Гласуване №6

1. Контекст от стенограмата

Такова е моето институционално разбиране и възпитание също, че ние тук – всички, сме избрани от народа. Харесва ни, не ни харесва – това е решил народът. Ние сме тук и го представляваме. И на мен ми се е искало понякога нашата парламентарна група да не е с 67 членове, а със 137, но това няма значение – така е решил българският народ, това са. Затова смятам, че винаги трябва да бъдем диалогични, и съм се старал към това. Като за тази толерантност, освен критики от коалицията, ми се случи дори един човек от администрацията на Народното събрание веднъж да ми каже, че съм прекалено добър за стандартите, на които е свикнала тази институция. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Аз, за съжаление, не съм много сигурен, че това е за ръкопляскания, защото хем е хубаво, хем е тъжно. Това беше цитат.
На основанията, на които се иска моята оставка няма да се спирам, други им отделиха време. Влизал съм в подобна аргументация при предходна процедура, този път ще се въздържа, все пак се отнася и за мен.
Всички знаем, че истинското основание да се иска моята оставка е същото, което стои и зад вота на недоверие другата седмица – в пленарната зала има ново мнозинство.
Аз влязох в политиката и в Народното събрание с желание за промяна на един модел, който властваше до този момент. Новооформящото се мнозинство в парламента не само не носи промяна, а твърдо ще съхрани този модел. И в такъв парламент може би дори е по-добре аз да не бъда председателят. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Защото се оказа, че тези, които щяха да изчегъртват, сега искат да изчегъртат мен. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
И независимо какво ще се случи на гласуването, което ще проведем след малко, отново подчертавам, че за мен беше чест. А ако се наложи да избираме нов председател, пожелавам той да се опитва или тя да бъде поне толкова обективна или поне да се опитва да бъде толкова обективен или обективна, колкото се опитвах аз. А колко съм успял, Вие знаете. Благодаря Ви. (Депутатите от „Продължаваме Промяната“, „БСП за България“, „Демократична България“, министър-председателят Кирил Петков и членовете на правителството стават и ръкопляскат продължително.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Председател!
Правилата на Народното събрание не позволиха и аз да се изкажа, но все пак искам да знаете, че имате пълната ми подкрепа.
Преминаваме към гласуване на внесения Проект за решение.
Той беше представен, но все пак да го прочета.
Проектът на решение гласи: „Освобождава Никола Минчев от поста председател на Народното събрание.“
Ще изчакам достатъчно време, за да могат всички да гласуват.
Гласували 239 народни представители: за 125, против 113, въздържал се 1.
Проектът за решение е одобрен от Народното събрание. (Реплики.)
Господин Ангов пръв поиска думата.
Извинете, само не разбрах каква е процедурата, господин Ангов? (Реплика.) Прегласуване?
По принцип няма нужда от мотивация, но кажете.
НИКОЛАЙ АНГОВ (Продължаваме Промяната): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Видяхте ли, усетихте ли чувството (шум и реплики), какво е да гласуваш…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Господин Ангов!
НИКОЛАЙ АНГОВ: …неправилно само заради кукловодите си? Запомнете това чувство. Днес Ви е за първи път. Запомнете чувството и помислете дали да гласувате пак по същия начин на прегласуването!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Не разбрах – Вие искате прегласуване ли? Кажете го по-ясно.
НИКОЛАЙ АНГОВ: Да, господин Председател. Моля да дадете втори шанс депутатите да си тръгнат с чиста съвест и да прегласуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Разбрах.
Прегласуване.
Мисля, че няма шанс 240-ият народен представител да се появи, но все пак минутата си е минута. Ще изчакаме, за да бъде всичко по правилата.
Гласували 239 народни представители: за 125, против 113, въздържал се 1.
За отрицателен вот – господин Митев. (Реплики.) Господин Митев нямаше изказване – имаш