Официален източник: parliament.bg
| № | Тема | Час | За | Против | Възд. | Резултат |
|---|---|---|---|---|---|---|
| 1 | Номер (1) РЕГИСТРАЦИЯ проведена на 13-05-2022 09:01 | 09:01:00 | 0 | 0 | 0 | — |
Уважаеми колеги, моля, заемете местата си. Моля за регистрация. Регистрирани 126 народни представители. Има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.) Преди да започнем блицконтрола, давам думата за декларация на Христо Иванов – от името на парламентарната група на „Демократична България“.
Господин Председател, благодаря Ви. Уважаеми колеги, уважаеми госпожи и господа вицепремиери, ще отнема малко време преди началото на парламентарното заседание за една декларация, но ми се струва важно. "Руската война срещу Украйна представлява логически завършек на дългогодишните опити на Путиновия режим да ревизира международния ред и да наложи своята хегемония и модел на развитие в Източна Европа. От десетилетия Кремъл преследва тази своя цел в целия регион чрез широк спектър от инструменти за сплашване и деморализация, пропагандна обработка на общественото мнение, поставяне в икономическа зависимост, ерозиране на институциите и корумпиране на управленските елити. България е сред най-силно засегнатите от този тип хибридно проникване на държави в региона. Поредица от управления си затваряха очите за тази заплаха и пряко или непряко, с действия или бездействия, обслужваха Путиновата политика на нашата територия. 24 февруари трябва да послужи като момент на истината за обществото и особено за политическата ни класа. Българската политика трябва да претърпи сериозна промяна чрез ясно целеполагане и воля за обединение около националния интерес. Планомерното премахване на всички форми на уязвимост, проникване и влияние от страна на Кремълския режим трябва да бъде изведено като основна национална задача в рамките на една системна политика по депутинизация. Правителството прави значими усилия в тази посока, но по наше мнение те не представляват цялостен и последователен политически курс на управляващото мнозинство. Управляващата коалиция затъва в дребни свади, колебания, неефективност и липса на ясно определени приоритети пред лицето на кризата, отключена от руското нахлуване в Украйна. Опозицията дори в онези свои части, които се обявяват за системни и евро-атлантически, атакува с популизъм управлението дори когато то прави усилия да се справи с наследените форми на руско влияние, като например бързото освобождаване от енергийната зависимост от Москва. В обществото ни цари илюзията, че причинената от Путин война някак си може да бъде игнорирана или да остане без последици за нас. Разпространява се отровата на руската пропаганда, надделява самоубийствената лъжа, че склоняването на глава пред Кремъл и извръщането на очи от престъпленията, които върши Русия, някак си ще ни спести необходимостта да отстояваме свободата, ценностите си и европейския си начин на живот. След безуспешното ни усилие да постигнем съгласие в рамките на управляващата коалиция около ясна и решителна позиция в подкрепа на собствения български интерес – украинският народ да успее да отблъсне руската агресия, ние от „Демократична България“ разбираме, че трябва да променим подхода си. Считаме, че премахването на руското влияние в страната ни следва да бъде заявено като основна наша задача и като водещ критерий за оценка на работата на управлението, коалиционното мнозинство и Народното събрание като цяло и съответно на смисъла на тяхното съществуване. Извеждаме следните приоритети: 1. Сектор „Сигурност“: повишаване капацитета на службите за сигурност за противодействие на всички форми на руско влияние и хибридно въздействие върху България, включително чрез прилагане на програма за проверка на служителите на специалните служби за интегритет и лоялност към българската държава; оценка на ефективността на различните звена и прилагане на цялостна програма за повишаване на капацитета им за контраразузнаване и борба с хибридни атаки, пропаганда и дезинформация; засилване на капацитета на Съвета по сигурността към Министерския съвет за координиране и контрол върху работата на службите; засилване на парламентарния контрол върху работата на службите. 2. Отбрана: прилагане на амбициозна програма за решителна модернизация на Българската армия чрез инвестиции в човешки капитал, превъоръжаване, развойна дейност и сътрудничество в рамките на НАТО, включително програма за ускорено придобиване на ново въоръжение и техника; пълноценно възползване от възможностите за придобиване на въоръжение от съюзниците ни срещу предоставяне на наши остарели платформи; готовност разходите за отбрана да достигнат, а при конкретна готовност и да надхвърлят 2% от брутния вътрешен продукт най-късно през 2023 г.; създаване на инвестиционен фонд за превъоръжаване и устойчивост на финансиране на отбраната; повишаване на заплащането в армията; програма за развитие и поддържане на многонационални сили на наша територия; укрепване на съюзническата бойна група; продължаване на съвместния Еър полисинг със съюзническо участие; оптимизиране на Координационния център за морска сигурност във Варна като елемент от мрежите на НАТО и ЕС; създаване на акселератор между Министерството на иновациите и растежа и Министерството на отбраната и индустрията, академичния сектор за внедряване на най-съвременни технологии в отбраната и целия сектор. 3. Дипломатически отношения: поетапно прилагане на принципа за пропорционалност в числеността на българската мисия в Москва и руската в София до края на тази година. 4. Енергетика: да си поставим като национална цел постигането на нулева зависимост на българския енергиен сектор от Русия, включително чрез продължаване и осигуряване на широка парламентарна подкрепа за осигуряване на доставки на газ от източници, независими от Русия; пълноценно използване на всички възможности, свързани със Зелената сделка; постигане на независимост от Русия на доставките на нефт и гарантиране, че дейността на „Лукойл“ в България ще съответства на българското и европейското законодателство и интереси, включително чрез постигане на прозрачност в ценообразуването и данъчната отчетност на „Лукойл“ в България и мерки за събиране на неплатени в миналото данъци при установяване на такива; прозрачност по отношение на реална възможност за обработка и доставка на суровина, различна от руска, преди заявки за налагане на вето по отношение на решение за нови санкции от страна на Европейския съюз; държавата да избере нов представител в „Лукойл“ на конкурсен принцип; гарантиране на реален достъп до данъчно-акцизните складове за всички оператори с цел осигуряване на по-ниски цени на горивата; подготовка за възможно поемане на контрола върху различни активи на „Лукойл“ в България на българска територия от страна на държавата, ако националният интерес изисква това; решаване на въпроса с алтернативни доставки на гориво за АЕЦ. 5. Санкции и извънредни мерки: разработване на български пакет от санкции по отношение на Руската федерация и конкретни физически и юридически лица, свързани с режима на Путин, и на специални инструменти за тяхното ефективно прилагане на наша територия, включително инструментариум за замразяване и поема- не на контрол върху активи на Руската федерация и други санкционирани лица; инструментариум за проследяване, контролиране и осветяване на финансови потоци от руски източници, включително насочени към медии и политически или обществени организации в България; възможност за спиране на свързани с Русия капитали от навлизане в стратегически сектори; премахване на всички инвеститорски привилегии на санкционирани и свързани с тях лица; възможност за поемане на контрол върху стратегически обекти, които в момента са контролирани от свързани с Руската федерация или режима на Путин лица, например по крайбрежието или част от критичната инфраструктура в страната. 6. Икономика: политиките, насочени към осигуряване на националната енергийна независимост, следва да бъдат придружени от мерки за подкрепа на засегнатите от възможните неблагоприятни икономически ефекти при внимателно таргетиране по време, субекти и размер. 7. Правосъдие и борба с корупцията: корупцията е основен портал за проникване на руско влияние в различни аспекти на обществения и институционалния ни живот, а депутинизацията налага реформиране и ефективни органи на съдебната власт, както и за превенция на корупцията. Ето защо съдебната реформа е ключов елемент от политиките по депутинизация, включително ускорено привеждане в действие на заложеното в коалиционното споразумение по отношение на преформатирането на Комисията по превенция и борба с корупцията – КПКОНПИ; нов цикъл от консултации за съставяне на парламентарно мнозинство за промяна в Конституцията с цел реформа на Висшия съдебен съвет и Прокуратурата на Република България; консултации за възможните формати на провеждане на процедурите за попълване на парламентарната квота във Висшия съдебен съвет и състава на Инспектората към Висшия съдебен съвет, доколкото изискват конституционно мнозинство от две трети. 8. Медии и обществен живот: противодействие на руската пропаганда, фалшиви новини и други форми на хибридно въздействие в медиите, социалните мрежи и обществения живот при гарантиране на демократичния характер и легитимната свобода на словото; забрана за използване на символите на Путиновия режим и руската агресия в Украйна. Ще настояваме тези приоритети да залегнат в една управленска програма на правителството, както и да бъдат отразени в законодателната програма на мнозинството и да бъдат съответно обезпечени при актуализацията на бюджета. Съответно ще инициираме преговорите с мандатоносителите от „Продължаваме Промяната“ и останалите коалиционни партньори в тази посока. Считаме, че тези приоритети следва да се превърнат в основа за постигане на широк политически консенсус, който да гарантира широка парламентарна подкрепа за тяхната реализация. Съответно ще започнем консултации в Народното събрание за приемане на декларация, която да очертае тези приоритети и да потърси широка подкрепа за тях. Ще предложим и други конкретни парламентарни инструменти за търсене на диалог и общо действие в тези посоки. Всеки от гореизброените приоритети ще бъде допълнен, разработен и ще стане основа за конкретни законодателни предложения и други действия с подходящи парламентарни инструменти от страна на „Демократична България“. Знаем ясно, че страната има нужда от решителни действия, а не от още едни избори, и ето защо, както досега, няма да спекулираме с ултиматуми и заплахи, че ще напускаме управлението. Декларираме в името на какво сме готови да го подкрепяме и заявяваме как точно възнамеряваме да работим за неговата стабилност и успех. Убедени сме, че отговорните политици и народни представители ще разберат, че след 24 февруари ние не можем да не адаптираме програмните си приоритети и формулата на работа на управлението на мнозинството и парламента към новите реалности. Време е за отговорност и диалог, а не за поредни раздори и драми. Възприемането на горепосочените приоритети не е просто верният отговор на заплахите за родината ни от страна на Путиновия режим, то е и възможно най-добрата основа за формиране на ефективно реформаторско управление с ясен фокус. Скъсването с путинския модел на влияние и влиянието на Русия в България означава страната решително да излезе от блатото, означава реална борба с корупцията, означава истинско оздравяване на институциите, означава амбициозна модернизация и отприщване на потенциала за икономическо развитие. В този труден момент ние имаме епохален шанс да освободим България от някои от най-тежките и упорити обременености, които спъваха нейния напредък. Да действаме!" Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДБ.)
Благодаря, господин Иванов. Преди да преминем към блицконтрола, Ви съобщавам, че министърът на отбраната на Република България в изпълнение на чл. 18 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили уведомява Народното събрание, че със своя заповед е разрешил преминаването през въздушното пространство на Република България с невоенен характер на самолет с екипаж от състава на военновъздушните сили на Швейцария. Издадената заповед е в рамките на компетентността на министъра на отбраната, касаеща преценка на военните параметри на преминаването с оглед отбраната на страната. По въпросите относно експортния контрол и съответствието с международни санкционни режими, задължителни за Република България, разрешенията за прелитане над въздушното пространство на страната следва да се предоставят на заинтересованите държави след положително становище от компетентните в тези области държавни органи – Министерството на икономиката и индустрията и Министерството на външните работи. Уведомлението е постъпило на 11 май 2022 г. с входящ № 47-203-09-48 и е предоставено на Комисията по отбрана. Откривам: ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ ПО ЧЛ. 104 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ. Тъй като част от членовете на Министерския съвет, които участват в блицконтрола, имат ангажимент в национален форум, затова и в рамките на блицконтрола ще трябва да бъдем малко по-гъвкави. Вицепремиерите Гроздан Караджов и Борислав Сандов могат да бъдат тук до около 10,00 часа, а пък премиерът ще дойде около 10,00 до 11,00 ч. И тримата имат ангажимент на този национален форум, затова първо ще започнем с въпросите към Гроздан Караджов и Борислав Сандов. Започваме с въпросите към Гроздан Караджов. Няма да изпусна въпроси към никого. От „Продължаваме Промяната“ има ли въпроси към Гроздан Караджов? Не, добре. От групата на ГЕРБ-СДС има ли въпроси към Гроздан Караджов? Не, нямате към господин Караджов. Благодаря. От ДПС има ли въпроси? Няма. И двата Ви въпроса са към Кирил Петков. Нямате към Гроздан Караджов. Добре. БСП? И Вие нямате. „Демократична България“ има ли въпрос към Гроздан Караджов? Няма. Господин Караджов, благодаря Ви за участието в днешния блицконтрол. (Ръкопляскания.) Ще се видим малко по-късно през днешния ден. От „Продължаваме Промяната“ има ли въпрос към Борислав Сандов? Няма. От ГЕРБ-СДС към Борислав Сандов има ли въпрос? Няма. За ДПС разбрахме. БСП няма. „Демократична България“ въпрос към Борислав Сандов има ли? ВЪЗРАЖДАНЕ има ли въпрос към Борислав Сандов? Няма. Господин Сандов, благодаря Ви. Няма въпроси към Вас в днешния блицконтрол. (Ръкопляскания.) Пак казвам, Кирил Петков ще дойде около 10,00 часа. Има ли от „Продължаваме Промяната“ въпрос към някой от присъстващите вицепремиери? Има. Заповядайте, господин Митев, за въпрос.
Уважаеми господин Председател, уважаеми министри, уважаеми колеги! Пет месеца, откакто министрите се заклеха в една безпрецедентна ситуация на световни и вътрешни кризи, и въпреки това фактите са си факти. Факт е, че индексът на промишленото производство за миналия месец е 20% нагоре. Факт е, че при средна европейска инфлация от 12% България успя да запази 10%-на инфлация. (Възгласи от ГЕРБ-СДС: „Еее!“) Факт е, че бюджетът е на излишък. Факт е, че от 33 млрд. дългът е 31, което е намаляващ дълг. Въпросът ми е към господин Василев. Господин Василев, кои са факторите на българската икономика, които наблюдавате в момента, които позволяват този ръст на българската икономика въпреки най-суровата опозиция, въпреки най-абсурдните предложения на опозицията и въпреки всички кризи, през които минаваме? Благодаря.
Заповядайте, господин Василев за отговор. (Шум и реплики в залата.)
Благодаря за въпроса.
Моля за тишина в зала.
Виждам, че има известно вълнение в някои от групите, ако не желаете отговор… Последните 5 месеца станахме свидетели на няколко много сериозни кризи. Едната започна още в края на миналата година с повишаване на цените на енергоизточниците. Втората голяма криза, на която станахме свидетели, разбира се, е войната в Украйна, която доведе, от една страна, до значително по-трудни и по-скъпи доставки, особено за черноморските държави. Знаете, и премиите за корабите, и част от корабите отказват да влизат в Черно море, а от друга страна, доведе до сериозни проблеми със запасяване с продоволствие и строителни материали, както и на световните пазари, където Русия и Украйна изнасят, също доведе до доста сериозни трусове поради недостиг на суровини. Това, което ние наблюдаваме в българската икономика, всъщност е увеличение на производството, и то значително. Увеличението е с над 20%. Същото нещо се отнася и за износа. Това се дължи до голяма степен на българските фирми и на българските работници, че те са си свършили работата добре и са били ефективни. Това, което правителството успя да направи с помощта на парламента, е да осигури сравнително стабилни цени на основните енергоизточници. Давам за пример цената на електроенергията. Септември-октомври миналата година за бизнеса беше около 240 –250 лв. на мегават. Цената на електроенергията след компенсации за януари, февруари и април е на около 220 – 230 лв. – за март е по-висока – около 250, но горе-долу успяхме да запазим цените на електроенергията след мащабната програма за компенсации на нивата от есента миналата година. Цената на електроенергията за бита е на нивата от юли месец миналата година, а това е безпрецедентно в Европа. Няма европейска държава, която да е запазила основния си енергоизточник, както за нас е електроенергията, на нивата, които бяха в края на миналото лято – началото на миналата есен. В повечето европейски държави тези проценти са 20 до 30% нагоре. Цената на газа, който е вносният енергоизточник, скочи в цяла Европа. При нас също. Това, че ние не взехме цялото количество азерски газ, ограничи донякъде възможността да се задържи цената на газа, защото азерският газ е по петролно индексирана формула и там ръстът е значително по-малък. Газът, който идваше от „Газпром“, е 70% TTF, 30% петрол, което означава, че с вдигането на цените на европейските борси там цената скочи драматично – говорим между три и четири пъти. Въпреки това правителството сложи компенсаторна схема за битовите потребители и от гледна точка на цената на газа, който се плаща, успяхме да задържим ценовите нива сравнително прилични, като въпреки прекъсването на доставките на газ ценовите нива, които в момента „Булгаргаз“ заявява в КЕВР, са подобни или малко по-ниски от тези, които бяха април месец. Така че правителството това, което е направило, е да осигури разумна среда и да не пречи на бизнеса да работи и да осигури предвидимост на основните енергийни ресурси. Оттам нататък цялата заслуга е на българския бизнес и на българските работници. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
Благодаря Ви, господин Василев. Няма реплика. От парламентарната група на ГЕРБ-СДС има ли въпрос към някой от присъстващите? Десислава Танева, заповядайте. Заповядайте, госпожо Танева, за въпрос.
Моят въпрос е към премиера, но тъй като отсъства, ще го задам към вицепремиера Асен Василев.
В 10,00 ч. ще дойде, госпожо Танева, ако искате да му го зададете.
Но вицепремиерът по принцип пряко се занимава с въпроса.
Добре.
Господин Василев, моят въпрос е относно обявеното на 4 март по медиите от Вас изкупуване на пшеницата за осигуряване на продоволствената сигурност на държавата на стойност 1 млрд. и 100 млн. лв. Малко хронология. На 9 март след този медиен анонс министърът на земеделието потвърди всичко това на изслушване в Комисията по земеделие, каза за какви видове зърно става въпрос – 700 хил. тона пшеница, 350 хил. тона слънчоглед, имаше и царевица 400 хил. тона в първоначалния вариант. Обяви цени, на които държавата ще излезе на пазара – тогава бяха с 15% по-ниски от пазарните, към днешна дата този процент вече е два пъти по-висок. Казвам хронология. На 4 април Вашият представител в ръководството на Министерството на земеделието – заместник-министър Христанов, потвърди същото намерение на държавата, потвърди същите цени и заяви на 4 април, че след 10 дни започва изкупуването на пшеницата. Връщам се малко по-назад след 4 април, просто давам хронологията като потвърждение, че в рамките на всяка седмица имаше анонс от властта, че влиза на пазара. Това са количества на пшеницата, които в момента представляват повече от половината от наличността към момента, която е рекордна за която и да е било година. В същото време в началото на март започна масирана проверка след анонса за изкупуването на всички оператори – износители на зърно. Износът беше безкрайно затруднен, операторите започнаха да плащат неустойки по международните договори, които имаха. Действие, което е абсолютно неприемливо, и аз се надявам, че то няма да се повтори повече. В същото това време цените продължават да растат. Първото дружество, което беше определено за купувач от държавата, неясно защо търговско дружество бе определено, отказа – опозицията беше обвинена. Второ дружество беше определено, има решение с постановление на Министерския съвет – нищо не се е случило. (Реплики.) Приключвам. Въпросът ми, господин Премиер, пред старта на кампания сме, всеки анонс – Ваш, на властта, се отразява на този напълно свободен и прозрачен пазар до намеса на властта: изкупи ли държавата количество, тъй като от медиите няма данни за такова до момента, ако не е, остава ли в сила Вашето намерение, така обявено, по размер на средствата, по видове зърно и по цени, които бяха вече анонсирани – 570 лв. на пшеницата и 1400 лв. за слънчогледа?
Благодаря, госпожо Танева. Но напомням, че въпросите не могат да съдържат искане за представяне на подробни числови данни.
Те са представени вече.
Заповядайте, господин Василев.
Благодаря за въпроса, госпожо Танева. Първо, няколко уточнения. Проверките не се правят във връзка с обявеното намерение за изкупуване, а се правят във връзка с наличностите, които държавата трябва да види, първо, и наличностите по складове и възможността за измами с тях, второ. И те бяха продиктувани от войната в Украйна, защото ние трябваше да сме абсолютно наясно какви наличности има в държавния резерв, наистина ли ги има тези наличности в държавния резерв и какви други наличности на зърно има в страната. Предполагам, всички сме съгласни, че войната в Украйна, имайки предвид, че Русия и Украйна са две от основните износителки на зърно, би довела, както и доведе, до значителен недостиг на зърно в световен мащаб и повишаване на цените. От тази гледна точка беше абсолютно необходимо българското правителство да е наясно какво зърно има в страната, за да сме сигурни, че има достатъчно зърно да се подсигури продоволствието за следващата година – най малко до следващата реколта, но имайки предвид това, което сме обсъждали нееднократно, от възможността в един негативен сценарий тази реколта да пропадне, ако се случи събитие тип Чернобил и реколтата трябва да се изхвърли, а не да се изконсумира в цяла Източна Европа – не само в България, трябваше да имаме видимост дали има зърно до реколта 2023 г. Има! Заключението е, че има! Оттук нататък няма търговец, който е изряден, който да се страхува от проверки. Те нито са били инвазивни, нито по някакви начини са му налагани допълнителни тежести, както Вие казвате. Нито сме приели ново законодателство, нито сме приели нови наредби, нито сме направили нови процедури. Единственото, което българските органи направиха, е да се спазват всички съществуващи процедури и законодателство. Ако това е безпрецедентно като тежест за българския бизнес, моят въпрос по-скоро трябва да бъде отправен към тази част на залата: защо е безпрецедентно, защо досега ние не сме си спазвали законодателството и процедурите, които са приети? (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“. Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Относно отговора на Вашия въпрос директно. Има постановление на Министерския съвет за 1 млрд. и 100 млн. лв. Тези 1 млрд. и 100 млн. лв. са осигурени и преведени на съответното дружество. То разполага със средствата, оттук нататък аз лично не мога да Ви кажа докъде е стигнало Министерството на земеделието с организацията по изкупуване на зърното. Доколкото знам, имат планове, но не ги следя на ежедневна база. Като финансов министър и като вицепремиер моята задача беше да подсигуря, че има достатъчно зърно в страната – има, да подсигуря, че има средства за разгръщането на такава програма – има, тези средства да бъдат гласувани от Министерския съвет – бяха гласувани. Има си министър на земеделието, който оттук нататък оперативно се занимава с привеждането на тази програма в действие по най-добрия начин, който да защити интереса и на българските потребители и на българските земеделци, които имат нужда от фураж, за да произвеждат. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Василев. Заповядайте за реплика, госпожо Танева.
Уважаеми господин Вицепремиер, не знам на какво Ви ръкопляска залата, когато не разбираше! Не може един кораб да напусне страната за износ, без да има съответната документация и съответната проверка. Това, което беше направено, беше да забави този експорт, за да се гарантира оставането на зърното, но това е друга тема. Разбирам от Вашия отговор, че Вие продължавате и твърдите, че ще продължите тази операция. Тя е абсолютен провал и не може да бъде в полза на никой, нито ще бъде успешна. Вие на тези условия няма как да купите каквото и да е зърно. Важен е Вашият анонс във връзка с кампанията. Тъй като парите наистина са осигурени, дружеството още не е вписало и увеличението на капитала си, дори не го е заявило. Аз апелирам към Вас, за да има изобщо смисъл от това – с Вас водихме разговор, когато бяхте на изслушване, мисля, в Комисията по европейските фондове – ако тогава, господин Василев, дори половината пари бяхте дали веднага като държавна помощ на животновъдството, то щеше да си е купило зърно на вече 30% по-ниски цени. Това е безсмислена операция, единственото, до което може да доведе тя, е да бъде похарчен държавен ресурс, на практика изхабен. Защото не знам дали си представяте за това количество сигурно в България има един мултинационален оператор, който може да управлява и съхранява. Това е практика, това е опит, това са правила. Много моля, призовавам – аз се надявам, че вече тези, които управляват от Вашата квота, са навлезли в същността на материята, това не може да стане, това е провал. Средствата ги има, дайте ги по най-бързия начин на засегнатите, за да могат да си направят прогноза за дейността. Вие не може да купите на тази цена нито един тон. И още един анонс. Знам, че сега има реплика и ще ми отговорите политически, но ще се радвам за сектора да отговорите реално какво ще направите. Вчера излезе съобщение на комисаря по транспорт за солидарни коридори във връзка с 21 млн. тона пшеница, залежаващи в Украйна, те трябва спешно да бъдат изнесени. Има пътни карти към приложението, вероятно сте запознат. В тези пътни карти България е силно засегната. Аз Ви давам едно предложение, което е от много по-голяма полза за сектора. Там е и пристанище Варна. Махнете тези батерии от Плана за възстановяване, включете пристанище Варна да бъде конкурентно на Констанца…
Вие защо не го направихте, когато бяхте на власт?
Един кораб 80 хил. тона излиза за един ден, тук за една седмица. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
Благодаря. Заповядайте за дуплика, господин Василев.
Госпожо Танева, първо, един коментар. Пристанище Варна и коридорите за износ не са се появили в тези карти случайно. Те са се появили на тези карти, защото ние работим от два месеца за това. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Неслучайно и след разговорите с Украйна, когато гласувахте Решението за помощта на Украйна, специално има точка, свързана с логистиката по износа, която те имат нужда по простата причина, че техните пристанища в момента са затворени и не могат да се използват. Така че всъщност една основна помощ, която България оказва в много тясно сътрудничество с правителството на Украйна и на Румъния, е възможност за износ на украински стоки и продукти, в това число на зърно, една немалка част от които е в Одеса. Що се отнася до пристанище Варна, Планът за възстановяване е направен. Както знаете, за пристанище Варна – само да кажа, че вместо да платим едни 450 млн. лв. за удълбаване на Варна, за да може да се стига до Варна Запад и да се платят тези средства по ин хаус поръчка, която е абсолютно незаконна по доклада на АДФИ и е дадена на прокуратурата, тези същите 450 млн. лв. можеха да бъдат дадени, за да се подобри инфраструктурата на пристанище Варна. Само че те не бяха дадени за пристанище Варна, бяха дадени на едни руски подизпълнители, за да се подобри инфраструктурата на частните пристанища през удълбаването. Моят въпрос е: защо? Защо? Що се отнася до това дали Министерството на земеделието и съответно на какви цени ще закупи зърното, пак казах: Министерството на земеделието си работи по въпроса. Що се отнася до това дали тези средства могат да бъдат дадени като държавна помощ, максималният размер на държавна помощ е даден, който е позволен от европейските правила. Ние сме поискали допълнителни изключения и всичко, което сме получили като изключения, също е дадено. Вие знаете по-добре от мен – ние не можем да тръгнем да дадем допълнителна субсидия и допълнителна държавна помощ извън съществуващите европейски рамки. Всичко, което има в рамките, и всичко, което сме получили като изключения, е захранено със средства. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
По начина на водене! Процедура! Категорично!
Да, добре, да чуем процедурата по начина на водене, но нека да не е продължение.
Не, господин Председател, повярвайте ми.
Вярвам Ви за момента, надявам се така да остане.
Със сигурност имате съмнение. Господин Председател, отправям бележка към Вас, въпреки изключително високата ми оценка за Вас като председател, за това, че не направихте забележка за господин Василев, който излезе от темата на въпроса ми. Ние говорихме за възможността, която ни се предоставя, и ще бъде във връзка със ситуацията много облекчено да смени проекта за батериите с възможността да вдигнем капацитета на пристанището.
Добре, благодаря Ви за процедурата, госпожо Танева. (Реплики на заместник министър-председателя Асен Василев.)
А, не може! И още нещо! (Реплики между народния представител Десислава Танева и заместник министър-председателя Асен Василев. Смях от „Продължаваме Промяната“.)
Добре, преминаваме нататък. От ДПС – разбрахме, че двата въпроса са към господин Петков. Господин Гуцанов, Вие ли сте с въпрос от Вашата парламентарната група? Заповядайте.
Уважаеми господин Председател, уважаеми вицепремиери, уважаеми колеги! Аз ще се радвам да има дебат по пристанище Варна и да обсъдим какво и как трябва да се прави, но сега въпросът ми към господин Василев е друг. Няма някой, който да не е наясно в пълна степен или в по-голяма степен какво е реалното икономическо състояние на страната ни в Европа и по какъв начин преживяват нашите съграждани. Тежко, трудно състояние, огромен натиск върху икономиката, отразява се върху всяко едно семейство. В тази връзка моят въпрос е следният. Коментирахме на няколко пъти в залата, в комисии, че предстои актуализация на бюджета. Започна ли подготовката за тази актуализация на бюджета? Какви мерки Вие предвиждате, за да се облекчи състоянието на всяко едно българско домакинство? Може ли да се мисли за вдигане на минималната работна заплата на 760 – 770 лв., предложения, които няколко ние от „БСП за България“ коментирахме? Или ако не това, да има минимален праг на необлагаем минимум, който също да облекчи живота на семействата. Може ли да се мисли за таван на определени стоки, особено от първа необходимост, за да имат хората определена сигурност? И енергийните помощи, които говорим, за домакинствата, за хората, за бизнеса, за икономиката, как ги виждате в тази актуализация на бюджета, така че действително да можем да съхраним икономиката. Дай боже, дори да направим и крачка напред в тази тежка ситуация и най-вече да облекчим живота на българските семейства. Това е въпросът ми. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Гуцанов. Заповядайте за отговор, господин Василев.
Благодаря за въпроса, господин Гуцанов. Ситуацията е тежка най-вече за българските семейства, най-вече за по-бедните от тях. Що се отнася до икономиката, това, което ние виждаме, е ръст на производството, ръст на износа, но в момента сме на най-високото ниво на износ в историята на България. За март месец имаме рекорден месец в цялата история на България като износ. Имаме ръст на производството спрямо предкризисните нива, спрямо 2019 г. даже, не само спрямо годините на ковид. Както преди малко обясних на предишния въпрос, това се дължи до голяма степен на това, че българските фирми и работници са се организирали добре и доколкото правителството и Народното събрание са помогнали, това е, че ние успяхме чрез увеличение на Програмата за компенсации, която се случи януари месец – Европейският съюз ни даде дерогация за това, да задържим цените на електроенергията на нива от септември-октомври миналата година, което също е безпрецедентно в Европа. Цените за бита, за електроенергията са на нива от юли месец миналата година. Вие сам знаете какво се случи във всички държави, в това число и съседните на нас държави – Гърция, Румъния и така нататък. Всичко това дава конкурентоспособност на българските фирми. Да, тяхната ситуация не е лесна. Но и това, което говорихме с работодателите, е, че нива на енергоизточниците, както те са били през 2018 – 2019 г., не само в България, а никъде в света няма да има. Българските фирми са се адаптирали към тази реалност доста успешно. Виждаме, че те изнасят много. (Реплика от ДПС.) Ние внасяме петрол, господин Чобанов. (Реплики от Петър Чобанов.) Но що се отнася до конкретните въпроси, които Вие питате. Минималната заплата беше вдигната от 1 април, както знаем. Тя беше вдигната с 11%, което е горе-долу ръстът на инфлацията към момента. Семействата бяха освободени от редица разходи – разходите за детски градини бяха поети съответно от държавния бюджет към общинските бюджети, секторни заплати бяха също значително вдигнати, знаете, в сектора на образованието, в сектора на здравеопазването. В момента министерство по министерство върви преглед, така че има други ключови сектори, където, като се направи реорганизацията, също ще има ръст на заплащането. Виждаме ръст на средната заплата и в бизнеса. Мерките, които могат и трябва да бъдат дадени, в момента се обсъждат, както знаете, като част от антикризисен пакет и антиинфлационен пакет. Живот и здраве, в началото на следващата седмица ще бъдат официално обявени всичките мерки. Те включват комбинация от облекчаване на разходите както за бизнеса, така и за най-засегнатите групи граждани и това да останат повече пари в джоба на най-засегнатите групи граждани, така че те да имат повече ресурс, с който да си посрещнат нуждите. В заключение това, което искам да кажа, е, че ситуацията е трудна и тя е трудна в целия свят, не само в България. Но това, което ние виждаме, е, че на ниво енергоизточници България успя да запази нивата, които бяха от миналото лято и есен, което даде конкурентно предимство на българските фирми и позволи на българските граждани да усетят по-малък шок в сметките, идващи по линия на продоволствие и по линия на строителни материали най-вече в момента. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
Благодаря, господин Василев. За реплика, господин Гуцанов, заповядайте.
Уважаеми господин Председател, уважаеми вицепремиери, уважаеми колеги! Удовлетворен съм от отговора, но заедно с това искам да отправя един апел – наистина в актуализацията, която предстои, да бъдат взети всички възможни мерки за облекчаване на живота на домакинствата. Инфлацията е много силна и дано да бъде спряна, да не се стигне до по-големи размери – нещо, което не зависи от нас. Това са световни и европейски тенденции, един път, и втори път, знаете, че българските пенсионери – над 2 милиона наши граждани, са в едно състояние, което не е най-завидното. Аз Ви моля като вицепремиер и министър на финансите да направите така, че когато актуализацията влезе тук, всяко едно българско семейство да почувства видимо, че държавата, управлението е помислило за него. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Гуцанов. Дуплика не желаете, господин Василев. Заповядайте, господин Александров, за въпрос от „Има такъв народ“.
Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Господин министър Василев, моят въпрос е свързан с това, че преди около две седмици излезе актуализираната средногодишна бюджетна прогноза на Министерството на финансите до 2025 г. Макар че това е прогноза и не може да се говори за тенденция, прави впечатление, че за 2023 г., пък и за следващите, разходите за отбрана, които се планират, се разходват в две направления. Първото е чисто военният бюджет, а второто са разходите, да ги кажем под черта, в държавния бюджет, които преди всичко са капиталови разходи и са свързани с модернизация. Та разходите, които са във военния бюджет за 2023 г., имат едно съществено намаление от тези, които са за тази година – с около 200 милиона, но като цяло те са прехвърлени към разходите под черта и цялостното увеличение е видимо, без да споменавам цифри. Въпросът е, че тъй като това интересува войската и личния състав, то това намаление е в чисто военния бюджет, което може да бъде по три направления. Това преди всичко са разходите, които са от капиталовите разходи на Министерството на отбраната или разходите за издръжка, с цел най-вероятно да може да се консолидират разходите в Министерството на финансите, за да може по-добре да се изпълняват проектите за модернизация, но от друга страна, ако това са разходи, свързани с капиталовите разходи по бюджета на Министерството на отбраната, има опасност или поне мнения, че могат да нарушат дейността на ръководството на Министерството на отбраната по отношение на флексибилността на някои малки проекти от портфолиото на Министерството на отбраната. Надяваме се, че тези разходи не са свързани по третото основно направление, което е за личния състав. Моля за Вашия коментар.
Благодаря Ви, господин Александров. Заповядайте, господин Василев.
Господин Александров, благодаря за въпроса. Отговорът всъщност е много прост. В бюджета на Министерството на отбраната като капиталови разходи се залагат проекти, за които Министерството на отбраната е заявило, че има готовност да изпълни и да разплати в съответната година. Ако няма готовност да изпълни и да разплати проектите, те се залагат в централния бюджет, като съответно при готовност да се изпълни и да се разплати се използва централния бюджет, за да бъдат разплатени. Това, което се вижда, е прехвърляне на разходи от бюджета на отбраната към централния бюджет, защото има проекти с характер, за които няма готовност да бъдат изпълнени и разплатени в съответната година, и затова те влизат в централния бюджет. Когато има готовност да бъдат изпълнени и разплатени, разбира се, те отиват в бюджета на Министерството на отбраната, тоест Министерството на отбраната ни е подало по-малко проекти в бъдещите години, което е и нормално, за които има готовност да бъдат изпълнени и разплатени. Имайки предвид ситуацията, ние сме предвидили доста буфери в централния бюджет, за да може евентуално, когато тези проекти се материализират, да имаме предвидени средства за тях, така че те да бъдат дадени на Министерството на отбраната.
Благодаря Ви, господин Василев. Заповядайте, господин Александров, за реплика.
Благодаря за отговора, господин Министър. Това беше важно да се подчертае, защото, от една страна, издига на по-високо ниво управлението на модернизационните проекти, а от друга страна, заявлението, че това няма да са средства, взети от средствата за персонал и за личен състав, беше важно да се чуе от Вас като вицепремиер и министър на финансите. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Александров. От парламентарната група на „Демократична България“? Няма въпрос. Заповядайте, господин Ганев, за въпрос от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ.
Господин Председател, господин Василев! Днес в тази зала преди малко представител на Вашата партия гръмко заяви, че инфлацията в този момент е около 10%, което е един абсурд, който няма да го коментирам. Вие на няколко пъти обаче повторихте, че бизнесът толкова много изнася, защото сте направили така, че електроенергията да е на нивата, които са били от есента, от лятото, а в същото време същият този бизнес плаща три до четири пъти по-високи сметки за ток. Не знам точно как и какви сметки смятате и кои данни показвате – само за конкретни дни или за конкретен месец, тъй като за целия период бизнесът плаща колосални сметки за електроенергия, в пъти по-високи, но това също няма да го анализирам аз. Най вероятно хората, които Ви слушат, когато си погледнат сметките, сами ще си направят изводите. На целия този фон аз съм сигурен, че в Министерството на финансите и Вие в частност много добре знаете каква е реалната картинка със семеен, микро-, малък и среден бизнес, голям, едър бизнес в България и каква е бушуващата инфлация реално. Всички виждаме какви са цените на хранителните стоки в магазините и всички виждаме, че всичко е поскъпнало в пъти повече. Като оставим настрана всичко това, през изминалата седмица и въобще откакто е конституиран този парламент, управляващата коалиция заедно с ГЕРБ и ДПС многократно декларират евро-атлантическата си ориентираност и твърдата си подкрепа за въвеждане на еврото. При положение че влизайки и кандидатствайки за влизане в така наречената чакалня за еврото, България влезе там без задължителния анализ, който би трябвало да направи БНБ, и този управител, който в момента продължава да е управител и отказва да възложи направата на такъв анализ, за да може правителството преди Вас и Вие самите като управляваща коалиция да видите какви са ползите, рисковете и минусите за това нещо. Та, на целия този фон въвеждането на еврото и този план, който обсъждахте на коалиционния си съвет, е, меко казано, демагогия за нас и за голяма част от българите, тъй като днес имаше изявление на един от видните световни учени в икономиката – Стив Ханке, който заяви, че България не трябва да въвежда еврото, още повече че ние по договор нямаме задължение кога точно да го направим.
Времето, господин Ганев.
Питането ми към Вас е: като правителство и Вие като заместник министър-председател продължавате ли да седите зад това, че България в този момент – от 1 януари 2024 г., трябва да въведе еврото като разменна монета в България?
Благодаря, господин Ганев. Заповядайте, господин Василев.
Господин Ганев, благодаря за въпроса. Само да кажа, че в пъти увеличение на общия ценови фон в страната няма. Няма! (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Има увеличение на цените, но те не са в пъти. Другото, което казахте за електроенергията – за цената за бизнеса за септември и октомври, средно претеглената, която бизнесът е платил, и цената, която бизнесът е платил, средно претеглена, на мегаватчас за януари, февруари и април, те са еднакви. Специално за месец март имаме увеличение от 240 лв. на двеста петдесет и няколко лева, тъй като там компенсациите, когато се наложат върху цените, са довели до резултатни цени, малко по-високи от цените, които са били за септември и октомври. Това са цените на мегаватчас, платени от бизнеса. Цените на мегаватчас, платени от населението, не са се сменили от 1 юли миналата година – каквито са били на юлската сметка миналата година, такива са и на сметката сега. Така че ако на някого му се е вдигнала пет пъти сметката, единственият начин това да се случи е да е направил пет пъти повече потребление. Специално пък за хората и за семействата просто цените не са пипани, регулаторно не са пипани, никой не ги е вдигал. Сега, относно въпроса Ви за еврото. Планът, който ние обсъждахме, е публичен от 5 юли миналата година. На 30 юни миналата година той беше приет от координационния съвет, а на 5 юли миналата година беше публикуван за обществено обсъждане. Тоест този план цялото население го е виждало, продължава да го вижда, има го в момента качен на сайта за публично обсъждане и са получени няколко технически бележки за някои от сроковете, които не са свързани с датата на въвеждането му. Този план обяснява ясно и в детайли техническата работа, която трябва да бъде свършена, за да бъде въведено еврото на 1 януари 2024 г. Вие сте абсолютно прав, че този технически план не заменя това да се направи документ за пълните ефекти при въвеждане на еврото върху българската икономика. Този документ, всъщност това е, което обсъдихме на коалиционния съвет за този документ в Министерството на финансите и БНБ. Мисля, че той е правен преди време, а сега може да се обнови, да се направи наново и да се пусне също за публично обсъждане, а някой ще каже: „Да, това са ефектите върху икономиката от въвеждане на еврото.“ Искам да кажа, тъй като се чуха най-разнообразни мнения, че в Плана е ясно записано, че еврото се въвежда по текущия курс –1,95583 лв. за евро, тоест няма промяна в курса и се въвежда по съществуващия обменен курс. Целевата дата е 1 януари 2024 г. Вие ме попитахте дали ние стоим зад това еврото да бъде въведено. Отговорът е: да. Основните причините са три. Първата причина е, че де факто с валутния борд ние вече сме въвели еврото в икономиката. Когато Европейската централна банка напечата евро и това създаде инфлация, тази инфлация идва в България. Ние нямаме възможност да напечатаме повече или по-малко левове, така че да управляваме тази парична политика – това е бордът. Ако имахме тази възможност, ако нямаше борд, това щеше да бъде една много различна дискусия. Но ние имаме борд и вярвам, че никой в тази зала не иска да маха борда. Ако няма да махаме борда, ние де факто сме приели еврото. Оттук нататък, влизайки официално и приемайки еврото, това ни дава място в стаята, в която се вземат решенията каква да бъде политиката, защото сега с борда следваме тази политика, без да можем да влияем върху решенията, които се вземат върху нейното формулиране. Приемайки еврото, ние ще получим същия ефект, който имаме сега с борда, но с малката разлика, че ще можем да влияем как тази политика се формулира. Нашият глас ще се чува вътре в тази зала, а това е изключително важно, особено в тези тежки кризи и особено в тази трудна ситуация, както знаете, която изисква много смели и нестандартни решения – и в икономически, и в политически план, които се вземат в целия свят, а не само в България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
Благодаря Ви, господин Василев, за изчерпателния отговор. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Има ли реплика? Заповядайте, господин Ганев.
Господин Василев, няма да квалифицирам някои от нещата, които казахте, като лъжа. Ще оставя преценката на хората, които ни слушат в момента и ще ни слушат тепърва за това, което казахте. Само ще спомена, че анализ през годините, за да влезем в така наречената чакалня, въобще няма – имаме писмен отговор от управителя на БНБ. Що се отнася до това, което отново говорите за цената на тока и отделихте доста време, пак казвам: не тръгнах да правя анализ на това, защото нямаме парламентарно време. Бизнесът сам си преценява и си гледа фактурите. Това също бих го квалифицирал с подходяща дума, но ще кажа, че не е истина. Що се отнася до еврото. Вижте, последните държави, които влязоха в еврозоната, имат в момента рекордна инфлация – самата еврозона има рекордна инфлация. Това, което Вие искате да направите и което давате като доходи, е, меко казано, утопия по една много простичка причина – само преди няколко дни излезе официалното обсъждане и решение на най-големите държави в Европейския съюз, които казаха, че ще вземат и ще съгласуват такива решения, че малките държави членки да не могат да влияят с вето върху стратегически решения, свързани с фискална, здравна политика и с присъединяване, и с разширяване на Европейския съюз. Така че да обяснявате, че ще имате – по-скоро България ще има влияние във вземането на решения на Европейската централна банка и на каквото и да е било друго решение, свързано с монетарна и фискална политика, е, меко казано, хайде, да не употребявам пак думата лъжа, но е утопия.
Употребете я трети път. Може и забележка да получите.
Моето становище и становището на ВЪЗРАЖДАНЕ по отношение на това е, че е недопустимо и ние нямаме никакво морално право да вкараме България в еврозоната. Нещо повече, България не трябва по никакъв начин не само да влиза в еврозоната, а трябва българският народ да бъде попитан дали иска да влиза там, защото това са изключително важни и стратегически решения, които не касаят само Вашия мандат на министър или на този парламент, нито на следващия, а това са решения за години напред, по които българският народ трябва да се произнесе. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Завършвам. Само да кажа, че докато ние се занимаваме с тази утопия –дали да влизаме в еврозоната или не, вчера на изслушване във Финансовата комисия стана ясно, че Вие като принципал и Министерският съвет като принципал на Българската банка за развитие обсъждате да гарантирате заеми на украински бежанци. Извинявайте, но това е демагогия. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Заповядайте, господин Василев, за дуплика.
Няма да използвам политически квалификации, като демагогия, въпреки че това, което преди малко чух, е точно това. Сега да се върнем на въпроса за еврото, защото това е централната тема. Какво е направила България в момента с Валутния борд? България е казала: ние приемаме всички решения на Европейската централна банка спрямо паричната политика, защото няма как да напечатаме и един лев, без той да има еврово обезпечение. Тоест това колко добра или лоша е политиката на Европейската централна банка, този ефект е при нас, независимо дали сме приели еврото, или не сме приели еврото. Така че ако ВЪЗРАЖДАНЕ не предлага да се махне Валутният борд, този ефект ще продължи да остава при нас. Каквато и инфлация да направи Европейската централна банка, тя автоматично идва в България, докато имаме Валутен борд. Ако предлагате да се махне Валутният борд, кажете си го. Ако имаме Валутния борд, всички решения на Европейската централна банка се отразяват пряко и директно върху българската икономика. Що се отнася до това дали когато сме в стаята с глас и възможност да гласуваме, и възможност да говорим, можем да променим европейската политика, отговорът е: можем. Давам Ви най-пресния пример – политиката относно петролното ембарго. Имаме глас – поискахме и ще получим същите изключения от петролното ембарго, каквито получават и другите европейски държави. Ако нямахме глас, щяхме да получим дръжки. Така че когато е важно за България, когато знаем как да си отстояваме политиката, можем да си защитим интереса. Ако не сме в стаята, където се вземат решенията, има една много хубава поговорка: „Ако не седиш на масата, си част от менюто.“ Ние не искаме да сме част от менюто, а искаме да седим на масата. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
Благодаря, господин Василев. Господин Карадайъ, за процедура по начина на водене? Заповядайте.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, промяната продължава – от лошо към по-лошо, по модела на ГЕРБ.
Явно съм виновен, защото е процедура по начина на водене?
Да, господин Председател. Ще Ви помоля да не ме прекъсвате, за да може да разберете, че проблемът е във Вас. Уважаеми господин Председател, по модела на ГЕРБ министрите обикновено имат по-важни дела, отколкото да се явяват в Народното събрание в една парламентарна република, каквато е България, но това ние го разбираме. Тази власт така започна и така се създаде – в нарушение на Конституцията и законите на страната. Обикновено, господин Председател, според Вашата терминология, действията им се олицетворяват с едни фактологически неточности, каквито чухме преди малко в декларацията на господин Иванов. Господин Иванов направи декларация, в която призова да се проследят капиталите на медиите с цел да се види кой каква пропаганда прави и от кого е зависим.
Господин Карадайъ, все пак е процедура по начина на водене. Моля Ви!
Господин Председател, по начина на водене е. Вие трябваше да кажете на господин Иванов и да му припомните, че преди три месеца – на 14 февруари, хубава дата и празник, имаше зададен въпрос към министър-председателя на Република България – господин Кирил Петков: кой, какво финансиране и какви капитали има в медиите в България, с които оперират, дали и как са им предоставени държавни и европейски средства, тези средства дали са доставени чрез пряко договаряне или с обществени поръчки, включително и дали сред критериите фигурират изисквания да присъстват в регистъра на Министерството на културата на Република България, каквото е изискването на Закона? Въпросът е от 14 февруари и е зададен от българския евродепутат господин Илхан Кючюк от ДПС - Renew Europe, президент на Алианса на либералите и демократите за Европа към настоящия момент.
Времето, господин Карадайъ.
Господин Председател, на господин Иванов Вие трябваше да му кажете:…
Ще го питам.
Да, но ако още веднъж…
Господин Карадайъ, вече сте тридесет секунди над времето по процедурата.
…ме прекъснете, господин Председател, мисля, че няма да разберете защо сте там.
Моля за тишина в залата! Господин Карадайъ, все пак процедурата е към мен. Разбрах Ви.
Господин Председател, и още три пъти ме прекъснете, но аз ще си довършва изказването.
Вече сте над времето.
Ама още веднъж ме прекъснете, господин Председател...
Хайде завършете, но моля Ви! (Шум и реплики.)
Благодаря Ви, господин Председател. Да си кажа изречението: Вие трябваше да напомните на господин Иванов, че ако е искрен и държи на точността и на това, което каза в декларацията, той по-скоро трябва да напусне тази власт, която не е прозрачна, не изпълнява Конституцията, не изпълнява законите на страната, за да може България наистина да тръгне по демократичен път, защото има едни внушения в публичното пространство, че един кръг, наречен „Капитал“, се финансира от държавни и чуждестранни средства.
Господин Карадайъ, ще Ви взема думата. Това вече е декларация, а не е процедура.
Тази публичност ние я чакаме от три месеца да я видим и не само за тях, а за всички, за да е ясно кой е на медийния пазар в България. Но още веднъж, господин Председател, напомнете, че Конституцията и законите на тази страна трябва да се изпълняват и по Ваше предложение може би, докато дойде министър-председателят, да обявите почивка. Ще го изчакаме. Явно България вече няма да е парламентарна република, а е премиерска, но това е въпрос на Конституция, а не е въпрос на мераци или усещания на когото и да е. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
Благодаря Ви, господин Карадайъ.
Господин Председател, по начина на водене към Вас. Това е абсолютно безобразие! Да излиза човек и четири минути… (Възгласи от ДПС: „Хей!“) абсолютно празни твърдения да прави – абсолютно празни тези, без никаква аргументация и… (Шум и възгласи от ДПС.)
Моля за ред в залата! Моля за ред в залата!
…Вие да го оставяте да говори четири минути?! Абсолютно злоупотреба е това! Злоупотреба! (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
Господин Летифов? (Уточнения между народния представител Халил Летифов и председателя встрани от микрофоните.) Заповядайте.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Процедурата ми е по начина на водене. Председателят току-що ме предупреди да внимавам какво ще кажа. Аз ще се придържам изцяло към процедурата. Господин Председател, мерете с един аршин. Оставихте вицепремиера да фактологически неточноствува повече от времето, което му е указано по Правилник. Разбира се, разбираме, че за Министерския съвет Конституция, закони и Правилник на Народното събрание не важат – държавните интереси не важат за тях. След това позволихте на един от Вашите, щях да кажа ортаци, прощавайте, съпартийци, да излиза и да се отнася към председателя на 32-годишна парламентарна група и партия, отстояваща пътя на България като ценност в НАТО и Европейския съюз, с неуважително отношение. Виж какво, уважаеми господин Народен представител, не сте дорасли с поведението си, с действията си, със заслугите си за страната, за да имате подобно отношение към заслужила за демокрацията на страната партия в борбата ѝ за демокрация, за отстояването на пътя към НАТО и Европейския съюз, който Вие сега жънете с комбайна. Дошли сте наготово, колега! Наготово! Разберете го! (Ръкопляскания от ДПС.)
Само едно нещо да кажа. За съжаление, тези процедури съвпаднаха точно с посещение в пленарната зала. Съжаляваме, за което. Добре дошли! Господин Карадайъ, Вашата процедура взе характера на декларация. (Реплика от народния представител Настимир Ананиев: „Абсолютно.“) Не е допустимо. Заповядайте, господин Ананиев. Нека да прекратим тези процедури и да се върнем към въпросите. Между другото, премиерът пътува насам, така че ще имате възможност да си зададете и въпросите към него, както казах още в началото.
Благодаря, уважаеми господин Председател. Процедурата ми е по начина на водене. Всъщност в два аспекта. Първо, да, Вие сте прав. Половината изказване на господин Карадайъ си беше декларация. Има право да вземе декларация, вместо да отговаря през процедура на Христо Иванов, и да заяви позицията на „Движение за права и свободи“. Това, което каза господин Летифов, че член на Министерския съвет по Правилник може да вземе по всяко едно време думата до 10 минути. (Шум и реплики.) Пише го в Правилника – до 10 минути може да вземе. (Шум и реплики.) Пише го в Правилника, така че моля Ви, четете какво пише. (Шум и реплики от ДПС.) Пише го изрично в Правилника това нещо. Така че няма нужда да се говори с назидателен тон към народните представители, които са тук за пръв път, да се дава пример с едно управление 30 години назад в прехода, което не е за пример като цяло, за да го даваме за пример, така че малко по спокойно! Благодаря.
Благодаря, господин Ананиев. Момент, господин Карадайъ. Първо, за това, което казах, аз си държа на него – Вашата процедура си беше декларация. Всъщност Вие просто не взехте декларация, защото по време на блицконтрола не може да се взима декларация, и затова я замаскирахте под формата на процедура. (Шум и реплики.) Добре. Второ, да, може министърът да взима… (Реплики от ДПС:„Имаше декларация“.) Преди обаче да дам началото на блицконтрола, доцент Чакъров. За господин Ананиев. Член на Министерския съвет може да взема думата по всяко време, но ако не е по точка от дневния ред, след това групите имат право на отношение.
За процедура.
Господин Карадайъ, необходимо ли е да продължаваме с процедурите?
Да.
Заповядайте.
Благодаря Ви, господин Председател. Значи процедурата е била важна. Ето, току-що Вие дефинирахте поведението на министрите в залата. Остава и да идват. Има различни процедури, по които те могат да вземат думата: когато трябва да отговарят на въпроси – да отговарят на въпроси; когато вземат думата за изявление като министър – да си вземат думата за изявление като министър. Благодаря Ви и извинявайте.
Благодаря Ви. След това лирическо отклонение от 10 – 15 минути можем да продължим с въпросите, надявам се.
(ДПС, от място): Няма ли да обявите почивка – не от името на групата, не искаме, а по Ваше предложение – имаме блицконтрол.
Чакайте малко. Вторият въпрос от „Продължаваме Промяната“ дали е към някой от присъстващите? Не, добре, разбрах – към премиера е. Вторият въпрос от ГЕРБ-СДС – дали има към някой от присъстващите, или е към премиера? И при Вас е към премиера, разбирам. (Шум и реплики от ДПС.) Само секунда! Ако има към някой от присъстващите, защо да е необходимо? От „БСП за България“ втори въпрос? Не, добре. От „Има такъв народ“ – втори въпрос? Не. От „Демократична България“? Не. От ВЪЗРАЖДАНЕ? Също не. Тогава давам почивка, докато дойде Кирил Петков – 15 минути. (След почивката.)
Възобновявам заседанието. По ред за въпрос е парламентарната група на „Продължаваме Промяната“. Заповядайте, господин Ананиев за въпрос.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Премиер, уважаема госпожо Вицепремиер! Моят въпрос е свързан, разбира се, с темата за газа, която е доста актуална в момента, и засяга всички български граждани и бизнес. Въпросът ми е към премиера Кирил Петков. По принцип всички знаем, че войната влияе на икономиката на Европа, но този сектор е особено засегнат от това, което се случва. Даже когато дойдоха добрите новини от САЩ за договорения втечнен газ, моментално усетихме хибридния натиск в социалните мрежи и не само. Бяха активизирани и други форми на протест, за съжаление, и от политически субекти. Но въпросът ми не е свързан с втечнения газ, а с азерския газ, господин Премиер. Твърди се, че ще започнем да получаваме пълните договорени количества азерски газ през септември или октомври – вярно ли е това? Има ли вариант всъщност това да стане по-рано? Благодаря.
Благодаря, господин Ананиев. Заповядайте, господин Петков за отговор.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Това е много важен въпрос, защото енергийната сигурност зависи от нашите диверсифицирани доставки на природен газ. Както знаете, ние успяхме да договорим много добри цени, много под европейско- пазарните, от САЩ, но добрата новина днес е, че това, което до този момент беше обвързано с изпълнението на гръцката връзка, за да имаме доставки от азерски газ, вече няма да е това факт. Ще можем да си получим цялото количество от азерски газ, преди връзката да бъде финализирана, още от 1 юли. (Възгласи: „Браво!“ и ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Това показва, че когато има истински устрем за диверсификация и истинско желание за диверсификация, нашите партньори са готови да подадат ръка. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
Благодаря, господин Петков. За реплика – заповядайте, господин Ананиев.
Уважаеми господин Премиер, благодаря Ви за тези добри новини. Аз искам да поздравя Вашите усилия и усилията на кабинета да се справи с тази криза, но всъщност за пореден път успяхте да разбиете много от опорките на опозицията, които последните няколко дни се упражняваха доста често относно газа и какво се случва там. Но за пореден път правителството доказва, че опозицията произвежда фалшиви новини, а ние работим за интересите на България. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
Благодаря, господин Ананиев. Дуплика? Няма да има дуплика. Жечо Станков за въпрос от парламентарната група на ГЕРБ СДС.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин Председател, господин Премиер, госпожо Вицепремиер! По времето на правителството на ГЕРБ всяка една сделка, която се организираше от „Булгаргаз“, за доставка на втечнен природен газ беше публично достъпна с много ясни прости правила – кой е готов в света да достави газ на България на цена, по-ниска от тази, която КЕВР определя, или на цена, по-ниска, от която се заплаща от българските граждани. С пристигането Ви в България от посещението Ви в Щатите Вие казахте пред медиите, че сте договорили два кораба с втечнен газ, като неколкократно Ви бе зададен въпросът кой ще го достави и на каква цена – Вие избягвахте въпроса. Надявам се в момента да отговорите на мен. Каква ще е цената, на която ще пристигне газът в България? Кой е доставчикът на тази газ? Кога ще дойде той? Защото мога да Ви покажа и справка на терминала в Ревитуса, че в момента държавата няма как да резервира капацитет там, защото капацитетът за месец юни е изцяло пълен. Благодаря Ви.
Благодаря, господин Станков. Заповядайте, господин Премиер. Само напомням – за подробни числови данни, че не може в рамките на блицконтрола да се изискват. Конкретно за цената го казвам. Може да е въпрос от редовния парламентарен контрол. Заповядайте, господин Премиер.
Уважаеми народни представители! Да, потвърждавам думите си – цената е по ниска от тази, на която купувахме от „Газпром“ и сегашната пазарна цена на „Газпром“, и директно ще бъде доставка от американска компания без посредник. Между „Булгаргаз“ и американската компания в момента има сключен договор, който позволява тази доставка да бъде факт. А това, че не сте открили начин как тези кораби да бъдат вкарани в газовата система, значи нямате цялата информация. Мога да Ви уверя, че и двата кораба ще бъдат не само доставени, но и вкарани в нашата енергийна система. Аз не съм министърът на енергетиката. Може да отправите директните въпроси към него, но мога да уверя всички депутати и български граждани, че двата кораба ще бъдат доставени, вкарани в енергийната система на цена под тази на „Газпром“. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
Благодаря, господин Петков. Заповядайте, господин Станков, за реплика.
Уважаеми колеги народни представители, господин Председател, господин Премиер, госпожо Вицепремиер! Колеги, Вие чухте ли моите два въпроса – каква е цената и кой ще ги достави? Чухте ли отговора? Не. Господин Председател, винаги по времето на ГЕРБ, когато се е налагало и се е правела такава процедура, публично в пространството са се оповестявали конкретните цифри – 20, 30, 40% отстъпка от цената на КЕВР, или отстъпка от цената, която българските граждани заплащат. Това в момента не се случва и искаме прозрачност, защото вече 13-и ден на територията на страната не е ясно пекарите, които пекат хляба си, топлофикациите, които произвеждат топла вода, такситата, които карат на природен газ, всички останали на каква цена купуват газа?! Господин Премиер, във връзка и с изказването на Вашия съпартиец – господин Ананиев, ГЕРБ никога не си е позволявал да се упражнява на темата газ. Ще Ви дам един пример извън газовия сектор. Това, че сте отишли до Одрин и сте видели, че паламудът е с 10 стотинки на килограм по-евтин, не означава, че сте договорили по-евтина риба за България. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Паламудът, за да дойде до трапезата на българина, първо, трябва да бъде доставен, съответно всичките разходи по транспорта, каквито са и за газа, да бъде платена и таксата на терминала за регазификация, да бъдат платени таксите и на газовия оператор DESFA в Гърция, които в най-добрия случай са пет евро на мегават, в най-добрия случай. А Вие пред медиите заявихте, че нямаме капацитет на терминала, което означава, че във Вашата сметка с мъничко по-ниската цена на газа въобще тази цифра не е включена. Другото, което е, не сравнявате правилните диапазони. Няма как да кажете, че цената на този газ, който сте договорили, е по ниска от тази, която е на цената на предходния месец. Този месец цената на газа трябва да падне с 30%. Защо ли? Защото TTF, който ценообразува 70% от нашата цена, е паднал с 30% допълнително и с няколко процента са паднали петролните деривати. Така че всичко, което е 142 лв. минус 30%, над това няма как да е по-ниска цена за България, защото ще е по-висока реално. Благодаря Ви.
Благодаря, господин Станков. Има ли дуплика, господин Премиер? Заповядайте.
Уважаеми народни представители! Наистина признавам, че нямам никаква идея за паламуда в Турция. Съжалявам! (Шум и реплики.) Но това, което искам да Ви уверя, е, че всъщност през цялото време се опитваше да ни се казва през годините, че няма диверсификация, защото още – и това е факт – газовата връзка с Гърция не е направена. Обаче се оказва, че връзката с Нея Месемврия, дава пълна възможност да вкарваме цялото количество азерски газ и това ще покаже българското правителство – че през всичките тези години диверсификация е нямало не защото не е могло, а защото е нямало желание за това. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
Благодаря, господин Петков. (Народният представител Жечо Станков иска думата за процедура.) Господин Станков… Не, тя може да е две минути, но да е към мен.
Господин Председател, използвах в основната си част и в репликата възможността да задам два въпроса. И в двата случая не получих отговор на нито един от двата. Вие заявихте, че този с отстъпката би бил конфиденциален или няма как да го изискаме в момента. Поне трябваше да чуем името на фирмата, защото отново не бе проведен нито търг, нито конкурс, за да знаят българските граждани от кого, на каква цена ще купуват газа. Така ли е? Трябва да знаем от кого купуваме газа и на каква цена ще е той. След като е по-ниска, колко по-ниска ще е тя? (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
Господин Станков, излизате от процедурата!
Благодаря Ви.
Добре. И аз Ви благодаря. Въпрос от парламентарната група на ДПС. Заповядайте, господин Анастасов.
Благодаря Ви, господин Председател. Драги ни министър-председател Петков! Вчера, преди...
Уважаеми е възприетото обръщение, господин Анастасов.
Уважаеми министър-председател Петков! Надявам се и към другите да го правите, господин Председател. Та вчера, преди заседанието на Министерския съвет, в типичния за Вас стил се опитахте да направите поредното внушение по адрес на „Движение за права и свободи“ и депутата от ДПС господин Делян Пеевски. Понеже ние знаем добре, че до 2007 г. Вие сте си търсили личния късмет в друга част на света, няма как да сте в час, че ДПС е партията, която има основния принос за членството на България в НАТО, а по-късно и в Европейския съюз, именно с правителство с мандата на ДПС, от което, между другото, и господин Делян Пеевски е част, та затова проявяваме разбиране към Вашето объркване. Въпросът ни е как, за бога, на всички изредени дотук факти и на фона на неоспоримата история на ДПС като част от демократичната история на България стигнахте до умозаключението, че ДПС и господин Делян Пеевски може да имат нещо общо с Южен, Турски или Балкански поток, което Ви харесва, и трите, или каквито и да е руски обвързаности, или това е поредната Ви лъжа?! Ще помоля настоятелно отговорът Ви да е базиран само на неоспорими факти и доказателства, за да не превръщаме тази висока и свята трибуна на Народното събрание в поредния източник на фалшиви новини. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)
Благодаря, господин Анастасов. Този въпрос от общата политика на правителството ли е?
Да!
Господин Петков, заповядайте за отговор.
Уважаеми народни представители! Това, което стана ясно на всички партньори в Европейския съюз и НАТО, е, че един от основните инструменти на руската външна политика, и по-точно на политиката на режима на Путин, е използването на корупция. През корупция този режим успява да влияе на чужди държави, на чужди правителства и голяма част от тази корупция минава през енергийни проекти. Когато една страна реши да построи Руски поток, нека да го кажа по друг начин – Руски поток през територията на България, без да имаме шанс дори най-бедната част на България – Северозападна България, да има възможност да черпи от този газ, и похарчим три милиарда от нашите пари, на всички нас, тогава явно има някаква друга причина. (Шум и реплики.) И когато, за съжаление, се видя дори рейндж роувъра, който е паркиран в гаража на Вашите колеги (шум и реплики), на колегите от ГЕРБ – може да го запишете, да, – тогава се вижда как тази връзка е абсолютно свързана. И за съжаление, във всички Вас, които са били част от тази според мен корупционномотивирана схема, всички наши партньори го виждат това и обявяват много ясно, че този тип проекти са стандартен метод за влияние в чужди държави. Така че това беше част от нашия разговор във Вашингтон и разговор в Брюксел. Във връзка с вашия конкретен въпрос – единственото, което аз знам, е, че когато се срещнах с US Treasury, те споделиха, че „Магнитски“ като прилагане в чужда държава е най-мащабният в България до този момент и разбира се, един от тримата човека на „Магнитски“ е господин Делян Пеевски. Това е единственото, което те казаха. (Шум и реплики от ДПС.) В Treasury казаха специално името на господин Делян Пеевски като един от тримата, които са на този лист. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
Благодаря. (Шум и реплики от ДПС.) Добре, но имате реплика.
Реплика, но той не отговаря на въпроси. Има процедура!
А реплика ще има ли?
Ще има реплика!
Първо трябва да е репликата обаче.
Изключително уважаеми министър-председател Петков! (Шум и оживление.) Забележително е как сте се срещнали със сградата на US Treasury наистина, (ръкопляскания от ДПС, ГЕРБ-СДС и възгласи: „Браво!“) без нито един човек, без нито едно име, без нито едно доказателство, без нито един факт! Вече малко умело започнахте да избягвате имената, за да не Ви опровергават после и да ставате за резил. Но отговор на въпроса аз не получих. Отговор на въпроса значи, че Вие бягате от внушенията, които направихте вчера. Все пак, за да пресечем възможността Ви да продължавате с фактологическите неточности – по речника на председателя, и фалшивите новини, ние от ДПС внасяме проект, с който незабавно да се създаде временна комисия, която да проучи всички факти и обстоятелства около Южен, Турски или Балкански поток – което Ви харесва. (Шум и реплики.) И Руски поток, и Вашия Руски поток! В този ред на мисли, вчера след провала на изслушването в Бюджетната комисия за Българската банка за развитие и цялата каша, която Вие сте забъркали там и срещу която БСП и ИТН, между другото, възразиха, и след констатирания пълен отказ от предварително заявените от Вас приоритети на ББР, отново през медиите направихте внушение по адрес на ДПС и депутата ни Делян Пеевски. Явно това се прави, за да прикриете своите тежки обвързаности и бизнес зависимости с руски и други източни капитали и олигарси, много от тях очевидно част от специалните служби на съответните страни. Благодаря Ви, колеги. (Ръкопляскания от ДПС.)
Тук уточняващ въпрос нямаше! Колеги, аз предлагам да се придържаме към блицконтрола – да има въпроси, да има отговори. (Шум и реплики.) За всички! Дуплика ще има ли, господин Премиер, или не? Не, добре. Да започнем с процедурите. Господин Карадайъ.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър-председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Председател, днес по начина на водене се опитах да Ви направя забележка, че има различни процедури по Правилника и съгласно Конституцията министрите могат да вземат по всяко време думата и да си правят изявления – политически, неполитически, каквито си искат. Ние не можем да имаме отношение към това, по тази процедура, когато се изказват министри. Но, уважаеми господин Председател, днес е ден за блицконтрол. В момента часът е 11 без 10. Допреди 15 минути министър-председателят не беше в залата на Народното събрание. Сега, присъствайки в залата на Народното събрание, когато на него му се задават въпроси да мотивира и аргументира лъжите си, изречени вчера, с факти и доказателства, той се опитва да говори всичко друго, но не и да признае от тази трибуна, че вчера онова, което е направил, е една откровена лъжа. А ако понятието лъжа не Ви харесва, това е една фактологическа неточност, както Вие казвате, която няма никакви факти зад себе си. А колкото за опита за внушения по закона „Магнитски“, доколкото знаем, Америка е демократична, правова държава. Колегата Пеевски по законите на Съединените американски щати си е обжалвал и изявлението по „Магнитски“. От друга страна, включително и господин Кирил Петков като министър на икономиката по „Магнитски“ е имал отговори по зададени към него въпроси и неговият подпис седи под документи, че господин Пеевски няма нищо общо. Така че България има законодателство, България има Конституция, но явно за Кирил Петков нито Конституцията, нито законите на страната, нито България е важна! (Ръкопляскания от ДПС.) Благодаря Ви за вниманието.
Има други процедури тук. (Шум и реплики от ДПС.) Чакайте малко. (Реплика от ДПС: „Кажи му да излиза!“) По-внимателно, колеги, моля Ви! Без реплики „Кажи му да излиза“. (Реплика от ДПС: „Я го проверете!“) Нищо няма да проверяваме. Моля за ред в залата! (Народният представител Цончо Ганев иска думата.) Вие, господин Ганев, сте за процедура по начина на водене, но Теменужка Петкова от ГЕРБ първа поиска, така че първо Теменужка Петкова и след това господин Ганев.
Благодаря, уважаеми господин Председател. Процедурата ми е по начина на водене към Вас. Моля Ви, когато от тази трибуна се правят внушения, макар и от министър-председателя на страната, Вие да направите строга забележка за това, защото не се случва за първи път. Правят се неверни внушения по отношение на проекта Балкански поток. Не знам откога господин министър-председателят е възприел, че има някакви корупционни практики по този проект, не знам на какво се базира това, но...
Разбрахме, госпожо Петкова.
...господин Министър-председател, този проект е построен с решението на тази зала, на българския парламент, без нито един глас против.
Госпожо Петкова, това не е процедура по начина на водене!
По всички правила на Европейския съюз и съобразно европейското законодателство.
Ще Ви взема думата. Не е процедура по начина на водене!
И няма нито един лев от парите на данъкоплатците. Престанете да лъжете! (Председателят изключва микрофоните.)
Взех Ви думата. Не е процедура по начина на водене. Стига вече! (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Господин Ганев и след това Десислава Атанасова.
Господин Председател, за пореден път демонстрирахте диалогичност, но държа от името на парламентарната група да поискам във връзка със закъснението на министър-председателя, най-вероятно по много важни причини да не дойде в парламента навреме, да удължим изслушването му, за да може всички групи да си зададат въпросите и да има становище на групите. Изключително важно е! Чуха се много важни неща, казаха се важни неща, някои не се казаха, както и не се каза, че Южен поток беше спрян от американски сенатори, които дойдоха тук и спряха този проект.
Господин Ганев, излизате и Вие от процедурата. Моля ви!
Затова много Ви моля да удължим времето до задаване на всички въпроси и становища на парламентарните групи!
Благодаря, господин Ганев, но блицконтролът е фиксиран в чл. 104 от Правилника, без възможност за… (реплики) – момент, без възможност за Народното събрание да го променя с решение – нито местоположението в Програмата, нито продължителността. Така че аз по-скоро предлагам вместо процедури по начина на водене да преминем към въпроси, доколкото можем да зададем. Заповядайте, госпожо Атанасова. (Реплика.) Добре, имам Ви и Вас предвид. Госпожа Атанасова чака отпреди Вас.
Благодаря, господин Председател. Господин Председател, процедура по начина на водене спрямо Вас. Останах с впечатление, че Вие следите стриктно нормите на Правилника и винаги, когато някой си позволи от парламентарната трибуна да прави внушения, да издава присъди, да го прекъсвате. Господин Председател, това не направихте, когато господин Кирил Петков нарече народните представители част от корупционна схема. Господин Председател, очевидно е, че Вие си давате сметка каква щета за парламентаризма, за устоите на държавността и за рушенето на авторитета на институциите води не само присъствието, закъснялото макар, на министър-председателя в залата, но и всичко изречено от него. Моля Ви, вземете бележка от моята процедура и всеки път, когато някой си позволи от парламентарната трибуна да ползва подобен език, да го прекъсвате и ако се налага, да му сочите вратата, защото вратата е ей там и тази зала не заслужава подобно отношение! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
Благодаря за процедурата. Халил Летифов – за процедура.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Имам процедура по начина на водене към Вас, тя ще бъде кратка. Прав сте, че блицконтролът по Правилник е до 11,00 ч., но той започва в 9,00. И сте прав, че трябва да има ред в залата. Затова смятам, господин Председател, че е необходимо да разпоредите да се направи химико-токсикологичен анализ на всички присъстващи тук в залата. Мисля, че това ще помогне, за да се въведе ред в залата (ръкопляскания от ДПС и ГЕРБ-СДС), и ще стане ясно имат ли представа някои присъстващи колеги дали се намират в пленарната зала, или някъде другаде. (Ръкопляскания и смях от ДПС.)
Благодаря.
Господин Председател, напоследък всички парламентарни групи вземат процедури към Вас и Ви казват какво не трябва да казват народните представители и как не трябва да говорят, и как Вие трябва да ги прекъсвате, когато кажат нещо невярно. Аз имам една по-нестандартна процедура към Вас във връзка с процедурата на госпожа Атанасова, понеже тя говори за парламентаризъм, за авторитет на институцията. Може да ѝ напомните, че забрави да се изчерви. Кажете ѝ: Госпожо Атанасова, забравихте да се изчервите. Първо, защото това, което стана с тръбата за газа, е, меко казано, схема – това е най-меката дума, която може да се употреби. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“ и „БСП за България“.)
Излизаме от процедурата, господин Божанков.
И второ, господин Председател, защото точно ГЕРБ да говорят за уважение към институцията Народно събрание, като помним каква щета беше Бойко Борисов, е, меко казано, скандално. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“ и „БСП за България“.)
Добре, моля Ви да се върнем към блицконтрола. Без квалификации, без обиди. Господин Петров, за процедура ли сте? На чл. 104 ли да си отворя?
Не, господин Председател.
Добре.
Благодаря, господин Председател. Ще бъда кратък. Блицконтролът включен ли е в дневния ред, господин Председател, за днешното пленарно заседание? Въпросът ми е риторичен. Считам, че е включен и че е част от дневния ред за днес – за петък. Затова ще Ви помоля да се възползвате от правото, което Ви се дава по чл. 47, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: „В изключителни случаи председателят може да предложи промяна в дневния ред по време на пленарното заседание.“ И съответно предложението ми е да направите такава промяна, която да удължи блицконтрола до задаването на всички въпроси и вземането на становища от парламентарните групи. Считам, че са налице такива изключителни обстоятелства, свързани с посещението на министър-председателя в Съединените американски щати и с важните новини, които той съответно донася до нас от тази парламентарна трибуна. Благодаря Ви, господин Председател.
Благодаря, господин Петров. Не може да се измества блицконтролът, защото в чл. 104 за разлика от други разпоредби в Правилника, където са фиксирани конкретни срокове, след това има поставена запетая и текста: „освен ако Народното събрание реши друго“, при блицконтрола няма такъв текст – той не дава възможност за промяна. От БСП има ли въпроси? Няма. От ИТН има ли?
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Премиер, госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! Моят въпрос е кратък и е към министър председателя. Господин Петков, на 22 май Ви предстои посещение в Република Северна Македония, където се очаква да проведете, предполагам, съвместно заседание на двете правителства. Моят конкретен въпрос е: това заседание на двете правителства в пълен формат ли ще бъде, или просто Ваше посещение с избрани, заведени от Вас министри? И очаква ли се в края на това посещение да подпишете някакъв документ, какъвто и да бил той, с премиера на Република Северна Македония? Благодаря Ви.
Благодаря, госпожо Василева. Заповядайте, господин Петков.
Благодаря за въпроса. Не е финализирана срещата още в точния ѝ състав, но едно е със сигурност – ние просто продължаваме конструктивния диалог, но няма да бъде подписано нищо конкретно на тази дата. Благодаря Ви.
Благодаря. Реплика има ли? Няма. От „Демократична България“ има ли въпрос? Не. От ВЪЗРАЖДАНЕ? Заповядайте, госпожо Михайлова.
Господин Председател! Господин Петков, предвид кризата с газа, на която все още сме свидетели – да, тя в момента е комуникационна, понеже Вие абсолютно не отговаряте на нито един зададен въпрос по отношение на цените, които иначе широко медийно се коментира, че са по-ниски. По-ниски от какво, с колко, за колко време? Няма да го коментирам това нещо. Но следващата криза, която се задава, е кризата с петрола. Предвид начина, по който българската държава комуникира, и позициите, които заема, ние сме в неизгодна ситуация не само с така наречените ни европейски и задокеански партньори или нещо друго, в зависимост от взаимоотношенията, които Вие имате в момента с тях, и с други страни. Военният конфликт се отразява върху нашата икономика, отразява се върху джоба на всеки българин. Както и господин Василев да твърдеше, че това не се случва по този начин – ние всички го усещаме. В тази връзка, предвид, че в момента ние не сме част от изключенията за вноса на петрол – зная, че преговаряте за това и Ви пожелавам успех, защото всъщност това ще е успех за нас българите, въпреки че имам своите съмнения, че това ще се случи, какво ще направи българското правителство и има ли подготвен план, ако имаме обратна санкция? Защото това е дали ние ще успеем да договорим нещо с европейските си партньори, с които очевидно имаме голям проблем. Налага се да се молим и да правим какво ли не, за да бъдем добре. Въпреки че декларираме месеци наред как общностните ангажименти са приоритет на българската държава спрямо Европейския съюз, в обратната линия виждаме, че тотално нашите интереси не са приоритет на никой друг, освен на една група народни представители. Какво правим, ако Русия спре петрола? За първото тримесечие в единствената голяма рафинерия (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) – извинявайте, задавам въпроса, която има в България, 2022 г. 63% от преработения нефт е с руски произход, остатъкът от 100% са отново близкоизточни сортове нефт. Те твърдят, че няма как с по-малко от 50% да се справят. Какво правим, ако това не можем да го доставяме в България? Имате ли конкретен, ясен план кога ще го предоставите, как ще го предоставите? Да не стане така, като с газа. И много Ви моля, отговорете ми на въпроса, а не изнасяйте шоуспектакъл. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Госпожо Михайлова, моля Ви. Заповядайте, господин Петков.
Уважаеми народни представители! Благодаря за оценката на нашите усилия, които до този момент показват резултат – че в този момент от Европейската комисия разбират, че България не е в позиция да диверсифицира и биха сложили България в списъка на страните с възможност да продължат вноса на петрол поради факта, че нашата рафинерия наистина е зависима в този момент от доставките на руски петрол. Това е така. Видяхте за газа едновременно колко бързо българското правителство се справи – въпреки че имахме 24 часа предварителна нотификация от „Газпром“, една седмица по-късно вече имаме стабилни диверсифицирани доставки от други места. На Вашия конкретен въпрос. Ние сме в постоянна връзка с рафинерията на „Лукойл“ и те ни уверяват, че имат вариант и план, ако, не дай си боже, се случи такъв факт, че няма да останем без гориво, но наистина не искаме да влизаме в този сценарий. Правим всичко, което зависи от нас, за да не влезем в този сценарий. Благодаря Ви.
Благодаря, господин Петков. Заповядайте, госпожо Михайлова, за реплика.
Господин Петков, ние също следим изявленията от рафинерията и всъщност това, което чуваме, е, че те не могат да вземат реакция по-рано от една година, първо. Второ, това, което казвате – че Вие сте били изненадани за 24 часа с някакви обстоятелства по отношение на газа, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ месеци по-рано задавахме въпросите, както сега започваме да задаваме за петрола. Ето, това е абсолютно реален сценарий. Да не се окаже, че в един момент отново ще се изненадаме за 24 часа по отношение на петрола?! Аз Ви чух какво ми казахте. Вие сте политик и нямате какво друго да ми кажете в момента, защото е ясно, че план конкретен, ясен и точен няма, защото в противен случай смятам, че нямаше да го пазите в дълбока тайна, както стана с Плана за възстановяване и устойчивост и така нататък. Ако имате нещо конкретно, кажете дата, дайте цифри, кажете кога ще ни го предоставите, така че ние да го разберем, защото за газа все още, въпреки че от един месец обяснявате, че сте се справили с кризата, че всичко е наред, ние нито знаем доставчици, нито цени, бизнесът продължава да работи на сляпо. В момента тръгвате със същата риторика и с петрола. Ние сме народни представители, нашият ангажимент е от името на българските граждани да Ви зададем тези въпроси и да търсим, и да очакваме отговорите им. И ги очакваме абсолютно конкретни, защото те касаят нас, всеки един ден от живота ни, всяка една сфера от живота ни и трябва да сме наясно какво и как Вие правите в момента. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Благодаря, госпожо Михайлова. Ще има ли дуплика, господин Премиер или не? Не. Добре. Тъй като е 11,10 ч. вече, прекратявам блицконтрола и преминаваме към редовния парламентарен контрол. (Реплики.) Тя не променя общата продължителност, господин Несторов. Преминаваме към: ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ. Преди да преминем към въпросите, ще Ви изчета получените писмени отговори на въпроси и питания за периода от 15 април 2022 г. до 12 май…
Сега трябваше да кажете под чие нарушение на законите и Правилника на Народното събрание не могат в Народното събрание да осъществят блиц- контрол? И нарушителят на закона трябва да е назован!
Много процедури по начина на водене имаше, господин Карадайъ, и затова не стигна времето.
От 9,00 ч.?!
Писмени отговори от: - министър Александър Николов на въпрос от народния представител Теменужка Петкова; - заместник министър-председателя и министър Асен Василев на въпрос от народния представител Деница Николова; на въпрос от народните представители Десислава Танева и Мария Белова; на въпрос от народния представител Ивайло Мирчев; на шест въпроса от народния представител Николина Ангелкова; на въпрос от народния представител Христо Гаджев; - министър Асена Сербезова на въпрос от народния представител Елисавета Белобрадова; на въпрос от народния представител Иван Клисурски; на въпрос от народния представител Николай Радулов; на шест въпроса от народния представител Николина Ангелкова; на въпрос от народния представител Христо Гаджев; - министър Атанас Атанасов на въпрос от народния представител Андрей Чорбанов; на въпрос от народния представител Вяра Емилова; на въпрос от народния представител Димитър Ташев; на пет въпроса от народния представител Николина Ангелкова; на въпрос от народния представител Христо Гаджев; - министър Божидар Божанов на шест въпроса от народния представител Николина Ангелкова; на въпрос от народния представител Христо Гаджев; - министър Бойко Рашков на два въпроса от народния представител Ивайло Мирчев; на въпрос от народния представител Илин Димитров; на въпрос от народния представител Костадин Костадинов; на въпрос от народния представител Крум Зарков; на пет въпроса от народния представител Николина Ангелкова; на въпрос от народния представител Петър Петров; на въпрос от народния представител Христо Гаджев; - заместник министър-председателя и министър Борислав Сандов на въпрос от народния представител Атанас Михнев; на въпрос от народния представител Васил Зашкев; на три въпроса от народния представител Зорница Стратиева; на четири въпроса от народния представител Ивайло Мирчев; на три въпроса от народния представител Иво Русчев; на въпрос от народния представител Искра Михайлова; на шест въпроса от народния представител Николина Ангелкова; на въпрос от народния представител Христо Гаджев; - министър Георги Гьоков на въпрос от народния представител Деница Сачева; на въпрос от народния представител Илин Димитров, на шест въпроса от народния представител Николина Ангелкова; на въпрос от народния представител Христо Гаджев; - заместник министър-председателя и министър Гроздан Караджов на въпрос от народния представител Андрей Чорбанов; на въпрос от народния представител Вяра Емилова; на въпрос от народните представители Десислава Танева и Мария Белова; на въпрос от народния представител Иван Петков и Благовест Кирилов; на въпрос от народния представител Илин Димитров; на въпрос от народния представител Николай Нанков; на шест въпроса от народния представител Николина Ангелкова; на въпрос от народния представител Христо Гаджев; - министър Даниел Лорер на седем въпроса от народния представител Николина Ангелкова; на въпрос от народния представител Христо Гаджев; - министър Драгомир Заков на шест въпроса от народния представител Николина Ангелкова; на въпрос от народния представител Петър Петров; на два въпроса от народния представител Христо Гаджев; - министър Иван Иванов на четири въпроса от народния представител Александър Дунчев; на въпрос от народния представител Васил Зашкев; на въпрос от народния представител Даниел Петров; на въпрос от народния представител Петър Петров; на въпрос от народния представител Златомира Мострова; на въпрос от народния представител Зорница Стратиева и Александър Дунчев; на шест въпроса от народния представител Николина Ангелкова; на въпрос от народния представител Петър Петров; на въпрос от народния представител Христо Гаджев; - заместник министър-председателя Калина Константинова на седем въпроса от народния представител Николина Ангелкова; на въпрос от народния представител Христо Гаджев; - министър-председателя Кирил Петков на въпрос от народния представител Деница Николова, на два въпроса от народния представител Христо Гаджев; - заместник министър-председателя и министър Корнелия Нинова на въпрос от народния представител Деница Николова; на въпрос от народните представители Десислава Атанасова и Христо Гаджев; на шест въпроса от народния представител Николина Ангелкова; на въпрос от народния представител Христо Гаджев; - министър Надежда Йорданова на шест въпроса от народния представител Николина Ангелкова и на въпрос от народния представител Христо Гаджев; - министър Николай Денков на въпрос от народния представител Димитър Ташев; на два въпроса от народния представител Илин Димитров; на въпрос от народния представител Инна Иванова; на осем въпроса от народния представител Николина Ангелкова; на въпрос от народния представител Христо Гаджев; - министър Николай Събев на въпрос от народния представител Атанас Славов; на въпрос от народния представител Ивайло Мирчев; на въпрос от народния представител Искрен Митев; - министър Радостин Василев на въпрос от народния представител Деница Николова; на въпрос от народния представител Димитър Ташев; на шест въпроса от народния представител Николина Ангелкова; на въпрос от народния представител Христо Гаджев; - министър Теодора Генчовска на въпрос от народния представител Ивайло Мирчев; на два въпроса от народния представител Илин Димитров; на шест въпроса от народния представител Николина Ангелкова; на въпрос от народния представител Христо Гаджев; - министър Христо Проданов на въпрос от народния представител Васил Зашкев; на три въпроса от народния представител Димитър Ташев; на въпрос от народния представител Илин Димитров; на седем въпроса от народния представител Николина Ангелкова; на въпрос от народния представител Христо Гаджев. Започваме с въпросите към… (Реплики от народния представител Десислава Атанасова.) Заповядайте за декларация, госпожо Атанасова.
Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Преди една година започна промяната, както я кръстиха нейните орисници, за да продължи с хибрида, наречен правителство, който е факт днес. В действителност това беше само началото на политическата криза, която придоби опустошителни измерения за всичко, на което сме свидетели днес. Преди една година, след изпълнен четиригодишен мандат, правителството на ГЕРБ с министър-председател Бойко Борисов предаде отговорността за управлението на президента Радев и назначеното от него служебно правителство. Във времена на здравна криза, съпътствана от икономически, социални и геополитически предизвикателства, тогава така наречените партии на промяната обаче поеха курс към реваншизъм, политическа конфронтация и прокарване на червени разделителни линии в българското общество. Още тогава ние от ГЕРБ предупреждавахме, че дълбокото разделение в обществото ще попречи за решаването на който и да е било проблем пред българското общество и граждани. Нашите предупреждения всеки път се сблъскваха с лозунги и клишета от така наречените партии на протеста, които твърдяха, че всяка промяна ще бъде по-добра от статуквото от последните 12 години. На днешния ден преди една година правителството на ГЕРБ, или така нареченото от Вас статукво, или така нареченият от Вас модел Борисов, остави страната със следните параметри: брутен вътрешен продукт в размер на 132 млрд. лв.; фискален резерв – 8 млрд. 824 млн. лв.; в чакалнята на еврозоната с 3% дефицит; разплатени оперативни програми; План за възстановяване и устойчивост; преки чужди инвестиции в икономиката на стойност 2 млрд. 996 млн. лв.; 375 км построени магистрали; 3000 км рехабилитирани пътища; 2600 км ВиК мрежа; 51 пречиствателни станции; 1600 ремонтирани училища; 800 детски градини и детски ясли, също ремонтирани; цена на ток – 117 лв.; цена на газ – 37,70 лв., днес са съответно – 500 лв. на тока и 143 лв. на газа; най ниски нива на битовата престъпност; най-ниски нива на миграционния натиск; най-малко жертви от пътнотранспортни произшествия тогава. Тогава, уважаеми, хлябът беше 1 лв., днес е 2,50 лв. Тогава бензинът беше 2 лв., днес е 3,20 лв. Тогава олиото беше 3 лв., днес е някъде 7 лв. Днес, една година по-късно, България затъва в икономическа криза, върви с бързи темпове към финансова криза и дългова спирала. Стандартът на живот на българските граждани е чувствително понижен с галопираща инфлация, а червените линии вече се чертаят не между партиите на статуквото и партиите на промяната или протеста, а между самите коалиционни партньори. През последната година не беше решена нито една криза и не беше отговорено на нито едно предизвикателство. С аргумента за борба с корупцията бяха прегазвани правила на демокрацията и закони. Беше замразено строителството на магистрали и ремонти на пътища. Бяха проведени чистки в администрацията и държавните търговски дружества. Хиляди български граждани бяха подложени на репресиите на Рашковото МВР. Беше осъществен политически инженеринг, в процеса на който представители на олигархията и официалната държавна власт взаимодействаха, за да подарят служебна победа на промяната. За една нощ беше променен Изборният кодекс с цел да бъдат обслужени носителите на промяната чрез силово наложени машини за провеждане на изборите, забранени и отхвърлени във всички цивилизовани страни. Бяха извадени от нищото и продуцирани съмнителни фигури, чийто имидж беше лъскан от сутрин до вечер от медии, коментатори, анализатори. През това време българските граждани бяха лъгани системно, че промяната ще донесе лесни решения на техните проблеми. Беше проведена брутална компроматна атака срещу ГЕРБ-СДС, която завърши с незаконен арест на лидера на най-голямата опозиционна партия. След всичко това промяната победи. Променена ли е България?! Да, променена е. България е страна със спряло развитие, управлявана от шарлатани и аматьори, загубила почти всякакво влияние в региона и в Европейския съюз. Раздирана е от скандали, с обедняващо население, нарастващи дългове. Внушенията, че по време на управлението на ГЕРБ са се крадели по 8 млрд. лв., годишно завършиха с ангажимент на правителството за поемане на държавен дълг за 7 милиарда само до края на 2022 г. и само преди актуализацията на бюджета. Всяка седмица Вие поемате нов дълг. Претенциите Ви за компетентност и електронизация на управлението се сблъскаха с неспособността да се решат елементарни проблеми – един месец няма решение на хакерската атака срещу „Български пощи“. Днес никой не може да каже кога ще заработят „Български пощи“, но всеки знае и може да каже кой печели от невъзможността те да работят – това е собственикът на куриерска фирма и министър на транспорта, господин Василев. През тази една година многократно газихте Конституцията и законите до степен, в която се превърнахте в унищожители на правовия ред, сочейки за виновни други институции и криейки се зад носителството на имунитета „промяна“. Системно унищожавахте външната политика на страната до степен, в която премиерът Ви, по-късно министър, наричаше войната „операция“, а министърът Ви, по-късно премиер, нямаше усещане, че му дрънчи на война. Превърнахте външната политика – в какво ли? – в килер. Това е нивото, до което Ви посрещаха. А продажбата на националния интерес очевидно възприемате като търговия на дребно, на пробиотик например. Заявленията за морал и борба с корупцията се сблъскваха със среднощните сделки на „Булгаргаз“, с подписването на милиардни меморандуми с офшорни компании, с връщането на посредниците в газа. Сблъскаха се и с мълчанието на онези, които допреди една година виждаха корупция и злоупотреба във всяко действие на нашето правителство. Кълняха се, че борбата с корупцията е техен основен приоритет. Всички те днес са наясно в какво участват и тяхното мълчание е най-силният знак за това, че знаят в какво участват, затова и лозунгът „Нулева толерантност към корупцията“ вече се трансформира в „Нулева толерантност“. След една година се оказа, че победена беше политическата система. А това, което трябваше да бъде изчегъртване на нашата партия например, се превърна в зануляване на държавата. Българите, а за съжаление, и някои системни партии, вече прозряха, че зад призива „Изчегъртване на ГЕРБ“ стартира процес за унищожаване на основните носещи системи в държавата. Уважаеми колеги, в началото на Четиридесет и седмото народно събрание завърших декларацията си с думите и цитат от Библията – „По плодовете ще ги познаете“. Половин година по-късно плодовете от работата на настоящото мнозинство са видни за всички, дори и за онези, които продуцираха и инженерстваха създаването на тази промяна. Тези плодове се виждат в раздорите и скандалите между партиите в коалицията, в липсата на взаимно уважение между Вас, в масовите протести на работници и работодатели, в арогантното отношение към българския народ и в хроничното нагнетяване на напрежение. Във времена на война разделението и разединението в българското общество е безпрецедентно за най-новата ни история. А това са гнилите плодове на Вашата промяна. Ако преди една година Вие, партиите на промяната, сеехте Вашите ветрове, то днес всички български граждани жънат Вашите бури. Уважаеми колеги, все по-малко стават в тази зала онези представители на мнозинството, които продължават да повтарят как са отстранили ГЕРБ от власт. Държа да отбележа, че никой не ни е отстранявал. ГЕРБ приключи един успешен мандат и се съобрази с изборните резултати. Ние вярвахме, че след нас ще дойде управление, което ще надгражда, което ще води страната в посока към подобряване живота на хората, на стандарта, на покупателната способност, ще се довършат магистралите, ще се поддържа започнатата от нас тенденция за устойчиво развитие на страната. За съжаление обаче, се оказа, че сме предали управлението на страната…
Времето, госпожо Атанасова.
…в ръцете на абсолютно несъстоятелни хора. От една година обществото живее в някакъв кошмар. Наистина никой не знае – гражданин, или представител на бизнеса, утре какво ще му се случи. Не знае дали ще бъде излъган, измамен и ограбен. Искахте управление без ГЕРБ. Получихте управление без ГЕРБ. Доволни ли сте от резултата, уважаеми представители на мнозинството? Доволни ли са Вашите избиратели? Да Ви кажа ли? Не са доволни. Никой вече не е доволен, а по-лошото е, че всички са уплашени. Абсолютно всички хора вече разбраха, че е в ход план за унищожаване на страната.
Две минути, госпожо Атанасова, извън необходимото време.
Благодаря Ви, господин Председател. Приключвам наистина. Бих искала да кажа, че единственото хубаво е, че в този парламент има опозиция, и слава богу, че и ГЕРБ е тук, защото ние с всички сили ще пречим на това да продължавате да унищожавате родината ни. За нас тя е само една. Ние друго гражданство нямаме, уважаеми колеги. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Ще работим за това България отново да бъде фактор не само на Балканите, но и в Европейския съюз и българските граждани да живеят доста по-добре, а на Вас Ви остава само едно – оставка. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
Благодаря Ви, госпожо Атанасова. Господин Василев, искате думата – заповядайте.
Госпожо Атанасова, тъй като споменахте моето име, няма как да не взема думата. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)
Нека да чуем какво иска да каже господин Василев. Не съм му дал право на лично обяснение. Министрите имат право да вземат думата по всяко време. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Господин Василев, заповядайте. Надявам се да не влизате в полемика с госпожа Атанасова.
Не, няма да влизам в полемика с госпожа Атанасова. Само ще кажа, че толкова много неистини, изречени по толкова систематичен начин от оплаквачки ГЕРБ, не съм чувал от доста време насам. (Реплики, шум и тропане по банките от ГЕРБ-СДС.) Започвам директно по ред на неистините. (Реплики, шум и тропане по банките от ГЕРБ-СДС.) Може да тропате, колеги, когато не Ви изнася. Госпожо Атанасова, март месец – погледнахте ли икономическите данни?
Възход.
Най-високият износ, най-високият годишен ръст на промишленото производство в страната.
Оръжие.
Има ли значение кой сектор произвежда?
Има.
За Вас има. Единствените фирми в момента, които имат наистина сериозни затруднения, наистина сериозни затруднения, са фирмите, които са свикнали да получават пари от държавата. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Другите български фирми, както казах – може би не сте слушали по време на блицконтрола, в момента цената на електроенергията е същата, каквато беше септември и октомври за тях.
100 лева.
Същата е. Данъчното бреме е по-ниско, защото успяхме да отменим няколко данъка, ако си спомняте, по време на бюджета. По високи са и минималната заплата, пенсиите са по-високи спрямо това, което Вие в продължение на 12 години се опитвахте да направите и не направихте. По-високи са данъчните облекчения за семейства. Детските градини са безплатни и когато се хвалихте колко детски градини сте изградили, знаете ли какво заварихме миналата година? (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Да, 70 милиона за детски градини – похвално, неусвоени от Столична община. Днес 10 хиляди деца в София не можаха да влязат в детска градина. Това е Вашето наследство за детските градини. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от „Продължаваме Промяната“.) За 12 години Вие казахте, че сте построили 375 км магистрални пътища. Да приемем Вашата цифра. Това е по 30 км на година. Ако трябва да строим магистрала „Хемус“ с тези темпове, следващите 10 години няма да я построим. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)
Колеги, моля за тишина!
Доста повече от Вас. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)
Моля за тишина, колеги от ГЕРБ!
Ако погледнем къде е България в момента на международната карта. (Реплика от ГЕРБ-СДС: „В дъното.“) Казахте, че сте оставили, какво беше – План за възстановяване, невкаран в Европейската комисия.
Ами забраниха ни.
Ние Ви забранихме да си вкарате Плана за възстановяване.
Имаше мораториум.
Точно така. Този план за възстановяване вече не само е приет, а по него са пуснати проектите. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)
Които не можете да платите един месец.
Госпожо Атанасова, ще се обърна към Вас като председател на парламентарната група на ГЕРБ-СДС – Вас Ви изслушахме, в залата беше абсолютна тишина. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Напротив – нека да довърша, колеги. Нека да чуем какво има да ни каже министър Василев. След това ще дам възможност на всяка от групите да вземе отношение в рамките на две минути, както предвижда Правилникът, и ще можете да направите Вашите възражения към това, което ни казва министър Василев. Моля Ви действително за тишина, колеги!
Говорите за дълга. Дългът към 31 декември миналата година беше 33 милиарда – държавният, към 30 април е 31 милиарда. Намалял е с 2 милиарда. Не се е увеличил със седем. Не се е увеличил със седем, както Вие излъгахте българския народ от тази трибуна. Дългът е намалял. Икономиката се развива. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Износът расте. Индустрията е на нива преди 2019 г. Цените за хората и за бита са проблем – проблем са. Инфлация има – не само в България, инфлация има в цяла Европа. Не е спокойно, защото има война и защото има политика на Европейската централна банка, която е доста проинфлационна до момента. Срещу инфлацията, както знаете, изпреварващо бяха вдигнати и пенсии, и минимална заплата. Второто нещо, което в момента се работи срещу инфлацията, както знаете, е пълен пакет от мерки, които да помогнат на най-засегнатите граждани. Другото нещо, което беше направено, е, ако не бяха овладени енергийните цени за бизнеса и ако не бяха останали на нивата от 1 юли енергийните цени за бита, тази криза щеше да бъде изключително по-тежка. Нека да кажа – това беше направено, въпреки че Вие оставихте системите в пълна зависимост от един доставчик, специално за газа, и пълна разруха и дефицит.
Не е вярно!
Енергийната система с колко дългове я заварихме, госпожо Петкова?
Не Ви е срам, че я унищожихте безогледно. Това са лъжите.
Госпожо Петкова, не от място. Ще имате след това две минути възможност да вземете отношение. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Заповядайте, господин Василев.
Последното нещо, което бих искал да заявя на госпожа Атанасова специално.
Няма да Ви се получи така.
Проверявайте си числата, преди да говорите. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
Благодаря Ви, господин Василев. За процедура искат господин Иванов, Десислава Атанасова, господин Биков, Жечо Станков.
За отношение.
За отношение ще има, да, по големина на групите. Преди това има ли желаещи за процедура? Заповядайте, госпожо Атанасова.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин министър-председател Василев, защото вече Кирил Петков не е министър-председател. (Оживление и ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
Госпожо Атанасова!
Очевидно за цялата зала и за българските граждани истинският премиер е Асен Василев, който опровергава опозицията.
Процедурата към мен, госпожо Атанасова, ако обичате.
Да, господин Председател, към Вас е. Може би трябваше да направите бележка на господин Петков, че част от данните визираха негови твърдения и той трябваше да ми отговори, а не истинският министър-председател.
Госпожо Атанасова, с уважение към представителите на Министерския съвет и към абсолютно всички в залата, ако обичате.
С огромно уважение към господин Асен Василев подхождам, персонално към него, както той се обърна към мен, персонално, докато говорех, затова назовах името му, но не съм сгрешила. Към него е трябвало да бъде насочена по голямата част от декларацията – очевидно. Господин Василев, факт ли е, че брутният вътрешен продукт беше в размер на 132 милиарда, когато…
Това процедура ли е?
Процедурата към мен, госпожо Атанасова.
…беше 12 май 2021 г.
Отношенията след малко.
Факт! Факт ли е, че фискалният резерв след модела „Борисов“ беше 8 милиарда 824 милиона? Факт! Факт ли е, че България влезе в чакалнята на еврозоната с 3% дефицит? Факт! Факт ли е, че имаше План за възстановяване и устойчивост и договорени, и разплатени оперативни програми. Сега има нула договорени.
Госпожо Атанасова, моля Ви, за процедура към мен.
Факт ли е, че имаше 3 милиарда преки чуждестранни инвестиции? Факт!
Госпожо Атанасова, ще Ви отнема думата.
За пътища и магистрали изобщо не говорете.
Ще Ви отнема думата, госпожо Атанасова.
Докато мнозинството приема противоконституционни решения и обрича целия…
Госпожо Атанасова, отнемам Ви думата. (Шум, реплики и възгласи: „Еее“! от ГЕРБ-СДС. Председателят изключва микрофоните. Уточнения между председателя и народния представител Десислава Атанасова.) Нека да довърша, госпожо Атанасова. Дадох думата на госпожа Атанасова. (Народни представители от ГЕРБ-СДС идват към трибуната.) Колеги, моля, заемете местата си.
Не може да вземете думата.
Да, защото е в нарушение на Правилника, професор Ангелов.
Не е в нарушение на Правилника.
Правилникът дава възможност. Дадох възможност на господин Василев да вземе отношение по въпрос, по който той намери за добре, да говори по тези теми. Парламентарните групи ще имат възможност да вземат отношение. Оставих минута и половина госпожа Атанасова в нарушение на Правилника да говори.
Не е в нарушение на Правилника.
Напротив. Госпожо Атанасова, ако обичате, заемете мястото си. Ще имате възможност да вземете отношение след малко. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Госпожо Атанасова, ако обичате. Моля Ви, колеги, нека да продължим заседанието. Ще дам възможност на всички за процедура. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Колеги, няма да стане по този начин със заплахи и със закани. Има Правилник и трябва да се спазва. Казах Ви, ще има възможност за отношение след малко.
Вие не спазвате Правилника.
Господин Терзийски!
Да, слушам Ви, господин Председател. (Шум и реплики.)
Колеги, давам почивка до 12,00 ч., за да се успокоят всички народни представители. (След почивката.)
Уважаеми колеги, възобновявам заседанието. Заповядайте, госпожо Атанасова, за процедура.
Благодаря. Уважаеми господин Иванов, процедурата ми е по начина на водене към Вас – без абсолютно никакъв повод, без никакво основание за пореден път отнехте думата на представител на опозицията. Предния път, когато го направихте, господин Иванов, един от колегите ми, беше с наложено наказание, защото Ви връчи таблетка валериан. Сега може би имате, господин Председател, нужда не само от това,...
А от какво, госпожо Атанасова?
...а да освободите парламентарната трибуна, защото е необходимо някой с по-висока степен на чуваемост и търпимост към опозицията да заеме мястото пръв сред равни. Ако господин Минчев има някакъв институционален ангажимент, то Народното събрание има още пет заместник-председатели. Дори когато ги избирахме, нямаше място за всички, ако помните. В този смисъл аз Ви призовавам да отстъпите председателското място например на господин Атанас Атанасов, който е заместник-председател на парламента, който е в залата в момента, и считам, че той по-добре ще ръководи пленарното заседание не само защото знае, че думата на опозицията никога не се отнема, а и защото е доказал през всичките години на участието си в политиката, че може да чува какво говори опозицията. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Времето!
Господин Председател, моля Ви настоятелно: освободете мястото на пръв сред равни, това място да бъде заето...
Времето, госпожо Атанасова!
...от някой, който може да владее не само залата, но и собствените си нерви и пленарното заседание да продължи... Господин Председател, уведомявам Ви, че нашата парламентарна група влиза и ще потърси останалите за разговори за Вашата оставка – Вие нямате място на тази висока трибуна! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
Благодаря Ви, за процедурата, госпожо Атанасова. Не виждам причина да подавам оставка в качеството си на заместник-министър (смях и оживление), на заместник-председател на Народното събрание. Чудесно, може да се подигравате колкото искате, никой от Вас не е застрахован от лапсуси, колеги. Не виждам основание да си подавам оставката като заместник-председател на Народното събрание. Защо? Защото прилагам един аршин към всички. (Възгласи от ГЕРБ-СДС: „Еее!“.) Питайте господин Настимир Ананиев дали не съм му отнемал думата, колко пъти не съм му давал думата за лично обяснение, когато я е поискал. Попитайте господин Митев колко пъти съм му взимал думата и на него, така че съм проявявал еднакъв аршин.
Те не са опозиция.
Вашите аргументи са да си подам оставката, защото не съм толерантен към опозицията. Към кое от опозицията? Към това, че спазвам Правилника, към това, че спазвам правилата?! (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) При цялото ми уважение, тази моя нетолерантност към това да се нарушават правилата ще продължи и Вие, ако искате, започвайте диалог с когото и както намерите за добре. Аз спазвам текста на Закона – така е било и така ще бъде! А конкретно в днешния ден на Вас, госпожо Атанасова, Ви дадох три минути повече за декларация, дадох Ви две минути почти да говорите в процедура изказване по същество. Това са пет минути! За почитаемите зрители и слушатели, български граждани, пет минути пленарно време е изключително много време. Вие отлично знаете това и въпреки това се оплаквате, че нарушавам правата на опозицията. Това е моят отговор: няма да си подам оставката, защото не смятам, че има основание за това. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) За процедура – Мирослава Петрова, след това – Александър Иванов, Емил Георгиев, Искрен Митев и Радомир Чолаков, да кажем в тази последователност.
Уважаеми господин Председател, господин Премиер, дами и господа вицепремиери, уважаеми колеги! Уважаеми господин съпредседателстващ, процедурата ми е към Вас – по начина на водене. Бих искала да Ви помоля винаги с тази убедителност да водите заседанията, също така да Ви помоля никога да не прекъсвате опозицията, когато дюдюка, вика, крещи, гримасничи; моля Ви да не я прекъсвате, когато оттук ни предлага пропагандите си, никога да не я прекъсвате, когато ни предлага актьорски етюди; също така Ви моля да не я прекъсвате буквално по никакъв повод, така че да може в пълнота и яснота манталитетът на българската опозиция в момента да блесне с най-голямо качество. Моля Ви да ги прекъсвате само и единствено когато започнат да чупят мебелите, за да може все пак след тях нещо да остане здраво. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
Благодаря Ви, госпожо Петрова. Емил Георгиев от БСП – също за процедура, след това ще дам думата на Вас, господин Иванов. Отказвате ли се от декларация, доцент Чакъров? (Реплики.)
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми вицепремиери, уважаеми колеги! Обръщам се с една настойчива молба към всички Вас: нека да си охладим страстите – днес трябва да получим отговор на актуални въпроси, които касаят хората. Аз например чакам с нетърпение вицепремиера господин Сандов да даде отговор... (Реплики.) Вицепремиерът господин Сандов казах – него го няма още. Чаках с нетърпение той да дойде, за да разкрие за едно огромно екологично престъпление, което се извършва от 10 години в най-бедната община на България – община Видин. Затова се обръщам към Вас: нека да имаме възможност да изслушаме отговора на министрите. Това, което стана преди малко –слава богу, че не се хванахме за гушите, е срамно, много срамно! Това е молбата ми към Вас. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Георгиев. Господин Иванов, имате думата за процедура.
Господин Председател, уважаеми колеги, господин Министър-председател, вицепремиери! Господин Председател, процедурата ми е по начина на водене към Вас. За съжаление, изпуснахте заседанието в момента, в който на декларацията на опозицията дадохте право на отговор, макар че членовете на Министерския съвет имат право да се включват в дебата по всяко време и да искат думата. Но спазвайки буквата на Правилника, господин Председател, трябваше да прекъснете вицепремиера Василев, когато започна да отговаря поименно няколко пъти в контекста на декларацията на Политическа партия ГЕРБ. Няма нищо лошо той да даде свои отговори. Аз се радвам, че донякъде – до момента, в който прекъснахте госпожа Атанасова, тя успя да се обърне към господин Василев с точните данни на финансовото състояние на България преди една година. Към конкретните данни към момента господин Василев не се обърна много, така че мисля, че не получихме някакъв адекватен отговор от него какво се е променило положително. Но, господин Председател, ще използвам възможността да Ви призова да не си позволявате да прекъсвате председателя на най-голямата опозиционна партия, защото това нарушава не само добрия тон в парламента, това нарушава дългогодишна практика на Народното събрание – да се дава гласност на опозицията, когато тя, естествено, има критики към управлението, в случая основателни. Ще си позволя да Ви прочета едно изказване от тази сутрин, радвам се, че и господин Василев е тук, да го чуе. „Голямата бедност вече е дошла – икономиката е обезкървена, когато я обезкостиш, след това следват хората...“ И този цитат, господин Председател, не е на някого от опозицията, не е на някого, който може да бъде обвинен в пристрастие към опозицията, а е изказване на заместник-председателя на Българската търговско промишлена палата. Така че е хубаво членовете на Министерския съвет да чуват и бизнеса, и гражданите си, не само опозицията. А то е, че на сегашното управление му е невъзможно да се справя с кризите и да отговаря на нуждите на българския бизнес и гражданите.
Времето, господин Иванов!
Благодаря Ви (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
Нека да взема 10 секунди отношение и аз към Вашата процедура. Както вече посочих, дадох на госпожа Атанасова пет минути пленарно време, за да може да заяви позицията на парламентарната група на ГЕРБ-СДС. По отношение на това дали трябва да чуем правителството по важни теми – ами, колеги, днес се намираме в ден, в който имаме блиц- и парламентарен контрол. Половината от това време е изядено от процедури и тези процедури са от опозицията. Така че нека гражданите си направят преценка (шум и реплики от ГЕРБ-СДС) защо се стига до тази ситуация. Господин Митев – за декларация. Доцент Чакъров, отказвате се от декларация на „Движение за права и свободи“? (Реплики от народния представител Десислава Атанасова.) Добре, господин Митев, декларацията ще бъде, след като парламентарните групи вземат отношение по изявленията на вицепремиера. Има ли други процедури преди вземане на отношение? Заповядайте, господин Чолаков.
Господин Председателстващ! Процедурата по начина на водене е към Вас. Вие нали сте наясно, че не сте председател на Народното събрание? Вие просто в момента временно заемате този стол, защото председателят очевидно има друга работа. Вие обичате да си сменяте столовете и да приемате функции, както господин Асен Василев обича да сяда на този първи стол и да се прави на министър-председател, какъвто може би фактически е.
Каква е процедурата? Да я чуем господин Чолаков.
Ето сега Ви казвам процедурата. Една грешка води до друга грешка, и това съм Ви го казвал и друг път от тази трибуна. Вие допуснахте грешка, че дадохте право на министър-председателя Василев да вземе отношение по политическа декларация на ГЕРБ-СДС, и оттам вече нямаше как да овладеете залата. Понеже не владеете процедурата, Вие не можете да овладеете залата и наистина помислете си дали си струва да сядате на това място, защото масовите безредици, за които пишеха, че се случвали в парламента, ги предизвиквате Вие. И това според мен Ви се случва няколко пъти. Значи, определете си функциите, разберете кой за какво става във Вашето управляващо мнозинство или господин Минчев да си седи на стола, а господин Василев да седне на първия стол, както обича да сяда, а Вие да си седите отстрани, или не го виждам това Народно събрание и това правителство. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
Благодаря Ви, господин Чолаков. Напомням само, че с Вашите гласове аз стоя на тази трибуна. За изразяване на отношение от „Продължаваме Промяната“? Няма желаещи. От ГЕРБ-СДС? Заповядайте, госпожо Атанасова, имате две минути.
Благодаря, господин Председателстващ. Прекъснахте ме преди малко, затова ще продължа оттам. На днешния ден преди една година, уважаеми господа, без значение кой временно изпълнява длъжността министър-председател – Василев или Петков, отново повтарям, че рехабилитираните пътища след модела „Борисов“ и след статуквото ГЕРБ бяха 3000 км; изградена 2600 км ВиК мрежа; 51 пречиствателни станции; 1600 ремонтирани училища; 800 ремонтирани детски градини и ясли. Цената на тока беше 117 лв., днес е 500 лв. за бизнеса. Цената на газа беше 37,70 лв., днес е 143 лв. и ние не знаем каква ще бъде нито за месеците май и юни, не знаем каква ще бъде и до края на годината, кой ще доставя газа, кой е резервирал капацитет и как ще се случи това дори след формалния блицконтрол на господин Петков. Повтарям, че тогава, преди една година, бяха регистрирани най-ниските нива на битова престъпност, най-нисък миграционен натиск, най-малко жертви от пътнотранспортни произшествия. Знаете ли какво е сега по границите на България? Вие вероятно трябва да знаете, ако четете доклади. Хлябът, уважаеми дами и господа, преди една година на този ден беше 1 лв., а сега е 2,50 лв. Бензинът и дизелът бяха на нива от 2 лв., сега знаете ли колко е? Над 3,25 лв. са горивата и за това не е виновен младежкият ГЕРБ апропо, господин Василев! Уважаеми колеги, отношението ми към Вашето правителство е ясно, към Вашето мнозинство също, но това е правопропорционално и в корелация с отношението на българските граждани. Просто си тръгнете! Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
Благодаря Ви, госпожо Атанасова. От „Движение за права и свободи“? Заповядайте, доцент Чобанов, имате думата.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Премиер, вицепремиери, уважаеми дами и господа! Отношението ми към изказването първо ще започна с една според мен грешка, която започна от Бюджетната комисия, която, ако не се поправи, може да се превърне в недостоверност, лъжа и ако се повтори 100 пъти, пак няма да стане истина. Става въпрос за изнесените числа за дълга. Господин Вицепремиер, тогава, като направихте тази сметка волю или неволю, Вие казахте: „30,3 милиарда дълг, плюс 1,9 милиарда – 31,2.“ И оттам нататък правите извода, че разликата е 2 милиарда дълг надолу, тя е 1 милиард. Не че това има голямо значение, тъй като това е моментно състояние и абсолютно нищо не показва. Ще видим колко ще е в края на годината, но ако искаме да сме фактически изрядни, мисля, че трябва да обърнете внимание и на това. По отношение на дълга можем да си говорим много, можем да направим и специална дискусия къде се движим, как се движим, към по-високи лихвени нива, към разширяване на спредовете с немски държавни ценни книжа, към увеличаване на рисковите характеристики на дълга, съкращаване на матуритета и концентрация на дълг в близките няколко години, но това е въпрос на друга дискусия. По отношение на пенсиите аз не виждам как това Народно събрание до момента е повишило пенсиите, честно казано. Мисля, че Четиридесет и шестото народно събрание свърши далеч повече работа в това отношение, включително и с предложението тогава на ДПС, прието за 120 лв. добавки за пенсионерите, което постави наистина една по-социална основа на пенсиите, въпреки че и там има какво още да се желае. И по отношение на пенсиите тук в съзнанието ми изниква и личният казус на моя баща, който поради ситуацията с пощите в момента няма как да си получи пенсията, но с това също няма да занимавам Народното събрание. По отношение на други числа, по отношение на износа – да, той е висок, но вносът е още по-висок. Търговското салдо е на дефицит от 3,3 милиарда и това трябва да предизвика някакво внимание по отношение на тези рискове. Освен това потребителското доверие е на своето дъно за последните 20 години, както оценката за последната година за икономическата ситуация, така и очакванията на хората и за икономическата ситуация, и за финансовата ситуация занапред – цените на производител са с 46% по-високи и колегата Ибрямов в своя въпрос ще го доразвие това. Средната работна заплата намалява спрямо последното тримесечие с 1,2%, което също е факт, който заслужава някакво внимание. Така че нито преди една година, нито сега икономическата ситуация е цветуща. Трябва да се отнасяме с внимание, трябва да се съобразяваме с рисковете и най-важното – и тогава, и сега, има един основен проблем, че мерките не се вземат навреме и не стигат до българските граждани. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)
Благодаря Ви, доцент Чобанов. От БСП ще има ли отношение? Няма. От „Има такъв народ“? Няма. От „Демократична България“ някой ще изрази ли отношение? Няма. От ВЪЗРАЖДАНЕ? Госпожо Михайлова, имате думата.
Благодаря, господин Председателстващ. Изявлението е в духа на изявленията през целия ден и тъй като нямахме възможността да изразим становища по отношение на блиц контрола заради закъснението на министър-председателя и дадената почивка трябва да кажа, че това, което днес отново наблюдаваме тук в тази зала, проявено от министрите на Република България, е абсолютно пренебрежение към всички проблеми, които българското общество в момента има. Ние коментирахме конкретни съществени неща за решаване и не получихме нито един конкретен отговор от тази трибуна. И не само че не получихме отговор, но не получихме и забележка от председателстващите Народното събрание, че това се случва. Разбира се, че те са от една формация, каквато и да е тя, нормално е да си пазят гърбовете, само че кой в този момент пази гърба на българските граждани, е въпросът. Довчера си говорехме за изненадите и проблемите, които имахме с газа, и точно след няколко седмици или месец ще си говорим за изненадите, които ние се опитваме от опозицията да повдигнем на дневен ред – кризата с петрола. Нито един конкретен отговор. Аз смятам, че може би има и нещо положително в цялото това, което се случи днес, че просто затвърждавате мнението, което българските граждани много бързо си изградиха за това правителство. Ще се въздържа да го квалифицирам от уважение към институцията, а не към правителството. Господа, на Вас Ви остава много малко време на тази позиция. Това е абсолютен факт и това ще Ви го покаже и го показва всеки ден българският народ. Вие го чувате, виждате го, личи си по начина, по който се придвижвате, заявките вече приключиха, които бяха за ходене пеша сред хората. Напротив, ние виждаме как Ви отварят вратите и колко човека Ви пазят, само че това, което ще завещаете на следващите, ще бъде нещо ужасно, нещо, с което ние ще намерим сили да се справим въпреки Вашите усилия да ни саботирате. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Само едно уточнение правя, че в блицконтрола по чл. 104 от Правилника той не завършва с вземане на отношение по дадените отговори. За декларация от „Продължаваме Промяната“, заповядайте.
Госпожо Михайлова, забравили сте си картата – утре, като се опитат пак да Ви арестуват, да я размахвате пред полицията. (Смях от „Продължаваме Промяната“.)
Господин Митев, моля Ви!
Прощавайте, това е била моята карта, извинявам се. Чухме: „По плодовете ще ги познаете.“ Вижте какво направиха ГЕРБ и какво оставиха, вижте какво правят и сега, какво сеят и какво искат да постигнат. 18 март си прилича много с днешния ден – това е денят, в който аз за първи път бях свидетел как народни представители се опитват да се бият в залата, днес го видях за втори. Едни и същи представители от ГЕРБ. Какво можем да очакваме от плодовете на тези хора? Гнилите плодове са 3 хиляди дупки на Борисов, калинки, инсталирани в цялата структура на държавата, опитващи се по всякакъв начин да спрат всякаква реформа, която ние се опитваме да направим. Прокуратурата, която така внимателно пази своите господари, гнилите плодове са побоите над протестиращи граждани под колоните на Министерския съвет през 2020 г., краденето и изземването на бизнеси, корупционното блато, безобразното крадене на държавата. Като казахме безобразно крадене, помните ли заемите, които Българската банка за развитие даваше – 1 милиард на 8 частни клиенти? Затова настоящият премиер Кирил Петков алармира още като служебен министър на икономиката Познайте какво се случи – вече има проблем с един от тези 8, един от най-големите кредити. Чуваме, че този е един от компанията с животински прякори. Чуваме как икономиката издъхва, но виждам ръст на индекса на промишленото производство, ръст на износа, най-висок като стойност в историята изобщо. Чуваме, че няма газ, а газ има. Чухме призива на Борисов да подаряваме кучета и плащаме в рубли, докато ЕК призовава за обединение и солидарност към България и Полша. Чухме, че цената на газа ще е по-висока от досегашната, а тя ще е по-ниска. Чухме, че Планът за възстановяване и устойчивост няма да бъде приет. Може би няма да повярвате, че е поредната лъжа, но Урсула фон дер Лайен каза: „Изключителен!“. Чуваме, че не сме помагали на бизнеса и гражданите, а истината е, че сме дали милиарди, за да може инфлацията да не е толкова висока, през помощите за електрическа енергия на бизнеса, което се отразява на конкурентоспособността и крайните цени. Сега ще пуснем още мерки поне за милиард и половина, а в същото време ни казват, че пари в хазната няма. Въпреки всички разходи и компенсации, безпрецедентни в историята на българската държава, пари просто има, защото просто не се краде. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Защо не се опитате да разнообразите и да спрете да лъжете, да спрете да сеете дезинформация и особено когато близо до Вас се води война, която тежко се отразява на целия свят, затаете дъх. Какво направихме? 4 милиарда компенсации на бизнеса за цените на електроенергията, което представлява 3% от БВП – най високата стойност в Европейския съюз, и запазване на цените на потребителите на нивата от юли 2021 г.; 2 милиарда по-малко външен дълг от декември досега; 880 милиона бюджетен излишък за първото тримесечие при увеличени социални плащания и рекордни капиталови инвестиции. (Смях и реплики от ГЕРБ-СДС.) Договаряне на доставки на природен газ от алтернативни източници на цени, по ниски от тези на „Газпром“, без посредници, при постигане на реална диверсификация и енергийна независимост; запазване на нивата на инфлацията под средните на Европейския съюз; близо 20% увеличение на индекса на промишленото производство на годишна база; изпреварващо увеличение на пенсиите и минималната работна заплата спрямо инфлацията; ръст на средната заплата в бизнеса; безплатни детски градини; увеличаване на обезщетенията за безработица и за отглеждане на дете до двегодишна възраст; намаляване на данъчното бреме; одобрението на ПВУ и в началото на следващата седмица нов пакет антикризисни мерки за бизнеса и потребителите. Това са нашите плодове. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
Благодаря Ви, господин Митев. Колеги, да преминем към парламентарния контрол. Първите въпроси ще бъдат към премиера Кирил Петков.
По начина на водене.
Заповядайте, господин Биков, по начина на водене.
Господин Председател, господин Премиер, господа министри, уважаеми колеги! По начина на водене от гледна точка на това, че ние сме изключително притеснени за страната от това, което чухме преди малко и от господин вицепремиера, от това, което чухме от колегата Митев. Ние оставаме с усещането, че управляващото мнозинство е в ситуация на тотална дезориентация и неспособност да види проблемите пред страната.
Към мен, господин Биков, ако обичате.
Към Вас, ще Ви призова да събудите някои от колегите от розовия им сън и да ги въведете в действителността, която е доста тежка. Когато едно мнозинство не може да назове проблемите, да разбере изобщо, че има такива, то става вече опасно не само за политическия живот, но изобщо за обществения живот в страната. Това, което виждаме…
Господин Биков, правите изказване по същество.
…тук, е наистина опасно и аз призовавам колегите от останалите партии от управляващото мнозинство да вземат мерки, защото Вие много добре разбирате какво се случва и колко е тежко положението. Направете така, че да приключи този сън. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Биков. Колеги, нека да преминем вече към парламентарния контрол. Първият въпрос е от народния представител Джейхан Ибрямов и е относно мерките на правителството по отношение на инфлацията и рязкото повишаване на цените на основни стоки, храни и услуги. Заповядайте, господин Ибрямов, да зададете въпроса си. Имате две минути.
Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър-председател, госпожо и господин вицепремиери! Въпросът ми е свързан с мерките на правителството по отношение на инфлацията и рязкото повишаване на цените на основни стоки, храни и услуги. През изминалата година и най-вече през последните месеци, седмици и дни сме свидетели на невиждана инфлация за последните 14 години. През месец март инфлацията достигна 12,4% на годишна база, показват данните на Националния статистически институт. Основната причина за по-скъпите горива, газ, транспорт и храни се дължи на тази инфлация. Най-осезаемо е поскъпването в сферата на транспорта, където цените са близо 26% по-високи в сравнение с миналата година. С над 43% са нараснали на годишна база цените на горивата за автомобили, отново те стоят в поскъпването и на комуналните услуги от близо 14%. Над двойно е и увеличението на газа – 117%, а с над 30% нагоре са твърдите горива. Инфлацията при храните също расте и достигна 17,5% в сравнение с март 2021 г. Конкретно при хранителните продукти най-голям скок има при олиото, което поскъпва само спрямо февруари с 23%. А за месец брашното и картофите са поскъпнали с близо 6%. Ръстът при яйцата е 8,3%. Националната статистика отчита и поскъпване на всички останали групи продукти и услуги, с малки изключения. Цените на основните стоки и услуги в нашата страна вече са непосилни за повечето домакинства. Станахме свидетели на шока от страховете на хората заради неконтролируемото поскъпване на стоки и услуги. Заради липсата на адекватни мерки от Ваша страна вече сме на път да попаднем в спиралата от индексиране на цени и заплати, което трудно може да се прекъсне, и вместо в преходна инфлация да попаднем във вкопана инфлация, както ни предупреждават водещи икономисти. Продължаваме да сме изправени пред криза с много неизвестни. Потърпевш от нея ще е българският народ, защото България все още продължава да е най-бедната страна в Европейския съюз. Газът, бензинът, токът, водата, хлябът, олиото и така нататък – това са основните стоки и храни, които са поскъпнали и които влияят на ценообразуването на всички останали. Перспективите допълнително, разбира се, се влошават и от конфликта в Украйна и икономическите последствия от него. Това ще доведе и до по-висока от заложената в бюджета на страната средногодишна инфлация от 5,6%, според думите на самия вицепремиер. В тази връзка моят въпрос към Вас, господин Министър председател, е: какво планира българското правителство за стопиране и намаляване на инфлацията, има ли българското правителство кризисен план и кога той ще влезе в действие? Благодаря.
Благодаря Ви, господин Ибрямов. Господин Премиер, заповядайте за отговор.
Уважаеми народни представители! Да, има инфлация. Тази инфлация беше заредена през цените на енергийните източници в цяла Европа и всички ние го знаем, и всички Вие го знаете. Господин Борисов непрекъснато говори какви са били цените преди и сега. И той много добре знае, че нищо не може да направи на световните борси, нито да спре войната в Украйна, но се упражнявате на политически пиар от сутрин до вечер, което не Ви прави чест, защото всъщност в този момент ние трябва да сме обединени, а не да се замерваме с глупави пиарки. (Смях и реплики от ГЕРБ-СДС. Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Сега нека да дам отговор на директния въпрос. Първото нещо, което направихме, е, както вече всички знаем, вкарахме 4.1 млрд. лв., за да ограничим ръста на цените на тока. Какво означава това, за да Ви го кажа в цифри? Октомври месец миналата година цената за битовия потребител е 147 лв. и 70 ст. Същата цена е в ноември, декември, януари, февруари, март, април, май. Една от малкото страни в Европа, където цените на битовия потребител не се качиха нито с 1%. Нека да видим „ужасните“ цени, които са се покачили за бизнеса: октомври месец – 258, ноември месец – 298, декември месец – 300. Идва нашето правителство: януари месец – 232, спад, февруари месец – 231, март – 261, и април – 224. Това е резултатът на тези 4 милиарда. Така че когато говорим за цените на тока, нека да говорим с точни цифри. Отделно, ние много добре знаем, че инфлацията повлиява най много на най-бедната част на нашето население и затова направихме нашия фокус точно там – там се концентрирахме. Минималната работна заплата я качихме от 650 до 710 лв. Детските надбавки се качиха за едно дете 20%, за две деца 22%, за три деца 22%. Обезщетението за безработицата се покачи от 12 лв. на 18 лв. Отпадането на таксите за детски градини и ясли. Дадохме 70 лв. на пенсионерите. Досегашните добавки от 60 лв. най-вероятно ще останат трайно в размера на пенсиите. Природният газ, колкото и да не Ви е приятно да се каже, ще видите, че за юни месец ще бъде с по-ниска цена, когато корабите влизат. За юни месец ще влезе с по-ниска цена от тази през април. Едновременно с това освобождаваме акциза на природния газ. Както знаете, много от нашите съграждани, които имат по-ниски доходи, карат точно на природен газ. Увеличаване на прага на задължителната регистрация на ДДС от 50 хиляди на 100 хил. лв., така че да премахнем част от тежестите на малкия бизнес. Да, трудно е, на никого не е лесно. Но аз разбирам защо господин Борисов казва защо още не е време за избори. Защото Вие нямаше да можете да се справите. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
Благодаря Ви, господин Петков. Господин Ибрямов – за реплика.
Благодаря, госпожо Председател. Госпожи и господа народни представители! Господин Премиер, аз съм Джейхан Ибрямов, не съм Бойко Борисов (ръкопляскания от ДПС) – български народен представител, български гражданин, етнически турчин, и очаквах да се обърнете към мен, не към политическа партия ГЕРБ. Господин Премиер, явно имате желание да не отговаряте. Аз искам ясен, точен и конкретен отговор на поставения от мен въпрос. Ако ли не, Вие не искате да бъдете министър-председател на тази държава. Поправям Ви – бизнесът казва, че сте ги компенсирали с 1,5 милиарда, а Вие твърдите с 4,1 милиарда. Къде са останалите 2,6? Има разлика! Господин Премиер, Вие твърдите, че сте икономист и сте завършили Харвард – по Ваши думи. В Харвард има страхотни преподаватели икономисти, които са спасили дори от глад Африка, но явно Вие не сте присъствали на техните лекции. Господин Премиер, създадохте една коалиция със сбор от политически партии. И в този сбор от политически партии едните правят десни мерки и получават леви политики, другите правят леви мерки и получават десни политики, а третите и четвъртите не знаят за какво са в тази коалиция. Но откакто сте в управлението, Вие се уповавате на Вашата коалиционноуправленска уж програма, правите анализ, анализ на анализа и нищо конкретно – няма конкретни резултати. Всичките мерки, които Вие предлагате, са контрапродуктивни. Абсолютно контрапродуктивни! И това го казват не само народните представители в това Народно събрание, всички водещи анализатори, всички водещи среди на бизнеса, вече и народът, който се надига. Господин Премиер, с бързината, с която отидохте и се върнахте от Вашингтон, ние всички сме български граждани, както и бизнесът очаква с тази бързина и скорост да въведете тези необходими мерки и за компенсации. Не само за компенсации, а онези програми и изменения в закони, които да компенсират абсолютно ширещата се и растяща инфлация и високите цени на всички стоки в тази страна. Ако Вашият икономически екип е неспособен да свърши тази работа, със сигурност в България има, които са завършили и в Свищов, и в УНСС, и могат да свършат тази работа. Господин Премиер, петролен пожар не се гаси с градинарска лейка, а се усилва. Моят конкретен въпрос към Вас е: ако влезете в едно българско семейство, знаете ли на какво мирише в момента? Ухае на бедност. Защо гладът дойде в България при Вашето управление? Очаквам ясен и точен отговор. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)
Благодаря Ви, господин Ибрямов. Дуплика имате ли, господин Премиер?
Благодаря за въпроса. Сега ще Ви адресирам директно Вас. Защо мирише на бедност? Ако в едно българско семейство, което е примерно в Северозападна България. Нека да адресираме едно такова семейство… (Реплика от ДПС: „И Североизточна.“) И Североизточна. Защо? Защото в момента години след започването на строежа на магистрала „Хемус“ нея я няма. Защото в момента милиони, милиарди са предплатени на едни фирми, в които, предполагам, че и Вие познавате някои от участниците в тях, са ги взели тези депозити, но няма нито строеж – нито започнат строеж, нито дори строително разрешение, но има 10 милиона купени цветя и ландшафтни инвестиции за нещо, което още не съществува. Защото през тези години няма три моста над Дунава в момента. Има 400 км между двата моста и тези семейства в момента са като в остров в Северна България. Защото също от някои от Вашите, може би познати на Вас фирми, са строили язовири за 630 милиона, където само 10 язовира са завършени, без строително разрешение. Защо? Защото може би корупцията, която, мисля, че и Вие знаете за коя става дума, е изяждала доходите на българите през тези години. И сега, когато ние трябва едновременно да се борим с корупционните схеми, с изчистването на батаците, трябва да се справяме и с кризата, която идва отвън, ние правим всичко, което можем. Знаем, че е трудно на най-бедното население, но повярвайте ми, добре, че в момента успяхме да удържим цените на тока. Добре, че успяхме да дадем доходи на хората, които имат най големи затруднения. Добре е, че в последните 120 дни сме работили по 18 часа на ден, за да може тези хора да имат възможността все пак да свързват двата края и да имат 70 лв. допълнителни плащания за Великден. Добре, че успяхме за три дни, след като доставчикът „Газпром“ ни спря газа едностранно, да намерим алтернатива с по ниски цени. Добре, че успяхме да се договорим набързо с нашите партньори и най-вероятно ще имаме газ, азерски газ, още през юли. Всичко това добре, че го направихме. Не знам какъв е курсът в Свищов, който съм изпуснал, но съм сигурен, че нещата, които направихме, бяха най-правилните в безпрецедентната световна криза, в която се озовахме. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“)
Благодаря ви, господин Премиер. Втори въпрос към министър-председателя от народния представител Славена Димитрова Точева относно политиката на правителството относно екипажа на кораба „Царевна“. Заповядайте.
Благодаря.
Имате две минути.
Благодаря. Господин Петков, бих искала да науча от Вас каква е политиката на правителството относно евакуацията на останалите моряци, които се намират на кораба „Царевна“ в момента? Притесненията ми са породени от факта, че след последната операция, проведена от Вас, PR акция по-скоро, моряците стояха блокирани 49 дни на кораба, бяха единственият неевакуиран екипаж и след това напуснаха кораба сами. Благодаря.
Благодаря Ви, госпожо Точева. Господин Петков, заповядайте.
Благодаря за въпроса. Както знаете, нашето правителство пое личен ангажимент да се свързва с екипажа на този кораб минимум на всеки три дни, докато всички моряци бяха там. Имаше три пъти прозорци, които се отваряха за тяхната евакуация, но всички ние преценявахме, че опасността е прекалено голяма за тези 260 метра, които трябваше те да минат с опасност за живота им. Когато в първия момент възможността се отвори, тези моряци успяха да бъдат превозени координирано до дестинация, в която българското правителство изпрати своя самолет и ги прибра. За останалите хора в екипажа, те стоят и чакат да видят дали и кога самият кораб ще може да бъде придвижен от пристанището към България. В момента те имат избора да напуснат кораба. Те не са заложници на кораба. Даже в момента им се носи храна от хората на пристанището. (Смях и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „От украинците ли?“) Така че нямат проблем и във всеки един момент, когато те решат, могат да бъдат евакуирани, но в този момент те предпочитат да стоят, защото корабът, както знаете, ако капитанът напусне кораба, всеки може да го превземе. Така че в момента това е техен избор, нямат опасност за живота, нямат опасност да бъдат без храна и вода и ние следим ситуацията внимателно. От друга страна, другият кораб в Черноморск, също сме в постоянна комуникация и аз много се надявам скоро целият кораб да може да бъде освободен от пристанището, но там, както знаете, има операция за премахване на мини. Син коридор, през който корабът да излезе, когато се отвори възможността. Няма опасност нито за живота на хората в този момент, нито са застрашени от недостиг на доставки. Благодаря.
Благодаря и аз, господин Премиер. За реплика, госпожо Точева.
Господин Петков, бихте ли ни казали коя българска служба е координирала евакуацията на моряците? Защото аз Ви уверявам, че съм се срещнала с евакуираните моряци, разговаряла съм с тях и те сами са договорили условията по транспортирането им. Благодаря.
Заповядайте, господин Премиер, за дуплика.
През целия период, в който изчаквахме, цялата операция се координира от Военно разузнаване. Ако искате да имате детайли, винаги можете да извикате генерал Венев да Ви даде повече подробности, но най вероятно ще трябва да бъде в закрито заседание. Благодаря.
Благодаря, господин Премиер. Въпросите към господин Кирил Петков се изчерпаха. Следващите въпроси са отправени към господин Асен Василев, заместник министър-председател по еврофондовете и министър на финансите. Отново въпрос от народния представител Славена Димитрова Точева и отново във връзка със спасителната операция на моряците от кораба „Царевна“. Предполагам, че с един друг аспект на въпроса.
Да, с финансов аспект. Господин Василев, бих искала да разбера каква е похарчената сума за спасителната операция на българските моряци от кораба „Царевна“, която на два пъти, отново напомням, беше неуспешна, а на третия път те изпревариха осъществяването ѝ и напуснаха кораба сами. Благодаря.
Заповядайте, господин Василев.
Благодаря за въпроса. Сумата е 25 000 щатски долара.
Имате ли реплика, госпожо Точева?
Благодаря Ви, господин Василев. За какво са похарчени тези 25 000 долара? Това включва ли транспортирането им и вярно ли е, че госпожица Лена Бориславова ги е посрещнала? В качеството си на каква? И да не би тази сума да е за разходите по нейното пътуване до Сочи? Благодаря.
Благодаря, госпожо Точева. Имате думата за дуплика.
Нямам представа кой кого е посрещал. Сумата е за държавния авиационен оператор. Същите са за сметка на бюджета на Министерския съвет. Това е самолетът, който е отишъл да прибере моряците и да ги доведе в България. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
Благодаря Ви, господин Вицепремиер. Вторият въпрос към господин Асен Василев е от народния представител Румен Христов относно възможността да бъдат компенсирани български граждани, на чиито компании са наложени санкции, конфискувани или увредени в условията на водената от Руската федерация война срещу Украйна. Заповядайте, господин Христов, да развиете въпроса си.
Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин заместник министър председател и министър на финансите, след началото на пълномащабната война, осъществявана от Путинова Русия спрямо суверенна Украйна, реакцията на демократичния свят беше категорична. Руската федерация беше обявена за агресор, а след многократни призиви от страна на международната общност, начело с ООН, за изтегляне на руските войски от територията на Украйна, бяха наложени пакети от санкции. България като член на НАТО, Европейския съюз и на световната демократична общност подкрепи тези санкции. От своя страна Руската федерация обяви страните, подкрепящи наложените санкции, в това число и България, за неприятелски. Освен това Путиновата администрация в лицето на председателя на долната камара на руския парламент Володин заяви, че относно компании, цитирам: „базирани на руска територия и собственост на граждани на неприятелски държави“, каквато за Руската федерация се явява България, „ще се предприемат мерки за конфискация на тези активи.“ Бе подписан и Указ за икономически мерки срещу неприятелските държави, които на практика възпрепятстваха икономическата дейност на компании от тези държави. Уважаеми господин заместник министър-председател и министър на финансите, предвид на всичко това, моля да ми отговорите: дали смятате за целесъобразно България да отговори с реципрочни мерки, а именно – да обезщети българските граждани, чиито компании, недвижима собственост и акции, намиращи се на територията на Руската федерация, са ограничени в своята дейност, конфискувани или увредени и разрушени от руската армия в Украйна, с акции от руската компания „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, като това да се осъществи на справедлива пазарна цена и оценка. Държавата да изкупи останалата част от акциите евентуално на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД след пазарната им оценка, а впоследствие те могат да бъдат отново предложени за приватизация на световните компании с добра репутация в бранша. Позволявам си да Ви напомня, че българската държава все още държи така наречената златна акция в „Лукойл Нефтохим“. В случай че предприемете такива действия, правителството имам предвид, Вие бихте гарантирали справедливо обезщетение на пострадалите български граждани от водената от агресора Русия война в Украйна, ще гарантирате енергийната независимост на България по отношение на доставките на петрол, неговата преработка и дистрибуция на преработените продукти и най-после ще можете да очаквате може би „Нефтохим Бургас“ АД да заработи на печалба и да започне да плаща данъци на българската държава. Благодаря Ви, надявам се за отговор.
Благодаря, господин Христов. Министър Василев, Вашите отговори са кратки и лаконични. Напомням Ви, че имате все пак възможност до три минути да развиете отговора си – по Ваша преценка, разбира се.
Благодаря. Предпочитам да не губя времето на народните представители и да отговарям по същество. Господин Христов, по повод Вашия въпрос. Към момента Европейският съюз е одобрил временна рамка, която позволява на правителствата да подпомагат компании, които са пострадали от войната между Русия и Украйна. Тази временна рамка ни дава следните правомощия: помощи с ограничен размер до 400 хил. евро на компания или до 35 хил. евро за предприятия в селскостопанския сектор и секторите на рибарството и аквакултурите; подкрепа за ликвидността под форма на гаранции за вземане на заем; подкрепа за ликвидността под форма на субсидирани заеми; помощ за доказани допълнителни разходи, дължащи се на изключително голямото увеличение на цените на природния газ и електроенергията. Ако решим да ползваме някои от тези четири мерки, правим нотификация до Европейския съюз и съответно можем да ги ползваме. До момента в България, както знаете, действа четвъртата мярка със сигурност, която е за помощи за газа и електроенергията. Другите три мерки не са задействани, няма и компании, които да са поискали от нас това. Конкретно това, което Вие предлагате, е свързано с експроприиране на дяловете на „Лукойл Нефтохим“ или тяхното купуване. Има разговори на ниво Европейска комисия за замразяване експроприиране на дялове на руски компании. Все още няма решение на Европейската комисия за експроприиране на дялове на руски компании. В момента, в който такова решение бъде взето, и ако то бъде взето, Вашата мярка представлява интерес, който, разбира се, трябва да бъде разгледан. Към момента тя е неприложима, тъй като би вкарала България в огромен международен казус, защото ние ще експроприираме дялове на частна компания, която не е на забранителен списък. „Лукойл“ са си организирали нещата така, че компанията всъщност е швейцарска собственост, а не е руска собственост. В постоянен контакт сме с колегите от Полша, Италия, Холандия и Румъния, специално Италия, Холандия и Румъния, защото там има рафинерии на „Лукойл“, както знаете, за да видим те какви подходи приемат. При тях ситуацията е доста подобна, няма експроприация, така че планът, който Вие визирате, няма как да бъде реализиран. Но ако за компании, които са пострадали директно от войната, както казахме, в момента работим по това да отворим и потенциално кредитните линии, които са или с гаранции, или със субсидирани лихви. Що се отнася до директните помощи, за момента те не са задействани, но нямаме и такива искания от компании. Благодаря.
Благодаря, господин Василев. Имате думата за реплика, господин Христов.
Благодаря, господин Председател. Благодаря за отговора, господин Заместник министър-председател. Идеята беше не за експроприация, а ставаше дума за равностойно заменяне на това, което ще се конфискува, както беше заявено в Русия, и за предприятия, които вече са разрушени. Те имат някаква стойност и става дума за прихващане, ако мога така да се изразя, но нека да следваме правилата, каквито Европейският съюз подава към България. Може би тези мерки, които съобщихте – и стартираната четвърта, е хубаво малко повече да се разяснят, защото действително има наши предприятия и фирми, които работят в Русия и изпитват затруднения в тази посока. Благодаря Ви.
Благодаря, господин Христов. Желаете ли думата за дуплика, господин Вицепремиер? Не. Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Цончо Ганев относно предстоящата актуализация на държавния бюджет. Имате думата, господин Ганев.
Господин Председателстващ! Господин Министър, във връзка със санкциите, наложени на Руската федерация, в които България се включи, страната ни вече е изправена пред газова криза и тя е факт, справянето, с която вероятно ще доведе до повишаване цената на газа, което абсолютно също е факт. ВЪЗРАЖДАНЕ предупреди за това още тогава, че санкциите, които подкрепяме като държава, ще доведат до последици за българската икономика. Във Ваше интервю по една от частните национални телевизии Вие заявихте, че цените на горивата няма да бъдат повишавани. Тъй като цените на горивата вече надвишават три лева, в противоречие с Вашето твърдение, желая да ми отговорите на следния въпрос: предвиждате ли в предстоящата актуализация на бюджета криза с доставките на петрола и какви мерки ще предприемете, за да я предотвратите?
Благодаря, господин Ганев. Имате думата за отговор, господин Вицепремиер.
Господин Ганев, благодаря за въпроса. Що се отнася до доставките на природен газ – може би сте били извън залата, премиерът каза, че доставки има и че те са на по-ниска цена от тази, на която бяха в април. Така че там няма повишение на цената. Въпросът Ви е свързан, нека да кажем, със стратегическите планове на правителството по овладяване на сериозни рискове за икономиката. Такива планове има. Такъв план имаше и за газа. Това е причината, въпреки че от днес за утре ни спряха газа, да няма нито прекъсване на доставките, нито това драматично повишение на цените, което щеше да се случи, ако ние директно бяхме излезли на борсата. Има план и по отношение на петрола. Както знаете, България е заявила своята позиция и си я отстоява, че иска изключение от петролните санкции. Дерогация, която да позволи, както и на другите страни, които работят с руски петрол, да имаме една-две години преходен период, за да можем да направим този преход по-плавен, той да не е рисков за икономиката. Имаме планове по най-разнообразни поводи. Примерно в Черно море в момента, както знаете, се извършват активни бойни действия. Кораб беше обстрелян и потъна – руски военен кораб, има мини. Мини бяха намерени в Босфора и той беше затворен за няколко часа. В момента има разработен план какво би се случило, ако руският петрол спре от днес за утре, както спря газът, какво би се случило, ако в комбинация с това бъде затворен Босфора, по една или друга причина, за корабоплаване, което би ни отрязало достъпа до неруски петрол, какви са резервите, с които разполагаме, колко време икономиката може да издържи в такъв режим и това какво би довело до цените. В този най-, най-мрачен сценарий, където спират доставките на руски петрол и Босфора е затворен, ние имаме възможност шест месеца да поддържаме българската икономика и българското потребление, в които да намерим алтернативни начини за доставяне на петрол. Шест месеца може да издържим при затваряне на Босфора и при спиране на руския петрол. Това е най-черният сценарий, който можем да си представим, защото това означава, че няма откъде да влезе кораб, който да стигне до пристанище Росенец, което е основното петролно пристанище в страната. Има заложени буфери в бюджета, които да могат да се използват за бърза реакция при такъв сценарий. Надяваме се да не се стигне до такъв сценарий. Българският национален интерес, както неведнъж съм заявявал, е ние да си получим дерогацията от санкциите за петрол, от една страна, и от друга страна, да диверсифицираме постепенно доставчиците на петрол. Другото, което е започнато като процес с гръцките и с румънските колеги, както знаете, е да се направи магистрала, жп и петролопроводи Александруполис – Бургас – Варна – Констанца. Това са проекти, които съществуват доста отдавна, вече са активирани и се надявам в най-скоро време да започне тяхното изпълнение, така че даже и в този най-черен сценарий да нямаме никакъв риск от прекъсвания в дълъг период от време. Благодаря.
Благодаря, господин Василев. Имате думата за два уточняващи въпроса, господин Ганев, в рамките на процедурата за питане.
Господин Василев, в духа на целия този ден, в който не се отговори на много от нещата конкретно, бяха само общи приказки, само ще подчертая две неща. По отношение на газа. В момента получаваме доставки и Вие осигурявате – правителството имам предвид, не персонално Вие, осигурява потреблението към момента. Всяка година обаче Чирен започва да се нагнетява от началото на април, сега е средата на май, Чирен е на санитарния минимум и скоро няма да започне нагнетяване, което автоматично, дори и от днес да почнете да нагнетявате газ, значи, че есента ние ще имаме криза, защото хранилището е ключово, за да се осигури пиковото потребление. Това е по отношение на това, което имате като решение на газовата криза. Що се отнася за другото – не чух нито една конкретна мярка, освен това, което посочихте, тръбопроводи евентуално някога да се доизградят и доставки на петрол от други страни с танкери. Приемаме, че може – днеска го спират петрола руснаците, без значение дерогация, или по-точно казано, изключение Европейският съюз дали ще направят или не. Когато се спрат доставките на руския петрол тип „Урал“ – само преди два или три дни председателят на борда на директорите на „Лукойл“ даде едно просторно интервю, в което основният въпрос беше как и какво може да направи технологично самата рафинерия да преработва петрол. От шест месеца до една година е нужно, за да се преработи цялата технология и да почне да работи със съвсем друг тип петрол, което автоматично значи, че ако спрат доставките от Русия на петрол, без значение дали ще се съгласят на изключение от Европейския съюз, или Руската федерация наложи контрасанкции спрямо вражески държави, част от които сме ние, означава, че сме изправени пред тотален срив и ще чакаме… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Завършвам. Ще чакаме само и единствено това, което казахте, държавният резерв и евентуално Руската федерация да премахне ограниченията върху нас или пък да се съгласи Европейският съюз на някакво изключение. Затова пак питам: конкретни мерки – реалистични, извън това, което посочихте, че ще имаме държавен резерв, който ще ни осигури няколко месеца съществуване?
Благодаря, господин Ганев. Имате думата за отговор на уточняващите въпроси, господин Вицепремиер.
Може би за отговор на уточняващата дезинформация. Чирен се пълни от началото на май. Може да видите как се вдигат нивата на Чирен. Чирен в началото на тази зима, за съжаление, беше запълнен, мисля, че под 100% – на 85 или 90%, ако не се лъжа, но така или иначе Чирен ще бъде пълен преди следващата зима, поне това са уверенията на Министерството на енергетиката. Към момента, пак казах, Чирен се пълни. Що се отнася до петрола и възможностите на „Лукойл“ да работи с неруски петрол, обсъждали сме това с рафинерията. Те могат да минат да работят изцяло на неруски петрол днес. Проблемът с това е екологичен. Проблемът с това е, че нямат достатъчно нови инсталации за сероочистване, няма достатъчно нови инсталации, за да се гарантира 100% екологичната сигурност на завода. Утре, ако спре, точно този сценарий сме разигравали, ако от днес за утре получим писмо, както получихме за газа, и Русия каже: „Ние няма да Ви даваме петрол“, пак Ви казах, в този сценарий ние тези шест месеца, които Вие говорите за преустройването на рафинерията, ги имаме, тъй като запасите са ни от руски петрол основно, а не от Брент, който може да се миксира с неруски петрол, без да се правят екологичните проблеми. Това ни дава тези шест месеца, за да може да се изпълни програма и да минем изцяло на неруски петрол. Затова Ви казах, че сценарий Русия да ни спре петрола от днес за утре за България не е притеснителен. Той е притеснителен само в комбинация със сценарий ние да не можем да внасяме неруски петрол поради ограничения в корабоплаването, най-вече свързани с Босфора – те другаде няма къде да се случат, или, не дай си боже, голяма война в Черно море, така че корабите да не могат да стигат до Росенец. Тогава имаме проблем – да, защото никакъв кораб – нито руски, нито неруски, не може да стигне до рафинерията. Този проблем никакъв кораб да не може да стигне до пристанището на рафинерията, може да бъде решен по един-единствен начин и той е с възможност ние да получаваме петрол на друга точка и той да стига до рафинерията не с кораб, което е тръбопровод. Това, че години наред това не е изградено като диверсификационна стратегия, не може да бъде решено за един месец или за два месеца – да, прав сте. Това е проект, който ще отнеме най-малко година, може би две, но това е по-дългосрочният устойчив начин. Освен това с рафинерията сме говорили, както казах, още при избухването на войната, разиграли сме всички военни сценарии, в това число прекъсване на доставките от днес за утре, там имаше несигурност какво ще прави Руската федерация. Тази несигурност продължава да я има, за съжаление, както Вие казвате, независимо от това какво прави Европа. И даже в най-лошия сценарий, който е от днес за утре приключване на петрола, ние имаме възможност да си направим прехода без проблем. Така че повод за паника няма. Благодаря.
Благодаря, господин Василев. Имате думата да изразите отношение, ако желаете, господин Ганев. Не, добре. Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Николай Дренчев относно разчетите на разходите, които са необходими във връзка с мандата, даден от Народното събрание на Министерския съвет за прилагане на пакет от мерки, свързани с войната в Украйна. Имате думата, господин Дренчев.
Господин Председател, господин Вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители! Както знаете, на 4 май миналата седмица Народното събрание тук в тази зала с голям ентусиазъм гласува решение, с което дава мандат на Министерския съвет да приложи пакет от мерки, свързани с войната в Украйна. За съжаление в това свое решение, което беше подкрепено от всички партии с изключение на парламентарната група на партия ВЪЗРАЖДАНЕ, освен това чисто емоционално решение, то не е обвързано с никакви финансови рамки, които са оставени изцяло на преценка на Министерския съвет и най-вероятно конкретно на Вашата преценка какви пари да бъдат похарчени по отделните точки. Там има шест точки. Интересна е точката, която касае военнотехническото сътрудничество, като де факто моят въпрос е за порядъка. Знам, че преди да е взето решението от Министерския съвет, с конкретика не можете да ми кажете, но ме интересува порядъка – за какви пари говорим – за 5 лв., за 5 млн. лв., за 5 млрд. лв.? Моят въпрос към Вас конкретно е: какви разчети прави Вашето министерство? Имате ли план за сумите, които ще бъдат изхарчени за този пакет от мерки? Имате ли набелязана горна граница за разходите по този пакет? И конкретно, ако можете да ми кажете, разбира се, приблизително какви са разходите, които сте предвидили за буква „д“ от това решение, тоест за военно-техническа помощ? Благодаря.
Благодаря, господин Дренчев. Имате думата за отговор, господин Вицепремиер.
Господин Дренчев, благодаря за въпроса. Той е също изключително уместен и част от кризисните мерки, които трябваше да вземем, свързани с войната, и сценариите, които да направим. Мерките са разчетени при три сценария. Единият сценарий е с около 100 хиляди украински бежанци, което горе-долу е това, което достигнахме към момента. В момента мисля, че са 74 хил. и 400 лицата. Другият сценарий е разчетен при утежняване на войната в Украйна за 300 хиляди украински бежанци. Третият сценарий е разчетен при потенциален огромен недостиг на зърно, където има бежанци и от Северна Африка, тъй като знаете, ако там няма зърно, шансът да има бежанска вълна, която да тръгне от юг на север към Европа, е немалък. Към момента текущият сценарий, който сме в момента, са предоставени 16 млн. лв. – до момента са разплатени от правителството. За периода от май до декември се очаква около 40 млн. лв. Отделно МВР са заявили към момента 660 хил. лв. допълнителни средства за укрепване на границите и така нататък. Средствата, които имаме по програма CARE от Европейския съюз, възлизат на малко над 150 млн. евро, тоест около 300 млн. лв. В момента по наши разчети, даже и в тежкия сценарий с 300 хиляди бежанци, ние бихме могли да се поберем в тези средства, тоест това да не влезе директно в националния бюджет – извън тези първоначални 16 милиона, които дадохме, защото още нямаше програма на Европейския съюз, свързана с бежанците. Що се отнася до последната мярка, доколкото ни е известно, искането на Украйна е за ремонт на техника, което не създава разход в бюджета, а по-скоро създава приход във военнопромишления комплекс. Така че там не очакваме да има някакви драматични разходи, свързани с тази мярка, по начина, по който тя е приета от Народното събрание. Благодаря.
Благодаря, господин Василев. Имате думата за реплика, господин Дренчев.
Господин Василев, благодаря за цифрата, която казахте – 56 – 57 милиона. Като точност и като порядък разбирам. Притесняват ме другите сценарии, които казахте, тоест горна граница, особено ако има криза и в Северна Африка, нямаме представа за какво става въпрос. Това определено ме притеснява. На мен много ми се иска винаги да имаме на първо място фокусирани нашите нужди и нашите проблеми, защото те съвсем не са по-малки от тези в Украйна. Може би там в някакви части, в някакви територии загиват хора, но иначе всички останали проблеми, които ги има в Украйна, ги има и със същата сила и при нас. Ние имаме проблеми със здравната система, ние нямаме детска болница, ние нямаме детски градини, ние имаме огромни нужди, имаме бедстващо население от пенсионери, имаме работещи бедни, имаме енергийна криза и фирми, които затварят, и наистина всеки лев, който не е даден конкретно за хуманитарна помощ на хора, които наистина бягат от война, на мен много ми се свиди и много ми се иска да избегнем плащането на каквито и да било суми. Наистина може би има хора, които бягат от войната, но това, което чуваме и ние и се говори, и предполагам, че в някакъв момент ще излезе на повърхността и ще стане ясно, че всъщност тези 70 хиляди бежанци са всъщност екскурзианти, които идват безплатно на почивка, и когато свърши пакетът, който ние им осигуряваме, се връщат обратно в Украйна. Наистина това трябва да се види, но за момента службите не изпълняват такива данни. Те не знаят колко от хората, които идват при нас като бежанци, мислят трайно да останат и колко са дошли просто на почивка. Така че наистина, моля Ви изключително скъпернически да се отнасяте към всеки лев, който българският народ с труд и с мъка изкарва и вкарва в държавния бюджет и се дава по някакъв не много ясен начин. И завършвам с едно последно изречение. Ние гласувахме 50 милиона хуманитарна помощ за Украйна, която всъщност се реализира с каски и бронежилетки, и всъщност вместо да подкрепим бедстващите, гладуващите, имащите нужда от лекарства, ние въоръжихме паравоенни формирования, които ще ползват тези помощни средства с бог знае какви намерения. Благодаря.
Благодаря, господин Дренчев. Имате думата за дуплика, господин Василев.
Благодаря, господин Дренчев. Няколко уточнения. 16 милиона са излезли от българския бюджет. Всичко останало се покрива от средства от Европейския съюз в размер на около 300 млн. лв. Тоест това, което България директно е извадила от бюджета, са 16 милиона. Повярвайте ми, изключително стриктно ги следим по същия начин, по който следим всеки лев, който се харчи в държавата. Що се отнася до тежките сценарии. Да, те са притеснителни. Да, имаме разчетите за тях. Да, имаме готовност за тях. От украинците, които са влезли в страната, единствените, които имат право на помощ, са тези, които са поискали статут. Тези, които не са поискали статут, не се ползват с това. Освен това средствата не отиват към самите украински граждани, а отиват към хотелите, къщите за гости и т.н., които осигуряват подслон и храна за тези граждани. Както знаете, към момента тази мярка изтича на 31 май. След това, точно защото следим всеки лев, голяма част от тези хора се пренасочват към държавните почивни станции, където издръжката би била доста по-малка. Но организирането на такива станции в такъв кратък период, както идваха автобусите с бежанци от Украйна, нямаше как да се случи. Оттук нататък това, което и екипът на вицепремиера Константинова разработва, е, получавайки статут, те да имат същите задължения и права като другите български граждани. Те трябва да работят, имат право, ако работят и се осигуряват, на здравни осигуровки, имат право на достъп до програмите, които са за наемане на работа, които има и за всички български граждани. Тоест не се проявява никаква дискриминация към тях – нито положителна, нито отрицателна. Аз лично в политическото си качество, а не като министър на финансите, смятам, че най-правилното е да третираме тези хора като равни на българските граждани на територията на страната в момента, в който те са получили статут. Докато нямат статут, те са това, което Вие казахте – хора, които са влезли временно на територията на страната, без да са заявили, че имат нужда от тази подкрепа и без да са поискали тази подкрепа, и без да са поели задълженията, които, заявявайки статут, всъщност те поемат. Мога да Ви гарантирам, че всеки български лев, който се дава, се дава с абсолютно същия стриктен контрол, с който ние даваме средствата, с които подпомогнахме нашите пенсионери. Ако си спомняте, едно от първите решения на това Народно събрание беше за 60 лв. ковид добавка благодарение на допълнителните средства миналата година. Със същата грижа, с която се разходват средствата в здравната каса, така че да има възможност за по-високи възнаграждения на лекарите и медицинските сестри. Със същата грижа, с която даваме средствата за безплатните детски градини за всички български граждани. Така че това е една нормална хуманна политика, която не дискриминира по никакъв начин нито украинските граждани, които са поискали статут, нито българските граждани. И за тях всъщност се грижим най-много. Благодаря Ви.
Благодаря, уважаеми господин Вицепремиер. Благодаря и за участието в днешния парламентарен контрол. Преминаваме към въпросите към Калина Константинова – заместник министър-председател по ефективно управление. Преди това ще направя малко разяснения, тъй като имаме въпрос и питане към нея по една и съща тема. Процедурно ги обединяваме, просто за да знаете и Вие, и хората, които ни следят, как ще процедираме. Ще дам думата на задалите въпроса да го развият за 2 минути, след това на задалите питането да го развият за 3 минути, след това общ отговор от министъра в рамките на 8 минути. След това ще дам думата на народния представител, задал въпроса, за реплика, след което дуплика на вицепремиера и продължаваме по процедурата по питането – два уточняващи въпроса, отговор и съответно отношение към отговора. Да си призная, за пръв път водя такова обединено – едновременно въпрос и питане. Първият въпрос е от народните представители Благовест Кирилов, Иван Петков и Илиян Славейков Йончев относно срив в системата на „Български пощи“ ЕАД и изплащане на надбавки към пенсиите. Заповядайте, господин Кирилов. Имате две минути да развиете Вашия въпрос.
Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Вицепремиер! На 16 април тази година е съобщено за проведена хакерска атака срещу системата на „Български пощи“, в резултат на която и до ден днешен се налага да се работи на хартия, което затруднява както изплащането на пенсиите, така и много от другите услуги, които са предоставени от пощите. Има и сигнали, че на граждани е съобщавано от служители на „Български пощи“, че могат да получат само пенсията си, но не и добавките, което е тревожно. Според Ваше изявление системите за сигурност на Пощите са били неглижирани през последните години и едва сега всички системи са прехвърлени, или поне голяма част от тях, са прехвърлени в държавния хибриден частен облак. Считаме, че тази ситуация създава опасен прецедент, както и риск от изтичане на лични данни на българските граждани. В тази връзка, моля да ни отговорите защо системите на „Български пощи“ не са се намирали в държавния хибриден частен облак – поне частта с данните за пенсионерите, кой е извършвал поддръжката и кога за последно е правен одит на сигурността им? Благодаря.
Благодаря, господин Кирилов. Сега питане от народните представители Стоян Таслаков и Никола Димитров относно запитване за състоянието на „Български пощи“ – неизплатените заплати на служителите и хакерската атака. Имате думата да развиете Вашето питане в рамките на 3 минути, господин Димитров.
Уважаема госпожо вицепремиер, проблемът с Български пощи стои нерешен с години и състоянието на това дружество се влошава с всеки изминал ден. Освен за хакерската атака преди Великденските празници никъде не се говори и за непълното изплащане на заплатите на служителите на Пощите. Никой не дава информация както на служителите кога ще им бъдат изплатени пълните заплати, така и на гражданите какво се случва със системите и кога всичко ще заработи отново. Постоянно се говори, че „Български пощи“ са на загуба. Може да се приемат добри практики от други пощи в Европа, например Дойче Пост, при която приходите от продажбите през първото тримесечие на 2021 г. са нараснали на годишна база с рекордните 22% – до 18,86 млрд.евро. Желаем да получим прозрачност относно казуса „Български пощи“, както и пълна проверка за състоянието им. Навсякъде по света е чест да се заема позиция в Пощите, само тук това е синоним на срам, хамалски труд и ниско заплащане. Предвид гореизложеното, моля да отговорите на следното питане: направена ли е пълна проверка на дружеството, какви мерки ще се вземат за стабилизирането и възраждането на тази институция и услуга? Кога ще бъдат изплатени пълните възнаграждения на служителите? Благодаря.
Благодаря, господин Димитров. Сега имате думата за отговор на въпроса и на питането, госпожо Константинова, в рамките на осем минути.
Благодаря Ви, господин Заместник-председател. Уважаеми господа народни представители, благодаря Ви за възможността да разкрия допълнителна информация по проверките по завещаното ми в трагично състояние дружество „Български пощи“ от най-високата трибуна на страната. Преди това питане темата „Пощи“ е била споменавана толкова рядко в тази зала, че буквално на пръсти се броят питанията в последните години по време на всички мандати на ГЕРБ. За последните четири години е имало две питания по тази тема, така че съм изключително щастлива, че днес, повечето от нас поне, сме ангажирани към благосъстоянието на дружеството. Да премина към отговора. Ще трябва да споделя пред всички, освен че не са били приоритет за ГЕРБ, „Български пощи“ не са били включени в обхвата на Закона за киберсигурност, нито са били включени в Списъка със стратегически обекти, тоест върху тяхната информационна сигурност не е упражняван никакъв контрол и подкрепа. По отношение конкретно на Държавния хибриден частен облак – ДХЧО за кратко. „Български пощи“ ЕАД е търговско дружество и въпреки че е 100% държавна собственост, реално не е част от държавната администрация и не попада в обхвата на субектите, които имат право да се възползват от ресурсите на ДХЧО безвъзмездно. Ето защо Министерството на електронното управление и държавният хибриден частен облак ще трябва да бъдат възмездени във връзка с използването на ресурсите за нуждите на „Български пощи“. Предвид спешността на ситуацията вследствие на кибератаката временното предоставяне на минимални ресурси от ДХЧО беше единственият възможен, адекватен и бърз вариант да спасим „Български пощи“ от пълна разруха и да започнем да вдигаме наново системите бързо и в безопасна среда. Поддръжката на системите за информационна сигурност се е извършвала и се извършва, както казах, предвид факта, че те не са в обсега на никакви други институции, от ИКТ специалистите от дирекция „Информационни и комуникационни технологии“ в „Български пощи“. Те отговарят за инсталиране на хардуер, устройства за комуникационна свързаност, защитни стени, инсталиране на антивирусни софтуери и така нататък, което е правено на компютрите и сървърите на дружеството – всички тези процеси. По отношение на поддръжката, свързана с експлоатация, наблюдение и превантивни мерки, тя се изпълнява от съвместни екипи от дирекция „Сигурност“ и дирекция „Информационни и комуникационни технологии“, тоест изцяло вътре в дружеството. Според мнението на служителите в „Български пощи“, дружеството е приложило съвременни технологии за физическа и информационна сигурност, имайки предвид ограничената и недостатъчна финансова обезпеченост за тази дейност. Сами посочват риска „човешки фактор“, доколкото е налице недостатъчно добро ниво на компютърна грамотност сред служителите по места, което обаче ние разглеждаме като пряка последица от лоши условия на труд и обидно ниско заплащане. Що се отнася до извършен одит на системите за информационна сигурност на „Български пощи“, такъв е извършен от екип вътрешни одитори на системни управления на сигурността на информацията, служители на дирекции „Сигурност“ и ИКТ в периода 5 – 24 септември 2021 г., открити са редица дефицити, за които са уведомени директорите на дирекциите ИКТ и „Финанси“, както и директорите на регионални управления и Специализираното поделение „Българска филателия и нумизматика”. Според оценката на риска последствия могат да бъдат пробиви на системите вследствие на външна намеса, както и прекъсване на услуги вследствие отказ на комуникационни устройства. В средата на месец октомври, 14 – 15 октомври 2021 г., е извършен надзорен одит от одиторския екип на сертифициращата организация „Бюро Веритас – България“ ЕООД, като той потвърждава изводите и констатациите от споменатия вътрешен одит. Непосредствено преди хакерската атака е извършено изпълнението на договор от 23 февруари 2002 г. с предмет: „Изследване и оценка нивото на оптимизация на ИКТ структурата на „Български пощи“, с външен изпълнител „ЗН – 97“ ООД и предоставен одитен доклад на 14 април 2022 г. В заключение одитният доклад отново препотвърждава констатациите на описаните по-горе вътрешен и надзорен одит. Накратко в констатациите на трите одита са изведени редица дефицити на съвременни технически средства за осигуряване сигурността на информационните системи. Например липса на система за наблюдение на действията на системните администратори, наличие на 2600 работни станции с морално остарял хардуер, на които е невъзможно инсталирането на актуални антивирусни софтуери поради остарели операционни системи, и така нататък. В докладите се съдържат конкретни препоръки за подобрения, като в последния доклад има и остойностяване на предложенията за подобрения с проекти на обща стойност близо 78 млн. долара без ДДС и прогнозно време за изпълнение между 18 до 36 месеца. С това преминавам към отговора на питането по отношение на ревизията на дружеството, мерките за стабилизиране и конкретно за възнагражденията на служителите. Още с определянето ми за орган, който упражнява правата на държавата в дружеството, бяха възложени две проверки. Едната – от вътрешен одит на Министерския съвет с цел проверка на състоянието и стопанисването на имотите в „Български пощи“ ЕАД за последните две години, а другата – от АДФИ относно финансовото състояние и управление на дружеството за последните две години. В средата на април получихме резултатите от вътрешния одит на Министерския съвет относно състоянието на имотите и начините им на управление. Това, случайно или не, съвпадна и с кибератаката върху системите на „Български пощи“ ЕАД, това беше и моментът, в който категорично взех решение да поискам оставките на вече бившия състав на Съвета на директорите, като същите не са освободени от отговорност. Към момента продължава проверката на АДФИ, като имаме очакване, че докладът от тях ще бъде готов в началото на месец юни. В доклада на вътрешния одит има над 30 констатации за нарушения в начина на управление на имуществото на „Български пощи“ ЕАД. Например последната оценка на имотите е направена през 2001 г., преди повече от 20 години. Оттогава не са актуализирани цените спрямо пазарните стойности на имотите. Това, от една страна, е довело до ощетяване на бюджета от гледна точка на дължими данъци, а от друга, при разпореждането с имотите, например отдаването им под наем. Цената, която е определена, е в пъти под пазарната и е логичната цена за такъв тип сделки. Например базата в центъра на Пампорово е отдадена за 86 стотинки на квадратен метър или 2 лв. на стая във висок сезон. На базата на констатациите във вътрешния одит изпратих искане до председателя на АДФИ извършената от тях проверка да бъде разширена и да вземат предвид установените нарушения и от вътрешния одит. Това, което е в рамките на моите правомощия, е да сезирам съответните органи да направят дължимото и възможното по закон, така че виновните лица за състоянието на „Български пощи“ ЕАД към момента да понесат своята отговорност. В този смисъл са сезирани НАП, ДАНС, МВР и по-специално Отделът по киберсигурност в ГДБОП и Икономическа полиция, които да упражнят своите правомощия и да извършат съответните проверки в тяхната компетентност. По отношение на Сметната палата, знаете, че е правомощие на Народното събрание да възложи извършване на проверка извън планираните за годината. Затова не е сезирана от мен, но Ви призовавам Вие да го направите. По отношение на питането какви мерки за стабилизиране и изграждане на тази ключова институция сме предприели. За „Български пощи“ ЕАД се заговори изобщо, когато ние заявихме, че имаме план за тяхното оздравяване. Споделили сме от първия ден, че те са основен приоритет за това управление, като стратегията ни е да ги оздравим, модернизираме и превърнем в Единен център за административно обслужване и сме работили за изпълнението на тази стратегия от самото начало. Подготвихме изцяло нов проект по Плана за възстановяване и устойчивост за 100 млн. лв., който вече е одобрен. Държа да отбележа, че преди нашата намеса никой никога не си беше помислял да включи „Български пощи“ ЕАД в Плана за възстановяване и устойчивост. От предвидените средства в размер от над 101 млн. лв. със срок за изпълнение на целия план от 48 месеца, две трети, или над 68 млн. лв., са за модернизация и дигитална трансформация на „Български пощи“, а близо 25 млн. лв. – за обновяване и модернизация на пощенските станции. По отношение изплащането на заплатите на служителите се радвам да съобщя, че целите заплати в първите няколко дни от встъпването в длъжност на новото ръководство са разплатени напълно и няма притеснения за плащането на следващите заплати.
Нещо може би за дупликите да си оставите, госпожо Константинова, че понапредна времето.
Понеже имаше въпрос.
Така е, но пък имаше и доста време.
Добре.
Нека да го оставим за след това, ще продължите.
Процедура.
Нека да приключим въпросите и отговорите, господин Ананиев – по средата на процедурата да не прекъсваме.
Може ли сега да я направя?
Ако много държите да я направите, но…
Да.
…мисля, че правя леко нарушение с това. Заповядайте, щом бързате толкова. Аз все пак да кажа, че Парламентарният контрол ще бъде удължен със 17 минути – толкова са минутите на декларациите, но кажете.
Уважаеми господин Председател, благодаря Ви, че ми давате тази процедура. Тя по принцип е към Вас. Исках да Ви уведомя, че на основание чл. 101, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ще се възползвам от призива, направен от вицепремиера, и сега ще входираме, всъщност на база на това питане, следващия петък да направим едно разискване и да вземем решение да възложим на Сметната палата да извърши одит за съответствие при финансовото управление на „Български пощи“ ЕАД. Така че аз ще отида да го входирам и ще Ви го дам, за да се запознаете.
Добре. Благодаря, господин Ананиев. Когато дойде при мен с входящия номер, ще насрочим съответните разисквания. Давам думата на господин Петков за реплика, след което ще имате дуплика, госпожо Константинова. Заповядайте, господин Петков.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер! Интересни въпроси, чак даже имаше и допълнителни отговори, които обаче са добре, тъй като „Български пощи“ ЕАД, както и колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ казаха, са жизненоважни за обществото и най-вече към тези, които задаваме въпросите. Защото въпреки това, което Вие казахте, на 5 май „Български пощи“ ЕАД излязоха с официална информация, че все още великденските добавки не са изплатени на доста голяма група пенсионери. Също така списъците са преминали към регистри към НОИ, а те не са актуални. Има някои хора, които живеят примерно, както аз съм от Пловдив, но живея в Ямбол, и не могат да си получат пенсията. В същото време не могат да си платят и битовите сметки, тъй като в някои по-малки населени места Пощите не могат да извършват тези услуги. Това са неща, които е хубаво съвсем бързо да бъдат направени, защото примерно от края на месец март гръцките пощи са били атакувани, но те са били защитени още същия ден и не се е случило това, което се е случило при нас. Да, най-вероятно, както Вие казахте – в последните години безхаберието в „Български пощи“ ЕАД е довело до това, но за съжаление, хората не получават възнагражденията си. Благодаря.
Благодаря, господин Петков. Заповядайте за дуплика, госпожо Константинова.
Благодаря Ви, господин Заместник-председател. Само в бързината да довърша това, което исках да кажа по отношение на заплатите на служителите. Поради срива в системите 30% от заплатите не бяха изплатени, но тази седмица абсолютно всички служители са получили цялото си възнаграждение и не се очаква нещо такова за следващите им заплати, така че да няма притеснение. Просто да Ви го кажа ясно. По отношение изплащането на пенсиите. Това е вторият път, в който изплащаме пенсиите през хартиен процес, готова съм, ако искате, да дискутираме частта с кибератаката и как се е стигнало до това да има пълен срив в системата, ние го обсъждахме и в Комисията по дигитализация, и повярвайте ми, който е отговорен, ще си поеме отговорността, но това е, което имаме, и всъщност хартията ни спасява за смях на всички. В този смисъл пенсиите се изплащат за втори месец по списъците на НОИ на хартия. Факт е, че абсолютно 100% от пенсионерите са получили своите великденски добавки миналия месец и са получили пенсиите си. В момента отново сме абсолютно уверени, но да, има някакви проблеми, вчера примерно е катастрофирала кола на инкасо в един от градовете, случило се е в някакъв град. Има някакви проблеми, които през хартиения процес изглеждат малко по-бавни и понякога могат да се образуват опашки, а за всяко едно нещо може да сигнализирате на телефонната линия. Всеки един ден пишем много внимателно по отношение на другите услуги кои на коя локация са пуснати. Та, по отношение на пенсиите никой не трябва да се притеснява, че има някакъв проблем. Ако има проблем, той най-вероятно е в някакъв човешки фактор, веднага да сигнализират на телефона, който е на уебсайта. По отношение на битовите сметки сте прав – това е една услуга, която е факт. Тя не е от универсалните услуги, за които държавата плаща субсидия, а това е пазарна услуга. Тя е изключително ключова за пощите и най-вече заради приходите, които генерират. Повярвайте ми, те работят всеки ден пряко сили, за да я пуснат. Всеки един ден – в началото и в края на деня, се ъпдейтва списъкът на всички станции, при които услугата вече е успяла да тръгне. Както Ви казах, това са над 2500 локации, а 6600 компютъра трябва да бъдат преинсталирани. Вече имаме информация, че около 400 от тях са безвъзвратно загубени, защото не могат да поддържат новия софтуер и няма как да бъдат върнати обратно към живот, така че целият процес ще бъде сложен. Благодарим за търпението на всички клиенти на пощите и гледаме своевременно да ги информираме. Но пак повтарям, не трябва да има никакви притеснения – да, макар и малко по-забавено, 100% от пенсионерите отново, втори месец поред, ще получат своите пенсии, макар и малко по-плавно, на хартиен процес. Благодаря.
Благодаря, госпожо Вицепремиер. Сега давам думата на задалите питането за уточняващи въпроси. Заповядайте, господин Таслаков.
Благодаря. Госпожо Константинова, аз Ви благодаря за изчерпателните отговори и се надявам намеренията за възраждането на тази институция да бъдат изпълнени. Единственото, което искам да попитам, е: имате ли конкретни данни откъде е дошла хакерската атака, защото излязоха спекулации и слухове в медиите, които бих искал оттук, от тази трибуна, да разсеем? Благодаря.
Благодаря, господин Таслаков. Имате думата за отговор, госпожо Вицепремиер.
Благодаря Ви, господин Заместник-председател. Уважаеми господа народни представители, това, което Ви съветвам, предвид че аз все пак не съм специалист по информационна сигурност, е да повикате на изслушване някой от ГДБОП или ДАНС, който е правил обследване и форенсик анализ на ситуацията. Това, което мога да Ви кажа, е, че криптовирусът е настроен така, че може да засяга всички държави, без Русия и държавите от бившите съветски републики, тоест по вторично екстраполиране на данните има ясна следа, че идва от този регион. Така че това е, което имаме като конкретни данни за произхода на атаката, а за някакво по-широко тълкуване по темата можете да поканите специалистите и да влезете в дълбочина.
Благодаря, госпожо Константинова. Сега можете отношение към отговора да направите, господин Таслаков, ако имате желание. Не, добре. С това изчерпваме въпросите и към вицепремиера Константинова. Благодаря Ви за участието в парламентарния контрол. Преминаваме към контрола на Теодора Генчовска – министър на външните работи. Има един въпрос към нея от народния представител Радомир Чолаков относно осигуряване на свободен достъп на граждани на Република България до църковните регистри на църквите в диоцеза на Българската екзархия, намиращи се на територията на днешна Република Северна Македония – в скоби, архива на Българската екзархия. Господин Чолаков, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
Благодаря Ви, господин Председателстващ. Уважаеми колеги! Уважаема госпожо министър Генчовска, всъщност всичко започна от една обикновена човешка история. Моя близка ми сподели преди месец – два, че в нейното семейство – бежанци от Македония, след войните по време на бягство са загубили документите на прадядо ѝ и всъщност се оказало, че не може да бъде установена с точност рождената му дата. Хората са, как да кажа, големи родолюбци, искат да узнаят семейната си история и са отишли в Република Северна Македония преди време, в родното село на прадядовците, някъде около Битоля, и се опитали да намерят църковните регистри. Не знам, колеги, дали знаете, но в старо време ЕСГРАОН се е водел от Православната църква. Регистърът на гражданската регистрация се е водел от Православната църква и това представляват регистрите, които се пазят в църквите, регистрите на кръщенките, на венчавките и на погребенията, което, ако се замислите, е ЕСГРАОН всъщност. Те са се натъкнали на следния проблем – започнали да ги премятат от служба в служба, ходили в Държавния архив на Република Македония в Скопие, а оттам им казали, че евентуално тези регистри може би са в архива на Общината в Битоля, а от архива на Общината в Битоля им казали, че ги няма. Карали ги да попълват някакви декларации на македонски език, за да демонстрират знания на македонски език, след което някакъв служител устно им казал, че тези регистри няма да ги получат. Това много ме заинтригува в светлината на добросъседството и на желанието на всички Република Северна Македония някой ден да бъде член на Европейския съюз, а и ми се стори за нормално, пък и на нашите избиратели им се е сторило нормално български граждани да могат да имат достъп до архивите, и то в конкретния случай църковните регистри, които са водени от църквите в диоцеза на Българската екзархия. И си позволих да поставя въпроса дали Външното министерство не е поставяло подобен въпрос, не се е интересувало. Но самият факт, че са били създавани пречки на български граждани, е факт, който заслужава вниманието на Външното министерство, и заслужава да бъде повдиган, ако досега не е бил повдиган, по най-остър начин при всички следващи разговори, които Вие ще имате. Благодаря Ви.
Благодаря, господин Чолаков. Имате думата за отговор, госпожо Министър.
Господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чолаков, благодаря Ви за въпроса, защото той наистина е от огромно значение за националния интерес и по темата в отношенията ни с Република Северна Македония. Има много ценни идеи в целия въпрос, който пристигна до мен от Ваша страна, и информацията. Бих провела чисто човешки разговор, но трябва да отговоря изцяло формално, защото имам три минути, за което съжалявам. В резултат на Вашето писмо беше разпоредена проверка, която установи следното: Към настоящия момент на интернет страницата на Държавния архив на Република Северна Македония се посочва, че църковните фондове на Българската екзархия се съхраняват в централата на Държавния архив на Република Северна Македония в раздел „Архивска мрежа, централен дел“. Отбелязва се също така, че в отделите на Държавния архив на Република Северна Македония в градовете Скопие, Охрид, Прилеп, Тетово, Щип се съхраняват архивните фондове на Православната църква. МВнР не разполага с информация дали всички посочени на сайта на Държавния архив на РСМ архивни фондове са оригинални, или някои от тях са копия, предоставени от страна на българския архив, респективно Държавна агенция „Архиви“, където също се съхраняват архивни фондове на Българската екзархия от територията на днешна Република Северна Македония, които са пренесени в България в периода 1918 – 1944 г. Следва да се има предвид, че част от архивните единици, за които се споменава във Вашия въпрос, са били пренесени в Белград от страна на Сръбската православна църква, която е имала продължителна църковна юрисдикция върху територията на днешна Република Северна Македония. Същевременно по информация на МВнР редица граждани на Република Северна Македония съхраняват по домовете си документи за раждане, смърт, църковен брак, издавани от Българската екзархия на техните родители и роднини. Такива документи се представят в оригинал при кандидатстване за българско гражданство в качеството им на свидетелства за български произход и в съответствие с разпоредбите на българското законодателство. В допълнение, бих искала да обърна внимание, че компетентните български държавни институции, които би следвало да разполагат с по-конкретна информация по поставения от Вас въпрос, са Държавната агенция „Архиви“ и Министерството на културата. Използвам случая да Ви информирам, че предвид значимостта на въпроса, включително и с оглед на задачите пред Българската дипломатическа служба, Външното министерство изпрати вече запитване до Държавна агенция „Архиви“, като от получения отговор мога да откроя следната по-важна информация. Мога да предоставя и целия отговор на Държавната агенция: "Документите от дейността на Българската екзархия на територията на днешна Република Северна Македония в българските архиви са запазени в Централен държавен архив, архивен фонд № 246/К, Българска екзархия, за периода 1870 – 1953 г., съдържащ 4712 архивни единици, чиито инвентарни описи са публично достъпни както в читалните на Централния държавен архив, така и онлайн. Част от тези документи са така наречените енорийски регистри, които се използват за доказването на български произход. Въпросът за осигуряването на свободен достъп на граждани на Република България до църковните регистри на църквите и диоцеза на Българската екзархия, намиращи се на територията на днешна Република Северна Македония, не е разглеждан специално в Договора за сътрудничество между държавните архиви на двете страни. В българските архиви няма копие на църковните регистри от архивите, съхраняващи се в Република Северна Македония. Същевременно на базата на общите разпоредби на Договора за реципрочен обмен на копия на документи през годините в Централния държавен архив от Република Северна Македония са постъпили 52 665 копия на различни екзархийски документи от периода 1890 – 1920 г. " (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) В заключение, бих искала да Ви уверя, че в координация с компетентните български институции Външното министерство ще продължи да следи въпроса за достъпа до архивите на Българската екзархия в Република Северна Македония с повишено внимание, включително с оглед на значимостта му в цялостния контекст на защитата на българския национален интерес в отношенията със Северна Македония. Благодаря Ви, извинявам се.
Благодаря, госпожо Генчовска. Малко повече време Ви дадох, все пак темата изисква изчерпателност. Заповядайте за реплика, господин Чолаков.
Искрено Ви благодаря, госпожо Генчовска, за отговора, още повече че зад сухия административен стил усетих, че имате лично отношение или сте развили лично отношение към темата, за което Ви благодаря и Ви насърчавам. Само още две ремарки. Като казахте, че има добри идеи, още няколко идеи ми хрумнаха, докато слушах Вашето изложение. Подходът в Европейския съюз и във взаимоотношенията между членките на Европейския съюз никога не е бил емоционален, той е строго формален и бюрократичен, и така трябва да бъде. Към тази тема ние трябва да подхождаме без емоции, формално и бюрократично. Затова във въпроса си бях посочил, а може би е правилно, значи, Държавна агенция „Архиви“ е казала, че в договора, който те са сключили с македонските архиви, няма регламент за достъп до екзархийските регистри, но пък в Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество в чл. 4 се казва, че двете държави си осигуряват съдействие между държавните органи. Значи, на основание чл. 4 – студено и бюрократично, българската държава може да изисква това от държавата Република Северна Македония без никакви емоции, без никакви обяснения защо. Това е едното. Второто, което ми хрумна, пак казвам, докато слушах Вашето изложение, е: Вие споменахте, че някаква част от екзархийските архиви са били пренесени в Белград. Струва ми се, че българската държава би могла да изиска от държавата Република Северна Македония да си изиска обратно архивите от Белград, защото те са нейни, да си ги върне, за да можем ние да ги прочетем в Република Северна Македония. Още веднъж Ви благодаря.
Благодаря, господин Чолаков. Желаете ли дуплика? Заповядайте, госпожо Министър.
Благодаря, господин Председател. Господин Чолаков, наистина благодаря за предложенията. Вашите предложения ще бъдат представени на секторните групи и в частност на колегите от Държавния архив, както и на Министерството на културата, защото по чл. 11 от Договора те имат споразумение с ресорното министерство. Ние ще следим резултатите от тяхната дейност. Благодаря.
Благодаря, госпожо Министър. С това изчерпахме въпросите към Вас. Благодаря за участието Ви в днешния парламентарен контрол. Преминаваме към въпроса към министъра на отбраната – господин Драгомир Заков, от Петър Петров относно състоянието на недвижим имот – военно поделение, собственост на Министерството на отбраната, находящ се на територията на град Враца. Заповядайте, господин Петров, да развиете Вашия въпрос.
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господин Министър! Темата за недвижимите имоти, които са собственост на Министерството на отбраната, считам, че е изключително важна за българските граждани – за начина, по който те се стопанисват, по който те се управляват, не само заради намаляването на Българската армия за последните 30 години, а и заради начина, по който въобще се управлява държавната собственост. Причината да Ви задам този въпрос е свързана с това, че регион Враца е един от районите, за които отговарям, и доста често минавам оттам. От години наблюдавам имота, който представлява така нареченото военно поделение. Зад едни занемарени бетонни стени се виждат порутени сгради, неподдържани сгради, виждат се вече пораснали дървета и храсти. Очевидно този имот, поне видимо, е неподдържан и затова не само у мен, а и в местната общественост се поражда въпросът: как този недвижим имот се стопанисва, какви са плановете на Министерството за него и как би следвало да бъде управляван този имот. Разбира се, аз отчитам факта, че Вие нямате абсолютно никаква вина за досегашното стопанисване на този имот, независимо какво е било то, но просто ми се иска с този въпрос да обърнем малко внимание на политиката на Министерството на отбраната касателно притежаваното имущество – не само недвижимо, а и движимо такова. Затова Ви задавам този въпрос: как понастоящем бива стопанисван от държавата този недвижим имот и има ли тя планове по отношение на него – евентуално за неговата продажба или друга разпоредителна сделка? Благодаря Ви, господин Министър.
Благодаря Ви, господин Петров. Имате думата за отговор, господин Заков.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Петров, уважаеми народни представители! Тъй като в писмото не е идентифициран конкретен имот, предполагаме, че вероятно става дума за тактическо поле „Бутов дол“ – град Враца. Този имот познавам и от моята военна служба, между другото. Част от този район е действащ и се ползва по предназначение за нуждите на Българската армия. Останалата част от района е с отпаднала необходимост за Министерството на отбраната и за Българската армия и е обособена в четири поземлени имота заедно с построените върху тях сгради. Към днешна дата един от имотите е складов район за съхранение на излишни движими вещи с общо предназначение. За имотите са съставени актове за публична държавна собственост. Охраняват се от фирма „МОБА“ ЕООД, на която съм принципал по силата на сключен договор. Същите са били предоставени за нуждите на Българската армия, но са престанали да бъдат необходими за своите ползватели и са приети в управление на Министерството на отбраната. Част от тези сгради са в лошо състояние, поради което са освидетелствани като негодни и са предложени за фактическо премахване. Предвид това, че са с отпаднала необходимост за Министерството на отбраната и Българската армия и съгласно утвърдената визия на Министерството за цялостно освобождаване от войскови райони с отпаднала необходимост, която е приета през 2020 г. с „Хоризонт 2032“, имаме и възможни различни разпоредителни действия с тях. Те са най общо три вида: първо е предоставяне на Община Враца за управление или прехвърляне на собствеността по реда на чл. 54 от Закона за държавната собственост; втората опция е след преобразуването им с решение на Министерския съвет от имоти публична държавна собственост в имоти частна държавна собственост, съответно продажба чрез търг по реда на Закона за държавната собственост и Правилника за неговото прилагане; третата опция е при заявен интерес от друго ведомство да се предостави правото на управление върху имотите отново по реда на Закона за държавната собственост. В момента в Министерството на отбраната се прави анализ, за да се вземе решение по целесъобразност по отношение на бъдещи разпоредителни действия точно с тези имоти, за които стана дума. Позволете ми в допълнение да изляза малко от сухата бюрократична картинка и да кажа, че сте прав, че трябва да се погледне много по-сериозно как се разпореждаме с тези имоти. Това, което съм разпоредил буквално преди 10 дни, беше да се направи една стратегия за това как да стане по-нататък – как да се управляват тези имоти, как да се освобождаваме от тях. Не просто да се освобождаваме от активи, а когато се освобождаваме от активи, как този актив, който е ненужен, би могъл да се превърне в друг актив, който е нужен. Има различни варианти това да се случи, така че общо взето идеята да се премине към малко по-активно управление на този актив, който същевременно носи немалко пасиви, тъй като охраната струва пари, движимите вещи, които се намират на територията на подобни райони също струват пари, складовете, в които те се намират, също имат охрана и така нататък. Тоест това са неща, които трябва малко по-активно да се управляват в частта „пасиви“ и „активи“, за да може наистина Министерството да има полза от това, а не просто да притежаваме едни имоти, които да се рушат. Благодаря Ви.
Благодаря, господин Заков. Имате думата за реплика в рамките на две минути, господин Петров.
Благодаря. Уважаеми господин Министър, на първо място, благодаря Ви за отношението. Да, прав сте – точно за този имот ставаше въпрос. Наистина се надявам, че чрез тези въпроси, които задаваме по реда на парламентарния контрол, ще предизвикаме така необходимата загриженост и съответно желание от страна на изпълнителната власт да стопанисва, да управлява и да се разпорежда по-добре с имоти, които са държавна собственост. За едно нещо сте прав, че би трябвало, когато държавата се освобождава от тези активи, те да се превръщат в други активи, които да бъдат полезни за държавата. На последно място, държа да благодаря съответно и за писмения отговор, който получих на зададения въпрос, касаещ разпоредителните сделки, извършени в периода 2017 – 2021 г. Наистина Ви благодаря за подробната информация.
Благодаря, господин Петров. Желаете ли думата за дуплика? Не. Благодаря, господин Министър, за Вашето участие в днешния парламентарен контрол. Това беше и последният въпрос за днес. Едно съобщение трябва да прочета: Във връзка с питането на народните представители Стоян Таслаков и Никола Димитров с писмо № 47-254-00-62 от 13 май 2022 г., внесено днес в 13,50 ч., е постъпило искане за провеждане на разисквания по питане № 47-254-05-79 от 28 април 2022 г. и Проект за решение по питането, зададено от споменатите народни представители, към заместник министър-председателя по ефективно управление Калина Константинова относно запитване за състоянието на „Български пощи“, неизплатените заплати на служителите и хакерската атака. Предложението за разискване и Проектът за решение са подписани от 52 народни представители. Изпълнено е изискването на чл. 101, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание повече от 1/5 от народните представители да направят предложение за провеждане на разисквания по питането. На основание чл. 101, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание насрочвам разискванията по питането и гласуване на Проекта за решение за следващото заседание, определено за парламентарен контрол. Ако нещо не се промени, това е 20 май 2022 г. Следващото редовно заседание ще се проведе на 18 май 2022 г., сряда, от 9,00 ч. Благодаря за участието Ви в парламентарния контрол. Закривам заседанието. (Звъни.) (Закрито в 14,15 ч.) Председател: Никола Минчев Заместник-председатели: Мирослав Иванов Мукаддес Налбант Кристиан Вигенин Секретари: Юрий Козлов Илтер Садъков