Гласуване №30

1. Контекст от стенограмата

ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря Ви, господин Гаджев.
Обратно становище има ли някой? Няма.
Подлагам на гласуване процедурата за удължаване на времето до приключване на точката от дневния ред.
Гласували 73 народни представители: за 69, против 1, въздържали се 3.
Предложението за удължаване на времето е прието.
Господин Каракачанов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Генов, прав сте и това е един от болните проблеми.
Унищожаването на българските паметници в Кралство Югославия започва буквално след Първата световна война, продължава до 1941 г., но не е в такива големи мащаби, а и след 1945 г. – може би Вие сте прав за точната година, когато е било масовото унищожаване, но нека да отбележим, че имаше и паметници, които бяха унищожени, след като Македония стана суверенна държава. Такъв беше паметникът на полковник Каварналиев, който беше забравен около Дойран, и след като покойният Божидар Димитров го изнесе в българската преса като факт – почти запазен паметник, той беше взривен. Много подобни паметници, когато от българските медии е поставен въпросът – било от журналисти, било от политици, било от музейни работници, за намерени нови паметници и военни гробища, са били унищожавани буквално седмици след това от новите власти на уж демократичната Република Македония след 1991 – 1992 г.
Мога да кажа, че това е грижа на Министерството на отбранат