Гласуване №5

1. Контекст от стенограмата

лгарската държава дава за електронно управление средно по 200 милиона на година. Това значи, че за последните десетина години сме изхарчили над 2 млрд. лв. за електронно управление. Може да си го обърнете в магистрали, да си го обърнете в киловатчаса – поглеждам вляво, не Ви препоръчвам обаче да обръщате в някаква друга валута, тип здравеопазване или потенциални инвестиции в образованието, защото нещата стават наистина трагични.
Лошо нямаше да има да бяхме изхарчили тези пари, ако имахме нещо работещо. Фактът е, че до ден-днешен за най елементарни административни услуги продължаваме да ходим до някакви прашлясали гишета, които обикновено между 14,00 ч. и 16,00 ч. почиват за най-обикновени административни услуги, които в XXI век би трябвало да са даденост на българското общество онлайн.
Добрата новина днес е, че ако приемем текстовете, както са предложени от водещата комисия и одобрени там, ще сложим край на новогодишното крадене. На път сме да направим наистина нещо смислено и по възможно най-добрия начин.
Не съм съгласен с преждеговорившия, който каза, че имало някакви проблеми по отношение на законотворчеството, касаещо този текст. Това е един от най-широко дискутираните, обществено обсъдени текстове, които някога или поне в близкото минало сме приемали в Народното събрание.
Най-важното е, че най-накрая ще имаме яснота кой носи отговорност за случващото и неслучващото се в електронното управление в България. Ще създадем Държавна агенция за електронно управление, чийто председател еднозначно ще носи отговорността за това, което се случва. Това е много важно, това е прецедент по отношение на електронното управление.
Ще централизираме усилията, така че най-накрая всичките системи, които досега се правеха на парче, да започнат да говорят помежду си. Най-накрая ще влезем в XXI век.
Толкова сме горди с нашите IT – специалисти, толкова сме щастливи, че България е една от топ аутсорсинг дестинациите не само в Европа, а и в света, а инфраструктурата на електронното ни управление дори не е прохождаща – два милиарда по-късно, буквално не е зачената още.
Тук имаме исторически шанс да направим това, за което хората са ни призовали, за това, което част от нас са избрали и то по безспорен и добър начин. Текстовете са много добре изработени, прецизно обсъдени. Наистина, ако ги приемем както сме ги замислили и както са одобрени от Комисията, ще направим нещо, с което можем да се гордеем, а и в някакъв момент, надявам се, и хората да оценят това наше усилие, когато започнат все повече и повече електронно да си комуникират с държавата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Тренчев? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Подлагам анблок на гласуване наименованието на Законопроекта и § 1 по вносител, изцяло подкрепени от Комисията.
Гласували 111 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 17.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК НАСТИМИР АНАНИЕВ: Параграф 2 – Предложение от Антони Тренчев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
„1. Създава се нова ал. 2:
„(2) Като вътрешна електронна административна услуга се извършва и друг обмен на електронни документи, с които се предоставя информация между административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите „При липса на технологична възможност за автоматично подаване и” се заличават.
3. Създават се ал. 4 и 5:
„(4) Първичен администратор на данни няма право да поставя допълнителни изисквания или да предвижда друг ред за обмена на данни, различни от уредените в Закона.
(5) Историята за обмена на данни по ал. 1 се съхранява за срок десет години. Лицата имат право на безплатен достъп до историята за данните, отнасящи се до тях.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания, колеги, по § 2? Няма.
Гласуваме § 2 в редакцията по доклад