Гласуване №32

1. Контекст от стенограмата

(8) Заверен препис от влязлото в сила определение по ал. 5, т. 1 се изпраща незабавно на съответния прокурор за изпълнение.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9, който става чл. 8:
„Обжалване и протестиране
Чл. 8. (1) Определението по чл. 7, ал. 5 подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора от Наказателно-процесуалния кодекс. Жалбата и протестът се подават чрез съда, постановил акта.
(2) Съдът уведомява компетентния орган на издаващата държава за обжалването и протестирането на определението, включително за сроковете за разглеждане на жалбата и протеста.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10, който става чл. 9:
„Отказ за признаване
Чл. 9. (1) Съдът може да откаже да признае акта за налагане на мерки за процесуална принуда, когато:
1. не са изпълнени условията на чл. 7, ал. 4;
2. не са изпълнени условията по чл. 6, ал. 3 или 4;
3. с акта се налагат мерки, по отношение на които Република България не е заявила, че ще упражнява надзор;
4. признаването на акта би било в противоречие с принципа „ne bis in idem”;
5. актът е постановен във връзка с деяние, което не съставлява престъпление по българското законодателство, с изключение на деянията по чл. 6, ал. 2;
6. наказателното преследване за престъплението е погасено по давност съгласно българското законодателство и делото за него е подсъдно на български съд;
7. лицето, за което е постановена мярката, се ползва с имунитет по българското законодателство;
8. актът е постановен за лице, което поради възрастта си съгласно българското законодателство не може да бъде наказателно отговорно за деянията, във връзка с които е постановена мярката;
9. в случай на нарушение на наложена мярка за процесуална принуда съдът трябва да откаже да предаде съответното лице в съответствие с глава пета от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест.
(2) Съдът уведомява компетентния орган на издаващата държава за наличието на основание за отказ от признаване по ал. 1, т. 9, ако счете, че въпреки това актът може да бъде признат и изпълнен. Ако след уведомяването компетентният орган на издаващата държава не оттегли удостоверението, съдът може да признае и изпълни акта за налагане на мерки за процесуална принуда, като в този случай предаването на лицето въз основа на Европейска заповед за арест трябва да бъде отказано.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има ли изказвания по докладваните текстове? Няма.
Преминаваме към гласуване на текста на вносителя в редакцията на чл. 8, който става чл. 7, подкрепен е по принцип текста на вносителя за чл. 9, в редакцията, която става чл. 8, Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на чл. 10, който става чл. 9.
Моля, гласувайте.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Тези текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11, който става чл. 10:
„Надзор върху изпълнението на
мерки за процесуална принуда
Чл. 10. (1) Надзорът върху мерките, наложени с признатия акт за налагане на мерки за процесуална принуда, се упражнява по ред, определен със закон. При промяна на местоживеенето на лицето или констатирано нарушение на взетата мярка прокурорът незабавно уведомява съда.
(2) Докато се упражнява надзорът по ал. 1, съдът може да поиска информация от компетентния орган на издаващата държава за необходимостта от продължаването му и за срока, за който да бъде продължен.
(3) Съдът уведомява незабавно компетентния орган на издаващата държава за всяка промяна на местопребиваването на лицето, за което е постановена мярката за процесуална принуда.
(4) Съдът уведомява незабавно компетентния орган на издаващата държава за всяко нарушение на мерките за процесуална принуда и за всяко друго обстоятелство, което може да доведе до изменение или до отмяна на наложените мерки за процесуална принуда, както и до издаване на заповед за задържане или на