Гласуване №12

1. Контекст от стенограмата

ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Адемов.
Изказвания по параграфите, които бяха представени от докладчика?
Има ли изказвания? Не виждам желаещи.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване § 17 по вносител; § 18 по редакция на Комисията; нов § 19 със съответния текст, който предлага Комисията; § 19, който става § 20 по вносител; § 20, който става § 21 по редакция на Комисията; параграфи 21 и 22, които стават параграфи 22 и 23 съгласно текста на вносителя.
Гласували 105 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 5.
Параграфи от 17 до 23 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение от народния представител Валентина Найденова:
„Създава се нов параграф:
„§ () Чл. 242 се изменя така:
„Чл. 242. Всеки труд, уговорен и приложен в интерес на друго физическо или юридическо лице, е възмезден.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Изказвания?
Госпожо Найденова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! В чл. 242, сега действащият текст от Кодекса на труда, гарантира възмездяването на положения труд само по трудово правоотношение, тоест да има сключен трудов договор между възлагащия – работодателя, и изпълняващия – работника или служителя.
С направеното предложение се цели всеки положен труд да бъде възмезден, независимо от това дали е оформен като трудово правоотношение или не. Ето защо съзнателно не използвам в предложението термина „работодател“. Целта е да се извадят на светло тези, които работят без трудови договори, които често не могат да докажат в съда полагането на труд, или не са получили възнаграждение за него.
С това предложение се цели да