Председател Никола Минчев
Уважаеми колеги, моля за регистрация. Колегите онлайн. Владислав Панев? Десислава Танева?
Официален източник: parliament.bg
Уважаеми колеги, моля за регистрация. Колегите онлайн. Владислав Панев? Десислава Танева?
Тук.
Димитър Гочев?
Тук.
Йордан Маджунков?
Тук.
И Петър Чобанов?
Тук.
Регистрирани 198 народни представители в залата и 4 онлайн – общо 202. Има кворум, откривам заседанието. (Звъни.) За декларация – заповядайте.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Днес България и всички българи по света отбелязваме една важна годишнина – годишнината от рождението на големия политически лидер, революционер и борец за свободата на българите от Македония и Одринска Тракия Гоце Делчев. Георги Делчев е роден на 23 януари по стар стил, или 4 февруари по нов, през 1872 г. в град Кукуш, тогава в рамките на Османската империя. Първоначално учи в българското униатско начално училище, а след това в българската екзархийска прогимназия в родния си град. След като я завършва, продължава образованието си в Солунската българска мъжка гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“. Там, благодарение на своя учител Константин Величков, младият Делчев се запознава с творчеството и политическата дейност на Христо Ботев, с когото години след това ще се идентифицира. През 1891 г. Делчев приема българско поданство и е приет за юнкер във Военното на Негово Величество училище в София – едно училище, което е достъпно само за българи, като юнкерите полагат клетва за вярност освен към държавата, и към княза и династията. За съжаление, само месец преди дипломирането си той е изключен от училището, защото е посетил политически кръжок – нещо, което е строго забранено за офицерите. Както обаче обикновено се случва при големите фигури от историята, тази трудност, вместо да му попречи, разкрива истинското призвание на Гоце Делчев, който решава да посвети живота си на битката за свободата на останалите под османска власт български земи и през 1894 г. заминава като екзархийски учител в град Щип. Там той се среща с Даме Груев – един от основателите на Българския македоно-одрински революционен комитет, и е привлечен в организацията, на която по-късно става фактически ръководител. От това време са останали неговите думи, цитирам: „Дойде време да работим за България, понеже ние всички сме българи. Трябва да работим за България, защото тя ще дойде и ще ни помогне.“ А също и: „Трябва да се борим за автономията на Македония и Одринско, за да ги запазим в тяхната цялост като един етап за бъдещото им присъединяване към общото българско отечество.“ През май 1903 г. четата, водена от Гоце Делчев, се сблъсква с турски части край серското село Баница, като по време на последвалото сражение войводата е убит – един от най-тежките моменти в историята на ВМРО. Смъртта на големия българин не слага край нито на легендата за него, нито дава покой на тленните му останки. Когато по време на Първата световна война Баница попада в границите на България, костите на Гоце Делчев са пренесени първоначално в Ксанти, после в Пловдив и накрая в София. След преврата от 1944 г. обаче новата комунистическа власт, следвайки антинационалната си политика за създаване на македонска нация, решава да предаде костите на Гоце Делчев на Югославската Република Македония, макар тогавашният македонски премиер Лазар Кулишевски да определя Гоце Делчев като, цитирам: „Един българин без значение за освободителните борби.“ С течение на времето личността на великия войвода се превръща в един от фундаментите на новоизгражданата македонска идентичност, като за целта политическото му наследство е целенасочено фалшифицирано и преиначавано чак до наши дни, когато македонският президент Стево Пендаровски призна в интервю от 2019 г., че, отново цитирам: „Безспорна историческа истина е, че той се е определял като българин“, но впоследствие се отметна от думите си. Откакто гробът на Гоце Делчев се намира в Скопие, той е задължително място за поклонение за всяка официална българска делегация, посещаваща македонската столица, като единственото необяснимо изключение беше направено от сегашния министър председател господин Кирил Петков. Защо разказахме всичко това? Защо припомнихме за живота и каузите на Гоце Делчев? Не само за да почетем един велик българин от Македония, а и за да покажем важността на историята за нашето настояще, за да покажем, че само нация, която познава, почита и пази спомена за своите герои, може да бъде свободна и благоденстваща днес и че общество, което си позволява да фалшифицира историята, да пренаписва съдбите на нашите предци, не е и няма как да бъде част от европейското семейство на споделени ценности. Бог да пази България – родината на Гоце Делчев! Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
За декларация ли? Заповядайте.
Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми господа народни представители! Преди 150 години, през 1872 г., на днешния ден – 4 февруари, в едно тогава чисто българско село, Кукуш, се ражда един от най-значимите български революционери Георги Никола Делчев – Гоце Делчев. Безспорен водач на българското националноосвободително движение в Македония и Одринско, идеолог на българските македоно-одрински революционни комитети, по-късно известни като Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Пръв поред сред плеядата борци за национално освобождение на останалите земи след разпокъсването на Берлинския конгрес, редом с Дамян Груев – Даме Груев, Гьорче Петров, Борис Сарафов, Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов, Христо Батанджиев, Антон Димитров, Христо Чернопеев, Миле Попйорданов и десетки други толкова звучни, чисти и толкова близки на всички ни имена. „Мислехме да създадем организация по образеца на революционната организация в България преди Освобождението, да действаме по примера на Ботев, Левски, Бенковски“, казва Даме Груев, съратник, с когото Гоце Делчев участва в таен революционен кръжок, преди да постъпи в Софийското военно училище. Мащабът в мисленето и безграничната вяра в делото позволи на Гоце Делчев да изгради в Македония и Одринска Тракия революционна организационна структура, повтаряща в детайли изградената от Левски 30 години по-рано организация за борба с поробителя, и с това на практика доказа, че с Левски принадлежат на една национална идея, на един стремеж към национално освобождение и обединение, независимо от начините за неговото постигане. Днес, прекланяйки се пред неговото дело и саможертва, си даваме сметка колко историята може да е несправедлива, истината – изстрадана, безсилието – угнетяващо. История, подписана с кръвта на повече от 200 хил. свидни жертви във войните за национално обединение, повече от 350 хил. прокудени от родните огнища на Македония и Тракия, поели единствения тогава възможен път към България, която в годините на национална покруса и всеобщо разорение ги прие така, както само истинската майка може да направи. Те просто нямаше къде на друго място да отидат. Днес Гоце Делчев е национален герой на България и Северна Македония – на двете държави, и не може да бъде другояче, най малко заради националната и родова памет, която не може да бъде изтрита въпреки десетилетните усилия, защото идеалът на Гоце Делчев не беше онази създадена в Европа след Първата световна война държава, нанесла неизлечими щети на България, но приключила безславно и причинила страдания на хиляди от населяващите я народности. Идеалът му беше друг – освобождение и поле за културно съревнование между народите. Затова днес, въпреки превратностите на времето, ударите от миналия век по справедливите ни национални въжделения, ние знаем, че ако искаме да вървим напред, не можем да живеем само с миналото, но и никой не може да ни застави да забравяме и да се отказваме от историческата истина и от собствената ни памет, включително и тези, за които липсата на по добра комуникация и по-добро артикулиране на претенциите ни, както се изразяват, било пречка да ни разберат. Поради това ние от „Има такъв народ“ подкрепяме изцяло подхода и усилията на правителството за внасяне на нова динамика в двустранните отношения с Република Северна Македония. Считаме и сме убедени, че всестранното и непрекъснато задълбочаващо се сътрудничество в икономиката, транспорта, иновациите, културата, спорта и в чисто човешките взаимоотношения без предразсъдъци е от полза на двете страни и желано от огромната част граждани. Подкрепяме и ще подкрепяме изпълнителната власт в ресорите, в които участваме, за разработване и обезпечаване на всеобхватен план за действие с мерки за постигане на осезаем напредък. Ще правим всичко по силите си за успеха на Северна Македония по пътя към пълноправно членство в Европейския съюз. Не оспорваме правото на идентичност, такава, каквато се чувства, но не приемаме по никакъв начин доказана подмяна на историческата истина. Заявяваме, че ще подпомагаме активно всички усилия за постигане на резултати по нерешените политически въпроси, а условието е само едно – изпълнение на Договора от 2017 г., с което подписване беше отключено членството на Република Северна Македония в НАТО. Само по този начин може да се върви напред. Ние призоваваме и за едно по-голямо доверие между държавните мъже на двете страни, едно по-естествено общуване, без превъзбудени послания и демонстрация за доказване колко повече неща ни разделят, отколкото обединяват. Напротив – огромната част от хората чувстват и знаят точно обратното, и точно поради това дори недоверието, липсата на откритост и забравянето на противореченията при отдаването на общата ни почит към общия ни герой Гоце Делчев – било тук или пред тленните му останки в църквата „Свети Спас“, будят недоумения и са необясними години наред. Нека заедно погледнем в общото ни бъдеще и нека добре знаем: два пътя няма – или тук под широкоскроената дреха на Европейския съюз, или там като последен отглас на едни отминали времена. Благодаря. (Ръкопляскания от ИТН, „Продължаваме Промяната“, ДБ.)
Благодаря Ви. Уважаеми народни представители, бих искал да направя следните съобщения. На първо място, постъпило е уведомление от парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ относно направени промени в ръководството на парламентарната група. Табутов е избран за заместник-председател на парламентарната група и Петър Николаев Куленски също е избран за заместник-председател на парламентарната група на „Продължаваме Промяната“. Също така съгласно Закона за Фискалния съвет и автоматичните корективни механизми в Народното събрание са постъпили становища на Фискалния съвет относно Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и становище на Фискалния съвет относно Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г. С писмо на председателя на Народното събрание материалите са изпратени на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по труда, социалната и демографската политика и Комисията по здравеопазването и са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание. Преминаваме към точка първа от дневния ред за днес – блицконтрол.
По начина на водене.
Заповядайте, господин Карадайъ.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър-председател, уважаеми госпожи и господа заместник министър-председатели, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Председател, обръщам към Вас – явно сте забравили вчера (смях) да предупредите служителите в Народното събрание, които се грижат за поддържането на сайта на Народното събрание, и по този начин лъжат българските граждани, лъжат народните представители, лъжат министър Рашков, лъжат заместник министър-председателите, лъжат министър-председателя, лъжат Президента на Република България, че е отговорено на моя въпрос от 15 декември 2021 г. до министър Рашков. В сайта на Народното събрание в статуса на моя въпрос пише: отговорено, а оттам, като влезем в съдържанието (чете от мобилния си телефон), виждаме, че има една кореспонденция явно до Вас, не знам защо е адресирано и до мен, защото там става въпрос да си обяснявате за дейността на Министерството на вътрешните работи и да си разяснявате някакви закони. А моят въпрос беше друг до министър Рашков – на основание чл. 111 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и на основание чл. 138 аз съм поискал за всеки един конкретен случай повода, основанието и всички действия и всички документи за всеки конкретен случай за полицейщината, за извращенията срещу българските граждани, за гаврата с честта и достойнството на уязвимите групи в обществото български граждани, които се приложиха по време на изборите през месец юли и през месец ноември. В отговора би трябвало да се съдържат тези документи, аз такива документи не виждам нито в сайта, нито в Деловодството на Народното събрание. Господин Председател, припомням Ви да предупредите да променят статуса на моя въпрос, че не е отговорено, а господин Министър-председател – дръжте, правете контрол, Вашите министри не отговарят на въпросите на народните представители, а съгласно чл. 90 от Конституцията, ако изобщо решите някога да изпълнявате Конституцията...
Времето, господин Карадайъ.
...задължава министър-председателя и министрите да отговарят на въпросите на народни представители. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
И аз Ви благодаря господин Карадайъ. Няма основание да свалим от сайта получения отговор от господин Рашков. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“, министър-председателя и представителите на Министерския съвет.) Кореспонденцията не е до мен, кореспонденцията е до Вас, чрез мен. (Народният представител Мустафа Карадайъ иска думата.) Ще Ви дам думата по начина на водене. Както Ви казах, изпратил съм Вашето възражение до господин Рашков, ако постъпи нещо допълнително, със сигурност ще Ви уведомя. И моля Ви, глагола „лъжем“ да го използваме по-рядко. Не съм получил оплакване от която и да е от засегнатите страни, които споменахте, да се чувстват излъгани. Заповядайте. Моля Ви, две минути за процедура.
Благодаря Ви, господин Председател. Явно социалдемократите, наречени като парламентарна група „Продължаваме Промяната“, не се интересуват от правилата, а налагат свои правила. За тях няма значение какво пише в Конституцията и законите на страната, включително и за Вас, господин Председател, а това са националсоциалистически прийоми и методи. Само да Ви припомня ал. 5, уважаеми господин Председател, от чл. 92 от Правилника на Народното събрание, там пише (чете от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание): „Когато е получен писмен отговор на въпроса, председателят съобщава за това в заседание в парламентарния контрол. Датата на публикуването на писмения отговор на въпроса на интернет страницата на Народното събрание в раздел „Парламентарен контрол“ се смята за дата на получаването от народния представител.“ Уважаеми господин Председател, аз там не виждам исканите документи на основание чл. 111 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а той има силата на закон. Член 111 в Четиридесет и седмото народно събрание, в това Народно събрание, го променихте и там сега ще Ви зачета, че казахте и ако не отговорят: „При отказ да си изпълнят конституционните задължения се носи юридическа отговорност.“ (Реплики: „Времето!“) Става въпрос за чл. 111, който гласи: „Всички държавни органи и длъжностни лица от държавната и общинската администрация и граждани са длъжни да предоставят необходимите сведения и документи на народните представители, независимо дали са служебна, или държавна тайна.“ (Реплики: „Времето!“)
Благодаря Ви, господин Карадайъ. Имам предвид текста...
А тук онова, което сте го качили в сайта на Народното събрание, не се съдържат... (Реплики: „Времето!“)
Времето Ви изтече.
...исканите от мен документи. Така че няма как да бъде отговор на моя въпрос.
Господин Карадайъ.
Благодаря Ви.
И аз Ви благодаря.
И след малко ще Ви ги донеса, за да се запознаете с тях...
Благодаря.
...ще дойда след малко, само да ги разпечатам – въпроса и отговора! (Ръкопляскания от ДПС.)
Колеги, иначе с тях можете да се запознаете и на сайта. Преминаваме към блицконтрол. (Народният представител Халил Летифов иска думата.) Господин Летифов.
Господин Председател, уважаеми колеги, господин Министър-председател, уважаеми заместник министър-председатели! Господин Председател, Вие казахте, че нямате основание да махнете или да промените статуса на сайта на Народното събрание. На какво основание преценявате, че нямате основание да го промените? С кои аргументи? Изкарайте Вашите мотиви и съответните членове от Правилника и от Конституцията, на чиито основания Вие твърдите това. Уважаеми колеги, когато се радвате на подобен подход, да Ви кажа, че Вие се радвате на превръщането на Четиридесет и седмото народно събрание в „гумен печат“ и придатък на Министерския съвет, защото те се радват и ръкопляскат и подражават на беззаконието! На това ли се радвате, уважаеми колеги?! Най-висшият орган в нашата парламентарна република е Народното събрание! Това е поредната лъжа от страна на управляващите, които твърдяха, че Народното събрание няма да бъде „гумен печат“ на Министерския съвет. Да виждате това? Благодаря Ви, за разбирането. (Ръкопляскания от ДПС.)
Да преминем вече към парламентарния контрол. (Народният представител Жечо Станков иска думата.) Господин Станков, процедура? Заповядайте.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Обръщам се към Вас, господин Председател, във връзка с пълномощията, които Ви дава Правилникът, и действително с молба във връзка с дневния ред на обществото, който в продължение на повече от половин година е насочен в сектор „Енергетика“ с изключително високите цени както на електроенергията, така и на газа, които доведоха до изключване на уличното осветление в стотици български населени места в десетки общини, виждайки... (реплики от „БСП за България“: „Това не е процедура!“), виждайки възможността това...
Господин Станков...
...да не се решава във времето...
Господин Станков, слушам предложението.
...имате правата по Правилник. След като от нашата група настоявахме в продължение на повече от 48 часа докладът от заседанието на 1 февруари 2022 г. да бъде внесен в Народното събрание, най-накрая го виждаме на сайта на Народното събрание, което означава, че ако Вие склоните и подкрепяте дневния ред на обществото, ще се съгласите днес във връзка с чл. 47, ал. 5 да измените Правилника и да включите така важната точка за 100% субсидиране на небитовите потребители, което ще даде глътка въздух и най-малко ще отмени, така да се каже, режима на тока в градовете, ще отмени режима на разреждане на градския транспорт, ще отмени възможността, след като приключи междусрочната ваканция на учениците, те да бъдат посрещнати отново в топли стаи, ще отмени и възможността в старческите домове и в храмовете да се правят акции за събиране на средства...
Благодаря Ви, господин Станков.
...които за първи път в българската история се случват. Благодаря Ви.
И аз Ви благодаря. Господин Свиленски? Да.
Не взехте отношение по моя въпрос.
След господин Свиленски ще взема общо отношение.
Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми дами и господа вицепремиери, уважаеми дами и господа народни представители! И аз като господин Карадайъ всяка сутрин ще излизам на тази трибуна, когато от ГЕРБ спекулират с цените на тока, на електроенергията, на хората и на структурите, засегнати от това нещо! (Ръкопляскания от „БСП за България“ и „Продължаваме Промяната“.) И ще припомня на всички български граждани, че правителството на Борисов, по признание на вицепремиера Бъчварова, прекрати проекта „Белене“ и сега не ни говорете защо няма ток и защо е скъп токът! (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) По времето на правителството на ГЕРБ тези всички структури излязоха на свободния пазар, заради което плащат тези цени. Общините, управлявани от ГЕРБ, плащат по 6 хил. и 500 лв. за улична лампа и по 1500 лв. за украса на тази улична лампа, се оказа. Това правят ГЕРБ и сега казват, че няма пари и че трябва да се поставя въпросът. Да, трябва! Аз вчера Ви казах, че министрите и правителството работят по въпроса и ще Ви дадат решенията. Тези спекулации и това лицемерие, уважаеми господа – бивши министри и заместник-министри от правителството на ГЕРБ, смирете се, замълчете и изслушайте управляващите какво предлагат. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Когато си причинил всичко това нещо на българските граждани, когато си затворил проекта „Белене“, когато си изкарал болници, православни храмове, училища, детски градини на свободния пазар, когато си довел българското общество... (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)
Господин Свиленски…
...да не може да си плаща сметките...
...аз ще отговоря на процедурата.
...поведението Ви е лицемерно, колеги. Благодаря Ви. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС. Ръкопляскания от „БСП за България“ и „Продължаваме Промяната“.)
Колеги, нека да запазим добрия тон! Разбрах какво е предложението на господин Станков. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС: „А какво е предложението на господин Свиленски?“) Моля за тишина в залата! Разбрах предложението на господин Станков. Няма да се възползвам от правото си по чл. 47, ал. 5. Ще влезе разглеждането другата седмица, ще го разгледаме какво е предвидил Министерският съвет, така или иначе в рамките на блицконтрола можете да зададете въпроси и ще разберем. (Народният представител Жечо Станков иска думата за лично обяснение.) Александър Иванов беше за процедура. (Реплики от народния представител Жечо Станков.) Не, не, моля Ви господин Станков, стига. За личното обяснение трябва съответният народен представител да е споменат поименно и наистина да е засегнат, моля Ви. Не може личното обяснение да го превръщаме в реплика, което, за съжаление, започна да се налага като практика в Народното събрание. Заповядайте, господин Иванов, Вие сте за процедура.
Уважаеми господин Председател, процедурата ми е по начина на водене. Вие като председателстващ днешното заседание трябваше да отнемете думата на преждеговорившия, защото той най-малкото си позволи да казва на най-голямата опозиционна партия, която представлява над 600 хиляди български граждани, въпреки изборите, проведени под тежък агитационен натиск и от управляващите министри, пак запази 600 хиляди български граждани – ние ги представляваме и не може той да казва на парламентарната група да слуша, а парламентарната група ще поставя условия и ще поставя питания към управляващите! Господин Свиленски, Вие като управляващ в момента обещахте светло бъдеще на българските граждани, а за съжаление, днешното бъдеще и ежедневие на българските граждани е тъмно, студено и по-скъпо. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
Благодаря Ви, за тази процедура. Нека да спрем с размяната на реплики от лявата и дясната страна на залата и да преминем към блицконтрол, в който ще можем да зададем актуалните си въпроси към премиера и вицепремиерите. (Народният представител Николина Ангелкова иска думата за процедура.) Вие, госпожо Ангелкова, сте за процедура? (Шум и реплики.) Момент, колеги. За цялата зала го казах – и от двете страни!
Уважаеми господин Председател!
Господин Ченчев, моля Ви.
Господин Ченчев, може ли малко тишина?
Госпожо Ангелкова, имате думата за процедура.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър-председател, госпожи и господа заместник министър-председатели! Господин Председател, аз за пореден път се обръщам към Вас – защо връщате моето питане към министър-председателя във връзка с мерките, предприети в сектор „Туризъм“? Вие за пореден път ми обяснявате, че това е секторна политика, само и единствено насочена към министъра на туризма. Не знам дали сте си направили труда да се запознаете с преките компетенции на министъра на туризма и с какъв ресурс и с какво разполага в самото министерство? Питането, съгласно Правилника, чл. 94, народните представители отправят питания до членовете на Министерския съвет, а към министър-председателя се отправят питания, които се отнасят до общата политика на правителството. Смятам, че туризмът е такава политика, тъй като, за да може да се предприемат адекватни действия, особено в сегашната ситуация на ковид пандемия, на изключително високи цени на тока, на невъзможност на сектора да функционира нормално, отговорност носи целият Министерски съвет, а пряко не само министърът на туризма, но и министърът на труда и социалната политика по отношение на мерките за кадрите в туризма, които са ключови; министърът на икономиката и индустрията по отношение на мерките, икономическите мерки за сектора, и така нататък. И смятам, че е редно министър-председателят да отговори какви мерки се предприемат, за да може този сектор да бъде защитен и да се възстанови. Да не говорим, че... (Председателят напомня на госпожа Ангелкова, че времето изтича.) Една минута. Още малко. Да не говорим...
Госпожо Ангелкова, разбрах процедурата Ви. Благодаря.
Завършвам. Да не говорим за това, че вместо да им се дават помощи, им се дават кредити и помощите, които са получени от НАП, се изискват да се възстановяват заедно с лихвите. Благодаря.
Благодаря Ви, госпожо Ангелкова. Относно цитирането на Правилника, аз пък ще се позова на чл. 103 от него, който посочва, че оспорването се прави не в пленарна зала, а се разглежда от Председателски съвет. Там ще го дискутираме. Заповядайте, оспорете връщането и то ще мине по процедурата си. Преминаваме към въпросите към премиера и вицепремиерите от парламентарната група на „Продължаваме Промяната“. Владимир Табутов. Заповядайте, господин Табутов.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми дами и господа заместник министър-председатели! Въпросът ми е свързан с трансграничен коридор № 4, отправен към министъра на регионалното развитие господин Караджов, в лота 3.2 – Крупник – Кулата, и конкретно за статуса относно разрешителните, които са издадени, финансирането, което е организирано за изпълнението на този лот, както и срока за изпълнение и въвеждане в експлоатация на тази част от автомагистрала „Струма“. Благодаря.
Благодаря, благодаря Ви, господин Табутов. Уважаеми господин Вицепремиер, заповядайте.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще ползвам част от документи, които си нося с мен, по отношение на автомагистрала „Струма“, и по-специално участъка, който Вие цитирате. В този участък, както знаете, той е почти построен, самият тунел „Железница“ ще завърши до средата на тази година, почти започват дейностите по асфалтови довършителни работи, които са вътре в този тунел. Но за да бъде пуснат той в експлоатация, следва да бъдат укрепени възникналите свлачища. И тези свлачища са от двете страни на тунела, тоест възпрепятстват неговото пускане реално в експлоатация. Първоначално през миналата година не бил разработен вариант за силово укрепване, но този вариант изобщо не е подходящ за трайно решаване на проблема и затова се е преустановила работата по него. Сега е започнало ново проектиране, което да реши трайно проблема на това свлачище, и евентуално след това да се направят укрепителните работи, така че най-бързо да се пусне движението по целия участък от Благоевград до Симитли. За конкретния статус в момента е разработено проектното решение за свлачището за тунела след „Железница“ и се очаква до края на годината да завърши неговото укрепване. Участъкът след Симитли е договорно обвързан и със строителството на лот 3.1, който обаче попада в ОВОС-а на Струма. Защо попада в ОВОС-а на Струма? Защото това завършване на този участък всъщност е началото на прехода през Кресненското дефиле. Там, както знаете, сме в ситуация на три възможни варианта и тази малка опашка от няколко километра всъщност ще претърпи промени в зависимост от това кой от трите варианта ще бъде избран, понеже знаете, че там в момента започнаха работа три работни групи, които трябва да дадат отговор на въпроса по кой от идейните варианти всъщност ще се строи. Допълнително към това, което Ви казах, че подучастъкът преди тунела, който е мостово съоръжение, ще бъде... неговото начало попада в обхвата на откоса, който е засегнат от свлачищните процеси, и за да се приключи и въведе в експлоатация, ще трябва да е укрепено и свлачището и да се въведе в експлоатация заедно с предходния участък, за който Ви говорих, от другата страна на тунела. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Караджов. Реплика, господин Табутов, желаете ли? Не. Благодаря. От парламентарната група на ГЕРБ-СДС?
Уважаеми господин Председател, господин Премиер, Вицепремиери, уважаеми колеги! С цялото необходимо смирение, както бяхме инструктирани, си позволявам да задам въпрос на премиера, без да подценявам разпределението на ресорите между вицепремиерите, и въпросът не е секторен, защото става дума за цялостното управление на правителството. Господин Премиер, както вероятно знаете, получавате в наследство договорен достъп до 50 млрд. европейско финансиране за следващите години. Под една трета от тези средства са предвидените средства за Националния план за възстановяване и устойчивост, останалото са оперативни програми, Програма за развитие на селските райони, директни плащания. Разбира се, ролята на тези средства е обект на различни митологизации, защото имаме версия, че тези пари нямат никакво значение или пък, че България е тотално зависима от тези пари. И едното, и другото не е вярно – това го показват числата. Тези средства рядко са над 8% от публичните разходи – в различните години 4 – 4,5% от брутния вътрешен продукт. В същото това време обаче в повечето години те са 65 – 70% от публичните инвестиции – основният ресурс за модернизация на страната, основният ресурс, с който могат да се правят политики. Разбира се, достъпът до тези средства не е безусловен. И това, което мен ме вълнува, е кога България ще има одобрен План за възстановяване и устойчивост, Споразумение за партньорство и одобрени оперативни програми? Защото, позволете да напомня, че новият програмен период започна на 1 януари 2021 г. В този смисъл, 2021 г. е нулева – каква част от 2022 г. също ще е нулева, кога България ще има достъп до тези пари и кога фирмите, държавните институции, местните власти също ще имат достъп до тези средства? Благодаря.
Благодаря, господин Дончев. Заповядайте господин Петков.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! В отговор на Вашия въпрос директно мога да кажа, че Планът е предаден на Европейската комисия в момента и тя го разглежда. Предаването обаче отне доста сериозни промени в някои от секторните политики. Само като пример мога да Ви споделя – в сектор „Енергетика“ в момента, както знаете, имаме огромна зависимост от руския газ. Едновременно с това имаме доста голяма зависимост в енергетиката в АЕЦ „Белене“, извинете – АЕЦ „Козлодуй“, и едновременно с това, в момента знаете конфликтът, който нараства между НАТО и Русия, имаме доста голям риск от потенциални санкции и потенциална несигурност в подаването на газ. Едновременно с това в Плана, който ние заварихме, имаше паро-газова централа, която например дава зависимостта да се увеличи още повече от тези доставки и българската независимост в енергийно отношение беше намалена. Ние като едно ново правителство не можем да приемем този вид зависимости и трябваше да преработим част от Плана така, че да можем да имаме по-независима енергетика, по-зелена енергетика и всичко това успяхме да го направим за много къс период и се радвам да кажа, че в момента Европейската комисия приветства тези нови промени и чакаме техния краен резултат. (Смях от ГЕРБ-СДС.) Благодаря. (Продължителни ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
Моля за тишина в залата. Заповядайте, господин Дончев, за реплика.
Уважаеми господин Премиер, имаше една реплика на един герой на Люк Бесон, че времето нямало значение, само животът има значение. Боя се, че сме в обратната ситуация, защото тук времето има огромно значение. Ако Вие имате одобрен план днес, Вие трябва да договаряте по 600 милиона на месец, защото крайният срок за договаряне е 2023 г., първо. Второ, ако имате одобрен план и целия пакет оперативни програми и парите стигнат хипотетично април месец или май месец в страната, познавайки особеностите на инвестиционния процес, те ще са на разположение на крайния ползвател около средата на 2023 г. И последно, аз се радвам, че имате изпратена нова версия на Плана за възстановяване и устойчивост. Това е чудесно. Не е чудесно обаче, че това вероятно ще е първата версия, която е изпратена на Европейската комисия, а никой в България не я е виждал. Това до момента не се е случвало изобщо. Изобщо! Съвсем друг въпрос е, че този план е пренаписван вече повече време, отколкото е писан. Но това, че никой в България не знае какво сте изпратили, е проблем. И аз много моля, използвайки процедурата, освен да го изпратите на Европейската комисия, по някакъв начин да го направите достояние на българските граждани. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
Благодаря. Заповядайте, господин Петков, за дуплика.
Уважаеми народни представители! Първо, благодаря за коментара какво означава време и как добре може да се употребява времето, колко бързо времето изтича. В тази зала имам чувството, че часовникът върви по различен начин, но това е лек коментар по тази тема. Първо, ще има обществени обсъждания. Второ, гарантирам Ви (шум и реплики от ГЕРБ-СДС), гарантирам Ви… Ако искате, задавайте въпрос един след друг все пак. Второ, искам да кажа, много по-добре е да изчакаме още две-три седмици, отколкото да похарчим милиарди, които могат да променят бъдещето на България по ужасно грешен начин, за част от политиките, които ние заварихме, наследени точно от Вашата работа. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
Благодаря. Заповядайте за въпрос от „Движение за права и свободи“.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Премиер, госпожи и господа вицепремиери, госпожи и господа народни представители! Преди да развия въпроса си, има нещо такова, че избирателите обикновено искат някой нещо да им обещае невъзможно, за да го подкрепят. Ако им се казва как наистина стоят нещата, те не гласуват за него. Господин Премиер, изборите минаха, чухме много обещания, наистина много обещания. Почти половината състав на Министерския съвет, оглавяван от Вас, бяха министри, дори и премиер в два служебни кабинета. Когато Вие станахте министър, нямаше инфлация, нямаше кризи с тока, с електроносителите, нямаше криза с газа, но имаше криза с коронавируса. В момента сте премиер, а кризите са задълбочени. На ден има заразени над 11 000, бедстват общините, инфлацията е в невиждани размери, цената на стоките от първа необходимост е много висока. Наскоро Сдружението на общините поиска среща и Ви уведоми, разбираме, че голяма част от българските общини не могат да плащат, имат затруднения в плащането на тока в съответните региони. Това довежда, разбира се, до различни ограничения в тези общини, затруднения в различни домове, ясли, детски градини, режим на тока, но това довежда и до повишаване на битовата престъпност. Преди два дни чухме от Вас, че ще обвържете помощта, която искат общините, с това, което трябва да направи Агенцията за държавна финансова инспекция – да провери наистина как се харчат публичните ресурси в тези общини. Моят въпрос е: как и кога Министерският съвет смята да подпомогне българските общини, за да не изпитват затруднения при плащането на ток в съответните региони.
Благодаря, господин Ибрямов. Заповядайте, господин Премиер.
Благодаря за въпроса. Българските общини вече получават помощи като част от помощите, които са за небитовите потребители. Тук става въпрос за допълнителни помощи и ние направихме оперативно заседание на Министерския съвет и решихме, че ще направим работна група, която (оживление в групата на ГЕРБ-СДС, част от народните представители напускат залата) да изисква какви средства им трябват. Но когато видяхме примери като в Столична община, където една лампа струва от едната страна на улицата 5755 лв., а от другата страна на същата улица същата лампа струва 1587 лв., и едновременно с това получихме желание за още финансова помощ, ние се стреснахме. Дали част от тези общини имат нужда за тези допълнителни пари, защото харчат четири пъти повече, отколкото трябва, за част от своите инвестиционни разходи, или наистина са затруднени с невъзможност да плащат тези допълнителни сметки? Ето защо ние обвързахме възможността да говорим с всяка една община, която има нужда – да дойде при нас, ще ги изслушаме, ще сме готови да им помогнем, но едновременно с това трябва да сме сигурни, че както в Столична община, нямаме четири пъти по-големи разходи, отколкото трябва, заради например недобре проведени обществени поръчки. Оттук нататък… И другото нещо, което е много важно да се заяви: държавата няма пари. Ние взимаме тези пари от данъкоплатците и ги преразпределяме. Ако ги преразпределяме по ефективен начин, когато лампата струва 1587 лв., това е добре, но когато ги преразпределяме и някой ги харчи четири пъти повече с цена от 5755 лв. и едновременно с това казва: нямаме достатъчно пари за осветление – ние сме много притеснени и оттук нататък никой няма да може да харчи непрозрачно пари, а едновременно с това сме отворени, нашите врати са широко отворени за хората, които имат затруднения, общините, които имат затруднения, въпреки че са си направили своите обществени поръчки по най-прозрачния начин. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
Благодаря Ви, господин Петков. Заповядайте, господин Ибрямов, за реплика.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Премиер, госпожи и господа вицепремиери, госпожи и господа народни представители! Не получих отговор на зададения от мен въпрос, но разбирам по Фейсбук публикации и по изявления на общински съветник в Столична община, Вие констатирате, че има нарушение в Столична община. Това констатация на дадена институция, която визирате, ли е, или е Фейсбук публикация? Защото и за Вас, и за мен, и за всеки един от нас във Фейсбук има много публикации и констатации във Фейсбук. Та, моят въпрос беше точен и ясен: кога Министерският съвет и как смята да предложи ефективни мерки за подпомагане на българските общини, защото вече Министерството на финансите с министър Асен Василев е разпоредило проверка на Агенцията за държавна финансова инспекция към съответните общини, които са поискали такава помощ. Тоест тази проверка ще продължи минимум един месец, след един месец ще се направи още един месец анализ дали трябва да има помощ – ами, че то лятото дойде и може да има избори. Така че, уважаеми господин Премиер, моля да отговорите: кога и как Министерският съвет ще предприеме ефективни мерки за подпомагане на българските общини по време на тази криза с тока? Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)
Благодаря, господин Ибрямов. Заповядайте, господин Премиер.
Ясно да отговоря на Вашия въпрос: вече има помощи от 250 лв. на мегаватчас като помощи за подпомагане за справяне с високите цени на тока. Едновременно с това, въпросът не е на база на Фейсбук, за съжаление, ако беше само на Фейсбук, ние нямаше да имаме проблем. В момента има разследване на МВР за тези цени (шум и реплики), да, така че искам да Ви уверя… Аз не виждам защо общините трябва да се притесняват, ние казахме: нека да дойдат със своите искания и едновременно ние изискваме това, което държавата трябва да прави, едновременно непрекъснато да имаме проверка дали публичните средства се изразходват по най прозрачния начин. Аз не виждам какво е заплашителното, кое е страшното, ако всички са си харчили парите по най-прозрачния начин и имат тези нужди – да дойдат при нас. Учудващо за нас обаче, още нямаме общини, които в момента да са дошли с директни искания – не знам дали са точно тези същите общини, дали се притесняват от нещо друго. Надявам се, че не. Вратите са отворени при нас. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
Благодаря, господин Петков. Господин Гаджев за процедура.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър-председател, дами и господа заместник министър-председатели, уважаеми господин Председател! Процедурата ми е по начина на водене, тъй като много пъти в тази зала и Вие самият сте правили забележка на изказващи се народни представители да не отправят обвинения и да не четат присъди от трибуната. Моля Ви да придържате този стандарт не само към народните представители, но и към членовете на Министерския съвет. Мисля, че така би било коректно, защото изричането на обвинения без крайно завършен анализ, най-малкото, е некоректно. Впрочем дали има, или няма по-високи цени на лампите в Столична община, Ви препоръчвам, господин Министър председател да си отворите днешния брой на „Капитал“, там има много интересен анализ, който опровергава тази статия. Предполагам още не сте стигнали до него. (Ръкопляскания от ГЕРБ СДС.)
Благодаря, господин Гаджев. Аз не чух конкретен адресат на обвинения, ако има… (Реплики от ГЕРБ-СДС: „Столична община.“) Столична община най малкото не е физическо лице. Но иначе всички, както народните представители, и членовете на Министерския съвет трябва да се придържат към такива стандарти. Това е абсолютно вярно. От името на „БСП за България“. Драгомир Стойнев, заповядайте.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър-председател, уважаеми дами и господа заместник министър-председатели, уважаеми колеги, въпросът ми е по-скоро към министъра на финансите господин Василев като продължение на предишния въпрос. Защото, колеги, тук не става въпрос само за общини, тук не става въпрос само за кметове, които са злоупотребявали явно по фонд „Козлодуй“ или по Норвежката програма, тук става въпрос за обществени заведения, които изпълняват социални функции, става въпрос за училища, детски градини, ясли, учебни заведения, хора, които наистина са съвестни и които възпитават и обучават нашите деца, но сметките за ток наистина стават изключително тежки. Ние приветстваме, разбира се, това, което се случва, че всяка една община трябва да бъде проверена, защото това, което се случва наистина в Столична община, е изцяло неприемливо. Но господин Василев, въпросът ми е към Вас, тъй като тази седмица имаше доста сериозна пиар атака, но явно тя целеше главно общините от страна на ГЕРБ, а не толкова детските градини, яслите, училищата. За нас е важно да знаем: през тази година ще има ли компенсация за тях, предвижда ли се в бюджета, има ли работна група, защото и от Вашия отговор видяхме, че в крайна сметка до 75% – Вие имате разрешени вече от Европейската комисия, всички небитови потребители да бъдат компенсирани. Тоест очаква ли се компенсация именно за социалните домове, за училищата, защото наистина те са в едно много тежко положение. Оставям настрана, че тези директори ги направихме едва ли не финансови мениджъри. Вместо да се занимават да предоставят по-добра услуга, те наистина се занимават с неприсъщи за тях дейности. Тоест какво предвиждате оттук нататък с оглед високата цена на електроенергията? Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Стойнев. Заповядайте господин Василев.
Господин Стойнев, благодаря за въпроса. Както министър-председателят каза: до 250 лв. на мегаватчас или до 75% от разликата в цената на всички тези училища, читалища, социални домове, общини, автоматично ще бъдат компенсирани с февруарските сметки и за януари, и за февруари (ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“ и „БСП за България“), тъй като получихме… Ако си спомняте, това беше едно от първите действия на правителството в края на месец декември, след което беше изпратена нотификация до Европейския съюз, одобрението на нотификацията е факт и с февруарските сметки ще се дадат тези компенсации и за януари, и за февруари на база на средствата, които Народното събрание задели от допълнителните приходи над разчетените в бюджета – 450 млн. лв. Вие съвсем правилно казахте, че сме превърнали директорите на училища и кметовете в търговци на електроенергия. Това е, защото либерализацията, която беше направена на пазара, така необходима, не предвиди как всъщност всичките държавни институции ще могат разумно да управляват техните договори за енергия. По тази причина има работна група. Тази работна група се занимава с два въпроса. Първият въпрос е: ако има общини, където тези 250 лв. на мегават часа наистина са недостатъчни, могат да дойдат и да кажат: ето, това са ни сметките, това са ни парите, които имаме в наличност, не можем да си ги платим. След което ще направя една бърза проверка да се види, дали, защо, как са така нещата, и те могат да получат допълнително финансиране. В бюджета за тази година в перата за издръжка, в това число и в трансфера към общините, има заложени увеличения точно за режийните разходи. Специално за общините трансферът се увеличава с 15% спрямо миналата година, капиталовите разходи с 30% спрямо миналата година – в Проекта на закон за бюджета. В момента, в който той бъде приет от Народното събрание, тези средства ще бъдат на тяхно разположение. Но по-важната точка в работната група е да се направи така, че общини, детски градини, училища, всички, които искат, от обществения сектор да могат да купуват електроенергия заедно през един общ доставчик, който всъщност от името на държавата да закупува по дългосрочни договори електроенергия на Борсата. Това ще позволи 12- или 24-месечна предвидимост на цените. Ще направи бюджетирането нормално и ще направи така, че да имаме свободен пазар, от една страна, от друга страна, да не трябва всеки директор на училище да става търговец на електроенергия и да разбира от спецификата на тази дейност. Това, уважаеми колеги от ГЕРБ, ако бяхте направили преди две години, сега нямаше да има проблем нито с тока на училищата, нито с тока на детските градини, нито с тока на общините, даже и на Столична община. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
За реплика – господин Стойнев, заповядайте.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Василев, ние от БСП сме изключително доволни от този Ваш отговор. Ние сме доволни и от бюджета, който виждаме, и от стъпките, които предприема правителството. Защото, ако това компенсиране са краткосрочни действия, Вие сега обяснихте как наистина държавата се връща на мястото си, как държавата може да изпълнява своите социални функции, как държавата може да подпомага именно тези обществени заведения, които предоставят социални функции. Наистина това е работа на правителството. Това е ясен знак, че това правителство работи в добра насока, че се преодоляват изкривяванията от миналото. Хората наистина очакват да имат подкрепа от страна на правителството, било то от страна на индустрията, било то от страна на небитовите потребители, от битовите потребители. Наистина сме удовлетворени! Факт е, че след някоя друга седмица ще гледаме и бюджета, където приблизително 20 милиарда от тези бюджет са за социални разходи, нещо, което изключително удовлетворява БСП. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Благодаря, господин Стойнев. Заповядайте, господин Атанасов, за въпрос от името на парламентарната група на „Има такъв народ“.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Премиер, уважаеми вицепремиери! Моят въпрос е към вицепремиера и министър на финансите господин Василев. Преди да задам въпроса, само ще се обърна към някои хора, които боравят с термина „усещане за нещо“, и ще им обявя, че въпросът ми касае глобалния Закон „Магнитски“ и списъка, приет с Решение на Министерския съвет от 4 юни. Не познавам лица от този списък и нямам каквито и да било отношения с тях – излъгах, виждал съм само господин Пеевски като депутат в Народното събрание. На 4 юни се приема Решение на Министерския съвет за предпазване на финансовата система на България от мерките по Закона „Магнитски“ – няма да изпадам в подробности. Беше създадена Временна комисия за установяване на факти и обстоятелства относно действията и бездействията на компетентните български органи във връзка с наложени на 2 юни санкции на българските физически и юридически лица от Службата за контрола на чуждестранни активи на Министерството на финансите на Съединените американски щати на основание глобалния Закон „Магнитски“ за отговорност при нарушаване на човешки права. Председател на тази комисия беше сегашният министър на правосъдието Надежда Йорданова. С комсомолски пламък в очите – бях член на тази комисия, изслушвахме, събирахме документи от всички държавни институции в Република България. Комисията прекрати своето действие поради прекратяване на дейността на Народното събрание и не излезе с доклад. От моето присъствие като член на тази комисия знам в каква насока трябваше да бъде докладът и може би е по-добре, че приключи дейността си Народното събрание, за да не излизаме с доклад. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Беше представен от заместник-министъра на правосъдието тогава, който мисля, че сега е заместник-министър, и министъра Янаки Стоилов, който сега е конституционен съдия…
Времето, господин Атанасов!
Извинявам се, завършвам. ...Закон за мерките за превенциите и защита на националната сигурност от посегателствата, свързани с икономическата и финансовата сигурност на държавата. Работено ли е по този закон от сегашното правителство и от Министерството на правосъдието? Защото становището на всички беше, че трябва веднага да се приеме такъв закон. Започнаха да излизат решения на Върховния административен съд, в които се казва, че всички лица от списъка – въобще списъкът и Решението на Министерския съвет са незаконосъобразни поради липса на национален закон. Това ми е първият въпрос – дали се работи. Вторият ми въпрос е: дали съществува опасност за Народното събрание при изплащането на заплатите на господин Пеевски като народен представител. С това нарушава ли се Законът „Магнитски“? Какви мерки оттук натам ще предприеме правителството при евентуално нов списък „Магнитски“ за защита на финансовите интереси на България?
Благодаря Ви, господин Атанасов. Два пъти над допустимото време Ви дадох. (Реплика от народния представител Иво Атанасов, встрани от микрофоните: „Въпросът е важен!“) Въпросът е важен! Колеги, моля съобразявайте изложението, увертюрата към въпросите си все пак с ограниченията на Правилника. Заповядайте, господин Василев.
Благодаря за въпроса, господин Атанасов. Да, по време на първия служебен кабинет ние трябваше да се справим с една изключително тежка ситуация, когато излезе глобалният Закон „Магнитски“ и реално имаше предпоставки финансовата система, икономиката на България да попаднат под много тежки удари. Тъй като има дупка в законодателството, беше прието Решението на Министерския съвет с ясно казано в самото решение, че има дупка в законодателството, която трябва да бъде запълнена. Беше създадена работна група между Министерството на финансите и Министерството на правосъдието да се изготви законопроект по тази тема. Доколкото знам, Комисията започна да разглежда някаква версия на този законопроект. По време на втория служебен кабинет, доколкото разбирам, няма активна работа. Сега възстановихме работната група и в най-кратки срокове смятаме да предложим законопроект, който да не е конкретно за „Магнитски“, а за външни санкции, прилагането на които би довело да сериозни сътресения и проблеми в българската банкова система или в българската икономика. Въпросът, чисто юридически, който не е от компетенциите на Финансовото министерство, е как да се балансира защитата на държавните предприятия и на българската икономика като цяло, както и на банковата система, с правата на съответните лица, които попадат под санкции на чужди държави, и лицата, свързани с тях. Очаквам може би в рамките на седмици да влезе Законопроектът тук. Очаквам доста активни дебати, особено от част от политическите сили. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
Благодаря, господин Василев. Желаете ли реплика? Не. Преминаваме към въпрос от „Демократична България“. Заповядайте, госпожо Белобрадова.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Честит празник на всички! Въпросът ми е към министър Василев и той е свързан с обезпечаването на дейността на социалните услуги в България във връзка с нарастващите цени на електроенергията: моля да обясните механизма за компенсация на тези услуги, които отговарят и се грижат за най-уязвимите групи на обществото. Наясно сме, че компенсации са предвидени, но ще помоля да комуникирате ясно реда, по който ще бъдат компенсирани, механизма, както и сроковете. Благодаря Ви.
Благодаря, госпожо Белобрадова. Заповядайте, господин Василев.
Благодаря за въпроса, госпожо Белобрадова. Със сметките за февруари всички социални домове и така нататък ще получат компенсации и за януари, и за февруари. Компенсациите са в размер до 250 лв. на мегаватчас или до 75% от разликата в цените спрямо месец юли миналата година. Освен това на всички министерства към момента, които имат допълнителни нужди, са им дадени допълнителни средства за издръжка, а в самия бюджет, който сега се разглежда, има предвидено увеличение на средствата за издръжка с около 15%, което би позволило да се покрият по-високи цени на електроенергията в рамките на тази година. Така че към момента януари и февруари ще бъдат компенсирани февруари. Ако има допълнителна нужда от средства, това може да бъде предвидено при искане от съответното министерство. До момента нямаме такива. С бюджета като цяло са предвидени по-високи средства за издръжка, свързани именно с високата цена на електроенергията. Освен това в дългосрочен план, както преди малко споменах, се предвижда държавата да прави централизирано закупуване на електроенергия, за да не трябва всеки социален дом и всяко училище да си правят отделни договори и да разбират от тази материя. Това би дало устойчивост, тъй като тези договори са 12- или 24-месечни, на цените, по които електроенергията се ползва, също така и предвидимост за бюджетиране на тези средства. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Вицепремиер. Желаете ли реплика, госпожо Белобрадова? Не. От ВЪЗРАЖДАНЕ? Господин Ганев, заповядайте за въпрос.
Господин Председател! Господин Министър-председател, най-високата трибуна в България е точно в парламента – парламента, където се коват законите на нашата държава. Именно от тази трибуна е свързано и моето питане към Вас, тъй като Вие като министър-председател отговаряте пряко и директно за работата на всички свои министри и волю или неволю трябва да носите отговорности за това, което те правят или не правят. В тази връзка, преди да стигна до конкретния въпрос, ще Ви запозная с един казус, който касае не само частен случай, а много деца в България – за огромно съжаление, деца, болни от астма, и по точно в тежка форма на астма. Именно тези деца по българското законодателство, след решение на медицински лица и след издадени надлежно документи, имат право да не ходят с маски в училище. Ясно и категорично е казано, че те не трябва да носят въпросните маски, защото са застрашени да получат усложнения и да не дава господ, нещо много по-страшно, по времето, когато са в училище. Това нещо е ясно на образователния министър. Въпреки това образователният министър, за когото в крайна сметка Вие носите отговорност дали спазва, или не спазва законодателството, не включва въпросната заповед към всички училища, че тези деца не трябва да бъдат гонени, защото не носят маска. Въпреки всичко родители сигнализират до районните инспекторати. Никой не взима мерки! Всеки казва: министърът е дал въпросната заповед. Стига се дотам, че на 14 декември 2021 г. аз задавам въпрос и уведомявам министъра на образованието и науката за този огромен проблем, касаещ здравето и живота на децата – че децата не трябва да ходят с маски в училище. Един месец, един месец министърът не прави абсолютно нищо да промени въпросната заповед. На 14 януари 2022 г. – един месец по-късно – идва в тази зала и казва: „Да, такъв е Законът – директорите трябва да спазват Закона, но те не го правят.“ Една седмица, след като тук той казва това нещо (реплика от ДБ), една седмица по-късно нищо не последва и никой не спазва Закона в това Министерство. Отново се повдига въпросът, отново родителите тръгват с адвокати. В тази връзка питането ми е: Вие като министър-председател ще направите ли така, че Вашите министри да спазват законодателството, още повече когато става дума за здравето на нашите деца. Не е нормално да задаваме въпроси от тази трибуна и един месец по-късно да нямаме отговор. Допълнително ще отбележа, че от министъра на регионалното развитие и благоустройството вече трета седмица чакаме писмен отговор – нямаме отговор. Затова моля за отношение по този казус, който Ви описах, който касае не едно, ами много деца.
Благодаря Ви, господин Ганев. Това е по-скоро конкретен въпрос – по конкретна политика, който може би следва да зададете по друг ред. Заповядайте все пак за отговор, господин Премиер.
Благодаря за въпроса. Уважаеми народни представители! Ще се запозная със спецификата на този въпрос – за деца с астма, и ще видим внимателно какъв е регламентът. Сигурен съм, че министърът на образованието прави всичко в неговите възможности училищният процес за всички деца със специални нужди да бъде направен по най-добрия начин за тях, но ще проверя този въпрос и ще върна обратно отговор. Едно нещо, което искам да кажа ясно, е, че хора с астма – не само при децата, и при възрастните – имат по-голям риск при заболяване от COVID-19. Едновременно с това от тази най-висока трибуна пак искам да отправя апел – ако увеличим нивото на ваксинация, ще можем да намалим риска за всички, особено за хора с астма, които са в още по-голям риск от това заболяване, така че отговорът ми до Вас ще бъде специфичен. Трябва заедно да се опитаме да намалим този риск от COVID-19, защото всички ние няма да носим маски, ако имаме високи нива на ваксинация и интензивните легла не са заети, и цялата ни здравна система не е непрекъснато преокупирана от факта, че много неваксинирани хора влизат там. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Премиер. Господин Ганев, само момент – понеже споменахте господин Караджов, той иска също да вземе отношение. Заповядайте, господин Вицепремиер, по този въпрос.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Ганев, Вие сте задали въпрос по реда на личната кореспонденция между народен представител и министър. Там срокът е един месец – ще си получите отговора в срок. Исках да направя това уточнение, защото на всички писмени въпроси, които съм получил досега, стриктно съм спазил срока. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Вицепремиер. Заповядайте, господин Ганев, за реплика.
Господин Министър-председател, явно не обърнахте внимание на това, което казах. Вашият министър на образованието много ясно и точно оттук, след един месец бавене, и в момента продължава да не е променена заповедта, каза, че да, Законът е ясен и категоричен. Има медицинско становище, писмено при това, на две независими медицински лица, в което ясно и точно се казва, че тези деца – конкретно това дете, което аз посочих, не трябва да носи маска, тъй като се застрашава животът му! Това е ясно и категорично, но въпреки всичко министърът не променя заповедта! Нещо повече, министърът към днешна дата не е спуснал към нито един от регионалните инспекторати това нещо да се прекрати, защото децата биват гонени и недопускани до училище! Това се заяви от тази трибуна – да, имаме нарушение, но не правим нищо и няма да направим нищо! Това е недопустимо! Знаете ли каква е подигравката? Същия този министър го информирах оттук, че на детето е дадена алтернатива – знаете ли каква – да отиде в училище без маска, но да седи до отворен прозорец, на минус 10о! И това е официално! Директорът, Регионалният инспекторат дават тази алтернатива! И тук министърът казва: „Да, Законът освобождава детето, но трябва да го направят.“ Къде е министърът да спусне това нещо към регионалните инспекторати? Къде сте Вие? Ето, от тази трибуна Ви казвам: Вашите министри трябва да спазват законите! Законите казват: тези деца са освободени, защото има опасност за живота им. Тук не коментираме какъв е частният казус – казусът е ясен и категоричен. И Законът казва: застрашени са децата, ако се задушат заради въпросната маска, да умрат! Именно заради това трябва да се погрижим за всичкото това нещо.
Господин Ганев, ако обичате, без подобни крайни твърдения, особено когато става въпрос за живота и здравето на децата. Отделно от това, ще си позволя да взема отношение, тъй като министър Денков беше тук на парламентарен контрол и той Ви даде доста подробни отговори по този въпрос, а и те не бяха точно така, както Вие изразявате от тази трибуна. Все пак не следва да се спекулира по един или друг начин с дадени отговори, с информация. Господин Премиер, искате ли да вземете дуплика? Заповядайте.
Благодаря. С министър Денков имаме интензивна комуникация във връзка с COVID-19 и училищната дейност. Искам да Ви уверя, че той беше един от инициаторите въобще училищата този път в тази криза да бъдат приоритизирани, така че да не бъдат затворени. Докато Вие поставяхте втория въпрос, аз вече му написах – да ми даде точни разяснения точно по този случай. Така че нямаме време за губене. Благодаря.
Благодаря, господин Премиер. За процедура ли сте, господин Карадайъ?
Да.
Заповядайте.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа заместник министър-председатели! Господин Председател, призовавам Ви да не допускате от тази трибуна да се отправят призиви за нарушаването на Конституцията и законите на страната. Това го чухме преди малко от заместник министър-председателя Асен Василев. В предишното Народно събрание бях задал въпрос до служебния министър-председател: на какво основание е взето Решение № 441 – така нареченото решение, на основата на което се създадоха едни черни списъци, които днес съдът ги обявява като незаконни. Обаче заместник министър-председателят тук от тази трибуна заяви, без да прави впечатление на когото и да е от народните представители, в нарушение на Конституцията на Република България, че законите не са се спазвали, имало е някаква целесъобразност. Аз разбирам, че има нов морал в тези хора, нова справедливост и тази нова справедливост и нов морал не се основават на Конституцията и законите на страната. Тези хора нарушават и днес от тази трибуна клетвата, която са положили – да спазват Конституцията и законите на страната. Явно тази група хора, ще ги кажа, са съюз за нарушаване на Конституцията и законите на страната. И ще Ви моля, господин Председател, на такива хора да им правите забележки, да ги прекъсвате и да им отнемате думата, защото никой не може да призовава от тази трибуна да се нарушават Конституцията и законите на страната, включително това да е и господин Кирил Петков, включително и да е Асен Василев! Благодаря Ви. (Реплика от „БСП за България“.)
Господин Василев, само момент – да взема отношение. Благодаря Ви, господин Карадайъ. Искам да Ви обърна внимание, че Вие искате да правя забележки към… (Реплики от „БСП за България“.) Моля, не от място, колеги! Искате да направя забележка на премиера и вицепремиерите да не отправят обвинения, че някой е нарушил законите…
Те са нарушили законите!
…а Вие току-що направихте същото. Така че призовавам абсолютно всички, които сме в залата, да не отправяме обвинения. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Законите и Конституцията на страната следва да се спазват както от законодателната, така и от изпълнителната власт. Господин Вицепремиер, заповядайте да вземете отношение. (Реплики от ДПС: „Това е процедура, какво отношение?“)
Ще взема отношение, тъй като моето име беше споменато. Господин Карадайъ, разбирам, че много Ви боли, че човекът, който седи до Вас – господин Пеевски, е сложен в международен лист за санкции за корупция (ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“) и за това българската държава няма никакво отношение.
Я кажи къде си работил! Къде беше, ей смешник?!
Никакво отношение няма българската държава. (Продължаващи реплики от народния представител Делян Пеевски.)
Господин Пеевски, ако обичате, не от място.
Българската държава няма никакво отношение. Това, което българската държава трябваше да направи и направи в рамките на закона, е да предпази българската икономика от…
Сега ще видим закона.
Точно така, ще видим закона. Ако прочетете решението на ВАС, то казва, че трябва да има закон за национално приложение.
Ама няма закон! (Реплика от народния представител Делян Пеевски.)
Точно тук беше моят призив към Народното събрание да приеме такъв закон, за да запази българската икономика. (Продължителни ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
Благодаря Ви, господин Вицепремиер. Господин Пеевски, ако обичате – призовавам Ви да не се отправят обвинения от място.
Няма персонални обвинения! (Реплика от народния представител Мустафа Карадайъ.)
За процедура ли сте, господин Карадайъ? Заповядайте. Ако обичате, процедурата е към мен – да не се разменят реплики.
Благодаря Ви, господин Председател. Лъжата трябва да се изобличава по всяко време, особено когато министър-председател и заместник министър-председател нарушават Конституцията и законите на страната и…
Господин Карадайъ!
…излизат от тази трибуна да лъжат! Господин Председател, към Вас ми е процедурата по начина на водене. Само да Ви кажа за какво иде реч. Първо, господин Председател, да си довърша – по начина на водене. Няма международен списък – има една административна санкция по един закон, която действа на територията на Съединените американски щати! И както преди малко господин Василев каза (ръкопляскания от ДПС), нямало закон, който да прилагат, и сега правят проектозакон, за да се прилагат чужди санкции. Окей, обаче това е потвърждение, че при липсата на закон Вие сте нарушили законите на страната! Нещо повече, господин Председател, за да се изясни тази картина, предлагам да направите почивка, докато вземете Вие персонално от Деловодството отговора на служебния министър-председател Янев на мой въпрос: на какво основание е взето онова решение, и от тази трибуна да прочетете първото изречение, в което се твърди, че няма такова законово основание! И министър Василев, когато лъже (ръкопляскания от ДПС), Вие от тази трибуна трябва да му правите забележки.
Господин Карадайъ, правя забележка на Вас!
Така че от името на парламентарната група на ДПС правя процедурно предложение за почивка – 15 минути, за да вземем от Деловодството отговора на служебния министър-председател на моя въпрос: на какво основание са били взети тези решения, на какво основание са били направени съответните действия, които днес падат в съда, и съдът ги обявява като противозаконни?! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
Колеги, не мисля, че в момента следва да се случи точно тази… (Шум и реплики от ДПС.) Момент, момент! Не мисля, че в процедура по блицконтрол, господин Карадайъ, следва да извършваме подобни действия. Петнадесет минути почивка – до 10,50 ч. (След почивката.)
Уважаеми колеги, възобновяваме заседанието. Моля вицепремиерът Корнелия Нинова и вицепремиерът Борислав Сандов… Заповядайте, господин Сандов. И госпожа Нинова да бъде поканена също в залата. Благодаря. Преминаваме към втория кръг въпроси.
По начина на водене. Три изречения искам да направя.
За отговора на Стефан Янев ли?
Да.
Ще го извадим. Не сме го извадили в момента, не е предмет на блицконтрола, така или иначе, господин Карадайъ.
По начина на водене.
Заповядайте, господин Карадайъ, по начина на водене, но така или иначе остава малко време от блицконтрола, може би по-добрият вариант е да чуем колкото се може повече информация в рамките на блицконтрола. Ще погледнем отговора на господин Янев. Имате уверението ми.
Благодаря Ви, господин Председател. Наистина е много добре да чуем колкото се може повече отговори и по-малко лъжи. Но всички отговори трябва да ги чуем в рамките на Конституцията на Република България и на законите на страната. Такава клетва сме положили тук, в тази зала. Всички сме се клели, включително и министрите, да спазваме Конституцията и законите на страната такива, каквито са, дори и да не ни харесват. А тези, които не ни харесват, има ред, предвиден и в Конституцията, и в Правилника, и да положим усилия да ги подобрим и да ги променим. Но в отговор на мое питане от 9 август служебният министър-председател господин Янев отговаря, че по повод моя въпрос на какво основание са предприети действия във връзка с наложените от САЩ санкции на български граждани и е взето Решение № 441 от 4 юни, министър-председателят Янев – тогава служебният министър-председател, отговаря: „Приложима национална нормативна уредба не е налице“, няма, тоест в нарушение на Конституцията и законите на страната. И точно заради това нещо днес виждаме решенията на съда, с които се отменят онези незаконни действия на тези хора, които ги виждаме тук. И затова, уважаеми народни представители, уважаеми господин Председател, призивите за нарушаване на Конституцията и законите на страната и да се прилага някаква си друга справедливост извън Конституцията и извън законите, на мен ми се струва, че заприличва на нещо от рода на „Цар-Кировата държава“. (Шум и реплики от „Продължаваме Промяната“: „Времето!“) България все още е парламентарна република и има действаща Конституция и няма никакво значение кой от нас…
Времето, господин Карадайъ.
Благодаря Ви.
И ние Ви благодарим. (Ръкопляскания от ДПС.) Въпрос от парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ има ли? Няма въпрос. От името на ГЕРБ-СДС? Александър Иванов – заповядайте.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Премиер, господа и дами вицепремиери, уважаеми колеги! Колеги, дълго и напоително през последните 10 – 11 месеца беше дискутирана една тема в обществото, в медиите, без, за съжаление, да се придържаме към фактите и законността на дадени твърдения. Затова имам въпрос към вицепремиер Караджов и ще се радвам на кратък и точен отговор. Та въпросът ми, господин Караджов, е: продължава ли строителството на автомагистрала „Хемус“, лот 1, 2 и 3, и има ли плащания по сключени ин хаус договори от управлението на ГЕРБ? Благодаря Ви.
Благодаря, господин Иванов. Заповядайте, господин Караджов, за отговор.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както неведнъж съм заявявал, ще го заявя и днес: ин хаус договорите, сключени от предишното редовно правителство, са незаконни. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Дали те са…
Господин Председател, напомнете процедурата кой ги обявява преди два месеца тези… И кой казваше кое е законно, и кое не е... (Шум и реплики.)
Господин Карадайъ, моля Ви! Заповядайте, господин Караджов, за изложение на отговора.
Аз се придържам към юридическата обосновка и ще обясня защо са незаконни. Благодаря, че ми напомняте. Това не е квалификация, това е юридически анализ, който съм чел, включително и на Правната дирекция на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
И на съда.
Ще стигнем до съда. Ин хаус процедурите са или нищожни, или унищожаеми, по което, да кажем, юристите все още спорят. Оттам е и спорният правен ефект, който би имало евентуалното им унищожаване, или ако те са били нищожни от самото начало. Въпреки че са сключени при отсъствие на каквато и да е техническа възможност „Автомагистрали“ ЕАД да извърши над 80% от реалните строително-монтажни работи, по този начин се е заобиколил Законът за обществените поръчки. А след като има заобикаляне на Закона, то правното действие, което е извършено, също е незаконно. По отношение на това дали продължава вече работата по тези първи отсечки на автомагистрала „Хемус“, тя никога не е спирала. Реално през изминалата година се е извършвало строителство по тези договори, макар и нищожни или унищожаеми…
Еее! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
Точно така – независимо дали договорите са нищожни или унищожаеми, те пораждат правен ефект. И този правен ефект трябва да се изпълнява. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Извършеното през изминалата година е актувано преди мен. В този смисъл се е породило задължение от страна на Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на държавната „Автомагистрали“ ЕАД за извършената работа, което и са направили. В този смисъл отговорът на Вашия въпрос е този: по сключените от предишното редовно правителство незаконни договори за ин хаус поръчка е извършвана работа през изминалата 2021 г., заради което на 22 декември Агенция „Пътна инфраструктура“ е разплатила актуваните и реално извършени строителни работи на магистралата. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
Благодаря Ви, господин Караджов. Господин Иванов – за реплика, заповядайте.
Уважаеми господин Председател, господа и дами вицепремиери, господин Премиер! Господин Караджов, аз съм потресен от Вашия отговор. Вие или се инкриминирахте току-що, като казвате, че според Вас по незаконни договори продължавате да извършвате плащания, защото, ако са нищожни, може да се поиска и да бъдат прекратени от страната на заинтересованата страна, а това е Министерството на регионалното развитие, Агенция „Пътна инфраструктура“. За съжаление, не отговорихте по начин, по който очаквахме може би цялото общество да чуе, че ин хаус процедурата, която е в съответствие и няма нито една забележка от Европейската комисия, е в съответствие със Закона за българските обществени поръчки, в който състав се намира провеждането и осъществяването на ин хаус процедурата, която е европейска процедура и практика, българският закон е в съответствие с Директива 2014/24 на Европейския съюз и това е такава практика, която се провежда в цяла Европа, да не споменавам света, защото ние сме част от Европейския съюз. Вие, господин Караджов, казахте, че продължава строителството, че продължават плащанията и в съответствие с това, което Вие казахте, че е противозаконно, Вие се инкриминирате. Аз не можах да разбера защо не дадохте такъв отговор или сте поставен в неудобната позиция, което за мен е по-вероятното, да продължавате тезата на едни предизборни агитатори – днес не са тук, те са членове на Министерския съвет, има някои от тях, прощавайте, в залата, които споменаваха, че това е кражбата на века. Та с Вашето си твърдение и това, което Вие не отрекохте, че продължавате да плащате, че продължава изпълнението и строителството на автомагистрала „Хемус“ по тези ин хаус процедури, Вие заявихте, че сте съучастник в престъплението на века, и Вашият Министерски съвет. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
Заповядайте, господин Караджов, за дуплика.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! В репликата, която ми отправихте, се съдържаше и отговорът на Вашия въпрос. Вие много добре казахте, че докато те не са прогласени за нищожни или унищожаеми, те са действащи договори. Следователно всеки, който тръгне да нарушава тези договори, и може би Вие сте загрижен за държавния интерес, сигурен съм, че от грижа за държавния интерес, за националния интерес и за държавния бюджет Вие ме питате тези въпроси, Вие се страхувате да не би аз да не платя, да изпълня тези договори и държавният интерес да загуби 15% неустойки. Сигурен съм, че Вие сте воден от тези патриотични подбуди (ръкопляскания „Продължаваме Промяната“), със същите подбуди, с които са сключени тези договори, и всички вътре клаузи са в полза на изпълнителите – 35% аванси и 15% неустойки за държавата. Така че не ме побутвайте така нежно, нежно към пропастта, която Вие сте изкопали. Аз няма да се подхлъзна и изобщо няма да вляза в този трап. Да, продължавам да изпълнявам тези договори, защото така е правилно, така е законно. (Ръкопляскания „Продължаваме Промяната“.) Незаконните договори пораждат действие и ние го изпълняваме. От друга страна, може би Ви се иска да бъдат прекратени тези договори и държавата да загуби веднъж, искате да загуби авансите, които са дадени по тях, както и още, тоест 50% от четири милиарда да ги загубим заради това, че някой безотговорно си е сложил подписа преди няколко години. Това никога няма да се случи. (Възгласи „Браво! “, шум и ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“ и „БСП за България“.)
Благодаря, господин Караджов. (Народният представител Хамид Хамид иска думата.) Секунда, господин Хамид. Уважаеми колеги, тъй като изтекоха два часа от началото на заседанието… (Реплика от ДПС: „Има почивка!“) Има почивка – да, затова заседанието ще продължи до 14,15 ч. (Реплика от ДПС: „Към блицконтрола!“) Не, блицконтролът не се удължава от почивката. Член 104 казва: „В първите два часа от заседанието“. Заседанието започна преди два часа, господин Хамид, така че се прекратява. Блицконтролът приключва поради изчерпване на времето. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) С това премиерът и вицепремиерите са свободни. Благодарим Ви за участието. Господин Василев, след малко започваме с Вас редовния контрол. Заповядайте за процедура, господин Иванов.
Благодаря Ви, господин Председател! Господин Караджов изрече доста неща от тази трибуна, само че той като възпитаник на Юридическия факултет… (Реплики от „БСП за България“: „Каква е тази процедура?“)
Към мен, господин Иванов.
…трябваше да го прекъснете (тропане по банките от „Продължаваме Промяната“) най-малкото, господин Председател. Господин Караджов е възпитаник на Юридическия факултет и той, ако вижда несъстоятелност на договорите, най-малкото беше длъжен да каже като добър стопанин на държавата какви правни действия е предприел за прекратяването на тези договори – господин Караджов. Също така можеше, господин Председател, да попитате господин Караджов, ако има такова прекъсване на несъстоятелност на договорите, тогава държавата не дължи ли никакви неустойки. Така че беше хубаво, когато господин Караджов даваше пълнотата на отговора, първо, пак казвам, за мен най-задоволителното, което чух, е, че продължава строителството на автомагистрала „Хемус“, защото тя е важна за българските граждани, за бизнеса и за цяла Северна България. Това беше важното, а другото, което каза господин Караджов, създаде повече въпроси, отколкото отговори. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
Благодаря ви, господин Иванов. Това процедура или изразяване на отношение беше по същество? (Шум и реплики.) Заповядайте, господин Министър, имате право.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Много добре казахте какви правни действия ще предприемем. Правните действия, които трябва да се предприемат, са доста над моята глава в кавички, ако можете да си представите ролята на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Те са правни действия на цялото правителство и са правни действия, които трябва да бъдат обмислени много внимателно, и по това се работи, защото включват наказателна част наравно с гражданска част. Там се работи много сериозно и когато тези рискове за българския национален интерес бъдат дефинирани, в които сме влезли, благодарение на тези договори, когато ни бъде казан точно начинът от елитни юристи на България, които могат да ни посъветват как да излезем от капана, който е заложен в миналото, тогава ние ще ги внесем в Народното събрание. И аз многократно съм заявявал, че възелът ще се развърже тук при Вас, народните представители, защото тези незаконни договори могат да бъдат единствено оправени тук, в Народното събрание.
По процедура има желание – по начина на водене. Да, разбира се, господин Карадайъ, заповядайте. Десислава Атанасова – също.
Благодаря Ви, господин Председател. Да се възползвам, докато министър Караджов е тук, да го уведомя и него. Може би той не знае. Най-важната част по тази тема, господин Министър, е в компетенциите на Народното събрание, защото народни представители от „Движение за права и свободи“ внесоха Законопроект за отмяна на ин хаус процедурите и този законопроект час по-скоро трябва да се разгледа, за да не изпадате в тази ситуация – неловко да се обяснявате тук, от тази трибуна. И към Вас, господин Министър, още една тема. Не е добре от тази трибуна народни представители и министри да обявяват кое е законно, кое незаконно, кой е престъпник и кой не е престъпник. Защото бяхме свидетели на това нещо преди 12 години – един министър обявяваше кое е законно и кое не, кой е престъпник и кой не е, и стигнахме до Европейския съд по правата на човека и България получи осъдителни присъди за това нещо. Така че ще Ви помоля, господин Министър и господин Председател, все пак да спазваме Конституцията на Република България, където е предвидено разделение на властите – има власти, които казват кое е законно, кое не е законно и кое е престъпление, кое не е престъпление. Когато обаче посочваме конкретни текстове, че министри нарушават съответни членове и господин Председател, и Вие персонално, Вие отивате към хипотезата на чл. 5, ал. 2 – системно неизпълняване на задълженията си, така че бъдете малко по-внимателен. Благодаря Ви.
И ние Ви благодарим за процедурата по начина на водене. Да чуем и процедурата на госпожа Атанасова. Заповядайте, госпожо Атанасова.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, господин Председател, процедурата ми е по начина на водене също. И касае произнасянето на присъди от тази трибуна или обявяването на различни актове –било приети от Народното събрание, било от Министерския съвет, за незаконни или за нищожни. Добре е, че господи Караджов е в залата, за да чуе може би едно уточнение. Уточнението е следното: Законът за обществените поръчки в неговия чл. 6 казва как се възлагат определен тип обществени поръчки, така нареченото ин хаус възлагане. Нещо повече обаче, Директива № 2014/24 на Европейския съюз в нейния чл. 12 и съответно чл. 14 прави същото. В този смисъл обявяването на нищожност на определени актове, включително и на такива на Европейския съюз, смятам, че излиза много, много извън рамките и правомощията на дейността на членове на Министерския съвет. Стана ясно, че настоящото правителство плаща по тези договори, настоящото правителство работи и възлага дейност по тези договори. В този смисъл много по-добре е, господин Министър, ако искате обявяване на нищожност, като добър стопанин да го направите – обявяване на нищожност на определени актове и договори се иска от българския съд, така както българският съд обяви за нищожни решенията на Министерския съвет по „Списъка Магнитски“. Благодаря.
Благодаря, госпожо Атанасова. Тук последните процедури по-скоро се превърнаха в продължение на дискусията отпреди малко, така че може би да спрем. Господин Министър?
Процедура имам. Господин Председател, процедурата ми е към Вас. Дотук слушахме личните драми на ГЕРБ. Очевидно интересът им в ин хаус процедурите и свързаните публични ресурси, кръгове от фирми, които ги изпълняват, е колосален. Аз ги разбирам, не разбирам Вас защо не им отнемате думата, когато споделят техните си лични драми по време на блицконтрол, който има съвсем друга идея, цел и предмет.
Благодаря, господин Божанков. С това може би да приключим продължението на дискусията от блицконтрола и да преминем вече към редовния парламентарен контрол. Преминаваме към
Уважаеми народни представители, за периода от 28 януари 2022 г. до 3 февруари 2022 г. са получени писмени отговори на въпросите и питанията, както следва: - от министър Александър Николов на два въпроса от народния представител Николина Ангелкова; - от министър Асена Сербезова на въпрос от народния представител Гюнер Ахмед и на два въпроса от народния представител Николина Ангелкова; - от министър Атанас Атанасов на два въпроса от народния представител Ахмед Ахмедов; на четири въпроса от народния представител Николина Ангелкова; на въпрос от народния представител Христо Иванов; - от министър Божидар Божанов на въпрос от народния представител Благовест Кирилов и на два въпроса от народния представител Николина Ангелкова; - от министър Бойко Рашков на четири въпроса от народния представител Николина Ангелкова; - от заместник министър-председателя и министър на околната среда и водите Борислав Сандов на въпрос от народните представители Александър Дунчев, Цветелина Симеонова-Заркин, Мирослава Петрова и Зорница Стратиева; на въпрос от народния представител Владислав Панев; на два въпроса от народния представител Деница Николова; на въпрос от народния представител Ивайло Мирчев; на четири въпроса от народния представител Николина Ангелкова; на въпрос от народния представител Явор Божанков; - от министър Георги Гьоков на три въпроса от народния представител Николина Ангелкова; - от заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов на два въпроса от народния представител Ивайло Мирчев; на въпрос от народния представител Петър Кънев; - от министър Даниел Лорер на четири въпроса от народния представител Николина Ангелкова; - от министър Иван Иванов на въпрос от народния представител Александър Дунчев; на въпрос от народния представител Ивайло Мирчев; на три въпроса от народния представител Николина Ангелкова; - от заместник министър-председателя Калина Константинова на три въпроса от народния представител Николина Ангелкова; на въпрос от народния представител Стоян Таслаков; - от министър-председателя Кирил Петков на въпрос от народните представители Мартин Димитров и Георги Ганев; на два въпроса от народния представител Николина Ангелкова; - от заместник министър-председателя и министър Корнелия Нинова на четири въпроса от народния представител Николина Ангелкова; - от министър Надежда Йорданова на въпрос от народния представител Александър Иванов; на въпрос от народния представител Николина Ангелкова; - от министър Николай Денков на въпрос от народния представител Елисавета Белобрадова; на четири въпроса от народния представител Николина Ангелкова; - от министър Николай Събев на въпрос от народния представител Зорница Стратиева; на въпрос от народния представител Ивайло Мирчев; на въпрос от народния представител Костадин Стойков и на три въпроса от народния представител Николина Ангелкова; - от министър Радостин Василев на четири въпроса от народния представител Николина Ангелкова; - от министър Стефан Янев на четири въпроса от народния представител Николина Ангелкова; - от министър Христо Проданов на три въпроса от народния представител Николина Ангелкова. Днешния парламентарен контрол започваме с разисквания по питането на народния представител Христо Гаджев към министъра на отбраната Стефан Янев относно ролята на Министерството на отбраната по опазване на държавната граница и поддържане на защитната инфраструктура. На посоченото питане с вх. № 47-154-06-8 от 14 декември 2021 г. е отговорено в заседанието на 28 януари 2022 г., петък. На същото заседание 59 народни представители от парламентарната група на ГЕРБ-СДС са внесли предложение за разисквания по питането заедно с Проект на решение. Разискванията са насочени от председателя на Народното събрание за следващото заседание за парламентарен контрол. Предложението за разисквания по питането и Проектът за решение са изпратени на народните представители в електронен вид на 28 януари 2022 г., петък. Внесеният Проект за решение, който следва да се гласува, е Проект за решение, внесен от 59 народни представители от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, вх. № 47-254-00-13 от 28 януари 2022 г., регистриран в 13,25 ч. Давам думата на някой от вносителите. Заповядайте, господин Гаджев, да развиете предложението.
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, в продължение на питането, което отправих към Вас миналия петък, за състоянието и разходваните средства по защита на българската граница при евентуална мигрантска вълна. Сега малко предистория. По време на заседание на Четиридесет и шестото народно събрание, дори в Консултативен съвет по национална сигурност, беше обсъждан въпросът за готовността на България и за мерките, които правителството и тогава действащият парламент трябва да приемат за евентуално посрещане на такава вълна, както и за ремонт и други дейности, свързани с укрепване защитата на българо-турската граница от страна на България. В рамките на Вашия отговор Вие коректно казахте какво е свършило Министерството на отбраната. Самите дейности не са само от Министерството на отбраната. Впрочем при гласуването на актуализацията на Закона за държавния бюджет за 2021 г. едни от основните разходи, които направихме, едни от основните неща, които свършихме тогава, беше гласуване на средства точно за посрещане на тази вълна. Трябва да отбележа, че тогава дори постигнахме единодушие в тази зала. Един от малкото срещани случаи, когато всички парламентарни групи постигнаха единодушие – не консенсус, а единодушие. Дори предложенията за тези разходи бяха внесени от всички парламентарни групи, което трябва да се отбележи, защото е важно и така се прави, когато са въпроси за националната сигурност. Отделно в Закона за държавния бюджет ние предвидихме разходи и ще си позволя да ги прочета: „В т. 16 Разходи в размер до 60 млн. и 516 хил. лв. за обезпечаване дейността на ведомствата в условията на засилен миграционен натиск, както следва: за Министерството на отбраната – 20 млн. и 200 хил. лв.; за Министерството на вътрешните работи – 37 милиона; Държавна агенция за бежанците – 695 хил. лв.; Държавна агенция „Национална сигурност“ – 2 млн. и 121 хил. лв.; Министерството на външните работи – половин милион. Също така 5 милиона за извършване на ремонтно-възстановителни дейности по инженерното съоръжение от възпрепятстващ тип и увеличаване на капиталните разходи на Министерството на отбраната до 5 милиона за възстановяване готовността за използване и надграждане на способностите за дистанционно управляема летателна система, планирана за наблюдение от въздуха на пограничната зона на Република България.“ Това са текстовете от Закона за държавния бюджет, така както беше приет. За нас, а предполагам и за всички в тази зала, е важно какво се е случило след приемането на промените в Закона за държавния бюджет и доколко Министерският съвет е изпълнил своите задачи, защото в отговора казахте, че през месеците октомври, ноември и декември е имало дейности, доколко всичко е завършено и как са разходвани средствата. Ако има средства, които не са успели да бъдат разходвани, каква е политиката и на служебното, и на редовното правителство, казвам в кавички, прехвърлянето им за бюджета за 2022 г.? Поне в частта на Министерството на отбраната разходите са важни, защото касаят както надграждането на способностите на безпилотен летателен апарат, така и капитално- възстановителен ремонт на един от бойните ни хеликоптери. Хубаво е, ако тези разходи са предвидени за тази година, и доколкото разбрах от Вашия отговор, са останали неусвоени за миналата година. В това отношение, понеже излиза от компетенцията само на едно министерство, а реално е от компетенцията на няколко министерства и на самия Министерски съвет, ние направихме предложение за решение – да се внесе в Народното събрание доклад от Министерския съвет, който да включва две основни неща. Едното е актуалното състояние на възпрепятстващо съоръжение по българо-турската граница и съпътстващата го инфраструктура, за да знаем какво е състоянието към момента, дали трябва да предвиждаме допълнителни средства в Закона за държавния бюджет 2022 г. Ако има неизпълнени дейности, и извършените дейности и свързаните с тях разходи в изпълнение на точките, които прочетох от Закона за държавния бюджет, доколко са изпълнени, доколко има разходи, които са предвидени, но прехвърлени за тази година? За да знаем дали има нещо, което трябва да предприемем като Народно събрание да обезпечим охраната на българската граница и капацитета на различните служби. Неслучайно сме дали 14-дневен срок за внасянето на този доклад, за да може да влезе в разискванията по време на Закона за държавния бюджет. Тоест, ако има мерки, които изискват финансов ресурс, да може да бъдат взети по времето между двете четения на Закона за държавния бюджет и така, както сме постигали съгласие в предни парламенти по тази тема, да постигнем и сега и да обезпечим финансово държавата. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Гаджев. Преди да открия дискусията, да посоча времето, което има всяка от парламентарните групи в настоящото разискване: парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ – 14 минути; ГЕРБ-СДС – 13 минути; „Движение за права и свободи“ – 9 минути; „БСП за България“ – 7 минути; „Има такъв народ“ – 7 минути; „Демократична България“ – 5 минути; ВЪЗРАЖДАНЕ – 5 минути. Откривам разискванията. Заповядайте, господин Зафиров.
Уважаеми господин Председател, господин Министър на отбраната, дами и господа народни представители! Честно казано, не разбирам особено смисъла от днешното разискване и доста се колебаех дали си струва парламентарната група на „БСП за България“ да се включва в това, буквално за мен, губене на време на Народното събрание. Уважаеми колеги от ГЕРБ, на въпросите, които поставяте днес на министъра и в частност в Проекта за решение, вече е отговорено от министър Янев още на 28 януари в тази зала. Това прозвуча и в изказването на господин Гаджев, но аз ще напомня накратко за колегите, които не са били тогава в залата. Включването на военнослужещи от Българската армия в процедурите по възстановяването на разрушените участъци от защитното съоръжение – в рамките на 50 км обща дължина в участъка на Свиленград и Елхово, с отремонтирани паднали пана, около 350 – 380 на брой, приблизително 27 хил. кв. м изчистена растителност от двете страни на съоръжението, с добавяне на около 5 км нова заградителна тел, ремонтиране на инфраструктурата и подходните пътища около 50 км заедно с отводнителни канали и допълнителни ремонтни дейности, тоест на едната част от въпрос две в Проекта за решение вече е отговорено. Аз разбирам загрижеността на колегите по отношение стойността на направените проекти, тя е похвална. И още по-похвална щеше да бъде, ако бяхте проявили същата загриженост преди около пет години, когато се наляха стотици милиони държавен ресурс в изграждането на тази ограда с видимо недобра функционалност, неефективна функционалност. Тази тема няма да я отварям, колеги, тази тема според мен е за прокуратурата, но само ще напомня – милион за километър тел?! Златна тел да беше, по-евтино щеше да струва. Как се случи ли? Приеха се специално промени в Закона за обществените поръчки, които позволяваха да се избягват конкурсите. С тях съоръжението се квалифицира като обект от националната сигурност, което позволи процедурата по строителството му да се случи извън общия ред, предвиден от закона. Аз няма да говоря за това, защото, ако започна да говоря, трябва да припомня и начина, по който се възлагаха от областните управители тези поръчки – фирмите изпълнители, фирмите подизпълнители, рухналите стени при първите – цитирам: „неочаквано силни дъждове в района на Малко Търново в края на септември“. Това е цитат. Няма да говоря, защото, ако го направя, трябва да припомня, че именно активисти на една от управляващите тогава партии, свързана с процеса на строителството на тази стена, тези активисти бяха уличени в трафик на мигранти, преминали безпрепятствено през същата тази ограда. Затова тогава не можеше да се говори и да се пише, защото управляващите обявиха оградата за обект от националната сигурност. Малко преди това в социалните мрежи се появиха снимки, от които се виждаше, че земята под оградата в района на Малко Търново се е свлякла и са се отворили огромни дупки, които позволяваха преминаването на големи групи от хора. Според решението обаче разпространяването на информация и кадри от съоръжението, която цена надхвърли, припомням, 140 млн. лв., които всъщност не се губят, те са прибрани някъде тези пари, взети са от някой, е направена една напълно нефункционална ограда, през която който не е решил, той не е преминал. Трафикантите превозваха нелегални емигранти и сърбите с полиция и войска не смогваха да ги събират всичките тези мигранти, където уж оградата тогава ги спираше. Властта тогава взе мерки – оградата беше обявена за стратегически обект от значение за националната сигурност. Защо чак тогава се взе това решение? Не можело по-рано. Защото, докато се строи съоръжението, може да се знае всичко, но когато стане готово, тогава вече засекретяваме информацията за него. Колеги, тогава я засекретихте, а сега питате, но казвам: правилно е да се пита. Информацията за всеки разходван държавен лев трябва да бъде публична. Ето защо ние от „БСП за България“ ще подкрепим Проекта за решение, като правя редакционно предложение срокът за изпълнение от Министерския съвет да бъде удължен на един месец, тъй като има нужда от допълнително съгласуване между различни ведомства. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Благодаря, господин Зафиров. Редакционното предложение е: диспозитивът след „Реши: Възлага на Министерския съвет в срок – не „от 14 дни“, а „един месец“. Благодаря. Реплика? Заповядайте, господин Гаджев.
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Зафиров, Вие не говорихте и не споменахте, както и аз няма да отговоря, за начина и цените, по които беше започнато оградното съоръжение 2013 – 2014 г. по времето на кабинета Орешарски. И аз няма да Ви отговоря тогава, защото и там имаше сигнали до прокуратурата, и там прокуратурата също обследваше. В крайна сметка, който има съмнение за нередности или за закононарушения, винаги знае какво трябва да направи, а именно да сигнализира компетентните органи. Също така няма да отговоря и за 140-те мигранти, заловени от началото на годината, защото, ако говорим по този начин, то ще се окаже, че и в момента има подобен проблем, ако трябва да съчетаваме двете неща, че защитното съоръжение не върши работа и вървят мигранти. Така че не би трябвало да се омесват някои от нещата, защото поне Вие като специалист по темата знаете повече информация. А отделно трябва да подчертая, че наистина – да, част от отговора беше получен, и в самото експозе обясних: то не касае само Министерството на отбраната, а касае много други институции: Министерството на вътрешните работи, няколко държавни агенции, така че е хубаво да се получи общата картина, за да знаем какво е положението. В крайна сметка наистина мисля, че това е национално отговорно. А колкото до срока – добре, нека да удължим срока на един месец, ако няма да може да бъдат готови. Това означава, че ще изпуснем възможностите в Закона за държавния бюджет, а така или иначе, като гледам, ще правим бюджет на всеки три месеца, така че за актуализацията през месец юни определено ще има възможност. Благодаря.
Благодаря. Има реплика и от Цончо Ганев - заповядайте, господин Ганев.
Господин Председател, господин Зафиров! Хубаво е освен това, че посочихте управлението на ГЕРБ, че те са правили въпросното съоръжение, да посочим и техните коалиционни партньори от ВМРО и НФСБ, защото именно те и цялата им формация, която беше изкарвана по медиите, дейно участваха във въпросния строеж на тази ограда, която започваше и свършваше насред нищото и отделно, че падна на много участъци. Отделно нека всеки да носи отговорност, защото фирми, близки до тези две партии, както излезе такава информация, са участвали в строежа и те са взимали най-вероятно някакви комисиони – не само ГЕРБ, ами и тези партии, шест години участвали дейно в управлението на тази държава. Срам и позор, че тези партии са го правили това нещо, но в крайна сметка пък и виждаме, че прокуратурата никой от тях не подведе под наказателна отговорност, да посочим и тези, които бяха арестувани за трафик на незаконно влизащи в нашата територия, отново видни функционери на НФСБ. Важно е тези неща да ги посочим, тъй като не трябва да забравяме имената на националните предатели.
Господин Ганев, моля да не квалифицираме хора, които най-малкото не са и тук, за да се защитят. Има ли трета реплика? Не. Заповядайте за дуплика, господин Зафиров.
Уважаеми господин Гаджев, прав сте, че строителството започна 2013 г., и Ви благодаря, че го припомняте в тази зала, защото ми давате възможност да припомня, че тогава един километър от въпросното съоръжение струваше 250 хил. лв. Тоест четири пъти по-малко от постигнатата 2017 г. цена от 1 милион. Припомням обаче, че тогава с това се занимаваше Българската армия. Вярвам, че в новия подход, който сега се предприе по отношение поддържането и рехабилитацията на съоръжението, ясно ще стане видимо, че това е правилният подход. Надявам се, това ще стане ясно и от изложението на министъра на отбраната. Казвате: влизали сега. Ами, влизат. Това още веднъж показва неефективността на това съоръжение въобще и като замисъл, не само като изпълнение. Като начин на изпълнение, но и като замисъл. Господин Ганев, казах в моето експозе, че това беше свързано с партия от предишното управление, от коалицията. Казах и продължавам да смятам, че това не е разговор за трибуната на Народното събрание. Това е разговор за прокуратурата. Благодаря Ви.
Благодаря, господин Зафиров. Други желаещи за изказване? Заповядайте, господин Дренчев.
Господин Председател, господин Министър, уважаеми колеги! ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепи този проект за решение. Ще го подкрепи заедно с добавката, която се предложи за удължаване на срока. Считаме обаче, че е малко встрани от истинските проблеми, които стоят пред нас. Самото съоръжение, макар и безумно скъпо, е само част от сигурността на нашата граница. Само част от задълженията на Министерството на отбраната е да отбранява границата срещу това нашествие, което имахме и в момента продължава, макар и с по скромни темпове. Призвание на армията е да защитава родината от други армии, от други организирани инвазии. Проблемите със сигурността трябва да се поставят по-скоро към Министерството на вътрешните работи и към службите. Хората от Малко Търново знаят къде са каналите, знаят къде са пътеките, през които минават и продължават да минават всякакви бежанци в кавички. Бежанци, които са обгрижвани тук от съответните неправителствени организации. По скоро би трябвало да ги наречем антиправителствени организации, които са финансирани отвън и имат неясни цели и намерения. Считаме, че основните проблеми трябва да са други. Трябва да се адресират към други служби и да се търси защита от този тип инвазия през националната граница не толкова в дейността на Министерството на отбраната, колкото в дейността на Министерството на вътрешните работи и на съответните служби. Разбира се, ние ще подкрепим Проекта, защото считаме, че трябва да има прозрачност, трябва да се знае какво и как е строено и как са изхарчени парите, но адресатът мисля, че в погрешна степен е насочен – към Министерството на отбраната в най-малка степен. Също така това възпиращо инженерно съоръжение е само един от елементите за защита. Има много по-съвременни елементи. Това са дроновете, това са вертолетното наблюдение и въобще авиационното наблюдение, и с всякакви средства на авиацията, така че има какво да се направи. Има начин, по който Министерството на отбраната да защитава границата, но самата инвазия, от която то е призвано в основна степен да защити, е от съвсем различен тип и със съвсем различни средства. Начинът, по който ние питаме и поставяме въпроса: Министерството на отбраната да защити границата от инвазия от някакви бежанци, е малко като стреляне с оръдие по врабчета. Не точно в начина, по който трябва да се направи, но въпреки това, предвид огромната цена на това съоръжение, което е съизмеримо с разходите, които сме направили за авиация и всякакви други разходи, считаме, че трябва да бъде подкрепено и трябва да стане ясно как са похарчени парите. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Дренчев. Реплики към господин Дренчев има ли? Господин Зафиров, заповядайте за реплика. Бих искал да уведомя, че времето на групата на ВЪЗРАЖДАНЕ изтече, но господин Дренчев, възможност за дуплика ще имате, тъй като тя не влиза във времето.
Мисля, че няма да има нужда от дуплика. Господин Дренчев, само да поясним, че всъщност в Проекта за решение е записано: „Възлага на Министерския съвет“, не на Министерството на отбраната. Затова поисках по-голям срок, за да може да се направи необходимата координация между двете ведомства – Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, и Министерският съвет да изработи тази справка. Благодаря Ви.
Благодаря, господин Зафиров. Друга реплика има ли? Няма. Господин Дренчев, дуплика желаете ли? Не. Заповядайте за изказване.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Само за уточнение към залата и господин Зафиров. Не са 250 хил. лв. на километър, както се опитва господин Зафиров да манипулира, а са 450 хиляди, което правиха те 2013 – 2014 г., и това, забележете, без пътната инфраструктура. Но е добре, когато се говори от тази висока трибуна, да се уточнява. Средствата в момента, които се разходват за Елхово, както каза и колегата – господин министърът знае много добре – се разходват за съоръжението, което се прави 2013 – 2014 г. от правителството на Орешарски. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
Благодаря Ви, господин Иванов. Реплики към Димитър Иванов има ли? Няма. Други изказвания? Няма. Прекратявам разискванията при липса на желаещи за изказване. Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване. На първо място подлагам на гласуване редакционното предложение на народния представител Атанас Зафиров в Проекта на решение, в диспозитива, срокът от 14 дни да бъде удължен на един месец. Колегите онлайн. Владислав Панев? Десислава Танева?
За.
Димитър Гочев?
За.
Йордан Маджунков?
За.
Петър Чобанов?
За.
Гласували 161 народни представители в залата и 4 онлайн – общо 165: за 161 в залата и 4 онлайн – общо 165, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Преминаваме към гласуване на текста по вносител при съобразяване на вече приетото редакционно предложение. Сега ще изчета целия „Проект! РЕШЕНИЕ във връзка с разискванията по питането на народния представител Христо Гаджев към министъра на отбраната относно ролята на Министерството на отбраната по опазване на държавната граница и поддържане на защитната инфраструктура Народното събрание на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 105, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Възлага на Министерския съвет в срок от един месец от датата на това решение да внесе в Народното събрание доклад, съдържащ детайлна информация относно: - актуалното състояние на инженерно съоръжение от възпрепятстващ тип по българо-турската граница и съпътстващата го инфраструктура; - извършените дейности и свързаните с тях разходи в изпълнение на чл. 1, ал. 5, т. 16, т. 18 и т. 19 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г.“ Моля, гласуваме Проекта на решение. Десислава Танева?
За.
Димитър Гочев?
За.
Йордан Маджунков?
За.
И Петър Чобанов?
За.
Гласували 162 народни представители в залата и 4 онлайн – общо 166: за 162 в залата и 4 онлайн – общо 166, против и въздържали се няма. Предложението е прието.
Може ли почивка от името на парламентарната група 15 минути?
Добре, 15 минути почивка по искане на парламентарната група на ГЕРБ-СДС. (След почивката.)
Уважаеми народни представители, моля заемете местата си. Възобновявам заседанието. Преминаваме към въпроси и питания. Първият въпрос към заместник министър-председателя по еврофондовете и министър на финансите Асен Василев е от народния представител Росица Кирова. Не виждам Росица Кирова в залата. Преминаваме към втория въпрос, който е от народния представител Мартин Димитров относно реалното функциониране на автоматизирани измервателни уреди за производителите на алкохол и цигари. Заповядайте, господин Димитров, да развиете въпроса си.
Уважаеми господин Председател, господин Вицепремиер, уважаеми дами и господа! Господин Василев, Вие повдигнахте сам темата за това, че трябва да бъде направена една ключова реформа – контролните органи да бъдат фокусирани върху големите компании, а не да правят това, което е по-лесно за тях, да преследват фризьорките, казахте Вие – аз бих добавил продавачите по пазарите. Тази реформа е изключително важна. В тази връзка имам много конкретен въпрос към Вас, защото, за да се случи това, са необходими серия от мерки. Първо, тези администрации и контролни органи трябва да видят, че това е политика и на парламента, и на правителството и че досегашната практика да се гонят малките търговци, защото е най-лесно, а да се оставят без контрол големите компании, трябва да бъде прекратена. Преди години, господин Василев, група десни народни представители върнахме контролните уреди в акцизните складове за петролни продукти. И това беше за нас един голям успех. Обаче, забележете, малко по-късно предложихме да има същото и за производителите на алкохол и цигари. Текстът мина, той е в Закона за акцизите и данъчните складове и е чл. 4, т. 55, букви „г“, „к“, „л“ и „п“ и тогава за наша голяма изненада обаче тогавашният финансов министър Владислав Горанов поиска да има нотификация, тя беше записана в Закона, това е § 9а – казано простичко за всички Вас, колеги, да има съгласие на Европейската комисия. Питах го многократно: добре, искахте ли това съгласие. И той знаете ли какво ми каза – нещо уникално? Каза: „Господин Димитров – и това го имам тук като писмен отговор – не можем да поискаме нотификация или съгласие на Европейската комисия, защото това е трябвало да стане, преди да бъде приет Законът.“ И след това го питах многократно: добре, има или няма контролни уреди на автоматизирана база, които да дават автоматично данни в митниците за производителите на алкохол и цигари? Това трябваше да го има от 2015 г. и той на този въпрос не даде никога категоричен отговор. Затова чаках с години да дойде друг финансов министър. И бидейки вече в постоянно качество, сега е моментът да Ви питам: има ли ги тези автоматизирани контролни уреди, които ние сме записали в Закона за цигарите и алкохола, които би трябвало в реално време да пращат на митниците информация какво се случва и те да могат на тази база да осъществяват един много сериозен контрол на големите фирми, което е реформата, която всички ние искаме да видим с очите си? Другият важен въпрос. Трябвало е да ги има от 2015 г. Ако ги има сега, но са въведени много по-късно, това също е важно, господин Василев, да го разберем. Защото тези хора, които сме въвели този контрол и който не се е случил веднага, ако е имало някакво забавяне, искаме да знаем. Ако нямате отговор сега, не е проблем и допълнително да ми кажете, но е важно да разберем кога този контрол се е случил, кога е станал ефективен и точно с такива мерки ще направим ключовата реформа – фокуса на контрола да бъде върху големите компании. Не че малките да бъдат оставени без надзор, но фокусът там, където е най-големият риск за бюджета, най-големият риск за неплащане на данъци, оттам трябва да започнат усилията за проверки. Благодаря за вниманието.
Благодаря Ви, господин Димитров. Заповядайте, господин Василев.
Благодаря Ви, господин Димитров, за въпроса. Краткият отговор е: не, няма такива контролни уреди. Причината е, че Министерството е срещнало – момент само, точно да видя (чете документи) – трудности при подаването на нотификацията, тъй като това са сложни системи. Благодаря, че обърнахте внимание на този въпрос. Надявам се след около месец да Ви дам различен отговор. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
Благодаря, господин Василев. Заповядайте за реплика, господин Димитров.
Господин Министър, благодаря за Вашия отговор, но сам разбирате, че заради такива неща какво се е случило. Ние сме приели да има засилен контролен механизъм, обаче заради една формалност, че трябва съгласие на Европейската комисия, забележете, седем години този засилен контролен механизъм го няма. Ами как очаквате да има добра събираемост на данъците? Как очаквате хората в България да виждат справедливостта и си казват така: нас дребният бизнес ни преследват всеки ден или, както каза господин Василев, фризьорките са обект на постоянен контрол, а за големите фирми, видите ли, седем години текстът, който ние сме приели и който би довел до онлайн постоянен контрол от страна на митниците към производителите на алкохол и цигари, го няма. И какво ще си кажат хората? Къде е справедливостта? Господин Василев, разчитаме на Вас – това, което седем години не е свършено, колкото може в най-кратки срокове да бъде направено. Това е част от голямата реформа. Наистина контролът да бъде фокусиран върху големите компании, за другите също, разбира се, трябва да има надзор, но фокусът, най-големите усилия трябва да бъдат там. И ще Ви питам пак след месец-два. Дано тази работа, която други за седем години не са я свършили – защото не са искали да я свършат, нямайте съмнение, то затова не е свършено. Аз съм го питал този министър Горанов три или четири пъти по тази тема: защо контролният механизъм, който ние сме въвели, го няма и не работи. И какви ли не енигматични обяснения съм чул. Така че разчитаме на Вас след месец-два да кажем, че по отношение на това държавата да започне да контролира големите и там да е фокусът, е свършила нещо значимо. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Димитров. Преминаваме към следващия въпрос, който е от народния представител Росица Кирова относно намерение за използване на геотермалните извори за производство на електрическа енергия.
Господин Председател, уважаеми господин Василев, колеги! Моят въпрос е свързан с изказване, което направихте по време на блицконтрола в началото на месец януари. То беше във връзка с въпрос, зададен за начините и за конкретните ангажименти, които Вие сте поели пред Европейската комисия по Плана за възстановяване и устойчивост по отношение на диверсификацията на енергийните източници. Въпросът ми е породен от следното: по стечение на обстоятелствата от известно време обследвам възможностите за използване на минералните извори на територията на страната и в региона, откъдето съм депутат, така че те да имат максимален ефект върху икономиката както на съответния регион, така и на държавата ни, разбира се, и да може да извлечем максимални ползи. Срещите ми с много експерти, както представители на Асоциацията на минералните води, професори от катедрите, които се занимават с това нещо, изследователи и разбира се, информация, която получих от Министерството на околната среда и водите във връзка с наличните геотермални извори на територията на държавата, сочат, че използването за производство на електроенергия на този ресурс би било крайно нецелесъобразно и неефективно. Въпреки че тази екзотична идея витае в публичното пространство от доста години и много правителства в началото и много министри започват доста вдъхновено да говорят по тази тема, резултатът обикновено е нулев по една много простичка причина. И ще приключа въпроса си – температурата на геотермалните води на територията на Република България е ниска. Те са ниско-, средно- и високотемпературни. За производство на електрическа енергия те трябва поне да бъдат среднотемпературни, или поне да бъдат в диапазона от 90 градуса нагоре – говорим за средна температура. Още нещо, което е широко разпространена заблуда – ние имаме много геотермални източници, но по-голямата част от тях са термоминерални с минерални свойства. Могат да се използват за лечебни балнеоцели и нямат такава температура, която да е достатъчна, и такъв дебит, разбира се, за да могат при отнемане на 15 градуса да дават необходимата електрическа енергия, която да оправдае използването на ресурса за тяхното разкриване. В тази връзка беше моят въпрос: какви са източниците, които са Ви подали тази информация, и дали сте направили проверка на данните и предвиждате ли такава от днес нататък? Благодаря.
Благодаря, госпожо Кирова. Заповядайте, господин Василев.
Благодаря, госпожо Кирова. Да, направили сме проверка. Разговори са водени не само с професор Щерев, с който най-вероятно и Вие сте говори, а също така в края на декември месец поканихме две от компаниите, които са изградили най-много такива мощности – едната 350 мегавата, другата 300 мегавата на територията на Турция, които разгледаха част от съществуващите сондажи и морфологични карти, които ние имаме, и геоложки карти. Това, което казаха, е, че специално в Южна България структурата е изключително близка до структурата на Турция, температурите, които Вие цитирате, са за плитки сондажи от порядъка на 800 до 1000 м. Сондажите в Турция при подобна геология са от порядъка на 2000 – 3000 м, където температурите са значително по-високи и даже там са позволили не само бинарни технологии, тоест да се вземе по-ниска температура, са позволили и директно използване на геотермалната енергия за производство на електричество. Както знаете, Турция е с много подобна геология, успяха да направят 1800 мегавата. Отделно в Северна България имаме съвсем различна геология, която е уникална за района при нас, при Румъния и при Сърбия, където, както знаете, има няколко водоносни пласта, които са с високо ниво на соленост, които не са добре обследвани. Но на база на тях примерно в края на 80-те години са направени парници, направено е отопление, направена е термална употреба на водите, макар и не електрическа – тогава, както знаете, и бинарните технологии не са били развити. Това, което е заложено в Плана за възстановяване, ще видите, както казахме, излиза и на обществено обсъждане, е едно доста мащабно обследване на страната и на ресурсите с достатъчно дълбочинни сондажи, за да се види какъв е ресурсът. За момента това, което имаме идентифицирано, са шест или седем места, където се очаква да могат да бъдат достигнати температури над 90 градуса, които могат да бъдат използвани за производството на електроенергия.
Благодаря Ви, господин Василев. Заповядайте за реплика, госпожо Кирова.
Благодаря Ви за отговора, господин Василев. България е богата на термоминерални води и в това няма никакъв спор. В нашите обаче геотермални ресурси са включени всички видове води с температура над 20 градуса. И това обикновено включва и подземните води на дълбочина до 4500 м. Тези води в други страни не се включват никъде в минералните и термалните води на базовите анализи. Източна Турция има високотемпературни води, които нямат нищо общо с наличието на геотермалния ресурс в България. За сметка на това обаче те се намират в тектонична и сеизмична зона и всички ние знаем колко са земетресенията в Турция – нещо много важно. Изворите, които са използвани за производство на електроенергия в Турция и са извадили тази висока температура на водата, са по Анадолския разлом. Не може да става сравнение и не бива, погрешно е, и аз съм изключително загрижена за онези, които са Ви подали информация. Аз ползвах на професор Павел Пенчев част от информацията, но не цялата, разбира се. Така че оценените геотермални ресурси към момента в България са 100 мегавата максимум. Ще Ви дам следните данни, може да си ги проверите, те са леснодостъпни. В Северна България има 11 находища над 45 градуса с общо дебит 800 литра на секунда. Средната им температура е 64 градуса. В Южна България обаче има 43 находища, техният общ дебит обаче е 760 литра в секунда и средната им температура е 58 градуса. При понижение с 15 градуса и при оптимални условия и при максимална инвестиция максимум може да добием 100 мегавата. Затова моята препоръка – аз Ви благодаря за отговора – и се надявам, разбира се, че ще си направите допълнителен анализ, не се доверявайте само на това, което първоначално Ви е представено, е да инвестираме в разкритието на онези термоминерални води, които могат да бъдат използвани с лечебни цели и ще имат много по-голям ефект върху икономиката както на регионите, така и на страната, отколкото, ако понижаваме с 15 градуса геотермалните води и получим въпросните 100 мегавата. Благодаря Ви.
Благодаря, госпожо Кирова. Желаете ли дуплика, господин Василев? Преминаваме към следващия въпрос към Асен Василев, който е от народния представител Десислава Атанасова относно раздадени допълнителни възнаграждения на служителите в НАП в края на 2021 г. Заповядайте, госпожо Атанасова, за развиване на въпроса.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Василев, преди месец от предоставена информация по ЗДОИ, оповестена в медиите, стана ясно, че в Националната агенция по приходите са раздадени допълнителни възнаграждения на служителите в края на 2021 г. Моят въпрос е следният – какъв е размерът на допълнително изплатените суми за възнаграждения и какъв е размерът на допълнителните суми за възнаграждения, изплатени в Централното управление на Националната агенция по приходите, съотносим към средно- статистичния състав в Централното управление на НАП? Благодаря.
Благодаря Ви, госпожо Атанасова. Заповядайте, господин Василев.
Благодаря за въпроса, госпожо Атанасова. Общо сумата за НАП е 31 млн. 844 хил. и 300 лв. Съотносимо към 2020 г., 2020 г. сумата е била 30 млн. и 300 хил. лв.; 2019 г. е била 30 млн. и 150 хил. лв. Тези пари се разпределят на 7863 служители, или това се пада средно по 337 лв. на служител на месец. За Централното управление сумата е 10 млн. 631 хил. и 443 лв. на 1714 служители, което се пада средно по 517 лв. на служител на месец. Както знаете, тези средства всяка година се предвиждат със Закона за бюджета, те се раздават под формата на ДМС и представляват част от възнаграждението, което е по преценка и за извършена реална дейност, която хората са успели да свършат. Ако има допълнителни въпроси, сме на разположение. Мога да Ви го дам и писмено, ако искате.
Благодаря Ви, господин Василев. За реплика, госпожо Атанасова, заповядайте.
Благодаря, господин Председател. Благодаря, господин Василев, за изчерпателния отговор и сравнителния анализ, който сте направили. Аз никога не съм била против стимулирането, финансовото стимулиране на служителите, когато добре вършат своята работа, даже напротив. Видно е от предоставената от Вас справка, че през 2019 г. и 2020 г. са изплащани също така суми с два милиона по-малко, отколкото сега. По-скоро съм изненадана от аплодисментите от част от залата, защото през 2019 г. помня, че господин Иванов – Христо Иванов, в преки включвания пред сградата на НАП искаше оставката на директора на НАП именно по същия повод – раздадени такива бонуси. В този смисъл, като допълнителен въпрос или реплика, смятате ли, че сега директорът на НАП също трябва да си подаде оставката, тъй като отново за заслуги или за резултати са раздавани финансови стимули на служители и как си обяснявате поведението на член на управляващото мнозинство? А иначе, прави ми впечатление от отговор на писмен въпрос на друг колега, на когото сте отговорили, че за второто и третото тримесечие само ръководството на Националната агенция по приходите, тоест директорът и двама заместници, са получили съответно 28 хил. и 250 лв. и 38 хил. и 200 лв., и това нямаше да е лоша новина, при положение че НАП наистина се фокусира върху събираемостта, има преизпълнение на държавния бюджет и приходите съответно и не се налага Вие да теглите почти всяка седмица нов дълг. Благодаря.
Заповядайте, господин Василев. Нека първо господин Василев. Спокойно, колеги. Тишина в залата и без махане от място. Заповядайте, господин Василев.
Благодаря за изразената подкрепа за това, че трябва да се заплаща за резултати – напълно съм съгласен с тази философия. Резултатите, които НАП постигнаха миналата година, са рекордни в историята на агенцията. (Продължителни ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) За седем месеца, даже не за цялата, Агенцията успя да събере значително повече средства – говорим за над 3 милиарда повече, а общо – заедно с НАП, митници и всички постъпления в страната, говорим за приходи от над 8 повече спрямо 2020 г. Само да кажа, че когато влязох като служебен министър, това, което заварих, беше събираемост точно по план, тоест голямата част от това се случи в следващите 7 месеца. (Реплики: „Инфлацията.“) Инфлацията знаем кога се случи – ноември и декември. За другото важно нещо, което Вие казахте – за това, че се теглели кредити всяка седмица, ами мога да Ви кажа, че тази година кредити не са теглени. Другото, което мога да Ви кажа, е, че кредитът, който е изтеглен миналата година, е с 800 милиона по-малко от това, което Вие бяхте планирали във Вашия бюджет без актуализацията, която допълнително даде 2 милиарда и половина (бурни ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“) към всички български фирми и граждани. Кредитът, който е планиран да се изтегли тази година, е по-малък от кредита, който беше планиран миналата година, като махнем 3-те милиарда, които са за рефинансиране на съществуващ дълг, тоест тази година се предвижда 4,3, миналата година бяха 4,5. Ако погледнете средносрочната програма, която е приета с бюджета, който Вие сте приели за миналата година – тя казва, че тази година дълг към БВП в края на 2022 г. трябва да бъде 27,2%. Бюджетът, който ние внасяме, дълг към БВП ще бъде 24,8%, тоест почти 3% по-малко, от една страна, а от друга страна – казвате, че бюджетът бил разточителен, разорителен и не знам какво още, тоест с по-малко дълг, от който Вие сте предвидили миналата година, ние ще успеем да направим много по-големи капиталови инвестиции, ще успеем да направим инвестиции в здравеопазване, в образование, в социалната сфера на доста по-голям размер и всичко това се дължи точно на по-добрата събираемост и на спиране на течовете. За съжаление, не сме спрели всички, но продължаваме напред и ще ги спрем. (Реплики: „Браво!“ и продължителни ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
Благодаря, господин Василев. Заповядайте по процедура, господин Иванов.
Господин Председател, няма как, но понеже госпожа Атанасова искаше от Вицепремиера да коментира моето поведение, ако може да ѝ отговоря. Госпожо Атанасова, Вие имате добра памет, но леко избирателна. Тези мои изявления са били в контекста не само по себе си на това, че се стимулира администрацията, което, както Вие сама казахте, когато има резултати, е похвално и добро. Нали така. Но резултатите, за които ставаше дума, тогава беше например изтичането на личните данни на милиони български граждани, за което не беше поета отговорност. Това беше огромен скандал – не знам дали ще се съгласите. На този фон да се говори за резултати, беше леко странно, нали – да се изкажа меко. Също така огромното фиаско с Н-18, което коства на бизнеса огромни разходи за предварителна адаптация за неща, от които после самото министерство първо се отказа, после ги върна и така нататък – направихте бизнеса на маймуни. Също не мога да кажа, че това се квалифицира като добър резултат – вярвам, че ще се съгласите дори Вие с мен. Вашата памет може да е всякаква, но това сега да не чуете какво преди малко се каза – 7 години, 7 години! От 2015 г., когато е въведено изискването за въвеждане на измервателни уреди за търговците на алкохол и цигари, тези измервателни уреди не са били въведени. Колко ли е финансовата загуба за фиска от това действие? Как ли 7 години е била мотивирана от Министерството на финансите да си затваря очите за това нещо, въпреки че то е в закона и трябва да се изпълнява този ангажимент. Не е ли това нещо, което например ми напомня за нещата, които се случиха и се разкриха в хазарта? Това току-що стана ясно в зала – явно не сте го чули. Та, по-полека с връщането към миналото.
Секунда, госпожо Александрова. Колеги, да се придържаме към процедурата в редовния парламентарен контрол, която включа въпрос, отговор, реплика, дуплика. Сега, в настоящия случай се получи форма на лично обяснение, но пък това беше провокирано от факта, че в репликата си госпожа Атанасова се обърна не към Асен Василев, а засегна и друго лице. Така или иначе имаме много въпроси за редовния парламентарен контрол, надвишаващи значително трите часа, в които може да се отговори на въпросите, така че Ви моля да се придържаме към процедурата по-стриктно, включително и да спазваме времето за задаване на въпроси, за реплики, отговори, дуплики, именно с цел да чуем максимално много информация. Заповядайте, госпожо Александрова.
Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Процедурата ми е към вас, уважаеми господин Председател. Трябваше да прекъснете господин Христо Иванов, който направи процедура не по начина на водене. Не може от тази трибуна да се говорят неща за отговорности, при положение че Вие, в качеството си на председател, за пета поредна седмица отлагате нашите въпроси, които касаят изтичането на лични данни на над 300 хил. човека от Агенцията по вписванията, които са в пряко подчинение на министъра на правосъдието. Пета поредна седмица! Министърът беше във Висшия съдебен съвет, беше командировка, отново е командировка в Брюксел, беше болна, беше изостанала, беше не знам какво. И това е Ваш ангажимент. Не да слагате тези въпроси, които подлежат на дневния ред на българското общество, на последно място – пети, шести, седми – да не можем да стигнем до тях, а да ги наредите на първо място, защото това е важно хората оттук да го чуят. Чакат с нетърпение хората парламентарния контрол. Така че процедурата ми е към Вас. Много Ви моля за следващия парламентарен контрол министърката на правосъдието да бъде първа в контрола, за да отговори за изтичането на данните от Агенцията по вписванията на над 300 хил. човека. Благодаря.
Благодаря, госпожо Александрова. По отношение на подреждането на въпросите в редовния парламентарен контрол Правилникът предвижда следното: винаги се започва с премиера и вицепремиерите, те не се включват в ротация. Само за днес например въпросите към вицепремиера Гроздан Караджов са 13. Това са около два часа. След това започва ротацията на министрите. Тя се извършва съобразно Указа на президента за назначаване на правителството. Така се извършва ротацията и тя следва своя нормален ход. Да, действително имаше случай, в който министърът на правосъдието не беше тук, тъй като ръководеше заседанието на Висшия съдебен съвет, на което се избираше председател на Върховния касационен съд. (Реплики.) Моля? Онзи петък, да, много забавно, наистина не ѝ се обадихме в 11 и половина вечерта. Сега е в командировка. Действително така се получи. Ако не беше в командировка, между другото, тя щеше да е първа в списъка за министрите за днес, но най-вероятно нямаше да се стигне до нея поради многото въпроси към вицепремиерите и питането. Продължаваме със следващия въпрос, който е от народния представител Иван Тотев. Добре, заповядайте, господин Славов, за процедура.
Уважаеми господин Председател, колеги! Моля, когато народни представители злоупотребяват с фактите и с правото, какъвто беше случаят с направеното изказване, че е имало „теч на лични данни“ от Агенцията по вписванията, за което е отговорен министърът на правосъдието. Моля да разясните на народните представители, че става дума за Закон, който действа повече от 10 години, че това е законова норма и няма никакво действие от Министерството на правосъдието през изминалите 12 години да затворят тази непълнота в Закона. И именно сега са предприети законови действия, включително е входиран Законопроектът за изменение на регистър БУЛСТАТ, с който се решава този проблем, пак казвам, на законово ниво, който е бил пропуснат 12 години. Благодаря Ви, господин Председател.
Благодаря Ви, господин Славов. Моля, не ми вменявайте и задължения да коригирам по същество изказванията на народните представители, тъй като наистина ще стане доста сложно воденето на заседанието. Госпожо Атанасова – процедура? Може би в някакъв момент да преминем и към въпросите? Заповядайте.
Благодаря Ви, господин Председател. Процедурата ми е към начина на водене и тя е по отношение на подредбата за парламентарен контрол. Можете да го приемете като предложение за следващия парламентарен контрол – следващия петък времето за отговори на министрите, съответно и вицепремиерите, да бъде удължено до- тогава, докато се отговори на въпросите, защото няма смисъл зададени преди повече от четири или пет седмици въпроси да получат своя отговор след един или два месеца. И във връзка с това, господин Председател, считам, че не следва да щадите толкова министър Йорданова, при условие че в онзи петък, когато в залата беше само опозицията и Вие (реплики от „Продължаваме Промяната“: „Глупости!“), тук се явиха и министър-председателят, и госпожа Нинова – вицепремиер. Тоест те са изпълнили задълженията си съгласно Конституцията, а госпожа министър Йорданова в 10,30 ч. не успя поради възникнали ангажименти да присъства на парламентарен контрол. Моля Ви така да структурирате следващата седмица парламентарния контрол, дори да се налага той да бъде удължен с повече от три часа, да има възможност да се отговори на всички актуални въпроси на народните представители. Благодаря.
Благодаря. На първо място, удължаването е възможно, разбира се, след предложение и гласуване от залата. На второ място, не мога да подреждам по желание въпросите, които се задават към министрите. Както казах, първо са премиерът и вицепремиерите, след това има ротация. Относно пазенето на министъра на правосъдието, на първо място, не, не я пазя, и на второ, категорично не считам, че тя има нужда от моето пазене. Така се случиха обективните обстоятелства и не, не е пускала в 10,30 ч. извинение. Заповядайте, господин Тотев, за Вашия въпрос към Асен Василев, който е относно възможности за създаване на механизъм за криптоплащане.
Аз, господин Председател, първо мога да взема по начина на водене.
Не сте поискали.
Ще взема по начина на водене – много кратко.
Първо попитайте дали може.
Може ли, господин Председател?
Хайде, заповядайте. (Оживление.)
Не, искам да направя един анонс, той...
Анонс? В процедура по начина водене?
По начина на водене към Вас. Господин Председател, миналата седмица Ви зададох един въпрос към господин Асен Василев и Вие не го пуснахте този въпрос. След това Ви зададох същия въпрос с друго заглавие, вие сега го пуснахте...
Преформулирахте.
Преформулирах го, да. Аз точно бях написал даже и преформулиране. Но въпросът е същият, аз ще го прочета същия. Какъв е смисълът от това? И тази Ваша цедка да е толкова тясна? Така че прочитам си същия въпрос, който беше върнат от миналата седмица – малко безсмислено връщане, това искам да кажа.
Имам две минути, за да Ви отговоря по начина на водене...
Аз после ще Ви отговоря във въпроса ми.
Нямате право да ми отговорите. Аз тук имам едно червено копче, с което мога и да Ви взимам думата. (Оживление.) Не злоупотребявайте!
Аз ще гласувам за Карадайъ.
Подкрепете го господин Карадайъ. Все пак има значение как е формулиран въпросът, да. В първия случай не отговаряше на изискванията на Правилника. Считам, че след преформулировката вече отговаря и може да бъде допуснат. И цедката категорично не бих казал, че е тясна. Самият факт колко често Вие виждате тук най малкото премиера Кирил Петков, би трябвало да Ви показва съществената разлика с последното Народно събрание, излъчило редовно правителство. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Вие тогава не бяхте народен представител, доколкото си спомням – а градоначалник, но мисля, че цялото общество е наясно с разликата, така че за широтата и теснината сами можете да си направите извод. Сега Ви слушаме по въпроса.
И това го казвате точно в момент, в който имам питане към Кирил Петков и днес него го няма. Добре.
Господин Тотев, само да Ви кажа – питането Ви е от тази седмица и се отговаря в рамките на 14 дни...
Окей...
...и затова ще бъде отговорено в следващото заседание, както изисква Правилникът. Така че тук бяхте неточен в прилагането на Правилника.
Продължаваме нататък.
Слушаме Ви към Асен Василев.
Господин Василев, в интервю в „Блумбърг“ Вие споменавате – там накрая, че правителството проучва възможности за създаване на механизъм за криптоплащания, включително в интервюто казвате, че и в момента водите разговори с БНБ, мисля че Централната банка и как беше – „играчи на криптопазара“ или нещо такова, беше написано в краткосрочен и в средносрочен план. Моят въпрос: това вярно ли е? Водите ли такива разговори с Централната банка, с „играчи на криптопазара“? И в контекста на влизането на България в еврозоната и Плана, който имаме, това има ли някакво значение според Вас или не? И как ще дефинирате краткосрочен и средносрочен план за въвеждане на механизъм със заплащане с крипто в страната? Това е информация, която е доста интересна поне за мен и виждам, че и за други хора, която някак си не можа да влезе в мейнстрийм медиите в България, и затова от трибуната си позволявам да Ви задам въпроса, тъй като със сигурност темата е интересна. Благодаря Ви.
Благодаря, господин Тотев. Заповядайте, господин Василев.
Благодаря, господин Тотев. Да, разговори се водят на европейско ниво. На 24 ноември миналата година в Съвета на Европейския съюз беше постигнато съгласие около мандат за преговори с Европейския парламент по две конкретни законодателни предложения в пакета за цифрови финанси. Едното е регламент за пазарите на криптоактиви и второто е регламент за цифровата оперативна устойчивост. В момента тези разговори продължават и ние сме активен участник. Трудно е да се предвиди с каква скорост ще се движи европейското законодателство, но се очаква тези законодателни предложения да бъдат приети и да влязат в сила в рамките на тази година с ефект след 12 или 24 месеца, съответно. С оглед на това в момента Министерството прави проучвания, за да види това как би се отразило на българската разплащателна система, на българските банки – доколко те са готови на такова нещо, и как може този преход да стане доста по-плавен.
Благодаря Ви, господин Василев. За реплика – господин Тотев.
Аз Ви благодаря господин Министър. Въпросът ми беше продиктуван от това, че в интервюто звучеше някак си много по-личното отношение. Не включваше този европейски процес и затова си позволих да Ви задам лично въпроса – дали нещо извън този европейски процес се случва в България, тъй като такъв беше духът на интервюто. Но виждам, че в случая ние вървим заедно с европейския процес, не правим нещо по-различно от това. Благодаря Ви за отговора.
Благодаря Ви, господин Тотев. С това приключват въпросите към заместник министър председателя по еврофондовете и министър на финансите Асен Василев. Благодаря Ви, господин Василев. Преминаваме към заместник министър-председателя по икономиката и индустрията и министър на икономиката и индустрията Корнелия Нинова, към която има едно питане от народния представител Деница Николова относно изпълнение на Закона за индустриалните паркове. Заповядайте, господин Куленски, за процедура.
Процедурата ми, господин Председател е свързана с това, че преди малко госпожа Атанасова се опита да въведе в заблуждение народните представители в залата. На този парламентарен контрол, когато трябваше да се яви министър Йорданова, тя спомена, че в залата била само опозицията и Вие. Това не беше така, господин Председател, в залата също бях и аз, и мои колеги от „Продължаваме Промяната“, така че моля да се обърне внимание на госпожа Атанасова да не въвежда в заблуждение колегите. Благодаря.
Благодаря, господин Куленски. Да, действително имаше представители на повече парламентарни групи, но не счетох, че е чак толкова важно да прецизираме кой поименно е бил. Заповядайте, госпожо Николова.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаема госпожо Вицепремиер, моят въпрос днес е свързан по-скоро със стратегическия характер на икономическото развитие на страната ни. Вие вече сте ресорен вицепремиер именно по икономиката и индустрията и в немалко случаи именно от тази висока трибуна е коментирано това, че икономическото развитие на България стои в основата на това да постигнем не само растеж, не само подобряване на стандарта и живота на хората, но и разбира се, да търсим конвергенция с европейските страни и членки на Европейския съюз. В тази посока е и моят въпрос, моето питане по-скоро, затова и го оформих като питане, защото зад общия въпрос стои нещо много по-дълбоко, и то е свързано с това: по какъв начин към настоящия момент имаме изпълнение на един сравнително нов закон в държавата? Това е Законът за индустриалните паркове, приет в началото на миналата година, и съгласно § 3 от Преходните и заключителните разпоредби на този закон в едногодишен срок от приемането му министърът на икономиката съвместно с министъра на регионалното развитие и благоустройството внасят за одобрение в Министерския съвет списък на ключови индустриални паркове със стратегическо значение за балансираното териториално развитие на страната, съответстващи на целите и приоритетите на стратегическите документи за регионалното и пространствено развитие – съгласно Закона за регионалното развитие. Моето питане днес е: предвид тази разпоредба може ли да ни предоставите информация на какъв етап е изготвянето на посочения в Закона списък на ключовите индустриални паркове. И съответно можем ли да разчитаме на такъв в кратък хоризонт от време? Защото това неминуемо ще има своя ефект върху цялостното развитие оттук нататък по отношение и на икономиката, и на инвестиционния процес на политиките в страната. Благодаря.
Благодаря Ви, госпожо Николова. Заповядайте, госпожо Вицепремиер.
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Николова и уважаеми български граждани! Безспорно е, че икономиката е в основата на развитието на всички останали политики. За да има пари и за здравеопазване, и за образование, и за социална политика, трябва да е развита икономиката. А индустриалните паркове са едно от основните средства за постигане на растеж в икономиката, за подпомагане и стимулиране на българския бизнес, за създаване на добри условия за чуждестранни инвестиции. И оттук нататък в работата на икономиката и индустрията това ще бъде абсолютен приоритет. Конкретно на въпроса за списъка. Законът за индустриалните паркове в своя чл. 19, ал. 2, т. 3 задължава Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката и на министъра на регионалното развитие и благоустройството да одобри списък на ключови индустриални паркове със стратегическо значение за балансираното териториално развитие на страната. Разбира се, че когато се гледа стратегически на този въпрос, парковете трябва да са пропорционално или равномерно, или целесъобразно разпределени в цялата страна, а не струпани само в големите градове, защото това задълбочава различията между регионите. На основание чл. 20, ал. 1 от Закона за индустриалните паркове Министерството на икономиката поддържа електронен регистър на индустриалните паркове. От влизане в сила на този закон до настоящия момент в регистъра са вписани девет индустриални парка и сега ще Ви кажа кои са конкретно: 1. Индустриален парк Плевен – Телиш; 2. Индустриален парк София – Божурище; 3. Индустриален парк – Видин; 4. Индустриален парк – Карлово; 5. Индустриален парк Суворово – Варна Запад; 6. Високотехнологичен производствен парк – Симитли; 7. Индустриален парк – Шумен; 8. Индустриален парк ¬ЛВЗ; 9. Високотехнологичен индустриален парк Хемус. Уважаеми колеги народни представители, в продължение на три страници служителите на министерството са ми написали как този списък не е изготвен – списъкът, който Законът ни задължава да представим в Министерския съвет, и ми предлагат тук от трибуната да поискам от Вас удължаване на срока за изготвяне на този списък. Това ще го оставя настрана и няма да го поискам от Вас. Естествено, че има обективни причини списъкът по Закона да не е изготвен – това са неколкократните избори през миналата година, политическата нестабилност, смяната на служебни кабинети, редовни – това са обективни причини, но това не е оправдание за несвършена работа. Затова тези от служителите на Министерството на икономиката и индустрията, които в продължение на една година не са си свършили работата, ще си понесат отговорността. И нещо повече, това, което не са свършили за година и нещо, ще се наложи да го свършим за месец и осем дни, защото срокът, който ни дава Законът, изтича на 12 март, и ние дотогава – аз се ангажирам пред Вас, ще направя всичко възможно, пак казвам, администрацията, която една година не си е свършила работата, сега за един месец да си я свърши. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскане от „БСП за България“.)
Благодаря Ви, госпожо Нинова. Заповядайте, госпожо Николова, имате право на два уточняващи въпроса.
Аз Ви благодаря за откровеността, госпожо Нинова. Благодаря Ви и за ангажимента, който поемата тук от тази трибуна. Изключително важен е този списък по няколко причини. От една страна, въз основа на този списък с индустриални паркове ние ще имаме възможността да използваме европейско финансиране, за да можем да подкрепим потенциалните инвеститори за създаване на заетост, за създаване на нови технологични производства или високи технологии в тези паркове. От друга страна, изключително важно е да имаме баланс по отношение на изграждането на ключовите зони, защото това е елемент на формиране на една правилна и дългосрочна регионална политика. Така че в тази посока се надявам наистина да положите максимално възможните усилия, за да имаме един, от една страна, правилен анализ, който да допринесе за това да имаме балансирано разпределение на индустриалните паркове от ключово значение за страната ни на територията на различните региони, и от друга страна, ще се надявам, че в рамките на този краткосрочен хоризонт, който Вие си определяте сама, ще успеем наистина да имаме важния списък. Уточняващите ми въпроси са в друга посока. Възнамерявате ли, когато изготвяте този списък, да използвате методология и критерии, които да са публично достояние, за да може съответно заинтересованите страни да имат своята роля в процеса на оформяне на този списък? Все пак списъкът е с необходимост от публичност, от прозрачност на процеса, по който се формира, и е много критично важно да имаме правилната методология и критерии, за да изберем съответно местоположението на тези ключови зони. Вторият ми въпрос е: до каква степен считате, че територията на Югоизточния регион, по-специфично Бургаска област, следва да има своя стратегически индустриален парк с оглед на това, че местоположението на област Бургас е в един от най-важните за развитието на територията на страната региони, а именно Югоизточния регион. Благодаря.
Благодаря Ви, госпожо Николова. Заповядайте, госпожо Нинова.
Уважаеми колеги народни представители! Освен от европейско финансиране развитието на индустриалните паркове и на индустриалните зони има нужда и от национална политика, и от национално съфинансиране. Ние сме обсъждали многократно в Министерския съвет този въпрос и разчитам още в бюджета за тази година на средства за национално съфинансиране за развитието на икономическите зони. Естествено, че критериите, по които ще определим този списък, ще бъдат публични, най-малкото защото този списък трябва да влезе за одобрение в Министерския съвет, а той минава преди това на съгласуване и на обществено обсъждане. Но казвам, че това е най-малкото – то е задължително по закон. В Комисията по икономика на Народното събрание се ангажирам да дойда, да Ви представя тези критерии, да ги обсъдим, ако трябва, предварително в един спокоен и свободен разговор и да изберем най-доброто. Но обръщам внимание, че при определянето на зони или паркове в съответните региони трябва да гледаме комплексно на въпроса. Вие ме питате за Бургас, аз бих поставила въпроса за Северозападна България, където има нужда от целенасочена държавна политика, включваща изграждането на такава зона. Имаме една икономическа зона във Видин, която стои, не се развива. Ето начин държавата да се намеси, да инвестира във Видинската зона и тя да започне да работи. Но имайте предвид, че когато определяме такива места, не просто трябва да гледаме терена, а трябва да отчитаме най-вече демографската картина, защото едно е да създадеш една модерна и развита икономическа зона в регион, в който няма работна ръка. Просто обричаш тези инвестиции на неуспех. Освен демографската картина трябва да гледаме инфраструктурата. Едно е да създадеш зона на голо поле, друго е, когато до нея минават магистрали, пътища, има летище, има Дунав мост и така нататък. Тоест оценката при определянето на този списък, критериите, ще гледаме в съвкупност от много показатели: демография, географско положение, инфраструктура и така нататък. Разчитайте, че това ще бъде прозрачен и публичен разговор. Напълно съм съгласна, че е ключово за развитието на икономиката и на индустрията. Що се отнася до Бургас, Вие имате много добре развита икономическа зона, макар че там е и общинска собственост, и държавно участие, но засега тази зона бих я определила като една от добре развиващите се. Разбира се, всичко, от което има нужда допълнително като държавна грижа, за да стане още по-добра, ние сме на разположение. Това е тема, която е надпартийна. На мен ми се случва в последните седмици, когато ме каните на контрол, благоприятното положение винаги да ми поставяте надпартийни въпроси. Такъв беше и този за язовирите, такъв е за икономическите зони. Това гарантира и едно – тук, в парламента, а и навън в обществото, национално съгласие по тези въпроси. Сигурна съм, че колкото и различия да имате тук помежду си, развитието на икономиката като основа за развитието на обществото ни е абсолютно консенсусно съждение. Така че от страна на държавата ще има грижа за този сектор, целенасочена държавна политика, роля на държавата вече в развитието на икономиката. От Вас очаквам разбиране всичко това да мине през един качествен законодателен процес. В най-скоро време ще представя списъка и ще Ви поканя на дискусия за критериите. Благодаря.
Благодаря, госпожо Нинова. Желаете ли да изразите отношение? Заповядайте.
Благодаря Ви, госпожо Нинова. Всъщност Вие определяте и подхода си, който е наистина съобразен с хода на регионалната политика, и модела, който е заложен и предпоставен още в последните, бих казала, няколко години в последното управление на ГЕРБ, и се радвам, че в тази посока наистина можем да говорим надпартийно. Защото, когато се коментира посоката за осъществяване на политика за икономиката, която е фокусирана върху разпределение, балансирано на индустриалните паркове на територията на страната, е необходим наистина комплексният подход по отношение на критериите, съобразно които се прави избор за това къде да бъде направена една инвестиция или друга, особено тези от стратегически характер. Може би няколко неща, които да имате предвид да отчитате, когато оформяте критериите и методологията по отношение на индустриалните паркове. Едно от нещата, които трябва да съобразите, е, че имаме немалко стратегически анализи и документи под формата на проекти все още на интегрираните териториални стратегии за всеки регион на страната и в рамките на тези анализи може да видите по какъв начин към настоящия момент потенциалите на регионите всъщност са изведени на преден план от гледна точка на възможност за икономическо развитие. Така че би следвало Вашите анализи да стъпят и на подхода на интегрираните териториални стратегии от гледна точка на формиране на балансираното регионално развитие на страната. Още един важен и съществен аспект по отношение на индустриалните паркове е посоката по отношение на европейското финансиране. Линията там е, че има възможност индустриалните паркове да получават своето европейско финансиране по няколко направления. Едно от направленията е, разбира се, Националният план за възстановяване и устойчивост. Там обаче следва да съобразите коментара на Европейската комисия, който изрично казва, че две от зоните, минимум две от зоните, които ще бъдат осъществени в рамките на Националния план, следва да бъдат в Северна България. И на следваща стъпка да имате предвид, че по отношение на Споразумението за партньорство имаме индустриални паркове от регионален и местен характер, които също трябва да бъдат отчетени в хода на определяне на списъка, който е съобразно изискванията на Закона. Така че, пожелавам Ви успех. Надявам се наистина да имаме възможността да коментираме в много кратък хоризонт следващите седмици и критериите, и методологията, и разбира се, потенциалния списък на стратегически и ключови индустриални паркове на територията на страната. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, госпожо Николова. С това приключиха въпросите и питанията към Корнелия Нинова. Благодаря Ви, госпожо Нинова за участието. Преминаваме към въпросите и питанията към Гроздан Караджов – заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството. Първият въпрос е от народния представител Бойко Клечков относно проблем с липсата на единен ВиК оператор и една ВиК асоциация в рамките на една административна област. Заповядайте, господин Клечков.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Заместник-председател на Министерския съвет и министър на регионалното развитие и благоустройството, според нормативните документи на Европейския съюз ВиК секторът се финансира с европейски средства само при консолидирани административни области. В България са налице няколко области, които не са с консолидиран единен областен ВиК оператор. Една от тях е Кюстендилска област, където община Сапарева баня отказва да се консолидира. На път да излезе от ВиК асоциацията е и община Дупница. Прокрадва се идеята в една област да бъдат създадени две, ако не и повече ВиК асоциации, което противоречи на европейските разпоредби. Не вземам отношение за правилността на желанията на отделните общини, но всичко това лишава общините от средства за европейско финансиране във ВиК инфраструктурата. От друга страна, ВиК операторът – „Кюстендилска вода“ ЕООД, не може да представи приемането на бизнес плана от Комисията за енергийно и водно регулиране. Неприемането на бизнес плана влияе твърде негативно върху финансовото състояние на ВиК дружеството заради неактуализиране цената на питейната вода от 2013 г. до момента. Липсата на бизнес план не позволява планиране на инвестиции от страна на самото ВиК дружество за развитието на ВиК инфраструктурата. Липсата на актуализираната цена на водата не позволява вдигане на заплатите на работниците и служителите на дружеството. По този начин „Кюстендилска вода“ ЕООД се явява непредпочитан работодател, като 80% от работещите в дружеството са на минимална работна заплата. Липсата на финансови средства не позволява и разработването на проекти за изграждането на ВиК структурата. Към момента загубите от липсата на актуализирана цена на водата, респективно нереализираната печалба за дружеството, възлизат над 2 млн. и 800 хил. лв. Уважаеми господин Министър, моят въпрос към Вас и респективно към Министерството на регионалното развитие и благоустройството е: какво предвижда Министерството за решаване на проблема с липсата на консолидация за една ВиК асоциация и за един ВиК оператор в рамките на една административна област. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Клечков. Заповядайте, господин Караджов.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Клечков, всичко, което споделихте в преамбюла преди Вашия въпрос, е абсолютно вярно. Точно такива са и европейските изисквания, както изискванията на сега действащите закони. Държавната политика в отрасъл ВиК е насочена към постигане на финансово, технически и екологично устойчив ВиК отрасъл, който да предоставя ВиК услуги с високо качество на социално поносими за потребителите цени. В изпълнение на тези разпоредби на Закона за водите държавната политика за отрасъл „Водоснабдяване и канализация“ се определя със Стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България за периода 2014 – 2023 г., като пред отрасъла са заложени четири стратегически цели, а именно: Да се доизгради ВиК инфраструктурата в страната, така че да се постигне съответствие с европейските директиви. Второ, да се поддържа съществуващата ВиК инфраструктура, като постоянно се подменя и реконструира, за да има устойчивост на предоставените услуги. Трето, цените на услугите да не превишават прага на социалната поносимост. Към момента, за да се постигне задължителното съответствие с европейските директиви в областта на питейните и отпадъчните води в страната, не е тайна за всеки от Вас, че са необходими над 13,5 млрд. лв. Република България не разполага с тези средства, които да инвестира, и е нормално да се очакват средства от фондовете на Европейската комисия. Липсата на консолидация на територията на дадена област лишава всички общини от областта от получаване на достъп до средствата от фондовете на Европейския съюз. Ето как този порочен кръг се затваря. По отношение на консолидацията – през последните години се проведоха множество обучения, семинари, срещи със заинтересованите страни и още множество такива така наречени меки мерки. Тоест по силата на убеждението да се постигне консолидация на всички ВиК оператори в една територия. В резултат на това 22 от административните области в България са вече консолидирани. В тях се проектира и строи с финансиране от Европейския съюз. За съжаление, поради отказ от консолидация на 17 от общо 265 общини в страната в шест административни области: Благоевград, тук е и област Кюстендил, за съжаление, Монтана, Ловеч, Пазарджик и Разград, ВиК услугите се предоставят от повече от един оператор. Тези области нямат достъп до европейско финансиране. 17-те общини са Кресна, Сандански, Сапарева баня, Берковица, Троян, Пещера, Ракитово, Велинград, Сърница, Брацигово, Батак, Исперих и Самуил, които не вземат решения за влизане в областните асоциации по ВиК, както и общините Дупница, Петрич, Панагюрище и Стрелча, които пък след взето подобно решение впоследствие са си гласували и отказ. В някои от тези 17 общини населението е много малко. Те не могат да си генерират средствата дори за отстраняване на периодичните аварии по остарялата ВиК мрежа, като абсолютно невъзможно е да ги финансираме за изграждането на тяхната задължителна ВиК инфраструктура и за постигане на съответствие. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Ще продължа, ако ми разрешите, в дупликата.
Разбира се. Заповядайте, господин Клечков, за реплика.
Уважаеми господин Вицепремиер, нещата, които чух, действително са така и това е реалното състояние на ВиК сектора – говоря за област Кюстендил. Моето удовлетворение ще дойде от въпроса ми и начина на отговора, ако примерно имаме решение за вариант и начин как ние да финансираме онова, което не е правено може би вече 70 години, а именно да изградим изцяло нова ВиК структура. Имаме може би три или четири проекта, които са просто неотложни. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Клечков. Заповядайте, господин Караджов.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Да, това е проблемът, пред който сме изправени всички – как да финансираме онези общини и ВиК оператори, които са извън консолидираната общност, тъй като за тях по европейски директиви не може да се осигури европейско финансиране. Ето защо и в изпълнение на т. 1 от Решението на Народното събрание, обнародвано в „Държавен вестник“, брой 100 от 2019 г., Министерството на регионалното развитие и благоустройството е сформирало междуведомствена работна група с широко представителство от всички заинтересовани страни, която да разработи проект на нов Закон за ВиК, с който следва да се уредят политиката за развитие на отрасъл ВиК, собствеността на ВиК системите и съоръженията, дейностите и отговорностите на собствениците на публична ВиК инфраструктура и така нататък. Основните положения, които сме заложили в концепцията на новия закон, са ВиК инфраструктурата да е публична собственост, както е и в момента, в една административна област ВиК услугите да се предоставят само от един ВиК оператор. Тук е важният момент, защото за първи път чрез закон ще се създаде законово задължение всички оператори да са в една консолидирана общност. Трето, да се намали регулаторната тежест. Четвърто, ВиК услугите да се предоставят от публични предприятия. Пето, да се запази социалната поносимост на цената на ВиК услугите, но да се промени структурата на цените. Това е и финалът на моя отговор. Още веднъж заострям вниманието към точка втора – в една административна област ВиК услугите да се предоставят от един ВиК оператор. Това ще е стартовата точка, от която ще имаме право да финансираме и тези, които в момента не са консолидирани. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Караджов. Преминаваме към питане от народните представители Иван Тотев и Николай Нанков относно политиката за осъществяване намерението на правителството за изграждане на тунелни съоръжения. Заповядайте, господин Тотев.
Мислех, че първо въпросът ще бъде, затова се бях подготвил за въпроса.
Първо е питането в подредбата.
Уважаеми господин Министър, господин Председател, колеги! С колегата Нанков сме подготвили питане по един важен въпрос, по-скоро стратегически въпрос. Но то мина малко време от момента, в който го депозирахме, и чухме новини от страна на господин министъра по него. Става въпрос, господин Министър, че сред приоритетите на правителството, които бяха анонсирани в предизборната кампания, беше развитието на инфраструктурата и виждаме, че част от представителите на управляващото мнозинство анонсират, че бюджетът е изключително инфраструктурно насочен. Това ще го коментирам може би в следващия въпрос след малко. Така или иначе анонсирахте ангажимента да се построят много мостове, много тунели. След това във Ваши телевизионни участия – въпреки че господин председателят ми направи забележка, че телевизионните интервюта не ангажират министрите, което е нонсенс, но както и да е, на 7 и 9 януари обявихте звучно, че тунелът под Шипка – проектът ще бъде спрян поради много обективни, казани от Вас причини: нямало проект, била инженерна процедура и така нататък. Звучно беше обявено, че този проект спира. Паралелно с това обаче всички процедури, които касаят изграждането на това тунелно съоръжение, заедно с обходния път на Габрово, част от който е и самото тунелно преминаване, вървят и продължават да вървят – както процедурата за инженеринг, така и процедурата за одит, така и процедурата за надзор. Включително на 17 януари – това е някъде 10 дни след Вашето изказване по телевизиите, че този проект ще бъде спрян, променен и така нататък: след 20 – 30 години ще имаме четирилентов път от Търново, магистрала от Букурещ до Свиленград и така нататък, където ще бъде тунел с четири платна. Десет дни по-късно, след всички Ваши интервюта, дори се отваря документацията на плик 2. На 17 януари се отварят и документите, в 9,30 ч. е било насрочено отварянето. Така че Вие говорите по медиите, процедурите по ЗОП вървят, отварят се документи, договорът се изпълнява. Може би седмица след това пък анонсирахте, че ще си остане старият тунел. Нашият въпрос беше – Вашият анонс за спиране или за прекратяване на Проекта: знаете ли колко средства държавата би загубила с тези 10 години, по които се е работило? Там има и ОВОС ни процедури, има и преместване на далекопроводи. Намерихме документация още от 2012 – 2013 г. за преместване на далекопроводите. Страшно много пари са дадени. Въпросът ни беше в това: от една страна, говорите, че се спира. От друга страна, процедурите по ЗОП продължават. От трета страна, анализът, който трябваше да бъде направен преди анонсирането, че ще спре тунелното съоръжение, направен е, да даде ясен отговор на това колко пари, колко средства са разходвани до момента. Колко пари респективно държавата ще хвърли в коша от това политическо, бих казал, решение? Вие затворихте темата след това, като казахте, че тунелът ще продължи по стария проект. Сега въпросът ни е – тази малка част от Вашата гигантска политика за тунели и мостове: ще стане ли, или няма да стане този тунел? Господин Нанков ще продължи след това. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Тотев. Заповядайте, господин Караджов. Господин Тотев, само да Ви кажа за информация – Вашият въпрос към вицепремиера Гроздан Караджов е под № 9 в списъка.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Нанков, уважаеми господин Тотев! Вашият въпрос е политика за осъществяване на намерението на правителството за изграждане на тунелни съоръжения. В същото време Вие развихте основно въпрос около казуса с тунела под Шипка, така че ще се изместя малко от писмено зададения ми въпрос, с Ваше позволение, и ще Ви отговоря на това, за което говорихте основно. В първото ми такова интервю, в което засегнах въпроса за тунела под Шипка, аз изразих наистина учудването си, и то беше споделено, между другото, от много хора, че съоръжението под връх Шипка, първият тунел през Стара планина е двулентов, и това е факт. Наистина първото ми желание беше да го спрем в този му вид и да се превъзложи проектирането при условията на още една тръба – да стане поне четирилентов. Това се оказа невъзможно, защото, когато на следващия ден започнах да проучвам детайлно информацията, разбрах, че всъщност това нещо си е подготвяно от предишното редовно правителство – двулентов път, който да обходи град Габрово, за да извади вероятно трафика, който идва от Велико Търново през Дряново, а след това има двулентов мост, има още едно тунелно съоръжение, тоест няма никакъв начин това новопостроено трасе да бъде преоформено в четирилентов път. След това аз посетих Габрово, тъй като хората вече се бяха разтревожили какво ще се прави с тунела, и то с основание, извиних се на габровци, извиних се и на всички българи за това, че съм се произнесъл прибързано, и ако целта на Вашия въпрос е да поднеса извинение на народните представители, то аз го правя. Смятам, че това е редно, когато човек направи такава грешка. По отношение на бъдещите планове, първо, за тунела под Шипка, както сам казахте, и аз нямам нужда да го повтарям, отворен е плик 2, това е консултантската услуга към строежа на тунела, а консултантска услуга означава надзора, след което е поискано потвърждение на офертата, офертата е потвърдена на 18 януари писмено и в момента се подготвят договорните отношения, така че тунелът под Шипка ще се строи, а за останалите тунелни предложения не знам колко време ми е останало – да, в момента се доразработва идейното трасе, което свързва околовръстния път на София с Петрохан, тоест минава покрай Петрохан, прави тунелно преминаване под Стара планина, което е известно като тунела Петрохан, и след това се свързва със скоростния път някъде малко под Монтана, тоест на обхода на Монтана. Третото тунелно преминаване е по оста на магистрала „Черно море“, където сме в напреднала фаза на разширено идейно проектиране, и там също са започнати процедури по Закона за обществените поръчки за окончателен проект и част от него ще бъде и проектът за тунелно преминаване под Стара планина. Това са тунелните преминавания, за които ме попитахте. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Караджов. Господин Тотев, за двата уточняващи въпроса.
Благодаря Ви, господин Караджов, още повече, че имахте смелостта да се поправите и да поднесете извинения за информацията. Много колеги тук от управляващото мнозинство, от другите партии говорят малко на ангро, ще дойде време и те да се извиняват, но ще мине малко време. Не е добре от двулентов път да се влиза в тунел с четири ленти и там да се изпреварват колите, но тук е затворена темата. Въпросът, който искаме да Ви зададем: в този мандат как си го представяте, тези проекти, които споменахте, до каква степен и фаза е възможно да бъдат изпълнени. Споменахте, доколкото чух, четири тунелни преминавания през Стара планина, нали така – на Петрохан, мисля, че Проходът на Републиката бяхте казали също, че се включва. Ние с колегата Нанков много държим да питаме, между другото, имате ли някаква готовност за стартиране на някакви изобщо пред-, пред-, предпроектни проучвания за Троян – Кърнаре. Това е много важно тунелно преминаване между Северна и Южна България и точно централните части на Северна и Южна България. Уточняващият ми въпрос е: как си представяте тези съоръжения след четири години, в които примерно ще сдавате на Вашия наследник – предполагам, ако не повторите мандата, разбира се, как си ги представяте, горе-долу какъв етап от работата може да свършите по тези проекти? Благодаря Ви.
Заповядайте, министър Караджов, за отговор.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, наистина съм казвал ясно и точно как се подреждат приоритетите за тунелните преминавания, тоест за тунелите в нашите планове. На първо място е тунелът под Шипка – във времето говоря, и вече обясних, че той е на фаза сключване на договор, вероятно когато АПИ си сключат договора, ще ме информират или, както обичайно досега, научавам от пресата, от новините. Така че и това не е важно. Важното е, че ще се строи. Както Ви казах, започна усилено проектиране, тоест разширен идеен проект на цялото трасе от София до Монтана през тунел Петрохан, като… Ако Ви интересуват процедурите, които съм абсолютно сигурен, че и Вие, и господин Нанков прекрасно знаете, законовите процедури, те преминават веднага след идейното проектиране, когато се знае откъде ще мине следата на трасето, се започва ОВОС, този ОВОС, ако бъде обжалван и ако не го обявим за обект от национално значение, по сега действащия закон ще бъде на едно обжалване, ако не, обикновено на две обжалвания. Това ще отнеме минимум една година. Паралелно бихме могли, но е много голям риск да започнем отчуждителни процедури – това отнема още една година и още едни обжалвания. И финално обявяване по Закона за обществените поръчки на проектиране, а след това, след самото проектиране и по Закона за обществените поръчки, конкурсна процедура и за изпълнение на строителството. Това са около три години, докато достигнем до реалния момент на стартиране. Това важи и за автомагистрала „Черно море“ с пълна сила. Затова винаги в своите интервюта дори за мостове или за тунели съм казвал, че ще извършим по най-бързия начин всички действия, за да започне строителството, а където можем, и да завърши строителството на тези съоръжения. Благодаря.
Благодаря Ви, министър Караджов. Господин Тотев, имате ли отношение? Заповядайте, господин Нанков.
Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители! Аз в отношението си ще засегна два основни аспекта. Ще започна с адмирации, както и колегата Тотев, за това, че признахте грешния старт в началото на Вашите медийни изказвания – послушали сте някого явно, даден Ви е грешен съвет. Аз съвет няма да Ви давам. Наистина няма да Ви давам съвет, но знаете: „език мой, враг мой“. По-добре е първо да действаме и да се запознаваме с фактологията, после да говорим, но наистина адмирации към това, което казахте. На второ място, по отношение на тунела под Шипка, обхода на Габрово – една неточност в отговора на първия въпрос на колегата Тотев – еднопосочното в платно движение на околовръстното шосе на Габрово не е заложено от предишното редовно правителство. Ще го проверите и ще видите, че е така. Проектът стартира 2007 г. Първата част, първият етап на околовръстното е реализиран 2008 – 2009 г., 2012 – 2014 г. се проектира вторият етап с моста с конзолно бетониране и тунела, 2020 г. се включи строителството. Наистина тук добре сте осъзнали – отново адмирации за което – добре сте осъзнали, че абсолютно нелогично, нито един финансово-икономически анализ не би могъл да докаже нито по отношение на трафика, нито по отношение на финансовата логика, икономическата логика, как от една лента в посока на 20 км околовръстен път ще вкараме движението в три ленти в тунела. Между впрочем, отново така обявената и приключила обществена поръчка е за две тръби, такива са нормативните изисквания – една тръба за движение, една аварийна, която също може да бъде използвана в определени ситуации. На второ място, Вие споменахте в началото по отношение на тунела под Шипка, че няма осигурено финансиране. Тук ще направя една бележка – Вие също ще се запознаете, с бъдеща Оперативна програма „Транспорт“ – тук говорим за европейско финансиране, разбира се, там беше заложен тунелът под Шипка заедно с целия коридор девет – без част от Велико Търново, Габрово, като приоритетни проекти за финансиране. Да, факт е, че нямаме одобрена програма. Тук съм убеден, че Вие не искате да изхождате от хипотезата, затова казвам, убеден съм, че Вие не искате да изхождате от хипотезата, че няма да има програма, че ще бъдат извадени тези обекти, но аз ще Ви подскажа нещо друго. В тригодишната бюджетна прогноза, която действа и понастоящем, а и тази, която е предложена, в тунела под Шипка е заложен, знаете, със стартирането на първоначалната инвестиция, за да можете да подпишете договор с бюджетно финансиране. Дори и това не е задължително. По Закона на публичните финанси може да сключите договор за дадена обществена поръчка, ако има, предвиждате нужната бюджетна прогноза и ако бъде гласувано нарочно решение на Министерския съвет за осигуряване на ангажимент на държавата. Тоест аргументите Ви, че няма финансиране, не издържаха, но Вие в Габрово, пък и сега от трибуната споменахте, че това не стои на дневен ред. Тунел ще има, той е с най-голяма проектна готовност и дай боже, да се случи в рамките на настоящия мандат. Дай боже, за четири години! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам. Искам нещо друго да отбележа. Вие във всички следващи Ваши изявления вече опровергахте една немалка част от коалиционното споразумение – че за всички останали записани…
Да приключваме, господин Нанков.
…до три тунела под Стара планина в рамките на четиригодишния мандат не просто е нереалистично да се говори, а би било една наистина огромна утопия. Благодаря Ви още веднъж.
И аз благодаря. Продължаваме с въпросите към министър Караджов. Постъпил е въпрос от народния представител Елхан Мехмедов Кълков относно експлоатационното състояние на републикански път III-1905 – Добринище – Гоце Делчев – Господинци – Балдево – Огняново – Марчево – Гърмен ІІІ-197 – Гоце Делчев – Сатовча. Заповядайте, господин Кълков, да изложите въпроса си.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър! Третокласният републикански път, който току-що беше съобщен, обслужва населението в община Гърмен, както и голяма част от жителите на общините Хаджидимово и Сатовча. Пътят е в много лошо експлоатационно състояние с много мрежовидни пукнатини, деформации, огромни дупки и пропаднали участъци от пътното платно. В началото на 2021 г. след многократни протести от жителите на тези общини предходните управляващи от ГЕРБ може би предизборно обявиха, че имат одобрен технически проект и започват рехабилитацията на пътя. Това натовари допълнително бюджета и на община Гърмен, наложи се спешна подмяна на ВиК комуникациите в село Огняново, където преминава въпросното трасе, а впоследствие и асфалтиране на компрометираното пътно платно. Имайки предвид, че гореупоменатият път е с много интензивно движение и с цел недопускане на произшествия с фатален край, моят въпрос към Вас, господин Министър, е следният: Министерството на регионалното развитие и благоустройството в рамките на настоящата бюджетна година планува ли да извърши необходимите действия по ремонт и рехабилитация на посочената пътна отсечка? Благодаря Ви.
И аз благодаря. Заповядайте, министър Караджов, за отговор.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Кълков, ремонтната програма на Агенция „Пътна инфраструктура“ за периода 2022 – 2025 г. все още не е утвърдена. Тя е в процес на дискусия и включително изчаква приемането на държавния бюджет, откъдето всъщност тя се финансира. В момента тя се разработва, като целта е качествено подобряване на състоянието на пътната мрежа в страната. До края на тази седмица всъщност гражданите дават своите предложения за включване на пътища в списъка, като изпращат предложения и сигнали. В проекта на Програмата за ремонт на републиканската пътна мрежа за 2022 г. път III-1905 Добринище – Гоце Делчев – Господинци – Балдево – Огняново – Марчево – Гърмен – Гоце Делчев – Сатовча към момента не е предвиден. През 2021 г. чрез Програма „Текущ ремонт и поддържане в съответствие с чл. 8 и чл. 9 от Наредба № рд-02-20-19 от 12 ноември 2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата за участъка от км 0 до км 13 на третокласния път е възложен и разработен технологичен проект за ремонт по договор от 14 юни 2019 г. с изпълнител ДЗЗД „Пътно поддържане – област Благоевград 2018“. Проектът е в процедура по съгласуване в Института по пътищата и мостовете, която все още не е приключила. Ремонтът ще подобри състоянието на настилката и принадлежностите към пътя. Отсечката засега не е включена в Програмата за основен ремонт, тъй като няма наличен технически проект, съответно няма и как да се получи разрешение за строеж. Такъв е трябвало да бъде подготвен през предходните години, за да можем сега да имаме тази възможност и да обявим процедура по Закона за обществените поръчки за строително-монтажните работи и строителен надзор. Разглеждаме сериозно възможностите за включване на републикански път III-1905 в тази 4-годишна програма за основен ремонт в зависимост от датата, на която ще излязат проектните документи.
Благодаря Ви, министър Караджов. Имате ли реплика, господин Кълков? Заповядайте.
Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, всъщност Вие дадохте основния отговор на въпроса, че въпросният път няма одобрени технически проекти и сега се готвят, което е доста притеснително за жителите на тези общини, но тъй като сега тече процедурата, както и Вие отбелязахте, за предстоящи ремонти на пътищата в Република България, аз най-искрено се надявам, че в един от най-посещаваните целогодишно курорти в България – Огняновските минерални бани, а оттам и за селата Лещен и Ковачевица, ще намерите и ще дадете всички усилия да бъде включена рехабилитацията на този така жизненонеобходим път и за туризма, и за жителите на тези общини. Благодаря Ви.
Дуплика имате ли? Не. Следващият въпрос е от народния представител Момчил Кунчев Иванов относно изграждането на мостово съоръжение при южен пътен възел Велико Търново до така наречените Присовски завои – ново трасе на път І-5 Русе – Велико Търново – Габрово в участък от км 105+430 до км 107+900. Заповядайте, господин Иванов, да развиете въпроса си.
Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, моят въпрос е свързан с конкретен участък от републиканската пътна мрежа около град Велико Търново, и по-точно участък от пътя на южния вход на град Велико Търново, през който преминава основно трафикът от София и Русе към Прохода на републиката и прохода Шипка. Този участък от пътя е известен като така наречените Присовски завои – за всички, които живеят във Велико Търново, и тези, които преминават от Северна към Южна България по този участък – много опасен участък наистина, това е един участък от пътя, който е с много силна концентрация на пътнотранспортни произшествия. Само за периода от 2010 до 2020 г. там са станали около 300 пътнотранспортни произшествия. Този участък е наистина една голяма язва за всички, които живеят във Велико Търново, и за всички тези, които преминават основния трафик София – Русе към Южна България. Поради тази причина през последните години се натрупаха доста обещания за това, че този участък ще бъде ремонтиран и ще бъдат предприети действия за изправянето на тези завои. Това е един участък около 2 км, който се характеризира с много обратни криви с малък радиус, което от своя страна е предпоставка за всички пътнотранспортни произшествия. В тази връзка, преди около година в Агенция „Пътна инфраструктура“ е постъпило задание за изработване на разширен идеен проект за изработване на подробни геоложки проучвания и за изработването на ПУП, но до ден днешен нямаме информация за това какво се случва с това внесено задание. Моят въпрос към Вас е следният: има ли одобрен от Агенция „Пътна инфраструктура“ изработен разширен идеен проект с извършване на пълни геоложки проучвания и ПУП за изграждане на ново трасе на път I-5 Русе – Велико Търново – Габрово в участък от км 105+430 до км 107+900? Един подвъпрос към този въпрос: има ли осигурена процедура в инвестиционната програма на АПИ за изграждането на това мостово съоръжение и има ли осигурени средства за това? Благодаря.
Благодаря. Заповядайте, министър Караджов.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, краткият отговор е – няма разширен идеен проект все още, има осигурено финансиране за такъв. В по-дългата част от отговора ще повторя и част от Вашите констатации, а именно: Областното пътно управление – Велико Търново подготвя в момента провеждането на открита процедура по Закона за обществените поръчки за изработване на разширен идеен проект с извършването на пълни геоложки проучвания и ПУП за изграждането на около 2,5 км ново трасе на път I-5 Русе – Велико Търново – Габрово в участък от км 105+430 до км 107+900. Обявяването на процедурата е предвидено в Проектопрограмата на АПИ за 2022 г., като отсечката е от южния изход на град Велико Търново до началото на обходния път на град Дебелец и е известна като Присовски завои. Участъкът е с няколко последователни обратни криви с много малък радиус и при шофиране с несъобразена скорост е възможно да се напусне пътното платно. В недобро състояние са в момента и асфалтовата настилка, и отводняването на пътното платно, също така отсечката, определена като участък с концентрация на пътнотранспортни произшествия, като в периода 2010 – 2019 г. са станали 234 пътни инцидента. С изместването на трасето на първокласния път ще се обезопаси отсечката, ще се улесни трафикът в участъка и ще се повиши безопасността и комфортът на пътуващите. Също така ще се избегне възникнал свлачищен процес в участъка от км 106+500 до км 106+535, което допълнително затруднява в момента движението. За обявяването на обществената поръчка през 2021 г. АПИ си е подготвила задание за проектиране, което към момента е съгласувано и от Община – Велико Търново. След окончателното му одобряване Областното пътно управление – Велико Търново ще подготви необходимата документация за обявяване на обществената поръчка за проектиране. Бъдещият изпълнител ще трябва да изработи този разширен идеен проект за ново трасе, да извърши пълни геоложки проучвания и да разработи ПУП. Едва след завършването на всички изискващи се екологични и устройствени процедури би могло да се пристъпи към разработването на технически проект и последващо строителство. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Министър. Заповядайте за реплика.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, аз взимам думата не толкова за реплика, а колкото да изкажа удовлетворението си от Вашия отговор и това, което заявихте, че в Агенция „Пътна инфраструктура“ има готовност да започне да се решава този проблем. Това наистина е една много голяма язва за всички жители на град Велико Търново и най-малкото с решаването на този проблем ще бъдат предотвратени много пътнотранспортни произшествия, ще бъдат спасени много човешки животи, за което аз Ви благодаря.
Господин Министър? Няма да ползвате. Продължаваме с въпрос от народните представители Александър Димитров Дунчев и Юрий Олегов Козлов относно изграждането на скоростен път София – Самоков. Заповядайте, господин Дунчев, да развиете въпроса си.
С колегата Козлов, с когото водим от името на „Продължаваме Промяната“ София-област имаме един въпрос, който ни задават всички граждани на Самоков и района, всички скиори, които ходят всеки уикенд, включително и моето семейство, до Боровец, и всички гости на този прекрасен край от България: кога ще се ремонтира пътят или ще се направи скоростен път между София и Самоков? Поредният път, който днес Ви е на главата, но няма как – хората живо се интересуват: има ли възможност, има ли проект при Вас, дали нещо се разработва по този въпрос, правят ли се някакви оценки да има скоростен път между София – Самоков или най-малкото за някаква по-сериозна цялостна рехабилитация на съществуващото трасе. С две думи, това е нашият въпрос: може ли нещо да се направи, така че хората да пътуват по-спокойно до Самоков и Боровец.
Благодаря Ви. Уважаеми господин Министър, заповядайте за отговор.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Дунчев, уважаеми господин Козлов, в периода 2000 – 2006 г. са разработвани прединвестиционни проучвания за скоростен път, свързващ София с курортен комплекс Боровец. Оттогава до момента инвестиционно намерение обаче не е било разглеждано като приоритетно в инвестиционната програма на АПИ. Предвид това не е претърпяло развитие по отношение на каквото и да е проучване и проектиране. През лятото на 2021 г. поради установени участъци с концентрация на пътнотранспортни произшествия път II-82 Костенец – Боровец – Самоков – София е частично обследван. Констатираните проблеми с пътя, които влияят и на пътната безопасност, ще бъдат взети предвид с предприемане на ремонтни дейности по трасето. По отношение на извършването на цялостен ремонт на път II- 82 в периода 2015 – 2016 г. е направен технически проект за основен ремонт на цялото трасе с дължина над 86 км от км 0 до км 86+100. Предвид интензивния трафик и деформациите по пътната настилка, както и изминалия значителен период от време от изработването му – минали са шест години, е необходимо той да бъде актуализиран. С други думи, въпреки наличието на технически проект миналите над пет години законово ни ограничават да използваме този проект и да започнем ремонта веднага, заради което се налага да се актуализира този технически проект и отново да стане актуален. В план-графика ни за 2022 г. е предвидено стартиране на такава обществена поръчка за актуализиране на техническата разработка в съответствие с действащите норми за проектиране. След това ще се обявят обществени поръчки за избор на строител и строителен надзор за основния ремонт на този второкласен път. Трасето на този участък се характеризира с постоянно свличане и на скални маси на откосите и попада в зона на ерозионни процеси. На участъка при км 87+182, известен още като Дяволския мост, където се свличат скалните откоси, е извършен оглед и тази зима на 22 декември 2021 г. от представители на Областното управление „Пътища“ в София и от представители на „Геозащита“ ЕООД, клон Перник. Предвид установения геоложки риск са необходими сериозни укрепителни мероприятия, гарантиращи устойчивостта на скалния откос. За трайното укрепване и стабилизиране на засегнатия участък е необходимо проектно решение, съобразено с конкретните инженерно-геоложки условия на терена, като в него могат да се включат и мероприятия по обрушаване и премахване на опасните скални блокове от откоса, повърхностно укрепване на засегнатия участък със стоманена мрежа и въжета, анкериране и изграждане на защитна джоб стена. Агенцията предвижда през 2022 г. да възложи извършването на проучване изработването на техническа проектна документация, въз основа на която да се изпълнят тези укрепителни мероприятия за трайното решаване на проблема. Предвид лошото експлоатационно състояние на път II-82 с цел осигуряване на безопасни условия за движение до започване на цялостния ремонт през 2021 г. е започнал текущ ремонт на 18 км от второкласния път в участъка 62 + 500 до 80 + 600, които ще продължат и през 2022 г. Предвидено е обрушаване на скатовете и полагане на мрежа за укрепване на участъка при километър 77 + 182. В Програма „Аварийни ремонти“ на Агенция „Пътна инфраструктура“ e включено за изпълнение укрепването на седем участъка на път II-82 в отсечката между Курортен комплекс „Боровец“ и село Радуил. Към момента се разработват техническите проекти, като проектната готовност на обектите е на различни етапи. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Министър. За реплика – заповядайте, господин Дунчев.
Благодаря, министър Караджов, за детайлния отговор – явно е подготвен с колегите от АПИ. Остава само да Ви попитаме финално, тоест засега няма политика и визия да се прави нов скоростен път. Всички сили ще бъдат хвърлени в рехабилитацията на пътя, ако това имахте предвид. Все пак в бъдеще какво могат да направят гражданите на Самоков и ние тук, за да се работи по един по-устойчив, по-дългосрочен вариант за подобряване на този път, така че да е с по-добри скоростни показатели, разбира се, опазвайки и природата, по който трябва да мине? Има ли какво ние да направим, така че в бъдеще да се работи за по-качествен скоростен път, тъй като, колкото и да го ремонтираме текущия, той си е тежък, с остри завои, рисков? Хората, бързайки за Боровец, карайки с 80 – 100 км, правят рискови задминавания. Колкото и контрол да оказваме, при това желание на хората по-бързо да стигнат до планината винаги ще е страхотен риск. Има ли в бъдеще шанс нещо и ние да помогнем за по-сериозен скоростен проект?
Благодаря. Да приемем, че е реплика. Заповядайте, господин Министър.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Разбира се, че винаги може да се започне проучвателна фаза за бъдещ проект на скоростен път, но както много правилно изтъкнахте, пътят преминава през изключително трудни места за разширяване, тоест ще се наложи, за съжаление, да се навлезе в части от природата, като част от тях са защитени територии, което от само себе си предполага, че ще отнеме доста време. С други думи, между три и четири години е нормалният период, през който може да премине от тази най-ранна идейна фаза до обявяване на процедура по Закона за обществените поръчки за технически проект, тоест без изобщо да е започнал. През това време е ясно, че по-належащото е това, което Ви споделих в моя отговор, а именно да го рехабилитираме по начин, по който сигурно и безопасно все пак да се придвижват пътуващите по този път, като междувременно наистина при следващия работен преглед, който имам с Агенция „Пътна инфраструктура“, ще препоръчам експертите да възложат предварително проучване за скоростен път. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Министър. Постъпил е въпрос от народните представители Севим Исмаил Али, Ешереф Кязим Ешереф и Фатме Хасан Рамадан относно изготвяне на проект и съпътстващи процедури по обследване на терена за изграждане на северен обходен път на град Айтос, водещ към път III-208 – Провадия – Дъскотна – Айтос. Господин Севим Али, Вие ще развиете въпроса – заповядайте.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Приключи дългоочакваният над може би 20 години основен ремонт на 33 км от Айтоския проход Провадия – Дъскотна – Айтос, който е с много интензивно движение поради факта, че същият участък се явява най-пряката връзка между областите Бургас и Варна, както и за това, че ежедневно обслужва пътникопотока от граждани на общините Руен, Айтос, Сунгурларе и Поморие. Много сериозен проблем създават трафикът на тежкотоварните и леките автомобили през цялата година, като целият този интензивен трафик преминава през град Айтос. Това години наред прави пътя изключително рисков и опасен за живота и здравето както на ползвателите, така и за жителите и гостите на града. Последният тежък пътен инцидент на това място, който разтърси цяла България и завърши с фатален край, е от 13 септември миналата година, когато на айтоската улица „Хаджи Димитър“ при спускане по пътя от Руен към Айтос ТИР не успява да спре своевременно и блъска странично лек автомобил „Волво“, управляван от 33-годишен мъж, с който се придвижват съпругата и двете им деца на 5 и 8 години. За огромно съжаление, вследствие на трагичния инцидент бащата и двете му деца загиват на място, а други трима са настанени за лечение в болница. За да се гарантират животът и безопасността на ползвателите на тази пътна отсечка, която след тези тежки трагични инциденти бе преименувана от хората в „Пътят на смъртта“, е необходимо в разумни срокове да бъде изграден обходен път, който да изкара движението извън града и да гарантира безопасността на участниците в движението и жителите на град Айтос. В тази връзка, господин Министър, нашият въпрос към Вас е предвиждате ли в бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2022 г. средства за изготвяне на проект за северен обходен път на град Айтос? Планирани ли са съпътстващи процедури и мерки по обследване на терена, както и има ли някакъв срок за тяхното приключване? Благодаря за вниманието.
Благодаря, господин Али. Господин Министър, заповядайте.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Али, Ешереф, госпожо Рамадан, благодаря за този въпрос. За съжаление, трябва да започна с директния отговор, че в подготвената програма за проектиране и строителство на АПИ за 2022 г. към момента не е предприемано, не е предвидено изготвянето на проект за северен обходен път на град Айтос. За да стартират дейности по подготовката и изграждането на такъв обход, трябва да се изпълнят разпоредбите на чл. 75 от Закона за устройството на територията, а именно, че елементите на транспортната техническа инфраструктура се изграждат въз основа на предвижданията на общините и на подробните устройствени планове, обвързани със структурата на територията. Към момента в Общия устройствен план на град Айтос няма залегнало трасе за обходен път, тъй като той е с местно предназначение и обезпечава безопасността на движение в рамките на урбанизираната територия. С оглед на това Агенцията не е започнала процедури за проектно обезпечаване на бъдещото обходно трасе поради липсата на изходна информация и визия за преминаване на Община Айтос. След изменение на Общия устройствен план и при включването на обходния път в програмата на Агенцията ще е възможно да се предприемат действия по проектиране и строителство. Уведомявам Ви, че предвид тежките пътни инциденти АПИ е набелязала и изпълнила редица мероприятия за обезопасяване на участъците в и извън границите на урбанизираната територия на град Айтос. След настъпилото на 13 септември 2021 г. тежко пътно произшествие в урбанизираната територия на град Айтос дирекция „Пътна безопасност и планиране на дейностите по републиканската пътна мрежа“ в АПИ е изготвила концепция за повишаване нивото на пътна безопасност в участъци с кръстовища, намиращи се на републикански път III-208. Определени са мерките за повишаване на безопасността на движение, включително и проучване за изграждане на кръгово кръстовище на входа на град Айтос. Разглежда се и възможността за изграждане на кръгово кръстовище на входа на града до Асфалтовата база като мярка за успокояване на движението. Инициирането и проектирането на съществуващо кръстовище в друг тип кръстовище в населеното място обаче е в компетенциите на съответната община, а едва изграждането след това ще бъде на база споразумителен протокол между Агенцията и съответната община. Изпълнените до момента мерки за повишаване на безопасността включват полагане на пътна маркировка и пътни знаци, ограничаващи максимално допустимата скорост на движение между Асфалтовата база и началото на населеното място, монтирани са и пътни знаци „Опасен наклон“ и „Премини на по-ниска предавка“. Определени са две аварийни отбивки за тежкотоварни автомобили с аварирала спирачна система при 90-и и 91-ви километър на път III-208 – Айтос – Дъскотна, в посока Айтос, които са разчистени и обработени. Предстои сигнализирането им с пътни знаци, пътна лента със съоръжения за аварийно спиране с допълнителна табела „Т-17“ с текст „При авария отбий вдясно“. Ограничено е транзитното преминаване по път III-208 на тежкотоварни автомобили с допустима максимална маса над 12 тона. Всички тези мерки са изпълнени въз основа на извършено обследване на път III-208 в участъка от км 82 до км 94 от междуведомствена комисия с представители на Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“, Областното пътно управление – Бургас, и Областната дирекция на МВР – Бургас. В протокола на комисията са записани ангажиментите на всички отговорни институции. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Министър. За реплика – господин Али.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Господин Министър, първо, благодаря за отговора, който ми дадохте, относно поставения въпрос за проектиране и изграждане на северния обход на град Айтос. Аз директно ще Ви кажа, че ние не сме удовлетворени от Вашия отговор и че този проблем ще бъде поставян на Вашето внимание толкова, колкото е необходимо, докато намери реално решение този регионален проблем. Защото този проблем не касае единствено общините Айтос и Руен, а е проблем на област Бургас, това е проблем и на област Варна. Този проблем бях поставил от трибуната на Четиридесет и четвъртото народно събрание на вниманието на тогавашния министър на регионалното развитие – госпожа Петя Аврамова. Тогава предупредих от трибуната на Народното събрание – ако не бъдат взети спешни, адекватни мерки, ще има друго пътнотранспортно произшествие, не дай си боже, с фатален край. Защо казвам друго? Защото през месец октомври 2020 г. на този участък имаше друго пътнотранспортно произшествие, за съжаление, с фатален край. Затова след трагичния инцидент, за който и Вие споменахте, на 13 септември миналата година наистина търпението на хората се изчерпа в региона, излязоха на спонтанен протест – протест, организиран от самите тях. Имаше хиляди хора – това бяха жени, деца, млади хора, възрастни хора. Единственото, което искат, е да не се страхуват, че утре може да се случи същият трагичен инцидент на същото това място. Да, в известна степен след протеста на хората бяха взети мерки и от страна на АПИ, и от страна на Областната дирекция на МВР, като се постави стационарна камера, която да измерва скоростта, постави се и забранителен знак, който пренасочва целия този тежкотоварен трафик този път през общините Руен и Поморие. Но това пък, от своя страна, създава друг проблем в тези две общини, защото целият този тежкотоварен трафик този път преминава през населените места на тези две общини. Давам ви пример – в община Руен, в село Просеник, там, където преминава, има училище с 300 ученици, учащи. И това, което Вие казахте – да, могат да се вземат и такива краткосрочни, срочни мерки, като изграждане на две кръгови кръстовища. Едното, както Вие казахте, на Асфалтовата база, за да може да се регулира скоростта на движението, другото – на мястото на инцидента, за да може това да осигури време, пак казвам, за проектиране и за изграждане на северния обход на град Айтос, което ще реши кардинално, генерално този проблем – регионален проблем в област Бургас, проблем, който стои на вниманието и на държавата, и на областната администрация, и на общината от години наред. Благодаря.
Благодаря, господин Али. За дуплика – господин Министър, заповядайте.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз се обръщам към питащите. Може би поради краткото време, в което се налага да отговаряме, и по бързото прочитане на въпроса не е станало ясно, но бих искал да повторя това, което казах преди малко, по двата основни въпроса, за които питате. Агенция „Пътна инфраструктура“ – по отношение на обходен път на град Айтос, е единствено компетентна едва след като местната община определи и отчужди трасе и направи идейно проектиране – такъв е законът. Чак тогава, когато това нещо се предаде в Агенцията, изцяло от компетентността на местния съвет, тогава ние сключваме тристранно споразумение, с което поемаме ангажимента да го изградим в определен срок. Естествено, след сключването се планира в бюджета и така нататък – няма как да се избяга от тази бюджетна дисциплина, но така или иначе това е пътят. Тоест разбрах, че сте неудовлетворени. Аз не мога да Ви задължа да сте удовлетворени, но не в нас е топката – се опитвам да Ви кажа. Същото е и с кръговите кръстовища, те са вътре в урбанизираната територия. Когато бъде подготвен проектът за тях, когато се изготвят... Аз дори имах среща със съграждани – не знам Вие дали сте от Айтос, но аз имах среща в моите приемни дни със съграждани от Айтос. Те бяха разработили – единият от тях, собствен проект за тези кръстовища от лицензирана фирма за пътно проектиране, включително с насип вътре в самото кръгово кръстовище, така че, ако изпуснат спирачките на слизащ тежък автомобил, то този насип да може да ги спре. Защото основната цел е не да чакаме години сега, докато стане, и ако и когато стане този път, а да спрем тежката машина да сгази малко по-надолу, както се случи с този трагичен инцидент. Така че наистина, ако имате влияние и възможности в метната община, нека и двата въпроса да бъдат процедирани там. След това елате в Министерството и ние ще си свършим работата. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Министър. (Народният представител Николай Нанков иска думата.) Заповядайте по начина на водене.
Извинявайте, но вземам отношение по начина на водене. Госпожо Председател, господин Вицепремиер, дами и господа народни представители! С цялото ми уважение към Вас, госпожо Председател, към задаващия въпрос господин Али и към отговарящия на въпроса, но когато ние с колегата Иван Тотев зададохме своето питане в своето отношение, Вие ме прекъснахте на 18-ата секунда от пресрочването на времето.
Не, след третата минута!
Да, аз имах три минути. На тридесетата секунда още веднъж. Колегата Али говори с минута и десет секунди повече от допустимото време. Аз съм убеден, че Вие сте направили този реверанс към него не защото е от Вашата парламентарна група, а защото сте се разсеяла – петък следобед е, но нека аршинът да бъде еднакъв за всички народни представители, за всички парламентарни групи.
Благодаря за забележката. Точно така беше, но тъй като проблемът действително беше сериозен, осъзнавайки, че леко превишаваме времето, аз дадох възможност и министърът да отговори за доста повече време, отколкото е по Правилника. Въпрос от народните представители Севим Исмаил Али, Ешереф Кязим Ешереф и Фатме Хасан Рамадан относно състоянието на републикански път І-6 Карнобат – Айтос – Бургас от км 449+012 град Карнобат – КПП до км 485+704 квартал Ветрен. Заповядайте госпожо Рамадан, да изложите въпроса.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги народни представители! Път І-6 Карнобат – Айтос – Бургас от км 449+012 от град Карнобат – КПП до км 485+704 квартал Ветрен е първокласен път от републиканската пътна мрежа в област Бургас, осъществяващ транспортна връзка с общините Карнобат, Сунгурларе, Айтос, Руен и Бургас. Явява се основен алтернативен обходен маршрут на автомагистрала „Тракия“ в участъка от град Карнобат до град Бургас. По моя информация последната цялостна рехабилитация на пътната отсечка е направена през далечната 1995 г., тоест преди точно 26 години. Уважаеми господин Министър, оттогава до настоящия момент са извършени многократни частични ремонти и изкърпвания на настилката в различни участъци на пътната отсечка, което, разбира се, е много наложително, но за съжаление, не решава кардинално проблема, тъй като налице е силно амортизирана асфалтова настилка с пукнатини и деформации, с многобройни пропаднали участъци по настилката. В тази връзка въпросът ни към Вас е: предвиждате ли средства в бюджета на МРРБ през настоящата 2022 г., тъй като все още той не е приет, за да се извърши основна рехабилитационна и ремонтна дейност на целия пътен участък на републикански път І-6 Карнобат – Айтос – Бургас от км 449+012 до км 485+704. Благодаря Ви.
И аз благодаря, госпожо Рамадан. Преди да дам думата на министър Караджов, господин Нанков, информацията, която получавам от колегите тук – 3 минути и 51 секунди сте имали. Аз благодаря наистина за забележката, но се опитвам съвсем добронамерено на всички парламентарни групи – и задаващи въпроси, и отговарящи, да дам възможност. Заповядайте, министър Караджов, да дадете отговор.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Али, господин Ешереф и госпожо Рамадан, преди да започна с отговора си – краткият отговор е, че не е възможно да го започнем сега в 2022 г., и то не защото няма средства, а защото няма готови проекти, по които да получим разрешение за строеж. Това е най-краткият отговор, който мога да Ви дам. В процес на изготвяне и утвърждаване е План-програмата за ремонт на участъци от републиканската пътна мрежа за 2022 – 2025 г. В нея са предложени и предвидени за основен ремонт близо 54 км от републиканския път І-6 Карнобат – Бургас в участъците от км 428+200 до км 445+900 и така нататък, на територията на област Бургас – да не чета от километър до километър. Предвид липсата на проектна обезпеченост ремонтните работи не са предвидени в Програмата за 2022 г. Искам да подчертая, че за да започнат строително монтажните работи на първокласния път, първо е необходимо да се обяви обществена поръчка за изработване на технически проект, въз основа на който да се подобри експлоатационното състояние на трасето, да се постигне безопасността и комфортът на движение. При готова проектна документация ще могат да се обявят открити процедури за избор на строител и строителен надзор и след това ще започнат необходимите ремонтни дейности. С оглед описаното на този етап не е възможно да посочим точна дата за започване на основния ремонт. При липса на технически проект е невъзможно, спазвайки законовите разпоредби, да се предприеме основен ремонт по смисъла на закона на този участък през настоящата 2022 г. Предвид значимостта на път І-6, а именно, че той осъществява транспортната връзка с общини Карнобат, Айтос и Бургас и е алтернативен маршрут на автомагистрала „Тракия“, през последните три години в участъка на територията на Бургас са ремонтирани близо 11 км от трасето, като към момента състоянието на тази отсечка от път І-6 е добро.
Благодаря Ви. За реплика? Заповядайте, господин Ешереф.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Министър, наистина път І-6 Карнобат – Айтос – Бургас е първокласен път и е основен и алтернативен обход на автомагистрала „Тракия“ в участъка от град Карнобат до град Бургас и едновременно с това е с изключително интензивно движение, тъй като поема целия пътникопоток от граждани, ученици, студенти, работници от общините Руен, Айтос, Карнобат и Сунгурларе към областния град и към цялото Южно Черноморие. Едновременно с това е и част от връзката на автомагистрала „Тракия“ със Североизточна България през Айтоския проход. Наистина, господин Министър, както споменахте, последният по-сериозен ремонт на въпросната отсечка е извършен в началото на март 2020 г., но не е цялостен, за съжаление, и проблемът не е решен, така, както беше решен проблемът с продължението на въпросната отсечка, а именно пътя от изхода на квартал Ветрен до началото на град Бургас и в двете посоки. Благодарим Ви за отговора, господин Министър, че наистина и Вие осъзнавате, че той е важен път и трябва да се рехабилитира. Искането ни е в най-бърз порядък да се премине към проектиране и да се вземат спешни мерки за изцяло цялостна рехабилитация и основен ремонт на целия участък. Благодаря Ви.
Благодаря Ви. Дуплика имате ли господин Министър? Не, добре. Искам само да уведомя колегите народни представители, че днешният парламентарен ден е до 14,30 ч., така че продължаваме до този час. Постъпил е въпрос от народния представител Иван Ивайлов Ченчев относно пътя Етрополе – село Ямна. Заповядайте, уважаеми господин Ченчев, да развиете въпроса си.
Много Ви благодаря, уважаема госпожо Председател. Дами и господа народни представители, уважаеми господин Вицепремиер и министър! Ще направя леко въведение. По принцип не би трябвало да се вълнувам от тази трибуна, защото не съм от вчера в българския парламент, но съвсем тревожните и разбира се, навреме поставени въпроси от всички колеги тук са важни и никой не оспорва това. Що се касае до въпроса, който аз съм Ви поставил тук, става въпрос, уважаеми господин Вицепремиер, наистина за следното нещо: за това хляб и линейка да стига до това село, за което става дума. Това село е на три махали, разположено в една изключително красива местност, още от много години прякорът му е Малката Швейцария. Всички народни представители могат да заповядат там – село Ямна, над град Етрополе. Какъв е проблемът? Проблемът е, че – даже сега ще Ви зачета, то е част от републикански път III-3701, който е Етрополе – Черни Вит. Имало е проверки, те са установили, че пътят е буквално непроходим – проверката е преди близо вече половин година. Сега там има сняг, като се стопи снегът, представете си какво ще се случи с този път. Аз съм ходил поне половин дузина пъти там с тежки машини, защото иначе не може да се стигне догоре – това са прекрасни, достойни български хора, казвам го без никаква куртоазия. Заради ковид пандемията много граждани от различни общини предпочитат да си закупят имот там и вече това се случва, за щастие на селото, което по този начин, най-малкото досега е удвоило своите жители. Така че Ви поставям този въпрос, господин Министър и Вицепремиер. Аз Ви каня, разбира се, в случая не само Ви каня, а Ви призовавам: ако можете другата седмица – в понеделник или вторник преди пленарните дни, да отидем с Вас там, да Ви посрещнат хората и да се запознаете, първо, как ще стигнем догоре и второ, да се запознаете с условията. Като освен това, че пътят е в трагично състояние – приключвам, госпожо Председател, има и много свлачища – те не са отсега, те са от години. Така че там трябва да се отпуснат пари и за ремонт на пътя, и за укрепване на тези свлачища. Благодаря Ви, господин Вицепремиер. И извинявайте за просрочването.
Благодаря Ви, господин Ченчев. Няма проблем. Заповядайте, господин Министър. (Реплики.) Колеги, да не издребняваме за секундите.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Ченчев, първо, краткият отговор на Вашия въпрос – личното ми отношение е, че осъзнавам важността на този път и ако зависеше лично от мен, дори бих, така да се каже, заобиколил Закона, за да го включим в програмата. За съжаление, трябва да кажа и онова, което казах на колегите преди Вас – трябва да имаме проект, за да го процедираме за строително разрешително, и едва след това можем да започнем да строим. Такъв към днешна дата няма, а лошото състояние на пътя, пак с кратък отговор – не е ремонтиран от далечната 1984 г. Няма как да е в добро състояние. Иначе сте прав, републикански път III-3701 Етрополе – Рибарица – Ямна – Черни връх е предвиден за изпълнение на основен ремонт, но за него няма наличен технически проект за основен ремонт, подготвен през предходните години. Необходимо е да бъде възложено проектиране и след това трябва да се обявят процедури за избор на строител и за строителен надзор. Конкретна година за възлагане на необходимите дейности ще мога да посоча след утвърждаване на ремонтните програми на Агенция „Пътна инфраструктура“ за 2022 – 2025 г. Поради дългия експлоатационен период, географското му местоположение и климатичните условия през годините по трасето има участъци с много големи поражения на настилката и пътната конструкция. Състоянието на пътя от град Етрополе до началото на село Ямна е сравнително задоволително, без големи поражения на настилката и пътната конструкция, но в следващата отсечка – от началото до края на населеното място, на село Ямна, пътната настилка е в много лошо състояние. В Програмата „Аварийни ремонти“ за 2022 г. сме включили за изпълнение четири свлачища, засягащи републикански път III-3701 Етрополе – Ямна, те са при съответните километри, а укрепването им е част от Договор № РД-3314 от 23 октомври 2019 г. Проучвателно-проектантските работи се извършват на три междинни етапа: вариантни решения, технически проект и окончателно предаване на разработката на фаза „Технически проект“. За всяко едно от четирите свлачища вече има представена проектна документация на първи междинен етап, която е разгледана и е приета през октомври 2020 г. на Експертен технико икономически съвет на АПИ. Изготвени са проекти за изменение на кадастралната карта и едно отстраняване на установена явна фактическа грешка на участъците от пътя. Към настоящия момент за четирите участъка има влязла в сила заповед за изменение на кадастралната карта и на кадастралния регистър. За укрепване на свлачищата на път III-3701 са представени проектни материали на втори етап. Те се разглеждат от експерти на АПИ и впоследствие ще бъдат внесени за приемане от този експертен съвет. Последното четвърто свлачище при километър 16-и – на 9 юли 2021 г. изпълнителят е внесъл проектната документация на втори междинен етап, тя е разгледана и е приета вече от Експертния съвет. За четирите обекта е обявена открита процедура за възлагане на обществена поръчка по Закона за обществените поръчки за определяне на изпълнител на строителен надзор при изпълнение на укрепителните дейности. Работата на комисията е приключила и предстои издаване на решение от страна на АПИ. За свлачищата на път III-3701 е необходимо процедиране на подробен устройствен план, парцеларен план и извършване на процедури по отчуждаване на земи. След приключването на всички съгласувателни и отчуждителни процедури ще се пристъпи към издаване на предварително съгласие за строеж в свлачищен район и разрешение за строеж от МРРБ. След това вече ще можем да стартираме изпълнението на СМР-тата по укрепване на свлачищата. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Само пет секунди. Предвид необходимостта от технологично време и спазване на всички процедури по нормативните изисквания укрепването на свлачищата може да бъде включено най-рано в Програмата за строителство на строителен сезон 2023 г.
Благодаря Ви, господин Караджов. Заповядайте, господин Ченчев, за реплика.
Благодаря Ви, господин Председател. Ще бъда съвсем кратък, за да има възможност колегата да представи и следващия въпрос. Уважаеми господин Вицепремиер и Министър, уважаеми колеги, за свлачищата – добре, ще има реакция по този въпрос, той е изключително належащ. За пътя обаче не е добре. Възложете проект, господин Вицепремиер, ако пък не и не можем да намерим пари за спешното ремонтиране на този път, за да осигурим достъп на линейки, пак Ви казвам: за хляба на тези достойни хора, тогава, ако може, ги включете в аварийно проектиране, в аварийни средства, за да може поне да се рехабилитира по някакъв начин този път, докато бъде изготвен проектът. Знам, че ще направите каквото Ви е по силите. Отговорни сме не само аз и Вие, отговорни сме и като институции, така че българските граждани да вярват в това, което вършим различните институции. Всичко трябва да бъде в тяхно име и аз вярвам, че е така. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Ченчев. Нещо да добавите, господин Караджов? Няма. Благодаря. Колеги, мисля да приключваме за днес. Съжалявам, че няма да стигнем до следващия въпрос на господин Тотев, но ни остават две минути. Ще продължим с въпросите по реда на парламентарния контрол следващия петък. Следващото редовно заседание на парламента ще се проведе в сряда от 9,00 ч. Програмата за работата на Народното събрание ще бъде определена допълнително. Приятен ден! (Звъни.) (Закрито в 14,28 ч.) Председател: Никола Минчев Заместник-председатели: Мирослав Иванов Мукаддес Налбант Секретари: Вяра Емилова Пламен Николов