Гласуване №22
Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност - воро гласуване - член 11
1. Контекст от стенограмата
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По чл. 12 има предложение от народния представител Хасан Адемов, подкрепено от Комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 12:
„Чл. 12. (1) Правото на достъп до пазара на труда на работник – гражданин на трета държава, може да бъде отнето, когато:
1. се установи, че за предоставянето на решението по чл. 7, ал. 3 са представени неверни данни;
2. контролните органи на Министерството на труда и социалната политика установят, че заетостта на гражданина на трета държава не съответства на посочените в решението по чл. 7, ал. 3 длъжност, място на работа, работодател или местно лице, приемащо на работа командирован работник или служител от трета държава;
3. разрешението за пребиваване на работника – гражданин на трета държава, не е издадено или е отнето по реда на Закона за чужденците в Република България.
(2) Условията и редът за отнемане на правото на достъп до пазара на труда на работник – гражданин на трета държава, се определят в правилника за прилагане на Закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Изказвания по чл. 12? Няма.
Уважаеми колеги, гласуваме текста на вносителя, редактиран от Комисията, за чл. 12.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По чл. 13 има предложение от народния представител Хасан Адемов, подкрепено от Комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13:
„Чл. 13. (1) Не се разрешава наемането на работа на незаконно пребиваващи на територията на Република България граждани на трети държави.
(2) В случай че работодател наеме на работа незаконно пребиваващ на територията на Република България гражданин на трета държава, в нарушение на забраната по ал. 1, той му дължи уговореното възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата, установена за страната или за съответната икономическа дейност, за период от три месеца, освен ако работодателят или наетото лице не докаже друга продължителност на наемането. Плащането е дължимо и може да се търси по реда на Гражданския процесуален кодекс и след завръщането на гражданина