Гласуване №12
Закон за Фискален съвет и корективни механизми - второ четене - наименование
1. Контекст от стенограмата
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме направеното предложение. (Шум и реплики.)
Колегите от „БСП Лява България” ще бъдат преброени от мен. (Реплики.)
Приканвам и останалите от същата парламентарна група да гласуват.
Господин Мерджанов, като част от ръководството на групата, моля за съпричастност. (Реплика от народния представител Атанас Мерджанов. Шум и реплики.)
Прекратете гласуването.
Гласуват 72 народни представители: за 69, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля гостите да влязат в залата.
Слушаме Ви, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Доклад на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за Фискален съвет и корективни механизми, № 502-01-15, внесен от Министерския съвет на 9 февруари 2015 г., приет на първо гласуване на 6 март 2015 г.
„Закон за Фискален съвет и корективни механизми”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Закона да се измени така:
„Закон за Фискален съвет и автоматични корективни механизми”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за наименованието на Закона.
Гласували 70 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Глава първа – Общи положения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме наименованието на Глава първа.
Гласували 77 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
От името на парламентарна група – господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители! Петнадесет години след началото на либералните реформи в здравеопазването е достатъчно време, за да видим резултатите. Те са катастрофални както по отношение на здравните показатели, така и като ефективност на здравната система. Катастрофални за здравето на българина.
Пазарната стихия, която превърна българското здравеопазване в сбор от търговски дружества и всички лекари в търговци, закономерно натовари обществото с десет пъти повече разходи за здравеопазване, чието качество се движи в обратна на растящите приходи посока. Над хиляда процента е увеличението на разходите за тези петнадесет години. Идеята за по-малко държава и повече пазар в здравеопазването доведе до крайна комерсиализация на системата, до отказ на държавата от ко