Гласуване №4

1. Контекст от стенограмата

.
Има следните ситуации: децата им имат българско гражданство, родителите не могат да вземат български произход, защото децата им не са възходящи, което е пълен парадокс. Затова сме предложили да може да се доказва по низходяща, възходяща и по съребрена линия българският произход, тоест хората, които имат документи на близки роднини – въвеждаме това понятие – да могат да докажат своя български произход и да ползват възможностите, които българското законодателство им дава.
Стигаме до ситуацията, че голяма част от българчетата от Албания, Македония, от Сърбия или от други държави, които кандидатстват в момента за студенти в България, не могат да вземат удостоверение за български произход и да учат в България.
Много българи, които искат да си извадят документи за постоянно пребиваване в България, а не българско гражданство, също не могат.
От тази гледна точка бяха коментирани различните становища на институциите – някои бяха отрицателни, други положителни, трети балансирани. Практиката в момента за подаване на документи за български произход или за гражданство, както и в момента се изисква – да подават декларации, и да ги има в Закона.
По тази причина като съвносители предложихме между двете четения да бъдат прецизирани част от текстовете, които притесняват колегите и институциите, за да може да има по-голяма точност в удостоверяването на българския произход, но да не се отнема възможността на българите да докажат своя български произход.
Надявам се, че българският парламент ще подкрепи на първо четене тези промени и между двете четения ще намерим правилните текстове и правилното решение, за да защитим милионите наши сънародници зад граница, и да бъдат подкрепени.
Благодаря на всички, които подкрепиха и в двете комисии законопроектите, благодаря и на тези, които се подписаха под този Законопроект. Надявам, че един от малкото поводи, който ще зарадва българите зад граница, е именно днешният ден, когато българското Народно събрание подкрепи този Законопроект. Благодаря
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Ангелов.
Откривам дебатите.
Напомням Ви, че дебатите могат да бъдат успоредно по двата законопроекта.
Моля изказване. Не виждам желаещи.
Закривам дебатите.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, № 554-01-19, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 4 февруари 2015 г. – първо четене.
Гласували 128 народни представители: за 44, против 20, въздържали се 64.
Предложението не е прието.
Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване на следващия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, № 554-01-20, внесен от Илиан Кръстев Ангелов и група народни представители на 4 февруари 2015 г.
Гласували 130 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 2. (Ръкопляскания.)
Предложението е прието, с което и тази точка от дневния ред.
Уважаеми колеги, преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ И ФУНКЦИОНИРАНЕ НА СИСТЕМАТА ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ.
Вносители са господин Цветан Цветанов и група народни представители на 11 март 2015 г., приет на първо гласуване на 20 май 2015 г.
Господин Лазаров, заповядайте да представите Доклада за второ четене от Комисията за контрол на службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: „Закон за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност”.
По наименованието на Законопроекта има предложение от народния представител Методи Андреев, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
„Глава първа – О