Двадесет и шесто заседание

#1 · speech

Прекратявам регистрацията. 196 народни представители в залата и още 7 онлайн – 203 общо. Има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)

#16 · speech

Халил Летифов

ДПС, от място

Процедура по начина на водене.

#17 · speech

Секунда, изчакайте с процедурата по начина на водене. (Оживление.) Няколко думи за начало на заседанието, господин Летифов. Уважаеми колеги народни представители, през 1879 г. 10 февруари е бил понеделник. На този ден преди 143 години е проведено Учредителното събрание на първото Народно събрание на новата ни, свободна Трета българска държава. Тази дата е специална за нашето Отечество, защото отбелязва началото на няколко ключови процеса. На първо място, нека се поставим в контекста на времето. След Руско-турската война от 1878 г. българите получават отговор на мечтата си за свободна и модерна държава. На второ място, създаването на народно представителство, на парламент е равно на революция за времето си. Парламент във време, в което хората на европейския континент са преди всичко поданици и в някои случаи граждани. Днес свободата да бъдем независими и с равни права приемаме за даденост. За времето си Учредителният акт е акт на смелост и модернизация. На трето място, представителите на българския народ проявяват далновидност – поставят националния интерес над всичко и заедно начертават успешния път на България с работата си по създаването на Конституцията на новото българско княжество. Като си спомняме за този миг, нека всички ние, народните представители от Четиридесет и седмото народно събрание, да бъдем на висотата на очакванията на българските граждани, да следваме примера на нашите предци и с разум и воля да приемаме най-добрите решения за България. Благодаря Ви. (Продължителни ръкопляскания.) Заповядайте за процедура, господин Летифов.

#18 · speech

Халил Летифов

ДПС

Благодаря Ви, господин Председател. Благодаря за анонса и за обръщението, което направихте към нас. Това е изключително важно, тук има традиции. Радвам се, че го казвате на всички нас, особено на новите колеги да разберат, че Народното събрание го е имало преди нас и нашата задача е да го има и след нас с нужния авторитет. И от тази гледна точка, господин Председател, се обръщам към Вас по начина на водене, за да обърна внимание, че за да просъществува парламентаризмът и тази институция като най-висшия орган на държавност в нашата република, ние имаме правила. Ние имаме Конституция, ние имаме закони, ние имаме Правилник за организацията и дейността на Народното събрание, които ни правят свободни, които ние спазваме и които ни правят и равни. И от тази гледна точка, господин Председател, се обръщам към Вас. На зададения въпрос на 15 декември от господин Мустафа Карадайъ в графата за получен отговор там има едно писъмце, което не отговаря на чл. 111 и чл. 138 от Правилника, които казват, че всички документи, които са поискани, и факти, и обстоятелства, и данни от народния представител, институциите са длъжни да му ги дадат. Там такива документи, господин Председател, няма! Моля Ви и Вие да проверите, защото аз съм подведен, подвеждам българските граждани, но явно и Вие сте подведен. Там документи, които са поискани от народния представител господин Карадайъ, няма. Така че Ви моля да смените статуса на даден отговор, което не е вярно. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

#19 · speech

Председател Никола Минчев

Благодаря Ви, господин Летифов. Да, заповядайте господин Ахмедов. Само да кажа на господин Летифов. Няма причина да променяме статуса на сайта. Отговорът на Бойко Рашков е там, отговаря на изискванията – аз не мога да направя повече от това. Ако Вие или господин Карадайъ искате допълнителна информация, задайте нов въпрос. Иначе чл. 111 и чл. 138 не са в раздела за въпроси и питания. Благодаря Ви. Заповядайте, господин Ахмедов.

#20 · speech

Ахмед Ахмедов

ДПС

ДБ

Благодаря Ви, господин Председател. Няма друга форма, затова използвам процедура по начина на водене. Като народен представител аз имам един проблем с работата си в зала. От вчера сайтът на Парламента не работи. Нямам достъп до парламентарния си имейл, който, за разлика от доста колеги, аз активно ползвам и по който получавам и писма, и материали. И примерно, сега ще обсъждаме големия бюджет. Големият ZIP folder с индивидуалните бюджети е качен на сайта и аз сега в момента не мога да го достигна. Може ли да направим нещо по въпроса? Благодаря Ви.

#27 · speech

Председател Никола Минчев

Добре. Благодаря Ви, господин Ганев. Сега ще проверим това. Сега преминаваме вече към точка първа от дневния ред за днес. Процедура? Заповядайте, господин Ананиев.

#28 · speech

Настимир Ананиев

Продължаваме Промяната

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, предлагам да излъчваме дебата по БНТ 2 и БНР. Благодаря.

#29 · speech

Председател Никола Минчев

Господин Ананиев, кой дебат? Имаме доста точки.

#30 · speech

#183 · speech

Председател Мирослав Иванов

Не сме, господин Ананиев, в процедура на реплики с министъра. За реплика към изказването на господин Ананиев – заповядайте, госпожо Ангова. Други реплики има ли към изказването на господин Ананиев? Господин Шалъфов. Трета реплика – госпожа Белова, ако не се лъжа. Заповядайте, госпожо Ангова, имате думата.

#184 · speech

Венеция Нецова-Ангова

Продължаваме Промяната

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми вицепремиери и министри! Аз смятам, че вицепремиерът Василев обясни много добре ситуацията, която очерта господин Ананиев. Моята реплика е малко по експертна, господин Ананиев, и касае нещо, което липсва във Вашата тригодишна бюджетна прогноза, и това е какъв би бил дългът за 2024 г.? Ако във Вашата прогноза в началото на миналата година сте заложили 25,6% за 2021 г., 27,2 за 2022 г., 28,2 за 2023 г., средно, ако го претеглим и прогнозираме за 2024 г., той ще бъде 29,5. Отново затвърждаваме твърдението, че дългът щеше да бъде по-голям от този, който ние предлагаме, който в момента е 29,3%. Не разбирам защо продължавате да твърдите, че дългът е голям, при положение че той е доста близък до този, планиран от Вас? Също така искам да кажа, че не помня кога сме обещали да не вземаме дълг. Това, което поехме като ангажимент, е... (Реплики от парламентарната група на ГЕРБ-СДС.) Добре. Да спрем течовете в предизборната кампания и да повишим събираемостта. Това не пречи да се вземе допълнително дълг за инвестиция, защото, да, взема се дълг, но какъв дълг?! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

#185 · speech

Председател Мирослав Иванов

Благодаря Ви, госпожо Ангова. Заповядайте, господин Шалъфов, за втора реплика.

#186 · speech

Пламен Шалъфов

Продължаваме Промяната

Уважаеми колеги! Уважаеми господин Ананиев, тези 23 минути и 51 секунди на Вашето изказване бяха много ярък пример защо много голяма част от нас тук, в центъра на залата, са тук в този ден, а не се занимават с нещата, с които се занимавахме, преди да влезем в парламента. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) За тези 23 минути наистина падна голямо масажиране на числата – значи, когато ни е удобно, говорим за абсолютни стойности, когато не ни отърва, говорим за съотношения, когато искаме да направим някакво внушение, говорим за начислена основа, след това за касова основа, а след това пък си избираме и много удобно някакви времеви периоди. Не искам да поставям под въпрос Вашата експертиза, но на чисто политическо ниво това изказване изглежда, че просто целта му е да създаде една мъгла, в която обикновените граждани просто да не могат да се ориентират и да чуят единствено всички десетки неща, от които Вие сте притеснен. Това дали те са основателни или не, остава неотговорено. И ще завърша с един въпрос. Може ли да ми припомните през коя година – от последните 10 години, е имало съотношение дълг към БВП 29%? Защото е имало такава година и историята е много интересна. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

#187 · speech

Председател Мирослав Иванов

Благодаря Ви, господин Шалъфов. Трета реплика? Има ли желаещ за трета реплика към изказването на господин Ананиев? Не виждам. Господин Ананиев, заповядайте за дуплика.

#188 · speech

Кирил Ананиев

Любомир Каримански

ИТН, от място

Личните.

#201 · speech

Кирил Ананиев

Да, личните. …искам да споделя нещо. Тогава, когато въведохме Закона за държавния служител и когато те получиха тази привилегия държавата да плаща вместо тях осигурителната им вноска, ние, понеже бюджетът, както всяка година, винаги е в някакъв недостиг и има проблеми, тогава им намалихме заплатите на тези хора, върнахме ги в бюджета и с тези пари им платихме осигурителните вноски. Да не стане сега така, че без да им вдигнете заплатата, да ги накарате да си платят осигурителните вноски и да им паднат заплатите и доходите. Просто държа да кажа това, да ми е чиста съвестта, защото познавам може би по-голямата част от хората, които работят в този сектор.

#202 · speech

Председател Мирослав Иванов

Благодаря Ви, господин Ананиев. Има ли други реплики към изказването на господин Каримански? Не виждам. За дуплика, господин Каримански, желаете ли да добавите това, което не успяхте?

#203 · speech

Любомир Каримански

ИТН, от място

Нямам време.

#204 · speech

Председател Мирослав Иванов

Дупликата не се включва във времето. Имате право на три минути.

#205 · speech

Любомир Каримански

ИТН

Благодаря Ви, господин Председател. Дупликата е от гледна точка на това, което господин Ананиев каза – аз си спомням, това беше първото правителство на ГЕРБ, което направи това, за което Вие, господин Ананиев, казахте, но не мога да приема, че ще имаме конкурентоспособност и че ще оценяваме културата и таланта в едни сектори, ако ние не го приложим това като механизъм в цялостната осигурителна…

#206 · speech

Кирил Ананиел

ГЕРБ-СДС, от място

Аз не възразявам. Това е …

#207 · speech

Любомир Каримански

Но, но, пак да кажа и това нещо – но, именно с реформата в публичния сектор, от гледна точка на прилагане на организацията за споделени услуги и там, където имаме дублиращи се функции, ние можем да спестим и да имаме икономия от мащаба, която да я върнем след това към самите заети.

#208 · speech

Кирил Ананиел

ГЕРБ-СДС, от място

Окей. Съгласен съм.

#209 · speech

Председател Мирослав Иванов

Благодаря Ви, господин Каримански. За изказване от ДПС? (Реплики от ДПС.) Добре. Госпожо Захариева, заповядайте. След това господин Пламен Шалъфов и след това господин Цончо Ганев.

#210 · speech

Екатерина Захариева

ГЕРБ-СДС

Господин Председател, вицепремиери, колеги! С преходни и заключителни разпоредби, писани неизвестно къде, кога и от кого, се правят две много съществени реформи. На първо място, Институтът по вписвания на актовете за недвижими имоти с над 100-годишна история като съдебноохранително производство се трансформира в административно. Това нарушава не само сигурността на актовете по вписвания, а и цялата правна сигурност в държавата. Очевидно тези изменения са правени много набързо, защото във внесения от Министерския съвет бюджет на ВСС заплатите са там. Също явно и самата администрация на Министерството на правосъдието не знае за тези изменения, защото на качения и внесен в Народното събрание бюджет Министерството обяснява дейността на Инспектората си и дирекция „Взаимодействие със съдебната власт“ именно във връзка с контрола на съдиите по вписванията. Особено безпокойство буди фактът, че тези изменения не са съгласувани нито със съдиите по вписвания, нито с районните съдии, видно от изказванията им в Правната комисия. На второ място, бързо и отново без обществен дебат, без никакъв анализ се предлага промяна в над 140-годишната традиция на държавата, а именно, че се представлява от министъра на финансите от Освобождението досега – никакъв анализ, никакви мотиви. Няма да влизам в подробности за правомощията на министъра на финансите и защо логиката е той да представлява България в тези дела, тъй като и от партиите – преди малко и господин Каримански каза, че ще ги оттеглят. Ние също ще внесем изменение. Само искам да кажа: оттегляне или не, разбихте на пух и прах и оставихте горчивия вкус за новия Ви подход, за новия Ви начин на управление особено в законодателния процес. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

#211 · speech

Председател Никола Минчев

Благодаря, госпожо Захариева. Има ли реплики? Реплика на Красимир Вълчев. Заповядайте.

#212 · speech

Красимир Вълчев

ГЕРБ-СДС

Уважаема госпожо Захариева, аз очаквах като бивш министър на външните работи да засегнете и бюджета от гледна точка на Министерството на външните работи като първостепенен разпоредител…

#213 · speech

Председател Никола Минчев

Картата не сте си сложили, господин Вълчев.

#214 · speech

Цончо Ганев

Продължавайки нататък по всичко това, което се случва, да поговорим за заложените приходи и разходи. Според разчетите дори без значими нови политики общите разходи ще достигнат 63 млрд. и 200 милиона, или 44,2% от очаквания размер на брутния вътрешен продукт. По тези сметки разходите нарастват с близо 7 милиарда спрямо предварителните разчети и отчети по-скоро на 2021 г., или около 12,3%. Тук идва поредното голямо: да, ама не! Защото, както бях коментирал преди малко, въпросните 2,9 милиарда променят генерално картинката за това какво реално се случва в нашата икономика. Така се продължава и традицията да се търсят технически хитрости за прехвърляне на непохарчени средства от една година за следващата. Ако извадим обаче тези въпросни, казано в кавички, 2,9 милиарда, ще се окаже, че към днешна дата ще трябва да одобрим 66 милиарда лимит за харчене през 2022 г., което при действително разплатени малко над 53 милиарда през 2021 г. представлява близо 13 милиарда ръст на разходите, или, с други думи, имаме 25% увеличение на разходите на фона на липсата на каквито и да било структурни реформи. Абсолютно никакви структурни реформи, в нито един сектор нищо не се променя или не се започва. Да се каже: дългосрочната ни цел е това да го променим из корен, защото е опорочено през 12 години управление на ГЕРБ с всякакви други метастази заедно с тях, в същото време правителството залага изключителен ръст на инвестиционни разходи, многократно бяха коментирани – от 3,7 на 8,2. Извинявайте, какво трябва да се каже от тази трибуна, за да стане ясно? И аз не мога да приема, че министърът на финансите ще каже: аз този бюджет само го формирам, другите министерствата ще работят за проектите и да видим дали те ще си ги реализират. Извинявайте, Вие сте вторият човек в нашата държава по отношение на правителството, Вие участвате и би трябвало да участвате в абсолютно всичко, което се определя като политики, приоритети, и именно Вие сте вторият човек в правителството след министър-председателя, който може да каже: това да, това не. Или любимият израз на всеки един министър на финансите: не! И ние го знаем, но да кажете, че Вие тук си правите бюджет, но оттам нататък министерствата да се оправят с проектите... Има два варианта – или не казвате истината, да не кажа неподходяща дума, че лъжете, или просто не подхождате държавнически към това нещо, което се случва в правителството. Капиталовите разходи – дори при най-голямото строене на магистралите, което беше в последните години по време на Борисов, се достигна до разходи, които са поне наполовината по-малки от това, което Вие сте заложили. Как да имаме доверие, че тези разходи, които сте заложи в края на годината, няма да сме свидетели на новата джипка и как ще ги изхарчите? Както в края на предишната година – без санкция на парламента. Няма как да имаме доверие на поредната липсваща промяна, няма как да стане това нещо. Икономически ръст 4,8% на база реална двуцифрена инфлация. Ако това не е ръстът благодарение на инфлацията, не знам на какво се крепи въпросният ръст. Крайно време е икономическият ръст на нашата държава… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Завършвам. …да се замислим и да започнем да отчитаме не какви са финансовите показатели, а какво реално е произведено, защото не знам колко от Вас си дават сметка, че ние внасяме абсолютно всичко и няма как да си внесем и инфлация. За инфлацията вече е съвсем сложен и друг проблем, но основното, което започнах и ще свършва – няма визия за кардинална промяна в какъвто и да било сектор. Отново ще харчим пари и ще наливаме в системи, които знаем, че не дават абсолютно нищо като добавена стойност. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

#233 · speech

Председател Никола Минчев

Благодаря, господин Ганев. Има ли реплики към Цончо Ганев? Няма. Заповядайте, господин Василев, за изказване.

#234 · speech

Господин Председател, дами и господа народни представители, колеги и уважаеми български граждани! В момента обсъждаме единствения закон в държавата, единствения, който засяга всеки българин – от бебето до столетника. Това е единственият закон в държавата, който влиза във всеки дом. И ако го прочетете внимателно, ще се убедите, че това е така. Съвсем логично разговорът върви през числа и чрез числа и съвсем логично имаме коренно противоположни мнения по един и същи въпрос: Вие като политически партии, от това да се твърди, че този бюджет ни отдалечава от еврозоната, до това, че той ускорява пътя към еврозоната, от това, че ние продължаваме досегашната политика на ГЕРБ „повече от същото“, до мнението на колегите от ГЕРБ, че тотално разбутваме цикъла – икономическия и финансовия, на развитие и правим нещо ново. Съвсем нормални различни мнения при обсъждане на бюджет и на бюджетни процедури. Но уважаеми колеги, за нас този бюджет е много различен – не просто заради числата, а заради неговата философия, което обсъждаме сега на първо четене и което ще се опитам да аргументирам. Кризите промениха света и наложиха промяна и във финансовата политика, и в държавната политика, в секторната политика. Това в България беше съчетано и с промяна на управлението. Тоест имаме две големи причини днес да застанем пред Вас с един различен бюджет и ще се опитам да кажа защо. Различен в голямото, иначе с числата можем да спорим и може по всякакъв начин те да бъдат тълкувани. Досега и в света, и в Европа, и в България се изповядваше философията на оттегляне на държавата от ключови сектори – в икономиката, в сигурността, в живота на хората, и пълна либерализация на пазара. Това беше философия на управление много години на много държави. Кризите показаха, че това е грешен модел и че трябва държавата да върне своята роля там, където ѝ е мястото, не просто на страничен наблюдател на процесите. Защото онзи модел доведе до това големите на свободния пазар да унищожат малките, богатите да стават все по-богати, бедните все по-бедни и да се увеличава ножицата на неравенствата. И кризите принудиха правителствата в света да се промени тази политика. Държавата да си върне ролята и да подпомогне народа си в тази криза. Правителството на Петков отговаря на тези обективни и нови условия на развитие. Ние – позволете да кажа и нещо като председател на „БСП за България“, отдавна апелираме за такава политика, за засилена роля на държавата. Съжаляваме, че хората го усетиха през тежестите и през кризата, но очевидно е, че държавата трябва да се върне. Ето Ви първата голяма разлика, съществена, във философията на управлението на България през този бюджет. Втората съществена разлика е социалната държава. Двадесет милиарда социални разходи не са просто число. Те показват отношение. Те показват ново отношение към социалната тема. И забележете, не просто разхвърляне на тези социални разходи на този малко, на онзи малко, а социални разходи в система, насочени към различни групи от обществото, но обвързани в система. И позволете да Ви обърна вниманието на една тема, на две думи, които забелязвам в този бюджет и ги обвързвам със социалните разходи и с борбата с неравенствата. За мен този бюджет е бюджет на демографското размразяване. За пореден път ще обърна внимание на Народното събрание, че ние имаме огромен национален проблем и предизвикателство – стопяването на българския народ. 800 хиляди за последните години. И всички политики е добре да подчиним на този въпрос. И защо казвам, че социалната държава и този бюджет минават през демографско размразяване? Защото тези пари са насочени към децата и безплатните ясли и детски градини, учениците и тяхното здравеопазване чрез увеличаване финансирането на здравните кабинети в училище; децата и здравословния начин на живот чрез увеличаване на средствата за по-качествена храна в училищата; децата и спорта чрез увеличаване на средствата за нови стадиони, игрища и така нататък; децата и образованието чрез увеличаване на средствата за стипендии; правителството и държавата и младите семейства чрез увеличаване на средствата за майчинство на втора година, на детските надбавки за отглеждане на дете; правителството и отношението към здравеопазването на нацията като част от демографския проблем – за пръв път много се радваме – допълнително финансиране и грижа за общински и отдалечени малки болници в планински райони, за да може всеки да има достъп до здравеопазването. Разбира се, допълнителните средства за пенсии, и мога да продължа с конкретни примери. Нека не гледаме на това твърдение, което вече и леви, и десни, и центристи повтарят: най-социалният бюджет е. Най-левият бюджет е от последните години. Можем да спорим, колкото искате – с десет хиляди или по-малко, или повече, обективно е – най социалният, но не е безцелно най-социален. Той е ориентиран, аз го обобщавам така, към демографския въпрос. И не искам да преувеличавам ролята на „БСП за България“. Искам да сме скромни и да говорим с аргументи. Може би не всичко от това се дължи на нас, но имаме значителен принос, участвайки в управлението, това да бъде факт. Искам да кажа още някои неща, по които този бюджет се отличава в дълбочината на правенето на политика. Това е отношението централна власт – местна власт. Уважаеми колеги от по-старите народни представители, помните какво се случваше в последните години. Държавата прехвърляше на общините постоянно нови и нови задължения. Държавата постоянно се освобождаваше от свои ангажименти и ги хвърляше на кметовете и нито веднъж в бюджетите тези нови задължения не бяха гарантирани с пари. Хвърляха се на местната власт и се казваше: оправяйте се. Сега тук не се прехвърлят нови задължения на местната власт, напротив, облекчават се от някои задължения, но има увеличение на финансирането в изравнителната субсидия, в капиталовите разходи. Има едно нормализиране на отношенията централна власт – местна власт. Дано да стане тенденция. И последно, може да Ви изглежда, че това е процедурен въпрос, но не, той също е много същностен въпрос от управлението на една държава – начинът, по който е направен бюджетът. Обръщам Ви внимание: капиталовите разходи, които се увеличават почти два пъти, са разписани в бюджета. Те не са оставени да бъдат излишък, който накрая на годината под формата на два-три милиарда да замине като ПМС-та, без парламентът да се произнесе. Не е просто процедурно това нещо, това е същностно, защото тук в тази зала, в Народното събрание, се прави политиката на България, включително и финансовата. И неслучайно миналата година, пък и сега, това правителство показваме отношение към парламента. Като искаме актуализация, идваме тук, не я правим с ПМС-та. Като искаме бюджетът за 2021 г. да се прилага и първите три месеца на 2022 г., идваме пред Вас. Идваме всеки път, когато имате нужда, да бъдем тук, да обясняваме – това също е коренна разлика от досегашния начин на правене на политика. Да се знае и да има ред в държавата коя институция за какво отговаря и никоя да не си превишава правата, а взаимно да се контролират и да се възвърне институционалността в България. Разбираме, че за да се развиват всички политики, най-важното е да се развива икономиката. Няма да продължавам дълго за сектора, който представлявам, икономиката и индустрията – чухте от господин Димитров добри данни. Ако направим това, което сме заложили в бюджета като политики, три неща са важни, за да се развива една икономика: инвестиции, които сме заложили в двоен размер повече; потребление, което очакваме да се повиши с повишаването на доходите на хората; и износ, за което сме заложили стимули в бюджета. Ако всичко това направим, ние изразяваме дори по-оптимистична прогноза – растежът може да стане и повече от 4,8%. Разбира се, трябва да свършим много работа. На финала искам да призова да подкрепите този бюджет, защото той има достойнства и те са: развита икономика чрез роля на държавата в нея, социална държава в помощ на народа, а обединено двете, бих казала, първа крачка към реална борба с демографската катастрофа на България, което трябва да ни е приоритет номер едно на всички без оглед на цветовете и на партиите, които представляваме. Благодаря Ви, че ме изслушахте. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

#243 · speech

Председател Никола Минчев

Благодаря, госпожо Нинова. За изказване давам думата от името на „Движение за права и свободи“, след това Драгомир Стойнев. Така вече всички парламентарни групи ще са имали по две изказвания. След това съм записал Красимир Вълчев, Владислав Панев и Ивайло Шотев – в тази поредност.

#244 · speech

Байрам Байрам

ДПС

Уважаеми господин Председател, уважаеми вицепремиери, уважаеми министри! Днес от парламентарната група на „Движение за права и свободи“ сме длъжни да изкажем нашите опасения и да предупредим, че така предложеният бюджет не може да ни изведе от бушуващите кризи, и считаме, че тези параметри по бюджета ще ги задълбочат. Управляващото мнозинство нарече този бюджет инвестиционен и най-социалния бюджет. Ние от „Движение за права и свободи“ го характеризираме като предизборен бюджет, проинфлационен бюджет, бюджет на политическата лъжа, бюджет на продължаваме подмяната, или продължава бюджетът на джипката, защото считаме, че бюджетът е предизборен. Макроикономическата прогноза не е обоснована. Растежът от 4,8% е най-висок спрямо всички институции, които го прогнозират: БНБ, Европейската комисия – дори днес Европейската комисия понижи прогнозата с 0,2% надолу, и Международният валутен фонд. Странно е, че най-висок растеж е предвиден за 2022 г., а именно 4,8%, а следващите години, когато трябва да се видят резултатите от управлението на коалицията, той намалява. Най-вероятно правителството е с къса визия за управление и смята още тази година да хвърли бялата кърпа. Бюджетът е проинфлационен. Предвижда се висок дефицит, особено на начислена основа от 5,5% от брутния вътрешен продукт. Твърде вероятно е да бъде и повече, като дефицитът на начислена основа се запазва над 3% през 2023 г. и 2024 г. Особено внимание обръщаме на оценката на Фискалния съвет. Според тях бюджетът не е съобразен с европейските правила, излишно се раздуват разходите, без да се вижда техният ефект. Има риск от големи дефицити в бъдеще и още по-голямо увеличение на дълга. Дефицитът на касова основа е в размер на 5,9 млрд. лв., или 4,1% от брутния вътрешен продукт. Това е чисто счетоводен резултат. Ако към него добавим 2,9 млрд. лв. от миналата година, реално тази година разходите ще надхвърлят приходите с 8,9 млрд. лв., или 6,2% от брутния вътрешен продукт. Това е много сериозен фискален стимул, и то в година с прогнозиран рекорден икономически растеж. Това ще увеличи допълнително инфлацията, като нашите предположения са, че може да достигне до 10%. Разходите са в размер на 63 милиарда, или 44% от брутния вътрешен продукт, но това е без тези 3 милиарда от миналата година. Като ги прибавим към тази година и ги извадим от миналата, се получават разходи от 66 млрд. лв., или 46% от брутния вътрешен продукт. Подобно раздуване на разходите без видими ефекти е сериозен риск в средносрочен план. Тези разходи се крепят на инфлационни приходи. Когато инфлацията намалее, приходите ще спаднат, но много трудно могат да бъдат ограничени разходите. Рискът е да получим огромни дефицити в бъдеще и още по-висок дълг. В Комисията по бюджет и финанси имахме няколко въпроса и бяхме поискали няколко справки, на които не получихме отговор. Искам да ги повторя и да ги задам оттук. Защо капиталовите разходи не са детайлно разписани? Така са непрозрачни и са подвластни на недобрите практики на близкото минало, в които те се използваха за буфер, за намаляване на дефицита или се прехвърляха за следващи години. Изпратете ни тази подробна справка за планираните капиталови разходи. Каква е проектната Ви готовност за тези 8 млрд. лв. и какви са очакваните ефекти от тяхното изразходване? Отново ли плащанията по тях ще са концентрирани през месец декември? В унисон с предложените от нас промени в Закона за публичните финанси сте посочили свенливо малка част от разходите в централния бюджет. Защо не са посочени всички разходи? Изпратете ни детайлна справка за централния бюджет, включително ако част от средствата засега фигурират като резерв. Защо мислим, че това е бюджетът на джипката? Това е поради чл. 87 по начина, по който е разписан: „Условията, редът и критериите за предоставяне на допълнителни трансфери от централния бюджет по бюджетите на общините за капиталови разходи и разходи за текущи ремонти на обекти на техническата и социалната инфраструктура се определя с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и на министъра на финансите.“ Колко средства са предвидени по този чл. 87? Кога ще ги предоставите на общините, защото всяко забавяне, например чуваме за актуализацията през месец юли, рискува проектите да не могат да започнат през настоящата година? Няма никаква промяна. Продължава подмяната с новия модел на джипката. Защо считаме, че този бюджет е на политическа лъжа? Най вероятно се учите от бившия премиер, който казваше, че най добре се лъже след лов и преди избори. Ще цитирам Асен Василев – вицепремиера: в предизборната кампания на въпрос, зададен към него „Със заеми ли ще строите тунели, магистрали и мостове?“, той отговаря: „Не, 8 млрд. лв. на година се харчат не по предназначение, значи на година може да построим 40 моста или две магистрали от София до Варна“. А сега при приемането на бюджета представители на Министерския съвет ни заявяват, че значителна част от външния дълг е предвидена именно за инвестиции. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)

#245 · speech

Председател Кристиан Вигенин

Времето изтече, господин Байрам.

#246 · speech

Продължаваме Промяната

Благодаря Ви. Господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Моето изказване ще бъде много кратко. Искам да успокои емоциите и искам да се обърна към философията на този бюджет, затова ще започна с нещо, което по времето, когато Ви слушах, се опитах да конструирам. Едно от основните противоречия в икономиката се състои в непрекъснатото нарастване на потребностите и ограничените ресурси за тяхното задоволяване. В този смисъл във всяка задача има дадено, има и търсене, като търсенето е винаги в някаква лимитирана реалност. Този бюджет показва, че предложеното към Вас е разработено в детайли, че даденото се познава и търсените резултати ще бъдат постигнати. До момента част от говорителите – господин Байрам, заяви, че всъщност нямало заложени в този бюджет очаквани ефекти, тоест реални ефекти. Всъщност ние не можем да заложим в един бюджет реални ефекти, ние можем да заложим в един бюджет очаквани ефекти. Господин Ганев ни обяви, че всъщност в този бюджет няма никакви показатели на някаква реформа. Ами, господин Ганев, ето това са нещата, които ние с господин Костадинов изслушахме на Комисията по образованието и наука. Тук става въпрос за безплатни детски градини, за безплатни детски ясли. Тук става въпрос за мисъл за демографията на България. Става въпрос за изключителна социална политика. Тук става въпрос за мисъл с едни 100 млн. лв., насочени към развитието на нашия потенциал от гледна точка на предучилищно и училищно образование, свързано със заниманията по интереси. В този смисъл смея да твърдя, че това е бюджет, който трябва да бъде подкрепен, защото той е балансиран и защото той действително ще доведе до ръст, до инвестиции и до благоденствие в нашата родина. Благодаря.

#283 · speech

Председател Никола Минчев

Благодаря, господин Симеонов. Реплика? Има ли реплики към господин Симеонов? Няма. Томислав Дончев – заповядайте, имате минута и 50 секунди останало време на групата.

#284 · speech

Томислав Дончев

ГЕРБ-СДС

Господин Председател, извинявам се, че не Ви нося превозно средство. (Смях от ГЕРБ-СДС.) Господин Вицепремиер, уважаеми колеги! Чух да определят този бюджет като най-щедрия. Вярно ли е? Само че щедростта е благо, когато става дума за благотворителност. Когато става дума за публични средства, е малко спорно, защото, преди държавата да даде, тя взема – бърка в джобовете на хората, и в по-големите, и в по-малките джобчета. Чух, че това било бюджет на промяната. Вярно ли е? Няма как да не е вярно! За първи път с този бюджет се къса една благоразумна политика, която се води над 20 години. Това бил бюджет на растежа. Безспорно е така. Никой не спори, че и дефицитът, и дългът растат. Това бил бюджет на инвестициите. Да, има предвидена огромна капиталова програма, само че не е ясно какво и кога ще бъде инвестирано в нея. Чух обаче да наричат този бюджет „авантюра“. Така ли е? Не е така. Авантюра е, когато рискуваш за своя сметка, а когато рискуваш за сметка на другите, това не е авантюра, това е нещо друго. Най-големият проблем обаче е друг. Аз не виждам в този бюджет фокус, не виждам цел, не виждам политики. А когато нямаш цел, повече от всичко не е цел. Това е липса на цел! Стана дума, беше един бивш финансов министър, употреби една недобра аналогия, че бюджетът му бил малка постна пица, обаче в кутията имало пица. Аз не бих използвал такава аналогия, но ако трябваше да използвам такава аналогия по отношение на този бюджет, бих казал, че това е голяма мазна кутия от пица, в която няма пица. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

#285 · speech

Председател Никола Минчев

Благодаря. Реплики към господин Дончев? Няма. Заповядайте, господин Василев, да направите изказване.

#286 · speech

Продължаваме Промяната

Уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване относно законопроекти за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците: № 47-102-01-6, внесен от Министерския съвет на 6 декември 2021 г., и № 47-154-01-5, внесен от Николина Ангелкова и Десислава Атанасова на 17 декември 2021 г. Комисията по туризъм на свое заседание, проведено на 27 януари 2022 г., разгледа и обсъди на първо гласуване два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците: Законопроект, № 47-102-01-6, внесен от Министерския съвет. Законопроект, № 47-154-01-5, внесен от Николина Ангелкова и Десислава Атанасова. На заседанието присъстваха от Министерството на туризма: госпожа Ирена Георгиева – заместник-министър, и госпожа Мая Никовска – директор на дирекция „Туристическа политика“. Мотивите на Законопроекта бяха представени от госпожа Ирена Георгиева. Тя посочи, че с предложеното изменение се възстановява разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците – преди отмяната от последното допълнение в „Държавен вестник“ (бр. 67 от 2021 г.). По този начин ще се възстанови нормативната база, въз основа на която е нотифицирана Схема SA.58050, а именно „Държавна помощ за туроператори, които използват въздушни превозвачи с валиден оперативен лиценз за изпълнение на чартърни полети до Република България с цел туризъм“ (SA.58050 (2020/N), одобрена от Комисията с Решение С(2020) 5207 от 24 юли 2020 г. От Министерството на туризма изтъкнаха, че след консултации с всички заинтересовани страни през октомври 2021 г. е взето решение схемата с измененото изискване за използване на български въздушни превозвачи с валиден оперативен лиценз да не бъде прилагана. Европейската комисия е информирана, че се предвижда внасяне на предложение от Министерския съвет в Четиридесет и седмото народно събрание на законодателна промяна, която да отмени текста на чл. 26, ал. 1, обнародван на 16 септември 2021 г., и да възстанови текста на мярката преди последното изменение. Също така при удължаване на Временната рамка Схемата за помощ SA.58050 ще бъде удължена чрез групова нотификация. Министерството на туризма е информирало Еврокомисията, че Схемата в настоящия изменен вариант е предложена от Комисията по икономическа политика, иновации и туризъм към Четиридесет и шестото народно събрание и Министерството на туризма не е било информирано за предвидените промени в Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. до официалното гласуване на Народното събрание за приемането му. С извършените по-рано промени, които са довели до спиране на мярката, е била добавена думата „български“ пред „въздушни превозвачи с валиден оперативен лиценз за изпълнение на чартърни и редовни полети до Република България с цел туризъм“, обстоятелство, което се оценява от Европейската комисия като дискриминационен текст спрямо останалите авиопревозвачи. В същото време е било допуснато до помощта за една и съща седалка да кандидатстват едновременно туроператори и авиопревозвачи. От Министерството на туризма потвърдиха, че след консултации с всички заинтересовани страни през октомври 2021 г. е взето решение Схемата с измененото изискване за използване на български въздушни превозвачи с валиден оперативен лиценз да не бъде прилагана. Комисията е информирана, че се предвижда внасяне на предложение от Министерския съвет в Четиридесет и седмото народно събрание на законодателна промяна, която да отмени текста на чл. 26, ал. 1, обнародван на 16 септември 2021 г., и да възстанови текста на мярката преди последното изменение. Също така при удължаване на временната рамка Схемата за помощ SA.58050 ще бъде удължена чрез групова нотификация. С изменението на нормата се цели чрез държавната помощ по чл. 26 от Законопроекта да се продължи със задна дата, тоест предвидено е обратно действие на закона от 16 септември 2021г., без прекъсване подпомагането на туроператори, които през периода от 1 юни 2021 до 31 декември 2021 г. са предоставяли туристически пакети на потребители с крайна дестинация България. Целта на схемата, популярна като „35 евро на седалка“, е и да бъдат смекчени социално-икономическите последици за туристическия сектор от пандемията от COVID-19, като се осигури възможността на получателите на държавната помощ да се възстановят от кризата и да стабилизират ликвидността си. Госпожа Георгиева изтъкна, че в Законопроекта е предложено допълнение в § 2, свързано с възможността за прилагане на ваксини срещу COVID-19 на посочените в разпоредбата групи лица и през 2022 г. То представлява ефективна мярка, съобразена с политиката за насърчаване на ваксинирането. С приемане на предложението ще се гарантира и по-нататъшната защита на очертания контингент лица в борбата срещу COVID-19. От името на вносителите по Законопроект, № 47-154-01-5 от 17 декември 2021 г., измененията в него представи госпожа Николина Ангелкова. Тя отбеляза, че туристическият сектор не само търпи загуби, но е изправен на ръба на оцеляването и няма време за повече грешни решения, а договарянето на чартърните програми от ключовите за България пазари е от огромно значение за възстановяването на българския туризъм. С направеното предложение се връща текстът на разпоредбата преди направеното изменение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. При обсъждането на двата законопроекта се установиха следните разлики: срокът на действие на мярката в Законопроекта на Министерския съвет е две години и се цели да се продължи със задна дата, за да се избегне прекъсване на подпомагането на туроператори, които през периода от 1 юни 2021 до 31 декември 2021 г. са предоставяли туристически пакети на потребители с крайна дестинация България, докато народният представител Николина Ангелкова и народният представител Десислава Атанасова предлагат този срок да е от влизането в сила на закона и да продължи три години след отмяна на извънредното положение. Също така в Законопроект, № 47-154-01-5 от 17 декември 2021 г., внесен от народните представители Ангелкова и Атанасова, липсва регламентация за удължаване и през 2022 г. на срока за прилагане на ваксини срещу COVID-19 на очертаните в разпоредбата групи лица. Участие в разискванията по двата законопроекта взеха народните представители: Илин Димитров, Николина Ангелкова, Ивайло Христов, Красен Кралев, Димитър Ташев, Георги Свиленски и Васил Зашкев. След проведената дискусия двата законопроекта бяха подложени на гласуване: - по Законопроект, № 47-154-01-5, внесен от Николина Ангелкова и Десислава Атанасова на 17 декември 2021 г., резултатът беше 3 „за“, 1 „против“ и 10 „въздържал се“. Комисията не подкрепя предложението. - по Законопроект, № 47-102-01-6, внесен от Министерския съвет на 6 декември 2021 г., резултатът беше 10 „за“, 3 „против“ и 1 „въздържал се“. Комисията подкрепя предложението. Въз основа на представените законопроекти и с оглед на проведените гласувания Комисията по туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект, № 47-102-01-6, внесен от Министерския съвет на 6 декември 2021 г.“

#371 · speech

Председател Никола Минчев

Благодаря, госпожо Апостолова. И докладът от Комисията по бюджет и финанси ще бъде представен в резюме, предполагам от господин Каримански. Заповядайте.

#372 · speech

Докладчик Любомир Каримански

Господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., № 47-102-01-6, внесен от Министерския съвет на 6 декември 2021 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., № 47-154-01-5, внесен от народния представител Николина Ангелкова и народния представител Десислава Атанасова на 17 декември 2021 г. На заседание, проведено на 27 януари 2022 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочените законопроекти. На заседанието присъстваха: от Министерството на туризма – госпожа Ирена Георгиева – заместник-министър, и госпожа Мая Никовска – директор на дирекция „Туристическа политика“. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., № 47-102-01-6, беше представен от госпожа Ирена Георгиева – заместник-министър. С предложеното изменение се цели да се възстанови разпоредбата на чл. 26, ал.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., преди промяната от последното допълнение в „Държавен вестник“, бр. 77 от 2021 г. По този начин ще се възстанови нормативната база, въз основа на която е нотифицирана Схема SA.58050, а именно: „Държавната помощ за туроператори, които използват въздушни превозвачи с валиден оперативен лиценз за изпълнение на чартърни полети до Република България с цел туризъм“, одобрена от Комисията с Решение С(2020) 5207 от 24 юли 2020 г. С изменението на нормата се очаква чрез държавната помощ по чл. 26 от Законопроекта да се продължи подпомагането на туроператори, които са предоставяли туристически пакети на потребители с краен пункт на пристигане територията на Република България. Освен туроператори, чартирали полети, от мярката могат да се възползват и тези от тях, които са използвали места в редовни полети или полети на нискотарифни авиопревозвачи, за да доведат туристи в България. Предложеното допълнение в § 2 от Проекта на закон, свързано с възможността за прилагане на ваксини срещу COVID-19 на очертаните в разпоредбата групи лица, представлява ефективна мярка, съобразена с политиката за насърчаване на ваксинирането. Предвид наличието на достатъчно количества ваксини в страната за поставяне на трета бустерна доза от напълно ваксиниралите се лица, както и наличието на лица от посочените групи, които все още не са приключили своята пълна ваксинация, възможността всички те да получат ваксина срещу COVID-19 през 2022 г. не следва да бъде преустановена поради изтичане на календарната 2021 г. Тази мярка не налага допълнителен бюджет. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., № 47-154-01-5, беше представен от госпожа Николина Ангелкова. Предложеният законопроект е идентичен с този, внесен от Министерския съвет. С направеното предложение се връща текстът на разпоредбата преди направеното последно изменение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. Предишната норма е приета през май месец 2020 г. като мярка, която да подпомага туристическия сектор за справяне с последиците от ковид кризата. Ключово е същата да продължи да функционира със старата редакция, като се заличат думите „български“ пред „въздушни превозвачи“ в текста на сега действащия чл. 26, ал. 1 от Закона. Според вносителя на Законопроекта чрез промяната на разпоредбата ще се избегне нарушаването на изискванията за свободната конкуренция на вътрешния европейски пазар, както и дискриминационното отношение по отношение на въздушните превозвачи, които оперират на свободния европейски пазар. Предложено е тази изключително важна за туристическия сектор мярка да се ползва три години след отмяна на извънредното положение и да подпомогне възстановяването на сектора, което съгласно Световната организация по туризъм се очаква през 2023 – 2024 г. В хода на дискусията председателят на Комисията по бюджет и финанси изрази становище, че трябва да бъде приложена предварителна оценка на въздействието към Законопроекта, внесен от Министерския съвет, както и анализ „разходи-ползи“ към Законопроекта, внесен от народния представител Николина Ангелкова и народния представител Десислава Атанасова, за да се знае ефектът от прилагането на тази мярка. Госпожа Ирена Георгиева отговори, че в документите, които са внесени в Министерския съвет, не е прилагана оценка на въздействието, позовавайки се на § 1а, т. 4 на Закона за нормативните актове, тъй като това е проект, свързан с предотвратяване и ликвидиране на последиците от форсмажорни обстоятелства. За следващото заседание Министерството на туризма пое ангажимент да предостави анализ на ситуацията с количествени параметри, за да стане ясна важността на тази мярка. Това, което следва да се отбележи, е, че спадът на туристическите посещения за 2020 г. спрямо 2019 г. е около 80%. Според Министерството на туризма субсидията са я получили 507 полета за общо 58 246 туристи и 26 туроператора. В случай че мярката се приложи до края на 2022 г., това ще бъде стимулиращо за този сектор на икономиката, като средствата за нея в бюджета, които са около 12–13 млн. лв., са предвидени. Господин Цончо Ганев заяви, че според него текстът на Законопроекта, внесен от Министерския съвет, трябва да се прецизира, като се запише, че мярката е приложима „за не по-малко от 70 места“ и субсидията за самолетите да е за редовните полети. Второто му предложение се отнася до това да се предвиди мярката да се прилага и за туристопотока с автобусни превози. Господин Любомир Каримански заяви, че повдигнатият въпрос за автобусните фирми се отнася за друга мярка, а госпожа Николина Ангелкова уточни, че ако разширим обхвата на мярката извън одобрената от Европейската комисия, рискуваме нова нотификация. От Министерството на туризма коментираха, че е много трудно да се засече броят на туристите с автобус, може да се мисли в тази посока, но ако предлаганата със Законопроекта мярка не се приеме, това ще е сериозен удар за имиджа на страната ни. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: 1. По Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., № 47-102-01-6, внесен от Министерския съвет на 6 декември 2021 г., 14 гласа „за“, без „против“ и 1 глас „въздържал се“. 2. По Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., № 47-154-01-5, внесен от народния представител Николина Ангелкова и народния представител Десислава Атанасова на 17 декември 2021 г., 6 гласа „за“, без „против“ и 8 гласа „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., № 47-102-01-6, внесен от Министерския съвет на 6 декември 2021 г.“ Благодаря Ви. Извинявам се за бързото четене.

#373 · speech

Председател Никола Минчев

Благодаря Ви, господин Каримански. Откривам дискусия по двата законопроекта. За изказване – Николина Ангелкова. За становище от вносител ли искате? Добре, заповядайте за становище от вносител.

#374 · speech

Николина Ангелкова

ГЕРБ-СДС

Благодаря. Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Както в представянето на двата доклада в Комисията по туризъм и в Комисията по бюджет и финанси стана ясно, че внесеният от нас Законопроект е свързан с това да поправим една грешка, която предишното Народно събрание – Четиридесет и шестото, допусна, когато благодарение на внесена лобистка поправка в два часа през нощта при актуализацията на бюджета тогава мярката беше променена и всъщност на практика блокира нейното изпълнение. Същата бе приета май месец 2020 г., за да може да отговори на предизвикателствата, свързани с ковид кризата, и да подпомогне най-засегнатия бранш, а именно туризма. Това, което прави впечатление, е, че и двата законопроекта – и на Министерския съвет, и моят законопроект и на госпожа Атанасова, са идентични. Винаги в предишните парламенти, когато има идентични законопроекти с идентични норми, защото разликата в моя законопроект е предложението същата мярка да действа три години след извънредното положение, а не две, тъй като съгласно абсолютно всички прогнози – и на Световната организация по туризъм, и на Световния съвет по пътувания и туризъм, се очаква секторът да започне да се възстановява 2023 – 2024 г. и тази мярка е ключова, за да се възстанови туристопотокът към страната. Очаквах на първо гласуване да бъдат подкрепени и двата законопроекта, защото те са идентични, но разбира се, се видя желанието на всяка цена да се отхвърлят проектите на опозицията, независимо че касаят едно и също нещо. Туризмът е един от най-засегнатите сектори в българската икономика вследствие на пандемията и се радвам, че днес най-накрая стигнахме до гледането на този законопроект, за да може мярката да започне да се изпълнява и за да може полетите, които международните туроператори са реализирали през 2021 г., да им бъдат възстановени средствата, които те са предвидили с тази мярка. Защото това освен всичко друго касае имиджа на България като държава, на която може да се има доверие в това, което казва, и за да може да се планира от международните туроператори – тези, които избират България за своя туристическа дестинация. Много е важно, тъй като днес първата точка беше свързана и с приемането на първо четене на Закона за държавния бюджет, и ние ще направим такова предложение – да бъдат увеличени средствата за тази мярка, тъй като в момента предвидените са 25 милиона. Господин Каримански искаше някакъв анализ на разходи и ползи, но аз съвсем накратко ще нахвърлям за сведение едни числа. 2019 г. беше рекордна за българския туризъм. Пожелавам и на сегашното управление да достигне тези нива, но за това са необходими освен ясна политическа програма и средства. За 2019 г. имахме 9 млн. и 300 хил. чуждестранни туристи и 27 милиона реализирани нощувки. И колкото и представители на „Продължаваме Промяната“ да се опитват да неглижират тези резултати, те не са просто паднали от небето, а са плод на много усилия и работа на целия екип. Всъщност с тези 25 милиона, които апропо са прехвърлени в бюджета от тези, които правителството на Бойко Борисов отпусна – 51 милиона за тази мярка. Един самолет, който се използва, извинявайте, за чартърни полети, има средно 180 места, могат, ако кажем, че сто процента има запълняемост, да стигнат за 714 хил. и 286 седалки или толкова пътници. Да кажем, че има 20% запълняемост, всъщност ако е сто процента, се равнява на 3968 полета, а при 80% запълняемост – 3174 полета. За сведение се връщам към 2019 г., летищата Варна и Бургас са реализирали 35 хиляди полета, 80% от тях са били чартърни полети с цел туризъм. Всъщност това се равнява на около почти 4 милиона пътници – туристи, при 80% запълняемост, което, ако всички използват тази мярка, е 140 милиона. Това, което държавата отпуска, ако ние искаме да достигнем нивата от 2019 г., е изключително малко на фона на заявките, че туризмът е приоритет. Надявам се, когато направим това предложение между първо и второ четене за бюджета, същото да бъде прието. Също така мярката и редакцията, която сме предложили, както правилно господин Каримански отбеляза в своя доклад, в редакцията, която се получи от Четиридесет и шестото народно събрание, води до дискриминационни условия за всички превозвачи, които оперират на единния европейски пазар, и нарушаване на принципа на конкурентоспособност. За да Ви покажем, че държим на сектор „Туризъм“ и за нас е важно какво се случва там, подкрепихме предложения законопроект на Министерския съвет за тази промяна. Независимо дали е внесен от Министерския съвет, за нас е важно какво се случва в сектора и тази мярка отново да започне да се изпълнява максимално бързо. Летният сезон отдавна вече се планира от всички наши конкурентни дестинации. За да може и България да има тази възможност за по-голяма конкурентоспособност, е необходимо резервациите и процесът за резервации отдавна да е стартирал. Така че разчитам на Вашата подкрепа за тази мярка, за да може поне в тази посока туристическият сектор да бъде спокоен, независимо че той е неспокоен по отношение на това, че трябва да връща средства за оборотен капитал, за които вече е бил одобрен – за схемите към НАП говоря, бил е одобрен по условията за допустимост, класиран, с получени безвъзмездни средства за подкрепа и сега се иска да се възстановят заедно с лихвите, което е недопустимо. Мярката 60/40 или 80/20 за сектора е ключова, а виждаме, че в новия бюджет тя ще действа само до 30 юни. Изключително е важно действията към сектора и мерките да бъдат реални и да достигат до тях сега, не след един месец, не след два месеца. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Защото на думи – приключвам, всички казват много и всички твърдят, че подкрепят сектора, но в действителност това, което им е необходимо като мерки, реално не достига до тях. Благодаря.

#375 · speech

Председател Никола Минчев

Благодаря, госпожо Ангелкова. Откривам дискусията. Има ли желаещи за изказване? Илин Димитров, след това Ива Митева. Заповядайте, господин Димитров.

#376 · speech

Илин Димитров

Продължаваме Промяната

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Аз подкрепям госпожа Ангелкова, тъй като наистина Законът е много важен и той е закъснял, тъй като тази мярка, дискриминационна, която, между другото, е много странно, че няма писмени следи как е минала. В нито една стенограма не намерих, не намерих и запис. Ако някой може да ми каже, виждам, че госпожа Митева е тук...

#377 · speech

Ива Митева

ИТН, от място

Ще Ви ги дам.

#378 · speech

Илин Димитров

Много Ви благодаря, защото положихме четири дена усилия да търсим откъде е минало това и да видим кой го е внесъл. Ще се радвам, ако може да ни го разкажете. Но тя е много важна, тъй като спря един поток от обещани средства към туроператорите и ни направи партньор, който е ненадежден. Това е много, много лошо за един бизнес – да покажеш, че си ненадежден. Отстранявайки тази дискриминационна поправка „български“ пред „авиопревозвач“, това се възстановява. Сега, двата законопроекта са изключително идентични, като аз мисля, че и двата са добри. Нашето предложение – което Министерският съвет е входирал, за мен е по-гъвкаво и трябва да бъде подкрепено. Ние не отричаме, че трябва да се подпомогне по-дълго самият бизнес, но това е по един по-гъвкав начин. Можем да го правим година за година, осигурени са средствата и ако Европа разрешава, те ще бъдат плащани – не е проблем. Обещани са тези средства, Законът е с ретроактивно действие. Това означава, че те ще бъдат платени, когато са начислени, мярката ще бъде отворена и ще се кандидатства по нея. Аз благодаря отново на госпожа Ангелкова, която мина така по доста теми, не пропусна да ни клъвне тук-там, както обикновено прави, но въпреки всичко ние я подкрепяме, защото явно мислим заедно – и опозиция, и управляващи, за благото на туризма. Благодаря.

#379 · speech

Председател Никола Минчев

Благодаря Ви, господин Димитров. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Има ли реплики към Илин Димитров? Няма реплики. Ива Митева е за изказване. Заповядайте, госпожо Митева.

#380 · speech

Ива Митева

ИТН

Уважаеми колеги, мислех да не взимам думата, но за втори път днес госпожа Ангелкова ме предизвика. Вчера тя заяви, че благодарение на лобистка поправка, което, между другото, повтори и днес, в Четиридесет и шестото народно събрание на Ваш коалиционен партньор в момента се намираме в тази ситуация отново да променяме Закона, за да може най-пострадалият сектор в българската икономика, именно туризмът, да се възползва. Искам да попитам госпожа Ангелкова: кой е този коалиционен партньор, който е направил поправката? Защото аз разполагам с нейното писмено предложение от 3 септември 2021 г. – при актуализацията на бюджета, където в мотивите се казва: „Удължаването на срока на действие на мярката за 35 евро на седалка за туроператори, извършващи чартърни полети, на три години, след отмяна на извънредното положение, както и включването на български авиопревозвачи към тази мярка, ще подпомогне възстановяването на чуждестранния туристопоток към нашата страна.“ В предложението тя е записала: „Държавна субсидия в размер на 35 евро за всяка седалка от максималния пътнически капацитет на самолета за всеки полет, изпълнен с български въздушен превозвач.“ (Ръкопляскания от ИТН и „Продължаваме Промяната“.) Госпожо Ангелкова, кой е този коалиционен наш партньор, който е направил тази поправка? Подобна поправка има само Вашата и на господин Йордан Цонев, но той освен „туроператорите“ просто добавя „въздушен превозвач“. Тоест и авиопревозвачите да се ползват от тази възможност, но не и да е български. Така че когато излизате тук и отправяте такива обвинения – разполагам със стенограмата, между другото, и от дебата, и от Комисията, и залата – всичко насочва към Вас. Така че, много Ви моля, когато отивате да оправяте нещо, което Вие сама сте предизвикали, поне да бъдете искрена. Защото ние помним и Четиридесет и шестото народно събрание не беше далеч. Предвид обаче това, че наистина поправката е много важна, и предвид това, че е свързана с нотифицирана схема за държавна помощ и сме пред угрозата от наказателна процедура, предлагам днес, ако може и няма обструкции, да се премине и на второ гласуване на този законопроект, като имам само една поправка и се надявам цялата зала да ме подкрепи. (Ръкопляскания от ИТН и „Продължаваме Промяната“.) Тя е свързана с отпадане на годината „2021“, която е свързана с произвеждането на избори в условия на противоепидемични мерки, тъй като, предполагам, знаете всички, че има около 15 частични избори, насрочени на 27 февруари. В момента ЦИК няма как да въведе противоепидемичните мерки, свързани с изборния процес. Това смятам, че е много важно да се случи също днес. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ИТН и „Продължаваме Промяната“.)

#381 · speech

Председател Никола Минчев

Благодаря, госпожо Митева. Реплики? Заповядайте, госпожо Ангелкова.

#382 · speech

Николина Ангелкова

ГЕРБ-СДС

Госпожо Митева, абсолютно некоректно четете моето предложение. Аз български въздушни превозвачи не съм предлагала. Вие компилирахте…

#383 · speech

Ива Митева

ИТН, от място

Разполагам със стенограмата.

#384 · speech

Николина Ангелкова

Аз също разполагам. А българският оперативен лиценз? Вие компилирахте абсолютно двете предложения в два часа през нощта – на господин Цонев и моето, и стана този буламач. Също ще Ви дам предложенията, които ние сме входирали, така че изобщо не ми приписвайте такава или онакава поправка. Това, което в момента е важно, е тази мярка отново да работи. Това, което се обсъждаше в Комисията по икономика, иновации и туризъм в Четиридесет и шестото народно събрание, е освен туроператорите да могат и авиопревозвачите да изпълняват тази мярка, след което се добави пред авиопревозвачите – не знам от кого, но не от мен, защото ще Ви дам нашето предложение на група, а не Вашето в стенограмата, което е включено… (Реплика от народният представител Ива Митева.) Да, говоря Ви писмено. Предложението, което ние сме входирали, сега ще Ви го дам, а не това, което Вие сте компилирали в Доклада. (Реплика от народния представител Ива Митева.) Ще Ви дам внесеното предложение, защото ние сме внасяли за български въздушен превозвач. Така че, много Ви моля, и тогава – на 16 септември, когато излезе и се публикува в „Държавен вестник“, също се чудихме откъде се е появила тази поправка. Не е от нас. Тази поправка не е от нас. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

#385 · speech

Председател Никола Минчев

Благодаря. Колеги, да насочим фокуса на дискусията към настоящия законопроект, не към този от Четиридесет и шестото народно събрание. Господин Димитров, за втора реплика.

#386 · speech

Елин Димитров

Продължаваме Промяната

В шок съм, ужас и потрес. Никога не съм очаквал от Вас, която смятах, че с професионализъм ще измъкнем туризма, такова нещо. Пред мен държа този документ. (Показва документ.) Госпожо Ангелкова, направо се сривам в момента. (Смях от ИТН и „Продължаваме Промяната“.) Значи да говорим за лобизъм при Вас, никога. Концесии има ли тук записани, защото нямах време да го разгледам? Не. Вижте, това е много жалко, защото тази поправка спъна туризма. Може би е време да кажем тук от тази трибуна кой е вносителят, да го погледнем и бизнесът да си прецени. Благодаря на госпожа Митева, че ни показа този документ. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“ и ИТН.)

#387 · speech

Председател Никола Минчев

Трета реплика има ли? Няма. Дуплика от госпожа Митева.

#388 · speech

Ива Митева

ИТН

Не знам какво да кажа в тази дуплика. Аз наистина не исках да го предизвикваме този дебат, защото уважавам госпожа Ангелкова. Работила съм с нея в Четиридесет и четвъртия парламент точно по този текст, когато го създавахме и заедно го мислихме, но предложението е № 46 154 04 44 от 3 септември 2021 г., внесено в 10,59 ч., подписано от Николина Ангелкова, Десислава Атанасова, Росица Кирова. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ИТН и „Продължаваме Промяната“.)

#389 · speech

Председател Никола Минчев

Благодаря, госпожо Митева. Други изказвания по настоящите законопроекти? Настимир Ананиев. (Шум и реплики.) Без подвиквания от място, моля!

#390 · speech

Настимир Ананиев

Продължаваме Промяната

(ИТН, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.

#423 · speech

Председател Никола Минчев

И Стефан Шилев?

#424 · speech

(ИТН, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.

#437 · speech

Председател Никола Минчев

Стефан Шилев? Гласували 178 народни представители в залата и 6 онлайн – общо 184: 177 гласа за в залата и 6 онлайн – 183, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. (Ръкопляскания.) Заповядайте, господин Димитров, за процедура.

#438 · speech

Илин Димитров

Продължаваме Промяната

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз не разбрах в дебатите, понеже бяха разгорещени, дали някой предложи…

#439 · speech

Председател Никола Минчев

Никой нищо не предложи.

#440 · speech

(ИТН, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.

#451 · speech

Председател Никола Минчев

И Стефан Шилев? Гласували 171 народни представители в залата и 5 онлайн – общо 176: 169 гласа за в залата и 5 онлайн – 174, против няма, въздържали се 2. Предложението е прието. Преминаваме към второ гласуване на току-що приетия на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание на 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, № 47-102-01-6, внесен от Министерския съвет на 6 декември 2021 г. Заповядайте, госпожо Митева.

#452 · speech

Ива Митева

ИТН

Уважаеми колеги, предвид че преминаваме към второ гласуване, предлагам няколко технически корекции в Законопроекта и един нов § 2, който го споменах преди малко, свързан с противоепидемичните мерки по време на изборния процес. В наименованието на Закона думите, които са в скобите, да отпаднат – заглавие, допълнение, държавни вестници – тези думи да отпаднат. Да се създаде нов § 2 със следното съдържание: „§ 2. В чл. 28 навсякъде думите „през 2021 г.“ се заличават.“ § 2 става § 3 и след думата „разпоредби“ се слага в текста преди т. 1, тоест става: „В § 21б, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби в текста преди т. 1 след думите...“ и така нататък. Параграф 3 става § 4.

#453 · speech

Председател Никола Минчев

Госпожо Митева, само секунда. В заглавието отпада текстът в скобите.

#454 · speech

Ива Митева

В наименованието на Закона отпада текстът в скобите, първите – заглавие и така нататък, да.

#455 · speech

Председател Никола Минчев

Да. Създава се нов § 2 със следния текст: „В чл. 28 навсякъде думите „през 2021 г.“ се заличават“. Съществуващият § 2 става § 3 и след думата „разпоредби“ се добавя „в текста преди т. 1“.

#456 · speech

Ива Митева

Така.

#457 · speech

Председател Никола Минчев

И § 3 става § 4.

#458 · speech

Ива Митева

Да.

#459 · speech

Настимир Ананиев

Продължаваме Промяната, от място

А какъв е аргументът?

#460 · speech

Ива Митева

Разпоредбите са абсолютно технически, с изключение на чл. 28, който Ви го обясних преди малко. Чл. 28 е свързан с въвеждане на противоепидемични мерки тогава, когато се произвеждат избори, тъй като там имаме по-особени правила. И с премахването на „2021 г.“, докато има извънредна епидемична обстановка, ще се прилагат тези разпоредби, тези изключения от Изборния кодекс, и ще могат да се въвеждат противоепидемични мерки, тъй като, казах, на 27 февруари има около 15 частични избора.

#461 · speech

Председател Никола Минчев

Благодаря. Дискусия по текстовете. Има ли желаещи за изказване? Може би председателят на Комисията по туризъм като водеща да изчете Законопроекта, текстовете, за да направим дискусия по тях. Господин Димитров, заповядайте.

#462 · speech

Десислава Атанасова

#554 · speech

Председател Никола Минчев

Да, приключете процедурата, ще Ви отговоря – да.

#555 · speech

Десислава Атанасова

Да. Отговорът е: „Да“. В този смисъл, как така Вие прекъсвате изказване от парламентарната група на ГЕРБ, което касае Закона за насърчаване на инвестициите. С какво право?

#556 · speech

Реплика От Продължаваме Промяната

Защото не е по същество.

#557 · speech

То е и за председателя, защото тук има много представители на адвокатски кантори и наистина искам да чуете това, което ще Ви кажа, колеги. Вас са Ви научили, че делата се печелят по процедура. Вас това са Ви учили, защото това могат. Аз ще Ви кажа: тук делата се печелят по същество. Оставете хората да говорят, оставете това да се записва в протокола, защото утре някой ще чете протокола и ще види кой е спечелил делото по същество или по процедура. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

#564 · speech

Председател Никола Минчев

Благодаря, господин Чолаков. Има ли друга процедура? Господин Ченчев.

#565 · speech

Иван Ченчев

БСП за България

Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители! Господин Председател, сега искам да смекчим тона, да влезем пак в конструктивен диалог с управление, с управляващи, с опозиция. Господин Председател, забелязвам, ако не ме лъже паметта – за първи път отнемате думата. Вие сте толерантен председател, доказахте го и днес. Мисля, че няма човек в тази зала, който да оспори това и по отношение на минутите и времето, което взимаха за изказвания, процедури, дуплики всички народни представители, които днес стояха на тази трибуна. Това е обективната истина и това се дължи на Вас, господин Председател. Без никакви други уговорки. Така че Ваше право е, защото Ви питаха…

#566 · speech

Реплика От Герб-Сдс

Каква е процедурата?

#567 · speech

Иван Ченчев

Към председателя се обръщам.

#568 · speech

Десислава Атанасова

ГЕРБ-СДС, от място

Каква е?

#569 · speech

ГЕРБ-СДС

Уважаеми господин Председател, моята процедура е предизвикана по-скоро от процедурата на господин Ченчев, аз нямах намерение да я взимам, и ми е много странно колко е къса паметта на някои колеги от настоящото управляващо мнозинство, които напуснаха парламента заради това, че беше отнета думата на госпожа Корнелия Нинова.

#576 · speech

Иван Ченчев

…да отворите сайта на Българската агенция за инвестиции и да видите в периода, в който аз съм била изпълнителен директор, колко чуждестранни компании са сертифицирани. Проверете тази информация и ще видите, че повече от половината са чуждестранни. (Реплики от народния представител Явор Божанков.)

#604 · speech

Председател Никола Минчев

Без реплики от място!

#605 · speech

#670 · speech

Филип Попов

БСП за България

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, тук преди малко и колегата цитира нашия Правилник, в който пише: „...освен ако Конституцията не повели друго“. Конституцията в своя чл. 81 е категорична и ясна в следната насока: „Народното събрание открива заседанията си и приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители.“ Тоест няма приет акт – това, което колегата Славов току-що Ви каза.(Шум и реплики.)

#671 · speech

Председател Мирослав Иванов

Колеги, не от място, моля Ви.

#672 · speech

ГЕРБ-СДС

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Председател, малко неудобно става втора вечер подред, по едно и също време да дебатираме законно ли е едно решение на Народното събрание, или не е законно. Вчера беше случаят с КЕВР, когато беше взето незаконно решение. Днес искате да правите трето гласуване. Не е хубаво това, вчера Ви го казах. Нямате спирачки, нямате задна скорост. Ще Ви повторя и днес – не е добре за Вас това, което правите. Може да има целесъобразност, но процедурата не е нещо безсмислено. И сега може да носите от девет кладенеца вода, че третото гласуване или второто не е гласуване, пък третото е второ, това не отменя факта, че тук нямаше кворум и всеки от Вас, който е гласувал за този законопроект, е гласувал два пъти. Как наричате втория път, когато сте натиснали копчето? Как го наричате? Това е несъществуващ акт. (Реплики от ДПС.) Не, актът е, че сте натиснали два пъти копчето, сега искате да го натиснете трети път. Затова напълно добронамерено Ви казвам и предлагам процедурно: предлагам да дадете почивка, да свикате Председателски съвет извън камерите, защото тук възбудата вероятно е по-висока, да може нормално и разумно да разберете, че нарушавате и решения на Конституционния съд, ще нарушите, по скоро ще нарушите и закона. Опитваме се да Ви предпазим от закононарушение. Този парламент е на два месеца, започва всеки ден не да гази процедури, а да излъчва незаконни решения. Не е добре и за парламента, и за Вас. Затова предлагам почивка, нека да се съберем на Председателски съвет, да се излезе с едно нормално решение, с един нормален изход от тази ситуация.

#687 · speech

ВЪЗРАЖДАНЕ

Господин Председател, благодаря Ви. Искам да Ви напомня, че като дойдохме тук, се заклехме да спазваме Конституцията и законите на страната. Минаха две гласувания – факт, трето няма записано никъде в Правилника. Ако ми покажете къде в Правилника има трето гласуване, моите уважения! Да е жив и здрав господин Лорер, след три месеца ще му се случат нещата, няма нужда да бързаме. Ще стане по-лошо, ако това решение отиде в Конституционния съд. Ако някога ГЕРБ са правили такива порочни неща, Вие не сте ГЕРБ, Вие сте Промяната. Не бъдете ГЕРБ, защото след един месец колегата няма да разкарва джипката тук, а вън – в пясъчника. (Смях, реплики и ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ и ГЕРБ-СДС.)

#700 · speech

Десислава Атанасова

ГЕРБ-СДС

Моята процедура е да преминем към следващата точка от дневния ред, защото Народното събрание реши, управляващото мнозинство, че ще работим до приемането на точките, посочени в Програмата за четвъртък. В този смисъл наистина дълбоко вярвам, че няма смисъл от повече процедури по начина на водене, процедури към Вас по отношение на вече два пъти гласуван законопроект. Уважаеми колеги, и на Вас, господин Председател, няколко решения на Конституционния съд по отношение какво е кворум, какво е гласуване, колко пъти Народното събрание може да гласува и прегласува различни законопроекти. Разполагам и с едно правно мнение на доцент Атанас Славов от Софийския университет. (Шум, смях и ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) В своето експозе то дава наистина различно разбиране за това какво е кворум, по колко пъти се гласува един акт. Господин Славов, ако желаете и на Вас ще го представя малко по-късно. Това са и становища на Съюза на юристите, на Президента на Република България по други оспорвани пред Конституционния съд подобни гласувания с подобни незаконосъобразни процедури. Уважаеми колеги, отново казвам, разбирам, че това е много важен и спешен Законопроект за тази структурна промяна, но смятам, че трябва да проявите разум, защото, както ние заявихме, ако не го направите, ще оспорим в Конституционния съд третото гласуване на този законопроект на първо четене. И само ще Ви дам един пример. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам, господин Председател, но смятам, че това е изключително важно и ще бъде от полза на залата. Колеги, представете си, че сега за трети път гласуван Законопроект отново не събере необходимото парламентарно мнозинство за приемане от 121 гласа, господин Председател, очаквам Вие отново да дадете почивка, пак да проверите кворума след почивката, да гласуваме за трети или четвърти път и така през половин час проверка на кворума и даване на почивка. Колко пъти ще гласувате един и същ законопроект, който вече два пъти е отхвърлен от пленарната зала?

#701 · speech

Председател Никола Минчев

Времето, госпожо Атанасова.

#702 · speech

...за да вземем парите от госпожа Нинова и да ги дадем на господин Лорер. Това си е Ваш проблем, но защо нарушихте Конституцията?

#739 · speech

Председател Никола Минчев

Не е процедурно, не е и коректно.

#740 · speech

(ИТН, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.

#769 · speech

Председател Никола Минчев

И Стефан Шилев? Гласували 127 народни представители в залата и 6 онлайн – общо 133: 116 гласа за в залата и 5 онлайн – общо 121, против 10 в залата и 1 онлайн – 11, въздържал се 1. Предложението е прието. Имаше искане за процедура. Заповядайте.

#770 · speech

Александър Несторов

ДПС

Уважаеми господин Председател, не беше много хубаво, че се опитахме така да сменим темата, защото като колега юрист аз изпитвам огромно уважение към Вас и по начина, по който си спомняте неща, казани и в предишни народни събрания, въпреки че и аз, и Вие не сме били тук. А помните ли един момент, когато се каза, че коалиционното споразумение не може да бъде над Конституцията и законите на Република България?! (Ръкопляскания от ДПС.) Нещо повече, по отношение изказването на доценти по конституционно право и така нататък, моят коментар е само: Българийо, накъде отиваш с тез юристи?! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС и ДПС.)

#771 · speech

Председател Никола Минчев

Преминаваме към следващата точка от дневния ред: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПАЗАРИТЕ НА ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ. Заповядайте, господин Каримански. (Шум и реплики.)

#772 · speech

ВЪЗРАЖДАНЕ

Господин Председател, мисля, че изключително неуважително е цялото поведение в момента, в процес – би трябвало да сме гласували, да сме преминали, а ние седим и чакаме някои хора, които са навънка и са отишли някъде. Много Ви моля – не е нормално това нещо, липса на всякакво уважение, дори на човешко отношение, да чакаме мнозинството да се събере. Колко време? (Реплики от „Продължаваме Промяната“.) Не ми говори на „ти“! Имай елементарно уважение! Ние сме тук, в залата, и сме уважили законодателната институция, каквато е парламентът. Не е нормално да седим и да Ви чакаме, при положение че сме в процедура за гласуване.

#791 · speech

Председател Никола Минчев

Благодаря Ви, господин Ганев.

#792 · speech

Цончо Ганев

И ако смятате, че ще ми говорите на „ти“, не е това мястото.

#793 · speech

#842 · speech

Христо Гаджев

ГЕРБ-СДС

Е, как да ме няма, нали съм тука! (Силен шум и реплики от „БСП за България“ и „Продължаваме Промяната“.) Извинявайте, дами и господа народни представители, но очевидно съм тук, след като съм пред Вас. Нали!

#843 · speech