2. Стенограма и изказвания
Фокус по говорител: aleksandar-atanasov-aleksandrov
· намерени изказвания: 1
#1 · speech
Уважаеми народни представители, моля, заемете местата си! Моля за регистрация. Уведомявам Ви, че биометрията е пусната, така че за регистрацията трябва да се регистрираме по този начин. Има регистрирани 198 народни представители. Има кворум. Откривам извънредното заседание. (Звъни.) „С разпореждане от 24 януари 2022 г. на основание чл. 78, т. 2 от Конституцията и чл. 40, ал. 2 и 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е свикано извънредното пленарно заседание на Четиридесет и седмото народно събрание на 26 януари 2022 г. от 15, 30 ч. при следния дневен ред: Точка единствена. Изслушване на министър-председателя, министъра на отбраната, министъра на външните работи и ръководителите на ДАНС, ДАР и Военното разузнаване във връзка с конфликта Русия – Украйна, напрежението НАТО – Руска федерация и ролята на България в процеса на вземане на решения в НАТО по темите, както и по разполагане на Съюзнически въоръжени сили на територията на Република България.“ С оглед описаните лица за изслушване, моля да гласуваме да бъдат допуснати в пленарната зала следните лица: бригаден генерал Венелин Венев – директор на служба „Военно разузнаване“; Пламен Тончев – председател на Държавна агенция „Национална сигурност“; Антоан Гечев – председател на Държавна агенция „Разузнаване“, и Ирена Димитрова – заместник-министър на външните работи. Моля да гласуваме, колеги, направеното предложение. Гласували 201 народни представители: за 201, против и въздържали се няма. Само ще помоля – уведомиха ме, че присъства и адмирал Емил Ефтимов – началник на Генералния щаб, моля да гласуваме и той да бъде поканен в залата. (Реплика: Началник на отбраната.) Началник на отбраната, извинявайте. Гласували 191 народни представители: за 191, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Моля квесторите да поканят лицата в залата. Благодаря. Сега можем да преминем към: ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ, МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА, МИНИСТЪРА НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ И РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА ДАНС, ДАР И ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ ВЪВ ВРЪЗКА С КОНФЛИКТА РУСИЯ – УКРАЙНА, НАПРЕЖЕНИЕТО НАТО – РУСКА ФЕДЕРАЦИЯ И РОЛЯТА НА БЪЛГАРИЯ В ПРОЦЕСА НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ В НАТО ПО ТЕМИТЕ, КАКТО И ПО РАЗПОЛАГАНЕ НА СЪЮЗНИЧЕСКИ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Вносители: Десислава Атанасова и група народни представители на 24 януари 2022 г. Само да уточня: след развиването на въпроса от страна на вносителя изслушваните лица ще имат думата, за да направят своето изложение и след това ще преминем към въпроси. На първо място, към членовете на Министерския съвет – два кръга от въпроси към всеки член на Министерския съвет, като ще се редуват: един кръг въпроси към премиера Кирил Петков, един кръг въпроси към министъра на отбраната Стефан Янев, един кръг въпроси към министъра на външните работи Теодора Генчовска. После по още един път така: един кръг въпроси към премиера, един кръг въпроси към министъра на отбраната и един кръг въпроси към министъра на външните работи. След това парламентарните групи ще имат възможност за изразяване на отношение. Накрая, ако има въпроси и към останалите лица, посочени в искането за изслушване, предлагам въпросите към тях да бъдат в закрито заседание. Заповядайте, господин Ненков. За процедура или за развиване? Заповядайте.
#2 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! Все пак ще помоля залата да попроменим реда. Моето предложение е следното: първо, нека всеки от министрите да направи своето изложение така, както е в регламента, след това да закрием заседанието, да изслушаме докладите на службите и след което да преминем в открито заседание, където да може да задаваме въпроси. Просто от гледна точка на логиката по-важно наистина е да чуем министрите от гледна точка на политическите им изказвания. След това да чуем експертите с конкретната информация и най-накрая да задаваме въпроси и да имаме отношение. Мисля, че така ще бъде много по-изчерпателно. Времето не го коментираме, но така ще има много повече логика при самите задавания на въпроси, като чуем целия набор от информация.
#3 · speech
Благодаря Ви, господин Ненков. Който от министрите иска да изложи нещо, никого няма да спрем, така че… За службите ще ги чуем при въпросите при закритите врата. Така или иначе Вие споменахте доклади, но ние не сме тук, за да им изслушваме доклади, така че ще ги чуем при въпросите с конкретна информация. Христо Гаджев – заповядайте.
#4 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаеми господин Министър-председател, господа министри, госпожо Министър, дами и господа народни представители, господин Председател! Процедура по начина на водене, тъй като мисля, че не осъзнахте какво Ви предложи колегата Ненков. В момента, в който минат експозетата на министрите, да се закрие заседанието, за да може да се изслушат докладите на представителите на службите, и след това да минем на въпроси и отговори. Защото да изслушваме допълнително службите след това, след като сме приключили частта, то това ще помогне на народните представители да зададат по-актуални въпроси. Някак си логически това е редът. И съответно правя това процедурно предложение да подредим заседанието по този начин. И отделно, все пак, ако ще правим закрито заседание, трябва да го подложите на гласуване, защото без да гласуваме закрито заседание, няма как да мине.
#5 · speech
Така е, господин Гаджев. Благодаря Ви. На първо място нека да гласуваме моето предложение, тъй като то действително включва и предложение за закрита част от заседанието, което трябва да бъде гласувано, а след това и предложението на Христо Гаджев.
#6 · speech
ДПС, от място
Процедура.
#7 · speech
Заповядайте, господин Цонев.
#8 · speech
ДПС
Господин Председател, господин Министър-председател, дами и господа министри, колеги! Не е нужно всеки път непременно да бъдем на различни позиции опозиция – управляващи. Въпросите, които ще зададем към службите, може би се съдържат в изложението. Кому е нужно ние да си приготвим въпроси, чиито отговори може би се съдържат вътре? Съвсем простичко е – нека изложенията и на министрите, и на службите да бъдат преди въпросите, защото аз например не съм си подготвил въпрос, чакам да чуя изложенията. Вероятно много други колеги също. Съвсем логично е. Няма нищо в това да отстъпите – по-добре ще протече, и по-полезно, заседанието.
#9 · speech
Благодаря Ви, господин Цонев. Заповядайте, господин Ананиев.
#10 · speech
Продължаваме Промяната
Уважаеми господин Премиер, господа министри, господин Председател! Може би има резон в това, което каза господин Цонев и от ГЕРБ, но в момента, в който изслушаме службите на закрито, и въпросите трябва да бъдат на закрито. (Шум и реплики.) Защото, ако използват информация, която е предоставена в закритото заседание, няма как после на откритото да се отговаря на въпроси по информация, която сме получили в закритото заседание.
#11 · speech
Добре, господин Цонев, само да уточним, Вашето предложение е по-сходно на предложението на Александър Ненков. След като изслушаме членовете на Министерския съвет, да изслушаме председателя на ДАНС, председателя на ДАР и на служба „Военно разузнаване“ в закрита част, след това да продължим с въпросите…
#12 · speech
ДПС, от място
Пак закрито.
#13 · speech
Пак закрито, дори и за членовете на Министерския съвет ли? Тоест държите да е в закрито и тази част, добре. Секунда, сега ще ги уточним. След членовете на Министерския съвет изцяло да е закрито докрая. Това е предложението на Йордан Цонев. (Шум и реплики.) Господин Ненков, от Ваша страна – след като приключим с изслушването на членовете на Министерския съвет при закрити врата, изслушваме представителите на службите и след това въпросите към членовете на Министерския съвет са на открито заседание и приключваме и изобщо няма въпроси към службите. Господин Гаджев, ако може да ми припомните само Вашето. Вашето беше идентично на Александър Ненков.
#14 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаеми господин Председател, за да внесем яснота все пак. Първо, това, което предлагаме, е експозетата на министрите да минат в открита част, експозетата на представителите на службите – в закрита част. Ако има въпроси към представителите на службите – в закрита част, а вече политическите въпроси към представителите на Министерския съвет и политическият дебат – в открита част. Да бъдем максимално ясни, тоест изслушване и ако има въпроси към службите, те да бъдат в закрита част, защото… (Шум и реплики.)
#15 · speech
ИТН, от място
Това беше.
#16 · speech
Ами, да, между другото, не смятам, че народните представители са достатъчно на отговорността на длъжността, която заемат, и могат да правят разлика между информация, добита в закрита и в открита част, и да не злоупотребяват с нея, като казват неща от закрита в открита.
#17 · speech
Благодаря, господин Гаджев. Да чуем и господин Свиленски и ще преминем нататък.
#18 · speech
БСП за България
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Премиер, господа министри! Колеги от ГЕРБ, ако бяхте поканили още 10 – 15 човека от Министерството на здравеопазването, на земеделието и още няколко, сигурно трябваше да откриваме и закриваме през 15 минути. По начина, по който сте внесли предложението си, да Ви информирам, изслушването трябва да протече по следния начин: Сега, като сляза аз от тази трибуна, премиерът да мине, да каже за 5 – 10 минути каквото желае и да излезе. Министърът да мине, да каже и да излезе. Нито отношение, нито въпроси. Това искате Вие. Това, което предложи Кристиан Вигенин на Председателския съвет и не го приехте, е, понеже сте поканили шест човека, да приемем специални правила за това изслушване. И това не приехте. Искате да се движим по Правилника по чл. 110 – по два въпроса, по пет минути отношение, след това още по два въпроса към службите и някъде около 240 минути за всички парламентарни групи, за да се изредим на тази трибуна. Това, което предложи председателят, мисля, че е намерен баланс. Представителите на властта ще направят изложение, след това ще зададем по два въпроса – първи тур, втори тур към министрите, ще направим отношение, след което ще изслушаме службите. Кое не е ясно? Това в тайно заседание. А на въпроса колко е тайно, всеки един от нас знае. В крайна сметка това заседание се прави за българските граждани. Ако иска някой някаква по-конфиденциална информация, има си Комисия по отбрана, има си Комисия по външна политика, там може да се засекрети и да се изнесат всички секретни данни. Не смятам, че мястото е пред 240 народни представители да се изнася информация, след което да задаваме въпроси по тази информация и да откриваме, и да закриваме пет – шест пъти днес заседанието. Така че, господин Председател, моята процедура е да подложите на гласуване първо Вашето предложение, както го внесохте, и ако бъде прието, тръгваме по този начин, ако не – подлагаме на гласуване следващите предложения на колегите Ненков, Гаджев – още кой направи? Мисля, че господин Цонев. Благодаря Ви.
#19 · speech
Благодаря. Да преминем сега към гласуване на отделните предложения. На първо място гласуваме предложението, което аз направих, а именно: изложение, изслушваме лицата – всеки, който иска да вземе думата, след това преминаваме към въпроси към членовете на Министерския съвет, изразяване на отношение от парламентарните групи и след това при закрити врата – въпроси към представителите на службите. Това е моето предложение. Гласували 204 народни представители: за 126, против 2, въздържали се 76. Предложението е прието. Ще подложа на гласуване всяко едно предложение. Подлагам на гласуване предложението на Йордан Цонев. (Шум и реплики.)
#20 · speech
ДПС, от място
Нали това вече се прие?!
#21 · speech
Добре, но все пак исках, така че преминаваме нататък. След като няма желание, преминаваме нататък по вече установения ред. Заповядайте, от парламентарната група на ГЕРБ, имате пет минути да развитие въпроса.
#22 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаеми господин Председател, уважаеми министри, уважаеми колеги народни представители! Настояхме за свикването на извънредно заседание на Народното събрание, за да може в момент на разрастваща се конфронтация между НАТО и Руската федерация да установим доколко българското правителство си дава сметка за сериозността на ситуацията и подготвено ли е да посрещне различни кризисни сценарии. Правим това не за да предизвикваме излишен политически сблъсък или както твърдят правителствените говорители – едва ли не да всяваме паника, а за да Ви накараме да осъзнаете колко е важно българската държава да има ясна позиция, близка до национален консенсус, да се оформи национален дневен ред, недвусмислено очертаващ ценностните разбирания на българската вътрешна и външна политика, защото никога не трябва да забравяме, че НАТО освен отбранителен е и политически съюз, основан на ценности. Готови ли сме в тази кризисна ситуация да браним тези ценностни разбирания, или ще се държим като държава – консуматор на сигурност и съюзнически ресурс, а в моменти, когато трябва да се демонстрира решителност, ще се снишаваме? Наистина трябва да нямаш връзка с реалността, за да твърдиш, че всяваме паника в момент, в който НАТО е обявил бойна готовност, а руският външен министър директно иска изтеглянето на НАТО от България. Предизвикахме това заседание и защото наблюдаваме тежки институционални парадокси в управлението. Само след наша нарочна декларация от 21 януари бяхте принудени буквално да дойдете и да заемете все пак някаква позиция. На всичкото отгоре се оказа, че министър-председателят, Министерството на външните работи и Министерството на отбраната излизат с три отделни декларации, вместо да има една консолидирана и отчетлива правителствена позиция. Тези декларации и представители на правителството говорят за НАТО като за някаква трета, едва ли не отделена от българската отбрана структура. Нашият прочит на изявленията на правителството ни води до извода, че възприемате съюзническите усилия за подкрепа на българската отбрана като чуждо присъствие. По-късно, отново от представители на същата управляваща коалиция, разбираме, че всичко изговорено до момента са били едва ли не лични мнения, а българският външен министър не е отишла на нито един съвет на външните министри до момента. Тук трябва ясно да декларираме, че парламентарната група на ГЕРБ-СДС ще подкрепи съюзническо присъствие в рамките на плановете на НАТО за задържане агресията на Руската федерация, ако правителството има смелостта да предложи такова. Очакваме днешният дебат да доведе до яснота по отношение на оценките Ви за геополитическата ситуация в контекста на противопоставянето НАТО – Русия. Но имаме една настоятелна молба, престанете да вдигате прах с фрази, като „национален интерес“. Това понятие се дефинира различно от различни политически партии и ако във Вашето правителство има хора, за които националният интерес е да се държим като страна – член на Варшавския договор, то за нас националният интерес е България да бъде силен и надежден съюзник в НАТО. Слушаме много и за модернизацията на армията и развиването на собствените ни отбранителни способности. Правителствата на ГЕРБ са направили изключително много в тази посока, независимо от това дали искате да го признаете или не. Платили сме и Кугърите, и Спартаните, и Пантерите, които не бяха платени от правителството на Тройната коалиция. Това е платено по времето на ГЕРБ. Платихме и два кораба. Поръчахме и платихме първите осем F 16. Вие ще имате ли и ще се ангажирате ли да поръчате и да платите следващите F-16? Но сега, в момент на криза, имате изключителната възможност да увеличите дела от брутния вътрешен продукт за отбрана на 2% и да направите решителни стъпки към продължаване на тази модернизация, която ние сме поддържали. Ако в днешния дебат ни предложите смислена и консистентна позиция и отговори, сме готови да подкрепим усилията Ви в името на българската национална сигурност и защитата на българската и европейската демокрация, в името на правото суверенните държави да правят своя независим цивилизационен избор. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#23 · speech
Благодаря, господин Митов. Сега от изслушваните лица, предполагам, че е министър председателят Кирил Петков. Заповядайте, господин Петков.
#24 · speech
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Първо, ясно искам да заявя от тази трибуна, че позицията на българското правителство е много ясна, изчистена, със следните послания: Първо, ние от самото начало заявихме, че ще сме конструктивен съюзник в НАТО, ще сме конструктивен член на Европейския съюз и нашата позиция ясно е декларирана от самото начало. България е и ще бъде отговорен съюзник с предвидима позиция и никой не би трябвало да се упражнява по тази тема. Искам да кажа, че първата и най-важна позиция за България е, че ние трябва да работим с всички възможни средства, с всички дипломатически средства за деескалиране на напрежението. Деескалацията и ползването на невоенни средства е целта, която ние като българско правителство си поставяме на най-висок приоритет. От друга страна, искам да заявя, че Министерският съвет, първо, вчера свикахме заседанието по сигурност към Министерския съвет. Аз като министър-председател бях информиран от службите, както и Вие ще бъдете информирани днес. Част от информацията е класифицирана, но като цяло мога да споделя, че ескалацията е реална, ние я гледаме като сериозно предизвикателство пред българското правителство и следим на ежедневна база, даже на ежечасна база всички развития в този конфликт. Това, което мога също да Ви уверя, е, че нашата стратегия за първи път има идеята да не сме консуматори на сигурност, а да сме конструктивни партньори, съюзници и да сложим Българската армия като приоритет в нашата стратегия за отбрана. За съжаление обаче, през годините се откриват ясни дефицити в оборудването и в инвестицията в Българската армия. Ако мога да споделя конкретно – ние имаме инвестиции, които са били несистемно организирани, така че да работят като една обща система и стратегия, а имаме отделни инвестиции, които са били направени некоординирано и не с най-добрите опции да оптимизират нашата отбрана. Хубавата новина е, че нашето правителство се заема с тази цел и оттук инвестицията в отбрана ще бъде на база на системен преглед кои са най-големите дефицити, така че нашата армия да има отбранителна възможност на тази, която би трябвало да кореспондира като съюзник в НАТО. От друга страна, искам да заявя, че като държава ние имаме различни варианти как да участваме в отбраната и като съюзник на НАТО и нашият избор е да приоритизираме пак Българската армия с български войски, под българско военно лидерство, с българско командване. За пръв път това е основният приоритет. И когато сложим това като приоритет, дефицитите, които липсват, ясно се открояват къде са и точно там ще направим инвестицията. Реално ще използваме кризата, за да инвестираме в местата, където има най-голяма нужда. Защото отделни, некоординирани инвестиции, по грешен начин, както се е правило досега, не може да продължи, защото нашата армия трябва да има пълна боеспособност в отбраната. От друга страна, искам да заявя, че тази стратегия изцяло се координира като предвидим партньор и съюзник в НАТО. Информирали сме нашите съюзници, че могат да разчитат и че ние ще говорим с един глас, защото „Обединението прави силата“, както знаем – в един глас, както съюзници в НАТО, така и като част от Европейския съюз. Какво Ви предлагаме като стратегия?! Следим ескалацията, работим за деескалация и всички дипломатически мерки – приоритет № 1. Втори приоритет – фокусираме се върху стратегията на отбраната да бъде базирана на Българската армия, с български войски. Трети приоритет – следим къде са нашите дефицити и целенасочено инвестираме, за да бъдат попълнени. Оттук нататък репутацията на България ще бъде не консуматор на сигурност, а конструктивен съюзник и партньор. Надявам се, когато Вие чуете – няма аз да информирам, защото това трябва да стане в закрито заседание, реалната информация от службите, да видите, че тази стратегия е най-логичната, която можем да направим. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“, ИТН, „БСП за България“.)
#25 · speech
Благодаря Ви, господин Премиер. Господин Янев, желаете ли думата? Заповядайте.
#26 · speech
Министър Стефан Янев
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър-председател, дами и господа народни представители! Благодаря за въпроса, зададен от господин Митов, който показа най-общо взето рамката за разсъждение и за притеснение тези дни не само на политическо ниво, но и в частност притесненията на българските граждани, че се случва нещо драматично, едва ли не България е на прага на драматичен конфликт на нейна територия или в територия, която е в непосредствена близост, говорим за мерки, които страната ни като член на НАТО е в състояние и има желание да вземе. Както вече и премиерът каза, най-напред да се направят всички усилия и да се продължат дипломатическите усилия да се предотврати възможен конфликт. На второ място, от гледна точка усилията на НАТО за създаване на необходимия възпиращ потенциал по източното протежение на границите на страните – членки на НАТО, да бъдат направени необходимите усилия, които са в съзвучие със съществуващите вече мерки, изградени през годините и налагани през годините. Ставало е въпрос – може би ще отворя, и тук една скоба да кажа, че на предишни срещи на върха на НАТО са взети решения, които се отнасят именно за укрепване на източния фланг на НАТО. В тази връзка са развити две подобни, но по различен начин развити инициативи. Едната е засилено предно присъствие, а другата е за адаптирано предно присъствие. Адаптираното предно присъствие е за района на Черно море, засиленото предно присъствие е за балтийските държави и Полша. В момента в резултат на последното развитие на кризата след съответните решения в рамките на НАТО Военният комитет, Европейското командване на НАТО – Върховният главнокомандващ, е поставил задача на военните органи да търсят възможности за нови военни опции. Тъй като тези опции не са минали през решение на най-високо ниво на НАТО – най-високото ниво решение това е именно среща на върха, такава среща на върха предстои през лятото, а в момента се обсъждат мерки, които да приличат на засиленото предно присъствие по подобие на мерките, налагани в балтийските държави и Полша. Подобен тип мерки да бъдат приложени и в държавите от югоизточния фланг на НАТО – по специално България, Румъния, Словакия и Унгария. Тези мерки са много, описани са. На закритото заседание може да зададете конкретика към адмирал Ефтимов, който ще ги разясни в детайли. В момента това, което искам да кажа, е, че част от тези мерки предвиждат и възможността за разполагане на така наречения сухопътен елемент или бойна група, която според терминологията на НАТО има три вида държави, които потенциално могат да участват в такава група. Едната се нарича рамкова държава, другата е държава домакин. Разбира се, държави, които дават своя принос. В анализ на всичко това, за което говорим, в анализ на нашите възможности, на нашите способности и най-вече това, за което стана въпрос и в изявлението на господин Митов, това, че България не желае да бъде консуматор на сигурност, а да бъде равноправен и пълноценен член на НАТО, ние потърсихме най добрата опция. Тези опции бяха обсъждани на редица съвети и днешното решение на Министерския съвет именно показва нашето мислене в тази посока. Какво имам предвид? Дилемата, пред която бяхме поставени – политическо решение да кажем: „Ами добре. Крайно време е НАТО да дойде и да ни пази.“ Това означава, че ние продължаваме да неглижираме собствените си военни способности, да не ги развиваме, както благородно не са развити през последните 12 години на ГЕРБ, а напротив – мога да обясня точно какво не се е случило. Имам контратеза на Вашата теза, но мисля, че сега не е моментът. Всъщност ние да обърнем словореда и да кажем: „Да, съгласни сме да направим такава бойна група, но тя ще бъде българска.“ България – рамковата държава, България е държавата домакин, което означава следното: един български батальон ще бъде определен за изпълнението на тази задача, съответно неговото командване и управление – хуманната верига в посока обмяната на информация с военни органи на НАТО, ще става през национални комуникационни канали. На практика какво означава това? От чисто военна гледна точка това означава, че този батальон, който ние посочим, ще бъде в постоянната си местостоянка. Просто ще увеличи темпа на обучение, на подготовка и на извършване на учение за различни видове сценарии, това, което обичайно правят Българската армия, въоръжените сили в мирно време. Тоест ние не предвиждаме някаква ескалация, не предвиждаме планове за защита на национална територия, нито предвиждаме планове за този контингент да отиде някъде извън територията на Република България и да изпълнява други задачи. По отношение на дефицитите. По отношение на факта, че въоръжените сили въпреки реформите и много, да го кажем, розови оценки за това, какво се е случвало и какви пари са изразходвани през годините, в крайна сметка нашият анализ и оценката, която даваме към момента, към българските въоръжени сили, е, че съществуващите дефицити са именно в резултат на несистемен подход през годините, несистемно финансиране през годините. В случая, без да търсим конкретика в детайли, бих посочил един или по-скоро два примера за неефективно функциониране на системата за отбрана. Какъвто и да е планираният бюджет за година – добър, лош, голям, малък – няма значение, процедурите, предвидени междуинституционално в рамките на закона, процедурите, предвидени за изпълнението на отделните проекти, когато става въпрос за модернизация, за усъвършенстване именно на бойния потенциал за изграждане на способности на въоръжените сили, са от такъв тип, че по-вероятно е в рамките на една година да не успее да се подготви целият пакет, да не успеят да се похарчат парите, определени за това, а в края на годината да се търси начин как с тези пари да се компенсира нещо друго – пак изостанало, разбира се. В крайна сметка системата куца и не се развива. Тоест това, което искам да кажа, е, че през тези години в резултат на промени в законодателството, в частност на Закона за отбраната и въоръжените сили, и зависимост от тези процедури, които не помагат за този тип финансиране – предвидимо и предсказуемо, ние сме на положение, което да кажем, че системата на отбрана не е достатъчно ефективна, не постига начина за изграждане на новите способности по един механизъм, който ни се иска да бъде предвидим и предсказуем, в резултат на което съществуват дефицити в този тип наши способности. В тази връзка нашето решение казва: „Да, тази батальонна група ще бъде национална, рамковата държава е България, държавата домакин е България“ и е дадена възможност този тип способности да бъдат заети при желание от други страни и при възможност, разбира се, което означава, че тренировката, подготовката и провеждането на учения да става с въоръжени сили на други страни. Разбира се, много по-малки формирования, сравними с батальон – това означава малки единици, малки бройки, които да използват този механизъм на предаване на опит, предаване на възможност за ползване на процедури и практики, които в момента поради липса на ключови способности в някои отношения в Българската армия не могат да бъдат тренирани. Накратко. От военнотехническа гледна точка това е същността на решението и разбира се, в него още веднъж е споменато, че България разчита на продължаване на дипломатическите усилия за предотвратяване на кризата, за която говорим, около границите на Украйна, за която криза на закритото заседание ще имате възможност да чуете оценката на службите какви импликации би могла да има по отношение на България. От гледна точка на военните импликации това е по-скоро не, няма такива. Говорим за нормална бойна подготовка, натренираност на българските въоръжени сили и изграждане на техния капацитет. В тази връзка и предвид факта на това, че констатираме вече като дефицит – и това ще бъде моята молба и моят апел към Вас. Оттук нататък ние съвместно с Вас, народното представителство, трябва да търсим начин как да усъвършенстваме и законодателната база, и административните процедури така, че да прекъснем този цикъл на невъзможност да се харчи военният бюджет нефокусирано и да не се правят тези способности, които са необходими за Българската армия. Всички ние имаме разбирането, че България се нуждае от модерни въоръжени сили, които съответно да представляват онзи елемент от държавната мощ, който заедно с дипломатическия и икономическия поставя България на картата именно в международните отношения тя да бъде разговаряща със съответната тежест. Благодаря Ви.
#27 · speech
Благодаря Ви, господин Министър, уважаема госпожо Генчовска, заповядайте – имате думата.
#28 · speech
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Още от 2014 г. България, както и всички съюзници в НАТО и партньори в ЕС, е силно обезпокоена от напрежението, което съществува по източния фланг. В този смисъл даваме превес на дипломатическите усилия за намиране на изход от кризата. Двустранният диалог по стратегическата стабилност между САЩ и Русия, както и срещите с Русия във формат Съвет НАТО – Русия на 12 януари тази година, и в рамките на ОССЕ на 13 януари са правилните стъпки в тази посока. Последвалите опити на Русия да премести фокуса на общественото внимание от конфликта във и около Украйна върху темата за договаряне на нови граници на сигурността с НАТО и САЩ свидетелстват за селективен едностранчив подход на руската страна по отношение на евро-атлантическата сигурност. Очевидно Русия се стреми да внесе разделение сред съюзниците, като ги третира като различни категории и подкопава принципа на неделимост на сигурността, и да се върне към сферите на влияние от времето на Студената война. В съгласие с установения след 2014 г. двупистов подход в отношенията на НАТО с Русия, от една страна, засилване на възпиращия, отбранителния потенциал на Алианса и от друга, диалог с Русия. На 12 януари беше проведено заседание на Съвета НАТО – Русия на ниво постоянни представители в делегациите на съюзните държави в НАТО, което е първо от 2019 г. насам. Целта беше да се убеди Русия в последващ диалог с Алианса като част от дипломатическите усилия за деескалация от Москва на ситуацията за сигурност във и около Украйна. Съюзниците и Русия по директен начин обмениха вижданията си по ситуацията във и около Украйна, както и произтичащи от това усложнения за европейската сигурност. За пореден път се потвърдиха принципните различия между страните – членки на НАТО, и Русия, но положителен знак е самото възстановяване на диалога и дискутирането на въпроси по същество. България, както и останалите съюзници заявиха категорична позиция за зачитане и спазване на основополагащите принципи на международната сигурност, които не подлежат на предоговаряне или компромис, в това число на всяка държава сама да избира своя външнополитически курс и политиката си за сигурност. Потвърдена беше подкрепата за суверенитета и териториалната цялост на Украйна, Грузия и Молдова в международно признатите им граници, както и политиката на НАТО по отношение на чл. 10 от Вашингтонския договор, сведен с политиката на отворени врати. Отхвърлена беше категорично руската идея за сфери на влияние. Към Русия е отправено предложение за подновяване на дискусиите в рамките на Съвета НАТО – Русия по ситуацията във и около Украйна за намаляване на риска, контрол на въоръженията, разоръжаване и неразпространение. Руските предложения, които нарушават международния ред, естествено, няма да бъдат обект на дискусии. Предстои да видим доколко Русия има сериозно намерение да се ангажира с конструктивен диалог. В отговор на руските предложения към САЩ и към страните – членки на НАТО, за правно обвързващи гаранции за сигурност, се очаква днес САЩ да представят на Русия своите писмени предложения за дискусии, като същевременно се представят и предложенията за дискусии, съгласувани от страните – членки на НАТО. Може би до един час това ще бъде и факт. В процес на анализиране на ситуацията в НАТО и оценката на необходимостта от по-нататъшно адаптиране на отбранителния сдържащ потенциал България, както казах вече, последователно отстоява своите национални интереси още от 2014 г. Следва да се подчертае, че сигурността на страните членки обаче е основополагащ принцип на Вашингтонския договор и ние като съюзници сме единодушни, че имаме готовност при необходимост да отговорим по решителен начин в случай на евентуално влошаване на ситуацията на сигурността, включително чрез засилване и укрепване на отбранителния потенциал и присъствието на Алианса. Това включва източния фланг. България е отговорен и конструктивен член на НАТО и решенията, които взимаме съвместно с нашите съюзници в Алианса при отчитане на позициите на всички страни членки и с консенсус, са в интерес на колективната и националната сигурност. След незаконното анексиране на Крим и дестабилизиращите действия на Русия в Източна Украйна през 2014 г. НАТО предприе дейности, свързани със засилване на възпиращия и отбранителен потенциал. С решението, което вече беше цитирано от министъра на отбраната, през 2016 г. за адаптирано приемно присъствие Алиансът засили присъствието си в Черноморския регион. Настоящото усилие по източния флаг е част от един процес, който отдавна всъщност е започнал и е израз на постоянното адаптиране и укрепване на Алианса в отговор на актуалните заплахи и предизвикателства пред сигурността. Участието на сили от съюзни държави е израз на допълнителните мерки за повишаване на готовността и демонстрира единство и солидарност на съюзниците. В рамките на адаптираното приемно присъствие България като черноморски съюзник дава своя принос за укрепване на сдържащия и отбранителен потенциал на НАТО. Черноморският регион е стратегически важен за сигурността на Алианса. Както знаете, още от 2016 г. има и конкретна инициатива от страна на България за домакинство на Регионалната морска координационна функция на Черно море, което няма ескалационен характер, но и не е насочена срещу други държави от региона. По-нататъшното адаптиране и укрепване на приемното присъствие на източния фланг, в това число и България, следва да се разглежда в широкия контекст на гарантиране на сигурността на страните членки при спазване на принципа за неделимост на сигурността, и то не функция единствено на действията на Русия. В този контекст се разглеждат различни опции, които са предмет на обсъждане между съюзниците, както вече бяхте информирани. България формира своята позиция на основата на националното законодателство, отчитайки националния и съюзническия интерес. Каквито и допълнителни мерки да бъдат предприети, в това число и военни, следва да е напълно ясно, че те са с отбранителен характер и не целят ескалации. Насочени са към засилване на възпиращия и отбранителен потенциал на Алианса като цяло и на отделните страни членки, сред които сме и ние, защита от заплахи и предизвикателства от всички географски посоки. Това е така нареченият 360-градусов подход към сигурността, който НАТО прилага успешно вече няколко години в резултат от срещите на върха в Уелс и във Варшава. НАТО остава основният основополагащ политико-военен съюз за гарантиране на националната ни сигурност и допълнен с усилията на общата външна политика и политика за сигурност на Европейския съюз. За България стратегическото партньорство и тясната координация между НАТО – Европейски съюз е от ключово значение за европейската сигурност. Запазването на единната позиция на НАТО и на Европейския съюз е от съществено значение за ефективността на политиката ни спрямо Русия и е решаваща предпоставка за мирно решаване на кризата във и около Украйна на основата на пълното изпълнение на Минските споразумения. На фона на руските агресивни действия изключително важно е единството и солидарността на съюзниците, както и категоричната защита на фундаменталните принципи и ценности, върху които се базира европейската сигурност. Към момента няма стъпки от руска страна в посока на деескалация, напротив – последните руски действия и реторика насочват към повишаване на риска от руска военна интервенция. Всички тези развития ясно индикират сериозни рискове, предизвикателства за сигурността на източния фланг на НАТО и конкретно за България, което налага предприемане на всеобхватни мерки за гарантиране на сигурността на страната. Мерките, които взимаме в НАТО и в Европейския съюз, са в израз на общите усилия за преодоляване на кризата и гарантиране на сигурността. Благодаря.
#29 · speech
Благодаря Ви, госпожо Министър. Представителите на службите желаят ли да допълнят нещо? Преминаваме към въпросите, на първо място към министър председателя Кирил Петков, съобразно големината на парламентарните групи. От името на „Продължаваме Промяната“? Няма въпрос. От името на ГЕРБ-СДС? Даниел Митов, заповядайте. Имате две минути за въпрос.
#30 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Премиер, уважаеми министри, уважаеми дами и господа народни представители! Първо да кажа, аз съм леко обнадежден. Ясно ми стана от изказванията и на външния министър, и на министъра на отбраната, че знаят какво говорят. С министъра на отбраната имаме различия, които тепърва ще изясняваме, разбира се. Господин Премиер, съжалявам, но от Вашето изказване почти нищо ново не разбрах, различно от това, което ни казахте онзиден на 21 януари, само че тогава казахте може би шест изречения, сега са 26, но нищо различно. И да Ви кажа, България не е била консуматор на сигурност в НАТО до този момент. Български контингент има и в Косово, имаше и в Ирак, имаше и в Афганистан. Български войници загубиха живота си! Ние сме притеснени, че би могло евентуално българското правителство в момента да превърне България в консуматор. Но въпросът ми е следният: първо, от години Руската федерация проявява желанието си за геополитически и исторически реванш. Това включва конфронтационна и агресивна реторика и действия по отношения на НАТО и държавите, съседни на Руската федерация от постсъветското пространство. В руската периферия един след друг се появиха множество замразени конфликти и прокси войни. От години сме свидетели на целенасочени дезинформационни кампании на Руската федерация, насочени срещу Европейския съюз, НАТО и отделни страни – членки на тези съюзи. Господин Премиер, бихме наистина оценили, ако ни дадете своя анализ и своя прочит на геополитическия сблъсък НАТО – Русия, и какви са целите, които преследва Руската федерация в тази конфронтация според Вас, както и какви са рисковете пред България на основата на тази Ваша оценка? Благодаря Ви.
#31 · speech
Благодаря за въпроса, господин Митов. Заповядайте, господин Премиер.
#32 · speech
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Радвам се, че Вие декларирахте, че нашата позиция е консистентна. Ако и утре ни извикате на заседание, ще Ви я потвърдя отново, така че може това да се случва, колкото пъти Вие решите. Аз уважавам Народното събрание. Както виждате, идвам всеки път. Нещо важно, което искам да споделя – че ние не вярваме и по никакъв начин не подкрепяме зони на влияние. Ние вярваме, че всяка държава има право да вземе собствени решения за собствената си отбранителна стратегия, и в нашия случай – в конструктивните рамки на НАТО. Това означава, че тип говорене от рода на тези и тези държави нямат право да имат отбранителна стратегия или нямат право да имат следните възможности за отбрана, защото са близко до някоя друга държава, не го приемаме въобще като философия. Ние вярваме, че всяка държава – независимо дали е малка, или голяма, дали е близко, или далече, има право на собствени решения как да решава своята отбранителна стратегия. Ето защо ние бяхме и категорични в нашата декларация, и ще продължаваме да бъдем категорични, че отхвърляме всякакъв тип реторика от рода на тези и тези държави не трябва да имат тези и тези военни капацитети. От тази гледна точка искам да Ви уверя, че геополитическата стратегия на България е точно конструктивната съвместна стратегия на съюза на НАТО, знаейки, че за да имаме наистина по-добър ефект, ние трябва да говорим с един глас. От друга страна, единственият начин да казваме дали сме консуматор на сигурност или не, трябва да бъде базиран на какви възможности имаме и как слагаме нашите приоритети. Както казах, нашият приоритет е българската армия с български войски, но дефицитите, които имаме, трябва ясно да кажем какви са и заедно да решим. И Вие, когато решавате бюджета следващата седмица, да фокусираме, че инвестициите в българската отбрана са добре инвестирани пари. Благодаря.
#33 · speech
Благодаря, господин Премиер. Въпрос от името на парламентарната група на ДПС? Заповядайте, господин Хамид.
#34 · speech
ДПС
Благодаря, господин Председател. Уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър председател, уважаеми дами и господа министри! Нашият суверенен и съзнателен избор са НАТО и Европейският съюз и той не се нуждае от ревизия. На всички ни е ясно, че действията, които се развиват в Черноморския район, са повод за нарастваща загриженост за евентуалните последици за България. От изявленията на световните лидери става ясно, че НАТО няма да разполага бойни войски на Алианса на територията на Украйна, но са в готовност да защитят всеки един свой член. За нас, народните представители от парламентарната група на „Движение за права и свободи“, най-добрият път за решаване на какъвто и да е конфликт е чрез обсъждане на контрола върху въоръженията, разоръжаването, прозрачност на военните дейности и други въпроси, намаляващи риска от каквито и да било военни действия. В тази връзка моят въпрос към Вас, господин Министър-председател, е: какви биха били параметрите на икономическите и социалните последици от евентуален конфликт; имате ли изградена предварителна преценка; ако не преценка, каква е Вашата прогноза за това?
#35 · speech
Благодаря, господин Хамид. Имате думата, господин Петков.
#36 · speech
Уважаеми народни представители! Да, имаме ясна идея и това бе част от анализа вчера, който обсъждахме в Съвета по сигурността към министър-председателя. Бих предпочел обаче част от информацията, ако може да ми я зададете в закритото заседание, за да Ви дам по-ясни идеи, защото част от това наистина е национална сигурност, която не бих я споделил просто така открито. Но, да, главните рискове за България са в сферата на енергетиката. От тази гледна точка имаме ясни планове какво трябва да се направи, така че да сме сигурни да защитим българското население да няма директни ефекти при наложени санкции, и то сериозни санкции, особено в сферата на газа. Ще се радвам да Ви споделя малко повече детайли в закритото заседание. Благодаря.
#37 · speech
Благодаря, господин Премиер. Парламентарната група на „БСП за България“ – заповядайте, господин Вигенин.
#38 · speech
БСП за България
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Премиер, уважаема госпожо Министър, господин Министър, уважаеми колеги! Първо, искам да Ви благодаря, господин Петков, че отново сте в парламента и предоставяте важна и за нас, и за българските граждани информация. Това правителство и Вие персонално показвате, че тези въпроси, които са най-важните за държавата, трябва да се обсъждат тук, в Народното събрание. Виждаме и една нова роля, благодарение на Вас, на българското Народно събрание. Бих споделил също, понеже беше зададен въпросът – какъв е националният интерес, а той, разбира се, има много аспекти, но ключов интерес за България е да бъде запазено единството на нацията по такива важни въпроси, като отбраната, сигурността, войната и мира. В този смисъл ключово за България е да запази една максимално умерена позиция в тази истерична среда, която се създава. От една страна, да гарантираме, че нашите ангажименти по отношение на НАТО ще бъдат изпълнени, но от друга страна, да заявим ясно и категорично и на равнище правителство, но и на равнище Народно събрание, че България няма да се ангажира по никакъв начин във враждебни действия, още по-малко военни, и въвличане в какъвто и да било конфликт. Мисля, че тази позиция е разбираема от гледна точка на спецификите на отношението на българския народ особено към Русия. В тази посока приемам с удовлетворение и факта, че Вие след заседанието на Министерския съвет, а и в изявите си в последните дни подчертавате, че за нас ключов въпрос е деескалацията на напрежението и България ще работи в тази посока като страна – член на НАТО и на Европейския съюз. В този смисъл, доколкото и в позицията Ви от миналата седмица стана ясно, че България не е готова да приеме ролята на обект в международните отношения, а ще бъде субект и ще има своята позиция. Въпросите на сигурността не са въпроси, които ще бъдат обсъждани от някой друг, някъде другаде, а с участието на България. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Въпросът ми към Вас е: какви мерки обмисляте – предложения, инициативи, за деескалация на напрежението; в каква посока разсъждава или има намерение да разсъждава Министерският съвет и Вие персонално; какво смятате, че би могло да направи Народното събрание, за да Ви подкрепи в тези усилия. Благодаря.
#39 · speech
Благодаря Ви, господин Вигенин. Заповядайте, господин Петков, за отговор.
#40 · speech
Благодаря за въпроса. Всъщност днес в Министерския съвет първата точка, която той прие и тя ще бъде публично оповестена, е, че българското правителство вярва, че главният приоритет на България трябва да бъде приоритизацията за деескалация на напрежението, използвайки всички дипломатически способи. Дори това като декларация от Министерския съвет като първа точка, мисля, че дава ясно послание и към нашите партньори какъв е нашият приоритет. Отделно, аз имам възможност да говоря с нашите партньори и в Европейския съюз, и в Съюза в НАТО. Във всеки един разговор аз подчертавам лично колко е важно да използваме всички методи на дипломация, за да деескалираме напрежението и да сме сигурни, че един военен конфликт няма да стане реалност. Мога да дам думата и на министъра на външните работи. Тя също участва непрекъснато в разговори с нашите партньори и нейните колеги. Обмисляме стратегии как България да бъде конструктивен член в тази дискусия и през цялото време да наблягаме на важността, че деескалацията е нашият основен приоритет. Ние сме малка страна в Европейския съюз, но оттук нататък нашият глас ще бъде ясно изразен във всеки един момент. Готови сме да подпомогнем всяко усилие на нашите съюзници в тази посока. Благодаря.
#41 · speech
Благодаря Ви, господин Премиер. Има ли въпроси от името на парламентарната група на „Има такъв народ“? Заповядайте, госпожо Василева.
#42 · speech
ИТН
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър-председател, уважаеми дами и господа министри! Господин Министър-председател, имам съвсем конкретен въпрос към Вас: има ли разработени сценарии за ефектите върху икономиката на България, по-специално върху сектор „Енергетика“, при различните сценарии, при които би могъл да се развие този конфликт; какви са ефектите, които очаквате върху икономиката в България при различните сценарии, които Вие сте разработили? Благодаря Ви.
#43 · speech
Благодаря Ви, госпожо Василева. Имате думата, господин Петков.
#44 · speech
Благодаря за въпроса. Отговорът на Вашия въпрос е: има. С министър Николов работим в последните няколко дни по тези стратегии и мога да Ви уверя, че – да, едни рискове, които всички знаем какви са във връзка с енергийната сигурност, особено когато има засягане на част от доставките, които са стратегически за България, са фактор. Но имаме ясен план как при тези условия – и сме в ясна комуникация, между другото, с Европейския съюз – какви точни мерки бихме направили, ако това се случи. Пак бих Ви помолил, ако мога да допълня този въпрос на закритото заседание, защото това са част от нашите стратегически планирания, но Ви уверявам, че българските домакинства, българският бизнес ще имат алтернатива в такъв сценарий. Благодаря.
#45 · speech
Благодаря Ви, господин Премиер. От името на „Демократична България“ – заповядайте, господин Атанасов.
#46 · speech
ДБ
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Премиер, дами и господа министри, уважаеми колеги народни представители! Господин Премиер, ние от „Демократична България“ сме удовлетворени от това, че свикахте заседание на Съвета по сигурността при Министерския съвет. Подчертавам това, защото аз доста често и натрапчиво посочвам чл. 105, ал. 2 от Конституцията, но това е важен текст. Съгласно този текст Министерският съвет отговаря за сигурността и обществения ред в страната. Съветът по сигурността е този инструмент на изпълнителната власт, чрез който би трябвало да се наблюдават постоянно рисковете и заплахите за националната сигурност, за да може да получавате адекватна информация и да планирате своите действия. В тази връзка искам да Ви попитам: в какво кадрово състояние се намира в момента Съветът по сигурността? Искам тук да Ви дам един пример: по време на Косовската криза – тогава, между другото, беше създаден този Съвет по сигурността, той действаше 24 часа и имаше създадена организация за постоянно събиране на адекватна информация от службите за сигурност, за да може на тази база да бъдат вземани адекватни решения от Министерския съвет. Така че много Ви моля да отговорите: в какво състояние в момента е Съветът по сигурността и има ли способност в 24 часа да събира, анализира и да Ви подава адекватна информация? Благодаря Ви.
#47 · speech
Благодаря Ви. Заповядайте, господин Петков.
#48 · speech
Благодаря за въпроса. Съветът за сигурност е наистина правилният институционален подход за взимане на такива решения. Във вчерашния ден ние прекарахме близо три часа, обсъждайки с всички служби. Лично аз бях много доволен да видя докладите, които бяха представени. Също се радвам да обявя, че имаме от вчерашния ден нов секретар на Съвета по сигурност, който ще координира и ще прави протоколите и крайните решения на всичките съвети, които взимаме от службите по сигурност. Другото нещо, за което се радвам, е: въпреки че голяма част от информацията беше близка между различните служби, имаше и различия. С други думи, източниците на информация при нашите служби не са от едно място и имаме възможност да имаме най-различна и обобщаваща информация, на която да се базира едно доста по-информирано решение, отколкото просто къса препоръка. Сега ще видите и службите, които ще говорят по време на закритото заседание, че техният капацитет е всъщност много висок. Аз бях много обнадежден и смятам, че оттук нататък всички въпроси по темата „Сигурност“ ще бъдат заети с този институционален подход и никой вече няма да може да си взима решения, защото така се е събудил. Вярвам, че ще използваме Съвета по сигурността и смятам да го свиквам най-редовно, за да взимаме най-правилните решения в такива деликатни моменти. Благодаря.
#49 · speech
Благодаря Ви, господин Премиер. От името на парламентарната група на партия ВЪЗРАЖДАНЕ – Костадин Костадинов.
#50 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Председател, господин Министър-председател! От няколко дни се наблюдава ескалация на истерията в България по повод на случващото се на руско-украинската граница. Интересното е, че това, което се случва там, не е новина. Руските войски са в Ростовска област още от 21 август миналата година. Те си правят стандартните учения, каквито пък миналата година правеше Северноатлантическият договор на територията на Прибалтийските републики и Полша. В това няма нищо страшно, нищо странно. Ескалацията на истерията обаче, а не на напрежението, започна да се задълбочава през последните няколко дни в България, което е особено странно, защото по-голямата част от нормално и здравомислещите българи в нашата страна, виждаме, че става въпрос за една тема, която се използва по-скоро във вътрешнополитическия дебат в нашата страна. Аз не искам да участвам в това съревнование, което общо взето има за цел да покаже кой е по-, по-верен на нашите партньори или господари – в зависимост от терминологията от НАТО, защото истината е, че ние не просто сме консуматор на сигурност в тази организация, а на практика ние сме един придатък, една територия, която се използва за плацдарм и удобна територия за разполагане на чужди военни сили в нашата държава. Тъй като обаче все пак ескалацията на истерията е факт, искам да използвам тази трибуна, за да Ви задам един много простичък въпрос, който смятам, че е основният, заради който в крайна сметка сме се събрали сега тук. Той е следният: смятате ли, господин Министър-председател, че Русия представлява заплаха за националната сигурност на България? Очаквам кратък отговор. Ако да – аргументация защо, ако не – също аргументация защо, за да знаем оттам насетне и какви други въпроси да задаваме – и не само ние, а най-вече и българските граждани по какъв начин да подхождат в оценката си на една ситуация, която впрочем според главните действащи лица в нея – Русия и Украйна, не представлява източник на напрежение. Само преди два дни украинският министър на отбраната заяви, че не очаква Русия да го напада. Руснаците пък вече не знам за колко точно стотин пъти го обясниха, че нямат никакви такива подобни намерения, но нагнетяването на напрежението от страна на Съединените щати вече достига своите наистина безкрайно гротескни измерения. Благодаря.
#51 · speech
Благодаря за въпроса. Заповядайте, господин Петков.
#52 · speech
Благодаря за въпроса. Първо, не мога да се съглася, че някой има господар на България, ние сме суверенна нация и единствените овластени да решат съдбата на България са българското правителство, българските институции и никой друг не може да мисли или да даде даже някакви хипотези, че това е различно. Ние трябва да се уважаваме като нация и подходът оттук нататък е – зони на влияние нямат значение, ние сме конструктивни партньори в съюзите, в които вече сме. Но другото, което е много важно, е да се каже: не е нормално да кажем: „Нас не ни интересува международното право – някъде там далече някой нарушава международното право!“ Не, ние сме всички членове и като държава ние трябва да се грижим, че това международно право се спазва. Защото днес някъде другаде няма да се спази, изведнъж това може да се случи и някъде по-близо. Така че принципният подход е водещият в нашия подход и реакция за дадената ситуация. Това, което също искам да кажа – когато имате 100 хиляди души, 100 хиляди численост, това струва доста големи ресурси. Не може просто да имате 100 хиляди до нечия граница, без да има някакво стратегическо измерение за това. Както знаем, тези 100 хиляди не бяха през цялото време. Аз ще дам думата на експертите в областта, но може да се каже много ясно, че напрежението и ескалацията е факт. Не може да го игнорираме. Така че и подходът, който искам да приветствам – министърът на отбраната, че слагаме приоритет върху Българската армия и българската сигурност да бъде функция на Българската армия и нейното лидерство, мисля, че е точно правилният подход и уважението към международното право трябва да важи за всеки. Както, разбира се, и за законността в нашата държава, както, разбира се, и фактът кой как влиза в тази сграда на базата на решенията на Народното събрание. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“ и ИТН.)
#53 · speech
Благодаря, господин Премиер. С това изчерпахме първия кръг от въпроси към министър-председателя Кирил Петков. Преминаваме към следващия кръг от въпроси, който е към министъра на отбраната Стефан Янев. Отново започваме с парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ – има ли въпроси към Стефан Янев? Няма въпрос. От ГЕРБ-СДС? Заповядайте, господин Гаджев.
#54 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин Министър-председател, господин Министър! Слушах внимателно предните изказвания. Да, връщаме водещата роля на Българската армия в отношението на териториалните поделения. Ами, то кога не е било така, господин Министър? Винаги Българската армия е била водеща. Винаги българските командни органи са били водещи. И тук един съвет: може би е хубаво да се направи един брифинг в Министерския съвет относно разпоредбите на Закона за отбраната и въоръжените сили и различните стратегически документи, като Националната отбранителна стратегия, contingency плановете и така нататък. Мисля, че ще е полезно за всички членове на Министерския съвет, които имат касателство по тях. Колкото до прекия ми въпрос, той е на база развития от Вас подход за създаване на рамкова страна, която развихте. Концепцията за рамкова страна, впрочем предложена от Германия през 2013 г., приета малко преди Съвета от 2014 г., предвижда основно водещата рамкова страна да е една от големите армии в НАТО и да помага на другите, които се включват в концепцията. Тоест имаш рамкова страна в голяма сила на НАТО, страна домакин, и други страни, които искат да се включат. От 2016 г. досега има няколко на базата на това нещо – четирите бойни групи, които са в Прибалтийските държави и в Полша, са горе-долу на същия принцип. Малко по-различен е принципът, залегнал в многонационалната бригада в Румъния, в адаптираното присъствие. Оттук нататък поне на мен ми е малко странно как ще се получи – хем сме страна домакин, хем сме и рамкова държава, доколкото разбрах от изказването. Тоест ние сме хем домакинът, хем и голямата страна, която придава способностите. Ако може да обясните как точно го виждате. Това означава ли, че всъщност ние ще си бъдем сами в тази рамкова структура и без да има други придадени сили и средства от съюзнически страни, така както впрочем е във всички останали такива концепции?
#55 · speech
Благодаря, господин Гаджев. Заповядайте, господин Министър.
#56 · speech
Министър Стефан Янев
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Господин Гаджев, позоваването на теорията и практиката до момента не е съвсем коректно, защото тогава, през 2016 г., решенията са били такива, в момента условията са други. Защото вече споменах, че такова решение за създаването на този тип мерки, които в момента се обсъждат, не е взето на среща на върха на НАТО, тоест цикълът в decision мерките не е приключил. В този смисъл аналогията не е правилна. Това, което няколко пъти и премиерът каза, и аз искам да потвърдя, нашият фокус е именно съчетаване на тази възможност и страната домакин, и рамковата държава да бъде България. Тоест, фокусът ни е да развием собствените си отбранителни способности именно чрез даване на възможност за повече тренировка, повече обмяна на опит и реално тестване за тези условия на бойна подготовка на нашите подразделения в най-добрия смисъл и разбира се, с търсене точно на тези дефицити, които да компенсираме с целенасочени инвестиционни проекти в бъдеще. Накратко, това е начинът на мислене и начинът, по който ние работим. Оттук нататък влизането в дефиниции и търсенето на някакви чисто процедурни отклонения от това, което се опитваме да правим, не носи никаква добавена стойност. Идеята е да развиваме българските въоръжени сили, за което няма никакви пречки. Няма и прецедент. В тази подобна ситуация е и предложението на Унгария. Просто за Ваше сведение. Благодаря.
#57 · speech
Благодаря, господин Министър. От „Движение за права и свободи“, заповядайте.
#58 · speech
ДПС
Уважаеми господин Председателстващ, господин Премиер, господа министри, госпожи и господа народни представители! За „Движение за права и свободи“ е категорично ясно и отговорно заявяваме: военни действия не бива и според нас няма да има. Всичко, което се случва, е може би демонстрация на видима военна сила и разбира се, зони на влияние. Политическите лидери, в същото време и самите военни лидери, предполагам, че са наясно – най-разумният и далновиден начин за решаване на кризи – било то военни, или даже демонстрация на военна сила, е пътят на дипломацията, както обичаме да казваме, пътят на диалога, пътят на двустранните разговори, пътят на международните отношения и разговори. В съвременния свят разполагането на голяма по численост военна сила и техника в която и да е точка на Европа или на света предизвиква напрежение. Това напрежение, разбира се, може да породи и вътрешни конфликти в дадена държава, граждански неподчинения, дори и вътрешни граждански войни. А е много малка границата между изброените по вид конфликти и реалните военни действия, понякога съпроводени с участието на външни сили. Бих добавил: проблемът е много по-сложен, отколкото ние си го представяме. Преди да развия въпроса си, ние от „Движение за права и свободи“ категорично сме против воденето на хибридна или на каквато и да била информационна война и сме за мирно решаване по дипломатичен път на всякакви кризи, дори и те да се отнасят към Черноморския регион, и сме за твърдо и категорично отстояване на членството и отговорността на България в отбранителния съюз. В тази връзка и тъй като министърът на отбраната в своето изложение спомена за дислоциране на сили в Република България, моят въпрос към Вас, уважаеми господин Министър, е: какви ще са параметрите на действие, какви ще са параметрите на въоръжаване и какви ще са параметрите на управление на военната сила и техника, които евентуално ще бъдат дислоцирани в България.
#59 · speech
Благодаря Ви, господин Ибрямов. Господин Министър, заповядайте за отговор.
#60 · speech
Министър Стефан Янев
Господин Председател, дами и господа народни представители! Господин Ибрямов, правилно подчертахте във Вашето изложение, че стремежът към търсене на дипломатическото решение е ключът. Това е и нашият стремеж. Начинът, по който се структурират всякакви видове решения, включително и военнотехническите, те трябва да бъдат така направени и така поднесени, че да не пречат на дипломатическите усилия, а напротив – да ги подпомагат. Това е било и нашето желание. Това е било нашето желание и когато сме дискутирали всички възможности и опции по подобен начин да изразим именно тази увереност към българското общество, че нещата принципно са поставени по правилния начин и ние сме длъжни да ги обясним по такъв начин, че хората да ги разберат и да са сигурни, че няма непосредствена опасност, не предстоят военни действия или конфликт на българска територия и в непосредствена близост, в които се предвижда да участват българските военнослужещи. По-скоро това, за което говорим, е засилена подготовка на българските въоръжени сили. Това, което казах вече няколко пъти – разполагането на войски на българска територия ще бъде разполагане на български войски, българска командна верига за управление през националните командни канали и чрез тях със съответните канали за комуникация с НАТО. В този смисъл ние не правим нищо повече освен да крепим баланса, така че да доминират дипломатическите усилия за предотвратяване на криза в непосредствена близост до нашите граници и в същото време да укрепваме собствения си отбранителен потенциал. Мисля, че това е формулата, която сме намерили, и според мен така най-добре би могло да бъде обяснено пред българската общественост. По отношение на това, което казахте, че сте против хибридната война и преди малко прозвучаха думи, че има истеризация на ситуациите и на говоренето тук, ами, аз бих обърнал обратно въпроса: дали тази истеризация, това прекалено говорене по една тема, която не е толкова драматична в момента, не е част от някакъв такъв вид действие. Просто въпрос! Благодаря.
#61 · speech
Благодаря Ви, господин Министър. От „БСП за България“? Заповядайте.
#62 · speech
БСП за България
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър-председател, дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Министър, като продължавам да смятам, че днешната тема беше умишлено преекспонирана и ескалирана в българското общество в последните дни, доказателство за което е днешното извънредно заседание на Народното събрание, бих искал да Ви задам един конкретен ясен въпрос, който вследствие на тези положени в последните дни усилия дълбоко вълнува българското общество. Можете ли да гарантирате, господин Министър, че нито един български военнослужещ, в това число от тази батальонна група, няма да вземе пряко участие в евентуален въоръжен конфликт в Украйна? Благодаря Ви.
#63 · speech
Благодаря, господин Зафиров. Господин Министър, заповядайте за отговор.
#64 · speech
Министър Стефан Янев
Господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Зафиров, отговорът е: да, категорично! Мога да потвърдя, че нито един български войник няма да вземе участие в какъвто и да било вид конфликт или операция на територията на Украйна или друга държава, без тези решения да бъдат взети в тази зала или в Министерския съвет. В този момент – да, категорично, няма такова предвиждане. Говорим за решение, както вече споменах няколко пъти, става въпрос за по-интензивна бойна подготовка – подготовка на този контингент, както и на всички останали мъже и жени в униформа от Българската армия да се готвят да бъдат защитници на Родината. Благодаря Ви.
#65 · speech
Благодаря Ви, господин Министър. От „Има такъв народ? Заповядайте, госпожо Василева.
#66 · speech
ИТН
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, свидетели сме на много активни дипломатически действия, които целят деескалация на отношенията в този конфликт между НАТО – Русия и Украйна – Русия, които очевидно ще продължат, и се надявам те да дадат положителен резултат. В Черноморския район се наблюдава сериозно съсредоточаване на сили, различни от предвижданите от правителството през последните 20 години лодки и платноходки, и затова в тази връзка моят въпрос е: разполагаме ли с необходимите сили и средства, така че България да изпълни своите задължения в контекста на тази очертаваща се криза, бидейки, разбира се, предвидим и надежден съюзник на НАТО, както и отчитайки факта, че бюджетът за отбрана бе намален през 2009 г., ако не се лъжа, с близо 500 млн. лв. и едва сега достига необходимите нива. Благодаря Ви за отговора.
#67 · speech
Благодаря Ви, госпожо Василева. Господин Министър, заповядайте.
#68 · speech
Министър Стефан Янев
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Василева, краткият отговор на въпросът Ви дали България прави необходимото по отношение на своите отговорности и по отношение на Черноморския регион – да, категорично! За да разширя малко отговора, мога да кажа следното: НАТО е военнополитически отбранителен съюз, където военните способности се планират, а там, където дадена страна няма достатъчно, другите страни допълват тези способности. Да, в последните години Черноморският регион стана въпрос на засилено военно присъствие във военноморския… просто елемент на отбранителната картина. В този смисъл наличието на кораби и тяхното присъствие се възприема вече с разбиране от двете страни – и от страна на НАТО, и от страна на Руската федерация, в смисъл, че увеличеното присъствие по-скоро е присъствие от гледна точка на взаимно опознаване на картината и способностите, и не мисля, че носи сериозни конфронтации. Така че просто при спазване на международното право този тип плавания са увеличени, но се спазват договореностите по договора от Монтрьо, така че флот от военни кораби на друга държава не престоява повече, отколкото е максимално разрешеният срок, ако не се лъжа, е 21 дни, и водят учения, а не водят друг тип операции. По отношение на финансирането на Българската армия – правилно реферирате към 2009 г., когато в рамките на календарната година бюджетът на отбраната беше намален еднократно с близо 500 млн. лв. И да, на практика оттогава досега въпросните липсващи 500 млн. лв. вместо да се появят в някакъв по-късен период, може би се появиха на същите нива на финансиране приблизително в последната година. Така че ние всички можем да си направим другата сметка с какво е била недофинансирана Българската армия през тези години, но да кажем, че това не е точната сметка и да не спекулираме с цифрите. По-скоро въпросът е, че когато говорим за създаването на военни способности, ние опираме до целия процес на създаването им и недостатъците, които ги има в нормативната база, и начина на функциониране на държавата през последните поне десетина години. На първо място, аз искам да обърна внимание на следния въпрос. Вчера имах възможност да го поставя и пред колегите народни представители от Комисията по отбрана. Министерството на отбраната е единствената държавна институция – първостепенен разпоредител с бюджет, която се финансира от две пера в националния бюджет – военния бюджет и централния бюджет. Друга такава институция не се сещам да има. Финансирането от централния бюджет предполага, че тези пари се дават при подусловие, тоест, ако има подготвен за сключване договор, и тази практика продължава. Ако погледнете цифрите в Проекта, който ще дойде при Вас следващата седмица, по отношение на бюджетната прогноза за 2023 – 2024 г., ще видите, че тези цифри тежат приблизително еднакво, тоест военният бюджет е почти равен на тази част в централния бюджет, която е заделена потенциално за отбранителни нужди. Това ще оставя на Вас да решите как е, не искам да слагам прилагателни и да казвам дали е добра практика или не. По подобен начин стои въпросът със Закона за отбраната и въоръжените сили, където през годините е влязло специалното изискване военната техника при цена – ориентировъчна или прогнозна, от над 100 милиона задължително да минава през акт на Народното събрание. И тук да отворим скобата – как работи механизмът? Целият създаден механизъм до момента предвижда един такъв модел за финансиране, един проект, който е необходим на въоръжените сили, да започне с проект за инвестиционен разход, който трябва да мине през Народното събрание, да го одобри Народното събрание. Този проект за инвестиционен разход – не коментирам каква е експертизата и как се прави, но много често параметрите, заложени в него, включително и финансовите, не отговарят на действителността. Плюс това периодът за правене – дори да е по-малък от една календарна година, и времето за минаване на този акт през Народното събрание прави този проект вече остарял от гледна точка на бизнеса. Това е апелът ми към Вас: всички да подобрим този инструментариум, така че какъвто и да е военният бюджет, той да може да се изразходва целенасочено и ефективно, защото всички това искаме – въоръжените сили да бъдат оборудвани и натренирани по най-добрия начин. Благодаря Ви.
#69 · speech
Благодаря Ви, господин Министър. От „Демократична България“? Заповядайте, господин Славов.
#70 · speech
ДБ
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Премиер, господин Министър на отбраната, госпожо Министър на външните работи, уважаеми колеги! Въпросът, който ще задам, е свързан с оповестената информация, която вчера беше споделена по време на обсъждането на заседанието на Комисията по отбрана, че решението на нарасналите рискове за сигурността ще се търси през национален контингент, който безспорно е натовски такъв, и в рамките на това решение ще отговорим на нарасналите рискове. Моят въпрос конкретно е следният, разбира се, осъществяването на мисията на Българската армия е конституционно възложено, тя трябва да защитава границите, териториалната цялост на страната, населението, но всички ние сме наясно, за съжаление, каква е степента на подготвеност от гледна точка на остарялата техника, от гледна точка на недокомплекта и от гледна точка на забавената модернизация. В тази връзка въпросът е следният: когато ние определим един контингент, мисля, че Вие споменахте и батальон като бойна единица, да кажем, че това е натовската сила в България, как реално повишаваме нашите отбранителни способности, имайки предвид, че основните машини на пехотата са със старо съветско въоръжение и няма все още нови, имайки предвид, че радарните системи също са остарели – няма нови, реално как вкарваме натовски елемент в целия процес за гарантиране на нашата сигурност. И още нещо, в крайна сметка НАТО успява да постига своята мисия толкова години заради един прост факт – солидарността. А солидарността ясно се показва, когато съвместно в съвместни бойни операции националните армии на всяка държава си партнират с армиите от другите съюзни държави, то в тази връзка: предвижда ли се този батальон да провежда заедно тренировки, обучения, мисии с други съюзни бойни единици. Благодаря Ви.
#71 · speech
Благодаря Ви, господин Славов. Господин Министър, заповядайте.
#72 · speech
Министър Стефан Янев
Господин Председател, дами и господа народни представители! Господин Славов, да, подготовката и натренираността, готовността на всяка една войскова единица зависи от много фактори и до известна степен и от нейното въоръжение и нейното оборудване. Говорихме и сме говорили достатъчно дълго, че част от това оборудване е остаряло, необходима е модернизация, необходими са инвестиции в отбраната и въоръжените сили, а някои от тях са направени през годините, други, за съжаление, макар и стартирали като идея за инвестиционен проект, все още не са тръгнали. Един от тези проекти е именно проектът за бойните машини на пехотата и в частност проектът, който би могъл да бъде гръбнакът на една бъдеща механизирана бригада. Това е сериозен проблем и в случая пак се връщам на това, за което говорихме преди това, и беше споменато, че всяка криза е една възможност и това именно е движещата сила, която ни кара да мислим, че поставяйки нещата на преден план, вкарвайки възможност за по-голяма идентификация на учебния процес, на тренировъчния процес на подразделенията, всъщност по този начин ще видим по-добре техните дефицити и съвместно с общи усилия между изпълнителната и законодателната власт ще търсим именно тези решения – за усъвършенстването на междуинституционалната база, за по-бързото придвижване на такъв вид проекти за модернизация. Оттам нататък дали и как – да, задължително те ще тренират с други формирования от други страни членки и от всякакъв вид, когато и където и да се води тази военна подготовка. Но основното, което е – да, за което казахте, армиите рамо до рамо и в бойна обстановка, но да кажем, че дори и в небойна обстановка те на това се тренират, това се стремят да правят и ключът, който имаме тук като този тип, тази спойка и възможността да работят армиите на различните държави, ние го наричаме оперативна съвместимост – и това се тренира, и това се прави. Да, българските въоръжени сили имат оперативна съвместимост на нивото на другите въоръжени сили от страните членки на НАТО, така че това именно ще се тренира и ще се засилва като потенциал. Благодаря.
#73 · speech
Благодаря Ви, господин Министър. От парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ – заповядайте.
#74 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Министър, обръщам се към Вас с един много сериозен въпрос. Както всички знаем, на територията на Република България има чужди военни бази, които имат екстериториален статут и в които нито Народното събрание, нито Министерският съвет, нито Министерството на отбраната контролират какво става там. Ние не знаем нито какви войски има като численост и предназначение там, в какво количество са, нито с какво оръжие и въоръжение разполагат. В тази връзка въпросът ми е: как Вие оценявате риска от наличието на чужди военни бази на наша територия и няма ли опасност да се окаже, че ние сме приоритетна мишена в условията на един бъдещ евентуален конфликт. Като цяло не считате ли, че тези бази носят твърде малка или незначителна полза за нашата отбрана и твърде големи рискове, именно правейки ни мишена в този конфликт? Благодаря.
#75 · speech
Благодаря Ви, господин Дренчев. Господин Министър – заповядайте.
#76 · speech
Министър Стефан Янев
Господин Председател, дами и господа народни представители! Господин Дренчев, нека да кажем така: тази реторика отдавна съществува в българското общество, в общественото пространство. Чужди бази на българска територия няма. Това, което цитирате – по смисъла на международното право, по международните договори, които България е сключила, се нарича съвместни съоръжения между Република България и САЩ, с междудържавен договор, който е сключен през 2006 г. и който е осъвременяван и адаптиран към развитието на начина, по който са изградени и функционират тези съоръжения. На практика в този списък съществуват четири географски места, които са предложени. Това са освен полигонът Ново село, летище Граф Игнатиево, летище Безмер и складовата база в Айтос, която на практика не се използва. Летищата съответно се използват, когато идва ротация, съответните войски да тренират – кацат тук, изпълняват задачите и се оттеглят. Полигонът Ново село се използва за съвместна тренировка основно на сухопътни подразделения и с авиация, с другите видове и родове войски, като възможностите му са общо взето по военния начин на говорене: за провеждане на едно батальонно тактическо учение. В този смисъл и цифрите за ротациите и за хората, които могат да участват в това учение, са фиксирани в тези международни договори. Тези цифри никога не са били надвишавани през годините от 2006 г. насам, а именно, че за една ротация едновременно могат да бъдат не повече от 2500 човека чужди войски, каквито и да са. В тези съвместни съоръжения са провеждали тренировки и учения не само въоръжените сили на САЩ и България, а и на други страни – членки на НАТО, страни – партньори на НАТО, международен тип учения от различен характер и от различен калибър. И в момента текат такива учения, като многократно е ставало въпрос и публична информация е изнасяна и от Министерството на отбраната. Да, в момента има бойна техника, има военнослужещи, включително и на САЩ, на полигона Ново село, които са около 200 човека. Бойната техника не мога да цитирам по списък, но не това е най-важното в случая. Поставихте въпроса, че едва ли не България като държава няма достъп и не знае какво се случва там. Просто в отговор на този тип твърдения, понеже вчера с господин Зафиров след заседанието на Комисията споменахме, че трябва да помислим за едно изнесено заседание, аз Ви каня на следващото изнесено заседание на Комисията, когато решим, че е подходящо и намерим правилния момент, да го направим именно в това съоръжение. Благодаря Ви.
#77 · speech
Благодаря Ви, господин Министър. Преминаваме към кръга от въпроси към министър Генчовска. От „Продължаваме Промяната“ има ли въпрос? От ГЕРБ-СДС? Заповядайте, госпожо Захариева.
#78 · speech
ГЕРБ-СДС
Господин Председателстващ, госпожо Министър, господин Министър, колеги! Първо искам да започна с поздравления към Вас, госпожо Министър, защото, ако трябва да съм честна, Вашият доклад беше единственият, в който имаше някаква политическа оценка за ситуацията там. Не видях ясна такава нито в първоначалното изказване на премиера, нито след това в отговор на въпроса, но все пак е важно, че това изслушване се състои, че в резултат на нашата декларация от 21-ви Съветът по сигурност към Министерския съвет беше свикан и Министерският съвет днес вече имаше някакво решение и премиерът, и Вие сте тук. Мисля, че няма нормален човек, не само за политик, а нямаше и човек тук, в тази зала, от което и да е политическо семейство, който да иска ескалация на напрежението. Много пъти и в изказването на премиера, и във Вашето изказване, и в изказванията на другите колеги от парламента се чу, че трябва да работим и да полагаме всичките усилия на дипломацията и всички възможности на дипломацията за деескалация. В тази връзка имам следните въпроси към Вас: бихте ли ни информирали какви точно дипломатически усилия или подходи, за да цитирам премиера, полагате? Не искам да се заяждам наистина. Знам, че бяхте болна от ковид, радвам се, че сте се възстановили бързо, но българският външен министър е важно да присъства в лично качество на тези съвети не само защото ще изчете становището си там, но защото ще усети пулса, защото ще бъде част от общото решение и най-малкото защото ще се запознае с колегите си. Нито на „Гимних“, нито на Съвет в понеделник, нито преди това на видеоконферентната връзка на външните министри на НАТО България всъщност не беше представена от външния си министър. И затова наистина въпросът ми е: какви конкретни дипломатически усилия полагате, защото премиерът каза, че Вие полагате страшно много усилия. Колко телефонни разговора, колко срещи с Ваши колеги от Европейския съюз или НАТО, или с Украйна? С украинския колега дали се чухте? Може да не знаем, може би това да не е публично. Не го казвам с цел да се заяждам. Каква е била позицията на България в тези съвети по отношение на санкциите, на подкрепата към Украйна, което е говорено, доколкото знам от изказванията на другите външни министри преди и след Съвета? Защото Вие правилно казахте в доклада и аз наистина Ви поздравявам за него, че целта на Руската федерация е всяване на разединение и в Европейския съюз, и сред съюзниците в НАТО. Как България ще допринесе за това единство и в двете организации, в които членуваме?
#79 · speech
Благодаря Ви, госпожо Захариева. Госпожо Министър – заповядайте за отговор.
#80 · speech
Господин Председател, госпожи и господа народни представители! Госпожо Захариева, благодаря за оценката. Аз казах, че дипломатическите усилия не са от вчера и от днес – те са последователност във времето. По отношение на факта, че се срещнах с предизвикателството ковид, трябваше да престоя в болница, а това ме възпрепятства наистина от участие в „Гимних“ и във видеоконферентната връзка на министрите на външните работи на НАТО, но мога да Ви уверя, че действията, които сме предприели, не са само в тези рамки. След като поех поста външен министър, имам проведени три телефонни разговора с Антъни Блинкен – държавен секретар на САЩ, и с Джак Съливан, който е съветник на президента Байдън по въпросите на сигурността. За съжаление, Външно министерство няма закрита връзка и трябваше да ползваме услугите на Служба „Военно разузнаване“ поради характера на разговора и затова координирано с колегите от формата Б-9 и специално по настояване на САЩ много лимитирана информация трябваше да бъде публикувана на сайта на Външно министерство. По отношение на резултатите от последния Съвет по външни работи на 24-ти. Част от информацията има класифициран характер, но ще се опитам да Ви информирам за това, което може да бъде представено на обществеността. Най-важно е посланието, че и Европейският съюз, и НАТО говорят в един глас, но още по-важно е, че и Щатите са в единомислие и единогласие с Европейския съюз и НАТО, защото са важни посланията, които трябва да бъдат излъчени към обществеността, точно с цел тази деескалация на напрежението. По отношение на санкциите, които споменахте, още по миналата седмица бяхме разпратили писма до всички ведомства с цел да направят риск-анализ на ситуацията, да предложат своите коментари. Външно министерство ги обобщи и за това, което получи, като фокусът ни беше поставен върху възможността за получаване на някакви компенсаторни механизми в областите, в които по всяка вероятност бихме били най-много потърпевши, предполагам, че в закритата част на заседанието ще получите повече информация за тези области. Пакетът санкции на Европейския съюз е все още в процес на разработка, но той ще бъде приложен само при необходимост и при ескалация на напрежението. Така че молбата на колегите от Постоянното представителство и Европейската комисия на този етап е да не влизаме в детайли по отношение на пакета. Затова Ви казах, мисля, че и премиерът го спомена, по всяка вероятност по въпроса за енергийната сигурност ще има малко по-чувствителни за нас въпроси, но колегите от службите ще Ви предоставят достатъчно информация. Това, което мога да Ви кажа още като резултат от вчерашната среща на Съвета по външни работи, е, че се предвижда на февруарската среща да бъде поканен украинският външен министър да присъства на заседанието. През месец март ще вземе участие министърът на отбраната. Освен това стартираме процеса на планиране на наблюдателна мисия по линия на общата политика за сигурността и отбраната на Европейския съюз на територията на Украйна. По всяка вероятност може би чисто политическо решение ще се очаква през месец февруари да бъде взето. По отношение на пакета санкции искам да добавя само, в случай че той вече е факт, ще има свикване на извънреден Европейски съвет. Благодаря Ви.
#81 · speech
Благодаря Ви, госпожо Министър. От „Движение за права и свободи“ – заповядайте.
#82 · speech
ДПС
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, колеги! Уважаема госпожо Министър, моля да ни представите основните сценарии за развитието на конфликта, обективната оценка, приблизителните преценки за сбъдване на всеки един от сценариите. Моля към всеки един от сценариите да добавите и евентуалната импликация за България при сбъдването на съответния сценарий. Благодаря Ви.
#83 · speech
Благодаря Ви, госпожо Мехмедова. Госпожо Министър – заповядайте за отговор.
#84 · speech
Господин Председател, госпожи и господа народни представители! Благодаря Ви за въпроса. По всяка вероятност и както е редно тази информация ще получите на закритото заседание. Това, което мога да Ви кажа все пак в откритата част, е, че основните рискове пред нашата държава са свързани най-вече със сигурността в Черноморския регион. Такава е общата оценка. В същото време има рискове от хибридни заплахи, асиметрични заплахи по отношение на граждани, медии, неправителствени организации, както и по някои политически субекти по всяка вероятност, възможни са и кибератаки – въпросът беше обсъден на вчерашното първо заседание на Съвета по сигурност, както и хибридни атаки по отношение на процеса на вземане на решения в държавите – членки на НАТО, и държавите – членки на ЕС, имам предвид от страна на Русия. Нещо, което искам да споделя с Вас – знаете, че в Украйна има значителна българска общност. Министерството на външните работи още преди седмица е инструктирало нашия посланик там да подготви и актуализира своите планове за евакуация в случай на нужда. Към този момент няма постъпили искания за евакуация на български граждани, техните семейства, служители на посолството или представители на бизнеса и фирмите, които са там. Знаете каква е позицията на господин Борел, че на този етап държавите – членки на Европейския съюз, не е необходимо да се изтеглят от територията въпреки вече започналото изтегляне на членове на семействата на посолствата на Щатите и Великобритания. За другата информация ще имате възможност по време на закритата част. Благодаря Ви.
#85 · speech
Благодаря Ви, госпожо Министър. От „БСП за България“ – заповядайте, професор Михайлов.
#86 · speech
БСП за България
Благодаря Ви, уважаеми господин Председателстващ. Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, радвам се да Ви видя тук сред нас. Още не сме се виждали във Външната комисия, надявам се най-накрая това да се случи. Моят въпрос е съвсем конкретен и е следният: на територията на Република Украйна се намира една от най-големите български диаспори – над 250 хиляди души с български произход. Август миналата година се празнуваха 200 години от основаването на тази диаспора. По своята значимост тя съперничи единствено с българската диаспора в Съединените американски щати, която горе-долу е със същата численост. Моят въпрос е: какви действия е предприело Външно министерство за контакти с българските граждани там и за осигуряване на техните потребности при преценени съответни рискове. В този аспект – какви са предприетите действия от Външно министерство? Благодаря Ви, господин Председател.
#87 · speech
Благодаря Ви, професор Михайлов. Заповядайте, госпожо Министър, за отговор.
#88 · speech
Господин Председател, госпожи и господа народни представители! Мисля, че частично отговорих на въпроса, който Вие ми задавате. В чисто национален план искам да Ви кажа, че сме в тясна координация с Министерството на отбраната с оглед планиране на необходимите средства, в случай че има проблем с авиолиниите, за да може да се използват ресурсите на Военновъздушните сили с оглед на временно изтегляне на гражданите на Република България. Благодаря Ви.
#89 · speech
Благодаря Ви, госпожо Министър. Въпрос от „Има такъв народ“? Нямате. От „Демократична България“ – заповядайте, господин Славов.
#90 · speech
ДБ
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Госпожо Министър, въпросът ми е свързан с онази част от Вашето изложение, в която казахте, че предстои Европейски съвет, на който ще се обсъжда ситуацията или може би така го възприех. Моят въпрос е по-конкретен. Знаем, че България е една от държавите, които активно участват в засиленото структурирано сътрудничество в сферата на отбраната на Европейския съюз, така нареченото ПЕСКО. Въпросът ми е: в рамките на това засилено сътрудничество предвиждат ли се, предприемат ли се конкретни действия като част от общата европейска политика по сигурността, отбраната или на този етап преди всичко по линия на НАТО минават обсъжданите мерки и стратегии? Благодаря Ви.
#91 · speech
Благодаря Ви, господин Славов. Заповядайте, госпожо Министър, за отговор.
#92 · speech
Господин Председател, госпожи и господа народни представители! Вече имах възможността да Ви кажа, че на предстоящия Съвет по външните работи всъщност се планира да се вземе решение за евентуално тренировъчна мисия на територията на Украйна. Не са обсъждани възможностите за използване на механизма за постоянно структурирано сътрудничество на този етап, защото то влиза малко в по-големи детайли, свързани с проекти, техника и така нататък. Основно по линия на НАТО се обсъждат по-конкретни мерки, свързани със сили и средства, които могат да усилят предното присъствие на Алианса, но винаги ще Ви информираме, ако нещата влязат в по-големи детайли по линия на Европейския съюз. Благодаря Ви.
#93 · speech
Благодаря Ви, госпожо Министър. От ВЪЗРАЖДАНЕ – заповядайте за въпрос към министър Генчовска.
#94 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Министър, Вие направихте един много добър анализ на международната обстановка, както и на повишаване на напрежението между Руската федерация и Украйна. От думите на министър-председателя Кирил Петков разбрахме, че някой, някъде, някога е нарушил някакви норми на международното право. Аз лично – може би поради липсата си на образование от Харвард, не успях да разбера все пак отговора на въпроса дали считаме Русия за заплаха, или не? Но да се върна към въпроса. В Украйна има голямо българско малцинство. 30 хиляди българи има в областта Таврия, в Приазовието, което се намира само на пет километра от евентуална фронтова линия. 7000 българи има в Донбас, който също е един много размирен район. Тези българи многократно са се обръщали към българската държава за съдействие и помощ. През 2014 г. са изпратили официално писмо до правителството на Бойко Борисов, с което са помолили българската държава за съдействие. Тогава Борисов отговори, че те са проблем на Украйна и са нейни граждани – не българи, а граждани на Украйна, и общо взето трябва да се оправят с проблемите си сами. Виждаме, че промяната започна вече. Виждаме видимите резултати от промяната, най-вече в сметките, но моят въпрос е свързан с това: има ли някаква промяна в отношението на българската държава към българското малцинство в Таврия, в Донбас, както и в други части на тези размирни райони. Вие сте в Министерството от много скоро и по никакъв начин не можете да бъдете отговорна за бездействията на правителствата преди Вас. Ако имате такава информация, ще помоля да отговорите какви действия ще предприеме българската държава в момента по защитата на българското малцинство в Украйна при това повишаване на напрежението, както и при евентуални военни действия? Благодаря Ви.
#95 · speech
Благодаря Ви, госпожо Гунчева. Заповядайте, госпожо Министър, за отговор.
#96 · speech
Господин Председател, госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Гунчева, благодаря Ви за въпроса. Два пъти вече информирах, че ние сме в непосредствена връзка чрез Посолството на България в Киев с цялата българска общност, включая и с по-малките български общности, които Вие цитирахте. На този етап не съм запозната с поставения през 2014 г. проблем, но ще имам грижата това нещо да бъде задвижено като процес не за друго, а защото, както знаете, в рамките на коалиционното споразумение Държавната агенция за българите в чужбина се трансформира като Изпълнителна агенция на българите в чужбина. Намерението на политическото ръководство на Министерството на външните работи е тази агенция да не бъде просто един гумен печат. Тази агенция наистина трябва да има стратегия за всички българи в чужбина, да е проактивна и да отразява всички постъпили оплаквания, проблеми, за да може по най-бързия начин те да бъдат решени. Защото освен външната политика една от основните задачи на Външно министерство е да се грижи за българските граждани зад граница. Благодаря.
#97 · speech
Благодаря Ви, госпожо Министър. Преминаваме към втория кръг от въпроси към премиера – господин Кирил Петков. От „Продължаваме Промяната“ има ли въпрос към министър-председателя? От ГЕРБ-СДС? Заповядайте, господин Митов.
#98 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаеми господин Председател, уважаеми министри, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър-председател, до момента дебатът по отношение на въпросите и отговорите горе-долу тече. Ние задаваме въпроси и получаваме странни отговори, които са буквално едни и същи. Условно, ако съм Ви попитал миналия път дали ще вали утре, Вие ми казахте, че имате хладилник, но нямате кабелна телевизия. Горе-долу е това. Сега ще Ви задам още един въпрос и се надявам все пак да получим някакъв отговор по същество. Първо, обоснованите подозрения за предстояща военна агресия на Руската федерация в Украйна принудиха НАТО да обмисля мерки за сдържане на потенциалната агресия. Освен засилено присъствие на източния фланг държавите – членки на НАТО, обмислят и налагането на тежки санкции по отношение на Руската федерация. Част от тези обсъждани санкционни мерки съдържат изключването на Руската федерация от платежната система SWIFT, както и замразяването на руски авоари, намиращи се на територията на Съединените щати, Европейския съюз, включително и лични авоари на президента Путин. Въпросът ми е следният: каква ще е позицията на правителството по отношение на тези санкции и когато дойде моментът Европейският съюз да обсъжда свой санкционен режим, какви предложения ще имате. Какво евентуално бихте подкрепили като част от санкционния режим – най-вероятно ще включва и забрана за продажби на високи технологии на Руската федерация, за които няма алтернатива в Китай? Благодаря Ви.
#99 · speech
Благодаря Ви, господин Митов. Господин Премиер, заповядайте за отговор.
#100 · speech
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Митов, да, когато вали, ще чуете от мен три пъти – да, вали, така че да не Ви смущава това. Във връзка с мерките, които може да се наложат като част общата позиция на Европейския съюз. Първо вярвам, че ако можем да избегнем – това е тип ескалация, която ние не бихме искали да видим, ако се наложи да стигнем дотам, особено ако има реално нарушаване на международното право от страна на Руската федерация, ние, както казах и ясно заявих, ще бъдем конструктивен партньор в Европейския съюз. Ще имаме един общ глас, когато трябва да се вземат тези решения, така че да се види, че Съюзът е единен и че в този момент всеки, който нарушава международното право, има своите последствия. Благодаря.
#101 · speech
Благодаря Ви, господин Министър-председател. От „Движение за права и свободи“? Заповядайте, господин Цонев.
#102 · speech
ДПС
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър-председател, дами и господа министри! Не беше прав господин Митов, защото премиерът на четири очи на тези зададени въпроси от първи кръг не отговори, а каза, че не може, защото ще отговори в закритата част – съдържат такива данни. Тук стигаме пак до това, че трябваше да проведем разговора по друг сценарий. Като правя това отклонение, преминавам към въпроса. Господин Министър-председател, позицията България – лоялен член на НАТО, максимум усилия за дипломатическо решаване на кризите я приветстваме, защото това е позиция на нашата партия – „Движение за права и свободи“. Тезата, че ние няма да бъдем консуматори на национална сигурност, не е вярна. Идеята да членуват малки страни като България в такъв алианс е, защото по принцип ние консумираме сигурност, тъй като сме малка държава и нямаме нито икономика, нито ресурси, нито възможност да си осигурим самостоятелна защита. Въпросът е: като консумираме тази сигурност, да бъдем лоялен, предвидим член и да носим своя малък дял. Моят въпрос обаче е свързан с друго – доколкото тази криза все пак е непредвидима, всички вярваме, че ще се избегне горещ конфликт, но така или иначе студеният конфликт е налице и той може да ескалира до санкции, които да засегнат икономически България. Ясно е, че България е зависима суровинно от Русия. Ясно е, че в България по принцип икономиката е зависима от много такива фактори – при по-сериозни санкции или при ескалация на конфликт, или не дай си боже, при горещ конфликт нашата икономика би могла да рухне в буквалния смисъл на думата. Моят въпрос е следният: предвижда ли правителството кризисен сценарий, при който ще има достатъчно ресурси, за да покрием евентуалните нужди, евентуалните дефицити, евентуалните загуби. И в частност: попълнен ли е напълно резервът (тук ще ми кажете – в закритата част, убеден съм, но така или иначе да задам въпроса) от енергийни суровини, резервът от храни, резервът от всичко онова, от което има нужда в България при един… (Реплика от „Продължаваме Промяната“.) Няма как в рамките на две минути да се обоснове една теза. Ако искате, да спра тук и да не задам въпрос. Ако това Ви удовлетворява, окей.
#103 · speech
Продължете, господин Цонев. Не от място, колеги.
#104 · speech
Но за целите на дебата мисля, че 30 – 40 секунди не са от значение. Има ли сценарий в бюджета за евентуална кризисна ситуация, защото знаем, че банките, когато ги изпитват по екюарите им, правят кризисни ситуации? Доколкото видях варианта на бюджет, такъв сценарий няма, а според нас би трябвало да има. Тоест въпросът ми е в тази перспектива. Благодаря Ви.
#105 · speech
Благодаря Ви, господин Цонев. Господин Министър-председател, заповядайте за отговор.
#106 · speech
Благодаря за въпроса. Да, в момента се анализират различните сценарии, както направихме и със здравната криза – да сме преди самата криза. Като дойде, да имаме готовност за предприемане на готови мерки, а не да ги мислим, след като ситуацията се е случила. Най-важната част е енергийната ни сигурност. За енергийната сигурност имаме няколко директни предложения, които пак ще Ви ги споделя, които биха компенсирали до голяма степен – винаги има щети в такъв момент – риска за националната сигурност от енергийна гледна точка. Надявам се, че реално, използвайки този сценарий – тези стъпки, българските домакинства и българските бизнеси до голяма степен няма да усетят сериозна криза от тази гледна точка. От финансова гледна точка също е много важно. Министърът на финансите няма вариант на бюджета в този момент, който да е предвидил някакви остри военни положения – нямаме, но има буфери, които могат да се използват. И аз знам, че Вие доста добре разбирате тази част също – че тези буфери могат да бъдат използвани в момент на криза. Отделно, както всички знаем, нашата задлъжнялост като процент от брутния вътрешен продукт е сравнително ниска, така че ние винаги имаме капацитет да актуализираме и да вземем допълнителни заеми, ако някаква невероятна криза излезе. Мога да успокоя всички българи – независимо какъв сценарий дойде при нас, имаме различни варианти, с които да митигираме тези рискове. Благодаря.
#107 · speech
Благодаря Ви, господин Премиер. Заповядайте за въпрос от „БСП за България“. От „Има такъв народ“ имате ли въпрос към министър-председателя? От „Демократична България“? Заповядайте, господин Иванов.
#108 · speech
ДБ
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Премиер, уважаеми господин Министър и госпожо Министър, уважаеми колеги! Кризата, която предизвика всички тези изслушвания и декларации – радвам се, че има възможност правителството на толкова ранен етап да навлезе в уточняване, изясняване на своята геополитическа ориентация и физиономия. Вероятно не е нещо, което сте били планирали в началото, господин Премиер, но както се казва, „животът е това, което се случва, докато ние правим планове“. Тази криза, изострянето на напрежението по границата между Русия и Украйна е нещо, което се случва в момента, но то се случва в един много по-голям контекст и това е реваншистката политика на Кремъл, която започна поне от 2008 г. с онази реч на Путин в Мюнхен, в която той фактически дефинира самата претенция за преразглеждане на принципите на международния ред и възстановяването на сферите на влияние, по-конкретно руската такава в Източна Европа. Моят въпрос ще бъде в много голяма степен риторичен. Той е свързан с това до каква степен извън онова, което имаме като императиви, като необходимост за действия и потенциални такива от конкретния момент, ние изграждаме цялостна политика по отношение на риска за тази реваншистка политика. Вие на няколко пъти дадохте да се разбере, че правителството много внимателно анализира и се готви за рисковете, свързани с енергетиката, и това е абсолютно правилно. Но не е само енергетиката, има и други системи, особено в системата на сигурността, която трябва доста сериозно да бъде санирана, защото дълго време беше оставена на самотек и в състояние на висока уязвимост спрямо възможността за влияние от страна на Русия. Какво може да споделите в откритата част за своите намерения в тези други сектори? Благодаря Ви.
#109 · speech
Благодаря Ви, господин Иванов. Заповядайте, господин Премиер, за отговор.
#110 · speech
Благодаря за въпроса. Един от главните дефицити, които в момента ние откриваме, е възможността за контрол на киберсигурността – сайбъратакс, както нашите партньори казват. Киберсигурността е всъщност от огромно значение. Министър Божанов се е заел много сериозно с тази тема. Това, което вчера направих – поканих министър Божанов да бъде част от Съвета по сигурността към министър-председателя, защото оттук нататък традиционните начини за сигурност, с които всички ние сме свикнали и имаме добър капацитет, може би не са напълно достатъчни за новите предизвикателства. Надявам се, че до края на нашия мандат ще можем да се похвалим с много сериозна стратегия не само за електронното правителство, но и за отбрана в посока киберсигурност. Благодаря.
#111 · speech
Благодаря Ви, господин Премиер. От ВЪЗРАЖДАНЕ? Заповядайте, господин Ганев.
#112 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Председател! Господин Министър-председател, на няколко пъти споменахте израза, че България е суверенна държава, че сама взема своите решения, че има суверенитет. В същото време България вече години наред е член на НАТО. Години наред това членство в НАТО на България струва милиарди. Срещу него получихме участие в „мироопазващи“ мисии в чужбина и дадохме свидни жертви. С няколко думи, не получихме абсолютно нищо, освен че дадохме кръвен данък заради това какви имперски амбиции имат някои държави. Нещо повече, нашите пари се изразходваха да подкрепяме военнопромишлените комплекси на чуждестранни „партньори“. В тази връзка няма как да приемем, че България е суверенна държава. Няма как да приемем, че в България има четири чуждестранни военни бази. Не мога да приема и отговора на военния министър, че това е равноправно ползване на тези бази, при положение че в една от основните бази може да влезе само и единствено български генерал – един, след изрично разрешение на командващия на базата; при положение че в тази база, ако отиде някой от Вас и види табелата, ще разбере, че там важат американските закони, а не българските. След като България се е съгласила да има военни бази и след като 10-годишният договор изтича през 2024 г., днес ние входирахме искане парламентът да обсъди и да задължи Министерския съвет да прекрати след едногодишно предизвестие въпросния договор за ползване на четирите военни бази на САЩ в България. В тази връзка – и се надявам този път да отговорите на моя въпрос към Вас, а не както преди малко за отношението Ви дали признавате, или не признавате Русия за враг, а Вие говорите за зелен сертификат. Моят въпрос към Вас е конкретен: какво е Вашето лично мнение – трябва ли в България да има чуждестранни военни бази, в които не знаем какво се случва. Благодаря.
#113 · speech
Благодаря Ви, господин Ганев. Заповядайте за отговор, господин Премиер.
#114 · speech
Суверенитетът на Република България и независимостта започва от начина на мислене и начина на самоопределяне. Докато ние вярваме, че някой друг определя нашето бъдеще и нашата политика зависи от някой друг, най-вероятно ще е така. Но аз ясно мога да Ви заявя, че българското правителство вярва, че България е суверенна държава, независима и оттук нататък във всяко наше действие ние слагаме българския интерес като първи. Едновременно с това живеем в глобален свят. И ние сме в два съюза. Между другото, искам да се похваля, че влизаме и в трети – това е OECD, което означава, че сме в привилегированата част на света, където финансирането е по-евтино, където има по-голяма сигурност, където правото на закона е водещото в отношенията между съюзниците и техните партньори. Така че мога ясно да заявя, че сме независима държава. Между другото, дори казването, че това са чужди бази, е невярно. Това са общи съоръжения. Докато ги третираме като чужди бази, ние няма да използваме целия капацитет на Българската армия в тези съоръжения. Начинът на мислене, стратегията оттук нататък трябва да се погледне по съвсем различен начин. Това са и български съоръжения. Контролът и капацитетът, който могат те да дадат на Българската армия, трябва да се използва максимално. Благодаря.
#115 · speech
Благодаря Ви, господин Премиер. С това приключи вторият кръг от въпроси към министър-председателя Кирил Петков. Преминаваме към втория кръг от въпроси към министъра на отбраната Стефан Янев. От името на „Продължаваме Промяната“ има ли въпрос към Стефан Янев? Няма. От името на ГЕРБ-СДС? Христо Гаджев.
#116 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Господин Министър, слушахме досега изказаното от Вас, от правителството, и принципа на самодостатъчност, който сте развили на днешното заседание на Министерския съвет, който впрочем, както отбелязахте, ни нарежда като едно ниво на сигурност с Унгария. Всеки може да си вади от тази гледна точка и политическите заключения от това. Но за да може всичко онова, което представихте като проекти и като ангажименти на правителството, да има някакъв смисъл и да стане реално, трябват пари. И това го знаете много добре. Трябват много пари. Вие сам казахте вчера в Комисията по отбрана, че членството ни в Алианса всъщност ни помага и в разходите за отбрана. Говорейки си за това, за да може всичко това, което казахте за върховенство и за ускорено развитие на българските въоръжени сили, за създаването на тази рамкова структура, която предлагате, трябват пари, и то трябват пари сега, не между другото, 2024 г. Тоест трябва сега правителството, за да могат тези планове да са реалистични, още сега правителството да предложи 2% от БВП поне, защото знаете много добре, че дори и 2% не са достатъчни, за да се решат повечето проблеми. Тук вече не можем да разсъждаваме след всичките Ваши планове да се продължава по Плана за нарастване на разходите до 2024 г. поради простата причина, че Вие променяте изцяло концепцията по този начин с това развитие. Тоест оттук нататък, господин Министър, на следващото заседание на Министерския съвет ще настоявате ли за 2% да бъдат вписани още сега? Между другото, тук дебатът защо има отделни параграфи, мисля, че може да говорите с финансовия министър, то не е въпрос на парламента тук. Но тук е важно да разберем ще има ли 2% и ще има ли драстично увеличение на разходите за отбрана, защото това, което предлагате, изисква увеличение на разходите по отбрана, и то драстично. Ако не го предложите и не внесете в Народното събрание подобно увеличение, то тогава означава, че всичко, което сте говорили до момента, са празни приказки. Благодаря.
#117 · speech
Благодаря Ви за въпроса, господин Гаджев. Заповядайте, господин Министър.
#118 · speech
Министър Стефан Янев
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гаджев, да, въпросът с финансирането на собствената армия и изграждането на въоръжените сили на собствения отбранителен потенциал струва пари. Понякога струва и повече пари, отколкото сме предвидили, защото не успяваме ефективно да харчим наличните пари. В този смисъл усилията, които ние правим като екип – ръководството на Министерството на отбраната, е точно да се фокусираме върху ефективността. Да намерим начина, механизмите, които се нуждаят от подкрепа на междуинституционално ниво, първо, в състава на Министерския съвет, след това отношенията изпълнителна – законодателна власт, включително с промяна на законодателството. Този анализ се прави в момента и се подготвя. По отношение на тазгодишния бюджет за 2022 г. ние сме направили предложения, които – мина един кръг обсъждане с Министерството на финансите, предстои внасянето на Проекта на бюджет в Министерския съвет да се разглежда. Да, цифрите, които вече са публични, вървят на обществено обсъждане и са между 1,7 и 2% – 1,73, ако не се лъжа. Този процес според мен не е приключил, независимо че тази рамка върви на обществено обсъждане, предполагам при подходяща аргументация и с възможности, които предлага законовият начин за правене на такъв тип промени, между двете четения да се направят още необходими промени, които това Народно събрание сметне, че са необходими. Благодаря.
#119 · speech
Благодаря Ви, господин Министър. Въпрос от ДПС. Заповядайте.
#120 · speech
ДПС
Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми народни представители! Ние от парламентарната група на „Движение за права и свободи“ с тревога следим случващото се в Черноморския регион, рисковете и предизвикателствата в контекста на усложнената среда за сигурност в резултат на напрежението в Украйна и по оста НАТО – Русия. България, като лоялен съюзник на Алианса, си даваме ясна сметка какви биха били последиците при евентуално ескалиране на конфликта. И в тази връзка с оглед ситуацията към настоящия момент въпросът ми към Вас, господин Министър, е: направен ли е стратегически анализ и оценка и какво е необходимо като ресурс за структуриране на тази батальонна бойна група от български войски и съответното командване, което анонсирахте и в днешното си изказване.
#121 · speech
Благодаря, господин Кълков. Заповядайте, господин Министър.
#122 · speech
Министър Стефан Янев
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Кълков! Този тип оценка на финансовите ангажименти, този тип анализ се провежда и в момента. Той не е готов в пълната му детайлност, в пълната необходимост от гледна точка на необходимите ресурси и как точно биха могли да бъдат изразходвани. Защото, когато говорим за харчене на обществен ресурс, трябва да бъдем достатъчно отговорни да обясним на българските граждани за какво и как точно харчим тези обществени ресурси. Така че отговорът на въпроса ми е: анализът и в момента продължава и тъй като такъв тип решения тепърва ще се взимат и на ниво НАТО, имаме време, ще направим този анализ и ще имаме точния разчет. Благодаря Ви.
#123 · speech
Благодаря Ви, господин Министър. Има ли въпрос от „БСП за България“? Няма. От парламентарната група на „Има такъв народ“? Не виждам. „Демократична България“? Атанас Славов, заповядайте.
#124 · speech
ДБ
Господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е свързан с тема, която и вчера в Комисията по отбрана вече беше дискутирана в един формат – става дума за предстоящата мисия на испански и нидерландски сили във връзка с осъществяване на „Еър полисинг“ и дислоциране тук на бойна авиация, и безспорно най-модерният в момента изтребител пето поколение F-35 ще участва в тази мисия, дали е възможно някакви по-конкретни параметри да представите в публично заседание, или това е материя, която ще трябва да обсъдим на закрито заседание. Тоест знаем, така да се каже, началния етап на тази мисия, в която, както и Вие казахте, няма нищо извънредно, но какъв е периодът, в който ще се осъществява тази мисия в България? Благодаря Ви.
#125 · speech
Благодаря Ви, господин Славов. Заповядайте, господин Министър.
#126 · speech
Министър Стефан Янев
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Славов, да, както имах възможността да спомена вчера по време на заседанието на Комисията по отбрана, няма нищо необичайно в тази мисия, тя е вече е рутинен тип мисия за НАТО, която от 2016 г. насам се извършва в един или друг регион и в България вече е провеждана поне два пъти с контингенти на Въоръжените сили на Италия и на САЩ. В този случай говорим за два последователни ангажимента на други държави със самолети четвърто и пето поколение. Първият период на такъв тип съвместна тренировка и съвместно изпълнение на задачата „Еър полисинг“ е с испански контингент, които се очаква да пристигнат в началото на февруари, по-точно след 7 – 8 февруари, като преди това предварително ще пристигнат техните логистични елементи и техният период на участие в този тип съвместна тренировка и съвместно изпълнение на задачата „Еър полисинг“ ще бъде от средата на февруари до края на март. След това съответно този контингент ще се прибере в държавата си и през април очакваме разполагането на контингент на Въоръжените сили на Нидерландия. Този контингент ще бъде вече самолети пето поколение F-35, за който споменахте. Испанският контингент ще бъде с модела „Юрофайтър“. Благодаря Ви.
#127 · speech
Благодаря Ви, господин Министър. И последен въпрос към министъра на отбраната от парламентарната група на партия ВЪЗРАЖДАНЕ.
#128 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Председател, господин Министър, досега не получихме много адекватни отговори на нашите въпроси, затова сега ще Ви помоля за малко по-голяма конкретика. Въпросът ми е следният: способна ли е Българската армия да отговори адекватно на масирана въздушна атака и военноморски десант, независимо от коя страна идва това нещо, нещо, което беше способна да направи преди малко повече от 30 години. Моля да ми кажете Вашето мнение по въпроса. Благодаря.
#129 · speech
Заповядайте, господин Министър.
#130 · speech
Министър Стефан Янев
Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! На конкретния въпрос отговорът за способностите и възможностите на Българската армия да изпълни определен вид задачи имаме достатъчно документи, национални документи имам предвид, които казват и показват тези способности и възможности пред обществото. Един такъв документ е Годишният доклад за състоянието на отбраната, който традиционно се внася в Народното събрание, и предвид факта, че тазгодишният се подготвя, може да погледнете формулировките в миналогодишния, където се казва, че България изпълнява своите задължения, тоест въоръжените сили, Българската армия са в състояние да изпълнят своите конституционни задължения по защитата на суверенитета и националната цялост, като за целта разчитаме и на потенциала на НАТО. Това е причината България да е част от политико-военния съюз НАТО, да споделяме тези отговорности и за да можем да си позволим, в случая говорим за едно пожелателно ниво, да харчим 2% от брутен вътрешен продукт за отбрана, а не много повече от тази сума, ако бяхме в друга конфигурация или с някакъв вид политически неутралитет. От всичко това искам да кажа следното: отбраната на страната, сигурността е основен стълб в системата от националния интерес – националния и обществения интерес, както и да ги наредите, в каквато и да е комбинация, задължително има стълб „Сигурност“, има стълб „Отбрана“. Отбраната, сигурността струват скъпо, но тази цена ние като общество трябва да бъдем сигурни, че я плащаме съзнателно, защото на базата на тези пари, изразходвани за отбрана и за сигурност, ние имаме възможност да развиваме другите възможности за развитие на държавата. Другите параметри – да имаме възможност да развиваме бизнеса, икономиката си и съответно да финансираме и образование, здравеопазване и всички други необходими сектори за нормалното функциониране на държавата. Благодаря Ви.
#131 · speech
Благодаря Ви, господин Министър. С това приключва този кръг от въпроси към министъра на отбраната Стефан Янев. Преминаваме към втори кръг въпроси към министъра на външните работи – Теодора Генчовска. Има ли въпроси от „Продължаваме Промяната“? Няма. От ГЕРБ-СДС? Екатерина Захариева, заповядайте.
#132 · speech
ГЕРБ-СДС
Господин Председател, госпожо Министър! Както вече казах, във Вашия доклад беше направена единствената според мен днес политическа оценка и по отношение на действията на Руската федерация. И в тази връзка съм изключително учудена и Ви питам: каква беше причината да не извикате, ако не Вие лично, някой от Министерството – заместник-министър, така или иначе Ви представляват почти навсякъде, директор, който прецените Вие, и да изразите острото несъгласие за поредната намеса във вътрешните работи на Република България от страна на Руската федерация? Още повече, че в самото становище, което беше единственото, което бяхме чули допреди това за позицията на Министерството на външните работи по тази тема от 21-ви, Вие призовавате Руската федерация да проявява уважение към осъзнатия външнополитически избор на Република България, както и да остане ангажирана в диалог със страните, тоест каква беше причината да не извикате руския посланик в Министерството на външните работи, защото това е много по-силно, отколкото едно прессъобщение?
#133 · speech
Благодаря Ви за въпроса, госпожо Захариева. Заповядайте госпожо Министър.
#134 · speech
Господин Председател, госпожи и господа народни представители! Госпожо Захариева, изказването на външния министър на Руската федерация е в резултат на негова двустранна среща. Считаме, че на този етап и в контекста на съюзните действия, които сме предприели в дипломатически отношения, не беше удачно да бъде викан посланикът на Руската федерация на този етап. Благодаря Ви.
#135 · speech
Благодаря Ви, госпожо Министър. От името на ДПС има ли въпрос? Станислав Анастасов – заповядайте.
#136 · speech
ДПС
Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Министър Янев, уважаема министър Генчовска, госпожи и господа народни представители! Министър Генчовска, от медиите разбираме, че нашите съседи, както и повечето държави – членки на Европейския съюз и НАТО, но и не само те, имат сериозна дипломатическа активност по темата. Например разбрахме, че вчера вечерта е имало среща на ниво политически съветници във формат „Нормандска четворка“ между Русия, Украйна, Франция и Германия. Моля да ни дадете малко повече информация за резултатите от срещата, както и за извършената, но и планираната бъдеща дипломатическа активност на българската държава с партньорите ни от Европейския съюз и НАТО по темата. Моля, която част сметнете, че е за тази част на заседанието, която сметнете, че е за закритата, чувствайте се свободна там да я изразите. Благодаря Ви.
#137 · speech
Благодаря Ви, господин Анастасов. Заповядайте, госпожо Министър.
#138 · speech
Господин Председател, госпожи и господа народни представители! Знаете, че формат „Нормандска четворка“ е още един елемент от нивото на дипломатическите дискусии. На този етап, честно казано, още не съм запозната с резултатите. Това, което знам, е, че Германия и Франция играят доста балансирана позиция, насочена в посока деескалация на напрежението, стремеж да се продължи диалогът и в този формат. При информация какви са конкретните резултати, поемам ангажимент да Ви информирам лично. По отношение на другата част, ако може наистина да остане в останалата част на заседанието. Благодаря.
#139 · speech
Благодаря Ви, госпожо Министър. Има ли въпрос от „БСП за България“? Няма. От „Има такъв народ“? Също. От „Демократична България“? Не. И от парламентарната група на партия ВЪЗРАЖДАНЕ. Заповядайте.
#140 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Уважаеми господин Председател, уважаеми министри, колеги! Госпожо Генчовска, разбрахме, че българското правителство няма контакт с нашите сънародници в Таврия и Донбас. Въпросът ми е: имаме ли и какъв контакт с българите в Украйна, които са в Крим – 2500 човека, в две български общности? Какво прави българското правителство и по какъв начин взаимодейства и общува с тях, и всъщност подготвени ли сме ние при евентуален конфликт да ги обезпечим, да се погрижим за тяхната безопасност и сигурност? Благодаря.
#141 · speech
Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Заповядайте, госпожо Министър.
#142 · speech
Господин Председател, госпожи и господа народни представители! Може би с риск пак да се повторя, освен Посолството на България в Киев и генералните консулства са в контакт с тези български граждани, които имат възможност за обратна връзка. Ежедневно екипите на Външно министерство предоставят информация по отношение техните желания, искат ли да бъдат евакуирани, в какво състояние са семейства – здравословно, и така нататък. Плановете за евакуация бяха изпратени вчера, както вече отговорих, мисля на въпрос на „Движение за права и свободи“, организирано заедно с министъра на отбраната започна планирането, при необходимост използване на средства на въоръжените сили, в случай че има затруднение на гражданските авиопревозвачи да евакуират хората, които искат да бъдат евакуирани, защото на този етап нямаме информация за такива искания. Благодаря Ви.
#143 · speech
Благодаря Ви, госпожо Министър. С това приключихме и втория кръг от въпроси към министъра на външните работи Теодора Генчовска. И сега следва да преминем към изразяване на отношение от групите. От парламентарната група на „Продължаваме Промяната“. Настимир Ананиев – заповядайте, имате пет минути за изразяване на отношение.
#144 · speech
Продължаваме Промяната
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа министри! Чухме, че има ескалация на проблем, но не трябва да има политическа ескалация такава в страната. Мисля, че е много важно да има обединение по темата, която да не дава възможност за интерпретации, че всъщност националният интерес трябва да бъде на първо място и не само националният интерес, също така и сигурността на българските граждани, без да влизаме в някакви такива истерии, ако мога така да се изкажа. Това, което е важно според мен, е, че самата ситуация, която се налага, повдига много въпроси за състоянието на Българската армия, която със сигурност има нужда от модернизация и със сигурност ние трябва да можем да имаме една добре подготвена армия, която да бъде един добър съюзник и партньор на НАТО. Не само на НАТО, ние сме също така и на Европейския съюз, така че позициите по конфликта – и аз мисля, че сме се доказали като добър партньор и на двете организации, нашите позиции са единни, трябва да останат такива, интересът на българските граждани трябва да бъде на първо място. Мисля, че в Министерския съвет са подготвени за различни ситуации. Надяваме се да получим, разбира се, малко повече информация на закритото заседание, което ще последва, но това, което аз лично призовавам, е по такива теми, свързани с външната политика, да не се опитваме да извличаме вътрешнополитически дивиденти, защото не е редно. Благодаря Ви.
#145 · speech
Благодаря Ви, господин Ананиев. От името на ГЕРБ-СДС. Радомир Чолаков, заповядайте.
#146 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, за съжаление, защо го няма министър председателят, който може би е редно да чуе отношенията, или това е израз на отношение към темата и към Народното събрание? Колеги, аз не знам преди колко години за последно в Народното събрание се е водила такава дискусия и се е водило изслушване (Реплика от „Продължаваме Промяната“: „12 години го няма.“) за състоянието на страната на прага на евентуален въоръжен конфликт, съвсем близо до нашите граници.
#147 · speech
БСП за България, от място
Предишният премиер не идваше.
#148 · speech
Искам да Ви кажа какво събуди у мен изслушването. Изслушването събуди притеснение затова, че нямаме силно лидерство в момента, затова, че продължаваме да анализираме и да следим ескалацията и да се надяваме на деескалацията, тоест това ми напомня на една фраза от един държавник от много далечното минало, който казваше: „Другари, трябва да се снишаваме!“ Видимо политиката на правителството е да се снишаваме. Поне такова чувство остава у мен. Разбрахме, че НАТО ще подкрепи България с един български батальон. Не знаем другата Българска армия не е ли натовска армия и тя какво ще прави през това време и какво точно ще прави при този натовски български батальон, различно от това, което прави Българската армия. И ми се струва, колеги, че в ситуация, в която говорим за потенциална война, политическото лидерство, държавническото лидерство, изискваше тука да чуем малко по-конкретни отговори, малко по-мъжки отговори на няколко абсолютно конкретни въпроса. Какво е отношението ни, ако се наложи, не дай си боже, рязко да се повиши боеспособността на тази територия или способностите за защита с жива сила и военна техника на тази територия? Какво правим? Какво правим с икономиката, ако допуснем, че в следващите месеци няма деескалацията, за която мечтаем, а Черно море е пълно с войска? Нали разбирате какво се случва с туризма? Днес най-висшият политически орган на нашата партия, на нашата коалиция, обърна внимание, че става дума за 10 милиарда от брутния вътрешен продукт, които генерира туризмът. Какви са мерките, има ли правителството виждане, как компенсира или как се обръща към съюзниците и как разработва заедно с нашите съюзници евентуални компенсационни механизми за всички отрасли? Беше поставен въпросът какво става с държавния резерв. Аз ще поставя един друг въпрос, който ми се върти в главата от известно време: има ли план за действие на обществените медии в ситуация на… да не казвам думата. Аз съм работил в обществените медии и знам, че такива планове имаше.
#149 · speech
ИТН, от място
Те не са правителствени. Те са обществени.
#150 · speech
Както и знам, господин Каримански, че има Военновременен център.
#151 · speech
ИТН, от място
Точно така!
#152 · speech
Така, и ми е интересно какво е неговото състояние, дали е оборудван с необходимата техника и дали има готовност да излъчва, ако се наложи, не дай си боже? Колеги, миналата седмица си говорихме тук за думата форсмажор. Ето това е форсмажор. Какви са телекомуникационните средства, с които, не дай си боже, правителството ще трябва да организира комуникацията на страната? Каква е примерно функцията на Военния телевизионен канал и има ли той цел в една такава ситуация? Задавам ги тези въпроси сега – след няколко дни ще ги задам писмено и Ви давам време, господин министър Янев, да ми отговорите, когато му дойде времето, в смисъл да се свърши работа. Така че, колеги, липсва ми на мен лично лидерството, липсва ми конкретиката. Имам чувството, че се снишаваме и чакаме бурята да отмине, но ще завърша с това, че държавата, колеги, съществува не за нещо друго, държавата като институция съществува не за нещо друго, а за да пази гражданите си в случай на криза и в случай на война. Тя служи за гарантиране на сигурността на гражданите – не за да си водим някакви дебати или да ходим в Брюксел, да обядваме, да вечеряме или да ходим на кино. Държавата служи, за да пази гражданите си в случай на война и в случай на бедствие. И на мен ми липсваха ясните послания от правителството тази вечер – какво то е предвидило и какво е направило, за да защити държавата и гражданите си в случай на, не дай си боже, лошото, от което ние се страхуваме. Благодаря Ви.
#153 · speech
За вземане на отношение от името на парламентарната група на ДПС. Господин Карадайъ, заповядайте.
#154 · speech
ДПС
Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Има теми, по които не е задължително и няма нужда от различия, разделения и противопоставяне и по които не е нужно всеки да се прави на специалист и говорител. Тази тема е такава. България направи своя геополитически избор. Ние сме членове на НАТО и Европейския съюз. „Движение за права и свободи“ чрез своя лидер доктор Ахмед Доган зададе тази посока за развитие на България още в зората на демокрацията, преди всички други партии, преди тогавашните, които днес ги няма, и преди сегашните, които тогава ги нямаше, а и доскоро ги нямаше. Но ние трябва категорично да заявим няколко неща. Първо, ние сме лоялен и надежден партньор в съюзите, в които членуваме. Второ, Украйна и Русия са наши съседи по море. Трето, независимо дали сме в добри, или лоши отношения с комшията, когато гори неговата къща, знаем, че и ние имаме проблем. Четвърто, ние трябва да положим всички усилия за деескалиране на напрежението, доколкото ни стигат възможностите. Пето, ние сме против прекрояване на границите в 21-ви век, още по-малко чрез военни конфликти. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
#155 · speech
Благодаря Ви, господин Карадайъ. От името на „БСП за България“? Няма изразяване на отношение. От „Има такъв народ“ – заповядайте.
#156 · speech
ИТН
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър-председател, господа министри! Ние от парламентарната група на „Има такъв народ“ считаме, че Вашето участие днес е проява на и е налице силна ангажираност на държавния, политическия, дипломатическия потенциал, на капацитета на специалните служби за оценка на всички аспекти по отношение на ескалацията на обстановката. С това Вие внесохте спокойствие, така необходимото спокойствие в страната и в обществото. Приветстваме заявката Ви, господин Министър-председател, и Вашето обръщане с лице на изпълнителната власт по отношение на съществуващите дефицити по отбраната на страната, което означава преоценка на отбранителната политика и влагане на всякакви ресурси, капацитет, включително и финансови, за избягване на тези дефицити. Разбира се, решението да се изпратят тук самолети F-35 и Eurofighter, също испанската фрегата в Черно море са израз на солидарност. Ние приветстваме това, то е в други аспекти. Господа народни представители, според нас истинската солидарност се проявява по отношение на чл. 5 от Северноатлантическия договор. В момента такава обстановка ние нямаме, нямаме такава необходимост, няма размах, дълбочина, действия, агресия и така нататък. Така че решението за формиране на основата на български въоръжени сили на батальонна бойна група, която е функционален състав – тя може да бъде променяна за изпълнение на задачи и подчинена на командната верига на Българската армия, е добро решение. То ще има своите ползи всъщност като сили на Алианса, към който принадлежим. Една съвсем малка бележка. По повод на всичките тези неща, които в последно време се изговарят навсякъде от политолози, специалисти, общественици, за непременната необходимост за разполагане на многонационални оперативни сили в България или някакво на други страни, да не е точно българско подразделение, уважаеми господа народни представители, ние считаме, че този въпрос не е въпрос на състезание между отделните страни, а е въпрос на необходимост по дадената обстановка. В момента такава необходимост няма. Сухопътните сили са в състояние наистина да излъчат една такава бойна група, да я формират, да бъде напълно оборудвана. Ако трябва и с всички атрибути и външни белези на една многонационална натовска бригада. Началникът на отбраната е тук и той може да съдейства за това. Това според нас е резултат от една многоизмерност на решенията в политическия аспект. Въпросът с българската военна авиация е много сложен. Тя практически е на земята. Няма ресурс. Следващите две-три години положението става все по-сложно. По това няма какво да си мерим много приказките, завоалирано – това е военнотехнически крах за Българската армия и за държавата. Мисля, че в известна степен може да се употреби и думата политически провал. Не е мястото сега да дискутираме за какво и как, но докато не дойдат новите самолети и не се вземе новото решение за допълнителни военни самолети, трябва да се поддържа съществуващата техника. Балансът в структурата на въоръжените сили е особено необходим. Така че още един път да заявя, че Вашата заявка пред парламента тук за обръщане с лице към дефицитите в Българската армия е много важна. В заключение, позицията и действията според нас са адекватни на ситуацията, премерени са и са с мисъл за страната и за обществото. Считаме, че следва да продължат всички дипломатически, политически, военнополитически усилия, усилията на службите за задълбочаване и продължаване на усилията на целия този национален капацитет заедно с поддържане на връзка със съюзниците и постоянно следене на обстановката. Благодаря. (Ръкопляскания от ИТН.)
#157 · speech
Благодаря Ви, господин Александров. От името на „Демократична България“ – Христо Иванов, заповядайте.
#158 · speech
ДБ
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Премиер, госпожо Министър, господин Министър, уважаеми колеги! От името на „Демократична България“ и така малко в по-личен план ще си позволя да вляза в спор с господин Чолаков. Защото той говори за начина, по който той излиза от това изслушване, аз ще споделя пък моите впечатления. Трябва да кажа, че моето усещане е по-скоро за обнадеждаване и за оптимизъм – умерен и внимателен, заради цялата сложност на обстановката, в която се намираме. Съвсем откровено ще споделя. България се управлява в момента от една изключително сложна коалиция, особено по такива теми, които, естествено, не са първо желани от никой политик да се занимава и на никой лидер не му се занимава именно с тях. Сложността на тази коалиция лесно може да се превърне във фактор за бездействие, за безпътица по толкова сложни предизвикателства. Ние от „Демократична България“ започнахме с притеснение по отношение на сектор „Сигурност“, което от самото начало съвсем откровено споделихме и публично – от самото начало на управлението, че това не е обект на достатъчно приоритизиране в началото. Тази криза и тази ситуация донякъде започна всъщност да променя приоритетите и виждаме едни послания, които аз лично се радвам да чуя. Струва ми се, че е позитивно и си заслужава да ги отбележим не просто защото ние сме част от управлението, а защото това е добре за България. Да, може би не с голямо желание, да, може би въпреки трудностите, да, може би минавайки през един етап на такива озадачаващи постове във Фейсбук и лични мнения на членове на кабинета, но днес ние се намираме в ситуация, в която имаме премиер, който два пъти дойде в парламента да заяви много ясно своята позиция. Ние не можем да не отбележим това нещо. Между другото, Вие също го отбелязахте – и господин Митов, и госпожа Захариева го отбелязаха – ясно потвърждаване като правителствена позиция на това, че България активно ще използва НАТО като основна платформа за гарантиране на своята сигурност и като основна платформа за участие в гаранциите за стабилността на региона, в който ние се намираме. Днес това, което чуваме, въпреки че – да, признавам, че идеята за това България да стане рамкова нация сама на себе си е доста креативна, но да гледаме по същество. Осъзнаването и акцентирането, че ние трябва да направим една много сериозна инвестиция в нашата собствена отбрана, е нещо позитивно. Може би това не е било нещо, което е било първоначално приоритет на кабинета, но ето, че събитията го изваждат на преден план и съм обнадежден от това нещо. Обнадежден и съм сигурен, че ние рано или късно ще кажем честно на българското общество, че да, българската сигурност ще се гарантира с НАТО, включително и чрез, когато е необходимо, и в степента, в която е необходимо, разполагане на други натовски формирования на нашата територия. В това няма нищо страшно. Това е логично. Това е част от развитието на нашия капацитет. Ние именно така трябва да го разглеждаме. Ние трябва да инвестираме в собствена отбрана. Ние трябва да инвестираме целенасочено и последователно в своята сигурност в много други сфери. Включително в енергетиката, включително в киберсигурността, включително в състоянието на службите и другите институции, от които зависи националната сигурност, включително и по отношение на борбата с корупцията, която винаги е била един огромен портал, през който чужди влияния, включително и основно руски, са влизали в България. Всичко това изкристализира в тези няколко дни по повод на украинската криза. Ние от „Демократична България“ ще работим за това то да не бъде нещо конюнктурно и моментно. Сигурен съм от това, което видях като реакция на премиера, че ще работим с него в абсолютно единомислие от тази гледна точка. В този смисъл мисля, че виждаме лидерство. Благодаря на премиера Петков за това. Ние като общество и като държава ще трябва да почнем много по-сериозно да се отнасяме към своята сигурност. Много по-честно да си говорим за нея, много по-ясно да разбираме, че ще трябва да инвестираме в нея. Защото има един древен принцип и той е: който иска мир, както всички ние искаме, трябва да бъде готов – няма да кажа за война, но за отбрана. Нека така леко да редактираме древните. Ние трябва да бъдем готови за отбрана в много по-висока степен във всичките системи, които имаме. Радвам се, че правителството показа инстинкт, показа рефлекс толкова рано – в началото на своята работа, при толкова сложна ситуация, в която се оказа, наистина да излъчи едни ясни послания в това отношение. В лицето на „Демократична България“ ще има сила, която ще работи много сериозно да продължава и това нещо да се превърне в стабилна ориентация. Благодаря Ви.
#159 · speech
Благодаря Ви, господин Иванов. От името на ВЪЗРАЖДАНЕ – заповядайте.
#160 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Председател, Господин Министър-председател! Темата на днешното заседание беше свързана с това дали има някакви заплахи във връзка с усложнената ситуация около руско-украинската граница. Ние действително сме съседи с Украйна и с Русия на акваторията на Черно море, логично беше все пак да се направи едно такова извънредно заседание, макар че някои от тук присъстващите много пресоляват манджата, опитвайки се да създадат проблем там, където го няма. Големият въпрос беше представлява ли в момента за нас Русия заплаха или не, защото в крайна сметка не очакваме примерно нападение от Грузия – от другата страна на Черно море, или от Абхазия, Турция ни е съюзник, Румъния – също, така че просто не остана кой. А, и Украйна, разбира се, за която в момента сме много загрижени и леем крокодилски сълзи. Големият въпрос беше дали Русия представлява заплаха за нас. Ако е заплаха за нас, давайте да говорим, да действаме, да се подготвяме, да мобилизираме нашия ограничен, за съжаление, осакатен в последните 20 години, всъщност 18 – от 2004 г. е влизането на България в НАТО, мобилизационен и стратегически отбранителен потенциал. Нека да действаме в тази посока. Едва ли има някой български гражданин – мъж не само по лична карта, но и по поведение, който да не е готов да реагира веднага. Тук има все още хора, които са служили в казармата, и предполагам, няма да е проблем при една мобилизация да се включат. Обаче аз не чух отговор на този въпрос. Нямаше отговор! Чухме за това, че България е суверенна държава. За съжаление, България не е суверенна държава, защото, ако беше, суверенният министър-председател отговаря веднага на този въпрос: да, заплаха е – не, не е заплаха. По същия начин стоят и другите поставени от нас въпроси, най-вече за присъствието на чужди войски в България. Разбира се, чел съм договора, можем много да говорим колко обтекаема е формулировката и дали там действително са съвместни военни съоръжения, пък командвани от български генерали и така нататък. Ходил съм там и знам какво пише на входа на тези съвместни военни съоръжения. Пише, че действа Законът на Американската държава за отбраната от 1949 г. – пише на английски с големи букви и на български с малки букви. Вее се първо американското знаме, после българското – нашето е малко по-надолу. Така е по закон в Щатите. Между другото, така трябва да бъде и в България – винаги българското знаме трябва да е над останалите. Но както и да е. Видно е, че тази територия не е наша в момента, видно е, че тя се ползва с екстериториален статут. Дали на базата на договора, или просто нашите американски партньори – съюзници, господари, както искате ги наречете, са си донаписали договора, това е друга тема. Големият въпрос е, че в момента, за съжаление, България не демонстрира суверенно поведение. Да, Вие го наричате лоялно – някои от Вас, ние го наричаме слугинажно. На следващо място искам да кажа, че огромната част от българския народ не се притеснява от това, което се случва. Може да има и хора, които да имат такива притеснения действително в последните няколко дни от натегната обстановка, най-вече в медиите, защото там кипи големият спор ще ни нападне ли Русия, или няма. Истината обаче е, че огромната част от населението в момента се вълнува от други проблеми, свързани с цената на тока, с инфлацията, с цените на енергоносителите, с цените на горивата и така нататък, и така нататък, и така нататък. Това са важните въпроси за тях! Чак се чудя дали да не кажа слава богу, макар че не е слава богу, защото тази истерия в момента, която тук коментираме, която е изключително и само за вътрешнополитическа употреба, моментна, сега, ще отмине, но проблемът с инфлацията, със скока на цените на енергоносителите, с цените на хляба дори, ако щете, и всичко останало ще си остане. Това са важните въпроси. Ние си направихме изводите от проведеното обсъждане днес. За съжаление, нямаме усещането, че България действително се управлява оттук, от Народното събрание или от Министерския съвет. По-скоро не можем да говорим за Министерски, а за марионетен съвет. Жалко е, тъжно е, за всеки един от нас е жалко и тъжно, защото никой не иска да казва тези неща. Но пък, от друга страна, истината, дори и да е грозна, трябва да си я кажем, за да се борим с нея и да не допускаме това нещо повече. Крайно време е българската политика – беше казано тук от някой от говорившите преди мен, и аз съм съгласен с него, крайно време е българската политика да има повече мъже, мъжко поведение, защото и „да“ и „не“ са отговори, но не знам – или обтекаеми формулировки, или избягване на отговора, това вече не е мъжко. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#161 · speech
Колеги, да се въздържаме от обиди към собствените си държавни институции. С изразяването на отношение от името на парламентарната група на партия ВЪЗРАЖДАНЕ приключва и откритата част от настоящото извънредно заседание. Моля квесторите да поканят всички външни лица да напуснат залата и балконите, да бъде преустановено прякото предаване по БНТ 2 и БНР, както и по интернет. Припомням на народните представители и на всички други, че обсъжданията и протоколът от закритата част на заседанието представляват класифицирана информация и я обвързват със съответните задължения – всички народни представители и лицата, които имат достъп до тях. Относно телефоните, колеги, вътрешните правила повеляват те да бъдат оставени извън залата, така че... (Шум и реплики.) Давам пет минути почивка, за да можем да изпълним това изискване, след което да се върнем в залата. (След закритата част.)
#162 · speech
С това приключи днешното извънредно заседание. Следващото редовно заседание ще се проведе утре от 9,00 ч. по дневния ред, гласуван по-рано днес. Закривам заседанието. (Звъни.) (Закрито в 20,50 ч.) Председател: Никола Минчев Заместник-председател: Мирослав Иванов Секретари: Стефан Апостолов Филип Попов