Гласуване №10
Решение за осъждане на геноцида над българите в Османската империя (1396-1913) - процедура от Муса Палев за отлагане на разискванията
1. Контекст от стенограмата
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Палев.
Обратно становище?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Искам да припомня, че Проектът за решение е внесен съгласно всички правила на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, тоест тук няма никакво нарушение и никакво значение дали Комисията се е произнесла. За една година е имала време да се произнесе – точно 38 заседания е провела тази Комисия за една година. Никой не й е пречил да се произнесе.
Нещо повече, въпрос на чест и достойнство е най-после този въпрос да бъде разискван в българското Народно събрание, да се види наистина все пак кой уважава собствения си народ и собствената си нация, която 500 години е била избивана, изтезавана и подлагана на какви ли не унижения, включително да плаща кръвен данък, тоест да плаща с децата си на едни поробители. Въпрос на чест е предложението, направено от колегата, да бъде отхвърлено и да продължим разискванията по Проекта за решение за осъждане на геноцида – 500-вековния, а не за робството, колега, дори не сте си направили труда да прочетете какво предлага този Проект за решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Гласуваме предложение, направено от народния представител Муса Палев, за отлагане на разискванията по тази точка.
Гласували 139 народни представители: за 91, против 45, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Заповядайте за прегласуване, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Предлагам прегласуване и преосмисляне – обръщам се особено към ГЕРБ, защото те за втори път под формата на въздържане и отлагане проявяват чувство на национална безотговорност. Няма по-мека дума, която да употребя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, процедурата по прегласуване.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Хайде да решим този въпрос. Хайде да решим в края на това Народно събрание, наистина с достойнство да си тръгнем, че тук сме приели решение, което морално ни задължава датата 17 май да се отбелязва като Ден на геноцида на българите в Османската империя, така, както признахме арменския геноцид, така както световните парламенти признават арменския геноцид и Холокоста, господин Местан.
Това не е исторически предразсъдък и митологема, защото фактологията сочи точно колко българи са били избити – почти половината от населението са