Гласуване №32

1. Контекст от стенограмата

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има резон това, което коментирате от място, но след като редакционно по същия начин е обърнато в Комисията, няма как да откажа, че това е редакционно предложение.
Гласуваме, колеги.
Гласували 220 народни представители: за 25, против 82, въздържали се 113.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на ал. 3 в чл. 130а на § 4 по доклада на Комисията.
Гласували 227 народни представители: за 204, против 12, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Господин Славов, предложението Ви в ал. 4 е в зависимост с приетия вече текст на ал. 3, поради което го оттегляте, тъй като няма как едновременно да са верни и двете. (Народният представител Петър Славов кима утвърдително.)
Подлагам на гласуване ал. 4 в чл. 130а в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 213 народни представители: за 204, против 7, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на чл. 130а, ал. 5, както е по доклада на Комисията.
Гласували 217 народни представители: за 190, против 27, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Колеги, подлагам на гласуване целия текст 130б, тъй като по отношение на него не се налага разделно гласуване – няма направени предложения в залата.
Гласуваме чл. 130б в редакцията на Комисията.
Гласували 220 народни представители: за 193, против 27, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Министър Христо Иванов иска думата.
Слушаме Ви, господин Министър.
МИНИСТЪР ХРИСТО ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, преди гласуването по този текст аз се обърнах към Вас и казах, че според мен става дума за наистина ценностен въпрос. Гласуването ясно показа по този въпрос какво е мнозинството.
Фактически, за съжаление - и символично, и политически - отправихме послание за това, че независимостта на съда не е достатъчно ценена. И въпреки че днес е ден, в който ще бъдат направени доста важни стъпки по посока на върховенството на правото, сега с това гласуване стана една важна, голяма стъпка – и символична, към съмнението за това, че в България все повече може да се говори за върховенство на главния прокурор. Поради което с голямо облекчение мога да обявя, че повече няма да упражнявам правомощията на министър на правосъдието и днес ще направя всич