Гласуване №3

1. Контекст от стенограмата

Второто предложение за включване в седмичната ни програма е на господин Петър Славов и Мартин Димитров. Предлагат Законопроект за тълкуване на чл. 3, ал. 3, т. 1 и т. 3, буква „а“ от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесен на 19 септември 2016 г. от Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев.
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Причината да предложим този Законопроект е, че вчера, при дебата по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол обърнахме внимание, че е Законопроект по същата материя, най-вече за така наречените „обособени части“ – как те се продават от Агенцията за приватизация, не трябва ли да има решение на Народното събрание, както ние считаме, когато се продават обособени части от предприятия, включени в така наречения „забранителен списък“. Този Законопроект вчера не беше включен в програмата независимо от разпоредбата на чл. 78 от Правилника.
За да не водим безсмислени спорове дали трябва, или не трябваше вчера да бъде разгледан и предвид, че отложихме гласуването по другия Законопроект за тази сутрин, ние го предлагаме по чл. 50, ал. 3. Считаме, че е хубаво и той да бъде разгледан, както, между другото, изисква и Правилникът, защото наистина разглежда същата материя – доста сериозен проблем, както всички се убедихме и от дебата вчера, и от изказването и отляво, и от центъра, и отдясно, които показаха, че по тази тема очевидно не може да има разминаване между леви и десни убеждения, защото до голяма степен става дума за елементарна справедливост и за точно прилагане на закона, а не своеволно тълкуване и до голяма степен заобикалянето му от един или друг чиновник.
Предлагаме Ви да го включим в дневния ред, да проведем дебата. Ако прецените, че не сме прави, че наистина обособени части от предприятия, които изрично са включени в забранителния списък, не трябва да бъдат продавани без решение на Народното събрание, за да не стигаме до абсурда, когато такова предприятие стои в забранителния списък, обаче те са му разпродали междувременно всички активи и то е останало куха структура само с пасиви и със задължения.
Очевидно не това е била целта на законодателя, поне както аз я разбирам. Предполагам много от Вас, колеги, са гласували тези текстове в предишни години в Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Интересно ми е да чуя каква е била тяхната воля и не е ли наистина налице заобикаляне на Закона, както се случи с дипломатическия клуб, а и както чухме вчера отляво и от други колеги напълно възможно е да се случи и на много други места? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме, колеги.
Гласували 133 народни представители: за 53, против 6, въздържали се 74.
Предложението не е прието.
Прегласуване – Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, виждам, че някои колеги стоят прави. Мисля, че не успяха да гласуват и давам възможност да коригират своя вот, защото: редно ли е едно предприятие да е в забранителния списък, а да се продават обособени части от него? Никога Законът не е позволявал такова нещо. Това е тълкувателен Законопроект, който казва, че щом едно предприятие е в забранителния списък не може да продавате неговите активи. Иначе, накрая в забранителния списък остава само табелата, а активите – те са ги продали.
Призовавам българския парламент на база на изказванията, които вчера бяха направени, да си удържите на думата. Имаше колега от БСП – колегата Кристиан Вигенин, който каза, че подкрепя тази теза. Нека да видим сега колегите от БСП как гласуват. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Да видим председателя на Комисията – Петър Кънев, койт