Гласуване №34

1. Контекст от стенограмата

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за репликата.
Трета реплика? Не виждам.
Госпожо Бояджиева, дуплика.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Господин Стоев, примерът, който дадохте, може би трябва да кажем ясно, че се отнася за известната къща във Велико Търново на кокона Анастасия, в която се е укривал Левски, която преди броени седмици се срути. Аз подчертах в моето изказване, че ние сме за рационализиране на пътя, но с по-ефективна работа на действащите държавни структури.
Искам да Ви обърна внимание, че всъщност в предложения Законопроект, както той се обсъждаше и в постоянната Комисия по култура и медии, се предвижда такива изнесени и специализирани звена да има в три града, ако не са си променили мнението вносителите. Това са София, Пловдив и Варна. Обсъждаше се и вариант, в който да има по един областен град от съответния район за планиране, така че не мисля, че на този етап, първо, има абсолютна яснота по този въпрос.
Още нещо искам да добавя по повод Вашата реплика – всъщност министърът накрая отново ще има окончателното становище при подписването на експертната заповед.
Още нещо, свързвайки вече и с репликата на господин Байрактаров, искам да кажа, че комисиите в Националния институт за недвижимо културно наследство са от експерти около 10 – 12 души, които се подписват под становището за съответния обект, който трябва да бъде обсъден и за който трябва да бъде дадено разрешение. Докато това, което се предлага в Законопроекта, комисиите са от трима души. Може би тук, това го казвам като теза – да видите каква е разликата по отношение на обвиненията и съмненията, които, разбира се, съществуват и в публичното пространство за работата на тези екипи.
Разбира се, че има нужда от рационализиране, от ускоряване, заради проблемите, съществуващи в тази сфера от години, но те трябва да бъдат направени при стриктното спазване на Закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Бояджиева.
Процедура – госпожа Карастоянова.
Преди това да съобщя, че на гости са ни ученици от Пазарджик, да ги поздравим с „Добре дошли!”. (Ръкопляскания.)
Имате думата за процедура.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, на основание чл. 46, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение за допускане в залата на доц. Бони Петрунова – заместник-министър на културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Обратно становище няма.
Уважаеми колеги, гласуваме допуск в залата на обявеното длъжностно лице.
Гласували 74 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, поканете госпожа Петрунова.
Следващото изказване е заявено от народния представител Вили Лилков.
Заповядайте.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Уважаеми господин Иванов, уважаеми дами и господа народни представители! Ще взема отношение по внесения Законопроект като предварително ще заявя, че голяма част от мотивите, с които е внесен Законопроектът, са абсолютно правилни, валидни и аз ги приемам. Затова ще прочета според мен най-съществената част от тях, която е следната:
„Капацитетът на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) е решително нисък и стотици преписки се обработват в срокове, далеч надхвърлящи установения по Закона за културното наследство, което предизвиква сериозен проблем пред местните власти, възпрепятства изпълнението на проекти и дори аварийни дейности.”
Това е категоричен факт, дори бих добавил, че цялата система на опазване на културното наследство в м