Гласуване №10

1. Контекст от стенограмата

Относно отдаването на концесия на строителство бихме могли да го обсъдим наистина, тъй като Министерството на отбраната може да отдава за различни търговски цели свои имоти с отпаднала необходимост и по този начин да акумулира средства за подпомагане на своя бюджет. Но тази възможност я има и в досега действащия закон. Този текст не само трябва да се прецизира и той, но също така и да отпадне.
С предложените промени в чл. 12, ал. 2, т. 3 се споменава, цитирам:
„3. строителство и услуги, пряко свързани с оборудване по т. 1 или 2, за всеки и всички елементи от жизнения цикъл на оборудването, който включва възможните последващи стадии, като научноизследователски и развоен, промишлена разработка, производство, поправка, модернизация, изменение, поддръжка, логистика, обучение, изпитване, извеждане от употреба и обезвреждане.“
Ето тук ние влизаме в една колизия наистина против националната сигурност и отбраната. Кое от тези неща е нещо, което да не дава възможност да се изпълни по сега съществуващите нормативни актове и най-вече по Закона за обществените поръчки, че е необходимо да се отдава на концесия? Как ще се отдаде на концесия например изваждането от употреба и обезвреждане? Този текст от предложените промени красноречиво показва, че такъв концесионен договор няма нищо общо с чл. 2 от действащия Закон за концесиите. Той е просто неприложим от какъвто и аспект да се погледне.
Може ли бракуването на въоръжение, техника и други да се отдават на концесия? За тази дейност има друга нормативна уредба и база.
В заключение, още веднъж трябва да отбележа, че предложените текстове са абсурдни от гледна точка на философията, залегнала в чл. 8 на Закона за концесиите, където е казано какво може да се дава на концесия. Някой от вносителите може ли да обясни как концесионираме оръжия, боеприпаси, бойна и специална техника и това се вмества в цитирания по-горе чл. 8?
Ние от парламентарната група на „БСП за България“ няма да подкрепим такива предложения и ще гласуваме „против“. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Милев.
Има ли реплики? Не виждам.
Господин Ерменков, заповядайте за изказване.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Процедура! Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Извинявайте!
Процедура.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя процедура за удължаване на работното време до приключването на този законопроект и гласуването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Предлагате до приключване, до гласуването на Законопроекта да удължим времето преди парламентарния контрол.
Има ли други предложения, обратни? Не виждам.
Моля гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 92 народни представители: за 78, против 8, въздържали се 6.
Процедурното предложението е прието.
Господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще започна с едно малко напомняне.
На 5 или 4 февруари, ако не се лъжа, но в началото на февруари 2016 г., когато приемахме Закона, който разреши на други страни – членки на НАТО, заедно с нашите самолети да извършват Air Policing, от тази трибуна – разбира се, в другата сграда, малко иронично Ви казах, че сигурно ще дойде време да говорим за концесия на отбраната и да даваме отбраната си на концесия: който ни предложи по-добри условия, той да ни охранява. В дадения случай тази ирония, за съжаление, пет години по-късно се получава почти реално с това, което ни се предлага в Закона за концесиите. Защото много ми е интересно, ако внимателно прочетем това, което се предлага в чл. 12, ал. 2, т. 4 – какво е това „концесия“ в отбраната, там е напи