Гласуване №12
ЗИД на Закона за българските лични документи - първо четене
1. Контекст от стенограмата
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желание за изказване от вносителите?
Господин Нунев, заповядайте.
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на вносителите искам съвсем накратко да се спра на две от основните групи промени, които се предлагат в Законопроекта за българските лични документи.
На първо място, в законопроекта се предлага в електронния носител на информация да не се съдържа подписът на лицето. В двата доклада, които бяха изчетени преди малко, стана ясно, че в препоръките на Международната организация за гражданска авиация - това е основният документ, в който са определени изискванията към съдържанието на машиночитаемия документ, и в частност съдържанието на електронния носител. В документите на Европейския съюз, определящи изискванията към електронния носител, а именно с регламентите 22/52, 10/30, 380 става ясно, че няма залегнало задължение за запис на данни от подписа в това поле.
Големите притеснения са за сигурността. Най-голямата база за сигурност са биометричните данни и снимката, така че притеснения в това отношение не бива да има.
В държавите, които записват изображението на подписа в електронните носители, го правят с перспективата за развитие на системата за разпознаване. Тук искам да спомена, че вграждането на тази функция изисква допълнителни разходи. Това на практика означава, че изготвените документи за самоличност ще бъдат увеличени. Договорът е сключен от Министерството на вътрешните работи през м. април 2009 г. и в него не са залегнали тези изисквания.
Така че считам, че в тази обстановка на финансова и икономическа криза не бива да увеличаваме от 5 до 8 евро изготвянето на документите според фирмата изпълнител.
На второ място, съгласно изискване на Регламент 390/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април се урежда снемането на биометрични данни по отношение на чужденците.
В действащия Закон за българските лични документи е предвиден двегодишен срок за биометричните данни. Целта е уеднаквяване на режима за българските граждани и гражданите на Европейския съюз с по-облекчения такъв на чужденците, за което се предлага срокът, в който лицето може да не се явява лично за подаване на заявление за издаване на български лични документи, да бъде увеличен от две години на 59 месеца. На практика заснетите с цифрови устройства биометрични данни, пръстови отпечатъци и снимка да са валидни до 59 месеца.
Така че апелирам към залата да подкрепим законопроекта на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми народни представители, откривам дискусията.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
В такъв случай преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи.
Гласували 99 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 5.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура думата има господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение на основание чл. 73, ал. 1 от нашия правилник срокът за предложения между първо и второ четене по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи да бъде 5 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение, направено от народния представител Красимир Ципов.
Гласували 100 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Преминаваме към пета точка от седмичната програма:
ПОВТОРНО ГЛАСУВАНЕ НА ОСПОРЕНИТЕ РАЗПОРЕДБИ ОТ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪБРАНИЯТА, МИТИНГИТЕ И МАНИФЕСТАЦИИТЕ, ПРИЕТ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 21 ЯНУАРИ 2010 Г., ВЪРНАТ С УКАЗ № 15/3 ФЕВРУАРИ 2010 Г. НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИК