Официален източник: parliament.bg
| № | Тема | Час | За | Против | Възд. | Резултат |
|---|---|---|---|---|---|---|
| 1 | Номер (1) РЕГИСТРАЦИЯ проведена на 23-07-2021 09:03 | 09:03:00 | 0 | 0 | 0 | — |
| 2 | Номер (2) ГЛАСУВАНЕ проведено на 23-07-2021 09:04 по тема Процедура за пряко предаване по БНТ и БНР | 09:04:00 | 145 | 4 | 17 | — |
Добър ден, колеги! Има кворум. Откривам заседанието! (Звъни.) Уважаеми колеги, днес имаме една-единствена точка в дневния ред, а именно изслушване на министър Бойко Рашков и министър Янаки Стоилов относно внесено искане за предсрочно прекратяване мандата на главния прокурор Иван Гешев. Съгласно... Заповядайте, госпожо Капон.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Предлагам да подложите на гласуване включването на камерите на БНТ1 и на БНР.
Благодаря Ви. Моля, режим на гласуване на така направеното процедурно предложение. Гласували 166 народни представители: за 145, против 4, въздържали се 17. Предложението е прието. Моля за включване на камерите на БНТ и БНР. Започваме с изслушването съгласно чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Заповядайте, господин Иванов.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господа министри! За декларация от името на групата „Демократична България“. Беше публикуван докладът на Държавния департамент за инвестиционния климат. Не е въпросът дали това е доклад на Държавния департамент. За съжаление, той ни казва неща, които ние си знаем и по които не можем да предприемем действия. Но това е доклад, който се чете от цялата световна инвестиционна общност. Той задава тона на това, което може да получи България като инвестиции, като прилив на капитали и на ноу-хау, за да може да се развива. В този доклад на 24 места се споменава думата „корупция“. Това е вероятно най-твърдата асоциация в главите на цялата инвестиционна общност – световна, която има с България – благодарение на ГЕРБ и на ДПС, с решителната роля на ДПС. Това е изключително тежка присъда и бреме, което България трябва да намери начин да реши. Цената на корупцията изобщо не се ограничава само до откраднатото. Някой беше изчислил, че на година в България се отклоняват около 10 милиарда, но цената на корупцията изобщо не се ограничава с тези 10 милиарда. В тази цена се включва пропиляното от неефективност. В тази цена се включват пропуснатите инвестиции, които са огромни. В тази цена се включва и най-важната пропусната инвестиция – младите умове на България, които не инвестират своята енергия и своя интелект тук, а другаде. Наскоро говорих с една от най-големите български IT фирми, която има шанс скоро да се превърне в така наречения еднорог, тоест фирма, чиято стойност да надвиши един милиард. Те се крият. Те се крият абсолютно осъзнато, защото ги е страх от българското правителство, от българските власти. Те искат да инвестират тук, но всъщност инвестират знаете ли къде в разширяването на бизнеса? В Италия, в Испания. Не защото са лоши, напротив – това са хора, между другото, с впечатляващ патриотизъм, отношение към България – емоционално, дълбоко, просто защото там е по-добре. Това са хора, които регистрират своите фирми в Англия, където плащат по-високи данъци, за да избегнат правната несигурност на нашата страна. Това е погром за българската икономика, за следващите поколения. Ние трябва наистина да оставим настрана политическите спорове и да намерим начин да излезем от това състояние на нещата. Това може да стане само при излъчването на едно смело и волево правителство, което наистина има волята, капацитета да приложи последователна програма за изчистване на българските институции и за превръщането им от бухалки и плашила в нещо, което привлича инвестиции, което създава позитивен имидж на България, защото имаме тотална имиджова криза. Вярвам, че госпожа Сачева ще ме разбере като специалист по комуникациите. Това нещо трябва много бързо да се случи. „Демократична България“ ще даде своя принос в това усилие, но искаме да видим наистина едно волево правителство и предложение за правителство като програма и състав, което наистина може да прекъсне това корупционно заболяване, което наистина може да остави ГЕРБ и ДПС настрани от властта, защото без това ние ще заразим и следващия цикъл на упражняване на власт със същия бацил на тежката корупция. Двадесет и четири споменавания! И в това време „Движението за права и свободи“ се снима с Делян Пеевски – със снимки на Делян Пеевски. Вие водите война с бъдещето на България. (Реплики от ДПС.) Точно така. Вие си публикувахте тази снимка – не съм я публикувал аз. Вие водите война с бъдещето на България! Това, освен че е обречено, е изключително опасно, изключително опасно. И затова ние ще настояваме ДПС да остане настрана от управление, поне ако това управление по някакъв начин ще разчита на нашата подкрепа. Без това не можем да почнем да се откъсваме от корупционната утроба. Също така ще настояваме за съдебна реформа, защото без това не може да се направи борба с корупцията – реална, което означава главния прокурор, което означава специализирания съд – бухалката, което означава КПКОНПИ и настоящото му ръководство. Без това ние не можем да променим това състояние на нещата. И още нещо, колеги, с което ще завърша – там беше идентифициран като друг проблем непредсказуемостта на законодателството. Ние трябва сериозно… Сега бързаме – нов правилник, за да можем да излъчим комисии и бързаме, но трябва сериозен дебат за това как да подобрим качеството на законодателството и неговата предсказуемост от гледна точка на инвестициите и ще трябва да помислим как да проведем този дебат, защото очевидно начинът, по който сега се правеха нещата, не работят добре. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДБ.)
Благодаря Ви, господин Иванов. Заповядайте, господин Карадайъ.
Благодаря Ви, госпожо Председател. По начина на водене. Уважаема госпожо Председател, моля от тази трибуна, когато се изказват някои хора, понякога да им правите забележки, а ако е необходимо, понякога и да дефинирате различни понятия, които те използват. Партията на олигарха и медиен монополист Прокопиев, който чрез медийно-НПО-рекета си участва във всичките три правителства на Борисов, не може да обвинява в корупция опозиционна партия като ДПС, която не е участвала във властта през целия този период. По дефиниция корупция има там, където има власт, а точно тази партия на олигарха и медиен монополист участва във всичките тези правителства чрез медийно-НПО-рекета си, защото не е печелила избори в две от тези правителства. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
Благодаря Ви, господин Карадайъ. Иска ли някой друг думата за изявление от групи? Не виждам. Преминаваме към изслушването: ИЗСЛУШВАНЕ НА БОЙКО РАШКОВ, СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, И ЯНАКИ СТОИЛОВ, СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 113 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТНОСНО ВНЕСЕНО ИСКАНЕ ЗА ПРЕДСРОЧНО ПРЕКРАТЯВАНЕ МАНДАТА НА ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР ИВАН ГЕШЕВ. Вносители: Николай Хаджигенов и група народни представители, 21.7.2021 г. Давам думата на някой от вносителите да изложи въпросите по изслушването. Имате право на пет минути към министър Рашков и на пет минути към министър Янаки Стоилов.
Благодаря. Госпожо Председател, господа служебни министри, госпожи и господа народни представители! Настоящето изслушване беше поискано преди този ужасяващ срам, който имахме съмнителното удоволствие да наблюдаваме вчера във Висшия съдебен съвет, който напълно оправда абревиатурното си изписване на латиница. Политическата каста, която остави мръсните си лапи върху съдебната власт и върху правосъдието изобщо, вчера заслужи напълно аплодисменти за това. Тридесет и две години кадруваха в правосъдието и съдебната власт, докарвайки го дотам, че вчера техни представители изнесоха петчасова пледоария в защита, забележете, на главния прокурор Иван Гешев – не на прокуратурата, не на правосъдието, а на едно физическо лице Иван Стоименов Гешев. В момента това е най-видимият цирей върху тялото на правосъдието – това, което отравя идеята за правосъдие, идеята за правова държава, идеята за върховенство на закона. За повечето от Вас и за нормалните граждани върховенството на закона е просто празна дума върху хартия или словосъчетание, което чуват по телевизора. Върховенството на закона е нещо простичко, означава еднакво прилагане на закона спрямо всички – спрямо цар, спрямо господар и спрямо обикновените граждани. Ако някога някой си задава въпроса: защо 12 години Бойко Борисов извърши всевъзможни деяния безнаказано, отговорът е един –прокуратурата, главният прокурор. Защо кражбите доведоха дотам, че ние сме на първо място по корупция? Отговорът е отново един – главният прокурор, и главният прокурор не е просто длъжност, има си име – Цацаров в предишния мандат, Иван Гешев в настоящия мандат. Това са хората, които позволиха законът да бъде използван като бухалка спрямо обикновените граждани. Това е. Това е причината, поради която си позволих волността да поканя двама служебни министри, те пък взеха, че приеха. За тези, които имат проблеми с краткосрочната памет, в 45-ото събрание министрите на ГЕРБ бяха така нелюбезни да не дойдат, защото кои сме ние? Така е – Бойко Борисов ги научи за 12 години, че парламентът няма значение. В моя свят, в нашия свят, в нормалния свят парламентарната република е властта, не човекът от джипката, не главният прокурор, пазен от гавазите, парламентарната република – представителството на всеки един български гражданин. Ще бъда съвсем кратък, доколкото съм убеден, че двамата служебни министри ще бъдат така любезни да ни предоставят обилна информация по въпроса и ще им задам по един въпрос на всеки един от тях. Господин Рашков…
Това е становище.
Господин Хаджигенов, в момента излагате въпросите, предмет на изслушването, а въпросите са след малко.
Да, госпожо Председател. Въпреки всичко, да. Господин Рашков, имам единствен въпрос към Вас: недосегаем ли е главният прокурор Иван Гешев? Въпросът ми към служебния министър Стоилов е малко по-дълъг. Адвокат Минчо Спасов онзи ден беше така любезен да изложи собствено разследване по повод дипломата и правоспособността на Иван Гешев. Бихте ли образували проверка, доколкото правоспособността зависи от Министерството на правосъдието? Дали дипломата и образователният ценз на Иван Гешев, един обикновен милиционер, всъщност е годна той да бъде правоспособен юрист? Благодаря, госпожо Председател.
Благодаря Ви, господин Хаджигенов. Тъй като все още има време относно изложението, някой друг от вносителите иска ли думата? Иска ли някой друг думата, или преминаваме направо към задаване на въпроси?
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми министри! Факт е, че с вчерашното си решение Висшият съдебен съвет практически се самоуби. Едно наистина позорно решение, което издава или некомпетентност, или нежелание да уважи едно конституционно право на министъра на правосъдието. Срамът е за Висшия съдебен съвет, но аз смятам, че срамът е и за политическите сили, чиито представители вчера гласуваха да не бъде обсъждано предложението на министър Янаки Стоилов като недопустимо. Тези политически сили сами се обозначиха техните представители на коя страна стоят – на страната на статуквото или на страната на промяната. Всъщност представителите на тези политически сили избраха главния прокурор Иван Гешев и го пазеха при всяко посегателство срещу него и според мен те трябва да бъдат назовани тук в тази зала, защото оттук ще тръгнат и предложенията за промени в начина, по който се избира Висшият съдебен съвет. Коалицията, която брани главния прокурор, коалицията, която вижда в огледалото главния прокурор, трябва да бъде назована. Там са представителите на ГЕРБ, на ДПС, на „Атака“ и на БСП. Това е коалицията, която отне конституционно право на правосъдния министър да поиска процедура по освобождаване на главния прокурор. Аз съм сигурна, че в изложението си министърът на правосъдието ще изложи и своето виждане за това – дали заради некомпетентност членове на Висшия съдебен съвет решиха, че става дума за дисциплинарно производство и откъде черпят подобни твърдения, че е възможно главният прокурор да бъде дисциплинарно наказван? Всъщност става дума за конституционно право на министъра, което е абсолютно ясно. Той може да предложи назначението на всеки магистрат, прокурор, следовател или съдия и може да поиска неговото освобождаване. По отношение на главния прокурор възможността е една-единствена – процедура по неговото освобождаване, не и процедура по дисциплинарно наказание, която в крайна сметка да бъде обвързана с давностни срокове и с други процедурни хватки. Така че моят въпрос, тъй като минахме и в другата процедура…
Не сме минали.
Както и да е. Ще очакваме изложение от двамата министри. Моят въпрос към господин Янаки Стоилов сега…
Ще имате право, госпожо Манолова, да си го зададете в рамките на времето на парламентарната Ви група. Ако имате нещо по изложението?
Така че, уважаеми министри, очакваме във Вашия отговор пред Народното събрание, пред българските граждани, пред българските магистрати, освен да заявите своите основания да депозирате това искане, но също така да изложите Вашите очаквания за действия от страна на народното представителство. Кои според Вас са лeгитимните действия, които могат да довършат процедурата, която Вие започнахте? (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)
Благодаря Ви, госпожо Манолова. Заповядайте, господин Свиленски.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Вземам думата в началото по начина на водене, тъй като процедурата е малко по-сложна и ако в началото тръгне с нарушение, няма как да свърши по правилния ред. Първо, 10 минути е отношението на един вносител, госпожо Председател, а не трима вносители да се допълват по три минути, но както и да е, след което министрите – два пъти по пет минути, и след това са въпросите по ред на парламентарните групи – въпроси първи тур, втори тур, а не кой когато иска да става и да задава въпроси от парламентарната трибуна. Моля Ви наистина да спазвате реда и Правилника, за да завърши процедурата в разписания в Правилника ред. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Свиленски. Става дума за изслушване на двама министри, затова времето е удвоено. Вносителите са няколко, така че те се допълниха във времето, с което разполагаха – двете по пет минути. Давам думата на министър Бойко Рашков да информира Народното събрание по въпросите, предмет на изслушването. Имате право на 10 минути.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми заместник-председатели, дами и господа народни представители! Най-напред искам да благодаря за поканата, защото тя се отнася до нашето участие, разбира се, до един изключително важен въпрос, който до момента в залата така, по този начин, не е разглеждан, а е крайно време. Второ, вчера, естествено, това е поводът, имаше заседание на Висшия съдебен съвет по внесен материал от министъра на правосъдието. Веднага трябва да кажа, че този материал е подготвен лично от мен. И за да отговоря на едни спекулации, ще кажа, че това не е политически документ, както някъде чух. Този материал е подготвен миналата година, той пък е предшестван от сигнали, които са изпращали професионални организации – например Съюзът на съдиите трикратно е сезирал Висшия съдебен съвет, множество адвокатски колективи също така, няма да пропусна Хелзинкския комитет, няма да пропусна Висшия адвокатски съвет, Фондация „Български адвокати за правата на човека“ и други. На тези сигнали, подчертавам, още веднъж ще кажа, Висшият съдебен съвет не е обърнал абсолютно никакво внимание, а сега когато същите тези сигнали съставляват част, елемент от този материал, внесен вчера от министъра на правосъдието, се казва, че са с изтекли срокове. Оттук всеки от Вас може да си направи извода дали въобще във Висшия съдебен съвет някой е имал намерение да ги разглежда. Миналата година аз не съм бил член на политически кабинет, а съм бил преподавател в университет, когато съм подготвил този материал. Когато обсъждах дали да внеса този материал във Висшия съдебен съвет, трябваше да го направя чрез министъра на правосъдието, но нямах никаква илюзия, че министърът на правосъдието към онзи момент ще внесе този материал във Висшия съдебен съвет. Мисля, че това е аксиоматично положение, което не се нуждае от доказване у нас. А сега, от момента на включването ми в кабинета, в служебното правителство, започнах да мисля дали една подобна проява преди изборите не би се изтълкувала абсолютно превратно. Затова реших и предложих на министъра на правосъдието след изборите да стане това, което се направи. По същество. Най-напред сигналът е ориентиран към поведението на главния прокурор на републиката. Още от встъпването му в длъжност, дори още преди това, когато се обсъждаше кандидатурата, постъпиха множество сигнали, които бяха отправени и към Висшия съдебен съвет, и към Президента на Републиката. Искам да напомня, че президентът първия път отказа неслучайно, но втория път, естествено, по Конституция и закон той не можеше да откаже. На тези сигнали тогава също никой не обърна абсолютно никакво внимание. И след назначаването на господин Иван Гешев за главен прокурор се натрупаха множество факти, които нямаше как да останат встрани от нашето внимание, и те са концентрирани тук. Най-напред ще обърна внимание на свободното и несъобразено със закона изнасяне на данни, събрани със специални разузнавателни средства. На юристите е известно, че такива данни не могат свободно да се изнасят в публичното пространство. Те могат по закон, това е посочено изрично в чл. 32 и чл. 33 от Закона за специалните разузнавателни средства, да се използват единствено и само за нуждите на наказателното производство и за опазване на националната сигурност – това казва текстът на чл. 32. А чл. 33 от същия закон казва, че лицата, на които са станали известни тези факти, са длъжни да не ги разгласяват. В конкретния случай ние сме изправени точно пред хипотеза, когато те са разгласени. Разгласени са публично по настояване и разпореждане на главния прокурор, на сайта на прокуратурата в момента, в който главният прокурор правеше искане до Конституционния съд да се отговори на нещо, което е пределно ясно по Конституция и закон: има или няма имунитет президентът? Но изнасянето на тези данни на сайта на прокуратурата, естествено, струва ми се, и Вие ще се съгласите, няма задача и цел да съдейства за разкриване на обективната истина по тези дела, които се водят там, нито пък или още по-малко към опазване на националната сигурност. Възниква въпросът: тогава защо господин Гешев направи това действие, каква е целта? Целта е онова, което той прие от бившия министър-председател, конфронтация и притискане на държавния глава. Първата стъпка, която беше направена, беше направена точно с това негово действие. Друга цел аз не виждам да има, процесуална цел няма. Същевременно в нашия Наказателен кодекс има един текст – на чл. 145а, където подобно поведение е инкриминирано. Там се казва буквално следното: „Който разгласи сведения, събрани със специални разузнавателни средства, се наказва с лишаване от свобода“, а подчертавам, в съдебната практика има случаи на осъждане на лице точно за това престъпление. И тъй като в нашата Конституция изрично е посочено, че България е правова държава, трябва да си поставим въпроса, след като един човек е осъден за такова престъпление и сега друг е извършил също такова престъпление, следва ли да се образува наказателно производство и срещу този или не? Аз съм дълбоко убеден, че трябва да се образува такова досъдебно производство, но такова не е образувано, не е започнало, въпреки че Конституционният съд разясни, че всеки прокурор у нас може, има право да започне такова наказателно производство. И тъй като оттогава досега минаха доста месеци – година и половина, и нито един прокурор не прояви куража да образува такова производство, аз ще сезирам на определено ниво след това заседание прокурор и ще очаквам от него някакво решение с тази част от сигнала, внесен до Висшия съдебен съвет, която касае тези действия на главния прокурор. Тогава всички ние ще видим дали прокуратурата изобщо ще реагира на подобни сигнали. И тогава пък трябва да следим, ако някой друг гражданин извърши подобно действие, дали прокуратурата ще образува производство срещу него. Защото двойните стандарти не са право, те са нещо различно от правото. Подобен случай имаме и по отношение на подслушването на граждани, по-скоро тези мероприятия са свързани с един обвиняем. Но там бяха изнесени също така данни, събрани със специални разузнавателни средства, от разговор с този човек, с този обвиняем, на един бивш депутат, на един журналист. Тъй като другата седмица ще искате да питате: подслушвани ли са и журналисти, аз ще Ви отговоря: да, подслушвани са. И ще дам точно този пример, няма да го забравя. (Реплики от народния представител Тома Биков: „Божков журналист ли е?“) Госпожо Председател, прието ли е да бъда репликиран от място?
Не, не е.
Моля Ви! Това е културата на някои депутати, за голямо съжаление, която се вижда от абсолютно всички. (Ръкопляскания от ИТН, ДБ и ИБГНИ.) И подобно арогантно поведение ние наблюдавахме много активно през 1995-а, 1996-а, 1997 г., когато в нашата страна имаше едни силови групировки, които малтретираха хората. Тяхното поведение беше подобно арогантно, както и сега тук в залата някои си позволяват, за голямо съжаление. (Ръкопляскания от ИТН, ДБ и ИБГНИ.) А дали тези специални разузнавателни средства са използвани по отношение на обвиняеми или не, има презумпция за невиновност. Трябва този, който твърди, че друг е виновен, да го докаже в съд и преди това никой няма право да излага подобна информация публично, защото засяга интересите и на онези граждани, които нямат абсолютно никаква връзка с каквото и да било престъпление.
Господин Рашков, времето Ви изтече.
Като е изтекло, ще продължа по повод въпросите, които ще ми бъдат поставени. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ИТН, ДБ и ИБГНИ.)
Благодаря Ви. Давам думата на министър Янаки Стоилов.
Госпожо Председател, уважаеми народни представители! За мен е чест да застана на тази най-висока политическа трибуна, този път в друго качество. Очаквам народните представители да допринесат за реабилитацията на парламентаризма в Република България. (Ръкопляскания от „БСП за България“, ИБГНИ, ИТН, ДБ.) Още повече резултатите от парламентарните избори благоприятстват този процес. Сега по темата на изслушването. До мен в качеството ми на министър на правосъдието на 14 юли 2021 г. постъпи информация от министъра на вътрешните работи Бойко Рашков относно допуснати нарушения на Иван Гешев в качеството му на главен прокурор на Република България. След като разгледах предоставената информация, смятам, че в нея има данни за действия и бездействия на главния прокурор, които съставляват тежко нарушение на служебните задължения, и действия, накърняващи престижа на съдебната власт, поради което на 16 юли 2021 г. внесох предложение във Висшия съдебен съвет да обсъди този въпрос, насрочих заседание, което вчера се проведе, и вече след това ще Ви информирам накратко за неговите резултати. Тъй като съм внесъл във Висшия съдебен съвет за обсъждане информацията на Бойко Рашков, която съдържа факти, данни и твърдения, в моето предложение не е необходимо те да бъдат пресъздавани, резюмирани. Мотивите ми общо взето се свеждат до няколко групи. Те се отнасят към конституционните основания, които споменах, а по-конкретно: разгласяване на данни от досъдебно производство, при това избирателно и тенденциозно; публични изявления и коментари, които показват пристрастност и предубеденост и нарушават презумпцията за невиновност; липса на еднакви критерии при преценката и действията по случаи, засягащи лица, заемащи висши държавни длъжности; използване на служители от Бюрото за защита на свидетели за извършване на претърсване и изземвания в сградата на Президентството, което е злоупотреба с техните служебни задължения; нарушава принципа за разделение на властите и недопустимо посегателство над друга конституционно установена институция; пренебрегване на принципа за случайно разпределение на делата чрез създаване на специализирани отдели в Софийската районна и Градска прокуратура, в чието кадрово окомплектоване участват командировани прокурори, поставящо под въпрос тяхната независимост. Редица действия на главния прокурор, за които се съдържат данни в подадената до мен информация, са в противоречие с Кодекса за етично поведение на българските магистрати, одобрен от Висшия съдебен съвет, и специално с принципите за безпристрастност, конфиденциалност, както и със задължения като административен ръководител. Престижът на съдебната власт е изведен като конституционна ценност в чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията. По този въпрос в по-общ смисъл има произнасяния на Конституционния съд, а в чл. 175, ал. 1 от Закона за съдебната власт е предвидено, че административен ръководител се освобождава от длъжност предсрочно по някое от основанията по чл. 129, ал. 3 от Конституцията на Република България. Сред тях е т. 5 – тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт. Ето защо на основание цитирания текст във връзка с чл. 173, ал. 3 от Закона за съдебната власт в качеството на министър на правосъдието на Република България аз направих предложение Пленумът на Висшия съдебен съвет да се произнесе за наличието на обстоятелства по чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията за предсрочно освобождаване на Иван Стоименов Гешев от поста „Главен прокурор“ на Република България. Вчера част от Вас поне са проследили заседанието на Висшия съдебен съвет, което продължи около 7 часа. Най-накрая, забележете, то завърши с решение: „Оставя без разглеждане като недопустимо внесеното предложение на министъра на правосъдието за освобождаването на главния прокурор“, прието с 12 срещу 8 гласа. Седем часа дискусии, в които почти всички членове на Висшия съдебен съвет обсъждаха не само въпросите по допустимостта, но и по обосноваността, основателността на внесеното от мен предложение. Тоест в професионален, юридически и още повече в обществен план аз смятам, че моето предложение до голяма степен изпълни своята роля, но това не беше просто един акт, за да се предизвика дискусия, за която съм знаел, че няма да има никакъв резултат. Нямам илюзии, че този състав на Висшия съдебен съвет би стигнал до друго решение по същество. Това, което озадачава и аз не приемам, е, че след като дискусията засегна всички аспекти на проблема, най-накрая тя завърши с едно произнасяне, че всъщност Висшият съдебен съвет не е разглеждал това, което е обсъждал седем часа. Но, разбира се, трябва да има аргументи по допустимостта. Казах, че предложението, което съм направил, съответства на правомощие, което според мен е дадено на министъра на правосъдието съгласно чл. 130в от Конституцията на Република България, като министърът на правосъдието съгласно т. 3 на цитирания текст може да прави предложения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи. Всеки един от най-висшите ръководители в съдебната власт наред с това е и магистрат, в случая е прокурор. Така че в общия смисъл на цитираната разпоредба аз имам процесуална легитимация да внеса това предложение пред Висшия съдебен съвет. Изглежда обаче, че част от членовете на Висшия съдебен съвет смятат, че единствено въпроси към главния прокурор могат да задават хора, които се намират в йерархията на самата прокуратура. Защото другата възможност е определен брой членове на Висшия съдебен съвет да започнат тази процедура. Това ме кара да мисля, че с част от тези хора имаме не просто различие по определени факти, по някакви правни квалификации – ние имаме концептуални различия за това какво е разделение на властите. Може ли една институция като министъра на правосъдието, който е единствен в състава на Висшия съдебен съвет, без да е негов член, без да има право на глас, да осъществява някаква намеса в независимостта на съдебната власт, поставяйки въпроси, които обществото, съдебната власт трябва да разискват? В съответствие с това аз поставям въпроса всеки един от субектите, който по Конституцията има право да иска тълкуване от Конституционния съд – това би могло да направи и правителството, не знам дали в рамките на мандата на служебното правителство ще успеем, но може да се отправи искане за тълкуване до Конституционния съд: какъв е действителният смисъл на цитирания от мен конституционен текст и в един по-широк контекст – как се разглежда взаимодействието между Висшия съдебен съвет и другите институции? Аз продължавам да смятам, че нашата Конституция и до голяма степен законодателството разполагат с инструменти, със средства, които да осигурят необходимото взаимодействие между властите. Вярно е, че органът, който прилага тези разпоредби, в случая Висшият съдебен съвет дава свое тълкуване, но аз го смятам за превратно, за неточно. Това е един опит щитът на защита на главния прокурор да се изнесе на много предна фаза, за да не може никой след мен да постави пред Висшия съдебен съвет същия въпрос. Така че това беше битката, която се проведе във Висшия съдебен съвет – не толкова за обоснованост, не толкова за основателност по същество, където всеки е свободен да направи своята преценка. Освен това трябва да се знае, че самата Конституция използва по-широки понятия единствено към определени категории длъжностни лица, към магистратите, наред с формални и юридически изисквания тя поставя изисквания за нравствени качества. Следователно тази преценка е колкото юридическа, толкова и морална, ако искате – обществено-политическа. Това е стандарт, който трябва да се изгради. За едни летвата на този стандарт може да е много ниска, за други, както изисква обществото, тя трябва да бъде доста по-висока. И точно поради това аз не смятам, че препращането към дисциплинарното производство има основание. Няма степенност в санкционирането на висшите представители на съдебната власт, те са пригодни или непригодни за длъжността, която заемат. Те не могат да бъдат санкционирани каскадно с по-леки или по-тежки наказания. Затова именно по реда, по който те се избират, по същия ред предсрочно могат да бъдат освобождаване при констатиране на тези обстоятелства.
Благодаря Ви, господин Стоилов.
И последното, госпожо Председател – завършвам моето встъпление, е, че тук трябва да разграничим естеството на процедурата. Тя, разбира се, не е вот на недоверие, което парламентът може да прави по целесъобразност, тя не е дисциплинарно производство, както за магистратите. Ако се търсят някакви сравнения, те са по-близо до процедурата на импийчмънт, каквато у нас е, да речем, за президента, която е юридическа, но в себе си интегрира много по-широк кръг мотиви и основания, които могат да дадат причини на органа да вземе такова решение. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“, ИБГНИ, ИТН, ДБ.)
Благодаря Ви. Уважаеми колеги, съгласно процедурата ще преминем към първите въпроси към министър Бойко Рашков. След изчерпването им ще преминем към първите въпроси към министър Янаки Стоилов, след това ще преминем към вторите въпроси, които имате право да зададете. Започваме с „Има такъв народ“ – имате право на въпрос към министър Бойко Рашков в рамките на две минути. Ще се възползвате ли? Няма желаещи. От парламентарната група на ГЕРБ-СДС? Няма желаещи. От парламентарната група на „БСП за България“? Заповядайте, господин Попов.
Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Рашков – министър на вътрешните работи! Какво гласи накратко Законът за специалните разузнавателни средства? Мисля, че е нужно да се кажат тук, в тази зала – не всички го познават, няколко основни неща. При използването на специални разузнавателни средства, първо, временно се ограничава неприкосновеността на личността; специалните разузнавателни средства се използват, когато това се налага за предотвратяване на тежки и умишлени престъпления; резултатите, получени чрез специални разузнавателни средства, не могат да бъдат използвани за друго освен за предотвратяване, разкриване и доказване на престъпления и за защита на националната сигурност. И последното императивно и мисля най-важно нещо – лицата, на които са станали известни факти и сведения за СРС, са длъжни да не ги разгласяват. Разпространяването на СРС, които са приложени очевидно и по отношение на Президента на Република България, законно ли е според Вас? Какво наложи това разпространяване въпреки императивната забраняваща норма в закона? Беше ли накърнена личната неприкосновеност на президента и на какво основание? Всичко това доведе ли до уронване и накърняване престижа на съдебната власт? Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Попов. Заповядайте, господин Рашков.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми заместник-председатели, дами и господа народни представители! Имам вече два въпроса – единият е от господин Хаджигенов, дали мога да отговоря и на него?
Не, нека дойде редът на господин Хаджигенов, и ако Ви го зададе, тогава ще може да отговорите. Сега на господин Попов и на парламентарната група. Благодаря Ви.
Да, на господин Попов, добре. Благодаря. Вярно е, че със специални разузнавателни средства, както навсякъде в цивилизования свят, така и у нас, от 1997 г. се въведе такъв ред за тяхното прилагане, но не спрямо всички престъпления, а, първо, спрямо и само тежки умишлени престъпления, и те не всички от НК, а конкретно и изчерпателно посочени в чл. 3, ал. 1 от Закона за СРС и чл. 182, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс. Така че не може по отношение на всяко едно престъпление, а то трябва да е тежко умишлено и, повтарям, конкретно посочено в закона. С тях, разбира се, негласно тайно се ограничават основни права на гражданите, личната неприкосновеност, неприкосновеността на жилището, неприкосновеността на кореспонденцията. Това са основните цели и задачи. По отношение на лица с имунитет законът не позволява използване и прилагане на специални разузнавателни средства. Не позволява! От конкретния случай с президента миналата година не стана много ясно, първо, за какво престъпление е бил наблюдаван общо казано командващият тогава Военновъздушните сили генерал Стойков. Не става ясно, защото това не беше оповестено от главния прокурор. Той, ще стане дума по-натам, избирателно оповестява, за да може да внушава в обществото това, което иска, а не това, което трябва да направи по закон в едно разследване. Там се публикуваха репликите, разговорът, комуникацията, която е проведена с президента. Тази комуникация е трябвало да бъде унищожена, а не съхранена, защото тя не съдържа данни за тежко умишлено престъпление, за което могат да се използват и прилагат специални разузнавателни средства. В така нареченото постановление за спиране на производството – обезличено, не се знае кой го е изготвил, подписано ли е и така нататък, се споменава едно престъпление по чл. 319, което е наказуемо с до три години лишаване от свобода. Аз неслучайно казах, че само по отношение на някои престъпления е допустимо по закон използването и прилагането на специални разузнавателни средства. Категорично искам да кажа пред Вас, че по отношение на това престъпление по чл. 319, споменато в постановлението на прокурора, не може и е недопустимо да се използват специални разузнавателни средства. В момента, в който е установено, че разговарящият – едната страна, е президентът на републиката, който има най-висш имунитет у нас, е трябвало, първо, незабавно да се преустанови подслушването и, второ, събраните факти чрез това подслушване да се унищожат. Това не е направено и затова е много лесно сега Вие да си направите извода каква е била целта на Гешев тогава, след като той не е изпълнил закона, но е публикувал този материал, така че всички да го прочетат. Той занимава ли се тогава с политическа дейност или не, щом като не си изпълнява задълженията по закон като главен прокурор, който по Конституция и по закон трябва да упражнява надзор за законност върху всички нас, но очевидно не и по отношение на собственото си поведение, щом си позволява да нарушава закона?! По същия начин е процедирано не само в случая с президента. Там е ясна каква е целта – политическо компрометиране на държавния глава. Няма друга цел, няма цел, свързана с наказателното производство. От тогава до ден днешен никой в обществото не е наясно какво се е случило с това досъдебно производство – за какво се отнася. Генерал Стойков също така не е привлечен като обвиняем и възниква въпросът: срещу него ли е поискано разрешение да се използват специални разузнавателни средства тогава, или са директно по отношение на президента, който е с имунитет и това по закон е недопустимо? На тези въпроси трябваше да се даде отговор, уважаеми народни представители, вчера в дебата, който започна във Висшия съдебен съвет. Но очевидно там такъв дебат никога няма да започне с този състав, който има този държавен орган, който е висшият кадрови орган на съдебната власт. Затова това е една от причините да се обяви накрая, че това предложение, което е направено, е недопустимо. А виждате ли колко много факти само в един пункт от предложението е трябвало да се изяснят, така че да се пресече тази практика най-малкото?! Нека да дойде друг главен прокурор, който поне ще спазва закона. По идентични причини са подложени на подслушване и други лица. Естествено, че и тук това е маниер, а през миналата година комуникацията беше обявена, опубличена, официално разпространена. Каква е целта? Да се покаже в пространството една комуникация на хора, които не са участвали в никаква престъпна дейност. Това пък не е ли насочено към компрометиране на тези лица – уронване на тяхната репутация, имидж и така нататък? В такива случаи в практиката се прави нещо друго. Добре, прихванат е такъв разговор, но там не се посочва името на човека. Поне да се посочват някакви инициали, да кажем, или е мъж, или пък името му с две букви да се каже, да се напише, а не да се демонстрира „вижте колко знаем какво си говорят хората“. И друго в тази връзка. Нека стане ясно какъв главен прокурор имаме ние. Избиране на отделни пасажи от телефонна комуникация, от чат също, подбор и публикуване точно на това, което на главния прокурор му харесва. Тук в този материал има няколко такива примера дадени. (Шум и реплики.) Не само, четете го материала, за да Ви стане ясно – подбор, който по закон е недопустим. (Реплики от ГЕРБ-СДС.) Чуйте ме сега, дето се намесвате. Недопустим е този подбор, защото в чл. 287а от Наказателния кодекс в т. 2, ако не ме лъже паметта, това нещо е обявено за престъпление – не от мен, а от парламент като Вашия, като нашия. Престъпно е да се подбират и подреждат фактите така, че като се чете после, да се придаде конкретен смисъл на тези обстоятелства, да се внуши нещо друго –очевидно както на главния прокурор му е било поръчано, за да го направи. Да внуши нещо в обществото! Нещо много интересно искам да кажа, че нашият главен прокурор е направил едно изказване в медия, в което свое изказване е заявил, че той не признава разделението на властите. Представяте ли си какъв главен прокурор имаме? Устройството в нашата страна по Конституция от 1991 г. е принципно: в чл. 8 в Конституцията имаме разделение на властите – законодателна, изпълнителна, съдебна. Той не признава това разделение на властите и затова иска да се слеят очевидно прокуратурата и изпълнителната власт – нещо, което той демонстрира от встъпването му в длъжност до ден днешен, и да изпълнява политически поръчки на този негов благодетел, който го постави на този пост. Пита се в задачата: ако един главен прокурор на Републиката не признава принципа за разделението на властите, той какво прави там на това място? Значи той не признава Конституцията, а той се е заклел в Конституцията същевременно?! Трябва ли да стои там? Основателно ли е този аргумент да съществува в материала и министърът на правосъдието да го внесе във Висшия съдебен съвет, където да се разгледа? Аз въобще не поставям под съмнение необходимостта от това. Такъв главен прокурор, който не признава разделението на властите, тоест не признава българската Конституция, досега сме нямали! Щурм към или в Президентството с личната гвардия на Гешев, една кратка предистория. През 1998 г. политическата власт реши, че в Националната следствена служба не трябва да има военизирани лица и с една промяна в закона те бяха изведени и придадени към Министерството на правосъдието, за да осъществяват охраната на арестни помещения и така нататък, тоест тогава у нас политическият орган прецени, че в съдебната власт не може да има униформени лица, така да го кажа. Изведнъж какво се случи? Създаде се Бюро за защита на лицата, застрашени в наказателното производство, но не към онова бюро, което беше в началото, когато се формира със закон. Сега се получи така, че 150 души в това бюро са вечни с девет-десет милиона бюджет годишно, които са с полицейски функции и представляват наистина, както правилно някои журналисти посочват, паравоенна структура. Миналата година, уважаеми дами и господа народни представители, в това звено, в това бюро към главния прокурор, където всички се назначават само от него, постъпи онзи ден отчет в Министерството на правосъдието. Аз съм член там на съвета заедно с министъра на правосъдието. Ето го отчета на главния прокурор. За миналата година – 2020 г., няма нито едно лице, включено в Програмата за защита. Нито едно! Пита се в задачата и възниква въпросът: тези десетина милиона бюджет тогава за какво са използвани? Единствено правилният отговор, поне според мен, е, че те охраняват главния прокурор, те го охраняват денонощно на тридневен режим – осем часа един екип, осем часа друг екип, тоест подменено е съдържанието, смисълът на закона. Законът има заглавие Закон за защита на лица, застрашени в наказателното производство, а фактически съдържанието на дейността се изчерпва с охрана на главния прокурор. Такава охрана – каквато има главният прокурор, в момента няма в Президентството и, госпожо Председател на българския парламент, на висшата власт в България, и Вие нямате такава охрана. Това паравоенно звено нахлу миналата година в Президентството. Сега се твърди, че в материала, който е внесен от министъра на правосъдието, имало вестникарски неща. Да, има! Има, да! По какъв начин ние можем да документираме какво е отношението на българското общество и, разбира се, реакциите в чужбина, за да направим извода, че е уронен престижът на съдебната власт и, разбира се, престижът на България като държава? По какъв начин се доказва този факт, който е елемент, когато се иска освобождаването на главния прокурор от длъжност? С тази цел. И ако обърнете внимание, Вие ще видите, че това са международни медии като „Ройтерс“, „Блумбърг“, „Политико“, „Дойче Веле“, „Евро нюз“ и много други. Спестил съм ги другите. В тези медии заглавията са: „Гешев нареди на полицията да нахлуе в президентския кабинет!“; „Силно въоръжена полиция нахлу в офисите на българския президент!“ – „Дойче Веле“; „Като отмъщение съдебната власт на главния прокурор Гешев нахлу в Президентството и арестуваха двама помощници на Радев!“ – „Политико“. А пък в нашата страна дали има значение за обществото, че от това нахлуване започна едно протестно движение с едни доста неудобни за главния прокурор лозунги, които се носят там? Мога да кажа само част от тях: „Гешев е позор!“ (ръкопляскания от ИТН и ДБ), „Вън мафията!“ (Ръкопляскания от ИТН и ДБ.) И тъй като те бяха вчера – аз не съм ги виждал, но който иска, може да ги види, пита се в задачата: тези реакции на гражданството у нас имат ли някакво значение за оценката на Гешев като главен прокурор или не? (Обръща се към ГЕРБ-СДС.) За Вас съм сигурен, че е главният прокурор.
Господин Рашков, само ще Ви напомня, че ще има и други въпроси към Вас. (Реплика от ДБ: „Има ли ограничение?“) Няма ограничение и затова само напомням на господин министъра.
Щом държите пак да седна и после пак да стана, ще го направя. (Ръкопляскания от ИТН и ДБ.)
Такава е процедурата. Той ще дойде отново на трибуната. От „Демократична България“ имате правото да зададете своя въпрос.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа, уважаеми господа министри! Господин Рашков, Вие по длъжност сте вицепремиер по сигурност и обществен ред и министър на вътрешните работи, тоест във Вашите функции освен ръководството на конкретното ведомство – Министерството на вътрешните работи, влиза и това да надзиравате, грубо казано, другите структури, които са свързани с опазването на обществения ред и сигурността в страната. Тъй като тук обсъждаме въпросите за прилагането на специалните разузнавателни средства – заявителите на специалните разузнавателни средства са освен органите на Министерството на вътрешните работи и редица други, изредени в Закона за специалните разузнавателни средства, моят въпрос е свързан именно като начало с това – заявителите и начинът, по който се прилагат специалните разузнавателни средства, контролът върху използването на придобитата информация, нейното унищожаване, съхранение и така нататък. И само да напомня, че когато – аз вчера го казах тук в залата по друг повод, за пръв път беше създадена нормативна уредба на законово ниво за прилагането на специалните разузнавателни средства – мисля, че беше първият закон през 1994 г., тогава прокуратурата не беше посочена в закона като орган заявител на специални разузнавателни средства. Волята на законодателя тогава е била, че не може органът, който трябва да прилага надзор за законност при определена дейност, да има и правомощията да възлага такива дейности. В тази връзка, понеже впоследствие – по време на управлението на ГЕРБ, когато главен прокурор беше Цацаров, се направи тази законова промяна и прокуратурата стана заявител. Прокурорите възлагат прилагането на специални разузнавателни средства и използват придобитата информация с обяснението, че тя е необходима при провеждането на досъдебни производства за събиране на доказателства.
Господин Атанасов, времето Ви изтече.
В тази връзка въпросът ми е следният: Вие имате ли конкретна информация, по какъв начин прокуратурата съхранява събраната чрез специални разузнавателни средства информация и спазва ли закона за нейното унищожение? Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ИТН и ИБГНИ.)
Благодаря Ви, господин Атанасов. Заповядайте, господин Рашков.
Благодаря, госпожо Председател. Аз съм съгласен с мнението на господин Атанасов, защото този въпрос виси и към настоящия момент. Преди доста време прокуратурата нямаше такива правни възможности, сега има. До какво водят? Тогава, когато един прокурор поиска и получи разрешение, преустановяват – почти в 99% от случаите, да работят по съответното висящо досъдебно производство. Това казвам и от личен опит от недалечното минало. Тоест, докато траят мероприятията, докато трае проследяването, подслушването те не предприемат никакви други действия. По отношение на съхраняването на материали. Там ние не можем да извършим абсолютно никаква проверка. Никаква! Следващата седмица, ако ще искате информация и в тази посока, аз ще Ви информирам в детайли, че тогава, когато преди да встъпи служебният кабинет, е започнало масово унищожаване на материали в структурите на МВР, а тези, които не е могло да бъдат унищожени, са изпратени незабавно на прокуратурата – в конкретния случай най-често това е била Специализираната прокуратура. Пак ще повторя, нашата проверка не може да продължи натам, защото, ето, виждате независима съдебна власт – разбира се, разделение на властите – разбира се, но все пак някой трябва да контролира тази част от съдебната власт, наречена „прокуратура“. Аз в битието ми на председател на Бюрото преди известно време съм се натъквал на множество случаи – най-често на съхраняване на материали, които е трябвало по закон в определен срок да бъдат унищожени. Подписвал съм десетки писма до тогавашния главен прокурор Цацаров за констатираното нарушение, тъй като това е нарушение на процедурата, без абсолютно никакъв ефект. Никакъв! Убеден съм, че и в момента е така. И в момента е така! Те съхраняват материали, които някога могат да им потрябват. Ако някой иска пример, ще го върна към онова, което говорих преди малко, свързано с президента. Нещо, което е трябвало да бъде унищожено, то е съхранено и в определен политически момент, избран от някой и поръчано на главния прокурор, това излезе в медиите. Така че по този въпрос не мога да дам повече информация, защото прокуратурата е затворена институция, тя се самоконтролира и, както чухте тези дни, тя сама каза, че няма никакви нарушения, защото много добре знае, че няма орган, който би могъл да я провери. Това е нашата прокуратура! Не знам докога така ще продължи, но в момента е така – безконтролна, като започваш от главата и стигнеш до долу. Това е истината. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ИТН и ИБГНИ.)
Благодаря Ви, господин Рашков. От парламентарната група на „Движение за права и свободи“? Не желаете. От „Изправи се БГ! Ние идваме!“?
Благодаря, госпожо Председател. Госпожи и господа народни представители! Имам един-единствен въпрос към служебния министър Рашков и той е: недосегаем ли е Иван Стоименов Гешев? Благодаря, госпожо Председател.
Благодаря Ви, господин Хаджигенов. Заповядайте, господин Рашков.
Благодаря, госпожо Председател. Въпросът е точно в целта, ако мога да му дам оценка въобще. В целта е, защото имаме едно събитие от вчера, имаме и нормативната уредба. Досегаем е главният прокурор у нас юридически и както видяхме вчера, недосегаем е нашият главен прокурор фактически, затова, защото Висшият съдебен съвет очевидно, съмнявам се, че се състои от членове, както повелява Конституцията и Законът за съдебната власт, от представители с високи професионални и нравствени качества. Съмнявам се! Затова ние – аз специално и колегата, нямаме никакви очаквания от този състав на Висшия съдебен съвет. Те няма да потърсят отговорност на Иван Стоименов Гешев, както каза господин Хаджигенов, в нито една хипотеза, дори при толкова ясни случаи, описани – те не са изчерпателни, между другото, но в толкова ясни случаи, в които той дори не се съобразява с Кодекса за етично поведение на българския магистрат. Тук има конкретни случаи, защото с тези изявления, които прави публично по отношение както на лица, които са с качество обвиняем или подсъдим, така и лица, които нямат никаква процесуално качество, той по такъв начин нарушава презумпцията за невиновност. Има Директива, която ни показва какво може и какво не трябва да се прави в такива случаи. Забранява се на магистрата да коментира въпроси, свързани с участващи в процеса лица – категорично. Категорично се забранява! А ние сме точно обратното, в обратната хипотеза – когато имаме един главен прокурор, който нарушава Кодекса, който е приет от самия Висш съдебен съвет. „Може да се коментира – казва този Кодекс – но само тогава, когато това е позволено.“ Тоест при забрани той не може да коментира въпроси, относими към наказателните производства. И за такива хипотези вече стана дума преди малко във връзка с използваните и прилагани специални разузнавателни средства, той е нарушил и Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Благодаря Ви за вниманието.
Благодаря Ви, господин Рашков. С това първият кръг въпроси към министър Рашков е изчерпан. Преминаваме към въпросите Ви към министър Янаки Стоилов. От „Има такъв народ“ ще има ли въпрос? Не виждам. От ГЕРБ-СДС? Не виждам. От „БСП за България“ въпрос съм министър Янаки Стоилов?
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри, уважаеми професор Стоилов! Много неща се чуха, ще продължат въпросите. Моят въпрос към Вас е кратък. Вие вчера поставихте на изпитание това, което нарекохте стандарти, и това изпитание не беше очевидно издържано от Висшия съдебен съвет. Моля, кажете ни от висотата и на Вашия парламентарен опит: как си представяте, че оттук нататък трябва да продължат нещата и какво може да направи парламентът – част от парламентарната група на БСП, за да не се наложи в практиката това порочно тълкувание, което Вие днес правилно опровергахте? Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Зарков. Заповядайте, господин Стоилов.
Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Ще ми позволите да започна малко по-отдалеко по повод на въпроса на господин Зарков, защото смятам, че юридическият контекст трябва да бъде вписан в цялостния обществен контекст. Вече години наред българската държава е завладявана от политико-икономически интереси. Обикновено наименованието, което се използва, е олигархия, това е дълбоката държава и този процес е много напреднал. Между другото, той засяга едни от най-големите и най-развитите държави, няма защо да си затваряме очите. Просто изглежда сме по-тежък случай в един глобален процес. Тук няма да се впускам в други измерения на проблема, те са много по-сложни. Дори като че ли вече възниква дилема – в състояние ли е да бъде защитена демокрацията в световен план, защото демократичните държави се оказват отслабени, а там, където има авторитарни – повече или по-малко управление, те като че ли успяват да създадат някакъв национален капацитет, който обаче е за сметка на други ценности, които са се формирали и са отстоявани десетилетия наред. Казвам това, за да се преодолеят понякога елементарните обяснения да се плъзгаме по повърхността на събитията и да не виждаме по-дълбоките причини. За мен от основните причини е все по-силното сливане на финансово-икономическа, политическа и информационно-медийна власт. Ако Вие не намерите сили да създадете някакво относително разделение, защото ние говорим за разделение на държавната власт, но тя – държавната власт, колкото и да е формално разделена, е обединена зад кулисите от тези фактори. Така че, ако не направите бизнеса да работи за развитието и за богатството, ако не направите политиката да работи в името на масовите обществени интереси, ако не направите медиите да не бъдат просто проекция на политическите и финансовите интереси, няма да решим въпросите и в съдебната власт. И оттук вече на конкретния въпрос. Тя и госпожа Манолова го зададе, мога да обединя отговора какво да се направи, но аз ще се опитам да систематизирам това, което според мен, без да е изчерпателно, но е задължително, на основата и на моя опит, както казахте. Ще започна с ролята на министъра на правосъдието. Тъй като стана модно, когато се говори за съдебна реформа, разговорът обикновено да опира до това как за пореден път да променим Конституцията. Отворете си тези книжки, които имате, и вижте колко промени са правени в главата за съдебната власт. Ами там Конституцията започва да изглежда нещо между закон и правилник. От тези опити промени ли се съществено качеството на работа на съдебната власт – по срочно ли се разглеждат делата; по предвидими ли са решенията; по отговорни ли са лицата, които участват в управлението на съдебната власт? В общи линии – не. Тук далеч не става дума само за наказателното правораздаване, тъй като то е сравнително малък относителен дял в общата правна система. Ами, забележете, колко проблеми имахме с регистърните производства с противоречиви практики – дори с противоречивата практика на самия Висш съдебен съвет с оглед на случаите, лицата, които той разглежда. Така че нека да извлечем поуки от горчивия опит. Казвам го, защото аз съм участвал в тези конституционни промени – в едни от тях с ключова роля. В едни случаи от България, от Европейския съюз – от негови представители в юридическата област и експерти, тогава – преди около 15-ина години, се изискваше да се засили ролята на министъра на правосъдието. Малко след това – месеци след това, от Съвета на Европа – от другата организация казаха: ами не, съдебната власт трябва да е толкова автономна, че във Висшия съдебен съвет да няма почти никаква значителна роля министърът на правосъдието, тоест изпълнителната власт. Е, добре, ние къде ще се люшкаме – от едната в другата посока? Казвам го, защото след мен ще дойде друг човек. Не го обезправявайте, защото чрез министъра, ако той е отговорен човек, може да има глас на обществото, глас на парламента, възможност на правителството да вижда какво става. Един от проблемите, с които се сблъсках за тези седмици, нека да не звучи претенциозно, няколко седмици, в които се опитахме да променим това, което е текло години, без да заличаваме нищо от това, което трябва да бъде продължено. Това министерство е било изтласквано все повече в периферията, а неговата роля в някои случаи е била повече до по-апетитните дейности, които обаче са прилежащи към инфраструктурата на самото министерство, но се изпълняват от други разпоредители, които номинално са подчинени на министъра, но те са и твърде самостоятелни. Така че, ако министърът няма тази възможност, днешната тема нямаше да се обсъжда, а трябваше да отидете да искате някой да дойде отвън, за да Ви информира, за да изразите своето мнение. Така че аз Ви предлагам да приложим подхода от основата към върха – практически мерки, защото има големи резерви, аз ги видях въпреки съпротивата, въпреки инерцията. С подобряване на организацията, с подобряване качеството на лицата могат да се постигат резултати. След това идва нормативното ниво – подзаконови и законови промени. В Закона за съдебната власт могат да бъдат направени промени, които да увеличат възможностите за комуникация между властите и за повече изисквания към Висшия съдебен съвет. По отношение на формирането на самия състав на Висшия съдебен съвет. Тук също трябва да дам критична оценка. Пречеше ли нещо на предишните парламенти, когато формират състава на Висшия съдебен съвет, да излъчат друг тип представители в парламентарната квота, а не просто други лица? Забележете, в сегашния състав на Висшия съдебен съвет само един човек не е от магистратурата. Ами тези хора са професионално обвързани и преди и след като излязат от Висшия съдебен съвет. Каквито и аритметики да правите на квотите – съдийска, парламентарна – в един момент те се оказват почти изцяло обединени от други фактори, а не от това как са били излъчени. Затова, ако във Висшия съдебен съвет партиите използваха възможността да включат хора, които по-скоро да изразяват един обществен, граждански, професионален контрол, по друг начин – вероятно по-добър, щеше да действа Висшият съдебен съвет. Така че нека да не прехвърляме отговорностите, които са тук, някъде другаде и да ги обясняваме само с някакви аритметични сметки. По отношение на специализираното правосъдие. Още в началото на другата седмица ще Ви предложа не законопроект, а модел как може да имаме необходимо специализирано правосъдие без специализирана прокуратура и без специализиран съд. Тоест да не върнем всички неща във всеки окръжен съд и прокуратура, където наистина има рискове да се загуби възможността за провеждане на това правосъдие. Така че може да се намери решението и това решение да запази, доколкото има положителни елементи в такава специализация, да опрости състава – тоест да не се разпростира по толкова много дейности. Забележете, в момента голяма част от делата се образуват от специализираната прокуратура срещу организирани престъпни групи и по този начин едва ли не всяко съучастие се квалифицира като организирана дейност, но на изхода делата не излизат по същия начин, защото се оказва, че това е бил един претекст в много случаи. Така че по този модел смятам, че едновременно партиите, които заявяват тази тема, могат да изпълнят своя ангажимент, но да го изпълнят по един разумен, отговорен и ефективен начин, за да може да противодействаме на престъпността, особено на корупцията, защото там е главната язва и там не виждаме почти никакъв напредък. Това е един от проблемите, който мисля, че е важен. Друго, което очаквам да направите и аз ще Ви го предложа, защото то може да бъде оформено и като неофициален законопроект, който групите, които желаят, могат да използват, е да бъде съхранена дейността на досегашното Държавно предприятие „Фонд затворно дело“. Една от последиците – не особено благоприятните на Закона за публичните предприятия, който се прие, уж да бъдат независими, а всъщност да бъдат недосегаеми, е под формата на професионално управление да се прокарват други неща. Но така или иначе ние сме се постарали, съгласувано с някои от другите министерства, на тази държавна структура да ѝ дадем възможност да работи. Да работи, защото тя може да произвежда. Опитът ми е да се докаже, че държавата може да бъде и добър стопанин, ако се управлява добре, защото, който априорно твърди обратното, не трябва да иска да участва в управлението на държавата. Ако ти като държавник не можеш да покажеш, че управляваш добре, че ръководиш стопански дейности добре, рабὸти в частния сектор и докажи своите способности. Защо да не може това предприятие не просто само да трансферира работещи затворници, но и да организира дейности? Знаете ли колко земеделски земи има? Защо то да не произвежда продукция, която да поевтини храната за сметка на огромните обществени поръчки, които се правят, или е по-изгодно да се разпределят тези финансови ресурси вместо да се осигурява работа, вместо на по-конкурентни цени да се доставя продукция и тя да се използва и за подобряване на храненето на затворниците? По Бюрото по защита. Госпожо Председател, аз съм изпратил писмо до Вас на 20 юли 2021 г. във връзка с проведеното редовно заседание на Съвета по защита на застрашени лица, на което беше разгледан Полугодишният отчет на главния прокурор. Предлагам Ви парламентът да обсъди как да проведе изслушване на главния прокурор, но преди това да изиска от него доклад по определени проблеми в приложение на чл. 84, т. 16 от Конституцията. Освен годишните доклади, които главният прокурор трябва да представя на парламента, могат да се представят и други доклади, но не е задължително това да става само по негова инициатива – може да стане и по Ваша и Вие да набележите темите и там да се поставят всички въпроси. Между другото, един от тези, на които аз не получих отговор вчера на заседанието, е: внасял ли е главният прокурор и разглеждал ли е Висшият съдебен съвет такива шестмесечни отчети за последната година и половина, което е негово задължение, по отношение на финансовите разходи на Бюрото, защото Висшият съдебен съвет е този, който трябва да обсъжда разходите и изразходването на бюджета на Бюрото? Така че това са според мен част от действията, а те не са никак малки. Оттам нататък наистина нека да продължи дискусията и по конституционните теми, но да се върви в тази последователност. Първо, това мнозинство, което ще се формира в парламента и което би излъчило и избрало правителство, да докаже своята състоятелност, да докаже своята публична ангажираност, защото, ако бъде преустановен започналият процес на оздравяване, на ограничаване със стремеж за изкореняване на корупцията, отново част от съдебната власт или органите за нейното управление могат да се окажат завладени от тези фактори, за които говорим. Така че това е голямата и тежка задача, с която, надявам се, ще се справите. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Стоилов. Във връзка с това, което каза господин Стоилов, напомням на народните представители, че съгласно чл. 91 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание една десета от народните представители или парламентарна група могат да предизвикат такова искане и такъв доклад да бъде внесен от главния прокурор. От „Демократична България“ – заповядайте.
Госпожо Председател, господа министри, колеги! Министърът на правосъдието направи един исторически акт. Той е исторически, първо, защото такова нещо не се беше случвало в историята на отношенията между Министерството и Висшия съдебен съвет по отношение на главния прокурор. Второ, защото на практика демонстрира невъзможността да се осъществи отчетност и отговорност на главния прокурор. В тази връзка е моят въпрос към министъра на правосъдието – Вие частично отговорихте на този въпрос: обсъждат ли се в момента в Министерството различни варианти на законодателни и конституционни промени, които да въведат на практика възможност за отчетност и отговорност на главния прокурор в съответствие с европейските стандарти на правовата държава и в съответствие с препоръките, отправени от институции като Венецианската комисия, като Европейската комисия, като Организацията за сигурност и сътрудничество и други европейски и международни институции и в светлината на това, че Министерството разработва стратегия за продължаване на съдебната реформа – едната вече изтече миналата година, и предполагам в ход е разработването на нов такъв стратегически документ? Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Славов. Заповядайте, господин Стоилов.
Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Тъй като първият въпрос беше по-общ, затова отделих повече време. Ще се постарая да бъда кратък в следващите отговори на въпроси. Обсъждат се няколко промени, които, надявам се, още следващата седмица ще завършим. Една от тях вече Ви съобщих – да предложим модел, по който да стане трансформирането на специализираното правосъдие в България. Също така ще предложим промени в Закона за българското гражданство, така че да се премахне инвестиционното гражданство. България е една от малкото държави, които продължават да търгуват с този публичен институт. Другата промяна засяга предприятието към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Следващият въпрос, който е твърде чувствителен и ще трябва да се заемете с неговото решаване в следващите месеци, е темата за съдебната карта. Смятам, че активността, която проявихме, диалогът, който проведохме с почти всички професионални организации в съдебната власт, способства за това да не се остави Висшият съдебен съвет сам да реши този въпрос. Той изисква законодателни промени. Наистина са необходими някои изменения по отношение на действащи съдилища, но трябва да се направи една преценка, която далеч не е само юридическа. Тя не се отнася само до това как ще се чувстват по-добре магистратите, а трябва наистина да отговори на всички тези очаквания на юридическите професии и най-вече на българските граждани. По отношение конкретно на въпроса на господин Славов за това, което можем да направим в развитието на съдебната реформа, аз мога да дам пример с финализацията на Плана за устойчивост и стабилност, който Съветът по реформа на правосъдието ще обсъди в началото на другата седмица преди неговото окончателно приемане от Министерския съвет. Там е възможно да се предложи модел за контрол върху главния прокурор вместо да се създава отделна структура – такива опити, които бяха правени от предишното мнозинство. Конституционният съд прецени като противоречащи тези действия. Впрочем те не са популярни и в Европа, Вие много добре го знаете и аз не съм привърженик на такъв род решения. Но политическата слабост на мнозинството като че ли го потискаше то да води един смислен диалог с европейските институции. Трябва да се научим България да предлага работещи решения, не да имитира решения. Дълго време са били създавани съвети, комисии, стратегии, тоест неща, които са словесен израз на нещо, което трябва да създаде впечатление за активност, но зад нея са продължавали старите практики. Затова аз мисля, че много по-работещо е да се определя адхок прокурор, който да проведе разследване. И за да не бъде той зависим след това, ако се налага да му се даде след приключване на производството възможност за кариерно развитие в друг сектор на съдебната власт, тоест примерно да бъде направен съдия или човек, който по-нататък няма да се налага да работи в системата. Има възможности тези въпроси да бъдат разглеждани по един обективен начин, а не в рамките на йерархичната структура. Ние с Конституцията не сме се занимавали, защото тези три месеца на служебното правителство трябваше да приложат енергията в практически постижими резултати. Вие знаете ли, че в 2017 г. трябваше да започне свързването на Българския търговски регистър с Европейската система „Бриз“? И ако ние витаехме само във високите конституционни етажи, означаваше да не свършим тези належащи въпроси. Така че според мен тази тема е отворена, тя трябва да бъде обсъждана главно в парламента, а не да се правят възлагания на едни хора, които да имитират създаването на нова Конституция, какъвто опит имаше неотдавна. Затова именно смятам, че всички практически въпроси, които засягат българските граждани, по никакъв начин не трябва да бъдат изоставени, дискусията по конституционната тема трябва да върви паралелно с тях, а не за сметка на тях. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Стоилов. От „Движението за права и свободи“ имате ли въпрос към господин Стоилов? Нямате. И от „Изправи се БГ! Ние идваме!“? Заповядайте, господин Хаджигенов.
Благодаря, госпожо Председател. Министър Стоилов, въпросът ми към Вас е следният. Компетентността на Министерството на правосъдието е да извърши проверка по отношение на правоспособността на Иван Гешев. Дали издадената диплома от прословутата Магнаурска школа по държавен указ, който не съществува по данните от адвокат Минчо Спасов онзи ден, е годна, за да предизвика правоспособност? Дали представеното от него удостоверение пред Висшия съдебен съвет за правоспособност всъщност е валидно? И дали той има качествата, изисквани от Закона и Конституцията, да заеме поста главен прокурор? Благодаря, госпожо Председател.
Благодаря Ви, господин Хаджигенов. Заповядайте.
Госпожо Председател! Господин Хаджигенов, за мен по-актуалният въпрос е за сегашното състояние и действията на главния прокурор, но има резон да се повдигат въпроси и от предишни периоди. Аз видях такива публични твърдения. Министърът на правосъдието удостоверява придобитата юридическа правоспособност, тоест след като лицата са се дипломирали, след като са преминали изискуемия стаж и са положили теоретико-практически изпит, аз издавам, подписвам удостоверения за юридическа правоспособност, но те предполагат наличието на валидна диплома за придобито юридическо образование, което в момента може да бъде само магистърска степен на образование, или такива, които по официален ред са приравнени към нея, ако това е станало в периоди, когато не е имало разграничение между бакалавърска и магистърска степен. Предлагам Ви по този въпрос да отправите официално запитване към министъра на образованието, защото Министерството на образованието и науката е органът, който удостоверява наличието на определено образование на съответна степен. Ние се налага да комуникираме във връзка, да речем, с казуси, които възникват по отношение на някои от юридическите факултети, дали са изпълнени всички изисквания на Наредбата за придобиване на юридическо образование, но основният адресат е министърът на образованието. При нас не се съхранява информация за издадените дипломи, така че отговорът на този въпрос може да бъде получен от министъра на образованието. Ако е необходимо това, което трябва да е за преценка на самите данни, които ще бъдат дадени, вероятно двете министерства могат да комуникират, за да се изясни случаят. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Стоилов. Преминаваме към вторите въпроси към министър Рашков. От „Има такъв народ“? Заповядайте, господин Василев.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми министър Рашков, моят въпрос е свързан с един митичен списък с 38 лица, които Вие споменахте – 27 магистрати и 11 лица, заемащи висши постове в изпълнителната и законодателната власт, които не са декларирали свои сметки или имоти в чужбина. Малко хронология. Прокуратурата отрече такъв списък да съществува малко след Вашето изказване за него. Впоследствие Националната агенция за приходите каза, че се прави проверка на част или на повечето от тези лица, но, за съжаление, резултатите от тази проверка не станаха публично достояние. Впоследствие Вие споменахте, че списъкът е много по-голям и той включва 70 или 80 лица, които по един или по друг начин не са декларирали законово своите имоти и сметки в чужбина. Казахте, че ще го направите публично достояние след изборите или пред комисията на Народното събрание, която евентуално е сформирана с тази цел. Моят въпрос е: готов ли сте сега да публикувате или да споделите имената от този списък? Съществува ли той и дали включва лицето Иван Гешев в него? Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Василев. Заповядайте, господин Рашков.
Уважаема госпожо Председател! Трябва да призная, че ако не днес, а в някои предишни дни провеждахме това изслушване, щяхте да ме затрудните, обаче сега не можете да ме затрудните. (Оживление в ИТН.) Защото вече списъкът е излязъл и всеки може да го види. Трябваше няколко пъти да отправя призив към прокуратурата да публикуват този списък на тези 38 души – 27 магистрати и 11 политици на различни нива. Не виждам Иван Гешев да е тук. Съобщението е от прокуратурата, трябва да признаем, и че според проверката, която е извършена, да, действително има имущества зад граница, но те са вече декларирани. Тоест трябваше да изчакаме да минат около две години, за да можем сега да кажем, че е декларирано всичко. (Оживление в ИТН.) Да ни е честито! Декларирали сме всичко и всичко е както трябва. (Ръкопляскания от ИТН, ДБ и ИБГНИ.)
Благодаря Ви, министър Рашков. От ГЕРБ-СДС? Заповядайте, господин Биков.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Служебен министър, уважаеми колеги! Само в началото да уточня: аз през 90-те години бях ученик, не съм бил мутра, а Вие бяхте шеф на Националната следствена служба 1995 – 1997 г., в най-мутренските години. Не знам там какво сте правили, но аз си спомням, че Ви сваляхме с камъни по едно време. Аз, между другото, също съм бил на протести. Да знаете. (Смях в ИТН и ИБГНИ.) Само че моите протести бяха срещу господин Рашков, срещу Жан Виденов и така нататък. Второ, имам един конкретен въпрос. Понеже Вие вече не сте шеф на Националното следствие в най-мутренските години, а сте морален стожер на нацията и казвате кой става, кой не става, кой какъв е, вземете кажете кой да стане главен прокурор и да се приключи тази седенка. Очевидно имате някакви варианти. Можете да си питате и бившия началник на кабинета, който със списъка „Магнитски“ си подаде оставката веднага. Не, когато сте морален стожер на нацията, трябва да отговаряте и на такива въпроси. Аз, вероятно сте ме проверили, ще видите, че нямам 19 имота, имам там един апартамент. (Реплики от ИТН: „Какъв е въпросът?“) Въпросът ми е: кой да бъде главен прокурор? Номинирайте го от името на президента, от името на господин Божков и от името на други оперативно интересни лица. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
Благодаря Ви, господин Биков. Заповядайте, министър Рашков.
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Ще коригирам питащия. Не съм бил до 1996 – 1997 г. Бил съм, първо, заместник-директор на службата до 1995 г. После съм бил шест години директор на Националната следствена служба. Когато бях избран за народен представител, седях тук и се държах много по-прилично от Вас! (Бурни ръкопляскания от ИТН, ДБ, „БСП за България“ и ИБГНИ.) Написал съм като депутат за четири години повече от сто текста по закони и считам, че съм бил полезен за нацията. Що се касае за мутренските времена, съжалявам само за едно, че тогава не се справихме с Вашия лидер! (Бурни и продължителни ръкопляскания от ИТН, ДБ, „БСП за България“ и ИБГНИ.) Но има време. (Смях и ръкопляскания от ИТН, ДБ, „БСП за България“ и ИБГНИ.)
Господин Рашков, моля към отговора на въпроса.
От Вас зависи. Дайте ми тази възможност. (Ръкопляскания от ИТН, ДБ, „БСП за България“ и ИБГНИ.)
Господин Биков, каква е процедурата?
По начина на водене.
Добре.
Ако щете и лично обяснение. С нищо не се справихте тогава, господин Рашков! Най-мутренските години бяха тогава. С Георги Илиев не се справихте, с Васил Илиев не се справихте, с Илия Павлов не се справихте. Докарахте държавата до крах. Това направихте Вие.
Господин Биков, това не е по начина на водене.
И сега сте дошли тук да бъдете морален стожер на тази нация?!
Господин Биков!
Не можете да бъдете морален стожер, защото помним… (Председателят изключва микрофоните. Ораторът продължава да говори при изключени микрофони. Силен шум и реплики. Възгласи: „Ууу“ от ИТН и ИБГНИ.)
Заповядайте, господин Манев.
Госпожо Председател, уважаеми колеги, по начина на водене. Когато един служебен министър се изправи на тази трибуна в Народното събрание и започва да раздава квалификации по отношение на народни представители, на граждани и да се моли да го направят министър в един следващ кабинет: „Ама, дайте ми възможност“ (шум и реплики), малко странно и малко чудно ми е мълчанието на председателя на Народното събрание. Това, че потъпкваме парламентаризма с Ваша помощ, колеги, всяка минута е факт. Това обаче, че не можете да се разберете в кулоарите си и в кабинетите си кого да правите министър, кой да арестува и кой да Ви е флагманът на терора, а го правите от трибуната на Народното събрание (силен шум и реплики от ИТН, ИБГНИ и „БСП за България“) и Вие не вземате отношение, това вече е дъното на парламентаризма. Повярвайте ми! (Шум и реплики.)
Моля, не влизайте в дебати помежду си. Господин Манев, предупредих министър Рашков да премине към конкретния отговор на въпроса. Той направи тази квалификация, тъй като беше предизвикан от народния представител Тома Биков, тъй като той започна по този начин. (Ръкопляскания от ИТН, „БСП за България“, ДБ, ИБГНИ.) Той не премина към въпроса си. (Ръкопляскания от ИТН, „БСП за България“, ДБ, ИБГНИ.) Вие предизвиквате министъра от самото начало, а след това се сърдите на неговата реакция. Той е министър и трябва да го уважавате като министър! (Ръкопляскания от ИТН, „БСП за България“, ДБ, ИБГНИ.)
Госпожо Председател, процедурата ми е по начина на водене. Моля да се придържате към Правилника, който е временен, и от позицията, която заемате на пръв сред равни, да уважавате всички народни представители, ако че временният министър се изказва от тази трибуна. Вие на два пъти допуснахте той да даде квалификации към народни представители, без да го прекъснете, а след това недопустимо за мен по процедура по начина на водене на господин Биков му спряхте микрофона. Моля, отнасяйте се с уважение към народните представители, както ние се отнасяме към Вас. Макар пръв сред равни, трябва да давате прозрачност и от тази трибуна да се води честен диалог. Тук възхвали да слушаме на Министерския съвет, ако и той е временен, не сме дошли. Имаме конкретни въпроси, да отговорят на тях. Кой с какво се е справял 90-те години сме видели всички. Така че благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
Благодаря Ви, господин Иванов. Тъй като не отнех думата на господин Биков в началото, когато се обърна към министър Рашков, затова позволих и на министър Рашков да реагира по този начин. Той просто се защити. Нека да уважаваме нашите министри, независимо че са служебни министри, моля Ви! (Ръкопляскания от „БСП за България“, ИТН и ИБГНИ.) Моля Ви, нека да имаме търпимост и да имаме еднакво поведение всички помежду си. Благодаря Ви. (Реплики.)
Аз не съм го обидил, а казах, че беше шеф на Националната следствена служба.
Заповядайте по начина на водене.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми професор Стоилов, уважаеми господин Рашков, уважаеми колеги! Вземам думата по начина на водене и ще се солидаризирам с мнението на преждеговорившия колега, че трябва да се въведе малко ред, да не се разпиляваме в изказванията. Все пак безумно е колеги народни представители от партия, чийто премиер с години не е стъпвал в парламента, да говорят за погазване на парламентаризма. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Моля Ви да регулирате малко процеса и да охладим страстите.
Благодаря Ви. Преминаваме към въпрос от „БСП за България“. Заповядайте, господин Байчев.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми министър Рашков, с голямо учудване разбирам, че главният прокурор не е спазвал силата на императивната разпоредба на чл. 9 от Закона за съдебната власт – делата да се разпределят на случаен принцип, при положение че той самият трябва да следи за спазването на законността като ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане. Необяснимо от правна гледна точка е, че главният прокурор е въвел практика на определяне на наблюдаващ прокурор по досъдебните производства, която не е публична, а именно с резолюция на административния ръководител. Тоест тук имаме един субективен подбор, а не случаен принцип. Това е грубо и умишлено нарушение, което дава основание за съмнение в обществото доколко независими са тези прокурори, след като в голямата си част те са командировани – не са израснали кариерно, не са се явявали по конкурси. Другото съмнение е, че за да израснат в йерархията, те ще изпълняват волята на командироващия и ще се съобразяват желанието му, което едва ли е от полза за наказателния процес за състезателното начало, загърбва се и презумпцията за невиновност. Имам чувството, че хората имат едно усещане, че определени прокурори са били използвани за оказване на натиск върху бизнес конкуренти или политически опоненти. Господин Министър, въпросът ми към Вас е следният: правен ли е анализ по кои точно знакови дела прокурори са били определяни с резолюция на административния ръководител? Дали тези дела са успели да бъдат завършени с осъдителни присъди? Предвид разразилите се страсти и извадените закононарушения, които бяха споделени и в залата сега, бих си разширил въпроса: в крайна сметка кога най-после ще бъдат арестувани Гешев и Борисов? (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Благодаря Ви, господин Байчев. От името на парламентарна група – заповядайте, господин Дончев.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тази зала в годините назад е видяла много. Видяла е и опитни оратори, опитни законотворци, тук са се ковали съдбините на България. Обаче тази същата зала помни и някои исторически дъна – 1947 година от тази зала, от тази трибуна Георги Димитров казва на Никола Петков: „Вие отивате в затвора.“ (Шум и реплики.) Днес Народното събрание удари друго дъно – министърът на вътрешните работи от тази трибуна каза, че ще се справи с един партиен лидер. Повтарям: министърът на вътрешните работи каза, че ще се справи с един партиен лидер. (Шум и реплики: „С мутра, мутра!“) Единственият исторически аналог…
Моля за тишина в залата!
…който мога да намеря…
Моля за тишина в залата! Заемете местата си.
…е със случилото се през 1947 г. и казаното от Георги Димитров от тази трибуна.
Това е изявление от група. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Благодаря Ви, господин Дончев. Заповядайте, министър Рашков.
Госпожо Председател, дами и господа народни представители. Постави се въпрос, който е част от предложението на министър Стоилов, внесен във Висшия съдебен съвет вчера. (Шум и реплики.)
Моля за тишина в залата! Моля, заемете местата си.
Става дума за дела, по които не се прилага чл. 9, ал. 2 от Закона за съдебната власт, който регулира, регламентира така наречения принцип на случайно разпределение на делата. Това е по т. III в предложението на министър Стоилов до Висшия съдебен съвет. Нормата е императивна и тя се предвиди преди доста години, за да се избегне евентуално – може би преди 10 години е тази норма, корупционен елемент. Много е странно, че сега, когато вече е главен прокурор господин Гешев, че тази норма се заобикаля. Търсят се всякакви възможности. Така е в Софийската градска прокуратура – въз основа на непублични правила, тоест те не са публикувани никъде, а са издадени от главния прокурор, там преписките и делата се възлагат на конкретни прокурори – субективно определени. Повтарям, без да се прилага този принцип на случайно разпределение на делата. Правилно посочи и народният представител, който ми постави въпроса, че там са осем прокурори, струва ми се, които са командировани. Те не са минали през проверката на конкурсното начало. Тази практика и в нашата прокуратура е доста разпространена, и тези прокурори, които са командировани, лесно се манипулират. От тях се искат действия, каквито Гешев, да кажем, прецени или друг ръководител под него. Това е порочна практика. Тя свидетелства за директно нарушаване на един от принципите в съдебната власт и дейността специално на прокуратурата. Какво значи на някой да му се даде с резолюция едно дело или една преписка? Какво значи това? Защо не се спазва този принцип, който е доста отдавна и е практика вече у нас? Какво се цели с това, че тези преписки се възлагат на командировани прокурори, които не знаят дали ще останат на място и ще работят в Софийска градска прокуратура, или няма да останат? Тоест, ако те се харесат, ще останат. Ако не се харесат на ръководството, няма да останат. Ако това е целта, ето Вие вече я знаете. Трябва може би да заострите вниманието си към допълнителни разпоредби в Закона за съдебната власт. На мен ми се струва, че дори и това не е необходимо, ако имаме пред себе си един главен прокурор, който иска да спазва Закона. Още нещо. Там в Софийската градска прокуратура, въпреки че има по Закон създадени специализирани прокуратури и съдилища, към които има доста негативни настроения и в момента, включително идеи за тяхното закриване, в Софийската градска прокуратура Иван Гешев си е създал също така отделни специализирани отдели. На какъв правен принцип, основа е направено това, аз не мога да Ви дам отговор. Не мога да Ви обясня. Но така или иначе те фактически съществуват. Там има някакъв принцип, който те са си измислили – дела, към които се проявява обществен интерес. Кое дело е обществено интересно решава един ръководител в тази прокуратура. Аз също съм много интересен и затова са образували едно-две дела, между другото, да, има, или срещу някои от моите заместници в Министерството на вътрешните работи. Точно в този отдел. Това сме го отразили, разбира се, тук в този сигнал и който материал е приложен, тоест внесен вчера във Висшия съдебен съвет. Тоест в тази прокуратура липсват каквито и да е законосъобразни критерии, въз основа на които да се разпределят делата, въпреки че се занимават и би трябвало да се занимават преимуществено с корупционни престъпления, но те пък, от друга страна, са в Специализираната прокуратура. Възниква въпросът защо е това дублиране? Единственият извод, който можем да направим, е, че главният прокурор е нарушил служебните си задължения, превишил е властта и правата си в това си качество. Друго не можем да кажем по този въпрос. Имаше ли друго нещо, да не пропусна? (Шум и реплики: „За арестите на Гешев и Бойко“.) Арестите ли? Вижте, по отношение на някои длъжности лица от предишното правителство в момента текат много активни проверочни действия, следствени действия. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Дали те ще доведат до задържане под стража на някои, не мога да предвиждам на този етап, но при разследване това винаги е възможно, Вие го знаете. (Частични ръкопляскания.) Освен това, естествено, че когато става дума за не десетки лева, а когато става въпрос за милиарди, много е близо до ума, че в един момент ще се пристъпи към най-строгата мярка за неотклонение. Това е логично. (Реплики.) Твърде е рано, разбира се. Националната следствена служба разследва там. Много се надявам, че тя ще свърши работата си обективно, всестранно и пълно, както изисква законът. Осем милиарда и 600 млн. лв., за които се твърди например в частност – има и други такива, че са раздадени, така по общо казано, на близки до обкръжението фирми, в нарушение на всички правила по Закона за обществените поръчки. Благодаря Ви за вниманието.
Благодаря Ви, господин Рашков. (Ръкопляскания.) От „Демократична България“ – заповядайте, господин Атанасов.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! В публичното пространство отдавна се появиха множество информации за злоупотреба при употребата на специални разузнавателни средства. Това беше потвърдено, включително и от държавни органи, което означава, че има дефект в тази дейност и трябва да се търси решение. Оказа се, че основно нарушенията са при искане и прилагане на специални разузнавателни средства от прокуратурата, защото тя, както казах преди малко, е същият орган, който може да прави такива заявки и да иска използването на специални разузнавателни средства, обаче явно няма контрол впоследствие – не само при прилагането. Хайде, в началото има някакъв съдебен контрол, защото съдия разрешава – от Специализирания съд обикновено, но впоследствие няма никакъв контрол, особено след събирането на данните, които явно впоследствие не се унищожават. Аз си спомням още в първи курс, когато бях в Юридическия факултет, като четох за духа на законите от Монтескьо, че разделението на властите според него, още тогава, е означавало относителна самостоятелност и взаимен контрол. Е, как се упражнява контрол върху прокуратурата? И тук моят въпрос към Вас: господин Рашков, освен всичко друго, Вие сте дългогодишен следовател, преподавател – дайте съвет по какъв начин да бъде променено законодателството, за да може да има ефективен контрол между властите и да не се получава злоупотреба. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Атанасов. Заповядайте, министър Рашков.
Госпожо Председател, дами и господа народни представители! И този въпрос е неособено сложен за отговор, защото преди няколко години беше създадено едно Бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, което има доста сериозни възможности. Може би там трябва още нещо да се придаде като правомощия. Но един състав на парламента реши да смени членовете на това Бюро с такива, които ще бъдат удобни. Ако се назначат удобни членове на Бюрото, колкото и съвършена правна уредба да се приеме, резултат в контрола не само по отношение на прокуратурата за използването и прилагането на специални разузнавателни средства, изобщо и по отношение на всички други субекти, ангажирани в тези процедури, няма да има. Самата прокуратура, за която питате, господин Атанасов, се превърна в определен период от време от подконтролен субект на Бюрото за проверка в субект, който контролира Бюрото. И това забелязах дори тук преди няколко месеца, когато прокуратурата направи едно изявление, че разпорежда на Бюрото да извърши проверка, от което аз се впечатлих, трябва да призная, много. Тоест вместо Бюрото да прави проверка на прокуратурата и тя да осигурява нужните условия, е обратното. Тоест този орган – Бюрото за контрол, трябва да се изпълни с истинско съдържание и действително българската прокуратура да започне да възприема най накрая, че и тя е подконтролна, и ще трябва да си носи съответната отговорност тогава, когато се нарушава законът. Разбира се, ние не можем да искаме това сега от нея, докато има този състав на Висшия съдебен съвет. Това е невъзможно да стане. И го казвам, защото – аз докладвах по покана на тогавашния министър на правосъдието, струва ми се, беше 2014-а или 2015 г., във Висшия съдебен съвет за нарушение в процедурите по използване и прилагане на специални разузнавателни средства, от което лично бях много разтревожен, виждайки, че е пълно с такива нарушения в отделните органи. И тогава нямаше чуваемост във Висшия съдебен съвет. В първоначалния момент тогава не желаеха дори да ме изслушат и да обясня какви безобразия се вършат в тази тайна дейност в нашата страна. Сега виждам, че в този му състав Бюрото също не може да долови нарушенията, които се допускат в тези процедури, и подобно на прокуратурата, която се самопровери във връзка със специалните разузнавателни средства, и това Бюро много бързо каза, че няма извършени никакви нарушения. Така че това е много сериозна задача и трябва да се предвидят поне по мое мнение такива допълнителни правни норми в Закона за специалните разузнавателни средства, които да не оставят никакво съмнение, че прокуратурата е подконтролна на този орган. Този орган е отчетен и подконтролен, имам предвид Бюрото, единствено на парламента и на никой друг. И органите, на които по закон се правят подобни проверки, повтарям, трябва да съдействат. Има някои детайли и ако Вие започнете такъв процес за изменение и допълнение, аз с най голямо удоволствие бих се включил, ако ме поканите. Има какво да се желае от Закона за специалните разузнавателни средства, господин Атанасов, и може уредбата да се усъвършенства в много по-голяма степен. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДБ, ИБГНИ и ИТН.)
Благодаря Ви, министър Рашков. От „Движението за права и свободи“? Нямате въпрос. От „Изправи се БГ! Ние идваме!“?
Уважаеми министър Рашков! В изложението си по-рано Вие казахте нещо много интересно, а именно, че документи и материали, които са съставяни във връзка с използването на специални разузнавателни средства, са или унищожавани, или пращани в Специализираната прокуратура, за да не може в крайна сметка Министерството на вътрешните работи да стига до тях. Първо, ние от „Изправи се БГ! Ние идваме!“, тъй като сме доказано подслушвани – целият офис на „Изправи се БГ! Ние идваме!“, гражданската платформа, както и свързаните с нея политици, граждани и журналисти са били подслушвани (реплики между народните представители Десислава Атанасова и Мая Манолова), силно се вълнуваме от това: дали смятате, че подслушванията, които са провеждани през последната една година, по някакъв начин са използвани политически? Но по-важна е и другата констатация, а именно, че Специализираната прокуратура се е превърнала в „черна каса за мръсотии“. Тоест който иска да скрие нещо – от бившите управляващи, повтарям, бившите управляващи, той го праща на Специализираната прокуратура, за да може това нещо никога да не види бял свят, тъй като то явно не може да бъде унищожено. И тук въпросът е: след като никъде в Конституцията или в Закона за съдебната власт не пише, че Специализираната прокуратура трябва да бъде „черна каса за мръсотии“ и в нея да се пазят записи, документи и други неща, уличаващи бившите управляващи в подслушвания, които не са довели до нищо, подслушвания, които са правени само за техния партиен интерес, тя осъществява ли всъщност – именно Специализираната прокуратура – функциите, които Законът за съдебната власт ѝ предписва? Каква е Вашата оценка? Специализираната прокуратура води ли до истински разследвания срещу истински престъпни групи, или просто действа като един партиен орган? И следователно трябва ли тя...
Благодаря Ви, господин Делчев.
Всъщност въпросът е: трябва ли тя да бъде закрита, както ние от „Изправи се БГ! Ние идваме!“ предлагаме?
Заповядайте, министър Рашков.
Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Зададохте ми комплексен въпрос – както за законосъобразността на процедурите в Спецпрокуратурата, така и за съдбата на този орган на съдебната власт. Ще се опитам и ще Ви кажа, разбира се, и моето мнение какво е. Да, действително в проверката, която вършим вече доста време и много старателно, се натъкваме на такава практика. Първо, органите на Министерството на вътрешните работи, и по-точно Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, както и дирекция „Вътрешна сигурност“ в този период от време – на протестите по улиците на София, са използвани като обслужващ Спецпрокуратурата субект. Разнасяли са – и другата седмица, ако ме поканите, ще Ви обясня – едни листчета с едни имена, така че да не остават никакви документи. Второ, установихме с камери, които има в една от службите, че е започнато и провеждано след встъпването ми в длъжност масово унищожаване на документация. Това за какво говори – че някой да не би да се е подготвял да ни посрещне на чисто?! Документи, свързани със специалните разузнавателни средства. И, което казах по друг повод днес, друга част от документите, които очевидно са били необходими на прокуратурата, са били изпращани там. И тъй като делата са в прокуратурата, ние не можем да извършим никаква проверка там. И така се затваря кръгът. Можем обаче и има оставени документи, казвах го много пъти, ще го повторя и днес, тъй като за мен това е изключително тревожен въпрос, образувано е досъдебно производство по повод протестиращите граждани за политическото престъпление по чл. 95 от Наказателния кодекс: който участва – и там да подравя, събаря властта – в бунт, във въстание и така нататък. И едно наказание има там – доживотен затвор. Ако бяхме в други времена, сигурно щеше да има предвидено и смъртно наказание.
Сибир!
Смъртно, смъртно наказание. Да, сега няма, слава на бога! Няма! Такова дело са образували. В друго постановление са смесили две правни квалификации – да има за всеки случай: едната по чл. 321, тоест за организирана престъпна група, а другата по този текст – по чл. 95. Така че всеки, който е бил там на площада, който е участвал в протестите, спокойно може да се чувства като участник в една група, поставила си за цел да събаря властта, да участва в бунт, въстание. И аз се чудя: част от моето семейство бяхме там няколко пъти, сигурно и нас са ни третирали по този начин, за съжаление?! Защо казвам това и с усмивка, и с тревога? Защото в практиката у нас – в практиката на следствените и прокурорските органи в нашата държава, не помня в годините някой да е прилагал този текст, не помня. Дори в наказателноправната теория този текст, както и някои други след него се разбират като мъртви текстове от Наказателния кодекс. Обаче ние, колкото и опитни да сме, значи не сме се доучили докрай, защото, ето, доживяхме да видим образувано от прокуратурата досъдебно производство по този текст от Наказателния кодекс! Струва ми се, че би могло да се събере допълнителна информация и в тази насока. Признавам, Министерството на вътрешните работи няма да може да извърши такива проверки. Но нашата Спецпрокуратура, повтарям, е образувала такова производство и е извършвала с помощта на службите на МВР – по времето на колегите, които са били преди мен – действия за доказване на такова престъпление. И нещо, на което обърна внимание министър Стоилов, министърът на правосъдието – тук отново виждаме спасителната норма на чл. 321 и така нататък, цитирам Ви конкретно, за организирана престъпна група. Аз ще Ви представя вероятно някакви цифрови данни другата седмица да видите, че тук това никак не е за подценяване, защото става дума за образувани дела – за четири години ли, колко, над 10 000 по този текст. Над 10 000 дела! Когато ме изслушвахте тук, бях още в Бюрото. Тогава казах нещо във връзка с антикорупционната комисия и нещо във връзка с проблема организирана престъпност у нас. И казах, че там, в тази прокуратура, се образуват и водят толкова много дела по чл. 321, сякаш България сме съставени едва ли не като народ от такива организирани престъпни групи. Сега – 10 000 ли, 13 000 ли такива дела, и когато стигнат до върховете на съдебната система, до Върховния касационен съд, изведнъж се оказва, че няма доказателства за организирана престъпна група, тази квалификация отпада и делото накрая приключва дори с осъдителна присъда, но по някакъв друг текст от Наказателния кодекс. И някой веднага ще попита: а защо са правили така? Ами защото във всички случаи, когато квалификацията е за организирана престъпна група, първо, веднага вземат мярка „задържане под стража“. И тези мерки, както знаете добре, тъй като се публикуват много факти, не траят по един-два месеца, а някой път траят по две години. Тук колегата Хаджигенов сигурно ще ме подкрепи. В смисъл, удължават се мерките, като се добавят и други обвинения, така че да може обвиняемият да стои колкото може по-дълго и едва ли не да изтърпи някакво наказание, което още съдът не му е наложил. И следващата причина да се квалифицират така деянията е, че във всички случаи при такава правна квалификация се използват какво – специални разузнавателни средства. Питате ме дали са използвани за политически цели? От това, което съобщих, няма никакво съмнение, че са използвани за политически цели, защото това престъпление по дефиниция е политическо престъпление, то е в главата, в първата част на Наказателния кодекс, особената част, престъпления против сигурността на републиката. Всички там са политически престъпления. Да, използват се. Ето Ви примера. Това за мен е най-страшният пример. Един гражданин, който протестира, иска да се промени нещо в страната, иска оставката на кабинета, автоматично го правят престъпник, извършител на престъпление против републиката, сигурността на републиката. И още нещо ще Ви кажа, тъй като днес дълго време отделихме на главния прокурор. Изведнъж след нахлуването в Президентството протестното движение издигна лозунги, както казах, срещу главния прокурор и поиска неговата оставка. И той образува наказателно производство, така че да предпази себе си, тъй като му искат оставката, и разследва производства срещу гражданите, които му искат оставката. Не знам как да го наречем това. Сега, наистина спецструктурите на прокуратурата у нас, бих казал и съдилищата, поставят този въпрос за собственото им съществуване като част от съдебната власт именно с тези действия, които извършват. С тези си действия. Моето мнение е, че България няма нужда от такова специализирано правосъдие, това е моето лично мнение. Няма нужда от такова. Дори когато беше лансиран Проектът за създаването на тези структури, аз още оттогава бях категоричен, че ние нямаме нужда от такива съдилища. Те се превърнаха, както напоследък много често се казва, действително в бухалка на властта, действително. И затова нямат място. Ориентацията и на министъра на правосъдието е правилна, възприемам я, подкрепям я, че такава специализация може да се получи и в рамките на обикновените прокуратури, ако мога така да се изразя, и съдилища. Това не пречи. Както в Националната следствена служба има специализирани отдели по отделни видове престъпления, което не пречи да им се разпределят, разбира се, и дела по други текстове от Наказателния кодекс. Само тук това се възприе и мисля, че след колко години би следвало да преосмислим тези структури. Иначе не бих използвал, много е силен този израз за мръсотиите в черна каса и така нататък. Общо взето, смятам, че отговорих на въпроса. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, министър Рашков. Преминаваме към въпросите към министър Стоилов. От „Има такъв народ“? Няма. От ГЕРБ-СДС? Няма. От „БСП за България“? Заповядайте, господин Божанков.
Уважаеми министър Стоилов, поздравяваме Ви, че засегнахте въпроса с процедурата по изслушване на главния прокурор извън Годишния доклад, която, между другото, е инициирана един-единствен път от парламентарната група на БСП. Тогава с колегите зададохме всички важни въпроси в продължение на четири астрономически часа. Отговорите бяха смущаващи и ни дадоха основание тогава да поискаме оставката на главния прокурор – позиция, която остава непроменена и до днес, но и очерта три групи институционални проблеми на държавното обвинение: селективното действие на обвинението, което очевидно, например при скандалните записи на Борисов само то не можа да разбере чий е този глас; пасивното отношение в тези случаи; намесата в други власти по пътя на общия надзор за законност. Когато прокуратурата стигна дори до ситуации, в които откровено се опита да законодателства – един процес, който ГЕРБ опитаха да обективират в Проекта им за Конституция и да го направят конституционен ред. Слава богу, не успяха. Тези общи групи въпроси обаче до ден днешен не намират институционално решение. Ние Ви поздравяваме, че поставихте този въпрос от висотата на Вашата институция там, където му е мястото, и продължихте тази политика. В тази връзка е и моят въпрос – на база това, което видяхте като министър, целия процес във Висшия съдебен съвет и дебата днес в Народното събрание, какво е Вашето заключение, и най-важно – какво е Вашето послание след вчера и днес – този дебат, към нас, към 46-ия парламент и към хората, които ще работят за решаване на тези институционални, подчертавам, проблеми? Благодаря Ви.
Благодаря Ви. Заповядайте, министър Стоилов.
Госпожо Председател, господин Божанков, госпожи и господа народни представители! Част от примерите, които дадохте, могат да покрият състава на нарушението системно неизпълнение на служебни задължения от главния прокурор. Разбира се, той има защитна теза и казва: аз не разглеждам никакви конкретни преписки и дела, тоест за никое от тях не отговарям. Но тъй като той осъществява общото ръководство, методически надзор, без да се намесва в работата на отделните прокурори – така, както повеляват Конституцията и законът, той няма как да не носи отговорност за общата ефективност на противодействието на корупцията по високите етажи на властта. Дори в Доклада на Европейската комисия за върховенството на правото за тази година Вие сте видели колко окончателно финализирани решения на Върховния касационен съд има, колко частично, и всъщност там България продължава да бъде с крайно незадоволителни резултати, в едно състояние, когато корупцията е проникнала във всички сектори и на всички нива на управлението. По отношение на това как аз виждам нещата. Според мен основателните критики, претенции и очаквания, които има, смятам, преобладаващата част от българските граждани към дейността на съдебната власт и на прокуратурата, не трябва да доведат до отслабване ролята на прокуратурата. За мен България има нужда от силна, ефективна и отчетна прокуратура. Така че основателните претенции, които предявявате към сегашното ръководство на прокуратурата, към Висшия съдебен съвет – органа за управление, не трябва да доведат до това да се отслабят възможностите на държавата за противодействие в тази област. Това е опасността и това е трудният, чувствителен баланс, който трябва да бъде извършен в последващите действия. Как обаче да стане силна и ефективна прокуратурата, това вече е една дискусия. В някои държави се постига чрез засилване на съдебния контрол с по-голяма децентрализация, в други има възможности за повече въздействие от върха към основата, така че трябва да бъдат преценени различните варианти и техните последици, вписани обаче в едно цялостно виждане за нея. Питате какво друго мога да предложа. По отношение на Бюрото за защита в момента има дело пред Конституционния съд. Моята препоръка е да изчакате произнасянето на Конституционния съд и с оглед на това решение вече да бъдат предприети евентуално промени в съответния закон. Тъй като този закон е предвиждал Бюрото да бъде една структура, която да се занимава предимно със защита на свидетели, аз казах вече как тя е разпростряла своето действие, докато се превърне основно в една паралелна охранителна, бих казал, по-привлекателна даже от Националната служба за охрана структура, подчинена на един човек, който по същество я ръководи, контролира и има възможност да взема всички важни решения, без да са използвани достатъчно възможностите за контрол от страна на другите институции. По отношение на разпределението на делата наистина трябва да се възстанови практическото прилагане на принципа за случайното разпределение на делата, за да се преодолее един анекдот, придобил широка гражданственост: „В прокуратурата няма нищо случайно в принципа за случайното разпределение на делата.“ Тук може би накрая, така, за разведряване, защото бяха припомнени моменти от българската история, включително парламентарна, с горчив привкус, но години по-рано един от блестящите оратори в българския парламент – Георги Кирков, се обръща към своите опоненти и казва: „Господа, Вас вече законът не Ви лови. Вас Ви лови само революцията.“ И за да няма такива крайни събития, за да няма такива прояви като тези от миналата година, или те поне да протичат по един начин, който не води до дълбоки разделения и конфликти в българското общество, и ако искаме да използваме принципите на правовата държава, трябва да направим така, че законите и техните изпълнители да бъдат такива, за да се развива процесът в неговите демократични форми. Това са поуките от историята, така че нека да ги следваме, нека да бъдем критични и самокритични, и главно – да бъдем изпълнени от съзнанието, че хората разчитат това, което става сега, по някакъв начин да продължи, да бъде подобрявано и всеки един да излиза и да обсъжда резултатите, които е постигнал. Благодаря. (Ръкопляскания от ИБГНИ.)
Благодаря Ви. От „Демократична България“ – заповядайте, госпожо Йорданова.
Госпожо Председател, господа министри, колеги! На няколко пъти в днешния дебат, както и в предложението на министъра на правосъдието до Висшия съдебен съвет, ние се връщахме към Доклада за върховенството на закона, върховенството на правото на Европейската комисия, който излезе неотдавна. В този доклад има едно смущаващо за поредна година заключение, в което се казва следното: „Въпреки увеличената активност по разследването и повишените ресурси, обвинителните актове, съдебните производства по корупционните престъпления остават малко, а осъдителните присъди – още по-малко.“ Този въпрос неизбежно е свързан с действията на главния прокурор и, разбира се, престижа на съдебната власт. В тази връзка имам следния въпрос – какво показва статистиката относно корупционните престъпления в България, колко от тях действително засягат висшите етажи на властта и съответно ние като народни представители от 46-ото народно събрание какво можем да направим, за да се премахнат пречките и съответно да се активизира решаването на този действително голям проблем на нашето общество?
Благодаря Ви. Заповядайте, министър Стоилов.
Госпожо Председател, госпожо Йорданова, госпожи и господа народни представители! Обикновено сме свикнали да казваме, че не са толкова важни хората, колкото правилата. Моят опит обаче ме кара да смятам, че колкото важни са правилата, толкова важни са и хората. И най-добрият път към решаване на този въпрос е, ако повече хора, ако се създаде критична маса от хора в институциите, които не са корумпирани и колкото по-нависоко се намират те, да могат да изискват и тези под тях да не бъдат. Това е сложен оздравителен процес, който обаче наистина изисква всеки да погледне в своите редове, всеки да погледне в другите и всеки по този критерий да иска да се носи еднакъв критерий за отговорност. Що се отнася до данните в доклада, аз си спомням, че едно от постиженията на България беше, че има осем осъдени катаджии за корупционни престъпления. Може би сега се изтъква, че за първи път е имало образувано наказателно производство срещу действащ министър, заместник-министър. Да, това е така – не го подценяваме. Но когато някои хора казват: абе защо поставяте тези въпроси и искате да носи главният прокурор отговорност, какво толкова е направил, но той отговаря не само за това, което е направил, а и за това, което не е направил и подчинените на него. Така че разкъсването на тези свързаности, без да създават тенденциозност, предубеденост или избирателност, трябва да бъдат тези, които наистина да ръководят действията. И в този именно план смятам, че не трябва да бъде притискан съдът, но трябва да се отиде отвъд разбирането на сегашния главен прокурор, което мисля, че той публично е споделял, че прокуратурата дължи действие, а не резултат. Вярно е, че официалният резултат е в правомощията само на съда и в крайна сметка на последната съдебна инстанция, но ролята на прокуратурата не е просто да образува преписки и дела, защото тя може да образува преписки и дела на всички, които са тук. Но означава ли, че тя е изпълнила своята истинска роля? И ако за изхода по отделното дело, прокурорът не може да бъде държан единствено отговорен за съвкупния резултат от дейността на прокуратурата, ние можем да съдим до каква степен и по какъв начин тя си върши работата. И не да ни се казва: ние сме поискали, наложили мерки за три милиарда, два милиарда, един милиард конфискации. Към момента по дейността на Специализираната комисия има отнети 12,2 млн. лв. Нека да видим, необходимо е и време, но едно е така да се казват големи претенциозни неща, друго е да се види какъв е крайният резултат. Така че дори и в момента, когато се говори колко милиарда са пропуснати или пропилени от сегашното управление, не трябва да се заблуждаваме, че единствено необходимото и категорично противодействие на корупцията може да реши проблемите на България. Другият стълб е развитие на икономиката и социално ангажирана политика. Колкото и да се стесни корупцията, България няма да се модернизира, няма да достигне другите развити страни само с тези действия. Да, Министерството на правосъдието, на вътрешните работи, в определени сектори други министерства са отговорни, за да бъдат спрени тези кранчета, тези посредници, защото проблемът не е в това, че има процедури „ин хаус“, а в това, че те са само едни транспортни междинни звена, за да отидат държавните пари, заобикаляйки предвидения ред, в облагодетелствани структури. Така че ето Ви инструменти, които трябва да съчетаят – спешното, належащото противодействие срещу корупцията, с една социална икономическа политика за модернизиране на страната, а не някакви потпури от програми отпреди 30 години, които наистина са доста овехтели и които не могат да решат днешните проблеми в свят на съчетаващи се кризи от най-различно естество. Така че моят призив към Вас във връзка с въпроса е наистина, тръгвайки от конкретните проблеми и техните решения, да стигнем до това, което наистина може да направи България просперираща и българските граждани да се чувстват достойно в нея. Благодаря.
Благодаря Ви. От „Движение за права и свободи“? Няма въпроси. От „Изправи се БГ! Ние идваме!“? Заповядайте, госпожо Манолова.
Уважаеми господин Министър, Вие имате законова възможност да обжалвате пред Върховния административен съд това срамно решение на Висшия съдебен съвет с абсурдни аргументи, които на практика Ви лишиха от упражняване на конституционното Ви право да искате предсрочно освобождаване на главния прокурор, или още по-абсурдното твърдение, че става дума за дисциплинарно производство, по което сроковете отдавна са изтекли. Според Вас за какво става дума – за тежка некомпетентност на членовете на Висшия съдебен съвет, или за зависимости – политически и олигархични зависимости? Ясно е, че и в двата случая членовете на този Висш съдебен съвет трябва да бъдат освободени. Кой смятате, че е пътят за това? Дали да бъдат призовани политическите партии, които излъчиха свои представители във Висшия съдебен съвет, постановили това срамно решение, и по този начин да се даде възможност на тези партии да застанат на страната на гражданите, на гражданския интерес, на обикновените хора, които страдат от съдебната система, превърната от същия този Висш съдебен съвет в бакалница с тезгях, с щайги с гнили ябълки, или отговорността е на Народното събрание да предприеме законодателни промени, които да доведат до избора на нов Висш съдебен съвет, и дали това според Вас би могло да стане чрез промяна в модела на неговото структуриране и функциониране? Например да се върнем към модела отпреди 2007 г., когато ставаше дума не за постоянен състав.
Госпожо Манолова, конкретен въпрос.
Това би дало възможност на членовете на Висшия съдебен съвет да виждат всеки ден оценката на магистратите – на почтените магистрати, за тяхната работа. И това със сигурност би променило действието на Висшия съдебен съвет като чадър и над Висшия съдебен съвет, и над други назначения в съдебната система.
Заповядайте.
Госпожо Председател! Госпожо Манолова, госпожи и господа народни представители, ще проуча възможностите за обжалване на решението на Висшия съдебен съвет пред Върховния административен съд, но се колебая дали си заслужава такава правна стъпка да бъде предприемана. Може би, за да видим какво пък ще бъде отношението на магистратите, да използваме евентуално още една правна възможност, но не знам дали в случая задълбочаването на юридическата дискусия е най-добрият път. Така че ще преценя дали е целесъобразно, защото аз продължавам да съм убеден, че процесуалната легитимация, с която разполагам като министър на правосъдието за отправяне на това искане към Висшия съдебен съвет, е налице. Какви са причините? Аз не бих искал да се превръщам в оценител на професионалната компетентност на членовете на Висшия съдебен съвет, най-малкото защото те са излъчвани – една част от съдебната власт, друга част от парламента, и по този начин аз бих се поставил над тези, които ги избират. Въпреки че в дискусията забелязах някои пропуски и в това отношение. Например някои, които не виждам да правят точна разлика между основание за тълкуване и попълване на празноти в законодателството. Това са според мен важни професионални изисквания към хора, които имат претенции, нали? Няма да соча други случаи – как крайната необоснованост или неоснователност на едно искане може да доведе до неговото отклоняване на основание на недопустимост, нали? Вие преценете като хора, които упражнявате тази професия и искате от съдилищата да се произнасят, как бихте реагирали на подобни неща? Според мен по-големият проблем е, и аз затова казах, че вчерашното искане за заседание е тест за самостоятелност и отговорност на членовете на Висшия съдебен съвет. Те отказаха, отказаха да решават този тест. Това за мен вече оттам нататък дава възможност всеки да си прави определени заключения. И как да се действа оттам нататък? Министърът на правосъдието единствено председателства заседанията на Висшия съдебен съвет. Може да прави определени предложения, може да свиква тези заседания, така че един от приоритетите в краткия период на моята дейност беше да се активизира взаимодействието между изпълнителната и съдебната власт именно чрез тази роля във Висшия съдебен съвет. Аз нямам правомощия да променям състава на Висшия съдебен съвет. Това, което номинално по закон съществува, е тези представители във Висшия съдебен съвет, в зависимост от това как са излъчени, било то от органите на съдебната власт или от парламента, съответно могат да се поставят въпроси за тяхната отговорност. Но аз не искам да изглежда, че произнасянето им по един конкретен въпрос ще доведе до задвижване на такава дисциплинарна процедура. Въпросът е по дълбок – какъв тип орган за управление на съдебната власт е необходим? Вие знаете ли, че като министър на правосъдието за този кратък период, най-големият брой предложения за решения, които се е налагало да внасям в правителството, е за изпълнение на осъдителни решения срещу България от Европейския съд по правата на човека или споразумителни такива решения? Това са огромни средства – мисля, че годишно някъде са около 1 млн. лв., и затова основателно с колегите обсъждахме, че може би изплащането на тези обезщетения трябва да се поеме от всеки един орган, който е станал причина за постановяване на осъдително решение, особено когато става дума за повтарящи се нарушения, тоест имало е известност, имало е предвидимост, че актът, произнесен от някакъв български орган – в едни случаи той може да е към изпълнителната власт, в други – към прокуратурата, в трети – от съда. Така че нека всеки да си плаща сметки за това, което е станало, защото последните години се създаде впечатлението, че Висшият съдебен съвет е някаква самодостатъчна, автономна структура, която едва ли не може да съществува независимо от другите институции в държавата, че на нея държавата ѝ е необходима, когато се обсъжда бюджетът ѝ и тя трябва да получи полагащите се средства. Мисля, че отговорностите трябва да се разпределят съразмерно и това е важното. Да, действително Висшият съдебен съвет започна заседанията си от залата в Министерството на правосъдието и виждате, той се изгради като една мощна паралелна администрация. Тук не искам да говоря за различните проекти, за тяхната ефективност, как постоянно правим електронни системи, как все още, нямайки електронно правителство, ние имаме надграждане, доизграждане, допълване, коригиране на най-различни подобни проекти и сега отново проблемите с електронното призоваване. Така че това са реалностите в цялата страна. Висшият съдебен съвет е един от тези фрагменти, които наблюдаваме и в другите сектори. Но това е въпрос на парламента. Аз тук не искам да давам препоръки, съвети и още по-малко финални решения. Смятам, че наистина много добре трябва да се обсъдят въпросите, и Вие потвърждавате част от моите думи в началото. Сега ние обсъждаме дали да се върнем към нещо, което го е имало в началото, после сме казали, че като го променим, ще стане по-добре, а то може би е станало даже по-зле. Така че, пак казвам, нека всички горчиви уроци да бъдат прочетени, нека опитът да бъде използван, нека да няма предубеденост. Дори, ако искате, Висшият съдебен съвет приключва своя мандат някъде след около една година. Аз не казвам дали Вие да чакате, или да предприемате някакви промени в този период. Но има какво да се направи в това време, за да се излъчи наистина такъв състав на Висшия съдебен съвет, със или без промени на най-високо ниво, но, пак казвам, в момента Вие сте на ход, имате законодателна инициатива, особено по отношение на Закона за съдебната власт, по отношение на други закони, а нека другата дискусия да бъде много по-обхватна, задълбочена. Може би и други инициативи ще се появяват във времето и те да бъдат обсъждани сериозно. Така че да не отлагаме, както хубаво е казано в нашата поговорка: „Днешната работа за утре“, заради това че имаме и някакви други бъдещи планове и задачи. Благодаря Ви.
Благодаря Ви. Сега преминаваме към изразяване на отношение към отговорите на двамата министри. От „Има такъв народ“ имате право на 10 минути общо към двамата министри. Заповядайте, господин Атанасов.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бяха изслушани двамата министри, но повечето превърнахме това изслушване в една говорилня и даване на съвети какво трябва да се направи. Нашите изводи от проведеното изслушване са следните. Съществуват едни партии, които избраха Гешев и изградиха системата на функциониране на прокуратурата по този начин, който да пази модела на функциониране не само на съдебната система, а на цялата държава. Тези три партии в момента трябва да решат с другите партии в този парламент, този модел на управление не само на съдебната система, но и на държавата, трябва ли да продължи да функционира, или не трябва? Ние трябва да намерим едни допирни точки, по които да бъде проведена кардинална съдебна реформа, не само в прокуратурата, в съдебната система: за функциите на Министерството на правосъдието, за специалните разузнавателни средства, но без реформа в прокуратурата нещата няма да се получат. Там трябва да намерим допирни точки във връзка с промени в Закона за съдебната власт, както казаха изслушваните министри, трябва да намерим възможности за конституционни промени, защото никоя от новите партии в парламента не е участвала в гласуването на Закона за съдебната власт, в последните конституционни промени, които показаха, че те са безсмислени и прокуратурата не може да функционира по един нов начин. Тя си работи по модела, който е изграден отпреди 1990 г. – без кардинални съдебни реформи във връзка с контрол върху актовете на прокуратурата, отговорност на прокуратурата за незаконосъобразни действия, премахване на зависимостта на редовите прокурори от главния прокурор във връзка с техните съдебни актове, нещата няма да се получат. Тук трябва да покажем желание – всички партии в този парламент, за разбиването на този модел на управление. Другото всичко е една говорилня. Нека да проявим воля, да начертаем план, по който да се движим, и да можем да разбием този порочен модел. Това ще бъде в интерес на българските граждани. Така колкото и да слушаме: Гешев е такъв, Гешев е онакъв, той няма да си тръгне. Ние трябва да измислим модела, законодателните промени, които трябва да бъдат кардинални, за да можем да разбием този модел. Пак казвам, партиите, които са гласували и Цацаров, и Гешев, те си го избраха – спомняте си телефонните разговори. Те трябва да проявят воля и да кажат: този модел не може да продължава, защото той ще рефлектира и върху Вас в един момент. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ИТН.)
Благодаря Ви, господин Атанасов. От ГЕРБ-СДС? Заповядайте.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Питах се какъв е смисълът на тази дискусия? И мисля, че както за мен, така и за нашата група, за всички Вас, и за цялото общество е ясно, че смисълът на тази дискусия и на инициираните действия през последните дни от Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието бяха с цел да бъде създадена идеологическа, идейна и политическа платформа за смяната на Висшия съдебен съвет и след това на главния прокурор. Тоест да се случи това, за което уважаемият колега Зарков вчера каза: „Стани да седна“. Дискусията обаче беше полезна, защото в нея се откроиха двете позиции, двете платформи, двете линии на поведение, измежду които народното представителство трябва да избере коя да следва. Също уважаваният колега Атанасов спомена Монтескьо и принципа на разделението на властите и затова, че власт трябва да контролира власт. За съжаление, в последните дни, последните седмици, включително и днес, се открои едната тенденция – изпълнителната власт да издава присъди. Много присъди бяха издадени, обвинителни актове бяха съставени в публичното пространство, бивши хора. Разбрахме, че лидерът на опозиционната партия трябва да бъде вкаран в затвора. Струва ми се, че оттук нататък ние много ясно трябва да си дадем сметка какви са прерогативите на законодателната власт, какви са прерогативите на изпълнителната и какви са тези на съдебната. Ако някой от изпълнителната власт иска да издава присъди, да бъде така добър да премине към съдебната власт и да ги издава там, защото, колеги, издаването на присъди от изпълнителната власт има една друга особеност – тя разрушава авторитета на правото, тя разрушава чувството за справедливост и разрушава авторитета на правото. Не може изпълнителната власт да си позволява такова нещо – това го казвам в скоба. Министър Стоилов направи някои фундаментални изказвания и аз го поздравявам за което. Под 90% от неговите думи мога да се подпиша. Той ни обърна внимание върху това, че не е въпросът „Стани да седна“ и не е въпросът да смените Вие състава на Висшия съдебен съвет, за да стигнете до Гешев или Цацаров и да ги смените и тях, а че ако се сведе всичко само дотам, няма да сте направили нищо и няма да е с нищо по-различна България, нито нейната съдебна система. Нищо няма да стане по-добре. Господин Янаки Стоилов обърна внимание върху това, че нашата Конституция е променяна много пъти в частта „Съдебна реформа“ и ще Ви кажа колко – шест, точно шест пъти е променяна. Последния път със съдействието на наши колеги, които в момента стоят вдясно и, както каза той, всеки път става по-зле. Нашият народ има една поговорка: „Седем пъти мери, един път режи!“, и бих призовал народното представителство, ако смятате седми път да променяте Конституцията, този път много да внимаваме, защото той ще бъде последен. Знаем, че следващата седмица предстоят неформални дискусии между политическите партии във връзка със съдебната реформа. Политическа партия ГЕРБ ще участва с удоволствие и се надяваме някои от тезите, които бяха чути от тази трибуна, да можем да ги имплементираме в бъдещото законодателство. През 1215 г., колеги, е приета Великата харта на свободите – Магна харта, която е основополагащият конституционен документ на съвременната демокрация. В нейния чл. 40 се казва: „Никому няма да бъде продавано, отказвано или забавяно право и справедливост.“ Ще го прочета още веднъж: „Никому няма да бъде продавано, отказвано или забавяно право и справедливост.“ Аз мисля, че в следващите дискусии, които ще водим в тази камара, ние трябва да помислим много внимателно как гарантираме тези принципи, защото това са всъщност принципите, макар и формулирани с други думи, и на българската Конституция – между право и справедливост има разлика. Знаете ли, искам да кажа нещо много лично и надявам се да не прозвучи като популизъм, моля всъщност да не го разбирате по този начин. Не знам дали си спомняме, защото в грохота на революционните промени, които се извършват в тази камара, ние някак си не обръщаме внимание на дребните неща, но в понеделник беше убито дете, беше убито от полицай на пешеходна пътека. За такова нещо в развитите западни демокрации, към които ние се стремим, веднага се случват две неща – министърът на вътрешните работи подава оставка (реплики: „Еее!“), а съдебното дело на първа инстанция завършва след две седмици. На последна инстанция – за два месеца. (Реплики.) Проверете, за да видите, че е така. (Реплики.) Това е, колеги, диференциацията между справедливостта и правото. Обществото има нужда от справедливост и справедливостта понякога се изразява в дребните неща. Когато справедливост се въздава в малкото, защото то изобщо не е малко, аз мисля, че трябва да сложим тук една червена линия, за която да се разберем, че просто – не червена линия, не мога да намеря правилната дума в момента, един принцип, върху който да се обединим всички, че каквото и да правим в България, не може да се случва убийство на дете или ако се случи, справедливостта трябва да бъде въздадена незабавно. (Шум и реплики от ИТН. Реплики от народния представител Тома Биков.)
Моля да не влизате в диалог! Господин Биков! Господин Биков!
Господин Йорданов, няколко пъти в кампанията си позволявах да казвам, че който вдига много високо моралната летва, трябва да може да я скача сам. Всеки, който вдига моралната лента, трябва да може да я скача. Когато аз я вдигам, знам, че мога да я скоча. Въпросът е, когато Вие вдигате моралната летва, трябва и Вие да можете да я скачате. Защото не може с обиди, обвинения – несправедливи или справедливи, ще се разбере по-късно, с популизъм и с пиар ние да управляваме тази страна. Тя трябва да се ръководи с право и със справедливост. И мнозинството, което ще бъде създадено, трябва да покаже и да демонстрира може ли да въздава право и справедливост. Завършвам с една мисъл на Владимир Соловьов – руският философ Владимир Соловьов, който е казал: „Силата на по-слабия се състои в това да може да наложи на самозабравилия се силен силата на правото“. Интерпретирайте го, както искате (ръкопляскания от ГЕРБ-СДС), но Политическа партия ГЕРБ оттук нататък ще си служи със силата на правото. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
Благодаря Ви, господин Чолаков. От „БСП за България“? Заповядайте, господин Зарков.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господа министри, благодаря Ви за отговорите и за времето, което отделихте. Това изслушване поставя за пръв път в това Народно събрание и със сигурност не за последен един въпрос, който се е обсъждал по много други народни събрания и не е получавал отговора, който непрекъснато възпалява общественото мнение, но създава объркване у българските граждани поради простата причина, че е представян всеки път по начин, по който изглежда сякаш, че едни хора се бият за власт. Затова ще се опитам да Ви кажа какво разбрах аз и групата, която представлявам в последните два дни и какво според нас трябва да се направи. Първото, нека да си кажем, че прокуратурата в България и в частност главният прокурор поради функцията, която заема, и начина, по който е конституирана, представлява истинска власт, и то много по-брутална, бих казал, от тази, която всеки един от Вас чрез избори е получил, тъй като става дума – не повече и не по малко – за свободата на българските граждани. За да си припомним за какво точно става дума, широко известна сред Вас и сред гражданите е дефиницията на германския социолог, икономист и юрист Вебер за монопола на силата – единствената легитимна сила е тази, която се упражнява от държавата. Но за да бъде тя демократична, тя трябва да следва посредством дадени правила, процедури, иначе тази сила се превръща в насилие, а това насилие става предмет за политически заигравания. Това се случва с нас през годините. Какъв въпрос зададе министърът на правосъдието през доклада на министъра на вътрешните работи вчера на Висшия съдебен съвет и днес ние го обсъждаме? Всъщност зад сложните юридически думи той пита следното: може ли в България на практика, ако един главен прокурор с действията си и бездействията си е създал обществени напрежения, ако не е получавал обществено доверие, може ли той да бъде преждевременно отстранен или не? Какво се случва в страната България, ако от 10 хиляди км – от Щатите, ни посочат като корумпирана държава с данни, факти и обстоятелства, които са широко известни и за които през годините са си затваряли очите един ред прокурори, полицаи, поне двама главни прокурори?! Може или не може? Вчера Висшият съдебен съвет – органът, който по Конституция трябва да се произнесе по тези въпроси, каза: не, ние няма да отговорим. Този дебат, не бидейки решен там, където му е мястото в конституционно определения за това орган, идва в политическия форум – Народното събрание, и ние нямаме право да го подминем вече! Не за първи път е това, което се случва. Откакто беше избран за функцията на главен прокурор Иван Гешев, в последната година и осем месеца със своите изявления, своите действия, своите бездействия концентрира още повече този дебат върху собствената си личност. И сега той отказа да подаде оставка! Какво може да се направи оттук нататък? Министрите свършиха своята работа. Какви са заключенията, които можем да направим? В България както винаги има това, което пише в закона, и това, което се случва на практика. Процедурата от вчера по принцип не е нищо друго освен процедура по импийчмънт – процедура, която съчетава в себе си юридически, политически, морален ангажимент. Неслучайно професор Стоилов постави въпроса за стандарта, по който се отсъжда, а този стандарт е и чувството на лично усещане в самите хора, които са избрани, в случая членовете на ВСС. Вместо да се произнесат и да отсекат този въпрос, да защитят главния прокурор Иван Гешев, ако считат, че това е правилното положение, те се скриха зад юридически неприемливи формулировки, обсъдиха тази процедура все едно е дисциплинарно производство. Аз не мога да повярвам, че те не знаят разликата, най-малкото защото тази процедура не би могла да свърши със санкция, а тя може да свърши единствено с предложение към политическия орган, избран пряко от народа – държавния глава. Това не може да е дисциплинарно производство и цялата тази процедурна от вчера, да я нарека хитрина, показва просто отказ от поставения, пак казвам, много по-сложен въпрос – да поставят под въпрос правото на министъра на правосъдието да инициира такава процедура. Аз не мога да повярвам, че те не познават чл. 130в от Конституцията на България, която изрично дава това право за всеки един магистрат, включително главния прокурор. И защо се случва това? Защото ролята на ВСС е в това, което е замислено и записано в закона, и това, което се случва на практика. По Конституция и по закон Висшият съдебен съвет е политически орган! Всички тези фръцвания от вчера – ама ние като политици ли да заседаваме или като юристи, нямат никакъв смисъл. Това е орган, който отсъжда за кадровото израстване на магистратите и оперира с техния бюджет. Откакто стана постоянно действащ орган през 2007 г. – и тук не съм сигурен дали това в крайна сметка беше добре, но откакто стана такъв орган, той съвсем се извади и той представлява третата власт, както ние представляваме законодателната, както има такива хора, които представляват изпълнителната, представлява съдебната власт и носи отговорност за това. Конкретно обаче, за да прикриват и да не застанат с имената си и да кажат политическите решения, които са взели и да носят отговорност за това, този орган непрекъснато се крие зад най различни процедури, юридически сентенции и така нататък. Не за първи път правото е използвано като формално прикритие на дадено решение или невземането на такова решение, което е ясно отпреди това, но този път, уважаеми дами и господа, това е толкова очевидно, че става срамно. Аз поне не се чувствах удобно, докато гледах и слушах вчерашното заседание на Висшия съдебен съвет. Заключенията, които могат да се направят от тези два дни: Висшият съдебен съвет или поне мнозинството от неговите членове вчера показаха, че не искат да упражняват правомощията, с които са натоварени, правомощията, за които кандидатстваха, концепциите, които написаха собственоръчно, представяха ги тук и там, откъдето бяха избрани, и по отношение на други колеги. Какво следва оттук нататък по отношение на главния прокурор Иван Гешев? Първо трябва да кажем, че той не може да остане и това ние го заявихме преди година и половина. Но, второ, трябва да предупредим: ако някой си мисли, че когато се свали Иван Гешев и дойде някой, който има друго образование или изглежда по-добре, или се е научил по-добре да говори и това коренно ще промени от само себе си нещата, това не е вярно, защото това е система. Както вече се опитах да обясня – не е само така, както е изписано в законите, а е така, както се случва на практика. На практика тези хора, а Иван Гешев е един от тях, който излезе сега на преден план, са свикнали да работят по един начин. Това са правила на играта, които са заложени в тяхната кариера и развитие, за което не мога да кажа, че само те са виновни. Виновни са много хора, които са седели в тази зала, и много хора, които са живели в Министерския съвет. Те са свикнали да получават указания, те са свикнали и считат за нормално да ги изпълняват! Просто не разбраха, че правилата на играта се променят и от нас зависи да е за добро. Твърде дълго България е в Европейския съюз, твърде много българи отидоха да живеят в правови държави, твърде много българи отказаха да живеят в неправова държава и я напускат, за да може да продължи това, което се случваше през последните 30 години. Това е исторически период, ера, която завършва. Новата е несъвместима с качествата, които са били нужни, за да се издигнеш на тези постове в старата. Това са фактите. Това не значи обаче, че новата от само себе си ще стане по добра, а винаги може да стане и по-зле. Затова ние трябва да видим двата аспекта, под които да процедираме оттук нататък, а те са юридически и политически. Политическият аспект е, че никой не трябва да дърпа геройското знаме към себе си и да заявява, че, видите ли, аз пръв го казах, аз последен ще го направя и да сочи с пръст, поради простата причина че въпросите са достатъчно сложни и че никой не може да ги направи сам. Необходимо е постепенното изграждане на доверието между парламентарните групи, поставянето честно на въпросите и решаването им, а не както вчера във Висшия съдебен съвет всеки да се крие зад умни сентенции, за да не каже какво мисли наистина, а с поставяне на съгласие и несъгласие и търсене напред...
Господин Зарков, времето Ви изтече!
Приключвам, госпожо Председател, последно изречение. Политическият аспект ще доведе до качествено решаване на юридическия, който вече не е тайна. Какво трябва да се направи е написано в редица законопроекти, които са внасяни и са отхвърляни, в становища на Венецианската комисия, в доклади на Европейския съюз и ние трябва най сетне да вземем тези решения, за да не се налага отново отвън да ни сочат като корумпирана държава, а ние да се чудим откъде ни е дошло. Българите не заслужават петното, което „Магнитски“ слага на всички ни! Ние обаче сме отговорни да измием това петно и повече да не им го причиняваме. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“ и ИТН.)
Благодаря Ви. От „Демократична България“? Заповядайте, господин Иванов.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Първо да благодарим на двамата министри за времето, което беше отделено, и за това, че споделиха със сериозна задълбоченост своите наблюдения, опит, размисли и главно за това действие, което предприеха пред Висшия съдебен съвет, защото то наистина очерта, така да се каже, окончателно епикризата – безотговорността е преминала в пълна институционална невменяемост. Тази институционална невменяемост обаче привежда българската държавност, българския суверенитет в състояние на все по-голяма и разрастваща се парализа. Това не е упражнение по някакви сложни квалификации, а това е реалност, която виждаме на международното поле в общуването с нашите партньори. Тази реалност има своята цена. Господин Стоилов освен че сподели конкретно своите наблюдения като министър, направи няколко много важни ремарки, как да кажа, от политическо естество, защото той и като преподавател, и като парламентарист, и като политик има този мащаб. С някои от тях аз съм съгласен, а с други бих влязъл в нюанс. Корупцията не е просто въпрос да спрем определено крадене, а тя е един от основните фактори за това българската икономика да не може да произвежда благосъстояние, българската власт да не може да гарантира достойнството на гражданите, в резултат на което да губим най-ценния ресурс за провеждането на политика по решаването на социалните проблеми на страната – човешкия ресурс. Чудовищна е цената на корупцията и ние трябва да я разглеждаме не просто през призмата на онова, което бива отклонено като средства. Ние трябва да я разглеждаме през призмата на онези работни места, които не са възникнали, на онези инвестиции, които не са направени, на онези хора, както казах и сутринта, които не са инвестирали, а са избрали да не инвестират своя живот в нашата родина – милиони! Тази цена е чудовищна. Надявам се наистина за това, което казаха и господин Зарков, и господин Чолаков, в някакъв смисъл да сме стигнали този момент. Както казахте, господин Чолаков – оттук да прилагаме правото, а досега може би не, но оттук наистина да разчитаме на това. (Ръкопляскания от ДБ.) Аз съм сигурен, че Вие нямате предвид това, господин Чолаков, обаче стигаме до една точка, в която имаме възможност всички заедно да решим. Затова е много важно за мен всички заедно да решим да променим начина, по който досега се случваха нещата, и дайте да не опростяваме нещата, дайте да не си говорим за стани да седна! Това не ни помага. Дайте наистина да проведем задълбочен разговор за това какво можем да направим оттук нататък, така че не аз или някой друг да седне, а да седнат хора, които могат да свършат работа, а работата е огромна. Картината, която се очерта, колеги, е много мрачна. Това е картина, която показва множество институционални и нормативни механизми, когато се злоупотребява с власт, с които българската държавност се опорочава, с които свободата се потъпква. Ние го чухме във всички детайлни отговори на двамата министри. Трябва да прекратим това състояние в името на всички нас. Да, съгласен съм, че от тази трибуна дори под формата на леки закачки разговорите за арест на един или друг не са добър вкус. Не е впрочем и особено добър вкус да сравняваме Бойко Борисов с Никола Петков! Ще ме извините. (Ръкопляскания от ДБ.) Но ние наистина – и тук е „Демократична България“, защото въпросът е какво правим оттук нататък. Аз чух внимателно това, което каза господин Зарков, абсолютно съм съгласен с всичко, което той каза – въпросът не е да си дърпаме камерите и светлината на камерите. Едни имат някакви усилия, които са правили досега, други имат горчив опит, на който да стъпят, да се опитаме да направим микса, който да ни позволи да продължим оттук нататък. Затова нашето предложение е за дебат и за разговор с всички, затова сме излъчили доцент Славов, а не някакво политическо лице или лидерско лице. И да, аз съм съгласен и с това, което каза господин Стоилов – не може само смяната на Иван Гешев с някой друг да реши проблема. Не може! Не може смяната на двадесет и няколко души във Висшия съдебен съвет, колкото са останали, да реши проблема, но без това не може също. Да, напълно е прав господин Зарков – това скандализира хората в прокуратурата или поне тяхното ръководство. Беше проведено специално заседание, ако си спомняте, миналото лято. Трябва реподбор и трябва да си казваме често. Това ще бъде много сложно. Въпросът е, че когато имаме дългогодишна отрицателна селекция, дългогодишна деморализация, дългогодишен процес на депрофесионализация, който личи и днес, впрочем. От тези хора, от това професионално съсловие, от тези магистрати, които се ползват с най-високата степен на конституционно гарантирана независимост, не се чу нито звук в реакция на тази чудовищна морална криза, в която се намира това съсловие! Че цялото общество, международната общност ги сочи с пръст и казва: хора, какво правите Вие, защо мълчите, защо си затваряте очите?! Нито звук, колеги!? Това е потресаващо. Защото, да, прокуратурата е носител на власт и тази власт е двояка, власт да задвижи машинарията на държавната репресия. Но има и по-голяма власт – да не го направи. И с тази власт се търгува, и тази власт е предмет на онзи текст от Магна харта, който Вие цитирахте, да не се задвижат колелета. Да не се окаже, че пазим Иван Гешев, за да гарантираме на някой безнаказаност?! Това също е много важен въпрос и Ви моля да погледнем на този въпрос наистина сериозно. Не, не може цел на нашите усилия тук в парламента да бъде арестът на един или друг. Твърдо трябва да го кажем това нещо. Но, да, цел трябва да бъде да няма хора, които са безнаказани. Да, цел трябва да бъде, когато с години сме гледали политически лица, които остават ненаказуеми. При положение че има крещящи въпроси в публичното пространство цел трябва да бъде това нещо да бъде прекратено. Не може да се търпят положения, в които който и да е да стои в състояние на пълна безнаказаност. Трябва да бъде цел това нещо да бъде прекратено. Трябва да бъде цел да реформираме и модернизираме прокуратурата, така че от горе до долу тя да стане една модерна публична европейска институция. И най-накрая, колеги, ние цитираме доклади, цитираме такива интервенции, като акта „Магнитски“, но това е израз на тъжното състояние, в което се намира българската държавност. Аз не искам да се занимаваме с това какво ни е казала Венецианската комисия или Съветът на Европа, или Държавният департамент, или Финансовото министерство на Щатите. Дайте да си го проведем този разговор, дайте да си свършим работата тук, дайте да си установим сами правото да имаме пълнота на собствения си суверенитет и политическа свобода на взимане на решение. Сега имаме възможност да го направим и тогава няма да има значение какво пише там. Но имайте предвид, че ние все пак сме една страна, която е интегрирана в определени съюзи, която е интегрирана в едно икономическо пространство. Пак Ви казвам, когато 24 пъти в един доклад, който ще бъде четен от всички международни инвеститори, които мислят дали да влязат в България или не, а от това зависят работните места, а от това зависи оставането на нашите деца тук. Двадесет и четири пъти името „България“ стои до името „корупция“! Хора, това е погром. Това е погром! Ние трябва нещо да направим по тази тема. В момента ние, от „Демократична България“, се намираме в едно особено комфортно състояние – може да се окажем част от някакво мнозинство, а може и да не се окажем, и точно заради това искам сега да започнем разговора в този полуход. Да започнем разговора с всички за възможните действия по съдебната реформа, да съберем опита си, горчивите си уроци и да опитаме да мръднем напред страната и на всички ще ни стане по-леко. Дори на тези, които ще трябва да се явяват пред правосъдието, но ще бъдат сигурни, че това е именно правосъдие, а не политически трибунал. И на тях ще им бъде по-леко. Та в името на тази лекота дайте да си свършим работата. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ИТН, ДБ и ИБГНИ.)
Благодаря Ви, господин Иванов. От „Движение за права и свободи“? Няма желаещи. От парламентарната група на „Изправи се БГ! Ние идваме!“ искате ли думата? Госпожо Дончева, заповядайте.
Уважаеми колеги! Днес направихме първото изслушване на министри. В институция, която години наред беше наричана „говорилня“ от управляващата партия и се смяташе, че говоренето е губене на време. Надявам се, че оттук нататък ще изтрием от речника „говорилня“, когато говорим за парламента, защото тук се говори – това е предназначението на тази институция, и се дискутира. Второто, което се радвам да отбележа, е, че имахме възможност да проведем тази дискусия с министри, които знаят много повече от темата на днешната дискусия и за които явяването в парламента не е някаква форма на унижение. Мисля, че началото на възстановяването на парламентаризма започва с това (ръкопляскания от ИТН, ДБ и ИБГНИ) министрите да дойдат тук, без да считат, че досегът с пленарната зала им е унижение. Третото, на което се радвам, че министрите бяха много подготвени, защото ни предстои да приемаме правителство. Аз не съм известна като човек, който четка авторитети. Затова смятам, че думите ми ще Ви прозвучат по друг начин. Омръзнало ми е от министри, които идват тук с опорките на пиарките си и смятат, че в това се изразява парламентарният контрол и досегът им с депутатите. Решаваме сложен въпрос, той засяга всички ни. Много е леко да се плъзнем по повърхността: ние оплюхме Вашия главен прокурор и Вашите предишни назначения. Може, разбира се, някои да го приемат и така, но, вярвайте ми, виенското колело се върти. Съжалявам, че го няма колегата Биков. Лютфи Местан беше неговият аналог преди това, но му се наложи за едно транспортно произшествие да разбере какво значение има правосъдието и справедливостта, че няма нужда да си разпоредител, изпълнител, създавач на документи, за да попаднеш в месомелачката. Затова смятам, че колегите, които сега излизат от властта, имат също толкова, даже още повече интерес да има правосъдие от сериозни хора, които ще отсъдят по факти и по закон, а не по заповед на днес управляващите. Били сме във властта и сме излизали, били сме в парламента и сме излизали, вярвайте ми, това има значение за всеки от нас. Затова днешната дискусия мисля, че е добро начало за възстановяване на парламентаризма в истинския му вид. Благодаря на колегата Чолаков, че завърши с фразата: „ГЕРБ оттук нататък ще си служи със силата на правото“, защото от това изречение автоматично следва, че дотук, дотук ГЕРБ не си служеше със силата на правото. (Ръкопляскания от ИТН, ДБ и ИБГНИ.) Не да се заклеймяваме, а да направим изводи за това, което следва от днешната дискусия – казвам го не за да се укоряваме за минали неща, от които няма смисъл. Сравнението на нас, днешните хора, с иконите на българската политика, е проява на нескромност и неуместност. Историята казва кой къде е, но че всички действащи политици отговарят и за миналото си, ми се струва ясно. Кога това минало ни застига по начин, по който не можем да го избегнем, това е друг въпрос. Но миналото на действащите политици и техните пари, авоари, кюлчета, чекмеджета и всичко останало е нещо, което предстои. Ако правосъдието е обективно и подчинено на закона, смятам, че всички хора ще си направят извод за себе си, справедливо ли е отсъден. Иван Гешев не може да бъде главен прокурор. Иван Гешев не може да бъде главен прокурор дори само заради образуваните дела за преврат. След 1945 г. в България няма образувани дела за преврат. Хайде да не е след 1945 г., след 1955 г. да е на миналия век. Появата на дела за преврат в демократична България е начин на мислене, който започва с това, че няма разделение на властите, защото той не го разбира. Представяте ли си, ако в Президентството служителите на НСО си бяха изпълнили задълженията по закон, ами те трябваше да открият стрелба, защото така пише в закона?
Не е вярно!
А, не е вярно, ама друг път! (Смях, ръкопляскания от ИТН, ДБ и ИБГНИ.) Така че това, че някой в държавата все пак е проявил чувство за такт, говори добре за него, но ние като законодатели не бива да допускаме създаването на институции, които ще бъдат в тази ситуация. Апропо, като обсъждаме, трябва ли да се правят общински полиции на всяка община (реплика от народния представител Маноил Манев: „Да!“), имайки предвид, че както делите Несебър – едните могат да вземат да се стрелят към Обзор, а други откъм насрещното село! Така че, когато вземаме такива решения, трябва да ги мислим комплексно. В нашия случай Бюрото за защита на свидетели, което не е защитило нито един свидетел, а е една паравоенна структура на един главен прокурор, е абсолютен абсурд и това трябва законодателно да бъде решено и не са ни нужни кой знае какви допълнителни указания. А това, че е създадено, защото така искаше Цацаров и Гешев, трябва да ни е обеца на ухото. Който и да е следващ на това място да иска такива неща да го прегледаме от всички страни. Темата с образуваните дела за присвояване на чуждо имущество на обвинени лица – справка „Осемте джуджета“ и други подобни – изобщо не са засягани, а предстои да се засегнат. Има образувани дела, които са предназначени и бяха предназначени, за да се спечелят едни избори – и такива дела има. Те също не са разглеждани, но аз мисля, че никой, където и да стои в пленарната зала, няма интерес да има прокурори и прокурори – прокурор главен и други прокурори, които действат по този начин. Уронен ли е престижът? След като лозунгите: „Вън мафията от прокуратурата!“ и „Гешев е позор! Оставка и затвор!“ циркулират вече една година, за какво си говорим? Разбира се, че едно длъжностно лице може да бъде подложено на натиск, но това е трайно обществено отношение и ние трябва да го решим. В този ред на мисли обсъждането на дипломата на Гешев мисля, че трябва да бъде проверена обективно и да бъде събрана, и ще бъде събрана през парламентарен контрол, включително: кой я е издал; кой е дал правоспособност, ако е дадена такава; кой го е допуснал; кой я е утвърдил; кой е издал удостоверение и така нататък. Режимът на контрол над СРС-та. Струва ми се, че ние законодателно сме доста добре за разлика от прилагането. Съставът на Бюрото за контрол трябва да бъде възстановен във вид то да осъществява функциите и компетенциите максимално ефективно горе-долу след времето на Владимира Янева. И мисля, че никой следващ Цацаров не бива да поставя на парламента въпроса то да се закрие. Сегашният състав на Бюрото – пълен с милиционери, които имат само едно изискване за лоялност към властта, трябва да бъде огледан и променен, още повече че заместник-председателят е в списъка „Магнитски“. Не можем да си обясним защо той си е подал оставката като заместник-председател, но не и като член. Сигурно смята да продължи да членува. Следващата седмица предстои да формираме парламентарни комисии. Има една такава за контрол над специалните служби, която навремето функционираше по друг начин, но после, след като господин Дъбов беше малко засегнат, я измисли в този вид – пет-шест парламентарни бòнзи да осъществяват специални отношения със спецслужбите. Мисля да вземем да помислим по този въпрос: дали трябва да остане така или не? Сериозните въпроси, които постави господин Стоилов, за нов Висш съдебен съвет – кога, какъв и дали постоянно действащ, е открит и сериозен въпрос. Мисля, че трябва всички да се включим дори на ниво предварителна дискусия. Онова, което трябва да направим до Конституционния съд, мисля, че ще бъде чест за парламента, да съдържа подписи на хора от всички парламентарни групи за тълкуване на чл. 130в, т. 3, защото той е ясно написан и не знам защо на ВСС му е толкова трудно да го тълкува по буквалния начин? По отношение на специализираните съдилища и прокуратури мисля, че можем да изчакаме министъра на правосъдието до другата седмица, за да видим и неговите идеи, макар че проектът на колегата Славов е много добър и трябва да бъде подкрепен. Темата с доклад на главния прокурор за финансовите разходи на прокуратурата, мисля също, че ще бъде добре да го внесем с подписи на депутати от всички политически сили.
Госпожо Дончева, времето изтече.
Приключвам. По този начин може да приключим първото питане на министри, като набележим и насоки за нашата работа и разбиране, че няма никакъв смисъл да браним гледните точки така – нашият избор на министър трябва да бъде защитен, за разлика от Вашия избор, който трябва да бъде оплют. (Ръкопляскания.)
Благодаря Ви, госпожо Дончева. С това приключихме днешното изслушване. Благодаря на министър Стоилов и на министър Рашков. (Ръкопляскания от ИТН и ИБГНИ.) Изчерпан е и дневният ред. Следващо пленарно заседание на 28 юли 2021 г., сряда, от 9,00 ч. Закривам заседанието. (Звъни.) (Закрито в 12,39 ч.) Председател: Ива Митева Секретари: Филип Попов Александра Стеркова