Гласуване №12

1. Контекст от стенограмата

Втората причина, поради която аз ще се въздържа, е, че съгласно тези варианти, които се предоставиха – трите варианта, за мен не е ясно колко пари ще бъдат изхарчени от държавния бюджет, тоест за сметка на данъкоплатеца. Дали ще се създадат нови структури – тежки, административни, или това ще бъде поредният неработещ орган?
Забелязвам, вътре е заложено основната дейност по прилагането на Закона да бъде в Агенцията за електронно управление. Спомняте си, че тук, от тази трибуна, нееднократно са изразявани резерви по отношение на тази държавна агенция, най-малкото защото напредъкът по прилагането на електронното управление е толкова нисък, а разходите, които са направени в тази посока, са космически. Ние имахме даже дискусия, дебат тук, в тази зала, по тази тема.
Резервите по отношение на работата на тази агенция са изключително големи и сега, хвърляйки още една огромна отговорност в посока на тази агенция, ме навежда на мисълта, че това ще бъде един закон, който ще генерира изключително много разходи с неясен резултат. Още повече, че имаме действащ Закон за електронните съобщения към днешна дата. Нямаше никаква пречка тази директива да беше транспонирана като един закон за изменение и допълнение на този закон. В малка или голяма степен регулирането на електронните съобщения е именно част от този елемент, който ние в момента обсъждаме – киберсигурността.
И ако тук колегите от специализираната комисия ме опровергаят, че Законът за електронните съобщения няма отношение по тази тема, мисля, че нещата са тотално сбъркани. Създаването на нов закон, на нова структура към Министерския съвет, макар и записано в Закона, че тя няма да бъде щатна, ами ще бъдат допълнителни служители, ме навежда на мисълта, че се прави нещо, което има за цел най-вероятно да създаде работа на някого или има достатъчно служители, които няма какво да правят в Министерския съвет, или се чудим как и откъде да докараме нови. Това е основният въпрос.
На последно място, питам: къде в тези органи, които са ангажирани с киберсигурността, е президентската институция и Народното събрание? Те просто отсъстват оттам. Единствено като крайни потребители и за осигуряване на тяхната сигурност. Така че Законът в този му вид е, меко казано, труден за възприемане.
Аз казвам, че поради тези мотиви, които заявих тук, ще се въздържа при гласуването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други изказвания? Няма изказвания.
Пристъпваме към гласуване: първо гласуване на Законопроект за киберсигурността, вносител е Министерският съвет. Законопроектът е внесен на 30 май 2018 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 88, против 8, въздържали се 22.
Предложението е прието, с което и Законопроектът.
За процедура – заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, правя процедурно предложение за прегласуване, с което смятам, че ще дадем шанс на останалите колеги от групата на БСП да влязат в залата и да гласуват, в това число и на госпожа Корнелия Нинова, която вчера тук пламенно защитаваше във вота на недоверие темата за сигурността.
Госпожо Нинова, колеги от БСП, в момента гласуваме Закона за киберсигурност. Трябва да бъдете малко по-заинтересовани по тази тема.
Моля за процедура на прегласуване! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Пристъпваме към прегласуване.
Гласуваме отново Законопроекта за киберсигурността, с вносител – Министерския съвет, внесен на 30 май 2018 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 89, против 12, въздържали се 19.
Предлож