Гласуване №4

1. Контекст от стенограмата

дура за промяна в Гражданския процесуален кодекс – след друга такава, която започна през месец май миналата година и завърши през месец октомври. Министерският съвет сега внася нов Законопроект. Изразявам своето и на колегите си несъгласие да се правят промени в Гражданския процесуален кодекс в такъв скоростен, експресен порядък: на 12 март Законопроектът е внесен в Народното събрание и 16 дни по-късно Гражданският процесуален кодекс вече е в залата.
Материята, която урежда Гражданският процесуален кодекс, е процесуална – правила за съдебните процедури. Процедурите се създават, за да може спазването им да гарантира правата и законните интереси на всички граждани. Непрекъснатите промени в процесуалните закони, които ние правим, създават несигурност в обществените отношения, девалвират правото като един обществен регулатор. В крайна сметка, непрекъснатите промени в законите и правилата не могат да заместят правата. Промените в правилата не могат да заличат неспособността на институциите да гарантират правата.
Две групи актове се цитират в Мотивите като аргумент за промените, които ни се предлагат. Регламентите, които са цитирани от Министерския съвет, са от 2006 г. – 2007 г. Конвенцията, която се цитира, е в сила за България от 2014 г. Видно е, че тези документи съществуват вече доста години в правния мир и нищо не налага, пак казвам, това скоростно законодателство – за 16 дни от внасянето му, ние да гледаме Гражданския процесуален кодекс.
Конкретно не мога да подкрепя и философията на Законопроекта, тъй като макар да е единствено успяло становище – да се подаде в тези няколко дни от внасянето на Законопроекта в Върховния касационен съд, ясно показва, че съдиите от гражданската и търговската колегия на съда, който е посочен да е компетентен за този законопроект, посочват и мотивирано обосновават неправилността на тази концепция. Колегите ми имаха възможност подробно да се аргументират. Не е правилно да се вменява на върховната съдебна инстанция да върши неща, които в другите държави се изпълняват от първа, евентуално от втора инстанция.
Определянето на компетентния съд е най-съществен въпрос в представения ни Законопроект. Част е от неговите принципни и от неговите основни положения. Промените в Гражданския процесуален кодекс следва да са резултат от задълбочени анализи, от предварителна оценка на въздействието, което те биха имали върху правораздаването и върху обществените отношения изцяло. Такова експресно законодателстване, отново оспорено от професионалната общност, ние няма да подкрепим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаеми колега Милков.
Уважаеми колеги, имате ли реплики към изказването на колегата?
Други изказвания?
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс.
Гласували 115 народни представители: за 94, против 2, въздържали се 19.
Предложението е прието.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА ПЛАЩАНИЯТА В БРОЙ.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, колеги! Поставям на Вашето внимание
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ограничаване на плащанията в брой, № 854-01-18, внесен от народния представител Менда Стоянова и Станислав Иванов на 19 март 2018 г.
На заседание, проведено на 22 март 2018 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ограничаване на плащанията в брой, внесен от народния представител Менда Стоянова и Станислав Иванов.
На заседанието присъстваха: от Министерството на финансите Росица Велкова – заместник-министър, и Светла Костова – директор на дирекция „Държавно съкровище“, и от Агенция „Пътна инфраструктура“ инж. Веселин Давидов – член на УС,