Гласуване №19

1. Контекст от стенограмата

за подобряване на културната инфраструктура, където, забележете, липсваха всякакви изпълнения на Проекта, но накрая финансова корекция от 135 хил. лв. Всъщност тук възниква въпросът: кого наказваме с тази финансова корекция? Нарушителя или в крайна сметка българският гражданин, българският данъкоплатец, който трябва да плати тези така наречени „финансови корекции”, които в повечето случаи са престъпления, тъй като разходите по съответния проект са верифицирани. Проектът и обектът са въведени в експлоатация. Тук вече нямаме налице финансови корекции, а имаме налице извършване на финансова измама или престъпление.
Обикновено отговорите от тези институции, начело с АФКОС, както и от ОЛАФ пристигат три години по-късно. Мога да Ви кажа, направих си труда да направя справка, до момента няма нито едно осъдено лице, нито едно длъжностно лице за злоупотреби с европейски средства. Тук целта е – и аз Ви поздравявам за това – от тези европейски средства най-после да постигнем икономически ефект.
Оказва се, че през изтеклия период са влезли няколко милиарда лева и евро дори, а икономическият ефект е нищожен. Нищожен е икономическият ефект! Възниква въпросът: къде е например Службата за финансово разузнаване, която трябва да следи дали наистина тези парични потоци започват да се вливат в българската икономика? В този момент в Закона липсва – казвам го добронамерено – защото, разбирам добрите намерения, и наистина този Закон трябваше да бъде приет доста по-рано. Ние обаче трябва да се стремим с такъв закон да постигнем и крайния ефект, който е най-важният и който, считам, че е основната цел в Закона и дейността на правителството.
Така че аз Ви моля да обърнете внимание на тези въпроси и наистина на второ гласуване, ако трябва да се добавят някъде текстове, ако трябва да се прецизират, но контролът наистина трябва да е доста по-добър и чрез него да се постига и крайната цел. В противен случай, няма какво да се лъжем, ще стигнем пак до спиране на еврофондове. Гражданите стават все по-активни, забелязват много нарушения, сигнализират съответните европейски институти начело с ОЛАФ, и спирането обикновено става една или две години по-късно, след като се задействат.
Между другото, една от основните причини за спирането на еврофондовете беше точно община Бургас. Точно община Бургас беше една от основните причини и това го знаят всички просветени. (Реплика от народния представител Цвета Караянчева.) Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Байрактаров.
Имате ли реплики, уважаеми колеги народни представители? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, № 502-01-66, внесен от Министерския съвет на 5 август 2015 г.
Гласували 90 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РЕГИСТРАЦИИ И КОНТРОЛ НА ЗЕМЕДЕЛСКАТА И ГОРСКАТА ТЕХНИКА.
Вносител Министерският съвет на 22 юли 2015 г.
Господин Христов, заповядайте да ни запознаете с доклада.
Думата има председателят на Комисията по земеделието и храните Румен Христов.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, представям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника № 502-01-61,
внесен от Министерския съвет на 22 юли 2015 г.
Ще представя на Вашето внимание резюме:
„Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 2 септември
2015 г., на което обсъди Законопроект за изменение и