Гласуване №14

1. Контекст от стенограмата

, че „този преглед ще се извършва от лекар, медицинска сестра или фелдшер”.
Искам да е ясно едно: тези хора нито съм ги канил, нито съм им писал телеграма да дойдат! Ако някой ги е гонил някъде с ятагани, след като са пресекли първата граница, вече никой никъде не ги гони. Минавайки оттук на път за не знам къде си, не съм длъжен да ги издържам, храня и каквото и да било, защото после може да решат да се върнат и да тръгнат за другаде си. Това е все едно всеки един от Вас да отиде на Централна гара и кой накъдето пътува, ако има нужда, той да ги задоволява. Мисля, че това не е нашата роля.
Говорим за социална, здравна система и за фондове. Фондове, финансирани не от Европейския съюз, а от нашите заплати. Когато аз плащам моята заплата и ми правите удръжка, давам тази удръжка, тя ми се удържа с целта с нея да функционира държавата; тя е за моите деца, за моите родители, за моите близки. Не може всеки друг да дойде, да ми хваща портфейла и да си вади каквото иска от него.
Чужденецът, който е дошъл в България, не може, само защото се обявява за болен или принадлежащ към някаква уязвима група автоматично да получава статут. Значи, излиза, че щом пресече границата и казва: „Аз съм болен от еди-какво си, българската здравна система да ме осинови пожизнено”.
По същия начин не може човек, който не е получил статут, да се хване за фондовете, които да го обучават, да му дават възможност за професии, защото това са фондове, които са за нас – българите. Ако Европа финансира някакъв фонд специално за тях – да. В никакъв случай те не трябва да точат българските фондове, финансирани от нас, само защото така им харесвало или защото имат някакво заболяване. Априори още, когато са тръгнали, са знаели, че имат това заболяване.
По никакъв начин не мога да се съглася, че един фелдшер, медицинска сестра могат да преценят дали този човек е към уязвима група и дали има специални потребности. Само да Ви напомня: който и да е българин, когато иска да бъде определен като болен със съответната група, ходи на ТЕЛК, на лекари специалисти в съответната област. Съмнявам се, че фелдшерът е специалист по всичко в България и може веднага да каже от какво си болен, полага ли ти се закрила и тя дали да ти бъде пожизнена. Така че предлагам този текст на отпадне. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Кой текст да отпадне?
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (встрани от микрофоните): Точки 3, 4 и 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Извинявайте, господин Димитров.
В § 24 правите предложение в чл. 29, първо в ал. 1 буква „б” – какво да отпадне? (Уточнение между народния представител Емил Димитров и председателя Цецка Цачева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Предстои гласуване.
Гласуваме параграфи с номера: 21, 22 и 23 по вносител, подкрепени от Комисията.
Гласували 77 народни представители: за 70, против 5, въздържали се 2.
Предложенията са приети.
Подлагам на гласуване предложенията на господин Петър Славов и Атанас Атанасов по доклада на Комисията, които Комисията не подкрепя.
Гласували 80 народни представители: за 16, против 14, въздържали се 50.
Предложението не е прието.
Предстоят гласувания във връзка с редакционни предложения и предложения за отхвърляне на текстове от § 24.
Първо, съгласно Правилника съм длъжна да подложа на гласуване предложенията за отхвърляне в § 24, т. 3, ал. 3. Това е предложение на господин Байрактаров и част от предложението на господин Емил Димитров, тъй като той предлага и други текстове да се отхвърлят.
Гласуваме предложението на господин Байрактаров и част от предложението на господин Емил Димитров за отхвърляне на ал. 3 по т. 1.
Гласували 80 народни представители: за 15, против 20, въздържали се 45.
Предложенията не са приети.
Гласуваме предложението на Господин Емил Димитров за отхвърляне на т. 4 и 5 от § 24.
Гласували 83 народни представители: за 17, против 23, въздържали се 43.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на господин Славов за допълнение на ал. 3, след което алинеята да звучи така: „Ч