Гласуване №3

1. Контекст от стенограмата

2. предприятие, което осигурява временна работа, регистрирано по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, на Конфедерация Швейцария или на трета държава изпраща работник или служител на работа в предприятие ползвател на територията на Република България.
(3) Работник или служител може да бъде командирован или изпратен при условията по ал. 1 и 2, когато за целия период на командироването или на изпращането съществува трудово правоотношение между него и командироващия или изпращащия работодател.
(4) В случаите по ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 за срока на командироването или на изпращането на работника или служителя се осигуряват най-малко същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава.
(5) В случаите по ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 за срока на командироването или на изпращането на работника или служителя се осигуряват най-малко същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в Република България.
(6) Когато, в съответствие с изискванията на ал. 5, работодателят по ал. 1, т. 2 и предприятието, което осигурява временна работа по ал. 2, т. 2, не осигурят основно трудово възнаграждение в размер най-малко на минималната работна заплата, установена за страната, и/или най-малко на минималния размер на допълнителните трудови възнаграждения за извънреден и нощен труд, работникът или служителят има право на:
1. неизплатените трудови възнаграждения, които са дължими при спазване на условията на ал. 5;
2. обезщетения или други вземания, свързани с трудовото правоотношение, дължими по закон;
3. възстановяване на неправомерно удържани от трудовото възнаграждение данъци и/или осигурителни вноски;
4. възстановяване на прекомерно високи разходи спрямо трудовото възнаграждение или качеството на настаняването, удържани от трудовото възнаграждение на работника или служителя за предоставено от работодателя настаняване.
(7) Работник или служител, който е предявил иск поради неспазване на минималните условия на работа по ал. 4 или 5, не може да се третира неблагоприятно от работодателя на това основание.“
(8) Условията и редът за командироване и изпращане по ал. 1 и 2 се определят с наредба на Министерския съвет.“
По параграфи 4 и 5 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, изказвания по докладваните параграфи с номера 3, 4 и 5? Няма.
Гласуваме анблок трите параграфа.
Гласували 125 народни представители: за 124, против няма, въздържал се 1.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 6 има предложение от народните представители Светлана Ангелова и група народни представители – предложението е оттеглено.
Предложение от народните представители Делян Добрев и група народни представители:
Параграф 6 се изменя така:
"§ 6. В чл. 154, ал. 2 думите „дни за оказване на признателност, и да размества почивните дни през годината“ се заменят с „и дни за оказване на признателност“.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Светлана Ангелова и група народни представители, направено по реда на чл. 80, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. В чл. 154 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) Когато официалните празници по ал. 1, с изключение на Великденските празници, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени.“
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:
„(3) Министерският съвет може да обявява еднократно и други дни за неприсъствени за оказване на обществена