Официален източник: parliament.bg
Добро утро, колеги! Има кворум. (Звъни.) Откривам заседанието. Декларация? (Шум и реплики от „Продължаваме Промяната“.) Декларация от името на парламентарна група, заповядайте. Колеги, преди това да Ви честитя прекрасния празник днес – Никулден! Да сте живи и здрави, както имениците и всички Вие, прекрасен празник! Честит празник на всички! (Ръкопляскания.)
Честит празник на всички! Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, колеги! Остават по-малко от два дни, докато европейските ни партньори гласуват присъединяването на България към шенгенското семейство, а можехме вече да сме в Шенген. Можеше вече да сме Шенген! (Силен шум и реплики от ГЕРБ-СДС и ВЪЗРАЖДАНЕ.) Започва обратното броене, обратно броене за нашата способност тук като политическа класа – всички ние, да създаваме истинска стойност и смисъл за тези, които са ни изпратили тук – нашите избиратели. България отново има своя шанс да завърши пълната си европейска интеграция заедно с приемането на еврото. За България е важно да стане част от Шенген, за да пораснем. Но след заявките на няколко държави, последно и на Нидерландия, сякаш се изненадваме от чутото и си избрахме точно какво да чуем от тяхното послание. Не ни хареса какво видяхме в обратното огледало, колеги. Те ни казаха много ясно: „Изпълнили сте техническите изисквания, искаме Ви с нас, обаче имате проблем с корупцията и с върховенството на закона“ – край на цитата. Ние побързахме да се разсърдим и забравихме изкуството на дипломацията, забравихме изкуството за създаване на доверие, а не можеш да се сърдиш на някого, че не ти вярва. Доверие се гради с години! Миналата седмица тук, в Народното събрание, гласувахме хартиена бюлетина. Хартиена бюлетина, чието ръчно броене доказано манипулира резултатите от най-важното нещо в една демокрация – изборите. В деня на окончателните промени в Изборния кодекс дойде и последното „не“ от Нидерландия. Случайно ли Ви изглежда това?! Въпреки това в „Продължаваме Промяната“ дълбоко вярваме, че българският народ заслужава достойно място сред европейските народи. Призоваваме всички Вас, всички ние – народни представители и институции, да действаме за интереса на България заедно. Сега е моментът! Нека да оползотворим тези последни дни, вместо да ги пропиляваме в оправдателен или нападателен режим, който политиците на прехода толкова добре владеят. Ние, народните представители от „Продължаваме Промяната“, водени от дълбока увереност, че България има не само право, но и огромен потенциал като водеща роля в Европейския съюз, първо, призоваваме нашите европейски партньори да оценят справедливо усилията на страната ни при опазването на външната граница на Европейския съюз – една от най-големите изобщо в Европа, изразяваме своята признателност към професионализма на всички български институции, които работеха за постигането на нашата техническа съвместимост с Шенгенското пространство – Министерството на вътрешните работи, Дирекция „Гранична полиция“, „Български документи за самоличност, контролни и информационни системи“, Министерството на външните работи, консулските представителства, дипломатическите представителства, Дирекция „Консулски отношения“, Министерството на правосъдието, дирекциите „Международно право“, „Сътрудничество по европейските въпроси“, „Стратегическо развитие и програми“, „Съвет по законодателство“. Всички тези институции са си свършили работата по техническото ни приемане. Второ, настояваме Съветът на Европейския съюз да приеме единодушно присъединяването на България към Шенгенското пространство. И трето, най-важно, защото е в нашите ръце. Обръщаме се за пореден път към съвестта на всички народни представители тук – нека здравето на държавността да бъде нашият приоритет, нека да работим за установяване на върховенство на закона в Република България, нека работим за приемане на антикорупционното законодателство, което е вече на нашата маса, което ще позволи най-после да се изпълнят и мерките в Националния план за възстановяване и устойчивост, начело със Закона за реформа в КПКОНПИ и законодателните изменения по отношение на така болезнените обществени поръчки. Колеги, за един месец ние върнахме България години назад с ръчното гласоброене. Нашето предизвикателство към Вас сега е следното: ще успеем ли най-после да изпратим тази страна в бъдещето, като започнем да гласуваме истински важните реформи, които чакат от толкова време? Може ли днешният 6 декември да бъде денят, в който българските политици гласуват за хората? Сега е моментът! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
Благодаря Ви. Друга декларация? (Реплика от народния представител Георги Свиленски.) Заповядайте за процедура.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Господин Председател, процедурата ми е към Вас – по начина на водене. Хубаво е в такива важни моменти, които наистина касаят бъдещето на България, да напомняте на колегите от „Продължаваме Промяната“, че когато българският парламент разглеждаше декларацията за Шенген, когато беше времето да се разглежда тази декларация, когато беше подкрепена от абсолютно всички парламентарни групи, колегите от „Продължаваме Промяната“ напуснаха залата. И сега – след дъжд качулка, сетили се да четат декларации за Шенген. Господин Председател, това е Ваш ангажимент – да напомните, че декларация, внесена от Българската социалистическа партия, подкрепена от всички парламентарни групи, колегите от „Продължаваме Промяната“ избягаха от пленарната зала. Да, намериха си повод, но можеха и да влязат поне на декларацията. Колеги, закъснели сте, но по-добре късно, както се казва, отколкото никога! Подкрепете с още една декларация това, което БСП предложи, което беше подкрепено от всички. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ. Реплика от народния представител Цончо Ганев: „Не от всички!“) Да, извинявайте, колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ – правилно, извинявайте, без колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ. Наистина да помогнем на държавата ни час по-скоро да бъде присъединена към Шенгенското пространство. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Благодаря и аз. Заповядайте, Вие искахте... (Шум и реплики от „Продължаваме Промяната“. Реплика от народния представител Настимир Ананиев.)
Благодаря, господин Председател. В тона, който зададе, господин Свиленски – правя процедура към Вас по начина на водене. Да напомните на господин Свиленски, както и на останалите партии на прехода тук, в залата, че когато търсим да постигнем исторически постижения за тази страна, това не става с декларации, а става с действия. Затова процедурата ми е да се съобразите с декларацията, която изчетохме, да напомните на партиите тук, в залата, които загубиха 10 години от времето на България с декларации, в крайна сметка да разгледат точките, които ние сме внесли в дневния ред, защото това е, което гледат европейските партньори, а не какво декларираме. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
Благодаря Ви, колега. (Шум и реплики от „Продължаваме Промяната“. Реплика от народния представител Настимир Ананиев.) Само една секунда, една секунда, тъй като е по начина на водене, да отговоря. Колеги, дано да сте чули, че имах среща с Мецола, председателката на Парламента. Една от основните ни теми беше точно Шенген. Скъпи колеги, имаше страхотно притеснение да не би и други държави да не искат да бъдем, тъй като ние се забавляваме със себе си повече, отколкото да се съберем и да говорим за Шенген. Второ, три години ние се самобичуваме, говорейки за корупция. Самите ние! От сутрин до вечер нашите медии говорят – за убийства, за кражби, за катастрофи, за граница. Петдесет бежанци – прави проблем и създава у хората чувството, че от нас едва ли не тече. Австрия се изказа, че 70 хиляди от България са дошли. Така че малко е късничко за това нещо, защото, аз определено разговарях и с хърватския председател, те избягват с нас да говорят. В кабинета ми имам писма до петте държави – Австрия, Холандия, Хърватска, Румъния, да се съберем. Лично аз смятам, че България не заслужава унижение. Лично аз смятам, че България изпълни всички критерии, но самите ние сме достатъчно виновни да популяризираме и мониторинга да го пълним с нашите си глупости – бих казал, глупост. Ние прекалихме с медийното пространство – прекалихме от сутрин до вечер това да е информацията, която тече по нашите телевизии. Скъпи приятели, това нещо касае всички ни! И когато говорим, моля Ви, не се нападайте. Това е много сериозно за бъдещето на България. Аз дълбоко смятам, че вече е малко късно – това нещо много отдавна, преди няколко години, трябваше да се обединим и да работим за това заедно. Прекрасно изказване направи господин Лорер, но малко е късно. Мъничко е късно! И аз го усещам от Европа, че е късно. Следващия влак може би. Така че нека това да е нашето поведение. Беше прекрасно това, което каза, но шанса малко го изгубихме, тъй като много закъсняхме, късно е. Благодаря Ви. И това – начинът на водене, за мене, смятам, че не е всичко, вече ще нося вината. Много Ви моля, малко злоупотребяваме с начина на водене! (Реплика от народния представител Тома Биков.) Добре, декларация може. Заповядайте, господин Биков. (Реплика от народния представител Настимир Ананиев.) Добре, ще го направим, нека декларацията.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Това – тезата, че България не е допусната в Шенген заради хартиената бюлетина, може да бъде определена само като шарлатания, и то класическа. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) За съжаление, изключително евтина. Аз познавам далеч по-изобретателни шарлатани и съм виждал далеч по-силни лъжи, които са хващали някакъв дикиш. Тази теза е обидна за цялото българско общество, защото приемането на хартиената бюлетина, разбира се, няма нищо общо с Шенген, никога не е било поставяно като условие и най-вероятно няма и да бъде поставено като условие точно от Холандия, която преди няколко години се отказа от машинното гласуване. Толкова по тази тема. Проблемът с българското членство в Шенген не би трябвало да разделя българския политически елит, а да го обединява. Това, което се чу обаче от тази трибуна, това високомерно посочване на виновни, на партии на прехода от позицията на едва ли не новородени, при положение че през последните две години страната беше управлявана от Вас, от тези, които бяха министри и в служебното правителство – първото и второто, след това в редовното правителство и които положиха огромни усилия да разградят както образа на България в Европейския съюз, така и да разградят контрола върху границата и да стигнем отново до мигрантска криза, без да имаме възможности да реагираме на нея както се случва в момента, и това, разбира се, се вижда. Вие сте част от проблема, колеги. Не излизайте на тази трибуна като някакви морални съдници да казвате кой е виновен и кой е невинен. Вие сте част от проблема през последните две години, защото направихте така, че България да има толкова отслабена позиция в Европейския съюз, че да не е в състояние да реагира на каквото и да било. Да не е в състояния да защитава националния си интерес. И повярвайте ми, това не се случва много често. Това не се беше случвало поне от 1997 г., когато бяхме поставени в Шенгенския списък и нямахме право да ходим в Европа без визи – толкова слаба позиция имаме в момента. (Реплика от народния представител Йордан Цонев: „От 2009 г.“) И отговорността за това е най-вече Ваша, извинявайте, защото тази позиция не беше такава през 2020 г., когато бяхме приети в чакалнята на еврозоната. Тази позиция не беше такава, когато всички европейски институции последователно, в продължение на години подкрепяха българското членство на България в Шенген. Един от проблемите е, че Вие сринахте доверието в България. Вашият министър-председател се държа неадекватно в продължение на 7 – 8 месеца и България заприлича на Кирил Петков. А когато България прилича на Кирил Петков, естествено, никой не ѝ вярва. Съжалявам. Човек, който очевидно има въображаем приятел, с който е говорил преди 2 – 3 дни, да лобира за членството на България в Шенген пред него. Вие обиждате българското общество с подобни тези. Да обясните членството в Шенген с хартиената бюлетина е обида. Това е обидно. Аз съм съгласен, че всички български депутати, всички български партии трябва заедно да отстояват идеята за пълна интеграция на България в Европейския съюз. Само че това не може да почва с такава груба лъжа. Не може да започва с отместване на реалния и сериозен проблем в посока, която изобщо няма никаква връзка с темата. Живеем в този абсурд вече две години. Занимаваме се с глупости. Когато си говорим тук за Плана за възстановяване и устойчивост, за който Вие не направихте абсолютно нищо, освен да си вкарате 500 милиарда за батерии, които не знаем после какво ще правим, нищо друго не сте направили. И воплите – дайте да гласуваме тези 22 закона, звучат доста смешно от Вашите уста, защото тези закони трябваше да бъдат гласувани в Четиридесет и седмото народно събрание още от ден първи, защото беше Ваша работа да ги подготвите. Аз се надявам, че оттук нататък България ще започне да излиза от това блато, в което беше вкарана от група хора, част от които не знаят изобщо накъде отиват, а друга част не знаят защо са дошли. Редно е партиите, които имат системен характер, които осъзнават отговорността пред управлението на страната, да положат всички усилия България да покаже, че не просто има позиция, а че е в състояние да я отстоява… (Реплики от „Продължаваме Промяната“: „Времето!“) Вие затова сте на този хал, защото не слушате, а броите времето. (Шум и реплики от „Продължаваме Промяната“: „Давай, давай!“) Успокоихте ли сте?
Колеги, без подвиквания от залата, моля Ви да не го правим това.
Ние призоваваме системните партии, а не тези, които не са нито партии, нито са системни, да проявят отговорност и да започнем заедно постепенно да връщаме България там, където беше. Тя беше на масата, на която се взимаха решения. Тя не беше в коридора, не беше при въображаемия си приятел, не беше по пазарите да продава пробиотик и други ментета – България беше на масата, където се взимаха решенията. Днес ние трябва да започнем да се връщаме към това състояние, в което България напредваше – да, с много критики може би, може би с много грешки, но вървеше напред. Благодарение на тази група, която аз не бих казал, че цялата е такава, но водена очевидно от шарлатани и хора, които не разбират изобщо за какво става въпрос, а говорят празни приказки вече една година, ние трябва да положим всички усилия, за да поправим първо щетите, а след това, дай боже, и по-бързо да тръгнем напред. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
Искате по начина на водене? Заповядайте.
Уважаеми господин Председател, имам две процедури, но ще ги обединя просто защото и двете са по начина на водене. Първо, би трябвало да наложите забележка на господин Биков, който няколко пъти обиди народен представител, ако спазвате тенденцията, която е. Видяхме затрудненията му да говори нещо, което измисля на момента, което се опитва да скалъпи, затрудненията му да се изкаже и разбира се, това доведе до обиди. Всъщност, когато няма аргументи, личните обиди са най-отпред, така че Ви призовавам да му наложите забележка за това нещо. Тъй като не само обижда, той даже не знае и фактологията, например, че законите по ПВУ бяха написани от правителството на Кирил Петков и в момента се внасят от служебните министри. (Шум и реплики: „Това е отговор на декларацията.“) Но проблемът не е в това. Проблемът е, че вместо да ги приемаме, ние гласуваме Изборния кодекс.
Не подвиквайте.
Сега, относно всъщност темата, която е най-важна, а тя е Шенген. Както знаете, в четвъртък ще се гласува какво точно ще се случи с Шенген, затова ние сме входирали в Деловодството Проекторешение за изслушване на премиера Гълъб Донев, който да дойде и да отговори, след заявките на Австрия и Нидерландия, че няма да подкрепят България, и предстоящото гласуване, повтарям пак, в четвъртък. Мисля, че това е една от най-важните теми в момента. Входирали сме такова искане към Вас, има го в Деловодството, и Вие имате възможността да го включите днес, сега в дневния ред, да повикате премиера Гълъб Донев, който да отговори на въпросите на всички парламентарни групи, защото това е най-важната тема, а не какво ГЕРБ са решили да се оправдават. На всички е ясно, че в Шенген не ни пускат заради Бойко Борисов и неговата политика от последните 12 години. (Викове от ГЕРБ-СДС: „Ууу!“)
Времето, колега.
За пръв път, за пръв път на Европейска комисия и Съвета, който се провежда също…
Времето Ви изтече, колега.
Български премиер си позволява да взема думата, да казва: „Не“ – на Европа. Борисов винаги е седял и е мълчал. Така че нека да извикаме на изслушване, към Вас се обръщам господин Председател, премиера Гълъб Донев, за да може да отговори днес, веднага, преди четвъртък, какво точно се случва, какви мерки са предприели от служебния кабинет. Ние имаме конкретни въпроси, на които искаме да чуем отговорите, и мисля, че това е най-важно за дневния ред на България. Благодаря.
Благодаря и аз. Колега, първо, декларация не се коментира. Вие по начина на водене можете само на мен да ми говорите. Второ, всеки има правото да каже каквото иска, но да е достатъчно... от трибуната. Заповядайте.
За изслушването на премиера Гълъб Донев нищо не казахте.
На 8-и ще бъдат и премиерът, и президентът в Брюксел.
Ще е минало гласуването на осми. Днес трябва да го изслушаме.
Днес. Ами добре, ще опитаме да видим дали може да дойде.
Кое е по-важно?
Най-важното е това, но, колега, беше много отдавна важно. Малко е късно. Тук от тази трибуна казвам – много сме закъснели всички. Съжалявам, но е така.
Господин Председател, чисто колегиално и съвсем конструктивно се обръщам към Вас. В този Четиридесет и осми парламент наистина тенденцията, която се позволява от всеки председателстващ, е изключително грозна по отношение на допустимостта, когато има декларация от парламентарна група, след това да се става под формата на процедура за начина на водене да се коментира декларацията. Днес наблюдавахме за пореден път същата ситуация. „Продължаваме Промяната“ изчетоха своята декларация, стават БСП уж с обръщение към Вас – коментират декларацията на „Продължаваме Промяната“. Напълно недопустимо! Напълно. След което стават ГЕРБ – четат си декларация, и става лицето Ананиев и дръпва една реч, само и единствено анализ на декларацията. Преди няколко седмици, преди една седмица ние четем декларация, стават от „Демократична Украйна“ и дръпват анализ на това, което искаме ние да кажем. Извинявайте много, обръщам се съвсем конструктивно – това нещо трябва да се прекрати, без значение кой си позволява безумиците тип „Ананиев“, тип, който и да било от БСП или от „Демократична Украйна“. Това нещо не може да продължава. Декларациите точно заради това са декларации, не са изказвания. Крайно време е в крайна сметка да отнемате думата и да спирате такива безумици и нелепици да слушаме на лицето Ананиев. Омразно ми е и не ми е приятно да му слушам бръщолевенията! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ. Оживление в ГЕРБ-СДС.)
Благодаря Ви. Колега, прав сте! Преди въобще да станете, помолих колегата, че декларация не се коментира, смятам, че го казах това. (Реплики. Народните представители Настимир Ананиев и Даниел Лорер искат процедура.) Само една секунда! На всички ще Ви дам думата. Второ, разбира се, че съм против лошия език от трибуната. Подкрепям и моля колегите, на които съм се заклел да Ви пазя авторитета, да го правите и Вие. Разбира се, че не е хубаво да се подвиква, да се нагрубява или да се казват обидни думи. Процедура искаше Христо Гаджев – преди Вас. (Реплики.) Добре, заповядайте. Христо след него. Всички ще се изкажете.
Уважаеми господин Председател, имайки предвид, че сте на най-високата трибуна, трябва да взимате отношение, когато се вихрят хора от ВЪЗРАЖДАНЕ с език на омраза, особено когато е насочен към народни представители, макар че в техните изказвания има такава и за съжаление, към българския народ и големи групи хора от българския народ. За мен лично трябва да вземете отношение – не само да давате думата, а да вземате отношение, когато някой обижда. Тома Биков обиди Кирил Петков. Този, който е уж на най-високата трибуна, заместник-председател на Народното събрание – би трябвало да бъде, си позволява да обижда. Вземете отношение по тези обиди, а не само го оставяте да говори и след това да кажете: „Да, даже съм съгласен с тях.“
Благодаря. Христо искаше.
Уважаеми господин Председател, да, за обидите на народни представители трябва наистина да се действа с еднакъв аршин. Аз си спомням един народен представител, който нарече Кирил Петков „просто Киро“, надявам се, и тогава да бяха действали по същия начин – тогавашният председател, и му бях отправил същата забележка и на него. Аз имам една процедура по начина на водене. Тук искам да се съглася с някои от преждеговорящите да обръщате внимание, че когато се излиза без аргументи, обикновено се стига до лични обиди, както прави един, който вече два пъти излиза на процедура. Защото очевидно друго не може да каже. Но искам да използвам възможността, господин Председател, да влезете в правомощията си по чл. 30, ал. 3 и да насрочите заседание на постоянната Комисия по въпросите на Европейския съюз, да запознае народните представители как се е развила срещата на КОСАК между българската делегация и делегацията на нидерландския парламент, където би трябвало основната тема да бъде Шенген. Тя беше преди няколко седмици. За съжаление, подобна информация към народните представители в момента няма, а мисля, че е важно да се види каква дипломатическа позиция е изразило Народното събрание на срещата на комисиите по въпросите на Европейския съюз на държавите членки, защото темата Шенген е било възможно да се обсъди там, дали е била обсъдена и каква е била позицията, каквато българската страна е защитила тогава. Защото е много лесно да се говори и да се обвързват примерно законодателството в тази държава, защото може да се даде и обратният пример. Ако Холандия е против хартиената бюлетина, уважаеми колеги, това означава, че останалите 27 държави членки са за, включително Европейската комисия и Европейският парламент. (Реплика от „Продължаваме Промяната“: „Против Борисов е Холандия.“) Така че аргументите Ви издишат, съжалявам. Но, господин Председател, надявам се да насрочите такава комисия в рамките на 7-дневен срок, така че да се запознаят народните представители. Благодаря.
Благодаря и аз. Пак е по начина на водене, нали? Добре.
Благодаря, господин Председател. Процедурата ми по начина на водене е относно това, което споменахте по-рано, че малко сме се забавили и вече е късно. Позволете ми да изразя несъгласие с Вас и да напомня, че Вие сте пръв сред равни и като пръв сред равни Вие задавате една посока на този парламент. Да не си говорим за проблемите, които имаме, смятам, че това не е решение, да не говорим за корупцията и липсата на правосъдие, смятам, че не е решение, господин Председател. Искам да Ви уверя, че никой не обича да го баламосват и никой не вярва на хора, които го баламосват. Искам да Ви уверя, че моето поколение се е изморило от това да не гледаме проблемите в очите и да ги решаваме, а напротив, да си заравяме главата. Може да не съм Ви разбрал правилно. Ако Вашето предложение е да си заровим главата в пясъка или Вашето предложение е сходно на една земеделска министърка от Вашата група: „Да не казваме на Европа, защото ще ни спрат парите“, смятам, че това предложение не е добро. Но пак казвам: може да не съм Ви разбрал. Но, господин Председател, ако всъщност Вие предлагате, че пътят към решаване на нашите проблеми е да ги погледнем в очите, да си кажем проблемите и да си ги решим, както направи Румъния и както Румъния за последните 20 години изпрати на съд 400 кметове, 800 директори на публични институции, 100 прокурори и съдии, 60 членове на правителството, включително двама министър-председатели, 100 членове на парламента, 40 председатели на общински съвети и Румъния е на път да влезе в Шенген. А ние, ако продължаваме с нашия стар модел, в който не поглеждаме проблемите си в очите, а си заравяме главата, няма да влезем никога, господин Председател. Надявам се, че всъщност Вашето предложение беше да последваме примера на държавите, които са си оправили съдебната система и са погледнали проблема в очите и са го решили като Румъния и да започнем да гледаме истинските точки от дневния ред, които са борба с корупция, правосъдие и всъщност дневният ред на обществото, което ще осигури един по-добър и нормален живот. Благодаря Ви.
Уважаеми колега, уважавам Вашата младост – по начина на водене, защото имам внучка колкото Вас. (Реплика от „Продължаваме Промяната“: „И какво от това?“) Голяма е и обичам децата си, разбирате ли? Знам, че има смяна на поколенията. Не исках да Ви казвам. Уважаеми колеги, когато бях в Страсбург, на първия ден се задейства премиерът и вътрешният министър на разговор с холандския премиер и с австрийския. Румънският го направи същото, а от наша страна правим парламентарен контрол. Така че в упрека не сте прав. Не искам да казвам повече защо не влизаме. Малко късно днес се сетихте. Това е всичко! Защото много отдавна всички заедно трябваше да работим, за да влезем в Шенген. Днеска е късно, колеги! И на 8-и ще бъдем свидетели! За съжаление! Имате думата – заповядайте по начина на водене.
Уважаеми господин Председател, ползвам правото си на лично обяснение, като се чувствам лично засегната от колегата от „Продължаваме Промяната“, който говори преди мен. В една от парламентарните групи „единствената министърка“ съм аз и независимо, че поименно не бях спомената, става въпрос за мен. Цитатът е леко поукрасен, който бе цитиран. Второ, въпросният запис изобщо не говори за това, а говори за това как, ако ние сами говорим постоянно как сме най-лошите хора на света и при нас има само измами, корупция и не знам какво, повярвайте, няма нито една държава членка, нито един партньор в каквото и да е отношение, да погледне сериозно на нас, като общество, като държава, като институции. Престанете с тази разрушаваща сила! Да, и сега ще го повторя. В мандата, в който съм била отговорна за тези политики, държавата ни по земеделските фондове е имала най-високо ниво на контрол – в пъти повече от изискванията по Регламент. И, да, говоренето постоянно за това, че някой от обществото е престъпник – политици, хора, земеделци, бизнес, прави това, че ти се брандираш като държава, страна и институция, с която никой не иска да говори. Ама стига това! Държавата трябва да се надгражда, изгражда и гради авторитет. Това с разрушаващата сила на „Продължаваме Промяната“ няма как да стане. (Ръкопляскания и възгласи от ГЕРБ-СДС: „Браво, Деси!“ Реплики от „Продължаваме Промяната“.)
Благодаря Ви. Колеги, има ли друг да ме упрекне по начина на водене? Ако няма, да преминем поне към първа точка, за да можем поне нещо да отметнем днес, тъй като ще Ви осведомя, че имаме парламентарен контрол почти в рамките на 19 часа. Много се насъбраха и ако не вървим по реда, ще се наложи може би на Нова година да заседаваме. Уважаеми колеги, на основание чл. 78, т. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е свикано днешното извънредно пленарно заседание от 11,00 ч. не за друго, а точно да вървим по дневния ред: 1. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Вносител – Министерският съвет, 24 октомври 2022 г. 2. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Вносител – Министерският съвет, 1 ноември 2022 г. Приет на първо гласуване на 16 ноември 2022 г. – продължение. 3. Проект на решение за изменение на Решение на Народното събрание за възлагане на Министерския съвет да приеме програма за предоставяне на компенсации на небитовите крайни клиенти на електроенергия. Вносител – народният представител Драгомир Стойнев, 18 ноември 2022 г. 4. Първо гласуване на Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Вносители – Владислав Панев и група народни представители, 20 октомври 2022 г.; Манол Генов и група народни представители, 2 ноември 2022 г.; Младен Шишков и група народни представители, 4 ноември 2022 г. 5. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българския жестов език. Вносител – Министерският съвет, 24 октомври 2022 г. 6. Парламентарен контрол по чл. 92 – 104 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Колеги, преминаваме към точка първа от дневния ред: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВОСЛОВНИ И БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД. Вносител – Министерският съвет, 24 октомври 2022 г. Постъпили са доклади от Комисията по труда, социалната и демографската политика, която е водеща по Законопроекта, от Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, Комисията по въпросите на Европейския съюз. Кой от Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения ще представи Доклада? Заповядайте, господин Митов.
Благодаря Ви. Господин Председател, уважаеми колеги! „На свое редовно заседание, проведено на 10 ноември 2022 г., Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения разгледа и обсъди Законопроект за изменениe и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, №48-202-01-5, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2022 г. На заседанието присъстваха Пламен Тончев – председател на Държавна агенция „Национална сигурност“, и Бисер Борисов – председател на Държавна агенция „Технически операции“. От името на вносителя Законопроектът бе представен от Бисер Борисов – председател на Държавна агенция „Технически операции“. Той отбеляза, че дейността на Агенцията се осъществява на територията на цялата страна. Специфичната дейност на ДАТО по осигуряване и прилагане на СРС чрез реализиране на отделни оперативни способи по чл. 6 – 10а от Закона за СРС налага служителите от дирекциите, които полагат изключително специфични условия на труд. Използваните от служителите технически средства са посочени в чл. 2, ал. 2 от Закона за СРС. Предоставянето им за обследване ще разкрие средства, методи и способи за прилагане на СРС. Това води до невъзможност за обслужването им от Служба по трудова медицина. Измерването и оценката на риска, с които се реализират специфичните дейности, ще доведе до компрометиране на дейността на Агенцията за предотвратяване и разкриване на тежки умишлени престъпления и защита на националната сигурност на страната ни. Аналогични са съображенията сред ведомствата по чл. 3, ал. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд да бъде включена и Държавна агенция „Национална сигурност“. Двете агенции осъществяват сходни дейности по Закона за СРС. Председателят на ДАНС Пламен Тончев изрази становище, че Законопроектът е внесен от двете агенции и мотивите са аналогични. Измененията, представени от председателя на ДАТО Бисер Борисов, а именно в чл. 2, ал. 3 от ЗЗБУТ след „Министерство на отбраната, Министерство на вътрешните работи и Държавна агенция „Разузнаване“ да бъдат добавени двете агенции – Държавна агенция „Технически операции“ и Държавна агенция „Национална сигурност“. Той уточни, че в ДАНС има дирекция „Технически операции“, която прилага целия спектър на специални разузнавателни средства както на територията на София, така и на територията на страната. В дискусията участва народният представител бригаден генерал Стефан Янев, който уточни, че Законопроектът е внесен с мотиви, че не предизвиква финансовите ангажименти на съответните организации, а част от тези дейности на Военната болница и Болницата на МВР се дотират от конкретните ведомства за част от дейности, свързани с профилактиката на военнослужещите. Въз основа на проведеното обсъждане и след последвалото гласуване Комисията със 7 гласа „за“, без „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, № 48-202-01-5, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2022 г.“ Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Митов. Господин Гьоков, заповядайте.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Представям на Вашето внимание „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, с № 48-202-01-5, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2022 г. На редовно заседание, проведено на 16 ноември 2022 г., Комисията по труда, социалната и демографската политика разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха: от Министерството на финансите – заместник-министър Людмила Петкова, Росица Спасова – началник-отдел, и Евгения Орлова – експерт; от Министерството на труда и социалната политика – заместник-министър професор Емил Мингов, заместник-министър Надя Клисурска-Жекова, Калина Петкова – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“, Петя Малакова – началник-отдел в същата дирекция, Елеонора Пачеджиева – директор на дирекция „Политика за хората с увреждания, равни възможности и социални помощи“, Марин Байчев – началник-отдел в същата дирекция, както и представители на фондации на хора с увреден слух. Съгласно мотивите на Законопроекта промените в Закона за безопасни условия на труд ще позволят същият да не се прилага за специфичните дейности на ДАТО и ДАНС по осигуряване и прилагане на специалните разузнавателни средства и с оглед на специфичните условия на труд на служителите им. По този начин ще се осигури възможност за спазване на законодателството в областта на здравословните и безопасни условия на труд от страна на председателите на двете агенции. По отношение на служителите им дейностите по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд ще могат да се осъществяват в най-висока степен съгласно целите на Закона за безопасни условия на труд. От името на вносителите Законопроектът бе представен от заместник-министър професор Емил Мингов. Той посочи, че Законът за здравословни и безопасни условия на труд няма да се прилага в две институции поради спецификата на тяхната дейност, но по отношение на служителите оценката на работните места и замерването на риска ще се осъществява по отделен ред в съответните специализирани медицински заведения. Осигурено е съответствие с европейското законодателство, социалните партньори също подкрепят Законопроекта. В резултат на проведеното гласуване Комисията по труда, социалната и демографската политика с 14 гласа „за“, без „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, с № 48-202-01-5, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2022 г., да бъде приет на първо гласуване.“ Благодаря Ви.
Благодаря, господин Гьоков. От Комисията по въпросите на Европейския съюз кой ще представи Доклада? Имаме ли в залата член на Комисията по въпросите на Европейския съюз? Хайде, момчета, по-смело! Заповядайте.
Благодаря. Колегите ги няма и ще го изчета вместо тях. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, с № 48-202-01-5, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2022 г. На свое редовно заседание, проведено на 24 ноември 2022 г., Комисията по въпросите на Европейския съюз обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, № 48-202-01-5, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2022 г. На заседанието присъстваха: госпожа Мария Иванова – директор на дирекция „Правно-нормативно обслужване“ в Държавна агенция „Технически операции“ (ДАТО), и Ивелина Трифонова – началник на отдел „Специфични дейности и нормотворчество“ в ДАТО. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от госпожа Мария Иванова – директор на дирекция „Правно нормативно обслужване“ в ДАТО. Причините, които налагат приемането на Законопроекта, са, че към настоящия момент председателят на Държавна агенция „Технически операции“ (ДАТО) не може да изпълни в цялост изискванията, произтичащи от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, за осигуряване и поддържане на здравословни и безопасни условия на труд за служителите на Държавна агенция „Технически операции“. Със Законопроекта се предвижда въвеждане на европейското законодателство, поради което е изготвена таблица за съответствие с европейското право. Госпожа Иванова подчерта, че специфичната дейност на ДАТО по осигуряване и прилагане на специалните разузнавателни средства чрез реализиране на отделните оперативни способи от Закона за специалните разузнавателни средства налага служителите от дирекциите, които осигуряват и прилагат СРС, да изпълняват служебните си задължения при специфични условия на труд. Използваните от служителите технически средства са по смисъла на чл. 2, ал. 2 от Закона за специалните разузнавателни средства и предоставянето им за обследване ще разкрие средства и способи при прилагането на СРС. Това води до невъзможност за обслужването на тези служители от Службата по трудова медицина. Измерването и оценката на риска на работните места и техническите средства, с които ще се реализират специфичните дейности, ще доведе до компрометиране на дейността на Агенцията за предотвратяване и разкриване на тежки умишлени престъпления и защита на националната сигурност на България. Изменението и допълнението на чл. 2, ал. 3 от ЗЗБУТ ще позволи Законът да не се прилага за специфичните дейности в ДАТО и ДАНС по осигуряване и прилагане на специалните разузнавателни средства. По този начин ще се осигури възможност за спазване на законодателството в областта на здравословните и безопасни условия на труд от страна на председателите на ДАТО и ДАНС. Вносителят подчерта, че предложените изменения се отнасят само до специфичните дейности на ДАТО, а не до всички. В последвалата дискусия изказване направи господин Асен Василев от парламентарната група на „Продължаваме Промяната“. Народният представител отправи предложение, ако има нужда от допълнение, което да включва и други служби, като „Военно разузнаване“ и Националната служба за охрана, които попадат в обхвата на подобно изключение, това да се допълни в един Закон за допълнение и изменение. Въз основа на проведеното представяне и гласуване с 12 гласа „за“, без „против“ и без „въздържал се“ Комисията по въпросите на Европейския съюз предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, № 48-202-01-5, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2022 г.“
Благодаря Ви, колега. Има ли изказвания, колеги? Няма. Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, № 48-202-01-5, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2022 г. Гласували 139 народни представители: за 139, против и въздържали се няма. Предложението е прието.
Прегласуване.
Прегласуване. Моля, режим на гласуване. Гласували 161 народни представители: за 161, против и въздържали се няма. Предложението е прието, колеги.
Уважаеми колеги, преминаваме към…
За процедура.
Господин Митов, заповядайте за процедура.
Уважаеми господин Председател, благодаря Ви. Уважаеми колеги, тъй като виждам, че има съгласие и консенсус около текстовете по изменението, което гласувахме преди малко, на основание на Правилника и на Конституцията, тъй като няма направени предложения за промени, предлагам да гласуваме текста и на второ гласуване. Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване разглеждането на второ гласуване на току-що приетия на първо гласуване законопроект. Гласували 160 народни представители: за 160, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Кой ще представи Доклада на второ гласуване? Заповядайте, господин Митов.
„ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд Параграф единствен. В чл. 2, ал. 3 след думите „Министерството на вътрешните работи“ съюзът „и“ се заменя със запетая, а след думите „Държавна агенция „Разузнаване“ се поставя запетая и се добавя „Държавна агенция „Технически операции“ и Държавна агенция „Национална сигурност“.“ Благодаря.
Благодаря, господин Митов. Уважаеми колеги, подлагам на второ гласуване наименованието на Законопроекта и единствения параграф от същия ан блок. Гласували 155 народни представители: за 155, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Законопроектът е приет на второ гласуване. Процедура – заповядайте, господин Лорер.
Господин Председател, напомням за питането относно изслушването на премиера Гълъб Донев във връзка с приемането ни в Шенген. Има ли яснота дали ще дойде днес?
Изслушването не е в дневния ред на извънредното заседание, така че няма как да го поканим да дойде.
Ставаше въпрос дали?
Ще се обсъди утре на Председателски съвет за седмичната Програма.
Не е ли късно?
Благодаря Ви. Уважаеми колеги, преминаваме към: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ – продължение. На предходно заседание стигнахме до § 8 включително. Бяха приети заглавието и § 1 – § 8 включително. Моля, докладването на § 9 и нататък – това е 13 страница от Доклада. Заповядайте, господин Чобанов.
Благодаря Ви, господин Председател. Преди това една процедура за допуск. Моля на основание чл. 44, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да гласуваме в залата да бъдат допуснати следните лица: госпожа Людмила Петкова – служебен заместник-министър на финансите, госпожа Петя Копчева – началник на отдел в дирекция „Данъчна политика“ в Министерството на финансите; от Министерството на енергетиката: госпожа Ива Петрова – заместник-министър, и господин Николай Налбантов – директор на дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“.
Моля, режим на гласуване за допуск. Гласували 152 народни представители: за 147, против 1, въздържали се 4. Предложението е прието. Поканете лицата в залата. Заповядайте, господин Чобанов.
Благодаря Ви, господин Председател. По § 9 има предложение на народния представител Петър Чобанов и група народни представители, което е подкрепено по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9: „§ 9. (1) Дружествата и местата на стопанска дейност от Съюза, извършващи дейност в отраслите на суровия нефт, природния газ, въглищата и нефтопреработването, внасят задължителна временна солидарна вноска за генерираните свръхпечалби съгласно член 14 от Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 г. относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията (OB, L 261/1 от 7 октомври 2022 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2022/1854“ в размер 33 на сто върху основата за определяне на временната солидарна вноска. (2) Основата за определяне на временната солидарна вноска за лицата по ал. 1 се определя съгласно член 15 от Регламент (ЕС) 2022/1854 при спазване изискванията за определяне на данъчните печалби за 2022 г. и за 2023 г. съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане. Четирите данъчни периода за целите на изчисляване на средната стойност на облагаемите печалби са 2018-а, 2019-а, 2020-а и 2021 г. (3) Временната солидарна вноска се декларира и внася по реда и в срока за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане. За невнесената в срок временна солидарна вноска се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. (4) Временната солидарна вноска по ал. 1 се признава за текущ разход за дейността за целите на данъчното облагане. (5) Временната солидарна вноска е публично държавно вземане, което подлежи на принудително изпълнение от публичен изпълнител по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. (6) Лицата по ал. 1 могат да правят авансови вноски за временната солидарна вноска. (7) Министерският съвет може да одобрява допълнителни разходи/трансфери, включително за 2022 г., за сметка на постъпленията от временната солидарна вноска, включително авансовите вноски по нея за покриване на разходи по приети от Министерския съвет програми в изпълнение на член 17 от Регламент (ЕС) 2022/1854. (8) Условията и редът за предоставяне на средства за финансова подкрепа на физически лица за смекчаване на последиците от високите цени на енергията за сметка на постъпленията от временната солидарна вноска, както и размерът на средномесечния брутен доход за 2021 г. за определянето на лицата, които имат право на подпомагане, се определят с постановление на Министерския съвет, по предложение на министъра на икономиката и индустрията и на министъра на труда и социалната политика. (9) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите или оправомощени от него длъжностни лица предоставят необходимата информация за правоимащите лица въз основа на данните, обработени на основание § 20 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. (ДВ, бр. 52 от 2022 г.), по ред, определен в постановлението по ал. 8.“
Благодаря, господин Чобанов. Откривам разискванията. Има ли изказване? Не виждам. Закривам разискванията. Подлагам на гласуване § 9, подкрепен от Комисията. Гласували 141 народни представители: за 141, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Процедура – Рамадан Аталай.
Благодаря Ви, господин Председател. По § 10 оттегляме нашето неприето предложение. Благодаря Ви.
Благодаря, господин Аталай. Предложението, направено от Петър Чобанов и група народни представители за нов § 10, беше оттеглено. Преминаваме към предложението на Делян Добрев за нов § 10.
Благодаря Ви, господин Председател. Предложение на народния представител Делян Добрев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 10: „§ 10. В Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. …) в чл. 176а, ал. 1 т. 4 и 5 се отменят.“
Разисквания. Има ли изказване? Заповядайте, господин Стойнев.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Току-що народният представител Рамадан Аталай изтегли своето предложение за § 10. Параграф 10 е може би гвоздеят на този законопроект и усещам как всички народни представители се бяха подготвили да показват кой какви знания има в темата „Енергетика“ и кой повече разбира. Аз разбирам и знам, че освен от футбол и политика, вече всички разбират и от енергетика, но мисля, че тук е правилно решението. Защо, колеги? Параграф 10 де факто отговаря на Регламент № 1854, който вече от 1 декември е в сила. От 1 декември всички производители на ел. енергия, които са написани в Законопроекта, трябва да има съответно таван на техните приходи. Това искаме, не искаме вече да влиза в сила, така че това е работа на Министерския съвет. Миналият път, когато спорихме, неслучайно заявих от тази трибуна, че не е наша работа ние да вършим и да поемаме отговорност на мястото на Министерския съвет. Това е работа на изпълнителната власт. Регламентът е над закона, той влиза в сила. По § 10 ние гласувахме това, което е необходимо, но в § 10 какви ще бъдат таваните, как ще се случат, как ще бъде регламентирано, това може Министерският съвет със свое постановление да го свърши. Аз разбирам, че много от Вас са се нахъсали, искат да покажат – най-различни предложения има, но за да не се получава хаос, защото тук вероятността да се случи хаос, без да е координирано с Министерството на енергетиката, без да е координирано с Българския енергиен холдинг, опасността да се сътвори нещо, което да попречи, вместо да помогне на българската енергетика, е много, много голяма. Затова – аз дори се учудих, когато бе внесено това предложение, нека Министерският съвет да си направи своето предложение. Може би на Финансите трябва да им гарантираме единствено и само как трябва да си съберат приходите, но не и те да определят различните тавани. Това е работа на Министерството на енергетиката, което може да променя модела, докато важи Регламент № 1854, така че считам, че много правилно се изтегля именно това предложение. Просто трябва да намерим начина законово да се гарантира на Финансите как да си съберат приходите, а не тук да блестим със знания, познания, защото цялата налична информация е в Министерството на енергетиката и те са тези хора, които могат да изготвят модела. Благодаря Ви.
Благодаря, господин Стойнев. Реплика има ли? Заповядайте. Все пак искам да обърна внимание, че имаме… Господин Самандов, обсъждаме §10 по предложение на Делян Добрев за отмяна на т. 4 и 5 от чл. 176а, ал. 1, а не по оттегления текст.
Окей. Тогава си оттеглям изказването.
Благодаря Ви. (Реплика от народния представител Делян Добрев.) Като вносител ли? Господин Добрев, заповядайте.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Този параграф е ключов. С него се отменя така наречената газ релийз програма, която в последните 10 месеца се е изродила в една далавера за една шепа фирми и търговци на газ. Какво казваше този параграф? Че, за да се стимулира конкуренцията на пазара на газ в България, Булгаргаз ще дава от своите количества газ на търговци, които желаят да търгуват с този газ, и те ще го продават на свободния пазар. Само че след проблемите с договора с Газпром и недостига на газ за Булгаргаз стана така, че тези търговци купуваха евтин газ от Булгаргаз и го връщаха обратно пак на Булгаргаз, само че скъпо. Това съм го говорил пред Вас. Само за май месец фирма МЕТ беше купила газ – евтин, от Булгаргаз и го върнала пак на Булгаргаз с 5 млн. лв. разлика. Тоест две фактури – с едната фактура купува газ, с другата фактура продава газ и прибира 5 млн. лв. Изслушахме регулатора в Енергийната комисия, който ни даде разчет, че за месец декември тази далавера на една шепа фирми в търговията на газ ще ощети Булгаргаз със 17 млн. лв. Тоест, ако за месец май са били 5, за месец декември са 17. Изслушахме и Булгаргаз. Всички ни помолиха до 12 декември тази промяна в законодателството да стане факт, за да се спре с това, как да кажа, с това неправилно обогатяване (реплики от народния представител Десислава Атанасова), с тази шарлатания ли беше, в българската енергетика. Благодаря.
Реплики има ли? Не виждам. Други изказвания? Заповядайте, господин Сабрутев.
Благодаря, господин Председател. Всъщност аз бих искал да направя процедура. Бих искал да поканим на трибуната госпожа Людмила Петкова – заместник-министър на финансите, да ни каже дали всъщност Министерският съвет може да упражнява този регламент без санкция на Народното събрание – това, което всъщност каза господин Стойнев, защото си спомням в една Бюджетна комисия – становището на Министерството на финансите беше, че трябва да има санкция на Народното събрание. Благодаря.
Благодаря. Ако прецени госпожа Петкова, може да вземе отношение.
По начина на водене. Заповядайте, господин Добрев, по начина на водене.
Господин Председател, ние вече сме на § 11 по вносител, а сега се връщаме отново на § 10, който междувременно беше изтеглен от самите вносители. Народните представители имат право да внасят предложения, имат право и да си оттеглят тези предложения. Ако народните представители решат и Министерството на финансите им е толкова важно, те ще убедят някой друг народен представител – в друг закон между първо и второ четене, да внесе каквито промени са им необходими. Предлагам да продължим по Законопроекта, защото, както вече Ви обясних, § 11 е изключително важен и да не се получава така, че някой се опитва да измества темата с § 11, връщайки се отново към § 10. Благодаря.
Благодаря, господин Добрев.
За изказване.
Искате изказване ли? Заповядайте по процедурата, господин Василев, за изказване. (Реплики.) Не сме стигнали до § 11, а разглеждаме § 10. (Реплики.) Това е § 10 по Комисия. (Реплики.) Това е нов § 10 за изменение в Закона за енергетиката, с който в чл. 176а, ал. 1 точки 4 и 5 се отменят.
Благодаря, господин Желязков. От името на „Продължаваме Промяната“ – ние ще подкрепим този параграф, защото смятаме, че господин Добрев е прав. Щеше да бъде много добре, ако това нещо въобще не беше въведено от ГЕРБ преди няколко години, но по-добре да го отменим късно, отколкото да чакаме още по-късно. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
Благодаря, господин Василев.
Реплика.
Реплика? Заповядайте за реплика, господин Добрев.
Господин Василев, аз обясних защо колегите – аз не съм участвал, а тогава не бях и народен представител, са приели този параграф преди две години и половина – защото единственият търговец на газ в България беше Булгаргаз и той имаше двама доставчици на газ с дългосрочни договори – единият е Газпром, а вторият – азерите, азерският газ. Тези два дългосрочни договора предотвратяваха каквато и да е конкуренция в България, защото цените им бяха много по-добри. Тогава, с комуникация в Европейската комисия, за да се стимулира газовият пазар, е разрешено на определени търговци да купуват газ и да го продават, забележете, на свободния пазар, а не обратно на Булгаргаз. Ето това е разликата. А проблемът се появява по време на Вашето управление, защото тогава, след спиране на доставките от Газпром – ще се изразя така, както Вие се изразявате: на Булгаргаз не им стигат количествата газ, те обаче са задължени по този закон да продават – продават евтино тези количества и им ги връщат обратно с много милиони разлика на месец. Вие, ако искахте, ако имахте желание, това можеше да го спрете още през месец май. Сега вече не сте на власт и изведнъж Ви се появява желание да подкрепите моето предложение. Благодаря.
Благодаря, господин Добрев. Дуплика? (Реплики.) Благодаря, господин Василев. Други изказвания? (Реплики.) Ако има желание, госпожа Петкова ще вземе думата.
За процедура.
Заповядайте за процедура.
Благодаря, господин Председател. С риск да се повторя, но тъй като става въпрос за нещо ключово важно, бих искал наистина да помоля госпожа Петкова да даде своето становище от името на Министерството на финансите, за да видим дали залата не беше подведена, или пък Бюджетната комисия беше подведена? Случи се едно от двете. Искаме да разберем: дали може Регламент 1854 автоматично да бъде… Дали Министерският съвет може да прилага автоматично Регламент 1854 в пълния му обхват? Благодаря.
Отношението от името на вносител е право, а не е задължение, още повече че предложението е оттеглено. Ако има желание, вносителят може да вземе отношение, ако няма желание, не можем да го принудим. (Реплики от народния представител Йордан Цонев: „Какво гласуваме?“)
Предложението на Делян Добрев, подкрепено от Комисията.
Не виждам други изказвания. Моля, режим на гласуване. Гласували 151 народни представители: за 147, против няма, въздържали се 4. Предложението е прието. Продължете, господин Чобанов.
Предложение на Десислава Танева и група народни представители. Създава се нов параграф със следния текст: „Преходни и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност в сила от 1 януари 2021 г., се правят следните изменения: „1. В § 74а числото 2022 се заменя с 2023 в целия текст. 2. В § 75 отпада.“ Комисията не подкрепя предложението.
Благодаря, господин Чобанов. Изказвания? Заповядайте, госпожо Танева.
Уважаеми господин Председател, колеги народни представители! Това е втората част от предложението ми към този Закон за изменение и допълнение и както в предното заседание взех думата, за да оттегля разширяването на обхвата на прилагането на държавната помощ за земеделските стопани, изразяваща се в отстъпка от корпоративния данък, и обясних мотивите си, сега на тази част от предложението правя редакция, която подадох предния път на председателя на Събранието. Нека да я изчета и да обясня защо правя тази редакция. Първата редакция на така внесеното предложение: „Текстът на § 74 става ал. 1 към същия параграф.“ Създава се нова ал. 2 със следния текст: „Ал. 2. Данъчното облекчение за корпоративния данък по Закона за корпоративното подоходно облагане, представляващо държавна помощ за земеделски стопани, може да се ползва и от 1 януари 2023 г., при условията на нотификация пред Европейската комисия, съгласно действащото европейско законодателство“. Направеното предложение в т. 2 го оттеглям. Защо правя тази редакция? Все още не е в сила новият европейски регламент за държавни помощи. По него все още се работи, но разбира се, е обявен за обществено обсъждане есента. Очакваме да се приеме в началото на месец януари. В хипотезата на това, че мандатът на това Народно събрание може да приключи, с този текст ние даваме възможността на администрацията да вземе тази нотификация и да я приложи. Също така даваме ясен сигнал към сектора, че имаме волята тази държавна помощ, която е ползвана с няколко години назад, ще продължи да се прилага. Първото приложение за земеделските стопани идва с подаването на декларациите към средата на месец април за авансовите вноски. Много е важно земеделските стопани да имат този сигнал дали ще продължи тази помощ. Само искам да спомена, че за последната година, по информация от Министерството на земеделието, 91 млн. лв. са инвестирани в допустимите инвестиции по този закон за прилагане на помощта и аз предлагам тази помощ да бъде ясен знак и за това, че ще продължи, когато европейското законодателство стане факт и правата на администрацията да поеме процедурите, за да бъдат нотифицирани. Благодаря.
Колеги, т. 2 отпада. Преди да подложа на гласуване параграфа по вносител, ще подложа… (Реплики.) Искате думата ли, госпожо Петкова? По тази тема ли? След Вашето изказване, ако няма други, ще подложа на гласуване първо редакционното предложение с уговорката, че е оттеглена т. 2 за отпадане на § 75. Заповядайте.
Благодаря. По отношение на предложението, което беше направено, за удължаване на данъчната преференция за 2022 г. за земеделските производители, бих искала само да отбележа, че всъщност новият регламент не е приет все още. И ако се приеме, в момента тази поправка в Закона за корпоративното подоходно облагане няма изготвена схема. По принцип схемата като разпоредба се включва в Закона за корпоративното подоходно облагане. Няма как да се нотифицира схема, при положение че не са ясни правилата на новия регламент и насоките за държавна помощ. По принцип предложението ми е текстът да не се приема, тъй като няма да може да се приложи от земеделските производители, въпреки че се предлага да се удължи и за 2023 г. Благодаря.
Благодаря Ви. За реплика – заповядайте, госпожо Танева.
Да, госпожо Петкова, аз изрично казах от трибуната и с Вас сме си говорили, че регламентът все още не е приет. Това е причината да няма нова конкретика по държавната помощ, която би се прилагала. Но за да се нотифицира една държавна помощ и за да се прилага, това става след комуникация с неправителствения сектор, след нотификация по възможните инвестиции за ползване на отстъпката. Тоест за това е необходимо време. Вие с това ще имате право, като излезе регламентът и ако няма парламент, да направите нотификации и при следващ парламент да се премине към следващата стъпка – да се разпише конкретиката, ако тя е различна от досега действащия регламент. Пак казвам, този текст не противоречи на каквото и да е в част от останалата конструкция на Закона. Той дава право да се тръгне в процедурата за нотификации и продължи прилагането на тази държавна помощ за земеделските стопани да ползват преотстъпен корпоративен данък.
Благодаря. Поддържате си редакционното предложение?
Да.
Ще подложа на гласуване редакционното предложение, направено от Десислава Танева. Ще го изчета отново за ал. 2: „Данъчното облекчение за корпоративния данък по Закона за корпоративното подоходно облагане, представляващо държавна помощ за земеделски стопани, може да се ползва и от 1 януари 2023 г. при условията на нотификация пред Европейската комисия, съгласно действащото европейско законодателство.“ Моля, режим на гласуване за редакционното предложение. Гласували 162 народни представители: за 88, против 8, въздържали се 66. Предложението е прието. (Реплики.) Прегласуване? Моля, режим на прегласуване. Гласували 160 народни представители: за 91, против 6, въздържали се 63. Предложението е прието. Подлагам на гласуване целия параграф с направената редакционна поправка в т. 1 и оттеглената т. 2. Моля, режим на гласуване. Гласували 180 народни представители: за 99, против 5, въздържали се 76. Предложението е прието. Преминаваме към последния параграф, който вероятно ще бъде § 12, понастоящем като предложение на Комисията е § 11.
Благодаря Ви, господин Председател. Предложение на народния представител Петър Чобанов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 12 „§ 12. Законът влиза в сила от 1 януари 2023 г. с изключение на: 1. Параграф 9, ал. 1 – 6, които влизат в сила от 8 октомври 2022 г. 2. Параграф 10, който влиза в сила от 1 декември 2022 г.“
Благодаря, господин Чобанов. Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване този параграф. Гласували 180 народни представители: за 179, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието и с това Законопроектът на второ гласуване. Благодаря Ви. Следваща точка: ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА ВЪЗЛАГАНЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ДА ПРИЕМЕ ПРОГРАМА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОМПЕНСАЦИИ НА НЕБИТОВИТЕ КРАЙНИ КЛИЕНТИ НА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯ. Кой ще прочете становището на Комисията по енергетика? Господин Добрев, заповядайте.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Проект на решение за изменение на Решение на Народното събрание за възлагане на Министерския съвет да приеме програма за предоставяне на компенсации на небитовите крайни клиенти на електроенергия, № 48-254-02-55, внесен от Драгомир Стойнев на 18 ноември 2022 г. На свое редовно заседание, проведено на 30 ноември 2022 г., Комисията по енергетика обсъди Проект на решение за изменение на Решение на Народното събрание за възлагане на Министерския съвет да приеме програма за предоставяне на компенсации на небитовите крайни клиенти на електроенергия, № 48-254-02-55, внесен от Драгомир Стойнев на 18 ноември 2022 г. Мотивите към Проекта на решение бяха представени от народния представител Драгомир Стойнев. Редакция във вече приетото Решение за компенсиране на крайните небитови клиенти се налага поради факта, че условията в т. 2 са кумулативни и биха били непостижими за небитовите крайни клиенти, присъединени към мрежа високо напрежение. Процесът по администриране ще бъде изключително труден, както и изчисляването на дължимите компенсации за крайните небитови клиенти, присъединени към мрежа високо напрежение. Допълнително предвиждане на различен режим на компенсиране за различни групи крайни небитови клиенти налага нотификация на схема за държавна помощ пред Европейската комисия. Подобна процедура по нотификация може да отнеме от 4 до 6 месеца, без да има гаранция за окончателно одобрение. В последвалата дискусия участие взеха следните народни представители: господин Драгомир Стойнев, господин Делян Добрев, господин Владислав Панев, господин Ивайло Мирчев, господин Венко Сабрутев, господин Рамадан Аталай и господин Георги Самандов. От присъстващите гости становище изказаха: господин Васил Велев – председател на АИКБ, господин Добри Митрев – председател на БСК, и господин Константин Стаменов – представител на БФИЕК. Въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика с 15 гласа „за“, 1 „против“ и 2 „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Проект на решение за изменение на Решение на Народното събрание за възлагане на Министерския съвет да приеме програма за предоставяне на компенсации на небитовите крайни клиенти на електроенергия, № 48-254-02-55, внесен от Драгомир Стойнев на 18 ноември 2022 г.“ Благодаря.
Благодаря, уважаеми господин Добрев. Желаете ли, господин Стойнев, да представите мотивите за предложението. Моля колегите да не му пречат.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, ще бъда съвсем кратък. Това Народно събрание вече взе Решение за възлагане на Министерския съвет да приеме програма за предоставяне на компенсации на небитовите крайни клиенти на електроенергия. Тогава по време на самото гласуване, самите дебати, нашият колега Владимир Панев направи едно предложение, което се оказва, че е проблемно. В залата мина благодарение на гласовете на ГЕРБ и на Промяната, и на десницата. Оказа се, че това е проблем, че може да се блокират помощите както за бизнеса – оставям го настрана, но тук говорим за училища, детски ясли, градини, социални заведения, общини. Имаме становища както на Министерството на енергетиката, така и на Министерството на икономиката, че наистина, докато чакаме нотификация от Брюксел между четири и шест месеца, можем да блокираме абсолютно всички помощи. За нас, разбира се, от Левицата са важни за тези студени месеци, знаете, че голяма част от общините говорят и за дървени ваканции, тъй като са притеснени от високите цени на ел. енергията, е хубаво това предложение на господин Панев да отпадне. Ако искат, на по късен етап всички колеги да се съберем, да го измислим как примерно може да се случи това нещо. Но на този етап да отпадне, така че ясли, детски градини, пак повтарям, социални домове, които предоставят обществени услуги наистина да бъдат спокойни, че държавата се грижи за тях, че държавата ги подпомага. Това е една добра мярка, която бе започната от предходното правителство. Считам, че трябва да продължи. Трябва да бъдат спокойни както бизнесът, така и хората. Бяха и всички големи бизнес организации, които заявиха колко важно е тази мярка да бъде приета именно сега, за да не се понижи тяхната конкурентоспособност спрямо европейските партньори. Тъй като една липса на мярка ще доведе и до значителен стимул за повишаване на инфлацията. Така че считаме, че просто трябва да отстраним едно недоглеждане, което, разбира се, в един по-късен период може да бъде – след година ли, примерно да бъде огледано изцяло, така че наистина да получим разрешение от Европейската комисия и да не блокираме в студените месеци плащането, помощта за малките фирми, за семейните фирми и за тези хора, които едвам свързват двата края, където работят всичките членове на семейството и разбира се, за домовете, които предоставят социални услуги, особено в тези трудни моменти и в зимата. Просто това предложение, което бе направено от господин Панев, да отпадне. Благодаря.
Благодаря, уважаеми господин Стойнев. Откривам дискусия по Проекта на решение. Има ли изказвания? Заповядайте, господин Панев.
Благодаря, господин Председател. Колеги, по няколко причини ще гласувам против това предложение. Двете най-важни може би са, че, първо, 200 лв. таван поставя под риск държавната енергетика. Тази година и може би следващата ще бъдат добри за нея, но спомняме си каква беше 2020 г., в началото на ковид кризата. Тогава и държавните, и частните енергийни компании изнемогваха. Ако сега им изземем още 1 млрд. лв., каквато е разликата между таван от 250 и таван от 200 лв., много вероятно след 2023 г. те да се окажат в сериозен финансов проблем. Второто е, че въвеждайки таван от 200 лв., това означава рязко намаляване на стимулите за инвестиции в енергийна ефективност, във ВЕИ технологии, които всъщност биха гарантирали в дългосрочен план независимостта на българската енергетика и прехода към устойчиво ниски цени на енергията в България. Последните няколко месеца още от предизборната кампания с колеги от други парламентарни групи говорим, че предизборното наддаване в сегашната обстановка в парламента е изключително вредно, тъй като това може да окаже сериозно влияние на държавния бюджет, пък и на държавните компании в случая – енергийни, за години напред. И след това махалото много трудно може да се върне, ако приемем сега таван от 200 лв., много трудно в 2024 г. например ще го повишим. Другото е – по този начин всъщност ние много вероятно е да обречем държавната енергетика в сериозна криза занапред. Благодаря Ви.
Благодаря, уважаеми господин Панев. Има ли реплики към изказването на господин Панев? Не виждам. Други изказвания има ли по Проекта? Няма. Закривам дискусията. Господин Аталай, винаги давате знак, след като сме закрили дискусията. Заповядайте. Заповядайте. Разбирам, че искате да сте последен, но понякога може да се случи да не можете да се изкажете. Заповядайте.
Господин Председател, не искам да съм последен – не е добре. Ама съм станал прав – виждате, че чакам колегата да се прибере. Ако пък искате да закриете дебатите, ще се случи същото, което се случва сега – дето заекът викал във вагона: „Ако не ми върнете багажа, ще се случи същото, каквото се случи миналата година.“ Какво се е случило? Не му върнали багажа тогава. Преди няма и месец, когато разглеждахме този законопроект, Вие не знам тогава дали сте слушали – искам само да припомня на господата народни представители: тогава господин Панев предложи редакция между първо и второ четене и от тази трибуна от чисто колегиална гледна точка го помолих – редакция от 4,5 страници, която му е дадена от неговия работодател, да се чете от тази трибуна, при всички случаи ще има пропуски, ще има грешки и впоследствие това решение на Народното събрание няма да може да се приложи. Както виждате днес, не може да се прилага. Защо не може да се прилага? Защото сертификатите по трите точки, които той изискваше, са процес, който изисква дългосрочна работа в енергийните предприятия и във всички други предприятия, на които в момента даваме помощта от над 200 лв. Тогава, когато пишеше на коляно това нещо, трябваше да пише „и/или“, за да може да се случи това, което през цялото време сме очаквали – получаваш средствата, намаляваме инфлацията, същевременно инвестираш в енергийна ефективност. Всичко това е ясно! Но господин Панев тогава не можа да се сети за тези неща на първо четене, не можа да се сети между първо и второ четене да ги предложи в залата, не можа да се сети до деня, в който тук, когато го молех да не го направи, защото в тази зала няма народен представител, който да не иска да не се инвестират в енергийна ефективност. Но такива бързи процедури няма как да се случат и не би трябвало да се случат. Както и § 10, който го оттеглих преди малко. Параграф 10 третираше Регламент 84 – в този регламент ясно описваха таваните и въз основа на таваните, от които щяхме да съберем парите, които трябваше да се дават на детски градини, училища, на джамии, на църкви, на всички. Но тук започнаха едни народни представители на коляно – да гледат тавана и да викат: ами сега, ако включим когенерацията, какво ще стане; ами ако включим газа, какво ще стане; ако включим еди-кое си? Денонощно Вашите мисли как да пречите на енергетиката и как да пречите на икономиката на тази държава! Иначе господин Панев е прав в тази си част, че трябва да се обмисли, не може на калпак да се дават средствата. Но моля ти се, господин Панев, мисли малко по-бързо – не след среща с работодателите ни, преди това! Затова ми е молбата – нека да подкрепим, защото това ще е следващият етап, въз основа на което ще бъдем в помощ и на общините, и на бизнеса. А разделянето на бизнеса вече виждате, че отива в параграфа „държавна помощ“ и няма как това нещо да се случи с едно решение, въз основа на което искаме да вземем това решение. Така че, колеги, молбата ми е да подкрепим това решение, за да може министерствата на финансите и на енергетиката да си направят разчетите – от 1 януари да си получават нормално помощите или това, което е включено в Решението на Народното събрание. Господин Председател, благодаря Ви, че ми разрешихте да се изкажа.
Благодаря, уважаеми господин Аталай. Използвам случая да помоля колегите, които нямат намерение да участват в дискусията, да не стоят прави, защото наистина не видях, че господин Аталай има намерение да поиска думата. Заповядайте за реплика, господин Панев.
Благодаря Ви, господин Председател. Ще гледам да съм кратък, за да не ми слушате дрезгавия глас дълго време. Господин Аталай, искам да припомня, първо, хронологията на това решение от миналия път. Първоначалното предложение на вносителите беше за разделни цени от 200 лв. таван и 250 лв. в зависимост от високо и ниско напрежение, след което в Комисията по предложение на Драгомир Стойнев беше приет таван от 200 лв. за всички предприятия. Затова си позволих, макар че е лоша практика в залата, да изчета алтернативно предложение, което беше прието. Естествено, че е лоша практика в залата да се четат дълги предложения. То, между другото, не беше четири-пет страници, а една, но това няма значение. Дали бих го направил пак? Да, при тези обстоятелства бих го направил пак, тъй като държавният интерес – интересите на държавната енергетика, са изключително важни за мен. Благодаря.
Благодаря, уважаеми господин Панев. Дуплика желаете ли, господин Аталай? Заповядайте.
Благодаря Ви, господин Председател. Господин Панев, мисля, че трябваше да разбереш, че не би трябвало да внасяш законопроект в последния момент, когато и ти не си го асимилирал, след като не си го прочел. Това бях отправил като молба. Второто, което е: колеги, при 200 лв. таван Вие нали знаете, че средната цена, въз основа на която се плаща на бизнеса, в някои случаи достига до 250 лв., в някои случаи дори таванът излиза на 320 лв. – в зависимост от средната цена, която се получава през деня. Сега, когато казваме 200 лв., ако се поинтересувате, всяка фактура като вземете, и на плащаните, че тези 200 лв. клонят към 300, към 250 – 280 лв. Затова 200 лв. според мен е нормалната цена по правилата, които сме приели, въз основа на което да бъде подпомогнат и бизнесът. За това става въпрос. Ако искате, приемете моето предложение, което е 150 лв. – тогава вече наистина бизнесът ще плати 200 лв. Над 200 лв. това, което ще излезе. (Оживление в „Продължаваме Промяната“. Реплика от народния представител Драгомир Стойнев.)
Господин Стойнев, мога да Ви дам думата, ако искате, след това.
И в детските градини кухнята не работи точно по това време, когато е най-ниска средната цена. Благодаря Ви.
Благодаря, уважаеми господин Аталай. За изказване – заповядайте, господин Самандов.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Мислех да не се включвам, но слушайки тук как на всички са им много мили детските градини и общините, искам да кажа, че настоящите компенсации единствено и само задоволяват едрия бизнес, като официална справка показва, че под 1 млрд. лв. са стигнали до малкия и средния бизнес. В тази връзка подкрепям и едната, и другата страна на спора в момента от гледна точка на това, че наистина, господин Панев, трябва да има някакви критерии, по които да се получават компенсации. От друга страна, държавната помощ, която господин Стойнев каза, също е опасност. Макар че мисля, че Регламент 1854 в чл. 17, подточка „в“ ясно казва, че на енергоемките индустрии помощи могат да се дават единствено и само при предоставени енергоефективни мерки. Така че това, което казвате, е и така, и така. В тази връзка, колеги, нека да се обединим, че наистина трябва да се плащат компенсации, за да може бизнесът ни да е конкурентоспособен, но също така трябва да се обединим за това, че настоящият модел не е продуктивен и трябва да измислим нов модел. Виждам тук и госпожа Петрова, и господин Налбантов – искам да помоля Министерството на енергетиката в частност, ако може, заедно с колегите си от Икономиката и Финансите; Финансите анонсираха, господин Стойнев, че сегашният модел също не е правилен – така че колегите от изпълнителната власт, ако могат, да се ангажират да разработят нов модел, защото видимо настоящият не работи. Благодаря.
Благодаря, уважаеми господин Самандов. Има ли реплики? Няма. Има ли други изказвания? Заповядайте, господин Василев.
Благодаря, господин Вигенин. Нямах намерение да вземам думата. Колеги, ние в момента обсъждаме разхода. Преди 15-ина минути всъщност махнахме прихода – 10 параграф, който беше предишният – на Закона за корпоративното подоходно облагане, където трябваше да обложим големите фирми в енергетиката, всъщност отпадна. В момента сме в ситуация, в която ще приемем програма за компенсации, без гарантиран приход във Фонда за сигурност на енергийната система. Много е важно да гарантираме и прихода. По този повод ние ще ползваме Закона за продължаване на някои мерки от бюджета и така нататък, за да може този приход да бъде гарантиран, за да не се получи така, че гласуваме тук един разход, обещаваме едни помощи към бизнеса, но няма насрещен приход – всъщност този разход да може да бъде направен. Ако наистина ни е грижа за финансовата стабилност в държавата, трябва да спрем с това да гласуваме разход, без да има насрещен приход. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
Благодаря, уважаеми господин Василев. Има ли реплики? Заповядайте, господин Добрев.
Господин Василев, към момента има точно толкова източници за компенсиране, колкото имаше лятото, когато приехме за първи път тази програма за компенсациите. Всъщност редът, по който ще се генерират средства във Фонда за енергийна сигурност, си стои такъв, какъвто си беше преди. Приемането на Регламента ще означава, че не само държавните предприятия АЕЦ „Козлодуй“ и НЕК, които досега даваха парите и тези пари стигаха, а и другите производители ще се включат във вноските в този фонд. Тоест дори и в най-лошия вариант, в който не се приеме изобщо поради някаква причина Регламентът, този регламент не заработи в България, средствата за тези компенсации са осигурени по начина, по който това ставаше в последните шест месеца с постановление на Министерския съвет. Благодаря.
Благодаря, уважаеми господин Добрев. Други реплики има ли? Няма. Дуплика желаете ли? Заповядайте, господин Василев.
Господин Добрев, щях да съм съгласен с Вас, ако разходът оставаше същият и оставахме на 250 лв. на мегаватчаса. Разходът се увеличава с 25%. Ние казваме на бизнеса, че с приемането на това законодателство те ще започнат да плащат 200 лв. на мегаватчаса. Съответно трябва да увеличим и прихода с 25%. Именно в тази връзка беше и моето изказване, че трябва да се приемат разпоредбите, за да може да се обложи цялата електроенергийна система, а не само държавните предприятия – така ще се осигури допълнителният приход, допълнителните 25%, за да можем да дадем към бизнеса този допълнителен разход, увеличен с 25%.
Благодаря, уважаеми господин Василев. Други изказвания има ли по Проекта? Няма. Закривам дискусията и преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване Проект на решение за изменение на Решение на Народното събрание за възлагане на Министерския съвет да приеме програма за предоставяне на компенсации на небитовите крайни клиенти на електроенергия. Докато тече гласуването и идват колегите, ще прочета самия проект на решение: „РЕШЕНИЕ за изменение на Решение на Народното събрание за възлагане на Министерския съвет да приеме програма за предоставяне на компенсации на небитовите крайни клиенти на електроенергия Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
Изменя Решение на Народното събрание за възлагане на Министерския съвет да приеме програма за предоставяне на компенсации на небитовите крайни клиенти на електроенергия (ДВ, бр. 90 от 2022 г.), както следва: В т. 2, подточка 2.1 текстът след първото изречение до края на подточката се заличава.“ Гласували 169 народни представители: за 164, против 1, въздържали се 4. Предложението е прието. Изчерпахме и тази точка от дневния ред. Преминаваме към следващата точка: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА. Вносители са Владислав Панев и група народни представители на 20 октомври 2022 г.; Манол Генов и група народни представители на 2 ноември 2022 г.; Младен Шишков и група народни представители на 4 ноември 2022 г. Има Доклад от Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Кой ще представи Доклада? Заповядайте. Тъй като законопроектите са три, но има два доклада, виждам тук, представете и двата доклада. Разглеждаме ги заедно, така че представете и двата доклада. След това и другите комисии също имат – по Енергетика.
Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители! „ДОКЛАД на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 48-254-01-23, внесен от Владислав Панев и група народни представители На редовно заседание, проведено на 23 ноември 2022 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление проведе публично обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 48-254-01-23, внесен от Владислав Панев и група народни представители на 20 октомври 2022 г. В заседанието на Комисията взеха участие: - госпожа Поля Занева – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, господин Пенчо Димитров – директор на дирекция „Устройство на територията и административно-териториално устройство“, и госпожа Стоянка Илова – главен юрисконсулт в дирекция „Правна“ на Министерството на регионалното развитие и благоустройството; - госпожа Мария Минова – държавен експерт в Министерството на енергетиката; - от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране – господин Марин Гергов – председател на УС, господин Огнян Атанасов – заместник-председател на УС, и господин Антони Чипев – главен секретар; - от Камарата на архитектите в България – господин Васил Василев – член на УС, господин Чавдар Тенев – член на УС, и госпожа Емилия Ушакова – юрисконсулт; - от Камарата на геодезистите в България – господин Николай Найденов и господин Цветен Боев. От името на вносителите Законопроектът бе представен от господин Владислав Панев. Със Законопроекта се предлага да се облекчи режимът за изграждане на инсталации за производство на електрическа енергия, топлинна енергия или енергия за охлаждане от ВЕИ, която да се използва за собствени нужди. Предлага се също така да се облекчи режимът за изграждане или реконструкция на сградни инсталации за отопление/охлаждане или битова гореща вода в сгради в режим на етажна собственост. По този начин ще се намали административната тежест и ще се гарантира по голяма енергийна самостоятелност на собствениците. Законопроектът отговаря на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В постъпилите и представени пред Комисията становища на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, на Камарата на архитектите в България, на Съюза на архитектите в България и на „ЕВН България“ ЕАД се изразява принципна подкрепа за облекчаване на административните процедури, като същевременно са направени и предложения за прецизиране на разпоредбите. Представителите на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и на Камарата на архитектите в България обърнаха внимание на необходимостта от изготвяне на проектни решения от правоспособни проектанти – инженери и архитекти, с указания за изпълнението им, и уведомяване на енергоразпределителното дружество, като по този начин се гарантира устойчивостта и конструкциите, и безопасната експлоатация на съоръженията с оглед гарантиране на живота и здравето на гражданите. В дискусията взеха участие народните представители Петя Аврамова, Танер Али, Виолета Комитова и Коста Стоянов. В изказванията си те споделиха намеренията на вносителите за облекчаване на режима, като същевременно всички обърнаха внимание на необходимостта от гарантиране на устойчивостта на конструкциите, за да се гарантира безопасността на гражданите при експлоатацията на монтираните съоръжения и подкрепиха предложенията, направени от представителите на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, и на Камарата на архитектите в България. Обърнато бе внимание и на необходимостта от регламентиране на различен ред и правила при индивидуалните жилищни сгради и при сградите в режим на етажна собственост. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 2 гласа „за“, без „против“ и 11 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 48-254-01-23, внесен от Владислав Панев и група народни представители да не бъде приет на първо гласуване.“ Продължавам с Доклада за следващите два законопроекта: „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 48-254-01-46, внесен от Манол Генов и група народни представители и Законопроект за изменение на Закона за устройство на територията, № 48-254-01-54, внесен от Младен Шишков и група народни представители На редовно заседание, проведено на 23 ноември 2022 г. Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление проведе публично обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 48-254-01-46, внесен от Манол Генов и група народни представители на 2 ноември 2022 г., и Законопроект за изменение на Закона за устройство на територията, № 48-254-01-54, внесен от Младен Шишков и група народни представители на 4 ноември 2022 г. В заседанието на Комисията взеха участие: - госпожа Поля Занева – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, господин Пенчо Димитров – директор на дирекция „Устройство на територията и административно-териториално устройство“, и г-жа Стоянка Илова – главен юрисконсулт в дирекция „Правна“ на Министерството на регионалното развитие и благоустройството; - от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране – господин Марин Гергов – председател на УС, господин Огнян Атанасов – заместник-председател на УС, и господин Антони Чипев – главен секретар; - от Камарата на архитектите в България – господин Васил Василев – член на УС, господин Чавдар Тенев – член на УС, и госпожа Емилия Ушакова – юрисконсулт; - от Камарата на геодезистите в България – господин Николай Найденов и господин Цветен Боев. От името на вносителите законопроектите бяха представени от господин Манол Генов и господин Николай Нанков, които изложиха причините, които налагат приемането на предложените промени. Двата законопроекта са с идентично съдържание и с тях се предлага да се отложи влизането в сила на измененията в чл. 59, ал. 1, чл. 103, ал. 5 и чл. 109, ал. 2 – 4 от Закона за устройство на територията, направени с § 16, § 35, т. 2 и § 39 на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. 82 от 2012 г.). С § 149 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. 82 от 2012 г., изм., бр. 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 101 от 2015 г., бр. 1 от 2019 г. и бр. 107 от 2020 г.) влизането в сила на посочените разпоредби беше отлагано неколкократно, като с последното изменение влизането в сила е отложено до 1 януари 2023 г. Приложимостта обаче на новите законови решения на чл. 59, ал. 1, чл. 103, ал. 5 и чл. 109, ал. 2 – 4 от Закона е в пряка зависимост от осигуреността на общините с общи устройствени планове, които да създадат основа за устойчиво развитие на тяхната територия. Законопроектите предвиждат отлагането до 1 януари 2025 г. на влизането в сила на посочените разпоредби по обективни причини, които забавят общините при процедирането и одобряването на общи устройствени планове, като основните сред тях са: - процедурите за избор на изпълнител по реда на Закона за обществените поръчки в повечето случаи се обжалват и това изисква допълнително време за влизане в сила на решението за избор на изпълнител или налага провеждането на нова процедура за избор на изпълнител; - затруднено е набавянето на необходимите за изработването на общите устройствени планове изходни данни и информация, свързана с устройството на съответната територия. Част от изходните данни и информацията са свързани със съответната територия. Част от изходните данни и информацията са налични в общините, но значителна част от тях се осигуряват от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, централните и териториалните администрации и дружествата, които изработват специализирани карти, регистри и информационни системи; - значителни по своята продължителност са и процедурите за обществено обсъждане, както и процедурите по съгласуването на проектите на общи устройствени планове със заинтересуваните централни и териториални администрации и специализираните контролни органи и експлоатационните дружества. Най-често се забавя съгласуването с Министерството на културата по Закона за културното наследство, както и постановяване на решенията на компетентните органи по Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие по екологичните оценки, които са част от общите устройствени планове, особено в случаите, когато бъдат обжалвани. Законопроектите отговарят на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В постъпилите и представени пред Комисията становища на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на Омбудсмана на Република България, на Националното сдружение на общините в Република България, на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, на Камарата на архитектите в България и на Съюза на архитектите в България се изразява подкрепа на законопроектите. В дискусията взеха участие народните представители Росица Кирова, Виолета Комитова, Йордан Терзийски, Цветан Енчев, Борислав Гуцанов, Коста Стоянов и Ешереф Ешереф. В изказванията си преобладаващата част от народните представители подкрепиха Законопроекта, като същевременно всички обърнаха внимание на необходимостта от предприемане на мерки за преодоляване на причините от обективен и субективен характер, които водят до забавяне на процеса при възлагане изработването и съгласуването на проектите на общи устройствени планове. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление: - с 16 гласа „за“, без „против“ и 4 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 48-254-01-46, внесен от Манол Генов и група народни представители, да бъде приет на първо гласуване; - с 16 гласа „за“, без „против“ и 4 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание Законопроект за изменение на Закона за устройство на територията, 48-254-01-54, внесен от Младен Шишков и група народни представители, да бъде приет на първо гласуване.“ Благодаря.
Благодаря, уважаеми господин Стоянов. Комисията по енергетика също има Доклад, тя не е водеща, така че не е задължително да бъде представен. Ако някой иска да представи Доклада на Комисията по енергетика, мога да му го предоставя? Не виждам. В такъв случай ще дам възможност на вносителите да представят законопроектите, ако имат желание за това, по реда на постъпване. Първо, господин Панев. Заповядайте.
Благодаря Ви, господин Председател. По обективни причини ще бъда кратък. Законопроектът касае значително намаляване на бюрокрацията и на административните режими за инсталиране на фотоволтаици най-вече до 10,8 киловата върху покриви на домакинства. Смятам, че това е важна стъпка към енергийната независимост както на страната, така и на домакинствата. Също така смятам, че като че ли последните 10 – 15 години държавата е в дъното на инвестициите във ВЕИ технологии върху малки сгради, върху домакинства – напротив, досега се насърчаваха, като че ли чрез сложни бюрократични процедури големите инвестиции. Смятам, че е добре да променим този подход, така че всеки български гражданин да може да чувства ползите от новата енергетика. Знаем, че при огромните субсидии допреди няколко години, ползващите се от тях бяха малцина. Според мен е редно инвестиционният климат да се подобри в полза на всички останали. Благодаря. Доколкото виждам, на Регионалната комисия предложението ми беше отхвърлено, говорим с колеги от други парламентарни групи, ако ЗУТ, внесен от мен и група народни представители, не мине на първо четене, да внесем поправки в останалите два ЗУТ-а, по-точно в един от останалите два, касаещи този казус. Благодаря.
Благодаря, уважаеми господин Панев. Вносителите на другите два законопроекта. Първо, господин Генов, желаете ли като вносител? Заповядайте – имате думата.
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Нашето предложение е продиктувано от това, че в продължение на години много от българските общини все още не са приели, не са влезли в сила техните общи устройствени планове. Проблемите при влизането в сила и при изработването на общи устройствени планове са ясни от доста време насам, но въпреки всичко виждаме, че понякога се налага да променяме срока за тяхното влизане, защото все пак това, което предлагаме, е в интерес на бизнеса. Може би колегите са наясно, че когато искаш да смениш начина на трайно ползване на някаква земеделска или друга земя, когато няма общ устройствен план за съответната община или съответното населено място, ти все още можеш да смениш на един имот начина на трайно ползване, а когато има общ устройствен план, но той не е влязъл в сила, още се изработва или е в процес на съгласуване е трудно да се направи тази смяна, именно поради това се налага да удължим срока на този закон. Предложението на нашата парламентарна група е идентично с това на колегите от ГЕРБ и призовавам всички да го подкрепим, защото това е в интерес на хората. Между другото, тук трябва да се направи и следната вметка, че освен кметовете, които имат желание, които са започнали процедури, има и кметове с поведение, което не би трябвало да е пример за тези, защото някои си мислят, че, виждате ли, години наред това ще се отлага и наистина трябва законодателно да бъдат принудени, защото и сега министърът на регионалното развитие може да ги санкционира, но санкцията е незначителна и не е в крайна сметка целта на това мероприятие и на това упражнение. Така че в Комисията сме коментирали, тъй като сега се налага бързо да приемем тази поправка, защото срокът изтича само след дни – докрая на годината, може би, и колегите ще предложат по съкратен срок за предложенията между първо и второ четене поради неотложността на тази поправка. Така че Ви призовавам да гласувате това предложение със за – да го подкрепите. Благодаря.
Благодаря, уважаеми господин Генов. И сега господин Шишков, ако желае като вносител? Не. Откривам дискусия по трите законопроекта. Моля, има ли изказвания? Заповядайте за изказване, след това господин Терзийски.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моето изказване е по отношение на Законопроекта за изменение и допълнение на ЗУТ, внесен от „Демократична България“. Това, което искам да кажа, е, че този законопроект е за мен важен и аз смятам, че той трябва да бъде подкрепен, защото той намалява изключително много административната тежест и е крайно време да влезем в час с новите технологии по отношение на енергийната ефективност. Ще прочета какво пише в него, а именно, че за строежите по ал. 1 се представя становище на инженер-конструктор със съответните задължителни указания за неговото изпълнение. В мотивите към Проекта на закон също така е записано следното: „Към настоящия момент независимо от мощността на инсталацията възложителите следва да преминат през тромава“ – и тя е точно такава, и скъпоструваща процедура – да се снабдят с проект на инсталацията на проектанта-електроинженер, виза за проектиране, становище на инженер-конструктор, че сградата ще издържи предвидените проектни натоварвания и накрая да се сдобие с разрешение за строеж.“ Всичко това ще отпадне и в тази връзка предлагам ние да подкрепим техния проект на закон. В същото време ми се иска да използвам случая и да обърна внимание на нещо много важно. Неслучайно Ви изчетох тези процедури, а именно, че в предложения проект на закон каквото и да отпадне, остава задължително становището на конструктора инженер. Това е важно, защото конструкцията е това нещо, което осигурява живота и здравето на всички, които го експлоатират. Както стана ясно и от Доклада, който беше прочетен в Комисията по регионална политика, точно това е било обсъдено и това са били и становищата на браншовите структури – Камарата на архитектите в България и Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране. В парламента е внесен още един закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, който предлага да узаконим за 20 години назад цялото незаконно строителство в публичния сектор, включително и точно тези конструкции на съответните сгради и съоръжения. Призовавайки да подкрепим Закона, внесен от „Демократична България“, обръщам внимание, че това, което е внесено – индулгенция за незаконно строителство, 20 години назад е опасно и изобщо и не бива да бъде дискутирано. Благодаря.
Благодаря, уважаеми господин Георгиев. Има ли реплики? Не виждам. Заповядайте, господин Терзийски, за изказване.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам да се изкажа във връзка със Законопроекта, тоест двата законопроекта, внесени от господин Генов и господин Шишков, относно общите устройствени планове. Както знаете, общите устройствени планове – това са стратегически дългосрочни планове, които определят целите за устройственото регионално развитие и определят политика. Но за съжаление, вече над 10 години тече процесът по изработка на тези общи устройствени планове и мисля, че това е четвърто удължаване, което ние в момента се иска да направим. Над 80 са, доколкото знам, общините, които все още нямат влезли в сила общи устройствени планове, и както каза господин Генов, голяма част от кметовете не са и санкционирани за това. Ако си позволя да цитирам господин Генов, това, което той каза и на Комисията, че има общини и кметове, които го правят нарочно, бавят тези общи устройствени планове, защото така им е по-удобно, преследват други цели и интереси с това си поведение, като не дават ход и не изработват общи устройствени планове. За съжаление, оценяваме, че в момента това се ползва от кметовете и те нямат мотивация да го направят в голяма част от случаите, по-изгодно им е да няма общи устройствени планове, защото така могат да се застрояват определени зони, могат да се заобикалят процедурите и това създава предпоставка за корупционни практики. Явен е фактът, че и в общини със завишен инвестиционен интерес няма приети общи устройствени планове. Разбира се, има и съвсем обективни фактори за липсата на устройствени планове, като съгласувателните процедури по Закона за културното наследство, Закона за опазване на околната среда и за биологичното разнообразие, но ние не можем да замитаме до безкрай този проблем и кметовете да знаят, че каквото и да се случи, ние ще удължим този срок. Така че дори и сега да удължим този срок, ние трябва да започнем един дебат как тези процеси наистина да се активизират и наистина да доведат до финализирането на приемането на тези общи устройствени планове, защото вече повечето от тези, които са приети преди 10 – 15 години, те вече дори имат нужда и от актуализиране. Благодаря Ви.
Благодаря, уважаеми господин Терзийски. Има ли реплики? Заповядайте за реплика. Имате думата, господин Стоянов.
Благодаря, господин Председател. Господин Терзийски, аз Ви призовавам все пак да преосмислите своята позиция и Вашата парламентарна група да подкрепи удължаването на срока с още две години, като аз като председател на Комисията се задължавам пред Вас да изисквам информация от кметовете, които все още нямат влезли в сила общи устройствени планове, да изискаме информация поради какви причини точно те нямат и въз основа на тази информация нека да направим анализ и да видим с какво можем да бъдем полезни на тези кметове. Благодаря.
Благодаря, уважаеми господин Стоянов. Има ли други реплики? Заповядайте за реплика. Трета реплика има ли? Не виждам.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че ние трябва да подкрепим удължаването на срока поради причината – не кметовете са виновни за това, че нямат общи устройствени планове, проблемът е точно в Министерството на екологията и тези срокове, които те не ги спазват, когато е за одобрение на ОВОС, на културно наследство, за биологично разнообразие и така нататък. Мисля, че няма нито един кмет, който не иска да има устройствен план, поради простата причина, че тези планове ще гарантират и тяхното кандидатстване по новите европейски програми, които предстоят да бъдат реализирани в Република България. Така че предлагам – нека всички да гласуваме за удължаване на срока и да ги помолим Министерството на екологията и част от Комисията по екология и други институции, които бавят точно тези процедури, които са за удължаването на срока. Благодаря Ви.
Благодаря, уважаеми господин Али. Заповядайте за дуплика, господин Терзийски, ако желаете – имате думата.
Уважаеми господин Председател, уважаеми репликиращи! Господин Али, да, може би, невинаги кметовете са виновни, но когато един процес се бави над 10 години, ние трябва да проверим къде е проблемът и не може да обвиняваме институции, които 10 години са работили, а всъщност резултат няма. Очевидно не само проблемът е в държавата, очевидно проблемът е и в кметовете. Така че ние трябва да направим този анализ. И благодаря на господин Стоянов, който се ангажира с този процес, да се види къде има нужда да се катализира процесът, за да се стигне до някакъв реален резултат. В този диалог вярвам, че ще излезе и решението. Благодаря Ви.
Благодаря, уважаеми господин Терзийски. Други изказвания има ли по законопроектите? Заповядайте за изказване и след това господин Ананиев.
Благодаря, господин Председател. Моето изказване е относно Законопроекта на „Демократична България“. Да, според нас от ВЪЗРАЖДАНЕ всяко домакинство има право на по-добра енергийна независимост. Ние подкрепяме изграждането на ВЕИ-та 10,8 киловата, но според нас това не бива да става без компетентно становище на инженер-конструктор или ел. инженер, тъй като това би застрашило живота на потребителите. Точно заради това ние ще се въздържим на този момент от подкрепа на така внесения законопроект. Благодаря.
Благодаря, уважаема госпожо Петрова. Има ли реплики? Няма. Заповядайте, господин Ананиев, за изказване.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! От „Продължаваме Промяната“ ще подкрепим Законопроекта на „Демократична България“. Ние го заявихме и в Комисията. Колегата Георгиев изложи нашите мотиви защо ще го направим. Аз единствено искам да кажа няколко неща относно предложенията на колегите от БСП и от ГЕРБ за удължаване срока на общи устройствени планове. Ние ще се въздържим на тези предложения, първо, защото това е една практика, която, за съжаление, не е само по този закон – парламентът въвежда едни амнистии и ги продължава по един, по два пъти, по три пъти, по четири пъти, вместо да се концентрира всъщност за решаване на проблема. Може би ще се съглася донякъде с колегите, че част от кметовете не са виновни, но има и такива, които са виновни. От друга страна, всъщност Министерският съвет или изпълнителната власт също носи своята отговорност, различните министерства, най-вече ресорните, които отговарят за това да синхронизират своите действия и да се фокусират върху решаване на проблема, а не ние тук да казваме: „Срокът идва, дайте да удължим с още една година, две години или три години.“ Предложението, което даде господин Стоянов, е едно нелошо предложение, но то не е работещо, за съжаление, защото какво можем да направим ние като комисия – можем да извикаме кмет на изслушване, между другото, той може да откаже да дойде. Даже не може и да го извикаме в Комисията, ако реши, че не иска да идва. Също така можем да се опитаме да научим какви са причините, защо няма такъв план и като детективи да следваме и да се опитваме да разрешим казуса, който всъщност е изцяло в ръцете на Министерския съвет. Но въпросът е, когато има кметове, които всъщност не искат да има план, защото планът са правила, а има кметове, които не искат да има правила. Предпочитат да работят, така да се каже, в мътни води и това спира процесите на това да се случат някакви промени в самата община. Хубавото е, че идват местни избори, и тук, разбира се, е хубаво гражданите да знаят кои са тези 80 общини, трябва да излезем и публично да заявим кои са, тъй като, когато дойдат местни избори, хората да знаят кой кмет не си върши работата, за да знаят и по какъв начин да гласуват. И затова ние от „Продължаваме Промяната“ ще се въздържим по тези две предложения. Благодаря.
Благодаря, уважаеми господин Ананиев. Заповядайте за реплика, господин Генов.
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Господин Ананиев, аз не мисля, че предложението от председателя на Комисията е безперспективно, което направи той. Ние като законодатели имаме много права и трябва да използваме правата, за да направим такива допълнения в Закона, които наистина да сложат краен срок на това мотаене с общите устройствени планове, защото всички тук изразихме мнение. Но хайде да направим анализ, да видим тези 80 общини, които нямат влезли в сила още устройствени планове, имат ли административния капацитет да го направят. Финансиране има, Министерството на регионалното развитие и Финансовото министерство всяка година се грижат за това средствата да бъдат прехвърлени за съфинансиране и финансиране на общи устройствени планове на българските общини при определени условия. Така че не трябва да отдаваме само на безхаберието на кметовете забавянето на тези планове. Има достатъчно основания и може да се види, че има и общини, които нямат собствен административен капацитет. Невинаги средствата, които се отпускат, стигат дотам, че да може да бъде финансиран изцяло един такъв общ устройствен план. Вие в момента, не подкрепяйки това, как да го кажа, извършвате едно леко престъпление срещу българските общини. Вие на Комисията чухте и становището на българските общини, и становището на Сдружението на общините, които изцяло подкрепиха това наше предложение. Така че, помислете си, има време до гласуването, може да си промените мнението. Благодаря.
Благодаря, уважаеми господин Генов. Други реплики има ли? Не виждам. Дуплика желаете ли, господин Ананиев? Заповядайте. Други изказвания има ли, колеги? (Народни представители вдигат ръце.) Добре.
Уважаеми господин Генов, не мисля, че можете да обвинявате нас в извършване на престъпление, имайки предвид, че законовият срок изтича и всъщност някой друг ще влезе в обувките на закононарушител. А ние всъщност пак правим амнистията, за която аз казах – идва срокът, бързо да входираме едно такова и да удължим срока. Всъщност ние като народни представители имаме възможността да свършим нещо, но ние не можем да свършим цялата работа. Както казах, и от кметовете, и от Министерския съвет зависи повече. Ние можем да изслушаме, можем да поискаме документи, да ни запознаят защо и така нататък, но не и да свършим самата работа. Самата работа трябва да свърши някой друг, за съжаление, на който ние още веднъж даваме индулгенция. Сега, много е интересна темата, която Вие повдигате, свързана с административния капацитет на общините. Това е един дебат, който заслужава да се отдели доста време и да се види всъщност защо общините нямат административен капацитет? Трябва ли ние като членове на Регионалната комисия да предприемем някакви законодателни инициативи или по някакъв друг начин да видим всъщност териториалното устройство на страната отговаря ли на текущата ни картинка като население, като разпределение и всичко останало? Защото, между другото, за пореден път чувам и в комисиите, и тук: ами, няма административен капацитет! Добре де, каква е тази община, която няма административен, и докога това ще се приема като някаква даденост и като нещо, което ще го използваме като извинение, защото това е поредното извинение, с което някой казва: общината няма административен капацитет. Е, добре, и какво правим оттам нататък?! Това не може да бъде извинение, поне лично за мен. Но темата е много актуална, имайки предвид, че идват местни избори. Призовавам, нека да направим един дебат, може би през Комисията, господин Стоянов, може да не е на Комисия, може да е форум, който да организираме като парламентарно представени партии, за да обсъдим всъщност какво се случва в момента в българските общини. Също така какво правим с тези, които нямат този административен капацитет? Също така и тези, които са в технически фалит всъщност и от година на година пребутват своето състояние?! Завърших със своята дуплика. От името на парламентарна група искам 30 минути почивка. Благодаря.
Благодаря, господин Ананиев. Ще продължим обсъжданията след почивката – давам 20 минути почивка. (След почивката.)
Колеги, продължаваме заседанието. Господин Шишков, Вие сте записан за изказване. Заповядайте.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще направя изказване и по двата законопроекта, които всъщност са три, но двата с един и същ характер. Първо, ще кажа няколко думи по Законопроекта, предложен от колегите от „Да България“. Разбираме тяхното желание да бъде намалена административната тежест за изграждането на инсталации за електрическа енергия и топла вода, но искам да припомня на колегите, че съгласно последните изменения на Закона през месец юни миналата година тези процедури бяха намалени до минимум. Съгласно сега действащите нормативни изисквания инсталации с пет мегавата мощност за собствени нужди и един мегават за продажба се изграждат по чл. 147 – максимално облекчен режим, съгласно Закона за устройството на територията. Не се изискват инвестиционни проекти, не се изисква одобряване на разрешение за строеж на тези проекти, така че режимът в момента е достатъчно облекчен. Това, което предлагат колегите в момента, е изцяло премахване на всякакъв режим. А това води до няколко възможни риска. На първо място това, което е заложено в Законопроекта, е грубо погазване на Закона за етажната собственост. Колеги, ако така бъде приет Законопроектът, това означава, че ще предизвикаме междусъседски войни. Собствениците на жилища ще провеждат някакво състезание кой първи да си инсталира инсталацията горе на покрива, тъй като площта, която предлагат и имат възможност да ползват е ограничена и не всеки собственик ще може да си монтира такава инсталация. Второ, рисковете, които водят до некачествено монтиране. Много е възможно без необходимата техническа документация тези инсталации да бъдат просто съборени от вятъра, снега или от други въздействия. Това никъде по никакъв начин не се регламентира. Трето, по отношение на самите инсталации, колеги, има прокарване на кабели, тръби, всякакъв вид инсталации, които са не по-малко опасни от всичко, което е свързано със строително-монтажните работи, заложени в другите хипотези на Закона. Затова начинът, по който е предложен текстът, ще доведе до много опасности. Не само от това, че примерно може да възникне пожар, не само че може да стане наводнение, но най-голямата опасност е това, че ако така бъдат приети текстовете, рискът да бъде върната електрическа енергия по мрежата е много голям. Това означава, че в някакъв момент, ако ел. техниците на съответното ЕРП решат да направят ремонт на квартала, спрат захранването локално, а се окаже, че някой от собствениците не си е защитил системата и връща ток по мрежата, това създава риск за живота и здравето на хората. Създава риск и за неправилен ток, и за изгарянето на инсталации на съседите. Така че рисковете са много. Не бива така да подхождаме лекомислено към тази тема. Няма лошо в това да се направят облекчения, но трябва да се мисли разумно, така че всеки един специалист по съответната специалност да има възможността да даде своето становище и предписание. Колеги, призовавам Ви да не подкрепим така предложените текстове, защото не е добре да си играем с електричеството. То не е по-малко опасно и от огъня. По отношение на Законопроекта, предложен от мен и колеги народни представители, както и БСП, понякога се изумявам от въображението на колегите от Промяната. Изненадан съм, че от чисто технически въпроси Вие съумявате да търсите политически дивиденти. Очаквах, всъщност технически, а не политически аргументи. Говорите за наказания на кметове. Колеги, знаете ли, че за този 10-годишен период е възможно в конкретната община да има избрани трима кметове. Кой точно от тримата кметове ще бъде наказан – първият, вторият или третият или може би солидарно и тримата поравно, за да не се сърдят? Най-важно, какви ще бъдат критериите за тези наказания? По какви обективни критерии ние ще ги наказваме? Това също не стана ясно. Говорите, че дискусията трябва да бъде отворена, да бъде анализирана, а ние това го правим 10 години, колеги, това правим повече от 10 години. За да стигнем до този момент, означава, че не е намерено адекватно решение, надявам се, Вие да предложите такова между първо и второ гласуване. Още нещо. Ще помоля да ни обясните как точно липсата на общ устройствен план създава среда за корупция, колеги? Как точно ще стане? Дайте конкретен пример, конкретна община, конкретна хипотеза на Законопроекта. Не просто да си говорим алангро. Кажете – точно по този начин ще има корупция, защото няма приет общ устройствен план. Всъщност не ми отговаряйте на мен. Отговорете на всички онези български граждани, които живеят в онези 85 общини, в които все още не са приключили процедурите по приемането на общите устройствени планове. Колеги, кметовете на тези общини може да са издигнати от конкретни политически партии и коалиции, но в тези общини живеят всички български граждани. Обяснете им на тях как ще блокирате стопанския живот в тези общини, като гласувате против предложението, защото те вече няма да могат да инвестират в обекти извън регулация. Обяснете им, че наказвате тях, защото не са избрали правилните кметове. Благодаря за вниманието.
Благодаря, уважаеми господин Шишков. Има ли реплики към това изказване? Не виждам. Има ли други изказвания по законопроектите? Няма. Закривам дискусията. Преминаваме към гласуване. Ще гласуваме трите законопроекта по реда на тяхното постъпване, а междувременно ще споделя, че парламентарният контрол ще е три часа и ще започне след края на точките, които ни предстоят – тази и още една. Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 48 254 01 23, внесен от Владислав Панчев Панев и група народни представители на 20 октомври 2022 г. Гласували 169 народни представители: за 54, против 2, въздържали се 113. Предложението не е прието. Прегласуване по искане на „Продължаваме Промяната“. Гласували 166 народни представители: за 53, против 2, въздържали се 111. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 48 254 01 46, внесен от Манол Трифонов Генов и група народни представители на 2 ноември 2022 г. Гласували 167 народни представители: за 120, против 3, въздържали се 44. Предложението е прието. Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 48 254 01 54, внесен от Младен Николов Шишков и група народни представители на 4 ноември 2022 г. Гласували 169 народни представители: за 121, против 6, въздържали се 42. Предложението е прието. Прегласуване по искане на „Демократична България“. Гласували 172 народни представители, за 118, против 15, въздържали се 39. Предложението е прието. Преминаваме към следващата точка от дневния ред: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЖЕСТОВ ЕЗИК. Има Доклад на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Кой ще го представи? (Реплика от народния представител Георги Гьоков.) Не Ви разбрах, господин Гьоков? (Реплика от народния представител Георги Гьоков.) Така са ми ги подредили. Извинявам се, Комисията по труда, социалната и демографската политика е първа, заповядайте. Помислих, че е друг документ, защото нито има като другите комисии знака на Народното събрание. Да, при Вас е по-различно. Заповядайте. (Шум и реплики.)
Благодаря Ви, господин Председател. (Шум и реплики.) Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник министър-председател по социалните въпроси, уважаеми народни представители! Представям на Вашето внимание: „Доклад за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българския жестов език, № 48-202-01-6, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2022 г.“ (Шум и реплики.)
Господин Гьоков, моля само за секунда. Колеги, изключително шумно е в залата. Лека пауза да направим, дано да се усетят. Моля Ви да си заемете местата или да излезете, но предлагам, който е в залата, да си седи по местата и да слуша. Който иска да води разговори по двойки и в групи, да излезе в коридора и после да се върне. Да уважаваме труда на комисиите и на хората, които ги представят. Продължете, господин Гьоков.
„На свое редовно заседание, проведено на 10 ноември 2022 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българския жестов език, № 48-202-01-6, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2022 г. На заседанието присъстваха: Надя Клисурска-Жекова – заместник-министър на труда и социалната политика, и Елеонора Пачеджиева – директор на дирекция „Политика за хората с увреждания, равни възможности и социални помощи“ в Министерството на труда и социалната политика. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от заместник-министър Клисурска. Действащият Закон за българския жестов език регламентира правото на глухите и сляпо-глухите лица на безвъзмездна преводаческа услуга на български жестов език, осигурявана от органите за социално подпомагане за сметка на държавния бюджет със заложен годишен лимит. Тази услуга се отпуска индивидуално за всяко лице на годишна база до 120 часа. Глухите и сляпо-глухите студенти и докторанти имат право да получат допълнително още до 60 часа на семестър. В процеса на прилагане на Закона за българския жестов език са идентифицирани проблеми, свързани с обективната невъзможност да бъдат изплащани съответните суми на преводачите на български жестов език, породени от липсата на нормативно установено изискване за предоставяне на разходооправдателен документ. Също така е идентифицирана известна непрецизност на съществуващите разпоредби с такива, залегнали в Наказателно процесуалния кодекс и в Закона за Министерството на вътрешните работи, регулиращи едни и същи обществени отношения при извършване на процесуално-следствени действия относно реда за осигуряване на преводач на български жестов език на глухо или нямо лице, участващо в определено процесуално качество в наказателното производство. Нормативната промяна на Закона за българския жестов език ще доведе до прецизиране на конкретни разпоредби, свързани с предоставянето, отчитането и контрола върху преводаческите услуги от и на български жестов език. С промените се цели осигуряване на възможности за признаване на професионалната квалификация на преводачите, заявили вписване в Списъка на преводачите от и на български жестов език, при хипотезите, в които владеенето на жестовия език е усвоено неформално, но удостоверено със съответния документ след финализирана процедура по валидиране на уменията по професията „Преводач от и на български жестов език“, с което се създават възможности за повишаване на мотивацията за практикуване на тази професия. С предложените текстове ще се осигури възможност за осигуряване на безвъзмездна преводаческа услуга на български жестов език за глухите и сляпо-глухите лица, ще се създадат гаранции за свободата на изразяване и достъпен начин на общуване между хората със слухова и/или зрителна загуба и работодатели, обучители и всички останали чрез предоставените им преводачески услуги от и на български жестов език съобразно персоналните им нужди за личностна социализация. Предлаганата промяна ще доведе до повишаване на ефективността при реализацията на провежданата държавна политика за правата на хората с увреждания, в частност чрез оказването на адекватна публична подкрепа за глухите и сляпо глухите лица, което е основната ѝ цел. И не на последно място, проектът на акт не оказва финансово въздействие върху държавния бюджет. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ – 14, без „против“ и „въздържал се“, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българския жестов език, № 48-202-01-6, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2022 г.“ Благодаря Ви.
Господин Гьоков, Вие кой Доклад прочетохте, защото накрая казахте: Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред?
Не, някой е объркал тук, аз съм го разпечатал от... Прочетох Доклада на Комисията по труда и социалната политика.
Защото в Доклада, който аз имам... А да, един въздържал се, нали така?
Да.
Петнадесет „за“, един „против“, един „въздържал се“.
Аз не съм прочел нашия доклад. Сега ще го прочета.
Може ли само да погледна документа?
Да, и по всяка вероятност сме го сменили...
Няма проблем и друг да прочете Доклада, въпросът е...
Сигурно това е на Вътрешна сигурност и обществен ред...
Да, Вие прочетохте Доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Съжалявам.
Сега предлагам да прочетете и на Комисията по труда и социалната политика. Ето, това имам аз.
Извинявам се за забъркването на докладите, но материята, която се третира и в двата доклада е една и съща и затова се случва това нещо. Сега ще представя на Вашето внимание: „ДОКЛАД на Комисията по труда, социалната и демографската политика относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българския жестов език, № 48-202-01-6, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2022 г. На редовно заседание, проведено на 16 ноември 2022 г., Комисията по труда, социалната и демографската политика разгледа и обсъди посочения законопроект. На заседанието присъстваха: от Министерството на финансите: заместник-министър Людмила Петкова, Росица Спасова – началник-отдел, и Евгения Орлова – експерт; от Министерството на труда и социалната политика: заместник-министър Емил Мингов, заместник-министър Надя Клисурска-Жекова, Калина Петкова – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“, Петя Малакова – началник-отдел, Елеонора Пачеджиева – директор на дирекция „Политика за хората с увреждания, равни възможности и социални помощи“, Марин Байчев – началник-отдел в същата дирекция; както и представители на фондации и организации на хора с увреден слух: Иван Бургов от фондация „Взаимно“, Андреев от Младежка организация на глухите активисти „МОГА“, Чапкънова от фондация „Заслушай се“ и Христова от „Глухи без граници – България“. Съгласно мотивите с внесените промени в Закона за българския жестов език ще се осигури възможност за преодоляване на някои констатирани проблеми и за постигане на една от основните цели на Закона – осигуряване на безвъзмездна преводаческа услуга на български жестов език за глухите и сляпо глухите лица, предоставяна съобразно персоналните им нужди за личностна социализация. От името на вносителите Законопроектът бе представен от заместник-министър Надя Клисурска-Жекова. Тя посочи, че Законът за българския жестов език се прилага от 2021 г., като с предлаганите промени ще се преодолеят някои затруднения, свързани с ползването, заплащането, контрола и облагането на преводаческата услуга, признаването на квалификацията на преводачите от и на жестов език, необходимостта те да се регистрират като самоосигуряващи се лица и други. В последвалата дискусия участие взеха народните представители Георги Гьоков и Деница Сачева, които подкрепиха Законопроекта, и Николай Табаков и Илина Мутафчиева, които изказаха неподкрепа за Законопроекта. От името на организациите на хора с увреден слух представителят на фондация „Заслушай се“ изрази готовност за участието на тези организации в подобряването на нормативната уредба относно българския жестов език. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по труда, социалната и демографската политика, с 15 гласа „за“, 1 – „против“ и 1 – „въздържал се“, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българския жестов език, № 48-202-01-6, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2022 г., да бъде приет на първо гласуване.“ И още веднъж се извинявам на колегите от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред за прочитането на техния доклад. Извинявайте!
Нищо, помогнехте им всъщност. Може да ми го върнете този. Благодаря. Има още един доклад – на Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество. Вие ли, господин Минчев? Имате думата.
Благодаря, господин Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българския жестов език, № 48-202-01-6, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2022 г. На свое редовно заседание, проведено на 24 ноември 2022 г., Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българския жестов език, № 48 202-01-6, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2022 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на труда и социалната политика: госпожа Надя Клисурска-Жекова – заместник-министър на труда и социалната политика, и госпожа Елеонора Пачеджиева – директор на дирекция „Политика за хората с увреждания, равни възможности и социални помощи“; представители на неправителствените организации на хора с увреден слух: господин Николай Нинов – председател на сдружение „Съюз на глухите в България“; господин Ашод Дерандонян – изпълнителен директор на Фондация „Заслушай се“; господин Иван Бургов – председател на фондация „Взаимно“; госпожа Валентина Христова – председател на Управителния съвет на Фондация „Глухи без граници – България“; госпожа Илияна Стоилкова – програмен директор на Асоциация на гражданите с увреден слух в България; госпожа Николета Иванова – представител на Национален християнски център, Асоциацията на жестовите преводачи и други, както и госпожа Мирослава Данева – жестов преводач. От името на вносителите Законопроектът и мотивите към него бяха представени от заместник-министър Клисурска. Тя посочи, че Законът за българския жестов език се прилага от 2021 г., като с предлаганите промени в Проекта на закон за изменение и допълнение ще се преодолеят някои затруднения, свързани с ползването, заплащането, контрола и облагането на преводаческата услуга; признаването на квалификацията на преводачите от и на жестов език; необходимостта те да се регистрират като самоосигуряващи се лица и така нататък. Тя отбеляза, че действащият Закон за българския жестов език регламентира правото на глухите и сляпо-глухите лица на безвъзмездна преводаческа услуга на български жестов език, осигурявана от органите за социално подпомагане за сметка на държавния бюджет със заложен годишен лимит. Затова средствата за дейностите, предвидени в проекта на ЗИД, ще бъдат предоставени от държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на труда и социалната политика. Тази услуга се отпуска индивидуално за всяко лице на годишна база до 120 часа. Глухите и сляпо-глухите студенти и докторанти имат право да получат допълнително още до 60 часа на семестър. Госпожа Клисурска подчерта, че в процеса на прилагане на Закона са идентифицирани проблеми, свързани с обективната невъзможност да бъдат изплащани съответните суми на преводачите на български жестов език, породени от липсата на нормативно установено изискване за предоставяне на разходооправдателен документ. Също така е идентифицирана известна непрецизност на съществуващите разпоредби с такива, съответно в Наказателно процесуалния кодекс и в Закона за Министерството на вътрешните работи, регулиращи едни и същи обществени отношения при извършване на процесуално-следствени действия относно реда за осигуряване на преводач на български жестов език на глухо или сляпо-глухо лице, участващо в определено процесуално качество в наказателно производство. В хода на изложението стана ясно, че нормативната промяна на Закона за българския жестов език ще доведе до прецизиране и на конкретни разпоредби, свързани с предоставянето, отчитането и контрола върху преводаческите услуги от и на български жестов език. С промените се цели осигуряване на възможности за признаване на професионалната квалификация на преводачите, заявили вписване в Списъкa на преводачите от и на български жестов език, при хипотезите, в които владеенето на жестовия език е усвоено неформално, но удостоверено със съответния документ след финализирана процедура по валидиране на уменията по професията. По Законопроекта са постъпили писмени становища от неправителствените организации на хората с увреден слух, в които се предлагат конкретни промени в Закона за българския жестов език. Като цяло те изразяват подкрепа, но настояват за редакция на определени текстове в проекта на ЗИД, като считат, че исканията им са основателни и мотивирани. От името на организациите на хората с увреден слух представителите изразиха готовност за активно участие в работата за подобряването на нормативната уредба относно българския жестов език. В последвалата дискусия участие взеха народните представители госпожа Анна Александрова, господин Георги Гьоков и господин Александър Симидчиев, които изразиха мнения по Законопроекта. В изказването си господин Гьоков подчерта, че водещата Комисия по труда, социалната и демографската политика е приела Законопроекта на първо гласуване, тъй като с изготвянето на Закона за българския жестов език е извършена огромна по обем работа и прецизирането на разпоредбите е изключително необходимо. Той заяви, че голяма част от поставените искания на гражданските организации за промени са предмет на решаване от изпълнителната власт. Господин Александър Симидчиев постави въпрос относно възможностите за технологично инвестиране за разрешаване на проблемите на българските жестови преводачи при упражняването на професията, свързано с недостига на кадри. В резултат на разискванията председателят на Комисията госпожа Анна Александрова направи обобщение, че народните представители като цяло изразяват подкрепа за Законопроекта, като ще вземат предвид предложенията и необходимостта от допълнения, с които някои текстове могат да бъдат прецизирани между първо и второ гласуване. С оглед на гореизложеното въз основа на представения законопроект и последвалата дискусия Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество с 10 гласа „за“, без гласове „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българския жестов език, № 48-202-01-6, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2022 г.“ Благодаря.
Благодаря, уважаеми господин Минчев. Ако беше друг, сигурно щеше да отнеме осем минути, на Вас само четири. Откривам дискусията, но преди това да попитам вносителите дали искат нещо да кажат? Не. Откривам дискусията по Законопроекта. Има ли изказвания? Заповядайте, господин Гьоков.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин заместник министър-председател по социалните въпроси, уважаеми народни представители! От парламентарната група на „БСП за България“ внимателно се запознахме с направените предложения от Министерството на труда и социалната политика за промени в Закона за изменение и допълнение на Закона за българския жестов език и намираме, че там всичко е в подкрепа и в полза на хората с това увреждане, а и за по-нормалното и възможно прилагане на Законопроекта. Дали е достатъчно? Сигурно не е. Казвам това, защото от БСП работим по този законопроект и по такъв законопроект повече от 10 години и твърдя, че имаме основен принос при приемането му в този вид. Още тогава беше ясно, че Законът е несъвършен. Впрочем това е една тема, по която не само в Народното събрание, но и в изпълнителната властта, и в цялото ни общество се работи от дълги години, като се започне от предхождащия приемането на Закона за жестовия език проект за разработване на речник на български жестов език и се стигне до стотиците срещи с неправителствени организации, които са на хората с увреден слух и говор. Само ще отбележа, че тези организации са повече от 25, и е добре, че Четиридесет и четвъртото народно събрание намери за добре и успя да приеме този закон. Въпреки това, отново казвам, че още тогава при приемането му бяхме наясно, че Законът е крачка в правилната посока, но е далеч от това, което се очаква от него, и от тези, които го ползват, и от тези, които го прилагат. Сега от Министерството на труда и социалната политика се предлагат промени, според мен в правилната посока. Първата посока е за прецизиране на конкретните разпоредби, свързани с предоставянето, отчитането и контрола върху преводаческите услуги. Втората посока, която за мен е много важна, прави се опит за решаване на въпроса с липсата на преводачи на жестов превод. Това се изразява в създаване на възможности за признаване на професионалната квалификация на преводачите, заявили вписване в списъка на преводачите, за които владеенето на жестов език е усвоено неформално, но е удостоверено със съответния документ. Третата посока за изменение се изразява в това, че когато едно лице, нуждаещо се от жестов превод, участва в съдебен или административен процес, независимо в какво качество, трябва да му се осигури пълноценно участие. Затова трябва да се приемат необходимите действия за промени в Закона за жестовия език. Законът е действащ и тези промени го правят още по-работещ. Може би ще има предложение от представителните организации на глухите хора в България между първо и второ гласуване, които ще бъдат огледани от Министерството на труда и социалната политика, от народните представители, които, ако ги сметнат за удачни, ефективни и правещи Закона още по-добър и работещ, ще ги припознаят и ще ги предложат между първо и второ гласуване. Например такива, които да направят професията жестов преводач по-привлекателна, защото сега в регистъра има регистрирани само седем такива – дали с увеличение на възнаграждението им това обаче е във възможностите на изпълнителната власт, дали по друг законодателен начин. Например също как да улесним усвояването на шестте милиона, гласувани от нас, народните представители, в бюджета за обезпечаване на Закона за българския жестов език. Това са текущи проблеми, чието решаване чрез законодателни промени в случая е наложително, и затова поздравявам експертите от Министерството на труда и социалната политика за предизвиканата от тях законодателна инициатива. Въпросите, които са свързани с концептуални промени в Закона, трябва да оставим за по-късен етап, след нови, може би отново стотици срещи между експертите от Министерството на труда и социалната политика, с хората, които Законът ги касае, и с техните представителни организации, защо не и с участието на народните представители, на които социалната политика и проблемите на хората с увреждания не са чужди. Важно е тук, когато ще говорим за концептуални промени, участието на Министерството на образованието и науката. От името на парламентарната група на „БСП за България“ заявявам, че ще подкрепим Законопроекта на първо гласуване, ще се включим и в работата между първо и второ гласуване с една-единствена цел – жестовият превод като социална услуга да достига по-лесно и по-ефективно до хората, които се нуждаят от нея. Успокоявам и организациите на глухите хора с това да нямат опасения от тяхна страна, че няма да могат да направят своите предложения между първо и второ гласуване. Ще се съобразим с разумните и работещите предложения. След приемането на Законопроекта ще предложим на народното представителство да бъде удължен срокът за предложения между първо и второ гласуване. Ще дадем възможност те да се включат активно преди второто гласуване и да могат да си дадат предложенията, разбира се, пред Комисията и пред народните представители, които да ги припознаят и да ги внесат евентуално в Комисията. Завършвам с призив към всички народни представители от всички парламентарни групи, моля, подкрепете Законопроекта. Благодаря Ви.
Благодаря, уважаеми господин Гьоков. Има ли реплики към това изказване? Няма. Заповядайте за изказване, госпожо Мутафчиева.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! От името на парламентарната група на „Демократична България“ ще подкрепим принципно Законопроекта за българския жестов език, но призоваваме за по-дълъг срок между първо и второ четене, за да можем да отправим различни законодателни инициативи, които са свързани най-вече с насърчаване на електронизацията на преводаческата услуга, с цел тя да може да се заплаща дори когато се използва видеотелефонна връзка, и също така премахване на максималната ставка от 10 лв., с цел насърчаване на преводачите, които към момента в България са само седем на брой. Благодаря Ви.
Благодаря, уважаема госпожо Мутафчиева. Има ли реплики? Няма. Има ли други изказвания по Законопроекта? Няма. Закривам дискусията. След това директно ще преминем към парламентарен контрол. Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българския жестов език, № 48-202-01-6, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2022 г. Ако има предложения за по-дълъг срок, госпожо Мутафчиева, в един момент трябва да го направите, след като евентуално приемем Закона.
Аз ще го направя.
Добре, господин Минчев, ще го направи, просто уточнявам. (Реплика от народния представител Георги Гьоков.) Добре – господин Минчев поиска преди Вас, да видим. Гласували 145 народни представители: за 145, против и въздържали се няма. Предложението е прието. (Реплика: „Прегласуване!“) Може би за по-убедителен резултат – моля, прегласуване. Гласували 147 народни представители: за 147, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Заповядайте за процедура, господин Минчев.
Благодаря, господин Председател. Моля срокът за предложения между първо и второ четене да бъде удължен на 14 дни. Благодаря Ви.
Моля, режим на гласуване по така направеното предложение за удължаване на срока. Дано да стигне времето и за второто четене, не знам дали сте отчели риска. Гласували 146 народни представители: за – 124, против – 21, въздържал се – 1. Предложението е прието. С това изчерпваме и тази точка. Преминаваме към: ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ. Преди това бих искал да информирам, че са получени писмени отговори на въпроси и питания, няма да изброявам всичките – от министър-председателя и 18 министри. Предполагам вече са изпратени или са качени на сайта – може да проверите.
За декларация.
Заповядайте, за декларация.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Вчера в България е пристигнал Волоколамският митрополит Антоний – председател на външния отдел на Руската църква. Епископ Антоний идва без покана от Българската православна църква, което е нарушение на църковния ред и на практика нарушаване на българската църковна независимост. Негово Светейшество Неофит е отказал среща с него. Единствено Видинският митрополит Данаил и Ловешкият Гавраил са изявили желание да се срещнат с Антоний. С визитата на Антоний висшият представител на Московската патриаршия, която открито подкрепя инвазията на Путин в Украйна, провъзгласява я за справедлива и за война в защита на православието, оправдавайки убийствата на цивилни граждани, жени и деца, се компрометира и България. Той идва да притиска Българската православна църква да признае църквата на Република Северна Македония със статута и наименованието, определено на сръбската църква през май 2022 г. Това би означавало признаване от страна на Българската православна църква на противоканоничното издадения от сръбската църква томос по отношение на църквата в Република Северна Македония. Според каноните на православната църква Вселенската патриаршия е единствената, която има право да издава томос за автокефалия, на която и да е друга православна църква. Заемането на просръбска и проруска позиция от страна на Българската православна църква може да доведе до сериозни дипломатически усложнения не само с останалите православни църкви, но и с гръцката държава. Интересите на България като член на Европейския съюз и НАТО са да поддържаме най-тесни съюзнически и най-близки отношения с нашите съседи и партньори. Междуцърковните отношения са интегрална част от междудържавните отношения и са от особен интерес за българската държава. Ако целта на посещението е да бъде отбелязан църковният празник на Свети Николай Чудотворец, припомняме, че според Руската православна църква този празник се чества на 19 декември. Българската православна църква, макар да не е част от светското управление на държавата, е неизменна част от нашето лице пред света. И ако някой представител на висшия клир заема политически позиции в подкрепа на руската агресия и вероломна война от страна на Русия срещу Украйна, война, в която загинаха десетки хиляди невинни украински граждани, а милиони са подложени на нечовешки условия на живот, то такова поведение не може да остане без последствия. В основата на християнството стои мирът, а духовенството като неизменна част от устоите на държавата ни не бива да се поддава на целенасочени провокации, като подобни неизяснени посещения, които са в разрез с църковната дипломация. „Демократична България“ счита това посещение за нарушаване на националната сигурност на страната. Затова призоваваме ДАНС да предприеме всички необходими мерки във връзка с посещението у нас на митрополит Антоний, заместник на руския патриарх Кирил, като едновременно с това призоваваме да бъде наложена ограничителна мярка за недопускането на митрополит Антоний на територията на България, взимайки предвид обстоятелството, че заради войната в Украйна Русия включи България в списъка с неприятелски държави. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Демократична България“.)
Благодаря, госпожо Кунева. Сега преминаваме към въпросите към господин Лазар Лазаров – служебен заместник министър-председател по социалните политики и служебен министър на труда и социалната политика. Първият въпрос е от народните представители Петър Куленски и Ивайло Шотев относно извършване на проверка във връзка с наказателно преследване срещу висши служители на дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик. Имате думата, господин Куленски.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми Вицепремиер, бяхме сезирани от сигнали на жителите на Пазарджик, както и от изнесена в медиите информация, за наличие на наказателно преследване срещу висши служители на „Главна инспекция по труда“ – Пазарджик. Съгласно същата информация е било проведено разследване от служители на Главна дирекция „Национална полиция“, което е завършило със заключение, че са налице достатъчно данни за извършени престъпления и преписките са били предадени на прокуратурата. Ето защо ние питаме: има ли данни за наличие на наказателно преследване срещу висши служители на „Главна инспекция по труда“ – Пазарджик, и какво ще предприеме Министерството на труда и социалната политика в случая? Благодаря Ви.
Благодаря, уважаеми господин Куленски. Имате думата за отговор.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Куленски и господин Шотев, понеже и той е в задаващите въпроса, във връзка с така зададения от Вас въпрос, касаещ наказателно преследване срещу висши служители на дирекция и Инспекция по труда – Пазарджик, държа да отбележа, че съгласно Закона за държавния служител единствено директорът на дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, е в това качество. След направената проверка Ви информирам, че до момента Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ не е уведомявана и не е постъпвала информация за наличие на наказателно престъпление срещу него. Единствените налични данни са по образувано наказателно дело от общ характер, № 202-252-002-004-03, по описа за 2022 г. на Окръжен съд – Пазарджик, срещу главен инспектор от Дирекцията, по което главният секретар на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и директорът на дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, са призовани в качеството им на свидетели. Благодаря.
Благодаря, уважаеми господин Лазаров. Заповядайте за реплика, господин Куленски.
Благодаря Ви за отговора, господин Вицепремиер. Сигналите, които получихме от гражданите, в това число и от медийни публикации, обаче информацията се различава от това, което ние чухме в момента, а именно, че ние бяхме сигнализирани, че такива наказателни производства, по-точно досъдебно производство, е налично срещу висши служители на Инспекцията по труда. Така че ние очакваме Министерството на труда и социалната политика да извърши по-задълбочена проверка, тъй като подобни сигнали всъщност дават основание ние и гражданите да се съмняваме в интегритета на служителите на Инспекцията по труда, което от своя страна руши доверието на гражданите и авторитета на институцията. Така че ние очакваме отново Инспекцията по труда да извърши проверка, защото, пак Ви казвам, на няколко пъти бяхме сигнализирани с конкретни данни. За да не нарушаваме личния интегритет на лицата, ние няма да споменаваме конкретни имена от парламентарната трибуна, но призоваваме Министерството да си свърши работата и да извърши по-задълбочена проверка. Благодаря.
Благодаря, уважаеми господин Куленски. Желаете ли за дуплика? Заповядайте, господин Вицепремиер.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Куленски, благодаря за поставения още веднъж от Вас въпрос. Този въпрос по един категоричен начин показва, че всички ние трябва да бъдем непримирими с проявите на нерегламентирано поведение и/или корупционни практики. В основния отговор аз отговорих, че срещу директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, такива сигнали за разследвания или образувани досъдебни производства не са постъпили. Независимо от това, държа да отбележа, че срещу лицето, за което споменах, без да споделям името – той е главен инспектор в съответната дирекция, са предприети съответните действия. В момента, в който е постъпила в „Инспекцията по труда“ съответно информация за образуваното производство, лицето временно е отстранено от работа във връзка с действащите правила в Инспекцията по труда, след което е образувано дисциплинарно производство. Дадена е възможност на лицето да предостави допълнителни данни и сведения в негова полза, които да го защитят, или да предостави информация за неговата позиция. Насрочено е съответно изслушване. В резултат на изслушването лицето е отстранено от длъжност и е освободено от Инспекцията по труда. Спазвайки и следвайки своите права, лицето е обжалвало заповедта на органа по назначаване, в резултат на което то е възстановено на работа, но Инспекцията по труда е предприела съответните действия за атакуване на решението на Административния съд – Пазарджик, с искане за неговата отмяна като неправилно поради нарушение на материалния закон, за което е представила и съответните доказателства. Още веднъж искам да заявя от парламентарната трибуна, че ще бъдат предприети всички действия съобразно действащото законодателство и разработените вътрешни правила в системата на Инспекцията по труда, така че да не се допускат такива практики. А когато узнаем за такива, ще предприемаме и съответните действия. Благодаря.
Благодаря, уважаеми господин Лазаров. Благодаря и за участието в днешния парламентарен контрол. Преминаваме към въпросите към господин Христо Алексиев, служебен заместник министър-председател по икономическите политики и служебен министър на транспорта и съобщенията. Първият въпрос е от народния представител Радослав Василев, както и Радослав Рибарски относно продължаващия ремонт на жп гара Стара Загора. Заповядайте, господин Василев, имате думата да представите Вашия въпрос.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Вицепремиер, моят въпрос е свързан с продължаващия ремонт на жп гара Стара Загора. На 28 юли 2020 г. бе сложено началото на мащабен ремонт на гарата. Проектът се финансира от Европейския фонд за регионално развитие чрез Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014 – 2020 г. Общата му стойност е близо 10 млн. лв., с първоначален краен срок октомври 2021 г. Впоследствие, заради промени в проекта, срокът е удължен до 13 май 2022 г. Последва ново удължаване с краен срок 5 август. В края на юли се оказа, че няма да бъде спазен заради отказани или забавени доставки на някои от основните строителни материали. Тогава като график беше представена датата 18 ноември. Стана ясно, че и тя няма да бъде спазена, като този път е посочена за крайна дата април 2023 г., която също е под сериозен въпрос. Моля Ви да отговорите: каква е причината за поредното отлагане на завършването на гаровия комплекс град Стара Загора? Има ли недофинансиране, както самите изпълнители твърдят, което да не им позволява да наемат достатъчно работна ръка, за да финализират дейностите? Има ли наложени санкции на фирмата изпълнител и налага ли се ново преправяне на проекта поради наводнение на вече ремонтираното пространство? В крайна сметка кога ще приключи ремонтът според Вас? Благодаря.
Благодаря, уважаеми господин Василев. Заповядайте за отговор, господин Алексиев.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Василев, уважаеми господин Рибарски, реконструкцията на жп гара Стара Закона е част от проект, който се финансира по Приоритет ос 3 „Подобряване на интермодалността при превоза на пътници и товари и развитие на устойчив градски транспорт“ на Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“. За изпълнение на строително-монтажните работи за реконструкция на гаров комплекс Стара Загора на 25 октомври 2019 г. е подписан договор с изпълнител след проведена процедура по Закона за обществените поръчки. Да, при проекта има забавяне и причините за това са редица. Бих искал да обърна внимание, че една от причините за забавянето на реконструкцията е пандемията от COVID-19, което доведе до необходимост от цялостна реорганизация на работния процес. Впоследствие поради тежката обстановка в Украйна бе нарушен и ритъмът на доставките на специфични строителни материали. Някои планирани доставки бяха директно отказани, а други отложени за значителен период от време. Освен това се наложи проектът да бъде частично изменен съгласно чл. 154 от Закона за устройство на територията. След стартиране на строителната дейност беше констатирана налична инфраструктура – площадкова канализация, която пресича кабелно трасе, което от своя страна доведе до допълнително проектиране и повторно съгласуване на проекта. С оглед на обществения интерес Национална компания „Железопътна инфраструктура“ поиска от Община Стара Загора да ѝ бъде прехвърлен предгаровия площад, който беше допълнително включен към проекта, за да може да се оформи цялостната визия на гарата. Това беше направено, защото не беше удачно, при положение че се извършва цялостен ремонт на самата гара, предгаровият площад да остане в състоянието, в което е в момента. Поради наводненията на територията на град Стара Загора през месец август тази година се наложи предприемането на последващи действия за справяне с нанесените щети. В процеса на работа все пак бе установена недобра организация на отделни етапи от страна на изпълнителя, поради което са наложени четири неустойки за неизпълнение на задължения по договора в размер на 120 хил. лв. Това са санкции към момента, които са наложени към изпълнителя. Относно финансирането по договора категорично искам да отбележа, че проектът е финансово обезпечен и на изпълнителя се заплаща регулярно за извършените дейности. Обръщам внимание, че се предвижда реконструкцията да завърши през месец април 2023 г. След анализ на Министерството на транспорта и съобщенията считаме, че срокът е реалистичен и достижим. Аз искам да Ви кажа, че бях и на място на гара Стара Загора. Има проблеми с постъпване на плащания към изпълнителя, но това е поради негова вина. Той в крайна сметка не знае как да оформи плащанията си. Ние сме му помогнали за това и се надяваме с всички тези действия срокът – април 2023 г., да е постижим, но наистина имаше много съпътстващи проблеми по отношение на гара Стара Загора. В момента по това, което видях на място, смятам, че април 2023 г. е реалистичен срок, ако не се губят темповете и ако изпълнителят започне да си оформя така сертификатите за плащане, за да може да има достатъчно паричен поток, да работи по-интензивно и да приключи този проект в срока април 2023 г. От наша страна предприехме всичко, което е възможно, за да може да го ускорим и да гарантираме неговото приключване в установения срок. Благодаря за вниманието.
Благодаря, господин Министър. Господин Василев.
Благодаря Ви за отговора, господин Министър. Ние също бяхме на терен, видяхме докъде е стигнал ремонтът на гарата и април месец според мен не изглежда оптимистичен срок, но щом твърдите така. За съжаление, през зимата хората ще останат без гара, но се надяваме ремонтът да приключи окончателно през април и да присъстваме на откриването. Благодаря.
Благодаря Ви. Заповядайте.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Василев, аз бях на място може би преди 10 дни. Това, за което е инструктиран изпълнителят, е да приключи ремонтните дейности в чакалнята на самото приемно здание, да се преместят там касите и да се приключат работите по затваряне на сградата. Това тече в момента, за да може хората през зимния период да ползват чакалнята. Те в момента са в едно друго помещение, което не е много приветливо, тоест това е инструкцията, която са получили от мен и от възложителя Национална компания „Железопътна инфраструктура“. Надявам се това да бъде спазено. Ако имате сигнали, че това не се изпълнява, моля да ме сезирате, за да предприемем действия. Благодаря.
Благодаря, господин Вицепремиер. Преминаваме към следващ въпрос от народния представител Костадин Костадинов относно статута на Пристанище ТЕЦ Езерово.
Господин Председател, уважаеми господин Алексиев! Въпросът ми е следният: на какво основание Пристанище ТЕЦ Езерово ползва публична държавна собственост и е вписано в Регистъра на пристанищата на Република България, като му е издадено удостоверение за експлоатационна годност за срок от 35 години, без да се заплаща концесионна такса? Благодаря.
Заповядайте, господин Алексиев.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Костадинов! Пристанищен терминал ТЕЦ Езерово е част от пристанището за обществен транспорт Варна. Съгласно едно от последните изменения и допълнения в Закона за морските пространства вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България пристанищата във Варна и Бургас бяха посочени като пристанища, за които се прилагат специалните правила за пристанища за обществен транспорт, по отношение на които се прилага Регламент 2017-352 на Европейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2017 г. По-конкретно правилата са във връзка със създаването на рамка за предоставяне на пристанищни услуги и общи правила за финансовата прозрачност на пристанищата. Така всички пристанища в района на Бургас и Варна вече са пристанищни терминали, части от Пристанище Бургас и съответно Пристанище Варна. В тази връзка и удостоверението за експлоатационна годност на всеки от пристанищните терминали са преиздадени служебно за срок от 35 години. Това е срокът по наредба за всеки пристанищен терминал, който отговаря на изискванията за експлоатационна годност, и се издава удостоверение. Такъв е и случаят с Пристанище терминал ТЕЦ Езерово. На 5 септември 2018 г. е издадено първото удостоверение, което е временно за срок от 12 месеца. На 2 октомври 2019 г. се издава и удостоверението за експлоатационна годност за гореспоменатия срок от 35 години. Самата кейова стена – съоръжението на този терминал, е разположена в поземлен имот, находящ се в село Езерово, община Белослав, област Варна – публична държавна собственост. Имотът е предоставен за управление на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“. Оттам нататък между Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ и ТЕЦ Варна е подписано рамково споразумение. В него е уточнено предоставянето на пристанищни услуги и на събираните от тях такси в зависимост от собствеността на притежаваните съоръжения и имоти. Говоря какво е уредено в съвместното споразумение. В рамковото споразумение няма заложено преотдаване на имоти и то касае практически експлоатационния процес и задълженията на двамата оператори. Тук бих искал да отбележа, че Министерството на транспорта и съобщенията и лично аз сме изискали сключеното споразумение между „Пристанищна инфраструктура“ и ТЕЦ Варна и ще бъде направен необходимият анализ за това дали е сключено правомерно и какви са ефектите по отношение на държавния интерес. В заключение, кейовата стена се ползва и се експлоатира от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ в качеството му на пристанищен оператор на морско-технически услуги и държавното предприятие реализира приходи от тази своя дейност. Въпросът е, че наистина трябва да се провери дали е защитен достатъчно добре и интересът на това публично предприятие. След Вашия въпрос аз съм поискал това рамково споразумение, получено е, дал съм го за анализ и мога да Ви отговоря каква е ситуацията конкретно, след като направим този анализ. Благодаря.
Заповядайте за реплика.
Господин Председател! Господин Министър, благодаря Ви за отговора. Всъщност, това, което очаквах да чуя, беше в края, защото другото е фактология. Това, което аз ще кажа и което всъщност е важно да се чуе, е следното: Както Вие казахте, кейовата стена на пристанището е публична държавна собственост, предоставена за стопанисване на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“. За тази кейова стена, и Вие също го казахте това, липсва концесионен договор или договор за отдаване под наем за до 10 години, който да е сключен с „ТЕЦ Варна“ ЕАД. Вместо това е подписано споменатото от Вас рамково споразумение за партньорство на 10 юли 2018 г. Това споразумение обаче, което не е публично достъпно и което Вие сега сте изискали, Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ издава и тарифа за таксите, които „Пристанищна инфраструктура“ ще събира от Пристанище ТЕЦ Езерово. Проблемът е, че нито в Закона, нито в Правилника за устройството, функциите и дейността на ДППИ е регламентиран подобен тип договореност като рамково споразумение за партньорство, каквото и да означава това. В Правилника за устройството, функциите и дейността на ДППИ е регламентиран ред за сключване на договори за съвместна дейност от страна на държавното предприятие, като за сключването на договор за съвместна дейност се изисква разрешение от министъра на транспорта, предвид чл. 10 и т. 13 от Правилника. На практика обаче, предвид липсата на договор за концесия или наем, е налице съмнение относно наличието въобще на такова правно основание, на което служителите на пристанище ТЕЦ Езерово нямат право на достъп до кейовата стена и съответно да осъществяват търговската дейност на пристанището. Посоченото рамково споразумение не би могло да бъде годно с правно основание за ползване на кейовата стена, тъй като в действащото законодателство е налице изрична правна уредба за основанията и реда за предоставяне на трети лица за ползването на имоти – публична държавна собственост, заплащайки годишна концесионна такса или наемна цена. С оглед на това мога да кажа, че е налице обосновано съмнение, че с това рамково споразумение се цели евентуално заобикаляне на действащите законови разпоредби за предоставяне ползването на имоти – публична държавна собственост, както и на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанища на Република България, който ясно забранява на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ да извършва пристанищна дейност, както и да влиза в дружества с пристанищни оператори. Всъщност, всички тези въпроси и съмненията ще бъдат в голяма степен премахнати и на тях ще се отговори, когато, както казахте, направите анализ на това споразумение. Аз ще си позволя само да помоля, когато получите този документ, както казвате, вече би трябвало да сте го получил, и направите съответния анализ да ме уведомите за заключението на воденото от Вас ведомство, тъй като очевидно става въпрос за нещо, което дори и Вие към настоящия момент нямате информация до каква степен и доколко отговаря на Закона. Благодаря.
Благодаря, господин Костадинов. Желаете ли дуплика? Заповядайте.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Костадинов, след като ми зададохте въпроса, аз поисках въпросното споразумение и служителите на Министерството на транспорта и съобщенията ми отговориха, че то не фигурира при тях, затова изисках от тях да го изискат. Така или иначе вече е налично в Министерството на транспорта и съобщенията, за да анализираме как на базата на това е издадено това удостоверение за експлоатационна годност.
Благодаря, господин Министър. Преминаваме към група от въпроси към Иван Демерджиев – заместник министър-председател и министър на вътрешните работи. Първият въпрос е на Младен Маринов, Христо Терзийски, Радомир Чолаков и Марин Маринов относно срока, в който ще бъдат възстановени районните управления на МВР и полицейските участъци, закрити от предишното ръководство на Министерството на вътрешните работи. Кой ще представи въпроса? Преминаваме към следващ въпрос от народния представител Гален Монев относно предприемане на необходимите мерки за предотвратяване на войната по пътищата. Заповядайте, господин Монев.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Вицепремиер, обръщам внимание на един, за съжаление, много актуален въпрос и проблем. През последните месеци станахме свидетели на множество катастрофи и пътни инциденти често с фатален изход. Преди няколко часа има поредните новини за тежки катастрофи от Хасково и на околовръстното шосе в София. Войната по пътищата е факт и въпреки ситуативните кампании и акции на КАТ и непрестанното обществено недоволство, положителни резултати за намаляване на жертвите липсват. Особено притеснително за мен беше статистиката при акциите на КАТ за проверка на шофьори за употреба на алкохол и наркотични вещества. В тази връзка искам да Ви задам следните въпроси: какви допълнителни мерки взима МВР за ограничаване на пътните произшествия? Предвиждате ли по-засилени проверки на шофьорите за употреба на алкохол и наркотични вещества? Считате ли, че има нужда от опреснителни курсове и тестове на шофьорите на определен период от време? Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Вицепремиер.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, уважаеми господин Монев! Първо ще започна с това, че констатацията Ви е неточна – жертвите по пътищата не се увеличават. В последните месеци жертвите по пътищата намаляват. Естествено, това не ни удовлетворява по никакъв начин, защото ситуацията остава тревожна, а тя е тревожна през последните години, като според мен това, което наблюдаваме по пътищата, е проекция на това, което наблюдаваме във всички сфери на обществения живот, с тази разлика, че на пътищата, тъй като събитията се развиват чрез автомобили, а те са много по-опасни и водят до жертви, за съжаление. Конкретно на въпроса Ви за мерките ще отговоря с точни цифри и данни. Към момента служителите на МВР извършват и контрол на пътното движение и използват 160 анализатора за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачи на моторни превозни средства. Със средства от Фонда за безопасност на движението е планирано закупуване и доставка на още 150 анализатора и 30 хиляди тестови касети, дрегер „DrugTest 5000“, като допълнително ще бъдат закупени още 25 хиляди такива тестови касети. Предстои да бъде обезпечено функционирането на химико-токсикологичната лаборатория на Медицинския университет на МВР, чрез осигуряване на общо лабораторно оборудване, за да могат да се изследват и в нея пробите за наркотични вещества на водачи. Предстои и с моя заповед е разширен кръгът на оправомощените да осъществяват контролна дейност по Закона за движение по пътищата служители, като е създадена организация за тяхното обучение и към момента са обучени над 8500 служители на Охранителна полиция, които се прибавят към наличните пътни патрули и пътни полицаи. Завишена е контролната дейност по отношение управлението на пътни превозни средства след употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и след употреба на алкохол, като по отношение на тези, които употребяват наркотични вещества, освен контролът по пътищата, сме създали и организация, с която нашите оперативни работници, работещи по линия на наркотици, да подават данни към Пътна полиция, така че лица, за които има съмнение, че разпространяват или използват наркотици, предварително да бъдат установявани и по най-бързия начин да бъдат санкционирани от органите на Пътна полиция. Може би частично впечатлението Ви, че тези случаи са зачестили, идва от зачестилите проверки. Много повече са, те са в пъти повече и е съвсем нормално, когато тези проверки са в пъти повече, в пъти повече да бъдат заловени и санкционираните шофьори. Във връзка с констатирани проблеми в процедурите по установяване на концентрация на алкохол в кръвта, по-точно в частта им за установяване на употреба на наркотични вещества или техните аналози, създадохме Междуведомствена работна група за изменение на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества и техните аналози. Каква е целта? Целта е да открием повече центрове, снабдени с необходимите лаборатории, в които пробите за наркотични вещества да могат да бъдат обработвани своевременно, което ще позволи, от една страна, да бъдат извършвани още повече проверки, да се обработват още повече проби, но без да се засягат съществено правата на водачите, за които може да бъде установено, че в крайна сметка не са употребили наркотично вещество. Целта е да намалим времето за изследване на тези проби и да го приближим максимално до времето, за което се изследват пробите за наличие на алкохол в кръвта. Смятаме, че по този начин ще има двоен ефект. От една страна, ще можем да установим и да направим повече проби, от друга страна, няма да засягаме неоснователно правата на водачите, които не са употребили наркотични вещества. Прилагаме 13 мерки актуално, най-основните от които са линейният контрол и широкообхватният контрол, който се прилага съвместно с Агенция „Пътна инфраструктура“ и Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Друго нещо специфично, което направихме, е да завишим контрола преди потегляне на транспортни превозни средства. Правим необходимата организация там, където знаем, че те домуват или пък там, където знаем, че са спрени временно, да проверяваме шофьорите, преди да потеглят отново, за да сме сигурни, че междувременно не са употребили алкохол или наркотични вещества. Най-същественото, което прави една работна група в Министерството, беше да изработи една по-пълна концепция за справяне с този проблем. На 15 декември ще представим тази концепция, тя съдържа 3 части. Едната е класическите мерки, като тези 13, които прилагаме в момента, които ще прилагаме. Техническото обезпечаване на МВР предвиждаме с много по-модерни технически средства това да става – с модерни камери, с нови автомобили, които могат да установяват и скорост и много други данни за водачите автоматично и по много по-лесен и функционален начин. Съдържа част, която касае административнонаказателната дейност и оптимизиране на връчването на издадените фишове, актове и наказателни постановления. Последната част от тази концепция ще касае предложени законодателни инициативи, които ще внесем на Вашето внимание. Надявам се, парламентарните групи да ги припознаят, тъй като те ще бъдат плод на солидна дискусия както сред средите на Министерството на вътрешните работи и нашите експерти, така и с всички неправителствени организации, които оперират в сектора, включително и с участието на международни експерти. Благодаря Ви.
Благодаря Ви. Заповядайте за реплика.
Благодаря Ви. Искам да Ви благодаря за изчерпателния отговор. Надявам се, в тези законодателни инициативи, за които споменахте в края, да се помисли и за опреснителните курсове, за които Ви попитах. Другото нещо. Днес е Никулден – честит празник на всички именици! Знам, че ще има засилени проверки, но Ви призовавам за още по-засилени проверки. След 6 декември следва 8 декември, следват други празници – проверките са превенцията, от която ние се нуждаем наистина във връзка с войната по пътищата. Благодаря Ви.
Благодаря Ви. Желаете ли дуплика? Преминаваме към въпрос от Бранимир Балачев относно дейността на Министерството на вътрешните работи относно предотвратяване нарушаването на българските граници. Заповядайте за въпроса.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е свързан с обстоятелството, че през последните месеци изключително много зачестиха случаите, в които основно чужди граждани, подпомагани, за съжаление, и от български, и от граждани на Европейския съюз навлязоха незаконно на територията на Република България, а тяхното придвижване, тъй като са незаконно влезли и нямат основание по никакъв начин да пребивават на територията на Република България, стана причина за това, че превозните средства, с които те биваха извозвани през страната, предизвикаха пътнотранспортни произшествия, вследствие на които починаха и невинни граждани, и служители на Министерството на вътрешните работи. Разглеждайки този въпрос като юрист, аз си направих една справка относно това какво следва, ако някой незаконно пресече българската граница и какви наказания евентуално са му били налагани до настоящия момент. С учудване разбрах, че малкото дела, които са заведени, от една страна, са завършили с присъди, главно на районни съдилища в Елхово, Малко Търново и Тополовград, ако не ме лъже паметта, с наказание 3 месеца лишаване от свобода. Очевидно е, че с такива наказания, с такива наказателни санкции едва ли бихме постигнали както евентуалната превенция по отношение на тези, които извършват това престъпление, а това са престъпления по чл. 279, 280 и 281 и, от друга страна, всъщност това води до една безнаказаност, което дава основание все повече и повече чужди граждани, които решават да пресекат незаконно българската граница, да извършат това престъпление. В тази връзка и с оглед обстоятелството, че групата на ГЕРБ-СДС е внесла вече в Деловодството на Народното събрание Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс по тези три текста, като лично аз ще внеса текстове, които завишават задължително санкцията. За нас е интересно и ще помоля не само за отговор на този въпрос, но и когато се разглежда в Правната комисия, така и в пленарната зала, да имаме готовност все пак и някаква статистика относно това колко са нарушенията, какви са наказанията, които са наложени? Има там един текст, много разтеглив, на който ще искам неговата промяна – това е ал. 3 на чл. 279, който дава възможност за ненаказуемост, без да е определено по какъв начин този човек е влязъл тук. В тази връзка аз ще Ви помоля да ми дадете отговор, ако имате готовност за това, всъщност колко са през последната година или година и половина, доколкото имате статистика, нарушенията на българската граница, какви дела са били заведени и евентуално какви санкции има за това? Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Министър.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Уважаеми господин Балачев, първо ще започна с това, че нямаме този феномен все повече граждани да пресичат границата на Република България. Има обаче едно друго явление, което поражда у Вас това впечатление. В стремежа си да постигнем членството в Шенген, ние изключително много ограничихме така наречените вторични придвижвания, тоест всеки, който е успял по някакъв начин да проникне през нашата граница незаконно, не бива оставен да премине безпрепятствено до сръбската или до румънската граница, а правим всичко възможно тези лица да ги идентифицираме, спрем, съответно да подлежат на отговорността, която им се полага – мигрантите да бъдат регистрирани по надлежния ред и настанени в компетентните за това институции. Имам статистика, която основно касае образуваните производства по трите текста, които споменахте – чл. 279 – 281 от Наказателния кодекс, ще изчета тази статистика. Имаме събрани данни и за произнесените присъди и сключените споразумения най-общо в този аспект, тъй като тази информация ние сме я събирали по вторичен начин от другите компетентни институции, но най-общото, което мога да Ви кажа, аз се ангажирам да участвам лично при работата на комисиите, ако бъда поканен, и да донеса самите статистически данни. Но най-общо заключението е даже по-тежко от това, което Вие споменахте. Основните наказания, които се налагат, са глоба, а тя е в такъв минимален размер, че няма как да осъществи целите на превенцията. Всъщност много малко са случаите с осъждания, още по-малко са случаите с ефективни осъждания. Ако не ме лъже паметта, те са доста под 5% даже от самите констатирани внесени обвинителни актове за такива престъпления. Има пробация, има съответно и условно наказване, но преобладават случаите на налагане на пробация и глоба. Очевидно размерите на санкциите по нашето законодателство не са съобразени с обществената опасност на това деяние и това доведе до концентриране на все повече хора от криминалния контингент, които започват и се насочват към този тип дейност, и то не само от нашата страна, а хора от цяла Европа. Имаме статистика и в това отношение. Сред тях има дори и италиански граждани, има граждани на държави – на Полша, които е учудващо, че се занимават с този род престъпления на наша територия. Това го отдаваме действително на ниските санкции и на обстоятелствата, че не всички деяния са криминализирани, които осъществяват елементите на тази дейност. Внесли сме предложение, както знаете, за законодателни изменения в тази насока. Знам, че има внесен такъв законопроект и от друга политическа сила. Радвам се, че и Вие сте подготвили. Смятам, че в хода на дебата и разглеждането на тези законопроекти ще се намери най-добрата формула, за да има действително наказателноправна превенция и да се помогне на нашите гранични полицаи със справянето с този феномен, който няма никакви изгледи да намалее като външен натиск спрямо нашата граница. Статистиката, която обещах. От началото на годината до 24 ноември 2022 г. в Главна дирекция „Гранична полиция“ са регистрирани 363 заявителски материала по чл. 280 и 281 от Наказателния кодекс, като са образувани 316 досъдебни производства, 90 от тях са по чл. 280, 220 са по чл. 281. Към наказателна отговорност са привлечени 304 лица, от България – 137, от Турция – 64, Украйна – 22, Сирия – 21, Румъния – 10, Сърбия – 12, Ирак – 7, Русия – 5. Има и други, списъкът е доста дълъг. Направените опити за превеждане през този период са 2605 лица: от Сирия – 1456, Афганистан – 837, Ирак – 131, Турция – 40, Мароко – 61, Пакистан – 20, Палестина – 20, и други, които са по-малко на брой. Приключени и изпратени на прокуратурата са 172 досъдебни производства по чл. 280 и 281 от Наказателния кодекс, от които 158 са с мнение за съд, 6 – с мнение за спиране, 8 – с мнение за прекратяване. Осъдени са 92 лица. За извършени престъпления по чл. 279 от Наказателния кодекс са регистрирани 1436 заявителски материала и са образувани 1149 досъдебни производства, от които 670 са бързи производства, 479 са досъдебни производства по общия ред. Към наказателна отговорност по този текст в качеството на обвиняеми са привлечени 1107 лица: от Сирия – 359, Афганистан – 252, Мароко – 132, Турция – 113, списъкът е доста дълъг, затова няма да продължавам с него. Приключени и изпратени в прокуратурата са 1058 досъдебни производства по чл. 279 от Наказателния кодекс, от които 974 са с мнение за съд, 43 – с мнение за спиране, и 41 – с мнение за прекратяване. Осъдени са 574 лица. Наред с това в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, областните дирекции и СДВР са образувани общо 1007 наказателни производства по цитираните състави от Наказателния кодекс, като от тях 416 са образувани като бързи производства, а 591 се водят по общия ред. Приключени и изпратени в прокуратурата са общо 812 досъдебни производства, от които 647 с мнение за повдигане на обвинение с обвинителен акт, 84 – с мнение за прекратяване на наказателното производство, 73 – с мнение за спиране на наказателното производство, и 8 – с мнение за възлагане на следовател по компетентност. Благодаря.
Желаете ли дуплика, господин Балачев? Ще Ви помоля за по-стегнато спазване на регламента – дотук сте 100% успеваемост над лимита.
Благодаря Ви, господин Председател. Господин Министър, аз съм доволен от това, което чух от Вас, но то потвърждава моето становище, че всъщност ефективните присъди са само 5%. Очевидно това не помага нито за индивидуалната превенция по отношение на всички тия, ако приемем, че са само 1200 души, преминали незаконно нашата граница, но което, според мен, е по-важно и ще бъде тема на дебата, с оглед изменението и допълнението на тия текстове от Наказателния кодекс, че всъщност превенцията, тоест възпирането на тези, които решават да преминат българската граница по този начин, очевидно не е достатъчно. Те смятат, че като дойдат в България, като преминат, ако ги хванем – хванем, ако не ги хванем – евентуално пробация, три месеца условно или нещо друго, което им дава основание да кажат, че рискът за тях да продължават да вършат това престъпление е малък. Ето защо аз ще предложа минималното наказание и долната граница за тези престъпления да бъде от три години и да не дава възможност на българския съд да дава условни присъди. Считам, че този ефект ще бъде много бърз, защото тези, които ние задържаме, те имат контакти с тези мигранти, които чакат от другата страна на границата, и те ще знаят, че влизайки незаконно, не през установените места, ги чака тежко наказание, чака ги затвор, което според мен ще доведе до намаляване на мигрантския натиск. Благодаря Ви.
Благодаря Ви. Заповядайте, господин Вицепремиер.
Господин Председател, уважаеми народни представители! Аз принципно съм съгласен с Вашата позиция. Може би е добре, когато се приема Законопроектът, да се има предвид уредбата в Гърция, тъй като ситуацията в двете държави е аналогична като мигрантски натиск, като държави, застанали на пътя на мигрантите, намиращи се в Турция. В момента по нашата уредба наказанията са много по-ниски от тези в Гърция и това определено оказва влияние и затруднява нашите сили да се справят със засиления мигрантски натиск. За мен е добре да се изравни наказателноправната уредба като тежест в двете държави, за да може и със средствата на наказателната репресия, и с превенцията, която тя осъществява и осигурява, да се подпомогне борбата за опазване на границата. Благодаря.
Благодаря Ви.
Процедура!
Заповядайте.
Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Съжалявам, че министър Алексиев току-що излезе, но сега разбрахме, че за пореден път – вече втора седмица, не се предоставят доклади от негова страна към Комисията по транспорта, независимо че има решение на Комисията да бъдат предоставени тези материали, скандален доклад, който е от НКЖИ към Министерството на транспорта преди малко повече от шест месеца. За нас той се укрива. Затова, уважаеми господин Председател, молим Ви Вие да разпоредите, след като не се спазва решение на Комисията по транспорта от вицепремиера и министър на транспорта. Господин Министър на вътрешните работи, ако и Вие се заинтересувате от този доклад, мисля, че и на Вас също ще Ви представлява интерес за какво става въпрос и за какви нарушения с евросредства най-вероятно има, защото в крайна сметка други са органите, които ги представят, но такова безочие не знам друг път да се е случвало – с решение на Комисия, и да не се предоставят материали. Това беше процедурата. Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Съжалявам, че в процес на контрол го правим това нещо, но мисля, че това е най-правилното време по този начин да се чуват нещата. Благодаря Ви още веднъж.
Благодаря, господин Гуцанов. Следващия въпрос ще зададе Марин Маринов относно срока, в който ще бъдат възстановени районните управления на МВР и полицейските участъци, които са закрити. Заповядайте.
Уважаеми господин Министър, на 8 юни 2022 г. беше отправен въпрос към Вашия предшественик господин Бойко Рашков по повод постъпила информация, че са закрити районните управления на МВР в град Годеч и полицейският участък в град Копривщица, като и двете населени места са в Софийска област. Във въпроса бяха подчертани проблемите, които субективно обусловеното закриване на въпросните районни управления на полицията и полицейският участък пораждат за обществото. Само ще отбележа, че община Годеч има външна граница на Европейския съюз и усиленият мигрантски натиск, на който е изложена страната ни, закриването на районното полицейско управление точно в такава община граничи с умишлено накърняване на националната ни сигурност. От своя страна град Копривщица е туристически обект с национално и международно значение, в който благодарение на добрата работа на местния полицейски участък през последните години, всякаква форма на престъпност практически беше ликвидирана. Не искам и да помисля, че закриването на полицейския участък в град Копривщица е било извършено целенасочено и че има някакъв умисъл да започнат да се извършват всякакви форми на престъпност, с които авторитетът на този град в национален и международен план ще бъде разрушен, а туристите ще бъдат отблъснати. На 13 юни 2022 г. получихме отговор от министър Рашков, като моля да обърнете внимание на последното изречение в отговора, където се казва, че закриването на въпросните районни управления на полицията и полицейското управление е продиктувано – цитирам: „единствено от стремежа в близост до гражданите да има повече, по-добре оборудвани и по-добре мотивирани полицейски служители.“ Сигурен съм, че това изречение възмущава не само нас, а и Вас. Моля, уважаеми господин Демерджиев, да обърнете внимание, че този наш въпрос не е формулиран като: „Какви мерки смятате да предприемете?“, или „Какви са намеренията на МВР?“, или пък може би „Какви са Вашите виждания като настоящ министър на вътрешните работи?“ Въпросът, който ние задаваме, звучи така: в какъв срок ще бъдат възстановени статутът на районно управление на МВР на превърнатите в полицейски участъци – Районно управление – Роман, към ОДМВР – Враца; Районно управление – Стражица, и Районно управление – Полски Тръмбеш, към ОДМВР – Велико Търново; Районно управление – Албена, и Районно управление – Шабла, към ОДМВР – Добрич; Районно управление –Джебел, към ОДМВР – Кърджали; Районно управление – Вършец, към ОДМВР – Монтана; Районно управление – Белене, Районно управление – Пордим, и Районно управление – Гулянци, към ОДМВР – Плевен; Районно управление – Лозница, към ОДМВР – Разград, и Районно управление – Годеч, към ОДМВР – София, и в какъв срок ще разкриете отново – възстановите, полицейските участъци, както следва: Участък – Ресен; Участък – Лясковец; Участък – Добринище; Участък – Долно Езерово; Участък – Несебър; Участък – Ветрино; Участък – Топола, към Районно управление – Каварна; Участък – Кочериново, към Районно управление – Рила, на ОДМВР – Кюстендил; Участък – Сопот, към ОДМВР – Пловдив; Участък – Средна Кула, и Участък – квартал „Вародейка“, на ОДМВР – Русе; Участък – Устово, към Районно управление – Смолян; Участък – Копривщица, към Районно управление – Пирдоп; и Участък – Братя Даскалови, към Районно управление – Стара Загора? В заключение, но не на последно място, моля да отговорите: защо още не е възстановен ГДГП „Болярово“, закрит пак от Вашия предшественик? С оглед на ситуацията с мигрантския натиск смятаме, че закриването точно на този полицейски пост е престъпление срещу сигурността на държавата. Ако споделяте това наше мнение, ще се радваме, когато дойдете в Народното събрание, да отговорите на въпроса ни и да ни уведомите евентуално, че пунктът е възстановен. Благодаря.
Заповядайте.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Уважаеми господин Маринов, обърнал съм внимание на начина, по който е зададен въпросът Ви, но се надявам и Вие да обърнете внимание, че има разделение на властите в Република България и от компетенциите на изпълнителната власт в лицето на министъра на вътрешните работи е решението на въпросите, които поставяте, така че коректният въпрос е: дали и кога, а не в какъв срок? Няма да се занимавам повече с този въпрос, но понеже питахте дали съм обърнал внимание? Обърнах внимание. Сега ще Ви кажа предисторията и ситуацията, откакто аз съм встъпил, в общи линии. Ако искате да изпаднем после в конкретика, ще Ви кажа за всяко полицейско управление. На база на направен анализ както на натовареност, така и на множество други фактори и обстоятелства е взето това решение за закриване и преструктуриране на структури, като под закриване не се е стигнало никъде до физическо закриване на тези подразделения. Стигнало се е до промяната на техния статут, което в общия случай означава една ръководна длъжност, която е съкратена за сметка на изпълнителска, и пренасочване на хората от дежурната на съответната част, които се включват в охранителни патрули. Това се е случило по места. Няма места, където това да е довело до по-малък брой полицаи на терен. Напротив, в повечето населени места се е случило обратното. Има изключение и то касае Болярово. На него ще обърна специално внимание в края на изложението си. Повторно, след като встъпих, проверихме този анализ, проверихме изводите по този анализ. Предложенията за закриването впрочем на тези подразделения, които изброихте, са твърде много и няма да ги повтарям отново, идва от областните директори. В Министерството е била сформирана нарочна работна група, която е разглеждала тези въпроси. И към днешна дата мнението на всички участници в тези процеси, с изключение на двама областни директори – това са областният директор на Плевен и областният директор на Монтана, са на мнение, че подходът е правилен и не е довел по никакъв начин до влияние върху криминогенната обстановка в съответните населени места. Това също сме го проверили подразделение по подразделение как преструктурирането е повлияло и повлияло ли е на извършените престъпения в съответния район. Тъй като не сме констатирали такова влияние, не сме и взели решение да ревизираме предходния акт на министъра, с който се е пристъпило към преструктурирането, което Вие подробно преди малко изброихте. Провел съм няколко срещи с кметове по места, както и с представители на съответното полицейско подразделение по тези места. Целта на срещата беше да се изложат аргументи за възстановяване статута на съответната структура. От всички тези разговори единствените аргументи, които ни убедиха мен и екипът на Министерството, че трябва да се предприемат конкретни действия, касаят граничното полицейско управление в Болярово, към което предвиждаме всъщност да се създаде група „Охрана за държавна граница“ към Гранично полицейско управление – Елхово, при Регионалната дирекция на „Гранична полиция“ в Елхово, което да е базирано в Болярово. Това подразделение ще включва приблизително 40 човека. Причината да ги възстановим там тези 40 човека, които ще оперират сградата на предишното ГПУ „Болярово“, е, че хората от Болярово, които са се занимавали с тази дейност, са точно толкова по данни на местните ни структури на „Гранична полиция“ и тези местни хора ние смятаме да ги върнем в Болярово да работят, да поддържат там охраната на държавната граница, както и с оглед на поддържане на това населено място, което е пригранично. Особено внимание отделяме на приграничните райони и не само на Болярово, ще отделим на всеки един приграничен район, тъй като там проблемът има много измерения и ние сме длъжни освен опазване на държавната граница, да опазим и държавността в тези малки населени места. Част от тази държавност се гради и върху такива структури, които създават поминък на местното население. Всеки един такъв случай ще бъде прегледан. Като цяло политиката по отношение на опазване на държавната граница ще бъде насочена към насищане на държавната граница с повече полицейски подразделения, но към момента това е много трудно, тъй като не разполагаме със сгодни сгради, в които те да бъдат настанени. Обследваме всички възможности в това отношение и най-вероятно тенденцията, към която сме се насочили, е да се увеличи броят на граничните полицейски подразделения, които да са ситуирани в повече населени места и по този начин да се избегне дългото придвижване и разставяне на патрулите по границата, както и да се обезпечи охраната и предимно от местни хора, които добре познават особеностите и на терена, особеностите и на съответната пригранична зона. Но по отношение на другите полицейски подразделения, до момента нямаме мотиви, които да ме накарат да променя заповедта. Вратата ми остава отворена за всеки кмет или заинтересован, който може да изложи такива аргументи, ще бъдат разгледани от мен, от екипа на Министерството бързо и ще се вземе решение за всяка отделна структура от споменатите от Вас в дългия списък във въпроса Ви. Благодаря Ви.
Искате ли реплика? Заповядайте.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Благодаря за Вашата ангажираност с въпроса. Същият като цяло беше продиктуван от загрижеността на нашите избиратели от 26-и МИР – Софийска област, и касаеше първоначално полицейския участък в Копривщица и районното управление на полицията в Годеч. Бих споделил нещата, които най-силно ги притесняват и които изглежда, че няма да бъдат взети на този етап под внимание, но се надявам да бъдат взети впоследствие. Годеч е една отдалечена територия, която граничи с Република Сърбия, и охраната там представлява изключителна трудност – стигнало се е дотам, че самият общински кмет предприема действия за защита на границата и борба с мигранти, докато в Копривщица, след закриването на участъка, има полицаи, които живеят в Копривщица, но трябва да пътуват до Районното управление в Пирдоп, за да получат задачите си за деня. Пирдоп и Копривщица са на почти 30 км разстояние. От Копривщица пътуват до Пирдоп, връщат се след това в Копривщица, където изпълняват задълженията си, а по някой път се налага отново да отиват до Пирдоп и това отнема време, което като цяло може да бъде оползотворено по друг начин. Благодаря Ви.
Желаете ли дуплика? Заповядайте.
Господин Маринов, както споменах преди малко, вратата на моя кабинет е отворена. Заповядайте, с хората от тези населени места, които имат отношение към темата – ще се изслушат аргументите им от мен и професионалното ръководство и ще вземем бързо решение по всеки един случай. Използвам пак случая да подчертая, че това не касае само двете подразделения, които споменахте. Във всеки отделен случай, в който има такива инициатива, хората ще бъдат посрещнати, изслушани. На база на аргументите, които се споделят, ще бъде взето решение дали да бъде ревизирана предходната заповед на министъра или не. Благодаря Ви.
Благодаря Ви. С това приключихме с въпросите към министър Демерджиев. Започваме епопеята от въпроси към Иван Шишков – служебен министър на регионалното развитие и благоустройството. Първият въпрос е от народния представител Настимир Ананиев относно строеж на лотове 1, 2, 3 и 4 на автомагистрала „Хемус“. Заповядайте, господин Ананиев.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми гости! Моят въпрос е свързан с магистрала „Хемус“. Ето я магистрала „Хемус“ на хартия. (Показва на карта.) Четиридесет и осем години на хартия си гледаме магистрала „Хемус“, макар че имаме 33 години преход, макар че имаме 12 години управление на ГЕРБ, където уж се строяха много магистрали. За съжаление, самото развитие на „Хемус“ не е на нивото, което би трябвало да бъде и не е равномерното регионално развитие на Северна и Южна България – очевидно е за абсолютно всеки. Затова и моят въпрос е свързан с една Ваша инспекция. Когато зададох въпроса, беше преди един месец. За съжаление, това беше преди шест-седем седмици. Излиза, че има много въпроси към Вас и много трудно Ви намираме в Народното събрание, но се радвам, че поне днес ще мога да си задам трите въпроса, които чакат да им бъде отговорено повече от шест седмици. Въпросите ми са свързани със заявка от Ваша страна, след инспекция на един от участъците, за това, което се случва като строеж на лот 1, 2 и 3, но също така и заявка, че всъщност по времето на кабинета Петков, че не се е строило на тези участъци, което мен лично ме изненада, тъй като като председател на Регионалната комисия в Четиридесет и седмото народно събрание посетих Агенция „Пътна инфраструктура“ точно за да се запозная с това, което се случва по магистрала „Хемус“. Там ми беше дадена и тази карта. (Показва карта.) Предполагам, че Вие имате по-нова карта, с по-нови данни, за които се надявам сега да ни разкажете. По-конкретно въпросите са: на каква степен най-изграждани са лот 1, 2 и 3 от автомагистрала „Хемус“ и датата, на която може би се очаква да бъдат пуснати? Кога ще почне официалното строителство на лот 4? Казвам официалното, защото в един писмен отговор Вие ми отговаряте, че на лот 4 и 5 там всъщност има най-много незаконно строителство, там е големият проблем, който имаме – горещият картоф, свързан с „Хемус“. Така че, надявам се, да чуя отговорите на тези въпроси и ще взема реплика на база отговора. Благодаря.
Благодаря Ви. Заповядайте, господин Министър, за отговор.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа народни представители! Уважаеми господин Ананиев, в отговор на поставените от Вас въпроси бих искал да Ви запозная с предоставените от Агенция „Пътна инфраструктура“ данни за напредъка на първите три участъка на автомагистрала „Хемус“. Работите в Участък 1 на автомагистралата – от „Боаза“ до края на пътен възел – „Дерманци“, са били изпълнени на 65%, в Участък 2 – от края на пътен възел до връзката с път III-3005, са извършени 20% от предвидените по Проекта дейности, в Участък 3 – от пътен възел „Каленик“ до връзката с път II-35, включително пътен възел – „Плевен“, са реализирани 46% от заложените работи. Очаква се строителството на трите участъка от автомагистрала „Хемус“ до Б-II-35 Плевен – Ловеч, с обща дължина 51,54 км да завърши в периода 2024 – 2025 г. Този срок е вследствие на натрупано забавяне от януари до август 2022 г. поради финансова неяснота за плащането на извършените строително-монтажни работи. По отношение на въпроса Ви: кога ще започне строителството на Участък 4 трябва да напомня, че изпълнението на строително-монтажните работи в участъка от края на пътен възел – „Плевен“, включително пътен възел – „Летница“, с дължина близо 27 км може да почне след решаване на казуса с констатираното през миналата година незаконно строителство по трасето. Това, което допълнително мога да кажа, е, че от петък в Народното събрание е внесен текст за изменение на Закона за устройство на територията. В изменението на този закон сме предложили вариант, в който да бъдат обявени за търпими, включително и строителството за Лот 4 и 5 – незаконното строителство, за да може да продължи строителството на магистрала „Хемус“. Това се налага, тъй като всички знаете, че наистина беше констатиран незаконен строеж в тези лотове. Считаме, че продължаване на строителството следва да се случи по законов ред. Тоест след като се констатира, след като се намери вариант да бъде узаконено или в случая, както е предложено, да бъде обявено за търпимо извършеното незаконно строителство, да бъде продължено строителството. Това, което Вие коментирахте за първите три лота. Аз нямам представа защо и как е било спряно финансирането и строителството на първите три лота, но това намерих. Така че не мога да коментирам това защо в управлението на Министерството на регионалното развитие се е случило това, защото Министерството на регионалното развитие си има правомощията за управление, включително и на Агенция „Пътна инфраструктура“. Специално за 7 и 8 лот съм го коментирал, многократно. Там има проблем с трасето, което е било предвидено. Към този момент се работи вариант, в който частично трасето в лот 7 и 8 да бъде променено, защото в едната си част минава през територия, която е с ловно стопанство, а в другата си част минава в територия, която е в близост до складове, което е невъзможно, чисто нормативно. Работи се в тази посока – да се изчисти този проблем. За лот 9 имам уверение от областния управител на Търговище, който е свързан с лот 9, което е минало на сесия на общински съвет – разделянето на един имот, който следва да бъде разделен, което ще даде възможност за проектирането и започването на строителството на лот 9. Това е състоянието чисто проектно – в момента, към днешна дата на автомагистрала „Хемус“.
Благодаря Ви. Реплика желаете ли? (Реплики.) Заповядайте.
Уважаеми господин Министър, благодаря за предоставената информация. За съжаление, тя се разминава с това, което аз получих като информация през месец юли, когато посетих Агенция „Пътна инфраструктура“, защото тази карта, която Ви показах, тя всъщност е от месец май. На нея също пише, че участък 1 е 65%, участък 2 е 20%, участък 3 е 42%. Всъщност според Вас само по участък 3 се е работило и има напредък от 4%. Аз мисля, че е хубаво – може би и от Регионалната комисия, да направим една инспекция на лот 1, 2 и 3, за да видим какво се случва там, тъй като информацията, която на мен ми подават от регионалните структури на „Продължаваме Промяната“ за извършване на дейности, се разминава всъщност с информацията, която Вие получавате от Агенция „Пътна инфраструктура“ като министър, което е доста притеснително. Другото нещо, което ме изненада като цяло във Вашия отговор. Знаете, че миналата година в бюджета за пръв път имаше рекорден бюджет за капиталови разходи от над 8 милиарда – всъщност и в Регионалното министерство пари имаше, а кой и защо не се е разплащал за лотовете, които са одобрени и по които би трябвало да се работи, това е добър въпрос и може би е добре да се провери и в Агенция „Пътна инфраструктура“ – предишното ръководство, но и дали всъщност има забавяне, което по някакъв начин нанася вреди на публичния интерес. Защото това, което Вие казахте, че едва ли не лот 1 ще бъде готов през 2024 – 2025 г. … Нали така казахте? (Реплики.) А, за трите заедно. Добре, защото аз по лотове очаквах. Тази информация, която аз имам, е: лот 1 би трябвало да стане готов догодина през месец април; лот 2 трябва да стане готов през месец ноември 2024 г. – това е точно след една година; лот 3 трябва да стане през месец юни 2023 г. Това ми беше казано от Агенция „Пътна инфраструктура“, когато аз бях там и това пише на картата, която Ви показах – написано е от тях всъщност. Така че доста е притеснително, че информацията какво се случва на тези лотове, се разминава. Виждам, че тук е председателят на Регионалната комисия – господин Стоянов…
Времето, господин Ананиев.
Благодаря. Само да довърша. …и се надявам да предприемем някакви действия и от Регионалната комисия, за да видим какво се случва на тези лотове. За Участък 4 не разбрах имаме ли готови проекти, парцеларни планове и всичко останало? Знам, че имаме незаконно строителство, и това вече цяла България го знае, за съжаление. Въпросът е: имаме ли всичко останало, за да започнем все пак някакви дейности и на Участък 4, който знаете, е най-близък до Плевен. На хората в Плевен им се е изчакало чакалото, както се казва, толкова години и не само на тях, но и на повечето български граждани, които очакват тази важна инфраструктура и която би трябвало да повдигне икономическата активност и на гражданите, и на бизнеса в региона. Благодаря.
Благодаря, господин Ананиев. Ако желаете дуплика, господин Министър, заповядайте.
Уважаеми господин Ананиев, това, което първо мога да кажа, е, че има подробни устройствени планове, одобрени за 4-ти, 5-и и 6-и лот. Има проекти. Тези проекти обаче са свързани с бъдещо ново строителство. Тоест след като бъдат одобрени възможните текстове за търпимост или възможното узаконяване на инфраструктурни обекти, за частта, в която е изградено строителството, първо, трябва да се направи анализ, така че да знаем това строителство отговаря ли на нормата, отговаря ли на предвижданията на Проекта, може ли да бъде узаконено или обявено за търпимо, след което да бъде издадено разрешение за строеж за продължаване на строителството. Тоест, надяваме се, че изпълненото незаконно строителство ще се окаже да отговаря на нормата и да може да се продължи строителството веднага. Иначе подробни устройствени планове, отчуждавания на терените за 4-ти и 5-и лот има. За 6-и лот е на финала отчуждаването на терена. Така че и за трите лота има постановление на Министерския съвет за отчуждаване, включително за 4-ти и 5-и лот Постановлението беше одобрено в предишния служебен кабинет, така че в тази си част магистрала „Хемус“ има проектна готовност, включително може да се каже, че е обезпечено трасе в нея. Проблемите са в следващите лотове, а в тези са единствено и само, за което аз наистина ще призова депутатите, въпреки че все пак Законът не е от законите, които са за европейските средства, но този закон наистина е изключително важен. Дали ще е този текст, или сходен, но трябва да намерим начин за възможност за узаконяване на тези незаконни строителства, които са свързани с инженерната инфраструктура. Казвам го така, защото този закон ще бъде, естествено, наричан, че е Закон за изменение заради магистрала „Хемус“, но той в действителност е общ закон, общо изменение, което ще касае изменение на определени инфраструктурни обекти, които са извършвани като незаконно строителство. Относно напредъка – аз бих бил благодарен, ако се направи обща проверка. Мога да кажа единствено, че това, което ме беше притеснило за първия лот на „Хемус“, аз го бях споменавал и в медиите – че имаше проблем с едни греди, които са на предната конструкция. Имам уверението, че тези греди в момента се изработват и след като бъдат изработени, надявам се, съвсем скоро, и бъдат поставени, се надявам, че числото на напредъка ще нарасне. Но истината е, че магистралата беше спряна по финансови причини – естествено, аз няма как да знам защо не е плащано. Прав сте, в Министерството на регионалното развитие е имало пари за капиталови разходи, тоест за мен поне не е имало пречка да бъде спирано строителството в тази част, но аз не мога да Ви отговоря на това.
Процедура!
Заповядайте за процедура.
Благодаря. Господин Шишков, много внимателно слушах Вашия отговор. Споменахте на два пъти Закона, който сте внесли, за узаконяване на незаконното строителство и казахте, че на база на Закона може да се направи анализ дали това строителство отговаря на проектите. Ако мога да си позволя един съвет, по-добре е този анализ да бъде направен още сега, за да мине по-лесно Законът, защото няма смисъл да узаконяваме нещо, което не отговаря на проектите и на нормите за строителство в страната. Ако знаем, че то отговаря на проектите и нормите, тогава може би ще има смисъл с някакъв извънреден закон да се узакони това незаконно строителство. Ако не отговаря на нормите за строителство и на проектите, няма смисъл да го узаконяваме, защото то така или иначе няма как да бъде използвано.
Процедура по начина на водене!
Процедура – заповядайте.
Уважаема госпожо Председател, обръщам се към Вас. Тук от трибуната на Народното събрание чухме, че ние – народните представители – трябва да узаконим нещо, което е незаконно! Моля Ви, не допускайте такова говорене повече от тази трибуна! Благодаря.
Благодаря Ви за забележката. Ще я имам предвид за следващия път. Можете да вземете отношение.
Това, което казах, е, че предложението за Закона не касае единствено и само магистрала „Хемус“, а касае по принцип допуснато незаконно строителство на инженерна инфраструктура, тоест всяко допуснато незаконно строителство на инженерна инфраструктура, което в основната си част е държавна собственост и е в полза на държавата и на общините. За съжаление, истината е, че в този период от 2018-а, 2020-а, 2021 г. наистина са възлагани и изграждани и други инфраструктурни обекти, знаете, включително казусът с текущи и основни ремонти. Най-вероятно и в тях, не най-вероятно, а така ще се случи – част от възлаганията, които са правени, и изпълнението е съгласно възлаганията, също ще се превърнат в строителство, което по същество, по смисъла на Закона за устройство на територията ще се превърне в незаконен строеж. Затова предложението ми е да бъде въведен начин, по който да може да е регламентирано това строителство, с ясното съзнание и най малкото аз като архитект с дългогодишен опит да стигна дотам, че да предложа такъв текст. Със сигурност не ми е най-комфортното, но за съжаление, моето мнение е, че на държавата ѝ е нужен подобен текст. Не твърдя, че трябва да е този – във Ваши ръце е конкретният текст. Но наистина е нужен текст, за да можем да продължим напред, защото другият начин е да съборим всичко, което е изградено. Затова считам, че текстът все пак първо трябва да бъде одобрен като такъв, да бъде ясно на базата на този текст какви документи и какви изследвания трябва да се правят. Но по принцип предложеният текст в Закона за изменение на Закона за устройство на територията не касае единствено и само магистрала „Хемус“, затова той не е специален закон. Навремето, когато още в предишния служебен кабинет съм работил по този въпрос, мисълта в началото беше даже и за специален закон за „Хемус“, но след това включително и юристите предложиха, че Законът трябва да е общ, да касае инженерната инфраструктура, още повече, знаете много добре, че бяха констатирани и други незаконни строителства, които не знаем кога и по кое време как ще излязат. Всичко това в края на краищата са строителства, в които държавата или общините са инвестирали, и то в наш интерес, като граждани на България.
Благодаря. Преминаваме към питане, което е от народните представители Иван Христанов и Иван Манев, относно намаления брой инвестиционни проекти за общините в област Плевен. Заповядайте.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! На 1 август тази година редовното правителство на премиера Кирил Петков прие списък с 302 проекта за капиталови инвестиции в общините на стойност близо 400 млн. лв. за ВиК, пътища, техническа и социална инфраструктура. Списъкът, изготвен от кабинета на „Продължаваме Промяната“, целеше да гарантира финансирането на максимален брой общини, като приетият списък обхващаше 74% от общините и 87% от населението на страната по данни на Националния статистически институт. За да се постигне равнопоставеност и да няма фаворизирани общини, със списъка на Промяната бяха въведени максимални прагове за финансиране на един проект, както и максимален праг за финансиране на дадена община в зависимост от населението на общината. Това беше с цел да се прекратят широко известните в българското общество практики от управлението на ГЕРБ – за едни общини да има, а за други да няма. Аз съм тук да Ви питам конкретно за проектите в Плевенска област, откъдето съм избран и откъдето съм родом. В списъка, изготвен от редовното правителство на Промяната, имаше 18 проекта за общините в Плевенска област на обща стойност 25 млн. 609 хил. 153 лв., които включваха ремонти на ВиК мрежи и проекти за ремонт на общински улици и пътища. Два месеца по-късно, на 30 септември, служебният кабинет излезе със свое Решение № 711, с което отмени списъка, приет от редовно избраното правителство, и прие нов списък с инвестиционни проекти. В новия списък, приет от Вас като служебен кабинет, има само 9 проекта за плевенските общини. Повтарям, 9 само! А общият размер на средствата за Плевенска област е намален от 25 милиона на почти 9 милиона. Сравнявайки двата списъка, установихме, че Вие сте премахнали 11 проекта, добавили сте два нови и сте запазили само 7 проекта от оригиналния списък. В тази връзка молим да ни отговорите: какви са причините плевенските общини да бъдат ощетени в изготвения от Вас списък, в който броят на проектите е намален наполовина, а финансирането е намалено с две трети спрямо списъка на правителството на Кирил Петков?
Благодаря Ви. Заповядайте, господин Министър, за отговор.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Христанов, уважаеми господин Манев, във връзка с поставения от Вас въпрос относно намаления брой инвестиционни проекти за общините в област Плевен Ви информирам: Министерството на регионалното развитие и благоустройството в рамките на бюджетния си ресурс отговорно и ангажирано се стреми да подпомага общинските администрации за реализацията на обекти съобразно вменените функции на министъра на регионалното развитите и благоустройство като разпоредител с бюджета на МРРБ от Закона за публичните финанси. Изготвянето на списъците е било резултат на поетата чрез Националното сдружение на общините в Република България инициатива за реализацията на инвестиционни намерения на общинските администрации. През месец май тази година на интернет страницата на Министерството са били публикувани ясно разписани условия и допустимост за кандидатстване за финансово подпомагане, включително и видът на допустимите обекти и дейности. Сред изискванията са били обектите да имат проектна готовност, разрешения за строеж и да са насочени към подобряване на технико-експлоатационното състояние на линейната техническа инфраструктура – общинска пътна и улична мрежа и ВиК инфраструктура. В резултат са постъпили значителен брой предложения от общините. Със свое Решение от 1 август 2022 г. Министерският съвет одобрява подготвен от Министерството на финансите Списък на инвестиционни проекти на общините по приоритети и направления/обекти за целево финансиране. В него е било посочено финансирането да бъде осъществено от бюджета на МРРБ. След запознаване със списъка е установено, че в него са включени проекти за финансиране, за които общините са кандидатствали директно в Министерството на финансите. Освен това са включени и редица обекти с разнороден характер, за чието изпълнение са заложени дейности, реализацията на които е нецелесъобразна и/или е извън обхвата на компетентност на МРРБ, както и извън рамките на приложимата политика и бюджетните програми. На общините в област Плевен са включени проекти, които не са допустими, някои от тях – дори извън рамките на бюджетната програма: - например „Рехабилитация и изграждане на пътната инфраструктура“, по която е осигурено финансиране; - Община Гулянци – „Въвеждане на мерки за енергийна ефективност на общински сгради с цел постигане на критерии за „сграда с близко до нулево потребление на енергия“ – Народно читалище „Петко Рачов Славейков“; - Община Долна Митрополия – „Ремонт на тротоарна настилка на улица „Фердинанд Александров“, град Тръстеник; - Община Никопол – „Рехабилитация и реконструкция на улична мрежа на град Никопол с подобект улица „Генерал Криднер“ съгласно проекта“ – издадено разрешение за строеж през 2013 г., което е загубило своето правно действие; - Община Пордим – „Асфалтиране на вътрешноквартални улици и подобряване на физическата среда в град Пордим“ – за обекта от страна на Общината не са представени данни за проектна готовност, разрешение за строеж, актуална стойност; - Община Белене – ,,Реконструкция на улица ,,Цвятко Въбленски“, село Деков, община Белене“ – не е представена необходимата информация за проектна готовност, разрешение за строеж, актуална стойност; - Община Белене – ,,Реконструкция на улица ,,Лозенец“, град Белене – първи и втори етап, община Белене“ – не е представена необходимата информация за проектна готовност, разрешение за строеж, актуална стойност. В резултат на проведената през месец август 2022 г. поредна среща с представители на Националното сдружение на общините в Република България и следвайки провежданата от Министерството конструктивна и диалогична комуникация, се предприеха действия за предоставяне на данни и информация, необходими за получаване на реалистична преценка на предложените от общинските администрации проекти. На 23 август 2022 г. с писмо от НСОРБ в МРРБ постъпи списък на приоритетни инвестиционни проекти на линейната инфраструктура на общинските администрации в три направления – ВиК инфраструктура, улична мрежа и пътища. Включените в този списък обекти бяха разгледани, анализирани и селектирани. Одобрени бяха само тези проекти, които имат проектна готовност, разрешения за строеж и са посочени от съответната общинска администрация като най-приоритетни, както и при условие МРРБ да финансира 50% от стойността на съответните обекти. Поради големия брой и стойност на обектите беше приет подходът за всяка община да бъде включен първият приемлив по приоритетност и направление обект. С Решение № 711 от 30 септември 2022 г. на Министерския съвет беше отменено Решение от 1 август 2022 г. и беше одобрен преработен Списък на инвестиционни проекти на общините по приоритети и направления/обекти за целево финансиране, в който за съответната община беше включен само един приемлив по приоритетност и направление обект. В периода от 25 до 31 октомври 2022 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството подписа споразумения за подобряване на технико-експлоатационното състояние на общинска пътна и улична мрежа със следните общини за област Плевен: Искър, Белене, Гулянци, Плевен и Червен бряг на обща стойност 5 млн. 56 хил. 173 лв. Подписани са и споразумения за ВиК инфраструктура с общините Долна Митрополия, Долни Дъбник, Кнежа и Левски на обща стойност 4 млн. 75 хил. 693 лв. Средствата ще бъдат предоставени като трансфер по бюджета на общините през 2022 г. на две равни плащания – 50% от средствата в срок от 10 дни след подписване на споразумение, а останалите 50% през месец декември 2022 г.
Благодаря, господин Министър. Имате ли допълнителни въпроси? Заповядайте.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Шишков, няма как да не отбележа, че Вашият отговор не ме задоволява. Всичко това, което Вие казвате, че било недопустимо, всъщност е допустимо по първата ос, като по тази ос всъщност могат да се усвояват пари както от Европейския съюз, така и от бюджета. За мен Вашият подход е нелогичен и искам да Ви насоча вниманието към два проекта, които са отпаднали. Отпаднала е реконструкцията на кръстовището при изхода от Плевен в посока Ловеч, където всяка година се случват много инциденти. Там трябваше да бъде изградено кръгово движение, което да облекчи трафикът и инцидентите. Какво да отговорим на гражданите в Плевен според Вас, които очакваха този важен за града пътен проект? Също така са премахнати ремонти на ВиК мрежи в Долни Дъбник и в Искър. Премахнати са и ремонти на улици в град Тръстеник, Белене, Никопол и Пордим. Вторият ми уточняващ въпрос е: защо по Вашия списък се предоставя само частично финансиране на общините? По този начин Вие създавате огромна предпоставка за корупция. В година на местни избори ще накараме кметовете да разкопаят улиците, да спрат ремонтите по средата, докато чакат евентуално втори транш за финансиране. А с решението на Вашия служебен кабинет да не внесете проект за бюджет 2023 Вие директно поставяте местната власт в задънена улица. Та вторият въпрос ми е: защо предоставяте само частично финансиране на общините, вместо да подсигурите цялото финансиране, нужно за тези важни проекти?
Благодаря. Господин Министър, заповядайте за отговор.
Списъкът беше направен във връзка с това, че се видяхме със Сдружението на общините в Република България – тяхно искане беше, и на кметовете, чрез Сдружението поискаха да бъде дадена възможност на максимален брой общини да се възползват от тази програма. Изборът беше техен, така че да стигнат парите, да бъдат 50%, да бъде по една община и условието за тази община е да има разрешение за строеж, защото мисля, че по тази тема, ако няма разрешение за строеж, всички мисля, че се научихме, че трябва да има проект и разрешение за строеж. Принципът, по който сме се водили, е този, и принципът, по който се е изпълнил списъкът и е одобрен от Решение на Министерския съвет, е на практика този списък, който са предложили самите общини. Няма община, която да е била изключена от списъка и да е отговаряла на условията да има поне един проект, който да е имал разрешение за строеж. Така че в това отношение мога да кажа единствено, че ние сме се съобразили единствено и изцяло с това, което общините са поискали, това, което сме говорили с общините, и то е всяка община по един обект, за който обаче трябва да има разрешение за строеж. Освен тези, които аз изброих, имаше и други искания на общини, не само в различните списъци, но и в последния, който беше поискан от Министерството на регионалното развитие, за които имаше проекти, за които имаше изтекли разрешения за строеж, имаше проекти, които не отговаряха на Закона, така че това, което сме направили, направили сме всичко възможно всяка община да получи по един обект, и то финансиране до 50%, пак казвам, то беше по съгласие и по предложение на Сдружението на общините, така че да има за всяка община по един обект. Така че това, което са поискали общините, това са получили и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Тоест не мога да кажа, че сме правили задълбочен анализ като политика, съобразили сме се единствено и изцяло със Сдружението на общините. Разбирате, че август месец, ако ние не предприемем действия да дадем на общините така или иначе да подпомогнем с пари, които да могат да започнат определени инфраструктурни обекти, които те самите са определили кои са най-необходими, щяхме да загубим абсолютно цялата година. Това можехме да направим и в тази ситуация, това сме направили и аз мисля, че общините са останали доволни. А иначе съвсем ясно е, че при 50% пари, които им осигуряваме, остава рискът за следващата година. Аз съм си говорил, включително и с кметовете, но те приемаха риска и казваха, че са доволни от тази ситуация.
Благодаря. Ако желаете за отношение. Заповядайте.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, няма как да се съглася. Вие искате да ми кажете, че кметовете от област Плевен са се отказали от две трети от финансирането в предходното решение на кабинета Петков и допълнително са се съгласили да вземат само една втора от тази една трета, която им е останала?! Няма как това да го приема и със сигурност ще си направя труда да се срещна с всичките кметове и да ги попитам лично защо са се отказали от такава голяма част от тяхното финансиране. Както стана ясно, ние от „Продължаваме Промяната“ се застъпваме за равно разпределение на парите за регионално развитие измежду всички райони на страната. Няма как да се съгласим с Вашия подход да намалите, особено финансирането за общините в Плевенска област, които, както знаете, дълги години бяха неглижирани от управлявалата до началото на 2021 г. политическа партия. Плевенският регион изпитва крещяща нужда от инвестиции в инфраструктура, инвестиции във ВиК мрежи, инвестиции в пътища. С намаляване на финансирането от 25 милиона на 9 милиона, за които споменахме, че Вие твърдите, че и кметовете са окей да вземат само половината от тях, Вие ни връщате в положение отпреди „Промяната“ да дойде на власт. А с решението си да дадете това частично финансиране, аз съм абсолютно сигурен, че тук поставя хората под сериозен корупционен риск за тези проекти. Кметовете ще разкопаят улиците през пролетта на 2023 г., а след това ще искаме от тях вероятно допълнителни действия, за да си подсигурят последващото финансиране. Какви са гаранциите, че тези кметове няма да бъдат изнудвани от централната власт за едни местни избори? Затова смятаме, че трябва да се запази списък с проектите от редовното правителство. Благодаря Ви.
Благодаря. Преминаваме към следващ въпрос от народния представител Настимир Ананиев относно резултат от проверката на Дирекцията за национален строителен контрол относно проблемни пътни участъци. Заповядайте.
Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Министър, моят въпрос, знаете, че е свързан с Доклада на ДНСК относно незаконното строителство в така наречените текущ ремонт и поддръжка – ТРП-та „Пътна поддръжка“, на пътищата в страната. Аз единствено, тъй като в предния въпрос Вие говорихте за Закона, който сте внесли – ЗУТ-а за търпимост, като възможност за решаване на незаконното строителство, всъщност аз съм доста притеснен, че в този ЗУТ няма абсолютно никакви гаранции за извършеното строителство, с една дума това е незаконно строителство, кой ще плати за него? Пак ли държавата и всички данъкоплатци, кой ще плати за него? Няма нищо в този ЗУТ. Другото нещо в този ЗИД на ЗУТ, който предлагате и към който има много сериозни забележки, той дава една амнистия, той дава амнистия за незаконно строителство, незаконно строителство, например като кеят на Ахмед Доган на „Росенец“. Аз не мисля, че това е приемливо предложение, поне за нас от „Продължаваме Промяната“. Другото нещо е, че предвиденият режим няма да гарантира обследване и отговорност на този ЗУТ за търпимост. Мисля, че може би леко избързахте с входирането му. След общественото обсъждане трябваше да се направи с Регионалната комисия една среща, на която да го изговорим, преди да се входира. Сега е входирано, влязло е в процедурата, което ще забави по някакъв начин всички решения, но не мисля, че това е правилното решение на проблема с незаконното строителство, което се е случвало. Но ще се върна на въпроса и на Доклада за ДНСК. Между другото, преди около месец на блицконтрол в Регионалната комисия Вие обещахте този доклад, но го получихме днес всъщност, за съжаление, днес получихме Доклада, който е свързан с Междуведомствения доклад, който беше направен от Четиридесет и седмото народно събрание между МРРБ и Министерството на финансите, който установи, че от над 900 задания 79% не отговарят на ТРП – на текущ ремонт и поддръжка. Виждам, че и в Доклада, който Вие сте ни предоставили, макар че е разбит по различен начин, извадени са 512 задания за строително-монтажни работи, които са извършени, и се казва, че всъщност над 2200 километра имаме незаконно строителство. И тук големият въпрос е: след падането от Конституционния съд на решението на Народното събрание, което ограничаваше разплащането на куп – знаем и „Хемус“, в чували на различни фирми, дали Вие като министър ще разплатите незаконно строителство? Защото, ако ДНСК е потвърдило, че голяма част от проектите, които те са проверили, макар че в самия доклад ми липсва констатацията – извадени са всички нарушения, но няма констатация всъщност, установено ли е незаконно строителство и потвърждава ли се Междуведомственият доклад, и най-важното е, ще се разплатите ли сега за незаконно строителство? Ние никога от „Продължаваме Промяната“ не сме имали против да се разплатим към всички…
Времето!
Да, довършвам, госпожо Председател. … да се разплатим към всички, които са коректни и които са си изпълнили заданията по ТРП – има и такива, има го в Доклада, и мисля, че всеки, който е бил коректен към държавата, е редно и държавата да бъде към него. Проблемът е към тези, които не стига че едни 700 милиона, които са оригиналното възлагане, знаете, набъбна на 3,4 милиарда няколко седмици преди края на управлението на ГЕРБ…
Времето.
…всъщност тези пари, които никъде не са заложени и ги нямаше в нито един бюджет…
Моля да се придържате към времето, колега!
Да, завършвам, госпожо Председател. (Шум и реплики.) …дали сега ще се разплатим за това? Защото това са парите на всички български граждани. Ще довърша в репликата. Благодаря Ви.
Благодаря. Много се извинявам, съвсем добронамерено, моля да се придържаме към времето, за да може да се изкажат и останалите. Заповядайте, за отговор.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Ананиев, по информацията ни от ДНСК Ви отговарям следното: със Заповед № ЗМФ-91 от 7 февруари 2022 г. и Заповед № РД-0214-160 от 7 февруари 2022 г. заместник министър-председателят и министър на финансите на Република България е била формирана междуведомствена група с оглед необходимостта да се извърши анализ на възлаганията, осъществени от Агенция „Пътна инфраструктура“, към сключените от нея договори за поддържане на републиканските пътища. Под № 03-04-222 от 15 юни 2022 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Дирекция „Национален строителен контрол“ е постъпил Окончателен доклад на МРРБ с направени предложения за извършване на надлежна проверка от органите на ДНСК относно характера на разглеждане, направения анализ, строителни и монтажни работи по конкретни посочени задания. По разпореждане на заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството със Заповед № РД-5-13-210 от 15 юни 2022 г., и началника на ДНСК, е била разпоредена проверка на място и по документи относно вида на превантивните ремонти и пътища от републиканската пътна мрежа, текущ или основен ремонт, начин на възлагане на съответната проектна документация. В резултат от извършените 897 броя проверки на републиканските пътища, разположени в територията и обхвата на съответните РДНСК, са били предоставени констативни протоколи съответно от служителите на регионалните дирекции в присъствието на председателя на областното пътно управление с приложени към тях документи. От служителите на централното управление на ДНСК е бил извършен анализ на предоставените резултати и извършените проверки на републиканските пътища, в резултат на което е бил изготвен обобщен доклад. Ремонтите, които са били възложени на база на технологични проекти, са станали видни и конкретни строителни дейности на извършените строежи. Имайки предвид горното, е възложена допълнителна проверка със заповед № РД 0214-10-83 от 11 ноември 2022 г. за създаване на работна група от експерти на ДНСК и АПИ със задача да се извърши анализ и обобщаване на резултата от извършените проверки във връзка с възлаганията на АПИ по договорите за текущ ремонт и поддръжка на републикански пътища и територията на страната и да се представи доклад с резултат и анализ. От представения доклад следва: общият брой допълнителни извънредни задания – 897, от които брой проверени задания, касаещи дейности, които не подлежат на контрол от органите на ДНСК – снегопочистване, озеленяване, ландшафтно оформление, полагаща пътна маркировка, проектиране и други, са 385. Брой проверени задания, касаещи извършени строителни и монтажни дейности, са 512, от които брой проверени задания за дейности, попадащи в обхвата на ремонт по смисъла на ЗУТ – 208. Брой проверени задания за дейности, попадащи в обхвата на текущ с елементи на основен ремонт – 133, с обща дължина 1093 км. Брой проверени задания за дейности, представляващи ремонт по метода студено рециклиране над 20 см и нови елементи – 57, с обща дължина 813. Брой проверени задания за дейности, попадащи в обхвата на основен ремонт по смисъла на Закона за устройство на територията – 95, с обща дължина 287. Следва да се има предвид, че Законът за пътищата определя елементите, обезпечаващи отводняването на пътните участъци, както и пътни съоръжения, предвид което ремонтните дейности за същите са относими към основен ремонт съгласно разпоредбите на ЗУТ. По възлагане на МРРБ и Агенцията по кадастъра е извършено геодезическо заснемане и обработка на измерванията за определяне на ниво на нивелетата на определени пътни участъци и републиканска пътна мрежа, на които са извършени…
Времето!
…ремонтни дейности по метода студено рециклиране. Установените отклонения до 10 см са незначителни и не водят до промяна на техническите характеристики на пътя. Само ще Ви кажа, тъй като ми зададохте въпроса за плащанията. Това не мога да Ви отговоря към днешна дата, защото е въпрос на чисто юридически анализ поради обстоятелството, че на практика са платени 50% по абсолютно всички договори, тоест всички договори, които, включително в момента се установява, че са основен ремонт, разделил съм ги на няколко подучастъка, защото едните според мен са с много по-голямо нарушение и много е по силно нарушението, защото те буквално в начина, по който са възлагани, са представлявали основен ремонт. Другите имат определени елементи, мисля, че ясно го обясних кои. В Доклада също е обяснено. Утре ще бъде предоставен, включително и на Комисията по регионално развитие, така че ще можем да го дебатираме. Ще го представя абсолютно конкретно и точно. Така че всичките тези неща, за които в момента съвсем конкретно е направен анализ, включително беше допълнена работната група с АПИ, тоест със служители на АПИ, заради това че технологичните проекти, които са правени и по които на практика е извършено строителство, независимо че ги няма в Закона за устройство на територията, те на практика представляват началото на заданието, върху което е започнало цялото строителство, затова сме включили и проверката и на технологичните проекти.
Благодаря Ви.
Аз мисля, че утре можем конкретно да дебатираме изключително много в Регионалната комисия на тази тема.
Благодаря. Желаете ли реплика? Заповядайте. Ще се постараете ли в две минути.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър! Всъщност това, което казахте, е, от една страна, може би леко притеснително. Вие казахте, че при нивелета от 10 см за вдигане, с това не се променя конструкцията основателно, което мисля, че не е точно така по всички строителни норми. Но това ще го оставим може би за друг дебат. Аз имам друго притеснение – видях състава на комисията, която е правила проверката. Оказа се, че в нея присъства човек, който е проверявал сам себе си. Когато са се възлагали тези текущ ремонт и поддръжка, и то имам предвид основните ремонти, които са възлагани като текущ ремонт и поддръжка, той е бил в АПИ, тогава. Сега пак е назначен – не че връщаме кадри на ГЕРБ, или нещо друго, но се оказва, че човекът проверява сам себе си. Аз не мога да разбера как някой може да проверява в доклад сам себе си и какъв би бил резултатът от тази проверка, просто като цяло. Заплащането, аз съм сигурен, че юристите ще излязат и ще кажат, но ние всички знаем това, което е в доклада, и кое е незаконно строителство. И въпросът е: Вие дали ще го разплатите, защото Вие сте министърът? Не вярвам някой да дойде – юрист от Вашето министерство, и той да направи плащането от Ваше име. Въпросът е: по какъв начин и каква е позицията на служебното правителство, свързано с разплащането за незаконно строителство, не за коректно изпълнени задания, не за фирми, които са спазвали закона, а за незаконно строителство? И всъщност ще създадем ли прецедент, или ще се опитаме да намерим формула, под която да е защитен публичният интерес, тъй като, когато имаме основни ремонти, скрити зад текущи такива, нито гаранциите… кой ще носи отговорност за всичките зейнали дупки и за некачествено строителство. Знаете, че това е един голям бич на последните 12 години – ремонт на ремонт, на ремонта, нали и некачественото строителство. Така че плащането, от една страна, хем плащаме незаконно строителство, след това се оказва и некачествено. Може би затова Гроздан Караджов като министър държеше да има решение на Народното събрание, защото той самият беше заявил на комисия, че не му се влиза в затвора. Така че мисля, че е редно много внимателно да се подходи към плащанията за незаконно строителство, но ми е интересно все пак да чуя Вашето мнение по темата. Благодаря.
Благодаря, господин Ананиев. Почти се вместихте в двете минути. Заповядайте за дуплика.
Уважаеми господин Ананиев, аз мисля, че вече са платени 50% от всичките. Големият проблем, че вече са платени 50% от незаконното строителство. Това, което се е случило, вече се е случило. Иначе сте прав, че тези пътища, които са възлагани и извършени като текущи ремонти и са се превърнали в основни по смисъла на ЗУТ, представляват незаконно строителство – така е. Неслучайно казах, че това, което съм предложил в изменението на Закона за устройството на територията, не касае само 4-ти и 5-и лот на „Хемус“, независимо че те са най-емблематичните. Относно гаранциите, ако сте забелязали, в предложения текст сме предложили, включително и възможност за гаранции за това строителство, което ще бъде обследвано и което ще бъде констатирано, че отговаря на нормите и може да бъде обявено за търпимо, тоест в това отношение предложеният текст съответства на това, което Вие казахте, така че държавата наистина да има гаранти, защото гарантите в края на краищата са изключително важно нещо, когато има строителство. Така че аз мисля, че в рамките и на това е помислено в предложението за изменението на Закона за устройство на територията. Съжалявам, че казахте, че кеят щял да бъде обявен за търпим. Не съм мислил в тази посока изобщо, защото за мен важно беше да бъдат обявени за търпими основните обекти в държавата, включително, имайте предвид и мисля, че си спомняте от предишния служебен кабинет, стана въпрос и за доста мащабно незаконно строителство относно строителството на язовири и ремонти на язовири, тоест няма как да изключим хидротехническите съоръжения, няма как да изключим тези ремонти на язовири, защото в един момент също ще имаме щета в държавата. Така че аз мисля, че това, което е предложено тук, са единствено и само огромният интерес да защитим ресурса на държавата, който е изграден, в действителност така е, ще трябва да стиснем зъби и да намерим начин да узаконим това строителство, защото друг начин да продължим напред аз лично като човек, занимаващ се дълго време с администрация, не виждам. Не казвам, че е най-хубавото нещо, което ще направим, но в действителност другото означава да съборим всичкото това строителство, за което най-вероятно все повече можем да говорим.
Благодаря.
За процедура.
Заповядайте.
Благодаря. Господин Шишков, процедурата е по начина на водене, тъй като нямам друг начин да взема към господин Шишков кратка реплика. Господин Шишков, запознат сте с доктрината, че даже и да е незаконно, възложителят трябва да го плати, за да няма незаконно облагодетелстване. Това е и една от причините защо МРРБ настояваха да има разплащане даже и по тези, които евентуално са незаконно строителство. Въпросът ми към Вас е може би да се обърне особено внимание тези обекти да не бъдат разплатени по договорените цени за текущ ремонт и поддръжка, които нямат нищо общо с цените за истински основен ремонт, а наистина да се защити интересът на държавата и да се види реално какво е било вложено и да се плати само това, което е реално вложено, а също така и че отговарят на стандартите, което беше една от идеите за доклада на ДНСК, че всъщност приемайки го този ремонт като основен ремонт, той може всъщност да бъде приет като качествено изпълнен, отговарящ на всички условия, защото тук не става въпрос само за средства, а става въпрос и за безопасността на всички хора, които карат по тези пътища.
Благодаря Ви. Нямаше връзка много с начина на водене. Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Йордан Терзийски относно прилагането на методика за индексация на цените на договорите за обществените поръчки. Заповядайте, господин Терзийски, да си зададете въпроса.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! В последните дни на Четиридесет и седмото народно събрание помните, че се прие Законопроектът за допълнение на Закона за обществените поръчки, който създаде правна възможност за преодоляване на инфлационния риск чрез прилагане на обективна и справедлива индексация на стойността на изпълнени и предстоящи дейности, разписана в нарочна методика, одобрена от Министерския съвет. Такава методика беше разработена и одобрена. Моят въпрос е следният: прилага ли се методика за индексация на цените на договорите по обществените поръчки, колко такива обществени поръчки са индексирани и на каква стойност и от кое бюджетно перо са използваните средства? Благодаря Ви.
Благодаря. Заповядайте за отговор.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Терзийски, в отговор на Вашия въпрос относно прилагането на методиката за индексация на цените на договорите за обществените поръчки Ви предоставям информация, с която разполагам в отговорните за това дирекции на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В методиката за изменение на цената на договора с обществена поръчка в резултат на инфлацията, приет с постановление на Министерския съвет от 2022 г., се регламентира начинът за изменение на цената на договора за обществена поръчка и рамково споразумение в резултат на инфлацията, при което съществено са увеличени цените на основните стоки и материали, формиращи стойността на договора за строителство в рамковото споразумение за строителството. Определени са възможностите и условията за изменение на договорите за обществени поръчки на строителство на основание чл. 117а от Закона за обществените поръчки. Директно обществени поръчки не са постъпили доклади от дирекциите, заявени за изменение на договори за обществени поръчки въз основа на прилагане на методиката на индексация на цените на договорите. Дирекция „Обществени поръчки“ не разполага с информация за анексиране на договори за обществени поръчки въз основа на методите на индексация за цените на договорите на обществените поръчки. Управляващият орган на Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020“ е извършила анализ по отношение на прилагането на методиката и възможностите за осигуряване на допълнителни средства като безвъзмездна финансова помощ по административните договори за предоставената такава помощ по Програмата, по която са налице неприключени договори на обществена поръчка за строителство, с цел осигуряване на допълнителни средства на бенефициентите, с което да се покрие индексирането на договорите с изпълнението съгласно методиката. С оглед на това, както и предвид напредналия етап на Програмата и ограничения свободен ресурс Управляващият орган на ОПРР е определил възможност за увеличаване на размера на безвъзмездната финансова помощ. Те са описани в указания относно възможностите за индексация на размера на тази помощ по ОПРР 2014 – 2020 г. на основание индексиране разходите по договорите, сключени при условията на Закона за обществените поръчки при инфлационните процеси и приложенията към тях. Документите са публикувани на 21 октомври 2022 г. на интернет страницата на Управляващия орган на ОПРР и на единствения информационен портал на европейските структури на инвестиционни фондове. Съгласно извършените анализи и публикуваните указания към настоящия момент има възможност за допълване на финансов ресурс за разходи на строително-монтажни работи в инфлационна добавка съгласно метода чрез сключване на допълнително споразумение към договора за финансова помощ. В режим на ограничени финансови средства и в съответствие с принципа на доброто финансово управление за момента Управляващият орган по Програмата има възможност да осигури безвъзмездна финансова помощ в размер на обезпечаващ увеличението на стойностите за сключени договори с избрани изпълнители на строителство с 15% от първоначалната им стойност с ДДС. Бенефициентите могат да поискат актуализиране на стойностите, на разходите за СМР, финансирано от помощта чрез подаване на искане за изменение на Договора за безвъзмездна финансова помощ чрез системите ИСУН 2020. Настоящото актуализиране на стойността на разходите на строително-монтажните работи по Договор ОПРР 2014 – 2020 г. може да се подават в срок до 30 декември 2022 г. При решение на бенефициентите по ОПРР 2014 – 2020 г. за увеличаване стойността на Договора с изпълнител повече от 15% от първоначалната му стойност с ДДС, в резултат на прилагане на методиката разликата следва да бъде осигурена със собствени средства, което се отразя в искането на изменението на Договора за помощ по ОПРР 2014 – 2020 г. Към настоящия момент по ОПРР 2014 – 2020 г. няма одобрени изменения за договори за безвъзмездна финансова помощ във връзка с прилагане на методиката.
Благодаря. Реплика желаете ли? Заповядайте.
Господин Министър, това, което разбирам при разговорите със строителите, с които съм водил такива, е, че за момента такава индексация няма и такава индексация се отказва. Въпросът ми е: как този таван, който е поставен от някои възложители от 15%, кореспондира с ограничението, което първоначално беше обявено, от 50%? Как това помага за по-добро реализиране на индексацията? Много интересен факт е, че в предното Народно събрание наистина се бързаше с тази индексация, тя се оценяваше като изключително належаща, имаше протести, имаше напрежение. А сега, толкова месеци по-късно – половин година някъде, движение с индексацията като цяло няма, а гласът на строителите като че ли вече някак си е притихнал. На какво се дължи това според Вас? Благодаря Ви.
Благодаря Ви. Желаете ли дуплика? Заповядайте.
Това, с което искам да започна, е да Ви кажа единствено за 15-те процента, защото това беше много дълъг дебат, включително с фирмите и строителите, за които казвате, че е притихнал техният глас. Не е притихнал. Ние се виждаме може би всяка седмица, за да уточним начина, по който да се извърши тази индексация. Започвам първо с 15-те процента. Оперативните програми имат определен финансов ресурс, от който не може да се излезе. Това, което направиха в повечето оперативни програми, направиха дълбок анализ върху това колко са свободните средства, които остават в края на Програмата. Оперативна програма „Региони в растеж“ е 15%, включително и програмите, които са към Министерството на околната среда, се оказва, че са също в рамките на 15%. Този разговор го водихме може би около месец с фирмите. Разбрах единствено, че друга възможност в тази посока няма. Договорите, които следва да бъдат сключвани за индексация, следва да бъдат сключени с основния възложител. Тоест това основно са общините. Така че строителите трябва да подписват договори с общините за споразумение за индексация. След това на базата на тези договори трябва да поискат средствата, които да бъдат отпуснати от Оперативната програма. Тоест министерствата, които има да отпускат средства, начинът по принцип с оперативните програми е този. Другото, за което мога да Ви кажа като индексация – да, има необходимост за индексиране, включително със строителството, строителните обекти, които се инвестират от Министерството на регионалното развитие. Има също инвестиране, което се инвестира от ВиК. В случая там обаче единственият орган, който следва да се разпорежда с ВиК, не е само българският ВиК холдинг или Министерството на регионалното развитие, там включително имат отношение асоциациите, в които са, включително с общинските съвети. Така че там процесът е малко по-дълъг. Започнали са включително и влизане за решение на Общински съвет и се надявам тази процедура да бъде извървяна, специално във ВиК сектора, който има основно отношение към Министерството на околната среда. Мисля, че стана ясно, че основният двигател, с който трябва да бъдат сключвани договорите за индексация, на практика са общините, които получават пари по тези оперативни програми. Това, което ние сме направили, сме одобрили методиката. Включително даже имахме среща с министъра на финансите с цел да стане ясно, че трябва да бъдат обезпечени средствата за индексация, най-вероятно в рамките на следващата година. Включително строителният бранш поиска да бъдат направени допълнителни разяснения за начина, по който да бъде прилагана методиката, за което към този момент във връзка със срещата от четвъртък миналата седмица се работи. Считам, че може би до няколко дни съвместна комисия заедно с Министерството на финансите ще бъде приключила, за да може да подпомогне да бъде финализиран процесът.
Благодаря. Следващият въпрос е отново от народния представител Йордан Терзийски относно финансиране на общински инфраструктурни проекти. Заповядайте.
Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Министър, въпросът беше засегнат малко по-рано от моя колега Иван Манев. Да припомним, че с Решение № 711 от 30 септември 2022 г. на Министерския съвет беше одобрен Списък на инвестиционни проекти на общините по приоритети и направления за целево финансиране. Бяха одобрени за финансиране проекти на 234 общини, които да бъдат финансирани в рамките на 50% от стойността им. Моят въпрос е: колко споразумения са сключени към днешна дата? Каква част от сумата вече е преведена? Как се очаква общините да дофинансират останалите 50% за реализацията на проектите?
Благодаря. Заповядайте за отговор.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Терзийски, след предоставената ми информация от съответните дирекции в МРРБ Ви давам следния отговор: От страна на МРРБ бяха подготвени споразумения за предоставяне на частично финансиране за 2022 г. на всички включени в списъка проекти за общинската администрация, а именно: 94 броя направления за ремонт и реконструкция на общински пътища, 35 броя улична мрежа и 105 броя ВиК инфраструктура на обща стойност 406 млн. лв. към 3 ноември 2022 г., включително между МРРБ и съответните общински администрации за направления общински пътища, улична мрежа и ВиК инфраструктура в населените места са сключени 233 броя споразумения за трансфер на средства. Предстои подписването на последно споразумение с община Садово. В споразумението е заложено средствата да бъдат предоставени като трансфер по бюджета на общините през 2022 г. на две равни плащания. Първото плащане е 50% от средствата в срок от 10 дни след подписването на споразумението. А останалите 50% – през месец декември 2022 г. Към 3 ноември 2022 г. са направени плащания, трансфери към общините по трите направления, общо за над 203 млн. лв., като част от сумите вече са получени от общините.
Благодаря. Желаете ли реплика? Заповядайте.
Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Министър, Вие знаете, че правителството на Кирил Петков беше направило списък, от който беше селектирал с много ясни критерии – 194 общини на 426 млн. лв., което по методиката, която бяхме разработили, идеята беше да се достигне до максимален брой български граждани. В отговора си към господин Манев Вие не казахте, че не сте направили анализ, тъй като сте нямали време за това. Интересно ми е защо не се доверихте на предложението, което ние бяхме направили тогава, което се базираше на много точна и ясна методика. Най важното, финансираше цялата стойност на проектите. Защото е много интересен фактът как общините са се отказали наистина от 50% от финансирането и то е останало за някакъв бъдещ период. Оставането за следващата година – наистина една изборна година, която ще постави общините в една зависимост от следващо правителство. Защото оставяме дофинансирането на тези проекти на благоволението на някого. Вие казвате за следващ бюджет, а Вие такъв бюджет всъщност дори и не внесохте. Така че ние трябва в момента да се доверим на една добра воля, че тези проекти ще бъдат дофинансирани и ще могат да бъдат завършени. Защото, ако един път може да бъде завършен на половината, на средата, Вие знаете, че водопровод няма как да бъде наполовина изграден. Така че е много важно да се вземе това предвид. Да се даде гаранция на общините, че те наистина ще могат да завършат тези проекти. В процедурата, която Вие стартирахте, ние разговаряхме с голяма част от общините, насърчихме ги да проектират. Защото, както и Вие казахте, голяма част от общините нямат и разработени проекти със строително разрешение. Те видяха, че вече, когато има една отворена и ясна процедура, те са мотивирани да имат адекватни проекти, да имат документация и строително разрешение, за да може, когато има нова такава отворена процедура, те да кандидатстват. Значи ли, че няма да има такава през следващата година, като парите в бюджета са предвидени за доплащане на настоящите проекти? Благодаря Ви.
Благодаря Ви. Заповядайте за дуплика, ако желаете, разбира се.
Уважаеми господин Терзийски, Вие казахте: 190 и няколко общини. В моето изказване казах 233 или 234. Тоест със сигурност в момента пари са стигнали до повече общини. Това, което Вие казахте, е много правилно – че общините трябва да имат разрешение за строеж. Тези общини, които не са имали разрешение за строеж, най-вероятно са предоставяли други проекти. Това, което казах – че не сме направили задълбочен анализ, е, защото, ако МРРБ трябваше да прави задълбочен анализ, трябваше МРРБ да преценява, а не да остави на кметовете на общите да преценят кой е техният приоритет. В случая ние сме се доверили на желанието на кметовете на общините, те са си предоставили техния приоритет, те са били съгласни да получат 50% и ние сме направили точно това. Ако Министерството на регионалното развитие и благоустройството имаше време, беше наистина логично да направи един анализ коя община за кое от предложенията има по-голяма нужда или по-малка. В случая преценката сме оставили изцяло на кметовете, направили сме, пак повтарям, среща със Сдружението на общините. Това беше 100% категорично уточнение и разбиране със Сдружението на общините, не е имало абсолютно никакво противоречие от ничия страна и затова казвам, че тези резултати са по този начин. Мисля, че разбирате, че ние бяхме в рамките на един служебен кабинет, който трябваше да вземе много спешни и бързи решения, при положение, знаете много добре, че имаше включително няколко списъка, имаше наистина голямо напрежение с общините. Така че, ако са отпаднали общини от един или от друг списък, моля Ви, не го приемайте лично, не е било нито отношение към политическа сила, нито е било отношение към общини. След като взехме определен принцип, сме го карали изцяло по този принцип, иначе щяха да бъдат обидени според мен. Ако няма принципи, тогава това, за което говорите – за корупция, щеше наистина да е много по-смущаващо.
Благодаря Ви. Следващият въпрос е от народния представител Настимир Ананиев относно проверки на Министерството на регионалното развитие и благоустройството на качеството на лот 2 и лот 3 на автомагистрала „Тракия“. Заповядайте.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми гости! Моят въпрос е свързан с пресконференция, която направихте на 12 октомври тази година съвместно с МВР министъра и на която се оказа, че при проверка на магистрала „Тракия“ строителството, което е било направено преди може би повече от 10 години, Вие ще кажете точно кога, и ядките, които са взети и изследвани от Института за пътища и мостове, са установили, че не отговарят на техническите проекти, че има ущърб за държавата за над 40 млн. лв. и също така, че това се отразява и на пътната безопасност като цяло на самия участък, който е проверен. Имайки предвид това, съвсем скоро в Комисията беше заявено, че са взети още 1500 ядки за проверка. Така ни съобщи в Комисията Вашият заместник-министър, което много ме изненада, откъде са взети тези 1500, повтарям, ядки за проверка и кои участъци се проверяват? И защо не се проверяват например нови участъци, като Чирпан – Стара Загора, като обходния път на Габрово, като „Хемус“, новата част, която беше пусната, всъщност участъци, които са в гаранция в момента, и ако установим, че има нещо нередно при проверката на Института за пътища и мостове макар че не съм сигурен какъв им е техническият капацитет да проверят 1500 ядки, като цяло всъщност да можем да търсим гаранции от самия строител. В момента на проверката, която Вие сте направили, не знам защо сте избрали точно този участък, но не можем да търсим никакви гаранции от строителя. Установяваме, че е направено нещо нередно, установяваме, че са откраднати държавни пари, имам предвид пари на всички данъкоплатци, но горе-долу нищо не може да направим по въпроса. И във връзка с това конкретните ми въпроси, които Ви бях пуснал, са: кога всъщност е възложена проверката, колко време е отнело да излязат резултатите и какво показват те? Има ли възложена допълнителна или нова проверка за качеството на пътната настилка на автомагистрала „Тракия“, но имайки предвид, че има 1500 взети такива ядки...
Времето пак.
...ми е интересно да чуя отговора? Благодаря.
Благодаря. Заповядайте за отговор.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Ананиев, въз основа на информацията от Агенция „Пътна инфраструктура“ детайлна проверка за състоянието на автомагистрала „Тракия“ между Стара Загора и Ямбол от км 229 до км 273 Агенция „Пътна инфраструктура“ е била планирана още в началото на 2022 г. Целта е била да се определи състоянието на трасето, за да се планират бъдещи ремонтни дейности. Действията не са предприети на по-ранен етап от Агенцията предвид сложната ситуация с действащите договори за текущ ремонт и поддържане. Това е било необходимо, тъй като при извършването на проверката на участъците, както и предвид ниската скорост на апаратурата, извършваща измерване, за да се осигурят безопасни условия. Пътноподдържащата фирма следва да изготви проект за временна организация на движението, въвежда я чрез пътна сигнализация и осигурява техника за взимане на пробите. По искане на Министерството на вътрешните работи на 4 октомври е била извършена проверка и оценка на експлоатационното състояние на лот 2 Стара Загора – Нова Загора от км 210 до км 240 и лот 3 – Нова Загора – Ямбол от км 241 до км 277 на автомагистралата в двете платна за движение. За целта Агенция „Пътна инфраструктура“ е била възложила на „Автомагистрали“ ЕАД чрез обществена поръчка по реда на чл. 20, ал. 4, т. 3 от Закона за обществените поръчки изпълнение вземане на проби щурцове. Проверката е била изпълнена с представители на Института по пътища и мостове, Агенция „Пътна инфраструктура“, областните пътни управления на Стара Загора и Сливен, Главна дирекция „Национална полиция“ и „Автомагистрали“. Направени са четири шурфа, извадени са 16 ядки от асфалтовата настилка по четири на шурф, като осем от тях са предоставени на представители на Главна дирекция „Национална полиция“ и са били взети проби от вложени материали за извършено лабораторно изпитание. На 10 октомври 2022 г. Институтът по пътища и мостове е изготвил предварителен доклад, в него са дадени дебелини на асфалтовите пластове, измерения от взетите ядки и дебелина на цялата пътна конструкция, определена при направените шурфове. На 21 октомври Институтът е предоставил в АПИ доклад за резултатите от направените лабораторни изпитания и асфалтови пластове и материалите, взети от пътната конструкция на четирите шурфа. Изготвен е бил и протокол с резултатите от лабораторните изисквания. На 28 октомври е била изготвена таблица с обобщени резултати. Към момента тя се разглежда от специалисти в Агенцията, за да се предприемат последващи действия за установяване на технико-експлоатационното състояние на участъка. Проверката е била с цел да се установи съответствието между строителните документи на обекта за дебелина на последващия износващ асфалтов пласт и същинското състояние. Съгласно проектната документация износващият пласт трябва да е 4 см, а от взетите проби от настилката се е установило, че той е 3,5 см. По проект дебелината на ядката следва да бъде 22 см, като в случая е била 18,5 см. Намаляването на дебелината на конструкцията не е индикация за лош път, а е предпоставка за ремонт в по-кратък срок. Искам да отбележа, че на 21 октомври Агенцията е възложила на Института по пътища и мостове да извърши измерване на носимоспособността на настилката на лот 3 на автомагистрала „Тракия“. Измерването ще бъде извършено в най-кратки срокове.
Благодаря. Реплика? Заповядайте.
Уважаеми господин Министър! Тази информация, която ми казахте, тя беше вече известна горе-долу. Ще ми е интересно все пак поне на мене да ми предоставите доклада от заключението на самата проверка. Не чух всъщност тези нови 1500 ядки, които спомена Вашият заместник-министър, къде са взети и най-важното, защо не се проверяват нови участъци? Всъщност нови участъци може би се проверяват, само потвърдете, че се проверяват такива, за да видим участъци, които се проверяват в момента и на които все пак може да се търси някаква отговорност, тъй като всичкото това, което обсъждаме, е свързано и с темата „Пътна безопасност“, която знаете, че е много важна като цяло. Благодаря.
Благодаря. Ако желаете дуплика? Заповядайте.
Уважаеми господин Ананиев! Аз лично не съм запознат какво количество ще бъдат направени проби, но това, което мисля да кажа ясно, да повторя, че проверката беше направена веднъж по искане на МВР, тоест очевидно е, че там има сигнали, очевидно е, че има друг замисъл в тази проверка, тя обаче съвпадна с това, че единият от лотовете, те и двата не са в добро състояние, но знаете, че единият е в много лошо състояние. Така че тази проверка беше изключително необходима, защото в края на краищата това, което непрекъснато вече говорим от последните година и половина – за разликата между основните и текущите ремонти, без тази проверка няма как да бъде направен анализ, задание и да бъде направен очевидно проект за основен ремонт в този участък. Тоест смисълът на тази проверка специално относно Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Агенция „Пътна инфраструктура“ беше да се направи анализ на състоянието на пътя и да се направи задание и да се направи такова задание, че да може да бъде направен проект. Очевидно нещата вървят към основен ремонт в този участък. Така че относно проверките на тези участъци, които все още са в гаранция, аз бих бил доволен наистина, ако Вие, народните представители, направите комисия, поемете тази инициатива, ние ще откликнем с най-голямо удоволствие и ще направим проверки на всички участъци, които бихте предложили да направим. В момента в такъв мащаб не се правят, правят се проверки и те са относно състоянието на пътищата, за да се знае на кои пътища трябва да се правят основни и текущи ремонти. Но проверки в този вид, в който си говорим, с тези проверки с ядките не се правят. Правят се проверки, правят се анализи на пътната мрежа и те със сигурност най-вероятно са толкова броя, колкото Ви е казал заместник-министърът, но те касаят по-различни проверки. Тоест тези проверки, за които говорим, ако Вие, народните представители, инициирате да бъдат направени за конкретните пътища и ги посочите за съответните магистрали, разбира се, че Министерството на регионалното развитие ще го направи и ще го възложи чрез тези институции, които чухте преди малко в изказването.
Благодаря Ви. Следващият въпрос е от народните представители Младен Маринов, Марин Маринов и Радомир Чолаков относно състоянието на пътя Етрополе – Ямна. Заповядайте.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър! На прага на зимния сезон село Ямна, община Етрополе, област Софийска, е на практика откъснато от света. Цели участъци от републиканския път Етрополе – Ямна – Тетевен са непроходими с липсваща пътна настилка или засегнати от свлачища, въпреки че с Постановление № 223 на Министерския съвет от 5 септември 2019 г. са одобрени допълнителни разходи за укрепване на частите от пътя, засегнати от геодинамични процеси и явления в размер, надвишаващ 1 млн. и 700 хил. лв., и до настоящия момент не са предприети никакви ремонтни действия. Заради състоянието на пътя за местните жители е невъзможно придвижването с леки автомобили от и до селото. Невъзможно е придвижването на линейки, полицейски и пожарни автомобили, както и автомобили, извършващи доставки за местните хранителни магазини. До селото не пътува училищен автобус. Обречени са и опитите за развитие на ловен, селски и културно-исторически туризъм в този граничещ с Национален парк „Централен Балкан“ район. Като цяло всички пътища, водещи до Етрополе, са проблемни, като два от тях – до Тетевен и Златица, са затворени. В региона са разположени структуроопределящи за страната ни предприятия, които произвеждат съществена част от брутния вътрешен продукт. В този смисъл считам, че държавата е длъжна към хората там и следва да бъдат положени поне елементарни усилия за ремонт и поддържане на пътищата. Ремонтът на пътя Етрополе – Ямна – Тетевен е от значение, тъй като отсечката е част от пътя, който осигурява транспортна свързаност между Софийска област и област Ловеч. Въпросът ми към Вас е: предвиждат ли се и ако се предвиждат, какви и кога ремонтни дейности на пътя, както и наличен ли е паричен ресурс? Предвиждат ли се дейности по текуща поддръжка на пътя и ако се предвиждат, кога и какви? Благодаря Ви.
Благодаря. Заповядайте за отговор.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Маринов, уважаеми господин Маринов, уважаеми господин Чолаков! В отговор на поставените от Вас въпроси бих искал да Ви запозная с предоставената ми от Агенция „Пътна инфраструктура“ информация за състоянието на трасето. Път IIІ-3701 Етрополе – Рибарица – Ямна – Черни Вит на територията на област София е бил предвиден за основен ремонт, тъй като за него не е наличен технически проект, изработен през предходните години. Необходимо е първо да бъде възложено проектиране и след това трябва да бъде подготвена и обявена процедура за строително-монтажни работи и строителен надзор. Последният основен ремонт на третокласния път е бил направен преди 38 години през 1984 г. и оттогава досега по него са били извършени дейности по текущ ремонт и поддържане. Поради дългия експлоатационен период, географското му местоположение и климатичните прояви по трасето има участъци с големи увреждания на настилката и пътната конструкция. По данни на АПИ състоянието на пътя от град Етрополе до началото на село Ямна било задоволително без големи повреди по настилката и пътната конструкция. В следващия участък – от началото на село Ямна до края на населеното място – настилката е в изключително лошо състояние. На него има четири регистрирани свлачища, за които Агенция „Пътна инфраструктура“ е била възложила да се направят процедури по проучване, проектиране и укрепване, които все още не са приключили. Участъкът от края на село Ямна до границата с Областно пътно управление – Ловеч, е бил затворен за движение на всички моторни превозни средства поради големи разрушения вследствие на природни бедствия от 2005-а, 2012-а и 2016 г. За 2022 г. в Програмата за аварийни ремонти на АПИ са били включени за изпълнение четири свлачища, засягащи третокласен републикански път Етрополе – Ямна на територията на село Ямна. Укрепването им е част от договора с „Автомагистрали“ ЕАД с предмет „Укрепване на обекти от републиканската пътна мрежа, засегнати от геодинамични процеси и явления“, който е бил сключен през 2019 г. Той включва изготвянето на технически проект и изпълнение на необходимите строително-монтажни работи на 74 обекта, включително и тези 4 свлачища. Проучвателно проектантските работи се извършват на три междинни етапа, варианти и решения, технически проект и окончателно предаване на разработката на фаза технически проект. За всяко едно от четирите свлачища вече е била предоставена проектна документация. На първия междинен етап, която е била разгледана и е била приета през 2020 г. на Експертно технико-икономически съвет на АПИ, са изготвени проекти за изменение на кадастрална карта и кадастрални регистри за отстраняване на установена явна фактическа грешка за участъците от пътя в Службата по геодезия, картография и кадастър – София. Към настоящия момент за четирите участъка има влязла в сила заповед за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри. За укрепването на свлачищата на републиканския път са били представени проекти и материали за втория етап. Те са разглеждани от експерти на АПИ и впоследствие ще бъдат внесени за приемане от експертен технико-икономически съвет. На 9 юли 2021 г. от изпълнителя е била внесена проектна документация на втория междинен етап – технически проект за едно от свлачищата при км 16.200. Тя е била разгледана и приета от експертен технико-икономически съвет към АПИ на 26 ноември 2021 г. На четирите обекта е била обявена открита процедура за възлагане на обществена поръчка по Закона за обществените поръчки за определен изпълнител на консултантска услуга във връзка с изграждането им. Работата на Комисията била приключена и предстои обявяване на решението за избор на изпълнител. За свлачищата на третокласния път е било необходимо процедиране на подробен устройствен план, парцеларен план и извършване на процедури по отчуждаване на земи. След приключване на всичките съгласувателни и учредителни процедури ще се пристъпи към издаване на предварително съгласие за строеж в свлачищни райони и разрешение за строеж на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. След това може да се стартира изпълнението на строително-монтажни дейности по укрепване свлачището при км 16.200. Предвид необходимостта от технологично време и спазване на всички процедури в съответствие с нормативните изисквания укрепването на останалите свлачища може да стартира най-рано през следващия строителен сезон 2023 г. Предвид окончателното строителство на свлачищата и влошеното експлоатационно състояние на трасето, то ще бъде предложено за планиране на основен ремонт през 2023 г. При приемане на предложението и утвърждаване на програмата на Агенция „Пътна инфраструктура“ ще се процедират изготвяне на технически проект и последващи строително-монтажни работи. За периода от 2019 г. до момента за третокласния път по Програма „Текущ ремонт и поддръжка“ на Агенцията са били извършени дейности на обща стойност 110 хил. лв., включително изкърпване на единични дупки, изчистване на храсти, косене на треви…
Времето.
…площи, почистване на облицовки, окопи, опъване на банкети. Към момента е бил сключен договор за зимно почистване на пътища на територията на Областно пътно управление – София, който е в сила от 21 октомври 2022 г. Предвидените дейности на трасето Етрополе – Рибарица – Ямна са за осигуряване на безопасност на движението при зимни условия, почистване на пътя, изкърпване със студена асфалтова смес на най-големите деформации на настилката.
Благодаря. Реплика желаете ли? Заповядайте.
Уважаеми господин Министър, няма как да бъда доволен от този отговор. Знам, че вината не е Ваша, но Ви уверявам, че хората там наистина са обречени. Не е нормално в ХХI век да не можеш да стигнеш до дома си. Селото е дълго 8 км и още след табелата за неговото начало пътят става непроходим. Това, че ще има зимно почистване, не означава нищо, защото път де факто на места няма. Аз наистина не получих в конкретика кога и какво ще бъде свършено. Въпреки отпуснатото финансиране в миналото към настоящия момент друго освен косене не е правено. Благодаря Ви.
Благодаря. Дуплика желаете ли? Заповядайте.
Ще си позволя единствено от това, което казах преди малко, да повторя една част от изказването. Не знам дали знаете, но в Агенция „Пътна инфраструктура“ и Държавно дружество „Автомагистрали“ е имало сключен договор, мисля, че през 2019 г., за това да бъдат ремонтирани, тоест да бъдат извършени строителни дейности на определени свлачища. За съжаление, в голямата си част, за които са сключени договори, включително и раздадени аванси, ситуацията е такава, че се налага да се правят подробни устройствени планове. Тоест в момента на възлагането, което е било, без да се направи никакъв задълбочен анализ, не се е знаело в кой момент какви процедури трябва да бъдат завършени. Това, че в момента има да се направят подробни устройствени планове, тъй като при укрепването на свлачището, чисто като изработване на технически проекти и извършване на конкретни строителни дейности, се налага да се излиза извън обхвата на пътя и да се навлезе в територии, които общо са обикновено частна собственост, Законът предвижда единствено и само да се направят подробни устройствени планове и да се извърши отчуждаване. За съжаление, във времето на възлагането на тези обекти е имало проблеми включително и с кадастралната карта, които са във времето поне коригирани в тази посока. За съжаление, добрият замисъл да бъдат дадени пари, да бъдат възложени много спешно всичките тези укрепвания на свлачища, не е бил с конкретен анализ и с конкретно задание, и с конкретна и ясна перспектива за колко време могат да бъдат завършени. Така че това, което в момента на нас ни остава, и аз благодаря, че казахте, че вината не е в нас, това, което в момента можем да направим, и ние го правим, е всички тези процедури да ги движим максимално бързо, за да се стигне наистина до възможността да започне да се укрепват свлачищата. Но когато се касае за процедури, подробни устройствени планове и отчуждавания, сами разбирате, че единственото, което е сигурно, е желанието на администрацията да свършим по-бързо. Но това в колко време и как може да се свърши, мисля, че никой в момента не може да бъде абсолютно конкретен и ясен. Разбира се, мисля, че чухте ясно, че ще бъдат възложени включително и проекти, защото ще се наложи на този път да бъде извършен основен ремонт, тъй като не е извършен основен ремонт. Това предполага обаче проекти и възлагане с разрешение за строеж. Това, което все пак мисля, че всички разбрахме, е, че трябва пътищата, които са в лошо състояние, да започнат да се правят с разрешение за строеж и с основни ремонти. Със сигурност ще ни докара дотам, че ще се забави началото на строителния процес, но най-вероятно той пък ще бъде такъв, че да гарантира добро качество, и разбира се, да бъде такъв, че да отговаря на Закона за устройство на територията.
Благодаря. Следващ въпрос от народния представител Даниел Петров относно състоянието на републикански път II-44 Севлиево – Габрово. Заповядайте.
Благодаря, госпожо Председателстващ. Уважаеми господин Министър, след рехабилитацията на път II-44 Севлиево – Габрово, изпълнявана в рамките на два лота със средства от Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г., в района на 20,2 км е извършена реорганизация на движението, вследствие на което е ограничено движението през източната отбивка в посока село Враниловци. В резултат на това и отчитайки географските особености на този участък, както и стръмния наклон при спускане, при влизане от единствената отбивка за селото, се създават условия за висока концентрация на тежки пътнотранспортни произшествия, а автобусните превози често преустановяват извозването от село Враниловци поради невъзможност за маневриране и използване на пътния участък. През 2019 г. след редица сигнали от жители на село Враниловци от Агенция „Пътна инфраструктура“ поемат ангажимента да вземат спешни мерки, а именно налагане на ограничение на скоростта, полагане на шумна маркировка и крайно необходимото обособяване на самостоятелна лента за изчакване при ляв завой в зоната на кръстовището, западно от село Враниловци. Вече повече от три години поетите ангажименти не са изпълнени, а пътнотранспортните произшествия се увеличават с всеки изминал ден. В Четиридесет и седмото народно събрание на този въпрос министър Караджов ми отговори, че кръстовището е разпознаваемо, с ясна пътна сигнализация и добра пътна маркировка, с други думи, неспазването на правилата за движение по пътищата са основната причина за транспортните произшествия в този периметър. Предвид ангажираността на предходното правителство и желанието му за справяне със завещаните тежки проблеми по републиканската пътна мрежа, предвид и резултатите в края на мандата, обръщам се с апел към Вас за справяне с този проблем, като се надявам да се разграничите от предходните Ви колеги. Предвид гореизложеното моля да ми отговорите на следния въпрос: предвидено ли е обособяване на самостоятелна лента за изчакване при ляв завой на републикански път II-44 Севлиево – Габрово в района на 20,2 км в зоната на кръстовището, западно от село Враниловци, и в случай че е предвидено, в какъв срок е планирано за изпълнение? Благодаря.
Благодаря. Заповядайте за отговор.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Петров, в отговор на поставения от Вас въпрос за състоянието на републикански път II-44 Севлиево – Габрово предоставям информация, която получих от Агенция „Пътна инфраструктура“. Във връзка с експлоатационното състояние на републикански път II-44, околовръстен път Севлиево – Велико Търново, Севлиево – Драгановци, околовръстен път Поповци – Габрово през април 2022 г. е била проведена среща между представител на Областната администрация – Габрово, Община Габрово, Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ и сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Габрово. След направения оглед са били предприети краткосрочни мерки за подобряване организацията на движение на кръстовище при км 20.348. Било е монтирано осветление в зоната на кръстовището, бил е засилен контролът от страна на органите на сектор „Пътна полиция“ на МВР – Габрово. Възложен е и проект за допълване на наличната сигнализация и хоризонталната маркировка, както и за извършване на преброяване на автомобилното движение по главното и второстепенното направление. Като дългосрочна мярка е било предвидено изграждането на допълнителна лента за ляво завиване. Във връзка с поетите ангажименти на Община Габрово е било извършено преброяване на движението в двете направления – основно и второстепенно, което е било предоставено в АПИ. От своя страна Областно пътно управление – Габрово, е било възложило и приело проект за подобряване организацията на движение на кръстовището при село Враниловци, включващ допълнителна сигнализация и монтаж на колчета, ограничаващи ленти за движение. Проектът е бил съгласуван с Пътна полиция при Областна дирекция на МВР – Габрово, представляващ утвърждаването му от Агенция „Пътна инфраструктура“. За реализацията на дългосрочната мярка по подобряване на организацията на движението чрез изпълнение на допълнителна лента за ляво движение е било необходимо изготвянето на нов проект. За целта трябва да се спазят изискванията на Наредбата за проектиране на пътища от 2018 г. Преди да се предприемат действия, е било необходимо да се извърши анализ на трафика, пътния травматизъм и други, въз основа на което да се възложи изготвянето на технически проект. Трябва да се проучи и дали изграждането на трета лента би довело до промяна на габарита на път II-44. С оглед на това трябва да се проверят инженерните и трайните възможности за уширяване на платното за движение, да се провеждат отчуждителни процедури и да се осигури теренно обезпечаване на обекта, за да започне строителството. Също така трябва да се има предвид, че проектът лот 12, в който попада кръстовището на село Враниловци и който е бил рехабилитиран от средства на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г., е бил в период на устойчивост до 1 юни 2025 г. На този етап Агенция „Пътна инфраструктура“ разгледа възможностите за предприемане на действия по изпълнение на дългосрочната мярка за изграждане на допълнителна лента на път II 44. Второкласният път бил в добро експлоатационно състояние, с добра пропускливост на автомобилния трафик. Накрая бих искал да подчертая, че неспазването на правилата за движение по пътищата чрез въвеждане на ограничения е в основните причини за възникване на пътнотранспортни произшествия в участъка на кръстовището.
Благодаря. Реплика имате ли? Заповядайте.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, Вашият отговор е идентичен с отговора на предходния Ви колега. Тъй като аз съм убеден, че Вие сте минавали неведнъж по този маршрут, но също така съм убеден, че никога не се е налагало да предприемате маневрата завой към селата Враниловци и останалите села, като опитен шофьор ще Ви кажа какво е чувството, когато сте в единствената лента за движение във Вашата посока и изчаквате насрещно движещите се автомобили. Чувството е, че всеки момент идващият товарен камион или автобус по стръмното спускане ще Ви блъсне и ще Ви разнесе по цялото платно. Всъщност точно по този начин стават пътнотранспортните произшествия в този участък, голяма част от които не са регистрирани в АПИ, тъй като Вие цитирахте статистика от АПИ. Голяма част от тези произшествия не са регистрирани там. Ако си отворите новините – антикорупционната търсачка Google, ако напишете село Враниловци – катастрофа, ще видите, че там има множество катастрофи, включително и такива със смъртни случаи. Там, в района на това кръстовище, пътната настилка не е много по-висока от съществуващия терен. Няма сгради в района на кръстовището, няма нужда от сложни устройствени промени в Устройствения план. Няма нужда от тежки инфраструктурни решения. Единственото, от което има нужда, е една допълнителна лента с неголяма дължина, в която автомобилите да пропускат насрещно движещите се автомобили. Това е. Аз апелирам да се обърнете сериозно към въпроса. Това кръстовище е единственото място, през което преминават повече от 10 села, в които няма училища. Хората возят децата си на училище, на детски градини и ги е страх. Апелирам още веднъж, обърнете се сериозно към въпроса. Благодаря.
Благодаря, заповядайте за дуплика.
Уважаеми господин Петров, със сигурност и аз съм опитен шофьор, защото Вие със сигурност сте много по-млад от мен, така че аз имам повече стаж най-вероятно като шофьор. Извън този коментар – със сигурност всеки сигнал е и важен, и логично е колегите от АПИ да обърнат внимание на него. Това обаче, което аз говорих, беше първо това, че за да има основание и мотив това означава, че трябва да има задание. Това задание трябва да стъпи на някакво основание и мотив, да се направи първо проект за това кръстовище. Това, което ми е дадено като информация от Агенция „Пътна инфраструктура“, е, че най-вероятно ще се наложи заради третата лента, ще се наложи най-вероятно да се направи Подробен устройствен план, защото може би ще се наложи при разширяването, нали разбирате, че една лента означава, че ще разширим пътя. (Шум и реплики.) В момента, в който ние излезем извън обхвата на пътя, който е собственост на АПИ, тоест на държавата, това означава, че единственият мотив и единствената възможност да бъде изградено това кръстовище е да направим Подробен устройствен план и да може да бъде отчужден. (Шум и реплики.) Тоест, ако това се окаже така, защото съмненията са от колегите от АПИ, че е така, ако това се окаже така, трябва наистина да се премине през тази процедура. Законът не предвижда нищо друго. Иначе реакцията е ясна, Но това е законът, такъв, какъвто е. Нямаме основания да влезем в чужда собственост и да изградим какъвто и да било строеж, ако той не е най-малкото собственост на държавата и ако не е предвиден със съответните планове.
Благодаря, господин Министър. Следващият въпрос е от народните представители Младен Маринов, Валентин Милушев и Марин Маринов относно път II-82 Костенец – Боровец – Самоков – София. Заповядайте.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър! В Софийска област в последните години се инвестираха доста средства за поддръжка и възстановяване на пътната инфраструктура. Освен магистралите, свързващи София с останалата част на страната, бяха положени усилия за пътища, които са от особено значение за различните региони. Такива са пътищата на Подбалканската линия, пътят през Петрохан за Северозапада и други. Остана един път, за който искам да привлека Вашето внимание и вниманието на всички присъстващи в залата. Става въпрос за път II-82, свързващ София през язовир Искър към град Самоков, Боровец, Долна баня и Костенец. Пътят е изключително натоварен, защото е най-пряката връзка с най-стария ни зимен и национален курорт Боровец, подход към изключително красивия масив и бързо развиващ се курорт Мальовица, а също така и към минералните извори на Белчин бани, Долна баня и Костенските минерални бани. В тази връзка се обръщам за Вашето съдействие и завършване на превантивния ремонт на този път. През 2021 г. започна ремонтът на пътя. Бяха възстановени не напълно около 17 км, включващи участъка след квартал Кокаляне на около 5 км до стената на язовир Искър. Остават някъде около 30 км, за да се завърши този така необходим път за туристическите дестинации язовир Искър, Боровец, Мальовица, Самоков, Цари Мали град, Белчин бани. Напомням, че същият участък след курортния комплекс Боровец в посока Костенец има шест свлачища с пропадания на пътя, като едно от тях е напълно разрушило половината пътна настилка – просто липсва. Ако не се вземат адекватни мерки, ще се разруши напълно и ще се прекъсне напълно връзката с курорта ни Боровец. В тази връзка моите въпроси са: какво се случва с финансирането на този път II-82 и политиката на Министерството на регионалното развитие, планира ли се да се включи път II-82 за завършване и кога? Благодаря.
Благодаря. Заповядате за отговор.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Маринов, уважаеми господин Милушев, уважаеми господин Маринов, в отговор на Вашите въпроси бих искал да Ви запозная с представените от Агенция „Пътна инфраструктура“ данни. Агенция „Пътна инфраструктура“ е включила в инвестиционната си програма обявяването на обществена поръчка за актуализиране на технически проект за основен ремонт на над 86 км от републикански път II-82 Костенец – Радуил – Боровец – Самоков – Панчарево – Околовръстен път – София. Разработката ще бъде в съответствие с действащите нормативи за проектиране и ще премине през задължителен одит на пътната безопасност. На цялото трасе от км 0 до км 86 в периода 2015 – 2016 г. е изработен технически проект. Предвид интензивния трафик и деформациите по пътната настилка, както и изминалият значителен период от време от изработването му – шест години, е било необходимо той да бъде актуализиран. След това ще могат да се обявят обществени поръчки за избор на строител и строителен надзор за основен ремонт на второкласния път. Обектът е бил част от инвестиционните намерения на АПИ за 2023 г. Предвид на незадоволителното експлоатационно състояние на отсечката и за осигуряване на безопасни условия на движение, до започването на основния ремонт през 2022 г. са били предприети действия по изкърпване на пътната настилка в участъците от км 18 до км 20. През 2021 г. по договор за текущ ремонт и поддържане на републиканската мрежа на територията на областно пътно управление София е било възложено изпълнението на обект превантивен ремонт на път II-82 от км 62 до км 80. Изпълнени са били редица ремонтни работи на 18,1 км от трасето от Долни Пасарел до Кокаляне, в отсечката от км 62 до 76 е бил положен долен пласт от неплътен асфалтобетон, а на участъка от км 62 до км 72 е бил положен износващ пласт на асфалтовата настилка от плътен асфалтобетон. Дейностите са били преустановени от изпълнителя поради финансови причини. Трасето между селата Долни Пасарел и Кокаляне се характеризира с постоянно свличане на земни скални маси на откосите на попадащите в зоната ерозионни процеси. На участъка при км 77, където се свличат скални маси, на 22 декември 2021 г. е бил извършен оглед на представители от „Областно пътно управление и геозащита“ ЕООД, клон Перник. Предвид установения геоложки риск са били необходими укрепителни мероприятия, гарантиращи устойчивостта на скалния откос. За тералното укрепване и стабилизиране на засегнатия участък е било нужно проектно решение, съобразено с конкретните инженерно-геоложки условия. Предвид това с актуализирането на проекта за основен ремонт на път II-82 ще се предвидят проучвания и укрепителни мероприятия за трайно решаване на проблема. На 23 май 2022 г. е било одобрено допълнително задание на стойност 48 538 лв. с ДДС за превантивно обрушване и заздравяване на прилежащ скален откос при км 77. Предвидените дейности са били изпълнени в срок. Монтирана е била стоманена мрежа на склона срещу падане на дребни скални късове върху пътното платно. Програма „Аварии и ремонти“ на Агенцията са били включени за изпълнение укрепването на седем компрометирани участъка на път II-82 в отсечката между курортен комплекс Боровец и село Радуил. Те са при км 18 700 дясно и км 22 900 ляво, км 23 250 ляво, км 23 370 ляво и км 23 500 ляво и км 24 250 ляво, км 25 400 ляво. За изготвяне на технически проект и изпълнение на…
Времето!
…строително-монтажни работи, засегнатият път е имало сключен договор с „Автомагистрали“ ЕАД. Към момента се процедира изготвянето на технически проект за участъците. На участъка от км 28 до км 35 е бил изпълнен превантивен ремонт през 2017 г. Агенция „Пътна инфраструктура“ полага усилия да поддържа в добро експлоатационно състояние пътищата на републиканската пътна мрежа…
Времето!
…съобразно разполагания финансов ресурс.
Благодаря. Реплика желаете ли? Заповядайте.
Благодаря за отговора, господин Министър. Лично мен, а и предполагам жителите и гостите на този регион – красив край в нашата страна, не ги удовлетворява. Искам само да напомня, че София е с близо два милиона жители и поне половината минават по този така или иначе натоварен път. Изключително важен е за туристическия сезон. В навечерието сме на предстоящия туристически сезон, пътят е много опасен. Аз не знам какви мерки могат да се вземат сега, но бих желал след приключване на зимата просто да се погледне малко по-сериозно на този въпрос и да се вземат адекватни мерки.
Благодаря. Дуплика? Заповядайте.
Както разбирате, така или иначе, ще бъде изготвен проект, за да бъде направен основен ремонт на пътя, защото решението на този път е основен ремонт. Ще се възползвам от това, че повдигнахме темата за връзката с курорта, защото сте изключително прав – това е изключително важна връзка, да Ви напомня, че България има нужда от автомагистрала „Рила“. Тази автомагистрала „Рила“, ако бъде изградена, мисля, че достъпът до курорта, връзката между магистрала „Тракия“ и магистрала „Струма“, в която ще има достъп на практика от две магистрали – към курорта „Боровец“ и към Самоков, мисля, че е изключително важно и затова си позволих, тъй като, за да развием добри пътища, да поддържаме добри пътища, е хубаво да имаме и достатъчно количество пътища. За мен си заслужава наистина всички народни представители в тази зала да помислите и за начина, по който ще бъде реализирана и финансирана, и бъдещото изграждане на автомагистрала „Рила“. Тя е изключително важна точно за тези региони, за които Вие коментирате.
Благодаря. Колеги, ще имаме възможност за още един въпрос, след което ще закрия заседанието. Въпросът е от народния представител Петър Петров относно необходимост от спешен ремонт на участък от междуградски път III-101 в района на община Бойчиновци от село Палилула до село Лехчево. Заповядайте.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър! Днес ще говорим явно за пътища. Основна пътна артерия на община Бойчиновци, област Монтана, е републиканският път III-101 Враца – Оряхово, който я пресича по цялата дължина и свързва както населените места в общината, така и самата община със съседната област Враца, включително и от транспортен коридор № 7 с река Дунав, с ферибот „Оряхово“. Тази транспортна ос следва течението на река Огоста, където предимно е концентрирана селищната мрежа на общината и обслужва населението на най-големите ѝ населени места. Това са град Бойчиновци, село Владимирово и село Лехчево. За съжаление обаче, настоящото експлоатационно състояние на тази отсечка, която е 25 км, е толкова лошо, тя не е ремонтирана от десетилетия, че се преминава за около 30 – 40 минути. Последните месеци няколко пъти имах възможност да премина по тази отсечка, която започва от село Палилула, минава през село Охрид, през град Бойчиновци, та чак до селата Громшин и Лехчево, и пътят е в изключително лошо състояние. Той е пълен с дупки в двете посоки на движение и не може да се осъществи никакво безопасно шофиране. Сигурен съм, че ако съберем и сумираме парите за ремонти на автомобили, които са изпочупени там за последните десет години, господин Министър, ще съберем бюджета поне наполовина на Столична община за тази година. Имайки предвид, че този път е изключително важен за населените места в общината, като народен представител от Монтана, тъй като вдругиден ще пътувам до Бойчиновци, бих желал да мога да кажа на хората следното нещо и да отговорите на следния въпрос: кога този път ще бъде ремонтиран, тъй като има фрапантна разлика между експлоатационното му състояние в съседната община Враца и в тази му част от тези 25 км, които преминават през община Бойчиновци? Много е важно да чуем нещо конкретно, разбира се, знаем, че сте служебен министър, но хората в тези населени места имат нужда да чуят кога ще бъдат взети мерки за ремонт на този път. Благодаря Ви.
Благодаря и аз. Заповядайте за отговор.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Петров, във връзка с поставения от Вас въпрос относно необходимостта за спешен ремонт на участъка от междуградски път III-101 в района на община Бойчиновци – от село Палилула до село Лехчево, Ви предоставям информация от Агенция „Пътна инфраструктура“. Третокласният републикански път в област Монтана е с дължина 33 км. Поради незадоволителното експлоатационно състояние на трасето на територията на община Бойчиновци Областното пътно управление – Монтана, предлага той да бъде включен в инвестиционната програма за основен ремонт през 2023 г. При подготовката на инвестиционната програма на Агенция „Пътна инфраструктура“ участъците за текущ и основен ремонт са приоритет въз основа на състоянието на пътя, аварийността, интензивността на движението и регионалното му значение. След утвърждаване на строителната програма ще се процедира и изготвянето на технически проект за основен ремонт на участъка. Това е първата и задължителна стъпка преди предприемането на качествени строителни работи. Проектът ще определи конкретните дейности, които е необходимо да се предприемат, прогнозната стойност в срока им за изпълнение. При готов проект ще се проведат открити процедури по Закона за обществените поръчки за избор на изпълнител на строителство и на строителен надзор. В периода януари-април 2022 г. по програмата за текущ ремонт и поддържане на настилката е била закърпена студена асфалтова смес и е било извършено ландшафтно оформяне за повишаване безопасността на движението и осигуряване видимостта на шофиране. През месец август дейностите са продължили с машинно косене. До започване на основния ремонт на път III-101 в област Монтана за трасето ще се полагат грижи по програмата „Текущ ремонт и поддържане“ от Агенция „Пътна инфраструктура“, като през зимните месеци при необходимост ще се изпълняват аварийни ремонтни дейности за осигуряване на безопасността на движението по трасето.
Благодаря. Желаете ли реплика? Заповядайте, господин Петров.
Благодаря, господин Министър, за предоставената информация от Агенция „Пътна инфраструктура“. Мога да Ви уверя като човек, който е преминавал няколко пъти напоследък през този път, че макар и да се говори, че са били запълнени дупки в януари-април 2022 г., такова нещо няма и не е извършвано в най-проблемния участък, който е между селата Палилула, Охрид и град Бойчиновци. На следващо място, моля Ви да съобразите, че машинното косене на трева отстрани на пътя по никакъв начин не съдейства за по-лесното преминаване през този пътен участък, който е изобилстван от дупки. Ежедневно там стават пътнотранспортни произшествия, самокатастрофиране на леки автомобили. Тъй като този участък е в изключително окаяно състояние, молбата ми и молбата на хората, които живеят там, е, ако може тази инвестиционна програма за 2022 г. – за което вярвам, че ще бъде включен, така както казвате, да бъдат извършени възможно най-скоро съответните обществени поръчки. Молбата ми е да бъдат извършени възможно най-скоро. И този път, който поема целия трафик между Враца и коридор № 7 – ферибота в Оряхово, да бъде ремонтиран възможно най-скоро, тъй като 33 км са от отсрещната, заобиколна част, тези 25 км да бъдат ремонтирани възможно най-скоро. Благодаря Ви, господин Министър, за съдействието.
Благодаря. Дуплика? Заповядайте.
Очевидно колегите от АПИ са на същото мнение, тъй като, както разбрахте, те също имат намерение да бъде включен в програмата. Така че безспорно състоянието на пътя е такова. Благодаря затова, че ни сигнализирате. Така или иначе колегите от АПИ имат предвид ремонта на пътя. Имайте предвид само, че ако наистина, тъй като пътят е в лошо състояние и ще трябва да се прави категорично основен ремонт, най-вероятно ще се забавим с началото на основния ремонт поради това, че трябва да се направи проектиране, но дотогава ще бъде обърнато внимание пътят да бъде в прилично състояние за експлоатация. Относно косенето, то единствено подобрява видимостта на пътя, което все пак има макар и минимално отношение към пътната безопасност.
Благодаря. Колеги, изчерпахме времето за днешното заседание, а с това и въпросите към министър Шишков. Следващото редовно заседание – сряда, 7 декември, от 9,00 ч. Закривам заседанието. (Звъни.) (Закрито 18,05 ч.) Председател: Вежди Рашидов Заместник-председатели: Росен Желязков Кристиан Вигенин Надежда Самарджиева Секретари: Стою Стоев Набие Кабак