Председател Никола Минчев
Уважаеми колеги, добро утро! Моля за регистрация. Александра Милчева?
Официален източник: parliament.bg
Уважаеми колеги, добро утро! Моля за регистрация. Александра Милчева?
Тук.
Александър Ракшиев?
Тук.
Георги Стамов?
Тук.
Димитър Гочев?
Тук.
Росен Костурков?
Тук.
Светлин Стоянов?
Тук.
Стефан Шилев?
Тук.
Прекратявам регистрацията. 189 народни представители в залата и 7 онлайн – общо 196. Има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.) Господин Летифов, заповядайте.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, радвам се, че сте в настроение. Ако спазваме и Правилника, всичко ще е, както се казва, по пътя си. Господин Председател, процедурата ми е по начина на водене и е към Вас. Аз и вчера, и в предходния ден Ви съобщих за срещата ни с гражданите, които бяха репресирани от апарата на Бойко Рашков и как те питат какво ние правим, за да запазим тяхното достойнство и правата, които имат по Конституцията и закон. Проверих тази сутрин отново. На зададения въпрос на 15 декември 2021 г. от народния представител Мустафа Карадайъ отново стои статусът, че е отговорено. Там, господин Председател, не е отговорено. Вие вчера тук казахте, че няма връзка чл. 111 и чл. 138, но ще Ви зачета само чл. 138, въпреки че и чл. 111 са цитирани в зададения въпрос от народния представител Мустафа Карадайъ, а те гласят: В чл. 138: „Държавните и местните органи и техните администрации са длъжни да оказват съдействие на народния представител и да му предоставят при поискване сведения и документи във връзка с изпълнение на правомощията му. Народният представител има право на достъп до държавните и местните органи и организации.“ И по-нататък ще Ви помоля, господин Председател – Правилникът не е отменен, той е такъв. Това е свързано с правомощията на народния представител и всичко, което трябва да се съдейства, за да изпълнява той своите задължения. Не може да ги отменяме, не може да ги суспендираме. По-нататък следващата глава и членовете 139, 140, 141 и така нататък, прочетете ги, уважаеми колеги и господин Председател – те се отнасят до морала, поведението и етичните норми вече на народния представител. Ще Ви зачета чл. 139: „Чл. 139. Народният представител осъществява своите правомощия при зачитане на върховенството на закона и защитата на обществения интерес, като се ръководи от принципите на необвързаност с частни интереси, откритост, отчетност и прозрачност.“ Няма нужда да пазим Бойко Рашков, господин Председател. Има нужда истината да излезе наяве. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
И аз благодаря, господин Летифов. (Народният представител Севим Али иска думата.) Първо госпожа Ангелкова, след това давам думата и на Вас.
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Господин Председател, отново се обръщам към Вас затова, че за пореден, четвърти път ми връщате питане до министър-председателя Кирил Пеков относно мерките, които правителството предприема за справяне с кризата от COVID-19. Не знам защо за пореден път, трети път, ми върнахте питането да го преадресирам? Аз го преадресирах и се оказа, че представители на Вашата партия са недоволни от това. Сега за пореден път ми казвате да адресирам своя въпрос към ресорно отговорните адресати. Тоест, на практика да подготвя едни 200 въпроса, за да може (оживление) ресорните адресати да ми отговорят. Всъщност, нали така представители на Вашата политическа формация от „Продължаваме Промяната“ вчера ми казаха, че ако внеса още писмени въпроси, Вие ще си намерите специално човек, който да ми ги връща. Това начин да запушите устата на опозицията ли е, или предвиждате поправката „Ангелкова“ на Правилника, за да може да лимитирате възможността народните представители да задават писмено въпроси. Много се извинявам, но народните представители имат право и задължения според Правилника, който е със силата на закон, да питат управляващите и да дават отговори на своите избиратели? Тъй като простият отговор, който аз търся и вярвам, че министър-председателят може да ми отговори какво е предвидило правителството за справяне с мерките (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) – завършвам – ако не може, началникът му ще потърси в Гугъл отговорите. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
Благодаря. Заповядайте и Вие за процедура.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Процедурата ми е по начина на водене. Уважаеми господин Председател, живеем в парламентарна република и българският парламент е най-висшият държавен орган и храм на българската демокрация. В този смисъл всички, които се намираме тук, включително и Вие, господин Председател, за да утвърдим авторитета на парламента и парламентаризма в България, трябва да спазваме Конституцията, трябва да спазваме законите, трябва да спазваме и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. На основание чл. 90, ал. 1 от Конституцията и чл. 91, ал. 1 и във връзка с чл. 111 и чл. 138 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание беше внесен въпрос от председателя на „Движение за права и свободи“ и председател на парламентарната група на ДПС господин Карадайъ от 15 декември 2021 г. с молбата да му се отговори писмено на зададения въпрос. Въпросът е зададен към министъра на вътрешните работи относно действия за оказван натиск и тормоз от страна на МВР по време на предизборна кампания и в деня на изборите на 11 юли и 14 ноември 2021 г. Ние, уважаеми господин Председател, сме трима народни представители, избрани с листата на „Движение за права и свободи“ от Втори многомандатен избирателен район Бургас. И на тримата ни се обаждат такива членове, симпатизанти, които бяха подлагани на натиск и тормоз от страна на МВР, че отговорът, който Вие сте публикували в интернет страницата на Народното събрание, не е отговор, а е просто кореспонденция между Вас и вътрешния министър. Затова нашата молба към Вас е, за да не подвеждате и нас, и цялата българска общественост, да промените статуса „отговорено“ на въпроса, зададен от председателя на „Движение за права и свободи“ господин Мустафа Карадайъ. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)
Благодаря Ви, господин Али. Да преминем към Програмата за днешния ден. Бих искал да Ви изчета две съобщения: На първо място, министърът на отбраната на Република България в изпълнение на чл. 65, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България уведомява Народното събрание, че със своя заповед е разрешил изпращането и използването на самолет до Кралство Белгия и обратно с екипаж военнослужещи от състава на Военновъздушните сили на Република България. Уведомлението е постъпило на 10 февруари 2022 г. с вх. № 47-203-09-12 и е предоставено на Комисията по отбраната. На 10 февруари 2020 г. на Народното събрание е предоставено разработено и прието от Икономическия и социален съвет становище на тема: „Доходи и неравенства в България. Икономически политики и превенция“. С писмо на председателя на Народното събрание материалът е предоставен на Комисията по икономическа политика и иновации, Комисията по труда, социалната и демографската политика и Комисията по бюджет и финанси. Преминаваме към точка първа от дневния ред за днес, петък: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ. Заповядайте, господин Каримански.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Моля на основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да гласуваме в залата да бъдат допуснати следните лица: госпожа Росица Велкова – заместник-министър на финансите, и госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“ в Министерството на финансите. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Каримански. Моля да гласуваме допуска на посочените от господин Каримански лица. Колегите онлайн. Александра Милчева?
За.
Александър Ракшиев?
За.
Георги Стамов?
За.
Димитър Гочев? Росен Костурков?
За.
Светлин Стоянов?
За.
Стефан Шилев? Гласували в залата 182 народни представители плюс 6 онлайн, 188 общо; за – 181 в залата плюс 6 онлайн, 187; против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. Моля квесторите да поканят лицата, чиито допуск гласувахме да влязат в залата. Заповядайте, господин Каримански, за Доклада на Комисията по бюджет и финанси.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 47-102-01-9, внесен от Министерския съвет на 10 декември 2021 г., приет на първо гласуване на 20 януари 2022 г. за второ гласуване. „Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. ...)“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, като ал. 3 се изменя така: „(3) Счетоводно отчетените разходи, приходи, печалби и загуби във връзка с договори за продажба с обратен лизинг, класифициран като оперативен лизинг, съгласно Международните счетоводни стандарти, при продавачи лизингополучатели, не се признават за данъчни цели. Активи с право на ползване във връзка с договори за продажба с обратен лизинг, класифициран като оперативен лизинг, съгласно Международните счетоводни стандарти, признати при продавачи лизингополучатели, не са данъчни амортизируеми активи.“
Благодаря Ви, господин Каримански. Откривам дискусията по заглавието на Законопроекта и текстовете, изчетени от Любомир Каримански. Има ли желаещи за изказвания? Няма. Прекратявам дискусията, преминаваме към гласуване. Гласуваме заглавието на Законопроекта, § 1 по вносител и § 2 при съобразяване изменението на ал. 3, предложена от Комисията по бюджет и финанси. Колегите онлайн. Александра Милчева?
За.
Александър Ракшиев?
За.
Георги Стамов?
За.
Димитър Гочев?
За.
Росен Костурков?
За.
Светлин Стоянов?
За.
Стефан Шилев? Гласували в залата 157 народни представители плюс 6 онлайн, 163 общо; за – 142 в залата плюс 6 онлайн, 148; против 1, въздържали се 14. Предложението е прието.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. В § 1 от допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 84 в текста преди буква „а“ след думите „за целите на“ се добавя „чл. 2, ал. 4 и 5“, в изречение трето след думите „За целите на“ се добавя „чл. 2, ал. 4 и 5 и“, и в изречение четвърто след думите „В случаите на“ се добавя „чл. 2, ал. 4 и 5“. 2. В т. 85 след думите „за целите на“ се добавя „чл. 2, ал. 4 и 5“. 3. В т. 95 след думите „за целите на“ се добавя „чл. 2, ал. 4 и 5 и“.“
Благодаря, господин Каримански. Да приключим с това и после да преминем към Преходните и заключителните разпоредби. Виждам, че всички са подкрепени от Комисията. Откривам дискусия по § 4, представен от Любомир Каримански. Има ли желаещи за изказване? Няма желаещи. Прекратявам дискусията. Преминаваме към гласуване на § 3 и § 4, подкрепени от Комисията по бюджет и финанси. Александра Милчева?
За.
Александър Ракшиев?
За.
Георги Стамов?
За.
Димитър Гочев?
За.
Росен Костурков?
За.
Светлин Стоянов? Гласували в залата 139 народни представители и онлайн 5 – общо 144: гласовете за са 125 в залата и 5 онлайн – общо 130, против няма, въздържали се 14. Предложението е прието.
„Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
Благодаря Ви, господин Каримански. Дискусията е по заглавието на Подразделението, по § 5 и по § 6, предложени от Любомир Каримански. Има ли желаещи за изказване? Няма. Прекратявам дискусията. Преминаваме към гласуване. Александра Милчева?
За.
Александър Ракшиев?
За.
Георги Стамов?
За.
Димитър Гочев?
За.
Росен Костурков?
За.
Светлин Стоянов?
За.
Стефан Шилев? Гласували в залата 130 народни представители и онлайн 6 – общо 136: гласовете за са 117 в залата и 6 онлайн – общо 123, против няма, въздържали се 13. Предложението е прието.
„§ 7. Законът влиза в сила от 1 януари 2022 г.“ Тук искам да направя редакционно предложение.
Извинявайте, господин Каримански. Прегласуване ли, господин Ченчев? Прегласуваме. Александра Милчева?
За.
Александър Ракшиев?
За.
Георги Стамов?
За.
Димитър Гочев?
За.
Росен Костурков?
За.
Светлин Стоянов?
За.
Стефан Шилев? Гласували в залата 137 народни представители и онлайн 6 – общо 143: гласовете за са 123 в залата и 6 онлайн – общо 129, против няма, въздържали се 14. Предложението е прието. Заповядайте, господин Каримански.
„§ 7. Законът влиза в сила от 1 януари 2022 г.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
Благодаря, господин Каримански. Откривам дискусията по § 7. Заповядайте, господин Каримански.
Предлагам на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да се направи следната поправка в § 7: „§ 7 се изменя така: „Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на § 1 и § 4, които влизат в сила от 1 януари 2022 г.“.“
Господин Каримански, имате ли го писмено?
Да.
Благодаря. Има ли желаещи за изказване? Не виждам. Прекратявам дискусията. На първо място гласуваме редакционната поправка на господин Каримански в § 7 след думата „от“ да се добави следният текст: „в деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 1 и § 4, които влизат в сила от…“ – тук вече продължава основният текст. Александра Милчева?
За.
Александър Ракшиев?
За.
Георги Стамов?
За.
Димитър Гочев?
За.
Росен Костурков?
За.
Светлин Стоянов?
За.
Стефан Шилев? Гласували в залата 131 народни представители и онлайн 6 – общо 137: гласовете за са 119 в залата и 6 онлайн – общо 125, против няма, въздържали се 12. Предложението е прието. Преминаваме към гласуване на текста по вносител при съобразяване с вече приетата редакционна поправка. Александра Милчева?
За.
Александър Ракшиев?
За.
Георги Стамов?
За.
Димитър Гочев?
За.
Росен Костурков?
За.
Светлин Стоянов?
За.
Стефан Шилев? Гласували в залата 137 народни представители и онлайн 6 – общо 143: гласовете за са 125 в залата и 6 онлайн – общо 131, против няма, въздържали се 12. Предложението е прието. С това и Законопроектът е приет на второ гласуване. Преминаваме към следващата точка от дневния ред, която е: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ. Заповядайте, господин Каримански.
Уважаеми господин Председател, отново моля на основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да гласуваме в залата да бъдат допуснати следните лица: две от тях са вече тук – Росица Велкова и Людмила Петкова, и добавям само Мина Янкова – началник-отдел в дирекция „Данъчна политика“ в Министерството на финансите. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Каримански. Моля да гласуваме допуск до залата. Александра Милчева?
За.
Александър Ракшиев?
За.
Георги Стамов?
За.
Димитър Гочев?
За.
Росен Костурков?
За.
Светлин Стоянов?
За.
Стефан Шилев? Гласували в залата 132 народни представители и онлайн 6 – общо 138: гласовете за са 131 в залата и 6 онлайн – общо 137, против няма, въздържали се 1. Предложението е прието. Моля квесторите да поканят гостите в залата. Господин Каримански, имате думата за Доклада на Комисията по бюджет и финанси.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 47-102-01-10, внесен от Министерския съвет на 13 декември 2021 г., приет на първо гласуване на 20 януари 2022 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Откривам дискусията по наименованието на Законопроекта, по параграфи 1, 2 и 3 по вносител, подкрепени от Комисията по бюджет и финанси. Желаещи за изказване? Не виждам. Прекратявам дискусията. Гласуваме наименование на Законопроекта и параграфи от 1 до 3, представени от господин Каримански. Александра Милчева?
За.
Александър Ракшиев?
За.
Георги Стамов?
За.
Димитър Гочев?
За.
Росен Костурков?
За.
Светлин Стоянов?
За.
Стефан Шилев? Гласували в залата 126 народни представители и 6 онлайн – общо 132: за 113 и 6 онлайн – общо 119, против няма, въздържали се 13. Предложението е прието. (Народният представител Георги Михайлов от „БСП за България“ иска думата.) Заповядайте, Професоре.
Благодаря Ви, господин Председател. Поради това, че не всички колеги успяха да гласуват, моля за процедура за прегласуване. Благодаря.
Благодаря, Професоре. Прегласуването, напомням, касае наименованието на Законопроекта и параграфи от 1 до 3. Александра Милчева?
За.
Александър Ракшиев?
За.
Георги Стамов?
За.
Димитър Гочев?
За.
Росен Костурков?
За.
Светлин Стоянов?
За.
Стефан Шилев? Гласували в залата 131 народни представители и 6 онлайн – общо 137: за 118 и 6 онлайн – общо 124, против няма, въздържали се 13. Предложението е прието.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
Откривам дискусията по параграфи 4, 5, 6 и 7 по вносител, подкрепени от Комисията по бюджет и финанси. Има ли желаещи за изказване? Няма. Закривам дискусията. Гласуваме параграфи 4, 5, 6 и 7 по вносител, подкрепени от Водещата комисия. Александра Милчева?
За.
Александър Ракшиев?
За.
Георги Стамов?
За.
Димитър Гочев?
За.
Росен Костурков?
За.
Светлин Стоянов?
За.
Стефан Шилев? Гласували в залата 116 народни представители и 6 онлайн – общо 122: за 114 и 6 онлайн – общо 120, против няма, въздържали се 2. Предложението е прието за параграфи 4, 5, 6 и 7.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
Откривам дискусията по параграфи 8, 9, 10 и 11 по вносител, подкрепени от водещата Комисия по бюджет и финанси. Има ли желаещи за изказване? Няма. Прекратявам дискусията. Преминаваме към гласуване на параграфи 8, 9, 10 и 11 включително. Александра Милчева?
За.
Александър Ракшиев?
За.
Георги Стамов?
За.
Димитър Гочев?
За.
Росен Костурков?
За.
Светлин Стоянов?
За.
Гласували в залата 114 народни представители и 6 онлайн – общо 120: за 114 и 6 онлайн – общо 120, против и въздържали се няма. Неуспешно е гласуването. Обявявам 15 минути почивка, за да се събере кворум. (След почивката.)
Възобновявам заседанието. Заповядайте, господин Чорбанов.
Благодаря Ви, господин Председател. „ДЕКЛАРАЦИЯ от името на парламентарната група на Политическа партия „Има такъв народ“ Често говорихме за наука, много хора споменаваха „наука“ и тук в тази зала, и в телевизионните студия, позовавайки се на една или друга причина да бъдат въведени дадени мерки. Затова ще Ви занимая за една минута само на темата за науката. Всеки човек, занимаващ се с наука, е имал в своето юношество или студентски години някоя личност, от която да се вдъхнови. Аз също имах такава личност – това е професор Люк Монтание, който почина на 8 февруари. Люк Монтание е поне в топ 3 на световната вирусология, откривателят на вируса на ХИВ, причиняващ СПИН, и носител на Нобелова награда за физиология и медицина. Един истински учен. България като страна трябва да е благодарна на професор Монтание, защитил с името, авторитета и експертността си българските медици на процеса в Бенгази – в Либия. Благодарение на него, на неговите усилия българските медици в много голяма степен бяха оправдани и освободени. Освен колосален учен професор Монтание беше и с ясна гражданска позиция. Мислите, че е бил личен съветник на президента Макрон по въпросите за пандемията и епидемиологията? Не, Люк Монтание не стана придворен учен. Той, както и аз, както и много хора в тази зала, и милиони хора по улиците, вярва, че Земята е плоска. По тази причина последната му публична изява преди 10 дни беше участието му в масов протест срещу зеления сертификат и ограничителните мерки в Италия. Светла му памет!“ Благодаря. (Ръкопляскания от ИТН.)
Благодаря, Професоре. Доцент Иванов, заповядайте.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Вземам думата с голямо неудобство, но бих искал да се обърна лично към Вас. Доста председатели на Народното събрание е имало, с които съм имал честта да работя, но стана традиция, първо, работното време по никакъв начин не бива спазвано от Вас. Започваме винаги примерно 9,05 – 9,10 ч., седим до 21,00 ч. и по-късно. Сутринта имаше няколко процедури по начина на водене за дисциплината. Искам да се обърна за пореден път към Вас – давате почивка от 15 минути, окей, да се съберете, няма лошо. Но тези 15 минути се превръщат в 30 – времето на Народното събрание е скъпо. Всички тук сме дошли да работим и нашите избиратели ни гледат. Трябва да имаме по-добра дисциплина и отговорност. И нещо, което искам да подчертая – Правилникът започва да се потъпква ежедневно. Правим по едно, две, три гласувания, господин Председател – такова нещо не се е случвало. Да, ние ще направим нужното, което повелява Правилникът и законът – ще се обърнем към Конституционния съд. Но мисля, че трябва да се подхожда доста по-отговорно към всички, които сме тук, и към нашите избиратели. Още веднъж – с голямо неудобство правя тази забележка. Дано оттук нататък нещата да бъдат по Правилник и да бъдем за пример в обществото. Благодаря Ви.
Благодаря, доцент Иванов. Заповядайте, господин Свиленски. Доцент Иванов, за сутрешното закъснение – вземам си бележка, благодаря Ви за това. За възобновяването на заседанията след направени почивки – колеги, апелирам: когато сме обявили конкретен час, в който се възобновява заседанието или изтече времето на дадената почивка, това означава в този момент да се върнем в залата, а не да започнем подхода за тръгване към залата. Аз бях тук в 10,00 ч., когато беше краят на почивката.
Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Иванов, да, прав сте, трябва да бъдем точни, когато е дадено началото на заседанието, но нека да си припомним защо беше прекъснато. Заседанието беше прекъснато, защото две парламентарни групи не участваха в него. Ще кажете: кворумът е отговорност на управляващите и е точно така. Само че искам да напомня, че за първи път в това Народно събрание започна – всъщност в Четиридесет и шестото – практиката законите да се приемат с повече от 121 народни представители. Много бързо, колеги, забравихте момента, когато приемахте закони с 62 човека. Много бързо забравихте тази практика! (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Сега всеки един закон е приет с минимум 121 народни представители! И да, ще се прекъсват заседания, когато не искате да работите. Господин Иванов каза, че искате да работите (реплика от народния представител Анна Александрова) – като искате да работите, заповядайте. Не Ви обвинявам, че не се регистрирате – Ваше право е да не се регистрирате (реплика от народния представител Анна Александрова), Ваше право е да не участвате. Няма да Ви обвинявам в онова, в което Вие сте обвинявали нас, но нямате право пък да критикувате за това (реплика от народния представител Анна Александрова), че са били 117 или 118 народни представители. Да, парламентът се събира (реплика от народния представител Анна Александрова) и когато има кворум, заседава – когато няма кворум, няма как да заседава. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Благодаря, господин Свиленски. Заповядайте, доцент Иванов. Доцент Иванов, отказахте ли се? Добре. Във връзка с предстоящото гласуване нека да проверим кворума. Моля, регистрация. Александра Милчева?
Тук.
Александър Ракшиев?
Тук.
Георги Стамов?
Тук.
Димитър Гочев?
Тук.
Росен Костурков?
Тук.
Светлин Стоянов?
Тук.
Стефан Шилев? 149 народни представители в залата и 6 онлайн – общо 155. По групи: „Продължаваме Промяната“ – 61 народни представители в залата и 5 онлайн – 66, ГЕРБ-СДС – 16 народни представители, ДПС – 1, „БСП за България“ – 24, „Има такъв народ“ – 20 в залата и 1 онлайн – 21, „Демократична България“ – 16, ВЪЗРАЖДАНЕ – 11. Колеги, преди прекъсването имахме гласуване на параграфи 8, 9, 10 и 11 от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, при което нямаше кворум. Гласуваме отново параграфите от 8 до 11 включително. Александра Милчева?
За.
Александър Ракшиев?
За.
Георги Стамов?
За.
Димитър Гочев?
За.
Росен Костурков?
За.
Светлин Стоянов?
За.
Стефан Шилев? 127 гласували народни представители в залата и 6 онлайн – общо 133: за – 122 в залата и 6 онлайн – 128, против няма, въздържали се 5. Предложението е прието. Заповядайте за декларация, госпожо Султанова.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! От парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ категорично се противопоставяме срещу намеренията за провеждане на Луковмарш (ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“ и „БСП за България“), както и срещу провеждането на каквито и да били неонацистки и профашистки мероприятия на територията на Република България! Демократичното настояще и бъдеще на България изключва подобни прояви на ксенофобия и език на омразата. Провокациите към насилие, пропагандирането на расизъм, антисемитизъм, хомофобия, сексизъм нямат място в българското общество. Осъждаме всеки опит за провеждане на събития, застрашаващи социалния мир и достойнството на българските граждани. Започна 15-ата година от влизането на България в Европейския съюз, а ние все още не сме се справили със срамните призраци от миналото. В нашето настояще и бъдеще няма място за подобни прояви. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“ и „БСП за България“.)
Благодаря, госпожо Султанова. Господин Каримански, заповядайте.
Уважаеми господин Председател! Продължаваме с § 12. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12: „§ 12. В чл. 70, ал. 4 накрая се добавя „или лице, установено на територията на страната, регистрирано само по чл. 156.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, като в т. 1 буква „б“ се изменя така: „б) с ликвидация, освен ако юридическото лице не избере да остане регистрирано до датата на заличаването му от търговския регистър; правото на избор се упражнява чрез подаване на декларация в съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 14-дневен срок от настъпване на обстоятелството; в този случай ликвидаторът отговаря солидарно за дължимия данък през периода на ликвидацията;“.
Благодаря Ви, господин Каримански. Откривам дискусия по параграфи от 12 до 17 включително, представени от народния представител Любомир Каримански. Има ли желаещи за изказвания? Няма. Прекратявам дискусията. Преминаваме към гласуване на параграфи от 12 до 17 включително. Моля, режим на гласуване. Александра Милчева?
За.
Александър Ракшиев?
За.
Георги Стамов?
За.
Димитър Гочев?
За.
Росен Костурков?
За.
Светлин Стоянов?
За.
Стефан Шилев? Гласували 126 народни представители в залата и 6 онлайн – общо 132: за – 121 в залата и 6 онлайн – 127, против няма, въздържали се 5. Предложенията са приети. Заповядайте, господин Митев.
Уважаеми господин Председател, моля, прегласуване.
Благодаря. Прегласуваме параграфи от 12 до 18 включително. Моля, режим на гласуване. Александра Милчева?
За.
Александър Ракшиев?
За.
Георги Стамов?
За.
Димитър Гочев?
За.
Росен Костурков?
За.
Светлин Стоянов?
За.
Стефан Шилев? Прекратявам гласуването. Гласували 129 народни представители в залата и 6 онлайн – общо 135: 117 гласа за в залата и 6 онлайн – общо 123, против няма, въздържали се 12. Предложението е прието.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, като текстът преди т. 1 се изменя така: „(4) Освен в случаите по ал. 1, основание за дерегистрация по избор възниква и когато данъчно задължено лице, регистрирано на основание чл. 96, ал. 9, се регистрира“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19. Предложение на народния представител Искрен Митев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20: „§ 20. В чл. 110 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 т. 1 се изменя така: „1. е налице основание за задължителна дерегистрация по чл. 107, т. 1, 2, 6 и 7 и при прекратяване на юридическото лице без ликвидация“. 2. В ал. 2 думите „освен в случаите по чл. 107, т. 5“ се заличават.“ (Реплики: „По-бавно, по-бавно!“ от ГЕРБ-СДС.) Благодаря Ви.
Моля за тишина!
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, като в т. 1 думите „от закона“ се заличават и накрая се добавя „в Съюза“.
Благодаря, господин Каримански. Откривам дискусия по представените текстове от господин Каримански. Има ли желаещи за изказване? Няма. Прекратявам дискусията. Заповядайте, господин Йорданов.
Благодаря, господин Председател. По начина на водене. Ако може, да контролирате онази част от залата, когато се четат предложения, да не подвикват нелепици. Ако искат да кажат нещо, да излязат да го кажат. Не е учтиво да се крещи по този начин. Абсолютно не е във връзка с това, което обсъждаме.
Благодаря, господин Йорданов. Преминаваме към гласуване на текстовете на параграфи от 18 до 21 включително, представени от Любомир Каримански. Александра Милчева?
За.
Александър Ракшиев?
За.
Георги Стамов?
За.
Димитър Гочев?
За.
Росен Костурков?
За.
Светлин Стоянов?
За.
Стефан Шилев? Гласували 134 народни представители в залата и 6 онлайн – общо 140: 117 гласа за в залата и 6 онлайн – общо 123, против няма, въздържали се 17. Предложението е прието.
По § 22 има предложение на народния представител Георги Ганев, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22: „§ 22. В чл. 116 се създават ал. 6 и 7: „(6) За погрешно съставени документи се смятат и издадените фактури и известия към тях, в които за доставката е приложена грешна ставка на данъка.“ (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)
Моля за тишина! (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Моля за тишина в залата! Ще се наложи господин Каримански да повтори текстовете. (Шум, реплики от народния представител Анна Александрова, ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
Надявам се, като е по-бавно, да се вникне в текста. (Шум, реплики и смях.) „(7) Корекция на фактури и известия при наличие на влязъл в сила акт, издаден от орган по приходите, се извършва по ал. 2, 3 и 6.“
Дотук. Гласуване.
Параграф 23… Гласуване ли искате?
Нека изчетем и § 23 и ще гласуваме.
Все пак имаме председател и той казва да прочета и § 23. По § 23 има предложение на народния представител Георги Ганев, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23: § 23. Създава се чл. – за Вас, госпожа Александрова, специално – 117а. (Шум, реплики, смях. Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
Колеги, нека се фокусираме върху Законопроекта.
Коригиране на протоколи: „Чл. 117а. (1) Поправки и добавки в протоколите не се разрешават. Погрешно съставени или поправени протоколи се анулират и се издават нови. (2) За погрешно съставен протокол се смята и издаденият протокол, в който: 1. не е начислен данък, въпреки че е следвало да бъде начислен; 2. е начислен данък, въпреки че не е следвало да бъде начислен; 3. за доставката е приложена грешна ставка на данъка.“ (Шум, реплики, смях и ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Не разбирам веселото оживление в залата.
Защото сте с гръб към мен.
Колеги, ако имате такова отношение към финансите и данъците, не знам докъде ще стигнем! „(3) Когато погрешно съставен протокол е отразен в отчетните регистри на получателя, за анулирането не се съставя протокол, а в погрешно съставения се посочва основанието за анулирането. (4) Екземплярите на анулираните протоколи се съхраняват при издателя, като отчитането им се извършва по ред, определен с правилника за прилагане на закона. (5) Корекция на протоколи при наличие на влязъл в сила акт, издаден от орган по приходите, се извършва по ал. 2.“
Благодаря, господин Каримански. Да открием дискусия по параграфи 22 и 23. Желаещи за изказване? Искрен Митев, заповядайте.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Виждаме защо – искам да подкрепя господин Каримански за това, което каза, че трябва да има сериозно отношение към… Това са много сериозни закони. Вчера видяхме, колеги от ГЕРБ, че явно не разбирате финансите, че не може да смятате. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС: „Еее!“) Напълно нормално е сега, тук… но такива възгласи от залата, мисля, че изобщо не са на място. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
Господин Митев, това не беше изказване по съществото на Законопроекта. Има ли реплики към господин Митев? Няма. Заповядайте за процедура.
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! За първи път в тази зала, когато се обсъжда данъчно законодателство, аз виждам председателя на Народното събрание да се смее и да си крие лицето с листи. Това е несериозно отношение към данъчното законодателство, а не нашите реакции. Ние се смяхме просто на реакцията на председателя. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
Заповядайте, господин Иванов.
Уважаеми господин Председател, колеги народни представители! Процедурата ми е по начина на водене. Господин Председател, и на Вас, и на част от залата, днешното заседание и дебат по този законопроект буди усмивки. За съжаление, да Ви кажа обаче, че не е смешна темата и тези процедурни трикове и начинът на господин Каримански, по който чете Доклада, с цялото ми уважение, е с една- единствена цел, колеги – да не се стигне до следващата точка (шум и реплики от „Продължаваме Промяната), а тя, колеги, ако не знаете каква е… (Шум, реплики и смях от „Продължаваме Промяната“.) Много Ви е смешно! Явно Вие не искате да вземете решение как да се въведе компенсаторен механизъм в пълен размер за небитовите крайни клиенти на енергийния пазар, за вероизповеданията, общините, социалните структури, образованието. Смеят се на Вас, защото не искате да вземете решение как да си платят сметките за тока общините, манастирите, църквите, здравните заведения. Не е смешно! Тъжно е! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
Георги Свиленски за процедура.
Господин Председател, аз казах, че няма да пропусна никога възможността да напомня на българските граждани кой вкара болниците, детските градини, училищата, религиозните храмове на свободния пазар – правителството на ГЕРБ. И сега да лицемерничат от тази трибуна, че ние правим нещо, за да не бъдат подпомогнати тези структури, е просто, меко казано, лицемерно и цинично! (Шум и ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“ и „БСП за България“. Възгласи „Браво!“ от „Продължаваме Промяната“.) Вие направихте три процедури, за да губите време. Давайте да работим, ако искате да стигне времето до Вашата точка. Не се регистрирате, не участвате в дебатите, правите процедури по начина на водене и накрая: управляващата коалиция е виновна, че на Вашата точка няма да ѝ дойде времето. Ами стойте в залата, регистрирайте се, за да не правим прегласувания, защото ние правим прегласувания, за да бъде по-масово участието в приемането на важните данъчни закони. Хайде, малко дайте принос и Вие в данъчните закони! (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“ и „БСП за България“. Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)
Заповядайте, господин Биков.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя предложение да удължим времето до приемането на точка 3. Ще припомня, че последните два дни заседаваме до 22,00 ч. Ако днес удължим времето, ще заседаваме още евентуално два-три часа най-много, и по обяд ще сме приключили. Аз не бих приел, ако някой каже, че всеки ден удължаваме времето. Второ, последните два дни бяхте струпали… Вчера имахме седем точки в дневния ред, при положение че гледаме бюджет на първо четене. Всичко това го бяхте направили – цялата тази хореография, за да не стигне днес времето за нашата точка, която на всичкото отгоре не е някаква самоцелна наша идея, а е възможност за Вас да решите поне част от проблемите на българските граждани, които са изправени пред ценовата криза, в която българското общество живее вече няколко месеца, а правителството и управляващото мнозинство бездействат. Вие вече втора-трета седмица ни обещавате, че ще предложите някакви мерки. Мерки не сте предложили – нито Вие, нито Вашето правителство! Затова ние упорито предлагаме тази точка, за да имате възможност да я вземете. Между другото, тя е много добре изчислена, ако Вие я приемете, тя няма да навреди на българските граждани, а ще им помогне – нищо, че е наша. Ако искате, вкарайте я от Ваше име, ако Ви е толкова заради това, че ние го предлагаме, но вземете мерки! Дайте да удължим времето днес, да гледаме тази точка, да я приемем, и след това, към 12,00 – 13,00 ч., ще може да си отидете и да си починете от предишните два дни. Да излезе сега някой тук и да ми каже, че сме работили много последните два дни, при положение че вчера вечерта вече беше абсолютно безсмислено това стоене тук и Вие сами се вкарахте пък в най-различни газения на закона заради това. Нека да свършим една полезна работа тази седмица! Благодаря Ви.
Благодаря, господин Биков. Заповядайте за обратно становище, господин Михнев. След това ще дам думата на господин Петров.
Уважаеми господин Председател, няма как да не направя обратно предложение, защото на нас ни предстои парламентарен контрол – министър-председателят, членовете на кабинета искат да уважат двестате въпроса на госпожа Ангелкова. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Кой ще отговаря на тези въпроси, ако до безкрай удължаваме работното време?! Благодаря Ви.
Въпросите на госпожа Ангелкова са писмени. (Смях.) Заповядайте, господин Петров.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Бих искал да направя отделно предложение, а именно работното време на днешното заседание да бъде удължено до изчерпване на дневния ред, тъй като считам, че всички точки са жизненоважни. Не само това, ще отбележа, че са се натрупали доста въпроси – неотговорени, по една или друга обективна причина от миналия петък в рамките на провеждането на парламентарния контрол по чл. 91 – 103 от Правилника. От ВЪЗРАЖДАНЕ вече сме доказали, че не ни притеснява да работим до късно в петък вечер, дори нашата парламентарна група да бъдем мнозинство в залата в 11,00 – 11 и нещо вечерта. Считаме, че можем да изчерпим дневния ред днес не за друго, а за да не се натрупат още повече устни въпроси за другия петък, защото тогава явно ще трябва да спим тук, ако днес не ги отметнем. Моето предложение е да се удължи работното време до изчерпване на днешния дневен ред.
Господин Петров, Вашето предложение е да се удължи работното време до изчерпване на дневния ред, като ми се стори, че имате предвид до изчерпване на всички въпроси от парламентарния контрол ли?
Точно така, иначе въпросите ще загубят своята актуалност.
Да, за актуалността съм съгласен, но мисля, че въпросите са около девет часа. Разбрах, благодаря. (Шум и реплики.) Само уточнявам предложението. Заповядайте, господин Биков.
Господин Председател, уважаеми колеги, от името на нашата парламентарна група оттеглям нашето предложение. Ще подкрепим предложението на колегата Петров. Благодаря Ви.
Благодаря Ви. Да чуем сега и Искрен Митев за обратно становище спрямо Петър Петров.
Уважаеми господин Председател, по-скоро към Вас по начина на водене – да не позволявате господин Петров да лъже от трибуната. Вчера след 20,00 ч. не видях ВЪЗРАЖДАНЕ да се регистрират изобщо в залата, така че дали са били тук, не мога да кажа.
Колеги, нека да поддържаме добър тон. (Народният представител Петър Петров иска думата за лично обяснение.) Преминаваме към гласуване – няма лично обяснение. Господин Митев, употребата на думата „лъжа“ не е нещо, което трябва да правим. Ако други го правят, Вие не го правете! Заповядайте, господин Петров. Моля Ви, бъдете внимателен в изказа.
Уважаеми господин Председател, имам право на лично обяснение заради това, което беше казано от колегата Митев – че лъжа. Имах предвид дългия парламентарен контрол – не съм казвал, че е бил миналия петък, беше до към 11,00 вечерта и към края му партия ВЪЗРАЖДАНЕ беше мнозинство в залата. Повтарям отново, ако някой не ме е разбрал. Благодаря Ви, господин Председател.
Последна процедура – добре, заповядайте, господин Каримански.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предлагам до изчерпване на точка първа, за да можем да приключим този важен закон и аз обещавам да чета много бързо, за да го приключим бързо.
Господин Каримански, това е точка втора.
Извинете – до края на точка втора.
Господин Каримански, да уточним Вашето предложение – да изчерпим точка втора от дневния ред...
И тогава да започне контролът.
Тогава да започне контролът, да продължи три часа, както обикновено, или?
Да.
Да продължи и съответно заседанието да се удължи дотолкова, че да имаме три часа контрол?!
Точно така!
Разбрах Ви. (Реплики от народни представители с искане на процедури.) Секунда, да запиша всички. Десислава Атанасова, Рамадан Аталай – също.
Благодаря Ви, господин Председател. Господин Председател, правя обратно предложение, тъй като предложението на нашата парламентарна група и на колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ касае разглеждане на важни точки от дневния ред. Само напомням за провелия се в сряда сутринта Председателски съвет, на който всички членове на Председателския съвет в съгласие заявихме, че това предложение ще се разглежда в пленарната зала и поради голямата натовареност за четвъртък влиза в дневния ред за петък. Господин Председател, смятам, че Вие не сте забравил, както и останалите колеги. Господин Каримански не присъства на Председателския съвет, затова може би не знае. Но аз държа това предложение да не получи, колеги, подкрепа, тъй като, ако трябва да се спазва коректният тон между участниците в Председателския съвет, така би било редно. Ако не, то тогава няма да има смисъл от провеждане на Председателски съвет и постигане на определени договорки извън камерите и пленарната зала. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, госпожо Атанасова. Заповядайте, господин Аталай, но да преминем към гласуване, че е единадесет без три минути.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, обръщам се към Вас – една седмица работим много усилено, много сериозно и от тази трибуна се четат много сериозни закони. Ако четенето на господин Каримански е несериозно към сериозен закон, няма как да ни вземат за сериозни народни представители. Господин Председател, Вие представлявате всички народни представители и би трябвало еднакво да се държите и към опозицията, и към народните представители от управляващото мнозинство. Силно съм възмутен от това, че не дадохте думата на господин Михнев. Той като че ли в последно време Ви представлява най-сериозно от тази трибуна. (Смях и ръкопляскания от ДПС.) Съжалявам, че във вчерашния дебат – моите уважения към всички онези колеги, от управляващото мнозинство, които взеха сериозно отношение от тази трибуна, включително и на господин Михнев отношението, а днес не му давате думата. Моята молба е, за да бъдем в крак с дневния ред на обществото, днес да бъдем сериозни, да приключим с втора точка, господин Каримански да чете сериозно сериозния законопроект, да минем трета точка, както сме приели дневния ред в началото, впоследствие да минем към контрола, който също е много сериозен. Имате право да не го приемете, колеги, Ваше решение е. Виждам, че господин Свиленски Ви учи на онези магарии, които той е правил дълги години тук. (Шум, реплики и смях.) Вие ще прецените какво ще приемете. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
Благодаря Ви.
Имам право на лично обяснение. (Шум и реплики.)
Нямате.
Окей, добре, спазвам Правилника.
Добре, благодаря ви, господин Каримански. (Шум и реплики.) Моля за тишина в залата! Александър Ненков искаше думата за процедура.
Господин Председател, уважаеми колеги! В краткото време, което имам на разположение за моята процедура, наистина предлагам да изгледаме следващите две точки от дневния ред. След това да минем към парламентарен контрол. Ако не го направите, искам да Ви уверя в следното нещо: ще направя кратка ретроспекция какво се случи тази седмица. Тази седмица направихте няколко неща. Първо, избрахте председател на КЕВР, който не отговаря на законовите изисквания за заеманата позиция, вчера пък нарушихте Конституцията, като подложихте на трето гласуване вчерашния законопроект. В момента си мислите, че наказвате опозицията с някакви хитрости – ще мине времето между капките, ще изпуснем точката на ВЪЗРАЖДАНЕ, точката, която ние сме внесли за компенсациите на небитовите клиенти, които трябва да купуват електроенергия от Борсата, но всъщност, колеги, радвам се, че има медии и те следят днешния дебат, важно е да стигнем до обществото – че Вие не искате да помогнете на общините, не искате да помогнете на образователната система, не искате да помогнете на храмовете. Знаете ли кое е тъжното? Най-тъжното, колеги, е, че ние си мислехме, че всъщност имате някакво решение и затова бавите тази точка седмици наред да не бъде разгледана. Всъщност Вие просто в своята несъстоятелност не излизате с никакво алтернативно предложение. Ние си мислехме, че ще излезете с алтернативно предложение и печелите време, а всъщност точно това не направихте. Но не наказвате опозицията – ние знаем какво искате да направите, наказвате всички тези хора и институции, които все пак чакаха някаква подкрепа. Този воденичен камък е на Вашия врат и скоро ще го видите. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
Благодаря Ви, господин Ненков. Да преминем към гласуване. На първо място гласуваме предложението на народния представител Петър Петров, а то е заседанието да се удължи до изчерпване на целия дневен ред, включително парламентарният контрол да бъде удължен, така че да бъдат изчерпани всички въпроси към членовете на Министерския съвет. Александра Милчева?
(Продължаваме Промяната, чрез интернетплатформа за видеоконферентна връзка): Въздържал се.
Александър Ракшиев?
Въздържал се.
Георги Стамов?
Въздържал се.
Димитър Гочев?
Въздържал се.
Росен Костурков?
Въздържал се.
Светлин Стоянов?
Въздържал се.
Стефан Шилев?
За.
Гласували в залата 205 народни представители и 7 онлайн – 212: за 84 и 1 онлайн – общо 85, против 50, въздържали се 71 в залата и 6 онлайн – 77. Предложението не е прието. Прегласуване по искане на Христо Гаджев. (Народният представител Христо Гаджев иска думата.) Не, не, моля, режим на гласуване – няма нужда от обосновка.
Имам право.
Господин Гаджев, моля Ви! (Шум и реплики.)
Господин Председател, ще Ви напомня Вашето изказване от миналия петък по време на парламентарния контрол, когато Вие поехте ангажимент този петък заседанието за парламентарен контрол да бъде удължено до изчерпване на дневния ред, за да се навакса. Това бяха Ваши приказки от трибуната – не ме карайте да вадя стенограмата. Поне Вие подкрепете Вашите собствени думи. Затова искам прегласуване.
Благодаря Ви. Не бяха за изчерпване на всички въпроси – четиридесет минути бяха. Прегласуване по искане на Христо Гаджев. Александра Милчева?
Въздържам се.
Александър Ракшиев?
Въздържал се.
Георги Стамов?
Въздържал се.
Димитър Гочев?
Въздържам се.
Росен Костурков?
Въздържам се.
Светлин Стоянов?
(ИТН, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
Стефан Шилев?
(ГЕРБ-СДС, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
Гласували 205 народни представители в залата и 7 онлайн – общо 212: 83 гласа за в залата и 1 онлайн – общо 84, против 50 в залата и 1 онлайн – 51, въздържали се 72 в залата и 5 онлайн – общо 77. Предложението е отхвърлено. Преминаваме към предложението на Любомир Каримански – да бъде довършена точка втора от дневния ред, след което да започне парламентарният контрол, който да продължи три часа. Съответно заседанието да бъде удължено колкото е необходимо, за да имаме три часа парламентарен контрол след изчерпване на настоящата точка втора от дневния ред. Моля, гласуваме. Александра Милчева?
За.
Александър Ракшиев?
За.
Георги Стамов?
За.
Димитър Гочев?
За.
Росен Костурков?
За.
Светлин Стоянов?
(ИТН, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
Стефан Шилев? Гласували 176 народни представители в залата и 6 онлайн – общо 182: 122 гласа за в залата и 6 онлайн – общо 128, против 52, въздържали се 2. Предложението е прието. Уважаеми колеги, бяхме стигнали до дискусия на параграфи 22 и 23. Дискусията е все още открита. Има ли желаещи за изказване? Няма. Прекратявам дискусията по параграфи 22 и 23 и преминаваме към гласуване. Александра Милчева?
За.
Александър Ракшиев?
За.
Георги Стамов?
За.
Димитър Гочев?
За.
Росен Костурков?
За.
Светлин Стоянов?
(ИТН, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
Стефан Шилев? Гласували 115 народни представители в залата и 6 онлайн – общо 121: 115 гласа за в залата и 6 онлайн – общо 121, против и въздържали се няма. Предложенията са приети. Заповядайте, господин Каримански.
Уважаеми господин Председател, със сериозността, която винаги съм имал към текстовете, продължаваме към § 24. Предложение на народния представител Искрен Митев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24: „§ 24. В чл. 125 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) За всеки данъчен период регистрираното по чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справка декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124.“ 2. Създава се ал. 14: „(14) Лицето по ал. 1, когато е регистрирано по чл. 154, 156 и 157а, подава справка-декларацията и по чл. 159, ал. 4 и/или чл. 159а, ал. 2. Данъчно задължено лице, регистрирано само по чл. 154 и 156, подава единствено справка-декларацията по чл. 159, ал. 4.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26: „§ 26. В чл. 135 ал. 4 се изменя така: „(4) Представителят по чл. 157а, ал. 2 се счита за акредитиран представител на лицето по чл. 157а, ал. 3 и го представлява по всички негови данъчни правоотношения по режима за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, и отговаря солидарно и неограничено за задълженията по този режим.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32: „§ 32. В чл. 157а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, в текста преди т. 1 след думите „територии, има“ се добавя „регистрирано на основание чл. 96 или чл. 100, ал. 1“. 2. В ал. 2 се създава т. 4: „4. не е в процедура по ликвидация, или не е обявено в несъстоятелност и няма изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите.“ 3. В ал. 4, изречение второ накрая се добавя „с квалифициран електронен подпис“. 4. В ал. 10, в текста преди т. 1 думите „датата на връчването“ се заменят с „датата на изпращането“. 5. В ал. 18 накрая се поставя запетая и се добавя „в която и да е държава членка по идентификация“. 6. Създава се ал. 22: „(22) Когато данъчно задължено лице, представлявано в друга държава членка от представител, за когото са налице условията на ал. 15, избере да продължи да бъде представлявано от него, представителят регистрира данъчно задълженото лице за прилагане на режима по този член.“
Благодаря Ви, господин Каримански. Откривам дискусия по параграфи от 24 до 32 включително, представени от Любомир Каримански. Желаещи за изказване? Заповядайте, господин Митев.
Уважаеми господин Председател, искам да използвам това изказване, за да благодаря на господин Каримански за високия професионализъм и това, че успява с грижа дори към опозицията да прочете достатъчно бавно текстовете, за да могат дори те, с трудността им да разбират много неща, да ги разберат. Благодаря.
Има ли реплики към господин Митев? Заповядайте, разбира се.
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Митев, господин Каримански дали е чел бавно заради опозицията, или може би, за да тупа времето, за да не може да се стигне до следващата точка, което е по-вероятното. И най-вероятно точно това се случи, защото се показа, че в момента, в който се гласува Народното събрание да прекрати своята законодателна част след приемането на втора точка от дневния ред, изведнъж господин Каримански оправи своя говор и започна да чете нормално, както обикновено прави, както всички до момента негови доклади са били. Опитвайки се по този начин да легитимирате игричките на мнозинството, за да не може да се стигне до гледане на единствената точка на опозицията в дневния ред, извинявайте, но не е коректно и няма как да бъде оставено без адрес. Надявам се тук да може да ми обясните основните теми на последния параграф, по който се изказахте, защото Вие се изказахте по параграф от бюджета. Поне да преразкажете какво прочете господин Каримански, да видим пък Вие дали сте разбрали бързото четене. (Реплики.)
Благодаря, господин Гаджев. Друга реплика има ли към Искрен Митев? Няма. Дуплика? Няма. Други изказвания дали има? Няма. Прекратяваме дискусията по параграфи от 24 до 32. Преминаваме към гласуване. Гласуваме параграфи от 24 до 32, както бяха прочетени от председателя на Бюджетната комисия Любомир Каримански. Александра Милчева?
За.
Александър Ракшиев?
За.
Георги Стамов?
За.
Димитър Гочев?
За.
Росен Костурков?
За.
Светлин Стоянов?
(ИТН, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
Стефан Шилев? Гласували 120 народни представители в залата и 6 онлайн – общо 126: 119 гласа за в залата и 6 онлайн – общо 125, против няма, въздържал се 1. Предложенията са приети.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 33: „§ 33. В чл. 157б се правят следните допълнения: 1. В ал. 4, изречение второ накрая се добавя „с квалифициран електронен подпис“ 2. В ал. 5, т. 3 и ал. 7, т. 3 накрая се поставя точка и запетая и се добавя „в този случай се прекратява и регистрацията на лицето за прилагането на режим в Съюза и режим извън Съюза“. 3. Създават се ал. 21 и 22: „(21) Когато са налице условията по ал. 12 за представител по чл. 157а, се прекратява и регистрацията на данъчно задълженото лице, което е представлявано от представителя. Датата на прекратяване на регистрацията по режим на данъчно задължено лице е първият ден на месеца, следващ месеца на изпращане на акта за дерегистрация. (22) Данъчно задължено лице по ал. 21, за което са налице условията по чл. 157а, ал. 3, изречение първо, може да избере да продължи да бъде представлявано от представителя, за когото са налице условията по ал. 12, или да избере нов представител по чл. 157а, ал. 2. Данъчно задължено лице по ал. 21, за което са налице условията по чл. 157а, ал. 3, изречение второ, може да избере да продължи да бъде представлявано от представителя, за когото са налице условията по ал. 12, да избере нов представител по чл. 157а, ал. 2 или да се регистрира за целите на режима съгласно условията за определяне на държавата членка по идентификация.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 36: „§ 36. В чл. 159б, ал. 6 след думите „чл. 96“ се добавя „или чл. 100, ал. 1“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39.
Благодаря Ви, господин Каримански. Откривам дискусията по параграфи от 33 до 39 включително. (Реплика от народния представител Христо Гаджев.) Не Ви чух, господин Гаджев… Има ли желаещи за изказвания? Не виждам. Прекратявам дискусията. Преминаваме към гласуване на параграфи от 33 до 39, както бяха представени от господин Каримански. Александра Милчева?
За.
Александър Ракшиев?
За.
Георги Стамов?
За.
Димитър Гочев?
За.
Росен Костурков?
За.
Светлин Стоянов?
За.
Стефан Шилев? Гласували 116 народни представители в залата и 6 онлайн – общо 122: за 116 в залата и 6 онлайн – общо 122, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Заповядайте, господин Каримански.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 40: „§ 40. В чл. 168а се правят следните изменения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Северна Ирландия се смята за територия на държава членка за целите на този закон, когато: 1. доставчикът на стоките е данъчно задължено лице, което е идентифицирано за целите на ДДС в Северна Ирландия с идентификационен номер по ДДС, който съдържа знака/префикса „XI“, или получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е идентифицирано за целите на ДДС в Северна Ирландия с идентификационен номер по ДДС, който съдържа знака/префикса „XI“, и 2. доставката е: а) вътреобщностна доставка или вътреобщностно придобиване на стоки; б) вътреобщностна доставка или вътреобщностно придобиване на нови превозни средства; в) доставки на стоки, които се монтират или инсталират; г) доставки на стоки по Глава осемнадесета или д) доставки на стоки под режим складиране на стоки до поискване.“ 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) За целите на този закон Северна Ирландия се смята за територия на държава членка и когато данъчно задължено лице с идентификационен номер по ДДС, който съдържа знака/префикса „XI“, е посредник в тристранна операция.“ 3. В ал. 4 думите „ал. 3“ се заменят с „ал. 2, т. 1 и ал. 3“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 41: „§ 41. В чл. 169, ал. 1, т. 4 думите „и чл. 151а“ се заменят с „чл. 151а и чл. 156, ал. 1 и 16“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48.
Благодаря Ви, господин Каримански. Откривам дискусията по параграфи от 40 до 48, представени от народния представител Любомир Каримански. Има ли желаещи за изказвания? Няма. Прекратявам дискусията. Преминаваме към гласуване на параграфи от 40 до 48 включително. Александра Милчева?
За.
Александър Ракшиев?
За.
Георги Стамов?
За.
Димитър Гочев?
За.
Росен Костурков?
За.
Светлин Стоянов?
За.
Стефан Шилев? Гласували 118 народни представители в залата и 6 онлайн – общо 124: за 116 в залата и 6 онлайн – общо 122, против няма, въздържали се 2. Предложението е прието. Заповядайте, господин Каримански.
„Преходни и заключителни разпоредби.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Подразделението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 49: „§ 49. В случаите по § 10 относно чл. 58, ал. 1, т. 2, буква „г“ и § 43 относно чл. 173, ал. 8 от този закон начислен данък за данъчни периоди от 1 януари 2021 г. до датата на влизането в сила на този закон, за които е приложена данъчна ставка, различна от нулева ставка на данъка, се възстановява на Европейската комисия или агенция или орган, създадени съгласно правото на Европейския съюз от органите на Националната агенция за приходите по реда на чл. 128 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Заявленията за възстановяване се подават до 31 март 2022 г. включително.“ По § 50 има предложение на народния представител Искрен Митев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 50: „§ 50. Параграф 25 се прилага за ваучери, издадени в данъчен период, следващ данъчния период, в който този закон е влязъл в сила.“ По § 51 има предложение на народния представител Искрен Митев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 51 да бъде отхвърлен. По § 52 има предложение на народния представител Искрен Митев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 52 да бъде отхвърлен. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 53, който става § 51. „§ 51. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на: 1. Параграф 10 и § 43, т. 3 относно чл. 173, ал. 8, 9 и 10, които влизат в сила от 1 януари 2021 г. 2. Параграф 42, т. 2 и § 43, т. 2, буква „в“ и т. 3 относно чл. 173, ал. 12, 13 и ал. 15, т. 2, които влизат в сила от 1 юли 2022 г.“ Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Каримански. Откривам дискусията по следните текстове – от наименованието на Раздела „Преходни и заключителни разпоредби“, § 49, до края на Законопроекта. Има ли желаещи за изказвания? Не виждам. Прекратявам дискусията. Преминаваме към гласуване на Раздела „Преходни и заключителни разпоредби“, § 49, до края на Законопроекта, както бяха представени от народния представител Любомир Каримански. Александра Милчева?
За.
Александър Ракшиев?
За.
Георги Стамов?
За.
Димитър Гочев?
За.
Росен Костурков?
За.
Светлин Стоянов?
За.
Стефан Шилев? Гласували 124 народни представители в залата и 6 онлайн – общо 130: за 116 в залата и 6 онлайн – общо 122, против няма, въздържали се 8. Предложението е прието. С това изчерпахме и точка втора от дневния ред за деня. Преминаваме към: ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ. На първо място ще Ви изчета получените писмени отговори на въпроси и питания. Само искам да уточня, че заседанието ще продължи до 14,30 ч. при съобразяване с приетото решение по-рано днес. Получени писмени отговори на въпроси и питания за периода от 4 февруари до 10 февруари 2022 г. Писмени отговори от: - министър Александър Николов на въпрос от народния представители Иван Манев; на въпрос от народния представител Кирил Симеонов; на два въпроса от народния представител Николина Ангелкова; на въпрос от народния представител Славена Точева; на въпрос от народния представител Христо Гаджев; - министър-председателя и министър Асен Василев – на три въпроса от народните представители Десислава Трифонова и Росица Кирова; на въпрос от народния представител Ивайло Мирчев; на три въпроса от народния представител Николина Ангелкова; на три въпроса от народния представител Петър Чобанов; - министър Асена Сербезова – на два въпроса от народния представител Николина Ангелкова; - министър Божидар Божанов – на четири въпроса от народния представител Благовест Кирилов; на въпрос от народния представител Ивайло Мирчев; на два въпроса от народния представител Николина Ангелкова; на въпрос от народния представител Христо Гаджев; - министър Бойко Рашков – на въпрос от народния представител Атанас Атанасов; на въпрос от народния представител Ивайло Мирчев; на въпрос от народния представител Иван Манев; на въпрос от народния представител Никола Димитров; на въпрос от народния представител Явор Божанков; - заместник министър-председателя и министър Борислав Сандов – на въпрос от народния представител Зорница Стратиева; на въпрос от народния представител Христо Гаджев; - министър Георги Гьоков – на два въпроса от народния представител Николина Ангелкова; - заместник министър-председателя и министър Гроздан Караджов – на два въпроса от народния представител Атанас Славов; на въпрос от народния представител Ахмед Ахмедов; на три въпроса от народния представител Деница Сачева; на два въпроса от народния представител Екатерина Захариева; на пет въпроса от народния представител Ивайло Мирчев; на въпрос от народния представител Красимир Събев; на въпрос от народния представител Младен Маринов; на два въпроса от народния представител Николай Нанков; на четири въпроса от народния представител Николина Ангелкова; на два въпроса от народния представител Петър Чобанов; на въпрос от народния представител Стоян Таслаков; на два въпроса от народния представител Явор Божанков. - министър Иван Иванов – на въпрос от народния представител Александър Дунчев; на въпрос от народния представител Веска Ненчева; на два въпроса от народните представители Десислава Трифонова и Росица Кирова; на въпрос от народния представител Ивайло Мирчев; на въпрос от народния представител Николина Ангелкова; на въпрос от народния представител Христо Гаджев; на въпрос от народния представител Владислав Панев; - заместник министър-председателя Калина Константинова – на въпрос от народните представители Ахмед Ахмедов и Халил Летифов; - министър председателя Кирил Петков – на въпрос от народния представител Ивайло Мирчев; на въпрос от народния представител Николина Ангелкова; - министър Надежда Йорданова на два въпроса от народния представител Николина Ангелкова. - министър Николай Събев на три въпроса от народния представител Ивайло Мирчев, на въпрос от народния представител Христо Гаджев. - министър Радостин Василев на въпрос от народния представител Димитър Ташев. - министър Стефан Янев на питане от народния представител Костадин Костадинов, на три въпроса от народния представител Мартин Димитров, на въпрос от народния представител Христо Гаджев и на въпрос от народния представител Мартин Димитров относно инциденти със самолети, ремонтирани в Русия и Беларус. - министър Теодора Генчовска на четири въпроса от народния представител Николина Ангелкова, на въпрос от народния представител Христо Гаджев. - министър Христо Проданов на въпрос от народния представител Настимир Ананиев и на въпрос от народния представител Николина Ангелкова. Само да уточня, че писменият отговор от министъра на отбраната Стефан Янев на въпрос от народния представител Мартин Димитров относно инциденти със самолети, ремонтирани в Русия и Беларус, е постъпил, но поради съдържание на класифицирана информация, писменият отговор се намира в Регистратурата на Народното събрание – стая 461, етаж 4 в сградата на Народното събрание на площад „Княз Александър I“. За декларация, Александър Симов, заповядайте, от името на парламентарната група на „БСП за България“.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! От името на БСП искам да изразя своето удовлетворение, че в тази зала вече беше поставена темата за „Луковмарш“, защото смятам, отдавна смятам, че е необходимо да се направи един демократичен санитарен кордон около тези политически сили или около тези сили в нашето общество, които се опитват да възкресят най-мрачните призраци на миналото, които се опитват отново и отново всяка година да правят факелно шествие на ненавистта, факелно шествие на омразата, факелно шествие, което противоречи с всички принципи на българското общество. Това общество, което навремето спаси своите евреи. Това общество, за което дори самата Хана Аренд навремето призна, че наистина е проявило толерантност, незапомнени качества в най-мрачната епоха. И заради това, от името на БСП, се обявявам категорично против провеждането на Луковмарш (ръкопляскания от „БСП за България“) всяка година. Благодаря Ви. (Продължителни ръкопляскания от „БСП за България“, ДПС и „Продължаваме Промяната“.) Всяка година, и отдавна ни е омръзнало, всяка година отново и отново да повдигаме тази тема. Всяка година отново и отново да поставяме големите въпроси на българската демокрация и всяка година по някакъв странен начин това шествие да се оказва разрешено, и всяка година по улиците на София да шестват тези мрачни сили, срещу които ние трябва категорично да се противопоставим. Не е нормално в 21-ви век в България да ставаме свидетели на подобни прояви! Не е нормално в България, която се е запътила към някакво различно бъдеще, да има сили, които да се заиграват с мрачното минало и които да поощряват подобни прояви! На това един път завинаги трябва да бъде сложен край! Днеска видях по една случайност, че се навършват 31 години от кончината на един свят и вече станал легендарен български поет – Веселин Андреев. Този, прословутият, написал стихотворението „Балада за комуниста“ с онази реплика: „Не човек, а желязо!“ Веселин Андреев е представител на поколението, което прекара своята младост в битка с всички демони, които някой се опитва да възкреси днес. И заради това, смятам да завърша тази декларация с една фраза, която смятам, че Веселин Андреев би одобрил и която профилактично от време на време трябва да прозвучава в тази зала: „Смърт на фашизма!“ (Ръкопляскания от „БСП за България“, ДПС и „Продължаваме Промяната“.)
Благодаря, господин Симов. Заповядайте, господин Анастасов.
Господин Председател, благодаря Ви, че допуснахте тази декларация – тя наистина е прекрасна. Господин Симов и Вас Ви поздравявам. ДПС от 30 години осъжда „Луковмарш“. От 30 години обаче, господин Симов, ние сме сами! Сами сме и на контрапротеста срещу „Луковмарш“, за съжаление! (Ръкопляскания от ДПС.) И сега имате възможността, защото МВР има абсолютно всички ресурси да спре „Луков марш“. Съдът как го е позволил и по какъв начин кой влияе на съда разбрахме днес по друга тема. Моля, също да си направите тази проверка, но в момента Вашият министър има всички ресурси да не позволи провеждането. Да видим дали ще го направи.
Благодаря и на господин Анастасов. Заповядайте за процедура, госпожо Ангелкова.
Господин Председател, дами и господа народни представители! Господин Премиер, използвам възможността, че сте тук отново да изразя своето възмущение от отношението на председателя за това, че за пореден път ми връща питане към Вас за това какви мерки Вие сте предприели по отношение на сектор „Туризъм“ с оглед на кризата, в която се намира? Аз вярвам, че Вие може да ми отговорите на това питане, и се учудвам на упоритостта за четвърти път то да се връща. И освен това, надявам се и предполагам, че не знаете и че няма да допуснете тази практика представител на Вашата партия – от „Продължаваме Промяната“, да отправя своего рода заплахи, че ако продължавам със своите писмени въпроси към Вашето правителство, което е мое задължение – знаете, че входирах 210 въпроса тази седмица – Вие ще наемете специален човек, който да ги връща, или ще промените Правилника за работа на Народното събрание. Така ли смятате да запушвате устата на опозицията и смятате ли, че трябва да има диктат и цензура на това, което опозицията трябва да прави, а всъщност ние спазваме своите задължения съгласно Правилника и отговаряме пред нашите избиратели. А това се случва, като Ви задаваме въпроси. И аз се надявам, господин Председател, защото отново ще Ви входирам питане, че този път ще имам възможност да го задам към министър-председателя, и съм сигурна, че няма да му е необходим Гугъл, за да ми отговори. Благодаря.
Благодаря Ви, госпожо Ангелкова, че повдигнахте този въпрос отново. Друга процедура? Няма други процедури. Програмата за днешния парламентарен контрол е, както следва: 1. Кирил Петков, министър-председател на Република България, ще отговори на: питане от народния представител Иван Тотев относно политики в сферата на децентрализацията и питане от народния представител Йордан Цонев и Петър Чобанов относно изказвания в публичното пространство на министър-председателя Кирил Петков. 2. Калина Константинова, заместник министър-председател по ефективно управление, ще отговори на: въпрос от народния представител Румен Гечев относно защитата на държавния интерес и на въпрос от народния представител Благовест Кирилов относно оптимизация на администрацията чрез иновации и икономия от мащаба през 2022 г. 3. Корнелия Нинова, заместник министър-председател по икономиката и индустрията и министър на икономиката и индустрията, ще отговори на питане от народния представител Инна Иванова относно действия на Държавната консолидационна компания във връзка с незавършен ремонт на язовир „Огоста“ и на питане от народния представител Инна Иванова относно незавършен ремонт на язовир „Огоста“. 4. Борислав Сандов, заместник министър-председател по климатичните политики и министър на околната среда и водите, ще отговори на: въпрос от народния представител Красимир Вълчев относно подкрепа на дейността на Националния институт по метеорология и хидрология като национална хидрометеорологична служба и като научна организация; на въпрос от народния представител Явор Божанков относно замърсяване на атмосферния въздух в град Велико Търново от страна на „Кроношпан България“ ЕООД; на въпрос от народния представител Александър Дунчев относно Национален план за действие по изменение на климата; на въпрос от народния представител Димитър Николов относно назначаването на директор на РИОСВ – Велико Търново. 5. Гроздан Караджов, заместник министър-председател по регионалното развитие и благоустройството и министър на регионалното развитие и благоустройството, ще отговори на: въпрос от народния Иван Тотев относно възлагателни процедури за избор на изпълнители за основен и текущ ремонт на пътища III-861, III-862, III-667, II-64 и III-805, област Пловдив; на въпрос от народния представител Кирил Симеонов относно състояние и ремонт на Аспарухов мост край Варна; на въпрос от народния представител Кирил Симеонов относно втори мост край град Варна; на въпрос от народния представител Мюмюн Мюмюн относно инвестиции в пътната инфраструктура в област Хасково; на въпрос от народния представител Гюнай Хюсмен относно съгласие на областния управител на област Разград, Иван Борисов през месец ноември 2021 г. за прехвърляне на сградата на бившия „Дом на народната армия“ в Разград от активите на Областна администрация – Разград, на Общинска администрация – Разград, съгласно Решение № 370 от Общински съвет – Разград, от проведено заседание на 23 ноември 2021 г.; на въпрос от народните представители Стоян Таслаков и Елена Гунчева относно пътя от град Брацигово през село Равногор до село Фотиново; на въпрос от народния представител Валери Лачовски относно републиканската пътна мрежа в област Плевен. 6. Асен Василев, заместник министър-председател по еврофондовете и министър на финансите, ще отговори на: въпрос от народния представител Костадин Костадинов относно отношение към института на финансовия омбудсман; на въпрос от народния представител Красимир Вълчев относно ангажименти, които българското правителство ще поеме с Плана за възстановяване и устойчивост по отношение на бъдещето на комплекса „Марица-изток“; въпрос от народния представил Христо Гаджев относно ново ръководство на Агенцията по обществени поръчки. 7. Надежда Йорданова, министър на правосъдието, ще отговори на: въпрос от народния представител Благовест Кирилов относно поддръжка на Единния портал за електронно правосъдие и свързването му с Единната информационна система на съдилищата; на въпрос от народния представител Десислава Атанасова относно Централния регистър на особените залози към Министерството на правосъдието; на въпрос от народните представител Анна Александрова, Екатерина Захариева и Стефан Мирев относно изтичане на лични данни от Агенцията по вписвания, регистър БУЛСТАТ; на въпрос от народните представители Николина Ангелкова, Дани Каназирева и Анна Александрова относно изтичане на лични данни от Агенцията по вписвания, регистър БУЛСТАТ; на въпрос от народните представители Бранимир Балачев, Дани Каназирева и Николина Ангелкова относно изтичане на лични данни от Агенцията по вписвания, регистър БУЛСТАТ; на въпрос от народния представител Благовест Кирилов относно условията за придобиване на инвестиционно гражданство; на въпрос от народния представител Антоанета Цонева относно извършвани проверки по процедури за получаването на българско гражданство срещу инвестиции и предвидените действия на Министерството на правосъдието във връзка със санкциите по Глобалния закон „Магнитски“; на питане от народния представител Елена Гунчева относно обезщетения по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и обезщетения по дела в Европейския съд по правата на човека в Страсбург; на въпрос от народния представител Анна Александрова относно Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство и работата на Бюрото по защита на свидетели; въпрос от народния представител Анна Александрова относно общата бюджетна рамка на второстепенните разпоредители с бюджетни средства на Министерството на правосъдието – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна дирекция „Охрана“, респективно разходите за персонал/заплати на заетите по служебно и трудово правоотношение служители. 8. Николай Денков, министър на образованието и науката, ще отговори на: въпрос от народния представител Иван Ганчев относно високи сметки за отопление в редица газифицирани училища; на въпрос от народния представител Красимир Вълчев относно ефективно и балансирано използване на информационни технологии и електронни ресурси, съобразени с възрастта и развитието на децата и учениците; на питане от народния представител Елена Гунчева относно завършване на учебната година от ученици, учили в обучение от разстояние в електронна среда и такива с неизвинени отсъствия; на въпрос от народния представител Красимир Вълчев относно политики по определянето на план-приема в гимназиален етап на образование; на въпрос от народния представител Красимир Вълчев относно политика по отношение на мрежата от висшите училища и професионални направления; на питане от народния представител Елена Гунчева относно закрити училища в България; на въпрос от народния представител Веска Ненчева относно прием за учебната 2022 – 2023 г. в чуждоезиков профил в СУ „Христо Проданов“ и СУ „Васил Левски“, град Карлово, област Пловдив; на въпрос от народния представител Веска Ненчева относно процеса на атестация за учителите, заложен с действащия Закон за предучилищното и училищното образование от 2016 г. 9. Иван Иванов, министър на земеделието, ще отговори на: въпрос от народните представител Зорница Стратиева и Александър Дунчев относно проблеми с възстановяването на държавна помощ при замените на гори; на въпрос от народния представител Петър Петров относно необходимостта от спешни мерки за ремонт на язовирната стена на язовир „Огоста“ край град Монтана от неговия собственик Министерството на земеделието; на въпрос от народния представител Даниел Петров относно отделянето на Агенцията по горите от Министерството на земеделието като самостоятелно ведомство на пряко подчинение на Министерски съвет; на въпрос от народния представител Виктория Василева относно разрушени коригирани участъци от река Места на територията на област Благоевград. 10. Божидар Божанов, министър на електронното управление, ще отговори на: въпрос от народния представител Благовест Кирилов относно прекратяване на „открита“ процедура по Закона за обществените поръчки с предмет: „Изграждане, развитие и гаранционна поддръжка на елементи от националната система за киберсигурност“; на въпрос от народния представител Никола Димитров относно разположение на сървърите на Министерския съвет и на всяко едно от министерствата на България. 11. Александър Николов, министър на енергетиката, ще отговори на въпрос от народния представител Стоян Таслаков относно информация за състоянието на запасите от подземни богатства в находище „Сухата вада“ до село Йоаким Груево след незаконния добив на баластра от находището; на въпрос от народния представител Росен Костурков относно окончателното спиране на кариерната дейност в село Белащица, община Родопи, област Пловдив, и рекултивация на засегнатите площи. 12. Радостин Василев, министър на младежта и спорта, ще отговори на въпрос от народния представител Антоанета Цонева относно изграждането на училищни физкултурни салони по типов проект. 13. Георги Гьоков, министър на труда и социалната политика, ще отговори на въпрос от народния представител Мюмюн Мюмюн относно политики за неучащи и неработещи младежи до 29-годишна възраст; на въпрос от народния представител Деница Сачева относно ангажименти на Република България, залегнали в Плана за възстановяване и устойчивост относно политиката за социално подпомагане. 14. Стефан Янев, министър на отбраната, ще отговори на въпрос от народния представител Петър Петров относно общия брой и общата стойност на недвижимите имоти, собственост на Министерството на отбраната, които са били предмет на разпоредителни сделки в периода месец май 2017 – месец май 2021 г. На основание чл. 92, ал. 3 от ПОДНС поради командировка извън страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участват: министърът на транспорта и съобщенията Николай Събев; министърът на туризма Христо Проданов и министърът на здравеопазването Асена Сербезова. Поради ползване на отпуск по болест в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на културата Атанас Атанасов. На основание чл. 92, ал. 4 от ПОДНС поради отсъствие по уважителни причини на народни представители се отлагат отговорите на: един въпрос от народните представители Иван Тотев и Стефан Шилев към министъра на отбраната Стефан Янев; един въпрос от народния представител Стефан Шилев към министъра на културата Атанас Атанасов; и на един въпрос от народния представител Владимир Маринов към заместник министър-председателя по климатични политики и министър на околната среда и водите Борислав Сандов. По предварителна преценка трите часа за парламентарен контрол би трябвало да стигнат за премиера и за всички вицепремиери. Имаме две питания към премиера, един въпрос към Калина Константинова, към Корнелия Нинова има две питания, към Борислав Сандов има четири въпроса, към Гроздан Караджов въпросите са седем, към Асен Василев са три. Господин Гаджев, предполагам, че имате предвид третия си въпрос към Асен Василев, някъде на границата е той. Заповядайте.
Уважаеми господин Председател, по начина на водене. Тъй като правилно уточнихте, че въпросите към Асен Василев са на границата, само че по изчисления са зад границата. Тоест след изтичане на времето за контрол. В тази връзка искам да Ви попитам какво наложи промяната в съобщението, което сега изчетохте, от това, което изчетохте вчера в съобщението за парламентарен контрол, защото аз даже имам готов запис, където изрично Вие казвате, че след министър-председателя втори на въпроси ще отговаря Асен Василев. В момента той е пети от вицепремиерите, тоест изваден е на границата, както Вие сам току-що казахте. Надявам се да има резонен аргумент за тази промяна между вчера и днес в реда за парламентарен контрол, защото, ако няма такава, то за нас ще остане лошото усещане, че по този начин министърът на финансите избягва от парламентарен контрол и се крие. Както казахте, трите въпроса са за Плана за възстановяване и устойчивост, каква е съдбата на Маришкия басейн. Ако трябва да слушаме вицепремиерът Сандов, който каза, че Маришкият басейн ще работи само зимата, нека министърът на финансите да каже дали е така, хората да знаят. Също така: как е назначен директор на АОП, без грам опит в обществените поръчки, и въпросът на колегите за финансовия омбудсман и позицията на министъра на финансите. Мисля, че въпросите са резонни и най-малкото се обръщам към Вас за толеранс – ако се окаже, че времето наближава да изтича, да осигурите достатъчно време, за да може министърът на финансите да отговори на тях, за да не си оставаме с лошото впечатление, че по някакъв или друг начин министър Василев се крие. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Гаджев. Мисля, че сме получили съобщение с молба. Просто не го виждам в момента, затова, мисля, не е нужно да правите коментари от място – съобщение за ангажименти с молба за пренареждане в рамките на вицепремиерите, но не го виждам да е в папката тук. (Реплика на народния представител Христо Гаджев.) Това е причината, господин Гаджев. Имам предвид коментара Ви. Благодаря. Сега можем да преминем вече към първото питане към министър-председателя Кирил Петков от народния представител Иван Тотев относно политики в сферата на децентрализацията. Заповядайте, господин Тотев, да развиете питането си.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, колеги! Уважаеми господин Петков, питането ми беше по-актуално да бъде през миналата седмица, но така или иначе, Вие го отложихте.
Не сме го отлагали, господин Тотев – отговаря се в 14-дневен срок.
Добре, използвахте 14-дневния срок. Господин Петков, вчера в тази зала гледахме бюджета на страната. Идеята е, разбира се, както и в залата прозвуча, а и Вие най-вероятно знаете – може би е най-важният закон, който се гледа в мандата на правителството всяка година и особено в първата година, тъй като в този законопроект може ясно да се видят политиките, които ще следва правителството през целия му, колкото живот има, мандат. Това, което стана ясно и беше причина да Ви задам въпроса, е – не знам, господин Цонев ще каже дали е така, но аз поне нямам спомен да сме гледали бюджет без програма на правителство и много трудно можехме да се ориентираме в този бюджет, без да видим приоритетите, които правителството си е заложило да следва през този мандат и респективно ги е приложило в проекта за бюджета. Тук ясно се видя и мога да кажа, че имаше твърде противоречиви изказвания, което означава, че Вие малко сте внесли много неясен бюджет, който дава възможност да бъде тълкуван по много начини и не се вижда ясно каква политика и философия ще следва правителството. Темата, по която аз направих питането, е тема, която изобщо не присъстваше във вчерашния дебат и изобщо не присъства и във Ваши изказвания, за разлика от предизборните периоди. Това е тема, която много се коментира, много се ангажират политическите партии с нея, а именно темата за децентрализацията. Включително съм си направил труда да прегледам предизборните програми на Вашите коалиционни партньори и повярвайте ми във всеки един от тях има залегнала тема, включително във Вашето споразумение за управление, което най-вероятно ще бъде някакъв драфт, някаква основа на тази управленска програма, която аз смятам, че няма да видим, докато съществува това правителство. Аз мисля, че никога няма да имате управленска програма, поне това е моето мнение. Там има някакви откъслечни такива намеци за мерки, които може човек с някаква огромна фантазия и с доста голямо въображение да каже, че са насочени в сферата на децентрализацията. Та, питането ми беше: какво от политиките, които са прокламирани и промотирани от Вашите коалиционни партньори и от Вас като управляваща партия в предизборните програми, доколкото сте ги имали изобщо, разбира се, ги виждаме транспонирани в предложението за бюджет и респективно ще видим във Вашия период на управление на държавата – дали ще бъде, два, три, четири месеца, колкото Господ Ви даде – та, какво трябва да намерим или какво не сме успели, или аз поне не успях да видя в този бюджет? Какво ще чакаме да направите между първо и второ четене или евентуално ще се ангажирате за юнския бюджет? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Това какво означава – че ми спира времето ли?
Че Ви изтече времето, да.
Добре. И какво трябва да очакваме за юнската актуализация? Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Премиер.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Първо искам да Ви уверя, че мандатът, за който нашата програма и в момента се изработва, е за следващите четири години. Надявам се това да е добра новина и за Вас, след като така имахте по-негативни предвиждания. Така че четири години! (Реплика от ДПС.) Четири години, абсолютно сигурно! Да, благодаря Ви. Децентрализацията има три основни форми – административна, политическа и финансова. Дефиницията за административната децентрализация е по-високо равнище на териториално управление, прехвърля два вида права и отговорности към по-ниски нива за управление. Централната власт прехвърля права на общини да предоставят специфични местни услуги, отговорността да определя тяхното количество и качество, както и всички останали въпроси, свързани с тяхното управление и финансиране. Политическата децентрализация е вторият стълб, представлява предоставяне на правомощие за взимане на решения и контролиране на тяхното изпълнение на по-широк кръг от заинтересовани институции или такива, които са по-близо до гражданите и потребителите на услугите. И третият стълб, финансовата децентрализация, представлява предоставяне на ресурси и прехвърляне на източници на ресурси и на права за определените на техния размер начин и ползване на отговорности за финансиране на публичните услуги. На базата на тези три стълба ще стартира проект с предмет: „Разработване на децентрализиран модел на публични финанси и засилване на зеления и цифров преход на българските общини“ по линия на Инструмента за техническа подкрепа на Европейския съюз за 2022 г. Едновременно с това бюджетът, за който аз мисля, че е един от най-добрите бюджети, които сме виждали в последните години, има по Проекта на закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., в прогнозата за разходите на общините са разчетени 8,3 млрд. лв., които като относителен дял достигат до 5,8%. Едновременно с това стратегията, за която и Вие попитахте, и която и в момента се изготвя, е на базата на точно това коалиционно споразумение, което беше излъчено по най-прозрачния начин и децентрализацията на управлението ще бъде свързана с увеличаване на прозрачността за управлението и изразходване на средствата от общините. Ето защо вицепремиерът Калина Константинова, която е с нас, ще продължи това, което започнахме в първото служебно правителство. Това е идеята за прозрачни общини, общини без корупция. На базата на това ние ще правим много детайлни и конкретни одити и ще подобрим техния административен капацитет, така че децентрализацията да върви с това увеличаване на капацитета. Това е основен приоритет за нашето правителство и в следващите четири години ще можем да ги реализираме. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
Благодаря, господин Петков. Заповядайте, господин Тотев – имате право на два уточняващи въпроса.
Господин Петков, Вие шегувахте ли се преди малко? (Смях от ГЕРБ-СДС.) Значи това, което казахте, се учи в „Публична администрация“ в първия семестър. Аз съм учил „Публична администрация“ и нямаше нужда да ми четете някакви извадки от интернет какво означавало „децентрализация“, защото сега ако Ви питам какво означава „деконцентрация“, ще се запънете. Така че, вижте, увеличаването на бюджета на общините само по себе си е свързано с увеличаване на изравнителната субсидия, няма нищо децентрализирано там. А в бюджета Ви няма капчица някакъв намек изобщо за някаква децентрализация. Колко Ви е добър бюджетът, аз ще Ви кажа колко Ви е добър бюджетът! Имате едно предвиждане за някакъв ръст, който е абсолютно имагинерен и имате някакви очаквания за някакви инвестиционни разходи, които ще Ви вдигнат бюджета, които няма да се случат, защото който е работил в община или в държава, знае, че когато приемеш един бюджет през април месец, то няма как да изпълниш инвестиционната програма. Това са абсолютно някакви налудничави идеи. Така че бюджетът Ви е много рисков, обаче не ми е тема да Ви говоря за бюджета. Нямате нищо в този бюджет и това, което мен лично ме притеснява, е, че от това, което Вие казахте, оставам с усещането, че хал хабер си нямате от децентрализация и изобщо какво означава думата. (Реплики от „Продължаваме Промяната“: „Хайде, хайде!“) Аз може да не съм голям експерт, господин Ананиев, но съм по-голям от Вас! Така че… (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Разбирате ли, че тук тази тема е много важна и съвет, ако мога да Ви дам в програмата, както и на ГЕРБ, разбира се, тук и на някои от Вашите коалиционни партньори, затова Ви давам съвет, понеже са Ваши коалиционни партньори – „Демократична България“, да видите, там имат някакви предложения, които не са толкова лоши и може да ползвате нещо като основа. Но, разбирате ли, че самото изказване, който Ви го е написал, той го е направил, за да Ви изложи. Разбирате ли, не можете да ми четете лекция от първия семестър на „Публична администрация“!
Господин Тотев, уточняващи…
Благодаря Ви.
Задавате ли уточняващи въпроси?
Не, нищо не задавам. Ако каже нещо, ще кажа пак.
Заповядайте, господин Петков.
Това не беше въпрос, беше коментар, доколкото разбрах, но все пак да го адресирам. Интересно в същата тази лекция за публична администрация дали сте учили как да се намалява корупцията, как да се увеличава прозрачността в общините? Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“. Реплика от ГЕРБ-СДС: „Малко се изтърка тя!“)
Колеги… (Реплики.) Секунда, господин Хамид! Секунда, господин Тотев! Нека да се концентрираме върху темата на питането. Касае се и за двете страни.
Естествено, но ако направите една справка – Вие можете да направите справка и с АДФИ, и с другите, и ще видите, че общините са най-проверяваните институции, и то не от последните години, а изобщо в новата история на България. Има общини, в които проверяващите си имат собствени стаи, така че Вие да обяснявате как ще проверявате общините, никого не можете да изплашите. Те, общините, просто винаги са в проверки. Нищо не казахте, разбирате ли? То вече става смешно, като нямате какво да кажете и излизате тук и казвате: „Сега Вие тая корупция!“ Чакайте, в момента Вие управлявате – сега ще си говорим за Вашата корупция. (Реплика от „Продължаваме Промяната“: „Не, за Вашата!“) Ще си говорим за Вашата корупция! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС и възгласи: „Браво! Браво!“)
Заповядайте за процедура, господин Хамид. И така, молбата ми е към всички изказващи се от трибуната, както народни представители, така и членове на Министерския съвет, да се придържаме към темата на конкретния въпрос, на конкретното питане. Заповядайте, господин Хамид.
Благодаря. Господин Председател, процедурата ми е по начина на водене към Вас. Най-малкото трябваше да направите забележка на господин Тотев или да го прекъснете направо, защото не може тук от тази трибуна той да разпитва премиера. Нека да прояви малко уважение към министър-председателя и да го пита какво е деконцентрация, децентрализация. Господин Тотев, ако господин премиерът сега излезе и Ви пита знаете ли какво е куролация, Вие ще отговорите ли? Знаете ли какво е? (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)
Благодаря Ви за тази процедура. Да, заповядайте, господин Зарков. Така няма да успеем да изчерпим въпросите.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаема госпожо Заместник министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Председател, процедурата ми е към Вас, защото виждам, че имате притеснение, че няма да можем да изпълним въпросите и да чуем отговорите. Уведомявам Ви, че това не е по Ваша вина. Истината е, че колегите от ГЕРБ и питащите нямат никакво намерение да чуват отговорите и за това има причина – да зададеш стотици въпроси, означава, че не се интересуваш от отговора на нито един от тях; да правиш непрекъснати процедури, за да губиш време, означава, че не искаш да чуеш отговорите, а да не можеш да вникнеш в отговора и да запиташ, както преждеговорившия господин Тотев: аз защо не виждам в бюджета нещо – означава, че си дошъл тук единствено и само да се заяждаш и да демонстрираш своята опозиционност по възможно най-елементарния начин. Затова моето предложение към Вас, господин Председател, е, доколкото Ви е възможно, да не обръщате внимание на тези закачки, те са израз на безсилие, и да позволите на тези от нас, които наистина искаме да чуем отговорите на министър-председателя, да го направим спокойно. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“ и „Продължаваме Промяната“.)
Благодаря, господин Зарков. И моето желае е винаги да се движим по съществото на дискусията, когато е за други точки от дневния ред и когато сме в парламентарен контрол, за да чуем наистина нещо, което е от полза по зададените въпроси и питания. Заповядайте, господин Карадайъ, по начина на водене.
Благодаря Ви, господин Председател. По начина на водене. Господин Зарков ми даде повод. Когато задаваме един въпрос, в който се съдържа искане на документи на основание Правилника на Народното събрание, добре би било министър-председателят и министрите да отговарят на тези въпроси и да предоставят документите в Народното събрание, за да може да осъществим парламентарен контрол над изпълнителната власт съгласно Конституцията на Република България – чл. 90 задължава министър-председателя и министрите да отговарят на питанията на народните представители. Но когато министрите не предоставят нужните документи, а водят някаква кореспонденция с Вас и Вие го отбелязвате като отговор на въпрос, а във Вашата кореспонденция се съдържа, че нямало конкретен въпрос, а конкретиката е над 20 хиляди броя случаи по изявление на съответен министър, господин Зарков, тогава очакванията би трябвало да бъдат, че ще има поне около 20 хиляди питания като конкретика към съответен министър. Затова, господин Председател, се обръщам към Вас да напомните и на министър-председателя, и на всички министри, че ако отговарят на въпросите и питанията, каквото е задължението им по Конституция, няма да се стига до това, което каза господин Зарков. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
Да преминем към следващото питане, което е от Йордан Цонев и Петър Чобанов, относно изказвания в публичното пространство на министър-председателя Кирил Петков. Заповядайте, господин Цонев.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър-председател, уважаема госпожо Заместник министър-председател, уважаеми колеги! Господин Министър-председател, Вие сте прочели нашите въпроси. Аз искам да ги развия и да ги допълня, защото те са свързани с Вашето изявление в Брюксел, че в основата на корупцията в България са около 20 човека. Щях да бъда много любопитен да науча на каква основа са определени тези 20 човека, какви са данните от институции и така нататък, но сагата, както се казва, получи развитие през тази седмица и Вие оповестихте при посещението си в прокуратурата определен списък, който дадохте. От Вашия началник на кабинета – уважаваната госпожа Лена Бориславова, разбрахме, че основният източник на този списък е Гугъл. Няма лошо, в крайна сметка Гугъл е за това и има търсачки, за да можем и оттам да се информираме какви са темите в обществото. Очевидно, че за лицата, които са излезли оттам, в обществото има дебати и очаквания да бъдат проверявани дали има корупция около тях, дали всичко е редно и така нататък. Въпросите, които Ви зададох, са свързани с това, както, разбира се, и с още една тема, която засегнахте там – за господин Пеевски, за Банката за развитие и за неговите кредити. Тази тема стана банална. От първия ден, в който станахте министър, аз лично с Вас имам и устен разговор, и разговор през медиите, и питания, и имаме ясни отговори по темата, че като физическо лице господин Пеевски няма кредити, че като миноритарен участник в „Булгартабак“ е с 5% от капитала на „Булгартабак“, че „Булгартабак“ има кредит, който сега се оказа от питане към БНБ, че е изряден, обслужван и така нататък. Отговорихте ми, че няма данни за други кредити на господин Пеевски. Но да разширя въпросите си: в този списък, който дадохте, съдържа ли се името на лицето Иво Прокопиев, защото, като влезеш в Гугъл, там има множество журналистически разследвания относно неговата дейност – и като медиен монополист, и като енергиен, и като участник в приватизацията, и множество други спорни въпроси около неговото битие на олигарх, на медиен монополист, на бизнесмен и така нататък, и така нататък? Ако не се съдържа, странно е какъв е бил филтърът при подбора на лицата, които сте дали? И другият ми въпрос, който многократно задаваме и Вие виждам, че се интересувате от това, което народните представители питат, е: питахте ли прокуратурата защо не обжалва оправдателната присъда и дали това е практика на българската прокуратура? Питахте ли прокуратурата защо не обжалва оправдателната присъда и дали това е практика на българската прокуратура – оправдателната присъда по дела, които са водени срещу него? Ако това Ви се струва като фиксация, ще Ви кажа: не е, защото нашите избиратели се интересуват от тази тема. Аз мога да Ви поканя да видите, че те наистина се интересуват от тази тема, както пък други избиратели се интересуват от другите теми. Затова аз Ви моля да ми отговорите на тези въпроси. Предварително Ви благодаря.
Благодаря, господин Цонев. Заповядайте, господин Петков.
Благодаря за въпроса. Това, което се случи миналата седмица, е, че, да, аз като министър-председател бях извикан от прокуратурата и входирах публично достъпна информация за 19 човека. В тази публично достъпна информация има ясни факти, които са описани в тези публикации, които исках да съм сигурен, че прокуратурата обръща огромно внимание към тях и не ги пропуска. Защо бяха 19, а аз казах в Брюксел 20, защото моята идея е, че за 19 от тях ние бяхме събрали медийните публикации, а на 20-ия ги предадохме. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Но това, което искам да Ви уверя, във връзка със следващия Ви въпрос, е, че няма Ваши, наши, трети, пети – всички са равни пред закона. Искам да Ви помоля, ако имате явни, ясни сигнали за което и да е лице, включително и Иво Прокопиев, ще се радвам да ми ги предадете и наистина Ви казвам: оттук нататък всички под един аршин. България е държава, в която ще следваме законодателството (реплики) и всички ще бъдем под един аршин. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) А освен Гугъл, само да Ви кажа, аз прочетох и Фейсбук публикациите вчера и всякакви други неща, даже обяснения от Вашия депутат, който седи до Вас. Истината е, че преди правителството на Америка да вземе и да сложи хора на листа „Магнитски“, те минават през много голям филтър. Това не става просто така. Първо, трябва да има информация от посолството, после трябва да се прегледа през U.S. Treasury, после трябва да мине през администрацията на Белия дом, после трябва да се оцени дали това ще донесе дипломатически скандал. В смисъл, филтрите са много и само тогава, когато минат всичките тези филтри, лицата на листа „Магнитски“ се слагат и се обявяват. Аз знам, че Вие обжалвате, но шансът цялата американска администрация от до да се е объркала, нали винаги съществува. Но аз лично, за съжаление, имам повече вяра на тях, отколкото на прокуратурата в този момент. И защо? Защото тя се управлява непрозрачно и нейната ефективност е доказано лоша. Така че това е отговорът на Вашия въпрос. Чакам сигнали от Вас и с удоволствие бих ги предал на прокуратурата отново, ако имате такива. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
Заповядайте, господин Цонев.
Благодаря, господин Председател. Господин Министър-председател, благодаря Ви за отговора. Категорично не съм удовлетворен от отговора и ще Ви обясня защо. Господин Министър-председател, ние от ДПС сме партия, която уважава институциите, много институционална партия сме. Вие сте млад в политиката, а също и колегите, но искам да разберете това. Вие сте моят министър-председател – нашият министър-председател, независимо че не сме гласували за Вас. Ние искаме да се държите като министър-председател на Република България. Искаме, когато отправяте обвинения, те да са обосновани. Искаме да не лъжете. Искаме никой да няма основание да Ви нарече, да кажем, марионетки на задкулисния кръг „Прокопиев“, а такива основания се дават всеки ден. Ето го още едно основание тук, ако Вие не сте прочели в медийните разследвания, които са десетки за Прокопиев и за неговия кръг, и ми искате данни, аз ще Ви улесня и ще Ви дам тези данни, но нямате никакво основание да излезете тук и да кажете, че не ги знаете. Има множество данни, включително, другата седмица ще бъдете свидетел, колко пари е получило това лице от скъпия ток за годините и как това сега влияе на Вашата политика и на Вашия рейтинг. И когато с Вас си говорим вече месеци наред, и Вие ми казвате дори в частни разговори – нищо лошо не издавам: не ни закачайте за този кръг, ние нямаме нищо общо – докажете го.
Това е лъжа.
Докажете го, Ви казвам всеки път.
Господин Министър-председател, ще имате думата.
Господин Министър-председател, не ме прекъсвайте. Не аз съм уличен в лъжи – Вие сте уличен в лъжи. Конституционният съд Ви уличи в лъжи.
Господин Цонев! Господин Петков! Може ли секунда? Господин Цонев, не Ви взимам думата, но само за секунда искам да кажа: без размяна на реплики между двамата – кой лъже. Единият се изказва, а след това другият ще може да вземе думата. (Реплики.) Без такива реплики помежду Ви. Заповядайте, господин Цонев.
Приемам, господин Председател, Вашата бележка. Моят тон беше уважителен. Аз казах, че искам да се гордея с този министър-председател, защото той е министър-председател на Република България, на моята Родина. Аз съм политик и искам от министър-председателя да не се срамувам и да ми вади осем месеца… (Реплики.) Органите, които разследват, са под тяхно ръководство и ние отиваме с медийни публикации – не с доказателства, не с факти, не със сигнали дори, за които има основание прокуратурата да образува… Защото не прокуратурата разследва – разследват МВР, ДАНС и така нататък. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Отнехте ми от времето, затова ще Ви помоля…
Да, но вече трета минута сте повече.
Но когато министър-председателят ме прекъсва и казва лъжа, съм длъжен да кажа, че не аз съм уличен в лъжа до този момент, но Вие сте уличен. И е малко… как да Ви кажа – не Ви отива нито на поста, нито на годините да говорите по този начин. Аз не започнах, а имах основание да започна. Молбата ми към Вас беше да се държите така, че никой, дори и ние от ДПС, да не можем да кажем, че сте марионетно правителство на задкулисието и на Иво Прокопиев. Това ми е молбата. Нищо друго не искам. (Ръкопляскания от ДПС.)
Господин Цонев, моля Ви все пак за по-културен изказ.
Много културен беше!
Имаше в някои моменти... Отнася се за всички участващи в дебата. (Министър-председателят Кирил Петков иска думата.) Секунда, господин Премиер. Имате ли два уточняващи въпроса? Нямате. Заповядайте, господин Премиер. (Шум и реплики.) Моля за спазване на добър тон в залата!
Благодаря за това пояснение. Това, с което Вие си послужихте току-що, е чиста, проста, откровена лъжа. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Никога не сте чували от мен думите: „Не закачайте този кръг и онзи кръг.“ Единственият кръг, който, за съжаление за Вас, ще закачим, и то ще го закачим много здраво, е на всички крадци, и на всички, които са свързани с корупцията в България. Съжалявам, ако това Ви притеснява! Съжалявам, ако това Ви изнервя! Аз съм председател на цяла България и на всички българи, данъците оттук нататък няма да се харчат от определени кръгове все едно, че им е бащиния. Съжалявам! Това време свърши! Приемете новата реалност. Благодаря. (Продължителни ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
Уважаеми изказващи се от трибуната, независимо в какво качество, запазвайте добрия тон, включително при употребата на думата лъжа! По отношение – господин Цонев, заповядайте.
Господин Министър-председател, изобщо не казах, че сте казали такова нещо, казах друго! Има стенограма, утре ще Ви я чета сутринта – не утре, а в сряда, точно какво казах. Казах, че дори в разговори сте казвали: „Ние никога нямаме нищо общо с това.“ Когато Ви питам, реагирате остро и аз Ви казвам, когато реагирате така остро. Докажете го, че този разговор го водим. Аз не съм казал, че Вие сте казали: закачайте този кръг. Казах Ви: не ни закачайте за този кръг. (Реплика от министър-председателя Кирил Петков.) Не, напротив, тук сме го говорили, дори от място сте го казвали: „Нямаме нищо общо с този кръг. Не ни закачайте за него.“ Така.
Никога не сме говорили!
Моля, моля! Сега аз помня много добре какво сме говорили. Целият въпрос е, че, както виждате, ние искаме съдебна реформа – и конституционните предложения, и антикорупционните предложения – прочетете ги точно, и ще видите, че в тях се съдържа почти всичко, което обществото иска и което и Вие сте заявили. Когато ние внасяме Антикорупционен закон за паспортите и искаме да стигнем до истината – тук отварям скоба – много случаи има, когато американската администрация, с цялото ми уважение към нея, е била заблудена и е отменяла санкциите по „Магнитски“ по тази причина. Така че не казвайте, че тези филтри не биват пробивани – биват, и „златните паспорти“ са един класически пример за пробиване на тези филтри. И сега ние ще го докажем. Ние сме на път да го докажем, уверявам Ви, колеги – и Вас в залата, и Вас, господин Министър-председател! Ще стигнем до истината за „златните паспорти“. Вече сме стигнали почти докрая. Така че да се върна на основната теза, която е в отношението ми. Ако ще движим страната, ние сме също за – да бъдат засегнати тези кръгове, които корумпират страната, влошават бизнес климата и така нататък. В тази посока е законодателството, което внасяме. Защо Вашето мнозинство не прие нашия законопроект за „златните паспорти“, където искаме проверка на всеки един издаден „златен паспорт“ и отнемане на това гражданство? Защо? (Реплики от народния представител Мустафа Карадайъ.)
Господин Карадайъ, не от място!
Това в тази посока движение ли е? Значи ние подаваме ръка, значи ние се движим в посока антикорупционно законодателство и истинска реформа на съдебната система, дори Ви подаваме конституционно мнозинство по неща, по които наистина всички ги искат, и Вие от тази трибуна говорите за кръгове, с които ние нямаме нищо общо, или ще бъдем засегнати, ако Вие ги засегнете. Разкрийте ги, но ги разкрийте, както пише в законите и Конституцията – разкриване, доказателства, съд, присъда. „Магнитски“ няма нито съд, нито присъда. (Ръкопляскания от ДПС.)
За процедура – господин Карадайъ.
Благодаря Ви, господин Председател. Взимам думата по начина на водене. Уважаеми господин Председател, ще Ви помоля, когато господин Кирил Петков ползва думата лъжа от тази трибуна, да му правите забележки, защото Конституционният съд на Република България го обяви за лъжец.
Господин Карадайъ, моля Ви се! Правя забележки на всички, които използват думата лъжа по-често, отколкото ми е приятно.
Господин Председател, ще Ви разпечатам решението на Конституционния съд, с което той е обявен за лъжец. Нещо повече има.
Ние можем и с Control и F да търсим вътре дали е обявен за лъжец.
И Гугъл не ми трябва, господин Председател, сега ще го взема решението – на съда са публични. Не ме прекъсвайте, защото преди малко от господин Кирил Петков не чухме и отговор на зададения въпрос, а чухме някакви декларации. Прокуратурата на Република България обяви, че неговите декларации нямат никаква стойност, включително и подписът му под тези декларации. Така че, правете му забележки. Има публични неща, които са минали дори през Конституционния съд. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
Благодаря. За съжаление, правя забележки за употребата на думата лъжа много по-често, отколкото ми се иска.
Обявено от Конституционния съд.
За обявено от Конституционния съд, ако искате заедно ще прочетем. С това приключиха въпросите и питанията към премиера Кирил Петков. Благодаря Ви, господин Петков, за участието в днешния парламентарен контрол. Заповядайте.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Председател, разбирам, че колегите от ГЕРБ и колегите от ДПС не са свикнали толкова често да идва министър-председател в Народното събрание. (Реплика от народния представител Мустафа Карадайъ.)
Господин Карадайъ, за последно!
Такова държание и от тази част, и от ГЕРБ – просто аз не мога да разбера самото уважение. Независимо от коя партия е, независимо какво е, на толкова долно, ниско ниво да се падне, да се говори. Единият да се тупа в гърдите колко го е уважавал, другият да говори, че бил лъжец. (Шум и реплики.) Това е толкова ниско. Няма да коментирам. Крадецът вика дръжте крадеца. (Шум и реплики. Ръкопляскания от ДПС.) Това въобще няма да го коментираме!
Господин Ананиев!
Не трябва да се позволява такова държание!
Не трябва да се позволява прекрачване на добрия тон изобщо в залата. (Шум и реплики.) Колеги, без употреба на думи, които се чуха и тук. (Реплика от ДПС.) И без „бе“. Онзи ден си правихме забележка. Преминаваме към въпроса от народния представител Румен Гечев относно защитата на държавния интерес към госпожа Калина Константинова – заместник министър-председател по ефективното управление. Заповядайте, господин Гечев, за изложение на въпроса.
Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо вицепремиер Константинова, на 11 януари 2022 г. изпълнителният директор на Агенцията за публичните предприятия и контрол госпожа Александрова е изпратила до Вас писмо с изходящ № 92-00-10-8. Писмото касае Постановление ВАД № 134/2019 на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата, че купувачът на Параходство „Български морски флот“ „Кей Джи Маритайм Шипинг“ АД не дължи на АППК неустойка за неизпълнен приватизационен договор в размер на 26 млн. 917 хил. 904,27 лв. от предявената му такава в размер на 52 млн. 252 хил. 446,02 лв. В тази връзка, моля да отговорите: какви конкретни мерки предприема или ще предприемете Вие и правителството, за да защитите държавния интерес, използвайки всички разполагаеми законни средства. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Гечев. Госпожо Вицепремиер, заповядайте, за отговор.
Уважаеми господин Минчев, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гечев, каква е ситуацията до момента? „Кей Джи Маритайм Шипинг“ сключва през 2008 г. приватизационен договор, според който фирмата се задължава в срок от 10 години да инвестира 779,99 млн. лв. в кораби, като поддържа средногодишно общ тонаж на корабите поне милион и 300 хиляди дедуейт. През 2016 г. – две години преди изтичане на 10-годишния срок, „Кей Джи Маритайм Шипинг“ завежда иск в Арбитражния съд на Българската търговско-промишлена палата, с който претендира тъй наречената стопанска непоносимост и иска от Арбитража да измени договора, като намали тонажа от 1,3 млн. дедуейт на 880 хиляди, а състава от 2316 на 803 души. През май 2017 г. Арбитражът уважава иска и изменя договора. Държавата защитава своя интерес и успешно обжалва това арбитражно решение, като през ноември 2017 г. ВКС приема, че Арбитражът е надградил компетенциите си. Въз основа на това, че делото е върнато на Арбитражния съд, който го прекратява, през юли 2019 г., АППК уведомява „Кей Джи Маритайм Шипинг“, че е начислена неустойка от 52 млн. и 252 хил. лв., и му дава тримесечен срок да я заплати. Фирмата не признава тази неустойка и завежда ново дело пред Арбитражния съд пред БТПП, като през ноември 2019 г. „Кей Джи Маритайм Шипинг“ внася отрицателен установителен иск, твърдейки, че неустойката по приватизационния договор между тях и държавата не се дължи. На 14 декември 2021 г. Арбитражът е приел за установено, че „Кей Джи Маритайм Шипинг“ дължи на АППК неустойка в размер на 25 млн. 334 хил. 541 лв. от предявената неустойка в размер на над 52 милиона. Към момента тече срок до 20 март 2022 г., тоест още няколко седмици, в който това решение може да бъде оспорвано. Заведено е и второ арбитражно дело през декември месец 2019 г. от АППК с цел държавата да може да събере дължимите ѝ пари, след като излезе решението по първото дело. Тоест движението по това дело зависи изцяло от финалния резултат от горното. Къде сме днес? В момента АППК готви цялата документация за предявяване на иск за отмяна на арбитражното решение пред ВКС, което да бъде внесено до 20 март. Целта е да се пребори за цялата неустойка от над 52 милиона. За съжаление, сме поставени в трудна позиция, спрямо която, след отмяната на чл. 47, т. 3 от Закона на международния търговски арбитраж през 2017 г., почти няма правно основание за отмяна на решението на Арбитражния съд. Точка 3 от този член, отменена мимоходом между първо и второ четене, даваше основание това решение да се отмени, тъй като нарушава обществения ред в Република България, който не позволява държавата да се третира като търговец в търговски спорове. В момента обаче това основание е отпаднало. Поради този факт трябва да сме наясно, че шансът на иска за отмяна на арбитражното решение пред ВКС, който следва да бъде внесен при обжалването на 20 март, е ощетено. Въпреки това ние ще се борим докрай за отмяна на иска и за това на държавата да ѝ бъде заплатено всичко дължимо. Има и много задачи, които трябва да се свършат тук в Народното събрание, за да сме в по-добра позиция следващия път. Благодаря Ви за вниманието.
Благодаря Ви, госпожо Вицепремиер. Професор Гечев, заповядайте за реплика.
Госпожо Вицепремиер, на базата на дискусията, която проведохме в Икономическата комисия, искам да споделя и лично мнение – нашето учудване от поведението на ръководството на въпросната Държавна агенция. Знаете ли, че те смениха представителя на българското правителство в Арбитражния съд? Проверете по каква причина и с какви подбуди. Защото тримата членове на Арбитражния съд – М. Лазаров, А. Делчев и Христо Антов, мисля, че господин Антов е представител на държавата – няма никакво особено мнение! Представителят на българската държава се е подписал без особено мнение, тоест той е подписал решение, което не е в интерес на българската държава. Нещо повече, „Кей Джи Маритайм Шипинг“ не само че не искат да платят 52 милиона и нещо, но предявяват искане за 662 хил. 246 лв. към българската държава по покриване на търговски разходи. Вие споменахте за промяната в Закона през 2017 г., което, бъдете уверени, не е било случайно. То е обслужвало определени интереси. Но също така трябва да знаете, че големият състав на Съда на Европейския съюз казва: „Държавите членки не могат да поемат задължение да изключат от правораздавателната система на Съюза споровете, които могат да се отнасят до прилагането и тълкуването на правото на Съюза.“ Тоест Съдът на Европа, европейското законодателство е такова, че не би следвало въобще която и да била държава – членка на Европейския съюз, да отива на някакъв Арбитражен съд, да защитава своите решения. Освен това имайте предвид, че Европейският съд, Европейската комисия може да образува производство срещу Република България за неизпълнение на договорите по реда на чл. 258 от Договора за функциониране на Европейския съюз. Така че направете съответните промени в Държавната агенция, тъй като досега е явно, че те не можаха да защитят държавния интерес. Предприемете всички юридически възможни стъпки, за да се защити държавният интерес, който надвишава 52 милиона. Разбира се, че става дума за баланс на интереси, уважаема госпожо Вицепремиер и уважаеми колеги! Ние трябва да подпомагаме българския бизнес, особено когато бизнесът произвежда стоки, произвежда услуги, обслужва българския внос и износ – всичко това е чудесно. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Но всички български юридически и физически субекти трябва да са наясно, че трябва да спазваме законите и интересите на страната. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, професор Гечев. Желаете ли дуплика, госпожо Вицепремиер? Това беше единственият въпрос към Вас днес. Благодаря Ви за участието. Преминаваме към питане от народния представител Инна Иванова относно действия на Държавната консолидационна компания във връзка с незавършен ремонт на язовир „Огоста“. Питането е към госпожа Корнелия Нинова – заместник министър-председател по икономиката и индустрията и министър на икономиката и индустрията. Заповядайте да развиете питането си, госпожо Иванова.
Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! Питането ми относно действията на Държавната консолидационна компания е на базата на Ваше представяне по време на парламентарен контрол на 21 януари 2022 г., както и според списъка с язовири, нуждаещи се от спешен ремонт, изготвен от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, язовир „Огоста“ е един от тях. Още през 2015 г. след събрание на Междуведомствената работна група за прозрачност и контрол на Държавната консолидационна компания като краен срок за спешни ремонти е определен месец юни 2016 г. Сега сме 2022 г. – ремонтната дейност все още не е завършила. Също през 2018 г. са отпуснати общо 631 млн. лв., от които 500 от Министерския съвет, и вече в Държавната консолидационна компания дотогава е имало 131 млн. лв. Те са отпуснати от Министерския съвет на Министерството на икономиката. Министерството на икономиката решава да увеличи капитала на Държавната консолидационна компания с тази сума. Държавната консолидационна компания подписва с дъщерното си дружество „Монтажи“ ЕАД договори за 631 млн. лв., изплатени авансово в пълен размер, а „Монтажи“ ЕАД, от своя страна, превъзлага средства на подизпълнители, като те частично изплащат част от средствата на подизпълнители. Впоследствие имаме множество незавършени ремонти, някои от които станаха ясни по време на Вашето изложение. Конкретен пример е язовир „Огоста“. Самият язовир е собственост на Министерството на земеделието, храните и горите, но се оперира от Държавната консолидационна компания. През септември 2019 г. Министерството на земеделието и храните предава на Държавната консолидационна компания чрез приемо-предавателен протокол документи за ремонтни дейности, които би трябвало да бъдат извършени: ремонт на каменната облицовка на водния откос, ремонт на повредените участъци на облицовката на отводящия канал след основния изпускател и техническо решение на затапващото устройство на аварирал пиезомер в инжекционната галерия. Във връзка с това отправям питане към Вас: какво се случва със средствата, с които е увеличен капиталът на ДКК, ако около 9 млн. лв. без ДДС, предвидени за ремонт на язовир „Огоста“, бъдат разходвани, а разходите не могат да се възстановят на Държавната консолидационна компания от собственика на Министерството на земеделието, храните и горите? И стартирал ли е процесът за преструктуриране на Държавната консолидационна компания, изваждане на „Монтажи“ ЕАД от структурата на Държавната консолидационна компания и преминаването на Дружеството към Министерството на икономиката?
Благодаря Ви, госпожо Иванова. Заповядайте за отговор, госпожо Вицепремиер.
Господин Председател, дами и господа народни представители! Вече имах повод да представя пред Вас цялостната картина – такава, каквато я заварихме, в областта на язовирите и ми позволете да я обобщя като най-голямата каша, която съм виждала през живота си, а съм виждала доста такива. Не обичам да чета от трибуната, но сега ще си позволя да го направя, защото става въпрос за доста специфична терминология, а и от зададения въпрос чух за някои неточности, затова ще си позволя да чета буквално. Язовир „Огоста“ е включен в списъка на язовирите, на които следва да се извърши ремонт и реконструкция, на 4 октомври 2018 г. Нуждата от ремонт на язовира е във връзка с констатираните от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор неизправности, и те са следните: „Воден откос с локални нарушения, защитен от механично действие на вълните посредством каменна броня с дебелина 60 см. Има изградена технологична берма – бетонова, на кота 191,5 м. Има видимо провлачване на скален материал от бронята под и над споменатата берма. Образувани са дупки с размери: около 90 см дълбочина и диаметър до около 2 м. Инжекционна галерия. Филтрацията на вода е в нормите. Налягането в пиезометрите в галерията е в граници от 0,04 до 0,20 атмосфери, с изключение на един компрометиран сондаж – Пакер, показващ 2,5 атмосфери); каптажен тунел в левия скат – нормално експлоатационно състояние. Отводящ канал след основен изпускател: дължина около 400 м, двоен трапецовиден профил с бетоново кюне. Наличие на разрушени участъци, повдигнати и отнесени панели в началото и края на канала с по-голямо сечение, започващ след заустването на каптажния тунел. Проведен е Технико-икономически съвет през 2018 г., свикан от Министерството на земеделието, храните и горите.“ Това е професионалното описание на проблема, което са изготвили професионалистите. Какво се случва де факто? Язовирът е собственост на Министерството на земеделието, но с договор от 2020 г. от Земеделието са прехвърлени на Държавната консолидационна компания необходимите за възлагане строително-монтажни и други видове работи и дейности, авторски права върху всички документи и материали, и всякакви други елементи или компоненти, създадени в резултат на договора. Прехвърлянето към ДКК обаче продължава като взаимоотношения към „Монтажи“. Прехвърлянето става на 18 юни 2020 г. и през юни „Монтажи“ отправя предложение до Държавната компания за извършване на проект за ремонтно-възстановителни работи. През септември 2021 г. „Монтажи“ представя и план-сметка, като общата цена за тези дейности е 7 млн. 754 хил. 029 лв., без участието на кораб. Сигурно знаете, че има Експертен съвет към ДКК, който оценява тези процедури и проекти, но Експертният съвет се произнася, че проектът, предложен от „Монтажи“, не отговаря на необходимите изисквания за ремонтни работи. В резултат на това през ноември 2021 г. „Монтажи“ представят нова план-сметка, като увеличават размера на парите, необходими за ремонта, на 12 млн. 547 хил. 104 лв. и 10 ст. без ДДС. Отново Експертният съвет не приема предложението на „Монтажи“ и изготвя становище, че общият планиран размер на всички ремонтни работи по проектите показва необходимост от провеждане на процедура по Закона за обществените поръчки. До този момент ремонт не е започнал въпреки всички тези процедури, които текат от 2017 г. – сега сме 2022 г. В момента е необходимо да бъде изготвено и писмено обективирано, ясно изразено, обосновано с дълбока степен на конкретика становище за одобряване на нова план-сметка за този ремонт. Ако мога да го обобщя в три изречения по-простичко: колко години – пет години, различни служби, различни министерства, различни контролни органи са си прехвърляли топката един на друг, увеличавали са постоянно необходимите средства за ремонт, експертни съвети не са ги одобрявали и до момента нищо не е пипнато, за съжаление. Затова една от причините е и тази в петък да освободя целия Съвет на директорите на Държавната консолидационна компания и да се опитаме да сложим вече абсолютен ред в тази работа. Не може пет различни министерства, седем агенции, три контролиращи органа да отговарят за едно и също нещо, да си прехвърлят отговорността и накрая да се стига до колективна безотговорност. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) При Министерския съвет създадохме и екип от всички тези служби и органи, които участват – всеки има някакви компетенции. Работим в момента и ще Ви представим, както казах и предишния път, необходимите стъпки – промени в законодателството, това е Законът за водите, за да Ви предложим някаква нормална административна структура, която да се заеме сериозно с решаването на тези проблеми, и осигурено финансиране за най-спешните ремонти. Не ми остана време за втория отговор, дават ми знак, че времето ни притиска, но ще Ви отговоря в дупликата за изваждането на „Монтажи“ от ДКК.
Благодаря Ви, госпожо Вицепремиер. Госпожо Иванова, заповядайте за два уточняващи въпроса.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! Очевидно за язовир „Огоста“, като един от най-големите в нашата държава и значим, са нужни не само спешни мерки – дори не знам какво да кажа. Ясно е какво е правило предното правителство – превело е едни пари, които очевидно не са били използвани по направление или не им е стигнало времето – 12 години са имали, не знам. Навременните действия са необходимост и задължително действие за осигуряване на сигурността на язовира и нормалния живот на град Монтана и населените места по течението на река Огоста, които включват четири общински центъра. Госпожо Вицепремиер, бих Ви посъветвала също така да разгледате – нужно е да бъде изследвано и наличието на арсен в язовир „Огоста“, тъй като имам документи от видни граждани в Монтана – действащи активисти, които считат, че арсенът е в по-голямо количество, отколкото е редно да бъде. Състоянието на язовир „Огоста“ не само е регионален проблем, показателен е за отношението на държавата към стопанисването на язовирите в страната. Трябва да бъде осигурено навременно техническо, експлоатационно добро състояние на язовира и сигурността на населението. Благодаря.
Благодаря Ви, госпожо Иванова. Госпожо Вицепремиер, заповядайте за отговор.
Нека да не плашим хората с такава стряскаща информация за наличие на арсен, подадена от някой си някъде. Интересна е тази информация, като изляза от залата, ще се обадя на колегата министър на екологията да се направи необходимата проверка. Но нека дотогава да не стряскаме хората и без това в Монтана са достатъчно притеснени за състоянието на язовира. Във въпроса Ви имаше и втори за изваждането на „Монтажи“ от ДКК – Държавната консолидационна компания, и изобщо за бъдещето на Държавната консолидационна компания. Уважаеми колеги, имаше информация за намерение Държавната консолидационна компания да се закрива, да се преструктурира и така нататък. Изразявам становището на екипа на Министерството на икономиката и индустрията, че това не бива да се прави. Едно е да изразиш едно намерение, друго е да го видиш как изглежда в реалност и каква беля може да направиш с такова действие. Дъщерните дружества към ДКК, които са доста: ВМЗ – Сопот, „Кинтекс“, „Монтажи“ и да не изреждам всички, техните активи са вкарани в капитала на ДКК. На база на тези активи, Държавната консолидационна компания е получила кредити от Българската банка за развитие, в резултат на което тези кредити под различни форми са стигнали отново до дружествата, за да осъществяват дейността си. Това е една доста сложна система на взаимоотношения – юридически, административни и политически, както искате ги определете. И просто с лека ръка да се каже: закриваме ДКК, без да мислим за последиците за всички държавни предприятия вътре в нея, според мен е неразумно. Още повече, че амбицията на Министерството на икономиката и индустрията е да оздравява държавните предприятия и да покажем, че те могат да бъдат управлявани добре, така, както и частните, че могат да участват на конкурентна основа в икономиката на страната, че могат да работят на печалба, че могат да осигуряват работни места с високи доходи. Няма как тази цел да стане, като разформироваме ДКК и разпарчетосаме държавния сектор в България, още повече в условията на тези кризи, в които виждате, че ролята на държавата в икономиката се засилва, включително и в грижата ѝ за държавните предприятия. Така че – не възнамеряваме да изваждаме нито едно от предприятията от ДКК, нито да я закриваме. Благодаря.
Благодаря Ви, госпожо Вицепремиер. За отношение, госпожо Иванова, желаете ли? Имате две минути. Заповядайте.
Вторият ми въпрос, на който отчасти отговорихте, е: съобразила ли се е Държавната консолидационна компания с препоръчаните наложителни ремонтни дейности от Държавната агенция за метрологичен надзор? Тук чух цифри, с които всъщност ме поправихте, както и становището Ви относно ремонтните дейности, които са били взети, но все пак, те съобразени ли са с Държавната агенция за метрологичен надзор и има ли договор между Държавната консолидационна компания и „Монтажи“, който казва срок за изпълнение на ремонтните дейности, и кога ще бъдат завършени тези спешни ремонти?
Благодаря Ви, госпожо Иванова. Процедурата е изчерпана, но, госпожо Нинова, ако искате все пак да вземете отношение, заповядайте.
Да, двата въпроса донякъде съвпадат, но пък е добро стечение на обстоятелствата, че колегата влезе по въпроса за замърсяването на водите в язовира, сигурно можете после да си поговорите с професионалистите от Министерството на околната среда и водите. Що се отнася до въпроса към мен. Да, Държавната консолидационна компания се е съобразила с препоръките на Държавната агенция по метрология и технически надзор и ги е включила в указанията към „Монтажи“ какво трябва да се направи. Оттам нататък обаче остойностяването на тези дейности, изготвянето на проекти и така нататък буксуват. Експертният съвет на ДКК не одобрява идеите на „Монтажи“, няма договор със срок кога да се свърши това. Имаме усещането, че започваме всичко отначало. Това, което мога днес да кажа пред Вас, е, че ще положим нечовешки усилия да сложим ред в този сектор. Работната група, както Ви казах, вече работи, съвсем скоро ще дойдем отново пред Вас с конкретни предложения. Разбира се, целта ни е в никакъв случай, който и да е язовир в България – да, „Огоста“ е особен, да не застрашава живота и здравето на хората, да не застрашава покъщнината, насажденията им и така нататък. Уверявам Ви в добрите ни намерения, в здравата работа, която ще свършим, за да не се случи това. Но дотук наистина е пълна каша – колективна безотговорност. Темата с язовирите – след като изнесох пред Народното събрание цялостната картина, която събрахме с всички документи и папки, които успяхме да съберем, се намира в прокуратурата и доколкото знам, текат вече разпити и действия по установяване на евентуални вини и търсене на отговорност на хората.
Благодаря Ви, госпожо Вицепремиер. Госпожо Иванова, само едно уточнение, тези въпроси, които последно зададохте, те бяха към първото питане – нали така? Добре, заповядайте тогава за два доуточняващи въпроса към второто Ви питане. Имате думата, заповядайте.
Благодаря, господин Председател. Госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги, очевидно липсва приоритизация по критичност на язовирните съоръжения, което е довело до неефективно изпълнение. Финансовият ресурс се е разходвал неефективно чрез възлагане на извършване на ремонта на държавното дружество „Монтажи“, по така наречената процедура ин хаус, предполагам, както и от страна на „Монтажи“ към подизпълнители. Дейността на Държавната консолидационна компания очевидно е неефективна. Имаме 10 малки язовира, които са ремонтирани, доколкото си спомням, и един завършен ремонт. Имаме преведени 500 милиона, 99% неизпълнение на ремонтите. Колко язовира – 418 ли, 416 бяха, доколкото си спомням, за спешни ремонти по списък, от тези не знам дали и един е извършен – от спешните? Доколкото си спомням от Вашето изложение, не беше нито един от спешните, тоест имаме отношение на държавата – имаме 500 милиона преведени, нямаме детска болница, имаме 500 милиона за ремонт на язовири, които не са завършени, а 12 години Ви е отнело да анализирате или пък да задействате прокуратурата, уважаеми бивши управляващи, за да може да има някакъв резултат. Като гражданин на България, избран от район Монтана, считам, че този въпрос е от изключителна важност и трябва да се обърне голямо внимание и възможно най-бързо да се реагира относно язовир „Огоста“. Благодаря.
Благодаря Ви, госпожо Иванова. Госпожо Вицепремиер? В процедурата по питане сме. Сега отговаряте на двата уточняващи въпроси, след това колегата Иванова ще има възможност за вземане на отношение и с това ще завърши процедурата по питане. Заповядайте, имате думата.
Уважаема колега, не бягаме от отговорност, но държа да уточня за пред българските граждани, които ни гледат. Обвинения към настоящето правителство за състоянието на язовирите не приемаме, защото сме такова от месец и половина, два може би и полагаме огромни усилия да установим какво заварваме. Далеч съм от мисълта да се оправдаваме с наследство. Това не работи. И да се оправдаваме, много важно! Трябва да се хванем и да си свършим работата. Така че нека обвиненията за тези неразбории да бъдат отправени там, където им е адресатът – предишното управление. Второ, не сте права, че няма приоритизиране на важните язовири – има! Има много стриктен списък, издаден от Държавната агенция по метрологичен и технически надзор кои са тези, които са опасни. Те са разпределени в три степени, които степени аз представих пред Вас. Получаване на пари за „Огоста“ няма. Просто не се е стигнало до финансиране, защото нещата са зациклили още на проектната документация. Що се отнася обаче до другите, сте абсолютно права. 416, ако не се лъжа в точното число, започнати ремонтни работи, недовършени, преведени 500 и малко отгоре милиона лева, Дирекция „Национален и строителен контрол“ не признава тези ремонти, които са започнати и недовършени за законни, обявява ги за незаконни, тъй като нямат проектна документация и съгласуване с общините, и досега ДНСК е приела само един от всичките тези над 400 язовира, за които са изхарчени над 500 млн. лв. За нас това е – как да го нарека, огромна далавера. Едната линия на поведение на сегашното правителство оттук нататък е отговорност за тези, които са допуснали това. Тя се осъществява в правовата държава и в институционална България през институциите – прокуратура, съд и така нататък. Другата линия е политическата и отговорността на сегашното правителство – да предложим такива действия и промени, с които да сложим порядък в тези неща и да се знае кой за какво отговаря. И най-важното, отново го казвам, е голямата цел, която имаме – да няма повече наводнения, да няма страхове у хората, да няма откъснати стени и наводнени селища. Така действаме оттук нататък. Отново пак казвам, съвсем скоро ще дойдем при Вас да Ви помолим да промените няколко закона, за да постигнем тази цел.
Благодаря Ви за отговора, госпожо Вицепремиер. Желаете ли, госпожо Иванова, да изразите отношение въз основа на така получените отговори от госпожа Нинова? Заповядайте.
Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Нинова, уважаеми колеги! По-скоро бих казала, че ще разчитаме на Вас, и се радваме за това, че Вие сте започнали процеса по разплитането на този въпрос. Сигурна съм, че ще стигнете до успех, и вярвам във Вашата сила. Предните ми въпроси бяха по-скоро насочени към бившите управляващи и техните действия, защото е очевидно, че лампи от 6 хил. лв. от едната страна и 1900 лв., или колкото малко над 1000 лв., които бяха от другата страна, е редно в техните глави, явно, да се случва. 500 млн. лв. да се превеждат напред също явно е редно да се случва, а детска болница нямаме. Така че силно разчитаме на Вас и очакваме Закона, който ще внесете. (Реплики от народния представител Тома Биков: „Детска болница?!“)
Госпожо Нинова, благодаря Ви за участието. Няма повече въпроси и питания към Вас. Преминаваме към въпросите, отправени към господин Борислав Сандов, заместник министър-председател по климатичните политики и министър на околната среда и водите. Първият въпрос е от народния представител Красимир Вълчев относно подкрепа дейността на Националния институт по метеорология и хидрология като национална хидрометеорологична служба и като научна организация. Тук ли е господин Вълчев? Не го виждам. Втори въпрос от народния представител Явор Божанков. Господин Божанков, заповядайте да развиете въпроса си относно замърсяване на атмосферния въздух в град Велико Търново от страна на „Кроношпан България“ ЕООД. Заповядайте, имате думата.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин министър, с един изключително наболял за Велико Търново въпрос искам да привлека Вашето внимание, като подчертавам, че това не е проблем, генериран сега, преди един или два месеца, това е тема, която се развива от години, но не намира отговор от страна на компетентните органи в лицето на Регионалната инспекция и на Министерството на околната среда, макар да съм ангажирал и предишни министри. Този път смея да твърдя и да отправя към Вас едно поздравление, че с последните си действия в нашата област – говоря за кариерата за варовик, за ОВОС-а на завода за изгаряне на отпадъци в Павликени, сякаш за първи път имаме Министерство на околната среда, което не е министерство на бизнеса, не е министерство на корпоративните интереси, а сякаш за първи път наистина става Министерство на околната среда. Така че поздравяваме Ви за това и искаме към още един сериозен проблем да привлечем Вашето внимание. Господин Министър, през последните години жители във Велико Търново и специално на кварталите „Бузлуджа“ и „Чолаковци“ непрестанно сигнализират за силна миризма, шум, запрашаване, като дори сутрин автомобилите и терасите им са покрити с фин кафяв прах. Макар и многократно да съм отправял въпроси, винаги получавам отговор, че източникът на замърсяване не е установен, че не може да се каже кой точно замърсява, дори служебният министър каза, че чувствителни са носовете на хората, които долавят миризма, но това не означавало, че има непременно замърсяване, тоест проблемът е, че хората имат по-чувствително обоняние, явно, във Велико Търново, а не е проблем, че има някой голям индустриален замърсител. И до момента кметът на Велико Търново не е поискал установяване на по-строги норми. Мисля, че и към датата на днешния разговор това остава така. Тоест и от страна на местната власт реакцията е точно нула. Инвеститорът периодично обещава нови инвестиции, пречистващи съоръжения, но от отговорите личи, че само експериментални такива се въвеждат. Какво означава експериментални, аз не зная, но зная, че жителите на Велико Търново продължават да дишат мръсен въздух. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам, господин Председател. Затова, господин Министър, искам да Ви попитам към днешна дата установено ли е замърсяване, какви мерки ще вземете, какво установяват проверките на органите на място? Какви са Вашите ангажименти оттук нататък към този наистина сериозен проблем? Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Божанков. За отговор – заповядайте, господин Вицепремиер.
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Божанков, във връзка с Вашия обстойно развит въпрос и категорично важен за дейността на Министерството с регионалната структура там и като цяло предвид, че засяга въпрос, който е важен не само за Велико Търново, отговарям в следните направления, доколкото мониторингът има определени норми и определени действия, все още не подлежат на стриктен мониторинг. За периода от октомври 2020 г. до момента съгласно информация от контролния орган на Регионалната инспекция по околната среда и водите във Велико Търново, контролните, собствените периодични и собствените непрекъснати измервания на емисиите в атмосферния въздух от източниците, разположени на производствената площадка на „Кроношпан България“ ЕООД, не са установили превишения на нормите, заложени в комплексното разрешително. Работата на пречиствателните съоръжения в тестови режим е по реда на Закона за устройство на територията и за съжаление, затруднява извършването на контролната дейност. Съгласно информация от Регионалната инспекция по околната среда и водите – Велико Търново, към момента от изградените 27 броя пречиствателни съоръжения 17 броя са въведени в експлоатация, а 10 броя са още в тестови режим. Въвеждането в експлоатация на тези пречиствателни съоръжения е свързано със строителни процедури, чието приключване предстои през настоящата 2022 г. Също през настоящата година са предвидени контролни измервания на емисиите, изпускани от всички източници, разположени на площадката. Трета част. През 2021 г. мобилната автоматична станция на Регионалната лаборатория в Русе към Изпълнителната агенция по околната среда е извършила индикативни измервания на качеството на атмосферния въздух в пункт Дом за стари хора в квартал „Бузлуджа“. При проведените измервания не са регистрирани превишения на приложимите норми за измерените замърсители: серен диоксид, азотни оксиди, въглероден оксид, озон. За показател фини прахови частици е констатирано едно превишение на 13 ноември 2021 г. от 53 микрограма на кубичен метър. Извършените изчисления на базата на резултатите от измерванията показват, че средноденонощната норма от 50 микрограма не е превишена. В изпълнение на условие от комплексното му разрешително операторът на „Кроношпан България“ е извършил и поддържа автоматичен пункт за мониторинг за качеството на атмосферния въздух, който е разположен на територията на квартал „Чолаковци“. От октомври 2020 г. до момента в пункта са регистрирани общо 20 превишавания на средно денонощната норма от 50 микрограма на кубичен метър за показател фини прахови частици, пет за 2020 г., 11 за 2021 г. и четири за 2022 г. През 2021 г. на площадката на дружеството са извършени общо 33 проверки – седем планови за измерване на емисии; една планова във връзка с изпълнение на условията на комплексното разрешително; една извънредна проверка относно утвърждаване разположението на точките за вземане на проби и извадки; една извънредна за връчване на констативен протокол по реда на чл. 28 от Закона за защита от шума в околната среда; 23 извънредни проверки по сигнали за шум, обгазяване и замърсяване от дейности на дружеството. При извършените проверки на площадката е установено, че няма наличие на неорганизирани източници на интензивно миришещи вещества на площадката. През 2021 г., въпреки спазването в съответните норми на допуснатите емисии, е установено разпространение на миризми от дейността на дружеството, за които са съставени два акта за установяване на административно нарушение и са издадени наказателни постановления на стойност 20 хил. лв. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Завършвам. По отношение на шум, излъчван в околната среда от инсталацията, получените резултати от направената проверка през 2021 г. показват, че стойностите на еквивалентното ниво на шума и измервателната точка на контур – по контури на местата за въздействие в „Чолаковци“ и „Бузлуджа“, превишават точното ниво на граничните стойности, определени в комплексното разрешително. Въз основа на установените превишавания на дружеството е съставен и връчен констативен протокол по реда на чл. 28 от Регионалната инспекция, предписанията са в процес на обжалване. Съставен и връчен е акт за установяване на административно нарушение с постановление в размер на 10 хил. лв. До момента няма установени превишавания на нормите на допустими емисии, изпускани в атмосферата от всички източници на територията на град Велико Търново, включително и тези на „Кроношпан България“. В системата на МОСВ не е постъпило мотивирано предложение от страна на кмета – това, което питахте, не е постъпвало такова искане на основание чл. 9, ал. 5 и 6 от Закона за чистотата на атмосферния въздух за определяне на по-строги норми. В случай че оплакванията на гражданите от дейността на инсталацията продължат, ще предприемем допълнителни мерки за контрол, включително извършване на проверки от други структури на МОСВ, които имат контролни функции.
Благодаря Ви, господин Вицепремиер. За реплика – господин Божанков, имате думата.
Благодаря, господин Министър, за изчерпателния отговор. Отчитам, че в крайна сметка Вие отскоро ръководите Министерството на околната среда и водите, от още по-скоро има и нов директор на Регионалната инспекция. От гледна точка на това можем да приемем, че сега се запознавате и ангажирате с проблема и да проявим известно разбиране. Но в бъдеще ще трябва да бъдем доста по-взискателни, защото до момента резултатите са незадоволителни. Да, виждате, че има шум, те обжалват, разминава се това, което гражданите усещат с носа си, виждат с очите си и чуват с ушите си, и това, което установяват постоянно контролните органи. За първи път има актове, окей, те обжалват, но този контрол не трябва да е един или два пъти в годината, той трябва да е постоянен. Велико Търново е туристически град и като град, който разчита на туризма, е недопустимо просто в същия този град преди туристическите забележителности хората да виждат огромен комин, пушек до небето, миризма и шум. Още повече обръщам внимание, че на последната приемна, която направих във Велико Търново, дойдоха граждани и споделиха, че праховото замърсяване не е само от комините на завода, то е от огромното количество, гигантско количество дървесина, събрано на открито, което се движело, по техните думи, на ленти и отива в шредер за раздробяване. Този процес се осъществява на открито, той не минава през филтри, не минава през пречиствателни станции, но предизвиква огромно запрашаване. И съседните фирми, защото и такива собственици на фирми се обърнаха към нас, са потънали в прах. Очевидно това няма как да се засече, ако се замери коминът, емисиите или там пречиствателното съоръжение, но то е факт и хората го виждат. Затова от Ваша страна и от страна на Регионалната инспекция трябва да има ежедневен и засилен контрол, защото е очевидно, че това представлява огромен проблем за здравето, за околната среда, ако щете, и за туризма на Велико Търново, който просто страда от един индустриален обект, който никой министър до момента и шеф на РИОСВ така и не можа да вкара в някакви норми и ред. Очевидно е, че местната власт е абдикирала от тези функции. Надявам се поне във Ваше лице и в лицето на компетентните органи ние да намерим съюзник в тази кауза. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Божанков. Дуплика желаете ли, господин Вицепремиер? Имате думата.
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Божанков, факт е, че това е заварена ситуация, но също така е факт и нещо друго, което създава особеност при мониторинга. По смисъла на българското законодателство инсталацията сама контролира себе си и ние контролираме дали тя добре контролира себе си. Както обясних и в нашия отговор, всъщност все още не е доизградена цялата система от мониторингови точки на „Кроношпан България“ ЕООД, което предпоставя и възможността ние да имаме цялата информация от тези дейности и единствено да можем да реагираме с извънредни проверки или с мобилна лаборатория. Това, което е важно да се каже също, защото проблемът с миризмите е срещан на много места в България, аз вече веднъж дори отговарях тук по сходен въпрос, ние като ведомство не разполагаме достатъчно с технически капацитет все още за качествен мониторинг на миризмите. А тъй като няма европейска норма и вече държавите членки започнаха да създават национални такива, предвиждаме в Министерството на околната среда и водите да създадем капацитет, включително технически, чрез Изпълнителната агенция по околната среда и нейните лаборатории за създаване на обективен качествен мониторинг по отношение на миризмите, това да залегне и като част от нормативната база, която създадем, за да може да има регламентиран начин, по който се правят пробите, нивата, определените, разбира се, в съответствие с добрите практики на други държави в Европейския съюз. Приготвил съм Ви и малко допълнителна информация. Ако желаете, мога да Ви я предоставя.
Благодаря Ви за отговора, господин Вицепремиер. Въпрос на народния представител Красимир Вълчев. Господин Вълчев, заповядайте. Въпросът е относно подкрепа на дейността на Националния институт по метеорология и хидрология като национална хидрометеорологична служба и като научна организация. Имате две минути да развиете въпроса.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Вицепремиер, в началото на 2019 г. Националният институт по метеорология премина към министъра на образованието и науката, който е първостепенен разпоредител, съответно Институтът е второстепенен разпоредител. Преди това беше в структурата на Българската академия на науките – беше една болезнена раздяла с доста емоции от двете страни. Тогава, за съжаление, се чуха гласове в Общото събрание на Българската академия на науките, че Институтът трябва да бъде наказан за това, че е посмял да излезе, трябва да бъде наказан, като бъде превърнат в служба, това трябва да бъде сигнал към всички останали институти, които си помислят по някакъв начин да излязат от структурата на Българската академия на науките. Вие сте взели – правителството, в края на миналата година решение да прехвърлите Института от структурата на Министерството на образованието към структурата на Министерството на околната среда и водите. Това според мен е неправилно, но след това, като се замислих, може би когато един министър не ги иска, той няма и мисията да ги подкрепя, по-добре да бъде при този, който ги е поискал. Всъщност един от уточняващите ми въпроси е: Вие поискали ли сте ги или Вашият предшественик? Целта на това питане е да разбера Вашата отговорност, ангажираност, нагласа да подкрепяте Института като евентуален принципал, ако се гласува тази промяна, която сте предложили със Закона за държавния бюджет, защото Институтът е важен и като национална хидрометеорологична служба, и като научна организация. Много е важно да се запази статутът му на научна организация. Честно да Ви кажа, от това, което се случи, останах с впечатлението, че се прави наказателна акция – не само у мен, у хората, които са запознати със ситуацията, работещите в Института – наказателна акция с тригодишно закъснение. Надявам се с Вашия отговор да ме разубедите, че това е така, или най-малкото да ми кажете: „Не, аз не съм съучастник в тази наказателна акция.“ Аз ще Ви повярвам, защото Вие нямате тези съратници в академичните среди, които има министърът на образованието. Явно чува тези остатъчни гласове отпреди три години, които смятаха, че Институтът трябва да бъде наказан. Няколко конкретни въпроса. Ще увеличите ли, ако станете принципал, за да разбера Вашата нагласа... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Ако ми позволите, да ги кажа?
Заповядайте, вече сме извън времето.
Ще увеличите ли възнагражденията в Института за тази година, откога и с колко? Ако нямате достатъчно средства, ще настоявате ли пред министъра на финансите такива да бъдат осигурени? Ще подпомогнете ли Института за модернизиране на оборудването му, най-вече електронизация на хидрометеорологичните станции? Колко капиталови разходи ще отделите? Ще предложите ли закон за Националния институт по метеорология и хидрология, въпреки уредбата в Закона за околната среда и водите, която е само по отношение на някои от многото му функции? Ще осигурите ли, когато е необходимо, съфинансиране и авансово финансиране за участието му в научни проекти? И последно, Вие ли предложихте отпадането? Радвам се, че в крайна сметка това се върна – правото на делегирания бюджет и правото на преходен остатък на Института. Или министърът на образованието направи това нещо? Благодаря Ви.
Благодаря, господин Вълчев. Заповядайте за отговор, господин Вицепремиер. Имате три минути. Дано успеете да адресирате всички въпроси.
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вълчев, Вашето питане, за което съм се подготвил, е в много по-съкратен вариант. Вие поставихте редица допълнителни въпроси като за блицконтрол. Не бих могъл вероятно на всички да отговоря, но на онези, които са Ви важни, въпреки че съм се подготвил много подробно и обстойно на първото Ви питане, но да Ви кажа: НИМХ извършва и ще продължи да извършва научни и приложни изследвания, оперативни дейности и развитие на технологиите в областта на мониторинга на количеството на водите и наносния отток съгласно Закона за водите, както ще продължи, както и досега, своите научни дейности и приложни дейности в другите сектори, които са „Агрометеорология“, „Метеорология“ и така нататък. Не, не съм го поискал аз, но, да, готов съм да поема отговорността за участието на НИМХ в структурата на МОСВ. Смятам, както и моят предходен колега Асен Личев, че това е неговото място, ако той трябва да бъде в структурата на изпълнителната власт, тъй като по свое желание голяма част от колегите в НИМХ са поискали да излязат от структурата на БАН. Не, това не е в никакъв случай наказателна акация, или ако има такава, не участвам в нея и не смятам, че това може да бъде наказателна акция. Доколкото Националният институт по метеорология и хидрология е разписан в Закона за водите, а по смисъла на българското законодателство за Закона за водите отговаря основно Министерството на околната среда и водите, доколкото Националният институт по метеорология и хидрология изпълнява редица дейности към Министерството на околната среда и водите през договори, които се сключват, споразумения – има такова споразумение, вече 10 години се сключва – това означава, че има много силна обвързаност в дейностите, от които Министерството има необходимост и които Институтът предлага. За да Ви отговоря на въпроса за делегирания бюджет – да, предложих да бъде възстановен. Но също така трябва да бъда честен, че предложих в началото, дали заради недобрата ми преценка, дали заради непознаването на онова, че всъщност те изпълняват редица проекти, които чисто финансово нямаше как да бъдат продължени в следващата година, затова те остават с делегиран бюджет. Но това по никакъв начин не е форма на някакво политическо действие, а не съм бил запознат с тази част. В момента, в който бях запознат, пожелах да бъде изменено и да се възстанови формата на делегиран бюджет. Понеже се наслоява много напрежение по темата, аз не мога да го разбера, предвид че най-удачното място за НИМХ би следвало да бъде в МОСВ, особено предвид и новата структура на Министерския съвет и на правителството, в която имам и ролята на вицепремиер по климатичните политики. Националният институт по метеорология и хидрология е един от институтите, който се занимава с климатичните модели, с климатичните прогнози, и това може да направи много по-добре работата по тази тема на държавата, ако той бъде в структурата на Министерството на околната среда и водите. Аргументите, които чувам, че щял да се превърне във ведомствена структура, той и в момента, доколкото МОН е ведомство, така и МОСВ е ведомство. Колегите от Министерството на образованието и науката смятат, че те не могат добре да се интегрират в Министерството на образованието и науката. В същия момент смятам, че мога да подобря значително ефективността. Последното по отношение на заплатите, за които Вие споменахте. Те пристигнаха с делегиран бюджет и ние по никакъв начин не сме разглеждали възможността. Но доколкото има участие в проекти и програми, и доколкото ние предвиждаме един цялостен анализ за структурата на Министерството на околната среда и водите с всички разпоредители на средства, включително ще разгледаме и възможността за увеличаване на заплатите, и разбира се, за модернизация на оборудването в НИМХ. Само ще Ви дам един пример. В момента НИМХ ползва данни от РВД например, които обаче измерват данни само за софийското летище, защото това са им важните данни. А на НИМХ са важни данни включително за борба с градушките за цялата страна. По отношение на борбата с градушките, там се измерва само в опасните периоди от годината за градушките, което също създава невъзможност. С новите форми и новите методи може да се получат много по-добри данни, да се правят много по-качествени анализи и прогнози, което в крайна сметка да бъде именно в полза на цялата българска държава по предотвратяване на бедствия, предизвикани от климатични промени или природни бедствия – онова, в което Институтът може да бъде много по-силен. Благодаря.
Благодаря Ви за отговора, господин Вицепремиер. Реплика – господин Вълчев, заповядайте.
Благодаря. Уважаеми господин Вицепремиер, аз съм обнадежден от Вашия отговор. Най-малкото няма негативно отношение от Ваша страна. Сега остава да ме убедите, че има ангажираност, чувство, бих казал, дори за мисия да го подкрепяте, а не е просто неутрално отношението. Да го подкрепяте поне колкото аз съм имал като чувство за мисия в последните три години. Това го казаха от Института. Никога не са се чувствали толкова подкрепени. Над 50% увеличихме заплатите. Имайте предвид, че там работят хора, които са завършили физика. Много, много малък брой студенти в момента имаме по физика. Много е трудно възпроизводството и на академичния, въобще на персонала на Националния институт по метеорология и хидрология и не става без увеличение на възнаграждението. Тоест Вие трябва да направите всичко възможно да ги подкрепяте, включително и по линия на капиталовите разходи. Да обновят оборудването. Много е важна тази служба. Самият, признавам си, в началото като министър не осъзнавах това нещо, но след това разбрах. Въпреки че ние си мислим, че от приложенията в телефона идва прогнозата за времето, но за да се стигне до приложенията по телефона, преди това е събрана информация от всички станции, които имаме. В 132-годишната история на Института приблизително 60 са били към Българската академия на науките, останалите 70, близо 65, са били в структурата на Министерството на образованието и науката. Обслужват над седем министерства. Вярно, основно Министерството на околната среда и водите. За да не ги превърнете във ведомствена служба, това не зависи толкова към кое министерство са, зависи дали ще им бъде запазен статутът като научна организация и дали съответният министър принципал ще има мисия да ги подкрепя и в двете им функции – и като национална хидрометеорологична служба, и като научна организация. Благодаря Ви за откровеността, че казахте, че Вие сте предложили отпадането на делегирания бюджет. Според мен сте се подвели от финансистите. Знам, че финансистите в министерствата са доста консервативни и не търпят самостоятелност на второстепенните разпоредители. В този смисъл абсолютно Ви вярвам. Благодаря за това, което казахте по отношение на делегирания бюджет.
Благодаря Ви, господин Вълчев. Желаете ли дуплика, господин Вицепремиер? Заповядайте – две минути. Моля да се придържаме към времето, тъй като има доста въпроси.
Благодаря Ви, господин Председателстващ. Ще бъда много кратък. В потвърждение на това, което и Вие казахте. Не само аз съм търсил и активен диалог. Имах среща с колегите от Националния институт по метеорология и хидрология още в края на миналата година, така че изключително и единствено идеята ми е да запазя силните страни на Института и по-скоро да ги развия и като технология и методи, и като по субординация, обвързана с онова, което и Министерството прави, защото при нас в Министерството също имаме ролята да правим мониторинг на компоненти на околната среда, в това число и на води. Ние можем да направим много по-добра свързаността. По никакъв начин не желая да съсипвам институция на 132 години. Напротив – иска ми се, и защото именно това е част от моето професионално образование, да надградя дейността на Института. По-скоро се надявам с моите лични познания да допринеса за по доброто развитие на Института.
Благодаря Ви, господин Вицепремиер. Следващият въпрос е от народния представител Александър Дунчев относно Национален план за действия по изменение на климата. Заповядайте, господин Дунчев, да развиете въпроса си. Имате две минути.
(Продължаваме Промяната): Уважаеми господин Сандов, уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Има един въпрос, който убягва на залата с оглед всички други драми в държавата. Този въпрос касае климата, промените в климата. Хората трудно го усещат още. Може би тепърва ще го виждат. Цените на горивата също са свързани с това, промените в икономиките, свързани с промените в законодателства, изисквания. Хората усещат, че на някои места няма достатъчно вода, на други места горите започват за съхнат. През пролетта има дъждове – изведнъж се изсипва небето върху селата, има наводнения. Това са индикации за нещо, което се случва в климата, но индикации и за това, че държавата досега малко беше пасивна по този въпрос. Особено след като 2021 г. Европейската комисия прие зелената сделка, с която се налага до 2030 г. всички държави в Европа да намалят емисиите си, за да се справим с климатичните промени, да ги ограничим до 2030 г. с 55%, до 2050 г. със 100%. Ние в България малко се борим да оцелеем с ТЕЦ-овете и не знаем всъщност за какво става дума. Може ли да ни отговорите какво оттук нататък ще промени по отношение на борбата с климата Министерството на околната среда и водите? Ще се придвижим ли малко повече към европейските усилия за справянето с тези емисии, с тези промени? И по-конкретно, ако може да кажете, ще имаме ли нещо като план, някакъв списък от действия, които да предприемем, за да започнем реално да правим нещо по въпроса с намаляването на тези въглеродни емисии? Изчислява ли ги някой, как се изчисляват, кои са най-големите замърсители? На глава население къде сме в Европа, много ли замърсяваме, малко ли замърсяваме, докъде сме стигнали изобщо с битката за тази въглеродна неутралност? Правим ли нещо, или си стоим на ниво от 1990 г.? Имаме ли някаква идея как ще постигнем тази декарбонизация?
Благодаря Ви, господин Дунчев. Заповядайте за отговор, господин Вицепремиер.
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Дунчев, благодаря Ви за въпроса. Важно е наистина българските граждани да получават повече информация по тази тема, която вече е една от основните теми, да не кажа, може би най важната в европейски, световен мащаб, касаещ бизнеса, гражданите, политиките, правителствата. Актуален национален план за действие по изменение на климата няма да има, защото той вече е заменен от Интегриран национален план в областта на енергетиката и климата за периода до 2030 г. в съответствие с новия подход на Европейската комисия за по-интегриран подход по отношение на политиките по климата и включването на всички секторни политики, както и в съответствие с изискванията на Регламент 2018 от 1999 г. за управление на Енергийния съюз и на действията в областта на климата. България е представила на Европейската комисия Интегриран национален план в областта на енергетиката и климата за периода 2030 г. Той включва всички сектори, засегнати в Третия национален план по изменение на климата, както и редица допълнителни аспекти и значително по-интегриран подход по отношение на политиките за климата. Съгласно същия регламент управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата до 23 юни 2023 г. трябва да се докладва актуализация на Интегрирания национален план „Климат и енергетика“ до 2030 г. Как и от кой се измерва и относно емисиите на парниковите газове, компетентен орган за извършване на инвентаризациите на емисии на парникови газове е Изпълнителната агенция по околна среда към МОСВ в сътрудничество с други министерства и агенции съгласно чл. 12 от Закона за ограничаване изменението на климата и съответната наредба. Инвентаризацията на емисии на парникови газове се изчисляват по одобрени от Рамковата конвенция на ООН за изменения на климата ръководства от 2006 г. и Междуправителствения комитет по изменение на климата, както всички държави – членки на Европейския съюз. Данните са за две години, тъй като се използва официална статистическа информация. Ежегодните доклади за националната инвентаризация на емисиите са публично достъпни и са налични на интернет страницата на ИАОС, както и на страницата на Конвенцията. Кои са най-големите замърсители като сектори? Сектор „Енергетика“, това най-вероятно не Ви учудва, в който емисиите на парникови газове за изгарянето от изкопаеми горива, включва и транспорт частично тук, има водеща роля за 2019 г., когато са последните официални данни, със 71,9%. Сектор „Индустриални процеси и използване на продукти“ се нарежда на второ място с 11,4%, а секторите „Селско стопанство“ на трето – с 11,2%, и „Отпадъци“ на четвърто – с 5,6%. Емисиите от енергийния сектор през 2019 г. са намалени с 50% в сравнение с базовата година, а с предходната година емисиите са намалели с 22,7% главно поради намаляване на производството на електроенергия от изкопаеми горива в сектора на енергийните индустрии. Емисиите от транспорт възлизат на близо 18% от емисиите на страната през 2019 г. 1988 г., когато е базовата година, емисиите са намалели с 53%, но знаете, тогава имаме силно интензивно производство. Ще си позволя в следващата част на въпроса да отговоря по останалата част.
Благодаря Ви, господин Вицепремиер. Господин Дунчев, за реплика.
Благодаря Ви, господин Сандов. От Вашия отговор разбирам, че има вече някакви намаления на емисиите, които се постигат в държавата. Може ли да отговорите: в резултат на какво са тези намаления на емисиите и какви допълнителни мерки ще предприемете, за да ги занижим до нула през 2050 г.? Не можах да разбера и въпроса – къде е България спрямо европейското ниво като замърсяване на човешка глава. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Дунчев. Заповядайте за дуплика, господин Вицепремиер.
Уважаеми господин Председател, колеги! Истината е, че този тип въпроси са много обемни като отговори и затова не успявам да отговоря в толкова кратки времеви срокове. Съгласно това, което ме питахте – закъде сме горе-долу. Изоставаме – в някои отношения доста изоставаме, защото все още нямаме предвидени дългосрочни политики по някои ключови сектори, касаещи именно големи източници на емисии. За някои нямаме още технологичната възможност или поне това представяме в своите отговори до Европейската комисия досега. Колкото до интегрирания план в областта на енергетиката и климата до 2030 г. са очертани два сценария за дехармонизация – с текущи мерки и с допълнителни мерки. В дългосрочната стратегия до 2050 г. са представени няколко сценария с комбинация от мерки, с които да се постигне климатична неутралност до 2050 г. Най-вече ни трябва енергиен преход – трябва искрено да си го кажем. Преход към източници на енергия, които не са високоемисионни, още повече, с нарастването на цените на квотите на глобалния пазар, на практика това ще води до задълбочаване на проблемите в областта на енергетиката, свързани с енергийна бедност, високи цени на електроенергията, но също така трябва да предприемем редица процеси, свързани с модернизацията на транспорта, с модернизация в индустриални паркове, редица производства, както и на ниво домашно – ниво отопление и енергоползване на домакинствата чрез децентрализация и превръщане на домакинствата не само в потребители, но и в производители на електрическа енергия и на топлинна енергия. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Вицепремиер. Следващия въпрос е от народния представител Димитър Николов относно назначаването на директор на РИОСВ – Велико Търново. Заповядайте, господин Николов, имате думата.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, колеги народни представители! Уважаеми господин заместник министър-председател, с Ваша заповед от началото на месец февруари за директор на Регионалната инспекция по околната среда и водите във Велико Търново е назначена госпожа Мая Радева. В никакъв случай няма да си позволя да подлагам на съмнение професионалните качества и експертизата, която притежава госпожа Радева, въпреки че очаквам, че ще ми кажете, че бившата директорка госпожа Христова е била в пенсионна възраст. Да, така е, и аз предпочитам да работя с млади хора, въпреки че тя пък е назначена след спечелен конкурс. В няколко електронни издания бяха изнесени факти за смущаваща професионална близост и обвързаност между госпожа Радева и Вашия заместник-министър Тома Белев. В изнесената информация, без да се впускам в излишни подробности, тя е публична, се твърди, че госпожа Радева в качеството си на ръководител на природен парк „Българка“, е възложила поръчки на юридически лица, свързани с Белев и съпругата му за над 2 млн. лв., включително и разработването на Плана за управление на парк „Българка“. Моят въпрос е следният, господин Министър: придружен ли е Планът за управление на парк „Българка“ от задължителната екологична оценка и запознати ли сте с изнесените в медиите информации относно съвместната работа между Вашия заместник-министър господин Белев и новия директор на Регионалната инспекция във Велико Търново, което определено оставя неприятното усещане за икономически зависимости извън професионалните стандарти? Ще си позволя с лека шега – надявам се да ме разберете правилно. Когато говорим за споделяне на отговорностите, привилегиите и евентуално облагите, не знам защо, аз се сещам за споделения душ. Да, там удоволствието е взаимно, но топлата вода свършва по-бързо и след това следва леденият душ. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
Благодаря Ви, господин Николов. Господин Вицепремиер, заповядайте за отговор. По същество на въпроса.
Аз не знам какви бани ползвате, но със сигурност не ползвате правилно, може би, душа си. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! (Реплика от ГЕРБ-СДС.) Ами не го разбрах това, не виждам логика въобще в задаването и… Уважаеми господин Николов, природен парк „Българка“ е защитена територия по смисъла на чл. 5, т. 5 от Закона за защитените територии. Съгласно чл. 55, ал. 1 от Закона за защитените територии за защитените територии се разработват планове за управление при условия и по ред, определени с наредба, утвърдена от Министерския съвет. Планът за управление на природен парк „Българка“ е изготвен в съответствие с изискванията на Закона за защитените територии и наредбата за разработване на планове, съдържанието му е съобразено с изискванията на категорията защитени територии, а именно природен план, планът е изработен по утвърдено задание от министъра на околната среда и водите от месец май 2009 г. и е изпратено до Държавната агенция по горите. Дирекцията на природен парк „Българка“ внася писмо в Министерството на околната среда и водите с искане да възложи разработването на план за управление на защитената територия на основание Закона за защитените територии и съгласува намерението си с ДПП „Българка“ – дирекцията на природен парк „Българка“. Разработването на проекта на план за управление на природен парк „Българка“ е възложено от дирекцията на природния парк в рамките на проект, който е именно разработването на план за управление на природен парк „Българка“, финансиран от Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.“ Основната цел на проекта е да бъде разработен и приет план за управление, като чрез него се осигури устойчиво опазване на управлението на биологичното разнообразие, ландшафтното разнообразие на природен парк „Българка“ за следващите 10 години. Изпълнител на поръчката е „Обединение Българка 2013 г.“. Проектът за управление на природен парк „Българка“ е внесен в МОСВ за процедиране по реда на екологичното законодателство. В тази връзка с писмо от 11 декември 2015 г. компетентният орган, именно МОСВ, е преценил, че за природен парк „Българка“ не следва да се извършва процедура по екологична оценка, тъй като цитираните цели на Плана за управление на природен парк „Българка“ не попадат в обхвата на чл. 85, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда. Посочено е, че не са налични основания за провеждане на процедура по екологична оценка или за преценяване на необходимостта от извършване на екологична оценка по реда на Глава шеста от ЗООС. Преценено е също така, че за плана не следва да бъде проведена и процедура по реда на Глава втора от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимост на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите за опазване на защитените зони. Колкото до втората Ви част от въпроса, който всъщност предполага определена спекулация за наличие в някакви сайтове – има компетентни органи. Ако смятате, че има някъде – аз не съм установил категорично със сигурност, че има какъвто и да е конфликт на интереси, но извинявайте, Вие имате предвид сега, че ние не трябва да назначаваме хора, които в професионалните си качества в последните си 10 г. са работили по проекти, които са публични, с европейски средства, с отчети? Не мога да разбера каква връзка възлагате тук?!
Благодаря Ви, господин Вицепремиер. За реплика, господин Николов.
Господин Министър, не говоря за конфликт на интереси, те при Вас видимо интересите са само в синхрон. И докато от тази трибуна почти ежедневно се упражняваме да си говорим за политико-икономически кръгове, олигархични кръгове, аз се опасявам, че зеленият октопод добива все по-чудовищни мащаби. Благодаря Ви, аз си зададох отговор. Благодаря.
Господин Николов… Желаете ли дуплика, господин Вицепремиер? Заповядайте.
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Николов, истината за Плана за управление на природен парк „Българка“ е, че правителствата на ГЕРБ дълго време не са искали да спазват процедурата и са го оставили да отлежава. Дойде времето, в което имаме синхронния интерес да защитаваме закона, да предотвратим наказателните процедури, които Вие сте създали, и да изпълним всички онези неща, които са по закон, и да, ние действаме в синхрон, но това не е синхрон, който по някакъв начин нарушава интересите на обществото, още по-малко води до корупционни практики или нещо подобно. Така че Ви моля просто да не спекулирате с темата по този начин. Благодаря.
Господин Николов, ако разполагате действително с конкретни данни, има съответните институции, които трябва да вземат отношение. Благодаря Ви. Господин Вицепремиер Сандов, към Вас въпросите и питанията се изчерпаха. Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол. Преминаваме към въпросите към господин Гроздан Караджов. Първият въпрос е от народния представител Иван Тотев относно възлагателни процедури за избор на изпълнители за основен и текущ ремонт на пътища ІІІ-3861, ІІІ-862, ІІІ-667…
Не го четете целия.
Заповядайте – област Пловдив.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, колеги! Аз зададох въпрос, който – междувременно обаче господин министърът беше в нашата комисия и до голяма степен ми отговори на въпроса, особено това, което сте подчертали за възлагателните процедури, така че ако мога лекичко да го разширя. Аз съм убеден, че господин министърът ще може да отговори. Господин Министър, в Комисията стана въпрос, че до юни месец има процедури – някои свършват месец април, други, по ТРП говоря в случая, други свършват месец юни. Видимо по някои от обектите е работено. Единият ми въпрос е: когато в юни влезе примерно новата фирма с ТРП, как ще се уреди въпросът с гаранцията? Това е важен въпрос. Има фирми, които са останали на – най-вероятно може да са същите фирми, но може и да не са. Все пак има процедура по ЗОП. Имаме пътища като тези, които съм споменал, по тях се е работило вече – примерно лилковският път, там е асфалтирано, най-вероятно не са издадени, не са приключили с маркировката. Въпросът ми е, първо, зададох Ви въпроса за това, че анонсирахте 3100 км, но исках чрез трибуната да кажа, че то се е работило и има приемственост, не всичко свършва. Господин Министър, Вие не сте много често в залата, но особено новите колеги, като излязат на трибуната и казват: всичко започва от нас, досега нищо не е имало. И моят въпрос беше в това, първо, да Ви подтикна да кажете, че се е работило по тези километри. Ако са останали 3100 км, то ще бъде защото имаме една хубава приемственост в работата. И да конкретизираме въпроса чисто и за мен, ако се случи да има двама изпълнители, как става въпросът с гаранцията? Това е малко важно. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Тотев. Господин Вицепремиер, заповядайте, доколкото разполагате с информация по новозададените на практика въпроси.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Тотев, ако наистина това е била целта да се каже, че в основните ремонти особено, за каквито всъщност Вие питате, има приемственост, че те се работят повече от една година – това е факт. Повечето основни ремонти започват в една календарна година, а след това прекъсват заради зимния период, в който не е удачно пътно строителство, и завършват след пролетта – сега реално 15 март е срокът, който в Агенция „Пътна инфраструктура“ се оценява като условен срок, от който започва новият строителен сезон за пътищата. Това е краткият ми отговор. Подробно по пътищата, за които питате, и за тези за 2021 г. и за 2020 г. ще Ви дам много конкретна информация. Тя е потвърждение на това, че специално за област Пловдив има направени, започнати и мисля, че бяха около 90 общо километра, като за новия период са 155, така че абсолютно вярно е, че има приемственост в пътното строителство. През 2021 г. на територията на Областно пътно управление – Пловдив, чрез програмата за текущо поддържане е започнало изпълнението на ремонтни дейности… Извинявам се, всъщност 2021 г. е 155 км републиканска пътна мрежа. Част от обектите са посочени и във Вашия въпрос. Път III 861 с обща дължина 31 км са вече в заключителен етап. Остава да се монтират новите ограничителни системи, пътните знаци и да се положи хоризонталната маркировка. Срокът на обекта е 30 май, а пак казвам, 15 март е стартът на строителния сезон. На път III-862 Пловдив – Лилково са изпълнение 80% през миналата година и до завършването на обекта пак 30 май 2022 г. ще се направят подпорни стени, регули, ще се положи хоризонтална маркировка и ще се монтират ограничителни стенни пътни знаци. В момента се изготвя План-програма за ремонт на участъци на пътната мрежа на АПИ, тоест тя е изготвена, просто още бюджетът не е минал през Народното събрание и имаме 171, тоест абсолютно са сходими в брой километри това, което е започнато 2021 г., и това, което ще се свърши наново през 2022 г. Път III-667 Плодовитово – Първомай, път II-64 Карлово – Пловдив, път III-805 Бенковски – Съединение и основните ремонти по републиканската пътна мрежа, както вече заявих, ще се възлагат в съответствие с изискванията на ЗУТ, тоест няма да се прескачат изготвяне на строителни книжа и строителни разрешения, а тези по ТРП ще се направят на шест отделни района с подрайони вътре между четири и пет, в зависимост от района. По отношение на това как ще се застъпват, няма договор, но няма да се застъпват. Предишните си довършват ремонтите до 1 юни, а новите си застъпват само по поддръжката, тоест приемането на самите обекти ще си стане по онези договори – няма да има пресичане.
Благодаря Ви, господин Вицепремиер. За реплика, господин Тотев. Заповядайте.
Благодаря, господин Вицепремиер. Стана ми ясно, доволен съм от отговора Ви и ще използвам репликата да Ви задам един въпрос, който не държа да отговорите, ако не знаете. В бюджета на Министерството, респективно Агенцията, видях, че има сума от порядъка на шест милиона и нещо за надзор на югоизточния обход на Пловдив – това е „Скобелева майка“ до Асеновград, новата отсечка, която в момента има ЗОП, аз съм питал Комитова, трябваше да се отвори на Плик 1 е, там е около 40 милиона проектът. Въпросът е, че не видях сумата за самото строителство на пътя. Това поради факта, че няма да успее да стартира тази година ли е, тъй като там има парцеларни планове да се правят, има отчуждителни процедури. Поне средства за напредване на проекта дали има в Министерството? Ако не знаете, мога да Ви задам и писмено въпроса, за да не занимаваме и аудиторията, но ако се сещате, това е югоизточният обход на Пловдив II-56, мисля, че беше пътят – от II-56 започваше. Имате 6 милиона за надзор, но няма за самото строителство. Поне за отчуждаване и такива други неща дали има нещо в бюджета?
Ако желаете дуплика, господин Вицепремиер, тъй като сме много извън поставения въпрос. Заповядайте.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Тотев, естествено, не мога да си спомня, хиляди са линиите на бюджета в частта на АПИ, не мога да си спомня дали и строителството го има някъде в тях, но дори и да са планирани само шестте милиона, които са за, щом казвате, че са шест, аз не си ги спомням като цифра, за надзор, това означава, че след като бъде избран и ако има все още технологично, по-скоро метеорологичното време да започне нов ЗОП за изпълнение на СМР-тата, мисля, че може да се направи. Тоест замяната на едни обекти от други, тъй като поради отчуждаване или други процедури, винаги ще се окаже, че някои обекти ще закъснеят, пък други ще изпреварят. Ние имаме тази възможност да заменяме вътрешно обекти. Това е в правомощията на министъра. Така че да, бих ги заменил при целесъобразност. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Вицепремиер. Следващият въпрос е от народния представител Кирил Симеонов относно състояние и ремонт на Аспаруховия мост – Варна. Заповядайте, господин Симеонов.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Вицепремиер, колеги народни представители, казусът на моя въпрос е относно Аспаруховия мост. Господин Вицепремиер, Вие знаете, че това е съоръжение от критична важност за Варна. Единствената връзка е това през плавателния канал, част от магистрала „Черно море“ и пряко касае над 30 хил. души от кварталите „Аспарухово“, „Галата“, „Боровец“, както и въобще този мост е важен за цялата област Варна. В последно време причината, поради която Ви задавам този въпрос, е, че сред жителите на областта има сериозно напрежение относно състоянието на моста и хората се интересуват. Аспаруховият мост е безалтернативен, строен е преди 45 години, последният му капитален ремонт е правен през 1999 г. Към момента няма информация за извършено сеизмично обследване, при това при наличие на задължително предписание от областния управител на Варна през 2009 г., няма информация за извършени геодезически замервания, които са задължителни, и това води до пълна невъзможност за финансово планиране за ремонт на съоръжението. Лошото техническо състояние на моста поради липса на качествено обслужване се вижда и от видеообследване на носеща колона 13 непосредствено до канал 1 „море – езеро“. Допълнително обследване от експерти, включително на „Клъстер Черноморска Икономическа Зона“, констатираха над 32 критични дефекта по носещите колони на моста, които налагат инженерно ограничаване. Всички ремонтни ревизионни колички са ръждясали и необслужени. Друг казус също е наличната мантинела ОСП – ограничителни системи за пътища. В момента според експерти не отговаря на техническите правила на АПИ на изисквания от степен на задържане за мостове от опасност 1-ва степен, което, разбира се, представлява риск от инциденти, както се случи миналата година през 2021 г., когато самосвал проби мантинелата и за съжаление, имаше човешка жертва. На ОСП – ограничителни системи за пътища, на Аспаруховия мост по публична информация не е извършван одит и експертна оценка за въздействие за пътна безопасност съгласно Европейска директива 2008/96ЕС. Също така за критичното състояние на моста алармираха от Института за пътна безопасност, които констатираха, че мостът е с висок риск от експлоатация и ще цитирам тяхното становище: „Всички елементи на безопасност: асфалтово покритие, тротоари, пътни обезопасителни системи, отводняване, организация на движението, осветление, не отговарят и на минималните изисквания за безопасно движение.“ Предното управление и в частност АПИ и МРРД…
Господин Симеонов, минута над времето сме, ако обичате.
А, извинявайте, извинявайте, отплеснах се малко, понеже съм от Варна. Извинявайте. Въпросът ми е: кога ще бъде завършен пълният капитален ремонт на Аспаруховия мост? Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Симеонов. Извинявайте, че Ви прекъснах. Господин Вицепремиер, заповядайте.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Симеонов. Аз също следя от първия ден, откакто съм на поста министър на регионалното развитие и благоустройството, също следя форумите и загрижеността, основно на варненци, за съдбата на Аспаруховия мост. Едно от най-първите ми разпореждания беше да се изпрати комисия за обследване и искам да кажа, че почти всяка година е пращана такава комисия. За съжаление, може би за щастие всъщност трябва да кажа, но за съжаление на скептиците, трябва да Ви кажа, че към момента Аспаруховият мост е в безопасно експлоатационно състояние и нормалното преминаване по него на автомобили, на камиони, на пешеходци не е застрашено. Тоест не споделям изводите, които тук експерти казахте, или институт, или клъстър или не знам какво, но аз не съм виждал до този момент сериозна институция, която да застане зад конструктивно становище, че мостът е неизряден или че ще се срути. Мисля, че това е страх у една част от местната общност във Варна, която не се потвърждава. В План-програмата за ремонт на участъци от републиканската пътна мрежа от 1, 2 и 3 клас е залегнало изготвянето на технически проект за ремонт на съоръженията, в периода 2022 – 2023 г. След изработването на този проект в горния срок ще се обявят обществени поръчки, вероятно през 2024 г., за избор на строител и строителен надзор за изпълнение на основния ремонт. Такъв ремонт е бил започнат още през 2016 г. Както знаете, Аспаруховият мост е в експлоатация от 1976 г. В него има 11 съоръжения, като за първо до шесто съоръжение в периода 2016 – 2020 г. такъв основен ремонт е бил направен. Основният ремонт, за който Ви казах, че ще започне техническо проектиране сега, през 2022 – 2023 г., всъщност ще касае останалите съоръжения на моста. За ремонтите от първо до шесто съоръжение са предприети необходимите дейности – нанесено е защитно покритие на армировката на видимите бетонни покрития, изпълнен е торкрет бетон и е нанесено защитно покритие за повишаване устойчивостта при външни въздействия. Дейностите са изпълнявани и на конструктивните елементи и са сменени дилатационните фуги съгласно проекта. Сменени са едни сложни метални шини, които всъщност осигуряват фугите за движение на моста, както и за водооттичане. В началото на януари тази година – ето това е проверката, която беше извършена по мое разпореждане, е извършен инженерно-геоложки оглед, защото имаше и твърдение, много сигнали се получават в Министерството, а единият от тях твърдеше, че поради удълбочаването са подкопани пилоните и че мостът ще претърпи катастрофални промени. Така че към 12 януари, когато е приключила тази проверка, в района на Аспаруховия мост няма регистрирани свлачища в Регистъра на свлачищните райони на територията на Република България. Второ, фундирането на стълбовете на централната метална част на моста е пилотно. Изпълнените пилони са изливни Ф 120, като по североизточната подпора са изпълнени 36 броя и т.н. Това е. Не са установени видими отклонения в геометрията на стълбовете, нарушенията на бетонното покритие на армировката на стълбовете, както и съществуващите повреди и аварии по връхната конструкция на централната част на моста не са предизвикани от неравномерни слягания или други неблагоприятни процеси в земната основа. Това означава, че всички тези оголвания, ръжда и т.н., това са по-скоро естествено обрушване на най-горните слоеве, които при такива текущи основни ремонти те си се покриват и това е част от нормалния живот на един мост. Аз също съм гледал филмчетата във Фейсбук и като ги гледате, изглежда малко страшно, но не, не е, според специалистите. Има още малко данни, които обаче са в подкрепа на това, което вече казах. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Караджов. Желаете ли реплика, господин Симеонов? Заповядайте.
Господин Вицепремиер, благодаря Ви за отговора. Предполагате, че е нормално да Ви питам тези неща, след като хората се интересуват и Вие по този начин може да ги успокоите. Това беше целта на моя въпрос, както и Ви представих тези опасения на въпросните институти – бях длъжен. Благодаря Ви за отговора. Господин Председател, аз имам втори въпрос. Да седна ли както е по процедура.
Вие няма да взимате дуплика. Заповядайте за втория въпрос, който е относно втори мост край град Варна. Аз по процедура трябва да го обявя. Заповядайте.
Аз си продължавам с мостовете край Варна. Уважаеми господин Караджов, говорим за втория мост край Варна, който е заложен и в коалиционното споразумение, както знаете. Това е нещо, което също много интересува местната общност и затова го предоставям на Вашето внимание. Съгласно ОУП – Варна, край Варна има заложени 3 нови моста още от 2013 г., но няма информация нито за идеен проект, нито за технически проект, нито информация за кандидатстване за европейско финансиране. Доколкото аз разбрах и до мен достигна информация, и от моите проучвания, до края на април тази година е крайният срок за заявяване в Брюксел за европейско финансиране на проекта за втори паралел на Аспаруховия мост от заложеното в ОУП – Варна. Мисля, че има възможност за 85% безвъзмездно финансиране. Ако го пропуснем, губим това финансиране, единствено възможно за нов мост до 2027 г. Аз понеже съм загрижен за това, което се случва във Варна, и винаги сравнявам Варна с Констанца по отношение и на пристанище, и на…, но това е друга тема, но в Констанца за последните 10 години бяха построени два моста с европейско финансиране. На стария им мост беше извършен основен капитален ремонт със заем от Европейската инвестиционна банка, която е по всички изисквания на Eurocode. При нас нито е извършен ремонт, нито има проект за нов мост. Ако има, сега Ви задавам въпроса: какво планира Министерството на регионалното развитие и благоустройството относно Проекта за втори мост и има ли възможност този така забравен Проект най-накрая да бъде стартиран и да бъде реализиран в рамките на може би шест години, както и Вие говорите, че толкова е нужно за построяването на един мост? Благодаря Ви много.
Благодаря Ви, господин Симеонов. Заповядайте, господин Караджов.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Симеонов, един мост не може да стои просто сам над плавателния канал или над езерото, той трябва да свързва нещо с нещо. Затова, както знаете, той е елемент, сигурен съм, че и колегите народни представители го знаят, той е един елемент от планираната автомагистрала „Черно море“. Всъщност изграждането на втори мост над Варненското Белославско езеро е започнало на 26 октомври 2020 г., когато е проведена открита процедура по Закона за обществените поръчки, в резултат на която Агенцията по пътна инфраструктура е сключила договор с ДЗЗД „Екип Проект АМ Черно море“ с предмет „Изработване на разширен идеен проект“ с извършване на пълни инженерно-геоложки проучвания и подробен Устройствен парцеларен план на автомагистрала „Черно море“. Стойността на договора е 9 млн. и 516 хил. лв. Целта на проучването е осигуряване на разширен идеен проект и подробен Устройствен парцеларен план за изграждането на автомагистрала „Черно море“. Като началото ѝ е, от една страна, началото на автомагистрала „Хемус“, около село Слънчево, пресичане на Варненско-Белославското езеро, включване към обхода на Варна и връзка около село Приселци със съществуващото трасе на магистралата и оттам до автомагистрала „Тракия“ при Бургас с връзка около село Ветрен. В проектната разработка ще се даде решение за пресичане на Варненското езеро на най-благоприятното място, съобразено с възможностите за осъществяване на връзка с автомагистрала „Хемус“. Срокът за изпълнение на проектно-проучвателните работи е 365 дни, като това включва само времето за проектиране, защото самото проектиране е разделено на три фази и между всяка от фазите се събира Експертният технико-икономически съвет, който взима решение по различните вариантни решения. Пак казвам, мостът не може да бъде отделен самостоятелно, той се гледа във всичките вариантни решения на цялата дължина на бъдещата автомагистрала „Черно море“. Срокът, както казах, на първия етап е 190 календарни дни, вторият етап е 130 календарни дни, а третият етап е 45 календарни дни. Към момента е завършил само първият етап от проектирането. Резултатът от първоначалното идейно проектиране е: дадени са три различни варианта – зелен, червен и син, и три алтернативни към тях – оранжев, розов и светлосин. На 16 юли миналата година е проведено заседанието на този експертен технико-икономически съвет, на което се е предложило в следващия етап на проектиране, след провеждане на екологичните процедури обаче, трасето на автомагистралата да се развие по комбинация между тези варианти. Да не навлизам в подробности, защото ще изтече времето. От месец юли 2021 г. досега не са предприемани никакви стъпки по доклад за ОВОС. Тоест смятам, че тези седем-осем месеца са абсолютно загубени по проектирането на автомагистрала „Черно море“. Естествено, като важен стратегически обект за Република България, съм разпоредил той да бъде върнат към живот. В момента предстои включване за тази година и предстои публикуването на обществена поръчка за изработването на доклад за ОВОС и оценка на съответствието, което заедно с цялата екологична процедура ще отнеме реално поне минимум година и половина оттук нататък. Има и още подробности, но ако искате после.
Благодаря Ви, господин Караджов. Заповядайте, господин Симеонов.
Господин Вицепремиер, благодаря Ви за отговора. Варненци, разчитаме, че ще приемете този проект за приоритетен и ако има възможност за европейско безвъзмездно финансиране, да проучите и това. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Симеонов. Преминаваме към следващия въпрос, който е от народния представител Мюмюн Мюмюн, относно инвестиции в пътната инфраструктура в област Хасково. Заповядайте.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, хасковлии също разчитат на добрата комуникация между Министерство, местна власт и народни представители. Така че моят въпрос е малко по-общ, свързан с област Хасково. Всички знаем, че от ключово значение за развитието на една област е добрата пътна инфраструктура. От тази гледна точка може би няма нужда, но въпреки всичко, да кажа няколко неща. Хасковска област има 11 общини, като не малка част от тях са доста отдалечени от областния център, което разбирате, че налага доста пътувания на жителите от малките общини по спешност или не само по спешност към областния център. Също така в Хасковска област има и доста туристически дестинации, които предполагат добър достъп до тях. На територията на Хасковска област има и гранично контролно-пропускателни пунктове, което прави тези пътища от международно значение. Само да отворя една скоба: аз все още не съм видял отсечката до Капитан Андреево – тя постоянно е в ремонт и в случая отново е в ремонт и дори платното, което обслужва двупосочно в момента движението, е в много лошо състояние и има предпоставки за сериозни ПТП-та. От тази гледна точка, да не казвам, че Хасково е стратегическа област от гледна точка и на български чуждестранни инвеститори. Въпросът ми е, имайки предвид голямото значение на пътната инфраструктура за икономическото и социалното развитие на област Хасково, моля за отговор на въпроса: през 2021 г. какви дейности за рехабилитация и реконструкция на пътната инфраструктура са финансирани с европейски средства и от националния бюджет и какво предвиждате за 2022 г.? Благодаря.
Благодаря Ви, господин Мюмюн. Заповядайте, господин Караджов, за отговор на въпроса.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Мюмюн, през 2021 г. по Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“ на територията на област Хасково се реализира проект – няма да цитирам цялата абривиация, за да не губим време – „Превенция и противодействие на свлачищните процеси по републиканската пътна мрежа, фаза 2“. Изпълнено е укрепване на свлачище на път I-8 Хасково – Свиленград в участъка от км 371 до км 372. На 6 януари 2022 г. за обекта е подписан Акт 15 и предстои назначаване на държавна приемателна комисия. Стойността на проекта е малко над 6 млн. лв. с ДДС – изцяло европейско финансиране. През 2021 г. на територията на област Хасково не са предприемани действия за рехабилитация и реконструкция на пътната инфраструктура с бюджетни средства. През 2022 г. по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г., това е изтичащата програма, предстои изпълнението на друг проект, който е Лот 34 път 3559 Полски Градец – Тополовград – село Устрем от км 4 до км 23, от км 35 до км 39 с обща дължина 23 км и 410 м. Стойността на Проекта е 19 млн. 691 хил. 715 лв. с ДДС, от които европейските средства са 5 млн. 117 хил. 421 лв. с ДДС, а националното финансиране е 14 млн. 574 хил. 294 лв. Тоест бюджетните средства тази година са близо два пъти повече от привлечените европейски средства. За обекта има издадено разрешение за строеж и са подписани договорите с изпълнителите на строително-монтажните работи и на строителния надзор след проведени процедури по Закона за обществените поръчки. В графика за обществените поръчки за 2022 г. е предвиден ремонт на републикански път III-807 Върбица – Скобелево, за който е наличен технически проект за основен ремонт. След като бъде избран изпълнител на СМР на строителния надзор, ще може да започне изпълнението на участъка. През 2022 г. ще бъде довършен и започнатият през 2021 г. ремонт на 6,5 км участък от път III-503 Средец – Опан – Симеоновград. Предвижда се дейностите да приключат през месец юни тази година, като индикативната стойност на Проекта е 9 628 256 лв., които се осигуряват от бюджета. По Програма „Текущ ремонт и поддържане“ за 2022 г. в област Хасково е предложно да се изпълни ремонт на още три отсечки от републиканската пътна мрежа, а именно: път I-8 Пловдив – Поповица – Околовръстен път Хасково от км 275 до км 298; път III-806 от Околовръстен път Хасково – квартал Болярово – Хасковски минерални бани от км 8 до км 21; и на път III-5509 Конуш – Черноочене – Зорница – Бели пласт – Стремци – Рани лист – Черноочене – Кърджали от км 0 до км 306 +840 м. Това са ремонти на допълнително 72 км от пътната мрежа в областта, които ще бъдат извършени с държавни средства. Посочените дейности на територията на област Хасково за 2022 г. са част от четиригодишната План-програма на Агенция „Пътна инфраструктура“ за периода 2022 – 2025 г., която е разработена и предстои да бъде утвърдена след приемането на държавния бюджет от Народното събрание. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Караджов. Господин Мюмюн – за реплика.
Благодаря, господин Вицепремиер. Казах, че няма да влизам в конкретика, но Вие споменахте някои от нещата, за които хасковлии така или иначе са в очакване. Примерно пътят Минерални бани – Болярово, за който, между другото, в последния проект имаше предвидена и велоалея, но доколкото знам, тя отпада. Явно има някаква причина. Аз ще Ви запозная в детайли и с други проекти, които може би са в работна фаза. Удовлетворен съм от отговора. Понеже не влязохме в конкретика, но общо казано, виждам че има фокус върху областта от страна на Министерството. Успокоява ме и фактът, че министър председателят тук от тази трибуна заяви, че няма да има Ваши и наши общини. Надявам се да няма и малки и големи области и такива общини, защото в последните години беше показателно това да има концентрация на инвестиции към големите областни градове и столицата. Така че, докато строим мостове и тунели, нека да не забравяме и за по-малките областни центрове. Благодаря.
Благодаря Ви. Желаете ли дуплика, господин Караджов? Заповядайте.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Мюмюн, взимам репликата от нещо, което Вие казахте – да не се делим на наши и Ваши, на малки и на големи, и ще Ви кажа, че напротив, ще се делим на малки и на големи, само че този път с обратен знак. В момента са в подготовка условията за кандидатстване и критериите, по които ще бъдат оценявани общински проекти в бъдещия фонд за развитие на общините – все още е работно заглавие, или фонд за регионално развитие, както съм го споменавал в медиите. Там приоритет ще се дава точно на онези общини, които поради отдалеченост или поради исторически причини, са останали с по-ниско развитие и ще имат нужда да бъдат стимулирани. Защото обратният модел води до това по-богатите общини да стават още по-богати, а по-бедните да затъват все повече в бедност. Така че тук ще има вече, да, ще се делят на малки и на големи, ще се делят на по-развити и по-неразвити, но с обратен знак, тоест ще има повече за по-малките и за по-бедните. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Караджов. Следващият въпрос към Гроздан Караджов е от народния представител Гюнай Хюсмен относно съгласие на областния управител на област Разград Иван Борисов през месец ноември 2021 г. за прехвърляне на сградата на бившия Дом на Народната армия в Разград от активите на Областна администрация – Разград, на Общинска администрация – Разград с Решение № 370 на Общински съвет – Разград, от проведено заседание на 23 ноември 2021 г. Заповядайте.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Сградата на бившия гарнизонен клуб в Разград, по-известен като Дом на Народната армия, е паметник на културата с местно значение. Сградата е в бароков стил и остава една от малкото в областния град, които напомнят за духа на ХIX и XX век. Това е една от причините, поради които тя е емблематична за местните жители и носи сантименти. В края на 2018 г. с цената на много усилия най-после с Решение № 953 на Министерския съвет сградата беше безвъзмездно предоставена за управление на областния управител на Разград за нуждите на Областната администрация. Това държавническо решение на правителството беше най-добрият начин държавата да запази постройката, която е паметник на културата. Силната необходимост от преместване на Областната администрация в тази сграда е породена от необходимостта институцията да бъде по-близо и в полза на хората, както и да позволява лесен достъп до нея на хора с увреждания и на майки с детски колички. Достъпът на жителите до областния управител и неговата администрация от години е силно затруднен, защото те се помещават на VII и VIII етаж в сградата на Община Разград. Освен това е нередно контролиращият орган да се помещава и съобразява с пропускателния режим на контролиран от нея орган, какъвто в случая е Общинският съвет – Разград. Като пример ще посоча, че държавните служби в цяла Европа са настанени в исторически обекти, които олицетворяват държавността. Във връзка с това отправям към Вас следните въпроси: смятате ли действието на областния управител Иван Борисов за целесъобразно, с което той с лекота се освобождава от ангажимента да стопанисва и реновира емблематичната сграда в центъра на града и дава съгласие за придобиване безвъзмездно на собственост върху имота от Община Разград. Не считате ли, че с този акт се продължава мрачната тенденция по отношение на затруднения достъп на гражданите в неравностойно положение и на майките с деца до обществената институция? Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Хюсмен. Заповядайте, господин Караджов.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Хюсмен, краткият отговор е, че няма от какво да се притеснявате. На 1 февруари тази година областният управител на област Разград е изпратил мотивирано становище до Министерството на регионалното развитие и благоустройството, заявява искане за прекратяване на процедурата за безвъзмездно прехвърляне на гореописания имот, собственост на Община Разград, тъй като целият имот, съставляващ терен и три сгради, не е с отпаднала необходимост. Тоест няма вече място за притеснение. За нас тази процедура вече е прекратена. Но за колегите, които чуха Вашите въпроси, да кажа малко и в исторически план. В Министерството на регионалното развитие и благоустройството има такава образувана преписка. Тя е образувана на 30 декември 2021 г. относно постъпило положително становище от областния управител на област Разград. Там пък предишният казва, че е отпаднала необходимостта и иска – по повод искане от страна на кмета на община Разград, да бъде безвъзмездно прехвърлено правото на собственост върху въпросния имот държавна собственост, представляващ бивш военен клуб, на Община Разград по реда на Закона за държавната собственост. Както вече отбелязах, с писмо пък от 1 февруари, което е с два месеца по-късно приблизително, е пратено. Вероятно новият областен управител е изпратил писмо в обратен смисъл. В същото становище той допълнително посочва, че към настоящия момент Областната администрация на област Разград, както и Вие казахте, се помещава на VII и VIII етаж в административната сграда, която е публична собственост, на бул. „Бели Лом“ № 37а в град Разград и че това място не е най-подходящото за тази институция. Ето защо и предвид обстоятелството, че бившият военен клуб ДНА е необитаем от години и е в изключително лошо състояние, от страна на Областната администрация на област Разград е отправено и искане до Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет за финансиране на по-нататъшни действия, респективно изготвяне на инвестиционен проект по част геодезия, извършване на обследване, съставяне на технически паспорт и архитектурно заснемане с проучване и документиране. Това са подготвителни дейности за основен ремонт на сградата. Предвид изложеното, с оглед обстоятелството, че визираният имот публична държавна собственост не е с отпаднала необходимост за Областната администрация на област Разград и заявеното от областния управител на Разград изрично искане за прекратяване на процедурата за обявяване на имот публична държавна собственост за имот частна държавна собственост и за безвъзмездното му прехвърляне в собственост на община Разград, вече Ви информирам най-официално, че образуваната в МРРБ преписка няма да бъде процедирана и се счита за приключена, за което ще бъде и може би вече е уведомен и кметът на община Разград. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Караджов. Заповядайте, господин Хюсмен, за реплика.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер! Аз Ви благодаря за отговора, напълно ме удовлетворява. Поздравявам специално нововстъпилия в длъжност областен управител на Разград доктор Димитров за държавническото решение. Вярвам във Вас, господин Вицепремиер, че ще направите всичко възможно от страна на Вашето Министерство да осигурите необходимия ресурс, за да може тази сграда да блесне в истинския си блясък и разградчани да се любуват и да се радват на хубавата постройка. Знаете, проектопредложенията са много добри. Благодаря Ви още веднъж.
Благодаря, господин Хюсмен. Желаете ли дуплика, господин Караджов? Благодаря. Следващият въпрос е от народните представители Стоян Таслаков и Елена Гунчева относно пътя от град Брацигово през село Равногор до село Фотиново. Заповядайте, господин Таслаков.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, пътят от град Брацигово до село Равногор е част от републиканската пътна мрежа. Асфалтиран е преди около 30 години и в момента е в окаяно състояние. Периодично се правят частични ремонти, като се запълват дупките, но това не решава проблема, тъй като през зимата, в резултат на трудните метеорологични условия, се налага непрекъснато почистване и опесъчаване от падналия сняг, в резултат на което дупките се появяват отново и отново. Този път е единствената възможност за връзка на Равногор с други населени места. Повече от 20 години са прекъснати естествените връзки на село Равногор с близките села Нова махала и Фотиново, както и традиционните връзки с град Батак, тъй като съществуващият път с макаданова настилка, който е с дължина само 12 км, на практика е неизползваем. Преди демократичните промени този път се е поддържал и автобусът за село Фотиново е минавал през Равногор, като разстоянието между двете села е общо 19 км, а сега се налага по единствения обходен маршрут да се минава през Пещера и Нова махала, което увеличава пътя с 51 км. Предвид засиления туристически поток в региона тези пътни връзки са от голямо значение. Към този въпрос сме приложили подписка на инициативен комитет на заинтересовани местни хора и бизнеси. Моят въпрос е: предвижда ли се преасфалтиране на пътя Брацигово – Равногор, както и ремонт на пътя от Равногор до село Фотиново. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Таслаков. Заповядайте, господин Караджов.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Таслаков и госпожа Гунчева, която е съвносител на този въпрос, отсечката Брацигово – Равногор е по трасето на път III-377 Пещера – Брацигово – Равногор. През последните години участъкът се е поддържал единствено чрез Програма „Текущ ремонт и поддържане“. Както и Вие казахте, изпълнявани са дейности по асфалтовата настилка за осигуряване на елементарните условия за безопасност на движението, закърпвани са дупки и е асфалтирано там, където асфалтът не е в задоволително състояние. Третокласният път е изцяло в незадоволително състояние и се нуждае от основен ремонт. Трасето е включено в проекта на програмата за периода 2022 – 2025 г. за цялостен основен ремонт, но етапите, през които ще премине този процес за ремонта на трасето, са: през 2022 г. ще се обяви обществената поръчка за изработване на технически проект за основния ремонт и подготовка на строителните книжа. При готовия проект, най-вероятно през 2023 г., ще се процедира разрешение за строеж и ще се проведат открити процедури за избор на изпълнители на строителството и за избор на строителния надзор. Възможно е да се започне и през 2023 г., но е възможно реалното строителство да отиде и за 2024 г. Това много ще зависи от обжалванията по двете процедури по ЗОП, за които ние няма как да знаем отсега и съответно не могат да бъдат изчислени във времето. До започване на ремонтите на път III-377 за него ще се полагат грижи чрез Програмата за текущо поддържане. Тоест следващите две години единственият шанс при липса на строителни книжа е да го поддържаме по Програмата за текущ ремонт. Втората пътна отсечка – Равногор – Фотиново вероятно е част от общинската пътна мрежа, защото не фигурира в участъците от републиканската пътна мрежа и по наши данни трасето се стопанисва от община Брацигово. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Караджов. Желаете ли реплика? Не. За съжаление, времето ни изтече. Остана само един въпрос.
Два въпроса.
Един въпрос остана към господин Караджов относно републиканската пътна мрежа в област Плевен.
За следващия път.
За следващия път, господин Лачовски, че ни изтече времето на заседанието. Благодаря. Благодаря Ви, колеги. С това закривам заседанието. Следващото заседание ще се проведе в сряда, 16 февруари, от 9,00 ч. Програмата ще бъде уточнена допълнително. Приятен уикенд. (Звъни.) (Закрито в 14,34 ч.) Председател: Никола Минчев Заместник-председател: Мирослав Иванов Секретари: Петър Маринов Стоян Таслаков