Гласуване №24

1. Контекст от стенограмата

При всички положения нямаме спор по това, че неучастието на заявителя, респективно след това жалбоподателя – физическо лице или организация, е особено съществено нарушение. Това означава, че нещо с процедурата по призоваване и съобщаване не е било наред. Че това лице не е могло да участва в производството пред административния орган по издаване на индивидуалния административен акт.
Ако направим паралел с общото гражданско производство и с Гражданския процесуален кодекс, виждаме, че в общата ни гражданска процедура, в производството по отмяна на влезли в сила решения, дори при отмяна на влезли в сила решения, неучастието, невъзможността лицето да вземе участие в спора, е основание за тази радикална отмяна, дори когато съдебното решение е влязло в сила, и то има сила на присъдено нещо между страните. По тази причина имаме абсолютна логика от многото съществени процесуални нарушения да кажем: това нарушение е абсолютно процесуално нарушение. При това нарушение ние рестартираме цялата процедура от етапа на издаването на индивидуалния административен акт.
Аз ценя и становището на Пленума на Върховния административен съд – защо те не искат да има конкретика, казуистика в основанията, които биха представлявали съществено нарушение, защото имат тълкувателно решение. Виждате, че ние се отказахме от другите наши предложения, които бяха конкретни нарушения на административно-производствените правила, но оставихме това, защото то е абсолютно съществено за правото на участие на страните. Това не означава, че във всички други случаи Административният съд ще има възможността на преценката и да каже: „Да – това нарушение се е оказало съществено в този случай и в тази процедура. Не – това нарушение, макар и формално да е извършено, не е оказало съществено значение за процедурата“. Когато иде ред за участие или за неучастие, нека това да дисциплинира административния орган и тук, както колегата Митев обосновано заяви – това е продължението на защитата на правото на участие и на новия институт, за който Вие имахте много притеснения, ще видим как ще действа. Надяваме се да действа добре, но това е модерен институт на съобщаване и е редно в една държава, в която се стремим да има електронно правосъдие, електронно правителство, редно е да са налице и такива способи за призоваване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо, ще подложа на гласуване предложението от народния представител Крум Зарков и група народни представители за отпадане на § 46, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 85 народни представители: за 28, против 32, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложената от Комисията редакция за текста на § 46, който става § 32.
Гласували 94 народни представители: за 73, против 6, въздържали се 15.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 47, който става § 33:
„§ 33. В чл. 170 се създава ал. 3:
„(3) Съдът е длъжен да окаже на страните разпределението на доказателствената тежест.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага на текста на § 47, който става § 33.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 48 има предложение от народния представител Данаил Кирилов.
Предложението е оттеглено.
Има предложение от народния представител Крум Зарков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 48 и предлага да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме пр