена на Европейската комисия най-късно до 15 ноември, като очаквам и тя да бъде одобрена в рамките на тази година. По част от одобрените програми вече стартираха и първите процедури, както коментирахме и през миналата седмица. Например по Програма „Развитие на човешките ресурси“ са в ход четири такива процедури с общ бюджет 525 млн. лв., а до средата на месец ноември ще стартира и нова процедура за над 80 млн. лв. По Програмата за храни и основно материално подпомагане са стартирали процедури за над 230 млн. лв., или 60% от бюджета на Програмата. По Програма „Образование“ също вече стартира една процедура за над 150 млн. лв. Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ е предвидено да стартира с три процедури за безвъзмездни средства в размер на 538 млн. лв., като първата процедура ще бъде обявена до края на тази година, а другите две – за семейни предприятия, предприятия от творческата индустрия и занаятите и за внедряване на иновации – през първото и второто тримесечие на следващата година. В този смисъл в заключителен етап са всички тези действия. Бих добавил, че благодаря на Министерството на земеделието, което също така подаде през тази седмица Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони. Той беше официално изпратен на Европейската комисия на 9 ноември. Благодаря много за работата на Министерството и на колегите. Благодаря Ви.
#48 · speech
Благодаря. Реплика? Колеги, моля за по-синтезирани въпроси и отговори, за да стигне времето за повече такива. Благодаря.
#49 · speech
ДПС
Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги народни представители! Аз Ви благодаря за екзактните отговори, господин Пеканов, но същевременно не бих могъл да бъда изключителен оптимист в създалата се ситуация с оглед на закъснението на реализацията на програмния период по оперативните програми. Както посочихте, в две от тях има доста сериозно закъснение – ние знаем причините, но трябва да се полагат усилия и по Оперативна програма „Околна среда“, и по Оперативна програма „Транспорт“. Това са необходими средства за инфраструктурата в страната ни. Не искам да навлизам в подробности колко средства са необходими за ВиК инфраструктура, а същевременно ние не можем да реализираме тези средства в инфраструктура в България. Това е много сериозна тема. Така че всички сме длъжни, най-вече от изпълнителната власт трябва да направят необходимото да има съответния напредък. Що се отнася до новия програмен период – това е вече трети програмен период за нас. Отдавна според мен трябваше да бъдат и представени, и одобрени оперативните програми. Наскоро дадох пример за 2007 г., когато ние бяхме за първи път с нови оперативни програми – ще посоча факта, че министър Петър Мутафчиев и аз, като министър на околната среда и водите, ноември месец подписахме одобрени представените 2007 г. На 1 януари стартира новият програмен период, през ноември месец – 25-и или 27-и, ако не се лъжа – една от двете дати, подписахме вече одобрените оперативни програми. Това го казвам не за да се изтъквам – напротив, за да ускорим работата. За да започне работа, трябва да сме си научили урока. Така че тези средства са необходими за страната ни. Виждаме на фона на цялостната геостратегическа и геополитическа ситуация и потребностите, които има, за да може инфраструктурните проекти да се реализират по този начин, да има възможност и за други антикризисни мерки за хората, които се нуждаят – социално уязвимите групи в нашата страна. Действително Вие полагате усилия, но трябва да бъдат много по-ефективни в това отношение. Убеден съм, че всички народни представители тук сме готови да направим всичко необходимо, да подкрепим ускоряването на реализацията на проектите, които остава да бъдат изпълнени до края на следващата година и да бъдат разплатени, както и подготовката на новия програмен период – всичко, което е необходимо като законодателни инициативи, може да разчитате. Ние сме длъжни да го направим това в името на по-добро качество и стандарт на живот на всички, но на настоящия етап закъсняваме. Трябва да се ускори работата. Благодаря. (Единични ръкопляскания от ДПС.)
#50 · speech
Благодаря, господин Чакъров. Дуплика искате ли? Преминаваме към следващия въпрос – от народния представител Красимир Вълчев, относно промяна на Плана за възстановяване и устойчивост. Заповядайте, господин Вълчев.
#51 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Пеканов, в Плана за възстановяване и устойчивост, утвърден от Европейската комисия, има един проект и един ангажимент, които по наше мнение задължително следва да бъдат предоговорени. Поетият ангажимент е за намаляване на емисиите на въглероден двуокис от въглищните централи с 40 на сто до 2026 г., но годината, в която това ще се измери, е 2025-а. Тоест до три години ние трябва да намалим емисиите с 40%, но всъщност това намаление не е с 40%, предвид базовата година, която е избрана – 2019-а. Реалното намаление трябва да бъде над 50%. Това може да се постигне по три начина – или чрез инвестиции в преходни технологии, които да намалят емисиите, или чрез сезонна работа на въглищните централи, или чрез затваряне на част от мощностите. Тъй като не ми е известно някой до този момент да е предприел действия за инвестиции в междинни технологии, това означава, че се разчита на варианта затваряне на мощности – постоянно или сезонно. Не само моите опасения, но и на редица специалисти са, че в така предвидения срок не би могло да се изградят други заместващи, още повече балансиращи мощности. Това означава риск от недостиг на електрическа енергия и гарантира превръщането на България от нетен износител в нетен вносител на електрическа енергия. Означава и риск от социално-икономически катаклизъм на Старозагорския регион. Впрочем в „Марица изток“ работят хора от четири области – над 11 хиляди. Косвено свързаните работни места са над 100 хиляди. Надявам се, че осъзнавате, че ангажиментът е неизпълним и това ще доведе до енергийна и социална икономическа криза. Проектът, за който споменах в самото начало и също следва да бъде предоговорен, е Проектът RESTORE Национална инфраструктура за съхранение на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници. Нашето мнение – единствената причина този проект да бъде оставен в Плана за възстановяване и устойчивост, е, че той е спазарен срещу ангажимента за затваряне на въглищни мощности.
#52 · speech
Времето, господин Вълчев.
#53 · speech
ГЕРБ-СДС
Този Проект е нерентабилен, технологично необясним и нелогично раздут. Причините за включването му в Плана са, по наше мнение, единствено лобистки и корупционни интереси. Средствата, предвидени по Проекта, могат да се използват за далеч по-смислени и ефективни алтернативи. Конкретният ми въпрос е: ще предприемете ли действия за предоговаряне на ангажимента за намаляване на емисиите от въглищни централи в срок до 2026 г. и за премахване от Плана на Проекта RESTORE? Благодаря.
#54 · speech
Господин Вицепремиер, заповядайте за отговор.
#55 · speech
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вълчев, благодаря Ви за въпроса. Българският план за възстановяване и устойчивост с включените в него реформи и инвестиции беше одобрен от Съвета на Европейския съюз на 4 май 2022 г. Предвид забавянето на одобрението на Плана и сравнително кратките срокове за изпълнението му, а именно до края на 2026 г., основен приоритет на служебното правителство беше максимално да бъде ускорено изпълнението на вече договорените мерки по първото и второто искане за плащане, които са с общ размер 4,1 млрд. лв. На 31 август беше изпратено първото искане за плащане, което получи положителна предварителна оценка от службите на Комисията тази седмица, на 7 ноември. Това ще позволи страната ни да получи почти 2,7 млрд. лв. до края на годината. Ние работим по подготовката на реформите и инвестиции, включени във второто плащане, чийто срок за изпълнение е до края на тази година, като успешното им изпълнение би позволило получаването и на второто плащане в размер на повече от 1,4 млрд. лв. през първата половина на следващата година. Регламентът на Европейския съюз 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на Механизма за възстановяване и устойчивост допуска възможността държавите членки да отправят обосновани искания за изменения на плановете, когато обективни обстоятелства обосновават това. Съществува и правна възможност Европейската комисия да отхвърли това искане, ако счете, че то не е обосновано. При всички случаи следва да се има предвид, че искане за изменение на Плана може да доведе, и ще доведе, до значително забавяне и спиране на вече договорени с Европейската комисия инвестиции и реформи, като това ще лиши страната ни от сериозна част от средствата по Плана за възстановяване и устойчивост, които се предоставят по вече предварително договорен график, който е договорен именно с подписването на Плана от редовния кабинет през май тази година. Работата по българския план до неговото финално приемане от редовния кабинет на премиера Петков отне 22 месеца – от юли 2020 г. до май 2022 г., като Планът беше одобрен след повече от осем месеца преговори след първоначалното му изпращане през октомври 2021 г., спомняте си. Евентуално изменение на Плана изисква спиране на текущата работа по него, изготвянето и представянето от българска страна на нов план, който включва значителна по обем информация във връзка с всички изисквания на Регламент 2021/241, одобряване на нови проекти и допълнителни реформи, като от своя страна след това представяне службите на Европейката комисия започват да анализират тази информация с оглед на оценката ѝ по отношение на целесъобразността, ефективността, ефикасността и съгласуваността по Плана, както и по отношение на различни регламенти и хоризонтални принципи – например за ненанасяне на значителни вреди върху околната среда. След това той бива оценен с общия принос на нови мерки към целите за зеления дигиталния преход. След тези процедури и одобрението от страна на службите на Комисията такъв нов план трябва да бъде одобрен и от всички страни – членки на Европейския съюз, като целият процес по одобрението би отнел месеци, и то при условие, че Европейската комисия счете искането за изменение въобще за правно обосновано. В същото време обаче искам да подчертая, че в Европейския съюз в момента вървят сериозни дискусии по отношение на енергийните проблеми и сериозно променената енергийна и геополитическа ситуация спрямо миналата година. В този смисъл в етап на финализиране е новият инструмент REPowerEU, който ще предостави на страните членки допълнителен ресурс за адресиране на проблемите, свързани със сектора на енергетиката. Както коментирах и през миналата седмица, доста активни действия в момента се движат в европейските институции. Затова всъщност този механизъм вчера беше гласуван в Европейския парламент. Очаква се именно в следващите седмици този инструмент да бъде финализиран, след което по него да може да се кандидатства чрез допълването му към текущите планове за възстановяване и устойчивост, което може да доведе до дискусии по отношение на това как те могат да адресират текущата ситуация по-добре и по-адекватно спрямо променящата се обща обстановка. Благодаря Ви.
#56 · speech
Имате ли реплика? Заповядайте.
#57 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаеми господин Пеканов, от Вашия отговор разбрах, че Вие осъзнавате риска от предоговаряне върху изпълнението на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост. Не разбрах обаче осъзнавате ли риска от поетия ангажимент, от това една втора от въглищните мощности да бъдат спрени през 2025 г.? Какъв ще бъде ефектът върху енергийната система? В момента Марица изток предоставя между 45 и 50% от електроенергията. Това означава 25% спад условно. Това означава превръщането ни от нетен износител в нетен вносител. Благодарение на Марица изток и на АЕЦ „Козлодуй“ ние плащахме компенсации за бизнеса. Ако не бяха тези компенсации, в момента стотици предприятия, в това число структуроопределящи, хиляди работни места щяха да са затворили. Ние си позволяваме да плащаме компенсации, защото сме нетен износител. Не можем до 2025 г. нито да надградим мрежата, нито да изградим балансиращи мощности. Не е важен въпросът само за региона и за работещите в него. Важен е за цялата икономика и за цялата енергийна система. Добре е Вие, като вицепремиер, да осъзнавате това и да го претеглите с риска от предоговаряне на тези ангажименти. Разбирам, че сте заложник на поразиите и на търгуването с Марица изток на предишното правителство, на предишния вицепремиер Асен Василев, но ставате съучастник в създаването, предизвикването на бъдеща енергийна криза, ако Вие не се ангажирате с предоговаряне на този ангажимент. Трябва да се ангажирате и с предоговаряне на Проекта RESTORE, защото това е най-нелогичният, ужасяващо нерентабилен проект на фона на алтернативите, които имаме за съхранение на енергия. Трябва ни време да спечелим. Реалистично е да намалим емисиите на 50%, но не за три години. Реалистично е за 10 – 12 години с инвестиции в междинни технологии. Заслужава си да направим инвестиции в междинни технологии. Има разработени няколко проекта за енергиен преход. Проектът за батерии не е стъпил на нито един от тях. Извикайте разработилите тези проекти, извикайте екипа от учени от Техническия университет. Това може да не са най-добрите решения, но стъпете на тях. Проектът за съхранение на енергия от батерии, за системно съхранение на енергия от батерии е на една частна фирма.
#58 · speech
Времето, господин Вълчев.
#59 · speech
На нито един от разработените модели за енергиен преход не е стъпвал. Още веднъж Ви обръщам внимание, претеглете рисковете, иначе ставате съучастник с предишното правителство във вкарването ни в енергийна криза от 2025 г. Благодаря.
#60 · speech
Благодаря Ви. Искате ли дуплика? Заповядайте.
#61 · speech
Само кратък отговор, благодаря Ви. Господин Вълчев, мога да Ви уверя, че напълно осъзнавам и признавам сериозността на ситуацията. Тя действително ни поставя пред много тежки ангажименти, които не е ясно как могат да бъдат изпълнени от гледна точка на това, че действително не е заложен ясен механизъм как това да се изпълни, както и Вие казахте, има различни подходи. Ако те са неизпълними, аз разбирам напълно това, което казвате. От друга страна, казвам и какви са времевите хоризонти, правомощия и действия, които един служебен кабинет може да предприеме с оглед на тези хоризонти и правомощия. И тези факти, които излагам, са, че тази дискусия в момента се води и на европейско ниво, и след финализиране на инструмента REPowerEU. След предоставяне на такива възможности страната ни вече ще може да предприема каквито действия реши с оглед на всички тези трудности, времеви, при евентуални предоговаряния или решения, които ще се вземат в бъдеще. Благодаря Ви.
#62 · speech
Благодаря, господин Вицепремиер. Въпрос от народния представител Гален Монев относно напредък по отношение на европейските програми за периода 2022 – 2027 г. Заповядайте да развиете въпроса.
#63 · speech
Български възход
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник министър-председател! Служебното правителство встъпи в длъжност в сложен период за страната, Европа и света – растяща инфлация, обща икономическа несигурност, криза с цената на живота, военни действия на територията на Европа. Настоящите шокове обаче и безспорна необходимост от тяхното спешно преодоляване не бива да отместват напълно фокуса от дългосрочните политики и решения, които ще определят хода на развитие на страната в следващите години. Във Вашия ресор попада една от тези ключови задачи – програмирането, договарянето, одобрението и изпълнението на европейските програми, които са насочени към догонващото развитие и икономическото сближаване на България към центъра на Европейския съюз, което в очите на много български граждани все още не се случва с необходимите темпове и интензитет. Сложната политическа ситуация в страната допълнително забави процесите и постави под риск одобрението и стартирането на европейски програми за следващия програмен период. Моите въпроси са сходни с тези, които господин Чакъров зададе малко по-рано. Колко европейски програми са одобрени официално към 31 октомври 2022 г. и в какъв размер е защитеното от България финансиране по тях? По колко програми процесът все още не е завършил? Какви са евентуалните пречки и кога се очаква да получим одобрение? В какви основни сфери ще бъде насочен този значим ресурс, така че действието да подобри благосъстоянието на българското общество и да спомогне за повишаването на доверието в общия ни европейски път. Благодаря Ви.
#64 · speech
Благодаря Ви. Господин Вицепремиер, заповядайте.
#65 · speech
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Монев, благодаря Ви за отправения въпрос, той е изключително важен и ще си позволя всъщност да повторя част от отговора ми към господин Чакъров именно за да дадем малко повече яснота по тези теми. Напълно съм съгласен, че се намираме в много тежка ситуация. Последните две години бяха обусловени от една постоянно променяща се ситуация, първо, от пандемията, след което от текущата геополитическа и енергийна криза. В този смисъл е важно да пристъпим към своевременното изпълнение на новите оперативни програми. Аз не бих се съгласил, че има голямо закъснение от гледна точка на това, че всички страни – членки на Европейския съюз, всъщност са взели повече време в този нов програмен период да рамкират и програмират програмите, така че те да се случват по най-добрия възможен начин, с оглед на постоянно променящите се обстоятелства. Както казах, много от инструментите на Европейския съюз се промениха в последните месеци или дори две години. В рамките на служебното правителство, както казах и по-рано, бяха одобрени седем от девет програми в размер около 14 млрд. лв. В следващите години те ще се влеят в българската икономика, като плюс към тях ще дойде около 2,5 млрд. лв. национално съфинансиране за изпълнението им. По отношение на тези, които все още не са одобрени – както казах Програмата „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ беше официално изпратена за одобрение на Европейската комисия на 26 октомври. Там буквално последната ѝ версия вече изчиствахме, отделни изречения, тоест всичко е финализирано и очакваме много бързо одобрение от страна на Европейската комисия в идните седмици. Програмата „Развитие на регионите“ също е финализирана от гледна точка на текстовете и в момента буквално днес или в началото на следващата седмица ще бъде подадена към Европейската комисия, като очакваме до края на настоящата година тя да бъде одобрена, с което да бъде осигурен достъпът до финансиране по всички програми в рамките на Кохезионната политика за новия програмен период. Те са изключително важни, има голям интерес към тях и от страна на общините също така и ние действително държим те да започнат да се използват възможно най-бързо. С одобрението на въпросните две програми страната ни ще получи допълнително европейско финансиране в размер на 4,7 млрд. лв. в допълнение на вече споменатите 14 млрд. лв., които вече са одобрени. По част от програмите вече стартираха процедурите, както изброих по-рано. Други ще стартират в първото тримесечие на следващата година, като по останалите одобрени програми, които още на са стартирали процедурите, се съгласуват индикативните им годишни работни програми, като съответните процедури ще стартират в самото начало на следващата година. Например по „Околна среда“ вече е минало публично обсъждане, като планираните за обявяване през следващата година процедури са на обща стойност от над 2,5 млрд. лв., като за първото тримесечие на следващата година ще бъдат обявени процедури на стойност 1,3 млрд. лв. И тук пак ще подчертая и ще поздравя колегите от Министерството на земеделието за това, че и те финализираха един доста сериозен ресурс – изпратиха стратегическия План за развитие на земеделието и селските райони тази седмица на 9 ноември, за което им благодаря.
#66 · speech
Искате ли да репликирате? Заповядайте.
#67 · speech
Български възход
Благодаря. Разбирам, че са взети някакви мерки във връзка с програмирането и че тези две програми ще бъдат одобрени до края на годината. Поздравявам Ви за което! Искам да Ви питам обаче дали са взети мерки с разходването на средствата? Помним как в близкото минало се разходваха средства за, бих казал, безумни проекти, като например големи стадиони в села. Затова Ви питам дали сте регламентирали по по-адекватен начин, за да бъдат тези средства използвани в действителност за развитието на даден регион или сектор, а не просто да бъдат усвоявани без реална полза? Благодаря.
#68 · speech
Заповядайте, господин Вицепремиер.
#69 · speech
Благодаря Ви за въпроса – той е много конкретен и коректен. На първо място, да кажа – финансирането на точно този пример, който е един от лошите примери, който имаме от последния програмен период, вече не е допустимо тоест, финансирането на огромни спортни съоръжения в малки населени места вече не е възможно. Вече може да се финансират единствено спортни площадки, които са за местната общност. Миналата седмица получих и друг въпрос, който адресираше финансирането в сектора „Спорт“ и тази седмица имахме, смятам, много ефективна и плодотворна среща с министъра на спорта, която изрази готовност в добра координация с министерствата да се намерят всички тези възможности, по които сектор „Спорт“ ще може да кандидатства. Това са най-много по отношение на Програмата за селските региони, по отношение на Региони в растеж, както и по отношение на Развитие на човешките ресурси. Там ще се погрижим да бъде по-добра информацията, така че секторът „Спорт“ да може по-добре да се възползва от тези средства, нещо което действително е важно и миналата седмица също така беше отправено като апел и смятам, че действително трябва да се случва по-добре. Благодаря Ви.
#70 · speech
Благодаря, господин Пеканов. Благодаря Ви за участието. Преминаваме към въпроси към Христо Алексиев – заместник министър-председател по икономическите политики и министър на транспорта и съобщенията. Първи въпрос задава Джевдет Чакъров, след него Мартин Димитров. Заповядайте, господин Чакъров, да развиете въпроса си относно възможността за изграждане на мост над река Дунав между град Силистра и румънския град Кълъраш.
#71 · speech
ДПС
Уважаеми господин Председател, уважаеми господа Вицепремиери, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Алексиев, въпросът за възможността за изграждане на мост над река Дунав между българския град Силистра и румънския град Кълъраш се обсъжда вече десетилетия на междудържавно ниво. За гражданите не само на двата града, а и на регионите около тях отдавна това не е въпрос, а решение. В това отношение в Силистра има Гражданска инициатива „Дунав мост Силистра – Кълъраш“. Гражданите на Кълъраш също подкрепят проекта, защото той ще има изключително важно значение за общественото и икономическото развитие на двата региона. В подкрепа на това, което казвам, мога да посоча, че през месец септември тази година на празника на Кълъраш делегация от наша страна от градовете Силистра и Разград, представени съответно от кметовете, парламентаристи от Румъния и българският посланик в Букурещ господин Радко Влайков са провели разговори, на които и кметът на Кълъраш, и от страна на Румъния от този регион има изключителна подкрепа за реализацията на този мост над Дунав. По информация на Гражданската инициатива „Дунав мост Силистра – Кълъраш“ мостът е определен от градските ръководства и от бизнеса в двата региона като ключова инвестиция и много важен елемент от транспортния коридор от Близкия изток през Турция, граничния пункт „Хамзабейли – Лесово“, през Ямбол, Шумен, Силистра и Кълъраш към така наречените северни пътища. Освен това за мен и за нас – колегите народни представители от избирателния район Силистра, е важно с оглед на това, че Силистра заедно с област Видин са с най-нисък стандарт на живот в страната ни. С оглед на това тази инвестиция наистина би допринесла много за промяна в позитивна, положителна посока в такъв аспект. Гражданската инициатива е получила информация и от румънска страна, и от компетентните органи в нашата страна, че има няколко варианта, като най-изгодният вариант и във финансово отношение, и като инфраструктура е за приблизителна стойност около 200 млн. евро. През месец август миналата година медиите съобщиха, че изграждането на трети мост над река Дунав между Силистра и Кълъраш е предвиден в новите насоки за регионална държавна помощ на Европейската комисия. Според информациите, за да могат районите ни да получат такова финансиране – нещо, което приветстваме, Министерството на финансите е изготвило нова карта на районите в България, в която са описани техните характеристики, статистически данни, както и потенциалът им за развитие. Според Министерството на финансите това би могло да влезе в кадастралната база за проекти в рамките на Плана за възстановяване и устойчивост. Във връзка с това моят въпрос към Вас е: кога за последно възможността за изграждане на мост между Силистра и Кълъраш е била обсъждана на междудържавно ниво между България и Румъния? Какви са позициите на българската и румънската страна за реализацията на Проекта? Кога се очаква решение кой от обсъжданите четири варианта за трети мост над река Дунав между България и Румъния ще бъде одобрен, както и какви са възможностите за финансиране на Проекта със средства от фондовете за трансгранично сътрудничество на ЕС? Благодаря.
#72 · speech
Благодаря Ви. Господин Вицепремиер, заповядайте.
#73 · speech
Служебен Заместник Министър-Председател Христо Алексиев
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чакъров, безспорно изграждането на мостови съоръжения между България и Румъния по протежение на река Дунав е приоритет като цяло, мисля, за всички и в момента за служебното правителство, и мой личен приоритет като министър на транспорта и съобщенията. Възможността за изграждане на мост между Силистра и Кълъраш е предвидена в подписания през 2019 г. Меморандум за разбирателство между правителството на Република България и правителството на Румъния за подобряване условията на корабоплаване в общия българо-румънски участък на река Дунав и на транспортната свързаност между двете държави. В чл. 2 от Меморандума страните са се съгласили да анализират наличните документи и да се споразумеят за местоположението, което да бъде избрано за изготвяне на предварително проучване за изграждане на трети мост над река Дунав за едно от следните места: Оряхово – Бекет; Никопол – Турномагурели; Свищов – Зимнич; Русе – Гюргево; Силистра – Кълъраш. На 26 септември в град Букурещ в рамките на проведена двустранна среща на ниво министри на транспорта бяха постигнати следните договорености: изграждане на трети мост на река Дунав при Русе – Гюргево, споделено разбиране, че строителство на нови мостове, удълбочаването на река Дунав, фериботната свързаност и подобреното преминаване през граничните пунктове следва да бъдат разглеждани като един общ стратегически приоритет с няколко проекта в него. Успоредно с постигнатото споразумение за „Дунав мост – 3“ двете страни ще продължат и продължава работата и по останалите проекти за изграждане на мостове между двете държави съгласно подписания Меморандум от 2019 г. Това включва и продължаване на работата по локацията, която Вие казахте, при Силистра – Кълъраш. Предстои договаряне и гласуване от двете страни на текста на двустранно междуправителствено споразумение за подготовка за изграждане на мост при Русе – Гюргево към момента. Очакваме това да стане месец декември тази година. Предвиждаме да бъде подписано обвързващо споразумение между двете страни за изграждане на този мост при локацията Русе – Гюргево. Разбира се, за изграждането на всяко едно такова съоръжение може да разчитаме на европейски средства. Това е коментирано и с Европейската комисия и тяхната воля за финансиране на такъв тип проекти е ясна и тя е в подкрепа. Като цяло това, което мога да кажа, че като експерт и служебен министър на транспорта, подкрепям изцяло Проекта за изграждане на нов мост при Силистра – Кълъраш. Предлагам Ви допълнително да седнем, да поговорим, да обсъдим тези въпроси и каквото може да бъде направено от наша страна като служебно правителство, Ви гарантирам, че ще бъде направено, защото, пак казвам, всички локации и всички тези предвидени мостове са много важни и за двете страни. Така че трябва да работим в тази посока. Благодаря.
#74 · speech
Благодаря Ви, господин Министър. За реплика – заповядайте.
#75 · speech
ДПС
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги народни представители! Благодаря Ви за коректния и добронамерен… Видно е, че се полагат усилия, уважаеми господин служебен Министър и Вицепремиер, за реализацията на тези мостове, но като че ли в изявлението в контекста на европейските политики за изравняване на качеството и стандарта на живот в различните региони би било добре, ако е възможно, да стартира първо този мост. След това, естествено, ние бихме подкрепили като народни представители всички останали мостове, които Вие изброихте, да бъдат изградени. Безспорно това би допринесло за по добра комуникация и развитие на съответните региони. Безспорно е – изграждането на този мост би бил с много положителен знак и за двете страни, но като страни членки – и двете страни – България, Румъния, съм убеден, че след като и Вие полагате такива усилия, трябва да се положат необходимите усилия, така че да се стигне до финално, позитивно решение. Да се одобри един такъв мост и да стартира реализацията на строителството. Надявам се, че и нашите партньори биха подпомогнали този процес, защото имаме интерес всички, цяла Европа да се развива във всичките си аспекти, а тази част е важна с оглед на коридора, който посочих. Благодаря Ви за готовността да се видим. Поначало имах идея да предложа с колегите народни представители от област Силистра да проведем една работна среща при Вас. Виждам, че така я одобрявате. Остава да се доуточним и да не отлагаме много – в следващите една-две седмици, една такава работна среща, на която да продължим, и да се задълбочат позициите на двете страни. С каквото е възможно да подпомагаме процесите и нашите партньори от Европейския съюз, от Румъния, надявам се, че те ще погледнат конструктивно, така че това да се случва. Благодаря Ви.
#76 · speech
Благодаря, господин Чакъров. Искате ли дуплика? Заповядайте, господин Алексиев.
#77 · speech
Служебен Заместник Министър-Председател Христо Алексиев
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Чакъров, за нас работата по направлението север – юг е от изключително голяма важност и поради войната в Украйна, и поради това, че ще е нужно нейното евентуално възстановяване след приключване на войната и агресията на Русия. Затова ние трябва да работим много сериозно по направлението север – юг и това, разбира се, включва изграждането на всички планирани мостове. Има нужда, разбира се, от подкрепата на всички, защото румънското правителство все още следва политиката за работа в направление запад – изток, тоест от Западна Европа към пристанище „Констанца“. Мисля, че и румънското правителство почва да осъзнава необходимостта от подобряване на транспортната свързаност в направлението север – юг. Така че всяка една подкрепа и от регионите, както в Румъния, така и на територията на Република България, е от изключителна важност. Пак казвам, това са проекти, които са от абсолютен приоритет за България. Благодаря.
#78 · speech
Благодаря Ви. Следващ въпрос от народния представител Мартин Димитров относно удължаването на концесията върху пристанищен терминал „Росенец“. Заповядайте, господин Димитров.
#79 · speech
ДБ
Уважаеми господин Председател, господин Министър, уважаеми дами и господа! Служебното правителство взе няколко много важни решения без обществено обсъждане и без дебат в Народното събрание. Ключов въпрос за пазара на горива беше удължаването на концесията на пристанище „Росенец“. Господин Алексиев, редно беше по тази тема да вземете мнението на Народното събрание. Редно беше да има обществено обсъждане и да бъде зададен въпросът как това ще се отрази на пазара на горива в тази сложна ситуация, в която се намираме. Защото възниква следният въпрос – ако пристанището беше останало държавно, то може да определя такси, така е било до 2011 г., и в зависимост от конюнктурата тези такси да се увеличават или да намаляват, тоест държавата щеше да има повече контрол върху пазара на горива. Да, ние сме за пазарна икономиката, разбира се, но има теми и въпроси, по които е важно да има повече контрол. Без обществено обсъждаме събудихме се една сутрин и гледаме новина – правителството взело решение за удължаване на тази концесия. Никого не е питало, с никого не се консултирало или ние не знаем. Решението е взето след парламентарните избори преди свикването на парламент. Не е добра практика, господин Министър. Още повече че така държавата загуби възможност за упражняване на контрол в този сектор, а хората питат. Хората постоянно питат какво става с цените на горивата. Защо са по-високи от тези, които бяха преди началото на конфликта, при положение че отстъпката на сорт Urals е сериозна и като я калкулираме, би трябвало цените на горивата в България да бъдат по-ниски. Аз не знам Вашето правителство по тази тема да е направило дори една стъпка. Вместо това имахте възможност държавата да има повече контрол върху този сектор, да определя и събира такси и Вие се отказахте. И затова искам да Ви попитам сега първо: защо не направихте обществено обсъждане, защо не питахте парламента и как това ще се отрази на пазара на горива в България?
#80 · speech
Благодаря Ви. Господин Вицепремиер, заповядайте.
#81 · speech
Служебен Заместник Министър-Председател Христо Алексиев
Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, това, което искам да подчертая, е, че служебното правителство по никакъв начин и неговото прието решение за дерогация във връзка с чл. 5к, § 2, буква „д“ от Регламента на Съвета, който е санкционният регламент, е единствено поискването на дерогация, защото иначе тази концесия трябваше да бъде прекратена на 10 октомври тази година. Както Ви е известно, предходното редовно правителство взе решение за дерогация по отношение на суровия петрол, внасян от Русия, и е логично служебното правителство да не взима ключови решения. Служебното правителство е взело единствено и само решение за неприлагане чрез дерогация и непрекратяване на договора. Договорът за концесия нито е удължаван, нито е променян по някакъв начин. Това искам да бъде пределно ясно. Вие може би много добре знаете, че терминал „Росенец“, който е публична държавна собственост, и товарната база на „Лукойл Нефтохим“ са технически обвързани, тоест е много трудно пристанището да бъде оперирано дори и от държавен оператор без съгласие с „Лукойл Нефтохим“, защото една част от съоръженията са собственост на „Лукойл Нефтохим“. Да, другите са публична държавна собственост, дадени на концесия. Ние сме направили всички необходими анализи и това, което искам да кажа, е, че към момента едно такова решение за прекратяване моментално на тази концесия би предизвикало нарушаване на нормалната работа на рафинерията „Лукойл Нефтохим“ – оттам дефицити, оттам много по-високи цени на горивата. Вие знаете, че в момента и на ниво Европа има сериозни дефицити, особено на дизел. Тук е важно да се знае, че всяко едно правителство може във всеки един момент да оттегли тази дерогация и да прекрати този договор за концесия. Така че нищо, което не е необратимо, не е направено от служебното правителство. Имайте предвид, че в рафинерията към момента и на терминал „Росенец“, който е на концесия, работят около 1300 човека, от една страна. От друга страна, при прекратяване на концесията държавата със сигурност ще има много сериозни искове на първо място за възстановяване на направените вече инвестиции. На следващо място, държавата чрез прекратяване на концесията ще се лиши от допълнителни инвестиции в размер на около 25 млн. евро и от допълнителни приходи от концесионни такси в размер на около 23 млн. евро. Пак казвам, да не говорим за евентуални искове, които могат да възникнат от това прекратяване. В тази връзка ние не сме взимали по никакъв начин никакви ключови решения, просто е продължена тази концесия. И пак казвам, винаги тя може да бъде прекратена от всяко едно редовно правителство чрез изтегляне на тази дерогация, която ние сме поискали. Но искам да подчертая и сериозните рискове, които носи това, и сериозните негативни ефекти като цяло и за икономиката, и за инфлацията, и за потребителите на горива в България. Благодаря.
#82 · speech
Благодаря Ви. Заповядайте за реплика.
#83 · speech
ДБ
Уважаеми господин Председател, господин Министър, дами и господа! Човек като Ви слуша сега, аз си задавам въпроса и цялата зала вероятно: как тогава до 2011 г. пристанището е било и терминалът е бил държавен, всичко е функционирало нормално, никакъв проблем не е имало? Тоест, значи, може. След като с години е функционирало нормално, може. И възниква логичният въпрос: Вие, за да продължите тази концесия, би трябвало, господин Министър, да сте проверили концесионното възнаграждение, което се плаща, дали е сравнимо с концесионно възнаграждение за подобни съоръжения по света. И затова моля от името на „Демократична България“ да ни дадете една справка за сравнимост на концесионните плащания, защото няма как да удължите тази концесия и да не проверите дали плащането, което се получава, е сравнимо с подобни съоръжения по света. Нали така? Тоест, видели сте, че всичко е наред, и затова сте преценили да удължите концесията?! Но по-важният въпрос е следният. Това са важни политически решения, това са важни икономически решения, те се отразяват на пазара на горива и не може да ни убедите по никакъв начин, че ако това пристанище е държавно, ще пречи някому? Никому няма да пречи! Държавно е, но ти тогава имаш свободата, когато желаеш, във всеки един момент да променяш таксите като държава – било то служебно правителство, редовно правителство. Всеки един момент ще можеш да променяш таксите, ще имаш контрол и ще знаеш повече какво влиза, какво излиза, какво се случва, всичко ще знаеш. Така че, господин Министър, ние сме много обезпокоени защо и при положение че в този период беше въпрос на дни да има парламент, служебният кабинет избърза да продължи тази концесия, а не каза: ще дойдем в парламента, ще поставим тази тема, ще питаме, ще видим какво мислят парламентарните групи, подкрепят ли, не подкрепят ли, защо да не остане това пристанище държавно, дали така няма да бъдем в по-добра позиция? Защото хората ни питат и Ви питат и Вас: какво става с цените на горивата и защо те не спадат? И ще Ви питат все повече. Така че, моля да обясните тези две неща: проверихте ли концесионните възнаграждения дали са сравними с подобни съоръжения в Европа? И също така: защо не потърсихте консултация с Народното събрание по този въпрос? Прави ни впечатление...
#84 · speech
Времето, господин Димитров.
#85 · speech
...че по определени теми служебният кабинет казва: ние сме само служебно правителство, не ни питайте. Обаче по други, без да се притеснява, без да има обществени обсъждания, направо взима решения? Тези практики взеха да се натрупват и да ни притесняват. Благодаря Ви.
#86 · speech
Заповядайте, ако искате дуплика.
#87 · speech
Служебен Заместник Министър-Председател Христо Алексиев
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Димитров, нека да не спекулираме. Искам пак да стане ясно – тази концесия не е удължавана. Единственото, което е направено, е това да бъде поискана дерогация, защото тази концесия в противен случай трябваше да бъде прекратена на 10 октомври и това щеше да предизвика сериозен хаос като цяло на пазара на горивата. Искам това да е ясно! Имайте предвид, че по закон решения по отношение на концесиите се взимат от Министерския съвет. Водени са разговори, анализирани са и концесионните възнаграждения и са водени разговори за повишаване на концесионните възнаграждения евентуално. Пак казвам, това решение е в ръцете на едно редовно правителство, което винаги може да изтегли тази дерогация и да прекрати този договор, понасяйки последствията от всички рискове и негативи, които води. Това мога да кажа по този въпрос. Нека да бъдем по-разумни и пак казвам – не може да се предприемат такива сериозни действия без наистина да има цялостен анализ, без държавата да има готов оператор. Кой ще го оперира този терминал? И как, при положение че, пак казвам, има много сериозна техническа свързаност между товарната база на „Лукойл“ и терминал „Росенец“, който е публична държавна собственост? Много трудно, без да има разбирателство, може да работи въобще експедицията на „Лукойл Нефтохим“ – Бургас. Ние сме направили тези анализи и затова не сме предприели такива крайни действия за прекратяване на тази концесия, както и не сме я удължавали. Благодаря.
#88 · speech
Благодаря, господин Алексиев. Следващ въпрос от народния представител Георги Свиленски относно финансовото състояние на „Български пощи“ ЕАД за шестмесечието и деветмесечието на 2022 г.
#89 · speech
БСП за България
Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Министър, само в началото – хубаво е, когато в тази зала повече хора и отдясно говорят за държавната собственост и за повече държава в икономиката. Благодаря, господин Димитров. Така трябва, това е правилната икономическа политика! Сега по зададения от мен въпрос. Уважаеми господин Министър, „Български пощи“ е едно от най-големите държавни предприятия, да не кажа най-голямото, с над 3000 станции, 28 областни пощенски станции, две специализирани поделения – „Филателия“ и „Булпост“, обслужва, покрива повече от 5200 населени места. И най-важното – в него работят 8633 служители. За нас от „БСП за България“ това предприятие винаги е било грижа, интересували сме се от неговото състояние, от неговото бъдеще, от неговото развитие. През различните години бяха полагани различни усилия в посока за укрепване и повече в посока за съсипване на това държавно предприятие. Сигналите, които имаме и получаваме за влошаване на финансовото състояние на дружеството, ни провокират да зададем този въпрос: да информирате народното представителство, а чрез нас и българските граждани, какво е финансовото състояние на „Български пощи“ за първото шестмесечие и какво е за първото деветмесечие на 2022 г. Благодаря Ви.
#90 · speech
Благодаря Ви, господин Свиленски. Заповядайте, господин Министър, за отговор.
#91 · speech
Служебен Заместник Министър-Председател Христо Алексиев
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Свиленски, по отчет към 30 юни 2022 г. „Български пощи“ ЕАД е реализирало приходи в размер на 105 млн. 598 хил. лв. Към тази дата дружеството е осъществило разходи в размер на 130 млн. 361 хил. лв. В резултатите се отчита счетоводна загуба от цялата дейност в размер на 24 млн. 763 хил. лв. Към 30 септември 2022 г. „Български пощи“ ЕАД е реализирало общи приходи в размер на 155 млн. 177 хил. лв. Разходите към тази дата са в размер на 196 млн. 862 хил. лв. Счетоводната загуба от цялата дейност на деветмесечието на 2022 г. е в размер на 41 млн. 685 хил. лв. Отчита се увеличение на загубата към края на септември 2022 г. – да, това е факт, спрямо предходната година, причината за което е намаляването на приходите в размер на 15 млн. 562 хил. лв. едновременно с нарастване на разходите в размер на 12 млн. 875 хил. лв. За тези резултати влияят следните фактори: намаляване на приходите от универсалната пощенска услуга с 6 млн. 114 хиляди поради намален трафик в резултат на кибератаката на информационните системи, която се случи през април 2022 г. На второ място, намаляването на приходите с 15 млн. 427 хил. лв. вследствие на отпадането на финансирането по мярката 60 на 40 за запазване на заетостта. За увеличение размера на разходите влияние имат няколко фактора. На първо място, цените на електроенергията, където има увеличение от 3 млн. 423 хил. лв. Цените за външни услуги като превоз на ценни пратки, печатни издания са увеличени в размер на 995 хил. лв. На доставната стойност на печатни издания също се отчита увеличение от 5 млн. 427 хил. лв., както и на разходите за възнаграждение – там увеличението е 765 хил. лв. В тази връзка за подобряване на финансовото състояние дружеството работи по изпълнение на следните мерки и те включват: оптимизиране на текущите разходи, преразглеждане на технологичните процеси, преструктуриране на дейности и оптимизиране на функционалните връзки между структурни звена. На второ място, приоритетно изпълнение на проектите по инвестиционната програма на дружеството; преразглеждане на цените и увеличаване, където е възможно, като ефектът от това ще бъде видим през четвъртото тримесечие на тази година; оптимизиране също така на организационно управленската структура; поставяне на фокус върху управлението на персонала чрез повишаване на квалификацията, материално стимулиране, свързано с конкретни таргети в приходната част на дейността на дружеството, както и разработване и прилагане на цялостна концепция за управление на имотите на дружеството както на оперативните, така и на неоперативните активи. В заключение бих искал да добавя, че „Български пощи“ ЕАД работи в силно конкурентна среда, и въпреки трудностите ще продължаваме да търсим ефективни решения за заемане на едно по-достойно място на пазара за предоставяне на пощенски услуги. Благодаря Ви за вниманието.
#92 · speech
Благодаря, господин Министър. Господин Свиленски, имате право на реплика. Заповядайте.
#93 · speech
БСП за България
Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Да, господин Министър, потвърдиха се и сигналите, и притесненията, които имахме и ние като народни представители, за влошаване още повече на състоянието на „Български пощи“, и то в третото тримесечие, когато имате отговорност и Вие вече като министър, защото за първото шестмесечие назад във времето отговорността е била друга. Но само за трите месеца, в които Вие управлявате, виждам 16 милиона натрупване на загубата. И Вие казвате за причините, които са. Вероятно това са причините, вероятно преди няколко години, мисля, че година и половина или две, беше възложено на „Български пощи“ да разпространява и печатните издания, и тогава съм задавал въпрос, и сега ще го констатирам, че ние тогава предупредихме, че от това разпространение на печатни издания „Български пощи“ ще трупа загуби. Става ясно, че „Български пощи“ не извършва разпространението на печатни издания, а го преотдава на частна фирма. Няма как, когато преотдавате една дейност на частна фирма, а не я вършите Вие директно, защото тя затова е преотстъпена или дадена на „Български пощи“ от Министерския съвет, за да извършвате Вие тази дейност, а не да я давате на частна фирма, няма как да не натрупате загуби. Относно оптимизацията на управленската структура. Господин Министър, първо, започнах с това, че в това дружество работят 8633 служители и вероятно една голяма част от тези служители работят на минимална работна заплата. Мотивацията няма как да бъде на необходимото ниво, ако продължават да работят на тази минимална работна заплата, а служебният кабинет, в който Вие сте вицепремиер, даже не предвижда тя да бъде увеличена. Даже не предвиждате и да внесете бюджет, за да може ние, народните представители, да дадем дължимото на тези служители по един или друг начин. Казвате, че не можете да водите дългосрочни политики, но сте насрочили конкурси в абсолютно всички търговски дружества за избор на директори за пет години напред. И, забележете, в „Български пощи“ – едно специфично дружество със специфична дейност, изискванията за такива директори, уважаеми колеги, са да имат пет или три години управленски опит, без значение какво. Може да си управлявал една кафе-сладкарница пет години и това автоматично те прави допустим кандидат за управител на „Български пощи“ с 8633 служители, 3000 пощенски станции, 28 областни станции. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
#94 · speech
Господин Свиленски, времето Ви.
#95 · speech
Да, приключвам, господин Председател, благодаря за подсещането. Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Министър, това за мен е недопустимо. Предложението ми е да прекратите тези конкурси и когато дойде редовно правителство, както каза и министър Донев, то да поема ангажиментите за управлението на държавата. Според мен не Ви е работа сега в тази ситуация да задължавате държавата с нови мениджмънти, нови управителни съвети на всички дружества, но за тях ще Ви задам допълнителни въпроси. Благодаря.
#96 · speech
Господин Министър, заповядайте за дуплика и моля да спазвате времето, ако обичате.
#97 · speech
Заместник Министър-Председател Христо Алексиев
Благодаря, господин Председател. Господин Свиленски, говорите така все едно преди три месеца не управлявахте Вие „Български пощи“. По отношение на разпространението аз ще проверя каква е дейността, дали тя е губеща, но пак мога да задам същия въпрос – защо Вие не прекратихте това разпространение, а сега поставяте този въпрос към мен? По отношение на конкурсите трябва да знаете, че това е мое задължение по закон и аз трябва да проведа конкурси там, където не са проведени. Ще оставя възможността тези конкурси да бъдат приключени от някой друг, но аз не мога да не изпълнявам своите задължения по закон – по Закона за публичните предприятия, където не са проведени конкурси, те трябва да бъдат проведени и аз конкурси другаде не съм провеждал, нито съм освобождавал хора, които са назначени с конкурси. Благодаря.
#98 · speech
Благодаря, господин Министър. Следващият въпрос отново е от господин Свиленски относно пазарния дял на „Български пощи“ ЕАД за пощенски услуги. Заповядайте, господин Свиленски, в рамките на две минути да развиете въпроса си.
#99 · speech
БСП за България
Благодаря, господин Председател. Ще се опитам да компенсирам просроченото време в предишния въпрос, но те са свързани двата въпроса. Господин Министър, само да Ви кажа, че по закон сте длъжен да внесете и бюджет на държавата до 31 октомври. По закон сте длъжни да го направите, но не го правите. Но по закон да смените управителните съвети на всички дружества, не само в транспорта, в цялата икономика – стана ясно с увеличение не само на броя, а и на заплатите, но това, пак казвам, ще го коментираме друг път. По данни на Комисията за регулиране на съобщенията пазарният дял на „Български пощи“ на база генерирани приходи от пощенски услуги през 2010 г. е в размер на 24%, а през 2021 г. е 6,2%. Към днешния момент сигурно е вече много по-малко, а делът на куриерските услуги, колеги, забележете, е под 2% на „Български пощи“. Най-големият пощенски оператор се е довел до състояние да бъде осъществяван под 2% от куриерските услуги от „Български пощи“. В тази връзка, господин Министър, въпросът ми е: какви мерки са предприети от ръководството на „Български пощи“ и от неговия принципал, в случая Вие, за пречупване на тази негативна тенденция? Тенденцията е ясна, но три месеца имахте възможност да дадете някакви сигнали за това „Български пощи“ да печели конкурси, където трябва, да има повече работа, за да може този пазарен дял съответно да бъде не 6%, а доста по-висок и съответно на куриерските услуги не под 2%, а доста по-голям. Благодаря Ви.
#100 · speech
Благодаря, господин Свиленски. Господин Министър, заповядайте да отговорите в рамките на три минути.
#101 · speech
Служебен Министър-Председател Христо Алексиев
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Свиленски, имайте предвид, че към момента аз съм служебен министър и принципал на „Български пощи“, но трябва да знаете, че не съм оперативно ръководство на „Български пощи“. Оперативното ръководство на „Български пощи“ е същото, което беше назначено по време на мандата на последното редовно правителство, и не съм предприемал никакви смени там. Развитието на пощенския сектор в последното десетилетие се обуславя от влиянието на няколко основни фактора. Промяната в потребителските предпочитания, дигитализацията, информационните технологии, електронното заместване и нарастващата конкуренция. Налице е преход от традиционния модел на пощенския пазар, ориентиран към подателя, и пазар, ориентиран към получателя. Продължават тенденциите на спад в търсенето на традиционните пощенски услуги и нарастване на потреблението на колетни пратки, характерни както за национално, така и за европейско ниво. От 2022 г. до момента допълнителен съществен фактор за забавяне развитието на пазара на пощенските услуги е кризата с COVID-19, в който период електронната търговия се превърна в основен двигател за развитие на сектора. Цитираният от Вас пазарен дял на „Български пощи“ ЕАД от 6,2% за 2021 г. отразява общия дял на дружеството на пощенския пазар за универсална пощенска услуга и неуверсалните услуги, но има специфика по видовете услуги. „Български пощи“ ЕАД е пощенският оператор, на когото държавата със Закона за пощенските услуги е възложила задължението за предоставяне на универсална пощенска услуга за срок от 15 години, считано от 30 декември 2010 г. на територията на цялата страна, включително в труднодостъпни и слабо населени райони. Към момента на възлагане на пазара на пощенските услуги са оперирали 96 пощенски оператора, докато към момента – 11 години по-късно, на пазара вече оперират 186 пощенски оператора. Пазарният дял на „Български пощи“ в сегмента универсална пощенска услуга за 2021 г. е 81,2% и въпреки това ниският дял на приходите в сегмента към общите приходи от пощенски услуги дава своето отражение към общия пазарен дял на дружеството. Приходите от неуниверсални пощенски услуги за „Български пощи“ ЕАД запазват относителния си дял през последните години и въпреки това поради ежегодното нарастване на обемите на този вид услуги пазарният дял на дружеството намалява. С цел преодоляване на тези негативни тенденции вече са предприети множество мерки, като: увеличаване на пазарния дял в частта доставка на пратки, генерирани от електронна търговия; развитие на административните услуги, предвидени в Националния план за възстановяване и устойчивост; сключване на нови договори за хибридна поща и пряка пощенска реклама; активни преговори с международните оператори; развитие на дейността по доставка на стоки от електронна търговия; актуализация на софтуерите и внедряване на готови решения за разгръщане на бъдещи услуги. Благодаря за вниманието.
#102 · speech
Господин Свиленски, заповядайте за реплика.
#103 · speech
БСП за България
Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Двата въпроса бяха свързани и няма как да няма нещо общо между действията на принципала на мениджмънта на дружеството върху резултатите, а съответно и върху пазарния дял. От това, което ни казахте, господин Министър, стана ясно, че от тези услуги, които са губещите, както ги нарекохте – до труднодостъпни населени места, високи населени места, доставката на услуги там от „Български пощи“ е 80 или 90% монополист на тези губещи услуги. Тези, които са печеливши, сигурно са останалите 2 – 3%, за да стане към 6% пазарният дял. Всички ние като народни представители трябва да положим усилия и съответно бъдещото правителство да видим – може би има нужда и от законодателни промени, „Български пощи“ да бъде по-равностоен играч на този пазар и да не поема само губещата част от дейността, а да може да се намеси, както казахте и Вие, на пазара на печелившите услуги. Поставям този въпрос и няколко пъти казахте: ама аз не съм пряк ръководител, Вие бяхте до месец юни. Господин Министър, Вие в трето правителство сте служебен министър и през различните периоди сте имали възможност да започнете или да прекратите някоя порочна практика, или да започнете някоя хубава практика, затова поставям въпроса. Ясно е, че отговорността не е само Ваша. Много министри са минали през Министерството на транспорта, много съвети на директорите са минали, много народни представители в тази зала са слушали за проблемите на „Български пощи“, но мисля, че е крайно време всички заедно да вземем нещата в ръце и да направим така, че „Български пощи“ наистина да бъде едно печелившо дружество, едно дружество, с което българската държава да може да се гордее пред своите граждани и пред съответните чужди партньори. Благодаря.
#104 · speech
Благодаря Ви, господин Свиленски. Свършихме с пощите и дано да не стигнем до пощенски гълъби. Следващият въпрос е от народния представител Димитър Найденов относно удължаване на концесията на летище Бургас и летище Варна. Заповядайте, господин Найденов, да развиете Вашия въпрос в рамките на две минути.
#105 · speech
ДБ
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Господин Министър, през месец октомври две новини, свързани с летище Бургас, минаха почти незабелязано. Едната е, че служебното правителство обяви, че е удължило договора за концесия на оператора „Фрапорт“ на летищата във Варна и Бургас с пет години. Втората новина последва малко след това и тя беше, че „Фрапорт“ обяви как летище Варна ще обслужва рекорден брой маршрути през следващата година. Такава новина за летище Бургас обаче отсъстваше и причината, тук мога да кажа, че и двете новини са лоши за Бургас, причината тази новина за Бургас да отсъства е много проста и тя е, че летище Бургас затваря за зимата, ще обслужва, общо казано, един полет на Wizz Air до Лондон – то няма да работи. Това е лошо за Бургас и причините се коренят в един основен аргумент. Двете летища се оперират от един и същи оператор. Когато говорим за две морски летища – единствените морски летища в България и когато тези две летища са много близо едно до друго, те припокриват обхвата си. В нормална пазарна среда тези две летища биха били конкуренти, но когато се управляват от един оператор – те нямат конкуренция, решенията се вземат от една частна фирма как да се управляват двете летища. Ако Бургас се управляваше от друг оператор, той щеше да има възможност да предложи по-изгодни условия на авиокомпаниите, да бъде по-агресивен и да търси варианти. Това в момента не е възможно да се случи. Гражданите на Бургас са свикнали изпълнителната власт, централното ръководство в София, много, много да не се вълнува от тези регионални проблеми, но летище Бургас трябва да дава възможности за по-голяма свързаност на гражданите на Бургас с останалата част на света, да дава възможност за по-добри бизнес контакти и да се привличат инвестиции. Това нещо не е възможно, когато липсва конкуренция и се управлява от един концесионер. И тук вече аз стигам до моя въпрос. Решението да се дадат двете морски летища на един оператор беше грешка на управлението на Борисов. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) С какви мотиви го е направил, за мен е неясно…
#106 · speech
Моля Ви, времето.
#107 · speech
…но служебното правителство, моля, отговорете, защо задълбочавате проблема и с какви основания, и проведено ли е обществено обсъждане, мината ли е процедура да се увеличи този порочен модел с още пет години, което ще рефлектира върху живота на гражданите на Бургас и на целия регион? Благодаря Ви.
#108 · speech
Благодаря Ви, господин Найденов, ще компенсирате през репликата, нали така? Господин Министър, заповядайте да отговорите.
#109 · speech
Служебен Заместник Министър-Председател Христо Алексиев
Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Найденов! Вие знаете, че тази концесия – да Ви напомня, е сключена още 2006 г. Към момента е трудно да коментираме дали това е правилното решение или не, може би е било по-правилно да бъдат разделени тези летища, но фактите са факти, тези летища са дадени по този начин на концесия и нашата основна цел с това решение за удължаване на срока на концесията бе по-скоро да върнем икономическия баланс на самата концесия. Договорът за концесия, както казах на летище Бургас и на летище Варна, е сключен през 2006 г., срокът на договора е 35 години, считано от датата на влизането му – в сила през 2041 г., общият размер на инвестициите в обекта на концесията за срока на договора е в размер на 403 млн. евро. Тук искам да кажа, че към настоящия момент концесионерът е платил концесионни възнаграждения в размер на повече от 334 млн. евро, което мисля, че е сериозен приход. Това е една от концесиите, които генерира най-големи приходи за държавата. В годините концесионерът е заплащал високи по размер концесионни възнаграждения, достигащи до 30 милиона годишно. Изпълнените инвестиции в обекта на концесията са с общ размер повече от 207 млн. евро – всички цифри са в евро. Решението на Министерския съвет предвижда срокът на концесията да се удължи с пет години и да бъдат извършени допълнителни инвестиции в размер на още 10 млн. евро, с което размерът на инвестициите за срока на концесията ще стане 413 млн. евро. Предложението на концесионера е направено в пълно съответствие със Закона за концесиите, пандемията от ковид и започналите военни действия в Украйна. Вие много добре знаете, че това доста сериозно и доста негативно повлия на двете черноморски летища, защото техният трафик се генерира главно от туризъм и от доста големия трафик, генериран от Русия. Измененията на концесионния договор е в интерес на държавата, която си гарантира получаването на висок размер на годишно концесионно възнаграждение за още допълнително пет години. За тези години държавата ще получи допълнително най-малко още 120 млн. евро концесионни възнаграждения. Ще бъдат инвестирани допълнително 10 млн. евро. Всичко, изградено от концесионера, много добре знаете, става собственост на българската държава. Целта на приетото решение на Министерския съвет е да се съхрани концесионният договор, който носи съществени, както виждате, приходи в държавния бюджет и инвестиции в публична инфраструктура, знаете и по Директива и Регламент ние сме длъжни да поддържаме икономическия баланс на концесията, поради това беше извършено и това удължение и ние не следвахме модела на летище София, където поради ковид кризата (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) на летището му беше опростено плащане на концесионни възнаграждения 10 години. Тук такъв казус няма, а просто, за да има икономически баланс, срокът на концесията е удължен, за да може… все пак това са едни добри концесии, да не тръгнат в негативен тренд. За всичко това са направени много сериозни анализи и мисля, че това е едно правилно решение, защото беше факт, че летище София не плащаше никакви концесионни възнаграждения поради, да кажем, ковид кризата, докато за тези две летища, които се развиват добре, смея да кажа, не беше предвидено нищо като компенсация. Благодаря.
#110 · speech
Господин Министър, една минута повече. Заповядайте за реплика, господин Найденов.
#111 · speech
ДБ, встрани от микрофоните
Ще бъда кратък.
#112 · speech
Да, имате да компенсирате от развиването на въпроса.
#113 · speech
ДБ
Благодаря за отговора, господин Министър. Доколкото разбирам, правени са сериозни разчети. Твърдите, че за тези пет години ще получим над 100 млн. лв. допълнителни концесионни такси за срока на удължаване…
#114 · speech
Служебен Заместник Министър-Председател Христо Алексиев
Евро.
#115 · speech
…евро. Аз не смея да твърдя стойността на тези над 100 млн. евро през 2041 – 2046 г. какво ще бъде, не знам дали ще бъде изгодно към онзи момент. Мисля, че твърде рано сме взели такова решение. От отговора Ви просто разбрах, че не е проведено обществено обсъждане и не е проведена процедура, единствено в рамките на служебния кабинет е проведен задълбочен, по Вашите думи, анализ. Благодаря Ви за отговора и се надявам, когато става дума за удължаване на концесии, върху които се развиват монополи на летищата в България, пристанищата, това са обекти от значение за националната сигурност, да се взимат по по-задълбочен, по по-прозрачен начин, след обществено обсъждане, съответните процедури и с решение на парламента най-добре. Благодаря Ви много!
#116 · speech
И аз Ви благодаря. Господин Министър, дуплика желаете ли? Как да Ви помогна на колебанието? Добре, не желаете. Следващият въпрос е от народния представител Никола Димитров относно проведена среща с министъра на транспорта и инфраструктурата на Турция. Заповядайте в рамките на две минути да си развиете въпроса.
#117 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, господин Председател. Господин Министър, на 1 ноември тази година се е провела среща между Вас и министъра на транспорта и инфраструктурата на Турция. На тази среща е обсъждана възможността за изграждането на нов железопътен граничен преход между България и Турция по линията Ямбол – Лесово – турската граница. Както беше коментирано от Вас на комисия, тази връзка е изключително важна за България и аз съм напълно съгласен с това. Бих желал да ми отговорите на въпроса, тъй като Вие сте служебен министър, какъв е шансът тази връзка изобщо да се осъществи и в какви срокове го предвиждате? Благодаря.
#118 · speech
Благодаря Ви. Заповядайте да отговорите, господин Министър.
#119 · speech
Служебен Заместник Министър-Председател Христо Алексиев
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, поради факта, че коментирахме тази тема в Комисията по транспорт и съобщения в Народното събрание, където Ви запознах подробно, няма да навлизам в детайли, за да не просрочваме допълнително времето. Като цяло Вие знаете, че трафикът от страна на Република Турция неимоверно много се увеличава към момента, като вече липсва инфраструктурен капацитет на сухопътната ни граница както по отношение на автомобилен преход, така и по отношение на железопътен преход. Железопътният преход вече също е много натоварен. Може би знаете, но до октомври тази година допълнително са минали около 35 хил. камиона, качени на железопътен транспорт – пак през българо-турската граница. Поради това че капацитетът и трафикът в направление „Железопътен транспорт“ и в направление „Автомобилен транспорт“ е вече изчерпан, ние сме предприели точно мерки за отваряне на нов железопътен граничен преход на посочената локация. На 9 и 10 ноември имаше среща между железниците на двете страни – на България и на Турция, на която беше договорена ясна програма за започване, на първо място, на проектиране и проучване на този нов железопътен преход през Лесово. Предполагам и така е по програма, че месец януари се подготвя документация да стартират от българска страна проектните проучвания за изграждане на липсващата железопътна инфраструктура от страна на България. Ако имате нужда от допълнителна информация, с удоволствие ще Ви бъде предоставена такава. Благодаря за вниманието.
#120 · speech
Благодаря Ви, господин Министър. Господин Димитров, имате право на реплика.
#121 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря. Господин Министър, тези железопътни връзки между държавите са много важни, тъй като те могат да спасяват човешки живот и да запазят инфраструктурата ни, тъй като от Лесово, по пътя Лесово – Петолъчката средно на ден минават по 900 тежкотоварни камиона. Знаете, че там пътят е двулентов, в смисъл една лента в посока, и е много труден. Тъй като аз съм от Мамарчево, минавам всяка седмица по няколко пъти по този път. Сега се прави ремонт, пренасочен е трафикът – ужасно е. И такава връзка със сигурност ще бъде нужна на района, тъй като ще вдъхне малко или много живот на тези погранични общини. В тази връзка обаче не разбрах откъде точно ще минава трасето – дали през Елхово, дали от Тополовград, ако може малко информация да кажете и по това. И също така да Ви запозная с една идея – до 1948 г. е съществувал гранично-пропускателен пункт до село Странджа, община Болярово, което, ако минаваме от магистрала „Тракия“, скъсява пътя до Истанбул с 90 километра. Вие знаете ли за този проект, разглеждали ли сте го също така, ако можете да ми кажете, или ще го разгледаме на отделен въпрос. Благодаря.
#122 · speech
Благодаря, господин Димитров. Господин Министър, дуплика.
#123 · speech
Служебен Заместник Министър-Председател Христо Алексиев
Благодаря, господин Председател. Да, предвижда се връзката на територията на България да минава през Лесово – Елхово – Ямбол. Това е направлението, което сме уточнили на територията на България, оттам вече в турска територия се прави връзка с Одрин. Аз разбирам, че и наш основен приоритет е разтоварване на този тежък трафик на ТИР-ове от пътищата на Република България, затова се предприемат и много сериозни мерки. С турската страна се разбрахме колкото може повече ТИР-ове и камиони да минават на железопътен транспорт. България е изградила един такъв добър модел и с блок-влакове, пак повтарям, само до октомври тази година сме превозили около 30 хиляди ТИР-а чрез железопътен транспорт. Това, което коментирахме с турските колеги, е да подобрим капацитета на железопътния преход, за да може да достигнем до около 22 влака на денонощие – комбинирани, и да увеличим броя на тези камиони – поне 70 – 80 хиляди ТИР-а да минават през територията на България по железопътен транспорт, тоест качени на влак, за да можем да разтоварим пътищата за хората и да намалим, разбира се, инцидентите. Това е основен приоритет. Благодаря за вниманието. Във всеки един момент може да разчитате, ако Ви е необходима допълнителна информация, това да бъде коментирано и да Ви бъде предоставена. Благодаря.
#124 · speech
Благодаря Ви, господин Министър. Последният въпрос към вицепремиера Алексиев е от народния представител Николай Дренчев относно функционалните задължения на главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“. Господин Дренчев, заповядайте да развитие Вашия въпрос в рамките на две минути.
#125 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Председател, господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Ще се опитам да бъда кратък и ще се надявам на съдържателен отговор. Авиацията, както знаете, е транспорт с изключително висока степен на риск, в която процедурите са изключително ясни, категорични и неотменни по отношение на задаването и на спазването им. Във връзка с това, господин Министър, моят въпрос е: главният директор на ГВА влиза ли в списъка на лицата, за които се изисква достъп до класифицирана информация? Очевидно е, че той влиза в този списък, тъй като служебните му задължения изискват такъв достъп, тъй като той утвърждава редица документи с гриф „Поверително“ и „Секретно“. В случай че му е бил отнет достъпът до класифицирана информация от ДАНС, което е било потвърдено впоследствие и от ДКСИ, не е ли редно той да бъде отстранен от длъжност? Благодаря Ви.
#126 · speech
Благодаря, господин Дренчев. Заповядайте, господин Министър.
#127 · speech
Служебен Заместник Министър-Председател Христо Алексиев
Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Дренчев, главният директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ не е включен в списъка на длъжностите и задачите в Министерството на транспорта и съобщенията и неговите подчинени структури, за които се изисква достъп до съответното ниво на класифицирана информация, представляваща държавна тайна. Списъкът е утвърден от министъра на транспорта и съобщенията съгласно разпоредбите на чл. 37 от Закона за защита на класифицираната информация. Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ не е самостоятелна организационна единица по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация, а влиза в състава на организационната единица на Министерството на транспорта и съобщенията. Всички класифицирани документи се предоставят на съответните адресати чрез Регистратурата за класифицирана информация на Министерството. Служебните задължения на главния директор не включват утвърждаване на организационни документи с ниво на класификация „Поверително“ и „Секретно“, тъй като тези документи се утвърждават от министъра на транспорта и съобщенията в качеството му на ръководител на Министерството. Предвид гореизложеното, отнемането на достъпа до класифицирана информация на главния директор не води до конфликт на интереси и не изисква отстраняването му от заеманата длъжност. Вие много добре знаете, че поради появилите се проблеми със сигурността на летище София аз съм назначил проверка на Инспектората към Министерството на транспорта и съобщенията и по отношение на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“. Когато резултатите са готови – тази проверка трябва да приключи месец декември, ще бъдат обявени публично. Благодаря.
#128 · speech
Благодаря, господин Министър. Господин Дренчев, имате право на реплика. Заповядайте.
#129 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Министър, това, което казахте, ще даде възможност в някаква степен адрес на недоволството от нивото на безопасност в нашата авиация да бъде адресирано и директно към Вас. Засега основно беше адресат Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“. Както знаете, нивото на авиационна безопасност в България е на средното ниво на страните в Африка, което означава, че половината от държавите в Африка имат по-високо ниво на безопасност от България. Знаете, че българските компании са вкарани в приорити лист, и губят при всяко кацане на чуждо летище значително повече време в административни процедури, а всеки самолет, всяка минута, в която стои на земята, носи загуби. Де факто българските компании търпят загуби от това, че са регистрирани в България. Истината е, че Европейската агенция за авиационна безопасност се готви да предприеме драстични мерки спрямо България. Ако досега това не го е направила, то е само защото сме били известни в близкото минало като авиационна нация и като държава с високо ниво на авиационна безопасност, но този ни рейтинг се срива стремително в последните години и изисква изключително бързи и ефективни мерки по отношение на това да се вдигнат процедурите, да се вдигне нивото на безопасност в авиацията. Много се надявам, че със смяната на ръководството – със служебното правителство, или поне с новото правителство, ако такова се сформира, нещата да се подобрят, защото наистина става въпрос за живота, за безопасността, за здравето на всички български граждани, за всички ползватели на авиационни услуги и преносители на авиационни товари. И разбира се, става въпрос за българската чест и достойнство, славата ни, макар и леко поувяхнала, на авиационна нация. Благодаря.
#130 · speech
Благодаря, господин Дренчев. Желаете ли дуплика? Заповядайте.
#131 · speech
Служебен Заместник Министър-Председател Христо Алексиев
Това, което искам да добавя, е, че да, това, което се случи на летище София, до голяма степен е проблем на самия концесионер, но означава, че ГВА не изпълнява достатъчно добре своите контролни функции. Затова съм назначил и проверка на Инспектората като цяло за дейността на ГВА. Аз Ви предлагам да не се спираме, да не коментираме конкретни личности, защото аз съм съгласен като цяло, има много проблеми, които са насложени във времето. Като цяло системата деградира и трябва да работим заедно в тази посока, за да подобрим всички процеси. Мога да Ви уверя, че резултатите от проверката на Инспектората могат да бъдат споделени в Комисията по транспорт и съобщения, за да обсъдим и там какви мерки могат да се предприемат в тази посока. Благодаря.
#132 · speech
Благодаря Ви, господин Вицепремиер. Благодаря Ви за участието в парламентарния контрол. Въпросите към Вас приключиха. Преминаваме към въпросите към служебния заместник министър-председател по обществен ред и сигурност Иван Демерджиев. Първият въпрос е от народния представител Христо Терзийски относно изнесена информация за нерегламентирани срещи на служители на Министерството на вътрешните работи. Господин Терзийски, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
#133 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Вицепремиер, във Ваше интервю в една от националните медии, направено на 25 октомври, посочихте, че отстранявате директора на Областна дирекция на МВР – Кюстендил, заради проведени срещи с представители на Политическа партия ГЕРБ. Споделихте още, че информацията Ви е предоставена от дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР и че тези представители сме били аз и колегата народен представител Младен Маринов. Моят въпрос е каква е причината да възложите на дирекция „Вътрешна сигурност“ наблюдението над ръководни служители на областните дирекции, въз основа на каква заповед или разпореждане е направено това? Ако има такава заповед или разпореждане, да ни предоставите едно копие. Във връзка с това искам да попитам и колко случая на нерегламентирани срещи на полицейски служители от МВР с представители на политически партии за периода от 2 август до настоящия момент са Ви докладвани от службата „Вътрешна сигурност“, на кои политически партии са били представители и кои са те? Благодаря.
#134 · speech
Благодаря Ви, господин Терзийски. Господин Вицепремиер, заповядайте да отговорите на зададения въпрос в рамките на три минути.
#135 · speech
Служебен Заместник Министър-Председател Иван Демерджиев
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Терзийски, по повод организацията на изборите, с разпореждане на главния секретар на МВР от 17 август 2022 г., е предвиден ред за провеждане на срещи поради служебна необходимост от ръководния състав с лица от активния криминален контингент или с представители на политически партии по повод предстоящите парламентарни избори. С този регламент ясно е указано как трябва да се провеждат тези срещи, къде трябва да се провеждат, в какъв състав и по какъв ред трябва да се докладват. В случая, който визирате, действително, първо, се получи информация, че е проведена такава среща, външна. Потърсих проверка на тази информация от дирекция „Вътрешна сигурност“, без да съм възлагал проверка конкретно на господин Григоров. Наредих проверка на информацията. По повод проверката на тази информация се оказа, че те разполагат с оперативна информация, събрана по повод наблюдения и действия в рамките на техните правомощия по отношение на други служители на ОД на МВР – Кюстендил, при което са установени данни точно за тази среща, проведена от Вас с господин Григоров и с други лица. Конкретно там са документирани обстоятелствата около тази среща. Извиках господин Григоров предварително, преди да възложа тази проверка на „Вътрешна сигурност“, за да го питам вярна ли е информацията, че е провеждана подобна нерегламентирана среща с Вас. Господин Григоров категорично отрече. След като излезе проверката на „Вътрешна сигурност“ и потвърди тази информация, отново извиках господин Григоров. Когато извиках за втори път господин Григоров при себе си, малко преди срещата ми с него, човек, изпратен от господин Григоров, посети главния секретар и го уведоми, че господин Григоров се притеснява, че го викам, защото се е виждал, без да спази регламента, с господин Младен Маринов и питаше главния секретар: „Това ли е поводът за срещата ни?“ Когато се срещнах с господин Григоров, още веднъж го попитах провеждал ли е нерегламентирани срещи. След като отрече, последваха действията, на които всички станахме свидетели. Не смятам, че толкова високопоставен служител на МВР, и който и да било служител на МВР, може да си позволи по този начин да въвежда в заблуждение министъра си и да не го уведомява за истината. Питането Ви дали съм възложил конкретно проверка на господин Григоров – не, не съм възлагал конкретна проверка на господин Григоров, така че не са били извършвани действия в рамките на компетентността на „Вътрешна сигурност“ директно спрямо господин Григоров. Благодаря Ви.
#136 · speech
Благодаря Ви, господин Вицепремиер. Господин Терзийски, имате право на реплика. Заповядайте.
#137 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря, господин Председател. Господин Председател! Господин Министър, със заповед на главния секретар не могат да се възлагат дейности на дирекция „Вътрешна сигурност“. Единственият ръководител в системата на МВР е министърът на вътрешните работи, който може да възлага такива дейности. Моят коментар е следният. Ако се възлагат такива задачи на такива служби и звена от системата на МВР да следят и да контролират служителите, което трябва да се прави, аз не отричам, че трябва да се прави, но Вие по този начин създавате условия да продължи порочната практика от Вашия предшественик, който в продължение на над една година възлагаше политически задачи и дейности спрямо политически опоненти, а не да се работи по основните направления на дейност на Министерството, за да се стигне до незаконни арести на опозиционни лидери. Затова моят съвет е: не продължавайте тази порочна практика, за да не се руши авторитетът на Министерството на вътрешните работи. Благодаря.
#138 · speech
Господин Вицепремиер, дуплика? Заповядайте.
#139 · speech
Служебен Заместник Министър-Председател Иван Демерджиев
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Терзийски, както казах в изложението си преди малко, не е възложена проверка на тази информация от главния секретар, а главният секретар със свое разпореждане от 17 август е разпоредил ред, по който да се провеждат срещи с политически лица, който ред очевидно не е спазен от господин Григоров. Проверката на информацията, която достигна от външен източник до мен, възложих аз, а в хода на своя проверка по отношение на други служители „Вътрешна сигурност“ на свой ред се е натъкнала на данните за тази среща, която споделих, като те подробно са описани в докладна до мен. Така че не съм нарушил закона. Когато встъпих като министър на вътрешните работи, обещах законността да бъде приоритет в работата на Министерството и Ви уверявам, че ще спазвам този приоритет до последния си ден като министър на вътрешните работи. Благодаря Ви.
#140 · speech
Благодаря Ви, господин Демерджиев. Следващият въпрос е от народния представител Бойко Клечков относно Граничен полицейски участък – Олтоманци, към Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Драгоман. Господин Клечков, заповядайте да развитие Вашия въпрос.
#141 · speech
БСП за България
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! В структурата на Гранични войски има Граничен полицейски участък – Олтоманци, обслужващ територията на границата със Сърбия около 70 км, и той е разположен на територията на област Кюстендил. В общественото пространство и между служителите в Граничния полицейски участък витае едно напрежение, че този полицейски участък ще бъде съкратен и ще бъде обслужван от съседен полицейски участък на Регионалната дирекция – фактически Драгоман, а именно полицейски участък – Трън. Това напрежение рефлектира върху хората в района. Има едно безпокойство, както в служителите в общините, по-скоро в община Трекляно и община Кюстендил, които с недоверие очакват евентуално това лошо развитие. Моят въпрос към Вас е каква е причината, поради която една работеща и ефективна структура, каквато е Граничният полицейски участък – Олтоманци, да се закрие и дейността да се прехвърли към друга съседна структура на Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Драгоман? Благодаря Ви.
#142 · speech
Благодаря, господин Клечков. Заповядайте за отговор.
#143 · speech
Служебен Заместник Министър-Председател Иван Демерджиев
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Клечков, първото, с което ще започна е, че Гранично полицейско управление – Олтоманци, няма да бъде закрито. Сега ще разкажа и предисторията. Въпросът Ви има известно основание. Тъй като професионалното ръководство на „Гранична полиция“ и професионалното ръководство на МВР прави непрестанен мониторинг на дейността на отделните структури, действително през месец август е постъпило предложение за закриването на това гранично полицейско управление. Предложението е било надлежно мотивирано, но тъй като ние следим непрестанно процесите и динамиката по границите, през месец октомври е взето решение тази процедура да не се извършва, да не продължава и съответно граничното полицейско управление да бъде запазено в този си вид, структура и състав, в който функционира и към момента. Така че притесненията, ако има такива, опасенията или недостатъчната информираност на служителите могат да отпаднат – това гранично полицейско управление няма да бъде закрито. Благодаря Ви.
#144 · speech
Благодаря Ви, господин Вицепремиер. Господин Клечков, имате право на реплика.
#145 · speech
БСП за България
Благодаря, господин Председател. Господин Министър, по-хубав отговор от този няма, нали? Все пак, когато има такова напрежение, ние сме длъжни на базата на питанията на хората, с които контактувам там, и този пресечен район, който е специално нашият в Кюстендил, специално тези хора имат своето достойнство да останат в тази структура, в която са. Благодаря Ви.
#146 · speech
И аз Ви благодаря. Дуплика, господин Вицепремиер?
#147 · speech
Служебен Заместник Министър-Председател Иван Демерджиев
Ще се опитам да дам и един по-добър отговор от този. По-добрият отговор от този е, че правим анализ по отношение на всички структури на МВР, които са закрити. Особено внимание отделяме на граничните, защото отчитаме спецификата на тези райони. Тук освен спецификата, че имаме една гранична зона, е и местоположението на тази гранична зона. Така че Ви уверявам, че ние непрестанно ще следим тези процеси. Там, където има основание да се ревизира решение по закриване на определена структура, няма да се поколебая да го ревизирам, ако има сериозни аргументи в тази посока. Провел съм вече няколко срещи заедно с професионалното ръководство, с представители на такива структури и кметове по места. Ще продължавам да ги провеждам. За мен като министър е важно да знам, че едно решение е мотивирано, функциониращо и работещо. Ще направя всичко възможно да бъдат проверени всички решения, за които има съмнение, че са били взети, но не са дотам правилни и ефективни. Благодаря Ви.
#148 · speech
Благодаря Ви. Последният въпрос към господин Демерджиев е от народния представител Димитър Николов – чета буквално – относно план и политики и готовност за разселване в държавни бази и хотели на украинските граждани, пребиваващи и намерили убежище в България. Заповядайте да развитие Вашия въпрос.
#149 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги! Уважаеми господин Вицепремиер, по време на свои приемни в избирателния си район, а именно Велико Търново, представители на местната власт и група от украински граждани потърсиха съдействие от мен във връзка с настаняването им в държавни бази. Четиридесет бежанци от войната в Украйна са намерили убежище и вече до голяма степен са се установили в Горна Оряховица, но отново са обзети от паника, породена от поредното им преместване. Хуманното отношение смятам, че е не по-малко важно от логистичната и оръжейна подкрепа на украинската държава. Украинците конкретно се оплакаха пред мен със следните въпроси: „Ще дойдат автобусите на 15 ноември и ще ни кажат: Тръгвайте! Но къде, при какви условия? Никой нищо не знае. Сякаш сме шишета с вода, които ще преместят от едната маса на другата?“ Държавни бази на територията на община Горна Оряховица няма. Сред бежанците са млади майки с деца, има и няколко възрастни пенсионери. Тук не говорим за битови условия и претенции, говорим за социална инфраструктура. Децата имат нужда от училище, а пенсионерите от достъп до медицинска грижа и аптеки. Ще имат ли тази възможност на новото място? Част от тях вече са преживели едно преместване. Някои са от седем месеца в конкретната община. В момента Областната администрация на област Велико Търново изготвя списък на бежанците и базите, но в неформален разговор през седмицата с областния управител инженер Гугучков разбрах, че няма такива подходящи бази. Със сигурност ще има ново сътресение, особено за децата. Повечето от украинчетата учат онлайн, но няколко са започнали в горнооряховски училища и детски градини. Има пет-шест деца, занимаващи се със спорт в местните клубове по бокс, тенис, футбол. Едно дете свири на пиано в читалището. Основните въпроси, на които украинските граждани очакват да намерят отговор чрез мен и най-вече чрез Вас, са следните: ще бъде ли осигурен достъп до трудова заетост, тъй като държавните бази са отдалечени от населените места? В случай че започнат работа, ще могат ли да ползват предоставените бази? В базите, в които ще бъдат преместени, ще имат ли интернет връзка? Къде ще учат присъствено децата, които не са на онлайн обучение? Какво се случва с изхранването? В момента община Горна Оряховица участва с проект по Програмата за храни – „Топъл обяд“, и е включила в списъците украинските граждани, но отивайки в бази, извън територията на общината, същите не могат да ползват тази услуга. Благодаря.
#150 · speech
И аз Ви благодаря. Господин Вицепремиер, заповядайте, за отговор.
#151 · speech
Служебен Заместник Министър-Председател Иван Демерджиев
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Николов, действително, взимайки решението за продължаване на Програмата по подпомагане на украинските бежанци, ние сме отчитали всички обстоятелства. Какво налага ревизиране на Програмата? Ревизирането на Програмата се налага от изчерпването отдавна на наличните средства за нейното поддържане, но водени точно от хуманни подбуди, от желанието да не оставим без грижа тези хора, които не са дошли тук доброволно, а принудени от събитията в Украйна, ние правим всичко възможно да им осигурим максимално добри условия. Защо се насочихме към държавните бази? Защото за тях сме сигурни, че независимо от обстоятелствата, ще могат достатъчно дълъг период от време и цяла зима хората да стоят там, без да бъдат местени, независимо дали плащанията постъпват ритмично или не. Това ни е водило най-вече. Преди да се предприемат действията, беше извършена една проверка по всичките места, където в момента са настанени украински бежанци. Целта на проверката, в която участваха и представители на Социалното министерство и структури, беше да се идентифицират хората, да се видят техните нужди, техният профил, да се види кои от тях попадат в категорията уязвими лица, за да може да се положат специални грижи за тях. В хода на тази проверка се установи, че от декларирани такива 13 хиляди 323 украински граждани, в хотелите и местата, където са настанени, са намерени 10 хиляди 988 човека. На тези 10 хиляди 988 човека са установени нуждите им и какъв е техният профил. Направили сме необходимото да мислим за това, че част от тези 10 хиляди 988 души са деца. Част от тези деца са се записали и учат в учебни заведения. Така че ние ще направим всичко необходимо това обучение да продължи, без да бъдат местени. А на конкретно поставените от Вас няколко въпроса давам следния отговор: тези представители на Социалното министерство, които участваха в извършените проверки на място, съответно информирайки се за профила на хората, които са намерени в местата за настаняване, предложиха и дадоха възможностите за тяхното подпомагане по линия на интеграция и социално подпомагане като осигуряване достъп до пазара на труда и съответно създаване на по-добри условия за живот при тях и запазване на местата, на които децата се обучават, без да бъдат местени. Така че по отношение на уязвимите групи, които са децата, за които говорихме, и възрастните хора най-вече, не е предвидено местене и те ще останат при условията, при които се намират в момента. Служителите на Социалното министерство всъщност са дали пълна разбивка на услугите, които могат да бъдат предоставени на тези хора и те ще им бъдат предоставени така, както предвижда законът. По втория Ви въпрос – в случай че започнат работа, ще могат ли да ползват предоставените бази? Отговорът ми е такъв: целта на това настаняване е да се окаже временна помощ и това не е само в България, проучили сме практиката в рамките на целия Европейския съюз. Целта на тази помощ е да се даде възможност на хората, дошли тук, които не попадат в уязвимите групи, да се интегрират и част от тази интеграция е именно започването на работа. Със започването на работа обичайно отпада необходимостта да бъде подпомаган човекът и той започва да се издържа сам. Така че нагласите и тук са в тази посока. Третият Ви въпрос – в базите, които ще бъдат преместени, има ли интернет? Отговорът ми е – да, а там, където няма, ще бъде осигурен такъв. Телеграфно ще отговоря и на другите въпроси. Децата, които са включени в българската образователна система и учат присъствено, както казах, няма да бъдат местени и ще продължат да учат на същите места. Общините, в които има настанени украински граждани, получили временна закрила, могат и ще кандидатстват по Програмата за предоставяне на безплатна храна на Агенцията за социално подпомагане и всъщност ще продължат да им предоставят безплатна храна, тъй като тези деца няма да бъдат местени и ще останат там. Отговорът на последния Ви въпрос, който касае община Горна Оряховица, мисля, че се изчерпи с отговорите на предходните два. Тези деца, които се намират там, също ще останат там и няма да бъдат местени и Програмата, която ползва общината ще продължи. Благодаря Ви.
#152 · speech
Благодаря Ви. Заповядайте за реплика.
#153 · speech
ГЕРБ-СДС
Няма да репликирам господин вицепремиера, само ще изразя своето задоволство от отговора, който, надявам се, ще внесе доза успокоение особено сред майките с деца за тяхното интегриране в процеса. Наистина сигналът, който ще излъчи нашата държава, е особено важен, тъй като, още веднъж ще повторя, че хуманното отношение е почти толкова важно, колкото и оръжейната и логистична подкрепя, която вече оказваме. Благодаря Ви.
#154 · speech
Благодаря. Имате ли желание за дуплика? Не. Благодаря Ви за участието в парламентарния контрол. Колеги, предстои да продължим контрола със служебния министър на финансите, но преди това обявявам 15 минути почивка. Благодаря Ви. (След почивката.)
#155 · speech
Уважаеми колеги, продължаваме парламентарния контрол с въпроси към служебния министър на финансите госпожа Росица Велкова. Първият въпрос е от народния представител Румен Гечев относно усвоените средства за капиталови разходи по консолидираната фискална програма за 2022 г. Заповядайте, господин Гечев – имате думата, за да развиете Вашия въпрос.
#156 · speech
БСП за България
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е следният. По данни на Министерството на финансите към края на месец септември 2022 г. са усвоени едва около 25% от капиталовите разходи по консолидираната фискална програма за 2022 г. – 25% от заложените около 8 млрд. 200 – 300 млн. лв. Какви мерки са предприети от служебното правителство за преодоляване на изоставането и в какви конкретни проекти ще бъдат реализирани тези капиталови разходи до края на 2022 г., още повече че това е един от ключовите фискални инструменти за стимулиране на икономическия растеж чрез публично-частното партньорство? Ако позволите, ако имате възможност – можете да разширите и за предвиденото за 2023 г. евентуално, но най-вече става дума за изоставането на капиталовите разходи за тази година. Благодаря Ви.
#157 · speech
Благодаря Ви, уважаеми господин Гечев. Заповядайте за отговор, госпожо Министър.
#158 · speech
Служебен Министър Росица Велкова
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми професор Гечев! На базата на данните за касовото изпълнение на бюджета и извършените капиталови разходи по консолидираната фискална програма за 9-те месеца на настоящата година са в общ размер 2 млрд. 556,9 млн. лв., което представлява 30,6% изпълнение от актуализираните годишни разчети от 8 млрд. 368,9 млн. лв. Освен за средства за инвестиционни разходи по националния бюджет към 30 септември 2022 г. са 1 млрд. 432,7 млн. лв. или 32,1% от актуализираните годишни разчети, които са в размер на 4 млрд. 462,9 млн. лв. Тези финансирани чрез сметките за средства от Европейския съюз са в размер на 1 млрд. 124,1 млн. лв., което представлява изпълнение от 28,8% от годишния разчет от 3 млрд. 905,9 млн. лв. Усвояването на капиталовите разходи за 9-месечието е традиционно ниско, като за 2022 г. се дължи и на по-късното приемане на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. и последващата му актуализация през месец юли, поради което до края на 9-месечието все още голяма част от процедурите за избор на изпълнител по Закона за обществените поръчки не са приключили. Също така е обичайно голяма част от плащанията за тези разходи да се измества за последните месеци на годината. Неравномерното усвояване на капиталовите разходи е обективно обусловено от календара на строителния сезон, като изпълнението на повечето инфраструктурни проекти се извършва през летните месеци и разплащането за извършената работа се концентрира в последното 3-месечие. Най-големите инвестиционни проекти се финансират по национален бюджет чрез бюджетите на Министерството на регионалното развитие и благоустройство, Министерството на отбраната и Министерството на транспорта и съобщенията. Предвид ограниченото време, с което разполагам за отговора, ще Ви предоставя в табличен вид подробна справка за проектите, които ще бъдат разплащани от посочените министерства. По отношение на капиталовите разходи, финансирани със средства от Европейския съюз, се отчита забавяне при усвояването на разходите по Механизма за възстановяване и устойчивост, които в голямата си част са именно капиталови разходи, както и при средствата за програмен период 2021 – 2027 г. От предвидените за 2022 г. капиталови разходи по Механизма в размер на близо 1 млрд. 300 млн. лв. към 9-месечието на годината са усвоени едва 43,1 млн. лв. за извършени дейности от „Метрополитен“, като до края а годината се очаква да бъдат разплатени не повече от 100 млн. лв. Сред причините за забавянето при изпълнението на капиталовите разходи – финансиране чрез национален фонд, са закъснялото приемане и съответно стартиране на изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост, липсата на готовност за стартиране на изпълнение на част от инвестициите от крайните получатели и структурите за наблюдение и докладване, забавяне при стартиране на процедурите за избор на изпълнители по реда на Закона за обществените поръчки за изпълнение на дейностите по инвестиции, включени в Плана за възстановяване и устойчивост, по-късното одобряване от Европейската комисия на програмите, които ще се изпълняват през програмния период 2021 – 2027 г. Забавяне се отчита и в темпа на капиталовите плащания през 2022 г. от сметката за средства от Европейския съюз на Държавен фонд „Земеделие“, тъй като голяма част от проектите по старите приеми са приключени, а по новооткритите приеми в момента тече договаряне. Естеството и мащаба на инвестиционните проекти не позволяват прецизното календарно позициониране на междинните и окончателните плащания. От друга страна, растящата инфлация води до значително увеличение на пазарните цени по първоначално представените количествено-стойностни сметки в проектните предложения, свързани с инвестицията, и в резултат на това се наблюдава забавяне на изпълнението на договорите. Оценката на Държавен фонд „Земеделие“ за по-ниско усвояване на капиталовите разходи с около…
#159 · speech
Продължете си мисълта още малко, но доста напреднахме с времето – може би в дупликата ще може да продължите.
#160 · speech
Служебен Министър Росица Велкова
Това, което искам съвсем накратко да кажа в контекста и на 2023 г., е, че това забавяне, което се случва в изпълнение на капиталовите разходи по Националния план за възстановяване и устойчивост и по-късното стартиране на изпълнение на програмите за програмен период 2021 – 2027 г., неминуемо трябва да бъде наваксано в следващата година, което натоварва в частта „Капиталови разходи“ бюджета за 2023 г. и следващите. Благодаря.
#161 · speech
Благодаря, уважаема госпожо Велкова. Господин Гечев, заповядайте за реплика.
#162 · speech
БСП за България
Благодаря Ви. Госпожо Министър, Вие разбирате, че аз използвам този въпрос, за да повдигна един въпрос, който поставя традиционни проблеми при формирането на бюджета на Република България – тъй като Вие от дълги години работите в Министерството на финансите и знаете, че няма как да се съгласите, че нашите, българските министри на финанси са се изхитрили, така да се каже, и всяка година, поне в последните 15 години, залагат капиталови разходи, които не изпълняват. А това е, от една страна, нарушение на законите за бюджета, в това число и за 2022 г., и то, обърнете внимание, че към края на месец септември са реализирани под една трета от капиталовите разходи – 8 млрд. 200 – 300 млн. лв., предвидени за тази година. Нека кажем и за българските зрители, че капиталовите разходи навсякъде – и в Европейския съюз, и във всяка страна, се използват като един от ключовите инструменти на държавата да може чрез пазарните механизми и публично-частно партньорство да стимулира икономическия растеж. Няма как да се съгласим и тази година, и следващата – който и да прави бюджета за 2023 г., този въпрос да бъде подценяван, още повече тук, от тази трибуна, многократно сме заявявали, че в средносрочен и дългосрочен период именно капиталовите разходи са най-добрата социална политика. Защото те стимулират растежа, спомагат за увеличение на брутния вътрешен продукт, в това число на човек от населението за увеличение на доходите на хората, за реализация на социални програми и така нататък. Затова, от друга страна, не могат да се приемат оправданията и ще Ви кажа защо. Основната причина за проблемите в нашата страна, в това число и за 2022 г., не за първи път, очевидно със закъсняването на формирането на бюджет за 2023 г., имам притеснението, че това ще се повтори, но нашите партньори от Европейския съюз работят с дълъг хоризонт. Те си залагат капиталови разходи – вижте Федерална република Германия, Франция, Италия, по за 10, 15, 20 години, и предварително знаят: няма никакви летни цикли и други оправдания, които ние българите правим. Така че опитвайте се в останалото време да интензифицирате този процес, доколкото е възможно, в това число и с търговете, тъй като това са пропуснати възможности за българската икономика. Благодаря Ви.
#163 · speech
Благодаря, уважаеми господин Гечев. Желаете ли дуплика? Не. Благодаря. Продължаваме с въпрос от народния представител Гален Монев относно колко ще струва на бюджета увеличението на минималната работна заплата.
#164 · speech
Български възход
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаема госпожо Министър, моят въпрос беше отправен, когато очаквахме нов проект на бюджет, вече стана ясно, че такъв няма да получим, тоест минималната работна заплата ще се запази в размера от 710 лв. Размерът ѝ е близо до линията на бедност. Замразяването в условия на такава инфлация прехвърля голяма тежест върху гражданите. С минималната работна заплата са обвързани редица колективни трудови договори. Наясно сте, че България е с най-ниска минимална работна заплата в Европейския съюз. В този ред искам да Ви питам: колко ще струва на бюджета планирано увеличение на минималната работна заплата на 850 лв. и каква част от тези средства биха се върнали в бюджета през данъка върху доходите на физическите лица и ДДС? Благодаря Ви.
#165 · speech
Благодаря, уважаеми господин Монев. Заповядайте за отговор, госпожо Велкова.
#166 · speech
Служебен Министър Росица Велкова
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Монев! Както вече стана ясно служебното правителство внесе Проект на удължителен закон за бюджета за 2022 г., който да се прилага до приемането на бюджет 2023 г. от редовно правителство, базиран на средносрочни приоритети, политики и допускания, включително и по отношение на размера на минималната работна заплата. При хипотезата, че се приложи от началото на 2023 г. увеличение на минималната работна заплата от 710 лв. на 850 лв., индикативните разчети за бюджетните ефекти при равни други условия биха били, както следва: по приходната част на бюджета 397,4 млн. лв. повече данъчноосигурителни приходи, включително 72,2 млн. лв. приходи от данъка върху доходите на физическите лица. Разчети за ефекта от приходите от ДДС е трудно да бъдат направени, тъй като използването на тези допълнителни разполагаеми доходи за домакинствата, е в зависимост от техните потребителски предпочитания, сред които са облагаеми, може би необлагаеми, или освободени от ДДС стоки и услуги. Поради това не можем да се ангажираме с конкретна оценка на влиянието от увеличението на минималната работна заплата върху приходите от данъка върху добавената стойност. Сходни са и причините и е трудно да се оцени влиянието от увеличените разходи за персонал на работодателите върху размера на облагаемата печалба по ЗКПО, като теоретично може да се очаква нарастването на минималната работна заплата да повлияе в отрицателна посока на приходите по ЗКПО. По разходната част на бюджета следва да се има предвид, че промяната на размера на минималната работна заплата рефлектира върху някои директно обвързани с минималната работна заплата плащания, като трудовото възнаграждение на приемните семейства, личните асистенти по Закона за личната помощ и заетите по програми на активната политика на пазара на труда и други, както косвено и с други плащания със социален характер. Например, обезщетения за отглеждане на малко дете, минималният дневен размер на паричното обезщетение за безработица и други, които ще изискват осигуряването на допълнителен финансов ресурс. Оценката от повишаването на минималната работна заплата и свързаните с нея плащания върху бюджета за следващата година, включително по бюджетите на осигурителните фондове и по общинските бюджети в частта на разхода е в размер на над 1 млрд. лв., или 1 млрд. 011,3 млн. лв., или индикативният нетен ефект за бюджета върху бюджетното салдо от промяна на минималната работна заплата от 710 лв. на 850 лв. е отрицателен в размер на 613,8 млн. лв. Благодаря.
#167 · speech
Благодаря, уважаема госпожо Министър. Заповядайте за реплика, господин Монев.
#168 · speech
Български възход
Благодаря Ви, госпожо Министър. Моята реплика ще бъде по-скоро призив. Знаете, че примерно в една Германия, а именно в условията на тежка криза минималната работна заплата се увеличи четири пъти. Затова Ви моля наистина между първо и второ четене на Проекта за удължаване на Закона за държавния бюджет, помислете дали и с колко може да се вдигне минималната работна заплата и дали има такава възможност? Благодаря Ви.
#169 · speech
Благодаря Ви, господин Монев. Желаете ли дуплика? Не, добре. Продължаваме с въпрос от народния представител Мартин Димитров относно изпълнение на промените в закона за ДДС, така че операторите на данъчно-акцизни складове да обявяват свободните капацитети всеки ден пред Агенция „Митници“. Заповядайте, господин Димитров.
#170 · speech
ДБ
Уважаеми господин Председател, госпожо Финансов министър! Уважаеми дами и господа, въпросът ми е изключително добронамерен и насочен към това да свършим работа и да довършим една реформа, която шест години се бави. Колеги, става въпрос за следното – Комисията за защита на конкуренцията, като първа мярка за подобряване състоянието на пазара на горива, тоест за по-ниски цени на горивата на бензина и дизела, е посочила, че трябва прозрачност на достъпа до данъчно-акцизните складове. Шест години по темата и нищо! Нищо не се случва до момента, в който в миналия парламент ние изменихме Закона за акцизите и данъчните складове, задължихме операторите до определен час в деня да съобщават на Агенция „Митници“ свободните капацитети и тя да ги публикува, така че всеки, който иска да внася горива, да търгува с горива и да има тази информация. Това ще увеличи конкуренцията и потенциално ще намали цените, защото всеки ще знае къде има свободни капацитети да внася и да търгува с горива. Финансовото министерство, госпожо Министър, пое ангажимент да разработи необходимата интернет страница и да организира тази процедура, а тя трябва да бъде ефективно работеща от 1 януари 2023 г. Аз знам, че има много злободневни теми, които касаят всички нас, но Ви зададох този въпрос именно за да не изпуснем тази тема. Хората при Вас, които отговарят, да говорите с тях, така че от 1 януари 2023 г. наистина да са ясни свободните капацитети в данъчно-акцизните складове и да увеличим конкуренцията. Пак Ви повтарям, колеги, според самата КЗК, която аз по много теми критикувам, знаете, самите те казват, че това е първата мярка на този пазар, която трябва да се възприеме, първото нещо и то не се случва шест години. Госпожо Министър, молбата ми към Вас е да разговаряте с хората, които отговарят за създаването на тази организация, на тази интернет страница, така че да няма забавяне, да станат нещата в срок. Това ми е молбата към Вас. Благодаря.
#171 · speech
Благодаря, уважаеми господин Димитров. Заповядайте за отговор, госпожо Министър.
#172 · speech
Служебен Министър Росица Велкова
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, благодаря за отправения въпрос, тъй като наистина се създаде организация в Министерството на финансите. Това, което мога да Ви информирам към момента, е, че в Агенция „Митници“ са детайлизирани вече всички технически изисквания за реализиране на промените в Закона за акцизите и данъчните складове. Създадена е необходимата организация за воденето на публичния регистър с актуални данни, предоставена от лицензираните складодържатели, за наличие и липса на свободни складови капацитети съгласно изискванията на чл. 47, ал. 12 от Закона за акцизите и данъчните складове, считано от 1 януари 2023 г. За реализацията на законовите промени, свързани с формата и съдържанието на публичния регистър, е необходимо и приемането от Министерския съвет на допълнение на Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове. Текстовете за допълнение на Правилника са изготвени, публикувани и са за обществено обсъждане на интернет страницата на Министерството на финансите, така че може да се запознаете. Предстои да бъдат приети от Министерския съвет след изтичане на срока на общественото обсъждане, така че абсолютно мога да гарантирам, че от 1 януари 2023 г. тези изисквания на ЗАДС ще бъдат в приложение.
#173 · speech
Благодаря, уважаема госпожо Велкова. Заповядайте за реплика, господин Димитров.
#174 · speech
ДБ
Госпожо Министър, по тази тема аз и „Демократична България“ сме Ви благодарни, че е придвижен въпроса, защото това е много важна реформа, която хората чакат от шест години, да има прозрачност и публичност със свободните капацитети в данъчно-акцизните складове. Моля Ви да следите темата, така че от 1 януари 2023 г. тази интернет страница трябва да я има, всеки да може да види къде може да внася горива, това да увеличи конкуренцията и потенциално да свали цените. Защо, колеги, изменихме Закона, така че Агенция „Митници“ да събира тези данни? Защото ще има следния режим – от една страна, операторите на складове трябва да обявяват свободните капацитети, а от друга страна, Агенция „Митници“ има уреди на входа и на изхода на всеки склад и ако види, че информацията не е коректна и не е според изискванията, би могла да извърши допълнителна проверка. Тоест за първи път шест години по-късно, шест години след Доклада на КЗК тази реформа ще се случи и всички, които желаят да внасят горива в България, и всички, които желаят да търгуват с горива в България, от 1 януари 2023 г. ще могат в интернет електронно да проверят къде има свободни капацитети, така че да внасят или да търгуват с горива. Да, с това се очаква да намали цените и да има благоприятен ефект, но предвид многото неща, които се случват, госпожо Министър, ние разчитаме на Вас да следите тази тема и наистина да няма забавяне от 1 януари 2023 г. – правилникът да е приет, регистърът да е работещ. Това е едно добро дело, една хубава реформа, която ще помогне и която, ако бъде съчетана с други реформи, които предстоят като например как КЗК да почне да работи и да стане ефективна, но това е друга дълга тема, ако няколко такива реформи заедно се случат, цените на горивата в България ще бъдат по-благоприятни. Но по конкретната тема разчитаме на Вас докрай – от 1 януари 2023 г. регистърът да бъде функциониращ.
#175 · speech
Благодаря, уважаеми господин Димитров. Предполагам, че тук дуплика няма да има. Преминаваме към въпрос от народния представител Мирослав Иванов относно осигуряване на финансиране за довършване на строителството на новия болничен комплекс на Многопрофилна болница за активно лечение „Свети Пантелеймон“ – град Ямбол. Заповядайте, господин Иванов, да развиете Вашия въпрос.
#176 · speech
Продължаваме Промяната
Уважаеми господин Председател, госпожо Министър, уважаеми колеги! Свидетели сме в последните около две години най-отчетливо, а и в последните 30 години, на загуба на доверие от нашите сънародници към институциите. За област Ямбол това важи, и то в голяма степен, и тази загуба на доверие в институциите за област Ямбол се дължи най-вече затова, че моите съграждани от Ямбол и областта очакват своята нова болница вече 40 години. Действително 40 години и повече дори са минали, откогато е изготвен проектът за нов болничен комплекс и на няколко пъти той е започван, спиран, изграждан, но така и не е въведен в експлоатация. Състоянието на ямболската болница към момента е трагично, буквално е трагично. Неслучайно се затварят отделения, губи се медицински персонал, огромен е проблемът с намиране на нови лекари, на млади лекари, на медицински сестри и помощен персонал. Хората от Ямбол и от областта са принудени да търсят здравни грижи и услуги в болнични заведения в съседни населени места. През миналата година започна строителството по новия болничен комплекс и за пореден път два месеца по-късно беше преустановено почти напълно, тъй като се констатираха административни нередности. Тези административни нередности бяха предмет на усилията на кабинета Петков, на моите персонални и на господин Вигенин, който води настоящото заседание на Народното събрание, и с общи усилия ние успяхме да отстраним всички административни пречки. Последната огромна пречка остана осигуряването на финансирането, което бе възможно с приемането на измененията в Закона за обществените поръчки и индексацията на заварените договори, които са сключени. В тази връзка във времето, през което служебният кабинет е на власт, бе приета и изготвена такава методика. Моят въпрос към Вас е следният: какво е становището на Министерството на финансите по отношение на внесеното искане от МБАЛ „Свети Пантелеймон“ – град Ямбол, за осигуряване на необходимите средства за индексация на сключения наличен договор за обществена поръчка? Могат ли да бъдат осигурени необходимите средства и дали Министерският съвет е ангажиран с този казус и ще бъдат ли осигурени тези средства? Благодаря Ви, госпожо Министър.
#177 · speech
Благодаря, уважаеми господин Иванов. Заповядайте за отговор, госпожо Министър.
#178 · speech
Служебен Министър Росица Велкова
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, темата с финансирането на строителството на новия болничен комплекс на Многопрофилна болница за активно лечение „Свети Пантелеймон“ – град Ямбол, е поставян многократно от парламентарната трибуна. Ще Ви запозная хронологично с информацията, с която Министерството на финансите разполага към настоящия момент. С Решение № 266 от 9 май 2019 г. Министерският съвет е дал съгласие за увеличаване капитала на МБАЛ „Свети Пантелеймон“ – град Ямбол, с 27 млн. лв. чрез парични вноски за периода 2020 –2022 г. за изграждане на новия болничен блок в лечебното заведение. През 2020 г. вноската е в размер на 13 млн. 500 хил. лв., като със Закона за държавния бюджет за 2020 г. средствата са одобрени по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2020 г., което е превело паричната вноска за 2020 г. на лечебното заведение. През 2021 г. вноската е в размер на 5 млн. 400 хил. лв., средствата не са утвърдени със Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г., но са предоставени. През 2022 г. вноска в размер до 8 млн. 100 хил. лв. със Закона за държавния бюджет за 2022 г. по бюджета на Министерството на здравеопазването са одобрени 13 млн. 500 хил. лв. за увеличение на капитала на МБАЛ „Свети Пантелеймон“ – град Ямбол, което представлява дължимата вноска за 2021 г. и 2022 г. През настоящата година Министерството на здравеопазването в качеството си на мажоритарен собственик на капитала на лечебното заведение е превело одобрените със Закона за бюджета парични вноски на болницата. С така направените вноски – Решение № 266 от 9 май 2019 г. е изменено с Решение № 805 от 27 декември 2019 г. на Министерския съвет за увеличение на капитала на МБАЛ „Свети Пантелеймон“ – град Ямбол, с 27 млн. лв. и е изпълнено. Министерството на здравеопазването е компетентната институция, която може да предостави допълнителна информация за лечебното заведение и усвояването на средствата, а относно Наредбата, която е изменена за индексацията по Закона за обществените поръчки, нямаме постъпило искане, което да обсъждаме в Министерството на финансите.
#179 · speech
Благодаря, уважаема госпожо Велкова. Имате думата за реплика, господин Иванов.
#180 · speech
Продължаваме Промяната
Благодаря Ви, господин Председател! Госпожо Министър, в личен разговор с директора на болничното заведение той ме е уверил, че всички тези книжа и искане за произнасяне, за становище от Министерството на финансите по приложение на методиката и искане за индексация е внесено в Министерството на финансите. Веднъж е внесено през месец юли и мисля, че е внесено още веднъж с приемането на методиката, което се е случило преди повече от месец, доколкото ми е известно. Моят въпрос действително е следният: могат ли да бъдат намерени в бюджета средства? Тези средства към момента са в размер малко над 12 млн. лв. и тази сума преди няколко месеца беше над 6 млн. лв., а в средата на месец юли беше малко над 9 млн. лв. С оглед на инфлационните процеси тази сума непрекъснато нараства и отново обръщам внимание, че са приети изменения в Закона за обществените поръчки, приета е методиката. Моля Ви да обърнете внимание на този казус и всъщност да се потърси решение, да се потърсят тези средства, защото, ако Министерският съвет успее да осигури тези средства, този казус ще бъде разрешен и строителството ще може да бъде довършено. Моят апел и въпрос към Вас е: можете ли да се ангажирате лично като министър на финансите да намерите начин да бъдат осигурени тези малко над 12 млн. лв., които, ако чакаме редовно правителство, могат да нараснат още повече? Благодаря Ви.
#181 · speech
Благодаря, уважаеми господин Иванов. Заповядайте за дуплика, госпожо Министър.
#182 · speech
Служебен Министър Росица Велкова
По принцип искането за увеличение на капитала на МБАЛ „Свети Пантелеймон“ – град Ямбол, следва да дойде от мажоритарния собственик, тоест като предложение трябва да бъде поставено от Министерството на здравеопазването. За да бъдат предприети действия за увеличаване на капитала, следва да се направи оценка и за държавните помощи, която оценка се извършва и се подготвя от мажоритарния собственик. В този смисъл имах предвид, че не е постъпило искане от мажоритарния собственик за увеличение на капитала. В момента, в който постъпи такова искане и е направена и прегледаме оценката в частта на държавни помощи, ще видим какви са възможностите и дали може да ги осигурим. Както знаете, има икономия в капиталовите разходи, още повече увеличаването на капитала в частта на финансиране, но трябва да получим надлежна информация от Министерството на здравеопазването, доклад с оценка с държавните помощи, за да може да се обсъди и да се вземе решение.
#183 · speech
Благодаря, уважаема госпожо Велкова. Господин Иванов, имаме два въпроса към министъра на здравеопазването, но за съжаление трети петък вече той не успява да дойде на парламентарен контрол. Ще го проучим този въпрос. С това се изчерпват въпросите към служебния министър на финансите. Благодаря Ви за участието, госпожо Велкова. Следващият министър, който ще бъде подложен на парламентарен контрол, е служебният министър на енергетиката господин Христов, който обаче все още не е пристигнал в Народното събрание. Не ми остава друго освен да дам почивка до 13,10 ч., когато очакваме да е тук, така че в 13,10 ч. ще продължим с парламентарния контрол. (След почивката.)
#184 · speech
Продължаваме парламентарния контрол към министъра на енергетиката Росен Христов. По план първият въпрос е от народния представител Мартин Димитров, но мисля, че не е в залата в момента. Ще разменим въпросите. Преминаваме към въпрос от народния представител Георги Самандов относно проект на закон за прилагане на Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 г. относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията. Заповядайте, имате думата да развиете Вашия въпрос в рамките на две минути.
#185 · speech
Български възход
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, уважаеми гости! Моят въпрос е свързан, както и председателят каза, с изпълнението на Регламента от 6 октомври, който пряко касае събирането на свръхприходите от производителите на електрическа енергия, намаляването на консумацията на електрическа енергия и преразпределянето на тези свръхприходи към най-уязвимите – домакинствата, малките и средните предприятия. В тази връзка, господин Министър, как Министерството на енергетиката изпълнява въведеното с Регламента единно задължение за прехвърляне на свръхприходите, генерирани от производителите на електрическа енергия, към крайните потребители? Пак подчертавам дебело – домакинства и малки и средни предприятия, и как Министерството на енергетиката ще гарантира изпълнението на мярката по Регламента за намаляване на общото брутно потребление на електроенергия от всички потребители, включително тези, които все още не са оборудвани с интелигентни измервателни устройства, позволяващи им да наблюдават потреблението си в реално време? Имайте предвид, господин Министър, че Регламентът влиза в сила от 1 декември и на всеки три месеца Вие ще трябва да докладвате резултати по него, както и останалите министерства. Благодаря.
#186 · speech
Благодаря, уважаеми господин Самандов. Заповядайте за отговор, господин Министър.
#187 · speech
Служебен Министър Росен Христов
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Самандов, по отношение на прилагане на въведения с Регламент таван на свръхприходите, генерирани от производители на електрическа енергия под пределни разходи, в момента се работи по проект на нормативен акт за прилагане на Регламент 2022/1854. Таванът на приходите ще се прилага по отношение на всички пазарни приходи на производители, получени от производство на електроенергия с по-ниски пределни разходи от определения таван за пазарните приходи. Като такива производители Регламентът изрично посочва технологии за вятърна, слънчева и ядрена енергия или енергия от лигнитни въглища. По целесъобразност ще са включени и други пазарни участници в съответствие с разпоредбите на Регламента. В изпълнение на разпоредбите на чл. 10, ал. 1 от Регламента събраните в резултат от прилагането на тавана на пазарните приходи свръхприходи, ще се използват за продължаване на програмите за финансиране на мерки в подкрепа на крайните клиенти на електроенергия с цел смегчаване на въздействието на високите цени на електроенергията върху тях. В тази връзка, производителите под пределни разходи ще правят вноски към фонд „Сигурност“ на електроенергийната система и съществуващи програми за подкрепа на крайни клиенти на електрическа енергия ще бъдат продължени в унисон и с прието решение на Четиридесет и осмото народно събрание. По отношение на битовите крайни клиенти бих искал да отбележа, че същите са защитени от високите цени чрез регулирани цени на електроенергия, които са чувствително по-ниски от борсовите, и са на нива, много по-близки до определените в предходния регулаторен период преди драстичния скок на борсовите цени. Относно намаляването на потреблението, това се следи чрез системен комплекс от мерки, включително от Системния оператор, разпределителните дружества, така че имаме начини да го следим и да го контролираме. В момента също се прилагат различни мерки за спестяване и се отчитат, така че няма проблем предприятията, които са без интелигентни електромери, да бъдат следени. Всички големи консуматори на практика имат интелигентни електромери, така че по-голямата част от обема електроенергия, която се потребява, се следи включително и почасово. За малките предприятия, някои от които нямат, имаме косвени начини да го отразим и да го докажем. Благодаря Ви.
#188 · speech
Благодаря, уважаеми господин Христов. Заповядайте за реплика, господин Самандов.
#189 · speech
Български възход
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Господин Министър, не съм доволен от отговора Ви, не съм доволен и от хората, които са Ви съставили този отговор, защото Регламентът се фокусира на домакинства, малки и средни предприятия. Вие говорите само за изземване на пари. Добре, ще изземем пари от всичките производители на електрическа енергия, но какви ще бъдат схемите, по които тези пари ще достигнат до крайния битов потребител, до последното домакинство, каквато е целта на Регламента? И моля Ви, не вкарвайте в заблуда и министър-председателя, защото той сутринта също ни каза за мантрата с евтиния ток за бита. Да, евтин е. АЕЦ „Козлодуй“ – перлата в българската енергетика, прави така, че този ток да е евтин, но българите не ядат ток, ако мога да перефразирам преждеуправляващи. Българският проблем е, че потребителската кошница на всеки един от нас се покачи с над 40%. Вие трябва да разработите мерки и бъдете така добър да помолите колегите Ви в Министерството, както и в Министерството на финансите, да прочетат чл. 17, където ясно е написано: „Държавите членки използват постъпленията от временната солидарна вноска за разработване на схеми за финансова подкрепа на крайните клиенти на енергия, за финансова подкрепа за подпомагане намаляването на потребление на електрическа енергия“ и така нататък, но на всички ни е ясно, че големите потребители имат собствено мерене, на всички ни е ясно, че някои от предприятията имат собствени интелигентни системи, но тук става въпрос за съвест и за това хората да имат възможност в реално време да наблюдават, както си наблюдават мегабайтите на телефона, да си наблюдават и меренето, за да кажат: в този момент на мен не ми е изгодно да консумирам и ще спра крушката в банята. Това нещо Вие може да го направите. Затова, тъй като колегите Ви се оплитат като патета в кълчища и Ви поднасят такива текстове, които съм сигурен, че и Вие не приемате, предлагам следните пет мерки. Първата мярка да бъде разработване на система от критерии – социални и финансови, по която да бъде изплащана финансова помощ към домакинствата. Имаме НАП, имаме и НОИ – малкия и среден бизнес. Втората мярка да бъде разработване на ваучерова система за енергийна ефективност, тоест моят котлон не е енергийно ефективен, получавам, да речем, 60% от стойността на нов. Третата мярка, която вече влиза в Министерството на енергетиката, е: да се направи система, с която всеки един от нас да може да наблюдава в реално време мереното. Това го има. Просто трябва единният формат на данни да върви там, където трябва да върви, а не само в електропреносните предприятия и Електроенергийния системен оператор. Следващата мярка е уведомителен режим за ВЕИ-та за собствена консумация. Така че аз оставам на Ваше разположение и на Министерството на енергетиката да обсъдим възможни мерки, защото Регламентът чука на вратата и ще търпим санкции по него, господин Министър. Благодаря Ви.
#190 · speech
Благодаря, уважаеми господин Самандов. Желаете ли думата за дуплика, господин Министър? Заповядайте.
#191 · speech
Служебен Министър Росен Христов
Благодаря Ви, господин Председател. Благодаря, господин Самандов. Като цяло аз подкрепям всички инициативи, които са свързани с енергийна ефективност и с изграждане на култура на енергоспестяване. Тук подчертавам култура на енергоспестяване, а не принудителни мерки за икономисване на енергия по способ някакви ограничения, тоест това, което чувате, в Хърватска хората се къпят по две минути и така нататък, в България такова нещо не се обсъжда благодарение на това, че имаме стабилна енергийна система, което по никакъв начин не означава, че ние не трябва да пестим ток. Част от мерките, които Вие коментирахте, аз не мога да коментирам, тъй като са свързани с дейността на други министерства, компенсации и така нататък, това е ефект върху бюджет и така нататък. Това, което касае енергетиката. Аз от дълги години съм принципно радетел на внедряването на така наречените умни електромери, които, освен че позволяват да се отчитат и загуби от преносната мрежа, дистанционно отчитане и така нататък, позволяват именно тези данни да бъдат достъпни за крайния потребител и той да може сам отговорно да си следи потреблението и да управлява своята консумация. Естествено, подкрепям и всички инициативи, които са свързани с възобновяеми източници за собствена енергийна ефективност. Има редица такива програми, които вървят, включително Норвежкият фонд, предстоят програми, които са и в Плана за възстановяване и устойчивост, и други. Част от тези неща няма как да ги внедрим буквално от днес за утре, тъй като Регламентът влиза в сила от 1 декември, но аз приветствам Вашето предложение за среща, да обсъдим и да започнем всякакви проекти, които в един или друг срок бихме могли да внедрим и биха довели до такава култура на енергийна ефективност и в крайна сметка до пестене на електроенергия и по-ниски сметки. Що се отнася до Директивата… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря Ви.
#192 · speech
Да, времето поприключи. Преди да преминем към следващия въпрос, искам само да обърна внимание, че на балкона в залата има много млади хора. Не са ме информирали кои са и откъде са, но ги поздравявам и от Ваше име включително. (Ръкопляскания.) Ако някой знае, ще му дам думата да съобщи. Сигурно са гости на някого от нас. Следващият въпрос е от народния представител Мартин Димитров относно мерки за изграждане в срок на терминала за втечнен газ до Александруполис. Заповядайте, господин Димитров.
#193 · speech
ДБ
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, дами и господа, скъпи гости! Знаете тази зима в каква ситуация сме по отношение на природния газ. Имаше доста драматизъм, сега нещата изглеждат овладени. Надявам се и до края на зимата да няма още изненади, макар че съм сигурен, че от Москва ни готвят такива и който не го осъзнава, е, както се казва, негов въпрос и проблем, но по-важно е какво правим и следващата зима – да не допуснем същите тези казуси да възникват отново. Затова, господин Министър, подготовката на терминала до Александруполис в Гърция, в който България е съакционер и чрез който ще може да внасяме втечнен газ, в който ще имаме слотове и няма да се налага да търсим слот тук, слот там, да се обадим на Турция, на Гърция, откъде да намерим. Това ще даде стабилност и предвидимост на доставките на природен газ, включително възможност да се купува втечнен газ по всяко едно време. Затова трябва на едномесечна база да се отчита напредъкът, тоест да търсите гръцките власти включително, и да отчитаме какво се случва, какъв е напредъкът, има ли проблеми. Трябва да има постоянен натиск по темата, защото не може да допуснем следваща зима този терминал да не бъде готов и Ви давам примери. Холандия построи терминал за втечнен газ за 6 месеца; в момента Италия и Германия се опитват да построят такива терминали отново за 6 месеца; Финландия и Естония също са напреднали и скоро и те ще обявят готов терминал за втечнен газ. Всички се подготвят за следващата зима. Така че това е една инициатива, по която всички можем да се обединим. С гръцката газова връзка, между другото, се видя, че беше много важно на седмична и месечна база да бъдат търсени тези хора и да се оценява напредък. Нещата не се самослучват просто защото светът в момента е сложен и много кризи трябва да се управляват едновременно. Така че е важно, независимо колко време ще продължи служебното правителство – никой не знае, но да има постоянен натиск и постоянен отчет какво става с този терминал за втечнен газ в Гърция – до Александруполис, в който България е съакционер, и има ли напредък. Не трябва да се допуска никакво изоставане. Тоест да започне да има някакви отчети на месечна база е желанието ни към Вас. Благодаря.
#194 · speech
Благодаря, уважаеми господин Димитров. Имате думата за отговор, господин Министър.
#195 · speech
Служебен Министър Росен Христов
Уважаеми господин Председател, уважаеми господа и дами народни представители! Уважаеми господин Димитров, изцяло подкрепям това, което казахте. Сега ще дам кратка хронология, за да се добие цялостна представа за Проекта, в който България има дялово участие с 20% от капитала на проектната компания „Газтрейд“, подписано е и съответно споразумение с акционерите. На общо събрание на акционерите на „Газтрейд“, проведено на 27 януари 2022 г. в Атина, „Булгартрансгаз“ в качеството си на акционер гласува за одобрение на окончателното инвестиционно решение за изграждане на терминала за втечнен газ Александруполис – Република Гърция, като по този начин даде началото за реализирането на Проекта. Срокът за реализация е до края на 2023 г. По данни на дружеството акционерите, в това число „Булгартрансгаз“, както и членовете на Съвета на директорите на „Газтрейд“, получават регулярна информация от ръководството на дружеството относно хода на реализирането на Проекта и поетите ангажименти. В тази връзка, на първо място, следва да бъде отбелязано, че са гарантирани източниците на финансиране на Проекта за изграждане на терминала, осигурено е финансиране от Националната банка на Гърция на обща стойност 283 млн. евро, одобрен е грант, съгласно Правилата на Европейския съюз за държавна помощ, на стойност 166,7 млн. евро. Това нещо е направено на 17 юни 2021 г. от Оперативната програма „Конкурентоспособност, предприемачество и иновации“ – проектът е включен и в Оперативната програма с решение за включване от 2021 г.; договорено е споразумението за ангажимент на акционерите – между „Газтрейд“, Национална банка на Гърция и акционерите, съгласно което акционерите поемат ангажименти за допълнително финансиране по време на строителната фаза и до завършване на изграждането на Проекта, които отговарят на условията на стандартното проектно финансиране, с ограничено участие на акционерите. В допълнение Ви информирам, че са сключени и съобразно заложените срокове се изпълняват основните договори за изграждане на терминала, за покупка на плаващото съоръжение, което се конвертира в терминала за втечнен природен газ, за тръбопроводите на сушата и в морската акватория до Александруполис, както и системата за швартоване. Договорените суми, обезпечаващи поетите ангажименти от страна на „Газтрейд“ и гарантиращи спазването на договорения график за реализирането на Проекта в края на 2023 г., се разплащат в предвидените срокове. „Булгартрансгаз“ в качеството си на акционер, както и посредством представителите в Съвета на директорите, изисква и получава от ръководството на дружеството и избрания консултант на Проекта периодична информация за етапа на неговото изпълнение и потенциалните рискове от забава, с цел своевременно и бързо намиране на решения. Не на последно място, в ход е процедура по подбор на квалифицирани специалисти, съобразно одобрени от Съвета на директорите на „Газтрейд“ критерии, длъжностни характеристики, които да осигурят професионалното и качествено управление на съоръжението за втечнен природен газ след неговото изграждане и безопасната му експлоатация. Имаме уверение, че „Булгартрансгаз“ ще продължи да упражнява правата си на акционер в „Газтрейд“ по начин, гарантиращ изграждането и пускането в експлоатация на терминала за втечнен газ в предвидените срокове. Министерството на енергетиката като орган на изпълнителната власт, провеждащо енергийната политика на България, оказва съдействие на българския газопреносен оператор във всеки момент, в който това е необходимо. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Буквално преди няколко дни – на 4 ноември, в рамките на официална делегация, водена от вицепремиера Христо Алексиев, в която участва и министърът на енергетиката в мое лице, беше проведена среща с ръководството на „Газтрейд“, където беше обсъден напредъкът на Проекта и бяха потвърдени изпълнението на всички мероприятия по график. Договорихме и в следващите две седмици да направим второ посещение на място, на терен, така че да бъдем сигурни, че нещата вървят по план. Благодаря Ви.
#196 · speech
Благодаря Ви, уважаеми господин Христов. Заповядайте за реплика, господин Димитров.
#197 · speech
ДБ
Господин Министър, ние имаме обаче лош опит с гръцката газова връзка. От тази трибуна колегите – различни министри, които бяха по това време от ГЕРБ, съм ги питал около 20-тина пъти и те никога не са ми казали, че нещо не е наред. Винаги ми казваха: всичко е наред, нещата се движат по план, завършваме ги вече. И така минаха доста година – повече от 10, докато бъде завършена гръцката газова връзка. А сега се намираме в критичен момент и е добре следващата зима да имаме собствени слотове. Така че въпросният терминал за втечнен газ да бъде завършен на всяка цена. Молбата ми, която е много разумна, е следната: на едномесечна база, ако трябва правете инспекции с Вашия гръцки колега – министъра на енергетиката, защото накрая се видя, че този подход най-много помогна. Всеки месец да се вижда напредъкът, да се прави инспекция на място, да се виждат сухоземната, морската част – тя морската се прави на друго място, но няма значение – да се вижда напредъкът и по документи, и на място, за да може, ако има изоставане, то да бъде преодоляно. Подобен добронамерен натиск трябва да има, за да няма закъснение. Много е важно следващата зима да имаме собствени слотове и да можем да внасяме втечнен газ оттам, откъдето е най-евтино и най-изгодно. Всяко забавяне няма да е приемливо. Наистина опитът на холандците е невероятен. Те показаха, че за 6 месеца могат да го направят. Нека да внимаваме да не се окаже в нашия случай, че и цяла година не е стигнала. А, между другото, ако успеем да съкратим срока строителството на въпросния терминал за втечнен газ да не е цяла година – цялата 2023 г., ще бъде много добре. Тоест всяко намаление на периода на строителство в тази ситуация, така че следващата зима тези слотове да могат да бъдат ползвани, е изключително ценно.
#198 · speech
Благодаря, уважаеми господин Димитров. Дуплика желаете ли? Заповядайте, господин Министър, за дуплика.
#199 · speech
Служебен Министър Росен Христов
Господин Димитров, напълно съм съгласен с Вас. Ние имаме горчивия опит, в който в рамките на буквално седмици трябваше да наваксаме значителното изоставане по строителството на интерконектора, но в крайна сметка успяхме да го пуснем навреме. Така че Ви уверявам, че имаме и опита, и практиката да извършваме такъв контрол. Проверяваме го както на месечна база, така и когато има определени критични моменти в Проекта. Готов съм да предоставям и на Народното събрание доклади на определен период. Тук искам да кажа, че ние мислим не само за осъществяването на Проекта навреме, но и стратегически. На срещата в Гърция, за която споменах, обсъждахме възможността да увеличим и обема на интерконектора почти двойно, както е предвидено в проектната документация, чрез изграждане на допълнителна компресорна станция. В момента водим разговори с гръцкия оператор ДЕСПА в какви срокове това реално може да се случи, така че заедно с пускането на терминала ние да имаме и един увеличен обем от газопреносната мрежа, за да можем да доставим на България тези увеличени количества. Благодаря за въпроса. Работим усърдно в посоката, в която Вие споменахте.
#200 · speech
Благодаря, уважаеми господин Министър. Следва въпрос от народния представител Красимир Вълчев относно изпълнение на Плана за възстановяване и устойчивост. Заповядайте, господин Вълчев, имате думата.
#201 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, по-рано зададох същия въпрос и на Вашия колега – вицепремиера Пеканов. В Плана за възстановяване и устойчивост са включени един проект и един ангажимент, които по наше мнение следва задължително да бъдат преосмислени и предоговорени. Поетият ангажимент е за намаляване на емисиите на въглероден двуокис от въглищните централи в срок до 2026 г., измерено през 2025 г. с 40 на сто, което предвид базовата година – 2019 г., изисква реално намаление на емисиите с над 50 на сто. Едно такова намаление може да се постигне по три възможни начина – чрез затваряне на мощности, сезонна работа на централите или чрез инвестиции в технологични решения за намаляване на емисиите. Тъй като не ми е известно да са планирани инвестиции в тази посока, то очевидно намерението е изпълнението на ангажимента да се постигне чрез затваряне на мощности, било то постоянно или сезонно. Не само моите опасения са, че в така предвидения срок не би могло да се изградят други заместващи, а още повече балансиращи мощности. Това означава риск от недостиг на електрическа енергия и гарантира превръщането на България от нетен износител в нетен вносител на енергия, означава и риск от социално-икономически катаклизъм в Старозагорския район. Впрочем, в Комплекса работят хора от четири области – над 11 хиляди, Вие знаете, а косвено засегнатите работни места са близо 100 хиляди. Надявам се да осъзнавате, че ангажиментът е неизпълним, без да доведе до енергийна и социално-икономическа криза след 2025 г. Причината да бъде поет и оставен в Плана е единствено прокарването на Проекта RESTORE – Национална инфраструктура за съхранение на електрическа енергия от ВЕИ. Да си го кажем направо: в комплекса Марица изток въглищните мощности бяха спазарени срещу оставането на Проекта в Плана за възстановяване и устойчивост. Този проект по наше мнение е ужасяващо нерентабилен, технологично необясним и нелогично раздут. Причините за включването му в Плана по наше мнение са единствено лобистки и корупционни интереси. Средствата, предвидени по Проекта, могат да бъдат използвани за далеч по смислени и ефективни алтернативи. Вложени в енергийна ефективност, по наши изчисления обществената рентабилност ще бъде поне 25 пъти по-висока. Вложени в ПАВЕЦ мощности ще бъдат поне 10 пъти по-високи, предвид срочността на ползването на ПАВЕЦ, ефективността за съхранение на енергия и така нататък. Моля за отговор какви са намеренията Ви оттук-нататък, ще предприемете ли действия за предотвратяване на ангажимента за намаляване на емисиите до 2026 г. от въглищни централи? Ще планирате ли инвестиции в междинни технологии за удължаване на живота на въглищните централи при намаление на емисиите? Не казвам, че ние трябва да се откажем от целта за намаляване на въглероден… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Ако може да завърша?
#202 · speech
Да, да – просто давам знак.
#203 · speech
Не казвам, че трябва да се откажем от средствата от Плана за възстановяване и устойчивост, въпреки че приходите, които генерира в момента комплексът Марица изток, през тези години – годините на действие на Плана, ще бъдат по-високи, отколкото по самия план. Казвам, че трябва да се положат максимум усилия за предоговаряне на този ангажимент. Предвид и новата геополитическа ситуация, смятам, че ако инвестираме в междинни технологии, ние можем да убедим Европейската комисия за един по-дълъг срок, който да ни осигури време за разумен, възможен, справедлив преход, време за инвестиране и в крайни технологии, време, в което едни междинни технологии да получат…
#204 · speech
Завършете си мисълта, господин Вълчев.
#205 · speech
…своята възвръщаемост. Благодаря Ви за толеранса, господин Председател.
#206 · speech
Благодаря и аз. Заповядайте за отговор, господин Министър.
#207 · speech
Служебен Министър Росен Христов
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вълчев, устойчивото преминаване към нисковъглеродна енергетика изисква задълбочени анализи, много внимателно планиране, подготовка и участие на всички заинтересовани страни и местните общности. Именно поради това Министерството на енергетиката в момента усилено работи по енергийни модели като работна платформа на Комисията за енергиен преход, създадена към Консултативния съвет за европейската зелена сделка, осигурява предварително участие на институциите, политическите партии, синдикатите, работодателите, неправителствените организации, академичната общност, браншовите организации и други в този процес. В момента е приключил процесът на моделиране и Комисията за енергиен преход разглежда възможните сценарии, като съгласно индикативния график ще представи доклад с оценка на алтернативите, който в крайна сметка ще бъде внесен в Народното събрание. Моделирането в рамките на Комисията е при интеграция на двата взаимно допълващи се модела. При определянето на производството на електроенергия възобновяемите източници се третират като задължително работещи според тяхната наличност, а останалите гъвкави мощности се оптимизират, за да посрещнат остатъчното търсене на електроенергия. Моделите позволяват допълнителна оптимизация на производството чрез почасово диспечиране, което взима предвид ограниченията на европейската електропреносна мрежа, почасови данни относно производството, колаборирани спрямо паневропейската база данни за климата на Ntso. На този етап резултатите от моделите показват, че е възможно екологичните цели да бъдат постигнати с висока амбиция по отношение на нови мощности от възобновяеми енергийни източници, системи за съхранение, гъвкави мощности на природен газ, но без да се затварят въглищните централи. На база на доклада на Комисията и резултатите от моделите Министерството на енергетиката допълнително ще разработи и предложи на Народното събрание интегрирана енергийна стратегия за развитие на българската енергетика, в която ще бъдат включени дългосрочни стратегии и различни енергийни сценарии за постигане на заложените цели. При така описания процес ще се гарантира развитие на сектора и избрани приоритети, базирани на данни, анализи, научен подход и приети от широк кръг заинтересовани страни. Буквално в последните дни имахме напредък с научните проучвания. В неделя, последната неделя, при президента Румен Радев имахме среща с научните среди в България, където беше представен анализ – геологичен, на възможни райони, където да изградим подземни помпени електростанции, базирани на вода или въздух, както и потенциално хранилище за въглероден двуокис и газ. По време на СОР-27 – Конференцията на ООН, която се проведе в Египет, пак благодарение на президента Румен Радев, имахме среща с израелския президент. Те разполагат точно с такива технологии и значителен опит в тази област и изразиха желание за предоставяне на тези технологии в България, включително и за инвестиции от израелската национална електрическа компания. Тази сутрин проведох срещи с ръководството на двете въглищни електроцентрали – 1 и 3, така че интензивно работим точно в това направление, което Вие очертахте, чрез алтернативни технологии да намалим въглеродния отпечатък на въглищното производство и на въглищните електроцентрали, така че да успеем да постигнем целите, заложени в Плана за възстановяване и устойчивост, без да намаляваме енергийните мощности през 2026 г. Искам да подчертая, че критичният период тук е именно 2026 г. с поетия ангажимент за 40% намаление на въглеродните емисии. Нашите модели показват, че след тази дата абсолютно по естествен начин потреблението на енергия, производството и постепенното увеличаване на източници от възобновяема енергия ни позволява плавно да преминем към изцяло зелена електроенергия за 2026 г. Активно работим, за да разработим пакет от проекти, които съвпадат със заложените индикатори в Плана за възстановяване и устойчивост, но няма да наложат затваряне на мощностите. Задачата е изключително сложна технически, но благодарение на това, че сме въвлекли научни среди, частния сектор, Министерството и абсолютно всички други заинтересовани, включително и синдикати, вярвам, че все пак ще успеем да се справим с това предизвикателство.
#208 · speech
Благодаря, уважаеми господин Христов. Реплика имате ли? Заповядайте, господин Вълчев, за реплика.
#209 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря. Уважаеми господин Министър, очаквах да чуя не толкова какво са Ви написали от администрацията на Министерството, а Вашето лично отношение, Вашата ангажираност, че ще работите за промяна на ангажимента, Вашето осъзнаване, че до 2026 г. ние не можем да постигнем тази цел, без да има катаклизъм. Нито можем да осигурим алтернативни работни места, нито можем да осигурим заместващи базови мощности – срокът е твърде малък, нито можем да направим инвестиции в междинни технологии до 2025 г. Това означава, че ако към днешна дата 45 – 50% от енергията е от Марица изток, това означава, че ние губим 25%. Ставаме нетен вносител, няма да имаме възможност за компенсации. В момента плащаме компенсации на бизнеса, запазихме стотици предприятия и десетки хиляди работни места благодарение на тези компенсации. Запазихме конкурентоспособността на българската икономика благодарение на това, че имаме АЕЦ „Козлодуй“ и въглищни мощности. Това означава, че ние ще имаме недостиг на енергия. Не съм съгласен с Вас, че изведнъж нещо ще се случи 2026 г. и ще спрем. Нито ще имаме мрежата, нито ще имаме достатъчно зрели ефективни технологии за съхранение на енергия. Хубаво е, че сте се запознали с разработката на Техническия университет. Впрочем, аз като министър на образованието и колегата Теменужка Петкова я възложихме на българските учени. Това е крачка в сравнение с това, което предходният вицепремиер правеше. Той стъпи на модела на една частна фирма за батериите. Аз в нито един от разработените модели за енергиен преход не видях батерии. Да, видях ПАВЕЦ – това, за което Вие говорите, вероятно е ПАВЕЦ. Хубаво е, че поне Вие се вслушвате, надявам се и да се доверите на българските учени, но проектът за батериите не е решението. Няма да можем до 2025 г. да изпълним ангажимента. Помислете за по-дълъг срок, помислете за инвестиции в междинни технологии, защото иначе ще имаме енергиен катаклизъм. Този въпрос не е важен единствено и само за Старозагорския регион, той е важен за цялата икономика, за цялата страна, тъй като ще имаме недостиг на енергия.
#210 · speech
Благодаря, господин Вълчев, за репликата. За дуплика желаете ли, господин Министър? Заповядайте.
#211 · speech
Служебен Министър Росен Христов
Благодаря. Господин Вълчев, мога да Ви уверя, че не сте имали министър на енергетиката, който да е по-лично ангажиран от мен с каузата да осигури енергийната сигурност на страната и на целия регион – Югоизточна Европа, без да затваря енергийните мощности през 2026 г. Съгласен съм с Вас с всички въпроси относно проекта за батериите. Относно предоговаряне – вече сме водили такива разговори с Европейската комисия. Там позицията е твърда, че целите трябва да бъдат постигнати. Аз също като енергетик смятам, че ние трябва да преминем към зелена енергетика максимално бързо. Нашите анализи показват, че колкото и да е предизвикателно това, все пак можем да го постигнем. Още в първите си дни, когато встъпих в длъжност, първото ми посещение де факто беше в мините, където направих среща с местните общности, синдикати, браншови организации, мините, местното управление и поех лично ангажимента да направя всичко необходимо, за да стигнем до решение, което ги удовлетворява и което позволява плавен преход към зелена икономика, без да включва мащабно затваряне на мощностите през 2026 г. И от този момент ежедневно работя по въпроса и мога да кажа, че имаме прогрес, и то доказан, научен, технологичен, подкрепен от анализи, с който да представим едно наистина комплексно решение пред Европейската комисия, и с детайлизиране на съществуващия план, без да му променяме глобално целите и същността, да постигнем това нещо, оптимизирайки проектите. Относно съхранението, отчитайки, че минаваме към зелена енергия, съхранението е изключително важно. Така че ние работим точно в направление ПАВЕЦ, нормалните водни ПАВЕЦ-и, които има, да увеличим мощностите и по-иновативните технологии за подземен ПАВЕЦ. Така че аз искам да предложа едно решение, което е технически научно, а не политически базирано на някакви икономически интереси, именно от това идва сложността, без да отстъпвам от екологичните цели, които са заложени в плана.
#212 · speech
Благодаря, уважаеми господин Министър. Преминаваме към въпрос от народните представители Николай Костадинов, Искра Михайлова и Стоян Таслаков относно състоянието на ПАВЕЦ „Чаира“. Заповядайте да развиете въпроса.
#213 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, на 25 април 2019 г. е сключен договор между Националната електрическа компания и Консорциум „АББ Войт“ за рехабилитация на III и IV хидроагрегат на ПАВЕЦ „Чаира“, чийто срок за изпълнение първоначално беше заложен до юни 2022 г. След възникналите технически неизправности, установени след пусковите изпитания на съоръжението от 22 март 2022 г., четвъртият хидроагрегат все още не е въведен в режим на разполагаемост. На 4 май 2022 г. след извършен превантивен оглед на първи хидроагрегат е установено наличието на аналогични дефекти като тези на четвърти хидроагрегат, което съответно доведе до извеждането му от разполагаемост. Припомняме, че през август 2021 г. имаше авария и във втори хидроагрегат на централата, за който към този момент липсва информация за състоянието му. С какъв капацитет работи в момента ПАВЕЦ „Чаира“? Кога се очаква да приключи ремонтът му и кога се предвижда да бъде въведен в експлоатация пълният капацитет на съоръжението? И по-конкретно – работят ли хидроагрегатите на ПАВЕЦ „Чаира“ изобщо? Колко от тях работят към настоящия момент? За кога се предвижда въвеждането на всеки един от тях в режим на разполагаемост? Благодаря.
#214 · speech
Благодаря, уважаеми господин Костадинов. Заповядайте за отговор, господин Министър.
#215 · speech
Служебен Министър Росен Христов
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Към момента всички хидроагрегати на ПАВЕЦ „Чаира“ са извън енергийната система и на практика ПАВЕЦ „Чаира“ не работи. И за съжаление, срокът за пускане в експлоатация е неясен поради изключително сложните технически проблеми, свързани с анализа и установяването на причините за аварията. Обхватът на рехабилитацията на ПАВЕЦ „Чаира“ включва проектиране, производство, доставка, монтаж, технически надзор, настройка, тестване и въвеждане в експлоатация на система за управление и мониторинг на централата, турбинни регулатори, релейни защити, възбудителна система за блоковете, система за мониторинг и анализ на вибрациите на блоковете, турбинно оборудване, 19 киловата комплексни разпределителни уредби за генератор, мотор, възлови 19-киловатови уредби за управление защитата на блоковете, помпи за техническа вода, системи за измерване на електрическата енергия, вентилационни системи, общо спомагателно оборудване, материали и други. Включва и рехабилитация на генератори 2 и 4. На 25 април е подписан договор за рехабилитация с Консорциум от АББ и компанията „Войт“ и на 9 юни 2020 г. е подписано допълнително изменение за рехабилитация на генератори 2 и 4. На 9 юни 2020 г. до 22 март 2022 г. рехабилитацията на хидроагрегат 4, съгласно обхвата на основния договор, изключвам допълнителното споразумение за рехабилитация на генератор, са извършени на 22 март 2022 г. При пусковите работи се случва инцидент. Резултатът е 8 от 10 спукани стационарно направляващи лопатки на спирална камера на турбината. На 8 април тази година е получено писмо от Консорциума за отлагане на водни проби на хидроагрегат 3. На 31 май е получен доклад от визуален оглед на всички спирални камери на ПАВЕЦ „Чаира“ с препоръка от Консорциума за необходимостта от допълнителни анализи за състоянието им. На 14 юни и 18 август са проведени срещи на високо ниво между представителите на НЕК и Консорциум „АББ Войт“ и Европейската банка за възстановяване и развитие за обсъждане на последващи стъпки. От 14 юни до 30 септември са проведени серия от срещи с три международно признати организации, които да се включат като независим консултант в процеса по определяне на причините за инцидента. На 13 септември е сключено допълнително изменение на договора с обхват – анализ на състоянието на хидроагрегат 2. И на 19 октомври е изпратено от страна на НЕК искане към Консорциума за предложение за демонтажни дейности по хидроагрегат 4. В момента се водят няколко разследвания, включително от Европейската прокуратура и Главна дирекция „Национална полиция“ с наети вещи лица от Техническия университет в София. Друго разследване се води от Консорциума по изпълнение на рехабилитацията „АББ Войт“ и друго от НЕК, в това число наемане на международно призната (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) и висококомпетентна организация в лицето на AFRY Switzerland, които да направят анализите. Процесът по установяване на причините включва множество високотехнологични тестове, включително и проба от метала, който включва и част от едната пукнатина. Чакат се анализите от тези резултати. След това ще се направи компютърен модел, който да покаже състоянието на тези лопатки – дали съществува умора на метала и остатъчен живот, за да може съоръжението да бъде приведено в експлоатация. Резултатът от тези много сложни и комплексни анализи ще ни даде отговор как продължаваме работата с ПАВЕЦ „Чаира“ – дали ще са необходими абсолютно нови, пълен ремонт, или с някакви укрепващи действия ще можем да продължим работата за някакъв определен период от време.
#216 · speech
Моля да приключвате вече, господин Христов.
#217 · speech
Служебен Министър Росен Христов
Всички тези анализи се очаква да ги имаме до края на годината. Благодаря Ви.
#218 · speech
Довършете си мисълта все пак.
#219 · speech
Служебен Министър Росен Христов
Просто анализите към края на годината ще ни дадат ясна представа дали и как можем да пуснем в експлоатация и кои хидроагрегати от ПАВЕЦ „Чаира“. Това съоръжение е изключително важно за българската енергетика. Работи се усилено. Аз лично направих посещение преди няколко седмици, в събота, на обекта. Видях авариралите хидроагрегати, видях и пукнатините. Имах пълен технически доклад, включително и как се ръководи процесът. Работи се, не е изоставено – напротив, работи се много интензивно, но заради комплексиката и уникалността на този обект анализите отнемат много време. Благодаря Ви.
#220 · speech
Благодаря, уважаеми господин Министър. Реплика имате ли? Заповядайте за реплика, господин Костадинов.
#221 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, защо се приоритизира закупуването на системи за съхранение на енергия, а не се действа целенасочено към разширяването и експлоатацията на съществуващото такова съоръжение? Предвижда ли се проектиране и изграждане на други съоръжения от този тип, тип ПАВЕЦ? Имаме ли данни колко ще струва ремонтът на ПАВЕЦ „Чаира“? И каква е причината, за да се стигне дотук? Благодаря.
#222 · speech
Благодаря, господин Костадинов. Имате думата за реплика, господин Министър. Ще помоля по-кратичко този път.
#223 · speech
Служебен Министър Росен Христов
Благодаря Ви. За момента нямаме оценка на потенциалния ремонт, който е необходим, тъй като не знаем точно какво и как трябва да се ремонтира. Едно е да правим някакво укрепване и възстановяване на лопатките с цел продължаване на живота, друго е да се прави пълна рехабилитация на целия обект. Ако се стигне до това, ориентировъчно се говори за цифри от около 2 млрд. лв. Така че – да, разбирате мащаба на бедствието и сложността на Проекта. Работи се много внимателно. Много е важно да се направят детайлните анализи. Много е важно да установим за какво става въпрос. Такива обекти по света на практика почти няма. Има няколко аналогични, които са с друг режим на работа – съответно не можем да ползваме данни от тях относно износване и остатъчен живот. Така че чакаме тези комплексни анализи, които са поръчани. Отделно, казусът е много сложен и юридически, тъй като имаме въвлечени застрахователи, изпълнители, съответно ние се готвим да предявяваме претенции. Така че пипа се внимателно и вървим напред по най-ускорените темпове. Относно другия въпрос – за стратегията, която смятаме да предложим, за развитие на енергетиката в България ще предложим изграждането на други подобни обекти, вече споменах – включително и подземни ПАВЕЦ, ако анализите покажат, че разполагаме с такива ресурси. Това е един много ефективен източник за съхранение на енергия. За информация – ПАВЕЦ „Чаира“ работи от порядъка на 80% ефективност, което на практика е на световно ниво, включително и сравнено с най-съвременните технологии. Така че – да, смятаме да предложим такива проекти и в бъдеще. При всички положения по някакъв начин ще предложим и възстановяването на работата на ПАВЕЦ „Чаира“, след като знаем какво точно включва това. Благодаря.
#224 · speech
Благодаря, уважаеми господин Министър. Следващият въпрос е отново от народните представители Николай Костадинов, Искра Михайлова и Стоян Таслаков – относно проект за увеличаване обема на долния изравнител на ПАВЕЦ „Чаира“ с изграждане на язовир „Яденица“ и свързващ реверсивен тунел със съществуващия изравнител. Кой ще представи въпроса? Заповядайте.
#225 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, според Проект 3.23 „Хидропомпена акумулираща мощност в България „Яденица“, съфинансиран от Европейския съюз по Механизма за свързаност на Европа, със срок на изпълнение до 2024 г., се предвижда увеличаване обема на долния изравнител на ПАВЕЦ „Чаира“ с изграждане на язовир „Яденица“ и свързващ реверсивен тунел със съществуващия изравнител на електроцентралата. На какъв етап е изпълнението на Проекта за увеличаване обема на долния изравнител на ПАВЕЦ „Чаира“ с изграждане на язовир „Яденица“ и свързващ реверсивен тунел със съществуващия изравнител на електроцентралата и кога се очаква да бъде завършен? При положение че срокът за изпълнение е заложен до 2024 г., съществува ли риск от загуба на съфинансирането от страна на Европейския съюз по този проект в случай на забавяне? Благодаря.
#226 · speech
Благодаря, уважаеми господин Костадинов. Заповядайте за отговор, господин Министър.
#227 · speech
Служебен Министър Росен Христов
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Проектът с наименование „Хидропомпена акумулираща мощност в България „Яденица“, съфинансиран от Европейския съюз по Механизма за свързаност на Европа със срок за изпълнение до 2024 г., отпадна от списъка на проектите от общ интерес поради негативно становище от Генерална дирекция „Околна среда“ към Европейската комисия. Съгласно становището на Европейската комисия Проектът граничи със защитени зони, за които към момента липсват разработени специфични цели и мерки за осигуряване на благоприятен природозащитен статус за засегнатите видове и местообитания. За да се възстанови статутът на Проект „Яденица“ като проект от общ интерес, трябва на първо място да се преодолее несъответствието на Проекта с европейското законодателство в сферата на околната среда. През февруари 2022 г. Европейската комисия е започнала наказателна процедура срещу България за неспазване на Директива 9243/ЕИО за запазване на естествените местообитания и дивата флора и фауна. В обхвата на Проекта попадат четири защитени зони, за които е трябвало да бъдат разработени специфични и подробни планове за управление на защитените зони от Проекта, в които да има определени мерки и цели за запазване на местообитанията и дивата флора и фауна. Това е причината за отпадането на Проекта от списъка на проектите от общ интерес. Бих искал да подчертая, че определянето на специфичните цели и мерки е задължение на Министерството на околната среда и водите като държавен орган по околната среда. В тази връзка и във връзка с предстоящия процес по избор на проекти от общ интерес, иницииран от Европейската комисия на 17 октомври 2022 г., трябва да се положат необходимите усилия от страна на Министерството на околната среда и водите, Министерството на енергетиката, включително от Българския енергиен холдинг и НЕК, за изпълнение на изискванията на Главна дирекция „Околна среда“ и включване на Проекта в актуализирания списък. Срокът за кандидатстване е 15 декември 2022 г. След отпадането на Проекта към този момент няма осигурено европейско съфинансиране. Въпреки това НЕК има намерение да реализира Проект „Яденица“, представляващ увеличение на капацитета на долния изравнител на ПАВЕЦ „Чаира“, чрез изграждане на язовир „Яденица“ и свързващ реверсивен тунел към язовир „Чаира“. С реализирането на въпросния проект времето за непрекъсната работа на съоръжението, което е основен балансьор в енергийната система на България, ще се увеличи от 8,5 часа на 22 часа при пълна мощност на хидроагрегатите в турбинен режим. Дейностите по Проекта са стартирали в средата на 90-те години, като до момента е изготвен технически проект, издадено е разрешение за строеж, понастоящем с изтекло действие, изградени са временни и спомагателни съоръжения, както и част от постоянните съоръжения. До спирането на строителството през 2005 г. са построени общо приблизително 1200 метра реверсивен напорен тунел, което е около 18% от общата дължина. Изградена е апаратна камера и савачна шахта. В последните няколко години са извършени нови подготвителни действия (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) за получаване на необходимите разрешителни и НЕК се опитва да възстанови Проекта. По отношение на осигуряване на финансиране се разглеждат следните възможности: възстановяване на статута на Проекта като проект от общ интерес по смисъла на Регламент 2022/869, с крайна цел евентуално получаване на безвъзмездна финансова помощ за строително-монтажни работи по Механизма за свързване на Европа. Като втора опция разглеждаме включване на Проекта в актуализирана версия на Националния план за възстановяване и устойчивост в контекста на прилагане на Плана REPowerEU. Разглеждаме също възможността и за проектно финансиране от Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) От страна на Министерството на енергетиката и дъщерните дружества Ви уверявам, че правим абсолютно всичко необходимо, за да възобновим Проекта и впоследствие да го завършим в максимално кратки срокове. Благодаря Ви.
#228 · speech
Благодаря, уважаеми господин Министър. Желаете ли реплика? Не. Продължаваме със следващия въпрос – от народния представител Мартин Димитров, относно готвена отмяна на забраната на износ на горива, произведени от руски петрол. Заповядайте, господин Димитров, да развиете Вашия въпрос.
#229 · speech
ДБ
Уважаеми господин Председател, господин Министър, дами и господа! По темата са започнали обществено обсъждане, така че и ние да се включим, господин Министър. Става въпрос за следното. Колеги, България получава дерогация заедно с други европейски страни, така че да може да продължава да внася руски петрол. И възниква логичният въпрос: има решение на последното редовно правителство продукти от въпросния руски петрол да не могат да бъдат изнасяни за трети страни. Сега обаче служебното правителство предлага този въпрос да бъде преразгледан. И понеже има обществено обсъждане и ние да се включим в общественото обсъждане, уважаеми колеги. Какъв е интересът на България? Интересът на България е да има най-добри цени за българските потребители. И аз се питам, господин Министър: ако продуктите, произвеждани от руски петрол, могат да бъдат изнасяни навсякъде, това как ще се отрази на цените? Представете си – както има поскъпване на дизела в момента, то е по-слабо изразено в България, силно изразено в Европа, и ние разрешим износа на дизел, произвеждан от руски петрол, това как ще се отрази на цената на дизела? Как ще се отрази на цената на бензина след това? Тоест, ние защитаваме ли, или Вие защитавате ли интереса на българските потребители, ако прецените да премахнете тази забрана? И по-важният въпрос: тази дерогация или отстъпка с каква цел е дадена? Тя е дадена на българските потребители. Ако се разреши износът, кой ще бъде крайният бенефициент там, където има интерес, където се изнасят тези стоки? Неслучайно имаше и реакция от Европейската комисия, но аз видях Ваши колеги да дават следното обяснение, че Европейската комисия не е разбрала, че не става въпрос за износ на петрол, а че ставало въпрос за износ на продукти, произвеждани от петрол, и затова нямало проблем. Но най-важното е да се видят резултатите. Как да защитим интересите на българските потребители, на българските производители и на българската икономика, защото, ако поскъпнат горивата, всички губим? Инфлацията е по-висока, покупателната способност пада. Има изследвания, които показват, че растежът на икономиката спада с поскъпване на горивата. Освен това не е редно подобно решение да се взема само от служебното правителство, като не се обръщате към Народното събрание за дебат, ако щете, за решение. Знаете ли по колко въпроси, които по принцип са в полето на вземане на решение на правителството, е било питано Народното събрание?! Това е характерно за парламентарните републики и не е намеса на една власт в друга. Това е съвместно вземане на решение. Така че конкретният въпрос към Вас е как това ще се отрази на цените на горивата, ако забраната бъде премахната? Благодаря.
#230 · speech
Благодаря Ви, господин Димитров. Заповядайте за отговор, господин Министър.
#231 · speech
Служебен Министър Росен Христов
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, в момента няма забрана за износ на продукти от руски петрол в България, такава потенциална има, която ще влезе в бъдеще, и както Вие казахте, поради високия интерес отмяната на тази потенциална за в бъдеще забрана е обявена за обществено обсъждане. Така че и Вие току-що се включихте в това обсъждане, така че не виждам на какво основание е въпросът и критиката, след като ние точно това сме направили – дали сме го на обществено обсъждане това нещо. Към момента, ако погледнете статистиката, в целия регион цените на горивата в България са най-ниски. Ние в момента, повтарям, нямаме забрана за износ, цените в България са най-ниски. Още веднъж – нямаме забрана за износ, цените в България са най-ниски. Отделно имаме и програма за компенсация. Какъв е националният интерес? Горивата в България ще бъдат най-ниски, ако си ги произвеждаме в България, но във всички съседни държави са по-скъпи, тоест ние не си ли произвеждаме евтини горива в България, ще трябва да внасяме от съседните държави или по-далеч, тоест цените ще бъдат по-високи. Оттук вървим по направление как да подсигурим работата на рафинерията в България. И ето това именно е въпросът за обществено обсъждане. Тъй като има редица аргументи, че при забрана – потенциална, както казвам в бъдеще, защото в момента няма, и все пак цените на горивата са ниски, включително и благодарение на усилията на служебното правителство. Ако забраним износа, има редица аргументи, свързани с технологичния процес, без да претендирам, че съм технологичен експерт, което ще доведе до потенциално значително ограничаване работата на рафинерията и последващо спиране. Ще спомена няколко от тях. При производството, при преработката на нефт не се произвежда само бензин или дизел, тоест процесът не може да се контролира, произвеждат се серия от фракции, част, от които не са предназначени за употреба в Европейския съюз, включително и в България, поради това, че екологичните норми не позволяват такова използване. Забранявайки износа, ние започваме да натрупваме тези фракции – тези продукти, които не са предназначени за нашия пазар, не могат да бъдат използвани, те са забранени за използване в България, това натрупване постепенно започва да запълва всички хранилища, докато се стигне до момент, където няма къде да ги складираме и рафинерията трябва да спре. Другият момент – продукцията на рафинерията при нормален капацитет надвишава значително потреблението в България. Ако ограничим експорта, съответно ние няма какво да правим това свръхпроизводство, намаляваме мощностите на рафинерията. Себестойността на петролните продукти както при всяко производство включва фиксирана част и променлива, тоест фиксираните разходи на рафинерията започват да се разделят на много по-малък обем продукция, тоест себестойността на продукта намалява, естествено, се очаква и повишение на крайната цена. Всякакво значително намаляване на работата на рафинерията и спирането можете да си представите какъв социален проблем ще задейства със съкращаването на хиляди работни места и загубата на потенциални приходи в целия регион, включително и подизпълнители. Без да съм адвокат на каквото и да било решение, ние не затова сме го предложили на обществено обсъждане и благодаря, че и Вие се включвате, тук много внимателно трябва да се оценят всички фактори – просто към това продължавам, и затова сме го изложили на обществено обсъждане, за да се види ефектът на едно или друго решение. Ние неслучайно повдигаме въпроса сега, преди да е влязла в сила такава забрана, за да имаме време всички да оценим плюсовете и минусите на едно или друго решение…
#232 · speech
Времето, господин Министър.
#233 · speech
Служебен Министър Росен Христов
…и в края на краищата да се вземе това, което е в интересите на българските граждани, работещи в рафинерията и ползващи горива.
#234 · speech
Благодаря. Заповядайте за реплика, господин Димитров.
#235 · speech
ДБ
Уважаеми господин Председател, господин Министър, дами и господа, всички сме наясно, че от 5 декември ще влязат ограниченията по вноса на петрол и въпросът е какво се случва след това? Вие, господин Министър, ако наистина вярвате, че е възможно, примерно, цената на дизела да стане значително по-висока в съседни на България страни и да има разрешение за износ, и това да не доведе до засилен износ на дизел от България, ако наистина вярвате в това, трябва, както се казва, и по други теми да поговорим, но този въпрос наистина трябва сериозно да бъде обмислен. Имайте предвид следното нещо – даването на дерогация е изключение, би трябвало да е териториален въпрос, би трябвало това да е отстъпка за съответната държава, за съответните потребители и за тях и като започнеш да изнасяш навсякъде – то какъв е смисълът тогава да има дерогация за дадена територия. То направо за Европейския съюз трябва да бъде – няма логика. Значи ти, ако си дал за определени територии дерогация – то е за тях? Тоест, внимавайте и вижте и отношението на Европейската комисия по този въпрос. Но ние като български парламент и Вие като служебно, но българско, българско, както Вие повторихте, аз пък да Ви кажа – българско правителство, трябва да видим интереса на българските потребители, а той е най-ниски цени. Нали така?! Така че нека в този процес на обсъждане да поставим като първи критерий най-благоприятни цени за българските граждани, защото в този парламент, ако сте слушали дебата и ние – много колеги, с основание поставяме въпроса, че въпреки сериозната отстъпка в сорт Urals, цените на горивата в България изглеждат при много анализи по-скъпи от това, което биха могли да бъдат – гледаме данни отпреди време, и не разбираме тази разлика как се формира. Сега си представете, че правителството реши след края на общественото обсъждане, в което наистина и ние се включихме, да разреши износа, след като забраната, разбира се, влезе в сила – ние знаем, че не е влязла, но разреши износа на продукти, произвеждани от руски петрол. Опасяваме се много сериозно как това ще повлияе на цените и най-важното е – обезсмисля се идеята за териториална отстъпка или дерогация, уважаеми колеги. Така че наистина се надявам много сериозно да помислите и да мислите за българските потребители, защото аз в това, което Вие казахте, тях не ги чух, знаете ли, чух много други неща – разказахте ми за компании, които имали безпокойство, и така нататък, но не чух за българските потребители.
#236 · speech
Благодарим. Дуплика, господин Министър – заповядайте.
#237 · speech
Служебен Министър Росен Христов
Господин Димитров, аз завърших своето изказване точно с мисълта, че трябва да се мисли за българските потребители и за хората, които работят в рафинерията. На Вашите аргументи, че отмяната на тази потенциална забрана би довела до някакъв изключителен износ на продукти, пак Ви напомням, че в момента такава забрана няма и въпреки че цените във всички съседни пазари са по-високи, то няма такъв износ. Българският пазар е задоволен и сме с най-ниски цени. Освен това имаме и програма за компенсация. Отделно от този въпрос дали тук ще има забрана, или няма да има забрана, правителството разработва комплекс от мерки, които при работеща рафинерия биха позволили да облагаме приходи и парични потоци, така че да увеличим тези компенсации и да ги разширим не само за частните потребители, но и за фирмите. Така че ние паралелно мислим и в това направление. Тук съм абсолютно съгласен с Вас, че фокусът тук трябва да бъдат българските граждани и цените на горивата в България, защото, както и с цените на енергийните носители – електроенергия и газ, това е в основата на икономическото развитие, инфлация и така нататък. Така че нашите цели, общо взето, съвпадат, което ме радва. Въпросът е в подходите. Тази потенциална забрана е взета с решение на Министерския съвет. Ние, ако искахме, можеше с решение на Министерския съвет да я отменим, променим и така нататък, но ние не го направихме, а повдигнахме въпроса на обществено обсъждане именно за да могат да се включат всички заинтересовани, включително и политици, включително и експерти, да се направи едно общонационално решение. Така че отговорността също е и Ваша. Мислете за българските граждани. Мислете за работещите в рафинерията. Мислете за крайния потребител, както казах – нашите анализи показват, че евтини горива в България може да има само ако имаме собствено производство в България. Внос – означава моментално по-високи цени. В една съседна Гърция може да видите, че дизелът е в порядъка на 4,30 – 4,40 лв., докато в България, Вие всички знаете каква е цената – под 3,00 лв. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Така че, концентрирайте се, моля Ви се, мислете нещата практично, както знаете, слушаме всички аргументи и накрая да вземем най-доброто решение, а не да политизираме въпроса.
#238 · speech
Благодаря, господин Министър. Следващият въпрос е от народните представители Петър Куленски и Ивайло Шотев относно извършване на проверка и предприемане на действия във връзка с дейността на кариера за добив на инертни материали от находище „Изток“ в землището на село Мирянци, община Пазарджик. Заповядайте, господин Шотев.
#239 · speech
Продължаваме Промяната
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, по време на среща с граждани в област Пазарджик бяхме информирани за проблем, свързан с дейността на добив на инертни материали от находище „Изток“ в землището на село Мирянци, област Пазарджик. Видно от писмо на РИОСВ Пазарджик с изх. № С-79-41 от дата 26 октомври 2022 г., Приложение № 1, изпратено до редица граждани и институции, в това число и Министерството на енергетиката, на базата на извършено хидрографско изследване от експерти на МГИУ „Св. Иван Рилски“, се констатира, че концесионерът „Кариери Пазарджик“ ООД е извършвал добив в дълбочина, извън разглежданите параметри, за което е издадено Решение по ОВОС № 1-1/2013 г. за инвестиционно намерение „Кариера за добив на подземни богатства – строителни материали от находище „Изток“, землище на село Мирянци, област Пазарджик“, или с други думи, Докладът на РИОСВ Пазарджик ясно казва, че концесионерът е извършвал добив на подземни богатства на дълбочина, над максимално позволената от условията на концесията. Въпросът ми към Вас, господин Министър, е – ще извърши ли Министерството на енергетиката проверка на случая и ако се констатират нарушения на условията на концесионния договор, смята ли Министерството на енергетиката да санкционира концесионера и как? Благодаря Ви.
#240 · speech
Благодаря, господин Шотев. Заповядайте, господин Министър.
#241 · speech
Служебен Министър Росен Христов
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! За предходните две години има постъпили множество сигнали, в които е изказано заангажираност и твърдение, че концесионерът на находище „Изток“, село Мирянци, община Пазарджик извършва добив на дълбочина 28 – 29 метра от кота терен, тоест дълбочината е по-голяма от разрешената с решение на ОВОС от 2013 г. Твърди се, че това е причината за щети по сградите в село Мирянци. Във връзка с тези сигнали са извършени редица проверки с участие на представители на сигналоподателите, концесионера, Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ – Пловдив, РИОСВ – Пазарджик, Министерство на енергетиката, Община Пазарджик, областна управа на Област Пазарджик и други заинтересовани страни. Проведена е кореспонденция между отделните страни. Предоставена е различна документация, като в резултат не са констатирани нарушения относно решение по ОВОС от 2013 г. дълбочина на добив. Направени са констатации, препоръки и са дадени конкретни указания. Сключен е договор с МГУ „Свети Иван Рилски“ за извършване на хидрографско измерване на добивния участък и картиране на дъното на кариерата, както и геодезическо заснемане на концесионната площ на кариерата, в това число и контура на водното огледало. С писмо от 2021 г. е изразено становище на директора на РИОСВ – Пазарджик, че издаденото решение е в сила и разглежданата дълбочина на изземване на подземното богатство е до 14 метра. С писмо от 4 август 2022 г. в Министерството на енергетиката са постъпили резултатите от извършено геодезическо и хидрографско заснемане, изпълнено на 14 юни 2022 г. Заснети са точки по мрежа, като са констатирани разминавания – завишения спрямо одобрената дълбочина на добив с решение от 2013 г. Видно от предоставения картен материал, участъкът, в който се констатирани завишения на дълбочина на добив и пясък, чакъл в находище „Изток“, община Пазарджик, е разработван през предходни календарни години 2019 г., 2020 г., 2021 г. Тук следва да отбележа, че констатираните завишения са пренебрежимо малки, а не както е описано в жалбите, че дълбочината на добив достига 29 метра. Също така технологията на подводния добив на подземни богатства не позволява точното оформяне на дъното и бордовете на водния котлован в съответствие с проектното положение. В допълнение на това, водното тяло се влияе от нивото на подпочвените води, а то е динамична величина и варира спрямо сезонния климат и валежите. Министерството на енергетиката е отговаряло многократно на поставените въпроси в жалбите. Има организирани редица съвместни проверки. В допълнение на гореизложеното Ви информирам, че Министерството на енергетиката ежегодно извършва проверки и драстични нарушения не са констатирани. Така че, предвид че последната проверка е извършена буквално преди няколко месеца и доклад е получен август месец, за момента не се предвиждат други такива, като през следващата година по редовен график, ние така или иначе, планираме да проверим концесионера. Тоест няма установени отклонения в порядък, какъвто са жалбите. Вероятно трябва да се търси причината за щетите по сградите в други източници. Благодаря Ви.
#242 · speech
Благодаря, господин Христов. Господин Куленски, за реплика.
#243 · speech
Продължаваме Промяната
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, благодаря, че ни въведохте в кореспонденцията, която се е водила по казуса. Ние сме в този казус още от миналата година. Връчих гражданска подписка с над 220 подписа на Вашия предшественик – министъра на енергетиката господин Александър Николов. Чух Вие да говорите за най-различни изследвания и проучвания, обаче не чух да кажете абсолютно нищо за последното хидрографско проучване, което е цитирано в писмото на РИОСВ – Пазарджик, а именно, предадено от независими експерти на Минно геоложкия университет. Отклоненията, които ние цитираме в нашия въпрос, са констатирани явно и точно в това хидрографско проучване, съответно след това в писмото, което РИОСВ – Пазарджик, е изготвило. Мисля, че е крайно време да спрем да хвърляме прах в очите на хората от Мирянци, тъй като това е един изключително важен за тях проблем. Те многократно са организирали и протести, и граждански подписки. Ние сме повдигали темата от трибуната. Време е да кажем на тези хора, евентуално, какви следващи действия ще предприемете Вие, защото е очевидно, че имаме хидрографско проучване от Минно-геоложкия университет и също така имаме констатация на държавен орган РИОСВ – Пазарджик, от дата 26 октомври 2022 г., за което Вие нищо не казахте. Благодаря.
#244 · speech
Благодаря Ви, господин Куленски за репликата. За дуплика, господин Министър? Заповядайте.
#245 · speech
Служебен Министър Росен Христов
Благодаря Ви. Както казах, констатираните отклонения са в рамките на допустимите. Няма отклонения при разрешена кота 14 метра да е добиван ресурс на кота 29 метра. Такава констатация няма. Отчитайки точността на измерванията и особеностите на подводния добив, ние нямаме законово основание да предприемаме някакви санкции и други такива. Министерството на енергетиката е реагирало абсолютно всеки път на жалбите, обръщали сте внимание и сме правили проверки, и продължаваме да правим проверки. Ние проверяваме и всички концесионери редовно. Ще продължим да проверяваме и този концесионер. За момента не виждам причина да предприемаме някакви други мерки освен постоянен контрол, с който да осигурим спазването на проектните стойности на добиването в рамките на концесията и разрешението. Не мога да кажа откъде идват повредите по жилищните сгради, но освен да се искат постоянно проверки на този концесионер, които всеки пък показват едно и също, тоест няма как да очакваме различен резултат, правим едни и същи действия. Разбирам Вашата загриженост, но може би е по-добре да се мисли в по-широк мащаб какви биха били други причини – не съм експерт, но със сигурност, ако има поражения по сградите, те са причинени от нещо, така че може би трябва да се разшири обхватът на анализите и да се търсят някакви други причини, не конкретно в отклоненията в добива на тази концесия. Пак повтарям, ние проверки продължаваме да правим и ще правим. За момента обаче отклонения не са установени.
#246 · speech
Благодаря Ви, господин Министър. С това изчерпахме въпросите към Вас. Благодаря Ви за участието в парламентарния контрол. Преминаваме към въпросите към служебния министър на иновациите и растежа Александър Пулев. Два въпроса има към него. Единият от народния представител Румен Гечев, другият е от народния представител Даниел Лорер. (Реплики от народния представител Румен Гечев.) Чудесно, благодаря Ви много. Заповядайте, господин Лорер, за Вашия въпрос относно визията и стратегията за развитие на „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД. Господин Министър, разменяме двата въпроса. Надавам се, че нямате против. Благодаря. Заповядайте, господин Лорер.
#247 · speech
Продължаваме Промяната
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, господа министри! Скоро ще стане една година, откакто създадохме Министерството на иновациите и растежа, то не беше създадено случайно. Беше създадено като част от мащабна визия за модерна България. Създадохме го с убеждение, че България може да бъде нация на предприемачи в образованието, в науката, в бизнеса. Създадохме го с убеждението, че България може да бъде иновативен хъб за цяла Източна Европа, и беше ясно, че няма да е лесно. Няма да е лесно в състояние на икономическа и държавна криза. Знаехме, че няма да е лесно да го започнем от нулата, но знаехме, че това е дългосрочно правилната визия за България, около която всички тук можем да се обединим. За сметка на това ще Ви кажа какво е лесно. Лесно е да имитираш дейност. Ще Ви кажа и какво още е лесно. Лесно е да възстановяваш стария, порочен модел на управление на тези институции. Господин Министър, защо това се случва във Вашия мандат? Защо? За първите шест месеца от съществуването на Министерството, то се фокусира върху малкия и среден бизнес у нас, за да поеме глътка въздух в тежката обстановка. Създадохме Програма за енергийна ефективност, за да намалят сметките си за ток близо хиляда реципиенти по нея. Създадохме първата процедура по Плана за възстановяване и устойчивост – 260 милиона за близо 2600 фирми, за да си модернизират машините. Създадохме механизъм за борба с корупцията. Механизъм, който позволява на нашите служби да наблюдават европрограмата в реално време, за да не се случват злоупотреби, за които европрокуратурата вече разследва предишния мандат. Обърнахме посоката на Банката за развитие. От загуба 30 милиона изведнъж тя се оказа на печалба от 78 милиона и започна да раздава заеми на тези, които наистина по Закон ги заслужават – българския малък и среден бизнес. Срещнахме стотици компании, за да ги убедим, че България започва да става правилно място за техните инвестиции. Подписахме споразумения с Европейската космическа агенция. Отворихме процедурата във Фонда за фондовете за нови заеми – 96 милиона гаранции, които създават портфолио – 250 милиона кредити, без обезпечение към фирмите. Всичко това се случи в мандата на Промяната. Конкретно към въпроса. Фондът на фондовете, както е известен, изпълнява всички финансови инструменти в страната, възлагани от управляващи органи от различни министерства, господин Министър. С измененията на Устава сега Вие променяте отново системата на управление към това, което тя беше и което ние премахнахме. Премахвате Консултативния съвет. Безплатен. Избран от хора от индустрията и представителните органи, които управляват европрограми, които контролират този фонд, и вместо това избирате трима души, излъчени от Министерството, самостоятелно. Какви са мотивите Ви, господин Министър, за тази промяна на Устава? Как според Вас това ще доведе до по-ефективно управление на евросредствата у нас? Благодаря Ви.
#248 · speech
Благодаря Ви, господин Лорер. Господин Министър, заповядайте за отговор.
#249 · speech
Служебен Министър Александър Пулев
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Лорер, много плам, много страст, много патос – почти забравих, че имате и въпрос, някъде тук в междуредието. Нека да Ви попитам аз, господин Лорер, защо Ви е страх от надзор?
#250 · speech
Продължаваме Промяната, от място
Не си тук да питаш!
#251 · speech
Служебен Министър Александър Пулев
Защо Ви е страх от надзор? Кой го е страх от надзора? Поехме щафетата в Министерството на иновациите и на растежа с едно много силно чувство на отговорност. Фокусът се чисти, прозрачни процеси и допълнителни нива на контрол. За жалост, когато говорим за контрол, много хора получават паник атаки. Защо говорим за допълнителен контрол? В името на държавата, в името на хората, в името на малките и средните предприятия, в името на предприемачите. Въвеждането на двустепенна система на управление във Фонда е стъпка точно в тази посока. Към момента Фондът се управлява от двама души в Управителния съвет. Единият е назначен от Вас чрез конкурс, по Вашето време. Говорим тук за една концентрация на власти, на правомощия, която не гарантира достатъчна защита на интереса на държава и на цялостната екосистема. Какво правим ние? Първо, заздравяваме Управителния съвет. По Устав там трябва да има трима директори. В момента има двама. Протегнахме ръка на банковите партньори, на неправителствени организации, които говорят с гласа на предприемачите. Очакваме от тях да номинират още един човек, който да изпълнява задълженията по Устав. Това е на ниво Управителен съвет. Допълнително създаваме Надзорен съвет. Какво ще прави той, господин Лорер? Ще надзирава – чисти политики, допълнителен контрол и прозрачност, което е мотото на служебния кабинет. Промяната е съобразена с всички текущи регламенти и законови изисквания. Надзорът ще бъде назначен временно до провеждане на конкурс. Процедурата е съобразена с всички нормативни изисквания и в унисон със Закона за публичните предприятия. Членовете на Надзора, които ще обявим в рамките на днешния ден, ще бъдат хора с практически опит, хора, които – Вие твърдите, че сте част от тази екосистема – със сигурност ще бъдат хора, с които сте си взаимодействали, надявам се успешно, хора с практически опит в управлението на дългови и дялови инструменти, лица от индустрията, хора с безупречна репутация. Благодаря Ви.
#252 · speech
Благодаря Ви, господин Пулев. Господин Лорер, за реплика? Заповядайте.
#253 · speech
Продължаваме Промяната
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господа министри и колеги! Говорим си за политики – ако започнем от общото към частното, не виждам особена политика от служебно правителство, което отказва да внесе бюджет за общата политика на тази държава, но това не е темата на нашия дебат тук. Прозрачността, която адресирате, е въпрос на открит дебат след като е имало ясно заявени експертни мнения как работи институцията. Къде са резултатите от външни мнения как е работила тази институция? Всеки един, който е имал вземаме-даване с Фонда на фондовете в последните месеци, ще Ви каже, че от миналия август тя работи значително по-добре от това, което заварихме. Можете да се допитате до всички браншови организации, които, сигурен съм, са били в комуникация с Вас, за да изразят недоумението си от Вашите стъпки. За съжаление, ние виждаме тенденция да се връщат отново гнили практики от миналото, практики, които връщат непрозрачното управление на една организация, създавайки допълнителни нива не на контрол, а на самовластие. Господин Министър, Министерството на иновациите и растежа беше стъпка напред за българския бизнес. С Вашите действия, за съжаление, ние се опасяваме, че това няма да продължи още дълго. Благодаря.
#254 · speech
Благодаря, господин Лорер. Ще има ли дуплика, господин Министър? Заповядайте.
#255 · speech
Служебен Министър Александър Пулев
От момента, в който стъпих в кабинета на Министерството на иновациите и растежа, съм в открит, регулярен диалог с всички представители на неправителствени организации, на предприемачите, банкови партньори и така нататък. Не знам Вашата информация на какво е базирана, но ние залагаме на открит и честен диалог. Имаме формирана работна група, на база на която споделяме нашия поглед, нашия прочит, резултатите от вътрешни одити, резултатите от одити от европейски институции, по най-чистия и прозрачен начин с всякакъв вид неправителствени организации, които говорят от името на предприемачите Те говорят от името на предприемачите, а не Вие, депутат Лорер. Виждаме се доста регулярно с тях, ще получим от тяхна страна много конкретни предложения как да оптимизираме контрола, как да въведем по-чисти и по-добри политики във Фонда на фондовете. Това е една много ключова структура и институция. Много ключова! Успяхме в максимално кратък срок да осигурим нужния ресурс по европейска линия, успяхме на 3 октомври да одобрим новата ОПИК програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“. На път сме да насочим един доста сериозен ресурс за новия програмен период към Фонда на фондовете. Ние сме длъжни да гарантираме, че тези средства ще се управляват ефективно, прозрачно, че ще има нужното ниво на контрол, за да може тези средства най-ефективно да стигат до бъдещите шампиони на България. Благодаря Ви.
#256 · speech
Благодаря Ви, господин Министър, за дупликата. Следващият въпрос към Вас е от народния представител Румен Гечев. Заповядайте, Професоре, да развиете въпроса си.
#257 · speech
БСП за България
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми министър Пулев, уважаеми колега! Въпросът е следният: какви са размерът и структурата на преките чуждестранни инвестиции за периода януари – септември тази година? Какви конкретни мерки са взети от Българската агенция за инвестиции и правителството за преодоляване на негативните тенденции, доколкото тези преки инвестиции играят важна роля за ускоряване на растежа и технологичното обновление на българската икономика? Благодаря Ви.
#258 · speech
Благодаря, Професоре. Господин Министър.
#259 · speech
Служебен Министър Александър Пулев
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми професор Гечев, нека да съм много кратък и ясен – спад в преките чуждестранни инвестиции няма. Имаме към момента пълно възстановяване на нивата на преките и чуждестранни инвестиции отпреди пандемията. Това се подкрепя от предварителните данни, които са публикувани от БНБ. В номинално изражение говорим за 1 млрд. евро. Само за месец август тази година увеличението на преките чуждестранни инвестиции в нашата страна е три пъти спрямо предходния съпоставим период – 138 млн. евро в сравнение с 35 млн. евро. Въпреки галопиращата инфлация, въпреки цялата тази вихрушка от кризи, геополитическа ситуация, война на няколкостотин километра от нашата граница, ние успяхме да възстановим нивата на инвестициите отпреди пандемията. Водещите сегменти са преработка и генерална промишленост. Основните партньори са Австрия, Италия и Белгия. Освен тази суха статистика мога да Ви потвърдя, че има засилен интерес към България не само от страна на нашите традиционни партньори от Европейския съюз, но има силен интерес и от нови дестинации, от много други стратегически партньори. Тук говорим за ОАЕ, Саудитска Арабия, Азербайджан, САЩ. Имах честта и привилегията да участвам в официални делегации по тези теми и да развивам конструктивно диалога с тях. Тук трябва да се отбележи, че не говорим само за инвестиции, тук говорим и за стратегически партньорства. Приоритетните оси са фокусирани около транспорт, логистика, дигитална трансформация, киберсигурност и високи технологии. Като допълнение инвестираме и в една единна информационна точка, тук говоря за Българската агенция за инвестиции. Всичко в България от гледна точка на инвестиционна дейност се прави на парче. Сега ще адресираме този проблем на едно място, в една електронна база данни ще сложим цялата информация за локации, собственост, терени. Знаете, че това е една огромна пречка – за всяка една локация и терен има интерес от 20 ведомства, има взаимодействие, което трябва да се осъществи с редица различни институции. Тази база данни ще бъде публична, до нея, до този регистър, ще имат достъп различните ресорни ведомства плюс общини, за да не се къса пъпната връв между изпълнителната власт, между общините и между местната власт. Инвеститорите, разбира се, също ще могат да имат един улеснен режим и достъп до информация. Това е формулата, няма тук някаква магия. Проактивен подход, а не реактивен, по-добро взаимодействие между ресорните ведомства и да покажем малко самочувствие и подготовка. Благодаря Ви.
#260 · speech
Благодаря Ви, господин Министър. За реплика, Професоре – заповядайте.
#261 · speech
БСП за България
Благодаря Ви. Уважаеми колега Пулев, благодаря за Вашия отговор. Вие разбирате, че аз и колегите не сме очаквали, че за няколко месеца може да настъпи някакъв обрат в преките чужди инвестиции в България. Това няма как да стане. Аз просто използвам повода на парламентарния контрол, за да повдигна този въпрос, който е изключително сериозен. Да, наистина нивото на инвестициите по данни, които Вие малко по-рано сте получили, до края на септември, тъй като до средата на годината нещата изглеждаха малко по-различни. Това значи, че има малко по-добри новини, това е чудесно. Но нека да направим две уточнения. Първо, сравненията на месец август с предния месец или с август от предната година при чуждите инвестиции в макроикономиката това не се приема за достоверно по понятна причина – и Вие отлично знаете, че инвестициите са неравномерни и няма как да се сравнява август на 2022 г. с август на 2021 г., тъй като понякога може да има масирани инвестиции през януари или през септември, или в началото на декември. И затова се гледат по-продължителни периоди, особено периоди на годишна база, за да може да се направят съответните сравнения. Освен това бих добавил към това, с което Вие запознахте тук българските зрители, гражданите, които гледат телевизия, с това, че трябва да се погледне и върху нетните потоци, защото увеличават се преките чужди инвестиции, но расте и износът на капитал от България. Освен това трябва да погледнем и каква е структурата на тези инвестиции, тъй като в България има един много сериозен проблем, който трябва да решават бъдещи правителства. Уважаеми колеги, проблемът е следният. Ние имаме пасивна позиция в България, ние създаваме сравнително, мъчим се, благоприятни условия и чакаме да видим кой от чуждите инвеститори ще прояви интерес. Има изключения, но те са много малки, по простата причина че България няма програма на национални приоритети за 20 години, да не говорим, ние нямаме за пет години напред. Даже да го обвържа с въпросите на капиталовите ни разходи, ние традиционно от 10 – 15 години използваме до 30 на сто от капиталовите разходи на бюджета, вместо да ги използваме да привлечем чужди инвеститори чрез публично-частно партньорство. Така че положението по-скоро с инвестициите е тревожно от много отдавна. Хубаво е започната някаква работа по тези инвестиции, но липсва цялостна стратегия на България. И само ще Ви кажа, че 1 млрд. евро инвестиции, даже и да са малко повече, са трагично малко, тъй като 2008 г. те бяха 9 млрд. евро. Така че ние трябва да гледаме пό други летви да достигаме и да се връщаме, разбира се, при тези тежки условия. Благодаря Ви.
#262 · speech
Благодаря, Професоре. Ще има ли дуплика, господин Министър, или не? Заповядайте.
#263 · speech
Служебен Министър Александър Пулев
Благодаря Ви, професор Гечев, за професионалния коментар. Бих се съгласил с много от точките, които Вие казвате. Единствената причина, поради която споменах статистиката за месец август тази година, е, за да покажа, че има един положителен тренд. Със сигурност говорим тук за дългосрочни процеси, говорим за диалог, който е започнат преди години, в някои случаи преди четири, преди пет години, който се материализира сега, и това показва колко е важен този кредит на доверие, да не се къса там нишката и да вървим всички заедно в една посока, защото всички сме един отбор, всички трябва да работим за хората, за малкия бизнес, за средния бизнес, за да се поддържа тази тенденция. Това, което искам накратко да споделя, е, че освен фокуса ни върху чуждестранните инвестиции, ние работим на пълни обороти от гледна точка на взаимодействието и с българския бизнес, с българските перспективни компании. Там също не сме направили малко. В момента на ниво Българска агенция за инвестиции сме в процес на сертифициране на над 40 проекта на обща стойност от 2,2 млрд. лв., виждаме доста положително движение в тази посока. Тук говорим за реални проекти, за реални работни места, за реална помощ към нуждаещите се. И не на последно място, освен да си говорим тук за някаква суха статистика, е много важно да погледнем регионалните дисбаланси в страната и да насочим тези инвестиции приоритетно към хората, които имат най-голяма нужда от тях в настоящия кризисен момент. Какво направихме по тази тема? Искам лично да благодаря на всички колеги от служебния кабинет – преди няколко седмици променихме Правилника за насърчаване на инвестициите и какво направихме там? Вдигнахме лимита за насърчителните мерки от 50 на 65% към Северна България. Тоест, освен да говорим за структура, трябва да говорим и за регионални дисбаланси и ние го правим. Благодаря Ви.
#264 · speech
Благодаря Ви, господин Министър. С това изчерпахме въпросите към Вас. Остана ни време за въпроса към министъра на туризма Илин Димитров, който е от народния представител Гален Монев относно стратегия на Министерство на туризма за развитие на туризма в Софийска област. Заповядайте, господин Монев.
#265 · speech
Български възход
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, в Софийска област има множество възможности за по-мащабно развитие на туристическата дейност. Релефът и природните дадености на областта са доста разнообразни, което дава възможности за развитие на туристическите дейности през всички сезони. В областта се намират осем от 100-те национални туристически обекта. На територията на областта в община Самоков е най-старият български планински курорт с международно значение – курортът Боровец. Там е и красивият курорт Мальовица. Има огромно богатство от минерални извори и води, предпоставки за развитие на спортно-рекреативен и балнеолечебен туризъм в областта. За пример мога да дам курортите Белчински бани, Пчелински минерални бани, Долна баня, Момин проход, Костенец. Въпреки всички тези изключително подходящи на пръв поглед условия, Софийска област остава някак незадоволително представена сред туристите на фона на други райони и области дори с по-малки възможности. Балнеолечебните курорти остават твърде непопулярни в сравнение с Велинград, Хисаря, Сапарева баня и други. В тази връзка искам да Ви попитам: има ли изработена стратегия в Министерството на туризма за по-целенасочено развитие на туристическата дейност в Софийска област и какви конкретни действия се предприемат за популяризиране на балнеолечебните курорти в нея? Благодаря Ви.
#266 · speech
Благодаря Ви, господин Монев. Господин Димитров, този път от страната на отговарящите.
#267 · speech
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Монев, преди да започна да чета отговора, бих искал да Ви кажа, че спрямо 2019 г. Софийска област е надминала нивата на туристи, тоест тя се развива добре. Относно стратегическо планиране на туристическата дейност, тя се осъществява по три направления. Министерството администрира Националната стратегия, областният управител администрира Стратегията на територията на областта, а кметът на общината и общинският съвет – на територията на общината. Аз съм Ви подготвил няколко документи, ще Ви ги оставя след това. Те са стратегически документи на национално ниво. Първо, Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма в Република България 2014 – 2030 г. План за действие по изпълнение на Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма. Трето, Годишна програма за национална туристическа реклама. Всяка година по това време ние приемаме в Националния съвет по туризъм Стратегията ни за следващата година – каква да бъде нашата рекламна кампания. По отношение на отделните видове туризъм ще Ви приложим План за развитие на здравния туризъм в периода 2022 – 2025 г. План за развитие на културния туризъм 2020 – 2025 г. Част от предвидените в тези документи мерки за развитие на туризма, включително и в София област, са следните: прилагане на интегрирани комуникационни кампании на целеви пазари, фокусът е върху комбинацията на основните със специализираните форми на туризъм. Говоря за културно-опознавателни обиколки, балнео-, спортен, спа, климатотерапия, калолечение, винен, културен, еко-, селски, приключенски и слоу туризъм. Представяне на възможности за туризъм в страната на международните и национални туристически изложения – току-що приключи едно такова в Лондон, където се представихме добре, по мнение на бизнеса. Създаване и разпространение на рекламни материали в това число имаме и за дестинациите Костенец, Долна баня, Белчински бани, Пчелински бани, Момин проход, Панчарево, Железница, Банкя, Горна баня, Княжево. Изработване и излъчване на видео- и рекламни материали, телевизионни, радио- и онлайн реклама, провеждане на опознавателни турове, медии, блогъри, влогъри и инфлуенсъри. И още малко мерки. Въпросът Ви беше насочен към балнео и спа. В Министерството на туризма съществуват и следните конкретни дейности за популяризиране на балнео- и лечебния туризъм в София област. Налагаме имидж на България като дестинация за балнео-, спа и здраве туризъм чрез рекламни клипове. Възможностите ни за балнеотуризъм са представени в рамките на международни и национални туристически изложения, на това много държа, туристическите възможности в общините Белчин баня, Костенец, Пчелински бани, Момин проход и Долна баня са представени на четири езика на националната ни страница, специално ги преведохме. Общините Костенец и Самоков участваха в Проект „Здраве и балнеотуризъм“. Изготвени са и луксозни брошури на български и английски. Тази година през месец септември участвах в град Сапарева баня на IX годишен конгрес на Българския съюз по балнеология и спа туризъм, като темата беше: „Зелена мисия на българския здравен туризъм“. Почти всеки един от провежданите опознавателни турове за медии, блогъри, влогъри, журналисти и нфлуенсъри започва или свършва в Софийска област. И последно. През 2019 г., това е голям пробив, сключихме договор с немските здравни каси, които ще ни позволят да реимбурсираме стойността на лечението в нашите медикъл спа центрове.
#268 · speech
Благодаря Ви, господин Министър. Реплика ще има ли, господин Монев? Заповядайте.
#269 · speech
Български възход
Искам само да Ви благодаря за отговора. Ще се запозная с документите, които ще ни представите, и просто искам да заявя, че си запазвам правото да питам и за други курорти в София област. Благодаря Ви. Господин Димитров, заповядайте за дуплика.
#270 · speech
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Питайте колкото можете повече. Всички ние сме отговорни за имиджа на българския туризъм. Колкото повече българският туризъм взима участие в тази зала, толкова по-добре за него. Благодаря Ви за въпроса. На Ваше разположение съм.
#271 · speech
Благодаря, господин Димитров. Благодаря на министъра за участието и на народните представители, които останаха до края на заседанието. Следващото заседание е в сряда от 9,00 ч. Програмата ще бъде изготвена от председателя във вторник до 17,00 ч., а след това ще я консултираме на Председателския съвет и ще я гласуваме в сряда. Закривам заседанието. (Звъни.) (Закрито в 15,04 ч.) Председател: Вежди Рашидов Заместник-председатели: Росен Желязков Никола Минчев Кристиан Вигенин Атанас Атанасов Секретари: Стефан Апостолов Стою Стоев