Двадесет и пето заседание

#1 · speech

Уважаеми господин Председател, аз не мога да разбера какво става тук. Да обясним какво става. Ние правим това предложение, Вие го отхвърляте, а сега правите същото предложение, което ще гласуваме.

#127 · speech

Председател Никола Минчев

Не е същото, господин Биков.

#128 · speech

„ДОКЛАД относно Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., № 47-202-01-8, внесен от Министерския съвет на 2 февруари 2022 г. На заседание, проведено на 4 февруари 2022 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г. На заседанието присъстваха: Асен Василев – заместник министър-председател по еврофондовете и министър на финансите; доцент Георги Йорданов – заместник-министър на здравеопазването; професор доктор Петко Салчев – управител на НЗОК; представители на съсловните и пациентските организации. Законопроектът беше представен от професор Салчев. Основната цел на Законопроекта е да се осигури достъпна, качествена и своевременна медицинска помощ на здравноосигурените лица и равнопоставен достъп на лечебните заведения, отговарящи на условията за сключване на договори с НЗОК, за да могат да предоставят на професионално и високо ниво медицински и дентални дейности. За осъществяването на тази цел в бюджета на НЗОК за 2022 г. се предвиждат 604,4 млн. лв. повече за разходи и трансфери (всичко) в сравнение с 2021 г. Основните показатели на бюджета на НЗОК за 2022 г. са следните: І. ПРИХОДИ И ТРАНСФЕРИ – ВСИЧКО: В приходната част на бюджета за 2022 г. се очаква да постъпят общо приходи и трансфери в размер на 6 050,7 млн. лв., или с 604,4 млн. лв. повече от 2021 г. Здравноосигурителните приходи се предлага да бъдат в размер на 5 802,5 млн. лв., или с 697,1 млн. лв. повече от 2021 г. От общата сума на здравноосигурителните приходи в размер на 5 802,5 млн. лв. от здравноосигурителни вноски сe очаква да постъпят 3 760,0 млн. лв., или 433,9 млн. лв. повече от 2021 г., и от трансфери за здравно осигуряване от централния бюджет 2 043,3 млн. лв., или с 263,2 млн. лв. повече от трансфера за 2021 г. При приходите от здравноосигурителни вноски са отчетени ефектите от увеличаване от 1 април 2022 г. на: - размера на минималната работна заплата от 650 лв. на 710 лв.; - размера на максималния осигурителен доход от 3000 лв. на 3400 лв. - размера на минималния осигурителен доход на самоосигуряващите се лица съразмерно с увеличението на минималната работна заплата от 650 лв. на 710 лв., както и от увеличаване на стажа за пенсия на III-та категория труд с 2 месеца годишно при жените и 1 месец при мъжете. От неданъчни приходи: глоби, санкции и наказателни лихви за 2022 г. е предвидено да постъпят 23,2 млн. лв., или с 2,7 млн. лв. повече в сравнение с 2021 г. Предвидени са трансфери от Министерството на здравеопазването за финансиране на разходите за лекарствени продукти – ваксини и дейности по прилагането им по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето в размер на 6,6 млн. лв.; за дейности за здравно неосигурени лица по чл. 82, ал. 1, т. 1а, 2, 3а и 6б от Закона за здравето в размер на 8,8 млн. лв.; за сумите по чл. 37, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване в размер на 16 млн. лв.; за дейностите във връзка с лечение на деца до 18-годишна възраст по чл. 82, ал. 1а, 3 и 6 от Закона за здравето и на лица над 18-годишна възраст по чл. 82, ал. 1а и 6 от Закона за здравето в размер на 37,2 млн. лв. и медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване в размер на 38 млн. лв., тоест общо за 2022 г. са предвидени 106,6 млн. лв., тоест с 23,2 млн. лв. повече в сравнение с 2021 г. ІІ. РАЗХОДИ И ТРАНСФЕРИ – ВСИЧКО: Общо разходите и трансферите за 2022 г. са разчетени в размер на 6 050,7 млн. лв. Тази сума е с 604,4 млн. лв. повече от сумата за 2021 г. Общо разходите са предвидени в размер на 6 050,7 млн. лв., като от тях за текущи разходи се предлагат 5 871,7 млн. лв., като тази сума е по-голяма с 583,5 млн. лв. от същите разходи за 2021 г.; за придобиване на нефинансови активи за 2022 г. са планирани 5 млн. лв., толкова колкото е и през 2021 г. От сумата за текущите разходи – 5 871,7 млн. лв., с най-голям относителен дял са разходите за здравноосигурителни плащания, които за 2022 г. са разчетени на сума 5 678,2 млн. лв., или повече с 560,2 млн. лв. от Закона за 2021 г. Тези средства се разпределят, както следва: 1. за първична извънболнична медицинска помощ 363,7 млн. лв., или с 95,0 млн. лв. повече от 2021 г.; 2. за специализирана извънболнична медицинска помощ (вкл. за комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение 380,2 млн. лв., или с 95,0 млн. лв. повече от 2021 г. 3. за дентална помощ 239,7 млн. лв., или с 24,3 млн. лв. повече от 2021 г.; 4. за медико-диагностична дейност 207,3 млн. лв., или с 90,0 млн. лв. повече от 2021 г.; 5. за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната и за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания и лекарствени продукти при животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с вродени коагулопатии, включени в пакета здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, и прилагани в условията на болнична медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги – 1 510,4 млн. лв., или със 153,4 млн. лв. повече от 2021 г. в това число: 5.1. за заплащане на изпълнени електронни предписания с предписани лекарствени продукти за домашно лечение на територията на страната, чието ниво на заплащане е 100 на сто – 30 млн. лв.; 5.2. за медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната – 26,0 млн. лв.; 5.3. лекарствени продукти за домашно лечение на територията на страната извън тези по ред 1.1.3.5.5. – 681,8 млн. лв., от които се предлага за лекарствени продукти, назначени с протокол, за които се извършва експертиза – 379,7 млн. лв., и за лекарствени продукти, за които не се изисква протокол – 302,1 млн. лв.; 5.4. за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания и лекарствени продукти при животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с вродени коагулопатии, включени в пакета здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и прилагани в условията на болнична медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги, извън тези по ред 1.1.3.5.5. – 155,3 млн. лв. 5.5. за лекарствени продукти с годишен разход за терапия на задължително осигурено лице, равен или по-висок от прага на ефективност на разходите (3 пъти брутния вътрешен продукт на човек от населението, изчислен на базата на официални данни от Националния статистически институт за предходната година) – 617,4 млн. лв. 6. за медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ – 116 млн. лв. 7. за болнична медицинска помощ и плащания с трансфер от централния бюджет по чл. 5 – 2 750,9 млн. лв., от които за болнична медицинска помощ – 2 632, 4 млн. лв., и за плащания с трансфер от централния бюджет по чл. 5 – 118,5 млн. лв. 8. за други здравноосигурителни плащания със Законопроекта се предлага сума в размер на 110 млн. лв., или с 25 млн. лв. повече в сравнение с 2021 г., в това число цялата сума е за медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност, както и за поставяне на ваксини срещу COVID-19 за здравноосигурени лица. В бюджета на НЗОК за 2022 г. са предложени разходи за персонал в размер на 56,2 млн. лв. Тази сума е по-голяма от сумата на разхода за персонал за 2021 г. с 0,2 млн. лв. За издръжката на административните дейности по здравното осигуряване за 2022 г. се предлага да се изразходва сумата 30,6 млн. лв. За 2022 г. плащанията за сметка на средствата от трансфера на Министерството на здравеопазването по ал. 1, ред 3 са в размер 106,6 млн. лв., тоест с 23,2 млн. лв. повече в сравнение с 2021 г. Тази сума е предназначена да се разходва за: 1. лекарствени продукти – ваксини и дейности по прилагането им по чл. 82, ал.2, т. 3 от Закона за здравето – 6,6 млн. лв., като се запазва нивото на бюджетните средства от 2021 г. 2. дейности за здравно неосигурени лица по чл. 82, ал. 1, т. 1а, 2, 3а и 66 от Закона за здравето – 8,8 млн. лв. 3. суми по чл. 37, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване не се предвижда промяна в предвидените средства в сравнение с 2021 г., а именно в размер на 16 млн. лв. 4. дейности във връзка с лечение на лица до 18-годишна възраст по чл. 82, ал. 1а, 3 и 6 от Закона за здравето и на лица над 18 годишна възраст по чл. 82, ал. 1а и 6 от Закона за здравето в размер на 37,2 млн. лв., или повече с 23,2 млн. лв. в сравнение с общия размер на отделените средства за 2021 г. 5. медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване – 38,0 млн. лв. През 2022 г. се запазва и размерът на разходите за придобиване на нефинансови активи от 5,0 млн. лв. За резерв, включително за непредвидени и неотложни разходи, са предвидени 174 млн. лв., или с 20,9 млн. лв. повече от 2021 г. Бюджетът на НЗОК за 2021 г. е подготвен при сега действащата задължителна здравноосигурителна вноска от 8 на сто. Със Законопроекта за бюджета на НЗОК за 2021 г. се предвижда балансирано бюджетно салдо. Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта са свързани с изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Законопроектът отговаря на изискванията на Закона за нормативните актове и Указа за неговото прилагане, както и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В последвалата дискусия бяха застъпени следните становища и искания: Омбудсманът на Република България госпожа Диана Ковачева акцентира върху някои от проблемите, с които е сезирана през годините, а именно: лимитираният брой на издаваните лекарски направления принуждава хората да заплащат част от консултациите и изследванията си; допълнителни възнаграждения за борба с COVID-19 следва да се предвидят и за химици, биолози, биохимици, лабораторни работници, които на практика също работят на първа линия; следва да се увеличат средствата за здравноосигурителни плащания за медицински изделия, прилагани в болничната помощ (изкуствени стави, вътреочни лещи, полипропиланови платна и така нататък), за наблюдаване на бременността при здравноосигурените жени, тъй като поради липсата на скринингови изследвания се раждат бебета с редица пороци, както и за хората с увреждания, тъй като този бюджет остава непроменен – 38 млн. лв., а е бил в размер на 50 млн. лв.; престоят в хосписи и в домове за медико-социални грижи следва да се заплаща от НЗОК, тъй като хосписите са лечебни заведения, но не са договорни партньори на НЗОК. Народният представител Асен Балтов от ГЕРБ-СДС изрази съгласие с част от посочените от омбудсмана проблеми и по специално, че не е налице намаляване на преките плащания от пациенти, макар да е налице голям ръст на средствата за лекарства и за медико-диагностични дейности; три пъти по-малко са средствата, предвидени за лечение на COVID-19; не е предвидено увеличение на бюджета за медицински изделия в болничните лечебни заведения, както и за лечението на онкоболните лица. Според него химици, биолози, лабораторни работници също следва да получават допълнителни възнаграждения за борба с COVID-19. Заместник-председателят на Българската стопанска камара госпожа Мария Минчева подчерта, че за поредна година бюджетът на НЗОК не създава условия за реформиране на здравната система и за подобряване на качеството на здравното обслужване на населението, като основанията за това са: директните плащания на пациентите остават с най-висок дял; намаляващият брой на медицински сестри и общопрактикуващи лекари; огромен брой от населението продължава да бъдат здравно неосигурени; системата продължава да бъде ориентирана към болнична помощ, която получава 49,8% от средствата при средно за Европейския съюз около 30%, а извънболничната помощ остава на нивото от 13,5% при доста по-високи равнища в Европейския съюз. По Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г. своята подкрепа изрази господин Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България основно поради увеличените средства за профилактика, скрининг и доболнична помощ. Председателят на Синдиката на административните служители към КТ „Подкрепа“ госпожа Кремена Атанасова, както и Ваня Григорова от КТ „Подкрепа“ се обявиха в защита на повишаване възнагражденията на служителите в НЗОК с 10%, което е около 5 млн. лв., имайки предвид големите отговорности, с които е натоварена Касата. В отговор на изразените от народния представител Кирил Ананиев от ГЕРБ-СДС притеснения относно реформирането на здравната система – нейното функциониране, финансиране и организация, вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев посочи, че предвидените в бюджета на НЗОК за 2022 г. допълнителни средства за доболнична помощ е първа и доста голяма стъпка в тази посока. За извършването обаче на мащабна реформа са необходими данни, поради което са увеличени средствата за подсилване на информационната система на НЗОК и на Министерството на здравеопазването, след което ще се помисли за няколко насоки на реформи, от които едната е свързана с клиничните пътеки, а другата с методите и начините на договаряне на лекарства и медицински изделия с цел намаляване на разходите. След обсъждането се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ 11 народни представители, „против“ 6 „въздържал се“ няма. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., № 47-202-01-8, внесен от Министерския съвет на 2 февруари 2022 г.“

#183 · speech

Председател Никола Минчев

Благодаря Ви, господин Сабрутев. Доклад на Комисията по здравеопазването – заповядайте, доцент Тонев. В резюме или целия? Благодаря. Заповядайте.

#184 · speech

Председател Никола Минчев

Благодаря. Реплики? Други изказвания има ли? Заповядайте, Професоре.

#254 · speech

Костадин Ангелов

ГЕРБ-СДС

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Днес обсъждаме бюджета на Националната здравноосигурителна каса и за първи път по спомени, които аз имам, ясни – представителят, който трябва да го защити, е Министерството на здравеопазването като вносител – за първи път министър отсъства от парламента, когато се гласува може би основният закон в сектор „Здравеопазване“.

#255 · speech

Георги Свиленски

БСП за България, от място

Не е за първи път!

#256 · speech

Костадин Ангелов

Нека да кажем, че в този закон се дават повече средства за здраве – близо 600 млн. лв. Но също така трябва да кажем, че повече средства не означава нито по-добро бъдеще, нито по-добро лечение, нито пък по-добри грижи за хората. Бяха казани много неща, че бюджетът е копи-пейст. Да, структурата на бюджета е копи-пейст, ето това се вижда (показва го) и не са мои думи, а са думи на Фискалния съвет на България. Структурата на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, уважаеми дами и господа управляващи, е абсолютно същата. Относителните числа в нея като проценти – между извънболнична помощ, МДД, СИМП, ПИМП, лекарствени продукти, дентална помощ са едни и същи като отношения. Всичко това ме кара да мисля, че Вие сте преписали много добре нашия бюджет (възгласи: „Еее!“ от „Продължаваме Промяната“) и сега се готвите да правите някакви реформи. Сега ще направя едно лирическо отклонение, свързано с нещо много лошо, което се случи и беше огласено от медиите. Ще Ви припомня за плана Петков. Планът Петков имаше за цел да следи интензивните и реанимационните легла в Република България, да дава предвидимост, да гарантира живота и здравето на всеки български гражданин, да не остават хора извън лечебните заведения. Днес по една от националните телевизии излезе информация, че жена на 58 години е обикаляла с линейка из София и в четири лечебни заведения тя не е успяла да намери легло. Сега ще прочета нещо от тази дописка: „Жената е взета със Спешна помощ от вкъщи, като линейката бързо пристига. Лекарката вижда състоянието на жената и казва, че веднага трябва да тръгнат. Първо се отправят към „Пирогов“ – оттам са върнати с обяснението, че няма места. Линейката се отправя към ВМА, но и там им казали, че няма места. След това отиват в „Токуда“, като оттам излязъл доктор, който констатирал, че жената е за реанимация и в тази болница обаче нямало места. Четвъртата болница, в която отиват, е „Света Анна“. Пак излязъл доктор, пак констатирал, че е за реанимация, но и оттам казали, че няма места.“ Уважаеми дами и господа управляващи, това е белег на Вашия провал, това е белег на провала на плана Петков в системата на българското здравеопазване. Нещо, което толкова много защитавахте, че ще следите реанимационните легла, а сега не можем да намерим реанимационно легло за една умираща 58-годишна жена. Това е продукт на Вашия експертен потенциал в системата на здравеопазването. И сега конкретно върху бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Сумите за дейности на здравноосигурените лица, включващи интензивно лечение, комплексно диспансерно наблюдение при пациенти с психиатрични заболявания, кожно-венерически заболявания и здравноосигурени жени по чл. 82, са обединени в един и същи ред, но числата са същите като миналата година. Абсолютно същите! Тези средства се и заплащат от Министерството на здравеопазването чрез трансфер. В условията на инфлация да се оставят същите цени и дейности, като не се отчете ръстът на всички материали и консумативи, означава предизвестен дефицит за лечебните заведения, които ги осъществяват. При ковид пандемия да се оставят недофинансирани дейностите по интензивно лечение на неосигурени е нелогично и опасно. Отново управляващите остават слепи и глухи за проблемите на болничното здравеопазване. Браво за увеличението на средствата в ПИМП – първичната извънболнична медицинска помощ! Въпросителните обаче са повече от предложените милиони. Как това ще се претвори конкретно в повече и по-добри здравни услуги за здравноосигурените? Как? Ще се подобри ли достъпът до първична извънболнична медицинска помощ? Все още остава неясна идеята за финансиране на практиките по здравни грижи. За да се реализира, трябва да се договори в Националния рамков договор. Иновативна е идеята Българският лекарски съюз да преговаря за дейности, касаещи членове на друга съсловна организация. По отношение на изпълнението и на заплащането на изпълнени електронни предписания за лекарствени продукти за домашно лечение, чието ниво на заплащане е сто на сто. Как е изчислена тази сума? Кой сметна, че тази рецепта в домашни условия струва толкова? И това пример за лобизъм ли е, или не е пример за лобизъм в бюджета на Националната здравноосигурителна каса? Каква е идеята за обособяване на отделен ред на лекарствени продукти с годишен разход, равен или по-висок от прага на ефективност на разходите – три пъти брутният вътрешен продукт на човек от населението? Тези продукти ще участват ли в механизма, гарантиращ предвидимост и устойчивост на Закона, на НЗОК по чл. 45 от ЗЗО? Ще се дават ли допълнителни отстъпки за тях? В чл. 4 от Закона е отпаднала ал. 5: „Надзорният съвет на НЗОК при условия на извънредно положение, съответно на извънредна епидемична обстановка може да определи за изпълнители на болнична медицинска помощ, осигуряващи комплексно интензивно лечение на пациенти с COVID, увеличен размер на стойностите на разходите по ал. 1, т. 1, б. „б“ по критерии и ред, посочени в Методиката по чл. 344, ал. 1 от НРД за медицинските дейности“. Тази алинея позволяваше да се осигури допълнително финансиране на структуроопределящи болници с най голямо натоварване при справяне с пандемията. Да, ние това ще го внесем между първо и второ четене, но не е логично, уважаеми господа от управляващата коалиция, в условия на пандемия да лишавате от възможността Надзорът да разпределя допълнителни средства по тази методика към болниците, които имат нужда от това. Отново се отлага за втората половина на годината заплащането на помощните средства, приспособленията, съоръженията и медицинските изделия за хората с увреждания. Може да се каже, че Вие категорично не спазвате това, което обещахте – имахте много заявки в сферата с представители на „Системата ни убива“. Защо това не се случва? И накрая бих искал да Ви прочета няколко неща от Вашата програма в сектор „Здравеопазване“ и да Ви кажа, че нито едно от тях го няма в бюджета в сектор „Здравеопазване“ – нито в бюджета на Националната здравноосигурителна каса, нито в бюджета на Министерството на здравеопазването. Първо. „Активен контрол и прекратяване на порочните практики при разходите за здравеопазване.“ Къде в този бюджет виждаме повече средства за контрол? Как? Ето я Вашата програма – първа точка. (Показва.) Първа точка от Вашата програма – липсва, претворена в този бюджет. Предизборни обещания, изборни обещания. Отново казахте тук от трибуната, че ще заложите на контрола. Как ще заложите на контрола? Второ. „В малките населени места да работят квалифицирани лекари с висококачествена апаратура.“ Как? Втора точка от Вашата програма! Отново остава в сферата на предизборните обещания. Няма го и това! Трето. „По-лесен достъп и подходящо лечение на българските пациенти с безопасни лекарствени продукти и подходящи клинични пътеки чрез качествено измерване и контрол на ефектите от предписаното лечение. В средносрочен план замяна на клиничните пътеки с диагностично свързани групи.“ Трета точка. (Реплика от народния представител Иван Ченчев.) Ами не знам, Вашата ли чета, тяхната ли чета?! Пише „Продължаваме Промяната“. (Смях от ГЕРБ-СДС.) Уважаеми господа от „Продължаваме Промяната“! (Продължаващи реплики от народния представител Иван Ченчев.) Не знам какво значи „средносрочен план“! Знам само, че гласуваме бюджета на НЗОК за 2022 г. Вземете, променете заглавието на този бюджет. Той е бюджет за второто тримесечие, защото за първото тримесечие гласувахме нашият бюджет да продължи от миналата година. Сега гласуваме бюджета за второто тримесечие на 2022 г. Продължавам с Вашата програма. „Развитие на доболничната помощ, профилактика, скрининг, лечение на масови заболявания, въвеждане на качествени и достъпни програми за превенция и ранна диагностика.“ Къде са тези програми бе, хора? И тях ги няма – има ги само в програмата Ви! Давате пари в доболничната помощ, а няма нищо разписано от тези – ранна диагностика, превенция и така нататък. Обещания се леят едно след друго. Да продължим напред. „Намаляване на преките плащания от страна на пациентите за здравни услуги.“ „Ни дума, ни вопъл, ни стон“ в бюджета по този въпрос. Как ги намалявате? Като увеличавате броя на хоспитализациите на 2 млн. и 200 хиляди, запазвате цените на клиничните пътеки, болниците получават по-малко и те ще искат да се доплаща?! За да проявя малко повече експертност, да кажа, че доплащанията не са само под масата. Голяма част от доплащанията са регламентирани – те са регламентирани в Наредбата за достъп и така нататък. Поне регламентираните доплащания да бяхте променили под някаква форма, така както сте го написали. (Реплики от „Продължаваме Промяната“: „Времето!“) Свършвам. Последна точка. „Дългосрочни здравни грижи и изграждане на подкрепяща среда за хората с увреждания и уязвимите групи от населението.“ Нищо и по тази тема. Тоест цялата Ви програма в сектор „Здравеопазване“, която сте написали, не само че няма да се спазва, тя няма и да се случи. Затова за нас този бюджет е бюджет на измамата и нашата парламентарна група категорично няма да го подкрепи. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

#257 · speech

Председател Никола Минчев

Благодаря, Професоре. Реплики? Добре, Настимир Ананиев, Антон Тонев и господин Лачовски също за реплика.

#258 · speech

Настимир Ананиев

Продължаваме Промяната

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Ангелов, къде сте, а ето Ви тук. Що е туй срам и има ли почва у нас? (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“, шум и реплики: „Еее!“ от ГЕРБ-СДС.) Срам е лично преживяване, афект, емоция, възприятие, състояние, предизвикано от субективна или обективна ниска оценка на собственото си поведение в дадена обективна ситуация. Да си бил министър на здравето, да излизаш и да се опитваш да критикуваш нещо, което тепърва започва, а си имал възможност да го оправиш и да вземеш конкретни действия, да оставяш една система в състоянието, в което е оставена, всъщност – едни болници, които са пред закриване – без оборудване, без кадри, и да излизаш, и да имаш… Да беше излязъл някой друг от ГЕРБ! А най ми хареса, когато говорите за контрол и питате как? Бивш министър не знае как се прилага контрол. Сега ще видите как се прилага контрол, след като не знаете! (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“, шум, реплики, смях от ГЕРБ-СДС.) Втората реплика е на Валери Лъчовски. Господин Лъчовски, Вашата група има 20 секунди. (Уточнения встрани от микрофоните.) Добре. Друга реплика? Георги Свиленски, заповядайте.

#259 · speech

Георги Свиленски

ГЕРБ-СДС

Господин Председател, уважаеми колеги! Аз гласувах против бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г. Защо? Защото пропуснахме нещо много важно, а това е именно общинското здравеопазване в нашата страна. Знаете в момента в какво състояние се намират общинските болници и невъзможността те да платят своите високи сметки за ток. С решението, което взе Надзорният съвет на Здравноосигурителната каса за изплащане на 85% по неблагоприятни условия на работа, допълнително създаде дискомфорт за общинското здравеопазване. И когато ние имахме лъч надежда в бюджета за 2022 г. на Националната здравноосигурителна каса, ние видяхме, че в графа „Разходи за болнична помощ“ средствата са напълно недостатъчни. И, уважаеми управляващи, когато говорите за фалиране на болници, знайте, че първите болници, ако продължавате така да работите, които ще фалират, ще бъдат общинските болници в България и това ще тежи на Вашата съвест. И, уважаеми колеги управляващи, когато говорите за нерегламентирани хоспитализации, знайте едно – в момента именно неадекватните решения, които взимате, тласкат болниците да го правят – за да оцелеят го правят. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

#290 · speech

Председател Никола Минчев

Благодарим, господин Лачовски. Други желаещи за обяснение на отрицателен вот? Няма. Обявявам почивка 30 минути. (След почивката.)

#291 · speech

Председател Никола Минчев

Колеги, възобновявам заседанието. Преминаваме към точка втора: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2022 Г. Постъпил е Доклад от Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г., № № 47-202-01-6, внесен от Министерския съвет на 1 февруари 2022 г. Заповядайте за процедура, господин Каримански.

#304 · speech

Докладчик Венко Сабрутев

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г., № 47-202-01-6, внесен от Министерския съвет на 1 февруари 2022 г. На заседание, проведено на 4 януари 2022 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. На заседанието присъстваха: Асен Василев – заместник министър-председател по еврофондовете и министър на финансите; Георги Гьоков – министър на труда и социалната политика; Ивайло Иванов – управител на Националния осигурителен институт, представители на синдикатите и работодателските организации. Законопроектът беше представен от господин Ивайло Иванов. В началото на своето изложение той посочи, че Законопроектът за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. е съобразен с параметрите на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2022 – 2024 г. и в него са заложени следните политики: 1. По приходите: - Увеличава се минималната работна заплата за страната от 650 лв. на 710 лв. месечно считано от 1 април 2022 г.; - Минималният осигурителен доход е определен на 710 лв. от 1 април 2022 г. за позициите от Приложение № 1а към Законопроекта на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г., за които минималният осигурителен доход е по-малък или равен на предложения нов размер на минималната работна заплата от 710 лв. месечно. За останалите позиции размерът на минималния осигурителен доход е без промяна в сравнение с 2021 г.; - Увеличава се минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 650 лв. на 710 лв. от 1 април 2022 г.; - Увеличава се минималният осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители от 420 лв. на 710 лв. от 1 април 2022 г.; - Увеличава се максималният осигурителен доход за всички осигурени лица от 3000 лв. на 3400 лв. от 1 април 2022 г.; - Запазват се размерите на осигурителните вноски за фонд „Пенсии“ и фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ на държавното обществено осигуряване на нивото от 2021 г. Запазват се и размерите на осигурителните вноски за другите фондове на държавното обществено осигуряване, а също и съотношенията между осигурителите и осигурените лица; - За 2022 г. не се внасят вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“; - Определят се за приход в бюджета на Националния осигурителен институт 90 000 лв. от приходите на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ – за дейностите по чл. 13 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Общата сума на приходите и трансферите за 2022 г. от консолидирания бюджет за държавното обществено осигуряване се предлага в размер на 16 861,2 млн. лв., или с 1 294,8 млн. лв. повече в сравнение с 2021 г. В рамките на общата сума с най-голям относителен дял са приходите от осигурителни вноски, които са предвидени в размер на 9 534,3 млн. лв. Планирани са неданъчни приходи в размер на 144,8 млн. лв., които са по-малко с 41,9 млн. лв. в сравнение с 2021 г., и трансфери от централния бюджет за бюджета на ДОО за изплащане на пенсии и добавки, които са за сметка на държавния бюджет в размер на 221, 8 млн. лв., или повече с 43,1 млн. лв. от размера за 2021 г. Предвиден е допълнителен трансфер от държавния бюджет за покриване недостига от средства в бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. в размер на 6 961, 4 млн. лв., или с повече с 636, 4 млн. лв. 2. По разходите: - Повишават се изискуемите възраст и осигурителен стаж при пенсиониране за работещите при условията на трета категория труд, както и минималната възраст за пенсиониране на лицата по чл. 69, чл. 69а и чл. 69б от Кодекса за социално осигуряване (КСО); - Запазват се през 2022 г. увеличените проценти от 16 септември 2021 г. по чл. 90а от Кодекса за социално осигуряване относно определянето на размера на социалната пенсия за инвалидност, съответно 135 на сто – за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто увреждане и 125 на сто – за лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто; - Пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2021 г., се осъвременяват от 1 юли 2022 г. с 6,1 на сто (процентът, определен по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване); - За периода от 1 януари до 30 юни 2022 г. минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване е 370 лв., а от 1 юли 2022 г. размерът ѝ се увеличава с 6,1 на сто (процентът, определен по чл. 100 от КСО), като достига до 392,57 лв.; - За периода от 1 януари до 30 юни 2022 г. размерът на социалната пенсия за старост е 170 лв., а от 1 юли 2022 г. размерът ѝ, както и добавките, свързани с нея, се увеличават с 6,1 на сто (процентът, определен по чл. 100 от КСО), достигайки 180,37 лв.; - Запазва се максималният размер на получаваните една или повече пенсии на нивото на увеличението от 25 декември 2021 г. от 1440 лв. на 1500 лв., което представлява увеличение от 4,2 на сто; - Запазва се увеличението от 25 декември 2021 г. на процента за една година осигурителен стаж от 1,2 на 1,35 за всяка година осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане, като за останалата част от зачетения осигурителен стаж процентът се запазва 1,2; - Увеличава се от 1 април 2022 г. минималният дневен размер на паричното обезщетение за безработица от 12,00 на 18,00 лв., а максималният дневен размер от 74,29 лв. на 85,71 лв.; - Запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане – 410 дни; - Увеличава се от 1 април 2022 г. размерът на паричното обезщетение за отглеждане на дете до двегодишна възраст от 650 лв. на 710 лв.; - Запазва се режимът на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност съгласно чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване – първите три работни дни от временната неработоспособност се изплащат от осигурителя, а от четвъртия ден на настъпване на неработоспособността – от държавното обществено осигуряване; - Запазва се размерът на еднократната помощ при смърт на осигурено лице – 540 лв. - Определя се максимален размер на гарантираните вземания от 1 април 2022 г. – 1775 лв. Разработването на проекта на консолидиран бюджет на ДОО (КБДОО) по приходите и разходите за 2022 г. се основава и на предварителния отчет на бюджета на ДОО за 2021 г., като са отчетени и разходи, които ще бъдат извършени до края на годината на база одобрените през ноември и декември 2021 г. с акт на Министерския съвет допълнителни трансфери по бюджета на ДОО. Общият размер на разходите за пенсии, парични обезщетения и помощи, службите по социално осигуряване, за мерки за запазване на заетостта и предоставените трансфери за 2022 г. е 16 861,2 млн. лв., в т.ч. предоставени трансфери в размер на 7,4 млн. лв., от които 3,1 млн. лв. за Министерството на здравеопазването, 4 млн. лв. за Министерството на труда и социалната политика и 250,0 хил. лв. за Министерския съвет във връзка с Разпореждане № 5 на Министерския съвет от 22 декември 2021 г., с което заместник министър-председателят по ефективно управление е определен за орган по упражняването на правата на държавата като едноличен собственик на капитала на „Български пощи“ ЕАД – град София. В тази връзка трансферът по чл. 92, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж за назначаване на независим одитор за проверка на съответствието на исканата от „Български пощи“ компенсация за разходите за изплащане на пенсии чрез пощенските станции с утвърдения с Приложение № 3 от същата наредба механизъм се планира към бюджета на Министерския съвет, а не по бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията. Планираните разходи за пенсии без капиталовия трансфер за прехвърляне на пенсионни права към пенсионните схеми на Европейския съюз, Европейската централна банка и Европейската инвестиционна банка за 2022 г. са 14 119,2 млн. лв. Предвидените разходи са с 1 072,5 млн. лв., или с 8,2% повече спрямо Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г., актуализиран със Закона за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г. Увеличението на разходите за пенсии през 2022 г. е в резултат на: Целогодишното изплащане на увеличените от 1 юли 2021 г. с 5,0% размери на пенсиите за трудова дейност, на социалната пенсия за старост, както и на свързаните с нейния размер пенсии и добавки – 280,0 млн. лв. допълнително. Осъвременяване на пенсиите с 6,1% от 1 юли 2022 г. – 416,6 млн. лв. допълнително. Целогодишното изплащане на преизчислените служебно пенсии с намален индивидуален коефициент съгласно § 7д от Преходните и заключителните разпоредби от Кодекса за социално осигуряване в сила от 1 септември 2021 г., както и на преизчислените пенсии в пълен размер съгласно § 9, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г. – 49,5 млн. лв. допълнително. Изчисляване по нов начин на индивидуалния коефициент за пенсиите за трудова дейност, отпуснати след 31 август 2021 г., на основание чл. 70, ал. 10 и 19 от Кодекса за социално осигуряване – 35,0 млн. лв. допълнително. Въведената възможност за избор на методика за определяне на индивидуалния коефициент в периода от 2019 г. до края на 2021 г. – 12,0 млн. лв. допълнително. Увеличаване на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване от 25 декември 2021 г., от 300,00 лв. на 370,00 лв. – 775,0 млн. лв. допълнително. Увеличаване на максималния размер на получаваните една или повече пенсии на 1500 лв. от 25 декември 2021 г. – 30,5 млн. лв. допълнително. Нова тежест от 1,35 на сто за всяка година осигурителен стаж без превръщане – 760,0 млн. лв. допълнително. Увеличение на социалната пенсия за старост на 170 лв. от 25 декември 2021 г. – 31,6 млн. лв. допълнително. По-високи проценти според процента трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане за социалните пенсии за инвалидност – 15,6 млн. лв. допълнително. Естествен ръст на разходите за пенсии, дължащ се на по високите размери на новоотпуснатите пенсии в сравнение с размерите на прекратените, както и на изменението на някои пенсии от по-нисък в по-висок размер – 26,4 млн. лв. допълнително. Намалението на разходите за пенсии през 2022 г. е в резултат на: Изплатените и заложените в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г. еднократни допълнителни суми от 50 лв. към пенсиите на всички пенсионери в периода януари, февруари, март и септември, и по 120 лв. за периода от октомври до декември 2021 г., които не се предвиждат през 2022 г. – намаление с 1 168,0 млн. лв. Намаление на броя на пенсионерите, в това число поради промяната в условията за пенсиониране и демографските процеси – намаление от 191,7 млн. лв. Разходът за пенсии през 2022 г. се очаква да бъде около 9,9 на сто от прогнозния БВП за същата година. През 2022 г. са предвидени 850,0 млн. лв., прехвърлени в края на 2021 г. по сметка за чужди средства на Националния осигурителен институт, съгласно приети актове на Министерския съвет за одобряване на допълнителни трансфери от централния бюджет по бюджета на държавното обществено осигуряване по реда на Закона за публичните финанси. Средствата са предоставени за изплащане към пенсиите през 2022 г. на: - еднократна добавка от 75 лв. за ваксиниралите се пенсионери – 100,0 млн. лв. и - еднократна „ковид добавка“ от 60 лв. към пенсиите на всички пенсионери за месеците от януари до юни на 2022 г – 750,0 млн. лв. Сумите не са заложени в проектобюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г., доколкото, съгласно постановленията, те са отразени в изпълнението на съответните показатели по разходите в бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г. За 2022 г. общият разход за парични обезщетения и помощи възлиза на 2 285,7 млн. лв., което е с 10,8 на сто повече спрямо Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г. Разходите за основните групи краткосрочни обезщетения и парични помощи по КСО са: - Обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, гледане на болен член от семейството и карантина и нетрудови злополуки – 762,2 млн. лв. - Обезщетения за трудова злополука и професионална болест – 14,8 млн. лв. - Обезщетения за бременност и раждане – 562,7 млн. лв. - Обезщетения за отглеждане на дете до двегодишна възраст – 341,5 млн. лв. - Обезщетения за осиновяване на дете до петгодишна възраст – 3,6 млн. лв. - Парични обезщетения за безработица – 572,6 млн. лв. - Финансиране на дейността по профилактика и рехабилитация – 25,2 млн. лв. През 2022 г. в консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване са планирани 300,0 млн. лв. за финансиране на мерки за запазване на заетост във връзка с удължаване срока на действие на така наречената мярка 60/40. Средствата за капиталови разходи за 2022 г. се предвижда да са в размер 6,6 млн. лв. По проектобюджетите на отделните фондове за 2022 г. резултатите са следните: - Фонд „Пенсии“ – недостиг от 6 181,4 млн. лв. - Фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ – недостиг от 220,8 млн. лв. - Фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“ – недостиг от 0,02 млн. лв. - Фонд „Трудова злополука и професионална болест“ – излишък от 198,0 млн. лв. - Фонд „Общо заболяване и майчинство“ – недостиг от 244,9 млн. лв.“

#305 · speech

Председател Никола Минчев

Господин Сабрутев, мога ли само да Ви прекъсна за малко?

#306 · speech

(ИТН, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.

#317 · speech

Председател Никола Минчев

Стефан Шилев? И Христо Иванов?

#318 · speech

(ИТН, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.

#329 · speech

Председател Никола Минчев

Стефан Шилев? И Христо Иванов?

#330 · speech

Христо Иванов

(ДБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.

#331 · speech

Председател Никола Минчев

Благодаря. Гласували 136 народни представители в залата и 6 онлайн – общо 142: 133 гласа за в залата и 6 онлайн – общо 139, против няма, въздържали се 3. Предложението е прието. И също така, господин Сабрутев, направете предложението за допуск.

#332 · speech

Продължаваме Промяната

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Уважаеми доктор Адемов, съжалявам, че в рамките на кратката реплика няма да мога да обхвана всичките елементи от изказването Ви, с което почти свършихте времето на Вашата група, но няколко основни неща. По отношение на земеделските производители – никой не е твърдял, че те са електорат на ДПС. Само вмятам – единствените хора, които се изказват в тяхна защита, е Вашата група, но никой не намеква, че това е Вашият електорат.

#377 · speech

Десислава Атанасова

ГЕРБ-СДС, от място

Не е вярно!

#378 · speech

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Аз искам да благодаря на всички, които се изказаха, споделиха мнение и заявиха намерения в близо четиричасовия дебат. Благодаря на всички, които се изказаха в подкрепа на важния за българите бюджет – бюджет на сериозно увеличените осигурителни плащания. Бих благодарил и на тези, които не го подкрепиха, но не чух една добра дума за бюджета. Чух много критики, включително по политики, които са били и техни, когато са управлявали, и сега нито една добра дума. Този бюджет може да се критикува, но трябва да признаем, че е възможен бюджет и с осигурени средства за увеличените плащания. Въпреки че тук в пленарната зала критиките бяха малко по меки от тези в комисиите, обяснимо защо – защото, когато се противопоставяш на един бюджет, с който значително се увеличават всички осигурителни плащания, е сложно от политическа гледна точка да го обясняваш, особено когато е с пряко излъчване по телевизията. В тази връзка, уважаеми народни представители от парламентарната група на Политическа партия ВЪЗРАЖДАНЕ, разбрах, че имате идея за реформа в пенсионноосигурителната система. Публикувайте я тази идея, вземете експертни становища, вземете политически становища. Ако има нещо рационално, работещо в нея, което е добро – имате подкрепата на Министерството на труда и социалната политика да я реализираме. Стига да няма вътре популизъм и други такива неща, защото говоренето е много лесно, но изпълнението и решенията в пенсионноосигурителната система са много сложни. Не го казвам като упрек към Вас – ако имате идеи, давайте да видим какво можем да направим. Благодаря на господин Каримански за сериозния макроикономически преглед на бюджета на държавното обществено осигуряване. Мисля, че с него една част от опасенията трябва да са отпаднали от експертна гледна точка – от политическа едва ли. И за рисковете, на които обърнахте внимание, благодаря за това. Няма начин да не взема отношение по проблемите и по критиките по бюджета, които бяха споменати. Започвам от пенсиите, защото като че ли по-голямата част от изказващите се съсредоточиха върху пенсионноосигурителната система и няма как да е по-различно от това, защото там са и най големите разходи, и най-големите проблеми. Какво се случва с пенсиите? Защото имаше много спекулации в изказванията. Трябва да Ви е ясно, че няма пенсия, по ниска нито през януари, нито през февруари, нито по-нататък от пенсиите през месец декември. Що се отнася до общите плащания към пенсионерите, с добавките към тях, наистина се получи такова разминаване – трябва да го признаем това, но то не се дължи на грешки в изчисленията на Националния осигурителен институт или на нещо друго, а се дължи точно на…

#453 · speech

Хасан Адемов

ДПС, от място

Ооо!

#454 · speech

Министър Георги Гьоков

Моля? (Реплика от народния представител Хасан Адемов.) Сигурно не ме чувате, казах, че не се дължи на грешки на изчисленията на Националния осигурителен институт, а се дължи на решенията на Четиридесет и шестото народно събрание и на създадените свръхочаквания в хората. В момента няма по-ниско плащане към пенсионер през месец февруари, включително вече е оправено и за януари, от плащанията през месец декември. И в момента няма по-ниска пенсия за пълен осигурителен стаж и възраст от границата плюс допълнителните плащания от границата на прага на бедността. Така че да не спекулираме повече с тази тема и да хвърляме в смут хората, които получават пенсии. Истината е, че пенсиите са увеличени средно с 12,8% от 25 декември и това представлява около 61 лв. средно над пенсиите. Аз имам чувството, че на част от изказващите се им е много мъчно, че това правителство намери решение по този въпрос, въпреки кашата, в която се намира пенсионната система. Имаше изказване за пенсиите на хората с увреждания, механизми за компенсиране и така нататък. От това изказване не разбрах нищо, ама надали и този, който го направи, разбира от това нещо. Така че ще Ви моля да се запознаете с пенсиите на хората с увреждания, получени по този ред. И Ви моля също да погледнете и другите плащания към тях, за да имаме разговор въобще по тази тема. Ще продължа с другите теми, които бяха повдигнати сериозно и застъпени от тази трибуна. Обезщетението за отглеждане на дете от една до две години. Въпросът: достатъчна ли е сумата да покрие разходите за отглеждане на дете? Не, не е достатъчна. Достатъчни ли са стимулите за връщане на пазара на труда на майките и достатъчно ли е тази… (Шум в залата.)

#455 · speech

Председател Никола Минчев

Колеги, моля за тишина в залата.

#456 · speech

Министър Георги Гьоков

Дали тази висока сума ще ги стимулира да се връщат на пазара на труда или не? Предложението на ГЕРБ е интересно и си заслужава да се обмисли, но когато този въпрос се задава от представители на партията, която държа майките на обезщетение от 380 лв. до края на управлението си – под прага на бедност, е цинично. Извинявайте, 380 лв.?! Сега в момента се предлага да е 710 лв. – не в пъти, но в проценти по-високо от прага на бедност. Така че обезщетенията за отглеждане на дете, комбинирани със стимули за връщане на пазара на труда, са необходими и те са предвидени в бюджета. Мисля, че това е необходимо да се подкрепи. Въпросът с минималния осигурителен доход за земеделските производители. За по-голямата част от залата този дебат се води от много дълги години. Госпожа Десислава Танева каза, че ще ни представи някакви разчети как са се вдигали минималните прагове. Ето ги разчетите (показва ги), аз мога да Ви кажа няколко думи. В началото осигурителният доход за земеделски производители и минималният осигурителен доход за земеделски производители е бил равен на минималната работна заплата, след това изостава, изостава и така до 650 лв. Но нещо по-интересно искам да Ви кажа. Един пример, съвсем набързо, за да не губим времето – за жена земеделски производител, придобил право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване, през 2022 г. при навършена възраст 61 години и 10 месеца и осигурителен стаж 36 години и 2 месеца, каквито са изискванията. При средноосигурителен доход за страната за 12-те месеца за периода от 1 декември 2020 г. до 30 ноември 2021 г. е 1161,23 лв. Тридесет и шестте години и двата месеца ѝ дават 48,83% тежест на трудовия стаж. При първи вариант: земеделски производител, упражняващ само земеделска дейност, за базисния период получава индивидуален коефициент, забележете, 0,287, което ще му гарантира при смятане при формулата 162,74 лв. действителен размер на пенсията. Това за какво Ви говори? При втория вариант, когато земеделският производител упражнява и земеделска, и друга дейност в този период, индивидуалният му коефициент става 0,3531 и пенсията е 200,22 лв. В същото време ние гарантираме минимална пенсия от 370 лв. Много можем да си говорим по тази тема за осигурителния принос. Знам, че в случая на земеделските производители е изключително натоварващо това да се вдигне с такъв голям ръст, минималният осигурителен доход, но дайте да спрем да решаваме социални въпроси през пенсионната система. Много правилно Ви казаха и в комисиите, че да търсим решение за тази хора чрез земеделието, чрез увеличаване на доходите им, ако щете, чрез увеличаване на субсидиите им, ако щете, чрез социалното подпомагане, ако щете, но да спрем през пенсионноосигурителната система, защото тук всички, които се изказваха, говореха за дефицита във фондовете, особено във фонд „Пенсии“, говореха как след известно време ще минем 50%, или критичния минимум, вдигането на минималната пенсия е част от тези решения, които налагаме, политически решения на пенсионноосигурителната система, да разрешава социални проблеми. Така че със сигурност ще има някаква договорка, както всеки път е ставало в Народното събрание, за този минимален осигурителен доход на земеделските производители, но помислете, че дори да го направим този компромис сега, оттук нататък няма къде да се ходи, ще трябва да се изравняват вноските, най-малкото затова, че трябва да се стремим пенсионната система да получава всеки според приноса му в тази пенсионноосигурителна система. И колкото и да е солидарна тази пенсионна система, няма как сега на един човек, който има принос за половин пенсия, ние да му даваме две пенсии отгоре.

#457 · speech

Хасан Адемов

ДПС, от място

Минималната пенсия защо я давате? (Реплики от ДПС: „36 години трудов стаж.“)

#458 · speech

Уважаеми народни представители, моля, заемете местата си. Преминаваме към точка трета от дневния ред: ИЗБОР НА ПРЕДСЕДАТЕЛ И ЕДИН ЧЛЕН НА КОМИСИЯТА ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ. Преди да преминем към Доклада на Комисията по енергетика, ще Ви припомня Правилата за избор на председател и на член, както са обнародвани в „Държавен вестник“ в частта, касаеща работата на пленарната зала: 1. Заседанието се излъчва в реално време в интернет чрез специализирания тематичен сайт на страницата на Народното събрание. С решението на Народното събрание на заседанието присъстват предложените кандидати. 2. Народното събрание изслушва Доклада на Комисията по енергетика. 3. Всеки кандидат се представя от вносителя до две минути. 4. Провеждат се разисквания по кандидатурите по реда на чл. 52 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. 5. Народното събрание избира поотделно председателя на Комисията по енергийно и водно регулиране и един член със стаж в областта на енергетиката на Комисията по енергийно и водно регулиране. 6. Гласуването е явно чрез компютризираната система за гласуване. Ако има няколко кандидати за една длъжност, гласуването се извършва по азбучен ред на собствените имена на кандидатите освен ако Народното събрание реши друго. 7. За избран се смята кандидатът получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Ако няколко кандидати за съответната длъжност са получи повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители, избран е кандидатът получил най-много гласове „за“. 8. Когато никой от кандидатите за съответната длъжност не получи необходимите гласове, се провежда повторно гласуване, в което участват двамата кандидати получили най-много гласове „за“. 9. Ако и при повторното гласуване никой от кандидатите за съответната длъжност не получи необходимите гласове, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор. 10. Когато някой от кандидатите се откаже от участието в избора преди гласуване на кандидатурата му от Народното събрание и той е единствен кандидат за длъжността, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор на председател на Комисията по енергийно и водно регулиране или за един член със стаж в областта на енергетиката на Комисията по енергийно и водно регулиране. 11. Ако няма кандидат за някоя от длъжностите, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор на тази длъжност. Моля квесторите да поканят в залата Станислав Тодоров и Благой Голубарев. Постъпил е Доклад от Комисията по енергетика относно изслушване кандидатите за председател и член на Комисията по енергийно и водно регулиране. Давам думата на господин Рибарски да представи Доклада.

#511 · speech

Докладчик Радослав Рибарски

Уважаеми господин Председател, дами и господа! „ДОКЛАД относно изслушване на кандидатите за председател и член на Комисията за енергийно и водно регулиране На свое извънредно заседание, проведено на 2 февруари 2022 г., Комисията по енергетика проведе изслушване на предложените кандидати за председател и член на Комисията за енергийно и водно регулиране по реда на раздел IV от Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател и член на Комисията за енергийно и водно регулиране, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по енергетика, както и процедурата за избор от Народното събрание, наричани по-нататък „Процедурни правила“. Заседанието беше излъчено в реално време чрез интернет страницата на Народното събрание. В началото на заседанието членовете на Комисията по енергетика решиха единодушно, че видно от представените документи, кандидати са допустими за длъжностите, за които са предложени, и следва да бъдат изслушани. За председател на Комисията за енергийно и водно регулиране е издигната кандидатурата на Станислав Тодоров. Господин Станислав Тодоров, предложен и представен от народния представител Калоян Икономов от парламентарната група на „Продължаваме Промяната“. Той посочи, че Станислав Тодоров е завършил право в Софийския университет през 2001 г., след което работи като юрист в Министерството на отбраната в продължение на три години. През 2006 – 2007 г. завършва магистратура по международно бизнес право град Будапеща, Унгария, след което започва работа за водещи в света на индустрията чуждестранни инвеститори в България, като Ей и Ес, Хайделберг Цимент и Вистеон Електроникс. През своята професионална кариера е ръководил отдели за търговски договори, доставки и логистика. Познава добре електроенергийната система на България. Има осем години мениджърски опит в сектор „Енергетика“ по време на работата си в Ей и Ес „Марица-изток 1“ от 2007 г. до 2015 г. През първите три години управлява договорите по строителство на съоръженията на Топлоелектрическата централа на Ей и Ес. След пускане на Централата в експлоатация създава и управлява отдела за доставки и логистика в град Гълъбово, където се намира Централата. От 2013 г. в продължение на две години оглавява ръководното звено за доставки и логистика на Ей и Ес за целия регион Европа – Азия, включително и за Централата в България. През 2017 г. започва работа в българския завод на „Хайделберг Цимент“ АД в град Девня, в продължение на три години като директор доставки и логистика за България и Гърция. От 18 януари 2022 г. изпълнява длъжността заместник-министър на енергетиката на Република България с ресор „Енергийни политики“. За член на КЕВР със стаж в областта на енергетиката е издигнат Благой Голубарев. Благой Голубарев, предложен от парламентарната група на „Има такъв народ“, беше представен от народния представител Тихомир Тенев. Той отбеляза, че Благой Голубарев е електроинженер, специалност „Електрически мрежи и системи“ и има над 39 години стаж в енергетиката, от които над 35 години на ръководни позиции. Започва трудовия си стаж след завършване на висшето си образование в „Електроснабдяване – София“, като заместник-директор на „Подстанции и електропроводи“, заместник-директор на район „Запад“, директор на район „Изток“, а от 2000 г. е заместник-изпълнителен директор и член на борда на директорите на „Електроразпределение – Столично“. Участвал е активно в процеса на разделяне по дейности „Производство“, „Пренос“ и „Разпределение“ в енергийния сектор и отделянето им от тогавашната Национална електрическа компания. Господин Голубарев е участник и в процеса на приватизация на „Електроразпределение – Столично“. Съучредител е и първи председател на Асоциацията на търговците на електроенергия в България. Освен в сектор „Електроенергетика“ господин Голубарев има опит и в сектор „Природен газ“. По негово предложение се разработва и реализира бизнес с компресиран природен газ, така наречения „виртуален газопровод“. Със своя натрупан професионален опит господин Голубарев е участвал в изграждането и лицензирането на редица проекти и обекти в областта на електроенергетиката и природния газ. Той има всестранен поглед на процесите в енергетиката както от позицията на държавен служител, така и от частния сектор; както от страна на изграждане, ремонт, поддръжка и експлоатация, така и в процеса на търговия с електроенергия и газ. Кандидатите за председател и член на КЕВР представиха в Комисията по енергетика своите концепции за дейността на Комисията. Станислав Тодоров, кандидат за председател на Комисията, изложи концепцията си, като акцентира на това, че клиентите са в центъра на работата на Комисията не само по отношение на поддържането на поносими цени на енергията и ВиК услугите, но и в това да бъдат активен участник в трансформацията на енергийната система чрез собствено производство и управление на потреблението. Необходима е активна работа и координация с потребителските организации, Министерството на енергетиката, правителството и Народното събрание за осъществяване на енергийния преход и енергийната стратегия на Република България по най-щадящия за крайните потребители начин. При промяна на фокуса на Комисията тя може да бъде двигател на пазарната трансформация и ролята на потребителите в процеса на декарбонизацията, Зелената сделка и децентрализацията на енергетиката. Ролята на Комисията може да се засили по отношение развитието на свободен пазар на едро и дребно на газ и електрическа енергия, упражнявайки активно правомощията по REMIT и Закона за енергетиката. В представената от господин Голубарев концепция се откроиха следните тези: Методиката за прилагане на REMIT – Регламент за интегритет и прозрачност на пазара, е обсъждана, но с голямо закъснение и не е довела до желания резултат, което налага предприемане на мерки в тази насока. При доставчик последна инстанция Методиката за определяне на цените на електрическа енергия от 2021 г. не решава проблемите в сектора, а ги задълбочава, което води до необходимост от актуализацията ѝ. До 2025 г. предстои преминаване на битовите потребители на свободния пазар, което налага създаване на стратегия, за да не бъде повторен проблемът с небитовите потребители. Необходими са „смарт мрежи“ и уведомителен режим за собствени нужди, необходимо е създаване на ясна граница между „Пренос“ и „Разпределение“, тъй като към момента има дублиране на структури и дейности, водещи до завишени разходи. Относно газа е необходимо отваряне на пазара. Към момента той е микс от „свободен“ и „регулиран“. Конкуренцията би довела до намаляване на цената. Необходима е сериозна работа за увеличаване доверието в действията на КЕВР – публичност, прозрачност, обсъждане на всички нива, не само в регламентирания формат. В Комисията по енергетика бяха проведени разисквания по направените предложения за кандидати за председател и член на КЕВР. Народните представители зададоха своите въпроси към кандидатите, на които беше отговорено задълбочено и изчерпателно. Председателят на Комисията по енергетика отбеляза, че не са постъпили въпроси и становища, по които да вземат отношение кандидатите съгласно чл. 4, т. 6 и 7 от Процедурните правила. След проведеното изслушване Комисията по енергетика установи, че кандидатите отговарят на изискванията на Закона за енергетиката за заемане на съответната длъжност, за която са предложени. Въз основа на изслушването Комисията по енергетика предлага на Народното събрание да разгледа и гласува по реда на Раздел V от Процедурните правила кандидатурите на Станислав Тодоров и Благой Голубарев, за което прилага към Доклада Проект на решение за всеки кандидат за съответната длъжност. „Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на председател на Комисията за енергийно и водно регулиране Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 11, ал. 2 и 3 във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 2, буква „д“ от Закона за енергетиката

#512 · speech

Реши

Избира Станислав Боянов Тодоров за председател на Комисията за енергийно и водно регулиране.“ „Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на член на Комисията за енергийно и водно регулиране Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 11, ал. 2 и 3 във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 2, буква „а“ от Закона за енергетиката

#513 · speech

Назначаваме хора, за да можем… Извинявам се! Извинявам се, господин Председател! Ако ми направите забележка, ще я приема. Така че тези хора ще бъдат назначени. На тяхната съвест ще тежи дали изпълняват условията или Закона и дали не ги изпълняват. И последното нещо, което споменах миналата седмица, това, което правите сега, ще резултира обратно, ще рикошира и Законът ще бъде изменен след време – по-рано или по-късно, точно в смисъла, в който Ви казах, за да бъдат назначени достойни хора, които се ползват с обществено доверие и които могат да облекат високата функция – членове на Регулатора, на Енергийния регулатор. Благодаря Ви още веднъж. А на господина, който се изказа втори, мисля, че не искам…

#534 · speech