Гласуване №60

1. Контекст от стенограмата

„§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Равнопоставеност на жените и мъжете” е равни права и задължения, равни възможности за реализация и за преодоляване на пречки във всички области на обществения живот, като жените и мъжете са свободни да развиват своите лични способности и да правят избор без ограниченията на социалната роля на своя пол.
2. „Равни възможности” е създаване на условия за реализиране на равни шансове и осигуряване на гаранции за достъп до всички сфери (области) на обществения живот и постигане на личностна и професионална реализация и развитие.
3. „Балансирано представителство на жените и мъжете” е разпределението на позициите между жените и мъжете във властта и вземането на решения във всяка област на живота и съставлява важно условие за равнопоставеност на половете. Балансираното представителство е осигуряване на количествено и качествено равновесие в участието на жените и мъжете в политиката, управлението и вземането на решения.
4. „Интегриране на равнопоставеността на жените и мъжете” е процес на отразяване на въпросите на равнопоставеността на жените и мъжете във всички национални, регионални и местни политики, стратегии, програми, планове, законодателство и процеси на вземане на решения във всяка област и на всички равнища, за да може на всеки етап и ниво на тяхното разработване или изпълнение да се извършва анализ на въздействието им върху положението на жените и мъжете и да се предприемат съответните действия с цел постигане на реална равнопоставеност.
5. „Оценка на въздействието по признак пол” е част от социалната оценка и включва оценката на въздействието на нормативните актове и стратегическите документи относно положението на жените и мъжете, така че прилагайки тези предложения, да се осигури неутрализиране на дискриминационните ефекти и да се насърчи равнопоставеността на половете.
6. „Временни насърчителни мерки” са оправдани и пропорционални инициативи с временен характер, които целят премахване на пречки за балансирано представителство на жените и мъжете или за равностойно положение на представителите на единия пол или за пола, поставен в неравностойно положение.
7. „Хоризонтален междусекторен подход” е постигането на общо разбиране за комплексността на проблемите, консенсус за решаването им, съвместно идентифициране и определяне на целите и инструментите за измерване на напредъка в постигането им, координиране на изпълнението на предприетите мерки и наблюдение на политиката по равнопоставеност на жените и мъжете на всички нива на вземане на решения.” (Силен шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания, колеги? Няма.
Гласуваме наименованието на подразделението „Допълнителна разпоредба” и § 1 в редакцията по доклада на Комисията. (Реплики. Силен шум в залата.)
Гласували 87 народни представители: за 85, против 1, въздържал се 1.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: „Заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. (Силен шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме, колеги.
Гласували 84 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: По § 3 – предложение от народните представители Корнелия Нинова, Георги Гьоков, Мариана Бояджиева, Светла Бъчварова, Манол Генов, Кирчо Карагьозов, Дора Янкова, Иван Иванов и Иван Ибришимов:
„В „Заключителни разпоредби” § 3 се изменя така:
„§ 3. В 6-месечен срок от влизането сила на този закон Министерският съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика приема правилник за прилагането му.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. (Реплики. Силен шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Анастасов. (Реплики от ГЕРБ.)
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители, господа министри, господин Вицепремиер! Въпросът за правилника за прилагането на Закона е същият, както този с наказанията, със санкциите.
Може ли един закон да няма