Гласуване №33

1. Контекст от стенограмата

1. лицето, за което е постановена мярка за процесуална принуда, пребивава продължително или постоянно в друга държава;
2. компетентният орган в издаващата държава уведоми съда, че оттегля удостоверението по чл. 5, ал. 1;
3. съдът откаже да упражнява надзор в случаите по чл. 12, ал. 2;
4. надзорът върху мерките за процесуална принуда е прехвърлен обратно на издаващата държава в случаите по чл. 10, ал. 8.
(2) В случаите по ал. 1, т. 1, 2 и 4 съдът се произнася еднолично в закрито заседание. За прекратяването на надзора се уведомяват съответния прокурор и лицето, за което е постановена мярката за процесуална принуда, както и компетентния орган на издаващата държава.
(3) С цел осигуряване на непрекъснато упражняване на надзора върху мерките за процесуална принуда, съдът провежда консултации с компетентния орган на издаващата държава.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13, който става чл. 12:
„Подновяване, изменение или отмяна на
мерки за процесуална принуда
Чл. 12. (1) При получаване на акт на компетентния орган на издаващата държава за подновяване, изменение или отмяна на наложени мерки за процесуална принуда, съдът се произнася с определение по реда на чл. 7.
(2) Когато актът е за изменение на мерките за процесуална принуда, съдът може да откаже упражняване на надзор върху тях само когато изменените мерки са различни от тези по чл. 2.
(3) Съдът не разглежда повторно основанията за отказ по чл. 9, ал. 1, освен в случаите по ал. 2.
(4) Определението на съда по ал. 1 е окончателно.
(5) Съдът уведомява незабавно компетентния орган на издаващата държава за определението.
(6) Заверен препис от определението по ал. 1 се изпраща незабавно на съответния прокурор за изпълнение.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14, който става чл. 13.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15, който става чл. 14:
„Разноски
Чл. 14. Разноските по признаването на актовете за налагане на мерки за процесуална принуда и по надзора върху изпълнението на мерките се поемат от българската държава, с изключение на разноските, възникнали изключително на територията на издаващата държава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има ли изказвания по представените текстове? Няма.
Моля, гласувайте текста на вносителя в редакцията на Комисията, който става чл. 10; текста на вносителя, подкрепен от Комисията в докладваната редакция на чл. 12, който става чл. 11; текста на вносителя за чл. 13 в редакцията, която става чл. 12; подкрепения от Комисията текст на вносителя за чл. 14, който става чл. 13; подкрепения по принцип текст от Комисията на вносителя в предложената редакция на чл. 15, който става чл. 14.
Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържал се 1.
Тези членове са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: „Глава трета – Изпращане на актове за налагане на мерки за процесуална принуда, постановени в Република България, и последващи действия на прокурора”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16, който става чл. 15:
„Компетентен орган
Чл. 15. Компетентен да изпрати акт за налагане на мярка за процесуална принуда за упражняване на надзор в друга държава – членка на Европейския съюз, е наблюдаващият прокурор.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 17, който става чл. 16:
„Изпращане на акт за налагане на
мерки за процесуална принуда
Чл. 16. (1) Актът за налагане на мерки за процесуална принуда се изпраща на компетентния орган на изпълняващата държава, в която обвиняемият пребивава продължително или постоянно, когато след предявяване на акта лицето изрази писмено съгласие да се завърне в тази държава.
(2) По искане на обвиняемия актът за налагане на мерки за процесуална принуда може да се изпрати на компетентен орган на държава – членк