Гласуване №14

1. Контекст от стенограмата

На второ място, училището трябва да бъде място за възпитание. Можем да кажем: колкото по-малки са децата, толкова повече имат нужда и от възпитание – от детската градина, от началното образование. Вече във висшето училище може да се смята, че този процес до голяма степен е завършен, че върху него влияят много повече обществени фактори – там ударението почти изцяло се поставя върху процеса на придобиването на знания, на способности за творческо мислене и за прилагането на тези знания.
И възпитателната функция на българското училище в тези десетилетия беше силно принизена, защото неминуемо това става при всеки исторически преход – променят се ценности, променя се тълкуването на историческите факти и образованието почти винаги е било и средство за решаване на други задачи. Това в някаква степен е неизбежно, но то не трябва да навреди на постигането на някакво себеуважение, на уважение към околните, на чувство за живот в общност, освен в изолация или пък за формиране само на виртуални общностни представи. Това именно подчертава предложението, което е направено.
Вие също някъде по-нататък посочвате, че образованието е национален приоритет.
Тук ще си позволя малко излизане от официалната лексика за един виц: попитали радио Ереван кога ще се оправи България, а отговорът бил „Вие вече бяхте добре”. (Оживление в ГЕРБ.)
Това се отнася за образованието като национален приоритет. В България за образование докъм 1990 г. отиваха около 6% от брутния вътрешен продукт. В момента много от най-развитите европейски държави се стремят този процент да бъде около 5. При нас в годините той падаше и сега е под 4%!
За какъв приоритет говорим, ако това реално не е опредметено чрез политиката, която се залага всяка година с бюджетите? Така че тези декларации са хубави, аз ги приемам, но те имат значение, ако по-нататък в този и в другите закони намират някакво предметно изражение.
Разбира се, накрая казваме, че това е приоритет, гарантирано от държавата право, и Конституцията го посочва.
По отношение на просветата, тъй като тук имаше подхвърляния: какво да чакаме от хора, които споделяха или поне подкрепяха човек, заемал поста „президент”, който лансираше идеята за замяна на кирилицата с латиница?! Това може би показва отгласа и ехото от подобни дискусии днес в Народното събрание. Аз не очаквам подкрепа на предложението, но обяснявам причините, поради които то няма да бъде подкрепено. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоилов.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Също няма.
Закривам разискванията и преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте предложението, направено от народния представител Янаки Стоилов и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 111 народни представители: за 18, против 59, въздържали се 34.
Предложението не е прието.
Сега преминаваме към гласуване на предложението, направено от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители, което също не е подкрепено от Комисията.
Моля гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 14, против 63, въздържали се 32.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме текста на вносителя за чл. 1, който е подкрепен от Комисията.
Гласували 105 народни представители: за 92, против 2, въздържали се 11.
Текстът на вносителя за чл. 1 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По чл. 2 – предложение от народния представител Бойка Маринска и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители.
Предложението е оттеглено по ал. 1.
Комисията подкрепя по принцип предложението по ал. 3.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и гру