Гласуване №5

1. Контекст от стенограмата

ли в процедурата. Това на практика означава, че постигнатото съгласие за тарифа чрез медиация ще бъде задължително само за участниците в процедурата, но не и за всички останали. Няма физическа възможност всички ползватели да участват в процедурата. Дори и да участват представителна организация или няколко такива, те също не обхващат всичките ползватели. Приетата чрез медиация тарифа няма да бъде задължителна за тях.
Друг проблем е, че не е изяснен въпросът каква тарифа ще се прилага при провал на процедурата по медиация и за какъв период. Пропуск е и липсата на съдебен контрол по отношение на определяне на тарифите.
Направеното предложение министърът на културата да не се намесва при определяне на размера на авторските възнаграждения, събирани от организации за колективно управление на права, както и от независими управляващи права търговски дружества, когато авторските права не са уредени от радио- и телевизионна организация, не е добра. Ето защо трябва да се включи нова, прецизирана алинея, чрез която министърът на културата или упълномощено от него лице да може да взема отношение по този казус.
Друго важно изискване към тарифите е свързано с прилагането и сключването на договорите с ползватели. Организациите за колективно управление на права трябва да отстъпват на ползватели с управлявани от тях права за използване на произведения или други обекти на закрила с договори при равни и еднакви за всички недискриминирани условия, за да има реална пазарна конкуренция между правоносителите на авторски права.
Следващата важна част от взаимоотношенията правоносител – организации за колективно управление на права, както и независими управляващи права търговски дружества и ползватели е свързана с изсветляване на задължението за авторското възнаграждение, като се постави изискването ползвателите по чл. 21 и чл. 91 от Закона за авторското право и сродните му права да формират част „авторски права в цената съответно на фактурата към крайния потребител или абонат“.
В този си вид Законът за изменение и допълнение на Закона за авторското право няма да реши и да изчисти проблемите с авторското право и срочните му права и ще продължи практиката те да се решават в съдебни зали, вместо да бъдат регулирани от Закона.
Ето защо считаме, че трябва да изчистим неяснотите, като направим предложение за промени между първо и второ четене на настоящия Законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Байчев.
Има ли реплики към неговото изказване? Не виждам.
Други изказвания по обсъждания Законопроект? Няма.
Закривам разискванията. Пристъпваме към гласуване.
Гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 754-01-84, внесен от Христиан Радев Митев и група народни представители на 13 декември 2017 г.
Гласували 147 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 31.
Предложението е прието.
Уважаеми колеги, това беше 14 точка от нашия дневен ред.
Предстои парламентарен контрол, той ще започне в 11,00 ч.
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми народни представители, продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Първо да Ви информирам, че за периода от 19 до 25 януари 2018 г. няма новопостъпили питания.
Имаме писмени отговори за връчване, те са доста. Ще ги изчета. Моля народните представители, които имат да получават писмени отговори, да ги получат.
Писмен отговор от:
- министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народния представител Георги Стоилов;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов;
- заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов на въпрос от народния представител Иван Валентино