Гласуване №34

1. Контекст от стенограмата

(2) В искането по ал. 1 се посочва срокът, за който е необходимо продължаване на надзора.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 21, който става чл. 20:
„Уведомяване и предоставяне на информация на
компетентния орган на изпълняваща държава
Чл. 20. (1) По искане на компетентния орган на изпълняващата държава прокурорът незабавно предоставя информация относно:
1. самоличността, местонахождението и съдимостта на лицето, за което е взета мярка за процесуална принуда;
2. необходимостта от продължаване на надзора върху мерките за процесуална принуда.
(2) Прокурорът незабавно уведомява компетентния орган на изпълняващата държава:
1. когато мярката за процесуална принуда бъде изменена или отменена;
2. в случаите на обжалване на акта за налагане на мерки за процесуална принуда;
3. когато е издадена заповед за задържане или друго съдебно решение по същото действие.
(3) Прокурорът може да провежда консултации с компетентния орган на изпълняващата държава по време на подготовката, преди изпращането на акта за налагане на мерки за процесуална принуда, както и по време на упражняване на надзора върху мерките за процесуална принуда в изпълняващата държава.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22, който става чл. 21:
„Оттегляне на удостоверението
Чл. 21. (1) Прокурорът може да оттегли удостоверението по чл. 17 след получаване на информация от компетентния орган на изпълняващата държава относно:
1. максималния срок, в който изпълняващата държава може да упражнява надзор върху мерките за процесуална принуда;
2. решението на компетентния орган на изпълняващата държава за привеждане на мерките за процесуална принуда в съответствие с нейното законодателство.
(2) Удостоверението може да бъде оттеглено в 10-дневен срок от получаването на информацията, ако надзорът върху мерките за процесуална принуда в изпълняващата държава не е започнал.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 23, който става чл. 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, добро темпо поддържате.
По цялата Глава трета има ли изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване едновременно за наименованието на Глава трета, така както е предложено от вносителя, за чл. 16 в предложената редакция от Комисията, който става чл. 15. Същото се отнася за чл. 17, който става чл. 16. По-нататък – чл. 18, който става чл. 17 в редакция на Комисията; чл. 19, който става чл. 18 в докладваната редакция; чл. 20, който става чл. 19; чл. 21, който става чл. 20; чл. 22 в редакция на Комисията, който става чл. 21 и подкрепения от Комисията текст на вносителя за чл. 23, който става чл. 22.
Моля, гласувайте!
Гласували 84 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 3.
Глава трета и нейното съдържание с докладваните текстове е приета.
Преминаваме към подразделението „Допълнителна разпоредба”.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението „Допълнителни разпоредби”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Акт за налагане на мерки за процесуална принуда” е подлежащ на изпълнение акт, надлежно издаден от компетентен орган на държава – членка на Европейския съюз, в хода на наказателно производство, с който на физическо лице се налагат една или повече мерки за процесуална принуда, различна от мерките, изискващи задържане.
2. „Мерки за процесуална принуда” са задълженията и забраните, наложени на физическо лице в съответствие със законодателството на издаващата държава.
3. „Мерки, изискващи задържане” са задържане под стража, домашен арест и настаняване за изследване в психиатрично заведение.
4. „Издаваща държава” е държава – членка на Европейския съюз, в която е издаден актът за налагане на мерки за процесуална принуда.
5. „Изпълняваща държава” е държава – членка на Европейски