Гласуване №33

1. Контекст от стенограмата

ПЕТЪР ВИТАНОВ (БСП за България) : Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! С тази мярка на практика се цели правно регламентиране на издаването на един подзаконов нормативен акт, който да въведе порядък и ред във вписването на читалища и читалищните дружества в Регистъра за народните читалища.
БСП ще подкрепи направеното предложение, макар че си даваме ясна сметка, че то по никакъв начин не решава проблемите на народните читалища, а е чисто и просто административна мярка, която действително ще доведе до намаляване на административната тежест на народните читалища.
Когато говорим за Регистъра на народните читалища, тогава вече си задаваме въпроса кои читалища имат право да бъдат регистрирани?
Със сега съществуващата нормативна уредба читалищата се регистрират по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, но там липсват базови критерии, при които става тази регистрация. Няма критерий, например за собствена материална база, няма критерий за наличие на книжен фонд. Стига се дотам, че на един адрес – на частен дом, могат да бъдат регистрирани по три читалища.
Това всъщност е най-лесният начин да се придобие, да се вземе една общинска сграда, когато се регистрираш като народно читалище. Парадоксът в България е, че се предполага в читалището да се осъществява срещата между човека и книгата, а всъщност се оказва, че ние имаме регистрирани читалища, в които няма къде и няма какво да се чете.
Това води и до още един въпрос. Той е свързан със задължението ние да намерим начин, по който да усъвършенстваме финансирането и подобряването на книжния фонд на читалищата, защото преимуществено към момента книжният фонд е от времето на една епоха, която голяма част от Вас отрича.
Има и международни такива стандарти. Европейските държави отделят по около 3 лв. на човек на година за книги. В България подобна статистика не се прави, но последния път, когато се правеше – 2014 – 2015 г., се установи, че българската държава отделя между 2 и 3 стотинки на година за книги. Когато имаме подобно отношение към народните читалища и респективно към културата, нямаме основание да се възмущаваме на изказванията на професор Христов, защото всички ние ставаме свидетели на една безпрецедентна културна деградация през последните 25 години, която ощети моето поколение, а за съжаление безвъзвратно осакати и поколението на моите деца. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Витанов.
Има ли реплики към изказването? Не виждам.
Други изказвания по разглеждания Законопроект? Няма желаещи за изказване.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване на Законопроект за изменение на Закона за народните читалища, № 702-01-37, внесен от Министерския съвет на 26 октомври 2017 г.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
С това Законопроектът за изменение на Закона за народните читалища е приет на първо гласуване.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ БИБЛИОТЕКИ.
Внесен е от Министерския съвет на 9 октомври 2017 г., има № 702-01-27.
Доклад за първо гласуване на Комисията по културата и медиите.
Заповядайте отново, госпожо Милкова.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛИЯ СТАНЕВА-МИЛКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение на Закона за обществените библиотеки, № 702-01-27, внесен от Министерския съвет на 9 октомври 2017 г.
На редовно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 16 ноември 2017 г., беше разгледан Законопроектът за изменение на Закона за обществените библиотеки, № 702-01-27, внесен от Министерския съвет на 9 октомври 2017 г.
В заседанието участваха представители от Министерството на културата: Амелия Гешева – заместник-министър, Весела Щерева –парламентарен секретар, Таня Цветанова – директор на дирекция „Правно обслужване и обществени поръчки".
Законопроектът от името на вносителя беше представен от госпожа А