Гласуване №7

1. Контекст от стенограмата

Посочената цел в ал. 1, т. 3 – разработване на индикатори, въобще пък не е спомената като предмет на регулация в Законопроекта. Член 3 и чл. 4 на практика нищо не казват.
Член 5 – за Съвета за сигурността, спокойно може да намери място в така наречения „Рамков закон“. Член 6 е взет като разпоредба от постановление на Министерския съвет, с което е създаден въпросният национален контратерористичен център. Нови са само около 30 – 40% от нормите му. И тъкмо те са притеснителните. Могат да се групират в няколко категории – превантивните мерки от чл. 16 до 24 за физическите и юридическите лица; мерките, приложими по време на антитерористична операция и извънредно положение; и промените в други закони, предвидени в Преходните и заключителни разпоредби на Законопроекта, с които на практика се дават допълнителни правомощия на службите във връзка с дейността им при защита от тероризъм.
По отношение на превантивните мерки най-напред е притеснително разтегливото понятие „терористична дейност“, употребено в чл. 16, ал. 1. За да оправдае взимането на такава мярка, лицето трябва да е свързано с терористична дейност. Да, но какво разбираме под това? Не е тероризъм, не е терористичен акт, при всички положения по-широко и неясно дава поле за тълкуване, а това е недопустимо, когато става дума за ограничаване на конституционни права на гражданите.
Друго притеснително нещо е относно мерките и по-точно техния характер, защото всъщност мерките в чл. 17, т. 1, 3, 4 и 8 по съдържание съставляват мерки за въздействие по смисъла на Наказателния кодекс. Да не говорим за забраната да напусне страната и отнемането на документи. Тук е предвиден някакъв квазисъдебен процес? Да, вярно е, че мярката се налага от съда, подлежи на обжалване, което обаче не спира изпълнението ѝ. Формалният съдебен процес е гаранция, но само когато съществуват ясни законови правила относно правомощието на всички страни в него, а тук подобна яснота липсва.
Ще завърша своето изказване с въпрос: дали чрез този Закон ще се преборим с тероризма? Едва ли. Може ли той да се използва превратно? Да. Има ли гаранции, че той няма да се използва превратно в ущърб на конституционните права на гражданите? Не, няма такава гаранция и механизъм предвидени в него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Попов.
За процедура поиска думата Димитър Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, моля да подложите на гласуване удължаване на времето в днешното пленарно заседание до приемане на този Законопроект. Може би ще се наложи с 5 – 10 минути да се удължи, но има няколко изказвания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Обратно становище? Няма.
Уважаеми колеги, гласуваме удължаване на времето до приключване на тази точка.
Гласували 87 народни представители: за 77, против 3, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Думата има народният представител Велизар Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Председателстващ, уважаеми колеги! Аз ще направя конкретни забележки и предложения, които ще внеса писмено между първо и второ четене.
В първата част от своето изказване се присъединявам отчасти към позицията на генерал Михо Михов за статута на Българската армия в Закона. Смятам, че армията, която в Законопроекта се нарича „Въоръжени сили“, няма място в този Закон и конкретно ще предложа изрично да се посочи: „ролята на армията“ да се замести с „дирекция „Жандармерия“.
Тези от Вас, които не са много навътре в темата, сигурно знаят, че дирекция „Жандармерия“ или българската жандармерия е другото име на Вътрешни войски. След като имаме Вътрешни войски, смятам, че при терористична опасност, не дай си Боже, или реализиран терористичен акт на територията на България тази функция по улиците и площадите