Гласуване №38
ЗИД на Закона за акцизите и данъчните складове - второ гласуване - параграф 60-61нови (59-60), параграф 48(става параграф 62)(61)
1. Контекст от стенограмата
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище – господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Противопоставям се на това становище.
Господин Ерменков, ако бяхте искрен, имахме желание да Ви повярваме. Последния път обаче, когато този Закон беше в залата, Вие ни четохте около 40 минути от доклад за КЗК, който очевидно виждахте за първи път, но търпеливо само, за да мине времето и да не се разгледа Законопроектът, Вие направихте това нещо и пленарното време изтече.
Ако наистина бяхте искрен в намеренията си, предполагам, че още тогава можехте да направите това предложение и до днес – седмица и повече по-късно, въпросният Законопроект да е разгледан и в комисиите, още повече и без това има председатели на комисии – да бяха го внесли.
Не приемам Вашите аргументи. Не мисля, че сте искрен.
Обръщам се към цялата Ви парламентарна група: колеги, знаете, хората са го казали: „Признат грях, половин грях“. Много от Вас са искали прошка в лично качество, мисля, че ще е знаково гласуването на Вашата група по този Законопроект именно по тези причини. Именно защото казвате, че сте европейски социалисти, а, за съжаление, много често някои от Вас действат като комунисти.
Призовавам Ви: не бъдете комунисти, бъдете наистина европейски социалисти и подкрепете Законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното предложение от господин Ерменков за отлагане на тази точка от седмичната ни програма.
Гласували 79 народни представители: за 35, против 34, въздържали се 10.
Предложението не е прието.
Изказване – господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители, започвам моето изказване с извинение към нашите избиратели и към част от народното представителство, че се налага отново да коментираме темата, която вносителите ни предлагат, и днешното мнозинство в Народното събрание подкрепя да бъде обсъждана.
Това е поредният опит българският парламент да си присвоява правото на историческа институция. Веднага бързам да кажа, че политиката не може напълно да бъде откъсната от историята и ние не сме първите, които под някаква форма се връщаме назад, доста назад във времето. Аз бих разбрал тези периодични инициативи, ако те ни предлагат политически декларации, с които да изразим актуално отношение към събития отпреди няколко десетилетия, но в нормативна форма да се занимаваме с историята, това вече превръща историята в слугиня на пол