Гласуване №25
Закон за предучилищното и училищното образование - второ четене - член 51 (става член 53)
1. Контекст от стенограмата
ната 1990 г. учебната година е открита в 28 селски начални и основни училища. В момента 24 от тях са закрити. Останаха само 4 средищни училища. В тях средният брой на децата в паралелките е 10 – 11 деца. Тези училища нямат статут на защитени. И по тази причина финансирането им следва общия принцип на финансиране по диференцирания норматив за издръжка на един ученик. Какво се получава? Едно осемкласно училище, примерно в село Звездел, в което се обучават деца от прилежащи 12 – 13 други малки населени места, в които училищата са закрити, получава една паралелка 10 деца, по норматива, да речем 1500 лв. – 15 000.
Същевременно в София, Пловдив, Варна, Бургас паралелката е изпълняемост 30 деца. По 1500 – 45 000 лв. Три пъти повече, при положение че 80 на сто от разходите за издръжка на паралелката са за заплати за педагогическия и непедагогическия персонал. А броят на учителите се определя не от броя на децата, а от броя на паралелките. Тоест в паралелка с 10 деца преподават толкова учители, колкото в паралелка с 30 деца. Къде отиде принципът за равен достъп до качествено образование?
Сега с нова структура на тези училища – основни и средищни, се отнема 8-я клас. Тоест те губят една осма от и без това нищожната си издръжка. Предупреждавам – това е равно на ликвидацията на всички подобни средищни училища. Тоест тук е заложена бомбата, която може да взриви идеята за нова структура на средното образование. Искам само да си представите какво означава закриването на което и да е от тези четири оцелели от 28 селски училища в Родопската община Момчилград. Това означава първолаците да пътуват не просто от махалата до средищното училище 7 – 8 км, а вече и от средищния център до град Момчилград още 20 км. Само че в Родопа планина тези 20 км са един час през зимата. Забележете. Това означава взривена нова структура, огромно напрежение и практически невъзможност за достъп до образование.
Проблемът не свършва с първокласниците. С този Закон въвеждаме задължение за децата и родителите да осигурят в предучилищни форми на възпитание и подготовка и децата, които са навършили четиригодишна възраст. И те ли ще пътуват до града? Защото детски градини няма. Формата е в средищното училище. Как си представяме всичко това?
Затова след малко ще продължа този анализ във връзка с предложението ми новата формула за финансиране да не се отнася само за защитените училища, но да обхваща и средищните училища, закриването на които наистина е невъзможно. В противен случай идеята за новата структура е взривена в зародиш. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: И аз благодаря.
Реплики? Не виждам реплики.
Други изказвания? Също не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме чл. 54 по редакция на Комисията.
Гласуваме текст по вносител, по редакция на Комисията.
Гласували 106 народни представители: за 104, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предложение от народния представител Бойка Маринска и група народни представители.
Предложението е оттеглено по ал. 2, изречение второ.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 54.
Предложение от народния представител Лютви Местан и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря.
Надявам се да проявите разбиране, уважаеми госпожи и господа народни представители. Отразен е запис, че предложението е оттеглено, а всъщност стенографският протокол сочи, че идеята е била това предложение да се разгледа в Раздел „Финансиране” на системата на училищното образование. Впоследствие обаче разбирам, че и при обсъждането на този раздел предложението не е било подложено на гласуване по същество и практическо то е прието в ред